18 юли 2024 г.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми български граждани! Преди няколко дни заработи Европейският парламент. В него се сформираха осем групи. Всяка от тях защитава виждания, политики, каузи. Избраха се председател, заместник-председатели – всички такива технически неща при сформирането на един парламент. За пръв път в историята, откакто сме членове на този съюз, българска партия създаде своя група в Европейския парламент. Това е ВЪЗРАЖДАНЕ. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възглас: „Браво!“) Всички останали преди нас са се присъединили към вече съществуващи политически семейства – някои след покана, а някои след дълги молби да бъдат приети, както направиха ПП-ДБ, молиха се на ДПС да ги включи в „Обнови Европа“…

Това не е вярно!

ВЪЗРАЖДАНЕ …не се моли. ВЪЗРАЖДАНЕ създава съюзи, намира партньори, създава политики и гордо защитава това, за което са ни гласували доверие нашите избиратели, и така трябва да бъде при всяка уважаваща себе си партия. Парламентарната практика във всяка демократична страна е при сформирането на парламент всяка група, партия, да получи заместник-председател. Той може да не е активен, може да не председателства често, но това е знак на уважение към избирателите на тези сили, знак за демокрация, за готовност да се разговаря, символ на равнопоставеност. Така е тук в България и може да се гордеем с това. Мислим, че Европейският парламент трябва да е еталон за демокрация, диалог, за равни права. Нищо подобно. При избора на структури в Европарламента две определени групи – „Европа на суверенните нации“ на ВЪЗРАЖДАНЕ и „Патриоти за Европа“ на Орбан, не получиха не само заместникпредседателско място, но дори и квестори. Проамериканските групи разпределиха всичко без никакви демократични принципи само на база на това, че са мнозинство. Най-фрапиращото обаче е така наречената политика на санитарния кордон, която се налага в последните години. Иначе казано, инакомислещите се изолират от либерално-фашистките партии. Мислиш ли нормално, не се ли съобразяваш с либерално-фашисткото мнозинство, слагат ти етикет „екстремист“, „крайно ляв“, „крайно десен“ и те поставят в санитарен кордон. „Европа на суверенните нации“ – групата на ВЪЗРАЖДАНЕ от 25 души, и „Патриоти за Европа“ – групата на Орбан от 80 души, не получиха вчера символично заместникпредседателски места, но това не е важно. Зад тези групи стоят 31 милиона европейски избиратели. Само за групата, сформирана от ВЪЗРАЖДАНЕ, „Алтернатива за Германия“ са гласували над 8 милиона европейци. Никой не може да заглушава и изолира милиони европейци и техните проблеми. Тази порочна политика на санитарния кордон на фашисткия Европейски съюз с неговите урсулоподобни чиновници трябва да спре. Все повече партии с независими евродепутати биват изолирани. В момента са над 100 и бройката нараства. Ако не спре, в противен случай ще се случи това, което се случи с Третия райх, защото историята обича да се повтаря. Няма нищо европейско, демократично и справедливо в сегашния Европейски съюз в този му вид. Това го казвам аз, който съм заместник-председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз. Крайно време е урсулоподобните да помислят за проблемите на европейците и да спрат да повтарят като папагали: „Украйна, Путин, Украйна, Путин. Оръжия. Оръжия. Гответе се за война“. Време е да върнем демокрацията в Европа. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги народни представители! На днешния ден преди 187 години в Карлово се ражда Васил Иванов Кунчев – Левски, един от най-светлите синове на майка България. Години по-късно е орисан да бъде Апостол на българската свобода и да се превърне в упование и надежда за изстрадалия в османското робство български народ. Малцина са народните водачи, дори в световната история, които посвещават живота си изцяло и всеотдайно на народното дело. В духа на националноосвободителните борби на епохата, в която живее Левски, той остава недостижим в автентичността на качествата си като водач, като революционер, като обединител на народа. Левски проявява осъзната и целенасочена саможертва пред олтара за свободата и благото на народа си, която трудно може да намери световен аналог. Средата, в която е роден, живее и се изгражда характерът му, определя и дава до известна степен обяснение за неговата неповторима саможертва. Родното Карлово е мястото, наситено с възрожденски дух, с жажда за справедливост, за свобода, за просвета. Просветното дело в Карловския край по това време за българите силно се развива от плеяда възрожденци и книжовници: даскал Ботьо Петков, доктор Иван Богоров, Райно Попович и Неделя Петкова, Христо Данов, Иван Вазов, Христо Ботев и самият той – Дякона, като даскал две години в карловското село Войнягово. Всичко това, както и неговите действия и идейни виждания, оформят най-точно същността на неговата дейност и идеология, формулирана от самия него в писмото му до Атанас Попхитов: „Аз съм посветил себе си на отечеството си от 61-во лето да му служа до смърт и да работя за народната воля“. Васил Левски е единствената личност в българската история, която народът нарича Апостол на българската свобода. В преклонението пред него от общата им народна работа негови съмишленици и съидейници, като Захари Стоянов, Стоян Заимов, Иван Вазов, Христо Ботев, изграждат онзи образ на Васил Левски, който поколения българи почитаме като национален герой. Качествата на Апостола признават още тогава дори и представителите на османската власт. Извънредната следствена комисия, в която влизат юристи, получили образование в Париж, високопоставени сановници на държавната имперска машина, го определят като известен със своята храброст, компетентна и централна личност, председател на всички комитетски организации. Днес ние имаме привилегията от дистанцията на времето да разполагаме с недвусмислената оценка на учените за дейността и ролята на Апостола в българското националноосвободително движение. Гениалното му творение – вътрешната революционна организация, се оказва най-верният път за разрешаване на българския въпрос. Като заимства най-прогресивните постановки от европейската демократична и революционна мисъл на 19-ти век – от великите личности на новото време, Левски изгражда революционна организация с една-единствена цел – да се замени сегашната деспотско-тиранска система с демократска република и народно управление. Днес все още пред нас стои отговорността и тежкият въпрос – дали правим всичко възможно да реализираме неговите идеи за функционирането на тази демографска република, за която той бленуваше, и за която отдаде живота си. Тази демократска република, която той виждаше в своите представи като храм на истината и правата свобода, в която ще живеят равнопоставено всички, независимо от народност и вероизповедание, които признават, припознават и спазват нейните закони. Да си повярваме най-после, както е заявил и Апостола, че да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили. Да се опитаме да си казваме кривиците, за да се поправим и да вървим заедно напред. На драгото сърце да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел, на думи да не гледаме, но на работа. Времето и събитията показват, че Левски не принадлежи само на миналото и на историята, не принадлежи само на българите, защото неговите ценности са общочовешки, хуманни, демократични. Той е бил и е съвременник вече на много поколения, като в най-тежките времена търсим опора в неговите думи и идеи. И днес тези думи са пред нас, но може ли всеки от нас да каже: „Всичко, което съм сторил, сторих го за Отечеството“. Не трябва да имаме повече извинение нито прошки, ако искаме България най-после да стане тази свободна независима демократична страна, в която българите да живеят добре – такава България, каквато искаше да я види Левски. Днес отново ще положим цветя пред многобройните паметници на Апостола и в минутите за поклон нека потушим лумналите пожари на личното и партийно его. Нека мислите ни се обединят в една обща българска мисъл за добруването на единствената ни Родина, която имаме. За демократическата република, за която се бори Левски, за това че трябва да го има и да добрува народът ни. Да я има и да добрува България. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Госпожо Председател, уважаеми сънародници! В началото на месец октомври тази година ще се навършат точно 50 г. от първата копка за изграждането на автомагистрала „Хемус“. Половин век, през който управлявалите през годините до момента не могат да завършат 425 км трасе на магистралата, свързваща София с Варна и минаваща през територията на Северна България. Към днешна дата е построена по-малко от половината магистрала, като остава да се построят общо 222 км от цялото трасе, въпреки заявленията от политическите партии, управлявали назад във времето, че тази магистрала е от изключително значение за развитието на България. От около четири години тя на практика не се строи. В отговор на зададен въпрос от наш народен представител министър Коритарова обяснява как се развива строителството в оставащите 9 лота на автомагистрала „Хемус“. От отговора разбираме, че по лотове 1, 2 и 3 строителството е започнало едва през тази година – в началото на строителния сезон, като към днешна дата те са изпълнени съответно – на 68% за лот 1, 23% за лот 2 и 53% за лот 3, като се очаква да бъдат завършени до края на 2026 г. За лотове 4, 5 и 6 се обяснява, че те са теренно осигурени, но след извършен одит на проектната документация е установено, че тя трябва да се преработи и актуализира. След това ще се пристъпи към комплексен доклад за оценка на съответствието и до процедура за издаване на разрешение за строеж за всеки един участък поотделно и след това до евентуално стартиране на строителството, без да са конкретизирани никакви срокове. Лотове 7 и 8 са разделени на три подучастъка, като за тях в момента се правят промени в трасетата и нови процедури по ОВОС, които не се знае кога ще завършат, при положение че за някои от тях все още няма дори произнасяне на компетентния орган, а именно МОСВ. Дадени са срокове за завършване на участъците 36 месеца след започване на строителството, което не се знае кога ще стане с оглед на провеждащите се процедури. За лот 9 пък е необходимо да се изпълнят отчуждителни процедури, необходими за теренното осигуряване на трасето, като там сроковете за завършване са 30 месеца след започване на строителството, което явно е доста далеч във времето. И всичко това се случва на фона на дадените преди пет години авансови плащания за всички тези девет лота в размер на над 1 милиард лева по ин хаус поръчки, чрез превъзлагане на подизпълнители на държавната компания „Автомагистрали“. Авансовите плащания представляваха около 40% от стойността на договорите по това време, но както е известно, и е публична тайна, че голяма част от тези средства вероятно са отишли за закупуване на атрактивни имоти в България и чужбина, както и за предстоящите тогава избори, което много добре знаем, че у нас е масова практика. Дори във връзка с тези обстоятелства има образувани досъдебни преписки, които вероятно все още събират прах на някое бюро, и по тях нищо не се движи, а всичко това е за сметка на хората най-вече от Северна България, които очакват изграждането на автомагистрала „Хемус“ – не само да се създадат условия за бързо и безопасно придвижване, за спестяване на милиони човекочасове, за запазване на стотици човешки животи, но най-вече до икономически растеж на Северна България, раздвижване на икономиката в този изостанал спрямо Южна България район, намаляване на демографската криза и миграцията от тази част на страната, увеличаване на брутния вътрешен продукт на региона и наваксване с изоставането и намаляване на дисбаланса между Северна и Южна България. За съжаление, всичко това се дължи на последователната недалновидна и нехайна политика от страна на управляващите до момента, които така и не успяха да намерят начин, за да убедят европейските си партньори и да включат автомагистрала „Хемус“ в транспортен коридор с регионална европейска значимост, даващ основание за търсене на финансова подкрепа както от европейските фондове, така и от частни капитали. Още по-фрапиращ е случаят с автомагистрала „Черно море“, свързваща двете най-големи морски пристанища Варна и Бургас, чието реализиране би следвало да затвори магистралния пръстен на страната, свързвайки основните направления в Северна и Южна България – автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Тракия“, осигурявайки международния транзитен трафик от границите до пристанищата и облекчавайки туристическия поток към курортните комплекси по цялото Черноморско крайбрежие. Автомагистрала „Черно море“ по плановете на АПИ от началото на 21-ви век трябваше да бъде завършена преди 2020 г. В интервю през 2009 г. бившият министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев обещава автомагистрала „Черно море“ да бъде построена като продължение на автомагистрала „Тракия“ до 2014 г. – със средства по европейски оперативни проекти. По-късно, през 2013 г., следващият министър на регионалното развитие и благоустройството обяснява, че в предстоящия тогава програмен период парите няма да са достатъчни за всички важни стратегически инфраструктурни проекти и затова ще се търсят възможности за реализирането на публично-частно партньорство, като вече има интерес за подобно партньорство за пътната отсечка от Свиленград до Русе за автомагистрала „Черно море“ и за скоростен път „Рила“, и че започват прединвестиционните проучвания за тези пътища. И след като управляващите тогава явно и тази магистрала не са успели да включат в транспортен коридор с регионална или европейска значимост, започваме да предлагаме изграждането и на китайци през 2017 г., и на катарци през 2018 г. А към днешна дата, отново в отговор на зададен въпрос от наш народен представител, министър Коритарова обяснява, че за автомагистрала „Черно море“ сме все още на етап изработване на разширен идеен проект, като към момента за нея са осигурени само средства за провеждане на екологичните процедури. Освен това МРРБ и АПИ са предприели действия за включване изграждането на магистралата в програмата на Инициативата „Три морета“. И двете магистрали е крайно належащо да бъдат изпълнени. Крайно време е автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Черно море“ да станат основен приоритет на управляващите, без значение кои са те. Поради тази причина правим днешното изслушване, за да разберем каква е нагласата в парламентарно представените политически формации. Какъв е напредъкът при изпълнението им и как да обединим усилия, за да осъществим тези стратегически за нашата страна проекти. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, както вече имах възможност пред Вас да заявя, големите инфраструктурни обекти са от изключително значение не само за регионите, а и за развитието на икономиката на страната, за повишаване качеството на живот, осигуряване на висока заетост и по-високи доходи. Не само като регионален министър, а и като гражданин на Република България съм убедена, че държавата е длъжник на Северна България. Както преди време дискутирахме тук с Вас напредъка на Видин – Ботевград, с още по-голяма степен това важи за основната пътна артерия на Севера, а именно автомагистрала „Хемус“. Факт е, че стартът на строителството беше с бързи темпове и според заложените срокове в договорите магистрала „Хемус“ можеше да е готова през 2024 г. За съжаление, около проекта бяха създадени редица неуредици и спиране на строителството отложи завършването ѝ с няколко години. Няколко пъти е спирано строителството на първия и втория участък за последните три години, като се започне от 23 юни 2021 г. до 8 август 2022 г. – за повече от една година, за 411 календарни дни. От 15 декември 2022 г. до 31 декември 2023 г. – за 126 календарни дни, и от август 2022 г. до 15 декември 2022 г. – за още 17 календарни дни – още почти половин година не се е работило и на втория участък, тоест за 584 календарни дни е било спряно строителството само за последните три години. Като поех поста служебен министър през месец април установих възлагане на дейности и възстановяване на строителството от месец март тази година, също така и индексация на ин хаус договорите. Реалното строителство обаче започна едва сега, защото имаше необходимостта от своевременно и своеобразно саниране на обекта, за да може той отново след дългия застой да стане годен строителен обект такъв, какъвто е бил през 2021 г. Какво е фактическото състояние към момента? Строителство на 134,14 км от автомагистрала „Хемус“ – от пътен възел „Боаза“ до пресичането с пътен възел I.5 „Русе – Велико Търново“, е разделен на шест участъка. Участък 1, който е с дължина 15,26 км, включва отсечката от Боаза до пресичането с пътя Луковит – Угърчин, включително и пътен възел „Дерманци“. До момента е изпълнена реконструкция на електропреносната мрежа на 96 км и водоподаването на село Торос – земни работи, кофражни, армировъчни, бетонови и асфалтови работи. Завършена е реконструкцията на два електропровода – Грънчарово и Лазар Станево. Изпълнени са довършителни работи по електрозахранването на пътен възел „Дерманци“. Реализирани са армонасип на виадукта на км 100 и е започнат армонасип на виадукта на км 101. В този строителен сезон е извършено укрепване на откос при 89 км, монтирани са анкери, положена е противоерозионна рогозка. Участък 2 – от края на пътен възел „Дерманци“ до пресичането с третокласния път Луковит – Угърчин, до пътна връзка с пътя Радювене – Катунец включително и пътен възел „Каленик“. Отсечката е с дължина 19,2 км. До момента са завършени изкопните работи на скалните и земните почви за изграждане на пътните насипи, съоръжения, колектори, армонасипни конструкции, ревизионни шахти и тръбни водостоци. Работи се по съоръженията на 116 и 117 км, като са положени пилони, подложен бетон, насип от подходящи почви за основа, бетон и надпилонни шапки на ригели. Завършено е монтирането на специализирани платформи за изграждането на мостовото съоръжение. Участък 3, който е с дължина 17,8 км, включва отсечката от пътен възел „Каленик“ до пътна връзка с път II-35 Плевен – Ловеч, включително пътен възел „Плевен“. В момента се работи в отсечката от 132 км и 139 км, като се извършва оформяне на скатове и се изграждат колектори и дренаж. Изпълняват се бетонови работи и отводняване на пътните връзки на пътен възел „Плевен“. Както беше споменато и в изложението, процентното обобщение на картината изглежда така: - участък 1 от Боаза до пътен възел „Дерманци“ – изпълнението е около 68%; - участък 2 от пътен възел „Дерманци“ до пресичането с път III-3005, включително пътен възел „Каленик“ – изпълнението е около 23%; - участък 3 от пътен възел „Каленик“ до пътна връзка II-35 Плевен – Ловеч, включително пътен възел „Плевен“ – изпълнените СМР дейности са около 53%. Усилията на Агенция „Пътна инфраструктура“ са насочени към ускоряване на доизграждането и въвеждането в експлоатация на участък 1 до края на 2024 г., а трасето, от близо 52 км, от Боаза до връзката с пътя Плевен – Ловеч да бъде готово до края на 2026 г. Участъци 4, 5 и 6 от връзката с пътя Плевен – Ловеч при пътен възел „Плевен“ до път I-5 Русе – Велико Търново са теренно осигурени. Предвижда се строителството да започне до края на 2024 г. За участъци 7 и 8 от пресичането на път I-5 до пътен възел „Ковачевско кале“ и пресичането с път II-51 от пътен възел „Ковачевско кале“ до пътен възел „Лозница“ въз основа на разработен идеен проект е проведена екологична процедура и е постановено Решение по ОВОС от 2015 г. За участък 7 в процеса на проектиране е установено, че се налага ситуационна и геометрична промяна на одобреното трасе. Възприета е концепцията лотът да бъде разделен на три подучастъка с цел ускоряване на процедурите по издаване на разрешение за строеж. След уточняване на необходимите изменения за участък 7-2 ще се осигури възможност за извършване на допълнителни екологични процедури, проектно обезпечаване и започване на строителството. За участък 8 е предприета концепция трасето на магистралата да върви по одобрената от ОВОС следа. С доклад отговорните дирекции в Агенция „Пътна инфраструктура“ предлагат на Управителния съвет на АПИ техническият проект да се разработи по одобрената следа по ОВОС с Решение 2-2 от 2015 г. С Решение на Управителния съвет на АПИ от 17 юни 2024 г. е дадена възможност за започване реалното проектиране на трасето. Срокът за изготвяне на техническия проект е 260 календарни дни. Проектните работи трябва да се извършат в два междинни етапа: първият – същинско проектиране и съгласуване на проекта, който е 200 календарни дни, а вторият – отстраняване на бележки и окончателно предаване на проекта – 60 календарни дни. В момента работата е в първи междинен етап. За участък 9, който е след пътен възел „Лозница“, пресичането с път II-49 до пътен възел „Буховци юг“ е изготвен технически проект. В момента е в ход уведомителна процедура до Министерството на околната среда и водите за преценка на необходимостта от провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за опазване на околната среда. След приключването ѝ ще бъдат издадени и съответните разрешителни за ползване на водни обекти на трасето съгласно Закона за водите. Прогнозният срок за осигуряване на разрешителните е около три месеца, като той зависи от компетентния орган по околната среда и водите, след което ще се процедира и издаване на разрешение за строеж. За участък 9 е постановен отчуждителен акт за отчуждаване на частни имоти с РМС № 343 от 15 май 2024 г., с допуснато и влязло в сила предварително изпълнение. Даренията на общинските имоти, попадащи в обхвата на бъдещия път, са направени с влезли в сила решения на общинските съвети на Лозница и Търговище. Процедурата по Закона за горите, касаеща поземлени имоти в горски територии, също е приключила. Общините Лозница и Търговище имат протоколи на комисиите по чл. 210 от Закона за устройство на територията, с които се учредява ограничено вещно право, сервитути в имотите, засегнати от инженерните мрежи. Предстои изплащане на определените от комисиите суми по сметка на двете общини. Очаква се процедурите за теренно обезпечаване на директното трасе и инженерните мрежи да приключат до септември тази година. Това е базовата информация за напредъка в изграждането на автомагистрала „Хемус“, след което с председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ инженер Вълчев оставаме да отговаряме на Вашите въпроси. Относно автомагистрала „Черно море“ – може да се отбележи бавен напредък в последните години по процедурите за уточняване на трасето, като в момента се процедират екологични оценки. През октомври 2020 г. Агенцията е възложила изработване на разширен идеен проект с извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания и подробен устройствен план, парцеларен план за автомагистралата. Предвижда се трасето с дължина около 113 км да започва с бъдеща връзка от автомагистрала „Хемус“ в района на село Слънчево, да пресича Варненското езеро при град Белослав, да се свърже със съществуващата магистрала „Тракия“ при село Приселци и квартал „Ветрен“ на град Бургас. Бих искала да отбележа и следното по отношение на вариантите за развитие на автомагистралното трасе на автомагистрала „Черно море“, които се разглеждат като варианти по процедури по ОВОС: към момента, след проведено през юни 2020 г. заседание на Експертния технико-икономически съвет към АПИ, са представени три основни и три алтернативни варианта за развитие на автомагистралното трасе. Прието е трасето на автомагистрала „Черно море“ да се развие и по комбинация от вариантите. През март 2022 г. АПИ е представила на Министерството на околната среда и водите уведомяване за инвестиционно предложение – разширен идеен проект за автомагистрала „Черно море“. От МОСВ е изискана допълнителна информация. Направени са корекции и са представени в МОСВ през август 2022 г. През последните години бавно са вървели процедурите в МОСВ. През юни 2024 г. е сключено рамково споразумение с предмет – изработване на доклад по ОВОС, оценка за съвместимост и екологична оценка за пътните обекти, по които е инициирана, и процедура за вътрешен подбор. След нейното приключване ще бъде подписан договор за изработване на ОВОС, оценка за съвместимост на автомагистрала „Черно море“. Очаква се през 2025 г. да имаме постановено Решение и по ОВОС. Разработването на втория и третия етап от идейния проект ще продължи по одобрената от МОСВ вариантна следа. Вторият етап продължава 130 календарни дни, включва разработване на ПУП – парцеларен план. Третият етап от 45 календарни дни включва времето за окончателно предаване на съгласуван разширен идеен проект с включени заинтересованите институции и експлоатационни дружества, както и окончателен ПУП – парцеларен план. След окончателно приемане на разработката ще се пристъпи и към процедиране на парцеларния план, одобряването му от МРРБ и отчуждаване на засегнатите имоти или части от имоти за теренно обезпечаване на обекта. Както казах, през 2025 г. се очаква да има постановено решение по ОВОС, което ще позволи последващите дейности. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз живея в Южна България, но за мен като народен представител, а съм сигурен – и за всички български граждани, е важна транспортната свързаност между Южна и Северна България. Така че моят въпрос е свързан конкретно с автомагистрала „Черно море“, която всъщност е един от транспортните коридори между Южна и Северна България. Вие изнесохте подробна информация, но бих искал да попитам: фактически кога стартира идеята за изграждането на тази автомагистрала, кога е изготвено инвестиционното намерение, кога започва изготвянето на идейния проект, кога започват съгласувателните процедури? Другият ми въпрос, като подвъпрос по-скоро, е във връзка с това, което казахте, че има предвидени три трасета: дали бихте могли да дадете малко повече информация относно тези три трасета, които в момента се процедират по Закона за опазване на околната среда именно като процедура за екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда – какво представляват, какво предвиждат, къде ще преминат. Малко повече информация по тази тема. Благодаря.

