22 февруари 2024 г.

Декларация!

Господин Председател! През 18 век основателят на банковата династия Ротшилд казва следното: „Дайте ми контрол над парите на една нация и не ме интересува кой прави нейните закони.“ В България знайни и незнайни псевдоикономисти и полуграмотни политици и лавкаджии от Харвард се надпреварват да обсъждат новите евростотинки по медиите. Със сигурност никога не са се замисляли по един много сериозен проблем, който настъпва. Основната причина е, че с популизмът през последните месеци не е останало време да се запознаят по темата за дигиталното евро. През месец януари 2023 г. Европейската централна банка взе решение да продължи със своя проект за дигитално евро, след като завърши аналитичната му част в двегодишен период. И така от месец ноември 2023 г. започна двегодишна подготвителна фаза за неговото въвеждане. Идеята на Европейската централна банка е то да бъде дигитална форма на познатите ни пари в брой – банкноти и монети, и уж да не е техен заместител, но дали наистина е така? Ще станат ли поредните конспиративни теории реалност? Не само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, но и икономическите експерти на БНБ отдавна говорят за многото рискове с въвеждането на еврото в България и зависимостта от решенията на централно ниво във Франкфурт. Проектът „Цифрово централно банково евро“ е допълнителен риск и има за цел да контролира хората и както се казва на жаргонен език, да ги наказва, ако те не слушат. Целта на правителствата е да контролират финансовите трансакции на частните лица, компаниите и политическата опозиция. Има ли например протести на земеделците, сметките им ще се блокират директно от централната власт. Осъществяват ли дарения към неправилните политически партии, тогава обосновката ще бъде, че се спират парични потоци срещу радикални терористи. Има ли непослушни медии, които дават гласност на различната гледна точка, тогава се блокират сметки на така наречените дезинформатори и се създава една сфера на влияние в демократичното пространство, при което основното право на мнение и дебат ще изчезне. Това не са конспирации, а е факт в различни съвременни държави. Така например в Китай електронният юан е свързан със социален кредит на всеки отделен човек. Ако той не е прилежен в обществото, пресича на червено, не си разделя боклука по правилата или не се обажда на майка си, той бива наказван да не може да пътува, да не може да пазарува, да не може да вземе кредит, да не може да си купи и кафе от автомат или да не може да се вози в градския транспорт. Банкнотите и монетите са основният стълб на банковата система и електронните пари в сегашния им формат са техният огледален образ. Ако човек поиска неговите електронни пари в банка да се конвертират в банкноти, то банките са задължени да го направят. При цифровото централно банково евро това задължение отпада, след като емитирането на дигитална валута ще се осъществява директно от Европейската централна банка. Предимствата на дигиталното евро са нулеви, защото електронните пари и без това са налични към момента. Дори парадираното клише, че държавите в Европа и еврозоната ще станат по-независими, много бързо отпадна в канала, след като Европейската централна банка обяви техническото си сътрудничество с американските технологични концерни. Евробюрократите искат да дадат финансовите възможности на обикновения човек пак в ръцете на дигиталните гиганти и да изнесат облачните услуги към Amazon, Google и Microsoft. Така финансовите данни и парите на европейците отново ще бъдат в ръцете на американското правителство и на американските служби. Какво е цифровото централно банково евро? Ако черпите информация от страницата на Европейската централна банка, с цифровото евро ще се извършва едно нормално електронно плащане, както с карта. Много хора не предполагат, че тази дигитална валута ще бъде издавана директно от Европейската централна банка и само тя ще има контрол над нея. При тази ситуация сегашната банкова система ще стане излишна и човек ще се обръща към някоя банка само ако се нуждае от кредит. Ще можете ли да харчите собствените си пари за каквото пожелаете? Германия е водеща икономика в еврозоната. Актуален документ на Министерството на вътрешните работи на Германия относно централно банковото евро доказва всички теории на конспирацията. Първата от тях е, че дигиталното евро ще може да бъде предварително програмирано. Вие няма да можете свободно да се разпореждате с цифровото евро, то ще е програмирано за определени цели, или на прост език – какво значи това? Дигиталното евро може да бъде целево и притежателят му няма да може свободно да се разпорежда с него, а то ще бъде програмирано, така че ще може да се харчи само за разрешени услуги и продукти, и то не навсякъде. Първият пилотен проект в Германия, който беше прокаран тези седмици, е така наречената разплащателна карта за мигранти. Бежанците в някои градове вече не получават пари в брой, а само цифров кредит на банка, издаден от общината. Това, което звучи незабележимо, може да има далечни последици, а при успех скоро може да бъде реалност за всички жители на еврозоната. С платежната карта най-важната характеристика на цифровите пари на Централната банка се въвежда за първи път, а именно – парите вече няма да могат да бъдат свободно разпореждани и собственикът им няма свободата да избира какво да прави с тях. Критиките към централнобанковите дигитални валути се въртят около тази точка от години. Ако например сметката Ви за Вашия въглероден отпечатък е надвишена, Вие вече няма да можете да си резервирате самолетен полет или да си заредите гориво в автомобила. В Германия всяка федерална провинция сама определя размера на сумата и другите допълнителни функции, но областите могат да я ограничават регионално и за определени индустрии или магазини. Например не е предвидено дигиталните пари да се харчат за хазартни игри, за използване на преводи в чужбина, за онлайн покупки или могат да бъдат направени например с ограничен лимит за сладки работи, да кажем. Важно е да се знае, че в проекта на Европейската централна банка тя винаги трябва да има достъп до тези електронни пари, защото всъщност тя ги емитира. Тоест Централната банка може да анулира цифровата валута например като инструмент за паричен контрол, а тази отмяна се извършва от упълномощен орган, който се контролира и управлява от ЕЦБ. Дори зад това малко и незабележимо описание стои голяма теория за централнобанковото евро. Ако то не се харчи според желанията на ЕЦБ, ще бъде изтеглено от обращение или просто анулирано. Паралелно с това пестенето на пари, както е в момента, няма да бъде възможно. Тази перспектива не е теория на конспирацията, а по-скоро възможен сценарий, и това е ясно със сигурност. При цифровото централнобанково евро се говори открито за дата на валидност. Тоест имаш срок, в който трябва да изхарчиш парите си, след което те се анулират. Това е още едно ограничение за хората, а с него конвенционалното пестене на пари ще остане в миналото. Друг произхождащ недостатък е, че хората няма да могат да получават лихви върху депозитите си, както е досега. Тук достигаме до втория основен недостатък – пълния контрол на финансовите потоци и защитата на личните данни. Ако слушаме всички телевизионни оракули от последните три години, то те го правят за наше добро и искат да ни предпазят от лошите, но уви, реалността е съвсем различна. Цифровото евро ще бъде свързано с така наречената европейска дигитална идентичност, за която още през 2020 г. съобщи президентката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Както се казва, по стъпките на Китай и техния социален кредит. Подобна биометрична система създаде Индия за своето 1,4-милиардно население, при която пръстови отпечатъци или сканиран ирис са основните идентификационни характеристики на личността. Рисковете са огромни от гледна точка не само на несъвършената система, но и на ежедневните хакерски атаки по света, при които изтичат данните на милиони хора. Какво се случва с личните данни на хората? Всяко дигитално евро ще има собствен проследяем номер и с това отпада анонимността. Ако в момента никой не знае за моята банкнота от 20 лв. в джоба и какво искам да си купя с нея, то с въвеждането на електронното евро тази анонимност напълно отпада. Технологията е вече създадена, идеята за контрол усъвършенствана, остава единствено да ни наложат това робство. В проекта за дигиталното евро се говори за използването на различни видове портфейли. Всеки портфейл ще има различна функционалност. В зависимост от количеството лична информация, която изискват портфейлите, могат да позволяват или да не позволяват плащания с определени ограничения. Например обща сума на парите, които можете да съхранявате, брой плащания за един ден, които можете да извършвате, или горни лимити на трансакциите за един ден, които можете да направите. При този подход плащанията остават анонимни и няма да изискват лична информация, но ще са предмет на ограничения. Вторият вид плащания са без такива ограничения, но напълно проследими от властите и няма да бъдат анонимни. Всеки купен домат на пазара ще бъде проследен. И ако си помислите, че търговците ще имат право на избор, то европейските бюрократи са помислили и за това. Те ще задължават търговците да имат инфраструктурата за прием на дигитално евро. Ние можем да Ви дадем още много примери за такива пилотни проекти най-вече в държави в Третия свят, като Нигерия, Бразилия, но и в Израел или пък в Австралия, при които централнобанковите дигитални валути са вече приложени и не са допринесли нищо за подобряване живота на хората. Нашата задача обаче е да предприемем мерки, преди да е осъществен този проект в България, преди въобще да е въведено еврото като нова разплащателна валута. Ние искаме свобода за българите, свобода да вземем сами решенията си и сами да определяме нашата съдба. 200 години по-късно Хенри Кисинджър повтаря фразата на Ротшилд, че който има контрол над храните, може да контролира целия народ. Който контролира петрола, може да властва над много нации, но има ли някой контрол над парите, той управлява света. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, моля първо да допуснете до гласуване процедура за допуск в залата. На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати госпожа Веселина Минчева – заместник-министър на иновациите и растежа, и госпожа Елена Пищовколева – директор на дирекция „Насърчителни мерки и проекти“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите“. Има постъпило предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 1 се създава ал. 3: „(3) С този закон се уреждат условията и редът за провеждане на скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред, в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (OB, L 79 І/1 от 21 март 2019 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2019/452.“ Предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 11б се създава т. 9: „9. уведомява Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред, за постъпилите заявления за издаване на разрешения по глава шеста от този закон;“. Предложеният текст е от Допълнителния доклад с № 49 453 01-11 от 21 февруари 2024 г. Предложение от народните представители Александър Иванов, Николай Алгафари и Румен Христов. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията приема предложението за допустимо и не го подкрепя. Предложение от народните представители Александър Иванов, Николай Алгафари и Румен Христов. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията приема предложението за допустимо и не го подкрепя. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 3. Предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 3. Параграф 3 е по Допълнителния доклад с № 49-453-01-11 от 21 февруари 2024 г. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 3. По § 4 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 3. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 3. Предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 3. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 3. Параграф 6, който е от Допълнителния доклад, № 49-453-01-11, внесен на 21 февруари 2024 г. Предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 3. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 3. Предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 3. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 3. По § 8 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 3. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 3. Параграф 9, който е от Допълнителния доклад, № 49-453-01-11 от 21 февруари 2024 г. Предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 3. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 3. Предложение от народния представител Хамид Хамид, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Даниел Лорер, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Трифонова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната окончателна редакция: „§ 3. Създава се нова глава шеста с наименование „Национален механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред, в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/452“, с нов чл. 27 и чл. 27а – 27з: „Глава шеста Национален механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред, в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/452 Чл. 27. (1) Пряка чуждестранна инвестиция от чуждестранен инвеститор се извършва след издаване на разрешение от Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, наричан по-нататък „Междуведомствен съвет за скрининг“, ако има за предмет областите на дейност, посочени в чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/452, и отговаря на едно от следните условия: 1. чрез осъществяването на инвестицията се придобива собствеността на най-малко десет на сто от капитала на предприятие, което оперира в страната, или стойността на инвестицията надвишава прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност; 2. чрез осъществяването на инвестицията се придобива собствеността на най-малко десет на сто от капитала на предприятие, което оперира в страната и извършва високотехнологични дейности; 3. осъществява се нова инвестиция, която надвишава прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност. (2) По изключение преките чуждестранни инвестиции, които са нови инвестиции или не надвишават прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност, могат да бъдат обект на разглеждане и разрешение от Междуведомствения съвет за скрининг, по предложение на член на съвета с компетентност в съответния сектор, в който ще се реализира инвестицията, съгласувано с представителите на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“. (3) На скрининг по реда на този закон подлежат всички преки чуждестранни инвестиции в обекти и дейности от лица, които извършват дейности по чл. 2, ал. 1, т. 8 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. (4) На скрининг по реда на този закон подлежат всички преки чуждестранни инвестиции с чуждестранен инвеститор от Русия или Република Беларус. (5) По мотивирано искане на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“ пряка чуждестранна инвестиция подлежи на скрининг от Междуведомствения съвет за скрининг, независимо от критериите по ал. 1, когато има данни, че същата може да окаже въздействие върху сигурността и обществения ред. (6) Извършването на скрининг на пряка чуждестранна инвестиция при условията и по реда на този закон не освобождава чуждестранния инвеститор от задълженията му, установени в други закони. (7) На скрининг по реда на този закон подлежат преки чуждестранни инвестиции в обхвата на ал. 1 без оглед на ограниченията за праг на инвестицията, когато в капитала на чуждестранния инвеститор има пряко или непряко участие на държава извън Европейския съюз, в това число значително финансиране от държавен орган. Когато чуждестранният инвеститор е дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, изречение първо се прилага, в случай че прякото или косвено участие на държава извън Европейския съюз в капитала на дружеството е по-голямо от пет на сто. Този ред не се прилага за държавите по ал. 8 и 9. (8) Народното събрание по предложение на Министерския съвет приема с решение списък с държави извън Европейския съюз с нисък риск за целите на прилагането на механизма за скрининг. (9) За държави, включени в списъка по ал. 8, както и за Съединените американски щати, Обединеното кралство Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Република Корея, Обединените арабски емирства и Кралство Саудитска Арабия се прилагат правилата за скрининг за държави – членки на Европейския съюз, за целите на прилагането на механизма за скрининг. Чл. 27а. (1) Чуждестранен инвеститор, който има намерение да направи пряка чуждестранна инвестиция по чл. 27, ал. 1, е длъжен предварително да подаде заявление за издаване на разрешение. (2) Заявлението за издаване на разрешение се подава от инвеститора чрез агенцията до Междуведомствения съвет за скрининг по реда на този закон. (3) Заявлението по ал. 1 се подава едновременно със заявление за издаване на разрешение, лиценз или вписване в регистър, предвидени в друг закон. Производството по тази глава не е основание за спиране на производство за издаване на разрешение, лиценз или вписване в регистър, предвидени в друг закон, освен в предвидените от закона случаи. Чл. 27б. (1) Заявлението за издаване на разрешение съдържа най-малко информацията, посочена в чл. 9, § 2 от Регламент (ЕС) 2019/452, като информация за необходимите документи и условията за подаване на заявление, както и образеца на заявление е налична на интернет страницата на