14 август 2024 г.

Уважаема госпожо Председател! Предлагам точка седма от днешния дневен ред – Проект на решение за изменение на Решение за възлагане на министъра на енергетиката да проведе преговори с министъра на енергетиката на Украйна, и точка петнадесета – Проект на решение по същата тема, да станат предпоследна и последна точка за петък, защото сутринта говорих с колегата Гуцанов и той каза, че са необходими още един-два дни, за да го убедя да ме подкрепи в тези две решения, затова предлагам да станат предпоследна и последна точка за петък. Ако ми позволите, още един коментар – точка осемнадесета, колегата Костадин Костадинов е Костадин Костадинов, а не е Константин Константинов. Благодаря. (Смях.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам тази декларация от името на парламентарната група с ясната нагласа за емоциите, които ще предизвика, но и с огромна отговорност за демократичните процеси в държавата. Политиките на Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ са със стратегически отстъпления на България от нашите национални цели, които страната следва от 27 години насам. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Цели, свързани с това, България да бъде напълно интегрирана в европейската цивилизация. Цели, които са заложени в българския политически живот от 19 век насам, които са заложени от поколения истински български патриоти като Васил Левски, който ни завеща да бъдем равни на останалите европейски народи. ВЪЗРАЖДАНЕ ни предлагат не европейско развитие и европейски живот за българите, а азиатско господство на държавата над всяка личност, на всеки отделен човек. И макар да се борят именно за това – господство на държавата над личността, обичат начина на ужким модерно деградиралия прогнил Запад. През годините позициите на ВЪЗРАЖДАНЕ радикализираха и поляризираха значими части от българското общество. Системната употреба на език на омразата от представителите на партията и техния лидер, насаждането на хомофобия и етническа омраза доведоха до поляризация на и без това разделеното българско общество. (Народните представители от ВЪЗРАЖДАНЕ седят с гръб към оратора.) Разочарованието на множество български избиратели е разбираемо. Разбираемо е, че търсят и антисистемно решение на системен проблем, но популизмът, езикът на омразата, радикалните позиции, които изразява проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ, не са решение. И ако досега популистите не са съградили нищо, не са постигнали нищо добро, нито са дали нещо на България, то сториха много злини и нека припомним част от тях, колеги. Бойкотираха ваксинацията срещу COVID-19 в страната ни, който доведе до рекордна смъртност в България в сравнение с тази в световен мащаб, макар в лично качество депутатите от ВЪЗРАЖДАНЕ да бяха ваксинирани. Тласкат България към соцносталгизъм, при който практики на тоталитарната власт преди 1989 г. биват съживявани, като например призивите за физическо преследване на политическите врагове. Яростното противопоставяне срещу завършване на българската интеграция в Европейския съюз чрез бойкота на присъединяване към Шенген и еврозоната, макар да обичат заплатите и живота в Брюксел, както и банковите сметки в евро, господарите им в Кремъл искат друго за българския народ. Съпротива срещу справедливата борба на украинския народ срещу нападналия го руски агресор, както и срещу помощта, която България осигурява на украинския народ. Налице са и предложения за законопроекти, силно напомнящи такива от Руската федерация, целящи да ограничат права на малцинствени групи днес, но в бъдеще на всички български граждани. Насаждане на радикален национализъм, който не е свързан с традиционните български ценности и разбирания, завещани от възрожденците ни от 19 век, а национализъм, приличащ на решения на БКП от 80-те години, изпълнени с ретроградност и унижение на всяка независима личност. Внушаването на неистини както за обективни факти от съвременността, така и за събития в тази пленарна зала, където народните представители на партията правят недопустими по грубост изказвания, като по този начин нарушават елементарни норми на поведение и етикет. Колеги, многократно позициите на ВЪЗРАЖДАНЕ съвпадат с пропагандните позиции на агресивната чужда сила Русия, която обяви България за вражеска държава. Само един притеснителен фрагмент от това позициониране е присъствието на депутатите от тази партия тази година февруари месец по покана на Единна Русия в Москва. Пропагандирането на мир от Костадинов е неразривно свързано с това позицията на Украйна и позицията на целия Запад да рухне в руска изгода. Всички тези действия и позиции на ВЪЗРАЖДАНЕ налагат ние, демократичните български политически сили, които основаваме дейността си върху законите и интересите на българския народ, да заявим категорично, че ВЪЗРАЖДАНЕ със своя радикализъм и противопоставяне на българските интереси представлява опасност за държавната тъкан, опасност за националната сигурност, опасност за националния интерес и следва към нея да бъде изграден санитарен кордон, който да включва най-малко изключване на партия ВЪЗРАЖДАНЕ от всякакви колаборации по централни политически теми, както и отхвърлянето на техни позиции като опасни за развитието на България. Българският политически елит трябва да вземе политически пример от политическия елит в Европа, който низвергва радикализма, поставя го в ъгъла и не колаборира с него. За съжаление, в последните четири Народни събрания колегите от ГЕРБ бяха тези, които правиха скрити и явни мнозинства с ВЪЗРАЖДАНЕ, като ние оценяваме това като стратегическа грешка. Дори партии, смятани за радикални в Европа, като Националния сбор във Франция, отхвърлиха партньорството си с ВЪЗРАЖДАНЕ. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В Европейския парламент ВЪЗРАЖДАНЕ бе изолирана, като остана само в компанията на силно русофилски настроени партии, маргинални в своите страни. Призоваваме представените в Народното събрание на Републиката политически сили да не допускаме ВЪЗРАЖДАНЕ до политически колаборации по централни политически теми с умерените демократични сили, така както подобни радикални партии са изолирани в цяла Европа. ВЪЗРАЖДАНЕ не поддържа националните цели и въжделения на българския народ и е опасна за демокрацията. Колеги, завършвам с това, че кошмарът на популизма е, че понякога става реалност. Европа помни добре тези времена. Всеки европеец знае до какво води омразата. И въпреки нея, и въпреки руските планове за дестабилизиране на българската политическа система ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ казваме, първо, заявяваме, че отстояваме с всяко действие цивилизационния избор на България. Второ, превърнахме страната ни в стратегически партньор в Европейския съюз и НАТО, а украинският народ никога няма да забрави какво направи България за него в най-мрачните му моменти. И на трето място, подаваме ръка на всяка политическа сила, която изповядва ценностите на парламентарната демокрация и правовата държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Народните представители на ВЪЗРАЖДАНЕ обръщат столовете си към трибуната. Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Историческа реч!“)

Благодаря, госпожо Председател. Нашата декларация ще бъде за наистина много сериозен проблем. Ние няма да си позволим по никакъв начин да правим каквито и да било нечистоплътни политически и исторически внушения, да се опитваме да изкарваме национални герои като Левски едва ли не защитници на педофилията и на хомосексуализма, каквито бяха преди малко изкарани. Ще кажем нещо, което обаче очевидно вълнува основно нас от ВЪЗРАЖДАНЕ. Само преди няколко дни българският заложник, който беше държан вече близо година и осем месеца в гръцки затвор по искане на американската прокуратура, беше екстрадиран в Съединените щати. Той беше екстрадиран доста бързо и екстрено, буквално посред нощ, без да бъдат предупредени неговите близки, веднага след като стана ясно, че народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ са поискали среща с него в затвора. След като е екстрадиран, на него му е отказан достъп до адвокат. Той е поискал изрично да бъде свързан с българския консул или какъвто и да било дипломатически представител от българското посолство. Отказано му е, както му е отказвано и до момента, и в момента. Тъй като българският заложник Милан Димитров е и руски гражданин, той е поискал да бъде свързан тогава, след като му е отказана връзка с българското посолство, с представител на руското посолство. И това му е отказано. След това той е поискал най елементарното нещо, което всеки един от нас, който е гледал филми, знае, пък и то не е само по филмите, така е и в действителността – поискал е да се свърже по телефон с някого в България. И това му е било отказано. Лекарствата му, тъй като той страда от две сериозни заболявания, са били отнети. Бил му е отнет апаратът, който той използва, за да спи през нощта, тъй като страда от сънна апнея и има риск да се задуши през нощта. Този апарат му е бил отнет и не му е бил върнат. Всички лични вещи са му били отнети и на практика е захвърлен като скот в един частен затвор в Сан Антонио, щата Тексас. Когато ние в крайна сметка разбрахме какво се случва, намерихме начин да влезем във връзка с него и започнахме необходимите действия, за да му осигурим поне адвокат. Интересното е, че до момента българската държава продължава да не се интересува от съдбата на своя български гражданин там. Интересното е, че никой не се е постарал дори да попита американската страна какво следва оттук насетне. А оттук насетне следва процес. Оттук насетне следва ходене по мъките за българския заложник, защото, да, уважаеми сънародници, ние имаме заложник в Съединените щати. Заложникът се казва Милан Димитров. Нашият заложник е там, защото на него и чрез него трябва да бъде даден урок, за всеки един от нас урок, на нас, българите. Урок, че не трябва да имаме абсолютно никакви взаимоотношения с Русия, защото неговата вина според американския прокурор е, че той е имал търговски отношения с Русия. Парадоксът е, че той е обвинен за износ на нелегални според американското законодателство търговски компоненти, които обаче така и не са изнесени. Те са тук в България. Интересното е и друго. Интересното е, че нашият сънародник в момента се превръща в изкупителна жертва и на безхаберието на две поредни български правителства. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ задавахме десетки пъти въпроси както на министъра на правосъдието, така и на министър-председателя, така и на министъра на външните работи за това какви действия ще бъдат предприети. Получихме много обещания и още повече лъжи. Последният разговор, който имахме с министър-председателя Главчев, на който казахме какво сме говорили с предишната министърка на външните работи, защото разговорът с Главчев е в качеството му на министър-председател и на министър на външните работи. След като разбрахме, че предишната министърка на външните работи Мария Габриел не е свършила нищо от това, което е обещала, попитахме какви действия ще бъдат предприети оттук насетне. Главчев каза: „Ще проверя и ще Ви уведомя.“ Не знаем дали е проверил, но не ни е уведомил със сигурност. А и всъщност за какво да ни уведомява вече, след като българският гражданин беше екстрадиран. Имаме заложник, като целта е наистина да се внуши страх в българското общество. Страх, че ако имаш каквито и да било отношения с Русия, ти можеш да бъдеш арестуван. Между другото, най-интересното в цялата ситуация е, че това, в което е обвинен Милан Димитров, не е престъпление според българското законодателство и неслучайно той е пленен – в буквалния смисъл на думата, защото заложниците ги пленяват в крайна сметка, когато е бил в Гърция. Заповедта, която е издадена по искане на американския прокурор за арест в Интерпол, важи за много държави по света, но забележете, не важи за България. А не важи за България, защото по силата на нашето законодателство деянието на Милан Димитров, търговските му взаимоотношения с фирма в Русия не са престъпление. Но има нещо още по-лошо в цялата ситуация. Ако Милан Димитров бъде осъден, той ще бъде осъден на доживотен затвор. Но той не е единственият подсъдим в тази фарсова съдебна процедура. Заедно с него е подсъдим и неговият близо 80-годишен баща, тъй като те са двамата собственици на фирмата. В момента, в който, не дай си боже, Милан Димитров бъде осъден, неговият почти 80 годишен баща подлежи на незабавна екстрадиция от България по искане на Съединените щати. Има ли някой съмнение в тази зала, че българският колониален режим ще се поколебае да изпрати още един българин на заколение в Щатите, нищо че е почти на 80 години? Никой от нас не се съмнява в това нещо. Никой от нас не се съмнява! Най-лошото от всичко обаче, още веднъж повтарям, в момента българската държава продължава да не се интересува от съдбата на своя заложник там. Разлика между Милан Димитров, между българските медици, които бяха държани в продължение на шест години и половина заложници в Либия, между Сергей Антонов, който беше държан също по същия начин, несправедливо обвинен, като заложник от италианския режим тогава в 80-те години на миналия век, няма никаква. И в единия, и в другия, и в третия случай говорим за заложници. ВЪЗРАЖДАНЕ започва кампания, с която ще се постарае да направи всичко необходимо, за да запознае международната общност с нарушаването на основните човешки права – граждански права на всеки един от нас, в случая на лицето Милан Димитров. Подготвили сме писма, които днес ще бъдат изпратени до всички посолства на нашите така наречени съюзници в Европейския съюз и в НАТО. Също така ще запознаем и абсолютно всички международни институции, които се грижат за спазването на правата на човека. Ще направим всичко необходимо, за да осигурим адвокат на Милан Димитров. Всъщност ние вече сме направили необходимото, намерили сме адвокат в Сан Антонио, в Тексас. Малкият проблем е, че там, както е добре известно, адвокатските услуги никак не са евтини. Сумата, която е поискал адвокатът, за да защитава интереса на Милан Димитров, е 150 хил. долара. Както може да се сетите, неговото семейство не разполага с такива средства. Ние днес ще изпратим официално писмо до министър-председателя и ще искаме от него в срок до 24 часа, защото нямаме време за губене, да разберем дали нашата държава ще намери 150 хил. долара, за да осигури адвокат на своя заложник, или няма да го направи. Ако до 24 часа ние нямаме отговор от страна на действащия все още министър-председател Главчев или на когото и да било в нашата държавна администрация, ще започнем кампания за събирането на тези средства, защото няма да оставим наш сънародник в плен на един престъпен режим, какъвто е режимът на Байдън в Съединените щати. Престъпен държавен терористичен режим, защото това, което практикува правителството на Съединените щати, е държавен тероризъм. Те вземат един български заложник и чрез него изтезават и притискат цял един народ и цяла една държава. В крайна сметка това правят терористите. Целта им е да внесат ужас. Неслучайно думата „терор“ на латински означава точно това – ужас. Само че с нас няма да стане това нещо. Искаме да видим какво точно ще предприеме българската държава. Всъщност в следващите 24 часа нашата държава има тест, който трябва да издържи. Има тест по човечност, има тест по почтеност, има тест по българщина дори, ако щете. В следващите 24 часа ще си проличи окончателно дали България е българска държава, или американска колония. Ако българското правителство не осигури адвокат на Милан Димитров, това означава, че всичко е ясно, ние нямаме държава. Имаме един американски колониален режим – жалък, долнопробен, пропаднал американски режим. И ако някой тук в тази зала си мисли, че него това не го засяга, нека да си припомни, че във всеки един момент всеки един от нас, без значение дали е депутат, или не, може да бъде арестуван в един бъдещ период от време, защото просто някой в Съединените щати ще го пожелае. Един прокурор ще напише постановление, че той вярва, че лицето Х е виновно, и лицето Х, поредният български гражданин, ще бъде буквално изпратен на заколение. Империята на злото не се вълнува от човешките съдби. Тя унищожава народи, тя унищожава нации, тя унищожава държави. В случая обаче с нас, българите, това няма да ѝ се получи. Ще ѝ счупим зъбите, а българският гражданин ще бъде освободен и върнат обратно в България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

По-късно.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Остават ни много…

Ние от СДС – младежи…

Цончо Ганев, ако обичате… Госпожо Председател!

Ако може, следващия път, като се изказвам, понеже съм най-далече в залата и най-много време отнема, тоест има достатъчно време двама-трима човека, които имат поведенчески проблеми и си мислят, че са на някакъв селски панаир тук и искат да се бият, да излизат, някакви проблеми с възпитанието, предполагам с образованието, някои от тях могат да са ми синове – да ги помолите да излизат предварително.

Опитвам се.

Ние от СДС – младежи…

Слушайте, Вие губите от тая работа и не си давате сметка. Нещо не ме разбрахте миналия път – преди един месец, като Ви казах за Махатма Ганди, поради липса на образование. Както говоря нещо, така и не се шегувам. (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Подценявате някои процеси, подценявате някой тип говорене... (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Наблегнете на възпитанието! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Започвам отначало.

Ние от СДС – младежи… (Смях.)

Учебното съдържание в България е изключително усложнено. Формално българското образование е безплатно, но в крайна сметка всичките, които сме родители, всичките, които живеем в тая държава, знаем, че то е платено, защото при тая усложняваща се система на средно образование в България се създаде институтът на частните уроци, при които всички родители в момента участват с децата си в основното образование, участват и в паралелната система – така наречената сенчеста система на частните уроци. Защо казвам това? Тази постоянно усложняваща се система на образование в държавата не води до по-добри резултати за икономиката, за обществото, за междучовешките отношения. Както виждаме, липсват основни показатели, по които ние да сме на нивото на останалите европейски държави като функционална грамотност, най-вече тук имам предвид възпитанието, което е големият отсъстващ от българската образователна система. В българската образователна система не се говори за възпитание, не се набляга на възпитанието и това не е акцент. Многото учебници, които имаме – ние може би сме шампиони по много учебници по различни предмети, не решават проблемите, които изброих, а създават допълнителен хаос в системата. Не е тайна за никого, че учениците стават все по-мобилни, родителите все повече променят училищата, сменят населени места, сменят работа. Взимаме европейския модел, при който се движим в територията на страната, извън страната, връщаме се. Представете си едно дете, което учи тази година по един учебник, на следващата година учи по коренно различен учебник, в коренно различна система, все едно става въпрос за две отделни държави. Не на последно място, многото учебници губят фокуса в системата, създават подсистеми в образователната система, тоест те не носят плюс, а носят минус и наслагват тия негативни явления, за които споменах. Затова според мен трябва да наблегнем на три неща – първото е унификация, второто е възпитание и третото е опростяване на системата. Един учебник за клас по предмет е стъпка в тази посока. Затова Ви призовавам да подкрепите Законопроекта. Благодаря Ви.

Процедура!

Госпожо Председател, искам да Ви помоля да поканите господин Румен Христов в качеството му на председател на СДС да излезе от трибуната и да поеме политическата отговорност (смях от ИТН) за бившия председател на младежката организация на СДС. (Смях.) Не е допустимо една от емблематичните политически партии на българския преход да ражда и да е раждала такива политически недоносчета. (Смях, ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)

Аз съм се записал в петък.