Наистина началото на проекта за автомагистрала „Черно море“ е стартирало още през 2020 г. Както казах, през 2021 г. от изпълнителя е представен идеен проект и той е разгледан от експертен технико-икономически съвет. Предложените варианти там са три основни, три алтернативни и комбинация от тях. След като тези варианти през 2022 г. са представени на МОСВ, от тях ние получаваме значителни бележки и единствено одобрение само на един вариант от така предложените седем комбинации, защото техните бележки мотивират неодобрение на предложените варианти, тъй като са недопустими спрямо режимите на защитените територии, през които преминават идейните варианти. Едната е защитена територия „Побити камъни“. Също така вариантите преминават и през режимите на санитарно-охранителни зони, което според Басейнова дирекция „Черноморски район“ е недопустимо. В крайна сметка от така представените седем варианта МОСВ одобрява само един, след което Агенция „Пътна инфраструктура“ се обръща отново към изпълнителя и му възлага да бъде разработен минимум още един идеен вариант, защото, за да може да бъде разглеждана и процедирана процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, се изискват минимум два идейни варианта. Така през 2022 г. се разработва още един вариант, който е предложен на МОСВ. В момента и двата варианта са одобрени и се разглеждат, за да може да бъде постановено и решение за оценка на околната среда. Мога да Ви дам малко повече информация за последните два одобрени варианта от Министерството на околната среда и водите. Единият вариант е с дължина 115 км. Предвидени са обаче много съоръжения за пресичане на републикански и общински пътища, жп линии, изграждане на пътни възли, селскостопански подлези и надлези, пътни подлези и надлези, мостове над реки, виадукт, тунел с дължина 1300 м., зони за почивка и изграждане на допълнителна лента, осигуряваща тунела. Вторият вариант, който е разработен, е с дължина на трасето 111 км 830 м. Този вариант е комбинация от вече частично одобрените други предложени възможни варианти. Той отново съдържа много на брой съоръжения при неговото изграждане и през октомври 2023 г. Басейнова дирекция е уведомила Агенция „Пътна инфраструктура“, че коригираният нов вариант е приемлив съгласно Наредба № 3 за условията и реда за проучване и проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Така към момента ние очакваме и постановяване на решение от Министерството на околната среда и водите по оценката на въздействието върху околната среда.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос е за автомагистрала „Хемус“ и по-специално за лотовете 4, 5 и 6. Както знаете, първоначалният план за тези лотове е да бъдат с габарит 29 м с максимално допустима скорост 140 км в час. Вследствие се прави проект, който е с намаляване на габарита на 27 м и съответно скоростта – 120 км в час. Вследствие на одит за пътна безопасност е възложен проект за връщане на първоначалния вариант с големия габарит и по-високата скорост. Да разбирам от Вашето изказване, че в момента това проектиране тече, тъй като то е възложено, но доколкото знам, не е приключило. Искам да знам кой проект ще се изпълнява – този, който е с габарит 29 м, 27 м, и съответно, ако се избере препроектирането, това до какво забавяне ще доведе целия проект, и съответно кой ще носи отговорност за това, че още няколко години тези лотове няма да могат да започнат да се строят. И допълнителният ми въпрос е: има ли проектиране, има ли предвидено в проекта отклонение за Велико Търново на автомагистрала „Хемус“? Благодаря.

Уважаеми народни представители! Добрата новина е, че до края на годината ще започне строителството при лотове 4, 5 и 6. Одитният доклад дава опции или да се препроектира, или да се вземат мерки с ограничение на скоростта – 120 км, със знаци. Агенция „Пътна инфраструктура“ избира варианта да остане проектът с габарит 27, за да не забавим началото на строителството. Другите лотове, които са изпълнени след това – 9 и 10, също са с този габарит, така че, за да може да имаме добро постоянно, еднакво движение в участъците, сме избрали този вариант. Проектът в момента е готов. Отстранени са забележките по одитните доклади и се процедират в Басейнова дирекция, и до три месеца може да отидем за разрешение за строеж. За Велико Търново – мисля, че има предвидена връзка. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Госпожо Председател, госпожо Министър! През 2018-а и 2019 г. са преведени авансови плащания в размер на над един милиард лева за строежа на всички лотове от едно до девет. Тези безпрецедентни авансови плащания са дадени за доставка на материали, изделия и за ползване на транспортни средства за механизация и оборудване. Въпреки това, по Ваши думи, ин хаус договорите за строителство на магистрала „Хемус“ са индексирани значително от правителството на Николай Денков. Колко в цифри са тези значително индексирани договори, на каква стойност са индексациите по лотове, имате ли проблем с някои от подизпълнителите, защото излезе информация, че някои от тях отказват да продължават да строят? Какво ще се случи с тези, които отказват, и какво ще се случи с лотове от четвърти до девети, при положение че там не се очаква скоро да започнат строително-монтажни работи? Ако се забави допълнително стартирането на строителния процес, това ще бъде ли предпоставка за ново увеличаване на договорите чрез така наречените индексации? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Относно оскъпяването и индексирането на договорите – да, както вече няколко пъти пред Вас споменавам, заварих индексиране на договори, защото в периода на последните три години имаме извършени строително-монтажни работи. След приемане на методиката през 2022 г. за индексация на договорите по обществени поръчки, свързани с инфлацията, именно тези, изпълнени към този период дейности, са индексирани. В тази връзка мога да представя следната информация. По единия договор се индексират 116 млн. лв. за извършени СМР дейности – индексацията е в размер на 36,5 млн. лв., тоест около 32% от стойността на извършените СМР дейности. Знаете, че по методиката се позволява да бъдат индексирани извършените СМР дейности. По другия договор индексацията е 2,7 млн. лв. Извършените СМР дейности са за 7 млн. лв., а самата индексация е в размер на 567 хил. лв. Казвам значително, защото, както всички знаем, през тези години строителството е в много малки обеми. Оттук нататък предстои същинското строителство и разбира се, строителите – „Автомагистрали“ ЕООД, биха претендирали именно индексация по методиката заради инфлацията в страната. Опитахме се да направим някаква прогноза с разчетите за времево строителство и изпълнение на СМР дейности, но това е много трудно, тъй като зависи от инфлационните процеси в страната. Към момента аз и Агенция „Пътна инфраструктура“ нямаме данни някой от доставчиците да се отказва и да не строи. Миналата седмица, знаете, посетих и обектите лично, заедно с инженер Вълчев. В лотовете, в които ние сме възложили изпълнение на дейности, именно 1, 2 и 3, се извършват строително-монтажни дейности. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Аз ще продължа тази тема. Казахте, че заради забавянето през последните три години на автомагистрала „Хемус“, тя значително се е оскъпила. В същото време са извършвани индексации. Моля за конкретика – не че преди малко не споменахте, но малко по-конкретно, в какъв размер са индексациите на ин хаус договорите на автомагистрала „Хемус“, какъв е процентът на оскъпяване, както и каква е стойността на дейностите между 1 юли 2021 г. и април 2024 г., подлежащи на индексация, за да можем да си направим сметката? Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както беше казано вече, има два договора между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“ ЕООД. Първият договор, по него през настоящата година е изплатена индексация на стойност 36 милиона и половина без ДДС. Индексират се изпълнени СМР дейности през периода, за който би могло да се начисли индексацията, за 116,5 млн. лв., тоест индексацията е в размер около 32% от стойностите на извършените СМР дейности. Това е оскъпяването към настоящия момент по договор едно. По втория договор. Извършените СМР дейности са на стойност 2,7 млн. лв. и индексацията на тази стойност е претендирана в размер на 567 хил. лв., тоест по-малко от 20% от стойността на извършените СМР дейности. В този порядък виждаме, че се предлагат и изчисляват сертификатите, представени за индексация на други подобни извършени дейности. Затова ние предполагаме, че претендираната индексация в последващите СМР дейности ще бъде между 30 и 40% от стойността на извършените дейности. Това е към настоящия момент конкретика, която мога да дам. Със сигурност, след актуване вече на започналите действителни дейности по лот 1, 2 и 3, бихме могли да дадем и допълнителна информация, ако поставите този въпрос отново. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Председател на Агенция „Пътна инфраструктура“! Свързаността в Северна България е един от най-сериозните проблеми, които съществуват към днешна дата по отношение на нормалното функциониране както на икономиката, така и на транспортните комуникации, защото години наред наистина Северна България беше неглижирана, възникваха редица проблеми и със сигурност мога да твърдя, че липсата на магистрала, която да свърже София с Варна, и съответно тези големи областни градове, допринася до голяма степен за пътния прагматизъм, за катастрофите, които се случват и така нататък. Защото, когато имаме един наистина добре уреден път, една наистина функционираща магистрала, тогава рисковете от пътнотранспортните произшествия със сигурност намаляват. В същото време една магистрала, довършена до края със сигурност вдига икономическия растеж в тези региони, защото завършването на магистрала „Хемус“ – това със сигурност ще се отрази на икономическия растеж и на градове като Шумен, откъдето съм и народен представител, Русе, и така нататък. Основният ми въпрос, който искам да Ви задам – документацията, разрешителните за строежи за всички лотове на какъв етап са, защото, знаете, че имаше спорове по отношение на това кой лот има разрешително за строеж, работи ли се по него? Този проблем уреден ли е? Ако не е – кога ще се уреди? Разбира се, в какъв срок се очаква да се издадат тези необходими разрешения за строеж, за да може да се работи нормално по тези лотове? Вашата прогноза за крайното завършване на магистралата между София и Варна, говоря за магистрала „Хемус“, защото това е основният въпрос, който си задават не само народните представители, но и българските граждани? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както споменах в моето изложение, към настоящия момент строително-монтажни работи започват след издадени разрешения за строеж. Именно затова казахме, че за лот 5, 6 и 7 предстои издаването на разрешение за строеж и започване на действителното изграждане на тези участници от автомагистралата до края на тази година. По същия начин е и за 9, където имаме вече приключила отчуждителна процедура. Там също се очаква разрешение за строеж и възлагането за изпълнение на строително-монтажни дейности ще започне след съответното разрешение за строеж. За нас е много важно процедурите да бъдат спазени, така че наистина обектите да се строят. Да, за нас и нашата цел – на Министерството на регионалното развитие и на Агенция “Пътна инфраструктура“, е възможно най-много обекти да бъдат възложени по съответния ред, по закона, при спазване на законовите изисквания, за да може да осигурим безопасно движение по пътищата, да намалим транспортния травматизъм, който е от значение за всички нас, които използваме републиканската пътна мрежа. Виждаме, че и в настоящата сложна обстановка в страната – със справяне с пожарите, е много важно да имаме добра инфраструктура, която да бъде използвана и за такива нужди. Това е, което мога да кажа. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! При посещенията си във Вашингтон министър-председателят Димитър Главчев обяви, че България ще участва в изграждането на два хармонизирани коридора за военна мобилност. Те трябва да улеснят придвижването в НАТО по направление юг – север. Подписаните писма за намерение включват коридорите между Италия, Албания, Северна Македония и България в паневропейски транспортен коридор номер 8, както и между Гърция, България и Румъния. Това, цитирам: „ще повиши възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО, както и транспортната свързаност и икономическото развитие на региона.“ През месец януари вече бившият министър на отбраната Тодор Тагарев беше още по-конкретен. Той заяви, че България трябва да инвестира близо 6 милиарда евро в инфраструктурни проекти, за да укрепи своята сигурност и да осигури инфраструктура за НАТО. След него началникът на отбраната адмирал Емил Евтимов уточни, цитирам: „изграждането на магистрала между Бургас и Варна е ключов приоритет за НАТО като част от транспортния коридор 8 Дуръс - Варна и изграждането на коридора от Констанца до Солун. Тези международни транспортни коридори са от ключово стратегическо значение за бързото разгръщане на силите на НАТО.“ Въпросът ми е - има ли реални действия във връзка с този приоритет като ускоряване на проектите за пътна инфраструктура в България? И ако, да, какъв е новият график - ускоряване на изграждането на автомагистрала „Черно море“ за сметка на довършването на автомагистрала „Хемус“, промяна на трасето на автомагистрала „Черно море“ – и с промяна, или без, какъв ще е окончателният ѝ вид? Осигуряване на ново финансиране извън ресурсите на държавния бюджет по линия на Европейския съюз, НАТО или частни инвеститори? Вторият ми въпрос е свързан с другата жизненоважно за Североизточна България пътна артерия, именно автомагистрала „Хемус“, а именно раздвижването на проекта за тунела под Шипка и стартът на магистралата Велико Търново - Русе ще доведат ли до промяна в графика за изграждане на лотовете на автомагистрала „Хемус“, или, иначе казано, ще бъде ли изграден приоритетно предвиденият за последен, и дори вечно подлаган под съмнение заради слабия трафик, участък между Търговище и Велико Търново? Моля да предоставите актуален график и прогнозно финансиране за изграждането на автомагистралите „Хемус“ и „Черно море.“ Благодаря.

Уважаеми народни представители! Официално в АПИ не е постъпила информация за желанието на тези военни коридори. От информация от медиите, все пак АПИ се подготвя, когато постъпи тази информация. Тази година сме планирали пускането на търг за строителство между Бяла и Велико Търново и ще пуснем търг за идеен проект за довършване от Велико Търново до Маказа на трасето Русе - Маказа, което е един от коридорите, които се предполага, че ще бъде. По другия коридор, както знаете – „Черно море“, се процедира в момента. Очакваме ОВОС-а. Догодина, ако всичко е наред, и този коридор може да се ползва. В същото време в момента в АПИ се подготвя тръжната процедура за участъка от Бургас до Малко Търново – разширението на пътя на четири ленти. За участъците на „Хемус“ надяваме се възможно най-скоро да се възстанови строителството и в тези участъци, за които питахте между Търговище и Велико Търново, но трябва да изминат всички процедури. Очакваме да започне строителството в тези участъци в края на 2026-а и в началото на 2027 г. Благодаря ви.

Госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Вълчев, уважаеми колеги! Към момента изграждането на първите три лота на магистрала „Хемус“ е най-напреднало, което предполага и най-скорошното им реализиране. След като това стане факт, и до осъществяване на участъците до Велико Търново, товарните камиони, движещи се от Русе към София, ще се наложи да преминават през град Плевен, за да се включат в магистралата. Това ще създаде огромни проблеми с трафика в града. Улиците, които са част от републиканската пътна мрежа, по които ще премине трафикът, имат стеснени участъци с по една лента в посока, които ще доведат до тапи и задръствания. През последните години се разгледаха няколко варианта за обходен път, като само един от тях се оказа възможен. Това е югоизточният обходен път, започващ от пътен възел при село Гривица, заобикалящ защитена местност парк „Кайлъка“ и включващи се в пътен възел „Плевен“ на автомагистрала „Хемус“. Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила работа по идейния проект за подходящия вариант, но до този момент не е предприета работа по останалите точки от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, а именно утвърждаване на проекта чрез оценка за съответствие, отчуждителни процедури, включване на проекта в годишните програми и така нататък. Това предполага срокът за реализиране на околовръстния път да бъде в пъти по-дълъг от срока за достигане на автомагистрала „Хемус“ до пътен възел „Плевен – Ловеч“. Необходима е съвместна работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ с Общината за изработване на генерален план за организация на движението и подготовка на самото трасе, по което ще премине тежкотоварният трафик през града, също активна комуникация с представителите на професионалните и браншовите камари. В тази връзка е моят въпрос, в качеството ми на представител на 15-ти избирателен район, област Плевен, а именно – какъв е напредъкът по взаимната договореност между Общината и АПИ за финансиране на дейностите по реконструкцията и ремонта на републиканските пътища в чертите на град Плевен и предвидено ли е финансиране за изграждането на североизточния обходен път на град Плевен, единственият град – Плевен, областен град без околовръстен път. Благодаря Ви.

Уважаеми народни представители! В програмата на АПИ за тази година няма предвидено финансиране за този проект. Предвидени са срещи с областната управа, на които да се прецени какво най-добре да се направи, и в програмата за 2025 г. да се включат тези проекти възможно най-приоритетно, за да може до началото на 2027 г., когато се очаква да се завърши участъкът, по който ще се позволи преминаването към град Плевен, да може да сме готови с обходния път. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, госпожо Министър, господин Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура!“ Госпожо Коритарова, за мен днешното изслушване е – ще започна оттам, като едно дежавю. През последните години министрите се сменят, кабинетите се сменят – два редовни, още няколко служебни, и в общи линии до този момент от Вашето изслушване разбираме, че нещата се движат или почти никак, или с толкова бавни темпове, че вариантът следващите години автомагистрала „Хемус“ да се случи – българите не само от Северна България, ами изобщо от цялата страна, скоро няма да могат да се радват на една такава придобивка, което, разбира се, води до своите икономически и социални последици. Факт е, че до този момент, ако имаше малко повечко разум и ако магистрала „Хемус“ не беше попаднала в обсега на политическото говорене, може би сега, ако не и да е била готова, то щеше да е близко до завършването ѝ, и това трябва да го кажем на българските граждани. Затова казвам, че това изслушване за мен е не само че дежавю, ами е малко и като обида за цялата нация, че не може да се направи една магистрала. Сега преди малко Вие отбелязахте и може би умишлено не споменахте цифри за това какво е коствало това забавяне на българския данъкоплатец, но сега в рамките на изслушването, ако направим една елементарна сметка, Вие казахте – между 30 – 40% очаквате да се търси индексация, и ако приемаме за даденост, че договорите за лотовете от 1 до 9 са на стойност около 3 милиарда и 300 или 400 милиона, като извадим и авансите, които няма възможност да бъдат индексирани, и Вашите думи, че около 30 – 40% се очаква оскъпяването, то може ли Вие, госпожо Коритарова, да ни кажете дали нашата сметка, че не по-малко от милиард очаквате да се оскъпи изграждането на автомагистралата, благодарение на тригодишното забавяне на този проект? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не бих се ангажирала в никакъв случай колко ще бъде, затова изнесох само цифри, но колкото повече се забави този процес, той ще се оскъпи значително. Затова нашите усилия през последните три месеца бяха именно да възобновим дейността във възможно най-бързи срокове да започне реалното строителство. Както изложих и пред Вас през месец май, имаме вече акт за отчуждаване по лот 9. Имаме взето решение за следване на следата по лот 8, тоест и там сме възложили изработването на технически проект. Където е възможно, и каквото зависи от процедури, само изпълнявани от Агенция „Пътна инфраструктура“, са възложени и се изпълняват, именно за да не бавим повече реализацията на този стратегически за Северна България, а и за цяла България проект. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Всички тук говорим за икономическото въздействие, за удобството на пътуване по автомагистралите. Радвам се, че Вие употребихте, за съжаление, и термина пътен травматизъм. Моята професия е свързана в последните трийсетина години именно с ортопедията и травматологията и затова моите въпроси са в тая връзка – с магистрала „Черно море“. За съжаление, това е моментният участък между Варна и Бургас, който ежегодно травмира и отнема живота на десетки и стотици хора, и аз съм пряк свидетел на това. За съжаление, във вчерашния ден е пореден случай, при който млад турски гражданин загива в близост до Старо Оряхово и това се случва всеки ден. За съжаление, съм пряк свидетел на това, така че тази магистрала е жизнено необходима не само във връзка с икономическото развитие, с удобството на пътуване, а именно и за намаляване на този пътен травматизъм, казано по-нежно за хората. В тази връзка са и моите въпроси, свързани с изграждането на магистрала „Черно море“. Вие казахте доста срокове и дати. Моите въпроси по-скоро ще систематизират и ще дадат по-добра яснота във връзка с това как в бъдеще ще се развие този процес по изграждане на магистрала „Черно море“? Моите въпроси са следните: има ли възложено изготвяне на доклад по ОВОС и ако няма, каква е причината за това? Докога е срокът за изготвяне на такъв доклад и докога трябва да бъде приет докладът по ОВОС? Има ли краен срок за окончателно приемане на технически проект и ако има, какъв е той? И последното: кога според Вас ще бъдат обявени първите търгове за изпълнение на автомагистрала „Черно море“. Благодаря.

