КРАСЕН КРАЛЕВ (ГЕРБ-СДС)2973 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Стана ясно от така изнесените доклади, че три от комисиите са отхвърлили Стратегията за развитие на физическата активност, физическото възпитание и спорта. Но аз благодаря на председателя на Народното събрание, че я внесе за разглеждане, защото това е повод, за да проведем един задълбочен дебат за развитието на българския спорт, за развитието на физическото възпитание и физическата активност. Такъв дебат не е провеждан от близо пет години, когато приехме нов Закон за физическото възпитание и спорта. Оттогава ми се струва, че в Народното събрание не е провеждан сериозен анализ и дебат за състоянието на българския спорт и пътя, по който той трябва да се развива. Затова това е едно добро решение днес съвсем открито и откровено да си поговорим така, както поговорихме в комисиите. Разбира се, всичките ни коментари са абсолютно добронамерени, защото смятаме, че има няколко важни проблема, които трябва да намерят своето политическо решение, за да развържат ръцете на министрите да действат в следващите десет-дванадесет години. Това е периодът, който обхваща Стратегията.
Разбира се, всички политически сили тук имаме различно виждане и концепция за развитието на спорта. Ясно е, че Стратегията се изготвя от Министерството на младежта и спорта, минава за одобрение от Министерския съвет и се внася в Народното събрание, където крайната дума след дебатите е на парламента. Именно затова ние смятаме, че в тази стратегия трябва да бъде отразено мнението на абсолютно всички политически сили – нещо, което вносителите пропуснаха да направят. За да искаш да ти се одобри Стратегията в парламента, трябва поне да получиш одобрението на мнозинството, което стои зад правителството, а такава среща въобще не беше потърсена, нито бяха проведени дебати или обществено обсъждане на тази стратегия. Смятаме, че ако това беше направено, резултатът щеше да бъде доста различен. Основният проблем е, че тя не беше съгласувана с нито една политическа сила, различна от ПП-ДБ. Вторият сериозен проблем е, че Стратегията сама по себе си не дава решение на основните проблеми и противоречия в организацията на българския спорт.
Аз съм набелязал десетина фундаментални проблема, които трябва да бъдат обект на политическо решение и консенсус. Тоест такива, на които един министър и неговият екип не могат да намерят сами разрешение. Това са проблеми, които висят с повече от 35 годишна давност, и затова именно парламентът е мястото, което може да се произнесе по това на кои сектори в спорта да се наблегне и как да се продължи с развитието и финансирането на спортните организации и структури.
Един от основните проблеми е, че ние не сме наясно здравето на нацията ли е по-важно, или медалите от Олимпийските игри. Ние нямаме Министерство на олимпиадите, а имаме Министерство на спорта. Има основно противоречие във финансирането на спортните организации, като олимпийските спортове получават 90% от цялото финансиране за сметка на неолимпийските, въпреки че имаме неолимпийски спортове, примерно като бойните, които имат над 20 000 общо всичките – над 20 000 лица, ангажирани да тренират организирано тези спортове. Тоест трябва да се подложи на сериозен дебат дали един спорт трябва да получава по-голямо финансиране от друг само защото е олимпийски, а не би трябвало да се вземат предвид съвсем други критерии, като брой клубове, брой състезатели, участие в масов спорт и така нататък. За справка – 43 милиона получават годишно в бюджета за тази година олимпийските спортове, 4,7 милиона само са неолимпийските. Примерно всичките десет федерации от неолимпийските бойни спортове, които са получили финансиране, то е на обща стойност два милиона и половина, с 20 000 души, както казах, активно трениращи там. За справка – боксът, разбира се, който е един от най успешните ни спортове, само той получава два милиона и половина при далеч по-малко трениращи там. Давам ги като примери само за да разберете какво е несъответствието, а не че искам да засегна един или друг спорт или да поставя един спорт над друг по значимост.
Вторият сериозен проблем, който съществува от много години, това е съотношението на финансирането между колективни и индивидуални спортове.
Финансирането на колективните спортове е силно редуцирано за сметка на индивидуалните. Тази грешка стои още от средата на седемдесетте години, когато тогава се взима решение чисто стратегически средствата да се насочат към олимпийски спортове, които имат шанс с по-малка конкуренция в световен мащаб да ни донесат по-големи медали на Олимпийските игри. Както знаете, преди това сме имали медали по волейбол, баскетбол от олимпиадите, после това нещо, разбира се, остава само мираж.
