4 септември 2024 г.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Едва ли от предстоящата сесия на Народното събрание може да се очаква много. Тя по-скоро ще положи неформалното начало на поредната предизборна кампания, отколкото да зададе така необходимия ритъм на законодателна работа. Едва ли българските граждани ще повярват, че сме искрени, ако поемем прекалено много законодателни ангажименти и си поставим цели, които могат да бъдат постигнати само при наличието на редовно правителство и ясно парламентарно мнозинство. За съжаление, в Петдесетото народно събрание всички ние отново не успяхме да разчетем правилно вота на българските граждани. Това е и причината, поради която нито успяхме да съставим мнозинство, нито успяхме да излъчим редовно правителство. И ако определяме този факт като провал, то трябва да подчертаем, че този провал е общ. Днес в момент на хронична мигрантска криза, на две войни, които се водят на няколкостотин километра от българската граница, и на все по-отслабващата роля на страната ни като фактор на стабилност в Балканския регион ние се готвим за поредните предсрочни парламентарни избори. Рекордно ниската избирателна активност на последния вот сякаш не беше отчетена от всички нас като ясен знак за недоверие на гражданите по отношение на политическата система в нейната цялост. Това не беше вот на недоверие към една или друга партия, а към партиите като цяло. Още при откриването на този парламент парламентарната група на ГЕРБ-СДС заявихме три основни начала, от които ще бъдем водени в своето поведение – първо, че няма да подменим вота на избирателите, като се откажем от задължението си на първа политическа сила да зададем формулата на управление; второ, че сме готови да водим разговори с всички политически сили в този парламент и трето, че изходът от тежката политическа криза, в която се намира страната, може да бъде намерен само чрез излъчване на правителство на споделената отговорност, в което участват ярки политически фигури, излъчени от максимално широк кръг партии. Днес можем да кажем, че тези три начала, които не са нищо повече от нормалното разбиране на правилата на демократичната система на управление, сякаш останаха неразбрани за по-голямата част от партиите в настоящия парламент. Може би и затова на предстоящите избори българските граждани ще направят своите корекции и ще зададат коренно различна конфигурация от настоящата. Каквато и да бъде новата конфигурация обаче, правилата на демокрацията ще останат същите и сме убедени, че ако не се водим по тях, не само че няма да разрешим политическата криза, но и ще я задълбочим. Уважаеми колеги, през настоящата сесия нашата основна цел ще бъде да съдействаме максимално за намаляване на политическото напрежение и да предотвратяваме възможността за приемането на авантюристично законодателство, чиято единствена цел е произвеждането на предизборен популизъм. Наблюдаваме с тревога процесите на разцепления, които протичат в част от основните политически сили. Държим да подчертаем, че никога не сме коментирали и участвали във вътрешния живот на други формации, няма да го направим и този път. Това, което призоваваме колегите от тези формации обаче, е да не превръщат вътрешнопартийните си проблеми в проблеми на цялата държава и на цялото общество. Всяка сериозна партия би трябвало да има собствени механизми за взимане на решение и не би трябвало да очаква от институциите и държавата да решават вътрешните ѝ спорове. Това, което се случва през последните седмици, уронва престижа на институциите и подкопава малкото доверие, което е останало в тях. Вярваме, че демократичната система дава достатъчно възможности за политическо участие и затова въвличането на редица институции в изясняването на вътрешнопартийните спорове е не само вредно, но и безсмислено. Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС бих искала да призова всеки един от Вас към смирение и добронамереност. Ако личните обиди и непрестанната конфронтация водеха до успех, то вероятно нямаше да сме затънали в настоящата политическа безизходица. Надяваме се през тази последна сесия на Петдесетото народно събрание и в рамките на предстоящата предизборна кампания заедно да предложим позитивен дневен ред на българското общество. Истинската възможност за избор пред българските граждани би се състояла, ако предложим цивилизован спор и дебат за идеи, а не за пореден път да превърнем черния пиар в основен сюжет на кампанията. Ние от ГЕРБ-СДС ще се стремим именно към този подход, защото вярваме, че той е единственият, който би могъл да донесе не просто добър изборен резултат, но и да създаде условия за стабилност на Петдесет и първото народно събрание. От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Ви желая успех и Бог да пази България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Да. От името на парламентарна група.

Благодаря, госпожо Председател. Неписаната парламентарна традиция гласи, че в деня, в който се открива новата пленарна сесия на Народното събрание, се четат програмни декларации, но тъй като на това Народно събрание му остават по-малко от три седмици живот, ние ще нарушим тази неписана парламентарна традиция и ще говорим в нашата декларация не за държавата, а за един човек от държавата, защото в крайна сметка държавата – това са хората, а нашата държава е създадена от нас българите. Един български гражданин вече почти две години гние в чужди затвори – година и половина в гръцки затвор, и вече повече от месец – в американски затвор. Българският гражданин се казва Милан Димитров. Той на практика е заложник на една чужда държава – Съединените американски щати, която, изпълнявайки своята политика, в момента насажда страх в българското общество. Процесът срещу Милан Димитров е изключително и само политически. Неговата цел е да насади страх в българското общество, страх сред българските предприемачи да не търгуват с Русия, защото неговото обвинение е това, че е търгувал с Русия. Малка фирма, с трима души състав, от които единият е Милан Димитров, другият е 75-годишният му баща. Тази фирма от трима души се оказва обаче огромна заплаха за националната сигурност на Съединените американски щати, които повдигат обвинение срещу нашия сънародник и искат 80 години затвор за него, което на практика се равнява на смъртна присъда. Когато той беше екстрадиран в Съединените американски щати, ние поискахме българската държава да се ангажира с неговия случай официално, както, между другото, искахме преди това и от предишните правителства. И както и от предишните правителства, получихме любезен отказ, макар че на думи те казаха, че биха могли да се ангажират, но в крайна сметка не направиха нищо, сега вече получихме не любезен, а много твърд отказ, когато поискахме от българската държава в лицето на правителството на Главчев да се ангажира с всякаква защита на Милан Димитров, защото, уважаеми сънародници, днес е Милан Димитров, утре може да е някой друг, може да съм аз, може да е всеки един от нас, защото Съединените американски щати работят по този начин. Ако ние не защитим него, даваме много ясен сигнал, че българите нямат абсолютно никаква тежест за собствената си държава. Изпратихме писмо до българския министър-председател, в което поискахме две неща. Първо, българската държава да се ангажира с неговата защита политически и второ, да се ангажира с неговата защита финансово, защото се оказва, че Милан Димитров разбираемо няма средства, за да покрие своята защита. В отговора, който ни изпрати официално българският министър-председател, той казва така: „Що се касае до искането Ви за осигуряване на средства, необходими за защита на Милан Димитров, ние може да направим следното: да настояваме пред местните власти да се назначи служебен защитник, да настояваме пред местните власти да се назначи преводач, да настояваме пред местните власти да спазват основните човешки права на задържания гражданин и да искаме гарантиране на същото отношение към задържания гражданин както към гражданите на приемащата страна.“ С други думи, отказ, българската държава отказа да се ангажира със защитата на българския гражданин. Но има и по-интересно – българският министър-председател предупреждава, слушайте какво: „В заключение, политизирането на случая би могло да бъде изтълкувано като реакция за употреба на общественото мнение, използване на естественото чувство на емпатия към всеки страдащ в полза на политически субект в условията на започваща предизборна кампания. Това в никакъв случай не допринася за благоприятното разрешаване на случая в съда в полза на нашия съгражданин.“ Иначе казано, българският министър-председател Главчев казва две неща: първо, няма да дадем пари за защитата на българския гражданин, второ, и Вие не се занимавайте, защото може да стане по-лошо. Вие разбирате ли какво всъщност казват българските управляващи не само на американския режим, но и на всеки един, който утре реши да отвлече български гражданин? „Няма никакъв проблем. Отвличайте българите, затваряйте ги в затвори, тормозете ги, убивайте ги. Няма проблем. Ние няма да се занимаваме, защото няма да политизираме случая.“ Това писмо на Главчев е позор. Когато видяхме, че държавата няма да се ангажира, дори не се ангажира да намери поне някакъв адвокат, ние се свързахме с български емигранти в Съединените щати. Слава богу, България съществува благодарение на българите, а не благодарение на управляващите в момента субекти, временно попаднали незнайно как там. Те намериха адвокат, и то добър. Сумата за адвокатския хонорар е 150 хил. долара, която е нормална за тежкия политически процес, който очевидно ще се разрази в Съединените щати, касаещ случая на Милан Димитров. Започнахме дарителска кампания. За седмица са събрани – тази сутрин проверихме, защото сметката за събирането на парите е на името на брата на Милан Димитров, до момента са събрани 41 хил. лв., което се равнява на 22 хил. долара. Общата сума, както казах, е 150 хил. долара, което, иначе казано, е 265 хил. лв. Уважаеми сънародници, обръщам се към всеки от Вас, без значение от това кой в коя партия е. Тук сме 240 човека. Всеки един от нас, ако дари по 1000 лв., сумата сме я събрали днес, даже ще останат пари. Дори и да не са по 1000 лв., обръщам се към всеки един от Вас, кой колкото може да направи дарение – чисто човешко. Няма да се публикуват нито сумите на дарителите, нито ще се правят сравнения. Доброто не бива да бъде сравнявано. Няма по-голямо, по-малко, средно добро – има просто направено добро и ненаправено добро. В случая Ви призовавам всеки един от Вас, който е видял писмото, защото имате това писмо, което е на банката на всеки един от Вас, сложено сутринта, в което се описва целият казус. Призовавам Ви – направете необходимото, за да спасим един наш сънародник, защото в крайна сметка България, това сме ние българите. Ние сме длъжни да защитим нашия сънародник така, както българската държава защити българските медицински сестри в Либия. Тогава, между другото, не си спомням някое от българските правителства, защото случаят ангажира няколко последователни правителства, не си спомням някое българско правителство да е казало, че няма да политизира случая. Макар че в самото начало имаше опити за нещо подобно, защото тогавашният български министър-председател, когато започна случаят, Иван Костов беше казал една много знаменателна фраза и тя беше: „Ами ако са виновни?“ Помните ли го това? Ами ако са виновни? Заради тази негова фраза след това българските медицински сестри лежаха години наред. Просто самото либийско правителство използва тогава случая – режимът на Кадафи, за да каже – ето, те самите българи не са сигурни дали не са виновни. В крайна сметка обаче държавата ни се мобилизира тогава и успяхме да спасим живота на тези наши сънародници, макар и след дълги години много тежка борба и с помощ от чужбина – тогава помогна френският президент. Същият казус беше и със Сергей Антонов, който беше задържан в Италия в началото на 80-те години на миналия век и тогава държавата ни се намеси. В заключение ще кажа следното нещо: след като нашата държава отказва да се ангажира със защитата на един свой сънародник, ние бяхме принудени да се обърнем към друга държава, при това държава, която ние сме обявили за неприятелска – Руската федерация, защото Милан Димитров има и руско гражданство. Накрая може да се окаже така, че докато българската държава казва, че няма да ангажира какъвто и да е било нито дипломатически, нито финансов ресурс за спасяването на своя сънародник, може да се окажа, че една друга държава, която българската пропаганда определя за неприятелска, ще спаси един наш сънародник от една държава, която българската пропаганда определя за приятелска и съюзническа. Това ще бъде голям парадокс. Но преди всичко нека да направим това, което зависи от нас към момента – от нас зависи да осигурим адвокат. Оттам насетне вярвам, че адвокатът ще свърши работа. Призовавам Ви още веднъж, всеки един от Вас нека помогне колкото може като човек, като българин на един наш сънародник, попаднал в беда. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми български граждани, днес е началото на края на Петдесетото обикновено народно събрание, а можеше да не е така. Сега страната отново отива на избори. Държавният бюджет отново ще изхарчи близо 120 млн. лв. Ваши пари. Отново няма да бъдат приети редица закони, обявявани от всички партии като много важни. Отново ще се наслушате на всякакви обещания, които повечето партии отново няма да изпълнят. А можеше да не е така. С преговорите по време на третия мандат ние от „Има Такъв Народ“ показахме пред всички, че има основни приоритети и цели пред страната, за които има съгласие сред присъстващите тук депутати. Това означава само едно, че част от най-важните проблеми, които са ясни на всеки един българин, можеше да бъдат решени до края на годината, но това няма да се случи. Това няма да се случи заради личната и персонална вина на двама души. Първият е Кирил Петков, който лично провали третия мандат в последния момент. Сега ще го кажа така, че да може самият Кирил Петков да ме разбере. Кирил Петков лично опарапети третия мандат. Защо ли? Защото беше постигнато политическо съгласие за правителство без участието на ДПС и ГЕРБ и защо ли господин Петков? В тази зала съм убеден, че има достатъчно колеги, които могат да потвърдят тези мои думи. Беше постигнато и съгласие по отношение на антикорупционна реформа, на съдебна реформа, на балансиран бюджет. Беше постигнато съгласие, но не беше постигнат разум при Вас, господин Петков, защото Вие не успяхте да надскочите собственото си его за пореден път и собствените си политически комплекси. Вторият виновник се казва Бойко Борисов. Бойко Борисов, който твърди, че е дясномислещ политик, но същевременно с това валидира левичарските бюджети на Асен Василев, благодарение на които в последните години натрупахме 33% инфлация, а бюджетът в момента е близо на милиард дефицит. Бойко Борисов, който твърдеше, че трябва да се мисли държавнически, че страната трябва да има правителство, което да решава проблемите на хората, но за сметка на това се оказа, че май по-силен е първичният му страх от новото начало, което да не доведе до стария му край от лятото на 2020 г., ако ми разбирате правилно метафората. От друга страна, петдесетият парламент ще остане завинаги в историята, защото наблюдавахме на живо разпадането на смятани доскоро за монолитни политико-икономически конструкции. Затова предстоящите избори са изключително важни. Ние като общество ще имаме възможност да наредим политическия пейзаж. Това може да бъде направено само от Вас, уважаеми българи. Вие решавате на 27 октомври. Вие сте силата, която може да промени всичко. Изборът е между разпада и разума, изборът е между лъжата и истината, изборът е между измамата и справедливостта. Може да направите логичен избор. Вие решавате!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Много декларации в този парламент и малко действия. Уважаеми колеги, отново се намираме в нестандартна и бих казал, абсурдна политическа ситуация – такава, която съдържа в себе си поредица от кризи, непрестанни избори, партийни драми и едно-единствено ясно нещо – категорично обществено недоверие към всички нас, които сме в тази зала. Ако трябва да анализираме случващото се, ние сме на прага на пълен разпад на държавността и партийното начало. Ние сме отвъд политическата и институционалната криза в България. Създадохме ли правителство? Не. Създадохме ли шанс за стабилно управление? Не. Помогнахме ли на хората с каквото и да било – бюджет, пенсии, доходи, инфлация, икономика, безводие? Отново не. Е, как да гласуват тогава българските граждани!? Каква е ползата от подобни парламенти? За какво е такъв парламент и такова управление? Затова, уважаеми колеги, според нас, трябва рестарт на цялата система в България. Така повече не може и не знам дали не го осъзнавате и не го разбирате. Сигурен съм, че дълбоко в себе си разбирате, че така не може, но всеки един от Вас се плъзга по тази плоскост, защото е по-лесно. Не може повече сглобки, игри на дребно, жалки договорки на първия с втория, с третия и как да оцелеят за няколко месеца. Затова днес Ви казваме – не е момент за встъпителни речи. Тези речи са жалки на фона на парламентарната безизходица и пропаст. На фона на неспособността да намерим изход от ситуацията, на фона на това, че за три години седми път отиваме на предсрочни парламентарни избори. Нормално ли е това нещо? С огромна тъга и безпокойство гледаме как егоцентризмът все повече завладява партиите и отделни политици, а резултатът за хората и държавата е абсолютна нула. Да, ние не забравяме как се стигна дотук. Как преди две години енергията и надеждата на хората, които излязоха на протести, беше убита. Как всички тези хора се почувстваха излъгани, че нещо може да се промени в България. Не забравяме как и Четиридесет и деветото народно събрание промени Конституцията, погазвайки основните принципи на демокрацията и правото, по инициатива на една парламентарна група – „Продължаваме Промяната – Демократична България“, но с любезното съдействие на ГЕРБ и ДПС. Всички ние, колеги, дори не се извинихме, или по-скоро Вие не се извинихте – тези, които променихте Конституцията, за опита да я убиете. Две години парламент на практика няма. Единственото, за което Ви бива – тези, които управлявахте по някакъв начин на странни сглобки, е да раздавате българското оръжие на Украйна и да ни излагате на международен военен риск, да купувате безсмислено скъпо и прескъпо оръжие от чужди страни, което плащаме, но не получаваме. Бива Ви и за още нещо – да унищожавате българската енергетика – последния останал икономически работещ отрасъл, ден след ден, парче по парче, реактор по реактор. Докато не подарите докрай, явно няма да спрете. Днес ние от „БСП за България“ Ви казваме стига! Край на тези игри! Време е за рестарт на системата и да чуем хората. Време е за градеж в България. БСП сме тук и няма да допуснем безотговорността към националните ни интереси да продължи. Ние можем и няма връщане назад. БСП ще бъдем гарант за българската Конституция. БСП ще бъдем гарант за защита на националните български интереси и ще направим всичко възможно да се върне толкова чаканата справедливост в обществото, градеж и диалог. Ключовата дума за нас е диалог. Хората се умориха, обезвериха. Държавата не може повече така. Всеки от нас, който милее за България, съм сигурен, че го разбира и затова ние считаме, че трябва всичко да остане в миналото. Диалог е ключовата дума за изграждане на нова, съвременна България. БСП ще положим всички усилия това да се случи и действително да живеем в една друга страна, такава, каквато всеки от нас иска да я види – по-добра за всеки един българин, по-стабилна, по-сигурна. Надявам се, че ще получим толкова важното доверие на хората и ще успеем да направим този толкова необходим диалог за развитието на страната ни. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, тъй като считаме, че тази точка е важна, нека и хората да видят кои са тези, които искат, кои са истинските демократи в тази зала, искат да управляват от името на народа и в съответствие с техните изисквания, правя процедура камерите на БНТ 1 да бъдат пуснати, както и микрофоните на БНР.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще помоля, на първо място, народните представители да влязат в залата и да гласуват, тъй като считаме, че е изключително важно българските граждани да видят има ли демокрация в българския парламент при вземане на решения от определено съставено мнозинство или не. На второ място, искам да се обърна и към народните представители в залата, особено към това тъй неречено евро-атлантическо мнозинство, което избра да не гласува и по този начин да не се постигне минималният изискуем брой гласове от 99, който е на таблото. Именно чрез една такава парламентарна хватка се опитаха да направят така, че това решение за включването на камерите на БНТ 1 и БНР да не мине. Ще Ви помоля, уважаеми народни представители, да гласувате, защото само и единствено показвате на българските избиратели какво трябва да направят на следващите парламентарни избори. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Ще Ви запозная с мотивите към Проекта на решение, което ще предложим на Вашето внимание след минути за гласуване. Референдумът е форма на пряка демокрация, която дава възможност суверенът да се изяви като гарант на основните демократични и конституционни принципи. Съгласно Конституцията на Република България цялата власт произтича от народа, принадлежи на народа и трябва да се упражнява само за общото благо на народа. В този смисъл народът е пазител на традицията, националното самосъзнание и демокрацията. През 2018 г. с вх. № ПГ-839-01-7 от 24 април същата година е заведено уведомление до председателя на Четиридесет и четвъртото народно събрание, с което започна процедура по внасяне на предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като официална валута в Република България“, която процедура е по искане на Инициативен комитет, състоящ се тогава от членовете на партия ВЪЗРАЖДАНЕ. Тази процедура бе прекратена с Разпореждане № 850-01-198 от 27 юли 2018 г. на председателя на Четиридесет и четвъртото народно събрание поради невнасяне на подписката в законоустановения за това срок, макар че партия ВЪЗРАЖДАНЕ в хода на тази процедура тогава успя да събере над 200 000 подписа за произвеждане на референдум по този въпрос. На 10 януари 2023 г. с вх. № ПГ-48-339-01-2 е заведено уведомление до председателя на Четиридесет и осмото народно събрание, с което започна процедура по внасяне на предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“, от Инициативен комитет. Предложението на Инициативния комитет за произвеждане на националния референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“, касае тема от национално значение, която е от компетентността на Народното събрание. Инициативният комитет последва и изпълни всички законови изисквания по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за да бъде проведено такова пряко допитване до народа. Бе провеждана подписка в цялата страна в рамките на тримесечния срок по Закона. Същата бе подкрепена от над 603 000 български граждани и бе внесена в Деловодството на Народното събрание на основание чл. 13, ал. 1 от Закона на 7 април 2023 г. със сигнатура ПГ-48-339-01-2 заедно с мотивирано предложение за произвеждането на национален референдум. Бе премината успешно служебната проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която установи, че са налице повече от 470 000 валидни подписа на български граждани. С това бе изпълнено законовото изискване по чл. 10, ал. 2 от Закона. Четиридесет и деветото народно събрание със свое решение от 7 юли 2023 г., обнародвано на 14 юли 2023 г. в „Държавен вестник“, брой 60, не прие предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2034 г.?“ Това решение, както знаете, бе обект и на контрол за конституционосъобразност от страна на Конституционния съд на Република България. На 8 февруари 2024 г. с Решение № 3, постановено по конституционно дело № 13 от 2023 г., Конституционният съд на Република България отклони искането на 49 народни представители от Четиридесет и деветото народно събрание за самостоятелно произнасяне за установяване на конституционосъобразност на въпроса – предмет на предложение за произвеждане на национален референдум, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет, и прекрати производството в тази му част, както и отхвърли искането за установяване на противоконституционност на Решението по предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативния комитет. На практика с това решение Конституционният съд не се произнесе по искането на народните представители по съответствието на въпроса, съдържащ се в предложението за произвеждане на национален референдум с Конституцията, и го отклони като недопустимо, тъй като прие, че този въпрос не е самостоятелен предмет на преценка от Народното събрание, той не може и да е предмет на преценка за конституционосъобразност и от Конституционния съд извън Решението на Народното събрание по предложението за произвеждане на национален референдум, съдържащо този въпрос, независимо от характера на съдържанието на Решението – негативен или позитивен. Конституционният съд в Решение № 9 от 2016 г. по конституционно дело № 8 от същата година поддържа, че противоречащ на Конституцията би могъл да бъде оспореният акт на парламента, тъй като въпросът не би могъл да бъде предмет на самостоятелна преценка за конституционосъобразност. В настоящото производство Съдът не намира основание да се отклони от своята практика, основана на конституционната разпоредба на чл. 149, ал. 1 от Основния закон, поради което счита искането за произнасяне по съответствие на въпроса, съдържащ се в предложението за произвеждане на национален референдум, с Конституцията за недопустимо и то следва да бъде отклонено. Практиката на Европейския съд сочи, че на държава кандидат, която е изпълнила определените изисквания за приемане в еврозоната, не е гарантирано присъединяване в съответния формат на ЕС, както и обратното – държавата може да не отговаря на всички критерии и въпреки това да бъде приета в еврозоната. Последният пример за това е Хърватия. С посоченото се установява, че нормативно установените критерии не се прилагат вън от политическите съображения, а само в съвкупност водят до определено решение. По аналогия на аргументите може да се твърди, че държавите, на които предстои приемане в еврозоната, също разполагат с възможност да определят темпото и времето си на присъединяване към нея. През юни тази година Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха конвергентните си доклади за 2024 г., видно от които България не покрива икономическите критерии за влизане в еврозоната. Въпреки това сме свидетели на политическа воля, в това число и от служебния кабинет, а преди това и на предшестващите го редовни служебни такива да настояват за фиксиране на скорошни дати, някои от които отдавна минаха, а България безспорно все още не е готова за влизане в еврозоната. Процедурите за произвеждане на два референдума от инициативни комитети през 2018 г. и 2023 г. и събраните подписи, за да се случи национален референдум, безспорно свидетелстват за това, че обществото е необходимо да бъде питано дали да бъде произведен национален референдум по този въпрос. Решенията, приети с референдум, обикновено не са от категорията на така наречените самоизпълними актове и в този случай Народното събрание приема акт, когато това е необходимо, за изпълнение на решението. С национален референдум по посочения въпрос изразената на него воля на българите би могла да индикира компетентните държавни институции в комуникацията с институциите на ЕС и държавите членки в хода на присъединяване към еврозоната да се стремят да постигнат най-доброто както за Република България, така и за Европейския съюз. Резултатът би бил важен компас за политиците и относно провежданите от българските държавни институции политики по този въпрос. Въз основа на тези мотиви, които сме имали възможност да изложим пред Вас и през юли миналата година, когато внесохме подписката със събрани над 603 000 подписа от български граждани, на Вашето внимание днес предлагаме: „Проект! РЕШЕНИЕ за произвеждане на национален референдум Народното събрание на Република България на основание чл. 84, т. 5 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Решение за произвеждане на национален референдум по следния въпрос за гласуване: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2034 г.?“ Благодаря.

България според ВЪЗРАЖДАНЕ и това, което ние имаме като визия, към днешна дата не е изгодно за нашата държава да е член на Европейския съюз. Според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ България няма нужда, даже се застрашава националната сигурност, ако е член и да продължава да е член на НАТО. Според ВЪЗРАЖДАНЕ България не трябва да си позволява да има чужди бази, каквито са американските военни бази в България. В България според ВЪЗРАЖДАНЕ не трябва да има Щаб на НАТО във Варна. Но за всичко това като демократична организация ние смятаме, че България трябва да се произнесе дали при този разпадащ се икономически Европейски съюз трябва да продължаваме да сме там, защото това, до което продължаващите военни действия в Украйна довеждат, е фалиране на стотици предприятия всеки ден. Последните данни са от Германия – така наречения икономически локомотив на Европейския съюз. Фалити след фалити. Българският народ трябва да се произнесе, защото в крайна сметка в момента в света най-голямата икономическа организация не е Европейският съюз. Нещо повече, Европейският съюз, и в частност еврозоната, е със затихващи, умиращи функции. Има организация, каквато е БРИКС, която обединява огромната част от света. Най-големите и проспериращи икономики са именно там. Но дали България и какво ще прави – трябва да се произнесе българският народ, трябва да има референдум за това. Дали да сме в НАТО – трябва да се произнесе българският народ и трябва да има референдум за нашето членство в НАТО. Дали България трябва да е от така наречената Световна здравна организация, която е част от ООН? Трябва като начало да замразим нашето членство там, защото за пореден път виждаме къде и какво се подготвя като политики. Към днешна дата България не отговаря на абсолютно никакви икономически показатели, за да влиза в еврозоната. И това го казват европейските чиновници – по никакъв начин не отговаряме! Но от друга страна, има неистово желание на всички самообявили се за евро-атлантически партии да вкарат умишлено България в този така наречен Икономически клуб, от който обаче няма излизане. Защо? Като начало, за да освободят това, което крепи България като резерв, и Валутният борд го крепи, да могат да освободят едната част, да обявят обществените поръчки и да се започне голямото харчене. Второто, което е – възможността за теглене на нисколихвени кредити, с които България да стане тотално зависима от Европейската централна банка! И когато решите да получавате, да имате самостоятелни виждания за развитие на политики, да Ви се каже: върнете парите – тогава ще имате право на глас. Точно заради това ние смятаме, че България, българският народ трябва да бъде питан: иска или не иска да бъде част от еврозоната! Защото това, което има дори и от социологически агенции, които са, меко казано, евро-атлантически, казват, че 80% от българите не искат да са част от еврозоната. Това е причината тези народни представители в тази зала и в предишните народни събрания да не искат да допуснат референдум! Тук говорим не дали да сме част от еврозоната или не – тук говорим за референдум! Тук говорим да бъде питан българският народ: иска или не иска! И така наречените изявени евроатлантици или хора, които се обявяват за евроатлантици, а в същото време обикалят от партия в партия, хилейки се и цвилейки тук в залата, реално показват, че ги е страх от българския народ. Страх ги е да се произнесат. Отидете и убедете българския народ, че трябва да сме част от еврозоната! Но не да се договаряте с Урсула, както изтече един запис на ПП-ДБ, по-скоро на ПП, извинявам се. Там се казва: по втория начин ще ни вкарат, ама не говорете. И точно заради това Асен Василев тогава като министър на финансите правеше всичко възможно това нещо да се случи по втория начин! Служебните правителства, които след това започнаха по същия начин да декларират, че ще работят и че ще искат влизане в еврозоната! На база какво? На база икономически показатели ли, или на база одобрение и желание от българския народ?! Това е големият проблем на българските евроатлантици! А големият проблем е на брюкселските евроатлантици, че най-бедната държава в Европейския съюз не иска да им влезе в така наречения Клуб на богатите, който е всичко друго, но не Клуб на богатите, защото към днешна дата този Клуб на богатите се оказва, че не е такъв! Оказва се, че БРИКС е в пъти по-богат и има икономика в пъти повече, отколкото целия Европейски съюз, взет заедно! В пъти, не повече, не просто повече! И това предизвиква неистов страх в евро-атлантическите партии да отидат на референдум. Защо, от какво Ви е страх? Да Ви кажа ли? Преди минути просто Ви беше страх дори да включите камерите в Народното събрание, за да чуе българският народ този дебат! Страх Ви е дори да Ви видят, страх Ви е дори да излезете и да коментирате защо, какво и как не искате да питате българския народ! Защото Вие и част от Вашите парламентарни групи си позволяват в публичното пространство да казват, че българският народ не е компетентен да взема такива решения! Чувате ли се какво говорите? Чувате ли се какво се опитвате да прокарате в българското общество? Не, българският народ е компетентен. Българският народ може да вземе информирано решение дали да е част от еврозоната или не! И ние това искаме да бъде питан. Мантрата, че Конституционният съд се бил произнесъл. В какво? Мантрата, че въпросът противоречи на Конституцията – ще излезе ли Мартин Димитров сега да обяснява, защото тогава така обясняваше: този въпрос е противоконституционен! Ами Конституционният съд не каза това – точно обратното. Точно обратното, въпросът е напълно отговарящ на Конституцията и няма никакъв проблем с въпроса! Това беше опорката Ви, че противоречи – не, не противоречи, и Конституционният съд го каза. Конституционният съд потвърди единствено Вашето решение предишният парламент да отхвърли провеждането на референдум. И точно затова ние в момента сме вкарали решение за свикване на референдум. Защото въпросът не противоречи на Конституцията на България! И нищо не се е променило оттогава. И точно заради това ние искаме българският народ да бъде питан, а не да искате извънреден конвергентен доклад по средата на годината – миналата, тази, следващата, когато дойде, когато някой в Брюксел реши по милост да ни приеме, да ни вкара вътре в така наречения Клуб на богатите, от който няма излизане! Това сте Вие, евроатлантиците. Излезте в момента и обяснете как този въпрос противоречи на Конституцията! Ще стане ли Мартин Димитров? Няма да стане. Божанков ще стане ли? Няма да стане. Защото има Решение на Конституционния съд. Какво ще каже? Освен да измяучи, няма нищо друго, което да каже! Това са реалностите към днешна дата. Искаме българският народ да бъде питан най-малкото защото не отговаряме на икономическите показатели. Ние не отговаряме, ние продължаваме стабилно да сме на дъното в Европейския съюз по бедност! Най-бедните искате да ни вкарате и да ни загробите тотално там! Но въпреки това нека българският народ да се произнесе „за“ еврозоната или „против“. Не искате да питате българския народ. Обаче в същото време в момента, в който казвате, че българският народ е прост и не трябва да се произнася, му искате доверието! Ами не, няма да Ви го даде доверието. И не, няма да си върнете 300 хиляди гласа. И не, ГЕРБ няма да има мнозинство, за да състави поредното правителство. Не, няма да стане просто защото не вярвате на българския народ, не го питате и не се допитвате до него, а той трябва да бъде питан. (Ръкопляскания и възглас: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Ганев, не сте прав – казахте във финала на своето изказване, че ГЕРБ няма да имат мнозинство. Как да нямат мнозинство? ПП-ДБ са готови да им го осигурят във всеки един момент. Те са тук с идеята в следващия парламент да им прислугват, както им прислугваха досега. И ще продължават. Те и затова са заедно, защото знаят, че ако са поотделно, не могат да влязат в парламента, защото стават все по-малка, маргинална и презирана дори от собствените си избиратели софийска коалицийка. Точно поради тази причина единственото нещо, което им остава, е да се залепят за ГЕРБ. И те са се залепили. И както виждате, и сега включително ще гласуват с ГЕРБ! Това ще им е едно от поредните гласувания – на предателите на собствения си електорат от ПП-ДБ, така наречени народни представители. Така че не сте прав. Както винаги досега, те са подкрепяли ГЕРБ, ще продължават да ги подкрепят и във всеки един момент, когато имат възможност, ще направят правителство с тях, както вече направиха и както искат да направят.