Преди да отговоря по същество на въпроса – да, за нас е важно да намалим пътнотранспортния травматизъм. Това е основна цел. Именно затова през тази година Агенция „Пътна инфраструктура“ възложи вече реални дейности и по основен ремонт на Дюлинския проход, защото е много натоварен Обзорският проход. (Реплики.) Обзорският – който минава през Старо Оряхово. За да можем да намалим трафика и този, който е транзит, да бъде пренасочен през Дюлинския проход до изпълнение на автомагистрала „Черно море“. Това е целта, с която работим на няколко обекта там, до пълното изграждане и реализиране на автомагистрала „Черно море“. И конкретно – да, от месец юни 2024 г. вече имаме сключено Рамково споразумение за изработване на доклад по ОВОС, който да бъде предоставен, доклад за оценка на съвместимост и доклад за екологична оценка за пътните обекти. Очаква се до 2025 г. да имаме и постановено решение по ОВОС, след което вече ще се стартират всички останали процедури за изпълнение на технически проект и след това и строителство. Смятам, че сроковете сме ги оптимизирали максимално съгласно нормативната уредба, така че да може наистина, следейки пътната карта за изпълнение на всеки стратегически обект, ние да постигаме значителен напредък в съответната календарна година. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Министър, в отговор на въпрос на наш народен представител Вие споменавате, че МРРБ и АПИ съвместно с „Българска банка за развитие“ ЕАД сте предприели действия за включване изграждането на автомагистрала „Черно море“ в програмата на Инициативата „Три морета“. Какви точно действия сте предприели? Какви са сроковете за одобрение на включването в тази програма и какви са изискванията за включване, при положение че все още сме на вариант избор на трасе и екологични оценки на идейни проекти? Какви са гаранциите, че с тези бавни темпове, ако бъдем включени изобщо, но изостанем със сроковете, след това няма да ни изключат? Въобще колко реално е това да се случи и да се възползваме от програмата на Инициативата „Три морета“ и как ще се осъществява самото финансиране на тази програма? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, стратегическите обекти са със значителен финансов ресурс, затова ние търсим различни варианти за тяхното финансиране, за да може в един и същи период да имаме възможност за финансиране, изграждане и реализация на няколко от посочените в днешния ни разговор стратегически обекти. Ще кандидатстваме за финансиране, но все още не сме предприели никакви стъпки, тъй като искахме да имаме точен график именно за това дали ще успеем да реализираме в рамките на Проекта „Три морета“. След като бъде изготвена от нас Пътната карта с графика за изпълнение и процедурите, които предстоят пред нас, ще вземем окончателно решение за начина на финансиране на автомагистрала „Черно море“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, обстойно разказахте за Проекта за автомагистрала „Черно море“. Аз си спомням, в едни по-стари времена имаше идея на колегите от Българската социалистическа партия за изграждане на парк „Черно море”. Иска ми се да конкретизираме това, което е внесено – по-скоро въпросът е към министъра на околната среда и водите, тъй като разбрах, че това вече е в неговото поле на действие и се чака преценка за оценка и евентуално бъдеща оценка за въздействие на околната среда. Иска ми се да кажете, когато Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя вариантите за трасета, дали се правят някакви съвместни екипи с колегите от Министерството на околната среда, с Изпълнителната агенция „Околна среда“, за да може да се съчетаят чертежите и проектите, да бъде изградено максимално бързо изправно трасе, щадящо природата. Дали има такива съвместни екипи, работили ли са заедно или се предлагат няколко варианта на трасета, като съответно Министерство на околната среда и техните екипи преценяват. Накрая всичко това се миксира и избираме може би най-сложното трасе, което да удовлетвори инженерите и в същото време да удовлетвори искането на колегите, които се занимават с опазване на околната среда?! И още нещо бих искал – просто да ми уточните дали се работи по вариант Слънчево – Белослав – село Приселци – квартал Ветрен – Бургас. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Как е работено за изработване на идейните варианти за автомагистрала „Черно море“ не бих могла да кажа със сигурност. Изпълнителят, който предлага и разработва разширените идейни проекти, ползва всичката налична информация, предоставена от Министерството на околната среда и водите. Те вече я имат и е публична. Би трябвало да са провеждали и срещи, за да не се стига до разработване на 7 – 8 варианта и след това МОСВ да приеме само един вариант. Затова през последната една година, когато е реализиран идейният проект с още един вариант, там наистина е имало тясна комуникация между различните административни структури. Затова в рамките само на по-малко от година е разработен вторият вариант. За Вас съм донесла двата окончателни варианта, които към момента се разглеждат от МОСВ, и очакваме по тях да бъде издаден и ОВОС. Добре е както за този инфраструктурен обект, така за тунела под Шипка, така и за други стратегически обекти, които преминават през много защитени територии и ограничения по различните видове екологични закони – ние провеждаме ежеседмични или съответно редовни – бих казала, срещи с представители както на регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, така и тук, на централното административно ниво, за да можем своевременно да изясняваме и уточняваме възникналите проблеми и да не бъде използвано излишно време за постигане на съвместимост на техните изисквания и изискванията за проектиране на транспортните артерии. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Госпожо Министър, миналата седмица, в сряда, присъствах на първа копка на Дунав мост и внимателно слушах това, което казахте там. Първо, нашата част от Дунав мост за ремонт е 409 м, а за това ще бъдат изразходени 45 милиона. Тоест на един линеен метър над 110 хил. лв.?! Това не е част от въпроса ми, но помислете върху този. Мислейки върху този въпрос и слушайки Вашето изказване днес, в което изсипахте доста цифри, които се опитах по някакъв начин да обединя и да си отговоря на въпроса: в крайна сметка колко би ни струвало към момента 1 км автомагистрала „Хемус“ и кога ще бъде завършена? Защото чух много дати от Вас, но не чух нито една финална дата, поне за един лот, докато да кажем при Дунав мост сте го фиксирали на 730 дни. Един страничен въпрос: ако имате информация, бихте ли ни казали – извършен ли е ремонтът на частта откъм румънската страна, за колко време и на каква цена?

Благодаря. Бих отговорила и на въпроса, който не е по днешната тема, защото той е важен за България. След като Дунав мост не е ремонтиран 70 години, наистина той вече е в предаварийно състояние и затова започнаха нашите действия и възложихме, макар и в летния туристически сезон, неговото ремонтиране. Неправилно беше изнесена информацията, че нашият участък е с дължина 1200 м. Да, започваме с първите 400 м поетапно, за да достигнем до средата на моста. Румънската страна преди две години изпълни същия основен ремонт за същия срок. Те успяха да го съкратят само с два, три месеца, но след това дълго време имаха довършителни дейности и затова не бих правила съпоставка – или тя е абсолютно равнопоставена между румънската и българската част на моста. Сега се връщам на темата за автомагистрала „Хемус“. В моето изложение посочих срокове – в първия участък до пътен възел „Дерманци“, имаме уверението от строителя, че ще бъде финализиран и пуснат в движение до края на 2024 г., а трите лота, които са от Боаза до Плевен, ще бъдат реализирани до края на 2026 г. Затова се ангажираме със срокове, тъй като тези лотове са с напреднала фаза на строителството. За всички останали участъци от автомагистрала „Хемус“ не бихме могли да кажем краен срок за изпълнение, тъй като споделих, че все още имаме и процедури както екологични, така и по теренно осигуряване на трасето. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, господин Вълчев, уважаеми колеги! Днешното изслушване се отнася до две от основните артерии, които са призвани да осигурят икономическото и демографското възраждане на Северна България. Преди две седмици имахме възможност да говорим за третата такава и предполагам, че скоро ще говорим и за четвъртата, която е магистралата между Русе и Велико Търново. Преди две седмици споменах, че държавата е длъжник на Северна България и това е нещо, около което всички можем да се съгласим. Вие направихте доста подробно изложение, в което изнесохте, бих казал, една част от фактите, но е хубаво да си казваме всички факти, когато говорим за тези два проекта, и да си вземем съответните поуки. Забавено ли е изграждането на магистрала „Хемус“? Безспорно е забавено – петдесет години е забавено. Вие споменахте, че е забавено в последните три години с 518 дни. Всеки, който се е занимавал със строителство, или с проектиране и строителство знае, че има три основни причини за една такава строителна забава. Те са или правни, или инженерно-технически, или са икономически. Аз искам да ги назова такива, каквито са. На 20 декември 2018 г. са възложени първите шест участъка на магистралата. Месец декември 2019 г. са възложени последните три, а междувременно, 2020 г. е анексиран и първият договор с около 40% от стойността. Защо не се е случило строителството? Защо са тези 518 дни забава, и защо продължава по отношение на някой от участъците? Хайде да си го преведем през правните, инженерно-техническите и икономическите причини. На първо място, това не е мое мнение, това са констатации на компетентните държавни органи, че възлагането е извършено незаконосъобразно от страна на държавата, на държавно дружество, което не разполага с техническия капацитет да изпълни само този обект. Това е констатирано от Агенция за държавна финансова инспекция. Впоследствие строителството и проектирането са превъзложени отново незаконосъобразно, отразено в Доклад на Агенция за държавна финансова инспекция от 15 януари 2024 г. – от „Автомагистрали“ на частноправни компании. Противно на всякаква логика са платени над 35% аванси още през 2018 г. и 2019 г., въпреки факта, че към този момент липсват проекти, липсват отчуждения, липсват всякакви условия да се осъществява реално строителство. Това са фактите. Платени са аванси, включително и за цветята и дръвчетата, които трябва да украсят една бъдеща магистрала, както и за пътните знаци и за мантинелите. Оттам насетне първите разрешения за строеж са издадени през 2020 г. и те касаят участъци от 1 до 3 и неслучайно те са в най-напреднала фаза на строителство. По отношение на участъци от 4 до 5 очевидно дълго време е съществувала политическа нерешителност относно това какво да бъде инженерното решение – дали да бъде с габарит тази магистрала 29 м, дали да бъде с 27 м. Аз съм щастлив, че Вие сте възприели позицията, която заехме и ние в кабинета Денков, че трябва да се пести време, и да вървим с техническото решение, което е най-готово, а това е за габарит 27 м, така че съм удовлетворен. Това ще даде възможност в рамките на следващите три месеца, както спомена господин Вълчев, да се издаде разрешение за строеж и най-после да започнем изграждането на този участък. За участъци от 7 до 9 нека да си кажем истината, че причината да не се случат участъци 7 и 8 са не само грешки в проекта, който предвижда трасето да мине през свлачищни зони, санитарно-охранителни зони, но и очевиден политически проблем, свързан с лобизъм – преминаването на трасето през ловно стопанство за развъждане на благородни елени, което е причина в продължение на няколко години да бъде стопирано изпълнението на трасето по оригиналната му следа. Аз лично бих бил удовлетворен, ако Вие сте взели решение да продължи изпълнението на трасето по оригиналната следа, тъй като нямаме никакви екологични съображения, а чисто икономически и евентуално лобистки, за изместване на това трасе. Надявам се това да се случи, тъй като в противен случай ние се отдалечаваме с още три до четири години от реалния старт на въпросните участъци. По отношение на икономическите причини. Спомена се, че има увеличение на цената на договорите. Да, така е, но какви са фактите. Когато са възложени тези договори – 2018 г. до 2020 г., практически няма инфлация в стойността на строителните материали. Инфлационният индекс за цената на строителните материали в този период варира между 120 и 104 пункта. От 2021 г. до 2023 г. – средата, той нараства на 236 пункта, тоест инфлацията е почти 100%, слава богу, в последната една година се наблюдава обратен процес и към момента индексът е около 234 пункта. Логично е на един такъв обект да се осигури икономическа възможност да бъде завършен, тъй като това, което аз лично заварих в Министерството на регионалното развитие са многобройни писма на база, на които изпълнителите отказваха да продължат изпълнение въз основа на стопанска непоносимост. Смятам, че към момента са разрешени голяма част от казусите както инженерно-техническите, така и правните, а междувременно бяха подписани споразумения, с които частноправните субекти подизпълнители поемат пълна отговорност за качеството на строителството. Надявам се, че с обща политическа воля на политическите партии и с отговорност от страна на което и да е правителство в управление, този стратегически за страната проект ще излезе от капана на правните, инженерно-техническите и икономическите пречки, които до този момент възпрепятстваха неговото развитие. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Цеков. Имате думата, господин Стоянов.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Министър, господин Вълчев, дами и господа народни представители! Развитието на пътната инфраструктура в България е от изключително значение за развитието на икономиката ни. Без изграждането на важните пътни артерии няма как да привлечем инвеститори, няма как да създадем нови работни места, няма как да подобрим жизнения стандарт на населението, и няма как да спрем миграцията на хора от малките населени места към по-големите от Северна и Северозападна България към Южна, както и от България към чужбина. Крайно време е основните пътни артерии да станат приоритет на всички партии и да бъдат изградени във възможно най-кратки срокове, без значение кой управлява. Как си представяте развитието на Северна, Източна и въобще на останалата част от България без магистрала „Хемус“ и без магистрала „Черно море“? Какво предлагаме ние на инвеститорите? Нищо. Без инвестиции единственото, което постигаме, са ниски заплати, обезлюдяване, емиграция и демографска криза. Имаме пристанища, но и за тях не правим нищо, и сега Констанца е на светлинни години пред нас – в сравнение с Варна и Бургас взети заедно. Имаме туризъм, но няма кой да работи, защото заплатите са ниски, а пък, за да дойдат до Черноморието, хората виждат едни лоши пътища, които са далеч от състоянието, в което трябва да бъдат. Време е управляващите да осъзнаят, че без инфраструктура няма да има бизнес, който да е генератор на по-високи заплати. Необходимо е да започнем работа в името на хората, а не в името на партийните интереси. Необходимо е да решаваме проблемите на българските граждани, а не на обръчите от фирми, които след това ще се отблагодаряват чрез купуване на гласове и корпоративен вот в полза на някои от партиите, които управляват дълги години, и искат да управляват, за да продължат с корупционните сделки. Колко милиарда изтекоха и магистрала „Хемус“ все още е доникъде? Та именно автомагистрала „Хемус“ се превърна в нарицателно за един мащабно провалил се проект, който освен да гълта пари, друго не се случва. Преди пет години се дадоха авансови плащания в размер на над 1 млрд. лв. за закупуване на строителни материали. След това допълнително бяха дадени средства за индексация на проектите заради повишаване цените на строителните материали, които би следвало да бъдат закупени преди увеличението на цените именно с авансите, които бяха дадени преди това, но това явно не е станало. По всяка вероятност авансовите плащания не са отишли за закупуване на строителни материали съгласно подписаните договори и дадените аванси, а са дадени за закупуване на атрактивни имоти, или за други прищевки на управляващите и на собственици на строителните компании. Поради тази причина са подписани анекси към договорите по методика за индексация, въз основа на което по думите на министъра на регионалното развитие и благоустройството стойността на договорите е значително увеличена за всеки един от участъците на магистралата. И въпреки това няма напредък в работата по автомагистрала „Хемус“. Не си ли накупихте къщите, вилите, имотите? Колко още Ви трябва, за да спрете с кражбите и да започнете да мислите за гражданите на Република България? Или излезте от балона, в който живеете, и започнете да работите за българите, или си търсете друга работа, в която Ви бива, защото е видно, че да носите отговорност за цялата държава не Ви се отдава. И двете магистрали е крайно належащо да бъдат изпълнени и е крайно време автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Черно море“ да станат основен приоритет на управляващите, без значение кои са те. Автомагистрала „Хемус“ може да бъде завършена само за един мандат, а автомагистрала „Черно море“ все още е на етап избор на трасе. Тази автомагистрала е ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа и естествено продължение на автомагистрала „Тракия“, свързвайки главните източни центрове на стопанското развитие по Черноморието, Варна и Бургас. Трасето е част от пътната инфраструктура на трансевропейския транспортен коридор № 8, който свързва региона на Черно море с Адриатика и има потенциал за осъществяване на комбинирани превози. Изграждането на автомагистрала „Черно море“ ще окаже положително влияния върху икономическото развитие на страната и на двата крайбрежни района – Североизточен и Югоизточен. Освен това с изграждането на автомагистрала „Черно море“ ще се реши един много сериозен проблем на Варна, свързан със състоянието на Аспаруховия мост, тъй като част от трасето на новата магистрала ще премине през Варненското езеро и ще бъде с направен втори мост, който ще се яви алтернатива на Аспаруховия мост и значително ще разтовари трафика по него, като Аспаруховият мост вече ще се ползва предимно за вътрешноградска транспортна артерия. Затова призовавам всички политически партии да включат в приоритетите си изграждането на автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Черно море“ и да работят активно, за да могат тези важни инфраструктурни проекти да започнат и да бъдат приключени във възможно най-кратки срокове. Време е да се създадат условия за бързо и безопасно придвижване, за спестяване на милиони човекочасове, за запазване на стотици човешки животи, за икономически растеж, за раздвижване на икономиката, за намаляване на демографската криза, обезлюдяването и емиграцията. Време ни е да започнем да решаваме проблемите на българските граждани, време ни е за възраждане на България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, от Вашето изслушване днес ние лично сме удовлетворени от това, което чухме, и се радваме, че Вашият екип прави всичко възможно да бъдат ускорени процедурите по възлагане, по строителство и по отчуждаване съответно по различните лотове на автомагистрала „Хемус“. Приветствам и думите на преждеговорящия, но искам да кажа, че когато автомагистрала „Хемус“ е била проектирана и финансирана, много отдавна някои политически партии са включили това какъв приоритет е. За нас също е важно тези два обекта да бъдат изградени, защото тяхното строителство е абсолютно належащо, най-вече за това – да може да се развиват икономически регионите и да се подобри животът на хората. Важно е да се избират такива трасета – защото аз слушах много внимателно и господин Андрей Цеков – да се избират такива процедури и начини на финансиране, които да ни спестят спирания, препроектирания, отчуждавания и така нататък. Има много хубави думи, които се казаха тук, и ако ще извлечем своите уроци, мисля, че на автомагистрала „Черно море“ може да ѝ бъдат спестени грешките на автомагистрала „Хемус“, съответно сроковете, в които да се случи, да бъдат максимално експедитивни. Благодаря за това изслушване. Надявам се с екипа си да продължите в същия дух и да възлагате максимално експедитивно изграждането на двете трасета. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Безспорно важно изслушване. Проблемът е, че то е наистина едно дежавю – стратегически проект, който 50 години не може да бъде завършен.

БСП защо не го завърши?

И през тези години, тъй като колегата ме апострофира отсреща, ще му кажа, че ГЕРБ управляваха твърде дълго време и Вие бяхте тези, които дадохте тези 30 – 35%. Нямах намерение да го казвам, но щом по този начин се отнасяте към говорещите от трибуната, ще Ви отговоря. И тези пари се дадоха срещу нищо, защото включително и гаранциите, които са дадени, не са проверени. Аз се надявам прокуратурата да си свърши работата как е станало по инхаус, уважаеми господин народен представител от Политическа партия ГЕРБ. И когато се говори по този начин…

Госпожо Председател, никога не влизам по този начин, ако от другата страна няма подобна реакция. Когато иска някой да говори, може да дойде тук на трибуната и да каже това, което мисли.