Благодаря, госпожо Председател. Един учебник или няколко учебника? Доколкото си спомням това, което говорихме досега в дискусията, казахме няколко неща. Може ли да има корупция при одобряването на учебници? Може, като нещата могат да са двустранни. Някой казва, че някои директори се облагодетелстват от такива неща – водят ги на екскурзии. Както знаете, в нашата държава само прокуратурата казва кой е виновен и кой не. Но съответно това може ли да се случи в Министерството? Може, разбира се. Тоест корупцията ние няма как да я спрем с въпроса един или няколко учебника. Тук въпросът е друг. Знаете ли, че на учителите освен всичко друго им вменяват да одобряват учебници? Да, не е трудно – донасят шест, седем, осем различни мостри на учебници, след което, ако ти не харесаш даден учебник, трябва да напишеш един ферман защо не го харесваш този учебник. Аз като учител Ви казвам, че не харесвам едно издателство, и съм работил, и въобще не ми е пукало какво ще ми коства да кажа, че аз не харесвам този учебник. Защото същото издателство реши да направи черно-бели учебници за бедни деца. Пълна идиотия! Пълна идиотия! Децата ще страдат цял живот от социално неравенство и дайте ние да го направим още в училище! Това издателство, като се е загрижило толкова за децата, да направят малко безплатни и да се раздадат на такива деца. Въпросът един или много учебници за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ е лесен – един учебник и това е. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, това е дебат, който се води отдавна, не за първи път го водим в Комисията по образованието, в пленарната зала. Няколко неща се правят тук като внушения, които не са точни. Първо, че децата учат различни неща. Децата учат едни и същи неща. Принципът на единност се осигурява чрез учебните програми и чрез оценяването. В учебните програми са понятията, знанията, уменията, които трябва да се получат като резултати, и те са отразени в учебниците. Да, в учебниците те могат да бъдат представени по различен начин, могат да бъдат изказани по различен начин, но в крайна сметка се усвоява едно и също образователно съдържание. Преминавайки от едно училище в друго, те не започват да учат различни неща, а учат едно и също. В края на всеки клас и в края на всеки етап биват изпитвани за едни и същи неща. Принципът на единност се осигурява чрез учебните програми, а не чрез учебниците. Да, имаме проблем с учебните програми – това, което и господин Методиев каза. В нашите учебни програми нямаме достатъчно акцент върху възпитателната функция, така наречения елемент за формиране на отношения и нагласи, прекалено амбициозни са откъм знания, респективно прекалено неамбициозни откъм формиране на умения. По част от дисциплините, особено видно по математика, учениците препускат, не остава време за затвърждаване на знания, за упражнения. Това ги демотивира. По други пък имаме прекалено много фактология, съответно не остава време за осмисляне, за свързване на знания, за задълбочено учене. Това, разбира се, не е само функция на учебните програми. Другите основни елементи в системата на образованието са подготовката на преподавателите, квалификацията, начините на преподаване и оценяването. Много е важно за какво оценяваш децата. Ако ги изпитваш да наизустяват, те ще наизустяват. Един от основните проблеми на нашата система е, че възпроизвежда културата на заучаване. Тя я възпроизвежда и с учебните програми, и с оценяването, но в най-малка степен бих казал, че го възпроизвежда с учебниците. Учебниците следват учебната програма. Друг е въпросът доколко учебниците задълбочават проблема. Да, те задълбочават проблема, но не защото имаме повече от един учебник, а защото оценяването на учебниците страда от пороци. Оценяването на учебниците се извършва от външни оценители, които министърът на образованието не държи отговорни. Те най-често ги оценяват формално. Чувал съм част от разсъжденията при оценяване, част от разсъжденията на самите издателства, които казват: ние, за да се застраховаме, слагаме повече учебно съдържание в учебниците, отколкото изискват програмите. От една страна, програмите са ни свръхнатоварени, от друга страна, учебниците задълбочават проблема. Имаме проблеми със стила, в част от дисциплините доминира академичният стил, но това не са неща, които ще решим с един учебник. Напротив, рискуваме да създадем други проблеми. Аз вече имах възможност в реплика на госпожа Нинова да кажа част от тях. Първо, че рискуваме да останем без учебници. Другото, което казах, е, че ако министърът на образованието и науката е излъчен от БСП и БСП носят отговорност за Министерството на образованието, аз бих подкрепил този законопроект. Защо? Защото вероятността да останем без учебници било следващата или по-следващата учебна година, е значителна. За да се случи този законопроект, това означава с много творчески ентусиазъм екип от автори, художници, коректори да се обединят, да направят учебник, без да са сигурни дали той ще бъде одобрен, имайки предвид, че ще бъде одобрен един от многото кандидатстващи най-вероятно. Дори това да се случи, много вероятно е то да се повтори, да се случи втори път. След това имаме риска от обжалване на обществената поръчка, което означава, че ние можем да имаме забавяне от порядъка на над шест месеца, което в много голяма степен гарантира това, че няма да има учебници. Беше казано, че учебниците ще осигурят качество. Няма никакви доказателства за такава връзка между качеството на обучението и учебниците. Страните с повече от един учебник, където няма ограничение на учебниците, нямат по-ниски резултати по PISA, напротив, имат по-високи. Какво ни показва международният опит? Имаме няколко страни с предимно злощастен опит в избора на един учебник. Избор на един учебник имаме в Русия, където беше избран този подход, за да се премахне негативното отношение към Сталин и да се величае Путин. Имаме в Унгария, но там 80% от учебниците са спрени заради дела за авторски права, тъй като на практика бяха преписани предишните учебници, които бяха на издателства. Имаме в Гърция от времето на хунтата на полковниците, но тези учебници на практика се ползват в много малка степен и се ползват предимно учебни помагала. Полша също има злощастен опит – след решението да се ограничат учебниците имаше множество дела за авторски права, които доведоха на практика до блокиране на всички процедури и оставането без учебници. Най-несъстоятелен е аргументът пък, че ще се намали корупцията, когато се централизира. Тоест Вие, вносителите на Законопроекта, казвате: не вярваме на учителите, че са честни, вярваме на Министерството на образованието или на някакви оценители. Като централизираме възлагането, ще намалим корупцията. Това противоречи на всички правила за корупционен риск или всички разбирания за корупционен риск. Корупционният риск е толкова по-голям, колкото е по-голям обемът на разполагаемия ресурс и колкото е по-централизиран. Последното, което беше казано, че ще намали цената и няма да се плаща за много учебници. В момента държавата плаща за един учебник. На всеки един ученик му се плаща за един учебник. Няма никакви доказателства, че цената ще бъде намалена. Само ще Ви дам пример – за десет години, между 2010-а и 2020 г., цената на учебниците не беше увеличена. Държавата плащаше една и съща цена, въпреки че през това време трудът беше поскъпнал два пъти, хартията беше поскъпнала с 50%. Тоест и тук нямаме доказателство, че това ще се случи. Ако искаме да намалим цената, държавата просто може да определи по-ниски нормативи. В момента може да се каже, че цената е оптимална, доколкото миналата година имаше такъв случай – издателства отказаха да доставят новите безплатни учебници от осми до дванадесети клас. Отказаха да ги доставят с този аргумент, че цената е недостатъчна, което означава, че няма щедро финансиране за учебниците от страна на държавата. Един от упреците на вносителите беше, че държавата давала много средства. Тя дава много повече средства от миналата година, защото подкрепихме Вашето предложение да има безплатни учебници от осми до дванадесети клас, което предложение е добро дотолкова, доколкото всички ученици трябва да имат достъп до безплатен учебник. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вълчев! Интересна дискусия по Законопроекта. Аз като човек, който не се занимава, не е вътре в темата, станах свидетел на много интересни тези, които няма как да ме убедят в правотата за това да не е един учебник по един предмет в един клас. Чух тук, от тази трибуна, че няма връзка между учебниците и качеството на образованието, само че знам, че всеки един ученик вкъщи, в чантата си – и в училище, и вкъщи, носи учебници. Той не носи учебната програма на Министерството на образованието. Всеки един родител помага на своя ученик, като чете учебниците, и е много важно какво пише в тези учебници. Не е важно колко издателства са ги издали – нали така казвате Вие, само че различните издателства пишат различни неща. Да, може темата да е една, но поднесена по различен начин. Госпожа Нинова Ви каза как се предлагат и как се представят на нашите деца историята, литературата, българският език – има значение какво пише вътре. Чух, че учебникът не бил помагало на ученика, а било помощно средство на учителя. Ами като е помощно средство на учителя – това госпожа Белобрадова го каза, като е помощно средство на учителя, защо не си го носи учителят в чантите, а го носят учениците, а учениците да не използват учебници, нищо да не използват? Цената не е доказателство, че ще се повиши или понижи, цената не ни интересува, господин Вълчев, интересува ни качеството на образованието и това какво изучават нашите деца. Колкото и да струва, образованието си струва. Така че недейте да смесвате дали това ще повиши, или ще понижи цената. И накрая стигате, както винаги, когато свършват аргументите, с каквото почнаха „Продължаваме Промяната“ декларацията – с Русия. Вие свършвате Вашето изказване с Русия и някакви прокремълски, проруски и някакви такива – къде било Сталин, къде имало един учебник. Хайде поне в образованието да не намесваме тази геополитика и тази… (Реплика от народния представител Манол Пейков.) Да, ето, виждате ли къде е проблемът, къде Ви стяга чепикът: дали проблемът тръгва от Русия. Не бе, не тръгва от Русия, не тръгва от Путин, не тръгва от Кремъл. Говорим за нашите деца, за българските деца, да учат един предмет по един учебник – да знае какво преподава учителят, да знае какво трябва да чете ученикът, да знае родителят, ако има две деца, че трябва да им преподава едно и също нещо, а не на едното да говори едно, на другото друго. Така че, уважаеми господин Вълчев, разбирам, че сте в трудна ситуация, в която трябва – разбирате, че е правилно, но не можете да го подкрепите. И мисля, че ако намерите още малко аргументи и още малко премислите, имате аргументи да подкрепите Законопроекта, защото той е полезен за българското образование, за нашите деца. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Вълчев, на мен също от Вашето изказване не ми стана ясно Вие ще подкрепите ли Законопроекта, или не, принципно подкрепяте един учебник. Аз като учител по история съм едно малко паметливо човече и си спомням, че тук на втория ред стои една дама, която ние учителите приехме много добре, когато беше, макар и за кратко, министър на образованието, и доколкото си спомням, тя каза, че адмирира единия учебник. Поправете ме, ако греша.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Излизам просто да опровергая, тъй като се разпознах в това, което колегата каза. Категорично не съм съгласна, аз по съвест ще гласувам против този законопроект. От името на моите колеги, от името на учителите, защото, както каза и господин Вълчев, учителите са тези, които най-добре знаят кое е добре за децата. И подчертавам – колко са учебниците, е по-малко важно от това какво има в тях. Учебното съдържание – и тук съм съгласна с много от колегите, които говориха, учебното съдържание е това, което ние трябва да променим, да облекчим, да насочим повече усилия към упражнения, към дискусии, а не към препускане по материала и наизустяване. Всъщност това е темата. И аз апелирам всички да коментираме и да направим всичко възможно да подкрепим Министерството на образованието и науката с един ясен, пълен политически консенсус по това, че трябва спешно да работим по промяна в учебните програми и учебното съдържание. И тогава вече учебниците ще отразяват по-доброто учебно съдържание. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Свиленски, учебниците следват учебната програма. Отворете няколко учебника – там, където има одобрение, защото не знам дали знаете, средно по предмет има одобрени две цяло и пет учебника – не са безброй. Някъде, където са одобрени повече в някой клас, по някои предмети, ще видите, че общите неща са много, много повече, отколкото различните. Да, имаме различни изречения, но в крайна сметка понятията, съдържанието е едно и също, защото учебната програма е водеща и всеки учебник следва учебната програма. Нещо повече, учебникът дори не е задължителен – това е основна постановка, но той е основно помощно средство на учениците. Тук сте прав, ученикът учи преди всичко от учебниците, но много учи и от учебни помагала. Искаме или не, навлизаме в свят, в ера, във времена, в които учениците ще учат все по-малко от учебниците, все повече ще учат от дигитални ресурси, от учебни помагала, от странична литература. Всъщност методите на преподаване са такива, че учителите все повече насочват учениците към търсенето, обобщаването, анализирането на много повече странична информация, отколкото наизустяването на учебника. Защото аз Ви казах, един от основните ни проблеми в образователната система е, че всички елементи възпроизвеждат тази култура на заучаване. Не съм казал, че нямат никакво значение за качеството на образованието, казах, че учебните програми, оценяването, методите на преподаване и подготовката на учителите, които са четирите основни елемента на системата, имат десетки пъти по-голямо значение, отколкото има учебникът. Може да отидете в Музея на образованието в Габрово – не знам дали знаете, имаме Музей на образованието в Габрово. Препоръчвам Ви, посетете го, там има много добри примери за един учебник. Един учебник... Съжалявам, че не обичате темата Русия, но имаме учебници примерно от петдесетте, шестдесетте години на миналия век, може да ги видите – с животните и картинките от степта, адаптирани текстове от съветски учебници, това е добрият пример за един учебник. Основната причина обаче, поради която няма да подкрепим този законопроект – ние Ви казахме, че нямаме моралното право да прехвърлим отговорността на изпълнителната власт и на Министерството на образованието за един такъв неработещ закон, риска от това да няма учебници. Защото това, което предлагате, създава голям риск да няма учебници. И пак казвам, аз бих го подкрепил – ние в случая няма да го подкрепим, но бих го подкрепил, ако Българската социалистическа партия носеше отговорност чрез министър на образованието за този учебник, защото много е лесно сега да го предлагате, когато не носите тази отговорност. Иначе съм абсолютно съгласен с госпожа Фандъкова – един от големите ни проблеми, големите ни провали в образователната система са новите учебни програми, защото новите учебни програми не са базирани в достатъчна степен – по-скоро формално са базирани, на компетентностен подход. Още повече задълбочиха проблема със скоростта на учене, с амбициозността към знания, няма акцент върху формирането на отношения, нагласи и умения – всичко това, което казахме. И искаме или не, ако искаме да направим прехода към компетентности, ние трябва да разработим изцяло нови учебни програми, просто не става с козметични промени в сегашните учебни програми. Но една такава дейност изисква четири, пет, шест години, изисква да се направи по различен начин от този, по който се е правило досега. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Честите избори обикновено водят до това, че се правят редовни политически упражнения върху образователната ни система, и аз лично считам този законопроект за едно от тези упражнения. Той за втори път, мисля, влиза в Комисията и за втори път не е приет, но все пак нека да видим какви проблеми има самата образователна система, за да видим дали този законопроект решава поне един от тях. Основни проблеми в образователната система – отпадане от образователната система на учениците поради бедност или поради неположена родителска грижа. Част от учениците са базово неграмотни или не знаят български език и съответно това ги лишава от възможността да учат заедно със своите съученици в първи клас, във втори клас да бъдат неравно с тях и да усвояват учебния материал, което впоследствие отново води до отпадане от училище. Учебните програми са тежки, неадекватни, не отговарят на съвременните изисквания на самия живот. Професионалното ни образование, за което говорим толкова много и което е такава основна грижа на политическото говорене през последните години, всъщност е, с малки изключения, абсолютно нереформирано. Който е ходил в професионални гимназии, знае, че професионалното ни образование е почти в абсолютна невъзможност да подготви бъдещите кадри на България. Съдържанието на учебниците е истинско предизвикателство за родителите и техните деца. Господин Вълчев правилно отбеляза как изобщо се стига до това съдържание, така че аз няма въобще да повтарям това, което той каза. Кои от тези проблеми решава този законопроект? Вече се каза, че нито ще бъде по-бързо, нито ще бъде по-евтино, нито ще бъде по-лесно за децата, нищо от това няма да бъде, няма да решим нищо от това. И след това, да повторя пак, както казах и миналия път, когато се разглеждаше Законопроектът – учебниците не са задължителен елемент от образователния процес. И дори господин Свиленски да излиза и да казва, че те са, а те не са, защото Законът сочи друго, господин Свиленски. Разбирате ли? Аз разбирам, че Вие не сте в тази тема – и аз не съм в много от темите, затова ви казвам, просто не са. Училището има за цел да подготви децата за живота, да разбират света, да мислят, да правят избори – лични и професионални, да бъдат адекватни на променящия се свят. Единият учебник не решава нито един от тези проблеми и не помага на никого. Източник на образователния процес, основен източник на образователния процес, е учителят. Когато разговарях с председателя на PISA, той посочи трите основни елемента на доброто образование. И тук не става въпрос за доброто образование в държави, които от десетилетия имат добро образование. Говорим за държави, да речем, като Полша, защото аз го попитах: „Дайте ни примери за държави, в които в последните четири години при тях е настъпило голямо развитие в образователната система, много бързо развитие в образователната система“, и той ми даде за пример Полша, Естония. И когато го попитах кои са трите основни елемента, той каза: „Учителят – в центъра на образователния процес. Първо. Второ, активно участие на родителите за решаване на проблеми в училище заедно с учителите. И трето, най-доброто училище е най-близкото до Вас.“ Това са трите основни цели, които, ако бъдат постигнати, ще имаме добра образователна система чрез всякакви инструменти. И единият учебник, уви, не ни доближава нито до решаване на проблемите, които ние специфично имаме като българско образование, нито ни приближава към тези три цели, които определят, общо взето, в световен мащаб добрата образователна система. Благодаря Ви.

Изказване.

Удължете времето.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Белобрадова, всички тия щуротии си ги вземете и не знам какво направете с тях. (Шум.) По-скоро не искам да го кажа от трибуната. (Оживление.) Трябва да говорим с факти и всичкото това, което Вие казахте, не кореспондира с реалната среда. (Реплики от ПП-ДБ.) Маноле, моля те, нека да… Кажи си и ти после!

Тъй като освен теорията всички от тази трибуна, които говорят, всички в залата, пък и цялото население знае, че е важна и практиката. Например, цитирам Румяна Петрова – учител по български език във великотърновското училище „Емилиян Станев“, нали трябва да говорим с факти: „Това ще бъде една книга, която ще съдържа основните литературни факти, а същинската работа на учителя и учениците ще бъде върху текстовете и те ще могат не просто да учат от учебника, а да мислят конкретно върху художествения текст. Различните авторски колективи имат своите концепции и те предлагат тълкуване на дадения текст.“ Ние не искаме българските ученици да се възпитават, тоест те не се възпитават – говорихме го това от трибуната – да се обучават върху тълкуване. Ние искаме те да се обучават върху конкретните текстове и да получават единно базисно образование, поне до четвърти клас. Ние не делим децата на бедни и богати. Какво е това остракиране?! Това е чудовищно, което се говори от тази трибуна! И преди малко колегата Папов правилно каза – някакво си издателство предложило за бедните деца черно-бели учебници. Ама те са за затвора тия, които въобще са направили такова предложение! Вие чувате ли какво говорят някои от тези издателства? И ние тук от Народното събрание трябва да даваме разнообразие на това да имало повече издателства. Ами колкото повече издателства има, толкова повече такива неща ще се говорят. И ще влизат толкова повече дори и непопулярни теми в българските учебници, и ще има тълкувания на българските класици. Това е кощунствено спрямо класиците и българското образование. Така че всичкото това да ми го говорите и да ми го леете тук, от трибуната, е меко казано, скандално! Да Ви кажа ли как разсъждават учениците от същото училище „Емилиян Станев“? Ей сега ще Ви прочета, макар и да ме заплашва да свърши времето по-бързо. Ето: „Ще е по-добре да е едно издателството и един учебник, защото всички единадесетокласници ще учат само по един учебник, и ако трябва да се подбира информация за матурата по история например, да кажем след 12. клас, така тя ще е базирана само по този учебник и по една информация, за да знаем върху какво точно да се подготвяме и да учим.“ Много „за“ и „против“ може да се кажат. Има бивши министри на образованието в залата, те могат блестящо да защитят както едната теза, така и другата теза. Но всички сме наясно в България, че в тези учебници има, тяхното съдържание е със съвсем коренно различни текстове и това сте го чули и чели навсякъде. За да не объркваме децата, най-малкото е необходимо в този един учебник, казах Ви, поне за базисното образование да пише едни и същи неща. А не един и същи български класик да се тълкува по два начина. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Белобрадова, мен и три секунди са ми достатъчни. Нали знаете, че каквото говорите, българите го слушат и го гледат. Как може да кажете, че учебниците не са задължителни? Като не са задължителни, защо е този рев да има толкова учебници и толкова издателства? Като не са задължителни, защо всяко дете ходи с учебници и всеки родител ходи и купува учебници? Като не са задължителни, защо е тоя спор какво пише вътре и защо някакви колективи одобряват някакво съдържание? Вие може да си купите всеки един учебник откъдето искате. Недейте да заблуждавате българските деца. Може да не е записано, че са задължителни, но всяко едно дете в първия учебен ден отива с учебници, купени от родителите или дадени от училището, но платени от бюджета на държавата. Всяко едно дете се прибира вече с учебниците, по които чете и учи. И какво пише вътре, има значение. И кой го пише вътре, има значение. И кое издателство го пише. Разбирам какви интереси защитавате! И пак се обръщам, колеги, към всички Вас – след като не е толкова важно и е безобидно кой издава учебника, хайде да бъде един учебник! След като няма никакво значение кой го издава, нека да е един, нека да е едно издателство, одобрено от Министерството, пък да видим, може да е по-добре. Всички сме стигнали до извода, че сега е зле, обаче не искаме да го направим по-добре.

Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За съжаление, нямаше никакви реплики по същество. Господин Ченчев, дано никога не възложат на Вас възпитателна функция – не само към децата, а към когото и да било, защото употребявате наистина изключително грозни фрази от парламентарната трибуна. Господин Свиленски, аз не заблуждавам българските деца. Силно се надявам българските деца в момента да не гледат заседанието, а да са навънка да играят. Но учебниците не са задължителни. Ние, когато говорим, просто изхождаме от нормативните актове пред нас. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим този проект за ново изменение на Закона за предучилищното и училищното образование, защото идеята за един учебник е добра. А защо е добра, ще се опитам сега да аргументирам. Господин Вълчев каза, че в края на краищата учебниците не са важни, важните са учебните програми, а учебните програми са по една на учебен предмет. Така е, но всъщност всичко е важно. Важни са и учебните програми, важни са и учебниците, които са задължителни. Някой каза – да, госпожа Белобрадова – не, не е така. Има Постановление на Министерския съвет, така че те са задължителни. А важни са и учебните помагала, важни са и учителите. Всичко е важно и понеже всичко е важно, е много важно да стигнем до най-добрия учебник. Самата възможност да има различни учебници, означава, че част от българските ученици няма да учат по най-добрия учебник, тъй като техните учители на ниво училище ще са избрали не най-добрия. Въпросът е как да стигнем до най-добрия. И тук всъщност Законопроектът на Българската социалистическа партия не е много смел, тъй като не предлага никаква промяна в съществуващия и до момента механизъм за избор на учебник, прехвърляйки го само че от ниво училище на ниво всички учители, тоест на ниво държава – пак учителите ще избират чрез някакви системи, може би електронни или други, това е технология и не е важно. Други аргументи срещу този проект, който, пак подчертавам, е добър – с единия учебник, е, че се нарушавали възможностите за конкуренция между издателствата. Само че това въобще не е важно. В смисъл, разбира се, всички търговски дружества са важни, но в случая става дума, на първо място, за интереса на българските ученици, респективно на българското общество, за да стигнем до най-добрия учебник. И всъщност смелото решение тук би било, разбира се, да се поеме ясна отговорност от Министерството на образованието и науката чрез експертни комисии – неголеми, но… Но, евентуално един ден и за това! Това би било смелото. В заключение ще кажа, че този проект дава възможност наистина най-добрите учебници да стигнат до всички български ученици. Например „Родинознание“ в първи и във втори клас в момента действащите учебници – всички, без значение, тъй като те са огледално изображение на действащите учебни програми, започват с един урок за училището, за безопасност на движението по пътищата, за нашата общност, как да си купим нещо, тоест такива търговски умения и така нататък. И например чак на стр. 66 в „Родинознанието“ за втори клас се стига до понятието, до думата България – това е втори срок, в средата някъде. И това наричаме „Родинознание“ по действащата конкурентна система в момента на множество учебници! А има един друг учебник, то е книга всъщност – „Учебник по родинознание“ на Костадин Костадинов, и системата на един учебник ще даде чудесна възможност той да стигне до всички български ученици, защото началото му е важно. А той започва така: „Нашата държава е България. Тя се нарича така, защото е основана от нас, българите, и е населена с българи.“ (Ръкопляскания и възглас: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Две много смислени изказвания – на колежката Белобрадова и на колегата Вълчев. За съжаление, беше изчерпана процедурата по реплики и нямах възможност да го поздравя. Това, което каза, е факт. Големият проблем на нашето образование е, че то иска наизустяване, иска индивидуални изяви, а успешните западни модели залагат на колективните задачи. Там учениците заедно, солидарно поемат отговорност, съответно и е общ резултатът накрая, така както е в живия живот. В този смисъл унифицирането не може да бъде решение в 21 век, 2024 г. Още едно нещо, което каза колегата, е вярно. Ще се съглася и с едно условие. Той каза: „Не може да централизираме тези политики, учителите са тези, които най-добре знаят.“ Но само преди една седмица в тази зала беше приет закон, който централизира и каза на българските учители и училищни психолози, на заетите в системата на образованието: „Не, Вие не знаете!“ Забранява се в училище да се говори за политика, религия, сексуалност. Това са също теми, част от живия живот. И Вие, колеги от ГЕРБ, макар и част от голямото европейско семейство на ЕНП, гласувахте този по същество хомофобски, безсмислен, зле написан закон, който въвежда понятия като „традиционна сексуална ориентация“, но според българската правна традиция не е ясно коя е пропаганда. И представете си сега, колега – един злонамерен човек пуска донос срещу учител, защото в класа се говори например за политика или за други теми, които няма как да спрем децата да обсъждат. Ами държавен чиновник, въоръжен с този неясен и абсурден закон, може да съсипе кариерата на един достоен български преподавател. В този смисъл се надявам на база Вашето изказване Вие наистина да вярвате в тези политики и по някакъв начин да поправите стореното и да останете верни на тази философия, която иначе е правилна и я подкрепяме. Благодаря Ви. А, извинете, на финала, понеже колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ говори – ами това е класически пример за пропаганда в училищата. Учебник на някого, сега не съм запознат със съответния учебник – дали е автор Костадин Костадинов, или Ивелин Михайлов, или Ивелин Михайлов само го е плащал – не знам каква е историята с това учебно съдържание, но със сигурност е недопустимо някой политик да се появява в училищата, да дава на децата някакви учебници. Ако има пропаганда, то спада в тази категория, така че Законът, който сте си приели, сигурно трябва да го приложите спрямо Вас, на първо място.

Господин Божанков, Законопроектът е същият – имам предвид Закона за предучилищното образование обсъждаме, но това, за което говорихте, беше миналата седмица. Онзиден, онзиден – миналата сряда, в който се успахте – до 12 ч. някъде, и успяхте към 1 ч. да дойдете тук, когато вече бяхме на второ четене, разбирате ли? Просто да уточня. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Да, или около 2 ч. Между другото, миналата седмица двама от Вашата група подкрепиха на първо четене, гласуваха „за“. „За“ гласуваха! Знаете ли ги кои са за този закон? Става дума за нетрадиционната сексуална ориентация и нейната забрана от пропагандата, който коментирате. А иначе споделихте, че не познавате „Учебника по родинознание“ на Костадин Костадинов. Ще Ви го подаря с удоволствие. Чудесна книжка е и ще го прочетете с интерес. Благодаря.

Гражданино Божанков (смях), тъй като не Ви е ясно какво е традиционна, нетрадиционна сексуална ориентация, ще Ви направя една препратка към Конституцията на Република България – чл. 13, ал. 3, където е казано, че източното православие е традиционната религия. Оттам насетне вече може да се направи извеждане и чрез тълкуване, като сведем до това какво казва Светата Православна църква, която заклеймява всякакви извращения, така че смятаме, че няма какво повече да се дискутира по този въпрос, и недейте да се опитвате да екстраполирате. Днес в 18,30 ч. щяло да има някакво мероприятие. Ако искате,…

Утре!

