7 февруари 2025 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Премиер, уважаеми господа вицепремиери! В хода на вчерашния ден имаше изслушване на министъра на финансите госпожа Теменужка Петкова, която изнесе тревожна информация по отношение на публичните финанси. Осемнадесетте милиарда лева дупка в бюджета на държавата не са мираж, 3% дефицит ще са трудност, но правителството ще поеме ангажимент следващият бюджет, който ще предложи на Народното събрание, да бъде в рамките на изискванията на Закона за публичните финанси, а именно – до 40% разходи на държавата спрямо брутния вътрешен продукт и до 3% дефицит, което, естествено, е от изключително значение, защото ще покаже готовност и намерение на България да стане пълноправна членка на еврозоната. В рамките на вчерашното изслушване госпожа Теменужка Петкова отбеляза много тревожни факти – над 1,4 млрд. лв. извършени дейности, но неразплатени в рамките на миналата година, които съответно ще окажат влияние на държавните финанси тази година. Това е по отношение на пътното поддържане и инфраструктурното строителство. Стана въпрос, че има още над 700 млн. лв. невъзстановен ДДС към бизнеса, което също представлява сериозен проблем. Въпреки всички тези факти, които бяха изнесени, аз, господин Желязков, ще си задам въпроса към Вас – общественоважен, естествено, и управленски въпрос, а именно: какво е финансовото състояние на държавата? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Надявам се, че опитът, който ще направя сега – да сложа точка на всички коментари и дебати по отношение на числата, които вчера много точно бяха определени от министър Петкова като фискална игра на Спорт тото, ще успее да сложи едно известно успокоение – поне до момента, в който Проектът на закон за държавния бюджет, този на Държавното обществено осигуряване и този на Здравната каса бъдат внесени в Народното събрание. Това се нуждае от обстоятелството, че политическият дебат не доведе до необходимата конструктивност по отношение на изясняване на всичко, което застраши публичните финанси през последните няколко години. Всички проблеми бяха изразени, но накрая не стана ясно за обществото нито каква е реалната картина, нито какви са проблемите, които трябва да бъдат адресирани с този и следващите бюджети. Станаха ясни факторите и обстоятелствата за неразплатените задължения, причините за това; за поемане на политически ангажименти, свързани с разходите, които държавата не е могла да осигури; за поемани разходи в бюджета, които не са били обезпечени с лимити; за прехвърляне за следващата година на фактурирани задължения; за поемане на разходи със сертификация, без да бъдат фактурирани. Всъщност по-ясна картина ще имаме, когато видим какво е последното тримесечие на миналата година. Тези данни ще бъдат ясно оповестени, но ще послужат много точно и коректно в Проекта за държавния бюджет за настоящата година – да не бъдат допускани подобен вид нарушения на фискалната дисциплина. Фискална дисциплина, която не е само модел за правилно управление на публичните финанси, но и законно скрепена в нашия закон за публичните финанси. Нека тогава да се разиграе този дебат. Аз в момента няма да повтарям всички известни факти и обстоятелства, защото всяко едно число има своята не само финансова, не само своята икономическа, но и своята политическа интерпретация. За новоизбраното правителство е важно какъв бюджет ще предложи, какъв бюджет ще защити и ако успее да събере подкрепата на парламента – по какъв начин ще гарантира неговото изпълнение. Защото потенциалът, който съществува в нашата страна, не за ограничаване на разходите, а за увеличаване на приходите, съществува, и то е първо в посока на изсветляване на сивата икономика, използването на нови източници, което ще ни даде възможност за функционирането на Шенгенското пространство, както и по-добрата работа на регулаторите и на контролните органи. Така че моята задача е да Ви убедя да гледаме напред, а не да допускаме грешките, които трябва да оставим назад. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми колеги! Проблемът с безводието в страната е все по-голям. Знаете, че във връзка с това сформирахме и Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства за безводието. В бъдеще за никого не е тайна, че този проблем ще става все по-голям. Обръщам внимание, че има довеждащи водопроводи – публична държавна собственост, които са недопустими за финансиране по Общинската програма. Също така на територията на области, където няма сформирани асоциации, има довеждащи водопроводи, които са недопустими за финансиране по Оперативна програма „Околна среда“. В тази връзка единственият начин за финансиране на тези довеждащи водопроводи – публична държавна собственост, е от държавния бюджет. Въпросът ми е: предвиждате ли в проектобюджета за 2025 г. финансови средства директно за проектиране, реконструкция и изграждане на такива довеждащи водопроводи? Благодаря Ви.

Към министър-председателя или към ресорния вицепремиер.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, със сигурност свикването на работна група или на комисия е важна крачка, само че проблемите във ВиК сектора не се решават просто с административни мерки и не е единствената тема наличието на адекватно по обем финансиране. Всички добре знаем, че от момента, в който вземем решение примерно за рехабилитацията на ВиК инфраструктурата в един град дори при налично финансиране, от момента, в който вземем решение, до момента, в който изпълним мероприятието, минава период от 4 или 5 години. Затова от огромно значение е инвестирането в проекта, в техническата готовност. Пряко на въпроса Ви. Както знаете, ние имаме налично финансиране, за съжаление, слабо използвано в рамките на Оперативната програма "Околна среда“ от Кохезионния фонд, който може да бъде използван за всякакъв тип инвестиции в сектор „Води“. Да, прав сте, това е категорична позиция на Европейската комисия, когато имаме неконсолидирани територии. Там финансиране от Кохезионния фонд не може да се използва. Да стигнем по-далеч. Комисията има принципна позиция, че там не би следвало да се включва и финансиране от държавния бюджет. Не казвам, че не е правено! Не казвам, че не може да се направи! Бих поставил въпроса дали темата с консолидацията на териториите, на които оперират различните ВиК дружества, е напълно затворена, защото за мен трябва да се положат усилия консолидацията да бъде завършена. Ние имаме буквално няколко общини, които не са в консолидирана територия. И да, в бюджета ще бъдат предвидени средства в допълнение към тези от Кохезионния фонд за допълнителни мерки, особено в сферата на довеждащ водопровод, който често остава извън обхвата на водните цикли за осигуряване на водоснабдяването на районите, които страдат от безводие. Само че няма да бъдем откровени, ако сведем темата само до водопреносната инфраструктура. Ние сме фактически в режим на промени на климата. И това се усеща особено в Южна България, но не само. Ако ние сме държава с визия, голямата тема, която трябва да се сложи на масата, е строителството на поне 5 нови язовира. Поне 5 нови язовира, които стратегически да покрият нуждите на населението от водоснабдяване, както и нуждите от напояване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Вицепремиер, обръщам внимание, че наблягам на довеждащи водопроводи – публична държавна собственост. Има довеждащи водопроводи, които са с проектна готовност в момента, пред разрешение за строеж. Ако заделим един ресурс, макар и малък – от 100 милиона, да се финансират тези проекти, още тази година можем да решим проблема на хиляди жители. Един такъв град е Севлиево от област Габрово и Вие сте избран от този район. Вие го знаете този проблем от 30 – 40 години, който все още не е решен, и лично Вие сте обещавали, че ще се реши. Другият, който е неконсолидиран, това е другият голям проблем с Ловеч – Плевен, Черни Осъм. Така че могат да се заделят едни 100 милиона, това ми е молбата, и да се проектира там, където има най-голяма нужда, за да се придвижи това нещо. Не може държавата да не поддържа или да реконструира собствената си водопроводна мрежа, и то довеждащи водопроводи в първоначална точка, откъдето тръгва водата! Наливаме пари в крайни точки или в някои села, а тези довеждащи водопроводи имат по 60 – 70% загуба! Ние в началото, като загубим водата, какво правим? Един частник какво ще направи? Къде първо ще запуши нещата – там, където шурти, или където тече? Моля Ви, обърнете внимание на това нещо. Колкото и да не достигат пари, винаги може. Това е държавна политика! Благодаря Ви.

Очевидно ще контекстуализираме въпроса. Ситуацията с довеждащия водопровод на Севлиево я познавам не само на документи, а и на трасе. И след дълги години липса на инвестиции само напомням, че в последните 8 – 9 години бяха отпуснати близо 10 милиона за рехабилитация на трасето. И водозагубите падат. Тази инвестиция трябва да бъде довършена. Впрочем далеч по-голям е проблемът, ако говорим за големи български градове, като Ловеч и Плевен, където също е необходима не само рехабилитация на довеждащото трасе, но и отварянето на въпроса за водоизточник, язовир. И сте прав, ние имаме готови технически трасета, но ние имаме и технически готови язовири! Технически готови язовири, на някои от които дори от средата на 80-те години половината строително-монтажни работи са извършени. И да, това ще бъде усилие на българското правителство – довършването на подобни проекти, които са технически зрели, и са необходими неголеми на брой инвестиции, които да решат проблема с водоснабдяването на дадено населено място. Впрочем това няма да ни реши всички въпроси, свързани с реформата във водния сектор. Тя остава на нашето внимание и уважаемото Народно събрание трябва да се занимава и с този въпрос, защото той е свързан и със законодателна промяна. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър-председател, въпросът ми ще бъде към Вас. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги, когато има ново правителство, задаваме един изключително важен, стратегически въпрос за българската държава. А именно: каква ще е политиката на новото правителство във връзка с демографската криза в страната ни? Много добре знаем всички българи, според данни на НСИ също, че България в момента е 6 милиона и 700 хиляди души. Много добре знаем обаче, че всяка година изчезваме с по един средно голям български град – около 50 до 100 хиляди души на година. Много българи – млади, в детеродна възраст, заминават за чужбина да търсят по-добро място за работа, препитание и живот. И изключително е тягостно да наблюдаваме как нашият народ, нашата нация умира с всеки изминал ден. И тъй като Политическа партия ГЕРБ управлява дълги години нашата държава, над 10 години вече, в различни периоди, естествено, искам да попитам: какви мерки ще предприеме правителството в краткосрочен и дългосрочен план за решаване на този изключително важен проблем за нашата родина? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Повдигнатият въпрос е във фокуса на вниманието не само на това правителство, не само на тази легислатура. Той е въпрос, който вълнува цялото общество и до известен степен е отражение на политико-икономическите тенденции, които се развиват през последните десетилетия. Въпросът има измерение не само с раждаемостта, защото към настоящия момент в България раждаемостта е на нивата на средноевропейската такава. Но въпросът е свързан и с движението на хора – всички процеси, които настъпват в рамките на глобализацията, в рамките на членството на България в Европейския съюз, на възможностите на трудовия пазар и на по-добрите възможности за работа. Разбира се, има и проблеми, които трябва да се адресират незабавно. Те са насочени към малките населени места. Скоро ще предложим на Вашето внимание определени мерки в тази посока. В момента не искам да ги споменавам, защото те са свързани основно с тенденции, по които се работи, за причини, поради които се обезлюдяват малки населени места. Но целта е да направим така, че повече българи да се връщат в страната и да намират своето място в родината, а по-малко хора да търсят по-добрите възможности извън родината. Това ще бъде направено с краткосрочни, но и с дългосрочни мерки. Ще говорим по тази тема в специализираните комисии на парламента, но целенасочената държавна политика трябва да бъде систематична и комплексна, защото, както казах в началото, това не е само въпрос на раждаемост. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Желязков, общите приказки, които изговорихте, ние ги знаем. Това, което казахте дотук, е ясно. Въпросът е: кой от Вашите министри ще отговаря конкретно за тези политики? Защото пъзелът на демографската картина в държавата е огромен. Тези политики са свързани с изключително голям брой министерства. На тези министерства, за да провеждат тези политики, им трябват финанси, а тези финанси е необходимо да бъдат отпуснати в предстоящия бюджет. Само че пари няма. Вчера от изслушването на госпожа Петкова разбрахме, че държавата е в изключително тежко състояние – 18 милиарда дупка, 4 милиарда дефицит от предходната година. На този фон искате да вкарвате България в еврозоната. И на базата на всички тези неща, които знаем като информация и като политики от предходните години, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ много се съмняваме, че ще успеете да решите този кардинален и важен въпрос за българската държава. Така че кажете най-важното: кой ще отговаря, за да знаем кой пряко ще държим отговорен за провала, ако има провал в тази политика? Надявам се да няма, но много се съмнявам, имайки предвид предходния опит на другите управления на ГЕРБ. Благодаря.

Благодаря Ви. Независимо от очакването това да бъде ангажимент на един министър или на един вицепремиер, това трябва да бъде във фокуса на вниманието на всички сектори на социалната и икономическата политика на държавата, в това число и в правоприлагането, защото има много фактори, свързани с последното, които са причина за процеси, които могат да окажат влияние върху демографията на страната. Това не е отговор, който някой би интерпретирал като колективна безотговорност. Това е отговор, който трябва да бъде адресиран към кабинета като цяло. Защото това е хоризонтална политика, а не е политика по вертикал. Тя засяга всички министерства, всички министри, всички политики, защото става въпрос за бъдещето на нацията. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа Премиер и вицепремиери! Господин Премиер, въпросът ми е към Вас, той е съвсем важен и резонен и е от огромно значение за българските граждани. Както се казва, той е в дневния ред на хората. Преди два дни, ако не се лъжа, председателят на ДПС и на парламентарната група „ДПС – Ново начало“ господин Пеевски призова за категорична намеса на правителството и на държавата по отношение на инфлационния натиск на цените и на стоките от първа необходимост, които пряко влияят върху хората и ги обедняват. В този ред на мисли въпросът ми към Вас е: какви мерки предприема правителството да намали необоснования растеж на цените на основните стоки и продукти, което пряко бърка в джоба на българските граждани и те обедняват? Това ни е въпросът и ще държим тези действия да бъдат в пряка полза на хората и те да дават резултат. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Пряката намеса на държавата на пазара на основните стоки от потребителската кошница, най-вече на дребно, е недопустима намеса в рамките на пазара, но това не изключва контролните механизми, с които разполага държавата в лицето на регулаторните си органи. Това трябва да бъде регулация, която е свързана с недопустими съгласувани практики и картелни споразумения. Аз се надявам тази година да се усети ролята на регулаторите в пазара на основните потребителски стоки. Но е много важно да не се подават послания, които ще звучат като глупост от страна на правителството за намеса на пазара на цените на дребно – неща, които няма да доведат до очакваните резултати, но могат да доведат до дефицит на основни продукти. Така че пазарът трябва да бъде регулиран, докъдето практиката за действието на конкуренцията върху равновесието на цените е необходима, но не и намеса, която да доведе до дефицит и до спекула. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря, господин Премиер. Ние сме съгласни с това, което казахте. Разбира се, че не трябва да има недопустима намеса, но не трябва да има и спекулативна намеса, която пряко да бърка в джоба на българските граждани. Очакваме и ще следим как ще подкрепите и българските, нашите производители, които, разбира се, също са от голямо значение и могат да помогнат за това – спекулативната намеса да не бърка пряко в джоба на българските граждани. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа вицепремиери, дами и господа народни представители! Каквито и решения да вземем тук с Вас, каквито и законопроекти, каквито и изслушвания да правим ние, народните представители, това се усеща много по-късно от всички български граждани. Това се усеща, защото, след като се направят различни предложения, промени, докато влязат в сила законите, до тях достига много по-късно реакцията. Аз винаги използвам трибуната на Народното събрание, за да се обърна и да защитавам правата на общините, затова въпросът ми по-скоро е към вицепремиера Зафиров, тъй като отговаря за регионалното развитие, за околната среда и водите. Това, което нас от „БСП – Обединена левица“ ни вълнува, е: какви политики предприема кабинетът в насока общинските програми, инвестиционните програми? Защото, както знаем всички ние, кметовете са най-пряко до българските граждани. Кметовете най-бързо реализират тези политики, които се осъществяват и от Народното събрание, разбира се, и от Министерския съвет. Те са от всички парламентарни групи, но те първо усещат това, от което имат нужда нашите граждани. Така че въпросът ми в действителност към Вас, уважаеми господин Зафиров, е: каква е политиката спрямо общините и Инвестиционната общинска програма? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Георгиев, благодаря Ви за този въпрос, защото местната власт е най-близко до проблемите на хората – и Вие го знаете прекрасно като дългогодишен кмет и участник в тази местна власт, и не само до проблемите, но и до намирането на техните решения. Именно намирането на тези решения е част от приоритетите в работата на МРРБ, но те при всички положения касаят широк кръг от българското общество. Тази програма, която засегнахте във Вашия въпрос, е жизненоважна не само за кметовете, за общините, но както казах, и за всички български граждани, защото инфраструктурните проекти нямат партиен цвят, там не би трябвало да има различен аршин, защото те са насочени към подобряване на средата на живот на всички български граждани. Тук категорично смятам, че партньорите в управлението трябва да сме единни в това отношение и да продължим тази програма, която касае всички български общини. Има обаче голямо притеснение, аз няма да го скрия от Вас, и то кореспондира и с първия въпрос, който беше зададен към министър-председателя – за финансовото състояние на държавата. Факт е, че неразплатените средства към българските общини от миналата година са над 500 милиона. Ако трябва да го кажем ясно, Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще започне новия си бюджет с минус 500 милиона, които трябва да разплати евентуално през тази година. Без да бягаме от отговорност и без да упрекваме политици в някакви финансови грешки, но едно нещо трябва да е ясно и да се каже – че с този огромен дефицит и с това трудно начало е много трудно да говорим за някаква прекалено амбициозна или дори въобще амбициозна инфраструктурна програма през тази година. Основната задача ще бъде наистина да бъдат разплатени тези средства и разбира се, да се търсят възможностите за решаване на въпроса и за продължаване на тази програма. В едно нещо искам да Ви уверя – аршинът ще бъде еднакъв към всички общини и ще се търсят равни възможности за всички представители на местната власт. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми заместник министър-председатели! Първо, добре дошли на първия Ви блицконтрол в Народното събрание. Моят въпрос ще бъде към господин Караджов. Господин Караджов, вчера в Комисията Ви беше зададен един въпрос, който е доста актуален в последните няколко седмици, а именно за медицинския хеликоптер, който аварира. Тогава отговорихте, но като че ли не бяхте достатъчно изчерпателен, и предполагам, че днес имате по-добра готовност да отговорите за това: какво е състоянието на този хеликоптер в момента и кога се очаква да пристигнат останалите два хеликоптера, които трябваше да бъдат доставени през миналата година – края на 2024 г.? Видяхме, че има закъснение и трябваше един от тях да пристигне, да бъде доставен януари месец, другият – февруари месец, този месец. Може ли да ми отговорите: каква е готовността, дали има доставен още един хеликоптер тази година и ако не, кога евентуално ще бъдат доставени останалите два, които очакваме? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина след една техническа повреда на хеликоптера преди не повече от 10 дни се наложи по време на полет и след индикация за намалено налягане на маслото той да се приземи възможно най-бързо по визуални данни, което е правилното действие при подобна индикация. Тази процедура беше извършена от екипажа професионално. След проверка на двата двигателя основно, които са на хеликоптера, и след като бяха проверени всички негови агрегати, се видя, че няма теч, заради което дежурният инженер в базата разреши хеликоптерът да се придвижи обратно в София до собствената си база. Това също беше извършено безпрепятствено, тоест вероятната причина още тогава, която ми беше докладвана, е софтуерна грешка. Съгласно договора за гаранционно поддържане на хеликоптера такива повреди трябва да бъдат правени съвместно с производителя „Леонардо“. Благодарение на видеовръзка и изградените възможности за пренасяне на технически данни между базата в „Леонардо“ и базата тук, в София, се прегледаха всички агрегати на хеликоптера, които бяха в норма и работеха добре. Тогава се отхвърли възможността да е техническа, механическа повредата, и се подмени електронният блок, който събира данните. Този електронен блок беше изпратен дистанционно и монтиран от нашите инженери, които са обучавани дълго време в базата на „Леонардо“ в Италия. Монтажът завърши онзиден и вчера в 11,20 ч. беше проведен така нареченият първи тестови полет на машината. Той не даде проблеми и в 12,30 ч., може би около 13,00 ч., пристигна съобщението, че хеликоптерът е вече операционен. Това беше комуникирано на колегите от Министерството на здравеопазването и дежурствата, и грижата за спешна медицинска помощ по въздуха бяха възобновени. Така че от вчера тази функция отново е възобновена. Очакваме следващия хеликоптер между 17-и и 25-и този месец, като веднага след неговото пристигане ще стане възможно този хеликоптер да отиде на редовното си гаранционно обслужване в Италия. Третият ще пристигне най-вероятно до края на март. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги! Планът за възстановяване и устойчивост често се ползва от така наречената опозиция в лицето на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за политически пиар и вменяване на отговорност на управляващите, а съвсем услужливо за тях се спестяват фактите, че недоразуменията и бомбите в ПВУ са именно заложени от ПП-ДБ и лявоориентирания, разбира се, политически господин Асен Василев. Въпросът ми е към Вас, господин вицепремиер Дончев: какъв е статусът на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и има ли риск от загуба на средства? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Рашев, дами и господа народни представители! Ще се опитам да не говоря в емоционални категории, както и в политикански такива, защото ситуацията не предполага такъв разговор, и въпреки смисъла на тази процедура – не с числа, хайде да се опитаме да поговорим малко с числа, като разделим нещата на две. Първо, така да кажем, приходната част от операцията. Както знаете, България до момента е получила първо междинно плащане, като към него е прибавен аванс, грубо около 1 млрд. 360 млн. евро. Има подадено искане за второто плащане в края на 2025 г. Аз очаквам отговор от Европейската комисия буквално в следващите дни, като предвид факта, че по второ плащане частично са изпълнени някои реформи, но други реформи не са изпълнени, а Европейската комисия ползва един специфичен множител и увеличава ефекта от всяка от реформите и отрязва много по-голяма част от парите, аз очаквам по второто плащане да получим нула финансиране. Нула! Тук е същественият въпрос. Предвид особеностите на процедурата след това, ние – казвам заедно с Народното събрание, ще имаме половин година да преценим, да работим кои от реформите – няма да коментирам основателно, неоснователно, прибързано, неприбързано заложени – можем да изпълним, с оглед да получим част от парите по второ плащане. Разбира се, прави впечатление, че много нетипична е структурата на Плана, доколкото най-тежките реформи са изтеглени в началото, още на едно второ плащане, което не е характерно за другите държави членки – те са си дали малко повече време. Иначе броят на плащанията е девет. Има страни, които са на четвърто, пето, шесто плащане. По-големият проблем за мен е друг и той е разходната на част от операцията. До момента България е платила около 11% от разполагаемите средства по НПВУ, 11% за 4 години. По-малко от 700 милиона – 11%. Повторих го и го потретих, защото крайният срок за плащането е август месец догодина. Тоест ние имаме една година и половина да разплатим останалите 89%. Една година и половина за останалите 89% от финансирането! И, уважаеми колеги, както казах, без никаква политическа драматургия, тук единствената тема е минимизиране на щетите. Всички администрации, всички отговорни министерства са мобилизирани в две посоки. В старт са вече преговори с Европейската комисия по всяка от реформите, впрочем ние имаме изпълнени реформи и по трето, четвърто, пето, шесто плащане, някои от реформите вече са факт, да ползваме колкото може по-голяма част от средствата, включително и от рестартираното второ плащане, но най-голямата тема е капацитетът ни да платим, както казах, 90% от средствата за една година и половина, което е – ще бъда много мек, предизвикателно.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, господа вицепремиери! Преди няколко дни с решение на Министерския съвет на подпис, тоест без да има реално събиране на Министерския съвет, в Европейската комисия за демокрация чрез право, така наречената Венецианска комисия, беше избрана госпожа Десислава Атанасова. Венецианската комисия – за тези, които не знаете, е високоекспертен орган към Съвета на Европа, свързан основно с върховенството на правото и на закона. До този момент през годините, когато е ставало въпрос за избор в този орган, нашите представители не са били подлагани на особен обществен интерес и не е предизвикан особен коментар. Този път обаче това решение предизвиква сериозни критики, понякога чета и квалификации, общо взето, в правната общност и откровени подигравки с избора на госпожа Атанасова, като нещата стигат и по-далеч – с призиви на колеги, уважавани юристи от Пловдив, които предлагат да има и протести, свързани с този избор, предвид това, че госпожа Атанасова няма никакъв реален юридически стаж като практикуващ юрист и беше избрана за конституционен съдия по време на сглобката с изключително спорно решение. Към онзи момент това беше прието с насмешка в юридическата общност. Сега изборът ѝ във Венецианската комисия предизвиква още по-голяма насмешка. Моля да ми отговорите като министър-председател: какви са Вашите мотиви за избора ѝ, от кого е дошло това предложение конкретно, обсъждано ли е и между кого и какви са критериите за избор на госпожа Атанасова, защото сред колегите юристи – и Вие сте такъв, господин Желязков, изплува отново споменът за калинките на ГЕРБ, които заемат позиции във връзка с други техни заслуги? И аз знам, че Вие отговорихте на този въпрос пред медиите, но сега дължите този отговор в Народното събрание, защото той е изключително актуален. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! За този въпрос сте прав, господин Василев, че предизвика полемика, която полемика е контекстуална в режима на политическото противоборство, а не е свързана с по-доброто отношение, познаване, както и на възможностите на такива институции като Венецианската. Вие правилно отбелязахте, че това е консултативен орган към Съвета на Европа, членуват много държави, в това число и Руската федерация. В този консултативен орган не се приемат актове, не се вземат решения, а участието на всяка една от държавите, не само от Съвета на Европа – могат да участват и трети държави извън кръга на държавите, членуващи в Съвета на Европа, да участват лица експерти, критериите за които не са свързани с преценка на тяхното професионално битие към момента. Това не е платена позиция. Това е позиция, която лицето, което е член на тази Европейска комисия за демокрация чрез право, участва в качеството си на лице с опит. Този член, това лице не е представител на държавата. Той участва в лично качество. Процедурата, може би ще Ви изненадам, не е разписана никъде. Няма процедура. Има един прецедент, ако не се лъжа, от 2000 г., когато по повод на решение за изпращане на наш представител тогавашният министър на външните работи Надежда Михайлова, мотивирайки, че няма процедура, прави едно предложение, което се облича с решение на Министерския съвет. Предложение, което казва горе-долу следното: „По предложение на министъра на външните работи и съгласувано с министъра на правосъдието се определя съответното лице“. И тази процедура като прецедент се спазва и понастоящем. Много е важно, понеже Вие споменахте, че има негодувание от правната общност, каквото и да означава това, да се знае, че лицето, което участва, не е нужно да бъде юрист. Не е нужно да има качеството примерно на конституционалист. Не е нужно да бъде член на съд, да е бил съдия, да е бил адвокат. Това може да е експерт, който има опит в съответните релевантни към работата на тази комисия дейности. Това е свързано основно с изборно законодателство, с въпроси, свързани с конституционния ред, въпроси, свързани с референдуми. Това може да бъде народен представител, но от много широк хоризонт на познанието по обществени дейности, свързани с демокрацията чрез право, правоприлагане, пряка демокрация и така нататък. Госпожа Атанасова е предложена заедно с господин Белазелков, държа да почертая, това са двамата членове, не само заради това, че са конституционни съдии към настоящия момент, а госпожа Атанасова има богат парламентарен опит, и това ни е водило в това предложение. Пак казвам, процедурата не е разписана, тя е интуито персоне дотолкова, доколкото се преценява възможността за принос на лицето, но не от името на страната, а от името на самия експерт. Благодаря.

