25 юли 2024 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. На 1 февруари 1897 г. габровските народни представители Иван Пецов и Христо Манафов с писмо до министър-председателя на България Константин Стоилов излагат идеята си за строеж на трансбалканска железопътна линия. Те предлагат линията да минава през Шипченския проход. В това писмо пишат: „…ние, като не сме имали за цел защитата само на локалните интереси на град Габрово, а сме се ръководили и от по-високи съображения на общий народен интерес.“ Събитията в страната в началото на миналия век, свързани с избухването на Балканската и Първата световна война, поставят на заден план тази идея. Нови разговори по нея се появяват отново едва в осемдесетте години и след промените от 1989 г. Почти 100 години по-късно през осемдесетте години на 20 век проектът отново е изваден на дневен ред. Окръжният народен съвет – Габрово, изготвя становище за перспективните проучвания на път I-5 Габрово – Шипка с тунелно преминаване под Стара планина. Това е сякаш началото на възраждането на мечтата за тунел под Шипка. Темата отново е актуална и след промените от 1989 година. През месец юни 1993 г. кметът Иван Ненов внася в Общински съвет – Габрово, предложение относно изграждането на участъка Габрово – Шипка от магистрален път I-5 Русе – Маказа. Единодушно общинските съветници гласуват решение, в което се предлага и настоява пред Министерския съвет да бъде утвърден вариантът за първокласен път Е-85 Русе – Маказа, включващ тунелно преминаване в участъка Габрово – Шипка, и да бъде даден ход за провеждане на търг с международно участие за неговото финансиране. Приоритетите на държавата в последните 30 години са изграждането на пътни магистрали. Едва през месец октомври 2019 г. АПИ стартира тръжна процедура за избор на изпълнител на тунела под Шипка. След дълга процедура е избран изпълнител, сключен е договор за инженеринг. Той включва изработка на проект на тунел под Шипка и строително-монтажните дейности с два срока – за проектиране и за строителство. Първият срок започва да тече от 13 юни 2022 г. и е за срок от 240 календарни дни. Този срок отдавна е изтекъл, но проектът все още не е завършен поради редица от пречки, наложили срокът на изпълнение на два пъти да бъде удължен поради установени пропуски в идейния проект. По тази причина на 19 януари 2023 г. вместо да се върви към приключване на проектирането… (Шум и реплики.)

…служебното правителство удължава срока с още 192 календарни дни. Срокът за изпълнение на строежа на тунела под Шипка е 1280 дни, или близо три години и половина, и започва да тече от датата на строителното разрешение. За да бъде издадено обаче разрешение за строеж, е необходимо да се изпълни едно условие. Тъй като пътят преминава през защитени територии от Природен парк „Българка“, е наложително проектът да бъде съобразен с мерките за опазване на дивата природа. Това налага и промени в Плана за управление на парка. Припомням, че на 30 декември 2021 г. Министерският съвет одобрява Плана за управление на Парк „Българка“, въпреки че той блокира строителството на тунела под Шипка. Това бе и първото решение, внесено от МОСВ в Министерския съвет от тогавашния министър на околната среда. Причината е, че е трябвало да се извърши доплащане на поръчката. В началото на месец април тази година съдът премахна последната пречка пред строителството на тунела под Шипка, след като ВАС с окончателно решение отхвърли Плана за управление на Парк „Българка“ на стойност 2,6 млн. лв., изготвен от екип еколози с ръководител бившият заместник-министър на екологията, който беше го включил в резерватната зона в Плана за управление на природния парк. Съдът констатира и съществени нарушения от Министерския съвет при одобрението на Плана – не са спазени съгласувателните процедури и не са отразени забележките на останалите министерства, както изисква Правилникът за работа на Министерския съвет. Според ВАС това е съществено нарушение. Друг сериозен порок на изработения от бившия заместник-министър на околната среда план е, че не е спазено изискването да бъде извършена задължителна преценка за необходимостта от екологична оценка. На 14 юни тази година, малко след изборите, в Габрово беше проведена среща, която беше организирана и по покана на министър Коритарова. От местните медии разбрахме, че на въпросната среща са обсъждани стъпки за реализиране на проекта за „Тунел под Шипка“. „Тунелът под Шипка няма как да не бъде завършен“, категорична бе Виолета Коритарова. Цитирам статията, която прочетохме в местните медии: „По време на разговора, организиран по покана на министър Коритарова и с любезното домакинство на кмета на община Габрово, бяха обсъдени стъпките за реализиране на проекта. На срещата министър Коритарова обяви създаването на работна група, която ще изготви график с дейности и срокове, които предстоят за всяка ангажирана институция.“ Заседанието на работната група ще бъде на 12 юли, или е било на 12 юли, с представители на МРРБ, АПИ, МОСВ, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта, областните управители на Габрово и Стара Загора.

