24 април 2024 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес се навършват 109 години от печално събитие, случило се в началото на миналото столетие – арменското масово изтребление. В просторната Османска империя двата най-големи християнски народа – българският и арменският, имат най-злощастната съдба, свързана с масови репресии и изтребление. Исторически нашите два народа имат дългогодишни традиционни връзки, започвайки от годините на Източната Римска империя, династичните религиозни и културни връзки – майката на нашия незабравим цар Самуил и неговите трима братя е арменска принцеса, минавайки в дългите столетия на Османската държава и до наши дни. Империи, създадени с кръв, смърт и разрушения, умират по същия кървав и брутален начин и най-доброто доказателство за това е арменското масово изтребление през периода 1915 – 1918 г. Това е вторият по-масов и по-опустошителен акт на изтребление и прокуждане от родните места на народ, населявал хилядолетия дадени територии, след разорението на тракийските българи от лятото на 1913 г. Кланетата на арменското население в Османската империя през Първата световна война се нарича „арменско масово изтребление“. Тези кланета са осъществени от правителството на младотурците в различни области на Османската империя. Първият отзвук на тези събития е съвместната декларация на Франция, Русия и Великобритания от 24 май 1915 г., в която насилията над арменския народ се определят като престъпление срещу човечеството и цивилизацията. Масовото изтребление е организирано унищожаване на хора, чиято основна цел е да се сложи край на тяхното колективно съществуване. Със започналите на 24 април 1915 г. арести на стотици арменски интелектуалци, предимно от столицата Цариград (Истанбул), и тяхното избиване малко след това се слага началото на първия етап от изтребването на арменското население. Впоследствие разпръснатите по света арменци започват да отбелязват 24 април като Ден на възпоменаване на паметта на жертвите на арменското изтребление. Вторият етап от осъществяване на арменското масово изтребление е свързан с мобилизацията на близо 60 хиляди арменци в Турската армия, които малко по-късно са обезоръжени и избити от своите турски колеги. Третият етап на масовото изтребление е белязан от убийствата на жени, деца и старци и депортирането им към сирийската пустиня. По време на депортацията стотици хиляди са избити от турските войници и полицаи или от кюрдски разбойнически банди, други измират от глад и болести по пътя. Хиляди жени и деца са насилени. Десетки хиляди са насилствено помохамеданчени. И накрая – последният етап от арменското масово изтребление е всеобщото и абсолютно отричане от страна на турското правителство на масовите депортации и унищожаването на арменския народ в собствената му родина. Голяма част от арменците тръгват по белия път – немили, клети, недраги. Сега те са част от гордостта на Франция, Съединените американски щати, Канада, Русия, но и в България. Нашата страна става майка родина на над 50 хиляди арменци, разпръснати във всички части на България. За тях и техните мъки са написани силни и затрогващи строфи от нашия велик поет Пейо Крачолов Яворов: „Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик – далеч от родина, в край чужди събрани, изпити и бледни, в порутен бордей, те пият, а тънат сърцата им в рани, и пеят, тъй както през сълзи се пей.“ Арменците в България са част от нашата гордост, част от таланта на нашия народ и много от тях с гордост произнасят името на страната ни и с право я считат за своя родина майка. Тази декларация в памет на загиналите и прокудените арменци в началото на миналото столетие е едно напомняне, че загубата дори на един човешки живот е престъпление, че всеки има право на щастие, живот и реализирани мечти. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми сънародници, уважаеми господин Председател на Народното събрание на Република България, уважаеми дами и господа народни представители! На този ден, 24 април, отбелязваме Международния ден в памет на жертвите от геноцида над арменците. Първоначално датата е обявена за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. заради ужасните събития, станали през 1915 г. в Османската империя. Историческите данни сочат, че в годините на Първата световна война западните арменци и целият арменски народ преживява страшна и неописуема трагедия. Младотурското правителство, преследващо своята националистическа и пантюркистка политика, в невиждани дотогава размери и с нечувана жестокост организира масово изтребление на арменци. В периода между 1895 г. и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца. Прокудени извън границите са над 1 милион души. Това е една неописуема трагедия за арменския народ, за която алармират тогавашните дипломати и интелектуалци от световния елит. Част от тези „нещастници клети“, както ги нарича Яворов, намират своя втори дом в България. Българският и арменският народи са тясно свързани в своята историческа съдба. Много арменци са намерили убежище на нашата територия, техните потомци имат в лицето на България своя родина и към настоящия момент тези хора са едни от най-лоялните граждани на българската държава. През 2015 г., в навечерието на 100-годишнината от геноцида над арменците, българското Народно събрание прие декларация, в която призна извършеното престъпление. Така страната ни вписа своето име сред онези над 35 държави по света, които признаха извършеното престъпно деяние. Затова нека днес, когато светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя, да отдадем своята почит към жертвите. Нека да си припомним Яворовия стон и болка, вплетени в една от най-прекрасните елегии – „Арменци“, и да си обещаем да не допускаме да се повтарят подобни трагични страници, да не проявяваме търпимост към подобни злодеяния и да се противопоставяме на всяко насилие. В името на мира, справедливостта и хуманността нека не забравяме историческата истина и като цивилизовани хора да я отстояваме. Историята помни! Ние помним! (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ПП-ДБ.)

Господин Председател, уважаеми сънародници! Днес Народното събрание трябваше да започне своята работа с минута мълчание в памет на жертвите на арменския геноцид. Натъртвам – геноцид, защото преди 109 години е извършен геноцид. Една част от един народ – най древния християнски народ, по-голямата част е избита, изклана безжалостно от Османската империя. Затова ние предложихме да има минута мълчание в памет на жертвите на първия и най-големия в историята на човечеството – и особено пък за 20 век – геноцид. Това обаче не се случи, защото, уважаеми сънародници, според мнозинството на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ, което продължава да управлява този парламент, годишнината не била кръгла. Годишнината не била кръгла! Странно обаче – това не важи за друг геноцид, който отбелязваме. В крайна сметка ние като един достоен народ, като един от най-старите европейски народи, като народ, който също е страдал от геноцид срещу него самия, и то през 20 век също – защото геноцидът срещу българите предхождаше геноцида на арменците и геноцида на евреите, извършен от нацистка Германия през 40-те години на миналия век, ние осъждаме всякакви форми на геноцид. Странно е обаче, че това Народно събрание под давлението на ДПС най-вече, които, между другото, липсват тук в залата, и аз не знам дали в момента камерите ще ги покажат, защото все пак може би и това не трябва да се вижда, но залата в момента тук в средата е празна. Не знам – пак, още веднъж повтарям, дали това се вижда, но залата – ще го кажа за трети път, в средата тук е празна, защото тук има една партия, която в момента отива, за да обслужва интересите на Ердоган, интересите на неоосманска Турция. Защото това, че тук ДПС ги няма, е изявление – изявление, което е много по-силно от 1100 декларации, прочетени от тази зала. Те казват: „На нас не ни пука. Арменците не са били изтребвани“. Напротив, официалната гледна точка на турската историография е, че арменците са предизвиквали кланетата срещу мюсюлманите. Вие представяте ли си за каква брутална наглост става въпрос, но това далеч не е прецедент. Турската историография твърди същото нещо и за нас, българите. Не знам дали сте наясно, но в турската историография е записано, че всъщност по време на Априлското въстание българите извършват огромни зверства и кланета срещу мюсюлманите, а после, по време на Руско-турската освободителна война, ние, българите, заедно с Руската армия извършваме безчинства и зверства в огромни мащаби срещу невинното мюсюлманско население. Излязоха дори и книги, финансирани от Турция на самозвани историци, американци впрочем, които обясняват как тук по време на Руско-турската война е извършен геноцид от страна на българите и руснаците спрямо мюсюлманите и че всъщност тогава в България българите са били малцинство. Това в момента обаче е по-скоро в рубриката „Национално предателство и хроника на историческите фалшификации“. За арменците обаче това не е така, защото ние имахме щастието да се освободим и макар и да не успяхме да се обединим дори и до ден днешен, поне успяхме да запазим половината от българските земи. Натъртвам – половината, защото другата половина все още са под чужда окупация. Арменците нямаха този късмет. Това, което е останало от Армения днес, е горе-долу не повече от 10% от историческата арменска земя. Армения, която е била някога на три морета, колкото и парадоксално да звучи това, днес е затворена дълбоко в дебрите на Кавказ, защото старите арменски градове Ван, Карс, Диарбекир, Сивас, Ерзурум – в момента в тях няма никой, който да каже и дума на арменски, защото арменците бяха избити и изклани като животни от тези, чиито наследници днес тук – ДПС, отказват да осъдят тези, които извършиха първото огромно масово убийство на хора само и единствено заради техния етнически произход. Всичко това може да каже следното нещо – днес българското Народно събрание се закичи за пореден път с клеймото на позора – позор! Позор за ГЕРБ! Позор за ПП-ДБ! Позор за липсващите ДПС, обслужващи турската националистическа политика, които за пореден път се държат като турска чужда партия в българския парламент, а не като българска национална организация, каквато претендират, че уж са, а всъщност не са – пета колона на чужда държава, на чужд диктаторски антидемократичен тоталитарен режим, враг на европейската цивилизация! Всичко това, което се случва в момента, е показателно за пропадането на българската държавност, защото жертвите, уважаеми сънародници, не могат и не бива да бъдат делени, защото, когато ние ставаме тук на крака, за да отдадем минута мълчание и да сведем глави в памет на невинните жертви на Холокоста – милиони, избити по време на нацисткия режим в Европа, би трябвало да направим същото нещо и с невинните жертви на арменския геноцид. Това българско Народно събрание отказва да го направи. Това позорно Народно събрание, всъщност антинародно събрание, дели жертвите – евреите са жертви, арменците не са жертви. Това е отвратително! Знаете ли защо? Ще Ви припомня една реплика на Хитлер, когато започват за обсъждат изтреблението и геноцида над евреите, и има опасения какво ще се случи, защото с оглед на това престъпление, което предвиждат да извършат нацистите, ще пострада изключително много образът на Германия. Хитлер казва: „А някой помни ли какво се случи с арменците?“. Е, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ помним, и по-голямата част от българския народ помни, за съжаление обаче, модерните еничари не помнят, не им пука, забравили са, не ги интересува. Няколко милиона по-малко – все тая. Какво би станало обаче, ако от България остане само Софийското поле? Горе-долу това е еквивалентът на днешна Армения спрямо България, представете си в исторически план. Какво би се случило, само си представете, ако примерно след десет или петнадесет години във Варна, в Бургас, в Търново, в Стара Загора, в Смолян, в Благоевград, във Видин, в Хасково няма нито един човек, който да говори на български – няма, всички да са избити или да са прогонени. Ето това е нещото, което ние трябва да знаем и което трябва да припомняме всеки път, за да не допускаме този огромен геноцид да се повтори, защото, в интерес на истината, той се случва и до ден днешен, той не е спрял. Геноцидът вече се превръща в етноцид. Етноцидът е още по-префинена форма, при която изтръгваш дори и културата, унищожаващ спомените от присъствието на този народ. Етноцидът продължава днес Азербайджан, който миналата година изгони 120 хиляди арменци от Карабах. Още една част от арменската национална територия, от националното огнище на арменския народ беше изчистена от арменско население – една част от арменското национално огнище беше загасена, още една част. Какво направи така нареченият цивилизован свят и международна общност? Казвам това с изключително отвращение, защото цивилизованият свят и демократичната общност – всъщност разбирайте Съединените щати, Канада, държавите в Западна Европа, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея – това е цивилизованият свят, отказа въобще да коментира този казус. Сто и двадесет хиляди души били изгонени – няма проблем. Същото нещо, което се случва и днес, между другото, с друга форма на геноцид, провеждана заедно с етноцид в Газа от правителството на Нетаняху. Едно към едно! Така че геноцидът е тук, той прераства в етноцид и няма застраховани народности и нации. Никой да не си мисли, че ние сме застраховани, особено с наличието на пета колона, която е готова тук да забие във всеки един момент нож в гърба на българската държава и която не се свени да излезе оттук и буквално да се изхрачи в лицето на българската парламентарна институция, каквото е Народното събрание. Когато говорим за миналото, никога не трябва да забравяме бъдещето, защото миналото не може да се промени, то може само и единствено да ни научи и да ни позволи да не допускаме никога повече грешките на миналото. Защото ние също сме били жертви на геноцид, защото в тази зала има потомци на бежанци, които са били прокудени само защото са българи – от Източна Тракия, Северна Добруджа, Поморавието, Западните покрайнини, Вардарска Македония, Беломорска Македония, Западна Тракия – половината от българската територия. Някъде там все още живеят българи. Слава богу, далеч не всички са прокудени или избити, но далеч не са и мнозинство. Българи, бдете и не забравяйте – това, което ние имаме днес като нация, като държава, като свобода – това не е нещо, което ни е дадено даром, ние сме го извоювали с кръвта си, платили сме го с кръвта си! Не забравяйте, че както днес имаме свобода, утре може и да нямаме, защото тя не е даденост, тя трябва да се завоюва всеки божи ден, защото, ако не се борим, ако не се бием за нея, съдбата на изтребените арменци ще стане съдбата и на българите, и не само на нас! Това не бива никога да се забравя. Поклон пред жертвите на геноцида! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Процедура!

Уважаеми господин Председател, уважаеми сънародници! Няколко дни живот остават на това Народно събрание, нека то да не приключва с позор! Призовавам с минута мълчание да почетем паметта на невинните жертви на геноцида над арменците.

Защо коментираш така?

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, през 2015 г., Четиридесет и третото…

Това са тълкувания.

