19 февруари 2025 г.

Тъй като може би много хора не са разбрали, както, между другото, и ние, защото трябваше да научим в буквалния смисъл от медиите в последния момент – в нашата страна има мисия на Международния валутен фонд, или по-скоро имаше до вчера. Обикновено практиката е, когато тя идва – два или три пъти в годината, да бъдат информирани, разбира се, народните представители и най-вече тези, които са в Комисията по бюджет и финанси. Това този път обаче не е станало. Винаги досега така се е случвало: минават рутинно, ако някои от народните представители искат да се срещнат и да разговарят с представителите на Фонда, те го правят. В този случай обаче тези хора са дошли в буквалния смисъл на думата по терлици в България. И не само ние, народните представители, имаме правото да знаем, но и българските граждани имат правото да знаят какво точно се е случило. Очевидно е, че има чадър върху тази доста тайнствена мисия. Ние знаем защо са тук – естествено, за да подпомогнат българското правителство в опитите му да фалшифицира и манипулира данните за статистиката и за бюджета, и за дефицита, и за всичко останало. Но редно е да питаме и съответните представители на институциите, които обаче започват да се държат все едно са избрани и назначени да ръководят българския народ, а не са просто едни служители, какъвто е примерно, да кажем, лицето Радев – председателят на Управителния съвет на БНБ. Така че Ви призовавам все пак да включим тази точка в дневния ред, за да питаме. В крайна сметка това ни е основното право, което ни дава българската Конституция – освен да пишем закони, и да питаме представителите на държавната власт, на изпълнителната власт и на всички други институции в страната, когато има нещо неясно. В случая има една мисия, която е дошла тук, без да бъдем уведомени, което само по себе си вече задава страшно много въпроси.

Може ли процедура преди гласуването?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На Председателския съвет този въпрос беше обсъден и се уточнихме с колегите от Възраждане, тъй като въпросникът, който те цитират като основание за провеждане на изслушването на министър-председателя и министъра на външните работи, е насочен към министъра на външните работи и министъра на отбраната, да заменят в своето желание за изслушване министър-председателя с министъра на отбраната, тъй като към Министерския съвет и конкретно към министър-председателя няма входирано такова искане. Ако така бъде подложена точката за изслушване на министър-председателя, ние ще гласуваме „против“, ако бъде направена с изслушване на министъра на отбраната и министъра на външните работи, ще гласуваме „за“, защото искаме това изслушване да бъде проведено. Благодаря Ви.

Това, което беше казано току-що от Костадин Ангелов, вече е направено – в 9,05 ч. е внесено, а съответно ние започнахме в 9,01 ч. и заради това не е отчетено в системата на Деловодството, но вече е внесено. Така че може съвсем спокойно да го подкрепите, тъй като след това ще бъде просто заменено и ще дойде да изслушваме министъра на отбраната. Ето, правя го формално като предложение от трибуната – нека да направим тази замяна, която беше предложена. Подкрепям я напълно и я правя от мое име чисто формално. Благодаря.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)

Днес свеждаме глави пред паметта на Васил Левски. Скърбим за загубата на един от най-свидните синове на България. Но не е ли по-важно не само да почитаме неговата кончина, а да се вгледаме в живота му, делото му, и наследството, което ни завеща? Васил Левски не само мечтаеше за свободна България, той имаше ясна политическа визия за нейната независимост, управление и бъдеще. Неговият идеал за чиста и свята република не е просто утопична мечта, а израз на политическа зрялост, демократично мислене и дълбоко родолюбие. Днес – век и половина по-късно, Левски остава символ на държавническо мислене. „Следователно трябва бързане, казва той, защото много не сме приготвени, а хората няма да ни чакат.“ Тези негови думи ни напомнят, че всяко поколение има своята историческа мисия, своите предизвикателства, които не търпят отлагане. България не може да чака. Трябват ни действия, отговорност и единение около националните цели. Апостола на свободата не просто даде живота си за България, той остави идеали, принципи и отговорност, които имат своята тежест и днес. Въпросът не е само да помним Левски, а да се запитаме дали сме достойни за неговото наследство, дали сме изградили България такава, каквато той мечтаеше, дали сме съхранили чистотата на неговия идеал, справедливостта на неговата кауза и силата на неговата вяра. Паметта за Левски е не просто почит, а изпитание, тест за нашата съвест, за нашите избори като общество, за нашите разбирания за свобода и държавност, защото Левски не е само минало – той е идеалът, който всички трябва да следваме. Поклон пред Апостола! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! На днешния ден отново скланяме мълчаливо глави пред личността и героичното дело на Апостола на свободата Васил Левски. Век и половина след неговата трагична гибел той остава пътеводната светлина на българската държавност, в която всички ние търсим упование, слушайки тръбата на едноминутното мълчание. Достойни ли сме обаче да се славим с името на Апостола, или в тази прослава търсим прикритие от собствените си слабости и прегрешения? Риторичен е въпросът постигнахме ли неговите завети за демократска, чиста и свята република, в която да се даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство и да се повдигне храм на истината и правата свобода. Когато стотици хиляди българи поднасят своите венци и цветя пред паметниците из цялата страна, те отново и отново поглеждат с надежда към младото лице на българската свобода. В мислите си отново викат на помощ Апостола и разчитат на неговата жертвоготовност, себеотрицание и здрав разум, защото Левски не е просто идеализиран образ на борбата, идеализиран образ на свободата, Левски е еталонът за това как именно се работи за Отечеството. Днес в тази сграда, в тази зала хората в нея би трябвало да сме основният пазител на заветите на Апостола. Но, уважаеми колеги, той не ни завеща непрестанни кавги, псувни и безсмислени батални сцени, той не ни завеща егоцентризъм и безмерно нахалство – той завеща на България тиха и нечакаща признание работа. Ако днес успеем да постигнем дори само това от неговото наследство, то вече ще сме постигнали много. Вчера на площада в Карлово чухме младата Рая да завършва есето си с думите: „Народе, събери си съчките!“ Едва ли може да има по-ясно и категорично изразяване на очакванията на поколенията след нас. И никак не е случайно, че дори младите – нашето бъдеще, призовават все по-често в мислите си Апостола. Те го търсят, защото ние оставаме твърде далеч от висотата на техните очаквания. Българският дух остава неразривно свързан с името на Васил Левски и който си въобразява нещо различно от това, то значи, че е твърде далеч от обществено-политическия ни етос. Именно безсмъртието на името на Апостола ни задължава да следваме непоколебимо неговите завети. Той е бил преди нас и далеч ще надживее незначителните проблеми на политическото ни всекидневие. Затова, уважаеми колеги, днес се обръщам и към Вас с молба за повече смирение и разум, защото нито човекът Васил Иванов Кунчев от Карлово, нито Левски – светлият образ на българската свобода, заслужават нашите мисли и поведение. Апостола и България изискват от нас друго и дано имаме сили и отговорност пред историята да намерим правилния път. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес е ден на възпоменание на човека, когото всеки българин познава. Той беше водач на всекиго, който е решил да последва българския идеал, и носеше отговорност за всеки, който се зове българин. Докато е бил жив, Васил Левски е имал пред себе си една България в несравнимо по-тежко положение от сега. Въпреки това, давайки си сметка за реалностите, той не се е поколебал да се захване със своето дело. Разбирал е, че на първо място е българският национален интерес – дори тогава, когато държавата България не е съществувала, че пълноценни човешки същества можем да бъдем само в една независима държава, от която произтичат всичките ни права и задължения – държава, която да зовем своя. За Васил Левски националният интерес е бил императив, който трябва да бъде постигнат независимо от начина. Пробвал е да се бие с хайдушка чета, с въоръжено формирование – легия. Убедил се е, че и двете не са достатъчно ефективни и е решил да създаде трето, което дотогава не е съществувало, а именно цяла организационна мрежа от комитети, които да вдигнат целия или голяма част от народа на въстание, за да се изпълни неговата мечта. Ако е бил видял, че и това не работи, е щял да измисли нещо друго. Народната работа изисква работа в нея до пълна победа и задружна работа на целия народ, по каквато причина е необходимо и колкото време е необходимо. И днес, когато сме свидетели на началото на огромни катаклизми и опасности, това, което трябва да пазим като завет от Левски, е, че ние сме свободна, суверенна страна със собствено управление. Заветът на Левски е пространство на свобода, правото на приемане, че сме различни, и отговорността да избираш, охранявано от отговорността да го отстояваме. И сме дали неизброими и свидни жертви за това. Да, имаме хиляди кривици и несбъднати мисли за България, но и Левски е бил реалист. Той не просто е познавал българина. Той може би е познавал поименно всеки втори българин из земите ни и ни е знаел и силата, и слабостите. Той не е очаквал измислена държава от приказките, а е искал реален символ на свободата, а именно чиста република. Тук и сега трябва да можем спокойно да кажем на децата си, че всички завети на Левски са изпълнени – България да е свободна, всички нейни граждани да имат равни права и да сме наравно и заедно с другите европейски народи. Трябва да можем да предадем на децата си Левски такъв, какъвто те биха го разбрали: първо, човек като нас, второ, човек, който е обичал една България напред в бъдещето, която по негово време дори не е съществувала другаде, освен в мислите и плановете му. И да кажем на децата си да са смели в мечтите си и да работят неуморно за тях. Виждал е десетки и десетки години напред българския национален интерес – да си свободен да изказваш мислите си; да не живееш с наведена глава; да имаш права като всеки друг и да общуваш свободно с всички европейски граждани по суша, по въздух и по вода; да бъдем заедно навсякъде с европейските народи – и в Европейския съюз, както сме сега, и за в бъдеще в еврозоната; да сме заедно с европейските държави на дебата за бъдещето на България днес, без страх и без задни мисли – това е българският национален интерес. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Присъствието на масата сред останалите държави на Европа ни прави точно толкова големи, колкото и другите – не криенето от историята. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И затова днес, когато живеем, идеала на Васил Левски не можем просто да го изживеем. Нам се пада отговорността да опазим националния суверенитет и свободата на гражданите си. И този безкрайно дълъг извървян път, за да сме заедно с останалите европейски народи точно днес, в този ден, е поставен под съмнение. И затова днес трябва да се замислим каква отговорност носим, колеги – точно в днешния ден, и защо не сме заедно с другите европейски народи. Готови ли сме ние да бъдем голямото разочарование на българския идеал? А за тези, които се опитват да работят против устоите на нашата мила, демократична и свободна република и да я държат настрани от европейското ѝ бъдеще, Левски е оставил и на тях своя завет в своята „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“: „Ако някой презре или отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт. Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни попречи на работата под какъв и да било начин, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.“ Думите на Левски са сурови и отразяват безкомпромисния и страховития дух на онова време, но на всички ни става ясно, че преди всичко друго стои българският национален интерес и компромиси с него не може да има. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Обикновено на днешния ден, пък и не само, когато има някакви исторически поводи – слава богу, България има достатъчно такива исторически поводи, не само от трибуната на Народното събрание, но въобще всички останали държавни институции, местни власти, общински съвети, кметове и прочее други наши форми на представителна власт стават места, от които се четат протоколно написани речи. Не е ясно кой ги е написал. Не е ясно дали не са едни и същи, защото много пъти се е случвало на такива места да се четат едни и същи речи, разчитайки на това, че хората не слушат, но понякога журналистите хващат лъжата. Основното обаче, което убягва, е всъщност какво отбелязваме на тези дни, какво отбелязваме днес, на 19 февруари, освен смъртта на един велик българин и каква е точно причината, поради която вече повече от век и половина ние продължаваме да отбелязваме паметта на този човек. Има една много стара мисъл, която твърди и казва с основание, че една държава е толкова силна, колкото силни са нейните основи, а основите на силните държави са положени на костите на хората, на героите, на мъчениците, които са дали живота си за свободата на Отечеството. Би трябвало България да е в този ред на мисли доста силна държава, защото поне това ни учи нашата история, само че дали е така наистина? Ако обърнем поглед в историята, ще видим, че ние, днешният многомилионен български народ, защото това сме ние – многомилионен български народ, не сме малък народ, ние сме един от средните в света, ние всъщност в нашата история назад във времето, особено в епохата на Възраждането, имаме не повече от няколкостотин силни, величави фигури, благодарение на които ни има днес нас като народ – хора, които се жертваха, хора, които дадоха живата си. Има още няколко десетки хиляди, които следваха тези велики българи, макар и не в първата линия на борбата, но които бяха неотклонно до тях и които се жертваха също като тях. И същевременно има милиони, милиони, които ги подминаваха тогава! Във времето, в което хората, които днес почитаме, са ходили по улиците, по градовете, по селата на България, те не са били национални герои. Те са били смятани за хъшове. Нали знаете какво означава думата хъш? Ние не я използваме в сегашния български език, обаче имаме една друга дума – хъшлак, тя се използва. Ами горе-долу това е. Те са били гонени. Те са били презирани от своите богати, успели, интегрирани в тогавашното османско общество съвременници. Неслучайно великият български поет Ботев казва: „Нормалните у нас считат за луди!“ И това не се е променило. Когато говорим за Левски, трябва да споменем, че той обикаля девет години цяла България. Девет години! Както каза великият български поет Вазов: „Отвсякъде гонен, всякъде приет.“ За тези девет години има ли някой от Вас представа колко човека го следват в неговия път, колко души е неговата Вътрешна революционна организация, която той създава наистина в буквалния смисъл от нулата? Най-положителните, най-оптимистичните оценки са за 800 човека. Тоест той е привличал по-малко от 100 души на година – при 5-милионен български народ! Къде са били тогава тези милиони българи, които всъщност са нашите деди?! Не са били там заедно с тях, не са ги следвали, защото ги е било страх, защото са ги смятали за опасни. Защото примерите в историята ни, в които нашите национални герои са били предавани и са били обругавани от собствения си народ, са, за съжаление, много повече от тези, в които имаме примери на геройство и на саможертва. Ще Ви припомня един момент, който е изключително интересен, от епохата на най-величавите десет дни на Априлското въстание, защото, да, нашето велико Априлско въстание трае точно десет дни. Моментът, в който копривщенските чорбаджии, след като разбират, че въстанието не отива на добре, хващат и затварят в една от къщите в Копривщица Панайот Волов и неговите другари, за да ги предадат на турците, разбира се, с идеята, че по този начин ще успеят да се изкупят. Когато Бенковски разбира за това, с остатъците от вече разбитата Хвърковата чета отива в Копривщица, след което ги освобождава, като казва на чорбаджиите: „Вие безумци ли сте, какво сте направили?! Не знаете ли, че Белово гори, обсадихме Пловдив!“ Чорбаджиите се изплашват, естествено, винаги готови да се нагласят спрямо силния. В началото са с революционерите. След това виждат, че революционерите губят, обръщат се пак към турците. После революционерите идват, виждат, че печелят – поне така им казва Бенковски, отново стават и те революционери. Само че този миг трае буквално няколко минути, в които разбиват вратата, изкарват Волов и пленените му другари, качват се на конете и в буквалния смисъл на думата бягат от Копривщица. Когато копривщенските чорбаджии разбират какво се е случило, знаете ли, има един много интерес момент. Един от тях, който остава безименен за историята – и така трябва, защото такива нищожества нямат място в историята, един от тези чорбаджии, най-вероятно от най-уважаваните, от най-интегрираните в османското общество хора, хваща камък, хвърля го след тях и казва: „По-добре камъни да бяха родили майките ви, отколкото вас, кучета такива!“ Това е може би еманацията на нашата вътрешнобългарска борба, която продължава да ни тормози и до ден днешен. От едната страна са героите, които отиват да умират за своя народ, давайки се курбан за народ, който не ги оценява, който ги ругае, който ги клевети, който ги предава, който ги презира, който ги нарича луди, хъшлаци. От другата страна са тези, които се водят от принципа „преклонена глава сабя не сече“, тези, които казват: „Трай си, за да не пострадаш!“ Всяка една от тези житейски логики има своето обяснение. Тези, които са дали своя живот за България, днес ги знае цяла България. Беше казано във всяка една от предишните декларации. Хубави бяха и трите декларации. Обаче ние сме наследници най-вече не на тези герои, защото по-голямата част от тях дори не са оставили и поколения, а тези, които са оставили поколения, по една или друга причина, за съжаление, нямат щастлива съдба. Ние сме обаче потомци, огромната част от нашия народ – 99 и 99 и 99%, на тези, които са мълчали, тези, които са си навеждали главите, тези, които са се примирявали. И днес четенето на декларации от тази трибуна или където и да било няма да умие нашия исторически грях спрямо великите българи. Друго ни е нужно нам сега. Героите в историята не могат да спасят бъдещето ни. Те могат да ни дадат пример и могат да ни дадат ориентир можем ли и ние днес да бъдем герои, можем ли и ние днес да следваме техния пример. Естествено, че не всички могат, защото, ако всеки един беше Ботев, Левски или Караджата, България нямаше да е пет века под турско робство, в никакъв случай! Но ние имаме нужда от пример и този пример трябва да бъде даван всекидневно от всеки един от нас, колкото можем – личен пример, защото едно от нещата, които Левски е казал, между другото, в края на живота си, когато го изповядва неговият свещеник, буквално преди бесилото, той казва: „Поне ще имам един ден гроб, на който България ще се покланя.“ Да, ама за съжаление, гробът на Левски все още не е известен. Може би и за добро, защото, от друга страна, като гледам какво се получава всяка година на неговия паметник – върволица от хора, които нямат моралното право да са там, но са там, наистина не мога да си представя какво щеше да се случи. От друга страна, когато един герой няма гроб, цялата държава е неговият гроб. Цялата българска земя е неговият гроб, включително и тези български земи, които не са в територията на уж свободната българска държава. Защото, да, България не е свободна държава. Защото, да, ние българите продължаваме да сме робски народ, в робска страна. Защото, да, и до ден днешен има една голяма част от нашите сънародници, които се страхуват – страхуват се от собствената си държава, страхуват се от чужди държави, страхуват се от който и да било. Не са свободни. Не сме свободни, защото и аз съм част от нашия народ и защото, щем или не щем, ние друг народ нямаме. И там, където сме ние, които искаме да се борим, са и тези, които не искат да се борят, и затова имаме исторически дълг. Все още от нас не се иска да умираме за Отечеството. На Левски му е било наистина трудно, защото той е трябвало да обиколи една земя много робска, както пише отново великият български поет Вазов: „На робите клети в робската страна той носеше крепкост и свобода“. Един такъв велик човек ни е дал пример, който ние трябва да следваме. И това всъщност е смисълът не само на 19 февруари, но и на абсолютно всички други такива паметни дати в българската история, защото думата паметник идва от памет и защото днешният ден е паметен ден, той не е празник, не се честити – отбелязва се. На този ден трябва да си кажем: „А какво можем ние да направим за нашия народ? А можем ли, ако се наложи, да умрем за нашия народ? А можем ли да бъдем като Левски?“ Или, ако не можем, поне да се опитаме, защото не може всеки да е Левски, наистина. Ние може да сме равни по права, но не сме равни по възможности. И най-важното, не сме равни и по намерения – някой иска много, друг иска малко, един се задоволява с много, друг не се задоволява с нищо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Затова днес призовавам всеки един българин да се замисли каква България иска да остави той на своите деца. За Левски е ясно, беше и цитирано преди малко. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Госпожо Киселова, престанете да ми натискате звънеца на тринадесетата секунда. Днес е 19 февруари, ако обичате! Затова днес всеки един от нас трябва да си зададе въпроса: какво искаме да оставим ние като наследство на нашите деца, искаме ли нашите деца да повтарят като в транс това, което повтаря голямата част от нашия народ в момента – че ние сме робски народ, че ние не можем сами да се управляваме, че ние нямаме право на своя собствена независима държава (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), или искаме да им бъдем пример? Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се борим за това България да бъде такава, каквато е искал не само Левски, но и каквато са искали всички български възрожденци, които са умрели, които са дали своя живот, за да ни има нас, техните недостойни потомци, България да бъде свободна, независима, обединена и независима българска държава, която ще защитава българските национални интереси винаги, на всяка цена, и най-вече – която няма да допусне националните предатели да бъдат тези, които ще довършат нашата национална история. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! За Васил Левски всичко е казано. Васил Левски е получил признанието на цяла България и не само – и на всички поколения. Народът го нарече Апостол на свободата и това е най-висшето звание, което може да получи един човек, защото Бог го избра, Бог избра Дякон Васил да поведе българския народ към свобода – поробения български народ към свобода, да подчертая това. Защото, колеги, apostolos на гръцки означава пратеник, пратеник на Бога. Васил Левски е пратеник на Бога да поведе българския народ към свобода. И тук много думи са излишни, всичко вече е казано. Поетите, най-великите поети на България го възпяха. Единственото, което можем да направим, е да сведем глави пред величавия му подвиг и да се опитаме поне мъничко да бъдем достойни за неговия подвиг и за неговото дело. Затова аз предлагам, госпожо Председател, с едноминутно мълчание да почетем паметта на най-светлия образ в българската история, на Апостола на свободата Васил Иванов Кунчев – Васил Левски, независимо от това, че нашият правилник предвижда друго. Моля с едноминутно мълчание, госпожо Председател, да почетем паметта на Апостола на свободата.