Приключвам. В срещата участваха заместник-министърът на транспорта и съобщенията, областните управители на Габрово и Стара Загора, заместник-кметът на Казанлък, бивш кмет на Габрово, който в момента е народен представител и към момента на срещата беше. Напомням, че към момента на срещата в Габрово има още трима народни представители по сега действащата Конституция. Понеже за Вас други народни представители не съществуват, защото срещата е организирана лично от Вас, очакваме отговори на всяка дума обещание, за което разбираме ние, гражданското общество, от една статия: има ли я работната група, в какъв състав е, каквато беше заявката Ви в Габрово, състоя ли се тя, какво свърши? Това е основното, което вълнува бизнеса и хората в Габрово.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече няколко пъти пред Вас имах възможността да заявя, големите инфраструктурни обекти са от изключително значение не само за регионите, а за развитие на икономиката на страната, за повишаване качеството на живот, осигуряване на по-висока заетост и на по-високи доходи, а не на последно място – повишаване и на международната транспортна свързаност, която е от все по-голямо значение в днешния глобален свят. Именно тези големи инфраструктурни проекти са и приоритет в работата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“. За съжаление, тунелът под Шипка е, образно казано, поредният тъжен рекорд – изграждането му се очаква повече от 127 години, а след като през 2019 г. проектът най-сетне е раздвижен, процедурите са забавени с различни аргументи. В началото на април тази година, както беше споменато, падна и последната процедурна пречка пред проекта, след като Върховният административен съд отхвърли Плана за управление на парк „Българка“, в който попадаше и тунелът под Шипка. При окончателното съдебно решение Планът за управление на парка забранява всякакво ново строителство в обхвата на парка. Решението на Върховния административен съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Ето защо веднага след това, отчитайки важността на проекта, стартирахме поредица от срещи. Първата беше на 14 юни в Габрово с представители на всички институции, които имат отношение към проекта. Изготвихме пътна карта за осъществяване на необходимите законови процедури по подготовка и изпълнение на инвестиционния проект, срокове и отговорници. В името на коректността е важно да отчетем усилията на редица мои предшественици – министри на регионалното развитие и благоустройството, за реализиране на проекта. Ще Ви представя информация за фактическото състояние към момента. Тунелът под Шипка ще е възлова точка при движението в посока север – юг. Чрез него ще се свързва и осъществява преминаването през Стара планина в централната част на България между Северна и Южна България. Северната част на тунела ще бъде в област Габрово, а южната – в област Стара Загора. Проектът е включен за финансиране по Оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027. Проектирането на тунела под Шипка започва след близо тригодишна процедура по Закона за обществените поръчки, започнала през 2019 г. и преминала през обжалване и санкция на съда. Подписани са договори за проектиране и строителство и за строителен надзор. Срокът за проектиране на съоръжението е осем месеца, а строителството ще продължи около три години и половина. Заложено е изграждането на пет тунела с обща дължина 4 км. Този под Шипка ще бъде с дължина 3,2 км, а останалите четири тунела са по-малки. Ще бъдат построени още шест моста и един подлез, 12 броя армирани насипи, една стоманобетонна опорна стена, една стоманобетонна укрепителна стена и други съоръжения. Обектът се изпълнява съгласно Договорно споразумение от 8 юни 2022 г. с предмет „Проектиране и строителство на обект „Обход на град Габрово от км 20+124,50 до км 30+673,48, включително тунелът под Шипка“. Изпълнителят на обекта е ДЗЗД „Консорциум „ПСВТ“ с участници „Пътни строежи – Велико Търново“ EАД, „Хидрострой“ АД и „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД. Стойността на договора е 358 млн. лв. с ДДС. Срокът за изпълнение на поръчката е 1550 календарни дни. От тях за проектиране са 240 календарни дни, за строителство – 1280 дни, и 30 дни – за публичност и комуникация. Строителният надзор се изпълнява по Договор от 8 юни 2022 г. с предмет „Осигуряване на изпълнител на консултантска услуга във връзка с проектиране и строителство на обекта“. Консултант на обекта е ДДЗД „Трансконсулт – Свеко“ с участници „Трансконсулт-БГ“ ООД и „Свеко Енергопроект“ АД. Стойността на договора е 6 млн. 479 хил. 935 лв. с ДДС. На 13 юни 2022 г. започна изпълнение на проектантските работи. Съгласно договора срокът за изработване на документацията е 240 календарни дни. В момента с допълнително споразумение от 31 август 2023 г. срокът на договора е спрян, считано от 31 юли миналата година до отстраняване на явна фактическа грешка. При разработване на техническия проект за ново трасе на път I-5 Габрово – Казанлък в участъка на територията на област Стара Загора и необходимостта от корекция на река Шипченска при входа на бъдещия тунел е констатирана явна фактическа грешка. Причината е неотразените участъци от пътя и реката в кадастралната карта и кадастралните регистри. Това възпрепятства разработване на проектното решение за осигуряване на достъп до паметника Шипка, както и обходен маршрут в случай на авария на новото трасе или тунела. При изпълнението на проектното решение се налага корекция на водни обекти, за които при разработения и одобрен подробен устройствен план – парцеларен план е установено, че проектът за корекция на река Шипченска попада в имот от горски фонд. За водния обект, разположен в землището на село Шейново, няма данни в кадастралната карта. Извършени са геодезични измервания за съществуващия път и водни течения. По договор с Агенция „Пътна инфраструктура“ от 6 юни миналата година дружеството „Трансконсулт-22“ ЕООД е изработило проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и предложения за отстраняване на явната фактическа грешка от Службата по геодезия, картография и кадастър – Стара Загора. През декември миналата година е издадена заповед от Службата по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени измененията в кадастралната карта, поискани с проекта. Измененията са нанесени в кадастралната карта. За отсечката в област Габрово е установено отново наличието на явна фактическа грешка, като тя обхваща съществуващи водни обекти, които са грешно отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Това възпрепятства разработването на проектното решение за реконструкция на водохващане „Козята река“. Дружеството „Трансконсулт-22“ ЕООД е изработило проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за териториите, граничещи с водния обект, и предложение за отстраняване на явната фактическа грешка. В края на ноември 2023 г. Службата по геодезия, картография и кадастър в Габрово е изпратила протокол до Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласно който внесеният проект отговаря на нормативните изискванията относно реквизитите, но въпреки това Службата извършва допълнителна проверка, която установява несъответствия, част от които се дължат на разлики при измерванията в режим на маловодие и в режим на пълноводие на водните обекти, като е направено подробно предписание и проектът е върнат за преработка на АПИ. След преработката проектът за изменение на кадастралната карта отново е внесен и одобрен от СГКК в Габрово. На 8 юли 2024 г. е издадена заповед на Службата по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени измененията в кадастралната карта, поискани с проекта. СГКК е изпратила заповедта до всички заинтересовани лица. Очаква се нанасянето на имотите в кадастралната карта, което се процедира от Службата по геодезия, картография и кадастър – Габрово, да стане до края на юли тази година и съответно след влизане на заповедта в сила. От друга страна, в процеса на изпълнение на договора и по-конкретно при извършване на подробно геодезично заснемане на терена, изпълнителят констатира, че поради недостатъчно скално покритие на масива не е възможно изпълнение на порталите на тунелите по тунелен способ и в рамките на одобрения ПУП – парцеларен план. При извършване на проучвателни дейности по заснемане на терена на трасето в зоната на тунел 4 е установено, че всички профили на тунелния габарит излизат от действителния скален масив или са с недостатъчно покритие, което прави невъзможно изпълнението на тунел 4 по подземен способ. В този случай изграждането на тунел по открит способ налага извършване на допълнителни отчуждения в участъка на тунел 4. Също така е установено, че при порталите на всички тунели отчуждените площи не са достатъчни за изпълнение на дейности по укрепване и изграждане на порталните участъци. Изпълнителят е изготвил и представил на Агенция „Пътна инфраструктура“ предварителен инженерно-геоложки доклад от извършените инженерно-геоложки проучвания в зоните на предпорталните пространства и в участъците, които не могат да бъдат изпълнени по тунелен способ. Съобразно конкретните геоложки условия са изчертани профили през 20 м и определени критичните профили, осигуряващи минимално покритие, при което скалният или земният масив на свода на тунела остава стабилен. При разработките е установено, че за всички тунели е необходима промяна на одобрения ПУП – парцеларен план и извършване на отчуждителни процедури за теренно обезпечаване на строително-монтажните работи в зоната на порталите на тунелите, както и за изграждане на тунел 4 по открит способ. Невъзможността за изпълнение на дейностите извън обхвата на одобрение ПУП – парцеларен план за обекта е инкорпорирана в договора с изпълнителя, изискването на техническото задание за изработка на техническия проект и изискванията към възложителя. Предвид тези обстоятелства се обсъжда допускането на възможността изпълнителят да извършва проектантски, а впоследствие строителни дейности извън обхвата на контура на одобрения ПУП – парцеларен план. В допълнение, заложените дейности и идейният проект от 2008 г. не отговарят на действащите в момента норми за проектиране на пътища и тунели. Затова, видно от казаното дотук, строителството на тунела под Шипка ще може да започне след приключване на процедурите, обвързани с проектирането, изготвянето и одобрението на техническия проект и издаването на разрешението за строеж. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Министър, благодаря за подробното изложение. Това, което разбрахме от хронологията, която Вие ни разказахте, е, че забавянето на проекта до встъпването Ви в длъжност, от една страна, се дължи на грешката в подробния устройствен план, на кадастралните карти на Габрово, Стара Загора и разбира се, на синхронизирането с Плана за управление на природен парк „Българка“. Сега обаче става ясно, че идейният проект не отговаря на действащите норми за строителство на пътища и тунели и е необходимо изменение на проекта, респективно вероятно и на договора, на стойността на договора и на срока. Установена е необходимост от допълнителни отчуждителни процедури, както Вие казахте. От Вашите думи аз разбирам, че тази промяна е по инициатива на изпълнителя, който е предложил все пак някакви варианти за промяна на проекта, които обаче ще доведат до съответните изменения в договора. Моят въпрос е следният: установена ли е категорично необходимостта от промяна на проекта, респективно от стойността на изпълнението на договора или избраният изпълнител може да увеличава под различен претекст стойността и сроковете и държавата винаги е длъжна да се съобразява и да бъде поставяна пред свършен факт? Това, което се случва, не е ли плод на липсата на дългосрочно планиране и проектиране, при което сме принудени да се сключват едни инженерингови договори, които са с проведени обществени поръчки без технически проект, което е предпоставка за проблеми, с които се сблъскваме сега, а именно раздуване на бюджета до неясни размери и забавяне на сроковете с години. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Терзийски! Да, въпросът Ви е съвсем резонен. Искам да заявя пред Вас и пред гражданите на Република България, че няма да бъде увеличена финансовата страна на договора, тоест няма да бъде увеличено заплащането на изпълнителя. Изпълнителят е предложил два варианта, за да се избегнат тези технически проблеми, които са установени от него, в рамките на сключения договор. Реализацията на идейния проект е започнала след 2008 г., а във времето са променени значително нормативните изисквания и това налага промяна на трасето на тунела Шипка и пътя, свързващ Габрово с Казанлък. Предложените от тях варианти се различават и има необходимост само за допълнителна отчуждителна процедура в порталната част на тунелите, а не в пътя, свързващ тунелите. Това именно е от промяна в нормативната уредба. Ние разглеждаме възможността за сключване на допълнително споразумение само за изменение на подробния устройствен план и парцеларния план във връзка с необходимите площи за отчуждаване и процедиране на проекта. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Министър, след като се налагат нови промени в проекта на тунела под Шипка, както и до нови отчуждения на имоти, не е ли по-добре договорът с изпълнителя да се прекрати и да се помисли за възлагане на ново проектиране на тунела с две по две ленти във всяка посока, тъй като тунелът е част от магистралата Русе – Маказа. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато говорим за промяна на ПУП – парцеларен план, и за допълнителна необходимост от отчуждителни процедури, искам да отбележа, че става въпрос за площ между осем и десет декара. Ако ние зачеркнем този договор и започнем процедурата отново за сключване на нов договор, с който да бъде възложено изработването именно на ПУП – парцеларен план, само за тези осем – десет декара, които са необходими за изграждане на обекта, бихме загубили отново минимум три години. В моето изложение аз Ви споменах, че процедурата за избор на изпълнител е започнала 2019 г., а окончателното сключване на договора е през 2022 г. Затова сме обсъдили, че е нецелесъобразно отново губене на ценно време за избиране на нов изпълнител. При разговорите на Агенция „Пътна инфраструктура“ с изпълнителя, отчитайки значимостта на обекта, ние сме предложили да се обмисли вариант в рамките на стойността на договора и изработване при възможност на трета лента, която именно да поеме значителния трафик, който се очаква да бъде след реализацията на проекта. Имаме изчисления за натовареността на трасето и то показва, че трета лента ще бъде напълно достатъчна за поемане на целия трафик. Анализът е направен през 2012 г., а прогнозният трафик е за пет етапа след реализация на тунела под Шипка. Първият етап е 2030 г. и се очаква през съоръжението да преминават 13 109 моторни превозни средства за 24 часа, а през 2040 г. да преминават 14 093 моторни превозни средства за 24 часа, което е доказателство, че така предложения проект ще може да поеме този трафик и ще бъде достатъчен да обслужва магистралата север – юг, минаваща през тунела Шипка. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, госпожо Министър! Имам един въпрос, който, за съжаление, задавам за трети или четвърти път и смятам, че е много съществен. Тунелът като проект е изключително важен и всички ние в България, а и не само, очакваме неговото случване. Предвид това, което изложихте във Вашето изказване в началото, че проектирането, процедурите по обжалване и въобще стартирането на проекти оттук са минали поне три години. Има нещо, което за нас е неразбираемо: че когато е проектиран проектът, той е разделен на няколко части и първата част се случва като обходен път на община Габрово или от северната страна, аналогично от южната страна това нещо не е направено и тук един въпрос стои със страшна сила – какво следва оттук насетне? От южната страна къде отива тунелът под Шипка и към какво води? Той води в населените места и там обходът дори не е избран като трасе. Ако търсим същата логика, която Вие изложихте като факти – три години обжалване и процедури, избор на трасе, избор на изпълнител, става въпрос, че ако ние сега изпълним тунела под Шипка, къде отива той? Въпросът ми е: кога ще е избрано трасето? Разбира се, това за Вас е наследено, ние сме питали много преди Вие да бъдете министър, госпожо Коритарова. Къде отива тунелът под Шипка и кога ще бъде избрано трасето от южната страна – разбирайте, в община Казанлък? Колко време ще отнеме това, за да отговори на очакванията и в същото време да бъде ефективен пътят? Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Летифов! Да, наистина нецелесъобразно е да планираш инфраструктурен обект, който отива в нищото. Така, както е изграден обходът на град Габрово, са предвидени и съответните действия за изграждане на обход на град Казанлък, за да може да бъде осъществена връзката между автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Тракия“ по най-добрия и безопасен начин. През 2014 г. е изготвен подробен устройствен план – парцеларен план, и има два варианта за обход на град Казанлък – единият е източен, има и западен вариант, а в процеса на проучването са обсъдени с Община Казанлък. През града преминава път I-5, от южната страна на урбанизираната територия преминава път I-6 Карлово – Казанлък – Сливен. Западният вариант е подкрепен от Експертния технико-икономическия съвет към Агенция „Пътна инфраструктура“ и Община Казанлък. За нас е много важно да осигурим преминаване на целия трафик, включително и тежкотоварен, извън урбанизираната територия на град Казанлък, затова този избран вариант е процедиран по преценка за въздействие на околната среда и водите. През 2015 г. имаме решение по оценка и въздействие на околната среда и водите на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, поради изтеклата валидност на постановеното решение на РИОСВ – Стара Загора. През 2023 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ подновява процедурата за екологична оценка на обекта и с Решение СЗ-20-ПР от 2023 г. е посочено да не се извършва ОВОС, така че ние продължаваме да разработваме идейни и технически проекти за обхода на град Казанлък. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, уважаеми колеги народни представители! Не знам дали е случайност или просто съвпадение, колеги, но съм забелязал, че когато започне да се артикулира и да се обсъжда в публичното пространство изграждането на тунела под Шипка може би е случайност, но обикновено така се случва – значи наближат предсрочни парламентарни избори. Ако днешното изслушване е поредният предизборен пиар на партиите, ние от ДПС без Пеевски и група също решихме да се включим. Това беше лирическо отклонение, колеги, а сега по същество. Наистина важен инфраструктурен проект. Има належаща нужда от такъв тунел, който да преминава през Стара планина и да има една бърза и лесна връзка между Северна и Южна България, още повече че идеята е много стара – още от началото на миналия век, като първите проектирания са започнали през 70-те години и геоложките данни показват, че районът е подходящ за тунелно строителство. Колеги, през 90-те години даже се е стигнало дотам да се проведе търг с международно участие, спечелен от голяма европейска фирма, но поради политическа нестабилност този търг се проваля. До болка позната ситуация и към днешна дата, всички ще го потвърдим. Така през годините този важен проект търпи неколкократни актуализации – ту се появява като приоритет за държавата и тъкмо да тръгне изпълнението и конкретното проектиране, до момента, в който се появи нов приоритет за държавата, обикновено след смяна на властта, и изграждането на този тунел се замразява. В тази връзка нашият въпрос от ДПС без Пеевски е: каква е оптимистичната Ви прогноза за цялостното изпълнение на този мащабен инфраструктурен проект? Знаем, че прецизна прогноза никой не може да даде, затова очакваме приблизителна, и подчертавам, оптимистична прогноза: кога смятате, че може да завърши цялостното изпълнение на този проект; какви са възможностите за финансиране…

