31 юли 2024 г.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, с Протоколно решение № 30 на Министерския съвет от 17 юли 2024 г. е приет Доклад за предприемане на действия за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост и за изготвяне на предложения по съдържание по глава REPowerEU. В тази връзка на заместник министър-председателя и министър на финансите е възложено в срок до 11 септември 2024 г. да внесе в Министерския съвет предложение за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България на основание чл. 21 от Регламент на Европейския съюз 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, както и предложение по съдържанието на глава REPowerEU. Тук следва да отбележим, че България е единствената държава членка, която не е представила все още предложение по глава REPowerEU. В тази връзка на заместник министър-председателя и министър на финансите госпожа Людмила Петкова и служебния министър на енергетиката господин Владимир Малинов е възложено в срок до 31 юли 2024 г. да запознаят Народното събрание с изготвените предложения и с хода на преговорите с Европейската комисия. Целта на днешното изслушване е да получим информация от вицепремиера и министър на финансите и министъра на енергетиката за това на какъв етап са преговорите с Европейската комисия, както и информация по отношение на всички предприети действия до настоящия момент. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искала да Ви запозная с хода на работата и преговорите с Европейската комисия по предвидените изменения в Националния план за възстановяване и устойчивост, включително глава REPowerEU. На своето заседание на 17 юли тази година с Протоколно решение № 30 Министерският съвет прие Доклад за предприемане на действия за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост и за изготвяне на предложения по съдържанието на глава REPowerEU. Предвид крайния срок за изпълнение и допустимост на разходите – 31 август 2026 г., приетият доклад от Министерския съвет е в резултат на последователните усилия на служебното правителство за финализиране на преговорите с Комисията по изменението на Плана на основание чл. 21 от Регламент 2021/241 за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост – Регламент за МВУ, и за представяне на глава REPowerEU съгласно чл. 21 от същия. Изменението на плана е по три основни направления – чл. 21, параграф 1 от Регламента за МВУ, който предвижда: възможност за промяна в поетите ангажименти при наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението; Решението на Народното събрание от 12 януари 2023 г. за изготвянето на промени от Министерския съвет в Националния план за възстановяване и устойчивост в сектор „Енергетика“; и представянето на предложение за инвестиции и реформи в глава REPowerEU на Плана. България е единствената държава членка, която не е представила официално глава REPowerEU и за да може да се възползва от допълнителния безвъзмезден ресурс по нея в размер на 479 милиона евро изменението на Плана, заедно с глава REPowerEU, следва да бъде одобрено от Съвета на Европейския съюз до края на годината. Срокът за изпълнение е същият, както за Плана за възстановяване и устойчивост – до 2026 г. REPowerEU не може да се приеме, без Комисията да има информация за промените в тяхната цялост, тъй като само така може да ги оцени съобразно критериите за оценка на Регламента за МВУ, в този смисъл, покриването на трите аспекта при настоящото изменение и изискване на Европейската комисия, с което България следва да се съобрази. До момента от българска страна не бяха изпращани конкретни алтернативни предложения за промени в две от ключовите реформи в област „Енергетика“, поради което преговорите по изменението бяха до голяма степен блокирани от Комисията. Тя не беше склонна да предостави обратна връзка дори по неофициално изпратените още през месец март 2023 г. предложения за главата REPowerEU. За тази цел служебното правителство разработи предложения за промени в двете реформи и част от инвестициите в сектор „Енергетика“, което даде възможност преговорите с Европейската комисия да бъдат подновени. В тази връзка бих искала да запозная народните представители по-конкретно с хода на преговорите с Европейската комисия до момента, както и с подготвените предложения за изменение от страна на българската държава. Понастоящем българската страна е на финален етап от преговорите за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост. Както вече споменах, след представянето от българска страна в средата на месец юли тази година на предложение за промени в реформите и в част от инвестициите в компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ обменът между Европейската комисия и България стана по-интензивен. На 22 юли 2024 г. Европейската комисия проведе среща на високо ниво, по време на която за пръв път върна пълна обратна връзка за предложените промени в сектор „Енергетика“, последва получаване на писмена такава, последвана от следваща среща на високо ниво на 26 юли 2024 г. С оглед взаимното разбиране относно необходимостта на финализиране на преговорите по Проекта за изменение до средата на септември 2024 г., което ще даде възможност да се проведе вътрешната процедура за съгласуване с Европейската комисия и да бъде получено одобрение до края на годината, Министерският съвет прие срок 11 септември за внасяне на Проекта за изменение и одобрение. В резултат на проведените неофициални преговори със службите на Комисията към момента са планирани промени в описанието, целевите стойности на индикаторите и сроковете за изпълнение на етапи и цели в общо 29 инвестиции и 9 реформи. Правителството беше задължено с Решение на Народното събрание от 12 януари 2023 г. да предоговори две ключови реформи от Плана за възстановяване и устойчивост, а именно декарбонизация на енергийния сектор и ангажимента за отделянето на собствеността на „Булгартрансгаз“ и ЕСО от корпоративната структура на „Български енергиен холдинг“. Направените от българската страна предложения включват: по отношение на декарбонизацията на енергийния сектор – съгласно Решението на Народното събрание, Министерският съвет трябва да предложи отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 г. С оглед получено становище на Министерството на енергетиката до момента е постигнато съществено намаление на емисиите и се очаква преизпълнение на заложената в ПВУ цел при съществуващите мерки и политики на пазарен принцип без допълнителни административни или законодателни намеси. Това сочи, че заложените в Плана цели са изпълними, поради което се предлага запазването им. Предлага се отпадане само на целта за намаляване на емисиите през 2022 г. поради обективни обстоятелства, свързани с войната в Украйна. Предложението за промяна предвижда отпадане на текстовете, свързани с графика за постепенно преустановяване на използването на въглища и определянето на годишни пределни стойности на въглеродните емисии за отделните инсталации, при запазване ангажимента за въвеждане на обща граница на емисиите на годишна основа, предвид намалението на емисиите, което се регистрира. Предложенията са съобразени с Решение на Четиридесет и деветото народно събрание от 4 октомври 2023 г., съгласно което Министерският съвет се ангажира да не ограничава дейността и базовите мощности на въглищните топлоелектрически централи и останалите оператори на горивни инсталации, ако същите работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и национално законодателство. Европейската комисия подчертава, че измененията могат да се приемат, ако българската страна представи предложение за подходящи за пазарните условия финансово-икономически мерки в случаи на превишаване на общата горна граница, както и информация относно това как могат да бъдат заложени в нормативната уредба включително сроковете за това. Необходимо е също така да се предложат допълнителни реформи в главата REPowerEU и да се гарантира ефективно прилагане на либерализацията на пазара на електроенергия с конкретни стъпки, които ще бъдат предприети преди 1 юли 2025 г. По отношение подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор в изпълнение на Решение на Народното събрание от януари 2023 г. Министерският съвет трябва да договори отпадането на ангажимента за отделяне на собствеността на „Булгартрансгаз“ и ЕСО от корпоративната структура на „Български енергиен холдинг“. Като алтернативна мярка с еквивалентен ефект българската страна предложи да се включи ангажимент за нормативни промени в рамката на управлението на БЕХ, изразяваща се в забрана за кръстосано субсидиране между неговите дъщерни дружества, в съответствие с принципите на добро управление и насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за корпоративното управление на държавните предприятия. Предложението почива на предишно такова, отправено от Европейската комисия в хода на преговорите. Европейската комисия заявява категорично, че предложението не представлява реформа с еквивалентен ефект и не може да бъде прието. Същевременно е получено посланието, че допълнителните инвестиции в развитие на мрежата като Проекта GREENABLE, предложен от Министерството на енергетиката за глава REPowerEU, са обвързани с изпълнение на ангажимента за отделянето на „Булгартрансгаз“ и ЕСО от „Български енергиен холдинг“. Предложени бяха промени в две инвестиции в сектор „Енергетика“, пилотен проект за комбинирано производство на топлинна електрическа енергия от геотермални източници и пилотни проекти за производство на зелен водород. От Европейската комисия беше отправена категорична препоръка в главата REPowerEU да бъдат включени инвестиции с проектна готовност, които биха могли да се реализират до 2026 г., като бъде отчетен и фактът, че Българският план за възстановяване и устойчивост включва инвестиции на стойност повече от алокацията на страната. Европейската комисия счита за недопустими по Плана за възстановяване и устойчивост инвестиции, които не могат да бъдат изпълнени в срока до 2026 г. Благодаря. Ако има въпроси, съм на разположение. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда кратък, тъй като считам, че изложението на вицепремиера Петкова беше достатъчно изчерпателно и детайлно по отношение на настоящото положение, в което се намираме. Искам само да дам няколко ракурса и основни отправни точки за Решението на Министерския съвет, а именно за това, че в срок до 31 юли да информираме Народното събрание – от каква позиция изходихме и кои бяха основополагащите моменти. На първо място, това е крайният срок за изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост, включително и на главата REPowerEU, а именно август месец 2026 г. На второ място, това е, че твърдо от страна на Европейската комисия, както беше подчертано и в изложението на министър Петкова, има две ключови реформи, които са част от настоящия План за възстановяване и устойчивост, които Европейската комисия счита за ключови – тяхното изпълнение, а от друга страна, изпълнителната власт е обвързана от решенията на Народното събрание и има така наречените начертани червени линии по отношение на тяхното изпълнение. С няколко думи, нашата позиция е, че изпълнителната власт и законодателната власт, както беше подчертано и в изложението, включително и за алтернативните мерки с еквивалентен ефект, които бихме могли да предложим към Европейската комисия по двете реформи, а именно за декарбонизацията на енергийния сектор и за структурната реформа в „Български енергиен холдинг“ ще са необходими съответните законодателни инициативи, тъй като това е изискване от страна на Европейската комисия за устойчивост в предлаганите реформи и включително обвързването им с нормативна регламентация. Също така следва да бъде отбелязано, че за да предложим съответните адекватни проекти, които да бъдат включени като инвестиции в главата REPowerEU, е от ключово значение и потенциалния срок за тяхното изпълнение, имайки предвид и съответната съгласувателна и одобрителна процедура вътре в държавата България и съответно в институциите на Европейския съюз. Именно поради тази причина, ако мога да обобщя с няколко думи, ние считаме, че имаме, а и затова сме заложили конкретни срокове. Считам, че тези срокове са окончателни и не могат да бъдат отлагани повече, а именно до средата на месец септември – 11 септември, да внесем предложение в Министерския съвет, което да бъде одобрено и съответно до края на тази работна седмица, а именно 13 септември, то да бъде официално предложено на Европейската комисия както по отношение на преговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост по смисъла на чл. 21, така и всички инвестиции и реформи, които да бъдат включени в главата REPowerEU. Това следва да бъде съобразено и с приблизителния срок от 18 месеца, в които тези реформи и инвестиции биха могли да бъдат изпълнени и отчетени, съответно одитирани, за да бъдат получени съответните финансови ресурси за тяхното изпълнение. Поради тази причина, тъй като сме притиснати от времевата рамка – ние стриктно спазваме решенията, които са на Народното събрание, и трябва да проведем този преговорен процес, считам, че трябва да работим съвместно – изпълнителната и законодателната власт в рамките на следващите по-малко от месец, за да може да се подготвим и да защитим едно предложение, което е подкрепено на всички нива на власт в България, с цел да имаме по-добра преговорна позиция пред Европейската комисия. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Вчера в рамките на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове имахме възможност да чуем не само това изложение, но и да коментираме в детайл всичко, което е свършено до момента по отношение на ревизията на Плана за възстановяване и устойчивост. Моят въпрос днес е по отношение на това, че са идентифицирани вече рисковете за забава не само в изпълнението, но и в етапа на договаряне на механизма REPowerEU. По какъв начин можем да адресираме всички онези проекти, които бяха одобрени и са включени в резервния списък на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, те да имат своята възможност за потенциално финансиране или през механизма на REPowerEU или съответно през Плана за възстановяване и устойчивост, когато става въпрос за проекти, които или няма да бъдат реализирани, или съответно се очаква чрез тяхната забава по-скоро да загубим ресурси по този план? Така че в тази посока, моля да дадете малко повече яснота: водени ли са преговори с Европейската комисия до настоящия момент по отношение на това да увеличим ресурса за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради за изпълнение на инвестиционни проекти, които вече са подготвени от страна на сдруженията на собствениците и могат да бъдат реализирани в изключително кратки срокове? Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение на поставения въпрос за многофамилните жилищни сгради и за подобряване на енергийната ефективност. Както казах, в самата глава REPowerEU и в промените, които ще бъдат в Плана за възстановяване и устойчивост, трябва да бъдат включени проекти, които реално могат да бъдат изпълнени до края на 2026 г., тоест сгради с близко до нулевото потребление на енергия могат да бъдат включени в глава REPowerEU, но подлежи на договаряне с Европейската комисия дали съответно ще бъдат приети тези проекти да бъдат финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост. Ако не могат да бъдат финансирани, съответно тези проекти биха могли да бъдат включени към капиталовата програма за финансиране с национални средства. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз бих искал да обърна внимание във връзка с Вашия въпрос на инвестиции, които вече са включени в Плана за възстановяване и устойчивост и които касаят именно повдигнатия от Вас въпрос. По отношение на енергийната ефективност е именно Инвестиция № 2, която се изпълнява от Министерството на енергетиката, а това е програмата за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници на еднофамилни и многофамилни сгради. Първата покана, която е в размер на 80 млн. лв., е била обявена още в средата на 2023 г., на база на която са постъпили в Министерството на енергетиката 2001 предложения, и след значително забавяне на процеса по оценяването им ние това, което успяхме да ускорим в рамките на краткия срок от три месеца, в който съм в Министерството на енергетиката, успяхме да приключим мярката с оценката и добрата новината е, че 1544 предложения са одобрени, съответните бенефициенти вече са информирани за това и в рамките на следващите три седмици предстои окончателната проверка на някои юридически основания, които са след приключване на оценката, и сключването на договорите с бенефициентите, като това, което предвиждаме, е и втората покана да бъде обявена в рамките на есента на тази година. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Кирова. Моят въпрос е и към двамата министри. На база изложението, това, което стана ясно, е, че както в момента стои преговорната позиция – нашата и на Европейската комисия, трябва да се запази целта за намаление от 40%, но Вие казахте, че това не е проблем, тъй като тя така или иначе се изпълнява на пазарен принцип, а позицията на Комисията е, че „Булгартрансгаз“ и ЕСО трябва да бъдат извадени от БЕХ и това е даже свързано с проектите за финансиране на ЕСО и надграждането на електроразпределителната мрежа, че трябва да се заложат цели за либерализация на пазара към 1 юли 2025 г. и предполагам, свързано с второ плащане, че трябва да бъде приета от Народното събрание Енергийната карта. Моят въпрос към Вас е: Вие имате план-програма за Министерския съвет, а какъв е планът за действията, които Народното събрание трябва да извърши във връзка с тази преговорна позиция? Кога смятате да внесете необходимите законодателни промени и работите ли с някоя от парламентарните групи за промяна на Решението от 12 януари 2023 г., което е в директна колизия с това, което Вие току-що обявихте като резултат от преговорите с Комисията?

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Започвам първо с плащането по ПВУ. По отношение на второто плащане, което е заложено и като приход в бюджета за 2024 г., на 7 октомври миналата година България подаде второ искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което е и сред най-големите искания от всички планове на държави от Европейския съюз, включващо голям дял ключови реформи. Всъщност това, което по принцип трябва да бъде направено по второто искане, е, че една част от ключовите реформи, които са заложени, те не са изпълнени и това, освен Картата за климатична неутралност, са и промени, тоест няколко законопроекта, които трябва да бъдат приети от Народното събрание. Доколкото си спомням в Четиридесет и деветото народно събрание бяха внесени законопроекти от Министерския съвет, които след това бяха обсъждани в парламентарните комисии, бяха направени предложения, но тъй като приключи дейността на Четиридесет и деветото народно събрание тези законопроекти не бяха приети. Всъщност те бяха архивирани и самият процес започва отначало, тоест приемането от Петдесетото народно събрание. Няколко са законопроектите, които по принцип ще ги отбележа. Първият проект е Законопроект за несъстоятелност на физическите лица; Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения; процедурните правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията; Пътната карта за климатичната неутралност, както казах, промени и в Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи. Една част от промените трябва да бъдат приети от Народното събрание, а по принцип сме подали информация към Европейската комисия. Очаква се в средата на тази година Европейската комисия да направи оценката по второто плащане и след което България има шестмесечен срок, в който, ако не представи информация за тези реформи, че са изпълнени, тоест законопроектите не са приети, съответно ще бъде наложена финансова корекция, която след това България не може да претендира да бъде възстановена. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! В продължение на това, което беше казано от вицепремиера Петкова, да, безспорно, актуализираната Пътна карта „Климат и енергетика“ е една от ключовите реформи, която е свързана с така нареченото второ плащане. Единствената промяна в позицията на Европейската комисия по отношение на нея беше, че тази пътна карта не следва да бъде представена на вниманието на Народното събрание, а се изисква от Европейската комисия тя да бъде одобрена след формирането на Петдесетото народно събрание, тъй като същата пътна карта съответно е била одобрена от предишния състав на Министерския съвет и е била внесена в Народното събрание. Ние извършихме необходимите действия и беше отново одобрена от Министерския съвет и внесена за одобрение от Народното събрание.

Всеки месец, ако искате, я внасяйте.

