ДОКЛАДЧИК МАЯ ДИМИТРОВА3206 думи
„Чл. 27. (1) Право да бъде включена в списъка на квалифицираните организации по чл. 26, ал. 1 има организация, която:
1. има за цел защита на колективните интереси на потребителите;
2. е вписана в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, като сдружение за осъществяване на общественополезна дейност;
3. е извършвала реална обществена дейност за защита на интересите на потребителите през последната една година преди подаване на заявлението;
4. не е обект на производство по несъстоятелност и не е обявена в несъстоятелност;
5. да е независима и да не се влияе от лица, различни от потребители, по-специално от търговци, които имат икономически интерес от предявяване на представителен иск, включително в случай на финансиране от трета страна, и за тази цел е установила процедури за предотвратяване на такова влияние и конфликт на интереси между организацията, лицата, които ѝ предоставят финансиране, и интересите на потребителите;
6. оповестява публично на ясен и разбираем език чрез подходящи средства, в т. ч. на нейната интернет страница, информация, която доказва, че организацията отговаря на критериите по т. 1 – 5, както и информация за източниците на финансиране на организацията, за нейната организационна, управленска и членска структура, за предмета на дейност и извършваните дейности.
(2) Организация, която отговаря на изискванията на ал. 1 и желае да бъде вписана в списъка по чл. 26, ал. 1, подава до министъра на икономиката и индустрията писмено заявление, към което се прилагат:
1. удостоверение за актуално състояние и устав на сдружението, в случай че не е предоставен единен идентификационен код на сдружението;
2. годишен отчет за дейността на сдружението през последната една година;
3. декларация за наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 5.
Чл. 28. (1) Министърът на икономиката и индустрията със заповед признава за квалифицирана организация организация, която отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 1, и я включва в списъка по чл. 26, ал. 1 или отказва да я признае, когато не отговаря на изискванията, и не я вписва в списъка.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава в двумесечен срок от постъпването на документите по чл. 27, ал. 2 в Министерството на икономиката и индустрията. В случаите, когато се изисква допълнителна информация от организацията, срокът спира да тече.
Чл. 29. (1) При промяна на обстоятелствата по чл. 27, ал. 1 квалифицираните организации, включени в списъка по чл. 26, ал. 1, уведомяват незабавно министъра на икономиката и индустрията за настъпилите промени.
(2) В случаите по ал. 1 министърът на икономиката и индустрията актуализира списъка на квалифицираните организации по чл. 26, ал. 1 и го предоставя на Европейската комисия заедно с актуалната информация.
Чл. 30. (1) Министърът на икономиката и индустрията може по всяко време да изиска от организация, включена в списъка на квалифицираните организации по чл. 26, ал. 1, да предостави актуална информация относно спазване на изискванията по чл. 27, ал. 1.
(2) Когато държава – членка на Европейския съюз, или Европейската комисия изрази опасения по отношение на конкретна квалифицирана организация, включена в списъка по чл. 26, ал. 1, че не отговаря на изискванията към квалифицираните организации, посочени в чл. 27, ал. 1, министърът на икономиката и индустрията разпорежда извършването на проверка, която да установи дали тази организация продължава да отговаря на изискванията.
(3) Когато министърът на икономиката и индустрията установи, че квалифицирана организация, включена в списъка по чл. 26, ал. 1, не отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 1, той издава заповед за заличаване на организацията от списъка.
Чл. 31. Министърът на икономиката и индустрията на всеки пет години от датата на влизане на закона в сила преценява дали квалифицираните организации, включени в списъка по чл. 26, ал. 1, продължават да отговарят на изискванията на чл. 27, ал. 1.
Чл. 32. Министърът на икономиката и индустрията или определени от него длъжностни лица са контактна точка по смисъла на чл. 5 на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. Министърът на икономиката и индустрията предоставя данните за връзка на тези лица на Европейската комисия.
Чл. 33. (1) Квалифицираните организации, включени в списъка по чл. 26, ал. 1, са длъжни да спазват принципа на прозрачност, като публикуват на своята интернет страница информация относно:
1. представителните искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и представителните искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите, които са решили да предявят пред съда;
2. актуалното състояние на представителните искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и представителните искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите, които са предявили пред съда;
3. резултатите от представителните искове, в т. ч. влезлите в сила определения на съда за недопускане или отхвърляне на представителните искове по т. 1 и 2.
