13 март 2025 г.

Госпожо Киселова, дами и господа! На 21 февруари 2025 г. група депутати внесохме предложение за решение на Народното събрание да отправи покана към Жак дьо Ларозиер, Джон Грийнууд и Стив Ханке да изготвят безплатно анализ за ефектите от влизането на Република България в еврозоната. През пролетта на 2021 г. имаше решение на Министерския съвет за изготвяне на анализ за ефектите от въвеждането на единната европейска валута в Република България. Анализът трябваше да бъде изготвен съвместно от Министерството на финансите и БНБ, и да бъде публикуван през есента на 2021 г. БНБ изготви своята част и тя стана достояние на обществеността, независимо че не беше официално приета от Управителния съвет на Банката, МФ така и не изготви неговата част. Упорито се тиражира тезата, че предстоящото влизане в еврозоната не би трябвало да предизвиква особено притеснение в българите. Тесен кръжец от експерти убеждава широката публика, че режимът на валутен борд е почти същото като да си част от валутния съюз и че след като страната ни веднъж е поела поддържането на фиксиран курс към единната валута, то не е проблем да се циментира завинаги в зоната на еврото. Подобно твърдение е откровена лъжа и неговите поддръжници удобно пропускат факта, че включването в един валутен съюз далеч не се изчерпва с подмяната на паричните знаци. Вместо сериозен дебат, основан на професионален анализ, чуваме отново политически щампи и заклинания как това е единственият път, как ще влезем в клуба на богатите. Рисуват ни розови картини как ще станем богати и ще живеем добре. В анализа на БНБ се съдържа следният извод: „От институционална гледна точка, при крайно извънредни ситуации, с огромни икономически последици българският парламент няма да има възможност да извърши налагащи се промени в паричния режим, а БНБ няма да има възможност да използва инструментите си за влияние върху монетарните условия в страната. В такива случаи страната ще трябва да разчита на наличността и ефективността на действащите в еврозоната механизми за управление на асиметричните икономически шокове.“ Край на цитата. Преведено на общодостъпен език това означава, че с приемането на еврото ние се лишаваме от суверенитет и при настъпване на тежка икономическа криза, дори и катастрофа, българските власти няма да могат да направят нищо освен да се молят на европейските институции и да се надяват на милост и разбиране. Изхождайки от това, смятаме, че взимането на подобно решение е от съдбоносно значение и не може да се вземе без сериозен анализ и ясно осмисляне на последиците от подобно решение. След като българската държава не успя да изготви подобен анализ, затова ние предлагаме Народното събрание да вземе решение да покани трима от най-известните учени икономисти в областта на финансите, и в частност режима на валутен борд, а именно бащата на българския валутен борд професор Стив Ханке, Жак дьо Ларозиер, бивш управител на Международния валутен фонд, и Джон Грийнууд, бащата на валутния блок в Хонконг. Въпросните господа се съгласиха да изготвят анализа безплатно. Ето и кратка биография на всеки един от тях. Жак дьо Ларозиер е сътрудник в Института за приложна икономика, глобално здравеопазване и изследване на бизнес предприятията към Университета „Джонс Хопкинс“. Жак дьо Ларозиер е член на френската Академия на науките. В миналото той е бил управляващ директор на Международния валутен фонд в периода 1978 – 1987 г., управител на „Банк дьо Франс“ (1987 – 1993 г.), и президент на Европейската банка за възстановяване и развитие (1993 – 1998 г.) Важно е, че той е бил и член на Комисията Делор, която отговаря за въвеждане на еврото. Джон Грийнууд е сътрудник в Института по приложна икономика на Университета „Джонс Хопкинс“. Той е бивш главен икономист на ИНВЕСКО, един от най-големите фондове в света с почти два трилиона долара под управление. Грийнууд е баща на валутния борд в Хонконг 1983 г., който, между другото, още успешно работи, независимо че Хонконг се върна в рамките на Китайската народна Република. Стив Ханке е професор по приложна икономика в Института „Джонс Хопкинс“ и основен основател и съдиректор на Института за приложни икономика и изследване на бизнес предприятия. Създава валутните бордове в Естония 1992 г., Литва 1994 г., България 1997 г. и Босна и Херцеговина 1997 г. Този екип включва един член, който е участвал в създаването и въвеждането на еврото и двама членове, отговорни за създаването на всеки валутен борд след този в Хонконг през 1983 г. Накратко, този екип има огромен професионален опит и научен авторитет. Надали някой в тази зала би се осмелил да укори професионализма и безпристрастността на гореспоменатите господа. След като ние българите не сме в състояние да изготвим анализ за последствията от такова съдбовно решение, което ще определя за поколения напред съдбата на народа, е редно да потърсим външна помощ. Разбира се, важно е помощта да е от най-добрите професионалисти в дадена област. Убедени сме, че по-добър екип от този надали може да бъде намерен. Политиците не разбират или нехаят за последиците от въвеждането на еврото у нас. Ако българският народ гледа, в момента може да види в залата на парламента как българските депутати въобще не ги интересува това, което им говоря. И в двата случая решението за изоставянето на лева и приемането на еврото не бива да се прави без сериозен анализ на последиците от подобно решение. За жалост, нашето предложение, което беше заведено в Деловодството на Народното събрание на 21 февруари, още същия ден е било разпределено от председателя на Народното събрание за обсъждане в Комисията по бюджет и финанси. Оттогава председателят на тази комисия не внася предложението за разглеждане. Смятаме, че това е умишлен саботаж от председателя Делян Добрев, който в случая е лично отговорен и според мен това е престъпление спрямо страната и народа, за което, дори и да бъде наказан сурово впоследствие, за жалост, непоправимите щети вече ще бъдат нанесени. Предполагам, че той го прави със знанието и съгласието на колегите си от парламентарната група на ГЕРБ. Дами и господа народни представители, ние отново ще направим официално предложение да включим като точка в дневния ред покана от името на Народното събрание към изброените по-горе икономисти, които да изготвят анализа. Надявам се, че няма нужда да Ви обяснявам колко е важно да подкрепите подобно решение. Разбира се, само при условие че сте загрижени за съдбата на българския народ и България. Надявам се, че българските граждани и камерите показват колко сте загрижени. Да живее в България! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Съвсем накратко бих искал да мотивирам предложението за удължаване на срока на Комисията, разбира се, след което ще изчета и самото проекторешение. Знаете, колеги, че безводието в страната е една сериозна тема, която се дискутира почти ежедневно, включително и в залата, и в комисиите, в медиите. За съжаление, тази комисия беше създадена преди три месеца, но по съвсем обективни причини не успя да проведе достатъчен брой заседания. Знаете, след създаването ѝ беше ваканцията, коледно-новогодишните празници, след което имаше разместване в състава и респективно ръководството на Комисията, и на практика за тези три месеца ние успяхме да проведем пет заседания: две от които бяха чисто организационни и три по същество. Предвид амбициозната програма, която сме начертали като комисия, а именно да бъдат изслушани не по-малко от 43 лица, смятам, че е необходимо още технологично време да направим това. Затова предложението е да бъде удължен срокът с още три месеца. Като към момента мога да дам съвсем кратък отчет. Бяха изслушани Министерството на околната среда, Регионалното развитие и благоустройството, Българският ВиК холдинг, Министерството на здравеопазването, Националният институт по метеорология и хидрология, като за днес сме планували да изслушаме и Министерството на земеделието и храните, респективно „Напоителни системи“, така че моето предложение, колеги, е да подкрепим удължаването на срока с още три месеца. Това предложение впрочем е подкрепено от немалка част от групите в парламента, а именно от ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ. И самото решение гласи така: „Удължава срока на действие на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната с три месеца.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Както и господин Шишков спомена, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим и всъщност сме подписали това предложение за удължаване срока на Комисията, тъй като тя е от изключително важно значение с оглед на проблемите с водата, които има в голяма част от страната. На практика, за около три месеца работа не успяхме да свършим това, за което бяхме избрани, тъй като имаше доста обективни причини. Знаем много добре, че председателят на Комисията стана министър на околната среда и водите и поради тази причина няколко заседания не бяха проведени. Освен това по време на коледно-новогодишните празници също нямаше заседание и не можахме да изпълним това, което сме си поставили всички ние в Комисията като задача. Специално ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имахме над 10 предложения, които бяха изискани като информация, но все още не сме получили част от тях, и затова ние считаме, че е много важно Комисията да продължи, защото имаме за изслушване и много хора, включително бивши министри и проектанти, които са наясно с проблемите и могат изключително много да помогнат за мерки, които да бъдат предложени от представителите в Комисията, на вниманието на народното представителство, за да може да бъде решен поне част от проблема с водната криза в България. Благодаря.

Господин Стоянов, честно казано, аз не съм много съгласен, че нещата, които казахте като обективни причини, които са спъвали по някакъв начин работата на Комисията, са такива. Не би трябвало точно такива причини да забавят работата на Комисията, но можете ли да обясните пък всъщност в дупликата си какво точно е свършено, защото за всичките почти шест месеца работа на Народното събрание това без съмнение е най-важната тема, която до момента е била разглеждана, и си заставам твърдо зад думите. Изключително важна тема е и се надявам Комисията да заработи, защото в момента по-скоро ми се струва, че поради една или друга причина работата ѝ се спъва.

За процедура.

Госпожо Председател, ще Ви помоля да влезете в ролята си на председател. Цялата зала прави всичко друго, но не и да следи изказванията, които са по една уж много важна тема за Народното събрание. (Шум и реплики.) Много Ви моля да въдворите ред и тишина в залата.

Благодаря, госпожо Киселова. Аз считам, наистина това, което каза госпожа Султанова, че темата е от изключително важно значение. Поне за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ наистина е от важно значение и ние сме едни от най-активните членове на Комисията. Направили сме много предложения за изслушване. Искали сме много информация – голяма част, от която е предоставена, но има все пак информация, която все още не е предоставена. За съжаление, от предоставената информация от различни министерства и ведомства във връзка с получените средства за около двадесетина години назад до момента се установи, че във водния сектор имаме финансиране на десетки милиарди левове по различни програми – национални, европейски, но както преди започване на финансирането по тези програми загубите на води са били над 60%, така и към днешна дата загубите на води, за съжаление, също са над 60% и ние всъщност трябва да разберем каква е причината за тези загуби. Защо тези средства не са подпомогнали така водния сектор, че загубите да намалеят и да имаме много по-малко загуби, защото в някои от ВиК операторите имаме загуби дори над 80%. Говорим за Перник, за Шумен, има и други. Имаме подробна информация в тази връзка и ние всъщност наистина трябва да разберем какви са причините. Да набележим мерки. Да извикаме на изслушване бивши министри, които са имали отношение по тези теми, за да кажат какво те са направили, какво е трябвало да бъде направено и какво не са направили. Какво е било възпрепятствано в тяхната работа за да не вложат правилно средствата, така че да намалеят загубите и наистина да има някаква ефективност от вложените средства. Също така трябва да разберем защо бяха забавени и така наречените планове за управление на речните басейни, вследствие на което имаме наказателна процедура от Европейската комисия. Те бяха изключително забавени и бяха приети буквално в края на миналата година, за което, пак повтарям, че има загуба на средства, защото имаме наказателни процедури. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо Председател. Най-важното нещо е, че съвсем отскоро сме поискали информация от всички общини, от кметовете на общините за това какви проблеми имат те в своите райони и какви текущи актуални проекти имат, за да можем приоритетно да ги предложим за финансиране в края на работата на Комисията.

Затова от изключително значение е тази комисия да продължи своето действие. Благодаря, госпожо Председател.

Благодаря, госпожо Киселова. Тази временна комисия се създаде с една ясна цел – да намерим решение на един от най-големите ни проблеми, в момента най-наболелият проблем. За съжаление, тя намери своето забавяне и затова днес водим и този дебат за удължаване на нейното действие. Факт е, че изслушахме доста експерти. Изслушахме министри. Изслушахме кой ли не и кой ли не още ще изслушаме, но най-големият проблем за мен лично и не само за мен, а за всички български граждани е, че над 70 населени места остават на воден режим все още и ние не можем да намерим решението и да излезем с решение какво трябва да се случи, за да можем час по-скоро да оправим проблема с безводието. Към днешна дата имаме пак така доста сериозен проблем, че има засушаване – дали е предвид климатичните промени, или нещо друго е, е дълга тема. Но факт е, че язовирите са празни. Факт е, че довеждащите водопроводи са разрушени. Вчера бях на Комисията по регионалното развитие като гост, за да слушам какво казва министърът. И това, което каза той, е, че всъщност няма и пари. Няма пари за нови водопроводи. Няма пари за нови язовири. И не знам с този бюджет, който в момента целта му е да ни вкара зорлем в тази еврозона, вместо да си построим язовири и довеждащи водопроводи и тръбопроводи, ние ще държим някаква финансова дисциплина само и само за да влезем в еврозоната. Хората не са ни избрали за това тук. Хората ни избраха, за да можем да им решаваме техните проблеми и смятам, че наш дълг е да го направим. Така че ние ще подкрепим удължаването на срока с ясната визия, че ще искаме Комисията да излезе час по-скоро с доклад и с решение какво трябва да се случи оттук нататък. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Славчев, категорично не съм съгласен с Вас. Моля да обясните какво свършихте в тази комисия. Благодаря.

Господин Янков, надявам се, че сега, като Ви отговаря, ще сте доста по-наясно с това какво свършихме. Експертите, които изслушахме, посочиха ясните причини за кризата и най-вече остарялата водопроводна мрежа и загубите над 80% вода в някои от районите. Но това, което мен най-много ме притесни и вчера го чух от министъра на регионалното развитие, е, че в момента те са започнали да преразглеждат проекти от преди 40 години. И цитирам горе-долу по памет, това, което каза министърът. Каза следното: „загубили сме 40 години в неправене на нищо и сега трябва да възобновим старите проекти, за да можем да намерим решения за водната криза.“ И наистина е така – огромни компании, държавни – като Водстрой, са били унищожени. Плановете им и всички проекти – всичко е било унищожено. Неслучайно, господин Янков, ние внесохме и предложение за Временната комисия, която да разгледа спогодбите с Гърция, тъй като през Арда и Места изтича огромно количество вода и за съжаление, и ние като държава не сме си защитили нашия интерес. Така че това е една от темите, която също трябва да се разгледа много сериозно. Но пък празните язовири са и символ на нашата неспособност да управляваме ресурсите си разумно. Както Ви казах и преди малко, язовирите са празни. Вецовете, най-вече частните вецове, които има по течението на тези язовири, след язовирите и по реките, са една от причините всички ние да се съмняваме дали същност някой не злоупотребява и дали някъде водата не изтича, за да прави някой електроенергия с користни цели. И за това трябва много сериозно правителството, изпълнителната власт да бъде подбутната и от законодателната, за да се свърши работа. Защото ние в този парламент направихме и кръгла маса по наше предложение за изменение на Закона на заводите и поискахме общините да имат възможност да управляват сами ВиК инфраструктурата си. Защото в момента целта и на сегашното правителство, и на предходните е да има консолидиране на общините във всяка една област с някакви техни уклончиви искания и въжделения, че Европейският съюз така го е поискал, но това изобщо не е вярно. Поискахме общинските съвети да могат да излизат от ВиК асоциациите. Дойдоха тук от 15 общини да ни подкрепят.

Така че, това е, господин Янков. Има много още да се говори по темата – колегите ще го направят.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, като член на Комисията, която беше създадена в един период, в който все още нямаше правителство, все още нямаше комисии към Народното събрание, смятам, че е задължително, а и ние ще подкрепим удължаване на срока на тази комисия, защото има все още много информации и данни, които трябва да се съберат. Убеден съм, че Комисията ще се постарае и ще извика всички необходими лица, за да може да вземем конструктивно решение, но съм подразнен от тактиката – това, което правят, това празнословие, от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото единствено и само се упражняват и говорят абсолютно празни приказки... (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Здравейте! ...с които саботират и работата на Комисията...

Господин Георгиев, знаете ли колко преди да се появите тук, в тази зала, ние се занимаваме с тази тема? Има ли един общински служител, който да не знае, да не е видял как партията, която Ви излъчва – БСП – ново начало, в 80% от населените места управлява заедно с ДПС? Навсякъде – най-вече там, където има поголовна сеч в горите. Ние сме се занимавали и с горски теми, които оказват огромно влияние върху безводието. Там БСП са пряко свързани с ДПС и сечта в горите върви, там си пазите Вашите кадри и всичко остава непроменено. Така че много лицемерно е това, което казвате. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Желаете ли, господин Костадинов, реплика? Не желаете. Господин Вълчев? Не желаете. Друг желае ли да направи реплика? Господин Георгиев, желаете ли дуплика? (Реплики.) Напротив, накъсването на играта ще бъде от двата фланга. Заповядайте, господин Георгиев.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Усмихвам се, защото е лицемерно да говорите по теми, които не познавате, колеги. Особено за мен, особено за региони, където ние управляваме, и особено за сеч, за вода и за други неща, за които въобще не сте наясно. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Всъщност аз съм провокиран и от преждеговорещия, с когото сме всъщност в тази комисия. Тъй като, разбира се, има доста спорове и на много от тях, въпреки че съм говорил по членове, по алинеи от Закона за водите и така нататък, все още чакам да ни образовате, така както сте обещали. Все още не сте го направили по простата причина, че няма на кого да се опрете, поне не и на законов фундамент. Но да се върнем на Комисията – защо е абсолютно наложителна и защо всички ние трябва да дадем, едно наистина сериозно внимание да обърнем на проблема с водите. Неотдавна се излъчи и докладът на Европейската комисия, който, ако сте го прочели, сте забелязали, че проблемът с водите няма да е само проблем на България, проблемът с водите ще е проблем за цяла Европа. И ненапразно тук доста държави започват така осезаемо да обръщат внимание и върху водите в България. Защо го правят според Вас? Пак ще се върна към преждеговорещия – 60 години бездействие, 60 години клатене на краката от различни институции. Все още не сме сменили водопреносната си мрежа – нещо, което е трябвало да направим много, много отдавна и въпреки това безхаберието на институциите продължава и до днес. Проблемът с безводието не е само засушаването, не е само свързано с климата, то е свързано именно с безхаберието на тези институции, то е свързано с бездействието на регулаторите, на контролните органи. Всички знаем за проблема с вецовете. Една тръба 1,2 м, която трябва да отпуска вода от язовир към ВЕЦ, работи, 5 кубика в секунда източва вода. За денонощие това са над 430 хил. кубика вода. За 10 дни това са над 4 милиона. Казвам го, защото, въпреки графиците, в таблиците на Министерството на околната среда и водите знаем, че има и незаконно източване. И точно безхаберието е нещо, на което трябва да наблегнем не само в Комисията, но и в залата. Благодаря Ви.

Господин Димчев, естествено, Вие сте прав колко е важна тази комисия, но от това, което казахте, от него не стана ясно дали с удължаване на срока на Комисията ще се реши проблемът с нейната ефективност. И тъй като си позволихте да се обърнете към преждеговорещия – от „БСП – Опитомена левица“, аз ще Ви кажа какво всъщност е лицемерие. Лицемерие е три парламента да защитаваш реакторите на АЕЦ „Белене“ и вчера в Комисията по енергетика, когато за пореден път поискахме нашия проект за решение за отмяна на продажбата...

...да погледнат гузно към земята и да не гласуват. Това е лицемерие! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако обичате, без реплики в залата. Заповядайте, господин Анастасов. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Златанов! (Реплики между народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ и „БСП – Обединена левица“.) А, решихте на друг да направите реплика! Господин Ганев, моля, без реплики в залата! Заповядайте.

Госпожо Председател, ще бъда много кратък, тъй като не желая да губя от времето, тъй като темата е много сериозна, а виждаме, че ВЪЗРАЖДАНЕ се гаврят с нея и бавят по всякакъв начин следващите точки, които са важни, включително спешните решения, които трябва да се вземат. Минимум аргумент от това, което чухме, е: Комисията трябва да продължи да работи, защото има много добър образователен ефект. Стигнахме дотам представители на ВЪЗРАЖДАНЕ да цитират нещо за Европейската комисия, което са чули от „ДПС – Ново начало“. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е супер наистина, страшен прогрес. Може би, ако заседава още Комисията, и за еврото ще станете след някой друг ден. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, трябва да продължаваме да работим. Но съвсем сериозно, това, което правите в момента, е гавра с един проблем на хората, Коце. Ти може да имаш вода на Варненското езеро, но повечето хора нямат вода и имат проблем с това. (Шум и реплики.)

Господин Димчев, правя Ви бърза реплика, защото не съм съгласен с това, което казахте за преждеговорещия от „БСП – Ново начало“. Това е бившият кмет на Самоков, който излъга хората и им каза, че ще изкара община Самоков от ВиК Асоциацията и сега ходи и говори точно обратното. Ето това е лицемерие! Така че, моля Ви, обърнете внимание на такива лицемери в изказването си. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Стани на лично обяснение и кажи защо излъга хората, бе!