Аз не бих си позволил да направя оценка какъв би бил финансовият ефект от неодобрението на тази пътна карта по отношение на второто плащане. По отношение на двете ключови реформи, за които говорихме. Да, безспорно тук водеща роля следва да има Министерството на околната среда и водите по отношение на мярката за реформата за декарбонизация и ние считаме, че, изпълнявайки Решението на Народното събрание, предвиждайки потенциална законодателна промяна, която да въведе общ праг на въглеродните емисии и съответните принудителни административни мерки и финансови санкции, това би било алтернативна мярка с еквивалентен ефект, който би бил приемлив и приет от Европейската комисия и съответно би защитил нашите интереси да не налагаме санкции или принудителни административни мерки за спиране работата на въглищни централи. По отношение реформата за структурното преобразуване на „Български енергиен холдинг“. Там не бих казал, че позицията на Европейската комисия е настоятелна. Да, твърдо настоява, че тази реформа е ключова за тях. Правилно отбелязахте, че те казаха, че в случай че електросистемният оператор остане в рамките на „Български енергиен холдинг“ това ще доведе до неприемане от тях на инвестицията – така нареченият GREENABLE, но Европейската комисия не ни е затворила вратата все още да предложим алтернативна мярка с еквивалентен ефект, в която посока ние ще опитаме да работим в рамките на следващите няколко седмици. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Моят въпрос ще е към министъра на енергетиката. В началото да започна с това, че се заговори за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост, за което ни убеждаваха дълго време от сглобката, че този план не може да бъде предоговорен, но явно, че ще може. Постоянно в Народното събрание обсъждаме какви и колко условия не сме изпълнили като страна във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост и че ще бъдем лишени от поредния транш европейски пари. Този план първоначално беше създаден уж за възстановяване на Европа от така наречената пандемия, но всъщност се оказва, че парите, които се отпускат по него, чрез тях се преследва постигането на различни дългосрочни цели и политики от страна на Европейската комисия. Ситуацията с REPowerEU не е по-различна – отново изисквания, които трябва да изпълним, за да получим евентуално някакви средства за инвестиции. Тук още по-интересното е, че народните представители дори не сме запознати в детайли какви ще са тези инвестиции и с каква насоченост точно ще бъдат те. Като част от изискванията, поставени пред нашата страна, е и изваждането на „Булгартрансгаз“ и ЕСО от БЕХ. На изслушването, проведено вчера в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Вие изразихте позиция, че Министерството на енергетиката е по-скоро за оставане на Дружеството в Холдинга, което е и нашето виждане от ВЪЗРАЖДАНЕ, и също така заявихте, че евентуалното им изваждане ще се отрази зле на БЕХ, но не и на дружествата, само че това може да се окаже първа стъпка към приватизирането им. Да очакваме ли да се извърши ново национално предателство, като се позволи критично важни енергийни дружества за страната ни да бъдат приватизирани и овладени? В тази връзка моля да отговорите: готова ли е страната ни в лицето на преговорния екип твърдо да отстоява позицията на дружествата да останат част от БЕХ и в никакъв случай да не се стига до отделянето им от Холдинга? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има кратък и дълъг отговор на Вашия въпрос, но краткият, за да бъда категоричен – българското правителство, Министерството на енергетиката и министърът на енергетиката ще изпълняват стриктно решенията и законите на Народното събрание. Както вече беше отбелязано, Решението на Народното събрание – предходно Народно събрание, но това е действащо решение, предвижда тази реформа да бъде предоговорена и двата оператора – съответно на газопреносната и на електропреносната мрежа – да останат в рамките на „Български енергиен холдинг“ и ние стриктно се ръководим и изпълняваме това решение, а Ваша е ролята и функцията като народни представители да ни дадете съответния мандат. Затова сме изискали това изслушване както и вчера в Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, така и в пленарната зала, за да може да влезем в последната фаза от преговорния процес с Европейската комисия, преди съответно да предложим промените или измененията по смисъла на чл. 21 в съществуващия Национален план за възстановяване и устойчивост и съответно глава REPowerEU. Това е моят отговор. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Темата, която днес обсъждаме, е от изключителна важност за всички ни и всички го осъзнаваме в тази зала, тъй като Планът за възстановяване и устойчивост е огромно предизвикателство, пред което сме изправени днес всички, и нашата воля за предприетите действия и решенията, които вземаме, трябва да бъдат наистина на нивото на тези предизвикателства. Планът за възстановяване има и основна цел, която е за по-устойчива, по-успешна и по-справедлива икономика. Същевременно, разбира се, както вече стана дума в залата, Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката ни. Моят въпрос към министъра на финансите госпожа Петкова е конкретен, а именно: кога се очаква второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост и понеже говорим за риска от забавяне, очаква ли се да има финансова корекция в тази връзка от неизпълнените реформи? И ако ще има такава финансова корекция, в какъв размер ще бъде тя? Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Гюркаш! По отношение на зададения въпрос, както преди малко посочих, всъщност искането за второ плащане е изпратено от България през октомври 2023 г. Искането е за 653 млн. евро. Една част, за да бъде изплатена цялата сума, всъщност трябва да бъдат изпълнени всички реформи и инвестиции, свързани с втория етап. По принцип би могло да има финансова корекция, ако не бъдат изпълнени всички реформи. Затова, както посочих и преди малко, има част от реформи, които все още не са изпълнени. Те са свързани с промени в законодателството. Действително, ако не бъдат изпълнени, тогава би могло да има финансова корекция от страна на Европейската комисия. Не бих могла да кажа точно в какъв размер ще бъдат, тъй като това означава предварително да кажа коя от реформите няма да бъде изпълнена. Но е сигурно, че ако не изпълним всички реформи, Европейската комисия ще коригира сумата по втория транш. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! В Плана за възстановяване и устойчивост, както казахте в началото, госпожо Петкова, е заложено от БЕХ да излязат ЕСО и „Булгартрансгаз“ – нещо, което ние от Българската социалистическа партия сме били против и продължаваме да бъдем против, тъй като считаме, че това ще доведе до огромни проблеми в Българския енергиен холдинг. Въпросът ми е дали поддържате все още тази политика и искате това да се случи и какво е мнението на Европейската комисия за това предложение? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С риск да се повторя, аз считам, че отговорих на този въпрос във връзка със запитването от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, но ще го повторя още веднъж. Има действащо решение на Народното събрание, възлагащо на Министерския съвет да предоговори тази реформа за структурното преобразуване на „Българския енергиен холдинг“ и съответно отделянето от него на двата оператора – газопреносния и електропреносния. Ние стриктно ще изпълняваме и в преговорния процес до момента сме се водили от изпълнението на това решение на Народното събрание. Именно поради тази причина вицепремиерът Петкова посочи, че алтернативната мярка, която ние сме считали с еквивалентен ефект и сме предложили официално на Европейската комисия, беше именно създаване на необходимата законодателна промяна за забрана за така нареченото кръстосано финансиране, а именно приходите от двата оператора в рамките на „Българския енергиен холдинг“ да бъдат ползвани за разходи на останалите дружества от Холдинга, а именно процеси, свързани с декарбонизацията. Към настоящия момент реакцията на преговорния екип от Европейската комисия беше отрицателна, като тяхното становище е, че това не е алтернативна мярка с еквивалентен ефект и очакват от наша страна други предложения, а именно с еквивалентен ефект, които ние в момента ще разработим и естествено, ще координираме с Народното събрание в рамките на мандата ни, а именно Решението на Народното събрание за предоговаряне на тази реформа. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Малинов, уважаема госпожо Петкова! Моят въпрос е свързан с предходния такъв. Ако Министерският съвет не успее да предоговори с Комисията изваждането на БТГ и ЕСО от „Българския енергиен холдинг“, какво ще се случи с гаранциите по облигационните бондове и изобщо какъв ще бъде ефектът върху финансовото състояние на „Българския енергиен холдинг“ от подобна реформа? И Вие считате ли, че позитивите от изпълнението и взимането на последващите траншове към ПВУ надхвърлят щетите от изпълнението на самото ПВУ?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Митова, вчера краткият отговор, който имах възможност да дам в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, беше за двата оператора, а именно „Булгартрансгаз“ и Електросистемния оператор, отделянето им от структурата на „Българския енергиен холдинг“ няма да има негативно финансово отражение. А по отношение на „Българския енергиен холдинг“ потенциалният риск това да защити финансовата стабилност на Холдинга е съществен. И Вие много правилно отбелязахте, че може би единственият най-голям риск е свързан с така наречените облигационни заеми и възможността същите да станат предсрочно изискуеми, тъй като голяма част от двата оператора са дружествата с най-голямата стойност на активи, които съответно, когато облигационерите са закупували тези емисии, те са считали, че са били гарантирани, включително при невъзможност за изпълнение от „Българския енергиен холдинг“ на своите финансови ангажименти, че те са били гарантирани с активите и съответно финансовите и паричните наличности на двата оператора. Безспорно, ако се стигне – казвам в едно уклончиво наклонение, ако се стигне до тази реформа да бъде изпълнена, това ще доведе и до необходимост от предоговаряне с всички облигационери на условията по облигационния заем. Така че рискът съществува и той е съществен, но всичко е във Ваши ръце. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители? Уважаеми господин Министър, моят въпрос ще бъде към Вас. С протоколното решение на Министерския съвет от 17 юли сте приели, че Вие в качеството на министър на енергетиката заедно с вице министър-председателя и министър на финансите в срок именно до 31 юли ще запознаете Народното събрание с изготвените предложения за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и с предложения по съдържанието на REPowerEU. Също сте решили, че ще ни дадете информация и за хода на преговорите с Европейската комисия, както сочи и текстът на Вашето решение. Приветстваме това желание за прозрачност, но факт е, че както във вчерашното изслушване в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, така и днес Вие не говорите с конкретика за проектите по глава REPowerEU, а самите Вие в Министерския съвет сте взели решение да ни ги представите в срок до днешна дата. Доколкото чухме във Вашето изложение, Вие сте представили тези проекти пред Европейската комисия на 15 юли. Миналата година Вашият предшественик министър на енергетиката ни представи пред всички депутати предложенията за седем инвестиции по линия на REPowerEU и моят въпрос към Вас е: Вие ще представите ли и кога пълен и детайлен списък с изготвените от Вас предложения, поне за народните представители да се запознаят? Доколкото знам, добра практика е да бъдат публикувани на официалния сайт на Плана за възстановяване и устойчивост. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Симеонова, действително днес представихме информация за хода на преговорите. По отношение на конкретните проекти, които ще бъдат включени в глава REPowerEU, както и промените в Националния план за възстановяване и устойчивост, ще бъдат представени на един по-късен етап, тъй като в момента върви преговорен процес. Знаете, че промените ще бъдат публикувани и за обществено обсъждане. Разбира се, преди одобряването от Министерския съвет и изпращане на Комисията на промените, както в Плана, така и на изготвената глава REPowerEU ще бъде запознато и Народното събрание. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Вицепремиер, господин Министър! Обикновено при получаване на суми от европейските фондове, както в случая се приемат условия, които рядко, да не кажем никога, са в наша полза. В Плана за възстановяване и устойчивост, приет от правителството на Кирил Петков, е заложено да закрием основната част от енергетиката си – ТЕЦ-овете, за сметка на едно неясно бъдеще. Нещо, на което от ВЪЗРАЖДАНЕ сме твърдо против. Преминаването в случая към нисковъглеродна икономика и спирането на ТЕЦ-овете за сметка на енергията, добивана от възобновяеми източници, ще е за сметка да десетки хиляди работни места – не само в Стара Загора, но и в Перник, в Кюстендил, където обаче демографски Кюстендил ще бъде най-зле засегнат, защото загубата на работни места там е смърт за региона. Там са планирани две места за сондажи, свързани с геотермалната енергия, но освен че в момента това е замразено по Решение на Народното събрание, всичко е в сферата на пожелателното мислене. Там също е залегнало и експериментално производство на зелен водород, така наречената водородна долина „Захир“, която ще е и в Стара Загора. Първо обаче налагането на водорода е доста скъп процес и също така е непроучен като начин на транспортиране, съхранение. Тоест закриване на нещо сигурно и работещо за сметка на нещо, което тепърва предстои да откриваме чрез сондажи и начин на употреба, транспортиране и така нататък. Въпросът ни е: какви мерки ще се вземат, за да не загубят хората от Маришкия басейн, Кюстендил и Перник работните си места? Колко от тях ще имат възможност да работят във всички тези нови енергийни проекти за възобновяема енергия? Как ще запазим хората да не напуснат регионите си? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на конкретните инвестиции и реформи, на които Вие обърнахте внимание, безспорно има Решение на Народното събрание за претрансформиране на инвестицията за така наречената геотермална енергия, за ограничаване или намаляване с 50% на размера на инвестицията и при транспортиране на останалата част от схемата като грантова схема, която да подпомага изграждането от физически и юридически лица на така наречените проекти за термопомпи. Така че в тази връзка такъв проект за сондиране – геотермално дълбочинно сондиране, в района на Маришкия басейн ние не предвиждаме. По отношение на зеления водород безспорно това е една от инвестициите, която е заложена и в сега действащия план за възстановяване и устойчивост. Това, което сме направили вече или сме комуникирали с Европейската комисия, е частичното намаляване на размера на инвестицията и отпадането от Проекта, който касае биогаз в това, но размерът на инвестицията, който е предвиден в действащия план за възстановяване и устойчивост, е такъв, който не може да осигури нито финансово, нито времево изграждане на голям водороден проект на територията на Маришкия басейн. Дълга е темата какво бихме направили, какво е направено и какво ние сме направили по отношение на запазването на работните места, преквалификацията на служителите, които работят в термичните централи, но не само основно в термичните централи, но и в миннодобивната промишленост в региона, и именно поради тази причина аз ще повторя това, което вицепремиерът Петкова каза. На този етап не че нямаме готовност, но тъй като сме в преговорен процес, не бихме могли да разкрием всички инвестиции и реформи, които предвиждаме да бъдат включени в главата RePower EU, но в съвсем кратък срок те ще бъдат публикувани в рамките на месец август за публично обсъждане. Това, с което бих могъл да открехна вратата, както и вчера го направих в съответната ресорна комисия, е, че предвиждаме проект или инвестиция, която да е свързана пряко с Маришкия басейн и с неговото бъдеще. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От представената детайлна информация стана ясно, че в Министерския съвет работите интензивно с ясен план, но закъснението обаче не може да бъде наваксано. Мога да кажа, че изпълнението на този тип инвестиционни проекти в рамките на 18 месеца изглежда като твърде амбициозна програма и цел, която може да се реализира единствено с добрата координация и работа в кратки срокове между всички власти в България. Интензивните разговори с Европейската комисия са в ход. Вчера по време на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, министър Малинов, представихте информация, че включително работите по резервен план, чието приложение, за съжаление, изглежда все по-реалистично. Отбелязахте и готовността за прилагането на финансовите инструменти. Моят въпрос е свързан с прилагането на тези финансови инструменти, които, между другото, биха били добра възможност за по-пълноценното използване на инструмента RePower EU като част от Националния план за възстановяване и устойчивост. Какъв ще бъде дизайнът на тези финансови инструменти, по какъв начин ще бъде допълнено приложението на тези финансови инструменти с други инструменти на Европейския съюз, включително и по отношение на частните инвестиции? Господин Министър, приложението на този тип финансови инструменти ще наложи ли промяната в индикатори и целеви стойности, които в момента се променят и се договарят с Европейската комисия и към кои подсектори на енергетиката ще бъдат насочени? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за въпроса. Може би темата за финансовите инструменти е една от малкото теми, в които с преговорния екип на Европейската комисия имаме разбиране, и то не че по другите нямаме разбираме, но тук процентът на разбирането е най-голям, тъй като както българското правителство, така и преговорният екип на Европейската комисия осъзнава това тежко предизвикателство, а именно това, което Вие споменахте – тези 18 месеца, в които тези инвестиции не само трябва да бъдат планирани, а трябва да бъдат изпълнени, отчетени, одитирани и съответно заплатени. Така че отговорът е да, водим активни разговори за наличието на финансови инструменти, които ще позволят финансовия ресурс по глава RePower ЕU, а именно в размер на 479 млн. евро – по-скоро в сферата на колегата Петкова е точната сума, но част от този ресурс да бъде запазен по този начин, за да могат тези инвестиции да бъдат извършени след месец август 2026 г. Безспорно на второ място е това, което е нашата борба, че тези финансови инструменти трябва да бъдат използвани единствено и само за проекти в рамките на българската енергетика, а не на други проекти или административни реформи, които са били договорени в Плана за възстановяване и устойчивост. Безспорно е, че тези финансови инструменти следва да бъдат насочени и тук вече е тънкостта на преговорния процес – дали да бъдат надградени инвестиции, които са договорени по съществуващия план за възстановяване и устойчивост. Може би в отделно заседание аз ще имам възможност да Ви запозная с изпълнението вече на всички инвестиции в сектор „Енергетика“, които са договорени, етапа на тяхното изпълнение, което ние заварихме, какво сме предприели и как ги движим напред, но това трябва да го отчетем в рамките може би на следващия месец, когато видим дали има по-голям интерес към тези инвестиции от това, което ние имаме като алокиран финансов ресурс, и не на последно място, това да бъдат инвестиции в ключови и уязвими сектори на българската енергетика за следващия период. Водим го този процес и аз считам, че част от този финансов ресурс, за да бъде запазен за българската енергетика, българския бизнес и домакинствата, следва да бъде трансформиран в тези финансови инструменти и съответно да бъде определен и приет операторът, и да бъде допълнен с други инструменти като възможността, с която се предвижда нисколихвено или нулево финансиране чрез европейски инструменти и чрез други оперативни програми, включително и Програмата за справедлив преход или така нареченият JTF. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър, уважаеми колеги! От изслушването дотук стана ясно нещо, което беше ясно и преди това, а именно, че в Плана за възстановяване – в неговото изпълнение и в усвояването на средствата от него, имаме проблем. Това, разбира се, не учудва никого. Според нас проблемите идват от цялостното отношение към този план. Той започна още в 2021 г. с една липса на приемственост и незнайно защо от него отпадна санирането на панелки, отпаднаха напоителните системи и други неща, които, ако щете, се ползваха и с доста сериозна обществена подкрепа. След това започна една неритмична законодателна работа поради неспособността на българския политически елит да осигури политическа стабилност и да не принуждава изпълнителната власт непрестанно да променя политическото си ръководство. Минаха няколко служебни правителства и няколко редовни правителства с кратки мандати и всяко правителство под някаква форма започваше отначало законодателния процес. Размахваха се заглавия на закони, които трябваше да бъдат приети като петилетен план и просто да ги приемем – ама какво пише вътре, доколко това законодателство е качествено, доколко е обществено и се ползва с обществена подкрепа, немалка част от законодателните промени бяха направени въпреки волята или поне не бяха обяснени на българското общество защо се правят точно по този начин, а да не говорим пък, че немалка част от законодателството беше некачествено и въпреки това беше прието, а друга част не беше приета. За съжаление, стигаме до един момент, в който се оказва, че нямаме разбиране изобщо какъв е смисълът на Плана за възстановяване. Тук имаше и въпрос дали пък щетите, които нанасяме с нашата работа по Плана за възстановяване, не са по-големи от ползите, които ще имаме, и дори може би този въпрос е адекватен в тази ситуация. Общият извод на всичко това, което коментираме, е, че очевидно не се прави така. Това не е по вина на Вашето правителство, разбира се, Вие сте от три месеца в управлението. То е по всеобщата вина на политическото представителство на българските граждани, което в последните години отказва да изпълни основния си ангажимент към обществото, а именно да излъчи изпълнителна власт и законодателна власт, които да имат някакъв по-дълъг хоризонт във времето, да демонстрират някаква приемственост спрямо предишни управления и под някаква форма да дадат една предвидимост на хората. За съжаление, настоящият парламент не е изключение от тези политически провали и колкото и въпроси да задаваме, и колкото отговори да ни дадете – с предоговаряне, с отпадане на определени проекти, това няма да реши общия проблем, който далеч надхвърля Плана за възстановяване, без който вероятно България ще се справи, въпреки че ще загуби някакви пари. По-големият въпрос е, че не даваме сериозна перспектива на гражданите по нито един въпрос. С инат, с аргумент от типа, че това Европейската комисия го иска – впрочем аз се надявам един ден българските граждани да разберат какво точно е поискала Европейската комисия и какво точно са поискали различните български правителства, това също е важно и според мен тогава ще стане ясно, че не всичко е поискано от Европейската комисия. Но аргументът, че просто защото Европейската комисия го иска и ние трябва да го наложим, а не да го обясним, включително и на обществото, пак повтарям, е по същество антиевропейска теза, която не подпомага нито Плана за възстановяване, нито европейската перспектива на България. Затова аз се надявам всички да си дадем сметка за собствените си грешки, а не само определени партии, и да се опитаме да нормализираме ситуацията поне в следващия парламент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Кирова. Искам да благодаря и на министрите за това изслушване, тъй като те бяха доста ясни в техните отговори. Това, което всъщност стана ясно на Народното събрание, е, че на база къде стои преговорният процес в момента, най-вероятно Решението от 12 януари 2023 г., което блокира изпълнението на енергийната част от Плана, ще трябва да бъде преразгледано в голямата си част. От четиридесетте процента, които така или иначе не са проблем за българската енергетика, тъй като българската енергетика нито веднъж не е била затворена административно да не работи, и въпреки това тази цел е покрита, така че тя ще остане в Плана и второто нещо, за което чухме, че министърът има може би и други идеи, но позицията на Европейската комисия е доста твърда – това за изваждането на ЕСО и „Булгартрансгаз“ от състава на БЕХ, което нито води до тяхната приватизация, тъй като те са в списъка на предприятия, които не могат да бъдат приватизирани, нито би навредило на самите предприятия, тъй като те са доста печеливши. Не би навредило особено и на БЕХ, тъй като над 80% от печалбата на БЕХ се формира от АЕЦ „Козлодуй“, а не от тези две предприятия. Другото, което чухме, е, че има голям риск парите по второто плащане да бъдат драматично намалени и може би 1 милиард да не бъде получен, ако не е повече, от второто плащане, защото парламентът не си е свършил работата. И тук искам да се обърна към господин Биков, ако е още в залата, който каза за неритмична законодателна работа и неясни закони със заглавия, които едва ли не ни били наложени от Европа. Господин Биков, приехме 62 законодателни мерки, свързани с Плана, миналата есен. От тях само четири са дефектни. И тези четири мерки са дефектни, защото има голямо нежелание в част от партиите в този парламент, всъщност те да бъдат ефективни и да помагат на българското общество и тези мерки не са нещо измислено в Брюксел. Става въпрос за правилата за избор на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, в които да е записано, че тези хора трябва да минат през процес, който да е открит, честен и ясен. Какъв е проблемът Народното събрание да приеме такива правила не да са партийни номинации и назначения, а да минат през един честен процес, честен конкурс? Става въпрос за Закона за личния фалит, който 1 милион български граждани чакат повече от 15 години, защото в момента България е единствената страна, в която може да си вечен длъжник и да те гонят до края на живота ти, след това да гонят и децата ти. Какъв е проблемът да имаме най-накрая Закон за личния фалит, който беше внесен в Народното събрание още октомври месец? Ако имате предложения как той да бъде подобрен, направете ги. Между първо четене, между второ четене, наново го внесете, внесете Ваша версия, но трябва този голям социален проблем, с който 1 милион граждани се сблъскват всеки ден, да бъде най-накрая решен. Става въпрос за Закона за подателите на сигнали, който беше приет от парламента, но в него беше вкарана една разпоредба, че за сигнали за злоупотреби преди 2021 г., техните податели не подлежат на защита. Защо? Защо тези, които подават сигнали след 2021 г., могат да бъдат защитени от закона, а тези преди 2021-а не могат, и това е дефектът, който Европейската комисия ни каза, че трябва да премахнем. И не на последно място става въпрос за приемане на Пътната карта, така че да има яснота за всички в сектора какво се очаква да се случи там. Не държавата да го наложи административно, а да има планово развитие на сектор „Енергетика“ с оглед на новите технологии. Това, че тези четири неща не са приети, ще ни струва 1 милиард септември и ще имаме шест месеца да ги приемем и коригираме, иначе ще го загубим завинаги. Искам да благодаря на министрите още веднъж, че тази реалност я направиха известна на всички хора в парламентарната зала. Даже и колегите, които може би не вярват на нас, поне ще повярват на служебния кабинет на господин Главчев. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми министри, уважаеми български граждани! Първо трябва да обърнем внимание, че Планът за възстановяване и устойчивост можело да бъде предоговарян. Това ни се обясняваше преди две-три години от сглобката, от ПП, че нямало как, нямало как… Ето че ВЪЗРАЖДАНЕ за пореден път е казвало истината и други се оказаха измамниците и шарлатаните. Значи има как и ВЪЗРАЖДАНЕ за пореден път доказва след време, че казва истината. Парите по Националния план за възстановяване и устойчивост би трябвало да бъдат предназначени за справяне с икономическите последици от ковид мерките през 2020 г. Факт, че ни принудиха и затвориха по домовете и по този начин бяха замразили икономиката ни за месеци наред, в тази връзка ние сме категорично против допълнителни условия на Европейската комисия, които тя поставя, за да ни бъдат отпуснати тези пари за вредите, които нанесе на българската икономика. Европейската комисия поставя тежки условия. Някои според мен са абсолютно неизпълними – затваряне на ТЕЦ-ове, изкарване на домакинствата на свободния пазар, изкарване на ЕСО и „Булгартрансгаз“ от състава на БЕХ, което ги поставя извън забранителния за приватизация списък. Европейската комисия ни поставя условия да приемаме конкретни законопроекти, които нямат нищо общо с икономиката ни, но въпреки това стоят като условия. За затварянето на ТЕЦ-овете и за въглеродните емисии имам някакво обяснение защо се прави. Да кажем, че Европейската комисия иска да върви към по-ниско въглеродна икономика, но защо ѝ е на Европейската комисия да изкарва домакинствата на свободния пазар? Защо ѝ е приоритет домакинствата в най-бедната българска държава вместо да плащат 100 лв. сметки за ток, да плащат 1000 лв. или повече, като знаете какви са цените на тока в момента? Защо ѝ е на Европейската комисия да изважда едно от малките печеливши дружества от състава на БЕХ? Министърът каза, че това било ключово за тях. Защо е ключово да се фалира БЕХ – едно от малкото работещи дружества? Оказа се, че вместо да е с нас и да помага, Европейската комисия е прът в колелото на българската икономика. От днешното изслушване, което би трябвало да бъде съсредоточено за предложенията в глава REPowerEU, не стана ясно за нито едно от тези предложения. Аз съм сигурен, че нито един тук в залата не разбра за нито едно предложение в главата REPowerEU. Единствено, което се обсъждаше тук от министрите, беше какви преговори са водени с Европейската комисия, от които няма никакъв резултат. Общи приказки. Евентуално септември, в средата, ще чакаме да видим какво реално са сложили в тази глава. Предишните управляващи министри Денков и Василев казаха, че Народното събрание не си било свършило работата, не си било приело законопроектите, необходими за да усвоим втория транш по Плана за възстановяване. Аз искам да ги питам: ами Вие защо не си свършихте работата да добавите 10 изречения в главата REPowerEU? Защо България е единствената държава, която не е подала предложения по тази глава? Вие къде бяхте и защо не си свършихте работата? Пречките са толкова много, честно казано, че трябва да бъдем честни пред българските граждани. Най-вероятно тези пари няма да ги усвоим, няма да има плащане по Плана, второ плащане, тъй като, първо, сроковете са изключително кратки, второ, сещам се поне за три на първо време невъзможни решения, които би взело Народното събрание. Това е излизането на домакинствата на свободния пазар, има решение за състава на БЕХ, което господин министърът каза, че ще спазват, освен това Народното събрание не работи и Европейската комисия трябва да се съобрази с това, че в България през няколко месеца има избори и просто има невъзможност за приемане на дадени законопроекти. Така че единственият вариант да се вземат някакви средства е през задния двор, или както там господин Кирил Петков беше говорил с Урсула, по някакъв задкулисен начин, избягвайки всякакви правила. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър, аз първо ще започна с две благодарности от името на групата на ДПС. Няма да спирам да повтарям, че им благодаря за това, че изпълнявате решенията на Народното събрание. Това е нещо, което ние в предишни правителства в последните две години не сме наблюдавали. Напротив, правеше се всичко възможно да бъдат бламирани решенията на Народното събрание или да бъдат изпълнени със съвсем различно съдържание. Изключително полезен беше този дебат. Логично продължение на дебата в Комисията по европейски въпроси вчера, за което колегите ни информираха. Благодаря Ви и че за пръв път, държа да подчертая, виждаме синхрон между различните инструменти на Европейския съюз, нещо, което Вие сте разчели, и имате пълната ни подкрепа да продължавате в тази посока да използваме оптимално всички инструменти при ясна делимитация. Това е нещо, което наистина ще помогне на българската енергетика. Колкото до изпълнението, много се радваме, че и така наречените райони в преход са взети предвид. Разбира се, ние заедно с Вас в предишното Народно събрание успяхме да приемем и решенията за така наречения вертикален газов коридор, който ще помогне и на засегнатите райони. Там вече са предвидени национални усилия, които Европейската комисия очаква от нас и доколкото знаем от министъра на енергетиката, там нещата са доста напреднали и ще ни помогнат да реализираме и останалата част от пакета, когато той е готов – REPowerEU. Напълно наясно сме, че е необходимо обаче и промяна в националното законодателство, нещо, което другите държави са направили, когато са изменили Плана за REPowerEU. Тъй като сроковете са много кратки, това е намерението и на Комисията всъщност в най-кратки срокове да бъдат инвестирани ударно средства в енергетиките на съответните страни, както и в електропреносните мрежи, които са свързани, ние сме една от малкото страни, която не съумя досега да промени законодателството си, така че да направи процедурите бързи и те да не забавят изпълнението на тези проекти. Както отбеляза и колегата ми Атидже Вели, имаме време само до 31 август 2026 г. да реализираме тези проекти. Всеки в тази зала, който се е занимавал с реализиране на проект и съответните процедури, знае, че тези срокове са много трудни, граничещи с невъзможни, още повече след забавянето, което колегите от „Продължаваме Промяната“ ни завещаха в този план. Наистина е грях, че досега не сме успели да си дефинираме главата и да си реализираме средствата от REPowerEU, или поне да започнем да го правим благодарение на предишното редовно правителство, защото, за разлика от други сектори, където инвестициите са дългосрочни, енергетиката е един от малкото сектори, в който тези инвестирани средства щяха много бързо да доведат до ефекти както за българския бизнес, така и за българските граждани, а именно в цените им за електроенергия, които те заплащат, и не само, и топлоенергия, но и много бързо щяха да възвърнат инвестициите си в съответните държавни дружества, така че те да могат да генерират още по-голям ресурс, който ще бъде използван, както знаем, и за Решението, което миналата седмица Събранието прие, за компенсиране на сметките за електроенергия на бизнеса. Още веднъж Ви приветстваме и за идеята за план Б – ако има забавяне, а именно да се трансформират грантовите схеми във финансови инструменти. Това е много елегантно решение, когато наистина, ако установим, че няма да можем да изпълним тези проекти, разбира се, по този начин съвсем естествено ще прескочим границата от 31 август 2026 г. и ще имаме известна оперативна гъвкавост – най-вече на дружествата от структурата на БЕХ, да могат да реализират тези проекти навреме и държавата да не загуби тези средства, защото 18 месеца, наистина сме наясно, че е почти невъзможен срок за реализация на тези проекти, започвайки от днес. Дали нови проекти, дали ще надграждаме други, това, разбира се, ще го решим в рамките на диалог. Аз Ви благодаря, че имате готовност за този диалог, той досега не се беше случвал тук в залата – не по този открит начин. Имате пълната гаранция на Движението за права и свободи, че при продължаващия диалог ще имате подкрепа за всички промени, които правите в Националния план за възстановяване и устойчивост – в главата REPowerEU, и заедно ще можем да изработим механизми, които наистина да подкрепят тези ключови, уязвими сектори на българската енергетика, които Вие споменахте, господин Министър. Благодаря Ви още веднъж, колеги, за ангажираността.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Изключително важна тема. Радвам се, че е поставена от колегите за обсъждане в Народното събрание, но като гледам присъствието в залата, не съм много сигурен дали част от колегите си дават сметка за какво става въпрос. Но бих казал, че през последните години, за жалост, има едни характеристики на патологичен слугинаж в областта на енергетиката, за жалост, некомпетентност и алчност. Този въпрос, който сега обсъждаме, можем да го разгледа много повече в дълбочина отколкото единствено и само темата на днешното обсъждане. Първо, декарбонизацията и намаляването на въглеродните емисии. Ние отговаряме на изискванията на Киото много отдавна – от неговото влизане през 2005 г. Ние имаме до този момент около 108 млн. тона, а 2005 г. вече сме на под 50 милиона, тоест ние на практика сме изпълнили изискванията на Киото. Убеден съм, че министърът го знае много добре това нещо. Добре, тогава за каква декарбонизация още искаме да натоварваме икономиката на България? Тези европейски страни, които не са отговорили на това изискване, нека те да го направят това нещо. Какво е било това решение на предходния кабинет още 40% да бъдат намалени тези изисквания, и то забележете към 2019 г. – ковид годината, което допълнително натоварва енергетиката на страната ни. Е, кое не ни е ясно? Съжалявам, но тези процеси са започнали още по време на управлението на ГЕРБ и не го казвам, за да се обвиняваме взаимно, тогава е можело да се направи това нещо по начина, по който Качински го прави като договорка в Полша – до 2050 г., ние го изтърваваме този момент. Същото нещо е и години по-късно за тези 40%, за които говоря в момента. Е, добре, ние искаме да унищожим нашата енергетика в областта на ТЕЦ-овете ли? Или с тези предложения, които се правят – за териториалните планове, то на практика е започване на унищожаването на ТЕЦ-овете, ако не се вземат адекватни мерки. Тук веднага правя още една препратка. Колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ го казаха преди малко. Планът за възстановяване и устойчивост беше свързан с пандемията COVID-19, добре какви са тези допълнителни условия и никой ли през това време нямаше – от тези, които можеха да вземат решения, да не се натоварва допълнително законодателството и страната ни с едно, второ, трето, пето, десето решение за промени на закони, за да бъдат усвоени тези пари. Е, какво е това безумие?! Аз считам, че и Народното събрание, и различните кабинети имат своята вина, за да се стигне до тази точка. Вместо да бъдат усвоени тези около 11 милиарда, ние сме усвоили милиард двеста и петдесет – няма и милиард и 300 милиона, останалите както вървят нещата, че ние една малка част от тях, ако усвоим, ще бъде голям успех – по начина, по който се върви. Още нещо, като говорим по тази тема. В момента потреблението на България е 38 мегаватчаса – 16 са от Козлодуй, 17 са от ТЕЦ-овете, 3,8 са от възобновяемите източници. Трябва да достигнем до 2050 г. около 120 милиона, това са поне предварителните разчети. Откъде ще дойдат тези допълнителни мощности? Това са разчетите. Нека Народното събрание да вземе адекватни решения как ще бъдат увеличени мощностите, а не как допълнително да натоварваме ТЕЦ-овете. Те са на ръба да бъдат закрити, а и цялата ни минна промишленост. Това е безумно, което се прави в момента. Още нещо. Спомняте си, че бяха затворени от първи до четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“ също, за да изпълним определени изисквания, въпреки че впоследствие се оказа, че никой не ни е карал да ги затваряме и да изпълняваме такива изисквания, за да станем държава – членка на Европейския съюз. Само че печалбите щяха да бъдат около 20 млрд. евро, ако работеха първи и четвърти блок. Колко са парите, които ние сме взели, от влизането в Европейския съюз? Дали са измерими с тези средства, които сме изтървали? Сега не става ли същото нещо? Аз Ви моля наистина да разсъждаваме като държавници и по този начин да се коментират проблемите в Народното събрание, а не само изслушване, за да видим какво мисли един, втори или трети министър. Ние трябва да вземаме решения и затова от Българската социалистическа партия говорим, че трябва да се развива ядрената енергетика.

