20 март 2025 г.

Благодаря, госпожо Киселова. Преди два дни един българин беше убит в Газа. Българското Външно министерство в продължение на няколко часа, почти денонощие, се чуди как да реагира, защото беше убит от нападение на израелските въоръжени сили, които, както знаем, възстановиха и възобновиха военните действия в Газа и продължиха с геноцидните действия срещу палестинския народ. Малко по-малко от денонощие, след като беше убит нашият сънародник, българското Външно министерство излезе с една позиция, която на практика преповтаря позицията на Израел. Израел, естествено, отрича, въпреки че нападението, което е извършено срещу сградата, която е обитавана от членове на Организацията на обединените нации, работещи в мисията в Газа, е очеизвадно, извършено точно от тях, но това Израел да отрича, е негово право. Те винаги са го правили, в редки случаи по-късно са си признавали и са се извинявали за това, което се е случило. Убийствата в Близкия изток, за съжаление, са нещо, което вече е част от пейзажа, а геноцидът там се е превърнал във форма на държавна политика. Големият позор обаче за нашата държава е, че българското Външно министерство изчака време, удобно, в което Израел да подготви своята позиция, за да може веднага, след като излезе израелската позиция, ние на свой ред да имаме абсолютно пълно съзвучие с това, което съобщават от Тел Авив. Най-позорното във всичко е, че убийството на българския гражданин, който, между другото, освен че е български гражданин, е и служител на Организацията на обединените нации, е наречено инцидент. Уважаеми сънародници, да убиеш един българин е инцидент, да убиеш един служител на Организацията на обединените нации, защитен от международни конвенции, от силата на международното право, също е инцидент. Опитваме се да си представим и всъщност не е нужно да се опитваме, защото много добре знаем какво би се случило, ако този наш сънародник беше убит в състава на мисия на ООН примерно, да кажем, в Украйна. Не че такава там има, но хипотетично, представете си какво би се случило, ако той беше убит след ракетен удар на войските на Руската федерация. Няма нужда да си представяме, знаем – тук щеше да има късане на ризи, щеше да има осъждания, варварски акт, щеше да се говори за безчовечни военни действия и така нататък, и така нататък. Много пъти сме казвали ние, от ВЪЗРАЖДАНЕ, че жертвите не трябва да бъдат делени. От няколко дни насам, всъщност последните два дни, жертвите в Газа наближиха 1000 човека – 970 по консервативни оценки. Със сигурност днес, за съжаление, ще надхвърлят хиляда. Естествено, както по традиция се случва, по-голямата част от тези жертви, да не кажа 90%, са жени и деца. В Газа се случва геноцид, на който България гледа с широко затворени очи – не само България, разбира се, и така нареченият цивилизован, демократичен, свободен свят, защото свободният свят най-много обича да гледа как убиват беззащитни жени и деца. За него това е част от статистиката. Между другото, ще припомня, като казах част от статистиката. Има една много цинична максима, която казва, че убийството на един човек е престъпление, убийството на народи е статистика или на милиони е статистика. Известен е случаят с Хитлер, който по време на подготовката за Втората световна война и обсъждайки тогава в много тесен кръг подготовката на бъдещия холокост и геноцида срещу евреите казва: „Кой помни арменците и арменския геноцид, който се случи с тях?“ Много цинично, нали? Да, обаче има хора, които помнят. Ние специално от ВЪЗРАЖДАНЕ помним. И това, което е най-важното в този случай, е, че ние трябва да запомним – за пореден път посегателство, извършено не само върху международното право, но в нашия конкретен, частен, егоистичен дори, ако щете, случай, посегателство, извършено върху българската държава. Защото убийството на един български гражданин, независимо къде се намира той извън България, е убийство на българската държава, посегателство срещу българската държава. Само че това убийство беше наречено инцидент от българското Външно министерство. Колко такива инциденти трябва да се случат, за да можем ние да излезем с остра осъдителна позиция? Ние дори не поискахме обяснение, извинение – извинение не сме поискали от израелското посолство. Днес, идвайки насам, слушах по радиото най-различни говорители – бивши външни и заместник външни министри, представители на евро-атлантическата тълпа в България, които правеха и невъзможното да оправдават действията на Израел, да оправдават убийството на жени и деца, наречено от тях антитерористична операция. Много странен двоен стандарт. И за пореден път виждаме двойния стандарт и по медиите. Убийството на 1000 жени и деца в Газа за два дена, почти 1000, по нашите медии минава като петнадесета, шестнадесета новина, непосредствено след новината за поредното кърваво нападение на Русия в Украйна, причинило примерно, да кажем, нараняванията на един или на двама души – наранявания, не жертви. И това е постоянно, това е всеки ден. Тази античовешка пропаганда трябва да спре, тази пропаганда на омразата трябва да спре. Настояваме България да поиска официално извинение от Държавата Израел за убития български гражданин и разбира се, най-вече настояваме като човеци, освен всичко друго, незабавно прекратяване на военните действия от страна на Израел срещу палестинския народ в Газа, защото това, което Израел върши там вече години наред, е системен геноцид и престъпления срещу човечеството. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да представя доклада, госпожо Председател, правя предложение на основание на чл. 43, ал. 2, изречение 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в пленарната залата Петко Христов Стефановски – кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса.

Уважаема госпожо Председател, съгласно Раздел VI, т. 2 от Процедурните правила ще представя доклада в резюме. Народните представители разполагат с доклада от 14 дни. В доклада ще включа и представянето на кандидата, така че след това няма да се ползваме от възможността вносителят да представи отново кандидатурата на кандидата. „ДОКЛАД относно изслушване на предложения кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избирането му от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 12 февруари 2025 г., обн., ДВ, бр. 13 от 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2025 г., Комисията по здравеопазването проведе изслушване на предложения кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избирането му от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 12 февруари 2025 г., обн., ДВ, бр. 13 от 2025 г. Председателят на Комисията по здравеопазването професор доктор Костадин Ангелов информира народните представители, че в определения срок в Деловодството на Народното събрание е постъпило предложение за кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса от парламентарната група на ГЕРБ-СДС с вх. № 51-552-36-3 от 19 февруари 2025 г. за кандидатурата на доцент доктор Петко Христов Стефановски. При извършване на проверката на представените документи на кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса Комисията по здравеопазването установи, че постъпилото предложение за кандидат за управител на НЗОК с вх. № 51-552-36-3 от 19 февруари 2025 г. и представените към него документи отговарят на изискванията за допустимост по Раздел I, т. 2 от Процедурните правила и че предложеният кандидат доцент доктор Петко Христов Стефановски отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1, т. 1 – 5 от Закона за здравното осигуряване. Въз основа на извършената проверка Комисията по здравеопазването с 16 гласа „за“, 3 „против“ и без „въздържал се“ прие решение до изслушване да бъде допуснат предложеният кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса доцент доктор Петко Христов Стефановски, тъй като представените с предложението документи отговарят на изискванията за допустимост по Раздел I, т. 2 от Процедурните правила и кандидатът отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1, т. 1 – 5 от Закона за здравното осигуряване. Изслушването на предложения кандидат се проведе по реда на Раздел V от Процедурните правила, като с цел осигуряването на пълна публичност и прозрачност при избора на управител на Националната здравноосигурителна каса заседанието беше излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание. Кандидатурата на доцент доктор Петко Христов Стефановски за управител на Националната здравноосигурителна каса беше представена от професор доктор Костадин Ангелов. Той информира народните представители, че доцент Стефановски отговаря на изискванията за заемане на длъжността управител на НЗОК, определени в чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, за професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, тъй като е бил заместник-министър на здравеопазването, председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и началник-отделение – на най-голямото спешно отделение в Северна България при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД, гр. Плевен. Професор Ангелов допълни, че доцент доктор Петко Христов Стефановски има над 25 години стаж в системата на здравеопазването. Завършил е висше образование с образователно- квалификационна степен „магистър“ по медицина във ВМИ –Плевен, през 2000 г. Има защитена и втора магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт в Медицинския университет – Плевен, през 2011 г. През 2007 г. придобива специалност „Спешна медицина“, а през 2020 г. – втора специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. През 2019 г. защитава дисертационен труд за образователна и научна степен „доктор“ в професионално направление „Медицина“, а през 2023 г. придобива научното звание доцент в професионално направление „Медицина“ в Медицинския университет – Плевен. От 2000 до 2007 г. доцент Стефановски упражнява професията лекар първоначално в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Враца, където е бил отговорник за филиал „Спешна медицинска помощ“ в град Роман, след това в ЦСМП – Плевен, филиал – град Червен бряг. От 2007 г. до 2020 г. е началник на най-голямото спешно отделение в Северна България – в УМБАЛ „Д-р Г. Странски ЕАД“, гр. Плевен. Академичната му кариера започва през 2014 г. първоначално като хоноруван асистент, след това последователно асистент, главен асистент, а от 2023 г. е доцент към Катедрата по анестезиология и интензивно лечение при Медицинския университет – Плевен. От 5 декември 2023 г. до 19 август 2024 г. и след това от 28 август 2024 г. до 6 февруари 2025 г. изпълнява длъжността заместник-министър на здравеопазването. На 11 април 2024 г. с Решение на Министерския съвет доцент доктор Петко Стефановски е определен за представител на държавата и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, която длъжност изпълнява до 12 февруари 2025 г. Доцент Стефановски е изтъкнат експерт в областта на спешната медицина, анестезиологията и интензивното лечение, както и общественото здраве. Бил е участник и лектор в множество публични форуми по различни въпроси и проблеми в сектор „Здравеопазване“. Има 58 публикувани статии и студии в чуждестранни и български издания, множество участия в научни форуми с публикувани резюмета и три участия в монографии като съавтор. Доцент Стефановски е участвал в преговорите, свързани с подписването на националните рамкови договори, в обсъждането и подготовката на редица нормативни актове и законодателни инициативи и в междуведомствени съвети и срещи. Според вносителите на предложението за кандидат за управител на НЗОК доцент доктор Петко Стефановски е доказал високите си нравствени и морални качества в изпълнение на заеманите от него длъжности, както и в работата си по отстояване правата на пациентите и медицинските специалисти и за повишаване на административния капацитет в сектор „Здравеопазване“. В началото на своето изложение доцент доктор Петко Стефановски посочи, че според него основната роля на НЗОК е да прилага здравната политика на държавата, определена от Народното събрание и Министерството на здравеопазването, като основен приоритет трябва да бъде защита на интересите и правата на здравноосигурените лица. Той подчерта, че именно този принцип ще бъде в основата на неговото управление на НЗОК, ако бъде избран за управител. Ако бъде избран за управител на НЗОК, усилията на доцент Стефановски ще бъдат насочени към подобряване достъпа на българските граждани до здравни услуги; съсредоточаване върху медицинските дейности в извънболничната помощ и по-конкретно профилактиката и превенцията; оптимизиране на болничната помощ; осигуряване на навременен достъп до съвременни лекарствени продукти; продължаване работата по развитие на електронното здравеопазване в НЗОК; ефективно разходване на финансовия ресурс на обществения фонд; подобряване организацията и дейността на НЗОК и РЗОК; осъществяване на ефективен контрол и осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на НЗОК. В заключение доцент Стефановски подчерта, че ролята на управителя на НЗОК е изключително важна и отговорна и за осъществяването на успешно управление е необходимо сътрудничество между всички държавни институции и неправителствени организации – Народно събрание, Надзорен съвет на НЗОК, Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, съсловни и пациентски организации, синдикати, други неправителствени организации в сферата на здравеопазването и медиите. Ако бъде избран за управител на НЗОК, той ще разчита именно на това сътрудничество за реализирането на горепосочените мерки с цел постигане на по-голяма удовлетвореност както на гражданите, така и на медицинските специалисти от системата на здравното осигуряване в Република България. В хода на изслушването народните представители поставиха конкретни въпроси. Доцент Стефановски отговори конкретно и изчерпателно на всички поставени въпроси както от страна на лицата по чл. 89, ал. 4 от ПОДНС, така и на народните представители. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да проведе избор и да гласува по реда на Раздел VI от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избирането му от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 12 февруари 2025 г., обн., ДВ, бр. 13 от 2025 г., предложения кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса и прилага съответния проект на решение за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, както следва: „Проект! РЕШЕНИЕ за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1, изречение първо от Закона за здравното осигуряване РЕШИ: Избира Петко Христов Стефановски за управител на Националната здравноосигурителна каса за срок от 5 години считано от деня на приемането на това решение.“ Благодаря Ви.

Да, представих в доклада на Комисията.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, предстои важен дебат относно бъдещето на Здравната каса и кандидатурата на доцент Петко Стефановски за неин управител. Сега, като юрист смятам, че е преждевременно да приемем тази кандидатура, докато не се изяснят ключови и правни, и етични аспекти, които засягат настоящия управител Станимир Михайлов и самата процедура по избора, като накратко ще Ви изложа аргументите си. Първо, все още нямаме окончателна яснота относно решението на Конституционния съд по казуса със Станимир Михайлов. Както знаете, септември 2024 г. Конституционният съд потвърди, че предсрочното му освобождаване от парламента е било противоконституционно. Михайлов беше възстановен на поста си, подписа договор за управление, валиден до 12 март 2025 г. Въпреки това все още се очаква тълкуването на Конституционния съд дали мандатът му не следва да бъде удължен с времето, през което той беше неправомерно отстранен за период от няколко месеца. Към днешна дата такова решение на Конституционния съд все още няма обнародвано и ако съдът приеме, че мандатът на Михайлов трябва да бъде компенсиран, това би означавало, че той остава легитимен управител и след 12 март 2025 г. В такъв случай изборът на нов управител сега би бил не само прибързан, но и правноуязвим. Мисля, че не можем да рискуваме още една процедура, която да бъде обявена за противоконституционна. Второ, разглеждайки кандидатурата на доцент Стефановски в контекста на прозрачността и общественото доверие, искам да кажа, че той, да, има изключително богат професионален опит – 25 години в здравеопазването, бивш заместник-министър, председател на Надзорния съвет, но този опит сам по себе си не е достатъчен, ако липсва пълна яснота относно евентуални компромати или конфликти на интереси. Истина е действително, че към момента няма оповестени обвинения или доказателства за нередности срещу него, които да бъдат потвърдени от независим източник, но въпреки това ролята му в Надзорния съвет по време на спорния казус с Михайлов, искам да Ви напомня, поражда наистина много въпроси. Например Стефановски беше критикуван в медиите за забавянето на договора с Михайлов след Решението на Конституционния съд, което някои хора тълкуват като опит за институционален саботаж. Така че мисля, че без задълбочено изследване на тези обстоятелства изборът му може да бъде възприет като политически мотивиран, а не в интерес на здравната система, така че предлагам да преосмислим още веднъж дали сега е точният момент. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Госпожо Махаева, не мога да се съглася с Вас. Дебатът не започна днес. На практика дебатът започна вчера, когато гласувахме бюджета за Здравната каса, и от Вашето изложение не стана ясно излезе ли решение на Конституционния съд, а същевременно мандатът на бившия управител не изтече ли миналата седмица? Бихте ли пояснили? Благодаря.

Господин Папов, както казах вече, все още няма обнародвано решение на Конституционния съд. Не ми се иска да повтарям отново това, което казах. Нека да изчакаме Конституционния съд да реши дали мандатът на господин Михайлов трябва да бъде удължен, или не и след това вече да провеждаме този избор. Така или иначе, мисля, че изборът на доцент Стефановски няма къде да избяга, той е единствен кандидат. Между другото, стана напоследък традиция само един кандидат да се появява за различни избори. Така беше с избора на Гешев, на Сарафов и така нататък. Така че ако не сега, то на по-късен етап, предполагам, че доцент Стефановски все пак ще бъде избран за управител на Здравната каса. Така че ако това стане, ще му пожелаем успех да управлява умно и разумно тези над 9 млрд. лв. Парадокс е, между другото, че с всеки следващ бюджет се отпускат все повече и повече пари за здраве, а те никога не стигат. Това означава, че или имаме изключително болно общество, или имаме едно недостатъчно добро управление на тези финанси. Надявам се, ако се стигне действително до избора на доцент Стефановски, такива неща повече да не се случват. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми доцент Стефановски! Уважаеми колеги, днес избираме 29-ия директор, или по-скоро сега вече е управител, на Националната здравноосигурителна каса. Първите 14 бяха директори. След като се промени структурата на управление на Националната здравноосигурителна каса, оттогава вече са управители на Националната здравноосигурителна каса. Ние от нашата парламентарна група подкрепяме професионалните умения и качества на предложения кандидат доцент Стефановски, защото неговият професионален опит, свързан със спешната помощ, с анестезиологията, реанимацията и интензивното лечение, предполага умения за вземане на спешни решения в критични ситуации, каквито ситуации в Националната здравноосигурителна каса – колкото искате. Има такава практика през годините, когато трябва да се вземат бързи, спешни решения и това умение на доцент Стефановски би трябвало да му помогне в неговата кариера на управител на Националната здравноосигурителна каса. Знаете, че в Закона за здравното осигуряване е разписан 5-годишен мандат на управителя на Националната здравноосигурителна каса, но практиката показва, че много малко са управителите, които успяват да се справят с този мандат, с този 5-годишен управленски мандат, което означава, че има проблеми със законодателството в областта на управлението на Националната здравноосигурителна каса. Защото преди години структурата на управление беше 3-степенна, а сега вече е 2-степенна, с Надзорен съвет, управител, подуправител и така нататък, което стеснява възможността за контрол над тази публична институция. Сега правомощията на управителя на Националната здравноосигурителна каса са разписани в Закона за здравното осигуряване, като най-важното му правомощие е да изготви закона за годишния бюджет на Националната здравноосигурителна каса, да го представи на министъра на здравеопазването за становище и от- там този проект заедно със становището на министъра през Надзорния съвет и през Министерския съвет влиза в пленарната зала. Тоест правомощията на управителя на Националната здравноосигурителна каса предполагат едно усилие, което е свързано с приложението на това, което се приема в пленарната зала. Защото в Конституцията е казано, че политиката в здравеопазването се прави от Министерския съвет, Народното събрание приема законите, които управителят и Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса трябва да изпълняват. Самият факт, че днес избираме поредния управител на Националната здравноосигурителна каса, задава няколко много важни въпроса, на които искам да се спра. Уважаеми колеги, Вие от управляващата коалиция и ние от парламентарното мнозинство подкрепяме кандидатурата на доцент Стефановски. Но за нас е изключително важно той да разсее съмненията в зависимости и да се разграничи от Новото начало. За нас това е принципна позиция и ако той направи това, ще получи нашата безрезервна подкрепа. Принципната ни позиция е всички кандидати за тези длъжности – както по отношение на Националната здравноосигурителна каса, така и на всички институции, да се разграничат от Новото начало.

Благодаря. Госпожо Председател, уважаеми дами и господа, господин Министър! Управителят на Националната здравноосигурителна каса е човекът, който всъщност управлява най-големия публичен ресурс. Логично е, съвсем логично е този ресурс да трябва да бъде контролиран, да има възможност за прозрачност в неговото ползване и стриктни правила за работа, разбира се, на Касата. Това, което е много важно да се каже, е, че се очаква от управителя на Здравната каса да предлага, ако щете и на Народното събрание, и на Здравната комисия, форми, начини за оптимизиране на работата на Касата. Вчера коментирахме, че бюджетът винаги може да бъде по-добър, бюджетът може да бъде разпределен по много по-добър начин, и именно с тази цел ние не очакваме управителят на Здравната каса да бъде просто пасивен изпълнител на този бюджет, а да бъде активен фактор – да бъде човекът, който в най-голяма степен да ни казва какво може да бъде оптимизирано, какво може да бъде променено в полза на по-добрата работа, разбира се, и на цялата здравна система, която Касата финансира под една или друга форма. По време на изслушването ние коментирахме начина, по който ще бъде осъществен и контактът за парламентарната здравна комисия, но също така и начините, по които ще се осъществява контактът с професионалните организации. Трябва да се каже, че професионалните организации са много и контактът на Касата с тях до този момент е ефективен в различна степен. Освен Лекарския съюз, освен Съюза на фармацевтите, разбира се, и на стоматолозите, има и други професионални организации, които също могат активно да участват и да способстват за по-правилното разпределение на бюджета и разбира се, за по-правилното формиране на следващите бюджети. Това, което чухме от изслушването от кандидата за управител на НЗОК, е, че той активно ще работи с всички тези професионални организации. Тук обаче също така е и моментът да се каже, че професионалните организации защитават свои интереси, защитават интересите на своите членове и понякога се случва тези интереси да не са в пълен унисон с интересите на здравната система и на пациентите, разбира се. Именно затова тук е и мястото пациентските организации и всички хора, които по някакъв начин имат отношение към Здравната каса, също да бъдат чути и да бъде взета под внимание възможността за оптимизиране на този бюджет. Ние ще подкрепим тази кандидатура с надеждата тя да бъде много по-добра от предишната. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доцент Стефановски, уважаеми господин Министър! Моето изказване, на първо място, ще започне, както и на преждеговорившите, с подчертаване на важния елемент от статута на НЗОК и на независимостта на НЗОК като орган. На първо място, както вече беше посочено и от преждеговорившите, към момента е налице висящо конституционно дело, чийто предмет е тълкуване дали този избор в момента е законосъобразен – не конкретно изборът, но относно това дали в момента са налице предпоставките за избор на управител на НЗОК, а именно дали е изтекъл мандатът на предходния управител. По тази причина ние не можем да подкрепим кандидатурата на доцент Стефановски, независимо от неговите лични качества, преди произнасянето на Конституционния съд. На следващо място, Националната здравноосигурителна каса, както беше подчертано и от преждеговорившите, е орган, който по силата на Закона е натоварен с набирането и разходването на здравните вноски, които, както от вчера знаем много добре, в момента са около 9,5 млрд. лв. Статутът на Националната здравноосигурителна каса по закон предполага нейната независимост и беше посочено, че Надзорният съвет по тази причина се състои от мнозинство на представители, които не са излъчени от държавата. В годините НЗОК – многократно е била доказвана важността на нейната независимост, тъй като тя се явява най-големият договорен партньор в държавата. Другият голям публичен фонд – НОИ, Националният осигурителен институт, разходва средствата си по силата на определени в закона социални плащания и придобивки. НЗОК за разлика от него сключва договори, което означава, че това е най-големият договорен партньор в страната – сключва договори за близо 9 млрд. лв. Когато имаме договорен партньор, който сключва договори за 9 млрд. лв. и контролира след това изпълнението на тези договори, сами разбираме, че властта на представляващите и на органите на управление е голяма. Какво можем да констатираме в годините, примери в годините? Директорът на РЗОК – Ловеч, ощетил НЗОК с 2 млн. лв. по договори с частна болница. Пак скандал отпреди няколко години: арест на 2 служители на Районната здравноосигурителна каса – Пловдив, присвоили 1 млн. лв. Повтарям, служители на РЗОК! Освободен директор на Столичната здравноосигурителна каса, завишил леглата на лечебни заведения, които съответно са получили по-големи стойности. Това, което можем да кажем в годините, което аз посочих и в Комисията по здравеопазването, е, че всъщност имаме една мрачна аналогия на упражняването на функциите на управител на НЗОК през последните 15 години, особено в периодите, в които мнозинствата са формирани основно с участието на ГЕРБ. От 2009 г. до момента имаме девет управители на НЗОК, които са сменени, а от тях седем са номинирани от ГЕРБ. От тези девет управители на седем управители са прекратени предсрочно мандатите, подали са оставки или са освободени от Народното събрание, както беше случаят с професор Салчев, поради нарушения. Двама са сменени след промени в Закона за здравното осигуряване. Единият е отстранен противоконституционно и е възстановен от Конституционния съд – случаят със Станимир Михайлов. Някои примери. През 2009 г. Румяна Тодорова, управител на БСП тогава, подава оставка поради политически натиск от ГЕРБ. Тя го обявява публично. По-късно управителят професор Камен Плочев подава оставка, като обявява 2018 г., че са му отправени заплахи да подаде оставка от високопоставени служители в Министерския съвет. Кой е Министерският съвет? Това е правителството на Борисов. Друг управител на НЗОК, номиниран от ГЕРБ и отново избран, е изведен с полиция, след като е отстранен от длъжност от съда. Друг управител – Глинка Комитов, през 2017 г. подава оставка след две години на поста, като не предоставя мотиви. Друг управител на НЗОК – Дечо Дечев, освобождава предсрочно поста, като посочва, че липсва синхрон между него и действията на правителството, отново правителството на Борисов тогава. През април 2024 г. – и тук повечето са свидетели и помним как последният управител на НЗОК беше отстранен противоконституционно след натиск от страна на мнозинството на ГЕРБ и тогава на ДПС и на други партии, което решение на Народното събрание беше обявено за правно нищо. Изводът от всичко това е, че мнозинството, което днес ще избира и номинира управител на НЗОК, е доказало, че всъщност руши държавността в управлението на НЗОК, а именно множество от управителите, избрани от това мнозинство, подават оставки. Когато в Здравната комисия това беше обсъждано от мнозинството, коментарът беше: „Няма проблем, то и настоящият няма да изкара мандата си!“ Много интересен коментар. Какво говори всичко това? Основен принцип на държавното управление по Конституция и практиката на Конституционния съд е, че мандатът на един държавен орган е гаранция за неговата независимост. Той е присъщ елемент на разделението на властите. Това, което обаче ние виждаме, е, че има една огромна намеса в управителите на НЗОК и в тяхната дейност, поради което ние нямаме доверие на това мнозинство, че може да избере управител, който е независим. Тук трябва да кажа, че аз поставих този въпрос на доцент Стефановски в Здравната комисия. Аз не оспорвам неговите професионални качества, а и по-рано му го заявих лично, и неговия професионален път, но имам съмнения, че той ще може да устои евентуално на натиска от тези, които го избират. Трябва да посочим също така, че кандидати за министър на здравеопазването в кабинета на Горица Грънчарова, в който кабинет водещи фигури бяха Калин Стоянов, Людмила Петкова, Росен Карадимов – все лица и кабинет, който не можеше да се състои и който всъщност не се състоя именно поради това, че президентът отхвърли влиянието на Пеевски в този кабинет. Трябва да посочим също, че един бивш управител на НЗОК заяви в телевизионно интервю, че в комисия в Министерството, в която ръководител е бил доцент Стефановски, е избран директор на една голяма столична болница, посочен от Пеевски, отново в телевизионно интервю. Разбира се, аз не мога да твърдя, че тези неща са факт, но това са твърдения на други лица в Комисията по здравеопазването. Аз не поставям под съмнение думите на доцент Стефановски, че той ще направи всичко възможно, но въпросът е дали ще може това да бъде направено. Ние нямаме доверие на мнозинството, което стои зад него. Както казах, в годините – и цитирах немалко случаи на разкрити от прокуратурата корупционни скандали в НЗОК, а и поради нейните функции често НЗОК е поле на корупционен натиск. Например част от скандалите, които цитирах, са били свързани с определяне на стойности, или така наречените бюджети на лечебните заведения – случаят с РЗОК – Ловеч, случаят с един предишен управител на НЗОК. На следващо място, контрола, който осъществява НЗОК. Имаме един случай отпреди около два месеца, който беше публикуван и в медиите. Надзорният съвет на НЗОК обсъжда намеса в контролните органи на Столичната здравна каса именно поради проверка на конкретно лечебно заведение, в което контролните органи вече са констатирали нарушения и тези нарушения са предмет на съдебно производство. Просто пример как НЗОК и ръководството на НЗОК може да се намесва в контролната дейност на районните здравноосигурителни каси. На следващо място, НЗОК включително може да бъде инструмент за контролиран вот. Предизборно е имало случаи да се викат директори на болници и да им се посочва, че те имат надлимитна дейност, могат да бъдат обект на проверки от страна на РЗОК във връзка с предстоящи избори. Това, което трябва да посочим, е, че към настоящия момент това Народно събрание, както знаем, от миналата седмица вече няма управляващо мнозинство. Господин Борисов заяви, че те нямат управляващо мнозинство в момента. Всъщност има мнозинство, но това мнозинство трябва да бъде подкрепено от „ДПС – Ново начало“, за да се състоят тези избори, или от някои от другите партии, не го ограничавам само до „ДПС – Ново начало“. Всъщност в момента ние не гласуваме държавен бюджет, защото много ясно знаем позицията на „ДПС – Ново начало“, че те подкрепят държавния бюджет. Господин Борисов заяви вчера много ясно, че не иска подкрепа от Пеевски. Той посочи, че господин Желязков, ако иска, може да иска подкрепа от Пеевски. Всъщност, ако днес доцент Стефановски бъде избран с кворум или с гласове, осигурени от „ДПС – Ново начало“, по думите на господин Борисов можем да предположим, че доцент Стефановски сам си е поискал подкрепа от Пеевски, защото господин Борисов със сигурност не е казвал, че ще иска такава. Както знаем, няма кандидат за държавен орган – независимо как е подкрепен от Делян Пеевски, който впоследствие да не е направен зависим от него, или ако не е зависим и покаже независимост, да бъде освободен чрез прокуратура или други методи за използване на държавните репресивни органи в този случай. Аз не мога да предположа доцент Стефановски по кой път ще тръгне, но едно е сигурно – ако той бъде избран с мнозинство, в което участва „ДПС – Ново начало“, това означава, че имаме участие на Новото начало в избора на управител на НЗОК. Или ние даваме 9 милиарда и половина в ръцете на Пеевски и Борисов! Това, което можем да кажем, и тук по-скоро се обръщам към участниците в коалиционното управление, днес един бивш председател на Българската социалистическа партия посочи по една телевизия, че с участието на Пеевски в управляващото мнозинство влиянието на БСП ще отслабне. Това беше посочено. Всъщност днес на практика ще го видим, защото отказахме да продължим с разглеждането на държавния бюджет, преминахме към избора на управител на НЗОК и на конституционен съдия и ще видим на практика, колеги от БСП, колеги от АПС и колеги от ИТН, дали Вие ще участвате в мнозинството, което е подкрепено от Новото начало по един или друг начин – дали чрез кворум, дали чрез участие в самия избор, но това ще стане ясно днес. Аз ще приключа със следното: както е казал Аристотел, „Човек е най-великото същество, но без закон и справедливост той е нищо!“ В момента се намираме в една спирала на рушене на държавността. След като миналата седмица Народното събрание засегна по недопустим начин с декларация Конституционния съд и неговата независимост, ние ще продължим с избора на регулаторни органи и на независими публични органи като Националната здравноосигурителна каса с участието на господин Пеевски! Това няма да намали недоверието на хората в нашия избор, а обратното – това ще го увеличи, и както виждате, сривът на доверието в институциите… Вчера беше направена една много интересна забележка, че доверието на Народното събрание се е увеличило от 8 на 10%. Аз мисля, че може и да спадне отново на 8% след днешните действия, но това, което трябва да кажем, е, че ако Вие се гордеете, че доверието в Народното събрание е 10%, мисля, че ние нямаме кой знае каква работа тук. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Мислех да започна по начина, по който започва един велик български писател – „Бедни ми, бедни ми…“, но няма да го направя, така както и Вие съобщавате факти от трибуната и казвате, че няма да го направите. Всичко, което правите в момента, доцент Пандов, е, меко казано, грозна манипулация, целейки да защити цялата Ви политическа немощ. Ето, господин Кирил Петков стои на първия ред и Вие говорите за Пеевски, и искате да говорите за сянката на Пеевски, че господин Кирил Петков… Аз съм бил свидетел как се извинява на господин Пеевски, че е говорил в bTV против него (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) – в кабинета, в кабинета: „Сега, нали разбираш, че аз трябва пред моите гласоподаватели да го кажа, нали, ама моля ти се, не ми се сърди!“ (Шум и реплики от ПП-ДБ: „Долен лъжец!“) Ама няма да го кажа това! Доцент Пандов, няма да го кажа това!

Стига си лъгал! Долен лъжец!

След това говорите за Делян Пеевски. Снощи господин Кирил Петков, госпожа Лена Бориславова стояха до един друг човек с „Магнитски“ – Васил Божков, един до друг на протеста! (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Тоест за „Продължаваме Промяната“ „Магнитски“ е без проблем. Те се прегръщат с „Магнитски“, един до друг протестират! Правосъдие за всеки обвиняем от правосъдието! Ама то Вашето поведение е нелепо, разберете го! Доцент Стефановски и Надзорният съвет на Касата вземали решение да облагодетелстват някой с проверки. А бе, доцент Пандов, кой ги вкарва тези точки в Надзорния съвет на Касата? Кой ги внася? Кой, кой?! Управителят, управителят, ако ще и в точка „Текущи“ да е! Внася ги управителят. Кой подготвя документацията за Надзорния съвет на Касата? Управителят, управителят на Касата! Тоест какво виждаме сега – Не се сърдете, че ние ще говорим така, ама това е нашата партийна линия. Това се казва партийно двуличие. Вие сте най-двуличната партия в този парламент! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми доцент Пандов, в своето изказване Вие засегнахте една много важна тема, която, така, беше в центъра на дебатите в тази зала, преди да се сформира управляващото мнозинство, а именно Декларацията за санитарен кордон около „ДПС – Ново начало“ и Пеевски. Може ли да ни припомните в дупликата си към мен: какво гласеше тази декларация, кой я подкрепи тази декларация? В крайна сметка нека видим днес каква е реалността и какво всъщност седи зад подписите на една немалка част от народните представители в тази зала. Ще се види, че не стои нищо! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доцент Пандов, слушах Ви много внимателно какво позитивно ще кажете за избора на управител на Националната здравноосигурителна каса. Слушах внимателно и в моите уши звучеше един смешен плач на политическа фигура, която не успя да реализира своите фармацевтични интереси, управлявайки Здравната каса, и като участник в нея дълги години защитаваше правата на фармацевтичните фирми и така нататък, и така нататък. Слушах Ви внимателно – днес избираме управител на Здравната каса. Да, политически изключително добре издържана реч, защитавайки своята партия. Безспорно добра тактика, изпълнена с негативизъм, с нищо позитивно, а все пак правим избор на нов управител. Вие сте юрист. Аз ще Ви задам един въпрос, за който искам да ме чуете… В момента разговаряте с господин Цонев. …Искам да ми чуете въпроса. Дали, ако оттук нататък настоящият управител подписва различни документи, неговият подпис след излизане на решение на Конституционния съд ще бъде легитимен, или всичките му действия няма да бъдат зачетени? Така че искам да ми отговорите на този въпрос. Второ, слушах много внимателно как имате критика колко били сменените шефове на Здравната каса. Аз ще Ви задам един въпрос, втори въпрос, на който искам да ми отговорите. След като направихте Вие предложение за лекарствата – за сърдечносъдовите лекарства, за безплатните лекарства, което не беше съгласувано със Здравната каса, колко милиона костваше това на Касата и след това трябваше бюджетът да търси пари в пети и шести месец, за да бъдат финансирани Вашите идеи, претворени без никакво финансово покритие? Да, темата стана малко по-конкретна, но държа на тези два въпроса да ми отговорите. И Вие оттук, от тази висока трибуна, говорите за господин Стефановски, който е безупречен лекар, професионалист, израснал по всички нива и като ръководител. Не Ви прави чест. Мисля, че когато правим избор тук, трябва да посочим позитивите на човека, който избираме, а не да носите от 100 кладенци вода, политическа помия да хвърляте върху човек, който все още не е започнал и не е избран от тази наша висока трибуна и от нашия парламент. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги! Аз не знам дали в рамките на две минути ще мога да обхвана, защото много въпроси бяха поставени от репликиращите. На първо място, да благодаря, че все пак изказването го оценявате като добро. Това, което искам да подчертая, доцент Иванов, е, че аз не съм по никакъв начин коментирал репутацията на доцент Стефановски като експерт и като лекар. Аз го казах в началото. Даже и на него му го казах преди моето изказване. Това, което обаче посочих, е, че той е кандидат на грешното мнозинство. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ-СДС: Така ли? Еее! А Михайлов на кое мнозинство беше кандидат?(Смях.)

Защото, защото, защото… (Шум и реплики.) И тук, и тук…

Защото, защото ще се върна на един конкретен пример за стенограмата – стенограмата от Надзорния съвет на НЗОК. Няма такава точка, предложена от Михайлов. Тази точка е „Разни“ и се повдига от Иванка Динева – кандидат отново на ГЕРБ за управител на НЗОК. Точката се продължава от Момчил Мавров – подуправител на ГЕРБ, отново избран, номинация на ГЕРБ тогава. Всъщност тук няма никакво отношение. И това, което казвате, професор Ангелов, не е вярно, но няма да коментирам, защото вчера Вие от тази трибуна също казахте откровена неистина, че няма наказателна процедура срещу България за болниците.

Няма! Няма!

Ще Ви покажа номера. Има. Ще публикуваме изявлението на Европейската комисия…

Хайде де, давайте го!

Ще Ви публикувам, ще Ви публикувам и отговора. Има го в сайта на Народното събрание…

На страницата на Народното събрание е публикуван отговор от Министерството на икономиката отпреди един месец на мой въпрос, в който ми казват: „Процедурата е в ход и не можем да Ви дадем документите по нея. Такава процедура има.“ Така че аз няма да коментирам твърденията, които Вие правите. На следващо място, относно репликата на господин Богданов трябва да посочим, че три от политическите групи, парламентарните групи, които днес участват в мнозинството, подписаха декларация, която гласи, че „ще ограничим участието им във формирането на мнозинства, в избора на ръководни органи на Народното събрание и на органи, чиито членове се избират от Народното събрание,“ с участието на Делян Пеевски и неговата парламентарна група. Всъщност ние предстои да видим днес, предстои да видим. Още не е факт. Дали чрез кворум, дали чрез участие в гласуването тези, които са подписали тази декларация, ще я спазят и подписите им имат някаква стойност. Това е отговорът, който давам на господин Богданов. Това предстои да го видим. Не мога да кажа към този етап. Времето го надвиших. Съжалявам. Така че не мога да продължавам повече, но мисля, че беше достатъчно ясно. Тук не става дума за политически манипулации. Тук става дума за факти. И всичките факти, които аз изнесох в моето изказване, включително изказвания на предходни управители на НЗОК, които са избрани от мнозинството кандидати на ГЕРБ, същите тези управители посочват, не един от тях, че им е оказван натиск. Друг е въпросът защо компетентните органи това не са го разследвали във времето. Благодаря.

Лично обяснение е на изказване, а не на реплика!

Уважаеми колеги! Господин Ангелов, аз с Вас съм се отказал да влизам в диалог, защото нямате никакво достойнство нито като професионалист, нито като мъж, нито като депутат. Вие за мен сте някакъв тип слуга. Даже не сте лобист на частните болници, затова няма даже да Ви обръщам внимание на лъжите, които изрекохте за пореден път,…

Кажи една лъжа. Една!

…на това, че Конституционният съд още не се е произнесъл, и Вие бързате, също няма да обръщам внимание, но знаете ли на какво ще обърна внимание? Ще обърна внимание, че вчера с Вашия глас Вие подкрепихте частните болници да не са – техните покупки да не минават през обществените поръчки както всички други болници. 100 милиона прехвърлихте…

Да. Сега ще Ви обясня, ще Ви обясня. 100 милиона прехвърлихте от хората, от медицинските сестри в частните болници…

На Вашата съдба и на Вашата репутация ще зависят много хора, много животи, защото тези 100 милиона… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът говори на изключени микрофони. Смях, шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Няма да навлизам в отговора на Кирил Петков, който не отговори за това, което се е случило, дали е така, или не, дали е обиден, дали се е борил, но доцент Пандов не отговори, колеги, на много важен въпрос на доцент Иванов.

Къде е процедурата по начина на водене?

Въпросът е следният: процедурата е, че трябваше да му оставите време да отговори – защитавайки интереси на фармацевтични компании, дали лекарствата, които са изписвани… (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

…са били на гърба на българските граждани, за колко милиона са били и това трябваше да оставите доцент Пандов да отговори. Защото, колеги, така се манипулира мнението – уж някой източва Касата, уж някой друг е лош… (Реплики от народните представители Лена Бориславова и Кирил Петков.)

…но когато има интерес на фармацевтични компании, без да е записано в бюджета, да се търсят милиони… Доцент Пандов трябва да отговори на този въпрос на доцент Иванов.

И Вие не го спазвате Правилника.

Уважаема госпожо Председателстваща! Аз първо ще направя процедура по начина на водене, след което ще взема думата и за лично обяснение.

Къде?

Бях поименно спомената. Къде? От доцент Ангелов, професор Ангелов. По отношение на процедурата ми за начина на водене. Доцент Кузманова, не Ви прави чест да имате такова двулично поведение от тази трибуна. Когато отнехте думата на Кирил Петков за лично обяснение, беше не заради прекрачване на времето му, а заради същината на изказването, което според Вас не съответстваше на процедурата, която е взел. В следващия момент обаче, когато управляващото мнозинство злоупотребява с процедура, Вие по никакъв начин не отнемате думата и не му правите забележка за това, че злоупотреби с процедура. Този двоен стандарт към опозиция и управляващи е недопустим за тази зала в това Народно събрание. По отношение на личното ми обяснение, следващата процедура, която взимам…

Не е вярно! Не е вярно!

За лично обяснение.

Как да нямам? Бях поименно спомената от доцент Ангелов.

Нямате право. Искам лично обяснение.

Нямате право. Процедура по начина на водене!

Аз бях преди него!

Госпожо Председател…

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, искам да Ви поздравя затова, че не допускате семейни скандали на парламентарната трибуна. (Ръкопляскания, оживление, смях от ИТН, ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Но също така, госпожо Председател, искам да напомните много ясно на госпожа Бориславова да прочете Правилника, където ясно е записано кога има право да ползва процедурата по лично обяснение – единствено и само тогава, когато кандидатът за, народният представител е споменат поименно и само в изказване – не в реплика. Така че в това изказване тя трябва да бъде засегната. Не мисля, че има нещо лошо да си бил на протест и до теб да е бил Васил Божков. Считам, че това е абсолютно нормално за „Продължаваме Промяната“. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Тази процедура е по начина на водене. Вие току-що направихте двоен стандарт. Това, което искам да кажа, е, че знам защо. Защото човек на Пеевски искате да го сложите в НЗОК и Вие покривате управляващото мнозинство това да се случи. Това е истината.

Госпожо Председател, колеги! Госпожо Председателстваща, обръщам се към Вас по начина на водене да Ви кажа няколко неща. На първо място, прилагате системно двоен аршин. Вчера, след изказването на Асен Василев, професор Ангелов излезе на трибуната да направи лично обяснение, в което не аргументира как е засегнат, а правеше лични нападки отново с оглед на личността към колега народен представител. Днес, когато Вие отнехте думата на Кирил Петков, да кажем, че сте спазили Правилника, но за господин Стойнев не го направихте. Това е системно прилагане на двоен аршин и свидетелства за това, че Вие сте се самозабравили във връзка с участието Ви във властта. Това свидетелства и за лошо възпитание, защото, когато господин Ангелов отново с аргументи с оглед на личността атакува колега народен представител, Вие се хилехте отзад. Господин Ангелов, ако ще правим аргументи с оглед на личността, ще Ви разсипем. (Шум, възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС и ИТН.) Ще Ви разсипем. И мога да започна, ако искате.

Много материал сте ми дали, но не прилагаме аргументи с оглед на личността. Никога, господин Ангелов!

Две неща по начина водене. За пореден ден наблюдаваме как управляващото мнозинство живее с мисълта, че ще векува в парламента и ще може да деребейства, да прави каквото иска по отношение на опозицията. Това, което наблюдавахме в момента, по най-безпардонен начин спряхте и отнехте думата на Кирил Петков, докато той правеше изложение на това, което искаше да обясни. Това категорично противоречи на всякакви норми. Най-малкото, дори и да е имало, да кажем, според Вас нарушение на Правилника, Вие, за да туширате напрежението, би трябвало да проявите някакъв такт, за да не стигаме до ситуацията, в която сме в момента. Безпардонно решение – отново, от Ваша страна персонално, доказвате се – виждаме, от Вашата партия Ви приветстват колко сте безпардонна. Обясняват на ГЕРБ, че Вие трябва да сте председател на Народното събрание, защото сте безпардонна – няма да търпите нищо, че това е най-важното. Това води само и единствено до скандали и разправии. Надявам се председателят, който седи до Вас, да си извади и той извода, защото той е аналогичен на Вас. Вчера реши, че ще е много безпардонен спрямо опозицията. И сега по отношение на ПП-ДБ. За разлика от Вас, които сте мишки, и когато ние се борихме за правата на опозицията вчера, Вие мълчите, наврели сте се и гледате циркове и панаири. И не станахте в нито един момент да кажете какво си позволява управляващата шайка. Вие сте абсолютно същите мишки като сегашните…

Няма никаква разлика, защото ние се борим за общите права на опозицията.

В момента тази, която седи начело на Народното събрание, няма право да мачка по този начин опозицията.

Няма право да мачка опозицията, още повече че говори Кирил Петков – председател на партия, това, което в момента си позволявате – точно това правите. Ето, в момента продължавате да се доказвате колко можете да сте безпардонна. Да, можете, видяхме ги, доказахте се, надявам се, че ГЕРБ и Пеевски ще Ви направят председател – дано да се докажете още повече. Но когато мачкате опозицията, имайте поне малко кураж, малко от малко. Ставайки Драгомир Стойнев, да му спрете веднага думата на него, защото той се разви, а Вие го гледахте благосклонно и когато той свърши, вече решихте да му кажете – не беше по правилата. Това са двойните стандарти. И пак ще кажа: ПП-ДБ, ако искат да са нещо стойностно, а те не са, да защитават опозицията като цяло, а не да се крият и да мишкуват. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, процедура по начина на водене. С риск да разваля дебата, няма да изпадна в подобни анималии като преждеговорящите. Бих искал оттук нататък, защото ни предстои дълъг ден – не само с тези две фиксирани точки, но и с приемането на бюджета на второ четене, да се спазва процедурата на чл. 49. Особено внимание да обърна на ал. 3 на чл. 49, че процедурните въпроси не трябва да засягат същността на главния въпрос. Тоест, когато някой колега излезе на трибуната и реши да се възползва от процедурата по начина на водене, за да си доразвие тезата в дебата, който се състои, направо да го прекъсвате, защото нарушава Правилника.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура по начина на водене – процедурата е към Вас. Ще се обърна към Вас не просто като председател на Народното събрание, а като народен представител. И тъй като Вие държите изключително много всъщност процедурата да бъде насочена пряко към Вашите действия, към това, което Вие правите, ще цитирам чл. 153, ал. 2, в която се казва, че народните представители нямат право да прекъсват изказващите се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове, които да увреждат доброто име на гражданите. Госпожо Председател, когато професор Ангелов излезе да направи своята шега за семейните отношения, Вие като част, предполагам, от управляващото мнозинство решихте да отметнете глава и да се изсмеете с широко отворена уста на тази шега. Вашето поведение е абсолютно невиждано досега за председател на Народно събрание! Аз мисля, че съм виждала много неща. Виждала съм хора, които не могат да артикулират на председателското място, които не можем да разберем какво казват. Виждали сме хора, които изпускат залата, което Вие правите в момента – изпускате залата тотално, но никога не бях виждала председателстващ на Народното събрание, който си отмята главата и се смее с широко отворена уста на шега, направена от управляващите. И затова с поведението си Вие просто не правите чест на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Тук има едни очила – може да свършите нещо полезно днес, да ги дадете на народния представител, който си ги е забравил. Ваши ли са, госпожо Киселова? Това не е учудващо. По начина на водене. Госпожо Лозанова, как се чувствате като обслужващ персонал едновременно на Бойко Борисов и на Пеевски, потискайки оправдания глас на опозицията? Кажете честно. Вие в момента се превръщате в главен кандидат Слави Трифонов да осъществи мечтата си да изпрати първия българин в Космоса, защото Вие по такъв начин водите, толкова сте се навели, че спокойно може да Ви изстрелва заедно с някога, когото си избере. Ето, Драго Стойнев къде отиде? Той изчезна. Господин Стойнев още малко, за малко щеше да предложи тук булевард „Цариградско шосе“ да бъде прекръстен на „Генерал Бойко Борисов“. Толкова сте жалки! И най-тъжното е наистина, че забранената любовна афера в миналото между ПП-ДБ, Пеевски и Борисов ще има същата участ – настоящата сглобка, както предната. И ИТН, и БСП ще отидат на политическото бунище. Колеги от ИТН и БСП, които влязохте в коалиция с Бойко Борисов, след няколко месеца дори няма да разберете как ще отидете на бунището след сладкия сок, който пийнахте от цъфналата магнолия на Бойко Борисов в Банкя.

Госпожо Лозанова, сдавайте поста, защото госпожа Киселова… А, тя си замина, взе очилата и замина, наистина е по-добрият вариант от Вас. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Тъжен факт е, че интелигентността е константа, а броят на хората непрекъснато се увеличава. Няма как да се справим с тая прогресия. Моята процедура към Вас е по начина на водене. Просто искам да Ви поздравя за начина на водене, да Ви обърна внимание, че всичко, което се случва в тази зала, се прави с една-единствена цел – да се отклони вниманието на хората от предаването „Ергенът“. (Оживление, смях.) Аз съм убеден в това. И да Ви помоля, ако може по някакъв начин да използвате Вашия авторитет, да се върнем към основния предмет на дискусия, който е доста по-важен от това, което си изясняваме. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Кузманова, а не Лозанова, моля Ви, обръщайте внимание, че България е изпратила вече двама космонавти в Космоса. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Госпожо Киселова, колко сте остроумна! Де да бяхте така остроумна в сряда сутрин – по два часа Ви чакаме да започне Народното събрание, защото не го научихте Правилника. Много рядко такъв наглец като Кузманова се е появявал тук на трибуната да води по такъв долнопробен начин и да подскача Тошко Йорданов и да ѝ се радва на наглостта. Заради тази наглост, госпожо Кузманова, няма да Ви има и Вас, и Тошко, и Киселова, и никой покрай Вас в следващия парламент! Неслучайно Пеевски дойде първо на гости на Вашия съпруг от един измислен синдикат на МВР – да го поздравя, ясно е къде сте позиционирани, а Вие сте позорна. Слизайте от това, защото ще Ви свали МЕЧ след малко! (Шум и реплики. Скандирания: „Еее!“)

Благодаря, госпожо Председател. Много ми е интересно след цирковете, които наблюдавахме – къде основателно, къде не, как да кажа, с какво самочувствие госпожа Киселова вчера заяви, че репутацията на Народното събрание се е увеличила с цели 2%. Но това е друга тема. По настоящата точка искам да кажа следните неща: на първо място, за последните 4 години наблюдаваме смяната на трима управители на Националната здравноосигурителната каса. Естествено, двамата са свалени предсрочно. Имаше период, в който управляваше подуправител. Имаше период, в който се оказа, че се изпадна в ситуация заради това, че се бързаше да свалите единия управител – професор Салчев, бързаше се да се свали този управител. Изпадна се в ситуация, че дори се заплаши функционирането на Здравната каса. Така че самият модел на управление на Здравната каса – ние и вчера имахме възможност да говорим малко по тази тема, и в други изказвания сме правили оценка на функционирането на Здравната каса, на модела на функционирането на Здравната каса – нееднократно съм казвал, че той не изпълнява своите функции. Тоест дори замисълът за съществуването и за създаването на Здравната каса през 2000 г. да е бил добър, в което аз много се съмнявам, тоест създателите му да са смятали, че по този начин ще функционира добре Здравната каса, явно за период от 25 години ние виждаме, че това не е така. Схемите и злоупотребите вътре в Касата са явни. Те не са от днеска, не са от вчера. През целия период на съществуването на Здравната каса се говори постоянно и се доказват с различни случаи – тук преди малко бяха дадени примери по източване на Касата с пътеки, примери по източване на Касата с лекарства, надценки на лекарства и така нататък. Тук тази тема се е дъвкала с години. Естествено, много неща зависят от управителя на Здравната каса, но и от Надзорния съвет – да не го забравяме и него, защото управителят не е всемогъщ. Въпросът е, че начинът, по който се избират управителите на Здравната каса в Народното събрание, е меко казано, опорочен. Защо? Защото в момента виждаме нещо, което се наблюдава из цялата страна постоянно. Когато управляват или където управляват ГЕРБ и ДПС, има постоянно конкурси за най-различни длъжности, обикновено има два варианта: или има само един кандидат, или има много кандидати, но само един е удачният кандидат. И изборът на този удачен кандидат става независимо как се е класирал по точки. Много често се оказва, че този човек от пето- шесто място по точки на основното интервю става първи. Това имам предвид и винаги така се е случвало, откакто ГЕРБ управляват държавата заедно с ДПС, което винаги са го правили заедно – къде явно, къде не. Сега имаме подобен случай. Имаме един кандидат поради простата причина, че вече хората не смеят дори да се кандидатират – не желаят, по-скоро, да се кандидатират поради една-единствена причина – знаят предварително кой ще бъде избран. Защо да участват в конкурс, в надпревара, която е предрешена?! Защо да губят време и усилия за това нещо?! Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Георгиев, наистина съм съгласен, че имаме състезание само с един кандидат, и ще е добре, тъй като съм сигурен, че голяма част от народните представители нямат представа какво се е случило на Комисията по здравеопазването и изслушването на кандидата за управител на Здравната каса, да Ви помоля да обясните какво точно е станало там, за да може всеки един от народните представители да направи своя правилен избор. Благодаря.

Господин Георгиев, всъщност това, което казахте, че хората не искат да участват в нагласени конкурси и заради това се стига до това, че имаме конкурси с по един кандидат, и то за такива важни длъжности, всъщност рискът не е просто че ще участваш в конкурс, в който няма да те изберат, защото кандидатът е определен предварително. В България се наблюдава една грозна картинка, че кандидатите, които не са предварително съгласувани, получават сериозни шамари и удари с бухалки, и то медийните бухалки на управляващите, и могат да научат за себе си такива неща, които никога не са предполагали. Това допълнително отказва хората с добра репутация и с добър професионализъм изобщо да искат да участват в каквито и да било конкурси. Сега са изтекли за може би над 100 важни държавни длъжности мандатите и трябва да се назначават. Много ме е страх, че ще имаме едно състезание с по един кон за почти всяка една от тях. Благодаря.