За Левски може да го нарушим, госпожо Председател! (Шум и реплики.)

Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия, № 51-554-01-43, внесен от Павела Митова, Делян Добрев, Драгомир Стойнев и Рамадан Аталай на 12 февруари 2025 г., приет на първо гласуване на 13 февруари 2025 г. „Закон за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) С този закон се уреждат отношенията за предоставяне на целева финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия, останали без електроснабдяване повече от 24 часа в периода от 21 декември 2024 г. до 31 декември 2024 г. включително. (2) Министерският съвет приема програма за реда и условията за предоставяне на целевата финансова подкрепа по този закон. (3) Получателите на финансовата подкрепа следва да са физически лица – битови крайни клиенти на електрическа енергия, които са останали без електроснабдяване повече от 24 часа в периода от 21 декември 2024 г. до 31 декември 2024 г., включително и чието снабдяване не е прекъснато от оператора на съответната електроразпределителна мрежа към 21 декември 2024 г. поради неплатени задължения или поради установено нерегламентирано ползване на електрическа енергия, и които отговарят на условията за идентификация и потребление на електрическа енергия, определени в програмата по ал. 2. (4) Финансовата подкрепа се предоставя от крайния снабдител на битовите крайни клиенти по ал. 3, с които има сключени договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. (1) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, наричан по-нататък „Фонда“, изплаща на крайните снабдители предоставената от тях финансова подкрепа на битовите крайни клиенти по чл. 1, ал. 3 въз основа на сключен договор съгласно програмата по чл. 1, ал. 2. (2) Крайните снабдители са длъжни да сключат договор с фонда в 5-дневен срок от приемане на програмата по чл. 1, ал. 2.“

Предложение от народните представители Станислав Анастасов, Делян Добрев, Павела Митова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 4: „Чл. 4. (1) Операторите на електроразпределителните мрежи, в чиито лицензионни територии са присъединени битови крайни клиенти по чл. 1, ал. 3, възстановяват на Фонда изплатените от него средства по чл. 3, ал. 1 на съответния краен снабдител, чиято лицензионна територия съвпада с територията на съответния оператор. (2) Възстановяването на средствата по ал. 1 се извършва чрез доброволно изпълнение в едномесечен срок след получаване на покана за плащане от Фонда, към която е приложен документ, удостоверяващ изплатената сума. (3) За целите на ценовото регулиране в състава на признатите от Комисията за енергийно и водно регулиране разходи на операторите на електроразпределителните мрежи не се включват възстановените суми по ал. 1. (4) Подлежащите на възстановяване суми от операторите на електроразпределителните мрежи по ал. 1 са публични държавни вземания, като невъзстановените в срока по ал. 2 суми подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на Фонда и подлежи на предварително изпълнение.“

Благодаря, госпожо Председател. Законодателството до момента оправдава нашите очаквания, че отново ще се действа на парче. С този закон, специално създаден за един частен случай, на който всички станахме свидетели, а именно прекъсване на електрозахранването по време на коледните празници, отново се изземва функцията, която регулаторът има. Регулаторът трябваше да влезе в ролята си, а именно да наложи санкции и да направи така, че хората да получат своите компенсации. Два месеца – ще станат три месеца, хората не получават компенсации и ние на първо четене разбрахме и влезнахме в положение на управляващата коалиция, която се оказа в ситуация, в която едни средства, обещани от служебния кабинет, трябваше да бъдат раздадени на хората, които останаха без ток. На първо четене подкрепихме този законопроект, защото законодателството не даваше друга възможност как тези средства да бъдат разпределени на хората. С редакциите обаче, които се правят в момента, ние считаме, че добрите намерения на този закон накрая ще се окажат една поредица от съдебни дела, от които хората няма да получат нищо. Тези редакции принуждават частните компании да възстановяват държавни средства без компенсации, без ясен процес. Мерките не са ясни, тепърва ще трябва Министерският съвет да присъди какви точно мерки да бъдат приети, какъв ще е размерът на съответната компенсация и каква ще е програмата за компенсиране. Това в тази част представлява вид незаконна експроприация. И освен това КЕВР на 5 февруари обяви, че ще наложи и допълнителни задължителни административни мерки. Освен компенсациите, които хората трябва да получат по общите условия в своите договори, КЕВР също така обяви, че ще наложи административни мерки допълнително. Така че тази редакция се явява трето санкциониране на електроразпределителните дружества. Това я прави изключително лесно оспорвана в съда и изключително уязвима от гледна точка, че нарушава Конституцията, европейското законодателство. И резултатът от този цял закон, който се написа за един частен случай, най-вероятно накрая ще е липса на каквито и да е било компенсации към хората. Ние в тази част няма как да потвърдим, защото на първо четене ние тогава се въздържахме от коментари, но изземването на функциите на КЕВР до някаква степен сме склонни да го приемем в сегашната ситуация, но тази редакция мисля, че опорочава намеренията на този законопроект. Аз съм сигурен, че електроразпределителните дружества ще вложат всички усилия в предстоящите съдебни дела и въпросните 2 млн. и 200 хил. лв., които са разписани, накрая може да се окажат пък някакви съдебни разноски, които държавата ще понесе във връзка с този цял закон. Надявам се съвсем скоро да видим и законодателство, което не урежда такива случаи на парче. Ние чухме и от служебния кабинет, че има изготвено законодателство, което за в бъдеще автоматично да казва кой, на кого и как трябва да компенсира. В момента се създава една изключително тромава законодателна уредба – Министерството на енергетиката през Фонда, пък през крайните снабдители, които са електроразпределителните дружества, да компенсира хора, които са останали без ток, без ясна мярка, която да казва кой колко ще получи; тези, които не са ползвали електричество, как ще бъдат, дали ще бъдат компенсирани; тези, които в следващите месеци не потребяват толкова електричество, в какъв период ще бъдат компенсирани и ще получават съответните суми в своите сметки. Така че в тази част ние считаме, че тази редакция реално проваля цялата идея на този закон. Въпросните 2 млн. и 200 хил. лв. чуваме, че може накрая да се окажат повече, и задължаването на ЕРП-тата да ги платят създава прецедент, който им налага прекомерни финансови тежести. И именно в тази връзка считаме, че Законопроектът трябва да остане така, както беше предложен на първо четене, за да могат хората бързо и в рамките на следващите няколко месеца реално да получат компенсации, а не Министерството на енергетиката, Фондът и в частност може би Народното събрание ще трябва да отговарят на всички неудобни въпроси, които предстоят от съответните редакции, които се правят в момента. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Рибарски, тук госпожа Михайлова ме подсети, че Вие също бяхте вносител, Вие лично бяхте вносител на един законопроект, който уреждаше отново частен случай – става въпрос за работното време на служителите в „Чаира“. Ние тогава го подкрепихме, но случаят е абсолютно идентичен. И мисля, че е по-важно да има някаква справедливост, отколкото как точно се прави законодателството, защото то се прави в интерес на хората в крайна сметка. Казахте доста неща, замислям се какво точно да отговаря на това, което казахте, но може би най-важното е нещо, свързано с ЕРП-тата, защото казахте, че може държавата да плаща съдебни разноски, ако този законопроект бъде приет в този вид. Аз бих посъветвал ЕРП-тата да не вкарват държавата в такива съдебни разноски, защото точно държавата беше тази, която спаси ЕРП-тата. Те имаха много тежък недостиг на оборотни средства, бяха готови фалирали и не се знае кога отново ще се окажат в ситуация, в която ще трябва държавата да ги спасява. И бих ги посъветвал да си изпълнят задълженията по този законопроект и да не се опитват да…

