1 март 2024 г.

Ще стигна и до въпроса.

Разбрах. Третият вариант е много подобен на първия, но включва обезщетение за хората, които са в близост до мястото, където ще бъде изградено едно такова хранилище. И въпросът ми към Вас, господин Денков, е: кой от трите варианта Вие ще предпочетете? По кой от трите варианта ще предпочетете да уведомите българското общество и да изградите това хранилище на територията на България с оглед и на информацията, която също изтече от Министерството на енергетиката, че се предвижда хранилището да бъде или в Северозападна България, или в Югоизточна България? Тези места не са набелязани случайно. Тези места са най-обезлюдените райони в България. Явно Министерството на енергетиката си дава сметка, че там, където бъде направено това хранилище, тези райони ще бъдат буквално отцепени, там няма да става за живот. Знаете, че и цените на имотите падат драстично при наличието на едно такова хранилище и въпросът ми към Вас е: по кой точно начин ще решите да уведомите българското общество?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, български граждани! Първо искам да Ви поздравя с настъпването на Първи март. Честита Баба Марта! Да се надяваме, че ще бъдем здрави, че идващият месец и следващите месеци ще ни донесат повече положителни емоции. Връщайки се обратно към въпроса, който беше зададен, искам ясно да кажа, че досега и в следващите седмици, месеци не се предвижда никаква промяна в режима спрямо този, който е бил години назад, включително и когато сме имали по-добри дипломатически отношения със Съветския съюз, а след това и с Руската федерация. Това, което в момента се обсъжда с няколко държави – такива са Франция, Финландия и други зад Атлантическия океан, е за това каква е възможната технология за дългосрочно съхранение на ядрени отпадъци, защото досега такава няма. Така че решението как ще се действа за временно съхранение на отпадъците – такова, каквото е имало и през всичките години от създаването на българската атомна централа, ще бъде взето, когато е ясно какво ще бъде дългосрочното решение за съхранение на ядрените отпадъци.

Господин Денков, буквално през месец ходите до Украйна. Не Ви ли хрумна, вместо да превръщате България в едно бунище за ядрени отпадъци, да говорите с украинската страна – те имат доста повече инсталирани мощности на ядрени централи, имат доста повече такива отпадъци и отработено ядрено гориво също така, които съхраняват, имат много повече площадки, където ги съхраняват, сигурен съм, че нашето отработено ядрено гориво дори няма да го усетят. Не Ви ли хрумна да говорите, да преговаряте с украинската страна да поеме нашето отработено ядрено гориво и то да бъде съхранявано на територията на украинската страна? Нямаше ли това да бъде една, как да кажа, по-държавническа постъпка от Ваша страна? И изобщо ходите – ако не всеки месец, през месец в украинската страна, кога ще поставите някакви български интереси, някакви наши искания към украинската страна или към така наречените Ви западни партньори? Кога ще видим една държавническа постъпка, една мъжка постъпка от Вас? Най-вероятно никога. И знаете ли защо, господин Денков? Защото според мен страдате – Вие и тези като Вас, страдате от комплекс за малоценност затова, че сте българи, и където и да отидете, се срамувате от този факт. Или поне по лична карта сте българи и се срамувате от този факт и затова Ви е срам да си поискате и да поставите нашите интереси на масата на преговорите. И затова, господин Денков, след това да не се чудите защо Ви се налага да си плащате на лобистки фирми, господин Денков, да Ви уреждат срещи в САЩ, и при това дори после да не Ви приемат тези, на които, между другото, така коленопреклонно се прекланяте, да Ви отказват да Ви приемат във висшите си политически среди, господин Денков. И да не се чудите после защо Ви се налага да говорите пред празна зала в Европейския парламент. Защото нямате самоуважение и никой от западните Ви партньори не Ви уважава. (Реплики: „Времето, времето!“) Защото, господин Денков, никой абсолютно не уважава подлогите, дори и тези, които ги използват. Така както и никой не уважава предателите, дори и тези, които ги вербуват. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господине, забравих Ви името, почнахте с лъжа, свършихте с лъжа. Какво да Ви отговарям? Започнахте с лъжа. Това беше първото ми посещение в Украйна. Вие казвате, че всеки месец ходя в Украйна. Всичкото, което говорите, са лъжа след лъжа, след лъжа, след лъжа, защото нямате аргументи и това не се е променило. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Честита Баба Марта! Пожелавам здраве и късмет на всички! Моят въпрос е към госпожа Мария Габриел в качеството ѝ на външен министър. Уважаеми български граждани, ще Ви прочета един документ (показва документа). Ето го – на немски, официален, от 8 февруари 2024 г. Гласи следното: „Успешно депортиране на престъпници в България“ – чета го дословно. „На 8 февруари 2024 г. малък чартър, организиран от Баварската държавна служба за убежище и репатриране и придружен от Федералната полиция, излетя от летище Мюнхен за София, България с 23 души, които трябваше да напуснат страната. Сред репатрираните бяха шестима души, които бяха осъдени по закон, наред с други неща, за убийство, непредумишлено убийство, тежка телесна повреда, сексуални престъпления, утежняващи грабежи и пране на пари. Беше и е важно за Държавната служба за убежище и репатриране по всяко време да дава приоритет на връщащите се престъпници, които трябва да напуснат страната“ – подчерта Аксел Стрьолайн, президент на Баварската държавна служба за убежище и репатриране. Въпросът ми е към госпожа Габриел. Вие като външен министър би трябвало да организирате и да водите преговорите за присъединяването ни към Шенген. Вие отстъпихте от българския национален интерес и ни приеха само по въздух и вода. Това означава, че Вие признахте, че България е втора ръка страна и българският народ е второстепенен народ в Европейския съюз, защото всички знаем, че България изпълни условията по Шенген, но Вие позволихте това унизително отношение към България, и то срещу това съобщение на Баварската служба за репатриране на престъпници пише, и то вече и от Германия, а не само от Виена и от Австрия, и още, и още държави се присъединяват към връщането на престъпници в България. По време на преговорите, които водихте, госпожо Габриел, стана ли дума за това? Какви точно договорки постигнахте? Колко точно души да върнат в България по Дъблинското споразумение и дали изобщо е станало дума, че ще се предпочитат хора, осъдени по закон за убийство, непредумишлено убийство, тежка телесна повреда, сексуални престъпления, утежняващи грабежи и пране на пари? Ето това постигна сглобката. Ето това постигна това мнозинство. Шенген ли?! Само преди няколко дни отново от Австрия Ви зашлевиха и казаха, че за сухопътен Шенген не може и да мислите в близко време. Защо опропастихте бъдещето на България и какво точно договорихте за тези престъпници?

Добър ден на всички. Уважаеми народни представители, Честита Баба Марта! Пожелавам мир, здраве и късмет! Уважаема госпожо Нинова, аз благодаря за информацията, която споделяте с нас, и напомням, че не е в компетенциите на Външно министерство всичко, свързано с наказателна отговорност, полицейско сътрудничество и сътрудничество между съдебните власти. Разбира се, че се отнасям сериозно към изнесената информация и тя ще бъде проверена, но това, което чух – тя реферира към компетенциите на Министерството на вътрешните работи. Напомням, че по линия на полицейското сътрудничество ние сме част от Европол. Напомням, че вчера тук беше директорът на Фронтекс. И ето, да – това е едно от нещата, които договаряхме по време на преговорите, свързани с това България да бъде част от Шенгенското пространство и че има нужда Фронтекс със съвместни екипи – не само между България, Австрия и Румъния – да направим така, че сухопътната граница с Турция да бъде добре опазвана. Позволете ми да не се съглася с това, че България не се е държала достойно по време на преговорите. Дванадесет години България не беше допускана в нито една част на Шенгенското пространство. Напомням, че отвъд така звучащото граници, свързани с въздух и вода, има нещо много по-важно за мен, а това е, че България ще бъде на масата, когато се вземат решения. На Вас няма нужда да обяснявам, че до този момент, когато се обсъжда темата миграция – вярвам, че всички споделяме, че тя е важна за България, България е само свидетел на дебатите в залата и бива поканена да се изкаже само когато темата пряко я засяга. След 31 март тази година това вече няма да е така и аз вярвам, че това е тема, по която България може да има много силен принос точно въз основа на опита си и точно въз основа на голямата отговорност, която носи. Благодаря Ви.

Госпожо Габриел, аз ще задам въпрос и към министъра на вътрешните работи, що се отнася до това къде ще отидат тези хора. Защото по европейското право осъдените с влязла в сила присъда трябва да лежат в затвора, особено за убийства, предумишлени убийства, сексуални посегателства и така нататък, а Вие най-вероятно или правителството ще ги настанявате в бежански лагери. Но това наистина ще задам към министъра на вътрешните работи. Въпросът ми към Вас беше: когато сте водили преговорите – а Вие сте човекът, който е лицето на тези преговори, дали изобщо сте говорили за това: какви хора ще се връщат, не ми отговорихте; колко на брой, не ми отговорихте; по какъв начин, не ми отговорихте. Превръщате България в някаква наказателна колония, в която Европа връща престъпници – осъдени, с влезли в сила присъди. И много е хубаво, че България ще седне на масата и ще участва в разговорите. Много! Наистина! Въпросът е: как ще участва? Защото сега и досега това, което показахте, е послушание, чуждопоклонничество, съгласие с всичко за сметка на българския национален интерес. Ако по същия начин ще участвате в разговорите и в бъдеще, то мисля, че няма смисъл.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Госпожо Нинова, не съм привърженик на изкуственото създаване на страхове и казвам много ясно, че по време на преговорите не са били обсъждани каквито и да било цифри, още по-малко тези, които изкуствено създават страхове, появявайки се в публичното пространство. Това, което България ясно е заявила и по време на преговорите, е, че ние ще спазваме своите задължения, свързани с Дъблинското споразумение. И това за нас е важно като държава – да няма каквато и да било критика или упрек от другите държави, че процедурите не се спазват в срок и изрядно. И ето това ще защитава България, когато бъде на масата – че тя има изграден капацитет, ще реферира много ясно към всички мисии, които са показали, че България се справя блестящо със своите задачи, свързани с опазването на границата. Разбира се, тук трябва да кажа, че за мен също като външен министър е важно ние да бъдем добре подготвени и за 31 март. Ето тук е нещо, което ние заедно с екипа ми следим, защото нашите консулски служби трябва да бъдат готови – България ще издава шенгенски визи, и това, вярвам, че е голямото предизвикателство, в което сега трябва да се концентрираме, за да може след 31 март, изпълнявайки си съвестно задълженията, показвайки, че България наистина е готова за Шенгенското пространство в неговата цялост, само така можем да ускорим да се вземе решението, за което и ние настояваме. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Габриел, не Ви прави чест да се държите като министър-председателя и все едно и Вие сте сапун, който се пързаля из банята. Просто не Ви прави чест! Това, което изнесе госпожа Корнелия Нинова, е ужасно и ние предупреждавахме за това и целият кабинет – начело с тоя, дето стои до Вас, лъгахте, че това няма да се случи. И да се пързаляте точно като сапун из баня и да се криете зад Дъблинските споразумения, при положение че никоя държава не ги спазваше, а България пое глупаво едностранно решение да изпълни всичко, а другите държави не ги приемат. Не може да бягате към МВР, при положение че тези 23-ма не са български граждани. Това са мигранти, влезли през България престъпници. Ние не знаем от Австрия в оня пакет, дето ни върнаха с оня чартър, дали също няма престъпници. Грозно е това, което правите. И да се хвалите с някакъв въздушно-капков Шенген, през който българите щели да минат през летището, без да им гледат паспортите, е жестоко! То минаването през летището с паспорт и биометрични данни отнема 30 секунди. А иначе – качете си тира на самолета и го закарайте, ако сте търговец, в Шенген. Играете тук играта на ПП-ДБ, да си играят – влезли сме във въздушно-капков Шенген, страшна полза от сглобката! И затова тук ще ни напълнят с всякакви европейски мигранти престъпници. И България едностранно е приела това. Да Ви стоваря ли и аз документите от Австрия, където са 6614 или 6619 човека, които пък австрийците искат да ни върнат? В този ред на мисли другият ми въпрос е, Вие като много геройски излязохте преди около една седмица и казахте, цитирам Ви директно: „Излизам от среща с посланиците на Европейския съюз и САЩ, на която ги запознах как аз разбирам управлението на държавата и какво смятам да правя и да не правя. Преди всичко няма да подпиша тъй наречения меморандум.“ – те ли Ви дават разрешение дали да го подпишете или не? Отивате там да се изявите, да попитате може ли, не може ли? И вътрешните работи на България – тях ги интересува дали ще излезете от това правителство или не, получавате разрешение, вървите по записа на ония, другите там, с мартениците Пенда и Пенда (оживление), които ходят на посолства и съгласуват всичко.

Това ли Ви е ролята на външен министър? (Реплика на народния представител Цончо Ганев.)

Благодаря. То е казано и в изречението, което цитирахте. Не съм се срещнала с посланиците, за да имам каквато и да било реакция от тяхна страна, която аз да изслушвам. Аз съм ги събрала, за да може България като предвидим и надежден партньор много ясно да споделя със своите партньори какво смята да прави. Ето това е била целта на срещата ми, в която аз съм уведомила каква ще бъде моята реакция. И смятам, че това е, първо, знак на уважение към това, че ние сме в Европейския съюз и ние всички имаме нужда във всяка една от държавите членки да има стабилност, но и да се спазват принципите. Това беше част от основното ми послание – Конституцията, върховенството на закона, демокрация. Това за мен наистина са водещи принципи. Така че срещата ми беше уведомителна. Аз се радвам за това, че ние имаме толкова добри, изградени отношения с тях, че може в такива моменти – партньорски, много ясно да се сподели отсрещната гледна точка, без да се чака каквато и да било реакция или още по-малко – намеците за това, което Вие казахте. Благодаря.

Въпреки всичко, госпожо Габриел, не разбирам и не приемам български министър да отива и да се обяснява на посланиците какво смята да прави във вътрешнополитически план, не за външна политика. А Вие във външната политика – не съм забелязал особени ползи, защото единственото, с което се кичите, е с въздушно-капковия Шенген, благодарение на който ние ще започнем да получаваме тълпи от имигранти, и това вече е факт. Идват европейски избори, слава богу. Тази година идват европейски избори – на 9 юни, и тогава българският народ, особено като му стоварват убийци, изнасилвачи от Афганистан и Сирия, съм сигурен, че ще гласуват за други хора, които да влязат в Европейския съюз и да променят тая политика, и тези хора да бъдат изхвърлени от България и да има политици там, които да не са безгръбначни, на които им се спускат нареждания. Това Вашето, на целия кабинет, поведение, основно – ако трябва да съм честен, поведението на министър-председателя е по-жалко, защото по-огънат човек в Европа не се е появявал никога. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Киро! Киро!“) Но цялото правителство е такова като поведение – безгръбначно, незащитаващо българските интереси. Защото австрийците защитават своите интереси, изхвърляйки престъпниците от Сирия и Афганистан в България. Вие сте национални предатели, приемайки престъпниците от Сирия и Афганистан в България, за разлика, пак ще кажа, от всички други държави, които са гранични на Европейския съюз. И от Гърция, и Италия, и Испания, и Франция никой не е приел тези, които не са при тях, обратно, за да се криете зад Дъблинските споразумения. Вижте си цифричките колко са хората за периода, откакто е подписано това, и после излезте щастливо да кажете колко мургави граждани на Африка и Азия трябва да приемем.

Господин Йорданов, благодаря. Да не споделяш с партньорите си в Европейския съюз, означава, че ти самият нямаш яснота по отношение на значението на държавата си. За мен България има значение за целия Европейски съюз. Затова и когато говоря с посланиците на Европейския съюз, заявявам, че това, което се случва в България, е важно за целия Европейски съюз. Така го разбирам. Така го разбирам, когато имаш партньори, когато градиш доверие и когато искаш устойчивост на отношенията. По същия начин реферирам и към САЩ. Ние имаме стратегическо партньорство по пет основни теми. Една от темите е върховенството на закона. Смятам, че така се гради доверие между партньорите, че когато има случващо се нещо и има ясна позиция по него в страната спрямо твоя стратегически партньор, ти можеш просто да споделиш информация с него. Не да търсиш мнението, не да търсиш неговото одобрение или отрицание, но много ясно да заявиш своята позиция. Това е, към което се стремя: България да бъде активен член на Европейския съюз и НАТО, надежден и доверен партньор, България, която отстоява позициите си. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! През последната седмица във връзка с политическите разговори за продължаване на сглобката под някаква форма – дали във формата на коалиция, или нещо друго, по време на Министерския съвет господин Денков няколко пъти каза за корупционния багаж, като според мен визираше колегите – техните партньори в сглобката, от ГЕРБ. И каза, че основен приоритет на това правителство е борбата с корупцията. И всичко това господин Денков го каза, след като 9 месеца това правителство, в което имат те министри, с изключение на Мария Габриел, по думите им се занимават редица министерства с много странни неща: Министерството на иновациите и растежа, известно само с ядливите чашки и раздадените милиони; Вашият съпредседател си продаде централата на партията на „Чаталджа“ може би в някаква задкулисна сделка; Ваш министър на електронното управление каза, че е принуждаван от Кирил Петков и Божидар Божанов да сключва някакви договори за 650 млн. лв. без обществени поръчки. Освен това е с охрана, защото някой го е заплашвал – него и децата му. Излязоха едни индикативни списъци за близки до Вас фирми по Плана за възстановяване и устойчивост до една близка на „Продължаваме Промяната“, ГЕРБ Ви обвини във, цитирам: „Това, което се случва, са тежки съмнения за корупционни практики в редица министерства.“ Госпожа Сачева даде пресконференция преди няколко дни. Стана ясно след въпрос на Христо Гаджев, че в Министерството на околната среда и водите са сключени 14 договора със 100% авансово плащане, въпреки че Кирил Петков и Асен Василев и Вие в различни народни събрания оспорвахте този начин за плащане, тъй като крие огромни рискове за разходване на държавен ресурс. И след всичко това, което се случва, господин Денков, моят въпрос към Вас е следният: считате ли, че след този мандат като премиер Вие въобще сте водили някаква борба срещу корупцията? Според мен станахте част от корупцията, редица Ваши министри ще бъдат, предполагам, скоро разследвани. В Министерството на спорта, на което бях министър, хванаха служител с подкуп. Ако си спомняте, господин Денков, на един наш разговор, пет-шест дни преди да направите сглобката, Вие тогава казахте, че това правителство няма да има антикорупционен профил и на Вас Джоване Фалконе-та в Министерството на спорта не Ви трябват. Явно се оказа, че Ви трябват. Благодаря Ви.

Да, господин Василев, смятам, че правителството работи за това да бъде максимално минимизирана корупцията, която съществува в нашите институции. Това обаче не става, като се лепят епитети, и Вие го знаете чудесно. Дали този служител не работеше в Министерството, когато и Вие бяхте там, тук се запитвам? (Реплика на народния представител Радостин Василев.) А, беше осем месеца в болничен. (Реплика на народния представител Радостин Василев.) Добре, значи ето, сега той си е намерил майстора, хванат е и ще бъде санкциониран по съответния начин. Корупцията се бори с работеща правосъдна система, както знаете, господин Василев. Вие сте юрист! Съответно затова беше променен Антикорупционният закон, затова беше променена Конституцията, затова бяха променени и другите закони, свързани с реформата в правосъдната система. Това, което аз визирам, е, че този процес, който започна преди 9 месеца – благодарение на това, че беше направено това правителство, благодарение на това, че работеше парламентът, трябва да продължи и занапред. Затова търсим възможност да продължим във формат, който би довел до завършване на този цикъл от правосъдната реформа. Разбира се, ако сега се срути правителството, ако се разпадне парламентът, отново ще си останем в същата ситуация, в която бяхме преди 9 месеца. Защото, както всички знаем, че само да сменим законите не е достатъчно, така че Вие помислете какво точно бихте искали да видите в България и тогава вземайте отношение какво очаквате от следващите дни и седмици. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Ще си позволя да Ви отговоря. Този служител го поканих, за да го изгоня от Министерството, защото имахме подобни сигнали. Той беше в болничен през целия период, докато бях министър, заедно с още десетина, които Вашият министър използва в момента като активни свои експерти. По отношение на това каква борба е направило това правителство с корупцията, Конституцията на България не е типичен пример за това, че нейната промяна ще доведе до някаква промяна в корупционното ниво на зависимости в държавата. КПКОНПИ е блокирана именно заради Вашия закон, тя няма да може да започне да функционира и се надявам следващото Народно събрание да поправи нещата, които са свършени, и използвам възможността, тъй като Вие ме приканвате, да не давам епитети. Вие най-добре може да разберете каква е оценката на обществото за свършеното от Вас, ако на Националния празник – 3 март, който се опитахте да отмените, но партньорите Ви от ГЕРБ Ви разколебаха, дойдете на Шипка и видите какво мислят хората за вас. Поканвам Ви официално! Благодаря Ви.