Господин Дренчев, прав сте. Ударите обаче не са само от страна на управляващите, и ПП-ДБ се намесват – зависи кога са в управлението, кога не, но въпросът е, че и техните медии участват в тези мръсни, кални битки в медиите. Наистина, дори да има свестни, кадърни, подготвени и други кандидати или хора, които могат да се кандидатират за дадена позиция, те просто трябва да преодолеят, как да кажа, омерзението да застанат и да се хвърля всякаква помия по тях и да бъдат опорочавани като личности, преди да достигнат до съответната, да кажем, реална борба за мястото в дадената позиция, за която кандидатстват. Така че много често наблюдаваме мръсни, кални борби, които отвращават хората да кандидатстват за дадени позиции. Господин Стоянов, да, много хора в тази зала не са присъствали в Комисията по здравеопазването. Там наблюдавахме изслушването, в което имаше няколко въпроса към кандидата. Отговорите бяха еднакви, клиширани, шаблонни, бих казал. Слушахме нещо от сорта на: ще бъда диалогичен, предвидим, ще работя по стария начин със същите хора в старите схеми. Горе-долу това чувахме постоянно в Комисията. И аз затова имам един въпрос към кандидата, само един: смятате ли, че по Вашето време, на Вашето управление на Касата, ако бъдете избран, защото аз предполагам, не знам защо, но предполагам, че Вие ще бъдете избран от управляващото мнозинство, че по времето на Вашия мандат ще успеете да направите така, че наистина здравеопазването да бъде безплатно за всички граждани в България? Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Вземам изказване, за да продължа това, което говорим, и се радвам, че изборът на управител на Здравната каса съвпадна – ден, след като ние разгледахме бюджета на Националната здравноосигурителната каса, защото политиката на разпределянето на 10% от бюджета наистина е много важно. Често ни питат: Вие защо толкова се занимавате с политика? Госпожи и господа, всичко е политика. Как се управлява държавата, е политика, как се управлява здравеопазването, е политика, какво ще се случи след 10 или 20 години – за съжаление, всичко е политика. А тук управлението на Здравноосигурителната каса върви с един огромен ресурс – 9,5 милиарда. Слушах хората, които се изказваха преди мен, и на няколко пъти се спомена, че много често се сменя управителят на Здравната каса. Аз искам да добавя, че и министърът на здравеопазването се оказва доста проветрива работа, и може би, за съжаление, тези хора се използват за бушони – когато нещата не са добре, винаги те го отнасят. Така че аз добавям и министъра на здравеопазването. Според нас изборът е предрешен. Наистина състезанията с по един кандидат – Вие имате мнозинство, така сте преценили, ще го изберете този човек, но да си поговорим. Откакто съществува Здравната каса, ние българите станахме ли по-здрави, решихме ли проблемите?! Ако тази година сме намалили с 200 хиляди броя на леглата в болниците и хората, това ще е 1 милион, нормално ли е – всеки пети българин буквално?! Защото ние може да се водим, че сме 6 милиона, 6 милиона и 815 хиляди, мисля, че беше последното, но в България не живеят толкова хора. Решаваме ли всичките тези проблеми? Решихме ли проблемите с доболничната и болничната помощ? Решихме ли проблемите с превенцията, за която вчера говорихме и стана хубава дискусия? Не. Така че не мисля, че изборът, който е предрешен, ще реши проблемите. И това не е лично против Вас, господин Стефановски. Като жител на град Враца имам един личен укор към Вас. Вие бяхте част от един екип, който изви ръцете на МБАЛ – Враца, и едни близо 6 млн. лв. които уж бяха дадени безвъзмездно, ги върнахте, наложи се отново МБАЛ да ги върне към Министерството на здравеопазването. И освен това като част също от този екип, надявам се да не сте радетел на една верига частни болници – тя да получи и да е в толерирано положение. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Министър, уважаеми колеги! Честита Първа пролет! Докато слушах изказванията, които произтекоха дотук, онова, което ме накара да се замисля, е: мога ли да поставя диагноза? Професионалната ми диагноза за това, което се случи до момента, се нарича omphaloskepsis. Някой знае ли какво значи това? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Министърът знае! Министърът!“) Omphaloskepsis, колеги, е състоянието, в което си гледаме пъпа и се опитваме да открием нещо там. Дискусията, която водихме тук, мина в екстремуми на лични нападки, мина в екстремуми на теми, които въобще не бива да бъдат дискутирани. Вчера, между другото, докато дискутирахме с господин Йордан Цонев, ми просветна една малка лампичка, че може би може да дискутираме истински ценните неща, за това например как да бъде организирана Здравноосигурителната каса. Днес ще избираме управител на Националната здравноосигурителна каса и критериите, по които го избираме, основно са формални критерии. Не са критерии, свързани с това какво всъщност трябва да извършва този човек. Какво представлява Националната здравноосигурителна каса? Това е най-голямата финансова институция в държавата. Тя преразпределя и договаря финанси. Критерий за удачност на човека, който е начело, би трябвало да бъде доказани възможности да преразпределя финанси и да договаря. Аз лично никога не бих се кандидатирал за подобен пост, защото не смятам, че близо 10-те ми години подготовка в медицината ми дават каквато и да е възможност да управлявам такъв финансов ресурс. Затова трябва да се замислим дали критериите за валидност на това кой да бъде начело на Касата могат да бъдат единствено формалните, които дотук имаме. Онова, което трябва да направим, е наистина да престанем да гледаме в пъпа си и да помислим какви всъщност са ни нужни като кадри, независимо дали това е НЗОК, или Конституционният съд, или КЗК, или КФН. Всеки един от тези хора има специфични умения, които трябва да притежава, за да може да бъде на този пост. Не просто да бъде верен, а да има реални, истински, смислени качества, които да изпълнят със съдържание тези регулатори, защото НЗОК представлява един регулатор. По вече обявените причини, а те са доста ясни, включително и свързани с процедурата, по която се провежда този избор днес, и висящото конституционно дело, аз не мога да подкрепя. Иначе доцент Стефановски го познавам отдавна и бих казал, че имаме добър диалог с него. Но въпреки всичко смятам, че за НЗОК, конкретно за този регулатор, критериите за подходящост на този регулатор трябва да бъдат напълно различни от тези, които формално имаме в процедурата по избор днес. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Стефановски! Уважаеми доктор Симидчиев, с пролетта да излизаме вече от зоната на сенките. От групата на „БСП – Обединена левица“ подкрепяме кандидатурата на доцент Стефановски. Специално в Здравната комисия, където се запознах с него, показа категорично, че е професионално подготвен. Показа така необходимата диалогичност в отношенията както с институциите, така и с договорните партньори и едно качество, което отличава добрия изпълнител от хората, които виждат и възможността за промени в сектора, тоест, че има визия. Тази визия наистина е необходима, защото трябват промени в този сектор – вчера говорихме надълго и нашироко. Приемането на бюджета ни дава възможност в голяма степен да подкрепим неща, които вярваме, че трябва да се случат, но векторът в този сектор трябва да се обърне към профилактика и превенция откъм болнична помощ. Така че се надяваме на взаимно разбиране и да направим каквото е възможно в това отношение. И естествено, контролните функции на НЗОК да бъдат пълномащабни, а не само към болниците, които са свързани главно с държавната и с общинската собственост. В хода на дискусията му пожелавам да запази своята почтеност и да я покаже особено в отношенията с фармабизнеса, като запази така необходимата дистанция. Така че призовавам да го подкрепим и пожелавам успех! Трудно е. Както казахте и Вие, има един кандидат – да не го загубим и него, защото трудно можеш да хванеш професионално подготвен и почтен човек на всичко онова, на което ги подлагаме. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Уважаеми сънародници, днес Народното събрание трябва да избере председател на Националната здравноосигурителна каса. Това е институцията, която разполага с огромен бюджет – почти 10 милиарда, или това са 10% от държавния бюджет на страната за 2025 г. Поради тази причина начело на тази институция трябва да стои човек, който ще разходва и ще отговаря за средствата правилно. В тази връзка, аз си направих труда да изслушам заседанието на Комисията по здравеопазването, на което беше изслушан кандидатът – единствен кандидат – господин Стефановски, и имам няколко въпроса към него, които ще са повече от всички въпроси, зададени в самата Комисия. Първият е свързан с изпълнението на бюджета на Здравната каса. Въпреки нормативно заложените приоритети в детското здравеопазване в България се задълбочават неравенствата в достъпа до педиатрична помощ. Възникналите остри кадрови проблеми наложиха затваряне на Детското отделение в столичната Втора градска болница, Детската хирургия в МБАЛ „Света Анна“ във Варна, Детското отделение в болницата в Перник, както и периодично спиране на операциите в Детската кардиохирургия на Националната кардиологична болница и на костно-мозъчните трансплантации в Детската онкохематология в ИСУЛ поради липса на сестри. Събраните пари по клинични пътеки се разпределят за покриване на разходи за труд, материали, консумативи и издръжка на отделенията на болниците по профили. Съответно ниското заплащане на труда в педиатричните отделения е предизвикано от ниската цена на клиничните пътеки, високи разходи за издръжка, лекарства и консумативи. Този въпрос е ключов за предотвратяване на социално-икономическите последици от влошеното здраве на децата, които пряко влияят върху бъдещето на нацията. Въпрос: какви конкретни механизми планирате да въведете, за да се осигури по-справедливо и по-ефективно финансиране на детското здравеопазване, така че всяко дете в България да има равен достъп до качествени медицински услуги? Вторият въпрос е във връзка с регулационните функции на председателя на Националната здравноосигурителна каса. Недостатъчното финансиране и организационните пречки в доболничната помощ често затрудняват достъпа на бременните жени до навременни и качествени профилактични прегледи, което увеличава риска от усложнения по време на бременността и раждането. В светлината на Вашия ангажимент за подобряване на профилактиката и намаляване на административната тежест на пациентите дигитализацията би могла да бъде мощен инструмент за улесняване на достъпа до здравни грижи за бременните жени. Оптимизацията на процесите може да спомогне за ранно откриване на рискови бременности и предотвратяване на тежки усложнения. В този смисъл е въпросът: как планирате да подобрите достъпа на бременните жени до профилактични прегледи и как електронното здравеопазване ще бъде използвано за улесняване на комуникацията между пациентите и медицинските специалисти?

Господин Стоянов, смятам, че не бяхте достатъчно изчерпателен, и предполагам, че имате още въпроси, защото Вие не присъствахте на Комисията по здравеопазването и нямахте възможност да зададете тези въпроси там. Ако имате още такива, сега е моментът, защото, след като бъде избран, съмнявам се, че ще може да му ги зададете както трябва – адекватно, тези въпроси поради простата причина, че тогава няма да му пука на кандидата – вече ще бъде подкрепян само от управляващото мнозинство.

Благодаря, госпожо Председател. Така е, господин Георгиев, но аз си направих труда да изслушам заседанието на Комисията и имам още няколко въпроса, които бяха пропуснати и не бяха засегнати по време на изслушването. Въпрос, свързан с приоритет – осъвременяване на базата данни на Националната здравноосигурителна каса. С Решение № 361 от 2018 г. на Министерския съвет е приета Националната здравна карта. В приложение № 1 към точка 1, подточка 1, раздел I от Решението се представят здравно-демографски данни, отразяващи задълбочаващи се демографски тенденции, като висока смъртност и ниска раждаемост. Това изисква ефективно планиране на здравните услуги, особено извън област София-град и най-вече в малките и отдалечени населени места, където достъпът до медицинска помощ е ограничен. Като заместник-министър на здравеопазването в правителството Денков Вие сте били пряк участник в разработването и предложението за осъвременяване на Националната здравна карта и съответно сте запознат с регионалните дисбаланси в здравеопазването и демографските последици. Какви конкретни промени в механизмите за финансиране и организация на здравните услуги чрез Здравната каса предвиждате, за да се противодейства на негативните демографски тенденции и да се подобри достъпът до здравни грижи в най-засегнатите райони? Още един въпрос, свързан с правомощието за административно управление, приоритет – реализиране на национална лекарствена политика. Като учен с активна научна дейност и експерт в областта на анестезиологията Вие, надявам се, добре познавате значението на доказателствено базираната медицина и научните изследвания за развитието конкретно на спешната помощ и здравеопазването като цяло. В същото време в ролята си на заместник-министър в три правителства и сега като кандидат за управител на Здравната каса се изправяте пред реалността на здравната политика, в която решенията често се вземат под натиск на икономически, административни и политически фактори. Как възнамерявате да балансирате между научните доказателства, медицинската необходимост и политическите реалности при формирането на политиките на Здравната каса особено по отношение финансирането на иновативни, но скъпи медицински терапии и технологии и така наречената електронна медицина? И последен въпрос – относно правомощията за договорните отношения, приоритет – сътрудничество със съсловните организации. От Вашия дългогодишен опит като ръководител в спешно отделение сте били пряк свидетел на тежките условия на труд, с които се сблъскват редовите лекари и медицинските специалисти. В същото време в ролята си на заместник-министър сте участвали в процесите на договаряне със съсловните организации и ръководства на болниците, където основен проблем остава огромната разлика в заплащането – приключвам – между ръководните кадри и редовите медицински специалисти. Как ще използвате инструментите на Здравната каса, за да постигнете по-добър баланс в разпределението на средствата, така че финансирането да отговаря на реалния труд и натовареност на медицинските кадри, а не само на интересите на ръководствата на болниците? Как ще гарантирате, че механизмите за договаряне и финансиране на болниците ще доведат до по-справедливо заплащане на труда на редовите лекари и медицинските сестри, вместо да задълбочават диспропорцията между тях и ръководствата на лечебните заведения? За Ваше улеснение, ако решите да отговорите на въпросите – да вземете думата, оставям тук (на трибуната) листа с моите въпроси. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Днес сме изправени пред поредния избор на управител на Здравната каса. И тук не става въпрос просто за личността, която ще вземе този пост, а за това каква ще бъде посоката на българското здравеопазване в следващите години – ще продължим ли с досегашния модел на безконтролно източване на средства и хаос, или ще направим крачка към реална реформа? Днес отново сме свидетели на познат сценарий – един- единствен кандидат за ключов пост, предложен от управляващите. Доцент Петко Стефановски е номинация на ГЕРБ за управител на Здравната каса, но дали това означава, че ще има реална промяна в системата, или просто ще продължи досегашният модел на неефективност, източване и корупция? Ние няма как да подкрепим кандидат, който е част от досегашната система и не предлага реална промяна. Който и да се избере за управител на Здравната каса, ако продължи да бъде източвана, ако средствата на българските граждани продължат да изтичат към чужди болници и частни интереси, това няма да бъде реформа, а просто една-единствена подмяна. Вместо поредното назначение по партийна линия България се нуждае от Здравноосигурителна каса, която работи в интерес на българските пациенти и лекари, връщането на суверенитета върху здравните ни вноски, разбира се. Без това днешният избор няма да има никакво значение, така че той е, както казаха колегите, които говориха преди мен, надбягване с един състезател. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Врачев!

Благодаря Ви, госпожо Киселова. С всеки изминал ден ставате все по-добра и обиграна. Господин Врачев, аз усещам някакво колебание във Вашето изказване по отношение на новия кандидат за управител на НЗОК. Според мен Вие не сте убеден дали той ще изпълнява правомощията, които ще му ги вмени законът впоследствие, ако бъде избран. Аз не се съмнявам, че той ще бъде избран. Друг е въпросът колко легитимен ще бъде неговият избор. Защо? Защото две от партиите, които участват в настоящата управленска коалиция, най-вероятно след следващите избори, които ще бъдат може би още тази година, вече няма да съществуват. Може би – по всяка вероятност, не може би, БСП и ИТН повече няма да бъдат част от този парламент. Самият министър може би по всяка вероятност след няколко месеца няма да бъде министър, а всъщност този кандидат бихте ли обяснили дали ще бъде легитимно избран и дали според Вас ще изпълнява правомощията си?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За да не става пинг-понг – да си задават въпроси, предварително подготвени, аз ще задам няколко въпроса на колегата. Първи въпрос. Първо, колега, всеки представител тук в Народното събрание има право да издига кандидат за управител на Здравната каса. Това, че Вие не сте посочили, Вашата политическа партия, не е проблем на нас. Това, първо. Второ. Що се отнася до посоката на развитието на здравеопазването, да Ви обясня – не се извършва от управител на Здравната каса, а министърът е отговорен за развитието на здравеопазването в страната. Като забележка. Трето. В България няма чужди болници, колега. Не знам какво прочетохте, не можахте да го прочетете, но чужди болници в България няма. Внимателно слушам. Болниците в България всичките са на българите, и те са няколко вида, няма да казвам точно колко са. След това, другото. Своевременно шефът на Здравната каса и устройството на Здравната каса е да разплаща. Това е орган, който разплаща услугите, които извършват лечебните заведения. Те не формират политика. Това е много важно да знаете. Няма да задавам повече въпроси. Спирам дотук. Една минута и 16 секунди. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Господин Иванов, лъжа след лъжа! Първо, преди малко точно това коментирахме тук от тази трибуна, че ако има други кандидати, то те биват омаскарявани и очерняни. И това е една от причините да няма други, да бъде само един кандидат – естествено, удобният на ГЕРБ. Другият ми въпрос към Вас е риторичен, разбира се, „Аджибадем Клиник“ каква е? Има ли болници с чужди собственици в България? Благодаря.

За минута и 20 секунди, съвсем кратко. Доцент Стефановски ни беше представен като голям професионалист в сферата на здравеопазването. Най-вероятно той е точно такъв, нямам причина да го подлагам на съмнение, но за управител на Здравната каса всъщност не ни трябва добър лекар, а ни трябва добър управленец. Нещо повече, не ни трябва той да е голям професионалист, чак в такава голяма степен, колкото ни трябва той да бъде смел, защото истината е, че Здравната каса разпределя над 9 млрд. лв., и тези средства се увеличават напълно. За мен е важно човекът, който заема този пост, когато му се обади доктор Ангелов или когато му се обади Тошко Йорданов и поиска от него услуга, той да може да каже не. От тази гледна точка аз имам само един въпрос и той е: можете ли да кажете не, когато момчетата, които седят на първия ред, Ви се обадят или поискат разрешение за поредната частна болница в някой град, където няма нужда, или за поредното онколекарство, което ще се купува от българската здравна каса на осморна цена? Ако можете да кажете не, то Вие сте човекът, който е подходящ. Ако не, ще заемете двадесет и деветото поредно място на поредната пионка на управляващите, на която просто няма смисъл да ѝ помним името. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Процедура!

Госпожо Председател, разбира се, нека кандидатът отговори, ако желае, но моята процедура е по повод предстоящото гласуване. Искам да се извърши проверка на кворума със следните аргументи: ние настояваме още от вчера бюджетът на второ четене да бъде разгледан преди тези точки, защото виждаме обвързаност на мнозинствата в залата. Виждаме обвързаност на „ДПС – Ново начало“ с подкрепа на мнозинството и съответно с подкрепа за Конституционния съд и Здравната каса. В духа на това, моля преди предстоящото гласуване да извършите проверка на кворума, за да може да се осветли за българските граждани управляващото днес мнозинство. Благодаря Ви.

Искам изказване!

Благодаря, госпожо Киселова. В хода на не много активната дискусия стана ясно, че никой не оспорва професионалните качества на доктор Стефановски. Въпросът е обаче, че през цялото време се коментираше, че на Касата е нужен администратор, макар че преди малко дори и това беше подложено под съмнение от страна на едни репликиращ от ГЕРБ, който каза, че в крайна сметка той няма кой знае какви големи функции – управителят на Касата, защото всичко било въпрос на управление от министъра на здравеопазването, което пък поставя въпроса: тогава защо имаме такава автономна структура, след като би било редно в такъв случай да имаме просто един отдел в Министерството на здравеопазването? Но всички ние знаем защо е така. Близо 10 млрд. лв – една част от тях се крадат, и то от години, и то всички тук в залата, които са управлявали, са участвали в това. Ние станахме свидетели днес на сблъсъка на две лобита. Тъжното обаче на това, което видяхме, беше в самия край и в самия завършек. Защото този, както всички казаха, аз не го познавам доктор Стефановски, но всички казаха, че е достоен български лекар, искам да вярвам, че е така – когато имаше въпрос към него накрая дали ще отговори на въпросите, той тръгна да отговаря, което е нормално, защото очевидно е, че има какво да каже. Все пак това е човек, който току-що беше избран, за да се разпорежда с почти 10 млрд. лв. Но видяхме какво се случи от страна на ДПС – Пеевски. Двама-трима от депутатите там започнаха да му махат (маха с ръце надолу) – няма да ставаш, и човекът тръгна да сяда. Други обаче му казват, нали, излез – и той тръгва да става. След което пак така му правят (маха с ръце надолу) и му правят така – седни.

Какви очила сте си сложили?

Това беше изключително унизително, изключително позорно за българската държава. За доктор Стефановски не знам какво е усещането в случая. Предполагам, че не е хубаво и в никакъв случай не е нещо, което да изгражда неговото самочувствие. Позорно е обаче това, което всъщност се случва в тази зала. Беше избран човек, който очевидно това, което ни зададохме като въпрос – дали ще може да казва не – няма да може да казва не. На него току-що му беше забранено дори да отговори на въпроси, които бяха отправени към него съвсем легитимно от страна на българските народни представители. Много жалко! Изключително жалко!

Уважаема госпожо Киселова, уважаеми народни представители! МЕЧ гласува против, защото дори не успя да чуе какво има да ни казва господин Стефановски. Аз наистина съм разочарован. Как може тук управляващото мнозинство ГЕРБ, БСП, ИТН, „ДПС – Ново начало“ на Пеевски да забраняват на единствения кандидат, единствената кандидатура, за която се изказахте толкова ласкаво, с такава биография, на господин Стефановски да не му дадете думата, защото човекът, аз разговарях с него, искаше да излезе и да се представи преди гласуването. Може ли такава цензура? Защото господин Стефановски – най-големият му грях е, че е кандидат на ГЕРБ-СДС. Може пък да се окаже голям администратор и добър администратор, който да каже не на Бойко Борисов, на Тошко Йорданов, на Кирчо Добрев, който ще му звъни, сигурен съм, и на разни други.

Няма да звъня.

Ще звъниш, ще звъниш. Така че аз от името на МЕЧ – от парламентарната група, давам цялото време на господин Стефановски да дойде и да се представи. Господин Стефановски, заповядайте. (Ръкопляскания от ПП – МЕЧ.) Заповядайте – тези цензори тук няма да Ви отнемат думата. Заповядайте, заповядайте! Не ги слушайте, не ги слушайте. (Смях, шум и реплики.) Те и утре така ще Ви казват – не давайте за децата, не давайте за хората. Елате, елате и споделете как ще управлявате НЗОК. (Ръкопляскания от ПП – МЕЧ.)

Заповядайте от името на МЕЧ. Елате, тази цензура няма да Ви я дават. Елате, не се притеснявайте. И Киселова не е толкова страшна. Заповядайте.

Господин Стефановски, аз наистина също много съжалявам, че Вие не можахте вземете думата, за да отговорите на тези въпроси, и по-точно на едно конкретно искане от група на ДПС – ДПС, които по-рано казаха от тази трибуна, че те ще Ви подкрепят само ако Вие отречете публично и разсеете всякакви съмнения за обвързване с Делян Пеевски. Аз такова отричане, може би съм пропуснала, до този момент не чух, с което ми е трудно да си обясня и подкрепата. Но другото, което прави впечатление в тази зала, дами и господа, при това гласуване, са две неща. Първо, кворум за избор на управител на Здравната каса и на Конституционния съд беше осигурен от ДПС – Пеевски. Понеже на управляващото мнозинство не му стигат гласове, тъй като не са в пълен състав, макар и да са 121 по списък – Делян Пеевски беше там, за да им даде това, което им липсва. Защото те зависят от него и не го крият, и няма как да се правим, че не го познаваме, дами и господа. Вие използвате гласовете на Делян Пеевски вече, за да сте в управление, за да се разпореждате с 10 млрд. лв. в Касата, въпреки че има висящо дело пред Конституционния съд – за да изберете конституционен съдия. Това е следващата точка, която предстои, и много внимателно залата и цялото общество ще следи с какви гласове ще мине това гласуване, дами и господа, и с кого управлявате. И вчера протестите, дами и господа, колкото и да не Ви харесват – те са израз на това, че само за два месеца, откакто имате кабинет, се видя от цялото българско общество, че Вие управлявате с Пеевски и зависите от неговите гласове за всяка една Ваша стъпка. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е към Вас. Моля Ви да не търпите такова възмутително поведение от народни представители спрямо волята на близо 300 хиляди български граждани, които са ни изпратили тук в Народното събрание. Не някой да казва кои сме, какви сме и какво зависи и какво не зависи от нас. 300 хиляди български граждани изпратиха „ДПС – Ново начало“ в българския парламент и ние…

Не са 300 хиляди.

Близо триста казах – 282 хиляди. Да, ще видиш на следващите избори колко ще бъдат, господин Ганев. Ще видиш.

Колко?

Ами следи рейтингите и ще видиш. Ние сме тук със същите равни права, с каквито сте Вие тук, госпожо Бориславова. И какво ще гласуваме, и какво зависи от нас, и какво не зависи – всичко е по волята на българските граждани. Престанете с глупостите и с обидите от тази трибуна.

Господин Пеевски, ами към Вас – това трябваше Вие да ѝ го кажете, госпожо Председател. (Шум и реплики.) Не може тук от тази трибуна да пита и сега ще видим кой от какво зависи. Ще видите как гласува „ДПС – Ново начало“. Гласуваме по съвест. Гласуваме така, както сме решили. Гласуваме така, както сме обещали на българските граждани. Ние им обещахме, че ще има справедливост. Обещахме им, че институциите ще работят. Обещахме им, че ще има високи доходи, и го правим. Обещахме им, че ще има добро здравеопазване, и за разлика от Вас няма да оставяме Касата ту така, ту така. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „ДПС – Ново начало“.)

За процедура.

Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене. Разбирам, че „ДПС – Ново начало“ и господин Цонев са притеснени от осветляването, което се получи преди малко, но моля да им напомните Решението на Конституционния съд. (Народният представител Йордан Цонев репликира от място.)

Моля да им напомните за Решението на Конституционния съд, което ясно показва, че 300 хиляди бюлетини не са 300 хиляди избиратели. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря. Госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря за избора, който направихте преди малко. Второто, което е, имаше различни обвинения и от това, честно Ви казвам, леко съм изненадан. Аз не съм политик. Никога през живота си аз не съм членувал в политическа партия. Никога не съм имал някакви политически зависимости и това, което мога да Ви кажа от тази трибуна, която е висока трибуна за мен, е, че оттук нататък аз ще се ръководя изцяло от интересите на здравноосигурените лица. Ще провеждам политика в здравеопазването, която се гласува от тази трибуна и в тази зала, и с взаимодействие на Министерството на здравеопазването.

И с Пеевски.

Направям се, че не чувам такива неща, защото, отново казвам – аз не съм политическо лице, нито съм обвързан с някоя партия. Благодаря още веднъж за избора, който направихте. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

По начина на водене.

Госпожа Бориславова трябва да я споменавам оттук до края на работното време, за да обясни всичко, което трябва да обясни. Няма да я споменавам. (Смях, шум и реплики.) Асен Василев казва, че съм бил притеснен. Не, не съм притеснен, господин Василев, защото…

Той избяга от залата.

Нищо, той чува – не се притеснявайте. Чува и гледа. Не съм притеснен, защото не съм направил нищо, от което да се притеснявам. А ако имате предвид това, че „ДПС – Ново начало“ е тук и от него нещо зависи или от него много зависи, нас избирателите са ни изпратили тук, за да зависи от нас. Ако това не Ви е ясно, значи изобщо не сте наясно как функционира демокрацията. Ние сме тук, за да зависи от нещо от нас, и ако питате мен, всички сме тук, за да зависи не нещо, а всичко да зависи от нас. И ако си опитен политик, и ако си кадърен политик, ще правиш така, че да зависи от теб. И ако на Вас Ви се струва, че от лидера на нашата парламентарна група зависи много, то е, защото е кадърен да направи така, че да зависи от него. (Шум и реплики.) Да, направете и Вие така, че да зависи от Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА Как сте засегнат, господин Цонев, само да уточним?

Засегнат съм, защото каза, че съм бил притеснен, и аз ставам да обясня, че не съм притеснен – най-малкото, защото не съм направил нищо, с което да бъда клиент на прокуратурата.

Нито пък да ми пазят имунитета тук няколко парламентарни групи (ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“), включително и Вие, госпожо Председател, защото тук пазите имунитета на хора, които са извършили престъпления. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

За които има данни, че са извършили престъпление, и Вие препятствате съответните органи да установят дали са извършили, или не.

Вие препятствате и залата – определена част...

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Преди да започна, само да кажа, че ако тези данни са като липсващите данни кои са тези 1100 секции, в които са купувани гласове за „Ново начало“ и за ГЕРБ, то тогава тези обвинения са абсолютно несъстоятелни. Така че липсват данни. Но по процедурата по начина на водене, госпожо Председател. Преди малко видяхме как вече на избрания управител на Касата дадохте думата, за да отговори на отправени към него обвинения в една или друга посока. Молбата ми, госпожо Председател, е да ми разясните по кой член от Правилника след вече проведения избор на него му се дава думата и му дадохте думата да се защити от направените обвинения и ще Ви питам: защо, при положение че вече изборът е минал? Начинът, по който той отговори, би ли имал въздействие върху новите представители и те да променят своя начин и защо процедурата по отговор на въпроси и защита срещу обвинения е уредена по принцип, преди да се гласува, за да може народните представители, ако желаят, да променят начина, по който са искали да гласуват? Защо това не се прави, след като вече е гласувано? Защото ние утре може пак да му дадем думата, за да се защити по обвинения в дебата за неговия избор. Ако може, да ми отговорите на този въпрос, много ще се зарадвам, така, да чуя какво е Вашето мнение и тълкуване на Правилника в тази негова насока.

Уважаема госпожо Киселова, обръщам се към Вас в процедурата си по начина на водене. Моля да се разберете заедно с доцент Кузманова как ще управлявате и ще водите тази зала и дебата в нея. Ще давате ли право на лично обяснение, когато депутат е бил поименно споменат в изказване, различно от изказване основно по същество, например в реплика, или няма да давате? Или Вие всъщност сте се разбрали, и то е по следния начин: когато опозицията в лицето на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ иска да вземе лично обяснение, защото сме били поименно споменати – доцент Кузманова се изсмя гротескно на обида, отправена към нас, с отворена уста, от най-високата трибуна на това Народно събрание, няма да давате право на изказване и лично обяснение, но когато управляващото мнозинство заедно с ДПС на Делян Пеевски се почувстват засегнати за това, че просто сме казали, че те управляват заедно с Вас, ще давате лично обяснение. В единия случай ще има нарушение на Правилника, в другия случай няма да има нарушение на Правилника. Питам Ви съвсем отговорно: как ще процедирате занапред в тази зала? Разберете се с доцент Кузманова, знам, че управлявате вече, чувствате се така по-напомпани от този факт, забравили сте какво пише в този Правилник, но това е парламентарна република и демокрация. Има правила, които са еднакви за всички, и трябва да се спазват по този начин. Иначе, аз не знам каква е съдбата и на Софийския университет, в който ще се върнете утре двете да преподавате?! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Водехте заседанието дотук добре, но никой не разбра защо дадохте думата на един бивш финансов министър, едно голямо зло, едно голямо нещастие за България, който обра Митниците, ръководеше дълго време контрабандата. И видяхте – изказа се, хвърли бомбата и избяга като мишка, даже щеше да се спъне там!

Избяга, госпожо Председател, при новия си шеф, или той може да не е новият?! Тича при Васил Божков – Черепа! Всички Вие, колеги, видяхте новото им знаме. Новото знаме – лично шефът на мафията отиде да си провери подопечните, надзирава ги на протеста...

...това е Вашето знаме, колеги крадци, това е Вашето знаме! Васил Божков – Черепа, Иво Прокопиев и цялата мафия! (Ръкопляскания и викове.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е по реда Правилника – чл. 49, ал. 2, т. 4. Тя е за отлагане на разискванията и сега ще се обоснова защо. Пред мен е докладът, който е внесен от председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси, относно изслушването...

Няма значение, госпожо Председател. Моята процедура е по искане за отлагане на тази точка.

Входящият номер, цитирам го: 51-553-37-15, с дата 13 март 2025 г. Госпожо Председател, ще Ви припомня Правилника. Член 89, ал. 7 от Правилника казва, че този доклад, който визирах току-що, трябва да е наличен на народните представители най-малко седем дни преди заседанието, на което се избират кандидатите. Знаете, в § 9 – продължавам с нашия правилник, § 9 казва, че сроковете се изчисляват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Продължаваме с чл. 60 от Гражданския процесуален кодекс, който казва, че когато срокът се брои по дни, се изчислява от деня, следващ този, на който започва да тече срокът. С една дума, седемте дни започват да се броят от 14-и и изтичат на 20-и, днес. Сега, ГПК в чл. 62 има също текст, който казва, че последният ден на срока продължава до края на 24-тия час, но тук нашият правилник казва друго – че последният ден, пак § 9 от нашия правилник, че последният ден на срока изтича в 18,00 ч. С една дума, заседанието, на което ние можем да избираме кандидати, е недопустимо да бъде днес и трябва заседанието да бъде насрочено след 18,00 ч. днес. Така че в момента е недопустимо ние да гледаме тази точка и затова правя процедура по реда на чл. 49, ал. 2, т. 4 от Правилника да отложим тази точка за утре, когато вече ще бъде допустимо гледането ѝ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

В режим на гласуване сме и няма право!

Колеги, искам прегласуване на тази точка, защото, ако отново сме в ситуация, в която днес проведем избора на кандидат за Конституционния съд по този начин – в нарушение на минималните срокове по Правилника, Вие опорочавате поредна процедура за избор на орган, който се избира от това Народно събрание. Трябва ли пак да ходим до Конституционния съд, за да се казва, че за да си обслужите политическите интереси, сте нарушили Конституцията и Правилника на Народното събрание? Да, важно Ви е в момента да пратите Ваш човек. Ще разберем малко повече в това изслушване кой е точно този човек, който твърди от националната телевизия, че Делян Пеевски е невероятен, страхотен лидер, но моля Ви, поне да го направим по правилата.

Това е точно така, не лъже!

Поне по правилата!

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Преди да представя Доклада на колегите и на залата, бих искала процедура по допуск на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на господин Йонко Грозев и на господин Орлин Колев.

Единият въобще не трябва да влиза в залата.

Благодаря, уважаема госпожо Председател! „ДОКЛАД относно изслушване на допуснатите кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България На свое редовно заседание, проведено на 12 март 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси проведе изслушване на допуснатите кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България в съответствие с Раздел V от Решение на Народното събрание за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание (Процедурни правила), приети на 12 февруари 2025 г., ДВ, бр. 13 от 2025 г. На предходно заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси, проведено на 5 март 2025 г., беше извършена проверка на основание Раздел IV от Процедурните правила, в която се установи, че предложените кандидати са представили всички необходими документи по Раздел I, точка 2, като са постъпили отговори от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. На основание т. 4 от Раздел IV от Процедурните правила поредността на изслушването се определи по азбучен ред според собствените имена на кандидатите: 1. Йонко Миладинов Грозев; 2. Орлин Димитров Колев. Госпожа Александрова отбеляза, че постъпилите предложения, списъкът на кандидатите и постъпилите въпроси към кандидатите от неправителствените организации, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, професионални организации и средства за масово осведомяване също са публикувани на интернет страницата на Народното събрание в специалната секция относно настоящата процедура за избор. В съответствие с т. 5 от Раздел II на Процедурните правила получените в срок въпроси са изпратени на кандидатите 24 часа преди заседанието на изслушването. От името на вносителите кандидатурата на господин Йонко Грозев беше представена от госпожа Надежда Йорданова, която посочи, че кандидатът е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1991 г., а през 1994 г. защитава магистърска степен по право в Харвардския университет. През 1992 г. е сред учредителите на Българския хелзинкски комитет, чиято правна програма оглавява от 1995 г. до 2005 г. Тя добави, че той е учредител на Фондация „Програма достъп до информация“, както и член на Правния и консултативен комитет на Европейския център за правата на ромите. Тя допълни, че господин Грозев е в Съвета на директорите на „Български адвокати за правата на човека“, Институт „Отворено общество“, Център за защита на правата на хората с умствени увреждания, Фондация „Достъп до обществена информация“ и е в работната група към Министерството на правосъдието по разработването на Стратегия за институционална реформа в изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека 2002 – 2006 г. През 2002 г. е отличен с Международната награда за защита на човешките права от Американската асоциация на юристите. Госпожа Йорданова добави, че господин Йонко Грозев е бил преподавател, организирал е и е осъществявал обучения на адвокати и съдии по международно право за защита на правата на човека в различни страни, като България, Северна Македония, Сърбия, Русия, Украйна, Азербайджан, Армения, Грузия, Казахстан и Киргизстан. Допълни се, че кандидатът е избран за съдия в Европейския съд по правата на човека с мандат 2015 – 2024 г., като за периода от 18 май 2020 г. до 17 май 2022 г. е избран измежду съдиите в Европейския съд по правата на човека за председател на едно от петте отделения на Съда. Подчерта се, че включването на съдии от ЕСПЧ в конституционните съдилища е утвърдена добра практика в редица държави – членки на Съвета на Европа, сред които Андора, Армения, Латвия, Норвегия, Северна Македония, Словакия, Финландия и Швеция, като в тези страни бившите съдии от Европейския съд по правата на човека допринасят успешно за укрепване на капацитета и международния престиж на висшите съдебни органи. Госпожа Йорданова допълни, че господин Грозев има задълбочени познания в областта на правото на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и прилагането им в националната правна система. От името на вносителите кандидатурата на господин Орлин Колев беше представена от госпожа Рая Назарян, която посочи, че Орлин Димитров Колев е безпартиен, безпристрастен и доказан професионалист с високи нравствени качества. Завършва висше образование по специалност „Право“ през 2004 г., като се дипломира като отличник на випуска, за което получава специална награда от Университета. Научната му и преподавателска дейност в областта на конституционното право започват от 2006 г. в Академията на Министерството на вътрешните работи, а от май 2009 г. е избран за асистент по конституционно право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където работи и до днес. Госпожа Назарян допълни, че мотивите на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за номинацията на Орлин Димитров Колев за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание се основават на неговия доказан професионализъм в сферата на конституционното право, от чиито високи стандарти неведнъж кандидатът е вземал отношение по важни за обществото и държавата въпроси по начин, отговарящ напълно на дълбочината и сериозността на проблематиката. Неговите дълбоко аргументирани и подчинени единствено на закона тези, обхващащи дискутираните въпроси от различни гледни точки, са служили неведнъж за коректив при решаването на социално-политическите въпроси в страната. Освен общественото възприятие за високия професионализъм на кандидата обективно доказателство за наличието на същия професионализъм може да се изведе от професионалната му реализация, която се изразява едновременно в две направления – теория и практика. През 18-годишния му опит на университетски преподавател и водените през годините от него дисциплини, като „Конституционно право на Република България“, „Конституционен контрол/правосъдие“, „Конституционни основи на държавната власт“, „Основни права на човека и тяхната защита“ и други, са безспорен атестат за неговите високи професионални качества. Орлин Колев е един от най-високо оценяваните преподаватели от студентите, обучаващи се в неговите лекционни курсове. В допълнение, за наличие на висок професионализъм може да се добави и защитената от кандидата дисертация за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ в областта на конституционното право. Госпожа Назарян посочи, че в сферата на практиката професионализмът на Орлин Колев се изразява главно чрез работата му като член на Комисията за защита от дискриминация. Добави, че в немалко случаи се е стигало до промяна на действащата нормативна уредба въз основа на производства, инициирани от Орлин Колев. Практическата реализация на високия му професионализъм се отразява и в участието му в различни работни групи по изработване на нормативни актове, като например работна група към Народното събрание във връзка с промените в Конституцията от 2015 г. Тя допълни, че не само че е налице необходимата професионална квалификация на кандидата, а от висотата на същата Орлин Колев, воден от желанието си да даде на бъдещите поколения юристи по-задълбочена подготовка в знанията им в сферата на човешките права, които са отправна точка на всеки развит конституционен ред, взема активно участие и играе ключова роля за въвеждането на дисциплината „Правен режим за защита от дискриминация“ като изборна дисциплина в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. Госпожа Назарян посочи, че нравствените му качества са били забелязвани във всеки колектив, в който Орлин Колев е участвал. Свидетелство за това са наградите, които той по различни поводи е получавал както от университетите, в които работи, така и от независими професионални съсловни организации. Тя заяви, че кандидатът е награждаван със специална награда на Националните награди за правосъдие и е носител на статуетка в раздел „Право“ от ежегодните награди за бизнес и туризъм. Нееднократно е получавал благодарствени писма от непознати граждани за добре свършена работа в Комисията за защита от дискриминация. В заключение, госпожа Назарян подчерта, че господин Колев отговаря на конституционно установените критерии за конституционен съдия и притежава всички качества да изпълнява достойно тази длъжност независимо и в защита на обществения интерес. В Комисията по конституционни и правни въпроси са постъпили въпроси към двамата кандидати от Българския институт за правни инициативи и от Българския хелзинкски комитет, както и становище на Асоциация „Общество и ценности“ и от председателя на Висшия адвокатски съвет господин Ивайло Дерменджиев към кандидатурата на Йонко Грозев. Въпроси към кандидатите за съдия в Конституционния съд поставиха народните представители: Александър Рашев, Николета Кузманова, Хамид Хамид, Стою Стоев, Надежда Йорданова, Златан Златанов, Цвета Рангелова, Мая Димитрова, Лена Бориславова, Атанас Славов, Николай Братованов и Рая Назарян. В допълнение към представянето си и в отговор на поставените въпроси господин Йонко Грозев изложи редица примери от работата си като адвокат по защита на правата на човека, както и от опита си като съдия в Европейския съд по правата на човека. В отговор на въпрос от Александър Рашев господин Йонко Грозев обясни, че решението за отзоваване на съдия, когато няма ясен конфликт, не е негово, а на 7-членен състав на Европейския съд по правата на човека, като той допълни, че основното задължение на един съдия е да разглежда делото. По отношение на въпроса за петицията срещу него, той поясни, че тя следва да се гледа в цялостно съотношение спрямо населението на Европейския съюз. В отговор на поставен въпрос от Хамид Хамид господин Йонко Грозев отбеляза, че е представлявал ОМО „Илинден“ пред Съда в Страсбург, но след избора му за съдия в Европейския съд по правата на човека се е отвеждал от всеки казус. Участникът в изслушването допълни, че не подкрепя и не одобрява сепаратистки идеи, като водещ мотив за поемане на защита по делата на ОМО „Илинден“ е свободата на словото. На въпрос от народния представител Стою Стоев относно Декларацията на Народното събрание от 12 март по отношение на делото за касиране на изборите и искането на прокуратурата Йонко Грозев посочи, че няма как да бъде разследван Конституционният съд, защото така се засягат свободата на обсъждане и вътрешното му убеждение, и добави, че тайната на съдебното заседание е основна гаранция за това, че съдът ще работи свободно. Той допълни, че искането на прокуратурата е легитимно и прокуратурата правилно разследва изчезналите бюлетини, но заяви, че действията ѝ са насочени именно към въпроси, свързани с тайната на съдебното заседание, което е смущаващо, а върховенството на правото и Конституционният съд като висша съдебна инстанция изискват при висящо производство да се подхожда изключително внимателно. На поставен въпрос от Златан Златанов господин Грозев посочи, че не е водил дела относно ЛГБТ и в европейското право не съществува задължение за признаване на 32 пола. Той допълни, че за него като юрист водещото е европейското законодателство, а там не съществува задължението за признаване на еднополови бракове, но следва да се признават взаимоотношенията при тях относно право на наследяване, на свободно придвижване и други права. В отговор на поставения от госпожа Йорданова въпрос господин Грозев посочи, че според него приоритет в работата на Конституционния съд следва да бъде развиването на преюдициалните запитвания като механизъм за защита правата на български граждани. Във връзка с въпроса на народния представител Николай Братованов господин Грозев обобщи, че няма как да бъде разследван колегиален орган, защото по този начин се засяга тайната на обсъждане на съдебното заседание, което е гаранция за съдебната независимост. В отговор на поставените въпроси от госпожа Мая Димитрова господин Грозев акцентира, че не е проблем, че Конституционният съд не е сезирал веднага Прокуратурата на Република България за липсващите бюлетини, тъй като съдът е направил искане към отговорните лица да предадат бюлетините, чиято липса е установена. Според него дейността на Конституционния съд е насочена към възстановяване на точното преброяване на вота. Господин Грозев отговори на въпроса на госпожа Кузманова и заяви, че Конституционният съд има всички елементи на съд – съдиите се назначават и решават по закон, и могат да бъдат сезирани. Той допълни, че не е необходима промяна в правомощията на Конституционния съд. Във връзка с въпроса на госпожа Рангелова кандидатът заяви, че застъпва разширено тълкуване за формата на държавно устройство и според него правомощията на Обикновеното народно събрание за промяна на Конституцията следва да бъдат разширени. Той изрази становище, че според него двойното гражданство не следва да бъде пречка за заемане на висша публична длъжност. По повод въпроса на господин Атанас Славов господин Грозев посочи, че моделът за назначаване на главен прокурор във всички европейски държави без Италия предвижда кандидатът за този пост да се назначава от Народното събрание или Министерския съвет. В допълнение към представянето си господин Орлин Колев допълни, че ако бъде избран за съдия в Конституционния съд, ще бъде консервативен и ще поддържа добрите практики, които досегашните състави на Конституционния съд следват, които целят последователност и предвидимост на решенията. Той посочи, че в работата си ще се подчинява единствено на Конституцията на Република България и на законите, но ще обръща внимание и на европейското право, доколкото това е относимо с българското законодателство и норми. В отговор на поставен въпрос от господин Стою Стоев господин Колев посочи, че индицията за правомощията и отговорността на Прокуратурата на Република България е да си свърши задълженията, вменени ѝ със закон, а доколко е подходящ моментът, той отбеляза, че е отделен въпрос. Той допълни, че в конкретния случай и Конституционният съд, и прокуратурата искат да изпълнят задълженията си, но ползват едни и същи материали и по този начин в даден момент си пречат. Във връзка с приетата декларация на Народното събрание по отношение на делото за изборите, което е висящо пред Конституционния съд, той заяви, че Декларацията е един политически акт и няма юридически характер, и допълни, че според него конституционните съдии са ерудирани и доказали се професионалисти и декларация трудно би повлияла на тяхното вътрешно убеждение. На поставения въпрос от народния представител Хамид Хамид господин Орлин Колев отбеляза, че е консервативно настроен и не следва да се отваря прекалено широко вратата за жалба до Конституционния съд, тъй като няма да бъде в полза на неговата работа. Конституционният съд е извън съдебната система и следва да се произнася абстрактно. Той допълни, че е правилно и достатъчно последното направено изменение в чл. 150 от Конституцията на Република България. Господин Колев отбеляза, че при направено искане за снемане на депутатски имунитет е добра практика народните представители да се доверят на искането на главния прокурор и да приемат решение в съответния смисъл. Решението на Народното събрание е юридически акт, но не и нормативен, който подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ и на контрол за законосъобразност. Кандидатът изложи становището си по поставен въпрос от госпожа Николета Кузманова и отбеляза, че решенията на Конституционния съд не следва да се пререшават, за да се гарантира техният стабилитет. На поставен въпрос от госпожа Лена Бориславова относно позицията за санитарния кордон, господин Колев заяви, че такъв въпрос е бил предмет на конституционно дело и Конституционният съд се е произнесъл, като неговата позиция отразява решението на съда. По повод легитимността на орган, чийто мандат е изтекъл, той заяви, че с постановени решение и определение Конституционният съд вече се е произнесъл по този въпрос и споделя това разбиране за легитимност на избора, като уточни, че приемането на противното би довело до институционална криза. В отговор на поставен въпрос от госпожа Йорданова и господин Славов Орлин Колев заяви, че доброволният отказ от имунитет на народен представител е пример за институционално взаимодействие. В допълнение посочи, че всички общоевропейски ценности, стандарти и норми се съдържат в текстовете на Конституцията. Господин Колев изложи становище по поставения въпрос от госпожа Назарян и посочи, че подходящи промени в законодателството биха били прецизиране на процедурите за работа на Конституционния съд. Той допълни, че по повод правомощията на Конституционния съд да дава задължително тълкуване на Конституцията следва да се подхожда изключително внимателно, защото този стремеж може да доведе както до развитие на правото, така и до дописване на конституционните разпоредби. В Комисията по конституционни и правни въпроси бяха проведени разисквания по направените предложения за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание. Народните представители зададоха своите въпроси към кандидатите, на които беше отговорено задълбочено и изчерпателно. Комисията по конституционни и правни въпроси установи, че кандидатите отговарят на законовите изисквания и притежават необходимите качества и подготовка за заемане на длъжността съдия в Конституционния съд на Република България. С оглед на изложеното Комисията по конституционни и правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание проекти на решение за избор на всеки кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България – приложение № 2. Приложение № 1 Списък на кандидатите, участвали в изслушването 1. Йонко Миладинов Грозев 2. Орлин Димитров Колев Приложение № 2 „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, 2 и 3, чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционен съд РЕШИ: Избира Йонко Миладинов Грозев за съдия в Конституционния съд на Република България на мястото на Константин Любенов Пенчев.“ Приложение № 2 „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, 2 и 3, чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционен съд РЕШИ: Избира Орлин Димитров Колев за съдия в Конституционния съд на Република България на мястото на Константин Любенов Пенчев.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! С удоволствие представям на Вашето внимание кандидатура, издигната от над 40 изявени професионалисти в областта на правото, която е подкрепена от нашата парламентарна група и представена на Вашето внимание. Представям Ви кандидатурата на Йонко Грозев. Той завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, защитава магистърска степен по право в Харвардския университет. През 2002 г. като белег на подкрепа и на високите му професионални достижения е отличен с Международна награда за защита на човешките права от Американската асоциация на юристите. Целият професионален път на Йонко Грозев, подробно изложен в документите, които има пред Вас, в мотивите и професионалната биография е посветен на защита на правата на гражданите като основополагащи ценности на демократичното общество, защитени от Конституцията на Република България. Тази информация безспорно установява наличие на високи професионални и нравствени качества, необходими за заемането на позицията „съдия“ в Конституционния съд на Република България. Едно от основните, съществени достижения в професионалната кариера на Йонко Грозев е фактът, че е избран за съдия в Европейския съд по правата на човека с мандат 2015 – 2024 г., където за периода от 18 май 2020 г. до 17 май 2022 г. е избран измежду съдиите в ЕСПЧ от самите съдии за председател на едно от петте отделения на Съда, което е изключително висока оценка както за професионалните, така и за нравствените му качества. Господин Грозев е независим професионалист с високи нравствени качества, което се установява от конкретната му професионална работа. Той както като адвокат, така и като съдия е успявал успешно да работи по казуси, които засягат ежедневието на всеки един от нас, правата и свободите на всеки един от нас, така и поставят фундаментални въпроси, които са свързани с устройството на нашата страна. Нека да дадем няколко примера. Когато държавата реституира на един човек собственост, отнета произволно преди години, как трябва да се случва това – на хартия или реално и ефективно? Трябва ли държавата да плати справедливо обезщетение тогава, когато отчуждава за собствени нужди частна собственост? Той е защитавал например 15-годишно момиче, което една вечер излиза с приятели и по-късно е задържано, след това, колеги, изнасилено от четирима млади мъже последователно, и институциите са бездействали. Защитавал е жертва на трафик, която е била отвлечена от София, за да бъде отведена в Албания, най-вероятно за да бъде принудена да бъде експлоатирана сексуално. С риск за живота си тя е успяла да избяга, но не е получила защита от българското правосъдие. Делото „Колеви“, колеги – тогава, когато той представлява бившия заместник главен прокурор Николай Колев във връзка с незаконния арест и впоследствие с отказа да бъде разследвано неговото убийство. Това дело повдига структурния въпрос за дефицитите в българската прокуратура – проблем, който стои пред нас все още, за съжаление. Доказателство за неговата политическа неутралност, независимост е фактът, че в професионалната си кариера той е представлявал политически сили, които са наши политически опоненти, вероизповедание, което например мнозинството от нашата парламентарна група не изповядва. И тъй като знам, че това ще е основен фокус на атаки по казуса ОМО „Илинден“, който е обществено чувствителен, ще цитирам думите на господин Грозев от заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси. Те са в стенограмата, но все пак, който не ги е прочел, да ги чуе. Йонко Грозев казва: „За мен, и това е моята лична позиция, винаги е била, че преразглеждането на граници може единствено и само да навреди на хората, а не да направи живота им по-добър. Преразглеждането на границите не е решение за проблемите на обикновените хора в техния живот. Никога не съм подкрепял такива идеи. Въпросът по ОМО „Илинден“ обаче е въпрос за свободата на словото и затова за мен беше достатъчно важно, за да поема защитата в една ситуация, в която не изглеждаше като да има възможност това да се направи по друг начин.“ По същата причина по същото време Йонко Грозев е поел безплатно представителството на организация на българи в Северна Македония, на които също е била забранена организацията. Става въпрос за Асоциация „Радко“, която отрича македонската етническа идентичност. Йонко Грозев има и преподавателски опит. Той е преподавал в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет. Обучавал е адвокати и съдии по международно право в защита на правата на човека в България и множество европейски страни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, приключвам, две изречения. Неговата кандидатура, както посочих в началото, е издигната и подкрепена от повече от 40 безспорни авторитети както в правната наука, така и в обществения живот. Включването на съдии от Европейския съд по правата на човека в конституционните съдилища е добра практика. С оглед на изложеното считам, че кандидатурата на Йонко Грозев е безспорна и изключително добре публично подкрепена – обстоятелства, които ще подкрепят авторитета на Конституционния съд като институция, ако неговият избор бъде подкрепен от мнозинството в тази зала. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Благодаря и за толеранса, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Имам удоволствието да Ви представя изключително достойната кандидатура на господин Орлин Колев за съдия в Конституционния съд на Република България. Господин Колев завършва средното си образование с отличен успех през 1996 г., след което се дипломира по специалност „Финанси“ в УНСС. Завършва висше образование и по специалност „Право“ през 2004 г., като се дипломира като отличник на випуска, за което получава специална награда от Университета. Научната му и преподавателска дейност в областта на конституционното право започва през 2006 г. в Академията на МВР. От 2009 г. след спечелен конкурс е назначен за асистент в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2013 г. е назначен в Юридическия факултет на Софийския университет за главен асистент, като и досега продължава да заема тази длъжност и да преподава. През 2012 г. в Юридическия факултет на Софийския университет защитава дисертационен труд на тема „Право на политическо сдружаване в Република България“ и придобива образователна и научна степен „доктор по конституционно право“. През 2017 г. е избран за член на Комисията за защита от дискриминация от квотата на Народното събрание на Република България. Господин Орлин Колев участва активно в дейността на КЗД, като самият той е инициатор на редица производства. Ще отбележа едни от най-значимите му инициативи като член на Комисията за защита от дискриминация. Една от тях е именно промяна в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, а именно въвеждане на избираема дисциплина „Правен режим на защита от дискриминация“ в обучението по специалност „Право“. Господин Орлин Колев има основна заслуга и при запазването на задочната форма в обучението по специалност „Право“. Също така към настоящия момент по негова инициатива тече производство в Комисията за защита от дискриминация във връзка с оспорена разпоредба в Закона за висшето образование, като целта е да се даде възможност на всички, които желаят да се обучават в магистърски програми в платена форма, да имат възможността да участват в класирането, без да се поставят ограничителни условия. Във връзка с негова инициатива пред Комисията за защита от дискриминация се стига до промени в изискванията на НЗОК за предписване на медицински изделия за приложение с инсулинови помпи, сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата на захарен диабет тип 1 в извънболничната помощ, като по този начин се осигури възможността на всички деца да се ползват от посочените сензори. Господин Колев е бил участник в изграждането на редица стратегии и модели за утвърждаване равенството на гражданите пред закона и достъп до правосъдие в качеството си на член на Агенцията на Европейския съюз за основните права и на Европейската мрежа на органите за равенство. Практическата реализация на високия професионализъм на господин Орлин Колев се отразява и в участието му в различни работни групи по изработване на различни нормативни актове, като например: работна група към Народното събрание във връзка с промени за изменение и допълнение на Конституцията на Република България през 2015 г.; автор е на редица научни публикации както на български, така и на английски език; награждаван е многократно за усилията и приноса си, в това число награждаван от Юридическия факултет на Софийския университет, Академията на МВР, а също така е получавал призова награда на Националните награди за правосъдие и е носител на статуетка „Темида“, връчена от Балканската медийна организация. Мотивите ни за номинация на господин Орлин Колев за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание се основават на неговия доказан професионализъм в сферата именно на конституционното право, от чиито високи стандарти неведнъж кандидатът е вземал отношение по важни за обществото и държавата въпроси по начин, отговарящ напълно на дълбочината и сериозността на проблематиката. Освен дълбокия професионализъм той е личност с високи морални и нравствени качества, свидетелство за което е безспорният му положителен обществен репутационен облик. Смятаме, че господин Орлин Колев е една изключително достойна кандидатура с добра репутация, обществено разпознаваема, обичан гражданин и колега, и общественик. Личността му се ползва с висока степен на доверие и вярваме, че ако бъде избран за съдия в Конституционния съд, ще продължи да бъде безпристрастен, отдаден на каузата на закона, на първо място, на интересите на обществото, предвид на което Ви моля да подкрепите тази достойна кандидатура. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми кандидати за съдия в Конституционния съд! Действително беше проведено изслушване на кандидатите в Комисията по конституционни и правни въпроси и тяхното представяне отново на мен ми създава едно такова впечатление, особено представянето на кандидата господин Грозев – останах с впечатление, че избираме съдия в Европейския съд по правата на човека, а не съдия в Конституционния съд. В доклада се казва, че се е отговорило много подробно и изчерпателно на всички поставени въпроси, само че аз не съм много съгласен с това. Затова ще дам възможност, предполагам след изказванията, на господин Грозев да отговори и в залата на едни твърдения, които сега ще изчета, които бяха постъпили в Комисията по конституционни и правни въпроси с входящ № 51-506-01-12, от страна на Асоциация „Общество и ценности“ и същият може да отговори на тези твърдения и обстоятелства, които са изложени в писмото. Също така в представянето на кандидата господин Колев беше изложено, че същият има високи нравствени и морални качества, и считам, че същият следва да опровергае всички изложени обстоятелства в писмото, което ще изчета сега пред Вас. „Силно безпокойство буди изнесената в медиите информация за предложената кандидатура на Йонко Грозев за съдия в Конституционния съд на Република България, която предстои да гласувате. Притеснението ни идва от публично оповестените и налични факти в Доклада на Европейския център за право и справедливост от 2020 г., които получиха публичност и у нас. Докладът и приложението към него съдържат подробна справка за дела, в които като съдия в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев е бил в пряк конфликт на интереси. В качеството си на съдия той е бил сезиран по дела, които сам е внесъл в Европейския съд по правата на човека като адвокат или които са били заведени от негови бивши колеги от неправителствената организация, за която е работил. Макар да е отказал да заседава по девет от тези дела, каквото е неговото задължение, той е участвал в постановяването на решения по поне десет други дела, заведени или подкрепени от неправителствени организации, които доскоро е основал или ръководил сам. Списък на тези дела може да бъде намерен в приложенията към Доклада. Подобно поведение представлява сериозно и многократно нарушение на основните етични задължения на съдията. Във всяка правова държава извършителят на такива нарушения би подлежал на строги дисциплинарни санкции. След публикуването на Доклада българският министър на правосъдието публично повдига въпроса за възможността Йонко Грозев да бъде отзован, като посочва, че от Европейския съд по правата на човека зависи това решение. Йонко Грозев се защитава, като напада Европейския център за право и справедливост, изготвил Доклада за случаите на съдии в конфликт на интереси в Европейския съд по правата на човека, и заявява, че е невъзможно да бъде отстранен от длъжност, тъй като това би изисквало отстраняването на всички съдии, посочени в Доклада. В този случай той би бил защитен от останалите съдии, засегнати от Доклада. Така избран, Йонко Грозев оглавява една от петте секции на Съда, като упражнява общи управленски правомощия в рамките на Съда и системно заседава по най-важните дела. В частност той е бил и съдия по спазването на професионалната етика в своята секция и е решавал самостоятелно, за всеки отделен случай, дали да покани, разреши или откаже намесата на НПО в делата. Йонко Грозев е основал и ръководил в продължение на двадесет години – от 1992 г. до 2013 г., Българския хелзинкски комитет – организация, произхождаща от „Отворено общество“. Хелзинкският комитет се е изправял срещу българското правителство в редица спорове, някои от които са били отсъдени от Европейския съд по правата на човека. Четири пъти българското правителство иска от Съда да отзове съдия Грозев, който е считан едновременно за съдия и страна по тези дела, но всеки път това отзоваване е отказвано, като Йонко Грозев е заседавал в Съда по време на обсъжданията на дела, свързани с неправителствената организация, на която е основател. При тези отсъждания всеки път Хелзинкският комитет е печелил делото срещу българското правителство. Той става един от международните лидери на клона на „Отворено общество“, специализиран в използването на правните институции за политически цели – Инициатива за правосъдие на „Отворено общество“.“ И завършват писмото със: „Апелираме към Вас да вземете предвид гореизложеното при приемането на решение относно избора на конституционен съдия от квотата на Народното събрание.“ По време на изслушването аз представих тези обстоятелства на господин Грозев, само че не получих пълен отговор на всички поставени въпроси. Основно: бил ли е в конфликт на интереси? Решавал ли е дела, които той сам е депозирал пред Европейския съд по правата на човека? Ръководил ли е неправителствена организация повече от двадесет години? Заседавал ли е по дела на тази неправителствена организация? Надявам се на всички тези въпроси господин Грозев да отговори, тъй като така представените нравствени и морални качества от страна на вносителя „Продължаваме Промяната – Демократична България“ са леко, меко казано, спорни. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Рашев, излизам да Ви направя реплика по някои становища, твърдения, които направихте. Излизам за реплика с Конституцията на Република България, в която, ако отворите Глава втора, пише, че там имаме едни основни права и задължения на гражданите. Тоест стига сме гледали на Конституционния съд само като регулатор на конструкцията на държавната власт и на съдебната власт, а той има изключително важна роля в защита на правата на човека, включително свободата на словото, включително това, което ние упражняваме ежедневно в момента. На следващо място, част от изложените факти и твърдения са твърдения в един доклад, който всъщност господин Грозев достатъчно подробно обясни, че на всички дела, на които е бил като адвокат, той сам се е отзовал. Оттам насетне по всичките, където е имало спорове, това се гледа от седемчленен състав на Европейския съд на правата на човека, в които той не участва. Това решение не е негово, то е извън неговото влияние, ако щете. Още повече, този доклад, който Вие цитирахте, два пъти вече е бил обсъждан на Комитета на министрите, който е състав от 46 държави, и такъв тип конфликт на интереси не е установен. Молбата ми, колеги, е да не вадим твърдения и становища – аз видях, в страницата на Народното събрание всъщност има само едно постъпило становище – отрицателно. Това е на цитираната от Вас асоциация, а Докладът е пряко свързан с организация, която е ноторно известна, че желае забраната на аборти от жени. Така че, ако гледаме по линията на защита на правата на човека, господин Грозев изключително много се е доказал, никога не е бил в конфликт на интереси – нещо, което зависи от него. Има и нещо друго, господин Рашев – всеки един съдия има задължения, той има публичен ангажимент към обществото и отводът невинаги е правилното решение, защото в момента дори в съдебната система има едно дело, в което за пореден път някой се отвежда и подсъдим не може да бъде осъден или поне да бъде оневинен просто защото съдията си прави отвод, който сам по себе си може да бъде конфликт на интереси заради злоупотреба с право. Така че не съм съгласен с Вашите твърдения. И последно, по отношение на морал – извинявам се, че забавям малко времето, искам да ми отговорите на следния въпрос, защото имате право на дуплика: все пак на кандидата, който най-вероятно Вие ще защитите с гласуването след малко – едно изказване, което казва, цитирам: „Обжалването пред Конституционния съд е правдиво, но правилно ли е?“ Това касае делото за оспорване на съда. Въпросът ми е: ако имаш право и го упражниш, това неморално ли е? Така че смятам, че през цялото време господин Грозев се доказа и в изложението, че е защитавал основни права и свободи на хората, и мисля, че Волтер го казва, че независимо дали аз съм съгласен с Вашето мнение, съм готов, докато съм жив, да го отстоявам и да отстоявам правото ни на свобода. Така че заповядайте за дуплика, да отговорите.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Рашев, правилно ли разбрах от изложението, че кандидатът на ПП-ДБ е поредното НПО нещо, изпълзяло из съдебната система? Да не забравяме, че там инсталираха малко по-рано и Белазелков, който пък също беше в много интересни връзки или съмнения за връзки с частни съдебни изпълнители. Тоя Йонко Грозев същият ли е, който е адвокатствал на сепаратистите от ОМО „Илинден“ срещу България? Което, ако сме честни, е на ръба на националното предателство в морален план. (Шум и реплики.) Йонко Грозев – питам тези, които бяха в Комисията, когато го изслушваха: вярно ли е, че – тоест то е вярно – как бихте коментирали репликата му, на същия тоя, който иска да става съдия в Конституционния съд, че Конституционният съд бил съд като всеки друг, щото в него имало съдии и състезателно начало. Сега, зад мен председателят е конституционалист, госпожа Кузманова също е била на изслушването, предполагам и госпожа Назарян – това тотално неразбиране на Конституционния съд, което всеки един средностатистически грамотен гражданин би казал, че това, което е изръсил за Конституционния съд, е откровена глупост и това казано от човек, който се е засилил към Конституционния съд… Та всички тези неща верни ли са? И оттам нататък воплите на ПП-тата за поредната им НПО жалка инсталация мисля, че трябва да я спрем, още повече че светът се промени, скъпи мои НПО любимци, и паричките от Америка свършиха, ще Ви свършат. Толерирането на подобни недоразумения през НПО организации приключва и това вече е мъртво, въпреки че Вие не сте го осъзнали.

