СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ2279 думи
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Предстои да Ви запозная с позиция по хронологията, тъй като е особена ситуацията – става въпрос за решение на независимия български съд и е трудно някак си изпълнителната власт да взема отношение по решение на друга власт. От друга страна, става въпрос и за Българската православна църква, която също е независима от държавата, но има особено място и в Конституцията, и в Закона за вероизповеданията. Така че, ако не възразявате, ще Ви прочета позицията, която е максимално неутрална – става въпрос за хронологията на събитията, и ще започна отзад напред. Моля Ви за търпение, защото е около 10 страници.
Когато решите, госпожо Председател, може да ме прекъснете. Знам, че не е по правилата на изслушването, но когато решите, спирам и задавате въпроси.
Хронологията е следната. Така наречената Българска православна старостилна църква има дейност у нас вече повече от 30 години. Българската православна старостилна църква води началото си от 1993 г., когато в София е открит първият молитвен дом на старостилците – параклисът „Св. Спас“, и в Гърция под името Триадицкий епископ Фотий е ръкоположен бившият преподавател в Софийската духовна семинария и асистент по старогръцки език в Софийския университет Росен Сиромахов. Постепенно Българската православна старостилна църква разширява дейността си и открива енории в Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Габрово, Плевен, Сандански и други градове. Енориашите са вероятно около две – три хиляди. От 1993 г. обаче, с появата на епископ, възниква нова паралелна църковна общност, която независимо от ограничените си мащаби дублира духовния живот и структурите на Българската православна църква.
Първи опит за регистрация на Българската православна старостилна църква в Регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд датира от 2011 г. Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд по реда на Глава четиридесет и девета – „Общи правила“, на Гражданския процесуален кодекс. Производството по вписване на религиозна общност като юридическо лице в публичния регистър на вероизповеданията към Софийския градски съд е охранително, като Съдът в закрито заседание преценява дали са изпълнени изискванията на Закона за вероизповеданията.
Ролята на изпълнителната власт в това производство се свежда до предоставянето на експертно становище от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, ако такова бъде поискано от Регистърния съд. На основание чл. 16 от Закона за вероизповеданията Съдът е изискал и Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет е предоставила на 20 февруари 2012 г. отрицателно становище. Изразена е позицията, че представеният устав на Българската православна старостилна църква и наименованието ѝ противоречат на разпоредби от Конституцията и Закона за вероизповеданията, съгласно които традиционното вероизповедание в България е източноправославното, а негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква. В периода 2011 – 2013 г. Съдът на три инстанции е отказал вписване на Българска православна старостилна църква.
За илюстрация на мотивите на съдебните инстанции ще Ви цитирам част от Решението на Софийския апелативен съд. Предлагам Ви да не Ви цитирам мотивите, защото ще Ви натоваря допълнително.
Намерили са, че следва да бъде оставено без уважение искането за регистриране.
Следващ етап е сезирането на Европейския съд по правата на човека. След отказа за регистрация на три инстанции въпросът е отнесен до Европейския съд по правата на човека с оплакване за нарушение по чл. 9, който е за свобода на мисълта, съвестта и религията, във връзка с чл. 11 – свобода на събранията и сдружаванията, както и на чл. 13 – право на ефективни правни средства за защита, и по чл. 14 – забрана на дискриминацията от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Жалбата е подадена до Европейския съд по правата на човека на 28 август 2013 г., като е изпратена на българската страна на 5 септември 2017 г. Становището на Република България е изразено от процесуалния представител на държавата в лицето на дирекция „Процесуално представителство на Република България“ пред Европейския съд по правата на човека при Министерството на правосъдието, изпратено на 4 януари 2018 г. На 19 март 2018 г. е изпратено и допълнително становище по делото.
Защитните аргументи на българското правителство тогава:
В становището на българското правителството по делото е изтъкнато, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба, тъй като от правна страна църквата жалбоподател не покрива критериите по Закона за вероизповеданията, поради което не са изпълнени законовите предпоставки за регистрация на вероизповедание. Изрично са релевирани и мотивите за отказ на националните съдилища – именно че е налице явно сходство между наименованието на разглежданата религиозна общност с това на признатата за правен субект по силата на закона Българска православна църква. Вън от горното е развита и тезата, че държавата не е осъществила намеса спрямо правото на асоциация на жалбоподател да се установява и да поддържа места за богослужение или религиозни събрания, да осигурява писането, разпространението, издаването на религиозни публикации, тъй като правото на вероизповедание свободно може да се упражнява чрез сдружаване в нерегистрирани общности, доколкото, съгласно Закона за вероизповеданията, упражняване на тези дейности не е представено от задължителна официална регистрация. Позицията на българското правителство е защитена с аргумента, че съвпадащото наименование на асоциацията жалбоподател на Българската православна църква влече недопустимост на вписването поради невъзможността в правната система да съществуват неограничен брой правни субекти с едно и също обозначение.