През 2015 г., Четиридесет и третото народно събрание прие Решение, с което призна масовото изтребление на арменците в Османската империя през 1915 – 1922 г. и обяви 24 април за ден на възпоменание на неговите жертви. Нашият народ в духа на изконната българска толерантност и съпричастност към други етноси и религии е спомогнал над 70 000 арменци да бъдат спасени и да намерят своята втора родина. Днес, когато светът е изправен пред нерешени проблеми и предизвикателства, пред хуманитарните трагедии в Украйна и Близкия Изток, свързани с живота и бъдещето на милиони жени, мъже и деца, още по-належащо е, почитайки паметта на жертвите, да осъзнаем, че правото на живот, уважението и справедливостта към всеки човек, независимо или тъкмо поради неговата индивидуалност, е най-висшата ценност. Това трябва да бъде отстоявано всекидневно и макар да е огромна ролята на междуправните актове и националната законодателна система в това отношение, крайната цел е да се постигне дълбоко осмисляне и осъзната промяна на нагласите в обществото и поведението на всеки един от нас, защото на всяко от човешките права съответства и отговорност. Това е отговорността да се зачита правото на другите, а когато взаимно пазим правата си, ние сме и солидарни. Активната гражданска позиция се ражда от чувството ни за социална загриженост, ангажираност и съпричастност към голямата общност, които излизат извън границите на националната и културната идентичност; защото нашият свят е шарен, изтъкан от различни раси, религии и националности, които в своите корени, култури и традиции са истинските носители на световното културно, етническо и религиозно многообразие и колорит. Какво по-хубаво от това да имаме живот, изпълнен с мир и сътрудничество! Да можем в съзвучие да загърбим клишето и бляна по една непостижима, но истинска цел. Днешният ден фокусира вниманието ни към един важен и трагичен урок от историята, но даващ ни и знания как бихме могли да се справим и в бъдеще с подобни заплахи, осъзнавайки и защитавайки значимостта на правата на човека в тяхната универсалност, неделимост и взаимност. Те са в основата на всичко, към което трябва да се придържаме, и да се стремим днес. В демократичната и напредничавата част от цивилизацията толерантността, милостта, съпричастността винаги и във всички култури са били критерий за висотата на човешкото поведение. Неоспорим факт е, че въпреки всичките трудности тук ние не сме позволявали религиозни войни на основата на верски различия. Нашата национална традиция на толерантност и уважение към различните ни задължава да продължим активно да се противопоставяме на антисемитизма, ксенофобията, расовата дискриминация, религиозната нетърпимост, езика на омразата и всички други съвременни форми на дискриминация – принципи, които са израз на най-високото ниво на хуманизъм, мечти, стремежи и идеи на цялото човечество. Нека направим всичко възможно, за да дадем пълноправен живот през призмата на взаимното опознаване, взаимното приемане и уважение, защото това е начинът за преодоляване на предизвикателствата на съвремието и гарант за по-доброто бъдеще – нашето и на децата ни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 49-302-01-83, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2023 г., приет на първо гласуване на 20 март 2024 г.“ Проект за второ гласуване! „Закон за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в чл. 22а, ал. 1 думите „на Министерския“ се заменят с „към Министерския“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на Съвета за координация на политиките за българите извън Република България в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.“ Благодаря, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Няма да бъда многословен, повечето неща се изказаха още предния път на първо гласуване, но искам да подчертая някои неща. Параграф 1, чл. 22б – изкарал съм просто няколко точки, съвсем така случайно. Съветът издава насоки и препоръчва действия за реинтеграция на завръщащите се българи. Как точно? С липсата на училища и детски градини в селата, които искаме да възродим; с препълнените такива в няколкото града, където е съсредоточена 90% от промишлеността; с липсата на учители по малките места?! Как точно се реинтегрират завръщащите се българи и техните семейства? Съветът синхронизира дейностите по програми и проекти, насочени към българските общности и техните организации извън страната, управлявани от органите на централната власт. Хайде да Ви попитам: ансамблите, които се създават в чужбина, под чия власт са? Ако са създадени на местна почва в съответната страна, колко финансиране получават? Някой говори ли с тези хора, които искат да се ангажират с подобна дейност, и да им представи какви са перспективите пред тях и каква помощ могат да очакват от държавата? Вместо да се решават ето такива проблеми, се създава Съвет, който ще заседава и ще препредава топката от едното министерство към другото с КПД, близо до нулата. Предния път го бях нарекъл „органът на бездействието“, но сега можем да надградим този етикет и да му кажем, че това ще е органът на колективната безотговорност. Това е за нас този целомъдрен в кавички законопроект, чиято опаковка този път даже не е и лъскава, а съдържанието ѝ ще се види още в следващия парламент. Кой обаче ще поеме тази отговорност – министър-председателят или министрите, които участват в Съвета, редовните, служебните, кой точно?! Крайно време е да спрем да си губим времето с подобни абсурдни, безсмислени предложения като този законопроект и просто да направим едно министерство на българите зад граница, което ще може да се занимава с всички посочени политики, и най-важното – ще бъде отговорно за постигането им. ВЪЗРАЖДАНЕ твърдо ще гласува „против“ и на второ четене. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В дебата, който се проведе на първо четене, и в Комисията по политиките за българите извън страната беше ясно подчертано, че страната ни се нуждае от силен координационен механизъм и от поемане на управлението на тази политика на ниво министър-председател именно защото е необходимо програмите, инициативите и бюджетите, които се насочват в областта на образованието, в областта на културата към българските общности зад граница, да бъдат добре синхронизирани, за да може тази дейност да повиши своята ефективност. Координацията е определено задължителна. Бих могла да дам един добър пример за това – при едни добре координирани усилия между нуждите на българската общност в Тараклия, усилията на Министерството на образованието и усилията, които вложи Външно министерство, тази година можем да се поздравим с това, че най-сетне Русенският университет ще има филиал в Тараклия и младежи с български произход ще могат да получават образование по модерни специалности. Затова с твърдо убеждение ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепим този механизъм на взаимодействие между различни институции, за да могат още по-устойчиво започнатите политики да бъдат осъществявани, най-вече да може да се надгражда, защото нуждата в тази сфера е изключително отчетлива. Зад граница живеят над милион и половина българи – различни групи, с различни нужди. Тези нужди трябва да бъдат ясно идентифицирани, към тях трябва да бъдат добре насочвани и калибрирани съответните политики. И този механизъм, издигнат на ниво управление от премиера или упълномощено от него лице, ще бъде добра крачка в тази посока. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 49-302-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2023 г., приет на първо гласуване на 31 януари 2024 г.“ Проект за второ гласуване! „Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 609 ал. 1 се изменя така: „(1) Връчването по пощата се удостоверява съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2020/1784.“ Предложение на народния представител Анна Александрова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. Създава се чл. 609а: „Връчване по електронен път в друга държава членка „Чл. 609а. Връчването може да се извърши по електронен път по чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1784, ако получателят е дал предварително изрично съгласие да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа от съда в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции“. По § 4 има предложение от народния представител Маргарита Махаева и група народни представители: „§ 4 се отменя“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 611 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието думите „чл. 2.1 и 2.2 от Регламент (ЕО) № 1393/2007“ се заменят с „чл. 3, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2020/1784“. 2. В ал. 1 думата „чужбина“ се заменя с „друга държава членка“. 3. В ал. 2 думата „чужбина“ се заменя с „друга държава членка“, а след думите „е районният съд“ се добавя „или съдебният изпълнител“. 4. В ал. 3 се създава изречение второ: „Когато районният съд не може да извърши връчването на посочения от страната адрес, той служебно установява наличието на постоянен или настоящ адрес на получателя и препраща искането за връчване до съответния районен съд, в чийто район трябва да се извърши връчването.“ 5. В ал. 4 думите „съдебно учреждение“ се заменят с „районен съд“. По § 6 има предложение от народния представител Маргарита Махаева и група народни представители: „§ 6 става § 5 и се изменя така: „Добавя се член 612а със следния текст: „Компетентни органи по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2020/1784“. Чл. 612а. По искане за установяване на адреса на получателя на документ компетентен е районният съд, за чийто район са предоставени данни. Когато не са предоставени данни за адрес, компетентен е Софийският районен съд.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. Член 613 се изменя така: „Недопустимост за пряко връчване Чл. 613. В Република България не се допуска връчване по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1784.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 613а в изречение първо думите „чл. 19.4 от Регламент (ЕО) № 1393/2007“ се заменят с „чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2020/1784“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: § 11. Член 614 се изменя така: „Събиране на доказателства в друга държава членка Чл. 614. Когато събирането на доказателства трябва да се извърши съгласно Регламент (ЕС) 2020/1783, съдът може да отправи искане за събирането им до компетентния орган на другата държава членка или при условията на чл. 19 и 20 от регламента да изиска директно събиране на доказателствата.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: § 12. Член 615 се изменя така: „Право на участие при събирането на доказателства Чл. 615. Събирането на доказателства по реда на глава II, раздел 3 от Регламент (ЕС) 2020/1783 от съда на друга държава членка може да се извърши в присъствието и с участието на българския съд или на делегиран представител на съда, на страните в процеса, техните представители и вещи лица.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14: § 14. В чл. 617 се правят следните изменения: „1. В заглавието думите „чл. 2.1 и 3.3 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета (Загл. доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.)“ се заменят с „чл. 3, параграф 1 и чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2020/1783“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Компетентен да разреши директно събиране на доказателства по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на територията на Република България, както и да окаже практическа помощ за събирането, е окръжният съд, в чийто район то ще се извършва.“ По § 14 има предложение от народния представител Маргарита Махаева и група народни представители: „§ 14 се отменя." Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Анна Александрова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15: „§ 15. В чл. 618 думите „Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2020/1783 в Република България“, а накрая думите „или да са придружени от превод на български език“ се заличават.“ По § 15 има предложение от народния представител Маргарита Махаева и група народни представители: „§ 15 става § 13 и се изменя, като след думата „решения“ се добавя: „по въпроси, свързани с развод, законна раздяла или обявяване на недействителност на брака“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В глава петдесет и седма, раздел I се създават чл. 620а, 620б и 620в: „Удостоверение по чл. 36, параграф 1 и чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (ОВ, L 178/1 от 2 юли 2019), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1111“ Чл. 620а. (1) Първоинстанционният съд, решил делото или допуснал предварително изпълнение на решението, издава по молба на страната удостоверение по чл. 36, параграф 1, съответно по чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111. (2) Разпореждането, с което се отхвърля молбата по ал. 1, подлежи на обжалване с частна жалба. (3) Съдът по своя инициатива или по молба на някоя от страните може да поправи допусната в удостоверението по ал. 1 грешка или пропуск, когато това води до несъответствие с решението, въз основа на което то е издадено. Към молбата за поправка се прилага оригиналът на издаденото удостоверение. Заедно с поправката съдът разпорежда издаване на ново удостоверение. (4) Съдът по ал. 1 по своя инициатива или по молба на някоя от страните може да отмени разпореждането, въз основа на което е издадено удостоверението по чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111, ако не са спазени изискванията за неговото издаване. В този случай издаденото удостоверение по чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 се обезсилва и се издава удостоверение по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/1111. Разпореждането, с което се произнася съдът, се връчва на страните и подлежи на обжалване с частна жалба. Удостоверение по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/1111 Чл. 620б. (1) Първоинстанционният съд, разгледал делото, или съдът, пред който делото е висящо, издава удостоверение по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/1111 по молба на някоя от страните, когато решението, удостоверено в съответствие с чл. 47 от регламента, е престанало да бъде изпълняемо или неговата изпълняемост е била спряна или ограничена. (2) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата, се връчва на страните и подлежи на обжалване с частна жалба. „Необжалваемост Чл. 620в. Не подлежи на обжалване определението за прекратяване на делото, след като съд на друга държава членка е приел компетентността в случаите по чл. 12 от Регламент (ЕС) 2019/1111.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 621 ал. 2 се изменя така: „(2) Компетентните органи по регистрацията актуализират регистрите за гражданското състояние въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава членка, съгласно Регламент (ЕС) № 2201/2003 и Регламент (ЕС) 2019/1111.“ По § 17 има предложение от народния представител Маргарита Махаева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В чл. 622 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думите „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1215/2012“ се добавя „и на Регламент (ЕС) 2019/1111“. 2. В ал. 3 в изречение първо думите „държава – членка на Европейския съюз“ се заменят с „държава членка“ и се създава изречение второ: „Съдът може да поиска решението или удостоверението да бъдат преведени на български език.“ 3. В ал. 5 думите „държава – членка на Европейския съюз“ се заменят с „друга държава членка“. По § 18 има предложение от народния представител Маргарита Махаева и група народни представители: „§ 18 става § 16 и се изменя така: Ал. 4 се отменя, а следващите алинеи се преномерират съответно.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. Създава се чл. 622в: „Пряко изпълнение по реда на глава IV от Регламент (ЕС) 2019/1111 Чл. 622в. (1) Съдебно решение, автентичен акт или споразумение от друга държава членка се изпълняват, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист. (2) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на препис, заверен от съответния съд или орган, и съответното удостоверение. (3) Съдебно решение, постановено в друга държава членка, разпореждащо временна, включително охранителна мярка, подлежи на изпълнение по реда на ал. 1 и 2. В случаите, когато мярката е била разпоредена без ответникът да е бил призован да се яви, се представя и доказателство за връчването на съдебното решение. (4) В изпълнителното производство съдебният изпълнител може да установи условията и реда за упражняване на правото на лични отношения с детето, ако необходимите условия и ред за това не са предвидени или са недостатъчни, и при условие че се спазват основните елементи на изпълняваното решение, автентичен акт или споразумение. Всяка от страните може да обжалва това действие на съдебния изпълнител по реда на чл. 436. (5) Когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител връчва копие от удостоверението по ал. 2, като с връчването му кани длъжника към доброволно изпълнение. Към удостоверението се прилага копие от съдебното решение, постановено в друга държава членка, ако то не е било връчено на длъжника, и когато е приложимо, уведомява длъжника за обстоятелствата по ал. 4. (6) Длъжникът може в едномесечен срок от връчването да подаде молба за отказ за изпълнение на основание чл. 41, 50 и 68 от Регламент (ЕС) 2019/1111 до окръжния съд по мястото на изпълнението. Когато е необходим превод на съдебното решение, срокът спира да тече. (7) Съдебният изпълнител може да спре действията по изпълнението на основание чл. 56 от Регламент (ЕС) 2019/1111, с изключение на действията, които целят улесняване на изпълнението, когато основанието за спиране е чл. 56, параграф 4 от регламента. (8) Когато е поискан превод на акт по ал. 1 или на удостоверението по ал. 2, до предоставянето на превода на длъжника съдебният изпълнител не може да предприема изпълнителни действия, а само охранителни мерки. (9) Молба за отказ за изпълнение по чл. 56, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1111 се подава и разглежда от окръжния съд по мястото на изпълнението. (10) Окръжният съд изпраща препис от молбата по ал. 9 на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването може да подаде отговор. Молбата се разглежда в закрито заседание на изложените в нея основания, освен когато съдът прецени, че може да бъде разгледана в открито заседание. (11) Окръжният съд се произнася с разпореждане по молбата по ал. 6 и 9, което има значението на решение, постановено в исков процес, и подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.“ По § 19 има предложение от народния представител Васил Пандов и група народни представители: „§ 19 се изменя: „§ 19. Създава се глава шестдесет и първа с чл. 640: Глава шестдесет и първа Признаване и изпълнение на съдебни решения по Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г. по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. по Конвенцията за споразуменията относно избор на съд от 2005 г. и по Конвенцията за признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения по граждански или търговски дела от 2019 г. Приложими разпоредби Чл. 640. Признаването и изпълнението на съдебни решения по Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., съставена в Люксембург на 20 май 1980 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 21 от 2003 г.) (ДВ, бр. 104 от 2003 г.), по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), по Конвенцията за споразуменията относно избор на съд, съставена в Хага на 30 юни 2005 г. (OB, L 133 от 29 май 2009 г.) и по Конвенцията за признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения по граждански или търговски дела, съставена в Хага на 2 юли 2019 г. (OB, L 187 от 14 юли 2022 г.) се извършва съответно по реда на чл. 636, чл. 637 и чл. 639.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20. „§ 20. Създава се Глава шестдесет и първа с чл. 640: „Глава шестдесет и първа Признаване и изпълнение на съдебни решения по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.) Приложими разпоредби Чл. 640. Признаването и изпълнението на съдебни решения по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата се извършва по реда на чл. 636 и 637.“ „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Параграф 20 – предложение от народния представител Васил Пандов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. В Кодекса на международното частно право (обн., ДВ, бр. ...) чл. 28 се изменя така: „Процесуални действия на съда относно международната компетентност Чл. 28 (1) Международната компетентност се проверява служебно от съда, освен когато международен акт или акт на правото на Европейския съюз не предвижда друго. (2) Съдът се произнася с определение за наличие или липса на международна компетентност след изтичането на срока за отговор на исковата молба, освен когато изборът на съд е направен в хода на производството. (3) Определението по ал. 2 подлежи на въззивно и касационно обжалване. (4) Основанието за международна компетентност се посочва в доклада по чл. 146, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и в мотивите към решението по чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.“ По № 21 има предложение от народния представител Маргарита Махаева и група народни представители: „§ 21 става § 19 и се изменя така: т. 1. В чл. 4, т. 13 след думата „решения“ се добавя: „по въпроси, свързани с развод, законна раздяла или обявяване на недействителност на брака; т. 2 и т. 3 се отменят. т. 4 става т. 2, а в ал. 5 от текста на вносителя се предлага следното изменение: Цифрата „3“ се заменя с цифрата ,,1“. Следващите до т. 7 се преномерират съответно.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4 т. 13 се изменя така: „13. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1111“, и Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък „Конвенцията от 1996 г.“ 2. В чл. 6а, ал. 4, т. 4 буква „в“ се изменя така: ,,в) осъществява сътрудничеството за събиране и обмен на информация за деца по глава V от Регламент (ЕС) 2019/1111 и глава V от Конвенцията от 1996 г., като за целта Министерството на правосъдието има право на безплатен достъп до Национална база данни „Население“, поддържана от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.“ 3. В чл. 21, ал. 1 се създава т. 16: „16. изготвя писмени доклади и становища за целите на обмен на информация за деца по Регламент (ЕС) 2019/1111 и по Конвенцията от 1996 г. и ги предава на Министерството на правосъдието.“ 4. Член 22а се изменя така: „Чл. 22а. (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 20 от 2003 г.) (ДВ, бр. 82 от 2003 г.), наричана по-нататък „Хагската конвенция“, се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват: 1. Министерството на правосъдието или лицето, подало молбата; 2. насрещната страна по молбата; 3. заинтересованите лица. (2) В производството по ал. 1 не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителските права. (3) По молбите в производството по ал. 1 не се събират държавни такси и не се дължат разноски. (4) В производството по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето дава становище за състоянието на детето след прехвърлянето му от държавата на обичайното местопребиваване, за неговото мнение и за мнението на родителя за доброволно връщане на детето. Когато е изтекъл период повече от една година от датата на прехвърлянето или задържането на детето, становището съдържа и информация за приспособеността на детето. (5) Съдът изслушва детето по реда на чл. 15, ал. 3-5 и отдава дължимото значение на изразеното мнение на детето съобразно неговата възраст и степен на зрялост. (6) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез министерството, и определя представител, който може да извършва действия от името на молителя. Министерството не участва в производството, когато лицето е подало молбата направо до съда. 5. Член 22б се изменя така: „Чл. 22б. (1) Съдът служебно или по искане на страна може да определи за времето на съдебното производство подходящи мерки за личен контакт с детето съгласно чл. 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111. При необходимост съдът определя и мерки по чл. 59, ал. 8, т. 1 и 2 от Семейния кодекс. (2) Съдът служебно или по искане на страна определя подходяща мярка за закрила на детето по този закон с цел предотвратяване на по-нататъшна опасност за детето или вреди за страните. (3) При връщане на дете при условията на чл. 27, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/1111, в решението за връщане съдът може да определи подходящи мерки за гарантиране защитата на детето след връщането му. 6. Член 22в се изменя така: „Чл. 22в. (1) В производството по чл. 22а, ал. 1 съдът може служебно да събира доказателства, да подпомага страните за доброволно уреждане на спора, да ги насочва към медиация, без това да води до забавяне, при спазване на сроковете по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111, включително при спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. (2) Ако делото не бъде обявено за решаване в първото съдебно заседание, съдът определя срок за посочване и представяне на доказателства и доказателствени искания. (3) Преди да постанови отказ за връщане на дете единствено на основание чл. 13, ал. 1, буква „б“ от Хагската конвенция, съдът уведомява страните и указва да представят според установения конкретен риск доказателства, че защитата на детето след неговото връщане е гарантирана. В този случай съдът може да събира доказателства и служебно чрез пряко сътрудничество със съда и органите на държавата по обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди прехвърлянето или задържането или чрез централните органи.“ 7. Член 22г се изменя така: „Чл. 22г. (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата, но не по-късно от срока по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111. (2) Съдът може да допусне предварително изпълнение на решението за връщане на детето съгласно чл. 27, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1111. (3) Съдът, постановил решение за връщане на детето, включително решение с допуснато предварително изпълнение, издава по молба на страната удостоверение съгласно приложение IV от Регламент (ЕС) 2019/1111. Същото удостоверение се издава и в случаите, когато съдът е определил мярка по чл. 22б, ал. 3. (4) Съдът, постановил решение за отказ за връщане на дете на основание чл. 13, ал. 1, буква „б“ и чл. 13, ал. 2 от Хагската конвенция, издава служебно удостоверение съгласно приложение I от Регламент (ЕС) 2019/1111.“ 8. Член 22д се изменя така: „Чл. 22д. (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1. (2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата, но не по-късно от срока по чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1111, Софийският апелативен съд се произнася с решение, което е окончателно. (3) При изпълнение на решение за връщане на дете се прилагат правилата на чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс.“ 9. Член 22ж се отменя. 10. Член 22н се отменя. 11. В чл. 25, ал. 1 т. 5 се изменя така: „5. в случаите на чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111 и по чл. 11 и 33 от Конвенцията от 1996 г.“ 12. Създават се чл. 28а и 28б: „Настаняване на дете в Република България съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111 Чл. 28а. (1) Настаняване на дете в Република България от съд или компетентен орган на друга държава членка се извършва след съгласие на районния съд по адреса, където детето ще бъде настанено. (2) Съгласие по ал. 1 не се изисква при настаняване на дете при родител и при роднини по права линия до трета степен и по съребрена линия до четвърта степен. (3) Искането от съда или компетентния орган на другата държава членка по чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 се изпраща чрез Министерството на правосъдието до районния съд по ал. 1. Съдът служебно изисква становище от дирекция „Социално подпомагане“ по адреса, където детето ще бъде настанено. Съдът разглежда искането и представеното становище на дирекция „Социално подпомагане“ в закрито заседание и се произнася с решение в едномесечен срок. (4) Решението по ал. 3 е окончателно и се изпраща незабавно чрез Министерството на правосъдието до съда или компетентния орган на другата държава членка. Настаняване на дете в друга държава членка съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111 Чл. 28б. (1) Настаняване на дете в друга държава членка се извършва след получаване на съгласието на компетентния орган в тази държава членка. (2) Искането за съгласие по ал. 1 се изпраща до компетентния орган на тази държава чрез Министерството на правосъдието.“