Господин Рашев, първо към Вас. Пропуснахте да коментирате Орлин Колев, а имахте някакви заявки в тази посока. След това, да подчертаем, че макар и Тошко Йорданов тук да се опитва пак да влезе в ролята на изтривалка на управляващото мнозинство на ГЕРБ и Пеевски, всъщност и двамата кандидати са работили с „Отворено общество“, така че нека да чуем какво мислите и по този въпрос. Но по-важното тук, както беше многократно казано на изслушването, е, че никога финансирането не е било водещо. Йонко Грозев е човекът, който е защитавал каузи на лица, които са били изнасилени, и българската прокуратура е отказала да им признае правото на справедлив процес; лица, които са били неправомерно задържани, без да се огледат всички доказателства; лица, които са били завързани в психиатрични заведения и са изгорели живи, защото държавата не е осигурила правилна защита на тяхното здраве и правото им на живот. Това са каузите, които е отстоявал Йонко Грозев. И явно е пропуснала тук част от залата в опита си отново да се подмаже на Пеевски, че Йонко Грозев е защитник на Сдружението „Радко“, което казва: всички македонци са българи, отрича македонския етнически етнос. Как ще коментирате това, господин Тошко Йорданов? (Шум и реплики от ИТН. Реплика от народния представител Тошко Йорданов.) Какво мислете за този кандидат, който е взел със свои собствени средства да защитава друга организация в Македония, на българи, която отрича съществуването на македонския етнос? И той въпреки всички пречки е защитавал както пред македонските власти, така и пред ЕСПЧ успешно правото на изразяване на това сдружение. Самият Йонко Грозев категорично казва: „Никога не съм подкрепял и не одобрявам сепаратистски идеи“, залегнало в стенограмата от изслушването в Комисията миналата седмица. (Реплика от народния представител Тошко Йорданов.)

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря на колегите репликиращи – един по един. Уважаеми господин Кьосев, още от конституирането на това Народно събрание групата на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ както по отношение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така и по отношение на правилата за избор на регулатори, така и по отношение на други техни действия в предишни парламенти, говорите за морални и нравствени качества, за по-големи правила за избор на тези кандидати, доказване на тези морални и нравствени качества, а всъщност в момента има едни основателни може би предположения за влияние на определени хора и определени неправителствени организации на един кандидат, който е кандидат за Конституционния съд. За мен това е проблем, за Вас явно не е толкова голям проблем. По отношение на така изнесеното за господин Орлин Колев. Аз, за разлика от Вас, няма да му адвокатствам и съм сигурен, че той след този дебат ще излезе и ще отговори на всички изложени от Вас въпроси. Но все пак да кажа, понеже съм гледал въпросното интервю, просто Ви давам насока, моля Ви, не вадете контекста от самия разговор на самото интервю, защото така за всеки един човек може да извадим дадени три думички, да ги вържем и така да си създадем едно впечатление, което според мен е неправилно. По отношение на изложеното от господин Йорданов за така наречената изпълзяла неправителствена организация. Ами има такива твърдения и те са видни. Двадесет години този човек е организирал дейността на неправителствена организация, която има определени дейности, които лесно може да видим какви са били те. По отношение на твърденията на господин Грозев в Комисията – да, ние с доцент Кузманова доста подробно обсъдихме наши съображения по отношение на изказвания на господин Грозев в Комисията по време на неговото изслушване и считам, меко казано, че те са изцяло юридически неправилни. Госпожа Лена Бориславова – не коментирам Орлин Колев, мога да Ви кажа моето лично мнение като юрист, че господин Колев е доказан конституционалист, който е дългогодишен преподавател и има труд по конституционно право. И считам, че точно такъв кандидат – това е мое лично мнение и аз ще гласувам за неговата кандидатура, той трябва да бъде от тези двама кандидати избраният кандидат за съдия в Конституционния съд. Вие коментирате казуси по същество, в които аз не бих навлязъл в дълбочина и не бих направил същото като Вас. А по отношение на подмазването на господин Пеевски, аз бих казал, че Вие по-скоро се мазните на господин Прокопиев, за който има в публичното пространство достатъчно твърдения за влияние в съдебната система. По отношение на това Ваше твърдение, това е моят отговор. Благодаря Ви много. И още нещо, госпожо Бориславова. Много е тъжно, когато един юрист почне да говори политически и спре да се изказва по юридически теми, а говори само като политик. Благодаря Ви.

Първо, по начина на водене. Доколкото си спомням, това, което направи пишман юристката на ПП-ДБ – тя трябваше да излезе на реплика към господин Рашев, а не да репликира мене, който съм репликирал господин Рашев. Това е за акъла и способностите ѝ. Сега за лично обяснение. Скъпа моя, ненагледна, мила, симпатична чаровнице! Аз разбирам фиксацията ти към Пеевски, разбирам я, защото Вие девет месеца управлявахте с него. Близкият на сърцето ти, седящ на първия ред, е ходил да му се извинява какви ги говори за него в кабинета му. (Шум и реплики от ИТН. Смях.) „Диди, извинявай. Диди, това, Диди, онова…“ – нали, това не са мои реплики. (Реплика от народния представител Кирил Петков.) Вие имате по време на сглобката – ще седна да ги извадя, ако не можеш да си ги направиш сама – не знам колко законопроекта с подписите на Делян Пеевски, Кирил Петков, Бойко Борисов. Няма нито един такъв законопроект от „Има Такъв Народ“. (Реплика от народния представител Лена Бориславова.) Така че аз разбирам, скъпа моя, фиксацията ти на тема Пеевски и че трябва да си бършете оцапаното – това, което е под гърба, за нещата, които натворихте девет месеца, защото памперсите не Ви покриха и Ви стигна до ушите. Сега малко данни само от последните две гласувания, че ми писна да Ви слушам тука на тая тема. На последните две гласувания в тая зала – за Здравната каса… (Реплика от народния представител Лена Бориславова.) Ако млъкнеш малко, ще разбереш. Ако мълчиш, може би ще можеш да слушаш. (Реплика от народния представител Кирил Петков. Силен шум и реплики от ПП-ДБ.)

Хубаво е, че Киро се прави на мъж, това е добре, че иначе там много има. (Силен шум и реплики от ПП-ДБ.) Така, за Здравната каса гласовете – като извадим гласовете на „Ново начало“, са 119. Ако ги добавим гласовете на „Ново начало“ към тези, които гласуваха против, стават 109. С тях или без тях мнозинството си избра председател на Здравната каса, тоест не зависи мнозинството от тези гласове. Последното гласуване за точката – от 212 гласували, 128 бяха против, 84 за. От тия 128, ако извадим 28-те гласа на „Ново начало“, стават 100 гласа – и пак няма значение. Сега, тая фиксация за Пеевски в случая – вчера на бюджета, когато гласувахме ДОО-то и НЗОК, също, ако се извадят гласовете, мнозинството имаше мнозинство без тия гласове. Не знам какво трябва да се случи, за да си изтриете това, че Вие реално управлявахте заедно и реално внасяхте законопроекти, и реално се крепяхте, и реално си правихте комисии за имунитетите. И докога ще трае това и да си го изкарвате върху други партии, просто не знам какво трябва да се случи. Иначе, да, аз предполагам, че Вие може да влезете и в „Деловодството“ на Народното събрание и така, както обичате да добавяте подписи, може да изтриете подписите и на Кирил Петков от подписа до Делян Пеевски и тогава може би ще се окаже, че Вие нямате общи законопроекти. (Реплика от народния представител Кирил Петков. Реплики от ПП-ДБ.) Часовникът се обади от първия ред, явно ми е изтекло времето.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, кандидати в залата! Ще се въздържа от обсъждане на професионалните качества на двамата кандидати, защото все пак съм юрист, и то практикуващ. Ще посоча какво ми е отношението към всяка една от заеманите от тях позиции, за което да ме извинят някои народни представители, че ще чета, но ще използвам цитати. На първо място, няма да подкрепя кандидата на ПП-ДБ заради изреченото от него в изслушването, че органът, за който е кандидат, е съд. А едва ли има някой във или извън тази зала, който да има съмнение, че Конституционният съд отдавна вече не е съд, а се е превърнал в един политизиран орган. И както условно се нарича и съд, така и условно вече трябва да го наричаме и конституционен, защото в дейността му вече няма нищо конституционно. Има една проста математика на мнозинствата в този орган, които издават своите актове въз основа на съответните политически пристрастия или зависимости. Тези актове зависят и стават заложници от разместването на мнозинства от тъй наречените съдии в този съд след рулетката на мандатите, която периодично се завърта. Пример е все още непостановеното решение по искането ни за отмяна на така наречената домова книга. Няма да подкрепя кандидата на ПП-ДБ и заради мнението му, че при оспорването на избори Конституционният съд действа на практика като нормален съд. Ами най-същественото в работата на един нормален съд е неговото решение, което също трябва да бъде нормално. В нормалните решения има мотиви и се обсъждат всички събрани доказателства и извършени действия. В конкретния случай при оспорване на избори имаме постановено решение без мотиви, в които освен обсъждане на доказателствата следваше да се посочат и изброят и поименно секциите с умишлено сгрешени протоколи и да видим кои длъжностни лица като членове и ръководство на СИК са се подписали под това и да бъде посочено защо според Съда резултатите там се различават. А без значение кой кандидат ще бъде избран днес от двамата, то ние, българските граждани, никога няма да научим от Конституционния съд кои са тези 1100 секции с фалшифицирани резултати. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Господин Петров, казахте, и правилно, споделям нежеланието Ви да коментирате професионалните качества и кариери на колеги, но все пак бих искала да чуя Вашето мнение по отношение на обстоятелството: следвало ли да се отвежда от делата, по които е бил съдия в Европейския съд по правата на човека към онзи момент Йонко Грозев, в които дела са вземали участие в качеството на адвокати бивши негови съдружници от адвокатската му практика, както и председателят на Българския хелзинкски комитет в качеството му на адвокат пред Европейския съд за правата на човека, чийто съпредседател и основател на Българския хелзинкски комитет е бил и Йонко Грозев? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Петров, чухме Ви и Ваше право е дали ще подкрепите Йонко Грозев, или не, но нека да чуем какво ще кажете за Орлин Колев.

В дупликата.

Е, в дупликата. Откъде знаете, че ще имате дуплика?! Както и да е, няма значение. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да разбирам ли това, че Вие се мотивирате само за Йонко Грозев, а не за Орлин Колев? Означава ли това, че ще подкрепите Орлин Колев?

Господин Петров, малко да влезете в конкретика, тъй като бяхте прекалено мек. В тази зала, както преди половин час господин Хамид се обърна към някои от другите депутати и им каза „колеги крадци“, сме видели какви ли не крадци и мошеници. Всякакви – национални предатели, еничари – каквито се сетите. Само че не е нормално за конституционен съдия да се издига човек, който застава и обяснява, че има македонска нация, защитава тези, които искат да направят и да отцепят част от България, тези, които са забравили, че ние българите никога няма да прежалим Македония. Никога! Едно е да си крадец, друго е да си национален предател. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)

Господин Стоев, дуплика. Сега, няма да подкрепя и кандидата на ГЕРБ, който ще бъде избран и с гласовете на новия им коалиционен партньор „Ново начало“, заради еретичната му идея, изразена в Комисията, Комисията за защита от дискриминация също да може да сезира Конституционния съд. Ако бъде избран неговият конкурент от ПП-ДБ, госпожо Рангелова, и съм си записал даже, те двамата могат да си направят следната съвместна процедура: този от ПП-ДБ ще внася жалби до Комисията за защита от дискриминация, оттам нататък чрез кандидата на ГЕРБ, подкрепен след малко и от „Ново начало“, ще бъде сезиран Конституционният съд, а вече като съдия в Конституционния съд, ако бъде избран, човекът на ПП-ДБ ще решава. Перфектна процедура. Не знам дали достатъчно Ви отговорих. Но, господин Стоев, наистина нямах време в изказването си в началото да посоча защо няма да подкрепя кандидата на ГЕРБ, за който ще гласува и „Ново начало“ – заради думите му, че „Конституционният съд е един спасителен остров и всеки един от нас в един или друг смисъл търси убежище и това убежище трябва да бъде ясно, трябва да бъде стабилно и трябва да бъде предвидимо.“ Не, господин кандидат на ГЕРБ. Нито всеки един от нас търси убежище, тоест защита от Конституционния съд, защото тези, които ще гласуват за господин Колев – от ГЕРБ и от „Ново начало“, не позволиха това да се случи при последните конституционни промени, нито пък Конституционният съд е ясен, предвидим и стабилен, встрани от калкулациите на мнозинствата в него. Няма да го подкрепя и заради изразеното от него мнение, че – цитирам: „Сегашният състав на Конституционния съд са едни ерудирани, сериозни, доказали се през годините професионалисти.“ Тук просто ще си замълча, господин Колев. На следващо място. Няма да подкрепя и кандидата на ГЕРБ заради твърденията му, с които казва, а и разпространява от 18 години, че щом имало искане от прокуратурата, трябвало веднага да се снема имунитетът на народния представител. За мене това показва едно непознаване на основни положения, заложени в Конституцията. Ако законодателят беше на подобно мнение, той тогава нямаше да създаде възможностите, които в момента ги имаме по чл. 69, и по-конкретно по чл. 70 от Конституцията дори и с последната редакция през 2006 г. А ако законодателят смяташе като Вас, господин Колев, нямаше да даде възможност на народните представители да преценяват с решение дали да бъде отнет имунитетът. Знаете ли защо е дадено това правомощие на Народното събрание? За да може власт да възпира власт, и тогава, когато имаме една политическа поръчка от третата власт – в случая от прокуратурата, тогава да може Народното събрание като законодателен орган да се защити срещу подобни атаки и да не позволи политизиране на правораздаването в България. Именно затова е създадена тази възможност в чл. 70 дори, пак ще повторя, и след промените, които са от 2006 г.

Но, дами и господа народни представители, и с това завършвам, последно изречение, ако мислите, че изборът на конституционен съдия днес е едно необходимо зло за попълване на този орган, то замислете се, че можеше ще бъде и по-зле – някой да предложи за конституционен съдия и Наталия Киселова. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми кандидати, колеги юристи! Аз ще взема становище по отношение и на двете кандидатури. По отношение на кандидатурата на господин Йонко Грозев. Много, как да кажа, емоционално беше неговото представяне. Не смятам, че му помогнахте в тази връзка, защото няма никакъв смисъл да ни обяснявате какви хора, какви казуси е защитавал във връзка с дейността му като адвокат. Това е работата на адвокатите. Затова в тази връзка нито ще му ръкопляскам, нито, разбира се, ще го упреквам за някои позиции, които той е поддържал, обслужвайки и защитавайки линията на хората, които е представлявал. Ще бъда абсолютно обективна. Не съм доволна, господин Грозев, от изслушването, от представянето Ви на изслушването. Действително, както бяха споменали и предишни колеги, които говориха преди мен, останах с впечатлението, че Вие нямате реална представа какво работи Конституционният съд, какви са неговите правомощия, което действително ме притеснява. Ако Вие бъдете избран, какво ще е вашето участие и дали ще можете съвсем адекватно да преценявате какво можете в това качество и какво не можете? Притеснителни за нас са Вашите тесни връзки с известни НПО-та, както и явно заявените Ви позиции по отношение на въпроси, които изключително много се различават от партийната линия на възприемане от страна на партия ВЪЗРАЖДАНЕ, а именно във връзка с шестата поправка на Конституцията и по-специално с въпросите, касаещи двойното гражданство на народните представители, които за Вас на фона на този огромен свят, в който живеем, не са проблем. Ние сме на обратното становище. Смятам за неуместна и позицията Ви по отношение на атакуваната от нас поправка с оглед на това следва ли президентът да може да назначава служебни правителства, или това да се случва по начина, по който е сега. Също така притеснителни са идеите Ви, които споделяте, във връзка с джендър идеологията, във връзка с православното вероизповедание като защитник на Българската православна старостилна църква. Така че по тези обективни според мен причини ние няма да подкрепим Вашата кандидатура. По отношение на кандидатурата на господин Колев. Господин Колев, Вие сам знаете, че сте участник в преписка, която е висяща понастоящем в Комисията за защита от дискриминация, по която Вие участвате, и преписката е образувана срещу един народен представител и други двама членове на ВЪЗРАЖДАНЕ. По тези причини ние също нямаме основания да гласуваме, тъй като сме в конфликти на интереси.

Госпожо Рангелова, не съм съгласен с Вас, че кандидатът на ПП-ДБ не познава работата на Конституционния съд. Считам, че цялата група на ПП-ДБ не познава работата на Конституционния съд, и сега ще се мотивирам защо. По отношение на изслушването. Когато то бе проведено, кандидатът от ПП-ДБ изказа едно твърдение, че видите ли, нямало нужда гражданите да сезират Съда на Европейския съюз, ако те можели да получат подобна защита в Конституционния съд – цитирам може би дословно – и той щял работи за една по-активна практика на Съда в тази насока – не знам дали като съдия, или жалбоподател, това не мога да Ви отговоря. А другият пък кандидат тогава на изслушването посочи, че промяната с така наречената опосредена съдебна жалба, която е създала две бариери за произнасяне от страна на Конституционния съд, била добро нещо, в добра насока била – мисля, че цитирам по памет. А всъщност, госпожо Рангелова, оказа се, че тази конституционна промяна, на първо място, с нея от ПП-ДБ излъгаха своите избиратели, че ще я въведат индивидуалната конституционна жалба, те клекнаха пред ГЕРБ и „Ново начало“, които сега ще изберат другия кандидат, издигнат от ГЕРБ, и реално тази жалба не бе въведена и няма как да се създаде подобна практика. И се чудел кандидатът на ПП-ДБ защо досега Конституционният съд е нямал такава практика. Ами като не можеш да го сезираш, как ще има практика по основните права на човека?! А пък по отношение на другия кандидат, бихте ли обяснили, че всъщност реалният ефект от тази конституционна промяна за опосредената съдебна жалба е реално нулев, повтарям – нулев. И то с докладчик Десислава Атанасова. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, в голямата си част Вашата реплика представляваше и изказване, и допълване, за краткото време, с което разполагаме, на всичко това, което искахме да кажем на кандидатите. Затова няма да отговарям на Вашето изказване, а ще продължа с мотивите си около кандидатурата на господин Колев, за да бъда поравно отделила време на двама Ви и да не оставя усещането, че някой е предпочитан, друг е крит и така нататък. Сега, господин Колев, извън това, че Вие сте докладчик по тази преписка, която е висяща, и ние не знаем дали Вие ще бъдете избран за конституционен съдия и дали гласуването ни в една или друга посока за Вас това ще се отрази, както вече казах, е едно от основанията да не Ви подкрепим. На следващо място обаче, имате притеснителни за нас позиции също по важни въпроси, като например отношението Ви към Решението на Конституционния съд за касирането на изборите. Вие смятате, че Решението, което беше произнесено миналата седмица, възстановява държавността. Ние сме на съвсем различна позиция. Смятаме, че това решение на Конституционния съд беше по-скоро политическо, беше по-скоро нагодено, резултатите бяха натаманени. Липсата на прозрачност въпреки големия обществен интерес в никой случай не допринася за възстановяване на държавността. Притеснителни са и мненията Ви по отношение на измененията в Закона за съдебната власт, които прекратиха на практика избора на главния прокурор като единствен кандидат за такъв. Вие смятате, че тези изменения не са конституционосъобразни. Без да навлизам в юридически дебат по това, очаквах от Вас да вземете и отношение по моралната страна на въпроса, доколкото този единствен кандидат, а все пак и общественото напрежение, което породи неговата кандидатура, следваше да бъде коментирано от Вас като уважаван юрист. На следващо място, притеснителни са и разсъжденията Ви по отношение на исканията на главния прокурор на имунитети на народни представители. Вие открито призовавате и насърчавате това народните представители сами да предоставят своя имунитет. В тази връзка може би исках да чуя според Вас какъв е смисълът от този имунитет, какво цели той, когато е предоставен като възможност на народните представители. Ето защо по тези, смятам, обективни критерии ние няма да подкрепим и Вашата кандидатура.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Действително сме изправени пред изключително важен избор – коя да бъде фигурата, която ще защитава върховенството на закона и националните интереси на България, което и оправдава така разгорещения дебат отпреди малко. От неслучилия се референдум насам и последващите събития, включително и Решението на Конституционния съд във връзка с опорочените избори, вярвам, че тази фигура действително трябва да брани интереса на българския народ. Професионалният път на Йонко Грозев, от една страна, е свързан предимно с международното право и правата на човека, но не и с дълбок практически опит в българското конституционно право. Конституционният съд изисква не само ерудиция, но изисква също така и специфична експертиза в тълкуването на нашата Конституция, която отразява националния ни суверенитет и нашата идентичност. На следващото място, неговата дейност буди сериозни съмнения относно неговата безпристрастност и аз няма как отново да не подчертая исканията, които той защитаваше в делото срещу България, когато представляваше ОМО „Илинден“ – цитирам ги: „Отделяне на Пиринска Македония, изтегляне на Българската окупаторска, в кавички, армия от региона, отстраняване на българските учители, разпускане на българските политически партии от Пиринска Македония.“ Това, разбира се, повдига въпроси дали той би защитавал националния интерес, когато решенията му в Конституционния съд могат да имат дългосрочни последици за държавността ни. Що се отнася до кандидатурата на доцент Орлин Колев, издигнат от ГЕРБ, която пък в последните години неведнъж е демонстрирала склонност към кадруване в съдебната система с цел укрепване на собственото си влияние, ние имаме сериозни опасения, че може да бъде възприет като проводник на партийни интереси вместо като независим гарант на конституционния ред. А и липсата на практически опит в съдебната система или в други сфери, които пряко са свързани с правоприлагането, ние считаме за съществен недостатък. Затова няма да подкрепим и двете кандидатури, защото вярваме, че се нуждаем от нов конституционен съдия, който да обединява, а не да разделя и чиито решения да бъдат безспорно в интерес на българския народ. Благодаря Ви.

Колеги, докога ще позволяваме на Политическа партия „ГЕРБ“ да намества свои послушковци в Конституционния съд и по този начин да му се подронва авторитетът? Това е един основен въпрос, защото в скоро време идват избори и като гледам как се пробутва хартиената бюлетина в разни комисии и работни групи, много скоро пак ще опрем до този Конституционен съд и тогава ще трябва квотата на ГЕРБ да казва дали изборите са били законни, или не са били законни. Относно кандидатите – за господин Орлин Колев разбрахме, че работи и е работил дълги години в Комисията за защита от дискриминация, която по своята същност не е правораздавателен орган, не е в съдебната система, и считаме, че той няма магистратския опит да бъде конституционен съдия. Това, естествено, за ГЕРБ не е важно, защото всички си спомняме как те избраха Десислава Атанасова, която има само три месеца юридически стаж в психодиспансер в Русе. Също така относно другия кандидат, който е господин Йонко Грозев, знаем за него, че той не обича да си дава отвод по своите дела, въпреки че има магистратски опит, и често е в конфликт на интереси. Така че ние няма да подкрепим нито един от двамата кандидати и ако продължавате така да сваляте авторитета на Конституционния съд, може да се стигне дотам, че едно Велико народно събрание въобще да го заличи този орган като орган, който следи за конституционалността в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Изказване ли е? Аз имах процедура!

Господин Председател, почтени служители на народа! Изправени сме пред избора на две кандидатури за членове на Конституционния съд, които кандидатури са еднакво неприемливи за нас. Едната кандидатура е кандидатура на отмрялото статукво, на статуквото, пиещо мазно турско кафе в кабинета на Делян Пеевски. Другата кандидатура е кандидатура на сегашното статукво, което иска да бетонира положението си, което положение ще отмре. Преди да влезем в дискусия, все пак ще Ви припомня, че Конституционният съд е орган, който дава задължителни тълкувания на Конституцията и се произнася по искания за установяване на противоконституционност на законите и другите актове на Народното събрание, който решава спорове за компетентност между Народното събрание и президента и Министерския съвет. И в този смисъл към Конституционния съд е важно да се подходи с максимално внимание по отношение на това кои ще бъдат неговите членове. Всъщност кандидатурата на Йонко Грозев беше отхвърлена от Народното събрание още преди да бъде издигната на 31 януари 2025 г., когато с внушително мнозинство от 186 гласа беше прието изменение в Закона за вероизповеданията, с което се регламентира, че изрично единствен изразител и представител на традиционното за страната вероизповедание съгласно чл. 13, ал. 3 от Конституцията е Българската православна църква – Българска патриаршия. Защото ние много добре знаем, че Йонко Грозев има пряко отношение към това да се пробута в Европейския съд за правата на човека регистрацията на така наречената Българска православна старостилна църква, която от гледна точка на нашето ВЪЗРАЖДАНЕ представлява една ерес. В този смисъл той е изключително неприемлив, тъй като изразява антибългарски позиции. А другият кандидат изразява позиции, които са свързани със сегашното статукво, което пак е свързано с колониалното положение в България. Тъй като са налице също така и индиции, а то всъщност и преки доказателства, че примерно адвокат Наташа Добрева, която е била адвокат срещу България, е била съдружник на Йонко Грозев, преди да стане съдия в Европейския съд за правата на човека, тук е налице и за нас индиция в насока за конфликт на интереси – нещо, което сериозно ни притеснява. Връзките с делата на ОМО „Илинден“ също правят абсолютно неприемлива подкрепата за господин Грозев. В този смисъл ние призоваваме да не се подкрепи нито едната от двете кандидатури.

Да свърши процедурата по реплики.

Госпожо Председател! Господин Златанов, интересува ме като човек, който все пак – Вие можете да вникнете в психологическия профил на дадени кандидати, относно поведението и цялостната кариера и решение на господин Грозев. Според Вас какви са били мотивите му, за да бъде много често защитник на практика, да кажем, на извратени ценности – соросоидните или джендър политиката? Дали се е водил повече от користни цели, или наистина вътрешното му убеждение е било такова, че тези недопустими иначе от морална християнска гледна точка практики са положителни и трябва да бъдат толерирани? Тоест користно ли му е било поведението, или изцяло по вътрешно убеждение?

Господин Чорбов, чл. 13, ал. 3 от Конституцията казва, че източното православие е традиционно вероизповедание за Република България. В този смисъл следва да се подходи много внимателно при избора и на кандидати – дали те споделят консервативните ценности на съзидание, чийто носител е Светата православна църква. Но по отношение кандидатурата на Йонко Грозев аз ще Ви спомена, че той е бил представител на известната руска група „Пуси Райът“, която е осквернила християнска катедрала в Москва и е лобирала за признаване на хомосексуализма пред руските власти. Следва да сведа до Ваше знание, че Грегор Пупник, който е ръководител на известния във Франция Европейски център за право и правосъдие, който е неправителствена организация, защитаваща консервативни християнски ценности, алармира за това в свой доклад отпреди пет години, че е налице конфликт на интереси от страна на Йонко Грозев и неговата предшественичка Здравка Калайджиева, която също е сред номиниралите Грозев за член на Конституционния съд. И тези данни са представени в един обширен доклад на организацията като емблематични примери за обслужване интересите на мрежата на Сорос в Европа чрез вкарването на лобистки решения в Съда в Страсбург. Издигането на номинацията на Грозев за Конституционния съд дава повод да си спомним, че преди близо пет години имаше подписка, петиция, към която се присъединиха към 10 хиляди европейци. В момента тази петиция има към 60 хиляди подкрепили я европейци, които са против неговото дело, което дело се явява едно рушително дело по отношение на фундаментите на нашата държава от наша гледна точка в чисто концептуален план. Дали това е по някакви вътрешни убеждения, или по някаква мотивация, която е материална, е спорно да се отговори. Знаем, че трябва за един човек да се съди по делата му. А делата на господин Грозев са доста противоречиви. В Комисията, в която аз му зададох въпрос по отношение на така наречените социални полове, той даде коренно противоречащ отговор на очаквания, което аз не мога да кажа дали говори за някакъв катарзис, преживян от него, или просто за една тактическа хитрост с цел да заблуди нас като хора, които ще го изберем. Но това не прави неговата кандидатура приемлива в никакъв смисъл.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в хода на заседанието да удължим работното време до приключване на разискванията и гласуването по последната точка от дневния ни ред – Второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България, по четвърта точка на практика, с отложените разисквания, като приключим и изчерпим тази точка. И във връзка с направената процедура преди това моля за проверка на кворума.

Колеги, правя предложение за прегласуване, тъй като искам да обърна внимание на следното: действително приемането на държавния бюджет в момента е сериозно закъсняло и трябва в интерес на всички български граждани да приемем тази седмица държавния бюджет. Но не е в интерес на всички български граждани дебатите по държавния бюджет, както и гласуването да станат по тъмни доби, за да може да няма прозрачност и никой да не понесе отговорност и да не е свидетел на дебатите, които се водят в тази зала. Затова, ако в момента подкрепите това предложение – да гласуваме до 6,00 ч. сутринта държавния бюджет, когато никой не следи по тъмно, както променихте Изборния кодекс, всъщност обричате цялото приемане на този бюджет на едни задкулисни уговорки и липса на прозрачност.

Във връзка с предстоящото прегласуване предлагам проверка на кворума.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз наистина очаквах при избора на конституционен съдия в Народното събрание да има по-сериозно участие на повече народни представители и парламентарните групи да бъдат по-активни. Искрено се надявахме кандидатурата да получи по-широка подкрепа от парламентарните групи, но след изслушването в Правната комисия аз малко съм изненадан от позицията на Орлин Колев. По време на изслушването беше изтъкнато и от колегите. Той изрази една позиция във връзка с приетата миналата седмица декларация, която касаеше едно висящо дело на Конституционния съд. В тази декларация, знаете, колеги, въпреки нашите реакции, за първи път българският парламент даваше указание – опита се да дава, тоест вече даде указание тогава на Конституционния съд, в другите текстове, въпреки че имаше сериозна реакция в позицията на Орлин Колев като бъдещ конституционен съдия. Той не беше много ясен дали тази декларация е правилна, или не е правилна, а точно обратното – виждате ли, тази декларация няма много голямо значение. Не бива един бъдещ съдия в Конституционния съд да няма ясна позиция по един основен въпрос, че никой не може да дава указание на Конституционния съд! Това е основополагащо. Може би сега ще даде тази ясна позиция господин Колев, но без да има такава ясна позиция като бъдещ конституционен съдия, значи, че той се съгласява някой да му дава указания. Ние сме притеснени от тази позиция и няма да подкрепим кандидатурата на господин Колев за съдия в Конституционния съд. Другият въпрос, който ни притесни, също беше изтъкнат от колегите – случаите, когато главният прокурор иска снемане на имунитета на народен представител. Сега, не е нормално за бъдещи конституционни съдии, а даже за всички юристи в страната да стимулират, виждате ли, щом е поискан имунитетът на народния представител, трябва да се подава и да не се налага парламентът да гласува. Е, защо е дадена тази възможност тогава? Днес някой злоупотребява с влиянието си в прокуратурата… (Шум и реплики от ДПС – ДПС.) Ние видяхме, че се опитаха… Елате и ме репликирайте от трибуната. Да, опитаха се да разследват конституционен съдия в прокуратурата. Свидетели сме на нещо, което е недопустимо! Какво означава оттам нататък – рангът на конституционния съдия е рангът на председателя на Народното събрание, даже не е на народен представител, какво повече да говорим оттам нататък? Кандидатът за конституционен съдия много ясно трябва да заяви тази своя позиция и няма нищо лично – говоря за позицията като кандидат за Конституционния съд, а изобщо не влизам в професионалните качества на двамата юристи. Що се отнася за другия кандидат – господин Йонко Грозев, лично го познавам. Един добър юрист, изключителен, и не приемам тези упреци към него, виждате ли, защитавал е едни или други клиенти. Ами то винаги всеки има право на защита. Както лекарят лекува всички – на първия ред е професорът, така юристът защитава, а и всеки има право на защита. Ами ако е служебен адвокат, виновен ли е служебният адвокат? Назначени са десетки, стотици служебни адвокати, но друг е въпросът, а в случая и господин Йонко Грозев не получава широка подкрепа в българския парламент. Затова, уважаеми колеги, ние няма да подкрепим и двете предложения. Ще се въздържим за кандидатурите за двете предложения. Нищо лично, но не приемаме позицията на господин Колев да не изразява ясно своята позиция и е недопустимо един бъдещ конституционен съдия да не казва открито своята позиция. Благодаря Ви.

Господин Осман, мен ме притесняват същите неща в кандидатурата на Орлин Колев, които и Вас, във връзка със становището му за действията на прокуратурата, като за него е напълно нормално да си прави каквото си иска тази прокуратура, независимо че цялото българско общество е свидетел на нейните злоупотреби. Това, което обаче не разбрах от Вас, е какво е мнението Ви, не Ви ли притеснява фактът, че в свои публични позиции и изяви по национални телевизии господин Орлин Колев намира за необходимо да даде положителна лидерска оценка на Вашия опонент Делян Пеевски. Той казва в свое участие от октомври месец 2024 г., че той е един достоен лидер, че неговите позиции са правилни и следва да бъдат подражавани от други политици. Това не е ли знак за някакво пристрастие, политическа зависимост и определени влияния, които биха могли да бъдат упражнявани върху него като конституционен съдия? Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. В този юридически дебат аз не съм юрист, но имам правото да изкажа мнението си за моралните качества на кандидатите за конституционни съдии. Докато за единия кандидат, Орлин Колев, е ясно – оказва се, че без ДПС на Доган мнозинството ще го избере за конституционен съдия, няма как да подкрепим кандидатура, която е подкрепена от ГЕРБ и от „ДПС – Ново начало“. Относно Йонко Грозев това, което най-много ме потресе в неговата автобиография, е точно защитата му на антибългарската организация ОМО „Илинден“. Издигнат е от ПП-ДБ, а ПП-ДБ са намерили един удобен аргумент за защита на тази негова графа в историята и за това, че е защитавал организацията „Радко“. Между другото, да Ви обогатя знанията, защото предполагам, че много от Вас не знаят, че „Радко“ е псевдоним на Ванче Михайлов и затова тази организация се казва така, но ОМО „Илинден“ е организация, която е водена от сърбоманските политически възгледи на предшественици, като Велимир Прелич, като Александър Караджорджевич с прякор Българомразеца, които са издевателствали над българите в Македония по времето след Първата световна война. Велимир Прелич като един послушник – кученцето на Александър Караджорджевич, е осъдил скопските студенти заради тяхното българско самосъзнание и съответно ги е изтезавал със стягане на главите им, чупене на крака, заравяне живи. Ето такива хора са защитавани от кандидата за конституционен съдия Йонко Грозев! И да, всеки има право да бъде защитаван, но аз не смятам за морално това да защитаваш някой поради причината, че просто трябва да бъде защитаван, защото има някакви морални граници, които всеки от нас трябва да поеме. Това, че си защитавал Бог и след това си защитавал Дявола, не те прави безгрешен, така че за мен кандидатурата на Йонко Гроздев е категорично и безспорно невъзможна за подкрепяне! Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дълго време слушах анатема по отношение на някои представители на адвокатската професия в нашата страна, които в момента тук са кандидати за членове на Конституционния съд. За най-голямо съжаление, чух такава анатема и от колегите на адвокатите – кандидати за съдии в Конституционния съд, в лицето на една уважавана по принцип от мен парламентарна група в сегашния, днешния парламент. Обръщам се най-напред към тях: ако обичате, заради пристрастията си по отношение на един или друг кандидат за един или друг пост не си зачертавайте и не си режете клона, на който седите! Не Ви прави чест това, защото никой повече от Вас не знае адвокатите какви задължения имат по Конституция и по Закона за адвокатурата, така че, ако обичате, спрете с това отрицание на собствената си професия – имам предвид главно, пак ще повторя, двама уважавани от мен колеги от една парламентарна група, упражняващи адвокатска професия. Не мога да си представя, че българският петдесет и първи парламент ще използва отделни казуси, за да аргументира несъгласието с един кандидат! Не мога да си го представя това, при положение че и Конституцията, и законите в страната предвиждат, че всеки гражданин има право на защита, така че това е основно конституционно право в нашата страна. Не, не си дават сметка някои. Аз разбирам колегата, който преди малко се изказа и започна с уговорката, че той не е юрист, но нека да се поинтересува малко, да не ни просвещава нас в някакви други казуси, така че, моля Ви, не извращавайте обсъждането на кандидатури на колеги адвокати. И в заключение, ще кажа следното: аз уважавам и двете кандидатури, но разбира се, аз познавам колегата юрист, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев. Прощавайте, имам много дълъг стаж като юрист, но не познавам колегата Колев. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Петров иска после лично обяснение.

След процедурата.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Иванов, към Вас ми е репликата, тъй като явно не сте достатъчно, как да кажа, или сте пропуснали за моралната характеристика на Йонко Грозев. Ще Ви прочета какво ми написа преди десетина минути Христо Монов. Това е бащата на момчето, което Джок Полфрийман уби в центъра на София. Христо Монов, бащата на убитото момче, ми написа следното: „Попитайте Грозев има ли нещо общо с помилването на убиеца на сина ми. Помилваха го фактически по характеристика на Българския хелзински комитет, а не от отдел „Затвори“.“

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Рашков, аз ще оставя в лично обяснение адвокат Петров да Ви отговори, тъй като аз не съм юрист и Вие се обърнахте по-скоро към юристите в нашата парламентарна група. Това, което мога да Ви кажа, е, че Вие в момента защитавате Вашата кандидатура, което е Ваше право, но това, което казваме ние за Йонко Грозев от гледна точка на моралните му ценности, същото се отнася и за Орлин Колев. За нас двамата са еднакви независимо от това коя парламентарна група ги е подкрепила. При Вас действа методът той е кучи син, но е наш кучи син. Така че аз не отричам, както Ви казах, в юридическите среди това, което Вие говорите, че всеки има право на защита. Това напълно е така, но аз, доколкото предполагам, всеки адвокат може да избере кого да защитава. Ако аз съм в позицията да съм адвокат и антибългарската организация ОМО „Илинден“ идва при мен да бъда техен адвокат и да ги защитавам, категорично ще го откажа това нещо за каквато и да е сума пари да бъдат дадени на мен в това ми качество просто защото не отговаря на моите възгледи за живота. Ние сме последователи на Гоце Делчев, на Яне Сандански, на Тодор Александров и смятаме, че България и Македония трябва да бъдат в една държава. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво! Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Възползвам се от правото на лично обяснение, защото наистина, да, има адвокати, и то добри, в групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, които освен това са и народни представители и като такива имат право да обсъждат и двамата кандидати за поста на конституционен съдия. Господин Рашков, всеки един от адвокатите от ВЪЗРАЖДАНЕ има право на тази трибуна да споделя, на първо място, факти от обективната действителност, и на следващо място, да коментира изявления и позиции на всеки един от двамата кандидати и сме го правили по отношение на сторените изказвания и за двамата кандидати. Аз разбирам, че когато чета, тъй като не обичам да се изказвам четейки, че понякога засичам и може би не се разбира, но конкретно в изказването си започнах по следния начин: няма да коментирам професионалните качества и опит на нито един от двамата кандидати, защото съм практикуващ юрист. Може да прочетете стенограмата. И не съм го правил. Коментирах само и единствено заеманите от тях позиции, но всеки един от моите колеги тук има право на тази трибуна да изказва мнение по отношение на тяхната работа, независимо дали като правозащитници, или като участници в телевизионните студиа. Надявам се, че ме разбирате. И не мога да допусна и няма да позволим ние от ВЪЗРАЖДАНЕ да получаваме заплахи да не си режем клона, на който седим като адвокати. Ние, адвокатите във ВЪЗРАЖДАНЕ, сме достатъчно сериозни хора, хора с позиции в обществото, и цялата парламентарна група е изтъкана от хора, които смело могат да защитават своите позиции, което показахме по отношение на визираната от Вас тема и в последния ден на Петдесетото народно събрание. Доста ясно защитаваме позициите си цялата парламентарна група и ще продължим да защитаваме позицията на цялата си парламентарна група, ние, адвокатите от ВЪЗРАЖДАНЕ, и ще защитаваме справедливостта и Конституцията на страната, господин Рашков, колкото и да ни заплашвате Вие, защото ние сме дали една клетва тук, когато сме се заклевали, и няма как да отрежете клона – нито нашия, нито на Конституцията, пред която ние сме се заклевали в първия ден на това Народно събрание. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Днес гласуваме двама кандидати за конституционни съдии. Аз също не съм юрист, господин Рашков. Единият е издигнат от ГЕРБ – Орлин Колев, другият е издигнат от ПП-ДБ – Йонко Грозев. Ние категорично няма да ги подкрепим и на мен ще ми бъде изключително интересно как ще бъде гласувано, с какво мнозинство, за този конституционен съдия сега. Дали „ДПС – Ново начало“ не измества ДПС – ДПС в управляващото мнозинство?

В своето изказване аз ще се фокусирам върху изразените позиции по ключови за държавното устройство и правата на обикновените граждани въпроси, заемани от двамата кандидати преди по-малко от една седмица. Въпреки че е ясно, че един от кандидатите ще бъде избран с новото мнозинство – с гласовете на Делян Пеевски, все пак нека Ви обърна внимание защо именно това се случва. Като адвокат Йонко Грозев, подкрепен от над 40 граждански организации и утвърдени експерти и професионалисти, защитава убития заместник главен прокурор Николай Колев, който получава 10 куршума в гърба, защото започва да говори за зависимостите в прокуратурата и злоупотребите от тогавашния главен прокурор Никола Филчев, за когото има публично данни и подозрения, че е поръчал убийството му, но разбира се, няма кой да разследва. В резултат на това дело по инициатива и участие на адвокат Йонко Грозев Европейският съд по правата на човека постановява ключовото си решение по делото „Колеви срещу България“, където е записано, че България има системен проблем с липсата на отчетност и отговорност на прокуратурата и главния прокурор и неговите неограничени правомощия. Именно делото „Колеви срещу България“ е важен преломен момент в обществения дебат и в битката за справедливост и отчетност на прокуратурата. Оценката на Йонко Грозев за действията на прокуратурата, както бе споменато по-рано и от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, по висящото дело към онзи момент пред Конституционния съд за касиране на изборите е силно и категорично отрицателна. Той определя действията на прокуратурата, с които те се вмесват в личната преценка на конституционните съдии, като недопустими за една правова държава без колебание. Нека сега да се обърнем към позициите по идентични въпроси на другия кандидат, на господин Орлин Колев, който публично и многократно защитава всяко действие на прокуратурата – дори най-скандалните от тях. Няколко примера. Докато е кандидат за Конституционния съд и говори тези неща – господин Колев знае, че това е нужно, за да бъде избран и подкрепен, той заявява следното: по отношение на процедурата за избор на Сарафов за главен прокурор той казва миналата седмица в Комисия: „Без значение е, че първо е намален съставът на Висшия съдебен съвет и той не заседава в пълен състав, както и че членовете са с изтекъл мандат отдавна. Той потвърждава, че на 16 януари Сарафов трябваше да бъде избран за главен прокурор на Република България въпреки професионалното становище на Висшия адвокатски съвет и на над 25 адвокатски колегии в цяла България.“ Продължава господин Колев по отношение на депутатските имунитети, когато ги иска прокуратурата. Неговото експертно становище е: народните представители трябва да разчитат и да се доверят на прокуратурата въпреки данните за злоупотреби и цялото общество, което е свидетел на неефективността и на политическите претенции на прокуратурата. По отношение на писмото на прокуратурата, с което поставя под съмнение откъде накъде Конституционният съд ще гледа жалби, с които е сезиран, той казва в Комисия – отново буквален цитат. Аз бих искала да си измислям, но не си измислям. Той казва: „Прокуратурата в рамките на своите компетенции си върши работата. Това е въпрос на преценка на съответния прокурор. Така е преценил, така е направил. Доколко, нали, съответстват обстоятелствата на неговите действия, е въпрос, който аз няма да коментирам.“ Това е оценката на кандидата за конституционен съдия, който иска да се произнася след няколко месеца по делото дали Сарафов може да стане главен прокурор и какви са действията на прокуратурата, когато подкопава независимостта на Конституционния съд. И тук отново ще напомня, че този кандидат е наречен не от кое да е, а от престижното издание ПИК на Делян Пеевски топ юрист, който разчита достойна лидерска позиция на Делян Пеевски във връзка с възмущението му за искания санитарен кордон. Това са думите на Орлин Колев – кандидата на ГЕРБ и Пеевски за Конституционния съд. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Бориславова, Вие цитирахте само една статия в медията на господин Пеевски ПИК. Аз съм си извадил тук поне пет-шест, където той е топ юрист, топ конституционалист, топ експерт. Абсолютни хвалебствия от страна на Пеевски към въпросния кандидат. И това, което се чудя аз, са две неща и се надявам да ми дадете отговор. Първо, защо ГЕРБ предлагат кандидата на Пеевски? И второ, сега господин Йорданов даже ще използва в своята реплика да отговори – сега, като вече математиката, която преди малко развивахте, излиза така, че ще бъде избран благодарение на гласовете на Пеевски, Вие няма ли да се откажете от този подход, няма ли да отложим гласуването, за да не зависите от Пеевски, за да не зависи това мнозинство и този избор от Пеевски? Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Бориславова, както и Божо – предполагам, че може да помните в някаква степен. Когато избраха Белазелков за конституционен съдия, ДПС, начело с Пеевски, гласуваха ли за Белазелката? Гласуваха ли? Бяхте ли заедно? Гласуваха ли убедено? Защитаваха ли го? Белазелков е избран с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Значи, когато сте в сглобка, ДПС е супер. Няма проблем. Ходим, кафенца, Диди, извинявай, туй онуй, правим закони. Когато не сте в сглобка, а той не е в управлението, но за сметка на това е при Вас в опозиция, пак страдате. Интересното е, че от целия парламентарен живот досега Вие сте с Пеевски или в опозиция, или в управление, но не и на две различни места. Та, Пеевски добър ли е, когато гласува за Вас? Защо е толкова лош след това, когато не гласува за Вас?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Бориславова, във Вашето изказване Вие не посочихте нещо, което за мен е важно, и по тази причина имам известно несъгласие с него. Това мнозинство в момента, което, разбира се, е същото, което миналата седмица заедно с „ДПС – Ново начало“ подкрепи една безпрецедентна декларация в живота на парламентаризма като цяло, с която пряко се намеси във функциите, правомощията, независимостта на Конституционния съд, това същото мнозинство сега ще избере конституционен съдия. Според Вас има ли гаранция по начина, по който подхожда, даже когато не е персонално, още повече когато става персонално, че кандидатът, който то ще избере, няма по същия начин да го направи зависим, след като може да каже на Конституционния съд – целия Конституционен съд: Вие не си вършите работата. Тука имаше намеци за престъпления едва ли не от Конституционния съд и си позволи Народното събрание да преценява какво може и какво не може Конституционният съд. Може ли същото това мнозинство, според вас ще има ли скрупули да каже на избрания от тях кандидат прави това или не прави онова? И другото, което само да припомня, тук нямаме време да се спрем дълго на темата за избора и мнозинствата, но все пак има една разлика в момента – управляващо мнозинство, три от партиите подписаха политически акт, в който черно на бяло пише: „Няма да участваме в мнозинства за избор на органи от Народното събрание с „ДПС – Ново начало“.“ Благодаря.