Благодаря за репликите. Всъщност, ако се въздържим от политическото говорене, аз не искам да отговарям на подобни провокации. Не, господин Анастасов, между другото, четем си и грамите, и докладите – поне това, което ни интересува. Не искам да нападам други хора от Комисията. Факт е, че доста от тях гледат в една посока, поне това си мисля, но е важно всички Вие в залата да разберете важността на този проблем. Защото не много отдавна точно министърът на регионалното развитие и благоустройството каза точно от тази трибуна, че кризата с водата е тази точка, на която трябва да обърнем внимание и точно тук да работим и точно тук да се хвърлят средствата. Сега, може би месец и половина след това, се оказва, че това не е точно така и че може би средствата ще бъдат пренасочени в други сектори. Докога? Все още, пак да повторя, водопреносната мрежа в България е необходимо да бъде сменена изцяло. Аз съм избраник от област Кюстендил. 557 км е разгърнатата площ на водопреносната мрежа само в община Кюстендил. Да ги сложим средно по 600 лв. на метър заради терените и така нататък – това са над 300 млн. лв. само за водопреносната мрежа, само в тази община. Колко други са за смяна? Губим между 60% и 80% в тази водопреносна мрежа и в същото време ще говорим за засушавания, ще говорим за нови водохващания. Ами целият океан да докараме дотук, ако имаме 80% до 100% загуба на водата в тази водопреносна мрежа, как ще стане? За това е необходимо всички от тази комисия да обърнат специално внимание, да разговарят с парламентарните си групи, защото това е проблем, който не търпи отлагане. Това е нещото с което трябва да започнем, защото водите само след няколко години ще се окажат по-ценни от всички други полезни изкопаеми. Така че умолявам всички Вас – четете, питайте и нека да работим заедно в тази посока. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще Ви помоля още веднъж да приканите залата да спазва тишина. На колегите, на които не им се работи, могат да излязат от залата. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колеги, дебатът днес за удължаването на срока на работата на Временната комисия…

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, поощрявам наистина да бъдем конструктивни в предложенията си по тази така важна тема. Аз също няма да приема аргументите поради каква причина Временната комисия за безводието, която знаете, беше предложена от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ заседава само четири пъти, от които на едното заседание се прие Правилникът и само три заседания по същество. За три месеца, колеги, бяха изслушани двама министри и представители на две ведомства. Ако това смятаме, че е пълноценно свършена работа по една толкова важна тема, за която залата се обедини, че е така, аз бих била изключително разочарована от разбирането ни за това какво смятаме, че трябва да свършим. Още на първото заседание от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ предложихме подробен график и програма за работата по седмици с лица, които да бъдат изслушани. Бяха предложени и лица за изслушване от страна на другите парламентарни групи. За съжаление, това беше отхвърлено от мнозинството, за да не става, забележете, говорилня в Комисията. Да бъдат изслушани бивши министри назад във времето, които са имали отношение към това в момента да стигнем до толкова тежко състояние на снабдяването с вода на хората в страната, имат отношение редица бивши министри, които аз лично, бих искала да изслушаме в Комисията и да поемат своята отговорност за това защо сме тук. Направих си труда, колеги, да прочета, и искам да Ви уведомя, една стенограма от 2001 г. от заседание на Министерския съвет, господин Иван Костов тогава е бил министър-председател с всички министри, имащи тогава отношение към водната криза. Искам да Ви кажа, че проблемите, които са обсъждани тогава, са абсолютно валидни и днес – 24 години по-късно, загубите на вода в страната са много по-големи от докладваните тогава. Много милиарди левове, похарчени по линия на различните европейски фондове и по линия на държавния бюджет. Това прави проблема изключително значим, затова ние настояваме тази комисия да заседава поне минимум веднъж всяка седмица. Аз категорично няма да приема аргументите, че Комисията може да заседава единствено в сряда или в четвъртък, колеги. На мен не ми е известно народните представители да получават заплатата си само за сряда и четвъртък. И ако приемем, че понеделник е приемният ден на народните представители в техните региони, вторник и петък са също работни дни. В тази връзка, тъй като ние не си свършихме работата през тези три месеца, дори бих искала да предложа народните представители да не получават възнаграждение за участието си в тази комисия в удължения ѝ срок. Настояваме да има график, настояваме да има план, настояваме Комисията да не заседава със срок само от час и половина. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Султанова, правя кратко възражение по същество на Вашето изказване на основание чл. 53, ал. 2, просто напомням за някои колеги в залата, че такава е процедурата. Трябва да бъде възражение по същество самата реплика и към Вас се обръщам, госпожо Председател. Казахте във Вашето изказване, че сте предложили подробен график, не сте съгласна с работата на Комисията, начина, по който работи Комисията. Аз искам да Ви напомня нещо, което ние с Вас дискутирахме и по време на самата комисия, че действително председателят на Комисията винаги в края на заседанието в точка „Други“ предлага всички членове на Комисията да предложат дневен ред за следващо заседание, в който момент всички членове на тази комисия могат да предложат кои лица да бъдат изслушвани. Всъщност целта на Временната комисия е да установи факти и обстоятелства по отношение на безводието. Как ги установяваме тези факти и обстоятелства? Ами чрез изслушвания. До настоящия момент ние сме направили едно йерархично разпределение на институциите и лицата, които трябва да бъдат изслушвани. Според мен дейността на Комисията до настоящия момент си извършва правилно дейността. И ние от „Има Такъв Народ“ ще подкрепим удължаването на срока на тази комисия, между другото, Вашето предложение за неполучаване на възнагражденията, ако същото е законосъобразно, не знам дали е такова, не съм проверявал, ние ще го подкрепим всъщност от „Има Такъв Народ“. Благодаря Ви.

Госпожо Султанова, аз не съм съгласен с Вас. Вие говорите витиевато. Ама този председател, ама така правела Комисията, ама дайте имена, дайте политическите сили, които правят така, че тази комисия да не работи, защото в момента тече дебат и тук се обяснява от управляващото мнозинство: ама те ВЪЗРАЖДАНЕ не говорят прекалено много. А ние защо сме в този парламент – да Ви гласуваме на мнозинството „против“ и Вие след това да си правите каквото си искате? Покажете и кажете имената, кой е председател, кой му подкрепя безумните предложения да не заседавате? Защо не правите това, което трябва да се случва в Комисията? Има си конкретни имена и политически сили. Покажете кои са партиите, които подкрепят това нещо. Иначе тук в момента укори… Ама било протакане на времето. Не, не е протакане на времето. Защита на всичко това, което се случва в парламента, трябва да има, а Вие си позволявате да деребействате. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господа, дори не смятам да отговарям на празнословията, които за пореден път говорите от тази трибуна. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Абсолютно нищо не чухме от Вашата реплика. Нека да си свършим първо работата в Комисията, в която, между другото, има и Ваши представители. Това че знаете какво се случва в Комисията, аз не съм причината за това, че не сте уведомени от колегите си, които са членове на тази комисия. Информирайте се повече, питайте ги и те ще Ви кажат. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Аз не съм член на тази комисия, която има за цел да установи всички факти и обстоятелства относно безводието в страната, но ще подкрепя нейното удължаване, защото като народен представител съм избран от една област – Габрово, която се намира в полупланински и планински район. От нея извират много реки и допреди буквално няколко години в областта ни нямаше почти никакъв проблем с водоснабдяването, с водоподаването и не би трябвало да има, защото в тези планински райони е много влажно, има много гори, включително и вековни такива. В същото време от няколко години се появиха проблеми и ние с тази комисия трябва да изясним всички факти и обстоятелства защо ги има. И освен това съвсем преди няколко месеца областният управител на Габрово свика извънредно заседание. Има много язовири, които са компрометирани, и ние с тази комисия трябва да изясним всички факти и обстоятелства защо се е стигнало дотук и какво трябва тепърва да се направи. Аз дори не съм и съгласен с госпожа Султанова, която казва, че трябва да продължава действието на Комисията, докато се изясняват тези факти. Според мен тя трябва да продължава, докато се реши генерално този проблем. (Реплика от народния представител Радостин Василев: „И кметицата на Габрово е крадец!“)

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Господин Петров, аз не съм съгласен с Вас, че в област Габрово няма големи проблеми с водоснабдяването. Спомням си, че в едно от изслушванията Вие сам споделихте, че има села и населени места, които са изцяло без вода, така че ще Ви помоля да дадете малко повече яснота, дали тези села са същият брой, или има още, които са останали без водоснабдяване. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Господин Врачев, да така е. Освен че не би трябвало да има проблем с водоснабдяването и водоподаването през летния период на 2024 г. 28 населени места бяха без водоподаване, но липсата на вода има още едно изражение, и то не е само за питейно-битови нужди. „Напоителни системи“ – в нашата област такива няма. Когато е имало поливно земеделие преди повече 20 години, аз си спомням все още в нивите, тъй като съм член и на Комисията по земеделие, занимавам се със земеделие, виждам, че все още стоят помпените станции, които са разграбени, унищожени, няма никакви канали, които да отиват до земеделските земи, които са били поливни допреди 20 години, да речем, може би и повече от 20 и са разграбени благодарение на безхаберното управление от така наречената демокрация досега. Габрово има един язовир, който се казва „Христо Смирненски“. На него не му е правена реконструкция, но на самия ни град беше направен така нареченият воден цикъл – ремонт на водния цикъл, с който срещу 160 милиона бяха подменени 5% от водопреносната мрежа. Всичко друго е загуби, така че има остра необходимост от изясняване на обстоятелствата защо тепърва трябва да се направят реконструкции, защо тепърва с тези огромни средства, които държавата предвижда да даде на „Напоителни системи“, кои язовири трябва да бъдат рехабилитирани, кои язовири трябва да бъдат почистени, подновени? Трябва да се направи анализ. Тази комисия трябва да работи и въпреки усилията, които ще положи, все пак трябва да се намеси и държавата. Това е проблем, с който са се занимавали и упражнявали както и политици, както и областни управители, така включително и зелените, които искаха буквално допреди години да забранят сечта във вододайните зони, без дори да осъзнават и да знаят, че две трети от горските територии в област Габрово са вододайни зони. Има много вецове на почти всички големи язовири, които функционират. На „Стамболийски“, и на „Смирненски“ има вецове, които имат ангажименти с отделни оператори…

Приключвам. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, аз ще гласувам за удължаване срока на действие на Комисията за установяване на факти и обстоятелства за проблемите с безводието в страната, защото все още имам някаква надежда, че тази временна комисия ще свърши някаква работа. А, колеги, някаква работа ще свършим, ако на второ четене се обединим и заложим финансови средства за проектиране, реконструкция и изграждане на довеждащи водопроводи – публична държавна собственост. С риск да бъде досаден, ще кажа, че тези публични водопроводи не могат да се финансират по Общинската програма. Не могат да се финансират по ОПОС, където са на територия на асоциации, където няма създадени, и единственият начин за финансиране е от държавния бюджет. На Комисията предложих да се задели един ресурс от 100 млн. лв. Има достатъчно готови проекти, които, ако ги финансираме още тази година, ще решим проблема на хиляди жители. Това са водопроводи от Караман тепе към Хасково. Това е водопроводът от ВЕЦ „Видима“ към Пречиствателна станция „Стоките“. Готови проекти, само трябва да се отпуснат пари и може да се действа още тази година. Вчера имаше протест на жители на община Тунджа. 44 населени места в момента в март месец имат проблем с водата. Какво правим, колеги, лятото или есента?! Ами там има водопровод Елхово – Шарково. Какъв е проблемът да отпуснем пари да се проектира и ако не тази година, догодина да започне изграждането и да решим този проблем. Не приемам факта на управляващите, че няма пари в бюджета. Не, в бюджета има пари за правителствен самолет, за решаване на проблемите на хората с безводието нямаме. Що за шизофрения е това, меко казано? Аз съм от такъв район, от Севлиево, където, откакто се помня, има проблем с водата, а аз наближавам 60 години. Колеги, дайте да се опомним и да гласуваме пари на второ четене. Умолявам Ви, от всички парламентарни групи да се обединим. Водата няма цвят, водата е живот. Ние за пари ли нямаме живот?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Хубава е българската вода, госпожо Председател. Колеги, знаете ли, че след 9 дена е 22 март? (Шум, реплики и оживление.) Ама Вие дори не знаете, че 22 март е Международен ден на водата. И може би не знаете, че водата е химично съединение, което при стайна температура представлява прозрачна течност без мирис и цвят. (Смях и оживление.) Може би не знаете, че водата покрива 71% от повърхността на планетата Земя. Може би не знаете, че тя е съсредоточена главно в океаните и други големи водни басейни. Може би не знаете, че солената морска вода е 97%, а 2,4% от водата се съдържа в ледниците, а едва 0,6% – в реките и езерата. (Шум и реплики.) Може би не знаете, че твърдото агрегатно състояние на водата се нарича лед, а газообразното – водна пара. (Смях и оживление.) Може би дори не знаете, че химичната формула на водата е H2O.

Не, госпожо Председател. Важно е да разясня на колегите, че водата е стратегически продукт на майката природа, който се съдържа в човешкото тяло от 55 до 60% по принцип, защото в залата има и индивиди, при които алкохолът е в това съотношение. (Смях.)

Най-важно е да установим, че водното богатство на България… Водното богатство на България, госпожо Председател, в лицето на минералните води е едно от най-ценните в света, с над 700 източника на минерална вода. (Шум.) А също надали се знае, че България беше страна, която беше трета страна в света по брой на язовирите, след Съединените американски щати и Япония. И това благодарение на трудовите победи на българския народ по време на Народна република България. (Шум.) В България има 6840 язовира, които язовири бяха обект на хищнически диверсионни политики от страна на агентите на международното финансово задкулисие, които искат да превърнат България окончателно в една колония на Международния валутен фонд и на световните корпорации. (Шум.)

Слушайте, слушайте, защото това е важно. (Шум, реплики и смях.)

И политиките по отношение на запазване на водното богатство на България са от изключително значение, от стратегическо значение, защото примерно, ако в България по обем и по площ най-големият язовир „Искър“, той се намира в горното течение на река Искър между София и Самоков и се нарежда на първо място със своите 655.2,52 мил. куб. м по данни на Министерството на околната среда и водите, което е изключителна важност. (Шум и реплики.) И в този ред на мисли е необходима държавна политика по отношение на водата, защото ние сме на прага нашите води да бъдат откраднати, госпожо Председател. (Силен шум, реплики и смях. Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Златанов, за мен беше много просветляващо Вашето изказване и затова имам един въпрос, който много ме вълнува. Какво е количеството вода между ушите? Благодаря Ви. (Силен смях и ръкопляскания.)

Господин Златанов, Вие говорите за над 6000 язовира, но само 52 от тях са с национално стратегическо значение. Друго обаче ме интересува. Вие споменахте за колониална зависимост, но ние сме суверенна държава, господин Златанов, така че обяснете какво имате предвид? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Достопочтени представител Златанов, аз имам два въпроса към Вас. Първият е от Вашия личен опит: водата в Дунава става ли за пиене? (Шум и оживление.) И второ, което ме интересува лично, понеже изброихте колко много язовири има, колко точно язовири има в Русенска област, къде се намират и най-вече колко от тях са закрити?

Колко време имам, госпожо Председател?

Те ще бъдат максимално оползотворени, госпожо Председател. (Смях. Реплика: „Сложи си картата.“) Момент, момент, да я забършем. (Смях.) Господин Димчев, тъй като Вашият въпрос, Вашата реплика беше съществена по темата, аз ще Ви отговаря, че в света в момента се водят много конфликти, които са на база недостига на вода. В миналото през 1962 г. се води Индокитайска война, която беше заради ледника Сиачен. (Шум.) Забележителното е, че 95% от загубите на този конфликт се дължат на екстремното време на ледника. Малко пò на юг от България Турция контролира водите на Сирия, Ирак и Кюрдистан, където изгражда хидроенергийни проекти от глобален мащаб при язовирите на Тигър и Ефрат. Предвижда се изграждането на над 100 веца с различна мощност. Площадката на ВЕЦ „Илису“ се намира на 65 км от границата на Турция с Ирак. Това са държави, които са с близо 100 милиона население. Също така са редица конфликтите в Африка поради недостига на вода. Достатъчно е да Ви спомена, че нашата съседка Турция през 1990 г. ограничи притока на Ефрат, когато Ирак нахлу в Кувейт. През този период сътрудничеството на тези страни сякаш стигна до задънена улица.

Не, не съм се отклонил, госпожо, защото това са събития, които са в близост до територията на България и които…

Така, срокът на Комисията по принцип е важен, но най-важното е да се провежда дългосрочна политика…

Госпожо Председател, ние в момента водим дискусия по отношение на водата, която е жизнено… (Шум и реплики.)

Да, но водата е предмет. Водата е предмет на дейността на една комисия. (Шум и реплики.) И тъй като, както знаем, че басейнът на Ефрат и Тигър се споделя между Турция, Сирия и Иран, докато Иран включва басейни от района на Тигър, то това като проблем в Близкия изток може да окаже пряко касателство и към Балканите, част от които е и България.

А по отношение на питането на доктор Симидчиев мисля, че бяхте Вие, за съдържанието на водата между ушите на един човек, представител на биологичния вид, то можете да вземете примерно колегата Божанков или Манол Петков и да им ги замерите. Те и без това не знам какво правят в тая зала. (Силен смях и ръкопляскания.) А на народния представител от ГЕРБ, може би не мога да Ви кажа с точност какъв е броят на язовирите в Русенска област, но след победата на ВЪЗРАЖДАНЕ, след предстоящата победа на ВЪЗРАЖДАНЕ предстои изграждането на канал Русе – Варна (силен смях и ръкопляскания), за строежа на който канал в тази зала има много ентусиасти…

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се опитам да ангажирам вниманието на колегите с темата, за която дискутираме в момента – дали да продължи работата на Комисията, която беше временна, която имаше точно определена цел. Причина да се предлага удължаване на работата на комисия, временна комисия в парламента, да бъде това, че тя не си е свършила работата, е, меко казано, нелепо. Господин Шишков, много съжалявам, но това е! Комисията не си е свършила работата и по тази причина ние предлагаме тя да продължи да не си върши работата. Още повече, имаме ярко доказателство по време на днешния дебат как работи Комисията благодарение на колегите от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ. Това беше потвърждение на безумието, Вие го превърнахте в гавра. Оттук нататък по всяка вероятност, казвам от трибуната, въпреки че бях убедена, че няма смисъл да се удължава Комисията след тази гавра, трябва да се удължи срокът на Комисията по две причини. Първата причина, очевидно има образователен ефект. Разглеждането на всякакви теми като в кръжок или клуб, в който се учим – тук са учениците, знаят – да научим колко са реките и че има реки, добре, нека да се учим. Втората причина обаче е много по-сериозна. В този парламент Комисията по околната среда и водите на практика не работи. И тази временна комисия в момента компенсира липсата на Комисия по околната среда и водите. Две причини – гаврата да продължи, и втора причина – да компенсираме безпомощността на една комисия. Това ли са причините да работи временна комисия?! Ако това за този парламент са причини, ние ще подкрепим работата на Временната комисия. Благодаря. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Благодаря, госпожо Киселова. Госпожо Михайлова, аз съм изключително изненадан от Вашето изказване и не мога да разбера защо трябва да се упражнявате върху ВЪЗРАЖДАНЕ, при положение че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме най-активните в тази комисия, а Вас, от ДПС на Пеевски, Ви няма в Комисията. Може председателят на Комисията дори да изкара списъка на присъстващите и да видим на колко заседания Вие, госпожо Михайлова, сте присъствали, и господин Анастасов, и на колко Ви е нямало. На по-голяма част от заседанията Ви е нямало. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Михайлова, наистина изложихте доста сериозни аргументи, а сега ще Ви помоля наистина да излезете и да обясните на ВЪЗРАЖДАНЕ, при които учебният ефект очевидно е ограничен, защото стигнахме тук до детски енциклопедии да се рецитират, което наистина е обидно. Обидно е дори за учениците, които присъстват тук, в това Народно събрание, да видят какви хора са станали народни представители. Много Ви моля хубаво да им поясните каква е целта на една комисия. А тя не е там да се четат групово доклади, защото това дори в университета не се прави, а да може да се задава дневен ред и да се анализират данни. Групата на „ДПС – Ново начало“… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Кажи, кажи колко пъти дойде на Комисия? Кажи колко пъти беше?

Господин Ганев, навсякъде или на всичко суфлира.

Кажи колко пъти отиде на Комисия?