Агенцията. (2) Заявлението за издаване на разрешение се подава по образец на български език, с превод на английски език. Приложените към заявлението документи се представят в оригинал или в заверени от заявителя или негов упълномощен представител копия. (3) В срок до три дни след постъпването му Агенцията проверява съответствието на заявлението и подадените документи с изискванията на закона и Регламент (ЕС) 2019/452 и го изпраща за разглеждане на Междуведомствения съвет за скрининг. (4) В случай че заявлението не отговаря на изискванията на закона и Регламент (ЕС) 2019/452, Агенцията уведомява в срок до седем дни заявителя за отстраняване на несъответствията. (5) В случаите по ал. 4 срокът за разглеждане на заявлението започва да тече от датата на привеждане на заявлението в съответствие с изискванията на закона и Регламент (ЕС) 2019/452. (6) Заявителят за издаване на разрешение носи отговорност за точността и пълнотата на предоставената информация. Чл. 27в. (1) Създава се Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред към Министерския съвет. (2) Междуведомственият съвет за скрининг е постоянно действащ колективен орган, който разглежда постъпилите заявления за извършване на преки чуждестранни инвестиции и издава разрешение или отказва издаването на разрешение за пряка чуждестранна инвестиция. Съветът се състои от следните членове: 1. председател: заместник министър-председател, определен от Министерския съвет; 2. заместник-председател: министърът на иновациите и растежа или упълномощен от него заместник-министър; 3. членове: а) представител на Министерството на отбраната; б) представител на Министерството на вътрешните работи; в) представител на Министерството на финансите; г) представител на Министерството на здравеопазването; д) представител на Министерството на външните работи; е) представител на Министерството на икономиката и индустрията; ж) представител на Министерството на транспорта и съобщенията; з) представител на Министерството на електронното управление; и) представител на Министерството на енергетиката; к) представител на Държавната агенция „Национална сигурност“; л) представител на Държавната агенция „Разузнаване“; м) представител на Комисията за защита на конкуренцията; н) представител на Комисията за финансов надзор; о) представител на Комисията за регулиране на съобщенията; п) представител на Комисията за енергийно и водно регулиране. (3) Поименният състав на Междуведомствения съвет за скрининг се определя от Министерския съвет по предложение на ръководителите на съответните ведомства в съответствие с изискванията, посочени в правилника за прилагане на закона. (4) Към Междуведомствения съвет за скрининг се създава Секретариат, чиито експертни и технически функции се определят в правилника за организацията и дейността на съвета. Секретариатът е звено в администрацията на Министерския съвет. (5) Междуведомственият съвет за скрининг заседава редовно при кворум от мнозинството от членовете му. Решенията за издаване или отказ за издаване на разрешение се приемат с мнозинство от всички членове по ред, определен в правилника за организацията и дейността на съвета. (6) Представителите на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за енергийно и водно регулиране и на Комисията за финансов надзор имат консултативни функции и не участват в гласуването на решенията на Междуведомствения съвет за скрининг. (7) На всеки шест месеца Междуведомственият съвет за скрининг изготвя и представя доклад за дейността си пред Министерския съвет, който го представя за разглеждане в Народното събрание. Докладът включва и обобщени данни за броя на заявленията по чл. 27е, ал. 1 и за броя на решенията по чл. 27е, ал. 2, т. 1 – 3. (8) Междуведомственият съвет за скрининг изготвя и изпраща до Европейската комисия годишния доклад и информацията по чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/452. (9) Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред. Чл. 27г. (1) Извършването на пряка чуждестранна инвестиция по чл. 27, ал. 1 започва след издаването на разрешение по реда на този закон от Междуведомствения съвет за скрининг. (2) Междуведомственият съвет за скрининг може служебно и по изключение да образува производство за проверка на пряка чуждестранна инвестиция, която би могла да бъде предмет на скрининг по реда на този закон и по отношение на която не е подадено заявление за разрешение, в случай че е получено становище от Европейската комисия – сигнал, съдържащ достатъчно информация от държава членка. (3) В срок до три месеца от узнаването на ново обстоятелство, което е предпоставка за образуване на производство за скрининг на пряка чуждестранна инвестиция по реда на този закон, Междуведомственият съвет за скрининг може служебно и по изключение да образува такова производство. (4) В случаите по ал. 2, когато е получено становище от Европейската комисия, което изисква извършване на скрининг на вече осъществена инвестиция или сигнал от държава членка, Междуведомственият съвет за скрининг взема решение за започване на производство по извършване на скрининг на инвестиция, започнала до две години преди получаването на становището или сигнала. (5) Уведомлението, становището или сигналът по ал. 3 и 4 са основателни в случаите, когато инвеститорът е започнал осъществяването на инвестицията, съответстваща на условията за извършване на скрининг по чл. 27, и не е подал заявление по чл. 27а, ал. 1. (6) Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация са задължени да предоставят необходимата информация за целите на скрининга по искане на Междуведомствения съвет за скрининг. Чл. 27д. (1) Междуведомственият съвет за скрининг си сътрудничи с Европейската комисия в съответствие с разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от Регламент (ЕС) 2019/452 относно механизма за сътрудничество с държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия в областта на преките чуждестранни инвестиции. (2) Междуведомственият съвет за скрининг е звено за контакт съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2019/452, което осъществява комуникацията с Европейската комисия и другите държави – членки на Европейския съюз. Чл. 27е. (1) При разглеждане на заявленията за издаване на разрешение за преки инвестиции Междуведомственият съвет за скрининг прилага критериите, посочени в чл. 4 от Регламент (ЕС) 2019/452, при условията и реда на този закон и правилника за прилагането му. (2) Междуведомственият съвет за скрининг в 45 дневен срок от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на несъответствията по него, приема решение, с което: 1. издава разрешение за извършване на пряка чуждестранна инвестиция в България, ако инвестицията не засяга сигурността или обществения ред и няма вероятност да засегне проекти или програми от интерес за Европейския съюз; 2. издава условно разрешение за извършване на пряката чуждестранна инвестиция след изпълнение от страна на чуждестранния инвеститор на ограничителни мерки, предписани от Междуведомствения съвет за скрининг. Ограничителните мерки могат да бъдат: а) ограничаване правото за придобиване до двадесет на сто от капитала на дружество; б) ограничаване правото за придобиване до десет на сто от капитала на дружество при високотехнологични производства; в) предписания за защита на личните данни, за запазване на сигурността на информацията или други – по предложение на компетентен регулаторен орган; г) запазване на специални права в полза на държавата при вземането на решения от компетентността на Общото събрание и управлението при капиталови търговски дружества (така наречената златна акция), в случаите на сделки, осъществявани по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол; 3. отхвърля заявлението за издаване на разрешение за пряка чуждестранна инвестиция, ако счита, че то засяга сигурността или обществения ред на България или има вероятност да засегне проекти или програми от интерес за Европейския съюз. (3) Когато пряката чуждестранна инвестиция, която ще бъде направена в България, има вероятност да засегне проекти или програми от интерес за Европейския съюз, Междуведомственият съвет за скрининг приема решение при спазване на изискванията на чл. 8 от Регламент (ЕС) 2019/452, като взема предвид становището на Европейската комисия. В този случай срокът по ал. 2 спира да тече до получаване на становището от Европейската комисия. (4) Междуведомственият съвет за скрининг приема решение по ал. 2 и в случаите на чл. 27г, ал. 2 и 3. (5) В зависимост от спецификата на разглежданата пряка чуждестранна инвестиция и ако приеме за необходимо, Междуведомственият съвет за скрининг може да поиска становища от други органи или институции. (6) Становищата по ал. 5 имат консултативен характер и се изпращат на Междуведомствения съвет за скрининг не по-късно от 15 дни след искането. (7) Когато са налице данни, че за пряка чуждестранна инвестиция е било издадено разрешение въз основа на неточна или непълна информация от чуждестранния инвеститор, Междуведомственият съвет за скрининг открива повторно производство. (8) Решенията на Междуведомствения съвет за скрининг относно заявлението за издаване на разрешение за пряка чуждестранна инвестиция са индивидуални административни актове, съобщават се на чуждестранния инвеститор и могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (9) Срокът по ал. 2 може да бъде удължен еднократно с до 30 дни с решение на Междуведомствения съвет за скрининг. (10) Липса на произнасяне в сроковете по ал. 2 и ал. 9 се смята за мълчаливо съгласие по смисъла на чл. 28 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. (11) Решенията по ал. 2, т. 2 и т. 3: 1. се вземат при спазване на принципите на необходимост и пропорционалност; 2. се мотивират, като в тях не се включва информация, обявяването на която противоречи на защитата на основни интереси, свързани със сигурността на страната. Чл. 27ж. (1) Обработването, съхраняването и унищожаването на информацията се извършва по реда на приложимото законодателство в зависимост от характера на данните. Събраните лични данни се обработват в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. (2) Председателят, заместник-председателят и членовете на Междуведомствения съвет за скрининг, както и служителите в администрацията на агенцията нямат право да разпространяват информацията, станала им известна в процеса на работа по прилагането на този закон. Председателят, заместник-председателят и членовете на Междуведомствения съвет за скрининг следва да имат достъп до класифицирана информация по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Чл. 27з. В случаите на производство за скрининг по чл. 27, ал. 5 и чл. 27г, ал. 2 – 5, което завършва с решение за условно разрешение за извършване на инвестицията или за отхвърляне на заявлението за издаване на разрешение за пряка чуждестранна инвестиция, разходите, извършени до влизане в сила на съответното решение, са за сметка на инвеститора. По § 10 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 4: „§ 4. Създава се чл. 34а: „Чл. 34а. На чуждестранен инвеститор по глава шеста от този закон се налага глоба или имуществена санкция в размер на 5 на сто от стойността на инвестицията, но не по-малко от 50 000 лева, когато: 1. предостави неточна, непълна или подвеждаща информация в заявление за разрешаване на пряка чуждестранна инвестиция; 2. осъществи пряка чуждестранна инвестиция без издадено разрешение при условията на този закон; 3. извърши пряка чуждестранна инвестиция в нарушение на условията по издадено условно разрешение по чл. 27е, ал. 2, т. 2 от закона; 4. не изпълни наложена мярка по чл. 34б. Предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 3. По § 11 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 5: „§ 5. Създава се нов чл. 34б: „Чл. 34б. Междуведомственият съвет за скрининг може независимо от глобата или имуществената санкция да наложи на чуждестранния инвеститор ограничителни мерки по смисъла на чл. 27е, ал. 2, т. 2, необходими за гарантиране на сигурността или обществения ред, включително промяна в контрол, промяна и/или преустановяване на дейност, прекратяване на пряката чуждестранна инвестиция и други подходящи мерки. Същите се прилагат след провеждане на преговори между инвеститора и оправомощен представител на Междуведомствения съвет за скрининг.“ Предложение от народните представители Александър Иванов, Николай Алгафари и Румен Христов. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията приема предложението за допустимо и не го подкрепя. По § 12 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 12, който става § 6, който е от Допълнителен доклад, № 49-453-01-11, внесен на 21 февруари 2024 г.: „§ 6. В допълнителните разпоредби се създава нов § 1а: „§ 1а. По смисъла на глава шеста от този закон: 1. „Чуждестранен инвеститор“ е: а) лице, което не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или чието седалище не се намира в държава членка, което е направило или възнамерява да направи пряка чуждестранна инвестиция в България; б) юридическо лице, чието седалище според устройствения акт е в държава – членка на Европейския съюз, което е направило или възнамерява да направи пряка чуждестранна инвестиция в България, в което контролът се упражнява пряко или косвено от: едно или повече физически лица, които не са граждани на държава – членка на Европейския съюз, едно или повече юридически лица, чиито седалища не са в държава – членка на Европейския съюз, или друго правно образувание, организирано съгласно законите на държава, която не е членка на Европейския съюз; в) юридическо лице или друго правно образувание, чието седалище според устройствения акт е в държава – членка на Европейския съюз, което е направило или възнамерява да направи пряка чуждестранна инвестиция в България, в което по силата на договор или вътрешни правила, едно или повече физически или юридически лица, установени в държави извън Европейския съюз, имат пряк или непряк контрол върху конкретната инвестиция, или което по силата на договор или многостранна сделка прави пряка чуждестранна инвестиция, попадаща в обхвата на този закон, от свое име, но за сметка на лице по букви „а“ и „б“. 2. „Пряка чуждестранна инвестиция“ e инвестиция от всякакъв вид от страна на чуждестранен инвеститор, имаща за цел установяването или поддържането на трайни и преки връзки между чуждестранния инвеститор и предприемача или предприятието, на когото или на което е предоставен капиталът, за да извършва стопанска дейност в България, включително инвестиция, която дава възможност за ефективно участие в управлението или контрола на дружество, извършващо стопанска дейност. Пряка чуждестранна инвестиция е и разширяването на съществуваща инвестиция, включително разширяване на капацитета на съществуващо предприятие, диверсификацията на производството на предприятие с продукти, които не са били произведени преди това, както и създаването на ново място за извършване на дейността или увеличаването на капитала на обекта на инвестицията под условие, че акциите бъдат придобити от чуждестранния инвеститор. Не е пряка чуждестранна инвестиция портфейлната (пасивната) инвестиция. 3. „Скрининг“ e производство, което дава възможност да бъдат оценени, проучени, разрешени, обвързани с условия, забранени или прекратени преки чуждестранни инвестиции“. 4. „Контрол“ е понятие по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон. 5. „Нова инвестиция“ е първоначална инвестиция в материални и нематериални активи, свързани със започването на дейността на ново предприятие, разширяването на капацитета на съществуващо предприятие, разнообразяването на производството на предприятие чрез продукти, които преди това не са били произведени, или съществена промяна в общия производствен процес на съществуващо предприятие. 6. „Чуждестранен инвеститор от Русия или Република Беларус“ е: а) физическо лице, което е гражданин на Русия или Република Беларус; б) юридическо лице, чието седалище се намира в Русия или Република Беларус, което е направило или възнамерява да направи пряка чуждестранна инвестиция в България; в) юридическо лице, чието седалище според устройствения акт е в държава извън Русия и Република Беларус, което е направило или възнамерява да направи пряка чуждестранна инвестиция в България, в което 25 на сто или повече от собствеността принадлежи на едно или повече физически лица, които са граждани на Русия или Република Беларус, едно или повече юридически лица, чието седалище е в Русия или Република Беларус, или на друго правно образувание, организирано съгласно законодателството на Русия или Беларус.“ Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“: „Преходни и заключителни разпоредби“. Предложение от народния представител Десислава Трифонова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следната окончателна редакция, което е от Допълнителен доклад, № 49-453-01-11, от 21 февруари 2024 г.: „§ 7. За пряка чуждестранна инвестиция, започнала да се реализира след влизането в сила на този закон и до привеждането в съответствие с него на правилника за прилагане на закона и приемането на правилник за организацията и дейността на Междуведомствения съвет за скрининг, не се подава заявление по чл. 27а.“ По § 13 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 8: „§ 8. В 9-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда правилника за прилагане на закона в съответствие с този закон и с Регламент (ЕС) 2019/452.“ По § 14 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 14, който става § 9. Параграф 9 от Допълнителен доклад, № 49-453-01-11, от 21 февруари 2024 г.: „§ 9. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на Междуведомствения съвет за скрининг.“