Господин Пандов, аз, за съжаление, не мога да Ви отговоря защо управляващото мнозинство в момента по никакъв начин не желае да признае факта, че то зависи, прегърнало се е, отвсякъде се е поставило в услуга на Пеевски – изпълнява неговите щения, дори предлага негови кандидати. На мен това ми е странно. Независимо от всички упреци, които е имало към нас и предишни кабинети, ние никога не сме издигали кандидати на Пеевски, които отявлено да обикалят националните телевизии, да обясняват какъв невероятен лидер е той. По отношение на въпроса Ви дали наистина съществува съмнение за това дали господин Колев може да бъде поставен в зависимост от тези интереси в бъдеще? С цялото ми професионално уважение към него в тази зала, но за мен този въпрос е реторичен и вече е получил своя отговор. Ако ти, докато още се титулуваш независим експерт, почнеш да обикаляш телевизионни студиа и когато става въпрос за обсъждане в обществото на толкова наболял въпрос като санитарния кордон около санкционирания по „Магнитски“ политик, ти решаваш за необходимо, намираш за необходимо и го чувстваш отвътре, че трябва да кажеш – като какъв, като експерт, като член на някой орган ли, какво, че Пеевски е достоен лидер. Това нито почива на професионалното качество, в което е бил поканен господин Колев в телевизионното студио, нито на каквото и да е друго обективно обстоятелство. В този смисъл, ако ти при тези обстоятелства решаваш да направиш тази оценка, да я дадеш, няма какво да коментираме повече за твоята независимост и политическа неутралност, защото те не съществуват. Другото, на което искам да обърна внимание. По време на Комисията аз искрено исках да чуя обяснение от господин Колев, аргумент защо го е направил, на какви професионални критерии стъпва той като бъдещ кандидат за Конституционния съд, за да каже, че Пеевски е достоен лидер. – Но за съжаление, госпожа Александрова не ми даде възможност да получа отговор на този въпрос. Освен това го питах няколко пъти дали стои зад своите интервюта, зад своите изказвания, които е правил публично. Оказа се, че той застава зад всяка своя дума. Сега госпожа Александрова ще каже, че съм избягала от Комисия, но това не е така. Тя ми взе думата и аз не можах да получа отговор, даже ме прекъсна, мога да прочета и стенограмата – какво е написано по този повод, казано лично от нея, когато ми отнема думата, за да получа отговор на този въпрос: „Благодаря Ви, госпожо Бориславова, приключихте.“ Това е. Не ми даде възможност за отговор. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, дълбоко се стараех да не слизам на нивото, на което чувам, че се случват нещата от тази трибуна. Дебатът, вместо да се води по отношение на кандидатите – и двамата колеги са добри, качествени, а Вие го принизявате на ниво, което не е достойно за нито един, който ни слуша, гледа и така нататък. Първо, Вие избягахте, госпожо Бориславова. Вие си тръгнахте в шест без десет, след като се обяви, че трябва да напуснем сградата в 6,00 ч., а след Вас изтича и господин Стоев. Защо ме карате да слизам на това ниво, в което сте Вие? Кога не съм Ви дала думата? Вие зададохте 10 политически въпроса към нашия кандидат и не съм Ви спряла нито за секунда. Бъдете достойна и не лъжете от тази трибуна. Това е много грозно и недостойно, а сте млада все още. Научете се! След това. Говорите още от самото начало на самата процедура, господин Стоев. Ами не е достойно, защото Вие изслушахте Вашия кандидат един ден след като вкарахте доклада. Кой срок спазихте тогава, да Ви питам, с господин Белазелков? Кой срок спазихте? По Правилника, който ние спазихме, седемдневния ли? Как не Ви е срам? На мен щеше да ми е неудобно от тази трибуна да изричам тези думи, които Вие изричате – съвсем сериозно Ви казвам. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, шум и реплики между народни представители на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Всъщност това, на което ставаме свидетели тук и което смятам, че виждат достатъчно и хората, които наблюдават този срамен дебат. Защо срамен? Защото виждаме сблъсък на двете страни на една и съща монета. Истината е, че не за първи път българският парламент става свидетел на подобно лицемерие. И защо лицемерие? Защото всъщност, то беше казано, аз няма как да не го подчертая, в самото начало – в изказването на Бориславова. От ПП-ДБ се обясняваше за това как Орлин Колев бил говорил колко добър лидер бил Пеевски, или нещо подобно. И каза – ние от ПП-ДБ, при нас нямаме такива хора, които да са говорили подобни неща, и не сме ги пращали по телевизиите, което е лъжа. Защото миналата година помним едно, и то не само едно, а няколко поредни изявления – цял тур имаше по медиите, от страна на лицето Лорер. Тук отварям скоба. Надявам се, като кажа лицето Лорер, да не бъда обвинен пак в антисемитизъм, защото според българския съд – строг, справедлив, абсолютно непритежаван от Пеевски, като съм го нарекъл „същество“, съм проявил антисемитизъм. Така че сега ще го нарека лице, да видим дали няма да се обиди и на лице, защото, ако се обиди на лице, ще трябва да го нарека по друг начин – обратно на лице. Та, лицето Лорер излезе в национален ефир няколко пъти и спомена как Пеевски се промени за добро. Помните ли го това? Пеевски се промени за добро. Между другото, тъй като не спря с тези залитания към Пеевски, което беше някак си нормално в онзи момент, все пак цялото ПП-ДБ се беше изсипало в скута му, но той не спря, след като ПП-ДБ се преориентираха и решиха, че вече не им харесва Пеевски, или той не ги е харесал – така и не можахме да разберем тази любовна, семейна драма как се е развила. Ще припомня, че същото това лице Лорер беше изключено от собствената си партия заради това, че то продължи да подкрепя Пеевски в този парламент, и причината да бъде изключено заедно с още един многократно, серийно изключван от партиите, в които е бил, изгонван политически ренегат…

Той беше изключен точно заради това, че продължи да гласува заедно с Пеевски. Така че на какво ставаме свидетели днес? Хората, които довчера обясняваха колко е добър Пеевски, как се е променил към добро и които управляваха с него, променяха Конституцията, после тези техни промени паднаха в съда благодарение на жалба на ВЪЗРАЖДАНЕ, искане на ВЪЗРАЖДАНЕ, сега в момента обясняват колко е лош Пеевски. Ние не правим разлика между двамата кандидати, които са седнали там отгоре. Аз няма да коментирам техните лични качества. Мисля, че достатъчно ясно беше казано какво могат, какво не могат, кого са защитавали, какви са им били вижданията. Това поне се видя. Аз ще акцентирам върху следното нещо, което за мен е най-, най-важно. Те може да са най-прекрасните юристи на света. Може да са най-добрите адвокати. Може да са най-добрите съдии и каквото друго се сетите. Само че едно нещо може да се каже – те не са независими! И това за мене е най-важното. Защото по принцип самата идея за Конституционния съд, замислен като някаква полувтора камара на българския парламент, е такава, че той да може независимо да решава казуси, които са свързани с незаконосъобразни, антиконституционни актове на Народното събрание. Как можем да кажем, че примерно Конституционният съд е независим орган, след като в него виждаме, че на практика има хора, които са само и единствено политически назначения? С какво Орлин Колев се различава от Десислава Атанасова? По нищо. С какво Йонко Грозев се различава от Белазелков? По нищо. С какво Йонко Грозев се различава от Орлин Колев или Орлин Колев от Йонков Грозев? По нищо. Защото и единият, и другият, и другите, които бяха избрани преди това от парламента, са политически назначения. Политически креатури, хора, които ще изпълняват политически разпореждания, и то на конкретни политически партии, и то, което е най-лошото, на конкретни политици. Преди малко го видяхме с директора на Здравната каса, който беше избран. Човекът поиска да стане и да отговори на някои от въпросите, но от ДПС на Пеевски му казаха: „Сядай, сядай“, и той си седна. Е, ние не искаме такива хора да бъдат в Конституционния съд.

Господин Костадинов, не съм съгласен, когато цитирате изказвания на Лорер в национална медия, а в същото време съвсем тактично пропускате изказване на Ивайло Мирчев в ефира на БНТ, дълго и просторно, протяжни опорки: „обаче впечатлен съм от Пеевски, ДПС е част от мнозинството“ – 2023 г. Толкова за моралните качества на ПП-ДБ, по-скоро на ДБ – директно креатури на Пеевски.

Господин Костадинов, не съм съгласен с това, което Вие казахте, защото, когато беше избран господин Белазелков, знаете ли какво му казах? „Единствената молба към Вас е да бъдете напълно независим – нито от „Продължаваме Промяната“, нито от „Демократична България“ – от никой, защото от днес Вие сте конституционен съдия.“ Аз вярвам, че и Йонко Грозев притежава същите качества. Знаете ли защо? Той не е завършил може би Благоевградския университет, обаче той е човек, който има собствена кариера, който може да разчита на собствения си професионализъм, който не трябва да разчита на никой. Той е независим човек. И това ще бъде поредният конституционен съдия, който ще бъде независим, а ние знаем, че те не са много в този Конституционен съд. Благодаря.

Господин Ганев, напълно сте прав. Сега, няма как човек да помни абсолютно всички изказвания на представители на ПП-ДБ – знакови при това, защото Ивайло Мирчев е един от факторите в „Да България“, която е една от трите партии в Коалицията. Няма как наистина, но те са много, така че сте абсолютно прав. Очевидно е, че там тези зависимости, тези връзки няма как да бъдат прекратени, защото беше направена една много интересна съпоставка на поведението на тази формация. Наистина ПП-ДБ и Пеевски са винаги в комплект – или заедно в опозиция, или заедно в управлението. Тоест както се казва…

Докато смъртта ни раздели.

Ами не знам дали докато смъртта Ви раздели. Това може някой тук да го изтълкува като заплаха, но както се казва, и в добро, и в лошо – очевидно ПП-ДБ са винаги заедно. Що се отнася до това, което беше казано от Кирил Петков. Господин Петков, сигурен съм, че това, което Вие го казвате, го мислите и може би действително сте го казали. Сега, не съм свидетел на това, приемам обаче, че казвате истината. Само че дали действително Белазелков се е съобразил с Вас? Смея да твърдя, че не. Практиката, решенията, поведението на Конституционния съд, от който той е част, решенията, които е подписвал, показват липсата на подобна независимост. И ако искате, може да вземете изказване и да продължите по-нататък с развиването на Вашата теза, но няма как да се съглася с това, което казахте. Истината е, че Конституционният съд в този си вид е абсолютно зависим, абсолютно политически орган, в който има 4 лобита към настоящия момент. И така и ще продължи да бъде. Имаме лоби на ГЕРБ, имаме лоби на ДПС на Пеевски, имаме лоби на ПП-ДБ – Ваше лоби, имаме лоби на президента, защото и той си назначава негови хора. Пита се в задачата: къде е лобито на българския интерес и на българския закон? Аз такова не виждам вътре. Решенията на Конституционния съд са абсолютно незаконни. Последното решение, което на практика извърши един конституционен преврат в държавата, е пример за това. Не само Конституционният съд трябва да бъде премахнат наистина, той трябва да бъде ликвидиран като институция. Хората, които участваха във вземането на тези решения, включително и за решението за погазването на волята на 604 хиляди български граждани за провеждане на референдум, трябва да бъдат съдени, техният имунитет да бъде отнет. Вярвам, че тогава господин Колев, който казва, че вярва на прокуратурата, ще вярва, когато примерно един ден му поискате и на него имунитета. В такъв случай – дава си имунитета, съди се, вкарва се в затвора и приключваме мача. Най-важното обаче, не можем да държим подобни полуоргани, полуполитически... Той си е изцяло политически, обаче имаме някаква ситуация, при която казваме: той бил независим. От кое е независим?! От кого?! Да Ви кажа ли от кого е независим Конституционният съд? От българския народ е независим Конституционният съд! И от българския закон е независим Конституционният съд! Защото това е един абсолютно вреден и безполезен антибългарски, антиконституционен съд и той трябва да бъде ликвидиран. Нашето мнение е, че ако искаме все пак да има някой, който да регулира работата на Народното събрание, нека да направим тогава реформа. Нека да имаме втора камара, нека да имаме съобразен сенат, нека да имаме друг тип, нека да имаме разминаване на мандатите на първата камара и на втората камара, за да може да има разминаване в мнозинствата, така, както е, да кажем примерно в някои от успешните демокрации – и в Западна Европа, и в Азия, и в Северна Америка. Ето това е политически модел! И тогава няма да излиза някой и да казва: „Аз съм независим!“ Господата Йонко Грозев и Орлин Колев затова няма да получат нашата подкрепа – защото са представители на политически партии, политически оцветени, политически мотивирани.

И точно поради тази причина нямат място според нас в този Конституционен съд. И още веднъж ще повторя: Конституционният съд трябва да бъде унищожен! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Моля?!

Процедура по начина на водене.

Госпожо Председател, обещавам Ви да съм много внимателен с езика. Знаете, че съм много фин и деликатен човек, особено към господин Ганев. Обещавам му, че ще бъда много внимателен с него – във всяко едно отношение, господин Ганев. (Оживление. Шум и реплики.) Да, това е лично обяснение, между другото, не е изказване. Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, Вие не просто основавате всичките си действия на страховете на хората, на това да плашите хората с най-различни неща, като почнем от ковид сертификатите, минем през най-различни други аргументи, но виждам, че и постоянно си служите с лъжи – в случая Вие, господин Ганев. Никога не съм казвал, че съм впечатлен от Пеевски. Никога! Не само това, винаги по отношение на Пеевски съм имал много последователна позиция за разлика от Вас. И тъй като Вие лъжете, не само Вие, и Костадинов, ще Ви прочета точния цитат. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Намерете го сега на видео и излезте да го пуснете. Вижте сега точния цитат: „Не мога да отговарям за фантазиите на господин Йорданов. Спомням си обаче, че на разговора с миньорите има видеозапис в момента, в който господин Пеевски се скара на господин Йорданов, той млъкна. Бях доста впечатлен от нещо подобно. На мен не ми се е случвало. Скара се на господин Костадинов от ВЪЗРАЖДАНЕ.“ И това беше факт! (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Интересното беше тогава, тъй като си припомням този момент, че когато Пеевски на тази среща се караше на депутати, те навеждаха глава, включително и седящите от дясната Ви страна. Никога не си служете с лъжи! Това интервю е публично, може да го извадите, може да видите точния цитат. Излизате на трибуната, лъжете и го правите не за първи път. Преди не съм Ви отговарял, между другото. Лъжи, лъжи, лъжи – това е ВЪЗРАЖДАНЕ! Успех! (Народният представител Костадин Костадинов иска думата. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Киселова, при най-голямото ми уважение към учителската професия, защото аз съм учител по история, по професия също, тези учителски маниери не са за тази зала. Вие – колко пъти да Ви обяснявам, ако искате да направите реплика, слезте, елате тук, ще водим синтактически разбор, ще правим семантично тълкуване на всяка една дума, може да я разчепкаме до корена и да видим откъде точно произлиза, но не Ви е мястото там, когато го правите това нещо. Защото това Ви поставя в неравностойна позиция спрямо мен, а Вие нямате такава неравностойна позиция. Тълкуване и всичко останало – от тази трибуна тук, не оттам. Няма да се обаждате от мястото си! Ще дойдете тук и тук ще говорите! И тъй като много пъти Ви се налага всеки път един и същи разговор да водим с Вас, очевидно е, че Вие имате някакви Ваши субективни разбирания. Ами като имате такива субективни разбирания, което е Ваше право, елате, кажете ги от тази трибуна. Да, Конституционният съд трябва да бъде унищожен. Вие го тълкувайте както искате, по какъвто начин го искате. Аз сега ще Ви го разтълкувам: трябва да бъде ликвидиран като институция – аз го казах няколко пъти. Мога да кажа заличен, мога да кажа унищожен, мога да кажа разпуснат, мога да кажа още много неща, защото речникът ми е богат. На всяка една ли от тези думи, или на всеки един от тези синоними ще търсим разбора?! Така че, ако искате, излезте, говорете, обосновете се. Вие също сте юрист, но много Ви моля, спазвайте Правилника! Наистина спазвайте Правилника! Не Ви е нито редът, нито мястото да правите такива изказвания от мястото, където се намирате в момента. (Народният представител Тошко Йорданов иска думата.)

Маноле, наздраве! Господин Мирчев… Лично обяснение. … когато беше прословутата среща с миньорите, аз присъствах на живо там и излъчвах на живо, и в профила ми в една от социалните медии можете да видите унизителното отношение на Пеевски спрямо Денков. Скара му се, каза му да мълчи, след което му каза да си извади тефтера и да си записва какво искат синдикатите, след което му каза да се обади на вътрешния министър. Както и да е. Унизително отношение! Видяхме го и в есемеси, които си е разменял: хелоу, елол, еди-к'ви си, к'во правиш … Ей такива простотии. Сега, по отношение на това, което Вие си позволихте да излъжете в момента от трибуната. Предаването е по БНТ 1 при Георги Любенов, при което Вие се обяснявате с такова възхищение към Пеевски в любов, че това се вижда в национален ефир. Вие там се обяснявате, даже нещо повече, обяснявате се в любов и на ГЕРБ, защото казвате: „Ние направихме така, че да имаме енергийна независимост от Русия, и това е благодарение на ГЕРБ и на ДПС.“ Това е документирано! На живо го казвате! Вие обяснявате колко обичате ГЕРБ и ДПС и персонално Пеевски. Сега доволен ли сте?! Защото това е в ефира на БНТ, не някъде другаде! Това не Ви е подкаст при някои от тези, които са взели 10 000 лв., за да защитават евро-атлантическите Ви ценности. В ефира на БНТ Вие се обяснявате в любов на ГЕРБ, на ДПС и персонално на Пеевски. Това е истината! (Реплика от народния представител Ивайло Мирчев.) Колкото и да бягате, това е! След Лорер Вие сте един от знаковите, които се обяснявате в любов на Пеевски и си я получавате тази любов от Пеевски. Всички видяхме как. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Ивайло Мирчев.)

А той имаше ли право на лично обяснение? (Шум и реплики.)

Сега, за това нещо – Мирчев, в залата.

Лично обяснение.

Лично обяснение, защото ме спомена. Не на мен, на Мирчев за лично обяснение, който си позволи за пореден път да говори глупости от тази трибуна. Само отново ще отворя една мъничка скоба като въведение. Същото това нещо, дето пие вода в момента, има видео от последната изборна кампания, в която обяснява как господин Пеевски и „Ново начало“ щели да наливат гласове на „Има Такъв Народ“. Ние сме партията в парламента с най-много ощетени – три пъти по-ощетени от ПП-ДБ, от тези отворени секции. Тоест Мирчев там откровено е говорил тъпотии с оная част, която му е спаднала от инжекциите. (Възгласи: „Еее!“)

Второ, Мирчев говореше за една среща със синдикатите, на която... Добре, хубаво. Не му е спаднало от инжекциите, спаднало му е, защото му е толкова... Както и да е. Мирчев си позволи да говори за мен, че за скандала с Пеевски по време на миньорите… Защото аз бях там, и Цончо Ганев беше там, и много хора бяха там, и има видео от това. И какъв беше скандалът между мен и Пеевски? Той ни се разкрещя, защото ние, когато бяхме първа политическа сила, отказахме да управляваме с ДПС и ГЕРБ. Това са му думите! А ти, зелка такава, почни да слушаш, защото аз разбирам, че природата те е ощетила ментално, но когато не можеш да помниш...

… има достатъчно при Вас хора, които могат да помнят. И ако зелка е обидно, извинявам се за зелка. Ще помоля някого да ми каже как се нарича човек, на който мозъкът му дава накъсо и не може да помни. Единият вариант е глупак, другият вариант е невменяем. (Шум и реплики.)

Наказание!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Както правилно отбеляза председателят на Народното събрание, в момента водим дебат и разглеждаме кандидатурите на двама кандидати за конституционни съдии от квотата на Народното събрание. Първо, длъжен съм да кажа, че моето мнение за господин Йонко Грозев като адвокат е отлично. Той е изключителен адвокат, даже смея да твърдя, че е по-добър от тези, които са изградили публичен образ в обществото, че са топ адвокати. Това го казвам без грам ирония, защото наблюдавам работата му, знам възможностите му и затова сме го ползвали в ДПС като адвокат преди повече от 15 години, мисля, че беше, господин Грозев. Но защо според Вас господин Грозев не си е изградил публичния образ като топ адвокат, а публичният му образ е някъде другаде? Той основно е известен в две посоки: Първо, стана въпрос за ОМО „Илинден“. Тук отваряме една скоба и ще Ви кажа, че сред нас има народен представител, който, освен че борави изключително умело, бих казал факирски с търговския регистър, борави много добре и с Google. Колеги, като отворите Google и напишете ОМО „Илинден“, още на втория ред Ви излиза ОМО „Илинден“ и Йонко Грозев. Стана вече въпрос, че това били отношения между адвокат и клиент. Не, колеги, има една граница, когато адвокатът така се вживява в каузата, че прескача тази линия. Вече самото ОМО „Илинден“ се отъждествява с Йонко Грозев. Казва го Google – не аз! А питайте, че Google е мощно доказателствено средство – имаме народен представител, който ще Ви го каже това нещо. Така че, колеги, дали неволно, дали истински, прекалено всеотдайно господин Грозев се е отдал, че в момента и да излезете на улицата да питате всеки случаен минувач за ОМО „Илинден“, ако някой не знае какво е това, ще каже: това не беше ли нещо на Йонко Грозев? Тук няма да кажат: адвокат им е Йонко Грозев. В обществото, колеги, има изграден публичен образ – аз не твърдя, че е така, но видно от господин Google, обществото си е изградило волно или неволно образа на господин Йонко Грозев, равно на ОМО „Илинден“. А, колеги, ОМО „Илинден“ от дълги години е инструмент за антибългарска пропаганда не само в Македония, не само в Сърбия, но тази битка е пренесена в цяла Европа. И с подкрепата на всесилното соросоидно общество в цял свят ОМО „Илинден“ от години се използва като тежка бухалка срещу България! Толкова тежка – дали по пледоарии на господин Грозев, дали по негови писмени защити и така нататък, че вече в съдебните актове заляга опасна фразеология, че видите ли, сепаратизмът не бил нещо лошо и не нарушавал целостта на една държава, ако е такъв тихичък, кротък сепаратизъм. Тоест някой иска да дели територии от България и залага този опасен израз в неколкократни съдебни актове. Колко е силна антибългарската пропаганда в Македония, виждаме и тези дни, колеги. От днес – отварям Македонската информационна агенция – казва се Mia.mk. Ако следите всички, дори в тази трагедия в Кочани, където целият български народ е съпричастен – като държава правим всичко възможно и ще го правим за братския македонски народ, Македонската публична информационна агенция казва: „Единият от болните, който беше в тежко положение, вече е изваден от реанимацията и вече е преместен в Клиниката по пластична хирургия.“ Колеги, на снимката виждате българската Военномедицинска академия, а в съобщението пише: „Военномедицинската академия в Белград!“ Това е, колеги – дори в такъв тежък, критичен случай, когато ние правим всичко възможно, сръбският шовинизъм във върхушката на македонското управление използва такива бухалки и господин Грозев неволно е станал – според мен неволно – част от тях. Вторият обществен образ на господин Грозев. Господин Йонко Грозев от самото създаване на „Отворено общество“, на Българския хелзинкски комитет не просто е съмишленик, не просто е правозащитник в тези организации – той е двигателят на тези организации. Господин Йонко Грозев е активен член на най-голямата световна мафиотска организация за политически и икономически лобизъм в света – това е Сорос обществото. И ако една група, също част от това общество, предлага господин Грозев като виден соросоид за член на Конституционния съд, ние няма как да допуснем пипалата на Сорос в българския Конституционен съд, макар че нерядко през годините това се е случвало! И по тази линия той попада в Европейския съд по правата на човека, защото, когато избираха господин Йонко Грозев за съдия, аз бях член на делегацията на българското Народно събрание в Съвета на Европа. И там, представете си, видни соросоиди идваха и ни нареждаха да гласуваме за господин Йонко Грозев! Все едно аз няма да си гласувам за българския кандидат. Дотам стигат пипалата на Сорос, че рисуват образи, внедряват си хора и естествено, после в Съда си ги пазят. Защото стана въпрос за отводите, а чухме от изслушването в Комисията как се правят отводите в Европейския съд по правата на човека – там съдията не си прави сам отвод. Там другите съдии решават, комисия от съдии решава дали да го отведат, или не. Естествено, Сорос Соросу око не вади – се казва в една българска поговорка, или за гарвани беше там, нещо подобно. Така че толкова за отводите. Колегата от ИТН спомена – адвокатът Рашев – за Европейския център за право и правосъдие. Това не е случайна организация, колеги, в Европа – това е организация, която следи много отблизо дейността на Европейския съд по правата на човека. Когато двама авторитетни учени от тази организация тръгват да правят разследване за мрежата от корумпирани съдии, включват сред тези 22-ма съдии и името на българския съдия Йонко Грозев. Тук се поражда съмнение, колеги, а тези учени в доклада си буквално го обвиняват в корупция и конфликт на интереси. Стига се дотам, че има петиция, под която се подписват близо 9500 европейски граждани, основно французи. Знаете, че французите са чувствителни към темата корупция, дори и корупция, извършена от членове и активисти на Сорос. В България не е така – в България, щом си соросоид, може да крадеш колкото си искаш. Така че тези хвърлени съмнения тежат върху публичния образ на господин Грозев. Дали са факти, дали е истина, ние не знаем, но тези съмнения, колеги, висят. Ще приключа с това, че ние няма да допуснем човек със съмнения за това дали работи за българския национален интерес, или за нечий друг, дали, както говорят медиите, че пръст в цялото това нещо имат чужди разузнавателни служби – балкански, не толкова приятелски нам, аз не мога да знам и не го твърдя, но в медиите има такива съмнения. Затова ние ще гласуваме така, че ще оставим господин Йонко Грозев достойно да си върши адвокатската професия – признавам, че той там наистина е изключително добър специалист. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Господин Хамид, аз ще си позволя да обясня как работи алгоритъмът на Google за препоръчване на термини за търсене. Алгоритъмът на Google взема актуална информация, включително от новинарски сайтове, и по този начин рамкира ключовите думи, които се свързват една с друга. Когато например един политик – господин Пеевски – си има медии и наводни тези медии със статии, в които присъстват ключовите думи „Йонко Грозев“ и „ОМО „Илинден“, Google взема това нещо предвид и го вкарва в предложенията за търсене. Така че това е обяснението на Вашия пример с Google. Още един коментар. Вие казахте, че няма да подкрепите Йонко Грозев, защото бил работил със Сорос. Ще подкрепите ли Орлин Колев, който е работил за организация, която е финансирана от Сорос? Защото двойният стандарт някак си ще бъде малко странен от „ДПС – Ново начало“. Ще подкрепите ли Орлин Колев, който също е работил с организация, свързана със Сорос? И последно, по отношение на казаното – какво мислел Йонко Грозев. Той многократно и много ясно е казвал, че не е съгласен с никакви сепаратистки движения. Но щом Вие казвате, че той така мисли, щом медиите Ви казват, че така мисли, значи това е истината. Така ли да разбирам? Неговото мнение, което той е изразил лично, няма значение – важното е Вие какво му вменявате, че мисли. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Аз бих искала да Ви попитам дали сте съгласен със следното твърдение, че свободата на словото, която е в основата всъщност на казуса с ОМО „Илинден“, трябва да бъде защитавана като най-висше човешко благо, каквото е, гарантирано от нашата Конституция. Съгласен ли сте, господин Хамид, с твърдението, че свободата на словото, ако искаме да я защитаваме, то свободата на словото трябва да бъде гарантирана и на тези, с които сме дълбоко несъгласни? В противен случай няма да имаме ефективна защита на свободата на словото. Свободата на словото не може да бъде гарантирана само на хубавите и на приказките на тези, с които сме съгласни. Считате ли, че това твърдение е правилно и тук конкретно като посочено от господин Йонко Грозев като причина защо той е защитавал както ОМО „Илинден“ в едно от няколко дела, които има срещу тази организация, и „Радко“, които отричат съществуването на македонски етнос? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Към първия репликиращ по отношение на това как работи Factcheck-ърът на Google – да се обърне към втория репликиращ, там има доста силно експертно мнение. (Смях от „ДПС – Ново начало“.) Колкото към втория репликиращ – да, госпожо Бориславова, присъединявам се към това, което казахте и каквото е мислил господин Грозев. Затова аз казах, че неволно е станал инструмент! Той, сигурен съм, че не го е целял, не го е искал. Но ОМО „Илинден“ с неговата деятелност се е превърнала в инструмент срещу България. Тук идва прекрачването на онази граница, което нито един адвокат не трябва да си го позволява. Аз съм сигурен, че той ще е блестящ адвокат и занапред. И освен за свободата на словото би се борил успешно и за Вашата свобода. Благодаря. (Смях и ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми кандидати за съдии в Конституционния съд! Може би е време да върнем дебата към принципните основания на този избор, да проследим през професионалните биографии на кандидатите позициите, които те публично са защитавали, позициите, които вероятно биха отстоявали и в Конституционния съд. В тази връзка искам, да се съсредоточа върху позицията, която съдия Йонко Грозев публично е отстоявал не последните две, не последните пет, не последните 10 години – позиция в защита на върховенството на правото, независимостта на съда и отчетността на прокуратурата. Позиция, която той е защитавал много преди включително и моята политическа сила, и тази на „Продължаваме Промяната“ да се появят в българския политически живот. Поради тази причина твърдения за политическа зависимост или някакви други политически връзки с нас са по-скоро несъстоятелни, защото тук виждаме в лицето на съдия Грозев една рядка за българския обществен живот консистентност, последователност. Виждаме човек, който освен първокласен юрист, което мисля, че всички признават, се вписва и в позицията на това, което на английски се нарича public intellectual – публичен интелектуалец. (Възгласи: „Еха!“) Човек, който защитава принципни позиции в обществения дебат независимо от това кой как го атакува, кой какво си измисля във връзка с неговата професионална биография. Да защитаваш независимостта на съда, отчетността на прокуратурата и върховенството на правото в една политическа обществена среда, която се опитва да живее точно срещу тези принципи, която функционира, отричайки тези принципи, е признак на професионална чест и достойнство. И, да, господин Грозев защитава именно тези стандарти за независимост на съда и отчетност на прокуратурата, които са общоприети в цивилизованите и демократични държави, които ние определяме като конституционни правови държави. Отчетност на прокуратурата, което означава, че не може прокуратурата по висящи дела в Конституционния съд да се опитва да притиска конституционни съдии. Прокуратурата, която не може, бидейки често пъти политически инструмент в българския живот, да се опитва да повлиява решенията на Конституционния съд. Прокуратурата, която не може и не следва да е някакъв вид израз на някаква си особена българска конституционна идентичност, каквато никъде няма в цивилизования свят. Прокуратурата, която трябва да е отчетна и която трябва да си знае мястото в процеса и да не замества съда. От тази гледна точка считам, че съдия Йонко Грозев пълноценно, достойно, професионално, с интегритет би осъществявал функциите на конституционен съдия. Той е доказал своя професионализъм в международна и в конкурентна среда в Европейския съд по правата на човека. Мисля, че не само българският Конституционен съд, всеки европейски Конституционен съд би се гордял с едно такова попълнение в своя състав. Затова убедено Ви моля да подкрепите съдия Грозев за Конституционния съд. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Славов, освен че сте изключителен конституционалист, мнозина знаят, че сте и добър специалист в областта на православието и каноническото право. В тази връзка, известно ли Ви е делото в Европейския съд по правата на човека по казуса „Старостилна църква“? Знаете ли, че по тези дела почитаемият Йонко Грозев е бил съдия докладчик, а адвокат на една от страните по тези дела, или по това дело, този адвокат е бил съдружник на господин Грозев? Тъй като съм сигурен, че знаете много повече от мен по казуса, защото неведнъж сте споменавали по отношение на дебатите преди месец някъде по разглеждан законопроект, моля да ни обясните счита ли за нормално това – съдия докладчик, съдружник с адвокат на една от страните?

Уважаема, госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Славов, във Вашето изказване Вие пропуснахте един елемент. Всъщност какво се случва днес? Ние имаме един кандидат в лицето на съдия Йонко Грозев, който е преминал процедурата за одобряване като интегритет и като професионални качества в Съда по правата на човека. В Съда по правата на човека през годините съдии са били най-изтъкнатите юристи от всички държави от Съвета на Европа – няма да припомням председатели като Рене Касен и други. Знаем, че има не един и два казуса, в които български кандидати в Съда по правата на човека не са одобрявани именно защото там производството и процедурата за одобряване на един кандидат изисква както предложение, което да съответства, от национална страна, така и преценка от страна на съда. Та, във Вашата дуплика моля да засегнете въпроса – ние поставяме под съмнение качества на човек, който е приет от най-утвърдената за момента, все още най-утвърдената международна правораздавателна институция в Европа, спрямо това как той е осъществявал своите права на процесуален представител, които е длъжен по Конституция. Благодаря.

Уважаеми колеги! По реда на дупликите. Уважаеми господин Хамид, отговорът на Вашия въпрос е пределно прост – съдия Грозев по делото, което цитирахте, си е направил отвод и не е участвал в разглеждане на това дело, така че всякакви критики по отношение на неговата професионална чест, достойнство, интегритет във връзка с това дело считам за несъстоятелни и недоказани. Колкото до тази материя, това е дебат, който можем да водим, и вероятно ще водим, в други заседания, не е предмет на днешния дебат. Това, което доцент Пандов репликира. Достатъчно доказателство според мен за нивото на съдия Грозев е това, че той е избран от своите колеги съдии в тази най-авторитетна европейска съдебна институция за председател на отделение в съда, тоест, когато твоите собствени колеги от 47 държави членки те избират за председател вътре в самия съд, това мисля, че е най-голямото професионално признание за един съдия. И считам, че точно такива доказателства трябва да ни ориентират по отношение на професионалните качества, достойнството, интегритета на съдия Грозев. И още нещо бих искал да добавя, уважаеми колеги. В нашата твърде турбулентна политическа среда има хора, които въпреки всичко устояват на натиск, хора, които успяват през годините да защитават последователно позициите, които заемат, дори когато тези позиции не се харесват на мнозинството, дори когато биват обвинявани от различни среди, дори когато биват преследвани по един или друг начин. И мисля, че съдия Грозев многократно е доказал своята устойчивост на критика, устойчивост на натиск, устойчивост на опит за въздействие, защото отстоява позициите, които заема. Пак казвам – не две, не пет, не 10, бих казал 30 години, и в сферата на правосъдието като правозащитник, като адвокат, и като защитник на върховенството на правото, независимостта на съда и отчетността на прокуратурата. Мисля, че това трябва да бъде оценено по достойнство. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги! Обсъдихме достатъчно двете кандидатури, двете номинации. Аз искам да обърна на нещо много по-фундаментално на Вашата, пред Вас да обсъдим… Колеги, само преди няколко месеца – и тук се обръщам към колегите от ИТН и колегите от БСП, само преди няколко месеца ние подписахме така неречения санитарен кордон, който забранява – който се е подписал, той е доброволен, никой не Ви е карал да го подпишете, който забранява влиянието на Делян Пеевски в избора на – и тук ще цитирам: „на членове на органи, избрани от Народното събрание“. Реално Вие сте се подписали това, което ще се случи след няколко минути, да не се случва. (Реплики: „Времето!“ от „ДПС – Ново начало“.) И тук въпросът е…

Времето!

…Вие държите ли си на думата, на Слави Трифонов подписът има ли някаква тежест?

Времето!

Колеги, Вие от БСП даже се подписахте, когато избирахме госпожа Киселова, и това беше част от Вашето обещание.

Времето!

Ще изневерите ли на своята дума, ще покажете ли, че Вашата дума не тежи въобще нищо, а на Слави Трифонов, който обикновено се гордее, че е мъж, неговият подпис е на тази декларация…

Времето!

…и той току-що ще се окаже, че този подпис няма никакво значение и не тежи въобще.

Времето!

Благодаря Ви.

Отказвам се.

Сега да.

Господин Петков, предполагам, че можете да четете, въпреки че сте живели в Канада и говорите трудно български. Извадете си това, което подписахме. Прочетете го. Вътре пише да се спре изборът на Сарафов и пише да не се допускат хора на „Ново начало“ на ръководни постове. Доколкото си спомням, те нямат заместник-председател на Народното събрание. Може да питате и господин Пеевски, той е до Вас, и без това сте ходили в кабинета му да му говорите на Диди. (Реплики от „ДПС – Ново начало“.) Та, няма хора на – както му казвате, Диди, заместник-председател, няма хора на „Ново начало“ с техния лидер, на който Вие казвате Диди, в комисиите. Всичко, което е написано в оная жалка декларация като искане и конкретни действия, ние сме го направили. Сега очакваме от Вас – да, и казвам жалка, защото ние казвахме, че с тях няма да работим още преди да пуснете тази декларацийка.

Парцал се казва.

Тя наистина е жалка.

Парцал кажи, та да те разберат.

Така че в тая жалка декларацийка, господин Кирил Петков, всичко, което е подписано от господин Трифонов, беше изпълнено.

Къде е?

Сега очаквам от Вас за Изборния кодекс пък Вие да си спазите подписчето. Защото, да, няма представители на „Ново начало“ в комисиите като председатели, няма заместник-председател, те не са в управлението, те са в опозиция заедно с Вас. Ще го повторя пак – Вие сте толкова привързани към господин Пеевски, че сте с него или в управление, или в опозиция. Един път не сте били на две различни места. А от вчера сте и с Васил Божков, което е – наистина направихте Голям шлем.

Той не иска, той така си мисли.

Господин Тошко Йорданов, това, което трябва да направите сега, е да прочетете внимателно текста, защото в този текст ясно пише, че не може да се сформират мнозинства с Делян Пеевски за избора на подобни позиции. И Вие, ако не си държите на думата, поне не лъжете! Аз съжалявам за Слави Трифонов, който се гордее, че е мъжкар, а реално неговият подпис след това гласуване ще струва абсолютно нула. И това е жалко не само за Вас, жалко е и за него. Така че колкото и да извъртате текста, той е написан черно на бяло и можете да го прочетете. А тук може и Пеевски да го каже – никога от моята уста думичката Диди не е излизала. Излизала е Джаба, Дебело момче – всичко друго е излизало, но не и Диди. (Шум и реплики.)

Казвал ли съм ти някога Диди?

Хайде изчезвай, бе!

Не, той не го направи нарочно. Той няма толкова акъл, за да прави нещо нарочно. (Смях.)

Вие сте в мнозинство… Ами толкова сега – това е мое мнение. Според мен няма толкова акъл, за да прави нещо нарочно – прави го, без да иска, защото е такъв. Започва с „г“ и завършва на „ламав“. Вие сте постоянно в мнозинства с „Ново начало“, постоянно – и в сглобката, и в гласуване заедно. Вие заедно гласувахте срещу кабинета. Вие, дето се вика, заедно избрахте и жената зад мен, защото той Ви я посочи. Вие в по-големия процент от гласуванията сте заедно с „Ново начало“ и с ВЪЗРАЖДАНЕ. На единия му викате, че е най-лошото нещо на света, а на другите им казвате путинисти и ходите и им пълзите в краката, за да Ви подкрепят едно или друго. (Реплика: „Точно така.“) Това е истината. В декларацийката – важните неща със Сарафов и да не са на важни органи. Няма такива неща. Няма. Сега ще седна да ги изчета пак за кеф, но е факт, че Вие гласувате в 90% от създаването на това Народно събрание – Петдесет и първото, Вие гласувате заедно с тях. Подписът – твоят, стои до неговия. Намери ми един подпис на „Има Такъв Народ“, който да стои до подписа на господин Пеевски – един. Намери ми един. Правехте Конституция. Избирахте конституционни съдии благодарение на него и му пълзяхте, за да Ви подкрепя. И да, прав е господин Костадинов, когато каза, че Лорер се опъна и каза: „Господин Пеевски се промени за добро.“ Ваш човек, защото тогава Ви подкрепяше. И да, за мен Вие настина сте човек, който не може да разсъждава. Това е истината. (Смях.)

За процедура.

Колеги, знам, че не Ви е комфортно мнозинството Ви да зависи от Пеевски. Помислете и на прегласуването може да се отървете от този факт, да си го спестите, защото това не е просто едно гласуване. Това е преформатиране на мнозинството, и много добре го разбирате. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да започна този различен вот с благодарност към господин Грозев за достойното представяне. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Всъщност нашата убеденост е, че това беше по-добрият кандидат, и е много тъжно, че най-висшият орган на държавна власт загърбва меритокракцията, загърбва оценката по качество и по възможности и толерира тази по партиен признак. Благодаря Ви, господин Грозев. На второ място, колеги, на база изказванията на управляващите ние имаме нова политическа ситуация. Това, което твърдяхте Вие, това, което твърдеше лидерът на ГЕРБ, лидерът на партията мандатоносител, беше, че партията на господин Пеевски може да гласува с управляващите и няма никакъв проблем, докато гласуванията не зависят от неговите гласове. Но днес сме в нова политическа ситуация и се нуждаем от отговори. Какво правим? Как продължавате и какво ще се случи в държавата? Защото по силата на Вашите аргументи се нуждаем да чуем как продължавате напред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, преди минути сбъднахте най-големите ми страхове и като парламентарист, и като юрист. Позволихте да употребите Конституционния съд – избор на български конституционен съдия, за тяснопартийни цели.

Стига бе. Това никога не се е случвало.

Мисля, че колегата Колев – да се надяваме, че в работата си ще успее да опровергае това. Ще се съглася с колегата Иванов, че от днес, от сега имаме нова политическа ситуация в страната. Така че, колега Борисов, Вие отсъствате от залата, но дължите отговори на българското общество, защото Вие като мандатоносител носите отговорност за тази срамна ситуация. Колега Грозев, моите благодарности за достойната Ви служба на върховенството на правото. Моите благодарности за достойната Ви служба на България, на българското общество и затова, че преминахте с достойнство през тази процедура. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаема госпожо Киселова, уважаеми народни представители, уважаеми български граждани! Днес с това гласуване се официализира сватбата между Бойко Борисов и Делян Пеевски (шум и реплики: „Ооо!“) с кум Тошко Йорданов, който иначе не е слагал подпис никъде. Просто чака и гласува с Делян Пеевски. Сега ще си гласувате и бюджета на второ четене – големия бюджет. Вляво „БСП – Ново начало“ с шеф Кирил Добрев – официален шеф Кирил Добрев, защото изборът на конституционни съдии дори не е толкова важен. Съвсем скоро ще има преформатиране и на Конституционния съд, и на много други неща в държавата, защото наистина след управлението на Борисов и Пеевски, след модела ГЕРБ – унищожителния модел на ГЕРБ, България се нуждае от преосноваване. Просто днес затвърдихте, че сте заедно с Делян Пеевски и че Бойко Борисов не може да направи нищо в държавата със своите 68 депутати тук в Народното събрание без Делян Пеевски. Не можете. Още в началото преди избора на Наталия Киселова за председател на Народното събрание Ви казах – господин Борисов вече не вижда нищо от себе си в огледалото, освен Делян Пеевски. Така че, уважаеми български граждани, освен че имаме ново мнозинство, всеки един от Вас трябва да знае, че гласувайки за ГЕРБ и Бойко Борисов, получава Пеевски. Гласувайки за Пеевски – получава Бойко Борисов. Гласуват за Слави Трифонов – получават Бойко Борисов и Пеевски на квадрат. Гласуваш за БСП – там дори не знаеш какво получаваш, защото тях няма да ги има. Промяната ще дойде. Истинската промяна ще се случи с МЕЧ – преосноваване. Да Ви е честито!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще направя две процедурни предложения. Първото ми процедурно предложение е на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснем в залата Кирил Ананиев и Галя Димитрова – заместник-министри, Ирена Христова, Никола Шерлетов и Боряна Цветкова.

Благодаря Ви. Второто ми процедурно предложение – преди да се развият разискванията, е свързано с предложенията, които Комисията по бюджет и финанси счете за недопустими, тъй като, ако те са недопустими, не би трябвало да бъдат предмет и на обсъждане в пленарната зала. Затова предлагам да поставите на гласуване допускането за разглеждане и обсъждане на следните предложения: 1. Предложение на народния представител Костадин Костадинов по чл. 2 с № 51-554-04-80; 2. Предложение на народния представител Цончо Ганев по чл. 2 с № 51-554-04-89; 3. Предложение на народния представител Светослав Тодоров по чл. 3 с № 51-554-04-85; 4. Предложение на народния представител Цончо Ганев по чл. 3 с № 51-554-04-89; 5. Предложение на народния представител Цончо Ганев по чл. 4 с № 51-554-04-89; 6. Предложение на народния представител Светослав Тодоров по чл. 5 с № 51-554-04-85; 7. Предложение на народния представител Искра Михайлова по чл. 6 с № 51-554-04-75; 8. Предложение на народния представител Даниел Проданов по чл. 7 с № 51-554-04-66; 9. Предложение на народния представител Никола Димитров по чл. 8 с № 51-554-04-83; 10. Предложение на народния представител Даниел Петров по чл. 9 с № 51-554-04-65; 11. Предложение на народния представител Никола Димитров по чл. 9 с № 51-554-04-83; 12. Предложение на народния представител Александър Койчев по чл. 10 с № 51-554-04-55; 13. Предложение на народния представител Златан Златанов по чл. 10 с № 51-554-04-71; 14. Предложение на народния представител Александър Койчев по чл. 11 с № 51-554-04-55; 15. Предложение на народния представител Борис Аладжов по чл. 11 с 51-554-04-59; 16. Предложение на народния представител Борис Аладжов по чл. 11 с № 51-554-04-59; 17. Предложение на народния представител Коста Стоянов по чл. 12 с № 51-554-04-79; 18. Предложение на народния представител Коста Стоянов по чл. 13 с № 51-554-04-79; 19. Предложение на народния представител Георги Георгиев по чл. 14 с № 51-554-04-63; 20. Предложение на народния представител Емил Янков по чл. 14 с № 51-554-04-70; 21. Предложение на народния представител Ангел Георгиев по чл. 15 с № 51-554-04-57; 22. Предложение на народния представител Емил Янков по чл. 15 с № 51-554-04-70; 23. Предложение на народния представител Ангел Георгиев по чл. 16 с № 51-554-04-57; 24. Предложение на народния представител Веселин Вешев по чл. 16 с № 51-554-04-60; 25. Предложение на народния представител Веселин Вешев по чл. 17 с № 51-554-04-60; 26. Предложение на народния представител Ивелин Първанов по чл. 18 с № 51-554-04-74; 27. Предложение на народния представител Димчо Димчев по чл. 19 с № 51-554-04-69; 28. Предложение на народния представител Ивайло Папов по чл. 20 с № 51-554-04-72; 29. Предложение на народния представител Кръстьо Врачев по чл. 21 с № 51-554-04-81; 30. Предложение на народния представител Климент Шопов по чл. 22 с № 51-554-04-77; 31. Предложение на народния представител Славчо Крумов по чл. 23 с № 51-554-04-86; 32. Предложение на народния представител Стоян Таслаков по чл. 23 с № 51-554-04-87; 33. Предложение на народния представител Петър Петров по чл. 24 с № 51-554-04-84; 34. Предложение на народния представител Димитър Гюрев по чл. 25 с № 51-554-04-67; 35. Предложение на народния представител Ангел Янчев по чл. 26 с № 51-554-04-56; 36. Предложение на народния представител Ангел Янчев по чл. 27 с № 51-554-04-56; 37. Предложение на народния представител Константина Петрова по чл. 27 с № 51-554-04-78; 38. Предложение на народния представител Цвета Рангелова по чл. 28 с № 51-554-04-88; 39. Предложение на народния представител Йордан Тодоров по чл. 30 с № 51-554-04-76; 40. Предложение на народния представител Цвета Рангелова по чл. 30 с № 51-554-04-88; 41. Предложение на народния представител Димо Дренчев по чл. 31 с № 51-554-04-68; 42. Предложение на народния представител Димо Дренчев по чл. 32 с № 51-554-04-68; 43. Предложение на народния представител Димо Дренчев по чл. 33 с № 51-554-04-68; 44. Предложение на народния представител Славчо Крумов по чл. 34 с № 51-554-04-86; 45. Предложение на народния представител Славчо Крумов по чл. 35 с № 51-554-04-86; 46. Предложение на народния представител Славчо Крумов по чл. 36 с № 51-554-04-86; 47. Предложение на народния представител Маргарита Махаева по чл. 37 с № 51-554-04-82; 48. Предложение на народния представител Маргарита Махаева по чл. 38 с № 51-554-04-82; 49. Предложение на народния представител Маргарита Махаева по чл. 39 с № 51-554-04-82; 50. Предложение на народния представител Цвета Рангелова по чл. 39 с № 51-554-04-88; 51. Предложение на народния представител Виктор Папазов по чл. 40 с № 51-554-04-61; 52. Предложение на народния представител Виктор Папазов по чл. 41 с № 51-554-04-61; 53. Предложение на народния представител Георги Иванов по чл. 42 с № 51-554-04-64; 54. Предложение на народния представител Георги Иванов по чл. 43 с № 51-554-04-64; 55. Предложение на народния представител Йордан Тодоров по чл. 44 с № 51-554-04-76; 56. Предложение на народния представител Йордан Тодоров по чл. 45 с 51-554-04-76; 57. Предложение на народния представител Виолета Кърпачева по чл. 46 с № 51-554-04-62; 58. Предложение на народния представител Виолета Кърпачева по чл. 47 с № 51-554-04-62; 59. Предложение на народния представител Ивайло Чорбов по чл. 48 с № 51-554-04-73; 60. Предложение на народния представител Ивайло Чорбов по чл. 49 с № 51-554-04-73; 61. Предложение на народния представител Ангел Славчев по чл. 50 с № 51-554-04-58; 62. Предложение на народния представител Ангел Славчев по чл. 64 с № 51-554-04-58. Това бяха, госпожо Председател. Благодаря.

Имам обратно предложение.

Госпожо Председател, всеки ден не спирате да ме изненадвате с Вашето непознаване на Правилника. На първо място, държа да Ви посоча по отношение на процедурата, която съм взел, че предложенията не са по всеки член, а предложенията са общо 38 хиляди – те са по 1200, внесени от всеки един народен представител. Такова групиране, каквото е направено, е недопустимо по нашия Правилник, защото е извършено еднолично от Вас, тъй като Вие сте наредили на Деловодството как да ги регистрира. Еднолично сте им наредили и сте извършили самоволно групиране на тези предложения и някакво обединяване, което не съответства на Правилника и противоречи на нашия Правилник. Държа да Ви посоча, че никъде в чл. 79 от Правилника не е посочено, че предложенията ни трябва да бъдат гласувани като недопустими. Ако някога отворите този Правилник за организацията и дейността на Народното събрание на страница 44, госпожо Председател, и видите изречение трето на чл. 79, ал. 1, ще видите, че има само една-единствена хипотеза, която казва кога предложенията са недопустими, а именно, когато те са извън обхвата на внесения законопроект. Ние имаме един нов закон за държавния бюджет за 2025 г., който е внесен, и всяко едно предложение, освен че е по текста на Законопроекта, който, между другото, беше изчетен от господин Добрев преди малко – беше цитиран всеки един член от Законопроекта. На следващо място, те са аргументирани. Така че няма как да допуснете въобще за гласуване, че са недопустими в пленарната зала тези предложения. Държа да посоча на Вашето внимание още едно нещо – че това предложение се прави на базата на едно Ваше писмо до Делян Добрев като председател на Бюджетната комисия. Тоест Вие се разпореждате с писма и Вие тълкувате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с писма?! Държа да Ви посоча, че в световната история с писма са разпореждали само в диктатурите. Навсякъде се работи съобразно правилник, закон и конституция. Не може Вие с едно писмо да се разпореждате кога едно предложение трябва да бъде гласувано за допустимост и кога съответства на Правилника. Държа да Ви кажа, госпожо Председател, и с това приключвам – че по отношение на писмата също има градация. И да питам: знаете ли кое писмо е по-силно от писмото на Наталия Киселова до Делян Добрев? Да Ви отговоря ли? Писмо от Бойко Борисов до Наталия Киселова. Като слушам гербаджиите как се оплакват от Вас в последните две седмици, проверявайте си пощата. Благодаря Ви.

По начина на водене!