Суфлирай, суфлирай! Аз мога да ти разкажа, Цончо, понеже явно трябва за теб, онази приказка за пчелата и скалата. Знаеш ли я? Една пчела, Цончо, питала скалата… (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Питала, Цончо, една пчела скалата…

Добре. Ето това е, госпожо Председател, ето това е, колеги! ВЪЗРАЖДАНЕ присъства навсякъде да саботира работата на този парламент, да саботира решаването на проблемите на хората, защото тези двамата отпред нямат проблем с водата, въобще не им пука за тези, които имат проблем с водата. Въобще не им пука за сушата, която идва! Въобще не им пука за горските пожари, но са тук да провалят работата на всеки! Защо? Защото са безпомощни и не могат да свършат всичко. Госпожо Михайлова, за съжаление, се сблъскваме всички ние с това – с една деструктивна група от неможещи хора, които в най-добрия случай рецитират детски енциклопедии. Наистина срам за Народното събрание! (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Госпожо Киселова, дами и господа! Има гавра в този парламент, има и обидно поведение. И това е от всички Вас, които не се занимавате със сериозните въпроси и предавате българския суверенитет с желанието Ви да влезем в еврозоната без анализ. Но разбира се, на Вас това не Ви пука. Благодаря. (Реплики между народни представители от „ДПС – Ново начало“ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. На безсмислената реплика за участие в заседанията на групата бих казала, че всеки народен представител може да провери кой на коя комисия е присъствал и къде е участвал. Всеки! И това да се говори от трибуната ей така – отива Ви, правите го, но просто не е вярно. Затова го отмятаме, това няма смисъл. Когато обаче стане дума за това каква е целта на Комисията, там вече, както ме попита господин Анастасов, там вече въпросът е много сериозен. Някой си представя, че тази комисия ще бъде нещо като конвент, който ще има правото да разпитва всички бивши министри на околната среда и водите на регионалното развитие, всички, които са имали някакво отношение към управлението на водите в България. Някои си представят, че това е мястото, на което те ще получат колкото се може повече информация, която да им позволи да спекулират по такъв начин с парламентарно време или да злоупотребяват с доверието на граждани, пред които изнасят неверни факти. Други си представят, че тази комисия ще изработи стратегия за управление на водите в България. Нито една от тези позиции не отговаря на правомощията на Народното събрание на Република България – нито сме конвент, нито правим стратегии, нито сме образователен клуб. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това вече го приключихме. Така че – да, ако се удължи срокът на Комисията, нека все пак да определим какво правим, защото наистина българските граждани очакват предложения за решения. В момента сме март месец, господа, тук всички щастливо казват, че ще удължим срока на работата на Комисията с три месеца – април, май, юни. Тогава вече райони в България няма да имат вода, а Комисията – тя ще е разглеждала какво са правили предишни министри, ще е разсъждавала може ли да прави стратегия, или по този начин, който ни предлагате днес, ще спекулира с внимание и ще се подиграва с Народното събрание. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Процедурата ми е към Вас със следната молба: моля да призовавате народните представители, които идват тук на трибуната, отварят бутилката с вода, отпиват два или три пъти, поставят я отново тук и се налага тази вода да бъде сменена. Тематично говорим за безводието, но нямаме уважение към водата. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.) Всяка глътка е ценна. В Корана има един текст, който гласи: „Не разхищавайте, разхищението е грехота.“ Това е обида към нашия Създател, който ни е дарил с блага, за които трябва да сме благодарни и които трябва да ценим. Уважаема госпожо Председател, призовавайте, подканвайте народните представители да си взимат бутилката, да седнат с нея и да я изконсумират. По този начин ще покажем, че наистина не само сме отговорни към темата вода, а не сме популисти и демагози. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Процедура по начина на водене, госпожо Председател. Моля да припомните на част от залата там – ДПС, колко членове на ДПС имат частни вецове и разхищават водата от нашите язовири. Припомнете им, госпожо Председател. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)

Целта на тази комисия е да работи и тя ще работи. Ще продължи колкото е необходимо, защото водната криза няма да бъде разрешена за три месеца. Следващия месец два областни града – Плевен и Ловеч, ще минат на воден режим. Да, днес над София се изля, над по-голямата част от града, доста проливен дъжд. За хората, които са били навън, безводието им изглежда като някаква имагинерна, далечна реалност. Но миналата година 200 хиляди души в областите Плевен и Ловеч бяха на воден режим. Освен двата областни центъра, редица малки населени места и общински центрове бяха на такъв режим. През тази година според прогнозите ще бъдат около 300 хиляди, може и да надхвърлим този рекорд. Една от стъпките за разрешаването на проблема е изграждането на язовир „Черни Осъм“. Говори се, че са предвидени близо половин милиард лева за неговото изграждане – половин милиард, които трябва да бъдат контролирани, защото може да се окаже, че след това тези пари няма да бъдат достатъчни. Язовирът не може да бъде изграден за няколко месеца, ще отнеме много време. През това време ще има поскъпване на цените на материалите, а през цялото това време хората ще страдат от безводието. Язовир „Черни Осъм“ обаче може да се превърне в поредната схема като магистралите, някои ще се облагодетелстват. И тука аз искам да обърна едно специално внимание на мустафъзите на Ердоган, че Вие ни докарахте точно до тази ситуация – България да изглежда като анадолска държава. Да, това беше Вашата цел. Вие разрушавате българската държавност и виждам как злорадствате! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Първанов, така, като Ви слушам, не знам, двоумите се, трябва ли да има „Черни Осъм“, или не трябва да има? Аз лично смятам, че хората в Северна България се нуждаят, независимо кой ще се опита да провокира, кой ще се опита да краде. Не съм съгласна с Вас, трябва да го направим.

Госпожо Кърпачева, много по-малко време ще ни отнеме, ако сменим магистралния водопровод, по който загубите са над 70%. Оказва се, че в двете области ние всъщност поливаме площите около магистралния водопровод. Няма никакъв контрол къде се отклоняват водите. Има редица земеделски производители, които – къде регламентирано, къде нерегламентирано – отклоняват питейната вода, и никой не контролира кой точно, какви обеми и откъде ги отклонява – няма никаква организация, няма никакъв контрол. Може да се окаже така, че за да имат някои хора зеленчуци, които да продават на европейските пазари, цели населени места трябва да са на воден режим или на пълно безводие. Има основен проблем с река Осъм. Знае се, че се отклоняват води в общините между Ловеч и между Левски, където земеделските производители поливат. Да, те имат нужда от тази вода, но се оказа, че редица населени места след това в община Левски и надолу към Никопол минават на воден режим. Така беше през миналото лято, така ще бъде и през това лято и може би така ще бъде и през следващото лято. Аз смятам, че е по-реално, по-реалистично е, първо, да сменим магистралния водопровод. Знаем къде е трасето, може да се направи оценка, а след това нека да изграждаме тези мощности. Язовир „Черни Осъм“ безспорно ще бъде нужен. Ще бъде нужен, но времето за реализацията му е много по-голямо. Знаем, че към проекта са предвидени два веца, предвидени са и допълнителни инфраструктури, трябва да има и пречиствателни станции. Но как да улавяме водата, която след това ние отново ще изливаме край магистралните водопроводи? Ще се окаже, че ние отново ще поливаме някакви площи, където няма никакви хора, и ще се сбъдне тази наша българска вековна поговорка, че ние газим вода, а ходим жадни. Да не говорим, че Плевенска област се намира в Дунавската низина и през нея минава най-голямата европейска река – Дунав. Ние така и така не оползотворяваме дунавските води. Старите пречиствателни станции и водопреносни мрежи на много места са в покъртително състояние. Мога да кажа какво е състоянието и в община Белене. Персоналът, който трябва да отговаря за водите там, е само 60% зает. Пречиствателните станции не работят на пълни мощности. И ето днес тук в София вали дъжд, а някъде другаде ще се наложи хората да се върнат в Средновековието и да изпълняват ритуали и молитви за дъжд. И аз още веднъж казвам, че България от балканска държава ще се превърне в един близкоизточен бантустан, само заради това че в момента се проявява една показна незаинтересованост. Незаинтересованост, която ще коства и демографския ни проблем, и националната сигурност през следващите години. Държави наистина водят войни заради вода, но това нещо е в Африка. Нека да не се случва това нещо и в Европа. Не желая България да бъде жертва на водна война.

Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм член на тази комисия за безводието и ще споделя моето първо впечатление от нейната работа. Първо, че заседанията бяха много малко. За това има обективна причина, защото беше сменен председателят – първо беше Манол Генов председател. Но следващите заседания, които започнаха ефективна работа, се фокусираха върху събиране на огромен обем информация, която е, вярно, полезна, но никому ненужна. Например като това, че имаме глобално затопляне на климата и че има по принцип намаляване на валежите и на снеговалежите, и прочие. Моето лично виждане за работата на тази комисия, което съм споделяла с председателя господин инженер Шишков, е, че да не забравяме, че Комисията беше създадена във връзка с безводието в два български града – Плевен и Ловеч. Моите предложения, моето виждане за работата е да насочваме работата, дейностите, мероприятията и мерките в тази комисия, които да насочват, да търсят насочено решение към решаване на безводието в тези два български града. Тъй като и в днешните изказвания, и в Комисията, постоянно слушам най-различни идеи, които ще решат проблема с безводието в България, но в световната практика, която познавам и теоретично, и практически, не е възможно едно решение, което да се приложи за всички случаи, тази говорилня, наистина разговорът по темата се превръща в говорилня, без да води до конкретни решения – затова пледирам работата на Комисията да продължи с една-единствена цел – намиране на конкретно решение за Плевен и Ловеч. Защото в Севлиево проблемът е друг, в Шумен е друг, в Добрич е трети и едно решение не може да се приложи във всички тези градове. Онова обаче, което много силно ме безпокои, е, че този проблем повече от 30 години се е умножавал, усилвал. През 2021 г. се натъкнах на данни, че в България 70 населени места и 150 хиляди български граждани през 2021 г., повтарям, са на режим на водата. Днес сме 2025 г., предполагам, че бройката на българските граждани се е увеличила и бройката на населените места също е нараснала. Тоест проблемът е генериран от много години, той не може да бъде оправдан със сменящите се правителства през последните четири години, с турбуленциите в нашето управление, той е наследен отпреди много години и съответно решенията, неговите решения ще бъдат също толкова бавни и дългосрочни от колкото години се е трупало това заболяване. Ако 30 години не сме мислили по този въпрос, ще са необходими дългосрочни мерки за решаването на проблема. Онова, което обаче много силно ме тревожи в Комисията за безводието. Всички депутати, без изключение, са загрижени за този проблем. Всички искат да кажат нещо, което знаят, което могат, дори виждаме тук от трибуната се предлагат директни проектантски решения. Сега, аз не съм фенка на проектантски решения на думи, защото проектантите, като дават решения, се подписват под тях и носят съдебна отговорност за това, но болшинството, управляващото мнозинство, подкрепя, говори, че е разтревожено за безводието, затова, че имаме населени места на режим, че имаме криза, че предстоят още кризи, че язовирите ни са празни и така нататък – и вижте какво лицемерие. И в бюджета, който болшинството произведе, и ни го предлага за гласуване – нула лева за магистрални водопроводи за проектиране дори. Не за строителство дори малки стотинки, дори за проектиране на магистрални водопроводи. Искам да обясня, че ВиК проектите се финансират от четири източника. Единият е програмата по ОПОС, която засега финансира предимно канализационни мрежи и пречиствателни станции, от ВиК холдинга имаме малко финансиране, имаме малко финансиране от ВиК операторите и от общините. И вижте какво се случва. Националният бюджет, който трябва да се занимава с този национален проблем, не предвижда средства за финансиране дори на един инвестиционен проект на хартия да се произведе, камо ли за строителство. И слушахме вчера регионалния министър и той казва: „Няма пари.“ Е, да, ама аз виждам, че бюджетът е пълен с пари за асфалт. Как така няма пари за вода? Ако трябва да избираме между водата и асфалта, за сетен път повтарям – трябва да изберем водата, или поне да приоритизираме някои от проектите, които са включени. Затова предлагам, първо, да получа подкрепата от всички народни представители Комисията да насочи своето внимание към конкретно решение за Ловеч и Плевен и второ, в бюджета между първо и второ четене да се вкарат, да се намерят средства поне за един-два стратегически магистрални водопровода. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Комитова, с по-голяма част от Вашето изказване съм съгласен, но ще Ви опонирам по един въпрос, по едно твърдение – че в бюджета няма пари. Няма пари за водни проекти – с това съм съгласен. Но в бюджета съществува достатъчно резерв от капиталови разходи, които да позволят да бъдат изградени проекти за водоснабдяване, които са готови и одобрени дори, колегата Богомил Петков спомена конкретните проекти за Севлиево и за Хасково. Но също така обръщам внимание, че в централния бюджет има резерв от над 730 млн. лв., които не са обвързани с реализацията на конкретни проекти или на конкретни политики. Заложените капиталови разходи в централния бюджет са 5 милиарда 350 милиона. По бюджетите на отделните министерства и първостепенни разпоредители с бюджет, както и по Общинската програма, както и целевата субсидия за общините средствата са само част от тези 5 милиарда 350 милиона. Около 4 милиарда и 600 милиона са всичките тези средства, което означава, че в централния бюджет има 730 милиона, част от които биха могли да бъдат инвестирани в изграждането на довеждащи водопроводи, за които има вече одобрени технически проекти, както и за проектиране. Тук съм напълно съгласен – за проектиране на водоснабдителна инфраструктура там, където е най-необходима. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Господин Цеков, съгласна съм с Вас. Има средства в бюджета, просто това е официалното оправдание за безотговорното отношение, което има националният бюджет към решаването на проблема с питейната вода. Питейната вода за мен е злато. Затова много моля да получим подкрепа от всички народни представители това да се промени между първо и второ четене на бюджета. Резервите в бюджета, които са заложени за асфалт и за неясни дейности, най-вероятно имат нещо, някакви други проекти, неизвестни нам проекти, а много често се случва тези пари да изчезнат или да бъдат откраднати. Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Естествено, че такава комисия трябва да работи, защото мисля, че обществото, а и тази зала, имаме така едно обединение около очевидния факт, че климатът се променя. Дали той се променя заради антропогенна дейност е друг въпрос, но не може да се скрие, че количествата валежи, количествата сняг в планините намаляват и съответно българската държава и българското общество трябва да се адаптират, защото едни прости факти говорят следното нещо: Аз съм представител на област Перник, която е силно засегната от водната криза, въпреки че в момента в големия град в нея няма режим на водата по едно щастливо стечение на обстоятелствата, и то е защото предишната власт, но предишната власт – говоря за Народна република България, изградиха язовир „Студена“. Това всъщност е основната разлика между Перник и да кажем градове като Ловеч и като Плевен, които не са имали този късмет, но една по-малка община като Брезник дори сега в момента е на режим с 3 часа вода сутрин и 3 часа вода вечер. От ковид кризата насам се започна една леко плаха, позитивна тенденция и това е хора да мигрират обратно от големия град, от София в по-малките общини. Хора, които работят хоум офис, хора, които могат да си позволят да не пътуват всеки ден, и специално в общините около София, това са Пернишко, Брезнишко, Радомирско, започна да се забелязва едно плахо оживление. В момента водната криза и този режим, който пуска вода само за три часа на ден, ще парира тази тенденция и селата отново ще започнат да се обезлюдяват. Считам, и тази комисия е нужно, и е редно да излезе с такова решение, около което да се обединят всички партии в парламента и особено да обърнат внимание управляващите, че след демографската криза това, към което трябва да се насочим ние, това е решаването на въпроса с питейната вода. През 2007 г. само 14 общини в Пернишка област са имали режим на водата, през 2020 г. това са били 57 общини. В момента практически всички общини в Пернишка област във всички населени места ще имат режим на водоподаването през лятото. В един доклад на предишния министър – на Коритарова, Пернишка област беше посочена като втората в страната по най-голям брой загуби на вода – 83% от питейната вода се губи. В същия доклад се казва, че само с около 18 млрд. лв., вложени във водния цикъл, ние бихме решили проблемите си с липсата на вода. Около 5 млрд. лв. от тях са осигурени от оперативни европейски програми и считам, че ние трябва да залагаме вместо това, което Европейският съюз ни натиска да залагаме – 5% от БВП за отбрана, да слагаме 900 милиарда за отбрана на Европейския съюз, ние трябва да се фокусираме…

Приключвам, господин Председател. Тази комисия трябва да излезе с решение, че водната криза трябва да е приоритетна. Ние трябва да се обединим – и опозиция, и управляващи, около това и да насочваме средствата не за оръжие, не за някакви глупости, а за това, което е най-важното, а именно това да имаме населени места без водни режими и това да стане в следващите 2 – 3 години. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Проблемът с безводието в страната е въпрос от стратегическо значение, който засяга стотици хиляди български граждани. Работата на Временната комисия трудно може да констатира всички проблеми, свързани с безводието в страната, в рамките на само три месеца. Необходимо е да удължим срока на Комисията, защото, първо, загубите на вода и нереформираната ВиК система изискват повече време за анализ и предложения. Второ, регионалните различия в достъпа до вода не са напълно проучени. Все още има области, където безводието е хроничен проблем, а липсват дългосрочни решения. Комисията трябва да представи ясни препоръки за промени в нормативната уредба и финансиране на сектора. Удължаването на срока за работата на Комисията ще позволи по-пълно събиране на информация, провеждане на консултации, изготвяне на работещи решения. Призовавам за подкрепа, защото липсата на действия днес може да доведе до още по-сериозна водна криза утре. И по отношение на Водния цикъл – Габрово, това е инвестиция, довела до 50% намаляване на водните загуби, изградила 120 км ВиК мрежа, пет помпени станции и с реконструкцията на язовир „Смирненски“ между 2016 – 2019 г. само с реконструкцията беше увеличен капацитетът на използване на язовира от 40 на 90%. Препоръка към някои от колегите – Сократ е казал: „Говори само ако думите ти са по-добри от мълчанието!“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Аз, в интерес на истината, не знам каква процедура да взема – дали лично обяснение, дали по начина на водене, тъй като доста неща се казаха и по мой адрес лично. Но ще се огранича само в едно изказване и ще се постарая да бъда максимално кратък. Колеги, много популизъм се изля от тази трибуна, ама много! Сега, за съжаление, водоемите в страната са празни, но популизмът в тази зала просто преливаше – с пълни шепи и с пълни кофи. Целият този дебат беше абсолютно излишен. На всички е ясно, че ставаше въпрос за губене на време и удължаване на заседанието за пореден път. Използвайки темата за безводието, колегите се упражняваха в риторика, за съжаление. Но понеже бях провокиран няколко пъти да вляза в лично обяснение защо и как работи Комисията, бих искал да припомня на колегите от Комисията, на първо място, че в тази комисия членуват всички партии и групи по-скоро, на паритетен принцип, тоест управляващите нямат мнозинство. Това е много важно да бъде изяснено. Второ, като председател съм се постарал заседанията да бъдат максимално, максимално либерални, демократични и открити, да се даде максимална възможност и време на всеки един от народните представители да развие своите тези, своите въпроси, своите изказвания и отношения накрая. Знаете, че аз бяха избран на 29 януари 2025 г., което прави месец и половина от избирането ми. Оттогава са минали пет седмици, всяка една седмица съм насрочвал заседание. Всяка една седмица! Три заседания вече сме провели под мое ръководство, две бяха провалени, колеги, заради удължаването на пленарното време на парламент. По чия вина? Няма да посочвам, понеже ще дам възможност за лично обяснение. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) За съжаление, колеги, това, което се случва в момента и в днешния ден, за пореден път може да допринесе за това и днес да няма заседание. Така че, уважаеми колеги, когато сочите с пръст някого, имайте предвид, че останалите пръсти сочат към Вас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Прегласуване!

Да. Тъй като рядко се демонстрира такова голямо политическо единство и единодушие, хубаво е да го позасилим малко. Затова искам да призова тук липсващите от ПП-ДБ, защото липсва една трета от групата им – да дойдат. Те бяха тези, които обясняваха как тази комисия не работела, как трябва да работи. Хайде сега, бъдете така добри да си докарате липсващата една трета, защото незнайно къде са в момента – по тоалетните ли, където имате фетиш да се криете, или в ресторанта да ядете кюфтаци – не знам, но въпросът е, че една трета от групата Ви я няма, даваме Ви възможност на това прегласуване да дойдете и да гласувате.

