20 март 2024 г.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 49-302-01-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 март 2024 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 49-302-01-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър на правосъдието, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, от Агенцията по вписванията – госпожа Даниела Митева – изпълнителен директор, госпожа Елена Димитрова – длъжностно лице по регистрацията. Законопроектът беше представен от госпожа Ковачева, която посочи, че Законопроектът има за цел да транспонира в българското законодателство част от изискванията на Директива ЕС 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за изменение на Директива ЕС 2017/1132 във връзка с използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право. Заместник-министърът отбеляза, че с Директивата се допълват съществуващите правила в областта на дружественото право на Европейския съюз по отношение на използването на цифрови решения в дружественото право, включително при учредяването на дружества и регистрацията на клонове, подаването на документи и обмен на информация за дружествата и техните клонове. Тя допълни, че предложените изменения следват принципа на еднократност, който държавите членки трябва да прилагат в областта на дружественото право, като еднократно подадената от дружествата информация до публичните органи ще се обменя по електронен път между регистрите на държавите членки чрез системата за взаимно свързване на бизнес регистрите. Госпожа Ковачева посочи, че с предложените изменения се разширява обемът на информацията относно българските дружества, съответно чуждестранните юридически лица, регистрирали клон в България, и се въвеждат образци на учредителните актове на Дружество с ограничена отговорност и на еднолично дружество с ограничена отговорност, които ще бъдат подробно уредени с наредба. Законопроектът предвижда Агенцията по вписванията да осигури възможност за получаване на информация за фирмата, правната форма, управителните и контролните органи, ликвидацията, несъстоятелността и заличаването на чуждестранно лице, регистрирало клон в България, както и данни за оповестените годишни финансови отчети на чуждестранното лице, като получената информация ще се отбелязва незабавно в Единния портал към Агенцията по вписванията. Предвиден е и срок за посочване на информацията за седалището на чуждестранните търговци по партидите на вписаните им клонове. Заместник-министърът обърна внимание, че крайният срок за въвеждане на тази част от изискванията на Директивата е бил 1 август 2022 г. и Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо до Република България по процедура за нарушение за неизпълнение на задължението за уведомяване на Европейската комисия за мерките за транспониране на Директива 2019/1151. По Законопроекта се проведе и публично обсъждане на основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като той съответства и на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В обсъждането взеха участие народните представители Петър Петров и Бранимир Балачев. В отговор на поставените въпроси от Агенцията по вписванията уточниха, че имат техническа възможност за изпълнение на новите функционалности в сроковете, предвидени в преходните разпоредби. Госпожа Митева добави, че със Законопроекта ще се създаде двупосочност при обмена на данни, като промяна в регистъра в Република България ще се отразява автоматично в регистрите на държавите членки. Тя допълни, че при промяна на вписано обстоятелство за клон в друга държава членка промяната ще бъде автоматично отразена по партидата на българското дружество майка в търговския регистър. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 49-302-01-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“

„ДОКЛАД относно представяне, обсъждане и гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, 49-302-01-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2023 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, 49-302-01-11, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха: Юлия Ковачева – заместник-министър на правосъдието, Емил Дечев – заместник-министър на правосъдието, Димитър Терзииванов – дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“, Емилия Александрова – дирекция „Съвет по законодателство“, и Даниела Митева – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията. Заместник-министърът на правосъдието госпожа Юлия Ковачева представи Законопроекта, като отбеляза, че целта на Законопроекта е да транспонира в българското законодателство част от изискванията на Директива 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. във връзка с използване на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право, с което се изменя Директива 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право. Госпожа Ковачева подчерта, че крайният срок за транспониране на Директивата беше 1 август 2022 г., както и че на 21 септември 2022 г. Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо на Република България по Процедурата за нарушение № 20220337 за неизпълнение на задължението за уведомяване на Европейската комисия за мерките на транспониране на Директивата. Съгласно Директивата се допълват съществуващите правила в областта на дружественото право на Европейския съюз, като се въвеждат все повече цифрови решения в дружественото право. Следва да се приложи принципът на едноактност, тоест от дружествата няма да се изисква да подават една и съща информация до публичните органи повече от веднъж. Същата ще се обменя по електронен път чрез системата за взаимно свързване на бизнес регистрите на страните – членки на Европейския съюз. В тази връзка са предложените промени на чл. 3а от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в чл. 17а от Търговския закон. Предвижда се въвеждане на образци за учредителни актове на дружества с ограничена отговорност и еднолично дружество с ограничена отговорност, които да бъдат подробно уредени в Наредба № 1 от 2007 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. На въпрос на госпожа Деница Симеонова дали Агенцията разполага с необходимия технически капацитет да изпълнява новите изисквания и започнала ли е подготовката за въвеждане на промените госпожа Даниела Митева отговори, че са в готовност незабавно да бъдат предприети действия по техническата реализация и надграждане на системата, както и за разширяването на кръга обстоятелства, които ще подлежат на обмен. Отбеляза, че единствено чакат гласуването на Закона. Въз основа на проведеното гласуване с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 49-302-01-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, на Вашето внимание представям: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 49-454-01-29, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 8 март 2024 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 13 март 2024 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието и храните: Лилия Стоянова – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“, Лора Джупарова – директор на дирекция „Биологично производство“, и експерти. От Българската агенция по безопасност на храните: Иван Генчев – директор на дирекция „Контрол на фуражите и страничните животински продукти“. Присъстваха също представители на браншовите организации, предоставили становища. Със Законопроекта се предлага земеделски земи от държавния поземлен фонд да се отдават под наем или аренда чрез търг на местни физически и юридически лица и кооперации, регистрирани на територията на общината по местонахождение на имотите, обект на търга. Търговете ще са на две тръжни сесии, като на първата ще могат да участват земеделски производители, отглеждали през предходните три години зеленчуци, трайни насаждения, едногодишни полски и многогодишни фуражни култури, и сертифицирани биологични производители. Размерът на площите, за които ще могат да кандидатстват и да сключват договори, ще може да бъде до този на вече използваните за предходните години, но не повече от 300 дка. На втората тръжна сесия ще могат да участват и останалите земеделски производители, развиващи дейност на територията на общината. Ползвателите на земеделски земи ще са длъжни в срок до 30 юни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за ползване на земеделски земи, с които ще участват в споразумението за създаване на масиви за ползване. По отношение на споразуменията за създаване на масиви за ползване на земеделски земи е предвидено те да влизат в сила, когато са подписани от не по-малко от две трети от ползвателите и при условие, че обхващат не по-малко от две трети от определената площ. Останалата една трета ще се разпределя по досегашния ред. Предлага се промяна на условията и реда за отдаване под наем без търг на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд на собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни. Имотите ще се разпределят съобразно броя и вида на животните в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади. Определени са нормите за разпределение на площите според наличните животински единици. Определени са съставът, задълженията и правомощията на комисиите, които ще разпределят едновременно пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд. Последователността на разпределението ще бъде, както следва: за отглеждащи биологично сертифицирани животни и имащи биологично сертифицирани площи; за ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок, регистрирани в съответното землище; за собственици или ползватели на животновъдни обекти, съседни на имотите от държавния и общинския поземлен фонд независимо от тяхното местоположение. Разпределянето ще се извършва въз основа на официална справка от БАБХ за регистрираните към 1 февруари на текущата година животновъдни обекти, в които се отглеждат постоянно или целогодишно пасищни селскостопански животни, с изключение на обектите, в които за периода от 15 ноември до 15 март не се отглеждат животни. Определен е редът, по който ще се извършват проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 1 и 4 по сключените договори за наем. В Преходните и заключителните разпоредби е предвидено започналите, но недовършени до влизане в сила на Закона процедури да се приключват по досегашния ред. Относимите към разпределението разпоредби ще влязат в сила на 1 януари 2025 г. Предвидена е административнонаказателна разпоредба за председателите на комисии, които ще разпределят пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд, които не спазят някое от задълженията си. На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заседанието беше проведено и публично обсъждане на Законопроекта с участието на представители на всички браншови организации, предоставили становища. Законопроектът съответства с изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на земеделието и храните, Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България, Българската асоциация „Биопродукти“, Сдружение с нестопанска цел „Обединени земеделски производители“, Националната овцевъдна и козевъдна асоциация и Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. В последвалата дискусия беше отбелязано, че предложените промени са в резултат от постигнат консенсус по предложения, направени от браншовите организации, участвали в Консултативния съвет по поземлени отношения и комасация, и са във връзка с констатирани в практиката проблеми. Браншовите организации представиха своите становища и направиха конкретни предложения за прецизиране на текстовете. В заключение, Комисията по земеделието, храните и горите взе решение да бъде сформирана работна група с участието на народните представители и представители на браншовите организации, изразили становища по Законопроекта, която да разгледа всички постъпили предложения между първо и второ гласуване. След проведената дискусия Комисията по земеделието, храните и горите единодушно с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 49-454-01-29, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 8 март 2024 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, искам съвсем накратко да обясня целите на предложения законопроект. Първо, всички колеги, които сме вносители на този законопроект, го направихме по инициатива и предложение на Министерството на земеделието и храните, което беше инициирано от различни неправителствени организации в сектора. Беше сформиран Консултативен съвет по поземлени отношения, на който не са присъствали народни представители, и е било постигнато съгласие по отношение на същността на предлаганите промени с внесения от нас законопроект. Тези промени на практика мога да ги отделя в две части. Първата част е по отношение на начина, по който се ползват земеделските земи със селскостопанско предназначение. Две са промените тук. Първо, в търговете за отдаване на държавен поземлен фонд единственият способ става търг, а конкурсът се заличава. Второ, в съответствие с управленската програма на кабинета и на Народното събрание предимство ще ползват зеленчукопроизводителите, трайните насаждения и биологично сертифицираните производители. Другата важна промяна е по отношение на сключваните споразумения за ползване на земеделските земи във всяко землище. Тук предвид натрупани и установени проблеми тези доброволни споразумения ще се сключват при съгласието на минимум две трети от ползвателите, а не на 100%, както е досега, поради множество констатирани случаи на злоупотреба с право. Втората част от промените е свързана със сектор „Животновъдство“. Промените са в няколко посоки. Те са съществени. За тези от тях, които са съществени, и поради напредналото време на разглеждане на Законопроекта ще влязат от 1 януари следващата година в сила, а някои от принципите ще влязат в сила още от настоящия сезон. Разпределението на постоянно затревените площи става както и досега, на три стъпки, но при всички условия става само за животновъди. Досега, когато нямаше интерес, на последната тръжна сесия, макар и за една година, можеха да се явят и кандидати, които нямат и не отглеждат животни. С тази предложена промяна това се променя и третата тръжна сесия ще трябва да е за собственици на животновъдни обекти. Другата съществена промяна е, че разпределението на публичния такъв фонд, който е държавен и общински, ще става със съвместна комисия между държавата в лицето на областни и общински дирекции по земеделие и местните администрации или кметства. Това като промяна е предвидено да влезе в сила от 1 януари следващата година поради невъзможността на практика от този момент нататък да се направи по новия начин. Определени са и съответните норми на животински единици. Отново е дадено предимство на тези, които имат биологично сертифицирано производство, предвид екологичните и зелените цели, които трябва да постигнем в настоящия програмен период, съгласно прилагания Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони. Законопроектът е подписан от представители на няколко политически сили. В Комисията всичко мина с консенсус. Предвид политическата обстановка и наложителността на тези промени ние ще се постараем в съответното време там, където има предложени прецизирани текстове, да ги разгледаме и със сигурност ще поискаме разглеждането му в съответните срокове съгласно нашия правилник, без да има тяхно удължаване. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Консенсусен законопроект. Отдавна трябваше да предложим тези промени и да ги приемем. Въпреки че, както каза председателят на Комисията, е предложен от Министерството на земеделието, всички членове на Комисията по земеделието, храните и горите участвахме в работната група, в която се прецизираха тези предложения и текстове. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично подкрепяме всички предложения. Въпросът е, че нашите подписи не стоят до тези на вносителите от гледна точка на политическата обстановка в страната, иначе, пак казвам, Законопроектът е консенсусен. Радвам се, че влиза толкова рано в Народното събрание, предвид факта, че много скоро започва земеделският сезон. Тук искам да апелирам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде максимално кратък. Убеден съм, че ще има такива с оглед на това, че самият законопроект касае чувствителен сектор, има в него много сериозна материална отговорност. Основно две са важните неща, които променяме в Закона за ползване на земеделските земи. Първото е, че тръжните процедури ще бъдат на два етапа. Първо ще могат приоритетно да ползват земи от държавния и общинския поземлен фонд биопроизводителите, регистрирани и сертифицирани като такива, както и представители на чувствителните сектори – плодове, зеленчуци и животновъдство. Втората съществена промяна, съвсем накратко, е, че пасищата, ливадите и мерите ще бъдат приоритетно давани на животновъдни обекти, регистрирани в едно и също землище. С тези въпросните обекти – пасища, ливади и мери, това са съвсем накратко, с две думи, основните промени, които внасяме и искаме с промяната на този закон, пак казвам, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще ги подкрепим категорично. Още веднъж апелирам – моля срокът за предложенията между първо и второ четене да бъде максимално кратък – убеден съм, че ще има такива предложения, за да може промените да влязат в сила максимално бързо и земеделците да се възползват от тях. Те са добри за тях. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ние от „Има Такъв Народ“ ще подкрепим този закон, защото той е даже леко закъснял, но между първо и второ четене ще направим някои промени, защото примерно по § 2 в действащото в момента законодателство срокът за деклариране на правните основания е 31 юли. На нас не ни става ясно кое налага промяната на срока на 31 юни. Това скъсява с един месец периода за подаване на декларациите и го изтегля в период, изключително натоварен за земеделските производители към полска работа – на практика съвпада с жътвената кампания. По § 3 – въвеждането на възможност за влизане в сила на Споразумението на чл. 37б при две трети, подписани от участниците – смятаме, че това ще ускори процеса по създаване на масивите за ползване и ще прекрати практиката споразуменията да се точат до самата кампания по очертаване. По т. 3 от този параграф – надявам се на работна група да изчистим въпроса кое налага смяната на подсъдността на административните съдилища към районния съд. Смятаме, че районните съдилища не разполагат с експертизата на административните съдилища и е възможно да станем свидетели на множество неиздържани решения по твърде специфична материя, която да възпрепятства нормалния процес на сключване на споразуменията и респективно работата на земеделските стопани. Ако все пак работата в сроковете остане както е в проекта, съобразно очаквания срок, ще поискаме на тази работна група между първо и второ четене влизане в сила на тези изменения да е по-добре да важат за следващата кампания по деклариране от 2025 г. Това са нашите съображения. Да, ние ще подкрепим този законопроект, но се надяваме между първо и второ четене да изчистим всички тези неясноти. Благодаря.