Госпожо Киселова, исках една процедура, преди да гласуваме, но така или иначе ще се възползвам от възможността да Ви кажа за какво исках да се обърна към Вас по начина на водене в прегласуване. Първо, да призова колегите от ПП-ДБ да гласуват, защото най-малкото не отива на демократична формация да действа фашистки. Госпожо Киселова, тъй като Вие сте инициатор на отхвърляне на нашите предложения с това писмо, както каза колегата Петров, в което си позволявате да твърдите, че злоупотребяваме с правото да предлагаме писмени предложения по законопроекти и така накърняваме правата на други народни представители, нещо повече – позволявате си да твърдите, че сте открили и цел, тоест някакъв умисъл у нас. На практика Вие сте написали един малък обвинителен акт и след като е така, много моля да обясните както на народните представители, така и на всички, които ни гледат, както и на представители на Министерския съвет какви са мотивите Ви, защото произнасяте една присъда, без да чуем мотивите. Няма такъв случай в българската юриспруденция и най-малко на Вас Ви отива да действате с подобни фашистки методи. Нито са извън срок тези предложения, нито са извън предмета на Законопроекта, който е сложен за разглеждане, така че Вие еднолично да внушавате, че имаме цел да възпрепятстваме нормалното функциониране на Народното събрание. Питам Ви: коя е работата на Народното събрание и каква е работата на народните представители, ако не конституционно гарантирана и съответно пренесена и в текстовете на Правилника за организацията, по който се опитваме ние да работим и да Ви накараме и Вие да работите? Каква друга работа имат народните представители, освен да предлагат законодателни предложения, каквито ние сме направили? Да квалифицирате работата на Народното събрание и на народните представители, конституционно гарантирана, като злоупотреба с права, смятам, че злоупотребявате Вие с правото си и поста, който заемате. Също така искам да ми кажете: как заведохте 38 хиляди предложения под 35 входящи номера, доколкото Вие сте отговорна, и сте одобрили Правилник за работа на администрацията на Народното събрание? Как точно ще се архивират тези предложения, респективно унищожат? И, уважаеми народни представители, които гласувахте за предложението на народния представител Добрев, спомнете си в Четиридесет и осмото народно събрание как от 20 параграфа в Изборния кодекс Вие внесохте още 120 такива и ги направихме 200. И тогава не беше злоупотреба с права, а сега предложенията, които ние сме направили и които са в интерес на българските граждани, квалифицирате като злоупотреба с права. Ако това е мнението Ви, станете един по един и се мотивирайте, за да могат българските граждани да видят в какъв фашизъм сме принудени да работим. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Несъмнено обсъждането и гласуването на държавния бюджет на Република България предизвиква немалък интерес и в гражданското общество, и в общинската и държавната администрация. Едни очакват след евентуалното му приемане да потекат реки от мед, масло и пари, други пък се притесняват, че след като мине, много от бюджетите ще бъдат орязани. Надяват се да бъдат внесени поправки, с които това да се коригира. И предвид факта, че почти целият състав на Министерския съвет е тук, и предвид факта, че имаме особена ситуация, в която предложения на народни представители – няма да имат възможност същите да ги мотивират, моля да подложите на гласуване включването на камерите на БНТ 1 и БНР. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Вчера се наложи да слушаме изчитането на бюджета до 23,40 ч., а преди това гласуването на бюджета на Здравната каса приключи в 20,30 ч. – дори журналистите си бяха тръгнали. Когато се гласува бюджетът на републиката, за който, между другото, тук се е събрал почти целият Министерски съвет, е редно в крайна сметка да го виждат и гражданите на републиката, защото предстои в следващите няколко часа мнозинството в парламента да се разпореди с това как ще се харчат парите на народа, при условие че се превърна, то даже не е практика, това си е вече една неписана парламентарна традиция винаги тези бюджети да се гласуват по тъмна доба, за да може хората да не видят, да не знаят какво се случва. Все едно правим някакво престъпление. То не че не е престъпление, но все пак би трябвало да спазваме някакъв ред и порядък. Затова Ви призовавам и знам, че е излишно, но все пак го правя, защото е хубаво да се даде възможност все пак за някакъв размисъл и преосмисляне на позиция в някои от народните представители, да гласувате „за“, защото е редно да се види и да се чуе всичко в тази зала, което касае харченето на милиарди за следващата една година – как и по какъв начин се разпределят, откъде ще дойдат парите, къде ще отидат, след като бъдат вкарани в хазната? Всичко това са изключително важни въпроси и тези въпроси трябва да бъдат коментирани пред всички български граждани. Няма нищо по-нормално и нищо по-елементарно от това да имаме прозрачност. Не стига че сигурно пак ще продължим до след полунощ и ще свършим утре сутринта, но на всичкото отгоре отказвате да дадете възможност на българските граждани да гледат и да виждат това, което се случва в парламентарната зала. Ами дайте да направим закрито заседание, да засекретим бюджета… (Реплики от ПП-ДБ.) Аз съм сигурен, че ако го предложат, то ще бъде прието. Тук има хора, които това чакат, така че предлагам Ви да преосмислите позицията си. И специално към ПП-ДБ – осем човека гласуваха, от които, разбира се, един „за“ и седем „въздържал се“. Гласувайте за прозрачност, гласувайте за това българските граждани да виждат какво се случва, не че ще се промени нещо, но поне покажете уважение към Вашите избиратели, колкото са Ви останали.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Бързах да взема думата, защото искам да Ви занимая с два проблема на културата в началото, докато все още сте свежи и имате някакво желание да слушате проблеми на културата. Както знаете, културата е онова нещо, което не правим, когато никой не ни гледа. Ще се изкажа по две неподкрепени от Комисията предложения. Това са 51-554-04-35 и съответно -04-36. Аз смятам, че Комисията не подкрепи тези предложения просто поради свръхнатовареността и ние нямахме възможност да ги защитим, да ги обясним. Особено едното е подкрепено от почти всички парламентарни групи и не става дума по никакъв начин за увеличение на бюджетната рамка. Тоест ние не искаме повече пари от никого, а просто правим едни размествания в средствата на Министерството на културата, които според нас са изключително важни и са много навременни. Отдаваме факта на това, че министърът застъпи по времето, когато се правеше бюджетът от предишния екип. Той физически и по никакъв начин не е имал възможност да се запознае с това, което предлагат неговите подчинени. Същността на предложенията, уважаеми приятели и колеги, е, че ние намаляваме с малко средствата на сценичните изкуства и на киното и ги даваме на археологията за теренни проучвания и за консервация – социализация на намереното. Основанията са ни много прости. През изминалата година сценичните изкуства не се представиха по най-добрия начин в България, казвам го най-меко, не че ги наказваме с това. Напротив, сумата, която ще получат, нетна, даже може би е малко по-голяма от миналогодишната, която беше заложена в бюджета, но просто смятаме, че по този начин им даваме един знак, че те ще трябва да направят сериозни реформи в начина на финансиране на държавните културни институции, свързани със сценичните изкуства. В същото време за киното пък да ви спомена, може би знаете, че последните четири години почти нямаме случай да бъде изпълнен бюджетът. Напротив, повече от половината се връща и обикновено министрите със собствено решение го преразпределят отново на сценичните изкуства или кърпят други дупки в самия бюджет. Тоест самото кино по независещи нито от нас с Вас тук, нито от правителството обстоятелства не успява да си похарчи парите. Това също е един знак към тях, че те трябва да седнат и сериозно да помислят, да си променят правилниците и да направят така, щото Националният филмов център да работи в полза на всички ни, най-вече на тях самите – на киноиндустрията и киногилдията. В същото време през изминалата година археологията беше несъмнено доброто лице на България пред света. Нещата, които направиха археолозите, отекнаха в световните медии, привлякоха изключително много туристи, привлякоха много голям интерес и това е един акумулативен процес, който ние сега искаме да насърчим. Защо е важно да бъде направено сега и тук в бюджета, а не може примерно с постановление на Министерския съвет за изпълнение на бюджета или с някакъв подобен по-късен акт да бъдат предоставени пари на археолозите? Защото при тях планирането е годишно, даже за три години напред. Сумите, особено за теренни проучвания, които ние им предоставяме, това са суми, които се разпределят на конкурсен принцип. Самите археолози определят чрез вътрешно състезание кои обекти са изключително важни, кои са перспективни и как трябва да бъдат заложени парите за тях. Много често се случва ние да им дадем пари примерно през декември, когато вече не могат да работят на терен, и още ред, ред други неща, които сме уточнили през изминалата година с цялата гилдия и цялата общност. Другата половина от предоставената сума се дава на музеите и на галериите, които се занимават с експонация на исторически и археологически артефакти. При тях също има конкурсен принцип. При тях също проектите за техните експозиции и цялата им работа през годините се планира сега за целия следващ период и съответно на някакъв вътрешноконкурсен принцип се разпределят тези проекти. Смятаме, че това, което предлагаме, е изключително важно. То, отново подчертавам, по никакъв начин не увеличава държавния ангажимент като нетна сума. Другото ни предложение е също в този дух. То е свързано с това, че повдигаме специален интерес, повдигаме го на важно място в капиталовата програма на Министерството на културата – музея в Мелник. Знаете, град Мелник просто няма музей, а това е една от перлите на българския туризъм и особено на архитектурно-историческия и културния туризъм. Там всички процедури са направени, всичко е готово – една прекрасна сграда на Конака просто чака финансиране, за да бъде превърната в един от най-интересните музеи, където биха могли да се излагат артефакти не само от историята на град Мелник, а от цялата област, която, както виждате, от миналата година се превръща в световна сензация най-вече с откритията в Хераклея Синтика. Затова моля залата да подкрепи тези два проекта. Аз съм наясно, вече имахме възможност да го кажем, че бюджетът на Република България не само в областта на културата е една тъжна и мъчителна тема. Винаги не достига и той прилича на опита да се завием с триъгълно одеяло – Както и да го завъртим, все нещо ни е отвън, все на нещо ще ни е студено. Но мисля, че точно тази година не трябва да позволяваме археолозите да бъдат на студено, защото те наистина направиха изключително много – и те, и музейните работници. Благодаря Ви.

Господин Дилов, репликирам, защото поне на едното предложение съм вносител заедно с Вас, заедно всъщност с народни представители от четири парламентарни групи и от управляващото мнозинство, и от опозицията, и наистина е много странно. То всъщност вече нищо не е странно, но е нелепо Комисията по бюджет и финанси да отхвърля това предложение. И тук още веднъж подозирам защо е отхвърлено. Може би защото само 5 милиона от Националния филмов център и само 3 милиона от сценичните изкуства предложихме да се прехвърлят на археологията. А отчетът на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ показва, че през 2024 г. 17 млн. лв. са останали неизразходвани. Тоест понятието не е коректно, ама бонус за Министерството на финансите. То с такова управление, да… Тоест вероятно трябваше да предложим много повече. Поне 17 милиона, за да бъдат археолозите в България спокойни за три- или петгодишна програма.

Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Аз само ще допълня, че през тази година, в началото януари месец, около милион и половина бяха разплатени от миналата година. Тези пари ще се вземат от бюджета за тази година, защото са платени през тази година, и така реално археологията ще бъде с намалени пари. Аз, като се запознавах с бюджета на Министерството на културата, още в първите изречения в него пише, че основната мисия на Министерството на културата е да опазва културното наследство на България. А това означава да прави теренни проучвания и да съхранява експонатите и обектите, които са намерени, и да ги социализира, разбира се. Смятам, че това предложение по никакъв начин няма да промени рамката на Министерството на културата. То ще бъде в помощ на министъра, защото ще даде възможност на един много важен сектор в Министерството на културата да работи нормално. Иначе, ако това предложение не бъде прието, просто този сектор няма да работи пълноценно и това ще се усети като проблем в самото Министерство на културата. Аз съм абсолютно сигурен в това. И накрая, за да завърша. В предходни бюджети съм говорил за увеличаване на парите за култура, но в този бюджет ще кажа: ако пропуснем и тази година откъм правене на радикални реформи на начина на финансиране на българската култура, аз прогнозирам, че в края на годината ще имаме огромен проблем с този сектор. Огромен проблем! Надявам се през тази година да бъде радикално променен моделът на финансиране на сценичните изкуства. Ако щете, дори да се мине към децентрализация. Просто всички усилия на Министерството да се включат в това да подготви следващата година и включително археологията да получи възможност за програмно финансиране за три години, за пет години напред, за да може обекти като Хераклея Синтика, които са от световно значение, да имат гаранция, че ще бъдат работени по един ритмичен и цивилизован начин, защото нашата археология в момента се крепи основно на усилията на българските археолози, които тази година копаха януари месец, и това не бива да се допуска. Аз мисля, че това предложение ще гарантира, че това няма да се случи. Разбира се, самото Министерство на културата трябва да положи пък усилия да организира тези програми по един добър начин, така че археолозите да могат да си свършат работата. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Дилов, археологията безспорно е един от най-важните сегменти, който може да ни позволи ние като държава да развиваме един изключително добър културен туризъм. България отдавна вече не е на тези нива с развитието на културния туризъм, на това, което можем да покажем ние. Едни съседни Гърция и Турция могат да ни покажат и да ни научат много повече на това как трябва да развиваме нашето културно-историческо наследство. И затова аз смятам, че предложението е изключително важно да бъде прието и да може да започнем ние наистина да разкриваме доста повече археологически обекти, тъй като на територията на България има уникални места. Уникални места! Аз съм водил разговори с директора на Регионалния исторически музей – Ямбол, и честно казано, стотици години ще са нужни на областта да разкопае всички тези обекти, които се намират на територията на Ямбол. Отделно още стотици милиони и стотици години ще трябват те да бъдат социализирани и да могат да посрещат своите туристи. Но всъщност това може да даде и една много висока добавена стойност на брутния вътрешен продукт от туризъм, тъй като, ако сравним България с останалите съседни държави, ние изоставаме многократно от тях. За този Национален киноцентър – аз нямам нищо против финансирането на български филми, но те да бъдат такива, които да представят България в добрата светлина. Наскоро беше излязъл един филм, който цели да оплюе една достойна професия в България, каквато е на граничните полицаи. Така че напълно подкрепям това предложение и ще се радвам наистина цялата зала да го подкрепи и да тръгнем в една по-добра посока.

Благодаря Ви, господа репликиращи. За щастие, репертоарната политика на Националния филмов център не зависи от това Народно събрание, иначе представям си как щеше да изглежда. Искам обаче първо да благодаря наистина на ВЪЗРАЖДАНЕ и да подчертая тяхната недвусмислена подкрепа за тези предложения, както и на БСП, както и на другите колеги, които го подкрепиха, от ДПС и така нататък. В защита на колегите от Финансовата комисия искам да кажа, че те просто наистина залети от море от предложения, едва ли са имали възможност изобщо да разберат мотивите, колкото и подробно да сме ги написали, и какво точно предлагаме. Националният филмов център, ако не направи реформи, тази година също ще му бъде може би дори и нулева откъм финансиране, не просто процент, защото, както знаете, Иван и Андрей вече заведоха едно дело, което ще се точи дълго. Там наистина методиката е доста компрометирана. Просто те трябва да седнат и да си преправят правилника и тук министърът трябва да се захване здраво с тази задача, а каквото зависи от нас като законодатели, ние ще му помогнем. В областта на сценичните изкуства достатъчно е да сравним как се реализираха общинските сцени и как се реализираха държавните сцени. Очевидно е, че кметовете се справят по-добре. Очевидно е! И също това е предмет на сериозен организационен разговор, затова не искаме да го водим тук в залата. Ние просто помагаме на министъра, защото това е едно непопулярно решение, специално спрямо сценичните изкуства, макар че сумата за намалението е незначителна. С намалената сума те пак ще вземат повече, отколкото миналата година. С намалената! Просто по този начин ние му помагаме той да не взема в движение това решение, а да го понесем, поне аз не се крия, с цялата отговорност мога да се изправя пред тая гилдия и да кажа: имате голям проблем и големият проблем не е само в Разград и в Смолян, а просто имате голям проблем с финансирането, който трябва да бъде оправен. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги народни представители! Обръщам се към Вас, господин Председател, и се питам защо и на какво се дължи Вашата избирателна слепота и Вие не виждате, че от последния ред трябва да скачаме, за да ни видите и да забележите, че искаме да мотивираме гласуването си. Това, което ми попречихте на мен и на моите колеги от партия „Величие“ да споделим, след като ни отказахте възможността да мотивираме гласуването си на предложението на господин Делян Добрев, е следното: не знам дали залата си дава сметка какво направихме току-що, тоест малко преди господин Дилов да открие темата за бюджета. Ние гласувахме решенията на Комисията – на Бюджетната комисия, да имат тежестта на решенията, които се взимат в тази пленарна зала. Виждате ли, решенията на Комисията, тоест предложенията, които не са подкрепени от нея, те няма да бъдат разглеждани в тази зала. Ами давайте да си ходим тогава всички, защото тук има едно мнозинство, което ще приеме всички предложения на Комисията. Защо сме ние тук? Защо трябва да стоим по нощите и да решаваме нещо, което е предрешено, и то да бъде скрито от българските данъкоплатци? Ето това, господин Председател, Вие пропуснахте да видите. Категорично протестирам и срещу факта, че нашата парламентарна група нямаше възможност да се запознае с тези предложения, няма възможност да внесе своите предложения за изменения и Вие допълнително лишавате нас от тази възможност, както и българските данъкоплатци да се насладят на това шоу, което ни предстои и което ще продължи очевидно почти денонощие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Процедура.

Благодаря, господин Председател. Сега, тоя дебат, ако продължи във формата, в който сме го започнали, ще стане доста хаотичен – един ще говори за култура, друг за Университета в Тараклия, трети за хазарта, четвърти за каквото му хрумне, поради което предлагам – нека да правим разискванията, ако не член по член, то поне по няколко члена накуп, за да може да се изказваме в някаква рамка. (Реплики.) Ако…

Няма как да стане.

Има как да стане, господин Ганев. Разискванията могат да бъдат член по член, раздел по раздел, параграф по параграф и така нататък. Ясно ми е притеснението, че с времето не трябва да се злоупотребява, но има процедура по прекратяване на разискванията, ако се отклоним от дадена тема, а може и да ги групирате. В случай че не приемете това предложение, нека поне да е ясно, че можем да правим по повече от едно изказване – всяко едно от изказванията да бъде по отделна тема, защото наистина този дебат ще бъде абсолютен хаос. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, аз не съм съгласен с процедурата, направена от колегата, защото ние вчера гласувахме точно по този начин да се проведе дебатът – да се прочетат всички текстове и след това да се проведе едно обсъждане върху всички текстове, така че може да излезете и да говорите по който си искате текст. Разбира се, аз бих приветствал, ако председателстващият заседанието в този момент бъде толерантен с времето, така че да си представите предложенията по два, три, пет текста, да ги обосновете и така нататък, но няма как ние да се върнем и да направим нещо, което противоречи на решението ни от вчера. Изчетени са всички текстове, дебатът е по всички текстове. Който иска, ще говори за култура, който иска, ще говори за земеделие – няма как Вие да излезете тук и да ни кажете: сега започваме да говорим само за земеделие и ще говорим един час само за земеделие. Благодаря.

Процедура.

По начина на водене.

Благодаря, господин Председател. Първо, господин Дилов, ние и нашата парламентарна група няма да подкрепим това. Мога да седна после да Ви обясня. Проблемът на голяма част от секторите в културата е начин на разпределяне на средствата. Те, че парите са малко, са малко и навсякъде не стигат. Огромният проблем е към кого и за какво са харчени, защото установихме, че странни неща са получавали пари миналата година – както и да е. Надявам се парламентарната Ви група да не гласува с опозицията в случая, защото, като гледам, ВЪЗРАЖДАНЕ са на Вашия акъл. Имам едно предложение по чл. 80, ал. 2 от ПОДНС. Правя предложение за намаляване на бюджета на Конституционния съд за сметка на реализиране на едно от исканията на КНСБ, които днес протестираха пред парламента. Предложението е за намаляване с 2 млн. и 100 хиляди на бюджета на Конституционния съд за сметка на ръст на възнагражденията в училищното и детското здравеопазване за делегираните от държавата дейности към общините: 1. В чл. 7, ал. 1 – „Бюджет на Конституционния съд“ за 2025 г. Раздел II – „Разходи“: 1. В т. 2 „Капиталови разходи“ числото „7220,0“ се заменя с числото „51200.“. 2. В т. 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „7220,0“ се заменя с числото „5120,0“. В чл. 15, ал. 1 – „Бюджет на Министерството на здравеопазването“ за 2025 г.: 1. В Раздел II „Разходи“ числото „1 203 828,3“ се заменя с числото „1 205 928,3“. 2. В т. 1 „Текущи разходи“ числото „1 126 627,3“ се заменя с числото „1 128 727,3“. 3. В т. 1.1. „Персонал“ числото „576 816,0“ се заменя с числото „578 916,0“.

Заповядайте.

Господин Йорданов, ние ще подкрепим това предложение, най-малкото, защото то е в унисон с всичко това, което смятаме, че трябва да се случи с дейността на Конституционния съд, и то напълно с основание тези пари трябва да бъдат пренасочени в съвсем друго направление. Но някак си не е лицеприятно, когато управляващата коалиция прави бюджета, разбира се, че абсолютно нищо няма да приеме, както е резонно, от страна на опозицията, но за сметка на това пък някой от управляващите, както в случая Вие, така и преди малко господин Дилов, правите едни предложения, които на Комисия са отхвърлени, с ясното съзнание, че няма да бъдат приети. В случая Вие правите едно предложение – за нас изключително резонно, и ние, пак казвам, ще го подкрепим, защото така е правилно и така трябва, но Вие много добре знаете, че няма да бъде прието, само за да може в случая господин Дилов например да отиде и да обяснява на археолозите и на туристическите организации как аз съм добрият, аз исках, ама те другите не искат. В случая Вие днес пред синдикатите: да, ще направим предложение, ще вземем два милиона, ще ги дадем тук – идеално. Само че пределно ясно Ви е, че абсолютно никой, начело с финансовия министър, няма да разреши това нещо. Просто не е коректно, не е лицеприятно и не би трябвало да става по този начин. Управляващи сте, сядате, решавате и го местите това нещо. При положение че предложението на Любен Дилов е да вземат едни пари – даже няма и увеличаване на разходите – взимате едни пари от Филмовия център, който не ги изразходва, и ги пренасочвате на друго място за археология. Не, категорично не! Господин Дилов, причината за това нещо е една – за да може Министерският съвет да се разполага с тия пари както реши за нормално, а не за археология, защото Вие искате да ги фиксирате директно, и няма да стане, но е двулично това нещо, което правите Вие като управляващи. Както и на господин Йорданов – това не е… това е двуличие. Трябваше предварително да го кажете и тук всички да застанете като управляващи и да го предложите, да знаете, че ще мине, а не да си шушукате и да обяснявате как няма да мине, ама ние ще го направим.

Благодаря, господин Председател. Вие очевидно сте толерантен към предложенията по чл. 80, ал. 2 от Правилника, така наречените редакционни предложения. Хубаво е, ако това нещо мине, да Ви уведомя, че ние имаме по 1200 редакционни предложения от всеки един народен представител от ВЪЗРАЖДАНЕ, ако това се допусне за гласуване. Все пак репликата ми към господин Йорданов – само с едно нещо не съм съгласен. Очевидно е, че протестът на КНСБ отвън има искания за увеличение на доходите в много различни сектори, много повече от двата милиона и половина, които Вие цитирахте, които наистина е разумно да бъдат подкрепени, както каза и Цончо Ганев. С едно нещо не съм съгласен – защо само от разходите за Конституционния съд? Имаме едни 16 млн. 744 хил. и 200 лв. разходи за Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Защо не вземем и оттам поне два милиона? Това също като Конституционния съд е една структура на държавни разноски, която не извършва никаква дейност, тя просто симулира една дейност от типа гарван гарвану око не вади и контролната ѝ дейност реално абсолютно не съществува, тя е измислена, фиктивна и формална и аз не разбирам защо не вземем и оттам едни два милиона лева. Мисля, че детското здравеопазване към общините ще бъде много по-добре финансирано, ако го направим това и наистина дадем надежда за много по-добри здравни услуги за сметка на фиктивните, формални и симулиращи дейност институции и органи като Инспектората към Висшия съдебен съвет, чието съществуване е абсолютно безсмислено и според мен би следвало да бъдат заличени като неефективни.

Благодаря Ви, господин Председател. Репликата ми е към господин Йорданов. Чудя се защо точно от бюджета на Конституционния съд трябва да бъдат взети тези пари?! Абсолютно сме съгласни, че исканията на КНСБ трябва да бъдат уважени, но след онова, което се случи миналата седмица в този парламент, след призивите да се унищожи Конституционният съд, сега дайте да му орежем и бюджета… Това сигурно е наказание, че партия „Величие“, макар и след частично касиране, все пак се оказа в Народното събрание. Така ли е, господин Йорданов? Да накажем Конституционния съд, като му вземем бюджета. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ. Шум и реплики: „Точно така!“)

Благодаря, господин Председател. Първо, исканията на КНСБ, колкото и да са справедливи, всички знаем, че не могат да бъдат изпълнени в цялост и причината за това е и изгребаните пари на държавата последните три години. С бюджетите на Асен Василев страната няма пари. Бюджетът е такъв, че в момента никой не е доволен от него. Просто няма как някой да е доволен, защото ние работим с огромен минус на старт. Нито ние като дясна партия – ИТН, сме доволни от бюджета, защото за нас трябваше да е по-десен, нито социалните дейности получават необходимите пари, защото просто няма пари, нито има сектор, който да е доволен, защото няма откъде да се взимат тези пари. Така че бюджетът е такъв, какъвто е, защото не може да бъде друг. Така че, да, КНСБ има и други искания, които също са справедливи, но няма как да бъдат изпълнени. Ние правим неща, които могат да бъдат направени. Едно от нещата е за Конституционния съд. Да, аз не съм експерт за – какво беше там, за Инспектората, Вие сте прависти – ами да си го бяхте направили това предложение. Имам предвид сега – не може да натоварвате мен върху цялата съдебна система. Конституционният съд… Сега към ВЕЛИЧИЕ – госпожо Матеева, Вие от ВЕЛИЧИЕ не трябва да говорите за нас по друг начин освен с уважение по простата причина, че ние бяхме може би първите, които Ви подписаха жалбата тогава, защото Вие не бяхте и депутати, към Конституционния съд, както и самите ние сезирахме Конституционния съд за изборните нарушения. Проблемът в Решението на Съда беше, че вместо да преброят бюлетините, и там, където ги няма, да ги намерят, те резнаха седем секции и 780 български гласа. Това е проблемът. Иначе, да, в това, което провериха, разбира се, че беше правилно, разбира се, трябваше да ги сезираме. И ако бяха си дали зор да намерят тия бюлетини от тия секции, щяхме да видим какъв ще е резултатът. Сега остава гадното съмнение, че Вас Ви набутаха, защото свалиха избирателната активност. И това го направи Конституционният съд. Може и да сте си имали гласовете – аз нямам представа. В седем секции просто унищожиха гласовете. Факт е, че от това, което се провери, „Има Такъв Народ“ също са ощетени с откраднати гласове. Аз не знам какъв ни е реалният резултат, няма как да разберем. И това е, защото те или трябваше да отворят секции и да ги проверят, или трябваше в тези, които отвориха, да намерят бюлетините, да направят опит да ги намерят тези бюлетини. Те не си мръднаха пръста. Така че Конституционният съд според мен – никога не съм отправял призиви да го закрием, казвам само, че е политически орган, който функционира политически, зависи кой му набие канчето, върви в тази посока. Знаете какви са квотите, знаете какви са интересите и на парламентарни групи, и на други институции, които са извън парламента. Какво чудно има тук в решенията им? Те не за първи път взимат политическо решение. Същото беше и с жалбата ни до Конституционния съд заедно с ВЪЗРАЖДАНЕ за техния референдум, дето ние не го подкрепяме, но хората си бяха събрали подписите. Конституционният съд постъпи идиотски. Както и когато ние правихме референдум, ни резна три въпроса – пак беше политическо решение. Така че Вие от ВЕЛИЧИЕ за нас трябва да говорите малко по-уважително, защото тогава застанахме на страната на истината. Сега, че ние чисто политически, идеологически може да имаме тежки различия и да се разминаваме тотално, това са други неща. Да, ще си спорим тук, в парламента, колкото искате, няма проблем. Само недейте се набърква точно в тая тема.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще бъда кратък. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри и госпожо министър на финансите! Бяхме обвинени в лицемерие от господин Цончо Ганев. Имахме един старшина в казармата, който казваше: „Като ти говоря, ще ме гледаш право и лицемерно“ – в смисъл, да го меря в лицето. Вижте, ние наистина вярвахме, че с това предложение помагаме, няма никакво лицемерие тук. Припомням Ви как бяха внесени бюджетите. Първо беше внесен един бюджет на служебното правителство – той беше оттеглен, след това в много спешен порядък новият състав на Министерския съвет трябваше да направи нов проектобюджет. Няма как новият министър на културата и младият му екип изобщо да станат наясно какво се случва. Ние сме фиксирали само два проблема, които сме ги наблюдавали през цялата година, и сме се опитали да ги решим с Ваша помощ – отново Ви благодаря. Нищо лицемерно няма в това да ги решим между двете четения на бюджета. Сега, защо не можахме чисто технологично да отидем в Комисията, където беше мястото, и да си ги представим? Това наистина е въпрос, който е основателен, но просто Комисията беше затрупана с предложения. Така че нямаме никаква задна умисъл в това, наистина помагаме на министъра. Нека залата да реши – и в двата случая резултатът ще бъде поучителен. Просто различни хора ще си извадят различни поуки. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене и щяхте да си спестите петнадесет минути парламентарно време, ако я бяхте дали навреме преди репликите, защото тогава я поисках. Намираме се, господин Председател, във второ четене на бюджета – това е бюджетна процедура, не е процедура по някакъв друг закон. Ако допуснете предложението по чл. 80 на господин Йорданов, сетете се коя кутия на Пандора ще отворите в залата. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.) Вие сте кутията на орките, не на Пандора. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Ако искате да не се обиждаме, няма да подвиквате от място. Ще си говорим учтиво, ако не подвиквате от място.

Процедурата ми е, въпреки че предложението е добро, и на мен също ми харесва – това не е редакционно предложение и не е някакъв обикновен закон, където можем да направим… (Силен шум и реплики.)

Мога да го чакам Цончо цяла вечер да спре да говори.

Ако пуснем тази процедура, това означава – тя не е редакционна, първо, за да е по чл. 80. Второ, това е бюджет, а не е някакъв текст от закона. Тук става въпрос за разместване на разходи в две различни бюджетни пера. Ситуацията е съвсем, съвсем различна. Затова, с уважение към господин Йорданов, моля Ви да не му искате листчето – дайте предложението, затова е към Вас, а да кажете оттам: „Господин Йорданов, това не може да бъде допуснато, защото не е редакционно и защото по време на бюджета това не може да се прави в зала.“ Най-големият компромис, който може да се направи, е в Комисия, за да може после работната група с доклада да го сметне, да го изчисли, да го направи в съответните графи, таблици и така нататък. Така че не отваряйте тази кутия, защото сега ще започнат всякакви предложения. Аз мога да Ви направя по всяко бюджетно перо по две-три предложения. Не е редно, умолявам Ви.

Благодаря, господин Председател. Процедура – няма да злоупотребявам с нея, три неща искам да кажа. Първо, преди малко нямахте право да ми откажете процедура. Второ, господин Делян Добрев не беше прав – Правилникът казва, чл. 80, ал. 1, че разискванията са глава по глава, раздел по раздел или текст по текст, тоест Вие на практика с този вид дебат нарушавате Правилника. Аз предлагам да подложите на гласуване как да проведем дебата, тоест да го проведем десет члена по десет члена например – на такива групи, а ако това не се приеме или не го подложите на гласуване, поне да ни отговорите по колко пъти ще може да се изказва един народен представител. Защото, ако е само едно изказване за целия дебат, това няма да бъде справедливо. Благодаря.

Благодаря, господин Стойнев. Дами и господа министри, народни представители! След като моите предложения от 1205 бяха редуцирани до осем, след отхвърляне в зала поради недопустимост – до пет, аз ще се изкажа по четири от тях и затова се надявам с оглед и на това, което Вие казахте, времето да ми бъде достатъчно удължено като за четири предложения – около 20 минути, надявам се да се събера в тези минути. И всъщност нашите предложения, и моите включително, са за вътрешни компенсирани промени в бюджета, като по никакъв начин те няма да повишат трипроцентовия дефицит, който управляващото мнозинство иска заради фетиша от влизането в еврозоната, но най-лошото тук в случая е отказът от това да се гледа Народното събрание по телевизията и да бъде предавано по радиото, защото от така предложения проектобюджет и този, който ще бъде гласуван, най-много ще пострадат пенсионерите, защото по никакъв начин техните пенсии, дори и увеличението им, няма да отговорят на инфлацията, която съществува в момента в нашата страна. И въпреки това, че имам недопуснати множество предложения – само ще кажа, че част от тях са за увеличаване на бюджета по дейности за защита на населението при бедствия, аварии и извънредни ситуации, това е изцяло в нашата политика. Ние имахме дори предложения за създаване на изпълнителна агенция по този повод. Освен това другите ми предложения бяха свързани с увеличаване на капиталовите разходи в съдебната система, защото всички много добре знаем какво е състоянието на сградите на съдебната система, някъде те липсват, но затова ще стане въпрос и малко по-нататък, тъй като наши народни представители имат конкретни предложения. И тъй като започнахме в началото да говорим за култура, аз ще започна с моето предложение в сферата на културата, което е свързано с ремонт на читалище „Цвят 1870“ във Видин, за което са необходими 489 хил. лв. Това читалище е конкретно, защото получих лично информация от читалищния секретар на настоятелството, тъй като част от родата ми живее във Видин и познавам доста хора там, но аз ще говоря като цяло за читалищата в страната в сектор „Култура“. Съжалявам, че министърът на културата не е тук, в залата, за да чуе това, което ние ще му кажем, това, което му казаха и народните представители от ГЕРБ, и от ИТН, надявам се, че те ще му предадат, но състоянието на сградния фонд на читалищата в страната е, меко казано, незадоволително и голяма част от тях се нуждаят от генерални ремонти, както е и случаят с Народно читалище „Цвят 1870“ във Видин. За голямо съжаление, при читалищата има много сериозни проблеми, свързани и със собствеността, защото на голяма част от тях все още собствеността не е предадена във владение и те не могат да кандидатстват по нито една европейска програма. Тук един от преждеговорившите каза, че кметовете на общините се справят по-добре във връзка с финансирането на културните ни институции, но невинаги е така, защото в една малка община, която е с много населени места – почти във всяко едно населено място има читалищна сграда и няма как общината да задели такъв голям фонд за ремонт на абсолютно всички читалищни сгради. И това мисля, че трябва да е много сериозно обсъдено от управляващото мнозинство и от правителството и да бъдат заделени средства за ремонти на нашите читалища, на читалищата в България, защото това е един сектор, който трябва да се развива и трябва да бъдат създадени условия за ползване от всички жители на нашата страна, защото във всяко едно населено място има нужда от читалищна дейност. Това беше във връзка с предложението ми за промяна на бюджета на съдебната власт в случая и предложението ми за ремонт на Народно читалище „Цвят 1870“ в град Видин. Следващите две предложения са свързани с пътната инфраструктура на страната. Многократно в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, на която аз съм член към днешна дата, стана на въпрос за два проекта, които са включени в приложение № 2 на националните обекти, приоритетните в страната – това са номер 98 и 99, които са с обща стойност над половин милиард лева. Ние така и не получихме навреме списък с част от тези проекти, тъй като те в двата реда, така да се каже, на бюджета са описани като обща стойност и като общи обекти –срещу тях е записана само евентуалната бройка. Благодарение на председателя на Комисията по бюджет и финанси днес, преди малко буквално, получих списъка с тези проекти, които са 242 за проектиране и около 150 за СМР, което е доста по-малко от предвидените в бюджета 185 проекта. И за съжаление, тези проекти, които аз съм предложил, не ги виждам вътре в списъка, въпреки че те са в напреднала фаза на проектиране, за тях говорим от няколко години, правени са редица срещи и с председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“, и с експертите там. Първият проект е за изграждане на пътен възел, връзка на автомагистрала „Хемус“ при село Игнатиево, който се проектира вече няколко години. Проектът е финализиран и е на разположение в Агенция „Пътна инфраструктура“. Интересен факт тук е, че съвсем наскоро беше приет общият устройствен план на Аксаково и в него този обект е посочен като приоритетен, той е част от бъдещата връзка на пътя Добрич – Варна и също така ще улесни много трафика и ще обуслови добри условия за развитието на бъдещата икономическа зона във Варна. Въпреки че тя, за съжаление, за нас варненци все още е мираж, все някога ще стане факт и затова това пътно съоръжение, този възел при село Игнатиево, е от изключително значение за развитието не само на района на община Аксаково, а въобще и на Североизточна България, защото прави връзка с автомагистрала „Хемус“. Само да допълня, че за този проект сме предвидили 1 млн. и 500 хил. лв. за започване на процедурата по изграждане на пътния възел. Иначе общата му стойност е около 8 млн. лв., но тъй като предстоят процедури по избор на изпълнител на строително-монтажни работи, все пак това е напълно реална стойност за усвояване през 2025 г. Следващият проект, който също е свързан с пътната инфраструктура, е обособяване на трета лента за ляв завой на път III-208 Провадия – Дългопол – Комунари – Дъскотна – Айтос при кръстовището на км 23+363 за село Златина и село Венчан. Тук съм поставял въпрос преди няколко месеца от трибуната на Народното събрание към министъра на регионалното развитие и благоустройството и имаме лично уверение от него, че проектът ще бъде заложен за изпълнение в капиталовата програма на Министерството през 2025 г. Министърът беше тук, сега не го виждам, но така или иначе той пое ангажимент и въпреки поетия ангажимент от страна на министъра този проект, за съжаление, не беше включен в капиталовата програма и в приложение № 2 на националните обекти. Затова си позволяваме да направим вътрешнокомпенсирани промени и да заложим сумата от 100 хил. лв. за изграждането на този пътен възел, които ще бъдат напълно достатъчни за неговото изпълнение по предварителна оценка. Аз съм правил оглед и на място, срещал съм се с местните хора. Проблемът наистина е много сериозен, там стават множество инциденти. Хората са писали до всякакви институции в продължение на 4 – 5 години, включително и до президента, до няколко председатели на Агенция „Пътна инфраструктура“ – знаем, че през последните няколко години те се сменяха доста често. Писано е до няколко министри на регионалното развитие и благоустройството и се надявам с подкрепата на народното представителство за вътрешна компенсирана промяна да заложим 100 хил. лв. за изпълнението на този пътен възел, който наистина ще реши проблема на около хиляда жители в района. Имайте предвид, че пътният възел се намира и на главния път III-208, който е началото на Айтоския проход, който е изключително натоварен и предстои да бъде много натоварен през предстоящия летен сезон. На нас ни е ясно, че за летния сезон този пътен възел няма да може да бъде изграден, но все пак се надяваме след лятото, като минат всички задължителни процедури от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, този пътен възел да бъде започнат и до края на годината така, както е заложено в програмата, да бъде изграден и да се намалят значително инцидентите на това много опасно кръстовище. Последното предложение, по което ще взема думата в момента, е свързано със спорта и с бюджета на Министерството на младежта и спорта. Аз като заместник-председател на Комисията по въпросите за младежта и спорта поставях тази тема на няколко заседания. Господин министърът беше тук, но сега не го виждам, надявам се да се върне в залата. За съжаление, и в изслушване в Комисията не стана ясно дали има предвидени средства за всички одобрени проекти по Националната програма на Министерството на младежта и спорта, която беше предвидена през 2024 г. Кандидатстваха много общини, много общински дружества, много неправителствени организации – спортни, включително и висши учебни заведения, защото програмата беше както за общински обекти, така и за държавни обекти, и са положително оценени, забележете, 43 проекта за двете програми общо – 17 по едната програма и 26 по другата програма, които касаят изграждане или ремонт на спортни съоръжения в цялата страна. Почти няма община, в която да няма одобрен проект, или по-скоро положително оценен проект. Не се е стигнало до одобряване на проектите и до сключване на договорите поради факта, че в бюджета за 2024 г. явно не са стигнали средствата, нямало е средства и за съжаление, всички тези организации, които са кандидатствали, са останали излъгани. Защото те са си направили труда да кандидатстват, имали са инвестиционни проекти, разходвали са някакви средства за направа на проекти, за да могат те да кандидатстват, и затова е изключително важно ние да ги предвидим в бюджет 2025 г. Интересното тук е, че в Комисия, включително и в Комисията по бюджет и финанси, не само в Комисията по въпросите на младежта и спорта, на няколко пъти се каза, включително и от народни представители от управляващото мнозинство, че средствата били заложни в бюджет 2025 г. На няколко пъти съм преглеждал бюджета перо по перо и забележете, никъде тези проекти не са заложени за финансиране. Заложени са 20 милиона за финансиране, но на евентуално кандидатстване през 2025 г. Тоест ние загърбваме всички тези, които са кандидатствали през 2024 г., които са одобрени, които са положително оценени и за които има официален списък, включително и на сайта на Министерството на младежта и спорта, и всички тези организации и общини чакат сключване на договори, но средства за тях няма. А много добре знаем, хората, които сме правили бюджет било то на общинско или на национално, или на някакво друго ниво, а аз мога да кажа, че повече от 20 години съм се занимавал с бюджетиране – ако едно перо го няма никъде в бюджета, ами няма и да го има. Това, че е сложено някъде в текущите разходи, не е причина да смятаме, че има заложени средства за тези одобрени проекти. Аз от тази трибуна твърдя, че няма заложени средства и дори министърът на финансите и заместник-министърът на финансите, лично разговарях с тях, те не можаха да ми кажат къде точно са предвидени средствата, защото реално ги няма. Така че, ако наистина тези средства някъде са предвидени и са заложени, ще помоля госпожа Петкова да ми каже, но към днешна дата аз не ги виждам. Сега, имам още малко време и се чудя дали да не спомена всички организации, които са одобрени, или поне общините, защото те трябва да знаят, че ако тези средства не са гласувани сега, те ще бъдат излъгани и реално хората, които са говорили с тях и са ги убеждавали, че средства са предвидени и едва ли не, след като се приеме бюджетът на страната за 2025 г., те ще сключат договори. Ами не, няма да сключат договори, защото няма предвидени средства, освен ако не стане така, че да замразим приема на проекти през 2025 г. и да финансираме с тези предвидени 20 млн. лв. част от одобрените през 2024 г. Ако всички проекти, одобрени през 2024 г., бъдат финансирани, ще са необходими допълнителни 32 млн. лв., което е и нашето предложение – от народните представители на ВЪЗРАЖДАНЕ, които сме членове на Комисията по въпросите на младежта и спорта. И се надявам всички народни представители от всички парламентарни групи да одобрят това наше предложение, защото всички много добре знаем, че спортът е здраве, спортът учи на ред и дисциплина, спортът е превенция срещу вредни навици в младото поколение. Мога още много да говоря по тази тема, но ще се съобразя, господин Председател, с даденото ми от Вас време, което беше напълно достатъчно да си защитя четирите предложения по бюджета, за което Ви благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Стоянов, слушах внимателно всички Ваши четири предложения. Изключително резонни. Аз ще се обърна в детайл на предложението Ви относно читалищата. Ситуацията с управлението на читалищата в България хич не е розова и цветуща, и то е, защото безхаберието в управлението на читалищата цари навсякъде. От структурите на ВЪЗРАЖДАНЕ в София се опитваме по всякакъв начин да помагаме на читалищата в София, защото действително материалната им база и сградите, в които те се намират, са в окаяно състояние. Търсим средства, за да помогнем на читалищата, но средства няма как да има, защото средствата не се управляват по начина, по който трябва да бъдат. Читалището в „Редута“ в 24 МИР, от който аз съм избран, от години не работи, защото собствениците не го отварят. Установено е това от районната община, но това не пречи на Столична община да дава години наред над 50 хил. лв. субсидия за него. Надявах се министърът на правосъдието като бивш председател на Столичния общински съвет, ако може да вземе и думата по този проблем, защото в момента това читалище е в една задънена улица и няма как да заработи. Съответно олицетворението на културното средище, на образователното средище, възпитанието в дух на българщина, на традиционни ценности е невъзможно за жителите на квартал „Редута“. Наш избирател се свърза с мен и каза, че детето му е принудено да търси вариант за уроци по китара, защото най-близкото за него читалище до „Редута“ е в квартал „Гео Милев“, пък там сградата не е приспособена за уроци по китара, защото е в жилищна сграда. Така че ще чакаме с надежда кметът – временно изпълняващ в момента, на ПП-ДБ да намери сграда, в която децата да могат да свирят на китара, и съответно да има подобрение в образователната и културната насока на квартал „Редута“ и квартал „Гео Милев“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми министри! Госпожо Петкова, с уважение към Вас! Моята реплика по отношение на изказването на колегата Георгиев е свързана с пътния възел в Аксаково. Аз съм депутат от същия регион, само че от Политическа партия ГЕРБ-СДС, и направих същото предложение, което, за съжаление, поради технически проблем не можа да влезе навреме в Комисията по бюджет и финанси и поради неговото просрочване не беше включено в разискванията, които бяха проведени на последното заседание на Комисията. Но бих искал да допълня това, което действително е внесено навреме, защото този проект е много важен за нашия регион. Тук няма политика. Тук има един проблем, който съществува от много години. Проектът, между другото, не е от днес, не е от вчера. Той беше спрян в продължение на близо три години, защото община Аксаково нямаше изграден общ устройствен план. Такъв общ устройствен план към настоящия момент вече е налице и няма никакви пречки да започне изграждането на тази полудетелина, както я наричат те, която обслужва някъде не по-малко от около 15 – 20 хиляди души, които в момента, за да излязат на автомагистрала „Хемус“, обикалят не по-малко от 20 км, което, сами разбирате, че има обществен интерес в тази посока – тази полудетелина да бъде изградена. И най-важното е, че през миналата година тези средства, необходими за първоначалния етап за изграждането на детелината, са 1 млн. и 200 хил. лв. – не са нито 10 млн. лв., нито 100 млн. лв., нито някаква сума, която бюджет от 90 милиона да не може да погълне. Те са били отпуснати, но пак казвам, поради това, че се забавя приемането на общия устройствен план, всъщност тази година те са върнати в бюджета и аз моля най-настоятелно от името на всички жители на община Аксаково действително Министерството на финансите заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството да намерят начин, независимо че не е включен в момента в последния проект за бюджет за 2025 г., да намерят необходимия начин да отпуснат тези 1 млн. и 200 хил. лв., за да може този проблем на тези близо 15 хиляди души да бъде решен. И тук има още нещо, което е много важно за нашия регион. Вие знаете, че Варна е един от малкото региони, където няма икономическа зона, а този пътен възел всъщност е краят на икономическата зона, която ще бъде най-голямата в Североизточния регион – обхваща над 100 хил. дка.

Приключвам, господин Председател. Тоест това ще обслужва още два много важни обекта за региона. От една страна, икономическата зона. А планирането на втория Аспарухов мост, който ще бъде в същия регион, също има значение. Тоест ние започваме изграждането и на втори Аспарухов мост. Затова моля да се приемат и да се отпуснат 1 млн. и 200 хил. лв., за да може да стартира този проект. Мисля, че е в интерес на хората. И пак казвам: парите не са много. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Стойнев. Господин Стоянов, миналата седмица имаше Комисия по регионално развитие, на която аз дойдох като гост, и то с цялата си идея да чуя какви пари има за инфраструктурни проекти, защото 26 МИР – София-област, от който съм аз, има изключителна нужда от доста ремонти, да ги нарека. Тогава министърът на регионалното развитие, който, за съжаление, отиде някъде, каза, че този половин милиард, които са заложени, всъщност нямат конкретни проекти и Вие ги поискахте от него. Тогава той каза, че все още няма. Преди малко чух от Вас – изненадан бях, че днеска са Ви ги дали. И ще Ви кажа защо Ви правя тази реплика. Когато министърът каза това в Комисията, имах огромна надежда, че в тези средства ще можем да включим един проект за изграждане на нов надлез в Гара Елин Пелин, защото сегашният ще падне всеки момент. Той се разпада. Аз съм направил пътека до Агенция „Пътна инфраструктура“, с предишния министър сигурно имах шест срещи в рамките на три месеца за този надлез – само обещания и накрая нищо не се случва. Сега, тази неделя, ще има и протести от местното население и се надявах, че с тези средства, с този половин милиард, ще можем да включим ново съоръжение, тъй като там има изключително голям тежкотоварен трафик между двете магистрали, и в общи линии останах изключително изненадан от това, което чух преди малко. За мен това е първият бюджет, който се приема, и не знам – хората, които гласуват за всички нас тук, в тази зала, имат други очаквания – че по някакъв начин ще отговорим на техните нужди. И пак казвам: в село Гара Елин Пелин в момента има надлез, който се руши. Ако Ви покажа снимки, ще се хванете за главата – болтовете му изпадат. Това е може би единственото съоръжение, останало в България, построено преди повече от 50 години като временно метално съоръжение. То и се клати, минава над жп прелез. В общи линии, положението е трагично. И аз съжалявам, че господин Иванов излезе от залата – пет пъти писах на неговия парламентарен секретар да се срещнем, ама явно са ангажирани много. Ние трябва да намерим най-бързото решение за това съоръжение в Елин Пелин и аз се надявах, че с този половин милиард ще има възможност да направим…

Кой Иванов?

Иван Иванов – министърът на регионалното развитие.

Няма го.

Няма го, излезе. Извинявам се! Така че, господин Стоянов, моля Ви се, обяснете ми как в последния момент Ви дадоха списък с готови проекти, като миналата седмица казаха, че нямат проекти! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Стойнев. Господин Славчев, средствата в размер на над половин милиард са заложени в бюджета, като отново казвам, че за голяма част от тях има предложени проекти, които буквално господин Добрев ми представи преди започване на разглеждането на настоящата точка. И тъй като само около 150 са включени в тях, има още 35 проекта, които могат да бъдат допълнени в този списък, така че напълно е възможно и надлезът на Елин Пелин, доколкото си спомням, също да бъде предвиден, за което ние, между другото, правихме среща и с председателя на Управителния съвет на АПИ с Вас и с други народни представители за актуални проблеми по техните райони. Така че те са запознати с това съоръжение. Доколкото знам, дори са поставили наскоро и светофарна уредба, което, за съжаление, допълнително е затруднило и там движението, и се надявам наистина този проект да бъде предвиден като част от тези 185 предложения в рамките на тази календарна 2025 г. Господин Иванов, за състоянието на читалищата аз вече говорих. Наистина е жалко, че само 50 хил. лв. се отделят, както Вие казахте, за едно от читалищата в София. Аз съм сигурен, че за да се преведат те в необходимата инфраструктура, каквато е за предназначение за събиране на хора, включително за театрални, танцови състави и така нататък, за осъществяване на културни мероприятия, трябват може би десетки милиони само за София и за Столична община. Затова се надяваме, че управляващото мнозинство и най-вече в лицето на министъра на културата, който може да кажем, че е от тази сфера, ще направят всичко възможно, за да предвидят някакъв бюджет от средства, за да подобрим наистина тази среда. Господин Балачев, аз съм доволен от направената от Вас реплика. Наистина в нашия район няма индустриална зона, за съжаление. А този възел ще подпомогне значително направата на такава индустриална зона, достъпа до нея и въобще превоза там на товари и аз Ви призовавам Вие да разговаряте с Вашата парламентарна група от ГЕРБ – все пак кметът на община Аксаково е от ГЕРБ, и тук не говорим наистина за някаква общодържавна политика, ние говорим за развитието на нашия район, на местния район и наистина се надявам да бъде подкрепено нашето предложение, което не е за увеличение на бюджета, а за вътрешни компенсирани промени. Може би Вашето предложение е било за увеличение на бюджета и затова колегите от Вашата група не са искали да го включат, тъй като ще се отрази върху така желаната от тях рамка от 3%, затова е добре да подкрепите нашето предложение за изграждането на този възел, който е в рамките, пак повтарям, на вътрешни компенсирани промени, и става въпрос за милион и половина лева. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Безспорно локалните проблеми, които ангажираха преждеговорящите, са важни, но на мен ми се иска да върнем дебата и да го фокусираме върху големите въпроси – върху въпросите за реформите в бюджета, върху въпросите за приоритетите на правителството, върху въпроса за това как е структуриран бюджетът. Политическата сила, от името на която говоря, има трайна и последователна позиция по отношение на това, че структурата на държавния бюджет в България и въобще структурата на публичните финанси е авторитарна. Както е известно, България е една от държавите в Европа, всъщност държавата в Европа с най-централизирана структура на публичните финанси. Това е въпрос, който касае и нивата на демокрация. Това е въпрос, който касае и корупцията. И сега, колеги, това, което виждаме в този бюджет, и ще кажа конкретно чрез кои поправки, виждаме още и още централизация. Въобще идеята на това, че централната база в София отказва да се откаже от власт, тоест да направим малки стъпки в посока децентрализация, прераства в нещо друго, много по-голямо, а именно още централизация. На първо място, чрез преходните и заключителните разпоредби се изземват правомощията на районните кметове да се занимават с разпореждане на училища, детски градини, строителство, доставка на храни и прочие. Искам да кажа, че районните кметове са най-близката власт до хората в трите големи града в България с районно деление. Но това, което прави сега този закон, е, че им отнема тази власт, тоест това е още централизация. Нещо повече, колеги, ние сигнализираме от много време за това, че това са хора, които се избираеми. Това са хора, които дават обещания на терен на българските граждани, на техните гласоподаватели. Отнемайки правомощията им, ние отнемаме възможността те реално да разрешават техните проблеми. Нещо много по-притеснително бих казал. Чрез така предложения закон в преходните и заключителните разпоредби се дава властта, забележете, на Агенция „Пътна инфраструктура“ да реализира ремонти на общинска пътна мрежа. Не стига, че българските кметове са претоварени с множество задължения основно от тази пленарна зала, а понякога и с подзаконови нормативни актове на министри, претоварени са със задължения, които не са обезпечени с финансов ресурс. Годишният финансов недостиг на българските общини за задължения не е обезпечен с финанси и е 400 милиона по изчисление от 2023 г. Не стига, че българските кметове, които са избрани от хората, са подчинени да ходят да се молят на централната власт за данъците на хората, които са ги избрали, за да могат да ги инвестират в тяхната община, ами сега това, което прави управлението, е да се намеси в общинската политика вероломно, агресивно и Агенция „Пътна инфраструктура“ да започне да реализира пътища от общинската пътна мрежа. Това за нас е напълно недопустимо! В духа на всичко това, колеги, ми се иска да бъде конструктивен този разговор и няма да хабя времето по всички поправки. Ние не можем да подкрепим текстовете, които предвиждат още централизация, още власт в ръцете на партийните централи, още власт в ръцете на няколко министри, които не са избрани от хората, забележете! Защото, и завършвам с това, най-добрият демократичен модел на местно самоуправление, който предвижда балансирано регионално развитие, е този, при който публичните средства се разходват възможно най-близко от най-близката до хората власт. Тук е друго. Както е известно на много хора в тази зала и на много хора от Министерския съвет, често пъти дори министрите нямат власт да кажат как да се разходят парите, а това се прави в партийните централи. Ние сме против тези поправки и няма да ги подкрепим! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Иванов, Вие започнахте така мъдро – нашата политическа сила. Вашата политическа сила е един файтон хора! Единствените качествени във Вашата политическа сила бяха Зелените, които аз уважавах. Те се отлюспиха от Вашата политическа сила и Вие в момента сте политическа слаба… (Шум и реплики.) Но аз не разбрах от Вашето изказване Вие имате ли предложения, лично Вие имате ли разписани предложения в този бюджет, за да губите времето на Народното събрание, или използвахте цялото се време да изговорите куп лаладжийски, политикански истории? Не можах да разбера къде ще връщате дебата, в какво ще го връщате, имате ли предложения вие лично? Излезте на дуплика, обяснете на залата. Ние сме предложили това, това, това, това! Нашата политическа сила – един файтон хора.