Коалицията на низвергнатите и на политическите джуджета. ПП може би са с най-голяма електорална тежест, но оттам нататък всичко друго е леш! Всичко друго няма да влезе самостоятелно в парламента. ПП най-вероятно ще влезе. Дали с 10, или с 12 депутати, толкова някъде. Някъде там. Обаче ДБ в лицето на ДСБ, ами ДСБ от ярка консервативна дясна партия – лява, маргинална, ултралиберална партия, с електорална тежест около 1%, 1,5%!

Много е.

„Да, България“ в последния момент, и това социологическо проучване, което не го изкараха, видяха и затова се пришиха към ДСБ и към ПП в момента – няма да влязат самостоятелно! Просто няма да влязат. И затова са маргинални. Там има няколко мимикриращи, политически леки депутати, които обикалят от район на район, от партия в партия, от БСП в ДСБ, оттам в ПП, оттам в групата – уж независими. Това сте Вие! Патерицата на ГЕРБ! Ние никога – казва – няма да управляваме с ГЕРБ, те ВЪЗРАЖДАНЕ три години чакат да управляват с ГЕРБ! Извинявайте много, Вие управлявахте с ГЕРБ 10 месеца коалиционно. Ама ние – казва – няма да управляваме никога с БСП, защото сме антикомунисти, цялата групичка на ДСБ стават в стаята си и казват: няма да управляваме никога с БСП, защото сме антикомунисти! Извинявайте, Вие управлявахте 10 месеца в правителството на Кирил Петков коалиционно с БСП, лицемери такива! И в момента казвате, че българският народ е прост и затова няма да му дадете да отиде на референдум! Лицемери, Вие сте политически изчезващи трупове! (Ръкопляскания и възглас: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По принцип съм за референдумите. Но има референдуми и референдуми. (Възгласи: „Еее!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Има и контекст – исторически, политически, социален, всякакъв. Всяко нещо и всяко политическо действие трябва да се поставя в един контекст. Разбирам, че настоящият контекст в оставащите броени седмици на това Народно събрание е предизборен. Но ако трябва да разширя по-големия контекст в последните 20 – 25 години, не може да не отчетем няколко неща. България е във Валутен борд от 1997 г. За тези 27 години левът само по наименование е лев, но по съдържание е евро, защото има фиксиран курс.

Глупости!

Всичко, което се случва в държавата през тези 27 години, в едни от най-важните събития в живота на всяко семейство и на всеки човек – продажбата на имоти, на коли, банковите влогове (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), в голямата си част са в евро. Чета криминалните хроники. Знаете, че ало-измамите напоследък пак придобиха голяма публичност, отново има бум, ами половината, които изхвърлят през балконите спестявания – възрастни хора, ги изхвърлят или в левове, или в евро. Защо го казвам това? Защото по някакъв начин ние вече сме в еврозоната. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не седим на масата в Европейската централна банка заедно с останалите европейски народи. Същевременно само ни фиксират, регулират и контролират. Ако някой иска национална политика, трябва да иска да е на масата заедно с останалите и да взема решения на равна нога с тях! Или искате да ми кажете, че най-изпадналата държава в Европейския съюз в момента по социално-икономически показатели – България, е по-добре от сходни държави – Гърция, Хърватия, Италия вземете, които са в еврозоната и които са на масата и вземат решения!

Какви решения вземат бе, Методиев?

Не. Голямото предизвикателство пред влизането ни в еврозоната са малограмотните, възрастните хора, които трябва да бъдат обучени и да се спре спекулата. Да няма злоупотреби с цените, с етикетите, за да може да се омекоти влизането като психологически ефект и от гледна точка на измамите. За референдумите съм, но не е сега моментът, нито тази тема накрая на пътя, буквално остава една година до приемането ни в еврозоната, да разклащаме българската икономика, българската политика, а да не помагаме на българския бизнес, на българския туризъм и на българските граждани. Благодаря Ви за вниманието.

Костадинов, ако още един път ми кажеш „льольо“…

Какво ще стане? (Реплики, провиквания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Льольо!

Льольо!

Господин Методиев, не знам какъв сте по образование, но със сигурност не разбирате абсолютно нищо от икономика. (Шум и реплики.)

Иначе – наистина не знам точно какъв сте по образование. Наговорихте едни опорки, които са специфични за лицето Божанков, и той виден експерт по нищология като Вас. По нищо! (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Адвокат например, и той адвокат, ама не знае на кого е адвокат и никога не е влизал в зала, няма и да влезе, освен да обслужва на баща си фирмите преди това, нищо друго. Вие не знам точно по какво сте специалист, но е хубаво, че се изказахте. Хубаво е, защото със сигурност говорите от името на БСП, или поне на крилото на Корнелия Нинова. Но ние помним – ние помним, тя Ви вкара тук и Вие сте част от БСП, Вие влязохте от БСП. И когато защитавате еврозоната, помним как и управлението на БСП се прегръщаха и обясняваха как еврозоната е благото, което трябва да дойде, в центъра на София митинг имаше, протест, или както искате го наречете, но не сте подготвен за това, което говорите. Масата на богатите – ние да сме седнели! Вие чувате ли се какво говорите? Вие имате – Вие нямате, какво да Ви питам дали имате представа, Вие нямате представа, България няма пълноправен глас, няма един глас. Има 0,4. Толкова. Как да Ви го нарисувам, за да го разберете? Не се изказвайте по теми, по които не сте компетентен. Разбирам, че ставате и говорите явно от името на БСП. Ваше право е. Говорете! Ама не се крийте после! Не се крийте, защото нямате никаква представа за нищо. И когато се изказвате некомпетентно по теми, по които не сте специалист, е нормално да чуете подмятане, че сте льольо. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател! Господин Методиев – не знам, няма да Ви давам определение, но Вие казахте две от опорките, които се въртят от две години в публичното пространство и които абсолютно не са верни. Първото е, че България ще взима решение, когато стане част от еврозоната. Това не е вярно! България ще гласува само в някои от случаите, като тежестта на гласа на България ще бъде 0,6, тоест ние няма да имаме дори един глас. (Реплики.) Да, 0,4. Тоест, това не е вярно, България няма да взима никакви решения относно своята собствена валута. И второто нещо, което споменахте, е Гърция. Гърция в последните 13 години има спад на богатството от около 20% и тя е практически на последно място в света по спад на богатството – отзад напред, единствено японците имат такъв регрес. Не сравнявайте Хърватия с това, че тя е забогатяла при влизането си в еврозоната, тъй като тя беше по-добре от България и преди това, и тези процеси не могат да бъдат видени за една година. Трябва да ги разглеждаме в по-дълъг период, това ще направя аз в моето изказване. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Методиев, аз няма да Ви наричам льольо (смях), но ще кажа, че е нормално – аз това, което разбрах от Вашето изказване, е, че Вие сте за референдумите, но всъщност сте против провеждането на референдум. И това, което искам да подчертая, е, че напълно Ви разбирам, нормално е човек, избран от БСП, да живее още в комунизма, а не да иска управлението на държавата да се случва чрез демокрация в най-чист вид, защото референдумите са точно това – те са демокрация в най-чист вид. Благодаря Ви.

Ще трябва пак да влизам в ролята на университетски преподавател и да обяснявам какво съм казал. Да, за референдумите съм, но казах, че има референдуми и контекст – има политически, предизборен, исторически. България е в безпрецедентна криза в момента. Разбирам, че предизборно някой има нужда да изконсумира този въпрос. Добре, консумирайте го. Но аз не се обръщам към Вас. Вие сте част от проблема, а не от решението. Мен ме интересува голямата част от народа, тези, които движат икономиката, останалите, разумните и това е голям политически въпрос, а не експертен въпрос. Тук не е въпрос на финансистите. Червено-синята мъгла, в чието разбиване участваха серия от партии, работи за приемането на България и в Европейския съюз, и в НАТО, и в еврозоната, и в стабилизирана партийна система с някакви стъпки. Имаше успехи. Когато тези неща бяха приоритет и се работеше с червено-синята мъгла, България правеше скокове и Румъния беше зад нас. Сега Румъния е пред нас и ние гледаме Румъния. Пак повтарям, влизането в еврозоната не е финансов въпрос, това е политически въпрос и това ще спре голяма част от криминалния контингент в България, който се занимава с точене на ДДС, с различни други измами, влизане на мръсни пари в икономиката, това забравих само да кажа преди малко. Така че влизането на хулигански език, на ашлашки език в парламента при толкова сериозен въпрос може да е полезно за конкретните избори на някой, но в големия дебат, това са големи процеси, които вървят в Европа, е вреден. И някой, ако ми каже, че сме по-зле от гърците или от Япония, които бяха дадени като пример от преждеговорившите, или от Хърватия, или от Италия, и еврозоната ще ни навреди, мисля, че се занимава с фалшива риторика. Благодаря Ви. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „В Румъния има ли евро?“)

Благодаря, госпожо Председател. Няма да Ви кажа нещо кой знае какво, което не знаете, но пък съм забелязал, че голяма част от депутатите тук трудно помнят и трябва да им се повтаря. „Има Такъв Народ“ подкрепихме това искане на ВЪЗРАЖДАНЕ да се гледа в парламента за референдум по една много проста причина – те положиха усилия и събраха над 600 хиляди подписа за референдум по Закона за референдумите. Спазиха цялата законова процедура. След това Народното събрание си позволи да се изплюе върху Закона, който само е приело, Закона за референдумите, и се изплю върху 600 хиляди българи. Ние сме партия, която смята, че България трябва да влезе в еврозоната, когато е готова, и тази дата, която те са забили – 2040 и не знам си коя година, обективно погледнато, България ще е готова много преди това. Но при положение че законодателният орган демонстративно не спазва законите, които сами са приели депутатите в тази зала, самият законодателен орган не спазва собствените си закони, които налага на цялото общество, а изисква от обществото да спазва другите закони, е малоумно, нагло и отвратително! Затова българите трябва да бъдат питани. И най-малкото, трябва да си спазим – парламентът трябва да си спази законите, които сам приема. Никой не Ви е бил тук през ръцете, когато е гласуван Законът за референдумите, да вкарвате такива условия, които, когато някой ги изпълни, след това да се чудите как да откажете. Никой! Заради това парламентите в България имат толкова ниско доверие. Защото, първо, се държат нагло депутатите, второ, не спазват законите демонстративно, трето, гласуват си каквото искат в собствена изгода и това става закон, четвърто, абсолютно игнорират мнението на гражданите. Голяма част от Вас тук си мислят, че като влязат вътре, стават по-умни и останалите отвън са рая, която трябва да бъде стригана, управлявана, но като дойдат избори, както сега ще дойдат на 27-и, стават едни бъзливи мишки, които започват да пълзят пред избирателя и да му се молят за гласа обратно. В момента, в който влезете тук, ставата нагли аристократи. И заради това ни презират като депутати всичките, независимо че някои от тази зала се съобразяваме с мнението на гражданите. Този референдум, ако се случи, ние ще агитираме и убеждаваме българските граждани да гласуват с „против“. Аз също ще гласувам с „против“, колегите ми ще гласуват с „против“, но трябва да решат българските граждани – ако сме прави за еврозоната, и наистина българските граждани, тъй като ние сме мнозинство тук партиите, които смятаме, че трябва да се влезе в еврозоната, когато страната е готова, ще убедим останалата част от българските граждани в това. Ако се разминаваме с тях – те решават, те ни изпращат тук, те имат право да решават. Ще Ви го повторя за хиляден път и ще продължа да Ви го повтарям – тук не сте аристократи, за да гледате на хората като на селяни, които нямат права и стойност, и мисъл. Да не говорим, че голяма част от Вас тук сте по-големи тъпаци, отколкото хората вън. (Ръкопляскания, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. В духа на нетрадиционните обръщения от трибуната аз ще се обърна към Вас с „уважаеми колеги“, към групата на ВЪЗРАЖДАНЕ с „уважаеми грантаджии, соросоиди, другари соросоиди, стипендианти на Америка за България“. Истината, колеги, е, че се хаби времето на парламента, затова и не бяхме съгласни този дебат да се излъчва. Дневният ред на нашето общество включва безводието, включва горските пожари, включва границите, които българският бизнес с дни не може да премине, защото България не е в Шенген, не включва референдума на ВЪЗРАЖДАНЕ, който е противозаконен и противоконституционен. Народното събрание упражнява предварителен контрол за законосъобразност. Така зададеният въпрос противоречи на закона, защото той трябва да е ясен. ВЪЗРАЖДАНЕ, и БНБ им го обясниха в Комисията, говорят за единствена официална валута, няма такъв легален термин, и БНБ им каза – валутната система на България е под въпрос, Валутният борд е под въпрос, ако такъв референдум бъде проведен. Така правилно Народното събрание отхвърли този референдум, Конституционният съд потвърди това решение. Отделно, България е част от международни договори при присъединяването си към Европейския съюз, но естествено, и в чакалнята на еврозоната, където България е сключила отделен договор с всяка държава в еврозоната…

Това не е вярно!

…това е многостранен международен договор, и според нашата Конституция той няма как да е обект на референдум. Затова няма спор, че най-демократичният инструмент за пряко допитване е употребен с политическа цел, това девалвира този демократичен инструмент, защото, когато една партия го употребява, за да прави кампания, ВЪЗРАЖДАНЕ това прави в момента, прави пак предизборна кампания, този инструмент все повече девалвира, гражданите все по-малко могат да го използват, защото съмнението, че някой постоянно злоупотребява с него, е основателно. То точно това става. Уважаеми колеги, няколко уточнения. Не са 600 хиляди, такова нещо няма, 400 хиляди са, така са потвърдени.

Пак лъжеш бе, мишка!

Няма да влизам в подробности защо, но това само на партиите, които подкрепиха този референдум, са избирателите. Ако противопоставим българските граждани кои колко са, повечето български граждани, и партиите, които отхвърлиха това незаконосъобразно решение, ами те имат много повече избиратели, отколкото партия ВЪЗРАЖДАНЕ.

Пак ли бе, мишка?

Никой не казва обаче какво губим, когато България забавя своя път към интеграция в сърцето на Европа. Българският бизнес губи един милиард лева годишно, защото постоянно превалутира.

Пак излъга бе, мишка!

Ето това е интересът… Между другото, и в туризма Хърватия е доказателство за това. Естествено, че туристите предпочитат да плащат, да виждат цените на хотелите в една и съща валута, това е улеснение за тях, това е улеснение за туризма, това е стимул за туризма на България, а няма нужда да се убеждаваме колко важен е туризмът за икономиката на нашата държава.

Турция въведоха ли еврото? Въведоха ли еврото, мишка?

Давайки примера с Хърватия, там не само нямаше инфлация, не само нямаше икономически шок, напротив, Хърватия е по-добре след приемането на еврото. Какво обаче, редно е да кажем, направи България за тези дни? Защото това колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които се изказват, някак си го пропускат. Ние приехме Закон за въвеждане на еврото. Между другото, Четиридесет и четвъртият парламент реши, че България ще се присъедини само при сега фиксирания курс към еврозоната. Отделно – 12 месеца цените в България ще бъдат и в левове, и в евро, а закръглянето, ако такова се прави от търговците, то ще бъде винаги в полза на българските потребители. Шест месеца и банките, и всеки пощенски клон ще обменят левове и евро безплатно за българските граждани. Един месец двете валути ще се използват успоредно. Влогове и разплащателни сметки автоматично се преизчисляват в евро и да, няма да загубим нито стотинка, извинете, нито евроцент за това. Забранява се на търговците да променят договори и да вдигат цени заради смяната, както и потребителите са напълно защитени. Опитът, който другите държави имат, и проблемите, които назад във времето други държави са имали, ние сме го отчели и сме приели най-добрия законопроект. При кредитите, и това е много важно да го знае българският бизнес и българските граждани – при кредитите с променлив лихвен процент дори да се промени базата за изчисляването, той няма да може да бъде по-висок от лихвения процент преди датата на въвеждане на еврото. Ако лихвата по кредита е фиксирана, тя остава без промяна.

Те вече скочиха.

Един голям бонус, който българската икономика ще получи, е този един милиард от превалутиране, който губим цяла година. Нека да кажем обаче какво следва и защо този дебат е безсмислен. Въпросът още когато сме се присъединили към Европейския съюз е не дали, а кога ще приемем еврото. Истината е, че не когато проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ каже или не каже да го приемем, а когато България отговаря на икономическите критерии. Да, в момента заради политическата криза, заради постоянната смяна на редовни и служебни правителства България не може да изпълни тези критерии и никой дори да искаме, да имаме най-добро желание, няма да ни приеме. Ще ни приемат тогава, когато отговаряме на критериите. В този смисъл никой не трябва да се притеснява, че ВЪЗРАЖДАНЕ ще поискат или пък няма да поискат, или пък че някой насила ще ни вкара в еврозоната тогава, когато отговаряме на критериите. Всички останали аргументи бяха абсолютно несъстоятелни. Това, че България, ни казаха от проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ, трябвало да излезем от НАТО, от Европейския съюз, да се присъединим към БРИКС, който бил най-проспериращият съюз. Той бил най-богатият съюз. Нека всеки български гражданин да чуе – тези стотици хиляди българи, които работят в Западна Европа, които имат приятели и семейства, които работят в Европа, намерили са социална сигурност, добър живот, върховенство на закона в Западна Европа, които смятат, че България цивилизационно принадлежи на Европейския съюз и европейското семейство. Нека те да си спомнят за заветите на нашите революционери, на българските възрожденци, които са искали България да бъде европейска държава.

Глупости.

И сега ВЪЗРАЖДАНЕ, които казват, че България трябва да излиза от Европейския съюз и НАТО. Щом казват това, нека всеки да разбере каква е всъщност тяхната цел и защо правят този референдум. Тук въобще не става въпрос за валута. Става въпрос за отделяне на България от европейската цивилизация, от Европейския съюз – ни повече, ни по-малко, и да е ясно защо правят това – с предизборна цел. Най-лошо е, че девалвира иначе демократичният инструмент за пряко допитване до гражданите и затова ВЪЗРАЖДАНЕ имат огромен грях към българското общество. Благодаря Ви. (Народните представители Николай Денков и Божидар Божанов ръкопляскат.)

Благодаря, госпожо Председател. Изказването ми ще бъде кратко. Ще продължа мисълта на преждеговорившия. Господин Божанков, когато правите такива изказвания, преди да поискате нашата подкрепа за господин Бойко Рашков като председател на Комисията за контрол на службите, ама пропуснахте да кажете и за санитарния кордон около ВЪЗРАЖДАНЕ. Ако искате, вземете ми реплика и допълнете и за санитарния кордон. Не знам все още поддържате ли го, не го ли поддържате, преди да поискате нашата подкрепа за господин Бойко Рашков, като говорите така за партия ВЪЗРАЖДАНЕ. Демагогията всъщност на господин Божанков не я слушам за първи път. На един видеоклип, на една среща в Търново със Слави Трифонов той подкрепяше тогава референдумите. Сега обаче се оказва, че той е против референдумите и не иска по БНТ и по БНР това да бъде показано, защото гласува против. Той каза една неистина, да не кажа лъжа, по отношение на Решението на Конституционния съд. Аз смятам, че той го чете като дявола евангелието. Всъщност Конституционният съд отклони искането да се произнесе по отношение на въпроса. Той просто прие, че процедурата на Народното събрание е била законосъобразна – нещо, което всички, които сме били част от Четиридесет и деветото народно събрание, знаем, че не е така, защото беше внесено едно предложение. Комисията, тогава председателствана от Стою Стоев, излезе със съвсем друг проект на решение, бе гласуван трети, бе даден за обнародване четвърти вариант на Проекторешението. Тогава Конституционният съд, разбира се, това не го отчете като нарушение на Конституцията и всички ние знаем, че това беше едно политическо решение – решение на политическия консенсус, така както Конституционният съд отклони искането за тази част от промените в Конституцията, приети от същия господин Божанков и неговите съпартийци в услуга на ГЕРБ и ДПС. Но всички вие знаете, че когато бъдат назначени новите двама конституционни съдии, скоро това нещо ще се промени както по отношение на Решението за референдума, така и по отношение на все още неотхвърлените конституционни промени. Мисля, че съм достатъчно ясен. И още едно нещо искам да коментирам по изказването на преждеговорившия. Всъщност неизпълнението на критериите за еврозоната – най-главната причина е, че последните правителства на ПП-ДБ не успяха да направят една добра събираемост на приходите в хазната, което, разбира се, е част от некачествената финансова политика на тези две правителства на ПП-ДБ. Именно затова тези, които са радетели да влизаме в еврозоната, всъщност не могат да покрият критериите за нея. Това е самата истина. Не са виновни ВЪЗРАЖДАНЕ. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Петров, аз не съм атакувал референдумите по същество. Припомням Ви какво казах – този демократичен инструмент е употребяван в предизборна кампания с политически цели и той заради това девалвира. Вие дадохте още един пример. Тогава като студент не само подкрепих референдума, ами гласувах, мисля, че бяха 6 или 7 въпроса, аз поне на половината въпроси гласувах със „за“ и тогава хора, които обещаха, че няма да правят политическа партия – те това казаха, че никога няма да направят политическа партия, но обществени проблеми ще поставят на вниманието на обществото чрез пряко допитване. След това направиха политическа партия. Влязоха в парламента и познайте. Давам пример – един от въпросите за субсидията, ами те си взимат цялата субсидия. Нали това е ноторно известен факт? Така че ето един пример още как иначе този легитимен, този най-тежък инструмент на демокрацията се употребява с политическа цел и заради това, когато се случи веднъж този пример, втори път партия ВЪЗРАЖДАНЕ това, което направи, е като употреби референдума пак с предизборна цел. Ами естествено, че хората губят доверие в тази процедура. Естествено, че тя девалвира. Естествено, че тези, които го правят, носят отговорност за това, а иначе дотук по аргументите, защото чух подвикванията от място. Напротив, Вие говорите за излизане в изказванията си от трибуната и от НАТО, и от Европейския съюз, и даже това е някаква нова фантасмагория към конспекта Ви – присъединяване към БРИКС, които били най-богатият съюз на планетата. Не знам просто как може Вие да сте български народни представители в 2024 г. в държава – членка на Европейския съюз? Да кажете това и да не Ви мигне окото. Благодаря Ви.

Кой го е казал това? Я кажи кой го е казал това?

Благодаря ви, госпожо Председател. Не е проблем, когато ми се налага вече в доста случаи да цитирам части от Конституцията на Република България на народните представители, тъй като част от тях не са юристи, макар че според мен би било задължително всеки един от тях да знае Конституцията на България. Много ми е тежко и даже ми е тъжно и ми е болно, че трябва да цитирам на юристи с диплома от юридически факултет, които говорят от тази трибуна, че референдумът бил политически инструмент, и то даже предизборно. Когато е приемана Конституцията на Република България през 1991 г., тогава в чл. 84, ал. 5 изрично е записано, че Народното събрание, тоест ние тук като законодателна власт, приемаме решения за произвеждане на национален референдум, какъвто в момента обсъждаме. Няма нищо по-нормално от това ние да следваме Конституцията на Република България и да използваме тази възможност, която впоследствие е дадена и в Правилника, да направим така, че да има едно мнозинство в Народното събрание, което да приема референдум. Господин Божанков, да говорите тук, че референдумът, в случая за запазване на българския лев, тоест идеята да се допита българският народ да вземе едно решение, била политически инструмент просто като предизборно мероприятие, означава, че или не познавате Конституцията, или отново проявявате една демагогия, която, между другото, забелязвам, че е характерна за Вас, и ще Ви препоръчам следващия път, когато излезете на тази трибуна, просто носете тази синя книжка (показва я), раздадена на всеки един от нас, за да може поне да очаквам от Вас да говорите нещо, което наистина засяга законодателната власт, а не да правите свободни съчинения по отношение на това какви били предложенията на партия ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря Ви.

Втора реплика.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Когато няма аргументи, се чуват обиди. Опитайте се, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, с аргументи да водите тоя разговор. Знам, че е трудно, даже и непосилно в този случай, но това е достойният път. За какво става въпрос? България трябва да бъде сравнявана с другите страни с Валутен борд от Европейския съюз. Това е най-коректното сравнение. Естония и Литва – какво направиха те? Присъединиха се към еврозоната и това беше икономически успех. След Валутния борд се присъединиха към еврозоната и това беше успех за техните икономики. Вие казвате така – хората не подкрепяли влизането в еврозоната, само бизнесът подкрепя. Това е една от Вашите тези. Има изследване от 2023 г. на Евробарометър за всички страни, които са в еврозоната. Те са питали самите хора там, където е възприето еврото, отишли са Евробарометър и са питали хората сега имате ли полза, доволни ли сте, какви са резултатите. Резултатите показват, че 69% е подкрепата за евроизацията, тоест там, където е прието еврото, са питали гражданите и 69% средно за Европейския съюз...

Хайде тогава да направим референдум.

…там, където е възприета еврозоната, са подкрепили еврото, тоест те са видели своите ползи. Хората, които викат, днес за първи път признаха, че всъщност искат напускане на Европейския съюз. Това каза един от техните представители. Каза, че България няма изгода от Европейския съюз, което ясно означава, че те искат вече членство в БРИКС. И знаете ли, то така е по-честно, че си казахте, че си признахте – искате напускане на Европейския съюз, на НАТО, предлагате на хората членство в БРИКС. Това е бъдещето, което предлагате на България, и хубаво, че си го казахте най-накрая, защото много дълго време по тая тема имахте спорни изказвания и се опитвахте да се прикривате и никога не сте били, особено преди европейските избори никога не направихте това изказване, а тогава трябваше да го кажете. Председателят на БНБ – управителят на БНБ, се опита да Ви каже в Бюджетната комисия тогава, че формулировката „единствена официална валута“ би била проблемна за функционирането на Валутния борд, ако бъде одобрена, защото левът е фиксиран към еврото, и ако такава формулировка бъде гласувана, на практика ще има проблеми с функционирането на Валутния борд. Беше Ви обяснено много подробно. Имаше много представители от Вашата партия. Вие се направихте на луди и не чухте и остава силното подозрение, че се опитвате с този си референдум не просто да попречите на евроизацията в България, остава силното подозрение, че се опитвате да навредите и на функционирането на Валутния борд, което не ни изненадва. По-важният въпрос, уважаеми дами и господа, е следният: от всичко, което казаха представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ, става въпрос за следното: на тях не им е проблем, колеги, еврозоната – те имат по-голям проблем, както си казаха, на тях не им е проблем еврото, на тях проблем им е, че искат да извадят България от Европейския съюз и НАТО. За тях евроизацията и влизането в еврозоната е продължаване на европейската интеграция, това тук им е проблемът, тоест проблемът им е политически, а не икономически. Те смятат, че по този начин по-трудно ще могат да извадят в бъдеще България от Европейския съюз и НАТО, а между другото, е честно, че ги признаха тези неща днес от трибуната на Народното събрание. Искам да Ви напомня още веднъж, че преди влизането на Хърватия в еврозоната много от Вас твърдяха: ето сега ще видите какво ще стане. Казвахте: ето, сега ще видите, че сме прави. И сега, като теглим чертата, уважаеми колеги, какво видяхме? Годината, в която Хърватия въведе еврото, това няма да спра да Ви го повтарям, има най-високия ръст на заплатите в целия Европейски съюз. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е резултатът. Знам, че истината боли, знам, че истината много боли, но Ви призовавам с аргументи да спорите, а не с подвиквания, не с обиди.

За да компенсира инфлацията бе, лъжец!

Опитвайте се с аргументи. И следващият много важен въпрос. Еврото е един от инструментите, които ще благоприятстват растежа на България, тоест България ще започне да се развива по-бързо. Когато България влезе в еврозоната, това ще бъде условие за по-бързо развитие на България, защото лихвените проценти ще спаднат, трансакционните разходи по износа ще намалеят.

В момента се вдигат лихвите.