Господин Петров, да Ви отговоря на поставените въпроси. Дебатът продължава да тече между неправителствения сектор и изпълнителната власт, като такъв ще бъде проведен и с нас в работната група, която ще направим с изтичане на срока между първо и второ четене. По отношение на срока 30 юни – има постигнато разбиране той да остане както е сегашният, а именно краят на месец юли, предвид това, че времето, в което приемаме тези промени, вече е достатъчно напреднало. По отношение на споразуменията – Вие изразихте съгласие и мисля, че по другите теми – мисля, че текстът ще се прецизира за последната част от Вашето изказване.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз също така считам, а и моите колеги, от които пряко съм излъчена от „Зелено движение“ като част от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, че предложените промени са необходими, може би и да са закъснели, но са необходими, ще ги подкрепим. Те внасят един по-структуриран и по-справедлив начин за балансиране на интересите в секторите на селското стопанство и ползването на земеделските земи, които са освен това защитени и конституционно, но като става дума за тяхната защита, всъщност повече за това взех думата, за да оглася, да сигнализирам за един проблем, който може би между двете четения да адресираме с едни промени – допълнителни предложения, които ние също ще обмислим и ще дадем към този закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Става въпрос за колизията, която наблюдаваме през последно време между интересите на така наречените от мен фотоволтаични предприемачи и животновъдите основно. Натискът е към земите от седма и нататък категории, които всъщност са точно пасища и мери, които са позволени от закона за изграждане в тези категории на фотоволтаични централи, има такава треска за изграждане на подобни централи, и то големи, на голяма площ, заради фиксираните цени. Аз напоследък се запознах и с научни статии от Япония, от Германия и от други държави, в които това се е случило – натискът върху земеделските земи и изкушението на общините общинските съвети да продават земеделски земи. Така че ние с тези промени, които сега са предложени и които ще подкрепим, гарантираме един ред на удовлетворяване на интересите от земи като ресурс за селскостопанско производство, но ние не гарантираме, че ще има такива земи. Казали сме до 30 дка на животновъдна единица. Каква е гаранцията, че ще има след време и един на животновъдна единица? Затова ни се струва, че може би трябва да има и текстове, които да гарантират един минимум от специално пасища и мери, така че да балансираме по-добре интересите на ВЕИ сектора и животновъдството, иначе рискуваме да обезлюдим още повече селата и да закрием доста животновъдни ферми. Аз съм имала такива срещи с животновъди, чиито пасища изчезват и се превръщат във фотоволтаична централа, и ми се струва, че това е реална опасност, която ние като законодатели трябва да имаме предвид и да адресираме в по-нататъшните промени в това или в друг закон, свързан, да речем, с опазване на земеделските земи. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Божинова, преди няколко седмици внесохме като точка първа от дневния ред за седмицата един проект на мораториум, с който искахме да спрем изграждането на фотоволтаици върху земеделски земи с начин на трайно ползване ливади, пасища, мери, гори и така нататък. Именно групата, от която Вие сте избрана, не подкрепиха този проект на мораториум, с който ние искахме да ги спрем до прецизирането именно на тези текстове в Закона, за които Вие току-що говорихте, както и до изготвяне на специален раздел от Закона за енергията от възобновяеми източници за така наречените агрофотоволтаици. Защо? Защото наистина има земеделци, които се нуждаят от фотоволтаици, но тази практика по никакъв начин не е урегулирана – има земеделци, които имат оранжерии, има земеделци, които имат хладилници, изградени върху земеделски земи, на които електрическата енергия им е много скъпа, те искат да си поставят фотоволтаици, но Законът не предвижда това да стане. Редът за поставяне на фотоволтаици е само един – с промяна на предназначението от последната категория земеделски земи в такава за производствени нужди. Това се случва в момента повсеместно, включително и върху гори – начин на трайно ползване гори. Не говоря за ниви и овощни градини, самозалесили се, които изглеждат като гори, а начин на трайно ползване гори. Основното, което мога да Ви кажа, е, че Вашата група тогава не подкрепи този проект на мораториум и аз сега искам да Ви призова – елате в работна група, дайте своите предложения, ние ще ги подкрепим и сме готови да работим с Вас за тях.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Предвид всички мотиви, които изказахме, и както аз, така и моите колеги относно целесъобразността на предложените промени и тяхната наложителност правя предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде намален на пет дни. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля да подложите на гласуване – на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно срока за предложение на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 49-402-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2024 г., да удължим срока за предложения между първо и второ четене на максималния от четири седмици.

Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 49-302-01-46, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2023 г., приет на първо гласуване на 11 януари 2024 г. – второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 23а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „органът по признаване извършва“ се заменят с „или една от формите на нейното упражняване, включително използването на професионално звание и разрешените професионални дейности, в процеса на изработване на проекта на акт, съставителят на проекта на акта извършва по обективен и независим начин“. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Когато органът по признаване не е съставител на проекта на акта, с който се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, съставителят на проекта на акт съгласува оценката на пропорционалността със съответния орган по признаване.“ 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) Оценка на пропорционалността се извършва и за действащи разпоредби в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, ако се окаже необходимо те да бъдат преразгледани с оглед на преследваната към момента на приемането им цел, последиците от нея, оценени след приемането им, както и постоянното развитие в областта на регулираната професия след приемането на разпоредбите.“ 4. Създава се нова ал. 7: „(7) В случаите по ал. 6 оценката на пропорционалността се извършва от органа по признаване, в чиято компетентност е изпълнението на акта, съдържащ съответните разпоредби.“ 5. Досегашната ал. 7 става ал. 8.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. По § 4 има предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 23г се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Органът по признаване“ се заменят със „Съставителят на проекта на акта“. 2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думите „органът по признаване“ се заменят със „съставителят на проекта на акта“. 3. В ал. 3 в текста преди т. 1 думите „Органът по признаване“ се заменят със „Съставителят на проекта на акта“. 4. В ал. 4 думите „органът по признаване“ се заменят със „съставителят на проекта на акта“. 5. В ал. 5 в текста преди т. 1 думите „органът по признаване“ се заменят със „съставителят на проекта на акта“. 6. В ал. 6 в текста преди т. 1 думите „органът по признаване“ се заменят със „съставителят на проекта на акта“. 7. В ал. 8 думите „органът по признаване“ се заменят със „съставителят на проекта на акта“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като в ал. 7 думите „предходната алинея“ се заменят с „ал. 6“. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ще поискаме разделно гласуване на ал. 1 и ал. 6, а моето изказване ще бъде общо за всичките осем алинеи. Обсъждаме второ гласуване на Законопроект, продиктуван от това, че през 2018 г. Европейският съюз е наложил Директива, която така сме приели прекрасно през 2021 г., че срещу нас тече и наказателна процедура от същата година, № 2026. Въпросът е: защо чак сега – почти три години след това? Освен това в Комисията отлагахме един път Законопроекта и станахме свидетели на това, че Министерството на образованието игнорира едното обсъждане, дойде и остави у нас много неприятно усещане, че те не могат да го защитят. Въз основа на това ние няма как да го подкрепим и ще се въздържим. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще кажа няколко думи с ясната мисъл, че това е Закон от този тип закони, които като че ли нямаме много избор да не приемем, не за друго, а защото този закон в много голяма степен урегулира професионалните изисквания, които трябва да има на нашия пазар на труда като част от европейския пазар на труда. Така че, ясно е, че през годините доста голяма част от администрацията не си е свършила работата, за да текат тези процедури, за които господин Папов спомена. Независимо че далече не всички текстове ни изглеждат прекрасно като композиране в този закон, ние ще го подкрепим с идеята, че това ще спомогне в голяма степен за урегулирането на пазара, както и с възможността да генерираме инвестиции при наличие на професионални специалности, които да отговарят в най-голяма степен на изискванията на европейския пазар. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 49-454-01-7, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 31 януари 2024 г. На редовно заседание, проведено на 7 март 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“; Ирена Христова – началник на отдел в същата дирекция, и Здравка Карагеоргиева – началник на отдел „Управление и развитие“ в Националната агенция за приходите. В своето изложение господин Божанов посочи, че към настоящия момент, когато публичен взискател изпрати на публичния изпълнител (НАП) задължения, но преди тяхното събиране от публичния изпълнител и същите бъдат погасени при взискателя, липсва задължение за взискателя да уведоми публичния изпълнител. Със Законопроекта се урежда нормативно вече изградената техническа възможност за такива уведомления, като се задължават взискателите в 7-дневен срок да уведомят НАП. Въвежда се и задължение за предоставяне на пълна информация за вземането, тъй като при неговото погасяване в НАП тази информация трябва да бъде еднозначно отнесена и към задължението в информационните системи на взискателя. Предвиден e отлагателен срок за влизане в сила на административнонаказателната разпоредба за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация от публичен взискател, както и нормата, определяща актосъставителите и административнонаказващите органи. С това ще се предостави възможност за създаване на подходяща организация при публичните взискатели за осигуряване поддържането на актуални данни за вземанията и за своевременно уведомяване на НАП за настъпили промени по отношение на тези от тях, предявени за принудително събиране в НАП. Друга част от измененията се отнасят към разпоредбите от Глава 21 „а“ от ДОПК, приета с ДВ, бр. 66 от 1 август 2023 г., в сила от 3 май 2024 г., относно режима за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към физически и юридически лица по сключени договори и предявени изпълнителни листове. Предвижда се изрично, че режимът ще се прилага за всички договори, по които се разходват публични средства. Във връзка с промените в Закона за обществените поръчки, в сила от 22 декември 2023 г., се въвежда облекчение за разпоредителите с бюджет. Приетият Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. налага промяна и в текста на чл. 182г от ДОПК. Прецизирани са текстове с оглед осигуряване на възможност за автоматизиране на процесите по подаване на уведомления и потвърждения по електронен път, в това число и чрез връзка между информационни системи. Във връзка с фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск се предлага въвеждане на правна възможност на лицата предварително да предоставят обща банкова гаранция в размер не по-малък от 1 млн. лв. По този начин се очаква да се намали административната тежест за клиентите на НАП чрез съкращаване на времето, необходимо за извършване на контролните действия или проверки спрямо движението на стоки с висок фискален риск, при получаване, разтоварване и освобождаване на превозваните стоки. В своето становище Министерството на финансите изцяло подкрепя Законопроекта. В обсъждането взеха участие народните представители Румен Гечев, Димо Дренчев, Йордан Цонев, Елван Гюркаш и Божидар Божанов. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ – 19, без „против“ и „въздържал се“ – 1. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 49-454-01-7, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 31 януари 2024 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Повечето от предложенията, които се правят за поправки в Закона, са приемливи, тъй като те са не само технически по ускоряване и улесняване на предаване на информация между Националната агенция за приходите, Министерството на финансите, бюджетните разпоредители. Уреждането на отношенията между публичния взискател/публичния изпълнител, какъвто е НАП, и данъчно задължените лица е приемливо, тъй като това наистина ще улесни работата на съответните държавни институции и ще подобри, благодарение на по-добрата информация, събираемостта на Националната агенция за приходите. Втората група промени, които касаят отношенията между разпоредителите с бюджета първо, второ, трето равнище и техните отношения с фирми изпълнители, в това число и частни фирми, също трябва да бъдат подкрепени, тъй като по този начин Националната агенция за приходите ще има информация за постъпленията от бюджета в частни фирми и евентуално техни задължения, които не са изпълнени към бюджета, което ще подобри данъчната дисциплина и ще гарантира приходите на бюджета. Но тук имаме един проблем, който е свързан с § 1, чл. 121а, който казва следното: „действия по чл. 40 не се предприемат спрямо лицата, предварително предоставили безусловна и неотменяема гаранция в полза на Националната агенция за приходите за срок от една година в размер не по-малко от 1 млн. лв.“ И тук, колеги, имаме проблем, тъй като за големите вносители на стоки, които попадат в групата на така наречените фискално рискови стоки, и гарантиране на приходите в Националната агенция за приходите, и в това число чрез Агенция „Митници“, тази сума е посилна за средни по големина и особено за големите фирми, но замразяването на 1 млн. лв. като гаранция за малките фирми, това е много сериозен проблем. И не сме съгласни с това, че улесняването на административната тежест е по-добре за фирмите, отколкото примерно ще спестят 10 – 15 минути за попълване на документи, обаче ще им бъдат замразени 1 млн. лв. по тяхната сметка в продължение на една година. По този начин ще се ограничи конкуренцията, даже може да се стигне до излизането от пазара на тези малки фирми. Така че ние ще се въздържим по тези промени в Закона, ще подкрепим при второ четене текстовете, които са безспорни, но искаме да обсъдим и ще предложим промени в тази гаранция, тъй като, ако прочетете становището на месопреработватели, млекопреработватели, хлебари, пивовари, Лозаро-винарската камара, организациите и сдруженията за преработване на плодове и зеленчуци, ще видите, че цялата хранително-вкусова промишленост на България, както и други представители, категорично не са съгласни с тази гаранция във величина 1 млн. лв. поради причините, които изтъкнах. Тоест ще подкрепим всички мерки и промени в Закона, които подобряват отношенията между държавата, между Националната агенция за приходите, Министерството на финансите, потребителите на бюджета и изпълнителите на обществени поръчки, но искаме да преразгледаме тези 1 млн. лв. Най-вероятно сумата, която трябва да бъде като гаранция, трябва да бъде значително под един милион най-вероятно в границите на 200 или 300 хил. лв. годишно. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Предложените ни промени са в три посоки. Според нас и трите са правилни. Първите, които уреждат взаимоотношенията между публичен взискател и публичен изпълнител, естествено, са правилни. Както ни увери вносителят, вече има изготвен софтуер и нещата могат да се случат, даже е учудващо защо досега не се е случвало по този начин, така че това ще го подкрепим. Втората група промени, която е свързана с бюджетните разпоредители от първо и второ ниво, където се изчистват някакви несъответствия, това е също чисто техническо и ще го подкрепим. Третото, както спомена и професор Гечев преди мен, относно превоза на стоки с висок фискален риск. Всъщност това, което променяме ние, е правилно, но защо го правим само за големите вериги. Това е изключително лобистки текст – тази сума от 1 млн. лв. Посилна е само за може би десетина големи търговски вериги, почти всичките чужда собственост. Както знаете, браншовите организации искат нещо съвсем друго. Ние в бюджета за 2024 г. направихме някакви безумни – ама наистина безумни – изисквания за тях, като точен час на товарене, точен час на пристигане, точен списък с продуктите, които са в камионите, което примерно, когато се товарят някакви земеделски продукти директно от полето, е абсурдно някой да го знае, още повече пък точен час на пристигане на доставката в магазина. Всички те се оплакват, всички те казват, че вече имат по няколко акта от НАП и това, което направихме ние с предишните промени, е предпоставка за брутална корупция в и без това най-корумпирания орган на държавата – НАП. Така че стъпката, която предприемаме с един милион гаранция, е добра, но тя е добра за един много тесен сегмент само от най-големите търговци. Аз бих искал да направим някакви предложения между първо и второ четене и да направим облекчения в режима и за по-малките фирми и те да са точно в тази стъпка – в това да отпадне декларирането на точен час на пристигане, да отпадне декларирането на точен час на товарене, на точните количества, които са в камионите, или пък да свалим сумата до някакво по-поносимо ниво, да кажем, и за средния бизнес, ако не за малкия. Тоест наистина сума от порядъка на 100 или на 250 хил. лв. би разширила много кръга от тези, които се възползват, а да не са сега буквално на пръстите на едната ръка тези вериги, за които е написана тази поправка. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 49-302-01-83, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2023 г., за първо гласуване На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2024 г., Комисията по политиките за българите извън страната обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 49-302-01-83, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи – господин Тихомир Стойчев – замeстник-министър; господин Георги Воденски – директор на дирекция „Консулски отношения“; госпожа Елена Найденова – парламентарен секретар в политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република България; госпожа Гергана Димитрова – главен юрисконсулт в дирекция „Консулски отношения; господин Станислав Станоев – главен юрисконсулт в дирекция „Консулски отношения“; от Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ – господин Галин Георгиев – съпредседател на Дружеството, и госпожа Валентина Димитрова – член на Дружеството. Законопроектът беше представен от заместник-министър Стойчев, който посочи, че с него се отговаря на необходимостта от координиране на дейностите на държавните органи по отношение на политиките спрямо българите в чужбина. С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, се предлага създаването на Съвет за координация на политиките за българите извън Република България. Този орган ще спомага за разрешаването на въпроси от координационен характер, свързани със запазване и разпространение на българския език и култура сред българските общности зад граница, в това число и за опазване на българското културно-историческо наследство. Съветът ще издава насоки, ще препоръчва действия за реинтеграция на завръщащите се в Република България български граждани; ще защитава правата и интересите на българите зад граница; ще синхронизира дейностите по програми и проекти, насочени към българските общности и техните организации извън страната, и ще координира работата на органите на централната власт при провеждането на политики, свързани с българите извън страната. Предлаганият нов Съвет за координация на политики за българите извън Република България ще бъде ситуиран като постоянно действащ нов държавен консултативен орган на Министерския съвет, който ще функционира успоредно с вече установения със Закона Национален съвет за българите, живеещи извън Република България. Този новосъздаден орган ще се състои от председател – министър-председателят или определен с негова заповед член на Министерския съвет, и членове – министрите съответно на външните работи, на правосъдието, на културата, на труда и социалната политика, на вътрешните работи, на образованието и науката, на електронното управление и изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Приемането на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и приложена одобрена финансова обосновка съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, както и не се въвеждат норми на Европейския съюз. По Законопроекта беше представено положително становище от Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Цветан Енчев, Антоанета Цонева, Костадин Костадинов и Димчо Димчев. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по политиките за българите извън страната с 5 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 49-302-01-83, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2023 г.“