Благодаря Ви много, госпожо Председател. Ядрената енергетика и седми и осми блок, ядрената енергетика и „Белене“ и затова още веднъж призоваваме да бъде гледано предложението от БСП за „Белене“, за да се вземат адекватни решения, които касаят по-евтиното електричество на всяко едно българско семейство и на българската икономика. Това трябва да бъдат адекватните и истинските решения на Народното събрание. Благодаря Ви за повечето време, госпожо Председател.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател и министър на финансите, процедура за допуск. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, и Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“.

„Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 50-402-01-12, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г., приет на първо гласуване на 24 юли 2024 г. Наименованието на Закона: „Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г.“ Моля първо да гласуваме наименованието на Закона.

Българските земеделски стопани се нуждаят спешно от едни средства – едни средства, които бяха обещани от правителството на Денков – бяха договорени, едни средства, които са налични, но не им се изплащат. Става въпрос за така наречената украинска помощ, чието наименование аз не знам кой е измислил, но всъщност става въпрос за справяне на земеделските стопани от последствията от безмитния и безконтролния внос на стоки и суровини от Украйна. Говорим за едни 317 милиона, които са траншът за второто полугодие на годината и от които земеделските стопани се нуждаят изключително много. Но тук е важно да се каже, че земеделските стопани и техните средства станаха жертва на прословутия трипроцентов дефицит, който трябва да покрие едни критерии, за да влезе държавата в еврозоната. Ето ги мотивите! (Показва.)

Да, не е включено, госпожо Председател, в дневния ред! Не е включено, защото било недопустимо, тъй като разглеждаме Приложение № 3, което касае капиталовите програми и е недопустимо да влезе в извънредна точка. Но парите всъщност ги има, казано е и на Председателски съвет. Мотивите, заради които е недопустима тази точка – хубаво е всички земеделски стопани да ги чуят в момента, са следните – зачитам ги: „Освен това предложения, които водят до увеличение на разходите и съответно биха довели до нарастване на бюджетния дефицит, се явяват потенциален риск за спазването на установените фискални правила и ограничения, заложени в Закона за публичните финанси. Следва да се има предвид, че постигането на бюджетното салдо с дефицит до 3% от БВП е ключово за изпълнението на условията за влизането на страната в еврозоната.“ Тоест, ако бъдат изплатени тези средства, няма да покрием критериите, държавата няма да може да влезе в еврозоната. И тук е моментът също да кажа, че ние още не сме влезли в тази прословута еврозона и вече търпим щети и първи са земеделците. Поставихме въпроса в Комисията по земеделие. От две парламентарни групи подскочиха, че било недопустимо.

Кои групи?

На първо място ГЕРБ. Министърът на земеделието каза, че няма как това да бъде предложено от Министерството на Министерския съвет, за да бъде включено в тази бюджетна процедура, която гласуваме, а всъщност има начин за всичко, защото ние разглеждаме държавен бюджет и няма как да не може да бъде включен. Ако, докато функционира това Народно събрание, тези средства не бъдат изплатени на земеделските стопани, ние ще искаме извънредно заседание на Народното събрание с Проект на решение август или септември да бъдат изплатени тези средства. Понеже има едни притеснения в обществото, че голяма част от тези средства щели да отидат при големите зърнари, както се наричат разговорно, нищо подобно – около 120 милиона от цялата сума ще отиде за зърнопроизводителите, като не повече от 60 милиона ще вземат големите. Всичко останало е като помощ за малките земеделски стопани – тук са производителите на плодове, зеленчуци, млекопроизводители, маслодайни рози, тютюн и така нататък. Всичко това е малко. То се нуждае от тези средства и трябва да си ги получи, защото е изключително трудно за сектора в момента да се справи от последствията от безконтролния и безмитен внос на стоки и суровини от Украйна. Тук е мястото да кажа, че ако управляваше ВЪЗРАЖДАНЕ, такъв внос в България нямаше да има – безконтролен и безмитен! Ако на Европейския съюз са му така нужни тези стоки и суровини от Украйна, да си ги получава. Нямаше никакъв проблем да въведем едни антидъмпингови такси и нашите земеделски производители да бъдат спокойни и да работят на конкурентен пазар. Но това така и не се случва, защото има един регламент и евро-атлантическото правителство не може да го прескочи. И още веднъж да кажа – средствата от 317 милиона държавна помощ, които трябва да бъдат изплатени на земеделските стопани, са жертва на трипроцентовия дефицит за влизането на България в прословутата еврозона! Това трябва да го чуе всеки един земеделски стопанин. И да кажа, че има начин как да бъдат изплатени в рамките на това Народно събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Предложение на народния представител Борислав Гуцанов, Атанас Зафиров и народни представители. Комисията на основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от ПОДНС прие решение да не разглежда и обсъжда предложението по същество, тъй като същото е извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение на народния представител Джевджет Чакъров и група народни представители. Комисията на основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от ПОДНС прие решение да не разглежда и обсъжда предложението по същество, тъй като същото е извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение на народния представител Йорданка Фандъкова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1. „§1. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „споразумения“ се поставя запетая и се добавя „включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление“; 2. В ал. 6 след думата „община“ се поставя запетая, добавя се „включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление“ и се поставя запетая; 3. В ал. 9: а) в текста преди т. 1 след думите „по ал. 1“ се добавя „на общините“; б) в т. 1 и 2 след думите „на общината“ се добавя „съответно на района“, а думите „към общината“ се заменят с „към възложителя“. 4. В ал. 10 след думите „по ал. 1“ се добавя „към общините“.“ Предложение на народния представител Калоян Методиев. Комисията на основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от ПОДНС прие решение да не разглежда и обсъжда предложението по същество, тъй като същото е извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Гласуваме § 1 по вносител, след което ще преминем и по-нататък към страница 248 – за колегите, които следят Доклада.

Да. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Считам, че направеното от Вас предложение от Комисията противоречи на Правилника, защото трудно може да обясните, че това е извън обхвата на Законопроекта. Все пак това е актуализация на държавния бюджет. Още повече, че това, което се прави, е един много ясен знак към българските земеделски производители какво мисли за тях народното представителство и голямата част от залата, а именно Ви казват: хора, Вие оставате без пари. Защото има подписано споразумение с тях, има ангажимент от страна на държавата за средствата, които трябва да им бъдат изплатени до 30 септември, които не фигурират в бюджета, и това беше казано многократно. Сега единствената възможност е тези средства да бъдат там. В противен случай Вие обричате тези хора на фалит, обричате на глад българските граждани и поради тази причина това решение трябва да бъде подложено на гласуване тук в залата и народните представители да изкажат отношението си по тази тема. Ние – с ясното съзнание, че това е нуждата на земеделските производители – сме внесли подобно предложение след разговори с представители на браншовите организации. В тази връзка считам, че е съвсем нормално и редно това нещо да бъде подложено на обсъждане и разглеждане в залата и съответно на гласуване. С една такава процедура, с която Вие изобщо го отхвърляте от възможността да бъде обсъждано и гласувано по същество, означава, че тук има тотално неразбиране на проблемите на сектора. Защото отговорност носи именно тази сглобка, която управляваше предходния парламент – подписаха, обещаха и в същото време приеха бюджет, в който парите ги няма. Финансовият министър в случая не носи никаква вина. Ние трябва да им дадем възможност тя да разполага с тези средства, за да може да бъдат дадени после на тези хора за помощи, естествено, като се направят необходимите проверки кой е на печалба, кой е на загуба и така нататък, но тези средства ги няма. Дори след като се направят тези проверки, не е ясно дали ги има средствата. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Председател, предложението, което направихте да бъде гласувано, разбира се, че противоречи на Правилника. Няма как да го подложите на гласуване, защото ясно е написано каква точка гледаме днес – първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет. На всички ни е ясно, че вносител по тази точка може да бъде единствено Министерският съвет и всяко предложение, направено от народни представители, е в обхвата на предложения законопроект. Това, че Министерският съвет е внесъл само дадена част от държавния бюджет не значи, че народните представители не могат да предлагат, да коментират и да гласуват – съответно с гласуване да бъде отхвърлено или не. Аз разбирам, че Вас Ви е страх да оставите дискусията, да гласувате против земеделските производители и след това да се обяснявате защо не сте дали 320 или 330 милиона, но няма как да лишите народното представителство от дискусията. И без това Народното събрание не е свършило нищо полезно до момента, хайде да го оставим да поработи колкото може – седмица, две, три, но в полза на българските граждани, в случая в полза на земеделските производители, а има и други такива предложения. Следващият бюджет не е ясно кога ще бъде гледан, не е ясно кога ще бъде обсъждан, така че най-нормалното е в тази процедура да се проведе дискусията. Парламентарните групи имат необходимото време, имат необходимата подготовка, всеки да си защити и народните представители с гласуване да отхвърлят или да не отхвърлят това предложение. Всичко друго, което правите, е погазване на Правилника и даване на основание за други мисли, които не би трябвало в началото на Народното събрание да минават през главите на народните представители. Благодаря Ви.

Господин Свиленски, сравнително нова е процедурата за актуализация, която използваме в момента. Тя беше специално създадена… Господин Свиленски! Актуализацията, която правим в момента, беше специално създадена за Закона за бюджет 2024 г. Тази актуализация е по чл. 107. Член 107 са само общинските проекти. В бюджета за 2024 г. има три предвидени актуализации само по чл. 107 – те са задължителни по силата на Закона за бюджета. Това не е нормална актуализация на бюджет, която е отворена за всякакви предложения на народните представители. И това е записано в самото заглавие и в мотивите, с които е вкарана актуализацията – че тя е по чл. 107, и тъй като е по чл. 107, е ограничена само до общинските проекти, както е предвидено оригинално в Закона за бюджета. Това не е нормална процедура по актуализация на държавния бюджет и затова всякакви други предложения извън общински проекти не са в обхвата на актуализацията. Просто го казвам, за да е ясно. Знам, че това е сравнително нова процедура, тъй като за първи път общинските проекти минават през Народното събрание, но самата актуализация е по чл. 107 и съответно това ограничава нейния обхват.

Процедура!

