КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1334 думи
Благодаря, госпожо Киселова.
Понеже днес започнахме с декларации, които бяха посветени на националната памет, и понеже националната памет много често бива фалшифицирана или скривана, нека да отбележим нещо, което не трябва да се забравя никога. И то е, че България в днешните си граници не претърпява почти никакви, всъщност не почти, никакви териториални загуби след края на Втората световна война заради два факта. Първият факт е, че България в крайна сметка се нарежда на страната на антихитлеристката коалиция, макар и в края на Втората световна война. И втората причина е голямото партизанско движение в България, антифашистко движение, което, между другото, е признато като основна заслуга в българската антифашистка съпротива на България в борбата срещу хитлеристката коалиция. И това е записано в протоколите на Парижкия мирен конгрес, който всъщност завършва с подписването на Парижкия мирен договор 1947 г., благодарение на който България единствена от държавите – членки на Тристранния пакт, завършва Втората световна война с повече територия, отколкото е започнала. Всички останали губят.
Станахме свидетели обаче през последните години на постоянно фалшифициране на историята. Днес тези хора, които бяха виновни за това, че България беше на страната на Тристранния пакт и беше съюзник на Хитлер, се превръщат едва ли не в национални герои, превръщат се също така в мъченици. Започнаха да ги титулуват за национален елит, който, видите ли, бил изтребен от Народния съд. Даже изфабрикуваха и дата – 1 февруари, която дата има за цел да почете паметта на тези национални герои.
Обаче каква точно е истината за тези национални герои? Тези национални герои, които са осъдени от Народния съд, приемат поредица от законодателни мерки в България, които са отхвърлени след това като недемократични, меко казано. Приемат антисемитско законодателство включително, което заради съпротивата обаче на една голяма част все пак от българското общество в крайна сметка не е финализирано докрай и заради това България остава единствената държава от съюзниците на Хитлер, която спасява своите евреи. Това не пречи обаче да се разгърне мощно репресивно движение в страната, насочено срещу антифашистката съпротива, което води до това, че са избити хиляди, хиляди антифашисти.
Ако трябва да съм точен, официалният брой на убитите със или без съд и присъда е повече от 4000 души. Цялото партизанско движение е 12 000, което означава, че на практика всеки трети партизанин е бил убит. Но не е само това. Българското правителство, след като приема Закона за защита на държавата, въвежда и специална награда – награда, която е от 50 хил. лв., което е огромна сума пари по това време. 50 хил. лв. по това време струва един апартамент в София. 50 хил. лв. се дават на всеки, който отреже партизанска глава. И има изплатени много пари, милиони тогавашни, български, като награди за хората, които са рязали тези глави.
Тъй като историята в България много често бива скривана, смятам, че е време да я покажем, за да не допускаме повече нагло фалшифициране на българската история и пренаписването на тази история. Ето Ви деянията на тези, които ще бъдат почетени утре. (Показва снимка.) Отрязаните глави на убитите партизани Желязко Кърмов – Йозо, Стойчо Аврамов Миневски и Иван Пашинов от отряд „Христо Ботев“. Има и още (показва снимка) – от отряд „Антон Иванов“, поставени в Батак. Има и още – нещо, което вече това може да го намерите в интернет. Но това, което сега ще Ви покажа, е оригинална снимка. Ето я оригиналната снимка. (Показва.) Четири отрязани партизански глави. Това са различни, между другото, снимки. Тази снимка е част от пропагандната кампания, която е правило българското правителство тогава. Тези снимки са били поставени на специални информационни пропагандни пана в центровете на българските градове и села, за да може да се виждат за назидание и никой да не си помисли да тръгва срещу държавния ред тогава и срещу Хитлер, разбира се. Хората, които са зад главите, отрязаните, са съратници, другари на убитите партизани. Те след това също са екзекутирани. Тази оригинална снимка е от 1943 г., 28 август, даже отзад е датата. Това е българската история.
