18 април 2024 г.

Благодаря, госпожо Председател. Няма го господин Росен Желязков, така че очевидно отново ще обсъждаме дали българската Конституция бива нарушавана с актовете, които се приемат от Народното събрание, или не. Очевидно е било писано и в последните дни на това Народно събрание всичко да се върти около промените в Конституцията. Вчера на заседанието на Правната комисия, където бяха приети тези решения – промени в Правилника, които, между другото, държа на кажа на българската общественост, че са внесени в пленарната зала, преди да са изтекли 72 часа от приемането им в Правната комисия, най-големите дебати бяха по отношение на това дали Народното събрание да излиза във ваканция един месец преди изборите, когато е налице предизборна кампания, чрез създаваната нова ал. 5 на чл. 40 от нашия Правилник. Тук държа да посоча, че когато коалицията от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, която все още съществува и все още гласува заедно, промени Конституцията преди Коледа, тогава тя прие, че парламентът ще работи до полагането на клетва от новоизбраните народни представители. Обаче същата тази коалиция между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС вчера прие с точно такова мнозинство промените в Правилника, които трябваше да се разглеждат от временна комисия, а не в Правната поради една много простичка причина, че във временната комисия би имало паритетен принцип – по двама представители от всяка парламентарна група. Тогава коалицията щеше да има общо шест представители, останалите опозиционни партии щяха да имат отново шест представители и тези предложения нямаше да минат, ако имахме временна комисия за Правилника. Именно това беше причината да се разглеждат в Правната комисия, където коалицията между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС все още има мнозинство и все още приема съвместно актове. Та с така приетата нова ал. 5 на чл. 40 от Правилника всъщност се нарушават конституционните правомощия на народните представители. Част от тях са уредени в членове от 87 до 90 от Конституцията на Република България. Те включват контрола върху изпълнителната власт, въпросите – писмени, устни, питанията, изслушванията, исканията за съдействие от страна на администрацията. Нито едно от тях няма да може да бъде упражнявано, макар че същите тези неможачи според мен промениха Конституцията, и се оказа така, че те се опитват сега да я суспендират, като въвеждат една ваканция, най-общо казано, или, с други думи, да не работи Народното събрание. Даже са предвидили едно изключение, което няма абсолютно никакви мотиви, няма никакви основания, и това изключение е написано, че представлява задаване на писмени въпроси. За сметка на това, за да е пълен фарсът, в така приетата нова ал. 5 е записано, че спират да текат и всякакви срокове. Тоест този един месец на предизборна кампания, в който Народното събрание няма да работи, се преименува в някаква ваканция, но не можем да правим аналогия с ваканция, тъй като това не е предвидено в Конституцията на Република България и не може да бъдат ограничавани правомощията на народните представители с този създаван § 4 и с този едномесечен срок на суспендиране на упражняването на правомощията, особено след като Конституцията е била променена точно в обратния смисъл – Народното събрание да изпълнява напълно своите правомощия, като в тези промени на Конституцията не са предвидени никакви изключения или специален режим. Именно затова ние гласувахме против разпоредбите на новата ал. 5 на чл. 40 и ще призова народното представителство да не ги подкрепя. Още повече че вчера никой не засегна ситуацията, че и в сегашния момент ние говорим за предсрочни парламентарни избори, тоест имаме едно провалено правителство, което е паднало от власт. Очевидно е, че със създаването на тази нова ал. 5 се търси начин да бъде запушена устата на опозицията и тя да не получава трибуна по време на предизборната кампания. Има огромна разлика между това дали парламентът изтича с пълен мандат, или случай като настоящия, в който имате едно провалено правителство – на коалицията между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, и чрез тези спешни промени в Правилника, чрез създаването на тази нова ал. 5 на чл. 40 единствено се търси начин да не получаваме ние от опозицията, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ като най-голямата опозиционна партия конкретно, трибуна, от която да продължим да упражняваме контрол върху изпълнителната власт, където, разбира се, ние отново сме най-активните, и да не можем съответно да защитаваме внесените от нас предложения, законопроекти, проекторешения, искания за изслушвания, питания и така нататък. Така че просто моля народното представителство да не прави промени в Правилника, които да ни се налага в следващото Народно събрание да променяме отново, тъй като една част от Вас, за съжаление, няма да ги видим отново тук. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Петров, правилно отбелязахте, че това изменение на Правилника касае едно, надявам се, изключение, тъй като идеята на сериозните политици, каквито сме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, е да няма такава политическа нестабилност и това с предсрочните избори да не се случва повече. Надявам се на тези парламентарни избори ние да получим достатъчно доверие от хората. Може ли да кажете обаче необходимо ли е да се прави това изменение в Правилника, което е и противоконституционно, доколкото противоречи на последните изменения в чл. 97, мисля, от новата шеста поправка на Конституцията, съгласно която Народното събрание заседава непрекъснато до встъпването на новоизбраните представители? Спомняте си за местните избори през 2023 г. Народното събрание излезе в предизборна кампания и ваканция с Решение на Народното събрание. Не изменяхме тогава Правилника. Как бихте коментирали и смятате ли, че не е по-удачен вариант, ако се вземе такова решение, а не за всеки частен случай да променяме Правилника, респективно и Конституцията? Благодаря.

Уважаема госпожо Рангелова, дами и господа народни представители, уважаеми български граждани! Има разлики между местния вот и сегашната ситуация на провалено правителство и предсрочни парламентарни избори. Кои са разликите? Местният вот е след изтекъл предходен четиригодишен мандат на местната власт. Тогава, да, никой не можеше да обвини, забележете, председателя на Народното събрание, ако издаде решение за едномесечна ваканция, забележете – ваканция. Сега обаче, както виждате, и него днес го няма, и не присъства на приемането на това противоконституционно решение всъщност под формата на нова ал. 5 на чл. 40. Сега обаче имаме едно провалено правителство и предсрочни парламентарни избори и за да не се налага отговорността да пада върху председателя на Народното събрание, който да издаде решение да ограничи гласа на опозицията през този едномесечен срок, тази заповед нали разбирате, че също би била противоконституционна. Нали уж затова тези неможачи, между които и председателят на Народното събрание, който е един от вносителите на конституционните промени, гласувал е за тях, сега да се налага да ги поругава, като издаде заповед за, забележете, едномесечна ваканция, при положение че Вие бяхте права, че наистина така прокламираните идеи Народното събрание да не бъде с прекратен мандат, а да продължава да работи до полагането на клетвата на новоизбрания парламент, е именно за да упражнява и контрол върху изпълнителната власт в лицето на служебното правителство. Именно за да не носи той тази отговорност – председателят на Народното събрание да издава заповед, затова се търси една колективна безотговорност, която ще намери израз единствено в продължаващата коалиция ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, продължаващата коалиция, която все още приема съвместно всички актове, които изнася, с оглед да търси някакви надежди за договорка за правителство след изборите, но разбира се, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, да се надяваме, че ще успеем да попречим на тези техни очаквания. Именно това е идеята да се търси поправка на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което, между другото, е абсурдно да се прави два месеца преди парламентът да приключи своя живот, именно за да се търси една колективна безотговорност за поредното нарушаване на Конституцията на Република България чрез тази разпоредба. Аз лично се надявам това да не бъде прието, макар че, доколкото видях и с Вас, и Вие присъствахте вчера на Правната комисия, продължаващата сглобка между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС наистина ще приеме тези промени и ще ограничи гласа на ВЪЗРАЖДАНЕ от парламентарната трибуна. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. С това решение, което вероятно ще се гласува днес, не се заглушава само гласът на ВЪЗРАЖДАНЕ, а гласът на цялата опозиция. Най-безсмислената Конституция, която прие сглобката, днес се дерогира с изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз се изненадвам, че Комисията по правни въпроси с мнозинство вероятно е одобрила това нещо да мине през залата, но това не е изненадващо. На ГЕРБ повече пленарната зала не им трябва. Те овладяха изпълнителната власт и ще гледаме кученца, пачки, арести, скоро ще се повдигат нови обвинения. Гледам, че Стою Стоев, който аз издигнах в ранг академик, е предлагал редакция на ал. 5 на чл. 40 и сега го призовавам него, Надежда Йорданова, Христо, които тук късаха ризи, когато гласувахме Конституцията, и казваха – действащ парламент, действащ парламент, не трябва да се разпуска парламентът. Какво стана? Сега защо ще го разпускаме парламентът? Защото 11 месеца бой и изнасилвания тук Ви направихме на крадливата пасмина и сега искат да ни затворят устите – един месец да няма нищо. За ПП-ДБ е ясно. Те искат да се скрият в някоя миша дупка. Киро качва рисунки – мама гледа там баниците и тортите, децата рисуват първа политическа сила. Първа политическа сила – ама друг път, след това, което се случи тук 11 месеца, влизането е под въпрос. Гласувайте против, колеги, и от ГЕРБ гласувайте против – двойно трябва да бъдат размазани „Продължаваме Промяната – Демократична България“ именно заради Вас.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Пред нас е предложение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Едно предложение за промяна, което не е необходимо на този етап, когато Народното събрание приключва дейността си и има броени дни до изборите. Ще взема отношение по няколко параграфа. Първият параграф е този, с който реално… (Шум и реплики.) Госпожо Председател, не се чуваме.

Първият параграф е този, с който реално се ограничават правомощията на народните представители. Народните представители по Конституция осъществяват контрол върху изпълнителната власт. С предложението, което е направено в чл. 40, ние не само че ограничаваме правомощията на народните представители, а и нарушаваме Конституцията, защото, колеги, съвсем скоро Вие приехте промени в Конституцията, в които Народното събрание работи непрекъснато, и само няколко месеца след това решихте, че тези правомощия на Народното събрание за контрол трябва да бъдат прекратени. Какво се оказва на практика? Оказва се, че вместо Народното събрание да работи – Народното събрание ще излезе в така наречената ваканция. Ние от „БСП за България“ няма да подкрепим това предложение. Но, колеги, моля Ви да подкрепите предложението, което направихме за петъчния парламентарен контрол. Виждам, че в Доклада на Комисията това предложение не е отразено. Направихме предложение да остане поне петъчният контрол. То не е отразено в Доклада на Комисията, така че, госпожо Председател, моля това предложение за петъчния парламентарен контрол да остане. То именно е такова, ако не приемете това, което е предложила Комисията: „По време на предизборна кампания за избор на народни представители за Народното събрание не се предвиждат редовни пленарни заседания и заседания на комисиите с изключение на петъчния парламентарен контрол.“ След това да продължи по отношение на писмените. Освен това, колеги, ние няма да подкрепим и предложението, което е в § 5, а именно ал. 6 да се отмени. Считаме, че това предложение не е необходимо в този правилник, тъй като всички знаем, че Народното събрание спира дейността си само след два месеца и спокойно следващото Народно събрание може да направи такива предложения и да се изготви съответно нов правилник, тъй като това касае съвместните заседания на комисиите, избора на регулаторни органи. Знаем, че към настоящия момент за повечето специални закони не са изготвени, така че това предложение, което е направено, е абсолютно неуместно и няма място в този правилник и в тези предложения, които правим. Така че, колеги, много моля, преди да гласувате, да помислите трябва ли да нарушаваме Конституцията с предложенията, които са направени, да ограничаваме правомощията на Народното събрание, с които се осъществява контрол върху изпълнителната власт, защото едно от основните правомощия, които ние имаме като народни представители, освен законодателство, е да осъществяваме контрол върху изпълнителната власт. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Димитрова, как Ви се струва, първо, срамната сглобка променя Конституцията. Виждат какъв пълен абсурд и глупост са сътворили и сега се мъчат чрез промени в Правилника да направят така, че на практика да суспендират Конституцията. Можете ли да кажете нещо по тази тема на абсурда, в който се влезе и в който хора, които дори не са влизали в заседателната зала, си позволиха да променят Конституцията и сега се чудят какво да правят?

Благодаря Ви за репликата, господин Гуцанов. По отношение на промените в Конституцията нееднократно още със самите заявки за предложения за проекти за промени в Конституцията ние от „БСП за България“ имахме позиция, която беше такава от първия до последния ден. Ние считахме и продължаваме да считаме, че Конституцията не следва да се променя с лека ръка. Това, което се предложи като промени в Конституцията, много скоро – след 26 декември, когато Конституцията влезе в сила, се оказа, че създава хаос. Създава хаос не само в съдебната система, създава хаос абсолютно навсякъде. Създаде хаос, както виждате, и в работата на Народното събрание, и в работата на служебното правителство. Още тогава заявихме, че независимо кой е президент на Републиката, ние трябва да мислим не само за личността, а трябва да мислим за това, което следва от промените, които са направени. Виждате какво се случва към настоящия момент. Виждате, че служебното правителство, още незапочнало работа, се оказва, че има искания за промяна на министри и всъщност има възможност да има така наречената конституционна криза, защото от този списък, който е изброен в Конституцията, във връзка с възможността на президента да избира от него министър-председател, той на практика се оказа доста ограничен, така че това, което е направено с промените, на практика в момента берем плодовете от него. За съжаление, не берем плодовете само ние като народни представители, а целият български народ. Благодаря Ви.

За изказване.

Уважаема госпожо Кирова, уважаеми колеги! Вземам думата, за да не излезе, че в момента слушаме само едната гледна точка, която не е и правилна отгоре на всичко, и защото, как да Ви кажа, винаги съм се притеснявал, когато трябва да обясняваме неща, които трябва да са ясни от гледна точка на здравия човешки разум. Колеги, измененията в Конституцията със сигурност имат много проблеми. Това, което коментираме в момента, не е проблем и Вие го знаете много добре всички. При предварителните обсъждания на измененията в Конституцията аз бях сигурен, че въвеждането на принципа за непрекъсваемост на законодателната власт ще срещне 240 гласа подкрепа в залата. Няма народен представител, с който да съм разговарял, който да не е казал: това е много добро предложение. Няма такъв! 240 гласа щяхме да получим, ако бяхме в нормална политическа ситуация и разсъждавахме като нормални хора, и гласувахме като нормални хора – говоря за опозицията в случая. (Реплики от „БСП за България“.) Сега, Вие много добре знаете защо стигнахме до решението при измененията в Конституцията да въведем принципа на непрекъсваемост на законодателната власт. Това беше заради злоупотребите с власт, които извършиха служебните правителства. Служебните правителства, макар и да няма ограничение в Конституцията какви правомощия имат, от гледна точка на здравия човешки разум и от гледна точка на здравата политическа логика и на политическата традиция и на политическия обичай надхвърлиха решително това, което се очаква като действия от едно служебно правителство. Всъщност изменението, което направихме, а именно въвеждането на принципа на непрекъсваемост на законодателната власт, беше реакция срещу нарушението на политическото правило. Въвеждането на принципа на непрекъсваемост на законодателната власт обаче ние никога не сме разбирали като, че парламентът заседава непрекъснато. Ние го разбираме като сдържаща функция. Служебното правителство, когато и да бъде назначено то, да знае, че има действащо Народно събрание, макар и незаседаващо, което във всеки момент може да бъде свикано, за да спре някоя, как да кажа, непремерена стъпка на служебното правителство. Тоест то има сдържаща функция. Принципът има сдържаща функция. Вие знаете, че в последните седмици редица публични говорители, така наречени конституционалисти, се хванаха за тази дъвка и започнаха абсолютно произволно да сипят критики как сега щяло да има 480 народни представители, пък как щели сме да получаваме – тези, които ще бъдат избрани в следващото Народно събрание, как щели да получават по две заплати и всякакви такива глупости, които се приказват просто за да се създава истерия, и ей така, да имаме проблем там, където го няма. Ние изобщо сме царе да си създаваме проблем или да говорим, че има проблем там, където го няма. Смисълът на предложенията, които сега са направени в тяхната съвкупност, е да се каже, че Народното събрание има съзнание, че в момента то е под, как да кажа, то рискува в момента да злоупотреби с власт. Точно както служебните правителства злоупотребиха и се наложи реакция, сега най-опасното нещо е ние да злоупотребим с това право за непрекъсваемост на законодателната власт и да се стигне дотам, че Конституционният съд най-вероятно да го отмени. Пак казвам, той ще отмени нещо, с което 240 депутати бяха съгласни, че е правилно. Ние сега рискуваме с действията си и с произволното си говорене да взривим едно хубаво правило, което сами въведохме. Та молбата ми и апелът ми към залата е: колеги, нека да смирим себе си. Когато има местни избори, Народното събрание излиза във ваканция. Нали така? Същото е! В момента предстоят парламентарни избори, имаме непрекъсваемо Народно събрание, Народното събрание излиза във ваканция, както искате го наричайте. Това е добър политически тон, това е добър политически знак, това е знак към обществото, че ние сдържаме себе си и няма да злоупотребяваме с това правомощие. Моля Ви да го осъзнаем, да го разберем и наистина да не злоупотребяваме с Народното събрание в следващите две седмици и особено пък в месеца преди изборите, защото най-накрая ще го отменят и ще бъде жалко. Пак казвам, това е може би единственото или едно от добрите неща в измененията на Конституцията и аз Ви моля да не го рискуваме.

