АНГЕЛ СЛАВЧЕВ1478 думи
Дами и господа народни представители! Аз ще започна малко по-отдалеч, защото преждеговорящите говореха по същество, обаче тук има и много нови народни представители, които изобщо си нямат представа какво е това Закон за киберсигурност и изобщо има ли почва у нас. Този закон се приема 2018 г., който дава регулация на киберсигурността, и след него, както и споменаха, се приема една наредба за минималните изисквания за информационната и мрежовата сигурност, която пък определя кои предприятия, кои държавни учреждения, тъй като тогава духът на Закона е само да подсигури киберсигурността на държавните предприятия и на държавата като цяло, дава насоки какво да се направи. Задавал съм десетки въпроси тук от трибуната и в Комисията за електронно управление на министъра на електронното управление по темата и по негови данни над 70% към момента от държавните институции, пак повтарям, държавните институции – това са общини, това са държавни предприятия, министерства и каквото се сетите още, не отговарят на минималните изисквания, които са приети от 2018 г.
Към днешна дата това, което ние трябва да приемем днес на първо четене – този закон, всъщност казва, че тези изисквания вече трябва да ги изискваме и от частния бизнес. И тук, забележете, в европейската директива, по която ние приемаме де факто този закон, пише – за мен лично е недоумение, че трябва да го спазват и предприятията за производство на храни без значение какви храни произвеждат. И тук е много важно да кажем на всички сега, които произвеждат хляб и банички: уважаеми българи, производители на банички, от утре вече трябва да спазвате Закона за киберсигурност, каквото и да значи това. Ето затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – и Костадин Костадинов, и всички останали, говорим, че трябва да си предоговорим условията за членство в Европейския съюз, защото това е безумие. Обяснете ми как ще накараме производителя на банички да спазва Закона за киберсигурност? Ами то е логично, то няма смисъл.
Смисълът на този закон като цяло е да има конфиденциалност, интегритет, цялост на системата и наличност, обаче такава няма и в момента, а ние оттук нататък ще го изискваме от частния бизнес. И не само това, ще го наказваме частния бизнес, а в същото време изпълнителната власт и местната власт не го изпълняват. Е, как ще наказваме някой, при положение че ние не го правим, тоест държавата не го прави, но пък ще наказва частника?
Тези, които са се запознали по-дълбоко със Законопроекта, са видели, че има осем становища по него – там са на Министерството на отбраната, на ДАНС, на МВР, шест от тях казват следното: ние подкрепяме духа на Закона, обаче… И отдолу се започва едно изреждане на промените, които смятат, че трябва да се направят. И затова Никола Димитров преди малко каза, че трябва да сме „въздържали се“, защото този законопроект е написан набързо, на крак.
И господин Божанов е виновникът, между другото, този закон да не мине на първо четене още в миналото Народно събрание. Той беше внесен. Имахме време Комисията да заседава дори и извънредно. Той тогава беше председател на тази комисия, можеше да заседаваме, да влезе на първо четене и да кажем на Европейската комисия: вижте, направихме всичко възможно, мина на първо четене, няма да плащаме сега наказателни – там какво се водят, пари, наказания да плащаме, беше около десетина хиляди евро на месец плащаме за това, че не е приет този закон, но не го направихме. Има и някои други доста критични точки.
Сега ще Ви кажа още нещо, което за мен пак е пълна щуротия. И го казвам, защото говорих с министъра на енергетиката миналата седмица тук набързо да го питам той дали е запознат. В така предложения закон, в чл. 42 пише следното: „Министърът на енергетиката изгражда, поддържа и развива център за киберсигурност за нуждите на държавните предприятия в сектор „Енергетика“.“ Знаете ли какво е център за киберсигурност? Това е така нареченият Cyber Operations Center – SOC, център, който министърът на енергетиката хал хабер си няма за какво става въпрос. Даже и не знае, че трябва да го прави.