Решението на Европейския съд по правата на човека.
Делото е изчетено от Европейския съд по правата на човека за такова, по което има добре установена практика, и е разгледано от тричленен състав, който е постановил единодушно, че е налице нарушение на чл. 9 – Свобода на мисълта, съвестта и религията, във връзка с чл. 11 – Свобода на събранията и сдружаването от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и на чл. 13 – Вътрешни правни средства за защита.
Европейският съд по правата на човека констатира системен проблем във връзка със свободата на религията в България с позоваване на чл. 46 от Конвенцията. По силата на чл. 46, § 1 от Конвенцията договарящите страни се задължават да изпълняват окончателно решение на Съда по всяко дело, по което те са страна, като изпълнението се следи от Комитета на министрите към Съвета на Европа.
Държавата има основно отговорност да избере под надзора на Комитета на министрите средствата, които ще бъдат използвани в националния правен ред, за да бъде изпълнено това задължение. В конкретния случай Европейският съд по правата на човека е посочил два вида мерки за отстраняване на констатираното нарушение – общи, които са нормативни, и индивидуални, които касаят конкретния казус. Европейският съд по правата на човека посочва в Решението, че делото разкрива системен проблем, който вече дава основание за сходни осъдителни решения, в това число „Генов срещу България“, „Методиев и други“, „Независимата православна църква и Захариев срещу България“, който може да доведе до по-нататъшни сходни жалби. Става въпрос за системния проблем, който може да доведе до такива жалби. Проблемът е бил откроен още през 2004 г. от ПАСЕ. Естеството на нарушението показва, че общите мерки, необходими за изпълнение на настоящото решение, следва да включат или изменение на тези законови разпоредби, или такова тълкуване за тези разпоредби, което не изключва регистрацията на вероизповедания, въз основа на това, че има:
а) същите вярвания или практика като вече съществуващо вероизповедание, или
б) същото наименование като вече съществуващо вероизповедание, освен ако двете наименования не са буквално идентични или толкова сходни във всички свои елементи, а не само в една дума, като „българска“ или „православна“, че последователите на съществуващото вероизповедание и широката общественост действително биха объркали двете вероизповедания.
По отношение на индивидуалните мерки, необходими във връзка с църквата жалбоподател, Европейският съд по правата на човека е посочил, че те може да включват или одобряване на нова молба за регистрация като вероизповедание, или възобновяване на производството по регистрация от 2011 – 2013 г., и е подчертал, че независимо от това кой вариант ще бъде избран, предприетите от властите мерки следва да са съвместими с констатациите в Решението на Европейския съд по правата на човека. Изпълнение на Решението през месец юни 2023 г. на заседание във формат „Права на човека“ – Комитетът на министрите прие решение относно изпълнението на коментираното решение, с което изрази съжаление, че новата молба за регистрация на Българската православна старостилна църква е отхвърлена от съдилищата на основания, противоречащи на решението на Европейския съд по правата на човека, както и на насоките, дадени от Съда за приемане на общи мерки. Комитетът на министрите изразява загриженост, че съдебните решения се основават на отрицателното становище на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет.
По отношение на индивидуалните мерки Комитетът на министрите приема, че регистрацията на религиозното вероизповедание не следва да бъде обусловена от наличието на признание от страна на други православни поместни църкви, тъй като това не е издържано в духа на решенията на Европейския съд по правата на човека и представлява ограничение, което по същество и целите си е еквивалентно на ограниченията, критикувани в решенията на Съда.
В тази връзка Комитетът на министрите е приканил Националния съд да разгледа всяка висяща или последваща молба за регистрация на църквата жалбоподател в съответствие с изискванията на решенията на Европейския съд по правата на човека, като по-специално регистрира различни вероизповедания, имащи сходна православна доктрина, доколкото наименованията им не са изцяло идентични, без да се извършва преценка на религиозните им вярвания. Във връзка с предприемането на общи мерки Комитетът на министрите изисква бързо приемане на съответните законови промени или привеждане на съдебната практика в съответствие с Конвенцията с оглед преодоляване на системния проблем, идентифициран в съда.