Евро-атлантически приехте постоянното правителство да направи така, че да има възможност за украински внос. И казахте на земеделците, че ще ги компенсирате. В момента същите тези, които приехте, че ще компенсирате, казвате, че няма да дадете въпросните 335 милиона, облягайки се на процедури как нямало как да се обсъжда това в момента! На Председателския съвет ние от ВЪЗРАЖДАНЕ Ви казахме: има как и ако в момента не го направите, в средата на август или в средата на септември, без значение кой къде ще отива да почива и без значение дали сме в предизборна кампания или не, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще искаме извънредно събиране на парламента, за да може да задължим правителството да осигури нужните средства! Защото Вие унищожихте една част от земеделците и защото стана ясно, че тези 335 милиона са предимно за малките и средните производители на всичко, свързано с нашата прехрана! И тук процедурните хватки на ПП-ДБ, подкрепени твърдо от предишните си коалиционни партньори в лицето на ДПС и на ГЕРБ, че това нямало как да стане, просто няма да Ви мине номерът! Ще има извънредно заседание, ако трябва, по средата на кампанията и тези средства да бъдат дадени! Затова дайте в момента да ги гласуваме и да ги осигурим! А бюджетният Ви дефицит от 3% на всички Ви е ясно, че не трябва да бъде платен от земеделците! Евро-атлантически да се тупате по рамото колко сте праведни – няма да стане! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Вас винаги.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Василев, добре цитирате чл. 107, на което основание е внесена актуализацията – вероятно тези актуализации са задължителни, както казахте Вие, не споря, но аз гледам това, което сте ни предоставили – не Вие, а съответно Министерският съвет, пише: „Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г.“ и никъде не пише чл. 107, и никъде не пише, че не може да се допълва! Да, тези три актуализации са задължителни, но никъде не е казано, че в тези актуализации не може да има нищо друго, че трябва да бъдат само те! Не! Без тях не може, но може и с други неща. Така че нещата не си противоречат. Не знам защо бягате от този дебат. Пак казвам, става въпрос за средства за земеделските производители (шум и реплики) и нека всеки да си каже мнението по тази тема, включително и Министерският съвет. Те ще кажат: не го искаме, Вие ще кажете: не го искаме, ще се гласува, ще бъде прието или отхвърлено, но българските граждани и най-вече земеделските производители ще разберат кой какво мисли в тази зала, защото предстои вероятно предизборна кампания. И за да бъдем честни и почтени, трябва да бъдем открити към обществото. Така че, колеги, госпожо Председател, предлагам Ви да не подлагате процедурата, а да вървим по Доклада, който е написан от Комисията, и да гласуваме текст по текст. Благодаря Ви.

Само секунда, една процедура преди това – процедура или изказване.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! С това прегласуване Ви призовавам да преосмислите още веднъж начина, по който ще се отнесете към българските земеделски производители, защото темата е изключително важна. Няколко пъти Ви беше казано тук в залата, включително това е и възможността, както казаха колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, да има извънредно заседание. Ние още днес ще внесем проект за решение, с който да задължим Министерския съвет да направи подобни разчети на бюджета. По-добре днес Народното събрание, законодателният орган да дадем възможност Министерският съвет да е с развързани ръце по тази тема. В противен случай знаете какъв ще бъде отзвукът – това е изключително лош знак както към самите нас, както към българските земеделски производители, така и към потребителите на тяхната продукция. Благодаря.

Чакайте, процедура!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Как си мислите, че в ерата на интернет и в ерата на медиите ще затворите устата на всички по отношение на предложения, които да бъдат претупани и да не се обсъждат?! Освен това, да ми излизате с аргумента, че Комисията казала – ами залата има примат над Комисията! (Шум и реплики.) Освен това, предложенията, които аз съм внесъл, засягат общините – седем общини има вътре, за които искам още пари за теренни разкопки. Аз не искам пари… Миналата седмица гласувате 196 милиона за системи за борба с подводници! Нула добавена стойност! А тази седмица сглобката се обедини, за да гласува да не обсъждаме дори 5 милиона за археология, при положение че сме в световните медии и това носи добавена стойност за общини, за културно-историческо наследство, бързи пари в икономиката! Как да го коментирам? Оценката ще Ви я дадат избирателите! Така че Ви призовавам за малко разум и да не си мислите, че може с репресивни мерки да спрете някакъв процес. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колегите от БСП, независимите народни представители – първо, трябва да вземат да прочетат бюджета на страната, Закона за бюджета, да не държат наопаки този бюджет, да четат правилно! Госпожо Председател, преди да правят такива предложения, аз предлагам да им се каже да вземат един лист и химикал – четенето не е вредно! Значи, подробно е описано, че в чл. 107, Приложение № 3, тази актуализация единствено и само налага този член и това приложение. Други предложения не са допустими! Моля да си го запишете! Да се правите на ангажирани предизборно с див популизъм няма да доведе до нищо в тази страна. Няма да доведе до никакво… (Шум и реплики.) Няма да доведе до никакво решение на проблемите. Ние като „Движение за права и свободи“ сме се ангажирали и винаги сме били ангажирани със земеделските производители в сектора на земеделието. Естествено, решение за това търси и Министерският съвет, министърът на финансите, министърът на земеделието, правят се подробни справки и ще се търси решение на този проблем. Моля, прочетете си добре Закона, следвайте законите на страната, там е описано какви предложения може да се направят. (Шум и реплики.) Моля. И без това колегите от БСП от два микробуса на следващите избори ще останат на един микробус с лека кола. (Шум, реплики, смях.) Моля, не правете популизъм! Ясно е колко сте ангажирани, ясно е колко Вашите избиратели Ви подкрепят. (Шум и реплики.) Спазвайте законите на страната! (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Байрам! Правилно, трябва да се чете! Трябва да може да се чете, само че освен да се чете, трябва и да се разбира. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „И да не се срича!“) Защото само с четене и сричане няма да стане тая работа. (Ръкопляскания.) Трябва четене с разбиране! И това, ако може, да става едновременно! Четенето и разбирането да вървят съвместно. Защото, ако четенето върви днес, а разбирането след една седмица, няма абсолютно никакъв смисъл. Много ясно казах от тази трибуна: имаме внесен Законопроект за държавния бюджет за актуализация. Много ясно е написано какво предлагат представителите на БСП и другите народни представители, само че някой трябва да прочете какво предлагат, някой трябва да прочете къде е дошъл на работа, някой трябва да прочете какво искат неговите избиратели и някой трябва да разбере какво искат, за да го изпълни. Когато само четеш, без да разбираш, когато не знаеш защо си дошъл в тази зала, гласуваш каквото ти кажат, а най-лесното е да избягаш от гласуване, като отхвърлиш процедурно начина. Още по-лесно е, когато председателят предложи проверка на кворума, за да свали нужния кворум от 106 на 89, за да могат да минават решенията. И това българските граждани вече го знаят! И тези ни номера ги научиха, уважаеми колеги! С нищо няма да ги изненадаме! Господин Байрам само ще Ви дам един съвет. Не съвет, препоръка ли, не знам как, нямам право да Ви давам съвети, препоръки може би – не се занимавайте с БСП! Влязохте като втора политическа сила, днес сте четвърта. Колко микробуса и колко автобуса БСП ще закара на своите тържества, е работа на БСП и на тези, които гласуват за БСП. Вие влязохте 39, в момента сте 23, БСП влязоха 19, в момента са 18, така че недейте да плачете на чужди гробища! Вижте се какво представлявате Вие, вижте се как защитавате Вашите земеделски производители, вижте се че отклонихте предложението на Калоян Методиев за 10 милиона за археология в Кърджали, не другаде, в Кърджали, там е археологията, (ръкопляскания от независимите народни представители) за там става въпрос, но Вие и това не искате да дадете, и обяснявате от тази трибуна какво трябвало да прави БСП?! Така че хубаво е, колеги, да четем, хубаво е да разбираме, хубаво е да го обясняваме на хората…

…хубаво е те да ни избират, защото пак Ви казах, след два месеца предстоят избори и всичко вече е предизборна кампания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Господин Байрам, освен разбиране може би е трябвало да научите подхода за записване. Защото, ако бяхте слушали, разбрали и записали, когато се приемаше бюджет 2024 г., щяхте да разберете, че тогава се прави капитална грешка, пропускайки тези средства за българските земеделски производители. Защото сглобката, която и Вие подкрепяхте, вкара в бюджета средства по-малко, отколкото са необходими. Беше подписано споразумение със земеделските производители, което в момента е поставено под угроза. Изобщо не е ясно дали ще се изпълни. Не разбирате в момента шанса, който се дава, защото с процедурни хватки наистина искате да избягате от този ангажимент, но хората ще го напомнят. И съвсем конструктивно ние Ви дадохме тази възможност да влезете в тази процедура по начина, по който го очакват хората, а Вие избегнахте и тръгнахте да качвате в някакъв микробус. Някои други ще се качат в микробуса. Не знам кои са, но няма да сме ние. И със сигурност, ако бяхте разбирали какво искат хората, сега нямаше да водим този разговор. Защото още есента, минатата година, когато се приемаше бюджетът, Ви беше казано ясно от тази трибуна: необходими са 450 милиона за българските земеделски производители, защото тази помощ, която те очакват, трябва да се плати. А Вие какво направихте – един път не я вкарахте в бюджета, сега не искате това нещо да влезе като актуализация, как да станат нещата?! Така че наистина, включително и от тази дискусия днес, може да запишете, за да остане разбрано по-нататък. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Байрам, Вие как се чувствате – като български народен представител, работещ в българския парламент, или в Украинската Рада? Ще Ви кажа защо Ви задавам този въпрос. Нееднократно тук в този парламент са приемани решения за помощ за Украйна, за украинския народ, и то за десетки, стотици милиони. Тогава Вие включително, от ДПС, сте подкрепили тези средства. И тогава те са били в обхвата на дневния ред. Сега обаче, когато става въпрос за 300 милиона за засегнатите български производители от войната в Украйна и от вносът, който е позволен, тогава Ви е извън обхвата. Какво ще кажат според Вас хората от Кърджали, откъдето Вие сте народен представител, земеделски производители от Кърджали, които са засегнати по този въпрос, и от Вашето безгранично безхаберие относно този въпрос? Какво ще кажат според Вас хората, които са Ви изпратили? И смятате ли, че следващите избори ще Ви изпратят пак? След като този въпрос е извън обхвата на българския парламент, след два месеца парламентът ще бъде извън обхвата на българските граждани, защото Вие така защитавате техните интереси.

Ще отговоря на репликиращите. Някои от Вас бяха министри – трябва да знаете, да познавате много добре законите в страната, механизма за взимане на решения. Трябва да знаете, че актуализацията на бюджета може да бъде предложена единствено и само от Министерския съвет. Това още не сте го научили! Имате доста години опит в Народното събрание и излизате тук и правите поредния див популизъм, но това няма да Ви доведе до никаква полза, дори се поправям, няма да бъдете микробус с лека кола, Вие ще бъдете микробус с два мотора, може би една триколка, най-много. (Шум, реплики, смях.) Така че това, което правите, няма да Ви помогне на предстоящите парламентарни избори. Колкото до министрите в едно предишно управление, тези, които ме репликираха, доста помагаха на Украйна с техни решения и предложения, така че недейте да влизате и в тази тема! Всичко се помни, всичко се вижда! Ние сме, отново казвам, ангажирани към земеделските производители, от „Движение за права и свободи“ винаги сме правили всичко възможно във възможностите на бюджета на страната, имаме конкретен анализ, във връзка сме със земеделските производители, и бъдете сигурни, както досега сме решавали техните проблеми при приемането на всеки бюджет, актуализация на бюджет, „Движение за права и свободи“ отново ще реши този проблем. Тези проблеми не се решават с див популизъм! Тези проблеми се решават с логика, с правилата на законите в тази страна! В чл. 107, приложение № 3 няма възможности за тези предложения да бъдат подкрепени, изобщо няма възможност да се открие. Отново Ви призовавам да четете внимателно, записано е конкретно, че на тримесечие тази актуализация се прави единствено и само в рамките на чл. 107, приложения № 3. Разбирам, че капацитетът Ви е такъв, че и 10 пъти да Ви го кажа оттук, пак няма да разберете. Проблемът е във Вас. Извинявам се – недейте да подвеждате земеделските производители! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Госпожо Председател! Процедурата ми е по начина на водене, като е свързана с изказването на господин Байрам за четене с разбиране към колегите в залата. Гласуваме второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Никъде не става въпрос за чл. 107 или каквото и да е друго уточнение относно обхвата и ограничаване на това, което може да се гласува и да се предложи между първо и второ четене на законопроект. В смисъл, дори приехме заглавието на второ четене отново, цялата зала с единодушие.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да внеса малко разяснения по отношение на промените, които са в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Съгласно Конституцията на Република България и по-конкретно чл. 87, ал. 2 законодателна инициатива за изготвяне и внасяне на Закон за държавния бюджет има само Министерският съвет. Законодателна инициатива народните представители и Министерският съвет имат по всички други закони по ал. 1, но съгласно ал. 2 това е изключителна компетентност на Министерския съвет. Законопроектът, който беше изготвен от Министерския съвет, внесен и сега се разглежда в залата е само по отношение промяна на приложение 3 за общинските проекти, в изпълнение на чл. 107 от Закона за държавния бюджет. Това по принцип, което се предлага и за което се води спор, е промяна в бюджетни параметри и е от изключителната компетентност на Министерския съвет, защото това са допълнителни разходи, срещу които би трябвало да има приход, за да се запази бюджетното салдо. Запазването на бюджетното салдо не е само еврозоната. Запазването на бюджетното салдо е записано в Закона за публичните финанси, че трябва да се спазва финансовата устойчивост на страната и при нарушаване на бюджетното салдо започва процедура за прекомерен дефицит срещу Република България. Отделно, тъй като се води спор за плащането на земеделците, служебното правителство изплати 317 млн. лв. помощ на земеделските производители като първо плащане. По отношение на второто плащане в Споразумението е записано, че второто плащане ще бъде до 30 септември. В момента сме още месец юли и не зная защо се води този дебат в залата. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Изцяло към Вас, госпожо Председател, знам, че получихме обяснения, чухме различни мнения, но преди малко на господин Байрам, това, което каза, Вие по никакъв начин не реагирахте. Като председател на парламента най-малкото трябваше да извадите справка колко пъти се е случвало това преди в предишни легислатури, за да не може господин Байрам да напада така една политическа сила и разбира се, че според мен тази процедура не е излишна, тъй като той нападна по брутален начин БСП, която се отнася с уважение към всички парламентарни групи. От Движението за права и свободи призовават винаги за уважение и толерантност – току-що станахте свидетели на нещо различно от това. Затова аз като социалист не мога да остана безучастен. Вземете отношение, когато се нападат по този начин парламентарни групи и да се говори за автобуси, численост и прочее са все неща, които пък са изобщо извън обхвата на Закона за държавния бюджет. Мисля, че сте съгласна с това. Призовавайте за повече толерантност между народните представители, именно заради подобен подход никой не уважава институцията Народно събрание и се говори в тази среда за нещо друго освен парламентарна република, такава, каквато трябва да бъде България. По този начин се върви към едни други стъпки и това налива вода в мелницата на едни други планове. Затова всяко едно такова нещо е опасно и аз затова призовавам за толерантност. Никой няма право да напада други народни представители или цели парламентарни групи. Дали са автобуси, или коли, няма никакво значение, тъй като в тях ще се возят хора. Колко са, няма значение, защото това са човешки съдби, човешки сърца вътре и всеки един от тях е български гражданин. Поради тази причина ние от БСП призоваваме за толерантност и няма да чуете от нас подобни неща за други парламентарни групи.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Обещавам, че ще бъда изключително толерантна и ще благодаря на всички членове на Комисията по бюджет и финанси, които подкрепиха предложението, което аз с мои колеги народни представители от групата на ГЕРБ-СДС направихме. С това предложение възстановяваме възможността на кметовете на големите градове, на градовете с районно отделение да могат да делегират извършването на процедури от районните кметове. Звучи формално, но това всъщност е изключително важно. Казвам възстановяване, защото и аз като кмет имах възможност и съм делегирала строителството на детски градини, поддържането на междублокови пространства на районните кметове. Това, от една страна, дава възможност за децентрализация в рамките на Закона и от друга страна, разбира се, облекчава работата на големите общини. Ние подкрепихме и промените, които бяха направени от Столичната община в Инвестиционната програма. Подкрепихме редица средства – доста сериозни, над 100 млн. лв., за София. Но за да може тези средства да бъдат използвани за нуждите на града, разбира се, че е добре районните кметове да могат да помогнат и да имат отговорност пред хората, от които са избрани. Така че ще бъда благодарна, ако и в залата този текст бъде подкрепен. Това е грижа за София, грижа за големите градове и в края на краищата аз съм тук, за да защитавам интересите както на София, така и на всички общини в България. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Само него ли?

Прегласуване.

Продължаваме по § 1 по вносител. Има предложение на народния представител Коста Стоянов. Комисията не подкрепя предложението. „В приложение № 3 към чл. 107, 1. На ред 340, номер на проект OP-24.001-1729, Отговорна институция – община Варна, област Варна, в колона 3 „Приоритетен проект“ наименованието „Изготвяне на Технически проект и работни детайли за обект: Реконструкция и основен ремонт на сгради и съоръжения в „ПЛУВЕН КОМПЛЕКС ПРИМОРСКИ“, находящи се в ПИ 10135.1509.15, УПИ I – „плувен комплекс“, кв. 1 по плана на ПУП-ПРЗ СЗ-5 – Приморски зона, град Варна“ се заменя с „Изготвяне на Технически проект, работни детайли и СМР за обект: Реконструкция и основен ремонт на сгради и съоръжения в „ПЛУВЕН КОМПЛЕКС ПРИМОРСКИ“, находящи се в ПИ 10135.1509.15, УПИ I – „плувен комплекс“, кв. 1 по плана на ПУП-ПРЗ СЗ-5 – Приморски зона, град Варна“. 2. На ред 341, номер на проект OP-24.001-1732, Отговорна институция – община Варна, област Варна, в колона 3 „Приоритетен проект“ наименованието „Изработване на Технически проект и детайли за обект: Реконструкция и основен ремонт на сгради „СПОРТНА ЗАЛА ПРОСТОР“, находящи се в ПИ 10135.2556.351, УПИ IV-313 „за спортен комплекс“, кв. 997 по плана на 5-и м.р., град Варна“ се заменя с „Изработване на Технически проект, работни детайли и СМР за обект: Реконструкция и основен ремонт на сгради „СПОРТНА ЗАЛА ПРОСТОР“, находящи се в ПИ 10135.2556.351, УПИ IV-313 „за спортен комплекс“, кв. 997 по плана на 5-и м.р., град Варна“. 3. На ред 348, номер на проект OP-24.001-1728, Отговорна институция – община Варна, област Варна, в колона 3 „Приоритетен проект“ наименованието „Изработване на технически проект и работни детайли за ОБЕКТ: Реконструкция и основен ремонт на сгради в „ГРЕБНА БАЗА СИЯ НЕЙКОВА, ВАРНА“, находяща се в УПИ I – „за студентска гребна база“ /ПИ 10135.5200.93/, местност „Малка Чайка“, район Аспарухово, град Варна“ се заменя с „Изработване на технически проект, работни детайли и СМР за обект: Реконструкция и основен ремонт на сгради в „ГРЕБНА БАЗА СИЯ НЕЙКОВА, ВАРНА“, находяща се в УПИ I – „за студентска гребна база“ /ПИ 10135.5200.93/, местност „Малка Чайка“, район Аспарухово, град Варна“. Предложение на народния представител Коста Стоянов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Теменужка Петкова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Жечо Станков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Илиана Жекова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Красен Кръстев и Мартин Харизанов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Цветан Енчев и Иво Цанев Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николай Златарски. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николай Златарски. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иво Цанев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2. Прогнозен размер на капиталови разходи по Инвестиционната програма за общински проекти. (Съгласно таблицата в Доклада.)

На страница коя е?

„§ 2. Приложение № 3 към чл. 107, ал. 13 се изменя така: „и прогнозен размер на капиталови разходи по Инвестиционната програма за общински проекти“. (Съгласно таблицата в Доклада.) „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“. Предложение на народния представител Йорданка Фандъкова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 3: „§ 3. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. …) в чл. 7 ал. 1 се изменя така: „(1) Възложителят може да делегира правомощията си по чл. 5, ал. 1 на длъжностно лице, което: 1. има право да го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя; 2. осъществява административното ръководство в организацията на възложителя; 3. е ръководител на обособено звено на териториален, функционален или друг принцип в структурата на възложителя, включително и на специализирано звено, което не е самостоятелен възложител.“ „§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала само по отношение на § 2 да отбележа за една техническа грешка. На ред 1893 в колони 4 и 5 числото „1800,6“ да стане „1880,6“. Става въпрос за изграждане на обект улица „Проф. Никола Милев“ и улица „Синьо езеро“ в участъка от улица „Перуника“ до улица „Гръсниче“. Това е на Столична община, област София-град, допусната е техническа грешка. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Бих искал да припозная така направената редакционна поправка от финансовия министър. Става въпрос за техническа грешка, но тя съответно трябва да мине през редакционна поправка. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Вземам отношение относно инвестиционните проекти на Община Варна, които в първоначалния бюджет, който гласувахме, бяха 50 броя, след това бяха 100% актуализирани и станаха 54. Във втората актуализация станаха 50 и сега между първо и второ четене Община Варна прави ново предложение, като обектите стават 40. Всичко това се случва, тъй като кметът и общинската администрация явно не са наясно какво трябва да правят с тези инвестиционни проекти. Тези инвестиционни проекти не са обсъдени нито с общинските съветници, нито с гражданите на Варна. Именно поради тази причина се случва това – честото актуализиране на проектите. Дори и тези, които аз бях предложил да бъдат актуализирани като чисто технически грешки, след това общинската администрация ги премахна. Става въпрос за спортни обекти, които, съгласно новото предложение за актуализация, вече не са включени в новия списък по предложенията на Община Варна. За съжаление обаче, кметът и неговата администрация вместо да си вършат работата, се оправдават с общинските съветници, че едва ли не Общинският съвет е виновен проектите на Община Варна да не вървят и да не се сключват договори, при положение че към днешна дата от 40 вече проекта за 25 има сключени договори. Аз ще обърна внимание само на един от проектите, който е включен в Инвестиционната програма, и това е „Изграждане на нова сграда на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, който, забележете, е най-скъпият проект от цялата Инвестиционна програма на всички общини в България. Става въпрос за стойност от 77 млн. лв., като за тази година е заложено да бъдат разходвани 16 млн. лв. Какъв е проблемът обаче с този проект? Той по всяка вероятност ще отпадне от този списък, тъй като преди два дни изтече разрешението за строеж на този обект – разрешението за строеж, което вече беше удължавано веднъж и което повече не може да бъде удължавано съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията. Интересен факт е, че в медиите излезе информация, че едва ли не е сключен договор и е открита строителна площадка за изпълнение на този проект. Не знам по каква причина и как е открита тази строителна площадка. Може би е изготвен документ с невярно съдържание, за което ще разберем по-късно. Аз съм подготвил официално питане до министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като съгласно Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на всички е ясно, че вътре в протокол (приложение № 2) за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се вписва строителят. Кой строител е вписан, господин Кмете, при положение че все още тече процедурата по Закона за обществените поръчки за избиране на строител на този обект? Това лесно може да се провери. Буквално преди няколко минути отново влязох в електронния регистър на сайта на обществените поръчки и видях, че дори и към днешна дата към този момент все още няма избран изпълнител на строежа. Затова ще потърсим отговорност на кмета и на кметската администрация. Призовавам кмета да не си измива ръцете с общинските съветници, да си влезе в ролята и да си върши работа, а не да е неадекватен както и досега.

