18 септември 2024 г.

За процедура.

Уважаема госпожо Председател, оттегляме искането ни за изслушване на министрите на околната среда и водите, земеделието, храните и горите и МВР във връзка със строителни отпадъци на Столична община. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, който е приет в програмата на Народното събрание за тази седмица, с вносител Министерският съвет. Има изготвен Доклад от Комисията по икономически политики и иновации, но със същия законопроект има вносители – колегите Лорер и доктор Симидчиев, чийто доклад още не е изготвен, затова молбата ми е да отложим гледането на точката от тази седмица, докато не бъде изготвен другият доклад, за да вървят заедно в пленарната зала, да бъдат разгледани и съответно приети или отхвърлени. Просто има същия законопроект, за същия закон. Да изчакаме Доклада. Благодаря.

Госпожо Председател, искам да предложа отпадане на точка от първоначално предложения от Вас дневен ред, а именно точка осем – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, с вносители Делян Добрев, Станислав Анастасов и Николай Нанков. Това го правим във връзка с това, че вече на няколко пъти се проваля работата на Народното събрание, тъй като голяма част от народните представители категорично отказваме да участваме в гласуването и обсъждането на този изключително лобистки закон. Точно заради това, за да не се проваля за пореден път поредното заседание, предлагаме тази точка да не бъде обсъждана. Затова Ви моля да подложите на гласуване отпадането на точка осем от първоначално предложения дневен ред.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Преди два месеца и половина – в средата на юли, в сградата на Народното събрание беше направена изложба. Изложбата беше посветена на войната в Близкия изток от израелска гледна точка. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че изложбата е изключително полезна, защото тя показва грозното лице на войната и на тероризма в една територия, която е разкъсвана вече 76 години от един нестихващ военен и граждански конфликт, какъвто е конфликтът в Близкия изток. Веднага след като тази изложба, показваща израелската гледна точка за войната в Близкия изток, приключи, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ заедно с Групата за приятелство с Палестина в парламента поискахме да се покаже и другата гледна точка – палестинската гледна точка за конфликта, който доведе до смъртта – до настоящия момент, на повече от 40 хиляди невинни цивилни жертви в Газа и в Западния бряг. Повече от 40 хиляди, което е много повече от продължаващия вече две години и половина военен конфликт в Украйна. Тъй като има двоен стандарт, вниманието на така наречените медии в България е вторачено в конфликта в Украйна, докато конфликтът в Газа, при който всеки ден биват убивани между 200 и 300 жени и деца, повтарям – всеки ден между 200 и 300 жени и деца, не се отразява по никакъв начин. Затова решихме – за да има баланс и да може да се покаже и другата гледна точка, както е редно и нормално в едно претендиращо да е демократично общество, трябва да се направи изложба, която да покаже страданията и на палестинските жертви на войната. Поискахме, както е редно, от ръководството на Народното събрание в края на юли – началото на август такава изложба да бъде проведена. Оказа се, че няма как да стане, защото хората, които правели изложбата, излезли в отпуска. Ние решихме, че ще я направим, когато започнем работа в началото на септември. Поискахме с втора молба да ни бъде предоставено фоайето. Беше ни отказано, защото се оказва, че изненадващо имало друга изложба, въпреки че ние проверихме преди това. В деня, в който пуснахме нашата молба, нямаше заявена такава изложба. Поискахме другото фоайе в Народното събрание с трета молба и това ни беше отказано – този път с мотива, че било нужно на ЦИК. За какво е нужно фоайето на ЦИК, освен да минават през него?! Не е много ясно! В крайна сметка изложбата представлява пана, тя не е от мебели и не заема никакво пространство. Очевидна е прозиращата отвсякъде невъзможност на нашето Народно събрание да направи тази изложба. Всъщност нека да кажем истината: това не е невъзможност, това е нежелание. Това нежелание е вече срамно и позорно. Защото всъщност какво забранява с пасивната си съпротива ръководството на Народното събрание в момента? Забранява нещо, което, така или иначе, няма как да бъде скрито. Аз искам сега да Ви покажа някои картини, които можеше да бъдат видени в Народното събрание, които обаче няма как да бъдат скрити наистина, защото истината не може да бъде скрита. Това ли трябваше да бъде скрито?! (Показва фотоси с ранени, плачещи и страдащи деца.) Това ли?! Дете, което се бори за живота си в резултат на израелски бомбардировки! Това ли трябваше да бъде скрито?! Това ли не трябва да се вижда, това ли?! Две деца, едни от стотиците, от хилядите жертви на израелските бомбардировки! Това ли?! Това ли не трябва да се вижда в Народното събрание?! Всъщност не знам ние в Народното събрание ли се намираме, или в Кнесета на Израел! Защото и в Кнесета на Израел това не може да се види. Това ли не трябва да се вижда в Народното събрание?! (Показва фотоси.) Арабско дете, жертва на израелски бомбардировки! Или това, което даже няма да коментирам, защото мисля, че е достатъчно показателно?! Това ли не трябва да се вижда? Народното събрание се покри с позор и ще Ви кажа защо. Защото съм убеден, 100% съм убеден и го заявявам отговорно, че не е имало натиск от страна на Държавата Израел да не се осъществи тази изложба. Категоричен съм в това си мнение. Евреите не са толкова глупави. Тук става въпрос за самонавеждане и автоцензура от страна на ръководството на Народното събрание. Срамна автоцензура, срамно навеждане пред една чужда държава! Кому е нужно това?! Жертвите ще престанат да бъдат жертви, истината няма да се покаже и ще престане да бъде истина?! Позорно е това, което правите, Вие, които избрахте това ръководство на това Народно събрание, защото жертвите нямат принадлежност, те са просто жертви на една война, независимо дали войната е в Украйна, независимо дали войната е в Газа! Лошото обаче е, че двойният позорен, лицемерен стандарт на нашето така наречено Народно събрание, държащо се по-скоро като някаква колониална хунта, води до това, че лепва клеймото на позора на челото на целия наш народ, защото ние тук представляваме все пак народа на България. Срамно и позорно е това и аз призовавам за последен път, защото ние няма да се откажем, пак ще пуснем молба и накрая ще ни принудите, ако не получим отговор, който да е положителен, ще ни принудите да направим – ей тук, отпред, пред залата или вътре в залата ще внесем тези пана, за да можете да ги видите. Няма да избягате от това, което представлява истината. Пък ако искате, можете да отвърнете поглед на другата страна, можете да не отидете на изложбата – това е Ваше желание, но нямате право да спирате нито една парламентарна група, нито пък още повече една група за приятелство с друга държава, каквито в нашия парламент имаме над 80, от нейното гарантирано от закона и от нашия Правилник основно право. Имаме няколко дни до края на работата на това Народно събрание. Призовавам ръководството да преосмисли своята позиция на пасивна съпротива и нека това срамно мишкуване да спре. Днес ще пуснем още една молба. Призовавам ръководството на Народното събрание да намери място тази изложба да бъде осъществена, иначе позорът ще остане, но не заради ръководството на Народното събрание, чието име никой няма да запомни след време, позорът ще остане за Народното събрание и за българския народ. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Още днес ще пуснем нова молба.