Тоест утре. …може да отидете и да излезете, да се солидаризирате с мероприятията на НПО-тата и да приключим тази тема. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Колеги! Ние от „Има Такъв Народ“ ще подкрепим предложението на БСП на първо четене. Просто и ние смятаме, че тази вакханалия със сума ти учебници по един предмет не е полезна. Да, в образованието има много проблеми. Програмата наистина е може би основното и тя е отвратителна, но и учебниците са отвратителни. Много често някои учебници са много, много по-отвратителни от други учебници. И да седнете да ни убеждавате, че ако има четири учебника по даден предмет, директорът на училището няма да се изкуши да се заиграе с някакво издателство, никой няма да Ви повярва. Министерството на образованието трябва да си поеме отговорността за съдържанието на тези учебници и когато са по-малко, контролът най-малкото ще бъде много по-добър. Разбира се, за разлика от БСП, ние не смятаме, че трябва да е само един учебник. Трябва да са поне два. Поне два! (Реплика от народния представител Елисавета Белобрадова.) Госпожо Белобрадова, може и да е на господин Костадинов единият учебник, както подвиквате от място, ако Министерството прецени, че е полезен. Иначе просто да зяете от залата и да се заяждате с него, е глупаво, както е глупаво при всяко излизане на трибуната – днес четири или пет пъти някой латентен хомосексуалист излиза и почва да страда за Закона за забраната на хомосексуалната пропаганда сред деца в детски градини и училища. Колкото и да страдате всъщност, родителите подкрепят този закон, учителите подкрепят този закон, Православната църква подкрепя този закон. Малка група сексуално неориентирани граждани са против, но няма нормален човек, който да… Аз просто не разбирам как може нормален човек да каже: да, искам да има хомосексуална пропаганда в детските градини и в предучилище, така че… (Реплика от народния представител Цончо Ганев.)

Няма такова нещо „хомосексуална пропаганда“!

…страданията Ви по темата и да преливате едното в другото, е хубаво малко да се удържите. На първо четене ние ще го подкрепим с ясната заявка, ако се стигне до второ четене, да предложим поправка и да не е само един учебник, защото тогава наистина може да се получи същото нещо – да се толерира корупцията сред разни държавни чиновници. Всеки, който има дете и е учил с детето си, знае, че учебникът му е необходим. Каквото и да казвате, не може да се мине без учебник. Може по документи да се води, че не бил задължителен – задължителен е, не може без учебник детето да учи вкъщи. Часовете са така организирани, че всъщност децата вътре нищо не научават и всеки, който е имал дете в училищна възраст, е бил принуден да учи с детето си, за да му обясни малоумно написания материал вътре в учебниците. Иначе децата просто няма как да го възприемат, защото нормален човек не може да възприеме това, което е вътре, и образованието, както е структурирано в момента. Всеки един нормален родител е бил принуден да учи с детето си, или, ако не може, да му намира частни учители. Това е една от малкото стъпки, които трябва да предприемем с намаляване броя на учебниците, включително с всички останали неща. Една малка стъпка беше забраната на хомосексуалната пропаганда, друга малка стъпка е намаляването на броя на учебниците, следващата по-голяма стъпка е промяна на учебните програми, но трябва да вървим в тази посока. Благодаря.

Господин Йорданов, аз не мога да разбера защо във Вашето изказване повдигнахте въпроса за латентните хомосексуалисти в ПП-ДБ, но не посочихте имена, защото според мен днес се изявиха поне двама от тях. (Смях.) Йордан Иванов, известен и като Данчо Желето, и Божанков, който не знам точно като какъв е известен. Бъдете конкретен, като говорите за латентни хомосексуалисти – с цялото ми уважение към тях. Така или иначе те имат представителство в парламента. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Колеги! Господин Йорданов, играли сме го това, дето държавата знае най-добре. Играли сме го. В продължение на 45 години сме го играли. Бяхме всички убедени, и ние като деца бяхме убедени, защото така ни наливаха в главата. Защото имаше един учебник, трябва да има една медия, трябва да има една фабрика за бира, тя трябва да е държавна, защото частникът не знае и може да налее нещо лошо, една телевизия. Не може да има такива –7/8, 7/9, 12/6… Една! Всичко да е по едно. Нали разбирате колко абсурдно е това? Това е посоката, в която Вие ни теглите. И неслучайно партиите, представителите на партиите, които имат тежнения към Изтока, към Русия, към единоначалието, са тези, които се изказват в полза на един учебник. Плурализмът е фундамент на демокрацията. Искам само да Ви кажа, че аз съм възпитаник на първия випуск на Американския университет в България, което беше едно много младо и шантаво учебно заведение, но нещо, което имаше вътре, беше плурализъм. Когато попитах един от моите преподаватели коя е най-голямата разлика между един българин на тази възраст и един американец, той каза: „А бе, българите по принцип знаят много повече факти – знаят Хан Крум кога е отсякъл главата на Никифор, битката при това, при онова. Много знаят, много знаят. Сравниш ги с американците, американците изглеждат много необразовани. Събереш ли ги в група да решават проблеми, българите са напълно неспособни. Американците се справят.“ Ето това е ключът към образованието – способността да мислиш, способността да тълкуваш. И да, българските класици също трябва да бъдат тълкувани, всичко трябва да бъде тълкувано. Това е ролята на учебника. Плурализмът е това, което дава тази възможност. Мислете малко, преди да говорите. Въпрос е и на житейски опит това нещо. Много Ви благодаря. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Ганев, не ги посочвам поименно, за да не им давам повод да излизат за лични обяснения, но цялата зала ги знае, а и те реагират толкова бурно, че само дето не разнасят знаме над главата си: „Аз съм такъв“. Що се отнася до господин Манол Пейков. Преди да излезете да говорите, слушайте и мислете с тази глава. Казах, че сме против един учебник. Вие излязохте и говорите, че искаме един. Аз пък съм завършил Класическата гимназия, където имахме учебници по някои от предметите, които бяха специално направени за Класическата гимназия. Другите, по които нямахме, учихме като студенти по лекции, защото нямаше учебници от нашите преподаватели. Учебниците от моето време на Класическата гимназия по история, да речем, по антична история, в момента се разнасят като апокрифна литература за децата, които учат там, защото са най-добре написаните по темата и са изключително помагало. Аз в 8. и 9. клас съм писал в часове по история, защото нямаше учебници и бях принуден на 15 години да водя записки по бързата система, защото иначе няма как да уча. Учебникът е много добро помагало, когато е добър. Не сме казали и пак ще повторя за Вас, защото явно не можете да слушате, ние ще подкрепим на първо четене БСП, защото трябва да се намали по принцип тази безумна бройка на учебниците. Дали ще са два, или три, това ще го решим между първо и второ четене, а Вие, доколкото си спомням, майка Ви има издателство и затова ли подскачате като недо… да не казвам какъв, от залата. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И аз знам, че Вас Ви влече руската култура. Аз също жестоко уважавам руската култура – музика, литература, а Вие сте, как да кажа, по-активен и от мен, защото „День победы“, което е възхвала на руската Червена армия, окупираща Европа, я имам на много прекрасно изпълнение от Вас, така че, освен да изразя респект към Вашия афинитет към всичко руско, нямам какво друго да кажа. Благодаря Ви още веднъж за това, първо, че не слушате, второ, трябва да излезете тук да декларирате конфликт на интереси с издателствата и трето, „День победы“ наистина я изпълнихте прекрасно. (Смях.)

Госпожо Председател, колеги! Взимам умишлено процедура по начина на водене, а не лично обяснение, въпреки че ми беше споменато името, защото в духа на днешната декларация – тази на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, ето това искаме да кажем, че тази Ваша толерантност трябва да приключи. Вие ръководите заседанието, Цончо Ганев си позволява неведнъж да обижда хора в тази зала, виждаме всякакви изстъпления на ВЪЗРАЖДАНЕ, лично съм наричан два пъти с обидни квалификации от Цончо Ганев, и Вие само го плашите със забележка. Изхвърлете го за три дни от залата и ще му дойде акълът в главата. Изхвърлете го за три дни от залата! Затова, че Вие ме нарекохте прост, господин Ганев, ще получите покана за съдебно заседание и ще бъдете осъден. С парите, с които ще Ви осъдя, ще сложа знамето на Украйна пред Вашата партийна централа. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, много от изказващите се тук досега са учили по един учебник и резултатът не е много вдъхновяващ. (Смях.) Бих искал да Ви обърна внимание, че един важен разговор, защото разговорът е много по-важен от конкретния законопроект, е жертва на съвсем естественото нагорещяване на страстите преди изборите и на замеряне с пропагандни клишета. БСП отдавна се опитва да въведе този закон, но за БСП е оправдано – помним лозунга: „Една партия, един народ, един учебник!“ И какво беше: „Хлябът от мъката по-черен, затова терорът долу, съюз със СССР!“ На този разговор наистина не му е времето сега. Много по-важно е да говорим за начина на преподаване. Какво казваме, колеги, с този закон? Казваме: ами, ние ще вярваме на МОН, няма да вярваме на учителите. Това казваме! Нека МОН да избере най-добрия учебник! Ама аз не вярвам на МОН, аз бих вярвал на седем- осем различни учители. Бих вярвал на учебника на Костадин Костадинов в конкуренция с друг учебник. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защо трябва да вярвам МОН, че учебникът на Костадин е добър?! Ами, ако пък МОН не харесва Костадин, какво правим?! Мисля, че самият подход в системата – ще накараме държавни чиновници да определят едно нещо, че е добро за цялата образователна система, а друго не е добро, е изключително рискован. Затова аз няма да подкрепя този закон, без въобще да влизам в същността. Просто не е сега времето да го разглеждаме. Трябва да се проведе спокоен, голям разговор най-вече за ролята на начина на преподаване, на учителите. А учебни помагала – оттук до хоризонта, стават все повече и повече, независимо какво ще каже МОН, защото имаме достъп до мрежата, защото имаме достъп до всякакви различни източници и все повече децата учат и се готвят от световната мрежа. Благодаря Ви.

Господин Дилов, радвам се, че и Вие заедно с госпожа Белобрадова, кой друг – Божанков, лицето Божанков, повдигнахте въпроса у обществото за доктор Костадинов, че като автор на учебник трябва неговият учебник да е за децата от първи до четвърти клас. Добро начало, радвам се, че сте чели учебника, запознали сте децата си, на мнение сте, че може да стане това нещо и че децата трябва да се обучават именно по учебника на доктор Костадинов. (Реплики.) Това е едно добро начало, както казваше един срамен председател на Народното събрание, добър ден за българската демокрация. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Позволявам си, това е един от редките пъти, когато вземам процедура по начина на водене, и я вземам не защото Вие не знаете как да водите заседанието, напротив. Уважавам Ви като практикуващ адвокат. Ние с Вас сме адвокати, народният представител Йордан Иванов също е адвокат. Процедурата ми към Вас е свързана със заплахите от негова страна от тази трибуна за съдебни дела най-вероятно за обида срещу Цончо Ганев. Моля Ви, госпожо Председател, тъй като и Вие сте практикуващ адвокат в тази сфера – нещо, в което съм имал възможност да се убедя, да обясните на адвокат Йордан Иванов и да охладите неговия ентусиазъм, защото, ако реши да заведе подобно дело, то съгласно разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, който урежда деликтната отговорност, доказателствената тежест съгласно ГПК е обърната и лежи върху ответника. В този случай Цончо Ганев ще има възможността, законовата възможност да доказва това обстоятелство, а именно дали наистина господин Йордан Иванов е прост, или не. (Смях, шум и реплики.) Просто да му напомните това нещо като колега – че ще даде възможност на ответника да използва тези неща, наистина и той да си наеме адвокат и да доказва дали ищецът е прост, или не е. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Прегласуване!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Не за първи път в този парламент обсъждаме оставка на високопоставена фигура в българската администрация. В случая говорим за заместник-шеф на Комисията по финансов надзор – една от най-важните в страната. Цялото искане за неговата оставка е мотивирано с едно изречение. „Понеже ми предстои“ казва човекът Владимир Савов, когото аз не познавам, нямам представа кой е, какъв е, знам единствено, че е бил избран от парламента, както е според закона. Коя година? 2014 г. – десет години в служба на държавата. Явно човекът е решил, че вече му е достатъчно, защото казва с едно изречение: „Предстои ми да отида да работя в друга държава.“ Ама как така предстои?! Кой е казал, че предстои?! Дали предстои, или няма да предстои, решава Народното събрание. Какво значи „предстои ми“?! Тоест той е взел вече решението и ни уведомява?! Ние какво сме тук – някакъв гумен печат, нотариална кантора „Народно събрание“, петдесето поред?! Това е подигравка с институцията, подигравка с парламентаризма, подигравка с българските народни представители. Къде е лицето Владимир Савов? Защо не е тук? Ако имаме въпроси към него как и по какъв начин, примерно да кажем, се е справил в тези десет години? Колко много пот и кръв може би е лял в защита на българския финансов интерес примерно? Като знаем колко много се работи в Комисията по финансов надзор, живи да ги ожалиш такива хора. Ние категорично няма да подкрепим тази оставка не заради начина, по който е направено това нещо за пореден път, а защото е абсолютно недопустимо хора на такава висока позиция да демонстрират подобно брутално пренебрежение към институцията, която ги е издигнала на този пост. Пак казвам, нито го знам този човек какъв е, нито дори знам как изглежда, но той е заместник-председател на Комисията по финансов надзор, апропо, както е добре известно, там вземат най-добрите заплати в държавата. Заплатите им са по-високи от на президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание, на депутатите и така нататък. Обикновено хората се вторачват, защото Народното събрание и другите институции, които изброих сега, са доста по-видими и хората се вторачват върху тях, а такива удобни гнезденца, където мътят разни пиленца на политическите партии в българския политически живот, са абсолютно незабележими. Госпожо Председател, аз смятам, че е редно, преди да пристъпим към гласуване и обсъждане на тази оставка, лицето Савов да бъде привикано тук и да може да отговаря на наши въпроси, защото откъде накъде един човек на такава висша държавна позиция си решава, след като вече му е гласувано доверие, че ще отива да работи другаде. Къде точно ще работи? В друга държава? Коя е тази държава? Държавна работа в друга държава ли? Тоест частна работа в друга държава ли? Ако тази държава има лоши отношения с България? Този човек е разполагал с чувствителна информация и как така му се разрешава толкова бързо и толкова лесно след десет години начело на финансовата система на държавата в един момент да излезе извън България? И най-интересното е, че никой не задава тези въпроси, а само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ли ги забелязваме? Госпожо Председател, настоявам тази точка да не бъде разглеждана и правя процедурно предложение, докато лицето Владимир Савов не бъде извикано от Вас в залата, за да можем да му задаваме въпроси, да научим повече подробности. Къде смята да ходи? Кога точно са му направили предложението? Кой му е направил предложението? Има ли връзка с позицията му и да не би да се окаже, че някой му е направил предложение примерно след като той му е направил някоя услуга, и така нататък, и така нататък? Държавната администрация се превръща в едно влакче, в което от време на време се качват разни хора, пътуват удобно и комфортно до момента, в който решат, че не им е удобно, да слязат на следващата спирка и да помахат за довиждане. Това просто няма как да се допуска повече и такава подигравка с българския парламент, с българската държавност не бива да бъде допускана. Призовавам Ви още веднъж, госпожо Председател, да извикате Владимир Савов тук и докато не дойде, тази точка да не бъде разглеждана. Предлагам да продължим със следващата точка.

Госпожо Председател, господин Костадинов! Естествено, че не може току-така човек просто да избяга от отговорност и от поста си, но аз много бих искал, когато той дойде, и ние задължително трябва да го изслушаме, да обясни в какво състояние оставя застрахователния пазар в България. Защото това е човекът, проспал фалита на застрахователната компания „Олимпик“, човекът, който – по негово време се случиха много сериозни обструкции в работата на Гаранционния фонд. И много бих искал, преди този човек да напусне поста и страната, да ни увери, че застрахователният пазар е в стабилно състояние, че ние нямаме потенциален проблем. Да не стане така, че следващият, заемащ този пост, да ни обяснява тук, че за всичко е виновен предшественикът му и че дадена компания е фалирала по време на неговия предшественик. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Нашата позиция и предния път по тази тема беше – и не само по тази тема, че хората, които подават оставки, е добре да бъдат в Народното събрание, поради което правя процедура за допуск на господин Савов, който, доколкото ми е известно, е в сградата, така че, ако има някакви въпроси към него, да може да отговори. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за тази възможност да обясня мотивите си пред Вас. Неотдавна се навършиха точно десет години, откакто работя в Комисията за финансов надзор, това е моят втори мандат, а за първи път бях избран през месец януари 2014 г. като член на Комисията за шестгодишен мандат. През този период по различни обективни и субективни причини допълнително изпълнявах и правомощията по надзор на инвестиционната дейност и надзор на застрахователния пазар именно след фалита на компанията „Олимпик“. И отново казвам – след този фалит, а не по време на него. През 2020 г. бях избран от Народното събрание за втори път за втори мандат и този път вече поех управление „Застрахователен надзор“ – от тогава до сега. Мотивите ми да премина на друга работа са едно ново предизвикателство, което беше поставено пред мен, и затова взех решение да подам оставка от сегашната позиция. Ако трябва да бъда конкретен, става въпрос за регулаторния комитет на финансови услуги към Международния финансов център на Астана в Република Казахстан. Международният финансов център на Астана е специална икономическа зона, създадена от Казахстан с цел привличане на инвестиции в икономиката на страната. Там ролята ми ще бъде свързана с развитието на капиталовия пазар. Ако ми позволите няколко думи за състоянието на застрахователния пазар в България понастоящем. Той изпрати 2023 г. като една добра година, премийният приход нарасна до 4,4 млрд. лв. с 26% на годишна база, но ако трябва да гледаме последната предпандемична година 2019 г., ръстът е над 50%. А що се касае за финансовото здраве на сектора, показателите за платежоспособност са стабилно над законовия минимум от 100%, в сектора на общото застраховане средното значение за последните години е над 150%, а в сектора на животозастраховането е над 200%, отново казвам, при законов минимум 100%. Това са показатели, които свидетелстват за едно добро и стабилно финансово състояние и висока платежоспособност на сектора. Автомобилното застраховане продължава да е най-големият пазар при нас с около 70% от бизнеса, но се наблюдават и позитивни тенденции към нарастване, което трябва да се приветства, на имущественото застраховане, финансовите гаранции и киберзастраховките. Едно от предизвикателствата, с които застрахователният сектор се справя успешно през 2023-а и 2024 г. до момента, беше преминаването към новия стандарт на финансова отчетност МСФО-17, и това беше свързано с едни значителни усилия както от страна на застрахователите, така и от страна на надзора. Инвестиции в нови системи, в капацитет и общо взето, един тежък и скъп процес, за който най-сетне можем да кажем, че приключи и секторът се справи с него добре. Друг момент, за който искам да спомена – през изминалите две години ръководех междуведомствена работна група, в която влизаха колеги от Министерството на финансите и от всички отраслови организации, а също и от МВР, която имаше за цел да подготви Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. В тези промени включихме това, което трябваше най-вече да стане – да се транспонира последната версия на Моторната директива с нови дефиниции за превозни средства, включително вече и електрически такива, с повишени прагове за обезщетения, с уточняване и разширяване ролята на Гаранционния фонд като компенсационен орган. Допълнително бяха направени промени, които премахват спънките пред развитието на дигитализацията на застрахователните услуги в България – нещо, което изоставаше, а също така отдавна наболели теми, като системата „бонус-малус“ и методиката за определяне на неимуществени щети. Уважаеми дами и господа, Комисията за финансов надзор е един важен държавен орган, но за него рядко се говори, защото, когато се говори често, обикновено в системата има проблем. Аз считам, че такава е съдбата на регулатора и надзорника – да работи без много шум, но да осигурява финансовата стабилност, по-активна борса, сигурност на пенсионните доходи и бързо изплащане на застрахователните обезщетения. Уверен съм, че Народното събрание ще продължи да подкрепя Комисията за финансов надзор в нарастване на нейния експертен капацитет, надзорна роля и репутация, така щото в България да имаме още по-добра защита на финансовата стабилност, правата на потребителите и обществения интерес като цяло. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател! Господин Савов, аз съм възмутен, честно казано, защото, когато Вие кандидатствате за такъв висок пост, с толкова голяма отговорност, като работа в КФН, това не е някаква временна работа, докато не Ви излезе нещо по-добро, нали? Вие прекъсвате мандата повече от две години предсрочно, а при това отивате да работите за чужда държава, дори не е в частния сектор. В Казахстан, естествено, вероятно предлагат добри възможности за реализация, чисто финансови, но Вие имате ангажименти. И когато сте назначаван тук, Вие сте поели ангажимент да изкарате мандата си докрай. И още нещо, което засегнах и в репликата към господин Костадинов. Въпреки Вашите уверения не останах убеден, че Вашият заместник – този, който ще поеме поста от Вас, няма да дойде тук следващата година и да каже, че заради работата на предишното ръководство са проспали фалита на една или друга компания. Това, че секторът като цяло е в добро здраве, означава ли, че няма някоя гнила ябълка, която в момента цъка, и всъщност Вашето бягство в страна, и то дори извън Европейския съюз, в Азия – за щастие, ние имаме споразумение за екстрадиция с Казахстан, не е опит да избягате от отговорност и да оставите това, което се случва в застрахователния сектор, на този, който ще вади после въглените от огъня? Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Една оставка не може да е повод за дебати. Искам да Ви запозная с Решение № 2 по дело № 8 от 2017 г. на Конституционния съд, което гласи, че когато в Народното събрание е депозирана оставка, народните представители проверяват дали тя е действителна, и са длъжни да прекратят правомощията. На практика тези дебати са абсолютно излишни. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ние сме длъжни да спазим Конституцията и всеки, който гласува против тази оставка, не спазва Конституцията. Благодаря.

Разбира се, че ние насила не можем да накараме никого да изпълнява дадена функция в държавата, но сме напълно в правото си да проучим какви са неговите мотиви и защо той предсрочно напуска една работа, която, меко казано, е желана от много други кандидати. Ако през 2020 г. сме знаели, че този човек няма намерение да изкара мандата си докрай, а просто търси по-добра възможност, никога нямаше да бъде избран за този пост, нали така?

Госпожо Председател, колеги! Държа пред мен Проекта на закон за изменение на Кодекса за застраховането. Ние още не сме разглеждали този кодекс. Аз съм работил дълги години в тази специалност, имам много забележки. Така че Вие като вкарали Законопроекта, който дори не е обсъден в Комисията, за да Ви зададем тези въпроси, да абдикирате, мисля, че е най-малко съмнително. За много неща в този законопроект, който сте внесли, има най-малкото съмнения, след като се запознах, относно чии интереси защитава – дали на потребителя, дали чужди. Мисля, че беше редно, след като го вкарате, поне да имате честта и достойнството да изслушате, да го защитите и тогава да искате да напуснете. Във втората част на Вашето изказване, в което казахте за бързото и коректното изплащане на застрахователните обезщетения, аз мога да твърдя, че 15-дневният срок, който упоменах в стария кодекс, масово не се спазва, така че малко ми е съмнително Вашето изказване. Но основният ми въпрос е за това: вкарвате Кодекса и абдикирате. Лично за себе си не мога да го разбера, преди да е излязъл този основен документ, който е за работата на застрахователните компании, да напуснете, преди да е приет. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колега Марков, уважаеми колеги! Бе какво правим ние сега тук? Какво обсъждаме? Крепостничеството дори в Русия е отменено. (Шум и реплики.) Човекът иска да си ходи – да си ходи, а всичко друго са последващи въпроси. Ами ако го беше бутнал трамвай, директора на НЕК ли щяхме да извикаме?! Адски е странно това, което правим. Имаме толкова важни законопроекти. Дори това, което Вие самият казвате, вероятно е важно много повече от това да обсъждаме един човек, който след 10 години иска да ходи някъде другаде. Той само от възпитание е дошъл в тази зала. Спокойно можеше да не идва. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Е, какво? Какво ще му направим? Ще му пратим полиция да го доведе?