Благодаря, госпожо Председател. „На заседание, проведено на 17 януари 2024 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Елена Шекерлетова, заместник-министър на външните работи. С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, се предлага създаването на Съвет за координация на политиките за българите извън Република България. Този орган ще изпълнява функции като основен действащ механизъм за цялостна координация, сътрудничество и консултация при разработването, провеждането, мониторинга и оценката на държавната политика по отношение на българските общности и техните организации извън страната. Съветът ще решава въпроси от координационен характер, свързани със запазването и разпространението на българския език и култура сред българските общности зад граница, в това число опазване на българското културно-историческо наследство. Предлаганият нов Съвет за координация на политики за българите извън Република България е постоянно действащ консултативен орган на Министерския съвет, който се състои от председател – министър-председателят или определен с негова заповед член на Министерския съвет, и членове – министрите съответно на външните работи, на правосъдието, на културата, на труда и социалната политика, на вътрешните работи, на образованието и науката, на електронното управление и изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Съветът за координация на политиките за българите извън Република България ще функционира успоредно с вече установения със Закона Национален съвет за българите, живеещи извън Република България. Националният съвет е държавно-обществен орган с организационни, координиращи и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българите, живеещи извън Република България. Приемането на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, както и не се въвеждат норми на Европейския съюз. Във връзка с представения проект бяха поставени въпроси и коментари от народните представители Павела Митова, Кристиан Вигенин и Ангел Георгиев. В рамките на дискусията беше отбелязано, че съществуват проблеми с реалното конституиране на Националния съвет за българите, живеещи извън Република България, определен с настоящия закон. Беше изяснено, че функциите между новосъздавания съвет и Националния съвет не се припокриват, но следва да се обърне особено внимание на прилагането и да се подобри качеството на Закона за българите, живеещи извън Република България. Едновременно с това следва българските общности да бъдат стимулирани в посока основаването на Националния съвет независимо от създаването на нов орган, като Съвета за координация на политиките за българите извън Република България. Беше обсъдена целесъобразността на създаване на Съвет за координация на политиките за българите извън Република България със закон, вместо с решение на Министерския съвет. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 10 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 49-302-01-83, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2023 г.“

Благодаря, госпожо Председател. С този законопроект се цели създаването на една поредна паралелна структура в държавата ни, която да извършва някакви функции, които вече са определени на друг орган със закон. Имам предвид именно Закона за българите, живеещи извън Република България. С този закон през 2000 г. се определя създаването на тъй наречения Национален съвет. Този Национален съвет, според Закона, който е действащ в момента, би трябвало да бъде избиран с избори, които да се провеждат, така че представители на българите в чужбина да могат да участват активно във вземането на решения, които се отнасят до тях. Този Национален съвет така и не се конституира никога, но продължава да действа като такъв в Закона. Сега в Закона пише, че тези два съвета – новият, който се предлага да бъде създаден за координация, и този Национален съвет от българите в чужбина, който никога не се е създавал, въпреки че функционира според Закона и има всякакви правомощия, които са определени с действащ закон вече над 20 години, казва се в Доклада, че било изяснено, че функциите на тези два съвета не се припокриват. Как беше изяснено? Аз присъствах на тази комисия и абсолютно никой по никакъв начин не обори факта, че функциите се припокриват. Друг е въпросът, че самият Национален съвет така и не се е създавал никога. Вместо да се концентрираме върху това да подобрим качеството на Закона за българите, живеещи извън Република България, защото това е една болна тема и аз съм абсолютно сигурна, че госпожа Антоанета Цонева след малко ще вземе думата и ще поговори малко по-обстоятелствено за това колко болна тема е този закон, който в момента не функционира по никакъв начин, ние създаваме поредната паралелна структура в рамките на Министерския съвет. Защото така е по-угодно – самите министри да могат да взимат решения за българите, живеещи извън страната. Защо не създадем изборите, които им се полагат по закон, така че да бъдат избрани представителите в Националния съвет? Не мога да го разбера това нещо, колеги! За пореден път някой решава, че трябва да се създаде някаква друга комисия, която да определя бъдещето на българите, живеещи извън страната, и да го прави паралелно с тъй наречения Национален съвет, който никога не е създаван! Ами, вземете, съберете се – управляващото мнозинство, ако все още има такова, и оправете целия Закон за българите, живеещи извън страната, защото този закон е пълен боклук към момента, изобщо не се изпълнява! Между другото, знаете ли колко пъти в Закона се споменава Агенцията за българите, живеещи извън страната? Нула. Нула! Имаме Агенция, която да се занимава с политиката за българите извън страната, имаме Министерство на външните работи, което има функциите да се занимава с политиката за българите, живеещи в чужбина, имаме Министерство на правосъдието, което се занимава също до известна степен с удостоверенията за българско гражданство. След това има Министерство на културата, което се занимава с културните институти, след това имаме Министерство на образованието, което се занимава с училищата извън страната. Аз не мога да разбера – всичките тези функции не могат ли да бъдат събрани на едно място? Намерете някакъв по-широк консенсус по отношение на политиката за българите, живеещи извън страната, вместо да създавате някакви странни органи, които да се занимават с това нещо и да има проформа дейност. Благодаря Ви.

Когато обсъждахме този законопроект в Комисията за българите в чужбина, аз зададох няколко въпроса, на които не получих отговор. Няма да ги получа и сега, макар че с оглед ситуацията в залата той ще бъде приет. Първият въпрос беше, тъй като всичко това, което тук трябва да приемем с този координационен съвет, всъщност е свързано с предмета на дейност на Агенцията за българите в чужбина и тъй като се създава една паралелна структура, зададох въпроса: върши ли си работата Агенцията за българите в чужбина? Защото, ако не си върши работата, това означава, че се създава един такъв допълнителен държавен орган, който да замести очевидно нефункциониращата Агенция за българите в чужбина. На този въпрос не получих отговор. Зададох тогава следващ въпрос: ако приемем, тъй като мълчанието може да е признак на несъгласие понякога, ако приемем, че Агенцията си върши добре работата, защо се създава един допълнителен орган? В интерес на истината, този Национален съвет, който е записан в сегашния Закон за българите зад граница, ще си остане едно хубаво пожелание. Идеята беше да има нещо като някакъв минибългарски парламент в сянка, който да бъде само и единствено за българите зад граница и да помага при изпълнението на функциите на държавната администрация по отношение на нашите сънародници извън България. Само че това така и не се случи. Няма и да се случи никога, защото има 1100 причини – субективни, обективни и всякакви други, да не се осъществи тази иначе много добра и благородна наглед идея. Но да се върнем обратно по темата за сегашния координационен съвет. Агенцията за българите в чужбина беше държавна агенция. Тя беше с ранг на министерство на практика, имаше много по-сериозни правомощия. Когато започна да управлява ПП-ДБ, правителството на Кирил Петков едно от първите неща, които направи, беше да понижи статута на Агенцията и да я вкара в Министерството на външните работи, където тя е подчинена вече на министъра на външните работи. Когато това нещо се случи, ние казахме, че е грешка, тъй като и без това политиката към българите зад граница е изключително кастрирана от всякакви национални приоритети през последните 90 години, да го кажа. Точно поради тази причина за нас беше изключително важно все пак да съществува поне на хартия един орган, дори и да не работи както трябва, но поне да съществува, защото в крайна сметка властите се сменят винаги и съответно при една нова българска власт в България тази агенция би могла да работи действително за защита на българските интереси зад граница. Само че тогава на нас ни беше отказано това нещо, като ни казаха: сега ще видите, когато тази агенция бъде вкарана в състава на Министерството на външните работи, колко добре ще заработи. Толкова добре заработи, че след две години, защото това се случи 2022 г., изведнъж решиха да създадат дублиращ орган, в който самата агенция ще бъде включена. Сега, добре известен е фактът, че колкото по-големи са тези съвети, които, между другото, включват, забележете, седем министри плюс директора на Агенцията за българите в чужбина, плюс самия министър-председател, колкото по-голяма и колкото по-сложна е една такава конструкция, толкова е по-тромава и толкова по-сложно и по-трудно работи. Между другото, нека дадем пример с Комисията за българите в чужбина. Ами тя за последните шест месеца се е събирала, ако не се лъжа, четири пъти. Поправете ме, ако греша, а може и три пъти да се е събирала даже. И в парламента не работи Комисията, че какво да очакваме от така наречената изпълнителна власт! Така че цялата тази ситуация в момента е изключително позорна и обидна. Обидна е най-вече за българите зад граница, защото се показва поредица от симулиращи и симулативни действия на изпълнителната власт, които всъщност, честно казано, и аз не знам какво точно целят. Този съвет няма да работи, както не работеше и Националният съвет. За самата Агенция за българите в чужбина, между другото, решението е едно, то е много просто и ние сме го казвали много пъти. Тя трябва да бъде или самостоятелно министерство, защото извън България живее горе-долу около една трета от активното население в трудоспособна и фертилна възраст с български паспорти, и отделно, ако сложим и тези, които пък са част от българската общност в традиционните български земи, както и традиционната българска диаспора, може да се окаже, че извън България има толкова българи, колкото и в България в момента. Ето защо е задължително и наложително даже да има такова министерство. Ако обаче приемем, че няма, защото нашите евро-американски партньори няма да ни го разрешат това нещо, тъй като на нас политиката ни извън България трябва да бъде абсолютно скопена и по никакъв начин не трябва да се занимава със защита на българските малцинства, на българските мнозинства, примерно както е в случая с Македония, и така нататък, и така нататък, ако приемем, че това не може да стане, поне тогава, а и това сме го предлагали сигурно 100 пъти, да има един ресорен заместник външен министър – един заместник външен министър, който да има ресор българи зад граница. Няма по-просто и по-ефикасно средство за управление на този сектор от този. Така или иначе в момента Агенцията е в състава на Министерството на външните работи – определя се един заместник-министър, който е ресорен, а шефът на Агенцията му е пряко подчинен и всичко минава през него. Ето ти една типична централизация за централизираната наша държавна администрация, само че е странно защо това нещо не се прави. Кой ще е отговорен после, ако този съвет не си върши работата – министър-председателят, шефът на Агенцията за българите в чужбина или пък министърът на електронното управление, като и той фигурира вътре?! Много е важно и министърът на електронното управление да е ангажиран с българите зад граница! Въобще абсолютна мимикрия на дейност, безхаберие, некадърност, некомпетентност – типично за управлението на ПП-ДБ, и още от същото! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Костадинов, забравяте нещо много важно. Когато ги попитахте кой ще бъде отговорен, те Ви отговориха: ще има Секретариат! Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Костадинов, няма как да не се съглася с Вас в голяма част от Вашето изказване, с изключение на това, че Вие споменахте, че Агенцията за българите в чужбина вероятно не функционира добре. Не знам дали сте наясно, че Агенцията за българите в чужбина има бюджет и тя може да харчи този бюджет единствено и само в България. Тя не може да изхарчи и един лев в чужбина! Всичко това са проблемите, за които говоря, които съществуват в Закона за българите, живеещи извън страната. Няма как да имаме Агенция за българите в чужбина, която да трябва да координира всичките им действия и да не може да изхарчи дори един лев извън страната! Каква Агенция за българите в чужбина е тя тогава? Също така не мога да се съглася с Вас, че тя не бива да бъде под шапката на Министерството на външните работи. Според действащия закон в момента, а вече 24 години действа този закон, България по закон е длъжна да има заместник министър председател с ресор за българите в чужбина, но такъв няма. В случая най-вероятно има, защото Мария Габриел все пак е външен министър и най-вероятно ресорът съвпада, но това е специфичното стечение на обстоятелствата. Затова няма как да се съглася с Вас, че Агенцията не бива да бъде към момента към Министерството на външните работи. Това обаче не значи, че не съм съгласна с Вас, че тя не функционира, поради простата причина, че всички политики за българите в чужбина трябва да бъдат събрани под една шапка. Според мен това трябва да бъде наистина Агенцията за българите в чужбина, защото, ако имаме Министерството на правосъдието, което да определя удостоверенията за получаване на българско гражданство, Министерството на образованието, което се занимава с училищата извън страната, Агенцията за българите в чужбина, която да координира всички действия на българите в чужбина, и сега се създава още някакво нещо, което не е ясно какво е, за да може министрите да пътуват, а отделно от това имаме Министерство на културата с културните институти. Всичките тези разпръснати функции водят до нефункционалност! Такава е политиката на цялата ни държава – абсолютно нефункционална, за съжаление!

