YORDAN TODOROV (ВЪЗРАЖДАНЕ)1,858 words
Благодаря, господин Председател.
Първо, ако ми позволите, няколко думи за това, което установи Комисията, защото всъщност това, което трябваше да бъде установено като факти и обстоятелства, не беше само свързано със сделката с Турската държавна газова компания. От дейността на Комисията бяха събрани огромен брой документи, доклади, някои от тях, между другото, си противоречаха. Имаше доклади, изготвени и изпратени от „Булгаргаз“ към Министерството на енергетиката, които напълно противоречаха на докладите, които са били изпратени от „Булгаргаз“ към Европейската комисия, но в крайна сметка благодарение на всички тези документи стана ясно наистина в какво незавидно състояние се намира в момента „Булгаргаз“ по принцип, а не само по отношение на сключената сделка с „Боташ“.
Стана ясно, че над 175 млн. лв. са били надплатени от индустриалните потребители на природен газ и битовите потребители, които купуват по цени, регулирани, утвърдени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Стана ясно какви колосални загуби търпи дружеството през последните две години вследствие на едно некомпетентно управление в комбинация с лобиране за частни интереси и в комбинация отново и с една престъпна небрежност, липса на всякакво планиране и така нататък. Стана ясно всъщност и основното – какво точно представлява този договор с „Боташ“, защото знаете, че той беше добре скрит не само от българското общество, когато беше подписан, той беше добре скрит и от парламента.
Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ почти веднага – няколко дни, може би седмица, след като беше подписан, искахме да се сдобием и да се запознаем с него. Пуснахме по канален ред такова искане и към Министерството на енергетиката, и към „Булгаргаз“. Беше ни отказано. И в крайна сметка наистина ни отне месеци, повече от месец със сигурност, за да добием представа какво точно, и то в основни линии, представлява този договор. И вече стана ясно защо е бил толкова добре укриван. Защото този договор съдържа и с него са договорени условия, които нямат нито една полза за българската страна, но пък за сметка на това има много ползи за турската страна.
Не само ще плащаме за нещо, което реално не може да използваме в пълна степен, защото това все още не беше казано в този дебат, но ще плащаме и по цена, която е няколко пъти завишена. И това не е някакво наше субективно заключение, това е посочено в един от докладите, изпратени от „Булгаргаз“ към Европейската комисия. Там е посочена цифрата – 2,13 пъти е по-висока цената, сключена с „Боташ“, спрямо други алтернативи, които е имало дружеството към момента на подписване на Договора. 2,13 пъти по-висока цена! Освен това количеството, за което ние сме платили, не може да го използваме и в пълна степен, защото на практика имаме ограничение на доставките на природен газ, тоест купуваме си капацитет и не може дори да го запълним. Всъщност, за да не бъда наистина голословен, ще Ви очертая най-притеснителните моменти от този доклад, бях изкарал доста такива, поне тези, които не бяха казани до този момент.
Както казах, „Булгаргаз“ ще плаща за нещо, което не може да бъде използвано – невъзможно е да бъде използвано в пълен размер. Защо? Защото е договорено за 13 години да се купува капацитет за пренос на природен газ в размер на 1 млрд. 840 куб. м. В същото време обаче „Булгаргаз“ по силата на същия този договор имат право да вкарват в турски води до 14 танкера с втечнен природен газ, които да бъдат регазифицирани на терминалите в Турция.
14 танкера с втечнен природен газ прави приблизително около 1 млрд. и 300 млн. куб. м природен газ. Тоест разликата между капацитета, който „Булгаргаз“ ще плаща, и обема природен газ, който може да бъде пренесен през този капацитет, е 500, дори над 500 хил. куб. м – това е огромно количество, което представлява около 15 – 20% изобщо от консумацията на природен газ в страната ни. В парично изражение това представлява около милиард и 200 млн. лв. капацитет за всичките 13 години – капацитет, който ще платим, но е невъзможно да бъде използван от „Булгаргаз“ дори да имаме нужда от допълнителни доставки на природен газ – нещо, което стана ясно вече, че не е така, защото „Булгаргаз“ е в колосални излишъци. Тоест дори да имаме нужда от допълнителни доставки на природен газ, ние не само че не можем да използваме този капацитет, но трябва да сключим нови договори и да плащаме по тях за природен газ.
На второ място, „Булгаргаз“ е отговорен за доставката на товари с втечнен природен газ до терминалите за регазификация на „Боташ“. Нещо, което е напълно нормално. Всъщност в Договора е посочен един конкретен терминал Сарос, който трябва да бъде използван, когато всичко е нормално. Притеснителното обаче и това, което не е нормално, е, че е поет допълнителен ангажимент от страна на „Булгаргаз“, съгласно който „Боташ“ има пълното право да разпореди пренасочване на всеки един танкер да не бъде регазифициран на терминала Сарос, а на всеки друг турски терминал или в Европа. Всеки друг терминал.
Получава се така, че всъщност турската газова компания има пълната възможност да си оптимизира своето газово портфолио, и то изцяло за сметка на „Булгаргаз“. Стана ясно в хода на заседанията, на изслушванията, че всъщност само за миналата година е имало две такива пренасочвания на доставки с втечнен природен газ, които са стрували на „Булгаргаз“ 400 хил. долара всяко от двете пренасочвания. 400 хил. долара! При това пренасочването е било от един турски терминал към друг. Представете си, ако трябваше да бъде пренасочена една такава доставка към Западна Европа например. Щеше да струва на „Булгаргаз“ милиони долари.