Господин Чолаков, като Ви слушах изказването, си представих, че сме на дебатите на първо гласуване на промените в Конституцията и че Вие говорите от името на ВЪЗРАЖДАНЕ как не трябва да правим така, че Народното събрание да се налага да работи по времето на служебния кабинет. Същите думи, ако видите след това стенограмата, може да ги използвате и при такова изказване – държа да Ви посоча. Не сте прав и затова не съм съгласен с Вас. Защо? Защото, когато променихте Конституцията, Вие сте се подписали, Вие сте гласували за нея – Народното събрание да не прекъсва своя мандат, Вие реално приехте две неща. Държа да ги кажа. Първо, Народното събрание да упражнява всички свои конституционни правомощия. Всички, без ограничения, без изключения! Вие не създадохте специален режим. Наред с това обаче Вие направихте така, след като работи законодателният орган, направихте така, че служебното правителство да изпълнява всички правомощия на редовното правителство. Сега какво се опитвате да ни кажете с Вашето изказване?! Служебното правителство ще изпълнява всички правомощия на редовно такова до изборите и даже след това, но няма да има контрол, няма да може да бъдат упражнявани правомощията на парламента по Конституция, която самите Вие създадохте. Това не поставя ли в неравностойно и неравноправно положение най-висшата власт, която е парламентарната, като направим ограничения с ваканцията?! Още нещо казвате и то е много опасно. Вие казвате следното: „Изборите са най-важните – извинявайте, че ще кажа думата от тази трибуна, но – майната ѝ на законодателната власт, майната им на изслушванията, майната им на въпросите и питанията, няма да работим. Законодателната инициатива и законодателните актове не са по-важни от изборите. Нека не работим, нека да не ги приемаме. На нас изборите са ни по-важни!“ Вие точно това казахте с Вашето изказване, като призовахте да не работи Народното събрание, особено в ситуация, ще го потретя от тази трибуна, когато имаме едно провалено правителство и предсрочни парламентарни избори. Настоящата ситуация не е на един изтекъл четиригодишен мандат на Народното събрание. Това трябва да бъде съобразено, затова аз не мога да се съглася с Вас. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чолаков, ние от БСП не подкрепихме Конституцията, тъй като бяхме сигурни, че това, което правите, ще има изключително негативен ефект. Оказа ли се БСП права за пореден път, че тези промени в Конституцията няма да доведат до нищо добро? Да! Казахме ли ние, че ще има правен хаос? Да! Откъде идва проблемът, господин Чолаков? Вие бяхте този и тези, разбира се, с господин Хамид, със Стою Стоев, с Иванов – правните корифеи в тази зала, които ни убеждавахте, че служебните кабинети трябва да бъдат контролирани, че не може президентът да назначава служебен кабинет и да бъде извън контрол и ни предложихте тези промени. В момента правите крачка назад. Оказва се, уважаеми дами и господа, че служебните кабинети няма да бъдат контролирани. Тогава защо направихте тези промени? (Шум и реплики.) Няма как да е постоянно действащ орган, който обаче, забележете, ще почива?! Значи, ние сме постоянно действащ орган, но ще почиваме! Да, има го това опасение за преяждане с власт, образно казано, както казахте, в същото време къде отива контролът?! Как ще контролираме, при положение че Вие не давате възможност на народния представител да пита директно съответния министър какво се случва в дадената област? Някой ще каже: има писмени въпроси. Само че на писмения въпрос, който не е бил министър, не знае и ще Ви кажа: отговаря администрацията. Министърът не е запознат със съответния проблем толкова добре, за да може да се подготви и сам той да им отговори. (Шум и реплики.) Вие с тези промени, особено Стою Стоев, което каза в § 4, ал. 5, де факто не ни давате възможност да контролираме служебния кабинет. Следователно, ако искате минимален контрол да има, нека да има с изключение на петъчния парламентарен контрол и тези народни представители, които искат писмено да питат, да дебатират с министъра, да имат това право. Иначе, господин Чолаков, цялата реформа просто се оказва едно нищо и накрая излиза така, че ние трябва да очакваме Конституционният съд да я отмени, за да има наистина спокойствие. Защото Вие се оказахте – Вие като управляващо мнозинство, не Вие персонално, неспособни да извършите каквато и да е промяна, без да създавате хаос. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чолаков, случва се така, че единствено Вие се охрабрихте от бившата сглобка да вземете думата и да защитите част от направените днес предложения. Това Ви навлича гнева на Вашите колеги. Във Ваш кредит ще кажа, че Вие през цялото време повтаряхте, че сте против тези промени и че рано или късно ще трябва да оправяме проблемите, които се създадоха с новата Конституция, но така или иначе ще следвате повелята на сглобката. Вижте ги колко са хитри от ПП-ДБ – седят си и си кротуват. Мълчат си, никой не излиза тук! Никой не излиза като Вас да поеме гнева на опозицията и от двете страни. Защо? Защото направиха белята и сега се скриха. Като малки дечица се скриха и продължават да се крият зад Вашия гръб. В този смисъл сглобката продължава да съществува, господин Чолаков. Вие продължавате да носите тежестта, калта, гнуста на тази сглобка. Тя беше порочно зачената и създаде порочни деца. Сега по въпроса. Няма такива 240 депутати, господин Чолаков! Ние си бяхме против! Ние бяхме против да се правят тези промени, ние бяхме против да се правят и останалите промени в Конституцията. Имахме предложения по други въпроси, които Вие не приехте. Ако си спомняте, не ги приеха и от БСП, не ги приеха и от ВЪЗРАЖДАНЕ. Никога не сме искали да се правят такива ваканции или, както се казва, да променяме Конституцията отново през Правилника на Народното събрание. Няма такива 240 депутати! Много моля да разберете едно: сглобката Ви вкара в много лош капан – да се налага юристи, които иначе в личен план уважаваме, да застанете и да гласувате, да положите подписа си, да се изправите тук и да кажете, че сте за неща, които по никакъв начин не трябваше да се приемат, господин Чолаков. Затова после ще направя отделно изказване, критика по предложенията за Правилника, но в момента репликата ми към Вас е: нямате право да искате от всички нас да сме били за този вид ваканция, който сега предлагате. Ние изначално бяхме против да се предвижда такава непрекъсваемост. Трябваше в самата Конституция да бъде записано: един месец по време на кампанията не заседава и не работи Народното събрание. Това е! Благодаря Ви.

Уважаеми господа! Уважаеми господин Караджов, благодаря Ви за добрата дума. Разбрах, че казахте добра дума. В крайна сметка човек има някаква чест, а моята изглежда по този начин. Казвал съм каквото трябва, когато трябва и съм правил и конклудентни действия, така че нямам никакви притеснения за моята лична позиция по отношение на измененията в Конституцията. По отношение на господата Стойнев и Петров. Господа, точно заради Вашите изказвания си мисля, че Народното събрание трябва да излезе във ваканция веднага, не един месец преди изборите, а веднага. Наистина най-голямото притеснение на обществеността, и то започва да се потвърждава, е, че в момента, в следващите дни и седмици ние ще изпадаме в някакъв невероятен популизъм. От тази трибуна ще се говорят всякакви глупости само и само защото някой си въобразява, че по този начин ще се хареса на някакви групи от хора, и ние ще се овъргаляме наистина, както каза господин Караджов, в кал от лудост, защото сме в предизборна кампания. Наистина Ви казвам, ако зависи от мен, аз бих внесъл предложение. Мога да го внеса, разбира се, защото зависи от мен, още от утре да излезем във ваканция. Колеги, пак Ви казвам нещо азбучно ясно. При местни избори в ход на действащ редовен парламент парламентът излиза във ваканция. Защо излиза във ваканция? Защо? За да не злоупотребява с трибуната. Какво толкова има да не разбираме? Това очаква обществото в момента от нас – ние да покажем сдържаност и да кажем: няма да злоупотребяваме с тази трибуна, независимо че има принципна непрекъсваемост на Народното събрание. Какво има да не се разбира тук? Искате да злоупотребяваме? Аз пък не искам. Искам да си слагаме усмирителна риза вече. Знаете, че в Правната комисия, и вчера говорихме, пак изменяме НК и изпадаме в лудост. Не, не. Колко пъти може да изменяме закони през следващите две седмици? Колко закона ще изменим? Нямаме ли нужда малко да спрем? Не. Бяс! Бяс! Давай! Колеги, молбата ми наистина е от гледна точка на авторитета на парламента, защото през цялото време говорим за авторитета на парламента, дайте да проявим малко сдържаност и най-нормалният политически обичай е преди кампания парламентът да излиза във ваканция. И това е било винаги. Това е било винаги! Това е политически безпрекословен обичай. Последната молба – наистина нека да не приказваме и от тази трибуна да не правим популистки изказвания, а да успокоим обществото и да му кажем, че Народното събрание няма да злоупотребява както злоупотребяваха президентските служебни правителства. Ние няма да злоупотребяваме.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Сега по същество, но и преди това. Най-важното нещо е, че всичко, до което се е докоснала така наречената нова променена Конституция, всичко е мазало, извинявайте за думата. И всичко трябва да се поправя, доправя, ремонтира, да се прави ремонт на ремонта, на ремонта, безкрайно. Конкретно. Има два вида въпроси, които в Проекта на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са ни предложени. Едните касаят чисто формално да заменим Закона за противодействие на корупцията и така нататък, да го актуализираме спрямо новия Закон, които ние, естествено, ще подкрепим. Като цяло сме критични към това защо трябва да се изменя, госпожо Председател, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Тези няколко въпроса, които искате да урегулирате, откога да се излезе в кампания и Народното събрание формално да продължи да работи, но да няма редовни заседания и редовни комисии, може да се направи с едно обикновено решение на Народното събрание. Защо, уважаеми колеги, от бившата управляваща сглобка, която продължава така по инстинкт да работи, предлагате промени в Правилника, след като следващото Народно събрание ще си направи нов Правилник? За какво Ви е цялото това нещо сега? Отново неиздържана правна техника. На второ място, бих искал да обърна внимание на § 2. На дебатите и в дискусията в Правната комисия беше предложено – мисля, че точно от господин Чолаков, в т. 1 „на всяко шестмесечие“ да бъде добавено – бил е господин Балачев – да се добави „или при възникнала необходимост да изисква доклад от Комисията за противодействие на корупцията“ и така нататък. В случая правя формално предложение към т. 1 на § 2, защото това е много разумно, особено в тези дни, в които няма да работим на редовни заседания, ако нещо се наложи, да може Комисията тук в парламента да изиска доклад от КПК.

Всяко шестмесечие или при възникнала необходимост. Логически се изхожда от текста, че е на Комисията за противодействие на корупцията тук в парламента. Второ. Ще подкрепим и предложението на БСП да се запази петъчният контрол. Уважаеми колеги, дейността на народните представители включва именно това да се срещат и да бъдат сред своите избиратели. По време на кампания тези срещи стават по-интензивни, но по никакъв начин не може да оправдаем тоталната абдикация от контрол върху новото служебно правителство, особено на това служебно правителство, което как беше избрано и кой го е избрал, трудно може да се каже.

Кой?

Кой го е избрал, е много точен въпрос или отговор. Господин Свиленски, може би: кой го избра, е отговор от Ваша страна към мен. Затова много държим и ще подкрепим петъчният контрол да се запази. На следващо място, на трето място, бих искал да кажа няколко думи относно противоконституционността на цялото това мероприятие. Уважаеми колеги, ще повторя и предишните говорители тук от тази трибуна, но може ли преди три месеца да сме приели промени в Конституцията и подобни въпроси да не са уредени там, че сега да се налага по противоконституционен начин да ги уреждаме. Ясно е, че има кампания и е ясно, че в Конституцията, ако беше писана от някого, който разбира как се пишат конституции, щеше да бъде отразен точно този момент. И тогава тук в тази зала нито щеше да има такъв дебат, нито щяхме да спорим върху това какво да правим. Днес сме изправени пред ужасен парадокс. Бяхме против Конституцията, бяхме против тези текстове и искахме да си остане старото правило, в което да е регламентирано, че Народното събрание не заседава тогава, когато има кампания, защото се злоупотребява, а и трябва да бъдем на други места, сред хората. Сега ни карате да се поправи Конституцията, която Вие направихте, за да дойдете на нашето, на опозицията, на всички от опозицията. Това вече преминава всякакви граници. Затова предложенията ще ги оставя на председателя, ако може да ги подкрепите поне тях, защото това малко от малко ще подобри внесения от Вас законопроект, а иначе ще бъдем против останалите. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Караджов, репликата ми е към Вас, но тя е отправена и към всички останали, защото искам малко да се върна исторически назад и да Ви припомня, че през последните три години, когато действаха многобройни служебни кабинети, тяхната дейност беше като една черна кутия. Нито знаем какво влиза в нея, нито знаем какво излиза от нея. Това наложи, и аз съм съгласен тук с колегата Чолаков, не затова, защото и аз съм един от тези, които предложиха тази промяна, и считам, че Конституционният съд ще я утвърди и няма да отмени това наше решение по време, когато вече парламентът не може да излъчи редовно правителство и се наложи да се направи служебно такова, парламентът да продължи да работи в един период от време, а когато вече навлезем в предизборна кампания, да има възможност във всеки един момент да осъществява контрол върху служебното правителство. И това е една от най-добрите промени, които направихме в тази Конституция. Това е, от една страна. А от друга страна, защо се наложи да правим тази промяна в Правилника? Наложи се, защото и последните две седмици, ако сте забелязали, тук тази трибуна се превърна не в трибуна да спорим и да видим кои закони и кои норми са най-добри и най-полезни за обществото, а го превърнахме в една предизборна трибуна. Смятайте какво ще стане в месеца, когато сме в кампания – всеки ще иска да задава въпроси и петък няма да ни стигне. Напротив, аз съм убеден, че ако позволим такова нещо, тук от понеделник по петък непрекъснато ще се задават въпроси, за да може всеки да си изкаже тезата, да каже колко е добър, колко мисли за народа, колко мисли за хората и така нататък. От една страна, същевременно всички тези партии, които не са парламентарно представени, ще кажат: Вие какво правите – безплатна реклама си правите на гърба на българския парламент? Това налага ние да наложим тези ограничения, но тези ограничения, и това го казвам вече съвсем отговорно, те не са безгранични. Това не значи, че при необходимост и по време на тази, аз не бих я нарекъл ваканция, защото това е работа по места на всеки един народен представител, без значение дали ще бъде, или няма бъде в листата, а в партията, която представлява. Винаги, когато има необходимост, аз не мисля, че има пречка да се свика парламентарен контрол, да бъде извикан главният прокурор, да бъде извикан председателят на Върховния съд, да бъде извикан министър-председателят и така нататък. Нашият Правилник го позволява. Но тук вече става дума за нещо – конкретен случай, с висока степен на обществена ангажираност, който заслужава да бъде изслушан от народните представители, па макар и те да са в кампаниен период, а не редовен парламентарен контрол, където ще има по 100 въпроса към всички министри, за да може всички, включително и ние няма да се предпазим от тази зараза, да използваме парламентарната трибуна. Реално е принципно да излезем в отпуск, за да можем да организираме изборите, а ако се наложи, всеки един би могъл в канцеларията на Народното събрание да поиска изслушване на който и да е било министър, защото действително обществото иска да чуе нашите въпроси и неговия глас.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Балачев, дебатът за непрекъсваемостта на Народното събрание сме го водили и всичко това, което Вие казвате, е вярно. Колкото повече приближава датата на самите избори, толкова повече тук от тази трибуна ще се лее по-скоро пропагандна и популистка реч с цел спечелване на по-голяма народна любов. И за да избегнем това, се създава точно този период – един месец, върху който никой не спори. Въпросът беше къде му е мястото, за да се охладят страстите. Какво обаче е по-важно и кой е по-важният според нас обществен интерес в случая? Това ще го разберете и сам, като си зададете въпроса: пред кого всъщност е отговорно служебното правителство? (Реплика.) Не е реално. Ние реално знаем пред кого е отговорно. Въпросът е пред кой е отговорно? Тук въпросът е ясен: на кого дължи отговорност, тоест кой може да контролира служебното правителство? Единствено и само пред Народното събрание. Представете си, че три месеца едно правителство, и то служебно, бъде оставено без ефективен контрол от страна на Народното събрание. Господин Балачев, могат да възникнат много тежки последици. Представете си, че едно мързеливо служебно правителство например не свърши никаква работа в областта на енергетиката. Вземам директен пример от това, което ще се дебатира утре за либерализацията на цените на електрическия ток за домакинствата и за премахването на нощната тарифа. Предишното правителство, редовното, въпреки контрола от страна на Народното събрание не направи нищо по този въпрос. Служебните министри преди тях изготвиха наредбата, по която трябва да стане преобразуването от регулиран към либерализиран пазар, и имаше още седем-осем много важни стъпки, които това правителство трябваше да свърши. Първо, да определи министър и министерство, което да отговаря за прехода, защото 2,5 милиона – това утре ще го говорим, 2,5 милиона души са засегнати от това нещо. 2 милиона 250 хиляди всъщност. Второ, трябваше да се създаде фонд, през който ще се компенсират тези най-уязвими. Трябваше да се създаде механизъм, по който ще се компенсират, с който да са се съобразили и търговците на електрическа енергия, защото те си имат софтуер, имат си организация. Всичкото това нещо не е пипнато от предишния кабинет. Уж станаха депутати, тук не можеш да им видиш очите, но по същия начин не си вършеха работата и като министри. Ако това нещо, господин Балачев, примерно продължи и в служебния кабинет, катастрофата през юни, когато, дай боже, най рано би могло да има някакво редовно правителство, ще бъде тотална. На 1 юли идва либерализацията. Ето Ви веднага една добра причина, поради която петъчният контрол трябва да се запази. Да, ще има популизъм, но в един-единствен ден, а парламентарната дейност носи в себе си до голяма степен ритуал, господин Балачев. Идването тук, излизането, спазването на правилата на председателя, който ми бибипка да освобождавам трибуната, всичко това е ритуал. Когато министърът дойде тук, господин Балачев, той се чувства контролиран, неговите експерти се чувстват контролирани, те пишат отговори, отговарят на допълнителни въпроси.