Аз имам следния въпрос към господин Василев тогава. След като Вие сте имали информация, че този служител е проблемен, трябва да бъде уволнен, подадохте ли сигнал и докъде стигна този сигнал? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Да, господин Министър-председател, в един от осемте ми сигнала, които подадох до министър Рашков и по които не е направено нищо, имаше и сигнали за този служител. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Бившият министър!“)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Министър-председател, госпожо Вицепремиер! Тази седмица в Народното събрание премина малко или много под знака на Вашето пътуване в Украйна и всъщност какво е свършило правителството за военната помощ, която е гласувана от парламента, и моят въпрос ще е в тази връзка. През септември месец в тази зала беше гласувана военна помощ за предоставянето на куршуми калибър 5,56 от резервите на МВР за Украйна – преди пет месеца. Между другото, на 26 февруари – деня, в който Вие сте в Киев, Министерството на отбраната е казало на МВР, че няма да прати тези куршуми, защото щяло да им създаде работа и защото чиновниците щели да бъдат натоварени. Тоест в деня, в който Вие бяхте в Киев, Министерството на отбраната е казало: куршуми за Киев – не! Да се оправят и да останат тук! Между другото, на 28 февруари, когато изслушвахме министъра на отбраната в Комисията, бяхме, да кажем, заблудени, че тази помощ всъщност е изпратена даже, а тя дори не е тръгнала. Затова моят въпрос, или по-скоро апел, уважаеми господин Министър-председател, е: ще създадете ли организацията между двете министерства, така че тази помощ реално да се случи, макар и с пет месеца закъснение, а не да пътуват и да обикалят света, не да ходят по почивки сега по празниците, ами да си свършат работата, за която си взимат възнагражденията? Благодаря.

Разбирам, че това е случка отпреди няколко дни, и разбира се, ще се отнеса с внимание към нея. Ще координирам работата между министерствата, така че да бъде осъществена. Благодаря за тази информация, ще свършим работа.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Денков, въпросът ми е към Вас. Ще Ви върна на темата с нелегалните мигранти. Моля да получа от Вас изчерпателен отговор. Колко е точната бройка до днес на депортираните в България нелегални мигранти? Знаете ли колко от тях са осъждани в смисъла на осъждани лица, които следва да търпят наказание „лишаване от свобода“, или са осъдени лица, изтърпели наказанието си? Къде са настанени пристигналите до днес нелегални мигранти – в затвори или в бежански центрове, и колко е оставащата бройка, за която Вие сте поели ангажимент да бъде изпълнена, тоест колко се очаква да бъдат още допълнително депортирани? Знаете ли от предстоящите пристигащи самолети колко от тези лица също са осъждани за тежки престъпления? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Няма как на блицконтрол да Ви цитирам точни числа. Знаете го, Вие сте юрист. Това, което мога да кажа, е, че информацията от вчера е, че центровете са запълнени 54%. Да припомня, че преди месец и нещо бяха 72%, така че няма никаква опасност с тези заплахи, тези фойерверки, които бяха пускани през последните седмици, да се препълнят центровете. Второ, ще изпратя до Народното събрание информация по отношение дали се връщани осъждани лица. Това е въпрос, на който ще дадем публична информация, защото част от информацията, която беше предоставена днес, просто не може да бъде вярна. Така че ще отсеем това, което е вярно, от това, което е невярно, и ще бъдат информирани обществото и народните представители. Ако Ви трябват точни числа, аз ги представих няколко пъти на миналите заседания на Народното събрание, а ако Ви трябва актуализация, изпратете въпрос и ще Ви бъде отговорено. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Денков, абсолютно не е удовлетворителен Вашият отговор и трябва да Ви кажа, че ситуацията става все по-притеснителна. Преди малко на въпрос от страна на БСП госпожа Габриел също витиевато не отговори на така важните въпроси. Въобще не засегнахте втората част от въпроса ми по отношение на осъдените лица и смятам, че е недопустимо и дори безотговорно за поста, който все още заемате към днешна дата, да се изправяте пред Народното събрание и да не отговаряте на въпроса какви лица приемате тук. Защото наш депутат – Коста Стоянов, беше на летище София, когато пристигна един от първите самолети, и с очите си видя лица, които са с белезници. Свалят се лица с белезници, което абсолютно означава, че това са осъдени лица, които все още изтърпяват наказание „лишаване от свобода“, и да не знаете дали такива лица се връщат на територията на България и къде са настанени и ще получим ли още от същото от Вашите европейски партньори и приятели, е изключително тревожно не само за народните представители, но и за българските граждани. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля, не влизайте в диалог, когато Ви репликирам, за да можете в дупликата си да съберете кураж и да отговорите на тези въпроси. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вероятно сте виждали в интернет изключително тревожни клипчета от цяла Европа на зловещи картини какво правят тези лица, които Вие приемате на територията на България. И как смятате да ги интегрирате след това – като ги пуснете по улиците на българските градове да безчинстват просто защото Вие не знаете какво получаваме? Моля, в дупликата си наистина се изправете и застанете като отговорен държавник – за какъвто имате претенции, и дайте отговори на тези важни въпроси. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Когато става дума за такива важни теми, трябва да се говори точно и конкретно. В блицконтрола няма как да Ви цитирам числа. Знаете, че това са недопустими въпроси. Както казах, ще Ви изпратя информация и информацията няма да бъде такава, каквато се опитвате в момента да я представите пред обществото. Въпросът ми е: ще се извините ли тогава за това, че плашите българските граждани, без да имате основание за това? (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „След 5 дни няма да си на служба!“)

За лично обяснение!

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Днешният блицконтрол е особен и значим по много причини, но най-важната е тази, че е последен за господин Денков като министър-председател. Очакванията за 6 март на по-голямата част от българския народ – гледа с нетърпение тази дата и най-накрая да се случи край на това безумно управление, на което сме свидетели през последните 9 месеца. За нас е от особено значение господин Денков да започне да се занимава отново с основната си професия – химията, и ние да имаме шанс за нов подход за важните проблеми за страната ни. Но конкретният ми въпрос към Вас, господин Министър-председател, е: в какво състояние оставяте българската енергетика? Преди 9 месеца, когато встъпихте в длъжността премиер, Вие и Вашият министър на енергетиката господин Радев говорихте от тази трибуна за сделката „Боташ“ и че имате определени съмнения с нея. Девет месеца по-късно какво направихте по тази сделка и има ли някакви действия? Девет месеца е един сериозен период от време! Още повече, през този период се натрупаха загуби от близо 120 млн. лв. само от Борсата, от сделки на Борсата, особено на Гръцката борса! Купува се на по-висока цена, продава се в същия месец на по-ниска цена! Е, това не е ли безстопанственост?! Вие и Вашият министър взехте ли някакво отношение по цялата тази тема? За това, че се загуби от „Булгаргаз“ близо 40% от пазара, Вие взехте ли някакво отношение по този въпрос? Или преди 9 месеца говорихте, че – да, има проблем и сделката е съмнителна, а сега, когато с удоволствие чакаме Вашето заминаване, Вие с удоволствие няма да ни отговорите какво сте направили през тези девет месеца. В интерес на истината, същото нещо можем да Ви зададем и за мариците – какво се случва с тях? Защо ние започнахме да купуваме ток, когато продавахме такъв? Това ли е Вашата политика в областта на енергетиката? Моля Ви ясно и точно да ни отговорите, а не както на госпожа Нинова преди малко за мигрантите и за всичките тези сериозни проблеми, които вълнуват хората, и да не се измъквате по терлици! Моля Ви за конкретен отговор.

Господин Гуцанов, ще бъда кратък и конкретен, както искате. По отношение на договора с „Боташ“. Продължават преговорите с турската страна за това дали да се предоговорят условията, част от условията по това споразумение, или то да бъде прекратено. Тези преговори продължават. По отношение на мариците. Както съм имал възможност да отговарям тук, България внася ток, защото години наред бяха лъгани хората, че те трябва да разчитат изключително на енергията, произведена от въглища – тогава, когато съседните държави развиваха други енергийни източници, така че изходът България да си върне мястото на енергиен хъб, е да внедри новите технологии, да ги интегрира заедно с това, което има като енергийни възможности, връзка със съседните държави, и да си върне позициите. По това работим.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Министър-председател, радвам се, че Ви остават само пет дни на поста, който заемате. Наистина се учудвам с каква лекота говорите от тази трибуна неща, които очевидно или не разбирате, или Ви дават грешна информация. Приемам и втората възможност, което не Ви оправдава в никакъв случай. За какви други мощности говорите? Ако говорите за VII и VIII блок на „Козлодуй“ по една технология, където може би знаете, че има само един блок в света, който работи в Съединените щати, моля Ви, стига сте правили България експериментална площадка. Нещо, което ще струва 30 млрд. долара, ако въобще се осъществи, срещу това, че подарихте – защото това не е продажба, а подарък, „Белене“, който щеше да струва пет милиарда. Къде са пет, къде са 30?! Е, не Ви ли е неудобно като човек, заемащ втората в държавата длъжност, да говорите по този начин, или третата – не знам кой е министър-председателят?! (Смях.) Как може такова нещо?! То бива, бива, но все пак Вие заемате толкова важна позиция в държавата – да говорите по този начин и да казвате, че заради това се е повишавала цената на тока и ние трябва да купуваме! То бива, бива наистина, невъзможни неща говорите, господин Премиер. Наистина се радвам, че Ви остават пет работни дни и се заемете с химията, която може би Ви се отдава.

Господин Гуцанов, не знам в една и съща държава ли живеем? (Реплики от „БСП за България“: „Не!“) Държавата, в която само преди две седмици показахме завършените агрегати след ремонта на „Белмекен“; държавата, в която се ремонтират агрегатите на ПАВЕЦ „Чаира“; държавата, в която непрекъснато се увеличава мощността на възобновяемите източници; държавата, която сключи договорите за ядрените централи и очаква до месец-месец и половина да има предварителна оценка на цената. Това е държавата, на която аз съм министър-председател през последните девет месеца, но Вие очевидно си живеете в държавата, в която „Белене“ все още е корупционният проект, от който беше изкопана една дупка и бяха оставени два реактора без никакъв шанс да бъдат реализирани след започването на войната, която започна кремълският режим срещу Украйна. Как ще го направите това? (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Реплика от народния представител Борислав Гуцанов.)

Благодаря, господин Председател. Този парламентарен контрол е изключително интересен. От една страна, разбираме, че българските посланици трябва да изискват от европейските ни партньори да ни информират обстойно за всяка смяна на министри в техните кабинети по принципа на реципрочност, от друга страна, разбираме, че убежищата ни са на 54% заети в момента, докато преди два месеца са били на 70, а пристигат все нови и нови имигранти – дори не искам да питам какво ги правите тези хора, господин Денков, но аз ще се концентрирам в една друга посока. През последните месеци доста обстойно обсъждаме войната в Украйна и не се концентрираме върху един друг конфликт. През тези месеци конфликтът в Близкия изток също ескалира и отново на дневен ред стои въпросът за признаването на Държавата Палестина. Какво според Вас, господин Денков, е устойчивото решение по отношение на създаването на Палестина и готова ли е България да признае пълноправното членство на Държавата Палестина в ООН? Благодаря Ви.

Благодаря за въпроса. Той наистина е важен. Конфликтът в Близкия изток заслужава пълно внимание и получава внимание от международната общност, включително и от България. България е една от страните, които са признали Държавата Палестина. Ние държим на тази позиция, въпреки че това е било в едни доста различни времена. На европейските съвети, на които аз присъствам, на съветите, на които участва вицепремиерът и външен министър Габриел, ние защитаваме позицията, която в момента преобладава, и тя е, че трябва да се търси решение на двете държави, така че да се включи, да се започне и да се развие мирен процес, който включва две държави. Това е позицията, която защитаваме на международната сцена.

Честита Баба Марта на всички! Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 49-454-02-52, внесен от Бойко Борисов, Тома Биков и Деница Сачева на 28 февруари 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 февруари 2024 г., Комисията по културата и медиите обсъди Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 49-454-02-52, внесен от Бойко Борисов, Тома Биков и Деница Сачева на 28 февруари 2024 г. На заседанието присъстваха от Министерството на културата: архитект Чавдар Георгиев – заместник-министър, господин Петър Матев – Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“, и госпожа Перса Накова – парламентарен секретар. Проектът на решение беше представен от народния представител Тома Биков, който изтъкна, че с внесения проект на решение се цели да бъдат компенсирани всички лица – музиканти, изпълнители и технически екип, работили и упражнявали професията си като щатни служители на Държавно обединение „Музика“, за които е установена липса на официални документи относно трудов стаж в държавните архиви. В последвалата дискусия изказвания направиха народните представители Христо Петров, Тома Биков, Димитър Николов, Костадин Костадинов, Манол Пейков и Климент Шопов. Народният представител Тома Биков направи предложение в списъка по т. I, т. 1 да бъдат добавени следните лица: Владимир Юриев Божинов, Петър Веселинов Драмов и Димитър Милчев Величков. След проведеното гласуване Комисията по културата и медиите с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи направеното предложение. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по културата и медиите с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 49-454-02-52, внесен от Бойко Борисов, Тома Биков и Деница Сачева на 28 февруари 2024 г., с приетите от Комисията редакции.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията РЕШИ: I. Отпуска държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията: 1. Пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията в размер на 500 лв. месечно на: 1. Стефка Иванова Берова 2. Йордан Светославов Марчинков 3. Богдана Иванова Карадочева 4. Николай Георгиев Балинов 5. Величко Маринов Маринов 6. Светломир Димитров Цоцорков 7. Стефан Михайлов Димитров 8. Мустафа Арифов Чаушев 9. Петко Георгиев Петков 10. Васил Михайлов Найденов 11. Маргарита Николова Хранова 12. Христо Димитров Кидиков 13. Панайот Димитров Панайотов 14. Росица Пенева Ганева 15. Светослав Аргиров Аргиров 16. Благовест Аргиров Аргиров 17. Кирил Иванов Икономов 18. Мая Василева Нешкова 19. Благой Ранков Войов 20. Рашко Лефтеров Рашков 21. Томчо Иванов Икономов 22. Камелия Кирилова Тодорова 23. Георги Стефанов Христов 24. Нели Маркова Рангелова 25. Кристина Димитрова Димитрова 26. Петя Костадинова Буюклиева 27. Маргарита Димитрова Горанова 28. Красимир Николов Гюлмезов 29. Виолета Сергиева Гюлмезова 30. Ева Кирилова Найденова 31. Петър Асенов Цанков 32. Кирил Кирилов Маричков 33. Владимир Тотев Тотев 34. Георги Михайлов Марков 35. Йордан Петков Караджов 36. Румен Спасов Душилов 37. Христо Василев Ламбрев 38. Владимир Тодоров Захариев 39. Евгений Христов Симеонов 40. Пейо Тодоров Пеев 41. Асен Константинов Драгнев 42. Митко Генчев Щерев 43. Живко Иванов Топалов 44. Цветан Благоев Банов 45. Илия Ангелов Маринков 46. Георги Станчев Георгиев 47. Константин Емилов Атанасов 48. Емил Драгомиров Герасимов 49. Станислав Йорданов Сланев 50. Веселин Маринов Тодоров 51. Ненчо Владимиров Маноилов 52. Румен Петров Лозанов 53. Йордан Борисов Стаменков 54. Огнян Стоянов Цолов 55. Здравко Цоков Желязков 56. Екатерина Асенова Михайлова 57. Силвия Демирова Кацарова 58. Милчо Тодоров Кацаров 59. Людмил Стоянов Христов 60. Валери Георгиев Градинарски 61. Стефан Марков Първанов 62. Александър Анатолиев Александров 63. Александър Недялков Димитров 54. Венета Рангелова Рангелова 65. Румяна Иванова Маутнер 66. Здравко Петров Радоев 67. Антон Николов Бубев 68. Илия Иванов Караянев 69. Александър Александров Кипров 70. Емилия Атанасова Маркова 71. Емил Димитров Коларов 72. Васил Георгиев Стоев 73. Развигор Петров Попов 74. Мими Иванова Рибинска 75. Генчо Димитров Въртовски 76. Иван Александров Пендачански 77. Боян Балев Балев 78. Тодор Петров Върбанов 79. Петко Стамов Мюфтиев 80. Петър Борисов Василев 81. Гинка Недкова Иванова 82. Николай Томов Атанасов 83. Ани Христофорова Върбанова 84. Снежана Петкова Петкова 85. Румен Бориславов Бояджиев 86. Константин Стефанов Цеков 87. Иван Боянов Лечев 88. Мария Василева Атанасова 89. Димитър Стефанов Христов 90. Георги Георгиев Кокаланов 91. Борис Михайлов Чакъров 92. Милко Василев Андреев 93. Васил Петров Василев 94. Росен Насков Иванов 95. Марийка Николаева Иванова 96. Орлин Методиев Лалов 97. Тенко Славов Лошев 98. Димитър Георгиев Ковачев 99. Максим Веселинов Горанов 100. Жорж Георгиев Димитров 101. Васил Лазаров Димитров 102. Евгени Конкордов Платов 103. Росица Кирилова Начева 104. Богдан Томов Кръстев 105. Александрина Данаилова Митрева 106. Мая Йорданова Илиева 107. Валентин Димитров Ракитски 108. Владимир Юриев Божинов 109. Петър Веселинов Драмов 110. Димитър Милчев Величков. 2. Пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията в размер на 350 лв. месечно на: 1. Никола Борисов Динев 2. Марин Стоянов Цветков 3. Красимир Стефанов Янакиев 4. Румен Атанасов Илиев 5. Иван Христов Бояджиев 6. Емил Асенов Гоголов 7. Николай Димитров Пенков 8. Петко Красимиров Ников 9. Ангел Георгиев Попов 10. Ивайло Георгиев Манолов 11. Петромир Вълов Иванов 12. Валери Христов Веселинов 13. Иван Василев Братоев 14. Георги Тодоров Пеев 15. Толя Георгиев Никифоров 16. Борислав Христов Борисов 17. Александър Георгиев Коев 18. Иван Стефанов Тенев 19. Кирил Николов Бойчев 20. Дариана Богомилова Генова 21. Александър Димитров Петров 22. Константин Димитров Петров 23. Иван Николов Михайлов 24. Георги Димитров Начев 25. Апостол Христов Киров за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата. II. Възлага изпълнението на решението на министъра на културата.“

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Аз съвсем накратко да обясня и тук, въпреки че и в Комисията стана ясно какъв е казусът. Въпреки че минаваме през Закона за наградите, всъщност това решение цели да компенсира щатни служители на „Концертна дирекция“, които са работили от създаването на тази концертна дирекция до 1990 г. В голяма част от случаите това са известни български музиканти. Към този списък са включени и технически сътрудници, които също са били щатни служители. Проблемът е, че архивът до 1990 г. – част от него, е загубен по независещи от тях причини и по тази причина тези хора не могат да докажат различни години стаж за всеки един от тях. През 2021 г. беше създаден такъв списък, но с критерии, които според мен бяха доста недобре направени – кой е спечелил „Златния Орфей“, кой е спечелил „Мелодия на годината“. По този начин не беше решен този проблем. С настоящото решение ние решаваме този проблем и компенсираме тези хора за това, че са били ощетени, и се надяваме с това казусът да приключи. Аз искам да благодаря на всички членове на Комисията по културата и медиите от всички парламентарни групи, които подкрепиха тази идея и успяхме в срок да решим този проблем. Бих искал да благодаря и на госпожа Сачева, която е председател на Социалната комисия, на служители на НОИ, които също активно съдействаха за решаването на този проблем. Разбира се, да Ви призова да подкрепим това решение, за да може да се занимаваме вече и с други неща в Комисията. Сигурен съм, че ще бъде прието. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, аз съм част от тази комисия и разбира се, присъствах на дебатите, когато и самите ни заслужили творци изразиха своето огорчение от това, че толкова години са били оставени в забрава за това, че не могат да набавят необходимите документи за стаж през „Концертна дирекция“. Тези хора са заслужили. Тези хора са наши всеобщи любимци. Ясно ще стане на всички, че те са дали живота си за музиката, респективно за културния живот, допринесли са за България както за техния живот, така и за нашия. Тук две мнения нямаме. Аз искам да изкажа от трибуната едно неудовлетворение от факта и от начина, по който днес трябва да гласуваме това нещо, тъй като, разбира се, че ще го подкрепим, но това беше работа на Комисията, уважаеми дами и господа народни представители. Това си беше изцяло в прерогативите на Комисията по културата и медиите и изведнъж, видите ли, културтрегерът Бойко Борисов си слага подписа тук. Защо? Той нито е присъствал на дебати, нито има понятие, но неговото присъствие – подписът му тук, прави решението политическо. Не ми се иска да е политическо, то е консенсусно, то е, ако щете, и за пропуснати ползи. Аз казах, че ще подкрепим, защото това са наши заслужили творци и вероятно те не са само 129 – едните с пожизнената награда от 500 лв., другите с пожизнената награда от 350 лв. Друг е въпросът как се преценява размерът на тази награда, защото тези хора заслужават много повече. Жестът ще бъде направен и той е отдавна заслужен, нека това да се знае добре. Недоумявам от това лидерът на една парламентарна група веднага да си слага подписа тук, да се намесва в работата на Комисията и по този начин едва ли не популистки да казва, както винаги го е правил – аз дадох. Това е причината да изразя своето неудовлетворение, а не за нещо друго. Аз се надявам и знам, че решението ще мине, като за пореден път казвам: хората са заслужили, но тази помпозност… Имайте предвид нещо друго. Борисов, уважаеми, управлява България в три мандата като премиер – сега си сложи подписа! Три мандата като премиер и тези хора бяха забравени. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, аз съвсем накратко, защото наистина не мисля, че тук му е мястото на дебата кой колко време е управлявал. Истината е, че инициативата… Факт е, че Комисията свърши работата – това е работата на Комисията, но сигналът при мен дойде от господин Борисов. Това е фактът. Оттам нататък, разбира се, решението е на целия парламент, на Вас включително (обръща се към народния представител Иван Ченчев) и на Вашата парламентарна група. Аз затова в началото благодарих на всички членове на Комисията, които бързо вникнаха в този казус, той не че е чак толкова сложен. По-скоро сложно беше намирането на решение, затова аз благодарих и на госпожа Сачева, която съдейства за намиране на законово решение по този въпрос. Нека да не разваляме хубавия празник. Хората, които ще получат тези компенсации, мисля че днес е един добър ден за тях, за българската музика. И само нещо. Това е политическо решение – няма нищо лошо в него. Напротив. Аз се надявам българската култура все повече да бъде обект на политически решения, които да я превръщат в част от политическия дебат, защото тя е достатъчно важна, за да бъде част от политическия дебат, а и да бъде част от политиката. Аз мисля, че нашата комисия в този парламент – всички нейни членове, полагат усилия точно в тази посока. Така че да ангажираме всякакви лидери на партии, лидери на парламентарни групи не е проблем, напротив позитив е за културния сектор. Благодаря Ви.

