РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ (ГЕРБ-СДС)1730 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че всеки един от Вас си дава сметка за стойността на този дебат, особено в контекста на предстоящата предизборна кампания. Не знам доколко е стойностен като аргументи, но затова аз бих желал да се върнем може би в руслото на обичайната за всяко Народно събрание дейност, а именно разглеждането на правни аргументи за един или друг предстоящ за гласуване акт.
Скъпи колеги, Конституционният съд вече се произнесе по редица дела, които имаха, ако не сходен, то подобен предмет. Изключително важно е Тълкувателното решение № 12 от 2022 г., в което Конституционният съд даде ясно тълкуване на Конституцията по отношение на конкуренция на два принципа – това са принципите на мандатност и континуитет на органите, чийто мандат на членовете е изтекъл. Няма да влизам в детайли на това, но го споменавам, защото ние сме изправени пред ситуацията да подложим на гласуване едно решение, което не просто ще бъде противоконституционно, то в своя диспозитив е и противозаконно. То е противозаконно, но парламентът го подлага на гласуване, може и да го гласува, ако, разбира се, събере необходимото мнозинство, но това ще бъде поредният пример за дискреционната власт на парламента, или както казва това – диспозитивът на Тълкувателно решение № 12, дискреционната власт на парламента е лимитирана и обратното, подрива демократичния ред. Навярно някои от Вас в реплика ще ни припомни случаите с НЗОК, със Сметната палата или други. Колеги, научените уроци са за това, за да бъдат научени уроците, те не са за това да бъдат повтаряни. Но така или иначе, ние живеем в сложни времена, в които редица парламенти не могат да съберат мнозинство, което да гласува актове, които са за, но много лесно събират мнозинство, за да гласува актове, които са против нещо. Защото ние живеем във времето на – както казваше великият Живко Сталев: „във времето на фактическата Конституция, а не на писаната Конституция“. А когато действа фактическата Конституция, а не писаната, тогава държавните органи, пак го цитирам: „неумолимо и ефикасно допринасят за безконтролността на върховните държавни органи под действието на фактическата Конституция“.
Много е вероятно ние да приемем днес такова решение. Това решение, разбира се, няма да произведе действия в правния мир. А дали ще бъде отложено до произнасянето на Конституционния съд, или не, това е друг въпрос, но позволете ми да Ви кажа няколко тези и доводи за това защо решението е противоконституционно и незаконосъобразно.
Първо, то противоречи на поне три принципа – принципа на мандатността, на континуитета и принципа на правовата държава. Но фактически важното за тази легислатура, която има още няколко заседания, преди да се отправим към поредните избори, големият въпрос е каква е ролята на представителната демокрация и нейната еманация – парламента, и на народните представители като изразители на интересите на народа, защото ние, вместо да гарантираме стабилност, укрепване на институционалния авторитет и ефективността на държавните органи, всъщност с подобни решения им слагаме катинар, ние слагаме катинарите. От момента, в който това решение, ако бъде прието, те трябва да спрат да работят.
Защо, колеги? Октомври месец миналата година Народното събрание прие Закон за противодействие на корупцията. Нов закон, натоварен с големи обществени очаквания и големи амбиции от страна на гласувалото го тогава парламентарно мнозинство, условно наречено сглобката, за да не влизам в подробно описание на субектите, участващи в него. В този закон това мнозинство си постави амбициозната цел в рамките на три месеца да избере състав на Комисията за противодействие на корупцията. Самото Народно събрание каза, че за три месеца, бидейки с мнозинство, ще избере такъв състав. В Преходните разпоредби на този закон – това е § 7 от Закона за противодействие на корупцията – ние, голяма част от които гласувахме за този закон, казахме, че до избирането на състав на Комисията за противодействие на корупцията заварените при влизане в сила на Закона членове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – накратко да стане ясно – това е старата комисия, която беше разделена с този закон, старата комисия изпълняват – забележете глагола „изпълняват“, а не „продължават да изпълняват“ – функциите на членове на съответните комисии, като след избора на нови членове продължават мандата си като членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Тоест в този преходен период, колеги, лицата, които са имали качеството на членове, изпълняват функция, те не са членове. Те изпълняват функция и не са в мандат. Тоест ние имаме в момента, гледаме едно решение, което смесва във времеви аспект три етапа. Ние разглеждаме решение, което казва, че изпълняващият функциите член на Комисията и изпълняващ функциите председател на тази комисия трябва да отговаря за свои действия в качеството си на член на една несъществуваща вече комисия и да бъде освободен по реда, който е предвиден за неизбрани членове на бъдеща комисия. Тоест ние смесваме темпорално екс нунк, еск пост и екс анте. Смесваме ги в едно считано с това решение. Ние освобождаваме член на Комисията, колеги, който, изпълнявайки функциите, не може да бъде освободен по реда на Закона за противодействие на корупцията, защото той не е мандатен член, не е избран по този ред. Той може да бъде освободен само чрез избора на новите членове на Комисията, което ние е трябвало да го направим в тримесечен срок, тоест най-късно януари тази година, тоест сметнете – близо 9 – 10 месеца, а още не сме го направили, а Законът казва, че ако бъде освободен член на Комисията, трябва да бъде избран нов в двумесечен срок. Тоест ние и това условие не бихме могли да изпълним.