Ако и това нещо се премахне, какъв постоянен парламент, господин Балачев? Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Този дебат тук в залата започва да става, хайде, да олеква. Какви ли не сравнения чухме от тази трибуна. Някои неща бяха възмутителни, тъй като ние сме български парламент. Само преди няколко седмици тук в тази зала се гласуваха промени, според които този парламент да работи. Сега, видите ли, от една страна, щяло да има популизъм тук в изказванията, от друга страна, в тази зала сме чували, че еди-кой си говорел политически, въпреки че точно тук е мястото да се говори политически. А може би във всяко едно политическо изказване, който го прави недобронамерено, сигурно има и доза популизъм. Но в този парламент ли Вие ми говорите за популизъм, в който видяхме какво ли не, че ми говорите и за авторитет на парламента. В същия този парламент – Четиридесет и деветия, Четиридесет и осмия, Четиридесет и седмия, за съжаление, последните легислатури назад, в които видяхме какво ли не, какъв ли не цветущ език, късане на кабели, ако щете, непрекъснати скандали, бой. За този парламент и за този авторитет ли става дума?! Вие на кого ги разправяте тези, господин Чолаков, и господин Балачев отзад по същия начин? Знаете ли какво в случая – поне така изглежда отстрани – кой е служебният премиер, той пред кого се отчита? Ами президентът не пое отговорност за служебния премиер, просто го назначи с указ. Значи пред кого се отчита служебният премиер? Той на какво беше член? Кой го сложи председател на парламента, от чия парламентарна група беше? Сега пред чий натиск кляка този служебен премиер? Но и нещо повече, като дойдат служебните министри, няма ли нужда все пак, защото има разлика между писмен отговор и устен такъв, тъй като в устния въпрос, няма нужда на Вас да обяснявам, може да има уточняващ въпрос, за който даденият министър изобщо не знае и не подозира какво ще бъде питан. Вие на кого разправяте тук, че щяло да има популизъм и затова не можело, щяло да се използва предизборно?! Ние и в момента сме в предизборна ситуация. И в момента! Или какво щели да кажат партиите, които са извън парламента. Те са извън парламента, има избрани парламентарно представени сили. На кого ги разправяте тези врели-некипели? Аз искам министрите да идват тук и да се отчитат. Щяло да бъде популизъм, щяло да бъде кампания. Ами ако направи някоя глупост? Това неговото какво е? Президентът не иска да носи отговорност, парламентът не иска да носи отговорност. Този служебен кабинет на кого е, кой да носи отговорност? В предишните служебни кабинети, като продаваха общински имоти, държавни имоти, от трибуната на парламента стана ясно, че са го правили. Сега какво – с писмени отговори?! Това не е сериозно. Ние самите принизяваме ролята на парламента именно по този начин. Защо го правим?! Да кажем, че парламентът няма смисъл да работи, защото щяло да бъде популизъм. Това е някаква висша форма на цинизъм от наша страна към парламентарната институция. (Реплика.) От Ваша страна, да. Не от наша, а от Ваша страна. Дайте тогава изобщо да не работи парламентът, защото се караме за този или онзи закон. То просто е лишено от логика. Аз не виждам каква е тази съпротива и всъщност по пътя на логиката си отговарям. Главчев, който със сигурност е първият премиер в страната за всичките години, който си сменя министри след два дни, който се отрича от своите собствени назначения. Това ако не е провал! Това е провал от най-проваления не служебен премиер, а изобщо премиер – да се отречеш от собствените си назначения след два дни, и те да се окажат пет, десет, а не едно. Този провал на кого да го пишем? Кой всъщност кого иска да прикрива? Тези, които в момента ще захлупят с гласуване?! Те кои са? ГЕРБ, ДПС?! Да видим ПП какво ще направят по въпроса. Тази бутафория трябва да спре тук. Да нямало парламент, защото идвала кампания. Ами като сме парламентарна република и сме гласували, сте гласували промени в Конституцията, дайте да не спазваме и Конституцията тогава. През Правилника, както каза и някой друг, суспендираме Конституцията. Е, страхотно!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ченчев, откривам известна шизоидност в позицията на опозицията при днешните изказвания. От една страна, всички много страстно казвате: „О, много лоши промени в Конституцията. О, дано да ги върне Конституционният съд.“ От друга страна, сега с голям плам и страст се брани точно една такава промяна в Конституцията – възможността да съществува парламентът, за непрекъсваемост на легислатурата. Общо взето, ако се поуспокоим малко и видим кой е рационалният момент, мисля, че в момента се предлага едно горе долу рационално решение. Разбира се, трябва да се помисли дали да бъде промяна в Правилника, или просто решение на Събранието. Това е единственото смислено нещо, което чух досега от всички изказвания, и това е може би по-важният дебат, който юристите трябва да кажат. Но всичко останало е част от предизборната борба, за да си кажем някакви пропагандни думи. Преди малко господин Стойнев каза: права ли беше БСП, като каза, че много лоши промени в Конституцията. Права беше. Така е, господин Стойнев и господин Ченчев. Вашата партия е права вече 100 и кусур години. Даже има стихотворение на Христо Радевски: „В своята сурова строгост ти права си, когато съгрешиш дори.“ (Смях.) Вие вече 100 години прави съгрешавате постоянно. (Реплика от „БСП за България“.) Повече от 100, да, съжалявам. Затова мисля, че ако понамалим сами малко предизборния патос и се мъчим да видим какво точно се предлага, ще стигнем до едно решение, което безспорно се споделя от цялата зала – трябва да може служебните правителства да бъдат контролирани. Те досега не бяха контролирани. Няма значение какви игрословици ще правим на кой и на кого било правителството, то просто не беше контролирано досега. Да Ви припомня ли, че някой подписа договор, многогодишен, с „Боташ“? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ченчев, така и така стоим в тази зала, та поне да излезем и на трибуната, да ни видят, че сме тук, защото за мен е учудващ този дебат, от една страна. От друга страна, не е учудващ. По принцип едно общество и още повече един парламент би трябвало да има и някаква вътрешна самодисциплина. Това, между другото, е в основата на демокрацията – да може да се удържаме от време на време сами себе си. За съжаление, с това решение и с това предложение констатираме, че не сме в състояние да се удържаме. Тук не говоря само за Вас, може би за цялата зала става въпрос. Това е крайна мярка, в която признаваме, че нямаме достатъчно самодисциплина, за да бъдем ефективни и да бъдем създатели на някаква нормалност в предизборната кампания, докато парламентът работи. И аз мисля, че в това никой не се съмнява. Навремето даже имаше един колега, който казваше, не от трибуната, че колкото по-малко работим, толкова по-добре за народа, и за съжаление, донякъде беше прав. Представям си в този един месец какви законопроекти ще се внесат, какви предложения ще се направят и какви гласувания ще се проведат в рамките на тази предизборна кампания. Мисля, че никой не се съмнява какво ще се случи, включително и Вие. Ще настане това, което сме виждали, защото ние сме в предизборна кампания вече три години. Нанесохме достатъчно тежки щети на българското общество всички вкупом, и няма невинни тук, та сега да сложим и един месец, в който пък вече директно в официалната предизборна кампания да си внасяме предизборните послания под формата на законопроекти и да разрушаваме и малката останала демократична тъкан в това общество. Аз Ви казвам, че ако продължим да рушим по този начин тъканта на демокрацията, ще останем без демокрация, или поне без либерална демокрация, в която ужким се кълнем всички заедно, защото сме в парламента. Призовавам Ви дори да прекратим този дебат, защото той е безсмислен. Единственото, което показва, е, че парламентът не е много ефективен и не е дори много полезен май вече за обществото.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми репликиращи! Ние с Вас в подобен диалог сме и в Културната комисия и аз се радвам, че там има чуваемост, надявам се, ще има и от тук. Господин Биков, тези философски трактати ги пробутвайте в предизборните си събрания. Тук аз и моите колеги не искаме да бъдат ограничавани нашите права, и то с решение на парламента. Знаете ли какви ще се окажат служебните министри? Безконтролни. Приятно ли Ви беше, когато виждахте как едни служебни министри се кълнат на друго място, носят отговорност пред друг човек, отчитат се на друго място и в следващия момент, когато вече новосформираният, новоизбраният парламент ги попита какво са правили и установи някои факти и обстоятелства, от това не произтича нищо впоследствие и не е много приятно? Нещата трябва да се предотвратяват в зародиш. Уважаеми господин Дилов, Вие ли говорите за „Боташ“? Докладът къде е? Вашият съпартиец Жечо Станков защо не е внесъл доклада? Така най-нагло излизате тук и говорите за случая с „Боташ“. И пак едните, видите ли, опозицията късала ризи. Ами мнозинството? Ами вносителите какво правят? Прикриват! Нищо друго освен да прикривате това, че първо Вашият премиер се оказа безпомощен – Вашият премиер Главчев се оказа абсолютно бутафорен и безпомощен. Сега вече се чудят неговите действия как да ги замазват. И той се чуди. Не се знае кой какъв министър ще бъде, кой от коя партия ще е – и все от вашите, и все от мнозинството, и тези присъдружните. Това са фактите! И да няма парламент, защото, ако има парламент, трябва нещо да се излъчва или тук пак трябва да правите какви ли не еквилибристики, за да прикривате тези факти, а фактите са, че Вашият премиер е най-проваленият премиер, тъй като си смени решенията и назначенията в следващите два дни, и то не едно, а няколко. Сигурно тепърва предстои още да се случва. Още от това! И най-страшното, уважаеми колеги, за тази държава, защото сега парламентарните сили и не само парламентарните партии отиват на избори. Кой носи отговорността? Кой? Кой я носи? Президентът си измива ръцете с парламента, парламентът – мнозинството в него, си измива ръцете с кого? Той Главчев разбира ли как всички накрая ще си избършат ръцете с него?! Ама в случая не е важен Главчев или фигурата на един човек – като се е провалил, си носи отговорността, важна е България.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, аз мисля, че темата е важна, защото все пак, макар и на финала, се казват важни неща днес по отношение на това как изобщо функционираше и евентуално как би функционирало това Народно събрание и как би функционирало едно следващо. Това, което сега се налага да правим с промените в Правилника, е опит за обезвреждане на поредната мина, която е напът да избухне в краката ни след нескопосаните промени в Конституцията. Преди да премина по същество, ще кажа, че за тази една година, в рамките на този мандат, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е най-често променяният правилник, и сигурно не е случайно. Повечето промени в този правилник бяха правени в движение, на крак, без предварително обмисляне и подготовка и се опитвате да направите същото и в последните дни – да пробутате едни промени, част от тях вероятно имат основание, но други са си просто поредният лобистки опит покрай важното, както го правите много често в почти всички закони, да пробутате и още нещо. Ще се спра и на това. Трябва да се срамуваме от начина, по който функционираше досега Народното събрание, защото този Правилник освен най-често променяният е и най-често нарушаваният в това Народно събрание. Имаше един системен диктат на мнозинството над опозицията и едно категорично неспазване и газене на правилата, на законите, че и на Конституцията. Бяха внасяни законопроекти и решения в пълно нарушение на предвидените срокове, гласуване на закони за изменение и допълнение на едно четене в рамките на един ден в противоречие с Правилника и Конституцията. Бяха приети редица решения, които навлизаха директно в правомощията на изпълнителната власт, и в резултат на всичко това този парламент системно произвеждаше законодателен брак и сме напът и на финала да го направим и сега. Много сте хрисими от ГЕРБ днес, обаче основната причина това да се случва е преди всичко първата политическа сила. Аз разбирам защо ГЕРБ не иска да има действащ парламент, не иска да има и парламентарен контрол, защото имаме едно партийно правителство. За пръв път имаме служебен кабинет, който е партиен служебен кабинет, и в случая няма никакво съмнение, че е на ГЕРБ, тъй като премиерът изпълнява нарежданията на председателя на ГЕРБ. Това никой не може да го отрече. Аз имах известно разбиране на идеята за това, че Народното събрание трябва да ограничи дейността си в последния месец, но след последните събития и действия и начина, по който работи служебният министър-председател, смятам, че едно политическо партийно правителство трябва да бъде под политически и парламентарен контрол като минимум и това го дължим на българските граждани. Това не е някаква прищявка на нас като народни представители да се събираме тук всеки петък. Колеги от ПП-ДБ, преди всичко към Вас се обръщам днес, защото решенията зависят от Вашето гласуване. Време е да си признаете, че нанесохте ужасни поражения на държавността с нескопосаните промени в Конституцията. На практика Вие се простреляхте в крака и тоя мазохизъм продължава и днес. Не се обиждайте, но последните може би месец, месец и половина основният слоган на Вашата политическа дейност може да мине под мотото „Бий ме, обичам те!“ Това, на което Ви подлага ГЕРБ, заслужава адекватен политически отговор, а не отново да влизате в същата схема, в която Ви бутат в момента. Затова смятам, че днес имате шанс поне частично да промените това и да подкрепите компромиса, който предлага БСП. Добре, няма да заседава Народното събрание, няма да се събираме, няма да има законодателна дейност, комисиите няма да работят, но да оставим парламентарния контрол – не само писмения, но и устния, защото това е единственият начин ние като действащ парламент, отговорен след последните промени в Конституцията и за това, което се случва сега, да държим под контрол партийното правителство на ГЕРБ. Искам на финала да кажа, че другата промяна, която предлагате, отпадането на ал. 6 в чл. 90 – искам някой да излезе и да обясни защо го правите в последните дни на този парламент. След вчера мога да предположа, че отново планирате някаква малка изненадка и да пробутате нещо и някого в последните дни, обаче поне излезте и си го кажете, иначе няма никакъв смисъл да пипаме тази алинея в чл. 90. Да кажем ли, че… Може би да обясним, защото говорим с членове и алинеи – това е изискването двете комисии – Правната и Конституционната, да заседават заедно и да решават всяка поотделно, когато трябва да се правят назначения, които изискват две трети мнозинство. Моето обяснение е, че тъй като нямате контрол над Конституционната комисия, която функционира на паритетен принцип и всяка парламентарна група има по двама представители, искате тези въпроси да бъдат решавани само от Правната комисия. Защо го правите сега, при положение че на практика имаме само още една седмица – излезте и кажете, иначе остава обоснованото предположение, че ни готвите поредната изненадка. Аз предлагам да спрете с тия хитринки и да преминем към едно сериозно отношение към новите отговорности, които ни възложи Конституцията. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, изказахме се принципно, че не сме съгласни с предложението, което е по вносител, но за да не оставяме впечатление у Вас, че сме опозиция на инат, така както се опита да се внуши от тази трибуна, макар това да беше сторено от юрист, когото аз дълбоко уважавам, ще предложим алтернативно решение на въпроса, което смятаме, че ще е по-правилно както чисто юридически, така и от конституционна гледна точка. На първо място, не сме съгласни, че това е правилна техника – за всеки частен случай да изменяме закон, Конституция, в случая Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който, знаете, е с ранга на закон. Така както изменихте Конституцията с лека ръка и си мислехте, че ще управлявате вечно, видяхте няколко месеца по-късно, че тези промени – обръщам се към ПП-ДБ в частност, са камъни във Вашата градина. Предлагам Ви да не правим това и с Правилника, защото това, което предлагате да залегне в този основен за нас закон, е частен случай. Вие сега в тази легислатура не искате да има пленарни заседания по време на предизборна кампания, но моля Ви, недейте да си мислите, че ще сте вечни и че в следващата легислатура ще сте отново в същия състав и недейте да давате задължителен наклон на следващата легислатура дали да заседава, или да не заседава задължително по смисъла на тази промяна в чл. 40 със създаването на нова ал. 5. В тази връзка, чисто конструктивно Ви предлагам следното нещо – вижте какво сте записали сами в шестата поправка на Конституцията. В чл. 74 казвате така: „Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава.“ Сега отваряме разпоредбата на чл. 40 от Правилника, в ал. 3, вярно, коментира дните за ваканцията, но казва: „По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.“ Тоест, ако проследите идеята на законодателя, както в чл. 74 на Конституцията, така и в чл. 40 на ПОДНС, то изводът е един и е ясен. Дали ще заседава по време на предизборна кампания, без значение дали касае парламентарни, или местни избори, единствената възможност и смисъл е Народното събрание в легислатурата, в която се намира, е да реши само дали да заседава, или да не заседава. По смисъл и същество ще постигнем същия ефект, който Вие целите, само че ако това е решение на Народното събрание, там много ясно ще се види кой от народните представители е решил да не заседава, кое мнозинство е взело това решение и кой е бил против. Това, което предлагате Вие, на първо място, смятам за неуместно и противоречащо на Конституцията, която сами си сътворихте преди няколко месеца, а на следващо място, по този начин, първо, се криете зад колективното изменение на ПОДНС, тоест ще кажете: ама така пише в Правилника, ние затова няма да заседаваме, нещо, което очевидно опозицията не иска. На следващо място, ще дадете предварително ограничение на следващата легислатура или тя ще бъде изправена пред необходимостта от поредното изменение на ПОДНС, ако те пък решат, че искат да заседават. Ето защо, абсолютно в конструктивен професионален дух на дебат, правя следното редакционно предложение на Вашето предложение в чл. 40, ал. 5: първото изречение да се измени така: „Народното събрание взема решение дали да заседава по време на предизборна кампания.“ Второто изречение остава във варианта, в който вносителите сте го предложили. Моля да помислите върху предложението ми, тъй като действително то, от една страна, ще покаже на българските избиратели волята на настоящото народно представителство и следващо, но не по важност значение – не нарушава разпоредбите на Конституцията, тоест ще направим изменение, което ще бъде едно от малкото законосъобразни такива. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Рангелова, Вие дадохте добър урок на останалите колеги юристи, които сме в тази зала. Аз взимам тази реплика, първо, за да Ви благодаря, защото го казахте по ясен и достъпен за част от юристите в залата начин. Става дума за Вашата Конституция, колеги. Колкото и да се разсейвате, написаната от Вас Конституция означава точно това, което госпожа Рангелова Ви каза. Народното събрание продължава да работи дори когато сме в кампания. И да, самото то може – би могло, да кажем още по-меко, да си решава, но не променяйте Правилника. Първо, защото остават една-две седмици, и второ, ако ще го правите, поне го направете така, че всяка следваща легислатура да може да решава дали ще заседава, или няма да заседава. Защото, да се надяваме, може би следващите народни събрания няма да са толкова обременени от популизъм, колкото в момента е настоящото, ще може да си заседава и да приема необходимите закони въпреки участието в кампания. Благодаря.

