10 април 2024 г.

Прегласуване. Искам обосновка на прегласуване.

Господин Председател, казуса, по който предлагаме изслушване на генерал Венев, е изключително тревожен. Далеч не е първи подобен, сигурни сме в това нещо, далеч не е първият подобен случай, в който има пряко и грубо политическо вмешателство в работата на Службите, но за първи път имаме случай, в който това нещо стига до Народното събрание с официален доклад. Народното събрание – в крайна сметка това беше идеята да остане да продължи да работи и след като има служебен кабинет, за да може в такава ситуация да реагира и да контролира изпълнителната власт. В този случай става въпрос за безпрецедентна – официално поне досега, намеса от страна на лице, народен представител все още – Атанас Атанасов, в работата на една от трите служби за сигурност. Един от хората, който е пробвано да бъде вербуван в лична полза на това лице, заявява, че генерал Атанасов е заявил претенции да има свой човек сред заместник-директорите независимо от останалите му политически партньори. Свой човек! Не човек на държавата, не човек дори на партията, която представлява. Свой човек. Това е престъпление, това е посегателство върху държавната сигурност, върху националната сигурност и би следвало тук, след като има и такъв доклад, който поради това, че все няма комисия, която реално да работи за контрол на службите, на практика ще си остане е така просто за информация на хората, които са тук, ако въобще по-голяма част от тях си направят труда да го прочетат. Парадоксът обаче е, че заради разкапаната държавна система, която функционира в нашата страна, всъщност това, което пише в доклада, на практика вече е известно на по-голямата част от българското общество, но е редно да направим и официалния коментар, защото в противен случай практиката някой да има свой човек – днес е Атанасов, утре ще е някой друг, ще се задълбочи и после няма българският народ да има държава, а някой друг човек или хора току-така ще си имат държава, която ще командва и ще тероризира останалите. Това е смърт за демокрацията.

Затова призовавам да преосмислят позицията си от управляващата очевидно коалиция, която и в момента контролира служебното правителство, ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, за да може да се задават въпроси, включително от страна на ПП-ДБ, които твърдяха, че пък военното разузнаване било работило за ВЪЗРАЖДАНЕ. Нека да извикаме Венев и да му зададат въпроса, и да видим какво ще каже.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! В този закон става въпрос за концесия и железопътен транспорт. И двете са символ на Европа и на развитието на обществото. Концесията като форма на управление на структури е започнала още през 19 век, а железопътни инфраструктури в Европа е имало – като Лондонското метро например, когато България още дори е била под турско робство. Съответно би трябвало да смятаме, че този законопроект е стъпка напред в развитието на България, защото той визира единствено и само все по-дълбоко навлизане на концесията като форма на управление на железопътните пътища. ВЪЗРАЖДАНЕ, разбира се, е за прогреса, но точно в този случай трябва да се замислим дали има смисъл да се подкрепя подобен закон, защото той единствено се базира върху европейските директиви и цялата мотивация, когато се погледнат мотивите, цитира две или три директиви на Европейския съюз. На всичкото отгоре цитираните директиви са от 2012 г. – първата, а от 2016 г. влиза нова, която променя предходната. Тоест това показва – което не точно е развитие или еволюция, а просто, нека си го кажем, неточности в първата, неяснота какво ще се прави и поредните европейски добавки и усложнения. Още по-надълбоко, ако се замислим – през 2012 г., когато е гласувано да има общоевропейска политика в концесионирането на железопътния транспорт, предпоставките, които са мотивирали тази директива през 2012 г., всъщност лежат на стари концептуални икономически разбирания от 90-те години – самите те залегнали върху разбирания от 60-те години как всичко трябва да е свобода и на практика безконтролно оставяне на частния сектор да управлява публичните инфраструктури. Както виждаме обаче, времената са тревожни, напрегнати, сменят се и се разбиват старите стереотипи в целия свят. В този смисъл няма логика в момента да се избързва с приемането на такъв закон. Това ще доведе – вместо държавата да предоставя използването на услугата и технологиите, само до това, че държавата ще отстъпи ползването на технологиите и структурите в полза на частни фирми и компании, които, за съжаление, от практиката виждаме, че не носят никаква отговорност за това какво вършат реално като услуга за хората. Нека да не забравяме, че и железопътните пътища в България са строени изцяло и единствено за сметка на държавата, и тук елементът, който съществено определя концесията – да кажем, справедлива за всички, че частната фирма, че частното лице инвестира от само себе си и поема риска да изгради инфраструктура, която след това да управлява. Но все пак има риск, защото няма гаранция, че ще има печалба. В случая на България този елемент не съществува. Цялата инфраструктура е построена от държавата и ние в един момент – в сегашния, когато държавата ни е на практика отсъстваща от всички сектори, ще го дадем на фирми, които просто ще се възползват максимално от вече построеното, и няма никаква гаранция, че ще го поддържат и ще инвестират допълнително в развитието на инфраструктурата. Няма как такъв вид подход – ако кажем, че е държавнически, тоест няма как такъв подход от държавата, такъв закон да бъде подкрепен от ВЪЗРАЖДАНЕ. Не е време сега да се приемат такива промени, за които, както казах, няма никаква гаранция до какво ще доведат, а за съжаление, лошата практика от последните години показва, че ще продължат в посока разрушаване и безотговорност на вече построеното в държавата. Нито един от мотивите в така предложения законопроект не визира нищо техническо, нищо по същество, нищо реално или да дава някакви гаранции за това каква отговорност ще се иска от концесионерите. Само се повтарят някакви общи приказки от Европа, за които е крайно време ние да кажем: „Не, няма да следваме повече като папагали!“, буквално като папагали, защото повтаряме – дори не повтаряме, ние превеждаме само това, което от Европа са казали. Още един малък детайл. Ако кажем, че нещо можеше да се направи – примерно, когато от Европейската комисия са отговорили с мотивирани становища на запитвания от България, че липсват в транспонирането от страна на България детайли за честна конкуренция, в крайна сметка това можеше да бъде и по-добре защитено, защото нашето законодателство предлага вече такива решения, за които Европейската комисия допълнително настоява. Само че европейските ни депутати години наред в Европейския парламент спят, или по-скоро ги мързи да мислят, и най-вече гледат да се нагласят така около общите приказки на Европейския съюз, да си изкарат мандата и да не защитят по никакъв начин българския национален интерес или да го надградят. Ето защо за пореден път казвам: ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепи този така предложен законопроект. Той и по друг начин, между другото, не може да бъде предложен, защото няма никаква логика в момента ние да си сменяме зорлем структурата на организацията на железопътния транспорт. Те, проблемите, там не са за това кой управлява, а за това, че няма никаква отговорност, няма достатъчно кадри, няма достатъчно специалисти, не се заплаща, както трябва, коректно, няма мотивация на хората да работят. Тези пасквили от Европа ние сме ги слушали. Това е... В стил СССР – точно късен СССР, ние си правим тук всичко. И в тази зала половината спокойно могат да се нарекат другари. Единствено ВЪЗРАЖДАНЕ не, защото ние мислим за държавата, и то не с общи приказки, а с конкретика – какво ни се предлага, как може да бъде приложено и най-вече докъде ще доведе. На този етап на развитие на обществените отношения предоставянето на концесия е просто продължаване на пълната разруха и на разпада в обществения сектор. Без железопътен транспорт България не може да съществува. Както казах в началото, железопътният транспорт е символ на развитието, на прогреса. Но за съжаление, в България от 30 години нищо не се прави по въпроса. Това е заклеймено като нещо лошо, защото е било строено от държавата, и то през епохата на лошия комунизъм. Няма да подкрепим Законопроекта и не виждам защо трябва и Вие, присъстващите тук в тази зала, да го правите, освен за да замазвате очите си пред Брюксел. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Господин Чорбов, смятате ли, че обект като националната железопътна инфраструктура, който е обект от национално значение и стратегически обект, е редно да се дава за поддръжка и стопанисване в частни ръце? Също така смятате ли, че българските евродепутати в текущия Европарламент достойно и коректно са защитили интересите на страната – не само за този законопроект, по принцип? Но можете да дадете повече информация и за този, ако имате такава. Благодаря.

Господин Янков, тъжно е, когато трябва да се казват грозните истини за нашите евродепутати и въобще за хора, които са натоварени да представляват България. Нищо не са направили в последните десетилетия присъстващите в Брюксел. Със сигурност национална железопътна инфраструктура не може да бъде предоставяна с лека ръка. Това е структура от критично значение на държавата на частни субекти. Крайно време беше тези хора в Брюксел – нашите евродепутати, да преосмислят процесите, които текат в цялото общество. Ние виждаме, че и Европа е в разруха. Нека да отидем и да видим какво става в Германия, във Франция – държави, известни с организираната си железопътна инфраструктура. Там започват процеси буквално на ерозия, на разпад на тези структури, липса на работна ръка, липса на отговорна работна ръка. Нека си го кажем и защо – поради навлизането на субекти от Азия и Африка, които нямат никакво отношение към обществената поддръжка. Хора, които са свикнали само да търгуват, не могат да мислят и да бъдат съвестни. Вижте, това са сериозни социални процеси. В тази връзка нашите евродепутати са пропуснали изключително много време. Те не са там просто за да си събират заплатите, трябва да са там, за да предугаждат, да имат визия какво ще стане, какво ще се случи в близките години, които идват. Не, нашите там нищо не са направили, господин Янков, а със сигурност и железопътната инфраструктура, а и която и да е структура от критично значение за държавата не трябва да бъде предоставяна на частни субекти поради простата причина, дори и заради това, че те са водени от желание за печалба, от користни цели, които в случая са абсолютно оправдани и нямат никакво задължение в един момент да продължат да се развиват, ако смятат, че печалбата вече е удовлетворена. За съжаление, освен ВЪЗРАЖДАНЕ, нито една друга партия в България не мисли в перспектива, че ние не можем да лежим на стари стереотипи, залегнали отпреди 70 – 80 години. Свърши вече: няма марксизъм, няма десни, няма леви. Има държави и разпад. В тази връзка, господин Янков, нека да повторя за трети път: нашите евродепутати нищо не са направили! Те не са били издигнати от партии, които да изискват отговорност от тях какво са направили там за държавата. Единствено ВЪЗРАЖДАНЕ може да издигне такива депутати и ще го направи. Скоро ще разберете кои са те. И не само ще го направи, а всички от нас, които отидат в Брюксел, ще защитават българския национален интерес. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим и двата законопроекта. Но по този, който е предложен от Министерския съвет, имаме забележки към него и резерви в някоя част, която е написана. Ще поискаме всъщност от председателя на Транспортната комисия да създаде работна група относно изчистването на някои от хипотезите. Също така искам да разясня на част от колегите. Този законопроект изчиства Директива, която е грешно транспонирана. С една дума – когато е трябвало да бъде транспонирана, тя не е направена по правилния начин, има наказателна процедура и в момента ние изчистваме част от нещата, които са грешно транспонирани. Но относно самите концесии и начина, по който се случват, трябва според мен да има политическа воля и се надявам на една работна група между четенията да видим по какъв начин да оформим самите предложения. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ще декларирам конфликт на интереси, защото две години в състава на жп войски аз съм изграждал тази инфраструктура. Трябва да се каже, че основната единица, която се занимаваше с изграждането и поддържането на железопътната инфраструктура, бяха жп войски, или така наречените Войски на Министерството на транспорта. Откакто те престанаха да съществуват като такива, държавата на практика абдикира от поддържането на тази инфраструктура и постоянно се възлагаше на частни субекти изграждането и поддържането ѝ. Това няма как да бъде отговорна държавна политика. Железопътната инфраструктура е основен фактор в европейските страни не само от гледна точка на икономиката, защото той е много по-евтин като транспорт, но също така от гледна точка на екологията. Това е много по-екологичен транспорт, защото сами можете да си представите, че един локомотив, задвижван от електрическа тяга, може да превози товари колкото стотина – 150 тира. Няма как да сравняваме ефекта, който има върху околната среда, няма как да сравняваме ефекта, който оказват същите тези тежкотоварни камиони върху другата инфраструктура. Става дума за пътните артерии и какво предизвиква това. Ясно е обаче, че от години има страшно много интереси, които оформят до голяма степен отношението на държавата, лобирането в полза на автомобилния транспорт за сметка на по-евтиния, по-екологичния и по-добрия за държавата железопътен транспорт. Именно заради полученото състояние и от абдикацията, която се предлага в законопроектите, аз няма да подкрепя тези законопроекти. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-454-01-40, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 2 април 2024 г. На свое извънредно заседание, проведено на 4 април 2024 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-454-01-40, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 2 април 2024 г. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването – професор Илко Гетов, управителят на Националната здравноосигурителна каса – господин Станимир Михайлов, и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) Комисията по здравеопазването, преди да обсъди Законопроекта по същество, извърши проверка и установи, че той отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на ПОДНС. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 32, ал. 2 и чл. 74, ал. 7 от ПОДНС по Законопроекта са постъпили становища от Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на зъботехниците, Българска генерична фармацевтична асоциация и Сдружение „Общност МОСТОВЕ“. В изпълнение на чл. 74, ал. 2 от ПОДНС в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). На основание чл. 74, ал. 10 от ПОДНС на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по Законопроекта. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите госпожа Росица Пандова-Йовкова. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса подкрепят Законопроекта без забележки, а Министерството на финансите подкрепя по принцип разглежданата законодателна инициатива. Българският зъболекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз, Българската асоциация на зъботехниците и Българска генерична фармацевтична асоциация подкрепят предлаганата нормативна промяна. Сдружение „Общност МОСТОВЕ“ подкрепя по принцип разглежданите изменения и допълнения, като беше подчертано, че тази промяна само частично ще реши съществуващите проблеми на пациентите с редки заболявания, тъй като не се урежда въпросът с лечението на пациентите, които вече са навършили 18-годишна възраст. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че законодателните промени са навременни и необходими, поради което следва да бъдат приети във възможно кратки срокове. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 19, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-454-01-40, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 2 април 2024 г.“ Благодаря Ви.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-454-01-40, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 2 април 2024 г. На редовно заседание, проведено на 4 април 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – Георги Клисурски – заместник-министър, и от Министерството на здравеопазването професор Илко Гетов – заместник-министър. В своето изложение господин Венко Сабрутев посочи, че с настоящия законопроект се предлага лечението на редки заболявания с лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели, започнало преди навършване на 18-годишна възраст на лицата, да продължава да се заплаща със средства от държавния бюджет и след навършването на тази възраст до приключване на лечението. По този начин ще се гарантира достъпът до лечение с лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели на пациентите с редки заболявания и осигуряване на непрекъснатост на лечението на тези пациенти, независимо от тяхната възраст. Предлаганите промени ще способстват за преодоляване на неблагоприятните последици за здравето на пациентите с редки заболявания, при които при сега действащата нормативна уредба след навършване на пълнолетие се налага прекъсване на лечението поради невъзможност за заплащане на необходимите лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Предложеният законопроект ще доведе до въздействие върху държавния бюджет и бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По данни на Националната здравноосигурителна каса бюджетното въздействие ще е в размер на 8 млн. 405,7 хил. лв. за прогнозен брой от 25 лица, които предстои да навършат пълнолетие през 2024 г. и е необходимо да продължат лекарствената си терапия. В своето становище Министерството на финансите посочва, че предлаганите промени са преди всичко въпрос на законодателна целесъобразност и всеки допълнителен разход през 2024 г., протичащ от допълнителни ангажименти, следва да бъде извършен в рамките на параметрите на одобрения Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Министерството на здравеопазването и НЗОК подкрепят Законопроекта. В обсъждането взеха участие народните представители Димо Дренчев и Тошко Йорданов. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ – 16, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-454-01-40, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 2 април 2024 г.“