Тогава аз Ви моля, Вие да казвате на колегите от залата да не говорят по този начин, а не този, който е на трибуната. (Реплика от народния представител Георги Валентинов Георгиев.) Защото тогава аз искам да задам въпроса…

…кога ще се произнесе прокуратурата по дадените предварително над 1 милиард авансови вноски и непостроено нищо по магистрала „Хемус“, и защо без да има разрешително за строеж бяха дадени тези средства? Мисля, че това е големият въпрос, на който днес трябва да се отговори, щом по този начин ще се коментира от трибуната на Народното събрание. А дали сегашният министър даде задоволителни отговори на това, което се случва, да, така е. Има определен напредък на това, което става, но не считам, че е нормално, за втори път го казвам, в продължение на толкова дълги години да не може да бъде завършен един от най-важните стратегически проекти на страната ни. И смятам, че когато се говори за инфраструктура, 21 век е векът на високите технологии и на инфраструктурните проекти, и ние изоставаме – изоставаме по един отчайващ начин. Наистина държавата има огромни проблеми. Проблем имаме с това, което се случва в момента с пожарите, и виждаме, че няма държавност. Затова се радвам, че колегите се обединяваме да внесем след малко общо виждане за това какво да се направи за покупка на техника, която не е купена. Виждаме същото с това изслушване днес, че не е нормално да няма завършена автомагистрала, която няма и 450 км. И не е нормално да няма никой, който да е понесъл отговорност през всичките тези години за безкрайните безхаберия и кражби, които се извършиха. Магистрала „Черно море“. Считаме, че тази магистрала трябва да бъде връзка между един мегаполис, какъвто е Истанбул, Бургас, Варна, Констанца, за да има коридор север-юг, и това ще е голямата роля и смисъл на магистрала „Черно море“, а не единствено и само връзка между Бургас и Варна. Не че не е важно. Естествено, има своето огромно значение, но по-голямата цел трябва да бъде съвсем различна, ако искаме да има полза от тази автомагистрала в друг аспект и държавата да печели милиарди от товарите и от пътникопотока, които ще преминават. И не може да няма такава връзка, пак казвам, между един мегаполис, който е над 20 милиона, и Констанца, защото това дава други алтернативни възможности. Аз Ви моля, когато се коментират нещата, да се гледат в такъв аспект, че по този начин да виждаме развитието на този коридор север-юг – магистрала „Черно море“, и разбира се, и втория мост над Варна, който дава друга опция и друга възможност на един от най големите градове в България. Вторият или третият, с много малка разлика между Пловдив и Варна. Това дава вече други опции и други възможности. Аз мисля, че като цяло ние сме длъжници – и народните събрания, и различните министри, на инфраструктурните проекти в България. Говорихме преди седмица с Вас, госпожо Министър, тук отново в залата, за пътя, който е от Кулата до Видин, и една магистрала, която е от другото стратегическо значение – най прекият път на стоките от Далечния изток до Централна Европа. Тогава говорихме, че една от основните причини да не можем да станем пълноправен член на Шенгенското пространство е тази, защото средствата, които влизат, са огромни. Говоря за пристанищата, които са в Белгия, в Холандия, и конкуренцията е между това откъде ще минат тези товари – дали оттам, или те ще минат през Гърция и България. Ако ние искаме да помагаме на нашата икономика, ако искаме България да печели от своето географско положение, тези коридори трябва да бъдат развити – Черно море и този коридор Ориента. Тогава ще има друго значение. Нашето географско местоположение да го използваме в добрия смисъл на думата е наистина държавата да печели огромни средства. Това трябва да се направи и аз се надявам, че ще има разум в народните събрания и по този начин ще подхождат, а не с подхвърляния от залата. Благодаря Ви за отделеното повече време.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Коритарова, уважаема заместник-министър Колева, уважаеми народни представители! Плаж „Алепу“ на няколко километра от Созопол е един от малкото останали в България, където няма голяма човешка намеса – уникално чиста синя вода, съчетана със ситен светъл морски пясък, радва очите на посетителите на това място. Култовите кадри на филма на режисьора Людмил Кирков от „Оркестър без име“ през 1980 г. са заснети точно на „Алепу“, там звучи и песента „Оставаме“ – емблема на цяло едно поколение, обичащо българското кино. Така, колеги, започва всяко представяне на „Алепу“, когато поискате да откриете информация за него в интернет, за да стигнем до днес, когато „Алепу“ се превърна в синоним с данни за корупционен казус, нищожни строителни разрешения, документни престъпления, проверки на прокуратурата и низ от дела, завършващи с разнопосочни решения, които оставят в българския гражданин едно единствено усещане за огромна несправедливост, ущърб на обществения интерес и тежко посегателство върху символите, които българинът обича. Не една и две бяха публикациите в медии, чрез които преднамерени учени се опитваха във времето да определят местност „Алепу“ като част от комплекс „Ропотамо“, попадащи в зона с ниска екологична чувствителност – забележете. Сега нека си припомним абсурда. Абсурдът се случва по време на управлението на ГЕРБ. Характерно за казуса „Алепу“ е, че там има две подпорни стени – едната подпира хълма на „Свети Тома“, а другата – пътя към „Шофьорския плаж“. Едната е изградена нормално като подпорна стена, а другата като клетъчна структура. Същата клетъчна структура, повод за първия граждански сигнал, разкрил своеобразното административно-процесуално свлачище и с право. Строежът на подпорната стена интегрира местата на три асансьора на бъдещата хотелска част, която ще бъде нанизана отгоре. Някой наричат това измама. Очакваната площ на измамата е близо девет хиляди квадратни метра. Девет хиляди квадратни метра разгъната застроена площ на шест метра от вълните, развила уникално местообитание на пчелоядите, обичано и търсено да се види всяка година от всички посетители на нашето Черноморие. Тук идва обаче един филм на германската телевизия VDR, заснет през май 2019 г., който определя българските плажове и България като популярна евтина дестинация. Повтарям – евтина дестинация! На този фон у нас, законодателите в Гърция – нашите съседи, приеха законодателство, с което се изисква 70% от всеки плаж в Гърция да бъде свободен от шезлонги, а в защитените зони тази площ да е 80% от плажната ивица. Въвежда се и минимално разстояние от четири метра между шезлонгите и бреговата линия, за да се осигури лесен достъп до водата. У нас не шезлонгите, а хотелът на „Алепу“ е на шест метра от брега. Къде сме днес с този казус, колеги? В края на юни тази година българската общественост за пореден път беше шокирана от поредното съдебно в петчленен състав решение на ВАС, с което магистратите обявиха окончателно за незаконен отказа на Регионалното министерство да издаде предварително съгласие за изграждането на подпорния хотел и връщат за повторно произнасяне от МРРБ. Укрепването на подпорния хотел е първа стъпка към реализацията на големия проект върху бившия „Шофьорски плаж“, чието строително разрешение беше обявено за нищожно с друго Решение на ВАС. По случая „Алепу“ има и дело за длъжностно престъпление. То започва след като прокуратурата стигна до извода, че издаденото разрешение за строеж не е било публикувано на сайта на общината и затова никой не е могъл да го обжалва. През годините проектът освен това беше неведнъж обект на проверки от страна на ДНСК и беше спирана работата по него. Будят поредица от въпроси противоречията в позициите на МОСВ и РИОС – Бургас, и причините, поради които е взето решение за този хотел да не се изисква оценка на въздействието върху околната среда. Случва се по време на управлението на ГЕРБ. Уважаема госпожо Коритарова, уважаеми господин Министър на околната среда, чрез представляващата Ви днес – госпожа Заместник-министър Колева, днешното изслушване поставя пред Вас големи очаквания. Все още сме длъжни пред обществото. Кой ще понесе отговорност за това тежко престъпление с българските плажове, превърнало се в символ за цяла една порочна петнадесетгодишна управленска епоха? Кой ще понесе отговорност? Очакванията са големи и в посока да бъде предоставена на българските граждани от поверените Ви институции обективна информация за нарушенията, които са направени. Укриването на информацията винаги поставя съмнения за съучастие. Изслушването днес поставя големи очаквания и за действията, които ще предприемете за недопускането на реализирането на това инвестиционно намерение, изпълнено с низ от нарушения, данни и факти, пораждащи съмнения за корупционни интереси.

Приключвам. Именно Вашите действия и ангажименти днес ще покажат ясно дали порочната практика за прехвърляне на отговорност между институциите ще надделее, или ще застанете решително на страната на хората и българската природа. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Темата „Алепу“ стои на дневен ред от много години. Поставяна е пред редица министри на регионалното развитие и благоустройството. Към момента аз ще представя хронологията по казуса в обективна последователност такава, каквато я наследявам. Още през 2006 г. със Заповед № 635 от 5 юни 2006 г. на кмета на община Созопол е одобрен Подробен устройствен план за промяна на предназначението на земеделска земя с цел изграждане на вилни сгради за собствени нужди. Съгласно обяснителната записка към предлаганото изменение на ПУП – ПРЗ за имот 000799, намиращ се по средата между собствените имоти на „Алепу вилидж“ АД, е предвидена и издадена скица за имота от общинска служба „Земеделие и гори“ – Созопол, от 27 октомври 2006 г. На същата имотът е отразен като друга територия с нестопанска цел, собственост на община Созопол. Имотът е интегриран чрез допълнение на ПУП в предвижданията за новоприетото градоустройство, като е включен в регулационните граници на собствениците на „Алепу вилидж“ АД – имоти по реда на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. С Решение № 33 от 2007 г. по оценка на въздействието на околната среда на РИОСВ – Бургас, е одобрено инвестиционно предложение ПУП – ПРЗ за изграждане на ваканционно селище. С Решение № 9 от 2007 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи, Министерството на земеделието чрез Областна дирекция „Земеделие и гори“ – Бургас, променя предназначението на терена в „неземеделски нужди“, като утвърждава площадка с трасе за проектиране именно 29 171 кв. м, която е представлявала земеделска земя, пета категория, неполивна. Промяната на предназначението е за изграждане на жилищна сграда – апартаментен тип. Със Заповед № 1148 от 2007 г. на кмета на община Созопол, частично е изменен ПУП – ПРЗ за въпросните имоти със ситуиране на нови застроителни обеми за изграждане на ваканционно селище. Свлачището на плаж „Дюни – юг“ проявено по крайбрежния склон, северозападно от къмпинг „Свети Тома“, е регистрирано в регистъра на свлачищните райони на територията на Република България през 2009 г. При извършване на режимни наблюдения през 2011 г. е установено разрастване на свлачищните процеси. Във връзка с постъпили сигнали за създадено опасно състояние на морския плаж „Дюни – юг“, през 2015 г. по възлагане на Министерство на регионалното развитие и благоустройството е извършен подробен оглед от „Геозащита“ ЕООД – Варна, при което е констатирано активизиране на свлачищните процеси, активни пукнатини по цялата площ на свлачището, дрениране на води и други, които създават реална опасност за хората в района – както за плажуващи, така и за преминаващи. Валът на свлачището навлиза вече и върху плажната ивица и е установена опасност от прекъсване на пътя, който осигурява достъп до комплекс „Свети Тома“. Състоянието на свлачището е активно и през 2016 г., и през 2017 г., което е констатирано при извършени инженерно-геоложки огледи. За гарантиране устойчивостта на крайбрежния склон са дадени препоръки за проектиране и изпълнение на противосвлачищни и противоабразивни укрепителни мероприятия. С писмо от януари 2017 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 96, ал. 3 от ЗУТ е дадено предварително съгласие за извършване на геозащитни мерки и дейности. Предварителното съгласие е издадено по заявление на възложителя. Съгласно писмено становище на Басейнова дирекция „Черноморски район“ инвестиционното предложение е допустимо спрямо Плана за управление на речни басейни и Плана за управление на риска от наводнение, и реализирането му няма да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми при спазване на конкретни условия, вписани в становището. С Решение от 19 декември 2017 г. по оценка на съвместимост РИОСВ – Бургас, директорът на РИОСВ съгласува инвестиционното предложение – „Изграждане на курортен комплекс, включващ „Алепу вилидж“. На 10 септември 2018 г. от главния архитект на община Созопол са съгласувани и одобрени инвестиционните проекти, въз основа на което е издадено разрешение за строеж за укрепване на свлачище „Алепу вилидж“, находящо се в УПИ IV – 770, 799, 807, 830 или поземлен имот с идентификатор 67800.49.27 – по кадастралната карта на Созопол. На 13 февруари 2020 г. е издадено и разрешение за ползване от началника на ДНСК на укрепителното съоръжение. Срещу разрешението за строеж от 2018 г. е подаден протест с изходящ № 640 от 15 юни 2020 г. от Окръжна прокуратура – Бургас, през Административен съд – Бургас. Образувано е административно дело с № 1093 от 2020 г. Решението на Съда е обявяване за нищожно разрешението за строеж, издадено от главния архитект на община Созопол. По-късно, със свое Решение от 16 ноември 2021 г., Върховният административен съд оставя в сила Решението на Административен съд – Бургас. Междувременно по жалба на „Бриз 2000“ ЕООД е образувано административно производство през 2023 г. по описа на Върховен административен съд против заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството архитект Иван Шишков от 3 февруари 2023 г., с която е отказано издаване на предварително съгласие за строителство в свлачищен район по реда на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ за обект „Курортен комплекс „Алепу – Бриз вилидж“, състоящ се от апартаментна сграда за сезонно ползване, сграда за персонал, паркинг, контролно-пропускателен пункт и зона за рекреация, с местонахождение имоти с идентификатори в землището на град Бургас: 67800.12.420, 67800.12.421, 67800.12.422 и 67800.12.423. Страни по делото са „Бриз 2000“ ЕООД и министърът на регионалното развитие и благоустройството с Решение № 644 от 15 юни 2023 г. на ВАС, тричленен състав. Заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството е отменена и преписката е върната на министъра за произнасяне по заявлението на „Бриз 2000“ ЕООД от 17 ноември 2020 г., за издаване на предварително съгласие за строителство в свлачищен район на обект „Курортен комплекс „Алепу – Бриз вилидж“. Решението на ВАС е обжалвано с касационна жалба от министъра на регионалното развитие и благоустройството с Решение № 7982 от 26 юни 2024 г. ВАС е оставил в сила Решението от 15 юни 2023 г. Издаденото от началника на ДНСК разрешение за ползване от 13 февруари 2020 г., което въвежда в експлоатация първия етап – „Укрепване на свлачище „Алепу вилидж“, е протестирано от прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, пред Административен съд – Бургас, с искане за прогласяване на неговата нищожност. Образувано е административно дело № 610 от 2024 г. на Административен съд – Бургас, което е насрочено за разглеждане на открито съдебно заседание на 24 юли тази година. Накратко казано, към момента е налице висящо съдебно производство. Ние продължаваме да съдействаме на съдебните власти, предоставили сме всички изискани до момента документи, доклади и проверки на ДНСК и на РДНСК. Оттук нататък ще изчакаме производството и произнасянето на компетентните органи за казуса, след което МРРБ ще предприеме съответните действия, оказани в съдебните актове. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с инвестиционно предложение: „Изграждане на курортен комплекс, включващ „Алепу вилидж“ в поземлени имоти № 67800.49.27 и „Алепу – Бриз вилидж“ в поземлени имоти с номера 67800.12.423, 67800.12.420, 67800.12.421 и 67800.12.422, както и съпътстващата дейност по укрепване на регистрирано свлачище в поземлен имот 67800.49.27, местност Алепу, землище град Созопол, община Созопол“ с възложител „Алепу вилидж“ АД, „Бриз 2000“ ООД и „ГБС-ТУРС“ ЕАД е започнала процедура с Уведомление, постъпило на 7 декември 2016 г. Уведомлението е заведено по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за оценка за съвместимост. Приложената процедура, определена от компетентния орган РИОСВ – Бургас, е съгласно приложените скици, издадени от СГКК – Бургас, за поземлен имот № 67800.49.27, който е с площ 7568 кв. м, трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „За курортен хотел, почивен дом“; поземлен имот 67800.12.423 е с площ 12 612 кв. м, трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „За друг курортно-рекреационен обект“; поземлен имот 67800.12.420 – с площ от 492 кв. м, трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „За друг курортно-рекреационен обект“; поземлен имот 67800.12.421 – с площ от 71 кв. м, трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „За електроенергийно производство“; поземлен имот 67800.12.422 – с площ от 115 кв. м, трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „За друг курортно-рекреационен обект“. За разглежданите имоти през 2005 г. е извършена процедура по оценка за въздействие върху околната среда за поземлени имоти със стари номера: 012133, нов идентификационен номер 67800.12.423 и поземлен имот със стар номер 012236, нов идентификационен номер 67800.12.420, 67800.12.421, 67800.12.420, които приключват с Решение по ОВОС БС № 5-02/2005 г. на директора на РИОСВ – Бургас. През 2007 г. е извършена процедура по ОВОС и за поземлени имоти със стари номера: 770, 799, 807, 830, чийто нов идентификационен номер е 67800.49.27, която също приключва с Решение БС № 33-06/2007 по ОВОС на директора на РИОСВ – Бургас. Процедурата е съвместима, с оценка за съвместимост с предмета и целите за опазване в защитени зони от мрежата Натура 2000. С уведомлението от 2016 г. се представя за разглеждане инвестиционно предложение, което е в съответствие с одобрения ПУП за всеки от имотите и ще се реализира върху площ с начин на трайно ползване – за друг курортно-рекреационен обект; за електроенергийно производство за курортен хотел, почивен дом. Поземлените имоти в местност Алепу са разгледани в изменението на Общия устройствен план на община Созопол, с проведена задължителна екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони с постановено Становище за екологична оценка № 2-2/2014 г. на министъра на околната среда и водите. Част от имотите попадат в зони за териториално-устройствена защита: зона „А“ съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – с плътност на застрояване 20%, интензивност на застрояване 0,5, процент на озеленяване 70%, характер на застрояване – височина до 7,5 м, а останалата част от имотите попадат в зона „Б“ – с плътност на застрояване 30%, интензивност на застрояване 1,2, процент на озеленяване 50% и характер на застрояване – височина до 10 м. Прилагането и изпълнението на поставените мерки и условия в Становище по ЕО № 2-2/2014 г. на министъра на околната среда и водите са задължителни за изпълнение от Община Созопол. Също така Община Созопол е компетентният орган за прилагането на ЗУТ и ЗУЧК, както и привеждането в съответствие на всички одобрени ПУП – ПРЗ в съответствие с по-високия план и одобрен план ИОУП от 2016 г., преминал задължителната екологична оценка с поставеното Становище по ЕО № 2-2/2014 г. Същото не променя параметрите на застрояване, тъй като те са извън компетенциите на екологичната структура и заявените урбанизирани имоти. За същите са проведени вече изискуемите процедури през 2005-а, 2007-а и 2017 г. В свое писмо с изходящ № 3097/7 от 27 януари 2017 г. е информиран възложителят, че дейностите, свързани с реализацията на инвестиционното предложение, не попадат в позициите на Приложения № 1 и № 2, съответно към чл. 92 и чл. 93 от Закона за опазване на околната среда и не подлежат на процедура по реда на Глава шеста от ЗООС, но е информиран, че инвестиционното предложение попада в обхвата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за оценка за съвместимост. С Решение № БС-5-ОС от 23 май 2017 г. на директора на РИОСВ – Бургас, за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие върху защитени зони е съгласувано инвестиционното предложение: „Изграждане на курортен комплекс, включващ „Алепу вилидж“ в поземлен имот 67800.49.27, 67800.12.422, както и съпътстващата дейност по укрепване на регистрирано свлачище в поземлен имот 67800.49.27, местност Алепу“, землище град Созопол, община Созопол“. Във връзка с постъпила жалба от Асоциация на парковете в България срещу Решението на директора на РИОСВ – Бургас, министърът на околната среда и водите е издал Решение № 95 от 21 юли 2017 г., с което отменя акта на директора на РИОСВ и връща преписката за повторно произнасяне. С Решение по оценка за съвместимост № БС-10-ОС от 29 декември 2017 г. директорът на РИОСВ – Бургас, е съгласувал инвестиционното предложение: „Изграждане на курортен комплекс, включващ „Алепу вилидж“ в поземлен имот 67800.49.27, 67800.12.422, както и съпътстващата дейност по укрепване на регистрирано свлачище в поземлен имот 67800.49.27, местност Алепу, землище град Созопол, община Созопол“. Актовете на директора на РИОСВ – Бургас, не са обжалвани в законоустановения срок и същите са влезли в сила, като в Доклада за оценка за съвместимост на инвестиционното предложение на „Алепу вилидж“ е изведен изводът, цитат: „Със Становище по екологична оценка на министъра на околната среда и водите е съгласувал изменение на Общия устройствен план на община Созопол. С процедурата по екологична оценка е разгледано и оценено актуалното състояние на природните местообитания, популации и местообитания на видове, както и дивите птици и техните местообитания на територията на всички землища на населените места в община Созопол, в частност и в района на инвестиционното предложение. Заключението е, че настоящото инвестиционно предложение е в съответствие с този стратегически документ от по-висока степен и не противоречи на заложените мерки и условия.“ В самото решение за оценка за съвместимост от страна на компетентния орган са поставени конкретни условия, задължителни за изпълнение от страна на инвеститора. Изводът, направен също в Решението от 29 декември 2017 г. по оценка за съвместимостта, е, че геодезическото съоръжение за укрепване на свлачищния откос не се разглежда като брегоукрепително съоръжение и няма обща граница с морския бряг, намира се на 30 метра от него, както и че между разглеждания имот и морския бряг са разположени други два имота и не попада в хипотезата на т. 10, буква „м“ от Приложение 2 от ЗООС, който гласи, че крайбрежната дейност за борба с ерозията и крайбрежни съоръжения, които водят до изменение на бреговата линия като изграждане на диги, вълноломи и други защитни морски съоръжения, с изключение на ремонт и реконструкция на тези съоръжения. Тези съоръжения тангират с чл. 95 от ЗУТ, който гласи: „Дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България, в това число абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, като превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез държавните дружества за геозащита.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Слушайки мотивите на вносителите на това изслушване – колегите от ПП-ДБ, оставаме с впечатлението, че вече се намираме в предизборна кампания, защото по този казус е говорено много през годините, но очевидно колегите имат желание да продължим да говорим по него, в което няма нищо лошо по принцип, защото е добре истината да се знае, така че се надявам след днешното изслушване вече да станат окончателно ясни обстоятелствата и фактите около целия този казус, за да можем да спрем със спекулациите по тази тема. Предвид че говорим за няколко съдебни решения, за изключително публичен казус, ние трябва да бъдем максимално коректни в нашите изказвания и думи. В интерес на истината аз членувам в двете комисии – и в Регионалната, и в Околната среда – и се колебаех към кой от двамата министри да задам въпрос, но виждам, че основната атака е към министъра на околната среда и водите, така че първият ми въпрос ще бъде към МОСВ. Госпожо Колева, през 2020 г. се сформира работна група в МОСВ, която да разгледа Решението на РИОСВ – Бургас. Въпросът ми към Вас е: тази работна група част ли е от правомощията на министъра на околната среда и водите за контрол над актовете на долустоящите органи и с няколко думи, ако може, да обясните какви за заключенията на тази работна група и каква е била основната цел на нейното сформиране. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шишков, да, действително през 2020 г. в Министерството на околната среда и водите е сформирана работна група. Поводът за сформиране на същата е постъпила жалба от Димитър Георгиев Найденов относно нарушение на материалния закон от директора на РИОСВ – Бургас, който е провел процедура само по оценка за съвместимост, без да извърши задълженията по закон за оценка на въздействието върху околната среда при съгласуване с Решение № БС-10-ОС от 29 декември за инвестиционното предложение „Изграждане на курортен комплекс, включващ „Алепу вилидж“. В тази връзка предвид това, че към този момент вече са минали повече от две години от влизането в сила на акта на РИОСВ – Бургас, в МОСВ няма как да бъде възобновено същото производство с оглед на обстоятелствата, че съгласно чл. 81 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс министърът на околната среда и водите осъществява контрол за законосъобразност и целесъобразност на актове на долустоящ орган в 14-дневен срок от уведомяване за издаването на акта. В конкретния случай, срещу акта на РИОСВ – Бургас, както казах, не е постъпила жалба в законоустановения срок. По отношение обаче на постъпилия сигнал липсва законов механизъм за осъществяване на формален юридически контрол, поради което е създадена въпросната работна група. Тя представлява неформален контрол, поради което заключенията от нейната дейност не могат да бъдат обективирани с волеизявление на министъра на околната среда и водите. Това е причина да бъде сезирана прокуратурата с оглед преценка дали заключенията в резултат от работата на работна група са основателни и дали има основания за сезиране на съда. След обстоен преглед и анализ на материалите на работната група е изготвен доклад с изложение в него, факти и обстоятелства, свързани с административната преписка. В заключение в доклада работната група изразява становище, че съществува правна възможност издаденият административен акт на директора на РИОСВ – Бургас, да бъде протестиран с оглед търсене на нищожност съгласно правото на прокуратурата да упражни надзор за законност съгласно чл. 16 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 127, ал. 5 от Конституцията на Република България. Мотивите на работната група са, че след като е извършен преглед и анализ на инвестиционното намерение същите са преценили, че съгласно предвижданията курортен комплекс, включващ „Алепу вилидж“ и „Алепу – Бриз вилидж“, следва да е отнесен към т. 10, буква б от Приложение № 2 от Закона за опазване на околната среда – инфраструктура, инвестиционни предложения за урбанизирано развитие, включително търговски центрове, паркинги, и да е било предмет на процедура по преценяване на необходимост от извършване на ОВОС. В тази връзка мотивите на директора на РИОСВ – Бургас, че не попада обхватът на инвестиционното предложение в Приложение № 1 и № 2 от ЗООС и не е необходима процедура по Глава 6 на ЗООС не са коректни и не са подкрепени предвид факта, че от документацията е видно, че става въпрос за апартаментна сграда със 105 броя апартаменти, подземен паркинг, заведение за хранене с 200 седящи места, басейн с 200 шезлонга, апартаментна сграда Блок А и Блок Б, сграда паркинг с обща площ 153 паркоместа, сграда общежитие за персонала с капацитет 120 души и зони за рекреация. С оглед на това е сезиран главния прокурор на Република България, за което жалбоподателят е уведомен. Във връзка с протест от прокурора при Окръжна прокуратура – Бургас, против Решението на директора на РИОСВ – Бургас, е образувано административно дело № 486 по описа за 2021 г. на Административен съд – Бургас, като мотивите за протестирането са свързани с това, че инвестиционното предложение включва дейности по укрепване на свлачище, включено в т. 10, буква „м“ от Приложение № 2 от ЗООС и е следвало да се проведе процедура за преценка необходимостта от извършване на ОВОС. С Решение № 179 от 15 февруари 2022 г. на Административния съд – Бургас, протестът на Окръжната прокуратура – Бургас, е отхвърлен от съда. В съдебното производство съдът е изслушал комплексна съдебно-техническа експертиза от вещо лице геодезист и вещо лице геолог. От заключените съдът е установил, че имотът, в който е предвидена съпътстваща дейност по укрепване на свлачището, не граничи с морския бряг, намира се на около 30 метра от него и между брега и имота е морски плаж и общински път. Съдът е приел, че не установява основателност на възражението за нищожност поради липса на предпоставките, посочени от протестиращата страна, за неправилно приложение на процедурата по ОВОС за издаване на оспореното решение. Съдебният акт на Административния съд – Бургас, е потвърден и с Решение № 10688 от 23 ноември 2022 г. по административно дело № 3218 от 2022 г. на Върховния административен съд. Върховните съдии са приели, че е неоснователен доводът за нарушение на материалния закон при определяне на екологичната процедура, с оглед на което последното решение е влязло в сила и същото не подлежи на облажване. В тази връзка от страна на Министерство на околната среда и водите и Регионалната инспекция по околна среда и водите са извършени всички необходими мерки за защита на популацията и видовете съгласно екологичното законодателство и е извършена процедура за оценка на съвместимост, потвърдена като законосъобразна, приложима в случая за инвестиционното предложение, с оглед на което на най-ранен етап са приложени съответните условия. От страна на регионалната структура е осъществяван контрол при изпълнение на инвестиционното намерение и има наложено наказателно постановление в процеса на изпълнението през 2019 г.