Благодаря Ви. „ДОКЛАД относно Проект за решение за задължаване на Министерския съвет да изготви доклад във връзка с изпълнението на решения на Народното събрание, свързани с бъдещето на комплекса "Марица-изток", № 50-454-02-89, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 11 септември 2024 г. На свое извънредно заседание, проведено на 12 септември 2024 г., Комисията по енергетика обсъди горецитирания проект на решение. Гост на заседанието беше Красимир Ненов – заместник министър на енергетиката. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от госпожа Искра Михайлова. Проектът на решение изисква от Министерския съвет да изготви и представи в Народното събрание доклад, който ясно и детайлно да отчете всички действия, свързани с бъдещето на комплекс „Марица-изток“. Основната мотивация за този проект на решение се базира на необходимостта всички действия на правителството да бъдат в пълен унисон с Решенията на Народното събрание, които са задължителни и трябва да бъдат изпълнявани стриктно и без отклонение. Необходимостта от приемането на такъв доклад е обоснована от няколко обстоятелства, а именно: - Решение за осигуряване на средства на „Мини Марица-изток“ ЕАД, за срок от четири години – от 2024 г. до 2028 г., с цел обезпечаване на дейности по техническа рекултивация на нарушените терени на находище „Източномаришки въглищен басейн“, прието от Народното събрание на 25 април 2024 г., и към днешна дата остава неосъществено, като към момента няма информация за отпуснатите средства или предприетите действия в тази посока; - на 26 юли 2024 г. по време на изслушване в Народното събрание министърът на енергетиката обяви намерението за създаване на механизъм за ранно пенсиониране на работниците, но не е предоставена информация за напредъка по тези ангажименти; - Решение на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част „Енергетика“, прието на 12 януари 2023 г., също не е последвано от информация за подадено обосновано предложение към Европейската комисия; - на 4 октомври 2023 г. е прието Решение във връзка със Споразумение между министър-председателя, членове на Министерския съвет, народни представители и представители на синдикалните организации в сектор „Енергетика“, сключено на 3 октомври 2023 г. – касае промяна на териториалните планове за справедлив преход и премахването на дружеството за конверсия на въглищните региони, също не е придружено от публичен отчет за напредъка. Именно затова прозрачността на действията на Министерския съвет е от изключително значение. Българското общество и засегнатите работници в „Мини Марица-изток“ очакват ясна и открита информация за всички предприети мерки, проекти и планове, свързани с бъдещето на комплекса. Липсата на прозрачност води до недоверие и напрежение в обществото, което е особено важно да се избегне в момент, когато хиляди семейства зависят пряко или косвено от работата на комплекса. Затова е необходимо не само правителството да се отчита пред Народното събрание, но и да осигури широк обществен достъп до информацията и действията си. Господин Красимир Ненов – заместник-министър на енергетиката, изрази становище, че срокът от 10 работни дни за изготвяне на доклада може да е недостатъчен. В хода на дискусията госпожа Павела Митова направи две редакционни предложения за допълнения на Проекта на решение: 1. В т. I.2, второ тире, след думите „Мини Марица-изток“ да се добави „и топлоцентралите“. 2. В т. II след съществуващия текст да се добави „С цел подобряване на координацията и контрола на изпълненията на решенията на Народното събрание ресорният министър да предоставя такъв доклад на всяко тримесечие.“ В последвалото гласуване двете редакционни предложения бяха подкрепени. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да изготви доклад във връзка с изпълнението на решения на Народното събрание, свързани с бъдещето на комплекса „Марица-изток“, № 50-454-02-89, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 11 септември 2024 г.“ Сега ще прочета и Проекта на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за задължаване на Министерския съвет да изготви доклад във връзка с изпълнението на решения на Народното събрание, свързани с бъдещето на комплекса „Марица-изток“ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: I. Задължава Министерския съвет да изготви и представи в Народното събрание на Република България доклад за всички планирани, предприети и извършени действия по изпълнението на решения на Народното събрание, свързани с бъдещето на комплекса „Марица-изток“, който да включва информация: 1. Относно Решение на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, прието на 12 януари 2023 г.: - хронологично представяне на предприетите стъпки от Министерския съвет чрез ресорния служебен министър на енергетиката, в това число срещи, разговори, предложения, планове, проекти и решения, свързани с преговорния процес, заедно с цялата съпътстваща документация към тях, за срока от 12 януари 2023 г. до изготвяне на доклада; - цялата налична кореспонденцията между Европейската комисия и Република България, свързана с изпълнение на гореописаните решения на Народното събрание, включващо всички съпътстващи позиции, кореспонденция, свързана с нотификации, отправени въпроси, дадени насоки и поставяни условия, от 12 януари 2023 г. до изготвяне на доклада; - всички изработени и/или в процес на изработка проекти заедно с цялата съпътстваща документация към тях, свързани с територията на комплекс „Марица-изток“, заложени като условие за предоговаряне на ПВУ, поставено от ЕК, включващи ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници, всички изработени и предоставени на Европейската комисия проекти, заедно с цялата съпътстваща документация, свързани с плана REPowerEU. 2. Относно Решение във връзка със Споразумение между министър-председателя, членове на Министерския съвет, народни представители и представители на синдикалните организации в сектор „Енергетика“, сключено на 3 октомври 2023 г.: - хронологично представяне на предприетите стъпки от Министерския съвет чрез ресорните служебен министър на енергетиката и служебен министър на регионалното развитие и благоустройството, в това число срещи, разговори, предложения, планове, меморандуми, проекти и решения, свързани с недопускане в дългосрочен план на прекратяване функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоцентрали от групата на Българския енергиен холдинг, както и писмена информация по изпълнението на всички точки от Споразумението заедно с цялата съпътстваща документация към тях, за срока от 4 октомври 2023 г. до изготвяне на доклада; - хронологично представяне на предприети или планирани действия, свързани със създаването на механизъм за ранно пенсиониране на категориите служители в държавното дружество „Мини Марица-изток“ и топлоцентралите, включително срещи, създадени работни групи, проекти на решения, концепции и действия, свързани с осигуряване на външно или допълнително финансиране на такъв механизъм; - всички документи, изготвени и свързани с изграждането на фотоволтаични системи и/или индустриални паркове в имоти, собственост на „Мини Марица-изток“ ЕАД, и които се използват за въгледобив, в това число – проекти на меморандуми за сътрудничество, изготвени схеми и/или карти на разположение на площи, подходящи за реализация на ФЕЦ или други инвестиционни намерения в земи, собственост на „Мини Марица-изток“ ЕАД; решения и/или проекти на решения на ресорните министерства, свързани с разпореждане на недвижими имоти и/или изпълнение на задълженията на „Мини Марица-изток“ ЕАД по сключения на 2005 г. концесионен договор, включително и намерения за изменения и/или на актуализация на концесионния договор. 3. Относно Решение за осигуряване на средства на „Мини Марица-изток“ ЕАД за срок от четири години (2024 – 2028 г.) с цел обезпечаване на дейности по техническа рекултивация на нарушените терени на находище „Източномаришки въглищен басейн“, който да включва информация относно: - хронологично представяне на предприетите стъпки от Министерския съвет чрез ресорния служебен министър на енергетиката по процедурата получаване на нотификация от Европейската комисия, в това число копия на наличната кореспонденция с Европейската комисия, протоколи и/или паметни записки от срещи, разговори, предложения, планове, проекти и решения, свързани с осигуряване от държавния бюджет на средства на „Мини Марица-изток“ ЕАД в размер на 250 000 000 лв. годишно за срок от четири години, заедно с цялата съпътстваща документация към тях, за срока от 25 април 2024 г. до днес; - всички документи, изготвени и свързани с учредяването на държавни дружества и/или предприятия, които да оперират с концесионни и други права на минните компании, или свързани с дейности по съществуващите терени и съоръжения на въгледобивни или енергийни дружества – държавна собственост, заедно с прилежащата инфраструктура и земята към тях, за осъществяване на дейностите по рекултивация. II. Докладът да бъде изготвен и внесен в Народното събрание в срок до 10 работни дни от приемането на настоящото решение. С цел подобряване координацията и контрола на изпълнението на решенията на Народното събрание ресорният министър да предоставя такъв доклад на всяко тримесечие.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. За пореден път се налага да говорим тук за съдбата на българската енергетика. Дълги години от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме последователна позиция относно бъдещето на „Марица-изток“ и дълги години „Марица-изток“ като комплекс, като национално богатство, като гарант за нашата национална сигурност се води умишлено към ликвидация под строгия надзор на нашите партньори от Европейската комисия и на политическите партии, които управляваха България в последните 15 години. Това е видим процес, който тази година започна да резултира в първите съкращения, които вече се случват в „Марица-изток“ с първите хора, които доброволно започнаха да напускат региона, а по-нататък ще се отрази и на цената на тока в България, на демографския профил на цели региони, като Старозагорски, Хасковски, Кърджалийски, и така нататък. От това, че през 70-те, 80-те, 90-те години България беше енергиен лидер в региона благодарение на „Марица-изток“, ще се превърне във вносител на електричество от Турция и от други държави, където националното управление, правителствата имат доста по-отговорно поведение от това, което виждаме в България, за съжаление. В Четиридесет и осмото народно събрание беше прието със сериозно мнозинство решение за предоговаряне на условията по Националния план за възстановяване и устойчивост. За съжаление, вече две години не се върши абсолютно нищо. Свидетели сме на абсолютно безотговорно поведение от страна на поредното правителство – било то редовно, било то служебно. И дали министърът на енергетиката се казва Росен Христов, Румен Радев или Владимир Малинов, виждаме едно и също шикалкавене, едно и също бягане от отговорност. В крайна сметка се приближаваме все повече към тоталния крах, към фалита на мините, към закриването на работните места – по няколкостотин във всички ТЕЦ-ове. В Четиридесет и деветото народно събрание се прие решение, с което терените на „Мини Марица-изток“ не могат да бъдат обект на никакви сделки, освен ако това не мине през решение на Народното събрание. Вчера поредният безотговорен министър на енергетиката, когото наблюдаваме през последните 15 години, намекна, че терените на „Мини Марица-изток“ ще бъдат прехвърлени към едно ново предприятие, след като се извърши рекултивация. Можем да кажем съвсем директно, че министърът говори в противоречие на решение на Народното събрание, което не е изключение от практиката на служебните правителства в България, които се помислиха за редовни и правят огромни планове за реформи в енергетиката, което по никакъв начин не е уместно спрямо нашата Конституция. Преди няколко месеца беше гласувана една помощ в размер на един милиард, която е предназначена да помогне на доизживяването на комплекса „Марица-изток“ и най-вече на мините – едни пари, които да се отпускат на година, които не да помогнат за рехабилитацията на техническото обслужване, за обновяване на персонала, за подмладяване на персонала, каквото е нужно за целия комплекс, а става дума по-скоро за осигуряване на едни пари, които да осигурят социалното спокойствие в региона, за да няма протести като тези от миналата година, които приключиха с едно споразумение, което се състоеше от шест точки, нито една от които не се спазва по никакъв начин, включително се погазват тези споразумения от министрите на енергетиката. За съжаление, принудени сме да внесем този проект на решение за Доклада, който господин Добрев изчете преди малко – какво би включвал, за да може да задължим всеки следващ министър да има едно малко по-отговорно отношение, осъзнавайки факта, че България е парламентарна република и в българския парламент са взети решения за запазване на ключовите за българската енергетика предприятия, а не за тяхното закриване. За тяхното закриване работят нашите партньори от Европейската комисия и определени политически партии и въпреки това Народното събрание не е решавало подобно нещо. Всичко това е в разрез с националния интерес, в разрез с решенията на Народното събрание. И в крайна сметка силно се надяваме, че следващият състав на Народното събрание ще бъде способен да излъчи мнозинство, което да произведе министър на енергетиката, който да обърне сериозно внимание на българския национален интерес – в краткосрочен и дългосрочен план. Надявам се, че нашето предложение за изготвянето на такъв доклад не би представлявало никакво притеснение за която и да е от парламентарно представените партии. И призовавам всички тях да го подкрепят, за да може да имаме някаква по-голяма яснота какво се случва със съдбата на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ-овете, които са свързани с нея. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Както беше изчетено в Доклада на водещата Комисия по енергетика, по време на заседанието на Комисията аз направих две предложения и по време на гласуването тези редакционни предложения бяха подкрепени от страна на Комисията. За съжаление, не виждам предложенията ми да са включени в самото решение, тоест ние в момента, ако гласуваме това решение, то ще изключва направените от мен предложения, защото не са включени в Доклада на Комисията. Затова сега се налага да ги направя отново в залата, защото явно е станала някаква техническа грешка, така че правя предложение в точка I.2 след думите „Мини Марица-изток“ да се добави „и топлоцентралите“. Второто ми предложение касае точка II – след съществуващия текст да се добави „с цел подобряване на координацията и контрола на изпълненията на решенията на Народното събрание ресорният министър да предоставя такъв доклад на всяко тримесечие“. Повтарям, че тези предложения бяха приети по време на обсъжданията в Комисията и няма никаква причина те да не бъдат включени в самия доклад като приети предложения от страна на народен представител. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Колеги, в поредно Народно събрание се очертава, че ще има мнозинство за това да се покаже воля от Народното събрание, че не ни е безразлично какво се случва с комплекса „Марица-изток“ в Старозагорска област. Има някои неща, които трябва да бъдат казани, много искрено казани. Първо, ние вярваме, че този консенсус го получаваме отново, защото след две седмици ще бъдем за пореден път в предизборна кампания. Второ, няма как да не отчетем, че има една промяна в реториката през последните две години и половина – откакто ВЪЗРАЖДАНЕ е парламентарно представена партия. Отначало се чуваха доста патетични слова от всички политически организации как ще се спасява въгледобивът, как всъщност комплексът ще работи, как абсолютно никой няма никаква идея за намаляване на мощности, за закриване и така нататък. Но за съжаление, в Петдесетото народно събрание – може би се поумориха и хората, които се налага да изричат неточно истини, някои маски паднаха. През последните седмици се наложи да чуем стряскащи изказвания и от настоящия министър на енергетиката, който, включително вчера по време на изслушването, което, доколкото разбрах, сам е поискал за себе си да направи, каза, че чрез дадени техни действия те се опитват да дадат още една година – извън тези четири през решение на Народното събрание – живот на „Мини Марица-изток“. Още една година живот. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ много държим да бъде ясно, че позицията на нашата политическа организация коренно се различава от тези консенсусни, меки и меко казано, лъжливи думи, които слушаме от тази трибуна не само от министъра на енергетиката, а и от редица политически организации, които нямат смелостта да заявят собствената си позиция на хората, работещи в комплекса. От ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че нямаше необходимост да има такъв натиск ние да чуем всяка една крачка, която – независимо дали този, или предходните министри на енергетиката – трябваше да направят по отношение на няколко неща. Едното са решенията на Народното събрание, които са взети с мнозинство, и другото е Споразумението с миньори и енергетици, което беше подписано при протестите през миналата година, изключително бурни, в държавата. Смятаме, че до този момент трябваше Министерският съвет – независимо дали той е служебно управляван, или редовен такъв, да започне редица разговори на международно ниво по отношение на това какво и как се случва през европейските регламенти, през европейските пактове, включително така наречената зелена сделка, по отношение на въгледобива, защото съвсем скоро бяхме свидетели на предизборна кампания в Европейския съюз, в която не една и две държави заявиха позиции, сходни на позицията на България, или поне на това, което се изявява от редица политически сили, че ние искаме за нашата държава. Смятаме, че има ангажименти, които са поемани и са неизгодни за българската държава. Смятаме, че тези ангажименти икономически вредят на държавата и че ние заради някакви бързооборотни пари по Плана за възстановяване от ковид пандемията трябва да затворим цели едни мощности. До ден днешен – трябва да бъде ясно на всеки един българин, нито един министър на енергетиката, нито един състав на Министерския съвет не е предприел такива крачки и такива разговори. За сметка на това представители на ВЪЗРАЖДАНЕ, включително ние, които сме от Старозагорския регион, вече сме предприели такива срещи с наши партньорски организации в партньорски държави от Европейския съюз, с политически организации, които имат мисленето на ВЪЗРАЖДАНЕ в Европейския съюз. За съжаление обаче, това е политическа крачка, заявка на воля – да, но това не е Министерският съвет на Република България, това не е министър-председателят, това не е министърът на енергетиката. Това е, да, може би една от най-големите, всъщност най голямата партия в България към момента, защото тези, които са преди нас чисто изборно като резултат, са коалиции, но това е просто една политическа организация. На България в момента ѝ трябва стабилност, и то стабилност не под формата на сглобки, на някакви измислени коалиционни партньорства и разпределяне на постове, а по отношение на държавната политика. Това, което се случва с комплекса „Марица-изток“, е само една малка частица от това, което се случва с българската държава. И ние сме длъжни като представители на регион Стара Загора да обявим това на всички българи, които нямат представа за какво мащабно производство става въпрос. Когато една държава вече повече от четири години няма стратегия за устойчиво енергийно развитие – пък въобще не се е и говорило за стратегия за развитието на комплекса „Марица-изток“, и ние междувременно приемаме редица актове и споразумения, които са свързани с бързооборотни финансови средства, които изтичат по джобовете на бързооборотни правителства, не можем да говорим за никаква стабилност. Когато говорим за държава, трябва да ни е ясно, че ние имаме приоритети, които са свързани с българското население и с българската икономика. Нищо такова не можем да видим през последните години, независимо какво се обяснява. Използваха се редица примери заради попаднали случайно в политиката хора, които се упражняват и от тази трибуна, включително и през законодателната инициатива, да се възвърне на власт едно управление, което обаче 12 години видяхме докъде доведе държавата. И нека не забравяме, че това управление на ГЕРБ беше предизвикало едни от най-мащабните протести в съвременната история на България след 90-те години. Нека не забравяме, че те бяха основоположникът на това, което се случва с „Марица-изток“ в момента, и пак казвам – като една малка част от това, което се случва с България. Уважаеми съграждани от Старозагорска област и уважаеми българи въобще, много Ви моля да обърнете внимание на това, което се случи в редица Народни събрания, и да си дадем сметка дали тези бързи избори в България бяха нещо лошо, или нещо добро. Аз смея да изразя своето мнение, че те бяха нещо добро, защото, ако ги нямаше тези редица избори, досега нямаше да има и комплекс „Марица-изток“, нямаше да има и повишаване на доходите на българите, нямаше да има и аптечни апарати в малките населени места, нямаше да има редица положителни събития, които успяхме да вкараме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ и да успеем да получим подкрепа за тях, защото просто идват избори и на Вашите избраници трябваше да им се наложи да се изправят срещу Вас и да коментират дали са искрени, или не са. Уважаеми съграждани, днес това, което искаме ние, е елементарно. Искаме министърът на енергетиката да даде отговорите, които не даде в редица изслушвания в Комисията, в заседанията на Народното събрание – нещо, което не би следвало да се налага в парламентарна република. Затова на изборите на 27 октомври ще бъде изключително важно дали ще останете вкъщи, дали ще гласувате и за кого ще гласувате, защото „Марица-изток“ е една малка част от това, което тези хора причиняват на нашата държава, и това трябва да спре. Стига експерименти! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Любен Дилов и група народни представители На свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2024 г., Комисията по туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Любен Дилов и група народни представители. На заседанието присъстваха: Евтим Милошев – министър на туризма, Емил Минчев – член на Управителния съвет на „Златни пясъци“ АД, и Стойчо Баненски – кмет на община Банско. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Любен Дилов – заместник-председател на Комисията по туризъм. Той изтъкна, че приемането на Глава четвърта „А“ в Закона за туризма – за обявяването на национални курорти през 2020 г., следва да получи завършване на правната рамка. Целта на този проект е да се постигнат положителните резултати от създаването на национални курорти при осъществяване на държавната политика в туристическия сектор. Държавата следва да обособи понятието за национален курорт в стратегическите аспекти на своята политика от гледна точка на значението им не само за туристическия сектор, но и за мястото, което има Република България на международната сцена. Има се предвид посещаемостта на националните курорти от множество чуждестранни туристи, делегации и други субекти на международната общност, която след кризата, породена от COVID-19 и усложнената международна обстановка вследствие на военни конфликти, повече от всякога има нужда от сигурност и категорично установяване на стандарти. От друга страна, брутният вътрешен продукт, който се формира в курортите, следва да има самостоятелна идентификация на националните курорти, за да се създаде приоритет в държавната политика по отношение на тяхното създаване, поддържане и контрол. Подобен подход доказано повишава рейтинга на отрасъла. Не на последно място, следва да се отбележи допълнителният контрол, който държавата ще упражнява по отношение на националните курорти предвид струпването на множество хора на едно място. Рискът да възникнат проблеми от всякакво естество при подобна концентрация на посетители следва да бъде сведен до минимум именно чрез въвеждане на допълнителна държавно регулирана санкция, без едновременно с това да се въвежда допълнителна тежест за гражданите и бизнеса. В Комисията са постъпили и становища от Министерството на туризма, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Общинска администрация – Банско, Търговско дружество „Златни пясъци“ АД, „Св. св. Константин и Елена Холдинг“ АД и „Слънчев бряг“ АД. В становищата си институциите принципно подкрепят идеята за законодателни инициативи, с които да се създаде регламентация на условията, реда и критериите за определяне на национални курорти. В конкретика те считат, че текстовете имат нужда от правно-техническо прецизиране. В сегашния си вид предложенията са неясни и спорни. Това включва смесване на компетентности на различни държавни органи, което би довело до дестабилизиране на туристическия сектор и до проблеми при прилагането на текстовете, ако бъдат приети в този им вид. В дискусията се включиха народните представители Цончо Ганев, Любен Дилов, Вяра Тодева, Иван Белчев, Валентин Милушев, Милен Делийски и Борис Аладжов. След проведените разисквания Комисията по туризъм проведе гласуване и с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 50-454-01-63, внесен от Любен Дилов и група народни представители на 2 август 2024 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, това предложено изменение на Закона за туризма е една първа крачка по един доста дълъг път. Ние самите като вносители ще настояваме за максимално дълъг срок между първо и второ четене, за да можем наистина да съберем всички компетентни мнения на страните, които са засегнати. От това, което се случи до момента, можем да изразим само благодарност към участващите и удоволствие от факта, че Законопроектът предизвиква изключително градивна дискусия. Още този петък има голямо обсъждане заедно с министъра на туризма в „Слънчев бряг“ АД, другите големи курорти също се включват с изключително смислени предложения. Какво го налага? На първо място, налага го фактът, че повече от четири години не може да бъде написана наредбата, която се изисква по съществуващия закон. Не може да бъде написана, защото всички администрации, които се опитват да се преборят с този костелив орех, срещат, по собствените им думи, непреодолими трудности, които могат да бъдат решени само на законодателно ниво, тоест не могат да бъдат решени с поднормативни актове. Второто нещо, което е очевидно, е, че начинът, по който се определят национални курорти към момента, е доста спорен. Там с немного голямо основание водещата роля е на Министерството на здравеопазването – роля, от която то радостно би искало да се отърве, защото го вкарва в колизии, които са извън неговата компетентност, и парадокси, като например това, че Котел е национален курорт, а Банско не е. Статутът на националния курорт тепърва ще бъде изясняван в тази дискусия. Ние сме предложили минималистичния вариант, при който се създава яснота, и съвсем естествено слагаме центъра на решение и отговорности в Министерството на туризма. Даваме си сметка, че точно десет години, откакто съществува Министерството на туризма, то вече е натрупало специалисти, компетентности, опит, практика – кога по-добър, кога по-лош диалог с бизнеса. В момента се радваме на един златен век в отношенията между Министерството и туристическите индустрии, тоест работи се в една посока, гледа се в една посока, и бихме искали да използваме този авторитет вече на Министерството на туризма и съвсем естествено да сложим там взимането на решенията по този законопроект, кой обект може да бъде национален туристически и кой не и до какво води това. Искам да отбележа, че в крайна сметка определянето на един обект като национален туристически обект става по предложение и с пълното съгласие на местната общност, нейната воля е първа, след което става с решение на целия Министерски съвет. Тоест всички други министерства, които биха имали някакво относително отношение по темата, включително здравно, вътрешно, МРРБ, те могат спокойно да се изкажат и разбира се, като всеки един нормативен акт този подлежи и на съдебен контрол с доста ясни параметри. Със сигурност ще влезем в много любопитни казуси, например курорти, които са на територията на повече от една община. Със сигурност ще влезем в колизии, където примерно утвърдени вече туристически обекти са в тежки спорове с конкретната местна общинска власт и се страхуват от такова решение. Аз вярвам, че този законопроект, без да Ви губя повече от времето, той има доста подробна мотивация, непрекъснато пристигат нови и нови предложения по него. Вярвам, че – днес го започваме, очевидно няма да успеем да го завършим в този мандат, но няма да спрем изобщо работа по него, наредили сме вече куп срещи занапред. Достатъчно ще бъдете информирани през Комисията по туризъм. Който от Вас иска, който има интерес от гледна точка на местен интерес, на общински, като народен представител на определено населено място или просто по отношение на туристическата индустрия, винаги е добре дошъл. Това, за което съм благодарен в момента, е за духа на конструктивизъм, който съпроводи дебатите, и най-вече за факта, че е възможно да направим тази първа крачка по един път, който е изключително важен. Излишно е да Ви казвам какъв е приносът на туристическия отрасъл в брутния вътрешен продукт на България, но той освен чисто материален, както се убедихме особено последните два сезона, е и цивилизационен и ни поставя на картата на света по един много интересен начин, открива куп нови и нови проблематични кръгове, свързани например с привличането на работна ръка от трети страни. Тоест той почти няма практика, няма законодателна практика в съвременното функциониране на Третата българска държава, което да няма отношение и да не засяга по някакъв начин туризма и взаимно да си влияят. Темата е безкрайно интересна, надяваме се да бъде и толкова полезна, колкото ни е интересна в момента. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, ние от нашата група в Комисията подкрепихме този законопроект, ще го подкрепим и в залата единствено и само поради една-единствена причина и тя е, че в регламента за определяне на националните курорти се вкарват допълнителни изисквания, които подпомагат в известна степен това туристите да се чувстват по-сигурни, по-спокойни и по-защитени. В същото време обаче този закон, както признават и вносителите, не решава нито един проблем, свързан с управлението на националните курорти, точно обратното – задава много въпроси, защото много от предложенията не са уточнени как ще се осъществяват, кой ще отговаря за тях и за тяхното финансиране. Знаете, че националните курорти в България са една изключително тежка тема по простата причина, че те чисто и като притежание, и като собственост има различни варианти и ситуации, в които изпадат. Примерно имаме курорти, които са изцяло приватизирани и са частни – като „Албена“, като „Златни пясъци“. Има такъв, като „Слънчев бряг“, който половината е на акционерното дружество, другата половина е на общината. Банско е трети случай, който е селищна единица, който е изцяло населено място, подчинено на кмета на Общинския съвет. Това наистина е една много голяма, много широка тема, която трябва да бъде решена, нейните проблеми трябва да бъдат решени със специален закон – закон, подобен на Закона за управление на индустриалните зони. Защото тези селищни единици и тези национални курорти могат да бъдат управлявани ефективно само ако бъдат управлявани точно по такъв специален закон. За съжаление, политическата криза и обстановката в България в последните три години не позволяват да се заседава, да се мисли по една такава наистина дълбока и сериозна материя, каквато е управлението на националните курорти. Сега ще кажа някои от нещата, които ни притесняват нас от парламентарната група – това, с което започнах в началото. Примерно курортът „Слънчев бряг“, който, както Ви казах, половината е на акционерното дружество „Слънчев бряг“ АД, другата половина е на Община Несебър. Данъците – туристическият данък, местните данъци и такси, се плащат в Община Несебър. Кой подсигурява и кой плаща допълнително за пожарната, за медицинското обслужване, за полицията или охранителната фирма, която ще подсигурява обществения ред? Кой плаща за цялата територия, като тя е разделена и има двама различни собственици? „Златни пясъци“, който беше даден тук като пример и засегнат в Доклада, имат между другото и становище във връзка със Законопроекта. Там е изцяло частно приватизирано дружество. Да, обаче какво се случва на практика? Хотелиерите плащат местните данъци и такси и туристическия данък в Община Варна, в същото време обаче плащат и за инфраструктурата на акционерното дружество, и то немалки такси, дори доста големи такси. В същото време те пък носят отговорност за поддържане на алеи, градинки, канализация, водопровод, електрическа мрежа и така нататък. В същото време не се уточнява кой събира парите и кой ще плаща за тези допълнителни услуги и изисквания, които се вменяват в Закона за управление на националните курорти. В заключение ще кажа – подкрепяме духа на Закона, защото той предлага повече сигурност, спокойствие и увереност на туристите, които посещават националните курорти, но в същото време задава и много въпроси, които трябва да намерят своето разрешение именно в специален закон, който да урежда управлението на индустриалните зони. Както казаха и вносителите чрез господин Дилов, ще дадат достатъчно време между първо и второ четене всички тези въпроси, които аз зададох от трибуната, да получат своите отговори. И евентуално в едно следващо Народно събрание след по-задълбочено обсъждане с бранша, с туристическите организации, със заинтересованите страни да се получи наистина нещо работещо. В крайна сметка ролята на законодателството е да решава проблемите и въпросите, а не да задава допълнителни такива. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Проданов, Вие сте били министър, така че въобще няма да оспорвам Вашите познания относно състоянието на българския туризъм и нуждите, които той има. Факт е, че изразихте подкрепа за духа на Закона, затова Ви моля да подкрепите на първо четене Законопроекта, който сме внесли, защото факт е, че няма законопроект или закон, който да е перфектен, но това ще покаже волята на Народното събрание да тръгне в правилната посока. Както и господин Дилов каза, това е една първа крачка, която предприемаме, която ще даде възможност на общините да инвестират по-голямата част от туристическите такси и данъци, които получават от курортите, защото да – собствениците на инфраструктурата на „Златни пясъци“, на „Слънчев бряг“ може би я поддържат, но нямат достатъчно средства да я подобряват и да инвестират. Би могло да се търси консенсус между всички политически партии, за да се подобри Законът между първо и второ четене. Всички предложения, които имате в тази посока, ще бъдат разгледани, отразени, така че апелът ми към Вас като човек, който познава в детайли проблематиката, е да подкрепите и да дадете такъв тон и на Вашата парламентарна група да подкрепи Законопроекта, който сме предложили. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Кралев, аз и в изказването си казах ясно, че ние в Комисията също гласувахме „за“, подкрепихме Закона. Така ще направим всъщност и тук, в залата на първо четене. Причината е точно това, че трябва отнякъде да се започне. Като цяло тези предложения и вменяването на тези задължения към националните курорти единствено и само работят за гарантиране на сигурността и спокойствието на туристите, но в същото време с тази разнородна собственост – на места държавно, на места общинско, на места частно, на места смесено, не може да бъде решен по този начин между първо и второ четене с вкарването на различни текстове. Разберете, това е наистина много тежка и сложна материя. Трябва да има специален закон и в този специален закон, както дадох пример – нещо като Закона за индустриалните зони, защото това са обособени зони. Наистина туризмът, който трябва да бъде приоритет за държавата, засега, за съжаление, не е или поне не е показано да е такъв. Трябва специално законодателство за управлението на тези зони и всеки отделен случай да се разгледа и да се разрешат казусите. Защото – това, което казах и в моето изказване, сега бизнесът и хотелиерите плащат на две места – първо, плащат на собственика на инфраструктурата, второ, плащат местни данъци и такси в Общината. Когато стане въпрос за поддръжка и за допълнителни разходи, не е ясно кой ги покрива. Тук случаят е точно такъв, затова правя това изказване. Обърнах внимание на това, че поне това трябва да бъде уточнено. А иначе, както казах, ние на първо четене ще подкрепим духа на Закона. Благодаря.

Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми колеги! Във връзка с представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, бих искала да насоча Вашето внимание към следното. Националните курорти безспорно се нуждаят от регламентация, доколкото една от целите на Закона за туризма е да се създадат условия за устойчиво развитие на тези курорти. Такава регламентация трябваше да бъде създадена с наредба, приета от Министерския съвет и предложена от министъра на туризма и министъра на здравеопазването. Както посочи и господин Любен Дилов, тази разпоредба е приета 2020 г., но към момента все още такава наредба липсва. От представеното становище от министъра на туризма става ясно, че създадената междуведомствена работна група е предложила тези критерии да бъдат създадени именно с изменение в Закона за туризма. Същевременно § 1, т. 16 от Закона за туризма регламентира какво е национален курорт, като с този законопроект се предлага обявяването на национален курорт да става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма, като отпада изискването същият да е обявен за курорт по чл. 76, ал. 2 от Закона за здравето. В същото време разпоредбите на Глава осма от Закона за здравето запазват своето действие, поради което считаме, че внесеният законопроект не предлага устойчиво решение, напротив – ще предизвика хаос в сектора, що се касае до регламентацията на курортите. Не става ясно и какво се случва с обявения с Решение № 153 от февруари 2012 г. Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници. Курортите от този списък с национално значение ще трябва ли да кандидатстват наново, за да придобият статут на национални курорти, или не? Отделно от горните съображения, така предложен, този законопроект не е в полза на създаване на обективни критерии за определяне на един курорт за национален. Разписаните в Законопроекта критерии, на които следва да отговарят националните курорти, за да бъдат обявени за такива, са напълно субективни, с изключение на един от тях – да има налична аптека на територията на общината. И в становището на Министерството на туризма е посочено, че липсва яснота и конкретика в критериите, като същите не са съобразени с действащото национално законодателство. На следващо място, категорично не може да бъде подкрепена идеята заявление за обявяване на национален курорт да се подава само от общините, на чиято територия ще попада националният курорт или част от него. В тази насока са и част от изразените становища по Законопроекта. Категорично не можем да подкрепим и разписания ред за разглеждане на заявленията в 14-дневен срок от подаването им от комисия, назначена от министъра на туризма, в състав от 5 до 9 членове. Предвидено е комисията да заседава, когато присъстват повече от половината от членовете ѝ, а решенията да се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите, тоест при една назначена комисия от петима членове достатъчно е да присъстват трима от тях, за да се проведе заседание и с решението на два гласа „за“ да бъде обявен един курорт за национален. Разбирате, че това е напълно неприемливо. Дори при една стандартна процедура по ЗОП например комисията заседава само в пълен състав и приема решения по този начин. На следващо място, не можем да подкрепим и текстовете на чл. 56к, регламентиращи извършването на периодични извънредни проверки чрез длъжностни лица, посочени от министъра на туризма, доколкото се предвижда проверката да отчита резултатите от изпълнението на въведените субективни критерии. Както е посочено и в голяма част от постъпилите становища по Законопроекта и доколкото става въпрос за национални курорти, организацията и управлението на туристическите дейности и специфичните въпроси, свързани с развитието на националните курорти като туристическа дестинация, следва да бъдат уредени в една обща наредба или в Закона, а не така, както е предвидено в този законопроект. Тъй като Законът за устройството на Черноморското крайбрежие е специален закон с териториален обхват на територията на Черноморското крайбрежие и крайбрежната плажна ивица, считаме, че е недопустимо § 3 – за поставяне на преместваеми обекти на територията на националните курорти, да препраща към чл. 13, ал. 3 от този закон. В заключение – предвид изложеното и представените становища по Законопроекта, представителите на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в Комисията не подкрепихме така предложения законопроект, като считаме, че регламентацията следва да бъде предложена от ресорните министерства. Само така можем да гарантираме, че решенията ще бъдат прозрачни, обосновани и в интерес на развитието на националните ни курорти, без да се допускат неясноти или субективни критерии.

Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, госпожо Тодева, за изчерпателния анализ. Аз няма да влизам в спорове с отделни негови твърдения, макар че имам 60 страници – точка по точка, обяснение на всичко, което засегнахте. Само ще Ви обърна внимание на факта, че всяка една Ваша дума на практика беше предложения за изменения между първо и второ четене, тоест все пак обсъждаме на първо четене философията на Закона. И ако всички тези неща, които Вие изредихте, Ви притесняват, то мястото да бъдат поправени, е именно между първо и второ четене. Говоря за конкретните Ви предложения. Няма нито едно системно твърдение, което да е срещу целия дух на Закона. А идеята, че трябва да изчакаме някое от министерствата да го предложи, се бие със самата философия на случващото се до момента и с Вашето изказване от самото начало. Тези две министерства, които в Закона за туризма са определени за това да напишат наредба, не могат четири години да напишат наредба, ние очакваме от тях да напишат закон. Ами няма да го напишат, те ако го бяха написали, ние с Вас нямаше да сме тук и да се занимаваме с това. Тоест логиката е, че със започването на този текст в момента и очевидното му прехвърляне към Петдесет и първото народно събрание след това ние трябва да стартираме този законодателен път, пък ако дотогава се случи някакво чудо и министерствата участват активно с ценни предложения, можем да се опитаме да направим две неща – със ЗИД да установим всички тези теми, които ни вълнуват, или пък да напишем нов закон, както предложиха колегите от БСП. Но така или иначе трябва да стартираме и ние смятаме, че нямате никакъв проблем Вашата парламентарна група да го подкрепите, защото Вие не изразихте срещу същността му нито едно възражение. Вие имате просто предложения за промени по отделни членове. Благодаря.