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, благодаря на всички, които ще подкрепим този закон и внесените поправки в Закона за здравето, обединени от общата кауза за подкрепа на младежите с редки заболявания. Това е ясен знак за единодействие на всеки народен представител в този парламент, че в името на хората можем да работим заедно. След години на борба хората с редки болести успяха да извоюват правото си да бъдат лекувани и след навършване на пълнолетие. С внесената поправка в Закона за здравето животът на хората с редки болести ще продължи с осигуреното от Националната здравноосигурителна каса лечение. Това е голяма промяна в здравните политики и пореден успех на усилията ни да подобрим живота на тези, които имат най-голяма нужда от адекватна грижа. Много години тези хора водят битка – битка с държавата, в която живеят, битка с тяхната родина, неуморно водени разговори, молби и унижения, за да получат право на живот. В България да си пациент, никак не е лесно, напротив, трудно е. Понякога е свързано със загуба на достойнство, несигурност и търсене на алтернативни начини и достъп за лечение. Редките болести представляват сериозен проблем за медицинските специалисти, за самите пациенти и техните семейства, за обществото като цяло и за здравната система не само в България, а и във всяка друга страна. Те са важен аспект на общественото здравеопазване, тъй като засягат милиони хора в Европа. Според статистическите данни хората с редки болести представляват 6% от населението в една страна. В световен мащаб се засегнати около 300 милиона души, в Европа – повече от 30 милиона души, а в България 450 хиляди на фона на известните над 6000 редки болести. За съжаление, броят на видовете редки болести непрекъснато расте. Едно заболяване, както знаете, се определя като рядко, когато има ниска честота или е при под 1 на 2000 индивида. Както вече казах, те са предизвикателство както за специалистите, така и за пациентите, а недостатъчното им познаване като такива е предпоставка за забавяне при поставяне на диагнозата и допускане на усложнения, причинени от прогресивното развитие на заболяването, което пък изисква допълнителна грижа и финансови разходи за лечение. В България липсваха адекватни политики по отношение на редките болести, както и адресиране на проблемите на тази уязвима група в националното законодателство. Досега действащите разпоредби на Закона за здравето не предвиждаха правна възможност за заплащане на лечението на пациенти с редки заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване след навършване на 18-годишна възраст, което поставя в риск тяхното здраве и живот, както и нарушава принципа за непрекъснатост на лечението. С настоящия законопроект се предлага лечението на редки заболявания с лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели, започнало преди навършването на 18-годишна възраст, да продължава да се заплаща със средства от държавния бюджет и след навършването на тази възраст – до приключване на лечението. По този начин ще се гарантира достъп до лечение с лекарствени продукти и ще се осигури непрекъснатост на лечението на тези пациенти независимо от тяхната възраст. Приемането на Законопроекта ще доведе и до подобряване на здравния статус на пациентите с редки заболявания и обезпечаване на тяхната терапия с лекарствени продукти и диетични храни със специални медицински цели дори и след като навършат пълнолетие. По данни на Националната здравноосигурителна каса бюджетното въздействие ще бъде приблизително 8,5 млн. лв. за прогнозен брой от 25 лица, които предстои тази година да навършат пълнолетие и да продължат лекарствената си терапия. Да работим на ниво промяна на политики за подобряване живота на всеки един човек – това е мисията и предназначението на всеки един от нас народен представител. Ще се върна към началото на изказването ми, за да повторя, че съм благодарна за това, че с този законопроект загърбихме политическите си принадлежности и се обединихме в полза на една уязвима група, която има нужда от нашата помощ. Благодаря Ви и Ви призовавам да подкрепите този законопроект. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искането да бъдат включени в Националната здравна стратегия редките болести от страна на гражданските организации на хората с редки болести и въобще да се обърне внимание на тези болести на тези хора, не е ново. Последното такова искане бе отправено в навечерието на Международния ден за солидарност с хората, живеещи с редки болести – 29 февруари, и то бе направено с Манифест, наречен „Действие за Редките“. Справедливо искане – не че включването в Националната здравна стратегия ще реши проблемите им, още повече, че тази стратегия на два пъти бе внасяна в Комисията по здравеопазване и бе връщана за доработка заради пропуски и липсата на визия, но обществото и държавата ще направят жест към тях и проблемите им ще добият повече публичност. В Манифеста има и други искания, които задължително трябва да се случат. Например – актуализиране на националните нормативни документи, чрез които се въвеждат политиките за хората с редки болести; присъединяване на българския министър на здравеопазването към министрите на здравеопазването от двадесет и двете държави – членки на Европейския съюз, призоваващи за съставяне на общ европейски план за редките болести, за да се постигне: съизмеримост и цели в отделните държави в Европейския съюз; ранна, бърза и точна диагностика; навременен, равен достъп до високоспециализирано здравеопазване; навременен достъп до иновативни терапии; цялостна грижа през целия живот, основана на нуждите на пациентите; изследователска и развойна дейност; събиране и употреба на данни на пациенти в полза на обществото; достъп до участие в клинични изпитания; и легитимно гражданско участие. Редките болести, които са около шест-осем хиляди, би трябвало да са важен аспект в общественото ни здравеопазване. В Европа тези заболявания засягат милиони хора – около 5% от общото население, към 30 милиона души. В България се твърди, че те са към 450 хиляди души. Тези болести се познават недостатъчно от лекарите и това води в редица случаи до забавяне на диагностицирането им. Има недостиг от лекари специалисти и немедицински терапевти с опит в областта на редките болести. Всичко това води до риск от късно започнато или погрешно лечение. Няма и стандартизирани терапевтични подходи, няма и достатъчно научни изследвания. В България нещата не са много по-различни от тези в другите европейски страни, но както и в цялото ни здравеопазване, проблемите са доста по-силно изразени. И като капак на всичко това действащите в момента разпоредби на Закона за здравето не предвиждат правна възможност за заплащане на лечението на пациенти с редки заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, след навършване на 18-годишна възраст. Затова мисля, че предлаганите от колегите народни представители промени в Закона за здравето при лечението на редки заболявания с лекарствени продукти и диетични храни за специализирани медицински цели, които в общи линии се изразяват в това, ако диагностицирането и лечението са започнали преди навършване на 18-годишна възраст, да продължава да се заплаща със средства от държавния бюджет и след навършването на тази възраст до приключването на лечението. Тези предложения и промени са наложителни. Мотивите, с които е внесен този законопроект, включително и да не се нарушава принципът за непрекъснатост на лечението, са състоятелни. Логично е, нали? Защото тези деца с редки заболявания, като пораснат, когато навършат 18 години, едва ли на другия ден са се отървали от болестта. Сигурно не е нужно, но ще напомня, че тези хора не само не са се излекували, но и поемат отговорността за собствения си живот от ръцете на родителите си в собствените си ръце. Едва ли болестта им, макар и рядка, в повечето случаи им позволява да си намерят добра високоплатена работа. Аз дори се съмнявам, че въобще ги наемат на работа, а в същото време държавата спира да им помага в лечението, и това е недопустимо. Заради тези и други мотиви от БСП ще подкрепим предложението на вносителите. Това е малка крачка в правилната посока, но едва ли е достатъчна, за да се гарантира качествен живот на хората с редки заболявания. Въпреки че в голяма степен поне за тази група – навършилите 18 години със започнато преди това лечение, ще се гарантира някакъв достъп до лечение с лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели, ще се осигури непрекъснатост на лечението, като това вече няма да зависи от тяхната възраст. Едва ли тези предложения за промени в действащия Закон за здравето ще доведат до някакво колосално подобряване на здравния статус на тези пациенти с редки болести, но е факт, че за тях законово ще се обезпечи предписаната им при откриване на заболяването терапия с лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели и след като навършат пълнолетие. Принципната ни подкрепа на предложените промени ни задължава да кажем, че това е частично решение и касае много малка група с редки заболявания – тези, които са диагностицирани с рядкото заболяване, деца са до 18-годишна възраст и вече са със започнато лечение по реда на Наредба № 2 от 27 март 2019 г., и вносителите признават, че това са незначително малка група. Това обаче на практика не решава проблемите на вече пълнолетните хора с редки заболявания, които вече са изключени от възможността да продължат да получават лечение по Наредба № 2 заради липсата до момента на законово основание. В медицинската практика има също, и то не малко случаи, при които пациентите, при които рядката форма на заболяване е получена или диагностицирана след навършване на 18 години. Тези промени не уреждат техния проблем, тяхното лечение. Това е форма на дискриминация – нарушаване на пациентските и човешките им права. Ние от БСП считаме, че промените трябва да са такива, че всички медицински услуги да се покриват от Здравната каса или със средства от държавния бюджет през Министерството на здравеопазването и да обхващат медицински услуги за пълнолетните лица над 18 години, независимо кога е възникнало заболяването им. Тогава ще има равнопоставеност в достъпа до медицинска помощ за всички лица, които се нуждаят от нея, независимо от възрастта или характера на техните заболявания и тогава ще има справедливост. От БСП както назад във времето, така и сега, сме съпричастни към проблемите на хората с редките болести, работили сме по техни сигнали и по сигнали на техни организации, търсили сме решение. Сега ще подкрепим предложението, но ще продължим да настояваме за законодателни решения в полза на хората с редки заболявания, за да може ние като общество и държава да им осигурим адекватно здравеопазване, подходящи и достъпни здравни услуги. Първа малка крачка е направена с предложението на колегите, предстои още много работа. Както неведнъж съм казвал, проблемите трябва да се решават с прякото участие на тези, които пряко ги касаят тези проблеми – в случая хората с редките заболявания и техните организации, и хората, които ги лекуват – медицински и немедицински персонал. И да не забравяме, че нашето здравеопазване е сериозен длъжник що се отнася до редките болести. Аз отново поздравявам колегите вносители на този законопроект. Казвам, че ще го подкрепим, но ги предупреждавам, че ни очаква изключително много работа в бъдеще в това направление. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Този законопроект е нагледен пример как е хубаво за законопроекти, които са от явна полза за обществото, да няма партизанщина, да няма партийни борби и да се стигне до единомислие, когато касае тема, действително засягаща пациенти. Само с две думи ще кажа какво представляват тези заболявания. Все пак голяма част от колегите не са специалисти по темата. Редки заболявания, всъщност има списък с редките заболявания, като под редки заболявания не става дума човек да се разболее от рядък тип вирус или рядък тип бактерии. Огромната част от тези редки заболявания са генетично предразположени и те са за цял живот. Иначе казано почти невъзможно е човек, страдащ от тези заболявания, да получи през живота си някакво подобрение от само себе си, затова тези пациенти се нуждаят от специфичното лечение или специфичните диети, на които са подложени през целия си живот. Именно затова беше крайно дискриминационен фактът, че държавата осигуряваше на тези пациенти подкрепата си до навършване на тяхната 18-годишнина, след което се отказваше от каквато и да е подкрепа и те бяха оставени на това да се справят сами с този генетичен проблем, който, отново казвам, е от тяхното детство и изобщо не става дума за нещо придобито. Именно затова смятам, че този закон е една добра първа стъпка за покриване на нуждите на тази пациентска група. Ние ще подкрепим този законопроект и на първо, и на второ четене, защото това действително е полезно за обществото. Трябва обаче да отбележа, че това далеч не изчерпва целия списък с пациенти, които трябва да бъдат подкрепяни през целия си живот. Има още доста други групи заболявания, които не са толкова редки, защото действително много от тях са много редки. Става дума за пациенти от типа на двама-трима души в страната, пет души в страната, и така нататък. Има малко по-големи групи пациенти от други заболявания, за които по същата схема държавата ги подкрепя до тяхното пълнолетие, след което те са оставени да се справят сами, а голяма част от тях страдат от инвалидизация вследствие на тези заболявания и няма как те да бъдат пълноценни и сами да успяват да осигуряват своето лечение. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господа и дами народни представители! Моето изказване ще е съвсем кратко и няма да е по същество. Ясно е, че ще подкрепим този законопроект така, както ни беше представен в Бюджетната комисия. Ако не го подкрепим, в края на този месец две деца, които лежат в софийска болница, няма да имат шанс за лечение. Настина той касае съвсем малко хора – около 25 човека в страната, разходите са несъществени за бюджета – осем милиона до края на годината, или някъде около 1 млн. лв. на месец, което обаче означава, че ние ще платим за диетичните храни или за специфичните лекарства на тези хора с редки заболявания по над 40 000 месечно. На мой въпрос към представителя на Министерството на здравеопазването не е ли възможно българската фармацевтична индустрия да произвежда такъв тип храни и да произвежда такъв тип лекарства, ми беше отговорено следното: тъй като те касаят примерно двама или трима човека в цялата страна с такива редки болести, няма никакъв шанс някой да започне да произвежда или да лицензира за България лекарство, което ще бъде прилагано на един или на двама човека годишно. От тази гледна точка всъщност това, което искам да кажа, е – да се обърна към хората от Здравното министерство, към колегите, които се занимават тук с изработването на законите, свързани със здравеопазване, дайте да променим по някакъв начин Закона за лекарствените средства, така че лекарствата, които се разрешават за употреба в България, да минават по-лесна процедура – поне там, където се касае за редки болести и за редки заболявания, където и ятрогенията не може да бъде толкова силно изразена, за да може по-лесно да се произвеждат, по-лесно да се внасят и по-лесно да са достъпни на пазара лекарства, които засягат буквално един или двама човека, с цел разходите на обществото да не са толкова големи. Защото осем милиона до края на годината не изглеждат нищо, но догодина ние ще натрупаме към тях нови 12 милиона, по-догодина ще станат още 15 милиона и в крайна сметка ние ще плащаме на „Big Farm“, на компаниите, които са лицензирали някое лекарство в целия свят, огромни суми за нещо, което предполагам, че поне когато говорим за някакви диетични храни, не е толкова трудно да бъде произведено от нашата фармацевтична индустрия. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Дренчев, няма – щях да Ви разочаровам. Проблемът е световен. В цял свят няма как да бъде организирано масово производство за толкова малък брой пациенти. Действително проблемът е сериозен. Правят се – само за информация, консорциуми на лекари, защото това е единственият начин да се обединят пациентите от цял свят, да се получи някаква информация за стотината души, да кажем, в цял свят, които са болни от тези заболявания. Не става дума за законодателни промени, а просто по никакъв начин няма възможност да се направи масово производство в такива малки серии на цена на масово производство и тези цени да бъдат малки, така че такива суми се плащат навсякъде по света по именно такива субективни причини. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение току-що приетият на първо гласуване Законопроект да бъде разгледан и подложен на второ гласуване в едно заседание.

„ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за здравето § 1. В чл. 82, ал. 3, изречение второ думите „Лечението за“ се заменят с „Лечението на“ и след думата „заболявания“ се добавя „както и лечението на редки заболявания с лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели“. Заключителни разпоредби § 2. Министърът на здравеопазването привежда наредбата по чл. 82, ал. 5 в съответствие с изискванията на този закон в срок до два месеца от влизането му в сила. § 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, от името на Комисията по правни въпроси представям: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 49-302-01-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. и приет на първо гласуване на 20 март 2024 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в ал. 2, изречение първо, думите „държава – членка на Европейския съюз“ се заменят с „държава членка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като думите „могат да бъдат предвидени“ се заменят със „се съдържат“. „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, като думите „чл. 31 в съответствие с него“ се заменят с чл. 31, ал 1 в съответствие с изискванията на закона“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като: 1. В т. 2 думата „ако“ се заменя с „когато“. 2. В т. 3 думите „държава – членка на Европейския съюз“ се заменят с „държава членка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.“ Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, от името на Правната комисия представям: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване, № 49-302-01-72, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2023 г., приет на първо гласуване на 25 януари 2024 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване (обн., ДВ…)“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „действия по разследването и други процесуални действия“ се заменят с „действия по разследването и други съдебни следствени действия“. 2. В ал. 3 т. 1 се изменя така: „1. за обезпечаване на имущество с цел конфискация и за конфискация на имущество;“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 думите „действията по разследването и другите процесуални действия“ се заменят с „действията по разследването и другите съдебни следствени действия“. 2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Лицата, чиито лични или имуществени права са пряко и непосредствено засегнати от изпълнението на Европейската заповед за разследване, могат да обжалват материалноправните основания за нейното издаване в 14-дневен срок от датата на узнаване за извършване на действието по разследване или съдебното следствено действие пред: 1. съответния първоинстанционен съд, когато заповедта е издадена в досъдебното производство; 2. съда, който я е издал в съдебното производство; 3. съответния районен съд, когато заповедта е издадена от административен орган в случаите на чл. 44, ал. 2 и чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания. (5) Частната жалба се подава чрез органа по чл. 5, ал. 1, издал Европейската заповед за разследване. Съдът разглежда жалбата в 7-дневен срок от постъпването ѝ в закрито заседание и се произнася по законосъобразността, необходимостта и пропорционалността на издадената Европейска заповед за разследване с определение, което е окончателно. Когато съдът отмени Европейската заповед за разследване, компетентният орган по чл. 5, ал. 1 уведомява за това изпълняващата държава.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 9 се правят следните изменения: В ал. 1 т. 1 и 2 се изменят така: „1. в досъдебното производство – прокурор от съответната окръжна или военноокръжна прокуратура, в чийто район се иска извършването на съответното действие по разследване или предаването на доказателствата, които вече са на разположение; 2. в съдебното производство, както и в случаите, когато Европейската заповед за разследване е издадена от административен орган в производствата по чл. 2, ал. 2, т. 2 – съответният окръжен или военен съд, в чийто район се иска извършването на съответното съдебно следствено действие или предаването на доказателствата, които вече са на разположение.“ 2. В ал. 2 думите „действие по разследване или други процесуални действия“ се заменят с „действие по разследване или други съдебни следствени действия“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 14 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) При получаване на Европейска заповед за разследване по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмено удостоверяване на автентичността на получаването и на нейното съдържание, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 образува производство по признаване и разглежда Европейската заповед за разследване съгласно реда, установен в този закон.“ 2. Алинея 2 се отменя. 3. В ал. 4 думите „действия по разследването и други процесуални действия“ се заменят с „действия по разследването и други съдебни следствени действия“. 4. В ал. 5 думите „действие по разследването и други процесуални действия“ се заменят с „действие по разследването и други съдебни следствени действия“. 5. В ал. 6 думите „действия по разследването и други процесуални действия“ се заменят с „действия по разследването и други съдебни следствени действия“. 6. В ал. 7 думите „действие по разследването и други процесуални действия“ се заменят с „действие по разследването и други съдебни следствени действия“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 16 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) точки 4 и 5 се изменят така: „4. Европейската заповед за разследване е издадена във връзка с производствата по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 и исканото действие не е разрешено съгласно българското законодателство в сходен случай; 5. Европейската заповед за разследване се отнася за престъпление, извършено извън територията на издаващата държава, но изцяло или отчасти на територията на Република България, и което не съставлява престъпление съгласно българското законодателство;“ б) в т. 6 думите „действието по разследването и другите процесуални действия“ се заменят с „действието по разследването и другите съдебни следствени действия“. в) точка 7 се изменя така: „7. е постановено решение по чл. 18, ал. 2 и Европейската заповед за разследване е отменена;“ г) точка 9 се изменя така: „9. исканото действие е неприложимо съгласно българското законодателство за престъплението, за което е издадена Европейската заповед за разследване.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 и 6, преди да вземе решение да не признае или да не изпълни изцяло или отчасти Европейска заповед за разследване, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 провежда консултации с издаващия орган чрез всички подходящи средства, позволяващи писмено документиране, и може да изисква от този орган да предостави без забавяне необходимата допълнителна информация.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В останалите текстове думите „действие по разследване или други процесуални действия“, „действие по разследване и други процесуални действия“, „действие по разследването и други процесуални действия“, „действия по разследването и други процесуални действия“, „действията по разследването и другите процесуални действия“, „действието по разследване и други процесуални действия“, „действието по разследването и другите процесуални действия“ и „Действие по разследване и други процесуални действия“ се заменят съответно с „действие по разследване или други съдебни следствени действия“, „действие по разследване и други съдебни следствени действия“, „действие по разследването и други съдебни следствени действия“, „действия по разследването и други съдебни следствени действия“, „действията по разследването и другите съдебни следствени действия“, „действието по разследване и други съдебни следствени действия“, „действието по разследването и другите съдебни следствени действия“ и „Действие по разследване и други съдебни следствени действия“.“ „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, като в чл. 177б, ал. 1 думите „по предходния член“ се заменят с „по чл. 177а“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, създаването на механизми за защита срещу издаването на Европейската заповед за разследване и на постановлението за признаване на Европейската заповед за разследване са правни инструменти, които ние от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим. Все пак обаче, когато говорим за писане на законопроекти от Министерския съвет, държа да посоча, че това трябва да се прави по начин, по който да ги прави наистина работещи. Ето тук виждаме вече завърналия се като народен представител бивш министър на правосъдието доцент Атанас Славов. Държа да насоча на Вашето внимание два момента в параграфите на законопроектите, на първо място – § 3. Уважаеми доцент Славов, аз разбирам, че надали сте виждали Европейската заповед за разследване, изпринтирал съм я, сега ще Ви я дам, 17 страници е, тя е просто един формуляр с едни кутийки. Като текст изглежда понякога и невинаги се попълва, ами написали сте като министър на правосъдието, и сте и вносител от името на Министерския съвет на Законопроекта, в който § 3 казва, че „лицата, чиито лични или имуществени права са пряко и непосредствено засегнати от изпълнението на Европейската заповед за разследване, могат да обжалват материалноправните основания за нейното издаване в 14-дневен срок“. Сега, ако тя се издава от прокурор в досъдебно производство, написали сте, че тя може да бъде обжалвана пред „съответния първоинстанционен съд“. Разбирам, че сте се опитали да направите една аналогия с постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство, което в някои случаи може да бъде обжалвано пред съответния първоинстанционен съд, който също и там, както и тук, се произнася в закрито заседание за запазване на следствената тайна. Къде е разликата, уважаеми господин бивш Министър, и защо този механизъм трудно ще работи? Как разчитате, че ако аз съм лице, което е засегнато, и са го написали от материалноправните основания за издаването ето на този формуляр (показва документа) – как разчитате аз да успея успешно да го обжалвам, ако не съм запознат с тях? И как според Вас аз да се запозная с материалноправните основания на тази заповед, за да мога в 14-дневния срок да я обжалвам? Ами не мога! Защото не са написали, че имам право да се запозная с материалите по преписката. За разлика от чл. 213, ал. 5 от НПК, където изрично е написано: „лицето има право да се запознае в 7-дневен срок с материалите по преписката“. Този механизъм, който са написали, не е работещ, защото жалбата трябва да е два реда. Аз трябва да гледам тук тези кутийки, които са зачеркнати, на тези 17 страници, и то не на всички, и да обжалвам не самата заповед, а забележете, записали сте: „материално да отправите основание за нейното издаване“. Ами освен ако не съм телепат, доцент Атанас Славов, не знам как да я обжалвам. Уважаеми дами и господа народни представители, разбирам, че има следствена тайна, която трябва да бъде защитена. Това може би е било някакъв мотив, но не може едната страна – прокурорът, да има достъп до тези материалноправни основания и въз основа на тях да издаде тази заповед за разследване, а страната, чиито права са засегнати, да няма право да ги види, за да ги обжалва. Е, как ще стане това нещо?! Това не може да стане! Същият проблем, който сте създали, е в § 6 в чл. 12, ал. 5. Пак там пише: „(5) Законосъобразността на постановлението за признаване на Европейската заповед за разследване може да се обжалва от лицето, засегнато от действието по разследване, в 7-дневен срок от узнаване за извършването му пред съответния окръжен съд“. И пак опираме на същата хипотеза. В България има доста добри прокурори, доста съвестни прокурори, които пишат доста мотивирани постановления, и съм виждал такива. Лошото е, когато ние попаднем на едно постановление като това, посочено в ал. 5, което е пределно лаконично, и ние трябва да го обжалваме пред съответния окръжен съд. Сега, като нямаме достъп до основанията за издаване на това постановление, как да го обжалваме с една частна жалба? И тук съдът ще се произнесе еднолично в закрито заседание, тоест лицето, чиито права са засегнати от действията по разследването, отново няма никакъв достъп до основанията, въз основа на които е издадено това постановление. То трябва да го обжалва, но да Ви кажа като практик, който се занимава с наказателноправния процес, едно от най-трудните неща е да обжалваме, поне досега, прокурорско постановление, да кажем, за отказ, което е пределно лаконично. Ние трябва да се чудим какво е довело прокурора до тези заключения, защото отказва да ги напише в постановлението. Той ти пише един или два абзаца – не всички, някои прокурори, и е тъй нареченият висш пилотаж да успееш да обжалваш такова постановление. Тук, за съжаление, Министерският съвет във Ваше лице, доцент Атанас Славов, ни поставя в същата хипотеза. Ние трябва да гадаем на какво се гради тази законосъобразност на постановлението за признаване на Европейската заповед за разследване, за да обжалваме. Защо? Защото нямаме достъп до материалите по преписката. И никога няма да ги имаме, защото – написали сте и тук в чл. 12, ал. 5, както и в чл. 6 в ал. 4, съответно и ал. 5, че „съдът се произнася еднолично в закрито заседание“. Именно поради това тези механизми, за съжаление, няма да работят. Ще ги подкрепим, пак казваме, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще ги подкрепи, но силно се опасявам, тъй като, за съжаление, имахме едно правителство, което е съставено от хора, които не разбират законодателната дейност, която предлагат тук за приемане в Народното събрание, а пък в самото Народно събрание много малко от присъстващите народни представители имат някакъв практически опит върху това, което се получава, така че ние правим поправка на поправка на поправката на тези законопроекти. И разберете, ние ще се наложи да направим пак поправка на този законопроект. С удоволствие бих Ви предложил една кратка редакционна поправка, уважаема госпожо Председател, в § 3 едно редакционно допълнение, стр. 2 от Доклада…