Господин Рибарски, наистина съм учуден от Вашето изказване. То по арогантност мисля, че може да се мери само с държанията на ЕРП-тата по времето на този, както Вие го нарекохте, частен случай. Истината е, че не става дума за частен случай, става дума за нещо, което редовно се случва в страшно много български населени места – особено в селата, особено в полупланинските райони. И особено наглото и арогантното в този случай е, че ЕРП-тата се опитаха да си измият ръцете с времето, с просеките, с не знам си какво още. Когато направихме проверка, се оказа, че те дори нямат заявление за разчистване на просеки – от години. Мисля, че за едното, където беше най-фрапантният случай, бяха четири на брой. А в случая да Ви информирам, че продължават отказите за изплащане на компенсации по Закона дори и на тези, които са си подали жалби. Ако не вярвате, отворете сайта на Българската национална телевизия – мисля, че поне нея не можем да я обвиним в пристрастие – да видите свидетелски показания, да видите и разкази на хора, които са си направи труда да си потърсят правата и отново са станали жертва на подигравка. Случаят е изключително фрапантен и трябва да има последствия – затова и тази мярка. И е хубаво тази мярка оттук нататък да стане наистина автоматична, както предложиха и колегите. Ние ще подкрепим това, когато бъде внесен от Министерския съвет.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Тодоров, госпожа Михайлова не Ви е подсетила правилно. Аз два пъти предлагах Законопроекта за ПАВЕЦ „Чаира“ и той не срещна подкрепа. Тогава може би Вие сте го подкрепили, но в крайна сметка този законопроект, който уреждаше работното време в ПАВЕЦ „Чаира“, се видя от всички в няколко поредни Народни събрания, че няма друга законодателна възможност да се оправи това нещо, и мисля, че господин Драго Стойнев в крайна сметка внесе същия законопроект и тогава той мина. Въпреки това, че тогава нашите законопроекти, макар и правилни, не намираха подкрепа, ние решихме в този случай, колкото и странен да е този законопроект, да го подкрепим, защото хората трябва да бъдат компенсирани и ние това не го отричаме. Господин Анастасов каза, че това не е частен случай, но аз в Законопроекта виждам конкретни дати, конкретни засегнати страни и той има действие единствено за въпросните две седмици по Коледа и Нова година на миналата година. Също ще подкрепим законодателство, което автоматично урежда за в бъдеще такива случаи, защото ние и сега в последните дни също можеше да се окажем в тази ситуация. Трябваше да правим редакции и да разширяваме този закон с още един частен случай при прекъсване, ако евентуално се беше наложило. А отдавна го говорим това нещо – че всеки един сезон ние ставаме свидетели на едни и същи проблеми. В Комисията дори изказахме мнение, че ако трябва, да се разширят правомощията на Фонда и с решение на Фонда да има законодателно основание да се изплащат такива компенсации. Мисля, че работата на КЕВР е да проверява и да санкционира. Ние не можем при всяко прекъсване на електроподаването да пишем законопроекти и да решаваме кой на кого колко да даде и кой накрая да плати сметката. В тази част ние се разминаваме в подкрепата за този законопроект. Всичко останало, което видяхме на първо четене, сме склонни да го подкрепим, подкрепихме го на първо четене. Както вече казах, нашите законодателни инициативи в миналото, макар и правилни, не срещаха подкрепа. Ние в този случай не действаме като типичната опозиция и подкрепихме този частен случай, който за в бъдеще не решава нищо – ние най-вероятно и лятото ще имаме прекъсване на електричеството. Така че очакваме и ние законодателство реално, конкретно, което да решава тези проблеми, и не искаме да влизаме в правомощията на КЕВР. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз виждам още в първото изказване от дискусията, която започва, един опит за успиване и за банализиране на темата, която породи основателен обществен гняв за това, че в светлите празници десетки, бих казал, стотици хиляди български граждани в десетки хиляди домакинства останаха без ток. По данни на Министерството на енергетиката и на българските общини, изнесени в Комисия, става въпрос за близо 43 хиляди потребители. И помощта се предвижда да бъде получена от близо 26 хиляди потребители. Всеки един в тази зала помни бодрото изявление на председателя на КЕВР, който тук заяви, че до края на месец януари потребителите ще получат своите дължими компенсации. Втори месец след Коледа, очертава се трети, частните търговски дружества, които са оператори на мрежата, не просто не намират за необходимо да изплатят макар и малкото постъпили към тях искания спрямо общия брой, а и започват да отказват. Затова, макар аз да не съм сред вносителите на това предложение, подкрепям текстовете, които се предлагат като ал. 4. Защото един закон, една норма трябва да има и дисциплиниращ характер. И за да не се успиваме, съм приготвил за две от търговските дружества кадри, които те предоставиха в Комисията. Едното ЕРП започна с кадри от обилен снеговалеж, аварийни ситуации с прекъснато електрозахранване в периода 24 – 29 декември 2024 г. И искам да видите, уважаеми колеги, че тук не става въпрос за просеки, не става въпрос за технически трудности или труднодостъпен терен, а става въпрос за едно безкрайно амортизирано съоръжение, което е на възраст може би по-голяма от възрастта на голяма част от тук присъстващите народни представители, може би само доайените в парламентарните групи. Защо избрах точно тази снимка? Забележете – кабелите стоят, съоръжението е компрометирано. Това означава, че то не е било обходено. Или въпреки че е било обходено, е подценено и разходът е спестен. Виждате тази поредица от кибритени клечки. Това е от друго енергоразпределително дружество. Също не е на труднодостъпен терен. Това е от моя избирателен район. Затова нашето желание е с тези текстове ние да поправим щетите, които енергоразпределителните дружества нанесоха на българските домакинства – веднъж. Втори път, факт е, подкрепям тук преждеговорившия, че след като КЕВР – този образцов пример за отдавна изтекъл мандат на регулатор, който по никакъв начин не защитава обществения интерес не само според моето мнение, допусна да се ескалира едно бездействие, една некомпетентност, едно нехайство. Казвам го с абсолютното уважение към всички български енергетици, които поддържат мрежата, но тук става въпрос за наистина системни проблеми. От друга страна, парадоксално, най-вероятно, уважаеми колега Рибарски, предстои да разглеждаме с промяната на времето и започналото обледяване, а Вие сам знаете – започнаха съобщенията за населени места без електроснабдяване, няма да се учудя да започнем да гледаме за периода 18 – 21, 22 февруари. И ще се присъединя наистина към призивите енергоразпределителните дружества да бъдат много внимателни в защитата на своите интереси, защото от името на нашата парламентарна група аз бих искал да им припомня, че те имат и задължения освен права, да ги призова да изпълняват преди всичко задълженията си. А в случая, разбира се, ако потърсят защитата на своите права по съдебен ред, българската държава също да насочи регресни искове спрямо тях. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи от ПП МЕЧ: „Браво! Браво!“)

Господин Вълчев, докато правих репликата към господин Рибарски, умишлено бях изключително пестелив и си подбирах думите, докато говоря, защото, ако бях казал какво мисля, най-вероятно щяха да ме изгонят от залата. Но тъй като Вие показахте снимки, аз искам да Ви покажа – тук съм си запазил една снимка, която е паднал стълб върху кола в Троянско. Още си я нося от изслушването на представителите на ЕРП-тата в Комисията. Още си нося тази снимка. Те са завели – собственикът на колата е пуснал съответно искане за някакъв вид неустойка за тази имуществена щета, те са я завели в системата си – Вие тогава чухте – като изгорял уред, кухненски, домакински уред. Добре, че няма жертви в този случай, че най-вероятно щяха да го заведат като… не знам, като изгорял кухненски миксер най-вероятно. Така че не съм сигурен кой точно в случая е, както Рибарски каза, с такова арогантно поведение ли, как се изразихте, господин Рибарски? Считам, че това поведение от страна на ЕРП-тата е точно такова.

Колега Тодоров, показаната от Вас снимка, кадрите, които аз показах – това са портрети на безхаберието. И да, жалко е, че трябва със законодателна инициатива да опитаме да ангажираме най-накрая отговорност от енергоразпределителните дружества, но е крайно време абсолютно всеки един субект, който осъществява стопанска дейност на територията на Република България, да спазва законите такива, каквито са. Дори в настоящия случай може би са основателни критиките, но важи принципът: „Лош закон, но закон!“ Затова аз призовавам залата да подкрепи текста на ал. 4. И нека наистина всеки да носи отговорност за своите действия и постъпки. Разбира се, това е, когато някой е с претенции да бъде сериозна политическа сила. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много чудно изказване направихте, господин Рибарски. Вие даже вчера не бяхте на Комисия. Сега разбирате ли защо толкова Ви бият колегите от другите парламентарни групи? Аз съм изумен! Вие кога ще излезете тук на тая трибуна и един път да направите едно изказване и нещо в полза и в защита на българските потребители? Тази е съвсем нормална, съвсем нормален член и алинеи са вкарани. Ние, нали, не сме защитници на правителството и на мнозинството, но това гарантира тези пари да бъдат върнати в българския бюджет. Това е нещо елементарно! Вие вчера ми защитавате „Лукойл“, защитавате ми ЕРП-тата! Бе тези са измамници! Колко милиона откраднаха от България вече – с външни услуги там, с разни схеми и така нататък! И отгоре на всичко имат и по 100 милиона печалба – по техни данни, декларирани. Вчера се говореше на Комисията за дисциплиниране на ЕРП-тата. Е, ние такова дисциплиниране ще им предложим още тази седмица, ултимативно! То се казва „одържавяване“! Тези хора издевателстват! Ние затова говорим, че има нещо, което е топ приоритет на държавата, и това се казва национална сигурност. Вие мислите ли ги тия работи въобще?! Вие сте някакви адвокати, скрити тук адвокати на чужди интереси! Затова боят Ви е абсолютно оправдан, който Ви го налагат колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и от БСП, пък и всички останали. À вземете се вразумете накрая! Всичко, каквото предлагате тук – и жалби до Конституционния съд, и така нататък, ние Ви подкрепяме. Хайде, вземете и Вие подкрепете нещо смислено! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Едно бързо лично обяснение, господин Председател. Точно това, което каза господин Манов, се опитваме да избегнем. Реално да има компенсация и тя да не зависи от някакви бъдещи съдебни искове на ЕРП-тата. Отново господин Манов се опитва да влезе във функциите на Комисията за енергийно и водно регулиране. Мисля, че днес изтича срокът – може да се кандидатирате. Има място и за председател, има място и за член. Нека Ви изслушаме, ако смятате, че имате достатъчно идеи как да бъдат урегулирани ЕРП-тата. Но чрез този закон ние не постигаме това, което Вие говорите. Дисциплиниращ накрая ефект, както Вие казахте, ще има най-вероятно спрямо потребителите, които останаха без ток по празниците. Това се опитваме да избегнем. Затова подкрепихме Законопроекта на първо четене, когато тази редакция я нямаше – реално средствата, които обеща служебното правителство, да стигнат до хората през крайните снабдители, които са ЕРП-тата. В момента се изопачава по такъв начин този законопроект, че накрая ефект няма да има никакъв. Това са нашите опасения. Благодаря.

Реплика.

Няма реплика!

На господин Манов.

На Рибарски не, само на Краси. Уважаеми господин Председателстващ, не мога да не се включа – господин Манов беше твърде неизчерпателен в това, което каза. Всъщност аз не разбирам той защо критикува Рибарски, защо въобще насочи към него своя гняв – оправдан, граждански гняв. Защото от него нищо не зависи и той няма да решава. Но от много хора тук ще зависи в бъдеще – не само ЕРП-тата. Вчера Комисията по енергетика не одобри одържавяването на „Лукойл“. Доколкото знам, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ са били против или са се въздържали, а в същото време Асен Василев 2021 г. налагаше тази теза в Министерския съвет – че трябва да е български. Няма го Асен Василев за пореден път да обясни защо не трябва да е български. Защо Унгария има централа, защо Сърбия има такъв промишлен комплекс, а България да няма? Когато става въпрос за ПП-ДБ, там трябва да сме сигурни, че националният интерес не е никога водещ, там други интереси са водещи. Но искам да обещая на българските граждани – ако не сега, то средносрочно и рафинерията, и електроразпределителните дружества, и концесиите на българските ценни метали ще бъдат български. Защото това е единственият начин да попълним празния ни бюджет при така увеличаващия се брой на пенсионери и така намаляващия брой на работещи. Другият вариант са кредитите на Асен Василев, милиарди на година. И другият вариант са орязване на държавни разходи, които Борисов правеше 15 години, нула за пенсионерите. Така че бъдете спокоен, господин Манов, идва времето, в което тези стълбове на националния суверенитет… И това няма да ни превърне в социалистическа или тоталитарна държава, и това няма да попадне в ръцете на Пеевски, както говореха ПП-ДБ, защото за тях всичко, което е ставало държавно, за тях е Пеевски, тъй като Пеевски е олицетворение на държавата за тях. Те затова бяха в неговия скут. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, след като вече одържавихме всичко, да се върнем към Законопроекта. Аз съм един от вносителите на този законопроект и философията на предложението, което направихме тогава, беше как и по какъв начин да създадем законови правила на един ангажимент, поет от господин Главчев, от служебното правителство под давлението на политически председатели. Тогава изведнъж, една сутрин, събудиха се председатели такива, станаха и казаха: „За хората, мислим много за хората и да им дадем два милиона“. И включихме се в Закона, по който да предоставим тези пари към онези, които останаха от 21 декември до Нова година без захранване – крайни клиенти на електрическа енергия, за да помогнем на държавата, да направим така, че онези обещания, които се поемат понякога, когато трябва първоначално да си помислят, че това ще е държавна помощ и нямаш подредба по какъв начин да ги изплатиш на хората, на крайните клиенти. И тогава господин Добрев, аз, Митова и Драго Стойнев, доколкото знам, решихме да направим този законопроект. Обаче от въпиеща некомпетентност между първо и второ четене се предлагат такива текстове, които са абсолютно неприемливи. И сега знам, че след като обясня за какво става въпрос, някой ще излезе и ще ме обвини, че защитавам електроразпределителните предприятия, или дрън, дрън, та пляс, китара в морето. (Шум и реплики. Смях.) Колеги, опитвам се да Ви кажа какво правим в момента. След като вече подредихме, и изведнъж се появи един наш колега – не знам защо е излъгал и господин Добрев, и Митова, че може два пъти да бъдат наказани отделни частни предприятия, за да могат да бъдат одържавени, и сигурно няма да ги вземе Делян Пеевски! Бъди убеден, няма да ги вземе! Няма да ги вземе. Той даже може да излезе и да каже, че няма да ги вземе. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.) Затова Ви казвам тук, колеги, че не може два пъти да се санкционира. Има санкциониращи закони и по тези санкциониращи закони има начин как да се санкционират ЕРП-тата и да се накарат да бъдат глобени за техните нарушения. Има! И това е работа на Министерството на енергетиката и на Комисията по енергийно и водно регулиране. Но там не пипаме! Там не пипаме! Ние трябва да направим всичко възможно да назидаваме тези предприятия, които не са ни угодни, или онези предприятия, които не искаме да ги приватизираме след одържавяването. И какъв текст пишем? Пишем, че парите, които ЕРП-тата не са ги искали, държавата ще ги даде на ЕРП-тата, а те ще ги дадат на хората. И след един месец ЕРП-тата ще върнат тези пари пак на държавата, или всъщност държавата не дава пари! Всъщност този закон дай да го махнем, не е необходим! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Значи, вече 4 – 5 дена „Младост“, „Дружба“ и другите нямат топло, Топлофикацията е спряла. Ами нека държавата да даде 60 милиона на „Топлофикация София“, за да ги даде на крайните клиенти, и накрая на месеца „Топлофикация“ да ги върне тези пари пак на държавата! Ние луди ли сме?! Такива законопроекти са правени много пъти. Мога да Ви кажа за Конституцията, когато я приехме – по същия начин. Колеги, още веднъж Ви казвам: не е този начинът да накараме ЕРП-тата да си свършат работата. Щом е обещано, че държавата ще дава пари, ще подпомогне крайните клиенти – да ги подпомогне. А ако няма да ги подпомогне, да не дава парите! И още нещо. Знаете ли на колко населени места… Спомням си Шумен допреди една година – сега не знам как е, през лятото всяка седмица по три дена нямаха вода. Ами хайде на ВиК-то в Шумен да им дадем тези пари и после да ги върнат! Или хора, които правят закони от емоции (председателят дава знак, че времето е изтекло). Или хора, които правят закони за собствения си интерес – не те визирам теб, Станчо, не си ти. Или хора, които по една или друга причина не знаят как и по какъв начин може да се подреди един законопроект, и тръгват тук да говорят за национална сигурност, за одържавяване, за приватизация – не са в час, не са във философията на закона! За това иде реч. Както искате, така постъпете, но такъв законопроект ще бъде срам за това Народно събрание. И Ви предлагам (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), господин Председател, чл. 4 да отпадне. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кажи как Пеевски му купи къщата и му прокара газ? Ей, тук го обърнахте на „Искрено и лично!“)