Честита Баба Марта на всички! Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще се опитам максимално накратко да обясня на хората, които ни гледат, както и на тези от Вас, които не знаят същината на казуса, за който говорим сега. Музикантите и техническите лица, които са включени в този списък, получават това, което им се полага по право. Най-просто казано, всеки от нас се осигурява, когато остарее получава право да има пенсия. Тези хора са се осигурявали и имат право да си получат пенсиите. За съжаление, Законът в този му вид не дава тази възможност, когато тези документи са загубени, те да получат това, което заслужават по право. Затова е измислен този начин. Затова е такова предложението и то има формата на награда. Но заради достойнството на тези хора е много важно да се каже, че това не е награда за тях. Това не е някакво подаяние, не е някаква особена заслуга. Това е тяхно право и те си го заслужват така, както всеки друг български гражданин, който се е осигурявал. Аз вчера казах на Комисията, че да, беше редно от всички нас да влезе това решение. Приемам обяснението на господин Биков, че действително сроковете са били кратки. Радвам се, че с абсолютно единодушие беше прието от Комисията. Важно е да се знае, че формата на награда е такава само защото няма друг начин това да бъде прието. Това е нещо, което тези хора заслужават и не е извън правилата. Това е тяхно право. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Знаете, че аз рядко вземам отношение извън зоната на своята компетентност, но сме свикнали, и стана линия, включително и в тази зала, да не зачитаме авторитетите, напротив, да се катерим, да ги газим, да ги мачкаме. Усещането за липсата на смисъл и безполезност е най-големият източник на стрес, но именно заседание като вчерашното на Комисията по култура и аплодисментите, и реакциите на авторитети, които са любимци на няколко поколения, дадоха смисъл за всеки ден, прекаран в тази зала. И аз искам да поздравя най-вече екипа, който работи да намери един компенсаторен механизъм, с който да бъде изправена една несправедливост – несправедливост, каквато не доживяха легенди и имена в българската естрада и култура, формирали няколко поколения, като Пеци Гюзелев и Борис Годжунов, така че да благодарим и на тези колеги, като госпожа Сачева и нейната експертиза, за да се намери такъв наистина работещ компенсаторен механизъм, за да преодолеем тази несправедливост. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател! Вчера в Комисията по култура решението за този списък беше прието абсолютно консенсусно, без никакви обсъждания. И това, което беше казано след това, защото все пак ние в момента вземаме едно решение, което е по частен случай, но то е общо, и занапред също би могло да има – и е хубаво да има, и други хора, които да получават подобен тип награди от Народното събрание. Вчера в Комисията по култура това, което заявих, сега ще го заявя още веднъж и от парламентарната трибуна. Редно е оттук насетне всякакви бъдещи подобни награди също да бъдат вземани с консенсусно решение. Това беше нещо, около което се обедини цялата комисия отново. И това, което говорихме с председателя на Комисията, беше, че е редно, след като се вземе това решение, да се изготви правилник, с който оттук насетне всякакви бъдещи подобни решения наистина да бъдат вземани с консенсус, тъй като Народното събрание е институция, която не бива да се превръща в инструмент, с който едно парламентарно мнозинство за в бъдеще, повтарям – за в бъдеще, евентуално, не дай си боже, да използва този инструмент, който беше създаден по този частен случай, за да може да дава награди на „наши хора“. Така че редно е да се знае, че решението беше взето консенсусно и оттук насетне така трябва да бъде за всички останали бъдещи заслужили български граждани, които да получават заслужени награди от страна на най-високата институция в държавата – Народното събрание.

Господин Председател, колеги! Понеже вчера изказах различно мнение от мнението на господин Костадинов в Културната комисия, искам да използвам тази трибуна, за да го изкажа и пред Вас. Аз разбирам желанието на господин Костадинов по всякакъв начин да легитимира себе си и своята антибългарска, фашизирана партия (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), но за мен търсенето на консенсус е възможно само когато работиш с хора, които работят на базата на принципи, на базата на здрав разум. Има си парламентарни правила, те неслучайно са измислени, тези решения се вземат с мнозинство. Фактът, че вчера всички бяхте единодушни, е прекрасен, но той просто е едно случайно съвпадение. Тези хора, разбира се, го заслужават, но не смятам, че трябва да легитимираме господата от лявата ми страна по този начин. Искам това да бъде записано в протокола. Благодаря.

А бе, ти знаеш ли кое е ляво и кое дясно? Маноле, пак ли си пиян, бе? Пак ли бе?!

Благодаря, господин Председател. И аз също ще се изкажа за протокола. За протокола – вчера господин Пейков отбеляза, че такива решения не е нужно да се взимат с консенсус, само че веднага след това гласува в консенсус с всички нас от ВЪЗРАЖДАНЕ. Така че той малко си противоречи, пак ще гласува заедно с нас сега. Няма голяма драма, господин Пейков. Благодаря.

Господин Костадинов, явно не обяснихте добре и затова започнаха от залата да се възпаляват. Казахме, че решението е консенсусно, и то безспорно е такова. Явно в тази зала някои, приписвайки си по-голяма заслуга, изкарвайки се повече европейци от останалите българи, тъй като – аз си спомням, че от тази трибуна съм заявявал нееднократно, че всички българи са европейци като най-старата нация в Европа на този континент, като люлката на цивилизацията на Европа, българската нация, така че българинът е европеец! Тук има явно повече европейци, повече евроатлантици със сигурност, само че посоката е съвсем различна, сега има и повече културтрегери явно в тази зала. Вие не обяснихте достатъчно добре – тъй като стана ясно, че Вие сте гласували така, защото станало случайно, не – във всичките парламентарни групи има хора, които се занимават с култура, а има и такива народни представители, които – дори и да не се занимават с култура, на сърцето им е музиката или даден изпълнител, творец, така че всеки има своите лични предпочитания, но всеки от нас разбира общото благо и в случая тези хора да се възползват от изконното си право, което са загубили, след като няма документи в Концертна дирекция, за да могат те да се пенсионират. Това е. Всичко останало, аз Ви казах, е политически въпрос. И затова беше редно Комисията като такава консенсусно да внесе това решение. Това е правено и друг път в Народното събрание. Ще благодаря на цялата Комисия. Господин Костадинов, и на Вас включително ще благодаря, и на председателя – господин Биков. Аз съм бил председател на тази комисия за кратко време преди това, правили сме опити да се опитаме да решим този въпрос, но поради естеството на кратките мандати на народните събрания, поради естеството на това, че имаше пак известни политически щения на дадени хора, това в близкото минало не можа да се случи, но се радвам, че се случва днес. Само че обяснете на тези хора, че всички сме българи и всички имаме своите предпочитания, а не те повече, а ние по-малко. Благодаря Ви.

Започвам отзад напред, господин Ченчев. Абсолютно сте прав и това беше един хубав пример за това как може, макар и разделеното – естествено, то няма как да е обединено, не сме тоталитарна държава, разделеното по политически линии Народно събрание, когато става въпрос за един казус, обединяващ всички нас като българи, на първо място, да вземем решение консенсусно. Лошото е, че видяхте какво е нивото все пак на някои от хората. Аз го отдавам на това, което... Всъщност сега ще се наложи за пореден път да се обърна към председателя на Народното събрание, някои хора просто, господин Ченчев, не са изтрезнявали от вчера.

Маноле, защо пак си пиян бе, Маноле?

И то се видя. Така че наистина изключително е срамно, особено когато говорим за нещо подобно и когато се вижда как се търси мост, който да обединява разделените фракции в парламента, което не е нещо лошо в крайна сметка. Нали? Ние не можем да мислим еднакво. Това е хубавото на демокрацията. Има различни политически партии, но когато се опитваме, когато създаваме такава добра практика, въпреки всичко хора, на които единствената им роля в това Народно събрание е да рушат, които рушат авторитета на Народното събрание, които рушат държавата, които унищожават държавността – те буквално не могат да се спрат дори в един такъв момент, кратък момент, малък, но много значим и символичен момент, дори и в такъв момент не успяват да се стърпят да го опорочат. Какво да Ви кажа?! Но думите важат най-много за тези, които ги изнасят. Аз пак ще се обърна към господин Председателя. Господин Председател, вземете мерки! Ще се наложи да тестваме някои хора с дрегер за алкохол тук следващия път. (Шум и реплики.)

Маноле, стига бе! Пак си пил.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам да прекратим дебата по темата, защото, ако продължаваме (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ама кой започна?!“) да си разменяме тези думи, ще заличим и малкото от смисъла на онова, което вчера беше направено, което е крайно недостатъчно, един опит да компенсираме хора със значителен принос към българската култура. Напът сме в момента с нашите фалшиви политически прения тотално да го девалвираме. Така че молбата ми е да прекратим дебата и да минем към гласуване. (Шум и реплики.)

Господин Председател, госпожо Министър! На 28 юли 2023 г. Четиридесет и деветото народно събрание прие Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., който предвижда финансови средства за район Тараклия в Молдова. На 12 септември същата година двата формуляра за проектите са били предоставени на българската държава чрез посолството на Република България в Република Молдова с обща стойност 1 млн. 728 хил. 942 лв. За съжаление, оттогава до днес средствата все още не са постъпили и няма никаква яснота. В тази връзка въпросът ми е: каква е причината за забавянето на финансирането и кога се очаква то да бъде наредено? Разбира се, трябва да кажа, че въпросът е зададен на 23 ноември 2023 г. Оттогава насам има развитие, но така или иначе, да получим отговора.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Костадинов, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с поставения от Вас въпрос, господин Костадинов, искам ясно да подчертая: забавяне във финансирането няма. На 8 декември 2023 г. Министерският съвет прие Постановление № 274, с което одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2023 г. за обезпечаване на проектите в район Тараклия. Постановлението бе обнародвано в „Държавен вестник“, брой 103 от 12 декември 2023 г. Съгласно действащите нормативни разпоредби отпускането на средствата за реализация на проектите ще се извърши преди края на настоящата година. В тази връзка използвам случая да информирам народните представители за предстоящо финансиране на осем проектни предложения, разработени съвместно с правителството на Република Молдова, включително негови членове, родом от район Тараклия. Тези средства са за сметка на предвидените разходи по Закона за държавния бюджет. С новите проекти се постига много по-добра целесъобразност, давайки възможност за оказване на подкрепа на много различни сфери при по-оптимално заложени финансови параметри. Новите проекти са, както следва: ще бъдат закупени три училищни автобуса, с което ще се облекчи трудният понастоящем достъп до учебни заведения на повече от 450 деца от район Тараклия, по-конкретно в селата Новоселовка, Балабану, Кайракци, Алуати, Албота де Сус и Карболия, до гимназията в Бунай и гимназията „Иван Вазов“ в град Тараклия. Освен това ще бъде извършен основен ремонт на учебна сграда № 2 на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“. Ремонтът е наложителен, за да се предотврати реалният сериозен риск от аварийна ситуация с учебната сграда. На следващо място е предвидено подобряване на капацитета на Центъра за обучение на информационни технологии и специалисти, създаден през 2021 г. в стратегическо партньорство между Държавния университет на Тараклия и Областния съвет на район Тараклия. Освен това има още три проекта с над 72 хиляди дървета на обща площ от 12 хектара. Ще бъдат залесени земи в район Тараклия, увредени в резултат на климатичните промени и човешката дейност. Ще бъдат реализирани три проекта, насочени към внедряване на модерни технологии за обучение и методи на преподаване в училищата в Тараклийския район и ще бъде изцяло ремонтирано и модернизирано помещението на Центъра за обществени услуги в село Твърдица, чрез което ще се осигури по-лесен достъп на жителите и околните населени места до качествени обществени услуги. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Сега, едно по едно. Първо, казахте, че няма забавяне. Има забавяне. На 28 юли беше приет бюджетът, Вие сте решили парите да бъдат преведени на 9 декември, решението излиза на 12 декември. Парите са преведени в края на годината, с пет месеца закъснение. Смятам, че това е достатъчно дълъг период от време, който можеше да бъде спестен. Това, първо. Второто нещо. Направено е недопустимо преразпределение на средства, защото в бюджета изрично беше записано за какво са тези пари, и аз съм ги написал в аргументацията на въпроса. Ще кажа, че тези милион и повече от 700 хиляди лева бяха предвидени за изграждане на нова спортна зала на гимназията в Тараклия и за довършване на хранителния блок в Теоретичния лицей в село Твърдица, район Тараклия. Тоест става въпрос за дългосрочни капиталови вложения, които, ако примерно бяха отишли по същество, щяха да доведат до това, че във всеки един момент от години насам, от години след това, което се случва, хората, които живеят в района, и децата, които учат в лицея в Твърдица и в гимназията в Тараклия, ще знаят, че България е направила това. Незнайно кой е решил, че парите трябва да бъдат преразпределени! За залесяване?! Извинявайте, това не е сериозно! Залесяване там се правеше едно време – до 1989 г., след това наистина процесът спря. Не че е лошо, но това ли е най-важното в конкретния случай, когато старите сгради на училищата се рушат?! Говорите за това, че ще се направи обучение по информационни технологии. Пак нещо, което на практика е нищо, защото това са пари, които са дадени за обучение, нищо обаче не остава реално след това на терена. Говорите за три автобуса, които са купени, за да могат децата от съседните села да ходят в Тараклия. Ами едно от селата – Балабан, е на три километра от Тараклия. Три километра, разбирате ли?! Бях там в понеделник, дето се вика, затова мога да Ви говоря по тази тема надълго и нашироко. Другите също не са кой знае колко далече. Не че е лошо да се купят автобуси. Това, че са купени, в крайна сметка е добре, но защо е трябвало да се преразпределят средства? Защото се променя самата философия на харченето на парите – в единия случай говорим за дългосрочни капиталови вложения и изграждане на дълготрайни материални активи, а в другия случай говорим за обучение. Единственото хубаво все пак в това лошо преразпределение, което Вие сте направили, незнайно кой Ви е дал това право обаче, е, че всъщност имаме наистина един ремонт. И то пак не е на училище в Твърдица, ставаше въпрос за довършване на хранителния блок. Става въпрос за стола в Твърдица. Децата няма къде да се хранят. Започнат е някога си навремето, но не е довършен и нямат стол. Вместо това ще се ремонтира една друга обществена сграда. Няма лошо, но все пак трябва, когато не разполагаш с милиарди, а имаш само милион и 700 хиляди лева, да наложиш някакъв приоритет. Местните хора, които са поискали тези пари, са дали този приоритет.

Да, довършвам. Защото тези пари, които всъщност бяха гласувани в държавния бюджет миналата година, са по изричното искане на областната управа на район Тараклия. Те за това са дадени. В следващия момент се оказва, че парите им се дават, обаче не отиват за това, за което самите хора са ги поискали. Залесяване на дръвчета – това просто не е сериозно!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Костадинов, уважаеми народни представители! Бих искала да припомня, че за двата проекта, които Вие цитирахте и предварително са били заложени, то е спортна зала в град Тараклия и хранителен блок в село Твърдица. Обръщам внимание, че говорим само за един град и за едно село, докато осемте проекта имат много по-голям обхват и обхващат околни села, включително и града. Тяхната обща стойност е 1 млн. 728 хил. 942 лв. В момента за осем проекта на обща стойност 1 млн. 484 хил. 449 лв. ще бъдат финансирани осем проекта спрямо два, всеки един от тях разработен с правителството на Република Молдова, отговарящ на нуждите на общността и ясно визиращ, имайки предвид, че първоначално е имало закъснение, кое е най-належащото и с най-висока добавена стойност. Не бих искала да цитираме само това, че е засегнато само обучението. Искрено вярвам – за да дадем перспектива на децата в този регион, те трябва да имат цифрови умения, които, разбира се, никога не могат да заместят останалите. (Реплики.) Точно заради това е също толкова важно да има ремонт и на сградите, да имат възможност да отиват до училище.

Ама те са три километра!

