5 март 2025 г.

Процедура!

Госпожо Председател, благодаря Ви, че благоволихте все пак да ми дадете правото на процедура и да Ви запитам коя от трите процедури, които поисках, сега имам право да изложа? Да припомня, трите бяха: едната беше по начина на водене, другата е по ал. 3 за едно предложение, което беше отхвърлено като допустимост, и другата е – по ал. 8 на чл. 47 са и двете. Да започна, какво ще кажете – с тази по начина на водене?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Всяка сряда от 9,00 до 10,00 ч. това време се превърна в ярка демонстрация на Вашата некомпетентност. Всяка сряда! Дневният ред, процедурите и всичко, което се случва, меко казано, е един хаос в пленарната зала. И, господин Стойнев, като казвате „Еее“ и всеки път браните, аз искам да Ви запитам – все пак Вие имате някакъв немалък опит в Народното събрание: така ли е било досега? Изобщо защо ни принуждавате да тръгнем тук Народното събрание по никое време, а толкова по-важни неща имаме да вършим – да искаме оставки на председателя и да сменяме председателя на Народното събрание? Вземете да влезете някак си в час, защото тук въпросът не е личен! Това е въпрос за авторитета и възможността за правилна работа на Народното събрание. Едва ли има колега в тази зала, който няма да се съгласи с това, което казвам, защото ние си го говорим и се смеем, докато това се случва, а то не е много за смях, така че, много Ви моля поне мъничко да спазвате Правилника. И само ще Ви припомня, че в чл. 47, ал. 1 се казва, че процедура се дава веднага, освен ако няма реплика, дуплика или лично обяснение. Коригирайте ме, ако бъркам, защото нямам Правилник и наизуст го говоря. Обърнете на чл. 47, ал. 1 и ми кажете не е ли така! На какво основание не ми дадохте процедура – не само на мен, а миналата седмица и на други колеги?

Така е, но имам три процедури, по тази изтече. (Шум и реплики.) Започвам по втората. (Шум и реплики.) Втората процедура беше относно недопустимостта на искането Проектът за решение да бъде включен по ал. 8, чл. 47 – искането за снемане на имунитетите на двама народни представители от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи“. Тук ще Ви припомня, че това искане е внесено на 4 февруари от изпълняващия функциите главен прокурор и до миналата сряда Вие не предприехте нищо, а миналата сряда, ако не ме лъже паметта, беше 26 февруари. 22 дни шиканирахте – нито внасяхте Проекта, нито казвахте, че няма да го внесете! Миналата сряда най-учтиво ни казахте да го внесем ние. Внесохме го и сега се позовавате на сроковете. Формално сте права, но дали сте права по принцип да вършите това, което правите, и дали това не е злоупотреба с право?! Само задавам въпроси, а колегите ще си отговорят на тях. Не желая Вие да ми отговаряте, защото Вашият отговор го знам и той не е в съответствие с моето виждане и с виждането на доста колеги от парламентарната група. И третата процедура беше в момента, в който го подложихте на гласуване и приключи гласуването този Проект на решение да бъде включен по чл. 47, ал. 8. Аз исках процедура по прегласуване и Вие го отминахте това ей така. Въобще, както се шегува колегата Йордан Иванов, в това Народно събрание прегласуването е по Ваша преценка, а пък процедурите не се дават веднага, а веднага в същата седмица, в смисъл някой ден от тази седмица.

Една процедура и от нас във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, за който Вие казахте, че не са му изтекли сроковете. Тъй като това е изключително важен закон, който засяга над половин милион длъжници в България и ще направи така, че частните съдебни изпълнители да не могат да продължават да правят техните измами спрямо длъжниците, искам да Ви питам: как изчислявате сроковете? На 20 декември е внесен този закон и ако смятаме един месец след 20 декември, това е 20 януари. Добавяме 15 дни ваканция, и това е 4 февруари. Това означава, че на 4 март е изтекъл двумесечният срок. В момента е 5 март. Как решихте, че не е допустимо това искане? Също така искам да Ви питам: защо този закон не е разпределен на комисия вече два месеца и ако е разпределен на комисия, защо не е влязъл в дневния ред въобще? Но аз считам, че не е разпределен на комисия. Моля да ми отговорите: как точно смятате Вие сроковете? Благодаря Ви.

За процедура! Господин Василев, желаете ли процедура? Заповядайте.

Госпожо Председател, не желаете да обясните точно кога изтича срокът и как го изчислявате, но аз Ви моля да ми отговорите: разпределили ли сте го на Правната комисия? Говорихте ли с Анна Александрова защо този законопроект не става част от дневния ред на Правната комисия, защото това е изключително важен законопроект и е много жалко тук да си говорим за един или за два дни. Дори да не сме прави, в което аз се съмнявам, Вие трябва да обясните по същество на залата – Вие заставате ли зад българските граждани, или зад ЧСИ-тата и колекторските фирми?

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, за да внеса малко яснота – извинявам се предварително за гласа си, на 20 декември 2024 г. сте входирали Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. На 20 декември 2024 г. е избрана Комисията по конституционни и правни въпроси, която заработи. На 22 януари 2025 г. е избрано ръководството на Комисията по конституционни и правни въпроси и на 23 януари – един ден след това, аз съм пуснала искане за становище до Върховния касационен съд и Министерството на правосъдието. Към този момент няма постъпили становища нито от едната институция, нито от другата, а има законопроекти на колегите Мартин Димитров и група народни представители по същата тема, които следва да бъдат разгледани заедно, както е по Правилник. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

За процедура!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Първо, явно трябваше да се наложи да поискам процедура, за да бъде подложено въобще на гласуване нашето предложение по реда на чл. 47, ал. 3 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Колеги, имате няколко секунди да преосмислите своето гласуване. Въпросът, който поставяме – за изслушване на министър-председателя и министъра на външните работи, е изключително важен. Виждате светът колко е тревожен в момента, колко бързо се развиват събитията, включително и в европейския континент. Колеги, ние трябва да водим дебата за това България да остане в ядрото на европейските държави, които са готови, и да организираме заедно отбраната и сигурността на Европа. Въпросът е за това, дали България да бъде в това ядро, или да остане в периферията. Мисля, че всички тук имаме достатъчно историческа памет, за да знаем какво е да си в периферията на цивилизования свят, така че, колеги, имате няколко секунди – призовавам Ви да преосмислите своето гласуване. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Вземам формално тази процедура, тъй като нямах възможност да я взема по искането по прегласуване. Искам да стане ясно на залата, тъй като госпожа Йорданова каза от тази трибуна колко е важно да дебатираме позицията на България. Искам да напомня на всички, че вчера имаше Съвет по сигурността в Министерския съвет, където колегите от „Демократична България“ участваха в този съвет, където всички тези неща бяха разисквани и бяха докладвани всички опасности и предизвикателства, които са пред България, от службите за сигурност. Там е оформена позицията на България, която беше оповестена публично, и днес след заседанието на Министерския съвет министър-председателят господин Росен Желязков заминава за заседание на Съвета на Европа, където да защитава тази позиция, така че няма смисъл да спекулираме и да плашим българските граждани за опасности и за събития, които са хипотетични. Нека да конструираме нормално и да позволим на Министерския съвет да защити всичко онова, което е постигнато като договорености на Съвета по сигурност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ангелов! Вместо да се оправдавате, защо не подкрепихте включването на точката? Можете ли да кажете ясно каква е позицията на ГЕРБ, каква позиция ще защитава премиерът Желязков утре? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Защо допускате България да се самоизолира?...

…Снишаваме се. Каква е позицията на ГЕРБ? Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Декларация! (Реплики от ИТН.)

По начина на водене. Госпожо Киселова, изтървате залата и позволявате на някакви хора от ПП ДБ – на тази, русата дама, че ѝ забравих името, под формата на процедура към Вас да се обясняват за вота. Това е недопустимо. Още повече по тази логика аз мога да почна да ги питам защо гласуват с ВЪЗРАЖДАНЕ? Тук се клеха, че те с ВЪЗРАЖДАНЕ никога няма да гласуват за нищо… (Реплики от ПП-ДБ.) …а ако седна да Ви извадя гласуванията в този парламент, Вие ще имате на 80% покритие с ВЪЗРАЖДАНЕ бе, хора. Така че, ако обичате, не допускайте такива извращения на сцената. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ИТН и възглас: „Браво!“)

Благодаря, госпожо Председател. Аз разбирам, че Ви е изключително напрегнато, трудно, вече са 40 минути от началото на първия работен ден за Вас, но искам да Ви попитам: защо не подложихте на гласуване Временната комисия, която е по предложение на Политическа партия МЕЧ, за изследване на факти и обстоятелства за саботаж и евентуално организирана престъпна група тук, в България, във връзка с възпрепятстване на разследвания на Европрокуратурата? Пропуснахте ли я умишлено, или просто пропуск? Традиционен, рутинен пропуск за Вас от началото на Петдесет и първото народно събрание. Открихте ли я? Чакам. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ-СДС: Къде е това нещо? Няма в деловодната система.

Има, има, депозирана…

Има, има, госпожо Председател. Проверете хубаво.

Потърсете, потърсете още малко.

Благодаря, госпожо Киселова. Уважаеми сънародници! От вчера България се сдоби със своите политически затворници, хора, които са в затвора… (Шум и реплики.) Да, в затвора са за постоянно заради своите политически виждания, заради своите политически акции. (Народни представители от „ДПС – Ново начало“ напускат пленарната зала.) И тъй като това е декларация, която е в защита на свободата, моля всички от „ДПС – Ново начало“ да напуснат залата веднага. (Смях. Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Веднага напуснете! И никога повече не се връ-щай-те! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вчера и онзиден станахме свидетели на много сериозни сблъсъци в сръбския парламент. Има две депутатки, едната от тях се бори за живота си, а другата се бори за живота на своето бебе. Тези две депутатки бяха нападнати и бяха в буквалния смисъл на думата взривени от бомбички, подхвърлени от прозападната опозиция, тази, която е, да кажем общо, на издръжка на Европейската комисия, а доскоро беше и на издръжка на Съединените американски щати – до момента, в който Доналд Тръмп не спря всички траншове и субсидии, и грантове към грантаджийските организации в Европа. Съответно точно поради тази причина, въпреки че станахме свидетели на опит за преврат и на опит за убийство, дано и само да си остане опит, дано да не загуби живота си никоя от тези депутатки, никой от Европейската комисия, нито пък от Европейския парламент, нито пък от така наречената тук евро-атлантическа тълпа в България не осъди случващото се в Сърбия. Също, по същия начин никой не осъди и протестите на повече от 300 хиляди гърци в Гърция, които включително подпалиха собствения си парламент и вече няколко дни, близо седмица, Гърция се тресе в огромни протести. Там също Европейската комисия не протестира. Обаче когато замериш с червена боя сградата на Европейската комисия и на Европейския парламент, която беше изведнъж прекръстена на Дома на Европа, а такова нещо в София няма и никога не е имало, това се оказа много сериозен проблем. Вчера подкупният Софийски градски съд, който е собственост на Пеевски, и от време на време изпълнява и поръчки на Борисов, остави в затвора четирима невинни. Вчера съдия Анна Захариева, известна с това, че е оправдала сегашния министър-председател Росен Желязков по времето, когато беше обвиняем за Костинбродската афера с бюлетините, помните, същата тази, която остави навремето в ареста и Алексей Петров, очевидно неслучаен човек, същата тази Анна Захариева остави в затвора за постоянно четирима невинни. Четирима млади българи, четирима студенти, IT специалисти, мъже, бащи, хора, чието единствено престъпление и прегрешение е, че се борят за свободата си за правото на избор, хора, които не се страхуват да имат своя позиция и които я защитават. Само че в нашата диктатура, в която ние живеем, защото ние живеем в диктатурата на мутрите, диктатурата на Борисов и на Пеевски, в тази диктатура, в която ние живеем, да искаш свобода, е грях. Не, нещо повече от грях. Да искаш свобода, да искаш демокрация, е престъпление. В интерес на истината, тъй като все пак и ние, и ние много добре знаем как действа мутрорежимът на Борисов, 2025 г. е същата като 2020 г., отново срещу ВЪЗРАЖДАНЕ има задействана специална операция. Отново цялата ни парламентарна група, макар че през 2020 г. ние нямахме парламентарна група, но цялото ни ръководство беше подслушвано тогава по, забележете, производство за опит за преврат. Не бяхме подслушвани само ние. Тогава бяха подслушвани стотици хора, но ние бяхме единствената политическа организация, чието цяло ръководство беше подслушвано. В момента цялата парламентарна група на ВЪЗРАЖДАНЕ е закачена и слушана. Цялата! И ще Ви кажа и формалното основание, което са намерили мутрите на Сарафов, Борисов и Пеевски да го направят. Измислили са, че има – и на 27 февруари е повдигнато обвинение на един човек на 57 години от град Тервел – Добричко, в Добруджа, затова, че всъщност е извършил престъпление срещу републиката, престъпление срещу републиката по Глава първа от Наказателния кодекс. Знаете ли в какво се осъществява неговият състав? Затова, че на 22 февруари, на деня, в който ние протестирахме срещу диктатурата в България, срещу цензурата на Европейската комисия, която се страхува от правото на глас за България, срещу потъпканото ни право на референдум, един 57-годишен българин от Тервел е изгорил европейското знаме. Това според Конституцията… Не, не според Конституцията. Това според българския, в момента изпълняващ длъжността главен прокурор, абсолютно незаконно, между другото, защото ние нямаме главен прокурор в момента, незаконно функциониращия като главен прокурор, лицето Сарафов, това е престъпление срещу републиката. Тоест да изгориш знамето на нещо, което не съществува, защото Европейският съюз не е република, той не е държава, това е все едно да изгориш знамето примерно на някаква браншова организация, това е престъпление срещу републиката. Но това е формалното основание, благодарение на което прокуратурата е изискала и е започнала подслушване на цялата ни парламентарна група. Нещо повече. В момента се извършва специална операция срещу ВЪЗРАЖДАНЕ, като се правят опити да се разбиват пароли, да се влезе в комуникационни канали, картотекират се повече от 2500 души наши членове и активни симпатизанти с идеята върху тях да се оказва постоянен тормоз. Те са привиквани периодично в полицията. Това нещо, което мутрите на Борисов и на Пеевски правеха през 2020 г., когато бяха големите протести, сега го правят отново с тази разлика, че през 2020 г. го правеха срещу много, а сега го правят срещу единствената българска политическа организация, която не е преклонила врат пред мутрите и пред престъпниците в държавата – ВЪЗРАЖДАНЕ. Защото всички останали, всички останали се предадоха или продадоха. Когато 2020 г. излизахме на протестите по площадите и когато ни биха, когато ни арестуваха, когато ни обгазяваха, тогава бяхме заедно с представителите на ПП-ДБ, на тогава създаващото се ИТН, имаше и представители на БСП. ПП-ДБ вече бяха в управлението с ГЕРБ, БСП и ИТН. В момента са патерици на ГЕРБ, на същите тези, които ги биха, обгазяваха, арестуваха през 2020 г. Ние обаче не се предадохме и не се продадохме и точно поради тази причина натискът срещу ВЪЗРАЖДАНЕ е толкова голям, защото трябва да се възцари страх в България, защото трябва да има усещането, че ако излезеш да протестираш, че ако искаш да имаш свобода, ако искаш да си свободен, ако искаш да има демокрация в държавата, ти ще бъдеш арестуван, ти ще бъдеш вкаран в затвора, ти ще бъдеш репресиран. Също както и по времето, когато България беше в така наречения съветски блок. Неслучайно и в момента престъпната прокуратура, която е организирана престъпна група, чиито членове трябва да лежат в затвора и ще лежат в затвора, както ще лежат в затвора и членовете на този съдийски състав, който абсолютно незаконно остави в затвора четирима протестиращи борци за свобода, защото това са борци за свобода, политически затворници, те също ще влязат в затвора – тези, които ги вкараха там. Цялата тази репресия има за цел да уплаши български народ чрез ВЪЗРАЖДАНЕ, защото ВЪЗРАЖДАНЕ в момента е силата, острието и духът на България. Само че това няма да стане независимо колко опита за имунитети, за арести, за подслушвания и каквото още друго да било решат да направят. Нито ще ни уплашите, мутри такива, нито ще ни вкарате в затворите всичките, защото ние сме прекалено много, за да ни набутате всички в затвора. И тук е моментът, в който искам да се обърна към лицето Сарафов. Страхливецо, защо искаш имунитети на хора от ВЪЗРАЖДАНЕ, искай моя имунитет! Аз съм председателят на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ела, поискай моя имунитет. Прати мутрите си мен да ме арестуват, мутрите ти в полицейските униформи. Защо? Защото те е страх. ВЪЗРАЖДАНЕ няма да прекрати своята борба. Вчера на политическия процес присъстваха представители от три европейски държави – от Германия, от Австрия и от Франция, също така имаше и представители, които наблюдаваха процеса дистанционно от Съединените американски щати. Тази седмица – утре или вдругиден, ще бъде внесена и резолюция в Европейския парламент, която ще иска да се осъдят политическите репресии от страна на мутрорежима на Борисов и Пеевски – сиамските близнаци, прокълнатата двойка, която убива бъдещето на България и българския народ, защото тази декларация, тази резолюция, която ние сме подготвили и която ще бъде внесена, е същата като тази през октомври 2020 г., с която тогава Европейският парламент осъди репресиите на мутрорежима на Борисов и на Пеевски тогава срещу българските протестиращи, когато бяха арестувани наистина стотици хора. Помните, бяха събличани тогава пред Министерския съвет, под колоните на Министерския съвет, сега имаме малка подробност – не ги събличат вече извън ареста, а ги събличат в ареста, защото нашите арестанти бяха съблечени и бяха държани 24 часа, въпреки че не трябваше това нещо да става така, тъй като те имат права, но въпреки това бяха съблечени. Един от тях беше държан 24 часа бос. Навремето знаете ли какво са правили комунистите, когато са вкарвали арестантите в Белене? Когато е имало някой, който трябва да бъде наказан, обикновено са го събличали гол и са го оставяли в карцера на студено, в карцера, който е нямал никакво отопление и е нямал прозорец. 24 часа в карцера през зимата означавало почти, почти абсолютно неизбежна смърт. Хората се разболявали и са умирали след това, като причината, разбира се, е била простуда, бронхит, пневмония. Те не са имали нищо общо, разбира се, тъмничарите с това нещо. Сегашните мутри в управлението, мутрите на Борисов и на Пеевски, и на Сарафов, абсолютно нищо ново не са научили, абсолютно нищо старо не са забравили. Те като достойни наследници на своите комунистически и фашистки предци, защото те са едно и също, в момента продължават с тези репресии. Но пак казвам, както не са уплашили нашите предшественици – борци за свобода през 19 и 20 век, така няма да уплашат и нас. Победата ще бъде за ВЪЗРАЖДАНЕ, защото, както много пъти сме казвали, ние имаме кауза, имаме сърце, имаме душа. Отсрещната страна има пари, има инструкции, нищо друго освен това. И затова ще победим.

Свобода за политическите затворници. Затвор за Борисов, Сарафов и Пеевски! (Ръкопляскания и скандирания: „Оставка! Оставка! Оставка!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Процедура по начина на водене. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля да не допускате в залата да продължава тази реч на омразата, тази защита на позиции чрез обиди, използване на внушения, епитети и всичко останало, което допуснахте току-що да се случи в рамките на декларация. Ако някой не може да защитава позициите си, като използва добрия тон, значи просто той е изключително слаб човек. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво! Браво!“ от ГЕРБ-СДС. Народните представители от парламентарната група „ДПС – Ново начало“ влизат в залата.)

(ДПС – Ново начало): Госпожо Председател, начинът, по който водите след 3 март, нещо е неадекватен на тази зала. Първо, пропускате да дадете процедури, второ, смотолевихте имунитетите пак под масата, но очевидно нямате никакъв проблем тук в тази зала да се лее антиевропейска реч, да се говори против България, да се говори против европейска България и да се сипят всякакви видове отчаяни аргументи на едни несъстоятелни хора. Аз Ви предлагам, госпожо Председател, Вие да станете от това място, да отидете да си починете малко, очевидно имате нужда, може и по-дълго, и да оставите на когото и да е от заместниците Ви да води. Дори този, който стои до Вас, ще се справи по-добре от Вас, но това, което правите като сигнал за европейска България – защитавате корупцията и прикривате корупцията по високите етажи на властта, директно влизате, Вие директно вкарвате България в нарушение на механизма за върховенство на правото и правосъдие и позволявате тук в тази зала всеки да ръси каквито си иска глупости по адрес на Европейския съюз, на НАТО, на съюзите, на които ние сме членове. Съжалявам, госпожо Председател, но Вие не сте за това място там, така че Ви моля по най-бързия начин да възстановите облика на България, напускайки това място още сега.

Госпожо Председател, моля да вземете почивка и да си починете пет минути, защото видимо в момента става нещо, което според мен не се е случвало. Два пъти Ви попитах на Председателски съвет относно точката за Временната комисия, два пъти потвърдихте, което е установено в протокола, стенограмата на Председателския съвет, че точката ще бъде подложена за гласуване в залата, и сега Вие ми говорите някакви глупости. Ако искате, направете си справка с Драгомир Стойнев, с Рая Назарян, те ще Ви разкажат – сега говорих с тях, какво беше преди един час на Председателския съвет. Няма и един час, Вие сте забравили какво сме говорили. Наложи се на Председателски съвет да Ви обясняваме кой кого е обиждал с „плазмодий“, защото Вие и това бяхте забравили. Опитахте се да накажете Петър Петров за това нещо. Много Ви моля, вземете от Ваше име почивка…

…защото от парламентарната група на МЕЧ се старая по всякакъв начин да не Ви нарушавам честта и достойнството, но Вие наистина сте за посмешище вече трети месец. (Ръкопляскания и възглас: „Браво!“ от ПП МЕЧ. )

Уважаема госпожо Председател, имам една процедура към Вас, един въпрос, на който моля да отговорите кратко. По случай три години от руската инвазия срещу Украйна ключови български сгради и държавни институции бяха осветени в знак на подкрепа на украинския народ и неговите страдания, а Народното събрание не беше сред тях, макар че всяка година е било. В публичното пространство има информация, че към Вас е отправено писмо, което е останало без отговор. Това е в медиите, не знам дали е така. Процедурата ми и моят въпрос е: изпратено ли е такова писмо, Вие върнали ли сте отговор и защо сградата на Народното събрание не беше една от институциите? Благодаря Ви.

Госпожо Председател, след декларацията на ВЪЗРАЖДАНЕ позволихте на госпожа Сачева и служителя на Пеевски – Анастасов, да станат и да коментират декларация. Това по Правилник е абсолютно…

Напротив. Напротив! И двамата си позволиха да коментират ясно и точно това. Първо, госпожа Сачева, между другото, преди произнасянето на съда даде едно пространно интервю в национална медия, в което ясно и точно обясни, че точно това ще се случи. Разбира се, с други думи, но обясни, че и депутати ще си понесат отговорността, ще им бъде искан имунитетът, и това се случи, което отново потвърждава, че в България има политически затворници. Второ, позволихте на един от служителите на Пеевски – Анастасов, да стане, да говори, да защитава и да обяснява как никой няма право да казва и една дума срещу свещените крави Европейски съюз и НАТО. Моля Ви да обясните на Анастасов, че той може да говори за турската държава. И нищо друго! А това какво имаме право ние да говорим, ще говорим това, което преценим, че е редно и трябва, за да защитим правото на всеки българин да има право на глас. Точно заради това към днешна дата, уж в демократична България, държава, която е част от Европейския съюз, има политически затворници, има преследване заради изявяване на политически послания, има искане за имунитети на депутати, че са били на протест срещу властта, има искане за арестуване на депутати, защото са казали на сикаджията, че няма да позволим да ни връща в деветдесетте години! Точно заради това…

…не трябва да давате думата да се коментират декларации от страна на управляващите ни. В България има политически затворници и затова е време депутатите да си носят отговорност за всичко това, което казват в залата, но по…

…никакъв начин не трябва да има политически затворници! Свобода за студентите, затвор за сикаджията! (Ръкопляскания и възгласи: „Свобода!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, моля точката да бъде включена като точка първа в петък. Благодаря.

Тогава в четвъртък, ако продължаваме с бюджета, веднага след него.

В четвъртък, днес е сряда.

Да бъде точка първа в четвъртък тогава и да го гласуваме.

Госпожо Председател, в продължение на процедурата на господин Божанков, предвид че миналата година по наша инициатива тогавашният председател Росен Желязков освети сградата на Народното събрание, смятате ли, че той е нарушил чл. 105 от Конституцията? Аз не смятам така, но моля и за Вашето тълкуване в исторически контекст. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Правя процедура днешната работа на Народното събрание да продължи до приемането на първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и ако това не стане до 14,00 ч., правя процедура за удължаване на работното време до гласуването на тази точка от седмичната ни програма.

Благодаря, госпожо Председател. Настоящият проект за решение не влиза за първи път в Народното събрание, но за първи път наистина имаме шанс да направим нещо важно както за българския бюджет, така и за българското общество. Република България е една от държавите с богати залежи на подземни богатства, въпреки това много дълго време концесионните договори за добив на злато, ценни и редки метали, сключени между Министерския съвет, от една страна, и частните дружества, от друга, управляващи концесионните права по добив, безспорно съдържат и явно неизгодни условия за България. И това е публична тайна. Липсва информация относно това какви права и какъв контрол в момента упражнява държавата и Министерският съвет чрез министъра на енергетиката върху добива на подземни богатства, предмет на концесионните договори. Към момента дружествата концесионери работят напълно непрозрачно и при липса на ясно нормиран в договорите контрол на добивите. Не е абсолютно установено въз основа на какво се декларира количеството добив, след като държавата не упражнява пълноценно правото си да контролира дейността по добив на частните дружества по концесионните договори. Осъществяваният контрол се извършва изцяло въз основа на декларираните от концесионера данни. След отмяната на клаузи от първоначалния договор държавата няма възможност да контролира какво количество концентрат се изнася от страната, какво е съдържанието на злато, сребро и мед и има ли и в какъв обем съдържание на други благородни метали. Договорните концесии и договорените концесионни такси са нищожни по размер в сравнение със световните практики на страни с богати залежи на подземни богатства, към които спада и Република България. При извършени одити през годините се установява, че заплатените концесионни такси по договорите за добив на злато, ценни и редки метали са средно около 1,5% от приходите от продажба на добиваните подземни богатства на частните дружества концесионери. Нещо повече – след проверка на ДАНС и заключение на прокуратурата се установява, че министри в различни правителства са сключвали допълнителни споразумения към концесионните договори за златните находища изцяло против интереса на Република България. Тези допълнителни споразумения дават възможност на частните фирми концесионери да увеличат допълнително печалбите си, ощетявайки българската държава. Пример за това са сключеното на 28 декември 2009 г. Допълнително споразумение № 4 към Договора за концесия на злато от находището в Челопеч, сключено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, както и подписаното на 11 август 2015 г. Допълнително споразумение № 5 от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. С допълнителните споразумения се налагат и се намаляват средствата за задължителната минимална екологична програма, средствата по задължителната инвестиционна програма, отменен е контролният съвет и достъпът до обекта, намалява се и концесионното възнаграждение, въпреки че добивът на руда е многократно увеличен, а цената на златото е значително повишена. Прекратен е и контролът на количеството концентрат, което се изнася от държавата, тоест ние не знаем какво се добива и какво се изнася от България. Това е абсолютно неизгодна клауза, договорена изцяло против интересите на България. В същото време липсата на точен и ясен метод за определянето на добитото количество злато, ценни и редки метали води до широки възможности за злоупотреби на частните фирми концесионери. Границите за концесионните възнаграждения за метални полезни изкопаеми според посочената наредба са от 0,8 до 4,0%. Например „Дънди Прешъс Металс“ Инк. – концесионер на находище Челопеч, заплаща на държавата концесионна такса в размер на 1,5% от декларирания от тях добив. Ние не знаем дали това е истинският добив. Последният публично достъпен доклад на компанията е от 30 март 2022 г., като всички посочени в него данни са валидни към 31 декември 2021 г. Докладът отчита добив на три метала – мед, сребро и злато, като заложените цени на тези метали са съответно: 2,75 долара за паунд мед, 17 долара за тройунция сребро и 1400 долара за тройунция злато. В доклада се посочва, че „се използват консервативни цени на металите“, меко казано, консервативни цени. Всичките реални цени на пазара са по две, по три на това, което ни декларира концесионерът. И това е съпоставка с Лондонската фондова борса. В резултат на бездействието на държавата концесионерите в България генерираха свръхпечалби през годините, без да бъдат значително повишени приходите в държавния бюджет. Във връзка с изискванията на Закона за подземните богатства и с оглед правилното управление на природните ресурси на Република България настояваме за предоговаряне на всички действащи концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали с цел увеличаване на концесионните плащания и повишаване на контрола. При несъгласие за преразглеждане и предоговаряне на плащанията и във връзка с явно неизгодните условия за България тези договори трябва да бъдат прекратени. Впоследствие е възможно както създаване на държавно предприятие за добив на полезни изкопаеми, така и стартиране на нова процедура по избор на концесионери при договаряне на пазарна концесионна такса. Министърът на енергетиката следва да запознае Народното събрание с концесионните такси и клаузите по вече сключените договори за добив на злато, ценни и редки метали и да предложи значително увеличение на плащанията и предоговаряне на непрозрачните, неизгодни и неравноправни клаузи по концесионните договори. По този начин ще синхронизираме държавните концесии в тази сфера със съответната практика на договаряне за добив на злато, ценни и редки метали в световен мащаб. И в заключение, уважаеми колеги, при липсата на средства в българския държавен бюджет ние няма към какво друго да се обърнем освен към това, което е наша собственост, принадлежи ни като държава. Това са българските комбинати за преработка на нефт и петрол, „Лукойл“. Това са златните ни находища. Това са нашите електроразпределителни дружества. За да нямаме 10 милиарда дупка всяка година, ние трябва да ги върнем под контрола на държавата или, ако ги концесионира частник, той трябва да плаща справедлива за българския народ такса. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, темата за концесиите, концесионните такси, за приходите в бюджета от концесии „ДПС – Ново начало“ повдигна още преди началото на този парламент при обсъждането на състоянието на бюджета, внесен още от служебния кабинет. Видя се, че тогава около 120 милиона са приходите от концесиите в бюджета, което е категорично твърде малко, и тук няма две мнения по въпроса. Тук искам обаче да Ви разкажа, тъй като колегите не знаят, че последната ревизия на тази концесия на Челопеч и после там на АДТП мисля, че беше, беше правена от Тройната коалиция и тогава постигнахме някакви успехи, макар и да не бяха такива, каквито бихме искали, но все пак някакви, които не бяха реализирани по-късно. Сега ще Ви ги припомня какви бяха. Впрочем тогава в преговорния екип участвахме аз и Драгомир Стойнев, който е тук на първия ред в залата и може да потвърди това, което ще Ви кажа. В едни тежки преговори ние вдигнахме концесионното възнаграждение от 0,5 на 1,5, което е три пъти. Освен това, което е по-важно, бяхме постигнали договореност с „Дънди“ да се изгради 50 на 50 фабрика, мисля, че се казваше флотационна, за преработка на рудата тук в България, за да може от тези ценни метали печалбата да остава поне 50% за българската държава. И това споразумение – така ли беше, господин Стойнев – и това споразумение беше постигнато между нас и „Дънди“. Не видяхме реализация по-нататък на това споразумение. Причините не мога да ги коментирам. Искам само да кажа, че темата за концесиите и за справедливото възнаграждение, което трябва да остава в бюджета и да се ползва от българските граждани, ще се ползва с нашата подкрепа. Ние ще имаме също инициативи от „ДПС – Ново начало“, защото смятаме, че българските граждани са ощетени не само от тази концесия – ощетени са от всички концесии. Тук бихме могли да кажем, че по времето, когато се сключваха концесиите, цените на металите бяха твърде ниски и всички, или почти всички, миннодобиващи предприятия бяха на огромна загуба тогава, когато се сключваха концесиите, но те не бяха направени така, че в случай на повишаване на цените на металите на световните пазари, което се случи някъде в началото на 21 век – между 2001, -3, -4, -5-а, може би до 2007 г., и тогава изведнъж излязоха на много голяма печалба, а държавата продължи да взима нищожна част от тези печалби. Така че ние от „ДПС – Ново начало“ смятаме, че политиката на държавата в тази област трябва да бъде, меко казано, ревизирана, без да се засягат инвеститорите, но има начин интересът на държавата да бъде защитен. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Във връзка с направения проект на решение на колегите, които го вкараха в дневния ред днес по чл. 47 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, мога да се изкажа в следната насока: Първо, темата за концесиите е стара политическа дъвка, но естествено, трябва да бъде разглеждана в интересите на българския бюджет и българските граждани. По отношение на това, което каза преждеговорившият, са взети мерки и към вносителите мога да им кажа, че могат да погледнат Закона за държавния бюджет – § 5, който казва, че „в срок до 30 юни 2025 г. министърът на енергетиката внася в Министерския съвет проект за наредба по чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства и по ал. 2 в срок до 30 септември 2025 г. министърът на енергетиката внася в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства“, включително с цел актуализиране на разпоредбите относно концесионните плащания. В тази връзка, също колегите могат да обърнат внимание – всички в залата, че консолидираната фискална програма в предложения бюджет, който е в днешната програма на Народното събрание, за 2025 г. концесионните такси са в размер над 216,2 млн. лв., като 142,7 милиона ще влязат по сметките на Министерския съвет, а 73,5 милиона – по бюджетите на общините. Колеги, във връзка с така изчетения § 5, ако бъде приет днес, Министерският съвет, Министерството на енергетиката се задължават именно да преразгледат тази наредба и концесионните такси да бъдат повишени повече от два пъти явно, защото очакваните приходи в консолидираната фискална програма за 2026 г. и нататък са в размер на 550 млн. лв. Не казвам, че няма смисъл от това разискване, но Ви казвам фактите в предложения бюджет, така че Министерският съвет е предложил именно това в детайл, тоест е записано при повишаване на цените на търгуваните метали на българските и световните пазари, както знаем, златото в началото на годината се търгуваше тройунция около 2100 долара, сега наближава към 3000 долара – съвсем резонно е българската държава да получава повече от експлоатацията на своите концесии. Но и господин Цонев го спомена. Аз смятам, че една концесия по начина, по който е разписан самият проект на решение от Ваша страна – към вносителите, всяко предоговаряне трябва да бъде в условията на двустранен диалог, защото знаете, има юристи във Вашата група, че ако бъде нарушено в диалог, по-скоро може да има арбитражни санкции към България. Надявам се да не се стига до такива. Затова смятам, че от проект на решение няма нужда. Аз лично бих се въздържал, при положение че го има в Закона за държавния бюджет, който – всеки, който подкрепя именно преразглеждането на концесионните такси в интерес на българските граждани, в интерес на българската държава, да подкрепи Закона за държавния бюджет. Споменах – в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби ясно е разписано това. Колкото до концесионирането на природни богатства – също трябва да се има предвид, че това е свързано с едни огромни инвестиции. Голяма част от регионите в страната, където се експлоатират такива природни богатства, са със средноосигурителен доход доста над средния за страната. И това не е тайна. Също трябва да се направи нормалният извод, че една концесия после и при разглеждането на такъв вид договори има със сигурност и заложени клаузи за рекултивация, което са вече поети ангажименти. Така че, съобразявайки всички тези неща, естествено трябва да се търси по-голям интерес за държавата по събирането на такъв вид концесионни такси и постъпления в бюджета както на държавата, така и на общините. И аз Ви споменах и прочетох цифрите, които гласят, че над два пъти се очаква увеличение на събираните концесионни такси за догодина, затова нашата парламентарна група ще се въздържи по така предложения проект на решение. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Иванов, за миг си помислих, че щяхте да подкрепите този проект за решение, тъй като той е част и от Вашата визия за развитие в изпълнителната власт и бюджета на Републиката, но не мога да се съглася с Вас, че тази тема е дъвка. Тя не е дъвка. Не мога да приема, че финансовата министърка, която е била енергиен министър, когато е разписвано Споразумение № 5 – говорим за Теменужка Петкова, с което се намаляват средствата за задължителна минимална екологична програма, средствата по задължителна за концесионерите инвестиционна програма, отменен е контролът и достъпът до обекта, намалява се концесионното възнаграждение и същата тази министърка, която сега е на финансите, Вие се опитвате да ме убедите, че мисли за доброто на българския народ и в проектобюджета, или в Закона за бюджета вече, който трябва да се гласува днес, тя е предвидила невероятни концесионни такси и предоговаряния. Съжалявам много, ама аз не ѝ вярвам – нито на нея, нито на ГЕРБ като политическа партия, защото Вие имахте 15 години на власт, за да свършите тази работа като политическа партия, а през тези 15 години всъщност стана така, че в частни дружества синовете на някакви олигарси гърмят шампанско за по хиляда долара бутилката, а българският народ страда и е беден. Няма аргумент, с който да ме убедите, че 200 милиона концесионна такса, влезли в държавата, ако станат 500 милиона, че само милиард и петстотин милиона долара е приходът на една от фирмите концесионери – „Дънди“. На всичките няколко милиарда долара какво са 500 милиона повишаване на приходите? Господин Цонев от 0,5% ги е вдигнал на 1,5%. Това го приемам за шега. Това трябва да са 30 – 40% концесионни такси. Друга част от репликата ми е свързана с възможностите за съдебни дела. Ако бъде прекратен такъв договор или ако не се спази двустранният консенсуален ред за предоговарянето му, искам да Ви убедя, че и в международното частно право има така наречените явно неизгодни сделки. Тези сделки, освен че са нищожни, унищожаеми, те трябва и да бъдат обект на разследване от прокуратурата, защото тези сделки, които са сключени, тези концесионни такси, липсата на контрол са криминален акт предимно на управление на ГЕРБ, така че недейте да мислите държавата. Тя има добри международни адвокати, повярвайте ми, те ще се справят при един такъв спор. По-добре да си замразим находищата, отколкото да ги подаряваме на чужди държави. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Господин Василев, благодаря Ви за репликата. Аз щях да се въздържа и мисля, че Ви обясних защо. Вие не приемате доводите, което е Ваше право, а също така е мое право да кажа от тази трибуна, че това е политическа дъвка, защото много пъти преди Вас хора, които вече не са в тази зала и в политическия живот, са коментирали темата. Аз Ви казвам фактите, какво е предложението на настоящия Министерски съвет – над два пъти повече приходи се очакват за следващата година от концесионни такси. По отношение на това кой какво е направил. В последните четири години ГЕРБ нито е управлявал Министерството на енергетиката, нито е взимал такива управленски решения в този сектор. Вие сте били част от това управление, така че, ако имате нещо да си триете сол на главата, го направете за себе си или за Вашите бивши партньори, с които сте били в управлението. Моля Ви, в последните четири години ГЕРБ не е управлявал държавата.

Как да не е?

В последните четири години тези 33% инфлация, с която обедняха българските граждани, не може да ги приписвате на нас. Така че пак Ви казвам, темата е важна, съгласих се поне по темата на разискването, казах Ви защо ние ще се въздържим, защото по-скоро подкрепяйки бюджета, който е предложен за 2025 г., Законът за държавния бюджет ще отвори вратата на министъра на енергетиката да промени Наредбата, да промени Закона, да го предложи в Народното събрание и тези такси да бъдат в увеличен размер. Като не искам да пропускате обаче също, че едни концесионни такси, събрани от тях, това не значи какви данъци са платени в държавата. Без да защитавам никой, пак Ви казвам, можете да погледнете районите в страната, в които се експлоатират такива находища, и да видите дали няма по-висок средноосигурителен доход в тях. Ако това не е факт, ще се извиня, но аз знам, че е факт. Също така може да си направите справка в един район, който преди 7 – 8 години пак поради някакви политически амбиции на някои хора проведе един референдум, там не се експлоатира едно находище и може да видите, че районът е с над 15 – 16% безработица при средно 3,5% за страната. Така че трябва да намерим баланса и аз смятам, че в Закона за държавния бюджет виждате, че това е стъпка в тази насока. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги от ГЕРБ, моля Ви всичкото това нещо да го разглеждаме в контекста на това, което се случва в света. Виждате истинския спор в Украйна. За какво става въпрос? Аз тук си говорех с моите колеги в групата, всички сме виждали по телевизията как хиени разкъсват газели, всяка коза за свой крак – всичко е за ценните метали, за богатствата, а в България ние сме разграден двор. Какво е това нещо? Тук коментираме за такса от процент и половина, която е била увеличена – да ме прощава колегата Цонев, но това е срамно, това е смешно. Тези държави в Африка, които ги смятаме за бананови републики, там има държави по 30, дори по 50, дори и 51% съм виждал такса – няколко африкански държави вече изгониха такива концесионери от държавите си. И тук да говорим, видите ли, как стандартът на живот в тези общини бил малко по-висок. Както господин Василев спомена, един милиард и петстотин милиона долара са им приходите, забележете, по техни данни, ние нямаме схема за контрол. Съжалявам, но това, което говорим, това са фактите – Теменужка Петкова – как да нямате участие? Ами тя беше Ваш министър. Тя е подписвала този Анекс № 5, а Трайчо Трайков – № 4. Думата е национално предателство. Нали говорите за бюджет? Деветнадесет милиарда искате да теглите заеми, ама ето Ви ги парите – от „Лукойл“, от златото, от ЕРП-тата. Където и да пипнеш, всичко е национално предателство и предаване на интересите на България. Каквото и да си говорим тук, в крайна сметка нали така се кълнем: да защитаваме интересите и да се ръководим изцяло от интересите на България. Дайте да направим – сега гледаме и бюджета – едни сериозни предложения и значително да повишим тези такси. И тук, пак Ви казвам, говорим само за „Дънди“. Тук изтичат информации – вече се препродават тези концесии на други фирми. Сега е моментът да свършим нещо полезно. Дайте да се хванем заедно да свършим нещо полезно за държавата и да вкараме тези пари в бюджета. Няма да вдигаме майчински, няма да вдигаме нищо. Запазваме ги. За милиарди – ей така изтичат тези пари. Съжалявам, но тези неща трябва да си ги кажем. Ако искате наистина нещо полезно да се свърши, подкрепете това нещо и да вземем да увеличим значително концесионните такси. Ние затова сме заложили в нашето предложение включително и да ги прекратим, ще ги запазим за бъдещите поколения. Ако не можем да се справим, макар че аз съм убеден, че ще се справим – целият инженерен персонал, всички са българи там, а огромните пари изтичат в чужбина. Съжалявам, партньори са ни, но дайте да си гледаме първо българския интерес, за това става въпрос. Тук няма за какво да се делим. Става въпрос за българските пари. Виждате го Тръмп какво прави. Като ще е Америка велика отново, дайте и ние да се вдигаме, да ставаме и ние велики отново. Говорим за милиарди, за милиарди… Можем да ги вземем тези пари. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Госпожо Киселова, дами и господа, народни представители! Темата е изключително актуална, защото не знам колко от Вас осъзнават, че всички концесии всъщност са рентиерски бизнеси. Това е бизнес, който извлича ренти от България, независимо дали става въпрос за благородни метали, дали става въпрос за концесиониране на пътища, както неотдавна някой предложи. Всичко това е извличане на рента. А рентата е неизработен, нетрудов доход, който трябва да се облага нормално, безмилостно, защото това не е изработен доход, тези така наречени инвеститори са дошли тук, за да извличат нашите природни богатства. В Конституцията е записано, че природните богатства, богатствата в недрата на българската земя, са народно богатство и те трябва да са достояние на всички. Аз не виждам за какво трябва да се притесняваме, да прекъснем една концесия, която не е изгодна на България. В Мали – подиграваме се на африканските държави, но в Мали прекратиха концесията на Barika gold. Освен това, нещо с цифрите нещата – като че ли избягвате конкретни цифри. Това, което намерих, е, че за 2023 г. „Дънди“ са платили 25 млн. лв. концесионна такса и Вие смятате, че това е нормално? Благодаря.

Господин Папазов, можете ли да ни кажете какви са финансовите резултати на тези компании? И тези средства – дали ние можем като нация да обработваме тези находища по-успешно и да влизат тези средства в бюджета на държавата?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Папазов, мисля, че е редно малко по-подробно да ги обясните тези неща и да обърнете внимание, че всичките данни са по данни на концесионера – приходи, количества и така нататък. Българската държава не контролира нищо от 2015 г. И наистина е постижение човек да се зарови и да търси информация. Нито служби – имаме един куп служби в България, нито Министерството на вътрешните работи, никой не може да подаде меродавна информация какво се случва там, да не говорим за една специална шихта, в която има един куп редкоземни метали, за които ние не знаем. Ние нямаме контрол – отказали сме се 2015 г. Ние реално нищо не знаем, абсолютно нищо. Всичко е на доверие. Е, каква е тази държава? Разграден двор. Така че, моля Ви да вземете отношение поне до някаква информация, ако сте стигнали, защото и ние доста се ровихме, но никой нищо не дава, никой нищо не знае, няма никакъв контрол. Ето за това става въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, недейте да подвеждате така залата – много ли са, малко ли са тези милиони и процент и половина. Ами дайте да вдигнем и рентата на земеделските земи, защото средната рента на земеделската земя е 60 лв., хлябът е 2,50. От един декар добиваме жито за 800 хляба, по 2,50 – 2000 лв. 60 в съотношение към 2000 е 3%, значи рентата на земеделската земя е 3% спрямо цената на хляба. Дайте да вдигнем и земеделската рента. Същото говорите и тук – 1,5% концесията. Откъде да знаем много ли са, малко ли са. Защо така подвеждате залата? Нали има инвестиции, нали има работна ръка, има определен финансов ресурс, съсредоточен за добиването на това злато. Благодаря.

Изкушавам се да отговоря на това, че, да, рентите също трябва да се облагат с данъци. Защо е толкова ниска концесионната такса? Подозирам, защото тук един преждеговоривш, неговият почетен председател разрешаваше лично концесии – кой какво и как. Но като казвате: няма информация. Не, има. Не знам, може би липсата на знание на чужди езици Ви възпрепятства, но на 15 февруари „Дънди“ е публикувал на своя сайт следното: печалба за 2024 г. – 243 млн. долара; паричен поток от оперативна дейност – 296,8 млн. долара. За миналата година „Дънди Прешъс“ е добило 261 хил. 335 унции злато. А цената вчера беше 2917, тази сутрин е вече – 2930 и няколко долара беше преди няколко минути за тройунция. Ако изчислим тези 261 хил. 335 унции в долари, това прави… 762 млн. 314 хил. 195 щатски долара са брутният приход по борсови цени. Знаете ли колко е това в левове, драги седящи в тази зала? 1 млрд. 490 млн. 956 хил. 972 лв. Ето това е нашият подарък към един концесионер и аз съм сигурен, че някои от седящите в тази зала, а може би неседящите, не виждам някои, всъщност участват в сянката, в разпределението на тези пари. Може би не пропуснах да спомена колко е според отчета на самите „Дънди“ – себестойността на унция е 872 долара. Тоест „Дънди“ в момента получава печалба от 2100 долара приблизително на унция злато. Разбира се, че те имат ресурса да си купят колкото искат лобисти, и ние го видяхме. Имаше една Българо-американска търговска камара, които ги защитиха като Матросов на амбразурата. Така че това е, драги присъстващи в тази зала. Разпродали сме и сме раздали богатствата на България и затова сме бедни, защото сме колония. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Не е Цонев. Как може да го обиждаш така? Това беше тежка обида.

Когато се говори за двойни стандарти в българския политически живот, някои го подминават лековерно, но е реално и точно така е. Така както чисто политическите вземания на решения в други държави са стимулирани и обяснявани, че са добри, когато дадени протести са демократични и са поощрявани от нашите евроатлантици в нашия парламент или от европейските такива и се обяснява как примерно в Грузия протестиращите палят и съсипват дадена държава, това е европейско, а в същото време, когато това става в България и ВЪЗРАЖДАНЕ протестира, имаме политически затворници.

Да си развия темата, точно така. Не ме прекъсвайте, много Ви моля, тъй като това е част от всичко, което искам да кажа. Същото нещо се отнася и в икономическия ни живот. Абсолютно същото! Демократични в кавички протести в Сърбия са обявени за добри, в България имаме политически затворници. Демократични закони, свързани с концесиите в САЩ, когато там по законодателство се искат концесионни такси между 40, 50, 60% от този, който иска да вземе даден обект, за да добива каквото и да било, това е добро, това е демократично, това е евро-атлантическо. Доскоро САЩ не бяха заклеймени от родните евроатлантици като враг, защото към днешна дата Путин вече не е основният враг на ПП-ДБ, ГЕРБ, Пеевски и всички други. Основният враг е Тръмп и САЩ. САЩ са една лоша, гадна държава – това е. Скоро ще има и протести там, пред „Козяк“. Та когато в такава евро-атлантическа държава концесионната такса е 40, 50 или 60%, това е отлично, много добро. Когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ от 10 години, откакто сме създали ВЪЗРАЖДАНЕ, това, което казваме, е, че трябва да има концесионна такса поне толкова от печалбата, това е ясно послание – 10 години последователно защитаване на тази тема. Ясно и точно! Отделно ясно и точно сме заявили, че това е към днешна дата, когато ВЪЗРАЖДАНЕ не управлява. Когато българският народ реши ВЪЗРАЖДАНЕ да управлява, ние смятаме, че тези концесии трябва да бъдат предоговорени или откупени, в зависимост какви са договорите, и да пристъпим директно към това, което е било преди 89-а година – българската държава да добива златото в България, българската държава да добива медта в България. Затова е време да приложим и западното законодателство в България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Аз не можах да разбера Вашата позиция каква е, господин Ганев. В крайна сметка Вие искате да се премахват изцяло концесиите, или да се предоговорят техните проценти, които получаваме в момента?

Да кажем, последователната политика, която е заложена в Програмата на ВЪЗРАЖДАНЕ по отношение на концесиите. Към днешна дата, когато ние не управляваме, смятаме, че трябва да се направи всичко възможно тези правителства, които се редуват едно след друго, дали ще е ГЕРБ с ПП-ДБ и Пеевски, дали ще е в момента ГЕРБ с ИТН, БСП, Доган и подкрепата в определени моменти на Пеевски, няма никакво значение. Ние смятаме, че това ясно и точно трябва се каже: 40, 50 или 60% концесионна такса от печалбата, задължително. Задължително! А иначе генерално, ВЪЗРАЖДАНЕ смятат, че всички тези концесии трябва да са държавни – ясно и точно. След 44-та година България организира добива на злато и България добива злато. След 89-а година големият грабеж, масовите приватизации на Иван Костов, на ДСБ-та и всякакви такива СДС-та, които са били тогава, доведоха дотам, че и това беше продадено, разпродадено. За да се стигне дотам, че концесионери, които печелят стотици милиони, синовете им демонстративно да показват, че миньорите могат да вземат смешни заплати, но те да отиват в швейцарски ски курорти и да правят демонстративни акции как могат да пръскат шампанско от хиляда долара бутилката и да пеят „Шушана“. Това нещо трябва да бъде прекратено. Гаврата, подигравката с бедния български народ трябва да бъде прекратена, защото, когато излиза в момента ГЕРБ и казва: „Ама ние сме заложили в бюджета повече средства.“ Вие сте заложили повече средства, както допълнихте впоследствие, заради поскъпването на тези метали на международните борси. Не сте заложили вдигане на таксата двойно. Заложили сте увеличаване на приходите по съвсем друго перо, а не да вдигнете концесионните такси от процент и половина на три или на нещо повече. Защото Вие дори отказахте – тези, които в момента управлявате, отказахте категорично и най-нагло да обложите поне еднократно заради така наречените неочаквани печалби, защото беше съвсем редно и в реда на нещата, когато облагате енергийните дружества заради неочаквани печалби с извънреден данък, това да се случи и с концесионерите. Така, както трябваше да се случи и с банките. Така, както трябва да се случи и с фирмите, които по всякакъв начин, като ЧСИ-та и всички тези други приходи, които се смъкват от бедния български народ. Това е недопустимо. Не мога да приема да излизат в момента ГЕРБ и да казват: „Ама ние четири години не сме управлявали.“ В кой момент точно ГЕРБ не управлява с коалиция с Денков – министър-председател, заместник-министър председател от ГЕРБ? Подкрепяте бюджетите, предложени от Асен Василев, години наред. Вие управлявате с тях. Точно заради това безумието с 1,5% облагане и концесионна такса трябва да бъде прекратено – от 40, 50, 60%.

Свобода за студентите! Затвор за сикаджията! (Възгласи: „Свобода!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, няма да се спирам на темата как влияе това на инвестиционния климат в България, този абсурден дебат, но все пак искам да обърна внимание на този рецидив при ВЪЗРАЖДАНЕ. Като говорят за ваксини, знаем какво става, за еврото – също. Сега говорят и за златото, за концесиите в България. Колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ Виктор Папазов, не знам той някакъв срам и граница дали има, но доколкото знам, и виждам в интернет, това е публично, в социалните мрежи – Ирена Комитова, негова съпруга, публикува, че току-що започва Форумът TEDxVitosha“ с щедрата, подчертавам, подкрепа на „Дънди Прешъс Металс“ – Челопеч. Тоест, ако той твърди, че в тази зала имало някакви хора лично заинтересовани, ами той е този на трибуната, от ВЪЗРАЖДАНЕ отново. Вие може ли по една тема да говорите, по която да не Ви изобличат? Има ли такава след ваксините, еврото и всичко друго, една поне да си намерете, в която да не Ви хванат в крачка? Толкова ли е трудно да направите това? Имам въпрос към Вас. Ако искате нещо от българското общество, може ли първо да дадете пример със себе си? Ако Ви дразнят американските НПО-та или фондации, може ли не вземате пари от тях? Ако сте против НПО-тата в университетите, може ли да не давате пример на децата си и да ги пращате точно в тези университети? Ако „Дънди Прешъс“ или концесията в Челопеч е някакъв проблем за Вас, може ли точно Вие и семействата Ви да не получавате пари от тях? Тоест да ни дадете първо този пример със себе си и после да го изисквате от всички други – за разнообразие, веднъж. Възможно ли е? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Божанков, когато говорим за лицемерие, може да се обърнете към Асен Василев, който, за съжаление, го няма в залата, защото Асен Василев 2021 г. като служебен министър на финансите говореше, че ще вдига концесионните такси на „Дънди Прешъс“. Когато бяхте в управление с БСП, с ИТН, Асен Василев също говореше за това нещо. Като министър на финансите не го направи. 2023 г. темата изчезна и Асен Василев не спомена нищо за концесионните такси на „Дънди Прешъс“ – ето това е лицемерието на ПП-ДБ.

Господин Божанков, когато ВЪЗРАЖДАНЕ водеше битки срещу „Дънди Прешъс“, Вашите бивши коалиционни партньори от зелените ги подкрепяха. Когато в Стара Загора ние спряхме точно този концесионер – кога – по времето, когато Теменужка Петкова беше министър на енергетиката, това трябва да го отчетете, трябва да видите последователността в позициите на ВЪЗРАЖДАНЕ. Също така трябва да видите непоследователността във Вашата политическа организация, която и да е в момента. От Зелено движение, Тома Белев, които подкрепяха „Дънди Прешъс“, когато хората се бореха и победиха въпреки тях. Така че нека да бъдем откровени, да бъдем точни и ясни – ВЪЗРАЖДАНЕ е последователна политическа организация, а за съжаление, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ е точно обратното.

Той вече не е от тях, той вече се пребоядиса.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми репликиращи колеги! Няма да отговоря на тези реплики, които задават прокси въпрос към хора, които не са в залата по обективни причини, не от неуважение. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ще отговоря на това – никога не съм казал, че сте непоследователни в това, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ. Вие сте последователни. Говорите за еврото – имате кредити в евро, имате сметки в евро. Говорите за ваксини – ваксинирани сте. Говорите срещу американски НПО-та, взимате пари от тях; говорите срещу „Дънди Прешъс Металс“ – те финансират Вас. Ако има някой, който е последователен, изключително упорит, това е точно партия ВЪЗРАЖДАНЕ – аз друго не съм казал. Моля Ви за още едно нещо – не смесвайте този дебат с други теми, като казвате „политически затворници“. Вашите колеги не са никакви политически затворници, те са хора с маски, чукове, които трошиха на центъра на европейска България (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), които опитаха да запалят сгради и съответно понасят наказания.

Ама не са ти строшили главата – няма проблем.

Правете разлика между политически затворник и един обикновен простак и вандал. Благодаря.

Лично обяснение, нали?

Да не объркаме нещо. Госпожо Киселова, дами и господа народни представители! Изключително се забавлявам с този млад народен представител, който, като няма какво друго да каже, се занимава със съпругата ми. Аз не се занимавам с баща му, който му купува местата в парламента – ту от БСП, ту от ПП-ДБ. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Шум и реплики от ПП-ДБ.)

Коментира, че не сме последователни. Аз искам да го попитам…

Обвинява ме в лицемерие. Второ, знаете ли, хората могат да живеят заедно и да имат диаметрално противоположни мнения по някои въпроси. Явно Вие като правоверен тоталитарист не можете да понасяте чуждото мнение, другите не са така. Да Ви питам – като ни питате за сметките в евро: Вие сметка в левове имате ли? (Смях.) Разплащате ли се в левове? Ауу, ама това е предателство спрямо Вашите евро-атлантически ценности. Боже, какъв сте лицемер! (Шум и реплики.)

Айде стига, знаем, че даваше дарения на Американския университет.

Да, да – разбира се, давах. Да, драги ми Маноле, и благодарение на тия дарения, които и аз съм давал и съм осигурявал, ти завърши този университет.

Естествено!

И ти забрави, млади момко, когато беше студент, какъв беше. Забрави какви песни пееше. Сега изведнъж обърна палачинката. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Да питам ли аз къде са парите за къщата на… (Шум и реплики от ПП-ДБ.)

Кажи тати колко пари даде за мандата. (Обръща се към народния представител Явор Божанков.)

Госпожо Председател, използвам тази процедура да се обърна към Вас и към колегите и да помоля да се върнем в точката на дебата. Ще напомня на колегата – фактологически неточен е, защото баща ми е починал отдавна. Така че, ако той твърди, че някой нещо ми е купил от отвъдното, нека да помисли пак, да има малко благоприличие и някаква граница в тази зала. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Баща му тогава беше жив.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Не знам, уважаеми народни представители, знаете ли колко трае една концесия? Тя трае минимум 35 години и след това имат възможност да я увеличат с още 15, което прави 50 години. Понеже чух одеве, че тук се говори колко се бил вдигнал животът в районите, където има такива концесии, включително в Челопеч, и понеже съм народен представител от София-област, мога да Ви кажа, че заплатите в Челопеч изобщо не са високи спрямо средните за страната. Напротив, там, понеже няма друг поминък освен мината, фирмите често се заиграват с това и държат работниците малко като заложници. Това го знам от хората на място, тъй като ходим всеки месец там и се срещаме с тях. За мен най-важният въпрос е: ощетен ли е българският народ от тези концесии? И отговорът е: категорично. Категорично е смешно да се плащат половин процент или процент и половина концесионни такси за нещо, което струва милиарди, както разбрахме. Затова и господин Ганев преди малко каза, че за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ 50% е минимумът, който трябва да се плаща концесионна такса в България. Знаете ли защо трябва да го направим? Защото е срамота да събираме капачки, за да си лекуваме децата от редки болести, но в същото време да си подаряваме богатствата на други държави. Честно казано, мен ме е срам, когато трябва да даряваме пари за такива кампании – за дечица, които са болни, а парите от концесиите да отиват някъде другаде. Колко от Вас знаят колко получава България като концесионни такси от минералните си води? Скоро разглеждахме бюджета в Комисията по околната среда – 3 милиона. А знаете ли, че в община Своге се води изключителна битка в момента за това да не се дава поредната концесия на поредната канадска фирма, която иска да добива злато в този район, и там местното население събираше подписи това да не се случи? Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Славчев, бихте ли казали какво е мнението на местните хора за тези концесии и също така да споделите – казахте, че са събирали подписка: какъв е броят подписи, който е събран? А Манол Пейков може да дойде да каже къде са парите от къщата. (Реплика от народния представител Манол Пейков.)

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Янков, Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ беше единствената партия, която застана до хората в община Своге и събираше подписи заедно с техния местен инициативен комитет. Броят подписи, които се събраха, е следният: 4521 подписа от местни жители (ръкопляскания и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“), 2400 от граждани без постоянен адрес – 7000 човека в Своге се подписаха за това, там да не се добиват злато и ценни метали. Тук на народните представители от ГЕРБ да им припомня нещо. Вашият кмет от община Божурище също проведе референдум на местно ниво и хората в Божурище отказаха да има златодобив в тяхната община. Същото трябва да се случи не само там, а трябва да се случи в Своге, в Ботевград, където е този блок Е-Е-1, където ще се добиват злато и редки метали. И в момента, между другото, пак правителството – предходното временно правителство на ГЕРБ с техния министър на околната среда, даде разрешение това да се случи, въпреки че и местната власт в Своге каза, че е против. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично подкрепяме хората в Своге и те там са готови на крайни действия. Само че действията на свогенци ще бъдат доста по-различни от тези, които видяхте в София, тъй като там територията е малко по-различна, и всеки път, когато ходя там на срещи с тях, те казват, че са готови на барикади и да се бият, и да си защитават земята. Това, което слушах досега в дебатите, никой не го каза – България трябва да има ясна стратегия за управление на подземните си богатства. Единствените, които говорим за това от десет години, сме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ. Знаете ли, че концесиите се дават без търгове, без нищо? Идва една фирма, заявява интерес, прави проучване и започва да добива. Ама дали някой друг иска, никой не знае и затова го получават големите. Някои от народните представители от ГЕРБ и от другите политически партии може би помните една фирма на име „Шеврон“, която дойде и подари 35 милиона на Бойко Борисов, тоест на правителството, на държавата тогава – това беше 2011 г., искаше да добива шистов газ в България. Господин Добрев, Вие точно тогава и след това бяхте министър, преди Вас бяха Нона Караджова и Трайчо Трайков. Така че „Шеврон“ дадоха 35 милиона и после им ги върнахте, но това няма значение – да не влизаме в диалог. Става въпрос, че България трябва да има...

Само секунда… (Председателят изключва микрофоните. Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.) За изказване Георги Иванов, след него – народният представител Димчев. Заповядайте.