Благодаря, госпожо Председател. „Предложение на народните представители Александър Иванов, Николай Алгафари и Румен Христов: „В чл. 22е се правят следните допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думите „са особено важни за икономическото развитие“ се добавя „отбраната и националната сигурност“; б) създава се т. 5: „5. предвиждат изграждане или разширяване на производствени и складови бази с необходимата техническа инфраструктура на стратегически обекти от значение за националната сигурност.“ 2. В ал. 2 се създава т. 4: „4. за приоритетни инвестиционни проекти по ал. 1, т. 5 не се прилагат изискванията на чл. 12, ал. 2, т. 3 и чл. 22а, ал. 13.“

Да, благодаря, госпожо Председател. „Предложение от народните представители Александър Иванов, Николай Алгафари и Румен Христов: „В чл. 12, ал. 2, т. 5 се създава нова буква „д“: „д) над пет пъти за инвестиции за стратегически обекти от значение за националната сигурност.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. „Предложение от народните представители Александър Иванов, Николай Алгафари и Румен Христов: „В допълнителните разпоредби се създава т. 18: „18. Стратегически обекти от значение за националната сигурност са посочените в Постановление № 181 на МС от 20 юли 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, този закон е поредният опит на управляващите под благовидния претекст „спазваме европейските директиви“, да го побългаряват и да правят това, което най-много могат – застават на входа и на изхода на някакви процеси в България, в случая на инвестициите, на преките чуждестранни инвестиции. Проблемът е, че този закон нито е нужен, нито е ефективен, нито е ефикасен, нито е логичен. Той е за насърчаване на инвестициите, а всъщност вижте вътре на колко места има „забранява“, „забранява“, „забранява“. Защо ни е нужен още един държавен орган, който отново българите ще плащат, за да застава там, където така или иначе има държавна регулация. Аз не виждам какво би могло да свърши повече този орган, което не би могло да свърши друг държавен орган. Ако има някаква такава недобросъвестна инвестиция, има си достатъчно държавни органи, които могат да го възпрат. Това е поредният опит за налагане на още един орган – Междуведомствен съвет е сега, за който най-вероятно пак ще се разберете какви да са Ви квотите, за да може да има отново рекет върху фирмите. Това е поредният икономически „Нотариус“, който се опитвате да създадете, така че ние ще гласуваме против. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! В Националния механизъм за скрининг на чл. 27, т. 4 пише, че: „на скрининг по реда на този закон подлежат всички преки и чуждестранни инвестиции с чуждестранен инвеститор от Русия и Беларус“. Това условие, поставено наред с всички останали изброени, има за цел да възпрепятства пряко всички инвестиции от Русия и Беларус, което, всички знаем, е в ущърб на интересите на страната ни. България винаги е била в стабилни двустранни контакти с тези страни. Групата на руските и беларуските компании традиционно е извършвала разнообразна дейност в нашата страна, а инвестициите са отбелязвали сериозен ръст. При провеждане на действия по договаряне за разширяване на сътрудничеството между търговско-промишлените палати на България и Беларус такъв вид ограничение е крайна дискриминация, затова ние не можем да приемем директно поставяне само и единствено на тези две страни в такива условия. Не е посочена нито една друга държава, а съвсем спокойно в този списък можем да добавим Турция, изхождайки може би и от съображения за националната ни сигурност и следвайки някакви евро-атлантически политики. Вместо да насърчаваме инвестициите и да задълбочаваме икономическото си сътрудничество, ние го рушим. На българската икономика са необходими повече инвестиции, които да развиват страната ни във всяко едно отношение. Не бива да поставяме едни качествени икономически взаимоотношения в подобни дискриминационни условия, които само рушат мостовете на икономическото ни сътрудничество. Икономическите последици ще бъдат тежки и необратими, а това едва ли е от полза за страната ни. Благодаря.

Господин Воденичаров, Вие споменахте евро-атлантическите политики, но забравихте да споменете, че евро-атлантическата политика, която е описана в Регламент 2019/452, която вносителите твърдят, че въвеждат в българското законодателство чрез чл. 27, ал. 4, казва, че не може да се дискриминира спрямо различните трети държави, а именно този законопроект дискриминира срещу Русия, руски инвестиции, беларуски инвестиции, като казва, че дори един български лев да се инвестира в България от Русия, той трябва да бъде проверяван. Такова нещо няма за другите трети държави и именно това е дискриминация и не се въвежда евро-атлантическата политика тук.

Госпожо Председател, корекция на една грешка, която явно сме изпуснали в Комисията, а именно текста на страница 28 от Доклада в § 8 „В деветмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда правилника за прилагане на Закона в съответствие с този закон и с Регламент ЕС 2019/452.“ Предложението ми е за редакционна поправка, а именно: „деветмесечен срок“ да се замени с „шестмесечен срок“, така че да съответства и на другото място в Доклада, където също се появява срокът за изработване на правилника за прилагане на Закона. Благодаря Ви.