В Проекта диспозитив на това решение Вие предлагате да бъде освободен изпълняващият функциите председател на Комисията за противодействие на корупцията, който изпълнява и функциите на председател на КОНПИ, без да си давате сметка, че всъщност Вие не може да го освободите, защото самият закон, така, както сме го приели всички ние, колеги от сглобката, ние сме определили за изпълняващ функциите Антон Славчев и друг не може да бъде определен. Защото, колеги, ал. 4 на § 7 казва: „Досегашният изпълняващ длъжността председател на КПКОНПИ изпълнява функциите по чл. 14 от Закона за противодействие на корупцията.“. Досегашният изпълняващ длъжността! Изпълняващ длъжността към онзи момент е Антон Славчев, защото е бил заместник-председател на КПКОНПИ и само той може да изпълнява тези функции след оставката на предишния председател Сотир Цацаров. Тоест в момента, дори да се гласува това решение, дори да се приеме, че парламентът е упражнил дискреционна функция с подобен акт, няма човек в едната и в другата Комисия, независимо дали е определен от Народното събрание, който да си позволи да извършва каквито и да е правни действия в нарушение на Закона. Дори да определите лице, което изпълнява функциите на член, това лице ще бъде с вързани ръце. Всички действия, в това число, ако щете, и най-непосредствените – разплащане на задължения, оперативни разходи, заплати на служителите – не могат да бъдат извършвани от друг.
И още нещо, колеги. Дори да освободите Антон Славчев като член на КПК и на КОНПИ, по смисъла на изричния законов текст на § 7, ал. 4 той ще продължи да бъде председател, защото Законът му е възложил тази функция, а не решение на Народното събрание. Ще сътворим изключителен парадокс. Разбира се, няма да е нито първият, нито последният.
В дебата стана въпрос за това, че Народното събрание по една или друга причина бави избора, защото не е приело процедурни правила. Това много често се използва, даже това беше единият от така наречените три закона в проекта на джентълменско споразумение, или така наречените три закона.
Уважаеми колеги, аз съм сигурен, че Вие четете текстовете не по-лошо от мен. В Закона за противодействие на корупцията – чл. 8, чл. 9 – в чл. 8 е ал. 4, в чл. 9 е ал. 8 – та в тези текстове от Закона се казва, че правилата за работа на Комисията се приемат от Постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за противодействие на корупцията. В ал. 8 на чл. 9 от същия закон се казва: „Постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за противодействие на корупцията, оповестява състава и приема правила на номинационната комисия.“ Вижте причинно-следствената връзка – определя се съставът на номинационната комисия, която по смисъла на Закона е ясна, защото Законът е императивен в това отношение, и след това Комисията приема правила и тези правила, колеги, не влизат за гласуване в зала. Тези правила се приемат от Комисията в парламента. Това казва Законът и тук дори да приложим по аналогия правилата на чл. 89, ал. 8 от Правилника, който казва, че проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия, това се прави винаги по повод на избор, на избор на членове и ако трябва да следим хронологията, трябва да има процедура с проектно решение за избор на членове, да има определена номинационна комисия и Комисията за превенция и противодействие на корупцията в парламента да приеме правила. Така че тази тема звучи добре, но за съжаление, това е тема, която може да обвърже само тази легислатура, а не следващата, и тази тема неправилно е експлоатирана и според мен много неудобно е подведена и Европейската комисия за ролята и смисъла на тези правила, които са само процедурни. Ако трябва парламентът да е отговорен, трябва да избере омбудсман, който да представи и своя кандидат в номинационната комисия, и тази процедура да започне.
Дотогава, колеги, ние ще се въртим в омагьосания кръг да си говорим как трябва да се подновяват съставите на регулаторите, да не правим нищо, защото сами сме си вързали ръцете, в това число и с мнозинствата, които сме предвидили и които, за съжаление, бяха – извинете за израза – шамаросани от Конституционния съд. Но това, колеги, са фактите. Трябва да се съобразим с тези факти, ако не искаме да изглеждаме несъстоятелни като хора, боравещи с регулиране на обществените отношения през законодателството. Както е казал един велик афорист: „Фактът винаги е гол, дори да е облечен по последна мода.“
Позволете ми, госпожо Председател, да направя редакционно предложение по Проекта. Това вече е извън изказването.
Колеги, в Проекта на решение в т. 1, респективно в т. 3 след думите в т. 1 „Комисия за противодействие на корупцията“ запетайката да се замени с точка и текстът „изпълняващ функциите на председател на същата“ да бъдат заличени.
Същото е в т. 3 – след „Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество“ да бъде поставена точка и да бъдат заличени думите „изпълняващ функциите на председател на същата“, тъй като текстовете противоречат на § 7, ал. 4 от Закона. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)