Благодаря, господин Министър-председател. Изключително съм удовлетворен от Вашия отговор. Вие сте напълно прав, че това е консултативен орган и не се вземат решения. Тоест няма опасност Десислава Атанасова да взема някакви решения. Изборът ѝ няма процедура, тоест може да изберем когото и да е, по какъвто и да е начин. Още по-важно е, че лицето не представлява България, защото няма да берем срама на Десислава Атанасова. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Това, че е безплатно, това, че е безплатно, е само бонус. И Вие казахте, че лицето не следва да има някакви юридически качества, което основно потвърждава избора на госпожа Атанасова, а трябва да има опит. Аз съм сигурен, че тя има огромен парламентарен опит и друг опит, който ѝ помага да заеме тази позиция. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ. Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Първо искам да направя една процедура по начина на водене. Моля в рамките на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да вземете отношение към такова непристойно поведение от трибуната на Народното събрание и да наложите съответното наказание за колегата от МЕЧ. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Моля Ви!

Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги! През 2024 г. на територията на страната са регистрирани 34 658 пътнотранспортни произшествия, от които над 27 000 леки и 7161 тежки пътнотранспортни произшествия с 480 загинали и 9039 ранени. От тези над 9000 ранени тежко ранените са 1881 лица. На правителствено заседание, проведено през тази седмица, господин Министър-председател, Вие разпоредихте на ресорните министри засилен контрол върху движението по пътищата с фокус превенция. За да не остане това Ваше разпореждане само като добро пожелание, важно е да посочите какви конкретни мерки ще бъдат предприети, и то в най-краткосрочен план, така че да има видими резултати от Вашето разпореждане. В тази връзка е и моят въпрос: какви конкретни мерки ще се предприемат и какъв ефект очаквате от тях? Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Всички сме участници в движението в едно или друго качество и всички сме пътували по основните артерии както по хоризонтал, така и по вертикал. Всички знаем как се нарушават правилата за движение. Свидетели сме и като участници, и като наблюдатели, а и резултатите от смъртността и пътнотранспортния травматизъм подчертават тази тенденция, която, за съжаление, остава почти константна. На пътя функционират много държавни органи, които имат различни задачи, различна функционалност – понякога индивидуално, понякога координирано, но не в пълна степен. Резултатите се отразяват в две направления. Първото направление е свързано с опазването на живота и здравето на пътуващите, второто направление е по-доброто опериране на републиканската пътна инфраструктура, съответно възможността за възвръщаемост на инвестициите в нея – както по изграждането, така и поддръжката чрез винетната система и толсистемата. Затова моят апел към институциите и моето разпореждане за конкретни действия в системен аспект бяха насочени към всички органи, които имат касателство към пътната инфраструктура – това е не само Пътна полиция, това е ДАИ, това са НАП, Митници, толуправлението – за координиран подход с постоянно действие, а не стихийно, не спорадично, в две направления. Първото направление е по отношение правилата за движение. Правила за движение, които водят до инциденти. Само миналата година, второто полугодие, имаме над 1100 пътнотранспортни произшествия с тежкотоварни камиони, от които, за съжаление, има 30 жертви. Само с тежкотоварния трафик! Откакто България е част от Шенген, трафикът, особено по вертикал Кулата – Русе или Кулата – Видин, става изключително интензивен, но не по-малко интензивен е тежкотоварният трафик от „Капитан Андреево“ в посока Румъния или посока Сърбия. Всички са свидетели на недопустими изпреварвания на камиони, на движение в аварийната лента, на движение в колони, в керван, особено в летните месеци, в посока югоизток или северозапад. Затова мерките са разпоредени, те са ясни. Те са свързани с контрол на тежкотоварния транспорт, контрол на трафика. В никакъв случай това няма да бъде свързано с недопустими административни действия, защото ще има контрол върху контрола по отношение на тази дейност. Второто направление, което е важно, е свързано с по-доброто функциониране на толсистемата, особено когато на вход контролът или на изход – за заплащането на съответните такси, е по-труден заради движението на тежкотоварния трафик заради Шенген. В този аспект съм разпоредил надграждане на толсистемата с повече функционалности за по-голяма всеобхватност за модулите, които са свързани със средна скорост, функционирането на кантарите, за да се контролира претоварването, което разрушава пътищата, и интеграция на системата с НАП и „Митници“. Тази интероперативност ще доведе както до повече приходи, така и до повече усещане за контрол на пътя. И тази дейност трябва да бъде постоянна, за да не създава усещане за акции, а да бъде усетена от дисциплинираните участници на пътя като положително поведение на компетентните органи. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми колеги! Адмирирам, господин Министър-председател, Вашите разпореждания за по-сериозен контрол върху тежкотоварния трафик и надграждане на функционалностите на толсистемата. В тази връзка искам да Ви обърна внимание – използвам възможността, че тук е и господин Караджов като вицепремиер, да увеличите капацитета на съответните агенции, защото в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – имам поглед върху дейността на звеното, което оперира на територията на кюстендилска област – мисля, че излизат дневно между един или два екипа за контрол на тежкотоварния трафик, а предполагам, че не по-различна е ситуацията и в толсистемата, която е част от Агенция „Пътна инфраструктура“. Затова моят апел към Вас е увеличаване на този капацитет именно от хора, които да осъществяват този контрол. Благодаря.

В допълнение на това, което коментирахме, искам да Ви уведомя, че съм разпоредил на министър Караджов да предприеме необходимите действия по анализ и предложение за създаване на организация за 24-часова работа на ДАИ, тъй като понастоящем ДАИ работи в рамките на работното време – в светлата част на деня, а тежкият трафик се движи денонощно. Така че ДАИ ще работи 24/7/365. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги! България още не е подписала двустранното Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между Република България и Република Украйна. Миналата година бившият вече премиер се опита да прехвърли тази отговорност на Народното събрание, но за всички стана ясно, че това не е отговорност на Народното събрание. Господин Желязков, към Вас беше отправен въпрос от народен представител в писмен вид, на който Вие трябваше да отговорите: кога смятате да подпишете Споразумението с Украйна? В отговор на този въпрос Вие сте отговорили в общи линии – съвсем накратко го казвам, че, въпреки че подкрепяте изцяло позицията на Украйна, ние винаги заставаме зад Украйна и нейната битка за свобода и независимост. И все пак от отговора се разбира, че смятате да преразгледате това споразумение, като давате повод за преразглеждане на Споразумението, цитирам: „Ясен ангажимент от украинска страна за защита на основните права и свободи на българската общност в Украйна, включително на етнокултурните права на нейните представители.“ Моят въпрос към Вас е следният: Първо, смятате ли да подпишете двустранното Споразумение с Украйна? Това е изключително важно Споразумение за нас, защото в последните три години (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) само износът на оръжие към Украйна е бил на стойност 10 милиарда. В това не влиза износът на допълнителни стоки, като гориво и всичко, което ние изнасяме за Украйна. Второ, има ли срокове, в които Вие ще подпишете това споразумение? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Трето, когато говорите за ангажиментите на украинската страна по отношение на основните права и свободи на българската общност в Украйна (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), какво точно имате предвид, при условие че Украйна е доказала отдавна, че не просто защитава правата на бесарабските българи, а всъщност там съществува образователна система, която няма аналог по отношение на подкрепа на изучаването на български език и тя (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) не е от тази година, не е от миналото година и не е от последните дори 10 години, особено за мен като човек, който е посещавал много от тези образователни институции в Украйна? Така че въпросът ми в голяма степен е свързан с това: не е ли това просто оправдание във Вашия отговор, за да не подпишете Споразумението, и има ли срокове за неговото подписване, както и какви са условията, при които ще го подпишете? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм сигурен, че госпожа Белобрадова знае каква е хронологията на този проект на споразумение. Това са споразумения, които държави членки и съюзници в НАТО – всяка една поотделно е преценила да подпише за целите на Срещата на върха на НАТО във Вашингтон юли месец миналата година. Във връзка с това на Срещата на върха се приема заключителен документ, с което тези споразумения са изиграли своята роля. Защо миналата година това не е направено от правителството – въпросът не е към настоящото. В момента това споразумение в този му вид няма практическа приложимост, различна от двустранните отношения, които ние сме установили с Украйна, в режим на помощ и коопериране по основните теми. Що се отнася до друго споразумение с Украйна, компонентите на което са ясно посочени в писмения отговор, с който разполагате, такова ще бъде процедирано. Но това споразумение, за което Вие говорите, е трябвало да бъде подписано до юли месец миналата година. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, вицепремиери и колеги! Страните, които не са подписали двустранно споразумение в рамките на Европейския съюз, са три или четири, няма да ги изброяваме сега. Въпросът е, че Вие твърдите, че в писмения отговор, който е получил колегата от нашата парламентарна група, са изброени ясно всички условия, които Вие ще разглеждате в новото споразумение. Това, което Вие твърдите в момента и казвате, е новина – ние няма да подпишем това споразумение, ще се изготви ново споразумение. Само че моят въпрос към Вас е: какво става със Споразумението в областта на сигурността? Защото единственото, което сте посочили в отговора си, са етнокултурните права на представителите на България в Украйна. Това сте посочили, а аз Ви питам: ще подпишете ли Споразумение в областта на сигурността с Украйна? Това е, което Ви питам – моля, отговорете.

Госпожо Белобрадова, Вашето упорство да получите отговор за подписването на Споразумението, до известна степен поставя под съмнение Вашето разбиране за ролята на България за сигурността на Украйна. На двустранна база ние и украинските колеги много добре знаем какво прави България за Украйна и опитите да направите политическа интерференция на това, мисля, че са излишни. Те могат да внесат само настроения, които не са в полза на нашите взаимоотношения и нашата ясна позиция в рамките на Европейския съюз по отношение на помощта за Украйна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Когато преди три години войната в Украйна – Руско-украинската война, навлезе в нова фаза, а именно Русия навлезе физически в границите на украинската държава, от тази трибуна, по-скоро в старата сграда беше тогава, господин Костадинов, председателят на ВЪЗРАЖДАНЕ, изрази веднага, буквално на следващия ден, нашата позиция, която беше и все още е, че България не трябва да бъде нищо друго и не може да бъде нищо друго освен посредник за мирни преговори в този конфликт между два братски народа, два народа, които са близки до нас. Днес, три години по-късно, България има редовно правителство, което е съставено от партии, заемали различни позиции през този тригодишен период относно конфликта в Украйна. Докато премиер на България беше Кирил Петков, България имаше последователна позиция в подкрепа на Украйна, България твърдеше, че Русия ще бъде победена. Като министър на икономиката госпожа Нинова от БСП осигуряваше доставките на оръжие за Украйна, макар да твърдеше друго публично. Сега ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме доста въпроси, свързани с нашата позиция като държава в момента. Има ли единна позиция нашето правителство? И много интересна е тезата, че в момента в крайна сметка България започва да заема една позиция – аз я чух в момента като някакъв намек от господин Желязков, че ние вече нямаме чак такова отношение към сигурността на Украйна. Добре, но Коалицията е съставена от ГЕРБ, БСП и „Има Такъв Народ“.

И ДПС.

И ДПС, да кажем. БСП е партията, която имаше най-близка позиция до ВЪЗРАЖДАНЕ, именно за мирно разрешаване на този конфликт между братски народи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В момента каква е позицията на БСП като част в тази коалиция, и тъй като днес тук присъства господин Зафиров само като представител на БСП в правителството, вероятно най-удачно е да адресирам въпроса си към него. Има ли промяна в позицията на БСП и ако това правителство реши да подкрепя Украйна с оръжия или с някаква логистика, БСП ще продължи ли да бъде част от това управление? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.

Уважаеми господин Проданов, уважаеми дами и господа народни представители! Днес сме на блицконтрол по политики на правителството. Питате ме за позицията на „БСП – Обединена левица“. Тя по никакъв начин не е променена от факта, че „БСП – Обединена левица“ е част от това съвместно управление в името на България, в името на добруването на българските граждани. Споменахте от тази трибуна, че БСП е имала най-близка позиция до ВЪЗРАЖДАНЕ. ВЪЗРАЖДАНЕ имаше най-близка позиция до БСП. (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.) Винаги сме били за мирно регулиране на конфликта, винаги сме били за търсене на мирни решения, винаги сме смятали, че българската държава пропусна исторически шанс да бъде посредник между Изтока и Запада в този ужасен военен конфликт. И в тази наша позиция няма никаква промяна, такава ще бъде и позицията на парламентарната група, когато този въпрос и ако този въпрос влезе за обсъждане в Народното събрание. Аз това мога да го заявя съвсем отговорно и категорично. Друг е въпросът, че правителството в момента е длъжно да изпълнява решенията, които са взети от Народното събрание. Когато влязат за ново преразглеждане и нови решения да взима Народното събрание, тогава нашата позиция ще стане ясна, но отсега мога да я дефинирам – мирно решение на въпроса и трансформация на военната помощ в хуманитарна. Аз мисля, че това е решението на въпроса, а трайното и окончателно решение е мирното решение. Това мога да отговоря. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Зафиров, преди малко казах, че БСП е била най-близо до ВЪЗРАЖДАНЕ като позиция, защото отдавна ВЪЗРАЖДАНЕ е много по-сериозна партия от БСП като тежест в България, като електорална тежест. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Много отдавна ВЪЗРАЖДАНЕ има много повече гласоподаватели от БСП. Затова БСП може да е близко до ВЪЗРАЖДАНЕ като позиция, а не обратното. Относно помощта за Украйна – Вие казахте, хуманитарна помощ. Въпросът ми беше и пак го задавам: ако става дума за военна, логистична, техническа или хуманитарна помощ, БСП като част от Коалицията и коалиционния съвет, който съществува, Вие имате право да наложите вето на решението, нали така? Ако се стигне до гласуване в коалиционния съвет, до гласуване в смисъла на това дали да се подпомага Украйна, БСП ще застане ли на твърда позиция, че трябва да се спре всякаква помощ за Украйна и да се говори за мирни преговори, или не? И това може ли да бъде част от нещата, които биха Ви накарали да се замислите дали ще останете в това управление, Вие дали сте на всяка цена в това управление, или вече конфликтът между Украйна и Русия не представлява такъв голям интерес за Вас? Благодаря.

Господин Костадинов, приключихте ли с репликите? Мога да отговоря вече. Между другото, аз също смятам, че въпросът Ви не е точно в обхвата на днешното изслушване. Той по-скоро е политически – ясно е, че има политическа цел, и преследва политически цели. Демонстрирате завидна осведоменост по работите на Съвместния съвет за управление. Първо, да Ви кажа, че не е коалиция, а съвместно управление, и съветът се нарича не коалиционен, а Съвет за съвместно управление. Мога да Ви поканя на едно от заседанията. Но явно не сте прочели внимателно нашето споразумение, където пише, че трябват два гласа за вето. Два гласа. Такива въпроси не са обсъждани в този съвет. Още веднъж Ви казвам, когато въпросът стигне до Народното събрание, всички народни представители според своята воля, съвест и поръчението, което са получили от своите избиратели, ще могат да гласуват така, както повелява тази тяхна съвест. За позицията на „БСП – Обединена левица“, ако искате, ще Ви я повторя още веднъж – нямайте колебания, нямайте съмнения. Най-хубавото знаете ли кое е? Моето лично и дълбоко убеждение е, че много скоро този въпрос ще слезе от дневен ред. Той ще бъде решен генерално – въпросът ще се реши, и тогава ще трябва да намерите друг повод да се опитвате да вбивате клин в съвместното управление на страната. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, господа вицепремиери, уважаеми колеги! В началото на януари ние от „ДПС – Ново начало“ предложихме продължаване на мярката с нулев ДДС за хляба. Предложението ни в Комисията по бюджет и финанси беше отхвърлено, не беше допуснато и в пленарна зала с гласовете на управляващото мнозинство. Резултатът от това е, че днес масовият хляб за българите струва вече над два лева. Част от твърденията бяха, че тази мярка е неефективна, защото има необосновано увеличение на хляба, и не трябва да бъде продължена. В същото време обаче регулаторите не са установили такова необосновано увеличение или картелни споразумения. Въпросът ми, господин Премиер, е към Вас: предвижда ли се в бюджет 2025 г. мярката за нулев ДДС за хляба, което ще успокои пазара и в крайна сметка ще бъде в подкрепа на всеки български гражданин? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Вие още в самото начало казахте, че този въпрос е бил разгледан и отхвърлен в Народното събрание. Знаете, че Законът за ДДС има отражение в бюджета, но това е част от пакета данъчни закони, които се приемат по повод на бюджета. Въпросът за данъчните ставки не намира своето приложение отвъд разчетите за приходната част на бюджета. Така че, ако този закон за данък добавена стойност бъде разглеждан не само по отношение на тази, а и по повод на други диференцирани ставки, тогава Народното събрание ще може да се произнесе, респективно отражение ще се намери и в приходната част на бюджета. Що се отнася до това дали политиката по намаляването на данък добавена стойност спрямо определени стоки или услуги оказва благоприятно въздействие върху цените на дребно, този въпрос може да се изясни не само от цените, които потребителите намират при закупуването или при ползването на услугите. Ясно е, че когато се прави данъчна политика, особено през данък върху добавената стойност, тогава ползите са за всички, а не само за тези, които имат нужда. Затова, ако се търси ефект, той трябва да минава по линия на социалното подпомагане, а не през данъчния ефект за всички, защото тогава ползата е за всички, а когато ползата я няма, тогава тя остава за някой. Затова политиката по отношение на ДДС на правителството е да има равна ставка за всички стоки и услуги по съображения, които са крепили данъчната система през последните 20 години. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, съгласна съм с Вас, че нулевата ставка е обект на данъчното законодателство, но Министерският съвет също има право на законодателни инициативи. Освен това по отношение на данъчната политика и на социалното подпомагане бих искала да кажа, че ние сме загрижени за всички български граждани, които си купуват хляб, така че призивът ми към Вас е да не се допуска допълнително увеличение на хляба, защото – ще завърша със старата българска мъдрост, че никой не е по-голям от хляба. Помислете като управляващи за хляба на българина. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер Зафиров, знаете ли, че е изтекъл срокът за действие на Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност? Развитието на спорта и младите хора е изключително важно. Какви действия ще предприемете за решаването на този проблем?