Три километра отиване сутрин и връщане пеша не мисля, че е малка дистанция. Това, което мога да кажа, е, че на този етап цялата информация и съвместната работа с правителството на Република Молдова ясно показват, че това са проектите, от които имат най-належаща нужда в общността и които имат висока добавена стойност. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Съгласна съм с Вас, че не бива да губим от поглед и другите такива нужди. Точно заради това припомням, че в бюджета за 2024 г. за първи път бяха двойно увеличени парите, свързани с възможността да си подпомагаме общностите. Ето възможности, които също не бива да пропускаме. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на външните работи, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Габриел, за Вас казват, че сте работохолик, и това е добре. Добре е, тъй като явно сте амбицирана да бъдете полезна. Сега ще Ви дам възможност да бъдете такава. Предполагам сте запозната, всъщност съм сигурен, че сте запозната с въпроса, който Ви задавам, за Програмата „Българска помощ за развитие и хуманитарна помощ“. Имах възможност за първи път да бъда в Босилеград. В Западните покрайнини съм бил по други места, там не съм бил. Това, което видях, е притеснително. Говорих от тази трибуна в една декларация от името на нашата парламентарна група за асимилацията на българите, или поне такава, каквато се опитват да направят сръбските власти. Разбира се, това е въпрос на дипломация оттук нататък между двете страни, но така или иначе ние имаме много силна българска общност там и трябва да съхраняваме българското достойнство, култура, бит и традиция. В тази връзка видях какво правят хората там. Видях и доста свършена работа от страна на председателя на Културно-информационния център, видях свършена работа и от господин Александър Димитров, който е председател на сдружение „Глас“. Тези хора са притеснени, тъй като към момента финансирането им е спряно по тази програма, а наистина дейностите, които извършват, са доста полезни. Не е тайна за никого може би в тази зала – децата там, след като завършат училище, предпочитат университетите в България. Те са в честа връзка с Община Кюстендил, която, доколкото знам, прави всичко възможно да им осигури по-добри условия както на територията на община Кюстендил, така и с каквото може помага в самия Босилеград и околните населени места. Това, което се случва там с българите, е притеснително. Госпожо Външен министър, Вие знаете, че на тези хора не им трябват кой знае колко средства. Даже не е толкова в средствата работата и начинът ние да покажем, че сме загрижени, че те са наши събратя. Въпросът е да покажем, че сме едно цяло с тях, защото българското не е само в Западните покрайнини, но вярвам и се надявам, че е във всеки един от нас. Без излишни пози Ви моля да отговорите как ще се погрижите тази програма или друга програма да продължи да функционира, за да може тези хора да получават адекватно финансиране, за да извършват дейности, които са изцяло и само в полза на българската държава. В правото си да отправя уточняващ въпрос ще Ви споделя и нещо друго. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ченчев, уважаеми народни представители! Първо бих искала наистина да кажа, че за мен е много важно всичко, случващо се с българските общности, и бих предложила – Вие цитирахте Босилеград и сдружение „Глас“, да са в постоянен контакт с мен лично и с екипа ми, за да може да получаваме навременна информация. Казвам го, защото искам още веднъж тук с Вас да споделя. Именно с цел подпомагане на българите и българските общности и организации зад граница през 2020 г. е инициирана Програмата за подкрепа на организации на български общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Украйна, Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание. До момента за четирите години, в които са реализирани проекти, може да се даде една висока положителна оценка на изпълнението на Програмата. Нещо повече. Това за мен беше много важно, че отпуснатите средства са увеличавани неколкократно. Първо от 500 хиляди през 2020 г. на 1 милион през 2023 г. И не крия, че по време на преговорите с Министерството на финансите това беше една от точките, за които най-много съм настоявала, и съм благодарна и за Вашата подкрепа – на Народното събрание, защото за първи път имаме бюджет от 2,1 млн. лв. за 2024 г. Разбира се, с увеличаване на финансовите средства се увеличава и броят на проектите и финансираните дружества. За 2022 г. за четирите държави от Западните Балкани са финансирани 34 проекта; за 2023 г. от подадените 46 проектни предложения към българските дипломатически консулски представителства 40 са одобрени за финансиране. Искам да кажа, че съм дала много ясни указания всички проекти, които не са могли да получат финансиране, да бъдат максимално бързо придвижени, и да бъдем полезни, защото те имат нужда, както и Вие казахте, не от големи суми, но те са жизненоважни за тяхното функциониране и за това да продължава работата им за сплотяване на общността. Предстои иницииране на процедурата по набиране на проекти за тази година. На мен много би ми се искало едно нещо да променим и съм имала възможност да го споделя с българската общност в Скопие по време на последния ми разговор и визита там. И би ми се искало да има едно по-ясно планиране, така че да дадем възможност на тези, които имат нужда, да кандидатстват. Затова съм дала указания и на дирекцията, и на ресорния заместник-министър, че бих искала не на края на месец ноември да разбираме кои са проектите, които спешно трябва да бъдат финансирани, защото бюджетът изтича до края на месец декември, а по-скоро през месец март да бъдат отворени поканите за проекти, да има ясна селекция и да се даде възможност и те да имат спокойствието и увереността, че проектът им ще се реализира до края на годината. Това е нещо, над което работим активно с екипа ми. В същото време използвам възможността да кажа – и в началото споменах, че Програмата е с четиригодишно действие. Тоест сегашната програма е с ограничен срок на действие и той изтича тази година. Поради тази причина във Външното министерство започна процес на преглед, анализ и оценка на изпълнението на Програмата до момента. Разбира се, за мен ще бъде важно да имам политическа подкрепа, но моето решение е тази програма да продължи и тя да функционира все по-добре. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на външните работи, уважаеми дами и господа народни представители! В момента от българската общност ни гледат и се надявам, че и те са останали доволни от отговора, който Вие сте дали. След малко ще ги чуя. Наистина благодаря за изчерпателния отговор. Те Ви бяха пуснали писмо – мисля, че беше на 21 януари, а не бяха получили отговор, и това ги беше притеснило. Сега се надявам да следват стъпките, които Вие споменахте от тази трибуна. Да, не им трябват големи суми, но така или иначе краят на Програмата е тази година. Разбрахме, че ще има нова, разбрахме, че приоритетно ще се финансира, но докато всичко това се случи, сега за Великден там има един фестивал – Детски великденски фестивал, и мога да Ви покажа от миналата година (показва). Вижте, госпожо Вицепремиер, какво са направили представителите на българската общност в Босилеград. Наистина е един впечатляващ детски фестивал и той се прави тази година за 31-ви път. Станал е традиционен. И нашите български братя и сестри там в момента нямат възможност изцяло да го финансират. Затова трябва да помисли и българската държава как този Международен детски фестивал и тази година да просъществува, да изпълни целите си, за да може тези деца да се чувстват българчета и да видят какво е българска традиция. Надявам се и разчитам Вие да вземете конкретни мерки. Няма да скрия от народните представители тук – поне тези, които са за първи път, Народното събрание през парламентарните групи винаги досега през годините е отпускало някакви средства. Надявам се и тази година да е така, а именно за провеждането на този Международен детски фестивал. Ще бъда много щастлив, ако това се случи и тази година от страна на държавата, разбира се, всеки от българските народни представители и въобще всички български граждани да присъстват там, да отидат и да видят какво нещо е, да се почувстват горди от това, макар и извън територията на нашата родина по този начин да се чества един празник с толкова много българщина в себе си от страна на нашите братя, които поздравявам. Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Ченчев, уважаеми народни представители! Много Ви благодаря, че цитирате точно този хубав пример – на Детския великденски фестивал, и аз също искам да поздравя невероятно талантливите ни деца за това че пазят традициите, но ни карат да гледаме по-уверено в бъдещето, защото има нужда не само да ги съхраняваме, но и да ги предаваме от поколение на поколение. Говоря и от лично впечатление, защото още като член на Европейския парламент съм била част и съм се включвала, и европейски депутати, които подпомагат да се случва този фестивал, да става все по-голям и все по-красив. Това, което мога да кажа, е, че те несъмнено ще имат и нашата помощ. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Темата с разпространението и употребата на райски газ сред децата продължава да е на дневен ред. Той се разпространява свободно както в нощните заведения, така и онлайн, където всеки, който желае, може да си купи. Проверките на РЗИ и МВР не дават нужния резултат. Употребата на райски газ крие много сериозни рискове за здравето на децата и младежите, особено в комбинация с алкохол, включително и бъдещи репродуктивни проблеми. Употребата на този вид стимулант може да предизвика изразено ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане, сред рисковете са още дефицит на витамин В12 и развиване на психологическа зависимост. Затова не можем да си позволим разпространението да продължи. Въпросът ми към Вас, господин Министър, е породен от необходимостта райският газ да се включи в списъка на рисковите вещества съгласно приложение № 3 от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Митов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с информацията от множеството получени сигнали, касаещи проблема с употребата от деца и младежи на диазотен оксид – райски газ, чрез вдишване, на заседание на 3 декември 2021 г. Националният съвет по наркотични вещества възложи изготвянето на становище от Експертния съвет по чл. 14, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите относно вредата и потенциалните рискове от употребата на диазотен оксид – райски газ. Съгласно становището на Експертния съвет веществото не отговаря на критериите за наркотично вещество съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и не може да бъде класифицирано като такова. Становището на Експертния съвет е прието от Националния съвет на първо редовно заседание през 2022 г., проведено на 17 май 2022 г. Диазотният оксид не е включен в Единната конвенция на ООН за упойващите вещества от 1961 г. и в Конвенцията за психотропни вещества от 1972 г. Няма данни за класифицирането му като наркотично вещество в други страни – членки на Европейския съюз. В допълнение Ви информирам, че с изменение и допълнение на Закона за здравето от 5 август 2022 г. е въведена забрана за продажбата на райски газ и пълнители към него, включително и онлайн, на лица под 18 години на територията на детски градини, училища, общежития за ученици, лечебни заведения, спортни прояви, организирани за деца и ученици, в закрити обществени места, с изключение на продажбата за медицински цели и за хранително-вкусовата промишленост. Второ, употреба на райски газ на открити обществени места, прилежащи терени и тротоари на детските ясли, детските градини, училищата, ученическите общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца, площадките за игра и на организирани мероприятия за деца и ученици. Трето, употребата на райски газ в закрити обществени места, с изключение на употребата за медицински цели и за хранително-вкусовата промишленост. Въвеждането на забраните е продиктувано от съществените рискове за здравето на непълнолетните лица от употребата на диазотен оксид в дискотеки, нощни заведения и други места за развлечение. Във връзка с възложените от Закона за здравето контролни дейности Министерството на здравеопазването е дало указания на регионалните здравни инспекции за създаване на организация за извършване на проверки на въведената забрана за продажба и употреба на райски газ и пълнители за него на лица под 18 години на територията на детски градини, училища, общежития, лечебни заведения и други, с изключение на продажбата за медицински цели и в хранително-вкусовата промишленост. Съгласно законодателството в областта на храните е въведено изискването употребата на райски газ като добавка в храни да се извършва в обекти за производство и преработка на храни в заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвяне на храни. С направените допълнения в Закона за храните, която е в сила от 19 септември 2023 г., контролът е възложен на Българската агенция по безопасност на храните. Министерството на здравеопазването е инициирало и провело редица междуведомствени работни срещи с представители на компетентните органи – Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Агенцията за социално подпомагане, Националното сдружение на общините, Комисията за защита на потребителите, Българската агенция по безопасност на храните. На проведените срещи са обсъдени съвместните дейности по осъществяване на контролната дейност във връзка с въведената забрана за продажба на диазотен оксид. От началото на 2023 г. досега са извършени 14 837 броя проверки на територията на страната.

Да, благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! В края на миналата година във Великобритания се прие райският газ да е категоризиран като наркотик от клас „С“. Съгласно новите правила във Великобритания онези, които са заловени с незаконно притежание на райски газ, може да бъдат изправени пред съд и да получат затворническа присъда до две години. Промените, които Вие току-що казахте, направени в Закона за здравето, в Закона за храните, не дават нужните проверки, защото ученици и деца успяват да поръчват и онлайн и да се снабдяват с райския газ. Това показват парковете, градинките, които са пълни с флакони с райски газ. Проверките в клубовете абсолютно не са достатъчни, защото, който отиде в клуб, нощно заведение, може да види как се продава съвсем свободно това нещо без никакъв контрол. И тук моят апел към Вас е: да се измисли, ако не може да влезе в наркотичните вещества – това, което Вие казвате и Съветът е решил, да се прибегне към по сериозни мерки, защото виждаме, че законово сме направили всичко необходимо, за да го забраним, а контролът всъщност го няма.

Благодаря Ви. Господин Митов, приемам тази забележка, че все още не е приключена тази борба на Министерството на здравеопазването и на съответните институции употребата на райски газ да бъде квалифицирана като увреждаща здравето и приравнена в някаква степен към наркотичните вещества, макар че наистина по мнението на експерти това не е наркотично вещество – не създава зависимост и няма други предпоставки, които да го квалифицират като наркотично вещество. Исках да довърша само от предишното изложение, че до настоящия момент са извършени 14 837 броя проверки на територията на страната от РЗИ, като в част от проверките са взели участие и органите на МВР. Установени са нарушения при 35 проверки. Съставени са 50 предписания, 21 акта за установяване на административни нарушения. Министерството на здравеопазването продължава да търси механизъм, чрез който да се постигне поставянето чрез Закона за здравето, а именно – недопускане продажбата и употребата на диазотен оксид на лица под 18 години.

Точно така.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя едно уточнение във връзка с изявлението на госпожа Нинова от днес сутринта тук в пленарната зала. На 8 февруари 2024 г. на Граничен контролно-пропускателен пункт „Аерогара София“ в 12,40 ч. с полет от Мюнхен съгласно Спогодбата за реадмисия между Република България и Федерална република Германия на територията на България пристигнаха 18 граждани на Сирия и 6 граждани на Република България, общо 24 лица. Шестимата български граждани са с изтърпени наказания „лишаване от свобода“ във Федерална република Германия и след изтърпяването на наказанието са депортирани в Република България. Съгласно Конституцията на Република България на български гражданин не може да бъде отказано влизане в страната. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците чужденец с предоставен статут на бежанец има правата и задълженията на български гражданин. Въпросните чужденци съгласно Закона за българските лични документи имат право на български документи за самоличност, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, с което да напускат Република България. Тъй като Република България има подписани реадмисионни споразумения с всички страни – членки на Европейския съюз, и се явява сигурна страна, където лицата са получили закрила и правото да пребивават, съгласно разписаните клаузи в споразуменията за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица запитаната държава се задължава да приема обратно чужденци, за които е доказано, че са били на нейна територия и не са отпаднали основанията за пребиваването им в страната. Тоест, да доуточня – тези шест лица, за които става въпрос, са български граждани, извършили са престъпления в Германия, изтърпели са своите присъди и след като са освободени от затвора, те са депортирани в Република България. Благодаря.

Господин Министър, днес на блицконтрол от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ попитахме лицето Денков за конкретни данни, свързани с хората, които са върнати в България. Той се оправда, че не знае и не може да цитира точни цифри, тъй като не може да знае всичко в държавата. В тази връзка ще перифразирам въпроса и той е следният към Вас: колко са към днешна дата върнатите лица в България след подписването на този половинчат Шенген, ако мога така да го нарека, тъй като от информацията, която дава правителството, към един момент са 18, 12 човека за един ден, в следващия момент се оказва, че кацат самолети в Пловдив, кацат самолети в София, и това не е еднократно, един или два пъти, а вече периодично, да не кажа, всеки ден? В тази връзка колко са лицата, които са върнати към днешна дата в България, извън тези, които са български граждани, които имат право под някаква форма да ни бъдат върнати? Тях не ги коментираме. Коментираме хора, които са били с някакъв статут от други държави. И най-вече – какъв е статутът на тези върнати граждани, дали всичките са неосъждани? Ако има такива, които са с присъди, с досиета върнати – колко са те? Следващото изключително важно нещо, което искаме да знаем: къде са настанени хората като цяло, които са върнати в България – в София, в Пловдив, в Харманли, къде? За да се знае какво е точно разпределението им. Мисля, че това е, на което трябва да се отговаря периодично от страна на правителството, за да няма спекулации в обществото, за да не излизат разни хора да правят някакви акции и да обясняват как сме залети с хора. Аз също смятам, че вече има доста върнати такива неправомерно хора в България. Наш депутат е видял на летището как се свалят хора с белезници, затова много Ви моля конкретно с цифри да отговорите: към днешна дата каква е ситуацията?

Госпожо Председател, може ли да припомните процедурата?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, дойдох тук във връзка с това уточнение, което исках да направя за изявлението на госпожа Нинова. Относно конкретните данни и цифри колко имаме върнати по така нареченото Дъблинско споразумение, съответно по реадмисия, мога да Ви я предоставя допълнително, тъй като не съм готов с тези цифри. В тази справка, която ще дадем лично на Вас, ние ще посочим и броя на лицата, които пък ние сме върнали в рамките на същия период от време – било то по Дъблинското споразумение или било то връщане в страните по произход на нелегалните мигранти, тъй като отчитаме значителен ръст на нашите връщания към страните по произход на нелегалните мигранти. Но пак повтарям, поводът, по който дойдох тук, е точно във връзка с уточнението за тези шестима български граждани, които – да, действително може да кажем, че са престъпници, тъй като са с влезли в сила присъди, изтърпели са своите наказания и са депортирани в България. Благодаря.

Благодаря, господин Министър. Фактът, че поехте ангажимент за писмен отговор, е достатъчен.

Пак ще Ви припомня и ще Ви помоля не само за бройката, искаме да знаем има ли осъждани сред тези хора, колко са осъжданите, къде са настанени всички тези хора и как са разпределени в страната по градове и по центрове, където са. За да може ясно и точно да се види какви хора са върнати в България, осъждани ли са, за какво и защо – ако са осъждани, към днешна дата имат присъди и не са в затвора. Или въобще каква е процедурата, но точно като писмен отговор. Аз ще направя публичен Вашия отговор, няма да го запазя за себе си. Разбира се, ще бъде достояние на всеки един. Благодаря.

Господин Министър, да уточним нещата така. Изнесената от нас информация, че има върнати такива мигранти, от които шест има осъдени за убийства, изнасилвания, пране на пари и тежки грабежи, е вярна, нали така?

Български граждани.

Така, дотук добре. Това не са български граждани, а са мигранти, на които е даден статут на български граждани. Не са българи по рождение,…

Напротив, не, не, български граждани.

…а са мигранти, на които е дадено... От кои държави са?

От кои държави са? И въпросът ми е: освен от Германия и Австрия, от кои други държави – членки на Европейския съюз, има върнати хора? За да разберем разширява ли се ветрилото, защото договорката беше между българското правителство и Австрия, която не искаше да ни пуска в Шенген, сега изведнъж се оказва, че целият Европейския съюз може да започне да ни връща такива хора. Та, освен от Германия и Австрия, от кои други държави има върнати престъпници?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, за пореден път го казвам – и шестимата граждани са български граждани по произход.

По рождение ли?

Осъдени са в Германия за извършени там престъпления, излежали са своите присъди и след като са излезли от затвора, те са депортирани в България. Това – от кои държави се връщат тук и съответно ние накъде връщаме, можем да Ви го предоставим като справка. Все пак Дъблинското споразумение всички знаем от колко години работи. То не работи от момента, в който България стана член на Шенген. Това би следвало да… (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)

По произход са български граждани. Това е.

По рождение или по произход?

Български граждани са. Това е – казах го. Благодаря.

Процедура.

Госпожо Председател, както вчера, така и днес ще помоля и министъра на вътрешните работи – важно е да се говори с истинските факти и с истинските изрази, и с истинските думи, които трябва да се кажат. Господин Министър, български граждани по рождение ли са това? Това българи ли са като мен и Вас, или са афганистанци, които са станали по произход българи? Кажете! Това питам, аз не съм юрист.

Как по произход?

Това питам, господин Атанасов. Три пъти задаваме въпроса: това българи ли са по рождение, родени в България, или са някакви други?

Натурализирани ли са? (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)

Как се казват – Георги, Иван, Калин или нещо друго?

Не отговори на въпроса, който зададохме.

Богдански ще го зададе.

Ако може да отговоря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Да, българи са по рождение, с български имена. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, аз желая конкретно да задам въпроса за осемнадесетте сирийски граждани. За нас и за всички в залата е ясно, че българите няма как да върнем, няма как да не приемем – това, което и Вие казахте. Друг е въпросът защо, след като е изтърпяна присъдата, държавни институции се занимават с тях. Те би следвало да са свободни граждани, да са излезли и не държава със самолет да ни ги праща. Това е друг въпрос. Моят въпрос е за сирийските граждани – само за тези осемнадесет сирийски граждани. В тези граждани има ли осъдени лица? Има ли лица, които в момента изтърпяват наказание „лишаване от свобода“? Има ли лица, които в момента са обект на наказателноправни разследвания? Именно, въпросът е само за тези осемнадесет сирийски граждани, които германската държава ни връща. Вие преди малко казахте, че Дъблинското споразумение работи – то е подписано, откакто е ратифицирано, но това абсолютно не отговаря на истината. Дъблинското споразумение беше мъртвородено, то не работеше, никоя държава не го изпълняваше, а сега нашето правителство се огъна и започна да го изпълнява, пое ангажимент да поемаме мигранти само за да бъдем 2% част от Шенген. Това е самата истина, господин Министър. Все пак Ви моля да отговорите на въпроса за сирийските граждани. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, информацията, която в момента ми препращат, е, че тези осемнадесет сирийски граждани не са осъждани и те са върнати тук по реадмисия, тоест при тях е завършил процесът, при който имат получен хуманитарен статут, така че реадмисията е работела и продължава да работи. Ние също връщаме по нея, също връщаме и по Дъблинското споразумение. Пак казвам, Дъблинското споразумение не работи от момента, в който стана въпрос, че България влиза по въздух и вода в Шенген. То работи от много години и важи за всички държави. Благодаря Ви.

А отношение има ли?

Господин Министър, тия сирийци, афганистанци и всякакви други, които са ни ги върнали с тая група, Вие за тях имате ли информация дали е имало обвинения към тях в Бавария? Не дали са осъдени – имало ли е повдигнати обвинения, имало ли е разследване, имало ли е съмнения за тях? Освен това стига с тия Дъблински споразумения, защото те не работеха. Господин Богдански Ви го каза – България не ги изпълняваше. Не само България – и Франция не ги изпълнява, и Италия не ги изпълнява, и Гърция не ги изпълнява. Ако те трябва да приберат милионите, които минаха през тяхната граница, там ще стане война. Това, че нашето правителство… Вие сега идвате тук – всъщност са Ви изпратили да вардите гърба на Мария Габриел и на Денков, защото те забъркаха тая каша, и са Ви изпратили Вас, за да обирате тук огъня. Тези, които върнаха – и бихме искали да ни пратите информация за предишните, които връщат – имало ли е към тях повдигнати обвинения или съмнения за криминална дейност?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, Вие се отзовахте и отговаряте на въпросите на парламентарните групи, което е похвално, но все пак с решението на правителството, с това, което договорихте – аз казвам „договорихте“, тъй като и Вие сте част от състава на правителството, се получи така, че в българското общество остана усещането – и заради действията, и заради заповедите, които получиха българските власти, на летището да се свалят полетите от информационните табла, мигрантите да кацат тук и да минават, като ги крият чрез паравани, и всичко това, господин Министър – бихте ли обяснили каква е целта? Какво всъщност целите, защо криете тези хора? Къде трябва да бъде успокоен и в коя част българският народ, ако в следващите пратки, бих се изразил, има хора, които също са криминални, които, да кажем, и според Вашия доклад тук пред Народното събрание, са излежали своите присъди, видите ли? Но те, като дойдат тук, нямаме никакви гаранции с какво ще се занимават. Такива хора под наблюдение ли са от МВР? Как работите и имате ли въобще стратегия относно това – връщането на такъв тип криминален контингент, защото това си е криминален контингент? Влиза ли във връзка тук, в България? Имаше информации преди за различни ядки на територията на страната на хора, които имат деструктивна цел, да кажем, от страна на мигрантите – изобщо все тревожни въпроси, които ние, видите ли, ние не питаме, за да плашим, а ние питаме дали има превенция от страна на българската държава, тъй като такава превенция очевидно има и в други държави, и то други държави, които сбъркаха с приема на мигранти. Те категорично сбъркаха, усетиха, че са сбъркали, за съжаление, по най-неприятния начин – със смъртни случаи и с всякакъв вид криминални престъпления. Как може българската държава да гарантира, че при приема на такива мигранти, тъй като – дали по рождение, дали натурализирани…

…дали са с български имена, дали са внуци на хора, които са имали български паспорти преди, но така или иначе, ето го факта от днес. В България биват върнати такива хора и те ще продължават да бъдат връщани. Въпросът е: каква е превенцията и каква е стратегията на българското МВР и въобще на българската държава такива мигранти да не повтарят дейността си такава, каквато е била на територията на други страни, а и най-вече, разбира се, да не я подновяват в нашата страна България? Благодаря Ви.

Процедура.

Много Ви благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, нещо, което ми възниква като въпрос в хода на тази дискусия и на пръв поглед може да не е съвсем по темата, но според мен е много по темата, включително и с това, което господин Ченчев каза сега. През 2022 г. Вашият предшественик господин Бойко Рашков закри, ако не се лъжа, 27 РПУ-та, след което – пак при Вашия предшественик господин Демерджиев – с колегите Маринов и Терзиев поставихме въпрос: кога ще бъдат разкрити тези РПУ-та? Беше ни отговорено от повереното Ви министерство да си гледаме работата, така че те са закрити, няма да задаваме подобни въпроси. Доста груб писмен отговор беше. Става дума за РПУ-та, включително в погранични райони, да кажем, като Годеч, Лесово, Джебел, откъдето влизат или излизат мигранти, включително Стражица, Полски Тръмбеш, Копривщица – те са във вътрешността на страната, но аргументът беше, че понеже местата били обезлюдени, пък и нямало голяма престъпност, ще закрием РПУ-тата. Отново повтарям въпроса – не очаквам да ми отговорите сега, разбира се, но: кога ще бъдат открити тези РПУ-та особено в пограничните райони, ако не са открити междувременно, разбира се, защото това е част от превенцията, за която стана дума? Оттук нататък изглежда, че МВР трябва много да си постяга редиците и да осигурява вътрешната сигурност на страната, включително и заради тези връщания на мигранти, които предстоят. Ще Ви моля в подходящ момент да ми отговорите, ако има закрити РПУ-та, защото имало малка престъпност: кога ще бъдат открити, за да не вземе случайно да се увеличи рязко престъпността там? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, ако мога да отговоря най-напред на колегата за въпросните осемнадесет сирийски граждани. Пак повтарям, те са върнати по реадмисия, тоест те имат статут на бежанци, имат права и задължения на български граждани, а относно това как ще бъдат реинтегрирани, считам, че въпросът следва да бъде отнесен към Държавната агенция за бежанците, както и към Министерството на труда и социалната политика. За другите шестима български граждани – да, в момента, в който те се намират на територията на Република България, те вече се водят активен криминален контингент в Министерството на вътрешните работи и съответно по места се извършват необходимите оперативни мероприятия, с които ние контролираме това кой с какво се занимава. Те са български граждани, съответно могат да се занимават с каквото искат. Ако се занимават с престъпления, тогава вече ще се намесим ние. По отношение на Вашия въпрос – да, така е. През месец юни 2022 г. със заповед на бившия вътрешен министър господин Бойко Рашков са закрити голяма част от граничните групи за охрана на държавната граница, гранични полицейски управления, както и множество районни полицейски управления, които също са погранични. Тогава решението е взето на базата на някакви анализи и някакви математически формули. След като ние поехме ръководството на Министерството, преценихме, че няма как в момент, в който говорим за нелегална миграция, в момент, в който говорим за засилване на контрола по държавната граница, ние да работим със закрити структури, и то предимно по линия на Гранична полиция. Затова сме взели решение, че абсолютно всички структури ще бъдат възстановени с мои заповеди, и това вече се случва. Имаме възстановени структури в Годеч, вчера бяхме и на официалното откриване и възстановяване на граничното полицейско управление в Болярово. Предстои възстановяването и на районните полицейски управления, тъй като ние считаме, че ако бъдат възстановени тези структури, ние съответно ще засилим контрола по границата, и най-вече участъците, за които отговарят съответните звена. Освен това ние ще имаме възможност за много по-бърза и адекватна реакция от страна на граничните власти. Не на последно място – ние ще върнем чувството за справедливост, сигурност и спокойствие в съответните райони. Благодаря Ви.