Това ще помогне България да се развива по-бързо и по-успешно, но Вие, които казвате: ама България не е достигнала тези нива на доходи, затова да не влизаме в еврото, то истината трябва да се погледне от друг ъгъл – по обратния начин, а именно, че влизането в еврото и евроизацията са инструмент за растеж, за това България по-бързо да се развива. Забележете, ако бяхте прави, другите страни с Валутен борд, за което Ви обръщам внимание, Естония и Литва, щяха да чакат – Естония не чака, а още 2011 г. възприе еврото. При Литва имаше по-голямо забавяне по други причини – изпълнението на критериите, но те не чакаха, защото разбраха, че естественият път след Валутния борд е евроизацията. Всеки път го казвам и сега ще го кажа още веднъж. Аз съм сигурен, че гледайки Ви аргументите, гледайки Ви поведението, Вие и срещу Валутния борд, ако можехте, щяхте да бъдете против, но сега не казвате нищо по тази тема, защото видяхте, че е голям успех. След време ще видите, че и евроизацията е много голям успех за България, и Вие го осъзнавате дълбоко в себе си. Това ще бъде много голям успех, който ще доведе до развитие, растеж, по-високи доходи, по-добър социален статут на българските граждани, и затова не искате да се случи, защото след евроизацията хората, които подкрепят европейския път на България, ще станат повече. След Шенген и евроизацията хората още повече ще подкрепят европейското членство и понеже голямата Ви цел е да извадите България от този консенсус, от този път, дами и господа, това е Вашият проблем. Но нека да гледаме интереса на България, а не интереса на хора, които довчера бяха в Москва. Благодаря.

Пак ще ходим. Искаш ли да те вземем с нас, а?

Господин Димитров, освен че излъгахте няколко пъти, направихте и няколко типични за Вас инсинуации. Първо, ясно и точно винаги ние сме казвали, че България трябва да е част от Европейския съюз, ако българският народ го иска, а за да установим дали българският народ го иска, трябва да има референдум. Кое не Ви е ясно от това, което казахме, и днес включително, и сме го казвали винаги – дали трябва или не, българският народ не е питан. При разпадащ се Европейски съюз, в който обеднява целият Европейски съюз, ние сме на дъното, при нас е ясно – българският народ трябва да бъде питан. Пак да Ви питам – кое не Ви е ясно? Ние това сме го казвали винаги и казвайки, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ искаме да изкараме България от Европейския съюз – не, напротив! Дори когато управляваме, няма да изкараме България от Европейския съюз, а ще свикаме референдум и българският народ да реши, а Вие тогава ще излезете като пръв евроатлантик да защитите тезата, че трябва да продължим да сме там, и ако убедите българския народ, това ще стане. За НАТО ситуацията е аналогична. Българският народ трябва да си прецени и да реши дали трябва да сме там. Ние винаги сме го казвали: може да сме против, но няма ние да изкараме България от НАТО – българският народ трябва да го реши. Да Ви го нарисувам ли, за да го разберете? Вярвам, че поне дотам може да го осмислите, а иначе политическото Ви говорене е ясно. И Вие, и оня другият, който въобще не е икономист, Божанков, и оня на последния ред в левия сектор, който и той го играеше да прави икономически анализи, те не са запознати, но Вие излъгахте. За лихвите излъгахте – и Вие го знаете. Един процент са фиксираните лихви в евро. Един процент! Това са официалните данни, а всичко друго е на временни плаващи лихви и не в момента, а от години. Превалутирането в българските кредити на нашите банки върви в обратен тренд от евро в левове, защото левовите лихви са в пъти по-ниски от евровите. В пъти! В пъти по-евтино, и това е факт. В момента Европейската централна банка продължава и лихвите на западноевропейските банки се вдигат, и Вие го знаете, но лъжете, и заблуждавайки с това нещо, нищо не променяте, обяснявайки за превалутирането на фирмите. Кой от нас като гражданин го влияе това нещо? Никой, да Ви кажа. Лъжите Ви не стават, когато се изкарат официалните данни, и Вие това много добре го знаете, но иначе политическите Ви инсинуации по същия начин нямат никаква тежест.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Трябва да знаете, колега Ганев, че всичко казано от трибуната на Народното събрание се записва и Вие казахте днес, че България няма изгода от членството в Европейския съюз, и каквото и да обяснявате след това, това казахте. Това признание за първи път се чува днес от страна на ВЪЗРАЖДАНЕ, че България няма изгода от членството в Европейския съюз.

Естествено че няма и не спираме да го повтаряме.

Което означава, че за първи път от ВЪЗРАЖДАНЕ свалихте картите, тоест това не е, че искаме референдум…

Това не е искаме референдум, това не е искаме да реши българският народ, а Вие взехте позиция за първи път. И това, което ние твърдяхме за Вас, стана ясно за целия български народ. Сега по икономическите въпроси, които зададохте. Еврото и евроизацията, като се погледне в целия период на съществуване на еврото и се сравнят лихвените проценти, има няколко големи изследвания в тази насока, можете да вземете да ги прочетете, водят до намаляване на лихвените проценти. Вие дори сте в някакви големи вътрешни противоречия от ВЪЗРАЖДАНЕ – тук, като се изказват Ваши колеги, казват, че един от проблемите на еврото е, че падат лихвите и могат да се взимат много кредити – това казват едни колеги, а после излиза Цончо Ганев и казва: ама те не падат лихвите. Съберете се от ВЪЗРАЖДАНЕ по тази тема и се разберете, защото, колеги, това е нелепо и смешно. Изследванията, които може да прочетете по тази тема, показват, че лихвените проценти спадат с влизането в еврозоната. Второто, което не сте разбрали, са така наречените трансакционни разходи. Трансакционни разходи, колега Ганев, има не само бизнесът, имат и всички български граждани, когато пътуват по туризъм, купуват стоки и въобще в целия си съзнателен живот. Тези трансакционни разходи са стотици милиони, а могат да бъдат и милиарди в случая на България. Те ще отпаднат, защото 60%, ако не знаете, от търговията на България е с Европейския съюз, а останалите 40% е със страни извън Европейския съюз. Така че евроизацията ще бъде благоприятна за тези 60% вътрешнообщностна търговия със страните от Европейския съюз и тя ще намали трансакционните разходи, ще направи българската търговия и българския износ по-конкурентни, което е много силен инструмент…

Да въведем долара бе, специалист!

…за растежа на България, тоест България има шанс да расте по-бързо. Това касае, както стана ясно, не само българския бизнес, това касае и всички български граждани, които ще имат преки ползи от въвеждането на еврото. Уважаеми дами и господа, както стана ясно, на ВЪЗРАЖДАНЕ не им е проблем еврото, не евроизацията, а на ВЪЗРАЖДАНЕ проблем им е как да извадят България от Европейския съюз и НАТО и в момента разчистват препятствията, защото си казват: ако влезе България в еврозоната и хората видят ползите и останат доволни, както са доволни от Валутния борд, как утре ще им говорят тези празни думи, които казаха днес от Народното събрание, че България няма изгода от членство в Европейския съюз, как ще ги говорят тези неща. Това е цялата работа и нищо повече, и нищо по-малко. Уважаеми колеги, не на последно място, не чухте и не разбрахте думите на управителя на БНБ, който Ви каза, че ако се приеме текст „единствена официална валута“, това би било проблем за Валутния борд. Много жалко, уважаеми колеги, но поне днес се разкрихте кои сте, но ние винаги сме го знаели. Благодаря за Вашето внимание.

Човекът на Тодор Живков ли ти е идолът, бе?!

Уважаема госпожо Председател! Малко ще променя структурата на изказването си, защото господин Димитров вкара още две от опорките, които се чуват по време на този дебат. Първото е, че Хърватия е забогатяла с влизането в еврозоната. 2022 г. БВП на Хърватия на глава от населението, това е преди влизането в еврозоната, е 17 хил. 398 евро, а в България е 13 хил. 271 евро, тоест Хърватия е била много по-богата и преди да влезе в еврозоната и не влизането в еврозоната е причината те да са по-добре от нас. Ние сме твърдо на опашката през цялото време и същевременно най-богатите страни в Европейския съюз – Норвегия, Швеция, Дания, така или иначе не са в еврозоната, тоест богатството и еврото не са пряко свързани. Другото, което се каза тук, е тази лъжа, или просто това не е лъжа, а това е информация от предишното десетилетие за лихвите. Лихвите в България по едно проучване на Deloitte от месец август са били средно 2,58%. Следващата държава отличник в Европейския съюз – Белгия, е с 3,33%, тоест лихвите в България и в момента за българските граждани са по-ниски и това се дължи не на нещо друго, а на Валутния борд и на финансовата дисциплина, която ние 27 години спазваме благодарение на Борда. Точно затова ние сега жънем това, което сме сели, тоест ние сме се държали както трябва икономически, били сме консервативни и затова в момента сме по-добре от еврозоната. И още нещо за Хърватия. Дългът на България спрямо БВП е около 23% и благодарение на правителството на сглобката сега ще расте и в следващите три години ще достигне до 27%, а хърватите са над 60%. Тоест, когато говорим, че Европейският съюз е Клуб на богатите, ние трябва да казваме истината, а тя е, че това е Клубът на кредитните милионери. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи: „Браво!“) В еврозоната има четири държави с дълг над 100% от БВП. Няма да споменавам Гърция, която е с над 150% от БВП. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това, което исках да кажа преди това отклонение, е всъщност, когато ние се стремим към еврозоната, ние управляваме кола, гледайки в огледалото за задно виждане. В момента едно проучване от месец август за страните, които имат най-голям ръст на богатството, тоест това е стойност на финансовите активи, стойност на недвижимите имоти минус задълженията, и в топ 10 няма нито една държава от Европейския съюз. В топ 17 има само три европейски държави, забележете кои са – това са Чехия, Унгария и Швеция, тоест няма държава от еврозоната. Моторът на Европа – Германия, е на 25 място. (Шум, реплики и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако погледнем страните отзад напред, които от 2010 г. до 2023 г. не са успели да пораснат, а имат регрес, и на последно място е Япония, но веднага след нея е Гърция с 20% спад на БВП, Испания – 1% спад, Италия – 4% спад. Тоест за последните повече от 10 години тези страни не са пожънали успехи от влизането в еврозоната, а точно обратното, и въпреки че Гърция е христоматийният пример, в Италия също има големи проблеми. Там конвергенцията между Северна и Южна Италия от 2000 г., тоест за 24 години, не се е подобрила, а напротив, тя се е задълбочила. Изоставането на Севера спрямо Юга се е увеличило. Ние също ще имаме този проблем, защото в България са трите най-бедни региона в Европа, така че трябва много добре да погледнем какво се случва, преди да вземем това решение. Най-важният въпрос, естествено, е този, че каквото и решение да се вземе, за да бъде легитимно, то трябва да бъде взето след референдум и всъщност точно това предлага ВЪЗРАЖДАНЕ – да имаме референдум по темата. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Не, не, после изказване. Господин Дренчев, тъй като Вие изнесохте една кратка лекция на Мартин Димитров, който обаче, разбира се, излезе по средата, защото видя, че беше хванат в лъжа. И не една лъжа, поредица от лъжи. Една от най-големите лъжи, която той каза и която Вие разобличихте, но не напълно, беше за това как всъщност Европейският съюз е, както сам каза той, най-големият, най успешният, най-богатият клуб. Вие обаче казахте нещо точно обратно. Казахте, че това е Клуб на кредитните милионери, но не довършихте, защото от страна на един от предишноговорившите стана въпрос за това, че другата организация – БРИКС, всъщност тя обединява някакви държави, които едва ли не били изпаднали от икономическата класация. Можеше да направите едно кратко сравнение между двете организации към настоящия момент съобразно техните икономически показатели – Европейския съюз и БРИКС. Благодаря.

Господин Костадинов, когато вземаме такива решения, които ще окажат влияние за следващите десетилетия, ние не трябва да гледаме това, което е било досега, а трябва да гледаме тенденциите. Истината е, че Европейският съюз е една стагнираща организация. Растежът в Европейския съюз е изключително нисък. Германия се движи в рамките на статистическата грешка. Успяват да задържат според мен абсолютно по пропагандни причини растеж от 0,2%. Същевременно държавите с най-голям растеж са точно членове на БРИКС. В това изследване, което цитирах преди малко, в топ 5 две от държавите – Китай и Индия, това са държавите с най високо нарастване на богатството, са членки на БРИКС. Държавата на първо място с най-голям растеж е Казахстан – държава, която е подала заявление за членство в БРИКС. Ако говорим за потенциал обаче, като човешки потенциал, като ресурсен потенциал и като икономически потенциал, безспорно, особено в контекста на това, че и Турция се отказа от членство в Европейския съюз, Турция чака 60 години за членство в Европейския съюз и е подала документи за членство в БРИКС, с присъединяването и на Турция икономическият, а защо не и военният потенциал, демографският потенциал на този съюз в пъти, в пъти ще изпревари този на Европейския съюз.

Благодаря. Всъщност тук големият въпрос, който се коментира, е къде искаме да бъде България. За това говорим през цялото време. Господин Дренчев беше много точен, че не бива да коментираме сегашната ситуация, а тенденции. Тенденциите са ясни. В момента, за съжаление, това, което представлява Европейският съюз, е една стагнираща, бюрократична, геронтократска и изключително олигархична корпоративна структура, в която демокрация няма, както се вижда. А, господин Димитров, направете реплика, между другото, да. Защото виждам, че се смеете. Избягахте, когато тук преди малко Ви обясняваха, че сте лъжец. Ето, казвам Ви от трибуната, че сте лъжец, защото нещата, които казахте, са лъжа – от началото до края. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Разбира се, не е приятно човек да бъде хванат в крачка. Излезте след това, оборете мен, оборете господин Дренчев. Това, което може да се каже, е едно, и то е много простичко – Европейският съюз е миналото, БРИКС е бъдещето, и България трябва да избира между миналото и между бъдещето. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, аз съм днеска доволен, че маските паднаха. ВЪЗРАЖДАНЕ много дълго време се правеха, че те били за Европейския съюз, ама той да бъде реформиран, да бъде променен. Днеска излязоха и казаха: „Не искаме Европейския съюз, искаме БРИКС!“ Много съм доволен. Това ние го обяснявахме дълго време, но те с години се криеха, днес паднаха маските.

Костадинов пак нищо не е разбрал, което е типично за него. Той постоянно нищо не е разбрал. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) И на него, и на колегата Дренчев да обясня следното нещо: много сте елементарни, като казвате как проблемът на еврозоната бил, че има евтини кредити и България, че взема кредити, после казвате, че нямало да паднат лихвите. Хора, елементарно, слабо, неподготвено. Много сте неподготвени. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Много сте неподготвени, това е проблемът. Излязох от залата, защото не мога да Ви слушам, колеги. Не ми се слушат празни думи. Не ми се слушат празни думи. Но вече е ясно за всички български граждани кои са ВЪЗРАЖДАНЕ. Това са тези, които искат БРИКС. Това са тези, които искат напускане на Европейския съюз. Това са тези, които са в Москва по-често, отколкото в България. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това са тези, които искат напускане на НАТО. Стана ясно, уважаеми колеги. И знам защо толкова силно Ви плаши еврото. Еврото Ви плаши толкова силно, защото то ще доведе до висок растеж на българската икономика. (Шум и възгласи: „Еее!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Затова Ви плаши! Затова Ви плаши толкова много, защото ще направи европейския проект още по-силен. Вие сте уплашени по тази тема. Но този страх…

…не мога да Ви помогна с този страх, уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ. И ще видите накрая следното нещо… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Често, знаете ли, често не Ви се сърдим и Ви пренебрегваме, защото не сте разбрали. Типично е за Вас – постоянно сте неразбрали. Но тук сте разбрали. Вие много добре сте разбрали, че еврото е силна европейска политика. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И на още нещо да Ви обърна внимание. Една от най-глупавите Ви тези е, че американците едва ли не искали евроизацията на България. Пак нищо не сте разбрали. Еврото е основен конкурент на долара. Това е поредният пример за това, че нищо не сте разбрали.

Но накрая изводът, уважаеми дами и господа, е следният: поне маските на ВЪЗРАЖДАНЕ паднаха веднъж завинаги.

Благодаря, госпожо Председател. Моля доктор Костадинов в дупликата си да обясни на достойния наследник на Иван Костов защо Европейският съюз е със затихващи функции, а БРИКС са в подем. Благодаря.

Господин Иванов, как да обясня на един човек, който преди 30 секунди каза от тази трибуна, че еврото било основна компонента на долара? Как да му обясня нещо подобно?! Вие представяте ли си, чухте ли какво каза той преди малко: еврото основна компонента на долара. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.) Основен компонент на долара. (Реплика от народния представител Мартин Димитров: „Конкурент.“) Конкурент ли казахте или компонент? Защото може би и Вие не сте много наясно какво точно сте казали. Както се вижда, не сте и много наясно със самия себе си. Истината е следната: Европейският съюз като организация, господин Димитров, колкото и да ми ръкомахате, колкото и да излизате тук и да късате евро-атлантически ризи като един истински комсомолец, какъвто сте били, защото Вие сте бивш комсомолец, като едни такива хора, които в момента се опитват да се намажат на собствениците си от американското посолство, никой обаче, както се вижда, не само че не Ви има доверие, ами напротив, даже Ви имат и за присмех. Истината е, че към настоящия момент ситуацията е следната: Европейският съюз не се развива. Ние многократно сме казвали, че този Европейски съюз в тази му форма е вреден за България. Запишете си го. Ей сега взехте химикалчето. Запишете си го там, надраскайте си го на ръката да не го забравите – Европейският съюз е вреден в този си вид, в тази си форма. Ние много пъти сме казвали, че ако той не бъде реформиран, тогава трябва да има референдум за напускане, и това Ви каза и преди малко Цончо Ганев. Само че този Европейски съюз няма да бъде реформиран. Знаете ли защо няма да бъде реформиран? Защото той е създаден, за да не бъде реформиран. Той е създаден, за да може да създаде една огромна бюрократична структура, която да стагнира икономиката, която да ни доведе до сегашната ситуация, в която се намираме. Защото Вие, Димитров, и на Вас подобните Ви псевдоикономически експерти, отгледани от грантове от чужбина, всички Вие ни говорехте преди 2007 г., когато влязохме в Европейския съюз, че като влезем в Европейския съюз, отваря се небето и от него почват да падат реки от мед и мляко, манна небесна. И ние буквално няма да има какво да правим, защото си решаваме всичките проблеми. Помните ли един друг от Вашите адепти – лицето Соломон, как му беше фамилията – Паси? Помните ли какво обясняваше? Нашият национален идеал е да влезем в Европейския съюз и в НАТО. И ние вече нямаме национален идеал, защото сме си го изпълнили. Истината е, че съюзите и всякакви видове икономически договорености, всичко това винаги е било само единствено средство, а не цел. Средство за постигане на целите! Целта е България да е силна, обединена, благоденстваща, богата държава – нещо, което в момента не сме. Нещо, което никога няма да бъдем, докато сме в тази форма на този Европейски съюз. Никога! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Нещо, в което Вие ни вкарахте. Вие ни вкарахте в блатото на историята. Вие убихте България. Благодарение на Вас и Вашата политика 3,5 милиона души в момента са извън България. Вие направихте България най-бедната, най-корумпираната, най-бързо умиращата, унищожаващата се сама себе си държава не само в Европа, но и в света. Вие, хората, които последните 35 години управлявахте. Не само Вие, Димитров. Много още като Вас, защото, за съжаление, не сте само Вие. И точно това в момента ние се борим да променим. Вие сте тези, които обяснявате, че смъртта е едва ли не раждане, че упадъкът е прогрес. Вие имате ли представа въобще къде живеете? Защо не се огледате? Излезте извън нашата сграда на парламента. Вижте в какво състояние се намира Вашата столица, нашата столица. Прилича на гето, и това е нашата уж витрина. България е доведена до ръба на физическото си оцеляване благодарение на Вас. И Вие в момента искате да ни доубиете, като ни вкарате в еврозоната, в която дори няма да имаме право на глас – 0,4 гласа ще имаме. Не Ви ли е срам? Вие сте убийците на България. Трябва да бъдете съдени и ще бъдете съдени. Ще искаме отговорност за Вас. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И бъдете сигурни, нито еврото ще влезе в България, нито България ще продължи да бъде член на този съюз, защото той умира, той се разпада. Защото това е миналото.

Историята вече отдавна е в съвсем, съвсем друга глава, в друг тон дори, ако щете. И ако ние искаме България да има бъдеще, нямаме място в тези отмиращи, унищожаващи сами себе си, агонизиращи, гниещи структури, каквито са и Европейският съюз в този му формат, и НАТО. И ако още веднъж не сте го разбрали, да Ви го кажа.

Благодаря, свършвам. Ако Европейският съюз не бъде реформиран, ние трябва да го напуснем, защото няма да умрем заедно с него. Ако Вие искате, отивайте, емигрирайте. Очевидно е, че Вие не се държите като българин, не Ви интересуват българските национални интереси. Вие прекарвате много повече време в чужбина и нямате място тук сред нас, българите. България Ви е отрекла и ще Ви отрече още веднъж сега на 27 октомври, сами ще се убедите в това. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Процедура…

…различен вот.

Благодаря, госпожо Председател. За пореден път в тази зала се показа, че няма воля в народните представители да дадат възможност на българските граждани да решат бъдещето на България за такова съдбоносно решение, което определя бъдещето на страната за десетки години напред. Няма да липсват лицемерно загрижените физиономии на хора като Бойко Борисов, на хора като Делян Пеевски, които са загрижени за благоденствието на българските граждани. Няма да липсват статуси в социалните мрежи като на Кирил Петков, който ще казва, че чува българските граждани. Да, може би ги чува, обаче дали ги разбира, е друг въпрос. Явор Божанков ще излезе тук от тази трибуна и ще обяснява със заучения си патос, че демокрацията в България е застрашена и виновните за това са ВЪЗРАЖДАНЕ. Не, господин Божанков, виновни сте Вие от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, които отказвате българският народ да бъде чут. Уважаеми български граждани, може би няма да е сега референдумът, но референдум ще има и ние, българските граждани, ще го спечелим. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Различен вот.

Благодаря, госпожо Кирова. Използвам правото си на различен вот, за да обърна внимание на българските граждани как премина дебатът, какво беше отношението, което беше заето от различните политически групи, и как премина гласуването по тази изключително важна точка за провеждане на референдум по отношение на това, дали България да бъде член на еврозоната или не, нещо, което от ВЪЗРАЖДАНЕ по всякакъв начин показахме, че бихме искали да бъде във възможностите на българските граждани да решат и да се послуша тяхната воля – дали искат България да бъде член на еврозоната или не. Ние направихме това чрез събирането на подписи за референдум. Разбира се, всички знаем, че то злополучно катастрофира в Народното събрание благодарение на ГЕРБ-СДС, на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ДПС – тогава те управляваха заедно и така прецениха. Днес, когато дадохме втори шанс на всички да изразят волята си, защото само след няколко седмици ще бъдем в предизборна кампания, всеки един политик ще се яви в телевизионните студия и ще обяснява дали той е за, против влизане на България в еврозоната и дали иска да слуша българските избиратели. Аз бих искала да спомена, че в дебата участие взеха представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ като вносители на точката и като привърженици на формата за пряко допитване до гражданите, представителите на „Има Такъв Народ“ и двама злополучни представители на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. За съжаление, изказвания не чухме от „БСП за България“, които иначе в предизборна кампания много често обясняват, че те са противници на влизането на България в еврозоната. В момента аз съм сигурна, че точно след няколко седмици ще чуем това отново, отново и отново – и по предизборните срещи, и по площадите, и по телевизионните студия. Искам да отбележа, че в днешното гласуване за провеждане на референдум от „БСП за България“ гласуваха четири човека. Каква е причината за това, те могат да кажат. От цяла една парламентарна група да имаме четири гласа за тема, която е ключово важна, за която говорим повече от година в куп предизборни кампании, в която няколко политически организации смеят да се заявяват като за, против – всъщност не благоволяват да присъстват в залата…

…и да изразят волята си там, където им е мястото. Уважаеми сънародници, внимавайте кого избирате, поне избирайте някого, който идва на работа. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! БСП винаги сме били за провеждане на референдуми. Първият голям референдум, който се направи, беше за АЕЦ „Белене“, за който ние събрахме 780 хиляди подписа. Вторият референдум, който беше преди по-малко от една година, беше за неналагането на джендър идеологията в училищата. За жалост, и единият, и другият не получиха нужното внимание, дори първият беше отхвърлен по най-безобразен начин от мнозинството тогава в Народното събрание и сега е напът да бъде разглобена, подарена българската енергетика, в частност за АЕЦ „Белене“. В конкретния случай, когато става въпрос за приемането на еврото – има двама нобелови лауреати по икономика, американски професори. Нарочно повтарям – американски професори – Стиглиц от Колумбийския университет, вицепрезидент на Световната банка, и Пол Кругман от Принстънския университет – безспорни авторитети. Безспорни авторитети, нобелови лауреати! Те казват, че страните, които влизат в еврозоната – по-слабо развитите, говорим за бившите източни страни, от Източния блок, още повече ще изостанат при влизането в еврозоната и не може да има успешна парична политика в съюз, ако няма единна фискална политика, тоест данъци, управление на държавните дългове. Още един пример – Дания и Швеция – на първо място по конкурентност, не са в еврозоната. Румъния, Унгария, Полша, Чехия въобще не говорят за еврозоната. Затова БСП винаги сме казвали, че да, трябва да влезем, но тогава, когато България е готова да влезе в еврозоната, но не и в момента. Затова считаме, че не е дошло времето, когато трябва България да стане член на този паричен съюз. Затова нашата политика е безкрайно последователна по тази тема. Считаме, че сега не е времето и допълнително да утежняваме българската икономика, бюджета на българските семейства. Що се отнася до референдумите – да, всяко едно нещо, което е спорно, трябва да се допитва до хората, какво мислят те. Колеги, моля Ви, подкрепяйте референдумите, не правете това, което правите през последните десет-дванадесет години, и да се чудите след това защо е такава избирателната активност и защо няма доверие в Народното събрание.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, бих искал да направя една процедура за удължаване на работата на Народното събрание днес до разглеждането и приемането на точка четвърта от предвидената за днес програма, а именно второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.

Прегласуване!

Проверка на кворума и прегласуване.

Браво, патерици на ГЕРБ.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Може би най-важната тема през този сезон е тази за пожарите и за безводието. Не считам, че имаше нещо по-важно през изтеклите месец и половина, два. Хора наливат вода в пералните с туби, иначе не могат да перат, в дворовете бидони, земеделската продукция прегаря – тази картина не е от Индия, не е от пустиня в Африка, а това е картина от България през 21 век. В България към септември 2024 г. около половин милион души са засегнати от воден режим. Според последната справка за населени места с нарушено водоснабдяване, предоставена от МРРБ, към 2 септември 2024 г. около 111 хил. жители в страната са засегнати от нарушено водоподаване към днешна дата. Режим на водата е въведен частично в седем града с близо 24 хил. души, 172 села с население 87 182 са засегнати. Общо 51 от 265 общини са засегнати от проблемите с водата. Според приетата през 2014 г. Стратегия ВиК – обхваща периода 2014 – 2023 г., една от поставените специфични цели е по-малко от 2% от населението да бъде подложено на сезонен режим на водоснабдяване. Според статистиката от НСИ към 31 декември 2023 г., където България е 6 млн. 445 хил. 481 души, излиза, че в момента 17,2% от населението на България е засегнато от проблемите на водния режим. Основните причини за водните режими са продължителното засушаване и ниското ниво на водоизточниците трета поредна година, което води до намаляване на водните ресурси в много райони. Природните фактори изваждат на показ отдавна познати проблеми в държавата, чието решаване е от ключово значение за справяне с подобен род кризи. Да, наистина има засушаване, но и някой дава ли си сметка, че никой нищо не е правил през последните 35 години сериозно в този воден сектор, особено през последните 12 години, когато управляваше политическа партия ГЕРБ, какво и как се случи в този воден сектор? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ще го засегна, защото за едни 500 милиона така и не стана ясно какво и как се случи с тях, дадени именно за ремонт на три основни язовира. Първо, разпокъсана отговорност във водния сектор. Отговорности, свързани с изграждането и поддържането на съоръжения за добив, съхранение и доставка на вода са разделени в различни министерства съобразно основното предназначение на водния ресурс – питейно водоснабдяване, хидроенергетика, напояване и други. Нормално ли е да бъдат по този начин разпределени във всичките тези министерства и да не се знае кой в крайна сметка носи основната отговорност? Разхищението на вода, което се случва в отрасъл ВиК и отрасъл „Хидромелиорации“. Според годишен доклад и сравнителен анализ на състоянието на ВиК сектора в Република България за 2022 г. общо загубите на вода във водоснабдителната система са 61%, уважаеми колеги. Българските ВиК оператори не могат или не искат да се справят с този проблем. Част от тези общи загуби се дължат на нерегламентирано използване на водните ресурси, тоест кражби. Това не може да продължава вечно, защото преразгледаната доктрина за питейни води поставя изисквания към всички страни членки по отношение на загубите на вода. Трето, безразборно изсичане на горите. Като цяло горите играят незаменима роля в поддържането на здравето и устойчивостта на водните екосистеми. Загубата на гори може да доведе до сериозни проблеми в хидрологичния цикъл, намаляване на качеството на водата, по-чести наводнения и засушавания. Затова опазването и възстановяването на горите е от критично значение за устойчивото управление на водните ресурси. Проблемите с водоснабдяването са допълнително утежнени от замърсяването на водоизточниците. В тази връзка са и поставените от нас поредица от въпроси. Първо, какви конкретни мерки е предприело Министерството на регионалното развитие – и не говоря конкретно за служебния министър, който е от няколко месеца, неслучайно казах, че това е проблем от 35 години и е особено задълбочен през последните дванадесет, което според Закона за водите осъществява държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на ВиК системите и съоръженията на населените места – чл. 10, ал. 1, т. 1, както и осъществява държавната политика в отрасъл ВиК, включително и като принципал на ВиК операторите с държавно участие, за анализ на причините и реализиране на мерки за намаляване риска от въвеждане на режим за водоподаване? Моля да се посочат конкретни мерки в периода на Стратегията 2014 – 2023 г. по години и по конкретни населени места. Второ, защо липсва достъпна информация и система, в която всеки граждани да може да види кои са населените места към момента, в които е обявен режим за водоподаване, срока на режима, причини и други, както и да може да се извежда информация за предишни периоди, и кога Министерството на регионалното развитие ще започне да осигурява подобна информация? Трето, кои са конкретните седем града с близо 24 000 засегнати жители, в които към началото на август 2024 г. е обявен режим на водоподаване; колко пъти тези населени места са били на режим през последните 10 години и какво точно е свършено за отстраняването на тези проблеми? Четвърто, кои са конкретните 172 села с население от 87 182 засегнати жители, в които към началото на месец август 2024 г. е обявен режим на водоподаване; колко пъти тези населени места са били на режим през последните години и какво е свършено за отстраняване на този проблем? Пето, с Решение № 740 от 15 октомври 2020 г. относно действия за осигуряване на дългосрочна стабилност на водоснабдяването на Столична община Министерският съвет определи „Български ВиК холдинг“ ЕАД да възложи изготвянето на технически/работен проект за реконструкция на язовир „Бели Искър“ след изготвяне на правно-икономически анализ. Защо „Български ВиК холдинг“ не изпълнява Решението на Министерския съвет? Какъв контрол е осъществен от МРРБ по изпълнение на тази задача и кой ще носи отговорност при евентуален инцидент с язовира? Шесто, вярно ли е, че след като уж проблемите с водоснабдяването в град Омуртаг се решиха, от язовир „Ястребино“ към момента отново не се подава вода за хората в Омуртаг, защото конкретни земеделци искат водата от язовира да се ползва за напояване? И вярно ли е, че МРРБ и „Български ВиК холдинг“ на практика ги подпомагат? Седмо, какви са причините новите язовири, които трябваше да бъдат изградени със заем от Световната банка – язовир „Пловдивци“, „Нейковци“ и „Луда Яна“, да не са готови? Според публична информация язовир „Пловдивци“ е изграден сто процента, но не функционира. Защо не е реконструиран отвеждащият водопровод? Кой, как и защо го е пропуснал? И защо в годините след завършване на проекта до момента този водопровод не е реконструиран? На какъв етап е строителството на язовир „Нейковци“ и „Луда Яна“ – защо не бяха завършени по договора със Световната банка? Осмо, защо чак на 30 август 2024 г. МРРБ обявява, че се размразява проектът за язовир „Черни Осъм“, при положение че в последните години град Плевен често е на режим, а в последните две години – и град Ловеч? Интересно, че тука имаме и бивш министър, който е народен представител от Ловеч. Какво и как се е свършило там? Девето, в разгара на партийната надпревара в парламентарните избори в България – 2013 г., тогава председателят на ГЕРБ, и сега, Бойко Борисов обещава на кюстендилци от централния площад на града „Велбъжд“, че ако партията му спечели изборите, ще бъде изграден този язовир. Какво и как се случва там? Десето, какви мерки са предприети за водоснабдяването на областите Пловдив и Хасково от язовир „Въча“? Кога ще бъдат изградени необходимите съоръжения и ще бъдат решени трайните и тежки проблеми с качеството на питейната вода в тези области? Единадесето, от години се говори, че ще има специализиран закон за водоснабдяването и канализацията – защо нито един министър на регионалното развитие не успява да изготви проект, който да бъде приет и предоставен, първо, разбира се, на Народното събрание? Стратегията за развитието и управлението на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 – 2023 г. изтече. При липсата на нова – кои са стратегическите цели, по които отрасъл ВиК се управлява в момента? И последния ни въпрос: обсъждат ли се законодателни и нормативни промени, даващи възможността за по-гъвкаво ценообразуване? Желателно е според нас да се даде възможност за прилагане на поне два блока тарифи – до и над определено ниво месечно потребление, като първият блок задължително да отразява минималните нужди и КЕВР да извършва анализ на социалната поносимост на цената именно на този първи блок, за да могат всички български граждани да си позволяват нужната цена за достъп до вода.