Уважаеми господин Вълков, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Вълков, благодаря Ви за въпроса. Да, напълно съм запознат, още повече че повече от 10 години бях и председател на спортна федерация, така че съм наясно с проблемите, с конкретния казус. И бързам да Ви информирам, че министърът на младежта и спорта господин Иван Пешев вече е инициирал създаването на такава междуведомствена група, която започва изработване на нова национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, като в тази междуведомствена комисия влизат представители на Националната спортна академия, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Асоциацията на българските спортни федерации, Националния статистически институт и други организации, ангажирани с проблема. Тази стратегия ще бъде насочена към максимално широк обхват от български граждани, желаещи да подобрят своя здравен статус и качество на живот чрез една осъзната промяна в качеството на живота си и в културата на практикуване на физически и спортни дейности. В тези си усилия те ще бъдат подпомогнати от една активна държавна и общинска политика за подобряване на условията и насърчаване развитието на физическата и спортната активност. В тази стратегия ще бъдат заложени няколко стратегически цели. Развитието на масовия спорт е изключително важен въпрос и ще бъде акцент в работата на това министерство – спортът и спортът за учащи, насърчаването на професионалните спортисти, ремонтирането и изграждането на спортни съоръжения и спортна инфраструктура. Държа да Ви кажа, че именно един от основните управленски приоритети, заложени в управленската програма на правителството в областта на спорта, е именно изработването на този стратегически документ. Знаете, че той, след като бъде изготвен, ще бъде внесен за приемане в Народното събрание. Аз искрено се надявам да получи широка подкрепа от народните представители, така че да се превърне в един работещ и осигуряващ подкрепа за спорта в България стратегически документ. Благодаря Ви.

Благодаря за отговора. Като председател на Комисията по въпросите на младежта и спорта се надявам правителството да обърне повече внимание на младите хора и на спорта в България, да отдели повече средства, които са необходими за развитието на спорта и на младежта в България. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа вицепремиери! Въпросът ми е към господин Дончев. Запознахте ли се вече в Министерството какви са загубите по кохезионните програми през последните четири години? Като подвъпрос моля да ни отговорите с какви темпове се изпълняват програмите по този фонд към настоящия момент и евентуално, ако, разбира се, имате данни, да направите сравнение с предходен период. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Траянска, уважаеми дами и господа народни представители! В предишен въпрос имах възможност да коментирам ситуацията, свързана с Националния план за възстановяване и устойчивост, който обичайно е във фокуса на общественото внимание, което не е съвсем правилно, понеже НПВУ е близо една трета от финансирането, на което България има право. Основният пакет финансиране е в други финансови инструменти – оперативни програми, други нови специални инструменти като Just Transition Fund – Фонда за справедлив преход, както и други финансови инструменти. Първо, по повод въпроса ви за загубата. Ако говорим за стария програмен период 2014 – 2020 г., официално отчетената загуба е близо 63 милиона евро. Тази загуба би била по-голяма, ако Европейската комисия не беше проявила една гъвкавост – беше позволила последната счетоводна година по програмите да се изплаща 100% европейско финансиране, без национално съфинансиране, което увеличи обема на разплатените средства и е позволило към 2023 г. да се редуцира загубата. По-голямата генерирана загуба е от Фонда за справедлив преход, където в края на 2022 г. сме загубили 100 милиона евро. Тоест от тези два финансови инструмента до момента загубата е 320 млн. лв. Ако не беше тази гъвкавост, проявена към 2023 г. от Европейската комисия, щеше да наближава 1 милиард. Това е най-голямата загуба на средства от началото на членството на България в Европейския съюз. Как изглежда картината към момента по отношение на новия програмен период 2021 – 2027 г.? Най-добрият начин да се сравняваме, е дали да се сравняваме с другите и ако се сравняваме със себе си. В този смисъл – не откакто имам задължението да служа в Министерския съвет, аз през годините назад непрекъснато съм правил включително и ретроспективни анализи – за съжаление, няма нито едно число, което да буди радост. И ако говорим за НПВУ, там катастрофата, която трябва да се опитаме да избегнем, е по-скоро предстояща тук – може би с малко повече оптимизъм е в минало време. Но ако сравните примерно плащанията от стария период 2014 – 2020 г. към референтна дата пета година от програмния период, ще видите, че договарянията тогава са примерно 50-51%, а плащанията са 17 или 18%. Днес договореното е 33%, а плащанията са под 8%. А това е трети програмен период, предполага се ние да сме още по-добри. Още по-добри! Аз няма да правя политически коментар, макар че мога. Мога. Анализирайки причините, мога дори да персонифицирам отговорността. Това не е най-важният разговор в момента. В момента е важно на всички администрации, управляващи органи, междинни звена и най-вече на тези, които се предполага да ползват финансирането – българските местни власти, фирми, да им се генерира ясен хоризонт, спокойствие, за да тече инвестиционният процес, който превръща парите в резултати. И лична амбиция. Освен всички схеми за финансиране, които гонят високи приоритети, те, разбира се, са важни. Моят фокус, особено в рамките на тази година, е да отворим за пазара колкото може по-прости схеми, които текат бързо във времето и които водят до конкретен резултат, най-вече за фирмите и за гражданите, там, където това е допустимо. От икономическа гледна точка, предвид ситуацията с бюджета, имаме нужда от нещо подобно. В посткризисна ситуация имаме нужда от бързо финансиране, което да бъде усетено от хората, впрочем не само заради темпа на плащания, а заради модернизацията на България и благосъстоянието ѝ. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, господа вицепремиери, колеги народни представители, въпросът ми е към министър-председателя на Република България. Уважаеми господин Премиер, в Четиридесет и деветото народно събрание беше създадена една временна комисия за установяване на факти и обстоятелства около сключването на споразумението – то е споразумение, но е правно обвързващо – между „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и „Боташ“. Във въпросното споразумение решенията от дейността на Комисията бяха следните: Народното събрание задължава респективно – през министъра на енергетиката, задължава и правителството на България да предоговори този договор, тъй като клаузите са неизгодни и той ни струва по около 1 милион на ден. Общата щета е за над 4 млрд. лв. Конкретният ми въпрос е: какво правите по този казус? И в частност защо отново лицето Владимир Малинов, бивш служебен министър на енергетиката, е върнат в „Булгартрансгаз“, а в решенията на комисията от Четиридесет и деветото народно събрание, на която председател беше настоящият министър на енергетиката и тогавашен председател на тази комисия господин Жечо Станков, лицето Владимир Малинов е определено като един от главните виновници? Там стои неговият подпис при сключването на това споразумение, което, повтарям, е изключително неизгодно за българската държава. Практически „Булгаргаз“ е в необявен фалит. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, въпросът е актуален. Всички данни и факти по него са част от изводите на Временната комисия, така че аз няма да коментирам работата на тази комисия, както и последващите действия, които са предприети по темата. В контекстуален аспект този договор е случен по време, когато не беше ясно дали ще има регулярност на доставки на природен газ. Дали е преоразмерен, или не – това е въпрос на изводи на Комисията, аз в момента няма да коментирам този въпрос. Той дава много възможности. Той дава достъп до цялата газопреносна инфраструктура не само от гледна точка на партньора по договора, но дава възможности и за доставки, които към настоящия момент не се използват. Дали потенциалът на този договор в бъдеще ще бъде използван, зависи и от геополитическите процеси, които вървят в момента, затова трябва да се направи много внимателен анализ. А дали самият договор може да претърпи значителна актуализация и какви биха били последиците, ако тръгнат да се търсят изменения или други конститутивни действия от страна на една от страните, е предмет на по-сериозен експертен разговор. Така че аз разбирам Вашата загриженост. Изводите, които са направени, са направени, но те засягат процеса до момента, те не засягат процеса занапред. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Господин Министър-председател, мисля, че е доста притеснително състоянието по този казус, тъй като Ви обръщам внимание, че „Булгаргаз“ от половин година не извършва плащания по това споразумение, а съгласно клаузите, които са записани вътре, другата страна – турската енергийна компания „Боташ“ – може директно да предяви неустойка, а в това число влиза цялата сума по договора. И с оглед на състоянието – нали предстои приемане на бюджет на Република България, не виждам откъде ще намерим тези 4 милиарда, ако те поискат да им ги платим веднага. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Тази Ваша реплика е уместна, защото показва, че е рacta sunt servanda, тоест, ако се изпълнява договорът така, както е сключен, може в определен период от време да носи по-малко щети, отколкото всички опити за неговата промяна или едностранно отмятане от страна на държавата. Така че тези стъпки се правят много внимателно, защото обвързващото действие на клаузите на подобен тип договори изисква правилно, точно и коректно изпълнение и разбира се, договаряне на базата на взаимната воля на двете страни. Дали може да се изпълни предназначението изцяло по смисъла на преценката за сключване на този договор изначално, е въпрос, който предстои да видим. Ние непрекъснато разглеждаме тези взаимоотношения, но тези взаимоотношения, особено с оператори на партньорски на нас държави, трябва да бъдат много внимателни, защото те се простират отвъд конкретния предмет на една или друга договореност, имат много по-сериозно измерение и на двустранни отношения. Така че постъпваме внимателно, ориентирани към националния интерес, но придържайки се към клаузите на договора дотолкова, доколкото трябва да ги спазваме. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми министри, скъпи български граждани! Парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ изразява пълната си подкрепа за обявения от четири граждански организации – Федерация на потребителите в България, Сдружение „За достъпна и качествена храна“, „Системата ни убива“ и Обединени пенсионерски съюзи – бойкот на супермаркетите, насрочен за 13 февруари 2025 г. Това не е просто протест, това е вик за справедливост от стотици хиляди български граждани, които не могат да си позволят най-основните хранителни продукти. Докато заплатите и пенсиите в България растат незначително, цените на основните храни са се увеличили с над 120% за последните пет години. Особено възмутителен е фактът, че стоките в чужди търговски вериги у нас са по-скъпи, отколкото в собствените им страни, където стандартът на живот е несравнимо по-висок от нашия. Особено възмутителен е и фактът, че най-големите търговски вериги реализират по 3 милиарда оборот годишно, а многомилионните им печалби се изнасят към фирмите майки, докато мнозинството български граждани мизерстват: 800 000 български пенсионери живеят около линията на бедност, а други 700 000 българи са работещи бедни, които едва изхранват семействата си. В съседна Хърватия след граждански бойкот правителството наложи таван на цените на 70 основни хранителни продукта. Българските граждани не са по-малко достойни от хърватските. Граждански бойкот обявиха последователно Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония. На 10 февруари ще бойкотират хипермаркетите и гражданите на Косово, а на 19 февруари и гърците обявяват бойкот на храни, битови сметки и електронни услуги. „БСП – Обединена левица“ вчера внесе Законопроект за пределните надценки на основни хранителни продукти, с който ще защитим българските домакинства и българските производители на храни от натиска на веригите. Призоваваме всички народни представители от различните парламентарни групи да подкрепят този законопроект. Настояваме спешно приемане на законодателство и одобряване на списък с основни хранителни продукти и с пределна надценка. Контролните органи да започнат да прилагат строгите санкции за спекулативни печалби, предвидени в закона. Българските институции да настояват за прекратяване на двойния стандарт при цените на храните в България и в Европа. На 13 февруари в магазините не трябва да има купувачи, за да покажем, че няма да търпим повече ценовия произвол. Призоваваме всички граждани, медии и институции да дадат гласност на този протест! Защото, уважаеми народни представители, храната не е лукс, защото достойнството не се продава! Бойкот на 13 февруари! България няма да мълчи! Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво! Браво!“ от „БСП – Обединена левица“. Реплики и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Преди това – процедура.

Благодаря, госпожо Председател. Първо, процедура. На основание член 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание моля в залата да бъде допуснат заместник-министър Калин Вельов.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 51-402-03-1, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2024 г. Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 6 февруари 2025 г., обсъди Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 51-402-03-1, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2024 г. Проектът за решение беше представен от госпожа Елиянка Михайлова, директор на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ на Министерството на културата. През 2012 г. Четиридесет и първото народно събрание прие Закон за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Държавните парични награди за особени заслуги са: пожизнени, периодични и еднократни. Средствата, необходими за изплащането на пожизнени държавни парични награди за особени заслуги, се изплащат чрез бюджетите на съответните министерства. С Решение № 750 от 1 ноември 2024 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пожизнено държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията в размер 700 лв. на месец на: Владимир Пенев, актьор; Руска Стоименова, народна певица; Милена Моллова, пианист и педагог; Ели Скорчева, актриса; Георги Стайков, актьор; Даниела Кънева, журналист; Мартина Вачкова, актриса; Антон Радичев, актьор; Андрей Манолов, преводач и Рада Москова, писател и драматург. Предложението за отпускане на държавните награди е за изключителни постижения и за цялостен принос в областта на културата. Комисията по културата и медиите единодушно с 11 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 51-402-03-1, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2024 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер и министър на иновациите и растежа! На 28 януари в портала за обществено обсъждане е качен Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждането на преговори със статистическата служба на Европейската комисия и Евростат за процедура за промяна в обхвата на районите от ниво 2 в Република България. През последните пет години Кюстендилска област, като част от Югозападния район за планиране, е ощетена в резултат на неравномерното развитие на част от останалите области в този район. В тази връзка моля да разясните: какви са рисковете и предимствата на предложените три варианта за планиране – нови три района, и в какви срокове и от кои институции трябва да бъдат приключени всички дейности по избора на един от трите варианта, така че да може Република България да се включи в процедурата, насрочена от Европейската комисия през 2025 г.? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Терзийски! Въпросът е съвсем навременен, даже от моя гледна точка в някаква степен закъснява, и е като укор, но не към Вас. В годините назад аз съм имал много срещи, включително и с представителите на бизнеса от област Кюстендил, които неведнъж са се оплаквали от по-ниския интензитет на финансиране на проектите, които изпълняват. Казано просто, сравнено с бизнеса и компаниите от другите райони на страната, трябва да съфинансират проектите си в много по-голяма степен, което в никакъв случай не е в техен интерес и не е в полза на икономическото развитие на цялата област. Впрочем този проблем не е само за Кюстендил, а проблемът е и за Благоевград, и за Перник. Нека да обясня фундаментално как стоят нещата. Самата класификация на европейските райони за статистически цели, така наричаните райони от второ ниво или NUTS-2, се регулира от Регламент № 1059 на Европейския парламент и на Съвета. Исторически в България са обособени 6 района. Техният териториален обхват в годините е променен, защото част от районите ни имат един хроничен проблем и те не съответстват на изискването на същия регламент за минимален брой жители. Минимум два от районите имат подобен проблем. По-същественият за мен проблем, който предполагам, е причината, за да се качи на портала за обществените консултации ново предложение за райониране – освен проблема, който отбелязах, са много драстичните вътрешнорегионални развития, което е може би в най-остра степен характерно за Югозападния район. Защото, ако погледнете данните за брутния вътрешен продукт на глава от населението и сравните столицата с Кюстендил, сигурно разликата е четири или пет пъти, което е изключително драстично в рамките на един район за планиране, но отвъд статистическите райони и от гледна точка на нивото на икономическо развитие ние имаме различни категории райони. Столицата отдавна отговаря на изискванията за по-богатите райони, така наречените райони в преход, и нейната икономическа тежест променя картината в целия Югозападен район. Това обаче води до редица неблагоприятни последици за всички останали области от района за планиране. Първо, общият размер на финансирането. Това, което е от особено значение за бизнеса, е приложимият размер на държавните помощи. Давам Ви един пример. Във всички останали райони на страната, които се водят недостатъчно развити, примерно една помощ за големи предприятия може да е 50%, а в Югозапада е 20%. Подобна е картината и с малките, и със средните предприятия. Същото има отражение по отношение на изискуемото съфинансиране от страна на държавата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) За всички останали райони ние съфинансираме с 15%, а по отношение на Югозападния и заради наличието на столицата е с 30%. Тази крива картина трябва да бъде променена. Общото между всички предложени варианти е едно решение, което може би е трябвало да бъде взето в годините назад, и е обособяването на столицата в отделен район. Кой от вариантите е най-благоприятен, аз няма да се ангажирам с лично мнение. Те имат и предимства, и недостатъци. Разчитам на много адекватен диалог най-вече с Националното сдружение на общините и с другите заинтересовани страни. Но както казах, и третия вариант го решават, той е натрупан във времето проблем и биха дали конкретни шансове за всички области от Югозападния район – поне по отношение на режима за държавната помощ и съфинансирането, още в рамките на следващата година. Иначе всички останали параметри биха влезли в сила от началото на 2027 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер и министър на иновациите и растежа, благодаря за Вашия отговор. И искрено се надявам да могат всички институции, ангажирани със становищата и възможността да се направят преговори със статистическата служба на Европейската комисия и Евростат, да бъдат в срок, така че Европейската комисия да може да утвърди новото райониране на България и да даде шанс за всички останали области извън София-град за еднакви възможности за развитие. Вие казахте, че не е само Кюстендил, но аз като народен представител от Кюстендил, а и е много често повдигана тема от бизнеса и работодателите в Кюстендил, наистина е важно това да се постигне. Това важи и за София-област, за Благоевград, за Перник, така че наистина апелирам към сериозна работа и дейност на Националния статистически институт и на всички други ангажирани, включително и неправителствени организации като Сдружението на общините, да дадат своите становища и да може да се включим в сроковете. Благодаря.

Уважаеми господин Терзийски, срокът, който имаме за тази прозоречна възможност за актуализация на обхвата на регионите за планиране, е 31 март и аз имам амбицията да го спазваме. В същото време това е предостатъчно време, за да тече задълбочена дискусия. Няма съвършен дизайн и разпределение на районите и всеки има предимства и недостатъци. Само за целите на общественото осъждане, което ще тече, включително и разговорите ни с Евростат, много пъти сме обръщали внимание на това, че районите не са само за статистически цели, а в тях трябва да има някаква регионална логика, дори идентичност. Дори идентичност. Но в есенцията на въпроса Ви е и мисля, че с тази стъпка ще решим тази дълго генерирана несправедливост по отношение на гражданите, на бизнеса и на областите от Югозападния район. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Зафиров, уважаеми колеги! Вие отскоро сте вицепремиер и едва от няколко дни на практика заемате позицията на председател на Националния съвет за превенция и защита от домашно насилие. Въпреки това всъщност Вашата позиция е заредена с доста ангажименти и заряд, от една страна, както от очакванията на обществото всъщност държавата да води активна политика по отношение на превенцията от домашно насилие, така и в крайна сметка фактът, че Вие сте представител на политическата сила, която при последните промени на Закона всъщност се въздържа от подкрепа, включително и на създаването на този съвет. Поради тази причина аз съм благодарен, че в рамките на една седмица Вие вече сте тук и сте готов да отговорите на въпроса ми, въпреки че го зададох едва миналата седмица, защото това не са само мои притеснения, а са на граждани и експерти, които са ангажирани по темата. Истината е, че последните промени в Закона за защита от домашно насилие, поне според експертите, с които разговарям, са добри от гледна точка на законодателната основа. Оттук насетне обаче остават доста проблеми и допълнителни мерки, които трябва да се вземат от страна на държавата в рамките на изпълнителната власт. Един от тези механизми е координационният механизъм, но за него Вие нямате отношение, във връзка с който съм задал към господин Росен Желязков въпроса: кога той ще бъде приет в Министерския съвет? На следващо място всъщност е въпросът ми, който пряко касае Съвета, който Вие вече оглавявате, а именно създаването на Националната информационна система за превенция и защита от домашно насилие. Истината е, че съгласно Преходните и заключителните разпоредби на Закона тя трябваше да бъде функционираща вече към 2024 г. За съжаление обаче, има голямо забавяне към днешна дата, а тя е изключително важна, за да може да се позволи на всичките институции, които са ангажирани в тези дейности – било то МВР, било то органите на съдебната власт или Държавната агенция за закрила на детето, да имат своевременен достъп до актуалните данни по отношение на актовете на домашно насилие. В тази връзка моят въпрос, господин Зафиров, е следният: на какво се дължи забавянето за изграждането на тази информационна система и какви мерки Вие ще предприемете, така че да осигурим все пак своевременното изграждане на системата, така че тя да позволи на практика доброто прилагане на Закона? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кьосев, в отговор на зададения от Вас въпрос относно забавянето на изграждането на Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие и какви действия са предприети, за да бъдат изпълнени забавените – както правилно отбелязахте, повече от шест месеца ангажименти на Националния съвет за превенция и защита от домашно насилие. В тази връзка бих искал да Ви предоставя следната информация. Съгласно чл. 6б, т. 6 и чл. 6д от Закона за защита от домашното насилие Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие създава и поддържа Национална информационна система за превенция и защита от домашното насилие, в която се съхраняват данни за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа, и Списък на юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие, по реда на същия закон при спазването на изискванията на Закона за защита на личните данни. По същество следва да се имат предвид следните обективни обстоятелства за забавянето на изграждането на системата: Първо, заложените кратки срокове от законодателя. Съгласно § 35, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие изграждането на системата е предвидено в едногодишен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Правилникът за устройството, организацията и дейността на Националния съвет за превенция и защита от домашно насилие е приет с Постановление на Министерския съвет № 276 на 13 декември 2023 г. Отдел „Превенция и защита от домашно насилие и сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси и взаимодействие с гражданското общество“ като секретариат на Националния съвет е създаден с Постановление на Министерския съвет със същия номер от същата дата – 13 декември 2023 г. Необходимостта от уреждане на нормативната рамка, регламентираща изграждането и функционирането на системата в Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие, и неправилно, и незаконосъобразно взети решения в периода от създаването на секретариата на Националния съвет през декември 2023-а до месец април 2024 г. от бившия главен секретар на Министерския съвет и началника на отдела – секретариата в случая, относно изграждането на системата са в разрез с неприетите към онзи момент изменения и допълнения на Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие. За тези действия е била извършена проверка от Инспектората на Министерския съвет, водени са дисциплинарни производства, а впоследствие тези лица са дисциплинарно уволнени. С Постановление на Министерския съвет № 304 от 26 август 2024 г. са приети изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие, като с Глава пета са уредени организацията и функционирането на системата, информацията, подлежаща на вписване, реда за събиране и предоставянето ѝ, както и нивото на достъп на ангажираните институции и организации. Системата следва да интегрира данни, свързани с актовете на домашно насилие, пострадали лица и извършителите, които са налични във външни автоматизирани информационни системи и неавтоматизирани бази данни в регистри, като Системата на Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, Единната информационна система за противодействие на престъпността, Единната информационна система на съдилищата – АИС, Домашно насилие и насилие, основано на пола, МВР, включително следва системата да бъде интегрирана с националната телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие и в риск, с единен, хармонизиран телефонен номер 116016, след като бъде изградена, каквото е задължението на Националния съвет по чл. 6б, т. 17 от Закона за домашното насилие. Съгласно § 45, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление системната интеграция по Глава първа „а“, Раздел IV от Закона се осъществява от „Информационно обслужване“ АД – системен интегратор. Националната информационна система за превенция и защита от домашно насилие попада в системната интеграция съгласно рамков договор между администрацията на Министерския съвет и „Информационно обслужване“ АД и ще бъде изградена и поддържана от системния интегратор. Въз основа на приетата нормативна уредба с измененията и допълненията по отношение на системата са изпълнени следните действия от страна на администрацията на Министерския съвет: Първо, на 2 октомври 2024 г. е регистрирано предложение за проект с дейност „Създаване и поддържане на системата“ – платформата на Министерството на електронното управление. Проектът за изграждане на системата е одобрен от Министерството на електронното управление на 15 ноември 2024 г. На 5 ноември 2024 г. е получена индикативна оферта от „Информационно обслужване“ АД като системен интегратор за изграждане на системата. Средствата за изграждане на системата са осигурени с Постановление на Министерския съвет № 454 от 18 декември 2024 г. по бюджета на администрацията на Министерския съвет. Заявката за изграждане на системата по рамковия договор със системния интегратор е подадена на 16 януари 2025 г. с приложен документ „Технически параметри“, подготвени и съгласувани предварително съвместно от експерти на администрацията на Министерския съвет и „Информационно обслужване“ АД. Срокът за изграждане на системата е 14 месеца. Към настоящия момент са предприети всички законови оперативни действия за изграждането на системата и във всеки един момент отговорните служители в администрацията на Министерския съвет оказват необходимото съдействие на системния интегратор „Информационно обслужване“ АД съгласно сроковете и действията, предвидени в рамковия договор и техническите параметри, заложени в подадената заявка за изграждане на системата. Уважаеми господин Кьосев, това е отговорът, който е подготвен от администрацията. Извън това искам да Ви уверя в моите решителни намерения този въпрос да бъде решен. Като ресорен вицепремиер и председател на Съвета вече от съвсем кратко време Ви уверявам, че всички тези забавени действия ще бъдат подложени на един изключително сериозен анализ. Виновните служители ще получат своите санкции и въпросът ще бъде решен в най-скоро време. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Зафиров. Аз лично искам да Ви благодаря за отношението, което проявихте накрая на отговора, но искрено съм изненадан как няколко служители всъщност – поне от отговора, който представихте, костват изключително много голямо забавяне на една такава информационна система, която е изключително важна за цялата държава. Нещо повече, на база на нормативните промени в Закона всъщност се актуализира впоследствие Правилникът за прилагането на същия, МВР актуализира своите правила, за да може да действа своевременно във връзка със сигнали за домашно насилие, съдебната система вече има обективни методически указания, които да следват при преценка от страна на районните съдилища какви мерки да предприемат във връзка с дадена проявена агресия в рамките на домашно насилие, но всичките те разчитат на тази система. Нещо повече, със създаването на Националния съвет, който Вие вече оглавявате, всъщност най-накрая успяхме да освободим неправителствения сектор от тези ангажименти и го прехвърлихме за първи път на държавата, така че тя да поеме своите функции за изграждане на политики. Той е изключително важен и аз наистина разчитам на Вашите активни действия това да се случи, защото по информацията, която току-що изнесохте, това означава, че регистърът ще бъде готов най-рано след една година – 14 месеца, ако правилно разбрах, което е изключително притеснително дотолкова, доколкото всъщност всичките данни, които към настоящия момент излизат в публичното пространство, са във връзка с искания по ЗУДО и във връзка с искания на народни представители. Ние на практика нямаме реална статистика за цялата информация. А за да може държавата да осъществява активни политики в тази област, трябва да се базира на обективна информация. Самият регистър трябва да бъде постоянно достъпен до всичките органи, които са ангажирани в рамките на превенцията за домашно насилие, така че отново Ви благодаря за ангажимента. Ще го следя, и то не защото аз имам пряк интерес, а защото гражданите изключително много се вълнуват от тези теми. Последна реплика. Всъщност по данни за миналата година над 2000 са престъпленията, свързани с домашно насилие, и над 4000 са издадените заповеди за незабавна защита, тоест ние имаме голям проблем. И за да може държавата да започне активно да осъществява политика в тази част, ѝ трябват основни и качествени данни. Благодаря Ви.