Господин Председател, Вие сте юрист и е хубаво, когато министърът отговаря някакви неща и когато има съмнение, че не казва истината, да му правите забележка и да го посочвате. Първо, в официален документ на Баварското правителство е казано, че връщат престъпници – официален документ! Той каза, че тези шестима български граждани, които били извършили престъпление, били излежали присъдите си там, което във всяка една правова държава, включително Германия, означава, че те вече са свободни граждани и няма никаква причина да ни ги връщат със самолет нарочно. Няма такова споразумение за връщане на свободни граждани. След като в официалния документ на Баварското правителство са наречени престъпници, това означава, че те са с висящи или с разследвани криминални проявления. Той, разбира се, пропусна и да отговори за тези 18 сирийски и афганистански – не ги знам какви граждани са, дали има към тях повдигнати обвинения в Бавария. Не може в официален документ една държава да нарече човек, който няма престъпления, не е извършил или си го е излежал, престъпник. Тук има нещо гнило. Айде, да не кажа, че лъжете, но най-вероятно замазвате.

Вие сте юрист и може да му кажете, че това са неточни юридически термини. Човек не е престъпник, след като е излежал…

Това е някаква лъжа.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Йорданов, аз имам чувството, че говорим едно и също нещо, но на някакъв различен език. Престъпник може да се нарече този, който е осъден с влязла в сила присъда, тоест тези шестима граждани са точно такива. (Реплика от народния представител Тошко Йорданов.) Излежали са ги, точно така. Излежали са си присъдите в Германия за извършените там престъпления. Какво различно говорим? Благодаря Ви.

Нямат право да ги връщат, защото са си излежали... (Шум и реплики.)

Те са български граждани. (Реплика от народния представител Тошко Йорданов. Реплики от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, във Ваше изявление пред Българското национално радио заявихте, че България ще получи достъп до Шенген, подчертавам, само след като се изпълнят всички условия по сделката. Репатрацията в България на лица от Австрия, потърсили първо убежище в България, съответно е част от тези условия. Европейската комисия оповести месец март тази година като срок на влизането в сила на частичното присъединяване на България към Шенген. В тази връзка въпросът ми към Вас е: означава ли това, че до март месец 2024 г. България е задължена да приеме лица от Афганистан и Сирия, които към момента се намират на територията на Австрия, но са потърсили първо убежище в нашата страна, като по неофициални данни са посочени близо 6000 души; каква ще бъде процедурата, по която ще се извърши връщането на тези лица в България, съответно кога ще започне тази процедура и кога ще свърши? Мисля, че въпросът е изключително ясен, съответно очаквам и ясен, а не завоалиран отговор. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, приемането на България в Шенген по въздух и вода е изключителна крачка напред за цялостната ни пълноценна и пълноправна интеграция в Европейския съюз. Позволете ми да внеса незначителна наглед, но много важна корекция във формулирания от Вас въпрос. Прецизно е да се говори не за сделка, а за съвместно изявление на България, Румъния и Австрия от 29 декември 2023 г., с което е поет ангажимент за изпълнение на комплекс от мерки за подобряване на миграционната ситуация, а не условия за присъединяване на България към Шенген. С Решение (EС) 2024/210 относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния, което предвижда проверките на лица на вътрешните въздушни и морски граници да бъдат премахнати на 31 март 2024 г., България ще бъде пълноправен член на Шенгенското пространство. В този смисъл формулировката „частично присъединяване“ не е коректна. Единствената разлика с останалите шенгенски страни е, че контролът по вътрешните сухоземни граници ще бъде премахнат на следващ етап. Също така следва да се уточни, че не става дума за безвизовата зона на Европейския съюз – Шенген, а за пространство без вътрешни граници, тъй като отпадането на изискването за визи за български граждани е пряко следствие от членството в Европейския съюз и вече е факт. Република България прилага Регламент Дъблин след присъединяването на страната ни в Европейския съюз. В този смисъл от 2007 г. и към момента входящи и изходящи трансфери по този регламент се осъществяват до и от Република България към други държави членки. Задължението за приемане на лица е постоянно при наличието на съответните предпоставки, разписани в Регламента, и не следва да се обвързва с датата 31 март 2024 г. Всички детайли относно процедурата, по която ще се извърши връщането на тези лица, кога ще започне и приключи тази процедура, са разписани съгласно прилагания регламент. Компетентният национален орган за прилагане на Регламент Дъблин е Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Тя провежда производство, с което се определя коя държава е компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила, подадена в една от държавите членки. При установяване на наличие на основания за приемане на чужденец на територията на страната ни Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет информира Главна дирекция „Гранична полиция“ за предстоящия трансфер. В съответствие с процедурата по Закона за убежището и бежанците на чуждия гражданин при приемането се връчва полицейско разпореждане, заявяване в посоченото от ДАБ при Министерския съвет териториално поделение, или – ако чужденецът е от уязвимата група, се предава директно на Агенцията. Чужденец, на когото е отказана международна закрила в Република България или молбата му е отхвърлена като неоснователна с влязло в сила решение, но отговорността на страната ни не е отпаднала, съгласно Регламента същият се предава на дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи за извеждането му от страната. Предвид описаните компетенции и ангажименти по прилагането на Регламент Дъблин Министерството на вътрешните работи не може да се ангажира с отговор на въпроса Ви по отношение на броя лица, подлежащи на приемане по Регламента, както и за продължителността на процедурата. Благодаря Ви.

Господин Министър, Вие по никакъв начин не отрекохте тази информация за тези 6 хиляди души от Сирия и Афганистан. Тоест това, което всъщност потвърдихте – че няма краен срок, тоест може и след март месец да бъдат транспортирани до България. Съответно лесният извод, който всеки един от нас и всеки зрител може да направи, е, че ние очакваме тези 6 хиляди души. Въпросът просто е: кога ще пристигнат в България? Или, иначе казано, да го кажем директно – Вашето правителство работи за това България да бъде наводнена точно от такива лица само заради Вашето нездравословно влечение към Шенген и към това на всяка цена да ни вкарате там, било и по въздушно-капков път, както се започна, и България ще стане буквално един огромен бежански лагер, а тези 6 хиляди души ще бъдат само началото на всичко това. Всички видяхме информацията и за самолетите, които пристигат, довеждайки такива лица. Наш народен представител видя такива лица, така че мисля, че на всеки български гражданин му е ясно какво следва. Разбира се, Вие се опитвате майсторски да излезете от ситуацията, да се аргументирате, че нямало такова нещо, че до момента не сме станали огромен бежански лагер, а само малък такъв, следователно няма и в бъдеще това да се случи, но истината е съвсем различна. Всички въпроси и отговори, които чухме и днес включително в тази насока, съответно го доказват. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Хубаво е, когато гледаме и правим опит за контрол на това – колко и какви граждани се връщат съответно по Дъблин или по реадмисия, успоредно с това да погледнем колко самолети и колко граждани ние изпращаме в страни от Европейския съюз, както и в трети страни, тоест по произход на нелегалните мигранти. Аз точно затова се ангажирах към Вашия колега, че ще Ви предоставим подробна справка колко са дошли и колко ние сме изпратили. Тогава вече можем да говорим с цифри. Пак казвам, Дъблинското споразумение няма нищо общо с датата 31 март 2024 г., то функционира много години назад, ще продължи да функционира и е Регламент за абсолютно всички държави. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Министър, въпросът ми е свързан с бившето гранично поделение в град Видин. Същото се състои от множество административни постройки, спални помещения, гаражи, както и зала за спорт, футболен терен с дренаж и зона за спортно-техническа подготовка. По кадастрален номер е поземлен имот 10971.503.31. Дълги години в миналото тези имоти бяха използвани по предназначение за обучение на наборните военнослужещи. След закриването на военното поделение във Видин в административните сгради са разположени Граничен полицейски участък – Видин, и Граничен полицейски участък – Брегово. Използването обаче на спортната част от бившето поделение е изоставено. Спортната зала тъне в разруха, а теренът вече е превзет от плевели. Същевременно в град Видин липсват достатъчно спортни зали за подготовка на подрастващите от различните спортни клубове. Футболният стадион в града е напълно амортизиран, а тренировъчните игрища към него са реституирани преди много години и сега са частна собственост. За да се осигури спортно-техническата подготовка на децата във футболните клубове, се налага да се правят импровизирани игрища – без дренаж, без професионална подготовка на терена, неравни и опасни за здравето на подрастващите. Община Видин няма терени в границите на града, на които е подходящо да бъдат изградени игрища за провеждане на тренировъчен процес на децата. Доколкото ни стана известно, този имот е предоставен в управление на Министерството на вътрешните работи. Въпросът ми е: какви са плановете на Министерството на вътрешните работи относно експлоатацията и поддържането на спортната зала, футболния терен и зоната за спортно-техническа подготовка, разположени в поземлен имот 10971.503.31, и има ли възможност за предоставянето им на Община Видин?

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, посоченият имот е с предоставени права за управление на Главна дирекция „Гранична полиция“. Частта от общия имот, за която отправяте питане, е с площ 11 315 кв. м. Представлява обособена затревена площ с изградени върху нея пътека за тренировка на служебни кучета и гимнастическа площадка. Затревената част от имота не е и не е била с определено специално предназначение като футболно игрище. Същата е определена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ като хеликоптерна площадка, която се използва от правителствения авиоотряд и като площадка с мобилизационно предназначение. Тревната площ се поддържа по целесъобразност съгласно необходимостта от неговото ползване за поддържане физическата подготовка и подготовката по полицейска лична защита на служителите от Гранично полицейско управление – Видин, към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе, и Гранично полицейско управление – Брегово, към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман, за провеждане на специализираната подготовка по обучение на служебните кучета, както и за други дейности, свързани с наблюдението на границата. Другата част от имота е с предназначение спортна сграда. Тя е бивш физкултурен салон на един етаж със застроена площ 1320 кв. м съгласно акт за публична държавна собственост № 4080 от 21 юли 2022 г. Липсва Акт 16 за въвеждане в експлоатация на имота, представляващ физкултурен салон. Сградата не се използва по предназначение от 2007 г. поради липса на пълен ремонт на покрива и помещенията. Спортната зала се намира в много лошо техническо състояние, поради което същата е конструктивно опасна и е невъзможно да се извършват каквито и да е дейности в нея. През 2012 г. и 2018 г. са инициирани процедури за предоставяне на част от имота на футболни клубове от град Видин, но е преценено, че инициирането за предоставяне за безвъзмездно ползване е неправилно. Предвид изложеното бих искал да Ви информирам, че поддържам становището за липса на необходимост от предоставянето на имота поради следните причини. На първо място, с оглед ползването на имота за извършване на дейности по осигуряване на подготовката на личния състав и на служебните кучета, както и за хеликоптерна площадка и площадка с мобилизационно предназначение. На второ място, поради липса на правно основание за предоставянето на имота поради естеството на собствеността върху него, а именно – публична държавна собственост, който съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за държавната собственост следва да се управлява в съответствие с предназначението му и за нуждите, за които е предоставен. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, наскоро страната ни придоби първия си хеликоптер за въздушна спешна медицинска помощ. Поръчката, доколкото ни е известно, е за осем такива. На тези хеликоптери спешната ни помощ, здравеопазването ни, а и цялото ни общество възлагат големи надежди – особено когато става дума за спасяване на хора в тежки терени, на труднодостъпни места, за спешно придвижване на пострадали в екстрени ситуации и така нататък. За да изпълни пълноценно предназначението си, този хеликоптер следва да е окомплектуван със съответното допълнително специфично оборудване. Тъй като обществото ни е изключително чувствително на тема разходване на публичен ресурс и имайки предвид, че по това перо предстои да бъдат похарчени над 180 милиона лева, въпросът ни към Вас е: притежава ли доставеният вече в България медицински хеликоптер допълнително оборудване за извършване на спасителни операции по планинско спасяване? С какво допълнително оборудване е окомплектуван този хеликоптер?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вешев, госпожо Генчева и господин Георгиев, Министерството на здравеопазването изпълни Проект „Осигуряване на въздушни превозни средства за реакция при спешни медицински състояния“ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. с основна цел въвеждане на най-добрите европейски практики за предоставяне на спешна медицинска помощ на нуждаещите се лица чрез осигуряване на въздушен медицински транспорт. В резултат от Проекта е закупен засега един брой медицински хеликоптер, осигурен с необходимото оборудване и апаратура за нуждите на спешната медицинска помощ. Заедно с това Министерството на здравеопазването изпълнява инвестиция C12.I4 „Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха“ – част от Националния план за възстановяване и устойчивост. В изпълнение на цитираната инвестиция ще бъдат доставени още пет броя медицински хеликоптери с медицинско оборудване за осъществяване на операции за HEMS, наземно оборудване, контролно-измервателна, контролно-проверовъчна апаратура, както и ще бъдат изградени шест броя оперативни бази за нуждите на хеликоптерите. По отношение на въпроса, касаещ оборудването на придобития по Оперативна програма „Региони в растеж“ хеликоптер, Ви информирам, че с договор от 27 март 2023 г. между Министерството на здравеопазването и „Леонардо“ АД е възложена доставката на шест броя новопроизведени хеликоптери за спешна медицинска помощ и транспорт на нуждаещите се пациенти и медицински екипи. Хеликоптерите са снабдени със специализиран медицински интериор на санитарното отделение, медицинско оборудване и апаратура и модерно радиоелектронно оборудване – авионикс, отговарящо на последните изисквания и стандартите на Европейската агенция за авиационна безопасност. Те са способни да изпълняват пълния спектър задачи, които може да бъдат възложени на Министерството на здравеопазването, и да са одобрени съгласно изискванията на Регламент 748/2012 г. По конкретно медицинското оборудване включва: апаратура и оборудване за мениджмънт на животозастрашаващи състояния; комбиниран дефибрилатор-монитор за оборудване за пренасяне на пациент; оборудване за обездвижване; медицинска техника за обдишване, вдишване; медицинска апаратура за вливания. Хеликоптерите се доставят и със следното допълнително оборудване, което е извън изискванията по Регламента за изпълняване на мисии HEMS, а то е: провизия за подвижен фар с управление от летателния екипаж, снабден с инфрачервен филтър и съвместим с очила за нощно виждане от трето поколение; допълнителен резервоар, ако не е включен в основната конфигурация; подвижен фар с управление от летателния екипаж, снабден с инфрачервен филтър; провизия за лебедка с товароносимост минимум 230 кг, дължина на въжето минимум 70 м за всичките машини; лебедка с товароносимост само за хеликоптери втори и трети номер и платформи против затъване в мека почва и сняг, монтиращи се на устройствата за излитане и кацане. Благодаря Ви.

Благодаря за отговора, господин Министър. Доколкото разбирам от Вашия отговор, лебедка ще има само на два от хеликоптерите, тоест ние си правим реклама, че получаваме една голяма бройка хеликоптери, но една част от тях не притежават необходимото оборудване, за да могат те пълноценно да изпълняват спасителни операции в тежки терени. Има ли възможност все пак да бъдат оборудвани всички хеликоптери по този начин, за да могат всички хеликоптери да изпълняват 100% това, за което ние плащаме 180 милиона, ако не се лъжа, пари на данъкоплатците. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Да, има такава възможност. Всички хеликоптери могат да бъдат оборудвани. Засега поръчката е за тези с номер втори и трети, но монтирането на една лебедка не е проблем. Трябва да Ви кажа, че не са много често случаите, когато се използва лебедка, защото лебедката предполага да има гондола, в която да има поставен човек, а заедно с това да има един или двама души от екипажа, които да се смъкнат по въжето с лебедката, да слязат до мястото, където е пострадалият. Предполага се, че най-честите случаи, когато ще бъдат използвани хеликоптери, ще бъдат там, където има възможност хеликоптерът да кацне на поляна, да бъде подготвен от съответната планинска спасителна служба, ако става въпрос за това, и да бъде качен вътре в самия хеликоптер. Защото в противен случай тези неща, които сме гледали по филмите, те са и по-редки, и по-рискови като спасителни операции. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, към мен се обърна служител на Митническото бюро – Сливен, Агенция „Митници“, със сигнал за злоупотреби от страна на ръководството на същата агенция. Той сигнализира, че за дадена фирма е допуснато нарушение на икономическите санкции срещу Русия, уредени в Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014. Същият служител, след като е задържал стоките – обект на забрана, е бил наказан, като със заповед на директора на Агенция „Митници“ е бил командирован на ГКПП Дуранкулак за срок от шест месеца, а директорът на Териториалната дирекция „Митница Бургас“ господин Валери Стефанов е освободил забранените стоки. Излагам фактите и обстоятелствата около случилото се. На 30 юли е подадена декларация от фирма в Сливен за режим „допускане за свободно обращение“, с която са декларирани стоки – обект на забрана поради санкциите, наложени срещу Русия. Законодателството е ясно и гласи, че стоките не могат да бъдат реекспортирани за Русия, както и за всяка друга трета държава. На 11 август от началника на Митническото бюро – Сливен, е изпратено до упълномощения представител на дружеството вносител писмо, с което е уведомен за становището, че предвид обстоятелството, че стоките попадат в обхвата на санкциите срещу Русия, те ще бъдат задържани на основание чл. 234, т. 2 от Закона за митниците. На 17 август отговорният служител на Митническото бюро – Сливен, е издал разписка за задържане, в която са описани стоките по митническата декларация. С оглед създалата се ситуация и предвид действащите забрани за внос на стоки с произход Руската федерация управителят на дружеството е помолил за даване на указания за реекспортиране на стоките. На 25 август задържаните стоки са освободени от господин Валери Стефанов – директор на Териториалната дирекция „Митница Бургас“. По случая е проведено разследване от Инспектората на Агенция „Митници“ и в техен доклад е установено, че в нарушение на действащите забрани стоката е освободена. Също така е установено, че в писмо на директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“ господин Валери Стефанов до директора на Агенция „Митници“ е посочена невярна, подвеждаща информация, че стоките се намират в склада за задържани стоки в Бургас, след като за тях на 25 август 2023 г. е разрешен режим „транзит“ за Република Сърбия. На 23 октомври 2023 г. е съставен и връчен акт за установяване на митническо нарушение от въпросния служител на Митническото бюро – Сливен, на управителя на фирмата вносител. На 24 ноември 2023 г. е връчена на отговорен служител на Митническото бюро – Сливен, заповед на директора на Агенция „Митници“, с която служителят се командирова на ГКПП – Дуранкулак, за срок от шест месеца в разрез с чл. 86, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител. Какви мерки сте предприели по този случай? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Шопов. Имате думата за отговор, господин Министър.