Другарю Вергил, ВЪЗРАЖДАНЕ Ви защитава, можете да бъдете горд! (Смее се.) Сега, съвсем сериозно. Другарю Вергил, не сте луд, ама на луд се правите, защото Ви е много ясно за какво става дума в този закон. Сега, аз благодаря за рекламата на нашия председател господин Пеевски – много щедро, разбирам мерака Ви към него. Не са споделени чувствата, да знаете, съжалявам, не очаквайте отклик. Но да, този законопроект има една емоция, тук сте прав. И емоцията е много проста – нарича се емпатия към проблемите на хората за това, че хората стояха една седмица на тъмно, на студено, и то по време на най-светлите празници! Това се случи по Коледа, а вече наближава Великден и компенсации още няма – напротив. Разбираме от медиите, че онези хора, които са се опитали да си получат компенсациите, пуснали са си жалбите, не са получили абсолютно нищо и няма да получат нищо! И това е единственият механизъм, който разбирам, че Вас Ви дразни, и не искате да го направим. Не искате също и ЕРП-тата да си платят. Аз разбирам Вашия мотив. Вие сега се обяснявахте тук гузен негонен, че, нали, нещо сте свързан с ЕРП-тата. Вие си говорете за това, аз обаче виждам нещо много ясно – Вашият началник, Вашият шеф, Вашият работодател Джевдет Чакъров има съдружие с едно от ЕРП-тата. Може би това е Вашият личен мотив така да се хвърляте и да се раздавате, сакън ЕРП-тата да не понесат някаква отговорност, забележете, по съвсем законов ред! И ако не забелязвате, сте само Вие и ПП – на Сорос проектчето, проваленото, което в тази зала защитава ЕРП-тата и показва абсолютен непукизъм към хората, към проблемите на хората и към компенсациите! Недейте да злоупотребявате, хората ще си получат компенсациите, без да се налага да съдят, без да се налага да подават жалби, а после ЕРП-тата, ако искат, нека жалят, но в крайна сметка те ще си платят сметката за недобросъвестно поведение! Вие си ги защитавайте, защитавайте си Вашия шеф и работодател Джевдет Чакъров, както и съдружията му! Това си е Ваш избор политически, той има и политическа цена, разбира се. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кажи как Пеевски му купи къща и му прокара газ? Кажи!“)

Да започна отзад напред, защото това пó му отива на колегата. (Шум и реплики.) Колкото за моя работодател – Джевдет Чакъров не може да ми бъде на мен работодател, но ако той има едно съдружие с някои от ЕРП-тата, сигурно Вашият лидер има с много други на много други места съдружие. И сега, когато излезеш на тази трибуна – много пъти съм те учил, но храчките не са аргумент за правота, а при Вас гледам, че плюнката вече е станала оръжие, за да доказвате, че сте прави. Може да плюете, може да храчите, може да очерните, който си искате, но аз искам да ти кажа онова, което ти казах в първия ден, когато се чудеше къде да отидеш, когато вечерта пишеше SMS-и на господин Доган, че много го обичаш, а на другия ден сядаше в скута на Делян! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания.) А тези внушения относно другарите и относно това дали съм Вергил, или не – нашето малцинство е изживяло този период, когато ти също си писал такива лъжливи доноси към посолствата в тази държава за други хора. Бъди възпитан, бъди на висотата на тази зала, за което съм сигурен, че драпаш денонощно пред Делян, но най-после Делян ще разбере, че Вие го подвеждате! Делян ще разбере, че го лъжете! И бъди убеден, че някой ден няма да те има заедно с него и няма да те видя! Благодаря Ви.

Господин Председател, разбирам, че на агентите на Държавна сигурност интригите и мазните номера са им върхът на възможностите. Той нищо по същество не можа да отговори, както виждате.

Кажи ни кой купи къщата?

Понеже Цончо иска да му кажа нещо лично, аз мога да ти разкажа, Цончо, за апартамента, който аз не съм го взел с кредит като теб. Нали така искаш? А-у-у-у! Гадно е, а? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.) Обаче да знаеш нещо друго, Цончо. Понеже последния път агент Вергил се опитваше да се упражнява с баща ми, на когото той е студент, Вие така и не го питахте той на колко години е станал студент.

На колко?

Ами не знам, набори са с баща ми например. А сега съвсем сериозно, по същество. Господин Председател, трябваше да прекъснете агент Вергил, когато той се опитва тук да ръси внушения и да се упражнява над една група, защото той е този, който подведе ей онази групичка там, и в момента те се чудят какво става с тях и накъде да хванат. Чудят се и как да гласуват, когато той обслужва интересите на ЕРП-тата, обслужва интересите на шефа си Чакъров, но няма как, най-накрая съм убеден, че те ще гласуват против интересите на хората, защото личните интереси са им по- важни! (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Лично обяснение!

Господин Председател, процедурата ми е да подложите на гласуване това, което предложих да отпадне – предложението на Станчо, в чл. 4, ал. 4. Ако е възможно, а то явно срам няма там, но бъди убеден, че баща ти никога не ми е преподавал. Завършил съм в 1986 г. и може да сметнеш на колко години съм бил. И никога не съм се представял с немска диплома, където само си се бил записал. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и „ДПС – Ново начало“.)

Господин Председател, много ми е трудно да наруша това откровение между бившите съпартийци, но ще трябва да върна разговора там, където му е мястото, а именно върху Законопроекта. Честно казано, нямах абсолютно никакво намерение да се изказвам, но когато се каже „а“, трябва да се каже и „б“, защото тук обвинихме ЕРП-тата, но истината е, че те са частни дружества, които работят за максимална печалба дотолкова, доколкото законът им позволява. Не знам защо трябва да си говорим едни и същи неща, но аз съм го казвал вече и ще го кажа отново, ще го повторя: големият срам е за КЕВР, защото Комисията е тази, която регулира дейността на тези дружества. КЕВР е комисията, която трябва да поставя тяхната дейност в тесни регулаторни рамки. Между другото, имаше изслушване по тази тема преди вече повече от месец може би, в което се казаха доста интересни неща, и едно от тези неща беше за начина, по който ЕРП-тата извършват тяхната инвестиционна програма – на завишени цени. Аз лично мога да кажа, че има случаи, в които един стълб е само пребоядисан – стар стълб, пребоядисват го и пишат, че е подменен целият стълб. Ето Ви един пример по какъв начин се изпълняват инвестиционните програми. Но въпреки това големият срам, отново ще го кажа, е за КЕВР, дори и в този случай. Защото Комисията има пълни правомощия да проверява, има задължението да проверява как се извършват тези инвестиционни програми. Може буквално да иска документи, да влиза на проверки, има пълните правомощия, бих казал свръхправомощия, да коли и да беси буквално, ако поиска да го направи. Друг е въпросът защо не иска. Има неща, които, между другото, отлежават в КЕВР – те не са свързани конкретно с ЕРП-ата, но се сещам в момента – отлежават само и единствено, защото там цари едно безхаберие през последните 10 – 15 години. Например начинът, по който се ценообразува и по който се начисляват разходите за балансиране в „Булгартрансгаз“ – по-скоро в „Булгаргаз“, въпреки че би трябвало „Булгартрансгаз“ да го прави като газопреносен оператор. Нямам никакво обяснение до ден днешен защо това не става по прозрачния начин, по който се прави на енергийния пазар, по начина, по който го прави Електроенергийният системен оператор. Защо няма такива методики, каквито има на Електроенергийния системен оператор? Те не трябва да са кой знае колко по-различни, тоест въпрос са на една методика, която трябва да бъде написана, или правила, или нещо подобно. Във всички съседни нам страни начисляването на небаланси в газовия сектор се прави по начина, по който се прави на електроенергийния пазар. Само при нас тази дейност е разделена между „Булгаргаз“, между „Булгартрансгаз“. То дори няма разходи за небаланс – има неустойки за небаланс, каквото и да значи това от юридическа гледна точка. И всичко това е само и единствено, защото в КЕВР вече 10 – 15 години няма кой да седне и да напише една методика. Между другото, сещам се още нещо. На газовия пазар няма технологични разходи, тоест разходите да пренесете газ, природен газ от точка А до точка Б, са нулеви. Няма никакви загуби, което е абсолютно невъзможно, което означава, че този технологичен разход се начислява по някакви неведоми финансови пътища от „Булгаргаз“ на техните клиенти. Което означава, че май, май „Булгаргаз“ малко си послъгват клиентите. Изобщо няма абсолютно никаква прозрачност, няма никаква отчетност. На електроенергийния пазар например в края на всеки един месец всеки един търговски участник може да си пресметне какъв му е личният разход за балансиране, какъв е за цялата система икономическият ефект от тези разходи. В газовия пазар това нещо го няма просто защото няма съответното изискване от Европа и няма в КЕВР кой да се сети да хване един бял лист хартия и да напише пет реда да урегулира тази дейност. Пак ще го повторя, ЕРП-тата са частни дружества. Няма как да очакваме от тях да работят в обществено някакво благо. Те работят в рамките на закона и на регулаторните рамки, които слага КЕВР. Друг е въпросът, че те са ги оставили прекалено широки. И големият срам е за КЕВР, ще го повторя още веднъж. Така че, мислете, мнозинството в залата, мислете кого ще сложите за председател на КЕВР, защото има много неща, които трябва да се променят в работата на тази комисия, ако искаме да имаме някаква реална промяна в целия ни енергиен отрасъл.

Господин Тодоров, като казахте „а“, казахте, че ще кажете и „я“, но пропуснахте някои съгласни, или негласни за КЕВР. Защо във Вашето изказване – в реплика Ви давам възможност да споделите със залата, как бяхме убеждавани в Комисията, че в края на януари месец всички административнонаказателни мерки, които те са планирали и имат като правомощие, ще наложат на ЕРП-тата така щото още януари месец потребителите да получат автоматично в сметката обезщетението, което дължат ЕРП-тата, нали така беше? Поеха ангажимент, който остана неизпълнен. Второ, защо не коментираме, когато кажем КЕВР, че това е регулаторът, който определя цените уж на открита процедура в закрити заседания? И Вие знаете много добре, че доста необосновано в началото на регулаторния период миналата година – първи юли, беше определена една цена за тока, която наложи сега, посред зима, позовавайки се на поправките от края на декември 2023 г., българските потребители – граждани, бизнес, общини, всички, да получат, как да кажа, един подранил коледен подарък с увеличените цени на тока. Така че репликата, която Ви правя, когато говорим за КЕВР, нека в цялост да кажем какви са последствията, когато регулаторът е с изтекъл мандат и реално той е безотговорен към обществото, към Народното събрание, към представителството. И ако Вие се сещате за някой друг такъв пример за изгорял бушон под формата на лек автомобил или нещо, защото това пак е малко камъче в градинката, голямата градинка на КЕВР. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Господин Вълчев, много неща могат да бъдат казани и едва ли тук може да ги изчерпим в малкото време, с което разполагаме. Към това, което казахте, мога да допълня, разбира се. КЕВР на изслушването казаха, че са направили предписания, и то са направили предписания към ЕРП-тата за отстраняване на някакви според тях нередности точно в най-засегнатите райони, които останаха без ток в продължение на дни. Тоест това означава, че те все пак са видели някакъв проблем в тези райони. Друг е въпросът защо ЕРП-тата не са изпълнили тези предписания. А съвсем трети пък е въпросът защо ЕРП-тата, тоест КЕВР, не са проконтролирали дали тези предписания се изпълняват, и ако не се изпълняват, къде са санкциите? Между другото, санкциите, които КЕВР може да налага, се изчисляват като процент от оборотния капитал на ЕРП-тата, тоест най-ниските санкции са в размер на милиони. Напълно достатъчни са, за да имат един такъв доста стимулиращ ефект към работата на ЕРП-тата. Специално за тезите на Мая Манолова за вдигането на цената на тока – аз бих бил по-внимателен, когато се изказвам по тази тема, защото за това вдигане на цената на тока знам какво се спекулира в обществото ни и какво си мислят хората, които не са запознати с начина, по който функционира регулираният пазар, с начина, по който се разпределят парите. Истината е, че вдигането на цената на тока, това вдигане не отива в ЕРП-тата. То отива за закупуването на електрическата енергия от НЕК, от държавните дружества, тоест голямата част – 99% от това вдигане, отива в държавата чрез държавните дружества, защото ценовият микс на НЕК в качеството на обществен доставчик се вдига от 127 лв. на 135 лв. приблизително – не мога да кажа точната цифра в момента, не съм я проверил. Докато цената за тази част от фактурата, от сметката ни за ток, която отива при ЕРП-тата – това е достъп и пренос през разпределителната мрежа, там увеличението е едва половин стотинка. На всичкото отгоре дори и да е нито една стотинка, не половин стотинка, а да е нула, това увеличение щеше да бъде платено, защото това се води капиталов разход. Тоест щеше да бъде платено за следващия регулаторен период – не сега от 1 януари, щеше да бъде платено накуп от новия регулаторен период от 1 юли. Така че бих бил много внимателен, когато коментираме увеличението на цената на тока. То е такова, то е факт. Така е. И хората не ги интересува къде отиват тези пари – дали в държавата, дали някъде на друго място. И това е решение на КЕВР. Точно така е. Те решават къде да отиде… (Реплики.) Не Ви чувам от място. Просто няма как да Ви чуя. Тях не ги интересуват тези неща, но е факт, че държавата им вдига сметката за тока, а не ЕРП-тата, държавата в лицето на КЕВР, разбира се. И затова Ви казвам, че бих бил малко по-внимателен, когато говоря по тази тема.

