КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1784 думи
Господин Председател, уважаеми сънародници! Преди 20 години България стана член на НАТО с едни доста патетични думи от страна на американския президент тогава – Джордж Буш-младши, който каза, че от днешния ден източноевропейските държави няма да бъдат заложници на тиранията. Интересното обаче е, че тогава нашите медии не съобщиха нещо, което всъщност и досега не съобщават. Зад тези патетични думи се крие един простичък факт – че следващите 20 години държавите, които влязат в НАТО и които досега са били заложници на тиранията според Джордж Буш-младши, нямат право да напуснат НАТО дори и да искат. Това, ако не е заложничество – здраве му кажи.
Това не е единственото. Всяка държава, която се присъединява към военен или политически блок, търси гаранция за своята национална сигурност в международен план. След политическия ефект от стъпването на България в НАТО следват и практическите стъпки по повишаване на организацията и на дейността. Какво се случи с нашата държава и с нашата армия, след влизането ни в този отбранителен, поне на теория, съюз? Най-напред се включихме в блок, който бе създаден като противовес на въоръжените сили на Съветския съюз и на сформирания по-късно около него Варшавски договор. Но това се случи, когато вече не съществуваше нито Съветският съюз, нито Варшавският договор. Включихме се в система, която вече беше изчерпала смисъла от първоначалното си създаване и като резултат започна да търси оправдания за съществуването си, измисляйки и преиначавайки заплахи. Случилото се в Либия, Сирия и най-вече в Украйна показва, на първо място, че след края на Студената война и разпускането на Варшавския договор НАТО вече е престанал да съществува като военна коалиция на блок от въоръжени сили, а се е превърнал в клуб на васали, ръководени от американските въоръжени сили, които единствено оставиха военната компонента като основна и запазиха пълната си боеспособност. Изключението в целия клуб на васалите – и то не напълно, се явява Турция.
За целия период по предприсъединяването и по времето на членството си така наречените партньори, така наречените съюзници разглеждаха България по един начин – не като равноправен участник в своя блок, а третирайки я винаги като победена държава от противостоящия блок от времето на Студената война.
Особено тежко това се отрази на нашия военнопромишлен комплекс, който не само бе избутан насила от нишите, които заемаше на световния оръжеен пазар, но бе доведен до състояние да не може да задоволява голяма част от нуждите на българските военни сили и националната ни отбрана. Нашите американски партньори ни забраниха да произвеждаме зенитно-ракетни комплекси. Под техен натиск Вазовските заводи прекратиха производството на комплексите „Стрела“. Нещо повече, партньорите ни – така наречените ни партньори, на практика господарите ни, взеха техническата документация по производството и заставиха българската страна да унищожи оборудването за производствените мощности в цеховете. Така не се постъпва с партньори и съюзници. Така се постъпва с победени врагове.
Така беше освободена пазарна ниша за конкуренцията, произвеждаща аналогична продукция, а българските въоръжени сили се лишиха от доставките на родното производство за този компонент на противовъздушната отбрана, който бойните действия в Украйна, а и не само там, показаха, че е изключително актуален и необходим при съвременната война.
Така наречените ни партньори, а на практика господари, се постараха да изкарат от строя и конкуренцията за пазара на бронирана техника. С тази цел се направи всичко възможно да бъдат ликвидирани заводите на „Бета“ в Червен бряг. Още един тип военна продукция, необходима за националната ни сигурност, която показва актуалността си в последните събития. Тези нужди сега България се опитва да покрие, закупувайки амортизираната и морално остаряла бронирана техника на американската морска пехота – печално известната сделка за Страйкърите, наричани от самите американски войници „афганистански ковчези“.
Това е едно от неприятните следствия, идващи за нашите въоръжени сили след унищожаването на „Бета“ – Червен бряг. Сякаш това обаче беше малко – нашите съюзници оказаха натиск и не ни позволиха дори да развиваме научноизследователската дейност в областта на военните технологии и отбраната. Беше закрит изследователският институт към БАН, а на нашите предприятия от военнопромишления комплекс не им беше позволено разработването на артилерийски боеприпас за гаубици по натовския стандарт от 155 мм. Така не се постъпва със съюзници и партньори. Така се постъпва с победени врагове, които искаш да унижиш и да доунищожиш.
Такива артилерийски системи и боеприпаси произвеждат не само натовските държави, но и редица военнопромишлени комплекси на страни с извънблоков статут, като Израел, Швеция и Финландия, макар че последните две вече са членове на НАТО, но те използваха като коз за преговорите си по присъединяването към Блока съвместимостта си на артилерийските системи точно с натовския стандарт.
155-милиметрови гаубици и артилерийските боеприпаси за тях произвежда и Сърбия – държава на Балканите от нашата черга, която обаче не е под давлението на съюзници и партньори. Точно поради тази причина в момента има три пъти по-силна армия от България.
България остана без авиация, защото, спазвайки натовските регламенти напук на Русия, ние не трябваше да ремонтираме там нашите самолети и беше по-добре да ги оставим да се амортизират и излязат от строя.
Трябваше да заплатим авансово баснословни цени за стари авиационни образци, които не се знае дали изобщо ще получим. България плаща единствено и само голи обещания на цената от милиарди левове, изтръгнати от продънените джобове на българските данъкоплатци.
За изминалите две десетилетия кариерен ръст и позиции в българските въоръжени сили заеха личности, превърнали се в брюкселски чиновници, в униформа и без униформа, които поставяха чуждите интереси над националните и подчиниха българската сигурност и отбрана на краткосрочни конюнктурни прищевки. Отмениха наборната служба и като следствие на това изоставиха грижите за сградния фонд на въоръжените ни сили. Битовите условия в казармите и базите, които са оцелели, са под всякаква критика. При евентуална мобилизация сградният фонд не е в състояние да поеме личния състав.