Господин Шопов, много благодаря за въпроса. Мерките, които са предприети, са, че е пуснат Инспекторатът на митниците, който да установи дали има проблем в конкретния случай. Това, което ще направим, е да пуснем Инспектората на Министерството на финансите, който още не се е задействал по въпроса. Относно данните, които изнесохте. В конкретния случай става въпрос за стоки, които са въведени на територията на Европейския съюз през Литва. Тоест България не е първата входна точка за тези стоки. При митническото оформяне в Република България кодовете, които са подадени, са същите, които са на територията на Литва – подадени са и са обмитени там с тези кодове. Кодовете, които са подадени и към България, и към Литва, не са в забранителния, санкционния списък на Европейския съюз. Митническият служител и негови колеги, за които Вие говорите, се усъмняват, че всъщност кодовете не отговарят реално на стоката, и се прави проверка. Тя води до това, че стоките не са допуснати за свободно обращение в България или в Европейския съюз. Това, което Вие казвате, е, че със заповед – мисля, че беше на директора на Митница Бургас, са транзитирани и е разрешен транзит за Сърбия, но не са допуснати на територията на България. Подлежи да проверим в момента с Инспектората на Министерството на финансите дали това всъщност е резонно и дали е трябвало да бъде допуснато въобще – тези стоки да напуснат територията на страната. Що се отнася до това, че служителят е изпратен в Дуранкулак, имаме 251 служители през 2023 г., които са изпратени на различни митнически пунктове. Това не е мярка за наказание. Това е стандартна ротация, която се прави навсякъде. В конкретния случай, ако е използвано за мярка за наказание, за съжаление не е установено от Инспектората на Агенция „Митници“. Точно затова имаме намерение да пуснем Инспектората на Министерството на финансите да влезе и да провери този случай малко по-обстойно, за да нямаме конфликт между Инспектората и самата агенция. Нека така да кажа. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Василев, има доклад вече на Инспектората, където изрично е написано, че тази стока не може да бъде реекспортирана към Русия или към трети държави. Това вече е описано в този доклад. Предлагам Ви да се запознаете с него, ако не сте се запознали. Второто – че служителят е командирован за срок от шест месеца, това е практика в държавните институции – когато някой от Агенция „Митници“, някой от полицията не слуша каквото му се е казало. И ги командироват на много далечна точка в страната – те да пътуват всеки понеделник и всеки петък, да са далече от семействата си и накрая те сами да се откажат от своята позиция в дадената държавна институция. Тук държа да отбележа, че за фирмата нарушител няма издадено наказателно постановление. Има акт за установяване на митническо нарушение, но няма наказателно постановление. Също така господин Валери Стефанов, който е директорът на Териториална дирекция „Митница Бургас“, какви мерки са предприети срещу него? Той е освободил забранена стока! Това граничи с престъпление и аз не съм сигурен дали не е престъпление! Тук може би трябва да се сезира прокуратурата, защото това, което се получава, е, че Вие, господин Василев, във Вашите предизборни кампании и дори сега говорите навсякъде какви големи евроатлантици сте, но също за определени фирми санкциите срещу Русия не важат. Ами, Вие казвате, че за всички важат тези санкции, обаче за определени хора не важат. И какво се получава? Добросъвестният служител на Агенция „Митници“, който не е допуснал тези стоки да влязат в България, е наказан. Това се случва! А шефът му – и на по-горна инстанция още повече, те не са наказани! Държа да Ви отбележа, че господин Павел Тонев, след като се запозна със случая, веднага отмени тази заповед той да бъде командирован, което означава именно, че те точно с тази заповед са наказали добросъвестния служител на Агенция „Митници“. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Шопов. Желаете ли дуплика, господин Министър? Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Никола Димитров и Петър Петров относно конфискуваните автомобили по Наказателния кодекс. Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашия въпрос.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, след промени в Наказателния кодекс се създаде процедура по изземване и конфискация на автомобили, управлявани от пияни или дрогирани шофьори. Това, освен наказание, което се налага на недобросъвестните шофьори, създава възможност тези автомобили да бъдат използвани за попълване на автопарка на някои държавни институции – министерство, агенция или друго държавно дружество. Съгласно ежемесечна справка, която изискваме от Главна прокуратура, месечно иззетите автомобили от средата на месец август 2023 г. насам са средно около 220 до 250 броя от всякакъв вид. Вече стартираха и първите публични продажби и на иззети МПС след влезли в сила присъди, които са организирани от НАП от средата на месец януари. За опазване на българската граница винаги е била съществен проблем поддръжката на автомобилите. В Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната се проведе изслушване на министъра на вътрешните работи относно опазването на българската граница. В предварителния доклад бе ясно посочено, че Главна дирекция „Гранична полиция“ има огромна нужда от нови автомобили, цитирам: „Наличният по щат автомобилен парк е остарял и амортизиран, което води до чести аварии и отнемане на човешкия ресурс и средства за неговото поддържане. Необходимо е да бъдат доставени 400 броя патрулни автомобили. Необходимите средства са в размер на 70 милиона с ДДС.“ Жителите на община Болярово с радост приеха новината, че дългоочакваното възстановяване на ГПУ – Болярово, най-после ще се осъществи. Кадровият състав е запълнен, но сериозен остава проблемът с автопарка и липсата на превозни средства, които да обслужват дейността на управлението. Предвид гореизложеното желаем да получим ясен отговор от Вас: има ли отправено официално искане от Министерството на вътрешните работи до Министерството на финансите или до НАП за прехвърляне на годни автомобили, иззети от пияни или дрогирани шофьори, към дирекция „Гранична полиция“? Какъв е Вашият отговор? Само искам да допълня, че на комисия преди две седмици зададохме подобен въпрос на министъра на вътрешните работи, който отговори, че са пускали искания няколко пъти, но към момента и на този етап нямат предоставени автомобили, и очакваме от Вас отговор: защо не са предоставени автомобили и има ли вариант да бъдат предоставени? Благодаря.

Благодаря за въпроса, господин Димитров. Информацията Ви не е съвсем точна. През 2023 г. на МВР са предоставени 59 автомобила, 32 от които са отнети в полза на държавата – от различни марки, модели и технически характеристики. Поискали са 170. Към момента подготвяме втора партида от автомобили за МВР – 25 на брой, като от общо 501 броя МПС-та, отнети в полза на държавата, към министъра на финансите в момента са докладвани 48 и 25 от тях ще бъдат насочени към МВР. Защо само 48 са докладвани? Защото автомобили, които към момента са по-стари – регистрацията им е преди 1 февруари 2010 г., не се пускат в системата на държавните учреждения просто защото поддръжката им е изключително скъпа и те не работят, тези автомобили се пускат на обществена продан от НАП. Тоест от автомобилите, които са отнети в полза на държавата, 48 не са такива, те са дошли към Министерството на финансите, 25 броя от тях се подготвят за изпращане към МВР. Това е в допълнение на 59-те, които са изпратени миналата година. Това не достига бройката от 170 автомобила, която МВР е заявила, но това е, с което разполагаме в момента. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Министър. Господин Петров, имате думата за реплика – заповядайте.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, нека все пак да конкретизираме въпроса. Ставаше въпрос за нуждите на Гранична полиция – такива автомобили, които биха могли да изпълняват целите на Гранична полиция и за които министърът на вътрешните работи каза, че не са му предоставени. Да, Вие казахте 50 и няколко автомобила, 32 от които са част от конфискуваните, но аз подозирам, че тази бройка визира въобще дадените на Министерството на вътрешните работи. Както обясни народният представител Никола Димитров, всеки месец изискваме справка от главния прокурор по отношение на иззетите автомобили. Даже, тъй като вече минаха шест месеца, откакто тези промени на Закона влязоха в сила, съм изискал справка колко иззети към момента общо има. Сумата, която цитирате, е след влезли в сила актове на съда. Аз го питам към момента колко са иззети като цяло, но както и да е. Тъй като изискваме справка ежемесечно от министъра на вътрешните работи колко досъдебни производства срещу пияни и дрогирани шофьори са образувани – само срещу пияните са над 300. Това следва да Ви говори, тъй като, предполагам, ще се съгласите – там няма измъкване, образно казано, от присъдата, че и съответният брой автомобили ще бъде горе-долу реципрочен. Те са, между другото, 220 – 250 месечно. В един момент ще се събере такъв обем – Вие казвате, че са Ви докладвали сега определен брой автомобили, произведени с регистрация от 2010 г. и нагоре, но молбата ни е именно за целите на Гранична полиция съобразно желанието на министъра на вътрешните работи да бъдат предоставени такива автомобили занапред. Аз съм сигурен, че ще има такива. Даже в един момент съм сигурен, че и броят на автомобилите, които ще бъдат изпращани за продан, ще бъдат и значително повече просто защото хората карат пили и дрогирани. Това е проблемът, не е проблемът в Министерството на финансите. Но молбата ни е да обърнете по-специално внимание на такива автомобили, които да предоставите оттук нататък на Министерството на вътрешните работи, които конкретно да изпълняват роля и да могат да помогнат за охраната на границата, тъй като това конкретно е въпросът. Разбира се, има доста проблеми не само по границата. МВР има недостиг от всякакво естество. Вие знаете, че след предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ между първо и второ гласуване на държавния бюджет бяха отпуснати допълнително 20 млн. лв. за ремонт на районни полицейски управления, но конкретно молбата ни от страна на ВЪЗРАЖДАНЕ е да обърнем внимание и на държавната граница, и на това, което може и в момента има възможност да помогне Министерството на финансите. Благодаря.

Благодаря, господин Петров. Желаете ли дуплика? Заповядайте, господин Министър.

Благодаря, господин Петров. Ние предоставяме автомобилите на Министерството. Вече те как се насочват вътрешно, в самото министерство – дали за определени пунктове на Гранична полиция, или под някаква друга форма за целите на Министерството, това си е работа на министъра на вътрешните работи как да ги разпредели. Ние няма как да кажем – тези автомобили ги предоставяме конкретно на дадена подструктура на Министерството на вътрешните работи. Това – по повод бройката. Ние сме ги предоставили на Министерството, вече те си ги насочват вътрешно както прецени министърът на вътрешните работи. Очакваме да има доста повече автомобили, но трябва да приключат производствата, за да стигнат до НАП, и съответно тези, които са с регистрация след 1 февруари 2010 г., ще дойдат под списък в Министерството на финансите. Този списък го циркулираме всеки месец по всички министерства и ведомства за заявки. Имаме не само от МВР, имаме заявки от ДАИ, имаме заявки и от други държавни структури, които също имат недостиг на автомобили, като, разбира се, приоритетно се дават на МВР, особено ако става въпрос за защита на границата, за да се подсигури защитата на границата. Затова и ако погледнете, половината от тези 48 автомобила ще отидат в МВР, 25 ще отидат в МВР.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, господин Министър! Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Целите на народните читалища са да задоволят потребностите на гражданите, свързани с развитието и обогатяването на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си, запазването на обичаите и традициите на българския народ, разширяването на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата, възпитаването и утвърждаването на националното самосъзнание и осигуряването на достъп до информация. За постигането на тези цели читалищата извършват дейности, като: уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмови и видеотеки, както и създаване на поддържане за електронни информационни мрежи; развиване и подпомагане на любителското художествено творчество; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти, чествания и младежки дейности; събиране и разпространяване на знания за родния край; създаване и съхраняване на музейни колекции съгласно Закона за културното наследство; също така и предоставяне на компютърни и интернет услуги. В тази връзка, господин Министър, въпросът ни към Вас е: какви са възможностите за финансирането на проекти и инициативи на читалищата със средства от бюджета на Министерството на културата и европейските програми, администрирани от Министерството на културата?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Рамадан, уважаема госпожо Яхова, честита Баба Марта! В отговор на Ваш въпрос Ви информирам за следното: Министерството на културата провежда политика в съответствие с принципите на Закона за закрила и развитие на културата. Съгласно чл. 14, ал. 2, т. 1 от Закона дейността на Министерството на културата се осъществява чрез финансовото подпомагане на културните инициативи и целевите програми от Министерството и следва да бъде предоставена в рамките на конкретна конкурсна сесия, да е придружена със съответните документи за кандидатстване и да кореспондира с правилата на програмата. Народните читалища могат да получат финансиране на своите проекти и инициативи по различни програми. В Министерството на културата е създадена конкурсна програма „Помощ за книгата“, която цели финансово подпомагане на творчески проекти в областта на книгоиздаването. Съгласно чл. 4, ал. 1 от правилата за Програмата „Помощ за книгата“ правото за кандидатстване имат юридически лица, вписани в регистъра на културните организации в България, в регистъра на народните читалища и читалищните сдружения и в регистъра на обществените библиотеки. В Министерството на културата е създадена програма за пряко финансиране от бюджета на фестивали и събития в областта на изкуствата и културата. Чрез програмата се финансират фестивали и събития, които подпомагат развитието на изкуствата и културата на територията на страната, както и събития в областта на международното сътрудничество. По тази програма може да кандидатстват всички народни читалища в Република България съгласно приетите правила и критерии за пряко финансиране от бюджета на Министерството на културата за фестивали и събития в областта на изкуството и културата. На следващо място е програмата за българските библиотеки и съвременните центрове за четене и информираност. Има за цел оказване на финансова подкрепа за обновяването на библиотечни фондове на обществените библиотеки с нова, актуална литература, културна и литературна периодика и други съвременни информационни източници. С програмата се подкрепят проектите на обществените библиотеки, в това число и библиотеките към народните читалища във всички административни области на страната. От 2023 г. народните читалища бяха допуснати по всички програми на Национален фонд „Култура“. Индикативната програма на Фонда за 2024 г. ще бъде съгласувана и публикувана до края на месец март. Благодаря Ви много.

Уважаеми господин Министър, благодаря за изчерпателния отговор. Както и Вие сте запознат, читалищата имат изключително голяма роля за устойчивото развитие на общините и малките населени места. Република България е страна с богато културно-историческо и духовно наследство. В населените места средища на културата и духовността са библиотеките, читалищата и музеите. По-големите градове предлагат повече възможности за културни развлечения, като театър, кина и други, а в малките населени места културни центрове се явяват народните читалища, които поддържат културния облик и традициите, характерни както за страната, така и специфични за съответните етноси. Те са най-широката основа, върху която се изгражда българската култура. Ролята на читалищата като ключов фактор за развитието на културата и за активизирането на гражданското общество е огромна. Те имат мисията да бъдат стожери на духа и да утвърдят националното самосъзнание чрез разпространяване на знания за родния край, културно-просветна дейност и запазване на обичаите и традициите, където по-възрастните членове на обществото предават културното наследство на младите. В тази връзка нужно е Министерството на културата да положи необходимите усилия за осигуряването на информация на читалищата за възможностите, които им се предоставят както от страна на Министерството на културата, така и от страна на европейските и националните програми, и да бъдат същевременно подпомагани при подготовката на проектните си предложения. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, село Славовица в община Септември е родното място на министър-председателя Александър Стамболийски. В тази връзка там се намират културни и исторически паметници с голямо значение. Такива са читалището и Часовниковата кула в центъра на селото. Те са уникални за времето си като архитектура. Читалището е предвидено и построено с по-голям капацитет и размери в сравнение с другите в района. Има и зала с балкон и е с капацитет от 500 седящи места. За съжаление, читалище „Александър Стамболийски – 1923“ от години е оставено да се руши. Окаяното му състояние кара общинската управа да търси решения през годините. Имало е кореспонденция между Министерството на културата и общината с искане на читалището за получаване на статут на паметник на културата. С изходящ № 08-00-356 от 7 юни 2019 г. Министерството на културата препраща по компетентност искането на Община Септември. Очаква се комисия да обследва обекта, но и до днес нямам данни дали такава е ходила в село Славовица. Предвид гореизложеното моля да отговорите на въпроса: дали комисия на Вашето министерството е обследвала читалището в Славовица, дали процедурата по получаване на статут се движи и ако не, поемате ли ангажимент това да стане? Статутът на паметник на културата ще помогне на Общината да кандидатства по програмите за реконструкция на историческата сграда. Приложил съм и актуални снимки от състоянието на сградата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Таслаков, в отговор на постъпил от Вас въпрос Ви информирам следното: Съгласно Акт за собственост № 1903 от 24 март 2016 г. народното читалище „Александър Стамболийски“, село Славовица, е публично-общинска собственост с предоставени права за управление на Община Септември. В качеството си на собственик през 2019 г. Община Септември подава искане сградата на читалището да бъде обявена за недвижима културна ценност. Съгласно Закона за културното наследство и неговите поднормативни актове Националният институт за недвижимо културно наследство извършва проучване, документиране, описание и изготвяне на оценка за качествата на даден обект като недвижима културна ценност и изготвя предложение до министъра на културата, което включва предварителна категоризация, класификация и временни режими за опазване на обекта. Процесът в голяма степен зависи от доброто сътрудничество между частните собственици и държавните и общинските органи, които са включени съвместно в националната система по опазване на културното наследство. В тази връзка Националният институт за недвижимо културно наследство е поискал допълнителна информация от Регионалния исторически музей в Пазарджик и съдействие от Община Септември за събиране на необходимите документи и информация за изготвяне на заключителни оценки за обекта. След изготвянето на заключителната оценка на обекта от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство Министерството на културата ще пристъпи към издаването на заповед за предоставяне на статут на Народно читалище „Стамболийски“, село Славовица, с класификацията на недвижима културна ценност в съответствие с категорията. Благодаря.

Благодаря, господин Министър. От Вашия отговор заключавам следното – че се очаква да бъдат събрани документи от Регионалния исторически музей в Пазарджик, както и документация от страна на Община Септември. Тоест след получаването на тази документация би трябвало, а и ако Вие сте съгласен, да подпишете заповед, с която читалището съответно да придобие статут на културна ценност. В такъв случай използвам трибуната на Народното събрание – общинарите в Община Септември да си свършат работата, защото наистина в момента читалището е в окаяно състояние и има пропадане на покрив, а както знаем, когато има компрометиран покрив, всичко надолу почва да се руши. Това изключително спешно трябва да бъде ремонтирано независимо от получаването на тази документация и трябва спешно да се вземат мерки. Така че още веднъж благодаря за отговора.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, на обиколка в района на Кюстендил в село Мурсалево посетих участък до автомагистрала „Струма“, където преди години е открит археологически обект, а именно неолитно селище, което се предполага да е на повече от 8000 години. Въпреки обнадеждаващите първоначални разкопки и резултати от проучването и подготовката за голям туристически проект с посетителски център обектът е замразен и покрит с дървена настилка, която да го пази от заличаване. Районът е един от най-бедните в страната с наистина скромен общински бюджет и не може да разчита на свой собствен проект, който да го постави отново на археологическата и впоследствие на туристическата карта на България. Недалеч от мястото на неолитното селище има могила, която е неразкопана, и според местни е вероятно римска гробница също от времето преди новата ера. Около тази могила са намирани множество фигурки, включително игли за наметала, части от глинени съдове и така нататък. В двора на местната църква пък са започнали да събират камъни с издълбани по тях форми, има и масивна част от каменна колона. Събрани са там, за да не бъдат окрадени от дейните, за разлика от държавата, иманяри в региона. Господин Министър, в неофициални разговори с историци и археолози те посочват този регион като един от наистина интересните и вероятно златни находки на бъдещето, тъй като досега не е бил изследван. Поставянето на региона на туристическата карта на България с вероятно интересни и значими исторически находки би било наистина невероятна помощ и подкрепа за област, която демографски умира и в която предстои закриването на поне 20% от заетите, работещи пряко или пък в компании, свързани в работния процес на ТЕЦ „Бобов дол“. Господин Министър, бихте ли насочили вниманието си към гореизложените факти и бихте ли направили стъпки към работна среща със заинтересованите от вероятните археологически разкопки, както и по-нататъшни стъпки за финансиране на тези културни обекти? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димчев, районът около село Мурсалево свидетелства за значимо в научен план археологическо наследство. Във връзка с инвестиционни намерения е проучено неолитното селище – обект от ранната бронзова и късната желязна епоха, както и обектът от късната Античност. Резултатите от археологическите проучвания съдържат ценна научна стойност, но съгласно констатации и решения на комисия по чл. 158 от Закона за културното наследство за приемане на резултатите от спасителните археологични проучвания разкритите структури не притежават експозиционна стойност и терените са освободени за реализиране на инвестиционните намерения. Находките от проучванията са инвентирани в музейните фондове и вземат участие в тематични изложби, предлагащи разнообразни преживявания за обучения, развлечения, размисъл и споделяне на знания. Цитираните обекти са описани и документирани и в автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“, която съдържа данни и за единичната могила, притежаваща статут на недвижима културна ценност, категория „национално значение“ по смисъла на чл. 146, ал. 3 от Закона за културното наследство. Министерството на културата ежегодно предоставя целева финансова подкрепа на конкурсен принцип за провеждане на теренни археологически проучвания и теренна консервация на територията на страната. Редът и условията се определят от правила за предоставяне на целева финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация, публикувана на интернет страницата на Министерството на културата. Културни, научни или университетски институти, дейността на които е свързана с издирване и изучаване на археологическите обекти, биха могли да кандидатстват за финансова подкрепа за провеждане на теренните археологични проучвания по описания ред. Благодаря Ви.