…след думите „нейното издаване“ – запетайка, „след като се запознаят с тях“ – запетайка. Това е редакционната добавка. И съответно една редакционна поправка, ако позволите, госпожо Председател, в § 6, в ал. 5 след края на първото изречение да се добави следният кратък текст: „по отношение на обжалването се прилагат правилата на чл. 213, ал. 5 от НПК“. Ще Ви помоля да подложите на гласуване тези редакционни поправки, защото считам, че когато създаваме възможност за оспорване на определени актове, които считаме че са незаконосъобразни, разбира се, ние трябва да имаме възможност за достъп и запознаване с основанията за тяхното издаване. В противен случай обжалването се превръща в проформа и на всички, които практикуваме тази материя, ни е ясно какво ще постанови съдът в прословутото еднолично закрито заседание. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колега Петров, уважаеми народни представители! Позволете ми първо да благодаря на господин Петров, адвокат Петров, че ще има подкрепа за този законопроект. Той, разбира се, е важен, защото изпълнява ангажименти на страната по транспониране на европейско право. Но той е по-важен, защото гарантира правата на българските граждани, защото гарантира правото на защита. Господин Петров познава достатъчно добре парламентарния законодателен процес, но явно не познава достатъчно добре законодателния процес в изпълнителната власт и в Министерството на правосъдието.

Има време, ще се запозная.

Има време, да. Този подготвителен законодателен процес в Министерството на правосъдието включва следните няколко етапа: на първо място, широка представителна работна група с участието както на представители на различни институции, задължително представители на правната доктрина – хабилитирани преподаватели по наказателни и наказателно-процесуални науки от Софийския университет и от други университети. Не бих си позволил с лека ръка да прехвърля, да се отнеса към членовете на една такава работна група, които са подготвили Законопроекта. Да, той е получил така наречената политическа валидация, тоест ръководството на Министерството е подкрепило така изработения законопроект, получил е валидация и от Министерския съвет, но персонализацията, която направихте, не мисля, че е коректна. Става дума все пак за много опитни юристи, участие на върховни съдии, на прокурори от Върховната прокуратура, хабилитирани учени по право, работна група, ръководена от заместник-министър с повече от 20-годишен стаж като наказателен съдия. Така че, да, благодаря за подкрепата, но моля да имате респект към колегите, работили по този законопроект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Петров, на първо място искам да подчертая, че преди да разглеждаме Вашите редакционни предложения, същите трябва, според мен, да бъдат подложени на гласуване дали са допустими за разглеждане на днешното заседание, тъй като според мен същите не представляват редакционни или правно-технически предложения, а по съществото си изменят смисъла на предложенията, които са приети на първо гласуване в пленарната зала, разглеждани са и са получени становища от комисиите за второ гласуване. Не бяха направени предложения между първо и второ гласуване както от Вас, така и от някои други в тази посока. Тези предложения са недопустими. Ако стигнем до разглеждането на същите, са изложени редица аргументи за това, че същите не следва да бъдат приети. Разговаряхме с експерти от Министерството на правосъдието и според тях удостоверяването на датата би затруднило доказването. От друга страна, не може да се позовем по аналогия на НПК, тъй като третите лица по същество не са субекти на наказателния процес. Общо взето, това са основните аргументи. Ако стигнем до гласуване, предлагам да не приемем направените предложения от адвокат Петров. Благодаря Ви.

Благодаря на репликиращите. Ще започна отзад напред, тъй като обичам да говорим по същество от тази трибуна. По отношение на коментара на народния представител Маринов – удостоверяването на датата. Колега Маринов, през лятото на 2023 г. приехме едно предложение, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ първи внесохме още в Четиридесет и седмото народно събрание – за обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство за престъпления, за които се предвиждат пет или повече години лишаване от свобода. Бе създадена една ал. 5, в която пише, че в седемдневен срок лицето има право да се запознае с материалите по преписката. Бихте ли ми казали: там как се удостоверява датата? Защото там няма проблем да се удостовери датата, на която лицето се е запознало с материалите, пък тук казвате, че ще има някакъв проблем с тази дата. Не, проблем няма да има и това, за съжаление, не знам кой Ви го е казал, но очевидно и той също не работи наказателно право и процес, за наше съжаление. Така че нека да уеднаквим режима – не може в едната процедура да имаш достъп до материалите, за да жалиш материалноправните основания за това, а в тази сегашна процедура, която ни се предлага, да нямаш достъп до тях, но да ги обжалваш! Освен да си ги измислиш или да си телепат, както казах преди малко, това няма как да стане. Разбирам, че това няма да бъде подкрепено, тъй като не се счита за редакционна добавка, въпреки че ние не променяме въобще процеса по обжалване. Просто добавяме, че лицето, което има интерес да го оспорва, наистина трябва да се запознае с тези материалноправни основания, въз основа на които е издадена заповедта, съответно и с материалите, въз основа на които се счита, че е законосъобразно постановлението за признаването на Европейската заповед за разследване. Но нека все пак залата да реши. На всички Вас много добре Ви е ясно, че, живот и здраве, в следващото Народно събрание, когато се наложи да променяме този законопроект, аз и моите съратници от ВЪЗРАЖДАНЕ отново ще излезем на трибуната. Дано тогава все още всички да сте тук, за да Ви покажем колко знаете. По отношение на вече бившия министър на правосъдието и народен представител Атанас Славов. Вижте, никой не проявява неуважение към представителите на работната група. Единствените знания, които ние сме получили като юристи – и аз, и Вие, са от преподавателите от Софийския университет в нашия случай. А аз впоследствие в практиката – и от съдиите. От тях също съм получил практическите си знания и никога не съм го крил. Разбирам, че са участвали съдии, прокурори с голям стаж, но за съжаление, господин Атанас Славов, на тях няма да им се налага да обжалват тази Европейска заповед за разследване по този формуляр. Аз наистина ще Ви го дам да се запознаете с него, да видите какво представлява – едни кутийки, едни точки се отбелязват. Е, как ще разбереш материалноправните основания, за да обжалваш това нещо?! На тези 17 странички половината не се попълват! Няма как! Да се надяваме, че след като Ви го представя, ще погледнете с по-други очи на практическата дейност на това, което се извършва в правоприлагането, защото не е редно да създаваме неравноправност в страните, които по някакъв друг начин участват в наказателния процес – едните да имат възможност да се запознаят с материалите, другите да нямат възможност да се запознаят с материалите, но да имат възможност да обжалват. Нека да го направим практически работещо. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изключително актуално е да възприемете мотивите на почтения народен представител господин Петров, защото те са изцяло в полза на лицето, което се разследва и за което е получена Европейска заповед за разследване. Мисля, че тук и бившият министър, и колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще се съобразят с мотивацията на господин Петров, защото стана много спешно. Ние сме на второ четене, ако може, гласувайте за предложенията на народния представител Петров, защото, ако не сте разбрали, полиция и жандармерия са нахлули в два офиса в София. Тук Ви чета официална информация от един сайт, който е новинарски сайт, няма да го цитирам – че в засилено полицейско присъствие се проверяват офиси, свързани с депутата от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Настимир Ананиев. (Силен шум и реплики.) Колеги, става дума за...

Става дума за международно разследване...

Става дума за разследване на данъчни проблеми.

При така разумно направеното от мен предложение бихме променили вота си, за да го защитим. Все пак е Ваш колега. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

По начина на водене!