По чл. 5 има предложение на народната представителка Павела Митова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 5: „Чл. 5. (1) На краен снабдител, който не сключи договор в срока по чл. 3, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер на 700 000 лв. (2) Нарушението по ал. 1 се установява с акт на длъжностни лица, определени от министъра на енергетиката. (3) Наказателното постановление се издава от министъра на енергетиката или от упълномощено от него длъжностно лице.“

„Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: „Заключителни разпоредби“. Предложение от народния представител Павела Митова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 1: „§ 1. Министерският съвет приема програмата по чл. 1, ал. 2 в тридневен срок от влизането в сила на този закон.“ Параграф единствен. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен, който става § 2.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за счетоводството, № 51-554-01-8, внесен от Александър Иванов и група народни представители на 17 януари 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 51-554-01-10, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 17 януари 2025 г. На заседание, проведено на 4 февруари 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочените законопроекти. И двата законопроекта – Законопроект за изменение на Закона за счетоводството, № 51-554-01-8, внесен от Александър Иванов и група народни представители на 17 януари 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 51-554-01-10, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 17 януари 2025 г., уреждат една и съща материя, като с тях се цели отлагането на въвеждането на новите изисквания за нефинансово отчитане с една година. Това според вносителите ще даде възможност за по-плавен преход и адаптация на българските предприятия, ще намали риска от грешки и неточности, както и ще спомогне за подобряване на качеството на отчетите. Дава се възможност България да синхронизира с други държави членки своите политики по устойчивост и да адаптира законодателството, което ги регламентира, както и да се извлекат поуки от опита на страните, които първи са въвели изискванията. Към днешна дата, на база официална информация, относимата директива, касаеща устойчивостта, а именно Директива ЕС 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за изменение на Регламент ЕС № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС, по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта е транспонирана от 18 държави членки, а други 11 все още не са изпълнили нейните изисквания, в това число и Германия, в която има силни призиви за преразглеждане на тези изисквания. В становището си Министерството на финансите счита, че към настоящия момент няма основание за изменение на нормите в Закона за счетоводството, в сила от 6 юли 2024 г., относно сроковете за 2024 г., касаещи отчетите за устойчивостта. В обсъждането взеха участие народните представители Асен Василев, Александър Иванов и Делян Добрев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: – по Законопроекта за изменение на Закона за счетоводството, № 51-554-01-8, внесен от Александър Иванов и група народни представители на 17.01.2025 г. – 17 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“; – по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 51-554-01-10, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 17 януари 2025 г. – 17 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за счетоводството, № 51-554-01-8, внесен от Александър Иванов и група народни представители на 17 януари 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 51-554-01-10, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 17 януари 2025 г.“ Благодаря.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Радвам се, че най-сетне има зачатъци на здрав разум в залата по повод Закона за счетоводството и екологичните му аспекти. Най-общо казано, сега е моментът да предоговорим зелената сделка в наш интерес, както правят вече 17 държави от Европейския съюз. А също така има и решение на Европейската комисия за намаляване на отчетната тежест с 25%. Германия е един пример, който също иска отлагане. Вместо обаче да отлагаме с една година един вреден и недообмислен закон, предлагам да помислим Законът в тази му част – за счетоводството, просто да бъде отменен, и да се огледаме какво правят другите страни – например Испания и Италия. Испанският закон, който е отделен, а не в общия им Закон за счетоводството, и дори не е прието ESG законодателството, и регулациите не са приети изцяло. В Италия въпросът е решен с приемане на наредби, което е един много по-гъвкав и по-подходящ модел. Ако не го направим, а само отложим с една година влизането в сила на Закона, ще изправим българската икономика пред сериозни, а често и непреодолими проблеми, защото няма да бъдат отпускани кредити на неустойчивите предприятия и няма да могат да се сключват договори, ако не показват устойчивост спрямо Директивата и транспонирането ѝ. Сега възниква въпросът в Европейския съюз как ще влезе това намаляване с 25% на отчетната тежест, а това означава изисквания за зелени инвестиции, постигане на показатели, зелен скрининг от банките, количество емисии, срок на работа на атомни реактори и така нататък. Тука е моментът да се опитаме да постигнем облекчение за България. Ние смятаме, че регулацията за устойчива отчетност в България е по-добре да се прави с наредби, и в тоя смисъл предлагаме Закона за счетоводството, в частта му ESG, просто да го отменим и да започнем отначало – така ще облекчим бизнеса. Благодаря.

Господин Председател, стана това объркване, защото казахте „господин Иванов“, а аз съм господин Дренчев – може би затова. Предложението да се отложи с една година изискването към компаниите да декларират нефинансова информация във връзка с новите социалистически стандарти за климатична, социална, управленска, антикорупционна устойчивост – общо 12 показателя трябва да се докладват, тези изисквания не са нищо друго освен вменяване на бизнеса на задължение да провежда политиката на Демократическата партия на САЩ и на зелените леви либерали в Европейския съюз. Фирмите, които не са съгласни да съдействат достатъчно ентусиазирано за прокарване на безумните утопии, като борба с климата, подмяна на населението на собствените си континенти, назначаване в управлението на същества от трети пол, ще загубят достъпа до европейски фондове, до обществени поръчки, до банково кредитиране. Затрудненията ще бъдат не само спрямо работещите с публичния сектор, но се определят и отношенията между частни субекти. Ако в мъжката тоалетна на Вашата фирма например няма на разположение за служителите дамски превръзки, Вие няма да можете да сключите договор с голяма фирма за хранителни стоки например, защото ще нарушите нейните ESG стандарти. Тези политики трябва да останат в миналото. Светът се променя. Европа трябва да се адаптира или ще загине – нямаме друг шанс. Никакво отлагане с една година! Никакво снишаване пред перестройката, защото тя вече идва! Пълно отхвърляне на всякакви такива простотии. Утре ще гледаме още една подобна европейска глупост. Светът се промени. Тези неща трябва да останат в миналото. Няма смисъл да си губим времето с отлагане на една година и след една година да правим същото. Оставете бизнеса да работи! В Съединените щати вече се усетиха за какво става въпрос. Време е и Брюксел да се усетят. В крайна сметка има интернет –всички виждаме за какво става въпрос. Политиката се смени. В момента който работи, който създава благата, трябва да може да го прави съвсем свободно, защото точно фирмите и бизнесът са тези, които ще издържат и армията, ще дават пари и за научни изследвания. Така че никакво деклариране на нефинансова информация, никакви зелени политики, никакви социални политики, прокарвани по този начин – има си отделни други законопроекти. Иначе идеята за отлагане с една година е принципно добра, но крайно, крайно недостатъчна.

Процедура!

Уважаеми господин Председател, тъй като само единият от законопроектите беше приет и не чухме, че ще има предложения между първо и второ четене, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетият на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 51-554-01-8, внесен от Александър Иванов и група, да бъде подложен на второ гласуване.

Благодаря, господин Председател. „ЗАКОН за изменение на Закона за счетоводството „§ 1. В § 30, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството се правят следните изменения: 1. В т. 1 в текста преди буква „а“ думите „2024 г.“ се заменят с „2025 г.“ 2. В т. 2 в текста преди буква „а“ думите „2025 г.“ се заменят с „2026 г.“ 3. В т. 3 в текста преди буква „а“ думите „2026 г.“ се заменят с „2027 г.“ Заключителна разпоредба § 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидати за председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание На заседание, проведено на 4 февруари 2025 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с избирането на нови председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори поради изтичането на мандата на настоящия председател и членове. Съгласно чл. 73, ал. 1 и 3 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта Народното събрание трябва да избере председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 14 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 73, ал. 1 и 3 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта РЕШИ: Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание I. Предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и представяне на документите им. 1. Предложения за кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори се правят от парламентарните групи. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. В едномесечен срок от решението за избор на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори министърът на финансите, управителят на Българската народна банка, председателят на Комисията за финансов надзор и Управителният съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители след избор от Общото събрание предлагат на председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по едно лице за кандидат за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори съгласно чл. 73, ал. 2 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта. В 3-дневен срок от представянето на кандидатурите или от изтичането на срока по изречение трето председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори внася предложенията за кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание. За всеки кандидат се внася отделно писмено предложение. Липсата на предложение от орган по чл. 73, ал. 2 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта не спира процедурата по отношение на внесените кандидатури. 2. Всяко предложение се придружава с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – приложение № 1 към Решението; б) декларация по чл. 72, ал. 2 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта относно наличието само на българско гражданство – приложение № 2 към Решението; в) декларация по отношение на изискването за независимост през последните три години преди започване на настоящата процедура за избор съгласно чл. 72, ал. 2, т. 4 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията (OB L 158, 27.5.2014г.) – приложение № 3 към Решението; г) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – приложение № 4 към Решението; д) подробна автобиография; е) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше юридическо или икономическо образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“; ж) документи, удостоверяващи, че предложеният кандидат притежава познания в областите, свързани с финансовия одит и/или изразяването на сигурност по устойчивостта, и има най-малко 5 години професионален опит в тези области. 3. Обстоятелството по чл. 72, ал. 2, т. 3 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта се установяват служебно от администрацията на Народното събрание. II. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията, заедно с приложените към тях документи, се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 7 дни преди изслушването. 2. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. 3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на e-mail: 51_KBF@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по бюджет и финанси. 2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. IV. Изслушване на кандидатите 1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Кандидатите за председател се представят по азбучен ред на собствените им имена от вносителите на предложенията, а кандидатите за членове – от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Всеки от кандидатите за председател представя своята концепция за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, а всеки от кандидатите за член представя своята мотивация за заемане на длъжността в изложение до 10 минути на кандидат. 5. Комисията провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към всеки от кандидатите по азбучен ред на собствените им имена – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути. 6. Председателят на Комисията представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко. 7. Отговор на кандидат по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути. 8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидат, така и от съответния компетентен орган. 9. Комисията изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилагат проекти на решения за избор на всеки кандидат за председател, съответно за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. 10. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата по отношение на другите кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Отказът на кандидат за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори прекратява процедурата по избор по отношение на съответния кандидат. V. Избор на председател, съответно на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси. 3. Всеки кандидат за председател се представя от вносителя, а всеки кандидат за член – от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – до две минути. 4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно, чрез компютризираната система за гласуване. 6. Ако има няколко кандидати за председател, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 8. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват до двама кандидати за председател, получили най-много гласове „за“. 9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. 10. За избран се смята кандидат за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако кандидат не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията 1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраният председател, съответно член, подава декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и чл. 72, ал. 2, т. 4 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията (OB L 158, 27.5.2014 г.) в частта относно независимостта на председателя/члена на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по време на изпълнение на неговата работа по образец съгласно приложение № 5 към Решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 председателят, съответно членът на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, подава декларация по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията по образец съгласно приложение № 6 към Решението.“ Приложения – декларации: приложение № 1, приложение № 2, приложение № 3, приложение № 4, приложение № 5 и приложение № 6. Благодаря, госпожо Председател.

Процедура!

Благодаря, госпожо Председател. От името на групата бих искал 30 минути почивка.

Благодаря, госпожо Председател. „Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! От 152 години на този ден българската държава и нейните граждани прекланяме глава в памет на избрания от тях и „канонизиран като герой и главен мъченик на българската история“ Васил Иванов Кунчев – Левски. Отдаваме почит към непреходното историческо значение на великия българин, към неговите идеи, апостолско дръзновение, граждански и революционен подвиг. Народното преклонение пред Апостола на българската свобода е описано в много художествени и научни книги и публикации – много повече, отколкото за всяка друга историческа личност и величина в цялата ни, богата на възходи и падения, история. Логичен е въпросът: защо е така, защо „Васил Левски – този „нечут характер“, както го характеризира Ботев, и този „син на нощта, на пустинята, на премеждията“, както ни говори за него Вазов, този необикновен, велик син на нашата земя умееше да наднича далеч в бъдещето на своя народ, да бъде навеки негов съвременник“? Тук е мястото и времето и ние, неговите наследници, в решаването на бъднините на нашето Отечество да направим опит да устоим последователността на неговите идеи и стремеж за бъдещето на майка България. „Никой не е останал с добро име в историята на своя народ, ако е изрекъл тежки думи срещу него. Малцина са хората, на които историята е давала право да съдят своите народи. И между тези избраници безспорно е и Левски. И никой друг като Васил Левски, поне в българската история, няма повече това право да съди онези, които се оказаха недостойни за великите исторически предначертания на неговия гений“ – пише в книгата си „Левски, революцията и бъдещият свят“ големият български историк професор Николай Генчев. Затова, уважаеми колеги, нека отново в този размирен, глобален свят на противоречия и имперски амбиции ние, българските народни представители, освен да отдадем почит и памет на делото и съдбата на този наш величав национален герой, да бъдем на висотата на неговите повели и стремления за „чиста и свята Република“ и на един от неговите завети: „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече от себе си да я уважаваш“, казва Апостола. Поклон пред паметта и делото на Васил Левски!“ (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)