Господин Димчев, абсолютно сте прав. На въпроса тогава се отговори, че ще има Секретариат. С други думи, някоя секретарка ще отговаря – без значение мъжка или женска, за провеждането на политиката за българите в чужбина, което беше, честно казано, апотеоз на безсмислието на сегашното управление. Честно, наистина не разбирам защо го правят това нещо! Кого си мислят, че ще заблудят – българите в чужбина, че някой тук в тази зала си мисли, че това е някаква проява на загриженост към българите зад граница?! Абсолютен фарс! Сега, по отношение на това, което беше казано от госпожа Митова, аз още веднъж ще повторя: да, истината е, че наистина Агенцията за българите в чужбина има нищожен бюджет и в резултат на това има и нищожен щат, а поради тази причина няма как да очакваме от нея някакви грандиозни и свръхголеми резултати. Това не означава, че хората, които са вътре, нямат добри намерения, за да работят за българския национален интерес, а просто те са спънати коне. Това е причината. Преди малко го казах и пак ще го повторя: нашата външна политика и как да кажа, нашите дипломатически инициативи извън България са умишлено кастрирани и скопени от десетилетия насам! Ние не провеждаме своя собствена политика навън и примерите в това отношение са хиляди, да не кажа десетки хиляди! Безкрайно унизително е и честно казано, не искам да го коментирам в залата, защото е унизително за собствената ни държава. Казах го преди малко и пак ще го повторя: най-доброто решение е да имаме министерство за българите зад граница! Впрочем имаше един такъв момент. През 2009 – 2010 г. функционираше за кратко Министерство и имаше министър без портфейл, който тогава отговаряше за българите зад граница, и към него беше Агенцията за българите в чужбина, и това е вече покойният професор Божидар Димитров, а след това обаче това нещо не продължи. Забелязваме, че има една умишлена тенденция да се работи в посока на делегитимиране въобще на тази политика към българите зад граница – да се внушава, че тя едва ли не е нещо, което е излишно, че няма смисъл от него, че не трябва да му обръщаме чак такова голямо внимание. Нещо повече, представителите на нещото – ПП-ДБ, обясняваха как трябва да се прави много ясна разлика между българите, които са след 1989 г. – емигрантските общности, формирани на икономически принцип, и другите, които са от традиционните диаспори, давайки предимство на едните пред другите, което е абсолютно, абсолютно антибългарско по своята същност и по своя замисъл, защото не може да се дава предимство на едни българи пред други българи! Да, те имат своите специфики и точно поради тази причина ще кажа за десетохиляден път: трябва да има специално министерство, което да работи за всяка една общност, защото и българските общности зад граница, първо, не са хомогенни. Второ, има разлика примерно между българското малцинство в Гърция и в Беломорска Македония, българското малцинство в Турция или в Източна Тракия и българското мнозинство в Македония, или, както е известна напоследък, Северна Македония. Има огромна разлика пък между отделните емигрантски общности, включително на континентите, в които се намират. Има огромна разлика, ако щете, дори между поколенията вътре в една и съща емигрантска общност, на територията на една и съща държава! Това няма как да бъде регулирано нито от една агенцийка в момента, която има по-малко от 20 души персонал с нищожен бюджетец, който беше скопен, унищожен и умишлено натикан в ъгъла от правителството на Кирил Петков. Няма как да бъде регулиран целият този огромен проблем и от този така наречен съвет! Какво ще координира, като няма политика към българите зад граница? Какво ще координира? (Шум и реплики от ПП-ДБ: „Времето!“) Тези въпроси ги задавахме и не получихме отговор. Няма да получим и сега, между другото, отговорите и забележете, тук липсват министри! Нали имаме Координационен съвет с осем парчета вътре? Къде са министрите в момента? Къде са? Кой ще ни даде отговори? Няма кой! Дори когато приемахме този законопроект в Комисията, ние гласувахме против от ВЪЗРАЖДАНЕ и пак ще гласуваме. Тогава бяха пратили един заместник-министър, който се червеше и не знаеше какво да отговори! Типично за ПП-ДБ!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, няколко думи и от нас. Този законопроект на практика е абсолютно губене на време както и на администрацията, и на Министерството на външните работи, а най-вече на Народното събрание. Той е напълно излишен и единствената му стойност е за управляващата разглобка, вече мога да я нарека, защото просто изпълнява една от точките в злополучната им програма в сферата на външната политика, макар че там са заложени законодателни промени, но не е заложено точно какви. Тъй като този закон за българите, живеещи извън страната, има нужда от цялостна преработка и бих казал, от един напълно нов закон, който да бъде работещ, след като се убедихме, че вече 20 и колко години той не работи, за да си отбележат, че тази точка е изпълнена в програмата, предлагат най-простото, най-лесното – създаване на нова административна структура за девет месеца. За девет месеца не можахте да измислите нищо съществено за българите, живеещи извън Република България, и стигнахте до това да направим още един координационен съвет. На практика обаче този координационен съвет е напълно излишно да се прави с промени в Закона. По принцип ние знаем, че качеството на законодателството не е основната сила на сегашното мнозинство, но си е, както се казва, въпрос на законодателна хигиена да не вкарваш в закон неща, които спокойно биха могли да се направят и с решение на Министерския съвет – така, както е за всички останали координационни съвети, които се правят по различни политики. Освен това такива координационни съвети се правят, когато има нужда от координация на някаква политика, по която няма орган, който да я координира, а в случая ние имаме Агенцията за българите в чужбина. Какъв е смисълът да се прави този съвет, при положение че вече имаме една утвърдена административна структура, която би могла да бъде засилена, би могла да бъде по-добре финансово обезпечена? Правенето на дублиращи структури няма да подобри дейността, тъй като, когато няма политика, каквито и структури да направиш, политиката няма да се появи от само себе си и всъщност се разчита такава политика да бъде формирана от същите, които така или иначе вече отговарят за нея, а именно министърът на външните работи и респективно Агенцията за българите в чужбина. Сега, дали Агенцията за българите в чужбина трябва да бъде под шапката на Министерството на външните работи, аз съм един от хората, които – и като външен министър някога, и след това като човек, който се занимава с тази политика под различни форми, като опозиция и като управляващи, мога да кажа, че такава нужда на фона на администрацията, която им е в момента, наистина имаше, тъй като така или иначе политиката и основните дейности, връзката на българите в чужбина с България минава през дипломатическите представителства и респективно консулските преди всичко. Идеята да бъде под шапката на Министерството на външните работи беше свързана с това да се издигне в по-висок ранг тази политика и министърът на външните работи да има възможността да гарантира тази координация и да провежда и да подпомага тази политика чрез ангажирането на тази агенция през министъра на външните работи. За съжаление обаче, когато предлагаш политики, много често изхождаш от своя собствен ангажимент и своето желание да правиш реална политика за българите в чужбина. За съжаление, поредица министри не показаха особен интерес към това България да има активна политика към българите в чужбина – координирана, цялостна, системна, и оттам идва и този проблем, който отбелязаха и колегите, които се изказаха преди това. Аз виждам и по-голям проблем за това, което предлагате, тъй като, вместо да направите така, че Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, да заработи, да предложите механизъм, по който той да бъде формиран – впрочем, отварям една скоба да кажа, че вносителите на Законопроекта в обосновката даже изглежда не знаят, че той не функционира, защото начинът, по който се предлагат промените, изглежда така сякаш според тях той съществува, но не функционира добре. Не, той не съществува на практика, съществува в Закона изписано. Той на практика не съществува реално, но исках да кажа, че вместо да направите така, че този съвет да функционира, да ангажирате българите в чужбина в предлагането, правенето, формирането на политика за тях, Вие сега с промените в Закона всъщност ще постигнете нещо друго – ще изместите този национален съвет и ще фокусирате политиката в един координационен, административен, чисто административен съвет, който на практика няма да бъде ангажиран с това да отчита мненията, интересите, да ангажира с пряко участие българите в чужбина във формирането на тази политика, което аз смятам, че е напълно погрешно. Политика за българите в чужбина трябва да се прави заедно с тях, а не въпреки и без тях. И това е толкова ясен принцип, че не мога да разбера защо въобще стигаме до тази дискусия, която правим в момента. Трябва ни нов закон за българите, живеещи извън страната. Предлагам това, което е предложено сега, хайде да не го отхвърлите, но гласувайте „въздържал се“. Да не правим абсолютно излишни неща сега, особено на финала на едно управление, както така се очертава. Дайте шанс на следващото управление да намери верните политики. Това, което правим сега, просто е напълно излишно. Нашата парламентарна група ще гласува „въздържал се“ не за друго, ние считаме за абсолютно излишни тези промени, но за да не се счита, че под някаква форма се противопоставяме на някакви идеи, които са за българите в чужбина, ще се въздържим, което е на практика едно учтиво „против“. Призоваваме Ви и ГЕРБ, и „Продължаваме Промяната“ и ДБ, не подкрепяйте този законопроект. Нека да се върнем, както се казва, след месец, два, три и да направим нещо наистина смислено, а дотогава нека всички заедно да помислим: къде са парите за българите в чужбина, къде са програмите за тях, които обещавахте, къде е ангажиментът към тях. Като си отговорим на тези въпроси, тогава да стигнем и до законодателни промени. Благодаря.

Процедура!

Благодаря, госпожо Председател. Моята процедура е да отложим гласуването на този законопроект, докато не дойдат тук представители на Министерския съвет и не обяснят за какво става въпрос, тъй като седем министри фигурират в това решение и е редно да си понесат отговорността. И най-малкото поне – някой да дойде тук и да обясни. Благодаря.

И на разискванията.

И на разискванията.

Няма представител. Осем са по списък.

Обратно предложение! (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Липсват данни колко точно българи живеят в чужбина, но със сигурност те са поне два милиона, някои казват, че дори и три. С този законопроект управляващото мнозинство иска Съвет, който да координира политиките на българите извън страната, като доскоро, бивайки такъв, мога да Ви кажа, без да навлизам, разбира се, в рамките на популизма, че такива липсват. Ама хайде да не кажем липсват, но те не се чувстват там, в чужбина. Да Ви кажа ли защо? Допреди може би няколко месеца културните институти в чужбина бяха с бюджет 1 млн. и 100 хил. лв. Сложете ги на три милиона българи, или на два милиона, хайде, това са по 50 стотинки на човек в чужбина. 50 стотинки! Обидно малко. Обидно малко! Сега нека се замислим пред какво е изправена цялата държава – демографска катастрофа. Българите в чужбина са единственият генофонд, единствената възможност да възродим България и това може да стане само ако нашите сънародници се завърнат. И не само се завърнат, но и останат тук. В момента държавна политика в тази насока липсва. Казвам съвсем отговорно, такава политика в момента липсва. И на базата на това бездействие и неангажираност от държавните институции се създава нещо, което да координира тези политики, тоест координираме бездействието, безхаберието и неангажираността. Ами да Ви кажем кои всъщност участват – министърът на външните работи, министърът на правосъдието, министърът на културата, министърът на труда и социалната политика, министърът на вътрешните работи, министърът на образованието и науката, министърът на електронното управление плюс изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина, като, естествено, министър-председателят ще оглавява този съвет. В Комисията аз зададох въпрос: ако искам да попитам относно подобряване на административната услуга за придобиване на паспорти или натурализация, към кой министър точно аз по време на парламентарния контрол трябва да се обърна? Те ми казаха: към съответното министерство. Към кое? Към министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи, министъра на правосъдието, министъра на електронното управление, към кого точно? (Реплика от народния представител Антоанета Цонева: „А сега?“) Нека да не навлизаме в дебат, но това, което доктор Костадинов каза, че има нужда от министерство на българите зад граница, ние напълно го споделяме и нашата политика няма да се измени в тази посока, защото в момента е пълен хаос. Какво друго исках да кажа? Между другото, повечето неща бяха казани и от господин Вигенин, и от госпожа Митова, и от доктор Костадинов. За нас този съвет няма как да работи ефективно в този си вид, при положение че той изземва дори и функциите на Изпълнителната агенция на българите в чужбина. Единственото нещо обаче, което ще стане, ще се появи една допълнителна бюрократична обремененост или така наречените секретариати на изброените вече министри, поредните партийни калинки. И аз бих ги нарекъл партийни номенклатурчици, които трябва да получават някакви си заплати. ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепи този законопроект и няма да сме толкова вежливи като БСП. Ще гласуваме против. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димчев, не съм съгласен с Вас и това, което казахте, не е вярно. Политиката на „Продължаваме Промяната“ е насочена към повишаване на доходите, а повишаването на доходите, ако прочетете малко, ще разберете, че е свързано с подобряване на стандарта на живот в България и връщането на хората от чужбина, на българите от чужбина. До такава степен се е подобрила ситуацията в България, че миналата година за първи път имаме положителна миграция. И ако си проверите данните, ще видите, че осем хиляди българи повече са дошли в България, отколкото са заминали, така че за първи път имаме положителна миграция. Освен това, откакто управлява „Продължаваме Промяната“, средно европейският стандарт на живот в България се покачва с 3% на година, което означава, че в момента е на 62%. Като стигнем до 70%, опитът и данните показват, че това ще помогне повече български граждани да се върнат в България. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че, господин Димчев, разбирам, че Вие искате да сеете омраза, разделение, безпорядък, но това, което се случва в момента, е, че благодарение на редовното правителство на кабинета Денков нещата са по-добре и българите се завръщат в България. Благодаря.