Благодаря, госпожо Председател. Хубаво е, когато нещата се случват, веднага да ги отчитаме. Бих искал да Ви помоля като първа сред равни да оставите народните представители да кажат каквото имат, защото това, което тръгна да казва Гроздан Караджов, е изключително важно, и можеше да мотивира залата да вземе друго решение, наистина, защото сигналът срещу Настимир Ананиев е подаден от белгийски служби, а не е от нереформираната българска полиция и прокуратура, както казват колегите от ПП-ДБ, а от белгийските служби. Явно е имало данъчни измами през партньорите, с които той е работил, които са се занимавали, забележете, с транспорт и логистика. Това обяснява защо Настимир драпа всеки път да е в Комисията по транспорт, за да може да си развива видимо незаконния бизнес, но белгийците са го хванали. Така че беше хубаво да го оставите това да го обясни господин Караджов, защото Настимир е наш колега, особено на ПП-ДБ им е мандатоносител, и те би трябвало като Матросов на амбразурата да го защитят така, както защитават секретаря на МВР, който е сниман с едни пуделчета и с едни пачки; както защитават Бойко Рашков, който не знае кой му идва на рожден ден и е изненадан, че някакви трафиканти са му били на гости, не знае, че са го снимали с пудела в заведения, така, както защитават Кирил Петков, който излъга за канадското си гражданство; така, както защитаваха Гюров, който е в конфликт на интереси и е шеф на БНБ. Така че те имат традиция в защитаването на шашави хора от техния екип и беше хубаво да оставите господин Караджов да им го обясни, за да гласуват правилно. Сега вижте къде отиде Законът – спряха поправките и кой ще защитава Настимир? Ето, господин Петров е от опозицията и е правил Настимир на мат и маскара, но той като истински адвокат, клел се в името на справедливостта, можеше и да го защити, и малко да го уварди. Не беше честно това от Ваша страна. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Още една процедура по начина на водене. Тъй като колегите повдигнаха една тема, а аз повдигам една друга тема, госпожо Председател. Когато излизат хора на тази трибуна, нека да им напомняме и в кои комисии участват те. Тъй като това, което Гроздан Караджов се опита да направи в момента, аз го чух в Комисията за Нотариуса Мартин Божанов като схема, която се е използвала дълги години от прокуратурата и от медиите, а именно това, което чухме там и от госпожа Бакалова, и от госпожа Цариградска, представлява следното: първо, едни жълти медии се стремят да омаскарят някого, а след това прокуратурата повдига темата. И аз тук виждам това нещо, което го прави господин Гроздан Караджов, той излезе и каза: в едни медии пишело еди-какво си. Господин Караджов, ние тук не сме нито разследващ орган, нито можем да отсъдим по някакъв начин. Така че, госпожо Председател, моля Ви, когато народните представители се опитват да излязат извън своите правомощия и се опитват да влизат в правомощията на съд и на прокуратура, да им напомняте, че това е Народно събрание. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Лично обяснение!

Да!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не казах името на медията, от която го чета, но ако смятате, че bTV и NOVA телевизия – просто не исках да правя реклама от трибуната, са жълти медии... Защото пропуснах bTV и казах останалата част от информацията. По отношение на жълти медии, по отношение откъде идва сигналът, господин Камбарев, аз съм сигурен, че българската мафия е достигнала до Белгия, вече е завладяла тяхната прокуратура и тя изпраща такива злонамерени сигнали срещу политическите представители на Вашата парламентарна група не за друго, а защото идват избори. Аз съм сигурен, че белгийската прокуратура си няма абсолютно никаква друга работа, освен да се занимава с Вашето представяне на изборите. Сигурен съм в това, господин Камбарев. Това, което обаче ме изненадва, е, че аз очаквах, че Вие питаете някакви позитивни чувства към господин Ананиев (смях от ИТН), защото тази поправка е изцяло в негова полза и Вие направо го пратихте на кино, меко казано. Той няма да може да се ползва от 7 дневния срок, който предложи господин Петров, в който да се запознае с материалите, и няма да може да се ползва от това, което той предложи. Според мен Вие искате да се отървете от него час по-скоро. И нищо чудно, при условие че има Европейска заповед за разследване, не българска прокурорска заповед за разследване, аз съм силно убеден, че Вие искате да се отървете от него.

Благодаря, госпожо Председател. Девет секунди надвиших. Благодаря за Вашата педантичност.

Благодаря, госпожо Председател. Взимам процедура по начина на водене, провокиран от сходна такава на народния представител Михал Камбарев. Моля Ви, госпожо Председател, по някакъв начин да помислите дали не е редно да се обучават хората, които идват да се изказват на трибуната, защото народният представител Камбарев очевидно не е разбрал идеята на направените от мен предложения. Той говореше за медии, за прокуратура, която е възможно да е издала актове, които да накърняват права и интереси, да кажем, на невинни български граждани като сегашния, който се дискутира. С моите предложения аз се опитах да им покажа, че те трябва да имат механизъм да оспорват в случаите тогава, когато прокуратурата ги мачка, защото тук, в този законопроект, пише къде се издава и от кого се издава Европейската заповед за разследване, а е възможно да бъде издадена от прокурор. Постановлението за признаване може отново да бъде издадено от прокурор. И аз просто се опитах да им дам възможност да се защитават срещу това, но те, тъй като нищо не разбират, за съжаление, от тази материя, следва това, което следва в момента и което ще гледаме довечера по новините. Така че направете едно обучение, моля Ви, на народните представители – като излизат да се изказват, поне да знаят какво говорят тук. Благодаря.

Благодаря Ви за търпението, госпожо Председател. Госпожо Председател, колеги! Аз смятам, че трябва да поканим в залата и да изразим категорично отношение, а именно една нарочна декларация, в която да констатираме, че и белгийската прокуратура не е реформирана. (Смях.) И също като един Васил Иванов Кунчев да заявим, че след като реформираме нашата прокуратура, ще реформираме и прокуратурите на други поробени народи (смях), още повече че става дума за белгийската прокуратура. Доколкото аз знам, главният инициатор на реформите в съдебната система господин Христо Иванов има апартамент в Брюксел (смях) и няма да му е трудно, тоест няма да харчим излишни пари в усилието да реформираме и чужди поробени прокуратури. Благодаря. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ-СДС, ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Не, не!

Уважаема госпожо Председател, моля за процедура. На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме в залата да бъдат допуснати следните лица от Министерството на финансите: Ирена Христова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и Момчил Торлаков – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 49-454-01-7, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 31 януари 2024 г., приет на първо гласуване на 20 март 2024 г. – Проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 74, ал. 1, т. 9 думите „или на съдия по вписванията“ се заменят с „на съдия по вписванията, на длъжностно лице по регистрацията или на длъжностно лице по вписванията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 121а, ал. 3 се създава ново изречение трето: „Действия по чл. 40 не се предприемат спрямо лицата, предварително предоставили безусловна и неотменяема банкова гаранция в полза на Националната агенция за приходите за срок от една година в размер не по-малък от 1 000 000 лв.“, а досегашното изречение трето става изречение четвърто.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 182а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Възложителите по чл. 5 и 6“ се заменят с „Разпоредителите с бюджет, както и лицата по чл. 5, ал. 2, т. 14 и 16, ал. 4 и чл. 6“, а думите „и ръководителите на централни органи за покупки, създадени за задоволяване на потребностите на публични възложители“ се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато платец по договора е лице, различно от лицата по ал. 1, сключили съответния договор, уведомяването се извършва от платеца за съответната припадаща му се част от стойността по договора.“ 3. В ал. 3 след думите „се извършва“ се добавя „за всички договори, по които се разходват публични средства“. 4. В ал. 4 думите „Лицата по ал. 1, с изключение на възложителите по чл. 6 от Закона за обществените поръчки“ се заменят с „Разпоредителите с бюджет по ал. 1“. 5. В ал. 5 думите „в електронен формат по образец“ се заменят с „по електронен път“, а след думите „лицата по ал. 1,“ се добавя „и 2“. 6. В ал. 8 думите „с допълнително уведомление, изпратено по реда на ал. 5“ се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. В чл. 182б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „преди плащане“ се добавя „на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.“, след думите „чл. 182а, ал. 1“ се добавя „и 2“ и думите „в електронен формат по образец“ се заменят с „по електронен път“. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Промени в данните на изпратено уведомление се извършват не по-късно от три дни от настъпването им или от узнаването за тях по реда на чл. 182а, ал. 5.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 182в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „в електронен формат по образец“ се заменят с „по електронен път“, а след думите „по чл. 182б, ал. 1“ се добавя „и 2“. 2. В ал. 4 думите „по чл. 182а, ал. 1“ се заменят с „изпратило уведомлението“. 3. В ал. 5 думите „по чл. 182а, ал. 1“ се заменят с „изпратило уведомлението“.“ По § 6 има предложение на народния представител Георги Ганев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 182г т. 1 се изменя така: „1. средства за изплащане на заплати и възнаграждения на служителите.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8, като в т. 1 и 2 думите „2 и 4“ се заменят с „и 2“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 220 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Когато публичното вземане не бъде платено в срок, публичният взискател го предявява за принудително събиране на публичния изпълнител по електронен път, като изпълнително производство се образува въз основа на предоставените данни за длъжника, изпълнителното основание и подлежащото на принудително изпълнение публично вземане.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) Когато предявеното за принудително събиране публично вземане е погасено изцяло или частично на основание чл. 168, т. 1 – 4, вземането е разсрочено или отсрочено, изпълнението е спряно или изпълнителното основание не е влязло в сила, освен когато подлежи на предварително изпълнение, публичният взискател уведомява публичния изпълнител по електронен път в 7 дневен срок от настъпване или узнаване на съответното обстоятелство.“ Предложение на народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 264 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „или съдията по вписванията“ се заменят със „съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози“. 2. В ал. 2 след думата „нотариуса“ се добавя „или длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.“ Предложение на народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 265 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2: „(2) Агенцията по вписванията отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от лицата по чл. 264, ал. 1 и 2, когато длъжностни лица по регистрацията или длъжностни лица по вписванията разпоредят да се впише акт при неспазване на чл. 264, ал. 1 и 2.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12, като думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 3“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 13: „§ 13. В чл. 279 се създава ал. 5а: „(5а) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 273б се съставят от публични изпълнители, а наказателните постановления се издават от съответния териториален директор на Националната агенция за приходите.“ „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 11 има предложение на народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14: „§ 14. Законът влиза в сила от 3 май 2024 г, с изключение на: 1. параграфи 2, 3, 8 и 9, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“; 2. параграфи 12 и 13, които влизат в сила 8 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.“

Колеги, две неща по така предложения законопроект. Едното е, че в предложения от Комисията § 1, който да стане § 2, се отбелязва, че се иска банкова гаранция от 1 млн. лв. за фирмите. Това е директна подкрепа за големите и унищожаване на малките. Един милион лева е изключително висока сума за дребен и среден бизнес. Включително представителите на Министерството на финансите на първото обсъждане в Комисията си признаха, че това е лобистко и подкрепя големите вериги и големите играчи на пазара, така че ние това няма как да го подкрепим. И второто е, че навсякъде по предложение на Божидар Божанов се добавя да се прави „по електронен път“. Хубаво е, когато чуете името Божидар Божанов и предложение нещо да става по електронен път, да се замислите какви пари ще струва, кои евентуално ще го правят, колко ще натовари бюджета и колко – няколко пишман IT-та, се опитват да станат по-богати. Така че предлагам на моята парламентарна група този закон да не го подкрепим. Едното – подкрепя лобисти и работи за големите фирми, а в тази страна се унищожават малките предприемачи съвсем целенасочено. Второто е – аман, да правим през Божидар Божанов бюджетни средства към някакви пишман IT та.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Както и на първо четене на Законопроекта ние от ВЪЗРАЖДАНЕ изтъкнахме, повечето от предложените промени са добри. Естествено, прави впечатление сумата от 1 млн. лв. гаранция. Да, тя е със сигурност влязла в този законопроект под диктат на Дружеството за модерна търговия, или както там се нарича сдружението на големите ритейл вериги. Само че има нещо такова. Ние трябва да подкрепяме бизнеса – както големия, така и малкия, затова нашата група ще подкрепи това предложение. Естествено, трябва да предприемаме и други мерки в защита на малките потребители. Те искат обаче неща в съвсем друга посока. Министърът на земеделието и храните, който беше досега, който остана и служебен, идва от бранша, знае за какво става въпрос. Часовете на товарене, часовете на разтоварване, точният списък на стоките – това е, което им е проблем и което мъчи търговците на храни. Надявам се, че в близко време ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще успеем да вкараме промени в тази посока. Иначе, господин Йорданов, софтуерът е вече написан, както ни се каза. Няма тепърва да се пише, вече са готови. Благодаря Ви.