Благодаря, извинявам се. Гарантираме, че РИОСВ, в рамките на своята компетентност, е извършило всички необходими, дадени му от закона възможности и ще продължава да осъществява, в рамките на своите правомощия, контрол по отношение на инвестиционното намерение. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Коритарова, уважаеми колеги, уважаема госпожо Колева! Госпожо Коритарова, въпросът ми е към Вас. С Решение № 6444 от 15 юни 2023 г. по административно дело № 2564 от 2023 г. на тричленния състав на ВАС, впоследствие потвърдено, и петчленния състав на ВАС сте задължена като министър на регионалното развитие и благоустройството да се произнесете по заявление АУ-1738 от 17 ноември 2022 г. на „Бриз 2000“ ЕООД за издаване на предварително съгласие по реда на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ за строителство в свлачищни райони на обект „Курортен комплекс „Алепу – Бриз вилидж“, съобразно дадените в мотивите на Решението указания на съда. С оглед на това, с оглед на големия обществен интерес, с оглед на неотговорените въпроси към обществото все още имам следните въпроси. Какви конкретни процесуални действия ще предприемете по административната преписка, посочена в съдебното решение? Ще потърсите ли начин за отмяна, прогласяване на нищожност на Разрешение за ползване № СТ-05-118 от 13 февруари 2020 г., издадено от началника на ДНСК, както и какви конкретни правни и фактически действия ще планирате да извършите за недопускане застрояването на курортен комплекс „Алепу – Бриз вилидж“? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Султанова, да, изложените от Вас факти доказват, че ние в момента имаме висяща съдебна процедура. Именно затова към настоящия момент не сме изпълнили и Решението на петчленния състав на ВАС и на 5 юли 2024 г. МРРБ е изпратило писмо до Административния съд – Бургас, за получаване на безспорни доказателства дали разрешението за ползване, което Вие цитирахте – СТ-05-118 от 13 февруари 2020 г. на началника на ДНСК за въвеждане в експлоатация на строеж в курортен комплекс „Алепу вилидж“ етапно строителство – етап първи „укрепване на свлачище „Алепу вилидж“, е обжалвано по съдебен ред и дали съдебното производство е висящо, за да можем ние да предприемем необходимите законови действия и да преценим дали е приложима възможността на чл. 54, ал. 1, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс за спиране на образуваното в МРРБ административно производство по чл. 96, ал. 4 от ЗУТ до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, който ще реши дали Решението за ползване на подпорната стена е стабилен административен или нищожен акт, след което ние предприемем възможните законови действия евентуално за заповед за премахване или процедиране на заявлението по чл. 96, ал. 4 от ЗУТ. Тоест ние изкачваме – имаме първо произнасяне за обжалването на разрешението за ползване, след което ще предприемем действия. Това е.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Госпожо Министър, въпросът ми е следният: възнамерявате ли да спрете с нарочен акт производството по даване на допълнително съгласие за строителство в свлачищни райони по реда на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ? Тъй като съгласно мотивите на цитираното решение в искането за изслушване съществено обстоятелство за даване на такова разрешение и абсолютно положителна предпоставка за това разрешение е изпълнението на геозащитните мерки и дейности, които се визират в обжалваното с производството по административно дело № 610 от 2024 г. по описа на Административния съд – Бургас, разрешение за ползване на началника на ДНСК. И в случай че съдът се произнесе с окончателен съдебен акт, с който обяви за нищожно разрешението за ползване на началника на ДНСК, възнамерявате ли да се проведе процедура по чл. 225 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, както и какви са възможностите за издаване на разрешение за строеж за втория етап от строежа на курортен комплекс „Алепу вилидж“?

След постановяване на Съдебното решение на ВАС от 5-членен състав, както казах Министерството на регионалното развитие и благоустройството изиска от Административния съд – Бургас, доказателства, че имаме висящо съдебно производство относно разрешението за въвеждане в експлоатация на съоръжението за укрепване на свлачището. И след отговора на Административния съд – Бургас, ще предприемем действия за прилагане на чл. 54 от АПК за спиране на производството до произнасяне на съда. В зависимост от решението на съда и указаните в него мерки и действия, които трябва да предприемем, ние ще се съобразим с него и ако е постановено, разбира се, премахване, ще се предприемат необходимите мерки. Но знаете, че към настоящия момент са възлагани и изследвания на разработка на Университета по архитектура, строителство и геодезия и Научния център за проучване и проектиране и тяхното становище е, че укрепителното съоръжение изпълнява своята функция и е изпълнено с всички изисквания за това.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър на околната среда и водите! Ще се опитам да обобщя това, което питаха и колегите преди мен и ще бъда максимално конкретен. Издадена ли е заповед за премахване на строежа? Ако не е, кога ще бъде издадена такава? Ако не е, защо не е издадено досега? И какви ще бъдат следващите стъпки, които ще предприеме ДНСК във връзка с премахването на незаконен строеж? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Енчев! Въпреки решението на съда за обявяване на нищожност на разрешението за строеж, ние имаме последващ административен акт – въвеждане в експлоатация, на съответното съоръжение за укрепване на свлачището „Дюни-юг“ или по-известно като „Алепу вилидж“. Към момента удостоверението за въвеждане в експлоатация се обжалва и имаме висящо административно производство и нямаме правното основание да издадем заповед за премахване на съоръжението. След окончателно произнасяне на съда по казуса за издаденото разрешение за ползване № СТ-05-18 от 12 февруари 2020 г. на началника на ДНСК, ние ще се съобразим с решението на съда и при указване на премахване като незаконен строеж, ние ще предприемем всички необходими действия за неговото изпълнение. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожо Министър, уважаеми колеги! Някой започна тези дебати с това, че вече сме в предизборна обстановка. Искам само да Ви напомня, че за последните три години шест пъти бяхме на избори. Доколкото ми помага паметта, шест пъти темата „Алепу“ беше на дневен ред и я коментирахме – дали с писмени отговори, дали в зала, общо взето след Конституцията, Украйна и тецовете, коментирахме не един път и темата „Алепу“. Аз съм приготвил някои справки. Мисля, че няма смисъл да се връщам назад, много обстоятелствени бяха и министърката и колежката заместник-министър. Виждате, че 2005 г. започва тая сага. Аз не съм убеден, че за 20 години ще я приключим при състоянието на нашето законодателство и съдебна система. Въпросът ми действително е уникален: всъщност има ли намерение Министерството или министерствата да изпълнят Решението на Върховния административен съд? Защото целият дебат в момента се върти: да се изпълни ли нещо, което няма право да се обжалва или не? И тъй като колега и колежка от една друга група отново се върнаха на темата кой ще понесе отговорност, аз искам да видим отговора напред какво правим. Би било желателно да получа някакъв отговор от госпожа министърката какво очаква да стане до края на тази година – освен предсрочните избори, какво друго? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз категорично пред Вас заявих, че и към настоящия момент МРРБ не е предприело действия по изпълнение на Решението от юни месец 2024 г. на Върховния административен съд, 5-членен състав, за произнасяне по заявлението за допустимост за строителство в свлачищни райони. Изчакваме и окончателното решение по казуса за законността и въвеждането в експлоатация на укрепителното съоръжение на свлачището. Чак след това кумулативно бихме взели нашето решение съгласно дадените указания на съдебните решения, които ние, както и изразих при възможност, винаги имаме нашия протест и касационна жалба по тях. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, вторият ми въпрос също ще бъде екологичен. Въпреки че моята специалност е строителството, аз ще говоря по строителството в отношението. Той е провокиран от изложението на колегите от ПП-ДБ, които твърдят, че е нарушена, по-скоро унищожена, ако не се лъжа, популация, мисля, че на пчелояди. Нали така? (Реплики.) Да. В тази връзка въпросът ми, госпожо Колева, е: в мотивите за екологичната оценка има ли гаранции за опазването на популациите, на флората, на фауната и на биологичното разнообразие като цяло, какво е разписано в нея и какви са гаранциите, че не са допуснати несъвместимости? Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с Решението от 29 декември 2017 г. по оценка за съвместимост издаденото от Регионална инспекция по околна среда и водите – Бургас, са заложени конкретни мотиви, съгласно които е съгласувано изпълнението на инвестиционното намерение. Съгласно заключенията в доклада за оценка за степента на въздействие, съобразно критериите на чл. 22 от Наредбата за екологична оценка и въз основа на направените консултации, проучване и представена оценка, реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитена зона „БГ.0001-002 – Ропотамо“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и „БГ.00020-41 – Комплекс Ропотамо“ за опазване на дивите птици при спазване на заложените в решението условия. В т. 1.9. на същото е записано, че пряко ще бъде засегнато гнездовото местообитание на един вид обикновен пчелояд, но това няма да доведе до трайно и значително намаляване на популацията на вида, тъй като той е широко разпространен в цялата страна и е с увеличаваща се численост на популацията. При спазване на предвидените мерки ще бъде избегнато прякото унищожаване на индивида, а въздействията върху популацията в зоната ще се сведе до незначителна. С оглед на това и в разписаните мерки в самото решение са поставени условия: За озеленяване на обекта да се използват само местни за района растителни видове, без участието на инвазивни. Максимално да се запази дървесната растителност в границите на поземлен имот 67800.12.423. Строителните дейности да се извършват извън периода 1 март – 15 август, който обхваща гнездовия сезон на всички видове птици, върху които би могло да има въздействие вследствие безпокойство или смъртност. По време на строителството да не се допуска движение на строителна техника, извън пътя за достъп и имота – предмет на инвестиционното предложение, да не се депонират строителни материали, скални земни маси, строителни и битови отпадъци извън площадката на инвестиционното предложение. По време на подготовката и укрепителните мероприятия при самото укрепване и при строителство да не се допуска навлизане на строителна и транспортна техника в полигони, заети от местообитания 21.10. – плажната ивица. В Решението изрично е посочено, че реализацията на инвестиционното предложение при спазване на заложените условия няма да доведе до фрагментация и нарушаване целостта на защитените зони. Направените анализи в доклада за оценка за въздействие показват, че местоположението, характерът и обемът на предвидените дейности не могат да доведат до прекъсване на функционалната връзка в популацията, на видове – предмет на опазване в защитени зони, както и до нарушаване целостта на природните местообитания. Инвестиционното предложение няма да доведе до промяна в структура, функцията и природозащитните цели на защитената зона. С това, надявам се, с този отговор да съм била достатъчно изчерпателна. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Темата е доста интересна и моят въпрос ще бъде към госпожа Колева, благодаря й за присъствието. Сега ще се опитам да бъда ясен и за българските граждани, които наблюдават. Вие сама потвърдихте, че оценка за въздействие върху околната среда за съответното инвестиционно предложение е трябвало, а не е била проведена. Това е установено от проверка на специалисти – екип от Министерството на околната среда и водите. Вие вече сте третият представител на трети различен състав на Министерството на околната среда и водите, който ми потвърждава, че ОВОС е трябвало да бъде проведен, а не е. В същото време обаче интересното е, че пред Народното събрание Вие сте поддържали тезата на две мои питания – на един устен въпрос и на един писмен въпрос, в две различни министерства и сега Вие от трибуната на Народното събрание потвърждавате пред българския парламент и пред българските граждани, че оценката за въздействие върху околната среда е била задължителна, а не е проведена. В същото време представители на Министерството на околната среда и водите в хода на съдебния процес са поддържали точно обратната теза. Сега, моят въпрос е: кога Министерството лъже – когато лъже парламента или когато лъже и подвежда съда, или когато казва истината на парламента, или казва истината пред българския съд? Защото, когато казваме, че има влязло в сила съдебно решение по тоя казус, съдът се е съобразил с поведението, становището и мнението на представителите на Министерството на околната среда и водите. Моля да ми отговорите: в случая защо и как си обяснявате, че представителят на Министерството, а именно юрисконсултът на РИОСВ – Бургас, не се е съобразил със становището на Министерството и е поддържал точно обратната теза пред съда, и буквално е адвокатствал на частния инвеститор? Как си го обяснявате това нещо и защо? Вие упражнявате ли въобще някакъв контрол над своите служители и какви тези поддържат, когато защитават обществения интерес във хода на един съдебен процес? Вие упражнявате ли контрол и дали те спазват препоръките, които Вие им давате? Вие ли сте им дали препоръката и казвам „Вие“ като Министерство, за да поддържат тази теза пред съда, докато официалната теза на Министерството е точно обратната – че ОВОС е трябвало да бъде проведен, а пък не е бил?