Никъде в европейската директива не пише, че ние трябва да правим център за киберсигурност към Министерството на енергетиката, но дали това не е една част от порочните практики на Министерството на електронното управление и „Информационно обслужване“? И за какво да правим такъв център за киберсигурност в енергетиката, при положение че имаме такъв национален към Министерството на електронното управление и Министерството на енергетиката може да си го използва без проблем. Той е точно за това. Няма да Ви казвам, че другия проблем, който имаме, е със специалистите в областта. Един ръководител на такъв център взима тройна на нас заплата тук и как държавата ще му я подсигури? Най-ниското ниво – джуниър, в такъв център взима между три и четири хиляди лева. Откъде държавната администрация ще му подсигури тези средства, и то да направим няколко киберцентъра? Абсолютно ненужно вкарване на тази точка, която, пак казвам, никъде я няма в европейската директива. Специално потърсихме да видим къде е написано това нещо.
Другото, което няма. Никъде няма ясна правна защита за така наречените етични хакери. Това са хората, които се занимават с проверяване, и те са от етичната страна, белите хакери, наречени по другия начин. Те са от правилната страна, които тестват за уязвимост и системите, проверяват ги, в момента тези хора също попадат под ударите на Закона, защото реално Законът ги третира като престъпници, а те са точно другото, те са от обратната страна, те помагат за киберзащитата. Когато направихме нашето проучване колко са общинските предприятия в държавата, дори и от енергийните ни предприятия колко от тях са киберзащитени –заседанието не е закрито, за да Ви го кажа, но е много трагично. Включително някои от нашите енергийни системи, където има SCADA системи вътре в тях, са с толкова остарял софтуер, че той вече, как да Ви кажа, примерно… пример ще Ви дам. Има една SCADA система, която е със сървъри от 2000 г. Абсолютно изтекъл софтуер. Не искам да я назовавам, защото това ще е уязвимост.
Аз за малко бях ръководител на отдел „Киберсигурност“ в НЕК и се запознах по-подробно отвътре за какво става въпрос, но много има да се дълбае и затова този закон трябва да се преосмисли. Ние ще гласуваме „въздържал се“, разбира се, но това, което искам, което и ще предложим – ще се обърна и към председателя на Комисията, е да се удължи максимално срокът за разглеждане на този законопроект дори ако мине сега на първо четене, в максималния му срок, за да може да се прецизира, да можем да се допитаме до компаниите, да се допитаме до частния бизнес, да чуем тяхното мнение, защото ние в момента ще ги регулираме тях, а те изобщо си нямат представа за какво става въпрос.
Също така ще призова и нашата комисия да създаде работна група, която да работи усърдно по темата, защото, пак казвам, Законът е хубав в неговия дух, обаче не е приложим днес към нашата държава в момента, към състоянието, в което се намираме. Просто е абсурдно да накараме и баничарите да спазват Закона за киберсигурност. И без това целият бизнес е смачкан от изисквания – от ХЕИ-та, от РИОСВ-та и от каквото се сетите, всички са им на главата. Сега в момента вече ще има и Министерство на електронното управление, които ще ги контролират дали рутерът им е според изискванията – примерно в баничарницата, което, пак казвам, е пълна глупост.
Тези неща трябва да бъдат прецизирани. Тези неща трябва да се махнат, защото заблуждаваме хората в смисъл, че ги караме да правят неща, които са ненужни. Ние не можем от 2018 г. – почти шест-седем години, не можем да си защитим държавната система, не можем да си защитим общинските системи. Изтичането на данните дали в Пощите, дали в НАП и така нататък в годините ясно показа, че системата ни е под всякаква критика. И тук вина, между другото, носят всички министри на електронното управление, защото и досегашният министър, който е в момента – Мундров, няколко пъти съм говорил с него и официално, и неофициално, че трябва да предприемат мерки, с които да подпомогнат общините примерно, тъй като там има изобилие от лични данни, които могат да изтекат. Да ги подпомогнат, да им дадат примери, дори и финансово може да ги подпомагат през някакви проекти, с които да си направят така системите, че да са устойчиви на атаки, киберзащитени да ги наречем, ако искате, въпреки че киберсигурността е малко като икономиката – включва изключително много неща вътре.
Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще работим много усилено в тази посока, наистина да се обърне сериозно внимание на държавния сектор, тъй като той, простете за думата, е със свалени гащи пред света, и това съм го казвал и друг път. Това е повече видно и от всички документи, които имаме до момента.
И в тази международна обстановка, и в тази дигитална епоха, в която живеем в момента, е време да помислим сериозно не само как да налагаме санкции на бизнеса, а как да си защитим нашата информация и държава. Благодаря Ви.