Първо ще се обърна към господата от ГЕРБ. Господин Дилов, освен позицията на БСП, която се опитахте да иронизирате, че бяхме прави за глупавите промени в Конституцията, да Ви припомня, че на същата позиция бяха всички съдии, прокурори, адвокати, конституционалисти, юристи и учени в България в 50 отрицателни становища по промените в Конституцията, без за тези хора да има стихове. Така че се надявам поне със закъснение да признаете експертизата на тези хора въпреки иронията, с която се отнесохте към абсолютно вярната заявка, че БСП отначало докрай бяхме против, аргументирано и с обяснения защо сме против. И времето показва защо сме били против. Към господин Чолаков. Изненадана съм, защото знам Вашите професионални съмнения около правотата на тези промени, но бих се обърнала към Вас с друго. Помните ли преди изборите какъв Ви беше слоганът: „Работа, работа, работа“, а днес с какво го заменихте – „Бяс, бяс, бяс“ било в парламента. И още нещо към ГЕРБ, всички ГЕРБ. Чухте ли какво каза вчера Борисов? На въпрос: „Кой носи отговорност за служебния кабинет?“ – отговор: „Парламентът“. Ще Ви се карат за позицията днес и за това, че отричате ролята на парламента в търсене на отговорност от служебния кабинет. И сега по същество. Уважаеми български граждани, става въпрос за две неща! Днес обсъждаме фаталните последици от сбърканата промяна в Конституцията – една от фаталните последици, която касае работата на парламента. Вярно е, че причината да се поиска контрол върху служебните кабинети са злоупотребите на служебните кабинети на президента Радев. Но какво се оказва днес според ГЕРБ? ГЕРБ иска, когато служебен кабинет се назначава от Радев – да има контрол, но когато служебен кабинет се назначава от Борисов – да няма контрол, парламентът да почива. Позовават се на това, че винаги преди избори сме излизали ваканция. Винаги преди промяната в Конституцията – ей тази, Вашата, която казва, че парламентът продължава да работи, защото преди президентът с указ насрочва избори, разпуска парламента и назначава служебен кабинет, сега не го разпуска. Каква е разликата? Разликата е, че скачахте срещу служебните кабинети на Радев, но сега трябва да покриете служебния кабинет на Борисов, за което също в тези дни получихме доказателства, че е политически и партиен. Аргументът, че Народното събрание ще злоупотреби с работното си време, е поредният удар върху парламентаризма в България и не знам дали разбирате какво правите. Излиза тук – кой беше, от ГЕРБ, и казва, че по-добре е парламентът да не работи, защото е вреден. И как очаквате народът да ни уважава, да уважава това, което правим, и да вярва в институцията Народно събрание, а не в Пешо и Гошо, които са тук временно и може утре да ги няма, след като самите членове на Народното събрание излизат и казват, че е по-добре да не работим, защото от нас нищо не става. Какво очаквате освен допълнително наливане на вода в мелницата на разпадането на държавността и на институциите в България? Какво ни пречи да се въздържаме от популизъм? Какво ни пречи? Какво ни пречи в следващите дни да отменим либерализацията на пазара на тока за домакинствата за една година? Това популизъм ли е, или е добро решение? Гледам, че ще го подкрепите, така че вероятно не е популизъм, а е добро решение. Постоянно се оплаквате, че закъсняваме със законите по ПВУ и заради това България губи пари. Какъв е проблемът да приемем през това време такива закони? Какъв популизъм има в това? Постоянно казвате, че имаме няколко закона, които трябва да приемем, за да ни приемат пълноправно в Шенген – национална кауза, всички сме съгласни. Какво Ви пречи това да работим? Само една е причината и аз Ви я казах, трябва да се покрие служебният кабинет на Бойко Борисов от контрол в парламента. Казвате, че ще злоупотреби с работата си парламентът, която се осъществява по следните начини – приемане на закони, приемане на декларации, решения, въпроси и питания. Къде тука има злоупотреба? В какво от това видяхте злоупотреба? Ами Вие отричате същността на парламента – няма да правим нищо от това, защото ще злоупотребяваме, и казвате, че това е самоконтрол. Самоконтролирайте се по друг начин – като излезете тук, на трибуната, а не като спира да работи парламентът в ключови моменти, когато има нужда от закони, когато има нужда от контрол върху служебен кабинет, ако разсъждавате принципно, принципно, както ние, че върху всеки служебен кабинет трябва да има контрол. Ние имаме своите забележки и сме ги изказвали публично, без никакви притеснения, спрямо служебните кабинети на Радев, но имаме забележки и спрямо този. Затова подхождаме с еднакъв аршин – трябва да има парламентарен контрол върху служебните кабинети. При Вас е различно – ако е на Радев, трябва, ако е Ваш, не трябва. Ето затова сме против, а не за да използваме трибуната за популизъм. Ние точно нямаме никаква нужда да доказваме за 20 дни какви сме, защото сме го доказвали много години и в управление, и в опозиция. Ако някой тепърва иска да се доказва на българския народ и заради това отрича изконно българските институции, си е негов проблем, означава, че е много зле, ако разчита на 20 дни в кампанията, за да постигне нещо.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-454-01-45, внесен от Деница Евгениева Сачева, Костадин Георгиев Ангелов, Стела Димитрова Николова, Росица Василева Пандова-Йовкова, Севим Исмаил Али, Хатидже Мехмедова Георгиева, Смиляна Николова Нитова-Кръстева, Валентина Иванова Димова, Цветан Иванов Предов и Станислав Иванов Богдански на 10 април 2024 г. На свое извънредно заседание, проведено на 16 април 2024 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-454-01-45, внесен на 10 април 2024 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването доктор Галя Кондева; заместник-министърът на здравеопазването доцент доктор Петко Стефановски; заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Гинка Машова; управителят на Националната здравноосигурителна каса господин Станимир Михайлов; представители на Националното сдружение на общините в Република България; на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазването, преди да обсъди Законопроекта по същество, извърши проверка и установи, че той отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на ПОДНС. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 32, ал. 2 и чл. 74, ал. 7 от ПОДНС по Законопроекта са постъпили становища от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българската асоциация на зъботехниците. В изпълнение на чл. 74, ал. 2 от ПОДНС в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Националната здравноосигурителна каса. На основание чл. 74, ал. 10 от ПОДНС на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по Законопроекта. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите – професор доктор Костадин Ангелов. Той информира народните представители, че разглежданите нормативни промени са в отговор на констатациите и критиките в редица доклади на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание и отправените препоръки за значително увеличаване на усилията за разработване и организиране на пълен и подходящ набор от стационарни, дневни и амбулаторни психиатрични грижи в общността, включително за създаването на общински екипи за психично здраве. Това е от значение и в контекста на задълженията на страната, произтичащи от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Професор Ангелов уточни, че предложеният законопроект ще създаде възможност за преодоляване на съществуващите проблеми в системата на психиатричната помощ на територията на Република България за подобряване на условията на живот и лечение в психиатричните лечебни заведения; качеството на оказваната специализирана медицинска помощ; за гарантиране правата на пациентите и забраняване на всякаква форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение или налагане на наказание спрямо лицата с психични разстройства по време на лечението им, както и практики, които могат да бъдат определени като изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Националната здравноосигурителна каса подкрепят Законопроекта без забележки, а Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика и Националното сдружение на общините в Република България подкрепят по принцип разглежданата законодателна инициатива, като конкретните предложения за прецизиране текстовете на някои от предлаганите разпоредби, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта, са подробно описани в писмените им становища. Българският лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българската асоциация на зъботехниците подкрепят разглежданите изменения и допълнения, като конкретните предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта, са подробно описани в писмените становища. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха становище, че законодателните промени са навременни и необходими и поставиха конкретни въпроси, свързани със създаването на комисии по психично здраве към общинските съвети и функциите, които те ще изпълняват, относно ролята на неправителствените организации в грижата за пациентите с психични заболявания, както и във връзка с осигуряването на необходимото финансиране на дейностите за подобряване грижата за тези пациенти. Подчерта се, че между първо и второ гласуване следва да се вземат предвид представените становища, препоръки и предложения на народните представители, институциите и неправителствените организации, за да бъдат постигнати в максимална степен целите, заложени в мотивите към Законопроекта. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 12, без „против“, „въздържал се“ – 3, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-454-01-45, внесен от Деница Евгениева Сачева, Костадин Георгиев Ангелов, Стела Димитрова Николова, Росица Василева Пандова-Йовкова, Севим Исмаил Али, Хатидже Мехмедова Георгиева, Смиляна Николова Нитова-Кръстева, Валентина Иванова Димова, Цветан Иванов Предов и Станислав Иванов Богдански на 10 април 2024 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Когато с Решение на Народното събрание от 23 ноември 2023 г. създадохме Временната комисия за правата на психично болните пациенти, всички се обединихме, че в тази сфера са необходими промени. В докладите на Европейския комитет против изтезанията и в докладите на нашия омбудсман по превантивния механизъм години наред констатациите бяха едни и същи. Множеството осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека са също доказателство за това колко закъсняла е реформата в тази сфера. Примерите за нарушения в Конвенцията за правата на човека в държавните ни психиатрични болници са твърде многото легла в една стая, твърде малки помещения, липса на място за съхранение на лични вещи. В момента 2401 човека чакат за настаняване в центрове за резидентни грижи, а местата в тях са само 1928 и всички са заети. С работата на Временната комисия се установи, че 273 души пребивават в държавните психиатрични болници без нужда от лечение. Нашите държавни психиатрични болници се ползват и като социални домове за хора, които са изоставени от своите близки или просто няма къде другаде да отидат. Някои цифри бих искала да Ви спомена, които излязоха покрай моите въпроси, зададени на Министерството на здравеопазването. Стойността на един храноден в държавните психиатрични болници през 2022 г. в град Бяла е 2,01 лв., в Държавната психиатрична болница в Кърджали е 1,99 лв. Най-високата стойност е в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ – 5,25 лв. Стойността на лекарстводен в Държавната психиатрична болница в град Бяла е 0,40 лв., в Държавната психиатрична болница – Ловеч, е 1,32 лв. В Държавната психиатрична болница – Кърджали, е 0,87 лв. Общият брой на смъртните случаи в държавните психиатрични болници за последните 5 години е 330. За същия период е имало само 31 аутопсии. Към месец юни 2023 г. в държавните психиатрични болници 126 пациенти са поставени под запрещение с изразено съгласие на настойника, а не лично на пациента. В три от държавните психиатрични болници стандартът по психиатрия изобщо не е спазен, в три е частично спазен. Заплатите на медицинските специалисти са обидно ниски и липсата на персонал в тази сфера е очевиден. За тази година вече ще има две клинични пътеки – нещо, по което години наред се спореше. Уважаеми колеги, парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепи този законопроект, но той е само едно начало за реформата, която трябва да се случи в тази сфера. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа, ще се повторя, че има теми, които следва да са надпартийни, надполитически, надсоциални, те следва да са национални. Такава е темата с психичното здраве на голяма част от група българи и когато говорим за тях, ние сме длъжни нещата и фактите да бъдат обективни. Госпожо Николова, Вие говорихте за Доклада на омбудсмана, Доклада на Комисията по изтезания. Там се говори за нехуманно отношение и това нехуманно отношение в Закона, който ние тепърва ще гласуваме, и подобряване на тяхната социална и психиатрична грижа не е предвидено. Ние можем да увеличим заплащането, можем да увеличим храноденя на психично болните хора, но отношението към тях, ако ги няма подготвените професионалисти и съответните организации, но не неправителствени само, ние няма как да подобрим. И това нещо е необходимо да се каже, защото е изключително важно. Колкото до Вашето твърдение – аз съм присъствал на почти всяка една комисия, 273 човека, за които ставаше въпрос в Доклада, те нямат нужда от лечение и трябва да бъдат изведени, някои лица с психични отклонения имат продължаващо и постоянно лечение и е много важно, когато се говори, да разграничим леката степен, средната степен и тежката степен на психично увреждане. Въпросът ми към Вас е в качеството Ви и на вносител: какво смятате, че ще се подобри изцяло с внесения законопроект? Защото за тези шест месеца в последните две комисии ние сравнително неподробно разгледахме предложението, което ще гледаме днес в залата, което е показателно за това дали се прибързва или не. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Николова, аз ще взема отделно изказване по този законопроект, но се възползвам от възможността да направя и реплика към Вашето изказване. Още когато гласувахме създаването на Временната комисия, спомняте си, че аз също Ви репликирах. Към днешна дата отново забелязвам, че Вие не разграничавате резидентната грижа, тоест социалната услуга, от здравната такава. Сега обаче разбирам защо беше това късане на ризи и при създаването на Временната комисия, предполагам, че по същия начин ще протече дебатът по Законопроекта, който има добра идея, но изключително лошо изпълнение. Защото Вие искате отново да намесите Вашите НПО-та, които да упражняват тази резидентна грижа. В тази връзка и господин Предов Ви репликира. В изложението си много сърцераздирателно обяснихте за лошите битови условия, които са факт, абсолютна истина – за ниското финансиране както на преминал пациент, така и по отношение заплащането на медицинския персонал, липсата на медицински специалисти. Обаче, госпожо Николова, партията, която Вие представлявате, управлява в последните две и повече години: колко предложения в бюджета направихте Вие в тази посока и дали не е лицемерно сега, за да наместите НПО-тата си в този законопроект, да ни обяснявате колко са лоши условията в държавните психиатрични здравни заведения и как тези хора не се нуждали от лечение, да бъдат настанявани, да получат социална грижа от Вашите НПО-та? Защо не положихте усилия и персонално Вие какви предложения направихте както в бюджета за финансирането на държавните психиатрични болници, така и в посока увеличение на пътеки – то всъщност там няма пътеки, на финансирането на брой преминал пациент, респективно заплащането на медицинските специалисти? Това са въпросите ми и моля да ми отговорите искрено и честно.

Това вече няма как се случи. От ПП-ДБ няма как да стане.

Приемаме ЗИД специално за Искрен Митев, а него го няма.

Уважаема госпожо Кирова, уважаема госпожо Николова! В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, който обсъждаме сега, се създава един нов чл. 148а. Текстът на този член гласи: „В общините, на чиято територия осъществяват дейност лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, центрове за психично здраве и/или специализирани клиники, в които се извършва лечение на лица с психични разстройства, се създават комисии за психично здраве. В състава на тези комисии влизат представители на гражданското общество и неправителствени организации. Работата на тези комисии ще се финансира от общинските бюджети като делегирана държавна дейност.“ Не смятате ли, че по този начин с тези разпоредби държавата абдикира от основните си задължения, едно от които е грижата към своите граждани, и то към най-уязвимата група от тях – тези, страдащи от психични заболявания? Къде е държавата в тази ситуация?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Предов, прав сте, пропуснах думата „болнична“, „болнично лечение“. Да, тези хора – 273 души, вероятно ще имат нужда от лекарствено лечение, което може да се извършва и извънболнично. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) По отношение на въпросите на госпожа Рангелова. Госпожо Рангелова, неправителствените организации не са врагове на народа, нито на държавата. Смятам, че неправителствените организации се състоят – то е в отговор и на госпожа Нитова, неправителствените организации са от граждани. Това са граждански активисти, включени в неправителствена организация, която е гражданска организация. Не разбирам защо се говори за някакви наши НПО-та. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Тези НПО-та, които са създадени и работят в тази сфера, заместваха държавата в много голям период от време. Съгласна съм, че държавата трябва да се грижи за своите граждани, но контролът не може да се осъществява само от държавата, защото това означава, че държавата трябва да проверява сама себе си, а знаем какви са резултатите от това. По отношение на финансирането има наченки на прогрес. Сега ще има финансиране, как да кажа, за мониторинг и евентуално извеждане на тези 273 души. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „За болниците няма нищо! Това е срамота!“)

За болниците ще има финансиране от следващата година допълнително.

Сега осигурихте да финансирате НПО-тата, а да финансирате болниците – нула!