Имам извадки от делото за „Алепу“ от съда, където юрисконсултът на РИОСВ твърди точно обратното, че не е трябвало да бъде проведен ОВОС. Разбрахте въпроса ми, вярвам. Кажете кога Министерството е било откровено – когато говори пред българския парламент или пред съда? Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз лично вярвам, че Министерството на околната среда и водите във всичките си позиции по този казус неведнъж е изказвало последователна позиция и тя в никакъв случай не е подвеждаща или манипулирана по какъвто и да било начин. Имало е множество питания по казуса от страна на народни представители за изясняване на фактическата ситуация. Както Ви казах, компетентният орган по произнасяне за приложимата процедура за това инвестиционно намерение е Регионалната инспекция по околна среда и води в град Бургас. Компетентният орган е издал Решение, което впоследствие, както казах, е било обжалвано. Отменено е от страна на компетентния орган по реда на АПК и от министъра на околната среда и водите с конкретни предложения, които да бъдат разгледани, и същите са взети предвид от РИОСВ – Бургас, и е издадено последващото Решение за оценка за съвместимост на 29 декември 2017 г. В законоустановения срок същото не е обжалвано и е влязло в сила. Впоследствие, както казах, при постъпила жалба през 2020 г. Министерството на околната среда и водите няма правомощията да възобнови производството с оглед на преклудираните срокове съгласно АПК, но въпреки това – с оглед изясняването на обективната ситуация и законосъобразността на проведената процедура, е сезирал прокуратурата, която да направи надзор по законосъобразността на акта с конкретните предположения от страна на работната група, които, както казах, не са волеизявление на Министерството на околната среда и водите, а са твърдения в работната група. Същите са предоставени, заведено е съответното административно производство и съдът се е произнесъл с Решение, което е влязло в сила и което потвърждава законосъобразността на действията, които са осъществени от страна на РИОСВ. В съдебното производство по протеста на прокуратурата срещу Решението на директора на РИОСВ процесуална страна е директорът на РИОСВ – Бургас. Министърът на околната среда и водите няма правомощията, а и никога не е имало такава практика – да дава указания за конкретни процесуални действия с оглед на оперативната самостоятелност на регионалните структури, които са защитили своите решения по надлежен ред пред съда, с оглед на което и тяхното решение е потвърдено. Затова, както казах, ние осъществяваме контрол по отношение на законодателната рамка, която ни е дадена от законодателството и с оглед на същата Министерството на околната среда и водите изпълнява изцяло своите правомощия по отношение на казуса. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моят въпрос ще бъде към министър Коритарова. Госпожо Министър, в случай че се обяви за нищожно разрешението за ползване от 2020 г. от началника на ДНСК за първия етап на строежа на курортен комплекс „Алепу вилидж“ – за поетапно строителство и започне процедурата по чл. 225 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, а и бъде издадена заповед за премахването му, възможно ли е от техническа и от правна гледна точка да се премахне частта от бъдещия хотелски комплекс и да остане подпорната стена само в качеството ѝ на укрепително съоръжение, с оглед на техническата експертиза, изготвена от Университета по архитектура, строителство и геодезия, където се казва, че потенциални промени в съществуващата конструкция са възможни единствено след разработването на специален конструктивен проект? С оглед на факта, че съгласно Разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от Закона за устройство на територията, за да бъде издадена заповед за премахване на незаконното строителство, следва да се има предвид, че разрешението за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат и узаконен. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, към момента няма издадена заповед по чл. 225 от Закона за устройството на територията и изчакваме произнасянето на съда по казуса за разрешението за ползване, издадено от ДНСК. Вие сам цитирахте заключението на експертизата, направена от Националния център за научни изследвания и проектиране, където те изрично подчертават, че не можем да премахваме част от изградената подпорна стена, това може единствено да се случи след изработване на технически проект. До произнасянето на съда не е възложено изготвянето на такъв проект, но при указването, че трябва да бъде разрушена част от стената, ние ще изработим такъв технически проект, защото е важно свлачището да остане укрепено и геодинамичните процеси в него, както към момента са спрели, да може ние да ги овладеем и да спрат. Що се отнася до последващото разрешение за строеж, Вие сам подчертахте условията, при които бихме издали разрешение за строеж – след премахване на незаконното строителство, и едва тогава може да се пристъпи към каквито и да било действия по разрешаване на ново строителство в посочените имоти.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър! Наистина темата, която изслушваме днес, като че ли е в топ 5 на предизборните и предполагам, че така ще продължи и занапред. Интересно ми е да знам: какво щеше да се случи след констатацията на развиващото се свлачище през 2009 г. и разрастването му през 2011 г., а съответно и констатациите, които са извършени през 2015 г., какво щеше да се случи с пчелоядите, ако беше спрян този процес? Когато се създават и извършват такива инвестиционни намерения по нашето крайбрежие, е хубаво да се търси баланс между интереса на инвеститора, интересите на собственици на имоти, които са разположени в този регион, съответно туризма и природата. Разбирам, че интересът на защитените видове трябва да бъде защитен, но в същото време трябва да защитаваме интереса на инвеститорите и собствениците, както и на българския туризъм. Още веднъж ми се иска да попитам: какво щеше да се случи, ако не беше укрепено това свлачище и не бяха спрени тези свлачищни процеси? Ако се наложи да събаряме, защото съдебните решения са задължителни за изпълнение, ще правим ли ОВОС на това, което ще трябва да събаряме? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, резонно поставихте въпроса какво би се случило със свлачището, защото „Геозащита“ ЕООД – Варна, следи свлачищните и геодинамичните процеси в района. От 2011 г. през направените на място огледи и извършени отново геоложки изследвания се установява, че през 2015-и 2016 г. свлачището се разраства, има пукнатини и вече наистина става опасно. Както казах и в изложението си, там има опасност за хората в района – както за плажуващите, така и за преминаващите, за прекъсване на пътя, който всички го знаем като пътя на шофьорския плаж. Изобщо свлачището е в много активна степен и споменах, че вече настъпва в частта на крайбрежната морска ивица – плажа. Ето защо е видно до настоящия момент, че укрепителното съоръжение изпълнява своите функции и гео процесите са овладени и не би следвало – разбира се, че ще изпълним съдебното решение, но би следвало да остане и част от укрепителното съоръжение, защото иначе ще бъде компрометиран целия регион. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще се постарая да вляза във времето, което е отредено по Правилника. Ами, колеги, действително в предизборна кампания сме. Това е факт, всички го виждаме, ясно е каква е целта на това изслушване. От тази сутрин – дори вече след събитията, които бяха сутринта, е ясно, че ние започваме предизборно говорене. Честно казано, аз не смятах да вземам отношение по темата, но след като чух изложението на колегите, в което основно се говореше за ГЕРБ и някакви опити да бъде вменена вина върху ГЕРБ, нямаше как да не взема отношение по тази тема. От изнесената информация, а и част от колегите потвърдиха, че този казус датира от далечната 2004 – 2005 г. – много преди ГЕРБ да бъде създадена като партия, така че хвърлянето на вина върху ГЕРБ е, меко казано, несериозно от страна на колегите. Очевидно е, че след като приключиха с всички теми, които въртяха в предизборната кампания досега – то не бяха магистрали, не бяха незаконни строителства, не бяха ин хаус, и не беше инженеринг, след като всичко това приключи, започваме да си говорим сега отново за Алепу и да претопляме стари манджи, с извинение. Очевидно е, че нищо не беше доказано през тези години. Очевидно е, че в момента се водят и дела, съдебни дела. Има някои, които са приключили по темата, и те са категорични – последна инстанция. Такъв е и настоящият случай, разбира се, но темата, колеги, е мултидисциплинарна. Тя засяга множество закони, норми, подзаконова нормативна уредба, наредби и всичко останало, така че ние като народни представители според мен нямаме право да тълкуваме целия този казус. Имаме право да го коментираме, разбира се, но в детайли няма как да тълкуваме, тъй като не познаваме всички обстоятелства и факти, свързани с цялото това инвестиционно предложение, което е стартирало, както казах, през далечната 2004 – 2005 г. В тази връзка и аз няма да си позволя да коментирам строителната част от казуса, но като строителен инженер съм изкушен да Ви прочета един текст. Един текст, който ще хвърли много сериозна яснота върху всичко, което се коментира до момента, защото, колеги, през последните години с помощта на социалните мрежи, с помощта на някои медии терминът „подпорен хотел“ беше наложен като нарицателно с отрицателна конотация, тоест много често започнахме да говорим с негативи за едно такова съоръжение, защото то е съоръжение, колеги. Та в тази връзка бих искал да Ви прочета следния текст – цитирам буквално: „В случаите, когато се проектират сгради и съоръжения в свлачищни райони с уширяване на сградите под ниво терен, се прилага решението, посочено на фигура осем.“ Фигура осем ще Ви я покажа след малко. „Решението предвижда изграждане на масивна подпорна стена за поемане на натоварването от свлачищния натиск. Подпорната стена се подпира от етажните подови конструкции на уширената подземна част от сградата, които са продължение на подовите конструкции от сградата, и се свързва кораво с фундаментната система. Носещата конструкция на сградата в подземната ѝ част (стоманобетонни рамки, шайби и колони) стъпва върху фундаментната плоча и се свързва кораво с нея („кораво“ е термин от строителството). По този начин проектираната противосвлачищна конструкция се оразмерява за усилията от основна и особена комбинация на съчетание на натоварванията. При необходимост се изпълняват вертикални диафрагми, подпиращи стената, и/или анкери.“ Това, колеги, е чл. 49 от Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони. Какво означава това преведено, както се казва, на български? Това означава, колеги, ето я фигура осем (показва), показвам я и за медиите, че е напълно допустимо подпорна стена да бъде изградена заедно с носещата конструкция на сградата. Това не е незаконно, това не е недопустимо. Дори напротив. Аз като конструктор, пък и колегите могат да го потвърдят, това е в полза на сигурността, така че по отношение на това, че сградата е построена заедно с подпорната стена не е никакъв проблем. Нормативната уредба го допуска и в някои случаи може би го задължава. Много моля да спрем спекулациите по тази тема. Очевидно колегите или не са запознати с тази… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо Председател. …разпоредба, или просто си затварят очите за нея. Каквато и да е истината, това не говори добре за Вас, колеги. Много Ви моля, нека в предстоящата предизборна кампания да говорим за темите, които вълнуват българското общество, а не да претопляме стари манджи. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Аз искам да обърна внимание, че това далеч не е предизборно говорене, особено пък, свързано със събитията от вчера и от днес, защото това изслушване е поискано от нас преди три седмици, когато все още нищо не беше ясно, и три седмици то беше отлагано. Толкова по въпроса за предизборното говорене. Другото, което е. Ние никъде не сме твърдели, че от 2004 – 2005 г. е проблемът. Проблемът е възникнал, да, наистина по време на управлението на ГЕРБ през 2017-а, когато директорът на РИОСВ – Бургас, Тонка Атанасова е преценила, че за този обект, за това инвестиционно намерение не трябва да се минава ОВОС, а се оказва – по думите на три различни министерства на околната среда, че е трябвало да мине ОВОС, но този, който го е проспал, колеги, е било Министерството на околната среда и водите по време на управлението на ГЕРБ. Това е истината, защото през 2017 г. след месец декември, когато е издадено това спорно решение на директора на РИОСВ – Бургас, Министерството на околната среда и водите е бил компетентният орган, който в предвидения в закона срок е можел да го отмени, за да не се стига после до днес. И всъщност ние го водим този разговор, защото от 2017 г. досега българското общество така и не е получило отговорите, които заслужава, защото все още тази сага продължава. Затова го говорим. Той, проблемът, не е решен. Както знаете, има Решение на Върховния административен съд, по което тепърва Министерството на регионалното развитие ще може да вземе мерки. Все още не са изчерпани правните възможности на държавата да реагира, да защити обществения интерес, но важното е, че тук имаме едно бездействие на Министерството на околната среда и водите по време на управлението на ГЕРБ през 2017 – 2021 г., което е дало тези негативни резултати, защото, както се убедихме от думите на заместник-министъра, за което я поздравявам, защото наистина нейното отношение беше доста коректно и показва професионализъм, да, ОВОС е трябвало да бъде проведен. Бил е проспан по време на Вашето управление. Колеги, хубаво е да знаем занапред планирате ли и други подпорни хотели в страната да се строят, за да може да знаем, да сме подготвени и съответно своевременно да сезираме компетентните министерства да може да вземат мерки, защото по време на 2017 – 2018 г. не са го направили и затова водим този разговор. Въобще не е предизборен. В заключение искам да кажа, че приветствам позицията на министъра на околната среда и водите, че ще продължат действията по защита на обществения интерес и да използват всички правни възможности, които законът дава. Това очакваме от страна на компетентните министерства и ще следим развитието на административните процеси. Благодаря Ви за това, че се отзовахте на това изслушване.

Благодаря, господин Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме доволни от това изслушване не само защото нашите въпроси бяха най-конкретни и по темата, а защото и министърката на регионалното развитие отговори по същество точно и ясно и се надявам, ако тя спази това, което заяви тук, този казус веднъж завинаги да бъде решен. Лошото е, че за пореден път занимаваме Народното събрание с решаване на казуси за узаконяване на незаконни обекти. Защо го правим, не знам. Може би поради факта, че някой си е решил, че е над закона и тъй като този субект има протекции на всички нива, всички институции правят всичко възможно, за да му угодят. По подобие на незаконното строителство на автомагистрала „Хемус“, с което се занимавахме в Четиридесет и осмото и Четиридесет и деветото народно събрание, и тук някой се опитва да узакони по чисто административен ред и процедурни хватки този обект. Използвайки думите на един бивш премиер, че на Алепу ще стане едно прекрасно обитание за птички и животни, всъщност от птичи поглед е ясно, че не става въпрос за брегоупрепително съоръжение, а за огромен хотелски комплекс, който са искали да построят по незаконен начин под претекст, че е подпорна стена, част от укрепване на свлачище. Каква подпорна стена може да бъде обект, в който са построени като част от укрепителното съоръжение, забележете, три асансьорни шахти, стълбищни клетки и апартаментни помещения? Тук въобще няма да коментираме известните на всички факти с чии протекции са се ползвали инвеститорите, кой е проектантът, кой е строителят, кои са участниците в строителния процес. Ясно е, че става въпрос за корупционна схема, в която явно са замесени много субекти от различни институции, които са подкрепяли този проект, за да се облагодетелстват лично. Но едно от най-важните неща на това изслушване всъщност е двуличието от страна на вносителите. Вносителите, които всъщност ги няма. Вносителите са господин Божанов и госпожа Константинова и те не са в залата. Двуличието е от страна на ПП-ДБ. И това изслушване щеше да бъде безпредметно, ако в Четиридесет и деветото народно събрание те бяха подкрепили нашето предложение за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, в който ние искахме и предложихме да бъдат включени общо 44 плажа по българското Черноморско крайбрежие в списъка на плажовете за природосъобразен туризъм. Това бяха плажове по цялото Черноморско крайбрежие – от Северното Черноморие, община Шабла, до Южното Черноморие, община Царево, и плаж Алепу също беше част от предложените 44 плажа. Съгласно приетите разпоредби и пълното ограничение за строителство в радиус от 500 м от самия плаж, ако бяхте подкрепили нашето проектно предложение, сега нямаше да има смисъл от това изслушване, защото без значение е какво ще се случи с първия етап от строежа, нямаше да има втори етап, защото всички много добре знаем какво се прие в Четиридесет и деветото народно събрание – на 500 м от самия плаж пълна забрана на строителството. Но уви, Вие не виждате по-далеч от носовете си и сега, за да хвърлите прах в очите на хората, правите това изслушване, като, за съжаление, ще продължават безчинствата навярно. Отново местни деребеи ще решават какво да правят на апетитните крайбрежни зони, знаейки, че ще намерят правилната вратичка в закона под закрилата на някой, който се намира на по-високо ниво в административната йерархия. И в тази връзка да кажа нещо, свързано с района на Алепу. Там не знам дали знаете, но то е публична тайна, че има одобрени повече от 20 ПУП-а за строителство също в тази зона. Те попадат в зона А за Черноморското крайбрежие, но за тях ограниченията за по-ниско строителство не важат, защото, освен че са влезли в сила, те отговарят и на предвижданията на Общия устройствен план. А с поправките, които бяха приети в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, ако си спомняте, ако сте били в залата и сте гласували, разбира се, общите устройствени планове на всички тези плажове за природосъобразен туризъм трябваше да бъдат променени служебно и в тези райони нямаше да може да се строи. Да, ама не. И да Ви кажа ли защо е така? Защото и Вие сте като другите, които управляваха преди Вас, и затова решихте да управлявате и с тях. Вие също сте зависими от местни деребеи и олигарси и затова нищо не направихте, докато управлявахте. Затова е крайно време за възраждане на България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър! Ще се опитам да се въздържа от предизборно говорене и ще кажа само, че законите и процедурите както в Министерството на околната среда и водите, така и тези, които са свързани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са, за да се спазват. Съдебните решения на българските съдилища са такива, за да се изпълняват. Има си текст в Наказателния кодекс, където се казва, че решенията са задължителни за изпълнение и съответно следва да бъде преследвано неговото неизпълнение. Иска ми се да се обединим не върху правенето на избори, а върху идеята, че трябва да се грижим за българските граждани и да живеем в мир с природата, защото България трябва да се развива като туристическа дестинация и да бъде дом за хората, които ще я посетят. В същото време не трябва да забравяме една мисъл, която не е моя, но за сметка на това е хубава, а именно, че тази природа ние не сме я наследили – ние сме я взели назаем от децата си, така че на нас се пада и да я опазим, и да я развиваме. Благодаря.

А нашето изслушване?