Да, приключвам, госпожо Председател. …включително еврофондовете, като се има предвид, че този тунел е част и от трансграничния европейски коридор № 9, който свързва цяла Северна Европа с Александруполис? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! След толкова години забавяне на този проект, както беше казано и в изложението, ние своевременно през месец юни сформирахме работна група, проведохме редица срещи с всички заинтересовани участници в процеса по изграждане на проекта „Тунел под Шипка“. При нас към момента стои вземане на окончателно решение за изменението, както споменах, на ПУП – парцеларен план, именно на входа на порталите на тунелите. В работните групи, в които провеждаме ежемесечна среща, така, както поехме ангажимент, Министерството на регионалното развитие и Агенция „Пътна инфраструктура“ много обстойно обсъдихме с колегите от МОСВ и от Министерството на транспорта възможностите и сроковете за процедиране на необходимите законови действия. Финансирането на проекта ще бъде както с национални средства, така и по Програмата „Транспортна свързаност“, чието действие е 2021 – 2027 г. По пътната карта със сроковете и отговорниците, които ние създадохме и стриктно спазваме, оптимистичният срок за започване на проектантските дейности по изработване на техническия проект ще бъде възможно през 2025 г., защото през настоящата година ще трябва да предприемем действия за осигуряване на площите на порталите на тунела. Оттам нататък, знаете, че всичките процедури изискват съответните законови срокове, затова с начален срок за започване на самите строително-монтажни работи – не бих могла да поема ангажимент да бъде споделен с Вас. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, въпросът, който аз съм подготвила, касае финансирането на проекта в пълнотата – проектиране и самото изграждане. Вие няколко пъти вече споменахте, че финансирането ще се осъществява със средства от Оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027. По изтекла обаче публична информация все още такова финансиране, доколкото аз разбрах, не е осигурено, а директорът на Агенция „Пътна инфраструктура“ е дал публични изявления, че през юни тази година предстои да се сключи договор с фирма, която ще изготви формуляра за кандидатстването за тези средства. Интересува ме към днешна дата какво е предприето в тази насока; има ли вече избрана фирма; коя е тази фирма; на база какви критерии е избрана тази фирма и в крайна сметка има ли пари за изграждането на този проект? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както споменах, ние имаме сключен договор. Договорът е сключен през месец юни 2022 г. Един договор съгласно разпоредбите на ЗОП следва да бъде сключен при осигурено финансиране, тоест финансиране за обекта има. В моето изложение споменах изпълнителя на строителството на обекта. Това е именно ДЗЗД „Консорциум ПСВТ“ със съответните участници. Стойността на договора, определена след провеждане на обществената поръчка, е именно 358 млн. лв., така че финансиране има. Част от тези средства ще бъдат осигурени от държавния бюджет и те са планирани в капиталовата програма на Агенция „Пътна инфраструктура“, а част от средствата ще бъдат осигурени по Програма „Транспортна свързаност“, управлявана от Министерството на транспорта за периода 2021 – 2027 г. Затова, както беше споменато, в работните групи участват и представителите на Министерството на транспорта като финансиращ орган по обекта. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Министър, господин Вълчев! Така направен, в момента проектът е безсмислен, тъй като от южната страна не води доникъде, не е решен проблемът на юг с трасето, освен това като част от магистралата „Русе – Маказа“. Магистрала знаем, че е с минимум две по две ленти в посока, а в тунела под Шипка се събират в две ленти и аз не мога да приема Вашите обстоятелства за вариант евентуално само за трета лента, защото тя няма да е достатъчна. След като се направи този тунел и след като се направи цялата магистрала – връзката Русе – Маказа, при положение че за автомагистрала „Черно море“ все още нищо не се прави, румънците значително ще натоварят това трасе и тогава ще започнем да мислим за ново разширение на тунела под Шипка. Затова според мен генералното решение е да се прекрати договорът и да се премине към проектиране на две по две ленти на тунел под Шипка. Но основната причина за забавянето на големите инфраструктурни проекти знаете ли коя е? Обръщам се към всички народни представители. Основната причина за това е, че големите поръчки се възлагат на едни и същи строителни фирми, едни и същи строителни фирми печелят. Те след това поради липсата на достатъчен капацитет, защото са поели повече работа, отколкото могат да свършат, намират причина – било то проектантска грешка, било то грешка в кадастралната карта или някакви други, и поради тези причини удължават по някакъв начин срока на проектиране или срока на изпълнение. Освен това обаче те индексират и договорите. Тъй като нямат необходимия капацитет, защото все пак разполагат с определена техника и човешки ресурси, няма как да изпълнят всичките поети ангажименти и затова проектите се забавят. Ако не сте наясно, голяма част от автомагистрала „Хемус“, голяма част от автомагистрала „Русе – Велико Търново“, тунела под Шипка, Дюлинския проход, също така голяма част и от поддръжката на републиканската пътна мрежа от Ловеч до Варна и Силистра и множество от общинските обекти, които са възложени, се възлагат на едни и същи строителни фирми. Те нямат капацитет да го направят, затова намират точно такива вратички. Според мен това е основната причина. Възложителите по ЗОП, между другото, могат да решат този проблем, но явно не искат. Ако направите една справка, госпожо Министър и господин Вълчев, ще се убедите, че това, което казвам, е факт. Аз ще подам едно такова запитване до Вас да кажете кои са фирмите, които са спечелили големите обществени поръчки, и тези, които печелят в момента общинските проекти по Инвестиционната програма. В тази връзка въпросите ми са: има ли такива обективни причини? И като втори въпрос, тъй като е изцяло във Вашата компетенция като бивш директор на Агенцията по кадастър: при положение че над 97,43% има покритие на кадастралната карта в България, как е възможно да бъде пропусната такава грешка за тунела под Шипка за липсата на данни в кадастралната карта? Благодаря.

Уважаеми депутати! По въпроса за втори двоен тунел под Шипка трябва да се има предвид, че съществуващият обход на Габрово е с един тунел и с един мост с по една лента във всяка посока. Самата процедура, ако бъде спряна, ще забави изпълнението с поне 10 години. Допълнително ще трябва да се направи втори мост и втори тунел при обхода на Габрово, много отчуждителни процедури, много екологични процедури, които много ще забавят всичко. А по въпроса за „Русе – Маказа“, в транспортната стратегия на Агенция „Пътна инфраструктура“ е трасето да мине покрай Търново и после покрай Прохода на Републиката да продължи към Маказа. Там ще бъде изградено с автомагистрален габарит и ще позволи трафикът от север на юг да премине. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Стоянов, вземам отношение по повод пълнотата и коректната информация в кадастралната карта на държавата. Възможно е да има грешки и непълноти в кадастралната карта, именно затова е предвидена процедурата „явна фактическа грешка“. Както винаги, и в качеството си на изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и сега съдействам и апелирам към всички да може процедурите да се изпълняват по-бързо, но там имаме засегнати права на собственост и няма как да скъсим сроковете за отстраняване на явната фактическа грешка. Но отново имам възможността да помоля народните представители – много е належащо да се приемат съответни изменения в Закона за кадастъра и имотния регистър, които именно ще облекчат процедурите по съобщаване. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, нашият въпрос от парламентарната група „Движение за права и свободи“ е свързан с предходния зададен от нас, а именно южната част на тунела под Шипка. Споменахте във Вашето изложение, че през 2030 г. за 24 часа се очертава пътникопотокът на тежкотоварни автомобили да бъде около 13 хиляди автомобила. В тази връзка южна част – път I 5, в който и в момента се случват доста тежки пътнотранспортни произшествия в участъка град Шипка, кръстовищата между село Хаджидимитрово и град Крън и евентуално избраното – западният обход на град Казанлък, предвиждате ли да има цялостен план или визия за свързаността и подстъпите към тунела под Шипка от южната страна, за да има реална свързаност между севера и юга? Също тук искам да Ви обърна внимание, че съседната община Павел баня, в която също преминава път II-56 и той пресича път I-6, той също може да се предвиди в тази цялостна визия, ако има такава. Въпросът ми е дали бихте предвидили тази свързаност да бъде в цялостен вариант. Благодаря.