Уважаеми господин Дилов, съгласна съм, че след като четири години не може да бъде създадена такава наредба, може би е по-правилно това да бъде разписано в Закона, но считам, че двете ресорни министерства могат да предложат в цялост много по-добри разпоредби от това, което е написано в момента в този законопроект, визирам субективните критерии. В тази насока са и всички становища, които са постъпили по Законопроекта. Просто се опасявам, че между първо и второ четене не можем да поправим всички тези пропуски, които трябва да бъдат направени в Законопроекта, така че той да бъде приет и да бъде използван за целите, които преследва.

Благодаря, господин Председател. Както стана ясно, към Законопроекта има постъпили осем становища, като седем от тях са отрицателни, включително и на Министерството на туризма. В по-голямата си част в становищата са изложени възражения относно критериите, на които трябва да отговарят националните курорти, за да бъдат обявени за такива. В някои от становищата има и сериозни обструкции от някои от министерствата, в това число, както казах, от Министерството на туризма, които смятат, че текстовете не са съобразени с действащото законодателство. Такива обструкции има и от Министерството на регионалното развитие, които посочват, че някои от текстовете направо противоречат на действащото законодателство. Както каза господин Проданов, предложените текстове не решават проблемите, а отварят още въпроси, на които към този момент Законопроектът не може да даде отговор. С оглед на това считаме, че текстовете имат нужда от сериозно прецизиране, а този парламент няма да има необходимото време – с оглед на това, че приключва следващата седмица, да прецизира и да изработи нови текстове. Разбира се, ние смятаме, че има нужда от регламентиране на понятието „национален курорт“, но това трябва да стане при по-широк формат от заинтересовани страни, с достатъчно време, за да може да се изработи един наистина работещ законопроект. В тази връзка ние ще се въздържим от подкрепа на така предложения законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да обърна внимание на някои сериозни негативи, които този законопроект може да донесе. Макар идеята за развитието на националните курорти да е похвална, трябва да вземем предвид неясните критерии за обявяването на курортите, които оставят пространство за субективни тълкувания и съответно мнения за непрозрачни решения. Спазването на всички критерии може да е предизвикателство за по-малките общини с ограничени ресурси, което може да доведе до неравенство между регионите. Не можем да пренебрегнем и възможността за локални интереси и лобистки влияния в процеса на определяне на националните курорти. Липсата на ясни и строги критерии за избор на членове на комисията може да доведе до решения, които не отразяват истинските нужди на региона или не са дългосрочно устойчиви. Нека предположим, че този законопроект е приет в този му вид и имаме вече първия национален курорт. Там започва да се развива туристическият бизнес, но в един момент, при неспазване на новите изисквания, статутът на курорта се заличава. Това би нанесло тежък удар върху бизнеса в тези райони, които разчитат на туристическия поток. Възможността за загуба на статут може да обезсърчи инвестициите и дългосрочните планове. Нека не забравяме, че целта на този законопроект е да стимулира туризма, но ако не се приложи с нужното внимание и контрол, рискуваме да постигнем точно обратното – забавяне на развитието и социално напрежение. Призовавам за по-задълбочен анализ и корекции, които да гарантират, че Законът ще работи в полза на всички заинтересовани страни и ще осигури истинско устойчиво развитие. Уважаеми дами и господа народни представители, предвид че се налагат значителни корекции на Законопроекта, призовавам да не го подкрепите, а в следващо Народно събрание да продължим дебата в Комисията по туризъм и заедно да напишем законодателство за националните курорти. Благодаря Ви.

Като председател на Комисията по туризъм аз много добре знам и аргументирах, когато разглеждахме в Комисията този законопроект, че да – нашето законодателство и в частност Законът за туризма трябва да приеме в крайна сметка така предложените промени, в които да се урегулират националните курорти. И да, това е пропуск, който години наред не е поправен по ред причини – къде субективни, къде обективни. Но – едно голямо НО – в момента имаме един законопроект, в който, ако излезем извън чисто политическото говорене тук в парламента, имаме становища, които не просто са против така предложения законопроект, а имат много тежки аргументи защо така предложеният законопроект не трябва да се приема. Има, меко казано, недостатъци, има неща, които дори и чисто технически не са обосновани, и министерствата ги описват. Описва ги и самият бизнес, описват ги националните курорти в момента със своите отрицателни становища. Да, абсолютно винаги може между първо и второ четене да има дадени промени в какъвто и да е законопроект, да се доизпипа, някои неща да се променят, но в момента изпадаме в ситуация, в която се предлага законопроект, който по никакъв начин не защитава и не облекчава положението на реалния бизнес в туризма и по никакъв начин не решава проблеми, напротив. Презумцията, която се аргументира и защити от вносителите – дайте да го приемем на първо, нищо че не става, нищо че има толкова много недостатъци – между първо и второ четене да ги приемаме. Аз не съм съгласен, когато имаме тежки недостатъци в един законопроект, без значение кой го е внесъл, между първо и второ четене да се надяваме, че ще направим нужните промени. Ами ако не ги направим и ако не достигне време? Само ще удължаваме времето между първо и второ четене. Като председател на Комисията по туризъм предложих чисто диалогично и чисто конструктивно, най-вече от гледна точка на реалния бизнес, свързан с туризма – нека да направим една работна група извън парламента, от всяка една от парламентарно представените партии в следващия парламент – по един или двама човека, нека да дойдат от Министерството експертите, които са компетентни точно в тази насока, да поканим и представители на реалния бизнес, свързан с националните курорти, и бавно и методично да работим с презумцията, че ще направим законопроект, който ще бъде одобрен, първо, от всички политически сили в следващия парламент, заедно с Министерството на туризма. Имаме достатъчно време дори ако изпаднем в ситуация, в която, докато се конституира евентуално ново правителство, с този министър на туризма, който показа, че е диалогичен, който се вслушва в бизнеса, който се вслушва и във всичко това, което става в сектора, ние можем да направим един наистина добър законопроект, който по най-бързия начин, след като е уточнено всичко в работен вариант, да влезе от името на всички парламентарно представени партии на първо и на второ четене. И когато тези неща са били уточнени още в работен вариант, това може да стане и на две четения тогава. Това е най-бързият вариант, в който всички ще участваме в този процес, ще участва и реалният бизнес. Като база и като рамка да – можем да вземем, да кажем, този законопроект или нещо друго, което някой друг иска да предложи, но в този вариант ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържим да го подкрепим този законопроект. Няма да гласуваме, разбира се, против, тъй като има нужда от него, но не в този му вариант и не с всички тези текстове, които имат кой от кой по-големи слабости. Затова смятам, че работещият вариант, в който максимално бързо да се отметне това, което е затлачено години наред, е да седнем, в работен вариант да уточним всичко и да внесем наистина качествено законодателство, а не да кърпим нещо, което знаем предварително, че не става.