Не е уважително, как така?

Да, ние да не сме дали много повод да ни уважават! Ами не е уважително. Хайде малко да свършим някаква смислена работа днес или поне да се опитаме. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Дилов, аз отдавна Ви познавам. Вие може и да не си спомняте. Моят въпрос беше: не е ли основателно, след като някой вкара законопроект, който е основен, поне него да защити и след това да тръгва да си ходи или където там ще ходи. Мисля, че Вашите аргументи, да, не сме крепостни, но човек, когато поеме ангажимент, когато вкара такъв закон, най-малкото е морално, ако разбирате тази категория, да си го защити и след това да напуска. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Савов, чухме Вашите съображения. Ако може, само да се хвана за репликата от предходното изказване. Господин Дилов, не просто отива някъде, решил е да отиде някъде. Той е решил да отиде да работи в регулаторен орган на друга държава. Поне така разбрах. Този икономически, каквото се нарича там, аз не разбрах да е частен. Доколкото разбрах, е с участието на казахстанската държава и разбирам, че той ще стане държавен служител на друга държава, малко или много. Ако бъркам, да дойде да ме опровергае. В тази насока се запитвам: има ли ограничения в Закона за Комисията за финансов надзор за извършването на подобни действия и няма ли ограничени изисквания за изтичането на определен срок, в който един държавен служител на българската държава, който е бил член 10 години на висш върховен регулаторен орган, след това веднага да започне работа в регулаторен орган на чужда държава? Би ли следвало това да се случва веднага, защото не просто той подава оставка, а отива да работи за друга държава, и то веднага? И аз си задавам въпроса това редно ли е. Не за друго, а защото в чл. 16, ал. 1 от Закона за КФН правомощията му са 27 на брой, които има заместник-председателят на КФН в лицето на господин Владимир Савов. Тези 27 правомощия по Закон съм сигурен, че той ги е упражнявал. Във връзка с това той е получавал и информация, която дали е служебна, дали е професионална тайна, дали е класифицирана информация по реда на разпоредбите на чл. 22 до 25а от Закона за КФН. Лично аз изпитвам притеснения дали тази информация наистина ще си остане такава, когато господин Савов отиде веднага да работи като държавен служител за друга държава, ако е така, както той казва. В тази връзка е важно да разберем и да отговорим на въпроса: през последните 10 години, от 2014 г. – първия му шестгодишен мандат, и 2020 г., когато започва вторият му шестгодишен мандат, той, господин Савов, бил ли е свързан по някакъв начин с частни казахстански фирми или с казахстанската държава? Има ли свързаност с казахстански фирми или с казахстанската държава? Ако има такива фирми, нека да каже кои са те, за да разберем дали има някакъв частен интерес, който, както каза и народният представител Димо Дренчев – аз стоя на държавна работа, докато не получа по-добро предложение. Доколкото знам, заплатите в КФН са едни от най-високите в българската държава. Тогава какво ли е било това предложение от страна на казахстанската държава? И не на последно място, считаме, че са изключително важни държавните постове като поста на заместник-председателя на КФН, и когато заемаш тези постове, трябва да имаш и отговорност към българската държава. В тази връзка бих искал да разбера неговото мнение – защо не бе проведен и защо Народното събрание не пожела да проведе референдума за запазване на българския лев? И какво е неговото отношение по въпроса – следва ли да приемем еврото, или не следва да приемаме еврото? Нека да ни даде отговор на тези въпроси, защото такива експресни подавания на оставки за работа за чужда държава в никакъв случай не говорят, или поне мен не ме убеждават, че абсолютно е защитен изцяло българският държавен интерес.

Уважаеми колеги, най-тежката форма на стачка е италианската стачка. Ще проверите какво значи. Този човек не може да го държим насила да работи нещо и както казват колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, да му плащаме по-висока заплата, отколкото на президента в държавата. Той е един от най-скъпоплатените чиновници в страната. Същевременно да продължим да му плащаме, той да не иска да работи, защото очевидно вече главата му е на друго място, няма да даде сърце, душа, времето си, за да уплътнява този пост. Струва ми се, че спорът дали да го държим насила да работи нещо и да му плащаме за тази работа, е абсолютно безпредметен. И второ нещо, губим времето на Народното събрание в безпочвен дебат за неща, които са априори очевидни, така че по-бързо според мен да прекратяваме тази агония. А ако има нарушения, ако е виновен за фалити, ако е виновен за политически лобизъм – затова поддържаме други чиновници на други големи заплати, за да проверяват, да разследват и така нататък. Но да го държим насила, както казва Дилов, като крепостен селянин, е абсурд. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Търговския закон, № 50-402-01-3, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 50-402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г. На свое извънредно заседание, проведено на 8 август 2024 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Търговския закон, № 50-402-01-3, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 50-402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Мария Павлова – министър, госпожа Михаела Мечкунова – началник на политическия кабинет, от дирекция „Съвет по законодателство“: господин Любомир Талев – директор, госпожа Светла Стойкова и госпожа Галина Димитрова –държавни експерти; от Агенцията по вписванията: госпожа Даниела Митева – изпълнителен директор, и госпожа Мария Дочева – длъжностно лице по регистрация. Законопроектът за допълнение на Търговския закон, № 50 402 01-3, беше представен от министъра на правосъдието, която посочи, че с него се създава правна възможност за постигане на ускорена ликвидация на юридически лица, които през последните дванадесет месеца нямат дейност, наети служители или регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Госпожа Павлова уточни, че от улеснената ликвидация ще могат да се възползват дружества, които нямат задължения към държавата и общините, както и данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски. Министърът добави, че улесняването на процеса на ликвидация се постига чрез съкращаване на сроковете за извършване на съответните проверки от органите на Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт и по-кратък срок за удовлетворяване на всички кредитори. Тя допълни, че с цел намаляване на административната тежест за провеждане на бързото производство е достатъчно единствено деклариране на условията от заявителя, като цялата комуникация за целите на ликвидацията ще се осъществява чрез Агенцията по вписванията, която по служебен път обменя информацията с останалите публични органи. Законопроектът предвижда съответните промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които са във връзка с разглеждане на заявленията за вписване на бързото производство по ликвидация и създаване на условия за подаване на заявления до Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт чрез Агенцията по вписванията. По Законопроекта, въвеждащ ускорена ликвидация на юридически лица, е постъпило становище от Българската стопанска камара, която изразява принципна подкрепа към Законопроекта, като се дискутира неравнопоставеното третиране между частни и публични вземания и се предлага включването на текстове в защита на частните кредитори. Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон, № 50-402-01-11, беше представен от министъра на правосъдието, която посочи, че с него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/2121 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния и се допълват правилата в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност. Със Законопроекта се предлага обща уредба на правилата за презгранично преобразуване чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне, когато поне едно от участващите в преобразуването дружества е създадено в съответствие със законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и има седалище, адрес на управление или основно място на дейност в рамките на Европейския съюз. Министърът добави, че със Законопроекта се въвеждат подробни правила за презгранично преобразуване, като преди вземане на решение за преобразуване участващите в него дружества съставят подробен план за преобразуване и доклад на управителния орган, съдържащ подробна правна и икономическа обосновка на преобразуването и информация за последиците за бъдещата дейност на дружеството. Предвижда се планът и докладът да се представят за обявяване в търговския регистър не по-късно от един месец преди датата за провеждане на общото събрание за приемането на плана, като заедно с тях се обявява съобщение към съдружниците или акционерите, кредиторите, както и работниците и служителите, които могат да направят предложения и възражения по плана. Проектът на закон регламентира изискването за проверка на плана за преобразуване от нарочен проверител, който дава становище дали предвиденото в плана за преобразуване съотношение на замяна на дяловете и акциите, както и предложеното парично обезщетение в случай на напускане на съдружник или акционер са обосновани. Във връзка с изискванията на Директивата, след като се запознае с докладите на управителния орган и на проверителя, както и с постъпилите предложения и възражения, общото събрание взема решение за преобразуване, с което се одобрява планът за преобразуване и се приема дружественият договор или уставът на преобразуваното дружество. Законопроектът подробно разписва процедура по предварителен контрол за законосъобразност на преобразуването, като задължава управителния орган на всяко преобразуващо се дружество със седалище в Република България да заяви за издаване на удостоверение за законосъобразност пред търговския регистър, като представи план за преобразуване, доклад на управителния орган, постъпилите предложения и възражения, доклад на проверителя и решение за преобразуване, а когато новоучреденото или приемащото дружество е със седалище в Република България, преобразуването се заявява за вписване, като се прилагат планът за преобразуване, решенията на всички участващи в преобразуването дружества, както и удостоверенията за законосъобразност. Уредени са подробно началният момент и последиците от вписването на преобразуването, неговото действие за преобразуващите се дружества и преминаването на правата, задълженията и имуществото върху новоучреденото дружество. Проектът на закон предоставя правна защита на съдружник или акционер, който не е съгласен с решението за преобразуване, като му осигурява правото да напусне дружеството срещу парично обезщетение, съответно на стойността на дяловете или акциите, които е притежавал, както и възможността за парично уравняване, когато не е гласувал против решението за преобразуване, но приетото в плана за преобразуване съотношение на замяна не е еквивалентно. С цел обезпечаване правата на кредитор се уреждат мерки за защита на неговите вземания, като, в случай че кредиторът не е удовлетворен от предложеното в плана за преобразуване, той може в 3-месечен срок от публикуване на плана да поиска изпълнение или обезпечение, а когато искането му не бъде удовлетворено, той има право на предпочитателно удовлетворение чрез запор или възбрана върху правата, принадлежали на неговия длъжник. Предвижда се също при задължения за непогасени публични задължения и наложени предварителни обезпечителни мерки в ревизионно производство предоставянето на обезпечение чрез представяне на банкова и парична гаранция по сметка на Националната агенция по приходите. Законопроектът урежда и защита на правата на работниците и служителите, когато преобразуваното или преобразуващото дружество е със седалище в Република България, като им предоставя правото на предложения и възражения по плана, както и предвижда прилагане на процедурите и стандартните правила по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества. В допълнение се уреждат и спецификите при преобразуване чрез разделяне или отделяне, като се установява задължение планът за преобразуване да съдържа точно описание на правата и задълженията на преобразуващото се дружество и разпределението им между участващите в преобразуваните дружества, график за извършване на планираното разделяне или отделяне, разпределението на дяловете и акциите в новоучредените дружества, както и критерия за това разпределение. Наред с останалите правила за защита на кредиторите се предвижда за задълженията, възникнали до датата на преобразуването чрез разделяне или отделяне, да отговарят солидарно всички дружества, участващи в разделянето или отделянето, а когато при разделяне има задължение, което не е разпределено, за него отговарят солидарно всички новоучредени дружества и преобразуващото се дружество. Законопроектът предвижда съответните промени в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с които се осигуряват условия за прилагането на разпоредбите от Директива 2019/2121. Промените са във връзка със системата за взаимно свързване на регистрите относно издадените удостоверения за законосъобразност и информацията за наличието или липсата на непогасени публични задължения на търговеца, както и за наложени предварителни обезпечителни мерки. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. От Министерството на правосъдието посочиха, че споделят изцяло мотивите, и изразиха своята подкрепа към двата законопроекта. В обсъждането взеха участие народните представители Георги Георгиев и Надежда Йорданова. Народните представители се обединиха в подкрепа на законопроектите, като посочиха, че между първо и второ гласуване ще направят предложения за прецизиране на някои от разпоредбите. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси: - с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Търговския закон, № 50-402-01-3, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г., и - с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 50-402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г.“

Процедура по начина на водене.

Благодаря, госпожо Председател. Прощавайте, че отново взимам процедура по начина на водене. За пореден път бях член на Временната комисия, която изработи Правилника, и си спомням, че ние всъщност вкарахме едно ново предложение в Правилника и то бе прието. Това е последното изречение на ал. 3 на чл. 26, където се казва, че когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, се представя от член на Министерския съвет. В тази точка ние разглеждаме два законопроекта, внесени от Министерския съвет на 4 юли, и аз с едното око само съм сляп, с другото виждам, обаче все още не виждам член на Министерския съвет, който да представи Законопроекта. Това не е избирателна възможност, това е задължително по нашия Правилник. Ще Ви помоля да спазим нашия Правилник, да не го нарушаваме и да не разглеждаме този законопроект, докато…

Да го отложим за по-късно през деня.

Да, да го отложим за по-късно през деня, докато член на Министерския съвет реши да си изпълни задълженията по закон, тъй като нашият Правилник е с ранг на закон, да дойде да го представи. Само ще Ви напомня, че следващите две точки също съдържат законопроекти, които са внесени от Министерския съвет и по които също трябва да има член на Министерския съвет, който да ги представи. Благодаря Ви. Отново се извинявам за тази процедура, но това е едно ново правомощие по Правилника и то е задължение за министрите да са тук, когато разглеждаме техни законопроекти. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, искам да направя процедурно предложение да поканите министъра на околната среда и водите и заместник-министъра на енергетиката, тъй като министърът отсъства, по един проблем, който набира сила всеки ден и засяга вече 267 населени места, 92 общини и двадесет и няколко от областите в България – в момента страдат от безводие. Хиляди българи не знам как живеят на 40 градуса жега без вода, и то от дни наред. Ние знаем, че проблемът с водите на България, със загубите на водите по преносната мрежа е стар, комплексен, той изисква много усилия на много институции и така нататък, но в момента трябва да се вземат спешни мерки, за да помогнем на тези хора, които мизерстват в тая жега без вода. Продължават, увеличават се населените места, които са без вода. Една от причините е, че няма вода в язовирите. Една от причините – казах, че са много. Ние като разумни хора си даваме сметка, че са много причините. В същото време прави впечатление, че вецовете работят при 100% оборот. Колеги, знаете ли в България колко вецове има? Над 200 – 236 конкретно – държавни и частни. В момента някой, изключвам държавните, печели стотици хиляди левове на гърба на тези хора, които живеят в мизерия на 40 градуса жега без вода. Искаме да дойдат министрите, да кажат възможно ли е част от тези вецове да бъдат спрени в момента, за да се осигури вода за хората и за населението. Как това ще се отрази на енергийната система на България? Възможно ли е? По-нататък аз мога да развия този въпрос, ще искам поне поименно на кого са тези вецове, поименно колко души и кои в България трупат милиони на гърба на българите, които страдат в момента. Това ще го развия по-късно. В момента трябва да вземем спешни мерки поне малко да помогнем на тези хора. Над двеста и кусур населени места без вода – Вие представяте ли си го това? Вероятно не можете, защото тук сме на климатик, има вода, има си всичко, ама тези хора там?! Моля да бъдат извикани спешно министърът на околната среда и водите и поне заместник-министърът на енергетиката и да видим какво може да се направи, и по-конкретно колко веца могат да се спрат в момента и колко милиона могат да прежалят десет души в държавата да не им влязат в джоба.

Аз искам да ме чуят.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, въпросът, който постави госпожа Нинова, е безспорно важен и няма смисъл да казваме колко е и спешен. Госпожо Председател, Вие смесихте сега няколко процедури. Препоръчахте ни да внесем искане за изслушване, то евентуално да бъде припознато утре или някой друг ден и евентуално да бъде направено такова изслушване. Само че тук не става въпрос за това какво ще се случи след три месеца или какво се е случило преди три месеца, за да изслушаме министъра, а сме във въпрос на някаква спешност. Цял ден – вчера, днес, онзиден, граждани протестират, области са без вода, населени места, казаха се колко, няма нужда да каните Вие министъра, министърът е длъжен да дойде. И ако трябва, подложете на гласуване с решение на Народното събрание министърът на околната среда и водите, заместник-министърът да се явят и да информират народното представителство. Тези хора също са министри на тези жители и граждани на България. Аз не знам нормален министър да откаже да дойде, но не може да кажем: ако иска да дойде, да дойде, а пък ако не иска, направете си го по надлежния ред. Надлежният ред е, че тези хора, дето са ни изпратили тук, в момента са без вода. Това е действителността, не става въпрос за някаква прищявка на някого и търсим решение. Това решение ще го търсим заедно – с Вас, с други парламентарни групи, но нека да дойдат да кажат има ли възможност. Може да не може нищо да се направи, но нека да имаме тази информация, а и не само ние – гражданите, то за тях става въпрос.

И аз в потвърждение на Вашите думи, госпожо Председател. Уважаеми колеги, колеги от БСП! Ще направя процедура по начина на водене, госпожо Председател. Да припомня – преди четири дена, преди пет дена, в петък, в петък около 13,50 ч. аз направих питане точно по тази тема. Тогава обаче от Вашата група не присъстваше нито един народен представител, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ бяха тук – голяма част от тях, колеги от ГЕРБ имаше, за да може това питане – знаете, по Правилник има процедура – да прерасне в изслушване на съответните министри, на регионалното развитие включително, защото все пак тук проблемът касае и питейно-битовото водоснабдяване, принципал на ВиК дружествата е МРРБ. Та в тази тема само, госпожо Председател, имахме подобно питане, което имахме желанието да прерасне в процедура, но нямаше просто необходимия кворум, за да бъде гласувано, иначе сте абсолютно права – трябва да бъде внесено решение, така че не мисля повече да отнемам вниманието на българските граждани и на залата. Факт е обаче, че само от миналия петък, когато по информация на МРРБ над 110 хиляди български граждани бяха попаднали под воден режим, изнесената от тази сутрин информация, която видяхме от медиите – вече над 260 хиляди български граждани са с воден режим, включително и в областите Ловеч и Плевен – нов воден режим, Тетевен, Ловеч, няколко села от Ловешка област и от Плевенска. Така че ние ще подкрепим едно подобно решение, но то трябва да бъде оформено по надлежния ред, съобразно нашия Правилник. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, темата е изключително сериозна, ние работим поне от известно време. Вярно е, че днес излезе по медиите по-сериозна информация, но моето предложение към Вас е действително да направим едно изслушване, в което да бъдат включени всички засегнати ведомства, тъй като МОСВ е само част от целия този пъзел, от който зависи подаването на вода в момента. Така че моето предложение е към това изслушване да бъдат поканени и министърът на енергетиката, и на околната среда, разбира се, на регионалното развитие и на земеделието, за да бъде пълна картината, иначе така да ги изслушваме на парче, е абсолютно безсмислено да си правим пиар от трибуната. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Да разбираме ли от Вашите думи, че „незабавно“ означава – ние сега подготвяме това искане за изслушване и Вие незабавно, още днес, го вкарвате в дневния ред, нали така, подлагате го на гласуване и още днес то влиза в дневния ред?

Добре, госпожо Председател. За нас стана ясно току-що от обяснението, което дадохте, че независимо от това дали ще е след един час, ако постъпи днес, би трябвало да го гледаме в дневния ред още днес и то да стане като изключителна по приоритет и като важност точка.