Четенето на декларации за почитането на паметта на главорези, защото наистина говорим за главорези, тоест хора, които режат глави, ги наричаме главорези, е проява на голяма ненавист спрямо българската национална памет. Защото безспорен факт е, че Народният съд осъжда и хора, които са били несправедливо осъдени, но също така безспорен факт е, че една голяма част, даже по-голямата част от осъдените, абсолютно заслужено намират своите присъди.
Между другото, да кажем и още нещо, което фалшификаторите на историята редовно забравят, или всъщност знаят, но не казват – такива народни съдилища има в цяла Европа по това време и те издават десетки хиляди осъдителни присъди. Една голяма част от тях са смъртни присъди. В Германия са екзекутирани повече от 30 хиляди души. Много често фалшификаторите на историята дават пример с Нюрнбергския процес, където казват: в Германия са осъдени на смърт само 12 души, а в България са осъдени на смърт 2000. Само че това не е вярно, защото Нюрнбергският процес е просто един от многото процеси и той е само единствено за ръководството на нацистката партия. Само единствено!
Нещо повече, в Германия се изграждат огромни лагери тогава за германски военнопленници, които с нищо не се различават от тези, които са били за германски военнопленници в Съветския съюз. Общият брой на официално отчетените загуби след края на войната, забележете, на германски военнопленници, загинали от глад, тоест те са били уморени от глад в буквалния смисъл на думата, е над 1 милион души. И за това нещо има достатъчно историческа литература, има включително и заведени дела за компенсация след 60-те и 70-те години, изплатени са и пари и така нататък, и така нататък. Това е историята, която се опитват да скрият съвременните фалшификатори. Само че, докато ни има нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, историята ще бъде показвана такава, каквато е. Ще използваме парламентарната трибуна, за да я разказваме без емоция, но с чест, защото един народ, който не си познава историята, не заслужава да има история.
И това, с което ще приключа декларацията на ВЪЗРАЖДАНЕ, е да повторя за пореден път идеята, която имаме от години насам. България има нужда от Ден на националното помирение, защото са дадени много жертви в братоубийствената, почти гражданска война. Ние не стигаме до класическа гражданска война, но имаме всички признаци на водене на такава война, в която са дадени хиляди жертви от едната и от другата страна. Имаме нужда от Ден за национално помирение. (Реплика от народния представител Манол Пейков.) И това помирение ще бъде началото на възраждането на българската нация. Защото, докато отбелязваме само едни жертви, а другите се правим, че ги няма, и казваме, че това тук не съществува, което го показах, и то се скрива и се фалшифицира, България няма да има бъдеще по този начин. Защото на паметника, който е до НДК, на който утре ще отидат някои от Вас, има имена на главорези редом до имена на незаслужено убити хора. Ето това е гавра. Не може да слагаш невинно осъдени хора, защото има и такива от Народния съд, редом с главорези, които са рязали глави, получавали са пари за това. И между другото, има хора, които получиха реституирани апартаменти след 90-а година, закупени от техните бащи или дядовци с парите от отрязаните партизански глави.
Ето това е нашата история в момента, нека да си го кажем. Имаме и добри, и лоши моменти в нея, но ако искаме да продължим напред, не трябва да продължаваме с повторение на разделението от миналото. И без това сме достатъчно разделени в настоящето. Имаме нужда от Ден за национално помирение, от Ден за национално обединение дори ако щете. (Реплики от народния представител Манол Пейков.) И няма да се уморим да повтаряме това нещо. (Реплики от народния представител Манол Пейков. Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И няма да се уморим да повтаряме това нещо, защото в противен случай нашата страна просто няма бъдеще. А ние от ВЪЗРАЖДАНЕ горещо вярваме в бъдещето на България и няма да спрем да се борим за това то да бъде такова, каквото са го искали нашите възрожденци – България да е силна, независима, свободна и обединена държава. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)