ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС)864 думи
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, в рамките на няколко месеца за втори път обсъждаме тази тема и аз ще си позволя пак да повторя част от тезите, които изразих пред Вас при предното обсъждане. Защото темата е много по-дълбока от този законопроект, много по-сериозна от фрагментарните защити, които отделни колеги се опитват да направят, или от фрагментарните атаки, които се опитват да направят.
Разбира се, че нямам претенции аз да направя най-дълбоката защита, но нека погледнем проблема от най-важната му страна. Има дисбаланс между защитата на природата и защитата на интересите на хората, които не се отнасят до околната среда. И този дисбаланс е ясно изразен в тежко забавяне на всякакви процедури. Ще се върна към това, но сега искам да обоснова защо трябва да има баланс и защо защитата на околната среда не може да бъде фикс идея.
Аз като вярващ човек, а и Вие повечето сте вярващи хора, защитаваме креативната теория за сътворението на света. Бог-Креатор създава света и цялото това нещо се нарича творение. Библейският термин за природата и за човека е „творение“, „Божие творение“, като човекът е върхът на това творение. Така пише в Божието законодателство, което е по-съвършено от човешкото. Защото то е истински съвършено, а нашето не е. И никакви конституции, и никакви права на човека, описани в човешкото законодателство, не могат да бъдат толкова съвършени, колкото е Божието законодателство, което се намира в Библията в различните ѝ части.
Околната среда, природата – там се казва, че е създадена за човека, да му служи. Това е точният термин. А човекът, като върхът на творението, е създаден – сега, забележете термина, който се употребява там – „да господарува над природата“, но след „господарува“ – „да я управлява така, че да я пази“. Тоест да обобщим: природата е създадена от Креатора, за да служи на човека, а човекът трябва да я пази.
Разбирате ли сега какъв баланс задава Креаторът към нас? Не природата да е фетиш, тя трябва да служи на човека, а човекът трябва да я управлява така, че да я пази. Ние не го правим, колеги! Ние не го правим в последните 20 години. В противовес на интересите на човека фетишизираме всякакви забавяния на процедури, всякакви нищожни обстоятелства, които биха могли да увредят определени човешки права и интереси, а това са икономическите.
Аз твърдя, че ако се водим от Божията справедливост, от Божия закон, трябва да търсим баланса. Този баланс е нарушен. Мога да Ви извадя една папка и Вие можете да видите с поне 100 случая, в които балансът е нарушен – процедура, която се бави 10 години – не заради държавните институции, не заради инвеститорите, а заради съда, заради обжалване, заради тупане на топката и така нататък.
Длъжни сме да намерим баланса. Аз не твърдя, че Законът на колегите намира този баланс.
Доволни ли сте, колеги от ПП-ДБ, и Вие, госпожо Катинчарова? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Исках да го произнеса правилно.
Не казвам, че този закон намира баланса, казвам, че няма баланс и че баланса трябва да го намерим.
И другото, което казвам, е: ако обичат, зелените организации – при всичкото ми уважение, да не си приписват защита на екологията. Защото има хора, всички вярващи хора го правят от сърце, без да се тупат по гърдите и без да получават средства за това. Съвсем нескромно ще Ви кажа, че аз имам магистърска работа на тази тема, но никога не съм ходил да си късам ризата, че съм зелен, или да участвам във всякакви такива. Няма баланс! Това е истината и ние трябва да го намерим.
И когато приехме предния път Закона, който президентът върна с вето, в мои срещи с хората – и Вие също сте имали, те казват: „Ама защо само националните обекти? Ама защо смятате, че само там е нарушена тази процедура? Ами нашите инвеститорски интереси, те също са нарушени? Разширете го това за националните обекти.“
Как ще намерим ние този баланс, е задача пред нас. Ние трябва да направим така, че едно инвестиционно решение да не стои с години някъде по институциите, защото, ако държавата... Вие тук казахте: „Държавата е немарлива, тя бави инвестиционните решения и после се оправдаваме с това.“ Частните инвеститори и те ли са немарливи? Уверявам Ви, не са. Плачат. Всичко им е спряно. Знаете ли колко туристически проекта има в Пирин, в Рила, в Родопите, които са спрени от 20 години, които са абсолютно екологични, защото са одобрени от съответните инстанции?
Е, защо го правим това? За да ходят нашите хора да човъркат земята с ръчички в чужбина да берат ягоди и аспержи, когато тук имаме всичко. Вода газим, жадни ходим заради точно тези процедури. Пак казвам, това може да не е правилният начин, но трябва да го намерим този начин. И точно зелените сте в дълг към обществото, защото злоупотребата със зелено право е довело до това.
Трябва да намерим този баланс и трябва да отпушим инвестиционния процес, без това да е във вреда на екологията. Има такава възможност. В много държави това е намерено, защото икономическият интерес също е право на човека. Неговият доход, неговото занимание, правото му на труд, правото му на справедливи доходи е негово право, не по-малко важно от опазването на околната среда. И пак ще кажа, въпросът е в баланса. Той е нарушен.