Тъй като беше изчетен целият доклад и всички параграфи, аз ще коментирам целия доклад. По заглавието на Законопроекта. Имаше едно предложение от страна на ДПС да се промени заглавието и то беше редно да се промени именно защото с тези мерки се ограничават инвестициите, не се насърчават. Променя се предметът на самия закон и затова трябва да се промени и самото заглавие. Вие въвеждате регулаторен механизъм, чрез който всички инвестиции от трети страни да бъдат проверявани, ако са над два милиона евро, и всички инвестиции от Русия и Беларус. Всеки предприемач гледа да си сведе разходите до минимум и как точно насърчавате инвестициите с този механизъм за проверка и подбор на инвестициите – не знам. Може би този закон трябва да се кръсти „закон за ограничаване и насърчаване на инвестициите“. Да, звучи нелепо, звучи алогично, но именно тези предложения в този закон са алогични. По Глава 6, § 3. Въвеждате в българското законодателство регламент, според който Европейската комисия може да спре дадена инвестиция в България. На всеки икономист е ясно, че зад въвеждането на нови регулации и ограничителните мерки в пазара се крият и в повечето случаи корпоративни интереси. И тук даваме възможност на големите държави в Европейската комисия и техните големи корпорации да диктуват какви инвестиции се извършват в България. Знаем много добре как работят регулаторите в България. Те работят за политиците, които в момента управляват, и за близките до тях фирми. Какво се получава обаче на практика – защитава ли се общественият ред, общественият интерес? Давам Ви пример за една фирма, за която се говори, че е финансирана от ЦРУ и че се управлява от ЦРУ, която наскоро купи „Булсатком“ и консолидира огромен пазарен дял в сферата на медиите. Доколкото в Регламента пише, че той регулира свободата и плурализма на медиите, никой обаче не каза нещо по този казус, напротив, даже беше подпомогната сделката именно чрез помощта на Кирил Петков и останалите приятели тук, на първия ред, на задкулисието, както той казва. По чл. 27а. Вие предлагате всички инвестиции с производството на енергийни продукти от нефт да подлежат на скрининг автоматично. Не разбирам?! Не искате ли българските граждани да имат достъп до по-евтини нефтени продукти! Защо ограничавате инвестициите в производството на нефтени продукти?! Знаете много добре, че колкото повече конкуренция има в дадена индустрия, толкова по-ниски стават цените на продуктите и толкова по-качествени. Какво печелят българските граждани, когато ограничавате инвестициите в производството на нефтени продукти. Или може би това е предложение, продължение на натиска, който налагате на „Лукойл“, да продаде рафинерията и после Вие да кажете кой точно ще купи. Вашите предложения нямат икономическа логика, не следват пазарна логика и са в ущърб на българските граждани. И накрая ще използвам възможността, че съм тук, да направя една техническа поправка. Единственият параграф, който ние ще подкрепим, е именно предложението на Александър Иванов, в който ще предложа технически поправки. В чл. 12, ал. 2, т. 5, буква „д“ – „над пет пъти за инвестициите за стратегически обекти“ се добавят думите „дейности и обекти“ и се добавят думите „свързани с отбраната от значение за националната сигурност“. В чл. 22е, ал. 1 „предвиждат изграждане или разширяване на производствени и складови бази с необходимата техническа инфраструктура на стратегически обекти“ и се добавя „свързани с отбраната от значение за националната сигурност“. Господин Председател, ще Ви ги дам на хартия, за да Ви е по-лесно. Благодаря.

Да, точно така. Те са действително за насърчаване на инвестиции точно в сектор „Отбрана“ и за българските производствени комплекси. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, процедура. Моля за една редакция, която е в текста от Допълнителния доклад, № 49-453-01-11, на § 3 – в т. 27г, ал. 2, последно изречение – то цялото е едно изречение, ще го прочета: Алинея 2 да се чете така: „(2) Междуведомственият съвет за скрининг може служебно и по изключение да образува производство за проверка на пряка чуждестранна инвестиция, която би могла да бъде предмет на скрининг по реда на този закон и по отношение на която не е подадено заявление за разрешение, в случай че е получено становище от Европейската комисия или сигнал, съдържащ достатъчно информация от държава членка.“ Тоест след „Европейската комисия“ на мястото на запетаята да се чете и да добавим „или“.

Премахваме запетаята и добавяме „или“, защото е условно. Да, благодаря Ви.

Редакцията на господин Атанасов или на господин Анастасов? И за двамата сме!

За обратен вот!

Благодаря, госпожо Председател. Една от причините да гласувам против този законопроект е именно защото законодателната дейност на Четиридесет и деветото народно събрание е превърната в пародия от коалицията ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Какво имам предвид? В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание пише, че Водещата комисия изготвя доклад – доклад е в единствено число. Не пише, че изготвя два доклада – допълнителен доклад, алтернативен доклад, приложение, анекс към доклада или каквото искате друго да го наименувате. В двата доклада на ресорната комисия, които са публикувани на сайта на Народното събрание, забележете, че и двата доклада преповтарят една и съща материя. Дори и да го наименувате „допълнителен доклад“, това по съществото си не е един доклад, което е в противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз разбирам, че когато се готви да се извършва законодателна дейност и приемане на закони, които не са в съответствие с Правилника, председателят Росен Желязков не желае да води заседанието и тактично напуска, но се обръщам към всички български граждани. Трябва да разберат какво се случва в българския парламент и че не може да се погазва законът, защото Правилникът е с ранг на закон, който ние използваме в нашата законодателна дейност – с два доклада, с три доклада, с пет доклада, допълнителен, поощрителен, алтернативен и така нататък. Именно затова гласувах против, защото имам принципи, поради които съм избран като народен представител. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Не, не. Процедура. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името и на Икономическата комисия и на всички колеги, които участваха във въвеждането на Регламент 2019/452 в България, а именно Механизъм за скрининг на чуждестранни инвестиции, искам да благодаря. Искам да отбележа, че този законопроект, колеги, и пълното прилагане на скрининга ще предотврати навлизането на корозивни капитали, което е от изключително значение за националната сигурност както на България, така и на цялото звено, в което участваме, а именно на Европейския съюз. Въвеждането на този механизъм беше забавено, но се радвам, че намерихме усилия и такава широка подкрепа в този парламент да създадем закона, както се казва от нулата, в интерес на националната сигурност и на българските граждани. Аз още веднъж ще заявя благодарност на всички колеги, включили се сериозно и експертно в работата и на Комисията, и с предложения между двете четения. Затова ги поздравявам. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ДПС.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарната зала да бъдат допуснати: Христо Стефанов – заместник-министър на вътрешните работи, Боряна Цветкова – директор на дирекция „Планиране и управление на бюджета“, и Любомир Попов – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи.

Прегласуване, ако може.

Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 28 юни 2023 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 49-354-01-25, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 5 май 2023 г.; Законопроект за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 49-354-01-29, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 10 май 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 49-354-01-35, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 10 май 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. ...)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 1. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 2: „§ 2. В чл. 39 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2, т. 3 след думата „системи“ се поставя запетая и се добавя „включително и престъпления срещу половата неприкосновеност на личността, извършвани спрямо малолетни и непълнолетни лица чрез използване на информационна или съобщителна технология“. 2. В ал. 7 след думата „системи“ се поставя запетая и се добавя „включително и срещу половата неприкосновеност на личността, извършвани спрямо малолетни и непълнолетни лица чрез използване на информационна или съобщителна технология“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5. Има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „Създава се § 5а: „§ 5а. В чл. 140, т. 5 след думата „населението“ се добавя „документи за самоличност и“." Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 140, т. 5 след думата „населението“ се добавя „документи за самоличност и“.“ По § 6 има предложение на народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 4: „§ 4. В чл. 142, ал. 4 след думите „чл. 191“ се поставя запетая, а думите „и 233“ се заменят с „233, 238, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и ал. 2“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8. Има предложение на народния представител Христо Терзийски по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 171, ал. 3 се създава изречение второ: „Размерът на стипендията се определя на база 50 на сто от месечното възнаграждение на стажантите, назначени на изпълнителска длъжност.“ По § 9 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 6. По § 10 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „В § 10 се правят следните изменения: а) в т. 1 в новото съдържание на ал. 2 числото „0,8“ в т. 1 се заменя с „0,75“, а числото „0,6“ в т. 2 се заменя с „0,55“; б) т. 2 се изменя така: „2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, се определят с наредбата по чл. 177, ал. 4.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 7: „§ 7. В чл. 180 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за висше образование – не по-малко от 0,8; 2. за средно образование – не по-малко от 0,6.“ 2. В ал. 3: а) изречение първо се изменя така: „Най-ниската заплата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, не може да бъде по-малка от средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година.“; б) в изречение второ думите „чл. 177, ал. 3“ се заменят с „чл. 177, ал. 4“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 12. По § 13 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „Параграф 13 се изменя така: „§ 13. В чл. 189, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 5: „5. допълнителен платен годишен отпуск за участващите в модулите на ГДПБЗН – МВР при задействане на Механизма за гражданска защита на ЕС в размер на два работни дни, които не може да се компенсират с парично обезщетение.“ 2. Досегашните т. 5 – 10 стават съответно т. 6 – 11. 3. Създава се т. 12: „12. платен отпуск за синдикална дейност по реда на чл. 245а и чл. 247а.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 14. По § 15 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „Параграф 15 се изменя така: „§ 15. В чл. 243 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Синдикалните организации на служителите в МВР придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистъра на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им.“ 2. В ал. 3 думите „нямат право“ се заменят с „имат право“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 18. Има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В допълнителните разпоредби, в § 1, т. 26а след думите „чл. 17, ал. 2, т. 1“ се поставя запетая и се добавя „установяване на причините и на условията за възникване и разпространение на пожари“, а след думите „специални операции“ се поставя запетая и се добавя „осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства в случаите по чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства“." Предложение на народния представител Христо Терзийски по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Заключителни разпоредби“ и § 9 и 10: „Заключителни разпоредби § 9. Министърът на вътрешните работи привежда в съответствие инструкцията по чл. 171, ал. 3 в срок до един месец от влизането в сила на този закон. § 10. Параграф 1, т. 2 влиза в сила от 1 януари 2025 г., а § 5, 6 и 7 влизат в сила от 1 януари 2024 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване е във връзка с параграфи 9 и 10 по вносител, в които се определят правила за определяне на заплащането в МВР. Позицията ми е принципна и тя е, че не можем ние в специални закони да налагаме такива правила. Действащият текст обвързва заплатите със Закона за бюджета и тъй като има бюджетно измерение цялото това нещо и то не е малко, следва цялата тази процедура да минава през Закона за бюджета. Действително има казус със заплатите в МВР. Темата, от която аз се интересувам, е информационни технологии – заплащането в дирекция КИС в МВР е доста по-ниско, отколкото трябва да бъде, така че по принцип приветствам осъвременяването на възнагражденията, но подходът, който е избран тук, а именно в специален закон да се уреди такъв разход, според мен не е правилен. Това трябва да се прави със Закона за бюджета. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Божанов! Мисля, че Вашето тълкувание на Закона е изключително в грешната посока, защото именно тук е мястото и начинът да се урегулират възнагражденията в Закона за служителите в Министерството на вътрешните работи. Да Ви припомня, ако не сте запознат, че там работят служители три категории – по Закона за МВР, по Закона за държавния служител и лица, работещи по трудово правоотношение, и трябва да се диференцират. Ако бяхте прочели и „Преходни и заключителни разпоредби“, щяхте да прочетете, че именно тези параграфи влизат в сила от 1 януари 2025 г., тоест с този законопроект по начина, по който го приемаме, даваме известна посока, защото бюджетният процес сега започва – как да се направи бюджетът за 2025 г. Дали ще бъде този парламент, дали ще бъде някой друг парламент, но това е правилният подход. Виждате, че и в Комисията имаше достатъчно консенсус на тази тема, така че не виждам никаква пречка това да се случи, не виждам никакъв проблем. Напротив, това е очакването от трите категории служещи в Министерството, които днес много внимателно наблюдават по какъв начин ние ще се отнесем към техния труд. Вие сам казахте, че в немалко от тези дирекции заплатите са на изключително ниско ниво. Един добър стимул, за да се работи качествено в МВР и да постъпват на работа качествени хора там, които наистина да могат да си вършат работата така, както трябва да бъде. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, имам едно предложение. Изслушайте предложенията на колегите, които имат да правят предложения, и тогава да дебатираме по текстовете на Закона. Защото и това, което каза господин Божанов, и това, което каза господин Иванов, има своето решение в предложенията на колегите, а и Комисията го е обсъждала. Ние не искаме да взривяваме бюджета. Това ли беше? Няма такова нещо. Ние просто искаме най-накрая да приключи темата с това полицаи и служители в МВР от всичките категории на всеки бюджет да тръгват да се молят по комисиите на бюджета, на МВР, и на който и да било, и на някой друг да им увеличава или да им оправя заплатите. Не, тук е предложен механизъм и вие този механизъм с предложенията на моите колеги сега ще го чуете, предполагам ще Ви хареса, затова да изчакаме, просто да не бързаме с натоварването на Законопроекта с повече емоции, отколкото е необходимо към този момент. Благодаря Ви.