Сега е 12,30 ч. – после няма да има време за изслушването. Не може ли да е половин час почивката?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, всяка година съвсем логично общественият интерес е към организацията, провеждането и резултатите от всички изпити по националното външно оценяване, държавните и зрелостните изпити. Резултатите от работата на образователната система в нейната цялост са важни не само като статистика, а и като основа на редица политики и стратегии, които би трябвало да се обсъждат и приемат на държавно ниво в средносрочен и дългосрочен план. Именно затова Ви поканихме на това изслушване днес и очакваме да чуем Вашата равносметка от това, което се случи през изминалата учебна година и в нейния край най-вече. Как виждате Вие оценяването на знанията и компетенциите на българските ученици през 2024 г.? Какво е, разбира се, отношението към тях на различните парламентарно представени партии? Виждаме редица наболели проблеми в сектора, с които Вие сигурно сте запознат добре. Ето например преди малко обсъждахме с господин Вълчев, че в някои сектори – в българския език например, има сериозно разминаване между това, което се получава на международни изследвания като PISA и това, което отчитаме ние като анализ на средните резултати за страната. Интересно е и е важно това да се направи като извод защо се случва, за което, разбира се, разчитаме на Вашия дългогодишен опит, на Вашата експертиза и Вашата мотивация да вървим в една продуктивна посока, въпреки моментните тежки вътрешнопартийни драми в различните политически субекти, които цялото общество е принудено да търпи. Колкото и да е фокусирано върху тях вниманието в момента ние сме длъжни като народни представители, предполагам и Вие се чувствате така като министър, да насочваме усилията и вниманието си върху образователната сфера, която буквално държи в ръцете си бъдещето на цялата държава. Затова – моля да изложите Вашето виждане за резултатите от споменатите изпити през текущата година и след това в процедурата по въпроси вече ние пък да наблегнем на някои по-конкретни неща, които ни интересуват. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, тъй като въпросът, свързан с изслушването, обхваща трите компонента – подготовка, провеждане и резултати от държавните зрелостни изпити на цялото външно оценяване за настоящата 2023/2024 г., аз съвсем накратко ще се спра на тези три основни момента. Всъщност мога да кажа, че подготовката за националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити за тази година започна още през месец юни миналата година, когато излязоха резултатите както от държавните зрелостни изпити, които бяха сравнително ниски, така и на външното оценяване, особено учениците за седми клас. Още тогава, след няколко парламентарни въпроса, ние като екип в Министерството на образованието поехме ангажимента да се направи задълбочен анализ за причините, свързани със сравнително ниските резултати в едни или други региони на страната, както и в отделни образователни институции. И всъщност през лятото и есента регионалните управления по образованието, както и директорите на отделните образователни институции, работиха по отношение на търсене на причините за тези по-ниски резултатите. Това помогна след това, когато се планираше вече провеждането на националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити през тази година, да се вземат и нужните мерки за подобряване на резултатите. Вторият много важен момент с подготовката бе свързан с графика на дейностите в образователната система през настоящата учебна година. Всъщност там променихме две неща – разделихме външното оценяване на седми и на десети клас, което през предходните години беше на едни и същи дати и по някакъв начин водеше до много сериозно натоварване както на квестори, така и на директори на училища там, където се провежда изпитът. Външното оценяване след десети и седми клас се проведе на отделни дати, като с една седмица увеличихме времето за подготовка на децата от седми клас, така че с една седмица по-късно, в сравнение с миналата година, се проведоха изпитите, свързани с външното оценяване на учениците от седми клас. Другата промяна бе свързана с провеждане на изпита за десети клас. Тя се случи в движение, защото бяха насрочени извънредни парламентарни избори и затова ние променихме часа на провеждането на изпитите по български език и литература от 8 часа на 11 часа на 10 юни. Заедно с това през лятото и преди началото на учебната година бяха разработени и модели за провеждане на изпити за външно оценяване по отделните учебни предмети, които включваха времетраенето, основни примерни задачи, компетентности, които ще се търсят при провеждането на съответните изпити. Това, което мога да кажа, е, че при подготовката на тези изпити за външно оценяване направихме две промени. Едната бе свързана с увеличаване с 15 минути на времето за първия модул на външното оценяване на учениците от седми клас. Втората по-важна промяна, която направихме пак в хода на учебната година, след излизането на резултати от изследването PISA, свързано с това, че специалното външното оценяване на учениците от десети клас бе свързано с изработване на повече задачи с практически характер – 50% от задачите и по български език и литература, и по математика са с практически характер през тази година. Това, което бе свързано по-нататък с работата по подготовката, е създаване на комисии от експерти за създаване на изпитни задачи. Тук основната промяна бе насочена към това по-голям брой от задачите да бъдат с практическа насоченост. Така например тази година за външното оценяване на учениците от седми клас една трета от задачите са с практическа насоченост. Заедно с това бяха формирани комисии, които оценяват самите тестови задачи, предложени от експертите, и такива, които конструират самите тестове, свързани с външното оценяване. По отношение на провеждане на изпитите през тази година. В рамките на месец май – след 17 май до края на май, бяха проведени изпитите, свързани с държавните зрелостни изпити. Това, което бе новото тук отново през тази учебна година, е, че на базата на едно законово изменение в Закона за предучилищно и училищно образование се даде възможност на хора и на зрелостници да се явят еднократно за повишаване на оценката по съответния зрелостен изпит – тази, която те са изкарали, която е вписана в тяхната диплома. Това явяване е по реда на държавния зрелостен изпит и не води до промяна на самата оценка в дипломата, а издаване на удостоверение, с което съответните лица могат да кандидатстват във висше училище. Тази година от възможността за промяната в Закона се възползваха шест човека, които се явиха на тези изпити по реда на държавния зрелостен изпит. Всъщност в този период – от средата до края на месец май, се проведоха държавни зрелостни изпити по 76 предмета, в които участваха 46 916 зрелостници по държавния зрелостен изпит „Български език и литература“; 24 338 зрелостници – в държавните зрелостни изпити по профилиран предмет или по избор; около 23 000 зрелостници участваха в зрелостни изпити, свързани с придобиване на професионална квалификация в съответна професия. Резултатите, които се получиха от тези зрелостни изпити, бяха в определена степен по-високи от тези от предходните две години. Държавният зрелостен изпит по български и литература – средният резултат е 58,48 точки, което е 8 точки повече от миналата учебна година. Средният резултат от държавните зрелостни изпити по профилирана подготовка е 67,18 точки, което е с 5 точки повече от средната оценка за втория зрелостен изпит от предходната година. По отношение на държавния изпит за придобиване на професионална квалификация средната оценка тук е много добър 4,51, което е с две десети по-високо от оценките, получени от учениците през предходната година. Това, което също е положително тази година, е, че се увеличи броят на учениците с много добри и отлични оценки за сметка на тези със средни и слаби, като трябва да подчертая тук, че тази година не бе променена скалата за оценяване, тя трета година е една и съща. Освен това има повишаване на резултатите по държавния зрелостен изпит по математика, там имаме и повече участници, и с 15 точки се увеличиха резултатите на тези зрелостници, явили се на този втори изпит. Увеличиха се резултатите и на зрелостниците, да речем по изпита по география и история, като там увеличението е с около 10 точки. Що се отнася до изпитите, свързани с националното външно оценяване, съвсем накратко резултатите там. При учениците в 4. клас – те постигнаха сравнително измерими с предходните години резултати. Трябва да отбележа, че там всяка година тези резултати се увеличават, като тази година по български език и литература постигнаха 72,6 десети точки, това е 2 точки повече от миналата година, а по математика 70,53 точки, което е плюс 6 точки в сравнение с изпита от миналата година. По отношение на изпита в 7. клас – националното външно оценяване в 7. клас, тук резултатите, получени по български език и литература, са съизмерими с предходната година. Те са с около четири десети по-ниски, като резултатът тук е 54,6 точки, а по математика точките са 42,9, с около седем цяло и половина по-високи точки в сравнение с националното външно оценяване по математика за 7. клас през предходната година. По отношение на изпита за 10. клас – тук трябва да кажем, че, както споменах и в началото, 50% от задачите като характер бяха променени с по-голяма практическа насоченост, задачите, свързани с изпита по български език и литература, имаха и определена интердисциплинарност по отношение на тълкуването и отговорите, свързани с текстове, знания, свързани, да речем, с екология, география, също така биология. Това, което е важно да се спомене, е, че въпреки тази промяна, резултатите намаляха – по български език и литература са 49,4 точки, което е четири стотни по-малко от предходната година, а по математика спаднаха с една точка и четири десети – 33,1, което в някаква степен се дължи на част от практическите задачи, които бяха формулирани. По-нататък в отговорите ще мога да кажа и точно какъв тип задачи са затруднили учениците от 10. клас. Като цяло регионалното разпределение на резултатите, и то на добрите резултати, се запазва. Най-добри резултати постигат регионите София-град, Смолян, Варна. Хубавото е това, че в нито един регион не спадат резултатите от държавния зрелостен изпит по български език и литература, както и от националното външно оценяване по математика в 4. клас и 7. клас, също резултатите не стават по-ниски в сравнение с миналата година в нито един регион. Има напредък и в региони като Търговище, София област. Това, което също забелязвам, е, че в училища, където има деца от уязвими групи, също има по-високи резултати през тази година както на държавните зрелостни изпити, така и в националното външно оценяване. Това е най-общото, което мога да Ви дам като информация. Надявам се, че след въпросите ще мога и по-конкретно да говоря за отделните проблеми, които заедно с това наблюдаваме по време на изпит.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, българските ученици се представят относително доста добре по международните изследвания TIMSS и много зле по PISA. Каква е разликата? Разликата е, че PISA е насочена повече към меренето на умения, а нашата система е настроена към даването на повече знания. Накратко казано диагнозата е, че нашата система е прекалено амбициозна в предоставянето на знания и прекалено неамбициозна във формирането на умения. Такива са били малко или повече всички образователни системи през миналия век, но сега префокусират и променят целта. И въпросът е: как използваме ние инструмента оценяване за това? Как го използваме, за да променим доминиращата култура на заучаване и възпроизвеждане на знания към такава за функционалност на знанията? Ако погледнете и PISA, между другото, с кои резултати от нашето оценяване в най-голяма степен корелира – в най-голяма степен корелира с резултатите по математика. Точно по математика се изисква относително малко знания и прилагането на тези знания. Нещо, което е доминиращо като философия и при PISA. За мен не е толкова важно дали резултатите – разбира се, че е важно дали резултатите са малко по-високи, или малко по-ниски през тази година, а това очевидно се дължи на трудността на тестовете, на изпитните материали, защото няма как един випуск, каквото и да сте направили за една година, изведнъж да се е пръкнал с по-високи образователни резултати. Ние знаем, че има и липса на надеждна процедура за валидиране на съпоставимостта на изпитните материали, така че най-вероятно на това се дължи. За мен по-важният въпрос е каква крачка направихте, колко голяма крачка направихте към това да мерим умения? Защото оценяването казва на учениците как да учат. То казва какво е ценно. Неслучайно и коренът на думите „оценяване“ и „ценно“ е един и същ, защото оценяването казва на следващите випуски, следващите ученици как да учат – дали да заучават, или да осмислят, да спрат да упражняват повече. Това отдавна беше поставено като цел, защото с оценяването ние в най-голяма степен можем да направим този преход, това префокусиране, но за съжаление, направените крачки през последните години не са достатъчни. Вие казахте за 50% на въпросите с практическа насоченост. Аз разгледах изпитните материали. Действително с практическа насочен смея да твърдя, че е една част от тях – действително мерят умения, но други не са насочени толкова към меренето на умения. И тук въпросът е: има ли воля в Министерството, в администрацията на Министерството, която обикновено осигурява последователност на политиките, този преход да се прави, да се прави с по-значителни, по-големи крачки и нашето оценяване да заприлича повече на PISA, отколкото на мерене на знания. Тук говорят най-вече 7., 10., 12. клас, защото при 4. клас малко или повече оценяването е насочено към формирано на базови умения и там промяната не трябва да бъде голяма, а трябва да бъде в другите. Защото днешният свят по-скоро изисква от децата да учат, както ги изпитва PISA, а не както ги изпитва българската образователна система – не да заучават, а да разбират. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Вълчев! Всъщност това е един от може би най-важните концептуални въпроси, който стои като цяло пред нашата образователна система – как да направим оценяването по-практически насочено, свързано не толкова с оценяване на възпроизвеждане на знания, с оценяване на умения, така нареченото формиращо оценяване. Всъщност това, което се опитахме през тази година, и мисля, че се получи в някаква степен с националното външно оценяване в 10. клас, е една добра стъпка в тази посока. В момента експерти в Министерството на образованието и науката работят входното ниво на учениците в 9. клас да бъде свързано отново със задачи с практически характер по отношение на входно ниво по български език и литература, особено математика и природни науки. От друга страна, трябва да кажем, че това не е лесен процес – изведнъж да се промени характерът на задачите, и затова Вие правилно отбелязахте, че едни от тях са по-успешни, други не толкова, защото в България няма и толкова много експерти, които да пишат и да съставят такива тестови задачи. В този смисъл ние направихме отделен модул към програмата за външно оценяване на държавните зрелостни изпити за подготовка на експерти точно за създаване на задачи тип PISA, за да може да има повече такива задачи не само в процеса на външно оценяване, но и в рамките на обучението в училище. И тук само един факт, свързан с външното оценяване в 10. клас и тези по-практически задачи – получи се като резултат, че една четвърт от учениците се справят със задачи, свързани с финансова грамотност, и общо взето същият резултат е получен при изследването на резултати от PISA-22 за финансовата грамотност на учениците. Пак около 25 до 30 % от нашите ученици се справят с такива задачи, свързани с финансова грамотност. Тоест и нашето външно оценяване, и PISA засичат този проблем. И всъщност проблемът тук е това, че в тези часове, тези теми, в часовете по математика не се обръща достатъчно внимание и може би оттук нататък трябва да се пренасочва и самият процес на преподаване и да се, как да кажа, акцентира върху тези теми в математиката, които имат по-голяма практическа насоченост. Но това, което е още по-важно, е, че ние не можем да променим само оценяването, ние трябва да променим и учебните програми, трябва да намалим пренатовареността в някои класове, трябва да ги направим компетентностно ориентирани, защото ако това не стане и продължим да работим със същите учебни програми, със същите методи в училище, както и да променим оценяването, ние няма да получим добри резултати. Тази промяна трябва да бъде холистична, цялостна и през последната година ние много работим по тези проблеми, имаме готови, или почти готови текстове, свързани с визия за нови учебни програми, компетентностно ориентирани, с визия за нов тип учебно оценяване в рамките на учебния процес и на националното външно оценяване. Наистина това са може би най-важните и съществени въпроси, които трябва последователно да се разширяват и прилагат през следващите години в нашата образователна система.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Няколко идеи бяха обсъждани за промяна в подхода към изпита. Вие коментирахте една от тях да бъде насочена повече към оценяване на функционалните умения. Имаше една друга идея, която е свързана – това е да се използват така наречените мултидисциплинарни задачи и въпроси, които да позволяват на учениците да осмислят в малко по-широк аспект това, което ги питат, така че да не се съсредоточават само върху даден учебен предмет, а да мога да осмислят по-широко материала. И второ, позволява да се вдигне тежестта и на другите предмети, както е примерно по отношение на математиката – физиката би могла да бъде включена като предмет, който участва в изграждането на съответните изпитни задачи. Въпросът ми е: има ли развитие в тази посока? Ясно е, че не може да стане бързо, но има ли план да се действа по отношение на тези мултидисциплинарни тестове? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми академик Денков, всъщност аз споменах вече един от пътищата, който е очертан и през тази година се случва като действие. Това е модул към Националната програма, свързана с външното оценяване и държавните зрелостни изпити по отношение на подготовка на експерти да формулират, да определят задачи, които не са само практически насочени, но да имат и интердисциплинарен характер, тоест в тях могат да се установят знанията и уменията на учениците по различни учебни дисциплини. Всъщност първите опити бяха направени с тези две или три тестови задачи във външното оценяване на 10. клас. Там учениците са се справили много добре, защото са демонстрирали знания не само свързани с различни нива на мислене по отношение на тълкувания текст, но и знания, свързани, да кажем, с психологията, географията, тъй като единият от текстовете е бил, да речем, свързан със замърсяването с пластмаса. Така че наистина това е пътят. Задачата е не само да бъдат ориентирани към живота и практиката, а те да включват знания и умения от различни области и на природните науки, и от друга страна, на хуманитарните науки, учебните предмети, свързани с тях, защото всъщност това е един от основните пътища за развитие в различните съвременни образователни системи. Както и Вие, и господин Вълчев, подчертахте, това са и основните неща, които се оценяват в международните сравнителни изследвания, основно PISA. Надявам се, че ако през следващите години се разшири тази дейност, свързана с подготовка на експерти по отношение на съставяне, на решаване на задачи с интердисциплинарен и практически характер, нашите ученици, а и учители, ще бъдат по-подготвени за предизвикателството за справяне със задачите на международните сравнителни проучвания и PISA. За съжаление, следващото е 2025 г. и тук ние трябва много сериозно да работим през следващите месеци за това учениците да бъдат мотивирани да се явят и да се представят по-добре, да бъдат подготвени по-интердисциплинарно, практически насочено, затова ще разчитаме много на входното ниво на 9. клас, които през следващата година ще се явят и ще участват по-скоро на тестовете PISA.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, датите за провеждане на външно оценяване за 7. и 10. клас през тази година бяха съответно 9, 11, 17 и 19 юни. Не само ние, но и други колеги получихме редица сигнали от страната, за това, че в помещенията, където се провеждат изпитите, температурите са изключително високи. Не е никаква тайна, че всякакви задачи, които изискват внимание, използване на памет, разсъждение и така нататък могат да бъдат сериозно отрицателно засегнати, когато мозъкът е подложен на горещина. Според нашите нормативни уредби, те са така малко размити като цяло, но това, което успяхме да синтезираме е – средните температури в класните стаи, съответно там където се провеждат тези изпити, не трябва да бъдат по-малко от 22 и в никакъв случай повече от 27 градуса по Целзий, като тук става дума, разбира се, и за учебните часове, и за провеждане на изпити. Само че изпитите са доста по-важни за бъдещата реализация на всеки ученик, отколкото обикновен учебен час, и да кажем, че ако се налага учебната година да продължава по-дълго в някои степени за изпитите, това е очевидно проблем. Във връзка с това направихме справки какви проверки най-често извършват регионалните здравни инспекции и се оказа, че те често правят проверки относно температурата, когато става дума за това да не е студено в помещенията. Обратната хипотеза, когато е прекалено горещо, което се случва постоянно, най-вече през месец юни, такива проверки почти не се правят. Няма такава практика, въпреки че наредбите са едни и същи всъщност. През последните години всички ремонтни дейности, които се извършват в нашите училища и учебни заведения, като цяло са доста на брой и огромна част от тях са с европейско финансиране. На практика се оказва, че са много малко – редки изключения са тези сгради, които имат адекватна централна климатична инсталация, която да осигури спазването на наредбата и протичането на учебния процес да бъде нормално. В тази връзка въпросът е – дали смятате Вие като министър, че са нужни мерки в тази насока? Какви мерки евентуално и в какъв срок е реалистично да бъде разрешен този проблем, поне донякъде? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Всъщност това, което може да се направи, е в две посоки. Едната посока е да се изтеглят по-рано изпитите за външно оценяване, но пък трябва да имаме предвид, че те са свързани с оценяване на уменията на учениците в даден етап, или степен на обучение, тоест ние не можем преди да завършат 7. клас, още месец май или началото на месец май, да проведем тези изпити. От друга страна, това изтегляне на изпитите с една седмица, тази година бяха на 19, 21 юли, се наложи по искане на различни организации, особено на директорите на училищата, защото, от една страна, така учениците ще имат по-голяма възможност да се подготвят за самите изпити. От друга страна, ще бъде по-ефективно използвано учебното време до края на съответния учебен срок. Така че тук има проблеми, които могат да се дискутират и да се търси такова решение. Според мен по-устойчивото решение е по отношение на подобряването на материалната база на училищата. Тази година започна ремонт наистина в десетки училища, който е свързан не само с ремонтни дейности по фасади, но и вътрешната инфраструктура на училищата. Надявам се, че ако през следващите години има и една такава национална програма, която да подобри условията в рамките на класните стаи на всяко училище, защото наистина някъде все още има училища, които се отопляват при съвсем различни условия, които не са климатизирани, където самите системи няма да издържат по отношение на електроуредите, които се ползват. В този смисъл наистина трябва да има едно много сериозно обследване на сградния фонд, на възможностите в различните класни стаи. Аз ще помисля още сега да започне едно такова обследване с колегите от дирекциите, които се занимават с тези проблеми, за да имам ясната картина до следващата учебна година какво е състоянието на отделните училища в отделните региони. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, скъпи дами и господа народни представители! Господин Министър, благодаря за изчерпателната информация, която ни предоставихте. Ние сме доволни от постигнатите по-високи резултати от ДЗИ, след като имаме покачване на успеха, както и на първото ДЗИ по български език и литература. Тук искам да добавя също, че за сметка на миналата учебна година тази учебна година – 2023/2024, са постигнати и много добри резултати – отлични, които пропуснахме да кажем. Тази учебна година има 24 ученици, които са с пълен отличен, за сметка на миналата година, когато е бил само един такъв ученик. Вие споменахте, че има постигнати по-високи резултати по втория държавен изпит и държавния изпит за професионална квалификация също е много по-добър. Знаем, че по-високите резултати са вследствие от усилията и труда на всички участници в образователната система, като например много регионални управления на образованието организираха пробни изпити в много училища. Знаем, че имаше мерки на ниво училища, като се организираха допълнителни подготовки по БЕЛ и математика за учениците, включително и чрез проектно базирано обучение. Моят въпрос, господин Министър, освен взетите мерки, които споменах, а също и мерките, които Вие споменахте преди това, Министерството работи ли по други мерки и реформи, с които тези резултати да вървят по скалата за повишаване и в следващите години? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Всъщност във въпроса бе дадена и информация за това какво бе предприето на базата на анализа през миналата година от отделните регионални управления и отделните училища по отношение на подготовката и провеждането на националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити. Наистина много усилена работа през цялата година на всички нива, от всички експерти, специалисти, учители, директори, ученици, които припознаха в това да правят пробни изпити, да имат повече часове по математика и български език, да използват всяка възможност, включително и чрез проектни дейности да се увеличи времето за обучение на учениците, особено тези, които имат проблеми. Всичко това, да, доведе до по-добрите резултати. Тук искам ясно да подчертая – тези по-добри резултати не значат, че това трябва да ни успокоява, че всичко е розово в нашата образователна система. По-добрите резултати и този тренд, който е свързан с постигнатото от учениците, може да мотивира само и ученици, и учители да продължат промените в образователната система, защото когато те не са мотивирани и когато постоянно се повтаря, че резултатите ни спадат, че учениците не могат, учителите не работят достатъчно – те няма да бъдат и мотивирани по отношение на извършване на съответните промени. Що се отнася до промените. Ето пред нашата образователна система стои много важният въпрос за качеството, за стандарт за качество на образование, на управление на образователните институции. Всъщност през последните месеци ние подготвяме и визия, и рамка за такъв стандарт. Трябва още малко да се доработи и обсъди след това с педагогическата общност за това дали е най-подходящ за въвеждане в нашата образователна система, защото без такъв стандарт да кажем какво е качество, какви са основните индикатори за измерване на качеството в отделните училища, едни от които ще бъдат и резултатите от външното оценяване, разбира се, няма как нашата образователна система устойчиво да върви към подобряване на цялостното функциониране и оттам не само резултатите, а да изгражда по-образовани и по-умеещи, и по-добри хора. В този смисъл наистина това е работа не само на експертите, не само на педагогическите специалисти, на родителите, на цялото общество, защото тя е работа, насочена към бъдещето на България.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес разглеждаме точно подготовката, провеждането и резултатите от НВО и ДЗИ. Ще ми се да спрем вниманието си върху националното външно оценяване от 4. и 10. клас. Вие акцентирахте в изложението си върху 10. клас, но ми се иска да чуя Вашето мнение относно подготовката и смисъла от провеждане на НВО в 4. клас – там, където критериите за самото провеждане, самата организация е съвсем различна от провеждането в 10. клас, и най-малко вътрешните квестори, тоест учителите в училището са тези, които пазят децата при провеждане на изпита. Доколко може това да даде ясна представа за знанията на децата и доколко това все още продължава да бъде напрежение за самия педагогически колектив, за колегите учители – това е нещо, което дискутираме от доста време, от години даже в Комисията по образованието и науката. Иска ми се да отговорите на този въпрос: какво е мнението Ви и отношението и какво като мерки бихте препоръчали на следващите екипи в министерствата, защото това не е еднократна работа, особено на служебно правителство и министерство. Още един акцент – това е националното външно оценяване в 10. клас. За да имаме качество на образованието, трябва да се изпълнят много условия. Част от тях бяха преглед на учебните програми, които започнахме може би в Четиридесет и седмото, Четиридесет и осмото народно събрание. Иска ми се да чуя още веднъж има ли приключване на тези, какви са резултатите от прегледа на учебните програми и как повлиява това върху изпитите за 10. клас, защото... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Позволете ми само две секунди. ... в учебната програма по литература за 10. клас обикновено нормативната уредба е свързана само с три часа седмично български език и литература, а в края на 10. клас децата полагат изпит. Тези три часа, ако двойният час – давам пример от практиката, е в понеделник или петък, много често заради свободните или почивни дни губят и остава един час седмично, с който да могат учениците да се подготвят. Това са много важни детайли, върху които трябва да се работи. Хубаво е, че имаме високи резултати, но колко са истински и докъде покриват представата ни за знания на учениците. Това са въпросите ми. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност, ако започнем с външно оценяване на 4. клас – все пак може би трябва да се съобразим с възрастта на децата. Защото квестори, да кажем, от други училища, или пък, ако децата отидат и проведат изпита на друго място, в друго училище, това ще доведе до още по-сериозно стресиране в съответния изпитен ден. Знаете, че в 4. клас няма видеонаблюдение, което е пак поради тези причини – защото няма как децата в тази ранна възраст да бъдат подлагани на това. От друга страна, същността на външното оценяване в 4. клас, Вие казахте и 10. клас – то е важно от гледна точка на това, което говорим, през призмата и за качеството на образованието. Всъщност тези външни оценявания ни дават много информация за това как се справя един ученик и в 4. клас, след това в 7. клас, след това в 10. клас, след това на държавния зрелостен изпит. Ние можем да проследим цялостната му кариера в училище и това доколко самото учебно заведение е допринесло за неговите резултати – за подобряване или за влошаване на неговите резултати. В този смисъл външното оценяване ни носи много информация за това какво е качеството на образованието в съответните образователни институции. Разбира се, има страни, където няма външно оценяване изцяло, в цялата страна за всички етапи и степени на обучение, или пък се променя всяка година външното оценяване – да не е само по един учебен предмет, а по различни учебни предмети през година, през две. Може да се избере и този подход в бъдеще в България, но така или иначе външните оценявания носят тази важна информация. Следващият момент и може би важна промяна в нашата образователна система е да се свърже тази информация със стандарта за качество и да се измери след това добавената стойност, свързана с работата на всяко училище по отношение на образователното развитие и личностно развитие на детето. Защото едно училище, което дори има ниски резултати в сравнение с друго, желано училище с много високи резултати, може да има по-голяма добавена стойност по отношение на напредъка на детето и академично, и в личностен план, отколкото едно добро и желано училище. Този принцип на добавената стойност, ако може да бъде въведен ефективно в нашата образователна система, наистина тогава ще има много важна информация и възможности за развитие и оценяване обективно на всяко училище и усилията на всички учители.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Аз искам малко да разширя въпроса и да погледнем от малко по-друг аспект както външното оценяване, така и, разбира се, държавните изпити. Въпросът ми е следният: оценката, независимо дали става дума за външно оценяване, или каквато и да е оценка, всъщност е тази, която се занимава и обхваща учениците, които достигат до този етап. За съжаление обаче, имаме много голям брой ученици, които отпадат по различни причини от образователната система и всъщност те са извън каквато и да е оценка, извън каквито и да е форми да се разбере на какво ниво са, докъде са достигнали, по какви причини отпадат. Има ли механизъм, с който може това да се контролира и как това може по някакъв начин да бъде отчетено като фактор? Защото ясно е, че този тип ученици по някаква причина няма да достигнат до съответното ниво и едва ли ще отговарят на тези стандарти. В контекста на същия въпрос пак, за съжаление, ще кажа, че ние сме на едно от първите места в Европа по взимането на допълнителни частни уроци. Това не е добър атестат за образователната система като оценки и поддържане на ниво. Това е положително, но то явно е с цената на много допълнителни усилия и на взимане на допълнителни уроци. Какво може да се направи от образователната система това нещо да бъде потиснато, да бъде намалено като ефект? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Всъщност по тези два въпроса ще започна с втория – по отношение на частните уроци и намаляването на техния дял и значение. Първо, трябва да помислим, може би, и как да променим Закона и самата структура в нашата образователна система по отношение на това кога и как се разделят пътищата на учениците, дали трябва външното оценяване, и особено в 7. клас, да служи и като вход за съответно желано училище и да е един вид приемен изпит, скрит приемен изпит за такова училище. Това е много важен проблем, който трябва да се дискутира през призмата на промяна в Закона за предучилищното и училищното образование. Защото, ако не бъде решен той, на практика няма как да се променят другите неща, свързани с по-компетентностно ориентиране в учебните програми, с възможността децата на една все пак по-зряла възраст да разделят и да правят своя избор по отношение на типа училище, профила на обучение, защото в 7. клас са все още на 14 години в най-добрия случай и стресът при децата е огромен, при родителите също. Въпросът тук е не само в частните уроци, но и в самия стрес – че изпитът веднъж завинаги ти предопределя живота, което не е така. Не трябва да бъде така в една демократична образователна система. И вторият подход, който дискутирахме още с въпросите на господин Вълчев и академик Денков, е самите задачи в тестовете вече да бъдат по-практически ориентирани и да искат ученикът да демонстрира умения да мисли, а не само да възпроизвежда научени схеми и готови решения, които получава, да речем, на частните уроци. Всъщност това, което най-много ме зарадва, не са само резултатите, а по-скоро интервю с едно момиче от 10. клас след изпита по математика. Когато я интервюираха какво ѝ е харесало в изпита, тя каза, че задачите са я накарали да мисли. Всъщност, ако на външното оценяване, на държавните зрелостни изпити накараме учениците да мислят и да използват своя опит, своите умения за решаване на различни задачи, то тогава при всички случаи ще отпадне и тази голяма необходимост от частни уроци. Така че това е наистина един друг концептуален въпрос, който е свързан, разбира се, с много дискусии, свързани с евентуална промяна в Закона за предучилищното и училищното образование.