Благодаря, госпожо Киселова. Дами и господа народни представители, господа и дами вносители! Изключително жалко е, че в този дебат участват Политическа партия МЕЧ, ВЪЗРАЖДАНЕ. ГЕРБ излязоха да се оправдаят тука, че са заложили някакви приходи в бюджета, господин Ганев обясни какви са тези приходи. Те заложиха и 33% увеличение от приходите на ДДС, но това на всички ни е ясно, че е неизпълнимо. Лицето Божанков излезе да си бръщолеви неговите глупости, но темата е изключително важна за българските граждани и за националния интерес на България. Вносителите правилно заявяват, че с анексите, които са били подписани тогава от министрите Трайков и Петкова, се изразяват в национално предателство, но тази практика е от 2000 г. насам. Абсолютно всички анекси, подписани във връзка с концесионния договор на „Дънди Прешъс“ и България като другата страна, са подписани в полза на „Дънди Прешъс“ и може да се олицетворят като национално предателство. Един от представителите на ГЕРБ излезе да пита как ще знаем дали процент и половина концесионна такса е много или малко. Ами ще му обясня, че концесионните такси в другите държави в света са от порядъка над 30%: Германия – 30%, Индия – 42%, Мексико – 30%, Аржентина – 35%. Така че 1,5% са абсолютно смешни на фона на това, което правят другите държави, те си защитават националния интерес. Друг е въпросът защо правителствата на България в годините не защитават националния интерес. И тук е перфектното олицетворение на лицемерието на Асен Василев, който говореше, когато беше в опозиция или не в правителството, за вдигане на концесионните такси. Влизат в управлението и забравят за всички неща, които говорят. Отделно, концесионните договори са начин за заобикаляне на Конституцията на Република България, защото в чл. 18, ал. 1 е записано, че подземните богатства са изключителна държавна собственост. Отделно, че казваме, че тези сондажи или добиването на злато са вредни за околната среда. Затова и господин Славчев говори за община Своге, община Мездра и община Ботевград, които се възпротивяват на тази проява от страна на „България Алфа“ ЕАД. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Киселова! Господин Хрисимиров, за икономическите вреди на страната разбрахме. Бихте ли разяснили на радетелите на зелената сделка и любителите на такса „въглеродни емисии“, които ми се смеят насреща като емотикончета, какво е въздействието върху околната среда вследствие от тези концесионни договори?

Уважаеми господин Иванов, аз нямаше да правя реплики, нямаше и да се изказвам, тъй като виждам каква е Вашата стратегия – да се изказвате колкото се може по-дълго, за да не се стигне до гледането на бюджета. Само че чух някои откровени неистини, които се налага да коментирам, за да знаят медиите и българското общество. В България концесионното възнаграждение за нефт и за газ е между 2 и 30%, тоест до 30%. Така че, когато казвате, че еди-къде си било 25%, трябва да кажете, че в България за нефт и за газ е също 30%. И ако ние намерим газ в Черно море или нефт в Черно море и започнем да го добиваме, тогава ще плащат до 4%. Трябва също да кажете, че най-високите концесионни възнаграждения в Европа са до 4% за металите. В България са 4% за металите, тоест ние сме на тавана на това, което е нормално за Европа. От какво се определя? От това колко е богато или колко е бедно едно находище. Нашите находища са бедни. Аз имам чувството, че изживявам някакво дежавю тука, в тая зала, защото тия неща всичките ги слушах от Волен Сидеров преди десетина години. Значи планът „Сидеров“ беше едно към едно от това, което говорите днеска. Вие се движите изцяло по плана „Сидеров“. Ако беше тука, щеше да излезе сигурно да Ви поздрави, че сте чели неговия план и излизате тука и го преписвате. Нищо по-различно не се случва. Само че трябва да знаете, че златото не расте като гъби в гората, защото така звучите. Все едно, че златото са гъби в гората и ние отиваме и си набираме от тия гъби, тоест събираме го това злато, пълним го в джобовете и почваме да плащаме пенсии. Ами не е така. От един тон руда в България се получават 2 г злато. От един тон руда! Можете ли да си представите един тон руда? Трябва да отделиш от един тон руда два грама – колко енергия, колко вода, колко труд, колко машини, колко инвестиции отиват в тази дейност, сами може да прецените, тоест нямаше да влизам във Вашия тон. Много съжалявам 10 години по-късно отново да чуя плана „Сидеров“ тука, в тази зала. Надявам се обаче нашите зрители, слушатели и българското общество да чуе, че колегите от МЕЧ и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ възраждат плана „Сидеров“. Това е. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, направо Ви се чудя на акъла, честно да Ви кажа.

Вие сте били министър на енергетиката на Република България, а не знаете, че има метални и неметални полезни изкопаеми. Не може да сравнявате круши със сливи или с царевица, нямат нищо общо. Айде, ще стигнем и до петрола. Ние внесохме предложение за петрола и за съжаление, колегите от ПП-ДБ не го подкрепиха, за „Лукойл“ застанаха на страната на „Лукойл“, а обвинявате колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че били проруски. Е, кой защитава чуждите интереси бе, колеги от ПП-ДБ? Господин Добрев, моите уважения, ама Вие сте от най-виновните. Петнадесет години управлявате тия концесии. Какви четири процента говорите?! Вижте арабските държави. Всичко е по договаряне. Вие сте си приели някакъв измислен закон, написали сте между нула и осем и четири процента и си го спазвате, и казвате, че това е истина. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) Няма такова нещо! Отиваш и се договаряш. Държава с търговско дружество, концесионер – каквото определи българската държава, това ще бъде. Пак Ви казах, гледайте всичко в контекста на 18 млрд. и 900 милиона дупка в бюджета. Откъде ще ги набавите тия пари? Всичко е от земята, ние сме от земята. Това е истината! Намерете ги тия пари. Ние Ви даваме предложение, Вие издишате, не можете да я защитите тази теза. Вместо това се включете и кажете: „Ей, хора, ще го преразгледаме, ще кажем на Теменужка Петкова. Няма да взимаме 500 милиона, ще вземем милиард и половина.“ Ето Ви един милиард повече. Същото от „Лукойл“, същото от банките. Вкарахте за банките, изтеглихте го. Хайде да напълним този бюджет, поне 10 милиарда може да вкараме допълнително тази година. Стига сте слушали ония в ЕНП какво Ви говорят.

Ние имаме време. (Шум и реплики.) Стига сте се съобразявали с ония хора!

Вие продължавате да слушате Урсула, да слушате Вебер.

Кое е изтекло?

Ще вземем изказване тогава.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Добрев, като Ви слушам, живи да ги ожалите концесионерите „Дънди Прешъс“, останалите компании. Дайте направо да не им искаме такса, да взимат нашето злато, нашите природни ресурси, въобще да не плащат комисиона. Господин Манов, като става дума за нефт, човекът е експерт, каза Ви, че нещата не са така, както Вие ги обяснявате. Българските фирми плащат в пъти повече, отколкото външни концесионери. И тези примери, които аз дадох за другите държави с процентите комисиона, те са във връзка с държави, които са външни инвеститори или външни концесионери, които искат да експлоатират техните природни богатства. Господин Петров, Вие като човек, доказал се във времето с предложенията Ви за законодателни промени относно земеделието и околната среда, ще Ви кажа, че едни такива находища или сондажи за проверка дали може да се добива злато увреждат почвата, правейки я негодна за земеделие в продължение на десетки години, унищожаване на ландшафта, загуба на биоразнообразието. Господин Добрев каза, че това злато не се копае в горите и дърветата. Кажете го на хората в община Своге, община Мездра и община Ботевград, защото, когато ние зададохме въпрос с моя съмишленик Ангел Славчев относно инвестиционните намерения на „България Алфа“ ЕАД в тези общини, министърът на туризма тогава дойде тука да ни увещава, че няма да се навреди на околната среда, но нещата не стоят така, защото проверките на сондажите са близко до пешеходния маршрут Ком – Емине, до екопътека „Под камико“, която води до един от китните водопади със същото име, до скалния феномен Джуглата. Така че нещата не стоят така, както Вие ги обяснявате от ГЕРБ. А що се отнася до българския народ какво ще види от този дебат, той отдавна го е видял. Българският народ иска България да печели от своите природни ресурси повече, а не компании като „Дънди Прешъс“. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Малко по-рано съмишленикът ни от ВЪЗРАЖДАНЕ Виктор Папазов изложи някои факти за миналата година, но дори по-назад във времето те не са много по-различни. Примерно за 2023 г. в Крумовград „Дънди Прешъс“ добива 134 хил. и 200 унции, което е близо 3 хил. и 800 кг. По цени на златото това са около 209 млн. долара. Двеста и девет милиона долара! Същата година в „Челопеч“ са добити над 4 хил. и 500 кг, което пък е повече от 250 млн. долара. Това, между другото, е спад с 10% от добива за годината преди това. И мисля, че тук може би доста хора не знам дали са наясно, но ще се съгласят, че „Челопеч“ е вече към финала, там запасите от злато са почти изчерпани след 30-годишна концесия, 25 години от които вече са изтекли. Какво обаче можем да кажем ние? Можем да кажем, че е смешно да се говори за това, че осигурителните доходи на населението в районите с добива на злато са били вдигнати, а с тях се занижавала безработицата. А защо да не я занижаваме тази безработица чрез държавни предприятия – държавни предприятия, които добиват златото, и златото остава в България? Говорите за съюзници, говорите за партньори. Кажете ми обаче, след като Обединените арабски емирства имат изключително много находищата на нефт, защо не инвестираме там, защо не инвестираме в добив на нефт в ОАЕ, защо не инвестираме в Канада, която също не е лоша опция, между другото? Но истината боли, нали, господа евроатлантици?!

Господин Димчев, Вие релевирате към евентуалните постъпления и загуби от тази концесионна дейност, но защо не кажете нещо за двойното счетоводство и за комисионите, които продажни държавни чиновници получават от тези концесионери и които те изнасят в задгранични банки, където постъпват и парите от самата концесионна дейност. Да кажем къде отива печалбата от тази дейност, която се осъществява в ущърб на народа, който е суверен, който е над всички нас тук.

Благодаря за репликата, господин Златанов, но истината е, че това е всеобща, всеизвестна, публична тайна, която е тайна само за Прокуратурата на Република България, и мисля, че се сещаме защо. Само че април миналата година в медиите излезе информация, че министри в различни правителства са сключвали допълнителни споразумения с „Дънди Прешъс“, които са в полза на концесионера, а не на държавата. И това не е информация на ВЪЗРАЖДАНЕ, това е информация на ДАНС. Какво е направено? Нищо! „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ за 2022 г. има 241 млн. лв. печалба според търговския регистър. Ако се върнем във времето назад, защото цифрите не са толкова различни, за 25 години най-вероятно те са усвоили над 6 милиарда долара. Това е само Челопеч, да не забравяме и Крумовград, където добивите са малко по-ниски, но не толкова. Та – златото на канадците, водите на Гърция, танковете на Македония, ваксините за ковид на половината Африка, безплатните бази на САЩ. Какво говори това? Говори за едно безхаберие, говори за напълно абдикиране на самата държава, говори за едно компрадорско управление, което не се свени да раздава държавните ресурси, както не се свени и да репресира студенти – български граждани, за това, че изразяват своята гражданска позиция. Свобода за студентите, затвор за политическите мутри! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплики: „Браво!“)

Колеги, в така направеното предложение има някои неща, които бихме подкрепили, други, които – не. Ще Ви кажа кое и затова ще предложа редакционна промяна на това решение. То да приключи без изречението: „Да предприеме действия по прекратяването им.“ и ще стане така: „Задължава Министерския съвет да предприеме необходимите действия за предоговаряне на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали с цел значително увеличение на концесионните плащания и повишаване на контрола“ – точка. Защото според наши данни, ако се отиде на разваляне на Договора, те ще спечелят повече, а държавата ще загуби много повече. Тоест развалянето на договорите за нас не е практично решение в момента, така че това е нашето редакционно предложение по текста. Благодаря.

Достопочтени служители на народа! Миналата година имах един много приятен разговор с човек, който е бил още навремето в екипа на Иван Костов и е изготвял плановете за концесионните договори. С него обсъдихме какви са котировките на благородните метали на международните борси. Той ми каза: „Ние изготвихме много добър план. Бяхме екип от почти 30 човека, но как е бил отчетен и как е бил прилаган този план за концесионните договори, не е моя работа. Това е политическо решение.“ Всички политически решения се вземат от правителствата и тяхна е отговорността за всичко, което се случва в страната. Не забравяйте, че зад всяко решение стои волята на едно политическо мнозинство. Този човек ми каза тогава: „Златото и среброто може дори за кратко време да поскъпнат, но много скоро те наваксват тази своя загуба и следващите години винаги има тренд нагоре, един голям ръст.“ Тук от ГЕРБ бяха споменали, че очакваме приходи от малко повече от половин милиард след увеличението на концесионните такси. Само да Ви припомня, че ние хвърлихме два милиарда и половина, за да купим едни ръждиви страйкъри, едни ковчези, с които би трябвало да защитават нашата родина. С лека ръка ние купуваме ръжда, а подаряваме злато. Относно Челопеч. Да, наистина може би средно за страната заплатите да са високи, но какъв е стандартът. Нека да ги сравним с останалите страни, където се добива благороден метал. Дали наистина хората в другите страни и по другите континенти получават същите доходи?

Господин Първанов, аз няма да се занимавам излишно с цифри и данни. И понеже дотук всички стават и се изказват, че това са изключително неизгодни условия за България, аз ще Ви попитам следното: години наред, правителство след правителство и всички знаем, че са неизгодни. Ами моят въпрос ще е: след като всички знаем, че са неизгодни, тези, които сключват тези договори и продължават да ги поддържат, дали работят за България, или за нечии чужди интереси?

Ясно е, че се защитават някакви чужди интереси и те най-вече са на друга държава – може да са транснационална компания. Преди две години член на нашата организация от София отиде точно до Челопеч. И аз също няма да Ви занимавам с цифри, ще Ви кажа той как си общува с PR екипа, с имиджмейкърите точно на предприятието, което експлоатира Челопеч. Те започнали да обясняват как защитавали нашата българска природа. Как част от производството от флотацията – това, което спомена и господин Цонев – флотация, да го преведем на български, означава обогатяване, обогатяването на рудата се извършва извън границите на България. Тоест допълнителни работни места някъде другаде. Но нека да погледнем географията, какво ми каза той тогава. Оказва се, че от бургаското пристанище товарим рудата на кораби и – забележете чисто географски, погледнете глобуса, не картата – караме тази руда в Намибия, до Южна Африка. Прави едно околосветско пътешествие за флотация и обогатяване. Ако тази компания може да си позволи тези транспортни разходи, помислете африканският континент колко е широк, през Средиземно море ние го пресичаме по ширина, а след това през Атлантическия океан по дължина, и въпреки това тази компания печели заради тези големи транспортни разходи, помислете си ние дали наистина не ѝ правим подарък. Дали тя не получава нещо, от което може само да се радва? Защото, ако тук беше отворено флотационното предприятие, щеше да има допълнителни работни места и най-важното – тези транспортни разходи нямаше да ги има компанията, всичко щеше да се извършва тук. Ако смятате наистина, че някой може да си позволи околосветско пътешествие, за да обогатява руда, за да получава благородни и цветни метали, и че това за него едва ли не е загуба, още веднъж Ви казвам, погледнете глобуса. Къде е Намибия? Това е в другото полукълбо. Там дори слънцето изгрява от другата посока. Помислете си, ако тази компания може да си позволи тези транспортни разходи и пак да е на печалба, дали българската държава не би могла да бъде на печалба, дали българските бизнесмени не могат да са печалба? Толкова ли нямаме предприемчиви българи на тази земя, които да могат да се справят с нашите собствени находища, с нашето собствено богатство, с това, което природата ни е дала, а трябва да го подаряваме на някой друг? Ясно е, че това се извършва от политическа върхушка, подобна на тези, които управляват банановите републики. Затова ние имаме политически затворници, затова имаме политически репресии. Свобода за политическите затворници! Съд и присъди – ефективни, за тези, които ги вкараха там, политическите престъпници, които крепят банановия режим – двамата сиамски близнаци с наднормено тегло! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплики: „Браво!“)

„Дайте ми да печатам парите на една страна, и не ме интересува кой пише нейните закони.“ Тези думи принадлежат на Майер Амшел Ротшилд, родоначалника на известната банкова фамилия Ротшилд. Той ги изрича в периода на Наполеоновите войни, когато в Европа се въвеждат хартиените пари. В 1885 г. се емитира и първата българска банкнота, от 1 август – банкнота от 20 лв. (Показва.)

Има много общо. На която банкнота, госпожо, пише: „В замяна на тази банкнота Българската народна банка плаща предварително 20 лева злато.“ Първи август 1885 г. Ето банкнота, емитирана от 2020 г., 20 лв. (Показва банкнотата.) Няма никакво обезпечение в злато, няма нищо. Разликата е в това, че ние нямаме независима централна банка. Разликата е в това, че ако дори до 1989 г. …

Господин Председател, моля Ви да се доизкажа. …ние имахме на банкнотите си надпис, който казваше, че банкнотите са обезпечени със злато, то днес ние го нямаме. Защо? Защото е сложена ръка върху златото, върху подземните богатства, които съгласно чл. 18 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Закона за подземните богатства са изключителна държавна собственост. И ето защо е наложително във времена на турбулентни геополитически процеси като сега, когато България е напът да изгуби окончателно държавния си суверенитет, да се възстанови нашият банков суверенитет и посредством слагане на ръка върху подземните богатства, включително и на златото, от страна на държавата.

Господин Златанов, дано не съм Ви разбрал правилно, но това, което казахте, че се погазва Конституцията, а именно раздаваме полезните изкопаеми без никакви ползи за България, то какво се опитвате да кажете – че България всъщност не е независима държава, а колония ли? Моля да се обосновете.

Господин Димчев, за съжаление, България в момента е колониална територия и последният пирон в нашата държавност ще бъде евентуалното въвеждане на еврото, за което се борят шепа еничари, майцепродавци и народни предатели. Но това няма да се случи. Темата за лева е тематично свързана с нашата национална, с нашата държавна независимост, с нашия суверенитет, което от своя страна релевира и с темата за подземните богатства и със златото. И не е далеч моментът, когато ние отново ще започнем да емитираме сами своите пари с този надпис, който го пише на тази банкнота от 1 август 1885 г., а именно, че банкнотите на Българска народна банка са обезпечени с активи със злато. И в този момент аз ще Ви кажа: Свобода на народа, смърт на фашизма! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Аз, честно казано, се радвам на днешната дискусия, защото бяха казани доста неща. Повдигна се и темата, че често в Народното събрание се обсъжда концесията на златодобива в България. Също имаше едно изказване, в което се каза горките концесионери колко трудно добиват рудата, и аз очаквам, нали, в най-скоро време държавата да започне да им плаща за това, че добиват руда. Но не това е нашата тема, която трябва да разгледаме днес. Концесионните договори се разглеждат доста често тук, но те не намират решението си. Не намират решението си, защото от една или друга малка политическа група решават да повдигнат колко са неизгодни тези договори до един момент, докогато влязат в управляващото мнозинство заедно с цялата тази клика, която е допуснала да се стигне дотук – българската държава да бъде ощетявана и на гърба на българския народ едни чужди компании да правят едни огромни пари. Беше казано – срамно е да се коментира тази тема, в същото време, в което концесионерите изкарват едни милиони, милиарди на гърба на българския народ, а ние да събираме капачки за нашите болни деца. Това наистина и аз бих казал, че е срамно, и мисля, че народното представителство трябва да се вземе по-скоро в ръце и по-бързо да започне да решава проблемите на българското общество – тези проблеми, които наистина могат да бъдат решени, а не просто да бъде хвърлян прах в очите на българските граждани, проблемите да бъдат заметени под килима, да се каже – да, ние ще вдигнем, в държавния бюджет е заложено да бъде изготвен ЗИД. Аз, честно казано, не съм чул друг път подобно нещо. Ние ще накараме Министерството на енергетиката да подготви ЗИД и ние после да го приемаме – това за мен е тупане на топката. Плюс това е даден срок септември месец. Аз, честно казано, не виждам това мнозинство септември месец да продължи.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Господин Димитров, преди да Ви репликирам, само искам да вметна. Някой тук, в залата, спомена, че няма нефт в България. Как така няма нефт в България, а същевременно има концесия в Шабла за нефта? Има данни за някакви договори, фалшиви предполагам, за сервитути и същевременно няма никакво обезщетение за земите на хората. Господин Димитров, Вие посочихте тук доста проблеми. Може ли да обясните как биха били решени те? Благодаря.

Благодаря за репликата. Разбира се, всеки един проблем, ако искаме да бъде решен, той може да бъде решен много бързо и много лесно. Аз искам обаче, преди да кажа какво точно трябва да бъде направено, да спомена, че освен договорите за концесиите на полезните изкопаеми България, за съжаление, подписва постоянно неизгодни концесионни договори. Такъв е и договорът примерно за летище София. Искам да кажа, че тези договори не се подписват случайно. Напротив, едни управляващи, когато видят, че са в неизгодна позиция, когато видят, че българското общество започва да се надига срещу тях, те започват да търсят подкрепа отвън. Същото нещо се беше разиграло, подобен сценарий се беше разиграл и 2019 г., уважаеми сънародници, помните ли тогава какво се случи? Бяха закупени едни чертежи на едни изтребители. Разбира се, за да бъде решен този проблем с концесионните договори, трябва една ясна стратегия на българската държава, тя да определи къде и какво може да направи и кои от дейностите не могат да бъдат извършени тук, на територията на България. Но естествено, тези дейности трябва да бъдат и съответно заплатени с една наистина концесионна такса. Защото, съгласете се, но процент – процент и половина концесионна такса за злато, това е срамно! Срамно е за нас, българите, които търпим това да продължава! Срамно е и да бъдем лъгани и да търпим лъжите на управляващите – същите тези, които подписват тези концесионни договори, същите тези, които подписват и неизгодните анекси към тях, и после казват: „Ама ние го променихме.“ То и договорът за концесията на летище София беше променен и вместо да бъде плащана концесия, се направи така, че първите 10 години да не се плаща концесия, тя да бъде платена от 2025 – 2035 г. Срам и позор за тези управляващи, които са готови да предадат националните интереси, за да могат да присвоят нещо допълнително и да получат едно политическо убежище от някоя чужда държава. Накрая бих завършил с това, че държава, която изнася злато; държава, която гони интелигентното българско младо общество навънка, за да внася боклук, който да гори тук, в България, това, уважаеми сънародници, много трудно бих нарекъл държава. Това е една мащеха, която прогонва българското население, за да може тук една шайка да прави каквото си иска, да прибира дори и политически затворници…

…което…

Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Изключително важна точка, изключително важна дискусия, особено за тези, които успяха да се включат. И в тази връзка, понеже смятаме, че е важно и за българската общественост как ще протече и гласуването в залата, процедурата ми е към Вас: моля за предстоящото гласуване да бъдат включени камерите на БНТ 2 и на Българското национално радио. Благодаря.

Да, да.

Прегласуване. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Дайте прегласуването!“)

А на лично обяснение ще има ли, или няма да има? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „По кой член е изчерпал времето?“) Изчерпахте времето на групата. (Реплики между председателя Наталия Киселова и народния представител Ангел Георгиев.) Не, не е прекратена. В прегласуване сме! В режим на прегласуване! Моля, колеги – прегласуване. Гласували 201 народни представители: за 44, против 94, въздържали се 63. Предложението за включване на камерите не е прието. Има ли колеги, които желаят да се изкажат? Не виждам. Закривам разискванията, преминаваме към гласуване. Първо беше направено редакционно предложение от господин Йорданов от „Има Такъв Народ“ в Проекта за решение да отпадне последната част от предмета на решението: „а при невъзможност да предприеме действия по прекратяването им“ да отпадне. Моля, гласувайте дали да отпадне тази част от предложения проект за решение. Гласували 181 народни представители: за 42, против 47, въздържали се 92. Предложението не е прието.

Прегласуване.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, мисля, че бях ясен и ако някой не е разбрал, искам ето това да отпадне, за да може да го подкрепим. Иначе противоречи на всичко друго, което ние смятаме. Не можем да подкрепим две противоречащи си неща. Така че подкрепете редакцията ни, иначе няма как. Да, разбра се.

Госпожо Председател, искам прегласуване, защото считам, че ако предложението на господин Йорданов бъде отново прието…

…неприето.

…всъщност предоговарянето с цел значително повишаване на концесионните такси за добив няма да има своята санкция. Защото санкцията, ако не се постигне такова предоговаряне, е да се предприемат действия по прекратяването на тези договори. Защото в разговорите с концесионерите те могат и ще откажат да плащат повече на държавата, което е очаквано. Но държавата може да прекрати, да придобие, да създаде държавно предприятие, да намери нов концесионер. И е срамно, че Тошко Йорданов излиза от трибуната и прави така, щото тази норма, този текст да бъде приет по начин, по който да не свърши работа на държавата. Тошко търси сметка на това дали било законно! Законно е, всичко е законно, има си арбитраж и се водят дела, и няма да е…

…по-неизгодно, Тошко, от това да прибираме по няколкостотин милиона…

…или милиард от такси. Срамота е, че Тошко Йорданов от „Има Такъв Народ“ става проводник и маша, адвокат…

…арбитър, защитник…

…на тези, които източват… (Председателят изключва микрофоните на оратора. Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Да, само да си кажа – по начина на водене. (Реплики.) Извинявайте, колега, ама понеже тук се изговориха някакви неща. Първо, госпожо Председател, когато има желание за прегласуване, то е само едно. Процедурата не разбрах тук за какво беше. По принцип не трябваше да го допускате господин Василев на трибуната. А що се отнася до нещата, които каза господин Василев, казвайки го минимум 4 пъти – преди да напусне ИТН, тази тема е обсъждана и още тогава всички бяхме на мнение, че развалянето на концесиите ще доведе до огромни загуби на държавата, така че аз правя това, което съм правил и тогава. Това, че сега Вие се опитвате тук да яхвате някаква друга вълна, си е Ваше право. Аз не Ви коментирам и дори бихме подкрепили редактираното предложение, а оттам нататък си гледайте Вашата работа, ние си гледаме нашата! Ние правим това, което сме казали преди още три години.

За лично обяснение! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Не, няма да си седна! Искам лично обяснение! Трябва да ми дадете възможност… (Народният представител Радостин Василев говори при изключени микрофони.)

Преди прегласуването, госпожо Киселова, искам 30 минути почивка от името на парламентарна група. (Шум и реплики.) Дано здравият разум да се върне в народните представители!

Е, Вие толкова пъти нарушихте Правилника, та сега ли? За златото на България… (Народният представител говори при изключени микрофони.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз гласувах и подкрепих това решение, защото смятам, че е важно и защото смятам, че държавата се отнася несериозно към природните си ресурси. В Четиридесет и седмото народно събрание, когато бях съвсем нов, пресен народен представител, аз бях в Комисията по икономика, където на едно изслушване дойдоха от Агенцията за публичните предприятия и контрол на концесиите. Още оттогава аз си спомням едни цифри, които ме шокираха. Оказа се, че по техни данни тогава – това беше през 2021 г., концесиите в България са над 2500. И когато народните представители ги попитаха: „Колко от тези концесии?“ – те отидоха лично и провериха, и от Агенцията за контрол на концесиите отговориха: „Пет.“ Само пет концесии от над 2500 концесии и затова смятам, че днес беше важно това решение да бъде взето. Разбира се, не му е сега времето, тъй като управляват други хора – ГЕРБ, ИТН, ДПС и БСП, които поне 15 години са във властта и най-вероятно са се сраснали заедно с тези чужди концесионери, най-вероятно получават някакви бонуси и е съвсем нормално те да не подкрепят това решение, но ние го подкрепихме. Когато дойде времето за ВЪЗРАЖДАНЕ, пак ще го вкараме и ще направим ревизия, и според мен трябва всички концесии да бъдат държавни! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Редно е да се каже от тази трибуна, че всъщност става въпрос за едно системно продължавано престъпление, и то не според мен, и не според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, а според организираната престъпна групировка на българската прокуратура. Защото, когато тя не е мислела по този начин, както мисли сега, преди няколко години са събрани 17 тома с доказателства за това, че концесията за Челопеч – само една концесия за Челопеч, забележете, а беше казано, че има над 2000 концесии в България, е нанесла щети за милиарди на България. Това сочи прокурор Красимир Кирилов от Софийска градска прокуратура с постановление, в което казва, че има мнение – според него, че петима енергийни министри, подписвали договори и споразумения с канадската компания през годините, трябва да бъдат разследвани за безстопанственост. Прокурор Кирилов установява също, че с Договора и последвалите анекси към него не може да се контролира нито съдържанието, нито количеството на изнесените от страната концентрати и смеси. Налице е очевидна тенденция за увеличаване на добивите при намаляване на концесионното възнаграждение, както и невъзможност то да се актуализира, макар да има значително покачване на цената на златото! Най-общо взето, оценката на организираната престъпна група, известна като прокуратура, към онзи момент е, че на българската държава са нанесени щети от 1999 г. до 2020 г., тоест за 21 години – и тук не са последните пет години, на стойност, внимание, 38 млрд. лв.! Само от една концесия – 38 милиарда! Ще припомня, че след това имаше открита друга нова мина в Крумовград, която, между другото, по данни на самия концесионер „Дънди Прешъс“ се изплати точно за два месеца! Точно за два месеца беше изплатена и оттам насетне цялата инвестиция е приключена и оттам насетне вече започва чистата печалба за ограбващите България концесионери от „Дънди Прешъс“. Между другото, най-интересното е, че това разследване на организираната престъпна група, известна и като прокуратура, знаете ли как приключва? Много изненадващо! Естествено, че са изтеглени всичките документи, естествено, че в крайна сметка прокуратурата все отказва да разследва чуждия колонизатор! Докато…

Свършвам, госпожо Киселова, десет секунди. Докато концесиите продължават по този начин, българската държава ще бъде ограбвана с милиарди! Хората, които са гласували тези концесии, трябва да влязат в затвора, а хората, които сега, току-що отхвърлиха това предложение, трябва да им правят компания на същото място – в затвора! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Аз подкрепих този проект на решение, внесен от МЕЧ, не само защото смятам, че концесиите на природните ни богатства са противоконституционни, не само защото смятам, че увреждат нашата околна среда, и не само защото смятам, че по никакъв начин не подпомагат икономиката ни. Подкрепих го, защото смятам, че всички концесии трябва да бъдат предимно в полза на държавата, да не казвам само, но предимно в полза на държавата, и по време на дебата за този проект на решение видях изключително много лицемерие. Естествено, каквото и да кажа като мотив, едва ли ще кажа нещо ново, което не беше казано и чуто в процеса на дебата, но ми направиха впечатление няколко момента, например лицемерието на ПП-ДБ. В ПП-ДБ има хора, които се пишат за еколози. Има такива, които в Комисията по околната среда и водите си късат гащите, дрехите. Просълзяват ни във всяка една комисия, когато започнат да се изказват за нашата увредена околна среда, а всъщност и в мотивите на вносителя беше споменато една такава концесия колко много всъщност уврежда нашата околна среда. Не коментирам Явор Божанков, той излезе от залата, но не коментирам неговото изказване, защото той се опита да разводни дебата и да измести темата. Той не говореше от името на ПП-ДБ, а той говореше от името на Асоциацията на рециклиращата индустрия, в която също членува, където в Управителния съвет е пълно с функционери на ГЕРБ и на ДПС, и това е причината той за тези години да не казва нищо лошо за ДПС, защото всички са там, в Асоциацията на рециклиращата индустрия.

Господин Василев, убеден съм, че когато бяхте министър, сте говорили тогава с Вашия енергиен министър, по прякор Сашо Кеша, и сте били почти на ръба да внесете такъв проект на решение, но не Ви е стигнал мандатът, нали?

Точно това правя в момента. Аз не познавах Сашо Кеша, както и никой от „Има Такъв Народ“ не го познаваше, защото Слави си го сложи като брокер, който да разпределя нещо в енергетиката. Така че с него не съм говорил много-много, както и с Гроздан Караджов, а познавах само външния министър. Няма да крия, че съм разочарован от това, което се случва днес тук. Аз не съм очаквал от ГЕРБ, от ДПС-тата нещо друго, но от БСП и от „Има Такъв Народ“ не съм очаквал по този начин да се самоубият с такъв тип гласуване, защото Тошко излъга. Аз му казах името, защото Слави така обича да го нарича: Тошко, Тошко, Тошко, казах му името, защото по-голямата част от „Има Такъв Народ“ е в МЕЧ отзад в залата…

…Тук тези половината не ги познавам, като тази Кузманова, която стои. Те са някакви нови хора в „Има Такъв Народ“, така че ние много добре знаем какво сме си говорили в „Има Такъв Народ“, за разлика от Тошко. Това е нещо на ишлеме…

…което съществува ей там в залата, което Слави го е дал на три-четири мутри да го управляват и да прави последно двайсет…

…Срамота е за тази зала, че 20, 10 – 20 години планът Сидеров, планът Сидеров, каквото и да е било, тук се намират слуги на хората, които източват българския национален ресурс. Срамота! (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас с призив да не вземаме почивки поне в днешния ден. Постоянно излизате, обядвате, закусвате и така нататък, а днес… Вече е обяд, минава 12,30 ч., а ние свършихме едва първа точка. Ако искаме да гледаме трите бюджета, които са трета, четвърта и пета точка в днешния дневен ред, е добре да работим без почивки. Всеки от Вас, пак повтарям, непрекъснато излиза, закусва, обядва, почива си, прави каквото си иска, докато работим. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Действително сутринта на Председателския съвет този въпрос беше обсъден във връзка с нашата точка, която ние оттеглихме, и със Законопроекта, който сега ще започнем да разглеждаме. Леко ще злоупотребя с процедурата, госпожо Председател. Две неща искам да кажа от трибуната и да призова и председателя на Правната комисия госпожа Александрова да поеме действително ангажимент, че другата седмица, както беше уговорено между парламентарните групи, в Правната комисия ще се разглеждат и двата законопроекта. Говорим за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лицата, подаващи сигнали, както и няколкото законопроекта по Закона за несъстоятелност на физическите лица. Защо призовавам госпожа Александрова да го направи това нещо? Сега ще разглеждаме точката за несъстоятелност на физическите лица, която е една от най-важните законодателни инициативи, които има този парламент, но до този момент тази инициатива винаги е вървяла надпартийно. Има, доколкото знам, четири законопроекта – три от парламентарни групи са внесени. Имаше доста сериозна работна група, която стигна до някакви заключения – къде добри, къде не. Моята молба към вносителите на тази точка е: в действителност, след като госпожа Александрова поеме задължението, че в крайна сметка ще гледаме тези законопроекти на Комисия, действително по този закон, законопроект за изцяло нов закон, да минем по пълния ред. Защо? Защо е моята молба към вносителите. Логиката по чл. 47, ал. 8 е опозицията да накара мнозинството да гледа точки въпреки нейната воля, на опозицията. Ако действително ние получим гаранциите, че ще гледаме така важните точки в Правната комисия, според мен ние би следвало да стигнем до един надпартиен консенсус, че тази материя е изключително важна и ние трябва да я урегулираме – Народното събрание, независимо кой е управляващ и кой е опозиция в този момент. И действително е изключително важно ние да минем по правилния път, защото се притеснявам, че в момента гледаме един от четирите законопроекта… (Реплика от народния представител Петър Петров.) Четири са. И БСП имат законопроект. Притеснявам се, първо, какво ще се случи с цялата процедура…

Извинявайте, госпожо Председател. Дайте ми още три-четири минути.

Знам, госпожо Председател, но моята процедура е да улесним работата на Народното събрание, че в крайна сметка да имаме качествен законодателен процес и най-накрая да има ползотворен законопроект и закон за обществото, така че моята молба е към вносителите: нека, след като госпожа Александрова публично потвърди, че ще имаме Комисия с тази точка другата седмица, да я оттеглят, да я гледаме на Комисия и след това да имаме един ползотворен законодателен процес, който ще завърши с положителен акт за гражданите. Защото, ако сега гледаме точката, се страхувам, че всъщност ще опорочим цялата процедура, която работим от толкова дълго време. Благодаря Ви и извинявайте, госпожо Председател, още веднъж. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Ноторен факт е, че България е най-бедната страна, с най-ниски доходи на глава от населението сред двадесет и седемте държави – членки на Европейския съюз. Съгласно официалната статистика за 2017 г. 24% от нашите сънародници са на прага на бедността, а за 2022 г. са около 23%, или, ако трябва да съм съвсем точен – 22,9%. Под прага на бедността обаче са наши сънародници не по-малко от тези на самата граница. Така например за 2023 г. са били 1 млн. 325 хил. 948 лица, или 20,6 % от населението на страната, при линия на бедност, средна за страната, от 637,92 лв. средномесечно на лице от домакинство. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност е нараснал с 21,3%. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2023 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включват доходите от пенсии, но се изключват останалите социални трансфери, а именно обезщетения, социални, семейни помощи, добавки и други, равнището на бедност се повишава от 20,6 до 28,5%, или със 7,9 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45,3%, или с 24,7 процентни пункта. През 2023 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин, съответно 446 и 466 лв., а най-високата е в София, София-град – 990 лв., следвана от областите Варна – 736 лв., Перник – 716 лв., и Кюстендил – 702 български лева. Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите: Стара Загора – 25,8%, Кюстендил – 24,6%, и София-град – 22,2%. На последно място е Добрич с 22%. От 2007 г. България е длъжна да въведе процедура по фалит на частните физически лица съгласно разпоредбите на Регламент ЕО/1346/2000 – 29 май 2000 г. През 2017 г. Регламентът бе отменен и заменен с Директива 2019/1023 на Европейския съюз, регламентираща материята. На основание чл. 34 от Директива № 1023 България бе длъжна да приеме и обнародва разпоредби в изпълнение на Директивата до 17 юли 2021 г. Държавите, изпитващи особени трудности в реализирането на тези указания, можеха да се възползват от възможността да искат удължаване на срока до 17 юли 2022 г. След като в страната обаче се проведоха шест поредни предсрочни парламентарни избора и се смениха седем правителства, пет от които служебни, то не можа да се приеме законодателство, регулиращо материята с несъстоятелността на физическите лица. За периода от три години бяха внесени четири законопроекта за несъстоятелността на физическите лица, като два от тях са от Министерския съвет, съответно на 4 ноември 2022 г. и 13 април 2023 г. Последният законопроект бе приет на първо четене в пленарната зала, но така и не бе разгледан на второ четене, защото мандатът на Четиридесет и деветото народно събрание бе прекратен предсрочно. Бяха проведени обществени изслушвания, представени становища, проведени дебати в пленарната зала, които дават възможност за преосмисляне на така представените законопроекти, коригиране на техните слаби страни, надграждане и преработване. Същевременно броят на българските граждани, които са задлъжнели към банки, колекторски фирми за събиране на дългове и други кредитори, драстично се увеличи през последните десетилетия. Голям дял от тях не са в състояние да си обслужват задълженията, вследствие, на което се появи и така наречената категория вечен длъжник. Немалка част от тези наши сънародници са хора в работоспособна и репродуктивна възраст. Голяма част от тях избраха да напуснат България в търсене на препитание навън поради дълговата спирала, в която се изпаднали, с цел опит за погасяване на задълженията им. Бремето на необслужваните кредити е пречка за тяхната реализация в обществото и за създаване на основната единица в обществото – семейството, което е основната клетка на обществото. Бремето на лошите кредити се явява и спирачка за скоростта на стокообмена и производството. По данни на Българската народна банка над 10% е скочил размерът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на първото тримесечие на 2024 г. в сравнение с декември 2023 г. като нетна стойност след приспадане на обезценката. Говорим грубо за 2 млрд. 250 млн. лв. в сравнение с края на 2023 г., когато необслужвани са били 2 млрд. лв. грубо или, ако трябва да съм съвсем точен, 1 млрд. 956 млн. лв. Единственото решение на така създадената ситуация е създаването на законов механизъм за премахването на този статус „вечен длъжник“. Съответно този механизъм следва да предложи решение на проблема с лошите кредити посредством бърза, ефективна и оптимална по себестойност процедура по обявяване в несъстоятелност на физическите лица. Настоящият законопроект стъпва на разработките на предходните четири законопроекта, съобразявайки се със становищата, изразени при тяхното обсъждане. Проектът е по европейските стандарти и представлява принос в хармонизирането на българското законодателство с това на страните – членки на Европейския съюз. С приемането на Законопроекта ще се даде възможност на публичните, държавните и частните съдебни изпълнители да прекратят натрупани с десетилетия изпълнителни дела, по които реално няма никакво движение, но поглъщат административен капацитет. В заключение, много пъти в залата на Народното събрание са се гласували най-различни безумия и откровено вредни за българския народ решения и закони – поръчкови, лобистки, които обслужват тази мутра, онази мутра, която и да управлява от сегашните мутри. И много често се е случвало това да бъде аргументирано със: Европейската комисия иска – трябва да го приемем, иначе ще бъдем наказани, ще има процедури срещу нас. В този случай говорим за нещо, което е трябвало да се случи преди четири години – най-късно. Сега сме 2025 г. Предложеният законопроект, който ВЪЗРАЖДАНЕ внася, на практика взема най-доброто от предишните законопроекти и не би следвало да срещне абсолютно никаква съпротива в парламента, защото е в услуга изцяло и единствено на най-бедните слоеве от българското общество, където впрочем има изненада – съвпадение, по-скоро рядко съвпадение, на нашите национални интерес с тези на Европейската комисия, което води дотам, че имаме интерес да приемем този закон като народ. Така че нашето предложение е Законопроектът да бъде гласуван, разбира се, след съответното обсъждане – той е на Вашето внимание и ние сме готови да го защитим в хода на дебатите.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Костадинов, скъпи колеги народни представители! Позволявам си да взема отношение по въпроса, тъй като е от изключителна важност за българското общество. Радвам се, че и двамата говорещи преди мен изразяват същото виждане и разбиране. Позволете ми да внеса няколко изключително важни пояснения по отношение на фактите за съдбата на този законопроект, за да можете да вземете обосновано решение, което според мен следва да бъде в посока да бъдат разгледани заедно така, както обсъдихме на Правната комисия миналата седмица всичките четири законопроекта. Защото не е въпрос на политическа активност несъстоятелността на физическите лица. Въпросът е на дължима адекватна уредба не толкова на Европейската комисия по Плана за възстановяване, макар да има и такъв ангажимент, а на българските граждани. Позволявам си да поправя господин Костадинов. Три пъти вече Министерският съвет внася този законопроект, като съществената разлика е след внасянето на 4 ноември 2022 г. и след като на 13 април 2023 г. е приет на първо четене, че е създадена работна група, в която се участвали народни представители от всички политически групи. Тази работна група е свършила много работа и така от втората версия до третата, която е депозирана в Народното събрание от Министерския съвет, е извървян дълъг път. Това не може да се каже обаче за Законопроекта, който е представен от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото той почива на над 95% от втората версия на Законопроекта, тоест отпреди работната група, преди да бъдат съобразени редица важни аргументи както от магистратите, така и от различни заинтересовани страни. Тоест днес предстои да разгледате втората версия, при положение че има трета – усъвършенствана, която е на вниманието на народните представители. В който смисъл подкрепяме и предложението на господин Стоев и след разговори с председателя на Правната комисия логичното, така както и Правилникът предвижда, е тези закони да вървят в пакет. Тези закони да бъдат разглеждани, защото, както споменах вече, ние работи много усилено в Министерството по нормативните актове по второто плащане. Законът, който е представен, в най-голяма степен съответства на вижданията на различните политически групи, но по-важното – на професионалната общност. Защото, колеги, този закон няма да предвиди кредитна амнистия, нито ще даде индулгенция на задълженията на гражданите – те не бива да бъдат заблуждавани. Ако се приеме обаче некачествено законодателство, което е фундаментално, първо по рода си в тази област, рискуваме да се оскъпят кредитите на всички български граждани – не само на неизрядните платци, а и на изрядните такива. Защото създаването на неработещ механизъм, на първо място, няма да помогне на нито един от нуждаещите се български граждани просто защото нормотворчеството ще е мъртвородено. В този му вид Законопроектът е комуникиран и с Европейската комисия и предложението, което направих на Правната комисия, което отправяме и сега пред пленарната зала, е да се даде възможност да се разгледа на първо четене, с достатъчно дълъг срок след това по общия законопроект – да имаме няколко седмици, в рамките на които да вземем доброто от всеки от четирите законопроекта. Като такава идея категорично определям промяната на подсъдността – като първа инстанция да се гледат делата в районите съдилища, защото с приемането на този законопроект ще разтоварим, от една страна, за малките по материален интерес спорове, така наречени, до 25 хил. лв., именно районните съдилища. На второ място, в Министерството на правосъдието има подписка и възражения на практика от всички съдии от Гражданското и Търговското отделение на най-големия окръжен съд в страната – Софийския градски съд, които излагат много конкретни и ясни мотиви защо следва да бъде променена подсъдността. На трето място, в този законопроект се предлагат виждания, които вече са отречени в Търговския закон – за първото събрание на кредиторите. Няма нужда нещо, по което – общата несъстоятелност, вече има ново виждане в резултат на анализ на европейското законодателство, да се връщаме с крачка назад сега. По същество, ако се приеме некачествено законодателство, това ще оскъпи кредитирането, ще затлачи, задръсти съдебната система, ще създаде нереалистични очаквания у гражданите вместо работещи в съдебни производства. Затова въпросът е от изключително значение. Приветстваме усилията на народните представители от всички политически групи и призоваваме да се даде възможност в Правната комисия да се разгледат в пакет всички законопроекти, да се обсъдят всички възражения на професионалната общност, като заявявам ангажимента на Министерството на правосъдието, по който работим активно, за преглед и на тази трета версия на Законопроекта, която е депозирана, която да бъде представена на работно съвещание на работна група от различни партии и народни представители, за да можем да направим необходимото и дължимото, което хората очакват от нас, а то ще бъде така само ако е издържано законодателно и работи, вместо да причинява обратния ефект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Действително темата за несъстоятелност на физическите лица е важна тема за нас от „Има Такъв Народ“ и ние сме го показали през годините до момента – още от 2022 г., с участието ни във всички работни групи. Действително е необходимо регулиране на тези обществени отношения и премахване на така наречения феномен на вечния длъжник. Абсолютно сме съгласни! Тук с колегите юристи може да спорим много дълго в залата както на първо гласуване, така и на второ гласуване по отношение на определението какво е „добросъвестен длъжник“, кои са тези длъжници, които могат да са възползват от този закон, къде трябва да бъде подсъдността – местната подсъдност, дали тя трябва да бъде на ниво районен съд, на ниво окръжен съд. Знаете, колега Петров, ние сме говорили с Вас. Аз споделям Вашето мнение, че действително трябва да бъде на районните съдилища тази компетентност, но според мен всички тези въпроси следва да бъдат разрешавани и разглеждани в Комисията и в работна група. Действително към настоящия момент имаме четири законопроекта, които са внесени и депозирани в Народното събрание – на Министерския съвет, на ПП-ДБ, на „БСП – Обединена левица“ и на ВЪЗРАЖДАНЕ. Според мен се създава едно усещане в момента с тази Ваша процедура – да гледаме по чл. 47 този законопроект на първо гласуване, без да е минал в залата, че всъщност Вие използвате тези наболели проблеми на българските граждани, за да отлагате приемането на държавния бюджет, което според мене е неморално и неправилно в конкретния случай. Присъединявам се напълно с изразеното от колегата Стоев и от министър Георгиев, че мястото на разглеждане на този законопроект е заедно с всичките други законопроекти ведно, първо в Комисия, след това на работна група и след това в залата. Рискуваме действително едно бързо и некачествено законодателство. Нали точно срещу това се борихме – бързото и некачествено законодателство, което не допринася за добруването на българския народ, а в момента правим точно това. В този смисъл ние считаме, че действително мястото на разглеждане на Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ е, на първо място в Комисия заедно с другите четири законопроекта. Благодаря Ви.

Уважаеми български граждани, които след малко ще видите как ще гласуват всички парламентарни групи по отношение на Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ във втори пореден парламент внасяме този законопроект, за да отговорим на очакванията на стотици хиляди българи, попаднали в порочната спирала на задълженията към картели, монополи, частни лихвари, фирми за бързи кредити, банки, колекторски фирми, ЧСИ-та с техните такси и разноски. Порочна спирала, от която те нямат измъкване. Нямат измъкване, защото законодателството в частта му за задълженията е направено лобистки, в ползва на тези кредитори и за подсигуряване на техните печалби, а не в ползва на потребителите на нашия ограничен пазар на стоки и услуги. И затова като резултат България е единствената държава – членка на Европейския съюз, която 18 години, след като е станала член, все още няма закон за освобождаване на вечния длъжник. По внесения законопроект ние сме получили положително становище от министъра на правосъдието, но аз за първи път в кариерата си на народен представител видях министър на правосъдието, който се отрича от даденото 20 дни по-рано положително писмено становище, но такава е политическата конюнктура, уважаеми български граждани, и затова и останалите парламентарни групи няма да го подкрепят. Защо? Защото, на първо място, нищо от ВЪЗРАЖДАНЕ не трябва да бъде приемано в пленарната зала. И второ, защото трябва да защитават лобистките интереси на картели, на монополи, на частни лихвари, на фирми за бързи кредити, на банки, колекторски фирми и ЧСИ-та. Но сега ще Ви кажа, уважаеми български граждани, които ще гледате гласуването след малко, защо трябва да бъде приет нашият законопроект. Защото стотици хиляди длъжници, на които е нахлузен хомотът на вечните задължения, искат да чуят от кой момент вече могат да бъдат свободни и да продължат нормално своя живот.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, репликата ми е към Вас. Ако бъде приет този законопроект на първо и на второ четене, според Вас колко ще бъде очакваният брой на заведени дела от длъжници, които ще искат да се освободят от своите задължения към държавата? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Тодоров, първата вълна от такива дела на длъжници, които желаят да се освободят от хомота на вещите задължения, ще бъде между 50 и 70 хиляди, затова сме предложили подсъдността да бъде в районните съдилища. Държа да Ви кажа, че сме създали кратки срокове за провеждане на това производство по несъстоятелност за пълно погасяване на задълженията, защото българските граждани искат да чуят от нас кога ще могат вече да са свободни от своите задължения. Задълженията се погасяват с влизане в сила на съдебното решение за обявяването на длъжника в несъстоятелност, когато той не е платежоспособен, каквито са 90% от случаите, държа да кажа, а във всички останали случаи, забележете, сме предвидили една година максимум от изготвянето на плана за погасяване на задължения. За сравнение в другите два лобистки законопроекта на ПП-ДБ и на Министерския съвет, законопроекти, които защитават кредитори и синдици, в лобисткия законопроект на ПП-ДБ срокът, забележете, е цели 5 години след това, в последващите 5 години ще трябва да чака длъжникът, за да се свободи от своите задължения, а в лобисткия законопроект на Министерския съвет срокът е 3 години. Ние сме включили кратки срокове за обжалване на различните стъпки в производството за разлика от другите два лобистки законопроекта на ПП-ДБ и на Министерския съвет. Ние сме създали и евтина, и кратка процедура по несъстоятелност, особено за длъжници, които нямат никакво имущество и по отношение на които тази процедура ще бъде само формална, с цел да ги освободи от хомота на вечните им задължения. Евтина, защото длъжниците, които са декларирали липса на имущество и доход, каквито, повтарям, са 90% от случаите, авансово няма да плащат нищо. В другите два лобистки законопроекта, за да тръгне производството, длъжникът, който няма пари и иска да бъде обявен в несъстоятелност, ще трябва да вади пари и да заплаща авансово разноските, включително възнагражденията на синдиците, които не са малки. Това, ако не е абсурд, здраве му кажете! Това е направено, за да може Министерският съвет да каже: ето, имаме създадена процедура по несъстоятелност на физическите лица, дайте ни парите по Плана за възстановяване и устойчивост, но тази процедура да е неработеща и да не могат вечните длъжници да стартират, ако нямат готови едни 10 000 лв. отнапред за такси и разноски. Създали сме изрична възможност за приключване на вечната задлъжнялост, когато се установи липсата на имущество, дори и да има висящи задължения, и с абсолютен краен срок една година след изготвения план за погасяване на задълженията. В тази връзка, създаваме гаранции за погасяване на всички вземания, които не са предявени в производството по несъстоятелност за допълнителна защита от длъжниците. Създали сме възможност висящите десетки хиляди изпълнителни производства при ЧСИ да се прекратят безусловно и завинаги, ако длъжникът бъде обявен в това производство за неплатежоспособен заради липсата на доходи и имущество, защото, пак ще кажа, това са 90% от случаите. Хора без имущество и без доходи са на кукичката на изпълнителните производства. На длъжниците, които изначално са неплатежоспособни, сме създали и възможност за първоначална издръжка за тях и близките им, която да бъда определена от съда, нещо, което го няма в другите два лобистки законопроекта. Създаваме и защита на държавния интерес пред частните интереси, като в това производство с приоритет се покриват задълженията към държавата и такива за издръжка. В другите два лобистки законопроекта на ПП-ДБ и на Министерския съвет първо се подсигурява събирането на частните задължения, обезпечени с ипотека или залог, както и с право на задържане. Задължения към частни лихвари, фирми за бързи кредити, банки, картели и монополи, задушили длъжника с всички възможни обезпечения на дълга – на тях дават приоритет. И завършвам, господин Председател. Уважаеми български граждани, сега при гласуването ще видите кой всъщност иска да освободи вечния длъжник и как всъщност работи държавата заедно с тъй нереченото управляващо мнозинство, която иска Вие да продължавате да сте длъжници на картели, монополи, частни лихвари, коректорски фирми, фирми за бързи кредити и всички други, които желаят цял живот да смучат такси от Вас с подкрепата на държавни органи. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател! На първо място, тъй като колегата Петров на няколко пъти спомена, че гражданите на България ще могат да видят какво е отношението на управляващото мнозинство и на опозицията спрямо тази проблематика, аз искам да внеса пояснение, че всъщност парламентарната група на ГЕРБ-СДС е за приемане на закон за личния фалит. Аргументите са много. На първо място, ние сме единствената държава в Европейския съюз, която все още няма приет такъв закон. На второ място, както е казано и в становището на Министерството на правосъдието, имаме задължения за транспониране на европейска директива. На следващо място, ние сме поели ангажимент към Европейската комисия по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост за приемане на такъв закон, още повече целим да премахнем така наречената фигура на вечен длъжник. Защото определени физически лица, дори когато са добросъвестни, тоест нямат задължения, свързани с престъпления, свързани с непозволено увреждане, не са се поставили сами в такова състояние, са поставени пред един или два избора. Първият е да напуснат България и да нямат изглед за погасяване на съществуващи задължения, които с времето нарастват. А вторият е да останат в България, където стават част от сивата икономика, тоест нямат официални доходи или официални имущества. Целта на закона е, първо, да се даде защита на тези лица, те да бъдат социализирани, и на следващо място, от друга гледна точка, да се даде възможност, ако не всички, поне част от на практика несъбираемите вземания на кредиторите да бъдат удовлетворени. Но защо няма да подкрепим Законопроекта днес? На първо място, чл. 77 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ни казва, че законопроекти, уреждащи една и съща материя, се разглеждат едновременно и в постоянните комисии, и в пленарната зала. Както стана ясно, тук имаме четири законопроекта, уреждащи тази материя. Алинея 8 на чл. 47, който ВЪЗРАЖДАНЕ в момента удобно използват, всъщност не предвижда тази възможност при второ гласуване. И аз питам: дори хипотетично да се приеме този закон днес на първо гласуване, какво правим после? Тоест Вие ще трябва да изчакате всички тези законопроекти да минат по своя естествен ред с другите, да се изготви един общ законопроект и тогава да се гласува Вашият и на второ. Тоест по никакъв начин няма да се допринесе и за бързина на този законопроект. Тук духът на закона, в случая на Правилника, който е с ранг на закон, е бил такъв, че опозицията, малцинството в тази пленарна зала, да има възможност, когато някой закон се държи на трупчета, да бъде разгледан. В случая хипотезата е друга. Министърът на правосъдието както тук, така и на обсъждането на бюджета за съдебната власт на заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси миналата седмица каза, че ще изготви работна група в Министерството на правосъдието, която да разгледа всички законопроекти – това е така, тъй като има взаимноизключващи се текстове, има текстове, които систематично са поставени на различно място в различните законопроекти, и това ще доведе до изключителен хаос, когато се стигне до разглеждането на Законопроекта в залата, и този начин като подход е много по-правилен. Освен това Законопроектът, както казах, е част от Плана за възстановяване и устойчивост. Там вече няколко пъти е бил връщан на България. Кореспонденцията между Европейската комисия и България се осъществява в лицето на Министерството на правосъдието. Тоест синхронизацията на тези текстове отново трябва да бъде в Министерството на правосъдието и ние съответно да не пренебрегваме и прескачаме този момент. А по отношение на тези взаимноизключващи се елементи, които споменах, ще наблегна само на някои от тях, ще ги маркирам, тъй като има няколко доста спорни момента, които различните законопроекти уреждат по различен начин. На първо място, по отношение на това кой ще бъде компетентният съд за разглеждане на тези производства. ВЪЗРАЖДАНЕ ни предлагат това да бъде районният съд по постоянен адрес на длъжника. Колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ предлагат това да бъде окръжният съд по постоянен адрес на длъжника. Колегите от БСП предлагат това да бъде окръжният съд по настоящ адрес на длъжника. Тоест тук само в този въпрос имаме три различни решения. Важен детайл, който трябва да се вземе предвид също: какво ще стане с обжалванията? Когато обжалваме на районен съд като първа инстанция, отиваме в окръжен. Когато обжалваме на окръжен, отиваме в апелативен. Имаме пет апелативни съдилища в България. Дали това е правилно, или не, не сме ние хората, които трябва да го решаваме тук – нито някой народен представител, нито парламентарна група. Това е работа на професионалната общност, на академичните среди, на работните групи, тъй като характерът, натовареността и броят на съдилищата от различните рангове на съдебната система са различни. На второ място, по отношение на критериите и изискванията за добросъвестност на длъжник, който може да бъде защитен чрез обявяването му в несъстоятелност. Важен въпрос. В Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ нямаме решение на този въпрос какви задължения има като вид и размер, няма посочена граница колко минимални работни заплати или каква стойност, минимална, колко време не ги е обслужвал длъжникът. На следващо място, кой ще организира производството? В Законопроекта се предлага това да бъде синдик, който да работи на минимално възнаграждение. През годините е имало различни предложения. Дали това да бъдат държавни съдебни изпълнители, дали да бъдат частни съдебни изпълнители, дали в Законопроекта на БСП, където се говори за управител на имущество – отново няколко възможности. Не ни е работа тук да разглеждаме само една от тях. Може тя да е правилна, може да не е. На следващо място, процедурата за опис на имущество на длъжника, определяне на масата на несъстоятелността и осребряване на имуществото. Само в проекта на БСП се предлагат три различни процедури. Те са с погасителен план, без погасителен план, при липса на доходи и имущество на лицето, а другите законопроекти имат своя отделна процедура. Отново спорен, отново важен принципен момент – тук говоря по същество, колеги, а не по конкретни текстове. Въпросът с новите задължения, новите кредитори и кога окончателно се погасява всичко и длъжникът вече е без задължения. Колко пъти може да се иска тази процедура? Само веднъж или повторно след определен срок? Отново принципен въпрос, уреден по различен начин от различните правни системи в света. Затова аз апелирам много внимателно да се обмислят всички тези детайли, всички процедури за самия закон, за да не навредим на интереса и на длъжника, и на кредитора, и само излишно да натоварим съдилищата. Целта тук е да изготвим нещо работещо и аз мисля, че има воля за това във всички парламентарни групи. И нека не продължаваме с припряното законодателство, а да наблегнем на качеството, да имаме работещ и добър закон. Благодаря Ви.

На първо място, господин Кръстев, ще Ви препоръчам да прочетете чл. 8 от Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, където изрично е описано, че за шест последователни месеца трябва длъжникът да не може да изпълнява своите задължения и общата им сума да е в размер на шест минимални работни заплати, понастоящем това са около 6500 лева. Понеже споменахте, че това било неясно в Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, нека все пак да посочим, че в Законопроекта на Министерския съвет, лобисткия законопроект на Министерския съвет, в чл. 8 е посочена сума от десет минимални работни заплати и близо 11 хил. лв., а в лобисткия законопроект на ПП-ДБ там срокът е фрапантен – над 12 месеца трябва длъжникът да не може да обслужва своите задължения, и забележете, сумата трябва да е повече от 24 минимални работни заплати, аз ги смятам, че са около 26 хил. лв. Това е минималното условие, за да могат длъжниците да инициират процедура по несъстоятелност, което разбирате, че няма как да работи, а е направено само да се залъжат очите на тъй наречените им европейски партньори, че уж имаме такава процедура по несъстоятелност, за да се получат парите от Плана за възстановяване и устойчивост. На следващо място, господин Кръстев, понеже говорите за процедурата по чл. 47, ал. 8. Тя е създадена именно за да може опозицията да вкара законопроекти, които не са били в дневния ред на управляващото мнозинство. В тази връзка, мисля, че е редно да посочим на българските граждани, които ни гледат, че на 22 ноември е внесен Законопроектът на БСП, на 12 декември е внесен Законопроектът на ПП-ДБ, на 30 декември е внесен, най-накрая, и Законопроектът на Министерския съвет. И по останалите три Законопроекта, защото този на ВЪЗРАЖДАНЕ е внесен в първия ден на Петдесет и първото народно събрание, повтарям – в първия му ден, сроковете по останалите законопроекти също са изтекли, тоест те не са били в дневния ред на мнозинството и няма и да бъдат в дневния ред на мнозинството, защото единственото нещо, което днес няма да чуете от тази трибуна, е конкретен срок кога другите законопроекти ще бъдат разгледани в Правната комисия. И Вие никога няма да го чуете това от тази трибуна – кога ще бъдат разгледани, уж разгледани, тези други законопроекти. Никога няма да го чуете конкретно това от тази трибуна като обещание или задължение! Държа да съм ясен. Благодаря.

Господин Кръстев, аз от Вашето изказване разбрах как Вие от ГЕРБ много искате да няма вечен длъжник, обаче няма да подкрепите Закона за несъстоятелност на физическите лица. И в мен възниква въпросът дали няма при някой от ГЕРБ интереси при бързите кредити, дали нямате някакви интереси при колекторските фирми, дали няма Ваши депутати, които да са собственици на такива институции? Нещо друго. Вашият министър тук – господин Георгиев от ГЕРБ, постоянно повтаря как ние трябва да се съобразим с професионалните среди. С кои професионални среди да се съобразим – с тези на частните съдебни изпълнители, с професионалните среди на бързите кредити, на колекторските фирми? Този закон е за половин милион длъжници в България. Той не е направен за професионалните среди. Ние няма да защитаваме интереса на частните съдебни изпълнители и на колекторите. Това може да са интереси, които Вие защитавате – от партия ГЕРБ, но ние от МЕЧ искаме Закон за несъстоятелност на физическите лица, който да бъде разгледан в най-кратки срокове, защото от една година стоят такива закони в Деловодството на Народното събрание, и ние много добре знаем, че те, както каза и господин Петров, никога няма да дойдат на дневен ред. Защото три месеца в дневния ред са регулаторите на господин Борисов, конституционните съдии на господин Борисов, Висшият съдебен съвет, в който той си избира състав, а никога не идва дневният ред на народа и на гражданите за тяхната несъстоятелност, защото те са разорени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Господин Кръстев, кои специалисти имате предвид Вие, че е важно тяхното мнение –тези, които прокараха Закона за частните съдебни изпълнители и така наречения нов Граждански процесуален кодекс от 1 март 2008 г., с който се развързаха ръцете на монополистите, които ограбиха българския народ? Тези специалисти ли са важни?