Съвсем кратко. Благодаря Ви, господин Председател. Господин Кьосев, аз изцяло подкрепям това, което казвате. В случая по-важното в отговора е, че са гарантирани средствата – това също е било проблем на някакъв етап. Да, срокът, който е заложен, е такъв, но аз още веднъж Ви уверявам, че ще положа всички усилия този срок да бъде съкратен максимално, тоест всички възможни административни, човешки и всякакви други пречки да бъдат избегнати. Изкушавам се само да кажа, че разбира се, темата е изключително важна и чувствителна за българското общество, но тя е част от всички тези остри дефицити, които заварваме във функционирането на държавата, и те се дължат на перманентната политическа криза в последните години, несигурността също така в администрацията, демотивацията за работа и редица други проблеми, които са на дневен ред за решаване. Искам да Ви уверя, че наистина ще положа максимални усилия за решаването на всички тези проблеми. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Господин Министър, от средата на месец декември започна една притеснителна тенденция в БДЖ, а именно инцидентите с човешки жертви. Първият подобен случай беше на 16 декември, когато в моя избирателен район – Монтана, стана трудова злополука край гара Бойчиновци, при която загинаха двама железничари и трети бе ранен. Веднага на следващия ден сезирах писмено по реда на парламентарния контрол Вашата предшественичка. След това, на 31 декември, се случи инцидент на Централна гара – запали се един вагон, при който загинаха четирима души, а други двама бяха ранени. Още същия ден отново по реда на парламентарния контрол внесох въпрос към служебния министър на транспорта. По една или друга причина заради гласуването на редовното правителство на 16-и вече Вие сте министър на транспорта. Ден преди това отново имаше пореден инцидент със загинали, а именно катастрофата между два влака, които са се движили насрещно край Локорско. Веднага на другия ден внесох въпрос, нека да сме коректни – още на втория ден, от който Вие сте министър, внесох въпрос към Вас защо се случват тези инциденти. Само в рамките на един месец осем загинали и поне шестима ранени. Какво може да се направи, за да спрат тези случаи, тези тежки трагични случаи, защото, очертава се, че има някакъв сериозен проблем в системата на българските железници? Като ресорен министър моля да отговорите: какво може да направи Министерството, за да спрат и да се предотвратят такива трагични инциденти, за съжаление? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, наистина логично е след тази серия от инциденти и загубени човешки животи да се направи ревизия и одит на дейността на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ и на двете дружества на БДЖ – „Товарни превози“ и „Пътнически превози“. Всички събития ясно показват, че нещо в системата за сигурност и безопасност на движението не работи и че трябва да се вземат спешни мерки за елиминиране на рисковете от човешки грешки. Във всеки един от случаите, които Вие изброихте – в Бойчиновци, на Централна гара и в Локорско, става дума за конкретно нарушение на правилата за безопасност, а в системата на железниците, както и Вие подчертавате, това води до необратими последици, също така и до ранени граждани. След инцидента от 16 декември 2024 г. със заповед на генералния директор на НКЖИ са забранени всички дейности по поддръжката на железопътната инфраструктура в междугария при отворени за влаковото движение железопътни линии. След инцидента от 31 декември 2024 г. по разпореждане на Министерството на транспорта и съобщенията НКЖИ и БДЖ „Пътнически превози“ предприемат спешни и дългосрочни мерки за предотвратяване на подобен тип събития. По случая от 15 януари тази година се извършва и разследване от Националната следствена служба и допълнително такова разследване се извършва и от Националния борд за разследване на произшествията във водния, въздушния и железопътния транспорт. Те още не са приключили. Все още очаквам техния доклад. Още на първата си среща с ръководствата на железопътните предприятия поставих въпроса и дадох срокове да се предложи нов системен подход за вторичен контрол, който при човешка грешка да се задейства, така че да предотврати подобни инциденти и катастрофи. Задължителен е и анализът на рисковете и слабостите в системата за безопасност и как най-бързо и най-ефективно те да бъдат запълнени с цел българските граждани да могат да се движат спокойно и товарите да се превозват безопасно. Възложил съм и да се анализира опитът на другите страни с развит железопътен транспорт в областта на безопасното придвижване и също очаквам доклада от железопътните компании. От тях очаквам два вида мерки: едни спешни и такива, които изискват по-сериозно финансиране – до края на настоящата седмица е този срок. Част от неотложните мерки, които вече въведохме, са: забраната да се преминава на червен светофор, каквито изключения бяха станали правило в НКЖИ и БДЖ; забрана да се излиза и технически средства – изхвъргачи; да се излиза директно от индустриален клон или от маневрен коловоз върху централната линия, без това да е станало по установения ред. В този случай, ако има човешка грешка, устройството ще дерайлира при много ниска скорост – два-четири км в час, и ще дерайлира композицията, която нарушава, тоест човешката грешка ще бъде елиминирана по безобиден начин, вместо да се стигне до катастрофа от типа на тази, която стана на 15 януари тази година. Също така въведох и друга спешна мярка. Вече се работи по нулева търпимост към нарушенията на системата за безопасно движение на железницата, като всяко нарушение на правилата и нормите за безопасност се наказва с уволнение. Към днешна дата има уволнени по мое настояване осем служители на компаниите, които са допуснали такива нарушения. В тези нарушения се е стигнало до инцидент, от който няма сериозни последици, но въпреки това нулевата толерантност е ясен сигнал, че и най-безобидното нарушение ще бъде санкционирано с най-строгото наказание, поне докато се постигне равновесие по този изключително важен въпрос, а именно живота и здравето на пътуващите и естествено, целостта на товарите. Възложил съм и един одит, който може да се нарече и ревизия, за каквато и Вие лично призовахте, на който срокът му е 10 февруари, тоест на 29-и беше издадена заповедта ми, с която възлагам тази ревизия, с две седмици срок. Експертите работят и ще Ви запозная с резултатите и на този доклад. След него ще мога да съобщя и следващите мерки, които ще имат, надявам се, по-системно и по-дългосрочно влияние. Благодаря.

Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Да, прав сте. Още на втория ден публично поискахме Вие да извършите ревизия на това, което се случи, и това, което не се е случило в БДЖ по отношение на сигурността на пътниците. Хубаво е, че сте взели мерки по отношение на увеличаването на тази безопасност и на намаляването на човешкия фактор при евентуални подобни грешки. Да, потвърждаваме, че ще искаме да получим резултатите, след като изтече този краен срок – 10 февруари, от извършената от Вас ревизия. Едно нещо държа да отбележа и да Ви запитам – безопасността е свързана не само с човешкия фактор и с правилата, тя е свързана и със състоянието и модерността, степента на модерността на самите композиции. Защото в БДЖ пътуват стотици хиляди български граждани, за тях този транспорт би следвало да е бърз, удобен и сигурен, и модерен. Именно заради това и още преди две години съм сезирал тогавашния служебен министър Христо Алексиев за необходимостта от нови мотриси, конкретно по едно от тези трасета, където се е случил инцидентът на 16 декември – трасето между Бойчиновци и Берковица. Тогава, за съжаление, въпреки обещанията, не се придобиха нови мотриси. Все още българските влакове, за съжаление, са стари и неудобни. Българските граждани искат да чуят най-малкото, че ще има промяна и че те ще могат да пътуват с по-безопасни композиции, които да бъдат и модерни. Именно това считам, че е важно, ако можете и ако знаете, да отговорите: предвижда ли се най-накрая обновление, поне на пътническите превози, на композициите, които превозват пътници? Защото от експресите едно време ние сега наблюдаваме пътнически влак, аз ги наричам панорамни, но ги наричам и рискови, защото вагоните и мотористите са от 70-те, от 80-те години на миналия век. Аз няколко пъти публично съм Ви канил да се повозим в един такъв пътнически влак, да видите сам при какви условия се возят българските граждани. Оттук, от тази трибуна, ще повторя и ще потретя поканата си, защото след анализите и одитите най-важното е да видим и какво е необходимо да се провери на място, за да покажем на хората наистина, че тук тези, които сме в тази зала – и ние, и Вие, в момента сме наистина ангажирани с начина, по който те стигат до работните си места и обратно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Плачевно е състоянието на българските влакове за пътнически превоз. Не по-добро е и това на вагоните за товарни превози, но в крайна сметка Вашият въпрос се фокусира върху много, много важен въпрос и това е: в какви условия пътуват българските граждани? Ясно е, че без изцяло да обновим състава на пътническите ни железници, няма как българските граждани да се почувстват по-добре. И аз наистина ще положа възможните усилия това да се случи. Това, естествено, ще се случи с бюджет. Това, което мога обаче да допълня към отговора си, е, че тази задача за нови мотрисни влакове е поставена много отдавна от българската държава. Още 2022 г., ако си спомняте, започнаха усилията за закупуване, включително с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, на нови мотрисни влакове. Първоначално са поръчани 20 мотрисни влака за регионални превози, където конкурса е спечелила чешка фирма. Вчера имах среща с изпълнителния директор, с посланика на Чехия, с директора по производство на фирмата и местния им представител, които – всички чешки граждани, трябваше да дойдат и да ми дадат информация докъде е стигнала тази поръчка. По техни устни данни поръчката е в срок и ще бъде изпълнена, което най-много ме интересува. Разбрахме се, че ще ми изпратят график – линеен график, на това какво се случва с всяка една от 20-те композиции. Забравих да кажа, че поради възможностите на бюджета са допоръчани към тази поръчка още пет влака в рамките на това, така че станаха 25 мотрисни влака, за които през лятото ще отида лично на посещение в завода, тъй като там се готвят и вагоните за метрото, които са по същата програма и ние също финансираме, така че да използваме да мога да донеса и лично да се уверя, и да Ви донеса и на Вас, народните представители, доказателства, че на 30 юни догодина, когато е крайният срок, тези влакове ще дойдат. Не така стои въпросът обаче с 35 мотрисни влака, които са поръчани пак по Плана за възстановяване и устойчивост. Във връзка с него, ако си спомняте, имаше един момент, в който той беше пренаписан и преутвърден в Европейската комисия, там работата е започнала от 2023 г. Преди това не знам защо е отнело толкова дълго време да се подготвя документацията, но от 2023 г. до ден днешен, през месец декември, след серия от обявявания и отменяния, тоест три пъти е обявявана тази поръчка, два пъти е била отменяна. Нямам времето сега да навляза дълбоко, да Ви кажа какви според мен са причините – по някакъв друг удобен повод мога да го направя, но е влязла и в съдебна процедура след третото обявяване. Всички мечти, всички планове към днешна дата, че могат да се произведат 35 мотрисни влака за 17 месеца – според мен това е абсолютно невъзможно. Няма обявен дори победител на тази конкурсна процедура. Защо? Защото, естествено, още първия ден поисках от тях потвърждение на срокове и нито една от компаниите не можа да потвърди за 18 месеца. Максимумът, който може да се потвърди, е частично, да кажем, максимум половината да дойдат. Обаче това е съществено изменение по Плана за възстановяване и устойчивост на предмета на поръчката. То и откъм ЗОП не може да се случи, но да кажем, че ние ще добавим парите за другата половина от бюджета, то така си е по план. Бидейки в тотална безизходица, като последно така отчаяно спасително въже съм поискал среща на възможно най-високо ниво с представители на Европейската комисия, като, естествено, това става и със съдействието на органа в МФ, и със съдействието тук на централния орган в Министерския съвет. Въобще заедно се опитваме за около 20-и, нямам потвърдена дата, но около 20-и – 22-и ще има такава среща със сигурност. И имаме два-три, да кажем, варианта, в които, ако бъдем подкрепени от Европейската комисия, аз моля да стискате палци да ни дадат някакво изменение на условията, тоест отново ще искаме изключение – да ни дадат възможност все пак да си закупим тези влакове, защото българските граждани наистина заслужават най-после да видят нови влакове, комфортни влакове, в които да могат да пътуват. Благодаря.

Господин Министър, през месец юли 2024 г. пред медиите служебният министър-председател Димитър Главчев обеща, че в засегнатите от пожара села – Воден и Крайново, община Болярово, ще бъде осигурено мобилно покритие от всички оператори. По този повод бе организирана среща от тогавашния министър на транспорта и съобщенията с мобилните оператори. В максимално кратки срокове бе изградена нова базова станция в местността Чал баба, но въпреки това подобрението на обхвата в тези две села е минимално. В едно от последните заседания на Транспортна комисия в Петдесетото народно събрание зададох въпрос към министър Гвоздейков: дали ще има нова среща с операторите? Дали обещаното подобрение на обхвата на мобилните оператори ще стане реалност? В отговор получих, че се предвижда такава среща през август 2024 г., но резултатът от нея не беше оповестен. Фактите са следните – няколко месеца след пожара в тези села мобилното покритие все още е лошо или напълно липсва. Предвид гореизложеното желая да получа отговор от Вас – ще бъде ли изградена мобилна станция за пострадалите села от пожарите, или всичко е било празни обещания поради обществения интерес към събитията през миналото лято?

Уважаеми господин Председател, използвам да се извиня за просрочването на времето, но тъй като и двата въпроса са много важни, предпочетох да бъда изчерпателен. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, относно мобилното покритие на селата Воден и Крайново мога да Ви информирам за следното: След трагичните събития в село Воден миналата година се направи една проверка, която показа, че съоръженията на мобилните оператори, обслужващи към този момент селото, се намират в радиус от 11 км, което несъмнено се отразява на качеството на услугата. От страна на Министерството на транспорта и съобщенията изискахме постоянни проверки, както и детайлна информация за покритието в района и евентуални слабости. Установено бе, че състоянието на комуникациите в района би могло да бъде трайно подобрено, ако бъде осигурен достъп за разполагане на оборудване на терен на „Гранична полиция“ на връх Чал баба. В тази връзка и съвместно с МВР бяха координирани необходимите стъпки и трите мобилни оператора разположиха постоянно оборудване в района. Благодарение на него трайно се подобри покритието, особено в най-близките до новата базова станция населени места – раздел Шарково, Ситово и Иглика. Същевременно се отчита и съществено подобрение във Воден, Голям Дервент, Вълча поляна, Крайново. Тъй като тези села са по-отдалечени от новото оборудване и поради спецификата на терена там, има единични ограничени места, в които обхватът има слабости – например село Воден, което е разположено в долина, и в самия център на селото понякога има затруднения за хващане на сигнала. Въпреки това покритието в целия регион вече е съществено подобрено, което е потвърдено от служителите на МВР и доброволците, които работиха на терен. Като част от своята политика за подобряване на цифровата свързаност в страната Министерството на транспорта и съобщенията ще продължи да работи в тази посока, включително чрез облекчаване на правната рамка, за което ще разчитаме на съдействието на народните представители. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Министър. Вие бяхте коректен в своето изказване, тъй като по време на Комисията на мен ми беше отговорено, че всичко е супер, но все пак ще бъде проверено. Вие, доколкото видях, разполагате вече с данни и с това, че тези обещания, които бяха говорени тогава по медиите, тъй като имаше огромен обществен отзвук покрай събитията от пожарите, бяха, че всичко е страхотно и станцията на Чал баба ще бъде изградена. Тя беше изградена доста бързо, аз дори се качвах горе. Аз съм инженер по комуникационна техника и технологии и следя какво се случва в селата, но в същото време и като жител на община Болярово моето село е съседно на тези села. Имам съученици, приятели от тези села и хората се оплакват от това, че се чувстват един вид излъгани от тогавашната власт. Разбира се, Вие в предния въпрос казахте какво е състоянието на Министерството на транспорта, и то никак не е цветущо. Най-вероятно в близко бъдеще няма и да се оправи кой знае как, защото това се наслагва с години назад във времето. Но все пак хората се почувстваха излъгани и наистина желаят, след като им беше казано, че ще имат добро мобилно покритие, наистина да имат добро мобилно покритие, а не просто да бъдат използвани, тъй като знаете, че бяха поредица от избори и там се изредиха доста политици, които нямат нищо общо с района, но бяха дошли да си направят снимчици с белите ризки. Затова и молбата ми към Вас е да действате по-твърдо в Министерството. Знам, че мобилните оператори са частни субекти и ние не можем кой знае колко да им налагаме какво да правят, но използвайте позицията си на министър и ги убедете, че там трябва да бъде направена станция – между Воден и Крайново, защото тези хора наистина го заслужават това мобилно покритие. Относно Законопроекта, който Вие споменахте. Ние сме го гледали веднъж в Комисията, не стигна до първо четене в залата, но този път се надяваме с леки изменения, тъй като имаме някакви притеснения, които ще изложим, разбира се, на Комисията.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, вече съвсем свободно в дупликата ще Ви кажа, че този проблем на тази група села и на още доста подобни, между другото, е резултат от една сгрешена регионална политика на България, или по-скоро на липсата на истинска регионална политика. Докато законите продължават да третират еднакво всички, но няма сила и регулация, която да наложи услугите, особено комуникационните услуги – достъпа до електричество, достъпа до вода, особено до канализация и така нататък, да се извършват със съответното покритие в малките отдалечени и слабо населените места, особено такива с много тежък релеф, тоест където физическото отиване там представлява тежко затруднение, точно там комуникациите трябва да са перфектни. И ще Ви насоча и към още една посока. Всички тези мобилни оператори имат лицензи. Там е записано, че те трябва да достигат нива от над 95% покритие. И тук започват едни възможности на регулатора – той може да наложи по лиценз наказание за това, че тези села не са покрити с качествен сигнал, защото има покритие на територия, има и покритие на население. Според мен регулаторът, Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като ще Ви предстои скоро да изберете членове, на които са им изтекли мандатите, наистина ги запитайте това: как ще наложите властта на държавата върху мобилните оператори, така че да има 5G? Не просто да има някакво покритие, а поискайте им да има 5G – такова, каквото има в центъра на София, защото това е принципът на правилното, на европейското, на цивилизованото регионално развитие. Благодаря.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, в края на месец октомври 2023 г. при железопътна гара Караджалово в близост до град Пловдив пътници от пътнически влак се разминаха само на секунди от челен сблъсък с товарен влак поради неправомерно преминаване на червен сигнал на въпросния товарен влак. Локомотивният машинист е преминал на забранителен червен сигнал и се е насочил срещу пътническия влак, като е чиста случайност, че не се е стигнало до железопътна катастрофа с много жертви и пострадали. Железопътната линия е оборудвана с ERTMS, но макар и нов, локомотивът на товарния влак не е бил оборудван с ETCS. През месец януари 2025 г. двама души загинаха, след като два товарни влака се сблъскаха челно между гарите Кремиковци и Световрачене – такъв въпрос Ви беше зададен и преди малко относно този инцидент. Въпрос на време е да се случи отново нещо подобно, въпреки осигуреното значително финансиране от Европейския съюз за внедряване на модерни системи за управление на влаковото движение. Внедряването на ERTMS по направлението Драгоман – Пловдив – Бургас се осъществява с много ниски темпове и може би ще завърши в края на десетилетието, макар че първоначално заложеният срок беше до края на по-миналата година. По Националния план за възстановяване и устойчивост бяха премахнати редица проекти в железопътния транспорт, като един от тях е ERTMS на ниво 2, линията Русе – Каспичан. Друг проект, който не може да започне да се изпълнява, е инсталиране на системата ETCS, част от ERTMS, на 108 локомотива, отново финансирана по Плана и която отново няма да се осъществи. Двата проекта влияят директно върху безопасността в железопътния транспорт на страната. Крайно наложително е да се предприемат необходимите мерки, така че да гарантирате живота и здравето на пътниците, ползващи жп транспорта. В тази връзка моля да ми отговорите: какви ще са първите Ви действия като министър на транспорта и съобщенията, за да гарантирате, че ще бъде завършена ERTMS мрежата по основните железопътни направления на страната в максимално кратки срокове, както и внедряване на ETCS в тяговия подвижен състав? В какви срокове реално ще имаме пълно финализиране на системата? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, въпросът Ви е изключително важен. Той е свързан с въпроса на Вашия колега. Цялостното решение на въпроса с безопасността, тоест постигането на най-най-възможно високо ниво на безопасност на движението по железния път, е настаняването на ERTMS системата. Това са автоматизирани системи, които се залагат както по железния път, по съоръженията, които управляват движението на влаковете, така и на борда на самите машини. Вие това очевидно добре го знаете. Естествено, това струва много пари. Какви биха били стъпките за всеки един министър? Ами то и аз ще го правя – това е да залагаме в бюджета такива средства, които да гарантират спазването на сроковете. А сроковете са: за основната мрежа – до 31 декември 2030 г., за разширената основна мрежа – до 31 декември 2040 г.; за широкообхватната мрежа – до 31 декември 2050 г. Аз не съм убеден, да го кажем по този начин, че първият срок – до 2030 г., за основната мрежа, ще бъде изпълнен. И основната причина за това е липсата на финансови средства. Иначе това, което направих още на 27 януари тази година, и аз го казах и на Вашия колега, е, че със срок от две седмици поисках доклад от експерти железничари, които са в областта на безопасността на железопътните превози. В този доклад очаквам да намеря отговори на тези въпроси, включително колко ще струва оттук нататък настаняването на тази най-модерна в момента система ERTMS и ETCS. Ще продължа в дупликата, тъй като времето ми изтече. Благодаря.