Неправителствените организации се финансират по друг начин. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това, което Вас Ви фрапира, е, че има неправителствени организации, които работят в сферата на правата на човека, защото това трябва да се уточни. Не всяка неправителствена организация ще може да кандидатства, за да бъде част от тази комисия. Колеги, нека да оставим дебата за лошите НПО-та между първо и второ четене. Ще Ви направя изложение за това какво са свършили неправителствените организации в тази сфера и ще Ви подготвя достатъчно аргументи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, колеги, изобщо не мога да разбера защо е това цялото бързане да приемем този законопроект до края на това Народно събрание. Обещание ли дадохте на тия НПО-та, що ли? Излезте тук и кажете, защото целият Ви законопроект, както се каза и преди малко, на всеки ред е залят със социални услуги, със съдебно-социални експертизи и каквото и да е това животно. НПО-тата ли ще оправят проблемите на психично болните според Вас, колеги, или просто има още пари за източване? Елате тук и го кажете! Повечето от предложенията Ви са толкова абсурдни, че нямам представа как това нещо може на практика да бъде изпълнено. Заради малкото добри предложения ще се въздържим, но като цяло този законопроект можеше да го предложите направо към Закона за социалните услуги, а не към Закона за здравето. Още нещо. Странно ми е, че повечето от вносителите са лекари, обаче с тези текстове все едно не сте се сблъсквали на живо в реалния живот с хора с психични проблеми. Как си представяте задължителното изслушване на пациенти, които се нуждаят от настаняване в психиатрично лечебно заведение, пред съд, а и съгласието ще им искаме?! Ами ако пациентът не е съгласен, какво ще правим колеги? Имам един клиент, на когото брат му беше с шизофрения. Два пъти е палил семейното жилище и два пъти се е опитвал през нощта да го намушка с нож. И ние сега този човек ще го питаме иска ли той да бъде настанен в психиатричната клиника, или не иска! Подчертавам, че това е млад, физически здрав мъж. Така ли си представяте въобще грижата за тежко болните пациенти с психични заболявания и после този човек ще го интегрираме обратно в семейството? Защо? За да може да довърши брат си вече съвсем успешно. На следващо място, как си представяте съдията, който ще води заседание в център за психично здраве или в психиатрична болница, или в психиатрично отделение и, колеги, кому е нужно задължителното присъствие на такъв пациент по време на това заседание? Ами нали точно с тази цел е измислена фигурата на особения представител? Как си представяте изслушването на тези пациенти въобще – буйстващи ли ще бъдат по време на заседанието, или ще бъдат натъпкани с халоперидол? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Като Искрен Митев!“) Как? Очаквате адекватни отговори от тях ли, какво ли? Ама моля Ви се! Освен това имате изисквания съдии, прокурори, служебни защитници и така нататък да имат специална подготовка за работа с хора с такива увреждания. Ама Вие утре ще искате съдии, които да имат специална подготовка по вещно право, или прокурори, които да имат специална подготовка по пенитенциарно право, да речем! Съвсем го съсипахте това съдебно производство! И още нещо ще кажа. Наричате жестоко, нечовешко и унизително отношение – в новия Ви чл. 149, ограничаването на двигателната активност и употребата на необосновано физическо ограничаване, което в практиката наричаме фиксиране за леглото. В работата ми като здравен работник, преди да стана адвокат, съм се сблъсквала не с един и не с два случая на такива пациенти, на които, повярвайте ми, по-добре за тях е да бъдат фиксирани. Добре е както за самите тях, така и за персонала, който се грижи за тях. Тук ще Ви кажа само с две думи един случай от практиката ми. Наш колега лекар, лека му пръст, беше казал така: моите пациенти няма да се връзват, искам да ги наблюдавате. Един такъв пациент точно за пет минути е оставен ненаблюдаван, прясно опериран, изскубва си треновете, изскубва си системата, изскубва си уретралния катетър, промушва се някак си между решетките на леглото и след пет минути го намираме по корем – целия в ликвор, в кръв, в урина, с разкъсана уретра. Защо? Защото така било на запад, защото било нечовешко и унизително да фиксираш един такъв пациент! Да де, колеги, ама тук не сме на запад! И ако на запад има по една медицинска сестра на всеки болен, то тук една сестра, ако изобщо я има, се грижи за 30 – 40 пациенти. Дайте да си говорим нещата както стоят реално в практиката! Този пациент, за който Ви казвам, той не беше психично болен, но тези, които сте здравни работници, знаете, че когато има ПЗП в челния дял примерно или кръвоизлив и така нататък, тези пациенти не са адекватни и известно време е добре за тях да бъдат фиксирани. Та, да се върна на грижата и наблюдението на пациентите, които не трябва да бъдат фиксирани, защото било унизително за тях. В психиатричните отделения пък, а и особено там, напливът за желаещи медицински сестри да работят и да се грижат за такива пациенти, нали се сещате колко е голям, колеги? Защото, като вземем предвид и базата, там става по-страшно от болницата в Централния софийски затвор, ако може да се нарече болница това нещо и ако изобщо някъде има по-страшно място от това. Така че никой да не си прави илюзията, че като приемете този закон по този начин, това нещо ще може да се прилага на практика. Не отделихте пари за увеличение на заплатите на медицинските сестри, не отделихте пари за оправяне на тези бази и сега какво правим. С този закон ще ги направим петзвездни хотели. А с какви пари ще стане това нещо? Тези 2 милиона, които отпускате, те ще стигнат ли за този ремонт? Кой ще пази тези пациенти да не станат, да не навредят на себе си, да не навредят на персонала? Това нещо не се взема предвид изобщо и Ви казвам, че в голямата си част тези пациенти са изключително физически здрави и силни, а понякога и най-яките санитари не могат да се оправят с тях. Дайте да си говорим нещата както са! Тези комисии към общините, които предлагате да се създадат, като че ли сега няма такива на областно ниво. Вие излишно ли се опитвате да раздувате администрацията, или се опитвате да отваряте нови работни места за НПО-тата, като им плащате откъде – от общинския бюджет? Значи, за сестри и за ремонт на базите пари няма, обаче за НПО-тата ще се намерят! Какви ще са тия комисии и от какви специалисти ще бъдат? Представители на гражданското общество и НПО-та, които – цитирам Вашия чл. 149а – „ще имат достъп до документацията на пациентите и ще ги посещават в клиниките“. За медицинска тайна чували ли сте? А за защита на лични данни чували ли сте? Моля Ви се, колеги, това, което предлагате, е абсолютно абсурдно! И да, тези хора действително имат нужда от подкрепа. Това е неоспоримо. Имат нужда да живеят в нормални условия, в човешки условия, защото всеки човек е важен, а тези пациенти действително ги оставяме някак си все на по-заден план. Много от тях, да Ви кажа, в интерес на истината, са напълно адекватни. Животът на едни хора с депресии, с по-леки личностни разстройства, със зависимости, с паник атаки и така нататък е много по-труден и много по-тежък, колеги, отколкото изобщо можем да си го представим! Именно защото трябва да полагаме нужната грижа за тези хора, за тях, но истинска грижа, а не просто да отчитаме някаква дейност на хартия с такива недообмислени законопроекти, ние трябва да направим Закона за тях, а не както сега – за неправителствените организации. Затова и не мога да се съглася, че предложенията между първо и второ четене, защото очевидно този законопроект има нужда от изчистване, ще могат да се направят и да се изготвят за три дни, както се предложи онзиден в Здравната комисия, защото така много въпроси остават без отговор. Вие така претупахте с бързане и Конституцията, а и вече всички виждаме в какви конституционни кризи постоянно изпадаме! Аз Ви призовавам да изберем най-дългия възможен срок между двете четения, защото така или иначе Вие ще го приемете на първо четене този законопроект, за да могат да се изчистят всички неуредени въпроси. Призовавам Ви с грижата за психично болните да проявите здрав разум! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ние сме сред вносителите на този законопроект и всъщност сме го подкрепили на първо гласуване с ясната мисъл, че трябва да има регламент и да има промяна в състоянието на системата в момента. Като че ли дотук свършват позитивите и ще трябва да се коментират критиките и липсите, които могат да бъдат установени. Тук ще подкрепя и колегата, че този текст като такъв само условно е част от Здравния закон. В огромната си част той изобщо не касае проблемите на здравеопазването, а в много по-голяма степен е част от социалните грижи и трябва да бъде част от Социалния закон, и изобщо текстовете в него почти 100% касаят именно тези постулати, които се разглеждат и в Социалната комисия, разбира се. Единственото, което свързва този законопроект със Закона за здравето, е фактът, че част от коментарите касаят здравните заведения – било то стандартни такива, било то специализирани здравни заведения за психично болни. Естествено е, че този закон има проблем, както и много други, които гласуваме в последно време, а това е действително проблемът с финансирането. Много от нещата изобщо в тези законопроекти са силно пожелателни, звучат доста позитивно, без по никакъв начин да се обвързват с това, което ще бъде гласувано като бюджет, или най-малкото да бъде направено така, че министърът на финансите да не може да игнорира тези правила. Така че от този аспект си мисля, че има много неща, които могат да се променят, макар да е в краткия период между двете четения, а за конкретни такива вероятно по-нататък ще стане въпрос от колегите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, най-напред изразявам принципната позиция на нашата парламентарна група, че някои от текстовете в съществуващия Закон за здравето действително се нуждаят от преуреждане и актуализация, особено когато надсловът или причината за това е да подобрим грижата за психично болните хора – както болничната грижа, така да гарантираме и правата им в съответните процеси, в които те участват. Дотук обаче с положителните думи. Не знам по какъв начин този законопроект е стигнал до пленарната зала с подписите на редица народни представители, които са членове на Временната комисия, тъй като нашите представители от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ не са участвали в изработването на този законопроект. Не виждам становища на заинтересованите страни, които иначе са изброени в Законопроекта. Вчера или онзиден на сайта на Народното събрание бяха качени, ако въобще това може да се нарече становища, някакви бланкетни възхвали на този законопроект, и то от Вашите новоизбрани служебни министри. Няма обаче никакво смислено професионално изготвено становище както от медицинските среди, от психиатрите, хората, които имат най-големи наблюдения върху грижата за пациентите, от какво те се нуждаят, също така не видях становища и от страна на съда, към който Вие имате вече специални изисквания. Липсва и доклад от работата на тази комисия, който да е качен на сайта на Народното събрание, за да може ние да се запознаем с пътя на този законопроект до залата. Аз смятам, че липсва юридически механизъм, по който Временната комисия да внася законопроекти. Участвала съм в такива временни комисии. Там категорично юристите сме били на мнение, че няма как нито да припознаваме законопроекти, подадени ни от НПО-та или от министерства, нито временната комисия разполага по силата на действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание със законодателна инициатива. Въпреки това обаче очевидно с бързането, за да угодите, да мушнете и в този законопроект Вашите любими НПО-та, намерили сте и финансиране за тях, трябваше това да го направите, като използвате абсолютно популистки една тема, която е изключително чувствителна, и аз призовавам залата да не си играем с тези теми без нужната експертиза по тях. Текстовете, които сте предложили, са на моменти дълбоко комични, трябва да Ви кажа. Въвеждате задължително изискване съдът, който ще вземе решение за задължителното настаняване на лечение, както прокурорът, така и служебният защитник да имали специална подготовка. Няма как с всеки законопроект да въвеждате такова изискване, защото няма да останат нито съдии, нито прокурори. Аз разбирам, че това го правите заради другите Ви НПО-та, които се занимават с професионална квалификация и обучение, обаче това вече наистина добива комичен смисъл. Как може досега същите тези съдии, прокурори и адвокати – служебни защитници, да са могли експертно да участват в тези производства, а сега вече да не могат без съответното обучение? И какво ще правим с висящите производства или тези, които сега ще бъдат внесени за задължително лечение, кой ще ги разгледа, докато не се обучат всичките останали участници? Това показва дълбоко непознаване на материята. Един експеримент, който отново си правите със сериозни въпроси, които довеждат само до правен хаос. На следващо място, слагате и задължително участие в това производство на вече лицензиран доставчик на социални услуги, или иначе казано, Вашите НПО. Какво ще прави този лицензиран участник на социални услуги в такова производство бе, уважаеми колеги, и колко от Вас са участвали в това производство и знаят ли по какъв ред върви – какви са страните, защо точно такива са страните? Какво ще прави този социален работник, доставчик на услуга? Това е абсолютна глупост, което правите. Нещо повече, въвеждате изискването вече съдебно-психиатричните експертизи да се извършвали от психиатър, който не бил от лечебното заведение. Колко от Вас знаят с какви лечебни заведения разполага областен център, да не говоря за други по-малки населени места, в които обаче също има районни съдилища, които се занимават с тези дела? Не само колко лечебни заведения има, колко от Вас знаят колко психиатрии има в страната? Откъде ще го намерим този психиатър, пък да бъде той вещо лице, което да дава заключение по тези дела? И тук прозира очевидната Ви некомпетентност, очевидното Ви непознаване нито на съдебната материя, нито на това с какво разполагаме ние като човешки ресурс от страна на психиатри. На следващо място, това, което правите с тези нови експертизи – съдебно-социални експертизи, и в Законопроекта си не казвате какво ще прави тази социална експертиза. Казвате какви лица ще бъдат тези, които ще я извършат, но за каква цел, за какво ще ни послужи в производството за задължително лечение? Това единствено ще осигури работа на НПО-ата Ви, ще оскъпи съдебните процеси. Това са разноски, които се поемат за сметка на съдилищата, тоест ще натежи на бюджета. Не виждам това във финансовия Ви анализ предвидено ли е, ще засегне ли Министерството на правосъдието по някакъв начин? А аз Ви казвам, че ще го засегне, защото такива експертизи струват между 500 и 800 лв. – една на брой. Такива производства се гледат ежеседмично. Кой ще плати за тази безсмислено глупава социална експертиза? На следващо място, изключително неудобно ми беше да прочета, че сега сякаш сте някакви пионери – въвеждате като че ли за първи път забрана за всяка форма на жестоко и нечовешко отношение. Ама не знаех, че до днес то е разрешено бе, уважаеми вносители на този смешен законопроект. Може ли такива неща да пишете? Отделно от това пишете, че „За нарушение ще се приема поставянето в неблагоприятни битови условия на пациентите.“ Ами защо не посетихте произволно избрана от Вас психиатрична болница или отделение, които са държавни или общински лечебни заведения, на които Вие 35 години сте стопани като управленци на тази държава и които Вие докарахте до изключително мизерни условия – да видите падащите мазилки, липсата на вода, липсата на отопление, трудното справяне с издръжката на тези лечебни заведения? Вие отново не сте предвидили лев за тези лечебни заведения, защото целта Ви нито е грижата за психично болните, нито е грижата за лечебните заведения. Целта Ви е да намерите финансиране, като използвате тази чувствителна и болна за стотици българи тема, за да може да уредите НПО-тата си, които през общинските съвети ще контролират психиатрични здравни заведения. Ама какво образование и специални знания имат тези хора, за да могат да контролират? Какво ще контролират – лечението, което е назначено от лекар специалист ли? Ама това не е смешно, това е престъпно, което правите. Ние ще го подкрепим, за да дадем шанс на добрата идея, но между първо и второ четене ще Ви помоля за нормален срок, защото нищо не става по същество от предложенията Ви. Благодаря. (Ръкопляскания и възглас: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Рангелова, излязох наистина от уважение към Вас. Като оставим настрана политическото говорене, това, което Вие през цялото време питате, е кой е направил тези текстове, кой ги е изготвил? Ще бъда откровена с Вас. В работната група, която е изготвила тези текстове, бяха професор Ончев, професор Маринов, съдиите Цариградска и Тодорова, а и да добавя, че нямаше нито едно НПО. След като тези съдии, които гледат такива дела, са включили тези текстове именно с убеждението, че от тях има нужда, както и водещите психиатри, професори в областта, са се съгласили, че такива текстове трябва да има, аз смятам, че по-голяма експертиза надали ще открием. Благодаря Ви.

Ваша, да, може. Това е максимумът!

Благодаря. Госпожо Николова, Вие може да ни обясните и още други имена да ни споменете, само че аз не знам откъде да ги видя. Както започнах в изложението си, нито имате доклад, освен някакви стенограми, които са в съкратен вариант, и то не съвсем актуални – последната е от 9 април, няма как да проследим и установим това. Освен това да Ви питам: по кой точно механизъм Временната комисия излъчи работна група в този състав? Кой избра този състав? Когато Ви казвам за липса на становища, аз Ви говоря за институции, а не за отделни личности. Уваженията ми към всеки един от тях като име в съответната област, която Вие споменахте, въпреки това заставам зад думите си и Ви уверявам, че не говоря политически, а говоря като човек, който е имал и подобни дела доста често, участвала съм в такива съдебни производства. Обяснявам Ви какво творите в съдебната фаза на този процес. Безумиците, които, не знам от лекарите психиатри, които Вие споменахте, знаят ли колко са лекарите специалисти по съответните лечебни заведения по райони, как ще се занимава директорът на съответното лечебно заведение с устните сигнали на пациентите? Имали ли сте досег до такива пациенти и представяте ли си го този управител да търчи ежесекундно до някаква книга да записва нещо, после да ходи в съда, да участва в съдебни производства, при положение че лечебните заведения са изключително затруднени откъм намирането на специалисти психиатри? В този смисъл беше изказването ми. Очевидно е, че Вие не познавате нито материята откъм медицинската ѝ страна, нито откъм юридическата. Затова очевидно е, че Ви интересуват основно социалните услуги, така че това е отговорът ми на Вашия опит за реплика. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Жалко!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа! Понякога ми е много трудно да говоря, защото, надявам се, че всички ние сме съпричастни към онази група, която не може да живее самостоятелно. Само преди една седмица се упражнявахме на гърба на пенсионерите, една седмица след това го правим на гърба на психично болните хора. На кого е необходимо това? Какво показваме? Това, което се случва в момента на дебата по Законопроекта, за който щяхме да сме съгласни всички, ако го бяхме провели професионално във Временната комисия, ако бяхме изчистили всичките предпоставки, за които говорим в момента, нямаше да се случи този унизителен за мен като професионалист дебат. И ако говорим за това кой къде е ходил, може би много малко от Вас са ходили или работят с тези лица. Мога да Ви разкажа хиляди истории за техния живот, включително и за част от дванадесетте деца с тежка степен на увреждане, за които аз като ръководител продължавам да се грижа. И какво правим със Законопроекта? Внасяме нови предложения ли? Народните представители, които изказват съображенията си относно неправителствените организации, имат своето основание и ние сме длъжни да приемем всяка една гледна точка в тази връзка, защото, ако неправителствените организации, не всички, има такива, които са работещи, има такива, с които аз конкретно работя, ако голяма част от тях бяха съвестни, с държавно делегираната дейност рисковете в уязвимите групи в България нямаше да имат това съотношение, което е в момента. И Вие го знаете, и аз го знам. Нашето предложение, тоест нашето несъгласие беше, в една-единствена точка – новосъздадената т. 148а. Няколко пъти го казах, казах го още в началото, преди да се стигне до общото разглеждане на Законопроекта във Временната комисия, защото ние го гледахме в последните две, и много кратко, това не може да бъде наречено гледане на законопроект. Категорично против съм, че трябва да се създадат… Трябва да има комисии за наблюдение върху психиатриите и психичното здраве, но те не трябва да бъдат свързани с конфликт или друг тип интерес, който може да бъде, от членовете, участващи в тези комисии. Ще Ви прочета какво сте написали, защото да казваме от трибуната на Народното събрание, откъдето и да е: „Вие сте против НПО-тата по човешките права“, не, не е така, те имат право да участват, но когато в закон е вписано „представители на гражданското общество и неправителствени организации, работещи в сферата на психичното здраве“, какво означава, дами и господа? Конкретно насочване. И ако не знаете как се правят конкурсни процедури за определен тип човек или организация, това е с дописване: „отговаря на условията“ или на еди-какво си. Затова ние между първо и второ четене ще внесем промени точно в този член. Иначе ще го подкрепим, така както го подкрепихме. Аз съм един от вносителите заедно с Вас, но ако ние бяхме отговорни и коректни към нас и като професионалисти, и като народни представители, този дебат щеше в момента да приключи много бързо, защото всичките притеснения щяха да са изчистени. Аз съм категоричен, че няма нито един в тази зала, а и не само в залата, в българското общество, който да не е съпричастен към хората, които не могат да живеят самостоятелно. И ще Ви обърна внимание на още едно внушение, защото аз съм принципен човек и не обичам нещата, когато се говорят така, да се правят по друг начин. В Доклада, който разписах с особено мнение, е вписано, че „Напускайки – цитирам – лечебното заведение, психично болните попадат в среда, която не е толерантна към тях, не ги подпомага, включително и най-близките им хора.“ Много се извинявам, обаче ние не можем да правим такова заключение въз основа на тези 273-ма човека, които са в психиатриите. Голяма част от обществото в България въпреки липсата на национално отговорна държавна политика към психично болните хора, техните роднини, близки и семейства се грижат за тях. Отново казвам, ние ще го подкрепим, но на второ четене нещата трябва да се изчистят и смятам, че внасянето на един такъв важен законопроект в края на едно правителство показва само едно – дано не съм прав.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Какво се случи в Комисията, първо да кажем, защото тук тръгнахме отзад напред в разглеждането на самия законопроект. Трябва да стане ясно, че констатациите в Комисията бяха изцяло, че десетилетия наред имаме недофинансиране на системата – всичко е свързано с пари. Изпълнителната власт директно не си е свършила работата. Тук не можем да посочим един отговорник или един виновник. Виновни са абсолютно всички хора, които са били в изпълнителната власт в продължение на десетилетия! Условия в психиатричните здравни заведения, близки до тези в концлагерите – онзиден го казах и в Комисията по здравеопазването, близки до концлагерите от Втората световна война – пълен срам! Това е допуснато от всички управляващи, абсолютно всички, без изключение! Последният министър при това беше човек, който е от тази система – много добре знаеше за какво става въпрос. И какво направихме – направихте, по-точно? Предложихте Временна комисия за решаване на този проблем! Временна комисия, която се предложи някъде в края на ноември месец. Спокойно можехте да заложите политики в бюджета, с които да финансирате тези проблеми, защото специалистите вътре, Временната комисия се занимаваше единствено с констатиране на факти – факти се излагаха пред Комисията и констатиране на тези факти! А Законопроектът, който беше подхвърлен впоследствие на Временната комисия, беше изработен от работна група на Министерството, в която работна група участваха съответните трима-четирима специалисти – голям брой специалисти, нямам думи! Та какво се случва в тази цялата работа? С този законопроект ще решите финансовите проблеми ли? Не, няма да ги решите. Изцяло проблемът е в изпълнителната власт! Това го казаха абсолютно всички хора, които присъстваха. Недофинансиране на храноденя, недостатъчно средства за лекарства, отвратителни, отвратителни условия в психиатричните заведения, при които и животни не бих държал! Имаме липса на персонал, защото няма достатъчно средства за хората, които работят в тази система – както квалифициран, така и неквалифициран персонал! Хората, които работят в тази сфера, го казаха там. Квалифицираният персонал бяга в чужбина за възнаграждения в пъти повече, защото и те не могат да издържат в тези условия, в които се работи в момента. Всичко това зависи от Министерството на здравеопазването, от Министерството на финансите и от Министерския съвет! Можем да включим и Министерството на труда и социалната политика. И в момента се изкарва един законопроект, който изцяло – с тези промени, които се правят, обслужва неправителствени организации. Кажете ми: тези обществени комисии, които ще се направят към общинския съвет, в които ще има неправителствени организации – вътре в комисиите, които ще посещават психиатричните заведения, какво точно ще установят?

Благодаря, госпожо Председател. Господин Георгиев, казахте, че във Временната комисия сте констатирали факти, били са изтъкнати факти. Моля Ви се, обяснете на залата установихте ли причините за тези факти, които са следствие от някакви причини! Искам много ясно още веднъж да кажете както за залата, така и за всички, които ни слушат и ни гледат: след като установихте – в т. 3 „Анализ и оценка“ има някакви предвидени суми, моля Ви като член на Комисията да кажете каква част от тези суми предвидихте за болничните заведения? Благодаря.

Уважаема госпожо Кирова! Уважаеми господин Георгиев, действително във Временната комисия обсъждахме проблемите, които са свързани с психичното здраве. Психиатричните болници се намират в трагично финансово положение. Недофинансирането е един от основните проблеми и в това недофинансиране се включва както храноденят, така и цената на лекарствата, които трябва да приемат болните. Но един от големите проблеми е и недостигът на кадри в тази сфера на здравеопазването. Имаме недостиг на около 540 лекари психиатри. Тази професия, тази специалност е неатрактивна главно на две основания – поради недоброто заплащане и поради трудните условия на труд. Вас ще питам: с този законопроект държавата ще реши ли проблемите и ще защити ли психично болните свои граждани? Защото смятам, че целта на всеки закон е именно тази – да решава проблемите, а не просто да приемаме мъртви правни норми.