Нашето мнение е, че колективните спортове са изключително важни за развитието и на масовия спорт. Важни са и са фундаментални за изграждане на двигателната култура на нацията и работата с подрастващите. Масово най-много се практикува футбол, баскетбол, волейбол, хандбал. Те могат да участват в организирането на масовия спорт, а не примерно щанги, гребане или модерен петобой.
Ние смятаме, че здравето на нацията тук в случая е много по важно и би трябвало да се отдели място в Стратегията за приоритизиране за развитие на колективните спортове, нещо, което в Унгария направиха преди 15 години, и виждате резултатите в израстването и развитието на спорта в световен мащаб при тях – от една посредствена държава в момента са в топ десет в почти всички спортове.
Ако в аналитичната част на Стратегията беше направен сериозен анализ на представянето на българските спортисти на игрите в Рио и в Токио, щеше да се види една основна разлика, че единствената причина за големия скок и качественото подобряване на представянето ни в Токио бяха специализираните програми, които направихме за развитието на женската борба, женския бокс, женския кану-каяк и каратето. По този начин ние доказахме, че ако искаме да печелим медали, може да се направи една стратегия да се концентрират повече средства в определени спортове, които могат да носят успехи, а не е нужно 90% от финансирането да отива във всичките олимпийски спортове, които получават това само заради своя статут. Може да се насочат средствата с правилно таргетиране точно там, където имаме шанс за успех, и голяма част от тези спестени средства да се насочат към развитие на колективните спортове. Давам за пример модерния петобой, който се практикува от не повече от двеста души в страната, има 20 клуба и получават 450 000 бюджет; хандбалът, който е един от основните спортове за развитието на подрастващите и в училищата, който издържа осем национални гарнитури, ама 360 000 лв – виждате какво е несъответствието. Това един министър сам не може да го вземе като решение, защото веднага ще започне публичен натиск за това, че се пренебрегват индивидуални спортове, олимпийски – просто трябва да бъде предмет на сериозни анализи и заложено в Стратегията за развитието на спорта през следващите десет години.
Следващият важен проблем, също тотално объркан – съотношението на финансирането между федерации и клубове. Нашето мнение е, че клубовете трябва да получават по-голяма част от инвестираните от държавата средства. Те са мястото, където се градят спортистите. Там работят и треньорите. Ако щете, там се прави и масовият спорт. Как да се повиши квалификацията на треньорите, като ние нямаме достатъчно средства, които отделяме за спортните клубове? В момента федерациите получават около 47 – 48 милиона лева, а клубовете получават 13 милиона лева. Един клуб не може да си позволи да наеме дори един треньор със субсидиите, които получава от държавата. Вписани са 3800 клуба в Министерството, финансират се 1000. Какво правят останалите 2800, откъде получават пари – или не извършват дейност, или не могат да си осигурят средства дори за заплатите на един треньор. Останалите клубове в голямата си част получават между три и десет хиляди лева. С десет хиляди лева годишно ти също не можеш да платиш една нормална заплата за един треньор, камо ли да говорим за треньори, за различни гарнитури, за различни възрастови групи и така нататък. Това е много сериозен проблем. Ние смятаме, че точно тук трябва да бъде заложено, че спортните клубове са приоритетни в цялата спортна пирамида и държавата трябва да отделя специално внимание за тях.
Следващият голям проблем, разбира се, както и каквото и да говорим – става въпрос за пари. Разходите за спорт през последните години варират от 0,069% от брутния вътрешен продукт до 0,085% – това е за последните може би 14 години, като най-висок е бил през 2014 – 2015 г., за да стигнем до сегашния бюджет, който е 0,067% от брутния вътрешен продукт, което по този показател го прави може би най-ниския за последните 15 години.
В Стратегията правилно са цитирани данни от Евростат за 2018 г., където се вижда, че публичните разходи за спорт за страните от Европейския съюз са 113 евро на човек, а в България са 11 евро, тоест десет пъти по-малко.