Остават още две страници. Благодаря Ви за търпението досега.
Нова молба постъпва през юни 2022 г. от Българската православна старостилна църква – прави втори опит за регистрация в Софийския градски съд. Софийският градски съд изисква експертно становище от Дирекция „Вероизповедания“, която отново поддържа своята позиция за недопустимост на паралелното съществуване на две православни църкви. В становището е посочено, че съгласно чл. 13, ал. 3 от Конституцията традиционната религия в България е източноправославното вероизповедание. Член 10 от Закона за вероизповеданията конкретизира тази норма по следния начин: „Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската екзархия и член на едната свята съборна и апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е Митрополит Софийски.“ В тази връзка Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет намира, че представеният устав за регистрация на новоучредената религиозна институция, особено чл. 5, наименованието ѝ е в противоречие с тези разпоредби.
В заключението се казва, че въпросът е законово уреден. Православната религиозна институция не би следвало да търси регистрация по съдебен ред. С оглед на всички мотиви и значимостта на Българската православна църква в обществения живот на страната Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет е посочила, че не счита, че след като е уреден статутът на традиционното вероизповедание, следва да се регистрира по съдебен ред религиозна институция, която има претенцията да представлява православието. Както на първа, така и на втора инстанция съдът е оставил искането за регистрация на Българската православна старостилна църква без уважение.
Междувременно през март 2024 г. въпросът за неизпълнението на Решението на Европейския съд по правата на човека отново бе повдигнат на заседание във формат „Права на човека“ на Комитета на министрите. По отношение на индивидуалните мерки Комитетът на министрите отново е констатирал, че повторното искане за регистрация на Българската православна старостилна църква от юни 2022 г. е отхвърлена на първа и втора инстанция на основания, които противоречат на решенията на Европейския съд по тези дела.
На следващо място, Комитетът на министрите повторно е приканил компетентните национални съдилища да разгледат всяко висящо или ново искане за регистрация на църквата жалбоподател в съответствие с изискванията на Конвенцията, по-специално като разрешат регистрацията на отделни православни вероизповедания със сходна православна доктрина, стига имената да не са напълно идентични. В контекста на общи мерки по изпълнението Комитетът на министрите отново е изискал бързо приемане на съответните законови промени или привеждане на съдебната практика в съответствие с конвенцията с оглед преодоляване на системни проблеми, идентифицирани от съда.
И стигаме до Решението на Върховния касационен съд. Тук стигаме до добилото широка разгласа Решение на Върховния касационен съд. Вярвам, че всички тук са запознати с мотивите на Върховния съд, който се е съобразил с Решението на Съда в Страсбург.
Това, което ни е казал Съдът в Страсбург и което изисква от българските органи да изпълнят, е, първо, да бъдат предприети индивидуални мерки и одобряване на нова молба за регистрация като вероизповедание или възобновяване на производството по регистрация. Тези мерки са насочени към българските съдилища и ние в момента сме свидетели на изпълнението им от Съда.
Второто предписание на Европейския съд по правата на човека е за предприемане на общи мерки, бързо приемане на съответните законови промени.
Позицията на Министерския съвет е константна. Българската православна църква е една и неделима, като нейното единство е от особена важност за обществото ни. При съобразяване на принципи на правовата държава и разделението на властите решението на въпроса с двете регистрирани български православни църкви е от компетенциите на Народното събрание.
Приветствам усилията на народните представители в тази насока, на Народното събрание – имаме вече и приети на първо гласуване законопроекти по тази материя, и вярвам, че с общи усилия можем да подобрим законодателната уредба и да не допускаме разединение в Българската православна църква.
Министерският съвет е на разположение на народните представители, Дирекция „Вероизповедания“ е в готовност да изрази становища при нужда и нейни представители да вземат участие в законодателния процес съгласно възможностите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На три пъти имах възможност да потвърдя позицията на Министерския съвет, като два от тях бяха в срещи с Негово Светейшество Даниил, Патриарх Български и Софийски митрополит, а няма как особено от служебно правителство да се очаква да не потвърждава предишни решения на Министерския съвет и предишни становища на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет. Оставям настрана какво е личното ми убеждение, но то няма никакво значение в момента. Благодаря Ви.