Уважаеми господин Димчев, аз ще допълня това, което предходният репликиращ каза. Толкова са се подобрили нещата за „Продължаваме Промяната“ в България – конкретно за тях, толкова се е подобрил стандартът им на живот, че в неделя петимата се молиха на колене на Бойко Борисов да останат, да ги спаси и да им направи правителство.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Митев, аз съм един широкоскроен човек и мога да се съглася с някои неща, които казвате, само че да не изместваме дебата, защото този икономически подем, за който Вие говорите, ако го измерваме откъм покупателна способност, питайте или по-скоро идете в провинцията, а не в София и питайте хората как живеят. Питайте ги с колко живеят и после може да си говорим за това. Относно проблемите за българите в чужбина. Вие също сте живели, работили сте там. Сложете ръка на сърцето си и кажете колко пъти и как държавата Ви е помогнала оттук? Защото, доколкото сме запознати, а и Вие сте ни споделяли, може би българският не е говоримият език във Вашето семейство – у дома. Държавната политика трябва да е точно в направление, когато българите от чужбина се завърнат да бъдат реинтегрирани в системата. Тези деца, които се върнат, да не се чувстват чужди, защото голяма част от тях дори не говорят български, поне не на нивото на своите връстници, затова се чувстват по-отчуждени. Нужни са много промени навсякъде. За съжаление, те отсъстват именно под Вашето управление, господин Митев. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам в рамките на изказването да дам отговори на редицата за мен неоснователни нападки срещу предложението да има консултативен съвет за политиките за българите, които живеят извън страната, към премиера на Република България. На първо място, няма как да се съглася с използването на любимите и фалшиви алтернативни факти, които от тази страна на залата постоянно се предлагат, за да поляризират българското общество, а именно че някой някога в някакво обсъждане е казал, и то от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, че ние делим нуждите на хората, които са извън България и отдаваме по-голям превес на тези, които са от новата емиграция, за разлика от тези, които са в историческите общности. Длъжна съм да уточня, че ние никога не сме имали подобно отношение, камо ли пък някаква политика на сегрегация на тези общности. Точно обратното. Именно по време на нашето управление, тук ще се наложи да го дам този пример, беше променено Постановление № 103, което дава възможност на младежи от историческите общности да завършват висши училища в България, и бяха премахнати породени пречки в резултат на отдавнашното приемане на това постановление. Това е именно отношение към нашите исторически общности. По време на нашето управление – и преди, и сега – винаги, ако се погледнат числата, без да казвам, че тези бюджети са достатъчни – бюджетите за програми, свързани с българските исторически общности са били нагоре. Дори едно от последните решения, които Министерският съвет взе миналата седмица, засяга именно такава програма за развитие на организации, които се намират извън страната, с фокус отново върху Западните покрайнини например и Източното партньорство. Мога да продължавам с примерите достатъчно дълго, защото, смея да твърдя, познавам тази политика. Това като отговор, че някой се опитва да поляризира нашето отношение към хората, които живеят извън България. По отношение на това, че ние не забелязваме, че едва ли не Националният съвет не съществувал. Не, напротив, наясно сме, че Националният съвет не съществува, защото нито едно мнозинство от 21 години досега не успя да създаде този национален съвет, а това в основната си част е функция на парламента. Вие го знаете това, господин Вигенин. Знаете също така, че парламентът трябва да излъчи поне пет души, които са представители на българските общности зад граница, но 21 години това не се случва. Защо Вие досега не направихте каквото и да било по тази тема? Как да се излъчат тези пет души, които да са достатъчно репрезентативни, за да може този орган да работи? Това го хвърлям като предизвикателство към Вас, без да очаквам някакъв отговор. Това е само за да отбележа, че да, ние забелязваме, че Националният съвет съществува на хартия, но той не работи. Това усилие, което тук се прави, е докато не се намери рационален механизъм, по който да бъдат излъчени представителни за общностите хора, така че хармонично да може да съществува Националният съвет, и се предлага нещо, което е свързано в оперативен порядък с координацията на тези министерства, които са посочени в този списък неслучайно, а защото именно те имат в голяма степен отношение към тези политики. Нека изброя няколко числа. Например в Министерството на външните работи в бюджета за 2024 г. има над 4 милиона, които са свързани с политики, свързани с българите зад граница. В бюджетната програма на Министерството на образованието за обучението на българи зад граница – изучаването на българския език и на българската култура, защото чух някой тук, че такава препоръка дава, а това е програма, която съществува достатъчно дълго. Това е една от най-успешните политики, правени някога именно за българите извън страната – подкрепата на българските училища зад граница, които са се превърнали в част от нашата образователна система, това са – над 20 милиона има в тази бюджетна програма. Ако погледнем бюджета, който беше приет за 2024 г. за културните институти, той е 4 милиона, като 1 милион е за Северна Македония. Колко милиона ги пресметнахте дотук? Най-нормалното действие е да има координация, когато се предприемат тези действия, свързани с програмни бюджети, с оценяване. Тук искам да подчертая нуждите, които нашите сънародници зад граница имат, и да, тези нужди не са едни и същи за различните категории общности. Има различни необходимости в зависимост от това къде, колко време живеят, къде се намират и така нататък. Когато се предлага да се направи един координационен съвет към премиера, тук започват да се изтъкват аргументи, че по-добре би било да се направи нещо различно, което е с по-нисък ранг, във всички примери, които чух до момента, без да се заличава нито една от съществуващите институции до момента. Убедени сме, че създаването на такъв координационен съвет ще улесни изключително много работата, свързана с тези политики. И не, не е вярно, че политики няма и съответно няма какво да се координира. Напротив. От изброените дотук много малко примери, свързани с отделни бюджети, свързани с програмни инициативи, е ясно, че такива политики има. Това, което обаче няма и трябва да бъде признато, е, че ние нямаме единна координирана, целенасочена, фокусирана политика, свързана с ясно измерими постижими цели, свързани с нашите общности зад граница. Това е дефицит, който не е от вчера, не е и от днес, въпреки опитите и усилията, които правят различни министерства, този дефицит трябва да бъде посрещнат с конструирането на един такъв орган, без да казвам, че това е достатъчно. Това е възможност нуждите да бъдат оценени по-добре, ресурсите да бъдат насочени по-ефективно и отговорът, който българската държава дава по отношение на тази политика, да бъде качен на по-високо политическо ниво и като отговорност, и като възможности за въздействие. Искам да завърша с това, че идеята да има такъв съвет не е просто нечия приумица. В Четиридесет и седмото народно събрание Комисията за българите зад граница възложи на парламентарния център за изследвания да направи последваща оценка за въздействието на Закона за българите, живеещи извън страната, който е вече на 21 години. Един от основните изводи, който в този много задълбочен доклад, който беше приет от Комисията и беше подлаган на обществено обсъждане с редица заинтересовани страни, министерства, включително Агенцията, представители на българските общности, се каза, е, че има нужда от механизми за координация, защото тази политика е хоризонтална и не е фокусирана само на едно или две места. Последно. В Комисията отговорих, но явно колегите не са чули добре, защо министърът на електронното управление е в този координационен съвет. Защото, колеги, създаването на електронни услуги, достъпването на услуги от дистанция е едно от нещата, с което ние трябва да подобрим административното обслужване на нашите съграждани извън България. Ето затова и министърът е там, за да може електронното управление, електронната идентификация, всички свързани с тази политика реквизити да могат да бъдат адекватни и на нуждите на нашите сънародници зад граница. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Цонева, понеже споменахте Западните покрайнини, моля да ни обясните как така се случва, че господин Александър Димитров от Сдружение „Глас“ – Босилеград, е принуден всяка година да моли от всяка една парламентарна група по 1000, 2000 лв., за да си проведе Великденския фестивал? Ако толкова много ги подкрепяте българите в чужбина, защо този човек е унижен всяка година да моли за пари?

Благодаря, госпожо Председател. Господин Шопов, малко ме изпреварихте с въпроса си към госпожа Цонева, защото и аз имам подобен такъв. Тъй като става въпрос за увеличаване на средствата, които госпожа Цонева цитира, а Вие цитирате увеличаване на средствата за българите в чужбина, което Тошко Йорданов и група народни представители правим вече втори бюджет, а по отношение на парите, които са отпуснати към културния институт в Македония също е предложение на Тошко Йорданов. Радвам се, че оценявате нашите усилия да подобрим паричното обезпечение на проектите на българите в чужбина. Това говори, че можем да постигнем едно по-голямо мнозинство по отношение на Закона за българите, живеещи извън страната, вместо да създаваме подобни глупости като поредната административна единица, която да се занимава с някакви координационни функции. По отношение на това, което попита господин Шопов току-що, ние сме задали въпроса към министъра на външните работи защо тази година голяма част от проектите, които са били подадени по така наречената Програма за хуманитарна помощ към Министерството на външните работи от Западните ни Балкани, не са били удовлетворени, отговорът е следният: всъщност ние ги дадохме на Украйна – 60 хил. евро дадохме на Украйна от тази сума, които бяха отредени по приоритетна програма, средносрочната програма за болнично развитие „Хуманитарна помощ 2020 – 2024 г.“, затова голяма част от проектите в Босилеград не са били одобрени поради простата причина, че няма пари за тях вече…

А стига, бе! А Цонка друго каза!

…а тъй като тези 60 хил. евро, които трябваше да бъдат гласувани в залата по програма на ОИСР, бяха приети от залата, следователно за нашите българи извън граница няма пари.

Аз сега на теб ли да вярвам, или на Цонка?!

Аз държа в себе си бюджета на България за 2024 г. и тук много ясно е посочено следното число, госпожо Митова: „За подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина – 2 млн. и 100; за подпомагане на български общности, организации и инициативи на българи в чужбина…“ – става въпрос за един проект и програма, насочен повече към медиите на българи в чужбина – „…200 хиляди“. Исторически това е най-високият бюджет, който е даван някога, защото увеличението за българските исторически общности – това 2 млн. и 100 хил., е с 1 милион нагоре. Това показва ангажимент. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Хубаво е, че се случва тази дискусия, която показва ангажираността ни към проблема за българите в чужбина. В крайна сметка аз Ви предлагам, за да не губим повече време, да подкрепим Законопроекта на Министерския съвет, защото това, което той предвижда, е създаването на координационен съвет между министерства, което само по себе си не е лошо. След като министрите са преценили, и ние сме съгласни, че това е хоризонтална политика и е добре да има такъв координационен и комуникационен център, който да се състои от министри, нека да има. Не виждаме нищо лошо. Той не противоречи са Националния съвет, не се преплитат, не се дублират, така че наистина бих Ви помолил да подкрепим Законопроекта в този му вид. Изкушавах се да предложа или да Ви споделя, че бихме направили някои предложения между първо и второ четене, но няма да направим такива, защото сам по себе си Законопроектът на Министерския съвет е ясен и завършен, предвижда се създаването на съвет и нищо повече, и няма нужда в момента да го разводняваме между първо и второ гласуване, а просто да го подкрепим. Но аз мисля, че трябва да посветим, колеги, специално внимание на този закон, защото той е важен и защото трябва да го прочетем 21 години, както казаха колегите, след като е приет. Той е приет през 2000 г. в съвсем друг исторически контекст и обърнете внимание, той се казва „Закон за българите, живеещи извън Република България“. Значи, към 2000 г. е имало много българи, които са живеели извън територията на Република България, които не са били български граждани, и цялата концепция на Закона е изградена върху това, че говори за българи, които не са български граждани, а са просто българи по произход. Този закон във втория си член дава дефиниция на произход – много важна дефиниция, между другото. Аналогична дефиниция има и в Закона за българското гражданство, тоест ние вече започваме да имаме едно дублиране и преплитане на двата закона – Закона за българите, живеещи извън територията на Република България и Закона за българското гражданство. И този дисонанс трябва да бъда отстранен. Ако прочетете внимателно Закона, ще видите, че той в една голяма своя част казва какви са правата на българите, живеещи извън България, когато дойдат в България. Пак казвам, концепцията е била българи, които не са български граждани, да имат права като на български граждани, само че в момента ситуацията ми се струва, че е такава, че повечето българи, живеещи извън България, са вече български граждани и няма нужда този закон да урежда какви права имат те в България, защото те са си просто български граждани. Втората част на Закона пък урежда ангажиментите на държавата към българите, живеещи извън България, тоест към българските общности, и това, пак казвам, е било насочено към общности, които се състоят не от български граждани, само че в момента те са български граждани. Искам да кажа, за да не става много сложно, че половината от този закон според мен, касаеща правата на българите, когато влязат в България, трябва да бъде сериозно преразгледан, защото те вече са български граждани в по-голямата си част. Ако има някакви малки групи българи, които все още не са български граждани, ние трябва да помислим дали по ускорен ред те могат да станат български граждани, или да се намери някаква друга форма на тяхна обвързаност с българската държава. Така че на мен ми се струва, пак казвам, дискусията е полезна, защото тя откроява критичните пунктове, и аз просто искам да Ви посоча още един в тази връзка според мен, а именно че философията на Закона трябва да бъде преосмислена и евентуално да бъде целият преразгледан, но Ви моля, и се връщам на първоначалната си теза, Законопроектът на Министерския съвет, който предвижда създаването на координационен съвет между министри, нека да бъде подкрепен сега, няма да правим предложения между първо и второ гласуване и се надявам, че този координационен съвет, който бъде създаден, между другото, може да бъде полезен и за тази дискусия, чието начало сега ми се иска да поставим за в бъдеще. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Чолаков, всъщност Вашите аргументи са по-скоро в посока да не приемаме този законопроект така, както е предложен, тъй като приемането на промени само в тази част, която, пак да кажа, е излишна, означава, че индиректно ние потвърждаваме отново философията на този законопроект, а както аз споменах, и колегите, той, ако не е изцяло нов закон, има нужда от много съществена преработка. Вие казахте част от аргументите в тази посока. Затова аз предлагам все пак да отхвърлим или да не подкрепим така направените предложения. Отново да кажа, Вие добре знаете също, че такъв координационен механизъм по принцип се създава не с промени в Закона, а с решение на Министерския съвет, има – да не кажа десетки, но не малко такива координационни съвети, които функционират нормално, някои от тях всъщност вече не функционират, но други съществуват, функционират, и това се прави с решение на Министерския съвет с цел да има и необходимата гъвкавост, а не всеки път да преминаваме към промени в Закона. И бих предложил, на фона и на казаното от госпожа Цонева, да включите и създаването на този национален съвет, изборите на неговите членове и председател, в разговорите по отношение на регулаторите и органите, които трябва да бъдат създадени или попълнени сега, когато вероятно продължавате преговорите за следващите девет месеца на това злополучно управление. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Чолаков, понеже дебатът е на първо четене, аз бих искал да коментирам Вашето изказване с един по-общ въпрос. Имам усещането, ще го кажа възможно най-меко, че по отношение на политиките за българите в чужбина цари известна сингулярност в българската администрация – прекалено много хора се занимават с едно и също нещо, резултатите не са от най-радващите. Между другото, като говоря за сингулярност, да изтъкна, че далеч преди експеримента на Шрьодингер с котката мъдрият български народ е открил това явление с израза „Ни жив, ни умрял.“

Има и още изрази!

Та, ни жива, ни умряла е българската политика по отношение на българите в чужбина, ми се струва, и моят въпрос е съвсем конкретен: дали не е време да използваме дебата около този закон и да помислим просто за създаване на министерство?

Еее, разгеле!

Министерство на българите в чужбина има всички основания да съществува, диаспората ни е вече достатъчно голяма, историческите места, населени с българи, също се осъзнават, искат подкрепа от България все повече и повече. Имаше един такъв опит, мисля, че в първия кабинет на Борисов, с министър без портфейл, той започна с някаква положителна посока, след това отново се върнахме в сегашното състояние. Не съм сигурен, че този орган, който сега създаваме с този закон, ще изиграе ролята на министерство. Това бих искал да коментирате. Благодаря.

Благодаря Ви. Колеги! Господин Дилов, изненадващо предложение, но всъщност разумно. Аз лично винаги съм бил привърженик на персоналната отговорност. И Вие сте съвършено прав, че ако съществува министерство за българите в чужбина, то това би означавало персонифициране на отговорността и дето се вика, ще знаем човека, който отговаря и на когото могат да бъдат задавани въпроси. Все пак обаче си мисля, че има резон и в Законопроекта, в предложението на Министерския съвет, защото, както казаха преждеговорившите, това е хоризонтална политика и дори и да има министър, както Вие предлагате, той пак ще трябва да си комуникира с всички тези хора, тоест към него трябва да се създаде същият съвет от представители на всички други министерства, но за една бъдеща дискусия, разбира се, защо не. Пак казвам, в момента по-добре да не губим и парламентарно, и административно време, да се съгласим да се създаде този съвет, който със сигурност ще подобри комуникацията между министерствата по този въпрос. А и в крайна сметка, разписвайки отговорните министри в отделните сектори, ние ще знаем, живот и здраве, кого да викаме и на кого да се задават въпроси по един или друг аспект на политиката за българите в чужбина. Колкото до изказването на господин Вигенин, или въпроса, или репликата на господин Вигенин, господин Вигенин, няма да се повтарям за четвърти път, но изложих аргументите защо според мен този съвет няма пречка да бъде създаден. Аз ще го подкрепя, предполагам, че и моите колеги също, което не отменя дискусията, която трябва да водим в бъдеще и за която ще ни трябва експертният потенциал, включително на министрите, които сега ще включим в съвета. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, смятам, че основното послание на този законопроект е, че българските граждани, независимо къде се намират, са най-ценният ресурс на нашата страна и затова България трябва да мисли дългосрочно и да се грижи за своите граждани зад граница, а и за всички български исторически общности, затова считам, че и този законопроект на първо четене трябва да бъде широко подкрепен. Критиците на Закона досега посочват именно необходимостта от координация между органите, които имат отношение към политиките, които са свързани с българите в чужбина. Нека да посоча и от мотивите в самия законопроект, че той цели да направи именно това – да координира, като се вижда, че той също така трябва и да синхронизира дейностите по програми и проекти, които са насочени към българските общности и техните организации извън страната, именно част от въпросите, които бяха адресирани до колегите преди мен. Този съвет, който, отново казвам, е за координация на политиките, трябва да формулира и цели, и задачи, които да са насочени към политиките на българските общности. Именно затова смятам, че не си противоречат тезите, изказани досега. Да, трябва да бъде попълнен и другият орган, който съществува в момента, на законодателството, а именно Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, но това не пречи към момента да направим това, с което разполагаме като механизми и като налични ресурси, за да координираме по-добре и да насочваме по най-добрия начин ресурси, политики, програми, насочени към това за подпомагане на нашата българска общност. За мен заключението от Доклада е, че всички целим едно и също за това българите в чужбина да са по-свързани с България, да направим успешни и ползотворни политики за тях, които да бъдат добре обмислени, координирани между различните ведомства, затова призовавам и критиците на Законопроекта да го подкрепят на първо четене. Могат да правят предложения и в други закони, които бяха представени, и предложения към този законопроект. Смятам, че целите, които той си поставя, всъщност съвпадат с целите, които бяха изложени дотук и от останалите колеги. Благодаря.