Госпожо Председател, достопочтени и недостопочтени служители на народа! На второ четене сме на Гражданскопроцесуалния кодекс, който, както знаем, урежда отношенията в сферата на гражданския оборот. Европейският съюз сам по себе си, замислен в началото като обединение на стоманата и въглищата, е много хубава идея за свободно придвижване на хора, стоки и капитали, но през последните десетилетия тази идея се изроди и стана един своеобразен феодален строй – собственост на няколко корпорации. Това се имплементира и в европейските директиви и регламенти и тъй като България, за съжаление, не е суверенна държава…

А каква е?

А всъщност България е колония на именно тези транснационални корпорации, за които Вие от лявата ми страна на залата работите посредством НПО-тата, за които част от Вас са абонирани, се наложиха и промените в Гражданскопроцесуалния кодекс. Сега да Ви цитирам – няма смисъл, но все пак е хубаво да се знае, че промените в ГПК, които ние обсъждаме, са вследствие на регламенти 2020/1783, 2020/1784 и 2011/1111 на Европейския съюз. През последно време имаме – не ми се сърдете, през последните десетилетия имаме един много лош опит с такива законопроекти, които се внасят много количествено, без да се обмислят, транспонирайки всякакви директиви и регламенти и допускайки накърняване на интереса на суверена, а именно – на българския народ. Във въпросния Законопроект за изменение на ГПК има някои доста щекотливи моменти, които се вмъкват примерно в Преходните и заключителните разпоредби по отношение на една много чувствителна тема като децата на България. Ние много добре знаем, че България в момента е в ужасна демографска криза. Няма да Ви припомням случая с Ники и Павел от Асеновград, когато майка им Ядвига Барбара през далечната 2009 г. си ги взема, буквално с решение на полски съд, без това да се обсъжда тук, в България. Директно частен съдебен изпълнител, още тогава в 2009 г., ги взема тези деца. Неслучайно още на първо четене ние бяхме „против“ да подкрепим този законопроект. Защото това, което Министерският съвет направи с подкрепата на група народни представители, беше да се вкара така нареченото детско правосъдие, а именно – с промяната на чл. 22, ал. 5 от Законопроекта съдът се задължава да изслушва при всяко положение детето в административно или съдебно производство, в което се засягат правата и интересите на детето, но се маха възрастовата граница от 10 години, като се позовава на Регламент 2019/1111. Само че в същия този регламент четем, че съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз, а именно в чл. 24 от Хартата на Регламент 2003/201, не се изисква съдът на държавата членка по произход да получи мнението на детето във всеки един случай на изслушвания. Отделно във въпросния законопроект се дерогира и чл. 3 от Конституцията на Република България, в която се казва, че официалният език на Републиката е българският. С премахването на чл. 610 от ГПК и чл. 618, в които пише, че „документът, подлежащ на връчвания в Република България, трябва да е съставен или придружен от превод на български или на език, който адресатът разбира“, а отделно са исканията на друга държава членка за събиране на доказателства и съобщения според Регламент № 1206 от 2001 г. на Съвета – те трябва да са съставени на български език или да са предложения от превод на български език. Сега тези текстове отпадат. Защо? Слава богу, че все още има съдии, а и те са преобладаваща част от българската магистратура, които не допускат да се нарушат правата на гражданите и по свой почин все пак налагат превода на голяма част от този документооборот. Но нека се съсредоточим върху Глава 57 от Гражданскопроцесуалния кодекс, която е наименувана по следния начин: „Признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения и актове“, а не на признаване и изпълнение на формуляри, уведомления, бланки и други там документи, за които се сетите. Не става ясно как се прилагат тези регламенти директно, защото, ако сравним чл. 622, в който се говори за съдебно решение, автентичен акт или споразумения, и ако го сравним с ал. 8, се дава единствено възможност това съдебно решение в друг акт или споразумение евентуално да бъде преведено, ако това е поискано. Трябва да се знае, колеги, че тук е изключително важно да се получава акт, издаден от съд в Европейския съюз, наречен, най-общо казано, „съдебно решение“. Определен е и друг заместващ акт и той задължително трябва да е преведен, а не да оставим възможност за това евентуално, ако получаващото лице го поиска, защото по този начин се отваря една врата за спекулации. Нека да правим разлика между формуляр, уведомление, бланка и каквото още там друго щете да го наречете, от една страна, което е по Регламента, и неговия пълнеж, най-общо казано, или приложеното към него, което си е де факто един акт на правосъдието, който ни се връчва и който има сила, която трябва да се изпълни. Не ни се връчва просто някакъв формуляр, дори той да е преведен. Връчва ни се акт на съд на друга държава, който е приложим, и ние трябва да сме запознати със съдържанието му. Ако не сме съгласни, да се възползваме от съответната съдебна процедура и да бъде обжалван. Примерно като адвокат в практиката си аз имам такива случаи, когато ми се наложи да изпълня съдебна поръчка от Районен съд в Русе и да изпратя документи до Дания, и се поиска от мен да направя превод на официалните езици там – на официалния език, на датски, а аз съм страна, която изпраща документа. Направих го, изпълних го. Но сега нека да сме точни. Защо трябва да отменяме текстовете и тук да я няма съответната разпоредба за задължителен превод на български език? В случая, който Ви цитирах, бях страна на изпращач, а не на бенефициент. Тогава защо да нямаме едно равно, реципрочно отношение, когато сме приемаща страна в съдебен акт – в случая на съдебна поръчка, или пакт на съдебно решение, което ние трябва да го получим преведено?! Съдебният акт трябва да бъде преведен и това трябва да бъде съставомерно в духа на ал. 8, и по-специално на чл. 622в. Трябва задължително да се превежда при всички случаи. Нека да не забравяме и хипотезата на чл. 185 от ГПК, където ясно е казано, че се изисква в общото производство всички документи да се представят на български език. Това досега е работило и няма никакъв проблем, но тези текстове и тези раздели са насочени единствено и само към приложението на тези два регламента. Те не са към друго производство по ГПК. Някои тук от лявата страна ще кажат: лоша или не, има процедура, защото така нареченият Дял пети от договора за функционирането на Европейския съюз – пространство, свобода, сигурност и сътрудничество, е основан на свободното движение на съдебните решения. Така. Ще кажат, че това нещо не зависи от нас, и ще цитират Регламент 1215 от 2012 г. на Брюксел, ще цитират Регламент 1111 от 2019 г., където изрично се предвижда, че превод не е задължително да се представи, че е имало даже конкретни текстове и така нататък, и така нататък. Знаем, че в много страни от Европейския съюз тези регламенти не се спазват така, както тук някои от Вас искат да ги транспонираме директно и да ги приложим като в една колониална територия. По отношение на § 16 – искам да обърна внимание на чл. 621, ал. 2, в която се посочва, че компетентните органи по регистрация актуализират регистрите за гражданско състояние въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава – членка на Европейския съюз съгласно регламентите 2201 и 1111, позовавайки се на § 54 от преамбюла на Регламента. Там е посочено, че това се отнася само за случаите на постановяване на развод, законна раздяла или обявяване на недействителност на брака. Тук обаче не се вижда никаква конкретика. За съжаление, ексминистър Славов излезе от залата, а аз имах към него един въпрос – дали това касае сключването на брак между еднополови лица в друга държава членка и дали това ще се валидира съответно на територията на Република България? В този ред на мисли – тъй като в така предложения законопроект има изключително много подводни камъни и за да избегнем налагането на една колониална власт, за да избегнем попадането на българския гражданин в зависимост от чужди фактори, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме предложили съответните предложения, които ще бъдат защитени от колегата Махаева.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, дами и господа народни представители, аз с оглед парламентарна икономия ще представя с едно изказване всички наши предложения. Сега, по трите ни предложения до § 14 – имат за цел всички документи, които касаят тези особени производства – съобщенията, призовките, доказателствата, решенията и така нататък, да бъдат задължително превеждани на български език. Знаете, че много български гражданин не владеят чужди езици, а освен това нямат и възможности за допълнителни разходи за преводач, така че аз Ви моля да ги подкрепите, когато започнем гласуванията. Така или иначе те не противоречат и на регламентите, но е добре да останат за удобство на българските граждани. По § 15. Сега, тук с изменението на чл. 621, ал. 2 Вие посочвате, че: компетентните органи по регистрацията актуализират регистрите за гражданско състояние въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава – членка на Европейския съюз, съгласно Регламент 2201 от 2003 г. и регламенти 2019 и 1111, позовавайки се на § 54 от преамбюла. Само че там, в този регламент, е посочено, че това се отнася само за случаите при постановяване на развод, законна раздяла или при обявяване на недействителност на брака. Във Вашите предложения не я виждам тази конкретика, а считам, че е изключително важна. Сега в крайна сметка, като искате да привеждате нашето законодателство в съответствие с европейското, трябва да го направим наистина, както е! И на първо четене го бях отбелязала, и сега го правя, и питам: това изменение ще означава ли, че сключването на брак между еднополови в друга държава членка ще може да се валидира в България само по силата на този закон? Ако смятате, че не – моля Ви се да подкрепите нашето предложение. Сега по гласуването ще разберем – а в крайна сметка и българските граждани ще се ориентират – дали сте за тези прословути еднополови бракове или не, защото така, както общо го предлагате, се отваря много широко тази врата. В § 18 нашето предложение е ал. 4 да отпадне – където се предлага съдебният изпълнител да може да установи условията и реда за упражняване на правото на лични отношения с детето, ако необходимите условия и ред за това не са предвидени или са недостатъчни. Сега, колеги, Вие сте юристи. От къде на къде съдебен изпълнител ще взема каквото и да е отношение по предвидени или по непредвидени от съда условия?! И кога и как в практиката се е случвало съдебен изпълнител да ревизира съдебни актове?! Моля Ви се, колеги, нека да отпадне тази ал. 4! Знаете какви злоупотреби може да произведе една такава разпоредба! И в § 21 – съгласно съдебната практика и Съда на Европейския съюз и чл. 24 от хартите, и Регламент ЕО 2201 от 2003 г. не се изисква съдът на държавата членка по произход да получи мнението на детето, подчертавам, във всеки един случай чрез изслушване. Така че, моля Ви се, пак казвам – като привеждате нашето законодателство в съответствие с европейското, съобразявайте го и този факт! И по отношение на чл. 22а, ал. 5 от Закона за закрила на детето е последното ни предложение. Там сме предложили да се запази възрастовата граница на децата за изслушване – възрастовата граница от 10 години. На първо четене, когато го разглеждахме, изказах подробно моите аргументи в тази насока и в подкрепа на това, че малките деца често могат да бъдат подучвани, особено с тези неправителствени организации, които в практиката вече ги наричат „брокери на деца“ и които вече имат съвсем неограничен достъп до децата в риск или децата в риск – ама по тяхна преценка. Така че, моля Ви, нека поне с нашето законодателство да защитим интересите на малките българчета и затова Ви призовавам да подкрепите предложенията на ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря Ви.