Колеги, предлагам Ви да преосмислите гласуването си, защото усвояването на държавни средства под формата на електронни услуги е масов спорт в тази страна. Да Ви припомня, който не знае, може в момента да намерите в пресата, излязоха показанията на министър Йоловски – министърът на електронното управление, точно как Божидар Божанов, който е един от вносителите на този законопроект, го е карал и му е оказвал натиск за едни 650 милиона да не минават през обществени поръчки. Така че, мислете малко по-отговорно за хората, а не само за себе си. И освен това ВЪЗРАЖДАНЕ – хайде, ще стигнем на другото, там ще си говорим.

Благодаря, госпожо Председател. Обръщам се към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Хайде, сглобката е ясна – те уж, само официално са се разпаднали, но и Вашият колега Дренчев каза, че това облагодетелства големите и че едва ли не е написано – кой знае от кого, като лобистка поправка. Не Ви разбирам.

Благодаря, госпожо Председател. „Закон за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Програмата на ОИСР за Украйна с доброволен финансов принос в размер 60 000 евро (117 350 лв.) между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 17 и 21 август 2023 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за член единствен. „Заключителна разпоредба“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.

С това, което предстои да се гласува, идеята на управляващата сглобка е да се дарят почти 120, над 117 хил. лв. отново на Украйна, като държа да отбележа, че само преди няколко месеца гласувахме държавния бюджет. Аз лично внесох предложение за, забележете, 20 хил. лв. за Културно-информационния център на България в Босилеград в Западните покрайнини, където нашите сънародници, знаете, живеят най-зле от всички граждани на съседната държава Сърбия, където те се намират. Сумата е изключително скромна, подчертавам отново – 20 хил. лв. Тогава сглобката гласува против това предложение, а с тази малка сума можеше да направим така, че да имаме много по-добра дейност и да подпомогнем нашите сънародници в Босилеград, както беше моето предложение. Сглобката гласува против това и това не се случи. Когато обаче става въпрос за Украйна, в пъти по-голяма сума просто се подарява, за да има някакъв вид евро-атлантическо подмазване от страна на България към така наречените партньори. Само че тук трябва да подчертаем, че Украйна не ни е никакъв партньор. Нито е в Европейския съюз, нито е в НАТО – и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се надяваме скоро да не бъде, защото не ѝ е там мястото, не заради друго. Следователно тези 117 хил. лв. могат да бъдат похарчени много по-разумно за нещо, което наистина да допринесе и да има добавена стойност, а не просто да бъдат дадени като засвидетелстване на вярност. За членството в ОИСР няма да говоря, защото там надълго и нашироко сме се спирали на въпроса, че реално отново е поредната заблуда, отново имаме прах в очите на българите, както имаше и че членството в Европейския съюз автоматично ще направи така, че едва ли не България да стане една процъфтяваща държава; както имаше пропаганда, че членството в НАТО ще направи така, че едва ли не ние ще имаме най-великата армия на света. На практика се оказа, че членството в НАТО доведе до разоръжаване, членството в Европейския съюз по никакъв начин не доведе до повишаване на стандарта на живот и покупателна способност на българските граждани. На практика сега тече тази пропаганда с ОИСР, от една страна, и съответно и възможността за въвеждане на еврото, от друга страна, където отново управляващите уж евроатлантици, всъщност това не са никакви евроатлантици по убеждение, а това са обикновени схемаджии от ГЕРБ, ПП-ДП и ДПС – да го кажем просто и ясно за всички, които ни гледат, но те един вид се опитват да засвидетелстват вярност и съответно да заблудят гражданите, че ще стане велико, държавата сама, без никакви усилия ще разцъфти само заради това, че ще станем членове на ОИСР, ще въведем еврото и ги очакват едни изключителни бъднини. Нищо подобно. Това, което ще стане, е, че просто ще бъдат скъсани, изхвърлени буквално в кошчето за боклук 117 хил. лв. Поради тази причина ние ще гласуваме категорично против това. Крайно време е да се спрат всякакви подаръци към Украйна – било под формата на техника, която уж била ненужна, с отпаднала необходимост и така нататък, било под формата на техника, която уж била с някакви дефекти, било под формата на изнасяне чрез трети страни на оръжие, каквото имахме и в кабинета, в който дори и БСП участваха, предишният – отново на „Продължаваме Промяната“. Така че всичко това трябва да спре и поради тази причина ние ще гласуваме против, както и българските граждани, надявам се, ще гласуват против тази политика на предстоящите избори на девети юни. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Георгиев, взимам реплика, защото Вие цитирахте Босилеград и Културния център в Босилеград и връзката между тези две неща – даряването на тези средства за Украйна и Босилеград. Както Вие много добре знаете, тези средства са предвидени по Програмата за хуманитарна помощ на Министерството на външните работи. Ние с Тошко Йорданов зададохме въпрос на Министерството на външните работи по отношение на това дали тези пари, които даряваме – тъй като това е една скромна сума за Украйна, ще се отразят по някакъв начин на българските общности в Западните покрайнини, и отговорът е „да“. Аз ще Ви зачета отговора на госпожа Мария Габриел в качеството ѝ на министър на външните работи, а тя е отговорила на наш въпрос, като я цитирам: „В резултат на оценката от подадените 516 проектни предложения бяха одобрени за финансиране 49 проекта.“ Това е за българските общности в Западните покрайнини. „Над половината от одобрените проекти за 2024 – 2025 г. ще бъдат реализирани в страните от Западните Балкани. Поради продължителните военни действия на територията на Украйна и ограничения капацитет на българските дипломатически представителства в страната проектни предложения за финансиране през 2024 г. в Украйна не бяха набирани, като бе взето решение предвидените за това средства да бъдат пренасочени към вноска към международните организации.“ Тоест, тъй като не са набирани средства за проекти в Украйна поради простата причина, че има военни действия в момента на територията на страната, тези 60 хиляди евро се взимат от Босилеград и други български общности и се даряват на Украйна, за да може българската държава да се натегне по един параметър, по който да станем членове на ОИСР. Затова добавям към Вашето изказване отговора, който ние с господин Йорданов получихме на въпрос от наша страна към Министерството на външните работи, и с удоволствие ще Ви предоставя целия отговор. Поради тази причина се налага всички парламентарни групи да събираме пари за провеждането на инициативи в Босилеград, тъй като българските общности остават без средства за реализирането на своите проекти за сметка на даренията към Украйна. Затова ние ще се въздържим. Благодаря Ви.

Госпожо Митова, благодаря за фактологията. Става пределно ясно за какво става въпрос. Само да Ви кажа, че това не е натягане, както Вие казахте, това е пренатягане, ако трябва да сме честни, и това пренатягане води дори дотам, че българската държава подарява оръжие на Украйна, с което съответно украинската армия обстрелва български населени места в Украйна. Дотам стигаме и въобще дори не искам да коментирам, че съответно има атаки и срещу ядрени обекти. Просто някакво абсолютно безумие, в което нашата държава обаче е активен участник. Тоест можем да определим тази евро-атлантическа сглобка, която и в момента се възпроизвежда под един или друг начин чрез служебното правителство, като една наистина обезумяла антибългарска политическа мафия, която прави така, че потърпевши да са нашите сънародници, без значение дали това е в България – в днешните ѝ предели, дали е в Западните покрайнини, дали е в Украйна. Просто навсякъде по света българите са потърпевши от тази антибългарска политика, която, забележете, много целеустремено е провеждана именно от представителите на сглобката – на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Така че нашата задача като опозиция е да прекъснем максимално скоро съществуването на тази сглобка и съответно после вече да търсим отговорност на сглобкаджиите, а това можем да направим най-скоро на девети юни. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, да забравим това, което говорят ВЪЗРАЖДАНЕ – нали винаги го обръщат на тая реплика. „Евроатлантизъм“ заради Вашето поведение стана мръсна дума. Само искам да Ви припомня, че Украйна не е в Европейския съюз, българите в Сърбия също не са в Европейския съюз. Тук трябва да избираме между пари за българите в държави, които са извън границите на България – извън границите, които са си и български, и да изпратим някакви пари към Украйна от и без това малкия ни бюджет. Тоест ние ще лишим нашите сънародници в държави извън Европейския съюз за сметка на чужди граждани, които също са извън Европейския съюз. Затова казваме, че тук няма нищо общо евроатлантизмът. Евроатлантизмът е да сме си в НАТО и в Европейския съюз. Ясно е кои партии тук – като изключим една партия, останалите са на ясно евро-атлантически позиции. Но в момента трябва да избирате между българи и друга нация – украинци. Все си мисля, че на този парламент основната му задача е, би трябвало, първо, да се грижи за българите и след това, ако имаме възможности, да подпомагаме и други държави. Така че ще Ви помоля да сте наясно какво правите, защото, гласувайки това, лишавате българските общности от средства. И те го казаха. Ако някой от Вас си вдигне депутатското седалище и отиде в Босилеград, ще му го кажат хората на място. Министерството на външните работи също го е написало в отговор, че е така. Тоест това не са някакви спекулации. Хайде да видим сега тук кои от Вас наистина са българи в главите си и кои са слуги на чужди нареждания. Защото това е изборът между слуга и човек, който е български депутат. И става дума, пак повтарям за хиляден път, че в момента избирате между българи в чужбина, които имат нужда от помощ, и някакви други, които не са. (Народният представител Цончо Ганев иска думата.)

Когато депутатите от ПП-ДБ Антоанета Цонева и госпожа Белобрадова станат – в три Народни събрания поне, аз съм свидетел, и обясняват за българите в Западните покрайнини – това направихме, там отидохме, венци поднесохме, цветя закарахме, чухме ги, изслушахме ги, приемаме, че е добро нещо, което са направили. Поне да отидат и да се разходят, ако не за друго. Но когато гласуват „за“ да се вземат пари от помощи, които са именно за тях, и то потвърдено от министъра на външните работи госпожа Габриел на питане на госпожа Павела Митова именно за това нещо, искам да помоля тези две видни демократки от „Продължаваме Промяната“ да станат и да обяснят – когато отиват другия път на разходка да пият по едно кафе в Западните покрайнини, какво са гласували и защо са го направили, да обяснят, че те преди българи са евроатлантици. Защото не е важно какво се случва в Западните покрайнини, хубаво е да се намажем на Украйна с 60 хил. евро, защото за Украйна, потънала в стотици милиарди дългове, 60 хил. евро са даже не и прашинка – нищо, едно абсолютно нищо. Но за Западните покрайнини са много. Много! А това, което направихте Вие, конкретно Вие двете, с Вашето си гласуване, е поредно доказателство за бруталното Ви лицемерие.

Уважаема госпожо Председател! „Закон за ратифициране на Споразумението за създаване на Международната фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за член единствен.