Уважаеми народни представители, по повдигнатия въпрос само да уточня, че прогнозата е 13 хиляди приведени автомобилни единици, а не тежкотоварни. За свързаността в района – единственото нещо, което е останало, е обходът на град Казанлък. В момента се правят идейните решения и докато бъде готов тунелът под Шипка, ще може да се изгради и обходът на град Казанлък. Оттам ще се получи цялата свързаност на всички пътища в района. Каквото има допълнително, ако трябва – ще го погледнем. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, госпожо Министър, господин Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“! Миналата седмица правихме изслушване за автомагистрала „Хемус“ – нейният напредък, днес правим подобно за тунела под Шипка. Не знам какъв точно е позитивът от тези изслушвания, освен да се повдига темата, но истината е, че вече прекалено много години правим подобни изслушвания, обсъждаме теми даже които не са в прерогативите или по-скоро не са в компетенциите на Народното събрание относно парцеларни планове, промяна на проект, идейни проекти. Работата на парламента, разбира се, е да се интересува, но това е работа на изпълнителната власт. Ако мога да обобщя – с тези изслушвания, които регулярно правим, за мен големият проблем е липсата на приемственост. Тази липса на приемственост води до това, че големите ни инфраструктурни проекти – да, вече многократно се споменаваше, че едновременно изграждаме няколко големи такива инфраструктурни проекти или хайде, не да ги изграждаме, ами на някакъв етап от тяхното развитие, но в общи линии навсякъде сме почти доникъде. Магистрала „Струма“ е проблем, магистрала „Хемус“ – миналата седмица стана ясно, че напредъкът не е задоволителен, тунелът под Шипка – сега разбираме, че самият проект трябва да се измени и цената най-вероятно ще бъде по-висока от това, което в момента е предвидено. Имаме осигурено финансиране по Вашите думи по „Транспортна свързаност“, но в крайна сметка ние сега сме 2024 г., програмата е до 2027 г. В моето отношение нещо, към което мога да апелирам, е не само към Вас, а изобщо към следващите и министри, и изпълнителна власт – да има приемственост. Ние, ако не се научим, че един такъв проект изисква много голямо усилие от страна на n на брой правителства, не става за една или за две години, става понякога и за десетилетие. Без тази приемственост ние просто ще си правим тези изслушвания периодично, за да покажем, че сме заинтересовани и загрижени за тяхната реализация, но на практика ефект и полза за българските граждани няма да има. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Вълчев, уважаеми колеги народни представители! Трета поредна седмица дискутираме стратегически инфраструктурни обекти, които са от съществено значение за икономическото развитие на България и най-вече на Северна България. Общото между всички тези обекти е, че тяхното изпълнение се движи с изключителна забава поради пречки, препятствия от техническо, финансово или организационно естество. Тук бих искал да обърна внимание върху един парадокс – България в момента строи шест магистрали. Това е аномалия. Една държава не би могла, разчитайки на собствения си ресурс, едновременно да строи шест големи мащабни инфраструктурни проекта. Това е проблем с лошото планиране. Да, безкрайно сме закъснели с изграждането на тези обекти, но едновременното им възлагане… Тъй като, ако си спомним ситуацията с магистрала „Хемус“, с магистралата между Видин и Ботевград, магистралата между Русе и Търново, и сега, говорейки за тунела под Шипка, ами всичките тези обекти са възлагани – през 2019 г. са обявени обществените поръчки. Оттук насетне се изправяме пред недостатъчния ресурс и капацитет на българската проектантска гилдия, както и на строителния сектор, да изпълнява едновременно всички тези обекти. Първа и основна причина за забавянето е именно това – изключителен дефицит в планирането. Единствената причина, поради която все още нямаме финансов дефицит за изграждането на тези обекти, е, че по една или друга пречка, заради калпави идейни проекти и недостатъчна проектна подготовка, тези обекти не могат да се изпълняват с достатъчни темпове в момента. Ако трябваше да плащаме едновременно за изграждането на шест магистрали, още няколко обходни пътища, държавата нямаше да има достатъчно пари за тяхното едновременно строителство. Това е първият извод и поука, които трябва да си направим от това изслушване, че трябва да се планира възлагането. На второ място, опираме до качеството на предпроектните проучвания. Използваме смело системата на инженеринг, която е призната в международен план, но тогава, когато имаме изключително качествени задания за проектиране, които предвиждат всички възможни рискове, а не когато стъпваме на идейни проекти от преди повече от десет години, на недостатъчно прецизни кадастрални карти и след това заблуждаваме и строителите, и българските граждани, проектантите с това, че като възложим договора, той ще бъде изпълнен в рамките на следващите три-четири години. След това започва ходенето по мъките с изправяне на явни фактически грешки, с откриване на дефицити в проектите. Тъй като тези проекти са изпълнявани в условията на световна икономическа криза, предизвикана от ковид пандемията и инфлацията, всички тези обекти се сблъскват с проблема за осигуряване на допълнително финансиране за компенсиране на инфлационните увеличения. В този смисъл бих искал да Ви коригирам, че цената, спомената от Вас, едва ли ще остане същата – 358 млн. лв., ако се приложи методиката за индексация в строителството, тъй като офертите са подавани 2019 г. От друга страна, всички промени в хода на проектирането и строителството не бива с лека ръка да се квалифицират като такива с нулев ефект, защото, ако променим технологията на строителство от тунел по закрит способ с тунел от открит способ, очевидно е, че дори да става въпрос за едни и същи пари, всъщност най-вероятно строителите правят икономия и това трябва да се изследва, и това е задача на Пътната агенция дали бюджетът не е ощетен от една такава икономия. Всичко това би могло да бъде преодоляно, ако имаме качествено проектиране, изпълнявано в достатъчно дълъг период, преди да започне изпълнението на проекта и качествени задания за проектиране. На следващо място бих искал да отбележа, че не споделям мнението, изказано от колеги в залата, че следва да се отложи изпълнението на този проект и може би да бъде прекратен, не за друго, а защото прекратяването и рестартирането на проекта би ни отнело години, с което ще лишим жителите на Северна България и в частност жителите на Габрово, на Стара Загора и на Казанлък от нормално преминаване между Северна и Южна България. Ако продължим този проект, то трябва да сме с ясното съзнание, че той не осигурява бърза транспортна свързаност. Той е проектиран погрешно, той е проектиран като локален път, свързващ Габрово и Казанлък. Не трябва да забравяме, че тунелът е проектиран еднотръбно и че за колкото и платна да си говорим, накрая трафикът ще се събира в една тръба, така че този коридор е важен като регионален проект. Той по никакъв начин не решава въпроса за скоростния транзит между Северна и Южна България, който трябва да бъде решен от магистралата между Търново и Маказа в тази му част. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Много интересно как бивши министри на регионалното развитие – и донякъде мога да кажа леко лицемерно, как говорят за един проект сякаш никога не са стъпвали в Министерството на регионалното развитие и се обръщат към настоящия министър на регионалното развитие. Госпожо Коритарова, не знам дали Ви направи впечатление, в своето изложение не споменах нито един път име на министър, не споменах нито един път име на кмет, не споменах нито един път име на партия, защото този проект, въпреки че дълги години се използва за партийни цели и интереси, той не е партиен. Този проект е на всички габровци, дряновци, севлиевци, казанлъчани, старозагорци, тревненци и така нататък – той е на всички българи, не е на една партия, не е на един министър, на един кмет, въпреки дългогодишните боричкания между всички тях и за жалост, продължава да бъде заложник години наред на партийни интереси и това кой ще се закичи с тази значка – пробиването тунела под Шипка. Някак си в годините назад аз следя доста обстойно този проект и виждам как всяко предходно правителство саботира следващото, за да не може да се изгради този същият проект в техния мандат, а евентуално малко по-нататък, когато мандатът е отново в същата партия или в друга и така нататък… Най в началото за тази значка се бориха да се закичат едни сини, после се бориха да се закичат едни червени, после едни сини – бивши червени, пребоядисани, после зелени, после смесени и така нататък, и продължават да го правят. Аз бях невръстен младеж, когато ходех на обществени обсъждания да следя развитието по темата на тунела под Шипка, тогава поне имаше обществени обсъждания, а сега разбираме за напредъка по този проект от една статия. Тогава имаше макети, габровците можеха да видят къде всъщност ще минава този тунел. Ако трябва да съм точен, ако попитате голяма част от габровци къде точно ще влиза тунелът, не могат да Ви кажат, въпреки че познават района на петте си пръста. Аз съм сигурен, че има народни представители, които по никакъв начин не знаят с какво е толкова значим този проект „Тунел под Шипка“. Само ще кажа, че преди четири или пет години, ако не се лъжа, когато имаше ремонт на Хаинбоаз, товарните камиони от Габрово стигаха до Казанлък и до Стара Загора през Шумен. Едва ли хората могат да разберат за каква тежест става въпрос, но бизнесът го знае отлично. Много години назад преди и след всички местни, президентски, парламентарни и каквито и да се сетите избори, всички министри, всички кметове, всички общински съветници бяха там – на мястото, където ще влиза тунелът, с медиите и даваха обнадеждаващи сигнали на обществото ще има ли тунел под Шипка, може би в този период ще има тунел под Шипка и така нататък, и така нататък. Всъщност, видно от избирателната активност, хората не се интересуват кой от коя партия е избран. Те искат и казват: направете ни тунела и се махайте. Това казват те, това чуваме от предизборните кампании сред хората и са с пълното си право, абсолютното си право, защото тунелът се очаква от бизнеса и от хората дълги, дълги години. Първо имаше един проблем, аргумент, че тунелът е проектиран с една тръба, както каза бившият министър на регионалното развитие – един сериозен аргумент, заради който не може да се направи. Това беше по времето на едно малко по- предходно правителство с един Ваш бивш колега. Има ли здравомислещ човек, който не би осъзнал, че така проектиран тунел с една тръба е недопустим, ще срещне отпор и може би няма да бъде осъществен? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има ли здравомислещ човек, който би осъзнал, че не е направено това нарочно за следващите правителства? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Последната щуротия е, че има в кадастралната карта ненанесени реки. Госпожо Министър, този проект от десетки години събира праха във Вашето министерство.

Благодаря. Госпожо Председател, приключвам. Има ли здравомислещ човек, който да не се усъмни, че тези реки – ненанесените, те стоят там от стотици години и точно на мястото, където ще минава тунелът, а сега тези реки са проблем и трябва да се препроектира. Ако ми кажете, че няма да има необходимост от нов ОВОС, най-вероятно няма да Ви повярвам, казвам Ви го откровено и най-вероятно ще се наложи да водим този разговор отново (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), пак тук, не знам дали във Ваше присъствие.

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Чест прави на госпожа Коритарова, че вече поредна седмица е тук и отговаря на различни въпроси от изключителна важност. Аз малко ще разширя своето изложение от името на парламентарна група не само за тунела под Шипка, а като цяло за инфраструктурните проекти, свързани с пътища и магистрали в страната, защото, за жалост, те станаха през тези вече повече от 30 години еманация на безсилие на държавата и, за жалост, на корупция и никой не взима никакви мерки по толкова много данни, които се изнесоха. Редица народни събрания коментираме тази тема, но никога не взимаме решения, които да бъдат изпълнени от изпълнителната власт. Аз смятам, че ако наистина сме Народно събрание, което иска страната ни да тръгне напред и нагоре, трябва да осъзнаем няколко неща. Първо, че 21 век е векът на високите технологии и на инфраструктурните проекти – във всеки един вид инфраструктурни проекти. В конкретния случай, когато говорим за магистрали, когато говорим за пробиви, можем ли да излезем – Народното събрание, с общо виждане и да се намери цялото финансиране, и направено във времето, първо, разбира се, планирането и проектирането. Кои са най-важните инфраструктурни проекти? Не осъзнаваме ли нещо, което аз вече за трети път го говоря от тази трибуна само в това Народно събрание, че трябва да бъде завършен коридорът, който е от Кулата до Видин, за да могат всички товари, които идват от Далечния изток да не отиват към Западна Европа през Ламанша по един много по-дълъг път, а от Суецкия канал да отиват в Гърция и от Гърция да преминават през България, стигайки до Централна Европа – най-прекият път, от който България ще печели милиарди. Говорим и за автомагистралата и за жп коридора. Аз мисля, че това трябва да бъде приоритет на Народното събрание с ясно гласуване, с график в годините и дадено за изпълнение, на който и да е министър. На следващо място, трябва ли да има следващ мост на река Дунав? Разбира се, че трябва да има. Не, не могат да бъдат пет, така както наши колеги говореха преди година и половина, две, няма как да станат, но още един мост може да бъде реализиран без проблеми. Дали ще бъде дублиращ в Русе, дали ще бъде на друго място – има различни виждания и различни проекти, но да се каже, че ето тук ще бъде, да се дадат нужните указания във времето как ще бъде разположен и той, съчетан вече с пробива под Шипка, за да може да се отвори ето този коридор „Север – Юг“. Кое не ни е ясно, че това трябва да бъде направено и трябва да бъде решение на Народното събрание, а не всеки път да изслушваме, който и да е министър и той да се чуди какво да отговори. От тук трябва да се даде цялото това указание и да има ясно виждане на всяка една политическа партия, че това е от ключово значение за развитието на страната ни, на икономиката, за нормалния преход и на стоки, и на товари, и на бизнес, и на нормалния преход на българските граждани. На следващото място, магистрала „Черно море“, за което говорихме и през последната седмица от нашата парламентарна група като коридор „Север – Юг“ между мегаполиса Истанбул – Бургас – Варна – Констанца – още един коридор, който ще бъде направен. И това е от изключително значение за страната ни, съчетан с два интермодални терминала – единият във Варна и другият в Русе. Неслучайно и първата жп линия е Варна – Русе още по време на Османската империя. Ясно е защо тя е направена, а ние сто години и отгоре след нея не можем да развием този коридор. Отново става въпрос за привличане на стоки и на товари, които идват от Далечния изток, за да могат те да преминат през България, защото тогава се откриват не само работни места, но става въпрос за развитие на икономиката и за милиарди, които страната ни ще печели. Нека да се концентрираме върху тези няколко проекта. И, да, ние ще го предложим от коалиция „БСП за България“ как да се развие това нещо, и се надяваме да получим подкрепата от всяка една парламентарна група и това да бъде приоритет на България. Този трябва да бъде подходът според нас. Благодаря Ви още веднъж, госпожо Министър.