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! По реда на постъпване на репликите. Господин Петров, по отношение на Вашите критерии – окей, това е още една причина защо не трябва да се внася законопроект, да се разглежда до 6 ч. на предходния ден, тъй като дебатът няма да бъде пълноценен. Аз не съм оспорил, че Вие имате право по ал. 8 на чл. 47 от Правилника това да го сторите. Казвам, че духът на закона не може да бъде такъв – когато имаш четири законопроекта по една и съща материя, само една парламентарна група да го внася за разглеждане, тоест това е директно влизане в колизия с нормата на чл. 77, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И както казах, тук идеята е не да направим нещо бързо, припряно, а да видим какво ще изготви работната група на Министерството на правосъдието и да изготвим проект, който да приемем в залата след това – първо да мине през заседание на постоянната комисия по конституционни и правни въпроси и да бъде работещ и качествен. По отношение на колегата Расташки и колегата Златанов –тъй като бяха използвани внушения, аз на внушения няма да отговарям. Искам да кажа, че дали ще бъде приет Законът, или не, ще видите в пленарната зала. Всички имаме интерес от решаването на този проблем, мога да Ви уверя в това нещо, и съответно всичко е въпрос на качествени текстове, тъй като има в момента няколко законопроекта и няма как да ги гледаме поотделно всеки. Трябва да са заедно и да обсъдим най-добрите решения. Както казах и в своето изказване, няма как само за една процедура една парламентарна група да има три варианта за процедурата – като БСП, и всеки друг законопроект да има свой вариант за съответната процедура за опис на имуществото. Текстовете трябва да бъдат дебатирани. По отношение на професионалните среди. Тук става дума за академичната общност на България. Хайде да уважаваме юристите на България! (Шум, реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Хайде!“) Хайде, крайно време е! Защото всеки тук в Народното събрание, така, сякаш е голям специалист и не признава нито правна наука, нито правна материя. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз се опасявам, че тук има едно неразбиране. Тезата на Министерството на правосъдието е проста и ясна и тя е следната, колега Петров – не може да борите лошите кредити с лоши закони. Няма как. Недомислици, които ще доведат до това да не може да тръгне производството, липса на адекватен режим, който да държи сметка за натоварването на системата и гаранции за гражданите – това са все проблеми, които съществуват във Вашия законопроект. И тук нещо много важно, тъй като явно не сме разбрани. Много възпитано в моето становище съм Ви казал, че подкрепяме Законопроекта, който е сходен в голяма степен с предложения от Министерството на правосъдието. Тоест, уважаеми колеги, ако го пуснем на един софтуер за плагиатство този закон, ще видим, че колегите са преписали, обаче не от последната версия, която е изработена от експерти от различни групи, защото се е променило много от юни 2023 г. досега, тоест не сте преписали третата, последната версия, а предпоследната. За зла участ обаче сте добавили вътре и някои неща, които могат да бъдат характеризирани по-скоро като правна екзотика. Това обаче е професионален дебат, който предлагам да се състои в Правната комисия, така че изводите са няколко: на първо място, и е много важно да знаят българските граждани, че във Вашия законопроект, защото той е едно към едно с нашия в тази му част, кои задължения ще преживеят производството по несъстоятелност. Защото от казаното от Вас излиза, че едва ли не ще излезе човекът чист, нов, без нито едно задължение. А във Вашия законопроект изрично се казва, че ипотечните задължения няма да бъдат погасени. И слава богу, просто не сте променили в нашия текст, в оригинала, че задълженията за издръжка на съпрузи, на деца няма да бъдат променени, за непозволено увреждане, за глоби, за нововъзникнали задължения. Това е много сериозна материя. Неслучайно дълго време се изучава. И тук един колегиален призив към всички. Като преподавател по търговско право не искам години наред, след като спра да бъда министър, да се срамувам, като преподавам на студентите калпав закон, който може да бъде приет на коляно, само и само късайки си ризите, хей сега, в този час, някой да спаси гражданите от длъжниците. (Шум и реплики от народния представител Петър Петров.) Това се прави с правилните средства, не може лоши кредити да ги борите с лош закон, и това няма как да се промени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Как да не е?! Спомена и парламентарната група.

Как? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Той няколко пъти го спомена!

Коректен беше министърът да каже, че ме е споменал, и коректен бяхте Вие, че се извинявате. От името на парламентарна група, на която съм заместник-председател, имам право на лично обяснение, когато се спомене няколко пъти, че сме преписали един законопроект. Но държа да кажа на българските граждани кое не сме преписали, ако следваме риториката на господин министъра. Например посочили сме, че длъжникът трябва една година преди молбата за несъстоятелност да не се е разпореждал със свое имущество. Министерският съвет любезно създава условия за три години преди това. Три години срок, преди да подадете молба, Вие трябва да не сте се разпореждали със свое имущество. Така е в лобисткия законопроект на ПП-ДБ. На следващо място, както посочих и преди малко, ние поставяме държавния интерес преди частния и наред с издръжката – държавният интерес и издръжката имат приоритет преди покриването на всички други задължения. Не така стои въпросът с лобистките законопроекти на ПП-ДБ и на Министерския съвет. По отношение на таксите изрично сме посочили, че когато длъжникът декларира, че той е неплатежоспособен и че няма имущество, той се освобождава от такси и те са авансово за бюджета на съда. В Законопроекта на Министерския съвет е посочено, че се внася такса по тарифа на Министерския съвет и авансово. На следващо място, сме създали гаранции за погасяване на непредявени вземания, за да се освободят длъжниците от това бреме. За съжаление, и в Законопроекта на Министерския съвет, и в Законопроекта на ПП-ДБ в чл. 89 се създават вратички за ново предявяване на молби, за искания от кредитори за откриване на нови процедури по несъстоятелност и за въртене на длъжниците на шиш и още, и още, и още. Така че ние не сме преписали Законопроекта на Министерския съвет. Мен ме е срам, че има такъв законопроект на Министерския съвет. Явно господин министърът не е прочел изписаното становище на Асоциацията на потребителите в България, което е унищожително за Законопроекта на Министерския съвет – ясно, конкретно не аз, а те го казват, потребителите, че той обслужва всички други, но не и хората, които би трябвало да се възползват от него, а именно длъжниците. Обслужва кредитори, синдици и всякакви такива. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Безспорно това е една важна тема, която се опитваме да влезе в дневния ред на Народното събрание още от 2019 г., когато, ако трябва фактологически да бъдем точни, Мая Манолова внесе първия проект. Също ще бъде интересно, ако използваме програмата, която министърът реферира, какво отива като препращане и как ще излезе като резултати. Аз обаче бих искал да кажа следното: темата е изключително важна и изисква наистина системен подход. Няколко пъти тук става въпрос за внесения от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ проект на закон, който се одобрява като тема от над 70% от българските граждани. Това показват обективните социологически проучвания. Този висок обществен интерес показва, че ние трябва да подходим отговорно към материята, за да не отваряме или затваряме някакви вратички, които следва да бъдат всичко друго, но не и етикет за законодателното творчество, което ще излезе от тази парламентарна зала. Вече мисля, че за всички е ясно, че трябва да се обсъди професионално. Всеки един от колегите дори и да не е член на тази комисия, която ресорно – Комисията по конституционни и правни въпроси, ще е водеща, може да заяви своите мнения, предложения, становища, защото е факт, че финансовите затруднения на българските граждани се появяват, за съжаление, при положение че ще се появяват заради безработица, здравословни проблеми, загуба на бизнес, тоест причините нямат да изчезнат с магическа пръчка, ако и да обединим тези законодателни предложения. Затова моят призив към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ е: нека тази теза, която е с висок потенциал, да бъде консенсусна, да не бъде употребена в търсене на политически дивидент, защото мисля, че няма да бъде коректно преди всичко към обществения интерес. И не на последно място, нека да направим закон, който да даде втори шанс на българските граждани, защото в момента има някаква форма на остракиране, на гражданска смърт. Вече са дали повод, тук се дадоха аргументи, че това тласка българските граждани към сивия сектор, тоест те са на по-ниско възнаграждение, с по-ниски осигуровки, ако въобще се плащат, по ред причини. Затова отделно в Комисията се стремя да коментираме и точно фигурата на длъжниците, които са по ипотечен кредит, и да анализираме обезпеченията – те пък защо продължават да остават в оборота си, при положение че ние имаме по правилата два пъти, три пъти обезпечаване при отпускане на един такъв ипотечен кредит, като прегледах правата на всяка една банкова институция. Така че това също е тема за размисъл. Но бих искал да кажа, уважаеми колеги, нека наистина всички законопроекти да бъдат разгледани, а не всеки да казва тук: моят е най-хубав, нека другите да чуят колко са против и са много лоши. Няма такова нещо, защото съм убеден, че ние можем да намерим работещите решения, които да дадат възможност длъжникът да запази несеквестируемостта на доходите, които в момента съществуват, и да получава дори ако е над тази несеквестируемост, своята си част, но и да покажем, че този длъжник не го изключваме от икономиката като икономика и го тласкаме към сивия сектор, който е пряк път към абсолютно всички маркирани в изказванията дотук проблеми, и с дългова спирала от нови и бързи кредити, и с неясноти по повод на данъчното отчитане въобще какво се случва. Само бих искал да кажа, да маркирам, че едно популярно, бичувано обществено – съдебното изпълнение, което се дели на държавно и на частно, но нека да кажем, че това е вследствие, когато има някакъв акт, с който започва това изпълнение, тоест измината е една процедура. Сигурно във всяко стадо има черни овце, хайде така да го кажем, но да тръгнем така цели съсловия… Но, господин Министър, дайте да направим тогава съдебното изпълнение изцяло държавно. Ако сравним натовареността на частния и държавния съдебен изпълнител и да го приключим това, за да се знае. Така и така никой не смее примерно да повишава акции и така нататък. Вие не знаете, че съединявате и в момента задължения на отделни съсловия като съдебното изпълнение, обаче в същия момент ние ги товарим с повече задължения, но не отчитаме други възникващи такси и разноски, които следват. Нали така? Нека да не пресилваме, моят апел към залата е –нека да не пресоляваме, защото, ако ще гоним тяснопартийния интерес, ние по никакъв начин няма да спрем хората, включително и да се насочват към Терминал 2. Не на последно място, бих искал да кажа следното: факт е, че в предложения и подписан от нас Законопроект има три различни процедури, които заслужават да бъдат обсъдени в Комисията, и ще се радвам, ако е възможно, наистина сроковете да бъдат максимално съкратени и да бъдат в полза на българските граждани. Сроковете, които се коментираха в отделни изказвания тук, са по-скоро неприемливи. Аз ще се въздържа от лобистки и разни други такива чисто политически етикети. Предполагам, че всяко едно от предложенията има своята логика и обосновка. (Реплики от народния представител Петър Петров.) Нека ако… Господин Петров, давам възможност да направите лично обяснение. Кажете, моля Ви, и аз веднага ще Ви подкрепя и аргументирате кой на кого, кой от кого взе, за да има този лобизъм. Давам Ви възможност да ни кажете, за да убедите цялата зала. Аз се отказвам да повярвам, че държавни институции могат да се ангажират с откровено лобистки закони. Факт е, че имаме един блестящ пример на човек, който преустрои перимирането в съдебния процес и е вече в Конституционния съд. Нали така? Но нека да ги говорим нещата с имена и конкретика, защото това общо политическо говорене по никакъв начин не допринася за авторитета на парламента. Благодаря.

За лично обяснение.

За лично обяснение.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Вълчев, чудите се дали държавни институции били приемали лобистки законопроекти и лобистки закони. Да припомня, помните ли, 2007 г., когато ГПК влезе в заповедното производство? Помните ли кои спечелиха? Тези, които само за три дена след внасянето молбата, после идваха при тях кредиторите с един изпълнителен лист и една заповед за изпълнение и взимаха такси, разноски, от който хомот все още длъжниците, някои от тях, не могат, вече колко станаха, 17 – 18 години не могат да се освободят. Колекторски фирми за бързи кредити, монополи, картели, частни съдебни изпълнители – всички те печелят от това нещо. (Реплика от народния представител Андрей Вълчев.) Така и за този закон ме питате, ами погледнете сроковете. Погледнете възможностите за ново подаване на молби за откриване на нови производства, и то не от длъжника, а от други лица – негови кредитори. Вижте Законопроекта на Министерския съвет. Вижте Законопроекта на ПП-ДБ. Аз, между другото, Вашия законопроект изрично не го споменах, защото е малко по-различен и е внесен след нашия, реципирал е някои неща от нашия. С удоволствие ще го обсъдим, защото наистина има някои неща, които ми харесат – десетте лева проста такса, краткият срок от една година. Да, господин Вълчев, ние това нещо бихме го подкрепили, ако Вие го вкарате за разглеждане – някои от тези неща. Пак ще кажа, някои ни харесват. Но законопроектите, които са внесени, са лобистки – и на ПП-ДБ, и на Министерския съвет, защото единствените, които печелят от тях, са тези, които ще печелят от такси и разноски, но не и длъжниците, които са натоварени, първо, с такси и разноски, и след това на тяхно място, разберете, и в двата законопроекта, създадени са почти невъзможни условия за човек, който няма една стотинка пари и имущество, да инициира тази процедура – 24 хил. лв. трябва да са му задълженията, поне с по- ниски не може – на ПП-ДБ, 11 хил. лв. без малко – на Министерския съвет. Хората с по 5 – 6 хиляди лв. при ЧСИ-тата какво ще направят? Можете да излезете и да ми отговорите. Ето, и аз да Ви дам възможност за лично обяснение, като не искате да говорите за лобистки законопроекти, като има стотици хиляди изпълнителни…

…дела, при ЧСИ-тата са за между 4 и 6 хил. лв. задължения…

…те към кой ще се обърнат, каква процедура ще инициират, ако приемат тази глупост на Министерския съвет за 11 хил. лв. минимален размер? Елате и го кажете.

Извинявам се.

За лично обяснение.

За лично обяснение. Господин Петров, аз няма да вляза в разговора кое е първо – кокошката или яйцето, защото казах материята от 2019 г.

Няма нужда.

Факт е – тези рецидиви, които Вие споменавате, още от въвеждането и регламентирането назад във времето те са факт. Никой не ги оспори, никой не ги коментира. Ние говорихме за материята на този законопроект и мисля, че наистина, с цялото уважение към Вас го казвам, в момента се бяга пред вятъра, вместо да се събират. Ето, Вие сам отчитате – позитивни предложения има във всяка една от законодателните инициативи.

Не, не във всяка.

Всяка една от законодателните инициативи. ПРЕДСЕДАТЕЛ НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА Не влизайте в диалог.

Затова молбата ми е наистина да преосмислите, защото би било добре наистина тази зала да покаже консенсус при един особено чувствителен за обществото въпрос. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз призовавам от тази трибуна наистина днешната дискусия да не се превръща в един вид законопроектът ми е много по-добър от законопроекта ти. В дадената ситуация, както виждаме, имаме четири внесени законопроекта. Трябва да дадем възможност на тези четири законопроекта да влязат в Комисията и професионално всеки един от нас там, който присъства, а и всички, които искат да бъдат на тази дискусия, да дойдат и да си изкажат мненията. Всеки един от четирите законопроекта има своите предимства и от тази гледна точка, обсъждайки само един и поставяйки на вниманието на хората само този конкретен законопроект, ние всъщност пропускаме да дадем възможност на някои много добри идеи да бъдат реализирани. По този начин всъщност ние бихме могли да създадем един хаос и ние трябва да го подредим. От тази гледна точка нашата парламентарна група няма как в днешното заседание да подкрепи внесения законопроект единствено и само поради тази причина. Ние искаме да дадем възможност на всички законопроекти – те нека да бъдат обсъдени, защото всеки един от тях има своето предимство. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Колеги, този закон, който разглеждаме днес, е изключително важен и за половин милион български длъжници, че може би и повече, защото те чакат вече дълги години. Вие знаете нашето законодателство, което е приемано досега – и Законът за частните съдебни изпълнители, и заповедното производство, всичко е било в полза на банките. Всичко е било в полза на бързите кредити. Всичко досега е било в полза на частните съдебни изпълнители. За първи път ние разглеждаме един закон, който може да допринесе нещо за българския народ, който масово е задлъжнял. Трябва да Ви кажа, че от личен опит – аз съм разговарял с много длъжници, повечето от тях се осигуряват на минимална работна заплата и са в сивата икономика. Този закон ще помогне и за изсветляване на българската икономика, тъй като масово българинът работи на минимална заплата. Освен това много от хората са емигрирали заради своите кредити точно заради това, че ние нямаме процедура за частен фалит в България. Ако имаме такава процедура, аз вярвам, че много от българите в чужбина, които знаят и могат, ще се върнат тук, ще използват тази процедура и ще успеят да си оправят задълженията по този начин. Естествено, Законът трябва да бъде правилно написан. Ние ще имаме някои предложения между първо и четене. Например да бъдат изчиствани задълженията и от Централния кредитен регистър, защото масово хората това ги притеснява, притесняват ги колекторски фирми, които не ги свалят от отчет от своите системи. Продължават да ги тормозят. Оставят ги в ЦКР. Те не могат да се развиват по никакъв граждански ред и да участват в гражданския оборот. Така че ние ще имаме градивни предложения между първо и второ четене и аз смятам, че всеки, който твърди, че защитава интереса на българските граждани от тази трибуна, следва да подкрепи този закон, защото ние за този закон чакаме от много дълго време. Също така трябва да обърнем внимание и на частните съдебни изпълнители, които много дълго проточват делата точно защото няма закон за фалит и не може да се сложи край на техните изпълнителни дела. Има изпълнителни дела отпреди 2007-а, от 2005-а, от 2004 г., които все още са активни. Не са прекратени. Ако обърнем внимание на това, повярвайте ми, хората ще поемат глътка въздух, защото вече тормозът, който им се налага от тези монополи, картели, частни съдебни изпълнители, банки, бързи кредити, става непоносим и много скоро те ще изразят своето мнение пред Народното събрание. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Расташки, репликата ми е към Вас. Как да Ви кажа – ГЕРБ, ако искаха да направят такъв закон, 15 години имаха тази възможност. Тук така нареченият ни министър каза, че не може да се разрешават проблеми с…

Госпожо Председател, моля Ви, не ме прекъсвайте. Благодаря.

Добре. Благодаря. Господин Министър, кажете ми тогава – Вие от ГЕРБ как ги разрешавате нещата без закони, защото истината е, че сте създали същата престъпна шайка като Вас, всички по целия процес… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

…от даването на кредити до събирането. Абсолютно всичко е по Ваш образ и подобие, сега изведнъж сте много загрижени за българските граждани. Не. Изобщо не сте. Искате да си направите поредния лобистки закон, който да защитава Вашите кръгове, затова ние от МЕЧ ще подкрепим Законопроекта на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото крайно време е дневният ред на българските граждани да бъде дневният ред на Народното събрание. А за Вас, оставка! Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ. Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

В отговор на колегата Петков. Ще се види при гласуването кой подкрепя интереса на българските длъжници, които, пак казвам, са прекалено много. И в тази връзка, искам да кажа, че също така тези дълги изпълнителни дела, които се водят от частни съдебни изпълнители срещу български граждани, единственият начин да приключат не е с погасителна давност, не е с перемпция, това ще бъде единственият начин за стотици хиляди граждани. И не е моментът, в който ние да казваме с процедурни трикове, че не искаме да подкрепим един такъв много важен закон, а е моментът, в който да го подкрепим в полза на всички наши сънародници. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Уважаеми народни представители! Според редица социологически проучвания най-често заеми се взимат от хората чрез банкови кредити, или така наречените бързи кредити, за битови сметки, за храна, за лечение, за жилищни нужди, за ремонт и най-накрая за почивки. Както е известно, България е една от малкото държави, които нямат производство по несъстоятелност за физическите лица, които не са търговци или предприемачи, с което досега на практика физическо лице, което е изпаднало в неплатежоспособност, оставаше вечен длъжник. Действащото законодателство в момента не допуска физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност. И в тази връзка, длъжниците са подложени на сериозни ограничения, стрес, притеснения, финансови затруднения и очакванията на кредиторите. Особено уязвими са добросъвестните длъжници, които са изпаднали в положение на неплатежоспособност, голяма част от техните семейства също са потърпевши. Често невъзможността на едно лице да върне кредит, особено когато то е било притиснато от обстоятелствата да вземе такъв, за да издържа семейството си, да плаща високите си битови сметки или да заплати скъпоструващо лечение – все пороци на управлението в модерна България, често пъти това води до още по-силен стрес за длъжника, води до изпадането му в дълга нетрудоспособност, която обикновено в голяма степен завършва и с летален край. Затова ние считаме, че този законопроект, който предлагаме, е не само належащ, той е дългоочакван от българските граждани, защото е време да дадем възможност на физическите лица, които по една или друга причина добросъвестно, казвам, са изпаднали в неплатежоспособност, да могат да не носят завинаги задълженията на своя кредит. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Рангелова, вземам тази реплика, за да можете да вземете и дуплика, естествено, защото днес така ще го играем, но искам да кажа следното: с удоволствие бих се подписал под всяка една от думите, които Вие казахте, защото аз самият съм изричал поне три пъти и като вносител, и като изказващ се по различните законопроекти, и сме го обсъждали неведнъж, но не и Вашия, колега Петров. (Реплики от народния представител Петър Петров.) Вашия законопроект не сме го обсъждали. И това, което исках да кажа, че можем хиляди пъти да го повтаряме това нещо, обаче, колеги, аз нито веднъж представител на партия ВЪЗРАЖДАНЕ не съм виждал в работна група. Четири месеца в Правната комисия сме стояли и сме обсъждали десетки часове този законопроект текст по текст. Нито веднъж представител на групата от ВЪЗРАЖДАНЕ не е бил там. И когато говорите за защита на потребителите, сдружения и така нататък, всеки е имал участие и възможност да участва в дебата по същество. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Госпожо Председател, може ли да въведете малко тишина? Мога да повторя още няколко пъти, защото включително… Между другото, може да попитате Дренчев, когато миналата седмица го поканихме на работна група, така че винаги сте добре дошли. Това, което исках да кажа, колеги, е, че когато ни представяте Законопроект, който очевадно не е минал публично обсъждане, но го правите в първа сряда, когато ни представяте тук насилствено един текст и се опитвате да го монополизирате по този начин, твърдейки, че Вашият е най-добрият, естествено, стъпвайки върху някакви вече готови текстове, но далеч непреосмислени и необсъждани с всичките общности, които са участвали в тези работни срещи, няма как да гласуваме в подкрепа на това нещо. Естествено, че винаги ще го подкрепим като идея, но за пореден път ни представяте заглавие, което по никакъв начин не сме обсъждали в детайли. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Уважаеми колега Кьосев, не очаквах от юристи подобни изказвания. За съжаление, сме изправени пред поредното лицемерно поведение в тази зала. Много искаме да го подкрепим, така е, българските граждани се нуждаят от този законопроект, ама друг път нека да го гледаме, и друг път ще го подкрепим. Извинявайте обаче. Даже и от становището на уважавания от мен като юрист в специално тази материя министър на правосъдието има доста положителни моменти в нашия законопроект. Дали защото сме запознати с това, което е обсъждано в работната група, а, господин Кьосев? Право на всеки народен представител е дали да се включи в някоя работна група и Вие сам знаете, че тези работни групи в повечето случаи се създават, за да се оправят някакви недомислици на законопроекти, внесени от Министерския съвет, вместо да бъдат оттеглени и законодателната инициатива да е основно на народните представители. Смятам, че не е работа на народното представителство да ходи и да бърше след внесените законопроекти на Министерския съвет. Изключително лицемерно е да заявявате тук как всички сте много ангажирани с проблемите, които поставя Законът за частния фалит, но как сега, точно днес, в този момент, няма да го подкрепите. Извинявам се, но различията между няколкото внесени законопроекта са абсолютно несъществени и Вие като юристи си давате сметка за това и отлично знаете, че тези различия биха могли да бъдат изчистени между първо и второ четене със съответните предложения, които да защитите и които – колегата Петров заяви ясно, че също е намерил положителни моменти във Вашите законопроекти, които ние бихме подкрепили. Разбирам от изказванията Ви, че отново лобитата на ЧСИ-тата са стигнали до всички парламентарни групи с изключение на тази на ВЪЗРАЖДАНЕ, и това е истинската причина Вие за пореден път да гласувате против. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви за възможността, госпожо Председател, да опровергая тук казаното от народния представител Петър Кьосев. Вие сте внесли Законопроект за физическите лица в миналото Петдесето народно събрание, което твърдите, за някакви провеждани работни групи на 25 юли, но като виждам внесените отрицателни становища срещу него от страна на Асоциацията на банките в България, Асоциацията за управление на вземанията и Асоциацията за отговорно небанково кредитиране… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вие след това не сте направили нищо, за да го внесете в пленарната зала. Мисля, че всички български граждани, които ни гледат в момента и които след малко ще гледат, че Вие няма да подкрепите нашия законопроект, могат да си отговорят след тези отрицателни становища на въпросните асоциации по кредитиране и по кредити на Вашия собствен законопроект защо няма да го подкрепите, и това следва да бъде ясно. И това следва да отговори на въпроса защо Вашият законопроект конкретно наред с този на Министерския съвет са лобистки – и със създадените скъпи процедури за длъжниците, огромни срокове за длъжниците от три и пет години. Не Ви е срам! Един длъжник трябва да чака някакво съдебно решение и след това да минат три години или пет години, за да може евентуално да се освободи от своите задължения. И защо правите така, че да може отново и отново кредитори да инициират такива процедури, за да се събират такси и разноски на страните, които са свързани с тези производства. След това трябва да излезете и да кажете на българските граждани, които в момента ни гледат, те имат нужда от една бърза и опростена процедура, защото, разберете, 90% от българските длъжници нямат нищо. Каквито и процедури по несъстоятелност да им създавате, не в окръжния съд, на Луната да ги качите да им разглеждат производствата, те нямат пари да си платят на своите кредитори. И трябва наистина както в другите държави, нещо, което министърът на правосъдието крие и не Ви казва, в края на тази процедура длъжникът да е чист като сълза. Така е във всички развити държави: Германия, Франция, Италия и така нататък, че даже и в Литва. Длъжникът чист като сълза, господин Кьосев, а не тук да е в хомота на задълженията си и…

…след като приключи тази процедура… Извинявам се, и приключвам, госпожо Председател.

Уважаеми господин Кьосев, вземам тази процедура, защото ме споменахте. Законът за доброволчеството, за който става въпрос, те всъщност са внесени три законопроекта за доброволчеството, и който трябва сега да бъде оправен на работна група.

Той за друго ме спомена. Всъщност оттам имаме същата ситуация, каквато е със Закона за фалита на физическите лица, а именно, че тук лобистите са били банки, ЧСИ-та, колекторски фирми, докато в Закона за доброволчеството това са просто едни НПО-та. Едни НПО-та, които искат да обяздят доброволческите организации, искат да им сложат един хомот, да не може да има една свободна гражданска инициатива, а напротив, всичко да бъде рамкирано и вкарано под контрола на НПО-та, които, естествено, са свързани основно с левите либерали в България, за съжаление. С удоволствие бих дошъл на работна група, но ще кажа, че отново не сме поканени. Между другото, това се случва много често. Винаги, когато се правят някакви по-такива лобистки законодателства, някакви схемички, представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ биват изключвани от работните групи просто за да не може да изсветляваме Вашите схеми. Естествено, когато ни поканите, ние ще присъстваме, ще работим, ще помогнем и дано, ако не успеем да прокараме сега Закона за фалита на физическите лица, поне със Закона за доброволчеството да направим нещо смислено. Между другото, и там становищата са крайно отрицателни. И там е също Законопроект, който от 2015 г. се точи, тоест десет години. Не бих се учудил, ако и Законът за личния фалит направи едно десетилетие тук в Народното събрание и все не му идва ред.

Госпожо Председател, достопочтени и недостопочтени служители на народа! Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ е един законопроект, който е въпрос да бъде приет като акт на историческа справедливост. Като акт на историческа справедливост, защото нашият български народ беше обект на разграбване, на колониално разграбване, което започна с плана „Ран-Ът“ от ноември месец 1989 г., продължи с така наречената приватизация, а всъщност пиратизация, и с приемането на няколко закона, единият от които е Законът за частните съдебни изпълнители през 2005 г. и другият – новият Граждански процесуален кодекс през 2008 г., с които така наречени закони се легитимира ограбването на суверена – българския народ, нещо, което е престъпно деяние, за което всички автори и съизвършители на тези политики ще отговарят в бъдеще, когато ВЪЗРАЖДАНЕ поеме управлението в България. Основно по нашия законопроект бяха изсипани редица клевети, че не бил съобразен с някаква работна група, която се била случила, след като той беше внесен. Дами и господа, нашият законопроект беше внесен в регистратурата на 12 ноември миналата година. Едва след това, 10 дена по-късно, на 22 ноември, БСП внесе свой, после внесе и ПП-ДБ, ЛГБТ – лапсус, ПП-ДБ (смях) и след това Министерският съвет. Това е така, защото ВЪЗРАЖДАНЕ като трегер на българската държавност, като глас на народа сме запознати с проблемите на българския народ и ние сме гласът на народа и всъщност, внасяйки законопроект, който е съзвучен с националните интереси, Вие се опитвате да го четете един вид както дяволът Евангелието и да подмените народната воля. Но това няма да се случи, защото нашият законопроект е всъщност еманация на народностния дух.

Господин Златанов, в първата част на Вашето изказване Вие говорихте за ограбването на българския народ, споменахте и плана „Ран-Ът“. Да не би да искате да кажете, че това е някаква международна договорка за ограбването на българския народ? Моля, пояснете. Благодаря Ви.

Господин Димчев, да, това е точно така – има план за разграбване, за обедняване на българския народ. Както беше споменат вече ноторният факт, 22,9% от българите към 2023 г. живеят под прага на бедността, 20,6% – на самия праг на бедността, или в съвкупност това са 43,5%, господа смеещи се народни представители, от българския народ. 43,5% от народа, който Ви плаща заплатите, живее фактически в бедност. Това е самата истина. И този народ беше докаран до бедност вследствие на серия от политики, които целят обезбългаряването на тази територия и подмяната на нейното население. И точно в този момент, в този исторически момент, се появява на сцената историческата роля на ВЪЗРАЖДАНЕ, която ще спре тези пагубни процеси, защото е крайно време българите да живеят нормален, благоденстващ, проспериращ начин на живот. Това може да се случи само чрез възстановяване на историческата справедливост посредством ново законодателство, което да замете кредитите, което да унищожи фигурата на вечния длъжник, която е вследствие на финансовоспекулативни дейности, които не обслужват българския интерес, които доведоха до преструктуриране на българската икономика така, че тя да попадне в частни, външни ръце, да се унищожат ключови производства, да се деиндустриализира голяма част от нашата икономика, България да бъде превърната в една модерна урбанизирана пустиня. Не знам дали все пак сте запознати, но 40% от територията на страната е фактически обезлюдена. В България се раждат на час 15 човека, а умират 19. Това е вследствие на икономическата политика, която е умишлено провеждана, и точно в този момент е належащ един такъв закон. Също така и нещо друго. Належащо е запазването на българския лев, което означава, че еврото не бива да бъде приемано. И Вие всички тук трябва да се солидаризирате с борците за свобода, които се борят за запазване на лева. И аз пак ще Ви приканя: „Свобода на народа, смърт на фашизма!“ (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Призовавам Ви да подкрепите този законопроект, който е изключително дълго, дълго, дълго чакан закон от много български граждани, които в една или друга степен са изпаднали в неплатежоспособност. Днешните парламентарни врътки от страна на управляващите не отчитат тази нарастваща тенденция на задлъжнялост в последните години, която вече приема застрашителни размери. Голяма част от българските граждани не са в състояние да обслужват задълженията, което на практика ги превърна в така наречените вечни длъжници. Както виждаме, и управляващите също искат да имаме такъв закон, само дето нямат желание. Сега действащото законодателство не допуска физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност. Тези неплатежоспособни длъжници са подложени на сериозни ограничения, на стрес, на притеснения от финансовите си затруднения, очакванията и притискането от страна на кредиторите. Особено уязвими са онези добросъвестни длъжници, които са изпаднали в положение на неплатежоспособност поради настъпване на някакви неблагоприятни събития извън техните предвиждания, извън техния контрол – временна или трайна загуба на работоспособност, здравословни проблеми, раздяла в семейството, загуба на работа или имущество и така нататък, и така нататък. Финансовите затруднения на неплатежоспособния длъжник засягат обаче не само него, но засягат и членовете на неговото семейство, включително децата, включително и лицата със специални потребности, на които той дължи издръжка. И в случай на невъзможност да заплати своите дългове длъжникът е принуден да се защитава срещу всякакви вземания, които са ограничени единствено от настъпване на погасителна давност за всяко от тях. Тъй като обаче давността не се прилага служебно, възраженията за изтекла давност следва да се заявят и да се доказват пред съда. Неплатежоспособните длъжници водят трудни преговори за извънсъдебно уреждане на дълговете си. Стават ответници в отделни, често в многобройни производства, понасят всякакви мерки в индивидуални изпълнителни производства от различни кредитори. Организирането на правна защита, дами и господа, е често непосилно за тях, защото това изисква заплащане на разходи за правна защита по всяка претенция на кредитор, включително съдебни разноски по всяко отделно производство, което пък, от своя страна, ангажира и много лично време и усилия. От друга страна, и самите вземания в някакъв момент се обезценяват, разбира се, когато не са обслужвани, и съществува вероятност изобщо да не могат да бъдат събрани. Тези несъбрани вземания съответно имат негативен ефект върху сигурността на стопанския оборот, върху капиталовата адекватност на кредитните и на финансовите институции. Съществуването на едни такива трудносъбираеми и несъбираеми вземания създава предпоставка за извършване на нерегламентирана дейност по принудително събиране от колекторски фирми и купувачи на вземания, които, за съжаление, невинаги използват съобразени със закона въздействия и методи, ако мога така да го кажа, за да мотивират гражданите да се разпоредят по определен начин със своето имущество и със своите права, включително и до физическо насилие се прибягва. Ето защо и кредиторите имат интерес да получат реално изпълнение в рамките на едно прозрачно производство по несъстоятелност, образувано и финансирано от добросъвестен длъжник, вместо да продават неизгодно своите несъбираеми вземания или пък да ги отписват като такива. Затова настоящият законопроект предлага една правна уредба на производство по несъстоятелност на физическите лица, която да запълни тази празнота и да уреди производство в съответствие с обществените очаквания. С предлагания законопроект се уреждат условията и редът за погасяване на задължения на добросъвестни длъжници, които не са търговци или предприемачи, след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на тях. Въпреки всички изказвания днес в насока да се изчака още и още преди разглеждането на Законопроекта по същество, на всички български граждани стана ясно, че едно такова процедурно протакане не е добро за тях. А както вече стана ясно от предходни изказвания, нямаме никаква яснота кога законопроектите на другите политически партии ще успеят да влязат в дневния ред на Народното събрание, така че от предстоящото гласуване ще стане ясно кой всъщност се интересува от съдбата на българските граждани. Благодаря Ви.

Госпожо Махаева, аз ще бъда кратка. Може ли да поясните как Законът за несъстоятелност на физическите лица гарантира защитата на длъжника? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Кърпачева, за този въпрос. За да гарантираме защитата на длъжника физическо лице като по-уязвима страна, както и за да бъде постигната бързина и ефективност на производството, със Законопроекта предлагаме, първо, засилено служебно начало. Съдът може по свой почин да установява факти, да събира доказателства, които са от значение за постановяване в производството актове, включително и да назначи вещо лице за изясняване на обстоятелства, да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на длъжника. На следващо място, съдът ще установява кредиторите, които имат право да участват в първото заседание на събранието на кредиторите след откриване на производството по несъстоятелност. От друга страна, цялото производство е със срок не по-дълъг от шест месеца, така че постарали сме се максимално да облекчим положението на длъжника, без с това да засягаме и правата на кредитора. Благодаря.

Госпожо Киселова, дами и господа народни представители! Защо е нужно да се приеме Закон за фалита на физическите лица? Краткият отговор е, за да се създаде начин нормалният човек, когото са заробили с дългове, да се измъкне от финансовата робия, от финансовия концлагер, в който е наврян. Мислите, че преувеличавам?! Вероятно поради щедрите възнаграждения, които получават присъстващите в тази зала, проблемите на обикновения българин въобще не ги вълнуват. Обикновеният българин поради мизерното заплащане, което получава, е принуден да тегли кредити, за да оцелява, защото България беше превърната в колония благодарение на мнозина от Вас. Някой задава ли си въпроса защо има специален закон за банките и закони за другите финансови институции? Мислите, че той е написан и приет, за да защитава нас хората, вложителите в банките. Боя се, че сериозно се лъжете. Макар и привидно законът да защитава гражданите, той е направен преимуществено, за да пази интересите на банките и на тези, които се облагодетелстват от тяхната дейност. Помните ли, че навремето имаше взаимоспомагателни каси, имаше и кредитни кооперации? Последните престанаха да съществуват с активното участие на БНБ. Предполагам, че мнозинството тук знаят, че лихварството в България е криминализирано. Под лихварство в България се има предвид извършването на банкови сделки, застрахователни и други, както и платежни услуги по занятие, за които се изисква специално разрешение. Който извършва такива сделки без необходимото разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и конфискация на половината имущество. В човешката история лихварството винаги се е дефинирало като даване на пари назаем срещу лихва. Неслучайно всички монотеистични теории заклеймяват вземането на пари срещу лихва. Разбира се, не казвам, че без банки и финансова система може да има съвременна икономика. Въпросът е: каква финансова система? Благодаря Ви.

Може ли да го удължим?

Благодаря, госпожо Председател. Ако може, да удължите времето на нашата група. Господин Папазов, каква според Вас трябва да бъде финансовата система, за да работи в услуга на хората? Благодаря.

Госпожо Киселова, дами и господа! В България финансовата система е ограничена само до банките, които са си осигурили много комфортна финансова зона, защитена от закона, а и са си гласували закони, които са предимно в техен интерес. Хората на практика нямат много алтернативи какво да правят спестяванията си. Капиталовият пазар беше поставен в кома след финализирането му и подчиняването на държавата. Други финансови субекти почти няма с изключение на истинските лихвари, онези уродливи творения, заради които вярвам, че лихварството е обявено за смъртен грях. Да, става въпрос за точно така наречените фирми за бързи кредити. Това са онези, които грабят най-безжалостно най-бедните и най-беззащитните членове на нашето общество. Това са фирми, които събират лихви, стигащи до няколко хиляди процента. На планетата няма по-печеливш бизнес. Всички обаче си затварят очите, и държавата в лицето на законотворците. Сигурно има защо. И БНБ, които само регистрират подобни фирми, и банките, защото на фона на тези кръвопийци те изглеждат едва ли не като ангели. Вече чувам критики: ама това е пазарна икономика, имал нужда от такава услуга. Добре, има нужда от органи за трансплантация – да направим пазар за търговия с тях. Или пък защо да не направим пазар за изоставени деца? Колко семейства искат да си осиновят дете – една прекрасна възможност те да попаднат при заможни родители. Само не съм сигурен дали тези сделки трябва да се облагат с акциз, защото децата все пак са луксозна стока, или само с ДДС. А иначе в медиите постоянно се показват политици и банкери, които ни обясняват как те стават и лягат с мисълта за нашето добруване. Как за тях интересите на хората са пръв приоритет. Ако е така, защо например няма закон, който да пази узаконените лихвари, както е било в Царство България? Ако не сте знаели, да Ви кажа – имало е Закон против лихвоимството, тоест срещу лихварите. Знаете ли какво пише в чл. 1? „Чл. 1. Който придава пари в заем при авансиране на пари срещу закупени вещи, при отчуждаване на вещи в кредит, при отсрочване на падежи за плащане или при сключване на други двустранни договори, които имат характер на кредитиране, използва стесненото положение, неопитността или лекомислието на длъжника, за да получи под каквато и да е форма годишна лихва, която превишава позволения от закона максимум на договорната лихва, наказва се с тъмничен затвор не по-малко от шест месеца и с глоба от 5000 до 50 000 лева.“ Това е защита на гражданите, а не празните приказки на мнозина банкери и политици. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица, внесен в Петдесет и първото народно събрание, е дългоочакван законодателен акт, който адресира значителна празнота в българското право. Той предлага правна рамка за уреждане на неплатежоспособността на физически лица, които не са търговци, и е в изпълнение на ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и други европейски изисквания, включени в Директива на Европейския съюз 2019/1023. Неговите силни страни го правят важен инструмент за защита на добросъвестните длъжници, справедливо удовлетворяване на кредиторите и подобряване на финансовата стабилност на обществото. Първата основна сила на Законопроекта е въвеждането на процедура за личен фалит, която досега липсва в българското законодателство. Действащият Търговски закон урежда несъстоятелността само за търговци, оставяйки физическите лица без правен механизъм да се справят с неплатежоспособността си. Този законопроект запълва тази празнина, като предлага доброволна процедура, която позволява на добросъвестните длъжници да поискат обявяване в несъстоятелност. Това е особено важно за хилядите българи, изпаднали в дългова спирала поради икономически, здравословни или семейни трудности. Становището на Министерството на финансите подкрепя тази инициатива, отбелязвайки, че тя ще намали социалния икономически натиск върху домакинствата и ще подпомогне за стабилизиране на финансовата система. Благодаря.

Господин Янчев, аз смятам, че не бяхте изчерпателен. Може ли да изброите още силни страни и да развиете тезата си? Благодаря.

Много благодаря за въпроса, господин Георгиев. Втората силна страна е фокусът върху добросъвестността на длъжника. Законопроектът ясно дефинира добросъвестен длъжник като лице, което поема задължение според финансовите си възможности и не вреди умишлено или поради небрежност на кредиторите си. Това условие гарантира, че с процедурата няма да бъде злоупотребявано от недобросъвестни лица, които умишлено избягват плащания. Министерството на финансите в становището си оценява положително този подход, тъй като той предпазва интересите на кредиторите и държавния бюджет, като същевременно предлага решение за тези, които действително имат нужда от подкрепа. Третият важен аспект, господин Георгиев, е защитата на жизнените потребности на длъжника. Законопроектът предвижда несеквестируемо имущество, например основно жилище или минимални средства за живот и издръжка в размер на поне една минимална работна заплата за длъжника и неговото семейство. Това е хуманен подход, който предотвратява пълното обедняване на лицата в несъстоятелност и им дава нов шанс за старт. Министерството на финансите отбелязва, че тези мерки намаляват риска от социално напрежение и необходимостта от допълнителни държавни помощи, което е в полза на обществото и бюджета. Четвъртата сила е справедливото удовлетворяване на кредиторите. Процедурата предвижда съставяне на списък с приетия план за вземания, план за погасяване, одобрен от съда, което гарантира равноправното третиране на всички кредитори. Това е значително подобрение спрямо сегашната ситуация, в която длъжниците често плащат избирателно само на определени кредитори, например под натиска на частни съдебни изпълнители, докато други остават без нищо. Становището на Министерството на финансите подчертава, че този механизъм ще повиши доверието в системата за събиране на вземания и ще намали загубите на финансовите институции. Петата силна страна е съответствието с европейските изисквания. Законопроектът е разработен в рамките на ангажименти към Европейския съюз и отразява стандартите на Директива 2011/1023 за преструктуриране и несъстоятелност. Това не само изпълнява международни задължения на България, но я поставя в крак с практиката на други страни членки, където личният фалит е установена и работеща процедура. Министерството на финансите приветства това, тъй като хармонизацията с Европейския съюз подобрява достъпа до европейско финансиране, повишава репутацията на страната пред международните инвеститори. Накрая, гъвкавостта на процедурата е значително предимство. Законопроектът предвижда опции както за длъжниците с имущество и доходи, така и за такива без средства, като срокът за погасяване на задълженията варира. Тази адаптивност позволява на Закона да обхване широк кръг от случаи, което го прави приложим в реалните условия на българската икономика. Министерството на финансите отбелязва, че тази гъвкавост ще намали административната тежест върху държавата и ще улесни интеграцията на длъжниците обратно в икономическия живот. В заключение, Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица предлага балансирано и модерно решение на проблем, който отдавна изисква уреждане. Неговите силни страни, въвеждането на личен фалит, акцентът върху добросъвестността, защитата на длъжниците, справедливостта към кредиторите, съответствието с Европейския съюз и гъвкавостта… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само едно изречение. …го правят ключов инструмент за подобряване на финансовата дисциплина и социалната справедливост в България. Свобода за политическите затворници в България! Благодаря, госпожо Председател. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Общоизвестен факт е, че България е най-бедната страна в ЕС. Системата на социална защита има съществено значение за редуциране на тази бедност, като тази бедност – една от причините ѝ е това, че ни е липсвал закон за несъстоятелност на физическите лица. От 2007 г. България е длъжна да въведе процедура за фалит на физическите лица съгласно Регламент № 1346/2000. През 2017 г. Регламентът е отменен и заменен с Директива 2019/1023 на ЕС. Няколко подобни законопроекта са внесени, но така и няма приет такъв. Броят на гражданите, задлъжнели към банки и други кредитни институции, рязко се е увеличавал през последните години. Много от тях нямат практическа възможност да обслужват и стават така наречените вечни длъжници. Част от тях напуснаха страната с цел да погасят задълженията си. Единствено решение на така създадената ситуация е създаване на законов механизъм за премахване на този статус. Настоящият законопроект, смеем да твърдим, че стъпва на предходните, както и са взети предвид становищата на различни организации и отговаря на европейските стандарти. Призовавам залата да го подкрепи и ако има някакви забележки към него, между първо и второ гласуване да ги внесе. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Койчев, моля Ви в дупликата да обърнете внимание: как мислите, отразява ли се забавата на приемането на такъв законопроект и към момента липсата на такъв върху така наречените вечни длъжници и съдбата на техните семейства? Благодаря.

Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас във връзка с репликите на колегите от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Все пак нека да спазваме Правилника, където е написано, че репликата е кратко възражение по същество на приключило изказване. Колегите до момента в репликите си не са направили нито едно възражение по същество на несъгласие, така че, моля, когато правите репликата, да възразявате по същество на направеното изказване, за да спазваме формално Правилника. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) В другия случай разбираме каква е целта на настоящото изказване – да се забавя приемането на бюджетите, но бъдете сигурни, че имаме воля и трите бюджета да бъдат приети днес, както сме поели ангажимент и както сме обещали на нашите избиратели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Искам да се обърна към Вас, госпожо Председател, за да направите забележка, трябваше да направите всъщност забележка на преждеговорившия депутат, защото никой депутат няма право да дава оценка на изказване на друг депутат от процедурна гледна точка. Защото в крайна сметка какво казва един народен представител към друг народен представител е въпрос на негово лично убеждение и вътрешно убеждение. И ако той казва нещо в този ред на мисли, което беше казано от нашите народни представители, това е само и единствено негово вътрешно убеждение. Няма никой право тук, в тази зала, да диктува какво да е вътрешното убеждение на другите. Това може да е право на някои, които се мислят за всесилни, някои, които искат да има една партия, един водач, един фюрер, може би някои, които искат, нали, както е в мутренските среди там – една мутра да решава всичко, но това тук все още не е завзето от мутрите. И тази трибуна е свободна, и ще бъде свободна, докато ВЪЗРАЖДАНЕ е тук! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря Ви, господин Хрисимиров, за репликата. Както вече казах, броят на гражданите, задлъжнели към банки и кредитни институции, рязко се увеличи основно последните години. Много от тях нямат възможност наистина да плащат, изпадат в така наречената дългова спирала и стават вечни длъжници. Голяма част от тях напускат страната, за да погасят задълженията си, други например отиват в сивата икономика, трети се занимават с незаконни дейности. Това разбива семейства, създава неблагоприятна среда за децата, които те отглеждат. Също така нашата икономика губи хора в трудоспособна и фертилна възраст, което още повече влошава демографската ситуация в страната, кредиторите ги притесняват. Знаете много добре не един и два случая, при които хора са посещавани вкъщи, заплашвани и така нататък. Общо взето полицията и прокуратурата, както винаги, не взимат някакви кой знае какви мерки по този въпрос. Понякога са принуждавани, както казах, да извършват незаконни действия. Това създава доста стрес у техните семейства и общо взето се отразява супер неблагоприятно на средата, в която растат дори и техните деца. Благодаря.

Благодаря. Един от основните проблеми, който имаме през последните години, е преодоляване на състоянието на непосилната задлъжнялост чрез пълно или частично опрощаване на задълженията в разумен и непродължителен краен срок, справедливо удовлетворяване на кредиторите и създаване на възможност за възстановяване на социалната, предприемаческата и трудовата активност на длъжника и на членовете на неговото семейство. Изпълнението на гореописаните цели ще допринесе до отключване на свободна стопанска инициатива в гражданите, които са освободени от бремето на непогасимите задължения, и ще намали относителния дял съответно на сивата икономика, което е друг много сериозен проблем, който имаме в последните години. Затова призовавам всички да подкрепят предложените от нас решения.

Господин Георгиев, възразявам по същество на това, което казахте. (Смях. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)

Благодаря. В България темата за Закона за несъстоятелност на физическите лица, или често наричан Закон за личния фалит, е на дневен ред от години, но все още няма окончателно приета уредба, което смятаме, че е слабост на нашето законодателство. През последните години бяха направени няколко опита за създаване на такава уредба, особено след като страната остана единствената в Европейския съюз, която няма подобен вид регулация. Проектите за този закон целят да запълнят празнина в законодателството и да предоставят решение за добросъвестните длъжници, подчертавам, които не могат да погасят задълженията си поради непредвидими обстоятелства, като например загуба на работа, здравословни проблеми или други кризи. Един от първите сериозни проекти беше представен през 2022 г. от служебното правителство, като идеята беше физически лица, неспособни да плащат дългове над определен праг за повече от шест месеца, да могат доброволно да поискат обявяване в несъстоятелност. През следващата – 2023 г., и последващата – 2024 г., бяха представени нови варианти, които бяха публикувани за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, като тези проекти предвиждат уреждане на процеса, така че да се балансират интересите на длъжниците, от една страна, и съответно интересите на кредиторите, от друга страна, като се гарантира минимална издръжка за длъжника, например една минимална заплата, и се предвиди опрощаване на дългове след три години при определени условия, разбира се, като Законопроектът е свързан и с ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост и с Европейска директива 2019/1023 за преструктуриране и несъстоятелност. Въпреки усилията парламентът все още не е приел окончателен текст, което продължава да поставя много българи в изключително затруднено положение. Обществените консултации показват подкрепа, но и нужда от известни доработки, за да се избегнат злоупотреби и да се осигури справедливост. И можем да кажем, че горе-долу това е обобщение на текущото състояние, като, разбира се, това е процес. Процес, който трае вече доста дълго, а обществото очаква решение на проблемите, които засягат гражданите. И дебатът около Закона за несъстоятелност на физическите лица в България често се върти около няколко ключови въпроса: как да се предотврати умишленото избягване на задължения от недобросъвестни длъжници и как да се защитят кредиторите, особено банките и съответно финансовите институции? В последните проекти се предлагат строги критерии, например длъжникът да докаже, че не е укривал доходи или имущество, а съдът да одобрява плана за разплащане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има идея за създаване на публичен регистър на лицата в несъстоятелност, като по този начин ще се повиши прозрачността. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Критиците обаче смятат, че процесът може да стане твърде бюрократичен и да отблъсне тези, които реално се нуждаят от помощ…

Завършвам, госпожо Председател. …като междувременно липсата на закона оставя хиляди българи в капана на непосилни дългове. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Абсолютно достатъчно, госпожо Председател. Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е към Вас. Във връзка с важността на предстоящото гласуване Ви моля да подложите на гласуване следващото гласуване да бъде излъчвано по БНТ 2. Благодаря Ви.

Съвсем накратко искам да мотивирам искането ни за прегласуване. Една от основните характеристики на демокрацията е прозрачността. Защо тогава набедилите се за демократи – ГЕРБ и останалите формации от мнозинството, не искат да има прозрачност и не искат законопроекти, които са важни за българските граждани, да се излъчват по медиите, в случая по телевизията. Това е нещо, което ще спомогне да има по-добра прозрачност, да се вижда какво върши Народното събрание, да се вижда кой с кого гласува, да се вижда кои формации не защитават интересите на гражданите и кои съответно защитават интересите на гражданите и се борят за тях. Има изключително много хора, които се вълнуват сега от тази точка, заради което е редно да се включат камерите на БНТ 2, за да може българското общество да бъде информирано. В противен случай новата сглобка показва, че тя е антидемократична, не желае да има прозрачност, не желае гражданите да са информирани, иска всичко да замита под килима, да минава някак си там, да се случват едни договорки на тъмно по определени кабинети и да управлява така, както го е правила и предишната сглобка. И реално това е един от големите дефекти на така наречения преход – нещо, което трябва да спре. Затова ние призоваваме сега да се включат камерите на БНТ 2, за да може целият български народ да гледа и да се информира. Какво по-демократично нещо от това и какъв по-демократичен способ има от това дейността на Народното събрание да се излъчва, да се показва по телевизиите и гражданите да могат да вземат следващия път информирано решение за коя политическа сила да гласуват, защото голяма част от сега представените формации просто така ще загубят много сериозна подкрепа в резултат на тези свои действия, на които ставаме свидетели, че те правят, особено откакто се сглоби това ново правителство между ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС – Доган. Така че нека да има прегласуване и да стане ясно на всички какво е реалното състояние в момента. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Това, което наблюдаваме в залата, е комично! Колегите от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ преди малко обясниха, че ние не сме открити и прозрачни. Това, което се случва в залата, се излъчва по парламентарния канал. Само че това, което видяхме на таблото, е, меко казано, неразбираемо за нас. Вие тук в продължение на три часа късахте ризи от парламентарната трибуна, че този закон е важен. Ами седем човека от Вашата група ги няма, които да го подкрепят. Да не кажа, че и ръководството на парламентарната Ви група го няма в залата. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Може ли един законопроект, за който твърдите, че е важен за българските граждани, седем човека от Вашата група да ги няма?! Това означава ли, че Вашето ръководство и Вашите членове – тези седем, не подкрепят този законопроект? Защо ги правим тези циркове? То е абсурдно това, което се случва днес! (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Браво!“)

Различен вот.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах за този законопроект, защото искам да дам ясния знак, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС подкрепя идеята за такъв законопроект, защото този законопроект е свързан с транспонирането на европейска директива. (Шум и реплики в залата.) Госпожо Председател, може ли малко ред в залата да въведете.

Тъй като днес от тази трибуна основната цел, която имаше парламентарната група, вносител на тази точка, беше извличането на лична политическа полза, без решаване на въпросите на нито един български гражданин, в Деловодството на Народното събрание има входирани още два такива законопроекта. Мястото на този дебат не беше в пленарната зала, мястото на този дебат беше в Комисията, която е компетентен орган да направи общественото обсъждане и да вземе нормалните политически решения. Но, колеги, днес е ден, в който се случва нещо необикновено. Този ден доказва едно-единствено нещо – че парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ е най-убедена евроориентирана партия, тъй като това е партията, която има изключително силно мотивирани европейски ценности, целящи да бъде гласувана и тази европейска директива, свързана именно с този закон. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Поздравления, колеги! Рано или късно правдата и ценностите побеждават популизма.

Първо ще приключи процедурата, господин Ангелов. Госпожо Председател, моля Ви да не позволявате от тази трибуна на хора, чието ръководство не стъпва в залата – имам предвид мутрата Бойко Борисов (викове от ГЕРБ-СДС: „Еее!“), по чието нареждане в момента… (Шум и реплики.)

…са привикани народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ на разпити.

Както привикахте на разпити и хората, които притежаваха шофьорските фирми, с които нашите хора бяха на протестите…

Както Вие пратихте институциите и Вашите бухалки… (Председателят изключва микрофоните на оратора. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) …да пусне политическите затворници и тогава ще има ред в тази зала.

Ще си довърша процедурата!

Като си завърша процедурата по начина на водене.

В момента се злоупотребява със закона от мутрата Бойко Борисов, който държи политически… (Председателят изключва микрофоните на оратора. Шум и реплики.)

Заседание няма да има… Процедура по начина на водене! (Народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ на пътеката при трибуната.) Госпожо Председател, процедурата ми е към Вас по начина на водене. Вие сте представител на „Има Такъв Народ“.

Напротив, Вие сте представител на „Има Такъв Народ“ и Вие тук… (Председателят изключва микрофоните на оратора.)

Благодаря Ви, госпожо Киселова! И се радвам, че Вие се върнахте да председателствате Народното събрание (ръкопляскания и възгласи: „Ааа!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ), за да върнете нормалността в парламента. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ще говоря кратко и по същество, за да не рискуваме госпожа Кузманова да заеме мястото Ви и да ми наложи някакво наказание. Госпожо Киселова, заместващата Ви председателка от „Има Такъв Народ“ абсолютно неправилно, неоснователно и незаконосъобразно, в противоречие с приетия от нас Правилник наложи наказание на Искра Михайлова, която нито наруши чл. 158, нито бяха налице предпоставките на чл. 159 от Правилника, госпожо Кузманова, с което считам, че отново, от една страна, превишихте правомощията си като председателстваща, показахте явно непознаване на Правилника, а от друга страна, се опитахте да се харесате на ГЕРБ, като продължавате с политическите репресии срещу нас. (Силен шум, реплики и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) За господин Ангелов ще кажа, че част от нашите колеги отсъстват, защото ежечасно някой е привикван на разпити по следствени дела, а юристите ни ходят с тях по разпитите в качеството им на адвокати. Това е причината да отсъстваме. Благодаря за търпението.

Само госпожа Рангелова е достатъчно.