Добре, благодаря Ви. Надявам се, че ще го гледаме днес. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След обсъждане в залата с народните представители обръщам внимание – процедурата и молбата ми е следната: да продължим с разглеждането на този законопроект и на следващите, тъй като междувременно се свързахме с представители на Министерския съвет и след като приключи заседанието, ще се присъединят към нас в рамките на обсъжданията. Обръщам внимание, че ги гледаме на първо четене – както промените в Търговския закон, така и тези в Закона за счетоводството, а и промените в Закона за адвокатурата са изключително важни. И е добре в рамките на днешния ден да успеем да отметнем работата, която вече сме свършили по комисии така или иначе. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. И аз се надявам на експедитивност от страна на членовете на Министерския съвет по тази и следващите две точки, които са свързани с техни законопроекти. На първо място, във връзка с двата законопроекта за Търговския закон – ще декларирам личен интерес, тъй като се занимавам както с ликвидация на търговски дружества, така и с тяхното преобразуване. Това са и двата съществени момента в двата законопроекта на Министерския съвет. Първо ще засегна този, който е свързан с това, едно търговско дружество от една държава – членка на Европейския съюз или пък на Европейското икономическо пространство, да може да се преобразува в дружество в друга страна членка, или, най-общо казано, да може да прескочи от една страна в друга. Разбира се, би следвало да бъде подкрепен този законопроект, защото това е част от възможността за свободно движение на капитали, стоки и услуги, което пък е един от основните стълбове на Европейския съюз. Считаме, че на първо гласуване следва да подкрепим този законопроект. Нашата парламентарна група ще го подкрепи, тъй като се създава възможност и на български фирми, когато преценят, че могат да преместят, образно казано, своето търговско дружество в друга държава членка при една, разбира се, облекчена процедура и при изпълнение на съответната директива, която даже ни задължава да го предприемем това нещо, да може да го направят. С оглед на това, разбира се, на първо гласуване е редно да подкрепим този законопроект. Държа да отбележа на народните представители следното: макар и той да се води технически по изпълнение на директива, все пак е доста обемен и би следвало между първо и второ гласуване да опитаме малко да го доусъвършенстваме, защото бяха засегнати и някои важни теми в неговото обсъждане в Комисията. Аз ще се спра само на една точка, а именно защитата на кредиторите на едно търговско дружество, което реши да отиде, образно казано, в друга държава. В новия чл. 265д, ал. 1 има една т. 13, където пише, че трябва да се подсигурят обезпечени и други мерки за защита на кредиторите, но все пак мисля, че те трябва да имат по-големи гаранции, защото, дори и да говорим за вземания, които са възникнали, но не са изискуеми към датата на съставяне на съответния план за преобразуване, мисля, че трябва да дадем възможност на кредиторите да се защитят срещу едно такова действие, за да не стане така аз да трябва да съдя една фирма тук в България, пък в следващия момент да се окаже, че аз трябва да я съдя в Швеция, защото тя се преобразува в търговско дружество там, което, разбира се, би увредило моите права. Така че между първо и второ гласуване да се надяваме, че ще успеем този обемен все пак законопроект да можем да го доусъвършенстваме. По отношение на другия Законопроект на Министерския съвет. С него се създава, както беше и посочено, една възможност за по-бърза ликвидация на дружество в някои случаи. Например в случаите, когато това търговско дружество, което е учредено, никога не е работило, или пък в случаите, когато е работило, но в последните 12 месеца не е наемало служители, не е извършвало дейност, не е имало такава дейност. Тогава с този законопроект се създава възможност за скъсяване на срока за ликвидация, който е поне 6 месеца – поне 6 месеца! – да бъде скъсен на три месеца, една по-бърза ликвидация на тези дружества в тези по-опростени случаи. Държа да Ви кажа, че сегашната процедура по ликвидация е доста трудоемка. Освен че отнема поне 6 месеца, тя е свързана с подаването на поне три отделни заявления в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Първо, да се публикува решението на едноличния собственик или на съдружниците, да кажем, на едно дружество с ограничена възможност за прекратяване на неговата дейност и за влизане в процедура по ликвидация. След това трябва да се публикува второ заявление, което е покана до кредиторите, и едва след като тя бъде обявена в търговския регистър, оттогава тече един 6-месечен срок, в който 6-месечен срок се започва: ходи се до НАП или съответно онлайн се взима съответното удостоверение по чл. 77 от ДОПК, тогава пък се взима едно удостоверение по чл. 5 от КСО за липсата на задължения към служители и работници и след като изтече този 6-месечен срок, тогава се приема един отчет на ликвидатора. И трето заявление се подава, с което дружеството се заличава. Именно заради това ние като адвокати винаги сме казвали на клиентите, които желаят да учредят фирма, да знаят обаче – хубаво е, учредявате, но един ден ще трябва и да я ликвидирате. Тоест, колкото е трудно да се регистрира фирма съобразно индивидуалните изисквания на клиента, двойно пък по-трудно е впоследствие в някои случаи тя да бъде ликвидирана. Именно в тази връзка, понеже се създава тази процедура, която скъсява срока и улеснява и самото извършване на ликвидацията, тъй като това ще става с включването на декларации от страна на заявителя, а пък служебно вече ще се изискват съответни документи от НАП, по КСО по реда на ДОПК, това ще улесни и нашата работа като адвокати и считам, че следва да бъде подкрепена тази законодателна промяна. Друг е въпросът, че аз запитах какво печелим от това, че срокът от шест месеца ще спадне на три месеца, и защо примерно не е два месеца, но да кажем, тъй като го намаляваме два пъти, ще е по-полезно. Но следва и тук между първо и второ гласуване да бъдат обсъдени някои моменти, като например поставянето с внесения от Министерския съвет текст на едно неравнопоставено положение между частните кредитори и държавните кредитори, тъй като се урежда с този законопроект една ситуация, в която нямаш задължение към държавата. Какво правим, ако тази фирма има някакви задължения към друга фирма? Правата всъщност на кредитор не са защитени. И не само това, а трябва да се подсигури също така, че когато се прави тази процедура, технически тя да може да бъде извършвана със съответните промени в регистъра. Защото съм сигурен, че ще има нужда от такива промени. Само да Ви кажа, че за да можем да извършваме регистрация на търговски дружества и да обслужваме търговски дружества, ние трябваше да се вписваме в един регистър към Министерството на правосъдието отново, тъй наречения Регистър за мерките срещу изпирането на пари, но пък той така е създаден, че в него не могат да се впишат новопостъпили адвокати например и няма такава опция, след като изтече крайният срок. И следва технически да бъде обезпечено това нещо да може да бъде направено на практика и в този случай наистина да направим промени между първо и второ четене, така че да задължим изпълнителната власт да направи тази нова процедура, първо, работеща и второ, да гарантира наистина правата на всички. Защото, забележете, не са еднакви случаите, когато едно дружество въобще никога не е работило, и съвсем различна е ситуацията, в която то е работило, наемало е служители, поемало е задължения към кредитори, но в последните 12 месеца е изоставено. Аз считам, че не трябва да има равнопоставеност между тези две различни ситуации в Закона и трябва да разделим хипотези с предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, искам да разкажа две истории. Едната е на група студенти, които в края на своето студентстване, за да подкрепят своето ежедневие, правят дружество, развиват дребен бизнес, година-две минават, завършват студентството, след това всеки поема своя път, но дружеството остава – кухо, без дейност, но то стои, тежи. Друга група младежи работят в България, развиват чудесна стартъп идея, например как по най-добрия начин да регулираме, да наторяваме земеделските площи, като точността е в квадратни метри. Те работят с други свои приятели, които се намират в Португалия, които имат още по-чудесна, може би иновативна, идея, която пак със софтуер преценява как най-добре да се напояват посеви, как да се прави такъв сеитбооборот, че да се съхранява най-добре влажността в почвата. Тези две групи младежи искат да развиват бизнеса си, да се реорганизират, да се обединят и да разраснат своите възможности, защото и България, и Португалия са членове на Европейския съюз, и искат да се възползват от това, че заедно сме в пространство, което е свободно, сигурно, защитено от правосъдие. Тези две истории могат да изглеждат напълно различни, но всъщност те се нуждаят от няколко законодателни решения, за да подпомогнат едните млади хора да се отърват от тежестта на нефункциониращото търговско дружество, а на другите млади хора да развият своята бизнес идея, своя бизнес, да станат още по-конкурентоспособни, още по-големи. Всъщност с тези два закона, които обсъждаме днес на първо четене, ние решаваме именно тези въпроси – въпроси, които засягат ежедневието, стопанската инициатива на стотици хиляди българи, които искат да създават благосъстояние тук, за нас, в България, в нашата Европа, за нашите деца. И ние от парламентарната група на „Демократична България – Продължаваме Промяната“ ще подкрепим тези закони. Защото ние вярваме, че подкрепата на свободната стопанска инициатива е пътят напред за по-добро благосъстояние на нашата Родина. Същевременно аз искам да направя и един коментар, че и двата законопроекта – ще се присъединя към колегата Петров, имат нужда от доусъвършенстване. Аз ще се спра върху Законопроект, № 50-402-01-3, който урежда бързото производство по ликвидация. Ние като дясномислещи хора, пък и като представители на съвременна демократична България, вярваме, че България и общините – тогава, когато са в стопанския оборот като частни субекти, трябва да бъдат напълно равнопоставени на всеки един друг стопански субект и частните държавни вземания, частните общински вземания не могат да бъдат привилегировани спрямо вземанията на когото и да е било друг участник в стопанския оборот. Ето защо ние ще предложим прецизиране на новия текст на чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон, в който да стане абсолютно ясно, че публичните общински и държавни вземания – да, те трябва да бъдат пречка за откриване на бързото производство по ликвидация, но частните вземания на държавата и общините трябва да бъдат третирани наравно с всички останали кредитори. И преди да завърша своето изказване, искам да изкажа благодарност към служебния кабинет и към екипа на Министерството на правосъдието, които чрез внасянето на тези два законопроекта демонстрират приемственост в работата на поредица екипи от Министерството на правосъдието. Именно така трябва да се работи в обществен интерес. Също така искам да призова настоящата легислатура – Петдесетото народно събрание, колеги, през септември ще имаме още няколко работни седмици, нека да направим необходимото и да приключим работата по двата законопроекта и те в края на работата на Петдесетото народно събрание да станат действащо право. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля за процедура за допуск на господин Николай Павлов – заместник-министър на икономиката и индустрията, на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от Министерския съвет.

Благодаря, уважаема госпожо Председател! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 50-454-01-53, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 30 юли 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 50-402-01-17, внесен от Министерския съвет на 2 август 2024 г. На свое извънредно заседание, проведено на 8 август 2024 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 50-454-01-53, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 30 юли 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 50-402-01-17, внесен от Министерския съвет на 2 август 2024 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Мария Павлова – министър, госпожа Михаела Мечкунова – началник на политическия кабинет на министъра, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Светла Стойкова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Галина Димитрова – държавен експерт към дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Йорданка Стоянова – държавен експерт към дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“; от Министерството на икономиката и индустрията: господин Николай Павлов – заместник-министър, и госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция ,,Европейски въпроси и законодателство на Европейския съюз за стоки и услуги“; от Висшия адвокатски съвет: господин Ивайло Дерменджиев – председател, и госпожа Валя Гигова – заместник-председател; от Софийската адвокатска колегия: господин Стефан Марчев – председател, от Кюстендилската адвокатска колегия: господин Емил Велинов, от Пазарджишката адвокатска колегия – господин Александър Чалъков, и от Благоевградската адвокатска колегия: госпожа Мария Георгиева – председател. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 50-454-01-53, беше представен от народния представител Марин Маринов, който посочи, че с него се премахва забраната за уговаряне на възнаграждения под определен минимален размер и свързаната с това дисциплинарна отговорност, както и отпада задължението за съда при определяне на отговорността за разноски да е обвързан от подобен минимален размер на възнаграждение. Народният представител добави, че с Решение от 25 януари 2024 г. по дело № С-438/22 Съдът на Европейския съюз приема определянето на минимален размер на адвокатско възнаграждение, каквото е действащото правило в Закона за адвокатурата, за ограничение на конкуренцията. Господин Маринов допълни, че със Законопроекта се цели определянето на справедливо, обосновано и съответстващо на достойнството на професията възнаграждение без задължителен минимален размер, като критериите за определяне на възнаграждение са определени в Закона, като се предлага да бъдат доразвити в наредба, издадена от министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет. Законопроектът предвижда съответните промени в Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които кореспондират с промените в Закона за адвокатурата, относно определянето на справедливо, обосновано и съответстващо на достойнството на професията възнаграждение. По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Висшия адвокатски съвет, председателите на всички 27 адвокатски колегии и от адвокат Асен Карагьозов. Със становищата се подкрепят законодателните промени и се обосновава необходимостта и спешността на законодателната инициатива, като се правят предложения за прецизиране на разпоредбите на Законопроекта. Законопроект № 50-402-01-17, внесен от Министерския съвет, беше представен от заместник-министър Павлов, който посочи, че с него се привежда действащата нормативна уредба в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз, и уточни, че Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение срещу Република България поради несъвместимостта на забраната за адвокатите да рекламират своята дейност и да привличат клиенти чрез използването на посредник. Господин Павлов добави, че действащата забрана за рекламиране на дейността на адвоката и за използването на посредници за контакт с потенциални клиенти необосновано затруднява предоставянето на такива услуги, възпрепятства информираността на потребителите и влияе негативно върху конкуренцията и качеството на тези услуги. С премахване на общата забрана за адвоката да рекламира своята дейност се цели популяризиране на адвокатската дейност при спазване на изискванията на Закона и етичните норми на адвокатската професия. Предвижда се рекламните съобщения на адвоката да отговарят и да са съобразени с присъщите за адвокатската професия принципи за поверителност, почтеност и опазване на доброто име и достойнството на професията, като се уреждат и ограничения за използването на невярна или подвеждаща информация, необоснованото сравнение с други адвокати, както и обещаване на конкретни резултати. По Законопроекта е постъпило становище от Висшия адвокатски съвет в подкрепа на Законопроекта. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. От Министерството на правосъдието посочиха, че споделят изцяло мотивите, и изразиха своята принципна подкрепа към двата законопроекта. Министърът на правосъдието посочи, че Законопроектът относно адвокатското възнаграждение следва да се прецизира, и предложи Наредбата да се издава не по предложение на Висшия адвокатски съвет, а съгласувано с него. Председателят на Висшия адвокатски съвет доктор Ивайло Дерменджиев посочи, че подкрепя законодателните решения за отпадането на забраната за реклама и за определянето на достоен размер на адвокатско възнаграждение, като уточни, че предложенията са необходими и навременни. Заместник-председателят на Висшия адвокатски съвет госпожа Валя Гигова отбеляза, че подкрепя и двата законопроекта, като посочи, че адвокатурата е самоуправляваща се и независима и единствено колеги адвокати следва да оценяват размера на адвокатското възнаграждение. Тя добави, че не следва съдът да определя възнаграждението за особен представител, тъй като особеният представител е специална частна хипотеза на липса на договор, като призова за доверие към органите на адвокатурата. Председателят на Софийската адвокатска колегия господин Стефан Марчев заяви, че Законопроектът относно адвокатското възнаграждение се подкрепя единодушно от всички 27 колегии в страната и допълни, че предложенията ще доведат до предвидимост на правосъдието. В обсъждането взеха участие народните представители Людмила Илиева, Бранимир Балачев, Георги Георгиев, Цвета Рангелова, Стою Стоев, Петър Петров, Хамид Хамид, Анна Александрова и Златан Златанов. Народните представители се обединиха в подкрепа на законопроектите и посочиха, че те са обосновани и обществено значими. Господин Георги Георгиев и господин Бранимир Балачев посочиха, че гражданите имат нужда от адвокатска помощ и защита, и уточниха, че при определяне на възнагражденията следва да се държи сметка за личната и професионалната отговорност на адвоката, както и за достойнството на професията. Госпожа Людмила Илиева изрази опасения, че не вижда основания за промяна в начина на определяне на особените представители. Народният представител Цвета Рангелова заяви, че парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи промените, и допълни, че възнагражденията за особените представители следва да се определят единствено от адвокатските съвети, за да се избегне неприемливата практика на съда да определя силно занижен размер на възнаграждение за особен представител, което има за резултат отказа на съответната колегия да приеме съдебните книжа. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси: - с 20 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 50-454-01-53, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 30 юли 2024 г., и - с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 50-402-01-17, внесен от Министерския съвет на 2 август 2024 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! С представения законопроект се цели промяна в уредбата на адвокатските възнаграждения. Материята е важна не само за адвокатското съсловие, но и за цялото общество. Срочното приемане на измененията е продиктувано от постановеното решение от 21 януари 2024 г. по дело № С-438/22 на Съвета на Европейския съюз. С Решението е прието, че наличието на национална правна уредба, определяща минимален размер на адвокатските възнаграждения, представлява ограничение на конкуренцията с оглед целта по смисъла на чл. 101, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Предлагаме промени в Закона за адвокатурата, като предлаганата промяна в чл. 36, ал. 2 предвижда възнаграждението да бъде справедливо, обосновано и съответстващо на достойнството на професията, без задължителен минимален размер по – подобие на практиката, преобладаваща в европейските законодателства. Утвърждава се изключителната компетентност на адвокатските съвети да определят възнаграждение за предоставена правна помощ от адвокат както в случаите, в които съдът иска назначаване на особен представител, така и в случаите, в които се предоставя безплатна правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Това кореспондира и с принципа за свобода и независимост на адвокатурата, който принцип е прогласен и в Конституцията на Република България. С новата разпоредба на чл. 36, ал. 5 се предвижда приемане на наредба с необвързващ характер, която да урежда критериите за примерни адвокатски възнаграждения, поради което няма да се приеме за ограничаване на конкуренцията с оглед целта. Тъй като сме предвидили отпадане на минималния размер на адвокатските възнаграждения, се предвижда и отпадане на дисциплинарната отговорност за договаряне на адвокатско възнаграждение под определения размер и предвиждаме отмяна на чл. 132, т. 5 от Закона за адвокатурата. Предлагаме и промени в Гражданскопроцесуалния кодекс, като една от основните цели е да се уеднакви практиката за определяне на възнаграждение на особения представител. В хипотезите на чл. 29, ал. 2 от ГПК и чл. 47, ал. 6 от Кодекса, в които няма договор между адвоката и клиента, предлагаме да бъде предвидено изрично възнаграждението да се определя от адвокатския съвет. Предлаганата разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК дава възможност на съда да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение без ограничение и съобразяване с размерите на наредбата, които служат само за критерии за определяне на възнаграждението при липса на договор. Също така се въвеждат допълнителни и конкретни критерии за намаляване на договореното възнаграждение. Цели се дисциплиниращ ефект върху страните в съдебните производства с оглед те да не правят необосновани възнаграждения за прекомерност. Това ще създаде гаранции за спечелилата за делото страна, която не е предизвикала правния спор, че направените от нея разноски за правна защита ще ѝ бъдат възстановени. Предвиждат се и промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като предлаганата промяна в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ДОПК цели да уеднакви режима за назначаване на временен и особен представител в производствата по ДОПК с режима на ГПК и конкретния адвокат и възнаграждението му да се определя от адвокатския съвет. Предлага се промяна, съгласно която юрисконсултите на данъчната администрация ще получават възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като цяло важно е да направим разноските по гражданските дела, свързани с правната защита, предвидими, тъй като това е от основно значение за защита правата и интересите на гражданите и на бизнеса. Предлаганите промени в по-голямата си част са консенсусни. По тях се работи от дълго време, като в предходната легислатура текстовете бяха прецизирани в Комисията по правни въпроси и беше направено широко обществено обсъждане. Предвид това предлагам на народното представителство да подкрепи внесения от нас законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Аз винаги съм изпитвал гордост, когато съм могъл да говоря от тази трибуна и в качеството ми на адвокат, защото винаги съм считал, че на първо място защитавам правата на гражданите и тази възможност ми е дадена по Конституцията на Република България, след това съм политик. Така е и в този случай не само заради това, че има внесени два законопроекта за изменения на Закона за адвокатурата, а и защото аз лично съм четвърти мандат народен представител и за първи път Законопроект за адвокатурата влиза в пленарната зала. И считам, че следва да се обърне особено внимание на тези два законопроекта. Те са важни за регулиране на дейността на адвокатската гилдия. Именно затова и нашата парламентарна група ще ги подкрепи на първо гласуване. За нас е важно, за адвокатите е важно да бъдат приети промени, които да ни позволят, на първо място, по-добре да упражняваме своята дейност и на второ място, да получаваме едно по-достойно заплащане. Защо? Защото лично по мое мнение, не Ви ангажирам с него, през последните десетилетия, за съжаление, адвокатската професия не получава уважението, което поне на книга ѝ се дължи, по Конституция и по закон, и по различните наредби. За съжаление, нашата професия не получава гарантирана държавна защита, каквато получават други професии, юридически професии – да кажем, ЧСИ-тата, нотариусите. Ние адвокатите сме оставени едва ли не на произвола на съдбата по различни обективни и субективни причини през последните десетилетия, което, разбира се, не може да не е свързано с несъвършенства и неуреденост в устройствения ни закон и съответните подзаконови нормативни актове. Считам, че е редно това да бъде променено. И двата законопроекта, които са внесени днес, са една добра крачка в тази посока и да се надяваме, че те ще имат ползотворен резултат върху дейността на българската адвокатура. Двата законопроекта засягат няколко основни аспекта. На първо място, единият от тях, който е на Министерския съвет, за пръв път създава възможност за използване на посредници в дейността по намиране на клиенти, а също така и за използването на реклама в дейността по намиране на клиенти. Такова нещо досега не е било възможно по закон. Даже имаше забрана за това нещо и за разлика от други държави в Европа и по света, в България адвокатите не можехме да се рекламираме. Аз считам, че трябва да бъде отменена вече тази забрана и Законопроектът в тази му част да бъде подкрепен не защото ние ще видим изведнъж, че огромните пана и билбордове с хазартни реклами изведнъж ще бъдат заменени с едни ухилени адвокати, които Ви предлагат да съдят някого. Не, не за това, а просто защото в 21 век, във века на информационните технологии, ако бъде позволена рекламата, считам, че много по-лесно и удобно ще стане за всеки един, който търси адвокат, да намери такъв, че да намери и компетентен адвокат в съответната правна сфера, в която той има нужда от някаква услуга. Наред с това, във връзка и с възможността да се прави реклама, считаме, че между първо и второ гласуване би следвало да уредим някои дискусионни моменти в този законопроект. Мен лично ме притеснява т. 3, която е новосъздадена в чл. 42, където адвокатът, когато прави реклама, няма право да разкрива сведения за имената на предишни и настоящи клиенти или за техните дела освен с изричното писмено съгласие на клиента, което той е дал за тази цел, когато, разбира се, бъде получено. Защо това нещо ме притеснява? Защото в ума ми веднага изниква едно огромно рекламно пано на стената на един блок, в което надписът е: „Моят клиент е винаги оправдан по всички наказателни дела“ или пък „Моят клиент спечели делата за клевета срещу Кирил Петков“ например, или пък „Моят клиент Делян Пеевски никога не е бил обвиняван от прокуратурата“. Сега, възможно ли е по тези промени? Възможно е. Законово ли ще бъде? Законово ще бъде. Но дали е редно това да бъде допускано, считам, че има какво да се направи като изменение между първо и второ гласуване, така че да не прекаляваме с възможността за хвалби. На рекламата целта ѝ е да може да се популяризира личността на съответния професионалист адвокат, а не толкова той да може да се хвали, разбира се, със съгласието на клиента си. Даже подозирам, че може да има порочни практики, когато нарочно да се сложи името на някой клиент дори срещу комисиона, не дай си боже, за да може да бъде част от реклама, на която целта ѝ е да привлича повече и повече клиенти, не толкова професионализмът на определения практик. Дано не се случи, но считам, че между първо и второ гласуване трябва да направим такива промени в Закона, които да направят невъзможно на практика да се случи такова нарушение. Следващият законопроект, който е внесен, урежда адвокатските възнаграждения в три случая, когато не е налице сключен договор между адвоката и клиента. На първо място, това са особените представителства, на второ място, когато се представляват по реда на чл. 38 социално слаби лица, близки и роднини и така нататък, третият случай е – хонорарът се урежда, когато се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ние ще подкрепим този законопроект, защото считаме, че възнаграждението – особено ако трябва да говорим за особените представители, както бе посочено и преди малко в Доклада на Комисията, то не е достатъчно достойно за тях. То е мизерно и за мен е израз на подигравка към адвокатската професия, смея да твърдя и даже да го подкрепя с пример. Последният разходен ордер за такова възнаграждение, което аз като особен представител получих и събрах, е отскоро – от 2 юли, можете да го видите тук. То е за умопомрачителните 200 лв. Взел съм ги от Софийския районен съд. Още не съм ги предал за отчет, защото чакам да излезе още едно подобно колосално възнаграждение от 200 лв., поне да станат общо 400 лв., които да отчета в счетоводството на съда и да ми бъдат изплатени. Срещу тази сума от 200 лв., дами и господа народни представители, особеният представител, който е адвокат, се запознава с делото, пише съответните съдебни книжа, прави доказателствени искания, запознава се със съдебните книжа на другата страна, участва в съдебни заседания, които могат да са едно, две или три, запознава се с експертизи, прави искане за експертизи и накрая получава, както виждате, 200 лв., а има случаи и по-малко да получи. Това не е най-ниското, което може съдът да Ви определи. Именно затова считаме, че възможността за увеличение на тези възнаграждения, така че те да станат достойни за адвокатурата, следва да бъде гарантирана по закон. Именно затова във всички тези случаи – случаите на особени представители, случаите, когато се прави възражение за прекомерност, и случаите, когато се предоставя правна помощ на материално затруднени лица – да, редно е според този законопроект адвокатските съвети да могат чрез една наредба, която ще се приеме от министъра на правосъдието след становище и по искане на Висшия адвокатски съвет, да могат да бъдат определяни по-нормални адвокатски възнаграждения. Даже, ако видите в Законопроекта, има един шестмесечен преходен период, в който ще се прилага в тези случаи и наредбата, която в момента действа, за минималните адвокатски възнаграждения. Считаме, че това трябва да се случи, защото е част от една по-голяма тема, а тя е за заплащането на адвокатския труд и за нашата работа, а пък то е част от една още по-голяма тема – за отношението към адвокатската професия. Много пъти сме говорили, че трябва да се регулира не само възнаграждението на особените представителства, а да се регулира и това, което ние работим, защото ние адвокатите страдаме от това, че част от нашата работа бива изземвана от други, и то неправомерно и незаконосъобразно. Защо? Защото, когато някой друг прави нещо, той няма задължения и няма отговорности, а когато аз като адвокат правя нещо, аз заплащам застраховка за вреди, офиси, осигуровка и още разходи, които са изискуеми по закон, за да мога да упражнявам своята дейност. Да Ви запитам, дами и господа народни представители, досега не съм виждал например друг освен коремен хирург да може да прави коремна операция. Да, обаче съм виждал друг освен адвокат да пише нотариален акт за 1 млн. лв. Тогава да Ви попитам: колко различна е увредата от това друг, а не коремен хирург да Ви реже стомаха на операционната маса, и каква е увредата от това някой да Ви увреди парите и да загубите 1 млн. лв., защото може да ги загубите? Именно затова считаме, че има дейности, които са присъщи единствено, трябва да бъдат упражнявани единствено от адвокати, и би следвало ние да получим гарантирана защита от държавата. Защо? Защото да не се наложи някой ден да няма реклами на адвокати, а например да има реклами само на ЧСИ-та: „Елате при мен, ние ще Ви съберем дълга“. Благодаря Ви.