Благодаря, госпожо Председател. Бих искал да направя една процедура за удължаване на днешното пленарно заседание до приемането на точка 7 от програмата на дневния ред, включително с изчерпването й.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 6 февруари 2025 г., бе обсъден Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание. На основание чл. 22, ал. 4 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание се избират след проведена публична процедура. Съгласно чл. 89, ал. 8 от ПОДНС Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание. Проектът на правилата се изработва и внася в Народното събрание от компетентната за всеки избор комисия. В дебатите по Проекта на решение участваха народните представители Кирил Добрев, Халил Летифов, Ивайло Чорбов и Йордан Иванов. Господин Чорбов предложи кандидатите да се предлагат в срок от 21 дни от приемането на процедурните правила от Народното събрание. Предложението не беше прието. Господин Иванов предложи Комисията по транспорт и съобщения да изисква служебно следните документи за кандидатите: 1. Справка от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за наличието на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства спрямо кандидатите по смисъла на чл. 34ж от Закона за специалните разузнавателни средства. 2. Справка от прокуратурата на Република България за неприключени наказателни производства, по които кандидатите са в качеството на обвиняем. 3. Справка от Комисията за противодействие на корупцията за наличие на доклади за кандидата в случаите по чл. 109, ал. 2, т. 1-3 от Закона за противодействие на корупция. 4. Справка от Националната агенция по приходите за наличие на влезли в сила ревизионни актове спрямо кандидата, установяващи несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предложението не беше прието. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 10 гласа „за“, 3 гласа „въздържал се“ и 4 гласа „против“ предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение: Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 22, ал. 4 от Закона за електронните съобщения и чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание. I. Предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията и представяне на документите им. 1. Предложения за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията могат да се правят от народни представители и от парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията по транспорт и съобщения в 14-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. Към предложенията се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец съгласно приложение № 1 към Решението; б) декларация по чл. 22, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за притежаване на българско гражданство и за постоянен адрес на територията на страната, съгласно приложение № 2 към Решението; в) подробна автобиография; г) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“ съгласно чл. 22, ал. 2, т. 1 от ЗЕС. д) документи по чл. 22, ал. 2, т. 4 от ЗЕС, удостоверяващи, че кандидатът има професионален стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 5 години в областта на електронните съобщения, пощенските услуги, медиите, информационните технологии, правото или икономиката; е) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец съгласно приложение № 3 към Решението. 2. Обстоятелствата по чл. 22, ал. 2, т. 3 от Закона за електронните съобщения се установяват служебно от администрацията на Народното събрание. II. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията заедно с приложените към тях документи се публикуват на специализирания тематичен раздел на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването. 2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни, Закона за защита на класифицираната информация и с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)(ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.). 3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването, може да представят на Комисията по транспорт и съобщения становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 4. Средствата за масова информация могат да изпращат до Комисията по транспорт и съобщения въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени по време на изслушването. 5. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. 6. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 7. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен раздел на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни, Закона за защита на класифицираната информация, както и на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)(ОВ,L 119/1 от 4 май 2016 г.). 8. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: София 1169, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по транспорт и съобщения, или по електронен път на e-mail: 51_kts@parliament.bg. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по транспорт и съобщения. 2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен раздел на интернет страницата на Народното събрание. IV. Изслушване на кандидатите 1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по транспорт и съобщения проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността. 2. Изслушването е публично и се провежда в открито заседание на Комисията по транспорт и съобщения, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Комисията по транспорт и съобщения изслушва допуснатите кандидати по списък на кандидатите за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията, които отговарят на изискванията на Закона за електронните съобщения, изготвен по азбучен ред на собствените им имена. 4. Вносителят на предложението представя кандидата в изложение до 7 минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 5. На всеки кандидат се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да изложи мотивацията си, концепцията си за заемане на длъжността в изложение до 5 минути. 6. Комисията провежда разисквания по направените предложения. Народните представители, членове на Комисията, в рамките на две минути могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива, постъпили по реда на раздел II. Всеки кандидат отговаря на поставените му от народните представители въпроси до 10 минути. 7. Председателят на Комисията по транспорт и съобщения представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията от лицата по чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и предоставя възможност на кандидата да отговори на поставените въпроси, като изложението за всеки въпрос и становище е до две минути. 8. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси по т. 7 – до 5 минути. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен раздел на интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията по транспорт и съобщения на основание чл. 89, ал. 5 и 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването и го внася в Народното събрание. Към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред според собствените им имена. Към доклада се прилагат и проекти на решения за избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията. Докладът съдържа заключение на Комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчитат и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за съответния кандидат. Докладът съдържа и информация за поставените към всеки кандидат въпроси, на които кандидатът не е дал отговор. 11. Докладът по т. 10 се предоставя на народните представители не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на интернет страницата на Народното събрание. 12. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата. Процедурата не спира и когато няма предложен кандидат за някоя от длъжностите. V. Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по транспорт и съобщения. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя до две минути. 4. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Народното събрание избира поотделно заместник-председателя и двамата членове на Комисията за регулиране на съобщенията. 6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидата за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 8. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 9. Ако и при повторното гласуване никой от| кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. 10. Когато някой от кандидатите за съответната длъжност се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание и той е единствен кандидат за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност. 11. Ако няма кандидат за някоя от длъжностите, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност. VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията 1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраните заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията подават декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с чл. 23 от Закона за електронните съобщения по образец съгласно приложение № 4 към Решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 заместник-председателят и двамата членове на Комисията за регулиране на съобщенията подават декларация по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията по образец съгласно приложение № 5 към Решението. Решението е прието от Петдесет и първото народно събрание на … 2025 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“ Към доклада има приложение № 1 към Решението, приложение № 2 към Решението, приложение № 3 към Решението, приложение № 4 към Решението и приложение № 5 към Решението. Благодаря.

Благодаря. Вече втора седмица Народното събрание се занимава с едни процедури на едни правила за едни независими регулатори. Аз след малко ще кажа и доколко са независими тези регулатори, но това го избра управляващото мнозинство. За нас е ясно, че държавата има десетки повече проблеми, които не търпят отлагане, или десетки закони, които не търпят да бъдат отлагани повече във времето, но за управляващото мнозинство беше по-важно да разпредели едни постове на едни позиции на едни уж независими регулатори. Защо казвам „уж независими регулатори“? Защото е ясно за всички в тази зала, редно е да го кажем и на българското общество, че тези независими регулатори, уважаеми сънародници, те се избират от мнозинството на Народното събрание. Обаче, забележете, уважаеми сънародници, след като бъдат избрани от ясно мнозинство и от квоти на парламентарни групи, след това на Вас, уважаеми сънародници, Ви се казва, че този регулатор е независим, че той няма политически пристрастия и този регулатор каквото каже, е закон божий и трябва да бъде спазвано. Но същите тези регулатори – забравяме да кажем пред Вас, уважаеми сънародници, че в държавата и в държавния бюджет се отделят десетки милиони за заплатите на тези регулатори. Само мога да Ви кажа, че за точно тази комисия, която обсъждаме днес – КРС, заплатата на председателя е 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, уважаеми сънародници! Но това някак си медиите забравят да го кажат пред Вас и управляващите партии до момента не намериха сили да застанат на тази трибуна и да го кажат защо го правят – за да може да се назначат едни вече бивши партийни функционери на една много добра работа, с едни изключително добри заплати, които да продължат да взимат десетилетия, тоест пет години, колкото е мандатът на тази комисия, но те могат да бъдат и с втори мандат. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ обаче в транспорта и съобщенията има много по-сериозни проблеми. Мога да дам пример за един от тях. Примерно едни законови промени, които чакат. Внесени бяха в Четиридесет и деветото народното събрание, в Петдесетото народно събрание, внесени са и в момента, уважаеми сънародници – обръщам се най-вече към тези, които живеете в слабо населените и високопланинските райони, защото този законопроект предвижда по-лесни процедури да бъдат изградени метални конструкции, за да може на тях да бъдат монтирани базови станции и така Вие да получите мобилно покритие. Но забележете, че ние в момента гледаме назначенията на една комисия, но не гледаме Закона за физическата инфраструктура в електронните съобщения – нещо, което е много по-важно. И държа да отбележа, че ако ние до 2026 г. не изпълним тези критерии и не изградим, и не успеем да усвоим тези над 600 милиона, тези пари ще бъдат загубени и Вие отново няма да имате мобилно покритие, уважаеми сънародници. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ също беше редно да се проведе една дискусия в Комисията доколко е нужно и да променим Закона за електронните съобщения, защото това, което ние си направихме като справка – в КРС представител на пощенските услуги няма. В самата процедура е записано, че кандидатите трябва да имат десетгодишен стаж, като не по-малко от пет в областта на електронните съобщения, пощенските услуги. И тук мисля, че ние трябваше да вземем опит – примерно от КЕВР, където има разделение на квотите на самите кандидати. И може би трябваше да променим Закона първо, така че да го направим задължително един от кандидатите да бъде с профил електронни съобщения, другият от кандидатите да бъде с профил за пощенски услуги, за да може и „Български пощи“ да бъдат представени в КРС и за да може да се очаква една добра експертиза. Това, разбира се, беше пропуснато. Разбира се, управляващото мнозинство ще си избере квотите, ще си избере и бухалките, ще си избере и независимите послушни калинки, които да изпълняват това, което не им се иска да се изпълнява оттук. Ние, разбира се, няма да подкрепим този проект на решение. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането им от Народното събрание На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по реда на чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни. Приемането на процедурните правила е необходимо във връзка с избирането на председател и членове на Комисията за защита на личните данни поради изтеклия им мандат. В хода на дискусията участие взеха народните представители: Цвета Рангелова, Божидар Божанов, Маноил Манев, Христо Терзийски и Калин Стоянов. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 10, „против“ – 6, „въздържал се“ – 3, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение: Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането им от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 8, ал. 1, 2 и 3 от Закона за защита на личните данни РЕШИ: Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. І. Предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни и представяне на документите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. 1. Предложението за кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни се внася от Министерския съвет в писмена форма, адресирано до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, чрез председателя на Народното събрание в 14-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. 2. Предложението за кандидати се внася заедно с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидатите. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на съответния кандидат да бъде предложен за длъжността по образец съгласно приложение № 1 към Решението; б) писмено съгласие на съответния кандидат по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец съгласно приложение № 2 към Решението; в) декларация от съответния кандидат по образец, че е български гражданин, съгласно приложение № 3 към Решението; г) подробна автобиография за всеки кандидат; д) заверено копие на диплома за завършено висше образование по информатика, по право или магистратура по информационни технологии от съответния кандидат; е) документи, удостоверяващи, че предложеният кандидат притежава добра репутация, знания, умения и професионален опит и отговаря на изискването за трудов стаж по специалността не по-малко от 10 години; ж) заверен документ за юридическа правоспособност от кандидата за председател на Комисията за защита на личните данни. 3. Обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на личните данни се установяват служебно от вносителя на предложението. ІІ. Публично оповестяване на документите 1. Предложението заедно с приложените към него документи се публикува на специализирана тематична страница на интернет портала на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. 2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите, може да представят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 3. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени не по-късно от три дни преди изслушването. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди изслушването. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 4. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър І“ № 1, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, или по електронен път на e-mail: 51_kvsor@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. 2. Резултатите от проверката се публикуват на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание. IV. Изслушване на кандидатите 1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност, като съставя списък на допуснатите за изслушване кандидати. Списъкът с допуснатите кандидати се публикува на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което е публично. 3. По азбучен ред на собствените имена всеки кандидат се представя от представител на вносителя в изложение до 3 минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Всеки от кандидатите представя своята концепция за дейността на Комисията за защита на личните данни в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в изложение до 7 минути. 5. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред провежда разисквания по направените предложения. Народните представители могат да задават въпроси към всеки кандидат. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути. 6. Кандидатите отговарят на поставените им от народните представители въпроси в изложение до 5 минути. 7. Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 8. Всеки кандидат отговаря на представените становища и поставените въпроси в рамките на до 3 минути. 9. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. 10. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание. 11. На основание чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изготвя и внася в Народното събрание доклад от изслушването на кандидатите. Към доклада се прилага Проект на решение за избор на всеки от кандидатите за председател и членове на Комисията за защита на личните данни. 12. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата по отношение на другите кандидати. V. Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет портала на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се предоставя на народните представители не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите. Докладът се представя пред Народното събрание ведно с проектите на решения за избор на кандидатите. 3. Всеки кандидат се представя от представител на вносителя в изложение до 5 минути. 4. Народното събрание провежда разисквания по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По време на разискванията народните представители могат да поставят въпроси към кандидатите. 5. След приключване на разискванията кандидатите за председател и членове на Комисията за защита на личните данни могат да правят изказвания и да отговарят на поставените към тях въпроси в изложение до 10 минути. 6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване, като първо се гласува за председател, а след това и за членове по азбучен ред на собствените им имена, освен ако Народното събрание не реши друго. 7. За избран се смята кандидат, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. В случай че двама или повече кандидати за една длъжност са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях. 8. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, провежда се повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 49, ал, 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията 1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраните председател и членове на Комисията за защита на личните данни подават декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и по чл. 8, ал. 2 от Закона за защита на личните данни по образец съгласно приложение № 4 към Решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 председателят или членът на Комисията за защита на личните данни подава декларация по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията по образец съгласно приложение № 5 към Решението.“ Към Проекторешението са приложени приложение № 1 към Решението – обща декларация; приложение № 2 е декларация към искане по чл. 27, ал. 2, изречение второ от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; приложение № 3 към Решението е декларация за българско гражданство; приложение № 4 към Решението е декларация по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и чл. 8, ал. 2 от Закона за защита на личните данни; приложение № 5 към Решението е декларация по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията от съответния кандидат.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането им от Народното събрание На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Господин Манев информира народните представители, че се пристъпва към предлагане на Проект на решение за приемане на тези процедурни правила поради изтеклия мандат на членовете на Комисията. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 10, „против“ – 6, „въздържал се“ – 3, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането им от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 5 и 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. I. Предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 1. Предложения за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се правят от парламентарните групи. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред чрез председателя на Народното събрание в 14-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. 2. Предложенията се внасят заедно с писмени мотиви, които аргументират високите професионални и нравствени качества, както и обществения авторитет и доверие на кандидата. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец съгласно приложение № 1 към Решението; б) подробна автобиография; в) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование; г) декларация за обстоятелствата и данните по чл. 5, ал. 3 и 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия съгласно приложение № 2; д) свидетелство за съдимост и медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване; е) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2, изречение второ от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец съгласно приложение № 3 – в два екземпляра; ж) писмено съгласие за извършване на проучване за надеждност по Закона за защита на класифицираната информация съгласно приложение № 4. 3. Когато кандидатът не притежава валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“, към предложението освен документите по т. 2 се прилагат: а) нотариално заверена декларация по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1, б. „д“ от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация; б) попълнен въпросник по образец – приложение № 2 към чл. 47 и 48 от Закона за защита на класифицираната информация – за извършване на проучване за надеждност по Закона за защита на класифицираната информация с ниво на класификация „Строго секретно“. II. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията заедно с придружаващите документи по раздел I, т. 2 и 3 с изключение на попълнен въпросник по раздел I, т. 3, буква „б“ се публикуват на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание не по-късно от 14 дни преди изслушването. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. 2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации в срок не по-късно от 3 дни преди изслушването могат да представят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 3. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред въпроси към кандидатите в срок не по-късно от 3 дни преди изслушването, които да им бъдат поставени. 4. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди провеждането на изслушването. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, или по електронен път на e-mail: 51 kvsor@parliament.bg. 6. Становищата и въпросите се публикуват на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. III. Извършване на проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 1. Кандидатите за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се проверяват относно обстоятелствата и данните по чл. 5, ал. 4, т. 2, 3 и 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 2. Исканията за извършване на проверката по т. 1 се правят от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред до Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Службите за сигурност и Службите за обществен ред по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от Закона за защита на класифицираната информация. 3. Резултатите от проверката се публикуват на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. IV. Извършване на проверка за разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“ 1. В случай че кандидатите не притежават валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“, председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изпраща в Държавна агенция „Национална сигурност“ документите на кандидатите за извършване на проучване за надеждност. 2. Държавна агенция „Национална сигурност“ извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация в 14-дневен срок. V. Изслушване на допуснатите кандидати 1. В 14-дневен срок от внасяне на документите по чл. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред проверява обстоятелствата по чл. 5, ал. 4, т. 2, 3 и 4 от същия закон. 2. В 7-дневен срок от получаване на информацията по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. 3. Изслушването на кандидатите, които отговарят на изискванията, се провежда в 7-дневен срок от приключване на проверката по т. 2 в открито заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което се излъчва в реално време чрез интернет портала на Народното събрание. 4. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател, заместник-председател, секретар и членове в изложение до 3 минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 5. На всеки кандидат се дава възможност да представи своята концепция за работа като председател, заместник-председател, секретар или член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в изложение до 5 минути. 6. Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред представя в резюме постъпилите при условията и по реда на раздел II, т. 2 и 3 становища и въпроси. 7. Всеки кандидат има право на отговор по представените становища и поставените въпроси до 3 минути. 8. Народните представители могат да задават въпроси към всеки кандидат. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути. 9. Кандидатите отговарят на поставените им от народните представители въпроси в изложение до 5 минути. 10. От заседанието за изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание. 11. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изготвя и внася в Народното събрание доклад за резултатите от изслушването на кандидатите със съдържание, определено в чл. 89, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 12. Когато са изслушани няколко кандидати за съответната длъжност, към доклада по т. 11 се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилага и Проект на решение за избор на всеки кандидат за съответната длъжност в Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. VI. Избор на председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет портала на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред представя на Народното събрание доклад за проведеното изслушване на кандидатите. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението за избор в изложение до 2 минути. 4. След представяне на доклада по т. 2 и на кандидатите по реда на т. 3 Народното събрание провежда разисквания по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Народното събрание избира поотделно председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, заместник-председателя, секретаря и шестима членове. 6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. В случай че има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. В случай че двама или повече кандидати за една длъжност са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях. 8. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, провежда се повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.“ Към този доклад за Проект на решение са приложени и съответните приложения за попълване от кандидатите. Госпожо Председател, искам да направя една редакционна поправка в току-що представените процедурни правила. В раздел I, т. 2 се правят следните изменения и допълнения. В буква „д“ думите „свидетелство за съдимост и“ се заличават. Точка 2. Създава се т. 4: „4. обстоятелствата по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се установят служебно от администрацията на Народното събрание.“