Искра Михайлова какво правеше тук? (Реплики.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми български граждани, обръщам се само и единствено към Вас. Според данни на Евростат около 30% от нас, в България, изпадаме в затруднение успешно да покрием текущите си разходи; 34% сме в риск от бедност, а около 20% от домакинствата имат задължения, надвишаващи месечните им доходи. Затова беше толкова наложително този законопроект спешно да бъде приет, но видяхте, че политическите изказвания надделяха над политическия разум и интересите на народа. Изказаха се всякакви твърдения, че Законопроектът на ВЪЗРАЖДАНЕ не бил съвършен. Но истината е, че дори и съвършен законопроект да предложим на залата, той няма да бъде приет само и единствено защото е предложен от ВЪЗРАЖДАНЕ. Но ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще продължим да се борим за това омагьосаният кръг върху българския народ от бързи кредити, заложни къщи и казина да се счупи и най-накрая българският народ да се измъкне от бедността. Свобода за народа! Затвор за мутрите! (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)

Благодаря, госпожо Киселова. Уважаеми български граждани и народни представители! Аз ще Ви кажа защо гласувах а“ и защо се борим за този закон от много време. Всъщност обръщам се и към всички пострадали от произвола на банките и на частните съдебни изпълнители в последните години. През 2014 г. бях председател на Инициативния комитет, с който правихме подписка в защита точно на хората, които бяха подложени на тормоз от частните съдебни изпълнители и от банковия произвол. Още тогава искахме мораториум върху всички изпълнителни дела по чл. 417 на ГПК. Искахме също така и закон за фалит на физическото лице. Участвахме в комисии в Народното събрание и още тогава чувахме от всички представители на ГЕРБ, някои от тях и сега са тук, всички казваха: „Да, ние сме за, ще Ви подкрепим“, но сега сме 2025 г., 11 години по-късно, и Вие отново нищо не правите! Искахте, ама нямахте желание! Точно така се получи. Така че аз изобщо не вярвам, че ще се получи в бъдеще и е много важно българските граждани да знаят кой защитава техните права! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представители на Министерството на труда и социалната политика: Лазар Лазаров – заместник-министър, Петя Малакова – началник-отдел „Обществено осигуряване“, и от Националния осигурителен институт: Ивайло Иванов – управител, Весела Караиванова – подуправител, Пенка Танева – директор на дирекция „Анализи, планиране и прогнозиране“, и Снежанка Малакова – директор на дирекция „Право“.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., № 51-502-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 26 февруари 2025 г., Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по труда и социалната политика обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. На заседанието присъстваха: Борислав Гуцанов – министър на труда и социалната политика; Ивайло Иванов – управител, и Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт; професор Борис Грозданов – председател, и Любомир Дацов – член на Фискалния съвет; представители на синдикатите и работодателските организации. Законопроектът беше представен от господин Ивайло Иванов. В началото на своето изложение той посочи, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. е изготвен в съответствие с приложимите разпоредби на националното законодателство и е съобразен с параметрите на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. С него се постига баланс между интересите на осигурителите, осигурените лица и пенсионерите. От 1 юли 2025 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., ще бъдат увеличени по швейцарското правило с 8,6%. Общият размер на приходите и получените трансфери за 2025 г. се предвижда да е в размер на 27 389,4 млн. лв., в това число получените трансфери от централния бюджет възлизат общо на 12 173,5 млн. лв. – за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет – 467,8 млн. лв., и за покриване на недостига от средства – 11 705,7 млн. лв. В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. са предвидени 15 215,9 млн. лв. приходи, което е увеличение общо с 2 332,0 млн. лв. в сравнение със същия бюджет за 2024 г. При приходите от осигурителни вноски е предвидено увеличение от 2 349,8 млн. лв. в съответствие с основните допускания и актуализираните разчети в прогнозата на НАП за 2025 г., разчетите за осигурителни вноски по реда на чл. 159 от Закона за публичните финанси и на политиката по доходите, предвиждаща увеличение на разходите за персонал с 5% през 2025 г. за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики. Освен това в съответствие с оценката на НАП за намаление на стойността на приходите от глоби, санкции и наказателни лихви, събирани от Агенцията за държавното обществено осигуряване, се предвижда намаление на неданъчните приходи със 17,8 млн. лв. Проектобюджетът е съставен при съобразяване със следните политики по приходите: - Минималната работна заплата за страната се увеличава от 933 лв. на 1077 лв. месечно считано от 1 януари 2025 г. - Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 933 лв. на 1077 лв. считано от 1 април 2025 г. - Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 3750 лв. на 4130 лв. считано от 1 април 2025 г. - Запазват се размерите на осигурителните вноски за всички фондове, както и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. - За 2025 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. - Определят се за приход в бюджета на НОИ 90 000 лв. от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Общият размер на разходите и предоставените трансфери за 2025 г. е 27 389,4 млн. лв., в това число предоставени трансфери в размер на 7,4 млн. лв., от които 3,1 млн. лв. за Министерството на здравеопазването, 4,0 млн. лв. за Министерството на труда и социалната политика и 250,0 хил. лв. за Министерството на транспорта и съобщенията. При планиране на разходите за пенсии са взети предвид влиянието на демографските процеси, параметрите на пенсионната политика и промените в условията за пенсиониране за всички категории труд върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите. Планираните разходи за пенсии през 2025 г. са 24 103,6 млн. лв., като в тази сума са включени разходите за пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване и за сметка на държавния бюджет. Предвидените разходи са с 2 499,6 млн. лв., или с 11,6%, повече спрямо бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. Увеличението на разходите се дължи главно на целогодишното изплащане на увеличените от 1 юли 2024 г. с 11% размери на пенсиите за трудова дейност, на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на обвързаните с тях минимални размери на пенсии и добавки – 1 118,6 млн. лв. допълнително, както и на осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2025 г. с процента по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване – 1 033,1 млн. лв. допълнително. За 2025 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на 3 073,9 млн. лв., което е с 20,7 на сто повече спрямо бюджета на ДОО за 2024 г. Планираните разходи за дейност „Служби по социалното осигуряване“ са 201,8 млн. лв., относно разходите за персонал е предвидено 5% увеличение, в съответствие с приетата политика по доходите през 2025 г. По проектобюджетите на отделните фондове за 2025 г. се предвижда: - фонд „Пенсии“ – недостиг от 11 713,0 млн. лв.;- фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 112,6 млн. лв.; - фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 0,03 млн. лв.; - фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – излишък от 328,4 млн. лв.; - фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 92,5 млн. лв.; - фонд „ Безработица“ – недостиг от 13,2 млн. лв.; - бюджет на Националния осигурителен институт – излишък от 11 602,9 млн. лв. Общият резултат по фондовете и по бюджета на Националния осигурителен институт се балансира на нула. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат разпоредби, свързани с осъществяването на политиката в областта на държавното обществено осигуряване. В Комисията по бюджет и финанси са постъпили писмени становища от работодателски и синдикални организации. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Хасан Адемов, Асен Василев, Мартин Димитров. Акцентирано бе, че първият стълб от пенсионната система генерира дефицити, поради което са големи и трансферите от данъчните приходи. Ето защо е необходимо да се проведе широк дебат за бъдещото развитие на пенсионноосигурителната система. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ – 15 гласа, „против“ – 6 гласа, и без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., № 51-502-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., № 51-502-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. Комисията по труда и социалната политика на съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването, проведено на 26 февруари 2025 г., разгледа и обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. Законопроектът бе представен от Ивайло Иванов и Борислав Гуцанов. Според вносителя основните допускания, въз основа на които е съставен проектът на бюджета, са съобразени с параметрите на есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. В Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. са заложени следните политики по приходите: - минималната работна заплата за страната се увеличава от 933 лв. на 1077 лв. месечно от 1 януари 2025 г.; - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 933 лв. на 1077 лв. от 1 април 2025 г.; - максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 април 2025 г.; - запазват се размерите на осигурителните вноски за всички фондове, както и съотношенията между осигурителите и осигурените лица; - за 2025 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. В Проекта са заложени следните политики по разходите: - повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трите категории труд, както и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване; - пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., се осъвременяват от 1 юли 2025 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване – 8,6 %; - от 1 юли 2025 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и свързаните с нея минимални размери на пенсиите за трудова дейност се увеличават с процента, определен по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване; - от 1 юли 2025 г. размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки се увеличава с процента, определен по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване; - през 2025 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв.; - запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 18,00 лв., както и максималният дневен размер – 107,14 лв.; - запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв.; - запазва се периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата или осиновителя, както и размерът на обезщетението, а именно 780 лв. В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. приходите са увеличени общо с 2 млрд. 332,0 млн. лв. спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. Общият размер на приходите и получените трансфери за 2025 г. е 27 млрд. 389,4 млн. лв., в това число получени трансфери от централния бюджет в размер на 12 млрд. 173,5 млн. лв. – за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет в размер на 467,8 млн. лв., и за покриване на недостига от средства в размер на 11 млрд. 705,7 млн. лв. В сравнение със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. е планирано увеличение на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства с 669,5 млн. лв. Като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига ще намалее от 45,3% през 2024 г. до 42,7% през 2025 г. В проектобюджетите на отделните фондове за 2025 г. резултатите са следните: - във фонд „Пенсии“ – недостиг от 11 млрд. 713,0 млн. лв.; - във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 112,6 млн. лв.; - във фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 0,03 млн. лв.; - във фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – излишък от 328,4 млн. лв.; - във фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 92,5 млн. лв.; - във фонд „Безработица“ – недостиг от 13,2 млн. лв. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Фискалния съвет на Република България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, КНСБ и КТ „Подкрепа“. Фискалният съвет при отчитане на основните параметри и основните политики, заложени в проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване, прави следните изводи: - трябва да се обърне сериозно внимание на динамичния ръст на разходите за социално осигуряване, който изпреварва обичайния ръст на доходите на осигурените лица и води до задъхване на социалноосигурителната система; - разходите за пенсии изпреварват номиналния ръст на брутния вътрешен продукт, поради което делът им в брутния вътрешен продукт продължава да расте и достига 11,2%; - положителна тенденция е планираният изпреварващ ръст на приходите от осигуровки спрямо заложения ръст на разходите, което позволява да се намали зависимостта на дофинансиране от централния бюджет; - съотношението между пенсионерите и броя на осигурените лица продължава да намалява и достига от 79% през 2020 г. до 72% през 2025 г. Въпреки тази положителна тенденция средният размер на пенсията за същия период нараства от 40% от средния осигурителен доход до 53,4%. Подобна тенденция не е устойчива; - Фискалният съвет препоръчва да се преосмисли начинът на провеждане на политиката на повишаване на пенсиите. От една страна, тя не следва да застрашава дългосрочната устойчивост на публичните финанси, а от друга страна, е необходимо да се намери по-справедлив начин за актуализиране на пенсионните доходи съобразно индивидуалния принос на лицата от осигурителната система. Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя увеличаването на максималния осигурителен доход, като отчита, че този ръст следва да бъде по-амбициозен, особено като се държи сметка, че значението му е най-вече върху осигурителните права на високодоходните групи осигурени лица. КНСБ отчита като тревожна тенденция за подобряване на финансовата стабилност на системата на държавното обществено осигуряване липсата на увеличаване на размера на основния приходоизточник на осигурителната система, а именно на осигурителните вноски. Оценките на европейски и международни институции сочат, че за България е повече от очевидна нуждата от сериозно увеличение на вноската за фонд „Пенсии“. Споделяйки тази констатация, КНСБ настоява в проекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. да се предвиди увеличение на осигурителната вноска с поне 2,5 процентни пункта, от които 1,1% е за сметка на работника и 1,4% е за сметка на осигурителя. По отношение на разходите: - всички фондове са на дефицит, като най-високият е във фонд „Пенсии“ – 11,7 млрд. лв., а това са 54% от общия размер на разходите за пенсии. Различни политически решения от последните няколко години натовариха пенсионната система с огромни разходи, срещу които не стои осигурителен принос. Такива са ковид добавките, промяната в определението на „действителен осигурителен стаж“ и други, които нарушиха сериозно принципа принос – права, и с това бе нарушена справедливостта; - КНСБ отстоява тезата, че размерът на максималната пенсия следва ежегодно да се увеличава поне с размера на осъвременяването на пенсиите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване; - КНСБ не подкрепя задържането и през 2025 г. на размера на обезщетението за безработица; - КНСБ не подкрепя обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години да е ангажимент на осигурителната система, защото то няма общо с осигурителния принос. Конфедерацията на труда „Подкрепа“: - подкрепя планираното увеличение на размера на осигурителните вноски, при положение че то не е за сметка на работещите; - не подкрепя замразяването на минималния осигурителен доход; - не подкрепя предложеното минимално увеличение на максималния осигурителен доход; - не подкрепя замразяването на минималния размер на обезщетението за безработица; - не подкрепя неспазването на изискванията на § 6 от Кодекса за социално осигуряване, който регламентира максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките да бъде 40% от максималния месечен размер на осигурителния доход. Асоциацията на индустриалния капитал в България се въздържа от подкрепа на проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., като отчита следните по-важни слаби страни на предложения проект на Закона за бюджета, а именно: - увеличаването на минималната работна заплата на 1077 лв.; - увеличаването на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица; - увеличаването на максималния осигурителен доход на 4130 лв.; - увеличаването на минималния размер на пенсията с 8,6%, считано от 1 юли 2025 г.; - ръст на броя на новоотпуснатите пенсии за инвалидност след промяна на методиката за определяне на трайно намалена работоспособност, като към най-тежкото увреждане се добавят 20% от сбора на процентите на съпътстващите увреждания; - рекордно ниво на разходите за пенсии – 11,2% от БВП; - запазване на режима за изплащане на обезщетения при временна неработоспособност за първите два дни за сметка на работодателя. Българската стопанска камара принципно подкрепя Законопроекта, като изразява резерви по отделните параметри: - не подкрепя увеличаването на максималния осигурителен доход на 4130 лв.; - изразява резерви по отношение на увеличаването на минималната работна заплата по съображения, свързани с липсата на механизъм за нейното определяне, както и запазването на тавана на пенсиите, което намалява стимулите на работещите да се осигуряват върху реалните си доходи. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Деница Сачева, Хасан Адемов, Георги Георгиев, Асен Василев и Мартин Димитров. От социалните партньори отношение взе Асия Гонева от КНСБ. Народният представител Хасан Адемов отбеляза, че адекватността на пенсиите е значително подобрена, като коефициентът на заместване е повишен, но това има своята цена. Повишаването на максималния осигурителен доход няма съществено значение за бюджета на държавното обществено осигуряване, но задържането му е пречка за увеличаването на пенсиите. Народният представител Георги Георгиев от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ обяви, че те няма да подкрепят бюджета, защото данните на Националния статистически институт не са верни и оттам е нереално увеличението по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, не е увеличено минималното обезщетение за безработица и не е увеличено обезщетението за отглеждане на дете между една и две години. Народният представител Асен Василев говори за ежегодното увеличаване на дефицитите в бюджета на държавното обществено осигуряване през последните 20 години, за необходимостта от нов начин на конфигуриране на пенсионната система и за увеличаване на правата при увеличаване на приноса в осигурителната система. Народният представител Мартин Димитров коментира, че ако искаме да направим пенсионната система по-адекватна, държавните служители следва да плащат осигуровки. Народният представител Деница Сачева обяви, че в резултат на изготвените през 2024 г. анализи на пенсионната система и проведено проучване в Народното събрание ще бъде внесен Проект на решение за създаване на Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система. Асия Гонева коментира, че докато в първия стълб на пенсионния модел един от основните принципи е солидарността, то капиталовите схеми в пенсионните дружества се основават само на личен принос. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 14 гласа, в това число 6 от ГЕРБ, 3 от „ДПС – Ново начало“, 2 от „Демокрация, права и свободи – ДПС“, 2 от „БСП – Обединена левица“ и 1 от ИТН , и 6 гласа „против“, в това число 3 от ВЪЗРАЖДАНЕ и 3 от ПП-ДБ, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., № 51-502-01-6, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, колеги! Обръщам се така, защото в тази зала с повечето от Вас не един или два бюджета сме гледали и аз съм участвал в гледането на тези бюджети и като народен представител, който е бил част от управляваща коалиция, и като опозиция, и за мен е от изключителна важност, и на целия екип на Министерството, да се чуе всяко едно становище в залата независимо дали се подкрепя, или не се подкрепя бюджетът. Въпросът е да има наистина смислен дебат в залата – такъв, какъвто сме виждали, и от този дебат да произлезе нещо, което да е в полза на българската държава и на всеки един български гражданин. Така че аз наистина се надявам на този дебат и повярвайте ми, и аз, и екипът ще следим всяко едно изказване, ще си водим бележки. Наистина това, което е разумно и допустимо, бихме го направили. Това, което искам само да подчертая и да Ви обърна особено внимание, е, че това правителство пое държавата в един много тежък финансов момент, и не само финансов, но говоря конкретно за финансов, и затова трябва да си даваме реално сметка за възможностите, които ги има в бюджета, и затова нека да сме реалисти. Аз благодаря и на колегите в това сложно управление, които наистина се отнесоха изключително разумно и в диалог се стигна до този бюджет и тези социални придобивки да не бъдат по никакъв начин нарушени на хората, защото най-уязвимата част на обществото ни е тази, която се нуждае именно от подкрепата на Министерството на труда и социалната политика. И за нас като екип е от изключителна важност именно да не се нарушава тази стабилност, финансова стабилност, за да не пострадат точно уязвимите слоеве на населението ни. Разбира се, аз като министър искам много повече и да бъдат увеличени, каквото е възможно повече за всяка една прослойка, която има нужда от тази социална подкрепа, но пак казвам, трябва да сме реалисти и обрани, за да не стане така, че след това други да плащат една сметка, която не считам, че трябва в момента да бъде платена. Това, което, разбира се, е безспорно постижение, е, че размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст става 630,50 лв. от 1 юли; всички пенсии се индексират с 8,6% по швейцарското правило, което е над 1 милиард повече, необходими, заложени вече в бюджета, и се надявам по този начин да бъдат подкрепени от Вас; средната пенсия ще достигне 975 лв., което е увеличение с над 10% спрямо 2024 г.; с 8,6% ще се увеличат и социалната пенсия за старост, и свързаните с нея пенсии и добавки. Пак казвам, дали е достатъчно? Не. Не е достатъчно. Трябва и още, но трябва все пак да сме реалисти, когато разглеждаме тази финансова ситуация, в която се намира страната ни, и кое е възможното и допустимото. Това, което в следващите бюджети, разбира се, ще направим всичко възможно да се случи, е повече за младите семейства, за майките – особено при втора година, за други уязвими слоеве на нашето население, но със сигурност няма в този бюджет да пострада нито една програма, няма да пострада нито един български гражданин, който се нуждае и който има вече социални придобивки. Така че благодаря на Комисията за това, че приеха така предложения бюджет, и надявам се, че след дебат ще бъде приет и от пленарната зала. Благодаря, госпожо Председател.

Госпожо Киселова, дами и господа! Предстои ни да приемем бюджет на общественото осигуряване без добър анализ, независимо че преди десетина дни имаше конференция, на която Икономическият и социален съвет представи такъв, но той не беше съобразен със собственото им изискване да служи като основа за законодателни промени. Предложенията, анализът страда от недостатъци, които го правят негоден за предприемане на каквито и да е действия от законодателната власт. Той съдържа неясни и мъгляви препоръки, методически неиздържани, погрешни концепции. Например интересен момент беше докладът, концепцията за финансова автономност на държавното обществено осигуряване. В теоретичната литература и в практиката се използва понятието „финансова устойчивост“, въпреки че ДОО е работило винаги при дефицит, размерът и редовността на плащане на пенсии никога не са били под въпрос. При демографските прогнози и действащите параметри на пенсионната система тя е устойчива поне до 2070 г., макар и никога да не стане автономна. Липсва анализ, най-важното, на състоянието на допълнителното задължително пенсионно осигуряване и каква е ролята му в пенсионната система. Такъв анализ е направен преди 10 години от Министерството на финансите. Там е посочено: „При доходност на пенсионните фондове под 3,6% годишно всички мъже, пенсиониращи се във всяка една от годините между 2024-а и 2042 г., ще получат пенсия от УПФ, която няма да компенсира намалението на пенсията им от държавното обществено осигуряване, и двете пенсии ще са по-малко от една.“ Как изглеждат нещата днес, докладът мълчи. Благодаря.

Господин Папазов, не разбрах има ли изготвен анализ за втория стълб на пенсионното осигуряване в България? Аз смятам, че много от евроатлантиците и демократите, уж демократите, в тази зала не са разбрали и не са много съгласни с Вас.

Госпожо Киселова, дами и господа! Да, такъв анализ има и той беше даден на участниците в тази конференция и сме готови веднага да го дадем на всеки, който е заинтересован. Анализът е изготвен по поръка на партия ВЪЗРАЖДАНЕ. В него е видно, че във втория стълб номиналната доходност на осигурените в пенсионни фондове за периода 2002 – 2023 г. е 1,4%, или два пъти и половина по-ниска от заветните 3,6%. Реалната доходност за същия период е отрицателна – минус 3%. Внесените осигуровки губят покупателната сила всяка божа година. Да спестяваш за пенсия с отрицателна реална доходност, е като да се опитваш да пренесеш вода в сито. Само за периода 2020 – 2023 г., за три години, ощетените от универсалните пенсионни фондове са загубили една четвърт от покупателната способност на направените дотогава вноски, или 3,7 млрд. лв. Прибавяйки към тях и 2,2 млрд. лв. такси, платени, за да Ви бъде намалена пенсията, излиза, че осигурените са ощетени с близо 6 млрд. лв. В перспектива до 2042 г. дори и да бъде компенсирана натрупаната отрицателна доходност, две пенсии ще останат по-малко от една за всички, освен осигурявалите се винаги върху минимален доход. Тези незавидни резултати се дължат, както правилно се отбеляза в доклада, че в резултат на пенсионната реформа България частично приватизира националната си пенсионна система. Допълнителното задължително пенсионно осигуряване в резултат на частичната приватизация на ДОО влошава ежегодно и финансовото състояние на самото ДОО, както е показано в анализа на ВЪЗРАЖДАНЕ, който е на разположение, както казах. Извод – осигуряване в УПФ води до намаляване на пенсионните доходи и тяхната адекватност, задълбочава се дефицитът на НОИ и изисква все по-големи трансфери от държавния бюджет. Възниква въпросът: кому е нужно то? Очевидно не и на онези два милиона и половина осигурени. Докато частичната приватизация на ДОО не бъде обърната и пъпната връв между ДОО и ДЗПО не бъде скъсана, като задължителната осигурителна вноска се насочи изцяло към държавното обществото осигуряване, няма смисъл да се обсъжда усъвършенстване на пенсионните фондове. В заключение. През 2016 г. професор Христина Вучева беше казала: „Някой трябва да събере кураж и да каже ясно, че обществото, общественият интерес няма никаква потребност от този втори пенсионен стълб.“ От анализа, който сме предоставили, се вижда, че вторият пенсионен стълб вреди на осигуряващите се, като ги ощетява и дестабилизира пенсионното осигуряване. Благодаря.

Процедура.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Госпожо Председател, искам да припомните на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че в момента гледаме Проектозакона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това, за което говорят колегите, разбира се, е много важна тема, но няма място при обсъждането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Държавното обществено осигуряване е ангажирано с общественото осигуряване, а не с допълнителното задължително пенсионно отгоре… (Реплики от народни представители на ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не е така. Бюджетът на държавното обществено осигуряване е част от консолидираната фискална програма. Темата за втория, третия стълб е съвсем отделна тема и няма нищо общо с това, за което говорим в момента. (Реплики от народни представители на ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, обяснете на господин Адемов, че вторият стълб от пенсионното осигуряване е част от пенсионноосигурителната система на България и касае всеки един български гражданин, така че няма как да не се занимаваме с него, при положение че се отклоняват от държавата над два милиарда и половина осигурителни вноски и се пренасочват към частните пенсионни фондове. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Ще се придържам към темата на Законопроекта и ще говоря в частта му – чл. 12, в която се определя размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете във втората годишна възраст по чл. 53 от КСО. В условията на демографска криза, характеризираща се с намаляваща раждаемост, решението да се замрази размерът на обезщетението за втората година майчинство до 2028 г. е икономически неоправдано и социално проблематично. Ако трябва да стигна по-далеч, това решение бих го характеризирал като политическа безотговорност и липса на визионерство. Замразяването на майчинството и минималната работна заплата е с цел да се покаже стабилност с основната цел на това правителство – влизане в еврозоната, цел, която – тук вече цитирам – „редовият депутат Бойко Борисов – по негови думи – е поел ангажимент за влизането на България в еврозоната“. Пред кого и в какво качество, не се знае, но по същество. Последното увеличение на това обезщетение беше преди две години, а при нарастваща инфлация покупателната му способност намалява. Например ако годишната инфлация е средно 2,5 – 3% до 2028 г., ние всички знаем добре, че това няма как да стане, реалната стойност на сегашните 780 лв. ще намалее с приблизително 100 лв. Тази тенденция води до обедняване на семействата с малки деца и засилва икономическия натиск върху родителите, принуждавайки ги да се върнат по-бързо на работа. В резултат на това може да се увеличи търсенето на места в детски ясли, което ще натовари системата за ранно детско образование. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Хрисимиров, бяхте доста изчерпателен в изложението си, но може ли да обясните какви са тези икономически последствия от споменатите от Вас действия и бездействия, които визирахте. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Койчев, замразяването на обезщетението за втора година майчинство, придружено с увеличаване на осигурителния доход от 4130 лв. през 2025 г. до 5030 лв. през 2028 г., е нарастване с 34% на минималния осигурителен доход. Това ще доведе до увеличаване на трудовите възнаграждения, особено в нископлатените сектори, което ще доведе и до по-висока минимална работна заплата. В резултат на това и на инфлационните процеси разликата между майчинските обезщетения и минималната работна заплата ще се увеличи значително, което ще засили финансовите затруднения на семействата с малки деца. Липсата на адекватно увеличение на обезщетението за втората година майчинство може да има дългосрочни негативни ефекти върху демографските процеси. Намаляването на финансовата подкрепа за младите семейства спрямо общото нарастване на доходите ще обезкуражи раждането на деца. Това ще задълбочи демографските проблеми в страната, ускорявайки тенденциите към ниска раждаемост и застаряване на населението. В контекста на тези икономически реалности е необходимо да се преосмисли политиката по отношение на майчинските обезщетения. Възможни решения включват ежегодна корекция на обезщетението спрямо инфлацията или обвързването му с минималната работна заплата, така че да не изостава спрямо общото ниво на доходите. В заключение ще се обърна към достойните български майки. Уважаеми майки, това правителство е готово да жертва Вас и благоденствието на децата Ви в името на изпълнението на критериите за еврозоната. Свобода за народа! Оставка на това правителство!

Уважаема госпожо Киселова, уважаеми колеги, тази вечер вероятно ще имам възможността три пъти да го кажа, но истината е, че в бюджета има достатъчно пари за всичко, просто не са разпределени правилно. Ръстът на приходите за 2025 г. е над 34% в бюджета на НОИ, като аз имам може би директно въпрос към Министъра – така или иначе е тука на това изслушване, на това разглеждане. Разходите за обезщетение и времена нетрудоспособност, които са предвидени в бюджета, нарастват с около 4%. При това броят на работещите според предвижданията е с ръст около 1%, тоест имаме някаква диспропорция, като в абсолютна стойност става въпрос за следното: 814 хил. дни повече ще бъдат обезщетенията за временна нетрудоспособност. На какво се дължи този ръст? Той е непропорционален, тъй като той е може би около 40% по-висок, при положение че повечето разходи се вдигат с около 12 –15%. Дали очаквате, че ще има повече трудови злополуки? Някаква епидемия ли очаквате? На какво се дължи ръстът на тези разходи? И друг въпрос искам да повдигна. Някъде през 2010 г. като временна мярка за борба със световната икономическа криза беше вменено задължението на работодателите да плащат първите три дни от болничния. Тази временна мярка, която трябваше да продължи една година, продължи 14 години – до 2024 г., когато леко се разхлаби, и в момента работодателите плащат първите два дни от болничния. Считам, че е време да вървим в посока поне още един ден да намалим, ако не изцяло да отменим, доколкото приходи за нетрудоспособност във връзка с болничен събират от НОИ, а не събират работодателите и е абсолютно нечестно и неморално те да изплащат нещо, за което пари взима друг. Още една тема и това е всъщност основната причина, поради която ние няма да подкрепим бюджета, или, да кажем, една от главните причини – липсват всякакви предложения от Вас, които са във връзка със затягане на контрола. Това важи както за контрола върху болничните, така и контрола върху фалшивите ТЕЛК решения. Стигна се дотам, че броят на новоотпуснатите пенсии за инвалидност и тези, които са за стаж и възраст, почти се изравнява. И работодателските организации, и от Финансовото министерство многократно настояват за по-голям контрол. Нещо, което не виждаме предложено в бюджета за 2025 г., тоест отново ще имаме една нулева година, в която няма да имаме никакви реформи и никакви промени. И разбира се, голямата тема, която засегна и господин Папазов. Това е за частните пенсионни фондове. Знаете за парадокса, че две пенсии ще правят по-малко от една. Крайно време е на тази несправедливост да се сложи край и вноските на хората да си отиват изцяло в НОИ – това ще оправи дефицита на системата. Благодаря.

Господин Дренчев, не съм съгласен с нещо, което казахте. Обяснете точно за кого ще е по-добре да се намалят тези болнични – първите два дни, които плащат работодателите. За работодателите ли ще е по-добре, или за работещите?

Господин Георгиев, и работниците, и работодателите биха спечелили, ако тази несправедливост се поправи и болничният си го поема НОИ. Защото в момента работодателят плаща 70% от трудовото възнаграждение, а пък НОИ ще плаща 80%, тоест за работника това би било по-добре и за работодателя това би било добре. На Бюджетна комисия направих една справка – някъде около 300 млн. лв. струва един ден болничен, ако се отмени. В бюджет, който достига почти 100 милиарда, мисля, че нямаше да е проблем да направим тази стъпка, ако не е в 2025-а, поне да го заложим за 2026 г. най-малкото, защото това е неморално, което се случва, и то продължава вече четвърта почти.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, както казаха преждеговорившите, ние няма да подкрепим бюджета на държавното обществено осигуряване. Това е поредният бюджет, който става жертва на фетиша еврозона. Аз ще отбележа само някои неща от бюджета накрая, да не губя от времето на аудиторията. Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст остава 780 лв. до 2028 г. Това не е мярка, която подкрепя борбата с демографската криза. Трябва да се заложи някаква актуализация, но това не виждаме в бюджета. За пета поредна година се увеличава делът на разходите на БВП и достига 11,2%. Това е доста тревожна тенденция и тук трябва или да има ускорен растеж на брутния вътрешен продукт, или да може българите от чужбина да се връщат в работоспособна възраст, да работят, но не виждаме никакви мерки в тази насока. Фалшиви наистина нива на инфлация, които НСИ отрази, ощетява пенсионерите при актуализиране на пенсиите им по швейцарското правило поне с 2% минимум. Другият проблем, който мога да отбележа, е запазване на минималния дневен размер на обезщетение за безработица, който е от 18 лв., и максималният е 107 лв., които ще останат такива до 2028 г., няма да отразяват инфлацията, няма индексация. Тук според нас е нужна ежегодна индексация, като иначе тези хора губят между 10 и 15% от доходите си. Предвид всичко гореизложено всичко минава на гърба на обикновените хора заради фетиша еврозона. Благодаря.

Господин Койчев, аз не съм съгласен с Вашето становище относно еврозоната, защото аз се информирам от чуждестранни българоезични медии, от говорителите по телевизиите на управляващите от ГЕРБ, от ИТН, от патериците им ПП-ДБ, които все още не са в управлението. И там се говори, че влезем ли в еврозоната, ще потекат реки от мед и масло в българската държава. Така че обяснете ми защо смятате, че влизането в еврозоната и жертването на бюджета за изпълняването на критериите е лошо за държавата. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Хрисимиров, трябва да кажем, че еврозоната може да се охарактеризира предимно с две неща – висока инфлация при влизане, особено на неподготвена държава като България, и увеличаване на дълговата задлъжнялост. Също така не без значение са и разходите, които може да споменем, които са направени досега. Примерно БНБ е дала спрямо нейния доклад, който беше публикуван, 365 милиона и това беше до миналата година, може би към момента тази сума е по-висока. Вноските ни в Европейския механизъм за стабилност ще възлиза на 1 млрд. и 100 млн. лв., или около 220 милиона първите пет години от влизането в еврозоната. Тоест в бюджета догодина ще имаме едни минимум 220 милиона, които ще са вноска в Европейския механизъм за стабилност. Държа да отбележа, че поне сме членове на Банковия съюз, целият единен фронт за преструктуриране на банки е под разпореждане на ЕЦБ и ако някоя българска банка фалира, ще трябва държавата да я спасява, което пък се явява нерегламентирана държавна помощ, и просто тука трябва да се молим да не се случва сценарият КТБ 2. Другият проблем, който споменахте, е откъде ще дойде инфлацията. Ами инфлацията ще дойде по няколко направления –конвергенцията във всяка валутна зона се случва много по-бързо на цените, отколкото на доходите. Ние към момента сме на 65% от средния стандарт в еврозоната. Другият проблем, който ще се появи, е спекула при начисляване на разходите на фирмите, както и калкулирането ѝ в крайните цени на стоки и услуги. И най-големият проблем, който виждаме, който ще се появи, това е освобождаването на минималния резерв на БНБ, който от рестриктивните 12% ще падне на един, което е проинфлационно, и ще бъдат освободени 15 млрд. лв., срещу които няма никакви стоки и услуги. Съгласно количествената теория за парите знаем какво значи това. Отделно ще отпадне регулацията – забраната на БНБ да се кредитират правителството и общините, и валутният резерв, който в момента гарантира валутния борд, ще бъде удобно даден като заем на наши кметове, министри и така нататък. Общо взето, това е накратко. Мога и повече да говоря по темата, но не мисля, че е необходимо на този етап. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Госпожи и господа народни представители, аз като бивш член в три народни събрания на Комисията по труда и социалната политика, докато слушах дебата, успях да нахвърля няколко неща, които лично мене ме притесняват. В Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване отново ние правим куп въпроси. Работодатели и синдикални членове не могат да се разберат защо точно такъв проект ни е предложен. Аз тук си нахвърлих няколко неща и се надявам тези, които управляват, да могат да ни отговорят поне на една част от тези въпроси. Може ли ръстът на доходите тук да идва само и единствено от бюджетно финансирани дейности? Вдигаме заплатите на бюджетните и си взимаме, разбира се, техните осигуровки. Кога ли това ще стане в частния сектор?! Как ще се преборим с така наречената сива икономика, където много лица не се осигуряват, а мерките, които са предвидени, са абсолютно имагинерни? В този проект, който ни е представен, отсъстват целенасочени мерки за подобряване на средносрочната и дългосрочната финансова стабилност на държавното обществено осигуряване. Очевидно доказателство за тази констатация са показателите по консолидирания бюджет на осигурителните фондове, които се управляват от Националния осигурителен институт. На следващо място, всички фондове на държавното обществено осигуряване, които изплащат различни видове пенсии, с изключение на един са на дефицит. Преди малко тук от залата от доклада стана ясно, че сумата е 11 млрд. 713 млн. лв. Нарастването на разходите за пенсии продължава да понася последствията от продължаващите от години неразбории в системата за освидетелстване на трайно намалена работоспособност. Как ще реформираме ТЕЛК и до какво ще доведе това, не става ясно! Минималното обезщетение за безработица остава на нивата 18 лв. на ден. Това нормално ли е?! Достатъчно ли е за хората, които са останали безработни, при условие че инфлацията расте дори според НСИ, макар че той изкарва, че расте много бавно, но както и да е. НСИ. Как да се доверим на техните данни? Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че данните са им, меко казано, нагласени, за да покрием тези критерии на еврозоната. Въз основа на това аз лично и нашата парламентарна група смятаме да не подкрепим бюджета на държавното обществено осигуряване. Благодаря.

Господин Папов, днес за втори път ще се наложи да възразя по същество на това, което някой от ВЪЗРАЖДАНЕ казва. Ако искате да ме убедите в своята правота, излезте и повторете това, което казахте, още веднъж в своята дуплика.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Тодоров, ако смятате да подкрепите бюджета на държавното обществено осигуряване, имайте предвид няколко неща, които казах, обаче явно не сте ги чули добре. Данните на НСИ. Вие вярвате ли им?!

Не!

Тогава няма как да подкрепите този бюджет. Знаем много добре как ги превъртяха, за да докарат числата и да тръгнем да влизаме в еврозоната. А какво ще стане после – всички знаем много добре, въпреки че тук една голяма част от залата се прави, че не знае. Фонд „Пенсии“ – 11 млрд. 713 млн. лв. – отново не достигат. Как да управляваме, като всичките фондове без един продължават да натрупват дефицити. Отново ръстът на доходите в държавното обществено осигуряване идва от държавните предприятия, да ги наречем. Отново! Тоест ние вдигаме заплатите на учителите, на военните, на полицаите и разбира се, си взимаме и казваме: ето, ние събрахме повече пари. Кога ще стане това в частния сектор?! Чакаме! Стабилност – средносрочна и дългосрочна. Никой не я вижда! Минималното обезщетение за безработица е 18 лв. на ден! Някои хора в тази зала явно са доста години тук и са забравили какво е да се живее…, а може би никога не са знаели. Затова не подкрепяйте бюджета на държавното обществено осигуряване! Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Аз също няма да подкрепя бюджета на държавното обществено осигуряване. Ще дам два аргумента: Единият е свързан с ръста на националния осигурителен доход. Аз като министър съм възразявал срещу такава мярка. След това като народен представител съм гласувал против, и то не защото националният осигурителен доход може да стои фиксиран, а защото не трябва, когато нямаме други средства, да натоварваме най-продуктивната, най-работещата част от икономиката, която създава най-много стойност. Това, което трябва да правим като политика, е да насърчаваме повече такъв тип предприятия – IT секторът е само един такъв пример, така че да може да има повече приходи като цяло, а не само върху тях да слагаме допълнителната тежест и да ги правим по-неконкурентни на тези в останалите държави. Другият аргумент е, че не виждаме това, което предложихме – държавните служители да започнат плавно да плащат своите осигуровки. Поради тези аргументи и доста други ще се въздържим от подкрепа и ще гласуваме против настоящия законопроект. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ няма да подкрепим така предложения законопроект за държавното обществено осигуряване за бюджета. Защо? Причините са много. Ще се опитам да изброя част от тях и нека зрителите и слушателите, които в момента гледат и слушат това предаване, да преценят дали подобен бюджет следва да бъде изобщо подкрепен. Нещо повече, нека да си зададат въпроса дали затова гласуваха, когато дадоха своя вот към управляващото мнозинство от ГЕРБ, БСП и ИТН. Нека да кажем първо какво този бюджет предлага на родителите и децата на България. Ако сте родител, не очаквайте нищо от този бюджет – бюджетът на Борисов, БСП и ИТН. Замразява за 4 години майчинските. Замразява за 4 години детските – детските за първо, второ, трето, четвърто и всяко следващо дете! Замразява парите и за отглеждане на близнаци. Нищо за децата, все едно няма демографска криза! Замразява за 4 години данъчния кредит за работещи родители! Вие си спомняте, че ние го направихме 600 лв. от едва 60 лв. – по десет. В следващите 4 години в управлението на Борисов, БСП и ИТН очаквайте едно голямо нищо! Без увеличения! Замразява за 4 години еднократната помощ за ученици. Замразява за 4 години месечната помощ за отглеждане на дете. Липсват парите за компенсации за неприети деца в държавни или общински детски градини и ясли. И уважаеми зрители (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), изобщо не се връзвайте на това, което Ви казват от Министерския съвет – че тези пари били заложени. Единственият начин тези пари да бъдат заложени, е да бъдат извадени като отделен ред в държавния бюджет, както ние направихме в ал. 5 на чл. 1 на държавния бюджет. Всичко останало е хвърляне на прах в очите. Замразява за 4 години минималната работна заплата – основният инструмент на държавата да вдига доходите в страната. Срам, колеги вносители! Ако очаквате или планирате дете – да видим, може би тук управляващото мнозинство се е отпуснало?! Всъщност не, замразява за 4 години еднократната помощ при бременност! Замразява за 4 години еднократната помощ при раждане. Няма да получите нищо повече за първо, второ, трето, четвърто или всяко следващо дете. Замразява за 4 години еднократната помощ за отглеждане на дете от майка. Замразява за 4 години еднократната помощ за отглеждане на близнаци. Замразява за 4 години еднократната помощ при осиновяване на дете. И за капак на всичко – липсват парите за безплатни инвитро процедури и парите за скрининг на бременните жени! Колеги, това са парите за повече и по-здрави български деца! И отново управляващите ни убеждават, че ги има някъде, но всъщност те не са извадени на отделен ред, което е единственият начин държавата ясно да се ангажира с тези политики и да задели средства за тях. Ако имате дете с увреждане – може би тук управляващото мнозинство се е отпуснало?! Да, ама не! Замразява за 4 години еднократната помощ за деца с увреждания. Замразява за 4 години месечната помощ за отглеждане на деца с трайно увреждане. Няма увеличение дори и за децата с 90% или повече процента увреждания. А ако през следващите 4 години останете без работа – това е един от най-големите страхове на българските родители, и не само родители, на българските граждани, не очаквайте отново нищо повече от бюджета на Борисов, БСП – БСП, 100-годишната левица, партия, създадена да прави социални политики, и ИТН. Толкова от тях, уважаеми колеги, уважаеми зрители! В същото време пари за хората няма, пари за българските деца няма, пари за младите семейства няма, но ще вземат от всички нас повече. Увеличават максималния осигурителен доход и това не би трябвало да бъде нещо лошо, ако те имаха политики за децата, за младите семейства. Вдигат осигуровките! Още едно нещо – вдигат осигурителната тежест на българските граждани, но отново тези пари, които допълнително ще събират, те няма да се върнат под формата на политики за българските граждани. Те знаете ли къде отиват? Отиват в 15-милиардната програма за инфраструктура, защото от асфалт се краде, а не се краде, когато вдигаш минималната работна заплата, не се краде, като вдигаш данъчния кредит за работещи родители, когато даваш повече майчински и така нататък. И не на последно място, на вносителите – срам за Вас за това, че се опитахте да откраднете по 22 лв. от българския пенсионер! Срам! Вие изглеждате отвратително отвън! Хората не желаят подобно управление, хората желаят политики за хората, а не политики за строителните фирми на ГЕРБ! Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сабрутев, вземам думата единствено и само за да Ви дам възможност да се изложите още малко. (Оживление и частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Вземам думата от чисто професионални подбуди, за да направя интервенция, с която да Ви помогна да излезете оттам, където се намирате, защото е опасно за Вашето здраве. Господин Сабрутев, единственото замръзнало нещо във Вашето изказване е само невротрансмисията в гънките на двете големи полукълба на главния Ви мозък. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И това не е обида! Това не е обида, господин Сабрутев! Аз не Ви обиждам, напротив – казвам Ви, че сте навлезли много в дълбочина на проблема. И понеже сте стигнали много надълбоко в този проблем, искам само да коригирам някои дребни неточности, които споменахте от тази трибуна, понеже сте се загубили в морето на цифрите и страниците, които сте прочели – бюджетът е много голям. В момента обсъждаме бюджета за държавното обществено осигуряване. В този бюджет, господин Сабрутев, няма да намерите пари нито за бременни, нито за инвитро процедури. Тук говорим основно за социални програми – плащания, пенсионери и така нататък. Това означава, че Вие изобщо не разбирате за какво говорим! Супер, вкарахте няколко политически послания, но те нямаше как да виреят, тъй като почвата, върху която ги разполагахте, е гнила. Тази почва единствено вирее във Вашата глава! В този бюджет, господин Сабрутев, няма да намерите ядливи чашки за кафе – един от Вашите любими проекти, няма да намерите намаляване на акцизите, няма да намерите пачки, които да ги носят пуделите! Знам, че това Ви разочарова и Ви кара да направите констатацията, че изглеждаме смешно. Искам да Ви кажа, че отстрани Вие изглеждате трагично в тази зала! Толкова трагично, че няма как да го разберете, господин Сабрутев! Не смесвайте никога понятията, защото ставате просто смешен! Благодаря Ви! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Браво!“)

Благодаря, госпожо Председател. Колеги! Господин Ангелов, благодаря за репликата, благодаря за личните нападки. Аз няма да отговоря на личните нападки, защото трябва всъщност да Ви припомня, че докато Вие бяхте министър на здравеопазването, България отиде на първо място по детска смъртност.

Точно така.

Така.

Какво?!

Относно дали тези неща са истина, отворете 681 страница и всяка следваща, за да видите всички тези неща, които току-що изброих.

Стига си лъгал бе, човек!

Те са дадени от Вас в табличен вид. Този срам, за който говоря, е ето тук, господин Ангелов, и Вие много добре знаете къде да намерите срама. (Показва.)

Браво, Венко! (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Уважаеми дами и господа! Като народен представител и като гражданин, загрижен за социалната справедливост и устойчивостта на общественото осигуряване в България, изразявам своето категорично несъгласие с предложението на правителството в Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. Смятам, че този законопроект не само не отговаря на реалните нужди на обществото, но и крие рискове за влошаване на и без това крехката ни социална система. Първо, предложените мерки не предвиждат достатъчно адекватно увеличение на пенсиите спрямо инфлацията и нарастващите разходи за живот. И това е повече от видно – отидете в магазина и вижте колко струват маслото, млякото и хлябът. В условията на тази икономическа несигурност и продължаващ ръст на цените това означава, че голяма част от пенсионерите ще продължат да живеят под прага на бедността. Вместо да се заложи на устойчиво осъвременяване на пенсиите, което да отразява реалните икономически условия, правителството избира подход, който запазва статуквото и игнорира нуждите на най-уязвимите. И това са пенсионерите. Второ, увеличението на осигурителните прагове, което се предполага в бюджета, ще натовари допълнително работещите граждани и малкия бизнес. Това смятам, че е абсолютно несправедлив ход, който, вместо да стимулира икономическия растеж, ще доведе до допълнителен финансов натиск, и то най-вече върху средната класа. Вие сами знаете, че в България да си част от средната класа, означава да не ровиш в кофата за боклук. В момент, когато трябва да се насърчава предприемачеството и да се облекчава тежестта върху работещите, правителството избира да прехвърли отговорността върху тях, вместо да търси ефективни решения за оптимизация на системата. Именно поради тази причина ние няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Славчев, не съм съгласен с Вас, защото според мен България няма дългосрочна стратегия за държавното обществено осигуряване. Ако смятате друго, моля да се мотивирате.

Господин Янков, сега ще Ви се мотивирам. Няма ясна и няма дългосрочна стратегия за финансиране на държавното обществено осигуряване и това е един от най-големите тревожни факти в нашия бъдещ бюджет. Този бюджет предлага реформи, които да гарантират стабилността на системата в бъдеще, особено предвид демографската криза. Но такава стратегия не се предлага. Аз смятам винаги, че човек трябва да изхожда от личния си пример и да дава пример за демографската криза, и да прави така, че да я няма. Затова призовавам да има и повече деца, нали, всеки да може да се похвали с повече от две и три деца. Между другото, групата на ВЪЗРАЖДАНЕ е една от групите, която може да се похвали с много силен ръст – в рамките на две години имаме осмо бебе в групата. В този бюджет се залага на краткосрочни мерки, които не решават структурните проблеми, а само отлагат неизбежното. В заключение, разбира се, призовавам и правителството да преразгледа този законопроект и да вземе предвид гласа на опозицията и гражданите. Нуждаем се от бюджет, който защитава интересите на хората, а не ги пренебрегва в името на фискалната дисциплина, която не води до реални ползи за обществото. Настоявам за по-справедлив и устойчив подход, който да осигури достойни условия на живот на всички български граждани. Този мираж за еврозоната всъщност ще нарани и ще засегне най-вече най-уязвимите, и това са пенсионерите. Изключително много се зарадвах на думите на господин Божанов. Радвам се, че нашата патерица в този парламент, именно тези от ПП-ДБ, няма да подкрепят този бюджет, защото дълго време ги убеждавах, че този бюджет не е правилен, и в крайна сметка явно са ни чули, така че ВЪЗРАЖДАНЕ си има патеричка в лицето на ПП-ДБ. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председателстващ. Ще си позволя да коментирам нещо, което не е залегнало в бюджета, но има пряко отношение към него, а именно сивата икономика, която беше спомената от преждеговорившия господин Папов, но не е разкрито детайлно. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г.: „т. 1. Осигурителните преходи са малко над 15 млрд. лв.“; „т. 5. Получени допълнителни трансфери от държавния бюджет за покриване на недостиг на средства – 11,7 милиарда.“ Няма нужда да обясняваме колко тежка е тази сума на фона на икономическата ситуация в България и задълбочаващия се демографски апокалипсис. Нека обаче тук отворим дума за онези хиляди случаи, в които държавата си затваря очите за всеизвестния факт, че в една голяма част от фирмите работниците все още се осигуряват на минимална работна заплата, за да не се плащат данъци. Помня преди много време, още преди така да изявявам желание за каквато и да е политика, как ми попадна една статия – футболисти във футболен клуб „Левски“ бяха осигурявани на 250 лв. минимална заплата, при положение че карат автомобили за десетки хиляди, дори стотици хиляди левове. Предполагам, че са имали доста платежоспособни съпруги, защото не съм чул за открито досъдебно производство. Нека обаче да се върнем в реалността и настоящето. Безбройни са сигналите наистина за това особено в малките градове, където работата е кът и не е толкова лесно да се намери работа, и именно затова бизнесът в лицето на доста от платежоспособните се възползва от ситуацията и предвид човешката алчност това, разбира се, не е прецедент дори в Европа. Само че за разлика от България в европейските страни или в страните от Европейския съюз държавата се бори с това. Пак казвам, за разлика от България. И това е всеизвестен факт, за съжаление.

Господин Димчев, днес сте доста толерантен. Защо спестявате истината за безродните другари евроатлантици в тази зала? Защо не кажете нещо за местните феодали? Кого обслужват местните феодали? И защо сме по-различни от останалите държави в Европа, където нямаме такова явление като местни феодали? Моля Ви, бъдете по-изчерпателен.

Благодаря за репликата, господин Златанов. Нека да започнем с няколко факта. Броят на заетите лица в България е 2 милиона и 200 хиляди души, броят на пенсионерите е 2 милиона и 45 хиляди. Предвид демографската катастрофа тенденцията, разбира се, е негативна и в съвсем скоро време ще имаме повече пенсионери, отколкото заети хора, които с данъците си да могат да осигуряват пенсиите им. Само че при нас регулаторите и контролните органи са партийни назначения, които трябва, разбира се, да надзирават бизнеса, който пък пълни партийните каси на управляващите. Как да чакаме от тези хора да си свършат работата безпристрастно? Риторичен въпрос, но ако една държава не е в състояние да събира данъците си, ако в една държава контролните органи и регулаторите спят, то не е далеч времето, когато вместо дискутирания закон за фалита в предишната точка ще имаме закон за фалит на държавата и вносителите ще сте Вие, господа евроатлантици управляващи. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Председател, благодаря Ви, че видяхте, че освен групата на ВЪЗРАЖДАНЕ има и други групи, които заявиха изказване. На нашето внимание е предложен на първо гласуване проект на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2025 г. Защо ние от парламентарната група „Демокрация, права и свободи – ДПС“ ще подкрепим предложения на първо четене бюджет и ще направим предложения между първо и второ четене? Първо, защото, уважаеми колеги, имаше вариант най-уязвимите групи, за които преди малко стана въпрос – това са българските пенсионери, малко над 2 милиона и 40 хиляди души, имаше вариант техните пенсии да не бъдат осъвременени сто процента със златното швейцарско правило, което се прилага от доста години насам. Първият вариант беше 945 хиляди пенсионери, които получават минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, техните пенсии да бъдат осъвременени сто процента със златното швейцарско правило, а другите – малко над милион и 40 хиляди пенсионери, те да получат малко над 3,4% увеличение, тоест да покрият инфлацията за миналата година. Имаше още един вариант тези над 2 милиона и 40 хиляди пенсионери, всичките да получат 5% увеличение, тоест осъвременяване на техните пенсии от 1 юли тази година, като по този начин да бъдат спестени на бюджета 427 млн. лв. В крайна сметка и в Съвета за съвместно управление, и в правителството се стигна до консенсус след дълги дебати – наистина всички пенсионери, всички над 2 милиона и 40 хиляди пенсионери наистина да получат осъвременяване на техните пенсии с 8,6%, тоест да бъде приложено сто процента златното швейцарско правило, което се прилага от много години. Но без да се фокусираме единствено и само върху пенсиите, другата силна страна на проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване е, че се запазват всички социални плащания досега към останалите социални групи, запазват се всички проекти, операции, финансирани от държавния бюджет, които са насочени към подобряването на живота и здравето и интегрирането на различните социални групи. В Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. са заложени политики по приходите, като минималната работна заплата за страната се увеличава от 933 лв. на 1077 лв. месечно от 1 януари 2025 г. Второ, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 933 лв. на 1077 лв. от 1 април 2025 г. Трето, максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 април 2025 г. Разбира се, че се запазват размерите на осигурителните вноски за всички фондове, както и съотношението между осигурителните и осигурените лица. По отношение на политиките на разходите в проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване ще акцентирам върху тези, които наистина засягат плащания за бременност и майчинство, защото ние от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“ считаме, че подпомагането на българските граждани през бременност и майчинство е част от политиките, които спомагат за ограничаване на демографската криза и подобряване на демографската картина у нас. Ако има нещо в бюджета на държавното обществено осигуряване, което приемаме с резерва, това са замразените плащания за майчинство през втората година, които ще останат 780 лв. За нас големият проблем е, че размерът на това социално плащане остава непроменен и при тригодишната бюджетна прогноза. Намираме за положително и отговарящо на съвременните реалности предложение, при което работещите жени желаят и имат необходимост да развиват професионалните си умения и кариерно развитие, но са в хипотезата, че са в отпуск по майчинство, да могат да работят през втората година от майчинството, като получават 50% от сумата за майчинството. За нас това е един наистина балансиран бюджет, който осигурява стабилност и в публичните сфери и дава сигурност на наистина различните социални групи на българските граждани като цяло. Още веднъж заявявам тук от тази трибуна, че парламентарната група на „Демокрация, права и свободи“ ще подкрепим бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. на първо четене. Като, разбира се, си запазваме правото да направим такива предложения между първо и второ четене. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Да върнем дебата към това, което обсъждаме. Ние от „Движение за права и свободи – Ново начало“ винаги водим политики, отчитащи интересите на хората и техните нужди. Общите разходи в бюджета на държавното обществено осигуряване през 2025 г. са предвидени в размер на 27,4 милиарда. Ръстът е с 12,5 на 100 спрямо 2024 г. Равносметката за разходите на държавното обществено осигуряване е стандартна от години. Преждеговорившите отбелязаха този факт. Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица, което е 18 лв., както и максималният – 107,14 лв. Инфлацията стопява реалната стойност, въпреки че намалената сума остава същата. Тя вече не покрива същите разходи. Минималното обезщетение от 18 лв. на ден е много ниско дори за базов стандартен начин на живот. Увеличението на минималната сума на дневното обезщетение за безработица е напълно логично особено в контекста на планирано повишение на минималния осигурителен доход и на максималния осигурителен доход. Запазва се периодът на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на паричното обезщетение 780 лв. Съгласете се, че 780 лв. са много недостатъчни, за да се отгледа едно дете. Цените на храните, детските стоки, услугите нарастват с всеки изминал ден, като инфлацията също изяде всички средства, които са предвидени. Всичко от бюджета, което е за хората, ще бъде подкрепено от „Движение за права и свободи – Ново начало“. Ние, водени от ясното убеждение, че държавата и политиците трябва да работят за реално решаване на проблемите на хората, между първо и второ четене, разбира се, ще внесем изменения, които да позволят на българските граждани да имат по-достоен живот. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало.“)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Да върнем дебата така, както министърът призова в своето изложение, по същество на предложения проект за Закона за държавното обществено осигуряване. Да напомня на моята колежка Айтен Сабри, че пропусна да спомене за пенсиите в нейното изказване, но и да припомним някои факти. В Петдесет и първото народно събрание, уважаеми колеги, имаше внесени два законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване, като първият такъв беше внесен от служебното правителство месец декември. След като се състави правителство, новото правителство оттегли така внесения проект от служебното правителство. След известно време внесе друг проект за държавното обществено осигуряване. Това, което се случи на 18 февруари и вечерта в късните емисии новините съобщиха, че пенсиите ще бъдат изчислени с 5% увеличение, което посвоему втрещи цялата българска общественост. Сутринта със следните думи: „За степента на цивилизованост на едно общество се съди по грижата, която то полага за най-слабите, безпомощните и възрастните. Нашите баби и дядовци, майки и бащи не заслужават да им бъде отнета възможността за достойни старини и възнаграждение за годините положен труд. Няма и не може да има нито една основателна причина, с която да се оправдае това посегателство срещу пенсионерите.“ С тези думи председателят на ДПС и на парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ господин Делян Пеевски сутринта в 7,30 ч. отправи своето предупреждение към управляващите и към цялата общественост. Не се минаха и два часа, управляващите се събраха и взеха своето решение, за да увеличат така, както парламентарната група на ДПС и председателят на „ДПС – Ново начало“ господин Делян Пеевски предложи –пенсиите да бъдат осъвременени по швейцарското правило. И това вече е факт. Всички български пенсионери знаят на какво ще им се дължи увеличението с 8,6% в настоящия бюджет за държавното обществено осигуряване. Тук е моментът да кажа, че ние от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ ще подкрепим направените предложения, а за всички останали предложения, които има в бюджета, ще входираме и нашите предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! В предложения за разглеждане Проект на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. се гарантират осигурителните права на българските граждани и функционирането на системата на общественото осигуряване. Бюджетът на държавното обществено осигуряване се формира основно от осигурителните вноски на работещите български граждани и гледайки показателите в предложения проект на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, се вижда, че баланс между приходите и разходите не може да бъде постигнат, и за да се гарантират осигурителните плащания, ще бъдат необходими трансфери от държавния бюджет в размер на 11 млрд. 705 млн. лв. През последните няколко народни събрания политическото мнозинство към тогавашния момент прие политически решения, които ще се отразят дългосрочно в негативен план на пенсионния модел и ще доведат до нарушаване на основния принцип на солидарната пенсионна система, а именно пенсията да се определя според осигурителния принос на лицето. Пагубно за пенсионната система се оказа силово наложената промяна в пенсионния модел от тогавашния финансов министър господин Асен Василев. Казвам силово, защото това предложение не беше подложено на широка обществена дискусия. Не беше предварително обсъдено с опозицията и в крайна сметка дори социалните партньори в лицето на синдикалните и работодателските организации не го подкрепиха, а когато става въпрос за начина, по който се разпределят парите за пенсии, трябва да има широк обществен консенсус. В размерите на пенсиите бяха включени елементи на социално подпомагане, като по този начин принципът „принос – права“ бе грубо нарушен. Включването на така наречената ковид добавка, в това число и за всички новоотпуснати пенсии, вече има пагубно въздействие върху осигурителната система. Подчертавам обаче, че в този бюджет на българските пенсионери са гарантирани пенсиите за трудова дейност, като отпуснатите до 31 декември 2024 г. ще бъдат осъвременени от 1 юли 2025 г. с 8,6 на сто. Процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. Така минималният размер на пенсията от 1 юли 2025 г. ще се измени от 580,57 лв. на 630,50 лв. По отношение на запазването през 2025 г. на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст, а именно 780 лв., считам, че както винаги, обичайно по време на разглеждане на бюджета на държавното обществено осигуряване настъпва такъв дебат за размера на този вид обезщетение и за увеличаване на този размер и обвързването му с минималната работна заплата. Отново е важно обаче да подчертаем, че в системата на държавното обществено осигуряване обвързването на което и да е обезщетение с минималната работна заплата противоречи на осигурителните принципи и предназначението на обезщетението да компенсира загубен трудов доход. От ГЕРБ-СДС сме твърдо против такъв подход, който създава предпоставки за изкривяване на осигурителната система, като не бива да се допуска лице с малък осигурителен принос да получава обезщетение, което значително превишава трудовия доход, върху който се е осигурявало. В този смисъл подкрепям и мерките, които са предвидени в бюджета на държавното обществено осигуряване, за да се прекратят практиките на злоупотреби, свързани със сключването на втори трудов договор по време на получаване на обезщетение за допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на двегодишна възраст. Мярката предвижда паричното обезщетение да не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване на общо заболяване и майчинство. Справедливо е да се проведе широко обществено обсъждане с участието на социалните партньори и да се потърси вариант за обвързване на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст с осигурителния принос на всяко осигурено лице. Напомням, че обезщетението за безработица се изплаща на този принцип. Този подход ще стимулира младите хора да се осигуряват на реалните си доходи, както и ще им гарантира справедливо обезщетение, което да замести трудовия им доход. И все пак искам да Ви напомня, че чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване регламентира, че осигурените лица, регламентира кои лица имат право на този вид обезщетение. Това са осигурени лица, които имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, тоест за риска общо заболяване и майчинство. Според нас подпомагането на младите родители с различни видове помощи, чрез които да бъдат насърчавани да раждат и отглеждат повече деца, трябва да се случва по линия на социалното подпомагане, като се стимулира и насърчава отговорно родителство. И сега по отношение на минималния и максималния дневен размер на обезщетението за 2025 г. Те остават в същите размери, каквито са били през 2024 г. – именно минимален размер на дневното обезщетение, дневният размер на обезщетението за безработица остава 18 лв., максималният размер е 107, 14 лв. Считам, че този минимален дневен размер на обезщетението за безработица биха получавали само тези лица, които се осигуряват на четиричасов работен ден – това е едната група от лица, втората група лица са тези, които са напуснали или на които им прекратено трудовото правоотношение поради тяхно желание, и третата група лица са тези, които през последните три години вече са получавали обезщетение за безработица. На практика това са хората, които могат да получат обезщетение, което е в минимален размер. Останалите лица биха получавали повече от 18 лв. дневен размер обезщетение, дори и тези, чийто среднодневен доход за предходните 24 месеца е в размер на минималната работна заплата. Може да си направите труда и да си направите изчисленията, за да видите, че този размер е повече от 22, даже и до 24 – 25 лв., в зависимост от размера на осигурителния доход за предходните 24 месеца. Затова считам, че запазването на минималния дневен размер на обезщетението за безработица в размер на 18 лв. е и своего рода мярка за стимулиране на лицата да се осигуряват на реалните си доходи. В този смисъл считам, че ако има някакъв дебат по тези две теми, може да го проведем и в залата, може да го проведем и извън залата, но да бъде разумен, балансиран и да има конструктивни предложения. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Това беше възможният бюджет. Правителството и управляващото мнозинство бяха поставени в ситуация, в която да свършат работа, която отнема месеци, и то само за няколко седмици. За нас, „БСП – Обединена левица“, като социална партия беше от ключово значение най-уязвимите групи хора да не платят цената на тези тежка ситуация, в която се намира финансовото състояние на държавата. Това е факт. Всички социални плащания са гарантирани. Няма никакви отстъпления от социалните ангажименти. И всичко това се случи, без да се повишават данъци и налози, въпреки финансовите предизвикателства. Правителството гарантира, че няма да бъдат увеличавани данъците и всички социални придобивки ще бъдат запазени. Нещо повече. Въпреки тежкото положение вече няколко пъти се спомена, че пенсиите ще бъдат индексирани по швейцарското правило с 8,6% от месец юли. От 1 юли 2025 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и свързани с нея минимални размери на пенсиите за трудова дейност се увеличават с процента, определен по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, така както е от много години. От 1 юли 2025 г. обещанието в нашата предизборна кампания е изпълнено. БСП не влезе във властта самоцелно. Тя иска да реализира социални политики и за младите, и за възрастните. Всички ние сме длъжни да направим възможното, освен да осигурим средства за социалните плащания, да гарантираме стабилността на системата, система, която е гарант за спокойния живот на най-уязвимите групи в обществото. Общият бюджет на Министерството на труда и социалната политика за 2025 г. ще достигне три милиарда и половина. Сума, която е огромна, която не е била до този момент, нали така, господин Министър, но всички ние винаги ще искаме повече. Този финансов ресурс осигури средства за хората, които имат нужда от подкрепата на държавата. Приемането на Законопроекта за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2025 г. е изключително важно, за да се осигури безпроблемната работа на държавата и общините и да се гарантират правата на хората и бизнеса. Това е от първостепенна важност, за да има сигурност и спокойствие в обществото. Затова, уважаеми народни представители, Ви призовавам да го подкрепите на първо гласуване. С повишаването на минималната работна заплата и покачването на линията на бедност се повишават редица плащания. Всички социални плащания са съобразени с действащото законодателство и по-високите размери на минималната заплата – 1077 лв., и линията на бедност от 638 лв. С покачването на минималната работна заплата се увеличава и възнаграждението за личните асистенти. В управленската програма са залегнали много идеи за социалната сфера – поетапно увеличаване на размера на помощта за раждане на дете по Закона за семейните помощи за деца; поетапно увеличение на втората година на майчинството; увеличаване на помощта за майки студентки; ще работим и за повишаване на размера на добавката от пенсията на починал съпруг от 30 на 35 на сто, както и повишаване на минималния размер на паричното обезщетение за безработица до 60 на сто от минималната работна заплата и на максималния размер до 60 на сто от максималния осигурителен доход. Първо обаче трябва да стабилизираме държавата. Това е един спасителен бюджет, шанс държавата да си стъпи на краката, институциите да заработят и да се повиши събираемостта. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми гости от Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт! Обръщам се към тези хора, защото този екип, който е тук, с 0,74% от разходите управлява 27 милиарда. Така че трябва да ги уважим по някакъв начин и затова си позволих да се обърна по този начин. На следващо място. Уважаеми колеги, със сигурност този бюджет е един от най-важните, защото този бюджет плаща осигурителни плащания, а не социални плащания за тези, които още не са родени, защото държавното обществено осигуряване плаща обезщетение за бременност и раждане, плаща и за тези, които са безработни, плаща пенсии, плаща обезщетение за безработица, плаща за всички осигурителни рискове в активната фаза на живот, плаща за смърт на осигурено лице – нещо повече, плаща и след като е починал човекът, защото се плаща обезщетение за смърт на осигурено лице, плаща и наследствени пенсии. Виждате колко широка е палитрата. Няма изключен български гражданин, който да е извън обхвата на бюджета на държавното обществено осигуряване. Затова казвам, че това е един от най-важните бюджети. На следващо място, искам да кажа няколко думи по отношение на това, което се случи през последните години. Колеги, това, което отчитаме сега в проектобюджета на държавното обществено осигуряване, е увеличаване на така наречения коефициент, който е свързан със заместващия коефициент. Нетният размер на този коефициент, на доходите от труд, заместващият на доходите от труд коефициент, е близо 70%.Такова нещо не е било през последните 7 – 8 – 10 години. И всичко това, което казвам, има цена. За нея ще говоря след малко. Уважаеми колеги, тук в тази зала много често се коментира въпросът за така наречения трансфер от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване. Вижте сега какво показват числата. За последните пет години трансферът от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване само за пет години е увеличен с близо 7 млрд. лв. – 6 милиарда и 400 милиона, от 5 милиарда на 11 милиарда и 700 сега. Като имате предвид, че има още един трансфер в другия бюджет, който ще го гледаме – там са 3 милиарда и половина, и тук 11 милиарда и половина – 15 милиарда, са трансферите от данъци. И веднага се поставя въпросът за увеличаване на осигурителните вноски. Колегите от синдикатите веднага казват, трябва да балансираме тези бюджети. Трябва да балансираме! Тези трансфери какво правят? Оказват натиск върху публичните финанси, защото ето сега, актуална е темата как да се финансират отбраната и сигурността, актуална е темата как да се финансират образованието, здравеопазването и така нататък. Тоест, ако направим всичко възможно не чрез увеличаване на осигурителните вноски, а чрез подобряване на събираемостта, чрез повишаването на доходите, една благоразумна подоходна политика може да доведе до повече приходи в осигурителната система. И нещо друго. Направих си труда да направя справка в Евростат какво е съотношението между осигурителни вноски и данъци в 27-те страни от Европейския съюз. Като изключвам тези, където има финансиране изцяло от данъци, колеги, ние сме някъде по средата – по средата сме на тази класификация. Защо казвам това? Защото, когато говорим за ръста на този трансфер, трябва да си даваме сметка, че този ръст е отишъл за увеличаване на разходите, за увеличаване размера на пенсиите, за увеличаване на средната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Вижте сега през последните години пак числа. Разходите за пенсии са увеличени с 16 милиарда за десет години. Не казвам, че това е много, но само за последните пет години увеличението е с 13 млрд. лв. Защо казвам тези числа? Не ги измислям, всеки може да ги провери. Казвам тези числа, за да е ясно на обществото и на народните представители, че увеличението на пенсиите има цена. И трябва да сме убедени в това, че плащаме тази цена всички, в това число и българските пенсионери, защото, за да използваме тези 11 милиарда и 700 от данъци в осигурителната система за плащания на размера на пенсиите, това означава, че пенсионерите плащат непреките данъци – отиват в магазина, много пъти съм го казвал това от тази трибуна, плащат ДДС и рефинансират обратно този размер на пенсиите, който имат. Колеги, не трябва да забравяме, че държавното обществено осигуряване е най-големият публичен инвеститор в страната. Защо? Защото брутният вътрешен продукт от какво се вдига? Предимно от потребление. А какво правят тези хора, които се възползват от плащанията на държавното обществено осигуряване? Плащат непреки данъци, защото ги ползват не за вносни стоки, а ги ползват за потребление, ползват ги за храна предимно. Така че, пак повтарям, трябва да сме наясно с цената, която плащаме. И нещо друго в този бюджет, което притеснява и синдикалните организации, и работодателите. Вижте, приходите от осигурителни вноски, които са предвидени, са в размер на 15 млрд. лв. Увеличението, вярно, е с два милиарда и половина и аз съм сигурен, че това увеличение ще бъде преизпълнено – убеден съм. Това показва практиката през годините, ако няма, разбира се, някакви кризи, сътресения и така нататък, но разходите какви са във фонд „Пенсии“? 24 милиарда – необвързаността виждате ли колко е голяма? Така че се губи връзката между принос и права. Това е един от най-големите проблеми на пенсионната система. И нещо друго, не знам с колко време разполагаме, но това, което трябва да е ясно, през 2015 г. господин Калфин, министър тогава на труда и социалната политика, отдели парите за сектора в отделен фонд по чл. 69. В този фонд влизат всички постъпления и всички разходи, за да може да е ясно какво влиза в този фонд, какво излиза, дали той е балансиран, или и при него има дефицити. Колеги, всички Вие сте по трудови правоотношения и при Вас осигуряването е на родените след 1 януари 1960 г. Вие плащате 5% по-малко, защото отиват в задължителното допълнително пенсионно осигуряване. А всички, които са родени преди 1960 г., плащат 19,8% за фонд „Пенсии“. А сектор „Сигурност“ плаща за фонд „Пенсии“ чрез държавния бюджет 100%, без лична осигурителна вноска – 60,8%. При 60,8% осигурителна вноска, която идва изцяло по линия на държавния бюджет от данъци, този фонд е дебалансиран със 112 милиона. Тоест приходите и разходите са по-малко, равносметката е 112 милиона дефицит на този фонд. Затова беше направен този фонд, за да има прозрачност, за да има яснота. На следващо място, искам да кажа няколко думи за максималния осигурителен доход. Колеги, много актуална тема. Не знам дали може да бъде разрешена в рамките на този бюджет, но трябва да са ясни няколко базови неща. Базовите неща са следните: На първо място, вдигането на максималния осигурителен доход няма съществено значение при приходите, при увеличаването на приходите, но има значение при правата. Колеги, във формулата за изчисляване размера на пенсията фигурира един показател, който се казва среден осигурителен доход за страната 12 месеца преди придобиването на право на пенсия. В този показател влиза и максималният осигурителен доход. Този показател е в знаменателя и забавянето на вдигането на максималния осигурителен доход води до намаляване на размера на пенсията, който ще се получава. Знам, че това е трудно експертно обяснение, но така или иначе става въпрос точно за това. И най-важното нещо е увеличаването на максималния осигурителен доход. Вярно, отнема от правата на висококвалифицирани, на високообразовани. Не от правата – от доходите, защото увеличаването на максималния осигурителен доход означава спад на разполагаемия доход, но дава повече права. Пример: ако максималният осигурителен доход е – наизуст говоря – 1000 лв., майката, която ражда, през първата година получава 90%, получава 900 лв. Ако максималният осигурителен доход е 2000 лв., тогава получава колко –1800 лв. Тоест правата са правопропорционални на размера на максималния осигурителен доход. Трудно се разбира тази дискусия, но така или иначе тя трябва да бъде проведена. В заключение, опитах се да направя анализ от уважение към тези хора, които са дошли да помогнат и да слушат тази дискусия. Защото, колеги, всички в тази зала сме за това социалната справедливост, социалната сигурност на българските граждани да бъде гарантирана, да бъде на по-високи нива с всеки следващ бюджет. Но за да се случи това, първо, трябва да имаме политика по доходите, която да бъде достатъчно адекватна. Трябва да имаме борба със сивия сектор – мерки, за да влизат повече осигурителни приноси. Трябва да имаме ръст на брутния вътрешен продукт, който да е адекватен на увеличението на разходите. В противен случай…

Много Ви благодаря, господин Председател. Благодаря още веднъж. (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)

Господин Адемов, Вие може би сте един от хората, които се броят на пръстите на едната ръка в тази зала, който действително знае за какво става въпрос, когато се говори за този конкретно бюджет, и смятам, че времето не Ви беше достатъчно, за да разкажете всичко, което може да споменете, защото това наистина е може би най-важният бюджет. Затова, моля Ви, излезте и довършете това, за което не Ви стигна времето. Благодаря.