Наистина не мога да разбера каква е тази тежест върху бившата морска столица на България – Варна?! След като толкова години беше крадена и съсипвана от ГЕРБ, сега дойде на власт уж Промяната, която продължава да краде и да унищожава града. Почти една година тези, които дойдоха с обещания, че нещо ще променят, и бившият ресторантьор, който нищо друго не е работил, а е бил управител на ресторанта на баща си, досъсипа това, което беше оставено от ГЕРБ. Досъсипа! И ако ГЕРБ направиха може би една от най-колосалните кражби по отношение на общински проекти – за един булевард от 3,5 км да вземат 140 милиона и да откраднат огромната част от парите, сега наблюдавате нещо с размери на още по-голяма кражба. Тези, които дойдоха уж да променят нещо, искат да построят библиотека за 77 милиона. И това го прави със знанието кметът и неговият ментор, който е в залата, господин Лорер. Менторът на кмета! И тези неможачи показват за какво става дума. 77 милиона за библиотека, която няма дори да реализират, съжалявам. Тук цял ден Лорер обикаля и прави совалки може би заради този проект. Не знам защо?! Може би заради този проект, че няма да могат да откраднат от библиотеката, която най-вероятно няма и да се реализира. Но това, което имаме като наследство от ГЕРБ, е факт – съсипана, унищожена Варна. В момента имаме управление на града, което не става за абсолютно нищо, и е крайно време да си заминава. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Нека да внесем яснота кой наистина се грижи за Варна и кой губи времето на българите с цитиране на произволни медии, които е разцъкал във вестника, малко преди да влезе в заседание. Нека да Ви кажа нещо много важно, което се случи във Варна с помощта на общинските съветници от ВЪЗРАЖДАНЕ. Варна има уникален шанс, след дълго управление на ГЕРБ, в което нямаше ефективни инвестиции, както с право обявихте въпросния булевард „Левски“, изхарчи колосални количества пари на данъкоплатците, с много съмнителен ефект, това е наследството от ГЕРБ. Това е наследството, което ние се заехме да поправим, и тазгодишната програма за 100 милиона инвестиции в нашия град беше на масата на общинските съветници вчера. Какво направиха общинските съветници и на ВЪЗРАЖДАНЕ, и на ГЕРБ? Гласуваха против парите за нова математическа гимназия. Защо така бе, господа от ВЪЗРАЖДАНЕ? Какво не Ви харесва в математическата гимназия на Варна? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Какво стана с новите паркове и градини? Какво стана с новите улици? Всичко това е под заплаха да не се случи, защото Вашите общински съветници не пожелаха да гласуват 200 хил. лв. за оценка на съответствието на проектите. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това не е в жълтите вестници, господин Стоянов. Четете какво правят Вашите съветници. Така работите за Варна. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.)

Ние се погрижихме да има 100 милиона планирани инвестиции и ако Вас наистина Ви е грижа за Варна, Вашите общински съветници ще подкрепят елементарни разходи за оценка на съответствието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Темата за Варна ми е доста интересна, тъй като там съм завършил висшето си образование и доста години съм изкарал в този град – град, който е бил красив. Навремето, знаете ли, господин Стоянов, как европейците са наричали Варна? Перлата на Черно море. Сега, ако погледнем в днешно време, миналата седмица отидох до Варна, наложи ми се, бях във Варна, трагедия. Трагедия! Боклукът, кофите за боклук преливат, пътищата са в окаяно състояние, листа навсякъде. Бих казал, че липсва озеленяване. То там не знам дали е озеленяване, или по-скоро правят кални площадки, защото райграс няма. Ако дойдете до Ямбол, който е един град – не може да стъпи и на малкия пръст по население на Варна, но той е уникално по-красив, отколкото Варна. (Шум и реплики.) Варна, която последните тридесет години потъва, потъва и потъва в разруха, господин Стоянов. Не позволявайте да се крадат пари, а парите трябва да отиват за проекти, инвестиционни намерения, които да развият Варна и отново един ден да може европейците да нарекат Варна Перлата на Черно море. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Димитров, чистотата и въобще обликът на града, разбира се, че зависят от неговия градоначалник и от това как той управлява. Това, което Вие сте видели, е факт. За съжаление, продължава същата практика, както и на предишното управление, и на сегашното, и виждаме, че реално във Варна няма никаква промяна. Господин Ганев, наистина става въпрос за проект за 77 милиона, въпреки че в Инвестиционната програма тази сума е индикативна и аз не знам кой я е измислил, при положение че все още, както казах вече, все още тече процедура и няма избран изпълнител. След като бъде проведена процедурата по Закона за обществените поръчки, тогава вече ще излезе и каква е реалната стойност, но тогава ще е безсмислено, тъй като, както казах преди малко, разрешението за строеж би следвало да е изтекло и реално този инвестиционен проект, който е от жизненоважно значение, защото става въпрос за регионална библиотека във Варна – проект, който се чака от много години, проект, за който е правен международен конкурс и са дадени един милион лева за проектиране, е на път да бъде провален.

Какво ревеш тогава?

Що се отнася до изказването на господин Лорер, това е голяма лъжа, защото общинските съветници на ВЪЗРАЖДАНЕ, а и другите, които обвиняват кмета, не са виновни по никакъв начин за неадекватното му управление, защото пак повтарям, всички тези инвестиционни проекти, които са заложени в Програмата, са измислени от него и от неговото обкръжение, от хората, които той си е назначил на работа, които никога не са работили такава работа и са неадекватни, и поради тази причина имаме 100% актуализация първия път, а сега имаме 50% актуализация на тези проекти, в следващата актуализация не знам колко ще бъдат процентите, но отново ще имаме актуализация на тези проекти, именно поради тази причина, че кметът не знае какво прави и всички хора около него нямат представа с какво се занимават. Що се отнася до проектите, които трябва да бъдат взети като решение за доклади, след като те бъдат обсъдени с общинските съветници, аз смятам, че ще се намери разумно решение на този проблем. Тук е ролята на кмета той да постъпи адекватно, да влезе в ролята си, да бъде комуникативен, да разговаря с всички. Само по този начин може да управлява града, а не както го прави до момента. Благодаря.

Господин Лорер, би трябвало вече да знаете, че…

Каква е процедурата?

…не е добре да лъжете.

Госпожо Председател, не трябва да допускате нагли лъжци да се изказват.

Разбра ли сега? Разбра ли?

Нагли лъжци не трябва да се изказват. Защо?

Защото…

Процедурата е по начина на водене. Защото, когато…

Точно така! Не трябва да допускате нагли лъжци да се изказват от тази трибуна, защото, когато има местни избори…

…подкрепа…

Да, слушам Ви.

Слушам Ви.

Няма да го обиждаме, не е нагъл лъжец, в никакъв случай. Когато има балотаж за местни избори, идваш при ВЪЗРАЖДАНЕ, за да свалиш ГЕРБ да управлява Варна и ГЕРБ в крайна сметка губи Варна, би трябвало след това да си опозиция на ГЕРБ. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Само че, когато дойде същият този кмет и същото това мнозинство…

…да работи с ГЕРБ и да си приеме бюджета, бюджета с ГЕРБ… (Шум и реплики от ПП-ДБ.)

Отнемете му думата!

…показва, че кметът на Варна и Вие в ПП-ДБ в Общински съвет – Варна, сте просто придатъци на ГЕРБ. Ето това е истината!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се възползвам да се обърна към господин Лорер, защото явно не е проследил сесията на Общинския съвет в понеделник. Нито един от общинските съветници, господин Лорер, не е гласувал против…

Държавен бюджет гледаме бе, момче!

Моля Ви, запазете… (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Ако имате нещо, заповядайте на трибуната. Спрете да хвърляте обвинения и е крайно време да… (Шум и реплики от ПП-ДБ.) …и е крайно време кметът Ви да спре да смята, че варненци са гумен печат, разбирате ли? Крайно време е да се…

Не сме на общински съвет, ти нормален ли си?

Да, да, да, да!

Господин Божанков, говорим за…

…да, гледаме за стоте милиона и за промените. (Шум и реплики от ПП-ДБ.)

Държавен бюджет гледаме бе, момче!

Госпожо Председател, не спират да викат…

Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Кирова. Моята процедура е по начина на водене. В момента гледаме държавния бюджет на Република България. Варненският листопад може да се развие във Варненския общински съвет, но няма смисъл пък целият парламент да се занимава с някакви дрязги между различните групи във Варна. Благодаря Ви. Ще Ви помоля оттук нататък, ако има конкретни изказвания по конкретни проекти в Закона за бюджета, нека да ги гледаме, нека да ги чуем всички. Това, което имаме в момента като Законопроект, е консенсусно, всички кметове са си направили корекциите, мисля, че има няколкостотин корекции в текущата версия на бюджета. На Бюджетната комисия никой нямаше възражения срещу направените корекции, не виждам защо продължаваме да губим времето на всички народни представители с някакви варненски драми.

Благодаря. Уважаеми колеги, трябва да се върне дебатът там, където му е мястото – по Закона за държавния бюджет. Напомням, че управлението и последният кабинет на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ въведе обективен принцип за общинските проекти, защото по-рано помним как ставаха те – по волята или според настроението на един човек и според това кого харесва той, кого не харесва. Вече кметовете на България, независимо от коя партия са те, защото не можем да делим българските граждани по партиен принцип. Та, въведе се обективен критерий колко души засяга един проект, колко е добър той. Оказа се, че в бюджета на държавата пари има за всички, когато се управлява добре. Би трябвало, водени от тая добра основа, която нашето правителство остави, да направим най-доброто в момента и всяка българска община, независимо от кого се управлява, да получи максимално средства, защото те са за българските граждани, без значение кой е кметът, от коя партия и кой какви политически пристрастия има. Вместо това, този дебат се изроди в нещо друго – предизборна атака срещу един конкретен кмет на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Интересно е проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ защо забелязва само нашите кметове, не забелязва обаче кметовете на ГЕРБ или на ДПС?! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Защото не става за нищо, затова!

Тя не ги забелязва, тя забелязва само тези кметове, които са избрани от нашата коалиция. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Свирепа атака срещу тях, казват: неможачи. Това го казват можачите, които имат само един кмет в село Попинци. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Лесно е, колеги, когато нямате никаква местна власт, когато не управлявате никакви общини, да критикувате друг и се оплаквате съблазнени, че някой им търсил подкрепата, спечелил изборите, пък те после били изоставени. Не, тази победа във Варна е победа за варненци. След повече от десетилетие грешно управление на този град, най-накрая промяна има и Вие може да направите така, че Варна да се развива по-добре, можете и да пречите. Ако целта Ви е да саботирате гражданите, които живеят във Варна, направете го – Вашите общински съветници по този път са тръгнали. А може да направите и друго – да говорите с Вашите съветници те да се включат в тези политики и от това да спечели град Варна – всеки един гражданин на Варна, независимо от коя партия е той или е безпартиен. Вие правите нещо друго обаче – тръгвате в атака срещу този кмет. Нека да припомним къде Вие спечелихте избори! Кажете ми?!

В коя община, защото и ние да критикуваме Вашето управление?!

Кой е Вашият добър кмет или лош кмет? Кажете! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Кажете, защото…

Защото кметът Ви…

…в село Попинци аз не съм го чувал. Добър ли е, или е лош Вашият кмет? Да поговорим за него. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Когато не сте свалили нито един кмет на ГЕРБ, е лесно да говорите, защото истинската крепост на ГЕРБ е местната власт. Единственият пробив, който е реализиран до момента, е от страна на нашата коалиция – и в София, и във Варна, и в много други български градове. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Приемам.

Реплика с характер на процедура по начина на водене. Госпожо Председател, прави ли Ви впечатление, че в края на всяко Народно събрание депутатите от ПП-ДБ започват да изпаткват? (Смях.) Прави ли Ви впечатление… Госпожо Председател, не знам защо, като видите Божанков да идва с таблета или без него, не му отнемате думата, защото той категорично не излиза на трибуната, за да говори по същество по предложените законопроекти, а той излиза да чете морал? Всъщност няма абсолютно никакво право да чете морал, защото влезе с хиляда гласа, с гласовете колкото за общински съветник…

В същото време лицето Божанков излиза и започва да чете морал на цяла зала.

Госпожо Председател…

…истината е, че ние се отнасяме с уважение към ПП-ДБ в това Народно събрание, ако Ви прави впечатление. Отнасяме се с уважение към тях, защото те в това Народно събрание, след като ги няма…

…след като ги няма Искрен Митев и още няколко човека, вдигнаха много IQ-то. (Смях. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) На глава народен представител вдигнаха коефициента на интелигентност, ние затова се отнасяме с уважение към тях. В другото Народно събрание, ако го няма Венко Сабрутев, ще вдигнат още, без да правят нищо. Моля Ви, като видите Божанков… (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Обръщам се към жителите на община Борован, единствената спечелена. Господин абстракция на два крака – замълчете, ако обичате и слушайте! Обръщам се към жителите на село Борован, Добролево, Малорад, Сираково – обичам Ви, Вие сте честни хора! Дванадесет години Ви управляваха ДПС, искахте промяна – ние Ви я дадохме. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Всеки път този човек излиза и Ви обижда, но Вие сте много по-честни и много по-свестни хора от тоя човечец. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)

Благодаря, госпожо Председател. Явно господин Божанков не е слушал внимателно какво говорих. При положение че община Варна от четиридесет проекта в момента има подписани договори за двадесет и пет – не знам по какъв начин някой пречи на кмета на общината. Само искам да припомня, че благодарение на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ и на нашето участие в местните избори ние успяхме да свалим кмета на ГЕРБ, а пък ПП-ДБ, където излъчиха самостоятелно районни кметове, те вече са свалени и ще има нови избори точно в тези двата района, защото по всяка вероятност тези хора имат проблем със законодателството и поради тази причина там отиваме на нови избори, именно заради ПП-ДБ. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Разбира се, госпожо Председател. Уважаеми господа репликиращи, благодаря Ви за направените реплики. Аз ще направя корекция в своята реторика. Най-накрая внесохме яснота – не е село Попинци, затова, ако съм обидил жителите на село Попинци, моля да ми простят, Борован е. Никога не съм знаел, че наистина сте спечелили изборите в село Борован. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Затова и аз никога не съм обиждал жителите на Борован. Ето, че на този диспут най-накрая се сложи точка, макар и извън дебата, който трябва да водим. Не е Попинци, Борован е. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, оттеглям предложението си с оглед на факта, че Общинската администрация промени Инвестиционната си програма и тези проекти бяха изключени.