Може ли да гласуваме двете точки отделно?

Да.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-302-01-81, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2023 г., приет на първо гласуване на 28 март 2024 г. Проект – второ гласуване „Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. По § 1 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 80, ал. 1, т. 1 след думите „доживотен затвор“ се добавя „престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX от особената част на този кодекс, извършени против малолетни или непълнолетни лица“. По § 2 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 149, ал. 2, в текста преди т. 1 думите „осем години“ се заменят с „десет години“.“ По § 3 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. По § 4 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. По § 5 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. По § 6 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. По § 7 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. По § 8 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. По § 9 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. По § 10 има предложение от народните представители Радомир Чолаков, Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: § 10. В чл. 172а ал. 7 се изменя така: „(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.“ По § 11 има предложение от народните представители Радомир Чолаков, Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 172б се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „от пет“ се заменят с „от две“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, като в т. 1 думите „ветеринарномедицински продукти“ се заменят с „ветеринарни лекарствени продукти“. „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, моето изказване ще засегне § 1 от предложението на Министерството на правосъдието, който касае института на давността. Институтът на давността, трябва да кажем, че неслучайно е в общата част на Наказателния кодекс – там, където мъдрият законодател преди години, не както е сега, неслучайно е обособил законите в две части – в обща и в специална част. В общата част са основни понятия, които във времето са доказали необходимостта да съществуват точно по начина, по който са регламентирани. В чл. 80, който касае института на давността, или, иначе казано, преведено на общодостъпен език – възможността в какъв период да бъде образувано едно наказателно производство срещу извършител на престъпление след неговото извършване. В пет точки законодателят е предвидил това да бъде в различен срок. Този срок неслучайно е обвързан с наказанията по съответните специални престъпления, които са в специалната част на Наказателния кодекс. Сега това, което се предлага от Министерството на правосъдието, променя изцяло концепцията на института на давността и ще създаде изключително голям правен хаос. В т. 1 досега законодателят е предвидил с 20-годишна давност да се погасява възможността едно лице, което е пострадало от тежко престъпление, да може да подаде съответния сигнал, тоест да поиска да бъде образувано наказателно преследване срещу извършителя на престъплението. В тази точка това са престъпления, които се наказват с най-тежките, предвидени по нашия Наказателен кодекс, наказания за съответните състави, или това са убийства на повече от едно лице, изключително тежки престъпления. Сега това, което предлага Министерството на правосъдието, е просто да добавим една запетая и да сложим там престъпленията, извършени срещу малолетни и непълнолетни лица, без да си даваме сметка, че тези престъпления са в отделен раздел и всичките състави, тоест всяко едно отделно престъпление се наказва с различен по вид и размер наказание. Това е изключително вредна правна техника, защото утре ние ще добавим още една запетая и ще изброим други престъпления, които на нас ни харесват! Мотивите на вносителя в тази посока бяха с директивата, заради която ние търпим санкции и е следвало да транспонираме правилно още през 2019 г. Само че, уважаеми народни представители, тази директива в чл. 15, ал. 2 не ни обвързва с никакъв срок. Казва, че следва държавите членки да предвидят достатъчен срок от навършването на пълнолетие от страна на пострадалото лице, в който то да може да поиска да провокира едно наказателно преследване. Към настоящия момент и с оглед на завишаването на наказанията в следващите параграфи, които ще разгледаме, от това предложение половите престъпления срещу малолетни и непълнолетни лица се наказват с горна граница между 8 и 10 години, което означава, че към настоящия момент абсолютната давност за преследване на тези престъпления е 15 години. Абсолютно достатъчен срок, в който едно лице, което като непълнолетно или малолетно е пострадало от такова престъпление, би могло да упражни правото си да поиска наказателно преследване срещу престъпника. Да не говорим за този бомбастичен срок, който се цели – за да постигнем още по-голям ефект, бихме могли да сложим и 100 години, но, уважаеми народни представители, това няма да произведе практически абсолютно нищо. Защото, представете си хипотетично – ако едно лице е пострадало от полово престъпление на 15-годишна възраст и след 20 години сезира прокуратурата, че е обект на такова престъпление, как ще бъде доказано това престъпление! За мен няма съмнение, че авторите на тези предложения през живота си не са работили по подобни производства и затова предлагат абсурдни текстове, като по този начин променят концептуално общата теория на наказателното право – нещо, което е абсолютно вредно, недопустимо и ще създаде правен хаос. Случайно, готвейки се по настоящата точка, открих една възможност, която аз като народен представител второ Народно събрание не съм била свидетел да се използва и упражнява. Сега ще Ви я прочета, защото това Народно събрание е към своя край, но се обръщам към народните представители, които ще получат доверието на избирателите и в следващия парламент ще са тук, и най-вече към колегите, които ще заемат местата в Правната комисия – колеги, моля Ви се, обърнете внимание на чл. 26 от Правилника, който казва, че най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на Закона и дейността на прокуратурата, разследващите органи, включително законодателни промени и така нататък, и така нататък. Тази правна възможност може да бъде упражнена и с председателя на Върховния касационен съд и не бихме допуснали тогава до залата да стигат текстове, на които се смее цялата правна общност, колеги. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да продължа дебата по § 1, тъй като този дебат е много необходимо да бъде разбран от всички колеги народни представители, които не са юристи. Давностните срокове са действащи правни норми, които законодателят е приел не само в нашата страна, а и във всички държави, които са на базата на така нареченото континентално право – приели са, че за определени престъпления, след като измине определен срок, не може да се търси наказателна отговорност. Така е в почти всички държави в Европейския съюз. Понеже се разви един дебат в Правната комисия относно това дали трябва ние с лека ръка да приемем онова, което е залегнало с половин уста във въпросната директива по отношение на престъпленията срещу деца, аз направих необходимата справка и трябва да Ви кажа, че не можах да намеря държава, в която за този тип престъпления да се предвижда давностен срок в размер на 35 години. И тук отново ще задам въпроса, както го зададох и в Правната комисия, на тези, които внасят такъв тип предложения, именно от Министерството на правосъдието, така нареченото наше министерство: не се прави пълен анализ по отношение – когато дойде една директива, която би могла да се приеме, може да се приеме изцяло, може да се приеме частично, може изцяло да се отхвърли – не се прави пълен правен анализ на това какво всъщност и какви са последиците и доколко тя не противоречи както на континенталното право, така и на нашето право изобщо. Защото принципът в нашето право е, че една присъда е добра тогава, когато е навременна. Има десетки решения на Върховния касационен съд по отношение на това, че една присъда, когато е постановена след много продължителен период от време, даже той приема, че 3, 4, 5 години вече е срок, в който така наречената превенция – било чрез лишаване от свобода или други мерки, предвидени в Наказателния кодекс, за налагане на наказания – вече няма да е ефективна, защото е изпуснат моментът. Ако ние направим това нещо, първо, противоречим на тази многогодишна практика на Върховния съд по отношение на давностния срок и на основния принцип, че добрата присъда е тази, която идва навреме. Аз не съм против това – а предполагам, че и всички мои колеги – да има някакъв специален ред по отношение на малолетните и непълнолетните лица, когато става дума за такъв вид престъпления, защото това действително влияе на тяхната психика, действително би могло да доведе до тежки последици, въпреки че трябва да се направи анализ и има съществена разлика в наказателното производство относно лица, които са до 14 години, и лица, които са от 14 до 18 години. Знаете, след 14 години са допустими и бракове при определени условия и така нататък, и така нататък, да не влизам в тази полемика. Но това нещо трябва да стане по друг начин. Ако Правната комисия, която ще бъде създадена в така нареченото юбилейно 50-о издание на Народното събрание, се събере по този повод и аз съм член на тази Комисия, бих предложил нещо различно – не да увелича давностния срок, не да вляза в колизия с цялата практика на Върховния съд десетилетия наред, а бих предложил нещо друго. В нашия Наказателен кодекс и нашия Наказателно-процесуален кодекс има едни срокове по отношение на воденето на определени наказателни производства. Например делата със задържани лица, казва Законът, трябва да се водят бързо. Аз бих прибавил – тези дела, където малолетни лица са пострадали от престъпления, да влязат в тази категория, че там досъдебните производства трябва да се водят в срокове от 2 до 4 месеца най-много, че предаването на съд трябва да става веднага, защото именно тогава ще има необходимата реакция и ще има справедливост, и обществото ще разбере, че действително ние сме завишили отговорността – лицата, които извършват престъпления срещу малолетни, трябва да носят строга наказателна отговорност. Ще подкрепя и увеличаването на наказанията, които се предвиждат в другите текстове, защото особена трябва да бъде грижата за непълнолетните. Но така да направим 35-годишна давност – просто е престъпление срещу нашето право, и аз моля всички колеги да не приемем тази част от предложението на Министерския съвет, защото според мен то е и противозаконно. И пак казвам, никъде в европейското право – порових се няколко дена, не видях държава, която за тези престъпления да има такъв давностен срок. Затова ще гласувам „против“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Солидаризирам се с изказванията на колегите, които току-що направиха изказвания, и също призовавам да подходим с разум. Законопроектът е добър. На практика не виждам нито един друг спорен момент освен този, който обаче, за съжаление, касае много фундаментален постулат на правото. Ние наистина за първи път ще отворим възможността да се добавят най-различни видове престъпления, най-различни престъпления, за които да отваряме вратата за по-дълги срокове, в които е възможно да бъде обжалвано. И наистина ние ще бъдем европейският прецедент в тази посока. Разбирам желанието на може би част от народните представители да бъдем пионери във всичко, но наказателната материя може би е най-, най-консервативната материя в една правна система. Предлагам – нищо фатално няма да стане на този законопроект, ако не я приемем сега тази норма, ако я оставим за следващата легислатура, която да си вземе повече време и да разгледа концептуално въпроса. Защото тази промяна, която правим в момента, тя може да не е конституционна промяна, колеги, но тя е промяна от калибъра на промяна на – да я нарека, юридическата конституция на Република България, тази, която са писали дедите ни именно в наказателната юриспруденция. Няма как наистина да подкрепим подобен постулат. Много Ви моля и Вие, които, да кажем, подкрепяте традиционно внесеното от Министерството на правосъдието, този път да размислите съвсем професионално, но и отговорно към правната система на нашата страна. Иначе ще се наложи следващата легислатура да се връща към това нещо, но тогава ще бъде по някой казус, по който – както се случи с казуса Дебора и с Вашето упорство и се събрахме през август – някой следващ август ще се наложи Народното събрание да се събира по спешност, за да поправя тази, за мен непремислена докрай, предложена правна норма. Благодаря Ви. Ще гласуваме „въздържали се“ или „против“. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Караджов! Репликата, която правя, е изцяло, за да подкрепя принципа на внесения от Министерския съвет законопроект и не защото този законопроект е разработен по времето, когато и аз заемах съответната позиция, а преди всичко, защото този законопроект е изработен от една доста сериозна, доста представителна, авторитетна работна група, където дебатите, които ние в момента се опитваме да водим за десет, петнадесет, двадесет минути, са се водили месеци наред. Аз се доверявам на експертизата на колегите пеналисти – самият аз не съм пеналист, на колегите пеналисти в работната група и представителите на юридическите факултети, на върховните съдилища и на прокуратурата, които са направили това законодателно предложение. И без да навлизам в детайли, просто искам да обърна внимание на това, че има разум, уважаеми колеги. Когато престъпление е извършено срещу непълнолетно или малолетно лице – лице, което вероятно към момента на извършване на престъплението не е споделило, не е направило достояние тази информация по ред причини, свързани с изпадане в зависимост, в някакво състояние, което не позволява то да се обърне към органите на реда и разследващите органи – нормално е зад тези специфични видове престъпления да има по-продължителна давност. И мисля, че това е тенденцията, това е практиката, която се налага в повечето вече държави. Нека не осакатяваме този законопроект, когато отхвърляме възможността за по-дълга давност за този специфичен вид престъпления. Това е повишена форма на защита за наистина най-уязвимите лица в нашето общество – непълнолетните, малолетните. Те се нуждаят от тази защита. И от своя страна разследващите органи се нуждаят от необходимото време, за да съберат доказателства, което, разбира се, е трудно, когато престъплението е извършено назад във времето, но нека да отчитаме целия комплексен характер на тези видове престъпления и да не лишаваме най-уязвимите групи от нашето общество от дължимата им законова защита. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Караджов, щеше ми се да чуя господин Славов да говори като юрист, какъвто е по образование, а не като политик, защото не сме в телевизионно студио и защото не се обръщаме към избирателите си, а просто ще забъркаме едни сложни юридически каши, от които ще трябва да излизаме скоро. Можете ли да припомните на господин Славов в своята реплика, че Директивата, която транспонираме от 2019 г. досега, никъде, ама никъде не ни указва какъв да бъде срокът, в който може да бъде погасено давностното престъпление за такъв вид престъпления? Можете ли да му кажете, че прокуратурата не е съгласна с това предложение, господин Славов, и дори имаше представител в Правната комисия, когато дебатирахме този текст, и представителят на прокуратурата категорично беше против аргументите, които изложихме от три парламентарни групи, и каза, че това така не се прави и че това са пълни глупости? Защо Ви е дострашало – попитайте господин Славов – от Министерството на правосъдието да вдигнете горните прагове на тези престъпления? Направете ги да се наказват с лишаване от свобода до 20 години и тогава спокойно попадаме в т. 1 на чл. 80. Но Вие хем искате там да изглеждате евро-атлантически, да не е съвсем сериозно, нали, защото принципно сте против да бъдат строго наказвани престъпниците срещу полови престъпления на непълнолетни и малолетни лица, хем искате да заблудите и останалата част от обществото, че, видите ли, полагате страхотна грижа за тези деца. Нищо не полагате! И бихте ли обяснили на господин Славов, господин Караджов, че такова престъпление като давността за наказателно преследване ако бъде погасена едва след 35 г. – защото абсолютната давност ще отиде на толкова, попитайте господин Славов как ще докаже това престъпление след 40 години?! С какви точно доказателства ще се докаже? Дали това не е поредният опит за някакво замазване на очите и за едно печелене на нови избиратели, защото вече дъвката с Конституцията и съдебната реформа не върви?

Славов, стани бе, Славов! (Шум и реплики.)