Много Ви благодаря, господин Костадинов, за жеста. Много неща мога да кажа, но искам да се ориентирам около това, което беше коментирано дотук. И ще коментирам сега така нареченото плащане за отглеждане на малко дете през втората година на майчинството – такъв е терминът. Какво означава това? Дискусията през всичките тези години върви в посока да се увеличават тези пари, да се обвържат с минималната работна заплата. Колеги, вижте сега, минималната работна заплата тази година е 1077 лв. Като махнем данъци и осигуровки, отива на 860 лв., на 860 лв., или 40 ли, там колкото са. Какво означава това? Този, който работи, не получава 1077 лв. Ние искаме обезщетението да бъде 1077 лв., окей. И 1700 няма да са достатъчни за това майката да отглежда детето си през втората година, това трябва да е ясно. Няма да са достатъчни, всички сте сигурни в тази зала. Но има нещо друго. В България 410 дни е майчинството през втората година, което няма връзка с осигурителния принос. За да придобиеш такова право, за придобиване на правото има изискване – 12 месеца осигурителен стаж. Но за размера няма значение. Размерът се гласува в тази зала по време на обсъждането на бюджета за държавното обществено осигуряване и винаги дискусията върви в посока на това да увеличаваме. И аз сега тук имам две предложения. Слушайте внимателно дали са адекватни. Едното предложение. В момента в действащото законодателство има текст, който казва: получаваш през втората година обезщетението, което получаваш, и ако тръгнеш на работа и получаваш заплата, обезщетението намалява на 50%. Тоест получаваш заплата и получаваш 50% от обезщетението. Сега е действащо законодателство. Ако имаме волята – да не е в този бюджет, господин Министър, в който и да е следващ бюджет, да направим първата стъпка да бъде 75% от обезщетението, за да не ги деквалифицираме тези хора. Ако те се върнат след две години на работа, са аутсайдери на пазара на труда. Работодателят не ги харесва заради квалификацията. Да направим първата крачка 75%. Втората – може да получаваш заплата и тези пари през втората година 100%. Това ще бъде атрактивно за хората. И ще избягаме от тази дискусия: дайте да дадем минимална заплата, дайте да дадем минимална заплата. Ами нали не я харесваме минималната работна заплата, защо я предлагаме там? На следващо място, другото, което е по-малко струващо, което може да бъде направено дори и в този бюджет, ако се намерят възможности. Колеги, преди малко казах: този, който работи на минимална работна заплата, получава 840 лв. Сега получават 780 лв. майките през втората година. 60 лв. за 40 000 майки са 20 милиона. Ами намерете ги тези 20 милиона.

Благодаря, господин Председател. Първо да благодарим на доктор Адемов за напоителната лекция. Уважаеми колеги народни представители, тъй като има немалко колеги, които по случай свещения месец Рамазан постят вече повече от 14 – 15 часа, молбата ми е за половин час почивка от името на парламентарната група.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, в България имаме проблем с пенсионното осигуряване. Това е изводът, който можем да направим, и да, съгласен съм с тази констатация, която госпожа Жекова направи преди малко от трибуната. Не може да се намери баланс между приходите и разходите. Няма как да се намери баланс, госпожо Жекова, като правите едно и също от повече от петнадесет години, да не кажа от двадесет. Едно и също правите и очаквате различни резултати. Ами няма как да се случи, ще се увеличава дупката, която трябва да се запълва в държавното обществено осигуряване от страна на държавния бюджет. Също съм съгласен с господин Адемов – не знам дали е в залата. Той каза, че държавното обществено осигуряване е една от най-добрите и стабилни системи в държавата, която работи правилно и с много малко средства управлява 27 милиарда бюджет. Да, така е – управлява такъв голям бюджет. Точно затова ние вярваме в държавното обществено осигуряване и точно заради това смятаме, че вторият стълб на пенсионното осигуряване е напълно излишен и той трябва да се върне отново там, където му е мястото – в държавното обществено осигуряване, защото тези хора знаят много добре как да управляват средствата на българските граждани, осигуровките на българските граждани, техните пенсии и всички останали социални плащания. Тук трябва да кажем много ясно, че тази престъпна приватизация, която беше извършена от Костов и Демократичните сили, които управляваха тогава държавата и изкараха част от вноските на българските граждани от държавното обществено осигуряване насилствено, без да питат, без референдум, без никой да попита никого дали това е правилно, дали искат да го направят. Изкараха ги тези вноски и ги вкараха в частни пенсионни дружества, които се управляват изключително корумпирано, изключително неправилно и техните разходи за персонал, на някои от тях, достигат повече от 10% от сумите, които постъпват в тези пенсионни осигурявания. Аз смятам, че българските граждани, ако искат да се осигуряват в частни компании, няма никакъв проблем, сега законодателството им позволява, сами могат да направят това нещо, затова имаме трети стълб, така да се каже. Имаме и четвърти стълб, ако не забравяте, така наречения, как беше, от Брюксел ни го спуснаха, осем години писаха един законопроект – Паневропейски пенсионен продукт, ако не се лъжа, се казваше. Вие го приехте тук отново – демократите в тази зала, уж демократите де. Така че, когато извършвате едни и същи неща, няма как да получите различни резултати. Накратко, вторият стълб на пенсионното осигуряване в крайна сметка ще стане това, което се случи с банките през деветдесетте години. Някои от Вас помнят много добре, пък и други са участвали в това разграбване, така че мога да Ви кажа, че точно това накрая ще се случи със спестяванията на българските граждани или с техните пенсионни вноски в този втори стълб или тези частни пенсионни компании. Те ще фалират в крайна сметка и накрая ще се окаже, че ще си купят едни обувки. Между другото, господин Гуцанов, знаете ли как Ви прецакаха мутрите?

Господин Георгиев, разкажете ни как БСП бяха излъгани от ГЕРБ. Благодаря.

Господин Гуцанов, направиха Ви един елементарен номер – госпожа Петкова излезе и обяви една цифричка – 5%. Нали Ви говори нещо това – 5% за увеличение и актуализация на пенсиите на пенсионерите? И Вие бяхте готови да направите всичко, за да останете в коалицията с ГЕРБ – бяхте готови да приемете всякакви техни условия само и само да направят швейцарското правило по чл. 100. И Вие го направихте това швейцарско…, тоест стигнахте до тази договорка, Вие клекнахте напълно, извърши се швейцарското правило по чл. 100, само че какъв е проблемът, знаете ли? Че Ви излъгаха за инфлацията. Инфлацията в държавата не е 2,6%, тя е много по-голяма. И сега актуализацията на пенсиите от 1 юли, която сте заложили, няма да е адекватна и Вие излъгахте българските пенсионери. Казвате в момента ние да сме разумни и това бил справедлив бюджет едва ли не. Извинявайте, обаче Вие, като бяхте в опозиция, забравихте ли как предлагахте по два милиарда, повтарям – по над два милиарда предложения… Вие миналата година ги предлагахте. Точно Вие ставахте да ги защитавате, господин Гуцанов, от тази трибуна. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ и от ИТН Ви подкрепяхме тогава. Сега Вие с ИТН сте в коалиция с ГЕРБ, обаче клекнахте на тях. Сега тези двумилиардни предложения ги забравихте. Ами забравихте ли, че трябва да коригирате коефициентите на българските пенсионери? Това забравихте ли го, че има пенсионери, които са пенсионирани преди определена година, получават пенсия по 1,1 коефициент, други по 1,2, други по 1,3? Нали от БСП щяхте да оправяте тези коефициенти? Какво се случи? Какво се случи, господин Гуцанов, с втората година майчинство? Защо е замразено? Защо? Майките не заслужават ли втората година да получават? Вие защитавахте тези предложения. Вие подскачахте и късахте ризи от тази трибуна миналата година. Какво се случва с безработицата – 18 лв.? Хайде сега – аз много пъти съм го давал този пример и на предходни бюджети, хайде сега, сметнете, ако остане един човек с минимална безработица да получава, да кажем, хайде 22 лв., където даваха голямата цифра. Тук от ГЕРБ дадоха една такава цифра – 22 лв. на ден обезщетение. Не можете да ги сметнете колко правят тези 400 – 500 лв., които ще вземе. Съпругата му е с второ дете, втора година майчинство със 780 лв. Хайде кажете как оцелява четиричленно семейство в тази ситуация при праг на бедност 630 лв.? Можете ли да го сметнете? Е, на това клекнахте Вие! На това се съгласихте! Благодаря. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, от името на парламентарна група – един час почивка. (Шум и реплики.)

Няма право на обратна процедура.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Този дебат е закъснял. Времето за него беше преди няколко месеца, когато е нормално да се гледат държавният бюджет, бюджетите на държавното обществено осигуряване и НЗОК. Днес обаче е 5 март 2025 г. и първата четвърт от годината е почти приключила. Днес ние спасяваме положението заради близо четирите години безвремие, в които живяхме досега. Ние от „БСП – Обединена левица“ сме реалисти. Това не е най-добрият бюджет, но е възможният, и оттук насетне е важно какво ще свършим. Стъпвайки върху бюджет 2025, наш ангажимент е да работим за увеличаване размера на еднократната помощ за раждане на дете, за еднократната помощ за майки – редовни студентки, за актуализиране размера на майчинството през втората година. Важно е да изработим механизъм за подкрепа на родителите при полагане на грижи за децата с цел съвместяване на професионалния и личния живот. В тази връзка, между другото, в настоящия бюджет се запазва възможността за получаване на парично обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за осиновяване на дете до 5-годишна възраст в размер на 50 на сто от получаваното до момента парично обезщетение. Това заедно с изработването на механизъм за подкрепа на родителите ще помогне на много майки и бащи, отглеждайки децата си, да се чувстват и полезни за себе си и за обществото, в което живеем. На следващо място, е важно да работим оттук насетне за въвеждане на механизъм за договаряне на минималната работна заплата и за разработване на основните критерии за нейното определяне. Ще настояваме и за повишаване на размера на добавката от пенсията на починал съпруг от 30 на 35% – нещо, което е намерило място в управленската програма на правителството и което беше част от нашите сто точки за управление, с които се явихме на последната предизборна кампания. Продължавам нататък. Знаем колко е важно за потребителите на социални услуги да получават качествена грижа. Затова наша работа е да отстояваме разработването на нови стандарти, свързани с качеството на социалните услуги, отразяващи потребностите на специфични уязвими групи, както и разширяване на възможностите за мобилно и дистанционно предоставяне на услуги. В тази връзка, ще си позволя да акцентирам и върху още нещо. Крайно време е да се повишат възнагражденията на работещите в социалната сфера. В момента разликата в заплащането на служителите в социалната сфера в държавните и общинските структури и тези в частните юридически лица, които извършват подобна дейност, е огромна. Дължим на тези хора достойно заплащане за техния труд и нашата работа трябва и ще бъде насочена именно в тази посока. Но този дебат е закъснял с няколко месеца. Безвремието, в което живяхме последните години, ни принуждава днес да гласуваме възможните, а не най-добрите решения. Уважаемите колеги народни представители цял ден с процедурни хватки, искане за почивки бавят приемането на трите бюджета. Говоренето от трибуната е едно, но хайде, уважаеми колеги, да свършим и малко работа. Ако наистина Ви е грижа за българските граждани, нека да спрем с това безумие днес. Колкото повече отлагаме приемането на държавните бюджети, толкова повече безвремието ще продължава. Ние от „БСП – Обединена левица“ ще подкрепим и трите бюджета, за да може да се отвори пътят за реалната работа в полза на хората, в полза на обществото, с поглед към бюджет 2026-а. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Госпожо Иванова, надявам се да не Ви бъркам фамилията, искам да Ви дам възможност да обясните защо е закъснял този дебат.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема колега Иванова! Аз няма да Ви провокирам Вие да разсеете спекулации в залата относно размера на пенсиите. Факт е увеличението от 21,7 милиарда на 24 милиарда. Преди малко уважаем колега сметна – това са близо 2 милиарда на месец. Аз обаче бих искал да Ви попитам нещо друго. Вие освен всичко друго сте и млад родител. Искам да попитам: това състезание в залата, което върви за упражнението за втората година майчинството, по какъв начин според Вас насърчава младите майки да се върнат на пазара на труда? Има ли политики, които да гарантират – днес ми се обаждат и казват: „Търсим ясла, защото 40 минути ще пътуваме“ – има ли според Вас политики, които трябва да бъдат заложени в бюджета, или трябва да продължим с това съревнование в размера – замразяване, охлаждане, нагорещяване на различни социални плащания, които да заместят реалните политики? Моята реплика към Вас е: моля, фокусирайте във Вашето изказване грижата за младите майки. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вълчев, започвам първо с въпросите, които отправихте Вие към мен, и ще Ви отговоря като майка. Не вярвам да има жена някъде, която да роди дете само заради парите, защото парите ще ги получава една-две години, повече, ако са повече деца, няма значение, но това дете се отглежда за много по-дълъг период. Механичното увеличаване на майчинството и за втората година според мен изобщо няма да реши проблема с демографската криза на страната. И тук е наш дълг да направим една стабилна политика, която да решава тези проблеми. Защото детето, като навърши две години, отива на ясла, след това на градина. И когато то се разболее, майката какво трябва да направи? Майката ще отиде и ще трябва да излезе от работа, за да си гледа детето. Колко работодатели ще изтърпят подобно нещо и докога ще го изтърпят? Когато започне училище и има лятна ваканция, има родители, които нямат баби и дядовци, които да им гледат децата, тогава какво се случва, господин Вълчев, знаете ли? Плащат по една минимална работна заплата, за да може детето да посещава частни занимални, в които да седи, докато родителите му са на работа. Ето това е социалната политика, която ние трябва да отстояваме тук в тази зала и в Министерския съвет, защото това е начинът да решим проблемите с демографията. Механичното увеличаване на едни средства премества болката от единия джоб в другия и не решава тези проблеми. А по отношение на колегата, който ме попита защо сме в безвремие, аз не вярвам да има някой в тази зала, който да не знае защо сме в безвремие четири години – четири години безотговорност на политически партии да вземат управлението на държавата в ръце и да съставят редовен кабинет. Ето го редовния кабинет и сега вече се работи. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура по начина на водене – съвсем формална, госпожо Председател, а не политическа. ВЪЗРАЖДАНЕ злоупотребяват с права (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ, възгласи: „Еее!“) и това, което искат да правят, е да бавят време. Това го виждаме всички. Но, госпожо Председател, в чл. 53, ал. 2 на Правилника е написано, че репликата е кратко възражение по същество, не е да питате: какво искахте да кажете, не е БСП колега да каже: моля да доразясните. Госпожо Председател, по начина на водене, наистина трябва да има възражение по същество. Изказващият се има право на дуплика тогава, когато е получил насреща възражение. Тоест това, което искам да кажа, госпожо Председател, и Ви моля, тогава, когато на изказването няма кратко възражение по същество, считайте, че реплика не е направена и не давайте дуплика. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители – максимално кратко. Първо искам да благодаря за това, че се прие бюджетът на държавното обществено осигуряване на първо четене. Искам да благодаря на екипа на НОИ и на нашето министерство, и на Финансите за това, че подготвиха този възможен бюджет в тази тежка ситуация. И само няколко неща, които ми направиха впечатление, ще ми позволите. Няма никакви замразявания за четири години, уважаеми колеги народни представители. Моля Ви да не внушавате излишни неща.

На 681 страница.

На 681 страница пише това, но Ви моля да знаете нещо, което е пределно ясно за бюджета, и няма да Ви назова по име, за да нямате възможност да излезете да говорите от трибуната. Законът за бюджета на ДОО е едногодишен и Вие го знаете перфектно това нещо и той не следва да въвежда нови политики. И затова аз Ви моля да не правите такива внушения от трибуната на Народното събрание. Така че нека да дойде следващата година и ще видим дали майчинските ще бъдат 780 или ще бъдат вдигнати и дали ще се направи това, което господин Адемов говори, което други колеги от ГЕРБ говориха, че трябва да се направи дискусия как майките да получават по-голямо възнаграждение през втората година, но заедно с това нещо да бъдат и стимулирани да се връщат на работа, за да се подпомага българската икономика. И да, аз съм готов на подобен дебат и за демографската криза или катастрофа, която стана и която я говорихме в Комисията. И да, тези неща ще се случат, бъдете сигурни. Но Ви благодаря за този дебат и тези 17 изказвания, които се направиха, водих подробни записки и повярвайте ми, и на контрол, и в комисия ще държа на това, което се говореше, да се изпълнява и всеки един да види своите политики в Министерството на труда и социалната политика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „БСП – Обединена левица“.)

Благодаря, госпожо Председател. Първо бих искал да направя две процедури. Първата процедура. Моля, на основание чл. 79, ал. 1, изречение 6 от ПОДНС срокът за предложения от народните представители между първо и второ гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. – току-що приетия законопроект, № 51-502-01-6, да бъде пет дни.

Благодаря. Втората ми процедура е на основание чл. 43, ал. 2 от ПОДНС да бъдат допуснати в залата: Явор Пенчев – заместник-министър; от Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов – управител, Ганка Аврамова – директор на дирекция „Бюджет и финансови параметри“, и Владимир Афенлиев – директор на дирекция „Лекарствени продукти и диетични храни“.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., № 51-502-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 26 февруари 2025 г., Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по здравеопазване обсъди Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. На заседанието присъстваха: доктор Силви Кирилов – министър на здравеопазването; професор Борис Грозданов – председател, и Любомир Дацов – член на Фискалния съвет; Станимир Михайлов – управител на Националната здравноосигурителна каса; представители на синдикатите, работодателските и съсловните организации. Законопроектът беше представен от господин Михайлов, който в своето изложение посочи, че основната цел е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска и дентална помощ на високо професионално ниво на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп до лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с НЗОК. За осъществяването на тази цел в бюджета на НЗОК за 2025 г. се предвиждат 1 306,4 млн. лв. повече за разходи и трансфери в сравнение с 2024 г. Основните показатели на бюджета на НЗОК за 2025 г. са следните: І. ПРИХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО: В приходната част на бюджета за 2025 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 9 474,7 млн. лв., или с 1 306,4 млн. лв. повече от 2024 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 9 256,4 млн. лв., или са разчетени с ръст от 1 297,6 млн. лв. повече от 2024 г. От общата сума на здравноосигурителните приходи в размер на 9 256,4 млн. лв. от здравноосигурителни вноски се очаква да постъпят 5 746,7 млн. лв., или 866,6 млн. лв. повече от 2024 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет 3 509,7 млн. лв., или с 431,0 млн. лв. повече от трансфера за 2024 г. В Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. са предвидени и 191,1 млн. лв. трансфери от Министерството на здравеопазването по бюджета на НЗОК за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Спрямо 2024 г. завишението е в размер на 12,4 млн. лв. ІІ. РАЗХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО: Общо разходите и трансферите за 2025 г. са разчетени в размер на 9 474,7 млн. лв. Тази сума е с 1 306,4 млн. лв. повече от сумата за 2024 г. От разходите се предлагат 9 192,0 млн. лв. за текущи активи, като тази сума е по-голяма с 1 267,4 млн. лв. в сравнение със същите за 2024 г. За придобиване на нефинансови активи за 2025 г. са планирани 5,0 млн. лв. – толкова, колкото е и през 2024 г. От сумата за текущите разходи 9 192,0 млн. лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2025 г. са разчетени на сума от 8 873,9 млн. лв., или повече с 1 243,0 млн. лв. в сравнение с 2024 г. Тези средства се разпределят, както следва: 1. За първична извънболнична медицинска помощ 647,6 млн. лв., или с 89,5 млн. лв. повече от 2024 г.; 2. За специализирана извънболнична медицинска помощ 658,2 млн. лв., или с 91,0 млн. лв. повече от 2024 г.; 3. За дентална помощ, включително за заплащане изработката на медицинско изделие „тотална зъбна протеза“ – 416,5 млн. лв., или с 57,6 млн. лв. повече от 2024 г.; 4. За медико-диагностична дейност 303,9 млн. лв., или с 42,0 млн. лв. повече от 2024 г.; 5. За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашни цели на територията на страната; за заплащане на цени на дейностите по отпускане на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с ниво на заплащане 100 на сто, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение и финансиране на аптеки по критериите по чл. 45, ал. 17, т. 4г от Закона за здравното осигуряване; за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги; лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната за вродени коагулопатии и при животозстрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 2 358,5 млн. лв., или с 330,0 млн. лв. повече от 2024 г.; 6. За болнична медицинска помощ – 4 155,3 млн. лв., или с 582,6 млн. лв. повече от 2024 г., като в това число са предвидени средства общо в размер на 68,0 млн. лв. за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебните заведения по чл. 55, ал. 2, т. 3в, по букви „а“ и „б“ от Закона за здравното осигуряване; 7. За медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, са предвидени 207,4 млн. лв., като в това число са включени и медицинските изделия за биомаркерна диагностика при онкологични заболявания, прилагани в болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги в размер на 5,0 млн. лв.; 8. За други здравноосигурителни плащания със Законопроекта се предлага сума в размер на 126,6 млн. лв., или с 5,1 млн. лв. повече в сравнение с 2024 г., в това число цялата сума е за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица. Здравноосигурителните плащания през 2025 г. могат да бъдат увеличени със сумата на резерва по бюджета на НЗОК, който е в размер на 277,7 млн. лв. Трансферите от Министерството на здравеопазването в размер на 191,1 млн. лв. са за финансиране на разходите за: – лекарствени продукти – ваксини и дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето – 27,9 млн. лв.; – дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето – 8,8 млн. лв.; – суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване – 16,0 млн. лв.; – дейности във връзка с лечение на лица до и над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето – 83,4 млн. лв.; – помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 55,0 млн. лв. През 2025 г. се запазва и размерът на разходите за придобиване на нефинансови активи от 5,0 млн. лв. За резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи, са предвидени 277,7 млн. лв., или с 38,9 млн. лв. повече от 2024 г. Бюджетът на НЗОК за 2025 г. е подготвен при сега действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8 на сто. Със Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2025 г. се предвижда балансирано бюджетно салдо. Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са свързани с изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 13 гласа „за“, 5 гласа „против“, 1 глас „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., № 51-502-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“ Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., № 51-502-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването, проведено на 26 февруари 2025 г., беше разгледан и обсъден Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., № 51-502-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Станимир Михайлов – управител на НЗОК. Българският лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Сдружението на общинските болници, Националното сдружение на частните болници и Българската болнична асоциация остро възразиха срещу предлаганите изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта. Според тях тези предложения изцяло противоречат на философията на ЗЗО по отношение на договорното начало и в голяма степен обезсмислят съществуването на националните рамкови договори. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в Законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с възможността НЗОК да гарантира осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ на всички здравноосигурени български граждани в рамките на предлагания за 2025 г. бюджет. Възрази се срещу подхода, с който за пореден път се извършват съществени промени в Закона за здравното осигуряване с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта, които не са подложени на обществено обсъждане и не са придружени с предварителна оценка на въздействието, каквито са изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Част от народните представители отбелязаха, че между първо и второ гласуване на Законопроекта следва да се обсъдят основните забележки и недостатъци. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 12, „против“ – 6, без „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., № 51-502-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В Проекта на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. са предвидени следните финансови параметри: Приходи и трансфери – всичко: 9 474 716,2 хил. лв. Разходи и трансфери – всичко: 9 474 716,2 хил. лв. Ръстът на приходите и трансферите, съответно на разходите и трансферите, е в размер на 1 306 363,1 хил. лв. спрямо 2024 г., или 16%. Здравноосигурителни приходи в размер на 9 256 409,0 хил. лв. и са разчетени с ръст от 1 297 599,4 хил. лв. спрямо приетите със Закона за бюджета на НЗОК за 2024 г. Приходите от здравноосигурителни вноски са в размер на 5 746 704,3 хил. лв. с 866 605,1 хил. лв. повече в сравнение със същите през 2024 г. и са в съответствие с допусканията и разчетите в прогнозата на Националната агенция за приходите за 2025 г., като са отчетени ефектите от увеличения размер на минималната работна заплата от повишаването на минималния осигурителен доход на самоосигуряващи се лица и от увеличението на максималния осигурителен доход. Трансферите за здравно осигуряване са в размер 3 509 704,7 хил. лв. с 430 994,3 хил. лв. в повече в сравнение с 2024 г. Ръстът се дължи на промяна в размера на пенсиите, на увеличението на максималния осигурителен доход и на ръста от 5% на осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата и останалите категории лица, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет в съответствие с чл. 40, ал. 4а от Закона за здравното осигуряване. В Проекта на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. са предвидени 191 132,3 хил. лв. трансфери от Министерството на здравеопазването по бюджета на НЗОК за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Спрямо 2024 г. завишението е в размер на 12 млн. 365,400 хил. лв. В Проекта на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. разходите общо са в размер на 9 474 716,2 хил. лв. Най-голям дял от тях – 93,7%, заемат разходите за здравноосигурителни плащания. Разходите за здравноосигурителни плащания са в размер на 8 873 878,9 хил. лв., което представлява увеличение с 1 242 947,5 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2024 г. Разпределението на здравноосигурителните плащания по Проекта е следното: за първична извънболнична медицинска помощ – 647 577,6 хил. лв., 16,1% ръст спрямо 2024 г.; специализирана извънболнична медицинска помощ – 658 218,6 хил. лв., 16,1% ръст спрямо 2024 г.; за дентални помощ – 416 466,2 хил. лв., 16,1% ръст спрямо 2024 г.; за медико-диагностична дейност – 303 859,4 хил. лв., 16,1% ръст спрямо 2024 г.; за лекарствени продукти – 2 358 531,1 хил. лв., ръст 16,3% спрямо 2024 г.; болнична медицинска помощ – 4 155 279,6 хил. лв., в това число 68 млн. лв. за финансиране и осигуряване на медицински персонал в лечебните заведения за болнична помощ – 16,3% ръст спрямо 2024 г.; за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 207 342,1 хил. лв., ръст 27,8% спрямо 2024 г. За други здравноосигурителни плащания – 126 604,3 хил. лв. Здравноосигурителните плащания през 2025 г. могат да бъдат увеличени със сумата от резерва по бюджета на НЗОК, който е 277 692,3 хил. лв. Очакваните резултати, които се планират да се постигнат през 2025 г., в рамките на заложените в Проекта на закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. средства за здравноосигурителни плащания са следните: ефективното функциониране на системата на задължителното здравно осигуряване; осигуряване на задължително осигурените лица на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ; сключване на договорите по чл. 59, ал. 1 от ЗЗО между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ по смисъла на чл. 58 от ЗЗО; равнопоставен достъп на лечебните заведения до системата на задължителното здравно осигуряване при спазване изискванията на Закона. Със Законопроекта се осигуряват стратегически цели от приетата Национална здравна стратегия чрез осигуряване на балансирано разпределение на средствата за изпълнителите на извънболнична медицинска помощ за профилактика, ранно откриване на заболявания, лечение с лекарствени продукти за домашно лечение на социално значими заболявания, разширяване възможностите за изпълнителите на медицинска помощ за диагностика и лечение при улеснен достъп на здравноосигурените лица. По отделните направления на здравноосигурителните плащания предвидените в Законопроекта средства осигуряват следното: В областта на първичната извънболнична медицинска помощ. Със средствата в размер на 647 577,6 хил. лв. е предвидено да се осигури и гарантира заплащането на достигнатите нива на здравните дейности на ПИМП по пакета по чл. 100, ал. 1 от ЗЗО през предходната година и гарантира оказването на първична медицинска помощ за всички здравноосигурени лица, направили избор на личен лекар. По проекта за 2025 г. е разчетено закупуването на общ брой от 2,4 милиона дейности по програма „Детско здравеопазване“, както и договаряне на стимулиране с допълнителни средства на лекарските практики, които предоставят медицинските услуги на по-голям брой деца. Гарантиране извършването на 2,6 милиона профилактични прегледи и 175 хиляди имунизации по Имунизационния календар с цел ранно откриване и превенция на заболяванията на здравноосигурени лица над 18-годишна възраст. Продължава заплащането на изпълнителите на ПИМП за работа при неблагоприятни условия на работа в отдалечени и труднодостъпни райони в страната. В областта на специализираната извънболнична медицинска помощ със средствата по проекта за 2025 г. в размер на 658 218,6 хил. лв. се гарантира заплащането на достигнатите нива на заплатените специализирани дейности през предходната година, като е разчетено заплащането на общ брой от 24,7 милиона специализирани дейности в СИМП. В рамките на средствата се предвижда еднократно допълнително заплащане за изпълнителите на СИМП в рамките на предвидените средства за СИМП през 2025 г. за дейностите, извършени в амбулаторията на лечебни заведения с регистриран адрес в населено място в отдалечени и труднодостъпни райони или единствени, изпълняващи съответната дейност в общината и извършени на лица от същите населени места. През 2025 г. продължава въведеното през предходната година финансиране на медицински персонал в лечебните заведения, които извършват медицинска дейност в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината за прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО. Финансирането има за цел да се ограничи закриването на практики – изпълнителите на СИМП, както и да се насърчи откриването и поддържането на нови практики в тези райони. В областта на медико-диагностичната дейност.

Със средствата по проекта за 2025 г. в размер на 305 271,8 хил. лв. се гарантира заплащането на около 31,7 милиона броя медико-диагностични изследвания за осигуряване на лечебно-диагностичния процес в извънболничната медицинска и дентална помощ, профилактиката и диспансерното наблюдение съгласно пакета по чл. 2, ал. 1 от ЗЗО. В областта на денталната медицина за 2025 г. със Законопроекта са предвидени 416 466,2 хил. лв. В областта на болничната медицинска помощ са планирани по проекта за 2025 г. в размер на 4 155 276,6 хил. лв. и е разчетено осигуряване финансирането на пакета за болничната помощ по чл. 2, ал. 1 от ЗЗО при договорени по-високи цени, считано от месец март 2024 г., на клинични пътеки и амбулаторни процедури с Националния рамков договор за медицинските дейности 2023 – 2025 г. Със средствата се предвижда заплащането на въведените с НРД медицински дейности за 2023 – 2025 г. и нови дейности в пакета, гарантирани от бюджета за 2025 г. През 2025 г. се предвижда финансирането на иновативни медицински методи и технологии, които водят до повече здравна резултатност и ефективност, а тяхното осъществяване осигурява равнопоставен достъп и качествено прилагане на медицинската помощ, както и високотехнологични медицински методики – робот-асистирана хирургия, роботизирана рехабилитация, ендоваскуларни диагностични и лечебни процедури при инсулт и други заболявания. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В областта на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели в Законопроекта се залагат средства в общ размер на 2 млрд. 358 млн. 531,1 хил. лв. за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и за домашно лечение. Със Законопроекта в рамките на средствата за здравно-осигурително плащане за лекарствени продукти е дефинирана нова група разходи на антинеопластични лекарствени продукти, включени в базовата химиотерапия за лечение на злокачествени заболявания от пакет със здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински дейности в размер на 26 млн. лв.…

И аз Ви благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми медицински специалисти, уважаеми пациенти с психиатрични заболявания, уважаеми близки на пациенти с психиатрични заболявания, уважаеми майки и татковци на дечица в интензивните клиники, уважаеми пенсионери, уважаеми български пациенти, пари за Вас няма! Няма, защото бюджетът е толкова орязан, за да достигнем така мечтания 3% дефицит, за да влезем в така мечтаната еврозона и някой да усвои така мечтания остатък от Валутния борд! Този проектобюджет, който е сложен тук за разглеждане, е срам за това правителство, срам е за Здравното министерство и аз с няколко думи ще се опитам да маркирам някои от основните пунктове. По отношение на медицинските специалисти – за пореден път правителството показва унизително отношение към това и без друго изчезващо съсловие. В началото на мандата си здравният министър обеща, че ще приоритизира този проблем с кадровия ресурс. Изготвяха се спешни стратегии от служебното правителство преди това, късаха се ризи от трибуната и накрая за пореден път заплащането им е замразено, а бюджетът е намален с 65 млн. лв., подчертавам, по това перо. Това ли нарича приоритет Здравното министерство? Не знам, защото от действията му излиза, че приоритетът е очевидно е да заличи и да затрие медицинското съсловие, защото вместо да ги мотивира тези млади хора да изучават тази специалност, да останат да работят тук, да искат да останат да работят тук, Министерството прави точно обратното! И Ви казвам, че съвсем скоро няма да има медицински специалисти, колкото и нови болници да се построят. Няма да има кой една чаша да Ви донесе в болниците – чаша вода да Ви донесе имам предвид. Ще събирате хора от улицата да Ви поставят венозни инжекции и който оцелее, това е положението! По отношение на психиатричната помощ – не само че и там не са увеличени средствата, а тъкмо напротив, отпуснати са 92 лв. на леглоден, като в тези пари се включват храната, лекарствата, издръжката на сградата. За ремонти на клиниките са отпуснати 4,6 млн. лв., които са крайно недостатъчни. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Няма как да подкрепим това нещо, съжалявам!

Ремонт на клиники тук няма! Това е бюджетът на НЗОК!

Благодаря, госпожо Киселова. Госпожо Махаева, напълно не съм съгласен с това, което казахте. Доколкото знам, има решение на Конституционния съд, където не трябва да се доплаща от пациенти. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Махаева, правя изказването си от уважение към Вас и от уважение към българските пациенти. Понеже обяснихте, че няма да има заплати, че липсва отношение към специалистите в лечебните заведения и че няма пари за ремонти на лечебните заведения. Аз държа бюджета пред мен и той е в рамките на 3 страници. Моля да ми кажете в репликата си – казвам, че не съм съгласен с Вас по същество, защото това не е вярно, но ако знаете, че е вярно, да ми кажете: кои точно редове от бюджета третират възнагражденията на медицинския състав в лечебните заведения и на кой ред в бюджета са ремонтите на лечебните заведения на бюджета на Здравноосигурителната каса? Ще се надявам да получа от Вас отговор, защото явно аз не разбирам какво гледам и какво чета!

Благодаря Ви за репликите. По реда на репликиращите. Господин Папов, действително има едно такова решение на Конституционния съд от миналата година, Решение № 6 беше, ако не ме лъже паметта, което обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 55, ал. 2 – мисля, че беше от Закона за здравното осигуряване, в която се забраняваше на Здравната каса да заплаща надлимитните дейности. Слава богу, обявена е вече за противоконституционна. Но какво друго забелязах, между другото? Действително доплащания има, продължават за лекарства на пациентите, но другото, фрапантното, което ми направи впечатление, беше, че по отношение на болничните заведения цените за болнични услуги в първото полугодие на 2025 г. са едни, а във второто полугодие са други. Сега аз не знам…

Не е вярно това!

Това е заобикаляне на това конституционно решение. Господин Ангелов, може да дойдете и в изказване да обясните как точно е, ако не е така. Надявам се да го изясним този въпрос. На следващо място, като заговорихме за орязване, направи ми и друго впечатление – най-голямата детска клиника по анестезиология и интензивно лечение в „Пирогов“ също е орязана, тоест за най-малките пациенти също не са предвидени повече пари, като се има предвид, че те имат най-големия финансов разход. Моето изказване е съобразено със становищата по Законопроекта, така че не знам доколко ще ги оспорите и тях в изказването си, професор Ангелов, при цялото ми уважение към Вас. Така че това орязване предполагам, че има някаква цел. Действително се стремим към този 3-процентов дефицит и това, което искам да Ви кажа, е, че ние знаем защо се прави това нещо. Знаем, че с този законопроект няма да разрешите проблемите в здравеопазването, а точно обратното, ще ги задълбаем. Знаем, че всичко е свързано с дефицита и с еврозоната, но искам да подчертая оттук, че ние това нещо няма да го позволим. Ако искате, арестувайте ни всичките! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“ Ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо Киселова. Отново стигаме до разглеждане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Числата са такива – 9 млрд. 474 млн. лв., но интересното е, че в оттегления проектобюджет сумите за разходите и за приходите бяха с половин милион повече. Явно тук сте преценили, че парите ще стигнат. Надявам се да вземете реплики да обясните наистина на какво се дължи тази разлика. Орязват се средствата относно този преден вариант. Заложени са 200 хиляди по-малко за хоспитализация, доколкото аз разбрах, и остава броят, който е заложен според Касата – 1 милион. 9 млн. лв. се отпускат за фармацевтите за денонощните аптеки, но те казват, че искат още 2 млн. лв. Ще стигнат ли парите? Моля, надявам се някой да отговори. И тук идваме до мненията на браншовите организации. Цитирам: „Българският лекарски съюз изразява своето категорично несъгласие и възмущение от поредния опит чрез Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. да се обезсмисли същността на договорното начало в здравеопазването и да се узурпират правомощия, които Законът изрично е възложил на тази съсловна организация.“ Така ли е, и дали ние ги правим тези съсловни организации едни безгласни букви? Българските фармацевти също много харесват така предложения бюджет. Толкова много го харесват, че в становището си казват, че са готови да не подпишат договори за отпускане на лекарствени продукти и да излязат на протест. Какво се случва със заплатите на медицинските специалисти? Според нас на практика те се замразяват и отново се изправят медицински специалисти срещу лекари – старото правило: разделяй и владей. Надявам се някой от тези вносители на бюджета на Здравната каса да излязат и да обяснят. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Първо, искам да кажа, че досега – толкова години работа в сферата на здравеопазването, не съм слушал по големи глупости от тази трибуна. Ще ме извинявате, колеги, с цялото уважение към Вас. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Когато не познавате материята, по-добре не се изказвайте! И да Ви кажа, че много мислех да вляза на репликата, но ще използвам изказването си, за да напомня, че издръжката и ремонтната дейност на лечебните заведения са на базата, за сметка на собственика – зависи кой е собственик на лечебното заведение. Ако е държавата, тя трябва да инвестира, но в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса няма заложени такива средства. Тук говорим за средства, които са само за здравно осигурените лица, за тяхното лечение и за лекарствените продукти. Реално съвсем друг бюджет и съвсем друг закон трябва да коментираме. Това Ви го казвам просто за да си го запишете и да го имате предвид за следващия път. Но реално към момента можем да кажем, нали чухме, че бюджетът не е вдигнат достатъчно като сума? Мога да кажа смело, че бюджетът е рекорден, третият по големина бюджет. Знаете, че всяка година бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се вдига с определен процент. Този сме го повишили с 16%, или реално сме повишили бюджетът с 1 млрд. 306 млн. 362 хил. лв.! Ако това не е повдигане на средствата… Много често чувам от Вас: увеличаване на разходите – не, ние увеличаваме инвестицията в здравеопазването с тези средства, защото трябва да сменим малко мисленето си от гледна точка на това да не е да коментираме разходи, а да конвертираме инвестиция в здравеопазването, като в този бюджет – още в резюмето, което беше прочетено, беше ясно, че са заложени средствата, които са свързани с механизма по чл. 244 от Кодекса на труда и на повишаването на минималната заплата. Също така в него е предвидено и увеличението на максималния осигурителен доход. Предвидени са средства за продължаване на финансирането на аптеки в отдалечени труднодостъпни райони. Такива средства са предвидени и в болничната помощ. В болничната помощ имаме реално повишаване на бюджета с 582 млн. лв., но реалното повишение е с 514 милиона. Реално имаме 68 милиона, които сме заложили за финансиране на персонал в лечебните заведения, а именно по наредбата по чл. 81, ал. 2 и свързани с чл. 55, ал. 2. И сме го повишили с 8 милиона, за разлика от предходната година. Също в бюджета е заложена и така наречената надлимитна дейност, която не е изплатена от предходната година, и трябва да успокоим абсолютно всички лечебни заведения, че ще си получат своя надлимит след гласуването на бюджета на второ четене. Да, ние принципно ще подкрепим бюджета, но ще имаме и забележки по него и между първо и второ четене ние ще направим нашите корекции и върху неща, които не ни харесаха в този бюджет. Едно от нещата, които не ни допадна в този бюджет, е механизмът за контрола на преразход на средствата в болничната помощ и начинът, по който е заложен в този бюджет. Ние няма като партия да допуснем, предполагам и нашите партньори, да се ощетяват лечебните заведения и болничната помощ, няма да допуснем да се намаляват средствата, които те са заработили. Или това е, когато те имат приход и имат надлимитна дейност, изкарали са средства повече, отколкото имат по лимит – в кавички казвам лимит, вече няма лимити, и ние да остойностяваме в по-малка стойност тяхната работа. Няма как да остойностяваме с по-малка стойност и ние твърдо заставаме срещу това и няма да го подкрепим, и искам да успокоя абсолютно всички лечебни заведения и абсолютно всички по болничната помощ. Също така няма да подкрепим и промяната, която се опитва да се прави през малкия бюджет – през бюджета на Националната здравноосигурителна каса, свързана с промяната през Преходните и заключителните разпоредби, да се опитваме да правим промени в големите – в Закона за здравето. Това също няма да го подкрепим и ще направим нашите бележки между първо и второ четене, но като цяло ще подкрепим бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Киселова. От Вашето изказване разбрахме, че ще дойдат 1 милиард и 300 милиона повече. Откъде ще дойдат? От планираните заеми, за които говорите отсега, че са близо 19 милиарда? Нашият скептицизъм идва оттам, че миналогодишният бюджет, в който участвахте, е 4 милиарда назад, и разбира се, това е бюджетът на Република България. Оттам ли ще дойде, от този дефицит? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Лачовски, явно е лекция, а трябва обучение. Когато дружеството е държавно, не разбрахме: средствата за ремонт от Здравната каса ли се поемат, или от принципала – Министерството на здравеопазването? Благодаря Ви.

Първо към колегата. В първите няколко странички са описани точно откъде ще бъдат взети тези средства и приходите, които ще имаме, за да може да се формира този бюджет – от здравноосигурителните вноски, които ще влязат в бюджета. Колега Иванов, в крайна сметка аз досега не съм виждал да бъде заложено в бюджета на Националната здравноосигурителна каса и ремонтните дейности за лечебните заведения, но в крайна сметка колегите може да направят своите промени и да направим прецедент и в този парламент – да ги вкараме в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.

Благодаря. Преждеговорившият каза, че по-добре е да не се изказва някой, който не е компетентен. Ами аз може да не съм компетентна, но това означава, че все едно на един български гражданин да му кажеш: ти не разбираш и нямаш право да се оплакваш. Днес отново сме изправени не пред бюджет за здравеопазване, а пред финансов механизъм за разпределение на средствата, който не решава нито един от фундаменталните проблеми на системата. Националната здравноосигурителна каса получава 9,474 млрд. лв., което представлява увеличение от 1,306 спрямо миналата година. Това са 16% повече, но дали ще има 16 пъти по-добър ефект върху здравната ни система? Разходите за болничната помощ отново са нараснали с 15%, но дали това означава по-добро лечение? Дали това означава, че ще спрем да събираме капачки, за да остават децата ни живи и няма да се налага да се чудим къде да ги лекуваме и да ги оплакваме по-скоро. Предвиждат се 191,1 млн. лв. трансфер от Министерството на здравеопазването за дейности извън задължителното здравно осигуряване, но тук не става ясно, няма никаква яснота за какво точно ще бъдат похарчени тези средства. Общопрактикуващите лекари отново са оставени с минимално увеличение на бюджета си, което означава, че отново наникъде не вървят нещата. За мен лично като некомпетентен гражданин три критични проблема има в този бюджет, който отново не решава. Лекарствата продължават да поскъпват, пациентите плащат от джоба си. Националната здравноосигурителна каса покрива минимална част, а останалото – от грижа за болния. Болниците в малките населени места тотално изчезнаха, хората останаха без медицинска грижа, нямат и аптеки. Бюрокрацията расте, лекарите и медицинските сестри напускат. Пари има, но те отиват за администрацията, а не при тези, които реално лекуват. Този бюджет е като предишните – не става за нищо и ние няма да го подкрепим.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Кърпачева, Вие твърдите, че проблемът не е само парите, а начинът, по който се управляват. Така ли е? Така разбрах аз. Какъв е реалният изход от този омагьосан кръг – да сменяме постоянно всяка година бюджета или да сменим хората, които управляват Касата и бюджета? Благодаря.

Господин Папов, много добре сте ме разбрали. Точно така. Проблемът не е в парите, а в онези, които ги управляват. Всяка година ние си сменяме бюджета, увеличаваме го и казваме: всичко ще се оправи, обаче всичко остава един огромен хаос. И когато казваме: проблемът е в хората, сега ще засегна може би малко по-странична тема, но тя по един или друг начин е обвързана именно с бюджета и тези, които би трябвало да го сформират по най-правилния и добър начин за българския народ. Към Министерството на здравеопазването съществува една длъжност, наречена Главен държавен здравен инспектор, която би трябвало да бъде ключова за опазването на общественото здраве в България. Отговорността на тази длъжност е контрол върху общественото здраве, превенция и заболяване, планиране и прилагане на политики за защита на населението, надзор върху здравните кризи, реакция при епидемии и пандемии, контрол върху качеството на здравните услуги и условия в лечебните заведения. На теория това е една идеална длъжност, която човекът, който седи там, ако си вършеше работата, може би хаосът щеше да е вече почти наполовина, но ако погледнем реалността, здравната ни система е в колапс. Тогава нека да си зададем един много интересен въпрос: защо главният държавен инспектор… (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Да, точно така. Тя е обвързана. Да, това е изказване на един некомпетентен. 15 години имаме, 18 министри сменихме. Този инспектор си остава същият, този, който би трябвало да знае проблемите и да дава съвет, когато се прави какъвто и да е бюджет, свързан с тази сфера. Може би наистина трябва да направим пълната промяна. И накрая ще го кажа директно: мисля, че досега господин Ангел Кунчев достатъчно е навредил на българския народ и не е дал абсолютно никакви адекватни съвети за подобряването на здравето в България, така че този човек реално трябва да си отиде, и не само той. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Прегледът, който бих искал да направя относно бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., бих искал да бъде направен през призмата на това, погледът, че той е подготвен основно от предходния служебен кабинет и Вие в това отношение, господин Министър, сте заварили този бюджет. Кратката съпоставка, бързата съпоставка, която може да се направи, е следната: Новият проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., подготвен от кабинета Желязков, залага с около 65 млн. лв. по-малко средства, отколкото предвидените в отменения законопроект на служебния кабинет. Общо 9 млрд. 450 млн. лв. са заложени приходи в новия проект при 9 милиарда 510 милиона в стария. Заложените разходи са 8 милиарда 850 милиона, при 8 милиарда и 900 милиона в предишния на служебното правителство, който беше отменен. Средствата са с цели 1 млрд. и 200 млн. лв. повече спрямо този бюджет през 2024 г. Орязване на средствата спрямо предишния вариант е предложено по всички основни пера, като половината от намалението е в парите за болнична помощ с 30 млн. лв. по-малко, заложени са и 200 хиляди по-малко хоспитализации, но броят им остава над милиони. В бюджета за 2025 г. кабинетът Желязков предлага общо за медицински дейности 5 млрд. и 700 млн. лв. за болнична медицинска помощ, 4 милиарда и 100 милиона за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания от два и половина милиарда лева, за дентални дейности, включително заплащане изработката на медицинско изделие „тотална зъбна протеза“ – добре, че това е включено, в предходните години това не беше и се отхвърляше, 416 млн. лв. За изследване заложените пари са 303 млн. лв. Планирани са 2 милиона и 100 хиляди хоспитализации при 2 милиона и 300 хиляди в арената на служебния кабинет. През 2025 г. се очакват и допълнителни разходи за лекарствени продукти, принадлежащи към нови международни непатентни наименования, включени в Позитивния лекарствен списък през 2024 г., които ще се заплащат от 2025 г. както за нови терапевтични показания на вече включени в Позитивния лекарствен списък лекарствени продукти. В новия проект е заложен механизъм за контрол на разходите за болнична помощ, като цените на клиничните пътеки ще бъдат коригирани, ако се установи преразход. Интересно как? Експерти, лекари и пациенти имат сериозни възражения спрямо такъв подход, защото в редица сфери клиничните пътеки са наистина много сериозно недофинансирани. Заложеният бюджетен резерв ще е в размер на 278 млн. лв. За съжаление, отново се приема бюджет, без да е предвидена каквато и да е реформа в здравната система у нас. Вече, господин Министър, посочих, че този бюджет е наследен от служебния кабинет и наистина за в бъдеще да се има предвид и то не само от управляващото множество, а от всички с възможно максимален консенсус на широка основа, такава реформа. Не са предвиждали и нова система на контрол, която да регистрира ефективността и качеството на медицинското обслужване. Основно половината средства отиват отново в болничната помощ, докато в Европейския съюз бюджетът за болнична помощ е между 18 и 27% от общите разходи. Запазва се дисбалансът между болничната и извънболничната помощ. Отново се залага превес на болничното лечение вместо да се финансира профилактиката и превенцията в извънболничната медицинска помощ. Статистиката е повече от красноречива за огромната потребност от превенция и профилактика. За съжаление, страната ни е с най-ниска продължителност на живот от страните в Европейския съюз и с най-малка преживяемост при заболяванията, които са предотвратими. Имам предвид скрининг и профилактика – като инсулти, инфаркти и онкологични заболявания. Разходите за лекарства също е много добре да отбележим и да се види, че са около 28 – 30%, докато средствата за лекарства в страните от Европейския съюз се движат от 13 до 21 – максимум до 22%, тоест близо два пъти повече пари отделяме ние, най-бедните в Европейския съюз, за лекарства. Запазва се дисбалансът между разходите за болнична помощ и средствата за превенция. По този начин за болнична помощ и лекарства ще се разходват близо 80% от средствата. Въпреки че има известно увеличение на средствата за извънболнична помощ, те са крайно недостатъчни с оглед на целите, които би било редно да бъдат постигани. Напоследък излезе интересно изследване, направено в САЩ и там е видно, че превенция в доболничната помощ от един долар спестява около 10 долара в болничната помощ. Така че добре е този подход да бъде взет предвид и да се прилага в нашата страна. За съжаление, този бюджет запазва и високия процент на доплащане от страна на пациентите, което у нас е 44 – 45%, докато в Европейския съюз е максимум 15%. По данни на Световната здравна организация всички стари страни – членки на Европейския съюз, покриват този критерий. Доплащане над 30% се счита за критично ниво според световните здравни стандарти и това е много сериозна индикация – да се обърне внимание на този факт и на това обстоятелство. За поредна година не се изпълнява и препоръката на Европейската комисия, която се отправя вече редица поредни години – да се изградят болници за долекуване. Тяхната липса натоварва с разходи пациентите, товари се и болничната система. Ще подкрепим бюджета, защото в случая е видно, че става въпрос за кризисен бюджет и е добре за в бъдеще всички ние – политиците, да имаме както нееднократно съм призовавал от тази висока трибуна, да имаме надпартиен консенсус – политически, за реформа в здравеопазването. В това отношение отново ще повторя, че ние политиците сме длъжни на всички в страната относно функционирането на системата на здравеопазването, защото въпреки увеличението на средствата – близо 2 милиарда за последните две години, е видно, че нито се подобрява функционирането на системата на здравеопазването, нито пациенти са доволни, нито лекарите са доволни. Така че имаме цели, които трябва да преследваме и да постигаме. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от „ДПС – Ново начало“ подкрепяме Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. Като работещи за хората подкрепяме предвиденото увеличение на средствата за болничната медицинска помощ с ръст от 15,9%, тъй като в това число са осигурените средства за финансирането на медицинския персонал в лечебните заведения в труднодостъпни райони. За нас също приоритет са многопрофилните болници и тяхното устойчиво финансиране, което ще допринесе за по-високи възнаграждения на медицинските специалисти. Подкрепяме също и ръста от 16% за първична медицинска помощ, тъй като то касае балансираното разпределение на средствата за изпълнителите на извънболничната медицинска помощ за профилактика, рано откриване на заболявания, разширяване възможностите на изпълнителите на медицинска помощ за диагностика и лечение при улеснен достъп на здравноосигурените лица. В Законопроекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. е предвиден отделен бюджет за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания –19,5 млн. лв., медицински изделия за биомаркерна диагностика – 5 млн. лв. За сравнение, уважаеми колеги, в Европа средствата се разпределят по следния начин: за медицински дейности – 72%; за фармапродукти – 18%, а у нас в Законопроекта на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. се предвижда от всички здравноосигурителни плащания делът на медицинските дейности да е 72,25%, а този на лекарствените продукти да е 26,42%. Откъдето е видно, че има неравномерно разпределение на допълнителните средства за болнична помощ и лекарствени продукти, като ръстът при лекарствените продукти е значителен. Следва да се установи причината за това увеличение, за да се намери баланс на разпределението на средствата по тези пера. Както вече изразихме нашето становище, ние подкрепяме Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., като между първо и второ гласуване ще направим предложения, които ще дадат възможност за осигуряване на по-ефикасно разпределение на средствата по пера. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, господин Министър, господин Управител на Здравната каса! Бюджет в размер на над девет и половина милиарда лева е нещо много сериозно за тази институция, или увеличение с около 16% спрямо миналогодишния. Но тук прави впечатление още в началото, че почти половината – над четири милиарда, са отделени за болнична помощ, нещо, което казаха и преждеговорившите колеги. Този дисбаланс в полза на болничното здравеопазване е недопустимо нещо, за което говорим от много години независимо кой е бил управител на Касата, кой е бил министър, нещо, което и в този бюджет остава нерешено. Положителното в този бюджет – на Касата, е, че са предвидени средства за финансиране на аптеки в труднодостъпни и отдалечени райони, като се планира продължаване на политиката от предходната година. Само през 2020 г. за тази цел бяха заделени около 70 млн. лв., което доведе до разкриване на 22 нови аптеки в населени места без предишен достъп и услуги и 11 денонощни аптеки. Дано тази година с предвидените средства този ръст бъде увеличен. За съжаление, положителните неща в бюджета на Касата горе-долу се изчерпват с това. Радвам се за това, което казаха колегите от управляващо мнозинство, че не са съгласни с доста от дефектите в този бюджет, че няма да има намаление на средствата след средата на годината и че ще се изплатят неразплатените надлимитни така наречени средства, което звучи така успокояващо. За съжаление, в проектобюджета за 2025 г. не са предвидени отделни и конкретно средства, предназначени за лечението на психични заболявания. Финансирането на психичната помощ е включено в общите разходи за болнична и извънболнична медицинска помощ. Въпреки увеличението на общия бюджет средствата, насочени към превенция и извънболнична помощ, остават по-ниски в сравнение с тези за болничната помощ. Това може да ограничи възможностите за ефективна превенция, ранна диагностика, което от своя страна увеличава натоварването върху болничната система. Колеги, днес обсъждаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., но въпросът, който трябва да зададем, е, осигурява ли този бюджет справедливост за хората, които реално крепят здравната ни система? Говорим за милиарди левове, но отново липсват ясни механизми, които да гарантират, че средствата ще стигнат до онези, които са в основата на здравеопазването – лекарите, медицинските специалисти и специализантите, рехабилитаторите и лаборантите. Година след година виждаме как системата се задъхва, а управляващите я оставят да се оправя сама. Лекарите са пренатоварени, демотивирани и масово напускат държавния сектор. С постоянния ръст на минималната работна заплата разликата във възнагражденията между висококвалифицираните медицински специалисти и останалите професии намалява. Вместо да ценим годините образование, опит и отговорност, която носи един лекар, ние допускаме той да бъде поставен в ситуация, в която трудът му е недооценен. В същото време от него се очаква да работи на предела на силите си, да се справя с недостиг на персонал и остаряла материална база. Друг сериозен проблем е, че в бюджета на НЗОК няма предвидена целенасочена политика за стимулиране на дефицитните специалности – педиатрия, неонатология, инфекциозни болести анестезиология и други. Това са направления, без които системата просто не може да функционира, но специалистите в тях са все по-малко. Ако не направим реални стъпки, скоро ще се окажем в ситуация, в която няма да има кой да лекува децата ни, кой да поеме тежките случаи, кой да стои до пациентите в реанимацията. Другият голям въпрос е дали средствата в бюджета ще бъдат разходвани ефективно. Всяка година виждаме огромни суми за здравеопазване, но реалната промяна в условията на труд и възнаграждение на медицинските специалисти остава незабележима. Какво се случва с тези средства? Кой носи отговорност за това, че парите не достигат до хората, които са на първа линия в здравната система? Здравеопазването не може да функционира без своите специалисти. Няма значение колко средства ще отпуснем за нови апарати, болнични ремонти, лекарства, ако няма кой да лекува пациентите. Лекарите заслужават не просто уважение, а реална подкрепа чрез достойно заплащане, по-добри условия за работа и сигурност, че държавата застава зад тях. В края искам да Ви запозная, господин Министър, професор Ангелов, доцент Иванов и останалите колеги, с един случай, който се разви между 1 и 3 март с български пациент, който илюстрира каква е осигуреността от лекарска и медицинска помощ. Българска пациентка на 1 март в един средно голям черноморски град пада и травмира китката си. Направена ѝ е снимка в болницата, където се установява фрактура, но няма ортопед. Тази жена се обръща по телефона към ортопед, който я съветва да отиде или във Варна, или в Добрич. Отива в един от тези два града, където ѝ е направена нова снимка, поради липса на ортопед ѝ е сложен гипс и е пратена да си отиде вкъщи. Страданията ѝ продължават, тя отново е насочена към един от двата големи градове, отива и вече е приета в ортопедично отделение, където се установява нова фрактура. За нейно нещастие става от болничното си легло в ортопедичното отделение на тази голяма болница в голям български град, пада и получава фрактура на глезена. В ортопедичното отделение на тази голяма болница в голям български град няма дежурен ортопед. Тя е натоварена на линейка и насочена към друга болница в същия град, където най-после вчера е започнало оперативното ѝ лечение. Ние говорим тук за отдалечени райони, за малки райони, труднодостъпни райони. Колеги, виждате какво става с осигуреността в големи български болници, и то със специалности, които не са дефицитни. До това води лошото отношение на обществото, недофинансирането, немотивацията на българските лекари. Поради тази причина призовавам този бюджет на Националната здравноосигурителна каса да не бъде подкрепен. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. От 1999 г. действа този модел на Здравната каса. Над 25 години вече работи и единственото заключение от работата на този модел е, че е създаден само и единствено за източване на здравноосигурителните вноски на българските граждани. Защо го твърдя това нещо, ще стане ясно. Последният бюджет беше на дефицит въпреки неговата отново рекордна стойност. За 2024 г. беше на дефицит със 146 милиона. Между другото, през годините всяка година бюджетът на Касата расте. Основната причина е в повишаването на минималната работна заплата, също така на максималния осигурителен доход, трансферите от държавата към Здравната каса във връзка със здравноосигурени лица, които попадат в определен кръг, които не могат сами да се осигуряват. През 2022 г. бюджетът на Здравната каса беше 6,1 милиарда, през 2023 г. – 7,3 милиарда, или с 1,2 милиарда повече от предходната година. За 2024 г. – 8,2 милиарда, с 900 милиона повече от 2023 г. За 2025 г. е 9,5 милиарда – повече с почти 1,3 милиарда от 2024 г. Естествено, аз съм сигурен, че с начина на това управление на Здравноосигурителната каса и начина за функциониране на тази система, колкото и пари да излеем вътре в Здравната каса, отново ще се окаже накрая на 2025 г., че парите не достигат. Това съм почти уверен, че ще се случи, защото причината е една – управлява ни мафията, а мафията е създала така системата, че да я източва, както и преди малко обяснихме и за други системи, които се източват, като пенсионната от втория стълб и частните фирми, по същия начин и частните болници се източват – един от начините. Точно и затова мога да кажа следното: някои хора твърдят в тази зала, че няма злоупотреби, аз не мисля така.