Господин Манев, господин Иванов, аз разбирам, че ние, като променим срока за влизане в сила, ще спазим принципите на Закона за публичните финанси и чисто формално от гледна точка на бюджета за тази година проблем може би няма да има. Моят аргумент беше принципен, че ако в специални закони уреждаме правила за заплащане, ще отворим сега вратата, после ще дойдат и ще кажат – Закона за статистиката трябва да го изменим, за да може служителите в статистиката да вземат добри заплати, след това в други... Тези пари трябва да дойдат отнякъде. Ние сега ще кажем – трябва да вдигнем тези заплати. После тези пари откъде ще дойдат? Това е бюджетен въпрос, мисля аз. Нека да го обсъждаме със Закона за бюджета. Не съм против да уредим повишаване на заплати, разбира се, тъй като, както казах, поне това, което аз имам като наблюдение, има недостатъчно адекватни заплати там. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, в духа на изказването на моя колега Маноил Манев искам да предложа редакционни поправки: § 6, който става § 4 по Доклада на Комисията, се изменя така: „§ 4. В чл. 142, ал. 4 след думите „чл. 186а“ се добавя „чл. 189, ал. 1, т. 7“, а след думите „чл. 191“ се поставя запетая и думите „и 233“ се заменят с „233, 238, ал. 1 – 3 и 5, чл. 239, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 245а, чл. 247, ал. 1 и 4, и чл. 247а, ал. 1, 3 и 4“.“ В § 9, който става § 6 по Доклада на Комисията, в чл. 177, ал. 2, т. 1 думите „не по-малко от 1,0“, се заменят с „не по-малко от 1,2“, а в т. 2 думите „не по-малко от 0,8“ се заменят с „не по-малко от 1,0“. В редакцията на § 10, който става § 7, в т. 2 буква „а“ да отпадне. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. На основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за редакционна поправка – предложеният от Комисията нов § 5 да се измени така: „§ 5. В чл. 171, ал. 3 се създава изречение второ: „Базата за определяне на стипендията е в размер на 50 на сто от месечното възнаграждение на стажантите, назначени на изпълнителска длъжност.“ Това предложение е свързано със стипендиантите и курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи, които са около 650 на година – курсанти, и се обвързва тяхната стипендия, така че тя да може да се актуализира съобразно нарастването на заплатите в Министерството на вътрешните работи и да се премахне една несправедливост. Предлагам това на вниманието на колегите. В бюджета за 2024 г. гласувахме увеличение на перото за разходи за курсанти в Академията на МВР с около 3 милиона, така че по този начин занапред ще се регулират стипендиите на курсантите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Във връзка с това, че в Закона има предложения, които влизат в сила и от 1 януари 2024 г., а за тях няма предвидени средства в Закона за бюджета, и биха искали актуализация на Закона за бюджета, а на такава има право само Министерският съвет, аз предлагам редакционна поправки. Всички тези текстове, които касаят заплати, възнаграждения и така нататък, ще ги изброя, да влязат в сила от 1 януари 2025 г., за да може да бъдат спазени изискванията на Закона за бюджета. Предлагам следната редакционна поправка: Първо, в подразделението, което Комисията предлага да се създаде с наименование „Заключителни разпоредби“, § 10 да се измени така: „§ 10. „§ 1, т. 2, § 5, § 6 и § 7 влиза в сила от 1 януари 2025 г.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, предварително да кажа, че ще си позволя да надхвърля времето, доколкото беше изчетен целият Доклад – всички параграфи. Изказването ми ще засегне някои от тях. На първо място по отношение на § 1 от Законопроекта. Предложението, което е направено от вносителя, изглежда на пръв прочит в колизия с досегашната разпоредба, която изисква да се прилага принципът на случайно разпределение на делата между разследващите. Дами и господа народни представители, реалността е такава, че има звена в МВР, които са много по-натоварени от други. Има и разследващи в различни райони на страната, които са много по-натоварени от разследващи в други райони на страната. Категорично съм против сегашния принцип, че тъй като конкретният разследващ е претоварен с работа, тоест по обективни причини, едно разследване ще чака. Това отчасти е и причината за тъй наречените дела на трупчета, макар и те да са изключително малка част. Да не добавям и какво съм чувал от разследващи органи по отношение на тяхната натовареност спрямо натовареността на други разследващи. Затова считам, че в § 1 е редно да се приложи – да, принципът на случайния подбор в рамките на съответните звена, които обаче да разследват съобразно тяхната натовареност. Именно затова, уважаема госпожо Председател, в § 1 в текста на вносителя – това е чл. 16а, Ви предлагам една редакционна добавка, която е много кратка: след думата „разпределяне“ да добавим „между съответните звена“ и текстът да продължи. Добавката е „между съответните звена“. С такава редакционна добавка ще запазим принципа за случайно разпределение на делата, но ще позволим вече с наредба на министри на вътрешните работи чрез механизъм за измерване и отчитане на натовареността на различните звена, които добавяме като текст, да подобрим равнопоставеността в натовареността на разследващите органи в МВР. Надявам се това нещо да го приемете, тъй като считаме, че то само ще забърза действията по разследването. На следващо място – по отношение на § 4. Много пъти сме говорили от тази трибуна, че нашето предложение визира едно уточнение на § 4 в чл. 39, където да се позволи вече на създадената нова дирекция от март 2023 г. „Киберпрестъпност“ в ГДБОП да разследва всички случаи, когато се касае за престъпление против половата неприкосновеност на малолетни и непълнолетни в случаите, когато се използват информационни или съобщителни технологии. За съжаление, това са изключително голяма част от случаите, при които имаме такива деяния. Обсъждали сме го, че понякога имаме доста разностранно тълкуване от страна на прокурорите, които впоследствие разпределят материалите, събрани в една такава проверка, и ги дават за разследване на други органи, което считаме, че не е редно и трябва ГДБОП, в случая „Киберпрестъпност“, които са започнали това разследване, събрали са изключително много данни и доказателства, да го продължат до изготвянето на вече окончателно мнение за разследването. Случи се така, че по принцип аз предлагам и разбирам от членове, алинеи, заглавия на глави и раздели, а народният представител Божанов пък разбира човекът от съобщителни технологии, от информационни технологии. Сега обаче в нашето предложение ние предлагахме конкретния текст с тези наименования, а той пък предложи едно по-разширително тълкуване, а именно: да посочим в Законопроекта, че обхващат определен раздел от Глава 2 от Наказателния кодекс. Разбира се, ние го обсъдихме с него. Аз съм съгласен на подобно разширително описание, доколкото така ще позволим на отдел „Киберпрестъпност“ да засяга повече престъпления, като запазим думите в текста „срещу малолетни и непълнолетни“. Именно затова, госпожо Председател, ще Ви издиктувам една редакционна поправка на предложението и ще Ви го дам като текст, след като завърша своето изказване, за да можете да го прочетете впоследствие. То се изразява в следното: в § 4, т. 1 – това е ал. 2, т. 3 на чл. 39, след думата „системи“ се добавя запетая и се добавя следният текст, цитирам: „включително и престъпления по Глава 2, Раздел VIII от особената част на Наказателния кодекс спрямо малолетни и непълнолетни“, като, разбира се, остава и сегашната редакция, която посочва случаите, когато те са извършени чрез компютърни или информационни системи. И тъй като предлагаме такава редакционна поправка в т. 1, редно е същата да намери отражение хронологично и в т. 2, където в ал. 7 правим същата поправка, а именно: след думата „системи“ се поставя запетая и се добавя следният текст – „и престъпления по Глава 2, Раздел VIII от особената част на Наказателния кодекс спрямо малолетни и непълнолетни“, за да може да отрази систематичното място на това наше предложение. Предполагам, че то ще намери подкрепа в залата. На следващо място, както бе засегнато и от преждеговорившите по отношение на § 9 и § 10 – заплатите на служителите, които са назначени по Закона за МВР, държавните служители и служителите, които са по трудови правоотношения. И в § 9, и в §10 се визира най-ниската длъжност, забележете, това е тъй наречената стартова длъжност – длъжността, която привлича служители в системата на МВР, където те с времето имат възможност да се квалифицират, да придобиват опит, управленски качества и съответно да израстват в службата. На всички в тази зала е ясен проблемът с липсата на кадри в МВР. Една от причините за този проблем е трудното намиране на желаещи да постъпят като служители в Министерството, които да заемат именно тази най ниска длъжност и така да започнат постепенно своето професионално развитие. Нека да не забравяме лицата, които работят на трудово правоотношение в МВР и при които също трябва да е приложим принципът, който е въплътен в тези предложения. Сега се направиха даже редакционни добавки за увеличение на коефициентите – нещо, което считам, че е редно да подкрепим. Именно затова ние ще подкрепим както внесените от вносителя § 9 и § 10, така и редакционните поправки, които преди малко бяха изчетени в залата конкретно за тези два параграфа, защото считаме, че най-накрая трябва да бъде обърнато внимание именно на възнаграждението на най-ниските длъжности в системата на Министерството, ако искаме да не напускат служители, на първо място, и да можем да намерим желаещи, които да започнат своето развитие в Министерството. Това минава, забележете, през едно достойно заплащане и не зависи нито от бюджета, нито от някого другиго, а зависи от това, което ще приемем ние в тази зала. Именно затова считам, че трябва да е резонно и ние ще го подкрепим. На следващо място – § 11, по отношение на чл. 181, ал. 2. Внесеното предложение визира задължението на Министерството в случай, че не може да обезпечи униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение, да предостави финансови средства на служителите, за да могат те да си го набавят. Защото, дами и господа народни представители, вижте какво се получава за служителите в МВР – това, което не може да им бъде осигурено от Министерството, могат да си го набавят абсолютно напълно свободно на тъй наречения свободен пазар. Даже ще Ви дам пример, ако щете – и сигнални лампи могат да си купят от най-близкия битак без никакви проблеми. Причините според мен да не бъде подкрепено това конкретно предложение на вносителя в Комисията се крият в тъй наречените особености на обществените поръчки за облекло и други подобни, които се организират в Министерството за особено големи парични суми. Та тези обществени поръчки, дами и господа, понеже понякога са свързани с един нездрав пазарлък, забележете – за едни тлъсти комисиони, отнемат време и така може да бъде прескочена годината, в която би следвало това работно облекло или снаряжение да бъде осигурено на служителите. Като отворим дума за новия модел на униформите, които следва да бъдат поръчани, всички разбираме за какво иде реч. И нека, тъй като и без това има условия полицаите да си закупуват всичко на свободния пазар – всичко, от което имат нужда, с приемането на това предложение по § 11 да им покажем и да им помогнем всъщност да изпълняват съвестно своите задължения, тъй като аз лично не познавам безотговорен служител, който да не проявява дължимата грижа към работата си, към работното облекло, към подходящото снаряжение и така нататък. Затова ще Ви призова да подкрепим предложението на вносителя. Нека служителите на МВР да не стават заложници на едни задкулисни договорки в случаите, когато трябва да се осигури – казвам го, да се направи обществена поръчка за големи суми на облекло, на снаряжение, на въоръжение и така нататък. Сега, по отношение на следващия § 13 – чл. 189, ал. 1 и новата т. 11. Тя се отнася за синдикалната дейност. Дами и господа народни представители, мисля, че трябва да отчетем спецификата на синдикалната дейност в най-голямото министерство като ресурс от служители, и то в един специфичен сектор, какъвто е сектор „Сигурност“. От това, което съм разбрал досега по отношение на синдикалните дейци при контактите ми с тях, е, че тяхната синдикална дейност, за разлика от синдикалната дейност при други професии си е пълноразмерна работа, и то доста сериозна работа – поради хилядите проблеми, които постоянно поради една или друга причина се натрупват в Министерството на вътрешните работи. Обаче синдикалните дейци са служители, които са също толкова натоварени като всички останали, и затова – с оглед на това, че се натоварват и с допълнителни задължения във връзка със синдикалната дейност, то за мен е редно да получат поне минимален отпуск да извършват в нормални условия тази синдикална дейност. Няма човек в тази зала, който да ми обясни защо в редица европейски държави съществува подобен платен отпуск за извършване на синдикална дейност, а в България не! Всъщност причината е ясна и трябва да си я кажем – да бъдат държани в подчинение служителите в системата, в подчинение от политическото ръководство. Именно затова според мен предложението не е намерило подкрепа в Комисията, но тъй като то е на ВЪЗРАЖДАНЕ, ние ще го подкрепим. И последното ми изказване е към § 14, чл. 211. Там от ВЪЗРАЖДАНЕ сме внесли едно предложение във връзка с налаганите дисциплинарни наказания, за които сегашната редакция на чл. 211, ал. 2 гласи изрично, че същите не подлежат на касационно обжалване, когато са били оспорени по реда на АПК в съответния административен съд. Идеята на предложението е при обжалване на тези дисциплинарни наказания да има и касационно производство, което да протече, разбира се, във Върховния административен съд. Не се променя досегашният ред – държа да го отбележа за всички, а именно че обжалването не спира изпълнението. И това е така, никой не го променя. Това, че някой обжалва дисциплинарно наказание – запазва се досегашният ред – то не спира изпълнението. Но нека създадем възможност за една по-всеобхватна защита на наказаните, които желаят да си търсят правата докрай, защото се създава една неравнопоставеност. И ще Ви дам примери: ако сте работник по Кодекса на труда и обжалвате едно дисциплинарно наказание по съдебен ред, имате едно триинстанционно производство. За един най обикновен фиш от 100 лв., да кажем, производството е двуинстанционно – районен съд и административен съд. Няма човек в тази зала, и не вярвам такъв да излезе на реплика или на изказване, който да ми обясни защо производството по оспорване на дисциплинарно наказание е само едноинстанционно – пред административния съд, и каква е нуждата то да е такова! Веднага ще Ви кажа откъде идва проблемът и защо предлагаме то да е касационно и втората фаза да се развива пред ВАС. Във всеки един областен град, ако Вие сте служител на Министерството на вътрешните работи, но директорът на областната дирекция, най-образно казано, Ви има зъб, налага Ви се дисциплинарно наказание, Вие следвате чл. 211, обжалвате го в съответния административен съд в същия град, но ако има нерегламентирани зависимости от типа – нотариусът си върши работата, ако има подобни нерегламентирани зависимости, то административният съдия ще отхвърли Вашата жалба и с това Вашата защита приключва. Именно затова няма логика и няма логична причина това производство, първо, да е едноинстанционно и да приключва в административния съд. Именно затова ние предлагаме или да приемете това предложение на вносителя, или ще Ви предложа една редакционна поправка в последното изречение на сегашната разпоредба на чл. 211, а именно: да премахнем думата „не“ от израза „не подлежи на касационно обжалване“. Като премахнем думата „не“, и считам, че имаме право да направим такава редакционна поправка, доколкото е внесено цяло предложение, което засяга текста на този член, така ще позволим производството, след като приключи в административния съд, да продължи към Върховния административен съд, с други думи – да дадем възможност на наказаните дисциплинарно служители да си търсят докрай своите права. Но тъй като подозирам, че това предложение няма да бъде прието в залата, то държа да заявя на всички служители на МВР, че тогава, когато, не дай си боже, им се наложи да обжалват наложено им дисциплинарно наказание, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме предложили една по-голяма тяхна защита, но за съжаление, коалицията ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС е отказала да им я даде по законов ред. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Разбира се, ще говоря по текстовете, които определят норматив за заплащанията в системата на МВР. Разбирайки сложността на конструкцията там – с три различни типа отношения вътре в системата, има две структурни забележки, които мога да направя по това предложение. Първата забележка. Разбира се, няма да коментирам бюджета за тази година, защото този въпрос мисля, че е решен с предложенията, които бяха направени вече, но обикновено когато се институционализират увеличенията на заплащанията в дадена система – другият такъв пример, който ми идва наум, са учителските заплати – се предполага, че в съответната система се извършват определени реформи, така щото тя да може да предоставя на всички български граждани по-добра услуга от тази, която предоставя в момента, и по възможност с най-пестеливо изразходване на ресурсите, което включва и човешкия ресурс. Да не говорим за изглаждане на вътрешни неравновесия, за които господин Божанов спомена, че някои аспекти на системата очевидно са изключително нископлатени, но има други аспекти на системата, където заплащанията са доста по-високи от това, което чуваме, ама така много сериозно високи, а пък никак не е сигурно колко допринасят за ефективността на системата. Тоест има голяма работа, която вътрешната организация на Министерството може да свърши, за да получат българите за парите, които ще дадат, по-добра услуга по линия на Министерството на вътрешните работи. Вторият въпрос, който искам да повдигна, особено що се отнася до предложенията, направени тук от трибуната на второ четене – от 1 да стане 1,2; от 0,8 да стане 1 и така нататък; хубаво би било те да бъдат придружени от някакви изчисления за колко пари говорим. Отново не коментирам необходимостта от тези средства за системата, но е хубаво да ги знаем. Хубаво е да знаем за колко пари говорим, защото тези пари се вземат от българските данъкоплатци и те са тези, които трябва да получат по-добра услуга от другата страна – да получат повече сигурност, да получат повече вътрешен ред, да получат всичките останали услуги, които системата на МВР се предполага, че предоставя на българските граждани. Точно този аспект от дебата на мен ми липсва. Аз не съм вътре експерт, за да мога да имам някакви отговори на въпроса, но все пак стои въпросът: срещу тези повече пари какво ще получат българските граждани? И това е важен въпрос. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, отчитам Вашите въпроси като риторични, защото това, което трябваше МВР да даде на българските граждани, трябваше да го осигурите Вие. За девет месеца не си мръднахте пръста. В момента има воля в Народното събрание – по някакъв начин да даде посока на работата на служителите на МВР, защото тяхното заплащане, както сам казахте, не е на необходимото ниво. Нормално е, когато им осигуряваш адекватно заплащане, да получиш адекватен отговор от тяхна страна по отношение на работата. Вие знаете ли, че на конкурсите за редови служители в Министерството на вътрешните работи, които се обявяват в последно време, не се явяват хора, защото най-малкото условията на труд са неподходящи? Ако сега се даде такъв сигнал тук от Вас, че Вие не ги подкрепяте, какво да направят тези хора там? Най-малкото Вие и Вашата парламентарна група можехте да предложите някакви изменения или реформи в Министерството на вътрешните работи и така нататък – не го направихте. Затова в момента – очевидно има консенсус в залата – на тези хора да се даде ясен сигнал: виждате ли, законодателният орган мисли за Вас! Да, от 1 януари 2025 г., когато се приеме Бюджет 2025 г., тези условия ще бъдат заложени. Каква е разликата между учителите и служителите на Министерството на вътрешните работи? Едните осигуряват единия ред, другите осигуряват другия ред. Вдигате заплатите там, на учителите е хубаво да се вдигат, но това е същото. Така че дайте реформи – Вие сте управляващи. Вместо да ходите по ъглите и да се обяснявате кой какво казал и къде ходил, направете нещо полезно. Е, в момента се случва нещо полезно, затова този закон е на дневен ред. Благодаря.