То това не е като да се криеш зад Пеевски! (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Очевидна е нуждата, господин Славов, да направите цялостно изказване, защото критиките са основателни и за съжаление, са в много посоки. Нямам представа защо примерно групата на ГЕРБ не вземат по-обстойно отношение и защо в Комисията защитиха тази норма, но в дупликата си искам да Ви попитам: казахте, че много държави, чужди държави казахте, възприемат този постулат, този нов, да го кажем, ред в Наказателния кодекс; бихте ли споделили кои държави, в едно свое изказване, защото аз не съм чул друга държава да е възприела подобна разработка? И при условие че никой не ни задължава, и при условие че нашата, цялостната ни наказателна система, в това число и правоохранителните и правораздавателните ни органи не са подготвени и няма да могат да сработят по такава нова разработка, защо е нужно ние да сме първите, преди да видим поне някакви – един, два, три позитивни примера от онези държави, от които твърдим, че непрекъснато взимаме пример? Нали винаги си даваме примери с това как е в Белгия, как е във Франция, как е в Германия, но такива примери оттам не идват. Изключително обезпокоително е ние да сме пионерите, казвам го за втори път. Да, в Комисията водихме много дълга дискусия и аз не видях, или поне лично аз не чух нещо убедително, защото там имаше представители на тази работна група. Напротив, прокуратурата ясно заявиха, че няма да могат ефективно да се справят с подобна норма, тоест няма да могат да се справят с истинско правораздаване, тоест това, което би трябвало да цели законът, е да възцари справедливост дори и след 50 години, ако е извършено такова полово престъпление срещу непълнолетни или малолетни. Следователно каква е целта на това нещо, наистина? В Комисията предложихме – вместо да се занимаваме с наистина кухи норми, кухи предложения, в които да си измисляме някакви 50-годишни давностни срокове, в които ще може да се възобнови наказателното преследване, дайте да завишим долните граници. Тогава наистина ще има превенция, защото извършителите ще знаят, че при малко връзки, при малко добро стечение на обстоятелствата откъм съдебен състав, може и да минат с условна присъда. Но това не се възприе! Тоест какво правим в момента? Наистина ли се грижим и наистина ли ни е грижа какво става с малолетните и непълнолетните, които са били жертва на подобни наистина гнусни, отвратителни престъпления, полови престъпления срещу тях, или просто искаме да създадем една възможност и тук да се възобнови това много модерно движение „Me too“? Тоест нали видяхте, че почти дори в англосаксонската система, където няма такива доктринални ограничения, това не доведе до нищо? Нито едно от делата, които бяха захванати в тази масова кампания „Me too“, не доведоха до осъдителна присъда. Но доведоха до остракирани, до канселирани хора – нарочно използвам тези думи, хора отхвърлени, оплюти, обругани, изхвърлени от своите професии, защото, представете си, вероятно са извършили някога в миналото нещо подобно, и накрая делата завършиха, но нищо от това, което им се случи на тези хора, не беше репарирано. Не ми се струва удачно да възприемаме лоши и вече отречени примери в България. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Колегите Рангелова, Балачев и Гроздан Караджов направиха доста смислени изказвания и аз няма да ги повтарям по същество. Но ще ми позволите да кажа няколко думи от по-общ характер. Имам усещането, колеги, че отново се намираме в ситуация на неправилно транспониране на директива. Директивата решава един проблем, а ние през тази директива или под претекста, че приемаме тази директива, се опитваме да решаваме друго, което е и несъществуващ проблем, с което объркваме законодателството си. Аз наистина си мисля, че трябва малко по-прецизно вече да подхождаме оттук нататък по тези въпроси. Второто, което ми прави впечатление – не знам дали на Вас Ви прави, колеги, изпълнителната власт през последните години, а и някои вносители, не са в състояние да кажат „извинявайте“. В смисъл направили са грешка – добре, случва се. Не са прочели правилно директивата, неправилно са я разбрали. Ние няма да кажем, че са функционално неграмотни. Ами направили са грешка хората. Да кажат „извинявайте“ и да се поправят. Но не! Някакво настояване на всяка цена да се приеме това, което те са предложили, защото те са го предложили, и това невслушване в аргументите на останалите колеги прави много лошо впечатление. Струва ми се също, че това Народно събрание така вече ги изживява тези болести. Така че, ако изпълнителната власт и вносителите на законопроекти, когато чуят основателни критики, могат да кажат „извинявайте“ и да се поправят, мисля, че това много ще облекчи и законодателния процес, и взаимодействието помежду им, а и уважението помежду им, ако щете. Другото, за което се замислям, е, че беше казано, че по този законопроект е работила работна група. Аз се замислих, че през последните три години Министерството на правосъдието сякаш е една от най-непрозрачно действащите структури в тази страна. Например знам поименно състава на работната група, която е работила по концепцията за нова наказателна политика през 2019 г., приета от последното правителство на ГЕРБ и Народното събрание – Концепция за наказателна политика 2020 – 2025, която е трябвало да бъде изпълнена. Но не знам имената на нито един от членовете в работните групи през последните три години, за които се говори, нали, че има едни работни групи в Министерството на правосъдието – с едни експерти, едни професори. Може и да е така, но аз лично не ги познавам, не им знам имената. Отварям тук една скоба, за да кажа: дано следващото Народно събрание се върне към концепцията за нова наказателна политика от 2019 г., която наистина е изключително ценен документ и ако тя беше приложена, сега щяхме да имаме един в много голяма степен ревизиран, много съвременен, много модерен Наказателен кодекс, а нямаше да го променяме на парче, както правим в момента, и знаете, че на всички ни е неудобно. Оттук идва последната ми препоръка към следващото Народно събрание, особено към следващото правителство, и това е извод, който си правя от работата и в този парламент – правителството винаги трябва да бъде така добро важни законодателни инициативи да ги съгласува предварително с Народното събрание, включително проекти за директиви. Ние, между другото, бяхме водили разговори с Министерството на външните работи, с някои други министерства, които също проявяват готовност, когато има важни директиви, българските представители в Брюксел, които ще преговарят, да дойдат първо в ресорната комисия и да попитат за мнението на Народното събрание какво ще бъде, за да получат указания и препоръки как да се държат там, а не да гласуват за неща, които очевидно не разбират, след което да се връщат тук и да казват – ами Вие сте длъжни да го приемете, защото то в Брюксел се е приело. Тоест необходима е една много по-висока степен на синергия между изпълнителната власт, нашите преговарящи в Брюксел и законодателния орган, за да може всички тези въпроси да се изясняват предварително и да не се поставяме в ситуация – някой договорил нещо в Брюксел, изпълнителната власт се чувства длъжна да наложи това, което тя е договорила в Брюксел чрез своите представители, и да каже на народното представителство take it or leave it – това не е добър тон, не е добро поведение, не е добра политика и аз искрено се надявам, че следващите легислатури и следващите състави на правителството ще са си направили нужните изводи, но това няма да се повтаря повече.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чолаков, благодаря Ви за изразеното становище и за това, че защитихте, заедно с господин Балачев, честта на юридическата мисъл, така да се каже, в ГЕРБ. Вие много правилно казахте, че неправилно се транспонира тази директива и че тя не е единствената, която се транспонира неправилно, но защо в дупликата не призовете и останалите народни представители от ГЕРБ, защото Вие сте от водещите юристи на тази група? Защо не ги призовете да гласувате „против“ § 1? Това ще даде ясен знак на администрацията да работи не само по-прозрачно, но и наистина да обхване в своите работни групи хора специалисти, които да им покажат всъщност посоката към тази доктрина, за която Вие споделихте. Наистина се нуждаем от общоприета и общоприемана от всеки един – най-малкото от членовете на Правната комисия, правна доктрина в областта на наказателното право, която да преподреди и системата на наказанията, но и да установи много ясен ред на давностите. И затова – не знаех за съществуването на тази доктрина, благодаря Ви – моля Ви, дайте да не правим тази поредна грешка! Защо се обръщам към Вас да призовете колегите си? Вие неколкократно тук сте споделяли, че не харесвате промените в Конституцията, за които гласувахте. Но, господин Чолаков, какво остана в общественото пространство? Нима някой запомни колко пъти в Комисията се отричахте от определени членове, за които след това обаче гласувахте? Параграфи, извинявайте. Нека това да не е поредният случай. Нека този път вече на изхода на тази легислатура да пишем две на Министерството на правосъдието, да им затворим бележника и нека те да се явят пред следващата легислатура с ново, написано домашно този път. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Чолаков, аз също Ви благодаря. Не за пръв път съм се убеждавала в здравия Ви разум и добрата Ви юридическа подготовка. За пореден път се случва това днес. Аз също обаче ще Ви призова да убедите колегите си да гласуват „против“, защото в противен случай, господин Чолаков – знаете, че макар на всички нас, особено на юристите в залата, да ни се ще да надделява професионалното пред политическото мнение и говорене – в края на краищата това, което ще излезе като отзвук в обществото, ако само опозиционните партии гласуваме „против“ този текст, ние, които ще бъдем против не защото ние не искаме да дадем възможност за дълга защита на жертвите от тези престъпления, а защото смятаме – да не преповтарям изказванията си и аргументите, че това не се прави по този начин и че вместо да решим проблема, ще го задълбочим. В края на краищата всички ние в тази зала знаем какъв ще бъде политическият отзвук на нашето гласуване, който ще бъде, разбира се, спекулиран от представителите на вносителите, тоест на правителството, което те имаха ПП-ДБ. Той ще бъде в посока: ВЪЗРАЖДАНЕ не иска да даде възможност на жертвите на тези престъпления да преследват извършителя. Затова, моля Ви, обърнете се към Вашите колеги да проявят здрав разум и да се вслушат в експертното становище, че този текст трябва да бъде отхвърлен, и ако ние искаме да увеличим давността – макар към настоящия момент по мое мнение тя да е достатъчна в размер на 15 години, то нека го направим по съответния начин, а не просто със запетая да добавяме изречения и глави от Наказателния кодекс. Благодаря.

Благодаря на господин Караджов и на госпожа Рангелова. Имаме си взаимно уважение. Радвам се, че даваме добър тон и добър пример. Знаете ли – и на двамата да кажа, сетих се, докато говорихте, има една много хубава приказка на Светослав Минков – забравил съм заглавието, но идеята е, че лъжата винаги върви преди истината. Тя е красива жена, облечена с прекрасни рокли, хвърля около себе си рози, говори хубави приказки, убеждава хората. Истината винаги върви по-късно. Дрипава е, неугледна и работи с документи, с факти и хората я осмиват, подиграват ѝ се, защото те искат да чуват лъжливите приказки, но най-накрая тя винаги идва. Мисля, че в момента сме в този процес – говориха се хубави приказки, хвърляха се, и ето сега един Наказателен кодекс ще променим сигурно за 120-и път, да видите какво хубаво ще стане. Е, няма да стане, разбира се. За съжаление, да – лъжата вървя бързо, разхвърля красиви рози, красиви думи и ние в момента, сторонниците на истината, особено на юридическата истина, сме в трудната ситуация да вървим отзад и да казваме: а бе, хора, недейте да правим грешки, а лъжата казва: не, не Вие сте мафия! За съжаление, така се случи, но струва ми се, че всичко това е за добро, защото е процес на израстване – и на парламента, и на парламентаризма, и на обществото. Изглежда, че няма как без грешки да минем по този път. Няма да призова колегите ми. Не, не. Вижте, то всеки в крайна сметка гласува по съвест, а освен това – извинявайте, господин Караджов – одеве приемахме НПК, сега приемаме НК и видях, че и при НПК имаше колеги, които гласуваха против или се въздържаха, а на мен ми се струва, че точно тези фундаментални основополагащи закони ние трябва да ги приемем с пълен консенсус. Какво значи, че аз имам различно мнение по НПК?! Ама НПК и НК е математика, така че повтарям още един извод, до който съм стигал преди време. Добре е много по-дълго да се обсъждат законите, да има работна група преди първо гласуване на законите, за да може да се синхронизират позициите и да се съгласуват. А не някой внесъл законопроект – било Министерският съвет, било група кресливи народни представители, и казват: или го приемате, или ние ще Ви обиждаме. Пак казвам, да сме живи и здрави и в следващия парламент. Следващият парламент, аз съм сигурен – ето госпожа Екатерина Захариева всъщност, държа да я спомена поименно, е човекът, който организира работата по концепцията за нова наказателна политика. Преди следващият парламент да пристъпва към изменение на НК, ще прочете тази концепция за наказателна политика, ще извика онази работна група, защото там наистина са най-утвърдените имена, и всички тези недобри решения, до които стигнахме в последните три години, ще бъдат радикално поправени веднъж завинаги.

