КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1770 думи
Броени дни след гласуването на новото правителство стана ясно, че са задействани стъпки за рязко ускоряване на процеса за унищожаване на българския лев и премахване на Валутния борд. Абсолютен приоритет на новата четворна сглобка изглежда се оказва не справянето с политическата криза, преодоляване на икономическите трудности пред българските граждани и фирми или справянето с галопиращата инфлация и непосилната тежест от растящите цени, а насилственото вкарване на страната ни в еврозоната.
Получихме информация, че в началото на тази седмица новоизбраният финансов министър по време на Среща на финансовите министри от Европейския съюз, проведена в Брюксел, пак е почнал да се моли унизително за България да бъдат направени някакви отстъпки от правилата, за да можело страната ни да използвала някакъв прозорец от възможности, за да влезе в еврозоната, или по-скоро „да бъде вкара в еврозоната“ – цитирам. Сякаш е редно и достойно да търсим влизане през някакъв прозорец, или като джебчии да се втурваме в нечий чужд дом през дупка в стената, а не през официалния вход, когато става дума за едно от най-важните геополитически и икономически решения за страната ни, което потенциално ще донесе огромни рискове и неоправдани тежести за поколения българи напред във времето.
Тази информация се потвърди и от информации в медиите – грижливо, разбира се, дозирана от официалната медийна пропаганда и близки до управляващите публични манипулатори на общественото мнение. Ние обаче от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да позволим това национално предателство да се извърши необезпокоявано пред очите на цял един народ.
Въпреки официалните данни, публикувани от Евростат миналата седмица, според които България все още не изпълнява критерия за инфлацията въпреки очакванията за нова тенденция за нарастване на инфлацията, видно от резкия скок на цените на редица хранителни стоки, телекомуникационни услуги, цената на електроенергията, водата, горивата и други още от първите буквално дни на новата година въпреки липсата на каквото и да било правно основание за подобни действия. Точно сега впрочем напомняме, че Народното събрание има две решения относно вкарването ни в еврозоната насила.
Първото решение е от 27 октомври 2022 г. В него се постави целева дата от 1 януари 2024 г. за влизане в еврозоната. Тази дата отдавна е зад нас, не е изпълнена, следователно основанието за това решение отпада, то вече не е актуално.
Второто решение е от 26 юли миналата година. Точка 2.5 в него гласи буквално: „Министерският съвет по предложение на Министерството на финансите да изиска в съответствие с чл. 140, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз изготвянето на извънредни конвергентни доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка не по-късно от две седмици, след като Република България изпълни критерия за ценова стабилност.“
Тук оставяме настрана факта, че Народното събрание в последните няколко години започна да действа като революционен конвент с укази, закони, с които задължава изпълнителната власт, което превръща това решение на Народното събрание в, меко казано, меко казано, незаконно.
Данните на Евростат от миналата седмица обаче математически доказаха, че България въпреки фалшификациите на данните за инфлацията в България от НСИ, защото с това беше извършено държавно престъпление, за което държавните служители ще бъдат подведени под отговорност след време, въпреки фалшификацията на НСИ обаче данните на Евростат са ясни и категорични – България продължава да не изпълнява критерия за инфлацията. Друг е въпросът обаче, че всяко изпълнение се преценява от съответните европейски институции и органи, а не еднолично от нашата страна. Следователно нямаме юридическо и правно основание, също и на база на цитираното решение на Народното събрание, да са се разбързали новите управляващи от четворната коалиция.
Въпреки липсата на приет бюджет на страната за 2025 г. – допълнително основание, въпреки доказателствата за изкуствено задържане на публични разходи, инвестиции, жизненонеобходими за икономиката, гражданите и бизнеса, въпреки неразплатените сметки на държавата с контрагенти в цялата страна, които още чакат да им се плати по договорите за декември месец, което допълнително ще натовари бюджета за 2025 г., въпреки всичко това обаче, само и само за да се нагласят числата от националната статистика за уж изпълнение на критериите за постигане на любимия на евро-атлантическите еничари политически фетиш – членство в еврозоната.
Въпреки нежеланието на огромното мнозинство от българската общественост за замяна на българския лев с евро, което се вижда във всяко едно социологическо проучване по темата, демонстрирано най-категорично от волята на над 604 000 българи за провеждане на референдум за запазване на българския лев – референдум, брутално отказан на българския народ от евро-атлантическото управляващо еничарско мнозинство и превзетите от него институции, въпреки също многобройните експертни анализи и предупреждения, доказващи негативните последици за българската икономика, ако страната ни опита да унищожи националната си валута и финансовия си суверенитет.
Поведението на новите управляващи не просто противоречи на националните икономически и политически интереси, не просто противоречи на волята на десетки хиляди от собствените им избиратели, която по този начин ще бъде подменена и те ще бъдат излъгани най-грубо. Тук става дума най-вече, но не само, за избирателите на „БСП – Обединена левица“ и „Има Такъв Народ“. Поведението на новите управляващи е пореден пример за унизителен слугинаж. Свидетели сме как управляващите влизат в любимата роля на българските политици – тази на наведени лакеи, изпълняващи безпрекословно волята на различни външни господари и ръководещи се от тесни лични бизнес интереси в името на мизерни кариерни облаги и потупване по рамото от чужбина.