Благодаря, госпожо Председател. Тази международна фондация, създавайки се, вноската на България от 5000 евро не би трябвало да е никакъв проблем. Проблемът обаче се крие другаде и го посочихме ясно предния път, още на първо гласуване. Европейският съюз ще инвестира над 45 милиарда в Латинска Америка и Карибите. Ако това води до някакви въпроси „защо“, то отговорът е много ясен. До 2030 г. липсата на литий ще бъде много осезаема и над 390 хил. тона при годишно производство от 2,7 млн. тона в световен мащаб. Естествено, тук са заложени много големи геополитически интереси както между Европа, така са замесени САЩ, така също и Китай. В топ 10 на най-големите производители на батерии за електромобили Китай присъства с шест компании. Това са над 60% пазарен дял. 60%! Естествено, Европейският съюз трябва да реши своите проблеми, и то много ясно беше казано от Урсула фон дер Лайен, когато имаше среща между Европейския съюз и представители на общността на Латинска Америка и Карибите. Тя заяви, че Европейският съюз е не само заинтересован от суровото изкопаване на минерали, но също така от създаването на инфраструктура и тяхната обработка. Разбира се, и от производството на батерии, и не само, дори и до производството на крайния продукт – електромобилите. При съществуващите в момента приоритети за декарбонизация и така нататък и преминаването на производството на електромобили, които трябва да заменят автомобилите на бензин и на дизел, това, разбира се, не учудва никого. За бедните икономически региони от този край в Латинска Америка инвестициите на Европейския съюз ще бъдат свеж полъх, но какво точно и как точно България ще получи, какъв бенефициент ще е от цялото това нещо? Отговорът е: нищо! Може би поредното потупване по рамото или някой ще бъде погален по темето. Но ние нито ще купуваме тези електромобили, произведени от Европейския съюз на преференциални цени. Ще участваме в тази фондация, ще участваме и в инвестициите, но какви точно ще бъдат ползите – неясно! Затова ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепи този законопроект и ще гласуваме против. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно подновяване определянето на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа (РЦОНКН) като център от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО в София, Република България, подписано на 11 ноември 2023 г., № 49-402-02-3, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2024 г. На заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 7 март 2024 г., беше разгледан Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно подновяване определянето на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа (РЦОНКН) като център от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО в София, Република България, подписано на 11 ноември 2023 г. № 49-402-02-3, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2024 г. В заседанието участваха: архитект Чавдар Георгиев, госпожа Амелия Гешева, господин Виктор Стоянов, заместник-министри на културата; госпожа Перса Накова, парламентарен секретар. Споразумението ще спомогне за утвърждаване на позицията на България като водеща страна в сферата на нематериалното културно наследство в региона, както и сред страните, подписали Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, и ще допринесе за насърчаване на започналите процеси по изграждане на мрежи от експерти, както и провеждането на различни съвместни инициативи в страните от Югоизточна Европа. През 2008 г. Регионалният център в София е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел в съответствие с българското законодателство. На 25 октомври 2010 г. между Република България и ЮНЕСКО е сключено Споразумение за създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (Категория 2). На 10 ноември 2017 г. генералният директор на ЮНЕСКО и министърът на културата на Република България подписват в Париж Споразумение за продължаване дейността в София на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. То е валидно за нов шестгодишен период. Към настоящия момент Центърът обединява представителите на 17 страни от региона на Югоизточна Европа, като се очаква и присъединяването на други страни през следващите години. В резултат на проведеното гласуване единодушно с 12 гласа „за“ Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно подновяване определянето на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа (РЦОНКН) като център от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО в София, Република България, подписано на 11 ноември 2023 г., № 49-402-02-3, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2024 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам току-що приетият законопроект на първо гласуване да бъде гласуван и на второ гласуване в това заседание.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно подновяване определянето на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа като център от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО в София, Република България, подписано на 11 ноември 2023 г. Член единствен. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно подновяване определянето на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа като център от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО в София, Република България, подписано на 11 ноември 2023 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 49-354-01-40, внесен от народния представител Росен Костурков и група народни представители на 12 май 2023 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 31 май 2023 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието: Петър Кировски – директор на дирекция „Растениевъдство“, доктор Димитър Димитров – държавен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“; от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол: Бистра Павловска – изпълнителен директор. Присъстваха и представители на Българската асоциация за индустриален коноп. На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) на заседанието беше проведено и публично обсъждане с участието на представители на организациите, предоставили писмени становища. Законопроектът беше представен от народния представител Росен Костурков. Със Законопроекта се предлага отглеждането на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за производство на продукти без психоактивно действие, със съдържание под един тегловен процент на тетрахидроканабинол, да се извършва след издадено разрешение от министъра на земеделието. С нова разпоредба е предвидено преработката на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за производство на продукти без психоактивно действие, със съдържание под 1 тегловен процент на тетрахидроканабинол, включително отопяване, раздробяване, смилане, термична обработка, сушене, екстракция, пресоване и други процеси или комбинация от тези процеси, да се извършва след издадено разрешение на министъра на земеделието. Условията и редът за издаване и отнемане на разрешенията за отглеждане и преработка, търговия и контрол ще се определят с наредба на министъра на земеделието, като в срок до 31 декември 2024 г. министърът на земеделието следва да приведе Наредбата в съответствие с измененията в Закона и с реда за определяне съдържанието на тетрахидроканабинол съгласно европейското законодателство. Предвидено е забраната в чл. 30 от Закона, касаеща производството, преработването, търговията, съхраняването, вноса, износа, реекспорта, транзита, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 на Закона, да не важи за растенията и продуктите от тяхната преработка по чл. 29. Във връзка с повишения тегловен процент на тетрахидроканабинол са предложени редакции на легалните дефиниции на понятията „коноп“ и „хашиш“. Законопроектът съответства с изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Министерството на здравеопазването счита, че приемането на Законопроекта ще доведе до законово регламентиране на свободното използване на конопа със съдържание под 1 тегловен процент на тетрахидроканабинол, независимо дали се използва за целите по чл. 29 от Закона, или за предлагане, придобиване и притежаване с цел употреба, което представлява здравен риск. Министерството на земеделието не подкрепя Законопроекта. Отбелязва, че земеделските стопани, отглеждащи коноп, няма да получат подпомагане, ако съдържанието на тетрахидроканабинол в него не съответства на посоченото в Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г., според който не е разрешено използването на сортове конопени семена с над 0,3 тегловни процента на тетрахидроканабинол. В становището е посочено, че преработката на растението коноп не е от компетенциите на Министерството на земеделието. Отбелязано е също, че националното законодателство следва да бъде съобразено с европейското право, но предложеният законопроект не постига тази цел. Както Министерството на икономиката и индустрията, така и Министерството на земеделието обръщат внимание, че съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, условията и редът за издаване и отнемане на разрешенията за отглеждане и преработка, търговия и контрол следва да бъдат уредени в самия закон, а не с наредба на министъра. От Агенция „Митници“ оценяват като неприемливо въвеждането на концентрационна граница на тетрахидроканабинол от 1%, под която конопът няма да бъде квалифициран като наркотично вещество. Заявяват, че изменението на чл. 30 от Закона ще освободи от контрол разпространението на дребно и употребата за пушене от физически лица на конопа и неговите деривати със съдържание под 1% тетрахидроканабинол. Отбелязват липсата на мерки за контрол и липсата на капацитет в лабораториите за изследване на наркотични вещества, съответно на финансов ресурс за увеличаване на този капацитет. Определят промените като скрита легализация на конопа – марихуаната, и неговите продукти и настояват Законопроектът да се подложи на експертно и обществено обсъждане в Националния съвет по наркотичните вещества, тъй като с него се променя радикално политиката в областта на противодействието на наркотичните вещества. В изпълнение на чл. 74, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на земеделието са изразили становище, че Законопроектът следва да премине през процедура на нотификация, като компетентен орган по изготвяне на нотификационните документи е Министерството на земеделието. В тази връзка и на основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, храните и горите реши Законопроектът да бъде изпратен за нотификация на Министерството на земеделието преди разглеждането на Законопроекта в пленарната зала за първо гласуване. В последвалата дискусия от парламентарната група на ГЕРБ настояха Законопроектът първо да бъде нотифициран по съответния ред. Обърнаха внимание, че не са взети предвид постъпилите отрицателни становища и че първо следва да бъде структуриран механизмът на контрол, който да гарантира на обществото, че няма да бъдат допуснати нарушения. В заключение заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта. От парламентарните групи на партия „Продължаваме Промяната“, на ВЪЗРАЖДАНЕ и на „Има Такъв Народ“ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта. Всички народни представители бяха единодушни, че това е традиционна култура за България, която и в момента е разрешена за отглеждане, но е необходима информационна кампания, която да убеди обществото в ползата от предложените промени. В заключение и след проведената дискусия Комисията по земеделието, храните и горите с 9 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 49-354-01-40, внесен от народния представител Росен Костурков и група народни представители на 12 май 2023 г.“ И така, уважаеми колеги, във връзка с представения доклад за първо четене и взетото решение по него за нотификация, представям на Вашето внимание кратка информация и по направената нотификация пред Европейската комисия: „На свое заседание, проведено на 31 май 2023 г., Комисията по земеделието, храните и горите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 49-354-01-40, внесен от народния представител Росен Костурков и група народни представители на 12 май 2023 г. за първо гласуване. По Законопроекта бяха изискани и получени становища от Министерството на земеделието, Министерството на икономиката и индустрията, които еднозначно указват, че Законопроектът попада в обхвата на понятието „технически регламент“ съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2015/1535 и преди да бъде приета в националното законодателство, трябва да бъде нотифициран. В тази връзка и на основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, храните и горите прие решение, с което посочи Министерството на земеделието като орган на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи, и определи да бъде изпратен за нотифициране преди разглеждане за първо гласуване в пленарната зала. С оглед на това и във връзка с чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията изпрати чрез председателя на Народното събрание цитирания законопроект до Министерството на земеделието за стартиране на нотификационна процедура. На 12 юни Комисията по земеделието, храните и горите беше уведомена от Министерството за генерираното електронно съобщение на направената нотификация с № 20230355BG. Съгласно Директива (ЕС) 2015/1535, считано от датата на нотификация на Законопроекта, започва да тече тримесечен период на прекъсване, по време на който нотифициращата държава членка България не може да приеме въпросния технически регламент. Този период позволява на Комисията и на останалите държави членки да проверят нотифицирания текст и да отговорят съответно. Краят на периода на прекъсване на настоящата нотификация е 11 септември 2023 г. Когато се установи, че е възможно нотифицираният проект да създава бариери пред свободното движение на стоки или пред свободното предоставяне на услуги на информационното общество, или пред вторичното законодателство на Европейския съюз, Комисията и останалите държави членки могат да предоставят подробно становище на държавата членка, която е нотифицирала проекта. Подробното становище удължава периода на прекъсване с още три месеца за продукти и с още един месец за услуги. В случай на издаване на подробно становище засегнатата държава членка трябва да даде обяснение за действието, което възнамерява да предприеме в отговор на подробното становище. Комисията и държавите членки могат също така да правят коментари относно даден нотифициран проект, който изглежда съответства на законодателството на Европейския съюз, но се нуждае от разяснение относно тълкуването му. При наличието на получени коментари проектът може да бъде приет след изтичането на тримесечен период на прекъсване, а засегнатата държава членка взема тези коментари под внимание, доколкото е възможно. Освен това Комисията може да блокира даден проект за период от 12 до 18 месеца, ако предстои да се приеме работа по хармонизиране на Европейския съюз или такава работа вече тече в същата област. В края на процедурата по 2015/1535 държавите членки са задължени да информират Комисията за окончателните текстове веднага след като тези текстове бъдат приети, и да посочат случаи, в които нотифицираният проект е бил отхвърлен, за да може процедурата по 2015/1535 да бъде приключена. Това също така позволява на Комисията и на останалите държави членки да проверят дали нотифициращата държава е взела под внимание реакциите, получени по време на процедурата. Държавите членки са задължени да нотифицират повторно проекта на мярка с прилагане на нов период на прекъсване, ако проектът на техническия регламент претърпи значителни изменения, като например съкращаване на първоначално предвидения срок за прилагане или при разширяване на обхвата. След приключване на нотификационната процедура беше формирана Междуведомствена работна група, която подготви изцяло нови текстове, съобразени