Сега различни евро-атлантически издания и медии плачат на чужди гробища, късайки ризи, че няма къде да настаним многонационалната натовска бригада. Слушаме изявления от високопоставени военни чиновници, че основните мотиви са, че в Българската армия казарменият фонд не е обновяван в близките 30 години. Имаме нужда от способности за настаняване на български формирования, на резерва и за съвместно ползване със съюзни войски. Това е българска инфраструктура за Българската армия с възможности за наставяне на съюзнически войски. Това са думи на нашите управляващи!
Само че трябва да кажем, че като следствие от всички тези действия и бездействия, предизвикани от имплантираните във властта през последните 35 години чужди агенти, Българската армия на практика беше унищожена, напълно разоръжена. За последните 20 години, откакто сме в НАТО, нейният брой, състав и боеготовност, уважаеми сънародници, намаля четири пъти – от 45 хиляди на 15 хиляди! А ако броим момента, в който Българската армия имаше върхова форма през 1985 г., когато беше 150 хиляди, това означава, че за последните 40 години армията ни е съкратена десет пъти. Десет пъти! Тя на практика в момента съществува само като фикция.
Следвайки светлия пример на западноевропейските ни съюзници, България отмени наборната служба, лишавайки се от подготовката на основния си мобилизационен компонент, гарантиращ националната сигурност и защита – това, което не направиха нашите съседи и съюзници в кавички – Гърция и Турция. Това, което не направиха неутрални държави, като Австрия и Швейцария! Това, което не направи държавата с най-добра мобилизационна система за разгръщане в света – Израел. Швеция и Финландия, които десетилетия наред бяха неутрални държави – първата от век и половина, а втората от почти 80 години, след като отмениха наборната си служба и изпитаха негативите на мирновременното рекрутиране, само няколко години по-късно възстановиха наборната повинност.
Оказа се, че неутралните извънблокови държави, които можеха да разчитат само на себе си по правилото „на вълка му е дебел вратът, защото си върши работата сам“, са в по-добра мирновременна кондиция на въоръжените сили, с по-добър мобилизационен резерв и с по-добре развит военнопромишлен комплекс от редица натовски държави, включително и такива с някогашен ранг на Велики сили. Поради тази причина НАТО с готовност ги приема в широките си обятия, защото те частично компенсират създадения вътрешноблоков дефицит. Но НАТО е изправен пред много тежко изпитание – иска да води война, много иска, но няма потенциал.
След заявлението на Макрон, че ще изпраща войници в Украйна, не закъсня и опитът за набиране на глупаци. В София пристигна генерал Лавин, който започна да обяснява как разоръжена и разсъблечена България трябва за своя сметка да изгради инфраструктура, да мобилизира всичко, което може да се движи, и да излезе на предната линия, зъбейки се наляво и надясно – така както направиха американските марионетки в Украйна, и виждаме резултата. Ясно е, че овехтелите колониални Велики сили искат да водят война, но с чужда кръв и с чужди пари, и отчаяно се нуждаят от съвременни еничари и спахии християни, виждайки в България най-наивния и лесноманипулируем партньор, в кавички. Но след като нашите съюзници, а на практика господари, в продължение на десетилетие ни разглеждаха само като конкурент на оръжейния пазар, който трябва да бъде елиминиран на всяка цена и с всички средства, сега е аморално и арогантно да искат от нас жертви за своите цели и интереси, представяйки ги като наши интереси.
Генерал Лавин изтъкваше, че трябва да се намали пътят от изработването и внедряването на технологичните иновации и изобретения до внедряването им в производството и последващото приемане на въоръжение. Дългият формален път, внедряван през последните десетилетия от нормативната база и изискванията на натовската брюкселска бюрокрация, се оказва, че води в задънена улица. Нашите коленопреклонни чиновници се подчиняваха безпрекословно и следваха този път, ликвидирайки всичко, което имахме изградено и което се оказа, по заявлението на генерал Лавин, че сега ни е нужно (реплика от народния представител Манол Пейков: „Времето!“), но ние вече го унищожихме по техния натиск.
Двадесет години след влизането в НАТО българските въоръжени сили са на ръба на оцеляването, националната ни сигурност и отбрана е подкопана. (Реплика от народния представител Манол Пейков: „Времето!“ Шум и реплики.) Рекламните мантри, че членството в НАТО не само ще ни донесе гаранции за националната сигурност, без да правим нищо, но ще ни донесе и всеобщо благоденствие и икономически просперитет (реплика от народния представител Манол Пейков: „Времето!“), се оказа една огромна рекламна лъжа, лишена от съдържание!
Уважаеми сънародници! Днес навсякъде ни обясняват, че НАТО (реплика от народния представител Манол Пейков: „Времето!“) е гаранция за нашата национална сигурност. Истината е, че НАТО е най-голямата заплаха за българската национална сигурност. НАТО ни разоръжи! НАТО ни окупира! НАТО ни заплашва! Двадесет години ние не можехме да излезем от НАТО – дори и да искаме! От днес, с навършването на 20 години от анексирането на България в този американски военно-политически съюз, ние имаме правото, имаме възможността да излезем от този съюз. ВЪЗРАЖДАНЕ внесе предложение за излизане от организацията, ръководена от Вашингтон. Сега е времето да напуснем НАТО! (Реплики от народния представител Манол Пейков.) Сега е времето да кажем не на окупацията на България! Сега е времето да кажем: Да живее България и българските национални интереси! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Народният представител Цончо Ганев иска думата за процедура.)