Господин Петров, ще допълня Вашето изказване, че настоящият законопроект не регулира само проблемите на едно съсловие. Той ще даде едно рефлекторно действие върху цялото общество, защото, както знаем, за да бъде едно общество справедливо и благоденстващо, неговите граждани трябва да са равни – равни пред закона. За да има равенство пред закона, трябва да има съответно адекватна защита и представителство. За да има такава, то трудът на представителите, защитниците, тоест адвокатите, трябва да е съответно добре заплатен. Член 29 от Закона за адвокатурата казва, че на адвоката следва да му се дължи уважение и съдействие, равно на това на съдията. Но дали това е така? Не, това не е така. Отдавна мина времето, когато адвокатите бяха давани за пример като стожер на средната класа и на успяващи хора. Сега, в момента, адвокатската професия е натикана в ъгъла и е презряна. Презряна е до голяма степен и от представителите на съдийската гилдия. Ето защо този законопроект, макар и да има леки несъвършенства, дава решения на изключително наболели проблеми, които са в интерес на цялото общество.

Господин Златанов, Вие следите разговора. Посочих в изказването си, че адвокатът следва да получи такова уважение при изпълняване на своите професионални задължения, които всъщност са в защита правата на гражданите, каквото се дължи по Конституцията и Закона. Като народен представител четвърти мандат мога да кажа, че за съжаление, виждам огромна разлика между това, което получавам като съдействие като народен представител, от една страна, и това, което получавам като съдействие като адвокат, от друга. Не знам дали то е, защото на гърба на картата ми за народен представител пише, че „държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят сведения при поискване“, докато, ако си погледнете адвокатската карта, господин Златанов, на гърба ѝ пише кога е издадена и има стикер дали важи за съответната година. Такъв текст там няма и считам, че дори това да не е разликата – изразявам се образно, считам, че трябва да направим всичко възможно чрез приемането на тези два законопроекта, колкото и малка стъпка да са, за издигане престижа на адвокатската професия и поставянето ѝ на това място, което заслужава, сред всички други конституционно установени държавни органи. Ние трябва да го направим и да се надяваме, че животът на този парламент ще стигне, за да може да приемем и двата законопроекта на второ четене. Надявам се да ги приемем в консенсус с цялата зала, защото това, което правим като адвокати, не го правим просто като адвокати, не го правим и като народни представители – 240 човека, ние го правим дори не само за цялата гилдия, която е може би над 14 хиляди души, ние го правим за цялото българско общество. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, аз също ще бъда кратка след изказванията на колегите Петров и Златанов. Много е важно обаче да се чуе следното нещо: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, който е предложен от Анна Александрова и група народни представители, уважаеми колеги, решава основно един проблем, който пряко рефлектира върху гражданите на Република България. Не върху адвокатите, върху гражданите. Защото с Решението на СЕС през януари тази година на практика се създаде една порочна практика, която развърза възможността съдилищата да преценяват и драстично да намаляват до унизително ниски суми възнагражденията, които адвокатът е получил от своя доверител. Когато до януари месец тази година страната, която спечелеше делото, очаквано можеше да получи разноските, които е направила за водене на този процес, тази възможност след януари месец се промени, като даде право на съда да намалява разноските на страната от заплатения размер на адвокатски хонорар до унизителните 3,40 лв. на час, както изчисли Върховният касационен съд. Ето защо е много важно всички българи да разберат, че с това изменение, което се предлага, се решава огромен проблем, който касае потенциално всички граждани и юридически лица, които водят граждански дела. Защото адвокатът, разбира се, преценява колко струва неговият труд, съобразявайки се с критериите на макар и приетата за нищожна от СЕС Наредба № 1, съобразен, разбира се, с неговата професионална подготовка, дългогодишен опит и така нататък. Но негативното отражение на това съдът да може да каже, че един час адвокатски труд струва по-малко, отколкото една минута да се возите в такси, рефлектира пряко и само върху гражданите, защото вредата оставаше за тях. Ето защо ние считаме, че този закон е изключително необходим, даже позакъснял, предвид обстоятелството, че шест месеца вече се случват тези изключително грозни решения на съдилищата в цялата страна, които редуцират разноските на страните по делото. Нещо повече, без възражения за намаляване на разноските се случва все по-често. Ние призоваваме залата да осъзнае необходимостта тези текстове да бъдат приети, което ние ще подкрепим. Разбира се, подкрепяме и предложенията, които са направени за изменения в Гражданскопроцесуалния кодекс, касаещи възможността единствено и само адвокатските съвети да определят особените представители по гражданските производства, а не, както е досега, такова право порочно беше тълкувано от някои съдилища като изрично тяхно пълномощие. Считам за недопустимо съдът да определя процесуалните представители на отсъстващи страни по делата, да си избира кой адвокат да представлява определена страна, доколкото това вече поставя под съмнение неговата безпристрастност при вземане на решение. Ето защо този законопроект получава пълната ни подкрепа. Ще получи подкрепа и Законопроектът, който е на Министерския съвет. Това е една необходимост във връзка с една директива, която отдавна трябваше да бъде транспонирана в нашето законодателство – в Закона за адвокатурата, с единствената бележка, която ще направим като предложение между първо и второ четене. В този законопроект съзираме използването на термина „услуга“. Колеги, адвокатската дейност е единствената такава, която е конституционно закрепена на самоуправляващата се професия, каквато е адвокатската, и в никой случай тя не бива да бъде приравнявана на услуга и доверителите на адвокатите да бъдат наричани потребители на услуги. С тази забележка, която ние ще направим с предложения между първо и второ четене, но на първо четене подкрепяме и двата законопроекта. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател! Ще се постарая да бъда нетипично за адвокат лаконичен. По повод дебатите, които се водят в залата, и обсъжданията с колеги – нека да изясним нещо изключително важно. До месец януари тази година, до произнасянето на Съда на Европейския съюз, имаше минимум, под който нямаха право адвокатите и страните – гражданите, да се договарят. Обикновено това е процент от материалния интерес, което какво означава всъщност? Когато аз водя дело срещу Вас, претендирайки, че къщата Ви е моя собственост, и след пет години обикаляне по съдилищата изгубя делото на три инстанции, трябва да заплатя не просто на собствения си адвокат, а и на Вашия адвокат разноските, които Вие сте направили. Това е отговорността, която всъщност аз ще нося. Страната, завела неоснователна претенция, разбира се, може да има и друга допълнителна отговорност. След Решението на Съда на Европейския съюз няма минимум, под който може да се пада, поради което по десетки дела имаме потресаващи случаи. В един и същ български съд различни съдии решават, че изгубилата делото страна няма да плати 100% от разноските, преди това били минимални, а ще плати 5% от тях. Стига се до случаи дори да се изчислява по 2,60 лв. на час адвокатският труд. Проблемът, който решаваме с този законопроект – благодаря на колегите Александрова и Маринов за законодателната инициатива, е следният: той не е проблем на адвокатурата, защото процесуалният представител ще си е получил хонорара, за да защити гражданина по делото. Накрая обаче спечелилият делото гражданин няма да може да си събере разноските, защото съдът не му присъжда пълния размер на адвокатското възнаграждение, което досега имаше минимум. Целта на Законопроекта е да въведем отново някакви критерии, така че да не се случва съдии в един и същи съд да оценяват по съвършено различен начин как и какъв размер от разноските ще бъдат платени, така че гражданите да имат предвидимост, когато се обърнат към българския съд, и да знаят в началото колко може да им струва воденето на това дело, за което имат съмнения дали е основателна, или не претенцията им. И на следващо място, могат ли да бъдат възмездени, обезщетени за разноските, които са направили, когато са били най-често ответници, може да бъдат и ищци, разбира се, но в общия случай, когато са били ответници по дело, което някой е завел просто ей така, такива случаи има немалко. Тоест въпросът, който разглеждаме, не решава проблем на българската адвокатура. Основното е, че решава проблем на българските граждани, които имат нужда от адвокатска защита, а всеки от нас в различно качество – за имотни спорове, по наказателноправни, по гражданскоправни, търговскоправни спорове, по различни поводи, бидейки активен, има възможност да сезира съда, за да получи защита. Част от тази защита обаче е всичко, което е похарчил, да му бъде възстановено, когато е в рамките на разумното, на допустимото и най-важното – на справедливото. Затова колегите Александрова и Маринов са подготвили такъв законопроект, в който тези критерии са определящи, за да може час по-скоро след приемането му да спре безумната практика на съдилищата, на която сме свидетели от месец януари досега. Има и немалко оплаквания от граждани, защото те са очаквали една правна сигурност и предвидимост, каквато вече в тази му част българският правен порядък не предлага, поради което моля за подкрепа на Законопроекта. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, моето изказване ще бъде основно фокусирано върху първия законопроект, внесен от госпожа Анна Александрова и група народни представители. Нашата парламентарна група ще подкрепи и двата законопроекта. Поради естествени причини лично съм ангажиран заедно с колегите от Правната комисия още от месец януари да работим по този проблем. Благодаря на вносителите, че припознаха тази наша инициатива и внесоха текстовете, при това съгласувани с Висшия адвокатски съвет, където смятам, че този дебат трябваше наистина да започне. Много е важно наистина да уточним – и колегите преди мен споменаха, че това не е проблем на адвокатурата, и е много важно залата, както и гражданите, които не са юристи, да разберат, че това е проблем на цялата съдебна система и на тях като потребители на съдебната система. Какво визирам с това? Ще дам един пример, защото колегата Георгиев спомена няколко, но нека да Ви дам един реален пример. Имате малък семеен бизнес, държавата утре решава, че сте извършили нарушение и Ви съставя наказателно постановление в размер на 10 хил. лв. Вие, убедени в своята правота, наемате адвокат и да речем, по 1000 лв. възнаграждение на всяка една инстанция съответно – Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения към онзи момент, тръгвате на едно тригодишно пътешествие през първа инстанция, втора инстанция. И така накрая да се окаже, че сте прав, тоест държавата абсолютно незаконосъобразно Ви е санкционирала. Окей. Но някъде по средата на процеса се появява едно възражение за прекомерност и накрая съдът, установявайки абсолютно Вашата правота и че всъщност Вие не дължите тези 10 хил. лв. на държавата, защото не сте извършили правонарушение, решава, че възнаграждението, което Вие сте платили на Вашия адвокат, е прекомерно. Тези две хиляди лева, които вече сте му платили, ги намалява на 200 лв. Тоест една такава хипотеза, в която Вие имате абсолютно законосъобразен бизнес, Вие осъществявате своята дейност изцяло в съответствие със закона, се оказва, че държавата Ви е влязла на проверка, обвинила Ви е, глобила Ви е, наложила Ви е санкция в размер на 10 хил. лв., но накрая вследствие на намаляването на разноските, които се дължат – защото основен принцип на съдебния процес е, че загубилата страна трябва да понесе последиците на практика – Вие носите вреда в размер на 1800 лв., без по никакъв начин да сте провокирали спора. Това е наистина сериозен проблем и на гражданите, и на съдебната система. И затова ние в момента се опитваме да решим този проблем чрез въвеждането на обективни критерии и механизъм, така че, подкрепяйки този законопроект, да дадем сигнал както на съда – че правният формализъм не е равнозначен на справедливост, така и на гражданите – поне до някаква степен да им върнем доверието в съдебната система. По отношение на Закона за адвокатурата, касаещ отмяната на забраната за рекламиране на адвокатската дейност, ние също ще го подкрепим. Имаме забележки и по отношение на текстовете, които са в него, и в основния законопроект, основно в частта на особения представител. Смятаме, че там трябва да бъдат прецизирани текстовете, което ние ще направим между двете четения. Колеги, това е изключително важен проблем – и в предходното Народно събрание свикахме една кръгла маса, за който всички знаехме, но не знаехме мащаба на този проблем, а той наистина се изроди в последните шест месеца. Така че днес е важно да подкрепим тези законопроекти. Проблемите на адвокатурата са безброй и тяхното решаване е въпрос на друг дебат по друго време, за което съм сигурен, че ще се стигне дотам, но доколкото и двата законопроекта касаят адвокатската дейност, аз все още съм практикуващ адвокат и все пак, за всеки случай, искам да декларирам и частния интерес по отношение на тези законопроекти. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз никога не съм крил, че целият ми живот е минал в адвокатската колегия с малки изключения. За мен разглеждането на едни такива законопроекти, които касаят дейността на адвокатурата, са ми безкрайно близки. Аз не знам дали е конфликт на интереси, или не е, но действително адвокатурата е единствената професия, която е записана в Конституцията, и това не е случайно. Не е случайно, защото именно на адвокатурата е възложена тежката задача да защитава както физическите, така и юридическите лица от всякакъв вид посегателства както на частни, така и на държавни органи и институции. Адвокатите и адвокатурата като цяло сме едно необходимо зло. Няма орган, който да ни харесва – не ни харесват прокурорите, защото ние им се месим в работата, защото създаваме проблеми, защото искаме чести мерки за неотклонение, защото твърдим, че това, което правят, е незаконно и в интерес на истината често пъти успяваме, което показва, че сме прави. Не ни обича и съдът, защото също създаваме проблеми с искане за множество доказателства с цел да защитим интересите на нашите клиенти, на които им пречи да се завърши делото в тримесечния срок и да кажат, че са си свършили прекрасно работата. Това води до противоборство в самата адвокатурата и казвам тези неща, защото ще взема отношение после и по отношение на рекламата. Много колеги адвокати просто не могат да разберат, че делото в съда е дело и след като приключи, взаимоотношенията между колегите остават същите или би следвало да остават същите, каквито са били и преди това. Много не го разбират, клюкарят, спорят, някои правят престъпления и не един или двама адвокати са осъдени, за съжаление, което е позор на нашата гилдия. Така че въвеждането на ясни и точни правила в дейността на адвокатурата е в интерес както на самата адвокатура, както казаха и колегите преди мен, тя е в интерес най-вече и на гражданите. В единия законопроект аз съм съвносител – изготвен от госпожа Александрова, господин Маринов и останалите, които участвахме в неговото изготвяне, и той касае проблема с отменената наредба с Решението на Специализирания съд в Европейския съюз и касае отмяната на Наредбата. Въпросът с Наредбата действително е важен, защото в края на краищата урежда взаимоотношенията и дава някаква рамка по какъв начин трябва да бъдат уредени взаимоотношенията между адвокат и гражданин или юридическо лице във връзка с бъдещия процес, и както казаха, за да има някаква предвидимост дали едно дело би следвало да бъде заведено, или не. Същевременно то трябва да дава и да бъде реално отражение на това какво всъщност влага адвокатът като представител на определено физическо или юридическо лице в определен процес. И тук искам веднага да кажа, че ние не сме търговци. Всякакъв вид реклама, всякакъв вид самопредставяне по плакати, билбордове и каквото и да било би било обида за мен, а предполагам, че за много от моите колеги по този начин да кажат: виждате ли, аз съм най-добрият или пък аз съм най-печелившият, или аз съм този, който е съборил най-много обвинителни актове, и така нататък, и нататък. В тази връзка взаимоотношенията трябва да бъдат уредени именно с тази наредба, по която тук съм на различно мнение от представителя на Министерството на правосъдието, че те трябва да предложат такава наредба. Според мен не само независимостта на адвокатурата, но и това, че те са по-близко до взаимоотношенията гражданин – адвокат, те трябва да предложат такава наредба, която да бъде предмет на обсъждане с Министерството на правосъдието, след това, ако трябва, да бъде популяризирана чрез едно обсъждане, поредно, тъй като такова вече е имало, и след това да бъде нейното приемане тук и която да стане задължителна във взаимоотношенията с този процес. Този процес ще регулира не само дейността между адвокат и клиент, но и това правомощие на съда, което според мен също трябва да остане. Той все пак да слага някаква граница на неразумните хонорари, тъй като има, за съжаление, наши колеги, които използват – знаейки, че един процес, който не отговаря на критериите, които ние сме направили или сме посочили като примерни в нашия законопроект по какъв начин трябва да се определя сложността на едно дело, неговата продължителност, специалните знания, които трябва да бъдат вложени в едно такова производство – слагат едни безкрайно големи хонорари, които ощетяват безспорно другата страна. Тези граждани също трябва да бъдат защитени. По отношение на възраженията за прекомерност, тук също трябва да има някаква регулация, тъй като съдилищата, водени от принципа „ти искаш да вземеш за едно дело 5000, колкото аз получавам за цяла година“, и водени от тези неща, дават хонорари такива, каквито колегата тук показа. По дело, което действително е със сложна правна и фактическа сложност, се дават хонорари на минимума, което определено не отговаря на тези изисквания. По отношение на правната помощ има една голяма празнота, свързана с адвокатските дружества и сдружения, които въобще не са включени нито в нашия, нито в другия законопроект. Между първо и второ четене, за което считам, че трябва да има достатъчно време, тези проблеми също трябва да бъдат решени. Особените представители също трябва да бъдат категоризирани. Адвокатските съвети – защото смятам, че това е органът, който би следвало да определя кой да защитава определена страна, която по една или друга причина отсъства от съдебния процес, трябва да определят такива колеги, които да отговарят със своите знания, дълголетна практика, специализация в определена област. Да отговарят на това изискване, а не да се назначават по някакъв безумен ред. Назначаваме колега, който се занимава с търговски дела, по наказателни дела примерно или обратното, а той въобще не знае процедурата каква е. По този начин олеква самата адвокатура, от една страна, а от друга страна, безспорно клиентът или гражданинът, на когото е предвидена такава помощ, е неудовлетворен, ако един ден реши да прегледа по какъв начин се е движело делото. Аз съм подкрепил на Комисия. Ще подкрепя сега и двата законопроекта, но считам, че в тези пет раздела, по които се опитах да изложа пред Вас моите съображения, ще има нужда от известна прецизация на тези законопроекти, за да може ние юристите да направим добър закон за юристите, които ще го ползват. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, много внимателно слушах всички изказвания и практически не можах да намеря разлика между професията на адвокатите и професията на лекарите. И двете професии са професии с голямо „П“. Това, за което искам да взема изказването, е, когато ние правим предложения за нашата професия, да имате същата чувствителност, както аз лично имам към Вашата професия, защото и двете защитават общността, за да може да функционираме като нормално общество. Пак казвам, и двете са професии с голямо „П“, затова те са саморегулиращи се и затова външна административна намеса невинаги дава правилния резултат. Затова Ви моля, когато обсъждаме и медицинските проблеми, да имате чувствителността, каквато ние имаме към Вашите. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Госпожо Председател, внесохме искане за изслушване на четирима министри по проблема с водата. То вече е в Деловодството на българското Народно събрание и затова Ви призоваваме да подложите на гласуване това изслушване да влезе в дневния ред за тази седмица и да се гледа още днес. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 50-402-01-5, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г., приет на първо гласуване на 1 август 2024 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като точки 3 и 4 стават т. 2 и 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. По § 8 има предложение на народните представители Теменужка Петкова, Александър Иванов и Кристиан Ганчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1: а) в буква „а“ числото „2 000 000“ се заменя с „4 000 000“; б) в буква „б“ числото „4 000 000“ се заменя с „8 000 000“. 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит. Независимо от изискванията по изречение първо годишният финансов отчет на предприятие, който е извън критериите по ал. 1 и е включен в консолидация, не подлежи на независим финансов одит, когато: 1. нетните приходи от продажби в годишния финансов отчет на съответното предприятие не превишават 0,5 на сто от нетните приходи от продажби в консолидирания финансов отчет на групата, и 2. балансовата стойност на активите в годишния финансов отчет на съответното предприятие не превишава 1 на сто от общата стойност на активите в консолидирания финансов отчет на групата. Това изключение не се прилага за индивидуалния годишен финансов отчет на предприятието майка.“ 4. В ал. 6: а) в т. 2 след думите „докладът за дейността“ се поставя запетая, добавя се „с изключение на отчета за устойчивостта“ и се поставя запетая; б) точка 4 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27. По § 28 има предложение на народния представител Елван Гюркаш. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, като предлага в т. 1 да се създаде нова буква „б“ със следното съдържание: ,,б) в т. 22, буква „л“ думите „средни и“ се заличават, а досегашната буква „б“ става буква „в“.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, като в т. 3, в букви ,,б“ и „в“ думите „определението в“ се заличават, а в буква „в“ накрая се добавя „от допълнителните разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34. По § 35 има предложение от народния представител Елван Гюркаш, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 35: „§ 35. За обезпечаване на необходимостта от площи във връзка с изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото отделни имоти или части от имоти – публична държавна собственост, могат да се отдават под наем за нуждите на Българската народна банка по реда на чл. 16, ал. 6 от Закона за държавната собственост.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39, като в текста преди т. 1 думите „изменения и“ и в т. 1 думите „се поставя запетая и“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40. Има предложение на народните представители Жечо Станков и Деница Сачева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 41: „§ 41. В Закона за ограничаване на плащанията в брой чл. 3, ал. 1, т. 3 се изменя така: „3. трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на: а) лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а; б) лицата, получили разрешение за сезонен работник по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност; в) лицата от трети държави, с които е сключен трудов договор на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България – за срок до 3 месеца след издаване на документ за пребиваване.“ По § 40 има предложение на народните представители Жечо Станков и Деница Сачева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Елван Гюркаш, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 42: „§ 42. Законът влиза в сила от 6 юли 2024 г., с изключение на § 35, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Както и на първо четене, което не беше особено отдавна, коментирахме, че Директивата, която в момента транспонираме в Закона за счетоводството, е еманация на това, което консервативните хора като нас от ВЪЗРАЖДАНЕ не харесват в Европейския съюз. Тя е свързана със зелената сделка, налага допълнителни изисквания и дори, малко иронично, ще доведе до много повече разход на хартия и на енергия за целия бизнес. Това, което всъщност е добро и което ще подкрепим – може би единственото, което ще подкрепим в този закон, това са промените, които са свързани с категоризацията на предприятията, тъй като е съвсем логично във връзка с инфлацията стойностите, по които се категоризира дали едно предприятие е микро-, малко или средно, да бъдат повишени. Считаме, че предложението на Министерството на финансите е аргументирано и логично да е около 25%. Ще подкрепим единствено § 4 в Закона. Всички други промени са просто абсолютно безсмислени и са еманация на някаква брюкселска такава бюрокрация, от която никой, особено пък бизнесът в този момент, няма нужда.

Ще направим, да.