По този начин цените на втория ще бъдат освободени от прага на тази социална поносимост. Уважаеми колеги, мисля, че тази отговорност е на всеки един народен представител, на всяка една парламентарна група – въпросът да бъде решен. Не искам да коментирам и да нападам кой управляваше през тези 10 – 12 години и какво се случи, но се надявам, че наистина този път ще има разум, решения, които да доведат до трайно решаване на един от най-големите проблеми в България.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Гуцанов, уважаеми дами и господа народни представители! Свидетели сме в последно време на все по-ясно изразени екстремни климатични явления – господин Гуцанов правилно посочи причината, те се изразяват най-вече в пожарите и рязкото засушаване. Тези екстремни климатични явления ни дават най-общ вид какво ни очаква за в бъдеще, за да може да планираме мерки, за да противодействаме на това, което ни очаква, и да се справим с това, което вече е факт. С тази цел незабавно трябва да се привлече научната общност в решаването на тези проблеми и определянето на тези мерки. Към Министерството на околната среда и водите е Националният институт по метеорология и хидрология. НИМХ изпълнява мониторинга на климатичните фактори и количеството на водите. От направената справка по техни данни най-топлият юни от 1930 г. е юни месец 2024 г. Видно от подготвената графика (показва) – за улеснение сме подготвили графика, където обемът на речния отток общо за страната за 2023 г. е представен с червено, а общият обем на речния отток за 2024 г. е със зелено. Обемът на речния отток за страната общо за месец юни е със 72% по-нисък от речния отток за юни 2023 г., като това е най-ясно изразено в Дунавския район за басейново управление, където общият речен отток за Дунавски район за басейново управление е с 82% по-нисък от измерения такъв за 2023 г., юни месец. За юли месец ситуацията е подобна – общият речен отток за страната и за юли месец 2024 г. е с 50% по-нисък от оттока за юли 2023 г., като най-сериозно изразено е намалението в Западно-беломорския район – с 63%. За месец август цифрите са подобни. На графиката ясно се вижда обаче, че липсва пролетното пълноводие. Средномесечните водни количества на реките са под месечните норми. Основен фактор за намалените водни ресурси са хидро-климатичните условия, което ясно се вижда на графиката. Продължителното засушаване, високите температури, липсата на валежи, липсата на снежна покривка, мека зима, липсата на пролетното пълноводие са комплекс от фактори, които се отразяват, и водят до намаляване на повърхностния воден отток и намаляване на плитките подземни водоносни хоризонти. МОСВ управлява водите в 52 комплексни и значими язовира, като действията са насочени към балансираното разпределяне на наличния ресурс и насърчаване на ефективното използване на този воден ресурс. От тези 52 язовира 12 са предвидени за питейно-битово снабдяване. Искам ясно да заявя, че няма населено място на воден режим, което се водоснабдява от комплексните и значими язовири. Очевидно живеем в период на климатични изменения, които водят до засушаване. Обемът на комплексните и значими язовири, предвидени за питейно-битово водоснабдяване, в момента е около 67%. Това представлява, сравнено със същия период на миналата година, с 11,5% по-малко водно количество. Друг основен проблем за недостига на водни количества това е липсата на ефективност – ефективност при разпределението и ползването на питейните води и на водите за напояване. Тази липса на ефективност е причинена основно от големите загуби, а те същевременно са причинени от липсата на нови съоръжения и поддръжката на старите. В миналото България е била лидер в хидромелиоративните системи, хидротехническото строителство, както и в съоръженията и методите за напояване. От нас се е учил целият свят – това го заявявам съвсем категорично като хидроинженер. В последните 35 години обаче липсват каквито и да е инвестиции в изграждането на нови хидротехнически съоръжения, предвидени за напояване и за питейно-битово снабдяване, както и за хидромелиоративни системи, които отвеждат тези води. Напротив, в днешно време дори и не използваме неограничения ресурс на река Дунав. В миналото той е широко използван чрез изградените помпени станции основно по река Дунав, например при Гомутарци – там, доколкото си спомням, дебитът на помпата беше три кубика в секунда. Липсват инвестиции! За щастие, за първа година виждам „Напоителни системи“ да рехабилитират старите си канали, и то основни, които се ползват в момента, но това не е по силите на една организация, както и на цялото министерство. Това трябва да бъде национална политика, държавна политика и трябва да се обърне сериозно внимание на този проблем, защото очевидно проблемът ще се задълбочава. Необходимо е да се рехабилитират алтернативните съоръжения, които все още съществуват – те са за питейно-битово снабдяване и напоителни цели. В миналото системите за напояване – хидромелиоративните системи и системите за водоснабдяване и канализация – са работили в синхрон, тоест те са си прехвърляли води едно на друго, а един от основните проблеми Плевен да няма вода е точно този, че голяма част от напоителна система „Голяма Витска“ вече не работи. И аз съм от Плевен, семейството ми живее в Плевен и мога да Ви кажа съвсем отговорно, че Плевен е от 80-те години на воден режим – това е всяка година. Необходимо е да се рехабилитират съществуващите стари съоръжения и да се създадат нови такива, но това трябва да е национална политика. Очевидно, видно от графиката, това показват данните на научните институти. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители, по данни на Националния институт по метеорология и хидрология за 2024 г. през първите два месеца от годината са регистрирани относително по-високи температури от нормата за този период на годината, а месечните валежи са около и под нормата. Докато през месец януари речният отток е бил с 20% по-малък от месец януари 2023 г., то през февруари 2024 г. оттокът намалява и е с близо 34% по-малък спрямо месец февруари 2023 г. Вследствие на комплекс от фактори, включително изброените, постъпилият приток към някои от комплексните и значими язовири е понижен до характерния за условията на много суха година, както и предходните две. Съответно при настоящите климатични условия на места язовирите, предназначени за напояване, са с по-малко разполагаеми обеми от обичайното за този период на годината. Тук следва да се има предвид, че въпреки намалените им обеми язовирите не би могло да бъдат определени като пресъхващи. Голяма част от тях са проектирани, изградени като многогодишни изравнители, което значи, че е предвидено да съхраняват воден ресурс, който да гарантира водообезпечаване за определен брой години. От поддържания и експлоатиран от „Напоителни системи“ ЕАД хидромелиоративен фонд общо язовирите, собственост и стопанисвани от „Напоителни системи“ ЕАД, са 181 броя, като от Министерството на земеделието и храните са предоставени за ползване, включително стопанисване, поддръжка и експлоатация, опазване и мониторинг, 19 комплексни и значими язовира, които са публична държавна собственост. Най-голям дял за подаване на водни маси за напояване, или над 80%, към съответните поливни площи се осъществява именно от тези 19 комплексни и значими язовира. Състоянието на така цитираните язовири се следи ежедневно, като се проследяват котите на водните нива, входящите водни количества и разходните такива по цели. Към момента язовирите изпълняват предназначението си, а именно разполагат с необходимия воден ресурс за обезпечаване нуждите на напояването. Общият наличен обем в тях към 3 септември 2024 г. възлиза средно на 43,5% от общия им обем. През последните няколко години средният обем на запълване е бил по-голям с около 10%. Сходни са били разполагаемите обеми и през 2020 г. Към 3 септември 2020 г. общият наличен обем възлиза средно на 43,9%. Въпреки намалените обеми в язовирите през 2020 г. поливният сезон е приключил успешно. За текущата година са отчетени по-ниски обеми в язовирите „Домлян“, „Тополница“ и „Пясъчник“ поради намаления приток от реките в района. В началото на сезона язовир „Пясъчник“ и използваните от него води за нуждите за напояване са в размер на постъпилия приток от река Калаващица, който е крайно недостатъчен. През текущия поливен сезон 2024 г. от „Напоителни системи“ са взети мерки за компенсиране на необходимите водни маси от алтернативни водоизточници, като язовир „Батак“ и язовир „Белмекен“. Стартирано е възлагане на техническо задание за изготвяне на проектиране за възстановяване на помпена станция „Пясъчник“, чрез която да може да се захранва язовирът с необходимия воден ресурс за обезпечаване на напояването през подобни много сухи години. По отношение на язовир „Домлян“ водообезпечаването е компенсирано с прехвърляне на води от река Стряма по главен напоителен канал Лесичово – Стряма. В края на месец август, или към 31 август 2024 г., язовир „Жребчево“ е запълнен 29,1% от общия му обем, което е с 9% по-малко от предвиденото за месец август по годишен график за 2024 г., което е в условията на много суха година. „Напоителни системи“ е взело мерки и преди поливен сезон 2024 г. е извършена рехабилитация на канал М-1 с цел потенциална икономия на вода и увеличаване на поливните площи в района. Доставките на водни маси към водоползвателите към момента се изпълняват без проблеми. От язовир „Тополница“ се разходват заявени водни маси, одобрени от Министерството на околната среда и водите. Към края на месец август 2024 г. той е запълнен 22,4% от общия му обем, като от него са източени 4,4% по-малко водни маси от планираното и одобрено количество от Министерството на околната среда и води в годишния график за 2024 г. От язовир „Тича“ се доставя вода за питейно-битово водоснабдяване и напояване. В началото на поливния сезон 2024 г. обемът на язовира е бил с 18 милиона кубика в повече в сравнение с поливния сезон 2023 г. Предвид че около 18 милиона кубика е необходимото водно количество за целия напоителен сезон и предвид че се намираме в края на поливния сезон 2024 г., не очаквам да има нарушаване на водоподаването нито за питейно-битово водоснабдяване, нито за напояване, каквито са двата основни приоритета съгласно Закона за водите. Каналът, чрез който се напоява от язовир „Тича“, вече е рехабилитиран и е отчетена потенциална икономия на вода, като с използваното досега количество се напояват над шест хиляди декара в повече. Язовир „Ястребино“ към момента разполага с много по-голям обем в сравнение с 2019 г. и 2020 г., когато не е имало проблем нито с питейното водоснабдяване, нито с напояването. Към момента напоителният сезон протича нормално по съгласуван със земеделските производители график за доставка на вода за напояване. Относно питейно-битовото водоснабдяване на град Плевен. Водоснабдяването за питейно-битови нужди от ВиК – Плевен, основно се извършва от водоснабдителна група „Черни Осъм“, но поради по-ниското ниво в реката и трайното засушаване постъпващите водни количества са недостатъчни за обезпечаване на града. Поради това „Напоителни системи“, клон „Среден Дунав“, е в помощ на ВиК – Плевен, като осигурява водни количества за изкуствено подхранване на ровови и на шахтови кладенци на водоснабдителни групи „Долна Митрополия“ от язовир „Долни Дъбник“ и язовир „Крушовица“ от язовир „Горни Дъбник“. Тези шахтови кладенци не могат да покрият нуждите на целия град Плевен, но това са единствените изградени хидравлични връзки за резервно водоподаване. Към момента язовирите „Горни Дъбник“ и „Долни Дъбник“ разполагат с достатъчен воден ресурс за осигуряване на резервно водоподаване за питейно-битовото водоснабдяване. Язовир „Горни Дъбник“ е с наличен обем от 27%, язовир „Долни Дъбник“ разполага с 42,8% от общия си обем. Видно от изложеното, дружеството прилага максимално адекватни и успешни подходи при справяне с така настъпилата маловодна година. Стопанисваните от „Напоителни системи“ язовири, които доставят условно чиста вода към ВиК операторите, са: язовир „Дяково“ към община Дупница, язовир „Ястребино“ – община Антоново, язовир „Тича“ – община Виница, област Шумен, язовир „Панчарево“ – Столична община, язовир „Бебреш“ – община Ботевград, язовир „Долни Дъбник“ – община Плевен. Дружеството регулярно изпълнява утвърдените заявки за доставка на условно чиста вода съгласно допустимите количества по разрешителни за водовземане според графика на Министерството на околната среда и водите. Преди началото на поливен сезон 2024 г. „Напоителни системи“ проведе срещи със земеделски производители, които са информирани, че 2024 г. е определена за трета поредна много суха година и разполагаемият воден ресурс е ограничен. Аналогични ситуации са възниквали и в предходни години. В момента дружеството извършва доставка на вода за напояване по предварително съгласувани графици между „Напоителни системи“ и земеделските производители, като се спазват месечните графици на Министерството на околната среда и водите. Дружеството е предвидило следните мерки за намаляване разхода на вода за напояване: в края на месец ноември 2023 г. между Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие“ и „Напоителни системи“ ЕАД са подписани 24 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за рехабилитация на хидромелиоративни съоръжения по Подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Подписаните договори са за финансиране и рехабилитация на 24 обекта, които представляват хидромелиоративни съоръжения, находящи се на територията на цялата страна. Възстановяват се участъци от главните напоителни канали, дюкери, помпени станции, на които не са извършвани основни ремонти повече от 60 години. Предвид ограничения бюджет на Подмярка 4.3 са подбрани най-амортизираните съоръжения – 24 обекта на инвестиция, които са от съществено значение за предоставяне на услугата „Доставка на вода за напояване“. Към момента са завършени обекти на територията на клон „Средна Тунджа“ – град Сливен, клон „Тополница“ – град Пазарджик, клон „Марица“ – град Пловдив, клон – Хасково, и клон – Шумен. В резултат на извършената рехабилитация е налице 50% икономия на вода и увеличаване размера на площите, до които се доставят водни маси, с над 38 хил. дка. За клон „Средна Тунджа“ е налице увеличение на площи, до които „Напоителни системи“ доставя вода, с общо 17 541 дка, за обект „Главен напоителен канал Алеко Потока“ на територията на клон „Тополница“ и клон „Марица“ през текущия поливен сезон се доставя вода до допълнителни 8480 дка ориз и 1500 дка други култури. Има сключени договори за допълнителни 4000 дка есенни култури. За клон –Хасково, площите, до които се доставя вода, са увеличени с над 1000 дка. За клон – Шумен, увеличението е с 6000 дка. Към края на поливния сезон 2024 г. се очаква „Напоителни системи“ да е доставило вода за напояване до над 440 хил. дка, което е увеличение с около 60 хил. дка спрямо поливния сезон на 2023 г. За следващия програмен период „Напоителни системи“ предвижда извършване на проектиране и строително-монтажни работи с 41 хидромелиоративни съоръжения за напояване на земеделски култури по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, 2023 – 2027 г., а именно напоителни канали, помпени станции, тръбопроводи, дюкери и изравнители. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На фона на проблемите с водоснабдяването напълно естествен е завишеният интерес към темата. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е едно от министерствата, което отговаря за управление на водните ресурси и предоставяне на питейно-битова вода. Проблемът е всеобхватен и трябва всички заедно да намерим решение, всеки да поеме своята отговорност за това решение, така че във времето на промяна на климата тя да не оказва влияние върху доставката на услугата „Подаване на питейна вода“. Проблемите, които са следствие на климатичните проблеми, са все по-осезаеми в годините. Това беше посочено от министър Димитров и ние трябва да предприемем съответните адекватни мерки за тях. Съзнаваме тази своя отговорност в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и затова през тази година полагаме усилия за справяне наистина в момента със ситуацията. Защото, както каза и господин Гуцанов – да, имаше Стратегия за развитие на сектора, но тя беше до 2023 г. Към момента в Министерството не заварих подготовка на следваща такава стратегия и процедиране на проект на тази стратегия. Трябваше да се справяме сега и веднага с проблема със засушаването. Затова нашите основни дейности и усилия бяха насочени през тези летни месеци именно в тази посока. Проблем е нерегламентираното ползване на питейната вода. Проведохме срещи още през началото на летния сезон с ВиК холдинга и нашите ВиК оператори и диагностицирахме основните проблеми. Основните проблеми, както и Вие сам споменахте, господин Гуцанов, както всички сме убедени, е остарялата ВиК инфраструктура. ВиК инфраструктурата е над 75 хиляди километра. Това са много магистрали. Ако строителството и реконструкцията на пътищата ги виждаме, защото те са над земята, остарялата инфраструктура е под земята и е много трудно, когато тя се рехабилитира, подменя, ние да виждаме тези действия. Но резултатите ще бъдат видими. Затова Министерството на регионалното развитие и благоустройството се насочи и към сключване на споразуменията по инвестиционната общинска програма с предимство, ако бих могла да кажа, именно към проектите за ВиК инфраструктура. Защото оценяваме, че тези проекти са важни сега и веднага. Но техният резултат от реконструкция или рехабилитация, или изграждане на нова инфраструктура в населените места ще бъде видим със сигурност след няколко години. Към момента са идентифицирани проблемите. С ВиК операторите работим по прилагане на краткосрочните мерки. След срещи с много от ВиК операторите сме предприели като краткосрочни мерки удостоверяване на нерегламентираното ползване наистина. Затова ни трябва и съдействието на кметовете на общините. Защото всички знаем, че да, загубите по мрежата поради нейната възраст на повече от 40 години са над 60%, но се установява и нерегламентирано ползване, като поливане на градини, миене на улици, миене на автомобили. Всичко това трябва да се преустанови и гражданите да имат солидарност към тези населени места, към които е наложен и режим на водоподаването. Но следва да отбележа, че там, където имаме язовири за питейни цели, режими на вода няма. Именно затова общите усилия и политическа воля трябва да имаме при изграждане на нови язовири, което е и нашият основен апел за подкрепа и политическа воля и средства за финансиране, защото знаем, че за изграждането на язовирите е необходим значителен финансов ресурс. Да, започнахме, правим преглед на всички споменати от господин Гуцанов язовири и затова за решаване все пак на проблема с водоподаването на два областни града със засегнато значително население ние предприехме да възстановим, макар и без осигурено финансиране, отново проекта и да възложим актуализация на проекта, за да може да има готовност при осигуряване на финансиране да започне неговото изграждане. За последните 30 години са изградени само 2 язовира. Това е крайно недостатъчно, за да обезпечим питейно-битовото водоснабдяване на населените места. МРРБ отговорно следи процеса и всяка седмица получава информация за броя на градовете и селата с режим на водоползването. Затова към днешна дата ще Ви предоставя информация. Засегнати с режим на водоснабдяване са 403 населени места в страната, 14 града и 389 села на територията на 25 области. Това не е малко като число, но все пак статистиката показва, че това са 8% от общия брой населени места в държавата и общо засегнатото население към дата 1 септември 2024 г. е 314 444 човека. Графикът за водоподаването и прекъсването на водата е обявен във всички населени места. Опитваме се, доколкото е възможно, прекъсването да е само в нощните часове. Там, където има засегнати места от нередовно водоснабдяване, ВиК операторите осигуряват цистерни и водоноски с питейна вода, за да може да облекчим ситуацията. С много от ВиК операторите се срещам лично ежедневно. Такъв е случаят и с последния проблем, който получи гласност, в община Кочериново. В понеделник направих среща с управителя на ВиК оператора, с ВиК холдинга, назначихме комисия, която обходи цялото трасе в региона, и днес очаквам да ми представят краткосрочните действия, които да бъдат предприети, така че да облекчим режима за водоподаване, до края на седмицата да има водоподаване минимум в часовете, обявени за това. В зависимост от конкретната ситуация с всеки ВиК управител ние обсъждаме подходящите за региона мерки, така че краткосрочните мерки да бъдат изпълнявани и да осигурим нормално водоснабдяване. Но все пак за пореден път от тази трибуна искам да спомена, че тази година най-бързият начин за решаване е именно инвестиционната програма. Към момента от 2539 общински проекта, включени в приложение № 3 към Закона за държавния бюджет, 52 проекта са за инвестиции във ВиК инфраструктура за стойност над 1 млрд. и 200 млн. лв. Обръщам се към всички кметове на населени места. Отново и в следващата година те да приоритизират именно ВиК проекти, като апелът ми е същите да бъдат съгласувани и с ВиК операторите, за да може съвместно да се изграждат, рехабилитират и надграждат тези проекти, да няма дублиране и да има наистина предвидимост в рехабилитацията на ВиК инфраструктурата. Следва да отбележа, че тази инвестиция от общините не се калкулира в услугата на ВиК оператора, тоест тази инвестиция няма да повиши цената на водата. Това също е основен елемент, който следва да бъде отчетен при подаване на проекти от общините по Инвестиционната програма за общините. Апелирам , уважаеми дами и господа, да имаме политическата воля за цялостна стратегия за управление на водния сектор и да се приеме адекватна стратегия за това управление с хоризонт минимум 2050 г., защото климатичните промени са факт. Ще продължи засушаването и ние не трябва всяка година в летните месеци да се изправяме и да решаваме този въпрос с нормално подаване на питейна вода към населението. Трябва да осигурим тази услуга за всички в нашата държава. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гуцанов, във връзка с Вашето запитване ще Ви представя справка от Националната електрическа компания, която е актуална към 3 септември, изпратена до нас, за състоянието на комплексните и значими язовири, стопанисвани от Националната електрическа компания. НЕК стопанисва 21 комплексни и значими язовира, както следва: язовир „Искър“, „Кокаляне“, „Белмекен“, „Чаира“, „Голем Беглик“, „Широка поляна“, „Беглика“, „Тошков чарк“, „Батак“, „Доспат“, „Цанков камък“, „Въча“, „Кричим“, „Кърджали“, „Студен кладенец“, „Ивайловград“, „Копринка“, „Александър Стамболийски“, „Розов кладенец“, „Калин“ и „Карагьол“. Към вчерашна дата наличните водни обеми в язовирите, стопанисвани от Националната електрическа компания, като процент от общия процент са точно 64,8%. По-голямата част от язовирите, стопанисвани от НЕК, са с комплексно предназначение. Това означава, че водата от тях се използва за водоснабдяване, напояване, производство на електроенергия, промишленост и други цели. Целта е максимално балансирано и ефективно снабдяване на всички потребители, като справка за всеки един язовир сме готови да Ви предоставим при искане от Ваша страна. Компанията има отношение към стопанисването на хидротехническите съоръжения в изправно техническо състояние, за да могат да изпълняват предназначението си и да акумулират необходимите водни обеми. Компетентният орган за управление на водите в тези язовири е Министерството на околната среда и водите, което издава разрешителните за водовземане и изготвяне на годишните и месечните графици за използване на водите от комплексните язовири. От посочените по-горе, по-рано всъщност, язовири за питейно-битово водоснабдяване се използват основно „Искър“, „Кокаляне“, „Калин“ и „Карагьол“. Посочените по-долу, които ще изчета след малко, се използват за водоснабдяване на населени места с малък брой жители и имат роля за допълващо или аварийно водоснабдяване при необходимост. Това са язовирите „Белмекен“, „Голям Беглик“, „Батак“, „Доспат“, „Кричим“, „Ивайловград“ и „Александър Стамболийски“. През настоящия сезон за задоволяване на нуждите за напояване се използват активно язовир „Батак“ и язовир „Белмекен“, както и в по-малка степен язовир „Кричим“, язовир „Въча“ и язовир „Стамболийски“. Работата на ВЕЦ-овете на Националната електрическа компания през напоителния сезон, дебело подчертавам, е изцяло подчинена за нуждите на напояването, като те са с приоритет, а електропроизводството в този смисъл се явява като допълнителен ефект от комплексното използване на ресурса и не отнема водата, предвидена за напоителните нужди. В язовирите, стопанисвани от НЕК, включително тези, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, е наличен обем за обезпечаване на нуждите на населението. В най-стратегическия в това отношение питейно-битов язовир – „Искър“, завиреният обем към настоящия момент е 78,5%, или това са 514 млн. куб. м, което е достатъчно да задоволи нуждите на населението дори при запазване на тенденцията, която виждаме за сух период, не дай си боже, и през следващата година. Ако разгледаме четирите големи хидроенергийни каскади, експлоатирани от Националната електрическа компания, а именно каскада „Белмекен – Сестримо“, „Момина клисура“, каскада „Баташки водносилов път“, каскада „Доспат – Въча“ и каскада „Арда“, данните за притока през първото полугодие, а това е периодът, в който се генерира основният приток и акумулиран обем, за тази година показват много ниски стойности – с над 43% по-ниски в сравнение с предходните четири години. Отчитайки трайното засушаване още от 2023 г. и продължаващо през тази година, НЕК се отнася изключително отговорно в използването на водния ресурс и приоритетно се осигуряват нуждите за напояване и водоснабдяване. Рационалното и пестеливо ползване на водата сега е изключително важно и се налага с оглед осигуряването на ресурс и за предстоящия зимен период, тъй като ВЕЦ-овете на Националната електрическа компания са от ключово значение за енергийната сигурност на страната, балансирането на енергийната система и осигуряването на високото потребление на електроенергия през зимния период. В заключение можем да обобщим, че наличните водни запаси за електропроизводство от ВЕЦ са намалели спрямо предходните години или реализираните от средата на 2023 г. до момента притоци са значително по-ниски от средните, но към настоящия момент язовирите, стопанисвани от НЕК, имат наличен обем за обезпечаване на нуждите на населението за питейно-битово водоснабдяване и осигуряване на водни количества за напояване. Също така към настоящия момент четирите големи хидроенергийни каскади разполагат с необходимия ресурс за покриване на нуждите на регулирания пазар, а компанията прилага балансиран, дори консервативен подход при управление на водните ресурси и разхода на вода, тоест всичката вода, която се използва за производство на електрическа енергия, е единствено и само свързана с нуждите на напояването. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! За съжаление, това изслушване започва да се превръща в някаква поредна предизборна кампания на колегите от БСП, защото няколко пъти беше споменавана Политическа партия ГЕРБ в тяхното изложение като основен виновник, разбира се, за състоянието на водоснабдителната и въобще водната мрежа в страната. Моят въпрос беше малко по-различен, но ще си позволя да направя един кратък коментар по това, което каза господин Гуцанов. На първо място, господин Гуцанов, ГЕРБ не управляват 12 години. Те управляват 10 години общо, а през последните четири сме изчегъртвани, включително и от Вас. По отношение на това какво е направила Политическа партия ГЕРБ за ВиК сектора – мога да кажа, че е направила много повече от БСП, в пъти повече. Мога да Ви дам числа и данни, с които да го докажа, така че нека да не влизаме в тази плоскост. Вместо да търсим заедно решение за излизане от кризата, ние в момента влизаме в дебата кой е по-, по-, най-!

Щом така искате, така ще го направим!

Ама Вие започнахте! Вие започнахте, така че нека да вървим по същество.