Уважаема госпожо Симеонова, уважаеми колеги! Имаме пример за хоризонтална политика, която има нужда от координация. В този смисъл предложеният законопроект действително ще бъде една положителна стъпка. Моята реплика към Вас е, че това не е основната критика – липсата на координация. Моето мнение е това, което аз съм правил като анализи, което съм чувал, участвал съм в много срещи с представители на българската общност, на ежегодните срещи в Министерството на външните работи, които се провеждат с посланиците. Основната причина е липсата на институционална инициатива и липсата на бюджет. Ако не го знаете, сега е добре да го изследвате и да го научите това нещо. В последните две години бюджетът за българските неделни училища зад граница не беше увеличен и тяхното финансиране изостава, ако има институционална инициатива на отделните министри, дори и в режим на липса на координация, ако има бюджет, нещата се случват. Ще Ви дам пример с финансирането на българските неделни училища. През 2009 г. те бяха 50 самосъздали се организации от местните общности от родители и учители и за 10 години те се увеличиха до 350. Това е уникална мрежа, която друга страна няма. Мрежа, която се увеличи благодарение на това, че държавата прояви такава институционална инициатива, или по-точно едно министерство – Министерството на образованието и науката, прояви такава институционална инициатива и създаде нормативен акт, без дори да има първично законово основание, нормативно задължение в закон, направи тази мрежа, тя укрепна и около тези неделни училища не просто се обучават ученици, а те станаха средища на българщината в чужбина. Това е един пример как се случват нещата, когато има малко бюджет и когато има институционална инициатива. Пак казвам, това е уникална мрежа и тя се случи, разбира се, основната причина не е Министерството на образованието, основната причина са родителите, учителите, които желаят да запазят връзката на децата си с родината, езиковата връзка на децата с родината, и един такъв пример би могъл да се екстраполира. Така че не съм съгласен, че основната липса е на координация. Да, координацията трябва да се подобри, но основната липса е на инициативност и на бюджет. За съжаление, блестящият финансов министър, който имаме – Асен Василев, не чу гласовете за увеличаване на средствата за политиките на българите зад граница. Аз много се надявам Вие като представител на тази парламентарна група, от която и той е бил излъчен, съответно е съпредседател на една от политическите сили, да кажете на господин Василев, че следващия път ще е важно да има бюджет, и понеже сте много загрижени за тази политика, ще е важно да бъде увеличен бюджетът за тези дейности, особено когато са работещи. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вълчев, благодаря за конструктивния коментар. Съгласна съм с Вас. Трябва да има отговорност и затова смятам, че е много полезно, че има председател на Съвета, който е или министър-председателят, или определен с негова заповед член на Министерския съвет. Така може да се търси отговорност не само за координацията, но и за бюджета, и за всички свързани дейности и политики в чужбина. Примерът, който дадохте, е изключително важен, а именно как да подкрепяме общността – от неделни училища и въобще училищата, които подкрепят нашите сънародници в чужбина. И да, именно този съвет и решението, което той може да вземе за конкретни политики, за конкретен бюджет, който е необходим, и това обосноваване в пряка свързаност и координация с всички други министри и Министерския съвет, самата Изпълнителна агенция за българите в чужбина и министър-председателят вярвам, че ще доведе до това. Колкото в лично качество, изключително много подкрепям това да има и по-голям бюджет, и повече възможности именно за развитие на нашата мрежа от неделни училища. Считайте, че съм един от радетелите на такива политики и на това да осигуряваме по-голям бюджет за тях. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 49-454-01-14, внесен от Станислав Анастасов, Младен Шишков и Татяна Султанова на 12 февруари 2024 г., приет на първо гласуване на 21 февруари 2024 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В Глава пета се създава Раздел IIIa с чл. 70а – 70в: „Раздел IIIa Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите Чл. 70а. (1) Вносът на стоки, обхванат от МКВЕГ, на територията на Република България се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/956. (2) За получаване на статус на одобрен декларатор по МКВЕГ вносителят или косвеният митнически представител по смисъла на чл. 18 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013) подава чрез регистъра на МКВЕГ заявление до изпълнителния директор на ИАОС по реда на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/956. (3) Изпълнителният директор на ИАОС в срок 14 дни от получаването одобрява заявлението по ал. 2 при условията на чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/956. Решението за одобрение съдържа информацията по чл. 17, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/956 и се вписва в регистъра по МКВЕГ. (4) Изпълнителният директор на ИАОС определя с решението за одобрение по ал. 3 размера на обезпечение под формата на банкова гаранция, дължимо в случаите и при условията на чл. 17, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2023/956. (5) Изпълнителният директор на ИАОС отнема с решение статуса на одобрен декларатор по реда и при наличие на условията по чл. 17, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2023/956. (6) Решението за отнемане по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение. Чл. 70б. (1) Всеки одобрен декларатор по МКВЕГ в сроковете по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/956: 1. подава чрез регистъра на МКВЕГ до изпълнителния директор на ИАОС декларация по МКВЕГ за предходната календарна година по реда и условията на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2023/956; общите съпътстващи емисии, които се обявяват в декларацията по МКВЕГ, се верифицират съгласно наредбата по чл. 5, т. 2 и Регламент (ЕС) 2018/2067; 2. връща чрез регистъра на МКВЕГ определен брой сертификати по МКВЕГ по реда на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2023/956. (2) Одобреният декларатор по МКВЕГ в края на всяко тримесечие поддържа по партидата си в регистъра на МКВЕГ сертификати по МКВЕГ, съответстващи на най-малко 80 на сто от съпътстващите емисии, определени в съответствие с приложение IV от Регламент (ЕС) 2023/956, за всички стоки, които е внесъл от началото на календарната година. (3) Изпълнителният директор на ИАОС може да направи преглед на декларациите по МКВЕГ при условията и по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/956. При констатирани несъответствия в декларацията по ал. 1, т. 1 или недостатъчен брой върнати сертификати по ал. 1, т. 2 изпълнителният директор на ИАОС се произнася с решение по реда на чл. 19, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2023/956, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 70в. (1) Продажбата на сертификати по МКВЕГ се осъществява на обща централна платформа на одобрени декларатори по МКВЕГ по реда на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2023/956. (2) Обратното изкупуване и отмяната на сертификати по МКВЕГ се извършва по реда и условията на чл. 23 и 24 от Регламент (ЕС) 2023/956. (3) Графикът, управлението и други аспекти, свързани с управлението на продажбата и обратното изкупуване на сертификати по МКВЕГ, се уреждат с делегиран акт на Европейската комисия.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Създава се чл. 81а: Чл. 81а. (1) За неизпълнение на изискванията на чл. 70б, ал. 1, т. 2 на одобрения декларатор по МКВЕГ се налага имуществена санкция, като за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е върнал сертификат, имуществената санкция е в размер на 200 лв., умножено по съотношението на европейския индекс на потребителските цени за годината на вноса на стоките, публикувани на интернет страницата на Евростат. (2) На лице, което не е одобрен декларатор по МКВЕГ, което внася стоки на територията на Република България, в нарушение на чл. 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/956, се налага имуществена санкция, като за всеки сертификат по МКВЕГ, който лицето не е върнало, имуществената санкция е в размер от три до пет пъти размера на имуществената санкция по ал. 1, приложима през годината на въвеждане на стоките.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като думата „пар.“ се заменя с „параграф“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като в ал. 1 думите „по реда и условията“ се заменят с „при условията и по реда“; в ал. 2 думата „пар.“ се заменя с думата „параграфи“ и в ал. 3 думите „по реда и условията“ се заменят с „при условията и по реда“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3 относно чл. 70а, ал. 2, 3, 4, 5 и 6, който влиза в сила от 31 декември 2024 г., и § 3 относно чл. 70б и 70в, и § 4, които влизат в сила от 1 януари 2026 г.“

Колеги, аз, как да кажа, в кръга на недомислиците, които се получават в това Народно събрание, просто вижте какво гласуваме: Закон за ограничаване изменението на климата. Ние гласуваме да ограничим изменението на климата. Не знам кой е писал това заглавие на този закон. Можеше да е „Закон за ограничаване на дейностите, които вредят на климата“, но ние приемаме закон да ограничим измененията в климата. Какво да Ви кажа? Наистина ще се въздържа на това заглавие, защото, който го е писал, е някъде в левия крачол на господ. (Смях от ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 1, изречение шесто от ПОДНС правя предложение срокът за писмени предложения между първо и второ гласуване по Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето да бъде удължен с три седмици, тоест да бъде максималният срок от 28 дни. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за дейността на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество в Четиридесет и деветото народно събрание за периода май – декември 2023 г. Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество съгласно чл. 23, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внася Доклад в рамките на Четиридесет и деветото народно събрание, отразяващ дейността ѝ в периода от май до декември 2023 г. I. Организация и дейност на Комисията Комисията осъществява дейността си в няколко направления: – обсъжда постъпилите законопроекти към нея, както и програми и доклади, внесени за разглеждане и приемане; – взаимодейства с неправителствените организации; – подпомага дейността на Обществения съвет; – участва в различни събития и обществени обсъждания; – разглежда жалби, сигнали, граждански инициативи, петиции, предложения и други, внесени от граждани и организации по различни проблеми и теми. В Комисията работят четирима главни експертни сътрудници. Към нея е сформиран Обществен съвет, чиято роля е да осигурява участие на широк кръг неправителствени организации и представители на гражданското общество. Целта е да бъдат изразени различни експертни мнения, становища и предложения по поставени общественозначими теми. II. Заседания За изминалия период са проведени девет заседания, на които са разгледани и приети, както следва: – Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.; – Правила за избор на членове на Обществения съвет към Комисията; – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 49-302-01-10, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. – първо гласуване на 31 май 2023 г., и създаване на работна група; – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 49-302-01-10, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. – второ гласуване на 25 юли 2023 г.; – Окончателно гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация в пленарната зала на 15 септември 2023 г.; – Годишен доклад на Омбудсмана на Република България за 2022 г.; – Вътрешни правила за работа на Комисията; – Избор на председател на Обществения съвет към Комисията; – Утвърждаване на Правила за работа на Обществения съвет към Комисията; – Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.; – Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 49-302-01-63, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2023 г. III. Взаимодействие c неправителствените организации 1. Работа с неправителствени организации. Обществен съвет. На заседание на Комисията на 18 май 2023 г. бяха приети Правила за избор на представители на неправителствени организации за членове на Обществения съвет. Правилата допускат неправителствени организации с поне тригодишен опит да номинират свой представител за член на Обществения съвет. Всяка организация имаше възможността да подаде заявление в едномесечен срок в една от определените от Комисията 21 области на компетентност. Поканата към неправителствените организации беше публикувана на интернет страницата на Народното събрание и в портала на неправителствените организации. Крайният срок беше удължен до 31 август, чрез което бе предоставена тримесечна възможност на желаещите организации да се включат. Съгласно приетите правила от Комисията на 24 юли 2023 г. на интернет страницата на Народното събрание в подразделението на Комисията беше публикуван списък с допуснатите организации. Последва процедура за избор на представител от всяка област на компетентност за член на Обществения съвет. В седемдневен срок неправителствените организации от всяка област на компетентност трябваше да излъчат един свой представител и негов заместник за член на Обществения съвет. На 14 септември 2023 г. се проведе редовно заседание на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, на което се утвърди съставът на Обществения съвет към Комисията. Предложената процедура от страна на Комисията за избор на представители в Обществения съвет беше оценена от неправителствените организации като демократична, прозрачна и успешна. Въпреки разбираемото желание на всяка една организация да наложи своя номиниран кандидат, в хода на проведените срещи се установиха диалогични, консенсусни и партньорски взаимоотношения, което показа висока култура на общуване между неправителствените организации и готовност за съвместна бъдеща работа. На две от проведените събрания организациите не успяха да постигнат договореност за свой представител и заместник-представител в Обществения съвет. В този случай, съгласно процедурата, изборът на представител беше направен от Комисията съгласно приетите правила. Всяка от организациите може да присъства чрез един свой представител на заседание на Обществения съвет и да изрази мнение без право на глас. Всички организации са на мнение, че в неправителствения сектор съществува сериозна експертиза, която при добре структурирана и организирана работа на Обществения съвет може да доведе до качествено нови взаимоотношения между законодателния орган и обществения сектор. 2. Участия в събития и обществени обсъждания. Комисията участва в различни събития и обществени обсъждания по покана на различни неправителствени организации, които търсят нейното съдействие при разрешаването на проблеми и въпроси, важни за обществото. Така също и организира изслушвания и дебати между всички заинтересовани страни по различни проблеми, които бяха поставени от гражданите чрез неправителствените организации, които ги обединяват. Някои от тях са, както следва: – 21 септември 2023 г. председателят на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество Валентин Тончев взе участие в откриването на изложба „По-силни от думите“, която бе представена в Народното събрание; – 25 септември 2023 г. – среща на председателя на Комисията с представители на Сдружение „За Княжево“; – 26 септември 2023 г. – среща на председателя на Комисията с еврейската организация в България „Шалом“ и Американския еврейски комитет; – 26 септември 2023 г. среща на председателя на Комисията с организатори на Национална гражданска инициатива „Един грам Живот“; – 2 октомври 2023 г. – Председателят на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество Валентин Тончев взе участие във форум „История и бъдеще – обекти на ЮНЕСКО в България и Италия“, панел „Гражданското общество и културното наследство“, проведен в Националния исторически музей; – 16 ноември 2023 г. Комисията на свое редовно заседание изслуша пациентски организации, свързани с борбата с диабета, по повод 14 ноември – Световен ден за борба с диабета. IV. Работа с граждани и граждански организации Важна част от дейността на Комисията е и работата с граждани. За периода са постъпили над 56 жалби, молби, граждански инициативи и сигнали. В това число влиза и броят на повтарящите се жалби, в които се предоставят нови данни и обстоятелства или се изразява недоволство от отговорите на компетентните институции. Същите се завеждат към преписката на жалбоподателя и повторно се обработват, като се проучват новите факти и аргументи и отговорите на институциите. В писмата, изпратени до компетентните органи, настояваме, освен за отговор до Комисията, за всички действия по поставените проблеми да бъдат информирани и жалбоподателите. 1. От началото на мандата на Четиридесет и деветото народно събрание в Комисията има постъпили пет петиции: – На 16 април 2023 г. с вх. № КПУГ-49-353-28-37 е регистрирана онлайн петиция „За обявяване на защитена местност „Поречие на река Ботуня“. Петицията е подкрепена от 208 жители на село Палилула и село Охрид, област Монтана. В искането си те настояват да се забрани изсичане на крайречната растителност, добивът на инертни материали, замърсяване на водите и територията с битови и промишлени отпадъци, както и използване на земите за строителство. Петицията бе насочена към компетентната институция – Министерството на околната среда и водите, което също е било сезирано. Със Заповед от месец юни 2022 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – град Монтана, е назначена комисия, в която са взели участие представители на вносителите на предложението. Същата е взела решение да предложи на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за обявяване на защитена местност „Поречието на река Ботуня“, като в границите на защитената територия да не се включва един от предложените поземлени имоти, намиращ се в землището на село Портитовци, община Бойчиновци, поради обстоятелството, че в по-голямата си част същият попада в поречието на река Осогово и в него попадат съществуващи хидротехнически съоръжения. Месец по-късно със своя заповед министърът на околната среда и водите обявява за защитена местност „Поречието на река Ботуня“ в землищата на село Охрид и село Палилула, община Бойчиновци, област Монтана, с площ 345,816 дка, в съответствие с решението на горепосочената комисия. Вносителите на Петицията са информирани за предприетите действия и резултат. – На 8 август 2023 г. в Комисията е получена онлайн петиция „За спиране на безнаказаното насилие в България“, с вх. № КПУГ-49-353-28-38, подписана от 707 български граждани. Петицията съдържа искания към изпълнителната власт, към председателя на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество и парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, във връзка с езика на омразата и насилието по полов, етнически, расов, верски, социален и друг признак. Петицията беше предоставена на конституирания Обществен съвет за обсъждане, предложения и изразяване на становище по посочените проблеми и петиции от граждани и организации. – На 28 септември 2023 г. в Комисията е получена онлайн петиция, стартирана на 18 септември 2023 г., подписана от повече от 200 души, които искат осигуряване на денонощно метро за гражданите и гостите на град София с интервал на движение на всеки 30 минути в периода от 00,00 до 05,00 ч. Жителите се обръщат с молба за съдействие и излагат аргументи за включването на линии на метрото в нощния обществен транспорт на столицата. Същата е изпратена по компетентност до Столичната община за изразяване на становище. Получен отговор от „Метрополитен“ ЕАД. Вносителите на петицията са информирани. – На 1 ноември 2023 г. е постъпила петиция с искане „Оставка на Васил Василев – директор на Народен театър „Иван Вазов“. Същата е подкрепена от 1700 български граждани. Петицията е изпратена за предприемане на необходимите действия до компетентните органи. – На 14 ноември 2023 г. Комисията е сезирана с петиция, съдържаща искане „За увеличаване на паричното обезщетение за отглеждане на дете през втората година и обвързване на обезщетението за отглеждане на дете през втората година на майчинството с размера на минималната работна заплата“. Петицията е изпратена за предприемане на необходимите действия до компетентните органи. Взаимодействието и координацията с органите на държавната и местната власт е от съществено значение за ефективността и работата на Комисията. За съжаление, не можем да дадем еднозначно положителна оценка в това отношение. В много случаи се сблъскваме с формализъм, бюрократичен подход и подценяване на проблемите. Вярно е, че в повече от случаите срещаме разбиране и съдействие, но продължават примерите за прехвърляне на отговорност между институциите, за забавяне и отлагане на отговорите и решенията, за пренебрегнати позиции и решения на Народното събрание. 2. Към председателя на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество се обърнаха представители на граждански организации, както и неправителствени организации – членове на Обществения съвет, които изложиха конкретни проблеми. Част от тях бяха придвижени чрез упражняване на парламентарен контрол на ресорните министри под формата на: – Питане относно приоритетите и финансовия механизъм за подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за 2023 г. и 2024 г. и работата на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет; – Въпрос в областта на здравеопазването относно терапии, които да се финансират от НЗОК, за пациенти с онкологични заболявания; – Въпрос за разработване на Законопроект за доброволчеството в изпълнение на Програмата за управление на Република България в периода юни – декември 2024 г. V. Заключение Досегашната дейност на Комисията дава основание да се направи обобщението, че тя е реалната и непосредствена връзка на гражданите с Народното събрание. Като изразител на надеждите им за ефективна помощ и решаване на проблеми във всички сфери на обществения живот Комисията успява да помогне на голяма част от тях. Председател на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество Валентин Тончев.“ Благодаря.