Благодаря, госпожо Председател. Представям на Вашето внимание „Доклад относно Законопроект за насърчаване на научните изследвания и иновациите, № 49-402-01-3, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2024 г., приет на първо гласуване на 7 март 2024 г. „Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1. По чл. 2 има предложение на Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) Научноизследователската дейност обхваща фундаменталните и приложните научни изследвания. (2) Фундаменталните научни изследвания представляват експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за причините за явленията или наблюдаемите факти без очаквано пряко търговско приложение или използване. (3) Приложните научни изследвания представляват индустриални научни изследвания, експериментално развитие или комбинация от двете. (4) Иновационната дейност включва поредица от действия, предприети с цел създаване на иновация в полза на икономиката и обществото, които могат да бъдат изследвания, експериментални разработки, подобряване или създаване на нови технологични и организационни процеси, продукти и услуги, както и финансови и търговски дейности на предприятия или организации, които се очаква да доведат до иновация. (5) Иновация е нов или подобрен продукт, процес или услуга или комбинация от тях, който се различава значително от своето предходно състояние и който е предоставен за използване от потенциални потребители или е въведен в употреба.“ По чл. 3 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. „В чл. 3 точка 2 се изменя така: „2. създаване на условия за ефективно взаимодействие в областта на научните изследвания и иновациите между държавата, висшите училища и научните организации, органите на местно самоуправление и местната администрация, бизнеса и гражданското общество“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Нели Димитрова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 3. Този закон има за цел: 1. създаване на условия за насърчаване и развитие на научноизследователската и иновационната дейност за получаване на нови знания, постигане на научни резултати и за създаване на иновации в полза на обществото; 2. създаване на условия за ефективно взаимодействие в областта на научните изследвания и иновациите между държавата, висшите училища и научните организации, бизнеса и гражданското общество; 3. повишаване на ефективността и конкурентоспособността на икономиката на страната; 4. осигуряване на благоприятна среда за достъп до научноизследователска инфраструктура и нейното оптимално използване; 5. насърчаване на използването в процеса на обучение в училищата, висшите училища и в научните организации на актуални хипотези, методи, научна информация, резултати и изводи от научните изследвания; 6. подобряване на условията за трансфер на знания и технологии; 7. активно участие на лицата, заети с научноизследователска и иновационна дейност в страната, в международна програмна и проектна дейност и в международни мрежи и партньорства за научни изследвания и иновации; 8. увеличаване на броя и повишаване компетентността на лицата, заети с научноизследователска и иновационна дейност, и осигуряване на равен достъп за повишаване на тяхната квалификация; 9. осигуряване на условия за устойчиво финансиране на научноизследователската и иновационната дейност; 10. повишаване на интереса в обществото към науката, иновациите и разпространението на научни знания, както и стимулиране на предприемаческа култура; 11. насърчаване на отворената наука и подобряване на достъпа до научни публикации при спазване на авторските права и други права на интелектуалната собственост.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4. По чл. 5 има предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Нели Димитрова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. (1) Научноизследователската дейност, финансирана с публични средства, се основава на принципа на отворена наука, без това да противоречи на принципите на закрила на интелектуалната собственост. (2) Отворената наука е трансфер на знания чрез осигуряване на достъп до научноизследователски данни и широко разпространение на резултатите от научните изследвания, за получаването на които е предоставено публично финансиране.“ По чл. 6 има предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. (1) Държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите е насочена към осигуряване на благоприятни условия за създаване, развитие и подпомагане на научните изследвания и на иновациите и се основава на принципите на публичност и ефективност. (2) Държавната политика за насърчаване на научноизследователската и иновационната дейност обхваща: 1. финансовото насърчаване на научните изследвания и иновациите с публични средства; 2. създаването на условия за използване на научноизследователския и на иновационния потенциал и за тяхното развитие в съответствие с приоритетните насоки за развитие на страната; 3. създаването на условия за защита на интелектуалната собственост, получена въз основа на научни резултати и знания и на иновации; 4. създаване на условия за реализация на научните знания, научните резултати и на иновациите, както и подпомагане на разпространението им във всички области на обществения живот; 5. стимулиране на международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите, на участието в европейски и трансевропейски научни програми и мрежи, както и участието в европейско изследователско пространство; 6. създаването на условия за свободен достъп до резултатите от научните изследвания, изцяло или частично финансирани с публични средства, както и на ефективна система за предоставяне, съхранение, споделяне и използване на научна информация в електронен вид. (3) В рамките на утвърдените средства за развитие на научни изследвания и иновации по Закона за държавния бюджет за съответната година и за периода на съответната актуализирана средносрочна бюджетна прогноза министърът на образованието и науката и министърът на иновациите и растежа разпределят и съгласуват утвърдените средства по дейности и направления.“ „Глава втора – Формиране на държавната политика в областта на научните изследвания и иновациите“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По чл. 7 има предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7. „Чл. 7. Държавата формира и провежда политиката за насърчаване на научните изследвания и на иновациите, като: 1. определя националните и регионални стратегически цели и приоритети и осигурява тяхното постигане; 2. създава условия за съгласуваност на политиките в областта на образованието, науката и иновациите и другите секторни политики и наблюдава, оценява и контролира изпълнението им; 3. стимулира научноизследователската и иновационната дейност, предприемачеството, свързано със създаването на иновации, прилагането на нововъзникващи технологии и развитието на иновационния капацитет; 4. осигурява достъп до електронни бази данни с научна информация; 5. създава условия за увеличаване на размера на финансовите средства за изпълнение на целите и приоритетите по т. 1, включително чрез привличане на инвестиции от частноправни субекти; 6. осигурява устойчиво финансиране на научните организации и висшите училища за провеждане на научни изследвания, за привличане и развитие на квалифицирани човешки ресурси и за обезпечаване на материалната база; 7. осигурява финансирането и контролира изпълнението на национални програми и проекти в областта на научните изследвания и иновациите; 8. насърчава заявителската активност и подпомага дейностите, свързани със закрила на интелектуалната собственост върху обекти, които са резултат от научноизследователска и иновационна дейност; 9. подпомага технологичния трансфер; 10. подкрепя участието в международни програми и инициативи в областта на научните изследвания и иновациите, включително на принципа на споделено финансиране; 11. подкрепя популяризирането на науката и иновациите; 12. създава и поддържа благоприятни икономически, административни и финансови условия за осъществяване на научноизследователска и иновационна дейност при условия и по ред, определени в нормативен акт; 13. подпомага иновационната дейност чрез облекчаване или отпадане на регулаторни режими, както и чрез други финансови или нефинансови механизми и мерки, насочени към подобряване на бизнес средата; 14. подпомага изграждането и функционирането на научноизследователска инфраструктура, научно-технологични паркове и съоръжения и достъпа до международни и европейски научноизследователски инфраструктури и бази данни; 15. създава условия за привличане на студенти и млади учени в научни разработки и разпространение на знания; 16. създава условия за подготовката, кариерното развитие и квалификацията на кадри в областта на научните изследвания и иновациите; 17. подпомага участието в международния обмен на знания чрез изпълнение на съвместни проекти и програми и други форми на сътрудничество; 18. създава условия за свободен достъп до резултатите от научните изследвания, финансирани изцяло или частично с публични средства, както и координира изграждането и поддържането на надеждна и ефективна система за предоставяне, съхранение, споделяне, публикуване и използване на цифрови научни данни и информация.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11. По чл. 12 има предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: „Чл. 12. Министърът на образованието и науката провежда и координира държавната политика за насърчаване на научните изследвания, като: 1. разработва и предлага за приемане Националната стратегия за развитие на научните изследвания и отговаря за наблюдението и отчитането на нейното изпълнение; 2. разработва и предлага за приемане Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура; 3. разработва и предлага за приемане национални програми в областта на науката; 4. учредява награди за принос и постижения в областта на научните изследвания, които се присъждат при условия и по ред, определени с акта за учредяването им; 5. внася за одобрение от Министерския съвет отчет за изпълнението на Националната стратегия за развитие на научните изследвания след приключване на всеки етап от нея, както и план за изпълнението на следващия етап; 6. разработва и предлага на Министерския съвет за приемане Национална програма за отворена наука и осъществява контрол върху изпълнението на мерките за насърчаване на отворена наука; 7. изпълнява и други функции, които са му възложени със закон, свързани с провеждането на политиката в областта на науката и научните изследвания.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15. „Чл. 16. (1) При провеждане на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите министърът на образованието и науката и министърът на иновациите и растежа се подпомагат от Съвета по иновации.“ Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, като навсякъде след думите „по иновации“ се добавя „и научни изследвания“. По чл. 17 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, като в текста преди т. 1 накрая се добавя „и научни изследвания“. По чл. 18 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, като навсякъде след думите „Съвета по иновации“ се добавя „и научни изследвания“. По чл. 19 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, като в ал. 1 след думите „Съвета по иновации“ се добавя „и научни изследвания“. По чл. 20 има предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, като в ал. 1 след думите „Съвета по иновации“ се добавя „и научни изследвания“. По чл. 21 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, като след думите „Съвета по иновации“ се добавя „и научни изследвания“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) С цел провеждането и координирането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите, ведомствата, в чиито области на политики попадат мерки и дейности, свързани с провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите, определят най-малко един служител, който изпълнява функциите на координатор по наука и иновации. (2) Координаторите по ал. 1 подпомагат: 1. интегрирането на политиката за насърчаване на научни изследвания и иновации в секторните политики и стратегическите документи; 2. процеса по събиране и проверка на данните относно индикаторите за изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и на Иновационната стратегия за интелигентна специализация; 3. отчитането на изпълнението на стратегическите документи и програми за насърчаване на научните изследвания и иновациите в областта на компетентност на съответното ведомство. (3) В изпълнение на своите функции координаторите по ал. 1 си сътрудничат с министъра на образованието и науката и с министъра на иновациите и растежа. (4) Функционалните задължения на служителите, изпълняващи функциите на координатори, се определят в длъжностните им характеристики или чрез заповед на органа по назначаването им.“ „Глава трета – Финансово насърчаване на научните изследвания“. „Раздел I – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24. „Раздел II – Фонд „Научни изследвания“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27. По чл. 28 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, като в ал. 7, т. 4 думите „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.

Добре. Неподкрепеното предложение по чл. 28: „В чл. 28: 1. Да се създадат нови ал. 2 и 3: (2) Позициите на министър на образованието и науката, заместник-министър на образованието и науката с ресор научни изследвания, председател на изпълнителния съвет на фонда, управител на фонда и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Образование“ не могат да се заемат едновременно, както и всеки две от тях, от хабилитирани лица от едно и също професионално направление. (3) Изпълнителният съвет осъществява научноизследователската част от управлението на дейността на фонда като ръководи и провежда дейностите по планиране, организиране и оценяване на научните конкурси на фонда. 2. Ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 4, 5 и 6. 3. Ал. 5 става ал. 7 и се променя така: (7) Управителят на фонда отговаря за административното и финансовото управление на фонда и за законосъобразността на решенията му. 4. Да се създаде нова ал. 8: (8) Министърът на образованието и науката провежда конкурс за управител на фонда по ред, определен в правилника по чл. 27, след който сключва договор за управление с него. 5. Ал. 6 става съответно ал. 9. 6. Ал. 7 става ал. 10 и в нея думите „за противодействие на корупцията и“ се заличават. 7. Да се създаде нова ал. 11: (11) Освен в случаите по ал. 10, договорът за управление с управителя на фонда може да бъде прекратен от министъра на образованието и науката и по негова преценка. 8. Ал. 8 става ал. 12 и в нея „ал. 7“ се заменя с „ал. 10 и 11“. 9. Ал. 9 и 10 стават съответно ал. 13 и 14.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да кажа, че по Закона беше работено много сериозно и в огромната част от текстовете достигнахме до консенсус в Комисията, до единомислие – дотолкова, доколкото правилата за провеждането на научни изследвания трябва да отговарят на всички съвременни изисквания и разбира се, да не противоречат най-вече на авторски права и ограничения, свързани с научните публикации. При второто четене в Комисията голяма част от тези текстове бяха изчистени в степен, която позволява и достигането на този консенсус, за който става дума, така че ние ще подкрепим текстовете в Законопроекта. Единствено имахме доста двусмислия по отношение на тази част от Законопроекта, в която се коментира как да бъде назначаван управителят на Фонд „Научни изследвания“ – дали той да бъде назначаван от министър, или да бъде избиран от Фонда. Трябва да кажа, че има положителни и отрицателни мисли и в двете посоки. И в двата случая има резон. И в двата случая може да има малко противоречие с най-добрата и независима работа на Фонд „Научни изследвания“. Но като цяло законовите текстове бяха изчистени, така че се надявам този закон в бъдеще да работи максимално добре и да дава възможност за развитие на научните изследвания, и най вече – възможност за увеличаване на броя хора, работещи в тази сфера, толкова важна за развитието и на иновациите, и разбира се, и на икономиката, за създаване на професионални кадри, които да бъдат използвани от българските инвеститори и чуждите, разбира се. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители! Господин Чорбанов, можете ли да поясните в дупликата си Вие кое от двете становища предпочитате – този фонд да има дуално управление, или да се назначава само от самия фонд? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Папов, за репликата. Трябва да кажа, че аз, а и много колеги, разбира се, занимаващи се с наука, имат лош опит и с двата варианта. И всъщност няма как да се избяга под каквато и да е форма от личността на управителя. Личността на управителя е изборът. Персоналният избор е този, който в най-голяма степен зависи… Отново ще кажа, че и в двата случая има възможности за недобросъвестни действия, което важи за абсолютно всички административни ръководители на такива изборни длъжности от висшата администрация. Аз лично персонално съм за това управителят да бъде избиран от Изпълнителния съвет на Фонда. Друг е въпросът, че дори и в нашата група има и противното мнение, така че ще се гласува по съвест. Благодаря.

Благодаря. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 31: „Чл. 31. (1) Фондът изпълнява тригодишна оперативна програма. (2) Програмата съдържа цели, показатели за изпълнение и план за предстоящите за периода дейности и съответното им финансиране на основата на ясни и измерими цели и политики в хода на бюджетната процедура и в средносрочен период, което ще допринесе за оптималното управление на финансовите средства, в рамките на общите бюджетни параметри за съответната година и за периода на съответната средносрочна бюджетна прогноза. (3) Министърът на образованието и науката определя общите насоки за приоритетите в програмата въз основа на препоръките и становищата на Съвета за иновации и научни изследвания. (4) Програмата се утвърждава от министъра на образованието и науката по предложение на изпълнителния съвет на фонда след съгласуване с министъра на иновациите и растежа. (5) Съгласуването по ал. 4 се извършва в 7-дневен срок от получаването на програмата. Тя се счита за съгласувана, когато в посочения срок не е изпратено становище.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32. По чл. 33 има предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в Глава шеста. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, като в ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 651/2014“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36. По чл. 37 има предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37: „Чл. 37. Конкурсните научноизследователски проекти задължително съдържат най-малко: 1. анализ на състоянието на изследванията по проблема; 2. цели на проекта и работни хипотези; 3. средства и методи за постигане на целите; 4. работен план на изследванията и на дейностите, изпълнявани от участниците в проекта и членовете на научния колектив; 5. очаквани резултати; 6. обоснован финансов план; 7. план за реализация и разпространение на резултатите от научния проект; 8. описание на научния колектив, на ръководителя на проекта и на научната организация; 9. посочване на базова организация, когато един проект се изпълнява съвместно от няколко организации; 10. мерки за спазване на принципа на отворената наука по чл. 5.“ По чл. 38 има предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39. По чл. 40 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, като в ал. 6 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45. Раздел III – Създаване на обединения на висши училища и научни организации.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По чл. 46 има предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46. По чл. 47 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47: „Чл. 47. (1) За повишаване на обществената значимост на научните изследвания и ефективността на инвестираните публични средства висши училища и/или научни организации, може да се сдружават или могат да създават институти. (2) Институтите по ал. 1 могат да се създават по реда на Закона за висшето образование, Закона за Българската академия на науките, Закона за Селскостопанската академия или като институти към две или повече висши училища и/или научни организации. (3) Институтът към две или повече висши училища и/или научни организации се създава като юридическо лице с акт на Министерски съвет по съвместна инициатива на съответните висши училища и/или научни организации. (4) С акта на Министерския съвет по ал. 3 по предложение на съответните висши училища и/или научни организации се уреждат статута и правилата за съвместно управление и финансиране на института. (5) С цел стопанска реализация на резултати от научните изследвания, от иновационна дейност или от права върху обектите на интелектуалната собственост, както и за получаване на публично финансиране за иновационна дейност, участниците в обединението/сдружението по ал. 1 – висши училища и/или научни организации, притежаващи правата на интелектуална собственост или научните резултати, както и институтите по ал. 1 и 2 могат да създават и търговски дружества при условия и по ред, определени с акт на Министерски съвет. Глава четвърта – Финансово насърчаване на иновациите.“ Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Глава четвърта – Насърчаване на иновациите“ Раздел I – Общи положения.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 48: „Чл. 48. (1) Насърчаването на иновациите се осъществява чрез финансови и нефинансови инструменти и механизми при условия и по ред, определени в този закон, както и по условията и реда на съответните специални закони и подзаконови нормативни актове. (2) Финансови и нефинансови механизми и инструменти по ал. 1 включват: 1. безвъзмездна финансова помощ; 2. субсидии, директно договаряне, колективни схеми; 3. ваучери; 4. заеми и гаранции по заеми; 5. поощрителни мерки и награди; 6. административни мерки; 7. други.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 50. По чл. 50 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 51. Раздел II – Национален иновационен фонд“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51, който става чл. 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52, който става чл. 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53, който става чл. 54. По чл. 54 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 55, като в ал. 7, т. 4 думите „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията“. Изчитам предложението по чл. 54, което е от Красимир Вълчев и група народни представители: „В чл. 54: 1. Да се създаде нова ал. 2: (2) Изпълнителният съвет осъществява управлението на дейността на фонда, пряко свързана с дейността по насърчаване на иновациите, като ръководи и провежда дейностите по планиране, организиране и оценяване на конкурси на фонда. 2. Ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5. 3. Ал. 5 става ал. 6 и се променя така: (6) Управителят на фонда отговаря за административното и финансовото управление на фонда и за законосъобразността на решенията му. 4. Да се създаде нова ал. 7: (7) Министърът на иновациите и растежа провежда конкурс за управител на фонда по ред, определен в правилника по чл. 53, след който сключва договор за управление с него. 5. Ал. 6 стават съответно ал. 8. 6. Ал. 7 става ал. 9 и в нея изразът „ал. 6“ се заменя с „ал. 8“, а думите „за противодействие на корупцията и“ се заличават. 7. Да се създаде нова ал. 10: (10) Освен в случаите по ал. 9 договорът за управление с управителя на фонда може да бъде прекратен от министъра на иновациите и растежа и по негова преценка. 7. Ал. 8 става ал. 11 и в нея „ал. 7“ се заменя с „ал. 9 и 10“. 8. Ал. 9 става ал. 12.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 56.