Благодаря Ви за отговора. От 18 май 2015 г. е находката до автомагистрала „Струма“. Доцент Крум Бъчваров, който води разкопките, споделя, че има възможност за възстановяване на стени от къщите, а защо не и реконструкция на цели къщи, което ще бъде, разбира се, една интересна туристическа забележителност, а и ще даде поминък на хората в региона, както вече споменах. Аз, между другото, искам лично да Ви поканя да дойдете и да видите самия район. Простете, аз съм малко изненадан, но за могилата – тя не е изследвана, никой не е влизал. Правени са, доколкото разбирам, опити от иманяри да проникнат, но след това тя не е била изследвана. (Реплика от министър Кръстю Кръстев.) Мисълта ми е, че никой не е влизал вътре, а може да се окаже нещо наистина интересно, защото аз лично Ви казвам, че докато просто вървяхме в района, намерихме глинени фигурки. Аз дори ги взех и в колата. Съжалявам, че просто доста време мина, откакто съм пуснал въпроса, и вече не са в багажника на колата ми, но ние там буквално вървим върху злато, а ходим бедни. Наистина хората разчитат Вие като министър... Все пак Вие трябва да давате насоката, Вие трябва да сте този, който да води хората, защото, простете, това все пак е едно малко село. Там хората, ако не се лъжа, са 274 души с постоянен адрес. Те не са наясно къде, как да кандидатстват, кой да им помогне. Въобще институциите просто са ги оставили на инерцията. Затова искам да Ви помоля като министър да дадете насока, да създадете екип, който да се заинтересова. Повярвайте ми, ще бъде наистина една приятна изненада, стига да си свършат добре работата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Питането ми, както Вие отбелязахте, е свързано с църквата „Успение Богородично“ в град Златоград и е към министъра. Здравейте, господин Министър! Църквата е притежавала статут на единична художествена културна ценност с категория „местно значение“. Проблемите, които достигнаха до мен, свързани с църквата „Успение Богородично“ в Златоград, освен като недобре функциониращ храм бяха свързани и с това, че на 21 октомври 2023 г. комисия извършва проверка на съответната църква „Успение Богородично“ в Златоград. Проверката е извършена въз основа на писмо с входящ номер – няма да го цитирам, с главен инспектор Дичо Беширов – началник на РУ на МВР – Златоград, във връзка с получени сигнали за несъгласувана намеса в църквата „Успение Богородично“, град Златоград. Със съставения след проверката констативен протокол се указва на кмета на община Златоград в 14-дневен срок да назначи комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН. Комисията следва да установи състоянието, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. След издадена заповед на кмета на община Златоград комисията извършва проверка, при която с констативен протокол от 5 декември 2023 г. – вече още един, същата указва на църковното настоятелство при храм „Св. Георги“ в Златоград да преустанови всички консервационно-реставрационни и ремонтни работи в църквата „Успение Богородично“. Комисията указва на църковното настоятелство в тримесечен срок да изготви и внесе за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН цялостен проект за реставрация и консервация на църквата „Успение Богородично“ в град Златоград. Въпреки указанията след направените проверки към настоящия момент до мен продължават да достигат сигнали от жители на град Златоград, които твърдят, че дейностите продължават, без да е изпълнена съответната процедура и без да са предприети съответните мерки от страна на кмета на общината по спазване на предписанията на експертната комисия, както би следвало от чл. 17, ал. 1 от ЗКН. Граждани са подавали многобройни сигнали до мен, както и до институции, като съм информиран, че такива сигнали са изпратени най-вероятно и до Вас, господин Министър. Във връзка с всичко гореизложено моля да ми отговорите на следните въпроси: кой към настоящия момент осъществява контрол върху законосъобразното провеждане на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи в църквата „Успение Богородично“, град Златоград; кои са лицата, които следва да носят отговорност за незаконосъобразното провеждане на укрепителните, консервационно-реставрационните и ремонтните работи в „Успение Богородично“, град Златоград, и какви са санкциите – може би последният въпрос е най-важен, които могат да бъдат наложени на отговорните лица за безвъзвратно повредените живописни произведения, а именно иконите, и други? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Камбарев, съгласно данните, съхранени в Националния публичен регистър за недвижими културни ценности, църквата „Успение Богородично“ в град Златоград притежава статут на единична художествена недвижима културна ценност с категория „от местно значение“. Както споменахте, Регионалният инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район съвместно с Общинската администрация в Златоград извърши проверка на 21 октомври 2023 г. на място и по документи. При проверката е установено, че в храм „Свето Успение Богородично“ се извършват несъгласувани намеси от лица, които нямат необходимата професионална квалификация и компетентност. С протокола са дадени указания на кмета на община Златоград в срок от 14 дни да назначи комисия. Кметът на община Златоград е назначил комисия, която е извършила проверка на 5 декември 2023 г. Комисията е установила, че има намеси по художествените елементи на храма, както и архитектурно-строителни намеси, без съгласуване от Националния институт за недвижимо културно наследство и от нелицензирани реставратори. В изпълнение на указанията на констативния протокол, съставен от въпросната комисия, кметът на община Златоград е издал заповед, с която нарежда църковното настоятелство на църквата „Св. Георги“, собственик на недвижима културна ценност „Църква „Успение Богородично“, град Златоград, да преустанови всички консервационно-реставрационни и ремонтни дейности. Даден е тримесечен срок за изготвяне и внасяне за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН на цялостен проект за реставрация и консервация от лицензиран реставратор. На 18 януари Регионалният инспекторат извърши последваща проверка. Проверката е извършена във връзка с писмо за липсващи икони. При проверката е установено, че в храма не се извършват ремонтни дейности по интериора на храма и няма липсващи икони от иконостаса. Резултатите на проверката са отразени в констативен протокол, в който са дадени указания на кмета на община Златоград да разпореди демонтиране и премахване на строителното скеле, а църковното настоятелство да изготви и предостави на Инспектората и Община Златоград програма със срокове на изпълнение на проектите, ремонтите и консервационните дейности. Инспекторатът ще следи за изпълнението на дадените разпореждания и ще предприеме съответните действия, ако те не се изпълнят в разпоредените срокове. Съгласно чл. 76 от ЗКН: „Когато заповедите по чл. 73, ал. 2 не са изпълнени в определения срок, необходимите проектни укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности се извършват от държавата, съответно общината“, със заповед на министъра на културата или на кмета на общината според категоризацията на обекта. Съгласно чл. 200, ал. 1 на ЗКН: „Който реализира инвестиционен проект или извършва намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“ Съгласно чл. 222 от ЗКН: „Който осъществява дейности по консервация и реставрация, без да е вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което осъществява дейности по консервация и реставрация без непосредствено ръководство на лице, вписано в регистъра по чл. 165, ал. 1.“ МВР – Смолян, са уведомени и тече разследване по досъдебно производство във връзка с несъгласувани дейности и намеси в храм „Успение Богородично“. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се възползвам само от кратко отношение. Не са нужни два уточняващи въпроса. Благодаря Ви, господин Министър! Виждам, че са взети всички мерки относно нерегламентираните дейности в храма в град Златоград. Допускам, че Вие сте запознат с констативните протоколи. Все пак жители от град Златоград, които са притеснени за храма, са си направили труда да отбележат важните моменти в протокола, по които длъжностни лица със съответната компетенция са се произнесли и са казали, че намесите в интериора в „Успение Богородично“ – Златоград, са извършени в нарушение на ЗКН – без съгласуване, от непрофесионални реставратори и без писмено уведомление на Община Златоград и Министерството на културата. От друга страна, въпреки че Законът е нарушен, не само Законът е нарушен, а са нарушени и културни ценности, които представляват иконите, които и в самия протокол са отчетени как са изглеждали преди и след намесата на тези непрофесионални реставратори. Благодаря Ви за намесата, господин Министър! Мога да Ви уверя, че и жителите на Златоград са заинтересовани. Както те, така и аз ще продължим да следим случая. Отново благодарим за Вашата адекватна намеса.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Във връзка с нарастващата значимост на културното наследство и архитектурната идентичност на нашата страна искам да Ви насоча вниманието към един уникален обект от културно и историческо значение – приемната сграда на летище Русе. Изградена в периода 1972 – 1976 г., тя е изключителен пример на архитектурния модернизъм от втората половина на 20 век. Проектирана е от русенския архитект Бояджиев и се отличава със своите уникални архитектурни и монументални характеристики. Комбинацията от изчистени геометрични форми, хармонията на обемите и уникалните артпроизведения на скулптора Галин Малакчиев придават на летището особена стойност и значимост. Националният институт за защита на недвижимото културно наследство съвместно с българския клон на Международната организация за документация и съхранение на архитектурата на модернизма – Докомомо – България, предложиха сградата на аерогарата да получи официален статус на недвижима културна ценност. На 19 декември 2022 г. Специализираният експертен съвет за опазване на културните ценности на недвижимите имоти изрази одобрение за превръщането на сградата на летище Русе в обект със статут „недвижимо културно наследство“. Съгласно Закона министърът на културата има задължението да издаде официална заповед в срок от един месец, за да утвърди това решение. Оттогава е минала вече повече от една година. По този начин сградата ще бъде законно защитена от разрушаване или извършване на основни ремонтни работи. Към този момент тази заповед от Вас липсва. Моят въпрос към Вас е: кога можем да очакваме официалното признаване на приемната сграда на летище Русе за паметник на културата? Как, въпреки новия статут, сградата ще може да бъде модернизирана за приемане на пътници? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа и дами народни представители, уважаеми господин Белчев! В Министерството на културата е образувано производство по реда на Закона за културното наследство във връзка с предложение на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство за предоставяне на статут и режим за опазване на обект „Приемна сграда на аерогара Русе“. Предложението цели класификацията на обекта като единична архитектурна, строителна и художествена недвижима културна ценност от най-ново време в категорията „национално значими“. На 19 и 20 декември 2022 г. предложението беше разгледано от Специализирания съвет за опазване на недвижимото културно наследство – съвещателен орган към министъра на културата, съставен от експерти от различни институции. Постигна се взаимно съгласие сградата да придобие статут на недвижима културна ценност, но собствениците – Община Русе и концесионерът на обекта, са изказали своите притеснения по отношение на предложените режими за нейното опазване. Тези притеснения са мотивирани от желанието им да се възобнови летателната дейност на обекта и противоречието между двете, включително и съвременните изисквания за действащо летище. Община Русе са подали възражение по съответния административен ред, което съгласно нормативната уредба следва да бъде разгледано по същество преди издаване на заповедта от министъра на културата. Проведена е среща между кмета на община Русе и заместник-министъра на културата с цел изчистване на създалото се противоречие. Предложението за предоставяне на статут, изложено в позиция на Община Русе, е разгледано публично на ново заседание на специализирания експертен съвет – съответно на 28 и 29 декември 2023 г. На него е взето решение да бъде издадена заповед за статут на обекта с лека корекция в първоначално предложените режими за опазване, допустими и недопустими дейности на територията на летището, чрез което да не се възпрепятства използването на обекта като действащо летище и в същото време да запази архитектурните си ценности. След приключване на административната процедура по законовия ред на интернет страницата на Министерството на културата ще бъде публикувана в най-скоро време и заповедта за предоставяне на статута на обекта. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Министър. Наистина една изключително важна новина за всички, които оценяват тази сграда и нейните достойнства, така че хем да имаме едно функциониращо летище от този концесионер, но в същото време и да запазим облика на самата сграда. Затова с нетърпение ще очакваме Вашия подпис. Моля да ни уведомите и наистина това забавяне да не се е отразило все пак и на самата сграда. Надявам се да е имало контрол през това време, защото знам, че е имало ремонтни дейности. Ако можете да ми отговорите и ако сте запознат, разбира се, в момента, дали през този период от една година, откакто е подадено желанието да бъде със статут на културна ценност, дали са се случили някои ремонтни дейности, които всъщност нарушават целостта на самата сграда? Ако можете да ми отговорите сега, ще бъда благодарен, ако не, ще Ви задам писмен въпрос. Благодаря Ви.

Не, не съм запознат с това, което ме питате, но според Закона никой не би трябвало да прави нищо без разрешение на Министерството на културата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, колеги, господин Министър, съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. средствата, предвидени за Културно-информационния център на Република България в град Скопие – Република Северна Македония, е в размер на 1 млн. лв. От друга страна, средствата, които нашата държава предоставя на създадените от българи в Република Северна Македония клубове и сдружения, са абсолютно недостатъчни за поддържане на офиси, организиране на различни културни събития и други дейности, които нашите сънародници провеждат в много населени места на територията на страната. В тази връзка въпросът ми към Вас е: съществува ли възможност българските клубове и сдружения в сътрудничество с Културно-информационния център на Република България в град Скопие да провеждат съвместно събития, свързани с популяризиране на българската история и култура, като средствата, необходими за тези съвместни дейности, бъдат разходвани от бюджета на Културно-информационния център?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Богдански! Бързият отговор на Вашия въпрос съществува ли възможност българските клубове и сдружения в сътрудничество с Културно-информационния център на Република България в град Скопие да провеждат съвместно събития, свързани с популяризирането на българската история и култура, като средствата, необходими за тези съвместни дейности, бъдат разходвани от бюджета на БКИЦ – Скопие, е да. Като се провеждат съвместни събития, свързани с популяризирането на българската история и култура, средствата са за сметка на Българския културен център. Нещо повече. Не само съществува възможност за провеждане на такива съвместни инициативи, но и те се осъществяват. Българският културно-информационен център в Скопие има изградени отлични отношения с представителите на българските клубове, дружества и българите на територията на Република Северна Македония и работи доста активно в тази област. Един от основните приоритети в дейността е именно реализирането на активна културна политика, която е насочена към дружествата и клубовете на хората с българско самосъзнание, имайки за цел разпространение и утвърждаване на българската култура и изкуство на територията на Република Северна Македония. Позволете ми, преди да навляза в конкретиката, да направя едно уточнение, свързано с конкретните бюджетни параметри на Културно-информационния център – Скопие, а именно – плануваните средства, заложени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. за Културно-информационния център на Република България в Скопие, са 340 000 хил. лв. Ето защо искам лично да благодаря на всички депутати, които подкрепиха предложението да бъдат отпуснати допълнително 1 млн. лв. за водене на културна дипломация, изцяло с приоритетите на българската външна политика. Някои от заложените цели за настоящата година, събития с културно-историческа насоченост, творчески проекти в сферата на театралното и филмовото изкуство ще бъдат осъществени именно благодарение на допълнително одобрените средства и ще бъдат реализирани с активното партньорство на българските дружества в Република Северна Македония. Уважаеми господин Богдански, освен годишните и традиционните отбелязвания Българският културно-информационен център в Скопие допълва културния календар и с по-мащабни и общодостъпни събития, като изложби, концерти, различни работилници, утвърждаване на българската култура и изкуство и съответно въздействие като европейски представител на държавата домакин. Всичко това се прави и с партньорството и дейното участие на представители на българските сдружения. Важна част от работата на Българския културно-информационен център в Скопие остава реализирането на конференции, кръгли маси, изложби, представяне на издадени в Република Северна Македония български книги и автори, работилници – исторически, образователни, творчески, и въобще широка и разнообразна програма с много публика, което е радващо. Ще посоча също така, че Българският културно-информационен център в Скопие работи изключително активно с българското училище „Здравей“ и българските сдружения на територията на цялата република Македония, съвместно и с Министерството на образованието и науката и Изпълнителната агенция за българите в чужбина за осъществяване на активна и динамична кандидатстудентска кампания за набиране на студенти. Съвместно с посолството на Република България в Скопие по повод Деня на народните будители вече като традиция Българският културно-информационен център в Скопие връчва и наградата „Будител на годината“ на представител на общността в Република Северна Македония с българско съзнание.

Благодаря Ви, господин Министър. Добре е това, че съществува възможност за осъществяването на такива общи проекти, но доколкото представителите на българските сдружения в Македония ми обясниха, ситуацията е такава, че тези проекти се осъществяват, да кажа основно, не единствено, на територията на град Скопие, а както и Вие казахте, клубовете са в почти всеки по-голям град в Северна Македония. Те ги канят и те ходят, но разходите, само транспортните дори, са може би една голяма част от техния месечен доход. А всъщност тези клубове са своеобразни български читалища в тези градове. Там се осъществяват събития на поезията, в която участват дори български поети – идват до тук, ходят там, ходят български туристи, български студенти ходят и всъщност представителите на българските клубове ги развеждат на туристически обиколки, на българските паметници. Сдруженията поддържат българските паметници на доброволни начала – знаете, там има много такива паметници, които често биват разрушавани, тоест средствата за поддръжка не са малко, защото те се възстановяват наново и наново, понякога ежегодно. Това ми е идеята – дали е възможно тези средства да не се харчат основно в Скопие, ами да бъдат равномерно разпределени, защото българите не са само в Скопие и трябва да има проекти навсякъде. Много Ви благодаря.

Господин Министър! Техническият проект за консервация и реставрация на Паметника на свободата предвижда разкриване на оригиналната фугирана каменна зидария по стените на монумента чрез премахване на всички слоеве материали и инсталации, положени през годините на експлоатация на обекта, като това се е налагало поради невъзможността да се намери решение на проблема с кондензионната влага и появата на мухъл. В Проекта също така е записано, че предстоящата нова организация на интериора на монумента ще има за цел да създаде преживяване на посетителите, основаващо се на процеса на изкачване към обзорната площадка, преминаващ през сурови на вид пространства, като дори температурата на въздуха вътре и навън ще бъде еднаква. В тази връзка изключително притеснително е какво ще се случи с експозицията в Паметника на свободата. Вътре се намира богата изложба от колекция ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участниците в боевете, картини, оръжие, копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение, семейният печат на граф Игнатиев. През последните години правителствата на България провеждат изключително русофобска политика, като дори някои министри си позволяват да оспорват приноса на Русия за Освобождението на България, като последният такъв пример са изказванията на министъра на отбраната Тодор Тагарев при негово посещение в САЩ, че трябва да се ревизират българската история и образованието на българските деца, за да не се създават чувства на признателност към руския народ. Предвид гореизложеното моля да ми отговорите на следния въпрос: след реализирането на Проекта за консервация и реставрация на Паметника на свободата каква част от богатата експозиция ще остане в монумента и кои експонати ще бъдат премахнати и в тази връзка има ли изготвена концепция за изграждането на постоянна експозиция в Паметника на свободата и ще бъде ли променен основният замисъл на сегашния интериор да създава своеобразен музей на признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Костадинов, след като изслушах внимателно предложението Ви, ще си позволя, преди да отговоря на въпроса Ви по същество, да Ви кажа, че няма да вляза в риториката за русофобска и русофилска политика. Шипка не е място за този дебат. Нещо повече, не е коректно в зададен въпрос към министър да се коментират членове на правителството. Вярно е обаче, че сме на едно мнение. Няма по-славно място от връх Шипка, и не само защото там се води една от най-героичните и решаващи битки в българската история по времето на Руско-турската освободителна война, но и защото Паметникът символизира свободата на българския народ и увековечава героизма на далите живота си за тази свобода. Ето защо е важно тази културна и историческа ценност да бъде запазена и точно това целим с консервацията и реставрацията на Паметника. Както правилно отбелязахте, всички движими културни ценности, които се намират в експозицията, ще бъдат преместени за съхранение във фондохранилищата на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ по време на ремонтите. След това, уверявам Ви, ще бъдат върнати на мястото им, където са. Разбирам, че сте запознат с одобрения проект за цялостната консервация и реставрация, която предвижда и промяна на интериорното пространство на Паметника, за което ще бъде разработен изцяло нов тематико-експозиционен план съгласно изискванията на Закона за културното наследство и наредбата към Закона. Съгласуването на новия експозиционен план следва да съвпадне с приключване на ремонтните дейности. Ще бъде създадено и ново съдържание на постоянната експозиция. Музеят в момента я разработва съобразно съвременните тенденции за опазване и представяне на културното наследство на страната ни. На публиката ще се даде информация за причините, довели до избухването на Руско-турската освободителна война, за общия ход на военните действия, ще има поставяне на конкретен акцент върху овладяването и отбраната на Шипченския проход в периода юли – декември 1877 г. и финалното сражение при укрепителния турски лагер при Шипка – Шейново. Втората тема, която ще се наложи на посетителите, ще бъде свързана с историята на Паметника и начина, по който е изграден във вида, в който го познаваме днес. Условията по създаване на новата постоянна експозиция в Паметника на свободата имат за цел да покажат признателността към героите, дали живота си за Освобождението на българския народ и възраждането на българската държавност, чрез подчертаване на аскетизма и суровостта на условията, в които те са я отвоювали. Искам категорично да заявя, че Министерството на културата подкрепя отговорното начинание, с което се е заел Националният парк-музей „Шипка – Бузлуджа“. Убеден съм, че благодарение на неговата експертиза и професионализъм след приключване на ремонтните дейности ще изразим по достоен начин националната признателност към тези, които са загинали, за да ни има нас днес, и да дадем знак на идните поколения, че държавата не изоставя паметта на героите си. Благодаря.