Извинявайте, госпожо Председател. Благодаря за дадената възможност. Уважаеми господин Ганев, ще Ви направя следната реплика. Когато не искате да подкрепите нещо, кажете, че не искате да подкрепите повишаването на заплатите. Само че искам да Ви попитам защо винаги, когато стане въпрос в тази зала за повишаване на минимална работна заплата, за повишаване на социални помощи, за повишаване на пенсии, излизате тук и казвате: колко ще струва, направен ли е анализ, ние го подкрепяме, обаче нямаме анализ. И колкото пъти в тази зала са направени предложения за помощи за Украйна, бежанци да идват, за ратификации на различни споразумения – ето, онзиден гласувахме 60 хил. евро, тогава никой от Вас не пита как ще се отрази на българските граждани, има ли анализи, сметнати ли са в бюджета! А когато трябва да се подпомогнат българските граждани, Вие да защитавате българския интерес, това Вас не Ви интересува! Кажат ли обаче отнякъде: давайте да помагаме на някого извън България, сте първи на трибуната как трябва, как българите сме длъжни! И ако не искате да подкрепите текста, кажете: не искаме, защото това касае български граждани – ние защитаваме други граждани, ние не сме представители на българските граждани, на българските полицаи, на българските пожарникари, на българските жандармеристи и искаме да дойдат да ни охраняват други полицаи и други жандармеристи! Просто не е коректно това, което правите. Благодаря Ви.