Господин Министър, правя Ви тази дуплика, за да може да довършите Вашето изложение, но наистина срокове, които отиват в 2050 г., тоест отвъд съзнателния живот, поне моят… Твърде напред в бъдещето отиваме. Очевидно е, че нито Вие, нито аз, нито който и да е може да гледа толкова напред какво ще се случи. Призовавам и апелирам за по-стегнати срокове. Поне по основните железопътни артерии тези неща да се случат наистина до 2030 г., а не до 2050 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, и аз бих искал да доживея, за да видим изцяло ERTMS системата настанена по железния път и ETCS по бордовете на мотриси, влакове и така нататък, но за съжаление, не сме толкова богати. България продължава да бъде най-бедната страна в Европейския съюз и според мен бюджетът не разполага с такива възможности, че да се настани всичко до 2030 г. Извън това, имаме закъснения, тук сте прав. Основната причина за закъснението при внедряването на тази система е липсата на целево финансиране за внедряване. Към момента в процес на внедряване на ERTMS са железопътните участъци Пловдив – Бургас, Маноле – Бургас, GSM-R настаняване по линията Пловдив – Бургас. Очакваното завършване е в края на 2027 г. В обхвата на пътния участък София – Волуяк – Драгоман – Сръбска граница са заложени дейности по внедряване на ERTMS в участъка София – Волуяк. По отношение на подвижния състав са планирани 74 тягови единици, които да бъдат оборудвани с ETCS. Те са напълно достатъчни за обслужване на всички пътнически влакове по модернизираните линии. Подчертавам, по модернизираните линии, защото те са малцинство, тоест това е много малка част от общата железопътна мрежа. Дружеството се ангажира с поддръжката и функционирането на оборудването за период от минимум 10 години, следва въвеждането му в експлоатация. Внедряването на ERTMS в „БДЖ – Товарни превози“ пък обхваща бордово оборудване на магистрални нулевоемисионни електрически локомотиви. В рамките на проекта се предвижда оборудване на 19 броя локомотиви със системата за управление на влаковете. Финансирането на този проект е осигурено чрез комбинация от безвъзмездна финансова помощ и съфинансиране от бенефициента, като общата стойност на проекта възлиза на 21 млн. лв. Времето ми изтече. Благодаря Ви. Мога да Ви го предоставя и писмено. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, социалните услуги за лицата, пострадали от домашно насилие, са част от мрежата от социални услуги в България. В Закона за социалните услуги лицата, пострадали от домашно насилие, са една от групите потребители на социални услуги, за които е предвидена специална подкрепа в кризисна ситуация. Социалните услуги обаче са само част от целия комплекс от мерки за защита и подкрепа, които се осигуряват на тези лица. Мерките са уредени в Закона за защита от домашното насилие, Закона за закрила на детето, Закона за Министерството на вътрешните работи, Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и други закони. Основните социални услуги, които могат да се предоставят на лицата, пострадали от домашно насилие, са: осигуряване на подслон, информиране и консултиране, терапия и рехабилитация, застъпничество и посредничество, обучение за придобиване на умения и други. Със Закона за социалните услуги за пръв път се въведе планиране на национално ниво на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, чрез разработване на Национална карта на социалните услуги. По този начин държавата поема ангажимент за създаване на пълна мрежа от социални услуги в цялата страна в дългосрочен план, която да отговори на реалните потребности на населението. Националното планиране е особено важно, тъй като то ще е основанието за определяне на пакета от социални услуги на ниво община и област, за които следва да се осигури финансиране от държавния бюджет. Въпросът ми към Вас е: към днешна дата каква е наличната в Агенцията за социално подпомагане информация относно социалните услуги за лица, пострадали от домашно насилие? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Димитрова, много сериозен въпрос поставяте. Неслучайно една от първите срещи, която организирахме в Министерството, беше именно по тази тема, защото действително това е въпрос, на който уж се отделя сериозно внимание, но заедно с това пострадалите са много. Затова един от приоритетите на екипа в Министерството на труда и социалната политика безспорно ще бъде във всяка област да има създаден такъв кризисен център. И защитата на жертви от насилие да бъдат приоритет на Министерството и един от моите приоритети. А иначе домашното насилие е широко разпространено и има силно отрицателно въздействие върху възрастни хора, деца, семейства, междуличностни отношения и в местните общности. То причинява и значителна загуба на икономиката. Една от особеностите на домашното насилие е неговата латентност, тъй като много пострадали от домашно насилие се страхуват да търсят помощ и да съобщават за насилието пред органите, към които трябва да се обърнат. В тази връзка са необходими спешни мерки и синхрон във всички заинтересовани институции. Изпълнявайки международните си ангажименти, България осигурява подкрепа за жертвите на домашно насилие чрез Закона за защита от домашното насилие, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за закрила на детето, Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс. Осигуряването на защита на лицата, жертви или свидетели на насилие, се осъществява чрез прилагането на различни мерки – сред тях е и предоставянето на социални услуги. Към момента социалните услуги, които предлагат защита на лица, жертви на насилие, включително и домашно насилие, и които са държавно делегирани дейности, са Кризисен център, Звено „Майка и бебе“ и Център за обществена подкрепа. В тях се осигуряват дейности за подслон, информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и други услуги. Към края на месец декември 2024 г. като делегирани от държавата дейности на територията на страната функционират 13 кризисни центъра за лица за 161 потребители, от които са заети 72 места; 20 кризисни центъра за деца за 212 потребители, от които са заети 105 места; 12 звена „Майка и бебе“ за 75 потребители, от които са заети 61 места; 188 центъра за обществена подкрепа за 8904 потребители, в които се оказва подкрепа на 9597 деца и техните семейства. Виждате, цифрите сами по себе си говорят, че има доста свободни места, а насилието го виждаме ежедневно, което говори, че голяма част от хората наистина се притесняват, поне според мен, да кажат, че са били жертва на подобно насилие. Това трябва да бъде един от основните приоритети и се радвам, че поставихте този въпрос. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора, който предостави актуалната информация по темата. Вие като министър отговаряте за разработване и провеждане именно на политиките за подкрепа и се надявам, че Министерството и в бъдеще ще има план за действие. Наистина, както споменахте, са необходими спешни мерки за осъществяване на необходимия синхрон между всички институции, които са заинтересовани и отговорни, с оглед оказване на превантивни мерки и навременна подкрепа за лицата, пострадали от домашно насилие, тъй като темата наистина е много сериозна. Обръщам внимание, че всички финансирани от държавния бюджет социални услуги се предоставят на тези лица безплатно. В случай на необходимост от спешна подкрепа за лице, пострадало от домашно насилие, социалните услуги се предоставят без насочване, като доставчикът на услугата незабавно уведомява дирекция „Социално подпомагане“ за предприемане на необходимите действия. Също така поредността на вписване в списъка на чакащите при невъзможност на избрания доставчик да предостави социалната услуга поради достигнат максимален брой на потребителите не се прилага за лицата, пострадали от домашно насилие. В момента основната социална услуга за лица, пострадали от домашно насилие, е Кризисният център. Вие казахте, че има 13 броя кризисни центъра, които са финансирани от държавата за 161 потребители, от които са заети 105 места. Видно от отговора Ви, те нямат запълнен капацитет. Затова ще настояваме в Националната карта на социалните услуги да се определи максимален брой на потребителите на всички социални услуги, за които да се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Димитрова, права сте за тези неща, които говорите, и аз неслучайно обърнах внимание, че това ще бъде един от приоритетите на екипа на Министерството, тъй като не може всеки ден да се заливаме от пресата с информация, свързана с насилие, а да няма адекватни мерки и действия в тази посока. И тук наистина всички институции трябва да работят в синхрон, за да може да бъде осигурено спокойствие на тези хора, които са пострадали и търсят закрила от страна на държавата. Виждате, че центровете не са заети всичките, а както и преди малко казах, насилието е очевидно, което говори, че хората се притесняват. Но що се отнася до това да има подобни центрове във всеки един областен град, аз съм категоричен, че така трябва да бъде направено това, за да има наистина спокойствие и адекватност.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, това е един общ въпрос, който ще касае бъдещите Ви политики като министър – той по-скоро е стратегически. Аз взех един конкретен повод от една Ваша изява. И всъщност за мен този въпрос, който ще Ви задам сега, е началото на един разговор. Поне аз така го приемам. Но към конкретиката. На 25 януари 2025 г. в първото Ви медийно участие като министър на труда и социалната политика казахте, че коефициентът на раждаемост в България е 1,78. Цитираното от Вас число всъщност е коефициентът на плодовитост за 2022 г. През 2023 г. този коефициент е 1,81, а коефициентът на раждаемост за 2023 г. е 8,9. В своето интервю заявихте, че ще въведете редица мерки с цел повишаване на коефициента на плодовитост „поне до 2“. За сравнение – коефициентът на плодовитост в Европейския съюз за 2022-а е 1,46. Вие отбелязахте, че демографската криза е Ваш приоритет като министър. Моля да ми отговорите: какви конкретни мерки смятате да предприемете и в какви срокове смята Министерството на труда и социалната политика да повиши коефициента на плодовитост в България до 2? И второ, което е много по-важно: в коефициента на плодовитост според Вас ли е заключен основният проблем на демографската криза в България? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Белобрадова! Аз се радвам, че сте забелязали лапсуса, който се е получил в телевизионното предаване между коефициент на плодовитост и раждаемост – много добре, че се повдига тази тема, защото според мен един от най-големите проблеми, може би най-големият проблем на България, е демографската катастрофа, а не демографската криза. Защото знаете, че населението на България от близо 9 милиона без 25 хиляди през 90-а година в момента е 6 милиона и половина, което само по себе си говори за генерална катастрофа, пред която сме изправени. Тук, разбира се, не само раждаемостта е тази, за която трябва да говорим в момента, а и общата икономическа обстановка в държавата, за да може да бъде избегната тази катастрофа. Честно казано, дори в определени моменти тези математически числа вече са много притеснителни. Как точно може да се случи това? Наистина трябват усилия на цялата държава. В конкретния случай, без съмнение, едно от основните предизвикателства пред нас като общество са последиците от демографските промени, които се отразяват във всички сфери на обществения и икономическия живот. Осигурителната система в България изисква адекватно адресиране с подходящи за това мерки. Основните демографски предизвикателства пред българското население се изразяват в отрицателен естествен прираст, задълбочаване на териториалните диспропорции в броя на населението, задълбочаване на тенденциите за влошаване на възрастовите структури на населението, недостатъчна раждаемост и застаряване на населението. Това са тенденции, характерни, за жалост, за почти цяла Европа. И Вие правилно отбелязахте, че коефициентът в Европа е по-нисък, отколкото коефициента в България, и то значително по-нисък. Но това не значи, че ние не трябва да направим нужните усилия, защото виждате какви са пък данните в България, за които става въпрос – 2 милиона и половина, това е катастрофална цифра, намаляване на населението. По отношение на раждаемостта – по официални данни на Националния статистически институт през 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, от тях 57 197 или 99,5 са живородени. Коефициентът на фертилност или плодовитост бележи възходяща тенденция през последните години – от 1,58 през 2021-а до 1,81 през 2023 г. Същевременно обаче към края на 2023 г. броят на жените във фертилна възраст намалява спрямо предходната година с 9000, а спрямо 2012 г. – с 356 000. Намаляването на родилния контингент или на броя на жените в детеродна възраст е ключов демографски фактор, който предопределя отрицателния естествен прираст на населението. През 2023 г. в резултат на отрицателния естествен прираст, без да се взема предвид миграцията, населението на страната е намаляло с 43 хил. 809 души – това е един средно голям град, като това е разликата между броя на родените деца – 57 197, и на починалите – 101 хил. 006. Коефициентът на фертилност, от своя страна, е ключов показател, който илюстрира потенциала за стабилизиране и нарастване на населението. Достигането на коефициент от 2.1 се приема за коефициент за просто демографско производство. Увеличаването на този показател се счита за положителна тенденция. Следва да се отбележи обаче, че демографското състояние на България е значително утежнено заради влошената възрастова структура на населението, намаляването на родилния контингент, високата смъртност, като всичко това води до съществена негативна разлика при показателя за обща раждаемост. Обхватът от мерки по отношение на създаването на среда, благоприятна за раждане и отглеждане на деца, които може да подлежат на надграждане, включват финансовите стимули за раждане и отглеждане на деца, сред които се открояват: предоставянето на възможности от осигурителното законодателство за обезщетение за майчинството, семейното подпомагане чрез Закона за семейни помощи за деца и данъчни преференции и облекчение за семействата с повече деца. Решения следва да се търсят и в по-добри условия за съвместяване на родителската с трудово-професионалната реализация чрез по-широко използване на гъвкави форми на заетост, съвременни информационни технологии за дистанционно упражняване на труд – неща, които Вие сте предлагали в залата не един-два пъти как да бъдат коментирани, облекчаване при връщане на работа след майчинство и участие в квалификационни и преквалификационни програми. Ще отбележим и важността за развитие на социалните услуги и подобряване на социалната инфраструктура за семейства и деца. Компетенциите на Министерството на труда и социалната политика в демографската сфера са концентрирани в координация на политиката, в това число и на нейната стратегическа рамка. Тъй като демографската политика следва хоризонтален подход и засяга множество сектори, в Министерството е изграден механизъм за координация и мониторинг за изпълнение на държавната демографска политика. Функционира междуведомствена работна група по демографските въпроси към министъра на труда и социалната политика, в която участват представители на държавните ведомства, Националния статистически институт, Националния осигурителен институт, Българския червен кръст, Националното сдружение на общините в Република България, Българската академия на науките, социалните партньори и много други организации. Само по себе си това говори, че няма ли обща политика на всички институции, на Народното събрание по този въпрос, тази демографска катастрофа не може да бъде решена с усилията на едно министерство, което и да е то. Затова ние считаме, че в Министерството, разбира се, трябва да се приложат всички мерки, за които сме говорили – подпомагане за първо дете, за второ дете, за увеличаването на майчинските. Знаете, че това беше една от програмите на БСП, когато сме били в опозиция и когато сме били в управление. Но тук зависи и от икономическите показатели и какво ще направим за развитие на икономиката в държавата. Затова мисля, че това е най-важният въпрос, с който започнах, и с това завършвам – за развитието на Република България. Радвам се, че Вие казахте, че това е началото на дебата. Абсолютно права сте, че това е началото на дебата по тази тема.

Благодаря Ви, министър Гуцанов. Заповядайте за реплика, ако желаете, госпожо Белобрадова.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Първо да започнем да коментираме числата. България е била 9 милиона, в момента е 6 милиона и малко. Според данните през последните 30 години българите, напуснали страната, се оценяват на 2 милиона и половина. Тоест, когато говорим за тежестта, къде трябва всъщност да падне тежестта за намаляване на населението на България, то не е върху нежеланието на българската майка да ражда, напротив – ние като една от най-бедните държави в Европейския съюз, в интерес на истината, се представяме изключително добре в тази посока, а всъщност е огромният брой напуснали България българи. Това е число, което не може да бъде опровергано по абсолютно никакъв начин. Разбира се, че много голяма част от тези българи, които са напуснали страната, всъщност са българи, особено жените, са от така наречения детероден контингент. Тоест лицата, които са родени и които са с българско гражданство извън Република България, са много по-голям брой, отколкото ние изобщо сме се погрижили да знаем, че са. Така че, когато говорим за мерки по отношение на възстановяване на българското население в рамките на територията на Република България, основното нещо, за което трябва да говорим, основните мерки, които трябва да се предприемат, е не по отношение на повишаване на раждаемостта – не че не трябва да има такива мерки, аз не искам да ме разбирате погрешно, а по отношение на това българите, които са напуснали страната, да намерят мотив да се върнат обратно, защото това са 2 милиона и половина в последните 30 години. По отношение на мерките, които Вие от Българската социалистическа партия винаги сте предлагали и сте имали като флагман, е всъщност финансовото стимулиране за раждане на деца. Ние обаче имаме друг поглед върху нещата и друга перспектива. Разбира се, тази перспектива е диференцирана спрямо това дали си в голям град, дали си от средната класа, дали всъщност нямаш нужда, по-скоро от това да имаш сигурност, че ако родиш второ дете, за него ще има място в яслата или в детската градина. Това е, мога да Ви кажа, огромен проблем на хиляди български майки – дали да родят второ дете, ще имат ли те възможност да работят при наличие на две деца и при липса на места в ясли, в детски градини. Нека да си припомним само, че 17% от българските деца са покрити от българските ясли. В национален мащаб говорим. По отношение на здравните мерки. И аз, в интерес на истината, в следващите месеци ще обърна огромно внимание всъщност на хоризонталните политики, които правителството ще води. Жените, които решават на по-късна възраст да имат дете, огромният процент на цезарово сечение в България – огромен процент цезарово сечение, което, когато една жена реши да има на по-късна възраст дете, отлага второто дете с поне две години. И това всички, които се интересуват от материята, го знаят. Тоест, когато говорим за насърчаване на коефициента на плодовитост, трябва да вземем елементарни мерки предвид – че има страшно много жени, които наистина искат да родят по-късно дете и искат да ги родят бързо, едно след друго, в рамките на една година, но всъщност политиката по това, че имаме над 50% раждания с цезарово сечение, е огромен проблем за това. Поради тази причина Министерството на труда и социалната политика ще бъде добре да влезе в ролята си на водещо министерство по отношение на хоризонталните политики и всички тези микромерки, които трябва да бъдат взети на национално ниво, защото с финансово стимулиране и хвърляне на пари през прозореца в част от случаите – в част от случаите, трябва да сме напълно наясно, че няма как да се преборим с проблемите на хората, които те имат на индивидуално ниво в рамките на семейството. Така че аз наистина ще се надявам на това министърът на труда и социалната политика да погледне на проблема в дълбочина и да си даде сметка, че всъщност увеличаване броя на населението и неговото здраве всъщност зависи от страшно много мерки, а не само от пряко финансово подпомагане. Благодаря Ви.

Понеже получих забележка от залата, много неприятно е да се прекъсва изказващия се, отново отправям молба да съблюдаваме времената по процедурата за парламентарен контрол – към всички участници е, разбира се. Заповядайте, господин Министър.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Белобрадова, аз съм напълно съгласен с Вас, независимо че Вие си противоречахте в изложението между първата и втората му част, защото, от една страна, говорите, че не трябва само да се хвърлят пари през прозореца, както Вие казахте. Аз считам, че не се хвърлят пари през прозореца, напротив, правят се процедури, че да бъдат облекчени наистина младите семейства и жените, които раждат – в каквато и да е посока, като се започне от безплатните детски градини, детски ясли, което беше въведено и което смятам, че беше един огромен успех на предишно Народно събрание, преди две или три народни събрания, в кратките… когато това се случи отново по наше предложение – на Политическата партия БСП, и се радвам, че беше подкрепено от другите партии, иначе нямаше да стане реален факт това, като се стигне до подпомагането, до относително високите майчински, които се получават за първата и втората година – относително на фона на Европа. Да, това е едната страна. По втората страна сте повече от права. Но нека да видим защо от 1989 г. досега 2 милиона и половина български граждани са напуснали страната ни, или приблизително 2 милиона и половина. Ами че икономическата обстановка в държавата такава ли беше?! Ако искате, да започнем от малките населени места или пък, ако искате, от Северозапада – защо е най-бързо западащият регион в Европа и най-бързо намаляващият? Че как се унищожиха тези предприятия, които бяха там? И след като няма такива големи инфраструктурни предприятия, които да работят, определящи в икономиката, ами че кой да остане да живее в този регион?! Затова считам, че това е един много комплексен подход и доста парламенти и политически партии, които бяха тук, имат вина за унищожаването на българската икономика и на българското селско стопанство, за да се стигне до такива диспропорции в регионите и в момента да говорим за демографска катастрофа. Така че нека да се върнем на темата, че това е началото на разговор как да се направи така, че не да се прави бюджет година за година, за презимуване, както се прави през последните 30 – 35 години, а да се направи бюджет за 10 години напред, с който да е ясно къде ще се влагат парите, защо се влагат, коя икономика ще се развива, къде ще се развива, за да знаят хората и да имат друга перспектива. И това наистина е сериозна работа на всички министерства. Да, приемам ние да сме едно от водещите министерства, но не можем да пледираме единствено и само за лидерство. Мисля, че то трябва да бъде в Народното събрание. Благодаря.