Благодаря, госпожо Председател. България, за разлика от другите държави, не е майка на българите, живеещи извън пределите на страната, а е мащеха. И това, за съжаление, не е метафора, въпреки че е устойчив израз, за съжаление, е факт тъжен. Това особено много важи за сънародниците ни в Северна Македония и сега ще Ви запозная с поредното доказателство за този тъжен факт. След престъпното премахване на ветото пред югозападната ни съседка от ПП, от ДБ, от ДПС и от ГЕРБ, българите, живеещи там, бяха подложени на нов терор, а културните ни центрове бяха затваряни, обстрелвани и разрушавани. Преди две седмици бях в Охрид и знаете ли, че стъклата на културния ни център там са покрити с плътни щори, няма българско знаме, няма дори намек какво представлява това помещение – няма надпис, няма плакат, няма нищо. Защо ли? От страх, от страх от терор. Българската държава е изоставила защитата му и хората там се оправят, както могат, и се оправят, като се крият. Нямат друг избор. Не знам дали знаете – на 16 март тази година пък Българският културно-информационен център в Скопие беше разбит, една от външните стени беше разрушена. Той се намира в центъра на Скопие, който не е ходил. След това беше ограбен и разбира се, до момента органите в оная така наречена държава, техните разследващи не са направили нищо по въпроса. И ако безочието на управляващите в така наречената държава Северна Македония е ясно и не подлежи на контрол, то поведението на българското правителство подлежи на контрол, само че то се държи като придатък на северно-македонските власти и с бездействието си легитимира тяхната реторика. Колеги, предполагам не си спомняте, но когато приехме държавния бюджет тук, в тази зала, всички гласувахте да се отпусне допълнителен един милион лева за дейността на Българския културно-информационен център в Скопие. Проверете си какво пише в Закона за държавния бюджет, т. 5.2, чл. 1. Ще Ви го цитирам, за да не се мъчите: „За български културни институти в чужбина и международна дейност се отпускат 4 млн. лв., в това число 1 милион за Република Северна Македония.“ Ще Ви го повторя: 1 млн. лв. за Република Северна Македония. Сега познайте, дали след като изминаха седем месеца от тази година, познайте дали Министерството на културата е превело тези пари на Българския културно-информационен център в Скопие – дали е превело един милион, дали е превело половин милион, дали е превело поне една трета?! (Реплики.) Точно така – не, нула, нищо не е превело Министерството на културата. Ако искате, можем да Ви цитираме и колко от Вас се изказваха по тая тема тогава – как трябва да се подпомага културата ни, културната ни дипломация, и то особено в този чувствителен регион за нас, българите. Въпреки фактите културните програми от посочения период частично са изпълнени, независимо от липсата на достатъчно средства, и това поставя Българския културно-информационен център в изключително трудна и тежка ситуация пред неговите партньори на място и същевременно уронва престижа на страната ни. Културните ни центрове задлъжняват, а страната ни изглежда като ненадежден платец. За сведение, понеже знам, че не знаете, към момента в Скопие има неизплатени близо 90% от реализираните събития и след изплащането на чакащите фактури, оставащите средства ще бъдат крайно недостатъчни за реализация на останалите проекти. И това е така, защото Министерството на културата се прави на арбитър с парите, които ние сме гласували. Излиза, че Министерството на културата саботира, първо, Решението на Народното събрание, второ, работи срещу националния интерес на България и трето, показа на македонската страна, че могат да продължат да отлагат включването на българите в конституцията си, защото на държавата ни не ѝ пука какво става там! Почвам да се чудя министърът на културата на коя държава е – на България или на така наречената държава Северна Македония? С тази декларация ние от „Има Такъв Народ“ напомняме на изпълнителната власт, че се нарича изпълнителна, именно защото е длъжна да изпълнява решенията на Народното събрание, защото сме все още парламентарна република, а не, да речем, министерска. Предупреждаваме и министъра на културата да си влезе в задълженията и незабавно да отпусне предвидените средства, иначе просто не е за тоя пост този човек. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Кодекса на труда с № 50-454-01-28 от 11 юли 2024 г., внесен от Деница Сачева и народни представители На свое заседание, проведено на 24 юли 2024 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – заместник-министър Лазар Лазаров, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“; Ненко Салчев и Петя Малакова – началник-отдели в същата дирекция; Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт. Присъстваха и представители на социалните партньори: Васил Велев – председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България и Росица Стелиянова – директор в същата организация, както и Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара. Съгласно мотивите на Законопроекта целта на предложените промени е да се осигури възможност за ползване на отпуск до 2-годишна възраст на бащите или осиновителите, които следва да полагат грижа за малкото дете, след като майката или осиновителката е лишена от родителските права върху детето или упражняването на тези права е предоставено на бащата или осиновителя по установен ред. С оглед осигуряване на възможност осигурените лица да получават и съответните парични обезщетения от Държавното обществено осигуряване за периода на ползване на отпуска със Законопроекта се предлагат и промени в чл. 51 от Кодекса за социалното осигуряване. Към Законопроекта е приложена и предварителна оценка на въздействието. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Деница Сачева. Тя посочи, че промените, макар и да засягат малко случаи, ще запълнят една празнота в упражняването на родителските права от бащите и ще се направи стъпка в преодоляване на предразсъдъците по отношение ролята на бащите в споделеното родителство. Становището на Министерството на труда и социалната политика е, че подкрепя Законопроекта и бе представено от заместник-министър Лазаров, който поясни, че до момента бащите са упражнявали своите права в определени случаи само след съгласието на майката. С предложените промени ще се постигне по-добра закрила на децата. Становището на Националния осигурителен институт също е за подкрепа на промените. Весела Караиванова – подуправител на НОИ, информира народните представители, че НОИ е готов да администрира промяната. От представителите на социалните партньори Мария Минчева изказа подкрепа за Законопроекта и с оглед на равните възможности за кариерно развитие на родителите и по-голямото участие на бащите в грижите за децата. Получено е и становище в подкрепа на Законопроекта и от Синдиката на административните служители „Подкрепа“. При последвалата дискусия изказвания по Законопроекта направиха народните представители Любен Иванов и Петя Цанкова, които заявиха, че подкрепят предложените промени. Въз основа на проведеното обсъждане по втора точка от дневния ред на заседанието с 14 гласа “за”, без „против“ и без “въздържал се” Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Кодекса на труда с № 50-454-01-28 от 11 юли 2024 г., внесен от Деница Сачева и народни представители.“