Уважаеми колега и уважаеми колеги! Имам една голяма молба – нека да не вкарваме тази тема в политиканстване, не в политики – политиките са хубаво нещо, но да не вкарваме темата в политиканстване. Не се променя кой знае какво това, за което говорите, със суми, с пари – пък ще забогатеят, пък ще станат милионери полицаите. Особено да Ви наблегна – служителите по трудови правоотношения в Министерството на вътрешните работи, които не са полицаи, за тях е ефектът и там имате правото. Въпреки че предполагам, че беше грешка на езика, като коментираме „услуги“, там наистина се предоставят услуги на гражданите. Това са онези хора, които работят в паспортната служба, в КАТ и къде ли не още, и работят постоянно с граждани, постоянно под напрежение. Там директното усещане за задоволеност на труда им и за ангажираност ще се усети, убеден съм, 100%. Просто с този законопроект в тази му част – това, за което Вие говорите, вкарваме механизъм. Механизъм, който няма да дава възможност на който и да е финансов министър да привиква на колене министъра на вътрешните работи да му се моли при всеки бюджет за заплати. Това е истината! Тук няма политиканстване – тук има практичност. Ако държавата, работата на Министерския съвет се развива добре, средната работна заплата върви нагоре, служителите на Министерството на вътрешните работи получават по-високи заплати заради това, което гласуваме днес. Ако има проблеми, тоест ако не е много добре държавата и тръгнат надолу, средната работна заплата не се увеличава, техните заплати стоят такива, каквито са. Да казвам ли кои други са по този начин? Не е необходимо, мисля. Нищо повече не правим. Обърнем ли обаче този законопроект на политиканстване, повярвайте ми, ще паднем още много в очите на всички – не само на полицаите и служителите в Министерството на вътрешните работи, а и на всички граждани. Що се отнася до изискванията за качеството на труда на тези хора и това, което правят, то зависи от много неща и Вие го знаете – от първоначалния подбор, а пък за да има първоначален подбор, трябва да има заинтересованост. За да се вдигне качеството на тези хора, които искат да влязат в системата – било като служители по трудови правоотношения, било с полицейски функции, ние трябва да им дадем възможност да живеят нормално. Защото наистина не ги правим милионери с тази промяна сега. Разчетите може да ги направите съвсем спокойно и Вие – Вие сте икономист от висока класа, доколкото знам, защото това не е моята сфера. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ако въпросът каква ще е ползата от това, което гласуваме тук, за българските граждани е популизъм, то тогава аз съм възможно най-долнопробният популист в тази зала. Нямам никакъв проблем да бъда наричан по този начин. Но ще продължа да задавам въпроса: каква ще е ползата за българските граждани? Иначе за термина „услуга“ моля да ме извините – това е професионална деформация. Макроикономистите делим икономиката на стоки, услуги и така нататък. МВР не произвежда стоки – произвежда услуги за обществото. Вътрешният ред е услуга за обществото, сигурността е услуга. Просто такъв е терминът, извинявам се за което. Така наречените публични услуги – има си специфичен термин. Що се отнася до това, че съм бил първият на трибуната да защитавам – всъщност нямам спомен да съм се изказвал точно по тези въпроси, господин Свиленски. Тук става въпрос за институционализиране на определен начин на формиране на заплати в един доста голям сектор в българското държавно управление, каквото е Министерството на вътрешните работи. Числеността на служителите там по всички видове отношения е доста голяма. Може би нямам право да казвам конкретните числа, но говорим за десетки хиляди. Дори при малко увеличаване на средното заплащане говорим за стотици милиони ефект – стотици милиони всяка година! Не казвам, че не бива – казвам, че е хубаво да сме наясно със сметките, за да не вземем да продъним публичните финанси и тогава проблеми ще имаме всички, не на последно място и самите служители на МВР. И житейски проблеми включително. Накрая по отношение на първата забележка. Ще се върна към това – аз мога да си представя как онова, което се гласува днес, което се предлага, е полезно за българските граждани, но искам да видим тези вътрешни реформи. Защото, да – има изключително нископлатени хора в системата, да – очевидно началното, стартовото ниво е много зле платено, поради което няма кандидати. Но аз мога да Ви разказвам истории за хора, които са пък прекалено добре платени в тази система за работата, която вършат. Хайде първо да пипнем там, предлагам аз! (Оживление.) Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Ние сме вносители на част от предложенията в параграфите, които са пред Вас в Общия доклад. Те, разбира се, са базирани на живия живот, не са плод нито на икономическите интереси, които ще обслужим, нито на политически прищевки. По изследване на двадесет и осем фокус групи сред служители на Министерството на вътрешните работи от лятото на миналата година служителите са очертали следните проблеми във ведомството: нисък статус на МВР и служителите му, слаба кадрова политика, грешки в кариерното развитие, свръхнатоварване, много извънреден труд, непривлекателно заплащане, лоша организация на работата и мизерия. Смятаме, че с предложените от нас изменения на Закона за Министерството на вътрешните работи даваме в голяма степен оптимални решения на тези въпроси. В § 1 засягаме липсата на отчитане на натовареност в работата на полицейските служители – нещо, което смятаме, че е изключително важен критерий, който ще даде възможност както при отчитането на такъв обективен критерий в кариерното развитие при атестациите на съответните служители, така и ще даде възможност да се отчита по един действително обективен критерий равномерното разпределяне на делата и респективно – липсата на ангажиране на дисциплинарна отговорност. Нередки са случаите, в които се образуват дисциплинарни производства срещу разследващи полицаи за забавени досъдебни производства. Само че не знам колко от Вас знаят и могат да съпоставят работата в различните дирекции на МВР според големината на съответния град, в който те са позиционирани. Не е едно и също дали един разследващ полицай работи по 20 досъдебни производства и дали работи по 150. Разбира се, че по-голямата цифра от досъдебни производства изисква по-голямо време, по-голяма прецизност, респективно и в зависимост от престъпленията, които се разследват – дали те са някакви кокошкарски кражби, казано на разговорен език, или разследват тежки престъпления. Ето защо смятаме, че с предложението, което правим в § 1, даваме възможност да бъде отстранена тази липса при отчитане натовареността на полицейските служители, каквато, между другото, съществува във всички останали сфери, като съд, прокуратура, следствие, които припокриват в голяма степен работата по същите тези досъдебни производства. С предложението ни в § 2 – бих искала, преди да Ви кажа две думи по съществото на § 2, да Ви прочета заглавията от три ежедневника от последните три дни на тази седмица. Преди два дни заглавие в ежедневник: „Пожар изпепели къща в Хасково“. Вътре са били майка и дъщеря, на място се изпратени два екипа пожарникари. Преди ден друго заглавие: „Огън пламнал в 5,15 ч. тази сутрин в къща в Брестовица и унищожил 100 квадратни метра от покрива“. Изпратените два екипа огнеборци от Стамболийски са се борили два часа с пожара. От вчера: „В землището на Сандански в ранните часове е получен сигнал за пожар в оранжерия“. И за този сигнал са изпратени два пожарникарски екипа. Мога още дълго да продължавам, но можете и сами да направите справка в интернет и ще видите, че почти няма сигнал за пожар, на който да не са изпратени два или три екипа от пожарникари. Защо Ви казвам това? Защото през 2018 г. народното представителство е гласувало една промяна в Закона за Министерството на вътрешните работи, в която е приело, че в населени места с до 5000 жители отзовавалите се пожарникари по сигнал за пожар ще бъдат в състав до двама такива, тоест водач на автомобил и един пожарникар. Тъй като в тази част имаше кратък дебат в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, някои народни представители, които очевидно са взели участие в процесите през 2018 г., казаха, че целесъобразността е наложила да бъде намален съставът на пожарникарите, които ще се отзовават по сигнали в малките населени места. Само че, уважаеми народни представители, виждате, че примерът, практиката показват, че това изменение, което е прието през 2018 г., налага да бъде променено в посока съставът на пожарникарите да бъде поне от трима такива, защото при пристигане на един сигнал това, което трябва по норматив да извършат пожарникарите, е да разследват, обследват местопроизшествието, да подготвят колата за гасене на пожар и съответно да пристъпят към самото гасене, което в немалки случаи включва спасяване на живот на хора и имущество. Когато те са в състав от двама души, това, първо, е изключително трудно, доста немислимо като осъществяване, доколкото пък водачът на противопожарния автомобил не може и да го напусне за дълго време, а и крие рискове както за живота и здравето на гражданите, които трябва да бъдат спасени – те или тяхното имущество, така и за живота и здравето на пожарникарските служители. Ето защо аз апелирам към залата да прояви разум и да подкрепи направеното от нас предложение, още повече че няма държава в Европейския съюз, която да позволява такова оскъдно присъствие на служители, които са призвани с една изключително отговорна, тежка и животозастрашаваща работа, каквато е гасенето на пожари. Следващите няколко параграфа – 6-и, 7-и и 13-и, касаят прецизиране на разпоредби, които уреждат конкурсите, организацията им, възможността за обжалването, даване на възможност при наложено дисциплинарно наказание на полицейски служител той да се възползва така, както всички останали граждани на Република България, които имат наложени дисциплинарни наказания, да могат да ползват двуинстанционно съдебно производство. Тоест премахваме едно изключително дискриминационно по отношение на полицейските служители ограничение, въведено в Закона – те да могат само на една съдебна инстанция да атакуват наложените им дисциплинарни наказания. В тази връзка смятаме – предвид необходимите умения на висшите ръководни длъжности, каквито са главният секретар, заместник-главният секретар и директорът на главна дирекция, за да бъдат заети те, следва да покажат качествата, на които отговарят, доколкото длъжностите, които заемат, са наистина едни от най-важните в това ведомство. По този начин, от една страна, смятаме, че ще се избегнат политическите назначения на такива хора, за които – ние разбираме защо – има огромна съпротива да не се явяват на конкурси, защото при всяко сътресение в Министерството на вътрешните работи това са хората, които с лека ръка и много лесно биват обезглавявани, за да не поеме висшето политическо лице в лицето на министъра отговорност за някакво конкретно действие. На следващо място, в § 11 уреждаме изравняване на нощния труд на полицейските служители с намаления такъв, от какъвто се възползват всички граждани, които са по трудово правоотношение, респективно каквото право им дава Кодексът на труда. Смятаме, че държавните служители са със статут по Закона за Министерството на вътрешните работи, които работят на смени, с нищо не се различават от останалите, полагащи нощен труд в Република България, и следва да получат възможността той да бъде в неговия намален размер. На следващо място са група предложения, които сме направили във връзка със синдикалната дейност на синдикалните организации и заетите в тях членове в структурата на Министерството на вътрешните работи, като смятаме, че неаргументирано, от една страна, се ограничава възможността на синдикалната дейност на национално ниво и механизмите, която тя има, като например възможността за пряка представителност в Националния съвет за тристранно сътрудничество – право, от което не са лишени нито една друга структура, нито едно друго ведомство, нито една друга гилдия. Ще подкрепим безусловно, разбира се, направените предложения в посока увеличение възнагражденията на трите категории, заети по Закона за Министерството на вътрешните работи, защото сме твърдо убедени, че възнагражденията, които получават заетите във ведомствата на Министерството на вътрешните работи, общо казано, са унизително ниски и в никакъв случай не отговарят нито на сериозността на работата, която те извършват. Неслучайно Ви казах и за нощния труд, който полагат, в съчетание с липсата на комплект, тоест недостатъчен брой служители, заети в структурите на Министерството на вътрешните работи. Само по последни данни над 500 незаети места има в СДВР за полицейски служители. Съчетано с всичко това смятаме, че тези хора трябва да получат достойно възнаграждение за труда, който полагат 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. И тук не мога да се въздържа да не коментирам циничното изказване на господин Ганев, който в случая не се изказа нито като икономист…

Георги Ганев!

Да, Георги Ганев, благодаря, нито като икономист, нито като загрижен за бюджета, още по-малко за българските граждани, а единствено като политик на управляващата, представляваща основната част от управляващата сглобка, и изказването Ви, освен че беше цинично, тъй като искате от вносителите да Ви дадат конкретни отговори какви реформи ще се извършват в Министерството, с какво ще бъде подобрена услугата към българските граждани от страна на полицейските служители, които са ежедневно по улиците на страната, по границите на страната, често пъти губят и живота си поради липса на ангажираност от страна на управляващото мнозинство в посока облеклото им, снаряжението им, автомобилите, с които те са принудени да изпълняват служебните си задължения. В тази връзка не мога да не реферирам и към изказването на господин Свиленски – да, така е, действително поставят се въпроси как ще се подобри услугата за българските граждани – нещо, което ние не чуваме, няма такива притеснения, когато обгрижваме украинските граждани. Очевидно е двоен аршинът отново. Отделно от това, господин Ганев, очаквам да поставите същите въпроси, когато внесете за разглеждане внесения от Вашата парламентарна група Законопроект за бодикамерите, за които предлагате да се въведат, да се закачат на реверите на всички полицейски служители и за които тогава няма да има проблем да похарчим няколко милиона лева. Уверявам Ви, че и за българските граждани, и за полицейските служители бодикамерите не биха имали никакво значение, ако тези полицейски служители не получават достойно възнаграждение – нещо, което ще бъде пречка и за корупционните практики, и не бодикамерите Ви ще ги спрат, а единствено достойното възнаграждение на техния труд. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа колеги! Госпожо Рангелова, взимам тази реплика, провокиран от тезата Ви за повишение на възнагражденията на полицейските служители – дали на трудовото правоотношение, дали по друг начин, и искам да аргументирам защо тази теза е популизъм и защо господин Ганев беше съвършено прав. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „А, не! Ааа!“) Големият проблем по отношение на заплащането на възнагражденията от частноправни субекти с пари на българския данъкоплатец е, че в тази система не е залегнала меритокрацията, не е залегнала справедливостта…

То и в Народното събрание не е залегнала!