Националният интерес е последното, което интересува онази шепа от еничарски политици, които в този момент, за съжаление, официално представляват България навън и които взимат съдбоносни решения от името на българския народ.
След като България нито е подготвена за Еврозоната, нито отговаря на формалните правила към настоящия момент, какво точно искат и предлагат българските управляващи, когато се молят на колене в Брюксел да бъдем вкарани през задната врата на еврозоната в буквалния смисъл на думата?
Научихме за важен детайл от разговорите между нашия финансов министър и нейните колеги от еврозоната. Изправени пред трудности в тези преговори, поради неубедителните данни и перспективи, свързани с българската икономика, нашите представители са получили, или самите те са предложили следното: преговорите да продължат, при условие че страната ни се съгласи, че при евентуално, не дай си боже, приемане на еврото, това ще стане при курс, който ще бъде различен от фиксирания курс в момента от 1,95583 лв. за едно евро, което означава обезценяване на левовете и спестяванията на българските граждани. Да го кажем така – който сега има примерно 1000 лв. в сметката, да не си мисли, че това са 500 евро. Управляващите ще направят така, че да станат 200 или 300 евро в най-добрия случай.
Залъгалката, която им е дадена, е следната, че отвързването на курса ще донесе много по-висока инфлация, това обаче след като вече уж формално сме отговорили на критериите за членство, а тази инфлация ще донесе приходи в бюджета и ще осигури възможност за повече бюджетни разходи.
Няма нужда да се коментира циничността и абсурдността на това предложение. За съжаление обаче, българските представители не за първи път са показвали липса на характер и са се огъвали под натиск. Никакви техни обещания или поети ангажименти в България нямат значение, щом бъдат натиснати в Брюксел или където и да било, те обичат да бъдат натискани – харесва им. Не е необходимо да се обяснява какви рискове ще дойдат и какви загуби ще претърпят българските домакинства при промяна на валутния курс, което означава при девалвация на лева спрямо еврото.
В какво точно обаче се състои пълната ненавременност и рисковете от подобно бързане сега? България влиза в период на нова вълна от нарастваща инфлация. Въвеждането на еврото допълнително ще засили инфлационните очаквания в страната и ще стимулират търговци и симуланти да повишават цените. Това и в момента се случва дори и само заради това, че се говори, че ще влезем в еврозоната.
Виждаме какво се случи в Хърватия преди две години, как хърватите и до ден днешен страдат и имат затруднения с все по-високите цени след еврото там, с темпове на инфлация, които остават над двойно по-високи от тези в България. Икономическата сметка показва, че ако бяхме влезли заедно с хърватите в еврозоната, досега да сме изгубили над 7 млрд. лв. само заради по-високите цени. Не желаем и няма да допуснем България да стане втора Хърватия. Българската икономика продължава да е далеч от средноевропейския стандарт. Все още сме на дъното по отношение на така наречената реална конвергенция, тоест по отношение на равнището на доходите и цените у нас, които остават доста под средните нива в еврозоната.
Производителността и конкурентоспособността в българската икономика са относително по-ниски, а икономиката има сериозни структурни проблеми и дисбаланси. Това са все предпоставки българските граждани и фирми да се сблъскват с нови огромни шокове при евентуално, не дай си боже, въвеждане на еврото.
България изпитва огромни трудности във фискалната сфера и балансирането на бюджета се очертава като непосилна задача, поне в краткосрочен план. Без валутния борд обаче, който налага фискална дисциплина и връзва ръцете на българските политици, нашите публични финанси ще излязат съвсем извън баланс. Държавният дълг, който ще плащаме ние, нашите наследници и наследниците на нашите наследници, неизбежно ще нарасне и той вече расте. Всичко това ще се случи поради добре известния факт, че в еврозоната фискална дисциплина няма. Там фискалните правила остават на хартия, там е съвсем обичайно, а и най-лошото от всичко, безнаказано да има държави с дефицит в пъти, в пъти по-висок от този на изискванията на договора от Маастрихт. Погледнете данните на Гърция, Италия и на Франция вече. Може би точно това искат някои безотговорни български политици. Може би точно българският валутен борд им пречи да харчат и да крадат повече и може би, най-вече освен това някои политици се облизват за парите от резерва на Валутния борд, за които се надяват да бъдат освободени и откраднати – усвоени, разбира се, по линия на проекти и фирми, близки до управляващите. Колко апетитна хапка са 74 млрд. лв. – повтарям, 74 млрд. лв. активи на управление емисионно. Дали това не е голямата цел на сглобката да си раздели тези пари, пазили 27 години стабилността на лева? 74 млрд. лв. е повече от това, което ще гласуваме като бюджет за тази година.
Не на последно място, самата еврозона навлиза в поредна за нея криза. Достатъчно е да се види мъчителната икономическа картина в Германия, която доскоро беше моторът на европейската икономика. Франция – втората по големина държава в еврозоната, изпитва реална бюджетна криза. Ред други държави имат нерешени дълбоки икономически и фискални проблеми. И докато световната икономическа реалност точно сега драстично ще се променя с възможните произтичащи от това сътресения (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), най-разумното е поне да не бързаме към къща с нестабилни основи, която тепърва ще се разклаща. Такава къща, или по-скоро и най-точно казано, е еврозоната в пирамидален вид сега.
Валутният борд напротив, многократно се е доказал като най-доброто убежище за българската икономика по време на глобални или европейски икономически и финансови кризи.