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, предложеното изменение на чл. 167, ал. 1 от Кодекса на труда запълва една дългогодишна празнина в законодателството, която създаваше пречки при упражняването на родителските права на бащите и осиновителите. С него се повишава закрилата, която се предоставя на децата, и се увеличават възможностите за съчетаването на личния и професионалния живот на бащите и осиновителите, които упражняват родителските права самостоятелно. Поради това парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепи предложението.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, от „Има Такъв Народ“ разбира се, че ще подкрепим този законопроект. Ще подкрепим и следващия, който влезе в Социалната комисия. Гледаме на тези два законопроекта като възможност да покажем, че ние можем да работим и да вършим работа. Това лято ние трябва да си оправдаем заплатите. Дайте да покажем – така, както направихме в Социалната комисия, че наистина – сега ще видите, че почти за един час ще решим две несправедливости, две неща, за които се говори от доста време в нашето общество. Буквално за един час – аз мисля, че имаме консенсус със съвсем малки забележки – да решим два наистина много важни въпроса. Така че ние гледаме на тези два законопроекта като една възможност да покажем на българските граждани, че наистина можем да работим и да вършим работа. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Внесеният законопроект за изменение на Кодекса на труда ние от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ както вчера на Комисия го подкрепихме, така и сега ще го подкрепим с мотивите, че се урежда една несправедливост, която със самата промяна ще бъде уредена в Кодекса на труда. Така че – подкрепяме Законопроекта. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги – благодаря за подкрепата. Макар формално ние да сме вносители на този законопроект, смятам, че той е общ на цялото Народно събрание и затова, тъй като виждате, че имаше пълен консенсус по него, а и той на практика е само два параграфа, си позволявам, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника, да предложа да бъде разгледан днес и на второ гласуване. Затова Ви моля за тази процедура, госпожо Председател.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ЗАКОН за изменение на Кодекса на труда § 1. В чл. 167 се правят следните изменения: 1. Заглавието се изменя така: „Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител, при лишаване от родителски права или предоставяне на родителските права на бащата или осиновителя.“ 2. Алинея 1 се изменя така: „Когато майката на дете до 2-годишна възраст или осиновителката на дете до 5-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, или когато е лишена от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата или осиновителя по установения ред, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на дете се ползват от бащата или осиновителя. С негово съгласие тези отпуски могат да се ползват от един от неговите родители или от един от родителите на майката или осиновителката на детето, когато работи по трудово правоотношение.“ Заключителна разпоредба § 2. В чл. 51 от Кодекса за социално осигуряване след думата „детето“ се добавя „или когато е лишена от родителски права, или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата или осиновителя по установения ред.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11 юли 2024 г., внесен от Деница Сачева, Илиана Жекова, Галя Василева и Костадин Ангелов На свое заседание, проведено на 24 юли 2024 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерство на труда и социалната политика – заместник-министър Лазар Лазаров, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“; Ненко Салчев и Петя Малакова – началник-отдели в същата дирекция; Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт. Присъстваха и представители на социалните партньори: Васил Велев – председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България и Росица Стелиянова – директор в същата организация, както и Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара. Съгласно мотивите на Законопроекта целта на предложените промени е да се осигури справедливост при определяне на размера на паричното обезщетение за безработица за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България, и в държава – членка на ЕС, както и да се ограничат злоупотребите при отпускането на тези обезщетения. Това се постига като при изчисляването на размера на обезщетенията за лицата с осигуряване в България и в държава – членка на ЕС, няма да се вземат предвид единствено и само доходите от последната работа, каквато е практиката досега. Към Законопроекта е приложена предварителна оценка на въздействието. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Деница Сачева, която изтъкна, че предложеното допълнение на Кодекса за социално осигуряване е в отговор на съществен проблем на пазара на труда и обезщетенията за безработица, който многократно е представян в медиите и от социалните партньори, но до момента не е намерил решение. Много безработни след краткосрочна нискоквалифицирана работа в друга страна – членка на Европейския съюз, получават в пъти по-високи обезщетения за безработица от тези на безработните от страната. Такава практика е налице по отношение на много регистрирани безработни в районите на Гоце Делчев, Разлог, Мадан и на други места. Освен нарушаването на принципите на нашата осигурителна система и демотивиране на заетите да се осигуряват и работят в страната, НОИ изразходва и значителни средства. Безработните, получаващи обезщетения за безработица след кратка заетост в чужбина, през 2023 г. са 7,73% от всички получаващи обезщетения безработни, но те са получили 26.33% от всички средства, защото обезщетението им е на максимума. Максималното обезщетение в България получават безработни, които са висококвалифицирани, с високи възнаграждения най-малко за две години. Според Годишния отчет на НОИ за изпълнението на бюджета на ДОО за 2023 г. фонд „Безработица“ е с дефицит от почти 4 млн. лв. Данните за изплатените от фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване суми показват, че през 2023 г. са изплатени парични обезщетения за безработица в размер общо на 517 570 303 лв. или средномесечно по 43 млн. лв. За първото тримесечие на 2024 г. са изплатени съответно 151 млн. лв. или около 50 млн. лв. месечно. Виждате, че обезщетенията растат. През 2023 г. броят на лицата с изплатено обезщетение при краткосрочна заетост в държава – членка на Европейския съюз, е 56 958 или 7,73 % от общия брой лица, а тези лица са получили общо 136 млн. лв. или 26,33 % от общо изплатените обезщетения. Госпожа Сачева обобщи, че с предложения законопроект не само ще се внесе по-голяма справедливост в осигурителната система, но ще се подпомогнат и работодателите в условията на недостиг на работна сила. Становището на Министерството на труда и социалната политика е в подкрепа на Законопроекта и бе представено от зам.- министър Лазаров, който допълни, че с предложените промени се осигурява равнопоставеност между осигурените лица и обвързване на получаваното обезщетение с техния осигурителен принос. Становището на Националния осигурителен институт също е за подкрепа на промените, като госпожа Караиванова уточни, че е налице недостатъчен осигурителен принос на лицата, работили в друга страна – членка на Европейския съюз, спрямо законодателството на тази страна. Представителите на социалните партньори подкрепиха Законопроекта, като господин Велев от АИКБ посочи, че проблемът е от няколко години, обсъждан е с институциите многократно, създава условия за корупционни практики и влияе негативно върху инвеститорите и пазара на труда. Госпожа Минчева от БСК информира, че проблемът има регионално измерение и е особено значим при свит пазар на труда и недостиг на работна сила. Предложеното допълнение в Кодекса за социално осигуряване бе обсъдено и подкрепено от народните представители от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, парламентарната група на „БСП за България“, парламентарната група на ГЕРБ-СДС и от парламентарната група на „Има Такъв Народ“. В своето изказване народният представител Венеция Ангова от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ наблегна върху проведени вече обсъждания на проблема, ощетяването на осигурителната система и опасността от корупционни практики. Народният представител Георги Георгиев от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ подчерта, че проблемът е трябвало да бъде решен отдавна. Народният представител Илиана Жекова от парламентарната група на ГЕРБ-СДС поясни, че механизмът за изплащане на обезщетения е определен в Кодекса за социално осигуряване и с допълнението се уеднаквява начинът на изчисляване на обезщетенията за безработица. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ народният представител Шендоан Халит изрази опасения, че с допълнението се противопоставят едни групи български граждани на други и дали според него Петдесетото народно събрание следва да направи тези промени, след като средствата за изплащането на обезщетенията са заложени в бюджета. Необходимо е да се проучи Регламентът за обезщетенията за безработица на Европейския съюз и дали той се прилага и в другите страни. Народният представител Александър Вълчев от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ заяви, че е налице злоупотреба с права и поради това следва промените да се приемат бързо. Въз основа на проведеното обсъждане по трета точка от дневния ред на заседанието, с 13 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11 юли 2024 г., внесен от Деница Сачева и народни представители.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Този законопроект наистина адресира сериозен проблем – проблем, който създава несправедливост. Това е отпускане на максималния размер на обезщетение въз основа на краткосрочна заетост. Този проблем има две измерения. От една страна, става въпрос за твърде кратък референтен период, понякога от няколко дни до няколко седмици. От друга страна, както бе споделено и от вносителите, става въпрос за непропорционалност в размера на полученото парично обезщетение. 7% от обезщетените получават 26% от средствата или 56 хиляди безработни получават 136 млн. лв. Това не означава, че всички са били неправомерни, но категорично показва пропуск в законодателството, който е в ущърб както на останалите безработни, така и на работещите. С внесената промяна наистина се уеднаквява режимът при изчисляване на обезщетението за осигурените както в България, така и в Европейския съюз, като се взема предвид не само последната работа, а и всички доходи от последните 24 месеца. Виждаме широка подкрепа както в Народното събрание, така и от заинтересованите страни и от институциите, като бе изразена подкрепата на МТСП, на АИКБ, на Българска стопанска камара, които дори изразиха съмнения за корупционни практики тип cash back, и подкрепата на НОИ, като НОИ предлагат едно допълнение, което да изчисти механизма, и ние ще го припознаем и ще го внесем, а именно, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, тук се прави допълнението: „или в месеца, в който е прекратено осигуряването“, и текстът продължава по същия начин. Тъй че ние ще предложим тази промяна. В резюме. Предлага се наистина еднакъв ред за намаляване на злоупотребите на така наречената френска безработица, при която за няколко дни работа получаваш максимално обезщетение. Това показва несправедливо разходване на публичния ресурс, липса на мотивация за връщане на работа и лоши практики за разделение в обществото. Следователно ние ще подкрепим така предложения законопроект и ще направим нашето предложение по инициатива на НОИ. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз съм народен представител в три народни събрания, което е твърде кратко при тези условия, значи около една година. Представям си от колко време обсъждаме това нещо тук, включително, госпожо Ангова, предполагам, че това е стояло по време и на Вашето правителство, когато бяхте в сглобката. Наистина имаме сега възможност, пак ще се повторя, за няколко минути да решим този въпрос, защото това е една изключителна несправедливост. Това е несправедливост, която мога да нарека схема, схемаджийство срещу народно представителство, срещу това, което можем да свършим ние. Видяхте, че за 10 минути приехме да преодолеем една друга несправедливост, сега имаме същата възможност. За какво става въпрос? Обясни ни го господин Велев, съвсем накратичко и аз ще Ви го разкажа. Преди това е било „английска безработица“, след това испанска безработица, сега я наричат „френска безработица“. Срещу 200 лв. билет отиваш до Франция, стоиш там 2 – 3 дни, екскурзия, връщаш се и срещу тези 200 лв. получаваш всеки месец по 2239 лв. – нещо такова мисля че беше, и 14 стотинки, тоест това е нещо като инвестиция. Имайте предвид, че дори тези пари, които стигат до тези хора, които ги прибират, най-вероятно не отиват при тях. От тях се възползват само няколко човека, които са абсолютни схемаджии, това е една схема и ние имаме възможност сега да я прекратим, с едно гласуване, да я прекратим за половин час и ще решим един огромен проблем. Така че, разбира се, че ние ще подкрепим това нещо. Призовавам всички да го направим и да покажем, че можем да работим и да решаваме реални проблеми на хората. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние, народните представители – членове на Движението за права и свободи, които отстояваме демократичните принципи и ценности, върху които е основано Движението за права и свободи, лоялни на основателя и единствен лидер на Движението за права и свободи – доктор Ахмед Доган, се запознахме с Проекта на закон за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който според вносителите има за цел да осигури справедливост и равнопоставеност при определяне на размера на паричното обезщетение за работещите, които работят не само в България, а и за работещите, които имат осигурителни периоди както у нас, така и в страни – членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 54 от Кодекса за социално осигуряване право на обезщетение за безработица има всеки, за когото са внесени дължими осигурителни вноски за поне 12 месеца от последните 18 месеца. Размерът на паричното обезщетение за безработица, уважаеми колеги, се определя като 60% от среднодневното възнаграждение, или среднодневния осигурителен доход, и той не може да бъде по-малък от 18 лв., каквото е минималното обезщетение за безработица, и не може да бъде повече от 107,14 лв., каквото е максималното обезщетение за безработица. Ако в рамките на този период осигуреното лице е работило в друга държава – членка на Европейския съюз, тогава влиза в сила европейски регламент, според който европейски регламент паричното обезщетение за безработица се формира по начина – заплатата на последното работно място, която човекът е получавал до прекратяването на неговите трудови правоотношения, независимо дали той е работил два дена, три дена, независимо дали е работил една седмица, или е работил един месец. Каква е практиката? Тъй като се дава пример с така наречената френска безработица, обикновено тези, които работят във Франция сключват такива договори, след като се завърнат в България, те се записват в бюрата по труда според европейския регламент и според броя на работните дни в съответния месец, когато ги умножи 20 или 22 дена по 107,14 лв., се получава една сума от около 2250 лв., или 2500 лв. парично обезщетение за безработица за тези, които са работили във Франция, и тези, които са работили преди това в Англия, преди Англия да излезе от Европейския съюз, преди Брекзит, и така наречената френска и испанска безработица. Идеята на вносителите е наистина да ограничат възможностите за злоупотреба, тъй като разходите по тази линия на бюджета на държавното обществено осигуряване наистина се увеличиха драстично, като средният размер на обезщетение в България, забележете, уважаеми колеги, е 538,7 лв., докато случаите на осигуряване в другите европейски държави с този размер е средно 1365,74 лв. Оттук следва въпросът: регламентите на Европейския съюз са задължителни за страните членки, но вносителите на Законопроекта с очевидно добри, държавнически аргументи в мотивите ни дават отговор на въпроса може ли страните членки да дописват в своето национално законодателство текстове, които не са приети в европейските институции. Оттук, разбира се, е вярно, че всяка една държава членка има право на автономно социално законодателство в социалната сфера и затова е важно наистина да има конкретен отговор на този въпрос. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Али, нашата парламентарна група, както каза и господин Вълчев, ще подкрепи Законопроекта. Аз не мога да разбера Вашите съображения. Първо, тези зловредни за бюджета практики са се случвали в конкретни места. Тоест това заобикаляне, така да се каже, на Закона се е случвало там, където това е било организирано от хора, които са знаели как това да се случва. Всъщност тези милиони – почти 100 милиона, които са ползвани в повече, са ползвани в отделни общини, минавали са през конкретните бюра по труда. Именно в тези общини недостигът на работна ръка и липсата на работници е най-силно осезаем, но как да има работници, като много от тези работещи взимат по 2200 лв. обезщетения. Как да ги накараш да работят? Тоест, приемайки този закон, ние ще се справим с още един проблем, а именно намирането на работна ръка. Така че, моля Ви се, не разбирам Вашите аргументи, несъстоятелни са и следва Законът да се подкрепи.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Благодаря Ви за репликата, господин Богдански. Знам кои райони визирате като цяло. Аз съм запознат с проблема, тъй като наистина в бюрата по труда в районите, където има 4000 души, регистрирани в бюрата по труда, а в същото време бизнесът не може да намери работна ръка, тъй като тези хора наистина получават, подчертавам, по европейски регламент това парично обезщетение. Тук въпросът е дали Европейският регламент, който се прилага във всички страни – членки на Европейския съюз, и ние като част от обединена Европа можем в нашето национално законодателство да запишем текстове, които не са приети в Европейската комисия и Европейския парламент. Дали след това България няма да търпи санкция с отпадането точно на тези текстове, които в момента са заложени в Европейския регламент? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Обсъжданите промени в Кодекса за социалното осигуряване, скъпи колеги народни представители, касаят една група български граждани –близо 57 000 човека, за които според предложения законопроект се твърди, че трябва да имат равнопоставеност. Далеч сме от идеята, че всичките тези български граждани – 57 000 на брой, са схемаджии и всички са се възползвали от така наречената злоупотреба с паричните обезщетения за безработица. В тази връзка вчера на Комисията не подкрепихме предложението на госпожа Сачева и група народни представители, защото не искаме една група български граждани да бъдат противопоставяни на друга група български граждани. В този ред на мисли в никакъв случай не подкрепяме там, където има злоупотреба с паричните обезщетения за безработица. Ако това се е случвало в определени места, според нас това не е било само по инициатива на българските граждани, затова е важно институциите да направят своя контрол и механизъм там, където има такава злоупотреба. Друг е моментът, че Европейският регламент за координация на системите за социална сигурност, в който участва и България, към момента е блокиран, и в тази връзка не приемам изказванията на колегите, че има злоупотреба с права. От групата на Движението за права и свободи днес също няма да подкрепим Законопроекта и ще гласуваме „въздържал се“, като между първо и второ четене ще направим нашите предложения за изменения. Благодаря за вниманието.

Искам думата за реплика!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Сега господин Халит говори за противопоставяне на една група български граждани на друга група български граждани. Вчера в Комисията господин Халит каза, че тъй като парите така или иначе са били предвидени от бюджета и да бъдат изплатени конкретно по това направление, не е било редно сега да бъдат приемани такива промени. Та, въпросът ми към господин Халит е: според Вас една порочна практика трябва ли да бъде продължена само защото едни пари така или иначе са отделени от бюджета? Това ли точно искате да ни кажете в този момент?