Аз това го изчетох по-рано. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 55, като в ал. 7, т. 4 думите „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, който става чл. 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 58. По чл. 58 има предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 59: „Чл. 59. (1) Средствата на Националния иновационен фонд се разходват за: 1. изпълнение на Иновационната стратегия за интелигентна специализация; 2. целево финансиране за иновации и технологичен трансфер; 3. финансиране на иновационни проекти и програми; 4. изграждане и поддържане на научноизследователска инфраструктура и научно-технологични паркове; 5. подкрепа на дейности, проекти и програми, насочени към сътрудничество между науката и бизнеса, включително общините, както и участие в международни проекти и програми в областта на иновациите; 6. програми в подкрепа на технологичното развитие на иновациите; 7. дейности и информационни кампании за подготовка и насърчаване на малки и средни предприятия за участие в програми и проекти за научни изследвания, иновации, предприемачество и технологичен трансфер; 8. финансиране на проекти въз основа на програми за финансиране на научни изследвания с участието на бизнеса като получател на научния продукт; 9. подпомагане на стартиращи предприятия чрез програми и инициативи, насочени към ускоряване на тяхното развитие в ранен етап, подкрепа за техния растеж и разширяване на тяхната дейност; 10. програми или инициативи, които имат за цел да подкрепят иновативни идеи от етапа на концепцията до реализирането им на пазара и след това; 11. програми или инициативи, които предоставят финансиране, наставничество и възможности за работа в мрежа, с цел подпомагане на стартиращи предприятия и малки и средни предприятия, които са в ранен етап на развитие и разширяване на дейността им; 12. подкрепа на мрежата от звена за технологичен трансфер; 13. подкрепа на дейности, проекти и програми, насочени към сътрудничество между науката и бизнеса, както и за участие в международни проекти и програми в областта на иновациите; 14. научноизследователски и иновационни дейности, инициирани и реализирани в предприятията, самостоятелно или в сътрудничество с висши училища и научни организации; 15. осигуряване на пълно или частично финансиране на национални програми и проекти от стратегическо значение във връзка с решение на държавни органи или в изпълнение на международен договор; 16. придобиване и поддържане на права на интелектуалната собственост върху обекти, резултат на иновационна дейност, включително придобиване и поддържане на патенти; 17. издръжка за дейността на Националния иновационен фонд. (2) Финансирането по ал. 1 е насочено приоритетно към стартиращи предприятия по ал. 1, т. 9, както и към търговци и консорциуми, които докажат разходи за научноизследователска и развойна дейност не по-малко от 2 на сто от общите си разходи за всяка от последните три години. (3) Финансирането по ал. 1 може да се осъществява и в партньорство с други институции, организации и финансиращи органи. (4) Придобиването на права на интелектуална собственост върху обекти, чието създаване е в резултат от иновационна дейност, финансирана със средства на Националния иновационен фонд, се урежда с договор между страните, получили финансиране, и фонда.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 60, като в ал. 3 думите „на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (OB, L 187/1 от 26.06.2014 г.) се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 61. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 65, като в ал. 4 думите „чл. 62, ал. 4“ се заменят с „чл. 63, ал. 4“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 69.

„Глава пета – Насърчаване на технологичния трансфер“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По чл. 69 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 69, който става чл. 70: „Чл. 70. (1) Насърчаването на технологичния трансфер включва дейности, чрез които се създават условия за развитие на жизнения цикъл на технологията от идеята за нейното създаване до индустриалната и пазарната ѝ реализация. (2) Насърчаването на технологичния трансфер включва и публично финансиране, както и мерки за закрила на интелектуалната собственост и за нейната стопанска реализация. Финансирането на технологичния трансфер се извършва при спазване на условията на Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации и на Глава III, Раздел 4 от Регламент (ЕС) № 651/2014. (3) В процеса по ал. 1 участват в сътрудничество авторът или съавторите на технологията, научната организация или висшето училище и другите организации и лица по чл. 71.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 71. По чл. 71 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 72: „Чл. 72. (1) Висшите училища създават структури за реализацията на резултатите от научните изследвания и на други обекти на интелектуалната собственост съгласно чл. 17, ал. 2, т. 10 от Закона за висшето образование. (2) Висшите училища може да създават търговски дружества за целите на стопанската реализация на резултати от научни изследвания и обекти на интелектуална собственост съгласно чл. 21, ал. 1, т. 15 от Закона за висшето образование. (3) Технологичният трансфер се осъществява от структурите по ал. 1, които са обслужващи звена на висшите училища съгласно чл. 25, ал. 3 от Закона за висшето образование, както и от специализирани звена към научните организации и научно-технологичните паркове по чл. 71, т. 7.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72, който става чл. 73. По чл. 73 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Нели Димитрова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 74: „Чл. 74. (1) Условията и редът за закрила и управление на интелектуалната собственост върху научноизследователски резултати и обекти на интелектуална собственост, създадени във висшите училища, се уреждат с правилник за закрила и управление на интелектуалната собственост съгласно чл. 17, ал. 2, т. 10 от Закона за висшето образование. Правилникът урежда възникването и упражняването на различните видове права на интелектуална собственост и мерки за насърчаване на отворената наука. (2) Условията и редът за закрила и управление на интелектуалната собственост върху научноизследователски резултати и обекти на интелектуална собственост, създадени в научните организации и научно-технологичните паркове по чл. 71, т. 7, се уреждат чрез приемане на правила за реализация на резултатите от научни изследвания и закрила на интелектуалната собственост. Правилата уреждат възникването и упражняването на различните видове права на интелектуална собственост и мерки за насърчаване на отворената наука. (3) Наличието на правилник по ал. 1 или на правила по ал. 2 за закрила и управление на интелектуалната собственост е условие за получаване на публични средства за изпълнение на проекти и програми, свързани с научни изследвания или иновации. (4) Наличието на правилник или на правила за технологичен трансфер и на структура за реализация на резултатите от научни изследвания и на други обекти на интелектуалната собственост е условие за получаване на публични средства за технологичен трансфер от Националния иновационен фонд. (5) Придобиването на права на интелектуална собственост от физически лица върху обекти или продукти, за чието създаване са използвани публични средства, се урежда с договор между автора или съавторите, от една страна, и научната организация или висшето училище, или представител на бизнеса, от друга, като договорът не може да противоречи на правилника по ал. 1 или на правилата по ал. 2. (6) Ако в тримесечен срок от създаването на обекта на интелектуална собственост организацията по ал. 5 не предприеме действия за нейната защита или отхвърли заявката за защита, правото за това преминава върху автора/създателя на интелектуалния продукт.“ По чл. 74 има предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 75: „Чл. 75. (1) С правилника по чл. 74, ал. 1, правилата по чл. 74, ал. 2 и договора по чл. 74, ал. 5 се определят редът и начинът на уреждане на отношенията между участниците в научноизследователската и иновационната дейност. (2) Приходите от реализацията на правата на интелектуалната собственост се разпределят между автора или съавторите и висшето училище или научната организация. Висшето училище или научната организация използват приходите за насърчаване на научноизследователска и иновационна дейност, както и за административни разходи на структурата по чл. 72. ал. 1.“ Предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Нели Димитрова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нова Глава шеста с чл. 76 – 80: „Глава шеста Насърчаване на отворената наука Чл. 76. Министърът на образованието и науката, висшите училища и научните организации насърчават отворената наука чрез създаване на условия за свободен достъп до публикувани резултати от научни изследвания, финансирани изцяло или частично с публични средства, както и използването на тези резултати. Чл. 77. (1) Висшите училища създават структури за насърчаване на отворената наука като част от структурите по чл. 17, ал. 2, т. 10 от Закона за висшето образование. (2) Българската академия на науките, Селскостопанската академия и научните организации на бюджетна издръжка създават структури за насърчаване на отворената наука като част от звената по чл. 71, ал. 3. Чл. 78. (1) Министерството на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация създава и поддържа Български портал за отворена наука. (2) Българският портал за отворена наука е национално хранилище на научна информация, резултат от научни изследвания, финансирани изцяло или частично с публични средства, както и единна точка за достъп до такава информация. (3) За целите на ал. 2 Националният център за информация и документация създава и поддържа електронна връзка с институционалните хранилища в портала по ал. 1. (4) Редът за публикуване и съхранение на данните и публикациите в портала по ал. 1 се определят с наредба на министъра на образованието и науката. Чл. 79. Висшите училища и научните организации в изпълнение на мерките за насърчаване на отворената наука могат да създават и управляват собствени институционални хранилища, в които се депозират, организират, споделят при условията на свободен достъп и съхраняват дългосрочно данни, публикации и други резултати от научноизследователска дейност, финансирана изцяло или частично с публични средства. Чл. 80. (1) Договорите между организациите, финансиращи научни изследвания, и организациите, осъществяващи научни изследвания, съдържат условията и сроковете, при които резултатите от научни изследвания се публикуват при спазване на принципите на свободен достъп. (2) Авторите на публикации, създадени в резултат на публично финансирани научни изследвания, предоставят за публикуване цифрово копие на публикацията или нейна версия в хранилището по чл. 78, ал. 2.“ „Глава шеста – Публичност и наблюдение“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението, което става „Глава седма“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който става чл. 81. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 82, като навсякъде в ал. 1 думите „чл. 75“ се заменят с „чл. 81“. По чл. 77 има предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители: Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 83, като в ал. 1, т. 3 думите „чл. 75, ал. 2“ се заменят с „чл. 81, ал. 2“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 85. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 86. „Глава седма – Контрол“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението, което става „Глава осма“. По чл. 81 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители: „В чл. 81: 1. В т. 4 след думите „Изпълнителния съвет“ се добавя „и управителя“. 2. Точка 5 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 87: „Чл. 87. Министърът на образованието и науката осъществява контрол върху дейността на Фонд „Научни изследвания“, като: 1. извършва наблюдение върху дейността на Фонда и дава писмени препоръки и указания в случай на необходимост; 2. осъществява контрол чрез Инспектората на Министерството на образованието и науката; 3. приема годишния отчет за дейността на Фонд „Научни изследвания“; 4. освобождава състава на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ в случай на констатирани нарушения на разпоредбите на този закон или след получена незадоволителна оценка на дейността на фонда съгласно правилника за наблюдение и оценка по чл. 85, ал. 1; 5. предлага на Изпълнителния съвет на фонда да освободи управителя преди изтичане срока на договора за управление в случай на констатирани нарушения на разпоредбите на този закон или след получена незадоволителна оценка на дейността на фонда съгласно правилника за наблюдение и оценка по чл. 85, ал. 1. По чл. 82 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители: „В чл. 82: 1. В т. 4 след думите „Изпълнителния съвет“ се добавя „и управителя“. 2. Точка 5 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 88: „Чл. 88. Министърът на иновациите и растежа осъществява контрол върху дейността на Националния иновационен фонд, като: 1. извършва наблюдение върху дейността на фонда и дава писмени препоръки и указания в случай на необходимост; 2. осъществява контрол чрез Инспектората на Министерството на иновациите и растежа; 3. приема годишния отчет за дейността на Националния иновационен фонд; 4. освобождава състава на изпълнителния съвет на Националния иновационен фонд в случай на констатирани нарушения на разпоредбите на този закон или след получена незадоволителна оценка на дейността на фонда съгласно правилника за наблюдение и оценка по чл. 86; 5. предлага на изпълнителния съвет на фонда да освободи управителя преди изтичане срока на договора за управление в случай на констатирани нарушения на разпоредбите на този закон или след получена незадоволителна оценка на дейността на фонда съгласно правилника по чл. 86.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 89, като думите „чл. 62, ал. 4“ се заменят с „чл. 63, ал. 4“. „Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Допълнителна разпоредба“. По § 1 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението относно § 1, т. 23, като в останалата част предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1. „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Научна организация“ е: а) организация по чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование; б) друго юридическо лице, за което едновременно са налице следните условия: аа) осъществява научноизследователска дейност, за която е отчело повече от половината си разходи през всяка една от последните три години; бб) има научни публикации в индексирани и реферирани научни издания; вв) са назначени на трудово правоотношение за извършване на научни изследвания най-малко 7 лица, които са придобили образователна и научна степен „доктор“. 2. „Учен“ е лице, което заема академична длъжност или е придобило образователна и научна степен „доктор“ и извършва научноизследователска дейност или по силата на закон е ангажирано с научноизследователска дейност. 3. „Млад учен“ е лице, което извършва научноизследователска и образователна дейност във висше училище или научна организация след придобиване на първа образователно-квалификационна степен „магистър“, но не повече от 10 години след придобиването ѝ. В този период не се включва времето, през което лицето ползва отпуск поради бременност и раждане, отглеждане на дете или поради временна неработоспособност, продължила повече от 6 месеца без прекъсване, и е в обективна невъзможност да извършва научноизследователска и научно-образователна дейност. 4. „Докторант“ е лице, което притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ и е в процес на придобиване на образователна и научна степен „доктор“. 5. „Постдокторант“ е лице, което е придобило първа образователна и научна степен „доктор“, но не повече от 8 години след придобиването ѝ. В този период не се включва времето, през което лицето ползва отпуск поради бременност и раждане, отглеждане на дете или поради временна неработоспособност, продължила повече от 6 месеца без прекъсване, и е в обективна невъзможност да извършва научноизследователска и научно-образователна дейност. 6. „Научноизследователска инфраструктура“ е съвкупност от съоръжения, оборудване и ресурси, включително съответните човешки ресурси, използвани за провеждане на научни изследвания, включващи научно оборудване или набор от инструменти, експертиза и средства, основани на знанието, свързаните с тях дейности, структурирана научна информация, както и всички останали възможности и способи, позволяващи провеждане на научни изследвания; когато е уместно, те могат да се използват и за други цели освен за научни изследвания, например с образователна цел или за обществени услуги 7. „Стартиращо предприятие“ е търговско дружество, което има висок потенциал за развитие, извършва иновационна дейност и е създадено с цел да разработва, въвежда и реализира на пазара иновативни продукти или услуги. 8. „Научно-технологичен парк“ е юридическо лице, което изгражда, управлява и развива научноизследователска инфраструктура, лабораторни комплекси или звена за технологичен трансфер, както и осъществява други дейности с цел създаване на благоприятна среда за осъществяване на икономически дейности, свързани с разработване или въвеждане на технологии и иновации. 9. „Равнопоставеност“ е недопускане на дискриминация или ограничения, основаващи се на пол, раса, народност, произход, етническа принадлежност, религия или вяра, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние, увреждане, сексуална ориентация, семейно положение или други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, при осъществяването на научноизследователска или иновационна дейност, финансирана с публични средства. 10. „Безпристрастност“ е добросъвестно осъществяване на научноизследователска или иновационна дейност, финансирана с публични средства, без да се допуска налагането на идеологически, религиозни, партийни или политически доктрини, които биха оказали влияние върху обективността на дейността. 11. „Ефективност“ е степента на постигане целите на научноизследователската или иновационната дейност, финансирана с публични средства, при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от тази дейност. 12. „Икономичност“ е придобиването с най-малки разходи на необходимите ресурси за осъществяване на научноизследователска или иновационна дейност при спазване на изискванията за качество на ресурсите. 13. „Свобода на осъществяване“ е правото на избор на предмет и методи за провеждане на научните изследвания при спазване на действащото законодателство и общоприетите етични стандарти. 14. „Технологичен трансфер“ включва трансфер на знания и технологии, чиято цел е придобиване, събиране и споделяне на конкретни и потенциални знания, включително умения и компетенции по отношение както на стопански, така и на нестопански дейности, като научно сътрудничество, консултантска дейност, развитие на жизнения цикъл на технологията от идеята за нейното създаване до индустриалната и пазарната ѝ реализация, както и предприемане на мерки за защитата ѝ с права на интелектуална собственост, лицензиране, обособяване на нови организации, публикации и мобилност на изследователите и другите служители, участващи в тези дейности. Освен научните и технологичните знания това обхваща други видове знания, включително използването на стандарти и правила, в които се съдържат и условията в реална експлоатационна среда, и методите за организационни иновации, както и управлението на знания, свързани с установяването, придобиването, предпазването, защитаването и използването на нематериални активи. 15. „Научноизследователски проект“ обхваща една или няколко категории фундаментални или приложни научни изследвания с точно определен икономически, научен или технически характер с ясни и предварително определени цели, изследователски методи и очаквани резултати, които служат за установяване степента на постигане на целите и съответствието им с приложените методи. 16. „Институционално хранилище“ означава онлайн база данни, предоставяща възможност за съхранение, разполагане, обработка и извличане на информация, поддържана от организация, извършваща или финансираща научни изследвания. 17. „Свързани лица“ са: а) съпрузите, роднините по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително, и роднините по сватовство до трета степен включително, или във фактическо съжителство; б) лица в трудовоправни отношения; в) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; г) съдружниците; д) лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице, с изключение на институтите на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия; е) лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице; ж) лицата, едното от които е търговски представител на другото; з) лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото; и) лицата, които имат съвместни научни публикации или съвместен проект, финансиран от Националния иновационен фонд през последните пет години, с ръководителя или с член на научния колектив на проекта.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Параграф 7 – предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Нели Димитрова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. (1) Съществуващите към влизането в сила на този закон центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, изградени и финансирани по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 и включени в Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура, продължават да осъществяват дейността си. Те могат да бъдат преобразувани в институти по реда на чл. 47, ал. 1 и 2. (2) Участниците в център по ал. 1 – висши училища или научни организации, могат да създават и търговски дружества при условията и по реда на чл. 47, ал. 5.“ Параграф 8 – предложение на народния представител Нели Димитрова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, се приемат, съответно издават, в срок до три месеца след влизането в сила на закона.“ Параграф § 9 – предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС – § 9 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага той да бъде отхвърлен. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, господин Министър! Както казах вече, принципно Народното събрание гласува основно два типа закони. Едните имат безусловно действие сами по себе си. Другите обаче са обвързани в изключителна степен с гласуването на държавния бюджет. Точно такъв е и Законът, който в момента гласуваме вече в залата на второ гласуване. Принципно ние сме съгласни с огромната част от текстовете. Единствено имаме съответни, нека да кажем, някои задръжки, най-вече по текстове, които могат да бъдат причислени към така наречените пожелателни. Пожелателните са в противовес на основната част на Закона, който създава рамката за научни изследвания, правилата за администриране. Това са все неща, които трябва да съществуват, и е много полезно да бъдат ясни, да бъдат разчетени еднозначно както от научната общност, така, разбира се, и от администрацията – за правилното провеждане на научните и иновационните проекти. Пожелателната част също съществува. Тя е най-вече в теми от типа „насърчава“, „държавата урежда“. Няма как държавата да развива научни изследвания и иновационни проекти, ако няма бюджет за тези неща. Така че този закон е в изключително пряка зависимост от гласуването на държавния бюджет, без Законът по никакъв начин да задължава държавата, разбирайте бюджета, да отговаря на тези изисквания и очаквания от Закона. Също така имаме резерви към така прочетеното предложение на Глава шеста „Насърчаване на отворената наука“ – министърът на образованието и науката, висшите училища и научните организации насърчават отворената наука чрез създаване на условия за свободен достъп. Господин Министър, единственият начин, с който можете да насърчите, е да ни дадете пари за свободен достъп. Друг начин за насърчаване няма, защото всеки, който публикува научни списания, сключва, разбира се, договор за предоставяне на авторски права на съответния научен журнал и няма как тя да бъде отворена, ако няма средства за предоставянето на такъв достъп. Така че единственият начин за насърчаване отново е свързан с бюджета и единствено тук мога да намеря – нека да ги наречем „слабости в закона“, доколкото една част от него е абсолютно пожелателна, но ние ще подкрепим текстовете. Благодаря Ви. Госпожо Председател, може ли разделно гласуване – само Глава шеста.