Нека да тръгне гласуването и ще направим предложение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Един от текстовете, който предизвика най-голямо обществено внимание и съответно дебат в Комисията, беше § 8 и повишаването на праговете за задължителен одит. Имаше две предложения, едно от които направихме ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – за прагове от три милиона и съответно от шест милиона. Другото беше направено от колегите от ГЕРБ за прагове от четири милиона за активи и осем милиона лева за продажби. Не крия, че в рамките на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ от некратък срок дискутираме тази тема и направихме според собствените си усилия широко обществено обсъждане. Сега на конкретното гласуване на второ четене сме склонни да подкрепим и по-високите прагове, като ще Ви кажа за мен кой е аргументът, който надделява за едно такова гласуване, тоест прагове, които са от четири милиона за активи и осем милиона лева за продажби. Гледайки околните на България страни – и това са нашите преки конкуренти, нашите преки конкуренти за привличане на инвестиции, за търговия, за развитие, това са Турция, Гърция, Сърбия и Румъния – съседните на България страни, всяка една от тях има достъп до по-завишени прагове за задължителен одит. Този аргумент в крайна сметка, макар че, ако прегледате целия Европейски съюз, може да видите всякакви практики, но този аргумент надделява в моето лично становище. Затова ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ взехме решение да подкрепим и по-високите прагове за задължителен одит и смятаме, че това ще има добро отношение и добро влияние върху малкия бизнес в България, на който ще спестим разходи и ще дадем по-добро поле за развитие. Напомням Ви, че от 2016 г. тези прагове не са променяни. Това е период от осем години. Натрупаната инфлация за този период е около 45%, така че това е едно решение, което може да бъде взето със сериозно мнозинство от Народното събрание, което е в полза на развитието на бизнеса в България и особено на малкия бизнес. Благодаря, колеги.

Господин Димитров, прав сте, че всъщност с вдигането на праговете за задължителен одит се дава едно известно облекчение на предприятията да спестят малко от административни разходи да не бъдат обслужвани. Цената на един одит е от порядъка на три хиляди лева и не би трябвало да бъде сериозен проблем за нито едно предприятие. Лично нашето мнение е, че предложението на Министерството на финансите, което също е за вдигане на тези прагове, е доста по-разумно, защото е по-консервативно. Ако Народното събрание има желание да извади България от сивия списък за пране на пари, изсветляването на бизнеса посредством такива мерки, които налагат одит на публичните предприятия, е много по-разумен път, много по-разумна посока, отколкото това, което приехте миналата седмица – създаване на право на достъп до банкова тайна на поредните още две – двадесета и двадесет и първа служба, и дирекции, които имат достъп до банкова тайна. Така че ние няма да подкрепим предложението на ГЕРБ, защото считаме, че е твърде високо. Продължаваме да считаме, че повече фирми да бъдат одитирани, ще изсветли икономиката и всъщност това е пътят да излезем от сивия списък за пране на пари. Благодаря.

Уважаеми господин Димитров, аз съм приятно изненадан от Вашето изказване и Ви благодаря за подкрепата, оценявам го наистина. Мисля, че правите правилното нещо, защото Вие като дясна партия винаги сте се борили за по малко административна тежест, за по-малко разходи за фирмите – ето това предлагам с моето предложение. Искам обаче да Ви обърна внимание, че тези прагове, които сега ще въведем, надявам се, далеч не са много високи. Ние предлагаме четири милиона за активи и осем милиона за оборот, при положение че по Директива е възможно тези прагове да бъдат вдигнати на десет милиона за активи и двадесет милиона за оборот, също така, при положение че всички останали държави около България са с четири пъти по-високи прагове от съществуващите в момента, преди да бъдат променени. След като ги променим, всички останали държави около нас ще бъдат отново с два пъти по-високи прагове. Ако наистина ни подкрепите – това е и във връзка с репликата на колегата, ако наистина ни подкрепите, това ще означава, че около четири хиляди фирми ще бъдат освободени от този финансов разход и това административно бреме, защото Вие си знаете, че не става въпрос само за тези три или пет хиляди лева, които се плащат за одит, в някои случаи и много повече. Става въпрос и за натоварване на администрацията на всяка една фирма, счетоводителите трябва да се занимават седмици наред с одитиращите компании, за да бъде заверен този отчет. Благодаря Ви.

Искам да направя една процедура.

Колеги, понеже имаше оживена дискусия в Бюджетната комисия по темата и всички бяхме за увеличаване – партиите дясно и център, за увеличаване на тези прагове, нека да говорим за едно съвместно усилие, да не казваме, че някой подкрепя някого. Това е тема, по която работихме заедно, и решението е добро особено за малкия бизнес в България. Коригирам колегата Добрев – след увеличението разликата със съседните страни няма да бъде четири пъти, а ще бъде два пъти.

Преди увеличението.

Преди увеличението действително е четири пъти, след увеличението ще бъде два пъти. Тоест дори след увеличението на тези прагове съседните на България страни – Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, ще имат два пъти по-високи прагове както за активи, така и за продажби. В този смисъл не трябва да се притеснявате, колеги, че взимаме някакво особено радикално решение. По-скоро това е разумно решение в полза на малкия бизнес в България, което ще помогне за по-доброто им развитие. Сега, колегата, който се притеснява за отпадането на България от сивия списък – това не са мерките, които са искани от нас, ние сме представили план за излизане на България от сивия списък и тази тема не фигурира там, колеги, от така наречения сив списък. Така че този въпрос е несъотносим към това, което Вие питате, и такъв проблем не съществува, освен ако някой сам не си го измисля, разбира се.

Благодаря, господин Председател. Всъщност искам да направя процедура за разделно гласуване на § 28 и нека всички останали да ги гласуваме анблок. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението, направено от нашата парламентарна група по отношение на чл. 37, което е завишаване праговете за одит, е едно от двете предложения, което е подкрепено от Комисията по бюджет и финанси, и аз искам да поясня второто за какво се касае. Във връзка с увеличаване праговете на същественост по отношение на два от трите критерия за задължителен одит за малките предприятия със сигурност е стъпка в правилната посока. Както и преждеговорившите изказващи се колеги народни представители споделиха подкрепата за него – голямата част от изказващите се преждеговоривши ще го подкрепят, да поясня и какво е предложението на госпожа Теменужка Петкова и моя милост във връзка с отпадане на ал. 2 и ал. 3 от чл. 37 от Закона за счетоводството. А именно, колеги, отпадането на предприятия, които влизат в консолидация на големи компании, които, естествено, обаче не са съществени в цялата рамка, която е на консолидиран отчет. И именно в тази връзка представлява наистина съществено облекчение по отношение освен на одитираните предприятия, със сигурност и на одиторските компании и одиторите, които упражняват тази професия в България. Със сигурност в практиката има множество случаи, в които консолидираните отчети и на групите участват отчети и на дъщерни предприятия, които нямат дейност или дейността на активите им не е съществена спрямо целия консолидиран отчет. Към сегашното изискване – то беше именно всички дъщерни дружества, които влизат в консолидирания отчет, да бъдат със заверен отчет на годишната им дейност, в повечето случаи попадат такива предприятия, които не са имали дейност или са имали само активи с цел обслужване на цялото дружество, но не са били съществени за неговата консолидация. Одитирането на такъв отделен отчет е водело само до разходи за дружеството, когато то не е давало съществена и подробна информация за състоянието на консолидирания отчет. Смятам, че именно това също подкрепено предложение на парламентарната група ГЕРБ-СДС в Бюджетната комисия ще бъде подкрепено и в залата. То беше, естествено, дълбоко дискутирано и с работодателските организации, и с бизнес организациите, и с одиторите в България от ИДЕС. Благодаря за подкрепата. Както казах, също в първата си част в предложението отпада и изискването за задължителното одитиране на финансовите отчети на всички акционерни дружества. Мисля, че около 600 предприятия също ще се възползват от това да нямат задължителен отчет, когато той не дава съществена информация, и не попадат вече в обхвата на задължителния финансов одит. Както и преждеговорившите изказващи се колеги споменаха, че това е едно облекчение за българския бизнес, съответно и възможност за привличане на повече инвестиции и да бъдем конкурентни на плоскостта най-малко на Балканите с другите си конкурентни предимства, естествено, за подобряване на инвестиционната среда, което всички знаем, че подпомага развитието на икономиката, увеличаване на доходите на българските граждани и съответно постъпленията в българската хазна. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Бързо изказване ще направя. Ясно е, че има единомислие относно увеличаването на праговете. Бяха изказани достатъчно аргументи и мисля да не се спирам на това, въпросът по-скоро е не дали да бъдат увеличени, а с колко точно. Това, което искам да допълня, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ всъщност ще подкрепяме и ще подкрепим само и единствено увеличението на праговете, предложени от Министерството на финансите. Благодаря Ви.

Прегласуване.

Процедура!

Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване процедура относно удължаване времето на днешното пленарно заседание до точка осма – Разглеждане и приемане на Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2023 г., като след това да си има комисии, които са насрочени за днес. Благодаря.

Процедура.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди около час някъде всички се обединихме около важността да изслушаме министрите, бяха внесени такива проекти на решение, доколкото разбирам, и от парламентарната група на БСП, и от ГЕРБ, предполагам и от други. Ясно е, че това може би ще се случи утре, но предложението ми, господин Председател, е, ако е възможно, да го припознаете като тема, да го гласуваме днес, да го включим в програмата, а утре след Председателския съвет да решите кога точно да се случи – дали първа точка, дали втора точка, или когато и да било, просто да покажем все пак на българското общество, че сме в час с проблемите и мислим за тях. Затова процедурата ми е днес да го включим в програмата, ако Вие го припознаете, разбира се.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал да направя процедура за допуск – на основание чл. 43, ал. 2, изречение първо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъде допуснат до пленарна зала д-р Илия Тасев – директор на дирекция „Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите“.

„ДОКЛАД относно Проект на решение за възлагане на Министерския съвет включването на диазотен оксид (райски газ) в списъците с наркотични вещества по чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 50-454-02-14, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 11 юли 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 1 август 2024 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект на решение за възлагане на Министерския съвет включването на диазотен оксид (райски газ) в списъците с наркотични вещества по чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 50-454-02-14, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 11 юли 2024 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков, представители на Министерството на земеделието и храните, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски и неправителствени организации. Проектът на решение и мотивите към него не бяха представени на народните представители поради отсъствието на представител на вносителите. Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните не подкрепят разглеждания проект на решение, тъй като неговото съдържание не съответства на действащото българско и европейско законодателство по отношение класифицирането на растенията и веществата като наркотични, както и на употребата на диазотен оксид (райски газ) като добавка в храните, като конкретните аргументи са подробно описани в писмените им становища. В хода на дискусията мнозинството от народните представители изразиха отрицателно становище за разглеждания проект на решение и подчертаха, че експертното становище на научната общност не подкрепя диазотният оксид (райският газ) да бъде включен в списъците с наркотични вещества по чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: без „за“, „против“ 2, „въздържали се“ 12, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме Проект на решение за възлагане на Министерския съвет включването на диазотен оксид (райски газ) в списъците с наркотични вещества по чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 50-454-02-14, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 11 юли 2024 г.“

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Ето Ви една тема, по която Народното събрание в края на неговия живот, Петдесетото народно събрание може да се обедини, за да допринесе за бъдещето на страната, като се погрижи най-вече за младото си население. Многократно от тази трибуна, господин Йорданов, многократно от тази трибуна всички са изказвали загриженост по отношение на това какво се случва, да кажем, в нощните заведения в страната, дебатирали сме проблемите на обществото – откъде се пораждат те, какви точно закони да се предложат тук и гласуват в Народното събрание. И като сме били толкова загрижени, е редно да продължим по тази линия и да заявим своето категорично становище по отношение на това дали и как райският газ да бъде забранен за употреба и какви точно да бъдат наказанията, когато се установи такова нещо. Има различни предложения. Имахме от групата на БСП предложения, включително да бъдат затваряни заведения. Знаете, че при предишни правителства продажбата му беше забранена. Въпросът е в контрола, който не е достатъчно добър. Говорили сме тук с председателя на Здравната комисия, за втори път го казвам от трибуната. От него съм чул, че печалбата от продажбата на райски газ в нощните заведения е 300 пъти, което означава, че някой някъде печели от това нещо. Имаше доводи от трибуната и от госпожа Нинова, която каза къде е проблемът, който касае и Закона за митниците. Въобще много, много идеи се дават, но ето Ви сега една конкретна стъпка, която може да ограничи и забрани съвсем продажбата на райски газ, а именно Министерският съвет да го включи в списъка за наркотични вещества, за да може веднъж завинаги да се знае къде точно е проблемът с райския газ. Още повече че няма да занимавам залата с други допълнителни тези, но каква по-добра теза от това, уважаеми дами и господа народни представители, от тази да видим каква е вредата върху организма на младите хора, която причинява употребата на диазотния оксид. Толкова са много възможните нарушения и със сигурност употребата води до тях, че не знам дали ще ги запомните всички, но: неврологична дисфункция, дефицит на В12, смърт на неврони, атаксия, изтръпване на крайници, отслабване на имунната система, проблеми с дишането, необратими увреждания на черен дроб, бъбреци, сърце, костен мозък, възпаление на гласни струни, депресии, тревожност, психоза, анемия, промени в сърдечния ритъм, гърчове, увреждания на гръбначни прешлени, загуба на белодробна функция и затруднения с дишането, мускулна атрофия и още много, много последствия, които могат да доведат до още по-тежък край, в някои случаи дори и летален такъв, така че е излишно да продължаваме да казваме доколко вреден е райският газ. Ако си отворите всички в мобилните телефони различни приложения, ще видите, че това, което пише за райския газ и неговата употреба, в повечето случаи е отрицателно, за въздействието му върху организма на човека. Самото становище на Министерството на здравеопазването и на вътрешните работи, което е изразявано, мога да Ви цитирам, да кажем: „Райският газ не е наркотик, но не знаем какво има в балоните.“ Това е казано, включително и от тази трибуна. Аз тук се присъединявам към мнението на много от нашите специалисти, които ние имаме в парламентарните групи, в различните политически сили, които виждам, че внимателно слушат, което е много добре, но е крайно време да дефинираме категорично и ясно какво точно е райският газ. В някои държави – това е важно да се каже и апропо беше казано от тази трибуна многократно, в някои държави от Европейския съюз, че и не от Европейския съюз, райският газ е посочен като наркотично вещество, така че няма нищо лошо в България да се случи същото, за да може да премахнем поне един проблем или да го ограничим поне в голяма степен за това той да навлезе трайно, или по-скоро да излезе от средите на малолетните и на нашите младежи, които до голяма степен са станали зависими от него, въпреки че някои здравни служби казват, че той не водел до зависимост, но пък твърдят, че по някакъв начин – аз не мога да разбера как не води до зависимост, но до голяма степен младежите ни се пристрастяват към него. Мисля, че по-големи мотиви от това диазотният оксид да води до трайни увреждания в организма на младите хора, че и не само на младите, няма нужда да се дават от тази трибуна. И затова, уважаеми народни представители, аз Ви призовавам да се обединим по тази тема, така както, доколкото разбирам, има обединение и по темата за безводието, за да може да сме със спокойна и чиста съвест по отношение на това дали сме направили нещо добро за бъдещето на България, а именно за това да ограничим райския газ, за да може максимално да премахнем, доколкото можем ние, разбира се, има и контролни органи, използването му от нашите деца. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм един от вносителите на това решение, така че ще смеся и политическо говорене, и мотиви. Първо, изходна точка на моето изказване е това, че палиативните мерки в България не работят. По отношение на дисциплината ние сме под всякаква критика като общество, не сме дисциплинирана нация. Това не е тайна за никого от нас. Имаме по-скоро южняшки манталитет по отношение на спазване на закони и правила, така че всякакво изключване, заравяне на главата в пясъка към проблема с наркотиците всъщност води до затваряне на очи за тяхното разпространение, а райският газ е именно това. В момента сме свидетели на епидемия в страната, която обхваща все повече младото население. Възрастовата граница слиза. Пред което и да е училище – писал съм статия, ако напишете, ще видите, може да видите флаконите, които се търкалят. Очевидно мерките, които приехме 2022 г. – вицепремиер беше Корнелия Нинова, сутринта имахме в осем часа оперативка, до един часа бяхме свикали заседание, на което всички институции в държавата – министерства, дойдоха, дадоха становища. Благодарим на тези, които бяха депутати тогава и направихме възможна бързата забрана, но не е достатъчно. Не работи. Виждате, че две години по-късно продължаваме да говорим за епидемия на райски газ сред децата. Този бизнес се разраства и става все по-тежък социален проблем. Защо е по-тежък социален проблем? Ченчев изреди и няма нужда да обяснявам. Може би той само изпусна репродуктивните проблеми. Има доклад. Води до репродуктивни проблеми. За нация № 1 в света по демографски негативни тенденции е абсурд да приемаме каквото и да е в това отношение като социален фактор в момента и да не вземем мерки. Давам Ви примери от Европейския съюз и от Европа, за да не кажете, че съм голословен. В Холандия, може да проверите, 60 убити на пътя след употреба на райски газ. Холандската полиция го е установила. Във Великобритания – убити по пътищата вследствие на употреба на райски газ. BBC цитирам. Не цитирам жълта медия, не цитирам фалшиви новини. Цитирам холандските медии.

Какво са направили холандците?

Ще кажа и за Холандия. По отношение на това дали има други страни, където да е забранено. На 8 ноември във Великобритания е класифицирано като наркотично вещество и е забранено – това, което искаме да направим и в България. Черно на бяло британското правителство го класифицира. В Съединените щати – в Калифорния, в повечето страни – Ирландия, Дания, Канада, започват да влизат регулации. Не е напълно забранено, но тече политически дебат, какъвто правим в момента и тук. В Германия – месец май, министърът на здравеопазването каза, че този въпрос трябва да бъде решен и трябва да се преосмисли дали да се използва само за индустриални нужди, а не да бъде напълно забранен, защото имаме проблеми, особено сред младите хора. Цитирам Ви немския здравен министър само отпреди два месеца. В Нидерландия, която е шампион по либерализъм в Европа по отношение на всякакви видове субстанции, също правителството дебатира и иска да го забрани, и го забранява като заплаха относно рисковете и здравето на нарастващия брой пак млади хора, тоест имаме европейска заплаха, европейска епидемия. От тази гледна точка ние сме в крак с времето. Нашите деца, подрастващи, страдат от същите проблеми, от които страдат и останалите европейски народи. Ние тук водим същия дебат, какъвто се води в останалите европейски държави. Предлагам да вземем решение в унисон с тази тенденция да подкрепим решението и да покажем, че сме загрижени за живота, здравето, че сме модерни европейци и да направим като британците – да го забраним, защото това е риск и за движението по пътищата, и за здравето на хората, и за цялото общество. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Слава богу, на мен не ми се налага да си отварям телефона, за да видя ползите и вредите от райския газ. Мисля, че още при гласуването на предния законопроект за ограничаване на използването на райски газ, който пак беше внесен, доколкото си спомням, от групата на БСП и около който се обединихме всички, но какъв е проблемът, колеги? Първо, господин Калоян Методиев каза, че Великобритания е включила райския газ в списъка на наркотичните вещества. Това не е така. Тя го е включила в списъка на вредните вещества, на опасните вещества, не в списъка на наркотичните, защото няма как да го включи, тъй като той не е наркотик. Съжалявам. Всички тук се обединяваме около мнението, че райският газ, употребата на райски газ наистина добива епидемични размери не само за нашата страна, а и за Европа, но няма как едно вещество да го включим в даден списък, когато то не отговаря на критериите да бъде вписано там. А няма как народните представители да измислят, че райският газ е наркотик, след като той не е. Да, ние трябва задължително – не бих казал, че ще успеем да спрем неговото използване извън лечебните заведения, но поне да го ограничим. Видяхте вчера репортажа по всички медии на шофьор, който диша райски газ от балон в колата си, докато кара. Колеги, това според мен единствено може да стане, ако задължим райският газ да бъде използван само в лечебни и здравни заведения. Всякаква възможност за използването му извън лечебни и здравни заведения отваря врата за неговото нерегламентирано използване. Знаете въпроса за огромните суми, които се печелят от неговата търговия, знаете въпроса за недостатъчния контрол, това само с пожелания няма как да стане. Аз няколко пъти казвам от тази трибуна, убеден съм примерно, че сметаната ще може да се разбива и по друг начин, а не с използване на райски газ, но няма как да го включим в списък, като има даже и Комисия по наркотичните вещества към Министерството на здравеопазването, което е отказало да го включи, защото просто няма как да го включи. И е недопустимо Народното събрание, ние, независимо лекари или не, да го включваме, да задължаваме някой да го включи в нещо, след като това е невъзможно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, на уважаемия говорител преди мене да кажа няколко неща. Първо, Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи, които от тази трибуна са говорили по този въпрос, казват, че според тях не е наркотик, но това вещество води до зависимост. Извадете стенограмата и вижте. Вещества, които водят до зависимост, какво са? Второ, защо да не можем, кое е недопустимо? Българското Народно събрание да забрани райския газ и да каже на Министерския съвет да го определи като наркотик?! В публикация, която беше цитирана преди малко, и то от медии като BBC (реплики), извинявайте, че вадя телефона, не съм специалист като Вас, но не виждам лошо да се вади телефон тук.

Да. Освен позиция като народен представител, изразявам позиция и като гражданин. Искам да бъда точен и акуратен. Английската медия пише: „Райският газ, който се предлага в метални контейнери, е втората след канабиса най-употребявана дрога на Острова.“ Това пише английската медия. И още: „По предварителни данни забраната за райски газ – става дума за Великобритания – на Острова може да бъде издадена съгласно Закона за злоупотреба с наркотици от 1971 г., валиден във Великобритания.“ Законът за наркотици?! И го забраняват! Българското Народно събрание с чиста съвест може да се присъедини към подобни действия и няма абсолютно нищо лошо в това – вещество, което води до пристрастяване и според Министерството на здравеопазването, да бъде обявено за наркотик. Кажете ми какво по-логично от това?! Благодаря Ви.