Благодаря за уточнението, господин Председател. Да, искам да взема отношение по Доклада на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество. Доста гръмко име, което, за съжаление, не отговаря на съдържанието на дейността на Комисията, и това не е критика към настоящата комисия, а въобще от създаването ѝ до момента. Аз имам други очаквания като човек, идващ от гражданското общество, към дейността на тази комисия, най-вече името на Комисията някак си реферира към прякото участие, към Закона за прякото участие, формите, които са предвидени там. Интересно е, че нашата комисия – аз съм редови член на тая комисия, не взе никакво отношение към нито едно от предложенията за поправка на Закона за референдумите, както и Закона за прякото участие, както и към предложението за конкретен референдум. Някак си на мен ми е логично да вземе отношение тази комисия, разбира се, в случая има формални причини и причините са, че тя не е водеща по тези законопроекти, които имам предвид, а е само участваща и при отсъствие на мнение от водещата комисия тя се смята за извинена да няма мнение. Основната причина, поради която взех думата да изразя отношение обаче, е една форма на гражданско участие, която се нарича Национална гражданска инициатива. Ние сме заблудили – и тук не греша в използването на тази дума, заблудили сме гражданите, че те могат да направят нещо дори по-силно от петиция – с петициите, мисля, че нашата комисия се е справила много добре, което се нарича инициатива и което е продължение на правото на предложения от Конституцията. Между другото, правото на петиция е най-старото политическо право. Може би се сещате за Магна Харта, в която то се появява за първи път през 1215 г. Не искам да бъде поучителна – Магна Харта няма нищо общо с магнит, разбира се. Та, това право на предложение или на петиция е надградено впоследствие през 19 и 20 век с инициативата „Референдум и отзоваване“. Нашата национална гражданска инициатива има много строги изисквания за форма. Значи, изискваме определена бланка, всички лични данни, едва ли не и здравен статус на гражданите, които ще подпишат, искаме учредително събрание от 50 души, искаме подписката да бъде в структуриран електронен вид и след това, когато тази подписка с предложението на гражданите се озове тук – правото им на предложение, те са формулирали някакво предложение, ако по някаква причина, както се случи в няколко парламента, те бъдат прекратени предсрочно, просто подписката, инициативата в случая, отива в коша. Така се е случило с осем такива инициативи в предходните кратки парламенти, една от които подкрепена от 20 хиляди граждани. Мисля, че това е крайно обезсърчаващо и ерозиращо за демокрацията – ние да не уважаваме 20 хиляди подписа и да не разгледаме. Защото това, което се иска от нас, това е инициатива за дискусия, за предложение само, което ние да дискутираме. Това е доста високомерно от страна на законодателите – да бъдат хвърлени такива предложения в коша. Затова аз съм се погрижила в новия законопроект, който съм внесла, за прякото участие, за промени там, да има континуитет между парламентите, ако се случват такива предсрочни прекратявания. Но този парламент, както и предишните, не изпълнява изискването на чл. 52 и неговите алинеи относно разглеждане на предложението на гражданите, излизане с решение, информиране на инициативния комитет и публикуване на решението на страницата на Народното събрание, както и в някаква национална медия. Това е изрично написано в чл. 52, ал. 1 и ал. 3. Аз не съм забелязала нито едно Народно събрание досега да изпълни Закона, който самото то е приело. В момента и в това Народно събрание има – аз поне знам за две, трудно мога да ги преброя, защото те за разлика от инициативите за референдум, където имаме регистър, националните граждански инициативи не присъстват в никакъв регистър и в никаква страница. Така че аз знам за две инициативи, които са от август и по-рано миналата година, тримесечният срок отдавна е изтекъл и ние не сме предприели нищо по тях – да информираме инициативните комитети и да имаме някакво – дори да им напишем, че ще вземем за сведение Вашето предложение, когато разглеждаме този законопроект, към който се отнася инициативата Ви. Във връзка с това съм повдигала въпроса на заседания на Комисията, пожелах и тук да го повдигна, за оформяне на правила, както направи Европейският парламент – допълнителни правила за разглеждане на европейската гражданска инициатива, която по същество е също инициатива за обсъждане и регламентира точно реда, по който се процедират тези инициативи. Мисля, че и ние в Комисията, но и в Правилника на Народното събрание трябва да напишем какво правим с тези инициативи – дали само Комисията за прякото участие ги процедира, защото те могат да се отнасят до други ресори, в които тя не е компетентна, въобще ни е необходима регламентация, ако се отнасяме сериозно към правото на инициатива на гражданите. Аз се радвам, че с петициите нещата са добре. Ето, помогнали сме на село Палилула да направи защитена местност – това е супер success story – история на успеха, както биха казали на едно друго място, но с националните граждански инициативи, където изискванията на Закона са много големи, ние нищо не предлагаме като действия от страна на парламента като орган, към който е отнесена тази гражданска инициатива. Апелирам при внасяне на такова предложение – аз лично бих внесла предложение за правила във връзка с процедирането на националните граждански инициативи към парламента, ако има технологично време. Надявам се на Вашето съдействие – да подобрим нещата в посока на гражданите да имат реални права и да изпълняваме Закона. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Госпожо Божинова, първо, имате лично цялото ми уважение за Вашата позиция, която заехте по повод референдума на ВЪЗРАЖДАНЕ. Но когато Вие цитирате подписки с 20 хиляди човека, държа да напомня, че тази комисия през миналата година имаше една важна задача и тя беше Референдумът за запазване на българския лев, подписан от над 600 хиляди. Ние 20 хиляди ги събирахме буквално за един ден в продължение на три месеца. Иначе аз ще се съглася с Вас. Тази комисия трябва да заеме по-важна функция изобщо в българското Народно събрание. Доколкото реалните проблеми на гражданите – това, което стига до мен като народен представител, предполагам, че и колегите от другите региони, не само от Перник, това са проблемите на хората с ЧСИ-тата, проблемите на хората с мобилните оператори, с ВИК операторите, с фирмите за бързи кредити. Вместо това Комисията през цялото време се занимава с една групичка от НПО-та, свързани горе-долу с Министерството на правосъдието, доколкото се ориентирам, фокусирани върху антисемитизма на ВЪЗРАЖДАНЕ, който не съществува, фокусирани върху домашното насилие и насилието върху жени, вместо да гледаме някакви проблеми, които са наистина важни и които биха могли да бъдат предмет на нашата комисия. Може би за цяла година единственият смислен дебат, който се разрази там, беше около Закона за достъп до обществена информация. Мисля, че направихме наистина добър закон и това беше единственият закон, в който тази комисия според мен си влезе във функцията. Бих желал през 2024 г., ако продължи, естествено, да функционира това Народно събрание, което не е толкова сигурно, Комисията да има по-голяма роля точно в петициите, в правата на гражданите, и то в борбата им срещу монополите – срещу банките, срещу ЧСИ-тата, достъп до медицинска помощ, това, което ги вълнува – от моите срещи, в моя район. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „СТАНОВИЩЕ относно Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2022 г., № 48-320-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 30 март 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2023 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2022 г., № 48-320-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 30 март 2023 г. На заседанието присъстваха господин Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни, и госпожа Десислава Тошкова, главен секретар на Комисията за защита на личните данни. Отчетът бе представен от господин Караджов. Годишният отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността ѝ през 2022 г. се изготвя на основание чл. 7, ал. 6 от Закона за защита на личните данни. Акцент е поставен върху надзора, осъществяван от Комисията за защита на личните данни, наричана по-нататък Комисията, в две основни насоки – разглеждане на жалби за нарушени права в областта на защитата на личните данни и осъществяване на проверки на администратори и обработващи лични данни за законосъобразност на обработването. За изминалата година в Комисията са постъпили общо 770 жалби и 394 сигнала за нарушения в областта на защитата на личните данни и искания за предприемане на конкретни действия, подадени от физически и юридически лица, държавни органи и организации. Забелязва се незначително намаляване на броя жалби в сравнение с предходната 2021 г. Следва да се обърне внимание, че подадените жалби се отличават с правна и фактическа сложност, включително с намесата на международен елемент, а именно жалбоподатели, които не са български граждани, или администратори на лични данни с основно място на установяване извън територията на страната. Най-често при подаване на жалби срещу администратори на електронни сайтове не са посочени пасивно легитимирани страни, обстоятелство, което изисква и сътрудничество с органите на Министерството на вътрешните работи за установяване на последните. Фактическата и правната сложност на казусите е свързана и със сложен фактически състав на твърдените нарушения, касаещи различни форми на обработване на лични данни и участие на повече от един администратор и/или обработващ в процеса на обработване на личните данни. Запазва се тенденцията сектор „Видеонаблюдение“ да е водещ по брой жалби, макар техният брой да е по-малък в сравнение с 2021 г., като за 2022 г. са регистрирани 178 жалби. Ръст бележат жалбите, подадени срещу банки и дружества, предлагащи кредитни услуги. Основно твърденията са за неправомерно предоставяне на лични данни на колекторски фирми за събиране на задължения от физическите лица в хипотезата на изтекла давност, както и твърдения, свързани с употребата на лични данни за отпускане на кредити, без същите да са поискани и/или усвоени, особено такива, сключени в електронна среда посредством кандидатстване и отпускане на кредити по електронен път. Наблюдава се значително увеличение на жалбите, подадени срещу политически субекти. Също така се забелязва увеличаване на броя жалби, подадени в сектор „Трудови и осигурителни услуги“. През 2022 г. са проведени над 118 съдебни заседания по дела, образувани през 2021 г. и 2022 г., с участие на процесуален представител на Комисията по оспорени на първа и втора инстанция актове на Комисията, постановени по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. През 2022 г. по жалби, подадени срещу постановени по този ред решения на Комисията, са образувани общо 109 първоинстанционни съдебни дела. През 2022 г. първоинстанционният съд се е произнесъл с решения по 110 дела, включително по такива, образувани и преди 2021 г. С 95 съдебни решения са потвърдени оспорените административни актове на Комисията, с 5 съдебни акта са частично изменени постановени от нея решения в санкционната част, отменени на първа инстанция са 10 издадени от Комисията решения. Сигналите и запитванията са регламентиран способ за публичен контрол върху спазването на нормативните актове по отношение на личните данни. През отчетната 2022 г. в Комисията постъпват сигнали и запитвания по актуални въпроси във връзка с обработването на лични данни и изложени твърдения за нарушения на Регламент 2016/679 и ЗЗЛД. От подадените 394 броя сигнали и искания за упражняване на надзорни правомощия са приключени 380 броя. Като по-значими проверки, извършени от Комисията, господин Караджов посочи тези на „Български пощи“ ЕАД, ЦКБ „Живот“, Българския червен кръст. Обществен интерес представлява и казусът, при който са обработени лични данни на починали лица от политическите партии и коалиции в подписки за участие в изборите, проведени на 2 октомври 2022 г. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати – 17 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепя внесения Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2022 г., № 48-320-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 30 март 2023 г., и предлага на Народното събрание следния проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2022 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 6 от Закона за защита на личните данни РЕШИ: Приема Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2022 г.“ Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, процедура. На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допусната госпожа Соня Момчилова – председател на Съвета за електронни медии.