Нова шеста.

Уважаеми господин Председател, преди да започна с представянето на Доклада за второ гласуване, искам да направя две процедури. Първата процедура е да удължим работното време до приемането на точка седма от седмичната програма, а именно „Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата“. Втората ми процедура е на основание чл. 80, ал. 1, изречение шесто от ПОДНС. Правя предложение срокът за писмени предложения между първо и второ четене по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-454-01-45, внесен от група народни представители на 10 април 2024 г. да бъде удължен със 7 дни.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, № 49-454-01-20, внесен от Костадин Георгиев Ангелов, Васил Христов Пандов и група народни представители на 22 февруари 2024 г., приет на първо гласуване на 11 април 2024 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите (обн., ДВ, бр. …)“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Параграф § 5 – предложение на народния представител Костадин Ангелов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 4 след думите „както и“ се добавя „лекарски асистент“, а думите „е вписан в регистъра на регионалната колегия на съответната съсловна организация по чл. 2, ал. 1, на територията, на която упражнява дейността си“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Параграф § 8 – предложение на народния представител Костадин Ангелов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се ал. 1а: „(1а) Асоциираните медицински специалисти упражняват професията си след вписването им в регистъра на съсловната организация по чл. 2, ал. 1, т. 1.“ 2. В ал. 2 думите „чл. 7“ се заменят с „чл. 7, ал. 1“. 3. Създават се ал. 2а, 2б и 2в: „(2а) Професията „Лекарски асистент“ се упражнява от лица, които притежават диплома за придобито висше образование на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за висшето образование, и са вписани в регистъра на съсловната организация по чл. 2, ал. 1, т. 1а. (2б) Професията „Лекарски асистент“ се упражнява и от фелдшерите, които са придобили образователна квалификационна степен „специалист по…“, и които се ползват с правата на лекарски асистенти с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за висшето образование за упражняване на професията и от фелдшерите, които са придобили квалификация за упражняване на професията, удостоверена с диплома за полувисше или висше образование или с други валидни документи за съответната придобита квалификация, които се ползват с правата на лекарски асистенти с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за висшето образование за упражняване на професията, и са вписани в регистъра на съсловната организация по чл. 2, ал. 1, т. 1а. (2в) Лекарските асистенти по ал. 2а и 2б упражняват професията си в съответствие с професионалните им компетенции, определени с наредбата по чл. 7, ал. 1.“ 4. В ал. 3 накрая се добавя „и са вписани в регистъра на съсловната организация по чл. 2, ал. 1, т. 2, съответно по чл. 2, ал. 1, т. 3“. 5. Създава се ал. 4: „(4) Зъботехниците и помощник-фармацевтите упражняват професията си в съответствие с професионалните им компетенции, определени с наредбата по чл. 7, ал. 1.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага § 18 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в преходните и заключителните разпоредби като нов § 18. „Преходни и заключителни разпоредби.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. (1) Фелдшерите, които до влизането в силата на този закон имат права по § 32, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, се ползват с правата на лекарски асистенти с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за висшето образование за упражняване на професията, при условие че са упражнявали медицинска професия не по-малко от две години през последните 30 години. (2) Фелдшерите, които до влизането в сила на този закон имат права по § 3, се ползват с правата на лекарски асистенти с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за висшето образование за упражняване на професията, при условие че са упражнявали медицинска професия не по-малко от три години през последните 30 години. (3) Фелдшерите по ал. 1 и 2 се ползват с правата по чл. 6, ал. 2б.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Параграф 23 – предложение на народния представител Костадин Ангелов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23: § 23. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр....) се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 6, ал. 2, изречение първо след думата „грижи“ се добавя „един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите“. 2. В чл. 86а, ал. 2 думите „и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи“ се заменят с „на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, на Българската асоциация на зъботехниците и на Българската асоциация на помощник-фармацевтите“. 3. В чл. 152, ал. 1 думата „фелдшер“ се заменя с „лекарски асистент“. 4. В чл. 182 ал. 1 се изменя така: „(1) Съсловните организации на лекарите, на лекарите по дентална медицина, на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите организират, координират, провеждат, регистрират и контролират продължаващото медицинско обучение на лекарите, на лекарите по дентална медицина, на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите при условия и по ред, определени в договори с висшите училища, Българския Червен кръст и Военномедицинска академия.“ 5. В чл. 183 ал. 4 се изменя така: „(4) Медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти, зъботехниците и помощник-фармацевтите упражняват медицинската професия при условията на глава втора от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите.“ 6. В чл. 185, ал. 3 в текста преди т. 1 думите „Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите“ се заменят със „Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите“. 7. В чл. 222, ал. 3 думата „фелдшер“ се заменя с „лекарски асистент“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, Законът запълва една действително сериозна – да използвам добрата дума „ниша“, за да не казвам „дупка“ в българското законодателство. Трябва да се каже, че тези съсловни организации се опитват от доста време да легитимират дейността си и да легитимират присъствието си в здравната система, така че Законът е от абсолютна необходимост. Ние ще подкрепим текстовете в него. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! На Вашето внимание представям „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 49-454-01-55, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 16 април 2024 г., приет на първо гласуване на 18 април 2024 г.“ „Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за $ 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 52, ал. 1, т. 2 думите „на проектни предложения“ се заменят с „по заявления за подпомагане“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 54, ал. 1, т. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В буква „а“ думите „определен в Търговския регистър“ се заличават, а след думите „Националния статистически институт“ се добавя „за година, предхождаща годината на кандидатстване“. 2. В буква „б“ думите „регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт“ се заменят с „Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за година, предхождаща годината на кандидатстване“. 3. В буква „в“: а) в подбуква „аа“ думите „най-малко една трета“ се заменят с „минимум 10 на сто“; б) в подбуква „бб“ цифрата „5“ се заменя с „2“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 57, ал. 3, изречение трето думите „към датата на подаване на заявлението“ се заменят със „за годината, предхождаща годината на кандидатстване“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. Член 58 се изменя така: „Чл. 58. Земеделските стопани, които са подали заявление за подпомагане, отговарят на изискванията за подпомагане по ОПДУ и са заявили площи до 600 хектара включително, може да получат допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост за първите до 30 хектара.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думата „проекти“ се заменя със „заявления за подпомагане“. 2. В ал. 3 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят със „Стратегическия план“. 3. В ал. 4 думите „проектното предложение“ се заменят със „заявлението за подпомагане“. 4. В ал. 5, изречение първо думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят със „Стратегическия план“, а в изречение трето думата „проектите“ се заменя със „заявленията за подпомагане“. 5. В ал. 6 накрая се добавя „като оспорването не спира тяхното изпълнение“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16: „§ 16. (1) За кампания 2023 г. се прилагат условията за допустимост по досегашния чл. 54. (2) За 2024 г. бенефициентът по интервенция по чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115 относно предоставянето на съветнически услуги се избира от министъра на земеделието и храните по реда на чл. 14, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. В този случай не се утвърждават насоки, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Условията и редът за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ се определят в наредбата по чл. 68, ал, 1, т. 1, (3) За кампания 2025 г. кандидатите и бенефициентите може да подадат до Държавен фонд „Земеделие“ заявление за подпомагане по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и без удостоверяване с квалифициран електронен подпис.“ Предложение на народния представител Драгомир Петров, което комисията подкрепя по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. …) в чл. 37в, ал. 15, т. 1 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

Благодаря, господин Председател. Всички в тази зала, с изключение на няколко тотално неадекватни и вечно пияни, разбраха, че промените в Конституцията, които доведоха до това да има работещ парламент по време на предизборна кампания, са грешка. Приемането на законопроекти като този измиват донякъде срама от челата ни. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим предлаганите промени в цялост, за да може да спасим кампанията по директните плащания на земеделските производители. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще представя „Доклад за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за пътищата, № 49-454-91-11, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 8 февруари 2024 г.“ Тъй като Законопроектът беше обединен заедно със Законопроекта на колегите от „Продължаваме Промяната“, но в дневния ред на днешното заседание е влязъл само Законът на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ със сигнатурата, която преди малко Ви изчетох, ще прочета Доклада в тази му част. „На свое редовно заседание, проведено на 20 март 2024 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление проведе представяне и публично обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 8 февруари 2024 г. От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Коста Стоянов, който посочи, че с него се цели да се поправи пропуск в законодателството, свързан с ползването на електрически автомобили от хората с увреждания. Със Законопроекта се предлага на освобождаване от заплащане на винетна такса да подлежат не само леки автомобили с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 117,64 киловата, тоест 160 конски сили, но и електрически автомобили с мощност на мотора до 117, 64 киловата, тоест до160 конски сили. По Законопроекта са постъпили становища от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, с които се предлага прецизиране на законодателното предложение. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Настимир Ананиев, Коста Стоянов и Николай Нанков. Колегата Ананиев постави въпрос относно броя на лицата, които биха могли да се възползват от безплатните винетки за електрически автомобили. Народният представител Коста Стоянов заяви, че ще направи редакционни предложения в срока между първо и второ гласуване. Народният представител Николай Нанков заяви, че парламентарната група ГЕРБ-СДС ще подкрепи Законопроекта, като ще направят редакционни предложения в срока между първо и второ гласуване. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за пътищата, № 49-454-01-11, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 8 февруари 2024 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Ще се опитам да спестя пленарно време и ще бъда кратък. Във връзка с нашия законопроект – с настоящите промени в Закона за пътищата се стремим да поправим един пропуск в законодателството, свързан с хората с увреждания и с безплатната винетка, която те имат право да получат, по чл. 10в, ал.1 по настоящия закон. С напредването на технологиите и развитието на изискванията за екологични норми в нашето общество все повече хора използват електрически автомобили. Естествено и логично е хората с увреждания вече също да имат възможност да си закупят и ползват такива електрически автомобили. За съжаление, в действащото законодателство има едно изискване за получаване на винетка от имащите право на това, което условие електрическите автомобили не изпълняват, за разлика от автомобилите с двигатели с вътрешно горене, а именно кубатурата на двигателя. Това е така, защото принципът на работа на електрическите автомобили логично е с електрически двигател, който няма техническия параметър кубатура на двигателя, съответно не изпълнява това изискване. Поради тази причина Агенцията за социално подпомагане, изпълнявайки точно буквата на Закона, отказва да даде такива безплатни винетки на хора с увреждания, които са поискали възможността да я получат. С настоящия законопроект смятаме да отстраним този законодателен пропуск, за да може хората с увреждания да се възползват от полагащите им се привилегии, както и от постиженията и напредъка на технологиите. Тук искам само да уточня, че само в една община знам за повече от 10 отказа от страна на Агенцията – точно поради тази причина, че електрическият автомобил няма кубатура на двигателя и не могат да бъдат предоставени такива винетки за хората с увреждания. По тази логика можем да преценим, че за цялата държава, ако го сметнем, може би вече има стотици откази, за да могат хора с увреждания да ползват тази своя привилегия. Благодаря на всички в Комисията, че са подкрепили нашето предложение. Смятам, че това е една техническа поправка, която ще улесни възможността и въобще ще даде възможност на хората с увреждания да ползват тази своя привилегия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепим този законопроект, както го подкрепихме и в Комисията, макар че сме били обвинявани от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че не подкрепяме добри предложения, но ето сега ще докажем, че това не е така. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам току-що приетия законопроект да бъде разгледан и на второ четене. Благодаря.