Благодаря на репликиращите. Госпожо Рангелова, определено се установи, че вина носят абсолютно всички и проблемът е неглижиран в продължение на десетилетия. Всички, които са заемали позиции в Здравното министерство, всички, които не са финансирали системата, са отговорни, а това е изпълнителната власт. Законодателят няма пръст в тази работа. С този законопроект, между другото, госпожо Нитова, не, не се решава нито един от тези проблеми, защото тези проблеми са изцяло, повтарям, на изпълнителната власт – от техните решения зависи, от отпускането на средства, от субсидирането на самата система зависи тези проблеми да бъдат решени, защото те са битови, финансови. Всичко е свързано със средства. Според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ Министерството на здравеопазването трябва да контролира, защото то отпуска средствата заедно с Финансовото министерство. Те трябва да контролират тези психиатрични здравни заведения, защото този, който дава парите, той прави контрола, а не някакви неправителствени организации, на които единствената им цел ще бъде да влязат там, да установят очевидното, което е факт, че са лоши битовите условия, че няма достатъчно храна, и в крайна сметка ще отидат да съдят България – да берем ние срама, цялата държава да бере срама за това, че десетилетия наред всички, които са управлявали тази държава, не са обърнали ей толкова внимание на този проблем. Сега тук искам нещо важно да кажа. В Комисията ставаше въпрос за 2 млн. лв., които трябва да се отпуснат – да се закърпи, да има достатъчно средства за хората, които са дълготрайно настанени. Това означава хора повече от една година – около 273 човека, за които се говореше в Комисията. Извинявайте, ами другите, които са под една година, те какво ще правят? Значи осигуряваме средства за едните – едните ще ядат пиле фрикасе, другите само фрикасе. След това – средствата, които се отпускат, тези 30 милиона, за които се казва в Доклада, 30 млн. лв. от 2025 г. Ами те са част от сумата, която е необходима. Една част от тях ще бъдат изведени по новия законопроект към общинските комисии – на общински съветници и НПО-та ще им плащаме заплати да ходят да установяват очевидните факти – очеизвадните факти! И какво ще направят? Ще направят един доклад, ще кажат – липсват пари. И за това ще им плащаме на тях заплати…

50 милиона!

…което е пълен абсурд! Между другото, специалистите в Комисията казаха, че трябват около 50 милиона. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Другото нещо – много важно: защо 30 милиона от 2025 г.? Защо не с актуализацията на бюджета ей сега, лятото? (Реплика от народния представител Цвета Рангелова.) Какъв е проблемът 30 милиона да се отпуснат с актуализацията? (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) А от 2025-а да увеличим още сумата, защото трябва и за ремонти на тези сгради, трябва, както казахте, и за лекарства, госпожо Нитова, тук и госпожа Рангелова, и за храна на тези хора, и за всички останали – не само за тези 273 човека. Това нещо всичкото го казах и във Временната комисия, и в Комисията по здравеопазването, когато гледахме на първо четене този законопроект. Не мога да разбера как решавате, че като направите някакви комисии, които да наблюдават какво се е случило и които нямат никакви функции да осъществяват някаква реална дейност, за да подпомогнат работата на психиатричните заведения, смятате, че ще промените нещо в цялата система! Това е пълен абсурд! Не мога да се съглася специално с § 8, както и с § 6, с който е променен чл. 147а – тотално променен, изключително променен. Няма нищо общо и унищожава регистрите на психично болни. Благодаря.

Защото не знаят с каква цел са създадени!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Излизам да акцентирам върху един момент, който ми направи впечатление, към колегите си от ВЪЗРАЖДАНЕ особено. Моля Ви, когато говорим за НПО и НПО-та обобщително, мисля, че пропускате факта, че има и работещи НПО-та. Аз съм учредител на НПО, което предоставя такива социални услуги. Мисля, че е едно от работещите такива, и то точно сред хора с интелектуални затруднения, както е терминът, който използваме. Повечето от тях, почти всички клиенти, естествено, са с някакъв вид психично заболяване. Моля Ви, правете отграничение. Аз разбирам, че има и неправителствени организации, които може би не се справят със задълженията си или може би правят нещо само за да получат някакво финансиране, но уточнявайте във Вашите изказвания, защото по този начин – тук не става дума, че някой ще се обиди от това нещо, а става дума за хората, които се ползват от тези социални услуги. При нас всеки ден идват близо 40 души. Всеки ден те могат и да не дойдат в нашия център. Всеки ден те гласуват със собствените си пари дали да дойдат и да използват тази услуга. Казано най-общо, не всяко НПО не си върши работата и не всеки помисъл да се помага на хората през правилния термин, който използва Законът, е организации с идеална цел. В голяма част от случаите, или аз поне познавам други организации с нестопанска цел, които съвестно си изпълняват задълженията, и хората, които посещават тези социални услуги, които се възползват от тях, са изключително доволни. От тяхно име Ви моля да прецизирате изказа така, че всички ползватели на социални услуги, техните близки, техните роднини, които идват при нас периодически – всеки месец имаме срещи със семействата, обсъждаме от индивидуални до общи и колективни проблеми, всички те, ако слушат днес този дебат, не биха били щастливи да чуят, че се обобщава и всички НПО-та стават някакви лоши изпълнители на социални услуги. Иначе, да, Законопроектът има своите дефекти. Като всеки законопроект най-вероятно подлежи на още по-добро прецизиране. От много години е неглижирана тази дейност – дейността на грижата за психично болните. Да не говорим, че по времето на социализма тя е била, меко казано, замитана под килима. Тези хора са пращани в най-отдалечени краища на страната. Събирани са по много на брой болни хора в едни общи такива големи, да не използвам популярната дума, места и там просто са били крити от обществото. Днес изкарването на тези хора там, където им е мястото, сред обществото, опитът да им се помага дори когато те не осъзнават, а точно това е спецификата на тази болест. Ако имате някаква физическа болест, Вие отивате при лекар с ясното съзнание, че се нуждаете от него за тази болест. Психично болните хора, когато са в тежка фаза, те не осъзнават нуждата да бъдат лекувани от специалист. Много голямата част, огромната част в случаите, те бягат от такова нещо и в това се състои трудността. Затова това са ми двете молби. Ние също ще го подкрепим, както и Вие, разбрах, и ще прецизираме текстовете. Моите колеги ще предложат конкретни текстове, както и Вие, но от името на хората с психични затруднения, болести, които са в центрове, управлявани от организации с нестопанска цел, и които са доволни и ходят всеки ден там с желание, моля Ви, направете някакво отграничение. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Караджов, взимам каквото имаме – реплика или лично обяснение, за да се обърна специално към Вас. Чест и почитание за благородната дейност, с която се занимава Вашето НПО. Да, не сте ни разбрали правилно. Ние сме против това да се създават закони, за да се създадат без дефиниция някакви социални услуги за сметка на държавния бюджет и в ущърб на държавните болници. В тази посока беше критиката ни, защото създаваме една работа за НПО-тата през общинските съвети да контролират специализирана професионална медицинска дейност, каквато е в лечебните заведения, в психиатричните болници. Разбира се, и към днешна дата аз също познавам хора, имам и близки, които ползват такива социални услуги през дневни центрове, и смятам, че те са изключително полезни. Чрез трудотерапията, която там упражняват, тя им помага да се социализират в обществото. Критиките ни бяха насочени срещу това, че за пореден път се внася един законопроект, който изкуствено създава дейности, които да финансира данъкоплатецът, без анализ каква е необходимостта от тези услуги, колко хора биха се ползвали, когато става дума за разходване на средства от републиканския бюджет. В този смисъл беше критиката ни. Благодаря.

За изказване.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата само за да кажа от името на вносителите, тъй като съм председател на Временната комисия за правата на психично болните, че тази тема действително е изключително важна. Наистина години, десетилетия, бих казала, не й се обръщаше достатъчно сериозно политическо внимание. Искам още веднъж да уверя всички в тази зала, че това не е тема, с която някой би искал да прави политика. Тъй като слушах внимателно дебатите и считам за свой дълг като председател на тази комисия да се опитам да направя така, че да приемем законопроект, който наистина да има стойност, значение и смисъл на първо място за психично болните, за техните близки, разбира се, да бъде достатъчно добре приет и от самата медицинска общност, и от хората в съдебната система, които ежедневно трябва да работят с това, което ще приемем като текстове, затова от името на всички вносители искам да Ви информирам, че няма да пледираме за тридневен срок за това да бъде приет този законопроект в рамките на оставащите няколко дни. Ще оставим срока от седем дни, който е за предложения между първо и второ четене, и веднага след изборната кампания ще направим работна група, в която още веднъж да чуем мнението на всички специалисти. От една страна, наистина трябва да направим решителна крачка напред и времето за безплодни дебати, дискусии, излишни политически драматизации наистина трябва да бъде оставено зад гърба ни. Но от друга страна, е факт, че ако направим нещо, което не се приема и което няма да бъде прилагано, всъщност няма да сме направили истинска решителна крачка напред. Така че наистина бих искала да благодаря на всички, които добронамерено, добросъвестно и с мисъл наистина за хората ще участват в това да направим този законопроект работещ и в полза на всички, които ще имат нужда от него. Благодаря Ви.

„ДОКЛАД относно Национална здравна стратегия 2030, № 49-302-03-12, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2023 г. На свои две заседания, проведени на 8 февруари 2024 г. и 16 април 2024 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект на решение за приемане на Национална здравна стратегия 2030, № 49-302-03-12, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2023 г. На заседанията присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, експертните съвети по медицински специалности към министъра на здравеопазването, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските и неправителствени организации. Проектът на решение и основните приоритети, предвидени в Националната здравна стратегия 2030, бяха представени от заместник-министъра на здравеопазването професор Илко Гетов, който информира народните представители, че Националната здравна стратегия 2030 е водещият стратегически документ за сектор „Здравеопазване“, който определя дългосрочната визия за развитието му, стратегическите цели и приоритети, както и конкретните политики за тяхното изпълнение. Той поясни, че Националната здравна стратегия 2030 осигурява реализацията на политиките и мерките, заложени в националните стратегически документи от по-висок ранг, а именно Националната програма за развитие на България 2030 и Националния план за възстановяване и устойчивост, като ги интегрира в общите секторни приоритети и политики и ги допълва с други специфични мерки. Професор Гетов подчерта, че в документа са формулирани три основни стратегически цели: „Устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето“; „Ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати“ и „Гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата“. Реализирането на тези стратегически цели включва изпълнение на целенасочени политики и мерки, които да доведат до трайно подобряване здравето на нацията в дългосрочен план. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването и представителите на експертните съвети по медицински специалности, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските и неправителствени организации изразиха отрицателни становища по отношение на обема и съдържанието на Стратегията и представиха редица предложения за прецизиране текстовете на Националната здравна стратегия 2030. Предвид множеството критики и забележки по съдържанието на Стратегията председателят на Комисията по здравеопазването професор доктор Костадин Ангелов направи предложение да бъде образувана работна група за прецизиране текстовете на Националната здравна стратегия 2030 към Комисията по здравеопазването, която да изготви конкретни предложения за редакции на текста на Националната здравна стратегия 2030, които да са съобразени със становищата на народните представители и на всички заинтересовани страни. Той предложи в състава на работната група да бъдат включени членове на Комисията по здравеопазването от всички парламентарни групи, представители на Министерството на здравеопазването, на експертните съвети към министъра на здравеопазването, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските и неправителствените организации. Комисията по здравеопазването с 12 гласа „за“, без „против“ и 5 „въздържал се“ прие предложението, направено от професор Ангелов. В изпълнение на горепосоченото решение в Комисията по здравеопазването е постъпило писмо с вх. № 49-453-10-11 на 16 април 2024 г. от председателя на работната група доктор Александър Симидчиев, с което се предоставя Проект на Национална здравна стратегия 2030, изготвен от работната група за прецизиране текстовете на Националната здравна стратегия 2030 в съответствие със становищата и предложенията на всички членове на работната група. В хода на дискусията представителите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските и неправителствени организации изразиха подкрепа за предложените от работната група редакции на Проекта на Национална здравна стратегия 2030. Мнозинството от членовете на Комисията по здравеопазването подчертаха, че представеният проект на стратегия е значително подобрен като структура и съдържание. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 11, без „против“ и „въздържал се“ – 1, Комисията по здравеопазването подкрепя по принцип Проекта на решение за приемане на Национална здравна стратегия 2030, № 49-302-03-12, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2023 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение заедно с Националната здравна стратегия 2030 с редакционните поправки в тях, приети от Комисията съгласно приложението, както следва: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Национална здравна стратегия 2030 Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето РЕШИ: Приема Националната здравна стратегия 2030 – приложение. Решението е прието от 49-ото Народно събрание на 18 април 2024 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Приложение – Национална здравна стратегия 2030 съгласно Доклада на Комисията.“ Уважаема госпожо Председател, Докладът на Комисията е предоставен на народните представители в ранния следобед на вчерашния ден и смятам, че са имали възможността да се запознаят с неговото съдържание. Във връзка с това предлагам да не изчитам текста на Националната здравна стратегия.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Вземам думата да изкажа моето становище относно Националната здравна стратегия 2030. Ще започна с това, че това е първата Стратегия, която не е изработена от Министерството на здравеопазването, и Стратегията, която беше представена пред Комисията по здравеопазването съответно на две гласувания, не беше приета. Това е безпрецедентен случай – Здравната комисия да извършва работата на Министерството на здравеопазването. Тази Стратегия бе основно преработена и бих искал да акцентирам – не само преработена, но тя беше пълноценно направена с това, защото в нея участваха всички медицински дружества, експерти и искам да отбележа специално – и пациентски организации, включително пациентска организация в защита на децата – специално проверих. Не мога да не отлича доктор Симидчиев, под чието ръководство беше направен този документ, който документ мога да кажа, че изглежда съвременен, европейски и за първи път се изготвя такъв документ, който действително да може да бъде реализиран. Познавайки стратегиите, написани дотук, по принцип те винаги бяха писани от администратори и мога да кажа, че те по една или друга форма – копи-пейст, си приличаха, само бяха заменяни годините. Ще се спра за кратък анализ на Националната здравна стратегия 2030, като акцентирам на нещата, които отсъстваха в Стратегията преди преработката. Ще започна именно с това, че нормално е във фокуса на тази стратегия да залегнат профилактиката и превенцията като основна форма на това българските граждани да бъдат предпазвани и съответно вземани мерки за заболяванията. Въвеждането на генеричните препарати е също нещо ново, което бива въведено. Тук аз искам да обърна внимание, че въвеждането на генеричните препарати трябва да стане много внимателно, с нужната подготовка – както законова, така и административна, тъй като въвеждането на генеричните препарати ще бъде нещо много важно както за пациентите, така и за хората, които го осъществяват. Обръщам внимание, че това е доста сложен процес и ще дам пример с Германия, в която с въвеждането на генеричните препарати имаше подготовка близо две години и половина-три, за да могат да бъдат въведени. Така че обръщам внимание на това. Друг важен проблем са мозъчно-съдовите заболявания в акцента и е напълно нормално, тъй като знаем колко български граждани загиват от мозъчно-съдови заболявания. Отбелязва се и политика в областта, което досега не беше акцентирано и отбелязано, това е политика в областта на сърдечно-съдовите заболявания, което, забележете, само говорим, но тук действително намира своето място независимо от това, че с въвеждането на инвазивната кардиология смъртните случаи от инфаркт намаляха значително и можем да кажем, че те са почти в нормата на европейските критерии и изисквания. Друг момент са хранителните разстройства. Изключително важни са в съвремието и може би тук няма човек, който да не знае вредните последици от това, а те най-често водят до сърдечно-съдови заболявания, до ендокринни заболявания и до диабета като един от големите бичове на 21 век. Остойностяването на фармацевтичната грижа е нов момент, което винаги е било подценявано. Тук трябва пак да благодарим на експертната комисия. Тук ще отделим нужното внимание и възнаграждение към фармацевтите и фармацевтичната грижа. Оралното здраве също е нов момент, който всъщност е намерил място в Здравната стратегия. Детското орално здраве също е много важно. Гарантира се правото на психично болните за профилактика – това е в унисон с предхождащия законопроект, който преди малко приехме. Нещо, което за мен е много важно, е актуалното въвеждане на ниво на компетентност на лечебните заведения. Досега всъщност не беше обръщано внимание, а то е изключително важно като грижа за пациентите, а именно компетентността на лечебните заведения ще доведе до по-добра грижа за хората. С тази здравна стратегия се цели да се повиши здравето и качеството на живот на българските граждани дори в старост. С това мисля, че дадох една основна характеристика на Здравната стратегия 2030. Пак ще благодаря на всички, които взеха участие, и специално на доктор Симидчиев, който положи огромни усилия. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Прегледахме последния подобрен вариант на Здравната стратегия. Справедливостта изисква да признаем, че има някои положителни резултати от преработката ѝ. Мога да отбележа добрите намерения в областта на лекарствената политика, визиите за целенасочено отношение към отдалечени и труднодостъпни райони, стремежа да се постигне компактност на документа, както и фокуса към социално-значимите заболявания, по които сме водещи в европейски и световни класации. Същевременно обаче към този документ ние все още имаме сериозни забележки. В терминологично отношение той все още звучи като брюкселско клише и изобилства от паразитни изрази от рода на „промоция на здраве“, „мониторинг“, „скрининг“ и така нататък, без тези изрази да носят някакво адекватно съдържание. Прекалено позоваване на СЗО. Както знаем, документите на тази организация нямат нормативен характер. Правният им статут, или по-скоро липсата на такъв, предполага, че прилагането им зависи от добрата воля на отделните държави дали да се съобразят с тях, или не. Същевременно обаче тази организация има претенцията да играе ролята на световен хегемон в областта на здравеопазването и здравните политики на отделните страни – нещо, с което ние категорично не сме съгласни, и присъствието ѝ в национален програмен документ не следва да бъде допускано. При обсъждането в Комисията по здравеопазването беше отбелязано, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ непрекъснато повдигаме въпроса и настояваме за повишаване на контрола в системата на здравеопазването, но на практика не може много да се направи в тази посока. Категорично не съм съгласна с това, напротив, има достатъчно структури в системата на здравеопазването, на които са вменени контролни функции, и те не навсякъде се изпълняват ефективно. Има доста какво да се желае по отношение работата на здравната администрация. Недостатъчният контрол се обяснява с липсата на административен капацитет, но в същото време последният вариант на Здравна стратегия предвижда създаването на нова административна структура – Национална интердисциплинарна структура за скрининг, нова агенция с нови директори, заместници, коли, шофьори, секретарки, технически и обслужващ персонал. Ние сме против създаването на нови структури в системата на здравеопазването без анализ за ефективността на досегашните. Описаните намерения за електронно здравеопазване следва да бъдат сериозно и внимателно обмислени от гледна точка защита правата на пациентите и техните интереси. Ще направя една аналогия. Неотдавна се прие лекарствата за някои заболявания да бъдат изписвани само с електронна рецепта. Към момента не е измерен официално ефектът дали наистина е постигнато намаляване на злоупотребите с лекарства в резултат на тази промяна. За сметка на това обаче към нас непрекъснато се обръщат и пациенти, и лекари, които настояват за връщането на хартиените рецепти, тъй като това затруднява достъпа до лекарства и до лечение. Скринингите някак си са като отделени от профилактичните прегледи или поне такава илюзия се създава, както и мониторингът, който на практика е премахнатият тъй наречен диспансерен отчет. Необходима е оптимизация с цел да не караме горкия пациент веднъж да ходи на профилактични прегледи, втори, трети и четвърти – на скрининг, и пети – евентуално на така наречения мониторинг. Една от причините да не се случват тези профилактики и скрининги е точно тази – не са организирани оптимално така, че да не губят времето на пациента, особено когато се касае за работното му време. Засегнати са, но недостатъчно, мерките за подобряване на денталното здраве на пациентите. Свикнахме някак си хората да се справят с тези проблеми сами и в резултат на това денталното ни здраве е под всякаква критика. Не са предвидени никакви мерки за оптимизиране работата на Здравната каса. Това е ключов орган в здравната ни система и в последните месеци имахме възможност да се убедим в това. Там се разпределя огромен бюджет, а към момента работата в Здравната каса върви по линията на най-малкото съпротивление. За една година присъствие в Здравната каса не видяхме никакви мерки и противопоставяне на отделните лобита в здравеопазването. Не регистрирахме и някаква особена активност при изпълнение на контролните им функции и като цяло този орган по наша преценка не работи в интерес на пациента. Ще отбележа още един аспект, който не е засегнат в Стратегията, и това е драматичната неравнопоставеност между държавни и частни болници, която неизбежно води към фалит на държавните и усвояване на освободените територии от частните. Никакви мерки за преодоляване на тази неравнопоставеност не са набелязани. Дами и господа народни представители, представената здравна стратегия е поставена върху модел на здравеопазване, който ние не споделяме и с който не сме съгласни. Въпреки добрите намерения нашата преценка е, че тази стратегия няма да подобри съществено системата на здравеопазването, респективно няма да подобри и положението на българския пациент. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Многоуважаема госпожо Генчева, аз се радвам, че Вашата парламентарна група взема отношение по Стратегията за здравеопазването 2030 г. Също така съм съгласен с част от критичните бележки, които Вие отправихте към Здравната стратегия 2030 г. Бих искал от тази трибуна да кажа нещо много важно – че когато се пише една стратегия, няма значение стратегията по какъв начин и от кого е писана, тази стратегия е направена за българския народ. Затова казах, че създаването на тази стратегия е безпрецедентен случай – участваха активно всички съсловни организации и заинтересовани страни, пациентски организации, експерти. Изказвам голямо съжаление за това, че Вие, както и другата парламентарна група, не взе участие в обсъждането и съответно да дадат своите примерно предложения за подобряване на тази здравна стратегия. Госпожо Генчева, аз приемам Вашата позиция като политическа партия, но когато говорим за здравеопазване и за Стратегия в такъв дълъг период, това не е Стратегия, написана от ГЕРБ и Промяната, не е написана от колегите от БСП, тази стратегия е направена за българския народ и не мога да се съглася, че излизате тук с критики, а можеше да дадете Вашите предложения, за да стане пълноценна и да може всички български граждани да могат да се възползват от пропуските, които Вие в момента изложихте към нас. Не мога да се съглася с това, че електронните рецепти трябва да бъдат премахнати. Ето, аз ще бъда напълно откровен с Вас. Когато бяха въведени, и Вие много добре знаете, че аз бях един от най-острите критици на професор Гетов за неподготвената система, за недобрата информираност на колегите, пациентите, Вие знаете какъв е хаос. А и нещо повече, още тогава поисках оставката на тогавашния заместник-министър, тъй като създаде безпрецедентен случай, противопоставяйки лекари срещу фармацевти. Недопустимо е! Що се отнася конкретно за електронната рецепта – беше даден такъв период, в който да могат колегите да се подготвят. Лично аз мога да кажа, че на моя телефон съм качил тази платформа и без никакъв проблем мога да изписвам лекарства, така че не се изисква някакво огромно познание или някакъв конкретен специализиран труд, или експерт, който да направи тази програма. Тази програма, повярвайте ми, тя дава отчетност на това, за което Вие говорите, тя дава възможност за точност, отчетност, стриктност на изписваните медикаменти, да няма полипрагмазия, за да може всичко това, което се изписва, да бъде видимо за всички. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако ми разрешите, госпожо Председател, още едно много важно изречение. Аз не мога да приема противопоставянето на държавните и частните болници. Искам да се обърна оттук, от тази висока трибуна, и да споделя, че по Конституция всички лечебни заведения са равнопоставени в нашата държава и аз не виждам някаква привилегированост в това. Това, че частните лечебни заведения успяват да привлекат по-добри специалисти, е именно конкуренцията и възможността за това да има конкуренция, а тази конкуренция да породи по-добра медицинска услуга. Мога да се спра и на още много от Вашите забележки, но аз ще завърша с това. Госпожо Генчева, обръщам се към Вас и към Вашата парламентарна група – когато се правят такива нормативни важни документи за дълъг период от време, считам, че Вие трябва да участвате с Вашия опит, познания и Вашата гледна точка, ако щете, политическа, за да може документът да отразява цялостно обществените отношения в държавата. Благодаря.