В България смятаме, че абсолютният минимум за финансиране на спорта трябва да е 0,01% от брутния вътрешен продукт, ако не и повече, но това също трябва да бъде заложено в тази стратегия като цел и задача, която трябва да се изпълнява, защото ставаме свидетели – всеки път идва различен финансов министър, който има различна концепция за развитието на спорта, съответно отпуска и различни средства. Това не дава нито стабилност, нито прогнозируемост в по-дългосрочен мащаб за правене на каквито и да е реформи. Пак казвам, без достатъчно средства ние не можем да си подсигурим дори квалифицирани треньори, камо ли да говорим за подобрения на материалната база.
Следващият немалък проблем, който също Народното събрание би трябвало да помогне да се реши, това е координацията между държава, общини и частен сектор. Общините категорично отказват да се включват в обща национална стратегия за развитие на спорта и това по някакъв начин трябва да бъде преодоляно. Опитахме се преди години в новия Закон за физическото възпитание и спорта това нещо да го заложим, но Асоциацията на общините тогава категорично отказа да има някаква намеса в планирането на техния бюджет. Трябва да знаем, че само за миналата година са дадени от общинските бюджети 144 милиона за спортни дейности, което е еквивалентно на бюджета, с който разполага Министерството на младежта и спорта, тоест има двойно повече средства, които се отпускат по самостоятелно решение на общините, без да се съобразяват с абсолютно никаква стратегия за развитие на спорта, приоритизиране на спорта, приоритизиране на сектори, в които трябва да се подобри материалната база, и така нататък. Типичен пример е една столична община, която според нас дава най-малък процент на глава от населението за спорт в сравнение с останалите общини.
Масовият спорт – всички коментираме масовия спорт, че е много важен, но никой не си дава сметка, че в 21 век нещата са коренно променени. Това не са физзарядките и масовите мероприятия, организирани от общините. Масовият спорт в момента се извършва в залите за фитнес, йога, каланетика, пилатес. Този целият сектор е извън патримониума на Министерството на младежта и спорта, извън нашето законодателство. Ние нямаме, там проблемът е качеството на услугите, които се дават. Да, в големите вериги има качествени треньори. Никаква гаранция няма какви треньори работят в по-малките клубове, които разполагат с треньори със съмнителна квалификация. Трябва да се регулира според нас този сектор, за да може да се контролира и да сме сигурни, че тези хора, които работят в тези клубове, не вредят на гражданите. Според Закона за физическото възпитание и спорта треньорски услуги се предоставят само на лица, вписани в регистъра на треньорските кадри по чл. 9 от Закона. Там не фигурират треньорите, които работят във фитнесите, защото самите фитнеси са обикновени търговски дружества, не са спортни клубове. Смятаме, че това трябва да залегне – отношението към този тип спортни занимания трябва да бъде регулирано и в Закона, но трябва първо да залегне в Националната стратегия, за да покажем, че ние наистина разбираме как светът се е променил, какви са потребностите на гражданите, а не да вървим 20 години след тях и да се правим, че тези спортни обекти не съществуват.
Другият важен проблем – домакинствата на спортни състезания. До момента през последните години сме имали около 264 домакинства, в които сме инвестирали 90 милиона лева. Ако не се приоритизира в Стратегията, не се даде точен анализ кои спортове трябва да имат приоритет при финансирането, няма как да извлечем максималната полза от тази инвестиция. Давам пример – имали сме пет милиона лева бюджет за организиране на домакинства на спортни състезания преди десет години, 2024 г. е същото – пет милиона. Каква полза имаме от организирането на една световна купа по модерен петобой? Нито зрители ще има, нито успехи ще имаме там, нито ще я дават по телевизията, нито ще имаме някакъв принос за развитието на българския туризъм – никаква. Когато за първи път поех поста на министър, тогава заварих организиране на световно първенство по улов на хищна риба от място. Това са безумия, които, за да не се дава възможност за спекулации или за различна интерпретация, трябва да смятаме, че в Националната стратегия е мястото, където трябва да бъде казано кои спортове ние ще подкрепяме със средства за организиране на домакинства, какъв ще е приносът им, какво е значението за тези домакинства, за да може всички министри да спазват тази стратегия и тези основни правила.