Уважаеми господин Халит, аз съм народен представител от Първи МИР – Благоевград, и мога да Ви уверя, че една от основните теми, която изобщо повдигат избирателите по време на предизборна кампания, е проблемът, свързан с така наречената френска борса, като особено силно засегнати са работодателите в общини като Гоце Делчев, като Якоруда, като Сатовча и Разлог. Това, което разбирам от срещи с избирателите, е, че всъщност огромна част от ползвателите на така наречената услуга френска борса са преди всичко хората от смесените райони – българомохамеданите в тези области. Ако това е грижата за тези хора, която им се предоставя в разрез с действащото законодателство или по-скоро чрез заобикаляне на действащото законодателство, това е огромна щета за бизнесите в този район. Това е огромна щета, тъй като не може да се намери работна ръка, при положение че хората получават по 2000 лв., без да работят. Това генерира заетост единствено и само чрез сивата икономика, чрез черната икономика, и средства, чрез които по никакъв начин не се ползва бюджетът. В тази връзка бих искал да обърна внимание, че сред избирателите в тези райони тази схема е наречена като схема за институционализиране и е покровителствана от Движението за права и свободи, и се осъществява от фирми, които работят с кметовете на Движението за права и свободи. Затова считам, че не е удачно да се правят изказвания от гледна точка противопоставянето на едни български граждани на други, а трябва да се реши един съществуващ правен проблем, който рефлектира върху намаляване на конкурентоспособността на бизнесите от засегнатите региони. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Халит, давам си сметка, че в развитите страни – няма да говорим за третия свят, социалните системи са доста различни. Ясно е, че има социални системи в много проспериращи държави, в които изобщо не се занимават с неща, наречени безработица. Няма да ги назова по име, но тези страни имат, нека да кажем, доста твърда социална позиция към хора, които в даден момент нямат работа. Европа обаче е характерна със своята доста сериозна социална програма, която подпомага хората с невъзможност за трудова заетост по някаква причина. Разбира се, много хора се възползват от тази норма доста неправомерно, като това далеч невинаги са тези, които реално участват като лица, получаващи такива помощи. Моят въпрос към Вас е като реплика – дали имате данни каква е точно структурата на хората, получаващи тези помощи, като говорим за противопоставяне. Колко лекари, учители, инженери са се възползвали от тази схема и какъв е социалният профил на хората, които получават тази максимална помощ? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! На трите реплики, които бяха отправени към мен, ще дам следните отговори под формата на дуплика. Вчера по време на Комисията лично аз изразих становище да не се допуска противопоставяне между определена група български граждани срещу друга група български граждани, а не че в момента го допускаме – с цел да избегнем това противопоставяне. Това, което го има като пропуск в законодателството, не е в разрез нито с Европейския регламент, нито с българското законодателство, и в този ред на мисли вчера в моето изказване в Комисията също поискахме да се дадат практики от другите държави – членки на Европейския съюз, как там функционират социалните системи. От социалните партньори бе споменато, че специално с френската държава, където е популярно да се говори за френската безработица, няма осъществена среща и такава информация липсва. В този ред на мисли, опитвайки са да коригираме един закон, ние не бива да казваме на една група български граждани, че те са виновни за това, че са се възползвали от законното си право да получават тези обезщетения като български граждани и като граждани на Европейския съюз. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моето кратко изказване ще бъде в подкрепа на внесения законопроект, а именно в частта, при която Европейският регламент не бива нарушен, а напротив, дава справедливост за българските работещи и тези, които са се осигурявали по българското законодателство. По време на безработица се взима обезщетението от последните 24 месеца осигурителен доход, който те са имали, на база, ползвайки обезщетение след това. С Регламента и в тази му част, когато се е въвел за работещите, които са работили извън пределите на България в Европейския съюз, да получават обезщетение за тези дни, а именно, че те са били в некореспондиращо с логиката, която е за българските граждани, които работят на територията на Република България – с приемането на този законопроект ще решим следния казус и нонсенс, който се получава до момента, а именно български граждани, български работници, осигуряващи се на максимален осигурителен доход, който за тази година – вече знаете, че от 1 януари е 3750 лв. Имайки предвид, че това са хора с висока квалификация, най-често с голяма производителност на труда, тези, които дават най-много добавена стойност на българската икономика и съответно плащат най-големи осигурителни вноски, здравни вноски в държавата, ползват такова обезщетение на базата именно на изработени и получени доходи на 24 месеца. С приемането на този законопроект ще премахнем възможността за спекулации. Не казвам, че всички хора, тези над 50 хиляди работници, които са използвали тези обезщетения като работещи в Европейския съюз, извън пределите на България, са закононарушители или са целели нарочно да заобиколят закона и да използват това, тоест по-ниско квалифицирани хора, кадри, работещи известно време най-често в рамките на два-три до четири дни извън пределите на България – именно във Франция или в Испания, също да получават обезщетение в размерите на максимално осигурителния доход, тоест ще ги приравним. Мисля, че това е една справедливост, която ние ще решим днес. Другото, което е важно да отбележим, колеги, беше също засегнато от преждеговорившите, но трябва да кажем, че пазарът на труда в България и бизнесът именно изпитва най-големия проблем – това е работна сила. За да не се принуждаваме да внасяме работници и чужди граждани, което е неизбежно на фона на идеята на това да имаме по-бърз темп на ръст на икономиката, със сигурност тези хора, които са получавали това обезщетение от 2200 лв., се вкарват автоматично в сивия сектор, ако искат да продължат да работят. Тоест някой работодател, ако е искал към момента да ги наеме на средно работно възнаграждение спрямо региона, нямало да може да надхвърли това обезщетение за безработица, което те са получавали. Към момента е в рамките на 2200 лв., тоест затваряме вратата за сивия сектор. Аз по този начин смятам, че ще влязат повече пари и в сферата на здравеопазването, в пенсионноосигурителните вноски, тоест помагаме и на тези работници също да излязат от сивия сектор. Най-вече за работодателите това ще бъде факт, особено в изброените региони, където има доста недостиг на работна ръка за доста производства, мисля, че това ще реши един проблем, който е наболял. Смятам, че приемането на този законопроект, при подкрепата му и на първо, и на второ гласуване, както е, ще допринесе наистина и за ръста на икономика, и за изсветляване на българската икономика. В тази връзка аз се надявам да бъде широко подкрепен от цялата пленарна зала и срокът между първо и второ четене да бъде съкратен с оглед минималното действие, което ще имаме между първо и второ четене, за да може по-бързо това да заработи за българската икономика. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Законопроектът, който разглеждаме днес, решава един дългогодишен проблем. Проблем, който съществуваше и доста добре се знаеше, че съществува, но я нямаше политическата воля да бъде решен. И благодарение на ситуацията, в която се намираме, за добро или за лошо, този проблем може да бъде решен сега, веднага при това. И тук е много важно да се каже следното: години наред – в последните две-три години със сигурност, този проблем се знаеше много ясно. Две правителства на Промяната не искаха да го решат поради една елементарна причина – имаха коалиционни партньори в лицето на ДПС, защото е ясно кой контролира тези схеми. На нас от ВЪЗРАЖДАНЕ поне ни е ясно. ДПС в продължение на години контролираше тези схеми за източване на Фонда и на източване над 100 милиона, както разбрахме, вече е достигнала сумата. И точно заради това ДПС скачат в момента тук, излизат и са против това предложение да бъде прието, защото нарушава техните интереси. И тук трябва да видим, че и двете фракции на ДПС са против това решение, против този законопроект. Щели да се противопоставят българските граждани!? Не. Противопоставя се законният интерес на държавата и на българските граждани и интересите на фирмите на ДПС. Това се противопоставя. Точно заради това скачат тук да са против приемането на този законопроект. Тук е много интересно защо от Промяната отлагат приемането на този законопроект с някакви уж козметични предложения между първо и второ четене, защото, ако те искаха нещо да направят, управляваха само преди няколко месеца държавата. В продължение на 10 месеца обаче бяха удобно коалиционни партньори с ДПС и явно тогава не искаха да решат този проблем. Сега се опитват по някакъв начин явно и да отложат във времето приемането на този законопроект, защото той трябва да мине веднага. Както и предходният на две четения в залата, така и този трябваше да мине сега, веднага. Щели да ми правят някакви козметични промени. Те до онзи ден не знаели за какво става въпрос… Абсолютна глупост. Много добре знаеха за какво става въпрос, само че не им беше угодно и сега, тъй като сме в предизборна обстановка, за да замажат очите на своите избиратели, излизат тук да говорят: в подкрепа на Законопроекта, ама ние ще правим някакви предложения между първо и второ четене, че да го забавим, та да не може да мине евентуално. Надявам се и призовавам този законопроект да мине максимално бързо, защото е изключително важен и ще запуши една огромна дупка в бюджета на НОИ – 100 милиона. 100 милиона, които се източваха досега с обръчите от фирми на ДПС, които с този начин на действие контролираха цели региони в нашата държава. Като крепостни селяни хората ги принуждаваха и ги държаха, и ги принуждаваха да гласуват за тях по тази схема. Това е една от многото схеми… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Глупости говориш!

И мога да Ви кажа, че това са фактите и не говоря глупости. Господине, ако искате, излезте да ме репликирате, да докажете, че не говоря глупости, защото само Вие сте против. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не приемам, че това е практика на Движението за права и свободи и на фирмите на Движението за права и свободи. Ние тук защитаваме правата на български граждани, които са част от европейския пазар на труда, и всяка промяна на българското законодателство трябва да бъде синхронизирано с европейското законодателство. Ние коментираме едни числа, които са се възползвали от правото си, а това според нас не е злоупотреба. Това е много динамичен процес, който се променя. Говорим за едни 57 хиляди безработни. Ами съгласете се, че те не през цялото време са били безработни, обстоятелствата така са го наложили. Обсъждаме едни региони, едни числа, но като цяло статистика за страната не ни беше предоставена. Ние в момента защитаваме правата на българските граждани, които имат право да получават средства за безработица, затова че са работили през определен период от своя активен трудов живот. Благодаря. (Ръкопляскане от народния представител Байрам Байрам.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Сабри, Вие ми говорите за регламенти на Европейския съюз и някакви изисквания от Европейския съюз. Извинявайте, България самостоятелна държава ли е? Ние да не сме провинция на Европейския съюз, че да се съобразяваме с абсолютно всичко, каквото ни каже Европейският съюз? Когато държавният интерес налага да се приеме определено законодателство, което ограничава злоупотреби, премахва корупция, унищожава схеми, смазва обръчи от фирми, ние сме длъжни да приемем това законодателство в полза на българските граждани. И тук Вие да се криете зад гърбовете на хора, които са останали временно без работа, обаче участват в подобни схеми, мисля, че е, меко казано, глупаво, да не кажа, че е и недостойно, защото когато се правят измами, и те са явни, и то във Ваши области – провинции, където Вие държите общини, на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ ни е ясно за какво става въпрос. И това го знаем много добре, защото ние ходим по тези общини и знаем за какво става въпрос. Това се вижда и по време на изборите после – чрез изборните резултати. Това е един от начините за купуване на гласове и това трябва да стане ясно на всички граждани в тази държава. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. (Размяна на реплики между народните представители Байрам Байрам и Цончо Ганев.) Ще се опитам да взема думата от колегите.

Мисля, че използвам времето на групата, за да имам възможност да се изкажа… (Реплики от народните представители Байрам Байрам и Цончо Ганев.)

Забелязвам, че има колеги, които са много смели от място. Бих искала само да върна дебата към неговата същност. Предложението за Законопроекта е направено с много сериозни основания, подкрепено е от Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт, защото това предложение на практика решава проблема на Националния осигурителен институт и решава проблем с някакви непълноти, както казваме ние тук. Никъде обаче не видях какво е отражението на това предложение за изменение в Закона върху правата – трудовите права, и правата за осигуряване на българските граждани, защото тези български граждани са както част от пазара на труда в България, така и част от пазара на труда в Европейския съюз и те имат равни права като всички останали граждани на Европейския съюз. Ако функционира обща система, ако има общ регламент, те имат тези права. И в тази връзка мисля, че е абсолютна злоупотреба и спекулация да се говори, че гражданите ни – българските граждани, злоупотребяват с права. Не. Те имат права. Това, което липсва в законодателното предложение според мен, е какво е задължението на институциите да защитят правата – трудовите права и правата за осигуряване, и да защитят системата не само с рестрикции за плащанията, но с контрол, с проверки, с идентифициране на това колко хора са злоупотребили. Ние говорим с твърде големи числа, без да имаме абсолютно никаква информация кой е злоупотребил, как е злоупотребил, какви проверки са направени и какви последващи действия са предприети. Защото категорично заявявам, че ние от Движението за права и свободи няма да подкрепим злоупотреби и не ги подкрепяме, първо, и второ обаче, ние държим правата на българските граждани като европейски граждани да бъдат защитени и в българското законодателство, в това число и в този законопроект. Благодаря Ви.