„ДОКЛАД относно Годишен отчет за дейността на Съвета за електронни медии за 2022 г., № 48-330-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 31 март 2023 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 15 юни 2023 г., беше обсъден посоченият отчет. В заседанието участваха представители от Съвета за електронни медии: Габриела Наплатанова – член, Симона Велева – член, Пролет Велкова – член, Емилия Станева – главен секретар. Отчетът беше представен от госпожа Симона Велева, която в своето изложение подчерта, че Съветът за електронни медии и през 2022 г. изпълнява своите правомощия в рамките, предоставени му от Закона за радиото и телевизията. През май 2022 г. съставът на Съвета е обновен поради изтичане на мандатите на трима от неговите членове – Бетина Жотева, София Владимирова и Розита Еленова. На тяхно място президентът на републиката назначи Габриела Наплатанова, а парламентът избра Симона Велева и Пролет Велкова. Фокусираните наблюдения за периода са върху: войната в Украйна; деца и медийно съдържание, включително инциденти; темата за ваксините и зеления сертификат; достъпност на аудио-визуално съдържание за хора с увреден слух; риалити и забавни предавания, търговски съобщения; медийни услуги с промени в съдържанието; специализирано наблюдение на парламентарните избори 2022 г. През 2022 г. Съветът обяви процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия. След публично представяне на концепциите на кандидатите и проведени три поредни публични заседания, на които членовете на Съвета дават своята оценка и изразяват очакванията си относно развитието на БНТ и изпълнението на възложената ѝ обществена мисия, нито един от претендентите за поста генерален директор не успя да събере необходимите три гласа. Съгласно разпоредбите на Закона за радиото и телевизията действащият генерален директор следва да изпълнява задълженията си, макар и в условия на изтекъл мандат, до провеждане на нов избор. Съдебното оспорване на процедурата възпрепятства Съвета за електронни медии да обяви незабавно нова. През изминалата година настъпи промяна в органите на управление на другия обществен оператор – Българското национално радио. СЕМ утвърди нов състав на Управителния съвет на БНР, който е с мандат 2022 – 2025 г. Във връзка с развитието на медийната грамотност през месец ноември 2022 г. Съветът за електронни медии организира мащабна среща с представители на Българската коалиция за медийна грамотност, Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, доставчици на медийни услуги, както и организации, които работят в полето на медийната грамотност, за информиране и обмяна на добри практики. Международна дейност на Съвета за електронни медии: за първи път от повече от 10 години е домакин на международен форум. В София през месец ноември 2022 г., по инициатива на СЕМ, е проведена първата международна конференция на медийните регулатори на страните от Балканския регион. По отношение на лицензионната и регистрационната дейност на Съвета за електронни медии не се отчита особена динамика. Няма вписани нови доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове. През 2022 г. в дирекция „Мониторинг и анализи“ на СЕМ са реализирани 17 436 часа наблюдение на 41 броя телевизионни програми и 7132 часа прослушване на 22 броя радиопрограми. От тях за програмите на Българската национална телевизия са отделени 3036 часа и за програмите на Българското национално радио – 3595 часа. През периода се обхваща и наблюдението на онлайн аудио- и аудио-визуално съдържание на доставчици на нелинейни услуги, платформата за споделяне на видеоклипове VBOX, както и в някои интернет сайтове – 607 часа. За да може СЕМ да отговори на очакванията, за да реализира пълноценно функциите си и да бъде активен и равнопоставен партньор на останалите национални регулатори, е належащо предприемане на законодателни мерки за обезпечаване на правомощията му и укрепване на неговата независимост. Съветът е заемал последователна позиция, че Законът за радиото и телевизията, който при приемането му преди повече от 25 години успешно е уреждал обществените отношения, свързани тогава с традиционните медии – радио и телевизия, днес не може да обхване настъпилите промени – и съдържателни, и технологични, при създаване и предоставяне на медийни услуги. Политическата криза през последните две години доведе до забавяне приемането на законодателни промени, които да преодолеят вече натрупаните дефицити. В докладите на Европейската комисия относно върховенството на правото също се отчита необходимостта от предприемане на мерки за защита свободата на словото и развитието на плуралистична медийна среда, като, но не само, осигуряване на сигурност и защита на журналистите; публичност на собствеността на медиите, осигуряване на независимост както на обществените медии, така и на медийния регулатор. Съветът за електронни медии във всички свои отчети през годините е отбелязвал, че системното недофинансиране възпрепятства обезпечаване на дейността му във всички аспекти – административен, технологичен, финансов. В това отношение държавата България не транспонира изцяло Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива за аудио-визуалните медийни услуги, която обръща особено сериозно внимание върху независимостта на националните регулатори. Директивата изрично подчертава, че националните регулаторни органи следва да разполагат с изпълнителните правомощия и ресурсите, необходими за изпълнението на своите задачи, от гледна точка на персонал, експертни знания и финансови средства. Дейностите на националните регулаторни органи или служби, установени съгласно Директива 2010/13/ЕС, следва да гарантират зачитане на целите на медийния плурализъм, културното многообразие, защитата на потребителите, правилното функциониране на вътрешния пазар и насърчаването на лоялната конкуренция. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за 2022 г., № 48-330-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 31 март 2023 г. Уважаеми господин Председател, предлагам: „Проект! РЕШЕНИЕ по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за 2022 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за 2022 г. Решението е прието от Четиридесет и деветото народно събрание на 20 март 2023 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Сега, като отчитаме някои факти, би трябвало да се съобразим с тях. Отчитаме, разбира се, и професионализма на Съвета за електронни медии. Отчитаме и това, че те работят в една обстановка, в която нямат най-добрите условия за работа. Още повече това е регулаторът с най-малко на брой служители, с които разполага. Към онзи момент, ако не ме лъже паметта, служителите бяха 47. Само за справка, да кажем в друга комисия с много по-голям бюджет – бюджетът на Съвета за електронни медии тогава е бил 3 млн. лв., а на Комисията за енергийно и водно регулиране мисля, че е 12 млн. лв. със 128 служители. Сами може да направите сравнение за диспропорциите. А тъй като това е един изключително важен ресор, трябва да се обърне сериозно внимание. Аз съм ръководил заседанието тогава на Комисията, определен от председателя на Народното събрание господин Желязков, и дебатите, както се казва, още са ми пред очите. Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм един от хората, които са гласували против този отчет, и днес ще го направя отново. Мога да Ви дам колкото искате доводи, но все пак трябва и да се обоснова. Затова ще Ви кажа, че имаше тогава в дискусията и въпроси към СЕМ по отношение на това. Между другото, тогава госпожа Момчилова отсъстваше, тя беше в отпуск, но така или иначе имаше представители на СЕМ и стана ясно, че въпроси имаше и по отношение на това защо СЕМ не е отразил липсата на достатъчна информация относно ваксините и тяхната експлоатация, такава кампания изобщо. Защо не се е произнесъл СЕМ по отношение на такава кампания? Имаше пак „за“ и „против“ относно името и предаването на господин Волгин в Националното радио, и съвсем справедливо според мен, тъй като тук от тази трибуна открито заявявам, че поне в обществените оператори, както ги наричаме, няма никакъв плурализъм и продължава да няма никакъв плурализъм. Може би и всички Вие го знаете и го усещате на гърба си. Имаме, разбира се, един много сериозен довод, а именно отсъствието в този отчет, който е за 2022 г., но забележете една дата – 19 септември 2022 г., на тази дата ОССЕ се произнесе, имаха наблюдатели тук – всички си спомняте – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа се произнесе, цитирам: „Критичните изявления на президента Радев и назначения от него служебен кабинет са разпознаваеми в предизборна среда и това е повлияло на изборните резултати.“ Имахме тогава спорове с представителите на Съвета за електронни медии и те казаха, че това било вследствие на споразумение с Централната избирателна комисия и тъй като служебното правителство не било пряк участник в изборите, затова нямало посочени техни действия в отчета на СЕМ. Но, уважаеми, съгласете се, че ако тези, които администрират едни избори или какъвто и да е процес в България и го нарушават и няма никакъв контрол за това нещо, кой после е виновен и все пак къде ще бъде отчетено това, тъй като ние знаем, че по това време няма работещо Народно събрание към онзи момент и няма към кой да се отчитат представителите на служебното правителство? За сведение само и за това, че Ви казвам, че няма никакъв плурализъм в обществените оператори, ще Ви дам и пример с това, че аз си бях направил труда да извадя съвсем кратка справка по отношение, да кажем, на една новина, съобщена за една партия от Националното радио с прилежащи към нея в един и същи ден още 16 новини, без да се даде право на отговор, без никакво друго мнение, освен едностранчиво, и то 16 пъти, плюс основната новина – 17 пъти, да се спомене защитата само на една-единствена страна, и то в обществен оператор. Имаше и много причини, поради които, така и в дискусията стана ясно, че не е еднозначен този отчет и ние, представителите на Коалиция „БСП за България“, категорично няма да го подкрепим. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин – щях да кажа министър, Председател. Господин Ченчев, взимам реплика само за да направя едно уточнение. Не знам кой Ви е казал, че служебното правителство не участва пряко в изборите, но като отворим Конституцията – чл. 99, ал. 7, там четем следното: „Основна задача на служебното правителство е да организира честни свободни избори.“ В тази връзка служебното правителство – дори след измененията в Конституцията в „Държавен вестник“, брой 106 от 2023 г., пряко и възможно най-пряко участва в изборите, доколкото основна негова цел и задача е да ги организира, така че просто, как да кажа, не вземайте на сериозно такива твърдения, които са Ви казани, тъй като не отговарят на истинността. Очевидно тогава те са били направени само с една-единствена цел – да прикрият обстоятелството, че едни хора, които случайно, повтарям случайно, бяха поставени на позиции като министри в служебното правителство, после съвсем случайно управляваха за известно време държавата и доведоха до пълен разпад, вследствие на което на 9 юни ще имаме избори две в едно. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ченчев, аз съм съгласен с това да имаме високи изисквания към Съвета за електронни медии, но едва тогава, когато самите ние сме изпълнили ангажиментите си към този орган. Самият Вие посочихте, че е под 3 милиона за тази година бюджетът на СЕМ, а най-ниският след този на СЕМ е на Комисията по защита от дискриминацията, който е над 5,5 милиона. Сега, явно приоритет на държавата, а и по-важна е Комисията по дискриминацията, отколкото е СЕМ. В този смисъл аз не знам какви чак такива големи изисквания може да имаме към СЕМ на тази база. Второ, 25 години не е променян Законът за радиото и телевизията, а готов закон има. Между другото, според мен той има потенциал да бъде дори консенсусен. Подготвян е още преди две-три години, преди три години по-скоро, консултиран е и мисля че с едни съвсем леки поправки ще стигнем и до някакъв консенсус. Не е внесен поради това, че Министерството на финансите го забавя в момента и го държи при господин Василев, докато явно той самият си изясни явно концепцията по този закон, а не знам каква точно е. Затова аз ще се възползвам и от репликата към Вас, за да не губим времето на народните представители. Моята принципна позиция е, че докато е в това положение финансирането и законодателната база на СЕМ, аз лично ще подкрепям всеки отчет на този орган, независимо от това какво пише в него и какво е правил СЕМ, защото не можем да си позволяваме да изискваме повече от това, което сме дали. Ще Ви съобщя една новина: в Устройствения правилник на Министерството на отбраната са записали, че следят медийната среда. Ще правят софтуер за незнайно колко пари, а най-вероятно там ще отидат повече пари, отколкото е едногодишният бюджет на СЕМ, за да могат военните да се занимават с медийната среда, което е пълен абсурд – нито разбират от това, нито им е работа, нито изобщо трябва да се бъркат в тези непонятни за тях неща! Ако продължи работата на този парламент, аз поемам ангажимент в Комисията по културата да извикаме този информационен център на Министерството на отбраната, за да разясни пък своята концепция по отношение на медийната среда в България, защото явно това ще е бъдещата структура, която да замени СЕМ, а ако е по-добре финансирана, да я местим в Министерството на отбраната и направо и БНТ, и БНР, и да приключваме с всичко. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз се радвам, че става такава дискусия и по реда на репликите. Уважаеми господин Петров, няма да Ви кажа името, разполагам със стенограмата, но ще Ви цитирам дословно какво ми отговори представител на СЕМ относно намесата на служебния кабинет: „Специализираният мониторинг по време на изборите се осъществява на базата на споразумение между ЦИК и СЕМ. Този мониторинг обхваща изявите на участниците в изборния процес в предизборната кампания. Служебното правителство не е сред тях. Това мога да кажа аз.“ Това е от стенограмата, а и сами може да го разберете. Сега, господин Биков, аз неслучайно започнах с това, че бюджетът им е малък и служителите също не са достатъчно на брой, за да може да обхванат сложността на този, бих казал, цял медиен сектор. Аз ще подкрепя, разбира се, увеличението на такъв бюджет и смятам, че това е професионалното и това е разумното. Аз казах от тази трибуна, че в българските медии и особено в обществените оператори няма плурализъм, и поради тази причина не с 47 служители, а с 1 служител да е СЕМ, трябва да установи това нещо. В това няма никакво съмнение, а ако не е така, ние да попитаме примерно колко хора имат или са искали правото на отговор, когато са били засегнати в обхвата на този годишен отчет, за да разберем, че всъщност техният брой вероятно не е никак малък, но така или иначе проблемът го има. Ние твърдим със сигурност, че това, което СЕМ представя пред нас като отчет – не казваме, че не е професионално, но казваме, че понякога по някои от темите се гледа твърде едностранчиво, с което няма как да се съгласим. Още повече че става дума за избори, че става дума за ваксини, че става дума за военни действия, където също се дава информация, за която, не бих казал, че е разнопосочна, а е еднопосочна, и много други неща, по които неведнъж и в Комисията, и изобщо в медийната среда са се водили много задълбочени дебати. Да не говорим за това, че някой иска да сваля предаване или генерален директор, да кажем, казващ, че протестите ще спрат, като спре предаването, и прочее неща, които даже бих казал, че са опасни за демокрацията. А относно това, че самите СЕМ вътре при тях явно имат някакъв проблем, защото към онзи момент провеждат три заседания за избор на генерален директор на Националната телевизия – за три гласа и такъв няма избран и до ден днешен. Така че и при тях няма разбирателство и явно има различни мнения в състава на самия СЕМ. И пак казвам: за БСП не се съмнява никой в техния професионализъм, но изразяваме това, което сме забелязали като недостатъци на Отчета и точно поради тази причина няма да го подкрепим. Благодаря.