Преди да започна с Доклада, позволете ми да поставя процедура за допуск. Моля да бъдат допуснати във връзка с обсъждания законопроект и на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните представители на институциите: от Министерството на здравеопазването – Илия Тасев – директор на дирекция „Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите“, и от Държавна агенция за закрила на детето – Камелия Николова – главен секретар.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 50-454-01-27, внесен от Костадин Георгиев Ангелов, Деница Евгениева Сачева и Лъчезар Богомилов Иванов на 10 юли 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 юли 2024 г., Комисията по демографската политика, децата и семейството обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 50-454-01-27, внесен от Костадин Георгиев Ангелов, Деница Евгениева Сачева и Лъчезар Богомилов Иванов на 10 юли 2024 г. На заседанието присъстваха всички членове на Комисията. Законопроектът беше представен от председателя на Комисията – доктор Костадин Костадинов, който посочи, че той е насочен към опазване здравето на децата до 18-годишна възраст. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето се предлага ограничаване на употребата, продажбата и предлагането на изделия, различни от тютюневи изделия, бездимни тютюневи изделия, нови тютюневи изделия и нагреваеми тютюневи изделия. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Народният представител академик Николай Денков изрази мнение относно нуждата от прецизиране на текста на Разпоредбата на чл. 5б, ал 3 и 4 от Законопроекта. Народният представител Росица Кирова предложи редакция на същите текстове. Председателят на Комисията доктор Костадин Костадинов защити нуждата от създаване на параграф 3 от допълнителните разпоредби, за да се осъществи връзката между Закона за закрила на детето и Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, както и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В обсъждането на Законопроекта взеха участие и народните представители Елисавета Белобрадова, Георги Георгиев, Кристина Петкова. Комисията се обедини около становището, че се приема философията на Законопроекта по принцип. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по демографската политика, децата и семейството с 12 „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 50-454-01-27, внесен от Костадин Георгиев Ангелов, Деница Евгениева Сачева и Лъчезар Богомилов Иванов на 10 юли 2024 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 24 юли 2024 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие: Диана Филева – началник-отдел в дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“ в Министерството на земеделието и храните; Теменужка Янкова – директор на дирекция „Администриране и контрол на икономически дейности“, и Светослава Малчева – главен експерт в дирекция „Външноикономическа политика и международно сътрудничество“ в Министерството на икономиката и индустрията; Милена Дянкова – директор на дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“, и Даринка Янкова – държавен експерт в дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“ в Държавна агенция за закрила на детето. Законопроектът беше представен от народния представител Цвета Караянчева, която изтъкна, че промените в чл. 5б – „Специализирана закрила на деца на обществени места“ целят опазване здравето на децата до 18-годишна възраст. В тази връзка със Законопроекта се предлага изделията, различни от тютюневи изделия, бездимните тютюневи изделия, новите тютюневи изделия и нагреваемите тютюневи изделия, да бъдат включени в обхвата на забраната за предлагане и продажба на лица под 18 години. Създадени са съответните легални дефиниции на понятията. Със Заключителните разпоредби в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия се въвежда аналогична забрана и санкция за нейното неспазване. В подкрепа на Законопроекта е постъпило становище от Държавна агенция за закрила на детето. След проведената дискусия Комисията по земеделието, храните и горите с 13 „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 50-454-01-27, внесен от народния представител Костадин Ангелов и група народни представители на 10 юли 2024 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Настоящият проблем, който искаме да решим с настоящия законопроект, е изключително сериозен. Неведнъж в Комисията по здравеопазване и сред нас сме коментирали този сериозен въпрос. Става въпрос за употребата на вейпове от деца, които не са навършили 18-годишна възраст – от непълнолетни и малолетни. В тази връзка нашите предложения искат да ограничат точно това. Какво ни мотивира да напишем този законопроект. На 4 юли една от националните телевизии излъчи репортаж със заглавие „След пушене на вейп тийнейджърка получи гърч в Пазарджик“. Ролята на държавата е да пази основната ценност, а именно здравето на българските граждани. Друг недостатък на продажбата на тези вейпове – говорим за безникотиновите вейпове с различни вкусове, с различни плодови вкусове на диня, на пъпеш, на ягода и така нататък, които привличат заради тези вкусове българските деца, а ние не знаем какво се съдържа в тях. Разбира се, всеки един от нас би могъл да каже, че има някакви институции – казвам някакви, защото не е ясно кой контролира, които по-документално провеждат някакъв институционален контрол, но реалното съдържание във всяка една такава цигара да я наречем – вейп, никой от нас не знае какво се съдържа. Призовавам залата да подкрепи този законопроект. Разбира се, между първо и второ четене със сигурност ще възникнат предложения, които биха могли да го обогатят. Те ще бъдат породени от различни мотиви – рационални, ирационални и така нататък, а някои от тях могат да имат и за цел да попречат на Законопроекта, водени от чисто търговски мотиви. Но ние днес трябва ясно да кажем с приемането на този законопроект, че ни е грижа какво се случва с нашите деца. И още нещо – поставям, открехвам една голяма врата пред Вас с една идея, а именно идеята дали изобщо тези видове цигари – вейпове, дали изобщо трябва да е разрешено да имат плодови вкусове, такива вкусове, които привличат децата само заради този вкус, който са и разбира се, твърдението на голяма част от хората, които не са запознати, че това е безвредно. Не, не е безвредно, защото не знаем до какви последици може да доведе. Ако няма съставки, които по една или по друга причина не създават концентрации, които са доказано вредни, те със сигурност създават навика за пушене у нашите деца. Още веднъж Ви призовавам да подкрепите този законопроект и се надявам заедно всички между първо и второ четене да намерим верните решения с оглед да контролираме този процес. Няма как и най-силната държава, която и да е тя, да замени ролята на семейството и на родителите, които са длъжни да контролират и да следят какво използват техните деца, но всяка една държава е длъжна да създаде такива условия, които да гарантират безопасността и да гарантират здравето на нейните деца. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги! Преди няколко месеца излезе поредната статистика, за съжаление, черна за България, че ние сме на едно от първите места по тютюнопушене на лица под 18 години. Сегашният законопроект е една стъпка може би към преодоляване на тази негативна тенденция, която напоследък, за съжаление, много зачести. А и това, което каза и господин професор Ангелов, наистина не се знае какво има в тези вейпове. Но даже това да не е толкова важно, много важно е психологическото въздействие върху съзнанието на малолетните и непълнолетните, защото един такъв вкус и едно убеждение, че са невредни, води до съзнанието, че и цигарите след това ще са безвредни. Тоест психологията на децата за консумация на нещо, което издава пушек, води след това до опита и пристрастяването към тютюневите изделия. Сега, колко ще реши този проблем и изобщо проблема с тютюнопушенето, ограничаването на използването на тези неникотинови изделия е друг въпрос, но самият опит, че Народното събрание ще се опита да въведе някакво ограничение е наистина полезно нещо. Поради тази причина и нашата група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепи този проект и всички други, които биха допринесли за промяна на тази негативна тенденция за увеличаване на употребата и на никотинови изделия от непълнолетни и малолетни, което е основният проблем в България. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Специализираната закрила на децата е един от основните приоритети на Движението за права и свободи и регулацията на такива проблеми е един от приоритетите в законотворчеството. Един от примерите даде професор Ангелов, а примерите са безброй, така че се налага към този момент да вземем спешни мерки и нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От нашата парламентарна група ще подкрепим така разглеждания законопроект на първо четене. Защото темата е изключително важна и сериозна. Тютюнопушенето под всякакви форми е един от най-лошите пътища, по който може да поеме младежта. В този дух ние сме внесли и друг законопроект на Закона за здравето, който ограничава ползването на райския газ. Надявам се, в рамките на днешния ден да успеем и него да разгледаме, разбира се. Темата е важна и колкото повече бариери се поставят пред подрастващото поколение по отношение достъпа до всякакви вещества, които могат да ги доведат до пристрастяване, трябва да бъде пресичано в зародиш. Така че ние сме за подобни политики. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам тази възможност, слушайки дискусията и консенсуса, който имаме по този въпрос, да предложа в Комисията по здравеопазването да направим допълнителни промени в бъдеще, които да осигурят много по-широка възможност за контролиране на този процес – не само за ароматни вейпове, а и за бездимните цигари, както и за енергийните напитки в областта на детското здравеопазване, тъй като в края на краищата става въпрос за бъдещето на нашата нация и е необходимо да имаме консенсус, за да може да стигнем напред. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Ние, разбира се, ще подкрепим този законопроект за забрана продажбата на вейпове на непълнолетни лица. Нашето съображение е, че за пореден път ние ще приемем промени в законодателството, ще направим и това, което се изисква от нас като законодателен орган, обаче контрол няма да се осъществи под никаква форма от изпълнителната власт. Това може да се каже и за райския газ, който продължава да се продава по търговски обекти и по дискотеки. Направихме изслушване на Калин Стоянов, на министърката на здравеопазването. И двамата вдигнаха ръце и казаха: „Не зависи от нас.“ И в крайна сметка – да, ще приемем промени в законодателството, ще го забраним това нещо, но контрол няма да има никакъв, освен ако изпълнителната власт не наложи такъв. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 50-454-01-38, внесен от Анна Василева Александрова и Марин Василев Маринов на 18 юли 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 юли 2024 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 50-454-01-38, внесен от Анна Василева Александрова и Марин Василев Маринов на 18 юли 2024 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Михаела Мечкунова – началник на политическия кабинет; от дирекция „Съвет по законодателство“ – господин Любомир Талев – директор, и госпожа Светла Стойкова – държавен експерт; от Агенцията по вписванията – госпожа Даниела Митева – изпълнителен директор, и госпожа Мария Дочева – длъжностно лице по регистрация, и господин Георги Чолаков – член на Висшия съдебен съвет по право. Законопроектът беше представен от народния представител Марин Маринов, който посочи, че с него се въвежда задължението за съда да следи служебно за предявяването на установителен иск при направено възражение в заповедното производство и добави, че съдът ще получава информация за образуваното исково производство по служебен път, тъй като се предвижда изпълнителното производство да бъде изцяло в електронен вид и да няма необходимост от представяне на доказателства от ищеца за предявяване на исковата молба. Народният представител добави, че с приетия от Четиридесет и осмото народно събрание Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс се предвиди всички процесуални действия и актове в заповедното производство да се извършват в електронна форма. С цел осигуряването на нужните условия за реализиране на реформата в заповедното производство по приемането на подзаконовите нормативни актове и внедряването на необходимите функционалности в Единната информационна система на съдилищата се уреди промените да влязат в сила считано от 1 юли 2024 г. Господин Маринов допълни, че поради забавяне на утвърждаването на Националния план за възстановяване и устойчивост от страна на Европейската комисия, както и влизането в сила на Споразумението между Висшия съдебен съвет и Министерството на финансите е невъзможно спазването на сроковете за стартиране на реформата. Той отбеляза, че със Законопроекта се предлага нов срок за влизане в сила на промените в заповедното производство, като се предлага реформата да стартира считано от 1 юли 2025 г. Със Законопроекта се предвижда и удължаване на срока за осигуряване от Агенцията по вписванията на техническа възможност за вписване и отразяване в информационната система на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на създадената през 2023 г. нова правна форма на Дружество с променлив капитал. По Законопроекта са постъпили становища от Върховния касационен съд и от Министерството на финансите. Становищата дискутират служебното и състезателното начало в гражданския процес, необходимостта от прецизиране и целесъобразността на предложените промени. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. От Министерството на правосъдието посочиха, че споделят изцяло мотивите и изразиха своята подкрепа към Законопроекта. В обсъждането взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Хамид Хамид, Мая Димитрова, Петър Петров, Бранимир Балачев, Георги Георгиев и Анна Александрова. Народните представители се обединиха в подкрепа на Законопроекта и посочиха, че той е необходим, за да се осигури правна сигурност. В отговор на поставените въпроси госпожа Митева и господин Чолаков уточниха, че всички подзаконови актове са приети. Господин Чолаков добави, че приетите от Висшия съдебен съвет наредби уреждат реда за достъп на съда до заповедните дела и са в съответствие с приетите промени в Гражданския процесуален кодекс. Той уточни, че процедурите по възлагане са обвързани с финансиране от Министерството на финансите. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 50-454-01-38, внесен от Анна Василева Александрова и Марин Василев Маринов на 18 юли 2024 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 50-454-01-38, внесен от Анна Александрова и Марин Маринов на 18 юли 2024 г. На редовно заседание на 25 юли 2024 г. Комисията по електронно управление и информационни технологии разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 50-454-01-38, внесен от Анна Александрова и Марин Маринов на 18 юли 2024 г. Законопроектът беше представен от народния представител Иван Минев. Той обясни, че той се отнася към заповедното производство, което да подсигури по-кратко времетраене на съдебните дела. Поясни, че предишни направени промени в Закона целят да намалят натоварването върху Софийския районен съд, причинено от това, че повечето юридически лица в страната са със седалище в столицата. Тези промени изискват разпределяне на случаен принцип на тези дела в съдилища в други градове. За това е нужна информационна система, която все още не е изградена, заради което в настоящия законопроект се предвижда отлагането на направените промени. Председателят на Комисията Божидар Божанов поясни, че свързаното с въвеждането на дружества с променлив капитал надграждане на търговския регистър също не е готово и изисква отлагане на промените в Закона. И в двата случая има обективна невъзможност Законът да бъде изпълнен, което е причината и за предложеното удължаване на сроковете. Народният представител Ангел Славчев попита дали „Информационно обслужване“ могат да дадат обяснение за причините за тези забавяния при изпълнението на промените в Закона. Председателят на Комисията Божидар Божанов отговори, че за системата за дружествата с променлив капитал Агенцията по вписванията възлага на „Информационно обслужване“ надграждането на търговския регистър, които провеждат процедура по реда на ЗОП. По системата за заповедните производства се провежда открита процедура. Той подчерта важността на принципния въпрос за влизане в сила на законодателство, чието изпълнение зависи от наличието на информационна система. Решаването на този проблем изисква комплексен анализ. Народният представител Никола Димитров попита дали Комисията може да изиска изготвянето на доклад как върви изпълнението на законопроекти, които зависят от спазването на подобни срокове. Председателят на Комисията Божидар Божанов потвърди, че ще възложи изготвянето на списък на приетите в последните два парламента промени в законите, като бъдат изискани доклади от съответните институции, за да бъде проверено как протичат процесите по изграждането на информационни системи. Народният представител Петър Кьосев предложи провеждането на изслушвания, за да може Комисията да разбере основните проблеми пред институциите и как може да им помогне при определянето на нужните срокове за създаването на информационни системи. На основание проведено гласуване с резултат 8 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ Комисията по електронно управление и информационни технологии прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 50-454-01-38, внесен от Анна Александрова и Марин Маринов на 18 юли 2024 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам по така приетия Законопроект на Закона за закрила на детето сроковете за предложения между първо и второ четене да бъдат съкратени на 3 дни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам накратко да представя на Вашето внимание Законопроекта. Същият разглежда два проблема, които е нужно да бъдат разрешени наистина срочно. Първият проблем е свързан с приетата реформа в заповедното производство в ГПК, а вторият се отнася до новото за българското законодателство вид търговско дружество – дружество с променлив капитал. С приетия в началото на 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс беше предвидена реформа в заповедното производство, като от 1 юли 2024 г. всички процесуални действия и всички актове на съда следва да бъдат в електронна форма. По същество това е пример за съдебна реформа такава, каквато гражданите и бизнесът очакват. Нововъведението осигурява ускоряване на правораздаването, улесняване на достъпа до правосъдие и крачка към преодоляване на неравномерното натоварване на районните съдилища. За да се случи обаче тази реформа, беше нужно да се извърши внедряване на модула за заповедни производства в единната система на съдилищата. Поради причини, които подробно сме описали в мотивите, към днешна дата това не е сторено и на практика такъв модул не съществува. За да може да бъде стартирана ефективно приетата от Народното събрание реформа в заповедното производство, е нужно довършването на този модул в единната система на съдилищата, като, за да се случи това, е нужно да бъде проведена обществена поръчка да бъде избран изпълнител и съответно да бъде изграден модулът. Предлагаме удължаване на срока, в който това трябва да се случи, като вместо 1 юли 2024 г. крайният срок да стане 1 юли 2025 г. Подобен е казусът и с Дружеството с променлив капитал. Това е едно ново за нашето законодателство дружество, което със сигурност ще бъде от полза на търговски оборот, но за съжаление, към днешна дата не може ефективно да бъде въведено, тъй като в търговския регистър нямаме готовност да бъде приложено практически. Нормите, които сме приели, не могат да бъдат въведени в практиката, а за целта е нужно провеждането на обществена поръчка от „Информационно обслужване“ АД, което извършва всички дейности, свързани с надграждането на информационната система на търговския регистър и регистриране на юридическите лица с нестопанска цел, като това ще стане самостоятелно или чрез възлагане на трети лица като възложител по Закона за обществените поръчки. Налице е несъответствие между законовите разпоредби и функционалната пригодност на информационната система и за съжаление, не е възможно да бъдат изпълнени на практика приетите от Народното събрание законодателни изменения. Затова предлагам и тук удължаване на срока от 3 юни 2024 г. до 31 март 2025 г., което всъщност да бъде крайният срок за завършване на реформата. Призовавам колегите да направим всичко възможно, така че този законопроект да се случи възможно най-бързо, тъй като сроковете вече са изтекли и може да стигнем до един пълен хаос в правната система. Имам предвид Закона за заповедното производство, тъй като в момента се нарушава един основен принцип, а именно принципът за случайното разпределяне на делата, а това може да доведе до непредвидими последствия. Затова мисля, че няма да има предложения между първо и второ четене и евентуално Законопроектът да бъде разгледан още днес на второ гласуване, но това вече зависи от залата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като член на Комисията по електронно управление зададох въпроса и ще го задам отново пред Вас: за кой пореден път удължаваме сроковете за изграждане на информационна система? Това стана практика в последните години в нашето Народно събрание и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че тук липсва контролът. Ще Ви дам следния пример: Законът за киберсигурност е приет през 2018 г. и в него се заложени нормативните уредби как трябва да се изпълнява той. Към днешна дата на въпрос към министъра на електронното управление тук на парламентарен контрол той отговори, че от 265 общини в България едва около 80 общини изпълняват Закона за киберсигурност. Сега, въпросът, който аз си задавам по темата, е: това, като приемаме нещо в Народното събрание, после кой го изпълнява? Не трябва ли изпълнителната власт да си свърши работата? От ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим, разбира се, този законопроект и това нещо, но тук въпросът е доста по-екзистенциален, защото той сам по себе си… В миналото Народно събрание също не си спомням точно кое беше. А, беше за търговския регистър и пак удължавахме срока с една година, така че проблемът с контрола на изпълнителната власт е много сериозен. Ние тук трябва да помислим сериозно върху това нещо, защото каквото и да си приемем тук, те не го изпълняват! И пак давам Закона за киберсигурност от 2018 г. През 2024 г. над 150 общини не са го изпълнили, а там цялата информационна база данни е в несигурни ръце. Така че моят призив към всички Вас е да помислим как заедно да накараме институциите да работят. Попитах специално, тъй като ми е първи мандат и не съм чак толкова запознат с процедурите, или по-скоро не бях, дали изпълнителната власт, или агенциите поемат ангажимент и кой дава срока. Кой определя срока от една година, за да се направи тази информационна система? Това, което отговориха колегите народни представители, беше, че самата администрация казва: „Да, ние в този срок от една година ще се справим.“ На Комисията обсъждахме точно това, че, ако им дадем една година, те го правят за две години, а ако им дадем две години, те го правят за четири години. Тук трябва много сериозно да помислим как да накараме изпълнителната власт да си върши работата, защото не може всеки път да отменяме срока с по една година, а да не говорим, че „Информационно обслужване“ също трябва да влезе под много сериозен мониторинг какво върши. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Славчев, ще се възползвам да направя реплика към Вас, тъй като моето изказване щеше да бъде в същата тематика. Всъщност също като Вас зададох въпрос към министъра на електронното управление и от отговора става ясно, че това забавяне би могло да бъде дори и по-сериозно. Няколко колеги от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще гласуваме символично „въздържал се“ за удължаване на срока, за да изпратим сигнал, че не подкрепяме подобно отлагане, което да забави за пореден път развитието на предприемаческата екосистема. Надяваме се, че новият срок, който ще бъде заложен в Закона, ще бъде спазен и смислените законодателни промени, които се случват, ще имат и работещо изражение реално в бизнес средата.

Благодаря, госпожо Председател. Под формата на реплика ще кажа, че да – администрацията трябва да изпълнява Закона, администрацията трябва да прилага навреме всички норми, които са приети от това Народно събрание, но също и че администрацията, когато е приета такава норма, трябва да предлага бюджет за реализирането на тази приета норма. Оказва се, че в държавния бюджет не са предвидени средства за реализирането на тази промяна и оттук идва и забавянето за реализация на внедряването на тази система. Никого не обвинявам, защото приемането на бюджета е задължение на всички нас, а просто казвам, че за тази година не са отделени пари за тази система.

Изпуснахте дупликата!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приемане на точка 5 – Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето. Мисля, че са консенсусни тези законопроекти. Приети са единодушно на Комисията и особено единият касае забраната за продажба на райски газ на физически лица. Нека в духа, в който наложихме забраната за ползване на тютюневи изделия на лица под 18 години, да продължим така, за да може наистина да покажем, че народните представители мислят за здравето на подрастващите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз не можах да разбера защо ПП-ДБ ще гласуват „въздържал се“ и това какъв знак точно ще даде на изпълнителната власт, но бих ги призовавал да го подкрепят, защото съдебната система има нужда тази система да работи и тя час по-скоро трябва да започне. Това, че не е било включено в бюджета, също е някакъв парадокс, което означава, че тук 240 човека или по-голямата част от тях и специално Бюджетната комисия не са свършили работа. Поне на мен така ми звучи, като един обикновен гражданин отвънка, който слуша какво се случва в Народното събрание. (Шум и реплики: „Може да е вносителят на бюджета!“) Може да е вносителят на самия бюджет и затова пак ще акцентирам – проблемът е, че ние за пореден път отлагаме вкарването на информационната система в действие. Не е първата, не е втората, не е третата, а поредната! Като основен виновник може да посочим частично информационно обслужване, за което казах няколко пъти, защото там също сигналите, които получаваме в последните години, са отчайващи и министърът на електронното управление го потвърди. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, за пореден път разглеждаме Законопроект за изменение и допълнение на ГПК и по-скоро частта, която приехме в началото на миналата година и която влезе в сила на 2 февруари 2023 г., но тук по-важно е друго и преди малко се подхвърляше от залата – каква е причината, за да се прави това изменение и допълнение и кой носи отговорността за това. Запознах се със становището на министъра на финансите и заместник министър-председател госпожа Людмила Петкова във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на ГПК и какво ми прави впечатление в това становище. Министерството на финансите изразява несъгласие с мотивите към Законопроекта, които касаят разработването на модул „Заповедни дела“ в Единната информационна система на съдилищата, който е предвидено да бъде финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост, но същевременно признава, че мотивите са верни като фактология и хронология, тоест Висшият съдебен съвет е изпълнил задължението си по § 20 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК, привел е в съответствие с този закон приети и издадени от него подзаконови нормативни актове – приета е Наредба и допълнение към Наредба № 5 от 2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронни дела и начин на съхраняване на доказателства и доказателствени средства по делата, също така е приета и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Визираните подзаконови нормативни актове са обнародвани в „Държавен вестник“ – 2023 г. Възниква въпросът: защо Оперативното споразумение е подписано чак на 26 март 2024 г., а не през 2023 г.? Какво друго ми прави впечатление? В становището на Министерството на финансите се цитира клаузата на чл. 22, ал. 2 от Оперативното споразумение, което гласи: „Разходите по инвестицията, извършени преди подписване на споразумението…“ (Шум и реплики.)