Благодаря, господин Председател. От името на група – 30 минути почивка.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за ратифициране на Международен договор (Letter of Offer and Acceptance — LOA) BU-P-LBI „Придобиване на оборудване за комуникационна сигурност“, № 51-502-02-1, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2025 г. На редовно заседание, проведено на 5 февруари 2025 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. От Министерството на отбраната участие в заседанието взеха: министър Атанас Запрянов, заместник-министър Аделина Николова и адмирал Емил Ефтимов, началник на отбраната. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Запрянов, който отбеляза, че Международният договор (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-P-LBI „Придобиване на оборудване за комуникационна сигурност“ е изготвен във връзка с изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“. Приет е с Решение на Четиридесет и четвъртото народно събрание на 19 юли 2018 г. Обнародван е в „Държавен вестник“ № 62 от 27 юли 2018 г. В договора за строителство на двата многофункционални модулни патрулни кораба е предвидено част от оборудването да се предостави от страна на Министерството на отбраната на изпълнителя, фирма NVL. С реализирането на Проекта на международен договор новостроящите се кораби ще придобият оборудване за комуникационна сигурност и способности за осъществяване на защитен обмен на тактически данни с корабни платформи и въздухоплавателни средства на Алианса посредством инсталирани на борда им системи Link-22. Тези системи представляват класифицирано комуникационно оборудване, което може да се придобие само от правителството на САЩ по програмата за чуждестранни военни продажби – FMS. Системите за обмен на тактически данни във формат на Link-22 осигуряват мрежова, защитена и адаптивна комуникация за управление, ситуационна осведоменост, целеуказване и целеразпределение на военни платформи или наземно базирани пунктове за управление. С предлагания за ратификация договор BU-P-LBI „Придобиване на оборудване за комуникационна сигурност“ ВМС ще придобият необходимите им за оборудване на новите многофункционални модулни патрулни кораби криптографски средства за обмен на тактически данни Link-22. В изпълнение на Решение на Министерския съвет от заседание, проведено на 15 октомври 2024 г., договорът бе одобрен като основа за водене на преговори и подписан от министъра на отбраната на 2 декември 2024 г. В обхвата на договора освен придобиването на оборудването за комуникационна сигурност е предвидено още: обучение, предоставяне на инженерна и техническа помощ, годишна поддръжка. Договорът е на обща стойност от 1 млн. 427 хил. 62 долара без ДДС. Съгласно клаузите на договора е предвидено доставката на оборудването за комуникационна сигурност да се извърши до края на четвъртото тримесечие на 2025 г. Поради съдържащите се в договора финансови задължения за Република България и препратки към чуждестранно приложимо право същият се предлага за ратификация със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Конституцията на Република България. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 10 гласа „за“, от които: 4 от ПГ ГЕРБ-СДС, 1 от ПП на ПП-ДБ, 2 от ПГ „ДПС – Ново начало“, 2 от ПГ „Демокрация, права и свободи – ДПС“, 0 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“, от които 3 от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от ПГ „БСП – Обединена левица“ и 1 от ПГ на ПП МЕЧ, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Международен договор (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-P-LBI „Придобиване на оборудване за комуникационна сигурност“, № 51-502-02-1, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2025 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Относно договора, това е поредният договор, при който България е поставена на колене и трябва да изпълнява чужди условия. Вече беше споменато в доклада, че договорът е сключен според американските изисквания и по американското законодателство, тоест България за пореден път е поставена като неравнопоставен партньор и ние отново трябва да се съгласяваме на всяко нещо. Само трябва да отбележим нещо допълнително, което засяга договора. При извънредни и непреодолими обстоятелства, когато националният интерес на Съединените щати го изисква, правителството на Съединените щати си запазва правото да прекрати прилагането изцяло или частично на договора във всеки един момент преди доставката на отбранителните продукти или изпълнението на услугите за отбрана. От своя страна, купувачът може да отмени изпълнението на договора изцяло или да заличи отделни точки във всеки един момент преди доставката на отбранителните изделия или извършването на услугите за отбрана, но той носи отговорност за всички разходи вследствие на отмяната. Тоест, каквито и пасиви да има, те винаги остават за българската страна. Американската страна в случая е в най-облагодетелствано положение. Тя по всяко време може да реши да прекрати договора или да го отложи, така че споменатото четвърто тримесечие на тази година поради някакви обстоятелства в международната обстановка или поради някакво друго решение в департамента по отбрана може да се окаже, че ще блокира доставката на тази комуникационна система. Затова смятаме, че България, както при предишните договори за F-16, както при договорите за страйкърите, отново е поставена като държава, която трябва да се съгласява с всякакви други условия. Ние сякаш нямаме собствено национално достойнство, сякаш нямаме права на равнопоставен партньор. Това е напълно неприемливо!

Господин Първанов, Вие мислите ли по принцип, не смятате ли, че имаме нужда от такова оборудване и точно това ли е най-удачното, което се визира в този договор? Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Първанов и колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ! Сега искам да Ви спестя малко унижението. Декември 2024 г. ние гледахме тук Проект за инвестиционен разход за придобиване на въпросното оборудване за кораба. Там вътре изрично пише, че то ще бъде купено от Съединените щати и правителството – правителство в Проекта за решение, както и в докладите на Комисията – 13 декември 2023 г. Може да се отвори и да се провери. Ние в момента изпълняваме, тоест това, което е внесено в момента, е Решение на Народното събрание. Сега, по-интересното е, господин Първанов, че Вие сте гласували за България да купи от Щатите това оборудване. Този, който Ви дава репликата, господин Георгиев, също е гласувал за да се купи това оборудване от Щатите. Така че, сега аз да попитам: на 13 декември 2023 г., когато сте гласували „за“ да се купи това оборудване от Щатите, тогава мислили ли сте, или сега мислите, когато вече правителството изпълнява решението на парламента, за което Вие сте гласували „за“, че в момента се закупуват тези оборудвания. Мога да Ви извадя стенограмата, където казвате, че: нека не изхвърляме с мръсната вода и бебето и да загробим проект за един милиард тук, заради едни милиони за комуникационно оборудване, и това трябва да бъде закупено, нищо че трябва да бъде закупено от Щатите. Има други представители от ВЪЗРАЖДАНЕ и много ще ми е интересен този дебат и ще задавам въпроса на абсолютно всички, които се изказват и взимат реплики защо сте гласували „за“ преди една година, а днес сте „против“. Благодаря.

И на господин Гаджев, и на господин Георгиев отговарям едно и също нещо. Наистина ние имаме нужда от такава комуникационна система, тя е необходима, но аз акцентирам точно на това, че пореден път България е поставена в неравностойно положение. Абсолютно същата ситуация вчера я обсъждахме и на Комисията по отбрана, където отново се оказа, че България пак изпълнява някакви прищевки по модернизация, по дооборудване на страйкърите. И да отбележим какви опасности крие това. В момента любимата Ви Украйна, господин Гаджев, за която Вие гласувахте толкова много декларации, че ще я подкрепите – и на Комисията, и в пленарната зала, страда точно от блокирането на Starlink…

Кажи защо си гласувал „за“!

Ами аз вече казах защо съм гласувал „за“. Гласувал съм „за“, защото наистина имаме нужда от такава комуникационна система. Възразяваме по начина, по който се водят преговорите и по който Вие поставяте цялата Българска армия на колене, така че ще имаме и по-нататък такива казуси, предполагам, ще има още някакви модернизации, някакви допълнения към F-16 – там ще има нужда от някакво въоръжение, от някакво дооборудване. При страйкърите ще бъде абсолютно същото. И отново България ще бъде поставена в състояние на зависимост от Съединените щати. Много интересно ще ми бъде, когато влезем във военни действия и по подобен начин се окаже, че и тази комуникация не работи, както и Starlink в момента не работи за любимите Ви украинци. Тогава ще се окаже, че нашите кораби са без комуникационна система, защото, разбирате ли, по-големият брат е решил да ни блокира, тъй като в този момент поради някакви си конюнктурни съображения някъде в Пентагона или в Държавния департамент са решили, че българските кораби или българската авиация не трябва да има комуникация. И отново пак поставям въпроса по следния начин: България трябва да бъде независима. В момента не е независима, не може да защитава своите граници, не може да защитава своите национални интереси, поставена е изцяло в зависимост. Да, ние ще гласуваме, когато е необходимо превъоръжаване, но не по този начин, който искате Вие. (Ръкопляскания и възгласи „Браво! от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Благодаря и на господин Гаджев. Приветствам идеята за този дебат, защото искам да видя как ще ни обори, че подписването на подобни договори всъщност е една порочна практика, започнала много назад във времето, с която всяко едно правителство си е купувало време пред нашите съюзници – в този случай САЩ. Да, договорът е подписан доста отдавна. Да, ние имаме нужда от тези системи. Имаме нужда и от боеприпасите за тези кораби, които допълнително, естествено, ще бъдат закупувани и така нататък, и така нататък. Това не е само порочна практика и за фрегатите. Единственото хубаво тук в момента е, че реално тези фрегати са били построени от нас, което е похвално наистина, но тук идва точно този момент, за който говореше господин Първанов, а именно неравнопоставеност в преговорите и в договорите. Какво имам предвид? Наскоро говорихме с една от фирмите в българската оръжейна промишленост, която ни спомена, че за да има сделка с държавата, те трябва да внесат суми по един гаранционен фонд за това, че сделката щяла да се случи. Кажете ми, господин Гаджев, има ли такава практика примерно при преговорите със САЩ? Дали те внасят подобни суми, за да се случат подобни сделки, или ние си плащаме авансово, както е редно на всяка една колониална държава? Инсталираните системи Link 22, какво? Те представляват всъщност класифицирано комуникационно оборудване, което може да се придобие само от правителството на САЩ по Програмата за чуждестранни и военни продажби. ВЪЗРАЖДАНЕ искаме най-доброто за нас, за нашата армия, за нашата държава, ако, разбира се, то е най-доброто. Били сме свидетели как в Комисията по отбрана е имало чуждестранни производители, които са идвали и са ни представяли много добра продукция, наистина много добра – говорим за европейски страни, и въпреки всичко ние пак си избираме САЩ. Защо? Интересен въпрос, но ще го оставя за дупликата. Благодаря Ви.

Господин Димчев, позволете ми да не съм съвсем съгласен с Вас. Тези правителства не откупуваха точно време, а изпълняваха заповеди, колониални заповеди, и то не точно от САЩ, а от дълбоката държава в САЩ, която новоизбраният законен президент Доналд Тръмп срази.

Уважаеми господин Дренчев, всичко хубаво, само да Ви върна пак. Хубаво е… РЕПЛИКИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕ: Димчев!

Извинявам се, господин Димчев. Всичко е хубаво, само че е хубаво да се четат и документите. В този смисъл въпросът ми е: всъщност Вие чели ли сте какво точно придобиваме? И второ, като прочетохте, може би Ви е направило впечатление, че всъщност ние го купуваме от Щатите, защото те са единствен производител. Никой друг не произвежда това. И трето, след като са купени, както каза колегата, от дълбоката държава САЩ, защо ВЪЗРАЖДАНЕ е гласувало „за“ да ги купи? (Смях.)

Благодаря за репликите. Господин Гаджев, специално в Комисията по отбрана, специално в Комисията по отбрана ние гласувахме „въздържал се“, специално за това, поне когато аз съм бил член на тази комисия. Както казах, ние нямаме абсолютно никакви предразсъдъци да гласуваме за или против, стига то да е добро за България. Ако в този момент то е било добро, сме гласували за, ако след това в следствие на различни обстоятелства е станало вредно, то е нормално да гласуваме против или да се въздържим, но тук искам всъщност да кажа нещо, което е точно за Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, и ще го кажа точно за ей тези студенти там, защото, когато говорим, е нужно да се обосноваваме и на факти. Ще Ви кажа, че според член 10 на това споразумение България се отказва от правото си на наказателна юрисдикция, което ще рече, че ако някой от военнослужещите на САЩ извърши престъпление на територията на Република България, ние се отказваме от тази наказателна юрисдикция. Точно това означава. Означава, че ние не може да го съдим, освен ако САЩ като държава не се съгласят на това. Разбирате ли го? Ние всъщност отдаваме базите си безплатно, пак ще го повторя, безплатно. Има ли друга държава в света, себеуважаваща се, която да прави подобно нещо? За какво говори това? Не само за колониална зависимост. Това говори за една компрадорщина. Кой друг наистина… (Реплика от народния представител Радостин Василев.) Е, кой е направил? Германия. Германия след Втората световна война е всъщност окупирана държава, господин Василев. Ние не сме, така че има голяма разлика. Другото, което е, ние сме признали според това същото споразумение със САЩ на нашата територия да има 2500 военнослужещи, които по всяко едно време могат да бъдат увеличени двойно, тоест 5000, за поне 90 дни и този брой военнослужещи може да се качат точно след решението на ей тези хора пред Вас за неограничено време, а дори няма да казвам какъв е капацитетът на Българската армия в момента, тоест ние в момента сме една окупирана държава, погледнато реално. И господин Първанов беше абсолютно прав, между другото, за Starlink, защото по всяко едно време една такава комуникационна система може да бъде заглушена и какво правим след това? Да, Америка направи завой в своята геополитика…

Да. Приключвам. …но в момента се говори за европейска армия, така че, господа евроатлантици, решете чии съюзници искате да бъдете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател! Не съм член на Военната комисия и не съм прочел конкретния договор, той не е качен на страницата на Народното събрание, или поне не можах да го намеря, но така наречените LOA договори, или Letter of Offer and Acceptance договори по принцип са диктат за приемащата ги държава и през това Народно събрание или през предишните три преминаха достатъчно на брой такива договори, които, честно казано, не могат да бъдат наречени договори по българското законодателство. Това е един абсолютно унизителен диктат, доколкото цените в тях са само приблизителни. Американската страна има право да ги променя в доста големи граници. Продуктите, които могат да ни доставят, са тези, които са описани в спецификацията или други подобни, които отговарят на стандартите на Пентагона, тоест ние не знаем и какво точно ще получим. Естествено, ако интересите на САЩ го налагат, и това е написано в Договора, това е и становището на Министерския съвет, ако интересите на американската страна го налагат, Договорът може да бъде по всяко време частично или напълно прекратен. Ние практически не можем да сме сигурни в това, което ще получим, на каква цена ще го получим и в какъв срок ще го получим. От тази гледна точка не само този договор, но и всеки друг, като започнем от най-, най-крупните – тези за F-16, за двете осмици F-16, тези, които подписахме да страйкърите и всякакви подобни, които са минали или предстоят да минат, са унизителни за българската държава. Още повече това, което е разликата – тук може би и господин Гаджев нека да каже, но преди година ситуацията беше съвсем различна. В момента назрява конфликт между така нареченото евро-атлантическо партньорство, като то очевидно ще се раздели на евро и на атлантическо, и доколкото ние сме в Европа, не сме в Северна Америка, естествено, че е разумно да избираме доставчици, които са на европейския континент, а не тези, които са в Съединените американски щати… (Реплика от ГЕРБ-СДС.) Ами, предполагам, че поне „Маркони“, но нека да не говорим така от място. Относно това, че в някакъв момент сме подкрепили някакво докупуване, аз самият съм бил свидетел сегашният военен министър – той тогава беше служебен военен министър, колко пъти е идвал по най-различни поводи, особено за Военноморския флот, с точно същите аргументи: ама ние сега сме дали милиард, ние сега сме дали милиард и триста милиона, хайде да дадем още и тези 2,6 милиона без ДДС и без доставката, защото иначе какво ще ги правим тези кораби? Това се случи с оборудването за защита от дронове, за оборудването за защита от подводници, сега за телекомуникационното оборудване. Непрекъснато нещо се докупува. Не знам кой прави търговете във Военното министерство, но липсата на професионализъм е очеизвадна. Не може непрекъснато да идват и да искат още и още, и още средства. Специално за телекомуникационното оборудване се оказа, че това, което те са включили в документацията, вече излиза от стандартите на НАТО и дори не може да се използва, което говори пък за липса на професионализъм изобщо във Военното министерство. Благодаря.

Господин Дренчев, няма как да се съглася напълно с Вас, защото вече години наред, да не кажа десетки години, ни обясняват как Щатите са възможно най-сигурният партньор, който можем да имаме, а Вие сега казахте точно обратното, и аз не знам лично на кого да вярвам, тъй като това не ми е ресор и не се занимавам с тази тема. Как ще го коментирате това Вие? Отделно от това, искам да Ви обърна внимание на нещо друго. Защото през вече колко години откакто получаваме такива договори за ратификация това, което се случва, това, което аз наблюдавам, откакто съм тук в Народното събрание, че всички такива договори, без дори по-голямата част – две трети, може би и повече – по-голямата част от залата, дори не знаят за какво става въпрос. Но само фактът, че такъв договор или директива, регламент – няма значение, пристига за ратификация от някаква западна институция, западна държава тя автоматично, без да се обсъжда по никакъв начин, се подлага без съмнение за гласуване „за“ – от по-голямата част от залата – без много, много дебати. Добре, че е групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, която все пак да внася някаква яснота и да се изказва по тези ратификации, защото иначе съм сигурен, че хората, които ни слушат, дори няма да знаят какво точно се ратифицира, какво точно се приема от българската държава. И тези ратификации се правят, защото, когато има такава ратификация от Народното събрание, на практика никой не носи отговорност. Когато едно решение е взето от Народното събрание –това се случва по Конституция, никой не носи отговорност. На практика Народното събрание се е превърнало буквално в един гумен печат на всичко, което ни се поднесе за подпис от някоя западна държава, институция – такъв договор, който разглеждаме в момента. И това е много хубав показателен пример за начина, по който например, ето сега е темата с бюджета, който ще разглеждаме другата седмица. По същия начин, ако не дай боже влезем в еврозоната, ще се приема бюджетът на държавата. Защото той трябва да се одобри от Европейската централна банка, което означава, че ако искаме да дадем повече пари за социални плащания или повече пари за някакви инфраструктурни проекти, или за каквото и да е друго, но Европейската централна банка не ни позволи, това означава, че Народното събрание няма да има право да…

Не се отклонявам изобщо. Темата е за ратификациите. Няма да има никакво право да одобри тези пари. На практика дори и при гласуването на Закона за държавния бюджет…

…ще означава, че ние ще бъдем в момента печат на една…

…отново западна институция, каквато е европейската…

Благодаря, госпожо Киселова. Имаше една известна максима, че и спрелият часовник е верен два пъти в денонощието. Господин Дренчев, във Вашето изказване Вие засегнахте факта, че купуваме кораба на части. Първо купихме кораба, след това купихме оборудването – военното, след това купихме телекомуникационното оборудване, след това купихме сонарите, след това купихме не знам си какво си. Горе-долу мисля, че остават още едно-две неща да му купим, та да стане годен за ползване. Това е практика, заварена от, нека да кажем, 2019 – 2020 г., когато за армията се отделяха по-малко средства и може би това е бил единственият начин да се купи този кораб. Практиката, която се наложи последните две години – да се прави поръчка за цялото оборудване, с всичките му компонентни части, за да е ясно колко ще платим и да е ясно, че всичко е съвместимо, и че няма да си купим нещо, и след това следващата част да може да си я купим само от един човек, и да ни изнудват за цената. Така че в тази част на изказването си, критикувайки начина, по който се придобиват тези компоненти, аз бих се съгласил с Вас. Къде не бих се съгласил с Вас? България ясно е заявила в кои съюзи участваме, кои са ни съюзници, кои са ни вражески държави. Русия ни е обявила за вражеска държава, така че съветско оборудване да ползваме, тоест да ползваме оборудване от държава, която ни е обявила за враг, някак си не ми се струва добра идея. Що се отнася до това дали оборудването може да бъде доставено от някой друг. Това вече е преценка на Министерството на отбраната и би следвало наистина да се води този разговор с тях. Имайки предвид, че е поръчан вече корабът, най-вероятно доставчикът наистина е ограничен до един. Не на последно място към господин Тодоров – знам, че не е точно в репликата. Господин Тодоров, никой не трябва да одобрява българските бюджети в Европа – нито Европейската централна банка, нито някой друг. Фискалната политика е изцяло национална в Европейския съюз.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Дренчев, след като така хубаво си прехвърляте топката с колегите от ПП, нека да кажем малко повече и за предисторията. Аз я намекнах няколко пъти. В момента всъщност сърбаме попарата с този договор на проект от правителството Денков, което август месец 2023 г.… Между другото, едвам мина на Комисията, защото и колегите от ПП-ДБ в момента по това време в Комисията не бяха много съгласни с това, което правителството Денков предлагаше. Най-малкото ще направя справка. Оборудването, което сега закупуваме, е около 3 млн. лв. За интеграция на оборудването по Проекта, който беше внесен от тогавашния министър се дават 9 млн. лв., тоест оборудването е 3 млн. лв., а интеграцията му е 9 милиона. На мен това ми се струваше странно. И затова ги задавахме тези въпроси в продължение на половин година през 2023 г., но в крайна сметка не може да спираме както беше казано, между другото, от Вашата парламентарна група – не изхвърляме бебето с мръсната вода. Или трябваше да подкрепим все пак наистина да можем да имаме модерно оборудване за кораба и да се сменят линковете. Защо се смени от 11 на 22? Върнете стенограмите с дебатите, между другото, в Бюджетната комисия от 2023 г. няма смисъл да ги преразказваме, тъй като това го има в документите на Народното събрание. Колкото до това дали в момента има, просто има един- единствен доставчик, защото има един-единствен производител, той е в Щатите. Съжалявам, че в Европа няма такъв производител наистина, но в момента такава е ситуацията – производствената, в света, има един-единствен производител и Министерството е стигнало до един-единствен. Между другото, посочено в Проекта за решение, който е внесен ноември, извинявам се, август 2023 г. В момента просто на това правителство, което и да било то, или това, или което и да е било правителство възможно в момента, се пада честта да завърши Проекта такъв, какъвто е гласуван от Народното събрание декември 2023 г. Това е. Дали ни харесва, дали не ни харесва... На мен лично, много пъти сме задавали въпроси в Комисията, колегите, които бяха в Комисията тогава, помнят защо интеграцията струва три пъти повече от оборудването? Но ситуацията е такава.