Да, нека да вървим по същество и да търсим решения, а не да се обвиняваме кой е направил повече. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Да не припомням какво направихте във Вашето правителство в сектор „Хидромелиорации“, когато извадихте 800 млн. лв. за напояване и ги заменихте за батерии! Да не продължаваме по тази плоскост, господин Гуцанов. Моят въпрос е към господин Димитров: господин Димитров, моля да предоставите малко повече информация относно състоянието на водните басейни, управлявани от МОСВ. Дали наличната вода в тях е достатъчна, за да задоволи нуждите на публичния и частния сектор? И най-важният въпрос е: има ли случаи, в които предоставянето на водни обеми за нуждите на енергетиката, и в частност на ВЕЦ-овете, са причина за режим на водоснабдяването за питейно-битови нужди в населените места? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шишков, аз с това започнах своето изказване – че населени места, които се водоснабдяват от комплексни и значими язовири, предвидени за питейно-битово водоснабдяване, няма. Няма населени места на режим от комплексни и значими язовири! Относно комплексните и значими язовири – те се делят на три категории за питейно-битово водоснабдяване, като общите данни за състоянието могат да се проследят всеки ден в ежедневния бюлетин, който издава Министерството на околната среда и водите и го публикува на страницата на Министерството. Към днешния ден за питейно-битово водоснабдяване общото запълване е 66,5%, а за сравнение към миналата година за същия период това представлява с 11,5% по малко. За напояване общото запълване е 33,5% към днешния ден, като сравнено със същия период на миналата година представлява с 13,7% по-малко водно количество. За енергетика язовирите са запълнени с 61,6%, което в сравнение с миналата година представлява 11,4% по-малко, което е обяснимо с липсата на пролетно пълноводие, което Ви показвахме по време на предходното изслушване. Относно водноелектрическите централи, които работят и са изградени на язовирите за питейно-битово водоснабдяване, съвсем отговорно мога да заявя, че те работят на подчинен режим и преработват единствено водите, които са за нуждите на питейно- битовото водоснабдяване, без да се отклоняват води към реката или към други нужди. Това мисля, че е отговорът на въпроса, а ако има други, бих могъл да Ви отговоря. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Аз не знам дали, колеги, Вие обърнахте внимание, когато вносителят прочете цифрата, която беше за официалните данни на хората без редовно водоснабдяване, и след това госпожа Коритарова каква цифра ни посочи. Цифрата, която господин Гуцанов прочете, беше нещо от порядъка на 117 хиляди човека, а всъщност госпожа Коритарова ни каза, че към този момент те са 314 хиляди и 403 населени места с нарушено водоподаване. Госпожа Коритарова подчерта, че трябва да има обща стратегия по въпроса със засушаването, с климатичните промени, с това как нашата държава въобще трябва да достави на всички свои граждани това, което е нужно на всеки един човек, за да живее – вода. И по тази причина аз искам да задам въпрос на господина от Земеделското министерство, защото това, което се случва, и загрижеността, която се показва, не показва обаче истинска обща стратегия. Докато служебният земеделски министър променя, сменя директорите на горски стопанства и се готви с наредба да увеличи дърводобива, без да се отчитат водозащитните и водорегулиращите функции на горите, ние не можем да смятаме, че имаме някаква обща стратегия и загриженост за хората и въобще за природата в България. Та, въпросът ми към земеделския министър е: как ще се отрази това върху засушаването, ако наредбата за увеличаване на дърводобива, която сте подготвили, бъде приета, и как е обезпечен контролът срещу незаконния дърводобив? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз всъщност не успях да хвана контекста на въпроса (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „И ние сме така.“) , но както съм казвал, подходът ни е единен. Подходът ни е единен от гледна точка на управлението както на водните ресурси, които са под шапката на Министерството на земеделието и храните, така и на горските територии, така и на добива на дървесина, така и на залесяването. Това са едни глобални стратегически цели, които, вярвайте ми, ние се стараем да ги управляваме и менажираме добре, защото, както казахте Вие, и аз съм абсолютно съгласен, има съотносимост между сечта, залесяването и оттам нататък това оказва своето отражение към водните ресурси. Това, което правим ние към момента, като ние прилагаме единен подход за управление на всички тези процеси, а именно незаконната сеч се контролира през проверки на незаконни сечища, през съставяне на съответните актове за установяване на административни нарушения и съответните наказателни постановления. Да, категорично не толерираме подобни подходи и се стараем да игнорираме всичко това. Това е, което мога да Ви кажа.

Госпожо Председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Голяма част от язовирите са обезводнени под претекста, че ще бъдат извършвани строителни и ремонтни дейности на язовирните стени и на съоръженията към тях. Колко от тези язовири и действително ли се извършват такива дейности? Предвидени ли са за осъществяване такива? Осигурено ли е финансирането на тези дейности? Ремонтираните язовири въведени ли са в експлоатация? Ако не, какви са причините за това? Започнало ли е пълненето на тези язовири и на какъв процент е извършено? Във връзка с бъдещото обезпечаване на питейно-битово водоснабдяване, напояване, промишлено водоснабдяване, производство на електроенергия, други цели и осигуряване на максимално допустим отток от реките, предвидени ли са строителни и ремонтни дейности на съществуващи съоръжения и възстановяване на разрушени такива? Има ли изготвен план за осъществяване на тези дейности и осигурено ли е финансиране? Също така, ако може да ми отговорите: плановете за управление на реките – на какъв етап е изработването им и приемането на нови такива, тъй като предишните са изтекли през 2021 г.? Благодаря Ви.

Може би към регионалния министър.

Също така и към министъра на околната среда и водите.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! На въпроса към Регионалното министерство. Няма постъпили искания за комисии за въвеждане в експлоатация. А това, което е от компетентността на Министерството, мога да кажа, че ние подготвяме задания за проектиране на язовирите „Ахелой“ и „Порой“, но не сме на етап въвеждане в експлоатация. На тези язовири, също както и на „Черни Осъм“, ще възобновим действия поне по проектиране, за да има готовност, макар че осъзнаваме, че язовирите са с допълващи функции. Не са основни за водоподаване за региона, но сме длъжни да предприемем всички действия за резервно водоподаване при необходимост.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Плановете за управление на речните басейни са готови. Те са публикувани за обществено обсъждане, като крайният срок е 30 септември. Предстои приемането им от Министерския съвет след общественото обсъждане. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Тенденцията за липса на валежи става трайна и проблемът с липсата на достатъчно водни обеми за напояване – все по-голям. Настоящата стопанска година е трета поредна със засушаване. Причините за това са много и са натрупани години наред. Рекордно слаба реколта отчитат производителите на слънчоглед и царевица за последните 10 години, производителите на ориз също имат трудна година. Ефективното управление на водните ресурси изисква координиран подход между отговорните институции и дългосрочна инвестиционна програма. Моят въпрос към министър Тахов и министър Димитров е свързан с допълнителни кратосрочни мерки за бързи решения за осигуряване на достатъчно обеми за напояване с оглед на предстоящата есенна сеитба. Възможно ли е язовирите, които се ползват за електропроизводство, да се свържат и да се ползват и за напояване? Вторият ми въпрос като народен представител от област Ловеч е към министър Коритарова. Бих искала да предоставите информация какви мерки предвиждате да предприемете за населените места от област Ловеч, които са на воден режим – град Тетевен, село Глогово, село Градежница в община Тетевен, кварталите и населените места в община Ловеч. Има ли осигурено финансиране за допълнителни проучвания на нови водоизточници и за обезпечаване на финансирането на всички други необходими мерки? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние и в момента използваме резервите на язовирите за енергодобив, като прехвърляме води от язовир „Белмекен“ и язовир „Батак“ за нуждите на селскостопанските производители, поради липсата на вода в язовирите, които са предвидени за напояване, поради различни причини. Аз неслучайно споменах в изказването си, че за първа година се почва с ремонт на съоръжения на хидромелиоративната система. „Напоителни системи“ извършва тази дейност за първа година и са напът, включително и с инвестиционните намерения на Министерството на земеделието, да възстановят Помпената станция на големия язовир „Пясъчник“, който е основен за водоподаването на оризарите между Пазарджик и Пловдив, но докато не се възстанови, ние това нещо го правим – и в момента прехвърляме води от язовир „Батак“ и язовир „Белмекен“ към селскостопанските производители. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Алиева, това, което исках да добавя, е, че дружеството „Напоителни системи“ регулярно изпълнява утвърдени заявки, които са по доставка на вода, и те са съгласно допустими количества по разрешителни за водовземане съгласно графика на Министерството на околната среда и водите. Преди началото на поливния сезон, както вече споменах, се проведоха срещи със земеделските производители, които бяха информирани за ситуацията, бяха информирани за дефиницията, че 2024 г. се определя като суха година и че разполагаемият воден ресурс е ограничен. И към момента това, което искам да потвърдя, е, че „Напоителни системи“ извършва доставка на вода по съответно утвърдени предварителни графици между „Напоителни системи“ и земеделски производители, като тези графици се утвърждават и се спазват. Това са графиците на Министерството на околната среда и водите. От гледна точка на загубата на водата – и към предния въпрос, който беше зададен от госпожа Рая Иванова като народен представител, искам само да отбележа. Както казах и в моето изложение, в края на миналата година наистина беше стартирана реализацията на една европейска мярка, която е по Програмата за развитие на селските райони. По договор, сключен между Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“, към момента наистина през изпълнението ѝ се забелязва доста по-голямо увеличение на площите за напояване, както се забелязва наистина и ефективността от нея от гледна точка на загуба на средства. Това, което също бих желал да споделя, е, че към момента съгласно Стратегическия план, който е на Министерството на земеделието и храните, е заложено също европейско финансиране по рехабилитация на още канали, които, както казах, повече от 60 години – тук не става въпрос за последните няколко години, наистина не е предприемано нищо по тях. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! В момента се намираме в една абсурдна ситуация, защото за управление на водите тук са дошли четирима министри. Считам, че е крайно време да се приеме предложението на БСП за единно управление на водите (реплика от народния представител Николай Нанков), тоест да има такава агенция към Министерския съвет, която наистина да може да управлява този сектор, защото всеки един министър отговаря само за своя сектор, без това да има полза с цел по-голяма ефективност за българските граждани. Разбира се, сушата през последните години показа, че водата е изключително важен ресурс и ние трябва да я пестим и ефективно да я използваме. Моят въпрос ще бъде към господин Самандов. Аз си признавам, че съм приятно изненадан от Доклада, който е изготвен от Министерството, което управлява тези 21 значими язовира – голяма част от тях с комплексно предназначение, тъй като очаквах, че картинката ще е много по-лоша. Доколкото разбирам от Доклада, който изнесохте, 64%, 62% ли от общия обем е за всички язовири. Разбира се, че е важно да се мисли и за водоснабдяването, да се мисли и за производство на ел. енергия, и за напояване, но, господин Самандов, тъй като в крайна сметка компанията – по-скоро е енергиен въпрос, компанията НЕК има ангажименти както за регулирания пазар, така и за свободния пазар, моят въпрос към Вас е, защото не разбрах от Доклада, дали имате достатъчно воден ресурс за покриване нуждите на регулирания пазар? Защото тези четири големи хидроенергийни каскади, които де факто осигуряват необходимия ресурс за регулирания пазар, на този етап какво е състоянието им? И ако предположим, че наистина водата трябва да се пази много повече, отколкото сега, през следващите години как Вие смятате да задоволите нуждите на регулирания пазар, защото там ще се отвори една дупка, и какви действия смятате да предприеме Министерството на енергетиката? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, многоуважаеми господин Стойнев! Благодаря за въпроса. Както и от изложението стана ясно, Националната електрическа компания като обществен доставчик в момента не пилее водния ресурс. Работим с него крайно консервативно, като задоволяваме нуждите единствено и само на обществения доставчик, съобразени с тези за напояването, така че на ден произвеждаме не повече от 2000 мегаватчаса от ВЕЦ, които са каскадно. Разбирайте, че не всичката вода е пряко кумулирана, тоест 2000 мегавата по определен обем не означава, че се пилее, а напротив. От каскадния принцип използваме генерацията на вода. Общественият доставчик е осигурен за зимния период, така че няма притеснения. Флуктуациите, които са в момента, биват поемани единствено и само в така наречения вечерен пик, в който имаме и голяма отговорност за балансиране на електроенергийната система. Относно това какво смятаме да предприемаме, а ние изпълняваме пряко решението на КЕВР относно регулирания пазар, така че с гъвкавите мощности, които имаме в ТЕЦ-овете, плюс ВЕЦ-овете покриваме девиацията на така наречения базов товар. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Инвестиционната програма за общински проекти е най-бързият възможен източник за инвестиции във ВиК инфраструктурата в страната. Това обявиха от МРРБ в началото на август след среща с кметовете на малки общини във Варненска област. Факт е, че Програмата дава възможност на местните администрации да решат голяма част от проблемите с водоснабдяването в общините, които през летните месеци се изострят заради напояването, пълненето на частните водоеми, авариите, амортизираната водопроводна мрежа, засушаването и други. На практика обаче до края на 2026 г. МРРБ предвижда да финансира едва три такива проекта за цялата Варненска област, където всеки ден на режим са между 10 и 15 варненски села. Заради жегите и трайното засушаване подземните източници на живителната течност пресъхват, а потреблението расте. Хронични проблеми с водоподаването има в общините Аврен, Долни чифлик, Бяла, Вълчи дол и Суворово. Спешно са нужни устойчиви решения на проблема. Сред тях са търсенето на нови водоизточници чрез дълбоки сондажи, усилване на мощностите на помпите, рехабилитация на мрежата и засилен контрол за нерегламентираното ползване на питейната вода. Именно такива проекти бяха представени на срещата на 1 август между кметовете на Варненска област, МРРБ и Българския ВиК холдинг. За да се реализират те обаче, Холдингът трябва да осигури безвъзмездно финансиране, а не кредити, каквито предлага в момента, защото самите общини нямат шанс сами да обезпечат такива проекти. Например за един сондаж от 500 м са нужни един милион лева, без в това да включваме сметката за полагане на тръби. Въпросът ми е следният – ще бъдат ли и как регулирани отношенията между общините и ВиК холдинга? Ще бъдат ли взети мерки и какви за по-добър контрол на потреблението и по-добра събираемост на дължимите суми? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костадинов! Нека да направим разграничение между Инвестиционната програма за общините – приложение № 3 към Закона за държавния бюджет за 2024 г., и дейността на ВиК холдинга. Отново от тази трибуна апелирам общинските кметове да преосмислят приоритетните си проекти и наистина да предоставят като такива, а именно подмяната и рехабилитацията на ВиК инфраструктура. Това е един от основните начини за справяне с безводието за регионите, защото трябва да отбележим, че ВиК инфраструктурата в населените места е собственост на общината. Тя има задължение да я поддържа. И за да намалим течовете и загубата на над 60% вода, това е преди всичко в отговорността на кметовете на общините. Също така ВиК операторите, които са към Българския ВиК холдинг, правят регулярни проверки, но и кметовете сами знаят или биха установили къде имаме нерегламентирано ползване и отклонение – прескачане на водомерите, нерегламентирано ползване на питейна вода за небитови нужди. Отново казвам, тогава на срещата с кметовете на общините беше казано – ама те си плащат за услугата и затова си пълнят басейните. Така ли беше господин Костадинов? Ами нека намерим сили и както държавата, така и местната власт в такива трудни периоди на засушаване да не пълним басейните. Да, съгласна съм, че всеки си плаща за услугата, но когато виждаме, че намалява количеството, а там е видим във Варненска област този проблем, трябва да има съпричастност към ползването на питейно-битовата вода за небитови нужди. Що се отнася до дейността на ВиК холдинга, и тогава обяснихме, и сега ще кажа – съгласно правилата за работа на ВиК холдинга тя не може да предостави безвъзмездни заеми на общините, но заедно могат да намерят оптималния начин за финансиране на проекти, които ще могат да бъдат финансирани и общините би следвало да погасяват кредитната линия, предоставена от ВиК холдинга. Надявам се, че след разговорите, проведени в МРРБ, управителят на ВиК – Варна, заедно с кметовете ще представят такова предложение за решаване на проблема. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, поради липса на валежи от сняг през зимата и дъжд през летния период много населени места на територията на страната са без вода вече няколко години през летните месеци. В много населени места всяка година се появява проблем с липсата на вода. С цел използване на водата само за питейни нужди в някои от тях вече има обявен режим на водата чрез заповед на кмета на общината. Един друг проблем е силно амортизираната ВиК мрежа, в която ще трябва да се направят сериозни инвестиции с цел загубата на вода по водопреносната мрежа да бъде минимизирана. Всяка година при срещи с ръководителите на ВиК дружествата и при областните управители общинските ръководства апелират към сериозни инвестиции както за намирането на нови източници, така и за ремонт на водопреносната мрежа. ВиК активите са общинска собственост, но са предоставени за стопанисване от ВиК дружествата. Всяка година общинските съвети приемат направените инвестиции от страна на ВиК дружествата и стават публична общинска собственост. Но за съжаление, вече няколко години от направените отчети виждаме, че основните разходи са свързани с подмяна на водомери или текущи ремонти по мрежата, тоест липсват сериозни инвестиции и ремонти, които ще доведат до трайно решаване на проблемите. Приходите от такси се събират от дружества, но гражданите при всеки един проблем търсят представителите на общината за решаването им. Средствата по бюджетите на общините са крайно недостатъчни за решаването на възникналите проблеми и се надяват на сериозна подкрепа от страна на държавата. Уважаеми дами и господа министри, водоснабдяването на много от малките населени места се осъществява от местни водоизточници, които поради трайно засушаване са пресъхнали или са с намален дебит. Необходимо е изграждането на водопровод за централно водоснабдяване на тези най-вече малки населени места, в които, забележете, живее половината от населението на нашата страна. В тази връзка ние народните представители от ДПС – лоялни на доктор Ахмед Доган, задаваме следния въпрос на министър Коритарова: какви мерки ще предприемете в спешен порядък в координация с местните власти и в какви срокове за решаването на проблема с недостига на питейна вода в малките и големите населени места на територията на цялата страна? Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Али! ВиК инфраструктурата в населените места е собственост на общината. Всички действия, които следва да бъдат предприети за подобряване на нейното качество, рехабилитация, подновяване или изграждане на такава, са в правомощията на кметовете – те да подадат съответните проектни предложения за финансиране на тези дейности през Инвестиционната програма на общините. Ако има такива постъпили, за пореден път декларирам пред Вас готовността на Министерството на регионалното развитие независимо от намаления административен капацитет, с който разполагаме като численост на отдела, който обработва заявленията, разглежда предложенията, да съдействаме с приоритетно предоставяне на споразумения за тези дейности. Чак след изграждането на общинската инфраструктура тя преминава за управление към съответния ВиК оператор. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, за съжаление, обективната истина е, че стотици хиляди граждани са под угрозата да изпаднат във воден режим. Умишлено не казвам точна бройка, защото тази цифра, доколкото се вижда от последните седмици, постоянно се увеличава, за съжаление, а и предвид прогнозите те не са никак оптимистични. Наясно сме, разбира се, че едно такова изслушване няма да доведе до коренна промяна на ситуацията или ще облекчи страданията на хората. Наясно сме и с това, че краткосрочни мерки за това как да се справим с този проблем, няма как да бъдат взети, но пък такива изслушвания са повод на народните представители да зададат въпроси, които обществото има, но не може да ги зададе до изпълнителната власт. Моят въпрос е насочен към госпожа Коритарова, тъй като в нейното подопечно министерство се намират ВиК операторите и ВиК холдингът. Респективно политиката на ВиК операторите е пряко обвързана с решенията, които и Министерството на регионалното развитие взема. Една от критиките или може би пропуските, с които се сблъскваме през последните седмици, от многократните протести, които хората организират там, където има проблем с водоснабдяването, беше своевременната информация. Аз мисля, че както споменах преди малко, краткосрочните мерки и липсата на устойчивост няма как да решат проблемите на гражданите. Но моят въпрос е: какво Вашето министерство, госпожо Коритарова, и подопечните Ви дружества направиха, за да могат гражданите да бъдат своевременно информирани кога и къде предстоят такива проблеми с водоснабдяването? Какви ще бъдат техните режими? Каква е информацията, която гражданите имат относно дали, или не се спазват тези режими, тъй като и това беше една от критиките на хората, които протестират? Та моят въпрос към Вас е: какво направи Вашето министерство? Кога хората ще имат надлежна информация за тези водни режими? И молбата е те да бъдат спазвани.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ненков! Да, наистина може би МРРБ търпи критика относно това, че периодично само в конкретни питания или изслушвания тук в залата нееднократно съм предоставяла данни за наличните в МРРБ, за засегнатите части от населението както в градовете, така и в селата на територията на страната. Дори и днес по време на изслушването се констатира различие в представените пред Вас данни. Затова от миналата седмица предприехме действия ВиК операторите на седмична база да предоставят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството обобщени данни за предходната седмица за населените места, които търпят воден режим. Тъй като, знаете, не всички населени места са в асоциациите на ВиК операторите към Българския ВиК холдинг, ние сме помолили и общинските ВиК оператори също да подават информация, за да може да имаме пълна картина какво се случва на седмична база. Тази информация от понеделник се публикува на сайта на Министерството на регионалното развитие като обобщена информация на национално ниво. На сайтовете на ВиК дружествата се публикува детайлна информация именно за режимите на водоснабдяване за конкретните населени места. Надявам се тази информация да бъде полезна за всички. Така както Министерството на екологията – господин Димитров, публикува информация за водните количества, така и ние да даваме актуална и вярна, достоверна информация за населените места, които са под воден режим за съответната седмица. Но отново от тази трибуна искам да кажа – проблемът е всеобщ и за да може да бъде решен, всичките четири отговорни министерства, а и не само те, трябва да работим заедно, но трябва да има и политическа подкрепа за справяне с този проблем, който ще се задълбочава с оглед промяната на климатичните условия. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господа Димитров, Тахов, госпожо Коритарова, господин Самандов! Да, 2024 г. е третата поредна суха година, но всички ще се съгласите, че е недопустимо в 21 век 403 населени места да са с режим на водата. И тук беше идентифициран един от основните проблеми в сектор ВиК – разбира се, остарялата мрежа, големите водозагуби, които в някои части на страната са над 90%, липсата на достатъчно инвестиции въпреки възможността България да използва европейски средства от десетки години. Всъщност едва в края на 2023 г. за първи път „Напоителни системи“ стана бенефициент по Програмата за развитие на селските райони и благодарение на над 112 млн. лв. се правят вече и първите инвестиции в мрежата за напояване. Компетенциите в областта на водите са разпръснати в отделни министерства – Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие, Министерството на енергетиката, компетенции има дори и Министерството на здравеопазването. В тази връзка, тъй като тук многократно се сподели от народните представители и бяха изискани да бъдат представени краткосрочните мерки, моят въпрос е: каква е общата Ви стратегия, дами и господа министри, и какви ще бъдат комплексните действия, които ще предприемете, за да се започне да се мисли много ефективно за решаването на този въпрос, който не изисква единични действия по компетентност, които вярвам, че сте направили така, както законът е разписал. Конкретният ми въпрос към госпожа Коритарова, която сподели, че е нямало готовност за нова стратегия: какъв е напредъкът, госпожо Коритарова, от месец април досега в тази връзка? И конкретният ми въпрос към всички министри е какви са Вашите стратегически мерки, каква е Вашата готовност за общи действия за решаването на този въпрос. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Султанова, трудно е служебно правителство да прави стратегии. За да се направи стратегия в такъв важен за държавата сектор, трябва да има политическа подкрепа, трябва да има разбиране както от правителството, така и от народните представители. Към момента ние, да, отговаряме на Вашите въпроси, знаем какво трябва да направим, но пред нас срокът е кратък и затова ние предприехме само краткосрочни действия. Именно затова беше създадена и работна група между четирите министерства – също така към нея е включено и Министерството на икономиката – която да разгледа проблемите и да посочи краткосрочни действия, които, пак повтарям, в този сектор краткосрочни действия не значи след няколко дни ние да решим проблема с водата, но все пак да сложим началото за решаване на този проблем, защото той ще предстои и за в бъдеще. Работната група има срок до края на месец септември да е обследвала всички проблеми, които са именно институционални, между нашите министерства, и да предложи съответните конкретни мерки, които следва да бъдат предприети за всяко едно отговорно ведомство. При приключване на работата на тази работна група ще бъдете информирани какви действия ще предприемем. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз това, което искам да декларирам, е, че наистина цел номер едно за мен като служебен министър на земеделието, както каза и министър Коритарова, е започването на изграждане на система за напояване в България. И първата стъпка към осъществяване на това нещо е да извършим пълна инвентаризация на сегашното състояние на поливните площи, които се стопанисват от „Напоителни системи“. Това, което искам да Ви уверя, е, че подобно нещо не е правено от 1999 г. Защото самият аз съм убеден, че няма как без една устойчива и модерна система за напояване да осигурим конкурентоспособността на нашите земеделски стопани на единния европейски пазар. Така че като първа стъпка, независимо че сме служебен кабинет, в МЗХ сме стартирали вече процедури, това е нещо, от което трябва да тръгнем. Няма как да изграждаме и да надграждаме каквото и да било, без да знаем какво му е актуалното състояние към момента. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Султанова, отговорът бих Ви го разделил на две. За краткосрочни, както казахме, мерки специално Министерството на енергетиката в качеството на служебно такова предприе консервативна политика по използване на водните ресурси. Искам да Ви уверя, че значимите комплексни язовири – тяхната техническа обезпеченост е 100%. Относно дългосрочните мерки. Заедно с останалите колеги от останалите министерства има сформирана работна група, която би следвало и ще набележи проблемите, които следва да бъдат разрешени от плода на една национална политика. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Преди малко чухме госпожа Коритарова, която правилно според мен отбеляза, че те като служебно правителство нямат високи дългосрочни перспективи, по-нормално е да се занимават с по-краткосрочни. Но преди два дни ние чухме, и това нещо предизвика огромен интерес, обявяването, че Вие възобновявате проекта за язовир „Черни Осъм“. След тази Ваша обява, госпожо Коритарова, много наши граждани във всички населени места на област Плевен, на която аз съм народен представител, в нашите приемни започнаха да задават конкретни въпроси кога ще стане, кога ще се построи този язовир. Защото той е голям проект, много отдавна се говори за него, но независимо от това до момента нищо конкретно не е направено. Затова моят въпрос към Вас относно тази много дългосрочна перспектива е: имате ли нещо конкретно или просто това е само една идея на служебното правителство. Има ли някакви конкретни изготвени подробни устройствени планове за този язовир? Започнали ли са някакви отчуждителни дейности, въобще има ли някакъв времеви период, в който това нещо ще стане? Финансирането осигурено ли е? Така че да можем ние да отговорим на десетките и стотиците запитвания по този въпрос, които, предполагам, са дошли и към всички други колеги тук. Относно краткосрочните мерки, които все пак също са важни, защото, ако се изгради язовир „Черни Осъм“, да, той ще реши много проблеми, но то няма да стане утре и вдругиден, бих искал по-точно да ми кажете работите ли заедно с ВиК операторите относно решаване на проблемите с незаконните присъединявания? Защото там знаем, че се губи много вода и този проблем съществува не от вчера, не от днес и няма много голямо решение по този въпрос. Преди седмица Плевен стана печално известен с един смъртен случай – аз не казвам, че е породен точно поради незаконно присъединяване, но имаше разкопаване на път, който след това не беше нормално асфалтиран, заради присъединяване на обект за ВиК. Затова ще Ви помоля за малко по-големи подробности относно язовир „Черни Осъм“ и незаконните присъединявания. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, относно въпроса за „Черни Осъм“ – друга алтернатива за нормално водоснабдяване на двата областни града няма. Ние оценяваме случая и затова МРРБ, макар и без осигурено финансиране, предприе действия за възобновяване на дейностите и актуализация на проектите. Сами знаете, че за изграждането на язовир „Черни Осъм“ са започнали анализ и проектиране още през 60-те години на миналия век. През 1990 г., за съжаление, проектът е спрян, след което е имало проект с височина на стената, с изграждане и всичките необходими съпътстващи дейности. През 2003 г. има сключено споразумение с международна консултантска компания между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда на Италия за анализ на съществуващия проект, при което имаме предадена необходимата документация. Там се предвижда намаляване на стената, други подобрения, но както и министър Димитров каза, ние в България имаме традиции в строежа на хидротехнически съоръжения и можем сами да се справим с този проблем. Анализът, който имаме в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, показва, че Проектът в началото на 21 век е оценен за необходимия финансов ресурс – 284 млн. лв. Да, МРРБ към днешна дата не разполага с този финансов ресурс, но осъзнавайки важността за решаване на проблема за двете области, ние предприемаме именно дейности за актуализация на проектите, така че при политическа воля и осигуряване на финансиране да има проектната готовност за последващи устройствени процедури и реализация на обекта. Що се отнася до нерегламентираното ползване и нерегламентираното присъединяване – за пореден път и днес ще призова и кметовете да поемат своята отговорност. Да, заедно с представителите на ВиК операторите се установяват незаконни присъединявания и се налагат глоби. Това съм разпоредила на ВиК операторите, но нека и кметовете, които знаят за такива, също да поемат тяхната отговорност и заедно да предотвратим загубата, защото знаете, че загубата се явява от няколко компонента – техническа загуба, инкасирана, но незаплатена загуба и загуба именно от незаконно присъединяване и нерегламентирано ползване на питейно-битова вода. Благодаря Ви. (Шум в залата.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожо и господа министри, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Днешната тема е изключително важна и от отговорите, които получаваме тук от трибуната от министрите, надявам се да се намерят по-скоро решения, отколкото да възникнат повече въпроси и повече проблеми. Фактът, че тази година имаме голяма суша, имаме намалено вливане на водни ресурси във водните басейни, но в същото време е налице дългогодишно затлачване на сериозен проблем във всяка от сферите на тук присъстващите министри. Моят въпрос е следният: тъй като министър Тахов тук обясни – поне аз така чух от неговото обяснение, че има известно количество вода, средно 43,5% запълнен обем на тези 19 комплексни и значими язовира, които дават вода както за напояване, така и за питейно-битови нужди, но тези 43,5% средно не означава, че във всеки от тези водни басейни количеството е достатъчно. По-скоро ме безпокои въпросът, а и отговорът, че нямаме точна, реална, ясна картина на състоянието на напоителните съоръжения. В тази връзка искам да запитам може би и господин Тахов, и господин министъра на околната среда и водите, ако реши да се включи… (Народният представител Рая Иванова разговаря със служебните министри, поканени за изслушване.)

След заседанието може би ще се включи със задаването на въпроси. …следните неща: в какво състояние са тези 19 комплексни и значими язовира, които Вие казахте, в смисъл тяхното техническо състояние? Защото данните, които получаваме, за загубата на вода както за напояване, така и за питейно-битови нужди, са стресиращи. Тук, ако имате информация, да ни кажете какви данни отчитате Вие, ако имате такива отчетени, между това, което „Напоителни системи“ плаща към басейновите дирекции и отчита, и съответно които се отчитат от „Напоителни системи“ към ползвателите.

И другият проблем – това, което касае също тази тема, е проблемът с трудното даване на разрешителни за водоползване от басейновите дирекции. Виждам, госпожо Председател, че на другите даваха пет минути, когато задаваха въпроси – не знам защо при мен са две. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.)

Добре, благодаря.