На трето място, поет е ангажимент за така наречения разпределен капацитет на „Боташ“, което означава, че „Булгаргаз“ се съгласява по разпореждане, изключително по разпореждане и съгласно инструкциите на турската газова компания да доставя природен газ до всяка една виртуална търговска точка, тоест до всеки един клиент в България и до всяка една изходна точка на България. Това означава на практика, че „Булгаргаз“ получава правото да доставя газ на българските потребители, на българския бизнес тук в България, но получава и достъп до газовите пазари както на Балканите, така и в Централна и Източна Европа. Това е изключително притеснително, защото на практика по този начин „Булгаргаз“ са създали един нов конкурент на пазарите на Балканите и в Централна Европа, който обаче има едно силно непазарно предимство пред всички останали. На практика „Боташ“ имат пълната възможност да завладеят до 50% от пазарния дял на природен газ в страната ни. При това ще го направят при една смешна такса, която ще трябва да плащат на „Булгаргаз“, буквално е смешна – нещо от порядъка на 20 – 30 стотинки за всеки мегаватчас.
Искам да обърна внимание и на нещо друго, което стана ясно по време на тази Комисия, защото наистина нейната дейност не се ограничаваше само до сделката с „Боташ“. За съжаление, проблемите за „Булгаргаз“ изобщо не свършват само до сделката с „Боташ“, както казах още в самото начало. Стана ясно, че през последните две години дружеството е изпаднало в колосални излишъци, заради които търпят и огромни загуби. Стана ясно и това мисля, че вече беше казано, че само през изминалата година са били сключени над – 8 хиляди са сделките, не са 7186, мисля, че бяха казани, защото към това число трябва да добавите и 7–8–900 сделки на загуба, сключени на гръцката борса – не само тези в България. Финансовият резултат от всички тези над 8 хиляди сключени сделки е 106 милиона загуба за „Булгаргаз“. 106 милиона загуба само за миналата година! Тази цифра, която широко се коментираше от ръководството на „Булгаргаз“, че съгласно междинния финансов отчет дружеството ще бъде на около 29, само 29 милиона загуба. Казвам само – 29 милиона не че са малко пари дори за дружество като „Булгаргаз“, което има огромен оборотен капитал, но защото на фона на тази ужасяваща статистика наистина са малко пари. Та само 29 милиона е загубата вследствие на няколко неща. Първото от тези обстоятелства е, че дружеството реализира 58 млн. лв. допълнителни приходи от своите бизнес клиенти, на които доставя природен газ на свободен пазар. Тези 58 млн. лв. идват от една надценка, която „Булгаргаз“ събира в продължение на повече от 10 години, може би 12, но тя през цялото това време е била в размер на 40 стотинки на мегаватчас – толкова, колкото да покрива финансовите разходи на дружеството за банкови гаранции, обезпечения, банкови преводи и така нататък.
Но незнайно защо от 1 януари 2023 г. тези 40 стотинки изведнъж едностранно „Булгаргаз“ ги увеличава по договорите със своите клиенти на 11,64 лв. за всеки доставен мегаватчас. А от юни месец още по-незнайно защо ги намалява на 6,49 или 6,50 грубо.
Благодарение на тази надценка, която слага към договорите, те реализират допълнителен приход в размер на 58 млн. лв.
Също така „Булгаргаз“ реализира 57 млн. лв. допълнителни приходи от неустойки по договори, които всъщност клиентите започват да развалят, защото, когато ти направят таксата от 40 стотинки едностранно на 11,64 лв., много ясно, че клиентите започват да си развалят договорите с „Булгаргаз“, плащат си неустойката и отиват да си купуват газ на газовите пазари, където пък „Булгаргаз“ изпадат в излишък и трябва да продадат там тези количества газ, с което всъщност реализират тези над 8 хиляди сделки на загуба.
Отчитайки тези факти, „Булгаргаз“ само за 2023 г. щеше да реализира 144 милиона загуби, тоест 29 милиона плюс 58 плюс 57 млн. лв. стават 144 млн. лв. загуби. Това е преди обезценката на нагнетените количества в газовото хранилище „Чирен“ и преди обезценката на количествата, които са нагнетени в системата на турската газова компания „Боташ“.
Иначе казано, българският бизнес и българските битови потребители на природен газ са платили тези 144 млн. лв. надценки. Това означава, че „Булгаргаз“ е спомогнал много за инфлационния натиск в страната през изминалата година. Излишно е да казвам колко беше инфлацията в страната, като всъщност са спомогнали точно за това.
В крайна сметка всички ние сме платили тези 144 млн. лв., защото, когато на бизнеса му бъде увеличен даден разход, той няма друг избор, освен да си ценообразува този допълнителен разход в крайната стойност на стоките и услугите, които произвежда. Ние, влизайки в магазина, плащайки за стоките, потребяваме всеки божи ден, всъщност сме платили загубите от некадърното управление на „Булгаргаз“.
В заключение – тук беше казано, че такива сделки са прецедент някакъв, но всъщност не са. В моя съзнателен живот съм ставал свидетел – поне тези, които бяха широко разпространени в медийното пространство – на няколко такива случая и за съжаление, не са прецедент. И за съжаление, ще продължат да се случват, ако така нареченият ни политически елит не бъде сменен. А за да бъде сменен един такъв политически елит, който управлява страната вече повече от не знам колко години, единственият законен начин са изборите. Затова се надявам възможно най-много хора да ни гледат в момента и да си дадат сметка колко важно е да излязат и да гласуват на предстоящите и парламентарни, и избори за Европейски парламент, за да може да има някаква промяна. Защото, ако това цялото нещо продължава да се случва и бъдат източвани по този начин пари от българската държава, никога няма да останат пари нито за здравеопазване, нито за образование, нито за пътища, нито за нищо, което да може да подобри качеството на живота на българското общество, и в крайна сметка то ще бъде обречено на трайна бедност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)