(2) Квалифицираните организации, включени в списъка по чл. 26, ал. 1, предоставят на Комисията за защита на потребителите ежегодно считано от 26 юни 2027 г. следната информация:
1. броя и вида на предявените от тях представителни искове, които са приключени от съдилищата;
2. вида на нарушенията по чл. 5 и страните по съответните представителни искове;
3. резултатите от представителните искове по т. 1.
Чл. 34. (1) Комисията за защита на потребителите оказва съдействие и улеснява сътрудничеството между квалифицираните организации за осъществяване на обмен на информация, правен анализ и на техните
най-добри практики и опит във връзка със случаи на национални и трансгранични нарушения по чл. 5.
(2) При оказване на съдействие и улесняване на сътрудничеството и обмена на информация по ал. 1 Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, които отговарят за прилагане на законодателството за защита на потребителите, спазват изискванията за защита на личните данни.
(3) Комисията за защита на потребителите, другите държавни органи, които отговарят за прилагане на законодателството за защита на потребителите, и квалифицираните организации спазват изискванията за опазване на служебната, производствената или търговската тайна, както и не разгласяват други сведения, станали им известни при или по повод изпълнение на техните задължения.
Чл. 35. Председателят на Комисията за защита на потребителите предоставя на Европейската комисия ежегодно считано от 26 юни 2027 г. следната информация:
1. броя и вида на предявените от тях представителни искове, които са приключени от съдилищата;
2. вида на нарушенията по чл. 5 и страните по съответните представителни искове;
3. резултатите от представителните искове по т. 1.
Глава девета
Санкции
Чл. 36. Който не изпълни разпореждане на съда по чл. 11, се наказва с глоба в размер от 2000 до 20 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до
70 000 лв.
Чл. 37. Който не изпълни влязло в сила определение на съда за предприемане на мерки по чл. 12, ал. 1, т. 1 или който въпреки влязло в сила решение на съда по чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3 продължава да прилага незаконна практика, съставляваща нарушение по чл. 5, или да прилага клауза, включена в договор с общи условия с потребители, която е обявена за неравноправна, се наказва с глоба в размер от 5000 до
20 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 70 000 лв.
Чл. 38. Който не изпълни разпореждане на съда за предприемане на мерки по чл. 12, ал. 2, т. 3, се наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.
Чл. 39. Който не изпълни разпореждане на съда по чл. 13 или влязло в сила споразумение по чл. 18, ал. 6, се наказва с глоба в размер от 2000 до 20 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лв.
Чл. 40. Глобите или имуществените санкции по този закон се налагат по реда на чл. 405 от Закона за съдебната власт.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Потребител“ е всяко физическо лице, което действа за цели, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, занаят или професия.
2. „Търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което действа в рамките на своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
3. „Колективни интереси на потребителите“ е общият интерес на потребителите, а за целите за налагане на мерки за обезщетение е общият интерес на група потребители.
4. „Група потребители“ са всички потребители, които са увредени индивидуално от нарушение на колективните интереси на потребителите, което противоречи на разпоредбите на чл. 5, и които са представени в представителния иск.
5. „Представител на групата потребители“ е индивидуален потребител или квалифицирана организация по смисъла на чл. 4, ал. 1 и който/която действа от името на групата потребители.
6. „Квалифицирана организация“ е всяка организация или публичен орган, които представляват интересите на потребителите и са признати от министъра на икономиката и индустрията или от държава – членка на Европейския съюз, че имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите във връзка с нарушение на разпоредбите на националното право и правото на Европейския съюз, посочени в чл. 5.
7. „Представителен иск“ е иск за защита на колективните интереси на потребителите, предявен от квалифицирана организация от името на потребители, имащ за цел преустановяване или забрана на практика или обезщетение за вреди или и двете.
8. „Национален представителен иск“ е представителен иск, предявен от квалифицирана организация, включена в списъка на квалифицираните организации в Република България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или забрана или за обезщетение за вреди или и двете срещу търговец, независимо от това, дали търговецът е установен на територията на страната, или в друга държава – членка на Европейския съюз.