с постъпилите бележки. Предвидено е регламентиране на отглеждането на растения от индустриален коноп, предназначени за влакно, семена за фураж и храна, и семена за посев и преработка със съдържание под 0,3 тегловни процента на тетрахидроканабинол. Разрешенията ще са със срок на валидност от три години, ще се издават от министъра на земеделието и храните и няма да могат да се преотстъпват. Разписани са задълженията на притежателите на разрешения. Създаден е изцяло нов ред за преработката на индустриален коноп със съдържание под 0,3 тегловни процента на тетрахидроканабинол и превръщането му в продукти и суровини без наличие на тетрахидроканабинол. Преработването ще се извършва в регистрирани обекти за преработка след издадено разрешение от Министерския съвет. Разрешението ще се издава на лица, разполагащи с технически и технологични възможности за преработка и субекти, в които да се осъществява складирането и преработката му. Предвидено е Министерството на икономиката и индустрията да поддържа публичен електронен регистър на лицата, на издадените разрешения и на обектите за преработка и складиране на индустриален коноп. Предвидено е създаването на Междуведомствен експертен съвет към министъра на икономиката и индустрията, който ще разглежда постъпилите заявления за издаване на разрешения за преработка и ще осъществява контрол на лицата, получили разрешение. Експертният съвет ще се състои от девет членове, като председателят, секретарят и един от членовете ще са представители на Министерството на икономиката и индустрията, двама представители на Министерството на земеделието и храните и по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите. Разписана е цялата процедура за издаване на разрешенията за преработка, за тяхното прекратяване и отнемане. Предвидено е изкупуването на индустриален коноп да се извършва въз основа на писмен договор, сключен между лица, получили разрешение за отглеждане на индустриален коноп, и лица, получили разрешение за преработка от Министерския съвет. Предвиден е ред за осъществяване на контрол при превоза на индустриален коноп или на негови семена до обектите за преработка. Въведени са изисквания относно превозвачите, транспортните средства и обмена на информация. Разписани са задълженията на превозвача и на лицата, получили разрешение за отглеждане на растенията коноп. При констатирана разлика във вида или количеството на индустриалния коноп поради промени в свойствата на растенията, а именно незабавно да се уведоми Националната агенция за приходите, областните дирекции на МВР за отклонението и да се спрат дейностите по връщане или приемане на растенията, като дейностите ще могат да се възобновят не по-рано от четири часа след уведомяването или след получено обратно уведомление от компетентните органи. Предвидени са съответните административнонаказателни и Преходни и заключителни разпоредби.“ Всички тези хипотези от работната група, с които Ви запознах, все още не са видни за Вас, тъй като те биха могли да станат обект на разглеждане по същество едва след като евентуално при приемането на Законопроекта на първо четене – в срока между първо и второ четене, членове на работната група или други народни представители ги припознаят и ги внесат по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с основните акценти от предлагания законопроект. Целта на Законопроекта е да се стимулира производството на индустриален коноп, като същевременно се създава възможност българските производители да бъдат конкурентоспособни на европейските и световните пазари и да не бъдат поставяни в уязвима позиция спрямо производителите от други държави членки. С предлаганите промени се създава възможност за стимулиране на прехода към зелена икономика. Индустриалният коноп е култура, която се отглежда с много малко количество вода и изцяло без пестициди, като същевременно абсорбира голямо количество въглероден диоксид. Всяка една част на растението може да бъде използвана за производството на различни продукти, като оставя нулев отпадък. Тук е важно да се отбележи разликата между индустриалния коноп – Cannabis Sativa L., и марихуаната – Cannabis Indica, тъй като урежданият от настоящия законопроект коноп не е наркотично растение и е с напълно различен състав и концентрация на веществата спрямо марихуаната. Конопът е с висока концентрация на канабидиол, който не е психоактивно вещество, докато марихуаната съдържа от 20 до 40% тетрахидроканабинол в зависимост от сорта растение, и съответно има наркотични и психоактивни свойства. В тази връзка Ви призовавам да подкрепите Законопроекта на първо гласуване. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги! Аз ще бъда изключително кратък. Това е Законопроект, който е може би най-дълго изготвяният в историята на Народните събрания, в които аз участвам още от Четиридесет и седмото народно събрание. Това, което изчете госпожа Танева от трибуната, е изключително важно, освен Доклада на Комисията. Този законопроект беше изпратен и за нотификация в Европейската комисия, откъдето се върна със забележки, и в продължение на три месеца работна група, в която участваха Министерството на земеделието, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката, Прокуратурата, „Митници“, Националната агенция по приходите, и резултатът от тези дълги заседания на работната група беше текст, който отстранява всички забележки от нотификацията и на практика прави Закона наистина приложим в България. Разбира се, тези промени ще влязат между първо и второ четене. Това, което е важно да се отбележи, е, че в България е разрешено и към момента отглеждането на така наречения индустриален коноп с процентна стойност тетрахидроканабиол под 0,3%. Горе-долу това се запазва в този законопроект. Единственото, което се случва, е, че разрешаваме преработката на този коноп, с който България е уникална държава. Тя е единствената в Европейския съюз – не знам дали има и друга въобще в Европа, в която преработката на индустриалния коноп да е забранена. С този законопроект просто възстановяваме една неправда, получила се някъде 1985 – 1986 г. по времето на социализма, когато преработката на конопа е забранена, а в същото време отглеждането на самия коноп е разрешено. Това принуждава нашите земеделци да изнасят суровината в държави, като Македония, Румъния, Германия, за да може да бъде преработвана, което го прави абсолютно неефективно. Молбата ми е: подкрепете този законопроект на първо четене, за да може бързо да внесем поправките – резултат от работните групи, между първо и второ четене и да приключим с една неправда, получила се още 80-те години по времето на социализма. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Този закон се опитваме да го гледаме вече трети пореден парламент и не успява да стигне до пленарната зала. Искам първо да благодаря на всички, които близо една година работиха по промените в Закона, по нотификацията в работната група, която изготви промените, които евентуално ще бъдат внесени между първо и второ четене на Закона. Да се върна обратно на Закона. Това е изключително патриотичен закон, първо, тъй като конопът е традиционна българска култура. Тук става въпрос за това, че последните години, откакто преработката на индустриален коноп е забранена в България, изнасяме работни места, изнасяме добавена стойност, изнасяме инвестиции за съседните наши държави може би за стотици милиони левове. Български предприятия се откриват в Румъния и там изтичат нашите капитали, след това вече преработената продукция се внася обратно за продажба на българския пазар. Изключителна недомислица, която в момента имаме възможност, през следващите няколко седмици, докато този парламент съществува, да я преодолеем. Обръщам се към депутатите от бедните региони на Северна България: имайте предвид, че това е изключително важна суровина за икономическия възход на тези региони. Така че когато се появите там на предизборна кампания, е много важно да имате нещо, което да обяснявате на гражданите, съответно ако подкрепите Закона или не го подкрепите, разбира се. Това е важен закон и за българското земеделие. Знаете какви са проблемите в земеделието. Знаете, че то е с ниска добавена стойност, благодарение и на европейските субсидии това е сектор в земеделието, който дори не се нуждае от големи субсидии, за да бъде с положителна добавена стойност. Разчитам на Вашата подкрепа. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, да, трябва да се каже, че Законът е действително изостанал. Тук няма да повтарям колегите, които го споменаваха, за уникалността на нашата страна да отглеждаме коноп, но да не го преработваме. Важно е да се каже обаче и ползата, заради която се отглежда този коноп, всъщност защо се отглежда този коноп. Обществената полза е много голяма. Много отдавна от коноп не се правят чували – правят се от други материали. В този тип медицински растения, технически растения, се съдържат вещества, които се използват за хронични заболявания. Всъщност затова в последно време е напреднало отглеждането на такъв тип медицински растения, защото от тях се извличат продукти, с които се третира адски голяма група хронични заболявания, сред които и автоимунните заболявания. Трябва да кажа, че веществата, които имат именно това въздействие, нямат общо с канабидиола и нямат общо с психотропните вещества, които се отглеждат от него. Затова действително е полезно за страната да развива преработвателна индустрия, а не само да бъде страна, която го отглежда като земеделска култура. Преработката и развиването на такъв тип дейности, естествено, е от полза за икономиката. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, аз няма да се спирам на медицинския фактор, който има съответно конопът, но трябва да кажем, че конопът съдържа както CBD, така и канабидиоли. Искам да Ви попитам какъв ще бъде контролът, тъй като има над 200 вида разновидности на конопа. Как ще контролираме, тъй като във всеки коноп има двете основни съставки? Основната съставка и маслата, които се използват в дерматологията, в доста области в медицината са със съдържание на CBD. CBD-то Вие много добре знаете, че в различните препарати може да бъде 5%, 10%, включително и 30%, което се продава дори в момента свободно на пазара. Аз искам да Ви попитам: как ще се осъществява контролът? Как ще се подбира съответният вид конопени растения, тъй като искам да отбележа тук пред всички, че от Четиридесет и третото народно събрание за първи път този законопроект, който днес го разглеждаме, не мина през Здравната комисия. Мога да Ви кажа, че до момента във всичките парламенти никога не е минавал през Здравната комисия и вероятно затова не беше разпределен и в Здравната комисия. Ние добре знаем, че с канабидиолите се лекуват примерно Алцхаймер, лекува се глаукомата. Мога да изброя много заболявания, но аз обръщам внимание на колегите, които имат деца, и искам да кажа следното нещо: както Вие знаете, включително в Съединените щати – в доста от щатите, беше разрешена свободно употребата, като в някои от щатите те се продават в аптеката, а в други се продават свободно. Казвам само статистика, защото знам, че тук ще се разделим в позициите си, аз го говоря като лекар. Очакваше се, че примерно хората, които употребяват марихуана, когато има контрол, има контролиран достъп до тях чрез аптеки и места, където се продават, ще може да се регулира и ще може да се наблюдава какво количество пациенти или в случая хора го употребяват. Доказано е обаче във всички тези щати, в които се продава свободно, че престъпността и зависимостта е повишена. Няма да коментирам, няма да давам моята оценка, но при всичките разглеждания, когато сме обсъждали тази тема в Здравната комисия, съм задавал въпроса примерно на МВР, на различните институции по какъв начин ще се контролират тези 0,03% канабидиоли, които се съдържат? По какъв процент и по какви методики ще се оценява? Позитивен отговор нямаше и аз лично няма да подкрепя този законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Професор Чорбанов, моите уважения и затова, че ще подкрепите поправянето на една несправедливост за България. Отправям като реплика молбата ми да обясните на залата, а и на камерите, защото това е доста важно, че индустриалният коноп и марихуаната са две коренно различни растения, и всички приказки, особено от медицински лица, че ние с разрешаване преработката на индустриален коноп, от който се правят индустриални продукти – въжета, тухли, масла, изолации и така нататък, разрешаваме марихуаната... Това даже не е и популизъм, не знам, то това е престъпление. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Чорбанов, Вие изтъкнахте всички положителни качества на индустриалния коноп, но всъщност изказването Ви съвсем не беше по същество на Законопроекта, защото Законопроектът касае не отглеждането, което всъщност е позволено в страната, а преработката. Ние сме говорили много пъти в Комисията, има големи доклади, има достатъчно информация, в която са изтъкнати всички ползи, има публикации в интернет пространството – да, ние сме съгласни. Дори – ако някой от вносителите се сеща, в Четиридесет и седмото народно събрание подписът ми стоеше под тези на вносителите. Но в случая това, което имам в момента предвид, е, че натискът да се приеме този законопроект точно сега и точно в този момент, е чисто политически. Аз лично подкрепям да бъде разрешена преработката на индустриален коноп в страната, но това да стане по нормалния ред, да стане след – както каза един от преждеговорившите, голяма информационна кампания, защото според мен ще настъпи една вакханалия относно сигнали, относно лабораторни проверки и всякакви такива, така че нашата група, предполагам, ще гласува по съвест. Но по-скоро мисля си, че болшинството от народните представители няма да го подкрепят. Господин Панев, моят въпрос – понеже Вие казахте, че това е патриотична култура, лицето, което има най-големи интереси в преработката, патриот ли е, или либерал?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря и на тримата репликиращи, защото ще ми даде възможност да изясня докрай нашата позиция. Ще започна с това, че ние не сме казали, че ще подкрепим Законопроекта. Изтъквайки ползите от отглеждането и развитието на тази индустрия, това съвсем обаче не завършва цикъла, който би осмислил промишлената преработка на такъв тип продукти. Защото основният проблем, който съществува в страната, той е действително – да, доцент Иванов, липса на контрол. Липсата на контрол как ще се направи, коя лаборатория и кои лаборатории – защото индустриалното производство ще изисква много засилен контрол, прави така, че ще бъдат в страната дадени възможности за производства на неща, които могат да бъдат с двойна употреба. Освен за позитивните неща, несъмнени, за които в цял свят се разрешава отглеждане и преработка, задължителното условие, което обаче липсва в Законопроекта, са начинът и формата, в които те ще бъдат контролирани, начинът и формата, в които цялото това производство ще бъде организирано. Това не е просто производство на култура от типа на зърнените култури и маслодобиването от слънчоглед, доста по-сложен е контролът. И да – действително трябва да има специалисти, които да различават различните типове растения, действително процентът е страшно голям, тук колеги биолози могат да бъдат полезни в тази работа по отношение на контрола, защото действително трябва професионален контрол. Някой трябва да даде възможност самите органи, които ще контролират, включително правоуправляващите органи, да знаят коя нива е потенциално опасна, коя не, и най-вече възможностите за производство в съответните центрове. Именно това е основният проблем, който възниква в този законопроект, защото зад всяка добро намерение могат да стоят и лоши интереси. Ще дам един такъв пример: един кухненски нож е предвиден и произведен, за да бъде използван в кухнята, но с него може да бъде извършено и убийство. Благодаря.