Тази комисия е известна повече като Комисията за досиетата и е един от фетишите, мокрият сън на ПП-ДБ – нещо, заради което осмислят жалкото си съществуване като политически субект, нещо, което, ако не струваше нищо на бюджета, щяхме да го отдадем на тяхното неможене да свършат нещо полезно за държавата. Но в крайна сметка този техен фетиш струва всяка година 5 млн. и 300 хил. лв. на българския данъкоплатец. Всеки един от нас дава от данъците си 5 млн. 300 хил. лв., за да може ПП-ДБ да стават и да обясняват какви доносници са били едно време служителите в българските служби. Нещо, с което всяка една държава в Централна, в Западна Европа, всяка една добре развита държава се гордее – със своите служби. Няма държава, в която служителите на службите да не са едни от хората, които да участват впоследствие в управлението на държавата. Само нашите розови демократи 35 години стават и лягат със своя фетиш – досиета и доносници. Да, имало е сред тях доносници…

Майка му и баща му на Терзиев!

…един цял сектор от всичките системи в службите, но всичко друго са били хора, които са допринесли, за да я има днес България. Защото розовите демократи от ПП-ДБ, ДСБ, „Да, България“ – и там последният да затвори вратата, които ще изчезнат, защото се оказаха, че са едни малки маргинални партийки тук събрани, стават и лягат с темата и приравняват българските разузнавачи с доносници. И за сметка на това от нашия бюджет излизат 5 млн. и 300 хил. лв. всяка година, за да може да обясняват, че този бил доносник, оня бил доносник. А в същото време този същият човек е бил на служба, да кажем, в посолството ни в Турция и е донесъл толкова ценна информация за националната сигурност, колкото на тях не може да им побере главата от доносничеството. Защото няма нищо общо да си част от българските служби или например да си господин Анастасов от „ДПС – Ново начало“ – да пишеш доноси до американското посолство само преди една година. Това са различни неща. Едното е доносничество, а другото е в служба на родината. Едното е да направиш така, че да имаш просперираща държава (реплики от народния представител Манол Пейков. Шум и реплики от ПП-ДБ.), а другото е алкохолизирани типове в българския парламент, като Манол Пейков, да стават и…

…заради тях да даваме 5 млн. и 300 хил. лв. Алкохолизираните типове правят така, че ние да даваме 5 млн. и 300 хил. лв. – точно заради тях! Поругавате паметта на българските разузнавачи, на хората, дали живота си, рискувайки живота си, за да можете Вие днес да сте розови демократи. И да, това трябва да спре. За пореден път ще внесем промени, за да може тази комисия да бъде закрита, а не да избирате председател, защото, когато има избор, единственото, което правят те, е да дадат един списък на едни и същи хора, които са били част от Службите. Да, били са. И какво от това?! Какво от това?! Наздраве, Маноле! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Шум и реплики от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, не правя реплика на господин Ганев, защото в голяма степен съм съгласен с това, което каза, в някаква част. Затова взех отделно изказване, за да Ви обърна внимание и да призова залата все пак да подкрепим това решение и да изберем нов състав на Комисията. И ще бъда кратък в мотивацията си. Не тази комисия определяше кой е доносник и кой е просто служител. Това бяха политическите интерпретации, политическото използване на нейната дейност, откакто тя съществува. Аз, понеже съм надарен с голяма памет, или по-скоро прокълнат, помня различни такива експерименти. Помня един вътрешен министър, който тръгна със 180 имена към парламента и влезе в залата с 13, другите изпаднаха по пътя. После започнаха да се появяват – на вътрешни министри, на президенти. Ясно е, че дейността на този орган беше използвана политически през цялото време на съществуването му, докато хората, които работеха там, и начинът, и философията, с която беше създадена тази комисия, беше наистина да осветли един несветъл, да го кажем най-просто, непрозрачен период от историята на България от 45-а година до 89-а, може би и малко след това. Тези хора свършиха огромна работа. Те събраха над 3 милиона единици документи, сертифицираха ги, подредиха ги, направиха методология, по която те да бъдат използвани. Направиха регламент, по който да имат достъп обикновените граждани до тях и журналистите. И мисля, че затова трябва да бъдат поздравени. Те обаче нито веднъж не си позволиха през тези години самите те да интерпретират. Всички интерпретации, всички етически категории, които бяха използвани, за добро и лошо, ги направиха нашата порода българи, а именно хората, които се занимават с политика, не тези служители. Нещо повече, когато беше създавана тази комисия, помня огромната битка, с която ние се противопоставяхме на това тя да бъде оглавена от БСП. Човекът, който я оглави, всъщност се оказа изключително подходящ. Той извърши огромен обем системна работа, без нито веднъж да се изкуши лично той да спекулира политически. Това го направиха негови патрони от всякакви политически групи. Какво предстои? Очевидно е, че тя в този си вид на събираческа, изследваческа институция може би е изпълнила своята задача, и оттук нататък ние трябва да вземем едно решение, то трябва да бъде добре информирано – как да продължи съществуването на този архив. Има различни гласове. Единият е да се създава някакъв институт за националната памет. Впрочем подобна организация има, макар и неправителствена, доста добре работеща, на покойния вече професор Ивайло Знеполски, с много интересни трудове. И наистина тя е една академична организация. От друга страна, тук има много чувствителна информация, както може да знаете, и тя не може просто така да бъде оставена без някакъв специален режим на ползване. Затова може би се чуват гласове, които звучат разумно, да се създаде специален отдел към българския държавен архив, в който да се стопанисва и да се полагат грижи основно за този вече натрупан огромен материал. Тоест да се предоставя ограничен достъп до него на изследователи или на засегнати лица, на които роднини или самите те са имали нещо общо с дейността на Държавна сигурност в този период. Аз не съм подготвен да кажа едното или другото е най-добро. Имам, разбира се, някакво мнение, но дори и сега няма да го изложа. Смятам, че това, което трябва да направи днес залата, е да подкрепи тези правила за избор. И една от основните задачи, които трябва да вменим, може би най-главната задача, на новоизбрания състав, е именно те в един обозрим срок, от година примерно, да предложат ясна концепция за развитие на този архив, на тази институция, в какво тя трябва да бъде трансформирана, след което вече ние да вземем решение дали да изпълним това, което те ни предлагат. Така или иначе, те са най-компетентните хора – тези поне, които досега бяха там, а и тези, които ще ги наследят – да предложат добър вариант. Благодаря Ви.

Господин Дилов, точно това предлагаме три години ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – закриване на тази паразитна структура като структура и преместване на абсолютно всички архиви в Държавна агенция „Архиви“. Ясно и точно! Защо трябва да даваме 5 млн. и 300 хил. лв. всяка година за заплати над 4 милиона и другото е за консумативи и разходи по тяхната дейност, при положение че имаме Държавна агенция „Архиви“? За пореден път ще трябва да внесем това като предложение и за пореден път Вие като мнозинство ще го отхвърлите, за да могат розовите демократи да имат поредния си фетиш. За нищо друго не служи това нещо в този си вариант. Да, Държавна агенция „Архиви“, мести се всичко! Има си специалисти, които да обработят тези документи и да си седят там, а не през месец-два да излиза някой и да обяснява кой какъв бил. Ами били са разузнавачи! Да, имало е най-вероятно доносници, които са докладвали за мръсното бельо на някой друг, но това не трябва да слага под общ знаменател разузнавачите. Какво общо има едното с другото?! 5 милиона и 300 – нека говорим за цифри! 5 млн. и 300 хил. лв., при положение че искате да орежете парите на пенсионерите на този фон, за да могат ей тези тук да седят и да обясняват колко са значими – 35 години след като няма комунизъм. Това е напълно ненужно! Напълно ненужно! Розовите фашисти да си разиграват коня с цената на 5 млн. и 300 хил. лв.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Ганев, вероятно не съм разбрал правилно, че предлагате пенсионерите да отидат да се занимават с архивите, за да можем по този начин да им вдигнем пенсиите. Вижте, извън шегата – тя не беше и особено сполучлива… (Смях.) Е, случва се, случва се. Извън шегата искам да кажа, че аз не съм подготвен в момента да кажа дали това е правилният ход, или не. Само ще кажа, защото Вие повдигнахте темата, че самият държавен архив на България е изключително недофинансиран. Тези хора там са някакви герои в тихо време, невоенно, защото те имат огромен обем работа и ако им тръснем този архив просто така, с независимо какви пари, аз въобще не знам как те ще се оправят. А държавният архив – искрено Ви съветвам да го посетите, е изключително нещо. Наистина там е паметта на нацията и образците, които притежават – снимков материал, документи, са изумителни във всяка една област, в която Ви хрумне, че може да потърсите. Но този архив на Държавна сигурност наистина е много, много интересен и изобщо далеч надхвърля това, което Вие казвате, че беше фетишизирано за хората, които доброволно или недоброволно доносничиха. Той е свързан с цялата външна политика на България за този период, изключително любопитен и интересен. До вечерта мога да Ви занимавам с героични истории, които са описани вътре, примерно преодоляването на блокадата на Алжир. Скоро на 101 години почина прочутият капитан Вълканов, който така и не се разбра как е успял да прекара цял кораб. Всички тези неща ги има в този архив. Те са изключително любопитни. Тепърва нашите наследници ще се занимават да ги изучават и ще излязат изключително интересни неща. Например в някаква степен архивът на Държавна сигурност компенсира конфискувания от съветската окупационна сила военноморски архив на България. Ние почти нищо не знаем за една изключителна военноморска история на България, по простата причина че съветските войски – имат доста основания за това, само шест подводници ние сме им потопили по време на Втората световната война – прибират целия военноморски архив в Москва и до този момент, доколкото знам, само двама българи са имали достъп до него. Той просто е затворен за българите. В някаква степен архивът, за който говорим, компенсира този недостиг на информация. И още ред, ред други неща, така че това е сериозен проблем, сериозен масив от знание, който далеч надхвърля страстите около доносничеството, или розовия фетиш, както Вие го нарекохте. Затова трябва много по-отговорно... Не съм сигурен, че простото му механично пренасяне в Държавния архив е достатъчно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Аз апелирам тази комисия да бъде запазена, но същевременно съм съгласен с това, което казаха и господин Ганев, и господин Дилов по отношение на това по какъв начин тя ще продължи. Има примери в Източна Европа, какъвто е примерно този в Полша, които преди 20 години създадоха Института за паметта на нацията, но там страницата, за която говорим в момента, беше прочетена в самото начало на демократичния преход. Както стана и с архивите на Щази в Германия, както стана и в много други държави. Разликата между тях и нас е, че ние, за разлика от доста източноевропейски държави, нямахме Закон за лустрацията. Това е една от грешките, които Съюзът на демократичните сили допусна и за която аз смятам, че си носим вината и до днес. Но така или иначе, архивът наистина е много интересен. Той трябва да бъде съхранен. Дали ще бъде към Държавния архив, дали ще бъде в Института за съхраняване паметта на нацията, е един дебат, който ще се развие в обозримо бъдеще, но когато говорим за средства, паметта също струва някакви пари. Да не говорим за избитите и разбитите животи на десетки хиляди по време на тоталитарния режим. И от тази гледна точка съществуването на тази комисия изигра своята роля до голяма степен. Нейната основна задача беше да информира обществото. Нямаше никакви санкции за тези, които бяха разкрити като съпричастни към репресивните структури на Държавна сигурност, на тоталитарния режим. Виждаше се през годините, че се появяват в различни парламентарни групи, в различни общински съвети, даже кметове и така нататък – хора, които бяха съпричастни към тези структури и които по никакъв начин не бяха лустрирани или остракирани. Вярно е, че през последните години броят на хората, които се появяват като съпричастни, намалява, но ако допуснем, че първите вербувани на 18 – 19 години сега са на 54 – 55 години, това означава, че и за в бъдеще е хубаво да информираме обществото. Ние не правим нищо друго с тази комисия, освен да информираме обществото, а обществото да реши по какъв начин ще се отнесе към кандидатите на изборни длъжности. В този смисъл апелирам към всички колеги да подкрепим правилата за избор на нови членове на Комисията, която през последните години свърши немалка работа. Само ще спомена, че имаше седем избора за последните 3 – 4 години за Народно събрание, избори за местна власт, евроизбори, президентски избори и през всички тези избори се правеха проверки на кандидатите. Така че не може да се каже, че тя не си е свършила работата, освен събирането и обработването на тези архиви, които са много важни за паметта на България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Тази комисия трябва да бъде запазена и да бъде надградена. Дали ще стане институт на националната памет, както е в някои други европейски страни, дали ще запази и разшири сегашния си вид, тя е много важна, защото, да, информативната, информационната ѝ функция не може да бъде заменена от нищо друго. Колеги, искам да Ви дам един пример. Не на последните парламентарни избори, а на предишните беше направен опит от страна на ЦИК регулярната проверка за принадлежност към Държавна сигурност да не се случи. И тогава първо беше пратен празен диск към така наречената Комисия по досиетата, после беше пратен диск с непълни данни с обяснението те сами да си ги търсят. И чак след като стана голям скандал, в който ние се намесихме, тогава беше дадена обичайната база данни на Комисията по досиетата, за да се случи обичайната проверка. Тоест виждате, че има фактори в обществото, които въобще не са слаби, които искат тази проверка да бъде спряна, и те имат своя изразител и в тази зала, и навсякъде. Защо искат обаче българското общество да не е информирано? Защото, ако я нямаше тази комисия, ако, представете си, сега тя бъде премахната, няма да знаете за кого гласувате. Знаете, че има огромни листи от кандидати за народни представители – няма да знаете кой е бил в Държавна сигурност, кой не е бил, няма да знаете кои са тия хора, какво са правили. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В момента можете да влезете да прочетете какво точно е правил този човек, в какво е бил замесен, кой е той, кой всъщност е той. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кой? Кой? Кой?“) Така че тази комисия има своята важна историческа роля. Тя трябва да бъде съхранена. Между другото, ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, след като беше направен опит да бъде саботирана обичайната проверка на предишните парламентарни избори, както Ви казах, дори внесохме законопроект, с който казваме кои данни трябва да бъдат предоставени на въпросната Комисия по досиетата, така че проверката да не бъде възпрепятствана. Нещо повече, колеги, за последните пет години ние внесохме редица законопроекти, които разшириха обхвата на проверките, направиха тази комисия още по-работеща, и кръгът лица, които са обект на тази проверка и на оповестяване, след това беше разширен, което също така е полезно. Това е един от добрите примери на нещо, което е свършило Народното събрание, защото не разбирам и не виждам причина защо хората да не знаят. Защо нещо да бъде скрито от българското общество? Защо да не бъдат информирани? Защо това да спре? И понеже нямате отговор на нито един от тези въпроси, Ви предлагам да съхраним тази комисия, тя да продължи да работи и да изберем такъв състав, че да бъде дори още по-активна, защото този въпрос, колеги, го има и ще го има. Представители на Държавна сигурност има във всички кандидатски листи на последните избори, без „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – навсякъде. Навсякъде, колеги! Така че от тази комисия има нужда и нейната роля трябва да бъде запазена. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Димитров, Вие много пъти попитахте от тази трибуна – кой, кой сме избирали, за кой била Комисията, какво бил правил. Знаете ли, тези хора са пазили държавата, тези хора са строили едни заводи, които после Вие от СДС и демократите продадохте и направихте на гърба на тези хора едни пари – пари, които не заслужавахте, но Вие откраднахте от тези хора. А това са хората, които правиха, благодарение на които се построиха тези заводи, които после Вие да откраднете и да казвате: ние сме демократи, ние можем да си позволим да крадем, да лъжем, да мамим, ние всичко можем в духа на демокрацията – тази велика демокрация, която беше изродена в това да бъде откраднато всичко това, което беше построено до 1989 г. Защото можем да се разходим, да видим центъра на София – центровете на всички големи градове в България, селата, можем да погледнем и в архивите как са изглеждали преди, и всичко това, което Вие унищожихте. Защото Вие сте били част от това унищожение. И както има такъв списък на хора, който Вие размятате днес и говорите кой, кой бил, Вас трябва да Ви вкараме в едни такива списъци, които да показваме – кой унищожи българската държава. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)