9. „Трансграничен представителен иск“ е представителен иск, предявен от квалифицирана организация в държава – членка на ЕС, различна от тази, в която е призната квалифицираната организация.
10. „Практика“ е всяко действие или бездействие на търговец, в т. ч. използване на неравноправни клаузи в договор с общи условия, сключен с потребители, както и в договор, чиито клаузи са били изготвени предварително и не са били предмет на индивидуално договаряне.
11. „Обезщетение“ е мярка, която задължава търговец да предостави на засегнатите потребители конкретно средство за правна защита в зависимост от случая и съгласно предвиденото в националното законодателство или в законодателството на Европейския съюз, като: обезщетение, ремонт, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена.
12. „Обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите“ е мярка, която задължава търговец да предостави обезщетение на сдружение на потребителите или на Комисията за защита на потребителите по начин, определен от съда по справедливост.
§ 2. За неуредените въпроси по този закон се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
§ 3. Този закон въвежда разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (OB, L 409/1 от 4 декември 2020 г. ).
§ 4. Министърът на икономиката и индустрията в срок до 26 декември 2023 г. предоставя публикувания списък по чл. 26, ал. 1 на Европейската комисия заедно с наименованието, предмета на дейност и правноорганизационната форма на включените в него квалифицирани организации.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 5. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от
2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 20 и 23 от 2021 г. и бр. 20 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 65 ал. 3 се отменя.
2. В чл. 147, ал. 3 думите „исковете по чл. 186 и 186а“ се заменят с „представителните искове по Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите“.
3. В чл. 148, ал. 1, т. 4 думите „глава девета, раздел IV“ се заменят със „Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите“.
4. В чл. 148а думите „глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс“ се заменят със „Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите“.
5. В чл. 164:
а) в ал. 1 т. 7 се отменя;
б) алинеи 2 и 3 се отменят.
6. В глава девета наименованието на раздел IV „Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите“ се отменя.
7. Членове 186 – 190 се отменят.
8. В чл. 226 ал. 1 се изменя така:
„Чл. 226. (1) Който въпреки влязло в сила решение на съда продължава прилагането на незаконна търговска практика или на клауза, включена в договор с общи условия с потребители, която е обявена за неравноправна, се наказва с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.“
9. В допълнителните разпоредби, в § 13 т. 22 се отменя.
§ 6. В Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ДВ, бр. 23 от 2021 г.) чл. 56 се изменя така:
„Чл. 56. Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите, включени в списъка по чл. 26, ал. 1 от Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, могат да предявяват искове за преустановяване или забрана на практики по този закон, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите при условията и по реда на Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите.“
§ 7. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 35 и 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г. и бр. 104 от 2020 г.) чл. 38 се изменя така:
„Чл. 38. Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите, включени в списъка по чл. 26, ал. 1 от Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, могат да предявяват искове за преустановяване или забрана на практики по този закон, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите при условията и по реда на Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите.“
§ 8. В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн., ДВ, бр. 59 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г.; бр. 20 и 51 от 2018 г. и бр. 17 от 2019 г.), в чл. 62 ал. 3 се изменя така:
„(3) Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите, включени в списъка по чл. 26, ал. 1 от Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, могат да предявяват искове за преустановяване или забрана на практики по този закон, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите при условията и по реда на Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите.“
§ 9. В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 23 и 82 от 2009 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г. и бр. 20 от 2018 г.) чл. 20 се изменя така:
„Чл. 20. Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите, включени в списъка по чл. 26, ал. 1 от Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, могат да предявяват искове за преустановяване или забрана на практики по този закон, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите при условията и по реда на Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите.“
§ 10. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 57 от 2015 г., бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 96 от 2020 г. и бр. 15 и 53 от 2022 г.) чл. 22 се изменя така:
„Чл. 22. Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите, включени в списъка по чл. 26, ал. 1 от Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, могат да предявяват искове за преустановяване или забрана на практики по този закон, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите и искове за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите при условията и по реда на Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите.“
§ 11. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г. и бр. 68, 98 и 110 от
2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г. и бр. 15 и 62 от 2022 г.), в чл. 310, ал. 1 т. 4 се изменя така:
„4. за преустановяване или забрана на нарушения по Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите;“.