Благодаря. Господин Председател, дами и господа! Господин Георгиев, обяснете как стават тези злоупотреби, аз не разбрах.

Господин Папазов, злоупотребите, както и по думите на управителя на Здравната каса, за миналата година са огромни. Има над 200 000 допълнителни хоспитализации, има хора, които… По думите пак на управителя на Здравната каса в медии, има хоспитализации на един човек, който над 39 пъти е бил през седмица почти, даже почти всяка седмица, в болнично заведение и се е злоупотребявало с това нещо. Има много случаи на по 15, 20 хоспитализации. Да не говорим за по-дребните измами. Източвала се е Здравната каса брутално по всякакви методи. Тук мога да изброявам завишения брой на цените на лекарствата, завишения брой на пътеките, фалшивите такива пътеки. Затова определен кръг от бялата мафия се е превърнал в мултимилионери, а за сметка на това друга определена група от лекари, медицински сестри, специализиран и неспециализиран персонал получават доходи, близки до тези на оцеляването. Трябва да се прекрати практиката на така наречените пътеки и субсидирането на частните болници. Това е една от причините държавните болници, областните болници, общинските болници да изпадат в тежка ситуация, защото системата на Здравната каса е превърнала пациента в клиент и всяка една болница, особено частните, се стремят да привлекат повече клиенти. Естествено, поради тази причина общинските болници, областните болници остават недофинансирани, защото не могат да привлекат повече клиенти. И оттам следва този порочен модел, в който се затварят общински болници и хората в малките населени места, в малките общини нямат достъп на десетки километри, някои дори на повече от 60, 70 км до болница, когато им се наложи. Не се учудвам, че доктор Митковски тук разказа за един случай. Това са многократни случаи от ежедневието, господин Митковски. Това е един от малкото случаи, който Вие дадохте за пример в системата. Накрая на всяка година ще имаме един и същи ефект с този начин на управление на Здравната система. Затова смятаме, че начинът на функциониране на самата система трябва да бъде прекратен. Средствата трябва да се управляват от Министерството на здравеопазването и министърът на здравеопазването да носи отговорността за тези средства. Така трябва да се случват нещата в държавата. Този модел – мафиотски модел, на Костов трябва да бъде унищожен! Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Колеги, слушам изказвания главно в две посоки: едната е, че в бюджета на НЗОК за 2025 г. липсват средства, тоест парите са малко. На тези, които защитават тази теза, ще повторя думите на колегата преди мен, ще зачета цифрите: 2022 г. – 517 милиона, 2023 г. – 607 милиона, 2024 г. – 1,200 милиарда, 2025 г. – 1,349 милиарда, значително увеличение на бюджета на НЗОК от времето на ковид пандемията. Само тогава парите са били повече процентно. На тези, които казват, че не са разпределени правилно средствата, искам да кажа, че бюджетът следва определена политика. Тази политика трябва да се зададе от някой. Е, кой да я зададе тази политика при години безвремие и хаос в държавата без стабилно управление?! Именно затова на България е нужно стабилно правителство. Аз се надявам да имаме такова и за следващия бюджет в 2026 г. Да зададем такава правилна политика и да имаме такъв бюджет през 2026 г. в Националната здравноосигурителна каса, че ние всички в тази зала да бъдем удовлетворени от това, което ще зададем като политика и какъв бюджет ще сътворим. Да, ние от БСП и аз в годините назад, когато съм бил в предишни парламенти, съм изказвал мнение, че парите в едно съвременно здравеопазване трябва да бъдат главно в доболничната помощ, профилактиката. Ясно е за всички, че повече пари за профилактика спестяват средства за лечение в болниците и за скъпоструващи лекарства. Ясно е на всички, че един пациент, когато излезе след кратък престой в болница, много често той не е добре излекуван и трябва да бъде долекуван. Средствата за това наистина са малко. Но съгласете се, това са възможностите, това е политиката, която е наследена преди нас. Затова нека да не политиканстваме. Ние от „БСП – Обединена левица“ ще подкрепим този бюджет с ясното съзнание за всички пропуски, които има в него. Надяваме се да има стабилно правителство за следващата година, да направим необходимите политики и в 2026 г. да имаме наистина един по-добър и смислен бюджет. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Както се разбра, парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ ще подкрепим Законопроекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., но ще настояваме за механизъм за контрол, предвидимост и устойчивост на болничната помощ. Предложеният механизъм за контрол на болничната и извънболничната помощ е неприемлив за съсловните организации. Би нарушил договорените стойности в Националния рамков договор. И въпросът е: как ще се осъществи контролът върху разходването на обществените средства за болнична помощ – системно известяване на пациента, засилване на контролните функции на Националната здравноосигурителна каса независимо от статута на болницата? За нас от „ДПС – Ново начало“ приоритет е здравето на всеки един български гражданин, който се нуждае от лекарска помощ. Ние държим на здравеопазването и здравето на хората. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Като слушам прехвалените изказвания, се питам някой чел ли е отчет на дейността на Касата за 2024 г., да сме приемали тук в Народното събрание миналата година отчет на Касата за 2023 г., да кажем, да залегнем на нещо, което е свършено, нещо, което е отчетено като дейност, за да можем да видим дали заложените цифри са реалистични, или не? Има ли някой в залата, който може да ми отговори? Защото аз не си спомням такива неща. И тогава да попитаме: как да контролираме проектобюджета за 2025 г., ако нямаме яснота и не сме приели и гласували за 2024 г., за 2023 г. и се информираме по медиите от изявленията на управителя на НЗОК? Все пак обаче според мен предложеният бюджет е нереалистичен и е подчинен на усилията за постигане на 3% общ бюджетен дефицит. Както казаха и други хора, заложени са близо 9,5 млрд. лв. общо от приходи и трансфери, като миналата година бяха 8,16 млрд. лв. Увеличението е с милиард и 400 милиона. Приходите през 2024 г. са били 7,95 млрд. лв., формирани от 4,9 млрд. лв. от здравноосигурителни вноски, и 3,1 млрд. лв. трансфери за здравно осигуряване. Сега обаче за тази година са заложени 9,5 млрд. лв. общо приходи и трансфери, формирани от 5,75 млрд. лв. от здравноосигурителни вноски, които приходи, заложени да са – забележете, с 800 млн. лв. повече от миналата година. Според мен не е реалистично това увеличение да бъде постигнато, колкото и правителството да очаква повече осигурителни вноски от увеличената минимална работна заплата и увеличените максимални осигурителни прагове. Не очаквам нито да има повече трудово заети лица, които да плащат повече здравноосигурителни вноски, нито да се увеличи бройката на заетите по трудови правоотношения или самоосигуряващи се на максималния осигурителен праг. А и трябва да отчитаме, че такива мерки имат и сериозен обратен ефект – увеличава се сивият сектор и вместо по-висока минимална работна заплата, се трансформират договори на четиричасов работен ден, а вместо заплата на максимален осигурителен праг, тя се трансформира в раздавани ДМС-та на служителя.

Благодаря, господин Председател. Господин Петров, категорично не мога да се съглася с Вас. Искам да Ви попитам за разходите в НЗОК и смятате ли, че има увеличения, които са положителни? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Няма!“)

Господин Тодоров, сега ще Ви обясня дали са положителна стока разходите. По отношение на заложените разходи едно от сериозните увеличения, а именно с 330 млн. лв. до 2 млрд. 358 млн. лв. е по т. 1.1.3.5, където по традиция са включени общо десет различни дейности за плащане и финансиране. Липсата на прецизна разбивка къде точно е това сериозно увеличение от 330 млн. лв. в това общо перо създава у нас съмнение за източване на Касата с част от тази сума. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме категорично против такива общи описания на едни сериозни разходи на Касата. Друго такова сериозно увеличение, което бе споменато и от народния представител Георгиев, са 600 млн. лв. и с около 20% повече за клинични пътеки – до 4,1 млрд. лв. Разбира се, не е посочено в проектобюджета и няма да бъде посочено разделно колко от тях са предвидени за финансиране на държавни болници и колко заплаща на частни болници. Защото, уважаеми народни представители, тогава ще възникне въпросът кои са точно частните болници и ще стане леко неудобно в средите на управляващите. Тук има едно фрапантно противоречие с парите за финансиране, осигуряване наличието на медицински персонал в болниците, които средства бяха засегнати като нещо изключително сериозно, което е постигнато от това правителство. Не, не е така! Защото тези средства в т. 1.1.3.7.2 са увеличени, забележете, само с 4 млн. лв. – от 30 на 34 млн. лв., и то заради увеличението на минималната работна заплата и на максималния осигурителен праг. И си задаваме въпроса: увеличавате с 600 млн. лв. парите за усвояване по клиничните пътеки, с 45 млн. лв. увеличавате парите за медицински изделия, за поредна година сте сумирали заедно парите, които се плащат на чуждите здравноосигурителни каси ведно с парите за поставяне на ваксини срещу COVID-19, за да не е ясно на българската общественост колко точно са те, и даже сте ги увеличили с общо 5 млн. лв. – до 126 млн. лв. за годината, но за да се осигури наличие на медицински персонал в болниците, което сега ни го представяте като нещо едва ли не космическо, увеличението е само с 4 млн. лв., до – забележете, скромните 34 млн. лв. И последно да Ви кажа, нереалистична е и заложената сума от 83 млн. 370 хил. лв. за заплащане на разходите за скъпоструващо лечение на тежко болни деца. Тази сума няма да стигне. Изхарчената сума за миналата година е 114 млн. лв. по отговор до мен от 30 декември от здравния министър. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, тъй като искаме държавата най-накрая да дава достатъчно пари наистина за финансирането на скъпоструващото лечение на тежко болни деца, ще предложим увеличение от заложените 83 млн. лв., които са крайно недостатъчни за 2025 г., до 114 млн. лв., и ще внесем такова предложение между първо и гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми български граждани, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме твърдо против бюджета на НЗОК да се използва от частни болници. Като искаш да си частник, купувай си лекарства, консумативи, предлагай частни услуги и се развивай. Публичните средства трябва да бъдат ориентирани само и единствено към общинските и държавните болници. В противен случай се получава една дивашка конкуренция, едно противопоставяне между частните и общинските и държавните болници, в които, за съжаление, вторите нямат никакъв шанс да оцелеят. Самото управление на частните болници е изключително добре организирано, за разлика от общинските и държавните болници, където се поставят и инсталират едни хора, които изкуствено генерират загуби и пренасочват пациенти на по-скъпи пътеки в частните дружества, и така по този начин биват унищожавани. Даже в дупликата смятам да обясня как по този начин беше унищожена и общинската болница във Велинград. Благодаря.

Благодаря, господин Стойнев. Уважаеми господин Таслаков, тъй като темата наистина е от изключително значение, сигурен съм, че голяма част от залата не можа да разбере точно, ще Ви помоля в своята дуплика да обясните какво се случва с болницата. Благодаря.

Благодаря. Общинската болница във Велинград е с дарена земя през 1951 г. и хората там, нашите родолюбиви дядовци, са дарили тази земя, за да има болница, където да се лекуват местните и където да водят болните от пет високопланински труднодостъпни общини. Това е единствената общинска болница в региона и няма къде другаде да отидеш, ако ти се наложи да ползваш „Бърза помощ“. Даже миналата година имаше такъв случай, дотам я доведоха, да закрият „Бърза помощ“ и да се налага да идва линейка чак отдолу, от Пазарджик, което е на един час път, и в крайна сметка пациентът почина – в дефилето почина, заради това докъде докараха общинското здравеопазване. Какво се случи там? В двора на общинската болница е изникнала друга, частна болница, точно една срещу друга. И там местните малки мутрички от ГЕРБ и схемаджии от „Има Такъв Народ“ в синхрон в Общинския съвет гласуваха поредица от решения, така че да бъде унищожена, в услуга на частната, разбира се, общинската болница във Велинград. Как стана това? Първо, махнаха младия и добър управител, който беше стабилизирал финансите на тази общинска болница, и сложиха един абсолютен некадърник, непрокопсаник, който умишлено затвори няколко отделения и пренасочи всички пациенти в частната болница, която, разбира се, взима пари за това. След което се натрупа дълг в общинската болница и следващо решение на Общинския съвет, предателския, от ГЕРБ, беше да направят публично-частно партньорство, така че частната да погълне общинската болница. И сега стигаме дотам, видях преди няколко седмици решение за прекратяване на лечебните дейности на общинската болница, което е срамота – единствената общинска болница на пет общини във Велинград да бъде закрита по този начин. Абсолютна срамота, абсолютен грабеж! И ето затова ние казваме, че бюджетът на Здравната каса трябва да се използва само от държавни и общински предприятия и болници. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Над девет и половина милиарда са разходите на НЗОК, или 16,5% ръст има при тях. Те са почти 4,5% от брутния вътрешен продукт на страната. Тези средства са рекордни както в абсолютна стойност, така и като процент от БВП. За последните десет години населението на страната е намаляло с 800 хиляди човека, но за сметка на това бюджетът на НЗОК се е увеличил с 200%. За миналата година броят на хоспитализациите се е увеличил с около 200 хиляди, като при това няма лимит на разходите за болнична помощ, няма и правила за контрола на тези разходи. Управителят на НЗОК в едно свое телевизионно участие каза нещо, с което ме шокира, а то е именно, че имаме повече хоспитализации, защото имаме повече болници. При това намаляващо население аз не мога да си представя по-голямо признание за безпомощност и безхаберие на управлението на НЗОК. Делът на разходите за болнична помощ и за лекарства в България е много по-висок, отколкото в другите европейски страни. Това е една трайна диспропорция, коментирахме и миналата, и по-миналата година по време на приемането на бюджета. Очевидно няма воля, най-вече политическа воля, това нещо да бъде изправено, защото точно в тези проценти се вижда и тези може би два милиарда и половина, които се източват от „Биг фарма“ фирмите и от частните болници, а и не само от частните болници, между другото. Липсват и не са ни предложени в бюджета каквито и да било законодателни мерки, които трябва да пресекат злоупотребите с фалшивите хоспитализации. Нещо, което видяхме и днес в Закона за личния фалит, където нямаше никаква воля в залата да се сложи край на този гнет на българските граждани. Няма да се реши и проблемът с надценените, както и с подценените клинични пътеки. Един проблем, който доведе до изчезването на цели лекарски специалности, както и на цели болести, както например разширените вени, болест, която вече практически – поне според НЗОК, не се среща в България. Няма да видим решен и проблема с предписването на лекарства от лекари според това в коя от „Биг фарма“ фирмите ги е канила на луксозни семинари в скъпи хотели, както и проблема с подмяна на изписаните от лекарите медикаменти със заместител според това част от коя фирмена група е конкретната аптека.

И през 2025 г., ако искат българите качествено и достъпно лечение, ще трябва да пътуват до Турция.

И през 2025 г. ще събираме капачки за тежко болните дечица. А общинските болници ще бъдат по-страшни от морги. Ако не вярва, нека да отиде в Спешното отделение на пернишката болница, може да се използва като декор на филм на ужасите.

Времето!

Спирам дотук, има още какво да се каже. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Дренчев, не съм съгласен с Вас. При всичките тези средства, които се изразходват в системата на здравеопазването не би ли трябвало да има доста по-голям ефект. Благодаря.

Всъщност, господин Проданов, точно това е есенцията на моето изказване, че при един ръст от почти милиард и 350 милиона това, че не са точно насочени средствата, няма да ни даде по-добро здравеопазване. На заседанието на Бюджетната комисия се каза, че само срещу 3 милиона, които трябва да се преразпределят, ще имаме възможност за денонощна аптека във всеки един областен град, защото в момента, ако Вие сте в Земен и Ви потрябва денонощна аптека, най-близката такава е в Люлин. Това са 100 км в посока, за да отидете и да си купите нещо, което Ви трябва примерно в неделя вечер. Иначе, ако мога да обобщя, това, което ни се предлага – реформи няма да има, здравеопазване няма да има. Подкрепа за бюджета от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да има, така че може да си пожелаем да бъдем здрави и Господ да ни пази.

Госпожо Председател, колеги! Бюджетът на Здравната каса от 2003 г. е започнал с 800 милиона. Сега към 9 милиарда като за последните – миналата, и тази година предложението е да нарасне с около 2 милиарда. Кой е по доволен – пациентите ли, лекарите ли. от този бюджет? Смятам, че не виждаме това доволство от нашите избиратели, защото години наред ние не смеем да кажем проблема в здравеопазването с конкретни и ясни думи пред хората. Като че ли няма сила в последните издания на Народното събрание за това, а те са много ясни. Българската майка ражда в линейката. Детето ѝ умира в линейката, ако си спомняте случая Сандански, защото в такъв голям град, мисля, че са 24 – 25 хиляди жители акушеро-гинекологичното работи една седмица, след това в Петрич една седмица. Има лекари, които подписват фиктивни договори като консултанти и лектори с фармацевтични компании, за да изписват само техните лекарства. Това натоварва цената на тези лекарства и всички го знаем, и то се отразява на нашите, българските граждани най-вече на възрастните ни избиратели. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кой?“) Държавните болници – държат се във фактически фалит за сметка на частни интереси. Здравната каса плаща едно и също лекарство на различни болници. В едната болница за 100 лв., в друга болница за 500 лв. и всички ние това го знаем и го говорим, но никой няма силата и желанието да го промени. Затова аз излязох днес да си го кажем тук пред Вас и пред всички български граждани, защото лекарското съсловие и в Народното събрание не е малко, но не виждам желание за промени. Това, че сме вдигнали с 2 милиарда за последните две години бюджета няма никакво значение, дори със сто милиарда да го вдигнем, ако не направим всички заедно тези реформи в здравеопазването, защото тези средства, колеги, са на българските граждани. Те не са на тези частни компании, чиито интереси ние защитаваме. Затова смятам, че колкото и да увеличаваме бюджета на Здравната каса, ако спешно не започнем да правим реформите в здравеопазването, тази дупка няма да я напълним с колкото и милиарда да предлагаме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)

Благодаря, госпожо Председател. Когато в една система се наливат още и още пари, казано беше многократно днес, че бюджетът на Здравната каса нараства постоянно, а качеството и ефективността на системата не се подобряват, дори напротив. Това означава, че има нужда от реформа и това е десният подход, и ние от тази позиция критикуваме и този бюджет. В последните седмици внесохме предложения за изменения в няколко закона и част от мерките са свързани с разходите в здравеопазването. Да, примери. Предлагаме да се изпращат уведомления на всеки един пациент, когато той бъде отчетен като хоспитализиран, и да се извърши някаква друга процедура с него или с негово дете. Давам пример със случай на дете, което е хоспитализирано 8 пъти, преди майката да разбере и да сигнализира за това. Само този случай е струвал 15 хил. лв. на Здравната каса – абсолютно фиктивни хоспитализации. Другото нещо, което предлагаме, е нещо, което си беше предлагано тук преди няколко Народни събрания, частните болници да прилагат Закона за обществените поръчки. Нещо, което европейската директива изисква от нас и ние ще плащаме глоби за това, че не я спазваме. Когато частните болници не правят търгове за обществени поръчки, виждаме аномалии от рода на това, че едно лекарство в държавна или общинска болница струва 66 лв., а пък в частната болница струва 1800. Такива аномалии не са изключение и това трябва да бъде коригирано, за да се спестят десетки милиони на Здравната каса. Като съберем уведомленията, които няма да са само чрез приложението НЗИС, а и чрез есемеси, Вайбър съобщения и всякакви други канали, предпочитани от човека, като ограничим разходите за лекарства чрез прилагане на търгове и като публикуваме всички данни от Здравната каса за всяко едно реимбурсиране дали да е лекарства, медицинска дейност, медицински консумативи и каквото още се сетите, така че обществото да може да контролира тази обществена институция, каквато е Здравната каса, тогава може и да се постигне някаква ефективност на тези разходи. Именно заради това, че не виждаме такива реформи в този бюджет или около него, няма как да го подкрепят. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател на НЗОК, уважаеми колеги! Съвсем наскоро излезе едно проучване – социологическо, в което здравеопазването е поставено на най-големия възможен приоритет за нашето общество. Интересно е как тук в тази зала от началото на дискусията дискутираме разнопосочно. В една значителна част от дискусиите невярно и неточно, което значи, че за този приоритет явно не е приоритет тук в залата. Говорим много за това колко много сме увеличили парите на Касата. Всъщност ние не сме увеличили парите на Касата. Касата събира своите средства от вноски на осигуряващите се, тоест, ако тя има повече средства и защото е събрала повече вноски, никой не ѝ дава повече пари или не ѝ отнема пари. Просто искам да Ви кажа какво представлява бюджетът в сегашния си вид. 2,1 милиона хоспитализации за 4,155 милиарда, тоест 4 цяло и почти 2 млрд. лв., което прави около 2000 хил. лв. на хоспитализация. Това нямаше да е кой знае какъв проблем, ако броят на хоспитализациите в България не е всеки пети човек в България да е хоспитализиран. 20% от нашето население е хоспитализирано. За сравнение, в повечето развити страни това е един на 10 човека, тоест ние хоспитализираме хората два пъти по- често. Част от това е, защото доболничната помощ или извънболничната помощ не функционира толкова добре – един проблем, който би могъл да бъде решен бюджетно, но явно не е решен със сегашния бюджет. Това, което имаме, е 2,1 милиона профилактични прегледи, планирани за следващата година – за тази година. Това е едва 1/3 от населението, тоест ние хоспитализираме около 40% от нашето население, но профилактираме едва 50%. Такива диспропорции ще ни водят там, където и в момента сме, ако ние не направим кардинални промени, които могат да станат с дигитализация, за да знаем къде да променим и какво, и с разбиране и консенсус вътре тук в тази зала, а не просто с популистки изказвания. Благодаря Ви много.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние няма да подкрепим този Проект на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., тъй като освен вече изказалите се многократно мнения това, което се установи в Бюджетната комисия, че той не се подкрепя и от съсловните организации, така и от пациентските организации. Това, което трябва да кажем, че този закон като проект отстъпва от основни принципи, които бяха заложени в предходните бюджети на Националната здравноосигурителна каса. На първо място, на няколко пъти се спомена това, което е основно правило в съвременната икономика на медицината: е, че превенцията и профилактиката трябва да бъдат в основата на здравната система. Това, което виждаме с този бюджет, е ръст на средствата за първична извънболнична медицинска помощ с 16% – същия ръст имаме и за болничната помощ, като само да посочим: съотношението между болничната помощ е 47% от бюджета, докато за извънболничната, за първичната е 7% от бюджета. Виждате 47 към 7%. Очевидно е, че в това отношение България е далеч от европейските нива на съотношение на превенция и профилактика към болнична помощ, която е най-скъпата в лечението на всяка една държава. В този смисъл, това, което ние ще предложим между първо и второ гледане, е запазване на тенденцията от предходните няколко години, при които първичната извънболнична помощ имаше ръст от средно 30% – предишните бюджети. В този бюджет виждаме заложен ръст от 16%. Стана ясно, че средствата не са малко. Всъщност те са най-много от предходните бюджети на Националната здравноосигурителна каса. Въпросът е как са разпределени. Залагането на повече средства в извънболничната помощ ще стимулира политики, които към настоящия момент вече дават ефект. Имаме постъпателно увеличение на броя на профилактичните прегледи през последните 3 години с най-висока стойност на профилактични прегледи през миналата година. На следващо място, дейности, които трябва да се извършват в извънболничната помощ, ползвайки електронните ресурси вече, които всички лични лекари ползват, като оценка на рисковете на пациентите, насочване към всички изследвания, на всички рискови групи, тоест превенция и профилактика. Всичко това изисква допълнително финансиране. На следващо място, този проект отстъпва и от принципа за подобряване на достъпа до медицинска помощ и до лекарствена терапия. Всички парламентарни групи са получили предложение на организации, които представляват интересите на деца, че бюджетът, който е необходим, за да се реимбурсират от бюджета на НЗОК лекарствени продукти с режим на отпускане по лекарско предписание за деца до 7 години е в порядъка на около 7 или 8 млн. лв. Виждате, че за ръст на бюджет от милиард и над милиард и 300 милиона, за да се въведе това от 1 септември, разбира се, след необходимите процедури, които трябва да се извършат от НЗОК и Съвета по цени един ръст от 7 – 8 милиона е изключително нисък, но за сметка на това ще гарантира достъп до лечение на деца, които в момента нямат. И ние ще направим това предложение. Надяваме се да бъде подкрепено, като тези данни са обосновани на базата на електронните предписания на редица лекарства, включително антибиотиците, които вече са факт и които позволяват да се направи много точна прогноза. На следващо място, лечението на белодробни и неврологични заболявания. В мотивите на Закона за бюджет е посочено, че при финансова възможност ще се увеличи реимбурсацията и на тези групи, както беше на сърдечно съдовите заболявания. Ние считаме, че това трябва да се заложи още отсега, като отново разчетите са, че ако това се въведе само за последните 3 месеца на годината, защото, пак казвам, трябва много процедури да се изминат, за да се стигне до този етап, отново са необходими една минимална сума от около 8 милиона. На следващо място, възнагражденията на медицинските специалисти. Нещо, което е като цяло огромен дефицит както на този бюджет, така и на държавния бюджет. Бюджетът на болничната помощ нараства с близо 400 млн. лв. За сметка на това, целевите средства за възнаграждение на медицински специалисти, които приехме в последните години, знаете, че има два реда в бюджета на НЗОК, които са целево за възнаграждения в общинските и областните болници – ръстът е с 8 милиона. Тоест виждаме, че имаме ръст на болнична помощ всъщност с над 400 милиона, докато целево за възнагражденията на медицинските специалисти има само 8 милиона. И това показва общо политиката в областта на възнагражденията на медицинските специалисти. За последните данни на Националния статистически институт средното трудово възнаграждение в сектор „Здравеопазване“ за първи път изостана значително от това в сектор „Образование“. Вече имаме над 500 лв. разлика в ущърб на медицинските специалисти относно възнагражденията им спрямо сектор „Образование“. До миналата година здравеопазването, макар и с малко като възнаграждение, беше пред образованието, разбира се, това не означава, че всички учители и хора, които са заети в образованието не заслужават. Това, което искам да кажа, че този бюджет не подкрепя по никакъв начин възнагражденията на медицинските специалисти – нещо, което ние ще предложим отново между първо и второ гледане на бюджета да бъде поправено. Тук ще дам само едно сравнение: държавният бюджет предвижда милиард и триста милиона за ръст на възнагражденията в МВР и службите, докато имаме 8 милиона – милиард и триста, срещу осем милиона на медицинските специалисти. В този смисъл не трябва да се учудваме какво е усещането на медицинските специалисти за отношението към техния труд. В този смисъл и във връзка с това, което беше посочено, че тук този бюджет има връзка с дефицит или еврозона, трябва да посочим, че бюджетът на НЗОК няма никаква връзка нито с дефицита в държавния бюджет, нито с еврозоната. Той се формира от приходи от здравни вноски в своята огромна част и някои трансфери, които са за определени дейности по Закона за здравето, тоест той няма никаква връзка с дефицита или еврозоната. Единственото, което може да се каже с този бюджет, е, че той отстъпва от тези три политики, а именно: профилактика и превенция и акцент върху извънболничната помощ, подобряване на достъпа на пациентите, които в България имат най-високото доплащане в Европейския съюз и разбира се, политиката по подобряване на възнагражденията на медицинските специалисти. Ние ще предложим някакви, доколкото е възможно, корекции в тези политики между първо и второ гледане, без да променяме цялостно баланса в бюджета, като се надяваме, че те ще бъдат подкрепени. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Аз ще засегна една тема, която почти не беше коментирана от преждеговорившите народни представители. Става въпрос за детската смъртност и за липсата на кадри в педиатричните отделения. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи през 2023 г. броят на педиатрите и лекарите с детска насоченост, които упражняват специалността си в България, е 2061, а на този фон детската смъртност е сред най-високите в Европейския съюз – 4,9 на хиляда за 2023 г. Възникналите остри кадрови проблеми на много места наложиха затваряне на детското отделение в столичната Втора градска болница, в детската хирургия в УМБАЛ „Света Ана“ във Варна, в детското отделение в болницата в Перник, както и периодичното спиране на операциите в детската кардиохирургия на Националната кардиологична болница и на костно-мозъчните трансплантации в детската онкомехатология на ИСУЛ поради липса на сестри. Липсват педиатри и в доболничната помощ, в болничната, и при общопрактикуващите лекари. В системата на клиничните педиатрични пътеки традиционно в бюджетите на ГЕРБ са ниско финансирани. През годините се направиха опити да се увеличат с 10, 20%, но 20% от 500 лв. не покрива повишените цени за ресурси и труд. Болниците са търговски дружества, които се самоиздържат и предпочитат да затворят педиатричните отделения, които носят най-малко приходи.

Господин Стоянов, може ли да кажете каква е причината да се затварят педиатрични отделения? Благодаря.

Абсолютно.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Стоянов, несъгласен съм с това, което казахте, тъй като търговски дружества са и държавните болници, тоест, ако имаше такъв проблем, че проблемът търговско дружество води до това, че едно отделение се затваря или не, е еднакъв както при държавните, така и при частните. Така че от тази гледна точка недейте да свързвате начина на регистрация, защото болниците, бидейки търговски дружества по Закона за лечебните заведения, нямат право на печалба. Така че представете си едно търговско дружество без право на печалба.

Благодаря, госпожо Киселова. Към двамата репликиращи. Затварянето на педиатричните отделения е причинено от ниското заплащане и малкия брой предвидени дейности по клиничните пътеки. Събраните пари по клинични пътеки се разпределят за покриване на разходи за труд, материали, консумативи и издръжка на отделенията на болниците по профили. Съответно ниското заплащане е индуцирано от ниската цена на клиничните пътеки, високите разходи за издръжка, лекарства и консумативи. Затова лекарите избягват да специализират „педиатрия“, а ако има такава специалност, вземат втора – „обща медицина“, или работят като лични лекари. Това води до недостиг на педиатри и медицински сестри с педиатричен профил. При спазване на изискванията брой лекари, брой специализанти, брой медицински сестри, съответно неонатолози, акушерки и така нататък до затваряне на отделения с педиатрична насоченост. Отделно Министерството на образованието заплаща ниско и малко бройки на специализантите въобще, а за неонатолози и педиатри – още по-малко. За разлика от МОН, където се взе решение стипендиите на специализанти и докторанти да се обвърже с коефициента към минималната работната заплата в Националната здравноосигурителна каса няма елемент на формиране на клинична пътека за обучение, но има протоколи за лечение, където за едно отделение има минимален брой лекари с до 15 години стаж, млади лекари с до 5 години стаж, специализанти първа, втора и трета година, както и студенти по медицина трети и четвърти курс. И тъй като в бюджета на Националната здравноосигурителна каса ние не видяхме мерки относно това да бъдат стимулирани кадрите или по-точно липсата на кадри в тази сфера, ние няма да подкрепим бюджета на Националната здравноосигурителна каса въпреки неговото драстично увеличение. Трябва наистина да се помисли за липсата на кадри в тази сфера. Все пак детската смъртност е на много високо ниво в България и наистина е много важно от страна на управляващите да помислят най-накрая в тази сфера, защото кадри липсват не само в България, кадри липсват и в Европейския съюз, и в европейските държави. И ние трябва да направим всичко възможно да привлечем тези кадри тук в България. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Дами и господа народни представители, в очите на обикновения българин Националната здравноосигурителна каса изглежда като каца без дъно, затова накратко ще я наричам здравната каца. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Бюджетът на здравната каца е около 9,5 млрд. лв., но въпреки това българите ще продължат да събират капачки за закупуване на кувьози и на детски линейки. Въпреки това ще продължат да се правят кампании с sms за лечение на хора, които чинно години наред са си плащали здравните осигуровки. Пенсионерите ще продължат да се редят на опашки всеки месец, за да си закупят животоподдържащите лекарства, които им се полагат по здравната каца. Българите ще продължим да бъдем на първо място по смъртност от сърдечносъдови заболявания. В предвидения бюджет на здравната каца не се отделят достатъчно средства за превенция на здравето, а знаем, че всеки лев, даден за превенция, икономисва няколко лева за лечение. Това се видя много добре по време на тъй наречената ковид пандемия. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Вешев, не съм съгласен с Вас. Не смятате ли, че средствата от Здравната каса, или както Вие я наричате каца, се разходват справедливо?

Господин Вешев, призовавам Ви да не бъркате няколко неща. Касата финансира дейности. Тя не финансира апаратура, не финансира сгради, финансира, купувайки от наше име, дейности. Така че, когато говорим за това какво трябва или не трябва да прави Касата, ние трябва да направим така, че тя ефективно да купува дейностите добре, защото тя е монопсон, тоест тя е един купувач срещу много предлагащи на тези пазари. И ефективното закупуване от Касата е нещото, което ще реши много проблеми. Голяма част от тази зала в момента е налична, защото имаме Каса, защото Касата решава много проблеми, когато закупува правилно. Ако има проблеми, това е, че тя невинаги правилно закупува дейности от наше име. Благодаря.

Благодаря за репликите. Съгласен съм с Вас, доктор Симидчиев. Наясно съм, че Здравната каса не финансира ремонти нито на държавните, нито на общинските болнични заведения. Те си се финансират от бюджетите на общините и от държавния бюджет. А относно репликата на господин Петров дали справедливо се разходва бюджетът на тъй наречената здравна каца. Методиката на разпределение на средствата от Касата е неправилна, а даже понякога може да се каже, че е порочна. Директорите на болници, повечето от които са политически назначени, понякога вземат заплати от няколко десетки хиляди лева.

Не е така.

Така е, госпожо Караянчева, така е. Много от директорите на болниците знаем от коя партия принадлежат, но щом Вие се припознавате, значи казвате, че не е така. Няма да спорим.

Няма да спорим.

Да, няма да спорим. Това, което е факт, е факт. Факт е също, че добри лекари специалисти често работят на две-три места, понякога дори и в чужбина. Също така някои семейни лекари имат по няколко хиляди пациенти, на които само имената не могат да запишат в рамките на месеца, какво остава да ги прегледат и да им осигурят адекватни здравни грижи. В същото време има малки населени места, в които няма нито лекар, нито зъболекар. На жителите на тези населени места им се налага да пътуват с километри и въпреки че те си плащат редовно здравните осигуровки, не могат да получат полагащите им се здравни грижи. Кризата за медицинските сестри може да се опише и като катастрофа. Има болници, в които една сестра трябва да се грижи за 30 – 40 пациенти, като някои от тях са лежащо болни и някои от тях са деца. Не знам дали знаете как се чувства една сестра, когато ѝ почине пациент дете, как се прибира тя вкъщи. За заплатите на санитарите и санитарките няма да говоря, тъй като те са унизително ниски, често са минималната работна заплата. Като цяло за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ бюджетът на Здравноосигурителната каса с № 51-502-01-05, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет, е пореден опит за пълнене на каца без дъно. Българските граждани няма да получат по ефективно здравеопазване, само ще бъдат източени едни милиарди, като една част ще отидат и в партийни каси. Благодаря. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, дами и господа! Ние ще подкрепим бюджета, но ще предложим актуализация на сумите, които са необходими за заплащане на биомаркерната диагностика. Сумата е малка на фона на бюджета за лекарства за онкотерапия, но ще бъде в несравнима полза както за пациентите, така и за Здравната каса. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Отново имам две процедурни предложения. Първото е: на основание чл. 79, ал. 1 да съкратим срока за предложения между първо и второ гласуване на току-що приетия Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса на пет дни.

Второто ми процедурно предложение е на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснем в залата Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Галя Димитрова – заместник-министър на финансите, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, Росица Велкова – директор на дирекция „Държавни разходи“, и Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предвид напредналия час на днешното пленарно заседание предлагам утре пленарното заседание да започне в 11,00 ч. (Ръкопляскания.) Моля да го поставите на гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, щом се занимавате с обсъждане, гласуване и приемане на бюджет, би трябвало да сте наясно, че както дискусиите по първо гласуване, така и дискусиите по второ гласуване винаги, включително и тази година, са доста продължителни и това нещо е съвсем нормално като част от работата на Народното събрание. Ние сме приели Правилник, в който е записано, че пленарните заседания започват сутрин от 9,00 ч. и там не е предвидено изключение за дните, когато се гласува бюджетът. Такова нещо не е предлагано и не е приемано, затова обратното ми предложение, госпожо Председател, е пленарният ден да си започне в 9,00 ч., така както е по Правилник. Благодаря. (Шум и реплики.)

Госпожо Председател, правя последно процедурно предложение: отново на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника да допуснем в залата Филип Попов – заместник-министър на вътрешните работи.

Госпожо Председател, сега ми подсказват от първия ред – обикновено, когато ми подсказват, винаги греша, но ще пробвам. Правя процедурно предложение докладите да се четат в частта си „относно какво се касае“ и в последствие да се четат заключенията от докладите, за да се спести време. Това е процедурно предложение, като съответните доклади стават неразделна част от доклада на водещата комисия и от протокола на Народното събрание.

Как ще чете „относно“ и гласуване – това е абсурд.

В съкращение.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!

Да, чета в съкратен вариант доклада на водещата комисия. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 26 февруари 2025 г., Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по здравеопазване и с Комисията по труда и социалната политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. На заседанието присъстваха: Теменужка Петкова – министър на финансите; Петър Чобанов – подуправител на Българската народна банка; професор Борис Грозданов – председател, и Любомир Дацов – член на Фискалния съвет; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България; представители на синдикатите и работодателските организации и други. Министър Петкова представи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г., като подчерта, че това е възможният бюджет. Той е съставен на база действащото законодателство и няма промяна в данъчно-осигурителната система на страната. Представеният бюджет позволява финансите на страната да останат устойчиви в рамките на 3% дефицит, което ще даде възможност да се изпълни този показател от Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. В хода на дискусията участие взеха народните представители Асен Василев, Йордан Цонев, Цончо Ганев, Мартин Димитров, Венко Сабрутев и Димо Дренчев. Изразени бяха опасения относно: прекомерния оптимизъм в приходната част, без да се променя данъчната политика; увеличението на дълга спрямо БВП; бързото нарастване на разходите; отпадането на по-високия праг на регистрация по ДДС; липсата на структурни реформи. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: 3 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: 15 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Представям: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 26 февруари 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Георги Георгиев – министър, госпожа Петя Лазарова – началник на политическия кабинет на министъра, и госпожа Миглена Ранкова – директор на дирекция „Финанси и бюджет“, и от Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, и госпожа Красимира Николова – изпълняващ функциите директор на дирекция „Бюджет и финанси“. Проектът на бюджет на съдебната власт за 2025 г., изготвен от Министерския съвет, отразен в чл. 2 от Законопроекта, е изготвен въз основа на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. Водещ принцип при разработването на бюджета е при спазване на предвидените финансови ресурси да се осигури изпълнението на заложените стратегически цели, като стремежът на фискалната политика е дефицитът да е в рамките на Маастрихтските критерии – до 3 на сто от брутния вътрешен продукт. В хода на дискусията взеха участие народните представители Хамид Хамид, Надежда Йорданова, Бранимир Балачев и Петър Петров. След проведената дискусия Комисията по конституционни и правни въпроси по предложения чл. 2 от Законопроекта: - с 2 гласа „за“, без гласове „против“ и 20 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет; - с 13 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет; - по предложения чл. 13 от Законопроекта: - с 13 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“ Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 26 февруари 2025 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. В дискусията взеха участие народните представители Климент Шопов, Богдан Богданов, Даниел Лорер, Ивайло Шотев и Александър Иванов. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, което приключи при следните резултати: „за“ – 9, „против“ – 5, без „въздържал се“ народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване този законопроект.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво!“)

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. В хода на дискусията отношение изразиха народните представители: Андрей Цеков, Цветан Енчев, Коста Стоянов, Виолета Комитова, Владимир Георгиев и Николай Нанков, на коментарите и въпросите отговор бе даден от министър Иванов, госпожа Начева и инженер Николов. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление: - с 3 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 да не бъде приет на първо гласуване; - с 14 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, със становището на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На редовно заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. в частта му за Министерството на външните работи. В дискусията взеха участие народните представители Павлин Найденов, Ивайло Шотев, Танер Али, Ангел Георгиев, Тома Биков и Йорданка Фандъкова. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 9 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На заседание, проведено на 26 февруари 2025 г., Комисията по енергетика разгледа посочения законопроект. В дискусията думата бе взета от народния представител Радослав Рибарски. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На заседание, проведено на 26 февруари 2025 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект, който беше представен от министър Атанас Запрянов, който очерта основните рамки и структурата на Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха народните представители Христо Гаджев, Павлин Найденов, Иво Цанев, Ивайло Мирчев, Димитър Гърдев, Станислав Анастасов и Ивелин Първанов. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 11 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“

Благодаря. „ДОКЛАД относно представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: Методи Методиев – заместник-министър на финансите, Детелина Караенева – директор на дирекция „Национален фонд“, Константин Илиев – главен експерт в дирекция „Национален фонд“, и Лазар Тодоров – началник-отдел в дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет. Законопроектът бе представен от заместник-министър Методи Методиев. Въз основа на проведеното гласуване с 8 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет.“

Госпожо Киселова, Вие сте преподавател. Сериозно ли позволявате докладите да бъдат четени по този срамен начин? Сериозно ли това ще влезе в доклада? (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Госпожо Петкова, гледаме бюджета. Чувате ли как се четат доклади? Това нормално ли е? Ако има някой, който гледа…

Идеята е, че в докладите на комисиите има подробна информация, която, ако има хора, които искат да слушат, те биха искали да се запознаят какво гласят докладите на комисията. Това не е нормално. Аз чувам само едни латерни – търрр, край – предлагаме да приеме, предлагаме да не приеме.

Госпожо Киселова, моля, четете целите доклади.

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На редовно заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На заседанието присъстваха: заместник-министър Филип Попов, Боряна Цветкова – директор на дирекция „Планиране и управление на бюджета“ в МВР, и Аделина Панайотова – началник-отдел в дирекция „Планиране и управление на бюджета“ в МВР. Въз основа на извършеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. с 13 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.“ Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми министри, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет На заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: господин Пламен Тончев – председател на ДАНС, бригаден генерал Емил Тонев – началник на НСО, господин Антоан Гечев – председател на ДАР, бригаден генерал Венелин Венев – директор на Служба „Военно разузнаване“, господин Бисер Борисов – председател на ДАТО, господин Пламен Иванов – председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, господин Петър Грошлев – председател на Държавната комисия по сигурността на информацията, и госпожа Илияна Владова – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“ на Министерството на финансите. В резултат на проведеното обсъждане Комисията с 9 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет.“

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 27 февруари 2025 г., на което обсъди цитирания законопроект. Основните параметри на Законопроекта в частта „Селско стопанство“ са следните: 1. По проекта на бюджет на Министерството на земеделието и храните за 2025 г. 2. По проекта на бюджет на Държавен фонд „Земеделие“ за 2025 г. Според Министерството на земеделието и храните заложените средства по бюджета на Министерството в голяма степен ще обезпечат изпълнението на политиките и поставените цели, като единствено средствата, поискани в хода на бюджетната процедура за увеличение на средствата за персонал, са били редуцирани. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната –Демократична България“ поставиха въпроси, свързани с използването на средствата, предвидени за изграждане на хидромелиоративни съоръжения и за поддържане на язовири. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта предвид липсата на достатъчно средства за увеличаване на работните заплати на работещите в структурите на държавната администрация. От парламентарната група на ПП МЕЧ заявиха, че от представените параметри на бюджета не става ясно предвижда ли се изграждането на нови противоградови площадки, както и дали е заложена административна реформа. От парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта, като между първо и второ гласуване ще направят предложения по него. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС заявиха, че ще подкрепят Законопроекта предвид необходимостта да се води разумна фискална политика и да се спазва финансова дисциплина. От парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта и изразиха подкрепа за запазването на подпомагането по схемите за държавна помощ, за предвиденото увеличение на капитала на „Напоителни системи“. От парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ също заявиха, че ще подкрепят Законопроекта. След проведената дискусия Комисията по земеделието, храните и горите: – с 0 гласа „за“, 6 „против“ и 9 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2; – с 12 гласа „за“, 6 „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.“ Благодаря.

„ДОКЛАД по Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет Комисията по труда и социалната политика на съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване, проведено на 26 февруари 2025 г., разгледа и обсъди Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Законопроектът беше представен от министъра на финансите госпожа Теменужка Петкова. В дискусията по Законопроекта взеха участие народните представители Асен Василев, Цончо Ганев, Йордан Цонев, Мартин Димитров, Венко Сабрутев, Димо Дренчев, Георги Георгиев, Александър Симидчиев, Деница Сачева. След приключване на дискусиите Комисията по труда и социалната политика проведе гласуване и с нула гласа „за“, 6 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“ не подкрепи Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2. Комисията гласува и подкрепи Законопроект на държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г., със становище на Министерския съвет, с 14 гласа „за“, в това число шест народни представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, двама от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, един от ИТН, двама от „ДПС – ДПС“, трима от „ДПС – Ново начало“; 6 гласа „против“, в това число трима от ПП-ДБ и трима от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и без гласове „въздържал се“. В резултат от проведеното гласуване Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет, със становището на Министерски съвет.“

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет На свое извънредно заседание, проведено на 26 февруари 2025 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., №51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерски съвет. На заседанието присъстваха: Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, експерти от Министерството на образованието и науката, представители на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, на Българската академия на науките, на синдикални, браншови и други граждански организации. Законопроектът беше представен от министър Красимир Вълчев. В дискусията взеха участие народните представители: Йорданка Фандъкова, Ангел Янчев, академик професор доктор на химичните науки Николай Денков, професор доктор Андрей Чорбанов и доцент доктор архитект Виолета Комитова. След проведено гласуване с 13 гласа „за, 4 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет.“

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На свое извънредно заседание, проведено на 26 февруари 2025 г., Комисията по въпросите на младежта и спорта обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На заседанието присъстваха: представители от Министерството на младежта и спорта: Лилия Иванова – главен секретар, Силвана Перозова – директор „Финанси“, Антоанета Боева – директор „Спорт за високи постижения“, Мира Дукова – директор на дирекция „Правна“, и Димитър Георгиев – съветник на министъра, както и Иван Ценов – председател на Асоциацията на българските спортни федерации. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по въпросите на младежта и спорта с 10 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет.“ Благодаря.

Госпожо Председател! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., сигнатура 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет На заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите: господин Манол Генов – министър на околната среда и водите, Атанас Костадинов – заместник-министър, Ренета Колева – заместник-министър, и госпожа Ива Таланова – директор на дирекция „Финансово управление“. Министър Генов представи основните параметри на проектобюджета на Министерството на околната среда и водите за 2025 г., като изложи приоритетите, заложени в бюджета на МОСВ за 2025 г. Дискусии и коментари взеха народните представители Хамид Хамид, Джевдет Чакъров, Байрам Байрам, Явор Божанков, Хюсни Адем, Татяна Султанова-Сивева, Иван Белчев и Младен Шишков. След проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 10 гласа „за“, 7 „против“ и без „въздържал се“ подкрепя Законопроекта и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! „ДОКЛАД На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 27 февруари 2025 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На заседанието присъстваха: господин Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, господин Ангел Забуртов и господин Димитър Недялков – заместник-министри, Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, както и представители на търговските дружества към Министерството. В хода на дискусията по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. се изказаха народните представители Никола Димитров, Йордан Иванов, Халил Летифов, Емил Янков, Ивайло Чорбов и Иван Кючуков. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 12 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“

Уважаеми колеги, доклад на Комисията по електронно управление и информационни технологии! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. със сигнатура 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет На редовно заседание на 27 февруари 2025 г. Комисията по електронно управление и информационни технологии разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. със сигнатура 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет. На заседанието присъстваха от страна на Министерството на електронното управление Валентин Мундров – министър; Христина Стойчева – началник на кабинет, и Анастасия Петрунова – директор на дирекция „Стратегически комуникации“. На основание проведено гласуване с резултат 8 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 1 един глас „въздържал се“ Комисията по електронно управление и информационни технологии прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г.“

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. В обсъждането участваха представители на Министерството на културата, БТА, Съвета за електронни медии, БНР и БНТ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“

Благодаря, госпожо Киселова, аз чак от Видин идвам. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. с № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Евгения Орлова – държавен експерт в Министерството на финансите. За юридическите лица с нестопанска цел субсидиите и други текущи трансфери възлизат на 545,6 млн. лв., което е със 74,8 млн. лв. повече спрямо програмата за 2024 г. За институцията на омбудсмана на Република България е предвиден бюджет в размер на 4,8 млн. лв. Началникът на кабинета на омбудсмана Катя Христова-Вълчева заяви, че са съгласували с особено мнение финансовата рамка, тъй като считат, че предвиденото 5-процентно увеличение е крайно недостатъчно за посрещане на нуждите на институцията. Отношение по Законопроекта за държавен бюджет за 2025 г. взеха народните представители Димитър Иванов, Гюнай Далоолу, Наталия Киселова, Станислав Балабанов и Димо Дренчев. След проведената дискусия Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество с 8 гласа „за“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 глас от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 глас от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ и 1 глас от парламентарната група на ИТН, 3 гласа „против“, от които 2 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 глас от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, и 1 глас „въздържал се“ на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. с абревиатура 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Киселова, господа министри, колеги, доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На свое заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията обсъди Законопроекта, в което обсъждане взеха думата Атанас Славов, Наталия Киселова, Хюсеин Хафъзов и Красимир Събев. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията с 8 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“ Благодаря.

Благодаря. Госпожо Председател! „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., Комисията по политиките за българите извън страната обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на културата – Калин Вельов – заместник-министър, и Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, от Министерството на външните работи: Иван Кондов – постоянен секретар, и Анна Георгиева – директор на дирекция „Бюджет и финанси“, от Министерството на образованието и науката: Емилия Лазарова – заместник-министър, и Наталия Михалевска – началник на кабинета на министъра, от Министерството на финансите: Цветомира Заркова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и Анета Запрянова – главен експерт от Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Райна Манджукова – изпълнителен директор, и Йоанна Драгнева – заместник изпълнителен директор. За представяне на проектобюджета думата бе дадена на Цветомира Заркова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите. Тя очерта основните параметри за 2025 г. и актуализираната средносрочна прогноза за периода 2026 – 2028 г. От нейна страна беше отбелязано, че бюджетът е разработен в съответствие с националното и европейското законодателство, като планираният дефицит се задържа на ниво от 3% от БВП. Заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова запозна членовете на Комисията с предвидените разходи за образование на българите извън страната, възлизащи на 30 млн. 43 хил. 800 лв. за 2025 г. Осигурява се финансиране по четири национални програми за работа с българските общности в чужбина, командироване на преподаватели от България в чуждестранни училища, провеждане на езикови курсове и практики, издръжка на клона на Русенския университет в град Тараклия, Република Молдова, и други дейности. Проектобюджетът на Министерството на външните работи бе представен от Иван Кондов, постоянен секретар. Той посочи, че има увеличение на средствата за традиционните български общности в чужбина – от 2 млн. и 100 хил. лв. през 2024 г. на 2 млн. и 700 хил. лв. за 2025 г. Подчерта, че тези средства са от изключителна важност за част от общностите извън страната. Определени са и 180 хил. лв. за български медии в чужбина, като има леко намаление от 20 хил. лв. спрямо предходния бюджет. Министерството отчита и допълнителни средства за консулските служби, необходими поради повишения интерес към издаването на българските визи след пълноправното приемане на Република България в Шенгенското пространство. Проектобюджетът на Министерството на културата бе представен от Калин Вельов, заместник-министър. Той подчерта, че предвидените средства покриват само режийните разходи на културните центрове в чужбина. Тази година те са намалени с 10% – до 2 млн. 950 хил. лв. В разчетените средства не влизат културните дейности и належащите разходи, което налага Министерството допълнително да иска средства чрез постановления на Министерския съвет. Заместник-министър Вельов заяви, че е целесъобразно програмите да бъдат включени в бюджета на Министерството, за да се планират дейностите за цялата година. От страна на Изпълнителната агенция за българите в чужбина думата взе изпълнителният директор Райна Манджукова. Тя отбеляза, че Агенцията покрива дейности, които не могат да бъдат обхванати от Министерството на образованието и науката и Министерството на културата. Изрази благодарност към Министерството на външните работи, което е осигурило допълнителни 112 хил. лв. за дейности през 2025 г. С това целият бюджет на Агенцията възлиза на 1 млн. 499 хил. 800 лв., включително заплати, режийни разходи и дейности. Тя призова за преразглеждане на финансовата политика спрямо Агенцията в бъдеще. В последвалата дискусия взеха отношение: Неждет Шабан – народен представител, Деница Симеонова – зам.-председател на Комисията, Стоян Таслаков – председател на Комисията, Наталия Михалевска – началник на кабинета на министъра на образованието и науката. След проведеното обсъждане членовете на Комисията гласуваха: „за“ – 6 гласа: ПГ ГЕРБ – 4, ПГ ДПС-НН – 1; ПГ „БСП – Обединена левица“ – 1; „против“ – 4 гласа: ПГ ПП-ДБ – 1, ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ – 2, ПГ МЕЧ – 1; „въздържал се“ – няма. Въз основа на извършеното гласуване Комисията по политиките за българите извън страната предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“ (Единични ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми министри, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. Комисията по превенция и противодействие на корупцията на свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., разгледа на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: госпожа Ралица Радкова, държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, Ивайло Танев, главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и от Комисията за противодействие на корупцията: господин Антон Славчев – за председател, и госпожа Мирослава Жекова – главен счетоводител и началник-отдел „Счетоводство и бюджет“. Госпожа Радкова представи проектобюджет за 2025 г. в частта му за Комисията за противодействие на корупцията и за Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г., представляваща мотиви към него. В хода на дискусиите участие взеха народните представители Богдан Богданов и Шендоан Халит. След приключване на дискусията бе проведено гласуване, в резултат на което Комисията по превенция и противодействие на корупцията: с 12 гласа – „за“; 4 гласа – „против“, и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по туризъм относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., Комисията по туризъм разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: министърът на туризма Мирослав Боршош; Ирена Георгиева – заместник-министър, и Павлин Петров – зам.-министър на туризма. От името на вносителя Законопроектът беше представен от министъра на туризма. Той изтъкна, че политиката за устойчиво развитие на туризма, която се изпълнява от Министерството на туризма, е в подкрепа на устойчивото икономическо развитие на страната. По темите се води дискусия, в която се включиха народните представители Танер Али, Любен Дилов, Цончо Ганев, Александър Койчев, Метин Качан, Людмила Илиева, Десислав Тасков. След проведените разисквания Комисията по туризъм проведе гласуване и с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен на 24 февруари 2025 г. от Министерския съвет.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. На свое извънредно заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., Комисията по демографската политика, децата и семейството обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. с вносител Министерският съвет. След проведените дискусии и гласуване Комисията по демографската политика, децата и семейството: с 13 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г.“

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да представя основните параметри на Проекта на закон за държавния бюджет за 2025 г., ще си позволя съвсем накратко да припомня следното: Правителството на Република България, нашето правителство, пое управлението на страната в един сложен момент, в който имаше внесен Проект за закон за държавния бюджет за 2025 г. от страна на служебното правителство, но този проект на закон не беше приет и беше в сила и продължава да бъде в сила Законът за събиране на приходите и извършване на разходи до приемането на Закон за държавния бюджет за 2025 г., до приемането на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване и до приемането на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. На нашето правителство се наложи за много кратък период от време да направи преглед и анализ на състоянието на публичните финанси и да предложи Проект на закон за бюджета, който, от една страна, отговаря на Закона за публичните финанси, и от друга страна, е в съответствие с европейските правила. Трябваше да предложим такъв проект на закон за бюджета, който ни дава политики, които са насочени към това да решават основни проблеми в обществото. Постарахме се и предложихме такъв проект на закон за бюджета, който е възможният бюджет в този период от време и в тази ситуация, в която се намираме. Със сигурност може да се мисли за много по-добър вариант на Закон за бюджета, но това изисква време, това изисква стабилизиране на публичните финанси, промяна в политиката по отношение на публичните финанси, така че в средносрочен план да можем да стигнем до едно балансирано бюджетно салдо. Проектът на закон за държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която представлява мотиви към Проекта на закон за бюджета, са изготвени на база на есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Съставеният проект на закон за бюджета е на база действащо законодателство. Проектът на закон не предвижда изменения в данъчната система, не предвижда увеличаване на данъци или въвеждане на нови такива. И сега ще представя съвсем накратко основните параметри на Проекта на закон за държавния бюджет за 2025 г. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да е в размер на 29% от брутния вътрешен продукт на страната за 2025 г. и да намалее до 1,9% от БВП в края на периода. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за всяка година от прогнозния период 2025 – 2028 г. е дефицит, вариращ в рамките от 2,2 до 3% от БВП, с низходяща тенденция. В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, включително на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръст през 2025 г. намаляват през следващите години, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от Европейския съюз основно по Плана за възстановяване и устойчивост. Като дял от брутния вътрешен продукт нивото на приходите за периода 2025 – 2028 г. е в диапазон 40 – 41,9% от БВП с низходяща тенденция. Същата низходяща тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите. В средносрочен план разходите по консолидираната фискална програма са в размер на 40-процентното правило по Закона за публичните финанси. Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 61,7 млрд. лв., или 28,6% от брутния вътрешен продукт на страната през 2025 г., 72,4 млрд. лв., или 31,9% от БВП през 2026 г., 81,5 млрд. лв., или 34,3% от брутния вътрешен продукт на страната през 2027 г., и 88,9 милиарда, или 36% от брутния вътрешен продукт на страната през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв. Макроикономическата прогноза за прогнозния период, изготвена от Министерството на финансите, предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. Подобрението във външното търсене ще доведе до ускорение на растежа на износа и ще се отрази положително на частната инвестиционна активност. По отношение на средногодишната инфлация – тя ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика на международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края на прогнозния хоризонт. През периода 2025 – 2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци. Осигурителната политика предвижда за 2025 – 2026 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното обществено осигуряване, а също и съотношението между осигурителите и осигурените лица. Считано от 1 януари 2027 г. е предвидено увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт, а считано от 1 януари 2028 г. – с 2 процентни пункта. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 1077 лв. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава от 1 април 2025 г. на 1077 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период, съответно: от 1 април 2025 г. – на 4130 лв., за 2026 г. – на 4430 лв., за 2027 г. – на 4730 лв., и за 2028 г. – 5030 лв. По отношение на разходните политики. Разчетите за разходите по Проекта на закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са изготвени въз основа на действащото законодателство, както и при отчитане на ефектите от отразяване на настъпилите промени в нормативни актове, влизащи в сила от 1 януари 2025 г. Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2025 – 2028 г., са както следва: в разчетите за периода 2025 – 2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. от 933 лв. на 1077 лв. Ефектът в разходите е увеличение от 283 млн. лв. Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 април 2025 г., съответно 4430 лв. от 1 януари 2026 г., 4730 лв. от 1 януари 2027 г., и 5030 лв. от 1 януари 2028 г. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица от 1 април 2025 г. е 1077 лв. Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 780 лв. За периода 2025 – 2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, или така нареченото швейцарско правило. За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 г. са предвидени допълнителни средства в размер на 1 млрд. 33 млн. лв. В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на поетите нормативни актове и действащи политики. През 2025 г. е запазена политиката за увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г. Ефектът е увеличение в разходите от 499 млн. лв. Други разходни мерки, които влияят върху общия размер на разходите. Осигурени са средствата за финансиране на променените натурални показатели и в сферата на делегираните от държавата дейности, социални сфери и други. Инвестиционна политика – в зависимост от ограничения бюджетен ресурс и извършената от първостепенните разпоредители с бюджет приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в Програмата за приоритетните стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025 – 2028 г., приложени към Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., като срокът на Програмата е съобразен с изготвянето на Националния фискално структурен план на България за периода 2025 – 2028 г. Приоритетните стратегически инвестиционни проекти са финансово обезпечени, като необходимите средства за тяхната реализация през 2025 г. са предвидени в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет. За периода 2025 – 2027 г. се предвижда продължаване на Инвестиционната програма за общинските проекти, като е определен размерът на финансирането за 2025 г., което ще допринесе за създаване на условия за нови инвестиции в регионите и подобряване на конкурентоспособността на отделните общини. Предвиденият ресурс за 2025 г. е в размер на 1 млрд. и 650 млн. лв., в това число 750 млн. лв. се предоставят от централния бюджет чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и до 900 млн. лв. чрез разплащане от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Това ще осигури предвидимост на общините за изпълнение на стартирали проекти и ще позволи да се постигнат заложените цели за подобряване на инфраструктурата в общините и съответно икономическото им развитие. Съгласно класификацията и изискванията на НАТО планираните разходи за отбрана са в общ размер на 4 млрд. 501 млн. 639 хил. лв., или 2,09% от брутния вътрешен продукт на страната за 2025 г. Увеличение бележат и разходите за помощи и обезщетения в областта на социалната сфера и те са в общ размер на 579 млн. 591 хил. лв. Благодаря, уважаеми дами и господа народни представители, това бяха основните параметри на Проекта на закон за държавния бюджет за 2025 г.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Предложеният от Пленума на Висшия съдебен съвет проект на бюджет за 2025 г. на съдебната власт е съобразен с прогнозния оптимален размер на средствата за нормалното функциониране на органите на съдебната власт. При изготвянето на разчетите по бюджета на съдебната власт сме изхождали от обективните потребности за числеността на магистратите и служителите, определени въз основа на броя на съдебните производства и тяхното нарастване, както и приетата от Пленума на Висшия съдебен съвет таблица за определяне на работните заплати на магистратите и Единния класификатор на длъжностите в съдебната администрация. С предложения проект на бюджета на съдебната власт за 2025 г. са предвидени средства за обезпечаване на основните функции и дейности на органите на съдебната власт, както и тези, произтичащи от измененията в Закона за съдебната власт. В изпълнение на разпоредбата на чл. 361, ал. 1 от Закона за съдебната власт първостепенният разпоредител по бюджета на съдебната власт прилага и програмен формат на бюджет съгласно приетата от Пленума на Висшия съдебен съвет методология за програмното бюджетиране в съдебната власт, съответстваща на приложимите общи изисквания за структурата и съдържанието на програмните формати на бюджета от Закона за публичните финанси. Проектът за бюджета на съдебната власт за 2025 г. в разходната му част е в размер на 1 млрд. 664 млн. лв. Основните параметри на проектобюджета на съдебната власт включват няколко особени момента. На първо място, разчетите в проектобюджета са разработени на базата на утвърдените бюджети за 2024 г. на органите на съдебната власт, като са предвидени допълнителни разходи, необходими за нормалното им функциониране и осигуряващи бързо правораздаване и изграждане на информационни системи за реализиране на електронно правосъдие. На следващо място, отразени са промените в размера на минималната работна заплата и промяната в размера на максималния осигурителен доход. На следващо място, в съответствие с разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт са определени максимален размер на основното месечно възнаграждение на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, и размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската магистратска длъжност. Това са младши съдиите, младши прокурорите и младши следователите. Съгласно чл. 218, ал. 3 от Закона за съдебната власт възнагражденията на останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет е длъжен да определи минималното основно месечно възнаграждение на най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност според правилото на чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт и конкретните възнаграждения на магистратите в органите на съдебната власт в рамките, очертани в разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт. Правомощието на Висшия съдебен съвет по чл. 218, ал. 3 от ЗСВ е правно и подчинено на стандартите за независимост на съдебната власт, гарантирано със законите разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16 от Закона за съдебната власт. Проектобюджетът за 2025 г. на съдебната власт е разработен на базата щатна численост към 31 юли 2024 г. Съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ основното месечно възнаграждение на най-ниската магистратска длъжност се определя в размер на удвоената средно месечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. По данни на НСИ размерът на средната месечна работна заплата на наетите лица в бюджетната сфера за второто тримесечие на 2024 г. е в размер на 2303 лв. Наблюдавайки тренда на средната работна заплата на заетите лице в бюджетната сфера от 2019 г. до момента, се забелязва, че средната годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в бюджетните организации се увеличава спрямо предходните години, както следва: 2019 г. – с 12,57%; 2020 г. – с 12,37%; 2021 г. – с 14,95%; 2022 г. – с 9,75%; 2023 г. – с 13,5%; за 2024 г. е използван модел за изследване динамиката в изменението на средната работна заплата за периода 2015-а до 2024 г. и получените прогнозни стойности за 2024 г. показват увеличение спрямо 2023 г. с 16,68%. С решение по Протокол № 15 от 14 август 2024 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е предложено увеличение на възнагражденията на съдебните служители в съдилищата с 20% за всички длъжности с изключение на определените длъжности от Специализираната администрация, за които увеличението е в размер на 25%. На базата на тези прогнозни данни на Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийската колегия са приложени аналогично и за служителите от Прокуратурата на Република България. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт по чл. 247, чл. 348, чл. 355, ал. 6, чл. 356, ал. 6 и чл. 357, ал. 8 от ЗСВ възнагражденията на съдебните служители са в процентно съотношение спрямо възнагражденията на магистратите. Съгласно чл. 233, ал. 6 от Закона за съдебната власт по бюджетите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и съдилищата са предвидени средства за допълнителни възнаграждения на магистратите в органите на съдебната власт по данни съобразно степента на натовареност на съдилищата. За прокуратурата са предвидени възнаграждения по чл. 233, ал. 6 от Закона за съдебната власт, като са изчислени аналогично на тези на съдилища с коефициент 2,4. Съгласно чл. 258, ал. 1 от Закона за съдебната власт средствата за обучението на кандидатите за младши магистрати се осигуряват от бюджета на съдебната власт чрез увеличаване бюджета на Националния институт на правосъдието съгласно конкретния му брой. Трудовите възнаграждения и средствата за осигурителни вноски са предвидени в проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет. В съответствие с чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията и чл. 30, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт в проектобюджета на съдебната власт са предвидени средства по бюджета на Висшия съдебен съвет за управление на недвижимите имоти на съдебната система. Добре известно е, че след конституционната промяна от месец декември 2015 г. съдебната власт в лицето на Пленума на Висшия съдебен съвет управлява недвижимите имоти на съдебната власт. Предвидените средства за капиталови разходи общо са в размер на 95 млн. лв. Средствата за основен ремонт и придобиване на сгради за всички органи на съдебната власт са предвидени в проектобюджета на Висшия съдебен съвет. Те са в размер на 69 млн. лв. за 2025 г. Органите на съдебната власт са предвидили средства за разходите в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии в размер на 37 млн. и 500 хил. лв. за 2025 г., от които 17 млн. и 900 хил. лв. – за текущи разходи за заплащане на различни видове услуги, свързани с поддръжката на софтуера и интернет услуги, и 19 млн. лв. капиталови разходи за закупуване на компютри – преносими и настолни, копирни машини, сървъри, скенери, периферни устройства, софтуерни продукти и лицензии. За придобиване на друго оборудване и съоръжения разходите без тези в областта на електронното управление са в размер на 2 милиона. За придобиване на стопански инвентар разходите са съобразени с исканията на органите на съдебната власт и са в размер на 900 хил. лв. Разходите за придобиване на транспортни средства са в размер на 2 млн. и 600 хил. лв. Съгласно чл. 361, ал. 1 от Закона за съдебната власт първостепенният разпоредител по бюджета на съдебната власт прилага и програмен формат на бюджет съгласно приетата от Пленума на Висшия съдебен съвет методология за програмно бюджетиране в съдебната власт, съответстваща на приложимите общи изисквания за структурата и съдържанието на програмните формати на бюджет по Закона за публичните финанси. Програмният бюджет на съдебната власт за периода 2025 – 2028 г. включва осем програми, относими към функционални области, както следва: Функционална област „Управление на съдебната власт“…

Добре. Само ще ги спомена функционалните области. Във функционална област „Управление на съдебната власт“ са заложени 117 млн. и 500 хил. лв. Във функционална област „Правораздаване“ са заложени 47 милиона. Това е по бюджетна програма „Върховен съдебен надзор“ за точно и еднакво прилагане на законите във всички съдилища, а по програма „Върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“ – 46 млн. лв. Разчетните средства по програма „Правораздаване от районните, окръжните, военните, апелативните, административните съдилища“ са 799 милиона. Във функционална област „Спазване на законността“ са заложени 589 млн. лв. И функционална област „Електронно правосъдие“ – 37 млн. и 500 хил. лв. Във функционална област „Кадрови потенциал на съдебната власт“ са заложени 84 млн. лв. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. приходите бяха намалени от 109 млн. лв. на 95 милиона. През 2022 г. се реализира преизпълнение на приходите, поради което техният размер за 2023 г. бе увеличен на 100 млн. лв. Такива суми са заложени и в бюджетите от 2025-а до 2028 г. Предложеният вариант на проект на бюджет на съдебната власт по становището на Министерския съвет, който е в размер на 1 млрд. 384 млн. 300 хил. лв., се различава с размера на разходите, одобрени от Пленума на Висшия съдебен съвет, с 279 млн. и 700 хил. лв. Така предложените параметри…

…от Министерството на финансите по проектобюджета на съдебната власт за 2025 г. разходите за персонал са намалени със 174 млн. лв. спрямо предложените от Пленума на Висшия съдебен съвет и дават възможност да се спазят законоустановените изисквания по чл. 218 от ЗСВ и обезпечават заетата щатна численост към 31 януари 2025 г. Разходите за издръжка и други текущи разходи са намалени с 53 млн. и 500 хил. лв. Няма да бъдат обезпечени разходите при реализиране на очаквано увеличение на останалите енергоизточници. Също така няма предвидени средства и за текущи ремонти и обзавеждане на нови сгради. Единствено са осигурени разходите, свързани с ефекта от увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. Предложените от Министерството на финансите параметри…

Предложените от Министерството на финансите параметри за капиталови разходи възлизат на 44… Приключвам само след 30 секунди. …възлизат на 44 млн. и 600 хил. лв.…

…което представлява намаление с близо 51 млн. лв. спрямо предложеното от Пленума на Висшия съдебен съвет. Предвидено е увеличение спрямо разходите, утвърдени от Закона за държавния бюджет за 2024 г. със 17 млн. лв., като тези средства се предлага да бъдат осигурени за сметка на преходните остатъци от бюджета на съдебната власт.