Може би няма да мога да отговоря детайлно на всички зададени въпроси в репликите, доколкото малко се превърна в някакъв бивш спор между съпрузите в некоалицията от ПП и от ГЕРБ. Виновни сте и едните, и другите. Няма какво да си кривите душата. Трябва да си поемете вината за това, което надробихте. Господин Тодоров, Вие казахте дали не са сигурен партньор Съединените щати. Вероятно биха могли да бъдат. Голяма индустриална сила, водеща военна сила, огромни военни бюджети, но ние нямаме никакви гаранции, че те ще бъдат, доколкото тези договори, които ни спускат, всъщност не предвиждат никакви права на нас като държава, която плаща, а единствено на тях като доставчик. Те могат да доставят това, което сме поръчали, в срока, в който сме поискали, но могат и да не го направят и ние нямаме никакви механизми да въздействаме. Същото се случи и в така наречената от господин Василев комплексна сделка за изтребителите. Тук в Народното събрание през два, през три месеца минаваха допълнителни разходи, господин Василев, за закупуване на чертежите на халетата, включително един… Запомнил съм, че само ключалките на тези халета, които трябва да купим за изтребителите, струваха 116 хил. долара.

Нещо, което не беше включено в цената. Надявам се, господин Гаджев, че наистина това ще е последният разход, който правим за тези фрегати. Чул Ви Господ. Дано да сте прав, ама опитът, който имам за две години в Народното събрание, подсказва, че след три месеца ще се виждаме отново с военния министър на военна комисия и пак ще казва – хайде само още едни хикс стотин милиона да дадем. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, нека да върнем дебата там, откъдето е, а именно да не спорим дали е добре да сме в НАТО, или да не сме в НАТО, дали е добре да сме в СИВ, дали е добре да сме във Варшавския договор. Ясно нашата позиция – българската позиция, на първо място, трябва да бъде обусловена от това кое е най-добре от гледна точка на отбранителни способности, от гледна точка на защита на акваторията на Черно море, особено с оглед на това, което се случва на близо 400 км по права линия от Варна. Това, което се случва, показва че практически нашата страна без патрулни кораби, без комуникационно, информационно оборудване, без военно оборудване, без тези проекти, които са започнали в Министерството на отбраната по никакъв начин не може да бъде защитена. Аз мога да говоря и от лично име, защото съм служил моряк на корабите през 90-те години и трябва да Ви кажа, че това, което тогава имаше като въоръжение и техника, стигаше дотам, че евентуално, ако имахме някаква атака, тогава все още се водеше, че атаката може да бъде от друга държава – на юг от нас, едва ли не тогава трябваше нашите кораби да ходят и да се потапят на Дарданелите, за да не допускат никакви други кораби. До такава степен бяхме зле с отбранителните си способности по време на комунизма. Също така мога да кажа, че на тези кораби, на които аз съм служил, по на 30 – 40 години, и това, което имаше, и адмирал Евтимов ми беше, между другото, командир – може да го потвърди, това въоръжение, когато излизахме извън акваторията на пристанището във Варна, се молехме да се приберем живи и здрави, защото имаше случаи, когато нямаше възможност корабът да се прибере просто защото се дърпаше на буксир. Нямаме кораби в момента и наистина трябва да си дадем сметка, че тези инвестиционни разходи, които са започнати доста отдавна, те са започнали още от 2016 г. – обсъжданията, 2018 г. са приети и стартирали, избран е определен изпълнител и този изпълнител трябва да завърши асемблирането, както се казва, на тези кораби. Ние от „ДПС – Ново начало“ подкрепихме в Комисията Законопроекта за ратифициране на този договор, както подкрепяме абсолютно всички законопроекти, които са свързани с модернизиране и превъоръжаване на Българската армия – в името на националната сигурност на България – не на нечия друга. Така че отново искам да подчертая, че не само днес ще подкрепим Законопроекта, а и ще изискаме допълнителни финансови средства в рамките на бюджета за отбраната за това всичките тепърва системи, които трябва да се подменят в отбраната – като се започне от 3D радарите, като са мине през абсолютно всички по-големи инфраструктурни проекти, които трябва да се обезпечат от гледна точка на ползването на военните бази в България, те да се направят, за да може да имаме някаква гордост и национална сигурност. В противен случай рискуваме да затънем отново в блатото на това – ама това е по-хубаво, ама другото е по-хубаво. Ясно е – тръгнали сме в тази посока, избрали сме изпълнител. Нека това, което е направено през годините, да се даде възможност да се завърши, да се види в един етап на обученията и ако има нужда, то да се доусъвършенства, а не да спираме процеса на модернизация на Българската армия в името на България – на първо място. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. След като станахме свидетели на това, което беше казано от господин Цанев, как корабите били асемблирани, нека да кажем какво означава това нещо на останалата част от хората, които не са наясно с асемблирането. Става въпрос за сглобяване. Само че нито един нормален човек, който си поръчва военна техника, не си поръчва примерно корпуса на едно място, електрониката на друго, комуникационната сигурност на трето и после още каквото друго се сетите. Това е все едно да отидеш да си купиш компютър, обаче да си купиш от едното място харддиска, от другото място да си купиш примерно карта памет, от третото място да си купиш монитор и така нататък, и накрая да си ги сглобиш сам. Защото това нещо правим ние в нашата страна. Корабите се сглобяват в България въпреки доброто качество на работата на българската корабостроителница, която ги сглобява, процесът върви бавно точно поради този род спънки, защото просто още от самото начало не е домислено както трябва. Трябваше още от самото начало да се направи само и единствено в България, с пряка фирма – възложител, тук в нашата страна, а не да търсим германци, които да намират подизпълнители пак в България. Конкретно за тази сделка – защо сме против? Ами просто защото има по-добри варианти. Има по-добри варианти – това, което беше казано преди малко, че единствено американците правели нещо подобно, не е вярно. Има и други държави в света, които правят. Аз, разбира се, мога да дам много примери. Знам какво ще стане, като кажа примерно Русия и Китай, които ги правят хем по-качествени, хем по-евтини. Но Индия е също такава държава, която прави подобни системи за комуникационна сигурност, и като цяло по-голямата част от големите армии в света, големите военни сили имат свои собствени такива, които ние можем да използваме. Друг е въпросът, разбира се, че продължаваме да се държим васалитетно, което е безкрайно глупаво, защото организацията, която все още се нарича Северноатлантически договор, може да се окаже рязко изпразнена от съдържание в рамките на следващите няколко месеца, ако в един момент примерно държавата, осигуряваща 70% от нейния потенциал и бюджет – Съединените американски щати, реши да последва примера на Де Гол от 60-те години на миналия век и да излезе от военните ѝ структури. Тогава какво ще правим? Така че това е абсолютно безпредметно, което в момента обсъждаме, защото точно след няколко месеца може да се окаже, че изведнъж трябва да си сменяме комуникационните системи.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Костадинов, категорично не мога да се съглася с Вас. Вие казахте, че Китай и Русия, доколкото запомних, и Индия разполага с такива системи. Аз, доколкото съм наясно, Кралство Швеция също разполага с такъв тип система. Затова, моля Ви да се коригирате във Вашата дуплика.

Господин Тодоров, абсолютно сте прав. Аз обаче не дадох Швеция за пример нарочно, защото Швеция поддържаше своя собствена система за комуникационна сигурност, когато не беше в НАТО. Между другото, колкото и да Ви звучи странно, съседната на Швеция Финландия също разработваше такава система, която обаче не я довърши поради причината, че влезе в НАТО. Между другото, тази система, която финландците започнаха да разработват, според запознати – тук вече можем само да спекулираме, защото те така или иначе не са я обявили, тя не е готова и не е завършена, а може и да я завършат един ден, но финландците имат много по-добра система от тази, която американците в момента ни предлагат, най-малкото защото тя е следващо поколение. Плюс това знаем, че Финландия навремето беше, макар и само за едно десетилетие, световен лидер в областта на комуникацията. Помним Nokia и всички нововъведения, които дойдоха от една държава с 5 милиона души население! Защото това е Финландия. И сега тук е големият въпрос, защото тук вече трябва да говорим държавнически. Нашата страна разполагаше със свои собствени военнотехнически институти до 1989 г., развивани, с развойна дейност, с нововъведения и с изобретения. Ние имаме свои собствени лицензи за свои собствени оръжейни системи, които, между другото, някои от тях – тук нашият съмишленик Ивелин Първанов е много по-запознат от мен, той може да говори с часове по темата, защото вече го е и правил от трибуната на Народното събрание – някои от тези системи бяха изнесени от България. И парадоксът е, че ние в момента не ги произвеждаме, но наши партньори са изнесли документацията и сега в момента модифицираната документация с модифицирани оръжейни системи, които формално не се водят наши, но се произвеждат в други държави. Може би няма да е далеч моментът, в който един ден ние ще внасяме собственото си въоръжение, което някой друг произвежда под друго име! Големият въпрос е: защо една Финландия, която има 5 милиона души население, може да си позволи да направи такава развойна дейност и да стигне почти до изграждането на такъв комплекс, а България не може, при условие че ние нали сме евро-атлантическа просперираща икономика, бюджетът ни тук пращи, 33% имаме ръст на приходите според правителството, ами ние сме суперсила?! Защо не можем сами да си го направим това нещо? Аз ще Ви отговоря защо. Защото ролята на нашата държава не е да бъде производител, а да бъде вносител. Ролята на нашата държава не е да бъде фактор на стабилност, а фактор на нестабилност. България в момента, господин Тодоров, е болният човек на Европа, ние сме слабото звено. Между другото, не за първи път! Още по време на Втората световна война Чърчил иска да се открие тук вторият фронт, защото той казва: „Балканите са мекото подкоремие на Европа“! И ако искаме да атакуваме Европа, трябва да я атакуваме оттам. Ако искаме да съборим Третия райх, трябва да го ударим оттам. Това не е нещо кой знае какво ново, случило се в историята. Винаги на това място, на което сме ние, ако нямаме силни държавници, изпадаме в ситуацията да бъдем колонизирани или третирани като територия мандатна и подмандатна на други държави. България вече 35 години е подмандатна територия на Съединените щати, 36-а вече влязохме. Преди това бяхме 45 години подмандатна територия на Съветския съюз. А преди това три години, от 41-а до 44-а година, бяхме подмандатна територия на Третия райх. На практика от 41 години не сме независима държава. Но нищо не ни е пречело, дори и във времето, когато сме били сателит на Райха или сателит на Съветския съюз, да произвеждаме и да имаме силна своя собствена икономика и армия! Парадоксът е, че докато бяхме германски и руски сателит, армията ни беше една от най-силните в Европа! А сега в момента, след като сме американски сателит, стигаме дотам, че признанието на господин Цанев беше изключително ценно – той казва, че тогава нашите кораби са излизали и са се притеснявали да не потънат в залива. Аз пък да кажа сега като варненец, че вече и не излизат, защото ги е страх да не потънат, ако ги отвържат от пирса! Така че всичко това, което в момента коментираме, наистина е изключително тъжно, защото, ако България се управляваше от българи и от държавници, ние трябваше досега вече с мисъл за бъдещето да сме започнали действия за създаване на своя собствена комуникационна система, което вече ни превръща в абсолютно независима в отбранително отношение държава, или поне отчасти в някакъв сектор от отбранителната промишленост. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители и уважаеми български граждани! Днес сме изправени пред обсъждането на Законопроект, свързан с придобиването на отбранителна система Link 22 чрез договор със САЩ. Казвам го това, защото българските граждани, които гледат и ни слушат, трябва да знаят за какво се говори. Този договор поражда сериозни притеснения за националните интереси на нашата република. Аз, като възпитаник на Военна академия и като народен представител, съм длъжен да защитавам суверенитета и финансовата стабилност на нашата държава, а този договор в настоящия му вид поставя под съмнение тези принципи. Първо, финансовите условия в договора са изключително неблагоприятни за България. Цените са посочени в щатски долари, без включени данъци и без включени такси, като така представляват само прогноза, която може и да се промени. Това означава, че ние като държава се ангажираме с неясни и потенциално нарастващи разходи, без да имаме гаранция за крайната сума. В същото време правителството на САЩ се задължава единствено да направи – тук подчертавам – всичко възможно, САЩ ще направят всичко възможно за спазването на тези цени. Обещание, което не носи никаква, ама абсолютно никаква правна тежест! И аз питам: къде е сигурността за българския данъкоплатец в този ангажимент? Няма я. Второ, договорът поставя България в подчинена позиция. САЩ си запазват правото едностранно да прекратят изпълнението му при извънредни и неопределими обстоятелства, когато техните национални интереси го изискват. Тоест утре господин Тръмп решава и не го праща. Това означава, че ние можем да останем без обещаните продукти или услуги, след като вече сме вложили средствата. И обратно, ако ние решим да се откажем, тук е много важно – ако ние решим да се откажем, носим пълна финансова отговорност за всички разходи, причинени от това! Тази асиметрия е недопустима, защото България трябва да поеме рискове, докато американската страна остава абсолютно необвързана с нищо. Благодаря Ви.

Господин Славчев, не съм съгласен с Вас. Моля да обясните рамката на договора съвместима ли е с българската практика? Благодаря Ви.

Господин Янков, за пореден път днес не сте съгласен с мен и сега ще Ви обясня нещо. Правната рамка на договора е абсолютно несъвместима с българската практика и ще Ви обясня защо. Той влиза в сила не с подписване или с нашата ратификация, а едва след първоначалната вноска, което ни поставя в положение на предварително плащане, без ясни граници, както обясних и в моето изказване. Освен това е подчинен изцяло на законодателството на Съединените американски щати, което пък ограничава категорично нашия суверенитет. Как можем да приемем договор, който игнорира установените от нас правила за придобиване на отбранителни продукти? Ами днес ще видим, просто защото залата и мнозинството ще си го гласуват. И нека да не забравяме, че нашите конституционни задължения – този договор изисква ратификация, защото ангажира държавата с финансови задължения и чуждестранно право, но преди да стигнем дотам, трябва да запитаме: заслужава ли този законопроект нашата подкрепа? Моят личен отговор е – не. И ние няма да го подкрепим – той е неизгоден, неравнопоставен и рисков за България. Призовавам Ви да го отхвърлим и да изискаме преразглеждане на условията, които да защитят нашите интереси, не да ни поставят в зависимости. Тук се обръщам към мнозинството: Вашата фигура – европейска госпожа Урсула на 11 март излезе и каза…

Не е сигурно дали е госпожа – може да е господин!

Да, може да е господин Урсул, но урсулите в Европейския съюз призоваха: не купувайте, за бога, братя, не купувайте американска техника! Само преди два дни! И днес тук зорлем ще приемете да купим американска техника. Не отговаряте на европейските ценности, а пък се смятате за евроатлантици. Така че преосмислете много добре, защото ще Ви дърпат ушите. Ще отиде господин Борисов в Брюксел и ще му дърпа Урсула ушите – защо купува американска техника, при положение че са казали, че не трябва да се купува американска техника. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Има някои много интересни моменти в договора, които трябва да бъдат казани. И едното е – аз реално започвам оттам, откъдето господин Славчев завърши, че при извънредни и непреодолими обстоятелства, когато националният интерес на САЩ го изисква, правителството на САЩ си запазва правото да прекрати прилагането изцяло или частично на договора във всеки един момент преди доставката на отбранителните продукти или изпълнението на услугите за отбрана. На мен много ми се иска и ние да сключвахме такива договори в защита на българския национален интерес. Виждаме обаче, че новата сглобка, която реално си е класическа коалиция всъщност – на ГЕРБ, БСП, „Има Такъв Народ“ и едно от двете ДПС-та, в зависимост кога е по-удобно, понякога и двете, реално тази сглобка не защитава българския национален интерес. Тя защитава единствено и само чужди национални интереси. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Георгиев, аз с Вашите изказвания по принцип не съм съгласен, както и това не прави изключение. Но това, което ми липсва в краткото Ви изложение: в края на краищата наистина ли в договора сумата е посочена в долари, а не в лева, както изисква българското законодателство?

Господин Янчев, да, действително сумата е в щатски долари просто защото този договор, както всички останали, не поставя българския национален интерес на първо място, а реално това е поредният договор, който да служи на силния на деня. И когато управляват ГЕРБ, БСП, „Има Такъв Народ“, ДПС, когато тези формации управляват, те гледат кой е силният на деня. В днешно време те считат, че САЩ не са силните на деня, затова са се обърнали към въпросните урсули, които командват в Европейската комисия, които обещават 800 милиарда, затова гледат натам. Утре обаче, ако решат, че отново силата се е преместила на някое друго място, моментално като слънчоглед се преориентират. Тоест имаме едни класически политически ветропоказатели…

Гласували за, сега против!

…които единствено ги интересува какво, къде ще им бъде изкомандвано, от кой посланик, съответния посланик, който ги командори днес, и слушат единствено само неговите команди. Толкова. Българският национален интерес тях не ги вълнува, нито в каква валута се разплаща. Много интересен тук е двойният стандарт, когато трябва да се плаща – и то даже не се плаща в рубли, просто се превалутира в рубли, те са категорично против. Нали, късаха ризи тук, как не може, как така ще се плаща в рубли, а пък то не се плаща в рубли, „Газпромбанк“ си превалутира плащането, но те късаха ризи и обясняваха, как не може такова нещо, абсурд, никога, за никакъв случай не, не може! Когато трябва обаче да се плаща в щатски долари те казват: Браво! Това е много хубаво, похвално, така трябва. Аз дори се учудвам, че не са направили предложение, че искат да въведем еврото, а не искат да въведем щатския долар. Но явно просто никой не им е дал това като идея, като съвет и като команда, затова, като са изкомандвани да се въведе еврото, те са козирували на тази команда. Обаче, ако някой се беше сетил за зад океана, можеше да искат да се въведе щатският долар у нас. Не се знае. Съответно сглобката многократно е доказвала, че обслужва чужди интереси, както искам да припомня – например БСП, те пък късаха ризи за реакторите, че не трябва да се дават от Белене за Украйна, и на последната комисия по енергетика, как гласува всъщност БСП? Ами не гласуваха. Те така и когато ставаше въпрос за вдигане на ветото спрямо Македония – предателското премахване на ветото, БСП как гласуваха тогава? Въздържал се. Това са евро-атлантическите ценности. Така се обслужва евроатлантизмът в страната. Ние вече считаме за нещо нормално, че новата коалиция от ГЕРБ, ИТН, БСП – по-скоро не нормално, очаквано, ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС обслужват чужди национални интереси и си менят мнението постоянно. Но ще дойде време и те вече няма да са на власт, българският избирател ще ги прати в небитието, някои от тези формации въобще няма да преминат четирипроцентната бариера и тогава вече, когато ВЪЗРАЖДАНЕ поеме управлението на страната, нещата ще си дойдат на място. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Вече загубих интерес!

Господин Председател, благодаря за търпението. Госпожи и господа! Разглеждаме все пак Законопроекта за ратифициране на Международен договор, като след това наименованието е на английски език в български законопроект – Letter of Offer and Acceptance – LOA). Следват, господин Гаджев, и някакви латински букви BU-P-LBI – (реплики) – така ли се казва, да, „Придобиване на оборудване за комуникационна сигурност“, номера няма да го чета, за да не е изнервящо, внесен от Министерския съвет на 13 януари, изготвен във връзка с изпълнение на Актуализиран проект за инвестиционен разход, „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, приет с Решение на Четиридесет и четвъртото народно събрание през 2018 г. и обнародвано в съответния брой на „Държавен вестник“. В договора за строителство на двата многофункционални модулни патрулни кораба е предвидено част от оборудването да се предостави от страна на Министерството на отбраната на изпълнителя, който е германска фирма и се казва Naval Vessels Lürssen, известна преди това с друго име. Групата, между другото, има добра репутация със седалище Бремен, Германия, има силно наследство и заедно с корабостроителниците си, тоест всички съвкупно са произвели вече повече от хиляда военноморски кораба за бреговите охрани, като началото на дейността им е от 1870 г. С реализирането на Проекта на Международен договор новостроящите се кораби ще придобият оборудване за комуникационна сигурност и способности за осъществяване на защитен обмен на тактически данни с корабни платформи и въздухоплавателни средства на НАТО посредством инсталираните на борда им системи Link 22, които пък са производство на Съединените щати – в Сан Диего е централата на корпорацията. Тези системи представляват класифицирано, комуникационно оборудване, което може да се придобие само от правителството на Съединените щати – така е там, по програма за чуждестранни военни продажби.