…не е залегнало това – да се израства по заслуги, а е залегнала идеята за това, че се израства по партиен признак например…

И тук е така!

…или кой познава някой народен представител.

Или с кого пиеш кафето си!

Тогава, когато администрацията е малка, компактна и предоставя качествени услуги, няма никакви пречки възнагражденията да бъдат повишени. Тогава, когато преди всичко, госпожо Рангелова, е висока удовлетвореността от платените данъци. Тогава, когато гражданите са доволни от услугите, които се предоставят, няма пречка възнагражденията да растат.

Или когато си пиеш кафето с Пеевски.

Нещо повече. Тогава, когато реформираме администрацията по начина, по който в момента работи, тогава ще може да си позволим да повишаваме възнаграждения. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Рангелова, хубаво е да обясните на хора, пиещи мазно кафе на скута и на коленцето на Пеевски (шум, реплики, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) – цялата група, както каза Пеевски, са се изредили да му седят в скута, да им обясните, че МВР не изпълнява услуги и МВР не е фирма за услуги. МВР е институция и на базата на МВР има ред в държавата. И МВР би трябвало – има един голям укор, че досега не са събрали нужните доказателства да Ви вкарат всичките в затвора. И за това сте прави – да, не са си свършили работата. И аз съм съгласен. Но, госпожо Рангелова, добре е хората от ПП-ДБ, когато обясняват, че за тези служители, които извършват услуги, нямало справедливост, не се издигали по не знам си какъв критерий според тях, а по партиен, да им обясните, че те искат да подпишат моморандум за парцелиране на държавата на партиен принцип, без значение кого ще сложат за шеф на Комисията за защита на конкуренцията например. Старата мечта на Мартин Димитров например е той да стане шеф на Комисията за защита на конкуренцията, без значение дали има, или няма, давам като пример само, или някой друг. Защото те искат такъв моморандум да подпишат, всичко на партиен принцип. И сега тук е въпросът колко често пият мазно кафе в скута на Пеевски и дали той ще им удовлетвори този моморандум?! (Ръкопляскания, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви. Господин Иванов, като изчистим това, че мен ме е срам през цялото време да питате от Вашата парламентарна група какви услуги предоставят МВР, кога ще подобрим услугите, сякаш говорим за публичен дом с компаньонки. Затова аз няма да навлизам в детайли. Очевидно е, че никога през живота си, освен да си получите вероятно дипломатическия паспорт, не сте посещавали каквото и да било полицейско управление.

Засега.

Нямате представа какви услуги се извършват там, при какви условия работят хората, какъв е сградният фонд. Как през лятото се пържат на четиридесет и пет градусова жега. Понякога сградата представлява една ламаринена къщичка, в която те са принудени да работят, така че е пълен цинизъм. Отделно от това, изключително грозно впечатление прави сега да питате какво ще струва това на българския данъкоплатец. Кога се сетихте за интересите на българския данъкоплатец? Българският данъкоплатец искаше да го питате и дали иска да приеме еврото. Тогава обаче Вие не се интересувахте от мнението на българския данъкоплатец. Прибирате парите, които българският данъкоплатец плаща, за да Ви изпраща тук на скъпи разходки, без да присъствате дори в залата. Ако бяхте идвали на Комисията, ако бяхте присъствали повече на пленарното заседание, нямаше да се излагате тук с такива грозни реплики по отношение на огромна част от служителите, които са изключително достойни хора, чиито семейства страдат, често са застрашени. Страдат и от липсата им, тъй като те са в намален състав, което предполага и с полагане на изключително много извънреден труд. Като искате да подобряваме и да реформираме МВР, подкрепете предложението ни, което касае провеждането на конкурси за висши длъжности, без да ги назначавате удобно политически, защото с Вашите политически назначения не само че не правите реформи, а напротив – задълбочавате проблемите в системата на МВР. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване е провокирано от думите на господин Георги Ганев, от думите на господин Йордан Иванов. Те говориха за връзката между увеличението на възнагражденията и ползите и това, че ако няма реформа, няма да има ползи за обществото. Това е все едно да кажем, че трябва да спрем да поливаме една градина, докато не върже плодове. Връзката е обратната. Ние трябва да осигурим подобаващо заплащане на тези професионални групи. Трябва да осигурим подобаващо заплащане на професионалните групи в публичния сектор – както на служителите в системата на МВР, така и на лекарите, така и на учителите, така и на преподавателите във висшите училища. Оттам нататък, разбира се, ние трябва да правим реформи. Една градина трябва както да бъде поливана, така трябва да бъде и плевена, ако мога да си позволя тази аналогия. Но тези две неща не трябва да се обвързват. Това, което Вие казвате, е: дайте да не увеличаваме заплатите, докато не се почувстват ползи за обществото. Дайте да не увеличаваме заплатите, докато не бъдат направени реформи. Това е популизъм. Аз бих го нарекъл реформаторски или псевдореформаторски популизъм. Той е разрушителен популизъм. Ако ние продължаваме да повтаряме тази теза – че трябва да имат ниско заплащане, докато не дадат резултати, пак казвам, това е все едно да кажем, че не трябва да поливаме градината, докато не върже плодове. Ние рискуваме да имаме ниска мотивация за включване в тези професии, недокомплект и по-лошо качество на всички тези публични функции. Просто полицаите или няма да ги има, или ще бъдат с по-ниска мотивация. Ще има повече частни интереси, които са проникнали в системата. Ще има по-малко млади кадри в системата и това поведение, тази теза най-малкото не са държавнически отговорни. Благодаря Ви.

За реплика.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълчев, взимам реплика само да Ви допълня. Не става въпрос само за възнагражденията. Параграф 11, чл. 181, ал. 2 – имаме внесено предложение, което гласи следното: „Когато Министерството на вътрешните работи не осигури облеклото, униформите, другите вещеви необходимости, включително и снаряжението за съответната година, и се прескочи в следващата година, да ги остойности“, за да могат служителите да си закупят на свободния пазар и да не се налага да ходят със старите униформи, да ходят недооборудвани. Казах го преди малко в изказването си. Навсякъде могат да си купят каквото искат. От пиле мляко могат да си купят. Да се оборудват както искат. Лошото е, че нямат средствата. Така че не само заплатите, също и облеклото им, униформите, снаряжението и оборудването им - нека не го забравяме. Защо Ви го казвам, господин Вълчев? Поради една-единствена причина, защото чета долу какво пише: „Комисията не подкрепя предложението.“ Надявам се болшинството от народните представители сега да си промените мнението и това нещо да бъде прието. Благодаря Ви.

И аз съм за реплика.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Вълчев, по начина, по който сте разбрали това, което аз казвам, сте напълно прав. Явно не съм се изразил добре. Ще направя един нюанс на Вашата хубава алегория с поливането и градината. За да върже плод градината, която се полива, трябва да има плодородна почва. Ако има пустинен пясък, може да поливате колкото си искате. Тоест въпросът е – плодородна ли е почвата, върху която ще се налее този ресурс, или не? Това е моят въпрос. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Още първото ми изказване днес беше с една молба – много ясна молба, да спрем с глупостите от тази трибуна да си говорим. Обаче, тъй като то не хвана абсолютно никакъв – използвам един термин – дикиш, тоест никой не пожела да ме чуе, влязохме в разговори, които, а бе, айде да не са срамни, но са смешни. Съветвам всички ония колеги, които много харесват думата „услуги в сигурността“ и сравняват служителите на МВР с пясък, пустинен пясък – как звучи така? Хубаво звучи. Следващия път, като Ви потрябва 112 да звъннете, защото някой Ви краде или Ви напада, или трябва да защитите себе си, или някого другиго, да се сетите за това, което говорихте от тази трибуна. Господин Вълчев, тъй като репликата ми е към Вас. Неслучайно има предложение на господин Терзийски, свързано с парите на курсантите в Академията, защото сте абсолютно прав, че трябва да се грижим за подбора, обучението, за да получим добри резултати. Но не само да се грижим да имаме добри програми и да каним хора, които да преподават, да правим обучения, а да привлечем такива курсанти и такива желаещи да попълнят системата на Министерството на вътрешните работи, които да са готови да сравнят обучението си и работата си там с други, по-добре платени служби, длъжности или професии. Що се отнася до целия законопроект, накрая само да довърша с едно изречение – а бе, хора, не става дума само за пари в този законопроект. Става въпрос и за права. Става въпрос и за структури. Става въпрос и за взаимоотношения вътре в системата. Това, на което, колеги, господин Атанасов е един от най-големите привърженици, на тази система – трябва да се променя, а за да се промени, трябва да се свършат три-четири неща, едното от които е да я махнем от зависимостите, на това да ходиш на колене пред министъра на финансите. Ако не съм прав – окей, въвеждаш система, по която няма да си длъжен да ходиш да му се молиш. Даваш права на хората вътре да упражняват своята синдикална дейност. Не прекалявайте с политиканстването, защото нашият авторитет не е много висок - няма нужда от повече.

Благодаря. Ще започна с господин Ганев. Ние имаме основание да сме критични към публичните системи – и към системата на МВР, и към системата на образованието, към системата на здравеопазването. Във всички случаи тези системи могат да работят по-добре. В тях трябва да се правят реформи. Но от друга страна, живеейки в един модерен свят, сме склонни да приемаме много неща за даденост и да не можем да си представим как ще бъде без тях. Това да направите сравнение с пустиня, е все едно да кажете, че от системата на МВР няма никаква полза.

Той го каза.

Да, Вие казахте, че на практика от системата на МВР няма никаква полза. Моята теза е по-различна. Аз казвам, че има нужда от реформи, че градината има нужда от плевене. Има нужда от грижи, но най-лошото е да спрем да я поливаме. Най-лошото е да проявим държавнически, управленски нихилизъм и да не увеличаваме заплатите, да изостанат спрямо инфлацията, да не можем да попълним щата и да чакаме градината да върже плодове, и едва тогава да кажем, че ще я поливаме. Това не е мъдрото, не е разумното мислене и пак казвам – според мен то е разрушително. Не, системата на МВР не е пустиня. Тя сигурно е градина, която има нужда от грижи – по същия начин и системите на образованието, здравеопазването. Много години съм чувал, че трябва да се направят реформи и тогава да се увеличи финансирането – съответно в системите ни не влизат хора. Не всички публични системи са в неравна конкуренция с далеч по-платежоспособния частен сектор, частни организации. Имаме общ недостиг на кадри, включително и в системата на МВР. Тук трябва да имаме малко, как да кажа, сляпа вяра и да знаем, че това трябва да бъде като закон. Ние трябва да финансираме професионалните групи с минимални възнаграждения. Те трябва да имат такива минимални възнаграждения, за да могат да осигурят състава си. Оттам нататък, разбира се, трябва да правим и реформи. Аз не отричам това, което казвате, но е грешно да бъдат обвързвани по този начин. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Съответните звена.

Редакционните поправки ги оттеглям.

Нямаме!

Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене, просто няма друга. Искам да благодаря на всички. Направихме трудна крачка. Знам какво костваше на колегите, които не приемат този законопроект вътрешно. Знам и подкрепата, която дадохме за Законопроект, който е много смесен, с много предложения. Но искам да Ви благодаря от името на всички онези хора, при които утре ще се наредите да си вадите паспорти, да си получавате номерата на колите, и от тези, на които ще звъните на 112. Благодаря Ви за това, което направихте, и да сме живи и здрави. Всичко добро! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ДПС.)