Разбрах, да. Най-вече за сондажи, които земеделските производители могат да ползват, за да изградят своите собствени напоителни системи, за да не се налага да се точи тази вода, а има и достатъчно европейски средства, които са насочени в тази посока – на практика те не могат да ги ползват, защото много трудно се дава разрешение за водоползване. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, да, както имах възможността в изложението си да кажа, общо язовирите, които са собственост на „Напоителни системи“, са 181 на брой, като от тях 19 са комплексните и значими язовири. Тук искам да уверя, че тяхната поддръжка, мониторинг се следи ежедневно и от експертни и технически съвети, които са от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като абсолютно всички предписания, които се дават, се изпълняват своевременно. Към днешна дата бих могъл да кажа, че няма язовири, които са в лошо техническо състояние, на база анализите и проверките, които са им направени.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, издаването на разрешителни за съответното ползване е строго регламентирано в нашата наредба, която е транспонирана от европейското законодателство. При издаване на разрешително се спазват ясни и точни правила и се представят конкретни документи във връзка с издаването на съответното разрешително за съответните количества. Аз не съм забелязал на земеделските производители да се издават по по-труден начин и за по-дълго време такива разрешителни. Напротив, в повечето случаи, откакто тече кампанията за регистрация на водовземни съоръжения, изградени в миналото, много земеделски производители си регистрираха съоръженията и вече имат съответните разрешителни за ползване. Относно проблеми при издаването на разрешителни, специално свързани с напояването и ползването на подземни води с цел напоителни нужди, констатирали сме и проблеми в работата при издаването и те са конкретно свързани с осигуряване на документ за поливност. Конкретно те се издават от „Напоителни системи“ и когато законодателят така е преценил с цел защита и поддържане на точно тези хидромелиоративни съоръжения, там, където водата е поливна, законът не разрешава, не позволява да се издаде разрешително за напояване. Констатирани са такива проблеми. С министър Тахов работим по отстраняването на точно този тип проблеми, които са чисто бюрократични. Това произхожда и от анализа, който министър Тахов ще направи на съществуващата хидромелиоративна система. Отделно в този анализ аз препоръчах прехвърлянето на води от един басейн в друг. Това е правено в миналото и очевидно тези деривации са необходими в днешно време предвид климатичните изменения и липсата на пролетно пълноводие. Но има поречия, където тези проблеми са незначителни и много малко обхванати от този вид климатични изменения, като например басейна на река Арда – там спокойно може да има прехвърляне на води от един басейн в друг, или басейна на река Въча – там водите не се ползват, освен за енергетика. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Един изключително важен и неотложен като срокове за решаване проблем. За съжаление обаче, един проблем, който по една или друга причина не е намирал политическа воля за глобалното му разрешаване в последните 30 години. Тук чух 4 години, 12 години, 10 – проблем с безводието е имало и преди 1989 г., с режими, има и в момента. За съжаление, в 21 век не звучи добре да имаме водни режими. Но ако продължим с подобен тип политики, може би 21 век наред и с климатичните промени, със засушаването в по-големите части от земното кълбо ще бъде и векът на още по-тежкото безводие в страната. Затова тук трябват общи, обединени усилия, трябва редовно правителство с адекватна стратегия какво, как, кога ще се прави, с какви финансови разчети и разбира се, в какви реалистични срокове. Факт е, че – тук колежка питаше регионалния министър какво прави след април месец по отношение на това има ли, няма ли стратегия. Ами 2023 г. Стратегията за управляване на сектор ВиК изтече. От 2023 г. системата на ВиК се развива хаотично, тъй като нямаме основополагащ, основен стратегически документ, на който трябваше основите му да бъдат зададени още 2022 г., та да бъде изработен такъв. Десетгодишната стратегия изтече 2023 г. В момента политиките може би се извършват по такъв начин – има проблем, решава се, няма проблем, затваряме си очите и чакаме времето да отмине. Разбира се, че недоумение буди фактът как през последните няколко години всичко, започнало като инвестиции в сектора, неслучайно казвам всичко, беше неглижирано, беше спирано, беше зачеркнато с червения флумастер. Мога да дам и примери, като довеждащия водопровод от язовир „Пловдивци“, един от двата язовира, изградени за питейно-битово водоснабдяване, който беше изграден до Рудозем, оставаха още 70 км през Неделино, Мадан за Златоград. Проектът не беше продължен. Така и с „Луда Яна“ – язовирът е изграден до Панагюрище, за който оставаше само да бъде разплатен, въведен в експлоатация и да бъде свързана системата от „Луда Яна“ не само с Панагюрище, а разбира се, до Септември, Ветрен, с Пазарджик, за да имаме възможност и тази част на България да бъде водоснабдена от новоизградения язовир. Не трябва да забравяме, че ремонтите на язовирни стени за питейно-битово водоснабдяване, като тази на „Христо Смирненски“ в Габрово, дадоха възможност за 40% по-голям обем в язовира, който да се ползва за питейно-битово водоснабдяване, и да не се случват тези водни режими както в немалка част от територията на страната, в Габрово и селата около Габрово по протежение на язовира. Така беше със „Студена“ – със средства от Световната банка се ремонтира стената, впоследствие след кризата в Перник се подмени 80% и ВиК мрежата в града и в момента при трета сушева година, при язовир с едногодишен изравнител в Перник нямаме воден режим. Да, обаче, за съжаление, за голяма част от територията на страната тази липса на мерки, това спиране на инвестиционните проекти в последните четири години доведе до рекорден ръст на българските граждани, които са във воден режим. Скоро може да станат и половин милион български граждани, от това, което чухме, което министър Коритарова спомена преди малко. Никога през 21 век толкова български граждани, тежки засушавания, 2001 г. беше подобно засушаване, не са били под такъв воден стрес. Тук има няколко основни неща, които трябва може би, колеги, в следващи легислатури на Народното събрание тези, които представляват българските граждани, да се обединим всички, за да вземем адекватни мерки в краткосрочен и дългосрочен план. На първо място, водата като национален ресурс трябва да стане основен обект на националната сигурност, водата и водните ресурси. Тук колегата Драго Стойнев, с цялото ми уважение, спомена за една идея за единен орган, тази идея е – в смисъл не искаме да си приписваме авторство, но ние залагаме вече в пета или шеста, поправете ме, колега, ако греша, управленска програма. Единен орган по управление, стопанисване на водните ресурси в България и контрол на тяхното качество. Изключително важна тема, ако приоритизираме, че водата и водните ресурси ще са и трябва да бъдат обект на националната ни сигурност. Разбира се, големите инфраструктурни проекти, които подлежат и на европейско, и на национално финансиране – затова беше създаден „Български ВиК холдинг“ с огромен бюджет, да се реализират проекти като Водностопанска система „Дунав“. Тук министър Димитров реално каза: неизползван по адекватен начин е огромният ресурс, който предоставя река Дунав, не само повърхностните води, и подземните, по отношение на заливните тераси и първия водоносен хоризонт на река Дунав. Водностопанска система „Дунав“, язовир „Кюстендил“, язовир „Нейковци“, за който оставихме абсолютно готов инвестиционен проект, отчуждени имоти, разрешения за строеж – така и не започна в района на Трявна. Водостопанската система „Дунав“ – говоря за четири области, които в дългосрочен план никога не биха имали проблем с водоснабдяването. Това са и Русе, и Търговище, това е и Шумен, и в малка част, разбира се, и област Силистра. Та този набор от инвестиционни мерки в съчетание с адекватна институционална, разбира се, и нормативна политика, убеден съм, колеги, ще са в основата на всяка политика на едно бъдещо редовно, устойчиво управление, което наистина трябва да решава. Вече нямаме време да говорим за дългосрочни мерки в следващите 10, 15, 20 години, но в рамките на следващите 5 до 6 години да реши тези основни проблеми, за да може по адекватен начин водите да достигат във всеки български дом. Питейните води да бъдат пречиствани с необходимото съответно качество и разбира се, да не оставяме и двата други сегмента, свързани с водните ресурси, а именно хидромелиорациите, напояването, от което зависят стотици хиляди български граждани, техните семейства, разбира се, и хидроенергията на заден план. Благодаря Ви, колеги.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Днешното изслушване касае тема, която пряко засяга всички български граждани и която има своя генезис не само в политиките, които води правителството, има своя генезис в чисто климатичните промени, които наблюдаваме в последните години, но тя е и функция на безпрецедентно неглижиране на водния сектор в последните 35 години. Да, през 2014 г. е приета Национална стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията, която още към този момент отчита, че от 75 хил. км водопроводна мрежа, тя е със средна възраст 36 години, имаме около 60% водозагуби по тази мрежа. За съжаление, 10 години по-късно ситуацията много не се е променила. Не се е променила много от гледна точка подобряване не само на водоснабдителните и канализационните мрежи и съоръжения, най-вече не се е подобрила по отношение изграждането на хидротехническа и хидромелиоративна инфраструктура, за което споделям болката на министър Димитров – в крайна сметка през 60-те години България е държавата с най-голям брой изградени язовирни стени след Япония и Щатите и действително в целия арабски свят например хидротехническите и хидромелиоративните съоръжения са изградени от български инженери. Днес обаче се намираме в ситуация, в която от Университета за архитектура, строителство и геодезия се дипломират годишно не повече от 10 – 20 инженери, хидротехнически, а пък във ВиК сектора са още по-малко. Та, в крайна сметка стратегиите са нещо добро тогава, когато са подплатени с бюджетиране. И в този смисъл още през 2014 г. ние сме предвидили, че в следващите 10 години държавата ще инвестира 12 млрд. 190 млн. лв. в подобряване състоянието на ВиК и хидротехническата инфраструктура, от които около 6 млрд. средства от Европейския съюз и около 6 млрд. собствени инвестиции, от които е предвидено, че огромната част от тях трябва да дойдат като собствени или заемни средства от ВиК операторите. Всички, които имат допир с този сектор, знаят, че тази амбициозна финансова рамка не е изпълнена, не е изпълнена дори и 50%. В крайна сметка това, което се случва, е, че годишните инвестиции във ВиК инфраструктура, хидротехническа или хидромелиоративна инфраструктура най-вероятно не надвишават и 300 млн. годишно. Поне мога да говоря от гледна точка на Министерството на регионалното развитие. При това състояние на инвестиционния интензитет ние по никакъв начин не сме в състояние дори да запазим статуквото. А към днешна дата необходимите средства, тъй като финансовите разчети са правени през 2011 г., вероятно за запазване на статуквото, доближават около 15 млрд., а за качествено подобрение вероятно са необходими около 30 млрд. в рамките на следващия 10-годишен период. Поради тази причина сме в това състояние, в което се намираме в момента: среден брой аварии по данни от КЕВР за миналата година – 60 хиляди аварии, среден брой човекочасове с прекъсване на водата – 108 млн. за 2023 г. Та в този смисъл споделям становището на колегите, че е необходим широк политически консенсус. Тук няма място за спорове. Подобряването на Вик инфраструктурата, на хидротехническата, на хидромелиоративната инфраструктура следва да бъде национален инвестиционен приоритет. Категорично следва да бъде такъв приоритет и затова за реализирането на този приоритет не трябва да разчитаме само на европейските средства, които са насочени преди всичко, огромната част, в пречистване и канализационни мрежи и съоръжения. Големият проблем е водоснабдяването. Поради тази причина считам, че в една следваща легислатура трябва широк политически консенсус за идентифицирането на подобрението на тази инфраструктура като национален приоритет, разписването на ясна национална инвестиционна програма за подобряването на този тип инфраструктура. Същевременно обаче не трябва да си затваряме очите, че тук е необходима институционална реформа дотолкова, доколкото сегашното структуриране на управлението на тези ресурси между 4, дори 5 различни министерства предполага забавяне на инвестиционния процес, предполага необходимост от сложни координационни процедури, които в крайна сметка резултират в това, че инвестициите не се осъществяват устойчиво. Следващата стъпка, над която би следвало да се замисли една следваща легислатура, са промени в структурирането или структурната реформа изобщо на ВиК сектора, дотолкова, доколкото досегашният опит в последните години показва, че структурирането на този сектор на един относително деконсолидиран принцип, на търговски принцип при социално поносима цена на водата не позволява генерирането на достатъчен мащаб собствени средства, които да бъдат реинвестирани. И в този смисъл освен институционалната реформа,…

…е необходима структурна реформа с допълнително консолидиране на ВиК операторите, с предвиждането на гъвкави подходи евентуално за диференцираното тарифиране, което да позволи генерирането на достатъчно средства, така че вода да достига до всеки един български дом. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. В резюме – това, което чухме от изявлението на министрите, беше, че предвид сухия сезон, предвид така нареченото глобално затопляне или климатични изменения нивата в язовирите и това, което имаме, е абсолютно нормално, но трябва да предприемем спешни мерки, за да се справим с един голям проблем. Това разбрах аз от изявленията на министрите. Добри нива, навсякъде нещата са в норми, биха могли да се обезпечат нуждите на населението и на земеделците, но трябва да предприемем спешни мерки. Определено имаме огромен проблем с липсата на вода и този наш проблем не е глобалното затопляне или заради оскъдните валежи през последните няколко месеца, защото климатичните промени, доколкото може да се каже, че има такива, предразполагат към обилни и продължителни валежи и продължителни суши, така че ако ние успеем да задържим тази вода, не би трябвало и не би следвало да имаме такъв сериозен проблем. Този проблем ние можем да определим с една дума: дългогодишно умишлено безхаберие. Така можем да го определим ние. И това не е нито от вчера, нито от онзиден, нито от началото на мандата на настоящите министри, които присъстват тук на изслушването, това е един проблем, умишлено натрупван през последните 30 години. Липсата на вода е пряка заплаха за националната сигурност и част от проблема с липсата на вода е породен от липса на адекватен анализ и мерки. Безводието има няколко аспекта – липса на вода за питейните нужди на населението, липса на вода за земеделието и липса на вода за околната среда и екосистемите. И трите аспекта имат един и същ причинител – престъпното безхаберие на управляващите в последните години. При всяко засушаване започваме да слушаме тревожни и загрижени изказвания, да четем обещаващи статии, да изработваме отново програми и стратегии и след първата по-влажна година забравяме за всичко това и на следващото засушаване започваме отново да си скубем косите. Язовирите, предназначени за питейни нужди, започнати с изграждане през последните 20 години, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Всъщност съществуващите язовири някога удовлетворяваха нуждите на 9 милиона население и за това време един нов проект, ако не беше осъществен, и един нов язовир, ако не беше изграден, само да бяхме успели да задържим и да запазим това, което имаме, в момента нямаше да имаме никакви проблеми. Всичко е умишлено занемарено. Над 90 % са загубите по водопреносната ни мрежа и един голям процент от тези 90% са кражби, за които ни е много по-изгодно да казваме, че са загуби. С обществени поръчки бяха направени няколко рехабилитации на водопреносната мрежа в някои градове на страната, за които с няколкостотин милиона лева на обект беше подменена под 10% от мрежата в съответните населени места. Аз тук не мога да се съглася със становището на един от колегите, който го изрази и каза, че в Габрово била подменена 80% от водопреносната мрежа. Нищо подобно! Доста под 50 са. Ако искаме да имаме земеделие и вода за питейно-битови нужди, трябва да предприемем радикални промени в бюджетирането и начина на възлагане в сектора, защото този начин на възлагане е изключително тромав и нищо съществено няма да се случи в близките пет години дори и средства да има. Стотици язовири, предназначени за напояване, са занемарени. Само в моя район се сещам за три такива, които до преди 10 години преливаха от вода, а в момента в тях има тръстики. „Напоителни системи“ са умишлено източвани дълги години и това не го казвам само аз, а това го казват бивши дългогодишни служители в това същото дружество. Всички помпени станции, или повечето, да кажем, са разбити и ограбени. Има притеснение, че по някои реки предоставяме вода на Турция и Гърция, но няма как да оползотворим всичко това и река да няма, защото всичко живо вътре в тях ще измре, но е факт, че сме предоставяли повече вода по Тунджа и Марица, както и на други страни, така и на ВЕЦ-ове по поречието им. Въпреки безводието продължаваме да даваме вода на ВЕЦ-овете, защото има договори с тях. Процентите от земеделските земи, използващи вода от „Напоителни системи“, намалява всяка година. В страната има множество каптажи, сондажи и прочие за водоснабдяване на малки общности, които даже не са известни на изпълнителната власт. Само преди две седмици, или три, в Комисията по земеделие чухме данни от изпълнителната власт за удовлетвореност на земеделски производители, изпълнени договори с тях според поливните им норми, че водата, която се изпуска по гравитачните канали, отива в речните корита и после в други язовири и не се губи, че язовир „Гарваново“ има необходимия воден обем и няма проблем с напояването, че няма тежък напоителен сезон, проблем на практика има. Най-абсурдното беше, че по информация на „Напоителни системи“ от язовир „Белмекен“ ще бъдат прехвърлени 9 млн. куб. м вода, при положение че няма как това да стане, защото няма помпена станция между тези два язовира – „Пясъчник“ и „Белмекен“.

Приключвам. Един друг пример съвсем накратко – забрана за гола сеч на по-малко от 500 м от воден обект, само за гола сеч, не за отделна санитарна, принудителна, възобновителна и така нататък, само за гола. Сега в три от басейновите дирекции такава забрана няма въобще, а в Дунавския район тя гласи така: „забрана за гола сеч на по-малко от 50 м от воден обект“ и така по малко от проблемите, породени от липса на контрол, се наслояват. Трябва ни съд, колеги, и ефективни присъди на тези, които са управлявали „Напоителни системи“ в последните тридесет години. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри и заместник-министри, госпожи и господа народни представители! Аз с малко по-малко патос ще говоря, тъй като темата е деликатна. Тук гледам седналите отдясно на мен хора – те познават темата доста добре. Колеги, ако има нещо много ценно на днешното изслушване за водната криза, то е поне че се разсеяха някои митове, което е важно да се знае, така че да не се злоупотребява с проблема, който е реален, за тяснопартийни интереси. Първо, чухте много добре – от петдесет и двата комплексни и значими язовира нито един не се използва за питейна вода. Второ, когато някой започне да прави спекулации как някъде са пускани ВЕЦ-ове, някъде не знам какво в Закона за водите, колеги, много ясно е разписано какъв е приоритетът за използване на водата и няма министър, включително и седящият отдясно на мен министър на околната среда и водите, който стриктно да не спазват това. Ако има случай, където някъде вода е ползвана за нещо друго освен за питейни нужди, които са несъмнено с най-висок приоритет, и напояване, то това се е случило по една проста причина – че инфраструктурата не позволява тази вода да бъде ползвана за нещо друго. Чух такива спекулации за води, които също са били съответно отклонени към наши съседки – към Гърция и Турция съответно. С едните имаме спогодба и става дума за води, които са единствено от речни басейни, а за другите става дума за водна инфраструктура, която не е свързана с нищо друго, и няма как да бъде ползвана водата, за съжаление, трябва да отбележа, но това е наш общ проблем. Факт е, че може да се работи над свързаността с помпени станции на някои от тези големи обекти. Факт е, че трябваше да бъдат построени и много такива обекти, да се инвестира много във водната инфраструктура през последните години. Но, колеги, кажете ми как точно се строят нови язовири, когато процедурите траят с години – говоря за много години, защото след малко ще стигнем пак до Закона за опазване на околната среда и двуинстанционното обжалване. Ще стигнем пак как, ако искаме да построим нов язовир или да разширим настоящ, отиваме с 4 – 5 години, а може би и повече, само със съдебни жалби на така наречените зелени. Аз ще ги сложа в кавички, защото те не са зелени, и на всякакви видове групи, които се опитват да изнудват по един или друг начин държавата заради някакви свои лични интереси. Пример Ви давам – наистина ПАВЕЦ „Чаира“ в момента не работи, но долният язовир „Яденица“, поправете ме, господин Министър, ако не се лъжа, е с обем само от един милион кубически метра, което позволява ПАВЕЦ-ът да работи само един час на ден. Ако бъде разширен обемът, може да работи доста повече, но тук от последните три години имаше един предшественик – министър на околната среда, много виден и той еколог, в кавички пак го слагам, който дори беше вкарал разширението на язовира, което е проектирано, готово за изпълнение, в защитена зона. Слава богу, това беше коригирано. Това важи и за много други работи, свързани с инфраструктурата за напояване в земеделието. Не по-различен е казусът и с ВиК – процедурите са бавни, тежки и ние в тази зала, за съжаление, сме ги направили още по-тежки, така че да не могат бързо да се случват тези неща. Можем да си поправим тази грешка. Ще имаме шанс. Пак казвам, колеги, сега, понеже има такъв момент на изненада едва ли не – проблемът не е от вчера. Хората, които са съответно кметове по места, които се занимават със земеделие, тези, които управляват ВиК операторите, много добре знаят тенденцията, че от 4 – 5 години България има трайно засушаване в определен сезон. Ние говорим за водна криза. Тук обаче не говорим за другата част, че ние сме една от малкото страни в света, която има и наводнения, и засушаване, което е наистина феномен и говори, че наистина много трябва да инвестираме в тази водна инфраструктура, в управление на водите. Да, имаме страхотни дадености, но не, не използваме потенциала им напълно. Същото важи и за онези ВЕЦ, ПАВЕЦ, които могат да бъдат построени, така че да бъде съхранявана енергията от възобновяеми енергийни източници и съответно да балансираме мрежата по един подходящ начин. Но това не се случва. Иначе по места специално най-болезнена, няма съмнение, е темата с напояването – на второ място. Там чухме някои решения, които могат да бъдат направени бързо, по-специално от река Дунав. Съответно ние ще проучим възможностите, така че да развържем ръцете на изпълнителната власт да може да върши нещо, но другото по-важно нещо е водата за питейни нужди. Колеги, наистина е срамно в 21 век, за съжаление, има доста села, които изпитват проблеми с питейната вода, но там пък, където има по-будни кметове, още преди 2 – 3 години са си започнали процедурите. Направили са си сондажите, изчистили са си водохващанията, защото някъде имат нужда от поддръжка. Става дума за елементарни процеси, които обаче дават ефект, и в тези села в момента няма режим на водата. Така че тук има отговорности и на местните власти. Нашите кметове като по-будни са си свършили работата и там, където е възможно, в момента няма режим на водата. Така че, колеги, можем тук много да говорим, много да теоретизираме. Истината обаче е, че трябва да свършим конкретни действия. Благодаря на изпълнителната власт, че е готова да се ангажира с конкретни действия. Ние, от своя страна, сме готови да направим тези необходими законови промени, така че да Ви позволят бързо и ефективно… Защото ситуацията наистина е тежка, няма да казвам критична. Не дай си боже, следващата година може да е още по-тежка. Ние това наистина не го знаем. Има отворена врата. Благодарим Ви. От Ваша страна, колеги, призив към цялата зала – наистина да видим как можем да направим по-бързи процедури, да се случват някои хубави неща, важни за гражданите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, уважаеми колеги! Днес наистина дискутираме една много важна тема и е хубаво, че точно ние я повдигнахме, защото в противен случай тук трудно ще се дискутира, а хората действително страдат. Искам да отбележа нещо, дебело да го подчертая, че наличието тук на трима министри, тоест и представители на още едно министерство, тъй като министърът го няма, означава едно – размита отговорност, тоест отговорността за случващото се във ВиК сектора е нормативно обусловена. Един проблем, за който ние говорихме от години. Аз слушах внимателно това, което направиха като отношение колегите, и се радвам примерно, че колегите от ГЕРБ са узрели за отколешната идея на БСП, която е залегнала в много наши предизборни програми, а именно създаването на агенция или единен орган за управление на водния сектор, защото в момента МОСВ има едни отговорности, Министерството на регионалното развитие има други отговорности, а Министерството на земеделието и храните има трети отговорности, Министерството на енергетиката – четвърти, и координацията между тях е тотално объркана. Ние апелираме за политическа воля час по-скоро, защото този парламент е изчерпан, най-късно в началото на следващия да се вземат подобни законодателни решения, за да има наистина един единен орган за управление на водния сектор, в който да се знае кой носи отговорността за всичко случващо се там. Още проблеми, които са набелязани и тук в изслушването станаха ясни – стара мрежа, както водоснабдителна, така и за напояване. Години наред държавата е седяла като безмълвен свидетел на този проблем. Хубаво е, че тук се отбелязва, че последните сериозни инвестиции са правени по времето на социализма. Сега в момента се правят ремонти в голямата си част, и то средствата не стигат дори за това. Сериозен проблем е липсата на стратегия. Тази година изтече Стратегията, която беше приета през 2014 г. при едно управление на БСП. Никой не може да го отрече. Лошото е, че след това никой не предприе никакви действия в тази посока тя да се реализира и се опасявам, че тук чух, че няма готовност за приемането на нова такава стратегия, защото без стратегически документ няма как да се работи в тази сфера. Средствата, които са били залегнали по тази стратегия, очевидно вече не може да ги намерим с такова политическо боричкане тук и небалансирани бюджети, които се приемат всяка година. Първоначално заложени 20 милиарда и нещо, сега не се знае вече колко струват. Друг проблем, който трябва спешно да се реши, и от години повдигаме тази тема, и това не е ангажимент на един служебен кабинет, защото те имат определена задача. Това е отговорността на всички тук в тази зала, най-вече на тези, които управляваха последните години – липса на санитарно-охранителни зони на язовирите, които се ползват за питейни нужди, и оттам проблемите с разрешително за водоползване. Предполагам, че министърът знае колко такива язовира има, които се ползват за питейно-битови нужди, нямат съответните санитарно-охранителни зони и вземат вода без съответните разрешителни за водоползване. Един проблем, който последните години се замита страхотно под килима. Тук министър Коритарова каза – ами тя тази ВиК инфраструктура, те са собственост на общините. Ами защо не са предприети действия тази инфраструктура, тези водопроводи и канализация да станат собственост на ВиК дружества, на ВиК холдинга? Това беше залегнало години назад във времето, когато започнаха още първите предприсъединителни програми. Когато се направят съответните инвестиции от ВиК дружествата, които са държавни, от общините – защото тогава бяха бенефициенти общините, затова да прехвърлят собствеността на ВиК дружествата, но нищо не се случи в тази посока. И това пак е едно сериозно основание за размиване на отговорности, нали? В тази връзка апелирам към министър Коритарова, защото в момента има уникален шанс общините да рехабилитират поне част от ВиК инфраструктурата си, тези проекти, които са готови по Инвестиционната програма, час по-скоро да им бъдат разписани и да могат да работят. И в момента имаше кметове, които се обадиха и казаха: питайте госпожа министърката дали има възможност да ни ускори някои проекти, които са наши, готови, да ни ги подпише за ВиК, за да тръгнат. В момента държавата дава милиарди по тази инвестиционна програма, която е одобрило Народното събрание, за да се случат тези проекти. Това е много важно и това трябва да бъде знак за всички тук присъстващи, защото сега тук ги викаме служебните министри и им слагаме на главата проблеми, които са роени през последните 15 – 20 години, ако щете. Това е проблемът. И колкото и да ги разпитваме тук, те не могат да ни дадат отговор и някакво универсално решение. Наистина се надявам на това, което всички те казаха тук и заявиха по някакъв начин, че ще започнат да го реализират в следващите няколко месеца, и поне нещо да тръгне – обследването, за което каза министър Тахов, Стратегията за напояване да се започне от единия край, да се намери контакт между двете министерства – МОСВ и Министерството на земеделието, за да се облекчи, където има проблеми, както каза господин министърът, при някои случаи за издаване на водоползване, защото не могат да тръгнат и оперативните програми. В Плана за възстановяване и устойчивост има заложени средства за напояване. За тези дребни неща да се намери начин и поне това може да се направи от Ваша страна. Сигурен съм, че Вие ще положите необходимите усилия, но най-важното е, когато тук след два месеца отново се съберат народните представители, да дойдат със законодателни решения, с които да оправят този нормативен хаос.

Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за възлагане на министъра на енергетиката да извади парогенераторите от оборудването на АЕЦ „Белене“, което подлежи на преговори за продажба на Украйна, до изготвянето на анализ за приложението на тези парогенератори за нуждите на АЕЦ „Козлодуй“, № 50-454-02-50, внесен от Павела Митова и група народни представители на 25 юли 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 31 юли 2024 г., Комисията по енергетика обсъди горецитирания проект на решение. Гости на заседанието бяха Владимир Малинов – министър на енергетиката, Цанко Бачийски – председател на Агенцията за ядрено регулиране, Валентин Николов – изпълнителен директор на „Български енергиен холдинг“, Мартин Георгиев – изпълнителен директор на „Националната електрическа компания“, Иван Андреев – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“, и Петьо Иванов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“. Проектът на решение бе представен от народния представител Александър Вълчев. Използваните в АЕЦ „Козлодуй“ парогенератори се състоят от 11 000 малки тръбички, през които минава топлоносителят от първи контур и отдават топлината на топлоносителя на втори контур. При наличието на протечка при някоя от тръбичките същите се затапват, така че изтичането да бъде спряно. Максималното допустимо затапване на тръби е 5% от всички налични, тоест могат да бъдат затапени около 550 тръбички. На този етап са затапени около 1%, или 110 бр. В последните години 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ спира няколко пъти за непланови ремонти, като основната причина за тези спирания са протечки в тръбичките на един от парогенераторите. Повторяемостта на проблема и фактът, че парогенераторът има експлоатационен живот от 30 годни, а настоящите вече се експлоатират от 35 години, то същите би следвало да бъдат ремонтирани и подменени. Фактът, че оборудването на АЕЦ „Белене“ разполага с идентични парогенератори като тези на АЕЦ „Козлодуй“, то би било релевантно същото да бъде използвано за нуждите на страната. Министърът на енергетиката споменава за две различни становища относно използването на това оборудване за АЕЦ „Козлодуй“. Изработването на един парогенератор отнема 4 – 5 години, а на този етап може да бъде осъществено само от руски компании, а предвид международната обстановка това е невъзможно. В дискусията господин Цанко Бачийски – председател на АЯР, потвърди, че са затапени 18 тръбички от тръбния сноп (6 бр. затапени тръбички за последните 3 години), а не 110. От изразеното становище на председателя на ядрения регулатор стана ясно, че в срока на експлоатация на оборудването дори може да не се стигне до нужда от подмяна на парогенератора. Становище по Проекта на решение и отговори на въпроси на народни представители бе изразено от: Владимир Малинов – министър, Цанко Бачийски – АЯР, Иван Андреев – АЕЦ „Козлодуй“, и Мартин Георгиев – НЕК. В разискванията по Проекта на решение участваха народните представители Йордан Тодоров, Делян Добрев, Драгомир Стойнев, Станислав Анастасов, Александър Вълчев, Васил Стефанов и Красимира Катинчарова. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 3 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да отхвърли Проекта на решение за възлагане на министъра на енергетиката да извади парогенераторите от оборудването на „Белене“, което подлежи на преговори за продажба на Украйна, до изготвянето на анализ за приложението на тези парогенератори за нуждите на АЕЦ „Козлодуй“, № 50-454-02-50, внесено от Павела Митова и група народни представители на 25 юли 2024 г.“

Благодаря, господин Председател. Проектът на решение цели министърът на енергетиката да предприеме необходимите действия парогенераторите да бъдат извадени от оборудването, което е предназначено за Проекта „Белене“, което подлежи на преговори за продажба на Украйна, до изготвянето на съответния анализ за приложимостта на тези парогенератори за нуждите на АЕЦ „Козлодуй“. Нужно е да се предприемат необходимите действия, които касаят ускоряване на изготвянето на този анализ, който еднозначно да определи дали е приложимо и възможно да се използват парогенераторите, предназначени за АЕЦ „Белене“, за АЕЦ „Козлодуй“, за да може впоследствие Народното събрание да вземе обосновано решение относно продажбата на цялото оборудване или части от него, или оставането на поне един от съответните парогенератори, ако еднозначно се потвърди от анализа неговата съвместимост с 6 блок на „Козлодуй“. Решението, което сме предложили, по никакъв начин не противоречи на Решението, което предложи господин Делян Добрев, за удължаване на периода на преговорите с украинската страна за продажбата на оборудването на „Белене“. Ние ще подкрепим и това решение, където председателят на Комисията по енергетика е добавил и нашите мотиви. Не виждаме обаче никакво противоречие между двете решения, защото нашето такова по никакъв начин не спира самите преговори. Цели се именно изготвянето на необходимия анализ, което почти всички в тази зала подкрепят, и не виждам причина двете решения да не могат да взаимодействат помежду си. Къде всъщност е проблемът? Използваните в АЕЦ „Козлодуй“ парогенератори се състоят от приблизително 11 000 малки тръбички, през които минава топлоносителят от първи контур и отдава топлина на топлоносителя във втори контур. При наличието на протечка при някоя от тръбичките същите се затапват, така че изтичането да може да бъде спряно. Максимално допустимото затапване на тръби е 2% от всички налични, тоест могат да бъдат затапени максимално около 220 тръбички. На този етап по данни на АЕЦ „Козлодуй“ и потвърдени от председателя на АЯР Цанко Бачийски по време на Комисията са затапени 18 такива тръбички. Цанко Бачийски каза, че в срока на експлоатация на оборудването дори може да не се стигне до нужда от подмяна на парогенераторите. А ако се стигне? Какво изобщо означава, че може да не се стигне? В последните няколко години 6 енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“ спира за непланови ремонти няколко пъти, като основната причина за тези спирания са протечки в тръбичките на един от парогенераторите. Проблемът е повтарящ се, което от своя страна води до извода, че проблемният парогенератор трябва да бъде ремонтиран и подменен, така че да не се проявяват повече такива проблеми. В този случай това не може да се гарантира, защото експлоатационният живот на един парогенератор е приблизително 30 години, а те вече се експлоатират 35 до този момент. Предвид факта, че на площадката на АЕЦ „Белене“ има налични парогенератори, които са идентични с тези на АЕЦ „Козлодуй“, и предвид две писма, които впоследствие ще Ви цитирам, от „Козлодуй“ към Министерството на енергетиката, в едното от които се казва, че са идентични, а в другото, че са принципно еднакви, но трябва да се изготви анализ. Това оборудване е релевантно да бъде използвано за нуждите на нашата страна. В изказване на министъра на енергетиката по време на изслушване в Народното събрание беше споменато, че от страна на АЕЦ „Козлодуй“ са поставени две различни становища относно използването на наличното оборудване на площадка „Белене“, в частност на парогенераторите, и са дадени указания да бъде изготвен обстоен анализ за евентуалното им използване за нуждите на АЕЦ „Козлодуй“. Аз имам писмото от 8 септември 2023 г. от „Козлодуй“ към Министерството на енергетиката, където се казва, че парогенераторите в „Белене“ и „Козлодуй“ са принципно еднакви. Техническите характеристики по наличните данни на „Козлодуй“ се припокриват напълно. Следващото писмо е от 26 юни 2024 г., в което се казва: „Уведомяваме Ви, че в АЕЦ „Козлодуй“ е наличен идеен проект за подмяна на парогенераторите на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ от 2004 г. АЕЦ „Козлодуй“ е изпратила до НЕК искане за предоставяне на необходимите данни, а също така Ви информираме, че след наши проучвания изработка и доставка на нов парогенератор от Руската федерация ще отнеме около 4 – 5 години.“ Не виждам причина до изготвянето на този анализ поне един от парогенераторите да не бъде изваден от преговорния процес. Това по никакъв начин не ограничава преговорния процес с Украйна за продажбата на това оборудване, а просто гарантира нашата енергийна сигурност, още повече, че дори правителството на Украйна се бори с все по-нарастващата опозиция срещу закупуването на нашето оборудване. Като основен аргумент се представя липсата на необходимите средства от украинска страна – на приблизително 600 млн. долара, както и определени съмнения за корупционни практики в нашата страна. Вземайки това решение, трябва да отчетем, че изработването на новия парогенератор отнема 4 – 5 години, както вече споменах, и това на този етап не може да бъде направено, тъй като може да бъде направено само от руски компании, а предвид международната обстановка това не може да бъде осъществено към момента. И дори да приемем, че се осъществи, тоест Вие искате, от една страна, да преговаряте с Украйна за продажба на оборудване от наша страна, а от друга, да преговаряте с Русия за закупуване на оборудване от наша страна. В този случай защо направо не решите да посредничите между Путин и Зеленски ние да си запазим нашите парагонератори, а след 4 – 5 години Путин да прати на Зеленски нови – това ще е малко по-иновативен подход. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от БСП ще подкрепим „Има Такъв Народ“ и в частност госпожа Митова за това предложение. Казвам го, колеги, защото тук е много важно да вземем едно стратегическо решение за българската енергетика. Тук не става въпрос да се делим на център, леви, десни, а тук въпросът е дали сме български народни представители, или чуждопоклонници. Казвам го най-отговорно, защото, ако се даде това оборудване, ние ще направим една огромна грешка. Виждате, че войната в Украйна е изключително динамична. Виждаме, че ударите се засилват. Просто искам някой от Вас да си представи как точно ще стане това строителство на два нови ядрени блока в Украйна и как примерно по време на строителството евентуално тези блокове по някакъв начин няма да бъдат засегнати от войната. Как си представяте, че това ще се случи?! Не е ли по добре да замразим преговорите? Не е ли по-добре да си оставим част от нужното ни оборудване, защото преди малко тези доводи, които госпожа Митова изчете, за кореспонденцията между НЕК и Министерството на енергетиката ясно ни показват, че експертите имат становище и казват, че парогенераторите са съвместими. При положение че имаме нужда от парогенератор за 6 блок, защо да не си оставим парогенератори и като резервен вариант? Защо трябва да продаваме именно това оборудване? Как тази централа ще бъде построена? И отново обръщам внимание, как си го представяте Вие, че там ще има някакъв кордон, никой няма да я засегне от, не дай си боже, ракетни удари и че те ще я построят, ще работи, че ще произвежда ел. енергия? И защо е необходимо ние да даваме нещо, което българските граждани вече са го заплатили? Тук големият дебат трябва да бъде следният: как България да изнася повече ел. енергия за Украйна; как ние да натоварим всички наши мощности, така че да работят за износ, ако пазарът тук е на по-ниска цена. Тогава наистина да работят всички въглищни централи и да изнасят и да има работа за българските миньори. Ето това трябва да бъде дебатът днес, а не просто как ние изнасяме едно оборудване. Но като виждам, никой не го интересува, всеки си мисли за изборите и в момента ще направите една огромна стратегическа грешка. Нищо не пречи да замразим тези разговори, да подкрепим това решение. Да има още едно решение въобще нищо да не се предоставя, докато няма сигурност, че тази централа може въобще някога да бъде построена, тоест до приключване на войната. Да не се окаже друго обаче– че ние ще имаме нужда от още една ядрена централа? Тогава какво ще правим, колеги? Централа, която има вече готова площадка, изградена, и на която могат да се започнат строителните работи. (Реплики.) Говоря за площадката „Белене“. Затова най-правилното решение, най-държавническото решение е да замразим каквото и да било и да не продаваме тези реактори за жълти стотинки, защото това е един подарък. В момента, ако искахме толкова много да помогнем на Украйна, ние просто трябва да изнасяме количества ел. енергия, защото те трудно ще изкарат зимата. Виждаме, че все повече ударите се насочват към електропроизводството. Следователно, ако имаме държавническо мислене, тук сега, в момента, дебатът трябва да бъде как ние оползотворяваме всички тези мощности, които не работят, защото има един скъп данък върху производството, така че те да работят на пълна мощност, да има работа за миньорите и тази енергия, ако е скъпа за българския пазар, да се изнася за Украйна – точка. Защо е необходимо да се правим, че не разбираме какъв е проблемът? Това е проблемът. И сега, ако се вземе решение за бързата продажба, аз не знам Вие, колеги, които ще го гласувате, от ГЕРБ, от ДПС, от „Продължаваме Промяната“, какво точно целите и какви интереси Вие защитавате? Ситуацията и нашите решения трябва да следват динамиката на ситуацията, която е в Украйна. Те просто няма как да построят нова ядрена централа. Този, който защитава, че това може да стане, нека да дойде и да ни обясни как така една държава във война може да строи ядрени централи, а ние, които живеем в мир и спокойствие, не можем. Значи проблемът е някъде другаде или проблемът е тук, в тази зала. Дебатът е коренно различен, но тепърва първото ни решение трябва да бъде да се замразят тези преговори, да се започне с подкрепа на това предложение и най-вече да мислим за собствената си енергетика, защото, помнете ми думата, един ден ние ще имаме нужда от четири ядрени реактора. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Стойнев, тук е ясно, че позициите ни съвпадат до голяма степен за това, че „Белене“ като проект трябва се реализира, но имам няколко уточняващи въпроса към Вас във връзка с това, което изразихте в изказването. От една страна, казахте нещо, с което сме напълно съгласни, че Украйна не е в състояние да строи подобни съоръжения в момента. Украйна единствено се нуждае от мирни преговори със сигурност, както и Русия, в момента. Споменахте, че няма да строят според Вас и нямат капацитет да го направят. Обаче другото, което казахте, че е добре да изнасяме за Украйна енергия. А те в състояние ли ще бъдат да я заплащат, защото това, което имаме като информация за финансовото състояние на държавата към момента, никак не е позитивно? И от друга страна, какво Ви е мнението за предложението на господин Добрев и народни представители за удължаване на срока на преговорите, което за нас е напълно излишно, както и самите преговори, разбира се? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Стойнев, от Вашето изказване разбирам, че ще подкрепите Проекта на решение на госпожа Митова, но двете изказвания – Вашето и на госпожа Митова, напълно си противоречат. Вие призовавате с това решение да бъдат прекратени преговорите, а тя казва, че преговорите под никаква форма не зависят от това решение. Склонен съм да вярвам, че госпожа Митова си е направила сметката с това предложение, но ние миналата седмица отхвърлихме подобно предложение за прекратяване на преговорите. Решението за нас се явява един частен случай на това, което предложихте миналата седмица. А в Комисията това, което чухме, аз лично не останах с убеждение, че тези парогенератори са решение на проблема, който тепърва ще се изяснява. Използвам и случая, че съм на трибуната, да честитя 50 години от пуска на 1 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Интересен ден сме избрали за тази дискусия – да даваме акъл на специалисти, които може би най-добре знаят от какво се нуждае 6 блок, трети парогенератор. Ние отново изземаме функциите на всички специалисти – както бивши, така и настоящи, които дълги години наред се занимават именно с поддръжката на тази ядрена мощност. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, все още не мога да си представя държава във война да може и да има нужния капацитет да строи ядрена централа. Радвам се, че има колеги тук, в тази зала, като Вас, които също не могат да си го представят, защото това граничи с безумието. Но относно удължаване на срока, това, което ще предложат от ГЕРБ, разбира се, че ще гласуваме против. Относно как ще закупуват енергия – и сега украинците нямат нужните средства. Ще има международни фондове, които им помагат, за да закупят тези ядрени реактори. По същия начин всички тези международни организации, които отделят нужните средства и с които се предоставят милиарди, при положение че нямаш електричество за през зимата и отсега се говори, че се очаква една тежка зима, то тогава тези хора да купуват енергията от нас. Тоест те да плащат тази енергия и ние, разбира се, като съпричастни ще им продадем енергията, която произвеждаме. По този начин постигаме два ефекта. Натоварваме абсолютно всички мощности. Само да не забравим, че миналата година цялата централа затвори. Благодарение на регулирания пазар имаме в крайна сметка известна сигурност за работа на българските миньори и това ще бъде една много, много добра стъпка. Хем ще получават нужните средства на по-висока цена, хем ще има и работа за българската енергетика, и от трета страна, ще натоварим абсолютно всички мощности. Но ако продължаваме да спорим тук и да гадаем, и да се делим кой в какво вярва, вече и тези пазари ще ги вземат евентуално други държави. Относно репликата на господин Рибарски. Уважаеми господин Рибарски, да, така е, има известно разминаване. Но казах, че ще подкрепим това предложение, защото в крайна сметка не ние тук решаваме за парогенераторите, а мисля, че госпожа Митова специално каза за една кореспонденция, която е между АЕЦ „Козлодуй“ и Министерството на енергетиката, където още преди няколко – пет, шест, седем години, осем даже, АЕЦ „Козлодуй“ казват, че имат нужда от резервен парогенератор и че този парогенератор може да се ползва за нуждите на АЕЦ „Козлодуй“. Неслучайно ние от БСП призовавахме да се направи такава комисия с експерти, които да си кажат мнението. Но понеже, колеги, ситуацията става още по-динамична, виждаме, че в Украйна вече ги нападат с балистични ракети, тогава ми обяснете логиката: защо едно българско оборудване, платено с парите на българските данъкоплатци, трябва да се предостави на една държава във война, която няма да може да го използва? Поне да замразим преговорите до края на войната, да не продаваме абсолютно нищо. Дотогава съответно експертите ще кажат, ако трябва и международни експерти, доколко са съвместими парогенераторите. Но ако слушаме експертите от АЕЦ „Козлодуй“, те казват, че са съвместими. И защо да не го използваме? Не дай си боже следващите години ние да имаме нужда от нов парогенератор, трябва да чакаме четири-пет години евентуално, ако Русия се съгласи да го произведе. Тоест ние ги имаме тук, но ще ги продадем и трябва да се молим, да искаме и да чакаме, и да няма енергия за българските граждани, да няма печалба за държавата, защото в Народното събрание под диктат е взето едно решение, което е антибългарско. Аз това се опитвам да Ви обясня и затова съм леко ядосан, даже много съм ядосан, но се старая да не покажа моя гняв, защото не може, не може в държава, която наистина е във война, ние да подаряваме едно оборудване и да очакваме, че по този начин помагаме. Ние ще им помогнем, ако натоварим всички мощности за производство на ел. енергия. Нека на този етап просто да го замразим. И пак повтарям, господин Проданов, на това предложение от ГЕРБ ние ще гласуваме категорично против. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Стойнев, по повод на това, че сте много ядосан, аз се надявам хората, които ни слушат, също да се ядосат. По отношение на ситуацията в енергийно отношение, в която се намира България, е меко казано, безотговорно да продаваме каквито и да било енергийни мощности – било то годни за инсталиране или осигуряващи поне наполовина някакъв потенциал за изграждане на нова енергийна мощност. Не знам дали следите цените на електроенергията за „Ден напред“ – нещо интересно се случва там. Налага се нашите небитови производители, тоест потребители на ток, да бъдат компенсирани и понеже всички, включително вчера на извънредното заседание на Енергийната комисия, се правят, че не виждат слона в стаята, а той е, че отоплителният сезон започва след по-малко от два месеца и ние се чудим откъде да удвоим парите във Фонда за енергийна сигурност, за да можем да използваме един непазарен механизъм да помагаме на нашите фирми да оцелеят през време, в което още дори не са започнали големите сметки и големият разход на енергоизточници. Както обикновено, газът ще поскъпне само след по-малко от два месеца и ние ще се окажем отново в небрано лозе, както се казва. На фона на всичко това ние не разглеждаме изобщо въпроса да изградим бързо нова собствена ядрена мощност, какъвто е Проектът за АЕЦ „Белене“, за който имаме площадка и два реактора. Сега внимавайте, предлагаме на Вашето внимание и го правим от почти два месеца – да извадим този проект за разглеждане. Нека да кажат тези, които разбират, тези, които могат, тези, които имат знание, опит, дали ще са украинци, дали ще са китайци, дали ще са американци или французи – нека да кажат възможно ли е да го направим и до четири-пет години да имаме един работещ ядрен блок на цена, много по-ниска от тези два, които се очаква да се изградят от „Уестингхаус“ и „Хюндай“ след, да кажем, десетина години и за съвсем друга цена, разбира се. Те също имат място под слънцето българско. Една държава с четири, шест и повече ядрени блока би могла да бъде най-богатата държава в този регион, вместо да покриваме плодородната си земя със соларни паркове и да забучваме ветрогенератори, които с инфразвука, който излъчват, ще убият всичко живо наоколо. Моля Ви да сменим малко въпроса – не бива да разглобяваме, защото това не е като да отвинтиш на едно място част и да я завинтиш на друго. Парогенераторът и четири, и шест милиметра може да се окаже, понеже съм говорила с човек от „Козлодуй“ на доста високо ниво вътре – технолог, който каза, че при смяната особено от екипи, които не са част от конструкторския екип, от екипа на производителя, има голяма опасност да останем и без 5 блок, и без този, от който сме демонтирали паровия генератор. Нека да правим анализи, но нека първо да спрем това престъпно за България и енергийната ѝ сигурност решение да си продаваме ядрените реактори на държава, която… Не знам, съгласна съм с господин Стойнев, че трудно ще ги построи ядрена централа. Другото, което искам да кажа, е, че нека да спрем да ги продаваме. Нека да обмислим възможността да ги използваме, за да имаме в близко бъдеще евтина базова енергийна мощност, а междувременно нека да търсим и други варианти. Нека не разваляме нещо здраво, което имаме, за да рискуваме да получим две неработещи. Има такъв риск и моля той да бъде сериозно обмислен. Благодаря Ви. Предлагам от най-спешен порядък господин Делян Добрев да изпълни задълженията си по Правилник и да разгледа Проекторешението, което ние внесохме на 24 юли 2024 г. – да го разгледате по същество, защото не е плод на Ваше желание или на желанието на членовете на Комисията, която председателствате, да го разглежда или не. Това предложение вече е внесено и разпределено в Енергийната комисия и Вие разгледахте решението преди него и решението веднага след него, което гледаме днес, въпреки че го отхвърли Комисията. Ние сме написали писмо до Вас – Вие ще го получите, пратили сме писмо и на госпожа Назарян, която също ще го получи. Ще занимаем възможно най-широко публиката с това, че Вие проявявате криминална безотговорност спрямо енергийното бъдеще на България. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. От ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме защитавали тезата, че оборудването за АЕЦ „Белене“ не трябва да бъде изнасяно от България и трябва да остане тук, да бъде използвано за изграждане на втора атомна електроцентрала. В сегашния проект на решение ние виждаме поне част от това оборудване да бъде запазено в България и точно поради тази причина ще го подкрепим. Няма по никакъв начин да подкрепим Проекта на решение за удължаване на срока на преговорите с правителството на Украйна, който ще се разглежда утре. Благодаря Ви.

Господин Председател, достопочтени служители на народа! Когато говорим за оборудването на атомните електроцентрали, трябва да сме наясно за едно нещо – България има два напълно състоятелни проекта и тези два проекта трябва да бъдат реализирани. Не може да удряме балтията на АЕЦ „Белене“. Втора атомна има пълно право на съществуване и изобщо не трябва да бъде поставян въпросът за преговори с чужда държава. Трябва да бъдат прекратени на мига – никакво удължаване. Това е наша собственост, наше оборудване, платено от българските данъкоплатци, платено от българския бюджет, изстрадано десетилетия наред от българските граждани. Това е наша собственост, която ние не бива да харизваме на никого, защото точно това правим – харизване спрямо преференциални цени. Въпросът, който обсъждаме – на кого точно ще дадем това оборудване. Ако в България някой казва, че служебното правителство нямало правомощия и не било никаква легитимна власт, то с кого всъщност ще преговаряме в Украйна – половината им правителство вече го няма. Министър Кулеба вече не е министър на външните работи, Денис Малюска не е министър на правосъдието, Александър Камишин не е министър на стратегическата индустрия, Руслан Стрилец не е министър на околната среда и природните ресурси, двама вицепремиери вече не са вицепремиери – тези, които отговарят за реинтеграцията и за европейската интеграция, дори заместник-началникът на кабинета на Зеленски е освободен. С кого ще преговаряме? Тази държава не само че е в бойни действия, тя вече няма адекватна власт. Тези хора нямат ресурс да вземат каквото и да било българско и да го платят. От Доклада на Комисията – невъзможност да бъде произведено в Русия оборудване – не само за парогенератора. Невъзможност, защото такава е била политическата отговорност. Съжалявам, но три години се запънахте като магаре на мост да налагате санкции. Три години профукани – ако за тия три години някой работеше и беше отчел докладите, миналия месец господин Стойнев спомена, че още през 2004 г. е имало доклади от работещите в АЕЦ „Козлодуй“, че има проблеми с един от енергоблоковете. Двадесет години никакви мерки не са вземани. Тук искам да отбележа нещо друго, че целта не е само удар срещу АЕЦ „Белене“, нанасят се успоредни удари и срещу „Козлодуй“. Утре, вдругиден, може би през ноември месец някой ще каже, че нещо друго от оборудването не е наред. Това, което виждам в случая, е разделянето на оборудването на „Белене“ на парче, за да бъде гарантирано, че „Белене“ няма да съществува. Спомням си тук от една парламентарна сила преди месец обясняваха как сме щели да строим АЕЦ „Белене“ заедно с Украйна. Съжалявам, защо трябва да го строим с Украйна, след като имаме потенциала, средствата са пред нас и всички изисквания са били удовлетворени още през 2007 г. От 2007 г. досега са седемнадесет години и през тези седемнадесет години толкова правителства, толкова енергийни министри не са взели никакви мерки нито да бъде пусната АЕЦ „Белене“, нито да бъдат отстранени проблемите в „Козлодуй“. Аз тук виждам целенасочена предателска политика по унищожаване на българския енергиен сектор. В сегашния момент не можем дори да докажем, че е имало някаква диверсия, която се е провеждала в „Козлодуй“, но престъпното бездействие е също диверсия, също предателство на националните интереси. Ако през зимата ние останем и без двете електроцентрали… Още веднъж казвам политическия мотив – било невъзможно. Как Унгария, Словакия и цяла Европа могат да получават по газопровода през Украйна руски газ, как Турция може да поддържа икономически връзки с Русия, а България, която има стратегически интерес, в продължение на три години не прави нищо? Тук ситуацията много ми прилича на положението с българската изтребителна авиация, с МиГ-овете. Ние на инат няма да ремонтираме нашите самолети, ще ги чакаме да станат напълно небоеспособни, за да можем да купим някакъв боклук – трета, четвърта ръка с отпаднала необходимост в друга натовска държава. Нарочно наблягам на „отпаднала необходимост“, защото ние продължаваме да изкупуваме такава техника, плащаме я от нашия бюджет. Аз виждам, че тази целенасочена политика на съсипване на отбраната и на енергийната сигурност сочи в една точка. Тази точка е сърцето на България. Не искам ние – български народни представители, да се превръщаме в еничари на чужди икономически и политически интереси, убивайки собствената си енергетика. „Белене“ може да бъде реализиран и „Козлодуй“ може да бъде спасен, но цената на това не е да се предадем на Украйна. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Господин Първанов, понеже в хода на разискванията по тази точка стана дума и за свързаното с нея предложение, което вероятно утре ще разглеждаме, за удължаване на срока на тези така наречени преговори с Украйна за подаряване или продаване на оборудване. Става дума за удължаване със 180 дни на срока на преговорите. Естествено, там може да се наложи да бъде удължено и още. Вие като бивш военен и като човек, който е много информиран за хода на военните събития в Украйна, как смятате: възможно ли е при толкова дълги срокове на преговори в крайна сметка да се наложи да се преговаря с представители на Руската федерация, а не на Украйна? Благодаря.

Господин Проданов, никой не може да каже как ще свърши войната и дали ще преговаряме с Руската федерация, или ще преговаряме с временната администрация на ООН, която ще ръководи миротворческите сили, или с представителя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Горе-долу по същия начин, както не знаем палестинците от Газа дали някой ги вика някъде за някакви преговори. Ситуацията много наподобява тази. Аз искам да обърна внимание на нещо друго, защото всички са се концентрирали върху войната и смятат, че може би до пет или шест месеца тази война ще приключи. Дори да приключи тази война, разрухата от нея ще бъде толкова голяма и възстановяването от нея ще отнеме не години, а десетилетия. Ще Ви кажа още нещо – потенциалът и най-големите болки на воюващите страни са точно след приключването на военния конфликт. Сега ние виждаме само обстрела, експлозии и техника в кадър, но не виждаме човешките трагедии, не виждаме стотиците хиляди инвалиди, останали без крайници, стотиците хиляди хора с психически травми, останалите стотици хиляди зависими – наркозависими, защото са използвали болкоуспокояващи, за да им се отстранят органи от тялото. Този проблем избухва във всяка воюваща страна, където се водят масови кръвопролитни боеве. Този въпрос ще бъде навсякъде, той няма да бъде само в Украйна, защото в Украйна воюват и чужди наемници – наемници от европейски държави. Тези наемници ще се върнат в своите страни. Не знам там каква социална система ще се грижи за тях, защото поначало според международното право наемничеството е забранено. Аз знам за няколко случая на процеси, където са съдени хора, които са се върнали, след като са воювали в Украйна, но това нещо, което ще остане след боевете в Украйна, след войната, няма да бъде държава. Дори формално да прилича на държава, то няма да има потенциала на държава. Там няма да има хора, там няма да има индустрия. Някой тук спомена за потребяване на електроенергия – съжалявам, но индустриалният парк на Украйна вече се унищожава монотонно в продължение на години и това не започна преди две години и половина, когато започна специалната военна операция. Това започна още през 2014 г., когато се провеждаше антитерористичната операция, когато украинската артилерия унищожаваше индустриалния парк в Донбас, когато бяха унищожавани миньорските шахти, когато бяха унищожавани металургичните предприятия. Сега просто започнаха да падат жертви от другата страна на фронтовата линия. И индустрията на Украйна такава, каквато ние си я спомняме от времето на Съветския съюз, където беше концентрирана 40% от икономическата мощ на бившия СССР, вече няма да бъде възстановена никога. Неслучайно се говореше, че в Украйна най-ценният ресурс е черноземът, неслучайно чуждите компании изкупуват точно земята. И когато Вие казахте – с кого ще преговаряме, не знам докъде ще стигне Руската федерация, доколко тя иска да води военни действия, но със сигурност ще има едни частни предприемачи, които ще контролират няколко области от тази държава, които ще създадат там частна държава. Може би ще ни се наложи да преговаряме с тях. Но съжалявам, тези земеделци може би няма да имат нужда от толкова много електроенергия, може би дори няма да имат нужда и от атомна електроцентрала, защото те ще държат там да има еко-, биопродукция. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Аз слушах внимателно всички изказвания по темата. Позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ е пределно ясна. Ние винаги сме били против и сега ще бъдем против продажба на всякакво оборудване от АЕЦ „Белене“ на чужда страна. Но тук в дебата според мен малко на заден план останаха човешките съдби и човешкият фактор във всичко това. И аз използвам повода да поздравя нашите атомни енергетици в България, които днес имат професионален празник. На този ден – на 4 септември 1974 г., се отваря 1 блок на АЕЦ „Козлодуй“ и това се ползва за професионален празник на нашите атомни енергетици. Затова честит празник, господа! Вашата работа е нужна за България и тя няма да остане в миналото. Всички ние тук сме избрани от избирателите си и стоим в тази зала, защото избиратели са гласували за нас. Аз предлагам на хората, които след малко ще гласуват за продажба на това оборудване на чужда страна, да се опитат все пак да питат някои от избирателите си в нашия регион, регион Плевен, където се намира АЕЦ „Белене“, дали има човек, който ще подкрепи едно такова решение за продажба. Аз съм се срещал многократно със стотици хора – нито един, независимо от партийната му принадлежност, независимо от партийните му предпочитания, не се е изказвал положително за решението за продажба на оборудването на АЕЦ „Белене“. Няма друго такова решение, което толкова да се приема еднозначно от хората, и то е с твърдо против. Ако отидете на място, ще видите, че регионът Белене е един обезлюдял регион. Демографската криза там е в абсолютен разгар, хората нямат никаква перспектива. Години наред те са свързвали живота си, перспективата за тях и за семействата им с тази централа, а Вие искате сега всичкото това нещо да го унищожите с едно решение. Помислете още един път и гласувайте така, както съвестта Ви позволи, но все пак имайте предвид и мнението на хората, които са Ви избрали. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги от ГЕРБ и ДПС – към Вас се обръщам поради простата причина, че това решение по никакъв начин не противоречи на Решението, което е с вносител Делян Добрев, за удължаване на преговорите със 180 дни. Не виждам как това дали ще оставим колегите от Министерството на енергетиката и „Козлодуй“ да изготвят анализа, който, между другото, би трябвало да бъде готов до края на месеца, противоречи на това дали ще продадем парогенераторите или не. В „Белене“ има осем парогенератора, а тук става въпрос да оставим поне един за нашите нужди. Не виждам как Вие още утре ще продадете тези парогенератори, така че това решение да противоречи на другото решение за продължаване на преговорите за продажба на оборудването. От друга гледна точка, с това си изказване давам възможност на колегите от БСП да дойдат в залата поради простата причина, че седем човека гласуват от Вас. Не знам къде сте, къде са Ви групите, колко групи сте и кой е ръководител на тази група?! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Затова, ако може, да се върнете и да гласувате.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 50-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г., приет на първо гласуване на 2 август 2024 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „§ 1. В заглавието на закона накрая се добавя „и изразяването на сигурност по устойчивостта“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като думата „заглавието“ се заменя с „наименованието“. „ § 2. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „извършван от регистрирани одитори“ се заличават, а накрая се поставя запетая и се добавя „както и ангажиментите за изразяване на сигурност върху отчети за корпоративното устойчиво развитие, наричани по-нататък „отчети за устойчивостта“, извършвани от регистрираните одитори“.“

Предложение на народния представител Димо Дренчев и Цончо Ганев (№ 50-454-04-26): „В чл. 1, ал. 3 думата „квалификация“ се заменя с „правоспособност“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като ал. 4 се изменя така: „(4) Задължителният ангажимент за изразяването на сигурност по устойчивостта се осъществява чрез ангажимент за разумна степен на сигурност в съответствие с Европейските стандарти за изразяване на разумна сигурност по устойчивостта, приети от Европейската комисия съгласно чл. 26а, параграф 3, ал. 2 от Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО и на Съвета, наричана по-нататък „Директива 2006/43/ЕО“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, като думите „по реда на“ се заменят със „съгласно“, а след думите „83/349/ЕИО на Съвета“ се добавя „(ОВ, L 182/19 от 29 юни 2013 г.).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. Създава се чл. 6а: „Задължителен и доброволен ангажимент за сигурност по устойчивостта Чл. 6а. (1) Ангажиментът за сигурност по устойчивостта е задължителен и доброволен. (2) Задължителен е ангажиментът за сигурност по устойчивостта, доколкото това се изисква от закон или от правото на Европейския съюз. (3) Доброволен е ангажиментът за сигурност по устойчивостта, различен от задължителния.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „се извършва“ се заменят с „и ангажимент за сигурност по устойчивостта се извършват“. 2. В ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „Одиторско дружество“ се добавя „за извършването на финансов одит“. 3. Създава се ал. 4: „(4) Дружество за извършване на ангажименти за сигурност по устойчивостта е одиторско дружество по ал. 3, вписано в регистъра по чл. 20 и с основен предмет на дейност, включващ и ангажименти за сигурност по устойчивостта, в което поне един от съдружниците или управителите и поне един от отговорните одитори за ангажименти за сигурност по устойчивостта от името на дружеството са вписани в регистъра по чл. 20 като регистрирани одитори по устойчивостта.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. По § 13 има предложение на народните представители Димо Дренчев и Цончо Ганев (№ 50-454-04-26): В чл. 9, ал. 1, ал. 2, ал. 3 „професионални стандарти“ се заменя с „одиторски стандарти“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като в т. 3 думите „по реда на чл. чл. 26, 26а и 48а“ се заменят със „съгласно чл. 26 и 26а“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 10 думите „Етичния кодекс на професионалните счетоводители, издаден“ се заменят с „Международния етичен кодекс на професионалните счетоводители (включително Международни стандарти за независимост), посочени в Ръководство по Международен етичен кодекс на професионалните счетоводители (включително Международни стандарти за независимост), издадено“, думата „приет“ се заменя с „възприето“ и думата „наричан“ се заменя с „наричано“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. По § 16 има предложение на народните представители Димо Дренчев и Цончо Ганев (№ 50-454-04-26): В заглавието на глава втора думата „квалификация“ се заменя с думата „диплома“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В наименованието на глава втора думите „диплома за“ се заменят с „квалификация на“. По § 17 има предложение на народните представители Димо Дренчев и Цончо Ганев (№ 50-454-04-26): В чл. 13, ал. 2 думата „квалификация“ се заменя с „правоспособност“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, като т. 3 се изменя така: „3. В ал. 2 в текста преди т. 1 думата „правоспособност“ се заменя с „на квалификация“. По § 18 има предложение на народните представители Димо Дренчев и Цончо Ганев (№ 50-454-04-26): В чл. 15, ал. 1 думите „Квалификация на“ се заменят с „Диплома за“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, като в текста преди т. 1 думите „изменения и допълнения“ се заменят с „допълнения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, като: 1. В ал. 1, т. 3 накрая се добавя „по смисъла на чл. 8, параграф 3, буква „в“ от Директива 2006/43/ЕО“. 2. В ал. 3 думата „правоспособност“ се заменя с „квалификация“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.“

Благодаря Ви, господин Председател. Да, ще ги представя всичките наведнъж, доколкото те са еднотипни. Става въпрос за следното нещо: прилагайки тази директива, по някаква причина от Министерството на финансите подменят и утвърдената вече в практиката терминология. Не е много ясно защо се случва това. Питах по време на заседанията на Комисията другите членове на Комисията – никой от тях не знае, а Министерството на финансите, въпреки моите подканяния, отказаха да отговорят защо се случва това. И аз ще кредитирам с доверие мнението на одиторите, които се опасяват, че така предложените промени всъщност ще доведат до спад в качеството на одиторските услуги и ще се стигне дотам, че хора, които нямат нужната квалификация, ще могат да извършват финансови одити. Точно затова в девет члена аз предлагам да се запазят досегашните термини, а именно „диплома“, „правоспособност“ и „одиторски стандарт“, защото подмяната им евентуално би позволила на хора, които нямат нужната квалификация, да извършват одити, а това в дългосрочен план ще доведе дотам, че ще спадне доверието в одитите и оттам цялото доверие в икономиката. Иначе генерално за Закона, въпреки че сме на второ четене, мога да кажа само, че въвеждането на изисквания фирмите да подават и нефинансова информация, а и информация, свързана със зелена устойчивост, със социална устойчивост, са – нека да се изразя меко – пълни глупости и естествено, ние няма да ги подкрепим. Благодаря Ви.

