ЯВОР БОЖАНКОВ (ПП-ДБ)1317 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Търся най-меката дума – срамно е това, с което се занимава българският парламент. Времето, което в момента тази зала инвестира, и то в последните дни на този парламент, ярко контрастира с дневния ред на нашето общество. В дневния ред на българското общество са безводието, горските пожари, българският бизнес, който с дни не може да премине Дунав мост 1 и 2, защото България все още не е напълно приета в Шенген, местната власт, която очаква да реализира проекти в благоустройството, забавеният ПВУ, необходимостта от ускорена дигитализация. При всичко това светът е на ръба и отвъд ръба на няколко военни конфликта. В тази среда дневният ред на редица политически партии в тази зала явно е съвсем друг – джендъри, чужди агенти, вербална и физическа агресия, език на омразата, измислени проблеми, измислени страхове, несъществуващи врагове. За крайните проруски партии това е обяснимо – когато нямат решение на истинските проблеми, боравят с измислени, но хранителната среда на популистите е именно в полето на системните политически партии и техният провал, затова сме длъжни да дадем отговор, колеги, първо пред себе си – на въпроса на какво се дължи настоящата криза и каква е формулата за излизане от нея.
Политическата криза, колеги, е следствие. Тя не е причина. Истинската причина е, че репресивните органи на държавата действат не според закона, а според нерегламентирани отношения извън правовия ред. Скандалите със Седемте джуджета, Нотариуса, Красю Черния и Пепи Еврото са знакови примери за пробив в сърцевината на демократичния ред, на съдебната система. Признанията на прокурори, че са назначавани, посочвани, уволнявани не заради липсата на правосъдие, а по решение на онази скрита или не толкова скрита нерегламентирана власт. Така се стигна до феодализиране на български общности, в които общината е
най-голям работодател и държи в зависимост българи, български граждани и бизнес чрез обществени поръчки с предизвестен победител. Модел, в който ББР отпуска кредити не за българския малък и среден бизнес, а за близки на самия модел. Държавно управление, в което корупцията роди емблематичното ремонт на ремонта заради отклонен обществен ресурс и пагубните резултати от това. Модел, който има много имена и цветове, но се обобщава в едно – разрушеното разделение на властите и компрометираното върховенство на закона. Почти всички други обществено-социални предизвикателства имат този общ корен, включително политическата криза, защото малцина посочват в тази зала слона, а слонът е именно в тази зала, колеги.
Така първата политическа сила определя ключовите си политики според ретроградния Меркурий. Буквално и метафорично – сутрин е едно, вечер друго. Борисов отиграва моментни ситуации, избира партньорите си за съвсем къс хоризонт. Единственото му стратегическо партньорство е с ДПС и то е основано именно на нерегламентираното влияние в структурите за сигурност, съдебната система и държавните регулатори, което споделят. Затова, когато трябва да се отиграе ситуация с Калин Стоянов, Борисов не посочва, че Калин Стоянов е изпълнител на заповедите на паралелната власт. Което идва да каже, че ГЕРБ и нейният лидер не са готови да започнат разговор по същество за промяна.
България има нужда и от системно, европейско и демократично ляво. Такъв разговор в лявото пространство обаче не се води. Европейските социалисти отдавна са разрешили неразгадаемата за българските им колеги мистерия кой е агресор и кой е жертва в Украйна. От санкциите до военната помощ, правата на ЛГБД общността, равенството между половете, домашното насилие – лявото е либерално. Няма такова нещо като патриотично ляво. Това, колеги, е антоним. Патриотично ляво е синоним на националсоциализъм, а това е точно името на фашизма. Алтернативата на носталгията по тоталитарното минало на България все пак има и тя е в простичката истина, че бъдещето на България е европейското.
Разцеплението в една от основните парламентарни партии ангажира публичното внимание, но по възможно най-лошия начин уталожи жаждата за зрелища.