Благодаря, господин Председател. Благодаря, господин Ганев, за направените уточнения и реплики. Аз смятам, че подкрепата на този законопроект в този му вид на първо четене е чисто символен акт в момента, защото просто времево ние не можем да стигнем до второ, а по силата на нашия Правилник и на Закона тази процедура ще стартира наново в следващото Народно събрание. За мен е важно – въпреки многото възражения, по които, между другото, за много краткото време, от нашата комисия от миналата седмица досега, успяхме да съберем много аргументирани „за“ и „против“ отговори по въпроса – за мен е важно, че приемането на този закон и най-вече единодействието, което има между парламент, министъра на туризма и бизнеса, е много добър знак, че ние тръгваме и най-вече назоваваме най-големите им проблеми. Безспорно единият е свързан със собствеността, но не по-малко голям проблем са границите на курортите. Те в момента са, да кажем, в много агрегатно състояние и нямаме регламентация къде започва един курорт и къде свършва. Има две определения, решения на Министерския съвет, които са много спорни, от различни години. Това е изключително важно, дори само заради забраната за строителни действия по време на, в началото и в края на сезона. Ред, ред други неща, които този законопроект заявява как биха могли да бъдат оправени, и разбира се, дава възможност за дискусии. Единственото нещо, което Ви правя като възражение, е, че подкрепата на първо четене в този парламент на този законопроект е просто един важен символен акт и демонстрация, че имаме, първо, добро намерение и второ, че сме описали всички проблемни точки. Ние нямаше да получим толкова много конкретни предложения и възражения, ако просто не бяхме засегнали наистина всички места, които притесняват хората, като започнем от реда за обявяване, като стигнем през реда за оспорване, вземане на решение, граници и разбира се, до най-големия въпрос, който самите големи национални курорти ще поставят и вече търсят решение – как средствата от данък сгради, местни данъци и такси и от туристическия данък, някаква част от тях, да бъдат реинвестирани в това общо усилие да се създадат добри туристически обекти. А след бума на туризма в България от последните години в момента сме в застой – не като посещаемост и не като интерес, а като невъзможност да се развие базата по-нататък. Само давам един прост пример – няма никакъв начин „Слънчев бряг“ да си удължи сезона, при положение че му гасят лампите на улиците на 1 октомври. Той просто и да продължи, и да не продължи – там е тъмно. И ред други такива неща можем да посочим. Както казах вече, и парадоксите около Банско – че не е национален курорт, парадокс е, че национални курорти са други населени места, за които друга грижа трябва, и така нататък, и така нататък. Но най-важното – съсредоточаването на този процес в Министерския съвет по предложение на Министерство на туризма и на местната власт. Благодаря Ви.

Господин Дилов, чисто в работен вариант го казвам и Вие го знаете много добре – че Комисията по туризъм е една от комисиите, които могат да служат за пример в работата на целия парламент като цяло, защото вътре изключително политическото говорене, което не дава реална представа за реално решаване на проблеми, се избягва и почти го няма никога, без значение кой е председател и какъв е съставът на Комисията. В случая Ви казвам откровено и чисто професионално – като човек, който се е занимавал дълги години с туризъм, че така предложен, Законопроектът само повдига въпроси, не дава решения. Наистина не дава решения! И ще Ви дам два конкретни примера. Първо, не е нормално в национален курорт по сегашното законодателство, когато са създавани тези курорти, да са от хотели, в хотелска база. От 2002 – 2003 г. започна едно, меко казано, застрояване на курортите, но застрояване даже не и с хотели, а с апартаменти. И се получава ситуация, в която собствениците на апартаменти, които не трябва да са в национални курорти, а там да са само хотели, имат задължението да плащат местни данъци и такси, такса смет – всичко, свързано със задълженията си да плащат данъци, но нямат право примерно да се регистрират там да живеят по адресна регистрация, защото в националните курорти нямат право. Отделно имаме национален курорт, какъвто е Пампорово, който е към две общини. Така предложен, законопроектът не дава решение как да урегулираме цялата тази ситуация. Не е нужно между първо и второ четене – ако стигнем до второ, да ги коментираме тези неща и да губим парламентарно време. Пак казвам, проблемите са ясни, но този законопроект не ги решава. Аз затова пак ще го повторя и с това завършвам дупликата си, че работещият вариант е да седнем всички, които влязат в следващия парламент – по един или двама представители на парламентарна партия, Министерството на туризма, реалният бизнес, който да повдигне тези въпроси, поне още едно министерство – на Регионалното развитие, да присъства, да се повдигнат тези въпроси, да има работещ законопроект и тогава вече да пристъпим към гласуване в зала и той да мине по възможно най-бързия начин. В този си вариант освен просто да кажем: вкарваме законопроект, който всички знаем, че не става и е пълен със слабости, нищо друго не правим.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Общ законопроект на приетите на 14 август 2024 г. на първо гласуване Законопроект за допълнение на Търговския закон, № 50-402-01-3, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 50-402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Общ проект. „Закон за изменение и допълнение на Търговския закон (обн., ДВ, бр...)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в ал. 4 думите „друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство“ се заменят с „друга държава членка“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 261а се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието след думата „ликвидация“ се добавя „стабилизация“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Дружество, за което е открито производство по стабилизация или несъстоятелност, може да се преобразува, когато планът за стабилизация или за оздравяване предвижда продължаване на дейността. След прекратяване на производството по стабилизация или несъстоятелност преобразуването се извършва по реда на тази глава.“ Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В глава шестнадесета наименованието на раздел V се изменя така: „Преобразуване с участие на дружества от държавите членки“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4, като ал. 1 се изменя така: „(1) Преобразуване по реда на този раздел се извършва чрез вливане, сливане, разделяне чрез учредяване, отделяне чрез учредяване или отделяне на еднолично дружество, когато поне едно от участващите в преобразуването дружества е създадено съгласно законодателството на друга държава членка, видът му е посочен в приложение II на Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право (OB, L 169/46 от 30 юни 2017 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2017/1132“, и има седалище, централно управление или основно място на дейност в друга държава членка, а участващите в преобразуването дружества със седалище в Република България са капиталови.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. В чл. 265д се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието думите „Общ план“ се заменят с „План“. 2. В ал. 1, в изречение първо думата „общ“ се заличава и се създава изречение второ: „При преобразуване чрез сливане и вливане участващите в преобразуването дружества съставят общ план за преобразуване.“ 3. В ал. 2 думите „Общият план“ се заменят с „Планът“. 4. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „Общият план“ се заменят с „Планът“; б) в т. 1 накрая се добавят думите „разделяне и отделяне“; в) създават се т. 12 и 13: „12. подробна информация за предложеното парично обезщетение на съдружниците или акционерите, които са гласували против решението за преобразуване и искат да напуснат дружеството, както и срока за изплащането му; 13. обезпечения и други мерки за защита на кредиторите, включително на тези, чиито вземания са възникнали, но не са изискуеми към датата на съставяне на плана.“ 5. Създава се нова ал. 4: „(4) Планът за преобразуване чрез разделяне или отделяне включва още: 1. точно описание на правата и задълженията на преобразуващото се дружество и разпределението им между участващите в преобразуването дружества, включително начина на разпределение на правата и задълженията, които не може да бъдат изрично разпределени към датата на преобразуването; 2. график за извършване на планираното разделяне или отделяне; 3. разпределението на дяловете и акциите в новоучредените дружества, в преобразуващото се дружество или в двете, както и критериите за това разпределение.“ 6. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Неразделна част от плана за преобразуване са: 1. проектът на дружествен договор или устав на всяко новоучредено дружество при сливане, разделяне и отделяне, както и измененията и допълненията на дружествения договор или устав на преобразуващите се или приемащите дружества; 2. годишните финансови отчети и докладът за дейността и/или счетоводният баланс на участващите в преобразуването дружества, въз основа на които е съставен планът за преобразуване.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6, като ал. 5 се изменя така: „(5) В срок 6 седмици преди датата на общото събрание за вземане на решението за преобразуване докладът на управителния орган и планът за преобразуване се предоставят за становище на представителите на работниците и служителите по чл. 7а от Кодекса на труда, а когато няма представители – на всички работници и служители. Постъпилите становища се прилагат към доклада.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7, като в т. 1 думите „могат да направят“ се заменят с „може да правят“, а думата „пет“ се заменя с цифрата „5“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 265и: 1. В ал. 1 думите „назначен по чл. 265з, ал. 1 и 2, се прилага“ се заменят със „се прилагат чл. 262л, ал. 4 и“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато новоучреденото дружество е със седалище в Република България или при вливане се извършва увеличаване на капитала на приемащото дружество, което е със седалище в Република България, проверителят изготвя и доклад по чл. 262ф.“ 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Докладът на проверителя включва становище дали предвиденото в плана за преобразуване съотношение на замяна на дяловете и акциите, както и предложеното парично обезщетение в случай на напускане на съдружник или акционер, са адекватни и разумни. При оценката на паричното обезщетение проверителят взема предвид пазарната цена на дяловете или акциите на преобразуващите се дружества или чистата стойност на имуществото на тези дружества, определена в съответствие с общоприетите методи за оценяване, като се изключи ефектът от преобразуването.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4, като в изречение първо думите „предоставят в“ се заменят с „предоставят по“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. Параграф 9 – предложение от народния представител Георги Георгиев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 10, като: „1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Удостоверението по ал. 1 се издава в тримесечен срок, но не по-рано от 14 дни, от подаване на заявлението. Когато закон предвижда получаване на становище от друг държавен орган, срокът може да бъде удължен с още три месеца, за което заявителят се уведомява предварително. Когато съответният закон не предвижда друго и в случай че не бъде направено възражение в определения срок, се смята, че съответният орган дава съгласие за преобразуването.“ 2. В ал. 4 т. 3 се изменя така: „3. бъде установено въз основа на становището на орган по ал. 3, че преобразуването се извършва за постигане на цели, забранени от българското законодателство или от правото на Европейския съюз.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11, като: „1. В ал. 1, в изречение четвърто думата „фирменото наименование“ се заменя с „фирмата“. 2. В ал. 6, в изречение първо думите „предходната алинея“ се заменят с „ал. 5“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14, като в ал. 2, изречение второ думата „следва“ се заменя с „трябва“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16, като думата „четири“ се заменя с цифрата „4“. Параграф 16 – предложение от народния представител Георги Георгиев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за §16, който става § 17, като: „1. Наименованието на раздел VI се изменя така: „Преобразуване в дружество от друга държава членка“. 2. В чл. 265т: а) в ал. 1 думите „друга държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, наричана по-нататък „друга държава членка“, се заменят с „друга държава членка“, а думите „рамките на“ се заличават; б) в ал. 2 думите „в съответствие със“ се заменят със „съгласно“. 3. В чл. 265ф ал. 5 се изменя така: „(5) В срок 6 седмици преди датата на общото събрание за вземане на решението за преобразуване докладът на управителния орган и планът за преобразуване се предоставят за становище на представителите на работниците и служителите по чл. 7а от Кодекса на труда, а когато няма представители – на всички работници и служители. Постъпилите становища се прилагат към доклада.“ 4. В чл. 265х: а) в ал. 1, изречение второ, думата „представя“ се заменя с „представят“; б) в ал. 2 думите „могат да направят“ се заменят с „може да правят“, а думата „пет“ се заменят цифрата „5“. 5. В чл. 265ц, в ал. 4 думите „предоставят в“ се заменят с „предоставят по“, а думите „срок до“ се заменят с „до“. 6. В чл. 265ш: 1. Алинея 3 се изменя така: (3) Удостоверението по ал. 1 се издава в тримесечен срок, но не по-рано от 14 дни от подаване на заявлението. Когато закон предвижда получаване на становище от друг държавен орган, срокът може да бъде удължен с още три месеца, за което заявителят се уведомява предварително. Когато съответният закон не предвижда друго и в случай че не бъде направено възражение в определения срок, се смята, че съответният орган дава съгласие за преобразуването. 2. В ал. 4 т. 4 се изменя така: „4. бъде установено въз основа на становището на орган по ал. 3, че преобразуването се извършва за постигане на цели, забранени от българското законодателство или от правото на Европейския съюз.“ 7. В чл. 265щ ал. 5 се изменя така: „(5) Преобразуването има действие от датата на преобразуване, която в случая по ал. 1 е датата на вписване в търговския регистър, а по ал. 4 – датата, определена съгласно законодателството на другата държава членка.“ 8. В чл. 265ю, в ал 3 думите „2-годишен“ се заменят с „двугодишен“.“ Предложение от народния представител Георги Георгиев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Георги Георгиев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. В чл. 273 се създава ал. 3: „(3) По реда за допускане на обезпечението на иск съгласно глава тридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс кредитор, който е предявил иск срещу дружеството или срещу лица, отговарящи за неговите задължения, подал е заявление за издаване на заповед за изпълнение, разполага с изпълнително основание за своето вземане или е пристъпил към извънсъдебно изпълнение, когато закон предвижда това, може да поиска от окръжния съд по седалището на дружеството да забрани заличаване на дружеството. Забраната се отменя, когато дружеството установи, че с влязъл в сила съдебен акт искът е отхвърлен или производството по него е прекратено, съответно заявлението за издаване на заповед за изпълнение е оставено без уважение, заповедта за изпълнение – обезсилена, или представи официален или изходящ от кредитора документ, че вземането е погасено или извънсъдебното изпълнение е приключило.“ По § 17 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова: „По § 17, в новия чл. 274а, ал. 1 т. 4 се изменя така: „4. няма непогасени публични задължения към държавата и общините;“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 19: „§ 19. В глава седемнадесета се създава чл. 274а: „Бързо производство по ликвидация Чл. 274а. (1) Бързо производство по ликвидация на дружество се провежда, когато дружеството е прекратено по решение на общото събрание и/или съгласие на съдружниците. За това е необходимо и решение за провеждане на бързо производство, което се взима от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество и дружеството с променлив капитал, а за останалите търговски дружества – единодушно от неограничено отговорните съдружници, когато дружеството: 1. не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от 12 месеца; 2. не е наемало работници и служители или е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от 12 месеца; 3. не е имало регистрация по Закона за данък върху добавената стойност или е прекратило регистрацията си преди повече от 12 месеца; 4. няма непогасени задължения към държавата и общините; 5. няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите; 6. не е ответна страна в съдебно производство, длъжник в изпълнително или заповедно производство или срещу него не е започнало изпълнение по реда на Закона за особените залози или Закона за договорите за финансово обезпечение. (2) Имуществото на дружеството се разпределя само когато са изминали три месеца от деня на обявяването на поканата до кредиторите в търговския регистър. (3) Ликвидаторите представят декларация за обстоятелствата по ал. 1 при подаване на заявление за прекратяване на дейността и ликвидация. (4) За бързото производството по ал. 1 се прилагат правилата за ликвидация по този закон, доколкото не са предвидени специални правила.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22. Комисията предлага да се създаде нов § 23: „§ 23. В допълнителните разпоредби се създава т. 1ж: „1ж. „Държава членка“ по смисъла на този закон е държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. Предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев за създаване на нов § 22. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 25: „§ 25. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства за вписване и издаване на удостоверения за законосъобразност по глава шестнадесета, раздел V се довършват при досегашните условия и ред.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 27. По § 24 има предложение на народния представител Георги Валентинов Геогиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 28, като в т. 2 в ал. 2 след думите „чл. 274а, ал. 1“ се добавя „т. 1 –5“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 29, като в изречение второ думите „срок до“ се заменят със „срок“. По § 26 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 30, като: „1. В т. 2 след думите „чл. 274а, ал. 1“ се добавя „т. 1 – 5“. 2. В т. 3 буква „а“ се изменя така: ,,а) създава се нова т. 9: „9. предпоставките по чл. 274а, ал. 1, т. 1 – 5 от Търговския закон се установяват от информацията по чл. 77б, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;“.“