Господин Иванов, ние не за първи път водим този дебат с Вас. Прав сте в това отношение, че опозицията би могла да се включи в работата на тази комисия. Вие много добре знаете, че мнозинството преобладаваше в нея и ние дори и да имахме някакви добри намерения и добри предложения мнозинството имаше всичките инструменти да ги парира, така че до голяма степен участието ни щеше да бъде чисто формално. По отношение на електронните рецепти. Вие казвате за премахването им – не, напротив, ние нямаме против електронните рецепти, ние искаме хартиените да съществуват паралелно с електронните, защото има случаи, и Вие много добре знаете, аз ще Ви запозная, ако не знаете, в които лекари не могат да изпишат медикамент и болни не могат да се снабдят съответно с този медикамент. До нас са достигнали такива конкретни сигнали, мога да Ви запозная с тях, по-специално от малки населени места, от отдалечени райони и така нататък. Не всичко се случва на жълтите павета. Ние нямаме предвид да противопоставяме частни и държавни болници, напротив, смятаме, че и частните, и държавните болници имат място в здравеопазването на Република България, но искаме да няма привилегии за едните за сметка на другите. Искаме да бъдат напълно и изцяло равнопоставени, тоест изискванията, които важат за едните, да важат и за другите. Частните болници да бъдат задължени да приемат и преглеждат неосигурени, така както са задължени държавните. Частните болници да са длъжни да поддържат звена, които, искат или не искат, поддържат държавните. Това са нещата, които генерират основно загубите на държавните болници, от което се възползват частните, и Вие много добре го знаете. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да кажа, че имаше сериозен дебат в Комисията още при внасянето на първия вариант на Здравната стратегия, която беше от Министерския съвет, а и впоследствие след подобрената му версия, без по никакъв начин да принизявам тежкия труд, който са положили колегите с идеята да направят добре изглеждаща Здравна стратегия, и ни по-малко да похваля добрата идея за всичко, което е описано вътре. Ние имаме принципно несъгласие с цялостната визия и изобщо с изграждането на здравната система за определяне на това как тя би трябвало да функционира. Ще кажа, че идеята с изваждането на болниците от търговските регистри и прочее идеи, които не се вписват изобщо в тази визия, затова ние не участвахме в работната група и няма да подкрепим тази здравна стратегия. Трябва ли да има една държава здравна стратегия за развитието през годините? Категорично да. Трябва да има визия, която би следвало да не зависи от правителствата, да не зависи от смяната на властта, да не зависи от промяната на съотношението в парламента и така нататък. Така изглежда чудесно, само че горчивият опит в страната показва, че това не е така и не се случва така. Винаги властта взима нещата в свои ръце и нека да кажа, дълбоко прагматично често пъти и неправилно променя всички добри идеи, вписани в многото здравни стратегии, които има и до момента. Винаги е имало здравни стратегии с изключително позитивни идеи какво и как да се развива. Огромната част от нещата, които се вписани в Здравната стратегия, звучат добре, но те са абсолютно пожелателни. Здравната стратегия я назоваваме документ. Да, документ е, който минава през Комисията, но тя няма стойност на закон, който може да задължи по какъвто и да е начин изпълнителната власт да се съобрази с тези добри пожелания, които има вътре. Ще дам пример. В нашата Конституция е казано, че всеки български гражданин има право на здравни грижи, има право на здравно обслужване, само че това не се случва. По десетки конюнктурни фактори и причини това не се случва и по тази причина реално голяма част от българските граждани особено в по-отдалечени места, от по-ниски социални групи нямат достъп до здравната система, така както има един гражданин на столицата. Така че в това отношение тази дискриминация, която не е вложена документално, на практика съществува по конюнктурни причини. По същата причина добрите идеи и добрите пожелания, които са описани в Здравната стратегия, много е вероятно огромна част от тях просто да не се случат. Както стана дума, и дадох примери в Комисията, в най-голяма степен здравната политика зависи от бюджета. Бюджетът като че ли е най-важният закон в държавата, казвам като че ли, защото чрез бюджета се управляват всички останали. Ние променяме маса закони само и само да ги напаснем на конюнктурата, да спазим бюджета, ако щете и дефицита, еврозоната, и какво ли не. Затова най-често страдат системи, като здравната, образователната и така нататък. Те са обикновено жертвите на фискалната политика, която трябва да бъде спазена във всеки нов бюджет. Това е основната причина, поради която ние смятаме, приемайки, че част от текстовете са добре написани и добре пожелателно направени, но те няма да се случат, без това да бъде по някакъв начин обвързано, по какъвто и да е начин – било с бюджет, било с процент от брутния вътрешен продукт, било със санкции, или под каквато и да е форма, задължаваща изпълнителната власт. Това остава една прекрасна Магна Харта, която ще фигурира. Ние ще отчетем, където трябва, разбира се, като добро желание, но просто няма да се случи. Да, действително в работната група са участвали всички професионални групи, които пряко са зависими от това как ще работи здравната система и изобщо каква ще бъде визията на страната. Разбира се, част от тях не са доволни, част от тях смятат, че не са дълбоко застъпени. Да, за първи път започваме да говорим по-сериозно за денталната помощ и денталната медицина като такава. Много е важна за цялостното функциониране на един организъм, но въпреки всичко специалистите по дентална медицина не смятат, че са равнопоставени, да кажем, на своите колеги като отношение или като това, което е разписано. Разбира се, много от направленията, които трябва да бъдат включени, като профилактиране, ако щете, доболнична помощ, могат да бъдат разписани, разгърнати много по-подробно, за да има конкретна фактология в целия този документ. В момента, както е вписано, приветствам съкратената форма на този документ, който е много по-малък от предишния такъв, но въпреки всичко пожелателните декларативни изречения в един ред няма как да бъдат конкретни и няма как да бъдат нещо повече освен едно добро пожелание. И ще завърша отново с това, с което започнах – въпреки категоричното ми положително отношение към работната група, изготвила този документ, и доброто желание, което е написано, нашето виждане и абсолютно несъгласие с този вид здравна система ще бъде причината ние да не го подкрепим. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, професор Чорбанов! Много бих се радвал тук да си говорим с Вас като колеги, а не като представители на различни парламентарни групи точно по въпроса за Здравната стратегия на държавата. И това така трябваше да бъде. Затова аз много бих се радвал да коментираме, да спорим в работната група, в която Вие, за съжаление, не знам защо не участвахте като един изявен български експерт в своята област. Колеги, тук присъстващите лекари знаят колко трудно се постига консенсус особено в областта на здравеопазването. Самият факт, че експертните групи по различни специалности – Българският лекарски съюз, Фармацевтичният съюз, Съюзът на медицинските сестри и специалистите по здравни грижи, подкрепят тази стратегия. Разбира се, никъде в света не е изработена идеалната стратегия, защото може би всички тогава щяха да я вземат, да я препишат и да я изпълняват. В момента явно това е този документ, който би свършил работа за България. Затова повечето от тези съюзи се обединиха и го подкрепиха независимо от кого е изработен, независимо кой е предлагал в него, така че аз Ви предлагам при една такава голяма експертна подкрепа към този документ да го подкрепим и ние. Благодаря.

Професор Чорбанов, такава благост се лее от сглобката, та чак се умилявам. Да ни припомните има ли случаи, в които опозицията е предлагала, давала е добри предложения, те са минавали на комисия и после са били проваляни от сглобката в залата. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще започна отзад напред. Да, като че ли в комисия не е имало проблем по отношение на дебати, полезни за обществото, и не са един и два случаите, в които на комисии стигаме до единомислие за теми, предложени от опозицията, които после в залата просто не се случват. Изкушавам се да дам няколко примера, но за да вляза във времето, няма да го направя. Ще дам пример. Няма да влезе в залата Законът за мобилната медицинска помощ, нищо, че мина на първо четене, мина и през Комисията, просто няма да влезе, няма да се случи по някаква причина, не зная каква, вероятно е конюнктурна. Не са един или два случаите, в които просто залата няма да се съгласи с предложения, направени от опозицията. Доктор Митковски, знаете, подхождам позитивно и никога партизанщината не ми е била идея – като фиксидея. Когато се сформира работната група, не знам дали си спомняте кое беше първото нещо, което дебатирахме, защо няма да участваме в тази работна група. Веднага стана дума какви са ни принципните противоречия с разбирането как трябва да работи здравната система. Стана дума, че опозицията е категорично за излизането на болниците от търговския регистър, за да не бъдат търговски дружества. Ако имаме принципно неразбиране как да функционира здравната система, мога да обяснявам до утре какво предлагаме, как го предлагаме, разбира се, сега не е моментът, ако имаме принципно неразбиране как да функционира тази система, това, което се предлага, няма как да съвпадне с нашите виждания, и ние щяхме да бъдем пълнител, да кажем, коментатор на това, което се случва в работната група. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, тази Здравна стратегия, с малки изключения, разбира се, е поредното добро пожелание за здравето на българските граждани. Както се казва, да сме живи и здрави въпреки здравеопазването. Разбирам, че няма как да не я изготвим, защото освен в Закона за здравето това изискване е заложено и в Плана за възстановяване и устойчивост. Ние успяхме да станем до известна степен устойчиви на този план, само дето не знам кога ще се възстановим от него. Аз си направих труда да изчета и предходни здравни стратегии, доколкото исках да си сверя часовника какво реално е било изпълнено по тях, и установих, че те също са толкова добри, пожелателни, приоритети, цели и всичко перфектно. Обаче като обърна поглед назад, виждам, че нищо от тях не се е осъществило на практика. Готова съм да се обзаложа, че и тази стратегия ще си остане само едно парче хартия. Ще потекат едни пари в нечии джобове, а за здравеопазването ще мислим тогава, когато изтече срокът на тази стратегия и трябва да започнем да мислим следващата. Не разбрах само кой ще финансира тези проекти. От Европейския съюз ли ще потекат пари в джобовете на определени субекти, или от държавния бюджет ще дойдат? Примерно, като се появят онези внезапно изчезнали 3 милиарда, можем да ги вкараме в Здравната стратегия. Просто предложение давам. „Детско здравеопазване и борба със затлъстяването“. Още в предната стратегия го има – ще направим това, ще направим онова. Колеги, я влезте в една училищна лавка и се опитайте да си купите една ябълка например. Няма! Но пък за сметка на това доволно има кроасани, чипсове, всякакви други боклуци в плик, както ги наричам, и добре, че започнаха да слагат в тях стрити щурци, скакалци, та да може децата да приемат протеини все пак в някакви дози. „Планиране и мотивиране на работна сила“. Как? Не става ясно. Как ще направите медицинската професия привлекателна, като толкова време Ви се свидят пари за нормални заплати за медицинските работници? В дългосрочен план ли го мислите, колеги? Че то до 2030 г. няма да остане нито един здравен работник. Ще има само директори на болници, които си въртят далавери със Здравната каса. Тях ще ги има и след 2030 г. със сигурност. Не ни трябват медицински специалисти след 2030 г. Трябват ни сега, не след седем, не след десет години. Нататък чета, с няколко тиренца съм си извадила някои неща. „Електронно здравеопазване. Обмен на здравни данни“. Да си дойдем на думата вече. Как точно ще се осъществява контрол на това изтичане на данни, още не е ясно. Въртим ги напред и назад из целия свят, аз поне така си го представям, здравната система да ги събира, да ги използва, да ги анализира и да се провеждат научни изследвания с тях, така пише в Стратегията. Но хората искат ли това нещо, никой не ги пита. Досега здравните данни ги пазеше само личният лекар, затова и се нарича личен лекар. Сега вече ще могат да ни лекуват лекари от целия свят, и то докато си седим вкъщи в хола. Колко удобно, всичко с грижа за пациента, тъй като все пак ще имаме общи трансгранични услуги в електронното здравеопазване. Какво ще се случва обаче със здравните ни данни, които, знаете, чувствителна информация са, не е ясно. Кой точно ще ги анализира и ще ги използва за научни цели, за какви точно научни цели ще бъдат използвани, пак не става ясно. „Преструктуриране на болниците“. Да разбираме ли, че ако общината няма възможност да издържа една болница, то се предвижда закриването ѝ? Така поне сте го написали. Ще създадете опорни болници в областните градове, а общинските ще станат медицински центрове. И в крайна сметка какво ни остава? Да научим възрастните хора да работят с интернет и да ползват услугите на телемедицината, защо са им болници наблизо. В краен случай можем да им продаваме гривни и те ще си мерят по този начин кръвно, пулс, температура, кръвна захар, и стига толкова. Няма да изброявам всичко по Стратегията, няма смисъл, а и преждеговорящите преди мен преминаха по същество през по важните акценти. Аз разбирам колко труд е положен от работната група, така щото тези повече от 700 страници да влязат в едни по малко от 60, и то все пак съобразени със становищата, но това, колеги, според мен е един неработещ документ. Вие през годините като управляващи имахте възможност да подобрите здравеопазването, имахте реална възможност да го направите. Само приказки и обещания – това ще направим, онова ще направим, това ще направим, онова ще направим, особено около избори. Това все пак няма значение дали е станало или не. Нали е обещано едно финансиране, защо да не изготвим поредната неработеща стратегия? Ние обаче от ВЪЗРАЖДАНЕ тези поредни празни приказки няма да ги подкрепим. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване няма да бъде дълго. На първо място, искам да изразя своята благодарност към работата на работната група и на Комисията по здравеопазването и на нейния председател за това, че днес, макар и в последните две седмици от пленарната работа на Народното събрание, имаме възможност да подложим на разглеждане и да приемем Националната здравна стратегия. Стратегията като документ безспорно не води до непосредствени промени нито в действащото законодателство, нито в работата на изпълнителната власт. Тук се изказаха много мнения как Стратегията няма никакво измерение, няма практическа полза. Трябва да си припомним какво е, без да влизаме в детайли, разбира се, Стратегията. Стратегията има за цел да създаде посоката и приоритетите на развитие на здравеопазването. Да, и аз се запознах с дискусиите по приемането на действалата предходна здравна стратегия 2014 – 2020 г. в Народното събрание. Има подобни изказвания от страна на опозицията, че тя няма да участва и няма да подкрепи предходната здравна стратегия. Но разликата с предишната здравна стратегия, това, което днес стана ясно, е, че настоящата здравна стратегия е приета при консенсус на съсловните организации, на всички експертни съвети по медицински специалности, включително на заседанието във вторник беше дадена възможност с редакционна поправка да бъде включено мнението на един от експертните съвети по имунология. Това, което Стратегията безспорно задава, е една конкретна, измерима с показателите към нея цел на българското здравеопазване. Народното събрание има в момента тази функция. То трябва като законодателен орган да укаже посоката, в която трябва да се развие българското здравеопазване. Оттам нататък, на първо място, изпълнителната власт трябва да изработи плана за действие към тази стратегия, и на следващо място, разбира се, законодателната да въведе нормативните промени, които изпълнителната власт и които самата тя може да счете за необходими. Това, което винаги е било опасност и което спъва Здравната стратегия. Тук ще припомня, че много пъти ние имаме надпартиен консенсус при приемане на актове в областта на здравеопазването. Ще припомня само два случая от това Народно събрание, тази легислатура. Само преди седмица приехме промени в Закона за здравето, които бяха приети от всички парламентарни групи. Имахме подобна промяна в Закона за лекарствените продукти, отново подкрепени от всички парламентарни групи. Тоест консенсусът не липсва. Това, което обаче като че ли спъва изпълнението на здравните стратегии, е безспорно политическата нестабилност, тяснополитическите интереси и разбира се, това, че няма приемственост и няма постоянство в изпълнителната власт – нещо, което е ноторно известно на всички. Тази здравна стратегия има всичките предпоставки да подобри българското здравеопазване. Тя отразява вече започналите от последните три години промени в него, а именно акцента върху профилактиката и превенцията, който безспорно е доразвит в нея, електронното здравеопазване, което има важен дял в нея и е предпоставка за бъдещото развитие на здравеопазването. На следващо място, безспорно, както по-рано беше посочено, в областта на лекарствената политика се залага поетапно въвеждане на прогенерична лекарствена политика – нещо, което трябва да стане при анализ на всички предпоставки за това. Предходната здравна стратегия също предвиждаше въвеждане на прогенерична лекарствена политика, но това до момента не е реализирано. Вярваме, че настоящата стратегия ще го реализира, по-скоро изпълнителната власт ще предприеме необходимите мерки за това. Понеже се споменаха малките населени места, в областта на достъпа до медицинска помощ Стратегията предлага модел на изграждане на достъпа, който е напълно съобразен с проектите и реформите в Плана за възстановяване и устойчивост, а именно по демографски критерии населените места са разделени на пет групи, които гарантират достъпа до медицинска помощ. Стратегията отразява и въвеждането на телемедицина – нещо, за което в това Народно събрание имахме приет законопроект, но за съжаление, няма да ни стигне времето да го довършим. Тоест Стратегията отразява всички необходими предпоставки и всички условия да се реализира по-доброто здравеопазване. Оттук нататък следва много работа на изпълнителната власт. В момента, в който бъде приета тази стратегия, вярвам, това ще стане в рамките на днешния ден, изпълнителната власт трябва, както се казва, незабавно да започне работа заедно със съсловните организации, заедно с експертните съвети и разбира се, с пациентските организации, да изготви плана за действие към нея и да я реализира. Вярвам също, че заложените в нея мерки – независимо от не толкова добре обоснованите причини за това някои групи да не я подкрепят, но това е тяхно право – ще срещнат необходимия консенсус в следващи легислатури, защото това е, както стана дума, Стратегия извън конюнктурата даже на конкретното Народно събрание и на конкретните политически партии, които са в него. Вярвам, че тя ще срещне съответната отговорност от Народното събрание и в следващи легислатури да бъде реализирана. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Министър, уважаеми колеги! Съвсем кратко изказване. Тази стратегия има няколко компонента. Едно, в което тя безспорно ще успее, надявам се, след малко, едно, в което частично ще успее, и едно, в което не успя. Това, в което се надявам безспорно да успее, е да имаме стратегия за развитие на здравеопазването в следващите шест години, защото това е необходимо на всички структури в нашата страна, за да може да се развиват планомерно, устойчиво и в интерес на всички граждани. Това, в което частично успяхме, е да създадем нов модел на създаване на стратегия, което е инклузивно, а не ексклузивно. Всеки, който е искал да допринесе към тази стратегия, имаше пълната възможност да допринесе към нея. Някои успяха и го направиха, всички бяха чути. Не бяха чути единствено тези, които не желаеха да участват. И тук искам да направя специална корекция на това, което преди малко беше казано, че това била работна група, доминирана от статуквото, или от сглобката. Това беше работна група, в която имаше абсолютно равнопоставено присъствие на всички парламентарни групи – по двама членове от всяка. Тя беше на паритетен, а не на пропорционален принцип. В какво не успя тази стратегия? Не успя да ни обедини, за голямо съжаление, защото това, което от десетилетие имаме и което продължаваме да имаме, е едно въпиющо, разрушаващо разделение помежду ни дори върху теми, които трябва да ни обединяват, за да може да оцеляваме. Това е нещото, което не успя да направи тази стратегия, за огромно мое лично съжаление. Направих каквото беше необходимо и възможно – всички да участваме заедно, равнопоставено, по европейски, инклузивно и да направим документ, по който нямаше съществени възражения. Имаше много дискусии, имаше противопоставяне, но накрая всички, които участваха, взеха общо решение да приемем тази стратегия и тя да стане ръководен документ за нас. Искрено благодаря на абсолютно всички, включително и на Министерството на здравеопазването, включително и на Здравната комисия с нейната администрация, и на всички колеги и експертни групи, които участваха. Благодаря Ви много.