Благодаря Ви, министър Гуцанов. Заповядайте за втория си въпрос, госпожо Белобрадова. Госпожо Белобрадова, втори въпрос имате, ще го зададете ли? Две минути за въпрос – заповядайте.

Значи, господин Председател, господин Министър, колеги, извинявайте, че така се разпростряхме с господин министъра по отношение на демографската криза в България. Затова давам към следващия въпрос бързо, даже ще го съкратя откъм прочитане. На 17 май 2024 г. стартира Проект „Предоставяне на помощни средства за хората с трайни увреждания“ към Министерството на труда и социалната политика през Агенцията за социално подпомагане. Проектът е в съответствие с Националната програма за устойчивост и развитие на България и се извършва в сътрудничество с Европейския съюз и Фонда за устойчивост и развитие 2020 – 2024. На посочената дата започна кандидатстване за високотехнологични помощни средства за нуждаещи се хора с увреждания през дирекциите за социално подпомагане. Кандидатстващите обаче споделят опасение от риск да не получат необходимите им устройства, а отпуснатите от Европейския фонд за устойчивост и развитие средства по Програмата да бъдат изгубени. Това се дължи на факта, че Програмата е разделена на две части. Първата е насочена към фирмите, кандидатстващи за доставка на горепосочените уреди. Втората е насочена към кандидатстващите – хората с увреждания. Всички части на Програмата трябва да отговарят на определен срок, определен от Европейската комисия. В този случай срокът е 2020 – 2024. Основното притеснение, което кандидатстващите споделят, е свързано с неизпълнението на Програмата в първата ѝ част – сключване на договори на Министерството с фирмите изпълнители на Програмата. След получени сигнали от граждани зададох парламентарен въпрос по темата през юли месец 2024 г. На въпроса бе отговорено в залата от служебния министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов. Господин Иванов посочи, че към момента на задаване на въпроса е възможно предметите на договорите за доставка да бъдат изпълнени при спазване на разпоредбите на Закона за обществените поръчки поради забавяне на процеса на подбор, както и да бъдат удължени, тъй като е заложена клауза за удължение. Удължаването е в случай, че бъде удължен срокът за изпълнение на индикаторите, но с цел преодоляване на риска от неизпълнение от страна на Министерството са предприети действия за удължаване на срока на изпълнение на Проекта с една година, респективно за постигане на целта – реализация на инвестиционната дейност. На последващ въпрос от моя страна относно датата, до която Министерството на труда и социалната политика предвижда категорично осигуряване на средства, господин Иванов отговори, че се надява това да се случи „до края на мандата на това правителство, когато са изборите, ние ще имаме точно дата и задължаване на този договор“. Въпреки че горепосоченият срок е изминал, получих сигнал, че към настоящия момент няма публично оповестено развитие на Програмата, както и че съществува риск и вторият срок, обявен от Министерството на труда и социалната политика, да бъде пропуснат. Въз основа на изложеното дотук моят въпрос е следният: какви мерки са предприети от Министерството на труда и социалната политика за елиминиране на тази възможност за загуба на отпуснатите от Европейския съюз средства и гарантиране на достъпа на кандидатстващите хора с увреждания до предвидените за тях помощни средства след изтичане на втория посочен срок? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Белобрадова, Министерството на труда и социалната политика полага усилия за успешната реализация на инвестиция „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“ по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Предприети са действия за удължаване на срока за изпълнение на инвестицията. След проведени преговори със структурите на Европейската комисия и проявеното разбиране за необходимостта от промяна в обхвата на инвестицията се елиминира рискът от загуба на договорените публични средства от Европейския съюз. На този етап поръчките от проведените процедури по реда на Закона за обществените поръчки са прекратени без изпълнение. Удължаването на договорите не е било възможно поради липса на потвърждение от страна на Европейската комисия за конкретен срок, в който да бъде реализирана инвестицията. В периода 17 – 30 октомври 2024 г. са проведени пазарни консултации за определяне на прогнозната стойност и прецизиране на техническите параметри на обществени поръчки по инвестиционния проект. Поради неявяване на потенциални кандидати по преобладаващата част от позициите не е било възможно резултатите от консултациите да бъдат използвани по отношение на последващи процедури за обществени поръчки. Това е провокирало екипа по инвестицията вместо повторно обявяване на обществени поръчки да предприеме действия за прилагането на алтернативен подход чрез промяна на механизма за закупуване на помощните средства на принципа на ваучерната система. За целта е разработен Проект на постановление на Министерския съвет, чрез който се предвижда уреждане на условията и реда за предоставяне и финансиране на високотехнологичните помощни средства, изискванията към лицата, които предоставят изделията, последващия мониторинг и контрол. Право да предоставят високотехнологични помощни средства в рамките на инвестицията ще имат лица, регистрирани като търговци по Търговския закон и по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз. Доставчиците, които ще предоставят медицински изделия или такива, изработени по поръчка, следва да са вписани в регистъра, поддържан от Изпълнителната агенция по лекарствата. Всички лица, които отговарят на заложените условия, ще се включат в списъка на доставчиците, от които лицата с трайни увреждания ще имат възможността да правят избора си за доставка. Предложеният подход ще даде възможност на човека с трайно увреждане да бъде страна в договорните отношения и да избере най-подходящото за него помощно средство от доставчик на свободния пазар при съблюдаване на минимални технически параметри и в рамките на предварително определен размер на средствата за неговото финансиране. По този начин ще се минимализира рискът от забавяне в изпълнението и ще се гарантира достъпът на лицата до необходимите им помощни средства. Това ще допринесе за преодоляване на обстоятелствата, които не могат да бъдат управлявани от Министерството като краен получател. С прилагането на новия подход ще е възможно до месец септември 2025 г. изделията да бъдат предоставени на одобрените кандидати, при което от съществено значение ще бъде активността на самите бенефициенти и на фирмите, извършващи доставката.

Благодаря. Господин Министър, през изминалата година имахме огромни проблеми в борбата с пожарите. Стигна се до ситуации, в които буквално разчитахме на дъжда, за да потуши не само огъня, но и надигащото се напрежение в обществото. Предвид факта, че на много места в страната горските пътища са непроходими за пожарните автомобили, а в други райони те липсват, наложително и абсолютно необходимо е ползването на летателна техника. Тук обаче стигаме до ситуацията в края на месец август миналата година, когато няколко пожара едновременно изискваха ползването на летателна техника в различни райони на страната, което доведе до неефикасност и техническа немощ в борбата с огнената стихия. В интервю през месец юли 2024 г. директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – комисар Джартов, подчерта нуждата от още четири хеликоптера за борба с пожарите. Следващия месец обаче имаше случай на пожар в Национален парк „Рила“, чиито стръмни склонове в планината правят използването на хеликоптери опасно и не толкова ефикасно. Въпросният пожар беше гасен от доброволци, като използваха ранцеви пожарогасители, а самият пожар – потушен, благодарение на дъждовете. Ясна е нуждата от самолети, които предлагат по-голям размер на водните резервоари, както и по-ефективно и точно насочване на водната струя. Въпросът ми е: какъв тип летателна техника е планирало да закупи Министерството на отбраната през настоящата година, колко единици от тип, имаме ли подготвени екипажи и планирате ли да обучавате такива, ако е налице недокомплект? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димчев, в отговор на постъпил от Вас въпрос относно закупуване на летална техника за борба с пожарите Ви предоставям следната информация: На 19 юли 2024 г. Народното събрание взе решение за предприемане на мерки за ликвидиране на пожарите, осигуряване на бюджетни средства за подпомагане на пострадалите от пожарите лица, както и за закупуване на необходимите средства за борба с пожарите. Трета точка от решението задължава Министерския съвет да предприеме необходимите действия по планиране и финансиране за закупуване на специализирана летателна техника за гасене на пожари за нуждите на Министерството на вътрешните работи. На основание Решението на Народното събрание и в подкрепа на това предложение Военновъздушните сили на Република България разработиха концепция за развитие на способностите във Военновъздушните сили за гасене на пожари от въздуха, в която се обосновават възможности за развитие на способността за гасене на пожари от въздуха от Военновъздушните ни сили. След изпращане на концепцията към Министерския съвет правителството, от своя страна, я предложи на Комисията по отбрана, Комисията по обществен ред и сигурност, Комисията по бюджет и финанси в Петдесетото народно събрание. В концепцията е обоснована необходимостта от придобиването на нови, не по-малко от два броя оптимално, три броя самолети „C-27J Спартан“. Този самолет притежава специализирана модулна система за гасене на пожари, която е с капацитет 7950 литра. Поради характера на настоящото решение на Народното събрание за изграждането на способността не са планирани финансови средства в бюджета на Министерството на отбраната за 2025 г., като такива средства не са планирани и през следващите години. През настоящата година българските ВВС ще използват наличните вертолети „Кугър“ и „Ми-17“ за пожарогасене, като бяха положени значителни усилия от Министерството на отбраната за увеличаване броя на изправната авиационна техника и осигуряване на необходимото специално оборудване за пожарогасене чрез осигуряването на допълнително финансиране в края на 2024 г. в размер на 41,3 млн. лв. През летните месеци на настоящата година ще могат да бъдат осигурени до шест броя вертолети в оперативна готовност за гасене на пожари от въздуха и 12 броя подготвени екипажи, което ще позволи едновременно използването на не по-малко от четири броя вертолети за пожарогасене при пределно натоварване на личния състав и авиационната техника. През 2025 г. в плановете на ВВС за летателна подготовка е заделен необходимият авиационен ресурс за придобиване и поддържане на летателната подготовка на екипажите от 24-та вертолетна авиобаза за гасене на пожари от въздуха. За осигуряване на необходимото специално оборудване за пожарогасене с Решение № 527 на Министерския съвет от месец юли миналата година е одобрено финансиране в размер на 1 млн. лв. за придобиване на подвесните системи за гасене на пожар тип Bambi Bucket. Процедурата е проведена от командването на ВВС, като към момента е на етап сключване на договор с избрания изпълнител след влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията след обжалване. От така изложената информация е видно, че през настоящата година пожарогасенето от въздуха ще продължи да се изпълнява от Министерството на отбраната със съществуващите способности, като планираме по-високо ниво на разполагаемата изправна авиационна техника и осигурено необходимото специално оборудване. Ако сравня с миналата година, това, което Вие питате – миналата година имаме три вертолета, а тази година ще имаме шест вертолета. И с доставянето на тези допълнителни Bambi Bucket ще може да имаме реално оперативно шест вертолета за гасене на пожари, което удвоява капацитета ни. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Наистина кратка реплика. Хареса ми това, което чух като отговорност, защото съм задал въпрос към Министерството на околната среда и водите относно пожара в Национален парк „Рила“, в който ми беше казано буквално: „В гасенето на пожара, продължил над 20 дни, участваха пожарникари, служители на горски стопанства, дирекцията на Национален парк „Рила“. А пожарът е окончателно потушен на 15 септември след падналите проливни дъждове. Аз бих прибавил – геройски потушен. Много от нашите институции имат несериозно отношение към гасенето на пожарите и видно е, че изпитваме огромни затруднения. Радвам се, че имаме повече заделен ресурс. Всъщност казахте, че планирате обучение на екипажи, но не казахте дали те ще са готови за тази година – 2025-а. Това, което се надявах да чуя, че планинските склонове на Национален парк „Рила“ не позволяват разузнаването и локализирането на самия пожар, а знаете, че първите 48 часа са най-важни. В този смисъл не можем да използваме летателна техника, не можем да използваме пожарни, дори е трудно и хората да отидат, а то е и рисковано. А защо не говорим примерно за дронове? Произвеждаме разузнавателни дронове и те също могат да бъдат снабдени с термокамери. Предполагам, че все пак може да се мисли в тази насока и дори бих Ви дал насоки – между другото, българска фирма ги произвежда в Самоков. Общо взето, се радвам, че все пак някой подхожда, макар и малко, отговорно към този проблем. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Димчев, мога да Ви уверя, че тези 12 екипажа ще бъдат подготвени за гасене на пожари и тези шест вертолета ще бъдат оперативни. По отношение на темата за разузнаване. Знаете, че водеща в дейността за борба с пожарите е Главна дирекция „Пожарна безопасност“ към Министерството на вътрешните работи. Те разполагат с такава техника и ние също при тяхно поискване можем да осигурим дронове за разузнаване, а освен това можем да използваме и сателитни изображения за някои места, където наистина е трудно разузнаването на пожарите. Има добра координация между Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи и по тази тема. Благодаря.

Благодаря. Господин Министър, в бюджета бе прието по предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ да се инвестират средства в размер на 200 хил. лв. за опазване на военни паметници и гробища и за създаване на публичен дигитален регистър. Това решиха депутатите при обсъждане на второ четене на разпоредбите на Законопроекта за държавния бюджет за изминалата 2024 г. Въпросът ми е: каква дейност е извършена с тези средства, отпуснати ли са въобще, кои обекти – военни гробища и паметници, са поддържани с тях и на какво ниво е публичният дигитален регистър? Като тук държа да подчертая, че става въпрос за военни паметници и гробища, които са в старото българско землище, така да го кажем, от 18 – 19 век, когато на много повече територии отсега са живели българи, включително и на много голяма част от тези територии и в ден днешен също живеят българи. Така че тук става въпрос за опазване на българското културно-историческо наследство. Смятам, че това е доста важно, защото поне аз не успях по никакъв начин да намеря адекватно обяснение на въпроса, който сега задавам, в средствата за масово осведомяване. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., обнародван в „Държавен вестник“, брой 108 от 30 декември 2023 г., в сила от 1 януари 2024 г., и Постановление № 13 на Министерския съвет от 29 януари 2024 г. за неговото изпълнение в бюджета на Министерството на отбраната са утвърдени с точка 1.2.2. субсидии и другите текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел – сума 462 хил. лв. От тези средства за възстановяване на българските военни гробища и военни паметници в страната и в чужбина и създаване на публичния дигитален архив е заделена сумата от 200 хил. лв., за която Вие споменахте. За тази сума в решението не е посочен бенефициент, а само предназначението на субсидията. Бих искал да Ви информирам, че сумата е предвидена като субсидия, което в Закона за публичните финанси е трансфер с общо или целево предназначение, което централният бюджет предоставя безвъзмездно на бюджетната организация за съответната бюджетна година. В случая Министерството на отбраната е поставено в ситуация чрез своя бюджет да предостави разходването на тези средства на неконкретизирано юридическо лице с нестопанска цел, което има право да извършва посочените дейности за възстановяване на конкретизирано българско военно гробище или паметник в страната и в чужбина, без наличието на предварително изготвен и одобрен проект за извършването на подобна дейност. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за военните паметници министърът на отбраната със съдействието на министъра на външните работи осъществява дейностите по проучването, регистрирането, картотекирането, опазването, поддържането, възстановяването и изграждането на български военни паметници в чужбина. В тази връзка е сформирана постоянно действаща междуведомствена работна група от Министерството на отбраната и Министерството на външните работи със Заповед № Р-38 от 16 февруари 2024 г. за координиране на политиката на двете ведомства по отношение опазването на българското военно-историческо наследство в чужбина. На заседание на работната група още в началото на 2024 г. са обсъдени начините, проблемните въпроси и възможностите за разходването на отпуснатата субсидия в чужбина. В резултат на съвместната работа от Министерството на отбраната е отправена молба към Министерството на външните работи за съдействие за получаване на разрешение от съседните на Република България държави за възстановяване на български военни гробища и военни паметници в страната и в чужбина и създаване на публичния дигитален архив. Постъпилата информация от Министерството на външните работи е, че са дадени указания на дипломатическите представителства на Република България в съседните страни за извършване на подробно проучване на нормативно-правната база и отговорните държавни институции на съседните държави за даване на разрешение за провеждане на проучвателни експедиции от експерти на чужди държави на територията на приемащата страна. Бих искал да споделя с Вас, че освен субсидията от 200 хил. лв. по финансовите програми на Министерството на отбраната имаме създадена специална програма „Военни паметници и военно-патриотично възпитание“, по която за 2024 г. бяха предвидени и разходвани средства в размер на 80 хил. лв. Именно чрез този административно установен механизъм бихме могли в рамките на бюджетната година да разходваме оперативно и по предназначение финансови средства, а не под формата на субсидия, защото субсидията изисква други законосъобразни действия, които предвиждат процедури със спазване на определени срокове. В тях зависим за външните паметници даже от разрешението на страните. Именно поради това за ефективното, законосъобразно и прозрачно разходване на финансовите средства, предоставени със субсидията, от Министерството на отбраната е уточнен новият за администрацията на Министерството подход и ред за предоставяне на субсидията. За осъществяването на прозрачността и законосъобразността на процеса се предприеха административни процедури при спазването на разпоредбите на Наредба № H-12 от 17 юли 2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова или материална помощ и за предоставяне на помещения във военните клубове или в сгради в управление на Министерството на отбраната или структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Това е името на документа. За целта Министерството на отбраната осигури публичност на информацията за утвърдената по бюджета субсидия и нейното предназначение с оглед възможността на юридически лица с нестопанска цел, които имат право да извършват посочените дейности, да кандидатстват по реда и условията на тази наредба H 12. В тази връзка е изготвена и публикувана на официалната интернет страница на Министерството на отбраната обява за избор на бенефициент на субсидия за възстановяване на български военни гробища и военни паметници в страната и в чужбина и създаване на публичен дигитален архив. Към 31 декември 2024 г. такива мотивирани искания не получихме в Министерството на отбраната. В случай че в Министерството на отбраната бяха постъпили мотивирани искания по реда и условията на Наредбата, следваше да бъде избран бенефициент за изпълнение предназначението на субсидията и да бъде сключен договор. По тази причина средствата от 200 хил. лв. не бяха усвоени от държавния бюджет. За незадоволителна организация на административните процедури по предоставяне и реализиране на отпуснатата субсидия аз съм освободил директора на дирекция „Социална политика и политика по патриотичното възпитание“ от длъжност. Благодаря.

Благодаря за отговора, господин Министър. Казахте: незадоволителни резултати. Меко казано, незадоволителни. На първо място, се радвам, че сте освободили въпросния директор, защото цяла година средствата от 200 хил. лв., които бяха гласувани за изминалия бюджет, в крайна сметка не са били усвоени. Тоест отговорът на въпроса, който зададох, е нула военни паметници, нула военни гробища, което е изключително жалко, защото такива има стотици. Те са наистина много. Не знам дали знаете точна бройка, ако я знаете, да я споделите, но са изключително много. И в съседните държави, например в Северна Македония, има стотици такива обекти. Наше задължение като държава и като общество е да се грижим и да опазваме тези обекти. Точно за това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ съответно бяхме направили това предложение в изминалия бюджет. Въпросът ми конкретно е: какви мерки ще предприемете, за да може тази ситуация да не се повтори при следващия бюджет? Ние отново ще направим предложение, ангажирам се с това, за съответната сума от 200 хил. лв. – отново за военни паметници и гробища. И какви ще бъдат Вашите конкретни мерки и действия, които Вие ще предприемете, за да направите така, че вече през следващата година, когато се приемат тези средства, те да бъдат усвоени? Също така да обясните какво се случва с тези 200 хиляди, които не са били усвоени, и какво ще стане с тях? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Георгиев, всъщност грижата за военните паметници не е нула, тъй като аз Ви доложих, че ние други средства сме разходвали по другите правила и те са усвоени. Искам да Ви информирам, че с финансови средства в рамките на бюджета си Министерството на отбраната осъществи редица ремонтно-възстановителни дейности на български военни гробища и паметници в чужбина през миналата година: възстановяване на надписа на възпоменателната плоча на българския военен мемориал от Втората световна война в град Вуковар, Република Хърватска; ремонтно-възстановителни дейности на паметника на полковник Константин Каварналиев в района на Дойран, Република Северна Македония; ремонтно-възстановителни дейности на българските офицерски паметници в двора на църквата „Свети Георги“ в село Цапари, Република Северна Македония; възстановяване на надписи на възпоменателните плочи на загиналите български офицери и войници в германското военно гробище в град Прилеп, Република Северна Македония и други. Това, което питате. Аз първо благодаря, че има инициатива и че народните представители искате да се заделят повече средства за поддържане на паметниците. Това е наша грижа, това е наше желание, това е наша политика. Предлагам Ви, когато се вземат тези решения обаче, да координираме процедурата. Да не е както за субсидията с усложнена процедура, където трябва да координираме и с чуждата държава, с другата държава, тъй като ние не можем да отидем на чужда територия да извършваме дейности, без да сме съгласували с правителството на тази държава. Затова да променим механизма, по който се предоставят средствата, иначе ще бъда много радостен, ако отново имаме тези средства. 200 хил. лв. не са постъпвали в Министерството на отбраната, тъй като нямаше как да ги заявим и те са фактически останали нереализирани. Благодаря.

Благодаря за коректния отговор. Да, ще направим така, че наистина да координираме по-добре нещата, за да няма административни спънки при реализацията. Очевидно средствата, които сте получили за тези дейности, са крайно недостатъчни, тъй като има още много обекти, както вече казах, които могат да бъдат възстановени, рехабилитирани, поддържани с тези средства. Не отговорихте конкретно на въпроса: какво ще направите за 2025 г.? Да кажем, че след като имаме по-добра координация, очакваме съвсем различен резултат, разбира се, но това, на което, на практика, сме свидетели, е, меко казано, незадоволителна работа и липса на координация между институциите. Реално сме изпуснали една година, в която да имаме още повече поддържани военни паметници и гробища и съответно да имаме напредък по тези дейности. Така е станало, че сте изпуснали 200 хил. лв., които гласувахме в миналия бюджет, които, държа да подчертая, че никак не са достатъчно. Тоест отново една година назад, отново ще чакаме, отново се случва така, че наистина работата между институциите е просто прехвърляне на топката. Това е нещо, което е, меко казано, дразнещо и за българските граждани. Сега вече, когато има редовно правителство, Ваша е отговорността да направите така, че това повече да не се повтаря, защото ние сме свидетели именно на такова прехвърляне на топката между институциите вече над 30 години. И мога да Ви уверя, че всички хора, с които общувам постоянно, са изключително недоволни, гневни на тази ситуация, когато просто няма комуникация между институциите. Винаги някой друг е виновен. Както казах, радвам се, че сте освободили конкретно лице, което не си е свършило добре задълженията. И друго нещо, което искам да почертая – ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме настоявали за персонална отговорност. Така че в този ред на мисли изключително се радвам, че сте взели такива мерки наистина, за да може най-малкото и на следващия, който дойде вече на тази длъжност, да му е ясно какво ще се случи, ако отново не си свърши работата. Защото е абсолютно неприемливо просто нищо да не се случва и определени хора да остават на своята длъжност – нещо, което, да речем, в частния сектор никога не би се случило. Там, като не си свършиш работата – всеки един гражданин, който ни гледа в момента, много добре знае, ако работи в частния сектор, какво ще се случи, ако не си върши работата. Надявам се наистина за догодина да имаме по-добри резултати. Аз лично се заемам с това – да имаме и по-добра координация при предложенията ни за следващия бюджет. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През септември месец 2024 г. в авиобаза „Рамщайн“ в Германия се е провела среща, която е била Двадесет и четвърто заседание на министрите на отбраната във формат „Контактна група за предоставяне на отбранителна помощ за Украйна“, в която Вие сте взели участие. На срещата са се обсъждали възможности за продължаване на подпомагането на Украйна и коя страна какви ангажименти поема, за да окаже помощ в бъдеще. На базата на няколко решения на Народното събрание Република България е предоставила военна помощ на Украйна, а именно: неизправни, с отпаднала необходимост или наднормативни въоръжения и бойна техника, налични във Въоръжените сили на Република България. В тази връзка въпросът ми към Вас е: Вие спазвали ли сте тези решения на Народното събрание и ако може, да ни информирате: какво точно, на основание на тези решения, сме предали на Украйна, какви ангажименти сте поели на това Двадесет и четвърто заседание на Контактната група?

