ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ-СДС)1036 думи
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Пейков! Аз, вероятно заслужено, не се славя с кой знае каква диалогичност. Това не е породено от сприхав характер, а от някакво вродено чувство за справедливост, моя справедливост. Не твърдя, че тя трябва да бъде всеобща, но всеки един от нас тук, в тази зала, в крайна сметка е изпратен, за да защитава всички български граждани според собствените си убеждения и възприятия за морал, етичност, политически възгледи. Аз уважавам Вашите. Ще Ви изненадам, но уважавам и на Вашата парламентарна група, независимо от това, че имаме разминавания в много отношения. Но в крайна сметка, както сме го казвали и друг път, ние не сме в залата, за да се харесваме, а за да работим и да произвеждаме някакво благо – такова, което обаче и хората извън тази зала да възприемат за благо. Много често се проваляме в тази си задача, трябва да се замислим защо, но моето възприятие за етика и морал включва и истината. И затова взимам тази реплика, за да Ви поправя и по-скоро да насоча вниманието Ви към това как Вие сам може да се поправите.
Вие твърдите, че единствените, които са успели да реализират мандат в последните години, сте Вие. По същество, де факто, ако за реализиран мандат Вие считате взимането на папката – да, така е. Но, господин Пейков, вторият мандат, за който Вие говорите, беше реализиран само и единствено защото ГЕРБ наистина направи компромис със себе си, с хората, избрали ни, с всички тези седящи в залата от страната, която Вие заклеймявате непрестанно, и натиснали копчето за втората политическа сила, заради която първата се отказва от правото си да сформира правителство. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Господин Пейков, демокрацията има някои базисни правила. Аз няма да Ви ги разяснявам за пореден път, защото не е необходимо, а и защото смятам, че Вие ги знаете, макар да не го признавате. Но едно нещо трябва вече да бъде ясно ограничено – когато възпиташ някой да мрази, единственото друго, което можеш да правиш, е да му намираш какво да мрази. И колкото повече, господин Пейков, се инвестира в тази посока – да търсим какво да мразим, как да го мразим, все повече, опасявам се, ще намираме и причини защо да го мразим. Да, когато ги няма, ще ги измисляме, ще ги фабрикуваме; когато ги няма, ще търсим извън самото естество на проблема, който разглеждаме в залата – в случая избора на председател. Какво можете да кажете Вие срещу госпожа Назарян? Какво?! По същество, не да я свързвате с ланшния сняг, с грешките на Аспарух при преминаването на Дунава – не, по същество. Но аз знам, че Вие трябва да дадете нещо на онези, които научихте да мразят, за да могат да продължат да го мразят, за да оправдаете поведението си.
Дотук добре, но в следващия момент, в който трябва да обясните защо нещо може да се съгради, тук вече се проваляте. И идва използването на този тип – простете, ще ги нарека лъжи, защото те са такива, или манипулации, или неизказване на истина, че единствените, които са успели да направят нещо, сте Вие. Почтеността, господин Пейков, изисква да кажете: „Направихме го, но да, направихме го заради това, защото други се отказаха от правото си да го направят заради нас.“ И то беше така. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Трябва да кажете също: „Това правителство, в което бяхме заедно, се провали, защото ние гласувахме собствената му оставка.“ Няма нищо страшно в това, господин Пейков, то беше истина. Вие, ако извадим стенограмите, ако извадим гласовете, ще видим, че сте гласували за неговата оставка. Но това е подобно, господин Пейков, на онази лъжа, която се разпространява, че някой е свалил третото правителство на господин Борисов. Фактически, де факто, технически, политически, всякак си, лъжа. На правителството му изтече мандата и то по най-демократичния начин предаде властта на следващото, каквото и да беше то. И тогава спечелиха изборите ИТН, след това спечелиха изборите „Продължаваме Промяната“ и ние в нито един момент, дори това за нас да е било политически неприятен факт, не сме го отрекли. И това е може би причината, поради която ние отново сме първа политическа сила, някой може би е оценил тази наша форма на политическа почтеност. Вие може утре да проявите друга и да възвърнете гласовете, които загубихте. Не коментирам причините, поради които това се е случило, но твърдя, че тогава, когато уважаваш дори това, което не ти харесва, тогава си силен; тогава, когато нещо, което дори не смяташ за правилно, но го признаваш, защото то се е случило по законите и правилата на същата тази държава, в която се кълнеш, която обичаш, която защитаваш и за която работиш. Аз твърдя, че моят политически опонент в Перник може би нямаше моралното право да бъде в тази зала, но лично аз на втория ден написах, че е и легитимно, и легално, защото хората са го избрали и защото друг се е отказал в негова полза. Не ми харесва, но е факт и аз няма да го оспоря независимо кое е лицето, което стои зад този депутатски стол, защото така е нормално. Защото тогава, когато нещо го обичаш, уважаваш, работиш за него и искаш то да успее, а не просто да бъде мразено, защото ти така си го преди това предпоставил, правиш всичко възможно, за да насочиш нещата в някаква нормална градивна посока.
С всеки от Вас сме имали някакви разногласия, с всеки от Вас съм имал някакъв тип висок тон. Невинаги съм се гордял с това, но ви уверявам, че то е било продиктувано от емоция, възникнала в някаква ситуация, която съм виждал да възниква и при Вас, няма нищо лошо. Но нека, господин Пейков, да си служим с фактите, така както искаме впоследствие те да бъдат обърнати към нас – справедливо, в търсене на това, което, надявам се, тази зала наистина иска да постигне.
Председател някак си ще се избере най-вероятно и правителство ще има, няма да сме ние тия, които ще загасим лампата и ще затворим вратата на четиринадесет века държава, но нека да го направим по нормален, почтен, демократичен, европейски начин, който вярвам, че ние с Вас тук защитаваме. Някои не го правят, някои не го правят – и тука е разковничето, че ние заедно с Вас можем, защото вярваме в това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Браво!“)