Друг важен проблем – реформа в спортните училища. Те не функционират през последните 30 години по правилния начин – не са това, което са били, и не изпълняват функцията си такава, каквато е предвидена от Закона. Имаме деветнадесет общински и шест държавни училища, а ние можем да коментираме в по-големи подробности това, което се случва в държавните спортни училища. Там е много сериозен проблем за това, че трябва да се следва правилото за делегираните бюджети, правото, че парите следват ученика. Приемат се много деца, които нямат данните и физическите показатели, които отговарят за развитието, и да се предполага, че те могат да станат големи спортисти само и само да се запълни тази бройка. Държавата дава едни пари за нещо, което е със съмнителен, и категорично е ясно, че няма да има добър резултат. Там също трябва да се направи много сериозна реформа, за да може да се подобри качеството на приема и работата в самите училища. Това също един министър няма как да вземе сам като решение.
Говорим за контрол на средствата, който безспорно е много важен. Министерството на младежта и спорта няма кадрово обезпечаване, пада се по един експерт на две-три области. Също тук трябва да е мястото, където да се напише, че няма как – трябва да има по-голямо обезпечение на кадри, за да може да се извърши контрол. Не може един контрол да контролира Ямбол, Сливен и Бургас едновременно. Нали сами се сещате, че няма как да стане.
Последната точка, на която исках да обърна внимание, е свързана с инвестициите в спорта. В Стратегията правилно е отбелязано, че след 2012 г. има ускорено инвестиране. Тук е въпросът да се реши как ще продължаваме с тези инвестиции. Преди давахме средства там, където има нужда. Примерно смятаме, че трябва да се развие вдигането на тежести, защото имат нужди от зали, защото е спорт с потенциал, с традиции и така нататък. Даваме пари, осигуряваме за седем-осем зали да се направят, да се стимулират тези центрове. Сега политиката е съвсем друга – дават се пари там, където общините или клубовете могат да имат самоучастие. Тоест не даваме пари там, където има нужда, а там, където може да има партньорство да се получи съфинансиране. Аз не казвам, че не е правилно, но бягаме от основната цел – да се финансира там, където има традиции, където има шансове да се постигнат големи резултати. Така че също би трябвало, за да няма свободни интерпретации и да не се правят разни програми от поредния министър на финансите, както му е удобно да разполага с тези средства, смятаме, че трябва да има приоритизиране кои спортове са важни за печелене на медали, за здравето на нацията, те да имат приоритет при осигуряването на средства за развитието на спортната инфраструктура.
И като част от този проблем е изключително важно да се вземе едно голямо решение, което, пак казвам, министър на спорта не може да го вземе.
Какво се прави с търговските дружества, които са в патримониума и чийто принципал е Министерството на младежта и спорта? Ако има нещо, в което всички министри, които познавам, през последните 15 години са единодушни в становището си, това е, че тези дружества са в ущърб и в пречка на българския спорт. Защото те, от една страна, имат социална функция да поддържат националните спортни бази в добро състояние, но бидейки търговски дружества, нямат право да получават субсидии от държавата, защото се води държавна помощ. И чисто морално нямат право да се борят за печалба, тъй като средствата пак се отпускат от държавата в клубове и федерации, които им плащат наем, тоест те сами не могат да излязат на свободния пазар, да се самоиздържат и да печелят толкова пари, че да им позволят да инвестират в подобряване на собствената си структура. Така че това е един фундаментален проблем, който трябва да бъде решен, защото нищо добро не ни чака в следващите години, ако не решим този проблем с търговските дружества към Министерството на младежта и спорта.
Също, последно, е проблемът с научно-медицинското осигуряване. Защо федерациите не ползват този център, който има, създаден от Министерството на младежта и спорта? Говорим за психологическа подготовка, в целия свят това нещо се прави. Никой не го прави, защото не е записано в Стратегията. Всяка федерация сама си решава как да процедира с медицинското обезпечаване, с ползването на квалифицирани медицински кадри.
Така че това са основните неща. Аз предполагам, че колегите ще се включат в дискусията. Разбира се, знам, че много от Вас не са чели тази стратегия, но се радвам, че имаме възможност да обсъдим наистина тези сериозни проблеми, защото, без те по някакъв начин да бъдат решени и да залегнат в този документ, вероятно тази стратегия тук няма да бъде приета, съдейки от резултатите в комисиите, но е основата за водене на изработването на един сериозен документ на един следващ етап, което наистина трябва да даде и коренно да промени отношението към тази стратегия, защото това е много сериозен документ. Тази стратегия е с тежестта на закон, който да може да даде рамките, в които следващите екипи, които работят в Министерството на младежта и спорта, ще се движат. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)