Господин Янчев, искам да изразя несъгласие с Вас, че тази система Link 22 е най-добрата. Моля да я сравните с други системи и да анализирате дали няма такива, които всъщност я превъзхождат в някои отношения? Благодаря.

Господин Георгиев, въпросът Ви е абсолютно на място и всъщност аз изготвих един сравнителен анализ, с който сега ще Ви запозная, Вас и залата. Та, Link 22, или twenty two, както казвате, господин Георгиев, е защитна тактическа система за обмен на данни, разработена от НАТО в рамките на програма на НАТО през 1992 г. Тоест очевидно изглежда вече е и старичка, както F-16, с цел да подобри Link 11 и да допълни Link 16. Тя работи на къси вълни и на ултракъси вълни в обхвати, осигурявайки комуникации извън линията на видимост до 1852 км, което я прави идеална за морски операции донякъде. Сравнена с Link 11, която е от 60-те години, и Link 16, която е от 80-те години, Link 22 предлага значителни предимства, обаче има и много слабости и недостатъци. От гледна точка на технологията и производителността Link 22 използва протокол, който адаптивно разпределя честотния ресурс, господин Георгиев, и поддържа до осем едновременни мрежи в така наречена супер мрежа. Това я прави по-гъвкава и по-бърза от Link 11, чиято скорост е ограничена само до 2400 бита в секунда. Въпреки това тя не достига скоростта на Link 16, а скоростта му е 238 килобита в секунда, която използва честотно прескачане и разширен спектър. Съвместимостта на Link 22 с Link 16 я прави ценна добавка към съвременни операции, докато Link 11 вече остава съвсем несъвместима без допълнително оборудване. Приложението на системите разкрива различни силни страни. Link 22 е универсална за морски, въздушни и наземни операции, докато Link 11 е насочена предимно към морски задачи, а Link 16 доминира във въздушните и мащабните операции. Link 22 балансира между обхват и сигурност, превъзхождайки Link 11 и допълвайки Link 16, особено в морски условия, а 22 е логичен наследник на 11 в производството на САЩ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В обобщение Link 22 запълва важна ниша между Link 11 и Link 16, като е особено полезна за морските сили, най-вече обаче на НАТО, а това е съюз, който не изглежда обнадеждаващо, за в бъдеще дали ще съществува, но за мащабни и динамични операции Link 16 остава предпочитан избор, докато Link 16, пак да кажа, а не Link 22, е много по-добър за операции с висока интензивност. (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.) Тъй като договорът е на обща стойност от 1 млн. 427 – приключвам – и 62 долара без ДДС, тази система не е добра. В този смисъл призовавам да отхвърлим това предложение, внесено от Министерския съвет на 13 януари 2025 г. А, господин Гаджев, през лятото един Ваш съпартиец от първия ред, ще Ви кажа после как гласува, щото на един законопроект за училищното образование се изказа за промените, гласува за промените и след това, след една почивка, гласува против. Но да не му казвам името, защото може да Ви арестува.

Господин Председател, дами и господа! Законопроектът за ратифициране на Международен договор „Придобиване на оборудване за комуникационна сигурност“ е поредното доказателство за безотговорността на управляващите спрямо българския народ и националните интереси. От ВЪЗРАЖДАНЕ заявяваме: този закон е неприемлив и застрашава бъдещето на България. Първо, зависимостта от чуждестранно военно оборудване подкопава националния ни суверенитет. Вместо да инвестираме собствени технологии и да изградим български капацитет за производството на комуникационни системи ние се обвързваме с външни доставчици. Това ни прави уязвими и зависими в дългосрочен план. Кой ще гарантира, че тези системи ще служат единствено на българските интереси? ВЪЗРАЖДАНЕ отстоява позицията, че истинската сигурност идва от самостоятелност, а не от чужда техника, която ни поставя в подчинено положение. Второ, финансовите аспекти на сделката са увити в неяснота, което поражда съмнение за разхищение на народни пари. Колко струва това оборудване, откъде ще дойдат средствата – от орязаните бюджети за здравеопазване, образование или социални помощи? Управляващите не дават отговори, защото знаят, че истината ще разгневи народа. Трето, този законопроект идва в момента, когато България трябва да се бори за истинска независимост и самостоятелност. Светът се променя, а ние вместо да отстояваме собствен път и да градим силна държава, продължаваме да разчитаме на външни решения. От ВЪЗРАЖДАНЕ заявяваме: този закон е удар по българския суверенитет и благосъстоянието на нацията. Искаме оттегляне на Законопроекта и публичен дебат за алтернативи, които поставят България на първо място. Ако това не стане, ние ще внесем предложения между първо и второ четене. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Господин Папазов, категорично не съм съгласен с Вас. Не смятате ли, че когато сме поели един ангажимент, трябва да го спазваме? Благодаря.

Господин Председател, дами и господа! Господин Вешев, не – ще Ви прочета историята на покупката на едно военно оборудване, за да видите колко управляващите спазват собствените си решения и правила. През 2005 г. България инициира закупуването на нови изтребители. През 2006 г. СААБ регистрира представителство в Българската търговско-промишлена палата и участва в първото българско авиошоу. 2006 г. има среща на вицепрезидента на „Инвестор“ АД в България. СААБ открива местен офис същата година и наема местен служител. През 2006 г. България изпраща първото запитване за информация към „Грипен интернешънъл“. 2007 г. – откриване на съвместен офис. 2007 г. пак участват в българското авиошоу. В края на 2008 г. „Грипен“ връчва ревизирана оферта, базирана на офертата от 2006 г. В началото на 2011 г. има ново искане за информация от българското министерство на отбраната за 8 самолета. 2011 г. шведската агенция за износ отговаря. В средата на 2016 г. българският парламент гласува нужния бюджет за покупка на изтребители. Месец декември 2016 г. българското Министерство на отбраната обявява искане за предложение за 8 изтребителя, с трите изисквания за таван на бюджета, финансиране и време за доставка. Пролетта на 2017 г. шведската администрация за отбранителни материали връчва отговор на искането за предложение на българското Министерство на отбраната. Месец април 2017 г. – финализиране на оценката и се обявява изборът на „Грипен“. Правителството обявява, че ще започнат преговори с Швеция. Развитие в този период на сериозна лобистка активност, с която се критикува дисквалификацията на САЩ, защото те не отговарят на задължителните условия. Процесът е спрян и е създадена парламентарна комисия. На 20 септември 2017 г. – финализиране на парламентарната комисия. Месец юли 2018 г. ново искане за информация, връчено на българското Министерство на отбраната от шведската администрация. В началото на месец декември 2018 г. се получава оптимизирана оферта, включваща 10 самолета „Грипен“, която се вмества в определения от България бюджет. На 22 декември 2018 г. българското правителство обявява, че въпреки всичко ще продължи да преговаря със САЩ за F-16. 2019 г. – България подписа договор със САЩ за 8 броя F-16 за сума два пъти по-голяма от бюджета, определен от парламента и със сто процента предварително плащане.

Хайде стига чете – времето.

Исках само да покажа какви еничари и слуги американски сте. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Прегласуване.

За процедура.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Понеже дебатът беше състоятелен в четене и да имат възможност колегите да си дочетат все пак материалите, които си бяха подготвили, но все пак никой не направи предложение да заяви, че ще направи предложения.

Добре, ако го е заявил, добре, щом го е заявил, тогава предлагам тридневен срок.

За процедура.

Господин Председател, точка 3 от Проекта на решение гласи следното: „Министърът на външните работи да представи Законопроекта по точка 2 в Народното събрание.“ Моля да поканите министъра на външните работи.

За процедура.

Господин Председател, мисля, че е важно министърът да е в залата докато разглеждаме тази точка, затова предлагам да отложим нейното разглеждаме и моля да го поставите на гласуване, докато министърът не влезе в залата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦОНЧО ГАНЕВ Не е задължително да присъства министърът. Трябва да има представител на Министерския съвет и от Министерството на външните работи. Кой е тук от присъстващите? Докато госпожа Фандъкова изчете доклада, надявам се от Министерството да дойдат, или поне представител на Министерския съвет.

Благодаря, господин Председател. Преди да представя доклада, предлагам на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с разглеждането на Законопроекта в пленарната зала да бъде допусната госпожа Мария Ангелиева – заместник-министър на външните работи.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 000 евро – 195 583 лв., между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 31 януари и 23 февруари 2024 г., № 51-402-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2024 г. На редовно заседание, проведено на 20 февруари 2025 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект № 51-402-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2024 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на външните работи Мария Ангелиева. Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР за Югоизточна Европа е създадена през 2000 г. Тя е платформа за тясно сътрудничество между правителствата, частния сектор и гражданското общество от региона и експерти от ОИСР с цел да се идентифицират и преодоляват икономически и други предизвикателства. Програмата има силно положително въздействие, като подпомага страните от региона да идентифицират приоритетни области за реформи и да насърчава тяхното изпълнение с оглед на доближаване до стандартите и практиките на ОИСР и Европейския съюз. Целта на реформите е подобряване на конкурентоспособността, привличане на повече инвестиции и повишаване на стандарта на живот на гражданите. Програмата допринася за изграждане на институционален капацитет и за обмен на опит между държавите от региона на Югоизточна Европа с ОИСР. Целите на Програмата съвпадат с приоритетите на България за развитието на региона на Югоизточна Европа и страните от Западните Балкани. С финансовия принос към Програмата българската страна ще потвърди последователния си ангажимент както към развитието и реформите в региона на Югоизточна Европа, така и към утвърждаване на стандартите и принципите на ОИСР в него. Румъния и Хърватия, които са в процес на разговори за присъединяване към ОИСР заедно с България, вече са ангажирани с дейностите на Регионалната програма. В изпълнение на Решение на Министерския съвет от 31 януари 2024 г. е подписано Споразумение за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 хиляди евро или 195 хил. 583 лв. между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 31 януари и 23 февруари 2024 г. Споразумението предвижда финансови задължения за Република България, както и арбитражно уреждане на евентуални спорове. То ще влезе в сила, след като ОИСР бъде уведомена от Република България за изпълнението на необходимите национални процедури за влизането в сила на Споразумението. Споразумението подлежи на ратифициране със Закон от Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България. Въз основа на последвалото обсъждане и проведеното гласуване Комисията по външна политика с 11 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 хиляди евро, или 195 хил. 583 лв., между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 31 януари и 23 февруари 2024 г., № 51-402-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2024 г.“

Когато става въпрос за ОИСР, трябва много ясно да кажем, че многократно по време на Комисията от ВЪЗРАЖДАНЕ поставяхме въпроса какви преимущества носи членството в ОИСР? Всички пъти получавахме дълги, обтекаеми отговори без нищо съществено. На практика беше избегнато това да ни бъде предоставен директен, ясен и точен отговор. Това било нещо престижно?! Обаче, като стане въпрос за каквито и да е средства в бюджета, постоянно няма средства в държавата, събират се капачки, всякакви такива безумни неща, но за ОИСР средства има. Ще се дадат едни сто хиляди – абсолютно, буквално ще се изхвърлят в кошчето, защото някой е решил, че било много престижно да сме членове на ОИСР. Всичките пъти питахме какво е точно престижното, какви са конкретните ползи, реални примери да получим. Едно голямо нищо от страна на управляващата сглобка от всичките евро-атлантически формации, като тук включваме и БСП, защото реално и те вече станаха евроатлантици. Благодаря.

Господин Георгиев, аз присъствах на заседанието на Комисията по външна политика, на която Вие сте член, и тогава точно се разглеждаше този законопроект. Тогава госпожа Сачева изрази становище, че било много престижно и обясни как ГЕРБ са да се членува в колкото се може повече международни съюзи – къде със смисъл, къде е без смисъл. Така че аз не съм съгласен изцяло с Вашето изказване, тъй като, ако си спомняте, госпожа Сачева изрази доста подробно нейните убеждения. Благодаря.

Господин Таслаков, реално това, което многократно е заявявано в Комисията по външна политика, е, че евро-атлантическите формации бранят членството в ОИСР, но защо го бранят, още взето и те самите не знаят. Така им е казано, това правят, повторят го, абсолютно папагалско повтаряне, без никаква конкретика. И сега да видим Споразумението за участие на Република България в Регионалната програма на ОИСР и развитие на Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 хиляди евро, или 195 хил. 583 лв., които се дават от Република България и от друга страна, ОИСР. Та, когато става въпрос наистина за това, че няма средства в бюджета, точно това е един много добър пример. Някой евроатлантик тук сигурно би казал: 100 хиляди евро не са толкова голяма сума, особено за държава с възможностите на България, има доста по-бедни държави, но реално става въпрос за едно класическо пилеене на средства от бюджета за подобни безсмислени плащания. На практика имаме изключително много пробойни в държавния бюджет. Една по-малка пробойна, но също пробойна е точно 100 хиляди евро за ОИСР. Примерно 5 милиона за Комисията по дискриминация и така нататък и те се трупат. В един момент сумата става вече доста внушителна, но понеже е разхвърляна, както казах, с много пробойни, евроатлантиците всеки път казват: това не е значителна сума. Но като сумираме всички тези средства, нещата придобиват съвсем, съвсем друг размер. Общо взето ние многократно сме поставяли въпроса за това, че ОИСР и членството в ОИСР не води до нищо конкретно. Записано е, че Регионалната програма на ОИСР за Югоизточна Европа е платформа за тясно сътрудничество между правителствата, частния сектор и гражданското общество. Реално това, което виждаме, е, че управляващата сглобка от евро-атлантически формации от БСП, от ГЕРБ, от ДПС, от ИТН реално ще напомпат със средства техните антибългарски по същество НПО-та. Но всички останали приказки за платформа, за тясно сътрудничество – това е нещо, което така или иначе би трябвало Външно министерство да върши и да се занимава и да няма нужда от какъвто и да е дублаж под формата на заявка за членство в ОИСР. Също така е записано, че по този начин – чрез членството в ОИСР, се преодолявали икономически и други съвременни предизвикателства. Звучи страхотно и щеше да е още по-страхотно, ако имаше примери какви икономически и други съвременни предизвикателства са преодолени благодарение на това, че се опитваме да членуваме в ОИСР, а реално ние не получихме нито един такъв пример. Няколко пъти сме поставяли въпроса, държа да почертая, в Комисията по външна политика. Програмата имала силно положително въздействие. Отново опитахме за примери, отново не получихме. Като тя подпомагала икономиките от региона?! Как ги подпомага, може би трябва някой да измисли нещо, защото до момента нищо конкретно не беше казано. (Реплики: „Времето!“) Също така, чрез реформите се цели, завършвам, подобряване на конкурентоспособността, привличането на повече и по-жизнеспособни инвестиции, повишаване на стандарта на живот на гражданите. И тук управляващите нека да кажат какви инвестиции привлякохте с помощта на ОИСР и как подобрихте живота на гражданите. Смятам, че всеки един отвън, на улицата, би Ви отговорил: никак! Благодаря.

Господин Председател, от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим предложения за промени между първо и второ четене – за протокола да бъде отбелязано. Както каза господин Георгиев, 100 хиляди евро ще бъдат дадени на различни НПО-та за развиване на популярност на определени имагинерни идеи в Югоизточна Европа. Никъде не е посочено по какъв начин това ще служи на България, какво точно ще спечели България, каква наша кауза ние ще успеем да защитим. Говори се, че 100 хиляди евро щели да повишат нашия престиж. Неведнъж беше казвано, че България членува постоянно в някакви организации – наднационални, европейски, световни, междуконтинентални, които са се разраснали като метастази, в които различни чиновници лежат на държавните бюджети на много държави, не само на българската. Но ето Вие сте си поставили една хубава цел тук – да влезе България в еврозоната, и по всякакъв начин се опитвате да съкратите разходите. Но тези дребни метастази, тези участия в различни структури, в различни инициативи всъщност лека-полека роят нашия държавен бюджет. Повечето български граждани не могат да разберат какво точно представлява тази организация, за какво точно се дават тези средства, какво реално ще спечели България от нея. Освен различни декларации и различни форуми, които ще бъдат отразени в някои от новинарските емисии с под 10 –15-секундни репортажи, не можем да видим каква точно ще е тази полза за България. Господин Георгиев спомена преди малко, че различни НПО-та ще бъдат финансирани. Да, много интересно ще бъде как ние от нашия бюджет ще финансираме антибългарски организации. Организации, които работят в Югоизтока, ужким на глобално ниво, ужким, провъзгласявайки някакви общочовешки ценности, а всъщност ще рушат нашата национална кауза, нашата идея. Неведнъж това се е случило и като най-фрапиращ пример можем да дадем това, че България изтърва питомното, когато беше председател на Европейския съюз през 2018 г., когато бяха заделени много средства в бюджета, и не можа да постигне нищо от своите регионални интереси. Нито коридор номер 8 беше наложен като някаква кауза за Европейския съюз, нито бяха привлечени наши регионални съюзници от нашите съседки и от държавите от региона.

Господин Първанов, извинявам се, но не съм съгласен с Вас. Не мислите ли, че издребняваме малко? Какво са 100 хиляди евро за богата колониална територия като България, която подарява струващи десетки милиарди евро атомни реактори на едно квазидържавно образувание като Украйна за сумата само от един милиард долара? Това е една десетохилядна?! Какво са сто хиляди на фона на това?