Господин Председател, колеги! Уважаеми репликиращ, чудих се дали трябва да я дам тази дуплика, но все пак, струва ми се, че разговорът за това как ще се разходват няколко милиарда централизирано от една власт в София, е доста по-важен и тези поправки са доста по-важни от други, иначе важни локални теми. Иначе ние имаме множество предложения – повишаване на данъците за хазарта, за реформата на заплатите в МВР, имаме множество предложения – над 20, всички те са депозирани и не знам защо трябва да Ви ги преповтарям. Няма смисъл. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще се радвам, ако редуваме групите при обсъждане на второ гласуване, а не на първо. Ще се изкажа по две предложения в два текста от внесения Закон за бюджета за 2025 г. По отношение на първото предложение. Откакто ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме в Народното събрание – от края на 2021 г., винаги сме казвали, че в сектор „Сигурност“ липсва координирана, единна политика за неговото развитие особено по отношение на човешките ресурси. Досега винаги сме ставали свидетели как на парче се правят предложения за увеличаване на доходите, на заплатите на служителите в една или друга негова част в различните бюджети, които са приемали в годините, и образно казано, тук в пленарната зала течаха едни пазарлъци и новите представители едва ли не ще се избият, за да могат да спечелят за една или друга част на сектор „Сигурност“ по-високи възнаграждения за съответната година, от което страдаше пък друга част на същия сектор. В началото на 2024 г. от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме един законопроект за промени в Закона за МВР, с който се увеличиха вече възнагражденията на служителите в Министерството на вътрешните работи, и наред с това по същото време подкрепихме увеличението на възнагражденията на служителите в Министерството на отбраната и малко по-късно през годината внесохме законопроект, с който се увеличиха възнагражденията и на Националната служба за охрана. Какво се получи при бюджета за 2025 г. по отношение на двете дирекции в Министерството на правосъдието – Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“? Както по отношение на Бюрото по защита на застрашени лица, стана така, че вече не се наблюдава еднакво положение със служителите по Закона за МВР със сходни функции. По отношение на трудовите възнаграждения и на съпътстващите ги плащания, отбележете, в тези две главни дирекции – Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, все още е налице ниският размер на втората група плащания, като особено фрапантна е тази неравнопоставеност на плащанията с тези допълнителни и съпътстващи плащания, които вече имат служителите на МВР, или ще имат, след като бъде приет бюджетът, за сходни дейности. За съжаление, исканията за изравняването на статута на двете дирекции в Министерството на правосъдието със статута на служителите в МВР станаха жертва на политиката на правителството за драстично орязване на бюджетните разходи с цел преследване на 3% бюджетен дефицит като условие за приемане на еврото в България. Ние подкрепяме изразените становища, че следва да се прилага единен, унифициран подход в настоящата бюджетна процедура за държавните служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Главна дирекция „Охрана“ и Бюрото по защита на застрашени лица с идентичен статут по Закона за МВР съобразно принципите равенство пред закона и ефективна защита от дискриминация, както и единство и неделимост на право-охранителната система, и в цялост на сектор „Сигурност“, което би следвало да е основен ангажимент на правовата държава. За нас следва да има такава равнопоставеност, а именно еднакво третиране и недопускане на дискриминация на служителите на ГДИН, ГДО и БЗЗЛ със специален статут по Закона за МВР, в сравнение със служителите със специален статут на Министерството на вътрешните работи съгласно Раздел четвърти от Закона за МВР – възнаграждение, материално и социално осигуряване, относно не само основните, но и допълнителните възнаграждения считано от тази година и след приемането на бюджета, както и преодоляване към настоящия момент на диспропорциите във възнагражденията. Това са сумите за порцион, специфични служебни дейности, пътни пари по време на отпуск, пари за униформено облекло, с оглед гарантиране на необходимите средства в бюджета за 2025 г. и недопускане на напрежение и демотивация на държавните служители, ангажирани с охраната на обществения ред и сигурността. Недопускането на неравностойно третиране на държавните служители по Закона за МВР, които са заети в Министерството, и във второстепенните разпоредители към Министерството на правосъдието с идентичен статут и правоохранителни функции, които са двете дирекции „Охрана“ и „Изпълнение на наказанията“, поне за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ е въпрос на чест и дълг към служителите на държавата, реда и обществото, изискващи достойно политическо решение. Именно затова сме направили следните предложения в частта „Разходи“ за персонал в Министерството на правосъдието и следните допълнителни суми, които да бъдат дадени: В Главна дирекция „Охрана“ сме предвидили допълнителни възнаграждения за постигнати резултати – 12 млн. лв., допълнително възнаграждение за прослужено време – 2 млн. лв., увеличение на парите за храна от 270 на 300 лв., както е в МВР – 550 хил. лв. За увеличението за допълнително възнаграждение за времето на разположение – 200 хил. лв. общо, за увеличение на заплащането за специфични условия на труд до 380 лв., както е в МВР – 4 млн. лв., за увеличение на парите за работно облекло от 600 на 800 лв. – 23 хил. лв., за увеличението на щата на Главна дирекция „Охрана“ с нови щатни бройки – 10 млн. лв., защото, макар и да са предвидени пари в бюджета за 2025 г. за увеличение на заплатите, за да се постигнат заплатите в МВР, за съжаление, не са предвидени пари за нови щатни бройки и след малко ще Ви обясня до какво ще доведе това, до какви дефицити. В Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сме внесли предложение, с което сме предвидили за постигнати резултати 36 млн. лв. повече, за прослужено време – 2 млн. лв., за увеличение на парите за храна от 270 на 300 лв., както е в МВР – 1,6 млн. лв., за допълнително възнаграждение за времето на разположение – 50 хил. лв., за увеличение на заплащането за специфични условия на труд до 380 лв., както е в МВР – 9 млн. лв., за увеличение на парите за работно облекло – 250 хил. лв., и за увеличението на щата, което е изключително важно – 8,4 млн. лв. Общата необходима сума за тези две дирекции възлиза на 86 млн. лв., като според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ същата може да бъде осигурена чрез увеличение на приходите от ДДС и съответно такова предложение сме заложили. Ако не бъде прието това предложение, то ще доведе до очаквано и поредно преливане на служители от една част на сектор „Сигурност“ към друга, а именно във случая от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МВР. Това ще бъде особено видно и явно в регионите на страната, като в края на годината ще поискам отчет колко служители са напуснали двете дирекции в Министерството на правосъдието, а от МВР ще изискам справка колко са новопостъпилите служители с преходно заемана длъжност в някоя от двете дирекции. Защото, уважаеми народни представители, разберете, че служителите на Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Бюрото по защита на застрашени лица...

Ама казах, че имам две предложения по два текста в началото, а може би не чухте.

Няма проблем, госпожо Председател. …Защото служителите на Главна дирекция „Охрана“, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и служителите на Бюрото по защита на застрашени лица хранят семейства и те не се интересуват от мераците на мнозинството и на правителството за приемане на еврото, като орязват бюджетния дефицит. Следващото предложение, което сме направили, е свързано с недостатъчното финансиране на капиталовата програма на Висшия съдебен съвет. Държа да Ви кажа, че за поредна година ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, на първо място, изискваме справка в края на съответната година какви са нуждите и необходимостта от финансиране на капиталовите разходи на Висшия съдебен съвет. Получаваме съответен отговор и правим в съответния бюджет – както миналата година, така и тази година, предложения, които да удовлетворят тази капиталова програма. Защо го правим? Защото считаме, че положението със сградите на съдебната власт и с тяхното състояние, за съжаление, е изключително тежко и има една спирала, за съжаление, която е низходяща спирала. Всички ние считаме, че би трябвало хората, които са заети в съдебната система – не само магистратите, това са и служителите в съдебната власт, това са всички граждани, които я посещават по една или друга причина, както страни по дела, както вещи лица, адвокати, експерти и така нататък – всички те трябва да могат да работят в едни нормални социално-битови условия. За съжаление, в последните няколко години и Висшият съдебен съвет стана заложник на мераците за приемане на еврото и съответно преследване на 3% бюджетен дефицит и именно затова и капиталовата програма всяка година бива орязвана. За тази година предвидената сума за капиталови разходи е 44 млн. 570 хил. лв., което е с 50 млн. 717 хил. лв. по-малко от предложението на Висшия съдебен съвет, което е обективирано до Министерския съвет, а оттам е внесено и в Народното събрание. Както посочих и преди малко, изискал съм писмо от представителя на Висшия съдебен съвет господин Магдалинчев и той ми е изпратил изключително подробен отговор, както и таблица с капиталовите разходи – извинявам се, направих лапсус, представляващия Висшия съдебен съвет, който ми е изпратил изключително подробно писмо и таблица на капиталовите разходи, за необходимостта от направата на капиталовите разходи за проекти за 2025 г. И съгласно него е посочено, че намалението – всъщност недостигът, е с 50 млн. лв. Необходимата сума на Висшия съдебен съвет за капиталови разходи за 2025 г. е 95 млн. лв. Ако погледнем списъка с проектите за капиталови разходи, за ремонт и построяване на сгради на съдебната власт, ще видим, че има такива, които има нужда да бъдат построени или ремонтирани в окръжни градове, като Силистра, като Сливен, като Разград, като Пазарджик и други, които имат нужда наистина от сериозен ремонт. Всички те за нас са важни и именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме направили предложения в бюджета, с които отново да заложим по-високи приходи от ДДС и тези 50 милиона допълнителни, от които има нужда Висшият съдебен съвет, да му ги предоставим, защото считаме, че би трябвало да се обърне наистина сериозно внимание на необходимостта от построяване и ремонт на сгради. Защо го казвам? Защото може би не сте забелязали, но тези 45 млн. лв., които са предвидени тази година за капиталови разходи, повечето от тях са за хардуер, компютърни конфигурации, сървъри, копирна и друга офис техника, офис обзавеждане и лицензии, програмни продукти и така нататък. Това за мен са просто едни бързи врътки за направата на едни бързи пари. Повтарям за госпожа Петкова, това за мен са едни бързи врътки за направата на едни бързи пари с тези 45 млн. лв. капиталови разходи на ВСС за, цитирам: „Лицензии, програмни продукти, софтуер, хардуер“ и така нататък, докато състоянието на…

Да, приключвам. Последно изречение, госпожо Председател. Аман!

Последно изречение. Надявам се, дами и господа, да подкрепите това предложение за ремонт и строеж на нови сгради на съдебната власт, защото всички ние – българските граждани, имаме нужда от тях, включително и председателят госпожа Киселова.

Госпожо Председател, в началото на тази точка имахме с председателстващия тогава господин Стойнев обсъждане как ще протече този дебат. Да, хаотично, но все пак да имаме някакви яснота по правилата, тъй като има 110 члена, има 40 параграфа, а това е дебат на второ четене. Не е дебат на първо четене. И това, което каза председателстващият господин Стойнев, е, че всеки народен представител ще има право само на едно изказване, което само по себе си е странно, но той няма да има лимит във времето. Моля, съгласувайте с господин Стойнев тази практика, за да може все пак народните представители не само своите предложения да изложат, а и да могат да коментират някакви точки в бюджета все пак. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Да, наистина господин Стойнев каза, че няма да ограничава времето и всеки един от народните представители колкото предложения има, ще може да говори поне по около пет минути на всяко едно от предложенията си, така че имайте го предвид или поне наистина съгласувайте действията си с тези на господин Стойнев, за да знаем ние тук как да процедираме в случая. Уважаеми господин Петров, известна е Вашата дългогодишна инициатива за подобряване сградния фонд и състоянието на сградите на съдебната система. Вие изброихте няколко областни района, но пропуснахте Варна и затова аз искам да се обърна към Вас с въпроса: какво мислите за изграждането на Съдебна палата във Варна, защото от около почти 20 години, мисля, че имаше предвиден парцел на едно място – още в началото на град Варна, на влизане от Аспарухов мост, който беше даден. Той беше на Община Варна. Беше даден с отстъпено право на строеж на съдебната система, но и до ден днешен там стои една празна площ, да не кажа поредната дупка във Варна. Сега, доколкото разбирам, след като е изтекло това право на строеж, е отделен нов терен, който е до цирковата площадка, за изграждането на Съдебна палата във Варна. Наистина е много неудобно да няма Съдебна палата във Варна и различните съдилища да са на различни места, от единия край на Варна до другия край. Това е много неудобно за всички хора, та искам да разбера дали Вие сте предвидили във Вашето предложение, така както направихте няколко поредни години, няколко поредни бюджета в поредните Народни събрания, за изграждане на Съдебна палата във Варна, за да знаят народните представители от другите парламентарни групи и евентуално да подкрепят това Ваше предложение. Благодаря.

Господин Стоянов, така е. Всяка година внасям предложение към държавния бюджет, свързано с капиталовата програма на Висшия съдебен съвет, което да обезпечи финансови средства за ремонт и изграждането на нови сгради, свързани със съдебната власт, в различни места на страната. Защо? Защото Министерският съвет постоянно орязва тези разходи. И понеже споменахте за бъдещата евентуално Съдебна палата, всички ние искаме да бъде изградена. 10 години съм живял във Варна и все още имам досег до варненските съдилища като адвокат. Запознат съм със сагата с евентуалния строеж на Съдебна палата във Варна още от времето, когато тази така наречена дупка беше първо предвидена под Първо РПУ – някъде там беше, пък сега е до стадиона на „Спартак“, ако не ме лъже паметта. По списъка, който е изготвен от ВСС, на обща стойност 69 млн. 429 хил. и 100 лв. за капиталови разходи за ремонт и придобиване на нови сгради от 55 проекта, на първо място, господин Стоянов, на първо място е заложен този проект за изграждането на нова Съдебна палата във Варна, за което съм направил предложение. Аз съм народният представител в тази зала, който е направил това предложение и тази поредна година. Аз съм, повтарям го, за втора поредна година. 12 млн. лв. са посочили от ВСС, че имат нужда за изграждането, за стартирането на този процес за нова Съдебна палата във Варна, и толкова съответно сме предвидили ние като част от нашето предложение. И съответно ще помоля народните представители да го подкрепят. На следващо място, ние няма да подкрепим така заложения бюджет на съдебната власт. Защо? Защото нереалистично са заложени прекалено големи приходи от съдебни такси, които няма да бъдат постигнати. Въпреки че няколко години приходите от съдебни такси варират между 65 и 89 млн. лв. за миналата година, сега са заложени 137 млн. лв., или с 61% повече. Мислите ли, че е възможно приходите от съдебни такси, господин Балачев, да бъдат с 61% повече, без самите такси да се увеличават? Това означава, че цялата държава заедно с кокошките ще води съдебни дела, ще плаща 4% върху материален интерес. Ето това им е политиката на Министерския съвет по отношение на приходите само и само да намалят бюджетния разход, фиктивно да вдигнат бюджетния приход, така че да се получат трите процента бюджетен дефицит. Разбира се, както е изложено и в писмото до мен от 18 декември 2024 г., така заложеният от Министерски съвет размер от 137 млн. лв. на приходи от съдебни такси няма да бъде постигнат. Той е изключително нереален и ще се наложи освен едни минус 18 млн. лв., които и сега са заложени на минус 18 милиона от бюджета за съдебната власт, да има допълнително финансиране, така че за поредна година ние ще се изправим в една спирала, низходяща спирала, при която, от една страна, казваме: няма да дадем пари за сградите на съдебната власт, няма да дадем пари за финансиране на капиталовите разходи, от друга страна, ще питаме: добре де, тези хора защо не предлагат правораздаване, правосъдие и така нататък? Ами когато искаме да взимаме, трябва и да даваме. За съжаление, всички ние – и гражданите, и магистратите, и служителите в съдебната власт, станахме жертви на бюджетния дефицит от 3% като условие за приемане на еврото в България. Благодаря Ви.

Уважаеми господа и дами министри, уважаеми колеги! В необичайна ситуация се намираме, тъй като, макар и дълго време да се занимавам с политика, не е имало ситуация, в която имаш право на едно изказване по време на дискусията за бюджета. Това е изключително необичайно и непродуктивно. Но да премина към най-важните неща. Искаме да продължим растежа на икономиката, а една от малкото ключови реформи, които бяха направени, които са в полза на малкия бизнес, е увеличаването на прага за регистрация по ДДС и тази година от 1 януари до края на март, тоест 166 хил. лв. за всички около 200 хиляди малки фирми в България. Изведнъж сега правителството казва следното нещо: от 1 април, нищо, че първите три месеца на годината е бил 166 хил. лв., от 1 април ще го върнем пак на 100 хил. лв. През цялото управление на ГЕРБ ние искахме и предлагахме увеличение на прага за регистрация по ДДС. Те никога не го направиха. Трябваше да дойдат нашите правителства това да се случи. А сега ГЕРБ връщат нещата и тяхното управление, което е вече и с Пеевски от днес, простете, не от днес, но днес стана видимо участието на Пеевски, нека бъда коректен, искат да върнат нещата обратно, но си представете как това изглежда за малкия бизнес. В началото на годината те са имали един по-висок праг от 166 хил. лв., сега от 1 април ще им бъде намален. Сега, забележете какъв е аргументът на Министерството на финансите. Те виждат една хипотетична загуба от 139 млн. лв. за бюджета, но ние, които следим всеки детайл, искам да Ви напомня, че когато първоначално повишавахме прага за регистрация по ДДС, Финансите твърдяха крайно неверни неща, включително, че при праг от 166 хил. лв. бюджетът щял да загуби. Имаше една прогноза от около 400 млн. лв. Вижте колко са им неверни прогнозите в това отношение. Истината е, че фискът не губи от повишения праг за регистрация по ДДС. Хем бизнесът печели, хем икономиката се развива по-бързо, хем хората са в по-добри условия. Фискът няма никаква загуба от това, уважаеми колеги. И затова нашето предложение – на „Демократична България – Продължаваме Промяната“ и който друг е предложил, е добре дошъл този праг да бъде запазен… (Смях и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее! Еее!“) Но искам да Ви обърна внимание на следното нещо: заедно с това правителството не въвежда европейска директива, която от началото на 2025 г. казва още нещо– че когато има трансгранична търговия между европейски страни, има праг от 100 хил. евро, или 200 хил. лв., за такива компании – малки и средни предприятия, които търгуват на територията на няколко европейски страни, тоест Европа за малкия бизнес, Европейският съюз за малкия бизнес създава много голямо предимство. Дори служебният кабинет, който много критикувахме, беше тръгнал да въвежда тази директива. Сега това правителство и това не смята да въвежда, тоест планира се двоен удар срещу малкия бизнес. Първо, прагът за регистрация по ДДС да бъде върнат на 100 хил. лв., ако нашето предложение не бъде подкрепено. Второ, това е европейско предимство. Когато има трансгранична търговия, да има праг от 200 хиляди. Сега ще Ви обясня как се формира този праг. Той се формира, ако например прагът в съседна Румъния е 120 хил. лв., той е около 120 хил. лв., и в България е 100 хиляди, ако стане, както предлага кабинетът, 200 хиляди, означава, че фирма, която търгува на територията на двете страни – малка компания, може да комбинира двата прага до достигане на 200 хил. лв. праг. И вижте какво ще се получи. Фирмите в Румъния, която ще въведе вероятно преди нас тази директива, ще имат предимство спрямо фирмите в България, когато осъществяват трансгранична търговия, за това става дума, и ще се развиват по-бързо от нас. И ние ще се чудим впоследствие защо Румъния още повече е изпреварила България. Между другото, трябва да се отбележи, че дори Унгария, Унгария с Орбан, госпожо Министър, Унгария с Орбан (реплика от министър Георги Георгиев)… Не, то дефицитът е отделна тема, по която ще говорим, когато пожелаете. Дори Унгария с Орбан са тръгнали да възприемат тази европейска директива по бързата писта и да създадат това предимство за унгарските компании. Къде е България? Призовавам това Народно събрание към следното нещо: колеги, всички Вие, всеки един от Вас, всеки в тази зала – ние заедно повишихме прага за регистрация по ДДС – всички гласувахте за, които бяха в миналия парламент. Всички гласувахте за – единодушно решение. Какво ви промени мнението? Защо отстъпвате от това огромно предимство за малкия бизнес в България? Защо не сте готови да си потвърдите думата и мнението? Още едно нещо. На Бюджетна комисия госпожа Петкова беше извадила праговете на няколко държави с най-нисък праг за регистрация по ДДС и каза: вижте ги тях. Аз ще ѝ кажа друго – вижте Румъния, където е 120 000; вижте Италия; вижте Ирландия; вижте Франция за стоки. Франция разграничава стоки и услуги; вижте Германия какво прави; вижте Литва какво е планирала в момента. Уважаеми колеги, разчитам на това, че хората от Вас, които искат по-бързо развитие на малкия бизнес, ще си останат на думата и ще гласуват както гласувахме заедно миналия парламент. Втори въпрос, който изисква особено внимание. Предупреждавахме правителството, че като вдигнеш с 50% заплатите в Министерството на вътрешните работи, това предизвиква дисбаланс. Затова има протести. Вижте, отвън има протести днес. Трябваше по-балансиран подход и трябваше да бъдат подредени нещата по следния начин: ако най-големият приоритет е отбраната заради международната ситуация, войната, която се води, необходимостта България да се модернизира, да има силни отбранителни способности – логично е. Това го подкрепихме. И там увеличението е 30%. Следващите увеличения трябваше да следват и да бъдат по-ниски от този основен приоритет. Затова в проекта на бюджет сме предложили увеличението на заплатите в МВР да бъде 19%. Ако подкрепите нашето предложение, ще се случи по този начин. Към него, госпожо Председател, искам да добавя редакция. Тя е в чл. 177 – след ал. 2 отпада текстът и се заменя със: „след думите „предходната година“ се добавя запетая и думите „като от нея се извадят възнагражденията над основната заплата и допълнителните възнаграждения“ – ще Ви го дам и писмено. И в чл. 180 след ал. 2 отпада текстът и се заменя със: „след думите „предходната година“ се добавя запетая и думите „като от нея се извадят възнагражденията над основната заплата и допълнителните възнаграждения“. Следващият много важен въпрос. Правителството предвижда увеличение на осигурителната тежест с три процентни пункта. Да, ще кажете: не е веднага, но е 2027 и 2028 г., което е следващият много тежък удар върху развитието на икономиката на България. Ние трябва да си зададем въпрос като парламент и като общество как да избегнем това развитие. Какво може да се направи? Затова сме предложили редица реформи на разходите, които спестяват, които да спестяват излишни разходи на правителството, реформи за прозрачност, частните болници да правят, както разбрахте, обществени поръчки. Предложили сме увеличение на таксите и данъците върху хазарта също така като инструмент за допълнителни приходи. Защото увеличението на осигурителната тежест трябва да бъде избегнато! Трябва да направим максимума като Народно събрание, като политици това да не се стовари върху българската икономика, защото ще има много тежко отражение върху потенциала за развитие и растеж. На следващо място. Предложили сме даренията към бюджета, които предлага правителството, да отпаднат. Колеги, безумно е да запишеш в Закона за бюджета такова нещо. Никога не е имало. Никога такова нещо не е съществувало, че бизнесът може да дарява на държавата средства за публични инвестиции?! Това никога в български бюджет, такова нещо не е имало и ние сме предложи то да отпадне. Защото може идеята да е имала някакъв добър смисъл, може да е имало добри намерения зад нея. Може да е имало някакви позитивни подбуди, но това може да се превърне в много неприятен рекет върху бизнеса – ако някой обикаля българските фирми и ги пита: Вие сега ще дарявате ли? Няма ли да дарявате? Не се прави така! Фирмите са длъжни да си платят данъка, плащат си данъците и не, няма нужда да правят дарения, които да бъдат записани в бюджета. И забележете, на Бюджетна комисия стана ясно, че от такива дарения бюджетът очаква да събере между 50 и 70 млн. лв. Аз си признавам – това за мен е много интересен въпрос и ще следя, и ще проверим – всички заедно, колко пари са дарени по този ред, тъй като това е крайно любопитен въпрос. (Реплики.) Да, и от кого, колега, точно така. Още нещо. Предлагаме дългът да не расте с 18,9 млрд. лв., а да нараства с 12 млрд. лв. Защо? Тези 7 млрд. лв., които сте предвидили да отидат към държавни компании. Зададох изричен писмен въпрос към Министерството на финансите, колеги, питах така: кажете за тези 7 млрд. лв. – какви проекти ще бъдат финансирани с тях, ама конкретно? И ми беше отговорено: бюджетът още не е приет, като се приеме, тогава ще Ви кажа. Ама това, извинявайте, колеги, не е отговорен, не е сериозен, не е бюджетен подход. Как да гласуваме сега за 19 млрд. лв. нов дълг, като дори не е ясно за какво точно ще бъдат разходени тези средства? А нашето предложение е да намалим размера на новия дълг, който може да поема правителството, от 18,9 милиарда на 12 милиарда. И Ви обяснявам как получаваме 12 млрд. лв. Това е очакваният дефицит плюс очакваното рефинансиране на дълга. Понеже тука някой от министрите, не видях кой, ме попита: какво правим с дефицита? Колеги, ако това Ви е бюджетът и приемете този бюджет, аз ще Ви питам септември какво правим с дефицита. (Реплики между министър Георги Георгиев и народния представил Мартин Димитров.) Защото, господин Георгиев, виждам, че Вие ме репликирате, никое правителство не е повишавало разходите с близо 19 млрд. лв. Това никога не се е случвало. Никога такова предложение в бюджет не е имало. Никога не е имало такова предложение. (Реплики между министър Георги Георгиев и народния представил Мартин Димитров.) Господин Георгиев, не сте разбрали. Това е повишението на разходите, тоест с 18,5 млрд. лв. Това е повишението. Никакви лимити няма тука. А за дълга има лимит. Значи едното е с лимит, другото си е повишение на разходите, което повишение на разходите е рекордно за новата българска история. Такова нещо не се е случвало. И затова не ме питайте за дефицита! Аз ще Ви питам тази година какво се случва с дефицита. Накрая искам да кажа следното нещо: всеки ден от „Демократична България – Продължаваме Промяната“ слагаме по няколко реформи. Вие не ги приемате. И днеска ще направим така. Но разберете следното нещо: оправданието – ние сме на два месеца, не можем да задействаме реформаторски подходи, е огромна заблуда, защото има проста политическа истина – който първата година от своето управление не започва важните реформи, няма да ги започне.

Не сме на една година, а на един-два месеца.

Да, точно така, така, така, но първите няколко месеца са най-важните месеци. Оправданията са оправдания, липсата на реформи е нещо очевидно, което прави впечатление. И така, колеги, този бюджет, на последно място, ще се занимае с предложението за държавни фирми и за фиксирани надценки на цените на храните. Така, държавни фирми с цел държавни магазини, създаване на държавни магазини с цел намаляване на цените не е имало в новата история на Европейския съюз. Няма такова нещо! Имаше преди това държавни бензиностанции. Същите хора ги предложиха и още тогава им казах, че в България на 1000 души има най-много бензиностанции в целия Европейски съюз. И какво се оказа? Оказа се, че създадоха Държавна петролна компания, която харчи много, но бензиностанции нямаше. Сега държавни хранителни магазини вероятно също няма да има, но ще има много сериозни разходи. И понеже ме опонирахте и ми казахте, че има време за реформи, то време за реформи хубаво има, ама Вие почвате, колеги, с антиреформите. Иначе хубаво, има време за реформи. Като се комбинира идеята за държавни магазини, а пак повтарям, никъде в Европа такова нещо с цел намаляване на цените не е правено. Правено е в северните страни за алкохола с цел ограничаване продажбите на алкохол, Правено е в някои страни за тютюна с цел ограничаване продажбите на тютюн, но в Европейския съюз никъде няма държавни магазини, които са с цел намаляване на цените. Такова нещо няма и не е имало по простата причина, че никой не е сметнал, че то може да бъде резултатно. Колегите от ДПС на Пеевски го предложиха, Вие го подкрепихте, то мина в Бюджетната комисия. Това е една дълбоко грешна идея, която не трябва да минава през пленарната зала. И тя ще бъде комбинирана, за съжаление, с друга грешна идея, която идва от Министерството на земеделието, за таван на надценките по отношение на веригите. Двете мерки, като ги съберем заедно и като добавим към тях растежа на разходите, който се предлага в бюджета, може да се получи ефектът, който видяхме в Унгария. Подобни мерки доведоха до най-високата инфлация в Унгария, в Европейския съюз, защото не работят такива идеи. Като сложиш 20% таван на надценките, се получава така, че всички вдигат с 20% цените, уважаеми колеги. Това са непазарни подходи. Така че не само че няма реформи – започвате с непазарни подходи – държавни хранителни магазини и ограничения в тавана на надценките. Това ли е политиката, от която очаквате развитие, очаквате растеж на икономиката, очаквате цените да спаднат? Нищо няма да се получи. И така, ние от „Демократична България – Продължаваме Промяната“ сме добронамерени, колеги, ще подкрепим всяка идея за влизане на България в еврозоната по категоричен начин. Но антиреформаторски идеи и такова разточителство по отношение на разходите никой от нас не може да подкрепи. Благодаря за вниманието.

Господин Димитров, от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ от толкова минути изказване – близо половин час Ваше изказване, не разбрахме в крайна сметка ще подкрепите ли бюджета, или няма да го подкрепите? Имам чувството, че Вие, когато изпаднете в ситуацията да сте опозиция, сякаш нещо се случва с Вашето поведение и започвате да предлагате някои по-разумни мерки от гледна точка на бюджета. Естествено, ние част от тях ще ги подкрепим, защото например в § 24 за намаляване прага на ДДС имаме също предложение, че трябва да остане 166 хил. лв. – не трябва да пада под 100 хил. лв., защото най-малкото, което е, инфлацията за годината изяжда част от парите, по които е била старата ставка. Относно § 4, където юридическите лица могат да правят доброволни вноски в полза на централния бюджет, и Вие, и Асен Василев имате сходни предложения, за да отпадне този параграф. Ние сме съгласни с него. Тази практика за доброволна вноска от страна на бюджета не виждам как ще се случи. Ние също ще наблюдаваме кой колко е внесъл по това перо. И ми е интересно, по-скоро аз го разчитам като, ако мога да цитирам песента на Вашия евродепутат, положението ще бъде „Дай некой лев за бензин на Астрата“. Правителството ще го използва като натиск върху бизнеса да даряват, щото знаем, че сметката няма да излезе. В тази връзка е и тегленето на по-висок дълг, за да може с тези милиарди, които ще отидат към държавните дружества, когато не излязат приходите от ДДС, защото знаем, че 33% приходи към ДДС няма как да се случат с тези мерки, съответно тези милиарди ще отидат за дефицита. Ама Вие тука не го казвате много ясно, защото Бойко Борисов ще дойде и ще Ви дърпа ушите, ще каже, че Вие бутате пътя на България към еврозоната, нали така? Така че предложенията Ви, които са разумни, ние ще ги подкрепим. А относно предложението на „ДПС – Ново начало“ в § 36 за държавните магазини, не бъдете толкова сигурен, че няма да се подкрепи – видяхте какво стана днес в залата, те ще си го подкрепят. Магазини най-вероятно ще има, но дали ще има стока вътре, не е ясно. И последно, госпожо Председател. Извинявам се, че малко просрочих времето. Обръщам се към представителите на МЕЧ. Дали „ДПС – Ново начало“ са Ви откраднали идеята, или не – просто помислете, че нещо, което идва от ДПС, то няма да е добро и няма да е в интерес на България. Така че Ви призовавам да не подкрепяте предложението на ДПС. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“)

Господин Димитров, имам много конкретен въпрос към Вас, тъй като Вие споменахте за праговете за ДДС. Преди това искам да Ви поправя обаче. Не е вярно, че Вашето правителство вдигна прага за ДДС на 166 хил. лв. Вярно е, че стана по времето на Вашето правителство – това е правилно да се каже, защото самото вдигане стана с нашите гласове, на ВЪЗРАЖДАНЕ включително. Едно е да стане по време на Вашето правителство, друго е да го направи Вашето правителство – две различни неща са. Друг е въпросът защо стана, между другото. Защото това не е по желание на Вашето правителство, това е една европейска директива, която в действителност дълго време се отлагаше да бъде приложена тук, приета тук, в нашето българско законодателство. Факт е, не го крия, че всъщност Вие сложихте прага по ДДС на максимума, който тази директива позволяваше. Въпросът ми към Вас обаче е за това, което казахте – за другия праг по ДДС, който е на 200 хил. лв., той също е по европейска директива. Той се отнася за фирми, които търгуват в повече от една държава от Европейския съюз. Този праг от 200 хил. лв. също е по европейска директива, която не е в действие от вчера или от онзиден, тя беше валидна и когато Вашето правителство беше на власт. Защо не приехте този праг още тогава?! Защо не приехте?! Излезте тук и кажете! Когато Вашето правителство управляваше, тази директива вече беше в действие. Въпросът ми е конкретен: защо не предложихте този праг също да бъде прилаган за тези фирми, които търгуват с повече от една държава от Европейския съюз?

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Спазваме ли времето за реплика? Понеже са няколко неща, ще се опитам накратичко да направя реплика на господин Димитров по две от темите, които засегна. Уважаеми господин Димитров, съгласявам се с Вас, че не трябва да намаляваме прага на ДДС, най-вероятно са валидни аргументите и на Министерството на финансите, но в икономиката всички сме наясно, че малкият и средният бизнес, за който говорим много често ние политиците, всъщност са гръбнакът на икономиката в една страна, а такива резки движение объркват много плановете на хората, които искат да се занимават с бизнес. Много хора след приемането на този закон, а този закон, тоест промяната на прага, беше дългогодишно очакван, защото най-малкото, знаете, че инфлацията, цените, оборотът – самият оборот, расте, без да расте печалбата, се ориентираха – познаваме немалко хора, които така се окуражиха и се върнаха в България от европейски и други страни, където все пак практикуват нещо и работят, и създадоха бизнес, след като направихме промяната. Да не говоря за тези, които практикуват бизнес и на ръба между регистрацията на ДДС. Да не говоря пък за тези, които умишлено остават в сивия сектор, за да не прекрачат прага на ДДС, както беше преди, защото там вече влизаш в едни дълбоки води, където се бориш с по-големи фирми, имаш по-големи счетоводни разходи, като цяло разходи. ДДС трудно се управлява, не всяка фирма може да управлява средствата от самия ДДС. Така че много хора си направиха бизнес план след нашата промяна и ние нямаме право сега да бъркаме техния бизнес план! Ние ще ги избутаме или към фалит, да не кажа и недоверие към политиците и политическата система от хора, които искат да предприемат нещо в тази страна, да не ги избутаме и към сивия сектор. Заради това нашата парламентарна група е на мнение, че трябва прагът за регистрация по ДДС да си остане, най-малкото не толкова рязко. Преди няколко месеца защитавахме тази теза, направихме промяната, сега да говорим за обратното, за мен и за нашата парламентарна група е неприемливо. Да взема отношение и за магазините, които визирате, тоест идеята да има магазини в пощите, за да…

Аз затова попитах как да го направя, но добре, ще взема изказване по тази тема. Запишете ме тогава за изказване. Благодаря.

Уважаеми дами и господа! Много ми се иска да има тези, по които въпреки различията в Народното събрание ние да успяваме да се обединим, когато е в полза за развитието на България. Напомням Ви, че всички ние заедно повишихме прага за регистрация по ДДС – 100% тази зала в предишния парламент гласува за. И сега, ако решим друго, това е крайна непоследователност, това спира развитието – правилно казва колегата Мюмюн, който направи много хубаво изказване. Това ще накара много фирми да фалират. Така че трябва да имаме волята, каквито и различия да имаме по много теми, да можем да се обединяваме в името на развитието на българската икономика. На конкретния въпрос, който ми зададе Тодоров от ВЪЗРАЖДАНЕ. Тази директива за трансгранична търговия, колеги, действа от 1 януари 2025 г. (Шум и реплики.) Слушайте, като Ви се говори! Не си измисляйте, слушайте, като Ви се говори! Ако действаше преди това, можеше да я въведем, но как да я въведем, като тя функционира от 1 януари 2025 г.! Това са фактите! И забележете, притеснявам се, че ще бъдем изпреварени от редица страни – казах Ви за Унгария, казах Ви за Румъния, които бързат да въведат тези правила, които комбинират праговете на отделните страни и разрешават при трансгранична търговия да ползваш комбинацията от двата прага. И това е специално създадено за малки и средни предприятия! Тоест Европейският съюз мисли как да развие малкия бизнес, как да му даде допълнителни предимства, как той по-бързо да се развива, а ние в България в този момент казваме: да, вдигнахме прага за регистрация по ДДС, понеже Министерството на финансите вижда някакви въображаеми загуби, които не се показаха. Защото ние, като вдигнахме прага миналия път, никакви загуби нямаше. Приходите от ДДС се преизпълниха. Никакво такова нещо се не случи! И беше коректно Министерството на финансите при това положение да каже: да, загуби за бюджета от това няма и повишението на прага е просто едно голямо, огромно предимство за бизнеса в България. Така че, уважаеми колеги, винаги ще имаме различия, винаги ще спорим – надявам се аргументирано, всеки ще си брани позицията, но се надявам този парламент по отношение на § 24, т. 1 и нашето предложение, и предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ за отпадане на намалението на прага да гласуваме заедно, да се обединим и да кажем следното нещо: щом е за малкия бизнес, щом е за развитие, дори да имаме Министерството на финансите, което не вижда тези неща, не ни чува и е глухо за проблемите на българската икономика, ние намираме начин да работим заедно, да си подадем ръка и да запазим прага от 166 хил. лв. по ДДС. Разчитам да дадем един такъв пример, да го направим заедно. Той ще бъде чут от 200 хиляди фирми в България. Така че, уважаеми дами и господа, разчитам на Вас. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, понеже засегнахте много теми, аз ще се опитам съвсем накратко да дам отговор на въпросите, които Вие поставихте. По отношение на Директивата. Както споменахте, уважаеми господин Димитров, както сам споменахте, господин Димитров – чуйте за Директивата, подготвен е Проект на закон за данъка върху добавената стойност, с който транспонираме тази директива. Вие сам я споменахте, че тя е в сила от 1 януари 2025 г. Министерството на финансите – колегите, максимално бързо предприехме необходимите действия, така че този проект на закон за данък върху добавената стойност – за изменението му, ще бъде внесен веднага в Народното събрание, така че няма да изостанем след Румъния. Надявам се да не вървим по пътя на Румъния, защото Вие на няколко пъти я дадохте за пример, но тя е с дефицит над 7%, така че това не е най-добрият пример. Но искам да Ви успокоя, че Директивата е транспонирана в нашето законодателство и Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност ще бъде съвсем скоро в българския парламент. По отношение на прага за регистрация по ДДС. Вие сте прав, ние миналата година подкрепихме тази мярка, но това, което подават колегите от Националната агенция по приходите, е, че всъщност с намаляването на прага губим приходи от ДДС в размер на 139 млн. лв. В тази ситуация, в която се намираме в момента, считаме, че тази мярка наистина би дала резултат с оглед амбициите ни по отношение на събираемостта на приходите от данък добавена стойност. По отношение на заплатите в Министерството на вътрешните работи. Няколко пъти имахме възможност да дискутираме тази тема. Това, което мога да кажа съвсем накратко, е, че те са определени на база действащо законодателство, касаят целия сектор „Сигурност“. Така че това е, което можем да кажем по отношение на този въпрос. Увеличението на осигурителните вноски. Коректно споменахте, че те не са направени от днес за утре. С един процентен пункт предвиждаме да бъдат увеличени осигурителните вноски от 1 януари 2027 г. и съответно с два процентни пункта от 1 януари 2028 г. Това е направено с цел да има предвидимост за бизнеса, за обществото. Сам знаете какви са разходите за пенсии – те са 24 милиарда за 2025 г., 12 милиарда от тях са за сметка на трансфер от Централния бюджет към бюджета на ДОО. Така че трябва да търсим някакъв вариант, защото този процент, как да кажа, на трансфер от страна на бюджета непрекъснато се увеличава и наистина трябва да търсим някакъв възможен вариант и изход от тази ситуация, за да намерим баланса. По отношение на таксите и данъците, свързани с хазарта. Вие правите предложение това да се случи през преходните и заключителните разпоредби. Становището на Министерството на финансите е, че такава промяна изисква да се направи съответната оценка, да се чуят всички заинтересовани страни, да бъде подложено на обществено обсъждане и тогава да се коментира в тази посока. За § 4, който Вие наричате параграф за дарения. Това всъщност е данъчна преференция, която и в рамките на Бюджетната комисия, и в рамките на първо четене на Законопроекта имах възможност да споделя, че това е възможност за данъчна преференция, която в хода на бюджетната процедура е обсъждана с редица браншови организации. Не сме говорили с фирми, не сме говорили с някакви хора! Тук става дума за абсолютно прозрачна вноска, който желае, в централния бюджет, тук не става дума за някакви корпоративни интереси. Пак казвам, касае се за данъчна преференция, която тези компании, които биха желали да направят такава вноска, ще ползват в следващите три години. По отношение на дълга и въпросните 7 милиарда. Вече имахме възможност да коментираме тази тема. Тук става дума за една възможност, която Законът за държавния бюджет за 2025 г. предвижда до размера на лимита на дълга – че определени средства от него могат – могат, забележете, да бъдат използвани от Министерския съвет, за да се увеличи капиталът на държавни търговски дружества в областта на енергетиката, отбраната и сигурността, земеделието, икономическото развитие, образованието. Смятам, че това са все сфери, в които наистина има необходимост от това да бъдат подпомогнати съответно тези дружества, за да могат да инвестират, да реализират съответно печалби и да има икономически растеж, който всички ние желаем да се случи. По отношение на разходите, за които Вие твърдите, че са рекордни. Аз мога да Ви изброя много конкретно какви са всички тези разходи – ще спомена само, че ръстът на разходите само за социални и здравноосигурителни плащания за 2025-а спрямо 2024 г. е 5 млрд. 591 млн. лв. Само по този показател. И това са ефекти от всичките промени, които са правени през 2022-а, 2023-а , 2024 г. Така че всичко това, господин Димитров, рефлектира. Онова, което се направи в предходните четири години, няма как да не даде отражение. Следващата година сигурно ще бъдат още по-големи разходите. От друга страна, разходите за издръжка също бележат увеличение близо 2 милиарда – милиард и 826 милиона, като тук са включени основно разходите, свързани със старите задължения по отношение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията – това са неразплатените разходи във връзка с договори, сключени в предходни години. Мога да изброявам още много, много дълго, така че да стигнем до тези 18 милиарда, за които Вие говорите. Ние сме едва от два месеца в това управление – няма как да сме генерирали тези разходи от 18 милиарда. Пак казвам, дайте да си признаем и да кажем – това е ефектът от последните четири години. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Намираме се в специален месец – свещен Рамазан. Предстои специална вечеря, наречена ифтар, която ще започне в 18,40 ч., и ще помоля най-учтиво за половин час почивка, която да започне от 18,40 ч. Благодаря.

И аз имам процедура!

Благодаря, госпожо Председател. Ще се възползвам от процедура по начина на водене, тъй като технически няма друга възможност в Правилника ние да вземем отношение – да коментираме изказване на министъра. Затова ще се обърна към Вас, госпожо Председател, като ще подложа под съмнение така заложените суми по отношение на приходите от ДДС, свързани с отлагането на увеличението на прага от ДДС.

Затова вземам процедура по начина на водене и се обръщам към Вас, госпожо Председател, защото по Правилника, пак ще повторя, не го правя с лошо…

Вие ще прецените – аз не Ви казвам какво да направите. Обръщам се към Вас, защото няма друга процедура по Правилника. И просто ще Ви посоча, госпожо Председател, че макар в бюджета за 2023 г. да бяха заложени 17 млрд. лв. приходи от ДДС, в бюджета за 2024-а – 18 млрд. лв. приходи от ДДС, а сега заради възстановените ставки от 20% върху ресторантьорския бизнес и върху хляба са заложени над 5 милиарда повече, а не 1 милиард марж до, конкретно, 24 млрд. 833 млн. и 600 хил. лв., които считам, че е непосилно да бъдат събрани, госпожо Председател. Именно заради това за мен съображенията на Министерството, че щяло да има несъбираеми едни над 130 млн. лв., ако се вдигне прагът за регистрация по ДДС, са несъстоятелни, госпожо Председател, и моля да обърнете внимание, ако Вие прецените, на министъра. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! От нашата парламентарна група на Политическа партия „Величие“ нямахме възможност да участваме в дебатите във връзка с този бюджет и сега се възползваме от нашето право на изказване, за да запознаем Вас с позицията на нашата партия и на парламентарната ни група по отношение на бюджет 2025 г. Тъй като ние сме дали обещание пред нашите избиратели да чуят позицията ни, използвам тази трибуна, за да го направя. Бюджет 2025 г., и не само този, а всички други бюджети би следвало да са едно цифрово изражение на приоритетите на държавата и на управляващите там, където те смятат, че тя би могла да се развие по най-добрия начин икономически и да благоденстват всички граждани, живеещи в нея. Второто изискване за хубав бюджет е той да завършва на излишък, а не на дефицит. И двете условия в този бюджет ние не ги намираме. Няма много ясни приоритети, в които ще се развива икономиката на България занапред. Единственият приоритет, който сме чули, това е влизането на България в еврозоната и около този приоритет се върти целият бюджет. Говореше се за 3% дефицит, говори се за инфлация – нито една от тези две цифри не вярваме, че ще е възможна. Инфлацията вече е 4%, дефицитът от 3% също не е ясно дали ще се случи. Това, което ние виждаме в този бюджет, който е крайно небалансиран, е един дефицит от 7 милиарда, който на всичкото отгоре ще се покрива с дълг. Тоест, когато приходите не са достатъчни, неясни, няма конкретни мерки откъде те ще се случат, няма мерки как ще се повиши тази събираемост и как сивата икономика ще успее да излезе на светло и да увеличи приходите в държавата – нещо, което е крайно несигурно. Единственото сигурно в този бюджет са разходите, които са фиксирани и които растат неимоверно, което няколко пъти се чу тук от тази сцена. Това, което също е специфично за тези разходи – че те основно отиват за издръжка на държавната администрация и за заплати, тоест те не са насочени към инфраструктурни проекти, към проекти за развитие на икономиката, създаване на среда за предприемачество, създаване на условия за преодоляване на демографската криза, а са насочени изцяло и единствено за покриване на разходи и предишни задължения. Това означава 7 милиарда дефицит и 18,9 милиарда дълг, който ще бъде използван за покриване на предишни задължения, за покриване на дефицит и за субсидии на държавни предприятия с неясни мерки за повишаване на тяхната ефективност, излизането им на печалба, така че да могат да се развиват и да внасят приходи в държавата за излизане от състоянието, в което държавата се намира. Тоест за нас този бюджет е бюджет, който не е ориентиран дълготрайно към решаване на проблемите на България. Той е ориентиран към запълване на конкретни дефицити и недостиг на средства там, където са изразходвани повече. Няма конкретни мерки за контрол върху изразходване на средствата. Няма мерки за овладяване на корупцията – всичко това, за което всички политически партии говореха, преди да влязат в този парламент, като приоритет. За нас този бюджет е неприемлив, ние няма да го подкрепим. Много съжаляваме, че не можахме да дадем нашите конкретни, целесъобразни и полезни предложения, които да намерят своето място в него. Това беше нашата позиция, която искахме всички Вие да чуете, и основно нашите избиратели, защото съм сигурна, че те ще ни разберат. Бихме могли да говорим много тук, ограничени сме във времето. Виждам, че няма определено разбиране по това, което казвам аз, но повтарям, използваме тази трибуна, за да се обърнем към всички онези, които са ни избрали, и съм сигурна, че те наистина са ни разбрали. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Браво! Много сериозно изказване!

Не ми стана ясно дали госпожа Илиева каза, че разходите, които се правят, са предимно за инфраструктурни проекти и ремонти, където кражбата е огромна. Ние гледахме един проект, който е за село Брест, където тръбите, които се купуват за 34 лв., са вкарани в проекта за 474. При тези разходи, така надути, ако реално някой беше коригирал цените за разходите в бюджета, аз мисля, че нямаше да ни се налага да вземаме дълг. Тук ми е чудно защо опозицията не казва нищо по този въпрос. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, колеги! Моето изказване е свързано с възможността да коментираме както наименованието, така и чл. 1 от Закона за държавния бюджет. Правя това уточнение не за друго, а защото в ситуацията, в която беше формирано с доста големи мъки правителство, и с това, което всъщност откри правителството, когато встъпи в длъжност, беше възложено на министъра на финансите Теменужка Петкова да направи бюджет, и не само да направи бюджет, но този бюджет да бъде такъв, че да може да покрие нашата основна цел, а именно влизането ни в еврозоната и евентуално от 1 януари вече да сме ползватели на еврото като равноправен член на Европейския съюз. Всъщност това е последната преграда, която ние не ползваме, за да бъдем като другите държави, които ползват и Шенген, ползват и еврото. Много изказвания имаше, че този бюджет не е добър. Най-вероятно и аз бих имал критики към него, защото при тази липса на достатъчно средства, при желанието да направим така, че всички сектори на икономиката на България да бъдат обезпечени, нормално е да има такива, които да не са доволни от това, че в една или друга област парите очевидно не стигат. Но ние трябва да отдадем заслуженото на нашия екип, на екипа на ГЕРБ-СДС в лицето на госпожа Петкова, на господин Ананиев, както и на Влади Горанов, които успяха да ни представят този бюджет, който разглеждаме вече на второ четене. Така че с този бюджет аз съм убеден, че не само ще бъдат постигнати приходите, които са и основата на разходите, които трябва да изпълним, но ние ще успеем в края на годината и още през юни месец да влезем в еврозоната, да имаме подходящи условия за това и същевременно да не ощетим нито пенсионери, нито работещи, както и това, което обещахме – вдигане на заплатите на определена категория работници: служители на МВР, учители. Така че бюджетът е такъв, какъвто е възможен – не е най-добрият, но е такъв, какъвто е възможен. В тази връзка бих искал да кажа няколко думи за региона, който аз представлявам, а именно Варненския регион. В приложение № 3 на страница 251 всъщност се намира проектобюджетът за тези обекти, за които е подадена заявка от страна на управлението на град Варна за периода 2025 – 2028 г. Общо заявките са за над 300 милиона, но при щателното разглеждане на тези заявки трябва да Ви кажа, че близо 150 милиона са само за два обекта, които не 2027 г. при това управление на града в лицето на Коцев, но Господ да слезе долу, няма да може да направи нито библиотека, нито гимназия, нито каквато и да била инфраструктурна промяна в нашия град. И тук искам да напомня на всички колеги, че миналата година Варна имаше бюджет от 100 милиона, от който успя да използва само 19, и то за тръбопровода, който минава, мръсния канал, под Варненското езеро. Тоест ние сме в очакване – не само аз като депутат от Варна, но и всички варненци сме в очакване отново Варна да има нула лева в инвестиции по отношение на инфраструктурната програма. В тази връзка аз исках заедно с моите колеги да направя искане тези сто милиона, понеже те няма да бъдат усвоени от администрацията на Коцев, за Варна да бъдат разпределени, ако има такава възможност съобразно чл. 53 от Закона за държавния бюджет, на малките общини, където техният лимит, който им се полага съобразно разпоредбите на чл. 113 от същия закон за държавния бюджет, техният лимит е някъде от порядъка между 40 и 50%. Дали това ще може да стане факт, аз не зная, но в самия бюджет е залегнало, че тези, които не могат да реализират проектите си до месец юни, тези средства трябва да бъдат преразпределени. Нашето искане, госпожо Министър, е тези средства, които Варна не може да усвои поради това, че няма готовност, както изисква законът, за инфраструктурни проекти, които са подали заявка, но те нямат готовност – нито технологична, да не говорим за това, че имат избрани изпълнители. Между другото, за срам на нашия град, за година и половина, откогато тази администрация е на власт, има извършена една-единствена обществена поръчка, която след това пропадна. Така че, за съжаление, трябва да призная, че ние сме в една изключително тежка ситуация – градът, и затова молим, ако е възможно, след юни месец, изминаването на трите месеца, в които ще се види, че тези заявки няма да могат да бъдат изпълнени, тази част от предвидените средства да бъдат прехвърлени на малките десет общини във Варненска област, а не да се връщат директно в бюджета. И няколко думи – и с това ще приключа, за…

Няма да приключваш! Имаш време.

Не се притеснявам, господин Костадинов. Знаем се с Вас от години, така че няма проблем.

Имаш време.

Имам, животът е пред мен, не се притеснявам. Вие му мислете. Вие му мислете! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Искам да кажа няколко думи сериозно вече по отношение на бюджета за съдебната власт. Да, той е крайно недостатъчен и тук аз съм съгласен, говорил съм с много от колегите, които са от Висшия съдебен съвет, постоянно поддържам контакти с хора, с магистрати и от нашия регион, и от други региони, определено инвестиционната програма е много ниска. А голямата болка на Варна, както вече имахме възможността тук и с колегите да коментираме, е строителството на Съдебна палата. Това е четвърти бюджет – мисля, че госпожа Петкова го знае, в който аз предлагам да започне проектирането и строителството на Съдебната палата във Варна. Сто години в България не е строена Съдебна палата. Шестдесет години има от построяването на Съдебната палата в Европейския съюз. А това, което има, е заложено като идеен проект, това ще бъде не само една палата, която хората ще оглеждат и ще бъде една от атракциите на града, но тя ще бъде най-хубавата и най-съвременната палата в целия Европейския съюз. Това, което се искаше да направим ние от правната общност на Варна, ние го направихме – имаме площадка на разкошно място в астрономическия център на града, тя е изчистена, имаме пълното съдействие на цялата юриспруденция, очакваме само на тази година да ни бъдат отпуснати 2 млн. 170 хил. лв. за проектиране и ако това нещо стане, в края на годината да започнем изграждането на този изключителен според мен национален обект. И още нещо, и с това наистина завършвам. Ние предлагаме в замяна, госпожо Петкова, теренът, който беше отпуснат преди години – през 2005 г. имаме отпуснат терен в центъра на града, той е от 7 декара, в идеалния център, той е на разположение на Висшия съдебен съвет, тоест той е наш, той е на съдебната система. Върху този обект, ако той бъде продаден, защото той няма – той седи празен така, буренясал, според нас, нашите изчисления, той ще донесе не по-малко от между 10 и 15 млн. лв. при неговата продажба. С тези пари ние ще започнем, ще покрием част от разходите. Да не говоря, че четирите обекта, които ще освободим след изграждането на Съдебната палата, са на стойност може би над 150 млн. лв., защото това са знакови сгради в града. Надявам се, че всички колеги най-сетне след четири години ще гласуват тези 2 млн. 170 хил. лв. и че най-сетне този старт на Съдебната палата във Варна… Разчитам и на моите колеги от нашата парламентарна група, и най-вече на госпожа Петкова. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ-СДС.)