„…подлежат на възстановяване, при условие че са спазени разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/241“. Но, колеги, за да се случи това, трябва да си отговорим на още един въпрос: има ли Висшият съдебен съвет предвидени в бюджета собствени средства, които да използва, и има ли възможност да прехвърли такива от перо в перо? Естествено, този отговор го знаете от Министерството на финансите, а отговорът на този въпрос е, че Висшият съдебен съвет няма средства и възможност за прехвърляне от перо в перо, още повече че финансирането на този модул е по Плана за възстановяване и устойчивост. Колеги, много често в тази зала си говорим за поправки на поправките, че много често го правим като народни представители, но по-важен е отговорът на въпроса: какво налага тази промяна и кой носи отговорността за това? Мисля, че отговорът се каза от всички нас и всички ние знаем, че това са вносителите на бюджета на Република България. Ние от парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим предложения Законопроект за изменение и допълнение на ГПК, защото знаем, че е важно и от приемането му зависи централизираното разпределение на заповедните дела и равномерната натовареност на делата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Оттук нататък все по-често ще ни се налага да говорим кои сфери стават заложници на този бюджетен дефицит от 3%, който се търси, за да се постигне така лелеяното от евро-атлантическото мнозинство влизане в еврозоната, въз основа на което и преди малко повече от три часа беше изчетена и декларация, в която бе посочено поредно писмо от Министерството на финансите, в което се размахва пръст и се казва, че ако бъдат платени парите на земеделците – тези 335 млн. лв., това, разбира се, няма да спомогне за този бленуван 3% бюджетен дефицит. Ако си спомняте, даже и в края на миналата година при приемането на бюджета за 2024 г., когато се говореше за капиталовите разходи за ремонт на сгради на съдебната система, тогава също те не бяха гласувани от евро-атлантическото мнозинство. Защо? Защото финансовият министър Асен Василев каза тогава, че не може да дадем толкова милиони лева на ВСС за ремонт на сгради на съдилищата, защото няма да постигнем трите процента бюджетен дефицит като условие за влизане в еврозоната, макар че тогава ние от ВЪЗРАЖДАНЕ между първо и второ гласуване направихме изрично такова предложение. Какво се случва с този законопроект, който гледаме на първо гласуване днес? Ами причината е същата. Приет е, както каза и преждеговорившата Мая Димитрова, на 2 февруари 2023 г. в рамките на Четиридесет и осмия парламент, в който бяхме тогава, и ако сте прочели мотивите към Законопроекта, в него ясно е написано, че Висшият съдебен съвет е изпълнил така наречената подготвителна част от приемането на този модул и е прехвърлил, образно казано, топката, така както е и трябвало да бъде, към Министерството на финансите. Какво се случва оттам нататък? Може би някой от Вас си спомня, че имаше първо една актуализация на държавния бюджет за 2023 г. – една актуализация в края на месец юли, ако не ме лъже паметта, миналата година, нямаше и дума за предоставяне на парични средства на ВСС, за да може той да направи това, което Ви говори преждеговорившата, да инвестира собствени средства, пък те след това да бъдат възстановени. На следващо място, в предложения бюджет от правителството на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС за 2024 г. отново такива средства не са предвидени. И ако сте погледнали какво пише в мотивите, там изрично пише следното: „За невъзможността за изпълнението на инвестицията в първоначално заложения срок – това е 31 декември миналата година – ВСС своевременно и многократно е информирало Министерството на финансите, за което свидетелстват множеството официални писма и паметни записки от срещи, включително и със самия министър Асен Василев.“ Същото нещо каза тогава на Правната комисия – миналата седмица го разглеждахме, и представител на Висшия съдебен съвет. Господин Чолаков беше дошъл като представител на Висшия съдебен съвет и той каза: „Да, уведомили сме много пъти Министерството на финансите. Нашата част сме я направили, обаче от толкова време те не правят нищо, за да осигурят финансиране и този модул да бъде изграден, тази система да започне да работи“ – системата за заповедните производства. Както беше посочено преди малко, това споразумение се сключва чак на 26 март 2024 г., тоест дни, преди да падне редовното правителство на ПП-ДБ. Как трябва да обобщим ситуацията? Правителството на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС не е желаело да направи този разход, да го предвиди в два поредни бюджета. Пак ще напомня, актуализацията в средата на 2023 г., приемането на държавния бюджет за 2024 г. с една-единствена цел: трите процента бюджетен дефицит за влизане в еврозоната. И в момента съдилищата, които не могат да разглеждат и да разпределят заявления по тези заповедни производства по ГПК, те са заложниците на тази политика, която е водена от редовното Финансово министерство, за преследване на тези 3% бюджетен дефицит. Това беше и причината да не им отпуснат пари за ремонт на сгради на съдилищата, това е и причината в момента да стигнем дотам, че този регистър и тази система въобще да не е изградена. Ако сте чели мотивите, в тях пише, че не се знае и кога ще бъде изградена. На две страници Ви се обяснява какви проблеми и пречки има в момента и колко още много стъпки трябва да бъдат изминати. Както казах и в Правната комисия, силно се притеснявам, че ще ни се наложи след няколко месеца, живот и здраве, може би в Петдесет и първото народно събрание отново да правим промяна на този закон. Защо? Защото някой провежда политика, която той си е решил, че трябва да гони трите процента бюджетен дефицит. Между другото, бившият финансов министър дори го няма и в залата. И като резултат от тази политика страда – ще направя една малка поправка – не толкова изпълнителната власт, а напротив, тя се радва, но страда съдебната власт, защото практически се получава така, че в някоя част те не трябва и не могат да работят. Ние от парламентарната група ще подкрепим този законопроект на първо гласуване, като все пак държа да посоча, че трябва да видим и какви са обемите на този проблем понастоящем, за да може да направим съответно преценка как да го подкрепим и на второ гласуване. Защо? Защото държа да Ви посоча, че болшинството от тези заявления за издаване на заповед за изпълнение все пак са от търговски дружества, и то, забележете, от различни снабдители, да не кажа монополисти и различни картели. Все пак трябва да се изразяваме коректно, но на кого помагаме в този случай? Това трябва все пак да е ясно. И затова ще помоля народното представителство, да, ние ще го подкрепим на първо гласуване, защото трябва все пак да направим така, че да се създаде възможност съдилищата да могат да извършват своята работа, най-малкото като юристи им го дължим, но да подхождаме и с внимание какъв ще бъде ефектът от цялата тази работа и реално дали помагаме на българските граждани, или помагаме на определени и конкретни интереси, включително и такива интереси, които целят влизане в еврозоната в най-скоро време. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като нямаше предложения в хода на днешната дискусия, предлагам на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване в днешното заседание. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Проект! ЗАКОН за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) § 1. В чл. 415, ал. 5 се създава изречение второ: „За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно.“ § 2. В § 25 от преходните и заключителните разпоредби (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г.) думите „01.07.2024 г. с изключение на § 1 и § 2“ се заменят с „01.07.2025 г. с изключение на § 1, § 2, § 3 и § 4“. Заключителна разпоредба § 3. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. …) в преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в § 25 думите „01.07.2024 г. с изключение на § 1 и 2“ се заменят с „01.07.2025 г. с изключение на § 1, § 2, § 3 и § 4“. § 4. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. …) в преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (обн., ДВ, бр. …) в § 107 думите „30 юни 2024 г.“ се заменят с „31 март 2025 г.“ § 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. параграфи 2 и 3, които влизат в сила от 1 юли 2024 г.; 2. параграф 4, който влиза в сила от 30 юни 2024 г.“

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Ако позволите, ще направя предложение за редакция на § 2: „Параграф 2 се изменя така: „§ 2. В § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс думите „01 юли 2024 г.“ се заменят с „01 юли 2025 г.“. Параграф 3. Предлагам § 3 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 2. Имам предложение за редакция в § 5, който става § 4. „§ 4. Законът влиза в сила от 1 юли 2025 г., с изключение на: 1. параграф 2, който влиза в сила от 1 юли 2024 г.; 2. параграф 3, който влиза в сила от 30 юни 2024 г.“

Уважаема госпожо Председател, преди да представя Доклада, бих искал да направя една процедура за допуск. На основание чл. 43, ал. 2, изречение първо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допуснат в пленарната зала доцент доктор Петко Стефановски – заместник-министър на здравеопазването.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-20, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 5 юли 2024 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-21, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 5 юли 2024 г.; Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-40, внесен от Андрей Иванов Чорбанов и група народни представители на 18 юли 2024 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-46, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 24 юли 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 юли 2024 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-20, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 5 юли 2024 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-21, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 5 юли 2024 г.; Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-40, внесен от Андрей Иванов Чорбанов и група народни представители на 18 юли 2024 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-46, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 24 юли 2024 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването доцент доктор Петко Стефановски, министърът на електронното управление господин Валентин Мундров, заместник-министърът на вътрешните работи господин Христо Стефанов, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата господин Богдан Кирилов, представители на Националната агенция за приходите, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Националното сдружение на общините в Република България, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски и неправителствени организации. В изпълнение на чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазването, преди да обсъди законопроектите по същество, извърши проверка и установи, че Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-20, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 5 юли 2024 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-21, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 5 юли 2024 г.; Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-40, внесен от Андрей Иванов Чорбанов и група народни представители на 18 юли 2024 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-46, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 24 юли 2024 г., отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 73, ал. 7 от ПОДНС по законопроектите са постъпили становища от Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българската асоциация на помощник-фармацевтите, Българската асоциация на зъботехниците, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Българската асоциация за закрила на пациентите, Сдружението за развитие на българското здравеопазване и Конфедерацията на независимите синдикати в България. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 и 6 от ПОДНС в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на електронното управление, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция за приходите, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Изпълнителна агенция по лекарствата, „Информационно обслужване“ АД и на Националното сдружение на общините в Република България. На основание чл. 73, ал. 10 от ПОДНС на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по законопроектите. Законопроектите бяха представени, обсъдени и гласувани по реда на внасянето им в Народното събрание. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-20, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 5 юли 2024 г., и мотивите към него бяха представени от господин Божидар Божанов. Той информира народните представители, че с предлаганите промени се цели подобряване на нормативната уредба по отношение на обхвата и функционалността на Националната здравноинформационна система, която се поддържа от Министерството на здравеопазването. Представителите на държавните органи и на неправителствените организации изразиха принципна подкрепа за предлаганите нормативни промени, като конкретните предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта, са подробно описани в писмените им становища. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването посочиха, че между първо и второ гласуване на Законопроекта е необходимо да се прецизират текстовете на някои от предлаганите разпоредби, за да се постигнат целите, заложени в мотивите на обсъжданите изменения и допълнения. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-21, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 5 юли 2024 г., и мотивите към него бяха представени от доктор Александър Симидчиев. Той информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени се цели създаването на правна уредба за предоставянето на диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности от разстояние, което ще доведе до подобряване на качеството на телемедицинските услуги в България. Представителите на държавните органи и на неправителствените организации представиха съдържащите се в писмените им становища конкретни предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването поставиха конкретни въпроси във връзка с предлаганите промени и посочиха, че между първо и второ гласуване на Законопроекта е необходимо да се прецизират текстовете на предлаганите разпоредби, за да се постигнат целите, заложени в мотивите на обсъжданите изменения и допълнения. Законопроектът за допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-40, внесен от Андрей Иванов Чорбанов и група народни представители на 18 юли 2024 г., и мотивите към него бяха представени от професор Андрей Чорбанов. Той информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени ще се осигурят условия за изграждане и въвеждане на мобилна медицинска помощ чрез специализирани здравни автомобили, като по този начин ще се подобри достъпът до медицински услуги на българските гражданите. Представителите на държавните органи и на неправителствените организации подчертаха, че тестовете на предлаганите разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с действащата нормативна уредба и структура на системата на здравеопазването. Те представиха съдържащите се в писмените им становища конкретни предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването посочиха, че между първо и второ гласуване на Законопроекта е необходимо да се прецизират текстовете на предлаганите разпоредби, за да се постигнат целите, заложени в мотивите на обсъжданите изменения и допълнения. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-46, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 24 юли 2024 г., и мотивите към него бяха представени от госпожа Петя Цанкова. Тя информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени се цели въвеждането на забрана за продажбата на диазотен оксид – райски газ, и на пълнители с диазотен оксид – райски газ, на физически и юридически лица, като се предвижда изключение по отношение на продажбата за медицински цели и в случаите по чл. 78а от Закона за храните. Представителите на държавните органи и на неправителствените организации изразиха пълна подкрепа за предлаганите нормативни промени и представиха съдържащите се в писмените им становища конкретни предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха единодушна подкрепа за разглеждания законопроект и подчертаха, че приемането на нормативните промени ще спомогне за опазване на здравето на българските граждани от вредното въздействие на диазотния оксид върху човешкия организъм. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-20, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 5 юли 2024 г.: 11 гласа „за“, 2 гласа „против“, 1 глас „въздържал се“. 2. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-21, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 5 юли 2024 г.: 10 гласа „за“, 2 гласа „против“, 1 глас „въздържал се“. 3. По Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-40, внесен от Андрей Иванов Чорбанов и група народни представители на 18 юли 2024 г.: 13 гласа „за“, без „против“, 3 гласа „въздържал се“. 4. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-46, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 24 юли 2024 г.: 14 гласа „за“, без „против“, без „въздържал се“. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-20, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 5 юли 2024 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-21, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 5 юли 2024 г.; Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-40, внесен от Андрей Иванов Чорбанов и група народни представители на 18 юли 2024 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-46, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 24 юли 2024 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Всички, които бяха в предния парламент, си спомнят дебата и дискусията по този законопроект. Той не е нов, внася се вече за трети път. Ясно е, че би следвало доста текстове от него да се прецизират – става дума за мобилната медицинска помощ, за тези мобилни лаборатории. Като че ли не толкова самата необходимост и нужда от това да се осигури мобилна медицинска помощ в малките населени или труднодостъпните населени места е проблем. Това е практика, която има в редица европейски страни, не откриваме нещо ново. Винаги основната критика, която е била както от различните организации, така и от различните политически партии, е по-скоро чисто административно и законово обезпечаване на тези дейности. Смятаме, че би могло лесно да бъдат намерени решения на спорните въпроси от типа кои лекари да участват – дали общопрактикуващите лекари могат да участват в този процес, защото те като че ли основно се притесняват, че става някакво дублиране на тяхната дейност. Ясно е, че всеки български гражданин по закон трябва да има общопрактикуващ лекар, само че на практика гражданите от тези малки и труднодостъпни населени места често нямат физическата възможност за достъп до тези здравни грижи, нямат възможност да посетят специфичните лаборатории, които да извършат изследвания и които да бъдат в помощ на общопрактикуващите. Така че именно това е нещото, което предлагаме като възможност. Доста неща са направени по отношение на предвидимостта какви коли ще са необходими, какъв бюджет, който, смея да кажа, на фона на бюджета на Здравната каса, е действително много малък, както и поддръжката. Не са и необходими безкраен брой такива подвижни лаборатории. Смятаме, че във всяка една област това може да бъде извършено от един автомобил със съответното планово покритие за извършване на тези манипулации, които, отново ще кажа, ще бъдат в изключителна полезност на гражданите, които по физически или финансови причини нямат възможност да посещават по-големите центрове, за да им бъдат извършени тези услуги. Благодаря.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! С предложените текстове от Божидар Божанов и група народни представители в предложението за изменение на Закона за здравето, със сигнатура 50-454-01-20, от 5 юли 2024 г., се създават задължения за медицинските и немедицинските специалисти, които ще затруднят дейността им, вместо да ги облекчат. Не виждам как те ще допринесат за намаляване на бумащината за голяма част от лекарските кабинети. Становищата към Законопроекта изразяват принципна подкрепа, но не и такава по същество за направените тестове, а становището на МВР категорично изразява, че не подкрепя направеното предложение. Искането за предоставяне на достъп до регистрите и данните, подробно описани в § 1 или новата ал. 5 на чл. 28г от Законопроекта, не е обосновано от реална медицинска необходимост, която може да доведе до подобряване на здравето на пациентите или качеството на предоставеното здравеопазване и противоречи на основните цели на Националната здравноинформационна система, описани на сайта на Министерството на здравеопазването, а именно: подобряване на качеството на медицинската помощ; подобрена диагностика и лечение; намаляване на медицинските грешки; осигуряване на рационално лекарско лечение; улесняване на комуникацията между пациенти и здравни професионалисти и други. Напротив, с това се нарушават правата на гражданите и се предоставя достъп на нов кръг лица до данни, които следва да са достъпни на определени лица в кръга на техните правомощия – става въпрос за достъпа до Националната агенция по приходите и валидността на личните документи за самоличност. Отново следва да се отбележи, че предложеният законопроект по никакъв начин не може да докаже, че ще допринесе за подобряване на живота и здравето на пациентите. Липсват становища от пациентски организации, които да изразят мнението си по представените текстове, особено тези, касаещи личните данни на пациентите, които не са от компетентността на медицинските специалисти. Във връзка с гореизложеното парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи направеното предложение.

Благодаря, госпожо Председател. Съвсем кратка реплика. Така или иначе, тези данни се въвеждат в Националната здравноинформационна система, изпращат се до НЗОК. Можем, разбира се, да прецизираме дали това да бъде незабавно, или да позволи изчакване, както на практика се случва. Аз виждам, че общопрактикуващите лекари имат легитимно притеснение в тази посока. Относно достъпа до регистри. Това е абсолютно стандартна практика, прилагайки принципите на Закона за електронното управление. Има становище и от НАП, че те подкрепят по принцип, дали са дори и редакция. Така че не виждам никакъв казус със стандартни практики за обмен на данни между институциите. Благодаря.

Съвсем кратка реплика по отношение на това, че липсват становища от пациентски сдружения. Искания за становища бяха изпратени към пациентски сдружения. Дали ще пратят, или не, е въпрос, който те решават. Но такива има разпратени от Комисията, така че не може да има основателна причина те да не бъдат възприети.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по Законопроекта на господин Симидчиев и група народни представители, който касае така наречената телемедицина. Днес гледаме третото издание, без редакция на този законопроект. Установяваме, че и в третото издание не са отразени критиките към него от Четиридесет и осмото и Четиридесет и деветото народно събрание. Неглижирани са становищата на ключови структури, като Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Националната здравноосигурителна каса и Министерството на финансите. Най-вече не са търсени достатъчно усърдно становищата на пациентските организации. И тук, господин Симидчиев, смятам, че не трябва да отчитате кого сте поканили, а дали са взели отношение, тъй като тези отношения са изключително важни. Защо смятам, че са важни? Във Вашия законопроект претендирате да регламентирате по нов начин взаимовръзката лекар – пациент. Това, изглежда, е първата крачка към прехвърлянето на пациентите за лечение във виртуалното пространство. В същото време България води всички негативни класации на Европейския съюз по отношение здравословното състояние на българските граждани. Първи сме по смъртност на сърдечносъдови и онкологични заболявания, последни сме по жизнен стандарт. Първи сме по размер на доплащанията на пациентите. Последното число, което видях в официален документ, показваше стряскащите 48% – недостижим рекорд за целия Европейски съюз, където доплащанията се движат в скромните 12 – 15%. Първи сме по темпове на застаряване, последни сме по продължителност на живота. На фона на тези печални реалности Вие предлагате на българския пациент да бъде лекуван виртуално. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че предложеният от доктор Симидчиев и групата му законопроект е категорично против интересите на пациентите. Категоричното становище на специалистите е, че е невъзможно провеждането на диагностична дейност за почти всички заболявания без физически контакт между лекаря и пациента. Тази преценка дали да се обърне виртуално към лекаря, или да го посети в лечебно заведение абсолютно погрешно е оставена на пациента и пряко рискува здравословното му състояние. Вторият аспект на предложената телемедицина – лечебната дейност е още по-абсурдно да бъде провеждана по телефона. Знаем какви сериозни изисквания има към лечебните заведения, за да бъдат допуснати до тях пациенти. Това изкривява изключително много средата, в която се осъществява лечението им. Създава се непреодолима конкуренция за лечебните заведения, което ще влоши без друго недоброто им състояние. Абсурдите не свършват дотук. Предвидена е виртуална рехабилитационна дейност. Дами и господа, който някога е бил на каквато и да е рехабилитация, може сам да си даде сметка дали е възможно да бъде проведена по телефона. И сега още един абсурд – предвидени са виртуални дентални услуги. И тук въображението ми се предаде – не мога по никакъв начин да си го представя. Зъболекарският стол при доктора ли ще остане, или ще се намира в хола до дивана на пациента?! Да, шегувам се с предложените абсурди, но Законопроектът е съвсем реален и конюнктурно вероятно ще бъде подкрепен от сглобката в лицето на ПП-ДБ, ГЕРБ и някои от ДПС-тата. Не защото е добър, не защото е в интерес на пациентите – вероятната причина е политическа и касае предстоящите избори. Продължавам. В Законопроекта не са взети под внимание аргументите на Медицинския надзор, които категорично заявяват, че службата няма капацитет да поеме тази огромна регистрационна и контролна работа. Не са взети под внимание и аргументите за липса на възможност за упражняване на контрол върху тази дейност, включително на плащанията, за които неминуемо ще стане дума вероятно занапред. Да, разписан е регламент, но всеки здравомислещ човек може да си даде сметка, че тази дейност ще се упражнява абсолютно безконтролно. Още нещо, с което категорично не сме съгласни. Вменяват се допълнителни задължения на пациентите – да предоставят достъп до цялата здравна информация, касаеща здравословното им състояние. Точни и изчерпателни данни при снемане на анамнеза, данни за проведени до момента диагностични и лечебни дейности, диспансеризации, приемани лекарствени продукти, рисковите фактори, свързани със заболяването и други. По този начин е ограничена отговорността на практикуващите телемедицина. Има изрична разпоредба, която казва, че диагностиката се осъществява само въз основа на предоставената от пациента здравна информация. Законопроектът ясно показва, че вносителите нямат визия как ще се случат разпоредбите му извън жълтите павета, където е болното, застаряващо население и което най-много има нужда от здравна грижа. В предложения законопроект не е отчетен нито един от рисковете за пациентите, а те са много и са сериозни. Ето няколко, които сме идентифицирали: - да бъде подведен пациентът чрез рекламни и маркетингови трикове; - риск да попадне на неподходящ специалист; - риск да не бъде адекватно разбран от телемедика от ЕС или обратното; - риск да не получи адекватна лекарска помощ; - риск да пропусне нещо, свързано със състоянието му и това да се отрази неблагоприятно, респективно да не може да търси каквато и да е отговорност от въпросния телемедик. Това е свързано и със следващия риск: - не може да докаже каквото и да е, свързано с този преглед; - риск да попадне на измамници в мрежата; - риск да плати за лечение и услуга, които не е получил; - риск да не бъдат спазени стандартите за добра медицинска практика; - не на последно място, риск от хакерски атаки и изтичане на данни, както и злоупотреби, и изнудване на пациентите. Този законопроект не постига нито една от целите, които си е поставил вносителят, а те са доста амбициозни. Напълно тенденциозно и подвеждащо се твърди, че не са необходими финансови средства за прилагането на новата уредба. Твърдението е, за да не бъде дадена такава оценка от вносителите. Ще дам само един пример – допълнителните дейности, вменени на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, са толкова широки, че ще се наложи не преструктуриране, а вероятно увеличаване двойно или тройно на нейния състав. Това не е безплатно. Предвид посочените рискове за пациентите, считаме, че предложеният законопроект не ги защитава, което го прави абсолютно неприемлив от тяхна гледна точка. Истината е, че той не е в интерес и на лекарите, макар че те към настоящия момент не го разбират. Такава дейност може да бъде предвидена и да съществува единствено в консултантски аспект – всичко извън чистото консултиране поставя пациентите в риск. Чрез този законопроект ролята на така наречените телемедици е толкова стилизирана и формализирана, че същият ефект би имала една-единствена разпоредба: въведете си оплакванията и симптомите и се обърнете към Google да Ви излекува. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както в Четиридесет и деветото народно събрание, така и сега ще взема отношение по темата за телемедицина. Адмирации към доктор Симидчиев за този законопроект. Смятам, че тук голяма част от изказването на преждеговорившата показва, че не познава каква е точно философията на извършването на телемедицината и на телемедицинските услуги. Ще започна оттам, че телемедицината, мога да кажа, е част от бъдещето и развитието на медицината в световен мащаб. Преди да започне човек да консултира и да оперира, забележете, акцентирам – да оперира, аз лично мога да кажа, че съм участвал в два проекта, госпожо Генчева, два проекта, понеже към Вас е репликата, за телемедицина, а именно за извършването на уникални операции, които всъщност чрез телемедицина се водят и се насочват как да бъдат извършвани от хирурзи. Ще дам пример с един наш учен и хирург – академик Горчев, който започна със своя робот да обучава както в Европа, така и в други два континента всички онези хирурзи, които искат да извършват така наречените безкръвни операции. Що се отнася до електронното досие, тук мога много да говоря, че когато един пациент отива при лекар, лекарят трябва да бъде запознат из основи с неговата същност, неговите заболявания. Така че това досие се предоставя на всеки лекар, независимо какъв вид манипулация или консултация ще извърши. В съвремието искам да кажа, че телемедицината може да спасява животи и веднага ще дам един пример. Ако Вие се намирате в село Ботьово, което се намира в област Пловдив, където е труднодостъпно, и примерно Вие имате огромен хирургичен проблем, чрез телемедицината може веднага да се намеси един консултант. И забележете, което Вие пропускате, онлайн, в реално време всичко това се записва, госпожо Генчева. Така че тези работи, които Вие в момента интерпретирате пред колегите, за да не бъде приет този законопроект, не почиват на истината. Защото, когато се извършва такава манипулация, в смисъл – от даден колега, и съответно телемедицината е включена, се дава възможност в реално време да бъдат записани всички тези консултации, тези насоки за извършването на дадена медицинска операция или каквато и да била интервенция. Голяма част от доводите, тъй като нямам време и виждам, че дават знак, че трябва да прекъсна, съжалявам, но бих искал да изнеса или може би с колегата Симидчиев да изнесем една лекция на тема „Телемедицина“, защото това е изключително важно. Колкото повече хора познават телемедицината, нуждата и помощта от телемедицината, толкова повече хора ще се заинтересуват – да могат да четат, да могат да вникнат в тази нова дисциплина, която ще бъде реализирана в България. Извинявам се за просроченото време, но темата е изключително важна и не мога да се включа в рамките на две минути. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председателстващ, госпожо Генчева, колеги! Голяма част от моите аргументи представи доцент Иванов преди мен. Само искам да допълня нещо – в една такава сфера не знам защо тръгвате да политизирате: какви тук сглобки или жълти павета?! Ние си говорим за конкретна сфера в медицината – телемедицина. Надявам се, че тези, които са Ви консултирали във Вашето изказване, не са лекари, защото лекари няма как да Ви кажат такива неща, които са абсолютно неверни. Ако не беше телемедицината и без закон, сега в болницата в Монтана още нямаха да могат да правят раменно ендопротезиране – нещо, което е направено именно благодарение на телемедицината, където имах възможност от Варна да оказвам тази услуга. Освен това, явно някой е сбъркал рехабилитацията с физиотерапията. Вие казахте: „рехабилитация не може“. Точно рехабилитация може чрез телемедицина, а физиотерапия не може, госпожо Генчева. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожа Генчева, внимателно записах всичко, което казвате, но няма да влизам в детайли, ще вляза само в една област, която според мен е важна. Вие казахте, че има множество рискове. Как според Вас може да бъдат контролирани тези рискове освен с легислатура? Смисълът на въвеждането на Закона за телемедицината е именно в това да може да се управляват тези рискове, защото те в момента са невидими, тъй като телемедицина – дали ще го приемете или не, но се практикува от всеки трети човек в България към сегашния момент, само че не регулирано, тоест без никаква законова регулация, тоест отговорностите, за които Вие говорихте и се притеснявахте, не могат да бъдат приложени, защото няма регулация. Това е нещото, което исках да кажа. А по отношение на това дали са за жълтите павета, или извън тях телемедицината основно се ползва извън жълтите павета, тъй като жълтите павета имат достатъчно здравни заведения. Благодаря Ви.