Аз по принцип съм стегнат. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Митковски! На 8 ноември във Великобритания диазотният оксид е класифициран като лекарство от клас С, контролиран съгласно Закона за злоупотреба с наркотиците от 1971 г. Можем да четем по различен начин дали е наркотик, или не, но е забранен със Закона за наркотичните вещества, което по някакъв начин влиза под друга регулация. Вие сте специалист, разбира се, медицински, но аз изхождам от политическите аргументи. Има ли социален проблем в държавата? Има. Можем ли да го решим с палиативни мерки, с опити за мека политика? Не можем да го решим. Заплашени ли са децата в държавата с най-лоша демокрация? Заплашени са. Трябва ли тогава ние да се намесим като Народно събрание? Трябва. Британският пример – държа да подчертая, това е важна връзка – се намесва след план за действие на антисоциалното поведение. Тоест всички институции са направили пряката връзка между антисоциалното поведение, ерго престъпността, и връзката му с райския газ. Затова апелирам да сме отговорни, да вземем това решение, да не изхождаме само от професионалния си опит. Съгласен съм да се използва само в болници, там му е мястото, и в медицински заведения, но у нас виждате, че е разграден двор – търкаля се пред училищата. Само лекари да имат достъп до него – съгласен съм. Това са отговорни хора, които са се клели в Хипократовата клетва. Не работи в България – пробвахме две години. Събирахме институции, лично съм говорил с Министерството на здравеопазването през 2022 г., с министерства, викахме МВР и въртим едно и също, едно и също. Да намерим компромис, да се разберем как да стане, но да действаме по-твърдо. Аз съм за сингапурски тип политика по отношение на наркотиците, така че да е задоволен общественият интерес, на първо място. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Митковски, да припомня на колегите дискусиите в Комисията по здравеопазването. Имаме две решения. Едното е да забраним напълно за всички физически лица райския газ. Това в момента е на второ четене и в момента губим време, за да приемем обединения законопроект в Закона за здравето, като съм насрочил Комисия за днес. Второто е да го обявим за наркотик с идеята, че фактът, че го обявяваме за наркотик, ще доведе до последиците, които ние вече приехме в Закона за здравето. Да, забраняваме го за всички физически лица в Закона за здравето. Никой няма право вече да продава на физически лица, защото го забраняваме в Закона за здравето. Де факто единствената разлика, ако искаме да бъдем още по-крайни, е да го криминализираме, което можем да направим между първо и второ четене в Закона за здравето. По тази причина мисля да не дискутираме повече дали е наркотик, или не е, защото в Закона за здравето практически забраняваме неговата употреба от всички физически лица извън медицинските. Затова дайте да не дискутираме наркотик ли е, не е ли наркотик. Комисията за наркотичните вещества каза, че не може да го класифицираме. Колкото и да решим тук да го класифицираме като наркотично вещество, то не изпълнява критериите за такова, но можем да го забраним, само че не с решение на Народното събрание, а със закон – Закона за здравето. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Действително ще бъда съвсем кратък в контекста на това, което доктор Симидчиев каза. Тук имаме пълно единомислие, защото темата действително е професионална, много по-професионална, отколкото политическа. Използването на професионално, нека да кажем, неразбиране за дадени ситуации, за дадена материя не може да бъде основание за каквото и да е политическо искане, за какъвто и да е социален ефект, ако това няма да е вярно. Ще кажа накратко, два примера ще дам, надявам се да бъдат разбираеми за всички, които не са наясно със спецификата. Ако имате един прилеп и той лети, той лети, обаче не е птица, със сигурност не е птица. Правилото, че само птиците летят, не е вярно. Прилепът е бозайник, но лети. Същото се отнася в много голяма степен и за райския газ. Райският газ се състои от два основни елемента – азот и кислород. Тези два елемента са в състава на въздуха, който дишаме. Азотът е 78%. Опасен ли е? Не! Обаче хора като мен работят с течен азот. В течен азот се държат всички клетъчни култури. Той е свръхагресивен и свръхопасен, много повече от киселина, води до тотална деструкция на тъкани. Ако човек бръкне в течен азот, ще останат само неговите кости. Това, че той е много опасен, че той е контролирана субстанция – само да вметна, течният кислород пък е още по-опасен, още по-агресивен. Това, че те са контролирани субстанции в тази им ситуация, че те са вещества, които са с особен режим на работа и трябва да бъдат в списък с особен режим на работа, не може да е предпоставка ние официално да обявим, че кислородът е токсичен, азотът е токсичен, както и не може да обявим райския газ, независимо от това, че той трябва да бъде контролирана субстанция, но не може да бъде вписан като наркотик, защото не е наркотик. Именно в този аспект ще подкрепя доктор Симидчиев в идеята, че надявам се, и на второ четене Народното събрание изцяло, единодушно да подкрепи идеята да не се продава райският газ на никакви физически лица. Оттук нататък всичко е в ръцете на специализираните органи, които трябва да контролират този акт, както, разбира се, контролират всички останали забранени субстанции, включително и наркотичните вещества. Няма как да бъде вписан в този акт, пък било и с брилянтно политическо звучене. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Естествено, че ще подкрепим този проект на решение, защото аз самият на всяко едно от заседанията, в които е ставало въпрос за ограничаване на употребата на диазотен оксид, или така наречения райски газ, в края на всяко заседание съм казвал, че докато това вещество не влезе в състава на наркотичните вещества и прекурсурите, оправия няма и проблемът е в контрола. Едва ли има някой, който да се изказа преди мен и да не каза, че употребата на райски газ е придобила епидемични размери. За нас няма нужда изобщо да четем числа и колко от това вещество е минало граници, митници и така нататък. Достатъчно е това, което се вижда по улиците, страховитите снимки. В последната година, вместо да се свива неговата употреба, виждаме с очите си и по Черноморието, и във вечерните заведения как дори родители в присъствието на децата си употребяват това нещо, което, меко казано, е стеснително. Епидемични са размерите. Аз съм народен представител от Четиридесет и седмото народно събрание. Оттогава си спомням няколко групи, които са се занимавали с райския газ. Ако не се лъжа, по предложение на ГЕРБ в последното заседание на Четиридесет и седмото имахме законопроект. Той се подкрепи единодушно. Ние бяхме внесли законопроект, който е в Закона за храните, за да го забраним в заведенията за хранене, където се използва за изтласкване на сметана. Освен че нищо съществено не направихме с тези законопроекти, казвам „нищо не направихме“ не защото не променихме законите усърдно и единодушно, а нищо не направихме, защото употребата, освен че не спря, тя се увеличи. Дори имаме един леко хумористичен прецедент – вече има длъжност продавач на балони, който се нарича балонеса. Има обяви, че се търсят балонеси, които да продават балони в дискотеките, което е още по-смущаващо. Категорично това, което говорихме и на изслушването, проблемът не е, че ние не можем да променим закона или че няма закон, проблемът е в контрола. Да не се лъжем, РЗИ-тата обслужват някои интереси на собствениците на такива заведения и преди проверките всяко заведение знае, че ще има проверка. Недиагностицируем е този газ в празни флакони, в лицата, които са го употребили. Няма кой да каже това лице употребило ли е райски газ, или не е и във флакона какво е имало. Имало е рожден ден, имало е балони – това е положението. Няма как да бъде изловено на място, почти няма как да бъде изловено на място. В крайна сметка истината е една – че много по-малко се използва райският газ за медицински цели. Това знаем от експерти, които са присъствали по времето на земеделските комисии, от Министерството на здравеопазването, които казват, че това е много остаряла практика. От много години диазотният оксид не се използва за упойващи цели в здравеопазването, единственото му основно приложение, което е законно, имам предвид, е в хранително-вкусовата промишленост, където се използва за изтласкване на сметани. Защо не можем да го забраним и защо не сме го забранили досега? Това е, защото има един регламент от 2017 г., който разрешава употребата му в целия Европейски съюз. Истината е, че всички така наречени проевро-атлантически партии не смеят да ритат в кавички срещу регламентите. Това е положението. Дори сега да приемем, аз знам, че ще приемем такъв проект на решение, това означава нотификация, избор на нотифициращ орган, Народното събрание свършва и в следващото – наново. Това е положението, въпреки че, пак казвам, ние категорично ще го подкрепим с две ръце. Чух няколко народни представители, които казват: не е наркотик, не е наркотик. Ами и марихуаната преди години не е била наркотик, използвала се е за медицински цели, сега е наркотик. Ние нямаме проблем, не би трябвало да имаме проблем да тропнем по масата и да кажем: в България това се използва за наркотик. Трябва да искаме изключение на това разрешение за използване и тук да е забранено. Това е положението. Не мога да се съглася и искам да попитам господата Чорбанов, Митковски и Симидчиев, като казват, че това не е наркотик. Ами комисиите по наркотични вещества в Англия искате да кажете, че са некомпетентни ли? Защото те го включиха в състава си, и някои страни го включиха в състава с наркотични вещества. Проверете си информацията. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Хубаво е да бъдем точни с терминологията, с определенията и понятията и да ги използваме при правилни обстоятелства. Марихуаната не е била наркотик. Има една наука, която се нарича фармакология и която се занимава със субстанциите, които имат лечебен ефект, и търси да определи тяхната лечебна доза, тяхната летална доза и прочее. Няма лекарствен препарат, който да няма странични ефекти в една или друга степен, в една или друга посока. Ние започнахме да обсъждаме фармакологични теми, вместо да се занимаваме с основната тема. Да, имаме проблем с този газ. Да, той се използва в медицината. Да, той се използва в хранително-вкусовата промишленост, но проблемът не е нито в медицината, нито в Комисията по наркотичните вещества, проблемът е социален, възпитателен и ние трябва с тези инструменти да решим този проблем. Ние трябва да направим първата стъпка, за да ограничим разпространението, продажбата на този газ. Той в медицината се е използвал, използва се и ще се използва, макар че много от нас са го дишали много, защото сега анестезиологичните системи са затворени, а във времето, когато започваха, те бяха отворени и като работиш цял ден в операционната, искаш, не искаш, поемаш и райски газ, но сме живи и здрави и работим. Така че моята молба е да влезем в темата и да не обсъждаме проблеми, които не са от нашата компетенция, а да решим с едно решение нуждите на обществото, което се налага към днешна дата. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, сега в каква ситуация сме – малко ще върна лентата назад. Спомняте си преди месец може би, или месец и половина, изслушваме министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването по тази тема – разпространението, използването, влиянието и всичко останало на този прословут райски газ върху децата и върху тези, които го използват. От тези хора, представителите на държавата, на правителството, от контролните органи, установихме и те го казаха от тази трибуна, че нямат инструмент, с който да се борят. Инструментариумът, който имат и който могат да използват, не им върши работа и това трябваше да го разберем. Няма да влизам в дебата – това наркотик ли е, не е ли наркотик, пък колко процента кислород, колко процента нещо друго било. Тези хора дойдоха и казаха: уважаеми народни представители, нямаме инструмент да се борим с този проблем. Дайте ни инструмент в ръцете. Измислете този инструмент. И започнахме всички заедно с Вас да мислим. Първата стъпка беше промяна в Закона за здравето, като се забранява еди-какво си, само че към този момент – днес, 14 август, 14,20 ч., няма, уважаеми колеги, нищо прието. Нищо не сме направили. Това, че ще направим, днес ще има Комисия, ще обедини двата законопроекта, ама ние вдругиден излизаме във ваканция, има срокове, знаете какво се случва, а след това ще дойде есента и на 20-и пак отиваме на предизборна кампания, и пак остава на трупчета. Това беше едно решение, което паралелно да върви със Закона за здравето, което да покаже, че ние сме непримирими в тази битка, да дадем инструмент на Министерството на здравеопазването, на РЗИ, на МВР да започнат да контролират, защото съм сигурен, не дай си боже, ако утре осъмнем с катастрофа на четирима младежи с балоните в колата, всички ще тичате в тази залата и ще казвате: дайте да направим нещо! Ама защо трябва да го чакаме? Вчера видяхме един шофьор, ами представете си, че днес след обяд, утре, довечера стане нещо. И пак ще Ви дам примера с паркинга на Народното събрание – ходете и вижте колко патрончета има въпреки всички забрани и въпреки всички мерки, които се опитват и са взети от държавата. И аз наистина се надявах, тъй като водих разговор с господин Борисов, господин Ангелов, споделих Ви, и той каза: тази седмица, господин Свиленски, решаваме проблема, само че тази седмица мина и нищо не решихме. Надявам се той наистина да слуша този дебат, за да може по някакъв начин с Вашата парламентарна група да дадем инструмент в ръцете на Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи да си вършат работата. Аз знам, че ще има критики, нормално е. Нормално е, когато се изправяш срещу индустрия, която реализира може би милиони, когато има професия балонеси, нормално е да има съпротива, но нали затова сме тук, за да отсеем интереса на гражданите от интереса на спекулантите. Мислех, че това ще мине безпроблемно и сега се учудвам. Да, сигурно медицински или както искате го наричайте, сигурно не е издържано, сигурно не е наркотик в чистия смисъл на думата, но трябва да се гони с инструмент, с който се борим срещу наркотиците. Така беше с наркотиците при шофьорите. Спомняте си в началото – ама как да установим под въздействие или след употреба. Е, доста народ си замина, докато се установи как да се мери и как да се наказва, и когато се отнемат автомобилите, рязко спаднаха и наркотиците, и алкохолът. Това е по справка на МВР, не по справка на парламентарната група на БСП. Тогава също имаше критики, спомняте си, как Вие нарушавате Конституцията, закони, ама наркотик не било еди-какво си, ама то било лечебно, пък било здравословно – не, не е здравословно. Качваш се под наркотици, отнема ти се колата. И сега, може да прекрачим някаква граница, но трябва да го направим, защото, като нямаш инструмент за борба с райския газ, използваш други инструменти, и това е предложението. Разбирам, че и господин Костадинов ще го подкрепи от изказванията и се надявам наистина повече парламентарни групи да подкрепим този проект на решение, да приемем Закона, който върви в Комисията, и най-лесното е след това да го отменим, ако не работи и не върши работа.

Жоро, ако говориш още малко, няма да го подкрепим!

Добре. Господин Костадинов, съобразявам се с Вашето мнение, надявам се, че Ви убедих, надявам се, че убедих и колегите от ГЕРБ, които наистина… Чуйте се с господин Борисов, той пое ангажимент за тази седмица да решим въпроса с райския газ. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз искам да кажа, че днес дебатът, който се водеше в тази зала, нямаше никаква връзка с Проекта на решение. През цялото време днес говорихме, че искаме да забраним райския газ, свързан основно с употребата му при деца. Искам да припомня на колегите народни представители, че Четиридесет и седмото народно събрание прие текстове, с които се казва следното, и държа да ги прочета, конкретно за райския газ: на райския газ е забранена продажбата му в чл. 54а от Закона за здравето, като се казва следното: „Забранява се продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн, на лица под 18 години“, тоест това изчерпва всичките онези изказващи се, които казаха, че трябва да забраним днес продажбата на райския газ. Тя е забранена отдавна. Следващото нещо, което държа да подчертая, в закритите обществени места, с изключение на продажбата за медицински цели и в случаите по чл. 78а от Закона за храните, тоест употребата в закрити дискотеки, нощни клубове, барове е забранена. Сега някой ще каже: да, ама има открити дискотеки. Чета Ви следващия текст: „Забранява се употребата на диазотен оксид на открити обществени места по ал. 1, точки от 1 до 3“, тоест това е в чл. 56а, ал 2. Всичко онова, колеги, което искаме днес да кажем, вече е направено. Въпросът е следният: има ли проблем, или няма проблем? Има проблем и този проблем с тези текстове, които до момента изчетох, категорично не е решен. ГЕРБ-СДС винаги е подкрепяла забраната за употребата на райския газ. Първият законопроект, който е внесен в Народното събрание, е подписан от госпожа Атанасова, от мен и от госпожа Деница Сачева в Четиридесет и седмото народно събрание. Затова нашата парламентарна група ще подкрепи внесения от БСП Законопроект за Закона за здравето, в който се казва следното: „Чл. 54а. (1) Забранява се продажбата, включително онлайн, на диазотен оксид (райски газ) и на пълнители с диазотен оксид на физически лица. (2) Продажбата, включително онлайн, на диазотен оксид (райски газ) и на пълнители на диазотен оксид (райски газ) на юридическите лица е разрешена само за медицински цели и за случаите по чл. 78а от Закона за храните. Условията и редът за извършване на продажбите и контролът се определят с наредба на Министерския съвет.“ Днес в Комисията по здравеопазването този текст ще бъде подкрепен отново. По отношение на това решение, което днес е представено пред нас – това решение, дори да бъде прието от Народното събрание, то стои много по-ниско в йерархичния ред на нормативните документи от законите, то няма да доведе до никакви последствия, нито ще реши проблема с райския газ. Държа да кажа нещо много важно. Няма европейска държава, в която райският газ да е приет като наркотик, няма такава държава. Нещо повече. Има Европейски регламент, който е № 1333 от 2008 г., в който Европейски регламент, който е задължителен за нашата държава и стои по-високо от законите в страната – така е записано, когато е подписван Договорът за Европейския съюз, и в този европейски регламент ясно е казано, че райският газ не е наркотик. Колеги, пак казвам, разбирам логиката на всички, но няма как да кажа на черното бяло, може да направим само онова, което наистина колегите от БСП предлагат, и ние ще го подкрепим, и ще бъдем последователни в нашите действия. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Ангелов, разбира се, че ние ще подкрепим Законопроекта, който забранява продажбата на райски газ на всички физически лица.

И на юридически.

Не, в текста няма юридически. Пише само физически. (Реплика от народния представител Костадин Ангелов.) Не, няма, прочетете го внимателно. И така, досега беше забранена продажбата на райски газ на физически лица до 18 години. Има такава забрана, действаща. И има ли хиляди случаи на употреба на райски газ от деца до 18 години? Има. Всеки ден сме свидетели на такива. Сега ще въведем забрана за продажба на всички физически лица и над 18 години. И мислите ли, че това ще ги спре? Както не спря продажбата досега на до 18 годишни, така няма да спре и на всички физически лица. Абсолютно невярно е твърдението Ви, че решението, което предлагаме – райският газ да бъде включен в Наредбата за наркотични вещества, е по-нисък по ранг акт и няма никакво значение. Сега ще Ви обясня защо. В момента, в който райският газ бъде включен като наркотик в Наредбата, той влиза под забрана, довчера ги преброихме, на 18 закона. Тоест най-висшият ранг в българския парламент – закони. Освен това веднага става криминализиран по всички текстове от Наказателния кодекс за борба с търговия с наркотици, разпространение на наркотици и така нататък. Тоест влиза под най-строгия възможен контрол в България, в европейското и в международното право. Без да има нужда да променяме тези 18, а може би ще станат и повече закони, защото в момента, в който кажеш: това е наркотик, веднага започва преследването по линия на всички тези закони вече на райския газ като наркотик. Така че много по-тежко като сила е и според мен единственият изход от ситуацията е да възложим на Министерския съвет да включи райския газ в списъка с наркотиците. Иначе ще наложим още една забрана, която, както и досега, няма да бъде спазвана. Нека да е стъпка към борба с това ужасяващо явление при децата ни, но няма да сработи. Освен това сега пък като юрист да Ви кажа, Вие лекарите тук умувате: азот, кислород и така нататък. Сега като юрист да Ви кажа, че когато приемем това, ако приемете и подкрепите, че бъде наркотик, освен тези 18 закона, под чиято забрана ще влезе, ние преброихме и 24 подзаконови нормативни актове, които ще засегнат тази тема. И винаги, когато се приема един закон, се прави оценка на въздействието му след това. Колеги, минаха две или три години от първия закон, който внесохме, когато и аз бях в Министерството на икономиката.

За тези три години, ако направим анализ как е приложен този закон и как е действал, ще видим, че той не даде резултат на терен, следователно трябва друго действие, далеч по-крайно, далеч по-остро и далеч по-точно. За нас това действие е да бъде в списъка с наркотици.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За обща култура, първата описана зависимост към вещество е от Ханс Селие към адреналина. Адреналинът е хормон на надбъбрека. Адреналинът не влиза в списъка на наркотичните вещества. И аз пак се обръщам с молба да мерим обема с литри, да мерим тежината с килограми и разстоянията с метър и сантиметър. Благодаря.

Прегласуване.

Да, госпожо Председател, прочетох Решението. Уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че ще искам да мотивирам желанието си за прегласуване, тъй като аз разбирам вълнението на експертите в тази зала, на медицинските лица в тази зала. Те са с висока експертиза и това никой не го отрича от различните парламентарни групи. Но в случая може би за първи път ще призова: не слушайте докторите, слушайте гражданската си съвест, тъй като, ако искаме, и ще го повторя, ако искаме да завишим контрола и да спрем райския газ при децата, ние трябва да го направим, най-малкото съм чувал това и от колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ, като го вкараме в списъка с наркотичните вещества. Още повече че, ако се консултирате всички с мнението на един директор на психиатрична болница, ще видите, че той казва следното: райският газ, или диазотният оксид, води до зависимост и тя е психоактивна. Факт, нали така, професор Ангелов? (Реплика от народния представител Костадин Ангелов.) Добре, но води, нали така? Факт. Щом като води до зависимост, щом като сме го забранили тук, в тази зала, веднъж вече, а той продължава да си се продава свободно, никакви физически и юридически лица и никакви други забрани няма да подействат, освен да се засили контролът, като бъде обявен в списъка за наркотични вещества. Аз тук не виждам какъв толкова е дисбалансът в професионалните лекарски души той да бъде вкаран в този списък. Още повече че има и пример. Казва се, че в европейските страни не било никъде забранено. Е, добре де, Великобритания не е в Европейския съюз, но там комисията го е вкарала в Закона за наркотичните вещества. (Реплики.) Така го е вкарала. Който важи от 1971 г. Но така или иначе, уважаеми дами и господа, аз не разбирам съпротивата на някои. Не Ви разбирам съпротивата, господин Иванов.

Наистина не я разбирам.

Така че, моля Ви, вразумете се и го направете, за да имаме по-голям контрол в държавата.

Благодаря, госпожо Председател. Процедурно предложение – на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат господин Кирил Вълчев – генерален директор на Българската телеграфна агенция.

„ДОКЛАД относно Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансов отчет за 2023 г., внесен от Българската телеграфна агенция на 30 април 2024 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 1 август 2024 г., беше разгледан Отчетът за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансов отчет за 2023 г., внесен от Българската телеграфна агенция на 30 април 2024 г. В заседанието участваха от Българската телеграфна агенция: Кирил Вълчев – генерален директор, Евгения Друмева – заместник-генерален директор, и Йоана Петрова – финансов директор. Отчетът за дейността на Агенцията е внесен съгласно изискването на чл. 16 от Закона за Българската телеграфна агенция и беше представен от господин Кирил Вълчев. По закон БТА е единствен официален източник за България и света, като предоставя международна информация, вътрешна информация, балканска информация и други. В Отчета се съдържа информация за дейността на Агенцията, ролята на медийния пазар, международните контакти, финансовото състояние, функционирането на Националния пресклуб и мрежата от регионални пресклубове на БТА, която продължава да изпълнява обществени функции на национален информационен институт. В изказването си господин Вълчев изтъкна, че още през 2021 г. е разработен стратегически план, наречен „Бъдещето на БТА“. Той посочи някои акценти от дейността на Агенцията, включени в настоящия отчет, като: - 125 години от първия бюлетин с новини на Агенцията; - дейността на БТА, представена в табличен вид, чрез осъществените дейности и стъпки на стратегическите цели от програмата за развитие: свобода, истина, знание, общност, памет; - новините от България, достигащи до много повече медии, а чрез тях и до повече хора в чужбина в сравнение с предишните години; - седем нови национални пресклуба на БТА, открити през 2023 г. През същата година са открити пресклубове в Анкара и Одеса. БТА е единствената информационна агенция в световен мащаб с постоянен кореспондент в Одеса. През отчетния период използването на информация от БТА се е увеличило изключително. Медията отбелязва и тройно нарастване на последователите в социалните мрежи. Господин Вълчев изтъкна, че с цел гарантиране на свободата от зависимости БТА не публикува платени съобщения и няма реклама на интернет страницата и в националните пресклубове, като допуска реклама и спонсорство само в печатни издания и при събития, организирани от БТА, и приема допълнителни финансирания само от организации, на които България е член, като Европейския съюз, НАТО, ООН, ЮНЕСКО и други. През 2023 г. БТА е създала осем нови адхок тематични рубрики, с каквито Агенцията непрекъснато се обновява. Целта на БТА е да бъде мост между всички българи по света. Агенцията продължава да участва в различни формати, включително и в Народното събрание, в търсенето на начини чрез експертизата си да подпомага българските медии в чужбина. По време на дискусията отношение взеха народните представители Ангел Янчев, Петър Николов, Любен Дилов, Димитър Николов, Стоян Михалев, Манол Пейков и Хюсеин Хафъзов. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно със 7 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2023 г., № 49-404-00-8, внесен от Българската телеграфна агенция на 30 април 2024 г.“ Предлагаме и Проект на решение, приет от Комисията по културата и медиите по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2023 г. „Проект! РЕШЕНИЕ по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2023 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българската телеграфна агенция РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2023 г.“ Благодаря.