Истинският проблем, колеги, е, че в този конфликт никоя от страните не отрича модела на нерегламентираното упражняване на държавната власт. Всъщност изобщо не се отваря за него. Може би защото мнозина участници имат заслуга този модел изобщо да съществува. Сигналите, че народни представители са под системна репресия от държавни органи за сигурност и от съдебната система, заслужават внимание и поставят още един въпрос: кой и на какво основание активира репресивните органи на държавата? Защото служебният кабинет се ръководи от един човек, а вътрешнопартийният опонент в случая няма формална власт.
Това говори за наличие на нерегламентирана, перманентна власт в държавните регулатори и в съдебната система. Нещо, за което нашата коалиция предупреждаваше отдавна. И отказът този разговор да се проведе, стои в основата на провалената ротация в последния редовен кабинет на академик Денков.
В корените на този проблем има повече от едно име и две изречения за разказване. Смисълът на тази борба не е да се смени човекът зад волана, а генералната посока на движение. Част от народните представители от иначе либерална формация пък гласуваха откровено фашистки и дискриминационен закон, а това направиха и ГЕРБ. Време е политическите сили да се запитат какви са базовите ценности на европейските им семейства, в които иначе гордо членуват, но е време и европейските семейства да обърнат внимание на своите членове какво вършат.
В ранните години на кариерата си основният говорител на Кремъл в България наричаше ромите сган, подчовеци, паразити –класически речник от времената на Третия райх. По-късно същата риторика е употребена срещу демократичната общност и срещу всеки, който не е на мнението на популистката му формация, учителите в това число.
В България има политици, които все още употребяват израза „Ще отидеш в „Белене“, но отиват и по-далеч във време, в което Русия е обявила България за враг, позират под руско знаме и се гордеят с това. Какво ли би казал един истински родолюбец като Захари Стоянов за този позорен акт?! В този контекст не може еднозначно да определим дали са фашисти, или комунисти, или просто фрустрирани хора, които не са успели в живота и в настоящия демократичен социален ред, заради което се идентифицират с враговете му. Това обяснява и желанието им да работят в Брюксел, да получават заплати в евро, да се борят за шанс да участват в програмите на Фондация „Америка за България“. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Да, колеги, в тази зала има хора, които с години са обучавани от най-добрите практики на Фондация „Америка за България“, а после са прилагали с години тези практики в своите училища – практиките, които са усвоили. И така шест години, докато станат депутати популисти и ги подгонят измислени страхове и чужди агенти, докато едновременно говорят срещу западния начин на живот, а те много обичат да водят именно такъв начин на живот – това не е непременно уникален случай.
Режимът на Путин твърди, че освобождавал Украйна от нациста Зеленски, въпреки че самият Зеленски е евреин. Русия също се провали в опита си да се състезава с капиталистическия свят по времето на Съветския съюз. Провали се и в опита си да се конкурира със Запада и в условията на пазарна икономика. Личната фрустрация може да бъде унищожителна движеща сила. Това важи за цели народи и тук симпатиите на неуспели популисти в България към режима на Путин в Русия намират едно простичко и практично обяснение – свързва ги омразата на провалените към успешните, и вече открито призовават за напускане на Европейския съюз, НАТО и дори ООН. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Това е стратегическият риск пред България днес. Подменяйки консерватизма, една ганьовска задруга задушава шансовете в България да има истинско, автентично консервативно движение, от което политическата ни система определено се нуждае, и в момента губи. В тази среда коалицията на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ е изправена пред труден избор. (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
В общия контекст на разпад ние успяхме да съхраним единството в нашето обединение, но въпросът кои са нашите съюзници, остава. По-лесно е да кажем кои не могат да бъдат нашите съюзници, най-просто е – онези, които вярват, че мястото на България е извън Европейския съюз, НАТО и ООН или е дори в БРИКС, при Южна Африка, или в някой провален източен режим. Това са проводниците на руската енергия и Кремълската риторика в България. Длъжни сме да дадем категоричен отговор на техните стремежи.