Така е.

Благодаря Ви, господин Председател. Приети са всички предложения, за което благодаря на колегите, но законодателната техника изисква непрекъснато усъвършенстване на законодателя. С оглед основния въпрос, уважаеми колеги – защо гласуваме тези две предложения, всъщност двата законопроекта, обединени в един? На първо място, за да дадем възможност на българския бизнес за по-бързо производство по ликвидация спрямо традиционно съществуващото, което ще даде възможност за обективното му провеждане в разумни срокове, така че да могат да си планират и предприемачите, и хората, които рискуват в крайна сметка, включително, разбира се, и кредиторите, и всички заинтересовани страни. Защо е важно и доколко биха могли да защитят своите права в едно производство по бърза ликвидация? Основна роля тук имат, разбира се, собствениците на капитала, съответно съдружниците или акционерите. Има две висящи наказателни процедури, на които трябва да сложим край с приемане на предложението. Благодаря на колегите за единната работата от всички политически групи в рамките на Правната комисия. Основният въпрос, който стои обаче, е следният. Заради изключително лошата организация на „Информационно обслужване“, които вече една година не могат да организират работата си по друго важно решение на предходен парламент за въвеждането на дружеството с променлив капитал, се получава така, че волята на българския законодател се игнорира от българско държавно търговско дружество с принципал държавата, което не може да си организира обществените поръчки и техническите действия по изработката на съответните формуляри и процедури, които предоставя като услуги на Агенцията по вписванията, така че нещата, които ние приемаме в тази зала, в крайна сметка да се превърнат в действащо право, действително работещо. Такъв е и случаят, който налага и моята намеса тук, а именно: предложението ми е да отпадне § 23, в който предвиждаме, че в рамките на една година след влизане в сила на Закона, което ще стане след няколко дни, има задължение за осигуряване на тази техническа възможност – всичко, което българският законодател е приел, реално да бъде изпълнено. Това се налага поради искане на Агенцията по вписванията – разумно, обосновано, заради саботирането на практика на тяхната дейност в тази ѝ част от „Информационно обслужване“. Въпрос, който заслужава да бъде предмет впрочем и на питане от народни представители. Това, което предлагам обаче, е следното в крайна сметка. Параграф 23, в който предвиждаме този едногодишен срок за техническа възможност за изграждане и прочее, да отпадне, защото пред нас стои рискът да стане пълна каша за това какво се случва с вече подадените към момента заявления за трансграничните преобразувания до влизане в сила на Закона, както и с втората категория заявления, които ще попаднат в правния вакуум от влизането в сила на нашия закон до реалното му прилагане чрез техническо обезпечаване. Затова предлагам § 23 по вносител да не се подкрепи и да бъде отхвърлен, като се отрази систематично в нов § 25. Той е със следното съдържание: „§ 25. (1) Преобразуванията на търговски дружества по глава шестнадесета, раздел V, по които са подадени заявления за вписване или за издаване на удостоверения за законосъобразност до влизането в сила на този закон, се приключват при сегашните условия и ред и имат действия съгласно досегашните разпоредби. (2) Подадените заявления за вписване на обстоятелства по реда на този закон се обработват в едномесечен срок от осигуряването на съответната техническа възможност и изграждането на необходимата информационна система за прилагането на закона.“ В първата алинея с изчетения от мен текст уреждаме по аналогичен начин – по начина, по който е била предоставена възможност и навремето при приемането изцяло на режима за преобразуването като част от транспониране на правото на Европейския съюз, а с втората алинея даваме възможност да е ясно, че новите заявления ще бъдат разглеждани, когато техническата възможност за това бъде осигурена, в едномесечен срок. Така няма ненужно да даваме лукса на „Информационно обслужване“ да не си изпълнява задълженията и да превентира работата ни, от една страна. На второ място, ще създаде много ясна уредба за двете категории заявления и за различния правен режим, на който те са подчинени. Ще съм благодарен, ако чуем обратна връзка от колегите с оглед на работния характер на предложението в последния момент в залата, ако имат по-добри идеи, така че моля за съдействие, в случай че двете разпоредби не Ви се струват достатъчно прецизни. По мое мнение решаваме и двата проблема с тях. Благодаря. (Предава на председателя предложенията за редакция.)

Благодаря, господин Председател. Господин Георгиев, действително проблемът с влизането в сила на системи е сериозен и всеки път се налага в Народното събрание да удължаваме някакви срокове. В същия момент не бива да оставяме просто бланкетно удостоверяване на наличието на техническа възможност, защото това не създава правна сигурност. Ние трябва според мен в този текст да въведем удостоверяването на тази техническа възможност с акт, който се обнародва, за да знаят всички, които зависят от това нещо, да бъдат уведомени по надлежния ред, иначе заповед на Агенцията по вписванията или на министъра на правосъдието, с която утвърждава влизането на нови функционалности, не се обнародва в „Държавен вестник“ и съответно всички трябва да разберат от сайта на Агенцията по вписванията, в добрия случай. Така че, приемам принципната Ви бележка, че ако дадем един срок, след това ще трябва да го удължим. И да го удължим, това установяване на техническа възможност трябва да е посочено в акт, който се обнародва – дали да е наредбата за търговския регистър, дали да бъде постановлението на Министерския съвет. Така че нека да доуточним дали да е наредбата, или постановлението на Министерския съвет, за да има все пак някакъв правно значим момент, от който започва да действа новата функционалност. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Георгиев, Вие споменахте за бездействието, което цари в „Информационно обслужване“. Само че ние доста често от ВЪЗРАЖДАНЕ сме казвали за там, че нещата не се случват както трябва да се случват, и доста често променяме закони, защото те не могат да се справят с поверената им работа. Тук решенията за нас са две: едното е да преструктурираме „Информационно обслужване“, да се замислим каква работа им възлагаме и дали изобщо могат да свършат някаква работа, или да сменим ръководния състав. Може би трябва да се замислим повече върху второто – да сменим и изпълнителния директор на това държавно предприятие, което не се справя с работата. И много често става, че ние излизаме, пишем едни законопроекти, удължаваме един срокове, което не смятам, че е много редно. Благодаря.

Искаме почивка.

Десет.

Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви. Уважаеми колеги, благодаря за търпението. Повече от петима юристи на едно място, което е и причината за по-дългата почивка, но знаем, че ще Ви подпомогнем, за да сте спокойни, като кажем, че сме се обединили около текстовете, които предлагаме. Параграф 23 не отпада, като предлагам § 23 със следната нова редакция: „В едногодишен срок от влизане в сила на този закон Агенцията по вписванията осигурява техническа възможност за прилагането на глава XVI, раздел V и VI и съвместно с НАП и НОИ техническа възможност за прилагането на чл. 274, като и в двата случая министърът на правосъдието определя началната дата на прилагането в наредбата по чл. 31“. С две думи – даваме максимален краен срок една година за прочутата непосилна в 21 век работа по техническата организация на съответните заявления. Като – когато по-рано са готови съответните институции, с наредбата министърът определя датата, към която на практика ще констатира тази техническа готовност. Тоест имаме краен срок и за да разберат българските граждани откога всъщност влиза в сила ефективно тази промяна, чрез промяната в Наредба № 1 за съхранение, водене и достъп до търговския регистър, която се обнародва, става ясно, че е налице техническата възможност. На следващо място, госпожо Председател, правя следното редакционно предложение по § 25. Аз го изчетох преди малко, но за всеки случай, за да са наясно народните представители, отново изчитам текста на двете нови алинеи: „§ 25. (1) Преобразуванията на търговски дружества по глава XVI, раздел V, по които са подадени заявления за вписване или за издаване на удостоверение за законосъобразност до влизането в сила на този закон, се приключват при досегашните условия и ред и имат действие съгласно досегашните разпоредби.“ Това е първа категория висящи – това е уточнение, последното изречение, което казах. „(2) Подадените заявления за вписване или за издаване на удостоверение за законосъобразност след влизането на този закон се разглеждат в едномесечен срок от осигуряването на съответната техническа възможност и изграждането на необходимата Информационна система за прилагането на Закона.“ Точка. С две думи… (Реплики.) Нещо ми подсказвате. Грешка, поправка? Казвайте, докато е време. В ал. 1 да се тълкува Раздел V и VI. С това, по мнение на колеги от различните парламентарните групи, се опитваме, от една страна, да затворим и двете наказателни процедури, от друга страна, да поставим ясен краен срок на администрацията, че трябва да си свърши работата. И на трето място, да осигурим сигурност на българските граждани – правна сигурност, и предвидимост в работата на администрацията, за да знаят към кой момент коя уредба се прилага. Знам, че Ви отегчих, отегчих и себе си, но беше важно, таке че благодаря за вниманието.

Председателят ми е свидетел, че се опитах да си тръгна от трибуната, но след като ми е казала, ще прочета отново: „§ 25. (1) Преобразуванията на търговски дружества по глава XVI, раздел V и VI, по които са подадени заявления по вписване или за издаване на удостоверение за законосъобразност до влизането в сила на този закон, се приключват при досегашните условия и ред и имат действия съгласно досегашните разпоредби.“ Втората алинея е непроменена. Тук е моментът за спонтанни аплодисменти, за да напусна трибуната. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS IV), подписано в град Варшава, Полша, на 20 септември 2023 г., № 50-402-02-8, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2024 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS IV), подписано в град Варшава, Полша, на 20 септември 2023 г., № 50-402-02-8, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2024 г. На заседанието присъстваха професор Галин Цоков – служебен министър на образованието и науката, и академик Николай Витанов – заместник-министър на образованието и науката, който представи Законопроекта от името на вносителите. Централноевропейската програма за академичен обмен e дългосрочна програма за академичен обмен и мобилност на преподаватели, студенти, докторанти и специализанти от университети на следните 15 държави – Република Албания, Република Австрия, Република България, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Чешката република, Унгария, Република Молдова, Република Северна Македония, Черна гора, Република Полша, Румъния, Република Сърбия, Словашката република и Република Словения. Програмата насърчава транснационалното междууниверситетско сътрудничество и съвместните дейности между партньорите, включени в мрежата CEEPUS. Министерството на образованието и науката оценява като успешно участието на страната в предходните три етапа на Програмата и изразява надежди, че това ще продължи и при изпълнението на четвъртия етап, след ратифициране на обсъждания законопроект. Споразумението за CEEPUS IV предвижда и облекчаване на административните процедури, като по този начин се гарантира по-ефективното изпълнение на Програмата. В дискусията се включиха народните представители: доцент доктор Силви Кирилов, който постави въпроса дали са оползотворени от българска страна всички възможности за обмен по Програмата на български студенти и преподаватели, и академик професор доктор Николай Денков, който подкрепи включването на Република България в четвъртия етап на Програмата с оглед наблюдаващото се постепенно нарастване на интереса на студенти и преподаватели. Представителите на Министерството на образованието и науката представиха числови данни за нарастващото участие на студенти, докторанти и преподаватели. Те информираха, че се увеличава и броят на дейностите, които се финансират по Програмата. След проведено гласуване с 9 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS IV), подписано в град Варшава, Полша, на 20 септември 2023 г., № 50-402-02-8, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2024 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът да се гласува на второ четене в същото заседание, защото по време на обсъждането не са направени предложения за изменения и допълнения.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS IV), подписано в град Варшава, Полша, на 20 септември 2023 г. Член единствен. Ратифицира Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS IV), подписано в град Варшава, Полша, на 20 септември 2023 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за закриване на специализирано частно висше училище с наименование „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ със седалище Пловдив, № 50-402-03-5, внесен от Министерския съвет на 13 август 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2024 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект на решение за закриване на специализирано частно висше училище с наименование „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ със седалище Пловдив, № 50-402-03-5, внесен от Министерския съвет на 13 август 2024 г. На заседанието присъства професор Галин Цоков – служебен министър на образованието и науката, който представи Проекта на решение. Той посочи, че специализираното частно висше училище с наименование „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ със седалище Пловдив от зимния семестър на учебната 2020/2021 година не е подавало информация за действащи, прекъснали или в процес на дипломиране студенти и докторанти. Валидността на институционалната акредитация на специализираното частно висше училище е изтекла на 4 май 2022 г., а през януари 2024 г. е изтекла и програмната акредитация на двете професионални направления, в които Висшето училище е имало право да обучава. В съответствие с разпоредбите на Закона за висшето образование висшите училища се закриват от Народното събрание, когато не са поискали институционална акредитация в предвидените в закона срокове. В публичното обсъждане на Проекта за решение участва професор Елиза Стефанова – председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, която потвърди, че Висшето училище е с изтекли институционална и програмна акредитация и същевременно няма постъпили искания за тяхното подновяване. В дискусията се включи народният представител доцент доктор Силви Кирилов, който предложи с цел прецизност да бъдат направени няколко правно-технически и редакционни поправки: в основанията за приемане на решението да се добави чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България; да се посочи конкретната дата, от която се закрива Висшето училище, тъй като оттогава се прекратяват дейността и правомощията му; да се изпише пълното наименование на Висшето училище, като се добави седалището на Висшето училище в съответствие с Решение на Народното събрание от 21 май 2015 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 26 май 2015 г.); да се определи срок за предаване на архива на закриваното висше училище предвид изричното създаване с предлаганото решение на комисия от Министерството на образованието и науката, която да следи предаването на архива; да се посочи коректното наименование на висшето училище, към което преминава архивът на закриваното висше училище. Вносителите заявиха, че приемат предложените правно-технически и редакционни поправки, като за конкретна дата на закриване на Висшето училище предложиха датата на влизане в сила на решението за закриване на Висшето училище, а относно определянето на конкретен срок за преминаването на архива на закриваното висше училище предложиха за такъв да се посочи двумесечен срок след влизането в сила на решението за закриване на Висшето училище. Народните представители се обединиха около становището, че се налага правно-техническо прецизиране на текста на Проекта за решение и единодушно подкрепиха да бъдат направени изменения и допълнения, както следва: 1. В основанията за приемане на решението да се добави „чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и“. 2. В т. 1 след „закрива“ да се добави „считано от деня на приемане на решението“, а думата „специализираното“ да се замени със „специализирано“. 3. В т. 2 след думата „преминава“ да се добави „в двумесечен срок от приемане на решението“, а накрая да се добави „със седалище Пловдив“. 4. В т. 3 накрая да се добави „със седалище Пловдив“. След проведената дискусия, след направените предложения за редакционни поправки на Проекта на решение на Народното събрание и след гласуване с резултат: 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Решение за закриване на специализирано частно висше училище с наименование „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ със седалище Пловдив, № 50-402-03-5, внесен от Министерския съвет на 13 август 2024 г., заедно с подкрепените от Комисията редакционни поправки на Проекта на решение, както следва: „Проект! РЕШЕНИЕ за закриване на специализирано частно висше училище с наименование „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ със седалище Пловдив Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 и чл. 18, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование РЕШИ: 1. Закрива, считано от деня на приемане на решението, специализирано частно висше училище с наименование „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ със седалище Пловдив. 2. Архивът на специализираното частно висше училище с наименование „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ със седалище Пловдив преминава в двумесечен срок от приемане на решението към Висшето училище по сигурност и икономика със седалище Пловдив. 3. Министърът на образованието и науката определя комисия, която да упражни контрол при предаването на архива на специализираното частно висше училище с наименование „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ със седалище Пловдив на Висшето училище по сигурност и икономика със седалище Пловдив.“

Уважаеми колеги, знаете старата максима, че съвършенството се измерва с качество, не с количество. В България има 52 висши учебни заведения. Качеството на висшето образование се влошава все повече. Подобен брой университети за държава с шест милиона население и с най-лошата демографска структура не в Европа, а в света, е абсурдно. През последните десет-петнадесет години студенти се събират буквално по улиците и от махали. Качеството е под всякаква критика. Имал съм случаи, в които съм учил със студенти втори курс – и това не е шега, столиците на балканските държави. В този смисъл процесът на намаляване на висшите учебни заведения е позитивен. Знаете, че през последните години фалира така нареченият Пернишки университет, сега Европейският колеж в Пловдив, самата демография притиска случващото се, но това е тежък и бавен процес, който може да отнеме много време и цели поколения буквално да излязат от висшето образование без основните характеристики, които трябва да има един студент. Те са две – първото е знание, второто е възпитание, защото университетите изтласкват нагоре елита на нацията, който трябва да е локомотивът, да дава развитие и резултати. В този смисъл подкрепям Законопроекта, подкрепям и предложенията на Комисията по образование и Ви призовавам да го подкрепим, но да мислим и за голямата картина – за оптимизация на висшето образование. Благодаря Ви.