Господин Министър, много внимателно Ви слушах, за да чуя всъщност на кого точно е посветена тази експозиция. Очаквах да чуя към кого е изразена признателността. Използвате определения, не използвате народности – героите, войниците. Какви са били те – американски войници, украински войници, руски войници? Аз съм бил директор на музей. Вие казахте нещо, което са Ви написали, разбира се, не сте го писали Вие този отговор, което, между другото, влиза в противоречие с това, което Вие ми казахте, защото Вие ми казвате, първо, че ще бъдат изнесени тези артефакти, които са вътре, след което казахте, че ще бъдат върнати – дотук добре, след което казахте, че ще се изработи нов тематико-експозиционен план, което означава, че в сегашния тези артефакти, които в момента са разположени, в следващия няма да имат място. Иначе няма смисъл да се прави нов тематико-експозиционен план. Освен това такъв се прави само и единствено когато се променя изцяло изложбата, експозицията трябва да бъде изцяло нова, което означава, че това, което аз съм написал в моя въпрос, най-вероятно няма да влезе вътре. А Вие казахте, че ще бъдат върнати обратно. Второ, тези артефакти могат да бъдат поддържани само и единствено при определена температурна среда. След като идеята е температурната среда да бъде същата като външната, това означава, че просто няма как да бъдат вътре. Нали разбирате? И това се потвърждава от следващите Ви думи, Вие самият казахте, че ще се прави нов ТЕП, тоест тематико-експозиционен план. Иначе казано, подготвя се нов, изцяло различен вътрешен вид, в който освен всичко друго – ние отсега, разбира се, няма как да знаем какво ще бъде написано, но съдейки по това, което слушам, а и общо взето знаейки каква е практиката през последните няколко – хайде, да не казвам няколко години, но последните десетина-петнадесет години, когато на 3 март цял ден слушаме, че сме се освободили, но не разбираме нито от кого, нито кой ни е освободил. Подозирам, че най-вероятно това ще стане, и то на Шипка, което ще бъде поругаване на замисъла, защото това е Паметникът на свободата. Само че няма да стане ясно от какво сме се освободили, няма да стане ясно кой ни е освободил. Това са моите опасения. За съжаление, три години са предвидени за този ремонт. Господин Министър, той Паметникът е построен за три години. Нали го знаете това нещо? Така. За три години е построен и сега Вие ми казвате, че три години ще го ремонтирате?! То Вие не сте, защото сте заварили това, тази процедура е още от няколко години, но е изключително срамно и безочливо, защото аз отсега Ви казвам – вярвам, че там ще бъдат откраднати страшно много пари. Не може да ремонтираш за милиони, и то в продължение на три години, фуги! Това сериозно ли Ви звучи?! Това просто е несериозно! И искам Вие да вземете отношение. Не Ви моля, настоявам да вземете отношение, докато още сте министър и колкото още дълго време управлява Вашето правителство, без значение. И да не сте Вие, винаги ще има някакъв министър. Той трябва да продължи това, което в момента коментираме. Първо, не бива да допускаме кражба, и второ, не бива да допускаме подмяна на историята. А това, което Вие казвате, което са Ви написали, потвърждава индиректно, макар че не е написано директно в отговора, нашите опасения. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! На територията на село Сумер, община Монтана, има образувани поне пет различни нерегламентирани сметища в различни имоти, като всяко е с различна площ – от 100 кв. м до около един декар. Някои от сметищата са в близост до коритото на река Шугла, те съществуват от години и са пълни с битови и строителни отпадъци, прибутани в реката. В някои от тези сметища се извършва и нерегламентирано горене на отпадъци. Общото за всички тях е едно – площта им неимоверно се увеличава с времето поради трупаните там нови отпадъци от различен вид. За да се замаже положението, от време на време част от боклуците биват изривани с багер в река Шугла. Така в нея постепенно са се натрупали битови отпадъци, които при едно ново наводнение като това от юни месец миналата година биха направили тапа със сериозни последици за селото. Вече имаше подобни наводнения именно в тази река и на това място при големите дъждове през месец юни 2023 г. Освен наводнения напомням, че на подобно нерегламентирано сметище в същата община имаше голям пожар на 2 май 2023 г., отразен и от националните медии. Тъй като е налице бездействие на кмета на това населено място, то въз основа на подаден писмен сигнал от граждани на селото на 16 февруари е направена проверка от инспектори от РИОСВ – Монтана, като е съставен констативен протокол № ЖС 13/2024 г. В него са издадени предписания за изпълнение на задължението на кмета на общината по чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците и общинската наредба, приета на основание чл. 22 от този закон. Дотук с констатациите. Сега, въпросът ми е следният: не са били съставени актове за установяване на административно нарушение по реда на чл. 120 от Закона за управление на отпадъците за установените няколко броя нерегламентирани сметища на територията на общината и респективно за неизпълнение на контролните функции по чл. 112 от Закона, и не са били наложени санкции, забележете, по чл. 151, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците, въпреки че тези сметища очевидно не са от вчера или от онзиден. Затова въпросът ми към Вас, господин Министър, е следният: защо при тази проверка не са съставени актове и не са наложени впоследствие санкции за липсата на контрол? И по-важното – така формален ли ще бъде и контролът по отношение на предприемането на реални действия за премахването на тези незаконни сметища в село Сумер веднъж завинаги, което е най-важното нещо от разговора ни днес? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, по повод приет на 16 февруари 2024 г. в РИОСВ – Монтана, сигнал за наличие на силна и задушлива миризма от изгаряне на дрехи, пластмасови отпадъци от къща в село Сумер и наличие на нерегламентирани сметища в землището на селото незабавно е извършена проверка от експерти на РИОСВ – Монтана. Проверката е осъществена в присъствието на кмета на населеното място и сигналоподателя, собственик на имот в селото. При огледа около и в посочения имот в присъствието на там живеещия не е установен дим от комина на къщата и не е усетена миризма. Също така е установено, че отоплителният уред – печка на твърдо гориво, не работи. При извършения обход на терени, посочени от подателя на сигнала, в землището на село Сумер и в неговата урбанизирана зона е констатирано замърсяване с отпадъци на пет терена, описани подробно в съставения на място от страна на РИОСВ – Монтана, констативен протокол. На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците е дадено предписание на кмета на община Монтана за почистване на замърсените с отпадъци терени със срок на изпълнение 19 март 2024 г. Експерти от РИОСВ – Монтана, ще извършат проверка на място по изпълнение на даденото предписание и при констатиране на неизпълнение ще се приложат съответните административнонаказателни мерки. Във връзка с установеното нерегламентирано замърсяване на терени в землището на село Сумер и предвид че от кмета на населеното място не са предприети действия по уведомяване на кмета на общината и почистване на терените, на 21 февруари от РИОСВ – Монтана, е изпратена покана за съставяне и предявяване на акт за установяване на административно нарушение. Актът е изготвен и връчен на 22 февруари 2024 г. на кмета на село Сумер в рамките на определения със Закона за административните нарушения и наказания срок. В тази връзка предприетите действия от страна на РИОСВ – Монтана, а именно извършване на незабавна проверка на място, даване на предписания за отстраняване на установените нарушения с поставени отговорно лице и срок за изпълнение, срочното изготвяне и връчването на акта за установено административно нарушение на задълженото лице считаме за изчерпателни в рамките на регламентираните в екологичното законодателство отговорности на РИОСВ. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря за оказаното съдействие, тъй като след внесения от мен въпрос на 20 февруари, в който питам защо няма наложен акт, на 22-ри – два дни по-късно, е вече наложен такъв за установяване на административно нарушение. Имам само една-единствена молба към Вас, господин Министър. Всички искаме да живеем в чиста природа и чиста околна среда, обкръжаваща ни среда. Молбата ми е просто да следите актовете, които се издават, да бъдат правомерни. Защото, ако говорим за чл. 151, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, там се посочва, че „се наказва с глоба от 1400 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което в т. 4 не извърши контрол по управление на отпадъците съгласно чл. 112“. Та молбата ми е просто в Министерството да следите за това тези актове да бъдат със законово изискуемите реквизити и да се издават съответно на лицата, които следва да попадат под санкции. Казвам го, за да не се стигне до издаване на порочни актове евентуално, които впоследствие да бъдат отменени от съда, което, разбира се, би лишило санкционно-превантивната част от цялата административнонаказателна процедура. Разбира се, по информация на жители от селото проверката е направена добре. Наистина са установени пет нерегламентирани сметища. Самият аз разполагам с копие от този протокол. Проверката е извършена в рамките на законовите граници, както и Вие посочихте. Надяваме се единствено да осъществите контрол дали ще бъдат изпълнени предписанията, срокът на които изтича на 19 март, и дали наистина тези сметища ще бъдат премахнати. Не за друго – на два пъти посочих, че през месец юни 2023 г. миналата година имаше наводнение, което заради битови отпадъци, образували тапи в тази река на това място, заля част от къщите в селото. Сега се опитваме с Вас да избегнем подобна ситуация, за което ще разчитаме на Вашата помощ. Благодаря за съдействието още веднъж.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В контекста на последните публикации в националните и международните медии, осветляващи проблематиката около вноса на опасни отпадъци в България, искам да Ви адресирам настоящия парламентарен въпрос. Загрижеността касае не само увеличаващите се количества на внесените отпадъци, но и липсата на яснота относно тяхното ефективно и безопасно управление. В този контекст на основата на проведените изследвания и доклади считам, че е от решаващо значение да се предприемат конкретни действия за намаляване на вноса на отпадъци в страната, както и за подобряване на контролните механизми и за тяхното последващо управление. Предложенията ми в тази посока са: необходимо е да се засилят контролът и наблюдението върху вноса и управлението на отпадъци в страната. Това може да включва въвеждането на по-строги регулации, както и подобряване на механизмите за проверка и проследяване на потоците от отпадъци; активно участие в международни инициативи и сътрудничество с други държави и международни организации за борба с нелегалния внос и износ на опасни отпадъци; приемане на по-строги закони и нормативни уредби относно управлението на отпадъците, както и прилагането на ефективни санкции за нарушения. Бих искал да Ви задам следните въпроси: какви конкретни мерки предвижда Министерството на околната среда и водите за намаляването на количествата внесен отпадък в страната? По какъв начин се осъществява контролът върху видовете внесени отпадъци в страната? Как се гарантира тяхното безопасно и ефективно управление от вноса до рециклирането или унищожаването им? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Белчев, вносът на отпадъци за оползотворяване в България е от изключително значение за българската икономика и в частност за преработващата промишленост. Преобладаващо това са отпадъци с неопасен характер и високо качество и стойност като суровина. Превозите на отпадъци в рамките на Европейския съюз се извършват при условията и по реда на Регламент 1013/2006 относно превози на отпадъци. Регламентът установява правила на европейско ниво при спазване на принципа за свободно движение на стоки и създаването и функционирането на вътрешния пазар на Европейския съюз. На национално ниво е въведена забрана за превозите на отпадъци, предназначени за обезвреждане, както и за превози, предназначени за изгаряне, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията. В допълнение, с Решение на Министерския съвет се ограничава вносът в България на отпадъци с произход от механично третиране. Предвид че България е държава – членка на Европейския съюз, и е в процес на преговори за присъединяване към ОИСР, въвеждането на допълнителни ограничения би донесло две противоречия с принципите за свободно движение на стоки и сътрудничество, както беше отбелязано по време на преговорния процес с представителите на ОИСР. Съгласно националното ни законодателство министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта и съобщенията, директорът на Агенция „Митници“ контролират трансграничния превоз на отпадъци. На основание разпоредбите на Регламента относно превозите на отпадъци е разработен План за инспекции на превозите на отпадъци, в който е направена оценка на рисковите потоци отпадъци. Планът обхваща документални проверки на превози на отпадъци, както и физически проверки, проверка на място на граничните и митническите пунктове на превози по шосе, железопътен транспорт, на черноморските пристанища и други маршрути. През 2020 г. в МОСВ е създадена дирекция „Национален координационен център“, която осъществява обмен на информация на оперативно ниво и с други органи на власт и администрации, свързани с компонентите на околната среда. Служителите на дирекция „Национален координационен център“ преглеждат постъпилите по електронната поща документи за осъществяване на трансграничен превоз на отпадъци от Главна дирекция „Гранична полиция“ и Агенция „Митници“ и проверяват съответствието на информацията в документите и наличието на разрешените дейности. С цел улесняване работата на контролните органи е утвърдена Инструкция за взаимодействие между Агенция „Митници“ и МОСВ за повишаване ефективността на контрола върху трансграничния превоз на отпадъци. Към момента се разработва проект на такава инструкция между МОСВ и МВР. В допълнение ще кажа, че в момента започваме и една много сериозна инициатива за рязко намаляване на нерегламентиран, да го кажа, внос на отпадъци, за който се надявам скоро да информирам парламента, и разбира се, съм на разположение за разговори по този въпрос. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Да, ще следя с интерес темата и очакваме информацията, която последно ни казахте – за нерегламентирания внос на отпадъци. Изключително болезнена е темата, защото много граждани сигнализират или се чудят всъщност какво става, какви са тези бали, които пристигат на различни пристанища във Варна и Бургас, къде отиват те. Може би тази яснота ще даде отговор на въпроса, който съм Ви задал в писмен вид: какви са количествата внесени отпадъци за последните 10 години, как те са рециклирани или са били изгорени, къде отиват те? Тоест да проследим всъщност какъв е потокът на тези отпадъци, за да можем да упражняваме контрол върху тях като народни представители. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, по информация, с която се снабдих, преди повече от 20 години е проведено геоложко проучване чрез подземен сондаж за наличието на петролни продукти и залежи на дълбочина около 3000 м в землището на село Дългоделци, община Якимово, област Монтана. В това землище са осъществени общо два сондажа и още няколко такива, направени в съседните села – Пишурка и Расово, община Медковец. Всички сондажи са запазени впоследствие, включително и този, който съм приложил на снимка към въпроса, която се излъчва на видеоекрана зад Вас. В двата извършени сондажа в землището на село Дългоделци се е появила топла вода с температура около 40 градуса и с високо съдържание на сяра. Поради това тогава сондажите са били капсулирани, но са запазени. Известно време след това, предполага се от високото съдържание на сяра, тръбите в сондажа са корозирали вероятно и водата, която извира под налягане повече от 20 години, вече се разлива на повърхността на едни от най-плодородните почви в района. Видно от приложената сателитна снимка, разливът на тази избила вода е образувал блато с площ от около 10 – 15 дка и обхваща частично вече и съседните земеделски земи. Тази гореща вода с високо съдържание на сяра се разлива на почвения слой и вече има опасност да се просмуква и в най-горните подпочвени слоеве. До тях имат достъп множество кладенци в района и именно затова моля да ми отговорите на следния въпрос: защо се е образувало това продължително заблатяване в годините на мястото на сондажите, направени в землището на село Дългоделци, от подпочвена топла вода с високо съдържание на сяра? Какви мерки е възможно да бъдат взети за предотвратяване на този разлив в земеделските имоти занапред? Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петров! С Решение № 360 от 16 септември 1992 г. на Министерския съвет на Република България на основание чл. 49, ал. 3 от тогавашния Закон за народното здраве са определени находища на минерални води от национално значение, като в област Монтана, тогавашна Михайловградска област, същите са: Вършец, Бързия и Слатина. Компрометираните сондажи в землището на село Дългоделци, община Якимово, и в землищата на село Пишурка и село Расово, община Медковец, област Монтана, не са включени в списъка по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите на находищата за минерални води – изключителна държавна собственост. Съоръженията не са регистрирани като общинска собственост и за тях не са подавани заявления за регистрация, няма и подавани искания за издаване на разрешителни по реда на Закона за водите предвид разпоредбите на чл. 23 от Закона за водите. Собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината. Очевидно компрометираните сондажи са от извършвана дейност по геоложко проучване на нефт и газ в блок „Враца-запад“, което по архивни данни е започнало още през 1949 г. Съгласно чл. 90, ал. 1 от Закона за подземните богатства министърът на енергетиката осъществява цялостен контрол по опазване на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства. Съгласно чл. 16, ал. 1 от същия закон министърът на енергетиката поддържа Националния геоложки фонд, който събира, обработва и съхранява геоложката информация от изследвания и други дейности, свързани с търсенето, проучването и добива на подземни богатства, тоест цялата информация и документацията, свързана с извършеното проучване, е налична в Министерството на енергетиката. Във връзка с гореизложеното, решаването на поставения от Вас въпрос, свързан с прекратяване на развитието на компрометирани сондажи, е извън компетенциите на МОСВ, респективно регионалните му структури. Разбира се, ако с нещо можем да съдействаме – връзка с други министерства, институции, сме на разположение да го направим. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, интересна е информацията, която ни предоставихте. На първо място, от нея се вижда, че Общината не е собственик на тези сондажи. Очевидно е, че земеделските земи там имат частни собственици и не са били включени и като общинска собственост. Предполагам защо – заради високото съдържание на сяра не присъстват и в списъка по споменатата от Вас Наредба за минералните води в Република България. Благодаря за информацията, която посочихте, по отношение на Министерството на енергетиката. Сега тепърва я разбираме и ще зададем съответния въпрос към министъра на енергетиката. Причината да се обърнем към Вас е, защото от тези сондажи избива вода, не е избил нефт, и затова задавам този въпрос. Идеята да се обърнем към Вас е, за да попитаме: какво може да бъде направено, за да се предотврати това нещо, това продължаващо изтичане на вода, тъй като сондажът не е направен от собствениците на земеделските земи и те нямат право дори да извършват някакви работи в него, при положение че избива вода в продължение вече на няколко години, когато със средства на частници не може да бъде спряна? Затова зададохме и въпроса именно към Министерството на околната среда и водите. В тази връзка ще сме благодарни, ако можете да ни окажете съдействие, да ни дадете насоки, съвет какво точно може да направим съобразно закона, за да спре изтичането на вода от очевидно вече корозирали тръби, компрометирани сондажи и така нататък. Това беше идеята на въпроса: как да предотвратим екологични щети в района вследствие на тази изтичаща вода с високо съдържание на сяра? Благодаря.

Благодаря. Разбира се, ще съдействаме. Може би това, което би било добре, тъй като казусът е сложен, защото е разположен вероятно в отговорността на различни институции – местни, регионални и в някаква степен в отговорностите на Министерството на околната среда и водите, според нашите експерти не, но както казах, ние ще съдействаме. Може би едно писмо с копие до всички тези институции би помогнало, за което, разбира се, може да включите нас, Енергетиката, Земеделието, областния управител, кмета, собствениците и така нататък, за да може отвсякъде да се събере необходимата информация и да се намери разрешение на казуса, който повдигнахте. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, с нас се свързаха представители на Инициативен комитет за възстановяване на собствеността на наследниците на имотите в бившите военни поделения, които се намират в местностите Акра, Таласакра и Червенка – град Черноморец. Този въпрос стои нерешен повече от 20 години, като през годините Министерството на земеделието и горите, както и Министерството на отбраната не правят необходимото за възстановяването на земите в реални граници на наследниците на собствениците на имоти, попадащи в границите на бившите военни поделения. През месец декември 2023 г. бе стартирана процедура, с която Общинската служба „Земеделие“ – град Созопол, започна да изпраща уведомление за обезщетения на наследниците с неравностойни имоти, находящи се в съвсем различни землища и местоположения. Бившите военни поделения са с отпаднала необходимост, две от тях са със сменено предназначение и вече не са необходими за нуждите на отбраната или националната сигурност. В тази връзка масово се обжалват решенията на Общинската служба „Земеделие“ – град Созопол, пред Районния съд. През годините е стартирана процедура за продажба па един от имотите в местността Акра, чийто статут е сменен от публична в частна държавна собственост. След протест на местното население търгът бе отменен. За неприключилата своевременно земеделска реституция има решение на Съда на Европейския съюз, който недвусмислено разяснява, че за да е равностойно едно обезщетение, то трябва да покрива всички характеристики на имота, включително и отдалечеността му от морето. Обезщетяването със земя следва да бъде в оправдани правни очаквания, тоест в разумни срокове и справедливи размери, съобразно отнетата площ от предишния режим. Уважаеми господин министър, нашето питане към Вас е следното: възможно ли е да се внесе предложение до Министерския съвет да се отнеме от Министерството на отбраната поради отпаднала нужда правото на управление на всички имоти в местностите Акра, Таласакра и Червенка – град Черноморец, и едновременно с това да се смени статутът им от публична държавна в частна държавна собственост и да се включат в държавния поземлен фонд за обезщетяване по заявените реституционни претенции? Налице са всички предпоставки за това, тъй като тези имоти фактически не се ползват по предназначение, а само се охраняват и формират разходи на държавата. Също така предложението да включва освободените от Министерството на отбраната територии да се причислят към държавния поземлен фонд с единствено условие – да послужат конкретно по образуваните пред Общинската служба по земеделие – Созопол, преписки за удовлетворяване на реституционните претенции на бившите собственици с признато, но невъзстановено право на собственост в тези територии и в приблизително старите граници? Уважаеми господин Министър, въпросът ни е зададен и към министъра на отбраната с идеята наистина съвместно да може да се реши този казус. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Василева! Органите по поземлена собственост в Министерството на земеделието и храните, Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас, Общинската служба по земеделие – Созопол, са предприели всички нормативно регламентирани действия за приключване на реституционната процедура по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за неговото прилагане в местностите Акра, Таласакра и Червенка в землището на град Черноморец, в които се намират военни поделения на Министерството на отбраната. Министърът на земеделието и храните няма възможност да внесе предложение до Министерския съвет за отнемане от Министерството на отбраната поради отпаднала нужда правата на управление на всички имоти в местностите Акра, Таласакра и Червенка. Едновременно с това да се смени статутът им от публична в частна държавна собственост, а това е така, защото съгласно чл. 24, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи при отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, тези земеделски земи се включват в държавния поземлен фонд с решение на Министерския съвет. Искам да обърна внимание, че имотите, които могат да се причисляват към държавния поземлен фонд, следва да са земеделски земи по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съгласно цитираната разпоредба извън правомощията на министъра на земеделието и храните е да внася предложения до Министерския съвет за отнемане от Министерството на отбраната на имоти с отпаднала необходимост. В компетенциите на Министерския съвет е и да обявява решения, имоти и вещи, публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество за имоти и вещи, частна държавна собственост, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Към настоящия момент само имотът в местността Акра е с отпаднала необходимост за отбраната, който с Решение № 144 от 2005 г. на Министерския съвет е обявен от публична в частна държавна собственост, а с Решение № 537 от 2010 г. на Министерския съвет е предоставен за управление на областния управител на област Бургас на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост, тъй като не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Площта на имота е 357 619 квадратни метра ведно с построените в него 36 сгради. Имотите в местностите Червенка и Таласакра, в които попадат други две военни поделения, са все още в управлението на Министерството на отбраната. Към държавния поземлен фонд могат да се причислят само земеделски земи, като за освободените терени следва да се отчете фактът, че те са застроени, изгубили са характера на земеделска земя, тъй като трайно са използвани десетки години съобразно специфичното си предназначение за нуждите на отбраната, както и че имат определена степен на урбанизация и изградена инженерна инфраструктура. Следователно те не могат да бъдат ползвани за възстановяване и обезщетяване, защото по реда на Реституционния закон се възстановяват само земеделски земи. Освен това процедурата по обезщетяване по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в община Созопол е приключила, като планът за обезщетение за землищата на общината е обявен в „Държавен вестник“, брой 91 от 2022 г., съгласно чл. 19, ал. 18 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. На всички правоимащи са изготвени и връчени решения за обезщетение. Дори и да не беше приключила процедурата по изготвяне на плана за обезщетение, то имоти от държавния поземлен фонд не биха могли да бъдат предоставени, тъй като това би било в нарушение на действащата нормативна уредба, а това е така, защото процедурата по обезщетяване на Община Созопол е стартирана през 2000 г., когато обезщетяването се е извършвало само с общински земеделски земи съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Възможността за предоставяне на земи от държавния поземлен фонд за нуждите на процедурата по обезщетяване е въведена през 2010 г. с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като същевременно законодателят е регламентирал, че неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, аз разбирам това, което казахте, но въпросът, който касае тези хора, повече от 20 години е неразрешен. Те не са удовлетворени от земите, които им се предлагат, затова и обжалват решенията на Общинската служба „Земеделие“ пред Районния съд. Много се надявам съвместно да успеем да намерим решение за тези хора, защото наистина имотите, които им се предлагат, са много неравностойни в сравнение с това, което са имали навремето, затова и те няма да спрат да търсят своите права и ние като народни представители от този избирателен район да защитаваме техните права. Благодаря Ви.