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, в отговор на отправеното запитване Ви отговарям следното. От началото на войната в Украйна Министерството на отбраната е предприело необходимите действия в подкрепа на Украйна в рамките на своята компетентност съгласно официалната позиция на Република България, както и в изпълнение на решенията на Народното събрание на Република България от 4 май, 3 ноември и 9 декември 2022 г., 21 юли, 27 септември, 22 ноември и 8 декември 2023 г. Следва да се отбележи, че координирането на помощта за Украйна се осъществява в няколко направления, а именно: по двустранна линия, чрез директни консултации с украинската страна; чрез участие в заседанията, ръководени от САЩ, във формат „Контактна група за предоставяне на отбранителна помощ на Украйна“ по линия на инициативите, предприети в рамките на Европейския съюз и НАТО. В този контекст бих искал да обърна внимание, че участието на България в така наречения формат „Рамщайн“ е в резултат от заявената национална позиция на България в подкрепа на Украйна, с която българската страна поема ангажимент да оказва хуманитарна, финансова, политическа и военно-техническа помощ на Украйна, включително и за нейната евро-атлантическа интеграция. Контактната група за предоставяне на отбранителна помощ на Украйна е сформирана по инициатива на Съединените американски щати като колективен отговор на руската инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г. Първата среща във формат „Рамщайн“ на нови министри на отбраната, началници на отбраната, е проведен на 26 април 2022 г. в авиобаза „Рамщайн“ – Федерална Република Германия. Поканите за участие в срещата съответно се отправят от секретаря по отбраната и началника на Обединения комитет на началник щабовете на Въоръжените сили на САЩ до министрите на отбраната и началниците на отбраната, началниците на генерални щабове на държавите участнички. В тази връзка бих искал да допълня, че в инициативата участват всички държави – членки на Европейския съюз и НАТО, както и държави – партньори на НАТО в глобален план, които подкрепят правото на самоотбрана на Украйна, както и основания на правила за международен ред. Във формата участват над 50 държави от света. В изпълнение на Решението на Народното събрание на Република България Министерството на отбраната предприе действия за предоставяне на военна и военно-техническа помощ на Украйна, запазвайки способностите на българските въоръжени сили, необходими за изпълнението на конституционните им задължения. В тази връзка предоставяната на украинската страна помощ по същество е въоръжение, техника и боеприпаси, които са излишни за Българската армия – с изтекъл ресурс, някои от тях неизправни, с изпаднала необходимост, в строго съответствие с Решението на Народното събрание. В случай че горепосочената техника не беше предоставена на Украйна, то нейното унищожаване от страна на Министерството на отбраната като излишна и неизправна би довело до големи финансови разходи за бюджета. Това на свой ред би забавило изпълнението на заложените приоритети в сферата на отбранителната политика, включително по отношение на ускорената модернизация на въоръжените ни сили. Необходимо е, независимо че техниката е остаряла и неизправна, съгласно съществуващите механизми българската страна е получила значителни финансови компенсации и Вие вече знаете от последния трансфер – само за последния трансфер, за какви суми става въпрос. Заседанията, господин Петков, във формат „Рамщайн“ имат политически характер, като ръководителите на украинската делегация заявяват способностите, от които Украйна се нуждае, за да продължи да се самоотбранява. В рамките на заседанията държавите участници заявяват политическата воля в подкрепа на Украйна, а не се обсъждат конкретни пакети с конкретен състав от въоръжение и техника. В този смисъл направеното от мен изказване потвърди политически изпълнението на Решението на Народното събрание. Всички пакети, които ние предоставяме на Украйна, са предмет на обсъждане от Министерския съвет, те няма как предварително да бъдат декларирани.

Доложих – това е моят отговор. Искам да кажа, че на 9 януари беше последното заседание на групата „Рамщайн“ в същия формат, със същия декларативен характер. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! За съжаление, тук се чуха много неистини и искам да Ви информирам, че аз имам информация за провелата се двустранна среща между Вас и министъра на Украйна на тази среща през септември. По моя информация Вие сте коментирали с министъра на отбраната на Украйна начина на предоставяне на: 24 броя гаубици Д 20; 15 самолета „Су-25“ – осем, от които се модернизират; шест самолета „МиГ-29“, а дори и девет „МиГ-29“, които са в неизправност. Също така за доставка на 44 или 45 танка Т-72 се коментира, че няма как да мине през решение на българския парламент и затова директна доставка се счита да се направи през Чешката република, като се каже, че ще бъдат ремонтирани. Също така, както Вие казахте преди малко в отговора си, не сте коментирали абсолютно никакви пакети. Моята информация е, че двамата сте коментирали относно три пакета, които е трябвало да се случат до септември месец. Първият пакет, който българското правителство е утвърдило през февруари, а именно 84 броя ракети за ПВО комплекси C-75, C-125М „Нева“, ОСА-АКМ, ОСА-М, които уж най-вероятно трябва да бъдат изпратени вече за Украйна, за което ще има допълнително въпрос към Вас дали това нещо е изпратено, но това е, което е, как да кажа – по-фрапиращо от това, което сте коментирали. Във втория пакет, който е трябвало още през месец март да бъде изпратен за Украйна, се е коментирало, че трябва да бъдат изпратени танковете Т-72 – 47 броя, 2000 броя боеприпаси за тях, като по моя информация 44 броя имаме модернизирани през 2020 г. – не знам дали влизат в тези бройки. Самоходна артилерийска установка „Гвоздика“ 2C1, 122 мм – 60 броя и 40 000 снаряда към тях; 152 мм гаубица Д-20 – 24 броя, които ги коментирате, защото тази пратка не е изпратена, но към тях и 7200 броя снаряда; 120 мм самоходен миномет „Тунджа“ – 24 броя и 5000 мини…

…82 мм миномет – 120 броя от тях, 20 000 мини към тях; 73 мм противотанков гранатомет СПГ-9 – 100 броя и 20 000 боеприпаса. Коментира се и трети пакет, който бил за нуждите за ВСУ, а именно: артилерийски боеприпаси – снаряди 122 мм и 152 мм за самоходна артилерийска установка гаубица – до 40 000 броя; 122 мм реактивни снаряди за БМ-21 „Град“ – до 30 000 броя; противотанкова мина ТМ-62 – от 30 000 до 40 000 броя.

Да, да, да, приключвам, мисля, че е много важно това, което аз питам. Окончателният пакет, както сте заявили, е много трудно да се зададе, защото ситуацията в България е била в момента много сложна. Тук става учудващо как се коментира да се даде почти цялата ни авиация, как се коментира да се даде оръжие, където няма как да бъде предоставено с решение на българския парламент, за това – да се изпратят уж за ремонт в Чешката република и оттам за Украйна. Ако наистина има бронетехника за ремонт, защо не се ремонтира в България, с което да осигурим работа и съществуване на нашите оръжейни заводи? Но явно тук говорим за фалшив ремонт. И тук стои въпросът: как изпращането на всички видове помощи, включително и военна техника, влияе на качествата и възможностите на нашата армия да защитава страната ни? Как се компенсира раздаденото оръжие по съвременни системи в авиацията, ПВО, бронетехника и артилерия? С тези 400 милиона, които рекламирате от онзиден, които са ни дадени от Дания, дали тези неща ще бъдат допълнени? Защо действащ ПВО комплекс, модернизиран от нас – техника, танково-артилерийски системи...

…се предлагат на Украйна.

Искам да Ви информирам, че със сигурност ще получа информация от Вашите действия в Двадесет и петото заседание на контактната група от януари. Надявам се и това, което каза и вицепремиерът, че оттук нататък ще говорим не за военна, а за хуманитарна помощ. И надявам се всичко това, което сте го говорили, да не се е случило.

Благодаря Ви, господин Председател. Няма как да коментирам някакви произволни изявления, числа, пакети… Въобще не мога да си помисля коя е тази разузнавателна служба, която е съчинила такава недоумица. Така че по отношение на „Рамщайн“, пак казвам, за всяко заседание има доклад до премиера. Вие можете да вземете официалния доклад и да видите точно какво е говорено, какви изявления са направени (реплика от народния представител Иван Петков), какво заявява украинската страна. Ние знаем, че много пъти тя е искала и С-300, и С 200, но такива решения няма. Така че Вие сте направили една компилация от различни пакети и ги слагате като разговор – конкретен несъществуващ разговор, по бройки и време и така нататък. Това просто е инсинуация, не го правете. Не го правете! Няма такива ситуации, в които да водим преговори един на един с някого. Благодаря.

Господин председател! Господин Министър, през последните години многократно бяха обсъждани перспективите пред развитието на българския военнопромишлен комплекс. С ескалацията на военното противопоставяне в Украйна неведнъж се изтъкваха възможностите за ремонт на тежка бронетехника на една от воюващите страни в заводите на „Терем“. С не по-малък патос се изтъкваха възможностите за съвместна работа на нашия военнопромишлен комплекс след приетата програма за нови бронирани машини на Българската армия. Изтъкваше се, че страйкърите ще се сглобяват и модернизират в България, но в края на миналата година започнаха да се носят неприятни новини, които се потвърдиха и в началото на тази. Работници и служители в завод „Хан Крум“ – Търговище, писаха до парламентарната група на партия ВЪЗРАЖДАНЕ, че не са получавали заплати за месеците ноември и декември 2024 г. и за месец януари 2025 г. Във връзка с гореизложеното имам следния въпрос: каква е причината за вече тримесечното неизплащане на заплати в завод „Хан Крум“ – Търговище? Директорът и ръководството на завода също ли не са вземали заплати за тези три месеца? Има ли проблем с изплащането на месечните възнаграждения на Съвета на директорите на „Терем – Холдинг“ ЕАД? И какви мерки възнамерявате да предприемете за разрешение на кризата с месечните заплати в завод „Хан Крум“ – Търговище? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, във връзка с отправения от Вас въпрос относно причините за тримесечното неизплащане на заплатите на работниците и служителите на „Терем – Хан Крум“ ЕООД, град Търговище, Ви уведомявам следното: „Терем – Холдинг“ ЕАД функционира съгласно Закона за публичните предприятия, Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия и Търговския закон и е едноличен собственик на капитала на пет дружества, както следва: „Терем – КРЗ флотски арсенал – Варна“ ЕООД, град Варна, „Терем – Хан Крум“ ЕООД, град Търговище, „Терем – Ивайло“ ЕООД, град Велико Търново, „Терем – Летец“ ЕООД, София и „Терем – Цар Самуил“ ЕООД, град Костенец. Органът, упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на „Терем – Хан Крум“ ЕООД, е Съветът на директорите на холдинга. Съгласно предоставената информация от ръководството на „Терем – Холдинг“ ЕАД по поставените от Вас въпроси „Терем – Хан Крум“ ЕООД изпълнява договор за ремонт на танкове Т-72, сключен през месец септември 2024 г. с Националния военен университет „Васил Левски“. Договорът е със срок на изпълнение 24 месеца. Изпълнява се и договор за ремонт на товарен автомобил „Татра 815“ с Министерството на отбраната, сключен през месец януари 2025 г. Разплащането и по двата договора е след изпълнението на дейностите по тях. Забавянето в графика за изпълнение на договорите за ремонт води до забавяне на разплащанията по тях. Това е причина за липса на финансови средства в дружеството и съответно за забава на изплащането на възнаграждението на работниците и служителите. От дъщерните дружества на „Терем – Холдинг“ ЕАД само „Терем – Хан Крум“ ЕООД, град Търговище, е в затруднено финансово положение поради големите разходи за персонал и недостатъчни поръчки. Към днешна дата в дружеството са останали неразплатени две заплати – за месец декември 2024 г. и за месец януари 2025 г. Ръководството на „Терем – Хан Крум“ ЕООД, също както и работниците, и служителите, не е получило възнагражденията за получения период, тъй като изплащането на заплатите е свързано с постигнатите резултати на дружеството. Месечното възнаграждение на членовете на Съвета на директорите на „Терем – Холдинг“ ЕАД, както и на управителите на дъщерните дружества, се определя по реда на чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. За визирания период възнаграждението на Съвета на директорите на „Терем – Холдинг“ ЕАД е определено в размер на минималната възможна бална оценка. От страна на Съвета на директорите на „Терем – Холдинг“ ЕАД още в средата на 2024 г. са предприети сериозни мерки за оздравяване на дъщерното дружество чрез намиране на допълнителни поръчки извън тези, възложени от Министерството на отбраната, като в момента се работи по сключване на два такива договора за ремонт на техника. Съветът на директорите на „Терем – Холдинг“ ЕАД е предприел действия за саниране на капитала на част от дъщерните дружества, в това число и по отношение на „Терем – Хан Крум“ ЕООД, както и за оздравяването му чрез преструктуриране на дейността му, в това число и на изнесеното производство в обособеното производство „Терем – Овеч“, град Провадия. Поставена е цел за оптимизиране на производствената база и бизнес процесите чрез освобождаване на сграден фонд, продажба на ненужни дълготрайни материални активи, използване на материални запаси с цел модернизация на машинния парк, обновяване на настоящата инфраструктура и намаляване на разходите, промяна на кадровата политика и подобряване на условията на труд за служителите. Задължение на управителя на „Терем – Хан Крум“ ЕООД и на Съвета на директорите на „Терем – Холдинг“ ЕАД е да осигуряват договори за ремонт на техника – при възможност и гражданско производство, за да постигнат трайна заетост на персонала, гарантираща ритмичното натоварване и приходи на финансови средства, съответно и редовно изплащане на възнагражденията на работниците и служителите на дружеството. Ръководството на „Терем – Холдинг“ ЕАД и на „Терем – Хан Крум“ ЕООД полагат усилия за оптимизиране на дейностите на дъщерното дружество и съсредоточаване върху тези, изискващи осигуряване нуждите на Министерството на отбраната в различни аспекти по ремонт, поддръжка и модернизация на бронетанкова техника. Благодаря.

Неведнъж сме казвали, че на първо място е защитата на националния интерес. От ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме подкрепяли тази позиция и при сключването на всички договори за превъоръжаване и модернизация на нашите въоръжени сили сме акцентирали на това – колкото се може повече българско въоръжение, произведено от български производители. Ако някой спечели сделка, търг или каквото и да е там, трябва да отваря тук работни места. Неведнъж сте изтъквали, че тук ще се обслужва техниката, тук ще се извършват ремонтите, но ако ние не се погрижим за тези специалисти, които са последните мохикани на нашия военнопромишлен комплекс, ако те не получават възнаграждения, може да се окаже един хубав ден, че няма да има кой да работи, че ние ще закупуваме всичко. Не искам да си мисля за този момент, в който нашата армия и нашите въоръжени сили ще бъдат изправени пред някакво предизвикателство и ние ще очакваме от хиляди километри, отнякъде някой нещо да ни достави, заради това, че техниката няма да може да се движи, защото ще липсват някои запасни части или че няма да има кой да ги постави тия запасни части. Още веднъж казвам, че на първо място е нашият военнопромишлен комплекс да бъде съхранен, да бъде разширен. И тук чувам едни думи, които са паразитни, вече тридесет години – оптимизация, отпаднала необходимост. Оптимизация, отпаднала необходимост! Това нещо, за което говорим, че е с отпаднала необходимост, можеше да бъде използвано, ако беше предоставена гражданска защита през изминалата година. Спомняте си първия въпрос, който Ви зададе колегата Димчев. И мисля, че тези проблеми тепърва ще започнат да гърмят. Още веднъж настоявам българската държава и Министерството на отбраната да отстояват напълно нашия интерес – независимо каква техника закупуваме, независимо с кого преговаряме, те трябва да отварят тук смесени предприятия заедно с нас и да откриват нови работни места, и хората, които работят във военнопромишления комплекс, трябва да бъдат стимулирани и насърчавани. Благодаря.

Една минута – благодаря, господин Председател. Господин Първанов, в тази посока работим. Съгласен съм с Вас. Такова е решението на правителство, така е сключен и договорът за страйкърите. „Терем – Холдинг“ ЕАД ще бъде фирмата, която ще извърши асемблирането и ще се грижи за поддръжката в жизнения цикъл на тези машини, но това е една нова задача, един нов проект, който тепърва се развива. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Регистрираните в страната през 2024 г. сигнали за домашно насилие са с над 50% повече от тези за 2023 г. Преди няколко седмици, господин Министър, Вие съобщихте, че над 5000 са издадените от съдилищата ограничителни заповеди само през миналата година, което е с над 20% повече в сравнение с 2023 г. Също така обявихте, че превенцията на домашното насилие е един от основните приоритети за ръководеното от Вас министерство. В същото време за обществено обсъждане са представени законодателни изменения, предвиждащи институционалното надграждане, което би могло да спомогне за по-ефективно справяне с този проблем. Предвид ръста от 123% на случаите на домашно насилие през миналата година, моля за отговор на това: какво е свършило Министерството на правосъдието до момента, Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие и какви са бъдещите мерки, които бихте предприели за превенция и защита на лицата, пострадали от домашно насилие? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Димитрова, скъпи колеги народни представители! Госпожо Димитрова, благодаря за поставения въпрос. Той е от изключително значение, тема и приоритет, по които лично аз съм ангажиран от години. Приоритет, който неслучайно обявих, че е от водещите на Министерството на правосъдието и на кабинета Желязков. По отношение на изисканата информация съм представил подробна такава за миналото, тоест какво е свършено до момента – законодателните инициативи, които са дело на Народното събрание, предприетите мерки в тази връзка. По-важно ми се струва наред с информацията, която вече Ви е известна, да поговорим за това какво предстои. Темата е изключително важна, защото не става въпрос за битов проблем, колеги, става въпрос за посегателство върху човешките права. Статистиката, която ни е известна и която неслучайно полагам усилия да става публично достояние, е изключително притеснителна, от една страна, от друга страна, показва положителни тенденции. Притеснителна е, защото над 53 хиляди са сигналите, подадени до Министерството на вътрешните работи. Положителна е в частта, в която имаме ръст, изключително голям. За последните пет години – от 2020 г. до 2025 г., 73% повече са заповедите за защита, които са издадени от съдилищата, което означава, че благодарение на законодателните промени, основно след случая „Дебора“, макар и в края на този период, благодарение на усилията на съдебната система, на изключително активния неправителствен сектор, в който имаме наистина много качествени, утвърдили се през годините партньори, които помагат за това да става ясно, че въпросът нито е битов, нито е личен, нито е семеен, а е правен и е въпрос на защита на човешките права. Увеличеният брой на заповедите за защита означава, че все повече хора в резултат на публичното говорене, на даване публичност на различните случаи, се обръщат за закрила. Именно тук е моментът държавата да бъде безотказно и безкомпромисно на мястото си. Какво означава това отвъд общите фрази? В конкретен порядък означава приемането на национален координационен механизъм, по който се работи от години. Случилото се впрочем в сферата на превенцията на домашно насилие през последните година и половина-две е показателно и за неслучилото се в държавата. Абсолютно безобразие е сто процента от заделените средства за превенция на домашно насилие да останат неусвоени, неизразходвани в бюджета, да не стигнат до хората, които имат нужда от тях. Това не бива да се повтаря! Това е първата оперативна задача. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Този координационен механизъм, по който се работи от години, е изключително сложен като документ, защото там се предвижда нещо като пътна карта, алгоритъм – към кого може да се обърнете в конкретния момент, за да сигнализирате и да получите защита от държавата. На практика, и в момента работим по това да подобрим действителните съществуващи такива механизми. Конкретно какво имам предвид – с Националното бюро за правна помощ и адвокатските колегии в голяма част, но не във всички все още, областни градове в страната има създадени регионални центрове за консултиране. И е важно да се знае от парламентарната трибуна, за да ни чуят повече български граждани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Във всеки един момент, в който някой е обект на домашно насилие, може да се обърне към МВР. Те веднага – длъжни са, препращат към дежурен адвокат, който да предостави за лицата под прага на бедност безплатна правна помощ. Това е най-важният инструмент. Надявам се да направите реплика, за да имам възможност да разкажа повече за него и за предизвикателствата в тази връзка.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за изчерпателната информация по посока на това, какво е направено до момента, и се радвам, че промените в законодателството са дали поле за действие и на отговорните институции. По-конкретно репликата ми е да Ви помоля да разясните занапред какви ангажименти бихте поели Вие като Министър и в частност Министерството на правосъдието за това да има повече кризисни центрове, те да бъдат с необходимата обезпеченост, административна и финансова независимост, което би могло да даде възможност за по-пълноценно изпълняване на функциите им, за осигуряване на защита на пострадалите от насилие лица и запълването на пълен капацитет. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Две са линиите на подкрепа. Едната, по която започнах да говоря и ще довърша, е безплатната правна помощ и регионалните центрове. Амбицията ни и задачата, която съм поставил на екипа ни, е до края на годината във всеки областен град в България да има създаден такъв регионален център за консултации със съответната адвокатска колегия. Това е процес, по който вече работим с представители на Висшия адвокатски съвет. Има възможност, благодарение на законодателните промени, било държавата, било общините да предоставят безвъзмездно помещение, а чрез Бюрото за правна помощ държавата финансира адвокатските услуги, които се предоставят. Разбира се, там е необходимо допълнително финансиране, тъй като консултацията е в размер на 30 лв. за повикан по спешност защитник в три сутринта, който най-често отива в спешното отделение или в районното полицейско управление, създава проблеми – да го наречем стимул, на част от колегията да участва активно. А подготвени и мотивирани защитници са тези, от които имат нужда пострадалите, защото веднъж провалим ли се ние като държава, когато се е обърнал някой и се е осмелил, втори път шансът да го направи е много нисък и последиците могат да бъдат фатални. Затова първата ни оперативна задача е създаване на такива центрове във всеки областен град. Това минава, разбира се, през преглед на рамката за финансирането на Бюрото за правна помощ и на правните услуги, които са за гражданите под прага на бедност. На второ място. По отношение на кризисните центрове – те са правомощие на Социалното министерство заедно в рамките на този национален съвет за превенция на домашното насилие, който впрочем миналата година, колеги – Националният съвет за превенция на домашно насилие, е заседавал два пъти. Очевидно от статистиката, която изброих, е, че има нужда не просто от по-интензивни заседания, а от конкретни мерки, и във връзка със задача, която ми е дадена от премиера, подготвяме пакет от такива. Една от тях е възможността за създаване на кризисни центрове през държавно делегирани дейности. Това става обаче по инициатива на общините. Госпожа Фандъкова е пред очите ми – Столична община е не само пионер, но и общината с най-голям брой социални услуги. Заедно създадохме една правна клиника за безплатна правна помощ, която за две години е предоставила толкова защита, колкото и Националното бюро за правна помощ. Тоест очевидно, когато има активност от страна на кметовете, на областните управи, това може да стане, колеги, то и нямаме избор, то трябва да бъде подкрепяно от държавата. Та, кризисните центрове – на популярен език, това са защитени жилища на неразкрити локации, на които за период обичайно до шест месеца имат възможност да бъдат настанявани. Изнеслите се много често просто са с едни дрехи на гърба си, а в 90% от случаите са майки с деца. Защото показателно за това е – и тази сутрин колеги покрай програмите, които работят, се обърнаха към мен с молба да насоча към адвокат за домашно насилие, тъй като говорим по темата. На трето място, имаме работна група, на която следващата седмица свиквам първо заседание от над 50 експерти. Ще разширя и нейния състав в момента, за да транспонираме и да предложим на народните представители мерки по прилагане на директива, която е за превенция на домашно насилие. Наред с това – нещо, което нито струва пари, нито струва толкова много усилия – координацията между различните институции, информационни кампании, които подготвяме, привличане на различни експерти, като Благородна Макева, която е част от екипа ми вече в тази връзка, и работа с тези неправителствени организации, които са се доказали като институционални партньори на българската държава, защото всяка една законодателна мярка, преди да ви я предложим, трябва да бъде изпипана, проверена и съобразена с реалностите. Комуникацията с министъра на вътрешните работи, на когото благодаря, на ежедневна база за актуалната информация за случаите и за предприемане на мерки и информационни кампании. Всъщност те са на хартия – някаква част от мерките, за да са достъпни, хората трябва да знаят за тях. Затова имаме създадено през изминалата година мобилно приложение на Националното бюро – посещенията са над 2000. Можем с по-амбициозна информационна кампания да привличаме на срещи популярни лица и срещи с институциите на място, през медийни партньорства, за да е ясно, че не можем да толерираме. И е много важно и това – в заключение, виждам, че отдавна изчерпах времето, но по този въпрос никога...