Благодаря на репликиращите. И сега по ред. Доктор Иванов и доктор Митковски, без да го правите целенасочено, с примерите, които дадохте, на практика потвърдихте моето изложение, защото всичките примери, които давате, касаят консултантската част на лечението – нито диагностиката, нито лечението може да бъде отговорно предоставено на пациента по телефона, по телевизора, през компютъра и така нататък. Това, доктор Митковски, не е нова сфера в медицината. Това е просто един способ на комуникация между пациент и лекар. Това не е нова сфера в медицината, както Вие твърдите. Доктор Иванов, това наистина променя много отношенията между – не го виждам, отношенията между лекар и пациент, и касае диагностична лечебна и рехабилитационна дейност, като имат право да практикуват включително и стоматолози. Нали прочетохте първия текст от предложения от доктор Симидчиев законопроект? Това, за което говорите Вие, касае консултантската част. Да, тя е много важна. Да, съществува отдавна. Да, дори и да не бъде регламентирана, тя не носи такава щета за пациента. Предоставянето на регламент на лечението по телефон според мен поставя изключителни рискове пред пациентите, рискове, които по никой начин Вие не предлагате да бъдат контролирани. И да, доктор Симидчиев, могат да бъдат контролирани по един изключително ефикасен начин – да не бъде допускан този риск. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по другите три закона от Проекта, не този, който представих, на който сме вносители. Ще започна с двата, касаещите телемедицината, и разбира се, дигитализацията на всичко, касаещо здравеопазването. Ще кажа категоричното си мнение, че и от двата закона има смисъл и трябва да има форма за легализиране на дейности, които биха подпомогнали здравеопазването. Това, което обаче ни притеснява, е в много голяма степен непълнотата на регулациите и най-вече по отношение на неясноти и форми на интерпретация, които могат да възникнат от така предложените текстове. Няма да се повтарям за неща, които бяха казани по отношение на дигиталните записи, на всичко. Основен проблем е достъпът на информация на лекари от чужбина, когато примерно двата милиона и половина българи, живеещи в чужбина, имат необходимост от лечение и трябва да имат достъп изцяло до тяхното електронно досие. Доколко трябва да се направи? Аз смятам, че може да се направи нормална форма и начин на достъп, но при всички случаи трябва да бъде ограничен достъпът до лични данни, неща, които могат да бъдат използвани в ущърб на пациента, нещо повече, доколко нашата здравна система може да се довери и унифицира на здравни системи от трети страни, различни от нашата регулация. Отношение ще взема и за дистанционната медицина, изобщо за формите, които трябва да бъдат легализирани. Отново ще кажа – това е много важен закон, защото той ще легализира съществуващи и до момента практики, най-вече за анализ и оценка на образна диагностика. Това се прави навсякъде по света, прави се и у нас – изпращат се снимки, било рентгенови, било хистологични или всякакви образни имиджови резултати от изследвания, които специалистът в областта оценява и дава най-добра оценка на това, което вижда. Но твърдо смятам, че телемедицината трябва да бъде в много голяма степен ограничена до диагностика и в много по-малка степен до реална терапия. Ще дам такива примери. И до момента се сформират огромни консорциуми, най-вече за оценка на редки болести. Вече съм говорил от тази трибуна, има болести, които ги имат 20 пациенти в цяла Европа. Тогава се събира консорциум онлайн от специалисти в областта, за да определят какво да се направи и как да се направи. Ако един такъв консорциум обаче вземе решение да се лекува по определен начин, пациентът, който е в България, и ако е грешно това лечение, кой ще носи отговорност и под каква форма ще бъде носена отговорност, при положение че българският лекар ще е този, който ще наложи крайното решение, независимо че във взимането на решение участва един консорциум от 10 души? Така че това е един важен момент. Втори важен момент е, ако се прави каквато и да е терапия по отношение на дистанционна такава, как може да се потвърди участието, трябва ли да бъде записано всичко, което се прави като терапия, което се прави като предписания за пациента, най-вече от гледна точка на това до каква степен ще има последствия, евентуални, за лекуващия, и как ще се удостовери точно провеждането на всички тези неща? До момента много масово, ще го кажа, общопрактикуващите лекари лекуват дистанционно, и в момента се случва, особено в процесите, в които има – не само пандемията от ковид, но и локалните епидемии от различни грипни вируси, масово се практикува терапия по телефона, предписание какво да се направи и как да се направи. Доколко това може да бъде удостоверено впоследствие и да се търси отговорност, не е по никакъв начин ясно как ще се случва и това е един много, много важен елемент да бъдат ограничени всякакви форми и спекулации по отношение на това какво е предписал лекарят, какво е казал лекарят, какво е направил пациентът. Нещо повече, ако терапията, поне в родни условия, бъде извършена, трябва да има електронна форма, с която да се прати предписание, рецепта и повече, но как пациентът ще е наясно с всичко това, без да е извършен преглед, също не е много ясно. Така че аз отново ще потвърдя – и двата законопроекта са важни и касаят подобряването на здравното обслужване, но има много, много неясни неща, които трябва да бъдат изчистени, за да могат да бъдат реално работещи. И накрая, съвсем накратко ще взема отношение по Законопроекта, касаещ и забраната на физически лица да закупуват и използват райски газ – ще използвам съвсем жаргонната форма, за да бъде ясно. Ние категорично подкрепяме забраната на физически лица, на всякаква възраст, да закупуват и използват този медикамент, който иначе се използва в хуманната медицина и хранително-вкусовата промишленост. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги! Едно много кратко изказване, и то само по Законопроекта, така наречен, за райския газ, по-скоро за ограничаване на неговата продажба и употреба. Разбира се, ние ще подкрепим това предложение, тъй като използването му от всякаква възраст хора добива едва ли не епидемични размери и вече е опасно за здравето на хората. Но, колеги, трябва да имаме ясното съзнание, че ние по този начин, с този законопроект, не прекратяваме използването на райския газ. Докато има възможност той да се използва извън медицински заведения, и то болнични медицински заведения, винаги ще има възможност той да бъде използван нерегламентирано. Докато не отпадне възможността в Закона за храните той да бъде използван в хранително-вкусовата промишленост, винаги ще има една такава отворена врата. Аз съм сигурен, че има начин той да бъде заменен с друг вид вещество, което да бъде използвано в хранително-вкусовата промишленост. Едно време, още докато бях ученик, по някакъв начин бях свързан с този вид промишленост, и съм сигурен, тогава не се използваше райски газ в хранително-вкусовата промишленост, въпреки че даже и това не ограничава на 100% злоупотребата с него. Защото колегите лекари в тази зала си спомнят, че преди месец, и година някъде, имаше едно масово увеличение пък тогава по използването на фентанила, който се използва само в лечебни заведения, така че дори и това не е на 100% ограничаващо, но докато може да се използва райският газ извън лечебни заведения като анестезия, има възможност той да бъде използван нерегламентирано. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Преди да отговоря на господин Митковски, бих желал, ако ми позволите, да използвам процедурата да кажа, че приветстваме предложението на БСП, и както каза господин Иванов, председателят на Земеделската комисия, ние ще ограничим употребата на райския газ, не можем да го спрем. И тук идва ред на моята реплика към господин Митковски. Има друг начин за изтласкване предназначението, за което се използва този газ в хранително-вкусовата промишленост. Има други методи, които могат да го заменят. Това, което ние сме коментирали в Комисията по земеделието през миналото Четиридесет и девето народно събрание, и при по-миналото е, че освен за хранително-вкусовата промишленост се използва все още, или поне предназначението му е такова, че би могъл да се използва за медицински цели, но основният проблем – точно така, да, остарял метод е, имало е представители на Министерството на здравеопазването по време на нашите обсъждания, не си измислям, но основният проблем знаете ли какъв е – основният проблем е, че ние ще го ограничаваме, ще го ограничаваме и ще го ограничаваме, докато не бъде забранен и не бъде вкаран в графата „Наркотични вещества и прекурсори“. Дотогава ние само ще го ограничаваме. Вие знаете отлично като лекар, че той не е диагностицируем, тоест винаги някъде ще се продава под някаква форма. Ние го забранихме в заведенията за хранене, с какъвто статут са вечерните заведения, дискотеките и така нататък, продължава да се продава това нещо, продължава да трови децата ни, и с този законопроект, който сега са внесли БСП, който ние приветстваме, ще продължим да го ограничаваме и да свиваме употребата му, но няма да можем да я забраним. Истината, господин Митковски, е, че има един регламент от 2019 г., който позволява употребата му на територията на целия Европейски съюз. Докато не седнем на масата, да ударим и да кажем: в България това нещо се използва за наркотик, умират деца, дотогава няма как да ограничим неговата употреба. Докато не поискаме изключение в нашата страна, райският газ да бъде наркотик, защото при нас такава е ситуацията, че за това се използва, за нищо друго, даже не и за изтласкване на храни.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Митковски, аз съм съгласен с всичко, което тук споделихте пред нас. Искам само като реплика да Ви кажа, че бихме приветствали всякакви предложения, които могат да се направят между първо и второ четене, да се ограничи максимално може би тук, ако цялото лекарско съсловие се обедини и се намери алтернатива за някои от употребите му в бита, и да го забраним изцяло и в Закона за храните. Разбира се, господин Петров е прав, че този регламент на Европейската комисия го разрешава за употреба. Само да отбележа, че със Законопроекта ние го забраняваме в заведенията за обществено хранене. Неговата употреба остава само в пунктовете за преработка на храна на практика, но за да не влизам в наказателна процедура, наистина, ако може, да се обеднят всички експертни усилия в тази посока и да бъде заменен с друго вещество, аз приветствам на драго сърце, разбира се, тоталната му забрана под всякаква форма, естествено, освен за медицински цели, какъвто първоначално е използван през годините. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симидчиев, напомням, че имаше и друго предложение от страна на БСП и това е предложението, казвам го и за колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, райският газ да спада към наркотичните вещества, което трябваше да решим тук в парламента, но не влезе в Комисията.

Ама не може.

Ето Ви част от решението. Тъй като с Вас сме си говорили в частен разговор, но мисля, че мога да споделя на аудиторията и на зрителите, които гледат, че самият Вие съвсем правилно твърдите, че от продажбата на райски газ нормата на печалба е триста пъти. Нали така? Значи за да се ограничи това печалбарство чрез здравето на децата трябва да търсим всякакви опции и възможности. Ето че ние предложихме едно друго решение и аз се учудвам, че днес не го гледаме в залата. Надявам се Вие като председател на Здравната комисия ще си вземете бележка, за да може Народното събрание да каже на Министерския съвет в случая какво трябва да се случи. Още повече че Вие сте доказан ерудит и специалист и вярвам, че ще съдействате за това нещо. Благодаря Ви.

Понеже бях споменат в качеството ми на председател на Здравната комисия. Предложението постъпи в деня, в който беше организирана Здравната комисия. Всички предложения за решение трябва да имат становище от официалните институции. Такива бяха изпратени веднага. То ще бъде гледано в тази седмица – още утре ще бъде гледано въпросното предложение, така че забавяне в Здравната комисия няма.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето е внесен от парламентарната група на „БСП за България“ и той касае въведените през месец август 2022 г. забрана за продажба и употреба на диазотен оксид, известен като райски газ. Предложенията, които правим, са в няколко посоки. На първо място, предлагаме абсолютна забрана на продажбата, а не само по отношение на децата, , включително онлайн и пълнители с него, на физически лица. Юридически лица ще могат да купуват диазотен оксид само за медицински цели или за употребата като добавки в храни по реда на Закона за храните. Продажбата, както и контролът ще става при условия и ред, определени с наредба на Министерския съвет. На следващо място, предлагаме употребата на диазотен оксид като добавка в храни да е допустима и да се извършва само в обектите за производство и преработка на храни – не и в заведения за обществено хранене. Последният аспект на предлаганите промени касае отговорността за нарушаване на забраните, като предлагаме драстично увеличение на размера на глобите и имуществените санкции, както и предвиждането на отговорност за лицата, които като управители са допуснали продажба на диазотен оксид в управлявания от тях обект. Считаме, че санкциите следва да са най-сериозни като размер за нарушенията, извършени или допуснати в заведения за хранене и развлечение. Факт е, че вече две години забраните за продажба и употреба на диазотен оксид не успяват да постигнат целта и да отговарят на мотивите, с които бяха въведени. Ефектът на тези забрани за ограничаване на разпространението на райски газ е минимален, а в очите на обществото – почти нулев. Също толкова нулев се оказва и приносът им за това децата да преодолеят това възприето като мода поведение и да спрат да употребяват райски газ. Употребата изглежда все по-масова и все по-често съпроводена с демонстрация на неглежиране на забраните и предвидените за това санкции. Ставаме свидетели на сцени, при които млади родители употребяват райски газ в присъствието на невръстните си деца, което буди съмнение за бъдещото формиране на психическото здраве на нацията ни. Очевидно проблемът с употребата на диазотен оксид трябва отново да бъде поставена за обсъждане. Това е и причината за внесения законопроект. Трудно биха се намерили аргументи за противното и искам от името на парламентарната група да благодаря за единодушната подкрепа на всички парламентарни групи, както и за положителното становище на Министерството на здравеопазването. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде кратко. Така или иначе повечето от нещата се изкоментираха. По-скоро ще бъде въпрос към господин Божанов. Ще помоля да ми отговорите в реплика, няма да вземам дуплика, да стане ясно. С Вашето предложение, ако правилно съм разбрала, за нуждите на Националната здравноинформационна система ще се изискват вече допълнително данни за пациентите, които са поддържани от НАП, както и данни за валидност на личните документи, поддържани от Министерството на вътрешните работи. Може ли да разясните на залата, пък и на останалите български граждани, как ще се ползват тези данни във връзка с лечението на пациентите? Ако горната информация не фигурира в НЗИС, дали ще им се отказва достъп до медицинска помощ? Примерно ще бъдат ли обслужвани от медицински специалисти лица, които имат, да речем, публични задължения или лични документи с изтекъл срок? Можете ли да ни поясните каква е причината да бъдат изисквани тези данни на българските граждани и каква е връзката на тази информация със здравноосигурителния им статус? Как и кой ще има достъп до нея? Това не ми стана ясно, особено пък и ако бъдат приети законопроектите на доктор Симидчиев за така наречената телемедицина, при условие че там пък прегледи ще извършват физически и юридически лица от целия свят без никакъв контрол относно защитата на личните данни. Още нещо – предвижда ли се НЗИС в порядък да се присъедини, извинявам се, ако не използвам точния израз, към някоя международна информационна здравна система? Моля да отговорите на този въпрос. На кого и за какво точно са необходими всички тези данни? Ще изслушам с интерес отговора Ви. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, обръщам се към вносителите от ПП-ДБ. Аз съм член на Комисията, която се занимава с проблемите на пощите – на „Български пощи“. Направи ми впечатление на мен, както и на моите съпартийци в началото на годината, че имаше отделени 12 млн. лв. за „Български пощи“, които трябва да се занимават с телемедицина. Това звучи повече от нелепо. Ще се радвам някой от ПП-ДБ да успее да обясни какво конкретно и как ще се прилага в „Български пощи“, при положение че там със сигурност е хубаво, те да се развиват и да им се намират дейности, но в ситуацията, в която са те, са абсолютно в непригодно състояние да упражняват дори раздаването на пратки, какво остава да се заминават с телемедицина. Няколко пъти беше задаван въпрос към министър Гвоздейков съответно и към прилежащия около него антураж ПП-ДБ. Разбира се, през цялото време с насмешка или с мълчание.

Той премина към ГЕРБ.

Те са същите. Те са от един род – ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ, само далавери правят. Надявам се, че в случая ще успеете да го опровергаете това мое впечатление, а и не само мое, защото 12 млн. лв. за телемедицина за „Български пощи“ е просто нагло. Това ако не е далавера, какво би било?! Станете и обяснете как точно „Български пощи“ ще започнат да се занимават с телемедицина, ако, не – не се изненадвайте, че ще Ви наричаме точно с епитетите, които сте чували – предатели, лъжци, далавераджии, измамници и каквото си помислите още.

Не, аз обяснявам защо така ги наричаме. Нека да станат да обяснят как телемедицината ще бъде прилагана в „Български пощи“.

Колега Чорбов, явно вносителите на този законопроект са почитатели на известният английския футурист антиутопист Олдъс Хъксли, който казва, че медицината беше толкова напреднала, че почти не остана здрав човек. (Смях, шум и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Златанов, прекрасният нов свят може би го живеем, но разумните хора не си дават сметка за това и не искат да са в него. В тази връзка ме подсетиха мои съмишленици и съпартийци, че може би трябва да ги предоставим на ЕКОНТ услугите, защото ЕКОНТ и Еasy Pay иззеха услугите на „Български пощи“. Ей там далавераджиите, включително и този на първия ред. Така е. Точно така е. (Шум и реплики.) Вижте, точно така стоят неща. Ние в залата се занимаваме с документи. Всичко е наред, но реално обществото ни пропада. Бизнесите пропадат. Структурите на държавата пропадат. Как Вие визирате „Български пощи“ да се занимава с телемедицина? Нагло мълчание. Точно защото е нагло мълчанието, ще получавате и нагли отговори. Отношението към Вас е такова. (Ръкопляскания и реплика: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)