Благодаря. Извинявам се, че продължих, но беше необходимо да бъде достояние на народните представители това, което е заложено като проект, и това, което се предлага в становището на Министерския съвет. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ подкрепя и ще гласува за внесения от правителството проект на републикански бюджет за 2025 г. Тази подкрепа е категорична и еднозначна, защото този бюджет е много важна стъпка към изваждане на страната от тежката фискална криза, причинена от поредица провалени избори и хаотични служебни правителства. Предложеният днес бюджет балансира всички сектори на държавното управление на границите на възможното, осигурява минимален, но значим икономически растеж, стабилизира доходите на населението, без това да поражда голяма инфлация. Внесеният проект е и важна крачка към политическа стабилизация на страната. Днес всички разбираме колко важно бе да се сформира правителство, партньорите да приемат обща управленска програма, а политическият компромис да надделее над скандалите в парламента. За всички участници вече стана ясно, че без редовно правителство, без обща управленска програма днешният бюджет не би бил възможен. Въпреки че партиите, участници в правителството, имат различен идеен характер, те намериха общи решения за постигане на трипроцентен бюджетен дефицит, 40% от брутния вътрешен продукт на разходите на хазната, за запазване на минимално необходимата капиталова програма и възстановяване на държавното участие в строителството на магистрали, ВиК сектора, санирането на сгради и така нататък, за запазване на постепенния растеж на доходите и запазването на ръста на пенсиите. Ще Ви призная. Преговорите в Съвета за съвместното управление не бяха леки. Точно обратното. Това пролича особено ярко при дискусията за пенсиите. Постигнатият компромис ми дава основание сега да се обърна с призив към тези от опозицията: гласувайте за този бюджет. Постигнатите компромиси за дефицита, разходите и доходите са в голяма степен и Ваши позиции. Широката подкрепа за бюджета ще върне доверието, че България преодолява хаоса от последните години, че нейните народни представители са готови за смели решения в името на единството на страната. Макрорамката на бюджета включва поредица индикатори, които бяха дълго време пропагандирани като свои от опозицията. Днес тези показатели на макрорамката са вече факт и е логично за тях да искаме по-широка подкрепа. За „БСП – Обединена левица“ днешният бюджет е и признание за нейната роля в правителството и главно запазването и развитието на социалната програма за 2025 г. То и гарантира повишението на доходите на учителите, военните, органите на МВР и пенсионерите и някои по-малки групи. Увеличени са средства за образование, здравеопазване и социално подпомагане. Особено искам да подчертая запазването на така нареченото швейцарско правило и увеличението на пенсиите. Тук съм длъжен от името на нашата парламентарна група да изразя благодарност към лидерите на нашите партньори – господин Бойко Борисов и господин Слави Трифонов, които в крайна сметка получихме… (Смях, ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ааа! Ааа! Ааа!“) Уважаеми колеги, ние дълбоко съзнаваме, че съхранението и увеличението на доходите в условията на рецесия в повечето европейски страни пораждат сериозни рис-ко-ве. Разбираме напълно притесненията за приходната част на бюджета, за липсата на реформи в някои сектори, за недостига на капиталови средства, но отговорете ми: беше ли възможно и реалистично за няколко месеца да се приемат дълбоки реформи, да се намалят разходите, да се осигурят повече капиталови средства? Само преди 100 дни ние нямахме нито правителство, нито бюджет, нито даже председател на парламента. Днес всичко това е налице. След броени месеци ще започне подготовката на бюджета за 2026 г. Ето тук от името на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ ще предложим на своите партньори поредица от нови решения, по които работим още отсега. Първо, ще предложим нови решения по отношение на привличането на стратегически чужди инвестиции, което е решаващо условие за увеличаване на темповете на икономическия растеж. Смятаме, че е правилно днешното правителство да преодолее няколко направления за стратегически инвестиции, които през 2025-а и 2026 г. ще увеличат темповете на растеж. Убедени сме, че част от капиталовата бюджетна програма може да се замени с преки чужди инвестиции, включително на концесионна основа. Второ. Най-големият риск за бюджета е неговата увеличена приходна част и по-специално приходите от ДДС и акцизи, но от друга страна, анализите на нашите макроикономисти показват, че сивият сектор в страната надхвърля 55 млрд. лв. и близо 26 – 28 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. В тази връзка сме готови да предложим на Министерството на финансите много смел модел за намаляване на сивия сектор и увеличаване на приходите от всички основни данъци. Трето. Този въпрос е неразделен от борбата срещу корупцията и укриването на данъци. Според нас тук се нуждаем от допълнителни законодателни промени, които нашата парламентарна група ще предложи. Четвърто. „БСП – Обединена левица“ е европейска по характер лява коалиция. Нашата главна цел в рамките на сегашното правителство е да гарантираме активната социална политика в развитието на страната. Същевременно ние се обявяваме за политика, която обединява два основни компонента – повишаване на икономическия растеж през 2026 – 2027 г. до 4 – 4,5% средногодишно на база активна държавна инвестиционна политика и рязко увеличаване на чуждите инвестиции. Постепенно увеличаване на доходите на населението с ясна цел до 2030 г. да достигнем средните доходи в европейските страни. Дами и господа народни представители, днешният бюджет е само първа крачка към излизане от тежката икономическа и политическа криза. За да бъде успешна тази крачка, трябва да бъде последвана от програма за радикални реформи и повишаване на темповете на икономически и социален растеж. Уверявам Ви, че от парламентарната група на „БСП –Обединена левица“ ще дадем всичко от себе си за постигането на тази цел. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, приемането на бюджета е един от най-важните актове на Народното събрание и дава посока за развитието на България. Проблемът е, че бюджетът е изготвен от това управляващо мнозинство и може да бъде определен по-скоро като антиреформаторски. Има няколко много съществени проблема, които пречат на основната цел, която си поставяме, а тя е бързо развитие на икономиката в тези тежки години и достигане на средноевропейските доходи, заедно, разбира се, с влизане в еврозоната. За постигането на тези цели има няколко много съществени проблема в бюджета, които са спирачка на нашето развитие. На първо място, колеги, има рекорден, невиждан ръст на разходите. Такова нещо в новата история никога не се е случвало – 19 млрд. лв. предвидени в бюджета допълнителни разходи плюс 7 млрд. лв. разходи под черта, които под формата на заеми ще бъдат давани на държавни фирми и харчени по този ред. Като сумираме двата вида разходи, това са 26 млрд. лв. допълнително, които правителството ще харчи. Това никога не се е случвало, уважаеми дами и господа, 19 млрд. лв. разходи през бюджета и 7 млрд. лв., които ще бъдат взети като заеми – извън дефицита, плюс рефинансирането на дълга, което е около 12 милиарда и нещо. Разликата от 12 милиарда до 19 милиарда, колкото е предвиденият максимален размер на новия дълг, са тези 7 милиарда, които държавата ще вземе под формата на дълг и ще отидат за финансиране към определени държавни фирми – Българската банка за развитие, Българския енергиен холдинг и други, и ще бъдат харчени непрозрачно, но заедно формират огромно нарастване на държавните разходи. Невиждано в новата българска история, което ще се превърне в пречка за развитието. На следващо място, малкият бизнес получава много по-лоша среда за развитие. Получава увеличаване на осигурителната тежест, а основна задача, да, през 2027 – 2028 г., но това е нещо, което не трябваше да се допуска. 17 години, колеги, ние се справихме да няма съществено увеличение на данъчно-осигурителната тежест в България. 17 години това е успешна политика на различни правителства и различни парламенти. Сега за първи път това правителство и Вашето мнозинство увеличава общо с три процентни пункта осигурителната тежест през 2027-а и 2028 г. Това трябва да бъде преодоляно, трябва да бъде спряно! То не трябва да се случва. Това е мярка, която ние заедно трябва да спрем, защото това е спирачка на развитието. Няма как да догонваме средноевропейските доходи. Няма как да искам ускорено развитие и да приемаме такива мерки. На следващо място. Премахва се една от най-важните реформи, които заедно направихме, колеги. Много важна мярка на „Демократична България – Продължаваме Промяната“ за увеличаване на прага за регистрация по ДДС до 166 хил. лв. Молбата ми към всички Вас е, когато гласуваме на второ четене този бюджет, заедно да запазим тази реформа, която направихме, която е много силно послание към 200 хиляди малки фирми и което е най-важната мярка за развитие на малкия бизнес в България приемана в последните години. 20 години този праг не беше променя. В целите 12 години, които колегите от ГЕРБ управляваха, не го промениха. Сега искат да дадем много крачки назад, и то при положение че има европейска директива, която казва, че при трансгранична търговия този праг е 200 хил. лв. На следващо място. Още един сериозен удар за малкия бизнес е увеличението на максималния осигурителен доход. Мярка, която спокойно може да бъде преоценена и обмислена на второ четене и ние ще подходим в тази посока. Нито една от реформаторските мерки, които ние предлагахме, не заляга в този бюджет – нито реформа в сектор „Сигурност“, нито по-съществена реформа на администрацията, нито поетапно освобождаване на пенсионерите – само в МВР са 6000 на брой – се оказва, нито провеждане на обществени поръчки, както стана ясно от частните болници, нито една от реформаторските мерки, които ние предложихме, не е в тази бюджетна политика. За съжаление, нямате и други Ваши идеи, които да са сложени на масата, тоест реформите напълно отсъстват. Реформите на разходната част, реформите, които да водят до повече ефективност – всичко това го няма, което е голям проблем на този бюджет, и ни връща наистина назад. И ако от този бюджет чакаме по-сериозно развитие на България, няма да го дочакаме и няма да ни се случи. Освен това имаме сериозно надценена приходна част, която напълно е възможно да не се изпълни. И чуйте ме, госпожо Петкова, аз се опасявам, че има реалистична и сериозна възможност при неизпълнение на приходната част да има актуализация на този бюджет, особено в частта приходи от ДДС – отсега искам да Ви предупредя, че този риск е напълно реален и може да ни сполети от месец септември нататък. И така, колеги, това не е добрият бюджет за България. Това не са добрите решения. Това е бюджетът, за съжаление, на голямото харчене, това е бюджет на най-голямото харчене в новата българска история. Искаше ми се да има и добри думи, които да можем да кажем за този бюджет, но за съжаление, не ни дават основание. Дано, дано на второ четене да ни дадете такива основания, защото до момента може да кажем едно нещо: с голямо харчене не се върви напред. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Димитров, съвсем кратка реплика към Вас. Считате ли, че с тези седем милиарда над трите процента бюджетен дефицит, това е, ако мога да цитирам лидера на ГЕРБ, фалшив бюджет и честни ли сме към партньорите Ви в еврозоната да искаме конвергентен доклад при така създадената ситуация, както я изложихте Вие? Благодаря.

Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Всички необходими условия България да влезе в еврозоната са налице – абсолютно всички. Това, което обаче не знаем, е дали нашето правителство полага необходимите дипломатически усилия – дано да ги полага, България трябва да бъде член на еврозоната от 1 януари 2026 г. Искам да Ви кажа следното нещо: да, изпълняваме критериите за инфлация вече, изпълняваме с този бюджет, въпреки всички слабости на бюджета по отношение на еврозоната аз не виждам казуси и проблеми, ако нашето правителство, на което ние сме опозиция, но то е правителство на България, си свърши работата. И искам да Ви кажа следното нещо: когато България влезе в еврозоната и като минат години, хората ще видят един сериозен успех. Така че нямаме право да пропуснем този огромен шанс за България и ще видите тогава, че дори и Вие от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да имате какво да кажете, а българският народ ще казва: добре, че имаше хора, които да се борят България да влезе в Шенген и еврозоната, защото това ще доведе до развитие, до по-високи доходи, до това България да бъде част от сърцето на Европа, да бъде трайно западна държава. Така че това е обща битка, която трябва да поведем, и тя ще доведе България до сериозен успех. Нямаме право да не я постигнем. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаема госпожо Министър! На нашето внимание е представен за обсъждане и гласуване Законопроектът за държавния бюджет за 2025 г. По традиция в хода на всяка бюджетна процедура политици, експерти и анализатори озаглавяват предложения проект. Тази години гражданственост придоби най-често използваното определение „възможния бюджет“. Нашето желание е да надградим това заглавие и го определим като бюджет, който слага началото на възстановяване на финансовата стабилност. Предвид тежкото наследство управляващото мнозинство имаше за задача, в рамките на месец да изготви бюджет, който да отговаря на изискванията на Закона за публичните финанси, от една страна, и от друга последователно да следва заявените стратегически цели и приоритети, заложени в Споразумението за парламентарно мнозинство за изпълнение на Програмата за управление. На пръв поглед уравнението, което трябваше да решава екипът на министър Петкова, се оказа с много неизвестни и минимални шансове за успех. Всичко това в среда на непрестанни, яростни атаки от така наречената опозиция, гарнирани с огромна доза популизъм. Едната част, обявила се за единствена опозиция, достатъчно креслива, желаеше предсрочни парламентарни избори сега и веднага. Странно и непонятно е какво наложи обръщане на позицията на 180 градуса. От яростни критици за кратко време се промениха и предложиха непоискана подкрепа за бюджета. Ние не знаем каква е цената на тази изненадваща подкрепа, но ще следим внимателно дали това не е опит за търговия с влияние и продуктово позициониране през бюджета. Другата част от опозицията изрази сериозни съмнения за искреността в намерението на правителството да следва последователно пътя към еврозоната. И ако са били откровени в изявленията си, че ако правителството поиска извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия и Европейската централна банка, сега е моментът да подкрепят бюджет, сега е момента да го направят. Изключително трудно сформирано парламентарното мнозинство след сложни и трудни преговори в рамките на Съвета за съвместно управление успя да се обедини около проект, който отговаря както на изискванията на Закона за публичните финанси, така и на критериите за членство в еврозоната. Нещо повече. За първи път заедно с бюджета беше изготвен 4 годишен, защото досега бяха 3-годишни, структурно-фискален план, който има за цел да постигне устойчивост на публичните финанси през следващите години. Какви са предимствата на внесения законопроект за държавния бюджет за 2025 г.? На първо място, търсенето на справедлив баланс между инвестиционни разходи и разходи за издръжка и заплата, при това без увеличение на данъци и осигуровки. На второ място, достатъчно амбициозен до трудно изпълним в приходната си част бюджет, 18 милиарда повече приходи на годишна база, това число е 33% ръст на приходите от ДДС. На трето място, ясна и последователна политика по доходите, увеличение на минималната работна заплата от 930 лв. на 1077 лв., хоризонтално увеличение в администрацията, както и изпълнение на действащи законодателни решения – Закона за МВР, Закона за Министерството на отбраната, промените във висшето и средното образование. Критични бележки тук, разбира се, има и те са свързани с автоматичното обвързване със средната работна заплата и несъразмерно изпреварващо увеличение в едни за сметки на други сектори. Но както и друг път съм подчертавал от тази трибуна, противопоставянето на работещи в отделните секторни политики е контрапродуктивно за абсолютно всички участници върху обществото. На четвърто място, запазване на златното швейцарско правило, трудно постигнато от Съвета за съвместно управление в условие на избор на решения между няколко варианта и с наше участие увеличение на всички пенсии с 8,6% от 1 юли. На следващо, но не на последно място, Инвестиционната програма, особено в частта за общините. Тези близо 1,6 милиарда са недостатъчни, но са важна крачка за развитието на общинската инфраструктура. За нашата парламентарна група, наред с политиката по доходите, в това число и пенсиите, е особено важно общинската инвестиционна програма да бъде реализирана в условия на равнопоставеност, прозрачност и строг контрол при избора на общините и одобрение за финансиране, което да става по ясни, обективни и справедливи правила. На следващо място, искам да обърна внимание на разходите по консолидираната фискална програма за функция социално осигуряване и здравеопазване. Уважаема госпожо Министър, уважаемите дами и господа народни представители! Ръстът на социално и здравноосигурителните плащания в предложения проект е 5,600 милиарда, като съответно 4,300 милиарда в социалната сфера и 1,300 милиарда в здравеопазването. Сумарният ефект за тази функция е 33,5 млрд. лв., или 21% от брутния вътрешния продукт при 24% средно, в Европейския съюз – 27%. Зад тези политики стоят съдби на хора с увреждания, социално слаби и хора с ниски доходи. Преодоляването на неравенството, рискът от социално изключване и усещането за несправедливост са основна цел на правителството в тази сфера. Но освен заделеният финансов ресурс е важно той да бъде използван ефективно и да води до резултат. В частта за политиките и програмите за социална подкрепа разходите са обвързани с линията на бедност, която за 2025 г. става 638 лв. Тя оказва влияние при политиките за финансова подкрепа на хората с увреждания, за достъпа до месечни помощи по Закона за семейни помощи за деца и по Закона за социално подпомагане. Повишен е и доходният критерий при определяне на правото на достъп до месечни семейни помощи за деца. С надеждата и убедеността възможният бюджет да бъде превърнат в реално изпълним в полза на българските граждани и бизнеса нашата парламентарна група ще подкрепи предложения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, дебатът за бюджета на Република България е най-важен. Бих казала, че е от изключително важно значение, защото това е основният документ, който определя всички политики в държавата. За нас народните представители от „ДПС – Ново начало“ е важно с бюджет 2025 г. да бъде защитен и гарантиран интересът на хората, на малкия бизнес в общините. Защото хората са в основата на новото начало, на развитието на икономиката, образованието, регионите, културата, земеделието и като цяло политиките във всички сфери в нашата държава. Много пъти чухме в дебата, че това е възможният бюджет, че това е бюджет, който да помогне за влизането на България в еврозоната, разбира се, да се покрие 3-процентният дефицит и всички Маастрихтски критерии. За нас обаче е важно този бюджет да бъде работещият за хората бюджет за увеличаване на доходите им, за увеличаване на конкурентоспособността на икономиката ни и разбира се, това да бъде бюджетът в интерес на хората. Ние от „ДПС – Ново начало“ вярваме, че трябва да се отстоява програмното бюджетиране за общините, защото това е работещ модел, чрез който могат да се реализират конкретни проекти, които спомагат за развитието на регионите и подобряване на качеството на живот на хората. Това е и начин да върнем хората в родните им места, а не да живеят в чужбина, далеч от родината, от семействата, близките, приятелите си, от родителите си, които да подпомагат заради ниските им пенсии и да се опитват да им осигуряват достойни старини. И за това ще спомогне предвиденото в проекта на държавния бюджет за периода 2025 – 2027 т. продължаване на Инвестиционната програма за общинските проекти. Разбира се, като финансист не мога да не изразя притеснението си от предвидените общи разходи с ръст от 18,6 милиарда в бюджета до 96,7 млрд. лв. през 2025 г., или това е близо 45% от брутния вътрешен продукт. Това означава, че държавата трябва да поддържа бюджетен дефицит в средносрочен план и да разчита на дългово финансиране, което създава, разбира се, сериозен фискален риск. Същевременно, по отношение на приходите ще има сериозни предизвикателства, госпожо Министър. Въпреки, че трябва да се отчете решението на новото ръководство на Министерството на финансите да не увеличава ръста на данъците, то в периода до 2028 г. ще има ръст на осигуровките и ще се увеличава все повече тежестта върху работещите хора. Известно притеснение поражда и заложеният значителен ръст на приходите от ДДС, така както изразиха и преждеговоривши, с около една трета спрямо предходната година, което изглежда на пръв прочит трудно изпълним, особено при прогнозираната ниска инфлация. Но вероятно това ще е свързано и с натиск върху контролните органи да ограничават сивата икономика, но доколко – това не знам, да бъде изпълним, отново остава под въпрос, още повече че само преди седмица, госпожо Петкова, обявихте, че това ще е един от основните Ви приоритети на кабинета с оглед, че има 30% дял сивата икономика. Основно това се дължи на постъпленията от ДДС. Подкрепа заслужават предвидените действия в областта на горивата чрез предвидената законова промяна да намаляват възможностите за измами с данък върху добавената стойност, свързани в кавички с търговията с касови бележки и съответно с източването на ДДС. Ние от „ДПС – Ново начало“ сме за по-ниски и дори, бих казала, нулеви ставки на ДДС за хляба, а така също и за социални услуги като тези по процедурата за „Топъл обяд“. Като това са мерки, насочени към най-уязвимите и нуждаещите се социални групи в нашето общество. Също така не трябва да има противопоставяне на едни групи от работещи над други за увеличаването на доходите, а всеки да получава достойно заплащане за труда си както от сферата на сигурността, на Министерството на вътрешните работи, така и в образованието, производството, земеделието и всяка сфера на икономиката. Ние от „ДПС – Ново начало“ многократно сме заявявали, че няма да подкрепим свиване на разходната част в държавния бюджет, когато става въпрос за доходите на хората, пенсиите и общините. Време е да се спре с противопоставянето и да се работи в интерес на хората за по-голяма ефективност на публичните разходи, да се извършват структурни реформи, които да се отразяват върху труда, конкурентоспособността и иновациите. И същевременно да има мерки, които да водят до устойчива фискална консолидация, а не до повишаване на данъчно-осигурителната тежест за фирмите и домакинствата, проинфлационно влияние, допълнителен натиск върху пазара на труда и не създават потенциални негативни ефекти за икономическия растеж. Както вече обявихме, като политическа сила, която съзнава отговорността, която трябва да се поеме в сегашната икономическа и политическа обстановка, ние от „ДПС – Ново начало“ ще подкрепим бюджета на първо четене, но ще имаме своите ясни и работещи предложения между първо и второ четене, които са в интерес единствено и само на хората. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“. Възгласи: „Браво!“)

Уважаеми господин Председател, дами и господа министри! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим така предложения бюджет. Аз ще говоря по две направления – в сферата на младежта и спорта и регионалната политика и благоустройството. Въпреки увеличения бюджет в сферата на младежта и спорта все още сме много далеч от общоприетите практики на процент на бюджет от общия държавен бюджет, като тук при нас процентът е под 0,2% от държавния бюджет, а общоевропейската практика е да се отделят средства за бюджета за спорта около 1% от държавния бюджет, тъй като спортът е социален феномен и трябва да се заделят повече средства за него. Освен това, дори и в Комисията по младежки дейности и спорт никой не успя да ни обясни защо не са включени в бюджета две програми по одобрените проекти – това са 10 млн. 515 хил. по Програма за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти държавна и общинска собственост, 11 проекта, които са одобрени и класирани, и също така 10 млн. и 200 хил. по Националната програма за споделено финансиране на инвестиционните спортни проекти, които са общо 17 в различни общини на страната. В сферата на регионалното развитие и благоустройството имаме два много странни общи проекта, които са „Проектиране на пътна мрежа“ за над 62 млн., и също така проект с наименование „СМР – пътна мрежа“ за почти половин милиард лева, и аз не съм съгласен с начина, по който те са предложени в бюджета. Благодаря.

Благодаря, господин Стоянов. Тъй като споменахте два проекта с общи наименования, „Проектиране на пътна мрежа“ за 248 броя проекти, и „СМР – пътна мрежа“ за 185 броя проекти. Аз също не съм съгласен, така както са предложени. И бих искал Вие да дадете малко разяснения, а също така и министърът на регионалното управление, ако може да дойде и даде разяснения.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа министри, народни представители! Наистина е така. Дори и в преразглеждане на бюджета в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление дори от Агенция „Пътна инфраструктура“ не можаха да ни дадат точен списък с проектите. Госпожо Петкова, мога да Ви кажа, че това са проекти под № 98 – ето тук и министърът на регионалното развитие се появи, господин Иванов, това, което коментирахме и в Комисията… (Реплика от министър Иван Иванов.) Не знам дали са секретни, но става въпрос проект под № 98, който е с общо наименование „Проектиране – пътна мрежа“, в който са записани 248 броя проекти на стойност над 62 милиона. Също така е проект под № 99, в Приложение № 2 говорим, за националните обекти, „СМР – пътна мрежа“ за 185 броя проекти на стойност 494 млн. лв. Реално ние, след като нямаме списък с точните наименования, подписваме празен чек и не знаем къде ще бъдат разпределени тези пари. Сега, ако говорим по-конкретно за по-важни проекти, които са примерно в района, в който аз съм избран за народен представител, не разбрахме има ли предвидени средства за ремонта на Аспарухов мост, само ни се потвърди, но това не е отразено по никакъв начин в бюджета. Също така не само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, но и други народни представители постоянно правят предложения за финансиране на различни пътни възли, на околовръстни пътища и така нататък, които може би ще бъдат включени под някаква форма в този списък, но така или иначе ние го нямаме и не разполагаме с него. По същия начин е и ситуацията със 185-те броя проекти „СМР – пътна мрежа“. Ние имаме конкретни предложения. Сега няма да имам време да ги коментирам всичките, но ако те не бъдат отразени, не ни бъде представена таблица с проектите, каквото ни беше обещано от представител на Агенция „Пътна инфраструктура“, ще направим съответните предложения между първо и второ четене. И да засегна една много важна тема, която е свързана с водната криза. Знаете, че имаме и Временна комисия за преодоляване на последствията от водната криза. И трябва да помислим наистина кои от тези проекти, които са жизнено необходими на общините, трябва да бъдат включени в националния бюджет, тъй като към днешна дата все още събираме информация в тази комисия. Имаме различни варианти на предложения те да бъдат включени под една или друга форма за сметка на някой от проектите в националния бюджет. И затова може би ще трябва да приемем актуализация на бюджета, тъй като ще удължим срока на действие на Временната комисия. Благодаря.

Колеги! Господин Председател, налага се да правя същата процедура, но този път с надеждата, че не води председателят на Народното събрание, а Вие като заместник, господин Ганев. Припомням: чл. 53, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда репликата да съдържа кратко възражение на изложението, направено в изказването. Това, което се случи преди малко, е, че репликиращият поиска господин Стоянов да му разясни. Това не е възражение, колега Ганев! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В този смисъл искам да Ви помоля: тогава, когато няма кратко възражение на изказването, просто да не давате дуплика, защото изказващия се няма право на нея, тъй като не е направена реплика.

Той каза, че не е съгласен.

В противен случай ще приемем, че Вие толерирате собствената си група. Моля Ви да подходите професионално. А Вие, колеги, като искате да шиканирате Правилника, правете го грамотно поне, моля Ви! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри! Бюджетът, както знаят всички, е начин на разпределение на средства и той е един от най-мощните инструменти за провеждане на политика. Тя може да бъде политика в полза на обществото, но бюджетът може да стане и заложник на фетиша еврозона. Ще отбележа някои неща накратко по бюджета. Приходната част, особено в частта ДДС, е напълно нереалистична, госпожо Петкова, може да се убедите сама в края на годината и в началото на другата, ако все още сте министър, да коментираме приходната част как е на касова основа изпълнението на бюджета. Вие изложихте Вашите доводи, когато бяхме в Комисията по бюджет и финанси. На теория излиза всичко окей, обаче на практика няма как да се случи. Друго нещо, което искам да отбележа, е, че с разни счетоводни хватки, замятани между бюджетите, се постига лелееният дефицит от 3%. В последните години е видно, че фискалната политика не върви заедно с монетарната, което трябва да е така, и рискуваме да влезем в дългова спирала с оглед на прогнозата, която представяте, и евентуално влизане в еврозоната през 2026 г., така че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този бюджет. Благодаря.

Господин Койчев, кратко възразявам на Вашето изказване. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Тодоров. Вие имате право на това, но нека да разгледаме бюджета в малко повече детайли. На мен ми прилича на същия като на госпожа Людмила Петкова. Можем да го наречем някаква фризирана версия на госпожа Петкова. Не се полагат и минимални усилия за оптимизация на разходите, като например оптимизиране на държавната администрация. Не виждаме в бюджета мерки за борба с демографската криза. Тук мога да цитирам „Фич Рейтингс“, които отбелязват, че ниската производителност на труда и неблагоприятните демографии имат възпиращ ефект върху потенциалния растеж и стабилност на държавните финанси в дългосрочен план. ДДС като основен приход за бюджета, ръстът на ДДС от малко над 33% е силно надценен при ниска инфлация от 2,4 и относително нисък икономически растеж от 2,8, което е посочено в бюджета. Друга мярка – като става дума за ДДС, намаляването на прага от 166 на 100 хил. лв. удря директно малкия бизнес и най-вече сезонните обекти, които работят около няколко месеца и точно в този обхват попадат между 100 и 166 хил. лв. Не виждаме тук намаление на 9% ДДС за ресторантьорския бизнес, отпада намалената ставка от ДДС за доставка на туристически услуги, също така не виждаме и ставка за хляб 0%. Друго, което е притеснително, е така нареченият § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, където се променя Законът за корпоративното подоходно облагане и се дава възможност на фирми да даряват на бюджета. Практика, която е изключително странна от икономическа гледна точка и няма никаква логика. Нарастващият дълг до 2028 г. както като сума, така и като процент от БВП, както отбелязах в изказването си, създава потенциална опасност от дългова спирала, особено при влизане в еврозоната. Не видяхме и допълнителни данъци за банки, нито на свръхпечалба, нито за повишена ставка за корпоративен данък, хазартни оператори, както и за концесия на природни богатства. Не видяхме и инвестиции във ВиК сектора. И за финал мога да завърша, че за Бургаска област ги няма два от най-важните проекта – детската болница „Света Анастасия“ и пречиствателна станция за язовир „Ахелой“. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Днес обсъждаме държавния бюджет за 2025 г. в контекста на вече изминалата и приключила 2024 г. Година, белязана от икономически и социални предизвикателства, нестабилност и наследството на четиригодишна политическа криза. Това минало не е за пренебрегване. То е отправна точка, която определя днешните ни възможности. За съжаление, това е единственият възможен бюджет в настоящата ситуация. Да, не е бюджетът, който искахме, но е бюджетът, който трябва да приемем, за да гарантираме стратегическите цели на страната ни – модернизация на икономиката, стабилизиране на публичните финанси и осигуряването на необходимите средства на общините. Този бюджет осигурява необходимата стабилност, но не е достатъчен, за да отговори на всички социални предизвикателства. Виждаме ангажимент към увеличаване на доходите и социалните плащания, но разликата между нуждите на хората и предоставената подкрепа, остава значителна. Пенсионерите ще получат увеличение, но пенсиите все още не отговарят на растящите разходи за живот. Следващата година задължително трябва да заложим по-сериозна подкрепа на младите семейства – насърчаване на раждаемостта, подкрепа за закупуване на първо жилище, гарантиране на започване на първа работа по специалността и много други мерки. Регионалните и социалните неравенства продължават да се задълбочават. Няма достатъчно мерки за реално балансирано развитие, което да гарантира еднакви възможности за реализация без значение дали човек живее в голям град, или в по-малко населено място. И това трябва да се промени! Ние, „БСП – Обединена левица“, винаги сме защитавали социалната справедливост и ако зависеше само от нас и ситуацията го позволяваше, щяхме да видим много повече реформи. Щяхме да осигурим повече средства за младите семейства, за борбата със социалните и регионалните неравенства. Въпреки ограниченията успяхме не само да запазим социалните плащания, но и да ги увеличим. Това е постижение, което не бива да бъде подценявано, затова „БСП – Обединена левица“ ще подкрепи този бюджет, защото стабилността на държавата, сигурността на хората и предвидимостта в икономика са едни от основните ни приоритети. Но още днес заявяваме ясно – при следващата бюджетна процедура ще поставим темата за една нова, по-справедлива, данъчна система, тъй като все още имаме система, която непропорционално натоварва хората с ниски и средни доходи, а едрите капитали и свръхпечалбите остават необложени. В следващата бюджетна процедура ще настояваме за справедлива данъчна реформа. Държавната политика трябва да се концентрира върху стимулиране на устойчиво развитие, гарантиране на достойни заплати и намаляване на неравенствата. Ние искаме да изградим България като социална държава – такава, каквато повелява и Конституцията ни. Днес правим отговорен избор, но утре ще настояваме за повече, за истинска, дългосрочна и справедлива социална политика. Всички ние – народни представители, правителство, синдикати и бизнес, знаем, че хаосът и несигурността няма да помогнат нито на хората, нито на икономиката. Днешният избор осигурява стабилност в настоящето и дава възможност за по-смели решения в бъдещето. Избор, с който защитаваме интересите на българските граждани, насърчаваме икономическия растеж и поставяме основите на една по-справедлива и социално ориентирана държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Господин Председател, дами и господа народни представители, господа министри! Някак си никой не вижда най-големия проблем на този бюджет, а това е огромната сума от нов дълг, който правителството възнамерява през тази година да изтегли. Сумата е 18,9 млрд. лв. Тази сума е съпоставима с целия дълг, заради който онази икономически развита, индустриална страна България преди 35 години фалира. Само че ония 10 млрд. долара, заради които България фалира, бяха натрупани за 20 години и с тях бяха построени пътища, язовири, атомни централи. А сега какво? За една година ще вземем същите пари за текущи разходи. Чух, слушах госпожа министъра на финансите как ни обясняваше едни светли мечти как брутният вътрешен продукт ще се вдигне с 2,8% през следващата година. Да де, ама инфлацията вече е 3,7, тоест ние няма да имаме увеличение на брутния вътрешен продукт, а ще имаме спад и инфлацията тепърва има да се засилва. Не знам даже как да коментирам фантасмагоричното очакване за увеличаване на приходите от ДДС с 6 млрд. лв., след като реалистичното е максимум 1. Но май си пресрочвам времето. Благодаря.

Господин Папазов, не мога да се съглася с Вас. Аз съм слушал тук безброй пъти и в медиите, и в залата, и в Комисията финансовия магьосник Асен Василев, че всъщност дългът изобщо не нараства като процент от брутния вътрешен продукт.

Господин Дренчев, разбира се, че не нараства, защото правителството се занимава със счетоводни фокуси. Очакваният дефицит в бюджета е 6,435 млрд. лв. Дългът, който ще бъде падежиран през тази година, е 3,7 милиарда, тоест сумата на новия дълг, който би трябвало правителството да изтегли, е 10,4 млрд. лв., а не 18,9. Въпросът е откъде идват тези 8,5 милиарда и какво смята правителството да прави с тях. Истината е, че голяма част от тези пари ще отидат за рекапитализация на държавните предприятия. Защо? Защото държавата провеждаше политика на декапитализация, на прибиране на техните печалби под формата на дивидент – декапитализира ги. Сега ще прави обратното. Ще ги капитализира, но понеже това не е разход за бюджета, някак си е под чертата. Те не се отчитат като разход на бюджета, тоест ще се скрие бюджетният дефицит. Това, ако го направи фирма или гражданин, биха го определили като криене на данъци, а в един по-краен случай може да се определи и като пране на пари – на държавни, на правителствено равнище. С това се занимаваме – да лъжем себе си, да лъжем европейските институции, в които се кълнем, в името на голямата цел това правителство да бутне България под влака в последния възможен момент. Те са наясно, че този бюджет не е изпълним, но се надяват някак си да получат положителен доклад, някак си да ни набутат в еврозоната, за да може да отпаднат всички бюджетни рестрикции и дисциплина, които спазвахме толкова години, да похарчат още малко, а пък след тях потоп. Те са същите като онези през месец декември 1941 г., които са гласували да вкарат България във войната – уж символична война. Това ще е новата национална катастрофа и това ще са министрите, които ще я предизвикат. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, господа министри, скъпи колеги! Аз ще коментирам само две – общата философия и духа на бюджета, и ще се спра на два бюджета – на Министерството на културата и на Министерството на туризма. За бюджета като цяло можем да кажем, че има известна последователност в усилията на нашата парламентарна група, а именно след ред в хаоса, който, надявам се, това правителство налага, е време за ред в бюджета. Неслучайно много оратори вече изтъкнаха, че основната му цел е постигане на фискална стабилност, тоест наистина известен ред. Единственото нещо, за което можем да съжаляваме е, че времето, за което този бюджет трябваше да бъде приготвен, беше доста оскъдно и всъщност, ако той може да бъде обвинен в нещо, е, че няма достатъчно добър анализ на това как се е изпълнявал бюджетът за 2024 г., специално в двата сектора, на които аз ще се спра след малко – културата и туризма, тоест кое е работило, кое не е работило, какво би трябвало да се промени. Разбира се, има време за това. А иначе що се отнася до бюджета за култура, той може да бъде определен винаги, независимо колко е голям, като опита да се завиете с триъгълно одеяло. Както и да го завъртите одеялото, винаги нещо ще седи навън. И това не е, защото той е по-малък. Напротив, той е с около 10% по-голям от миналогодишния. Всички секторни политики, с много малки изключения, са защитени, поставени са дори някакви резерви, но просто липсата на добър анализ какво се случи през изминалата година ни пречи да направи по-добър бюджет – много по-добър. Все пак има някакво време в тези няколко дни, които ще бъдат между първо и второ четене да се направят няколко фини настройки в рамките на спуснатите пари, без да се надхвърля тази бюджетна рамка, която е заложена. Резерви има и по отношение на Националния фонд „Култура“, Националния филмов център, някои общи програми, с които няма сега да Ви занимавам. Те са предмет на нашата комисия по култура. Това, което обаче ми се ще като общо пожелание и към бюджета на Министерството на туризма, за което важат почти същите констатации, е да кажа, че при една бъдеща бюджетна процедура можем да подкрепим някои по-смели политики, които ще се нуждаят от финансова, не голяма, подкрепа, но ще имат голям ефект. Има големи резерви например в нещо, което започна в един кабинет. След това спря без време, а именно „Бранд България.“ Той обединява в голяма степен усилията на тези две министерства. Разбира се, водеща е ролята на Министерството на туризма, но Министерството на културата е изключителен съпортер на това усилие.

Какъв?

Помагач и презентатор пред културата, пред света. В тази посока нашите предложения за фини настройки в бюджета са свързани основно с археологията. Вън от съмнение – тя изглежда сирачето на българската култура, а тя всъщност е нашето лице, категорично лице пред света. Миналата година донесе изключителни успехи. Ако я сравним примерно в процентно съотношение със средствата, които отпускаме за сценични изкуства, с тези, които отпускаме за археология, те са близо 10 пъти, може би 20 по-малко, а Хераклея Синтика и още ред – Плиска, солниците, това са изключителни постижения, които можем да покажем на света по категоричен начин, и те предизвикват интерес, доказан – медиен, културен, научно любопитство, а и туристически. Така че там ще бъдат съсредоточени усилията ни в едно по-добро обезпечаване на бъдещата археологическа програма, която предстои през 2025 г. И има едно-единствено място, уважаема госпожо Министър, където може би ще пледираме тихо и с надежда, че ще ни чуете за малко повече внимание извън предвидените финанси. Става дума за българските музеи и галерии. Това са едни тихи герои, които работят в 124 държавни културни институции и които наистина са на екзистенциалния ръб. Знаете, имаше феномен преди две години, когато масово напускаха и ставаха учители, защото образователният министър на ГЕРБ и финансовите си бяха свършили чудесно работата и беше много по-привлекателно да се работи като учител, отколкото като експерт в музей, главен специалист дори. Музеите пледират за едни увеличения на субсидираната бройка, която се надявам да обсъдим следващите 3 – 4 дни, когато се обсъжда бюджетът и ако можем по някакъв начин да им помогнем, това би било много добре, защото това са хора, които, каквото и да постигнем в сферата на археологията, на изследователската дейност, в областта на културата, на етнографията, на художеството изкуство, на изобразителното, в крайна сметка, мястото, където се експонират тези неща, са именно музеите и галериите. Там може да ги видим самите ние. Там могат да ги видят чужденците, които идват в България. Всъщност те са неразделна част от културното лице на България. Пожелаваме си успех в това начинание и ще търсим подкрепа специално за тези, както ги нарекох фини настройки на всички парламентарни групи, и се надяваме да я получим. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател! Господин Дилов, няма как да разбера, да приема и да съм съгласен с Вашите думи, от една страна, казвате, че рамката на бюджета за култура трябва да остане такъв, какъвто е предвиден в проекта, от друга страна, се обръщате към госпожа финансовия министър за още средства. Не виждам как хем ще остане в рамката, хем ще искаме още средства. И още нещо. Генералният директор на Българското национално радио общо взето съвършено тъжно се изказа за състоянието на Българското национално радио, което Вие също въобще не коментирахте.

Благодаря за този въпрос. Той наистина е важен и аз веднага ще Ви отговоря. Ще повторя думите с това, че ненаправеният добър анализ, на който да стъпи новият кабинет, а то просто нямаше време кога да го направят, създава тези диспропорции, които могат да бъдат решени с вътрешни преразпределения. Веднага ще Ви кажа, а Вие вече сте запознат, три-четири сектора в Министерството на културата, които няма да си похарчат парите – отсега можем да се обзаложим. Националният филмов център например. Това са сериозни суми, които се връщат всеки път в бюджета. Обикновено накрая с големи овации ги прибират сценичните изкуства, които така или иначе са достатъчно добре обезпечени. Общо взето, казано на простичък език, каквото са поискали, са го получили. Резерви могат да се намерят на още няколко места. По отношение на Българското национално радио ние чакаме с нетърпение един техен анализ, защото и аз мога да го направя. Когато в едно регионално поделение на Радиото има 46 служители, аз все пак съм се занимавал с медии, и с радио включително, ами много са, извинявайте. Същата работа БТА я върши с трима души – говоря за цял район. А 46? Когато имаме излъчватели на средни вълни, които не знам защо ги поддържаме и защо плащаме по милион и нещо на Виваком годишно за средни вълни, те дори и за военно време не ни трябват тези средни вълни. Ето веднага едни три-четири милиона мога да намеря много бързо в съществуващия бюджет на Радиото, но това трябва да го направи Радиото. Те трябва да ни предложат този анализ, защото, ако ние го направим, ще кажат: ама Вие се вмесвате, ама Вие упражнявате цензура върху нас, орязвате ни парите. А резерви има. Тези, които поисках допълнително наистина, са нещо като компенсация за една програма, която работеше в предишния бюджет, макар и много по-оскъдна като финанси. Тя беше свързана с програмно финансиране на проекти на музеите, и на галериите, но тя беше свръхнедостатъчна. Тук говорим наистина за субсидираните бройки, защото средното възнаграждение в сектора, е изключително ниско – да не говоря наизуст, но беше малко над 1000 лв., без да има 1100, а това са наистина високи специалисти – знаете кой работи в музеите, кой работи в галериите, и е обидно да ги държим на тези пари. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги, дами и господа министри! Защо държавният бюджет е порочен и какви са неговите пороци, се говори цяла вечер от моите колеги. Има десетки становища и от синдикатите, от бизнеса, от Фискалния съвет, от съсловните организации и откъде ли не и те са винаги, ако не отрицателни, то поне много силно скептични. Аз искам сериозно да насоча вниманието на залата към предложените в Преходните и заключителните разпоредби промени в ДОПК. Въвеждането на стандартен одитен файл за данъчни цели е изключително тежка и скъпа административна мярка. Тя не само ще оскъпи и затрудни правенето на бизнес в страната, но служителите на НАП ще събират огромен обем информация, толкова огромен, че той буквално ще ги затрупа, както става това със служителите на КПК, които в момента обработват подадените декларации за 2023 г., или както се случи това с дансаджиите, които са буквално физически затрупани от огромния обем информация, при това на хартия, които им подават банките за всяка смешно ниска сума, която гражданите вкарват или изкарват от банките по Закона за прането на пари. Тази мярка е вредна и не трябва да се приема. Апелирам залата да отхвърли това нещо.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Господин Дренчев, вкратце. Категорично не съм съгласен с Вас, защото аз съм чувал управляващите да казват, че с тези мерки ще се съберат повече приходи от данъци.

Господин Хрисимиров, всъщност свръхрегулациите е много спорно дали ще докарат повече приходи. Има сериозен риск някои индустрии да напуснат България, така както се е случило в други страни в Европейския съюз, където просто свръхрегулацията задушава бизнеса и индустрията се оттегля от Европейския съюз. Виждаме го навсякъде. Същото се казва и в доклада на Драги, същото се случва в момента отвъд океана. Ние трябва да гледаме какво правят нашите може би вече бивши за половината зала атлантически партньори – някакъв разрив настъпи там, но така или иначе обаче има друг проблем. Тази информация, която ще събират нападжиите, тя е критично важна за бизнеса, тя е всъщност информация от огромна важност – това са всички контрагенти, отстъпки, доставчици. Могат ли предприемачите да са сигурни, че служителите на НАП например няма да използват в своя полза, или да продадат на конкурентите на даден бизнес чувствителната информация. Могат ли собствениците на бизнес да са спокойни, че техните чувствителни данни няма да изтекат от НАП, вследствие на хакерска атака например, или пък физически да бъдат изнесени на флашки. В едната и в другата посока вече имаме прецеденти, случвало се е и преди. Така че отговорът е категорично не. Затова още веднъж ще призова и управляващите, и опозицията, и въобще залата, да се откажат от Глава осем „б“ в Преходните и заключителните разпоредби и от промените в ДОПК, защото те ще влошат и без това болната среда за бизнес в България и по никакъв начин според мен няма да помогнат за повишаване на събираемостта. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Дълго време се чудех как бих сравнил бюджета на правителството за 2025 г. и най-доброто, което успях да измисля, е че е все едно да надуеш балон с горещ въздух и да твърдиш, че е дирижабъл. Може да изглежда внушително, но няма да стигне далеч. Най-нереалистичното, което всеки един истински специалист отчете, е увеличението на приходите от ДДС с 33%. Връщането на ДДС на ресторантьорите и на хляба са крайно недостатъчни за изпълнението на тази цел. Облагаемата основа – това, което подлежи на облагане по ДДС, ще се увеличи със сходни темпове, с които ще се увеличава номиналният БВП, който за 2025 г. е заложен да се увеличи с 6,8%. В същото време са заложени приходи от 33% по-високи, което няма как да бъде изпълнено. На всички е ясно, че раздутата приходна част е единственият начин да се покрие критерият за дефицит за влизане в еврозоната. А този ангажимент, който е поел, редовият депутат Борисов, който от една седмица не е стъпвал в залата, ще платят и микро-, и малкият бизнес. За да се оптимизират бюджетните приходи от 1 април 2025 г., националният праг за регистрация по ДДС се намалява от 166 хил. лв. на 50 хил. евро – до последния момент, когато го гледах, забележете, дори не е както миналата година – от 100 хил. лв. Явно това е показно на управляващите как ще закръгляват, ако не дай си боже, влезем в еврозоната – 100 хил. лв. ги правим 50 хил. евро. Така или иначе инфлацията не е сметната в тези намаления, а при по-висока инфлация тези пари ще се постигат лесно, а от тази гледна точка административната тежест ще се увеличава. Благодаря Ви.

Господин Хрисимиров, категорично не съм съгласен с Вас. Допуснахте една голяма неточност. Борисов не е идвал от десет дни поне. Не е една седмица. Благодаря.

Господин Койчев, извинявам се, ако не съм бил точен. Явно наблюденията ми не са толкова акуратни, но сега, като разгледах моето изказване, по-скоро бих казал, че не бях точен в това кой ще поеме щетата за влизането на България в еврозоната. Няма да е само микро- и малкият бизнес – ще бъдат и средният, и големият бизнес, защото вместо да вложат парите си в инвестиции, те ще трябва да дават по-високи данъци за максималния осигурителен доход. Отделно от това, както го разгледахме и в първия бюджет, и българските майки ще плащат, българските деца, за този фетиш мнозинството в тази зала е готово да продаде националния интерес само и само да се закичи на ревера си с влизането в еврозоната, пък българските граждани, било то, че ще им се изядат спестяванията, било то разваляне на стабилността, доколкото имаме такава стабилност, но най-вече от Валутния борд ще отиде в бунището с единствената цел еврозоната.

Благодаря Ви, господин Председател. Внесеният от сегашното правителство проект за държавен бюджет в много отношения се припокрива с този, изготвен от служебното правителство. Има обаче и разлики и те са свързани със стремежа за постигане на трипроцентния бюджетен дефицит. Всеизвестен факт е, че България е най-бедната страна сред 27-те членки на Европейския съюз, но това не пречи на сегашното управление да съкрати капиталови и социални разходи само и само да се покрият така важните за тях критерии за членство в еврозоната. Волята на 604 хиляди души, които поискаха провеждане на референдум по този въпрос, се пренебрегва за пореден път. Връщат се на 20% ставките по ДДС за хляба и туристическия бранш. Няма как да пропусна и намерението за теглене на колосални дългове през следващите три години, като само за тази година предложеният праг на поемане на нов дълг е 18,9 млрд. лв. и нямаме съмнение, че тази сума ще бъде достигната. Преминаваме през замразяване на майчинството за втората година за следващите три години поне, и то ще бъде фиксирано на 780 лв. Вдига се максималният осигурителен доход, което ще се отрази на малкия и средния бизнес – с 380 лв. се вдига за тази година и всяка следваща година с по 300 лв. до 2028 г. Все мерки, които пряко ще се отразят в негативен аспект както на българските граждани, така и на микро-, малкия и средния бизнес заради данъчната политика. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Гюрев, категорично не съм съгласен с Вас. Дефицитът на бюджет на госпожа Людмила Петкова и на госпожа Теменужка Петкова е 3%. И двата очевидно с цел влизане в еврозоната. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, господин Койчев. Да, прав сте, наистина наративът и в двата бюджета беше такъв. Както казах и в изказването си, изготвянето на внесения проект на държавен бюджет на Република България е изцяло подчинен на така наречената стратегическа цел за членство на България в еврозоната. Как е възможно унищожаването на националната валута да е една стратегическа цел. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ е така и това нещо е абсолютно непонятно. Ние бихме нарекли това, което се случва, с една-единствена дума и тя е „предателство“. Освен всичко друго, за поддържане на ниски нива на бюджетния дефицит се разчита на дългосрочно финансиране. Залага се незначителен ръст на приходите от ДДС с около 1/3 повече спрямо предходната година, което изглежда абсолютно нереалистично за постигане. От управляващото мнозинство заявяват, че няма да има увеличение на данъците, но се предвижда 3% увеличение на пенсионните осигуровки до 2028 г., което по никакъв начин няма да закърпи дупката във финансирането на плащанията на пенсиите, защото не от вдигане на вноските има нужда пенсионната система, а от много сериозна реформа. В общи линии бюджетът не е насочен към висок икономически растеж, а залага на увеличаване на дълга и събиране на данъци. Бюджетът на държавата е един от най-важните закони, които се приемат през годината, и е абсурдно той да бъде подчинен не на добруването на българския народ, а на стремежа към членство в един финансов съюз, чието бъдеще не е особено сигурно, в разрез с мнението на народа, голяма част от който е против това. В заключение искам да добавя във връзка със съкратените капиталови разходи, че един мост в моя роден град Асеновград продължава да чака своя ремонт. Той отново не е намерил място в програмата с приоритетни проекти към Приложение № 2 към чл. 110 от сегашния бюджет. За този проект, доколкото знам, се търси финансиране по Концепция за интегрирани териториални инвестиции, където част от сумата би трябвало да дойде от Европейския съюз. Тоест от държавния бюджет няма да бъдат отделени пари за този така важен ремонт, чакаме евентуално финансиране някога. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Ще взема отношение по два от аспектите на Закона за държавен бюджет на Република България за 2025 г. – в частта култура и в частта образование. Със съжаление отбелязвам, че няма представители на Министерството на образованието и Министерството на културата тук, а беше важно. То, ако започнем от Министерството на културата, господин министърът на културата рядко се явява и в Комисията, всъщност само веднъж досега, и след онова злополучно посещение на Украйна нищо друго освен фиаско не може да опише неговото управление на Министерството на културата дотук. Но затова утре преди обяд, имам предвид злополучната кандидатура на домакинството на София на Срещата на ЮНЕСКО, която беше планувана и която също има бюджетно изражение, ще плащаме на Франция за това, че не умеят в Министерството на културата. Също така е важно да се спра и на някои аспекти на образованието. Изглежда, ама само изглежда прилично увеличението на бюджета за образование със 17,8%, но те отиват почти изцяло за възнаграждения. А капиталовите програми са практически занулени и това, което ги различава, да кажем, от тези за 2023 г., защото през 2024 г. заради предходния евробюджет, както и този, нямаше никакви. Разликата е 360 млн. лв., които иначе трябва да отидат за нови физкултурни салони, за нови спортни площадки в училищата и детските градини, за пристрояване и надстрояване на училища и детски градини, и това е цената на еврото в сектора на образованието. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Янчев, абсолютно не съм съгласен с Вас. Вие говорите за прилично възнаграждение в сферата на образованието. Тези проценти, според Вас, това увеличение реално ли е, при условие че във всички публични сектори ние ще имаме такова увеличение, и всъщност тези 125% от средната заплата ние ще ги стигнем ли в образованието и за учителските заплати? Благодаря.

Благодаря за въпроса, господин Папов. Да, прав сте, няма да бъдат нито достатъчни, нито достигнати, тъй като Министерството на образованието, за разлика от Министерството на културата, поне представи подробен доклад, от който се вижда, че тежести, които иначе традиционно бяха поемани от националните програми на Министерството на образованието, се прехвърлят на училищата. С 55 милиона се намалява основната национална програма, тази за оптимизация на училищната мрежа, като откровено министърът заяви, че разликата практически ще бъде поета от училищните бюджети. За сметка, разбира се, и на капиталовите разходи, които училищата иначе със собствени средства биха могли в някакви малки дялове да осигурят, и на възнагражденията. И тук още нещо към, сега се сещам, изказването на господин Дилов. Всъщност не с 10, господин Дилов, с 13%, заяви министърът, се увеличава, и наистина е така, бюджетът за културата. И с тези 13% положението е плачевно, както вече коментирахме. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. В бюджета за 2025 г. военните разходи са предвидени да имат дял от 2,09%, като тенденцията е към постепенно нарастване през следващите години до 2,5%. Чувахме някакви оптимистични твърдения на различни европейски форуми, че тенденцията за държавите от Европейския съюз е постепенно военните разходи да заемат 3% от бюджета. Аз, а и колегите ми от ВЪЗРАЖДАНЕ неведнъж сме казвали, че Българската армия трябва да бъде модернизирана, че ние трябва да влагаме нашите средства в нашия военнопромишлен комплекс, и миналата седмица беше организирана такава среща. Помислихме си, че ръководството на държавата, че правителството най-сетне е прозряло нещо, но всъщност това се оказа акция под външен натиск. Понеже Европейският съюз вече не е в състояние със своите производствени мощности да осигури необходимите средства за модернизацията на българските въоръжени сили и за изискванията, които са ни поставили, вече се оказа, че ние най-сетне с най-голям зор трябва да обърнем взор към нашия военнопромишлен комплекс. Друга новина, която беше от тази седмица, е създаването на Център за иновации в отбраната, който трябваше да ни помогне да наваксаме изоставането в световните тенденции за развитие на военните технологии. Този център и българският военнопромишлен комплекс трябва да ни помогнат за преодоляване на тенденцията в световен мащаб за забавяне на военните доставки. Аз смятам, че тази мярка е малко закъсняла и може би тя няма да има точно този ефект, който се преследва.