Процедура!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще злоупотребя с Правилника, но искам да изкажа личната си благодарност към всеки един народен представител, който участва в разработването на тази стратегия. За първи път се случва този прецедент, бих казал, и може би една добра практика, която обедини усилията на всички заинтересовани страни в системата на здравеопазването, за да имаме този документ, който залата гласува. Той нямаше да бъде факт, ако не бяха усилията на доктор Симидчиев, който беше председател на работната група и успя да обедини всички експертни съвети и всички народни представители, за да имаме този документ днес. Благодаря и на доктор Галя Кондева и на нейния екип, които се включиха с летящ старт в дооформянето на този програмен документ за българското здравеопазване. Да, това се случва за първи път, но то е доказателство, че всички, когато работим в една посока, можем да постигнем много повече. Благодаря още веднъж на залата, благодаря на всеки един и се надявам занапред в областта на здравеопазването да има повече консенсус и повече разум, и по-малко политика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Правя процедура за удължаване на днешното заседание до 16,00 ч. или до изчерпване на точка пета от дневната програма.

Което настъпи първо.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 49-454-01-46, внесен от Христо Даскалов и група народни представители на 10 април 2024 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 април 2024 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. На заседанието присъстваха: професор Галин Цоков – министър на образованието и науката, професор Сава Димитров – ректор на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и представител на Съвета на ректорите в Република България, професор Лиляна Вълчева – председател на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Христо Даскалов, който посочи, че с него се цели осигуряването на достъп до висше образование при облекчени условия на лица с предоставена временна закрила на територията на Република България. По този начин те ще имат възможност да продължат своето развитие, като се предостави възможност за квалифициране и за предоставяне на перспективи за трудова заетост. По Законопроекта е постъпило писмено становище от професор Галин Цоков – министър на образованието и науката, който и в хода на публичното обсъждане изрази подкрепа по предложените промени за създаване на облекчен ред за прием във висшите училища на лица, получили временна закрила. Подкрепа по Законопроекта беше заявена и от представители на Съвета на ректорите в Република България и на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ. Беше обоснована необходимост от създаване на работна група, която да анализира нормативната уредба с оглед установяване на възможността за облекчаване на процедурите и съкращаване на сроковете за прием на лица – граждани на страни извън Европейския съюз. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Красимир Вълчев, Ирена Анастасова, Ивайло Папов, Андрей Чорбанов и Христо Даскалов. Народният представител Красимир Вълчев подчерта хуманитарния характер на предложените законови регулации, имащи за цел да компенсират една неравнопоставеност по отношение на лицата с времена закрила, които не по своя воля не могат да се обучават в собствената си образователна система и на собствения си език. Същевременно той отправи препоръка към министъра на образованието и науката да определя места за прием по специалности и професионални направления, по които има констатиран недостиг на пазара на труда. Народните представители Ирена Анастасова, Ивайло Папов и Андрей Чорбанов поискаха допълнителни пояснения за броя на лицата, които биха се възползвали от промените в Закона, и припомниха, че наред с прием в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ им е дадена възможност и за прием в образователно-квалификационна степен „магистър“. Народните представители в Комисията се обединиха около становището, че настоящите промени в Закона трябва да се разглеждат като начало на една по-мащабна дискусия за подобряване на възможностите за обучение в България на студенти от страни извън Европейския съюз. От Министерството на образованието и науката беше дадена информация за 484 чуждестранни граждани със статут на временна закрила, които са навършили 18 години и се обучават в последен клас в системата на българското училищно образование. Министър Галин Цоков подкрепи необходимостта от предприемане на мерки за улесняване на приема на студенти от страни извън Европейския съюз. След проведено гласуване с 11 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 49-454-01-46, внесен от Христо Йорданов Даскалов и група народни представители на 10 април 2024 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Министър, дами и господа народни представители! Цялата идея на предложения законопроект от моя гледна точка не е правилна, защото е определено дискриминационна. Дискриминационна е спрямо българските студенти, които, бидейки приети недържавна поръчка, плащат едни по-високи такси, а така с тези облекчения, които даваме на чужди граждани, на практика ние дискриминираме нашите студенти. България като страна, която е подписала всички харти за правата на човека, всички декларации, Хелзинкската такава, документите на ООН и прочее, спазва стриктно своите задължения като страна, даваща убежище на бежанци, и така трябва да бъде. Осигурили сме подслон, осигурили сме работа на голяма част от хората със статут на бежанци и сме осигурили безплатно средно образование, както е за всички български деца. В това отношение няма никаква дискриминация спрямо пребиваващите с този статут. Висшето образование обаче е нещо различно. Висшето образование никъде не се приема, че е част нито от хуманитарен статут, нито привилегия, ако искате дори, на гражданите на всяка една страна. Висшето образование е желание на самите студенти и техните семейства, разбира се, и в една или друга степен те плащат съответни такси. Именно от тази гледна точка заради абсолютно дискриминационното отношение спрямо български студенти, които не са приети държавна поръчка, смятам, че това не е правилно. Ако искаме да имаме политика, в която да се подпомогнат социално слаби, както българи, така и хора, пребиваващи за определен период, би следвало да се организира специална програма, да има стипендии за този тип хора. Пребиваващите със статут на бежанци, както и българите, са с най-различен социален статус – както бедни хора, работещи – говоря за бежанци, работещи по различни обекти, работещи най-вече в сферата на туризма, така има и хора с доста добър социален статус, всички ги виждаме, които нямат нужда от такова подпомагане и биха могли да си платят съответната такса. От тази гледна точка не смятаме, че това е справедливо. Нещо повече, този статут се предоставя за определено време и никой не е наясно какво ще се случи, ако тези хора решат, че не биха могли да продължат по стандартните правила и да плащат такси, след като примерно едногодишният им статут бъде преустановен. Затова и смятам, че Законопроектът не би следвало да бъде приет и дискриминира българските граждани. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Чорбанов, няма неравнопоставеност на българските граждани, защото тези студенти като статут се приравняват, или кандидат-студентите се приравняват със статута на българските кандидат-студенти. Те ще плащат същите такси, ако бъдат приети като студенти, ще имат прием, който няма да бъде безусловен и ще бъде за всички – ще кандидатстват, няма да бъдат приети по това професионално направление, което желаят, или може въобще да не бъдат приети. В този смисъл ние коригираме една неравнопоставена ситуация, в която те са поставени. Няма обратна дискриминация, защото те са поставени в ситуацията да не могат да се обучават в собствената си образователна система на собствения си език. Имайте предвид, че това са деца, които в момента учат в българските средни училища, учат на български език и ще кандидатстват с матура по български език. Тоест те завършват наравно с другите ученици. Докато правото на универсално и безплатно средно образование е регламентирано във всички нормативни документи, то тук имаме един пропуск – имаме обща европейска директива, но нямаме основанието в Закона. Става въпрос за относително малък брой деца. Доколкото разбрахме, ще бъдат най-вероятно около тридесет деца. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа! Господин Чорбанов, много ми се иска да разясните за каква точно група бежанци става дума и тя ли е единствената в България, защото, ако се опитваме да внушим, че съпоставяме съотношението бежанци със статута на българските граждани, дами и господа, аз ще Ви обърна внимание, че в България има и други бежанци. И ако се прави отношение или се лицемерничи, че Вие сте социално ангажирани хора, следва това нещо да го направите към всички хора със статут на бежанци в България, желаещи да учат във висше учебно заведение. Така че, професор Чорбанов, първо, ще ми е интересно за коя група става въпрос? Следващото, което искам да Ви попитам: дали това би могло да се направи за всяка една група бежанци в България?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Вълчев, няма да се съглася с Вас по следната причина: да, има около 30 – 35 деца, които са в последната образователна степен, които евентуално могат да бъдат студенти. Нека да кажем, че Вие говорите за 30 – 35 украински деца. Изобщо не коментираме други деца, които са с какъвто и да е бежански статут, които също – някои от тях ходят на училище, или не ходят. Значи, ние не можем да ограничим по никакъв начин другите бежанци. Нещо повече. Никой не може да спре при така приета законова рамка да кандидатстват всички останали граждани с такъв статут, не само тези, които завършват гимназия. Кой може да забрани на граждани, които са на 25, 35 или 40 години да кандидатстват, и дали ще има ограничение? От тази гледна точка, изпитът ще бъде ли приравнен на български език като всички останали, дали ще бъде при същите равни условия и преподаването ще бъде ли на български език? Това никъде не е регламентирано в Закона и никъде не е указано, би следвало да бъдат включени абсолютно всички. Да, господин Предов, в този закон и в тази форма не се коментират всички останали бежанци, а става дума за една конкретна група – за украинските бежанци, които, част от тях ходят на училище, част от тях работят, но по този пък начин дискриминираме всички останали със съответния статут – бежанци от други страни. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника правя предложение за съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене на три дни. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На Вашето внимание представям: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 49-454-01-55, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 16 април 2024 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 17 април 2024 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните Аделина Стоянова – директор на дирекция „Директни плащания“, Елена Иванова – директор на дирекция „Развитие на селските райони“, и Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулации“. Със Законопроекта се предлага методиките, по които Държавен фонд „Земеделие“ намалява или отказва плащания, и заповедите на министъра на земеделието и храните, с които те се утвърждават, да се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник“. Разширява се обхватът на договорите за наем или аренда, които не се смятат за правно основание за подпомагане, с имотите от държавния и общинския поземлен фонд с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади за ползватели, които не отговарят на условията по чл. 37и, ал. 1 и 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Предвидено е удължаване до 31 декември 2026 г. на срока за прилагане на схемата за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“, като е предвидено помощта да се прилага след получаване на окончателния номер на схемата за държавна помощ в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия. Синхронизират се разпоредбите, свързани с интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“. Предлага се промяна на дефиницията за активен земеделски стопанин. Изискването кандидатите да доказват, че доходите им от селскостопанска дейност съставляват най-малко 1/3 от общия доход на стопанството, за да отговарят на условията за активен земеделски стопанин, се намалява на 10%, а изискването да доказват, че годишният размер на директните плащания е минимум 5% от общите приходи от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства, се намалява на 2%. Прецизира се разпоредбата относно годината, за която се приспадат свързаните със селскостопанска дейност възнаграждения за разходите за заплати и осигуровки за заетите с икономическа дейност „Селско, горско и рибно стопанство“ лица. Създава се възможност за прилагане на различни инструменти за управление на риска чрез утвърждаване на насоки за кандидатстване по интервенцията. Унифицира се подходът за нейното прилагане подобно на останалите интервенции. Предвидено е оспорването на насоките, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрени заявления за подпомагане по част от мерките, да не спира тяхното изпълнение. Създава се възможност министърът на земеделието и храните да възложи с договор на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да издава актове по изпълнението на компонент „Устойчиво селско стопанство“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Прецизират се легалните дефиниции на понятията „Биологично земеделие“, „Кандидати за подпомагане“, „Ангажименти“ и „Валидно заявление за подпомагане“. В Преходните и заключителните разпоредби е предвидено за започналите процедури за кампания 2023 г. за директните плащания да се прилагат условията за допустимост по досегашния ред. Дава се възможност министърът на земеделието и храните да определи за 2024 г. бенефициент по интервенция „II.И.1. – Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет“, като в този случай насоки за условията за кандидатстване и за изпълнение на одобрените проекти няма да се утвърждават. За кампания 2025 г. кандидатите и бенефициентите ще могат да подадат до Държавен фонд „Земеделие“ заявление за подпомагане по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 без удостоверяване с квалифициран електронен подпис. Постъпило е становище от Министерството на земеделието и храните в подкрепа на Законопроекта. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В последвалата дискусия от Министерството на земеделието и храните подчертаха, че с приемането на Законопроекта ще се осигури провеждането на кампания 2024 г. по отношение на директните плащания предвид договорената с Европейската комисия промяна на дефиницията за активен земеделски стопанин. Освен това ще се позволи прилагането на схемата за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ до 2026 г., както и ще се осигури на земеделските стопани възможност да се възползват от безплатни съвети и консултантски услуги, които Националната служба по съвети в земеделието ще може да предоставя. След проведената дискусия Комисията по земеделието, храните и горите с 11 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 49-454-01-55, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 16 април 2024 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! И този законопроект, както и предишния такъв, приет само преди няколко дни тук от Народното събрание, е Законопроект, изготвен от Министерството на земеделието и храните на практика и Държавен фонд „Земеделие“. Този законопроект е необходим с оглед протичането на твърде закъснялата – трябва да бъдем обективни, кампания за подаване на заявления за директни плащания. Тези изменения, които представих в Доклада и които бяха обект на дебат в редовното заседание на Комисията по земеделието, храните и горите, представляват отразяване на промените в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, които са одобрени от Европейската комисия вече и на практика променят част от условията дори за допустимост на земеделските стопани, които ще кандидатстват. Тези промени също така правят възможни, независимо че предстои предизборна кампания и на практика ще има известен период, в който Народното събрание няма да приема законодателни актове, да продължат да се прилагат съответните помощи, които са добре познати, в подкрепа на земеделските стопани. Законопроектът беше предоставен на колегите от Комисията по земеделието, храните и горите от всички парламентарни групи и в по-голямата си част, мисля, че само една парламентарно представена група не е подписала за вносител на Закона, но го подкрепи в зала. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Предвид спешността на предложения законопроект и на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за внасяне на предложения между първо и второ гласуване по току-що приетия на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители да бъде три дни. Моля да подложите предложението на гласуване.