Изключително важен законопроект и изключително много закъснял. Закъснял и вкаран в залата за гласуване, за да се спре само за миналата година източване на над 136 милиона. Пак казвам, за миналата година над 136 милиона, за тази година се очаква да са поне около 150 милиона, ако не бъде прието това решение. Защо обаче чак сега? Защото поредица правителства, в които ДПС седеше отзад и просто не излизаше явно, едно от условията беше тези схеми за източване на държавния бюджет, от поне около 150 милиона на година, да продължават. Защото, когато управляваше Кирил Петков с БСП, ИТН и „Да, България“, тогава това си вървеше и нямаше никакъв проблем. Тогава 150 милиона не бяха проблем за правителството на Кирил Петков, с явната подкрепа на ДПС. Когато след това правителството вече на Денков управляваше с явната подкрепа на ДПС, отново не беше проблем за „Демократична България“ и за тези, които са вътре в цялата им коалиция. Сега обаче самото ДПС – вече никой не знае кое е ДПС. Преди малко чухме от групата на ДПС без Пеевски, после станаха други и обявяват, че те са вече само ДПС – не без Пеевски, а с Пеевски, и това доведе до сътресения в така наречения и реален тумор в българската политика – ДПС. Защото там битката за тези поне 150 милиона не се знае този, който ги държи, дали е с Пеевски или е с Доган – не се знае, и това създава проблеми. Тук вече другите евроатлантици, които досега кротко мълчаха…

Точно така това е законопроектът. Кротко мълчаха и приемаха, че е нормално ДПС да краде 150 милиона, сега вече набраха смелост и кураж да спрат поне това кранче на ДПС. Какво се случва обаче когато пратиш един отруден човечец, да кажем от Белица или който и да било регион, в който ДПС деребейства 35 г.? Пращаш го във Франция. Отива с автобуса. След два дни се връща и в точно тези общини, с точно тези бюра по труда, където деребейства ДПС, веднага те регистрират и започваш да получаваш поне по 2000 лв. за една година. Разбира се, една част от парите връщаш, но другите ти остават и вече си крепостен – закрепостен си и гласуваш не само ти, а цялото ти семейство, защото всеки месец получаваш едни огромни пари – държавни. И така перфектният кръг за купуване на гласове на ДПС – перфектен! Даже не ти е нужно да купуваш гласове на изборите. Ти ги купуваш с държавни пари. Тук големият виновник са тези, които са крепили ДПС 35 години. Тук големият виновник го има в залата – последните две правителства на ПП-ДБ, на БСП, на ИТН, защото и те са мълчали за тази схема.

Защо Вие не го вкарахте този законопроект?

Ако обаче пък кажат, че не са знаели, защото в правителството на Кирил Петков социалният министър беше на БСП – или е знаел и си е мълчал, или да кажем, че тогава пък не са знаели. Може. Вариантът е – може да не са знаели, тогава говорим за ниска компетентност и за непригодност.

Но тук основното – това, което имаме в този законопроект, е този тумор, който трябва да бъде отрязан и да бъде спряно да се дава на ДПС да краде! Мълчаливата подкрепа на ДБ, на ПП, на Волт и всичките други трябва да свърши, защото да се правят на ощипани, че не знаели – вчера на Комисията обясняваха, че не знаели. Какво не знаете!? Коалиционният Ви партньор – на ДПС, който Ви прокара промените в Конституцията, затова мълчахте. Затова ДБ мълча, за да си прокарате конституционните си неуравновесени промени, за да им дадете 150 милиона да откраднат – ето това е причината. Защото големите виновници сте Вие, „Да България“, ПП – тези които сте управлявали, и БСП заедно. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ, силен шум и реплики между ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване да бъде намален на три дни.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, моля процедура за допуск. Да бъдат допуснати академик Николай Витанов – заместник-министър; господин Ивайло Христов – директор на дирекция „Правна“; госпожа Росица Колева – директор на дирекция „Висше образование“, и госпожа Веселина Ганева – директор на дирекция „Международно сътрудничество“.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, Република Молдова, № 50-402-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 юли 2024 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, Република Молдова, № 50-402-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2024 г. На заседанието присъстваха професор Галин Цоков – служебен министър на образованието и науката, и Невяна Митева – заместник-министър на външните работи, които представиха Законопроекта от името на вносителите. Досега дейността на Тараклийския държавен университет в Република Молдова е уредена на основата на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, сключено през 2004 г. Поради настъпили промени в съответната нормативна уредба на Република Молдова, свързани с функционирането на институциите за висше образование в страната, съществуването на Тараклийския държавен университет се оказва невъзможно по начина, по който е функционирал досега. След проведени двустранни разговори е постигнато съгласие между двете правителства за създаването в Република Молдова, в град Тараклия, на поделение на Русенския университет „Ангел Кънчев". В тази връзка съществуващото споразумение между Република България и Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет е загубило своята актуалност и е престанало да обслужва целите, за които е подписано преди двадесет години. Споразумението следва да бъде денонсирано в съответствие с предвидените в него клаузи. В дискусията се включиха народните представители: доцент доктор Силви Кирилов, Красимир Вълчев, академик професор доктор на химическите науки Николай Денков, професор доктор Андрей Чорбанов и Ивайло Папов. Те поставиха въпроси относно: 1. влизането в сила на новото Споразумение между правителството на Република България и между правителството на Република Молдова относно създаването в Република Молдова, град Тараклия, на поделение на Русенския университет „Ангел Кънчев“, Република България; 2. защо това поделение се създава точно към този университет; 3. дали университетът разполага с необходимия административен капацитет за управление на поделение в чужбина; 4. развитието на процедурата по откриването на поделение на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в град Тараклия; 5. съществуват ли гаранции, че няма да се получи правен вакуум, който да доведе до фактическо закриване на университета при неблагоприятно политическо развитие в Република Молдова; 6. ще бъде ли необходимо допълнително финансиране на поделението в Тараклия, извън посочения в чл. 91 от Закона за висшето образование ред. Представителите на Министерството на образованието и науката подчертаха, че това е първи случай на преобразуване на висше училище на територията на чужда държава в поделение на българско висше училище. Русенският университет „Ангел Кънчев“ е определен, защото предлага най-необходимите за региона професионални направления, като информационни технологии, аграрна техника и широка гама от инженерни специалности, които ще разширят предлаганите досега специалности, които са предимно от педагогическия и филологическия спектър. Те потвърдиха, че за да се осигури нормалното функциониране на поделението ще бъде необходимо допълнително финансиране, като един от възможните варианти е то да бъде уредено чрез допълнение в Закона за висшето образование. Представителите на Министерството на външните работи информираха, че в Република Молдова е започнала законовата процедура по прехвърляне на сградите и имуществото на Тараклийския държавен университет към новосъздаващото се поделение на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в град Тараклия. Народният представител доцент доктор Силви Кирилов предложи да бъде направена следната редакционна поправка във внесения за обсъждане Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, Република Молдова, както следва: „В Член единствен накрая да се добави „ратифицирано със закон от Народното събрание на 8 декември 2004 г., (обн., ДВ, бр. 111 от 21. 12. 2004 г.)“.“ Представителите на двете министерства подкрепиха предложената редакционна поправка. Поправката беше подкрепена единодушно и от народните представители. След проведено гласуване с 13 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, Република Молдова, № 50-402-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2024 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Чудесно е, че в Комисията вчера имаше единодушие по тема, която действително касае подпомагането на нашите сънародници, живеещи в чужди държави. Също така ще приветствам доброто намерение и подкрепа от страна на Република Молдова що се отнася до безпроблемното и позитивно отношение спрямо имуществото, най-вече невъзпрепятстването на една такава дейност. Трябва да се каже, че това, което ще гласуваме в момента в залата, е прецедент в нашата история. Действително до момента не се е случвало да става едно такова обединение на структура, която доскоро е била чужд университет, с наш роден университет, който да стане поделение. Изобщо понятието поделение на български университет в чужбина е нещо абстрактно. Вчера стана ясно, че вероятно има и такива поделения на Великотърновския университет в Република Северна Македония, но те не се коментират и не са обект на този разговор. Аз горещо ще приветствам едно такова събитие и ще помоля уважаемите народни представители да подкрепят единодушно този акт. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Радостно е, че в крайна сметка имаме Споразумение за създаване на поделение на Русенския университет в област Тараклия. Това са едни усилия от много години, които бяха с променлив успех заради позицията на молдовската страна. В 2019 г. тя се промени, забави се сключването на това споразумение с близо 5 години, но към месец март тази година е факт. Поздравявам всички, които са работили за това споразумение. Проблемът е следният: че новото споразумение не е ратифицирано със Закон, то е сключено между правителствата на двете страни. Едно споразумение, което е ратифицирано със Закон, носи повече гаранции, че то ще бъде спазвано. Другият проблем, е, че то няма предимство над националното законодателство и Министерският съвет не може да даде допълнителни средства на Русенския университет. Законът за висшето образование, по-точно чл. 91, регламентира реда, по който се финансират висшите училища. Министерството на образованието може да финансира процеса на обучение в това поделение на Русенския университет по общия ред, но за съжаление, тези средства, които ще предостави по общия ред, няма да бъдат достатъчни. Няма никакъв шанс да бъдат достатъчни! В този смисъл министърът на образованието ще бъде с вързани ръце да подкрепи допълнително Русенския университет и ние прехвърляме финансовата тежест на Русенския университет. Казано с други думи – денонсирайки едното споразумение за подкрепа, ние нямаме друг инструмент за подкрепа. Да, това споразумение трябва да бъде денонсирано, но имаме проблем с това, че не можем да подкрепим допълнително Русенския университет. Тук може би това, което трябва да направим, е заедно да внесем една промяна в Закона за висшето образование – стана въпрос вчера за това на Комисията, която да създаде такъв допълнителен ред най-късно от началото на 2025 г. И второто, на което бих желал да обърна внимание на министъра на образованието, е, че е добре това, което беше постигнато като споразумение още преди 6 – 7 години – това да бъде поделение към Русенския университет, за да не използваме термина филиал, защото легалният термин за филиали в чужбина е поделение, но обучението да се осъществява в партньорство с Великотърновския университет. Двете висши училища се допълват по отношение на професионалните направления. И едните, и другите могат да предложат професионално обучение, професионални направления, за които има и ще има бъдещо търсене в поделението в Тараклия. Това, което трябва да направи министърът оттук нататък е може би да бъде медиатор, посредник, инициатор на сключването на едно споразумение между двете висши училища, за да се обезпечи партньорството. Двете неща, които трябва да се направят оттук нататък, са да се обезпечи партньорството и да се регламентира ред за допълнително финансиране, защото в момента, пак Ви казвам, ние нямаме такъв. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура за обсъждане на Законопроекта в едно заседание. На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника предлагам Законопроектът да се гласува на второ гласуване в същото заседание, защото по време на обсъжданията не са направени предложения за изменение и допълнение.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Правя редакционно предложение във внесения за обсъждане Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, Република Молдова – в член единствен накрая се добавя: „ратифицирано със закон от Народното събрание на 8 декември 2004 г. (обн., ДВ, бр. 111 от 21.12.2004 г.)“.