Господин Първанов, ясно е, че който не храни своя армия, храни чужда армия. Но все пак ще помоля да поясните за уважаемата и неуважаемата част от залата дали е положителен евентуален ефект от едно превъоръжаване и наваксване на това изоставане, защото проблемът е многопластов, има различни страни.

Да, благодаря Ви, господин Председател. Изразявам несъгласие с това. (Смях. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Господин Златанов, да, българският военнопромишлен комплекс може да помогне за развитието на икономиката в страната. Мнозина икономисти са казали, че точно Военнопромишленият комплекс в краткосрочен план е в състояние да изтегли от кризисно положение всяка икономика. Но аз тук искам да акцентирам върху нещо друго. Българският военнопромишлен комплекс и българските въоръжени сили трябва да служат за защита суверенитета, независимостта на нашата страна. Суверенитетът на България като самостоятелна държава. Но тук влизаме в един конфликт, защото миналия месец беше разгласена една процедура за изваждане на военните разходи и разходите на военната индустрия от индекса за изчисляване на инфлацията. Тоест, от една страна, ние привидно работим за българската военна индустрия, за превъоръжаването на нашите въоръжени сили, което е крайно наложително, но от друга страна, нанасяме удар срещу нашата финансова система, срещу българския лев. Изваждането на военните разходи от индекса за инфлацията всъщност се опитва да напомпа изкуствено нашата отчетност за бюджета. Ние искаме да свалим разходите, за да можем да спазим тъй заветния 3-процентов дефицит. 3-процентов дефицит, който ще ни ликвидира нас като финансова независима държава, защото влизането на България в еврозоната ще нанесе удар точно върху Военнопромишления комплекс и върху останалите предприятия от българската икономика. Оказва се, че парадоксално българските въоръжени сили и Министерството на отбраната, които трябва да бранят нашия суверенитет, с тази процедура нанасят удар срещу нашата финансова независимост. Ще се окаже така, че България, в която се дрънка оръжие, всъщност ще бъде поставена на колене. Ще бъде превърната в колония и от Франкфурт, и от други централи на нас ще ни заповядват как да дрънкаме оръжието, как да строяваме нашите войници, къде да проливаме нашата кръв и за кого. Естествено, че няма да бъде за България. Затова считам, че тази процедура, която изкуствено се опитва да създаде показатели – благоприятни, за Европейската централна банка, трябва да бъде прекратена. Ние трябва да сме честни и трябва да сме открити и пред нашите избиратели, и пред нашите партньори, и в НАТО, и в Европейския съюз. България не е готова да влезе. България не е готова с кръвта си да плати спокойствието и финансовата стабилност на държавите от Западна Европа. Съжалявам, но не трябва от нашия труд да се хранят тези, които години наред ни експлоатираха, злоупотребявайки с нашето членство. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Аз няма как да пропусна да не взема отношение по чл. 24, което е бюджетът на Министерството на земеделието. Аз изпитвам изключително задоволство, че докато разглеждахме този закон в Комисията по земеделието, нашият земеделски министър господин Тахов призна нещо: че Министерството на земеделието е поискало от Министерството на финансите 15% увеличение на заплатите в сектора – всъщност в Министерството, на служителите в Министерството, с което Министерството на земеделието признава, че инфлацията у нас е много по-голяма от тази, която е отчетена по официални данни. Всъщност това, от което не изпитвам задоволство, е, че Министерството на финансите са отпуснали само 5%, от което ще стане следното: тези, които работят на минимална заплата в звената на Министерството на земеделието, ще получат увеличението, което е заради увеличението на минималната заплата, останалите проценти – не знам колко са точно математически, ще бъдат разпределени на ръководните длъжности и всички, които са получавали минимална, ще продължат да си получават минимална. Всъщност стана ясно и нещо друго, че министър Тахов като член на Министерския съвет, както беше казано от господин Желязков – всеки член на Министерския съвет трябва да следи за демографската катастрофа. Ние чухме, че по Програмата за развитие на селските райони ще има немалко пари за неземеделски дейности. Всъщност аз не смятам, че това по никакъв начин ще спомогне за намаляване на демографската катастрофа, защото става въпрос за 800 – 900 проекта, които ще се усвоят от може би половината от кандидатствалите и отпадането на нулевата процентна ставка от ДДС, това е също, което ни разочарова, защото тези 93 милиона в бюджета няма да помогнат на никого, а ще ощетят страшно много хора.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Господин Петров, категорично не съм съгласен с Вашето изказване. Можете ли да ме убедите, че очаквате течове в бюджета на Земеделското министерство?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Вешев, милиард и половина за „Напоителни системи“ звучи чудесно, но да знаем, че ще бъдат ефективно използвани тези милиард и половина. Сега аз бих искал да Ви зачета, защото всички знаем в тази зала, че когато на едно място има теч, този теч първо трябва да бъде спрян, а в случая в „Напоителни системи“ се налива отгоре и той ще бъде увеличен категорично не само по мое мнение. Аз имам някакви наблюдения назад във времето, това е мнението и на много специалисти. Ето една статия, която министър Иван Иванов, който в момента е регионален министър, тогава беше земеделски, казва следното: „Търгове в „Напоителни системи“ са провеждани в полза на определени фирми. Сериозни нарушения при провеждането на обществени поръчки в „Напоителни системи“ – така, така – показал министърът на земеделието.“ Одитът показал, че търговете са провеждани в полза на определени фирми, като са дисквалифицирани едни участници за сметка на други. Сто и седем милиона лева и така нататък… Нещо друго, преди няколко години имаше опит да бъдат умишлено фалирани тотално „Напоителни системи“, като 15 хиляди тона тръби бяха извадени и продадени на търг, като ведомството беше получило няколко милиона, от които една трета беше разплатило с фирмите, които са предоставили техниката за изваждането на тези тръби. И аз на мой въпрос в Комисията по земеделието каква част средно, процентно от тези милиард и половина ще отидат за изграждането на язовири, инфраструктура към тях на „Напоителни системи“, аз получих отговор от ресорния министър, че 90% от тези средства ще отидат за тръби. Аз знам, че има комисии, има приемателни комисии, има строителен надзор. Аз знам също, че всички тези органи по веригата има как да бъдат почерпени, манипулирани, това не е нещо, което не сме го виждали. Според мен голяма част (реплика) да, точно така, голяма част от тези средства ще бъдат разпределени в няколко фирми, които са кандидатствали да изпълняват тези проекти, и кой знае по какъв начин ще бъдат изпълнени. И след като нямаме язовири, това, което казват специалистите, за какво са ни тези тръби, заровени под земята за милиард и половина? Според мен това е единствено и само увеличаване на теча в дружеството „Напоителни системи“ не защото е лошо, не защото не трябва да имаме поливно земеделие, а защото нямаме вода, която да тече по тази инфраструктура и ние не сме приели първо теча.

Госпожо Председател, имаме за разглеждане на първо четене бюджет на компромиса, но не компромис на коалиционните партньори, а компромис с националното предателство, което в момента се извършва с този бюджет, с една-единствена цел – страхът на Борисов от протести на малката жълтопаветна коалиция в България, защото Борисов и коалиционните партньори много добре знаят, че това, което получават като наследство, то между другото не е наследство, защото ГЕРБ участваше ярко в последното редовно коалиционно правителство. Така че към момента имаме бюджет, който финансовият министър от тази трибуна на два пъти описа трагичното състояние на финансите. Категорично каза, че не трябва да е и няма да взимаме конвергентен доклад и в същото време това беше поругано, беше забравено и беше направено така, че да искаме и в момента сме с доклад. Бюджет – бюджет, който, ако на първо време голямата гордост, че са запазили това, което имаме като пенсионна система, или така нареченото „швейцарско правило“, ами не е така, защото фалшивите данни на статистиката поне двойно или тройно намалиха това, което трябва да има като увеличение. Не може с 2,6% да увеличаваш и да обясняваш, че това е инфлацията и в същото време всички да знаем, че инфлацията е двойно, тройно, четворно по-голяма. Даже никой не може да каже в момента колко е, защото НСИ отказва да вземе реалните данни. Следващо – дълг. България след това управление се очаква да има 89 милиарда дълг. Това е важно да се каже и трябва да се знае докъде ни бута евроатлантизмът.

Господин Ганев, не знам защо определихте този бюджет като компромисен. Това не е компромисен бюджет. Не знам защо го определяте като такъв. Този бюджет е фалшив с изключително напомпани приходни данни, с един огромен външен дълг от близо 20 милиарда. Това е бюджет, който загробва България. Това е бюджет, който е бюджетът на смъртта. Какъв компромисен бюджет, Вие чувате ли се какво говорите? Излезте и се аргументирайте да видим какъв компромисен бюджет с фалшиви данни на НСИ, фалшиви данни, които самата министърка, между другото, каза, че има от миналата година – колко бяха – 4 млрд. 068 млн. лв., които не са включени в бюджета за миналата година…

…и Вие казвате, че това е компромисен бюджет?! Нищо общо няма, това с истината! (Народният представител Цончо Ганев тръгва към трибуната.)

Компромисът е с националното предателство, което в момента, както казах, беше извършено с този бюджет с една-единствена цел – фалшивите данни от статистиката, фалшивите данни, които направи сегашното правителство с бюджетния дефицит, да стигнем дотам, че да лъжем в Брюксел колко сме добре и че сме готови за еврозоната. Когато сме готови или поне управляващите така смятат, че е съвсем нормално да се изтеглят 19 милиарда дълг сега, а за целия си период са планирали за следващите години бюджетния дълг и това, което ще натрупаме като държава, да стигне 89 милиарда, е всичко друго, но не и стабилност. Когато се обяснява, че имаме ярко изразена социална политика, но в същото време детските остават за следващите три години 780 лв., когато имаме минимален доход, фиксиран на 1077 лв. за следващите три години, това е всичко друго, но не и устойчив ръст и това, което се обяснява от финансовия министър за ръст на брутния вътрешен продукт, за бюджетен дефицит, който ще намалява, за всичко това, което имаме, истината е, че цената за това безумие ще бъде платена от най-бедните хора в България, от малкия и средния бизнес, защото в същото време големият шок и големият ужас е за микробизнеса, семейния бизнес, за който ще бъде върната ставката, за да се регистрирате по ДДС, даже няма и да е 100 000, колкото беше. Напротив, имаме по-голям регрес, той ще е под 100 000 този праг, защото са фиксирани 50 000 евро, а те както е ясно, не са 100 000 лв. за това, което имаме като резултат от това далновидно евро-атлантическо управление и вкарването ни в еврозоната, цената ще я платим всички ние – малкият, средният микробизнес, дори и едрият бизнес, защото той ще продължи да плаща всичко това, което има като ставки, дори за корпоративния данък, който беше увеличен в една от малкото държави, като България, е 15%. Обаче за тези, които работят, продължава дрането на тяхната кожа, защото, когато имаме увеличение на максималния осигурителен доход с 380 лв., това се приема за нормално и евро-атлантически. Когато имаме увеличаване ставката за хляб с 20% – всички видяхме от 1 януари какво последва с цените на хляба, когато имаме увеличаване данъците в данъка в туризма, когато имаме увеличаване данъка, свързан с ресторантьорите, който е част от туризма, това нещо е всичко друго, но не и готовност за влизане в еврозоната. Ние ще платим тази цена, защото Борисов го е страх от няколко жълтопаветници, които ще дойдат да протестират заради евро-атлантическите си полюции, свързани с еврозоната…

…защото това нещо е недопустимо…

…защото нямаме място в еврозоната. Оставка! (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Благодаря, госпожо Киселова. Колеги, аз не мисля, че моето изказване ще Ви изненада. Знаете, че преди този бюджет да бъде представен, аз заявих доста ясно и с надежда, че ще бъде представен нормален бюджет, че ние бихме подкрепили бюджет с 3% дефицит, разходи до 40% от БВП и без особено големи глупости в него. За съжаление, второто условие е наполовина изпълнено – четиридесетте процента, тъй като националните разходи са до 40%, но като сложим разходите за европейските средства, стигаме над 44%, което никога не сме си позволявали в България. Винаги разходите общо са били до 40%. Но истинският проблем с този бюджет е, че в него не само има големи глупости, истинският проблем с този бюджет е, че той е скандален и това е единственото определение, което мога да дам за него – съжалявам. Чухме по време на дискусиите, че правителството има много добри намерения. Вие, госпожо Петкова, казахте, че правителството има намерение да отдели 19 милиона за репродуктивна грижа. За съжаление, това добро намерение не е записано в бюджета. То е може би намерение на правителството, но никъде в бюджета то не е записано. Имате намерение да има пари за научни изследвания. Миналата година бяха 100 милиона. Потърсихме ги в този бюджет, няма ги записани. И това добро намерение не е записано в бюджета. Тук господин Дилов говори за културата. Господин Дилов, потърсете в този бюджет фонд „Култура“. Фонд „Култура“ в този бюджет не съществува. Може би правителството има добро намерение да има фонд „Култура“ и финансиране за него, но ние не знаем нито колко ще е финансирането, а още по-малко това намерение да е записано в Закона. Потърсете Програмата за спорт и изкуство в училища. Няма я. Потърсете компенсациите за децата, които не са приети в детски градини и детски ясли. Може би правителството има намерение да ги изплати, но ги няма записани в бюджета. Потърсете доброто намерение за скрининг на заболяванията, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве. Сигурен съм, господин Ангелов, че правителството има доброто намерение тези средства да ги даде, но никъде в бюджета не е записано това намерение, нито е записано тези средства колко ще бъдат. Потърсете средствата, които за първи път се отпуснаха миналата година, за генетичен скрининг на бременни жени. Може би намерението го има, но записа в бюджета го няма. И тук истинският въпрос е: защо всички тези добри намерения, всичко, с което правителството би могло да се похвали, че има намерение да направи за българските граждани, защо те не са записани в бюджета? Защо не е ясно колко средства ще се отпуснат за тях? Мисля, че отговорът всички в тази зала го знаем, мисля, че и българските граждани го знаят. Защото, когато средствата не са записани в закона, и гражданите, и организациите не ги получават по право, по закон, те стават зависими от добрата воля и доброто разположение на правителството и на раздавалки от джипката по симпатии. Ако го няма в закона, единственият начин тези средства да стигнат до българските граждани, зависят от волята на правителството, от една черна каса, наречена централен бюджет, и от симпатиите, и дали тези граждани и организации слушат, или вдигат протести, и дали са политически подчинени на волята на правителството и хората, които стоят зад него. Както доста често се казва: думите отлитат, тези добри намерения, които Вие сигурно ще се опитате да потвърдите от трибуна, ще си тръгнат, това, което ще остане, е, какво е записано в закона, а в закона за тези неща не пише нищо. Това е грозната истина за този бюджет и добрите намерения, които уж са заложени в него. Сега да отидем до по-скандалната част – намеренията, които са записани в бюджета. В бюджета са записани 19 милиарда дълг, при необходими дванадесет. Седем милиарда дълг повече се взема, за да се раздаде на държавните предприятия, или може би на държавното предприятие. Спомняме си как такива средства бяха раздавани в миналото. Има един хотел в Халкидики, купен със заем от ББР, който ББР все още чака да бъде върнат. Има 1 милиард за десет други такива получатели на заеми, с прякори всеки един от тях. Единият заем чакаме да го върне „Булгартабак“, който фалира. Имаше едни пари, дадени за свлачища, със сто процента аванс. Още няма едно ремонтирано свлачище. Имаше 85 милиона, дадени за нов правителствен център. Нямаме правителствен център. Благодарение на усилията на господин Богданов в кабинета Денков, част от тези пари бяха върнати от строителя. Имаше 600 милиона за ремонт на язовири, дадени на „Държавна консолидационна компания“ и на „Монтажи“. Няма нито един ремонтиран язовир, но парите също ги няма. Имаше над 100 милиона за „Еко Антрацит“ и „Еко инженеринг“, уж да правят рекултивация. Нищо не е рекултивирано, парите ги няма. Седем милиарда ще бъдат дадени на държавни предприятия по същите тези скандални схеми за крадене със сто процента аванси. И всякакви обяснения, че става дума за енергетиката, са фалшиви, защото два члена по-надолу от този скандален член, в чл. 72 на бюджета е записано, че за енергетиката има предвидени 4,2 милиарда държавни гаранции проект по проект, тоест енергетиката е обезпечена и тези 7 милиарда не са за енергетика, те са за крадене. Старите схеми на стероиди за 7 млрд. лв., които ще платим всички ние. И както Вашият ръководител и ментор господин Борисов казва: чак и внуците и правнуците ще плащат за Вашите кражби, записани като намерения в този бюджет. При 7 милиарда капиталови разходи миналата година – 6,7, за да бъдем конкретни, за тази година – 2025-а, се залагат над два пъти повече. Това не е най-скандалното в капиталовата програма. Най-скандалното в капиталовата програма е чл. 111, който казва, че ако до 30 септември тези разходи не са използвани за строителство на магистрали и за всякакво друго строителство, което е заложено, те могат да бъдат пренасочени към текущи ремонти. Пак ще пълним дупки на четворни цени. И ако един строител знае, че ако не използва тези средства, за да построи пътя, и ако изчака до 30 септември, те ще му дадат на четворни цени да пълни дупки. Познайте дали ще строи, или ще чака, и между 30 септември и края на годината да ги открадне по старите схеми. Продължаваме с другата скандална част на бюджета. Имаме увеличение на разходите от 18 млрд. лв. – 25-а спрямо 24-а. Средното увеличение на разходите, при това, което Вие казвахте, че са разточителните бюджети на Асен Василев, беше 8 млрд. лв. на година. Вие увеличавате разходите с 18 милиарда, не с осем. И при 18 милиарда увеличение на разходите не намерихте един лев за младите семейства. Един лев! Замразена е данъчната отстъпка за деца на нивата, които ние постигнахме. Замразени са майчинските за четири години, колеги. И тук може да се кълнете на думи, че не са за четири години, но като си отворите собствената прогноза, Приложение № 2, виждате числата, четири години са едни и същи. Замразена е минималната работна заплата – за четири години! Замразени са детските – за четири години! Замразена е еднократната помощ при раждане – за четири години! Замразени са средствата за деца с увреждания – за четири години! Замразена е и помощта за ученици – за четири години! Това е, което сте написали. Може би това не са Ви намеренията, но ако не са Ви това намеренията, защо сте написали това в бюджета? В допълнение на всичко това, това, което пише вътре, е, че удряте работещите и бизнеса с допълнителни данъци и осигуровки. 2027 г. и 2028 г. вдигате осигуровките с 3% общо. Защо, когато няма нужда? Има увеличение на максималния осигурителен доход, но няма правата, които вървят с това увеличение – нито има увеличение на тавана за безработица, обезщетенията за безработица, нито има увеличение на тавана за пенсии. Да не говорим – увеличение на кредита за млади семейства, данъчното облекчение, така че тези пари, които ги вземате от работниците с високи заплати, да им дадат повечето права, които те плащат от труда си. Намалявате прага на ДДС от 166 хил. лв. на под 100 хил. лв. Да Ви го кажа цветно и в картинки. При 166 хил. лв. – фирми, които плащат, получават приход от 454 лв. на ден, са освободени от ДДС. При 100 хил. лв. – фирми, които получават приход от 273 лв. на ден – целият им оборот за деня е 273 лв., те получават облекчение от ДДС. Тези 181 лв. оборот на ден на фирмата според Вас ще нанесе такава огромна щета на бюджета в ДДС, че ще върнете това, което текущият заместник-министър на финансите, който беше шеф на НАП, преди ние да поемем управлението 2021 г., беше сложила като основен приоритет за борба със сивата икономика, а именно да се проверяват фризьорските салони като високорискови, защото имате да събирате 36 лв. ДДС на ден от тези фризьорски салони и ако не минете да ги съберете от тях, ще се продъни бюджетът. И така смятате да постигнете 30% ръст на приходите. Това е чист рекет върху малкия бизнес, това отваря обратно отдавна забравени корупционни практики и натиск върху този бизнес и няма да донесе абсолютно никакъв приход в бюджета. Пълен тормоз. И това го знаем не на теория, а защото, когато вдигнахме прага за ДДС от 50 хиляди на 100 хил. лв., нямаше никаква щета за бюджета, ДДС-то се преизпълни. И тази година ДДС-то за 2024 г. се преизпълни, така че няма абсолютно никаква причина този тормоз върху бизнеса да се връща, освен ако някой не е решил да връща и времената на рекета. Не на последно място, госпожо Петкова, излязоха най-накрая данните за януари месец и за предварителните данни за февруари месец за изпълнението на бюджета тази година. Януари месец сте на плюс 565 милиона, февруари месец сте на минус 1 милиард общо за двата месеца. Отделно ще говорим защо февруари е толкова назад. Това, което е по-притеснително, е, че януари месец ръстът на данъчните Ви приходи е над 15%, като януари месец се плаща ДДС-то по ниските ставки, защото това е ДДС-то, дължимо за декември – ниската ставка за ресторантите, ниската ставка за хляба и брашното. Февруари месец ръстът Ви на данъчните приходи е под 13% при по-високите ставки. И това не е проблем на данъчната администрация и на събираемостта, това е проблем, че наплашихте гражданите, наплашихте фирмите и падна потреблението, но при 13% годишен ръст в първия месец с възстановени ставки, Вие прогнозирате 33% ръст на годишна основа. Оценката, която ние Ви дадохме в Бюджетната комисия, експертната, беше, че при 7% ръст на натуралните показатели, инфлация и БВП, може би ще постигнете 15% при наистина сериозно събиране, но тридесет и три е химера. И това какво води след себе си, колеги? Нека да видим резултатите от този бюджет. От 2021-а до 2024 г. нетният дълг на България – това, което дължим като страна, нарасна с 14 милиарда и половина. В същия период брутният вътрешен продукт нарасна с 62 милиарда. Тоест за всеки един лев дълг, който ние сме взели, сме получили ръст на брутния вътрешен продукт, ръст на производството от 4 лв. Всеки един лев дълг е донесъл на българската икономика 4 лв. производство! Затова се запазва съотношението на дълг към БВП на 23 – 24%. Това, което Вие залагате, е за една година да изтеглите повече нетен дълг, отколкото е изтеглен за последните три години. Вие искате да изтеглите 15 милиарда и половина допълнителен нетен дълг и срещу този дълг Вие прогнозирате, че българската икономика ще порасне с под 14 милиарда – с 13,7 милиарда. Тоест за всеки лев дълг, който теглите и инвестирате в икономиката, ние ще получим обратно 90 стотинки, а не 4 лв. Това знаете ли какво е? Това е директно признание, че поне 10% от този дълг няма никога да влязат в българската икономика, защото, ако те влязат, поне ще ги получим като потребление едно към едно. Това е директно признание, че поне 10% от този дълг ще бъдат откраднати и ще напуснат България в момента, в който се вземат! Това сте записали Вие във Вашия бюджет. (Бурни реакции в ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Ууу!“)

И едно последно нещо. Последно.

Разбирам, едно изречение, госпожо Председател. Госпожо Петкова, това е бюджет, който е удар по българските граждани и българския бизнес. Това е бюджет за корупцията в особено големи размери и за МВР и службите, които трябва да я прикриват и охраняват! (Бурни реакции в ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. След тази канонада ми е малко трудно просто да реша откъде да започна. Но, уважаеми господин Василев, не знам колко пъти споменахте думата „корупция“ и „кражба“. Вие ли говорите за корупция и кражба? Хората, които подписахте Gemcorp. Вие ли със скандала за Агенция „Митници“, Вие ще говорите за корупция и кражби. Вие ли? Вие, които ни оставихте задължения стотици милиони и не платихте на строителните фирми в МРРБ и в АПИ и сега плащаме 446 милиона Вашите сметки. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Браво!“) Двеста четиридесет и шест милиона в Министерството на транспорта и съобщенията. Това ли ни завещахте Вие? И Вие питате сега какво се случва? Господин Василев, Вие критикувате себе си. Ние управляваме от един месец, Вие управлявате последните четири години. Публичните финанси Вие ги доведохте до това състояние. Кого критикувате Вие? Кого? Аз не мога да разбера каква е Вашата логика. Какво търсите в бюджета? Търсите разходи, които знаете много добре къде се намират, Вие знаете много добре какво има в централния бюджет. Не заблуждавайте хората. Един от най-големите Ви грехове е, че манипулирате общественото мнение и хората. Спрете с лъжите, просто спрете! Това е недопустимо, което правите. Недопустимо е. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) За какви измислени приходи говорите Вие, господин Василев? За какви? След Вашето присъствие в Министерството на финансите трябва да сме свръхамбициозни, за да можем да попълним дупките, които сте оставили. Всички мерки, свързани с повишаване на събираемостта на приходите и борбата със сивата икономика, са в резултат на съвместната ни работа с Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите. Там не сме сменили нито един човек, това е Вашият екип, господин Василев. Всички прогнози, всички мерки, цялото им остойностяване е направено от колегите от НАП и „Митници“. Така че, ако нямате доверие в хората, които Вие сте назначили, това е друга тема. За капиталовите разходи. Какво означава, че сме завишили капиталовите разходи? Ами Вие какво направихте миналата година и сега тук какви средства трябвало да заложим ние? Ами Вие заложихте 500 милиона за Инвестиционната програма за общините, а проектите, които бяха депозирани, бяха за 7 милиарда. Петстотин милиона срещу седем милиарда. Това ли е честният подход? Капиталовата програма много добре я знаете и вече няколко пъти обясняваме, че всъщност тя съдържа два компонента – там са средствата по европейските програми и по ПВУ. Това са близо 6 милиарда и 6 милиарда е Националната програма. Мога да Ви изброя по елементи, по министерства, по Приложение №2, по Приложение № 3 капиталовите субсидии на общините. Всичко това е много ясно разписано и Вие го знаете чудесно, но просто искате да манипулирате и народните представители, и общественото мнение и да въведете хората в заблуждение. Няма да Ви се получи, господин Василев, просто защото това е огледалото, в което трябва да се видите Вие какво направихте през последните 4 години. Това е резултатът от Вашето присъствие в Министерството на финансите. Парите за майките, парите за репродуктивната грижа – всичко това се намира в бюджета. Ще го видите в програмния бюджет. В централния бюджет и в програмния бюджет. (Реплики от ПП-ДБ.) Много добре знаете. Ами, господин Василев! Имаше един самолет, който търсехте, правителствен самолет. Намерихте ли го? В бюджета на Министерството на транспорта ли е? Ето го, министърът е тук, нека да Ви кажа дали самолетът е там. Там е! Браво на Вас! Резервният списък, който Вие въведохте по време на Вашето управление... (Реплика от народния представител Асен Василев: „Не е така.“) А как да не е? Какво значи не е? Кой го е въвел? Вие знаете много добре, че там няма осигурено финансиране за тези средства и това е прогнозата до 2028 г. Това са заявките, които всяко едно министерство дава по отношение на това, което би желало да закупи в средносрочен план. И много добре знаете за какво става дума и продължавате да манипулирате хората. Не Ви прави чест, господин Василев. Това не е позиция на един народен представител и на един бивш български министър на финансите. Не бива по този начин. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Всъщност, господин Василев, аз си дадох отговор защо Вие сте толкова яростен противник на този закон за бюджета. Вие, господин Василев, и може би партията, която представлявате, не мога да говоря за другите колеги, но Вие не желаете членството на България в еврозоната. В противен случай, в противен случай, вие щяхте да заемете достойната позиция, ако твърдите, че това е Вашият топ приоритет, и щяхте да подкрепите този проект на закон за бюджета, защото той отговаря на изискванията, които Вие поставихте – 3% дефицит, до 40% разходи от БВП. Какво повече искате? Покрихме, плащаме Вашите задължения. Какво да няма? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Защо сме предвидели увеличаване на осигуровките? Ами защото, господин Василев, Вие взимахте кредити, за да плащате увеличението за пенсиите и заплатите. Знаете ли с колко са се увеличили пенсиите? С 6 милиарда от 2022-а до 2024-а. Как ги плащате? С кредити, господин Василев. (Реплика от народния представител Асен Василев: „Не.“) Ами как не, а с какво? Нали знаете колко е трансферът от бюджета за пенсиите? При 24 милиарда разходи за пенсии за 2025-а нали знаете колко е трансферът? Да не ви обяснявам. Половината – 12 милиарда. Това е. Кой ще ги плаща тези разходи? Нали – докога? Докога ще поемаме тук негативите от Вашето управление? Какво искате да кажете? Дългът. И стига с тези заблуди за лимита на дълга. Дайте да говорим с това, което пише в Проекта на закон за държавния бюджет. Вижте чл. 70, ал. 8 какво казва. Да, че този лимит на дълга може да се използва от Министерския съвет. Може, господин Василев. Не е казано, че ще се случи, но ние трябва да имаме възможност да можем да подсигурим важни стратегически програми и проекти, които са от жизненоважно значение за публичния сектор. Това са сектор „Отбрана“, сектор „Енергетика“, „Земеделие“, „Здравеопазване“. Какво против имате това? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ИТН.) И защо заблуждавате, че парите за БЕХ са 2 милиарда и половина? Това са държавните. Господин Василев, не четете коректно Закона. Или не разбирате какво четете, или просто злоупотребявате със ситуацията. Това са държавните гаранции по проекти, които са важни и са структуроопределящи за БЕХ. Отделно от това има предвидени едни средства, които са свързани с рекултивацията, отново са за БЕХ. Но отделно от това, ние предвиждаме възможност на БЕХ да му бъде увеличен капиталът, защото БЕХ има да реализира структуроопределящи проекти, свързани с националната сигурност – 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, които Вие не подкрепихте, между другото, господин Василев. Вие не подкрепихте този проект за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Има вътре проекти, свързани с природния газ, които са ключови, така че всичко това е предвидено. И защото, господин Василев, едни пари от структурата на БЕХ, ако си спомняте, Вие взехте и никой не разбра къде отидоха. Милиард 260 милиона кажете къде отидоха от НЕК парите? Къде? Къде? Къде? Може би купихте зърно? Не помним такава сделка. Зърно или нещо друго, какво се купи? Няма ги парите. Така че, уважаеми господин Василев, бъдете коректен, бъдете почтен и недейте да злоупотребявате с тези данни и не манипулирайте общественото мнение. Не отива на един бивш финансов министър да се държи по този начин. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Браво! Браво!“ Народният представител Асен Василев излиза на трибуната и иска лично обяснение. Възгласи от ГЕРБ-СДС и ИТН: „Ууу!“ Народният представител Асен Василев говори при изключени микрофони. )

Уважаема, госпожо Председател, аз не мислех, че ще ставаме свидетели на тези среднощни панаири. Но това, което със сигурност се убедих, в залата стои господин Кирил Ананиев, най-отзад, с който много дълги години сме работили заедно, това, което разбрах от господин Василев, от Вашето изказване – Вие нищо не разбирате от финанси, абсолютно нищо не разбирате от финанси. И мога да дам няколко примера с тези Ваши, бих казал, налудничави изказвания. Говорите, че липсвали парите за репродуктивна грижа. Господин Василев, до сутринта да задавате въпроса: къде са? Ами, те са там, в бюджета. (Реплики от ПП-ДБ.) И самият факт, че фондациите, които са свързани с репродуктивното здраве, и по-специално „Искам бебе“, нямат никакви претенции към бюджета. Интересно ми е откъде идва този Ваш нездрав интерес към репродуктивното здраве! (Смях и викове от ГЕРБ-СДС: „Ааа!“ Ръкопляскания.) По отношение на детското здраве: къде са парите? Парите са в Министерството на здравеопазването, парите са в Националната здравноосигурителна каса. Там са. Това, че не може да четете, не е наш проблем. Сега, понеже говорихте за скандали и за корупция, аз съм си скицирал всички Ваши скандали и цялата корупция, в която е обвито Вашето управление. Започвам ги един по един. РЕПЛИКА: Я да видим!

Първият скандал. Все още не бях министър на здравеопазването, но Вие заедно с господин Петков бяхте в кабинета на премиера тогава на Република България господин Бойко Борисов като министър-председател, и го молихте за закупи антигенни тестове за ковид от Вас. Господин Петков, от Вас! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) От Вас! (Викове от ГЕРБ-СДС: „Еее! Ууу!“)

Ще се видим в съда.

Няма какво да се съдим. След това започнахте медийна кампания да обяснявате колко много са важни тези антигенни тестове за ковид, за да бъдат закупени от правителството на Република България. Ето и господин Тошко Йорданов казва: „Така е!“ Факт.

Така е! Точно така.

Вие бяхте поканен в Шоуто на Слави Трифонов, за да рекламирате тези тестове. (Силен шум и викове от ГЕРБ-СДС: „Ааа!“) И ги предлагахте! Колеги, колеги! Ама то това не е обидно, не е обидно – да искаш да продадеш тестове на българската държава, не е обидно. (Реплики от ПП-ДБ.) Ще се видим в съда, няма проблеми. Не ме плашете със съд! Няма проблеми. Продължаваме със следващите Ви скандални практики. Второ, излязохте преди време с едни каски, си спомням, в Ловеч и обещахте завода за електромобили. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Няма завод за електромобили! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ-СДС: Как да няма! Как да няма! (Смях.)

Аууу, няма! Няма завод за електромобили! След това обещахте три моста над Дунав. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ-СДС: Пет! Пет! (Шум и викове от ГЕРБ-СДС: „Еее!“)

Извинявам се, господин Василев! Извинявам се, господин Петков! Пет моста! (Реплики от ГЕРБ-СДС: Да! Да!“) Обещахте три тунела под Стара планина. Няма ги и тях. Много време имаме! Вашето време свърши! Нашето време сега започва! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ИТН.) Паралелно с това стартирахте аферата „Джемкорп“ – „Джемкорп“, с която искахте да продадете българската енергетика. След това, преди да се впишете в „Държавен вестник“ като министър на икономиката, кантората, само секунда – понеже те са много, записките… (Реплики на народния представител Кирил Петков.) Не ме притеснява тази кантора. Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“, но с точно посочване на госпожа Лена Бориславова при месечно възнаграждение от 13 690 лв. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Или 164 289 лв. годишно без ДДС, без разноски и без допълнително уговорените допълнителни 274 лв. на час. (Викове от ГЕРБ-СДС: „Ааа!“) Това го правят, дами и господа, честните и нескандалните хора от „Продължаваме Промяната“. Тези хора, които гарантират, че не са корумпирани. Продължаваме напред. Само ще спомена: България купуваше газ през посредници. Господин Василев си късаше ризата тук за една дерогация, че трябва да продължим на купуваме газ през посредници на не знам колко пъти по-високи цени. Напишете в Google „газ през посредници, Асен Василев“ и ще видите какво ще Ви излезе. (Реплики от ГЕРБ-СДС. Смях.) Чаталджагейт. Спомняте ли си, колеги, Чаталджагейт? (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Да! Да!“) Тя беше свързана с едни комисиони и едни винетки. Помните ли го този скандал на колегите, които нямат нищо общо със скандали и с корупция? Централата на „Продължаваме Промяната“ на „Чаталджа“, купена от една госпожа, бил приет закон, който пък намалявал една комисиона от 7 на 3%. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) За какво става въпрос? (Реплики на народния представител Кирил Петков.) След това „Корал“. „Корал“! Там госпожа Лена Бориславова подала с фалшиви подписи заявление за излизането на господин Кирил Петков от дружеството, за да не бъдел в несъвместимост като министър. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Не е вярно! Не е вярно!“) Не е вярно, нали? (Викове от ГЕРБ-СДС: „Не е!“) Не може да бъде! Аферата „Митници“. (Викове от ГЕРБ-СДС: „Ааа! А, не!“) Аферата „Митници“. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Ау-бау!“) Пудели с пачки. (Викове от ГЕРБ-СДС: „Аууу!“) Не знам, Вие ще кажете кой е! (Реплики на народния представител Кирил Петков.) Пише в интернет, напишете „Пудели с пачки, митници“ и ще видите. Понеже имате уклон към Google. Понеже имате уклон към Google! Четем, отваряме страницата на „Продължаваме Промяната“ и четем: „Програма за нулева корупция“. Сега е време да кажем за аферата с един градинар на господин Бойко Рашков. (Реплики и викове от ГЕРБ-СДС: „Ааа!“) Помните ли, колеги, градинаря и 19-те тоалетни? Това ли сте Вие, хората, които не сте оцапани със скандали и не сте корумпирани? Вие! Вие! Продължаваме нататък. Помните ли, колеги, господин Кирил Петков във фоайето на един хотел с един български бизнесмен? (Реплики от ГЕРБ-СДС: „А! А!“) Да си пие кафето и да пие сок от портокал и от моркови? (Смях от ИТН.) Нямам какво да кажа повече. Само че тогава вървяха пак едни коментари, свързани с този бизнесмен. Така и не можахте да обясните.

Кой беше?

Така и не можахте да обясните защо сте с този бизнесмен в този хотел. Живко Коцев. Живко Коцев! Отново сте заобиколени с честни хора, късахте си ризата за Живко Коцев. Прочетохме и неговите показания, чисти сте като момина сълза. Продължаваме нататък. Отричате корупцията и господин Пеевски, нали така? Големи сте борци с господин Пеевски. В медиите изтекоха едни чатове, там пишеше най-отгоре „Кики“. (Силен шум, смях и реплики от ГЕРБ-СДС и ИТН.) И в този чат пишеше на латински „ЗВ“ и после позвъняване. И след това пише: „Само дай едно окей и го пускаме.“ (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Ааа!“) С кого се борите, господин Петков? С господин Пеевски ли се борите? Видимо пред нас се борите, а си пишете есемесчета.

Кой Ви е шеф на Вас? (Реплики от ГЕРБ-СДС.)

Няма! Само ще мина, колеги, през пиците с кристали. (Смях от ГЕРБ-СДС и ИТН.) Сега е време, сега е време да говорим за далаверите с батериите и Плана за възстановяване и устойчивост. Помните ли тази далавера – за над 1 милиард? Ще припомним, и тук имаше един колега от БСП, господин Свиленски, за ала-бала с машините. И кодовете на машините, свързани с изборите. Още мъничко остана. Заплахите на господин Кирил Петков към министъра на електронното управление Йоловски. (Реплики на народния представител Венко Сабрутев.) Това ли са нашите колеги, които нямат нищо общо с корупцията и не са свързани със скандали. Спомняте ли си, колеги? Правителственият самолет, който търси Асен Василев сега, че се купува, как летя до Скопие с господин Кирил Петков и Лена Бориславова за вечеря. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Солун! Солун!“) Солун! Солун, извинявам се! Солун! Ходихте ли до Солун, господин Петков – на вечеря с правителствения самолет, бяхте ли там? Браво! Браво! (Смях от ИТН.) Само ще кажа едно: за Вас целта е една-единствена – да сте във властта, и тя е самоцел. Вие, господин Василев и господин Петков, управлявахте с нас в сглобката, управлявахте с БСП, управлявахте с ИТН, управлявахте с ДПС, управлявахте с МЕЧ, водихте преговори с ВЪЗРАЖДАНЕ за Бойко Рашков за председател на Народното събрание и вече за всички нас е ясно едно: по-големи мошеници в българската политика няма! (Силен шум и викове от ГЕРБ-СДС: „Ааа! Браво! Браво!“ Продължителни ръкопляскания.)

По-големи мошеници в българската политика не е имало и по-големи мошеници от Вас няма да има. (Продължителни ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво! Още! Още!“)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Ангелов, аз през цялото време, докато Асен Василев говореше и беше в криза на тази трибуна, си записвах страшно много неща, но Вие изказахте всичко, което всъщност аз исках, и с госпожа Петкова го сдъвкахте и изплюхте. Та за мен остава единствено да Ви направя реплика с това да напомните на господин Василев по отношение на парите за инвитро процедурите. Виждам, че господин Василев е доста заинтересован към инвитро процедурите. Ще има средства за инвитро процедури. Между другото, подготвяме и закон за сурогатното майчинство, господин Василев – ако искате, да се запознаете с този законопроект. (Силен шум, реплики и смях от ГЕРБ-СДС и ИТН.) Но през 2023 г., когато се гласуваха тези средства за инвитро процедурите, за репродуктивното здраве, както и за пренаталния скрининг, това беше предложение на Павела Митова и група народни представители. Тогава аз и Вие, доктор Ангелов, гонехме господин Василев през цялото време, за да можем да го убедим за това колко е важно пренаталният скрининг и репродуктивното здраве да получат повече пари от бюджета. Тогава господин Василев хвърляше папки и се тръшкаше като момиченце. Беше изключително трудно за нас, тъй като бяхме доста малко народни представители от групата на „Има Такъв Народ“ и Ви благодаря, че тогава Вие застанахте зад нас и групата на ГЕРБ подкрепи това предложение. Но трябва да напомня, че цялата група на ПП-ДБ гласува против. И сега той излиза тук да защитава средствата за инвитро процедури и за пренаталния скрининг, но тогава гласуваха против. И ние двамата с Вас и с Драгомир Петров трябваше да го убеждаваме тогава, а тогава получи на всичкото отгоре и една награда, ако си спомняте – „Ангелско сърце“, от фондация „Искам бебе“. Ако си спомняте, нали? Ние правим предложение, тоест Асен не го иска това предложение, цялата му група гласува против, той получава награда за нея. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Ангелов! Първо ще започна с едно искрено и важно възразяване на Вашето изказване, защото в него казахте, че господин Кирил Петков е бил министър на икономиката, а според Конституционния съд не е бил никога! Второ, като си говорим за правилна фискална политика и за начина, по който се управляват публичните финанси, как Ви звучи следната процедура от Министерския съвет от по-миналата година. В края на ноември 2023 г. кабинетът Денков приема на Министерски съвет проект с индикативна цена от 40 милиона. Две седмици по-късно същият проект вече е от 80 милиона с фирма, избрана на пряко договаряне, а на следващия ден – 100% банкова гаранция за 100% авансово плащане, издадена от Министерството на финансите! Това сигурно според колегите е правилно управление на публичните финанси. Също така и като си говорим за максималния осигурителен доход, тук от няколко години говорихме и дебатирахме по темата дали трябва да се увеличава, или не, докато миналата година с Проекта за закон за държавния бюджет за 2024 г. от Министерството на финансите буквално изнудиха бизнес организациите да приемат скала и да увеличават максималния осигурителен доход с проценти всяка една година, и всяка една година, и всяка една година, та така 2029 г. мисля, че беше! Това са си политики, които очевидно тогава са били приемани за много правилни, а всъщност доста не са правилни! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Митова, аз съм лекар и като лекар съм свикнал да помагам на всички хора, които се обръщат към мен – независимо дали са мои колеги от Политическа партия ГЕРБ и от нашата парламентарна група – на ГЕРБ-СДС, или са политически опоненти. Ако господин Василев ме потърси за помощ, аз ще му помогна. (Смях. Ръкопляскания.) Това е професионално, това е нещо, което ние, когато завършваме, полагаме такава клетва. Така че аз съм готов да му помогна, защото има една много стара мисъл: когато спасиш един човек, ти си спасил цялото човечество! Но нека да се върнем конкретно на въпроса и това, което каза господин Гаджев. Това, което каза господин Гаджев, има едно-единствено определение и това се казва пране на пари! И сега ще Ви прочета едно друго нещо, което също е много важно. Кой беше финансов министър в края на 2023 г.? (Шум и реплики: „Кой, кой?“) Кой? Асен Василев! Сега ще Ви кажа какво е станало по Асен-Василевото време в края на 2023 г. – България попада в сив списък на държави, наблюдавани за пране на пари! (Шум и реплики.) Асен Василев е управлявал финансите на България и по негово време България попада в сивия списък за пране на пари! Мисля, че това отговаря на всички въпроси и коментари досега. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Това беше наистина едно невероятно изказване. Доказахте, признавам, че ГЕРБ всъщност е една машина за фалшиви новини! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Браво! Не само че сега го доказахте, но ние ще го докажем в съда. Аз лично ще Ви осъдя, обещавам Ви! Така, след това само да Ви кажа… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Да Ви кажа, че когато ние дойдохме въобще в политическия свят в България, 800 хиляди млади българи бяха напуснали България по време на Вашето управление. 800 хиляди! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) В чужбина са в момента. Господин професор Ангелов, по време на ковид България имаше най-високата смъртност на глава на населението в Европа. Не Ви ли е срам? Вие сте експерт и ще помагате на българите – защо не помогнахте тогава и колко хора умряха, защото я имаше грешната политика на правителството? Защо не искахте да вземете тестове за ковид, знаете ли, защото даже не разбирахте за какво става дума в този момент? Трагедия! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) За бюджета, за който говорим в момента, аз така и не разбрах, и тук ще се обърна към Вас – така и не разбрах как от 18 милиарда дълг 7 милиарда имаме дефицит и 3,7 милиарда връщаме? Къде са тези 7 милиарда? Знам къде са! Ще бъдат дадени по същия начин, както бяха дадени в ББР! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Аз лично видях как осем човека бяха взели над 1 млрд. лв.! Осем! Знаете ли какво е интересното за тези 8 човека – че четирима от тях бяха свързани с Вашия истински шеф, а Вашият истински шеф е господин Пеевски, и Вие много добре го знаете! Даже някои от Вас говорят: ще се обадя на шефа и не звънят на господин Борисов. Срам! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Така.

Последното нещо. Ще призная най, най, най-трагичния момент в моята политическа кариера, когато наистина се почувствах омерзен, когато наистина ми беше много тъжно! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) За домашното насилие господин Борисов ме излъга и след това Вие ме показахте във Вашата стая вътре, и всички се бяхме строили като войници, и казахте: извинявайте, господин Петков, извинявайте, господин Петков, извинявайте, господин Петков! Срам! Аз се почувствах засрамен за Вас. Вие сте загубили човешкото, Вие сте загубили нормалното, Вие сте станали…

…Вие може би сте загубили и даже не знаете кои сте Вие самите, но хубавото е, че ще Ви припомня в съда! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Колеги от ГЕРБ, госпожо Митова, Вашето поведение е непристойно – не към мен, господин Ангелов, опазил ме Господ да ми помагате! Вие убихте най-много българи в историята на България! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Най-голямата смъртност беше по Ваше време! Най-ниската смъртност беше през 2023 г., когато Вие не бяхте в управлението, слава богу! За първи път през 2024 г. от 1985 г. насам България има положителен ръст на населението и знаете ли защо е това, господин Ангелов? Защото в бюджетите, които аз написах, имаше пари за млади семейства, имаше пари за профилактика, имаше пари за лекарства, имаше пари за пенсионери, така че да не трябва да ровят по кофите! Всичко това в този бюджет го няма! Има пари за корупция и за силовите структури, които да я прикриват и охраняват! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Изпечен лъжец! Това не е лично обяснение!“) Госпожо Петкова, тези 7 милиарда, за които говорим, тези 7 милиарда, които Вие смятате да раздадете на държавните предприятия извън енергетиката, трябва да обясните на целия български народ на кои точно предприятия ще ги дадете и оттам до кои точно хора ще стигнат – или всички те са насочени към едно конкретно държавно предприятие! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене. Не може да допускате от тази трибуна да се говорят лъжи! Лъжи! Господин Василев изрече лъжа. Първо ме обвини в престъпление, че съм извършил убийство – масово убийство на много хора, казахте го от трибуната, ще вземем разпечатка и редът го знаем какъв е оттук нататък по отношение на това Ваше твърдение. Но казахте, че през 2023 г. България е била с най-ниска смъртност. Сега да Ви прочета истинските данни или истинските, както казва господин Петков. През 2023 г. в България повече раждания – факт, по-малко умрели – факт, но все така първа по смъртност в Европейския съюз. България е на първо място по смъртност в Европейския съюз през 2023 г., господин Василев! (Шум и реплики от ПП-ДБ: „Това беше ковид!“) България е била на първо място по смъртност в Европейския съюз години наред и това не е ковид, господине, бъркате много! Ковид е нещо, което е две години! България е на първо място по заболеваемост и смъртност в Европейския съюз и това не се дължи на едно или на друго управление, а на много фактори, които, ако продължаваме да се държим по този начин в тази зала и да говорите лъжи за липсващи пари за раждания, за инвитро, за всякакви глупости, които казахте, нещата ще продължат да бъдат такива – ще продължим да бъдем на първо място, и за това няма един виновен! Много са виновните за това, но не лъжете повече! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Извън разгорещените страсти – добре е, че се събудиха някои хора и дойдоха в полунощ на работа, колкото да вдигнат залата на крака, да обърна внимание на два факта. Първият е, че изключително непрестижното обстоятелство по включване на България, една от трите държави от Европейския съюз, в сивия списък за пране на пари, е поради системното неполагане на много сили от страна на българското правителство за периода, в който е бил обект на мониторинг, период, в който финансов министър е било лицето Асен Василев. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво!“ и ръкопляскания.) Това са факти на Международната организация FATF и Moneyval, с които ние вчера имахме разговори и мога да Ви изпратя въпросниците, които България е изпращала, попълнени за прогреса. Много лесно се четат, господин Василев, защото няма прогрес. И в таблицата за това, какво е направено, няма какво да отчетете. По въпроса за „Финансово разузнаване“ и ДАНС. Би следвало да Ви е известно, че финансовият министър е начело на координационен механизъм между различните институции, които трябва да подготвят мерки срещу финансиране на тероризма и пране на пари. Сега това е госпожа Петкова, заместник съм аз. Преди това кой е бил, знаете ли? Вие сте били. И за периода от 30 януари 2024 г., след като вече сме включени в списъка, след като колкото повече време държавата стои в сивия списък, става рецидивист, образно казано, натрупват се и се налагат нови задължения. При подготвен Законопроект за изменение в Наказателния кодекс по отношение на финансирането на тероризма, изпратен на Министерството на финансите, с десетки пояснения колко е важно и спешно, какво е направил министърът на финансите Асен Василев, знаете ли? Нищо, че е по-лесно. Затова България остава в сивия списък. И за да имаме възможност да излезем догодина, имаме подготвени законопроекти, част от които сте ги имали на бюрото си и не сте си мръднали пръста, и да оставаме ние под риск да влезем и в черния списък… И знаете ли, колеги, кои са държавите в черния списък? Иран, Северна Корея, Мианмар. Благодаря Ви за усилията. Нямаше нужда. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и възгласи: „Браво!“)

Уважаеми колеги! Това не е бюджетът, който е, как да кажа, би желан от „Има Такъв Народ“, защото е доста, как да кажа, щедър. Ние сме дясна партия. Ако зависеше от нас, този бюджет нямаше да изглежда така. От друга страна, този бюджет е възможен такъв, какъвто е, защото има толкова мазаляк, оставен от Асен Василев, така е изчегъртал държавната хазна, че ние нямаме абсолютно никакъв друг избор. И е много простичко това да се провери, защото от въвеждането на Валутния борд до появата на този китайски представител Асен Василев държавата и държавният бюджет никога не е бил на дефицит. От появата на Асен Василев бюджетът почва да е дефицит. И на всичкото отгоре за три години той вдигна държавния дълг с 20 милиарда и вкара страната в дългова спирала. Безумното, безсмисленото, непремереното увеличение на минималната заплата, на пенсиите и на средната заплата доведе до инфлация за три години над 33%, до обезценяване на всички спестявания на българите в банките с минус 33% и до вкарване на държавата в невъзможност да плаща. И сега наистина ще трябва да се тегли дълг, за да се плащат простотиите, които Вие гласувахте и наложихте. Точно така, Вие, Вие, господин Асен Василев, за съжаление, с подкрепата на ГЕРБ и ДПС, когато бяхте в сглобка, но ИТН в първия Ви бюджет… А! Спомняте ли си точно ИТН какво каза Слави Трифонов, когато Ви гътнахме, скъпи мои, заради Македония и малоумната политика на Асен Василев в бюджетната сфера? Двете неща. За Македония сте национални предатели, а за бюджетната политика сте некадърници. Ние Ви свалихме. За съжаление, колеги, след това Ви дадоха възможност да се развихрите. И да, плюс 20 милиарда дълг и сега ще трябва да се теглят дългове и някак си да спираме държавата от тази пързалка. Съжалявам. Просто БСП успяха да си пробутат някои неща в този бюджет, които, пак казвам, като десни ние нямаше да подкрепим, но това са компромисите на възможното. Със сигурност тук в тази зала има много повече здрав разум и знаят, че тази спирала на пързаляне, която заложи лицето Асен Василев, който наистина е нагъл да говори за репродуктивно здраве, при положение че не даваше парите и ходеха да му се молят да ги пусне, а после отиде с наглостта си да приеме някаква награда от някаква фондация… Ако не беше този некадърен финансов министър с цялата си наглост и грешна представа за бюджета, ние нямаше сега да сме на това дередже. И сме изпаднали наистина в тъпата ситуация почти навремето на Жан Виденов, когато онези пък оплескаха цялата държава, след това трябваха четири-пет години да се оправя. Да, държавата ще се оправя трудно и бавно. И ако не се вземем в ръце, ще става още по-лошо. Това е първи опит за няколко месеца да сложим малка спирачка на ужасната пързалка, по която ни хързулна този некадърен човек, щото той просто е некадърен. И тук имахме глупостта, а някои имахте и конкретната глупост да го оставите да се вихри. Ние направихме грешка да го направим министър с голямо нежелание, защото, когато Слави Трифонов представи първия вариант за кабинет, когато ние станахме първа политическа сила, Асен Василев не беше финансов министър и на срещата между него и Николай Василев, който беше кандидатът ни за премиер – аз присъствах на срещата между него и Николай Василев на „Чаталджа“, преди да я продадете на винетките. След срещата Николай Василев каза: този никога не трябва да е финансов министър. Ако аз съм министър-председател, този няма да е финансов министър, защото ще унищожи държавата. Той не разсъждава за парите на държавата. И ние излязохме с друго предложение – да не сте финансов министър, и Вие изпаднахте в криза, нали? (Смях.) Мъжествена криза. Така че ние този, каквото можахме, направихме да го махнем от финансите. Сега, слава богу, не е там. Надявам се да има достатъчно акъл, каквото и да се случи напред в годините, никога да не припарва този до финанси и да си положим всичките усилия да се измъкнем от дупката, в която ни завря. Пък той обича дупки… (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Честно казано, не само заради късния час нямах намерение да… По-точно щеше да бъде първият бюджет, в който съм нямал изказване, поне на първо четене, но наистина след този миш-маш от грешни процедури, да Ви обърна внимание, защото, като четете Правилника, и ние го четем. И вижте къде точно е записано, че личното обяснение не влиза във времето, защото дадохте две лични обяснения. Като го намерите, ми го прочетете, аз ще Ви се извиня, защото ние го четохме там. Но да минем от процедурите към миш-маша от…, да минем от процедурния миш-маш към миш-маша от внушения, поднесени под формата на финансови анализи. Твърде много неща се казаха и анализите бяха доста целенасочени. Няма да ми стигне времето до сутринта, господин Асен Василев, да Ви кажа къде точно злоупотребихте с финансовия анализ. Само един пример ще Ви дам. Брутният вътрешен продукт не е ръст на производството и дотук спираме, защото това Ви беше най-яркото доказателство как определени пари носят определено производство през брутния вътрешен продукт. Брутният вътрешен продукт е показател, който определя доста повече неща от производство и услуги. Както знаете, там влизат и недвижима собственост и трябва да е… Да не се обясняваме сега пред колегите в този късен час на тема макроикономика… (Шум и реплики.) Извинявайте. Няма само от ВЪЗРАЖДАНЕ да пият. (Смях.) Колеги, нека да се опитаме да обобщим, доколкото – не че имам претенцията аз да го направя, но доколкото гледам, времената на другите групи са изчерпани. Действително това е много сложен бюджет. Действително в него има много проблеми и много, бих казал, на ръба нереалистични цели, особено в приходната част, но нека да си дадем сметка как стигнахме дотук, защото явно има проблеми. Никой не го отрича, ние също от „ДПС – Ново начало“. Има проблеми във фиска. Според мен, казах го и предния път, когато водихме дискусия на тема бюджет, това се дължи на последните четири години. Нищо, което констатираме сега, не е започнало вчера. Във финансите, в икономиката има процеси. Няма мигновени събития. Има процеси, които се отразяват в определени тенденции, които в определен момент мерим. Ако днес мерим, че имаме дисбаланси, това значи, че процесите са започнали по-рано. Със сигурност основната причина е политическата нестабилност. Със сигурност тези шест-седем избора са основната причина за това. Няма да се спирам на персоналните причини, тъй като колегите тук ги засегнаха достатъчно ясно. Въпросът е: какво правим оттук нататък? И аз тук ще кажа, че ние подкрепяме бюджета, защото с това съображение, че е много сложен моментът, че пред България стои реализация на последния ѝ стратегически и геополитически интерес, а именно влизане в еврозоната и въвеждането на еврото като единна валута. Тук ще отворя една скоба, за да не забравя, и ще Ви кажа, че ако това не стане догодина, ние ще имаме проблем не с дефицита. Ние ще имаме проблем с финансирането. Ако ние не влезем в еврозоната, ще имаме много затруднен достъп до пазарите и до финансирането на дефицитите, които се очертават. Така че еврозоната… Не ги слушайте тук тези какво говорят. Отдавна, някои от тях са в еврозоната, ама баламосват електората си. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кой? Кой?“) Яко в еврозоната са. Лидерът Ви например. Кой, като питате, кой е. За Вас говоря, да. За кого да говоря? Всички сте в еврозоната. Но да не се отклоняваме. Да продължим сериозно. Трябва да го подкрепим бюджета, за да реализираме този стратегически приоритет. Това е първото основание. Второто основание е, че трябва да продължим да подкрепяме хората с доходи. Да ги подкрепяме, защото животът им стана много, много труден и всички го знаем добре. И това не е популизъм. Третото нещо, заради което трябва да подкрепим този бюджет, е заради това, че се намираме в много сложна геополитическа обстановка. Ще се наложи да харчим за сигурността си. Безплатният обяд свърши по отношение на сигурността, както забелязвате. Но ще се опитам да обобщя… (Шум и реплики.) Ще осигурите ли ред в залата? Защото аз мога да изчакам. Няма проблем. Искам да Ви кажа, че много сериозно, много сериозно…

Да, благодаря Ви. Не съм изненадан от това, което се случва, но нека да завърша, да не Ви губя времето с излишни думи и с паузи. Подкрепата на бюджета е нужна и затова, защото в сложното време, в което живеем, както казах, ще трябва да отделяме още повече пари за сигурност и тогава ще трябва да отиваме до тези пазари, за които говорим. Защото, ако разходите за отбрана излязат извън дефицита, те ще се финансират категорично с кредити – да няма никакво съмнение за това, както и повечето инвестиционни проекти. Колкото и да не Ви се иска да го признаете, така ще бъде в следващите години – инвестициите ще се финансират в по-голямата част със заеми. Но накрая да обобщим какъв е този бюджет. Аз казах в Бюджетната комисия, че това е най-вероятно и дай боже, последният бюджет в лева и не бива да изтърваме историческата възможност да гласуваме за последния бюджет в лева. Не се спирам на онази критична част от изказването, която си бях подготвил, защото съм съгласен с по-голямата част от критиките, които са казаха. Най-важното е, че най-сериозният недостатък на бюджета е, че в него няма реформи, в това число спряхте и реформата за обединението на агенциите, което щеше да донесе, щеше да направи тия 33% доста по-реалистични за събиране от ДДС-то, но това е друга тема. Аз се надявам до средата на годината да поправите тази грешка. Та, сега ще завърша с нещо интересно, защото всеки се опитва да даде някакво име на всеки бюджет. Да Ви кажа кога се сложи началото на тази традиция – 1997 г. приехме бюджета след хиперинфлацията и Виденовото правителство месец юни – в средата на годината. И тогава след бурни дебати, тъй като аз бях председател на Бюджетната комисия, нарекох бюджет – бюджет на наследството от комунистическата власт. Оттогава стана традиция да казваме, да се опитваме с една дума да дадем наименование на бюджета. Аз сега ще се опитам да направя това с този бюджет. Този бюджет е бюджет на наследството от политическата криза, колеги, това е истината.

Искам думата.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, на основание чл. 79, ал. 1 предлагам срокът между първо и второ четене на Законопроекта, който току-що приехме, да бъде пет дни.

Благодаря, госпожо Киселова. Добро утро! Най-после ни видяхте, въпреки че ни изпуснахте за изказването. Виждам, че народните представители си тръгват. Хубаво е това. Нормално е да си тръгват, защото днес при гласуването на бюджета – държавния, на първо четене всички видяхме, макар и в тези ранни часове, че политическото лицемерие е лесен занаят. Той може да се практикува от всеки един негодник тук в Народното събрание, защото чухме различни изказвания – най-вече от Костадин Ангелов, от Политическа партия ГЕРБ, който за първи път може би ще изненадам много колеги, ще се съглася с тях –бе абсолютно прав за това, което каза за ПП-ДБ и част от тяхното управление. Естествено, сбърка със своето изказване за това, че МЕЧ е участвал в управление с ПП-ДБ, но те забравиха нещо много важно. Записите на техния любим патрон Бойко Борисов, който от 10 дни, депутатчето Борисов, отново не е тука в залата да защити своя бюджет. Забравиха Кумгейт, Суджукгейт, сделката за ЧЕЗ и Гинка, Мишо бирата, Барселонагейт и какво ли още не. БСП – които също напуснаха залата. ИТН, които предвидливо мълчаха, в лицето на Тошко Йорданов, докато не взе думата накрая за едно безумно изказване. Сега ще разберат каква ще бъде тяхната съдба с прегръдката с ГЕРБ. Политическата анаконда ГЕРБ ще унищожи поредните два проекта и те ще отидат на политическото бунище така, както отидоха десетки преди тях през 15-годишното управление на ГЕРБ, което безспорно може да се нарече геноцид. А относно бюджета, процедурата, госпожо Киселова. Политическа партия МЕЧ гласува против, защото това е един антисоциален, античовешки и антибългарски бюджет. А когато той е писан от хора и кадри на Политическа партия ГЕРБ – на Бойко Борисов, то ако корупционният риск е 10%, той автоматично скача над 70%, като прибавяме БСП и ИТН, корупционният риск за този бюджет – той да бъде откраднат, е над 90%. Такава ще бъде позицията на МЕЧ оттук нататък и въпреки празната зала нека българските граждани да видят уважението на омертата, която се събра, гласува, заедно с „ДПС – Ново начало“ на Пеевски, който е опозиция и който подкрепи абсолютно всички предложения, което е поредното доказателство, че Пеевски е навсякъде около този кабинет – зад него, под него, върху него – навсякъде. Хубавото е, че скоро този кабинет си отива и бюджетът, който гласува това срамно правителство, ще бъде последният в този формат. Благодаря Ви, госпожо Киселова, лека вечер!