Господин Димитров, Вие, като бивш председател на СДС, за добро или лошо, един от тези, които унищожихте СДС – да го няма днес, да е една частна фирма, би трябвало да знаете, че именно това, което имате като фетиш спрямо Държавна сигурност, в един момент Ви се върна. Защото Вие като политически сили, събрани на едно място в момента, ставахте и лягахте не само с хората, които набеждавахте, че са били лоши за България – българските разузнавачи. Напротив – Вие тогава развивахте теорията, че трябва и техните деца да бъдат лустрирани, децата им да нямат достъп до каквото и да било, свързано с управлението на държавата – и СДС, и ДСБ, и всичките там, които сте другите в това жълтопаветно котило. Обаче това Ви се върна, защото кметът на София е едно от най-ярките доказателства, че семейство, изградено само и единствено от висши служители на Държавна сигурност – генерали, баща, майка, вуйчо, чичо, каквато се сетите родствена връзка, в момента управлява София. София – столицата! Излезте извън пряката на парламента да видите в какво състояние са тротоарите, не е минал никой да почисти за нищо, лед! Това е София в момента под Ваше управление – мръсна, замърсена, непочистена, потънала в администрация, в гешефти, един булевард не можете да направите. И всичко това е от Държавна сигурност, с която Вие се борихте, защото управляват децата на Държавна сигурност, които са Ваши кандидати. Господин Терзиев е с минало, от което в първия момент по време на кампанията той се отрече – от баща си и от майка си. Той се отрече – това сте Вие, жълтопаветниците! Отрече се, после видя каква простотия направи, започна да замазва, но е факт! Борите се срещу служители на Държавна сигурност и впоследствие ги издигате. Атанас Атанасов ставаше и лягаше, че децата…

...не трябва да бъдат допускани. В момента той гласува да издигнете общ кандидат, който е свързан изцяло с Държавна сигурност, изцяло! ДСБ застана зад Държавна сигурност в София! (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Мартине, извини се!

Уважаеми колеги, тези дебати са много полезни, защото за пореден път видях, че за ВЪЗРАЖДАНЕ най-хубавият период от развитието на България е по времето на комунизма и Тодор Живков. Те винаги казват, че тогава им е било най-добре, искат това време да се върне. Та, да Ви кажа, колеги, няма да се върне, защото, първо, хората не живяха добре и това е минало, към което никой не иска да се връща. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Какво щяхте да продавате с Костов?

Знам, че Вие си го харесвате, но това е минало, което не трябва да се връща повече в България. Сега, въпросът опира до следното нещо. Тази комисия има информационна роля, тоест Вие искате тази информационна роля да бъде прекратена, да не е ясно кой кой е, кой е бил в Държавна сигурност, кой не е бил, кой какво е правил. Защото, ако Вие си ги харесвате тия хора, както харесвате Тодор Живков, както харесвате този период, както харесвате Съветския съюз, това Ви дава възможност, като видите кой е в Държавна сигурност, да си гласувате за него. Аз не виждам какъв Ви е проблемът с информационната роля. А за нас, демократите, когато видим такива кандидати, това е повод да не гласуваме. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че тази информационна роля е изключително важна. Специално за Вас още едно уточнение. Никога не сме търсили отговорност на деца и внуци, защото в живота отговорността – и го запомнете това, колеги! – отговорността е персонална, персонално на всеки индивид. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не можеш да бъдеш отговорен за баща си, майка си, дядо си и прабаба си. Така че такъв аргумент никога от нас не сте чули и никога няма да чуете. Един човек може да бъде винен за това, което той е правил. Не може да бъде винен за това кои са майка му, баща му, баба му и дядо му, нали разбирате? И този подход е честно да бъде спазван от Народното събрание, да се търси индивидуална, истинска отговорност. Но в крайна сметка, колеги, въпросът, който остава, е следният: искаме ли тази информационна роля да бъде заменена с пълна димна завеса кой кой е? Защото това искат колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Казват: не искаме повече да знаем, не искаме да знаем кой кой е, не искаме да има проверка, не искаме да знаем кои са хората от Държавна сигурност, искаме да ги скрием – те това казват. Това би било лошо решение за България, което ние няма да допуснем, защото е неправилно. Важно е българските граждани да знаят кого избират, да знаят кои са кандидатите, да знаят какво се случва. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Всичко друго е подмяна. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за избор на членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, както и процедурата за избирането им от Народното събрание На заседание, проведено на 13 февруари 2025 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Проектът на решението за приемане на процедурни правила и мотивите за неговото разглеждане се представиха от председателя на Комисията. Той посочи, че мандатът на членовете и председателя на Националното бюро е изтекъл през 2023 г. съгласно приетото от Народното събрание решение на 21 декември 2018 г. Съобразно Закона за специалните разузнавателни средства Националното бюро е колегиален орган и се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател, които се избират от Народното събрание за срок 5 години. Членове на Националното бюро могат да бъдат само дееспособни български граждани, които имат не по-малко от 8 години юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“. В съответствие с чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание процедурата за избор на членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро се провежда въз основа на приети от Народното събрание процедурни правила. В хода на дискусията членовете на Комисията обсъдиха нормативно определените изисквания, на които следва да отговарят кандидатите за членове на Националното бюро. Отношение по направените предложения взеха народните представители Рамадан Аталай, Маноил Манев, Христо Терзийски и Бойко Рашков. След проведеното аргументирано обсъждане и последвалото гласуване Комисията не прие направените предложения. В резултат на проведеното обсъждане Комисията със 7 гласа „за“, 1 глас „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите за избор на членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, както и процедурата за избирането им от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 34в, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства РЕШИ: Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите за избор на членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, както и процедурата за избирането им от Народното събрание: I. Предлагане на кандидати за членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и публично оповестяване на документите. 1. Предложенията за кандидатите за избор на членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се правят от парламентарните групи. Предложенията се внасят в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения в 14-дневен срок от приемането на тези правила от Народното събрание. 2. Предложенията съдържат писмени мотиви, в които на кандидата се обосновават нравствените качества, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества, наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за съответния кандидат. Към предложенията се прилагат следните документи: - писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – приложение № 1 към Решението; - подробна професионална биографична справка; - копие от диплома за завършено висше образование, заверено от кандидата с думите „Вярно с оригинала“, и дата и подпис на лицето; - документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж съгласно чл. 34в, ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства; - декларация, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер – приложение № 2 към Решението; - медицинско свидетелство, че лицето не страда от психическо заболяване, удостоверено от психодиспансер. 3. Предложенията и документите по т. 2 се публикуват на сайта на Комисията на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 7 дни преди изслушването при спазване на изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. 4. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Становищата и въпросите се представят на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, или по електронен път на електронна поща: 51_kks@parliament.bg. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 5. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. 6. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване на изискванията за защита на личните данни. 7. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. II. Проверка за допустимост на кандидатите. 1. Комисията на заседание проверява дали са представени всички необходими документи по раздел I, т. 2 и дали предложените кандидати отговарят на изискванията за гражданство, дееспособност и стаж по Закона за специалните разузнавателни средства. Решението за допуснатите кандидати се публикува в срок до един работен ден на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни. 2. Когато Комисията установи, че кандидатът не отговаря на изискванията по т. 1, уведомява вносителя на предложението. Нови предложения могат да се правят в 7-дневен срок от уведомлението. 3. В 3-дневен срок от публикуване на Решението на Комисията за допуснатите кандидати всеки кандидат лично предава на служителя по сигурността на информацията в отдел „Сигурност на информацията“ на Народното събрание: 3.1. заверено копие от валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно“ или 3.2. документи за проучване за надеждност съгласно чл. 148, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ): - писмено съгласие на кандидата за провеждане на проучване по чл. 43, ал. 2 от ЗЗКИ – приложение № 3 или 4 към Решението; - декларация по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или съгласие на данъчния субект пред съответния данъчен орган – приложение № 5 към Решението; - съгласие във връзка с чл. 62, ал. 9 от Закона за кредитните институции – приложение № 6 към Решението; - собственоръчно попълнен въпросник за ниво за достъп до класифицирана информация „Строго секретно“ – приложение № 7 към Решението; - Снимка 4х3,5 см. – 1 брой. 4. На кандидатите за членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, които нямат валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно“, се извършва проучване за надеждност. Документите по раздел II, т. 3.2 на кандидатите се изпращат на Държавна агенция „Национална сигурност“, която извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация в едномесечен срок. 5. Кандидатите за членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, на които е отказано издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация от съответното ниво, се публикуват в еднодневен срок от постъпването на резултатите от проучването им на сайта на Комисията на интернет страницата на Народното събрание. III. Изслушване на допуснатите кандидати за членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства 1. Комисията с решение изготвя списък на кандидатите за членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, които отговарят на изискванията на Закона за специалните разузнавателни средства. Списъкът се изготвя по азбучен ред на собствените имена на кандидатите и се публикува на сайта на Kомисията на интернет страницата на Народното събрание. 2. Изслушването се провежда в 7-дневен срок от публикуване на списъка на кандидатите на открито заседание на Комисията. Кандидатите са длъжни да се явят на заседание на Комисията и да отговарят на поставените от членовете ѝ въпроси. 3. Комисията изслушва кандидатите по поредността им в списъка. 4. Вносителят на предложението представя кандидата в изложение до 2 минути. 5. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да изложи мотивацията си за заемане на длъжността в изложение до 5 минути за всеки кандидат. 6. Народните представители, членове на Комисията, в рамките на до 2 минути могат да задават въпроси към кандидата. 7. Председателстващият заседанието на Комисията представя в резюме становищата и кани допуснатите кандидати да отговорят на поставените въпроси по реда на т. 4, раздел I. 8. На всеки кандидат се предоставя право на отговор до 2 минути на въпрос. 9. Комисията в 7-дневен срок от провеждането на изслушването внася в Народното събрание обобщен доклад, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подредени по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилагат и проекти на решения за избор на членове, включително на председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. 10. Докладът се предоставя на народните представители не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на интернет страницата на Народното събрание. IV. Избор на членове, включително председател и заместник-председател, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват допуснатите кандидати. 2. Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения представя доклада от проведеното изслушване. 3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по поредността им в списъка, изготвен по азбучен ред на собствените имена, в изложение до 2 минути. 4. Разискванията по представените кандидатури се провеждат по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването се извършва поотделно за всеки кандидат по поредността, определена в списъка на кандидатите. 6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получи повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. V. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията 1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел IV избраните председател, заместник-председател и членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства подават декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията съгласно приложение № 8 към Решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 председателят, заместник-председателят и членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства подават декларация по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията съгласно приложение № 9 към Решението.“ Към Решението има приложение № 1; приложение № 2; приложение № 3 – съгласие по чл. 43, ал. 2 от ЗЗКИ; приложение № 4 – съгласие на основание чл. 43, ал. 2 от ЗЗКИ; приложение № 5 е декларация по чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК; приложение № 6 е съгласие; приложение № 7 е въпросник за нуждите на проучването на лицата за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна. Благодаря.