Госпожо Председател, Министерството провежда държавна политика. Въпросът беше за политиката на Министерството, точно в тази връзка и отговарям. Така че може в самостоятелен, в допълнителен разговор да продължа, под зоркия надзор на председателя на Народното събрание, да отговарям на въпросите Ви. Но задачите са много, те са неминуеми: координация между институциите и ясна и категорична решимост за това, че няма да бъдат толерирани такива случаи – нещо, за което ще получим, надявам се, подкрепа и от народните представители. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Държавните психиатрични болници са бюджетни структури към Министерството на здравеопазването. Всички те се финансират единствено от него. От 1 януари 2022 г. размерът на заплащане на реализиран леглоден, съгласно чл. 9, ал. 1 на Наредба № 3 от 2019 г. за заплащане на медицински дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, е 65 лв. за стационарни отделения с 24-часов непрекъснат престой. Дневните стационари получават заплащане в размер на 52 лв. на леглоден. Уважаеми колеги, тези средства са недостатъчни да се покрият разходите, както и режийните за хотелска част, заплати и осигуровки на персонала, храна, лекарства и консумативи, режийни разходи, лабораторни и други изследвания, разходи за хигиенни материали, дезинфектанти, лични предпазни средства, както и разходи за ремонт и поддръжка на сградния фонд и прилежащата инфраструктура, която и сега невинаги отговаря на минималните стандарти на живот, дори някъде приличат на приюти за бедни, извинявам се за думите. За покриване на тези разходи, както и за осигуряване на адекватно заплащане на персонала в структурите за психиатрична помощ, е необходимо да бъде увеличена стойността на леглоден в размер на 130 лв. – за клиники по психиатрия към МБАЛ и центрове за психично здраве, и отделения по психиатрия към МБАЛ със защитено трето ниво на компетентност и пропорционално на тези от второ и първо ниво. Оставането на финансирането в досегашната рамка ще доведе до закриване на отделения, по брой на които България и в момента е на последно място в Европейския съюз. Уважаеми господин Министър, адекватното лечение, обгрижването на пациентите и достойното заплащане на труда на служителите в тази трудна и бих казал, често неглижирана специалност, каквато е психиатрията, има нужда от навременна и компетентна подкрепа за промяна във финансирането. В тази връзка въпросът ми е: какви действия ще предприемете за подпомагане работата на психиатричните лечебни заведения в страната и решаване на проблема с този истински наличен финансов дефицит, който наистина възпрепятства нормалната лечебна дейност на една от най-уязвимите групи пациенти? Благодаря Ви!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Иванова, уважаеми господин Тасков, уважаеми дами и господа народни представители! На основание Закона за държавния бюджет на Република България 2024 г. бюджетната издръжка по програма „Психиатрична помощ“ в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването е в размер на 106 млн. 192 хил. и 500 лв., което е 10% от утвърдения бюджет на Министерството на здравеопазването. За периода 2021 – 2024 г. бюджетът по програма „Психиатрична помощ“ е нараснал с 9 млн. 408 хил. и 800 лв., или с 22,5%. В здравната система на страната стационарната психиатрична помощ е организирана в държавни психиатрични болници, центрове за психично здраве, клиники и отделения в многопрофилни болници за активно лечение – МБАЛ. Финансирането на дейностите по психиатрия в държавните психиатрични болници, които са второстепенни разпределители с бюджет към Министерството на здравеопазването, е целево от бюджета на Министерството на здравеопазването, като за 2024 г. той е в размер на 51 млн. 903 хил. и 900 лв. Финансирането дейността на психиатрии в центровете за психично здраве и структурите към МБАЛ е по реда на Наредба №3 от 2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения. По критериите и реда за субсидиране на лечебните заведен през 2024 г. средствата са в размер на 54 млн. и 50 хил. лв. Към момента стойностите, които Министерството на здравеопазването заплаща по реда на Наредба № 3 за осигуряване на стационарно лечение на пациенти с психични заболявания за проведен леглоден в психиатричните структури с трето ниво на компетентност, е 65 лв., за второ ниво на компетентност – 60 лв., и за първо ниво на компетентност – 50 лв. Тези стойности не са актуализирани от 2022 г. През 2024 г. във връзка с прието решение на Временната комисия за защита на правата на психично болните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират, Министерството на здравеопазването извърши мониторинг в държавните психиатрични болници и изготви разчети за увеличаване субсидията за диагностика и стационарно лечение на пациенти с психични заболявания, финансирани по реда на Наредба № 3 от 2019 г. Изготвените разчети са за предоставяне на допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за бюджетната програма „Психиатрична помощ“ в размер на 30 млн. лв., както следва: 5 млн. 41 хил. и 800 лв. за държавните психиатрични болници за индексиране на възнагражденията с 12% на всички работещи в структурите на бюджетна издръжка към Министерството на здравеопазването, 1 млн. и 100 хил. лв. за държавните психиатрични болници, или увеличение с 10% на бюджета за издръжка във връзка със значително нарастване на цените на основни разходи, като ток, парно, горива, лекарства, хигиенни материали и други, пряко свързани и необходими за регулярното осъществяване на текущата работа; 2 милиона за отглеждането на 373 постоянно пребиваващи болни във всички 12 държавни психиатрични болници; 21 млн. 858 хил. и 200 лв., или увеличение с 38% на субсидията за диагностика и стационарно лечение на пациенти с психични заболявания, финансирани по реда на Наредба № 3 от 2019 г., за достигане на стойностите за активно финансиране на дейността. При изготвяне на бюджетната прогноза за периода 2025 – 2027 г. Министерството на здравеопазването е заявило пред Министерството на финансите необходимостта от осигуряване на тези допълнителни средства за 2025 г.

Това увеличение обаче е недостатъчно спрямо очакванията на лечебните заведения, които настояват за увеличаване на стационарното лечение на пациенти с психични заболявания за проведен леглоден в психиатричните структури с трето ниво на компетентност в размер на 130 лв. – двойно на настоящия размер от 65 лв., за което са необходими общо 54 млн. 372 хил. лв. Заедно с увеличението на бюджета на държавните психиатрични болници необходимите средства възлизат на 63 милиона. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Министър, това питане не е резултат само от лични разговори със специалисти в областта на психиатричната помощ. Този въпрос е поставен от едни от най-изявените специалисти в сферата на психиатричната помощ, а именно: Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Александровска“; Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Свети Георги“; Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Света Марина“; Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“; Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ и центровете за психично здраве в Пловдив, Бургас, Русе, „Проф. Н. Шипковенски“, София, Варна, Враца, Добрич, Велико Търново, Благоевград, Стара Загора, Хасково, Смолян. Постъпило е при нас официално писмо от всички тези психиатрични лечебни заведения, които се обръщат за съдействие и молба за помощ. Моля Ви горещо да се ангажирате с конкретни срокове, и то възможно най-кратки за справяне с проблема. И ако ми позволите, да завърша леко поетично – медицината е изкуство, но никога не трябва да забравяме, че това изкуство се прави за хората. Да помогнем на тези, които не могат да си помогнат сами – lege artis. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда още по-конкретен. При изготвяне на бюджетната прогноза за 2025 – 2027 г. Министерството на здравеопазването е заявило пред Министерството на финансите необходимостта от осигуряване на допълнителни средства за финансиране на психиатричната помощ за 2025 г. в размер на 30 милиона за достигане на увеличение за стационарно лечение на пациенти с психични заболявания за проведен леглоден в психиатричните структури с трето ниво на компетентност – 90 лв. на ден на легло. Това увеличение обаче е недостатъчно спрямо очакванията на лечените заведения, които настояват за ръст от стационарно лечение на пациенти в размер на 130 лв. Затова ние сме разработили три варианта. Вариант първи, който Ви го споделих, с 30 милиона лева увеличение, довежда до увеличение на възнаграждeнията с 12% в държавните психиатрични болници и 10% на издръжката. А субсидията по Наредба е № 3 – с 38%, тоест 90 лв. на ден. Вариант № 2: увеличение с 12% на възнагражденията на работещите и 10% на издръжката в държавните психиатрични болници и увеличение с 53% на субсидията, тоест 100 лв. на леглоден, 38 млн. 741 хил. лв. И вариант № 3: това, което очакват уважаемите колеги в психиатричните клиники, работещите лекари, сестри и друг персонал – увеличение с 12% на възнагражденията в държавните психиатрични болници и 10% издръжка и увеличение с 95% на субсидията – 130 лв. на леглоден, 62 млн. 541 хил. 800 лв. Обръщам внимание, че в изтегления бюджет за 2025 г. не намери отражение нито едно от тези предложения. В тази връзка предлагам в процеса на обсъждане на бюджета за 2025 г. в Народното събрание да се подложат на сериозна дискусия горните предложения, съобразно мястото и тежестта на психиатричната помощ в България. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е относно субсидиране и осигуряване на целева субсидия на лечебни заведения за болнична помощ за дейността им в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони. Уважаеми господин Министър, общинските лечебни заведения ежегодно подписват договори с Министерството на здравеопазването за субсидиране на лечебни заведения за болнична помощ за дейността им в населените места в труднодостъпни и/или отдалечени места/райони. Едно от тези лечебни заведения е „МБАЛ – Омуртаг“ ЕАД, което обслужва населението на 4 общини, като отдалечеността на някои населени места надхвърля над 50 км в планински и полупланински райони. През последните години сумите, които получава „МБАЛ – Омуртаг“ ЕАД, не само че не отразяват високата инфлация, но и както Ви е известно, последното тримесечие даже са били в намален размер, като в същото време средства по методиката получават дори лечебни заведения, които се намират в областни градове и не са единствените в съответния регион. Състоянието на общинското здравеопазване, както и това в цялата страна, е много сериозен проблем. Най-пряката възможност за предоставяне на здравни услуги е на общинско равнище. Всички знаем колко трудно се справят общинските болници. Както стана ясно, „МБАЛ – Омуртаг“ ЕАД обслужва населението на няколко съседни общини и поради голямата натовареност рентгеновата апаратура, която се използва повече от 12 години, е крайно амортизирана. В момента тази апаратура е повредена и не подлежи на ремонт. Същата апаратура е жизненоважна за функционирането на цялата болнична, доболнична и спешна помощ в района, но необходимите средства са приблизително около 600 – 700 хил. лв., а тази сума е непосилна за финансовите възможности на „Многопрофилната болница за активно лечение – Омуртаг“ ЕАД. Във връзка с горното отправяме към Вас следния въпрос, който касае две компоненти за финансиране, а именно: може ли да бъде коригирана сумата, която получава лечебното заведение съгласно Договора по методиката в тенденция към увеличаване на сумите, които получава лечебното заведение като субсидия съгласно споменатия договор? В тази връзка има ли възможност да се окаже съдействие и да се осигури целева субсидия за закупуване на рентгенова апаратура за „МБАЛ – Омуртаг“ ЕАД, която е крещяща необходимост в община Омуртаг? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Киселова, уважаеми господин Шабан, господин Яменов, уважаеми дами и господа народни представители! В изпълнение на чл. 106, ал. 3 от Закона за лечебните заведения държавата може да предоставя субсидии на учредени от общините или държавата лечебни заведения за болнична помощ за дейността им в населени места в труднодостъпни или отдалечени райони в рамките на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година. Критериите и редът за определение на лечебните заведения и за предоставяне на субсидии се определят с Наредба № 3 от 5 април 2019 г. на министъра на здравеопазването. Списъкът с лечебните заведения, които подлежат на субсидиране за съответната година, се предлага от Националното сдружение на общините в Република България. Общият финансов ресурс и индивидуалните ресурси на лечебните заведения се определят на основания чл. 49, ал. 1 от Наредба № 3 и Приложение № 9 на база брой на обслужваното население по официални данни на Националния статистически институт, брой на преминалите през предходната година пациенти и обем на извършената медицинска дейност. Размерът на общия финансов ресурс за дейността за 2024 г. бе 48 млн. 590 хил. лв. Във връзка със зададените от Вас въпроси, уважаеми господин Шабан и уважаеми господин Яменов, касащи финансирането на „МБАЛ – Омуртаг“ ЕАД, „МБАЛ – Омуртаг“ ЕАД има сключен договор с Министерството на здравеопазването за субсидиране на дейности за лечение на пациенти с туберкулоза, стационарно лечение на пациенти с психични заболявания, оказване на консултативна помощ на спешни пациенти по искане на дежурните екипи в центровете за спешна медицинска помощ и за дейността на лечебното заведение в населени места в труднодостъпни или отдалечени райони. Индивидуалният размер на финансовия ресурс през 2024 г. е в размер от 112 хил. 129 лв. на годишна база. Средствата са изплащани ежемесечно по една дванадесета част от общия ресурс, или 67 хил. 677 лв. на месец. След приемането на Закона за държавния бюджет на Република в България за 2025 г. и при ясни параметри за субсидиране на дейността на лечебните заведения в населени места с труднодостъпни или отдалечени райони през 2025 г. ще бъде определен и индивидуалният ресурс за тази дейност на всички лечебни заведения, предложени от Националното сдружение на общините в Република България съгласно нормативно определения ред. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, според мен Вашият отговор не е много изчерпателен, така да се каже. Предвид това че бюджетът на общинската болница се формира от заработка на база клинични пътеки и една част от Министерство на здравеопазването, средствата, които биха могли да се предоставят от Общината, са за капитални разходи. Имайки предвид оскъдния бюджет на Община Омуртаг, бихте ли се ангажирали лично, бихте ли се ангажирали лично като министър на здравеопазването да оказвате съдействие за разрешаването на този наболял проблем? Ние от „Движение за права и свободи – Ново начало“ ще поставяме винаги на първо място проблемите в малките общини и малките населени места, особено когато касае здравето им. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от „ДПС – Ново начало“: „Браво! Браво!“)

С удоволствие бих се ангажирал. Винаги, когато става въпрос за подобряване на условията на труд и квалификация на работещите в дадено лечебно заведение, съм готов за това и цял живот съм работил в тази посока, когато съм имал тази възможност, в един или друг вид. По отношение на предоставяне на целева субсидия от Министерството на здравеопазването, ще бъда малко по-конкретен. Съобразно разпоредбите на Закона за лечебните заведения и ежегодните постановления на Министерския съвет за изпълнение на държавния бюджет на Република България в съответната година Министерството за здравеопазването може да предоставя целево средства за капиталови разходи на държавни лечебни заведения и на лечебни заведения със смесено държавно общинско участие в капитала. С предоставените средства се увеличава държавното участие в капитала на лечебните заведения. Лечебното заведение „МБАЛ – Омуртаг“ ЕАД е с едноличен собственик на капитала Община Омуртаг, чиито права се упражняват от Общинския съвет в град Омуртаг. Като такъв той има правомощия да вземе решение за отпускане на средства за капиталови разходи. В допълнение Ви информирам, че по Проект „Укрепване на капацитета на болничната мрежа за реакция при кризи“, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., с бенефициент Министерството на здравеопазването за нуждите на МБАЛ – Омуртаг, бе доставена следната медицинска апаратура: транспортен респиратор, система за препозициониране на пациенти, електрокардиограф, ехограф, пациентски легла – три броя, пациентен монитор, преносим рентгенов апарат и система за комплексно управление, контрол и обезвреждане на болнични отпадъци. По Проект „Подкрепа на структурите на извънболнична медицинска помощ и центровете за трансфузионна хематология за справяне при кризи“, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2016 – 2020 г., на МБАЛ – Омуртаг, беше предоставен за ползване преносим рентгенов апарат тип „Кугел“. В заключение, настоящият програмен период дава предимство на децентрализираното социално-икономическо развитие на регионите чрез прилагане на интегриран териториален подход. Община Омуртаг, МБАЛ – Омуртаг, попадат в Североизточния район за планиране и може самостоятелно да кандидатстват с проекти и интегрирани териториални инвестиции по Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. Ако е необходима методическа помощ, Министерството на здравеопазването е на разположение. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! На 10 януари 2025 г. Отделението по детска хирургия в МБАЛ „Света Анна – Варна“ обяви, че временно ще преустанови приема на пациенти в периода от 17 януари до 9 февруари 2025 г. включително. Причината за това е сериозният недостиг на медицински кадри, което затормозява нормалното функциониране на звеното. Към момента в отделението работят само двама лекари със специалност детска хирургия и двама специализанти, които от години работят в денонощен режим. Според официалната информация по случая, съобщена от ръководството на болницата, по време на горепосочения период пациентите със спешна нужда от хирургична помощ ще бъдат насочвани към Университетската болница „Света Марина“ във Варна, а в Отделението по детска хирургия в МБАЛ „Света Анна – Варна“ ще бъде извършен планов ремонт. В болница „Света Марина“ детските хирурзи са също двама. По последни данни в област Варна живеят над 430 хиляди души и временното затваряне на Отделението по детска хирургия в МБАЛ „Света Анна – Варна“ създава опасна предпоставка за това деца, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, да не могат да получат необходимите грижи. Отделението поемаше и детската спешност на цяла Североизточна България. Такива клиники има още в София и в Пловдив. Създалата се ситуация не само представлява заплаха за здравето на жителите на региона, но е част от общия и дългогодишен проблем на недостиг на специализирани медицински кадри и тежките условия на труд на практикуващите специалисти. Въз основа на изложеното моля, първо, да ми обърнете внимание и второ, да ми отговорите: какви конкретни мерки са предприети от Министерството на здравеопазването за осигуряване на достъп до адекватно лечение на децата в област Варна през периода от 17 януари до 9 февруари 2025 г.? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Белобрадова, уважаеми дами и господа народни представители! Със заповед на доктор Красимир Петров – изпълнителен директор на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, временно е преустановена дейността на Отделението по детска хирургия поради предстоящ ремонт в периода от 17 януари 2025 г. до 9 февруари 2025 г. В тази връзка е уведомена РЗИ – Варна, териториалната структура на Министерството на здравеопазването, която от своя страна е предприела действие за информиране на ръководството на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ръководството на Центъра за спешна медицинска помощ – Варна, и заместник-кмета на община Варна. На 9 януари 2025 г. информацията за предстоящия ремонт е публикувана на сайта на РЗИ – Варна, в раздел „Актуални новини“. На територията на област Варна освен Отделението по детска хирургия в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД ще функционира и още една структура по детска хирургия, разкрита в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Първа клиника по хирургия с Отделение по детска хирургия с капацитет общо 40 легла. Съобразно действащата нормативна уредба е предвидена възможност лечебните заведения да могат да договарят помежду си предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности при възникнала необходимост. Област Варна е една от областите с най-висока осигуреност – лекари – 54,5% на 10 000 души, при средна осигуреност за страната – 46,4%. Следва се отбележи, че съгласно действащия медицински стандарт по детска хирургия при изпълнението на дейностите в областта на детската хирургия могат да работят и лекари с призната специалност по хирургия, под ръководството на лекар-специалист по детска хирургия, а в условията на спешност и липса на специалист по детска хирургия операции при пациенти до 18-годишна възраст могат да бъдат извършени от лекар с призната специалност „Хирургия“, с опит по специалността не по-малко от 5 години. Съгласно данни, предоставени от Националния център по обществено здраве и анализи, броят на лекарите със специалност „Хирургия“ в област Варна е 132, с което областта се нарежда на трето място по осигуреност с хирурзи в страната. С предписаните действия от страна на РЗИ – Варна, са осигурени условия за своевременно оказване на необходимата планова и спешна медицинска помощ от Отделението по детска хирургия към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД за периода от 17 януари 2025 г. до 9 февруари 2025 г. Благодаря за вниманието.