Господин Златанов, България е правила подаръци на много по-богати държави в своята история и неведнъж това е коствало нашия суверенитет. Тази лоша традиция, тази печална традиция, за съжаление, продължава и през последните десетилетия. Ще кажете какво са 100 хиляди евро. 100 хиляди евро за един човек от провинцията са всичко. За човек, който чака за животоспасителна операция, това е смисълът на живота му, за човек, който чака по някакъв начин да се роди неговото дете, това пак е всичко, това е неговият смисъл на живота. Няма дребни, няма големи разходи. И тук, тъй като Вие се изразихте много добре метафорично, аз ще опитам метафорично, както някои разказват различни истории и така нататък, да Ви дам един кратък епизод от един много популярен филм през последните месеци. Филмът се казва „Ленинградската симфония“. В тази симфония, където са евакуирани всички оркестри от обсадения от фашистите Ленинград и хората умират от студ и от глад, е останал само оркестърът на радиото. След няколко месеца обсада почти целият му личен състав е болен или негоден. Тогава те обявяват конкурс – всички възможни оркестранти в Ленинград да дойдат. Идват изтощени хора, които свирят на различни инструменти – един припада на стълбите, това е барабанчикът, който бие малкото барабанче, и тогава диригентът му задава въпроса: а Вас, как не Ви евакуираха с големия оркестър, с който Вие работихте? И той казва: ние барабанчиците стоим отзад, нас не ни виждат. Всеки, който е слушал този шедьовър на музикалното изкуство, знае, че най-важната част в тази „Ленинградска симфония“ е точно изпълнението на малкото барабанче. Няма малки, няма големи оркестранти, няма малки, няма големи държави, няма малки, няма големи разходи, защото, както тук отделни популисти говореха там за някакви разходи от няколко хиляди лева, за които се бяха запънали през последните месеци, аз смятам, че 100 хил. евро, които ние ще хвърлим за НПО-та да работят срещу българската кауза в Молдова или в Албания, защото никой не знае, че в Албания македонската държава се активизира, и то за сметка на българския етнос, ние вместо да финансираме нашата пропаганда там, както беше казано много пъти, нашите медии, нашите представители, които са останали извън границата на България, ние сме готови да хвърлим пари за някакви чиновници, за да могат те да се срещат в скъпи хотели, да летят с луксозни полети със самолети, да си направят някаква екскурзия за сметка на българския държавен бюджет. Съжалявам, но България не може да храни повече чиновници, които не работят за нейната кауза. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На господин Първанов само ще му дам и допълнителна информация за „Ленинградската симфония“. Като почитател на Шостакович би трябвало да знае, че 1948 г. – четири-пет години след написването на тази симфония, която действително има за цел да вдигне бойния дух по време на Втората световна война, музиката на Шостакович е официално осъдена от тоталитарния режим на тогавашния Съветски съюз и до смъртта си той има доста сериозни проблеми с този режим. Да знаем и това. Между другото, той е авангарден композитор. Не знам как бихте го нарекли, ако живееше в наши дни. Но да се върнем към темата за членството на България в ОИСР изобщо и даже още повече, членството на България изобщо в международни организации. Ние във Външната комисия чухме колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и аз имам чувството, че те имат концепция. Доколкото, и така разбрах, България по принцип да не членува в никакви международни организации, с изключение на ООН, каза господин Георгиев. Аз го попитах: има ли някаква международна организация, която да е полезна за България? Той каза: о, не. Малко след това предложиха да излезем от Здравната организация на ООН и ние отхвърлихме и това предложение. Попитаха: какви са ползите на България от членството на Здравната организация на ООН? Тогава доцент Кунчев им отговори, че например една от ползите е, че в България няма детски паралич от десетилетия благодарение на Здравната организация на ООН и редица други неща, но тук въпросът е концептуален. В света има няколко държави, които не членуват в почти никакви международни организации, една от които е Северна Корея. Тя е на принципа на самозадоволяването, което вероятно е принципът на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – ние да се откъснем изцяло от света. Едно пренапомпване на националното самочувствие, което върви, същевременно с тотален национален нихилизъм. Първо, ние имаме срещу себе си една концепция, която твърди, че България би могла да играе ролята на някакъв глобален, или в най-лошия случай, регионален геополитически фактор, който да действа на всички точки на света, или пък на всички точки на региона, и поради тази причина няма нужда да общува изобщо с други държави. ОИСР не е нещо, което ще Ви дойде, и Вие като му дадете 100 хил. евро, тя ще Ви извади 110 хил. евро и ще Ви ги даде. Това не е Женският пазар. Това е платформа, затова е написано, че е платформа, която създава възможности и ако ние сме в състояние да се възползваме от определени възможности, бихме могли да спечелим много повече от 110 хил. евро, или от 200 хил. евро. Това вече зависи от нас. Но за да участваме изобщо в тази платформа, имаме, разбира се, определени ангажименти. Същото важи за редици други организации, в които България участва. Ние трябва да си дадем много ясна сметка къде се намираме, в коя географска точка, в какви времена живеем, какъв потенциал имаме и доколко може да се справяме с определени проблеми сами, доколко те изцяло зависят от нас и доколко има други проблеми, с които трябва да си взаимодействаме с други държави, за да може да ги преодоляваме. Има ли някой, който да оспорва факта, че България не е в състояние да се самозадоволява, да напусне всички съюзи, в които участва? Вие предлагате например на практика да напуснем Европейския съюз и НАТО, но не казвате каква е алтернативата. Защото алтернативи има две – две, но не три. Две! Едната алтернатива е да се присъединим към руския свят. Другата алтернатива е да се присъединим към ислямския свят, с който граничим, където сме и били… (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Китай!“) Не, Китай е твърде далеч, за да се присъединим към него. Няма трети вариант. Има тези два варианта и те са възможни. Между другото, геополитическата ситуация е такава, че те, ако са били доста отдалечени от реалността преди време, то днес са доста близки до реалността. Ако Вие предлагате това, а Вие това предлагате – съзнателно или несъзнателно, аз не мисля, че вярвате поне в едната част – в това да се върнем там, откъдето излязохме преди 150 години. Тук изобщо не говоря за някакви робства и за такива неща, а говоря за сфери на влияние, които очевидно, въпреки желанието на Запада да не се случват сфери на влияние, те са напът да се случат. И Вашата концепция за излизане от всички международни организации, включително Европейския съюз и НАТО, води към избор между други сфери на влияние, и то изборът няма да го правим ние, между другото, защото в онези сфери на влияние няма много избор. Например Вие, ако бяхте една опозиционна партия в Русия, изобщо нямаше да сте в парламента. Ама изобщо! Абсолютно съм сигурен. Ако бяхте в опозиция, щяхте да сте на протестите на Червения площад в по-добрия вариант, а в другия вариант – щяхте да сте вкъщи. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Най-вероятно и това, защото там не обичат много, много мнение, което е различно от това на управляващите, така че, като говорите за диктатура – аз цяла сутрин слушам тук, и се оказва, че ние в последни 150 години, в които имаме национална държава, ами ние три четвърти от тях сме били някакъв протекторат. Ако това е национализъм, колеги, аз съм папата. Национализъм означава – и аз затова твърдя, че ВЪЗРАЖДАНЕ изобщо не е националистическа партия. Тя е антилиберална. Затова може да си стиснем ръцете, но не е националистическа. Национализъм означава да защитаваш фанатично всичко, което е свързано с твоята родина. А да излезеш тук и да обявиш, че тя е била 100 години протекторат на някой, а преди това 500 години на друг, и ние от 1300 години имаме 40 години, събрани от всичките там последни 600 – 700 години, в които нещо сме имали, наша воля, през другото време сме се подчинявали. Това е унижение за българския народ, не за политическия елит. Съдбата на всяка нация зависи, на първо място, от народа ѝ и ние тук, които сме в този парламент, включително и Вие, сме представителство на българския народ. Не може цялата сутрин да се потъпква и без това малкото национално достойнство, което сме оставили на този народ. Да му дадем възможност и с нещо да провиди, че е постигнал някакви успехи, каквито безспорно е постигнал, във всички периоди от последните 150 години – и в периода на национализъм, и в периода на социализъм, и в сегашния период. Тук да се говори, че сме някаква неудачна държава, която случайно се е случила едва ли не, и протекторат, и колония. Ами не сме колония. И не сме били – ще Ви кажа. Да, може да ни е била налагана чужда воля, когато не сме успявали да преценим сами силите си, и когато сме катастрофирали, това е било, защото сме били жертва на грандомания на политическия елит, защото сме мислили, че може да излезем отвъд възможностите си и не сме успявали. И затова трябва да си взимаме такива поуки, а не, дайте да излезем отвсякъде, сами ще се оправяме. Няма да се оправяме сами. Аз Ви го казвам. Имаме алтернатива, но тя е по-лоша от тази, която е в момента. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, аз даже бих продължила Вашата мисъл. Вие казвате какви са алтернативите, ако напуснем този съюз, кои са другите съюзи? Ние изобщо не трябва да разсъждаме в тази посока, тоест толкова пасивно. Ние не сме просто някакъв пасивен участник в някакви съюзи и по милостта на съдбата ние сме част от западното общество, част от най-развитата цивилизация. Ние сме част и трябва да бъдем активен член на всички съюзи, в които се намираме. И трябва да си даваме ясна сметка, че една силна държава с патриотично настроено население трябва да си дава сметка не просто за това какви права получава, когато е член на даден съюз, а това, че носи отговорност за тези съюзи, че помага на своите съюзници и всъщност оттам произтичат всичките ѝ сили, така че ние дори не трябва да говорим за това. И тъй като съм съгласна с Вас, но взех реплика за това да кажа, че ние всъщност трябва да говорим с още по-голямо самочувствие за това, ние сме длъжни да бъдем част от тези съюзи, защото те изповядват нашите ценности. И не само това, а трябва да бъдем и част от гръбнака на тези съюзи, тоест тук дори не става въпрос за това ние да разсъждаваме какво ни остава, ако излезем от тези, или от онези съюзи. Една силна държава, която има ясно определени национални приоритети, естествено и задължително трябва да бъде в съюзи, а ние сме в най-добрите такива, така че по-скоро бих поощрила още по-голямо самочувствие от страна на България и говорим за това, че всъщност това е проявлението на нашия патриотизъм – да бъдем част от най-добрите съюзи, които съществуват в момента.

Благодаря, господин Председател. Бърза реплика. Господин Биков, моля Ви, разяснете на госпожа Белобрадова, че ОИСР не е съюз, и ние не сме член в него. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Господин Биков, една полезна дискусия мисля, че става днес пред немного голяма аудитория, но тя винаги е качествена. Да, по една уж привидно безобидна тема, по която едва ли бихме очаквали някакви големи дебати, всъщност се открива един изключително интересен дискурс към темата и аз изразявам несъгласие. Категорично несъгласие изразявам с Вашите думи, че ВЪЗРАЖДАНЕ не е националистическа партия. Напротив, ВЪЗРАЖДАНЕ е националистическа партия обаче там има един много симпатичен парадокс. Тя решава проблеми на националната държава от 19 в. Всичките ѝ изказвания са чудесни, ако те бяха направени в 19 в. А парадоксално е, че решавайки проблеми на националната държава от 19 в., тя руши българската държава от 19 в. с действията си, постоянно. Ако щете, с поведението в парламента, ако щете, с липсата на… Аз така и не чух например, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, сериозен дебат по повод този Ваш референдум за еврото. Имаме ли право на такъв референдум, нямаме ли, може ли да има референдум по международен договор, не може ли?! Не, замеряме се с лозунги. Аз съм готов да участвам с голяма радост в такъв референдум, подписал съм се. „Бургас – Александруполис“, въпреки цялата му нелепост. В подкрепа на това, което Ви казвам, че всъщност ВЪЗРАЖДАНЕ наистина са една национална партия, ние трябва да използваме нейна енергия и нейната сила – националистическа, за да убеждаваме българите в смисъла на съюзите, в които членуваме, международните организации, в които членуваме, целите, които си поставяме. Защото ние тук непрекъснато говорим за средства. Като почнем от военни средства, минем през средства на международните организации. Ама, дайте да говорим за целите и задачите. Къде искаме да заведем България? И не мога да не се изкуша, просто за късмет си нося това тефтерче, в което една велика мисъл на Свинтила горещо препоръчвам на всички български депутати, къде каквото намерят от Свинтила, да го четат. Той казва така… Голям български философ, много проникновен… (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Да, Владимир Свинтила – писател, изключително интересен преводач от английски, най-добрият може би преводач на сонетите на Шекспир, и в същото време изключително проникновен народопсихолог. Той казва следното: „Големият проблем на българите е в невъзможността да си поставят различна от ежедневието цивилизационна цел, странична от оцеляването историческа цел.“ Ние тук, уважаеми колеги, непрекъснато спорим някак си за оцеляването на България, без да преходим нататък и да си поставим някаква по-голяма цел. Опитваме ли се да говорим за цели, тогава разговорът за средствата става много по-лесен. Тогава преминаването към еврото не е някакво табу и някакъв страшен проблем. Това е просто обсъждане на едно средство към коя цел обаче. Всяко наше членство в международна организация и в международен съюз е средство към коя цел. (Шум и реплики.) Това трябва да е нашият разговор. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Трите реплики имаха една обща линия, и тя е, че е добре да започнем да водим малко по-смислен разговор и целенасочен, и да разделяме целта от средството. Факт е, че ние през по-голямата част от времето превръщаме средствата в цели. Слушаме дебати по технически въпроси. Изключвам даже преднамереното разтегляне на някакъв дебат, но много често изпадаме в ситуация да превръщаме някакви технически въпроси в основополагащи и по този начин губим цялото. А това се случва и поради разконцентрираност, понякога и поради склонността ни да следваме потопа на живота, без да се опитваме да го осмислим. Госпожо Белобрадова, аз съм съгласен с това, че трябва да членуваме, да бъдем активни и така нататък, но ние трябва да имаме и някакви базови консенсуси в нашето общество. А ние в последно време не само че все по-рядко ги виждаме тези базови консенсуси, които са в основата на всяко общество. Няма общество, което да няма четири-пет неща, по които всички да бъдат съгласни. На нас са ни останали много малко такива неща. Включително имахме определени консенсуси по въпроси, свързани с нашата перспектива, които в продължение вече на седем-осем години бяха системно разрушавани, и днес виждате, че дори въпрос като еврозоната се превръща в проблемен. Не само от гледна точка на тези, които са против еврозоната, но и в рамките на тези, които са за еврозоната. Там няма консенсус по този въпрос, защото има например две неща, които в момента, за да бъдем приети в еврозоната, са важни. Едното е да има редовно правителство, и това го казват в Европейския съюз, второто е да има бюджет, и то приет по този начин, по който сме го предложили. И аз разбирам колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които казват: ние сме и против редовно правителство и против този бюджет, защото те са си поставили за цел да не влезем в еврозоната. Но не разбирам онези, които твърдят, че са за еврозоната, да атакуват тези две неща. Две базови неща, което е пак технически въпрос, между другото, защото по-големият въпрос е какво ще правим, когато сме в еврозоната, и така нататък. То не остава време да го говорим каква е целта на цялото упражнение, а ние сме се забили в техническия въпрос: ще имаме ли правителство, забележете, и ще имаме ли бюджет, забележете. И после ще се чудим защо, да кажем, има и неудовлетворение, след като влезем в еврозоната, защото ние сме хронично неудовлетворени, въпреки че според мен прекалено много сме неудовлетворени. Имаме с какво да се похвалим, имаме какво да кажем, че сме направили. Включително и политическият елит, не говоря за настоящия, говоря по принцип в българската история, не е само грешен и само лош, и в крайна сметка и той пък е плащал доста висока цена за решенията си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Господин Председател, аз искам в началото да започна с благодарност към господин Биков заради неговото изказване, което, макар и да не съм съгласен с него, вдигна нивото на дискусията и даде съвсем различен поглед върху начина, по който би трябвало по принцип да вървят пренията в тази зала, защото наистина тук много пъти потъваме в дребнотемие. А тук става въпрос за нещо изключително важно, концептуално важно, защото големият въпрос е, и за нас това трябва да бъде основното като българска политическа организация, не само ВЪЗРАЖДАНЕ, но всяка една друга българска политическа организация, трябва да поставя в центъра на всяка една координатна система българския национален интерес. Ние винаги този въпрос си задаваме: дали нещо е полезно за България, или не. Тук, разбира се, беше хиперболизирана нашата атака срещу ОИСР и беше казано, че ние едва ли не сме против всички съюзи. Напротив, има съюзи и организации, в които членството на България е престижно, задължително и необходимо. Една такава организация примерно е ЮНЕСКО. И ще използвам повода да кажа, че не ВЪЗРАЖДАНЕ, а управляващото правителство в момента на ГЕРБ, на БСП, на ИТН – това правителство провали домакинството на България в ЮНЕСКО, което наистина е един огромен позор, нанесен на страната. Брутален позор, и това всеки един в нашата държава и в тази зала го знае. Така че, ако говорим по отношение на изолационизъм и желание на изкарване на България от организации и членства в някакви международни структури, това, което българското правителство причини на българския международен авторитет, никой не си го е позволявал да го причини, дори чужди държави не са ни го причинявали през последните 40 и повече години, защото последния път, когато бяхме домакини на такава световна конференция, беше през 1985 г. Но аз искам да кажа съвсем накратко защо това, което в момента се предлага, не е добро за България. Защото е безсмислено. Защото е безсмислено. Ние дори не сме членове на тази организация. Не просто не сме членове, ние дори нямаме започнати преговори за членство в тази организация. И точно поради тази причина и понеже тя самата се изпразва от съдържание лека-полека, няма смисъл. Не 100 хил. евро, една стотинка няма смисъл да дадем за членство и за каквито и да било инициативи вътре в тази структура.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Костадинов, аз пък не съм съгласен с Вас. Аз смятам, че държавата ни има и ще има в бъдеще ползи от участието ни в ОИСР.

Не сте прав, господин Петров, и ще Ви кажа защо не сте прав. Защото ние до момента нямаме абсолютно никаква полза дори от разговорите си, които водим с тази организация, която, тук е моментът да припомня, възниква като един икономически полуаналог на НАТО още 1948 г. Защо икономически полуаналог? Ами, защото към онзи момент, след като американците са покорили военна Западна Европа и са създали вече НАТО, те започват да мислят за създаването на една организация, която да бъде под тяхната шапка. И ако не е бил планът на Франция и на Германия за създаването на първата организация за обща търговия и общи мита за въглищата и стоманата, най-вероятно щяхме да имаме не само един Северноатлантически договор, ами и един Северноатлантически съюз на мястото на Европейския съюз. Това обаче не се случва заради общия труд на Робер Шуман и Конрад Аденауер. В резултат на което, след създаването на първата организация, която става после Европейска икономическа общност, Европейска общност, Европейски съюз, стигаме до изпразването от съдържание на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, защото тя в един момент става просто безпредметна. И тя беше безпредметна още до 1989 г. Неслучайно след 1989 г. и до ден днешен не са приети в нея по-голямата част от държавите, хайде, да не казвам по-голямата част, но половината от държавите, влезли в Европейския съюз след началото на така наречените демократични промени, не са вътре в ОИСР, и няма и да бъдат, защото просто няма смисъл. ОИСР е като ОНД, което трябваше уж да замести бившият Съветски съюз, организацията на независимите държави, но просто се изчерпа от съдържание. Същото нещо е ОИСР. И да даваш пари там е абсолютно безсмислено. Нашето желание, между другото, и понеже господин Биков спомена в неговото изказване нещо много добре казано, но невярно, той каза, че Западът бил против да има сфери на влияние. Напротив! Господин Биков, въобще не е против Западът да има сфери на влияние. Той просто иска да има една сфера на влияние и това е неговата сфера на влияние. И сега в момента не е много щастлив от това, че тази сфера на влияние се руши. А тя се руши, защото, за съжаление, последните години, последните няколко десетилетия под мъдрото в кавички ръководство на така наречения Европейския съюз европейската цивилизация, да я наречем, започва да отстъпва все повече и повече – икономически, демографски, дори военно, ако щете. И за съжаление, ние превръщаме Европа в една задънена улица на Евразия. И тъй като ние българите сме създатели на европейската цивилизация, трябва да имаме много внимателно, отговорно отношение към тези процеси. Ето защо ние от ВЪЗРАЖДАНЕ говорим през цялото време за реформиране на Европейския съюз, защото в този си вид той е вреден за българския национален интерес. Категорично вреден, опасен. Той занулява България. Той занулява и самите европейски държави. Той превърна Германия в една стагнираща, рецестираща икономика. В стагнация е и Франция, и всичко това се случва пред очите ни. Само че, тъй като ние ставаме свидетели на повторение на комунистическата пропаганда отпреди 89-а година, която казваше на упадъка възход, сега черното е бяло, и само дето няма някой, дето да вика: „Ура, българи. Влезе другарят Брежнев.“

Приключвам, госпожо Киселова. Благодаря Ви за разбирането, ще ми дадете още десет секунди. Това, което всъщност трябва да кажем, е, че ние не бива и по никакъв начин не бива да подхождаме лековато и лекомислено към всяка една дрънкулка, която ни се подхвърли, защото разговорите дори с ОИСР са някаква такава дрънкулка. Какво точно ще получим насреща – едно голямо нищо. Заради това няма да го подкрепим.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Стремежът за членството в ОИСР е поредното, което ангажира страната ни с поети ангажименти за промяна в националното законодателство, дори не става ясно срещу какво. Така действат повечето инструменти, които имат за цел прокарване на определени политики в даден регион. И разбира се, тези промени в законодателството винаги се обобщават като изключително положителни. Подобно на ПВУ, където се видя, че ангажиментите, които е поела страната ни, нанасят много повече вреди на икономиката, отколкото са и ползите. Сега се обсъжда даването на съгласие от страна на Народното събрание за отпускане на поредните 100 хил. евро по Регионална програма на ОИСР за Югоизточна Европа. Участието в Програмата е по инициатива, забележете, на българската държава и е заявено с писмо от 31 януари 2024 г., потвърдено от ОИСР с писмо от 23 февруари 2024 г. Няма как да одобрим подобна дейност ние от ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря.

Господин Гюрев, категорично не съм съгласен с казаното от Вас. (Смях и оживление от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И ще Ви дам възможност във Вашата дуплика да ме убедите в правотата на тезата си. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Господин Койчев, неведнъж е споменавано от различни представители на изпълнителната власт – все представители на евро-атлантическата общност, че членството на България в ОИСР е стратегическа.

През другата седмица предстои да се гласува бюджета за 2025 г. и нееднократно беше споменавано за липсата на достатъчно финансови средства за обезпечаване на не един и два разхода, които са орязани в него. В същото време се насочват финансови средства във всевъзможни посоки, като този доброволен финансов принос в размер на почти 200 хил. лв. За пореден път става ясно едно: България пари има, но се разходват крайно неефективно. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Днес ни се предлага да ратифицираме едно споразумение, което нито защитава националния интерес, нито носи реални ползи за българските граждани. България трябва да даде 100 хил. евро – средства на данъкоплатците, за участие в една програма на ОИСР без никаква гаранция за осезаем резултат. Какво получаваме в замяна? Още едно доказателство, че сме ангажирани с реформите в региона. Още една възможност за експерти да обменят опит. Нека да бъдем честни: тези аргументи са празни фрази. Няма никаква оценка за реална възвръщаемост на тази инвестиция. Няма конкретни примери как подобно участие ще доведе до икономически растеж, повече инвестиции или реално подобряване на живота на българските граждани. Още по-скандално е, че тези 100 хил. евро идват от бюджета за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ. Докато у нас има хора, които не могат да си позволят отопление през зимата, докато българските болници страдат от недостиг на персонал и оборудване, докато редица региони в страната ни са напълно изоставени, ние ще раздаваме пари за реформи на други държави. Благодаря.