Кой е пръв?

Кой Стоев?

Ама ние искаме още…

Благодаря, госпожо Председател. Ето това е пример, че Вие трябва да изчакате да завърши процедурата по реплики и дуплики и тогава да се даде почивка с уважение към тези, които са я искали. С едно нещо не съм съгласен в изказването на господин Балачев, само с едно нещо, а именно, че той е внесъл предложение за повече пари за капиталови разходи за изграждането на съдебна палата във Варна. Дами и господа народни представители, това е докладът на проектобюджета за 2025 г. Аз го гледах, гледах, четох го, в него предложение, внесено от народния представител Балачев, не видях никъде. Такова предложение не е внесено за пари за ремонт на съдебната палата за 2025 г., а моето подозрение е, че не е внесъл такова предложение, защото неговата парламентарна група преследва 3% бюджетен дефицит, тоест орязване на всички бюджетни разходи, включително и капиталовата програма. Така че, за съжаление, няма такова внесено предложение, но ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, тъй като имаме загриженост към сградите на съдебната власт, включително и към изграждането на нова съдебна палата във Варна, както посочихме и преди малко, сме внесли такова предложение. Така че господин Балачев, ако ни гледа, може да види десетото по ред предложение в бюджета на страница 13, внесено от ВЪЗРАЖДАНЕ. Посочен съм аз като вносител с № 51-554-04-100. Хубаво е, че когато имаме гласуване на бюджета, тогава българските граждани могат да видят кой как ще гласува и как ще подкрепи едни или други предложения, които се отнасят за този или за някой друг регион. Затова ми се щеше, ако беше в залата господин Балачев, да го попитам, за да могат да видят гражданите и жителите на Варна, които ще гледат това видео в нашите канали след това. Исках да го питам просто как ще гласува и ще подкрепи ли предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, което е на страница 13 и в което ние сме включили необходимите средства за започване изграждането на съдебната палата в град Варна.

За съжаление, го няма в залата. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Благодаря, госпожо Председател. Аз няма да се съглася с господин Балачев и неговото предложение, което, между другото, не е направено по надлежния ред да се прехвърлят загубените от Община Варна средства в размер на 80 или 100 милиона за по-малки общини в района, защото Община Варна има крещяща нужда от тези средства. За съжаление обаче, през изминалата година поради некомпетентното управление от страна на управляващия кмет и неговата администрация наистина бяха загубени значителни средства за инфраструктурни проекти по приложение 3 – Общинската програма. Не мога да разбера защо този кмет и неговата администрация не поискат становище от хора, които са технически лица, специалисти, за да могат да предложат проекти, които ще могат да бъдат изпълнени, а не някакви имагинерни кръстовища за около 20 милиона или пък сгради за по 90 млн. лв., които, както каза и господин Балачев, в продължение на три години няма да бъдат изпълнени и Община Варна само ще губи средства. Но може би причината затова е, че кметът въобще не мисли за гражданите на Варна, а мисли за семейния си бизнес и за проблемите, които има там, защото от днес има решение на Варненския апелативен съд за освобождаване на имотите в Морската градина, които са завзети неправомерно от неговата фамилия за семейния му бизнес. И на всичко отгоре кметът дължи около 400 хил. лв. на Община Варна. И сега ще видим кога ще изпълни той това решение, защото има едно по-старо решение на Върховния административен съд…

…за забрана движението на автомобили в Морската градина, което все още не е изпълнено. Ето за това става въпрос.

И аз не съм съгласен средствата да бъдат отделяни за други общини, а да си останат в Община Варна.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Балачев! Интересно изказване. Казвате – Община Варна само 20 милиона от 100 е усвоила. Трагично изпълнение. Не отчитаме, че той е първи мандат кмет. Преди това само ГЕРБ са управлявали в скоро време тази община и всъщност, между другото, това предложение, което казахте, да се използват за други общини може би има някакъв резон, като се загледаме например на Община Пловдив, където ГЕРБ управляват от 2011 г. Демек 14 години ГЕРБ управляват – 14 години проектни подготовки, и най-накрая в тези 100 милиона бяха заложили 70 и плюс милиона за двата стадиона – нали много важна инфраструктура за града. Между другото, трябва да отбележим също, че тези стадиони вече бяха финансирани неколкократно от държавата. Те даже имат и Акт 16 – единият от тях, и всъщност доста добре се представя Община Пловдив – 14 години управляващи Общината, цели 3 милиона успя да усвои от 100. Наистина това е доста голямо постижение, а те са на такова добро ниво, че в момента кметът не знае какво да прави. Уволнява през ден зам.-кметове. Даже си уволни, между другото, зам.-кмета по финанси. Там е трагедия положението, така че може би резон в предложението на господин Балачев, макар и да не го виждам, поне такива общини, които не могат да си използват средствата, като Община Пловдив да се използват по предназначение. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Предложението, което ще коментирам, е направено във връзка с нуждата от създаване на Център за лечение на инсулти към Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Професор д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора. Инсултът е една от водещите причини за смърт и инвалидизация в Европа, като публикувани данни показват, че дори към 2035 г. може да се очаква повишение на тези случаи с над 35%. В разкриването на тези високотехнологични центрове, така наречените Stroke центрове, мозъчно-съдови центрове за диагностика, които са 6 на брой, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост, ще се намират на три места в София, в Пловдив, в Плевен и във Варна. Това означава, че на практика към момента не е предвиден такъв център за цялата Югоизточна България, и по-конкретно за областите Старозагорска, Сливенска, Ямболска, Хасковска, Кърджали и Бургас дори. Имаме уверението на ръководството на тази болница, която е най-голямата в региона, и един изключително подробен доклад, в който те обясняват нуждата от подобно отделение, с огромен брой статистика във всички възможни насоки по този казус. Този доклад ние го предоставяме на парламентарните групи, защото смятаме, че тук въпросът би трябвало да е извън партийните боричкания. Имаме разговори буквално с всички парламентарни групи, както, между другото, се получи в Стара Загора на местно ниво, където Общинският съвет прие абсолютно единодушно декларация в подкрепа на създаването на такъв център към болницата в Стара Загора. Там всяка една политическа формация беше категорична на ниво общински съвет. Досега се оказва по-скоро, че в мнозинството тук няма такава воля. Знаем какви са причините и няма да влизам във финансовата материя в момента. Все пак едно добро лечение на това изключително тежко медицинско състояние, каквото е инсултът, за да може да бъде адекватно, за да може да се повиши процентът на хората, които оцеляват, да се понижи процентът на хората, които остават инвалиди без значение до каква степен, е нужна една доста динамична комбинация между съвременно оборудване, но и екип специалисти, като неврохирурзи, невролози, рентгенолози. С такъв екип старозагорската болница „Професор д-р Стоян Киркович“ разполага. Там не е нужно да се изгражда нов център, а като част от отделенията, които се занимават с тези състояния в Стара Загора, може да бъде изграден модерен Stroke център и това може да се случи в рамките на няколко месеца. В Плана за възстановяване и устойчивост става дума за над 100 милиона, които ще отидат за шест центъра. Тези, които споменах – трите в София, този в Плевен, в Пловдив и във Варна. Това, което ние предлагаме, са само 5 млн. лв. финансиране за болницата в Стара Загора, която да може да изгради въпросния център. Парите в случая ние предлагаме да бъдат взети от резерва за бедствия и аварии. Смятаме, че това би било най-безболезнено и няма да се ощети никой сектор по никакъв начин. За да изясня само накратко мащаба на проблема, който може да бъде отчасти разрешен, ще кажа, че става дума за регион с население близо милион и половина души – на карта на България така изглеждат областите, които са засегнати. Толкова голяма част от България към момента не се очертава да има достъп до най-модерното възможно лечение на институти, което по принцип може да се случва в Стара Загора. И в крайна сметка само в област Стара Загора през миналата година са регистрирани близо 2000 инсулта. Няма нужда да казвам, че една много голяма част от тези случаи завършва със смърт или със степен на инвалидност впоследствие, така че Стара Загора заслужава този център. Заслужава го цяла Югоизточна България и аз се надявам, когато дойде време за гласуване, да се постигне един консенсус и да свършим нещо наистина полезно. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Както коректно беше споменато, това е едно от заболяванията, които са най-често срещани в България. И може би ние сме длъжни, тъй като материята е и сложна, това е нов вид технология, която се въвежда специфично като специфичен такъв център към самата болница, не като отделение, да бъде разяснено малко повече за самата технология и защо всъщност е подходяща точно тази болница от няколкото области, които бяха изброени. Защо трябва да бъде направен този подбор често и като времева реакция, тъй като при инсултите може би е всеобщо известен факт, може би не е – има в залата много лекари, които биха могли да потвърдят, едно от най-важните неща е реакцията при получаване на инсулт. Времето от момента на симптоматиката до момента на започване на лечението е ключово важно за живота и всъщност за степента на инвалидност, която, за съжаление, като проценти, ако от 10% са хората, които загиват от това заради ненавременна лекарска намеса, тези, които остават със степен на инвалидност – по-малка или по-голяма, са между 20 и 50% от хората, които получават инсулт. Затова може би трябва да бъде, господин Проданов, добавен аргумент защо всъщност болницата в Стара Загора е подходящото здравно заведение, което би могло да приеме такъв нов вид център за лечение на инсулти.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като депутат от 27 МИР – Стара Загора, изразявам подкрепа към това предложение. В подкрепа на аргументите, които чух от колегите, тук мога да кажа, че приветстваме инвестиция в държавна болница, университетската болница „Професор Стоян Киркович“ в Стара Загора. Сумата от 5 млн. лв. не е никак висока за такава високотехнологична инвестиция. На мен специално ми омръзна да чувам как се строят болници „Сърце и мозък“ почти във всеки областен град. Вече е ясно чия е тази верига от болници, „Сърце и мозък“ ни светкат на всеки километър преди всеки голям областен град на големи билбордове. Частното здравеопазване определено си струва инвестицията, но това, на което нашето здравеопазване не обръща внимание, е, че то не се намира при хората. Строят се, инвестира се в високотехнологични болници, но те невинаги са на разположение на хората. Отделна тема е, и аз няма да я започвам тук, е, че са изоставени общинските болници, които покриват много по-голяма част от населението, наблизо са до производствените предприятия от времето на социализма, така че да могат да обхванат трудовите злополуки. Университетската болница в Стара Загора определено заслужава такава инвестиция и нашата парламентарна група ще подкрепи с удоволствие това предложение. Отделно искам да кажа, че инвестициите в държавни болници, пък и не само болници, изискват изключително стриктен контрол, защото при строителството и при закупуването на такова оборудване и при преустройствата на такива заведения има утъпкана корупционна пътечка, по която се отклоняват доста средства. Това ще подлежи от моя страна като депутат от Стара Загора в колаборация с всички депутати от този район на специално внимание. Ние ще се постараем да улесним този процес, но и да предпазим района и самото болнично заведение от кражба на средства. Те трябва всички да стигнат до болниците и да бъдат в услуга на хората от Старозагорския регион.

Възразявам срещу всички, които нямат да подкрепят това предложение. (Смях и оживление от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Явно, госпожо Председател, пак трябва да започна с процедура на моята реплика, защото не е задължително всеки път тук да изказваме несъгласие. Искате да кажете, че аз трябва да съм несъгласен за това да се построи медицински център за лечение на инсулти?! Вие съвсем сериозно ли го казвате това нещо? Напротив, ще изкажа подкрепа за това предложение, защото смятам (ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ), че област Хасково и област Кърджали заслужават адекватно лечение на подобни пациенти. Защото господин Проданов забрави да каже нещо много важно, госпожо Председател, и слушайте внимателно, защото може да сте преподавател по конституционно право, но със сигурност абсолютно нищо не разбирате от медицина. Та, слушайте много внимателно. Господин Проданов го каза също в своето изказване – когато има инсултни състояния, те много често достигат до ситуация, в която хората биват приковани към легло, стават хора с увреждания. Оттам хората с увреждания стигат и лягат на социалната система. Аз като член на две комисии – на здравеопазването и на Комисията по труда и социалната политика, знам много добре докъде стигат тези инсултни състояния – от здравната система се прехвърлят към социалната, и падат като огромен разход на Социалното министерство. И ако ние заради 5 милиона можем да спестим стотици милиони после разходи в Социалното министерство, е, със сигурност трябва да подкрепите това предложение. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Така, понеже госпожа Катинчарова по-скоро направи изказване, мисля, че няма какво да ѝ отговарям на нея. Благодаря за подкрепата. Госпожо Михайлова, Вие попитахте защо тази болница е подходяща. Ще цитирам част от доклада, който получихме и който преди малко предоставяхме и на колеги от други парламентарни групи. Клиниката по нервни болести в болницата „Стоян Киркович“ в Стара Загора е носител последователно на „Голд статус 2023 г.“ и „Даймънд статус 2024“ на Европейската организация за инсултите за приложено лизирано лечение с интравенозна тромболиза и общи грижи за пациенти с инсулт. Опитът на нейния екип в приложението на тромболитичното лечение на инсулт е утвърден и така нататък. Клиниката по нервни болести е единствената в България, която е представена на сектора на инициативата на Европейския конгрес по инсулт през 2024 г. В тази болница има сериозен екип, който може да лекува инсулти, и те, начело с директора професор Йовчо Йовчев, имат силно желание да модернизират своята техника и да бъдат още по-полезни и още по-бързи в реакцията си, когато лекуват инсулти. Защото според тяхната статистика средното време, така наречено врата-игла, при което, влизайки в болницата, започва интервенцията, е намалено през последните три години при тях от 42 минути на 16 минути. Предполагам, че това са данни, които могат да се проверят. Този доклад, преди да го получим ние, беше изпратен до министъра на здравеопазването Силви Кирилов, но оттам, за съжаление, засега не се чуват добри новини като подкрепа за тази инициатива. В завършек, мога да кажа само, че както повторих преди малко, Югоизточна България, българските хора и Стара Загора като областен център заслужават подобен център и това ще бъде не само жест на добра воля, а и израз на това, че тук се мисли в правилна посока и понякога могат да се случват и съвсем позитивни неща. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. С настоящото правя процедура на основание чл. 80, ал. 2 от ПОДНС. Правя следното редакционно предложение: в приложение № 3 към чл. 113, ал. 11: прогноза на размер на капиталови разходи по Инвестиционната програма за общински проекти се добавя нов ред, както следва: „Рехабилитация на съществуваща водопроводна мрежа в село Поликраище, част от проекта ПСОВ, напорна канализация и рехабилитация на водопроводна мрежа в село Поликраище. Стойност 18 706 000 лв.“

Това е процедура.

Процедура на основание чл. 80, ал. 2 от ПОДНС – правя редакционно предложение.

В Правилника има ли чл. 80, ал. 2? (Реплики.)

Правиш го под формата на изказване.

Не го правя под формата на изказване, господин Хамид.

Госпожо Председател, чл. 80, ал. 2 ясно регламентира възможността народните представители да правят редакционни предложения.

Когато вдигнах картата, ясно казах, че правя процедура. Това, че на таблото е изписано друго, проблемът не е в мен, проблемът е – не искам да казвам във Вас, но в администрацията, която обслужва Народното събрание. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Тъй като имам няколко предложения, може би ще надхвърля петте минути, но ще гледам да не е с много. Колеги, искам да засегна няколко основни теми, свързани с бюджета, който разглеждаме в момента. На първо четене ясно изразихме нашето мнение за този бюджет, а именно, че той вдига разходите повече от два пъти спрямо най-голямото вдигане на разходите, което сме виждали в историята на българската държава. Което е по-притеснително, е, че за една година е заложен да се изтегли и да се увеличи нетно дългът на държавата повече, отколкото за последните три години. И тук всъщност е едно от нашите предложения таванът на дълга и максималният размер на новия дълг, който трябва да бъде изтеглен, да бъдат намалени със 7 милиарда и дългът всъщност да бъде изтеглен на 11,9 милиарда, колкото е необходимо, за да се финансира бюджетният дефицит от 7 милиарда и да се рефинансират плащанията по стария дълг. Ние смятаме, че това е изключително необходимо, защото тези 7 милиарда допълнително, госпожо Петкова, които Вие обяснихте, че ще влязат в ББР и други държавни дружества, ни връщат обратно към периода на Борисов 3, когато се нагледахме на безогледно харчене и корупционни практики. Един милиард от ББР беше даден на 8 кредитополучатели, единият от които с тези пари си купи хотел на Халкидики. Не смятаме, че българските данъкоплатци трябва да финансират такъв тип бизнес поведение. Другият прокорупционен член в бюджета е член 111, където се дава възможност разходите, които са заложени за строителство, за капиталови разходи, за строителство на пътища най-вече, да бъдат трансформирани в разходи за текущ ремонт. Това, което се случваше и което ние заварихме в 2021 г., е, че вместо да се строят пътища и магистрали, на четворна цена се пълнят дупки и абсолютно всичко минаваше под формата на текущ ремонт и се плащаха силно завишени цени, защото цените за текущия ремонт са три до четири пъти по-високи от цените, които са за основен ремонт и за строителство. И не на последно място, както Вие много добре знаете, когато сумирате разходната част в текущите разходи в чл. 2, получаваме малко под 20 милиарда сума, само че разходът, който Народното събрание – Вие искате от нас да одобрим, е 25 милиарда. Тоест има едни 5 милиарда разход, които не са разбити по пера. От тях 3 милиарда са за издръжка на министерствата, разбирайте външни услуги – министерствата ще купуват от някакви външни доставчици услуги. Част от това е необходимо. Не може да оставим министерствата без ток и вода, но една голяма част от това не е ясно как ще бъде похарчена, а особено частта, която не е в министерствата, която е два милиарда и половина. На Комисия Вие казахте и по Ваше време в бюджет 2024 е имало централен бюджет. Точно така. Този централен бюджет го имаше, но имаше чл. 1, ал. 5, която указваше как тези средства ще бъдат разходвани по политики. В този бюджет го няма. И другото за бюджет 2024 г. е, че в този централен бюджет бяха всички капиталови разходи, а сега Вие сте сложили капиталовите разходи обратно по министерствата и не е ясно какво седи в този централен бюджет. Точно затова ние сме направили предложение ясно да се каже тези средства как ще се харчат като, разбира се, има и ал. 6, която Ви дава право с решение на Министерския съвет да преразпределите тези средства. Продължаваме със следващата група предложения, които сме дали, а именно предложения, които всъщност да облекчат бизнеса. Един от най-големите дефекти в този бюджет е, че искате да намалите прага за регистрация по ДДС от 166 хил. лв. на 100 хил. лв. Тази мярка няма да донесе абсолютно никакъв приход в бюджета, но за сметка на това ще затормози 200 хиляди малки бизнеса. И това не е теоретична сметка. Това го видяхме, когато този праг го вдигнахме от 50 хил. лв. на 100 хил. лв., нямаше абсолютно никаква щета за бюджета и бяха преизпълнени данъчните приходи. Затова беше заложено и вдигане от 100 хил. лв. на 166 хил. лв., което се случи на 1 януари. Връщането обратно на прага на 100 хил. лв. е директен рекет върху малкия бизнес с абсолютно никаква събираемост за бюджета. Ако очаквате да съберете 8 млрд. лв. повече ДДС от фризьорските салони, трябва да Ви разочаровам, че няма да се случи. Друга мярка, която сме предложили, която също не води до разход за бюджета, е да се вдигнат ваучерите за храна от 200 лв. на 300 лв. на месец, както и общата квота да се вдигне от милиард и шест на милиард и осем. Ние заварихме ваучерите за храна на 80 лв. с квота под 500 милиона. В момента квотата е милиард и 600 милиона. Това генерира приход за бюджета, а не разход, защото, въпреки че не се събират осигуровките върху ваучерите, защото фирмите, използвайки ваучери, не дължат осигуровки, както биха дължали, ако ги платят под формата на заплати. Изсветляването, което идва под форма на ДДС, защото тези ваучери трябва да бъдат официално похарчени, и ДДС събрано, всъщност е по-голямо, отколкото тези осигуровки, които така или иначе не се събираха, защото, за съжаление, продължава да има пари, които се плащат в плик. Това ще бъде едно допълнително облекчение за бизнеса, без да нанесе каквито и да е щети по приходната част на бюджета. Не на последно място, сме предложили да се увеличи данъчното облекчение за работещи родители от 600 лв. на 900 лв. на дете. Това струва на бюджета 200 милиона при 18 милиарда увеличение на разходите и тези 200 милиона под никаква форма няма да повлияят драматично на бюджета – дали сме и източник затова, да се пресметнат правилно заплатите в МВР, ако ги пресметнете правилно и приложите тази мярка, ще намалите и дефицита с 345 милиона. Силно се надявам, колеги, тези предложения да бъдат подкрепени, защото те биха оправили част от дефектите в този бюджет – да се погрижим за бизнеса, да се погрижим за младите семейства и да намалим възможността за корупционни практики в него. Ако те не бъдат приети, както бяха отхвърлени в Комисията, тогава този бюджет ще бъде удар по хората и бизнеса, корупционен рай за приближените до властта строителни фирми, и черни каци с добри намерения може би. Всеки ден Борисов и Пеевски излизат пред камерите отвън и казват колко ги е грижа за хората. Този бюджет в текущия му вид не показва грижа за хората. Този бюджет в текущия му вид показва грижа за човека и всички знаем кой е човекът. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) РЕПЛИКИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕ: Кой?

Господин Василев, с едно нещо не съм съгласен. Вие казвате, че връщането на прага на ДДС регистрацията ще навреди на малкия бизнес. Ами според мен то ще увреди всички свободни професии, самоосигуряващи се лица. Аз съм представител на такава професия, самоосигуряващо се лице, но извинявам се, нашата професия я гледаме не като бизнес, защото по Конституция все пак предлагаме защита на права, и считам, че те ще бъдат изключително засегнати, ако този праг се върне на 100 хил. лв. и реално всички тези самоосигуряващи се професии, свободните професии, самоосигуряващите се лица те ще станат жертви на мераците на правителството за трипроцентен бюджетен дефицит. Едно нещо не чух от Вас и моля Ви да направите в дупликата коментар. Как ще коментирате заложения ръст над 15% на приходите от данъци върху доходите на физическите лица, които ги плащат тези самоосигуряващи се лица със свободни професии? Как ще коментирате заложения ръст с 15%, ако за 2024 г. – може би си спомняте, те бяха 6,9 млрд. лв. заложени, а сега са 8 млрд. лв.? Ами аз не виждам откъде ще намерим – или ще станат по-богати с 15% самоосигуряващите се лица и свободните професии, които плащат този данък, или ще има 15% повече такива, тоест повече такъв малък бизнес, както Вие го наричате. Тъй като не съм финансист, обяснете в дупликата дали е реалистично да бъде постигнат този растеж, защото, доколкото си спомням, за предходната 2023 г. – мисля, че сумата беше с около 500 млн. лв. или 600 млн. лв. по-малко заложени като приход, а сега е заложен с милиард и сто? И за мен 8 млрд. лв. да се очакват приходи за 2025 г. от данък доходи на физически лица, в който са включени самоосигуряващите се лица и свободните професии, за мен изключително е постижимо постигане на такъв бюджет.

Господин Василев, не съм съгласен с Вас, че няма пари за едно или за друго, и че инфраструктурата се съсипва. Пари има, но просто не се разпределят правилно и целта на моята реплика е всъщност да ме информирате, защото аз не можах да се ориентирам много правилно в бюджета. Виждам, че има заложени пари за една наша близка държава Украйна – 6,9 млн. лв. по плащанията за лихвената субсидия, около 6 млн. лв. за здравни осигуровки на украинци, които пребивават в страната, около 20 млн. лв. за Доверителния фонд на Европейския съюз за Украйна – общо ги изкарвам около 33 млн. лв. Малко е жалко, защото тук колежката Кърпачева ще иска да направи едно предложение за български дечица за 660 хил. лв., за които няма да се намерят средства, вероятно. Въпросът ми е следният: виждам, че в бюджета са заложени едни около 6% от сумата 4,2 млрд. лв. за макрофинансова помощ за подпомагане на икономическата и социалната устойчивост на Украйна и финансиране на структурата ѝ под формата на помощи и заеми, което вече ми се вижда драстично голяма сума, някъде около 250 милиона. Има ли такава сума в бюджета, или не? Ще Ви помоля да ме осветлите. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Започвам по ред на въпросите и репликите, които зададоха колегите. Към колегата Петров. Да, ще бъдат ударени свободните професии, които са под прага на ДДС. Ако съберат повече приходи, трябва да се регистрират по ДДС и да начисляват 20% ДДС. Така че не говорим само за фирми, говорим и за физически лица, които упражняват свободни професии, които също ще бъдат ударени с намаляването на този праг. Що се отнася до реалистичността на приходите аз лично не бих се притеснил толкова от прихода, който е данък физически лица, както и приходите в ДОО, които са свързани с пенсионните осигуровки, и в НЗОК със здравните осигуровки. Това, което най-вероятно ще видим тази година, е продължаващ ръст на заплатите от порядъка между 12 и 15%. Съответно е нормално да видим и ръст в приходите върху данък физически лица, както и в осигуровки – здравни и пенсионни, в този размер. Голямото притеснение е заложеният ръст на приходите по ДДС с 30% – от 16 на 24. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Там всъщност е истинското притеснение от 16 на 24 – шест милиарда, извинявам се, точно така, защото при ръст на икономиката, който Министерството на финансите прогнозира да е между 2 и 3%, да го сложим два и половина, и при инфлация, която също се прогнозира в тези размери, може да се очаква естествен ръст на икономиката на брутния вътрешен продукт в порядъка на 7 – 8%. В най-добрия случай с мерки за събиране, с изсветляване, с фискалните мерки, които въведохме миналата година, а сега, доколкото разбирам, ще бъдат надградени и така нататък, както и с ефектите от Шенген, и с ефектите, които евентуално ще видим в пазара на недвижимости, заради влизането в еврозоната може да очакваме, да кажем, двоен ръст на тези приходи. Вместо 7 – 8% да растат с 15, но не виждам как ще достигнем 30%. Това наистина за мен е притеснително и там е големият проблем в приходната част на бюджета. Що се отнася до разходите, свързани с Украйна, трябва да погледна съвсем директно, за да видя къде са тези разходи. Това, което цитирахте като разход, свързано с плащането на здравните осигуровки се прави, както се прави за пенсионерите и за студентите в България, за хората, които са тук, и всъщност имат бежански статут. Реално нетният приход за българската икономика от тези граждани на Украйна всъщност е положителен, защото тези хора харчат много повече, отколкото ние даваме за здравни осигуровки, които те да ползват. Така че от това, че тези хора са в България и потребяват в България, нашата икономика е на плюс, а не на минус. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Съвсем накратко, бих искала да направя кратък коментар по позицията на господин Василев. Първо, по отношение вдигането на разходите два пъти аз и в предишната си реплика към господин Димитров имах възможност да споделя причината, поради която се е стигнало до тези разходи от 18 милиарда в повече. Това е резултатът, господин Василев, от управлението през последните четири години. За два месеца нашето правителство няма как да акумулира подобен разход. Както вече споменах, само ръстът в разходите за социални и здравноосигурителни плащания е 5 млрд. 591 млн. лв. – 2025 г. спрямо 2024 г. и той отразява, както Вие добре знаете, ефектите от 2022 – 2023 г. Ръстът в разходите за издръжка, който включва разходите, които плащаме стотици милиони към настоящия момент, по повод спрените договори за строителство на пътища и магистрали, за които сте се притеснили по отношение на чл. 111. Само да припомня: спряхте ги тези договори, строителните компании заведоха дела, осъдиха ни и сега плащаме лихви, плащаме индексации и така нататък. Това са стотици милиони, които ние плащаме към настоящия момент. По отношение на централния бюджет и чл. 1, ал. 5. Ние имахме възможност с Вас и в рамките на Бюджетната комисия да направим този коментар. Няма нищо притеснително, централен бюджет е един механизъм, който е уреден в Закона за публичните финанси. Вие много добре знаете. И това, което казвате по отношение на бюджет 2024 г., всъщност не е коректно, защото в чл. 1, ал. 5 са записани само една част от разходите в централен бюджет. От приблизително 3 милиарда разходи по централен бюджет Вие сте показали в ал. 5 на чл. 1 само 800 милиона, всичко останало стои в централен бюджет. Така че това не означава, че тези разходи не са направени публично и прозрачно. Не бива да правим тези внушения, че има нещо, което се случва, нещо, което е чрезвичайно. Вие сам знаете, че тези разходи по своя характер няма как да бъдат предвидени в хода на бюджетната процедура. Поради тази причина те стоят в централен бюджет и когато станат ясни съответните показатели, които дават възможност да се разпределят тези средства, те се адресират там, където им е мястото, какъвто впрочем е случаят с компенсациите за децата, които не са приети в детски градини. Там сумата е над 15 милиона и тя е в централен бюджет просто защото към този момент не знаем колко ще бъде броят на децата по общини, които не са класирани в детските градини и трябва да бъдат компенсирани техните родители. Така че по отношение на ал. 5 на чл. 1 смятам, че трябва да разсеем всички притеснения и народните представители не трябва да имат никакви опасения, че се прави нещо нередно. Напротив, всичко е публично, прозрачно. В програмните бюджети на министерствата са отразени всичките тези разходи, в това число и източниците за финансиране. Като единият от източниците е централен бюджет, както добре знаете. Само за пример ще дам програмния бюджет на Министерството на здравеопазването. От него, ако отворите, ще видите, това е политика в областта на диагностиката и лечението – 1600.02.06 Бюджетна програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване“. Там ясно е посочено във втория раздел, че по бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени 22 милиона за процедурите инвитро, толкова са били предвидени и през 2024 г. В 2024 г. Вие сте заложили в централен бюджет 2 милиона. Ние сме заложили тази година в централен бюджет допълнително 3 милиона и 600 хиляди. Така че тези 2 милиона, които Вие миналата година сте заложили за процедурите инвитро, не са използвани просто защото не са постъпили заявки от Министерството на здравеопазването. Ние сме предвидили тази година по-голям резерв в централен бюджет по отношение на тези разходи, така че всичко е отразено. Тези програмни бюджети се намират на сайтовете на министерствата. Те се внасят тук в парламента, достъпни са, могат да се видят, просто не е необходимо да правим подобни опити за внушения. По отношение на дефектите в бюджета и прага за регистрация съответно по ДДС. Вече имах възможност да споделя какви са били нашите аргументи. Това са мерки, предложени от Националната агенция за приходите. Колегите са направили съответните анализи и разчети. Ние сме се доверили на техния професионализъм, на тяхната оценка. Тяхната оценка показва, че от тази мярка, ако тя не се въведе, бихме събрали по-малко 139 милиона приходи от данък добавена стойност, така че това е единственият мотив, който имаме, за да въведем този праг. Също така трябва да е ясно, че редица държави – членки на Европейския съюз, имат много по-нисък праг от нашия. Мисля, че и на Бюджетната комисия коментирахме. Да речем в Германия, по памет цитирам, е 25 хил. евро прагът. По отношение връщането е рекет върху малкия бизнес. Не смятам, че тук става дума за какъвто и да било рекет по отношение на малкия бизнес. Данък добавена стойност се плаща съответно от крайния потребител, така че не виждам за какъв рекет може да става дума. По отношение на ваучерите за храна предлагате да се вдигне лимитът на милиард и 800. Тоест само да кажа, че той към настоящия момент е милиард и 600, но той не е усвоен, така че не виждам някакви особени аргументи в тази посока. Още повече, трябва да видим какво би било влиянието на това предложение, свързано с приходите от корпоративен данък. По отношение на заплатите за Министерството на вътрешните работи. Както вече за всички стана известно, те са определени на база на действащото законодателство, така че няма нищо нередно в начина, по който тези средства за работни заплати са формирани. Това е по отношение на Вашите бележки. По отношение на данъчните облекчения за деца, точната сметка, която сме направили на база на Вашите изчисления, е над 200 милиона. Ако трябва да съм точна, 219 милиона, така че това също би се акумулирало в разходите за следващата година и следващата година сигурно пак ще питате защо има такива рекордни разходи. Това е, господин Василев. Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Лично обяснение. Беше споменато името ми.

Как така?! Четете Правилника.

В Правилника пише. В крайна сметка разбрахме, че пише в Правилника. Ще бъда много кратък.

Благодаря. Госпожо Петкова, ще бъда много кратък и по същество. Започваме с чл. 1, ал. 5 – правилно отбелязахте, че 800 милиона от централен бюджет са в чл. 1, ал. 5, останалите средства са в Приложение 2. Както обясних, миналата година всички капиталови разходи, Приложение 2, бяха заделени в централен бюджет. Тази година те са по министерствата и съответно би следвало централен бюджет да бъде намален с тази сума на капиталовите разходи, но той не е. И затова ние държим чл. 1, ал. 5 да се произнесе парламентът как ще бъдат разходвани по ключови политики с какви суми парите. Няма нищо лошо в това, ако Министерският съвет прецени, може да ги разходва по друг начин, но парламентът трябва да се е произнесъл. Вие говорите за програмните бюджети. Аз отворих чл. 15 – бюджета на Министерството на здравеопазването. Програмните бюджети, които са в ал. 2, са следните: Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве; Политика в областта на диагностиката и лечението; Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия; и Бюджетна програма „Администрация“. Този детайл, за който Вие говорите, не съществува в Закона за бюджета. Той може да е много добро намерение, но ние тук приемаме закон, и е ключово в закона важните политики да бъдат уредени. Ключово е Народното събрание да е казало санкция. Това не присъства в Закона за бюджета. (Реплика от министър Теменужка Петкова.) То може да се внесе. Вие сте внесли и тригодишна прогноза, но ние не гласуваме това, и то не се публикува в „Държавен вестник“, съответно няма задължителен характер за правителството. Вие може да внесете каквито искате хартии в парламента, но е важно какво ще излезе в „Държавен вестник“, защото това е, което ще се изпълнява като закон. И точно затова чл. 1, ал. 5… (Шум и реплики.) Точно затова чл. 1, ал. 5 е неразделна… Направете тези програмни бюджети неразделна част от Закона, нека да ги изгласуваме и тогава няма да имам абсолютно никакви претенции за чл. 1, ал. 5. Но докато тези програмни бюджети не са неразделна част от Закона, имаме проблем. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Съжалявам, че пак вземам думата, но просто няма как. Господин Василев, по отношение на централен бюджет за 2024 г. Ето го централния бюджет за 2024 г. Той не съдържа капиталови разходи. Тук са само текущите разходи. Мога да Ви го покажа, за да си го припомните, очевидно сте го забравили. Но аз исках да съм сигурна в това, което говорим с Вас, и заради това съм го взела. Ето го – само текущи разходи, няма капиталови. 800 милиона в ал. 5 на чл. 1, всичко останало в централен бюджет до 3 милиарда. Ето това е Вашият централен бюджет за 2024 г., така че нека, когато фактите говорят, трябва да се съобразим с тях. По отношение на програмния бюджет. Вие познавате добре бюджетната процедура. Знаете много добре какво представлява програмният бюджет и тук да обяснявате на народните представители, че никой не знае за програмния бюджет, просто ми се струва нелогично. (Реплика от народния представител Асен Василев.) Какво значи да е част от закона?! Ето това е бюджетът. Това е програмният бюджет на Министерството на здравеопазването. Всичко е разписано до последната стотинка. Той се внася в парламента, стои на сайта на съответното министерство.

Но не е част от закона.

Ама какво значи да е част? Вие защо не сте го направили част от закона? Той е част от закона. Как да не е част от закона?!

Не е част от закона.

Как да не е? Недейте, недейте така. Това исках само да уточня. Мисля, че разсеяхме съмненията на народните представители, така че, уважаеми дами и господа народни представители, спокойно можете да гласувате Закона за бюджета. Той отговаря на всички изисквания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, господа министри, дами и господа народни представители! От гледна точка на прозрачност и равнопоставеност на всички общини в рамките на Общинската инвестиционна програма правя редакционно предложение в чл. 113 – в ал. 10 след думите „Министерски съвет“ – по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. И в ал. 16 след думите „31 декември 2024 г.“, както и такива, сключени през 2025 г., за които са изпълнени условията на чл. 113, ал. 2, 3 и 4.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз няма да отнемам много време. Първо една кратка реплика към министъра на финансите госпожа Петкова. Госпожо Министър, стига се оправдавахте с правителствата преди Вас, че последните две бяха на Главчев. Това е Вашият човек от ГЕРБ. Стига тази дъвка вече, износи се това нещо. Сега по същество. Тъй като управляващото мнозинство преформатира дебата по бюджета с тези общи изказвания и накрая по тъмна доба ще гласуваме. Надявам се тогава господин Цонев да се развихри след 3,00 ч. сутринта, но това е друга тема. Няколко наши коментара по най-скандалните предложения в този бюджет. Първо, българският народ трябва да знае няколко цифри и да си направи изводите какво го чака след тазгодишното управление. Да се надяваме, че то ще приключи скоропостижно. Първата цифра е в чл. 69. Накрая на годината се предвижда общият дълг да е почти 62 млрд. лв., от които 19 милиарда ще бъдат взети тази година, а 7 от тях се гласи правителството по разни схеми през държавни предприятия да ги присвоява по един или друг начин. Другият скандален член е 72 – 4,2 млрд. лв. държавни гаранции. И сега забележете за какви проекти: „Булгартрансгаз“ – 625 милиона, любимата фирма на властта, ще крадат по някакви схеми за инвестиционен проект „Разширение на газопреносната инфраструктура“. А бе, дами и господа министри от управляващото мнозинство, „Булгартрансгаз“ в момента го разследват за корупция бе, хора. Пак ли, пак ли през него?! (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) А, измислете нещо ново. И по-надолу, „Булгартрансгаз“, пак старата позната схема с ПГХ „Чирен“. Европрокуратурата Ви спря финансирането с европейски пари и Вие сега 400 милиона през държавния бюджет пак за разширение. Бе там върви разследване. Аз Ви се чудя, Вие откъде идвате бе, хора? Кой ще Ви позволи такива пари да харчите? Пак ще подадем сигнал и пак ще Ви спрат. И в момента има сигнал на Антикорупционния фонд. Стига сте се опитвали. Измислете нещо ново, някаква нова инициатива. ПАВЕЦ „Чаира“ (силен шум) – пак стара дъвка. Кога ще я пуснете тази ПАВЕЦ „Чаира“? Предвидили сте тук 155 милиона, 75 милиона за „Яденица“, за язовира. Пуснахте едната турбина, сега пак крадене – над 200, 300 милиона пак през ПАВЕЦ „Чаира“. И черешката на торбата, разбира се, тя ми стана вече любима, 3 милиарда за 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Дами и господа народни представители и дами и господа от правителството! Господин Жечо Станков – министърът на енергетиката – оня ден Ви питах, неслучайно Ви питах, аз като питам за нещо, значи съм го проверил и препроверил. Не може да харчите пари за технология, която няма лиценз. „Уестингхаус“ нямат лиценз на територията на Европейския съюз, респективно и на България. Нямате проект – как залагате три милиарда да харчите за нещо, което нито имате проект, нито има лиценз „Уестингхаус“? И за капак на всичкото, слагате вътре за подизпълнител „Главболгарстрой“. Изрично Ви питах за тия неща, Вие ми обещахте, че ще ми дадете отговор и още не съм получил Вашите отговори. Няма да стане тая работа! Ако трябва на улицата ще се излиза, протести ще правим. Как ще загробвате България с 3 млрд. лв.? Вие как я мислите тая работа, че ще стане? Параграф 4 от „Преходните и заключителните разпоредби“ – „Юридическите лица могат да правят доброволни вноски в полза на централния бюджет за целите на подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в държавния бюджет.“ Думите са държавен рекет. Такова нещо в България никога не е имало. Това и комунистите сигурно не са си го позволявали. (Реплика от министър Теменужка Петкова.) Откъде накъде… Аз ще Ви кажа схемата, която сте измислили, тя е за първи клас. Като Ви налази бизнесът – това всичко през бизнеса, като Ви влязат на проверка НАП и Ви установят за един милион нарушения – сто ще внесете доброволно в бюджета, останалите къде ще отидат? Хайде, няма да са – нали, за да не хване баш декиш от първа ръка, ще трябва 500, 600 или 700 да ги внасяте някъде на друго място. На какво прилича това? Как си мислите, че това нещо… Вие си го гласувате и това ще остане така незабелязано и хората няма да го видят? От утре сме по студията, всичко това се разтръби, медии и така нататък. (Шум и реплики.) Аз знам, че от това не Ви е страх, защото медиите са Ваши, ама не са всичките Ваши. То има и други медии. (Шум и реплики.) Сега, виждам тук, че за концесиите сте вкарали един § 5. На него няма да се спирам подробно, защото ще чакаме тая наредба да я видим. За мен е ясно какво искате да направите, защото тук няма никаква конкретика – през наредбата ще се договаряте с концесионерите колко процента от таксата… Защото и ние Ви повдигнахме тоя въпрос за концесиите и Вие сега се опитвате тихомълком и от това да извадите някакви дивиденти. Ще го следим много изкъсо. Сега, последната точка за тия прословути 139 милиона, които ще ги събирате от ДДС-то – от 166 хил. лв. прагът пада на 100 хиляди. Колко предложения Ви направихме ние за „Лукойл“, за банките? Три милиарда и седемстотин милиона! Поне вземете парите от таксите – милиард и шестстотин милиона, а тук ще рекетирате малкия и средния бизнес за 139 милиона. Ама това сериозно ли, госпожо Петкова? Рекет върху нашите… И знаете ли защо го правите? Защото не може да вземете от чуждите банки, защото там са Вашите господари – от Брюксел, от Изток, от Запад, защото единият по Магнитски, другият набарселонен, а тия тук ИТН и БСП (ръкопляскания от ПП МЕЧ) – опозорена левица или каква левица са там – обезчестена левица. И Вие сте клиенти на тая мафия всичката тук. Не може да вземете от тях, затова ще вземете от българина. Като брашнен чувал ще ги тупате за 139 милиона. Вие сте абсолютно позорни, бе! Милиард и шестстотин не можете да вземете Вие, а ще вземете 139 милиона?! Ай, вземете парите от банките, бе, нали правихте предложение? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Времето!“) Имам достатъчно. И една забележка към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ по отношение на държавните магазини. Колеги, нашето предложение няма нищо общо с това, където го предлагат от „ДПС – Ново начало“ на Пеевски и при всички случаи не в пощите, разбира се, това е някаква смешка. Нашето предложение е съвсем друго, съвсем обосновано и финансово подплатено, но какво да го правим?! Да вземем да го предложим и той пак да се пришие към нас, така ли? Няма да го предлагаме. Завършвам със следните думи: Великият поет и революционер Христо Ботев е казал едни велики думи, че кръвта на народа я пият наши и чужди гости. Ето това е ОПГ-то тук – нашите гости и ония чуждите, дето ги командват отвън. Рано или късно всичко ще свърши, дами и господа! (Реплика от министър Георги Георгиев.) Не ми прави забележки отстрани, целуваше ръчичките на шефа си, пък ще ми предлагаш… (Възгласи от ПП МЕЧ: „О став ка! О-став-ка!“)

Господин Манов, тъй като споменахте „Булгартрансгаз“, да напомня, че там се върна Владимир Малинов и не мога да повярвам, че мислите, че след връщането на Владимир Малинов в „Булгартрансгаз“ корупцията там ще се върне. Това е честен човек, господин Манов, не е възможно той да участва в корупционни схеми. И ако трябва да бъдем сериозни, този човек трябваше отдавна да е в затвора, само за сделката, която подписа с „Боташ“ (ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ПП МЕЧ) – само за това! Ако там стоеше подписът на който и да е друг човек, без опънат чадър над него, ако беше Йордан Тодоров, ако беше Манов, ако беше, който ще да е друг, отдавна щеше да гние в затвора, и е много показателно какви ще бъдат приоритетите на това правителство, при положение че този човек го реабилитират в „Булгартрансгаз“. И ще Ви припомня също така, че той на едно изслушване през декември месец във връзка с разширението на Чирен каза, че няма да се връща в „Булгартрансгаз“. Каза, че умишлено не е в неплатен отпуск, умишлено е напуснал „Булгартрансгаз“, защото не планира да се връща там. И фактът, че вече е там и е изпълнителен директор, говори само и единствено по какъв спешен начин са го върнали в „Булгартрансгаз“, за да прикрива тези корупционни схеми, които той сам започна. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В Четиридесет и деветото народно събрание имаше една комисия за сделката с „Боташ“ – пак на „Булгартрансгаз“ и на въпросния Владимир Малинов. Председател на тази комисия беше господин Жечо Станков, който сега е министър на енергетиката. В интерес на истината тази комисия под негово председателство излезе със страховити изводи за тоя огромен корупционен договор за над четири милиарда. И би било съвсем логично министърът на енергетиката да излезе и да коментира защо не освобождава господин Владимир Малинов, може би защото са заедно в омертата или защото господин Малинов твърде много... Къде са разпределяни тия порции – толкова много пари? Един милион на ден! И договорът си съществува, той е действащ в момента, въпреки че господин Жечо Станков каза, че от половин година, може би и повече – вече ще стане цяла година, по него не се извършва плащане. Може би турците ни държат с нещо?! Има ли такова нещо, господин Министър? Трябва да давате отговори на тия въпроси, защото или ще ги давате сега, или ще ги давате на някакъв по-късен етап, пък тогава ще ги давате пред други органи, няма да ги давате пред Народното събрание. Аз благодаря на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че повдигат тоя въпрос. Ние тепърва ще го повдигаме, тепърва ще се занимаваме много сериозно с „Булгартрансгаз“ и с въобще всички предприятия в енергетиката. Но за „Булгартрансгаз“, пък и за „Булгаргаз“ едно е ясно – това е огромна, огромна корупционна яма на ГЕРБ. До ушите сте затънали тук. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) Там всичките схеми се въртят между „Булгартрансгаз“ и между „Главболгарстрой“, включително има и някой хора – излезе едно разследване на антикорупционния фонд, което показа тясната обвързаност между тези две дружества и специализираните служби на Република България в лицето на ДАНС, на МВР, които абсолютно не са си мръднали пръста. Това стана ясно пък от интервюто на европейския прокурор Теодора Георгиева, на която да припомним, че майка ѝ изгоря в една къща и никакво разследване не става по този казус. Така че, благодаря на колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ. Тепърва ще се занимаваме с тая тема – да му мисли министърът на енергетиката. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще говоря по предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ за изграждане на Център за лечение на инсулти към Университетската болница в Стара Загора. Както по-рано днес се изказа колегата ми Даниел Проданов, който е представител на Стара Загора, също от ВЪЗРАЖДАНЕ, ние трябва да коментираме тази тема. Тя за щастие влезе доста сериозно в публичното пространство, още през 2023 г. и стана ясно и вече може би няма неосведомен народен представител, че това е водеща причина за смъртността в Европа, не само в България, като се очаква до 2035 г. това да се развива заради застаряващото население, като се очаква повишаване на такива случаи с 34% в Европа, което е близо един милион човека в повече – точно толкова, колкото е населението на областите, които остават без достъпна грижа за такъв вид заболяване. България води статистиките по смъртност, по заболеваемост от инсулт, за съжаление, поредна негативна статистика, която ние оглавяваме. В тази връзка, положително в Националната здравна стратегия е залегнала такава перспектива, че ние ще се борим до 90% от пациентите с инсулт да имат достъп до специализирана помощ, като обаче реално към момента това са само 15% от хората. Както беше коректно споменато и от колегата ми Георги Георгиев – член на Социалната комисия, всъщност една огромна част от хората, които получават инсулт, остават с висока или по-ниска степен на инвалидност, което, разбира се, утежнява и социалните плащания. Така че, ако ние се погрижим за превенция, ние всъщност ще спестим и пари не само като грижа към живота и здравето на нашите сънародници, но и като коректност към вече изготвения бюджет и като предложение, което намира място между първо и второ четене. Сумата, която на нас ни е обяснена от самата болница и от ръководството на болницата, е 5 млн. лв. за изграждане на този високоспециализиран център, като вече има съществуваща сграда и налични специалисти, които бързо биха могли да обезпечат това. Сега, бих искала във втората половина на изказването си да обърна внимание на един политически въпрос, който е свързан с коментирането на този център за инсулти. Предвид напрегнатата политическа обстановка, изключително фрагментираното Народно събрание, изключително фрагментираните общински съвети в редица населени места това е една тема, която дава изключително добър пример за политически диалог, който стартира от Стара Загора. За пореден път, между другото, Вие си спомняте, че нашата област е показвала обединение и по други теми, които са ставали обект на същото обединение и в Народното събрание. Преди месец и половина направихме една среща всички народни представители от област Стара Загора – единадесет на брой, с ръководството на Община Стара Загора, в лицето на кмета и заместник-кметовете, на която дискутирахме приоритетите пред нашата област. Единственото и най-важното нещо, което към момента се дискутира в бюджет 2025 г. в това Народно събрание, е всъщност този Център за лечение на инсулти, който е с пренебрежимата сума от пет милиона. Там ние постигнахме широкото обединение на абсолютно всички политически групи, на ръководството на Общината, след което беше приета и декларация от Общинския съвет, който забележете, се състои от единадесет политически формации, които бяха единодушни, че нашата област е изключително подходяща да поеме такъв вид лечение. Знаете, че е изключително важна скоростта на реакция, а ние сме на такова географско положение, че можем да поемем и областите Сливен, Ямбол, Хасково, Габрово, ако щете – Кърджали. Това е изключително съществен въпрос, касаещ живота и здравето на хората, и аз бих искала да обърна внимание точно на този консенсус. В последните дни в Народното събрание, в Деловодството са депозирани няколко писма за подкрепа – от кмета на Стара Загора, от кмета на Казанлък, които са избирани от квотата на партия ГЕРБ. Дойде писмо за подкрепа от кмета на Гълъбово, който е избран от квотата на „ДПС – Ново начало“. Тук вече дойде подкрепа от кмета на Гурково, който е от широка коалиция. Тук вече ние всички сме сложили назад политическите си окраски и сме си казали, че нашата област има възможност да направи това за старозагорските граждани и съседните общини, ние имаме техническото обезпечение, мястото и кадрите и имаме добрия пример на това обединение, което тръгна от тези области. Имаме подкрепата, между другото, от област Сливен и Ямбол. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В тази връзка се обръщам към абсолютно всички представители – и председатели на парламентарни групи, и народни представители, които поеха ангажимента публично да разговарят с парламентарните си групи сега. Аз не искам да квалифицирам точно в момента кой го е направил и кой не го е направил, но се вижда по предложенията, които постъпиха, да апелирам и министъра на финансите, и министъра на здравеопазването, и председателите на ресорните комисии, и всички народни представители, да покажем, че има светлина в тунела, че ние можем да се съгласим, когато ни се дава отдолу нагоре причина да бъдем обединени, да покажем, че няма този широк консенсус да катастрофира точно в тази зала, точно тази вечер или утре сутрин, когато е това гласуване. И бих искала да си помислите дали предвид рейтингите, които държим пак, за съжаление, в негативната класация, не се нуждаят от един добър пример, който ние всички заедно да успеем да дадем на нашите сънародници с наистина пренебрежимо малка сума, с огромно откликване във времето, в живота и здравето на хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Михайлова, аз не съм съгласен, че този център би обслужвал всички области около Стара Загора. Например в Сливен – северната част на област Сливен, един такъв център в Стара Загора не би могъл да я обслужи в рамките на два часа, защото от Котел до Сливен е час и петнадесет минути пътуване, от Сливен до Стара Загора е още един час – два часа и петнадесет минути. От село Божевци в община Сливен – пак един час пътуване до общината и още един час до самия център в Стара Загора. Според мен би трябвало във всеки един областен град да има такива центрове за обслужване на хора, които са пострадали от инсулти, защото парите, които ще дадем за последващо лечение на хора, които са станали инвалиди вследствие на инсулт, са много повече от това, което примерно една сума от 5 милиона, еднократно дадена в бюджета. Но по това, което виждаме в залата, няма да има подкрепа за този център. Изглежда, че управляващото мнозинство счита за много по-важно да даде едни огромни суми пари за Украйна – като например едни 10 млн. евро гаранции за лихвите, които Украйна дължи на заемите си; 7 млн. лв. солидарно плащане за лихвите, които украинците дължат към тези заеми; 6 млн. лв. за здравните осигуровки на украинските туристи за периода 2025 – 2026 г.; едни 252 млн. лв. предоставяне на макрофинансова помощ за подпомагане на икономическата и социалната устойчивост на Украйна и финансиране на инфраструктурата ѝ. Това са едни пари, които са оставени в един фонд и ако Европейският съюз ги иска, ние трябва да ги предоставим. Също така и вчера се видя много ясно, че управляващото мнозинство не поиска да даде едни допълнителни 17 млн. лв. за лечение на тежко болни деца. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това са приоритетите на нашето управляващо мнозинство – Украйна.

Госпожо Михайлова, аз нямаше да взимам реплика, но бях провокиран от непрекъснатото дуднене на председателя на Народното събрание – като дърта свекърва отгоре. (Ръкопляскане от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.) В тази връзка ще Ви кажа аз с какво не съм съгласен.

Аз не искам да Ви обидя, искам да спрете да се обаждате отгоре. Ако искате да направите реплика, беше Ви обяснено, слизате тук и правите реплика като всички нас. И в тази връзка, госпожо Михайлова, ще Ви кажа аз с какво не съм съгласен. Не съм съгласен, че Вие казахте – да покажем, че има светлина в тунела. Не, госпожо Михайлова, няма светлина в тунела. С тези престъпници в управлението на държавата няма светлина в тунела.

Госпожо Михайлова, Вие в изказването си бяхте изключително диалогична, което е нормално, защото се опитвате да намерите подкрепа за едно решение, което би трябвало да бъде всъщност заложено в самия държавен бюджет. Да кажем обаче, че не бива да сме чак толкова строги, в крайна сметка говорим за един огромен бюджет, говорим за десетки милиарди левове. Възможно е понякога да има пропуснати сектори вътре дори, ако щете. Въпросът е обаче, че в този случай ние трябва да се борим, в буквалния смисъл на думата, да покажем на хората, които са в тази зала, че става въпрос за един изключително минимален разход, за един сериозен максимален проблем. Миналата година ние загубихме, знаете, един наш член, който беше заместник-кмет на един от варненските райони. Той получи инсулт и умря. И всичко това, което се случи, беше, защото просто не можа да получи достатъчно бърза и качествена медицинска помощ. Не че медицинските лица във Варна не са си свършили работата, напротив, но факторът време, за който и Вие говорихте, той е основният. Ние тогава разговаряхме – и аз ходих да говоря с лекарите и ги питах: „Има ли как да го спасим човека?“ Те казаха: „Когато дойде навреме при нас, на следващия ден дори може да си тръгне, дори и да е тежък инсулт. Ако закъснее, и след инсулт, ще го изтървем.“ И ние го изтървахме. В случая ние какво правим сега, в момента? Вие ходите – и аз наблюдавах как обикаляхте тук, буквално като цветарка, от група на група, за да събирате подкрепа. Някои от групите заявиха подкрепа и някои от тях даже излязоха и го обявиха вече. Обаче министърката мълчи. А тук е моментът, в който би било редно тя да излезе и да каже: „Ние подкрепяме това“, защото пари определено в бюджета има. Бяха дадени много примери в това отношение. Аз не смятам, че тук има някой, който може да каже обратната позиция. Пари има, въпросът е в тяхното разпределение. Така че не съм съгласен с Вашия прекалено диалогичен тон. Ние в случая сме в ситуацията и Вие в ситуацията, в която трябва да обяснявате на хората колко е полезно нещо, което е полезно. Тук става въпрос за човешки животи – човешкият живот няма цена, на всичкото отгоре това няма да стане бързо, всички ние много добре го знаем. Ще отнеме време, особено пък с нашата бюрокрация. Затова призоваваме сега в дупликата си да бъдете малко по-категорична, защото наистина става въпрос за човешки животи. Те нямат цена, а в конкретния случай средствата, за които говорим, наистина са минимални.