Благодаря за корекцията, господин Председател. Уважаеми господин министър Цоков, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цоков, само преди около две седмици ученици и родители бяха подложени на силен емоционален стрес поради явяване на национално външно оценяване по български език и математика. Само този, който не е имал деца и ученици в 7. клас, не знае за стреса, на който се подложени децата, както и техните родители. Но тази година можем да кажем, че постигнатите резултати през годината като че ли пресякоха дългогодишната тенденция за постигнати лоши резултати от националното външно оценяване, като това по никакъв начин не означава, че проблемите в българското образование са преодолени. Образователната система е една от най-консервативните и е трудна за промяна, въпреки че проблемите в нея отдавна се признават от всички, дори от хората вътре в самата система. Родители и ученици, учители, директори и хората от бизнеса искат сериозни промени в учебниците и учебните програми в средното образование. Сериозни различия в нивата на грамотност в отделни части на страната е констатация, която с всяка година се задълбочава. Близо шестдесет на сто от родителите у нас плащат за частни уроци за компенсиране на дефицитите в училищното образование. Поставят се редица въпроси за качество на националното външно оценяване като инструмент за измерване на знанията на учениците. Във връзка с всичко, което е казано дотук от мен, искам да Ви задам следните въпроси: какви мерки ще вземе Министерството на образованието, за да се променят учебните програми и да се изработи визия за изцяло нови, за да може образованието да подготвя хора компетентни, с умения за живота; какви мерки се предприемат за подобряването на българските ученици, които през годините наистина показват незадоволителни резултати, за съжаление? Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е наистина много важен и сериозен въпрос, свързан с учебните програми, от една страна, тяхната претовареност, особено в определени етапи и степени на обучение – 5. – 7. клас, да речем. Оттам идва и голямото напрежение след това и на външното оценяване, което и преди малко споменах, че наред с изпита за национално външно оценяване в някои случи ходят на изпит за желано училище. Всъщност това, което обсъждахме в последните месеци по отношение на визията на учебните програми, е те да бъдат, от една страна, по-компетентностно ориентирани. Това всъщност е записано в държавните стандарти за учебното съдържание, защото те са ориентирани точно по отделни умения и компетентности, които трябва да изградят учениците в даден учебен предмет. За съжаление, в учебните програми – моментните, сегашните, акцентът е върху знанията, върху понятията, които трябва да се овладеят, а не толкова върху постигнатите цели, свързани с изграждане на умения. Ето това трябва да се промени, ако се обърне точно пирамидата и да се насочи към овладяването на определени компетентности, включително ключови компетентности. Вторият важен момент в такъв нов тип учебни програми е свързан с по-голямата интегралност на знанията. Всъщност във всички образователни системи при промяна на учебните програми се търси възможност по един или друг начин да се включи интегрално знание по глобални области. Във Финландия го наричат феноменообразование – което да дава едни по-цялостни представи на учениците и да изгражда умения, включително и по отношение на предварителна практическа и професионална подготовка. Третият важен момент в един такъв тип учебни програми, които могат да променят образователната система, е те да бъдат по-адаптирани. Да бъдат по-адаптирани към местните условия, към отделните училища – това, което в последните години се прави в много образователни системи, включително в Чехия. Всъщност тук трябва да добавя, че освен работата в Министерството на образованието, в момента имаме вече одобрена техническа помощ от Европейската комисия точно по отношение на изграждане на нов тип учебни програми по отделни учебни предмети, което ще ни позволи да работим и с ОИСР, и с най-добрите експерти в света, за да бъдат те адаптирани към българските условия и към традициите в нашата образователна система.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, че поканиха министъра на изслушване по този проблем, който всяка година стои пред българските ученици и пред българските родители. Моят въпрос е съвсем конкретен и той идва от десетки запитвания, които получихме от родители. Какво ще направи Министерството на образованието и науката, за да може записването след 7. клас да стане вече по електронен път, точно по начина, по който е записването за детски градини, както е записването в 1. клас, и тъй като има една особена специфика на кандидатстването след 7. клас, а именно, че има няколко – първи етап, втори етап, трети етап или първо, второ, трето класиране, много от родителите нямат възможност, имат примерно една седмица за почивка, а трябва да стоят в съответния град, за да могат да дебнат съответното класиране. От друга страна, в момента наистина е 40 градуса и е безумно в тези жеги да трябва не само да ходи родителят, но той задължително трябва да бъде придружен от детето, за да се попълват хартиени документи. Мисля, че ние вече в системата на образованието имаме достатъчно примери за това, че самата система на образованието вече е въвела електронната система за записване в училище. Кога след 7. клас родителите ще могат да записват децата си по електронен път, с електронен подпис, при условие че Министерството на образованието и науката вече дава възможност за това при други етапи на образованието? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Белобрадова, Вашият въпрос е важен от гледна точка на развитието на електронните услуги, които предлага Министерството на образованието и науката. Ние ще започнем разговори с експертите в областта и на киберсигурността, и по отношение на електронното осигуряване на работата на Министерството на образованието за възможности за изграждане на такъв допълнителен модул за записване в 7. клас. Знаете, че там има проблеми, особено когато има различни желания, да кажем, от отделните родители на едно и също дете, което навсякъде е така, които могат да бъдат решени, както Вие казахте, чрез различни електронни инструменти, така че това ще бъде следващата стъпка в електронизацията на услугите за родители и за ученици. Благодаря.

Господин Председател, господин Министър! Много е хубаво, че има национални външни оценявания както в 4. клас, така и в 7. клас, така и в 10. клас, и с името държавни зрелостни изпити в 12. клас. Освен образователните резултати, те ни дават и много данни, а натам ще бъде насочен и моят въпрос. Хубаво е, че са повишени резултатите, както от държавните зрелостни изпити с цели осем точки, повишени са и в 7. клас. Тук ще припомня едно интервю в обществена медия на директора на Софийската математическа гимназия след националното външно оценяване през миналата година. Той посочи, че тогава катастрофалните резултати по математика в 7. клас, пое цялата вина човекът, са поради това, че Министерството на образованието е възложило на екип от Софийската математическа гимназия да подготви изпитните задачи по математика, а те ги подготвят така, че да извършат подбор за собствената си гимназия, която е номер едно от много дълги години. Той помоли да бъде освободена Софийска математическа гимназия от тази тегоба, а в това число, да участва на равни основи с други училища в приема след 7. клас, тъй като е едно по-особено училище, а най-малкото, защото неговите възпитаници изучават три, четири пъти повече часове математика. Не в тази посока е на кого Министерството възложи да изготви тестовете по математика за 7. клас, който е най-важният изпит, според мен, в цялата система. Данните показват и друго. Само 47 хиляди зрелостници се явиха на изпита по български език и литература. Дванадесетокласниците ни са с 18 хиляди по-малко, отколкото същият този випуск, когато са били в 1. клас. 18 хиляди са две пехотни дивизии, които образователната системата загуби за 12 години. И не е известно от анализа на Министерството на образованието какви мерки предприема Министерството на образованието, така щото и в следващите випуски да няма по 18 хиляди, или 27% скрити двойки практически. Тези български деца и ученици, които не са се явили, защото са отпаднали от образователната система на държавните зрелостни изпити, практически са загубени, практически имат „слаб“, заради това че, бивайки първокласници пред 12 години, не са стигнали до финала.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, всъщност тук ще обединя отговора на въпроса заедно с въпроса на професор Чорбанов, защото Министерството на образованието и науката има изградена система за проследяване на ученици, които напускат, които не са в образователната система, която по някакъв начин се опитва допълнително да ги интегрира, включи, и то активно да ги приобщи в образователната система. Тази система не функционира седем години. Само за първия учебен срок са върнати около 13 хиляди ученици в училище, а 12 хиляди са екипите, които обхождат всяка седмица, а понякога и два пъти в седмицата, адреса на ученици, които не посещават училище, и търсят възможност, в разговор с родители, с настойници, тези деца обратно да бъдат в образователните институции. Трябва да подчертая, че тази система обхваща учениците в задължителна възраст, а по отношение на зрелостниците, наистина част от тях не достигат до явяване на зрелостни изпити, част от тях се явяват на зрелостни изпити на следващата година, част от тях, по една или друга причина, вече не са и в България. Тук има много причини за това намаляване на броя на учениците, които успешно полагат зрелостните изпити. Това, което може да се направи още по-добре и по-ефективно по отношение на работата с тези ученици, които не достигат на зрелостни изпити, е наистина да се насочат усилия с допълнителни средства и квалификация основно към училищата на деца от уязвими групи, защото точно там те завършват определен клас, включително 11. клас и 12. клас, но не могат да стигнат до явяване на зрелостния изпит. В този смисъл усилията през следващите години трябва да бъдат насочени в тази посока, защото това всъщност е една важна предпоставка за увеличаване на хората, които след това евентуално ще кандидатстват и във висшите училища. Един скрит резерв, който в някаква степен трябва да се използва от гледна точка на подобряване на работата в такъв тип училища и с децата от уязвими групи. Това е основният проблем тук и преди малко казах, че понякога качеството на работата в училище се измерва не само с по-добрите резултати, а дори и с по-високия брой на деца, които са стигнали до зрелостни изпити, и успешно са положили зрелостен изпит. Това също е възможност да се диференцира и да се оцени работата на училищата според качеството на работа с всяко отделно дете спрямо неговите потребности и възможности.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В процеса на подготовка и реализиране на националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити един от основните фактори за реализиране на това е ролята на учителя и на директорите в съответните училища. Въпросът ми е конкретен. По какъв начин успяхте да предприемете мерки или по-скоро какви мерки сте предприели за улесняване на административната тежест на учителите по време на учебната година, така и при самото реализиране на изпитите както на учителите, така и на директорите, защото за всички е ясен синдромът на прекаленото натоварване, който влияе особено и при реализиране, и при преподаване на учебния материал, и при изпитите? Така че каква е грижата за българския учител от страна на Министерството? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Аз ще отговоря конкретно с няколко факта, свързани с работата през тази година. Резултатите, свързани с намаляването на административната тежест бе по отношение на съвместната работа с Министерството на електронното управление и Министерството на здравеопазването по отношение на електронните бележки на учениците. Там много сериозно намаля административната работа на класни ръководители, на директори на училища, а заедно с това ние търсим възможности в още по-голяма степен да развием националната електронна система на предучилищно и училищно образование, която да дава повече функционалности по отношение на извършване на различни административни дейности в училищата. Голяма част от електронните дневници дават и допълнителни модули за административни електронни услуги в училище. Ние ще се опитаме или поне ще започнем този процес в следващите месеци и в електронната система на Министерството да се надградят тези функции. Освен това преди няколко месеца имахме различни разговори както с „Интел“, така и с други, не мога да ги спомена, защото те са огромни корпорации, които дават безплатно ресурси и облачни пространства на образованието. Разговори, свързани с използване на изкуствения интелект, и инструменти, свързани с изкуствения интелект, които да подобрят и улеснят административната работа. Има такова изследване на един от технологичните гиганти, което показва, че въвеждането на административните услуги в училище на изкуствения интелект води до намаляване с около 10 часа на месец на административната работа на учителя и в още по-голяма степен на директора на училището. Така че в тези посоки са нашите усилия в последните месеци и се надяваме, че следващият редовен екип на Министерството ще ги продължи.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, госпожи и господа народни представители! Имало едно време в България добро образование – звучи като приказка, защото, за съжаление, след четири десетилетия положението в образованието не е добро. Изгубихме позиции, които имахме, а не трябваше да го допускаме. Господин Министър, госпожи и господа народни представители, кой е виновен за това? Ако можеше да е един човек, щяхме да го посочим, но за това сме виновни всички ние, както и учители, както и законотворци, така и хората, които работят в министерствата, така дори и родителите. Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ на една среща с хора си тръгва обиден и казва: „Свободата е потребност и тя е там, където се тачи.“ Става и си тръгва. Така е и с образованието – за 35 години образованието вече не е тази ценност, това върховно благо, което искаме. То се обезцени. Дали ще си върнем позициите – това зависи само от нас, и не само хората от залата. Говорим за оценките от последната година от държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване. Да, резултатите са по-добри, но много се надявам тези резултати, които коментираме днес, резултатите от 2024 г., да са едно добро начало, което да коментираме след три, четири, пет или десет години, защото образованието не може да върви без стратегия. Според мен ние в момента играем тактически – тактика, а ни трябва стратегия. Стратегия, която ще ни надживее и нас, а не просто: да, тази година е добра, догодина може да е също добра, но не трябва да лягаме. Когато говорим за тези резултати, искам да обърна внимание на няколко факта. Учители и директори от какво се оплакват? От допълнителна бумащина, от натоварване. Учителите ще се справят, но въпреки това не трябва да пробваме техния коефициент на полезно действие. Някъде ще се получи този бърнаут, където няма да можем да върнем нещата назад. Родителите, децата със специални образователни потребности са специални деца. Говорихме за помощни средства. Искам да го видя. Не, надявам се, нека да не искам, да видя тези помощни средства, за които говорихме, наистина да се приложат. Когато говорим за електронни учебници, в България електронен учебник е PDF файл на учебника. Кога тези деца ще могат да ползват наистина текст? Защо да не можем да го направим?! Новите технологии нека да вървят в крак и със старото. Говорим, прекрасен пример е чешката образователна система, ние ще я предложим. Аз мога да кажа: швейцарската или японската, ето сега това коментирах. Но има ли достатъчно японци, швейцарци и чехи в България? Нека да я съобразим с нещата. Няма как просто да реципираме, да вземаме наготово. Надявам се, когато говорим за децата със специални образователни потребности, ние да обърнем внимание и там. Грамотността на учениците. Говорим от години, че функционалната грамотност спада, така е. Къде е балансът между знания и умения? Дали академичните познания са толкова лоши, или трябва да дадем пример само на практичното? Да, прекрасно е българските ученици – момичета, да знаят как се повива бебе. Това са умения за живота, но това означава ли, че трябва да изхвърлим, да зачеркнем с лека ръка всичките академични познания? Нека да търсим разумния баланс. По-добри резултати ще има, когато се работи пълноценно, и аз адмирирам Вашата работа последната една година. Надявам се този резултат – по-добрият, да е едно добро начало. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Когато говорим за българско образование, трябва да говорим за качествено българско образование. И ние като законотворци имаме един инструмент. Това е законът за нашето образование. През 2016 г., продължавам да твърдя, беше приет злополучният Закон за предучилищното и училищното образование и част от щетите, които се нанесоха в българското образование, са благодарение на него. Приет закон с неразписани наредби, колеги, така е, като една от наредбите е Наредбата за приобщаващо образование. Така че това, което трябва да свършим ние сега, пък и следващите парламенти, е отваряне на Закона и приемане на ЗИД или ЗИД-ове, с които да се коригира в посока качествено образование, защото имаме много основни моменти, върху които трябва да се работи. Както казах, това е моментът с приобщаващото образование. Имаме много деца, които са изпаднали, и ученици, разбира се, не само деца от образователната система. Трудно е да се върнат в нея, почти невъзможно, и оттам са и ниските резултати. Друг основен мотив, който трябва да ни води и да ни притеснява в същото време, това е широката ножица между отделните училища. Оттам вече говорим за качество на образование. Тоест трябва да се стремим да имат нашите деца ученици и равен достъп, и равен старт до образователната система и да няма разлика в материалната база, както в голямо училище в голям град или в малко населено място. И другият основен момент това е квалификацията на кадри. Вие започнахте, коментирахте неща, които могат да бъдат пипнати в Закона, но тогава, когато имаме добре подготвени учители, защото мотивацията при учителите и при директорите, разбира се, не е свързана само с повишаване на заплатата. Тя е свързана с много други неща, включително и намаляване на административната тежест, за да могат те да се почувстват и като възпитатели – нещо, което бяга все още като елемент от българското образование, или поне трябва да си го върнем, за да можем, заставайки тук на трибуната, или бидейки в учебната система, спокойно да кажем, че грижата ни за българското образование минава през промени в Закона и този закон наистина да гони качество на българското образование. Благодаря.