Вътрешна опозиция. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Хрисимиров, и с Вас не съм съгласен. (Силен шум, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Какво толкова мога да направя със 100 хил. евро? (Реплики.)

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Койчев, все по-трудно ми е да седя до Вас на един ред, защото Вие всеки път не сте съгласен с мен. (Смях във ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че ще се надявам да Ви убедя в моето изказване и съответно в дупликата ми. Със 100 хил. евро може да направим много. Например на първо четене ми идва, че може да построим три спортни площадки. Може с 200 хил. евро да дадем субсидии на пет читалища в София, което ми напомня, че квартал „Редута“ все още няма своето читалище, не е отворено. Има някакви деребеи, които са завзели читалището, взимат субсидията, която се равнява на около 50 хил. лв. на година, без да се извършва никаква дейност в него. И това Столична община и Районна община – Слатина, го е потвърдила, но това не пречеше на Столична община да даде още 60 хил. евро за 2024 г. за това читалище. Но да се върнем на темата. Освен всички тези изложени аргументи този договор включва арбитражни клаузи, които обвързват България и могат да доведат до потенциални финансови и правни рискове, още веднъж без никаква гаранция, че страната ни ще извлече реална полза. И всичко това се представя като част от процеса на присъединяване към ОИСР. Но членството в ОИСР не се купува с безсмислени вноски. То се постига с реални реформи вътре в страната, а не с демонстративно харчене на пари, за да покажем ангажираност. Това споразумение е ненужно, неефективно и не е в полза на българските национални интереси. Призовавам Ви да гласувате против. България не е длъжна да финансира чужди икономики, когато тя самата се нуждае от спешни инвестиции в своето развитие. Благодаря.

Благодаря Ви. Сред мотивите в така предложения законопроект е записано, че ОИСР е платформа за тясно сътрудничество между правителствата, частния сектор и гражданското общество от региона. За последното ще прибавя „като ням свидетел“. Чудя се след като едно непризнато общество от собственото си правителство, гражданско общество като нашето, след като е непризнато – и непризнато всъщност е мека дума, защото нашето общество е принизявано, то е мачкано, на моменти дори и репресирано – ако не цялото, то една голяма част от него, та това общество беше с тотално погазени права, защото то нямаше право на глас. Отказан му беше референдум след събрана подписка, та това общество ние ще чакаме да бъде признато от държави, които, забележете, нямат интерес да има развито българско гражданско общество. Продължаваме нататък: „Целите на програмата съвпадат до голяма степен с приоритетите на България за развитието на региона.“ Кое развитие? Кои са нашите приоритети? Ние поне знаем ли ги, защото аз не съм останал с такива впечатления, а съм сигурен, че една немалка част от сънародниците ни ще се съгласят с подобна теза. Само ще кажа, че преди може би не повече от месец тук един от министрите на управляващото статукво, говореше за такъв приоритет – за пътна инфраструктура, за коридор 10, сега между другото, преди малко ми изпратиха статия, където Росен Желязков е отбелязал, че отпадат средства за приоритетно изграждащи се трасета, като примерно София – Перник, Перник – Радомир и така нататък. Поредната пунта мара на страни, които отказват да приемат динамичните промени в модерния свят – икономически, политически, цивилизационни, ако щете. Имам чувството, чувствайки как трябва да напуснем борда на един потъващ Титаник – Европейския съюз, просто си търсим място на друг такъв. Благодаря Ви.

Не.

Господин Димчев, Вие всъщност казвате, че ОИСР не ни носи никаква полза и затова няма смисъл да изхвърляме по 100 хил. евро на година, но може би това, че има някаква хармонизация на данъчните системи между България и Франция, да кажем, може да е в полза на България. Какво мислите Вие? Защото ние приехме един такъв минимален глобален данък от 15%, така с желанието да влезем в ОИСР, което дали е от полза за България, как мислите?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам реплика към колегата, който се изказа, и искам да изразя своето несъгласие с неговото изказване. Първо му направи забележка и госпожа председателката, че бърка организациите, за които се изказваше. Аз няма да се съглася с него, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е организация, от която няма положителен ефект. А спрямо това, което гледаме в момента, колега – Споразумение за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа, говорим за един доброволен финансов принос, който ще ни даде възможност България, без да е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както преди това се изказаха някои колеги, че сме членове – не, това е наша дългосрочна външнополитическа и стратегическа цел да станем членове. Защото, както знаете, сигурно Ви е известно, че ОИСР се нарича съюзът на богатите страни. В тази връзка именно участието в този форум и този доброволен принос ще даде възможност на български експерти, български организации да участват при дискусията, да се ползват от анализи за регионално развитие и бъдещи ползи да има наистина за страната. Доколкото Вашият колега по-скоро Ви направи реплика, в която той не изрази несъгласие, както е по Правилник с Вашето изказване, а както и цял ден, може би вече цяла седмица ставаме свидетели – цялата зала, че Вие имате някакви вътрешни такива раздори във Вашата група. Има едни хора, които постоянно не са съгласни с Вас. По-интересното е, че това е изцяло от Вашата група. Аз предлагам да се съберете и да обсъдите наистина Вие може ли да формулирате нещо, по което да имате единство? Защото явно е, че после в гласуването се вижда, че всички не подкрепяте и искате и прегласуване на по-голямата част от законопроектите или ратификациите, които гледа Народното събрание. (Реплика на народния представител Костадин Костадинов.) Това е Ваше право, господин Костадинов – аз не го оспорвам, просто казвам, че Вие сте раздирани от някакви външни такива несъгласия. Надявам се, радвам се, че поне Вие внимавате в дебата. Защото гледам, че колегите вече не внимават, те просто стават и казват: „Аз не съм съгласен.“ Поне колегата Дренчев не изрази несъгласие към изказващия се и аз му давам възможност да ми направи дуплика, която ще е по Правилник. Благодаря Ви.

Благодаря за репликите. Господин Иванов, всъщност по-странното е, че Вие трябва да погледнете във Вашата група, защото там се изказаха доста така разнопосочни мнения относно ВЪЗРАЖДАНЕ. Господин Биков примерно каза, че ние сме антилиберална партия, след това господин Дилов го поправи, че сме всъщност националистическа партия. Така че Вие решете какво сме, защото ние всъщност свикнахме да си лягаме едни, да ставаме други. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Така, както и да е.

Но аз искам да кажа… Не бързаме организациите и за всеки един, между другото, който следи икономиката и въобще икономическата ситуация в света, може да види доста сходни точки и между Европейския съюз и ОИСР, макар и на друго ниво, разбира се. Защото не беше ли назад във времето един друг съюз с основоположник Жан Моне, който всъщност искаше да развие принципната идея за икономика чрез право, само че тази концептуална идея по-нататък отпадна и този първоначален замисъл се изроди в нещо съвсем различно. Защото Европейският съюз е вече идеология, това са общи ценности. Нека обаче да видим не се ли припокрива и с ОИСР? Ето, ще продължим с още един от мотивите в този законопроект. „Устойчив икономически напредък на държавите в Югоизточна Европа и Западните Балкани. Доближаването им към стандартите и ценностите на ОИСР и Европейския съюз“. Еха, дежавю! Кои стандарти обаче? Кои стандарти, господин Иванов? Демографската пустиня, в каквато се е превърнала повече от половин България? Компрометираната водопреносна мрежа между 68 и 80% загуба на вода! Може би строежа на магистрали – 50 години, това ли са стандартите? Предполагам, че поне част от залата сте се запознали с доклада на Антикорупционния фонд за 2023 г., който между другото е озаглавен „Точка на замръзване“. Замръзналата борба срещу корупцията, която по високите етажи на властта изглежда точно така – 57 започнати дела, от които само четири са с осъдителни присъди, от които една ефективна, една условна. Това ли са всъщност ценностите? Това ли са стандартите? Кои други ценности всъщност останаха? Знамето на дъгата и гейпарадите. На подобно шарено правителство…

…шарени ценности и в ярките им цветове наистина подхождат. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)

Благодаря, госпожо Председател. Аз поисках да намеря малко повече информация по-скоро за българските граждани, които не знаят какво е ОИСР, за разлика от народните представители, за които знам, че всеки ден прочитат всичките материали и са наясно. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е създадена през 1961 г. с цел стимулиране на политиките за устойчиво икономическо развитие, повишаване на жизнения стандарт на населението и поддържане на финансовата стабилност. Тя е наследник на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, създадена да управлява американската и канадската финансова помощ, така нареченият План „Маршал“, за възстановяване на Европа след Втората световна война. Днес ОИСР е утвърдена международна организация с водеща роля в изработването и прилагането на най-високи стандарти на всички ключови области като управление, данъчна политика, транспортна инфраструктура, селско стопанство, дигитална икономика, климат и така нататък. Тридесет и осем държави членуват в ОИСР. Тази информация, между другото, я взех от сайта на Финансовото министерство – това пишат нашите институции. Това много ми напомня какво се говореше 2007 г. за Европейския съюз, направо едно дежавю. И тогава ни казваха, че ще има повишаване на стандарта, само че нещо не се получи точно така.

Господин Таслаков, за едно нещо не мога да се съглася с Вас. Това е, че рекламата в момента на ОИСР е същата, която всъщност реклама струва 100 хил. евро, да го знаят всички български данъкоплатци, платени от българската държава имам предвид, че е същата като рекламата, която се извършаваше едно време на Европейския съюз. Защото тогава ни се обясняваха много неща какво щяло да се подобри, включително и за членството в НАТО беше същата работа. Поне имаха конкретни предложения, които видяхме, че нито едно от тях не се реализира, но поне рекламата беше по същество. Обещаваха ни се реки от мед и масло, че ще текат по улиците, докато сега евро-атлантическата сглобка в лицето на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС не може дори да ни обясни какво ще допринесе това членство в ОИСР. И нека да Ви прочета един пасаж от това, което е представено в Комисията по външна политика. „Целите на програмата съвпадат до голяма степен с приоритетите на България за развитието на региона, на Югоизточна Европа и страните от Западните Балкани.“ Ами аз мога да кажа, че нашите приоритети – на ВЪЗРАЖДАНЕ, са Македония, Южна Бесарабия и Западните покрайнини, а приоритетите на ОИСР и на управляващата евро-атлантическа сглобка са абсолютно фалшиви.

Благодаря. Господин Георгиев, на фона на всички други разхищения в държавата 100 хил. евро някак си не изглеждат много. Например в Септември правят една велоалея за милион и петстотин, представете си – една част от велоалеята ще дадем тук, но въпросът е принципен. Въпросът е принципен и Вие сте прав, че до голяма степен приоритетите на ОИСР се припокриват с тези приоритети, в които ни вкараха … (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, дуплика е.

Няма проблем, госпожа Киселова е толерантна. Та, целите, които има ОИСР, са същите, които ние имаме, и се припокриват с тези, с които ни вкараха в Европейския съюз, само че, както знаете, едно ни говореха, а друго се получи. И тогава се захванаха да оправяме климата, да влизаме в зелени сделки и накрая се оказа, че тази зелена сделка означава да си закрием енергетиката, да си изсечем горите и на тяхно място да поставим фотоволтаици – общо взето, това са една част от фалшивите цели. Също така казаха, че ще има повишаване на жизнения стандарт, че ще има доходи, инвестиции. Само да Ви припомня, че по Плана за възстановяване и устойчивост още не сме взели втория транш, който трябваше да вземем през 2021 г., а сега не знам, вече сме 2025 г. – май няма и да го вземем. И това са наши съюзници и със същите тези…

…държави ние ще влезем пак в една и съща организация с подобни цели, които не ни дадоха парите, които ни се полагат. А ние тогава, знаете, помните, изпълнявахме всички условия по ковид и изпълнявахме всички рестрикции, и ни обещаха, че ще ни дадат план за възстановяване и пари да си възстановим икономиката. Е сега, господин Георгиев, получили ли сме някакви пари? Още нищо не сме получили. Така че смятам, че и членството ни в ОИСР евентуално ще има същия ефект – по-скоро никакъв. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Обсъждаме вноска към ОИСР от 200 хил. лв. – още една международна евро-атлантическа организация, в която се бутаме да влезнем, но от която ползите за България са абсолютно неясни. Неясни са, защото в момента светът се промени от глобалистки към регионалистки, а основен приоритет на ОИСР е отварянето на пазарите и глобализацията. Още повече, самата организация вече става абсолютно ненужна, тъй като страни в самата организация започват да налагат мита една на друга. Благодаря.

Господин Шопов, аз не съм съгласен с Вас, че ОИСР е напълно ненужна организация. Тя е нужна на евро-атлантическата сглобка и моля да обясните защо.

Благодаря, госпожо Председател. Според Конвенцията на ОИСР целите на Организацията са: да допринесе за икономическото развитие; високата заетост и ръст в жизнения стандарт на населението в страните членки; да стимулира икономически растеж на членовете си и да допринася за развитието на развиващи се страни като цяло; да разшири световната търговия на мултилатерална база. За огромно съжаление обаче, откакто България е поела по своя евро-атлантически път, всичките тези неща все още остават като химера, далечна мечта. Икономиката ни, от такава, която е имала огромен производствен капацитет в преработващата промишленост, се е свила и е станала предимно такава, която предлага услуги и изнася суровини. От висока заетост сме се докарали дотам, че българите берат ябълки в Германия, гледат възрастни хора в Австрия и берат грозде във Франция. От жизнен стандарт, в който почти всеки е имал собствено жилище – изплатено, вила и работа, безплатно образование и здравеопазване, сега събираме капачки за кувьози и линейки. Цените на жилищата са недостъпни за повечето млади българи.

Не се отклонявам, госпожо Председател, говоря точно по темата – нашето кандидатстване за членство в ОИСР. Цените на жилищата са недостъпни за повечето млади българи, та добре, че през лошия социализъм са се строели жилищни блокове и са раздавани жилища на безценица. Ако тогава се е чакало пет години за жилище, сега то едно се изплаща за трийсет.

Не, не се отклонявам, госпожо Председател. Слушайте ме и ще разберете.

Евро-атлантическите политици продължават нагло да обещават на българските граждани – само в още една международна организация да влезнем и България ще се оправи. Междувременно, за да влезем в НАТО и да имаме повече сигурност, осакатихме си армията, нарязахме изтребителите си, танковете си, ракетите си и какво ли още не. Спряхме наборната военна служба и намалихме числения състав. Но, скъпи съграждани, не се притеснявайте. Сега сме в НАТО и имаме сигурност. Влезнахме в Европейския съюз. Обещаваше се работа за всички и благоденствие. И то действително е така, има работа за всички. Има работа за казахстанци, за таджикистанци, за непалци, индийци – само за българи работа в България няма. И сега ни се предлага членство в ОИСР, така че България да се отвори още повече като пазар за чуждите стоки.

Все пак, сред приоритетите на ОИСР са…

Още 30 секунди. …за разширяване на международната търговия на многостранната дискриминационна основа, намаляване на пречките пред търговията със стоки и услуги, либерализацията на движението на капитали и други.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение във връзка с дневния ред на утрешното заседание, а именно точка шест от днешния дневен ред – Второ гласуване на Законопроекта за изискванията за достъпност на продукти и услуги с вносител Министерският съвет на 11 декември 2024 г., приет на първо гласуване на 12 февруари 2025 г., да стане точка първа в утрешния дневен ред, тъй като всички знаете, че този законопроект го отлагаме вече три поредни седмици. Благодаря.

Процедурата ми е към Вас, госпожо Киселова. Много внимателно слушам Вашето водене и ми прави впечатление, че постоянно правите забележка на представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ, че това не е по темата, онова не е по темата. Извинявайте, обаче всичко, което се каза, е по темата и тя е много по-широкоспектърна от това, което в момента коментираме. Защото, когато...

Напротив, удължете времето. Много добре знаете, че времето е доста по-дълго. Да не говорим, че в един момент бяхте включили на дуплика режим на реплика. Та това, което искам да Ви кажа, госпожо Киселова, е, че ние всъщност поставяме един изключително важен въпрос и не разбирам защо е Вашето желание непрекъснато да отклонявате разговора в друга тема. Защото, госпожо Киселова, не само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, включително и от ГЕРБ господин Биков имаше много интересно изказване, в което говореше за това какъв е смисълът реално от членството или сътрудничеството на България с най-различни видове международни организации. И тук, когато говорим за харчене на пари, трябва да бъдем изключително отговорни. Но въпросът не е само за харчене на пари, госпожо Киселова, тук въпросът е изключително за смисъла от харченето на тези пари, независимо дали става въпрос за 100 хиляди евро, или за 100 милиона, или за 100 милиарда. И когато говорим за това, през цялото време даваме примери за това как членството на България в съюзите след последните, да кажем, няколко десетилетия, за съжаление, се е отразило неблагоприятно на България. И доказваме това нещо, и го показваме – и с факти, и с доказателства в речите, които представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ държат. И точно поради тази причина нямате право да ги прекъсвате или да внасяте Ваша оценка. Аз разбирам, че Вие имате право на мнение и уважавам това Ваше право на мнение, но излезте и го кажете тук. И тогава може пък някой от нас да Ви направи реплика, Вие в дуплика да защитите, но просто не е коректно, когато някой се изказва, давате оценка отзад, на всичкото отгоре, според нас, Вашата оценка не е правилна. Така че ще помоля да се съобразите с воденето си по-нататък. Благодаря.

Госпожо Председател, в момента разглеждаме и предстои да гласуваме Законопроекта за ратифициране на Споразумение за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 000 евро (195 583 лв.) между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 31 януари и 23 февруари 2024 г., с вносител Министерският съвет. Като зачетем Проекта на решение: „На основание чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България Министерският съвет реши – т. 1 и 2 ги пропускаме, и в т. 3 четем: „Министърът на външните работи да представи Законопроекта по т. 2 в Народното събрание.“ В една от процедурите, в които Вас Ви нямаше, госпожо Председател, ние гласувахме допуск на представител на Министерството на външните работи, тъй като явно, очевидно министърът на външните работи не успя да присъства. И много Ви моля да поканите представител на Външното министерство да изпълни решението на Министерския съвет, ако трябва да го чета още веднъж: „Министерският съвет реши – така, така, така… – министърът на външните работи да представи Законопроекта по т. 2 в Народното събрание.“ Моля Ви да поканите представител на Външното министерство да представи Законопроекта и да изпълни Решението на Министерския съвет.

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз искам само да Ви напомня, че водещият заседанието преди Вас – господин Ганев, даде думата, но беше отказано да бъде представен Проектът. В тази връзка аз наистина искам да направя процедурно предложение, то е точно към Вас… (Реплики.) И ние искаме да води Цончо, господин Иванов. …във връзка с точка 3, която стана – нали точка 3 стана? – от днешния дневен ред, която гласи следното: „Законопроект за ратифициране на Споразумение за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – много смотано име, между другото – за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 000 евро (195 583 лв.) между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 31 януари и 23 февруари 2024 г. Вносител: Министерският съвет на 9 декември 2024 г.“ За тази точка, госпожо Председател, и предвид огромния интерес в залата, който не е наброявал толкова много в последните няколко заседания, моето предложение е гласуването по точка 3 от дневния ред да се излъчва по БНТ и по Българското национално радио. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, изключително важна процедура по начина на водене. Вие доста неприятно така ме прекъснахте, когато говорих за ползите, които ни е допринесъл социалистическият режим в България – за евтините жилища, за работните места, за здравеопазването и за образованието. И сега моят въпрос към Вас е: явно не искате да се говорят тези неща, отричате ли се от Българската комунистическа партия (смях) и от нейния наследник БСП? (Смях. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, искам прегласуване, колегата до мен не успя да гласува. Благодаря.

Да, разбира се, госпожо Председател. Взимам тази процедура единствено за да Ви уведомя, че парламентарното време изтече и Вие трябваше преди минута и двадесет секунди да сте прекратили заседанието.

Уважаема госпожо Председател, предлагам на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения да бъде съкратен на три дни.

Благодаря Ви, госпожо Председател. За жалост, няма да може да го разгледаме веднага на второ четене, каквото е моето лично желание, затова ще се наложи много обстойно да се помисли за предложения между първо и второ четене. Изключително важна точка е и не знам защо залата не се съгласи, че трябва да се излъчва по БНТ и БНР гласуването. Имаше изключително разнопосочни мнения. Господин Биков направи невероятно изказване политическо, след това получи отговори от другата част от залата. Получи се изключително интересен дебат, в който „Продължаваме Промяната – Демократична България“ не участваха отново, но те като цяло почти не участват в парламентарния живот на програмата на Народното събрание, така че моето обратно предложение… (Шум и реплики.) Да, да, тръгват си журналистите. Госпожо Председател, моето предложение е за максимален срок между първо и второ четене! (Шум и реплики: „Колко? Колко?“) Двадесет и осем дена!