„Параграф 22. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) точка 1 се изменя така: „1. имената по документ за самоличност, адрес за връчване на съобщения в страната, електронен адрес за уведомяване, телефон, регистрационен номер, интернет страница, ако е приложимо, и персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление;“ б) създава се т. 7: „7. наличие на правоспособност за извършване на ангажименти за сигурност по устойчивостта.“ 2. В ал. 3: а) в т. 4 думите „информация за връзка и интернет страница (ако е приложимо)“ се заменят с „негови телефон за връзка и електронен адрес за уведомяване“; б) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „телефон за връзка, адрес за връчване на съобщения в страната, електронен адрес за уведомяване, интернет страница, ако е приложимо, и персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление“; в) създава се т. 13: „13. наличие на правоспособност за извършване на ангажименти за сигурност по устойчивостта.“ 3. В ал. 4 се създава изречение второ: „Към уведомлението се прилагат съответните доказателства, удостоверяващи основанието за промяна.“ 4. В ал. 5, т. 4 думите „ал. 3, т. 5 или 6“ се заменят с „ал. 4, т. 6 и 7“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, като т. 1 се изменя така: „1. В ал. 1 думите „одит при“ се заменят с „одит, съответно регистрираните одитори по устойчивостта имат изключителното право да извършват ангажименти за сигурност по устойчивостта, при“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Параграф 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, като: „1. В т. 1: а) букви „г“, „д“, „ж“, „з“ и „и“ се изменят така: „г) в т. 5 думите „одитираното предприятие за“ се заменят с „предприятието, обект на одиторския ангажимент, за“; д) в т. 6 думите „одитираното предприятие характера“ се заменят с „предприятието, обект на одиторския ангажимент, характера“ и навсякъде след думите „одиторското мнение“ се добавя „съответно одиторското заключение“; ж) в т. 8 след думите „финансов одит“ се добавя „за сигурност по устойчивостта“, а думите „за изразяване на сигурност, различни от одит или преглед“ се заменят със „за други ангажименти за изразяване на сигурност, различни от одит или преглед или ангажимент за сигурност по устойчивостта“; з) в т. 11 думите „ИДЕС и“ се заменят с „ИДЕС, заплаща встъпителни, годишни или други вноски, определени по вид и размер от управителния съвет на ИДЕС, и“; и) в т. 12 думите „предприятия и“ се заменят с „предприятия, включително и за предприятията по извършени ангажименти за сигурност по устойчивостта, и“;“ б) в буква „к“ думата „създава“ се заменя със „създаде“. 2. Точка 2 се изменя така: „2. В ал. 6 след думите „финансов одит“ се добавя „за сигурност по устойчивостта“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33. По § 34 има предложение на народните представители Димо Дренчев и Цончо Ганев, № 50-454-04-26: „В чл. 36, ал. 1, т. 1 думите „придобиване на квалификация на“ се заменят с „получаване на диплома за“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34: „§ 34. В чл. 36, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „получаване на диплома за“ се заменят с „придобиване на квалификация на“, а думите „правоспособност на регистриран одитор“ се заменят с „квалификация на регистриран одитор по устойчивостта“. 2. В т. 2 след думата „одитор“ се добавя „по финансов одит“. 3. В т. 3 след думата „експерт-счетоводители“ се добавя „и за регистрирани одитори по устойчивостта“. 4. В т. 10 думата „професията“ се заменя с „квалификацията“, а думите „регистриран одитор“ се заменят с „професията на регистриран одитор и квалификацията на регистриран одитор по устойчивостта“. 5. В т. 11 думите „на счетоводството и“ се заменят с „и ангажиментите за сигурност по устойчивостта, на счетоводството и финансовото отчитане, отчитането на устойчивостта“ и думата „съпътстващи“ се заменя със „свързани с“. 6. Създава се т. 13: „13. извършва други дейности съгласно устава.“ Параграф 35. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35: „§ 35. В чл. 38 се правят следните изменения: 1. Алинеи 5 и 6 се изменят така: „(5) Съветът по професионална етика текущо наблюдава, методологически подпомага, дава насоки и тълкувания и контролира изпълнението на изискванията на Етичния кодекс от членовете на ИДЕС. (6) Съветът за контрол по качеството на одиторските услуги текущо наблюдава, методологически подпомага, дава насоки и тълкувания и контролира качеството на професионалната дейност на членовете на ИДЕС чрез проверки.“ 2. В ал. 10 текстът преди т. 1 се изменя така: „Председателят на ИДЕС и членовете на управителния съвет, на контролния съвет, на съвета по професионална етика, на съвета за контрол по качеството на одиторските услуги и на дисциплинарния съвет на ИДЕС са членове на института и се избират по ред, определен с устава, като трябва да отговарят на следните изисквания:“. 3. Алинея 11 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, като в ал. 6 думите „откаже или“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, като в т. 2, 3 и 6 думите „ал. 4, т. 6 – 8“ се заменят с „ал. 4, т. 6 и 7“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, като в ал. 2 думите „ал. 4, т. 6 – 8“ се заменят с „ал. 4, т. 6 и 7“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, като думата „заглавието“ се заменя с „наименованието“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, като думата „заглавието“ се заменя с „наименованието“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, като т. 2 се изменя така: „2. В ал. 1 думите „неточности, отклонения и несъответствия, дължащи се“ се заменят с „неправилни отчитания, независимо дали са в резултат“ и думите „счетоводна база“ се заменят с „отчетна рамка“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, като : „1. Точка 2 се изменя така: „2. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата „обхваща“ се добавя „изпълнението на“; б) в т. 1, 2, 3 и 6 думите „счетоводна база“ се заменят с „отчетна рамка“.“ 2. В т. 3, относно ал. 2, в т. 6 накрая се добавя „(OB, L 198/13 от 22 юни 2020 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2020/852“. 3. Точка 4 се изменя така: „4. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „предприятие, както“ се заменят с „предприятие, с изключение на частта с отчета за устойчивостта, както“.“ По § 44 има предложение на народните представители Димо Дренчев и Цончо Ганев, №50-454-…

Добре. Предложение на народните представители Димо Дренчев и Цончо Ганев. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, като: „1. Точка 1 се изменя така: „1. В заглавието думите „ангажимент за финансов одит“ се заменят с „одиторски ангажимент“. 2. Точка 3 се изменя така: „3. В ал. 2, изречение второ думите „одит не“ се заменят с „одит, съответно за извършването на ангажимент за сигурност по устойчивостта, не“. 3. Точка 5 се изменя така: „5. В ал. 4, изречение първо думите „членовете на“ се заменят със „съдружниците, съответно на неограничено отговорните съдружници или на едноличния собственик на капитала, в“ и думите „предприятие се забранява“ се заменят с „предприятие, съответно задължителен ангажимент за сигурност по устойчивостта, се забранява“.“ По § 47 има предложение на народните представители Димо Дренчев и Цончо Ганев: „В чл. 49, ал. 2, т. 3 думите „професионални стандарти“ се заменят с „одиторски стандарти“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, като т. 3 се изменя така: „3. В ал. 4 след думата „съдружниците“ се добавя „или акционерите“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48. По § 49 има предложение на народните представители Димо Дренчев и Цончо Ганев: „В чл. 51, ал. 2 и в чл. 51, ал. 3, т. 4 думите „професионални стандарти“ се заменят с „одиторски стандарти“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, като т. 2 се изменя така: „2. В ал. 3: а) в т. 3 думите „счетоводна база“ се заменят с „отчетна рамка“; б) в т. 4 думите „одиторски стандарти“ се заменят с „професионални стандарти“ ; в) в т. 5 думите „счетоводна база“ се заменят с „отчетна рамка“; г) в т. 7 думите „дейността съответства“ се заменят с „дейността, с изключение на частта с отчета за устойчивостта, съответства“; д) в т. 8 думите „невярно представяне“ се заменят с „неправилно докладване“, думите „одитираното предприятие и“ се заменят с „одитираното предприятие, с изключение на частта с отчета за устойчивостта, и“ и думите „невярното представяне“ се заменят с „неправилното докладване“; е) точка 10 се изменя така: „10. място на съставяне, регистрационен номер и адрес за връчване на съобщения в страната, посочен в регистъра по чл. 20.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, като в ал. 3: 1. В т. 10, буква „в“ думите „на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/208“ се заличават. 2. В т. 13 думата „физически“ се заличава.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, като думата „заглавието“ се заменя с „наименованието“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, като в т. 1, букви „б“ и „в“ думите „в текста“ се заличават.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55: „§ 55. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието накрая се добавя „и на задължителен ангажимент за сигурност по устойчивостта“. 2. В ал. 1 думите „изпълнението на ангажимент за“ се заменят с „извършването на“. 3. В ал. 2 се създава изречение трето: „Отговорният одитор участва активно в извършването на задължителния финансов одит, като отделя достатъчно време и ресурси за качествено изпълнение на своите задължения.“ 4. В ал. 3, изречение второ думите „вътрешен контрол“ се заменят с „управление“. 5. В ал. 5 след думите „чл. 51“ се добавя „съответно по чл. 51а“. 6. В ал. 7, т. 3 след думите „одитираното предприятие“ се добавя „поотделно“. 7. Създава се ал. 9: „(9) Разпоредбите на ал. 1 – 8 се прилагат съответно и за регистрирания одитор по устойчивостта, когато извършва задължителен ангажимент за сигурност по устойчивостта.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57: „§ 57. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието накрая се добавя „и на задължителен ангажимент за сигурност по устойчивостта“. 2. В ал. 2 думата „изпълнението“ се заменя с „извършването“. 3. Създава се ал. 3: „(3) Разпоредбите на ал. 1 – 2 се прилагат съответно и за регистриран одитор по устойчивостта, който извършва задължителен ангажимент за сигурност по устойчивостта.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, като думата „заглавието“ се заменя с „наименованието“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59: „§ 59. Член 59 се изменя така: „Чл. 59. Регистриран одитор, който извършва задължителен финансов одит на годишен финансов отчет, съответно регистриран одитор по устойчивостта, който извършва задължителен ангажимент за сигурност по устойчивостта на годишен отчет за устойчивостта, на предприятие от обществен интерес, представя резултатите от одита, съответно от ангажимента за сигурност по устойчивостта, в одиторски доклад, който се изготвя в съответствие с разпоредбите на чл. 51 и 51а, както и на чл. 10 от Регламент (ЕС) № 537/2014.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, като в т. 2 изречение първо се изменя така: „Регистрираният одитор е длъжен да съобщава и всяка посочена в ал. 1 информация, която е установил при извършването на задължителен одит на предприятие, което има тесни връзки с предприятието от обществен интерес, чийто задължителен финансов одит той също извършва.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, като т. 3 се изменя така: „3. В т. 11: а) в буква „а“ думите „консолидирани, на“ се заменят с „консолидирани, както и от задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта на годишни отчети за устойчивостта – индивидуални и консолидирани, на“; б) в буква „б“ думите „консолидирани, на“ се заменят с „консолидирани, както и от задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта на отчети за устойчивостта – индивидуални и консолидирани, на“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63: „§ 63. В чл. 63, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 след думата „отчет“ се добавя „и/или задължителен ангажимент за сигурност по устойчивостта на отчет за устойчивостта“. 2. В т. 1: а) в текста преди буква „а“ думите „интерес с“ се заменят с „интерес, както и когато е приложимо – списък на предприятията от обществен интерес, за които е изпълнил ангажименти за сигурност по устойчивостта, с“; б) в буква „а“ накрая се добавя „и от задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта“; в) в буква „б“ думите „одита и“ се заменят с „одита и от ангажименти за сигурност по устойчивостта, и“. 3. В т. 3 думите „одит на финансови отчети на“ се заменят с „финансов одит и по задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта, в“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, като т. 2 се изменя така: „2. В текста на чл. 67 думите „на финансов отчет“ се заменят с „или за задължителен ангажимент за сигурност по устойчивостта“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, като думите „ал. 1 – 2“ се заменят с „ал.1 и 2“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, като в т. 1 думите „Алинея 1, т. 2“ се заменят с „В ал. 1, т. 2“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71: „§ 71. В чл. 72 се правят следните допълнения: „1. В ал. 1 се създава изречение трето: „При обективна невъзможност на председателя да изпълнява своите функции повече от един месец и не е определен член, който да изпълнява функциите на председател съгласно изречение второ, членовете на Комисията избират член, който да изпълнява функциите на председател до завръщане на титуляря.“ 2. В ал. 2, т. 2 след думата „одит“ се добавя „и/или изразяването на сигурност по устойчивостта“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72: „§ 72. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „В изпълнение на своите функции“ се заменят със „За целите на публичния надзор съгласно чл. 12“; б) точка 4 се отменя; в) в т. 5 след думата „одит“ се поставя запетая и се добавя „извършването на ангажименти за изразяването на сигурност по устойчивостта“. 2. В ал. 2, т. 1 думите „отговорностите и функциите по чл. 71“ се заменят с „публичния надзор по чл. 12“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74: „В чл. 86 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, т. 4 думите „отчитане и“ се заменят с „отчитане, както и когато е приложимо – в отчитането на устойчивостта и изразяването на сигурност по устойчивостта или в други услуги, свързани с устойчивостта, и“. 2. В ал. 3: а) в т. 1 накрая се добавя „или извършване на ангажименти за сигурност по устойчивостта“; б) в т. 2 думите „одитор през“ се заменят с „одитор, съответно същият е извършвал ангажименти за сигурност по устойчивостта, през“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75: „§ 75. В глава девета, в наименованието на раздел II думите „на финансови отчети на“ се заменят с „или задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта в“.“ Комисията подкрепя но принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76: „§ 76. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „одит, извършени“ се заменят с „одит, съответно с ангажименти за сигурност по устойчивостта, извършени“. 2. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно с изразяването на сигурност по устойчивостта“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, като т. 3 се изменя така: „3. В ал. 5 думите „отчитане и“ се заменят с „отчитане, както и когато е приложимо – в отчитането на устойчивостта, изразяването на сигурност по устойчивостта или в други услуги, свързани с устойчивостта, и“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, като: „1. В т. 3 в текста преди ал. 7 думите „ал. 7 – 8“ се заменят с „ал. 7 и 8“ и в ал. 7 думите „откаже или“ се заличават. 2. В т. 6: а) относно ал. 11 думите „по реда на“ се заменят със „съгласно“; б) относно ал. 12 думите „ал. 1 – 12“ се заменят с „ал. 1 – 11“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79: „§ 79. В глава девета в наименованието на раздел III думите „на финансови отчети на“ се заменят с „или задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта в“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, като думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, като: „1. В текста преди т. 1 думите „изменения и допълнения“ се заменят с „допълнения“. 2. Точка 3 се изменя така: „3. В ал. 8 се създава изречение второ: „Одитните комитети осъществяват дейността си в съответствие е този закон.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, като т. 2 се изменя така: „2. В т. 2 думите „отчитане и“ се заменят с „отчитане и когато е приложимо – на отчитането на устойчивостта, и“ и думите „неговата ефективност“ се заменят с „достоверност на изготвяните и издавани отчети“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, като т. 2 се изменя така: „2. В ал. 3, т. 4 думите „електронна поща за контакт“ се заменят с „електронен адрес за кореспонденция“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 90: „§ 90. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в т. 3 след думата „одит“ се добавя „или ангажименти за сигурност по устойчивостта“; б) в т. 4 след думата „пазари“ се поставя запетая и се добавя „счетоводството“ и след думата „отчитане“ се поставя запетая и се добавя „отчитането на устойчивостта“; в) създава се т. 5а: „5а. „Изразяване на сигурност по устойчивостта“ е изпълнение на процедурите при ангажимент за сигурност по устойчивостта, в резултат от които регистрираният одитор по устойчивостта формира одиторско мнение, съответно одиторско заключение, изразено в съответствие с чл. 34, параграф 1, ал. 2, буква „аа“ и чл. 34, параграф 2 от Директива 2013/34/ЕС и приложимите професионални стандарти.“; г) точка 6 се изменя така: „6. „Инспектор“ е лице, което е в служебни или в извънтрудови правоотношения с Комисията, има подходящо професионално образование и съответстващ опит в областта на финансовия одит, изразяването на сигурност по устойчивостта, финансовото отчитане и отчитането по устойчивостта, не упражнява дейност, свързана с финансовия одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, и е преминало обучение за контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори.“; д) в т. 7, изречение първо думата „одиторски“ се заменя с „професионални“ и думите „вътрешен контрол“ се заменят с „управление“; е) в т. 8 след думите „избора на“ се добавя „регистриран“; ж) в т. 9 след думата „отчети“ се добавя „и изразяващи сигурност по устойчивостта“; з) в т. 11 след думата „член“ се добавя „или служител“; и) в т. 12 след думите „финансовия одит“ се добавя „и с изразяването на сигурност по устойчивостта“ и след думите „финансов одит“ се добавя „и/или ангажименти за сигурност по устойчивостта“; к) точка 14 се изменя така: „14. „Области, свързани с финансовия одит и с изразяването на сигурност по устойчивостта“ са вътрешният одит, външният одит в публичния сектор, независимият финансов одит, отчитането на устойчивостта, ангажименти за изразяване на сигурност по устойчивостта, финансовото отчитане и счетоводството.“; л) създава се т. 146: „146. „Ограничена степен на сигурност“ е такава степен на сигурност, при която одиторският риск е намален до приемливо ниво при конкретните обстоятелства на ангажимента, но е по-висок от този при ангажимент за изразяване на разумна степен на сигурност. Видът, времето на изпълнение и обемът на процедурите при ангажименти с ограничена степен на сигурност са по-ограничени спрямо тези при ангажименти за разумна степен на сигурност. Тя се изразява като негативно одиторско заключение в одиторския доклад като уверение, че не са установени въпроси, факти и обстоятелства, които да пораждат съмнение в регистрирания одитор, че информацията – обект на одит или друг ангажимент за сигурност, не съдържа съществени неправилни отчитания.“; м) в т. 15 накрая се добавя „или когато е приложимо – извършва ангажименти за сигурност на консолидиран отчет за устойчивостта“; н) точка 16 се изменя така: „16. „Одитор от трета държава“ е физическо лице, което притежава правоспособност за извършването на финансов одит на годишни финансови отчети или когато е приложимо – за извършването на ангажименти за сигурност по устойчивостта, на предприятие, учредено в трета държава, и което е различно от лице, регистрирано в държава – членка на Европейския съюз.“; о) в т. 18 след думата „одит“ се поставя запетая и се добавя „изразяване на сигурност по устойчивостта“; п) в т. 19 накрая се добавя „или ангажимент за сигурност по устойчивостта“; р) създава се т. 19а: „19а. „Одиторско дружество“ е предприятие, независимо от правно-организационната му форма, което извършва финансов одит на годишни финансови отчети и/или ангажименти за сигурност по устойчивостта на отчети за устойчивостта и което е вписано в регистъра по чл. 20.“; с) в т. 20 след думата „отчети“ се добавя „и/или ангажименти за сигурност по устойчивостта“; т) създава се т. 21а: „21а. „Опит в областта на изразяването на сигурност по устойчивостта“ е опитът в областта на извършването на ангажименти за сигурност по устойчивостта, отчитането на устойчивостта или други услуги, свързани с отчитането на корпоративното устойчиво развитие.“; у) в т. 22 след думите „продажби от финансов одит“ се добавя „и от ангажименти за сигурност по устойчивостта“, след думите „различни от финансов одит“ се добавя „или от ангажименти за сигурност по устойчивостта“ и след думите „целите на финансов одит“ се добавя „и ангажименти за сигурност по устойчивостта“; ф) в т. 23: аа) в буква „а“ думите „одит от“ се заменят с „одит, или, когато е приложимо – за извършването на ангажимента за сигурност по устойчивостта, от“; бб) в буква „б“ думите „отчети на групата“ се заменят с „отчети или, когато е приложимо – за извършването на ангажимента за сигурност по устойчивостта, на групата“ и думите „отчети на основните“ се заменят с „отчети или, когато е приложимо – за извършването на ангажимента за сигурност по устойчивостта, на основните“; вв) в буква „в“ накрая се добавя „за финансов одит или, когато е приложимо – по ангажимента за сигурност по устойчивостта“; х) създава се т. 23а:“

Да, може.

„23а. „Отчет за устойчивостта“ е отчетът относно устойчивото развитие по смисъла на чл. 2, т. 18 от Директива 2013/34/ЕС и Закона за счетоводството.“;“

„ц) в т. 25 след думите „издаването на“ се добавя „влязло в сила“, след думата „постановление“ се добавя „или сключено споразумение по реда на чл. 110а, съответно от издаването на влязло в сила решение за налагане на дисциплинарна мярка“ и след думата „наказание за същото“ се заменя с „наказание, съответно наложена дисциплинарна мярка, за същото“; ч) създава се т. 26а: „26а. „Признати форми на обучение“ са формите на обучение, определени съгласно правилата по чл. 71, ал. 3, т. 4.“; ш) точка 28 се изменя така: „28. „Приложима рамка за отчитане по устойчивостта“ е възприетата от предприятието отчетна рамка по устойчивостта, която е подходяща от гледна точка на естеството на предприятието и целта на отчета за устойчивостта или която се изисква от закон или от друг нормативен акт. Приложимата рамка за отчитане по устойчивостта определя формата и съдържанието на отчета за устойчивостта.“; щ) създава се т. 28а: „28а. „Принцип за съпоставимост и равностойност на изискванията“ е изискване за наличието на съпоставимост и равностойност на изискванията, прилагани едновременно от Комисията и компетентните органи на третите държави при вписването на регистрирани одитори и при предоставянето на работни документи, в съответствие с чл. 44, параграф 1 от Директива 2006/43/ЕО.“; ю) създава се т. 29а: „29а. „Проверка“ по смисъла на чл. 38, ал. 6 е съвкупност от процедури за преглед на качеството на професионалната дейност на членовете на ИДЕС, както и извършването на инспекции в изпълнение на делегирана по чл. 85, ал. 3 функция.“; я) в т. 32 след думата „одит“ се поставя запетая и се добавя „задължителен ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта“; я1) в т. 33 думата „одиторските“ се заменя с „професионалните“, думите „счетоводна база“ се заменят с „отчетна рамка“ и накрая се добавя „или ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта“; я2) в т. 34 след думата „одит“ се поставя запетая и се добавя „на задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта“ и думата „одиторски“ се заменя с „професионални“; я3) точка 35 се изменя така: „35. „Разумна степен на сигурност“ е висока, но не абсолютна, степен на сигурност, при която одиторският риск е намален до приемливо ниско ниво при конкретните обстоятелства на ангажимента. Видът, времето на изпълнение и обемът на процедурите при ангажименти с разумна степен на сигурност са по-разширени спрямо тези при ангажименти за ограничена степен на сигурност. Тя се изразява като позитивно одиторско мнение в одиторския доклад като уверение, че информацията – обект на одит или друг ангажимент за сигурност, не съдържа съществени неправилни отчитания.“; я4) в т. 36 след думите „доклади с“ се добавя „одиторско“ и накрая се добавя „и/или одиторски доклади с одиторско мнение, съответно одиторско заключение, относно информацията в отчета по устойчивостта към доклада за дейността“; я5) в т. 37 накрая се поставя запетая и се добавя „както и когато е приложимо – с одиторско мнение, съответно одиторско заключение, относно информацията в отчета по устойчивостта към доклада за дейността“; я6) създава се т. 37б: „37б. „Регистриран одитор по устойчивостта“ е регистриран одитор, вписан в регистъра по чл. 20, който има право да подписва одиторски доклади с одиторско мнение, съответно одиторско заключение, относно информацията в отчета за устойчивостта към доклада за дейността.“; я7) създава се т. 37в: „37в. „Регистриран одитор по устойчивостта от държава – членка на Европейския съюз“ е физическо лице или одиторско дружество, което е придобило право в държава – членка на Европейския съюз, да подписва одиторски доклади с одиторско мнение, съответно одиторско заключение, относно информацията в отчета по устойчивостта към доклада за дейността.“; я8) в т. 40, буква „б“ след думата „сигурност“ се добавя „извършвани по силата на закон или“; я9) в т. 45 накрая се поставя запетая и се добавя „както и когато е приложимо – на информация, изготвена за целите на отчитането на устойчивостта“. 2. В § 2, ал. 1 се създава т. 4: „4. Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС, по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта.“ По § 91. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91 и предлага същият да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 90, т. 2.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 91, като думата „правоспособност“ се заменя с „квалификация“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 92, като думите „по § 92“ се заменят с „по § 91“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 94, който става § 93. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, който става § 94, като навсякъде думата „публикуват“ се заменя с „обнародват“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 96, който става § 95, като думите „публикува Международния етичен кодекс на професионалните счетоводители (включително Международни стандарти за независимост), издаден“ се заменят с „обнародва Ръководство по Международен етичен кодекс на професионалните счетоводители (включително Международни стандарти за независимост), издадено“, а думите „Кодексът се публикува“ се заменят с „Ръководството се обнародва“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97, който става § 96. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 98, който става § 97. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 99, който става § 98. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 100, който става § 99: „§ 99. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон всеки регистриран одитор създава персонален профил в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление и предоставя информация за профила на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за вписване в регистъра по чл. 20.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 101, който става § 100. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 102, който става § 101. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 103, който става § 102: „§ 102. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 101: а) в ал. 1 думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“; б) в ал. 3 думите „или не отговаря на критериите по чл. 101а, ал. 3“ се заличават. 2. Член 101а се отменя. 3. В чл. 587, ал. 3, т. 10 думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 104, който става § 103: „§ 103. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 187, ал. 1 думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“. 2. Член 187а се отменя. 3. В чл. 351, ал. 1, т. 2 думите „чл. 187а, ал. 1, чл.“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 105, който става § 104. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 106, който става § 105. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 107, който става §106: „§ 106. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. …) в § 4б, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 108, който става § 107. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 109, който става § 108. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 110, който става § 109. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 111, който става § 110. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 112, който става § 111, като след думите „150, ал. 1“ се добавя „в текста преди т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 113, който става § 112. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 114, който става § 113. „§ 113. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 63, ал. 3 думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“. 2. В чл. 172, ал. 2 думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“. 3. В чл. 221, ал. 7 думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“. 4. В чл. 222, ал. 8 думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 115, който става § 114. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 116, който става § 115. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 117, който става § 116. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 118, който става § 117. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 119, който става § 118. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 120, който става § 119. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 121, който става § 120. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 122, който става § 121, като думите „т. 54“ се заменя с „т. 5“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 123, който става § 122. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 124, който става § 123. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 125, който става § 124: „§ 124. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 25, ал. 4 думите „и печатите“ се заличават и думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“. 2. В чл. 37а думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“. 3. В чл. 76: а) в ал. 1 думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“; б) в ал. 2 думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“. 4. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 10 думите „Закона за независимия финансов одит“ се заменят със „Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 126, който става § 125. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 127, който става § 126. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 128, който става § 127.