Господин Шопов, Вие сте прав и това е нещо, което е коментирано през годините и в здравната стратегия, че всъщност ние като държава би следвало да се борим за изграждането на такъв вид центрове във всяка една община. Това е възможно най-оптималният вариант, само че в момента се намираме в конкретна фактическа обстановка и нещата са такива, каквито са към днешна дата, към този час, в който ние водим дискусията. Вие сте изчислили времето за пристигане, само че тежестта на получаването на инсулт, доколкото ние сме информирани от здравните специалисти, тъй като аз лично не съм такава, но съм разговаряла с много такива, варира от 60 до 240 минути, където вече обхващаме тези всички области, които аз изброих, които всъщност наброяват население, което надминава един милион души. Това е към Вас като реплика. Към господин Костадинов. Аз ще остана диалогична, първо, защото съм обещала това на срещата, която направихме, и всъщност това, което правя аз днес, което направи Даниел Проданов, което, между другото, направиха колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, трябваше да го видим направено от всички народни представители. Пак не ми се иска да назовавам и се надявам на добра развръзка по този казус. Единственото, което ще кажа, че слизайки от моето изказване, смених две думи с госпожа Петкова и тя не беше запозната със случая. Тя пое ангажимента, че ще се запознае, че ще преосмислят тази позиция в бюджета. В момента се разпечатва докладът на нашата болница – старозагорската „Проф. д-р Стоян Киркович“, направен от управителя на болницата, който ние ще предоставим на финансовия министър. И ще се надяваме всъщност наистина да дадем един добър пример, че когато става въпрос за живота и здравето на хората, е абсолютно възможно това преформатиране на бюджета. В крайна сметка ние сме дошли тук, избрани сме тук, за да направим точно това. Оставам оптимист и се надявам да бъде оправдано моето очакване и доверие към човешката природа, ако не друго. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Този път наистина правя изказване. Колеги, този бюджет е с огромни фабрични дефекти, но все още може да бъде ремонтиран. Зависи от нашето гласуване, гласуването на тази зала, тази вечер. Предложенията, които направи „Продължаваме Промяната“ между двете четения, имат за цел да ремонтират този бюджет – да го направят от бюджет на кражбите, да го ориентират да стане бюджет към хората, младите семейства и децата на България. Аз ще се спра на част от предложенията, ще се старая да не бъда многословен, защото времето напредна и все пак – ключови политики. Първо, искаме връщане на ал. 5, на чл. 1, преди малко стана въпрос за нея. И думите на госпожа Петкова, че тази линея не била нужна, ми прозвучаха като все едно работодател иска да Ви наеме на работа, ама, без да подпишете трудов договор, където да се фиксира Вашата заплата, така че всеки месец Вие да трябва да се молите на въпросния работодател да Ви изплати обещаната заплата. Единственият начин в държавния бюджет да се гарантират пари за конкретни политики е те да бъдат извадени на отделен ред. Това, което ние предлагаме, изваждане на отделен ред на средствата за инвитро процедури, скрининга за бременните жени, компенсациите за неприети деца в ясли и градини. Допълнително предлагаме 50% увеличение на данъчните облекчения за работещи родители. Вие си спомняте, вчера дискутирахме. Когато ние влязохме за първи път в управление – кабинетът Петков, заварихме данъчните облекчения едва 20,00 лв. – все едно с 20,00 лв. можете да купите нещо на Вашето дете на година. Направихме ги 600 – от 20,00 на 600 лв., сега предлагаме да станат 900 лв. – 900 лв. за първо дете, 1800 лв. за две деца, и съответно, ако имате дете с увреждане, двойно. Колеги, ще Ви обърна внимание към друга ключова политика, която ние сме предложили, а именно създаване на тригодишна инвестиционна програма в сферата на предучилищното образование, фокусирана към град София. Спомняте си 2023 г. внесохме и приехме решение, с което се създаде подобна инвестиционна програма – вносители бяхме аз и господин Красимир Вълчев, който в момента е министър на образованието, на стойност 680 млн. лв. Беше замислена тригодишна, сега е удължена до 2027 г. Програма, по която в цялата държава детски градини, ясли и училища, се строят, пристрояват, разширяват, ремонтират, детски площадки се правят, спортните площадки към тях, както и за ремонт на общежития. Видяхме, че има изключително добро усвояване от страна на общините, общините кандидатстват. Оказа се, че тези пари, които в крайна сметка са рекордни като сума, не достигат. И то не достигат за община София, която има над 11 хиляди неприети деца в ясли и градини – 11 хиляди, над 7 хиляди в ясли и над 4 хиляди в градини. Истината е, че бюджетът на София не е достатъчен за справяне с този проблем. Истината е, че държавата трябва да се погрижи за децата в София. Всяко четвърто дете, родено в България, е родено в София. Внасяме предложение, с което да се създаде, по добрия пример от 2023 г., инвестиционна тригодишна програма за изграждане, пристрояване, надстрояване, реконструкция на детски ясли и градини в София, като към програмата добавяме и отчуждаване на терени, защото това е един от другите големи проблеми на София – терени няма, София няма бюджет за отчуждаване, а това е изключително скъпо нещо. И накрая на своето изказване ще фокусирам едно друго наше предложение. То отново е насочено към София – към квартал „Младост“, за изграждане на нов православен храм. София, по-конкретно квартал „Младост“, е с население горе-долу колкото Бургас. В целия квартал, в цялата община има едва два православни храма – един храм и един манастир. Районът заслужава да има още един православен храм. Столична община има заделен терен, наскоро стана дебат в Столичния общински съвет по повод изграждането на този храм. Моля, подкрепете. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Сабрутев, аз очаквах Кирил Петков да дойде да защити това предложение. Вие казахте, че е станал дебат в Столичния общински съвет относно изграждането на храма, но не разказахте защо стана този дебат и какво се случи. Общински съветник от ПП – Димитър Петров, в комисия, какво казва. „Ние не държим да се легитимираме чрез църквата по толкова долен и пошъл начин.“ – обръща се към представителите на ГЕРБ, като сравнява Бойко Борисов и неговото изказване на православната вяра. Тук за ГЕРБ и техните традиционни християнски ценности и хората, които позволиха да има гей парад в София, няма да говорим, но Вашият общински съветник казва: „Ние целим най-доброто за София, а не най-доброто за православното християнство.“ И Вие сега с това предложение се опитвате да си измиете ръцете пред гражданите за издънката на Вашия общински съветник с това предложение. Отделно Вие искате да дадете един милион за „Свети Великомъченик Георги Зограф“ в Света гора, което ние пак ще подкрепим. Но в момента ние православните християни сме в пост, и това е момент, в който ние трябва да търсим да сме по-близо до Бога, да четем Библията и да сме смирени. Затова аз Ви насочвам вниманието към Псалом 51:16-17 – „Защото не желаеш жертва, иначе бих я дал; Всеизгаряне не ти е угодно. Жертви на Бога е съкрушен дух; Съкрушено и разкаяно сърце, Боже, ти няма да презреш.“ Това е Псалом 51, посветен на покаянието. Отидете и се покайте. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Сабрутев, аз нямаше да Ви взимам реплика, докато не засегнахте темата по предложената от Вас така наречена програма за София по отношение на 150 млн. лв. за строителство на детски градини и инфраструктура за най-малките. Само ще Ви припомня обаче, господин Сабрутев, че управляваната от Вас Столична община по време на изслушване, инициирано от общински съветници на ГЕРБ и СДС преди няколко дни – кметът Терзиев и Столична община са абсолютно неспособни и ще загубят 63 млн. лв. Столична община, софиянци ще загубят 63 млн. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост, именно защото дори при наследени готови проекти, Столична община няма капацитет. И цитирам писмо на директор на дирекция, че в Столична община нямало дори инженер и други експерти не достигали, били много ангажирани, както пише в писмо от директора на дирекцията, която движи проектите в Столична община по строителството на детска инфраструктура. Столична община, господин Сабрутев, по Ваше управление на кмета Терзиев, ще загуби 63 млн. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост именно за 3 нови училища и 8 нови детски градини плюс ремонт на 5 ОДЗ. Затова, господин Сабрутев, аз изпадам в недоумение. Като избраник от 23 МИР – София, Вие нямате капацитет да усвоите и да реализирате готови проекти, наследени от кмета и администрацията на госпожа Фандъкова още, тоест година и половина загубени, и Вие претендирате за нови средства, които да бъдат за изграждане. Вие готови средства не можете да оползотворите в Столична община. Пълен провал! Пълна абдикация на Столична община по отношение на строителството на детска инфраструктура. И да излизате тук с назидателен тон, направо е срамно. Аз, ако съм на Вас, няма да стана дори на дуплика. Защото, господин Сабрутев, Вие управлявахте държавата и не постигнахте никакви резултати. Сега управлявате и Столична община и година и половина столичани виждат, че София тъне в боклук, София няма започнат нито един инфраструктурен нов проект и довършва и се хвали само с такива, наследени от времето на управлението на ГЕРБ. Така че не Ви прави чест да излизате тук и да правите политика на фона на предложения държавен бюджет за нещо, което Вие към момента дори не можете да реализирате. И се надявам тук да вземат колеги още реплики към Вас и да Ви разкажат за програмата от 2020 г., която правителството на Борисов 3 остави, и Столична община с готови проекти, да кажат на какъв етап и каква възможност и реализация има по тях от управляваната от Вас Столична община. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители и господа министри! Темата е действително чувствителна, защото имало е такива дебати и предните години, и сигурно си спомняте, че преди три години за първи път в историята успяхме да гласуваме бюджет, с който подпомогнахме храма ни в Атон, с който се направи ремонт на Банското крило. Монасите бяха приготвили три проекта и тогава с усилия успяхме да гласуваме, за което аз благодаря на всички колеги, които бяха тогава, разбира се, един от тези проекти. Само че през предишните години такова нещо дори не се допусна да се коментира. Това се случи през 2022 г. Бюджетът, който гласувахме 2023-а, 2024 г. тези неща изобщо не се коментираха. И лично аз смятам, че някак си е кощунствено да се повдига тази тема точно сега при този бюджет, когато едвам се чудим как да скалъпим някакви нормални суми за всичко това. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Благодаря на всички репликиращи. Ще започна с господин Александър Иванов от ГЕРБ. Господин Иванов, Вие сте народен представител от София, ако не се лъжа точно от 23 избирателен район. Вие много добре знаете за проблема в София, защото точно до Вас седи госпожа Фандъкова. Вие много добре знаете, че всички проекти, които са вече задействани в София, дори да бъдат 100% реализирани, те ще посрещат нуждите на едва между 10 и 15% от неприетите деца. А за всички останали, господин Иванов? Сега ще гласувате против ли? Кажете! Вие ще гласувате против изграждането на ясли и градини в София. Станете, ясно го заявете. И ще си измислите причина. Господин Иванов, сега ще Ви кажа нещо. Когато аз станах за изказване, аз ясно казах: аз няма да посоча къде е причината за липса на ясли и градини в София. Няма да посоча човека, който е три мандата кмет, за да може партньорски заедно да направим това нещо. Но Вие не желаете да се реши проблемът на София. (Реплика от народния представител Александър Иванов: „Не можете. Спрете да говорите глупости.“) Ако желахте, три мандата можехте да го решите. И спрете да викате от място.

Господин Иванов от ВЪЗРАЖДАНЕ, изключително тъжна реплика – да идвате на трибуната да се правите на християнин. Това не се показва, то се доказва. И само ще Ви кажа, защото просто ме провокирате, в кабинета Денков нашето правителство отпусна за около 20 църкви и манастири пари за ремонт и изграждане. Добре ли е? Искам да Ви попитам Вие за колко инициирахте? Дотук с Вашето християнство. Не е да си християнин да идваш на трибуната и да го заявяваш и след това да слизаш да ядеш депутатски кюфтета. Господин Чорбанов, аз в моето изказване не споменах Атон наистина нарочно. Прав сте. Не трябва това да става публично. Факт е, че 2022 г. в бюджета на Асен Василев отпуснахме средства за Атон, но те никога не са достатъчни, Вие знаете. (Шум и реплики.)

Моля, подкрепете. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители. (Размяна на реплики между народните представители Христо Гаджев и Венко Сабрутев.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще си позволя да взема отношение по повод думите на господин Сабрутев във връзка с детските градини в София. Това, което можем да кажем като информация към настоящия момент, е следното: че с Проекта на закон за държавния бюджет за 2025 г. са предвидени средства за продължаване изпълнението на дейностите по програмите на Министерството на образованието и науката за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, както и за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища. Разчетните им средства в централния бюджет за всяка програма за периода 2025 – 2028 г. са в размер на по 50 милиона за всяка от годините. Тоест по двете програми по 50 – общо 100 милиона. По информация на Министерството на образованието и науката по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, 2024 – 2027 г., на територията на Столична община са одобрени общо 12 проекта за детски градини и общински училища с общ индикативен бюджет 40 милиона и 800 хиляди. От тях пет проекта са за детски градини и седем проекта за общински училища. Изпълнението на одобрените проекти по Програмата, стартирала през март 2024 г. до настоящия момент, тоест една година след стартирането, сключени договори са представени за три проекта, а плащания за реално извършени дейности са инициирани единствено по два проекта на обща стойност 3 млн. и 800 хил. лв. Така че това е информацията по отношение на Министерството на образованието и науката във връзка с детските градини в София. Тоест изводът е, че процесът се движи много бавно. Пари има, ресурс има, но процесът се движи бавно от страна на Столична община. И, господин Председател, ако позволите, само да взема отношение по повод повдигнатия въпрос от госпожа Михайлова във връзка с Центъра за лечение на инсулти в Стара Загора. Госпожо Михайлова, свързахме се с професор Йовчев. Професор Ангелов и аз говорихме с доцент Силви Кирилов – министъра на здравеопазването. Уточнили сме се с професор Йовчев, че за тази година ще му бъде необходим ресурс от 1 млн. лв. за оборудване. Той ще стартира обществена поръчка и ресурсът ще му бъде осигурен до края на годината – този един милион, който ще бъде необходим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Добър вечер! Не се притеснявайте, нищо лошо няма да кажа! Ама, виждам, господин Стоев, че сте притеснен. Има основание да сте притеснени. Сега да чуем малко факти: 144 сгради на детски градини и ясли, изградени по времето, в което ГЕРБ и госпожа Фандъкова управляват София. Поправете ме, ако греша! 144 сгради нови! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Единственото, което се случва в София в момента, е довършването на започнати, проектирани, търгувани процедури за нови сгради. Това е единственото, което се случва. Така че, разбира се, когато Общината покаже, че има готовност, че ще получи финансиране от държава – няма как да чуете нито от Александър Иванов, нито от госпожа Фандъкова, нито от някой друг нещо различно. Сега обаче е моментът да почнем малко с фактите и с цитатите. Има основание и Кирил Петков да е притеснен. (Реплики от ПП-ДБ.) Защо? Защото гледам една публикация. В тази публикация госпожа Фандъкова, в типичния ѝ стил, дипломатично, въпреки моя съвет да не се държи по такъв начин, се видя с тогавашния премиер Кирил Петков, който я излъга по най-безобразния начин, който се е случвал някога в институционалния диалог между Общината и държавата. (Викове от ПП-ДБ: „Еее!“) Когато той ѝ обеща 70 млн. лв. за детски градини. Помните ли това обещание? (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Така! 70 млн. лв. бяха обещани, тези пари не бяха получени. (Реплики на народния представител Кирил Петков.) Толкова по темата. Само да се върнем на още нещо важно – по отношение на черквата в „Младост“, има една изградена, благодарение на подкрепата на Общината, благодарение на даренията на гражданите, благодарение на усилията на госпожа Фандъкова, и усилията на ГЕРБ и прехвърлянето на имота от държавата на Общината. (Реплики на народния представител Кирил Петков и Венко Сабрутев. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Каквото сте направили – хубаво, и на Вас благодаря, но не го виждаме. Само това. И цитат от общински съветници от Вашата група! Цитат по време на заседание на Общинския съвет за дебата за черквата: „Ние сме светска държава – казват съветници от „ПП-ДБ – Спаси София.“ Православната религия е традиционна религия в България, но не е официална. Ние – забележете – не държим да се легитимираме чрез църквата по този толкова долен и пошъл начин. Ние целим най-доброто за София, а не най-доброто за православното християнство.“ Край на цитата! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Не, не, не! Моля ти се! Ще стане скандал сега!

Процедура!

Този език, който използвахте тук, в залата, не беше пристоен за министър, особено министър на правосъдието, и по този начин не може да се продължи. Това, което ние предложихме, не знам дали го разбрахте – не кой е виновен и кой не е виновен, в момента има 10 хиляди деца, които нямат места в детските градини и яслите, и ние предлагаме да се направи програма от правителството за следващите 2 – 3 месеца, за да можем да решим този проблем общо. И Вие сте депутат от… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Вижте, Вие се обърквате. Обърквате се! (Реплики на народния представител Александър Иванов.)

Благодаря Ви. Тук става въпрос за решаването на този проблем. Всички заедно, половината тук сме депутати от София. (Реплики от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.) Този проблем трябва да се реши – има 10 хиляди деца, които нямат места. За това става дума, а не да се бием кой е виновен и кой не е. Това не е важно, родителите това не ги интересува. Те искат места в детските градини и в яслите. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Мислех да взимам лично обяснение, но ще използвам малко секунди, за да се обърна към господин Сабрутев. Господин Сабрутев, не сте вникнали в това, което Ви казах. Затова пак Ви призовавам: отворете Библията, ако имате такава вкъщи, отворете Псалом 51:16-17 и вникнете в думите – изкупление от Бог не се търси чрез даване на пари. Прочетете пак псалма, който аз Ви казах. Ще говоря по две от предложенията на ВЪЗРАЖДАНЕ за бюджета на второ четене. Едното е по чл. 64, което касае месечните помощи за отглеждане на дете или на деца, ако родителите, дай боже, имат повече деца. Това предложение не е просто да засегне разпределението на бюджетни средства, а е въпрос на справедливост, ефективност и дългосрочна социална политика. Предложението за премахване на подоходния критерий, тримесечните помощи за отглеждане на дете представлява съществена реформа в начина, по който държавата подкрепя семействата и насърчава раждаемостта. Защо този модел е по-справедлив? Настоящата система на подоходно определяне на правото на детски помощи е дискриминационна и създава неравнопоставеност между семействата. Определянето на границите за достъп до помощите води до ситуации, в които работещи семейства с доходи малко над установения праг, не получават никаква подкрепа, докато други с минимални разлики в доходите се възползват от нея. Това е непоследователен дискриминационен подход, който демотивира трудовата заетост и създава социално напрежение. С премахването на този критерий държавата въвежда принципа на универсалност – всяко дете е еднакво значимо за обществото независимо от икономическия статут на родителите му. Този модел се прилага успешно в редица европейски държави, където детските надбавки са гарантирано право за всички семейства. С какво това предложение ще допринесе на държавата? Намаляване на административната тежест. Премахването на подоходния критерий ще доведе до значително опростяване на процеса по отпускане на помощите, ще елиминира необходимостта от доходни проверки и ще намали бюрократичните разходи. Стимулиране на раждаемостта. В условията на демографска криза подобна мярка изпраща ясен сигнал към младите семейства, че държавата осъзнава отговорността си и е готова да инвестира в бъдещето. Предвидимост и сигурност. Универсалните детски помощи осигуряват предвидимост в семейните бюджети, като дават възможност за по-добро финансиране и стабилност. Борба със сивата икономика не на последно място. Редица семейства вземат решенията по официални данни да са на минималната заплата на 4-часов работен ден, за да могат да взимат детски и с тази мярка такова решение за тях не би било на дневен ред. В заключение, подкрепата за семействата не е просто социален разход, тя е инвестиция в бъдещето на България. Универсалният достъп до детски помощи ще създаде по-справедлива и устойчива система, ще намали административният ресурс и ще даде реална подкрепа на всички родители. Призовавам да подкрепите това предложение, защото то е справедливо за всички български деца и всички български родители. И поради начина, по който се водят дебатите между първо и второ четене: рязък завой от детските помощи към заплатите в КФН. В § 9 – предложение на нашия съмишленик Виктор Папазов. Обръщам се най-вече към българските граждани, защото те това няма как да го чуят по националните медии и може би към новите народни представители в това Народното събрание, защото хората, които са от години тук, най-вероятно са запознати какъв е проблемът със заплатите в Комисията по финансов надзор. За какво става дума? От 2018 г. ГЕРБ гласуваха на КФН едно пиратско разрешение. За какво става въпрос? КФН сами определят таксите, които се събират от поднадзорните им лица и събраните средства си ги разпределят като заплати, което, както всеки може да се досети, е тежък конфликт на интереси. Абсолютно еднаква е ситуацията, в която един пътен полицай, да кажем, спира нарушителите и вместо да ги глоби и парите да отидат в държавната хазна, то той сам определя размера на глобата и парите отиват в неговия джоб. Само че в случая на полицая това е незаконно, а в случая на КФН това е напълно легално. В предлагания от нас текст връщаме старото предложение, където шефът на КФН получава 90% от заплатата на шефа на Комисията в Народното събрание. Сега шефът на КФН получава – данни за 2024 г., средномесечно 17 800 лв., без да броим бонусите и без да броим парите под масата. За 2024 г., по информация пак, таксите, събрани от КФН, са над 17 млн. лв., а от глоби са над 4 млн. лв. – достатъчно пари, които могат да дойдат в държавната хазна, финансираме болници, каквото искате друго. Поднадзорните лица, особено пенсионните фондове нямат нищо против, защото така ги купуват и затова например сега КФН защитава Втория стълб, който е грабителски за осигуряващите се, като пак по информация от 2001-а до 2024 г. са ощетили осигуряващите се с 6 млрд. лв. Затова и когато гласувахме ДОО, ако бяхте забелязали в § 5 от КСО, точка 17 се прави предложение – вместо министърът на труда и социалната политика да оценява универсалните пенсионни фондове, това да става от КФН – още по-дълбокият конфликт на интереси. За пореден път виждаме порочната практика – да се променя законодателство по този начин. С нашето предложение елиминираме липсата на обективна прозрачност, бруталния конфликт на интереси, спираме натиска на поднадзорните лица дотолкова, доколкото не забравяме, че КФН е политически орган, който се изпълнява за бухалка. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател – кратка реплика. Господин Хрисимиров, според мен дори ни е много меко предложението по чл. 64, което направихме във връзка с детските надбавки, така да се каже. Защото според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ сумите, които се дават в момента за едно и повече деца, са прекалено малки, но поне да намалим дискриминационния елемент, който го има в момента или подоходния критерий, който е сложен от държавата или от управляващите през тези години, които казват, че под определени доходи може твоите деца да получават детски. Над определени доходи – не може да получават детски. Което е пълен абсурд според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ. Да не коментираме сумите, защото за едно дете се дават 50 лв., което е 25 евро, да го кажем на привържениците на еврозоната – 25 евро, за пример да дадем Германия, където в момента е 300 евро – увеличиха го, и то доста го увеличиха, беше 200 евро допреди две години, сега е 300 евро, 295 евро, мисля, ако не се лъжа. Така че много по-добра е мярката, която трябваше да предложим, и то с увеличени суми. Но нека поне това да приемат управляващите, защото смятаме, че този дискриминационен елемент трябва да приключи веднъж завинаги. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Тук се разгаря някакъв своеобразен Столичен общински съвет.

Поне да извикаме господин Терзиев, защото без него нищо няма да се свърши. (Реплики.) Трудно се намира, да! По същество. Господин Георгиев, прав сте, обсъждахме го, когато правехме с Вас, с госпожа Рангелова, госпожа Махаева и господин Койчев това предложение, но решихме да направим първата важна стъпка в тази насока и това е да елиминираме дискриминационния критерий, който е поставен между българските деца и българските родители. Едно дете не е виновно, че неговите родители имат по-високи доходи или не. Те са еднакви. Ние трябва да им дадем еднакъв старт в живота, независимо колко финансови средства имат техните родители. Затова ние първо предложихме да се елиминира дискриминационният критерий. Естествено, че 50 лв. на месец за едно дете е абсолютно и крайно недостатъчно. Затова дадохме и примери, че точно дискриминационният критерий в редица европейски страни е махнат. Вие дадохте пример в Германия, че е 300 евро. Нека вървим в тази насока, но нека първо да елиминираме дискриминационния критерий. Аз не съм в никакви заблуди, че това ще бъде гласувано и ще бъде подкрепено в залата, но нека всички да видим ясно и категорично кой е за и кой не е. Ние, между другото, го видяхме в бюджета за ДОО, който гласувахме вчера. Там БСП си плюха на всички социални политики, като не подкрепиха реално тяхното предложение, защото нашето предложение припокрива техния законопроект за изравняване с минималната работна заплата на обезщетенията за майчинство за втората година. Така че маските ще продължават да падат, ние ще продължаваме да търсим и да убеждаваме българските народни представители кое е добро и кое не за българската държава. Ето един пример, с който може да дойдат приходи в бюджета, каквото е предложението на Виктор Папазов и на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ за заплатите в КФН, защото не е нормално КФН да се издържа от това, което те взимат като такси и глоби от поднадзорните им лица. По-добре тези пари да влизат в бюджета и оттам управляващите да ги харчат както сметнат за добре – ще има пари и за болницата в Стара Загора, ще има пари и за спортистите, ще има пари за много пера в бюджета. Но не и просто да подаряваме едни пари на едни уж държавни служители, но в същото време чисто и просто бухалки в ръцете на управляващите. То и затова е целият натиск да се изберат тук КФН, КЗК и абсолютно всички регулатори, за да може да си бетонират управлението. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване ще бъде свързано с нашите предложения относно чл. 1, ал. 5 от Закона за държавния бюджет. Посочените предложения са свързани с конкретни политики в областта на здравеопазването, за които смея да твърдя, че голяма част от тях са консенсусни, но по някаква причина не намират отражение…

…Голяма част от тези политики са консенсусни, но по някаква причина не са отразени в държавния бюджет. Започвам с първата – финансиране на психиатричната помощ. В момента са налице национални протести на лекарите и медицинския персонал в държавните психиатрични болници. Има подкрепа от парламентарните групи от страна на управляващото мнозинство да бъдат удовлетворени – това, което и ние предлагаме, исканията на медицинския персонал на психиатричните лечебни заведения, а именно необходими са 30 милиона, за да се постигне така наречената сума за леглоден по Наредба № 3 към Закона за здравето, която да осигури справедливи условия на лечение, както и на възнаграждение на медицинския персонал на психиатричните лечебни заведения. Трябва да посочим, че България е една от малкото държави в Съвета на Европа, в която Комитетът против изтезанията, мъченията и нехуманното отношение е направила специален доклад и обръщение за това, че в психиатричните лечебни заведения в България условията са, меко казано, нехуманни. Една от констатациите на Съвета на Европа е, че това именно е свързано с лошото финансиране, липсата на медицински персонал, както и мисля, че всеки от народните представители е запознат – редовно има репортажи какви са условията, които, за съжаление, много пъти водят и до фатални инциденти. Има серия от починали лица в психиатричните лечебни заведения, поради именно липса на достатъчно персонал. Считаме, че тези 30 милиона, които в момента са исканията на протестиращите, са напълно възможни за държавен бюджет, който, както установихме, има милиарди, както в централния бюджет, така и в бюджетите на министерствата. В централния бюджет има над 2 милиарда. На следващо място, допълнително финансиране за дейността на медицинския и немедицинския персонал на комисиите, ТЕЛК комисиите на медицинска експертиза, трудово-експертните лекарски комисии. Преди няколко седмици в пленарната зала през януари, а после и в Комисията по здравеопазването имаше изслушване на министъра на здравеопазването, доцент Кирилов, относно медицинската експертиза. Впоследствие имаше Проект на решение, който беше внесен от нас и подписан от колегите от ГЕРБ, от колегите от Българската социалистическа партия, от ИТН, и приет единодушно в Комисията по здравеопазването, за да се гарантират по-високи възнаграждения – достойни, на членовете на ТЕЛК комисиите. Както знаете, в момента има около 30 хиляди български граждани, които чакат своите експертни решения. Министърът на здравеопазването нееднократно посочи, че той подкрепя Проекта на решение, в който Проект на решение бяха предвидени именно тези средства – 10 милиона, които са необходими допълнително, за да достигне бюджетът за възнаграждение на ТЕЛК комисиите – 23 милиона. След като има подкрепа включително от партиите от управляващото мнозинство в Комисията по здравеопазването, за нас отново буди недоумение, а и министърът на здравеопазването подкрепя тази мярка, защото тя не намира отражение в държавния бюджет. Очевидно е, че здравеопазването не е приоритет на управляващото мнозинство. На следващо място, предвидили сме, предлагаме допълнителни 6 млн. и 600 хил. лв. за постигане на възнаграждението на медицинските сестри в така наречените второстепенни разпоредители с бюджетни средства, да отговарят на приетото решение от Петдесетото народно събрание отново с единодушие от партиите, които в момента са в управляващото мнозинство, и стратегията на Министерството на здравеопазването, а именно основната работна заплата на специалистите по здравни грижи да бъде 90% от средната за страната и затова са необходими 6 млн. и 600 хил. лв. Сумата не е голяма, която министърът на здравеопазването също посочи, че подкрепя, но явно не среща разбиране в Министерството на финансите за тази политика. Трябва да посочим, че според изнесено само преди седмица статистическо национално проучване – социологическо, извинявайте, 58% от българските граждани посочват, че абсолютен приоритет в бюджета трябва да е финансирането на здравеопазването и едва 3,5% да е финансирането на възнагражденията в така наречените структури във връзка с вътрешни работи и отбрана. Това, което виждаме обаче в бюджета, е, че за възнаграждения в силовите структури имаме 1 милиард и 200 милиона – не че те не ги заслужават. Въпросът обаче е, след като българските граждани посочват, че 3% от тях считат това за приоритет срещу 60% в здравеопазването, защо ние не сме предвидели въпросните 6 млн. и 600 хиляди за възнаграждение на специалистите по здравни грижи? Ние го предлагаме, надяваме се, че ще бъде прието. На последно място, предлагаме допълнителни 5 млн. лв. за реализация на така наречените донорски програми в асистираната репродукция – нещо, което отново в хода на едно изслушване през месец януари тук в Народното събрание беше заявено, включително тогава беше все още служебният министър на здравеопазването, че Министерството на здравеопазването подкрепя тази политика. Или, ако трябва да направя едно обобщение, мерките, които ние предлагаме в допълнителното финансиране в здравеопазването, са на стойност приблизително от 50 милиона. Както знаем, повтарям отново, в държавния бюджет има пари за много неща. Имаше пари, както се видя, които останаха за следващата година за самолети и правителствени хеликоптери, един километър магистрала струва колкото мерките, които ние предлагаме в областта на здравеопазването, а също така могат да се направят и разбира се, аналогии с държавния дълг, който ще бъде насочен – милиарди от тях, за Българската банка за развитие, и други подобни финансирания на държавни предприятия. В този смисъл, предложенията, които ние направихме, разбира се, Министерството на здравеопазването в хода на изпълнението на държавния бюджет може да ги финансира по познатия преди начин – с постановления, по един начин, който предвижда министърът на здравеопазването да се моли за всяка една мярка на министъра на финансите и на Министерския съвет. Ние считаме, че правилният подход е те да бъдат заложени в държавния бюджет отсега – да бъдат ясни, предвидими и прозрачни, и въпреки, че очевидно този бюджет поставя медицинските специалисти, лекари и сестри на заден план, които, както нееднократно посочих в последните дни, вече изостават значително от доходите в сектор „Образование“, а да не говорим за секторите на отбраната и вътрешните работи, ние трябва да покажем с нашите решения отношение към българското здравеопазване и към лекарите и сестрите. Повтарям пак, почти всички от мерките, които аз посочих, са гласувани по един или друг начин, включително от управляващото мнозинство партии. Когато съм говорил с отделни народни представители от Българската социалистическа партия например, те държат много за мярката за психиатриите, но очевидно не са срещнали разбиране в Министерството на финансите. Затова ето сега ние го предлагаме. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. На основание чл. 49, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура за прекратяване на разискванията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Разбира се, че сме категорично против. Парламентарната практика показва, че за всички тези неща винаги опозицията е оставена да говори и да си ги изложи. Затова сме категорично против, пак казвам, за цялото това нещо, което се предлага в момента. Има няколко варианта – или да изслушаме всички, които имат изказвания, и да оставим за утре гласуванията, или тази вечер, ако се държи толкова много от управляващите до сутринта да минат и гласуванията, всички, които се заявили, да имат право да се изкажат. Моля, управляващите, изрично от трибуната – председателстващият или председателят, да поемат ангажимент, че никой няма да бъде лишен от правото да говори, когато е горе в списъка. Нашето обратно предложение е категорично против прекратяване на дебатите.

За процедура!

Уважаеми господин Стойнев, използвам възможността да направя процедура по прегласуване, в която искам да обясня какво имаме предвид. Има записали се колеги от опозицията, които искат да се изкажат. Категорично искаме да им дадем тази възможност, да чуем гласа на опозицията, всички колеги да кажат какво мислят по държавния бюджет, по начина, по който сме го правили винаги досега, когато сме прекратявали разискванията. Затова нека сега да прегласуваме предложението на госпожа Павела Митова и след това само тези, които са се записали да се изказват, без нови записващи се. Това е.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, господа министри, колеги народни представители! Хубаво е, че залата е пълна, но е добре да знаем защо хората са тук. Дали само за да отбият номера, или все пак да чуят опозицията, както казаха досега. А опозицията има какво да каже, защото България има нужда от бюджет, но не бюджета във вида, в който ни се предлага. Доста аргументи бяха казани. Аз искам да добавя няколко, които досега не бяха споменати. Ще започна с прословутите 7 млрд. лв., които доста бланкетно и на едро ни се обяснява, че са изключително необходими за сектори като „Енергетика“, „Образование“, „Инфраструктура“ и други. (Шум и реплики.) Може би трябва да изчакам колегите, които…

Благодаря Ви, господин Председател. Ще дам пример с един въпрос, който зададох на министъра на финансите преди седмица в едно популярно студио. Въпросът беше: при положение че са преведени в нови мощности в предприятието, което отговаря за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, милиард и половина лева и при положение че единственият разход за тази година, който официално е обявен, е 375 млн. лв. за проектиране на 7 блок, да добавим още 100 млн. лв. за някакви други разходи, които междувременно могат да се появят, да попитам: какви допълнителни средства тази година ще са необходими за атомните реактори? Отговор не получих и аз съм сигурен, че всъщност няма кой да даде отговор. Надявам се министърът на енергетиката, ако е тук, да излезе и да каже тази година какво повече извън тези милиард и половина средства ще са необходими? И тогава да даде разчет какво е необходимо за догодина, по-догодина и тогава да знаем действително има ли нужда от такива средства и за какво са те? По подобен начин, бланкетно като се каже, че трябват средства за образование, дайте да бъдем сериозни. Тези средства изискват подготовка, проектиране, време. Нищо допълнително, освен средствата, които са предвидени за тази година вече, няма да може да бъде подготвено и допълнително фактурирано до края на тази година. Единственият вариант е да сте се отказали от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и да Ви трябват някакви допълнителни средства. Ама и това не се връзва, защото все още сме 2025 г. Втори пример – даренията към държавни институции. Извинявайте, но това е някаква практика, която вероятно трябва да я търсим в Дивия запад, или може би в дивите години на 90-те, когато аз си спомням чудесно, отивайки на работа във Факултета по химия и фармация, да виждам през няколко сутрини разбити витрини, в които застрахователите бяха разбили вратите и прозорците на малките дюкянчета наоколо, за да могат да ги накарат след това да се застраховат. Кажете ми каква е тази практика, при която някой доброволно ще дарява на държавна институция? Не говорим за образователни, не говорим за културни институции, за мецанатство, говорим за даряване на държавни институции, при положение че си плащат данъците и единственото, което искат, е да се върши работата. Следващият пример – запазване или смъкване на размера за регистриране по данък добавена стойност. Аз се обръщам към колегите от „Има Такъв Народ“. Навремето се бяхте нарекли „Няма такава държава“. Обръщам се и към управляващите – няма такава държава в Европейския съюз, която да си промени данъците от 1 януари 2025 г. и три месеца след това да ощети фирмите, заради които е променила тези данъци. Това е абсолютно неприемливо и това нещо няма никаква обосновка, освен ако е някаква скрита, която не се казва. В същото това студио, когато попитах министъра на финансите как ще удостоверим, че имаме средства за научни изследвания, за превозване на учениците? Тя ми каза: погледнете програмните бюджети. Това, което каза и днес. Аз погледнах програмите бюджети и едно от нещата, които виждам, е, че по отношение на средствата за изпълнение на Стратегията за научни изследвания, където са средствата за фонд „Научни изследвания“, там са средствата за международните организации, плащане на членски внос, средствата за младите учени, които работят по проекти, средствата за Пътната карта за научна инфраструктура. Това са средства, които миналата година са били над 100 млн. лв., стои една кръгла нула, както стои кръгла нула и за следващата и за по-следващата година, така че моят въпрос е: в този програмен бюджет ние действително ще имаме ли средства за наука, или няма да имаме? И казах в Комисията по образованието и науката, че е напълно неприемливо този ред да бъде празен дори за тази година, а също и за следващите. Отделно, като погледна програмния бюджет, виждам, че за извънкласни дейности в пълно противоречие с това, което е записано в програмата на правителството, са предвидени 15 млн. лв. Това са средствата за по-малко от 10% от училищата, при положение че програмата, която създадохме, започна с половината училища в страната и разчетът беше да бъде разпространена, така че да стигне до всяко едно дете, което се интересува в страната. Какво означава, че политиката на правителството въпреки програмата му ще бъде да ограничи извънкласните дейности на децата? Сигурен съм, че няма нужда да обяснявам нито на хората в тази зала, нито на хората, които гледат от екрана, защо са необходими тези извънкласни дейности. (Шум и реплики.) Моля, не подвиквайте от залата, защото познавам доста по-добре от Вас образователната система.

Фонд „Стамболов“. Едни 5 млн. лв., които не са, както беше излъгано в предните години, за да се финансират чуждите университети, а за да се върнат българските таланти в България и да работят в България. Спряхте го миналата година, няма да го пуснете и сега. Какво Ви пречи това? В цялата тази система от числа, която ни представяте, има много сериозно противоречие спрямо това, което сте записали в програмата си. Ако бяхте се опитали поне да чуете внимателно и поне част от тези неща да ги оправите, може би имаше шанс за някакво разбирателство, но Вие правите всичко наопаки. Най-яркият пример в това отношение е Вашето несъгласие да се промени втората година на майчинството и да се изплаща 100% – приход на бюджета, младите майки могат да отидат да работят, работодателите са доволни. Това може да бъде само по една причина – или от инат, има и втора – да мразите младите майки. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Ще взема отношение по няколко предложения. Първото е със сигнатура 51-554-04-108. Искам да поставя за обсъждане една изключително важна тема, която често остава извън светлините на прожекторите, но засяга пряко хиляди наши съграждани – нужда от целево увеличаване на средствата, предоставени на Община Пловдив, в размер на 50 млн. лв. за облагородяване на градската среда с фокус върху хората в неравностойно положение. Пловдив е вторият по големина град в България, а се сблъсква с остри проблеми, свързани със състоянието на градската инфраструктура. Тротоарите са разрушени, достъпът до обществените сгради е затруднен, липсват рампи, или там, където ги има, не функционират, адекватни сигнализации и адаптирана градска мебел. За хората с увреждания, възрастните хора и родителите с малки деца придвижването в града е не само неудобно, а често то е невъзможно и дори опасно, затова предлагам да бъде осигурено целево финансиране от държавния бюджет 50 млн. лв., които да бъдат инвестирани в изграждане на достъпни пешеходни пространства, подмяна на тротоари, адаптиране на спирки на градския транспорт, поставяне на тактилни настилки, рампи, асансьори, достъпни тоалетни и сигнализация, отговаряща на нуждите на хората със зрителни и слухови увреждания. Средствата ще бъдат осигурени от повишената събираемост на данъчните приходи, устойчив метод, който не изисква допълнително натоварване на бюджета. Само през последната година приходите от ДДС и подоходни данъци показват ръст или поне такава е статистиката, които ни дават възможност да инвестираме в справедливи и социално значими политики. Облагородяването на градската среда за хора в неравностойно положение не е лукс, а това е морален дълг. Това е цивилизационен стандарт. И ако е мярка, която ще направи по-човечен, по достъпен и по-справедлив град за всички, сме длъжни да я приемем. Призовавам всички народни представители да се замислят сериозно, преди да натиснат копчето на пулта, след което да подкрепят тази инициатива. Хората с увреждания нямат време да чакат. Те заслужават равен достъп до града, в който живеят. Госпожо Председател, следващото предложение е със сигнатура 51-554-04-13 и е един от важните приоритети на ВЪЗРАЖДАНЕ вече над шест години и е от ключово значение за икономическото развитие на транспортната свързаност и ежедневния живот на хиляди граждани и гости на града. Увеличаване на целевите средства за доизграждане на околовръстното шосе на град Пловдив в размер на 200 млн. лв. Доизграждането като самостоятелен, подчертавам като самостоятелен, ринг без използване на част от автомагистрала „Тракия“. Пловдив – втори по големина град в страната, е важен икономически, културен и търговски център, се нуждае от съвременна завършена пътна инфраструктура. Околовръстният път е от решаващо значение за облекчаване на трафика в града, за извеждането на транзитното движение извън урбанизираните зони за по-безопасно, по-бързо и по-екологично придвижване. За съжаление, до момента този инфраструктурен проект се изпълнява частично, на някои участъци дори изцяло липсва напредък, да не кажа, че дори няма проект. Свидетели бяхме точно на един такъв момент, в който беше върнат проектът, и в момента се работи върху изцяло нов проект. Забавянето е вече повече от четири години. Става въпрос за участъка между от кръговото на Асеновградско до пътен възел „Скобелева майка“. Там виновниците, естествено, си прехвърлят топката, Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Община Пловдив. Естествено виновни никога няма. Предвидените 200 милиона трябва да бъдат целево насочени към довършване на ключови участъци, разширение на пътни ленти, изграждане на кръстовища на две и повече нива, надлези и подходи към индустриалните зони и кварталите на града. Това ще бъде реален принос към устойчива транспортна система на Пловдив както и на близките села в общините „Марица“, „Родопи“, Куклен, Садово и Стамболийски. Финансирането ще бъде осигурено от повишената събираемост на данъчните приходи – инструмент, който се налага в развитите икономики, към които България се стреми. Там той дава ефективност и осигурява възможност за стратегически инвестиции без допълнително фискално натоварване. Трябва да припознаем добрите световни практики и да ги използваме на местно ниво. Призовавам всички разумни и мислещи за доброто бъдеще на България народни представители да го докажат, като подкрепят това предложение. Околовръстният път на Пловдив не е просто артерия, той е гръбнакът на бъдещото развитие на града. Тук искам да призова един от народните представители, който в предходно изказване – господин Иванов, който каза, че местните проекти и местните бюджети не са от значение, а само националните такива. Искам да го призова в Пловдив господин Иванов да излезе и това да го каже на своите избиратели. Господин Иванов, излезте и го кажете на някоя среща с гражданите на Пловдив и ще Ви поздравя, ако не Ви набият. Следващото предложение, което смятам, че е важно, е със сигнатура 51-554-04-110 и е от изключително значение за бъдещето на нашия град, на нашите деца. Необходимостта от увеличаване на целеви средства, предоставени на Община Пловдив, в размер на 200 млн. лв. за изграждане на нови детски градини, ясли и училища. Пловдив е град, който расте, с нарастващото население, млади семейства, и има нужда от модерна, достъпна и достатъчна образователна инфраструктура. В момента системата е под огромен натиск. Липсват достатъчно места в детските градини, ясли и училища – работят на двусменен режим. А в някои сгради ситуацията е трагична – те са морално и физически остарели. Това е проблем, който не може повече да чака. Родители водят децата си в противоположния край на града на детска градина или ясла поради липса на места или лошо състояние на най-близката такава. Категорично подкрепям предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, което иска да осигури, цели да осигури финансиране от 200 млн. лв. от държавния бюджет средства, които ще дадат възможност за изграждане на нови, модерни, енергийно ефективни детски градини ясли и училища в различни квартали на града в съответствие с демографските тенденции и нуждите на населението. Тези средства трябва да бъдат осигурени от повишената събираемост на данъчните приходи – механизъм, който вече осигурява устойчив ръст на приходите в бюджета – поне според правителството и статистиката. Това ще ни позволи да направим стратегически инвестиции в образованието, без да компрометира фискалната стабилност. Инвестицията в образователна инфраструктура е инвестиция в бъдещето, в децата ни, в техните възможности, в равния старт в живота. Пловдив има нужда от тази подкрепа, за да посрещне с достойнство предизвикателствата на утрешния ден. Призовавам всички народни представители да застанем зад този приоритет –децата на Пловдив заслужават най-доброто. Следващото предложение е със сигнатура 51-554-04-107 – също от стратегическо значение и един от основните приоритети на ВЪЗРАЖДАНЕ през изминалата година, което обединява култура, история, икономика, обществена значимост. Необходимостта от увеличаване на целевите средства в размер на 200 млн. лв. за откупуване на сградата на Централната поща в Пловдив и изграждането на нов Дом за операта и Археологически музей. Добре, да поздравим Националния отбор – води с един на нула, току-що каза председателят на Народното събрание. Този проект е дългогодишна мечта на пловдивчани, но и реална необходимост за един град със статут на културна европейска столица и с над 8000-годишна история. Слушайте внимателно, защото това е важно.

Да, три предложения.

Да довърша поне това.

Тъй като е важно, както споменах, става въпрос за Дома на операта и Археологическия музей. Пловдив е един от най-старите градове в Европа.

Тя носи своята историческа стойност и потенциал за преобразуване в културно средище с национално и международно значение. Новият дом на операта ще позволи провеждането на световноизвестни постановки, международни фестивали и културни прояви от най-високо ниво. Това ще постави Пловдив на културната карта на Европа още по-трайно и ще генерира сериозен икономически ефект върху културния туризъм, привличане на инвеститори, създаване на нови работни места и раздвижване на свързаните сектори – хотелиерство, ресторантьорство, транспорт и услуги.

Благодаря, още 30 секунди. В същото време новият Археологически музей ще даде възможност за съхранение на експонатите и популяризиране на хилядолетното културно наследство на Пловдив – град, в който под всяка улица се крие история. Това ще бъде притегателен център не само за туристи, но за учени, изследователи, образователни институции от цял свят. Това ще бъде реализирано без допълнително натоварване на бюджета – чрез повишената събираемост на данъчните приходи. Това е, което успях да защитя, надявам се, и призовавам да подкрепите, най-вече депутатите от Пловдив. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Ще използвам момента на моята реплика, че освен резултатът е едно на нула за България, да Ви кажа, че мачът България – Ирландия, е открит с гайдарите от нашата структура – на ВЪЗРАЖДАНЕ, в община Златица. (Реплики.) Ние с госпожа Киселова сме народни представители и ще работим за гласуване на бюджета, а не да гледаме мача. Сега, господин Янков, обръщам се към Вас, защото Вие споменахте за хората с увреждания в Пловдив да се изгради инфраструктура. Прав сте – има нужда. Обаче обяснете ми как вчера това Народно събрание не гласува 17 милиона допълнително за децата с редки болести, за да може да ги лекуваме, а Вие искате от това народно представителство и от този кабинет да Ви гласуват 50 милиона за хората в Пловдив с увреждания? Няма как да го направят и няма да го направят, така че приветствам Ви обаче 17 милиона не дадоха за децата с редки болести. Колкото до околовръстния път на Пловдив. Убеден съм, че Пловдив има нужда от този път, обаче, ако отидем във Варна и видим Аспаруховия мост в какво състояние е, ще се хванем за главата. И днес говорих за надлеза в гара Елин Пелин, ако го видите, ще се хванете за главата. И това са съществуващи съоръжения, които не можем да поддържаме, а Вие искате да изграждаме нови околовръстни. Обосновете се според Вас как и откъде ще се намерят средства за тези съоръжения, които искате да се изградят. Благодаря.

Благодаря, господин Янков. Казахте нещо много странно, което ми направи много жестоко впечатление – това е: местните бюджети не били важни. Аз ще Ви помоля да не слушате подобни народни представители, които казват такива откровени глупости. Защото местните бюджети всъщност са много важни. Ако държавата определя политиките в дадени сектори, то местните власти определят развитието на една община, каквато примерно е община Пловдив. Вие в Пловдив може да се похвалите като един град, който умее да опазва културно-историческия туризъм, умее да показва археология и да показва как се прави туризъм. И именно тези местни бюджети могат да подпомагат тази дейност – социализацията, реставрацията, консервацията на тези обекти, и също така те могат да подпомагат спорта, образованието и всичко останало. Но аз бях идвал лятото при Вас и помня колко време търсих място къде да паркирам в този чудесен град. И въпросът ми също към Вас е: има ли решение на този проблем? Защото, колкото е по-лесно паркирането за нас туристите, не говоря за местните хора. Предполагам имате градски транспорт в Пловдив, може да се движите с него, но ние туристите трябва да има някъде къде да паркираме. Ако знаете решението на този проблем, бих бил доволен да кажете.

Господин Янков, това, което не казахте, е, че всъщност, отбивайки се, автомагистрала „Тракия“ към район „Тракия“ на Пловдив, конкретно за тази отбивка и опитвайки се да влезем в Пловдив, първото нещо, което там трябва да се направи, е не нов лъч на околовръстното, а кръстовище на две нива – конкретно там, защото има километрични задръствания. И години наред ние слушаме от управляващите от ГЕРБ както на местно, така и на национално ниво, как щели да се правят кръстовища на две нива. Дори напоследък обаче спряха и да го говорят това. Въобще доникъде не са. Все пак говорят за буферни и многоетажни паркинги, но и там са доникъде – положението е трагично, положението е критично, както и господин Димитров по-рано каза, положението с паркирането в Пловдив буквално е непоносимо. Дотолкова е зле, че наистина трябва да се мисли много по-сериозно и затова това предложение да се отпускат средства именно за буферни паркинги, за многоетажни паркинги – ключово, за да се реши проблемът с паркирането в Пловдив. Колкото до средствата, които са предложени за по-добра градска среда за хората с увреждания, и в продължение на това, което господин Славчев каза, да, виждаме, че новата сглобка не иска да дава средства дали за болни деца, дали за хора с увреждания и така нататък, защото те имат ясно дефинирани приоритети. Един такъв приоритет например е Украйна, където вече загубихме бройка колко милиони се дават за Украйна, просто там се дава всичко възможно. Когато обаче става въпрос за българските деца, разбира се, те не са приоритет. Никой няма да Ви каже, но такава е суровата истина. Не са приоритет за ГЕРБ, не са приоритет за БСП, не са приоритет за ИТН, за ДПС – без значение кое от двете ДПС-та, те са едно и също. Тези партии реално управляват страната, за тях това не е приоритет и е редно да го кажем, защото просто това е факт.

Що се отнася до предложенията… Да, завършвам. … всички предложения са добри, но са изключително закъснели. Това са проблеми, които отдавна, отдавна е трябвало да започнат да се решават. И тук е много интересно да следим поне пловдивските депутати как ще гласуват.

Да, точно така. Наистина завършвам, една дума. Ще си оставя, спокойно. Много ми е интересно и ще следя как ще гласуват пловдивските депутати от управляващата формация. Благодаря.

Госпожо Киселова, първо, на Вас ще отговаря. Да, има несъгласни, защото демокрацията в нашата група е истинска, а не фалшива, не измислена, както в някои други, пластмасови, да кажа. Господин Георгиев, съгласен съм с Вас относно начина, по който направихте Вашата реплика. Да, проблемите са много и сте изключително прав за това, че когато има демографски проблем и демографска криза, няма никакво значение какви други инвестиции в какъвто и да е сектор бъдат направени, ако ние нямаме прираст и нямаме хора, за които да правим всички останали инвестиции. Така че първото нещо, което трябва да се направи, е да се започне оттам – да се инвестира в демографията. Разбира се, ние имаме и достатъчно предложения и в тази насока. Имаме изцяло цялостна програма за демографското развитие на страната – не само в Пловдивски регион, а в цялата страна. Но сега ще се върна на паркингите, за които Вие споменахте. Да, положението е почти трагично. В Пловдив официално има над 200 хиляди регистрирани автомобила, но това са само автомобилите с пловдивска регистрация. Вие прекрасно знаете и всеки ден, пътувайки из Пловдив, движейки се свободно из града, виждате, че половината от превозните средства не са с пловдивска регистрация, което автоматично означава, че са поне двойно повече. Така че вариантът, който има, сме го пуснали в предложение със сигнатура 51-554-04-114 и това е отпускане на 200 милиона целеви за изграждане на буферни многоетажни паркинги във вътрешността, подчертавам, във вътрешността на града. Пловдив, като един от най-бързо развиващите се по население градове в страната, е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани с мобилността и организацията на градското пространство. Ежедневният трафик и затрудненото паркиране, натискът върху инфраструктурата са проблеми, които изискват решителни и дългосрочни решения. Такива към този момент липсват и то от години. Изграждането на модерни буферни многоетажни паркинги ще облекчи значително движението и ще подобри достъпа до централните части на града, ще създаде предпоставки за по-устойчива и екологична градска среда. Както и останалите предложения, и тук начинът за финансиране и повишаване на събираемостта на данъчните приходи – един реалистичен и устойчив доход, който ще позволи насочване на ресурси именно там, където има нужда и тя е най-голяма. Това определено е една от най-необходимите инвестиции в града. Господин Славчев, относно Вашата реплика. Съгласен съм, че 17 милиона на фона на 50 и 200 милиона, за които тук говорим, са нищо, но това показва загрижеността на едно управление на една власт към най-милото – към децата на България.

Така че смятам, че ако има такава и те искат да го покажат, именно там трябва да отпуснат, първо, пари, но за съжаление, видяхте, че това не се случи. Има начини да бъдат…

Само секунда и приключвам, госпожо Председател.

Не, не, няма, приключвам, само да довърша, да си довърша мисълта. Досега щях да съм приключил. Беше излишно да ме прекъсвате.

Господин Георгиев, пари има, ако бъдат разпределени правилно и бъдат приватизирани, съответно приоритетите да бъдат степенувани по важност. Така че смятам, че са възможни тези неща. Благодаря. (Народният представител Андрей Цеков иска думата.)

Уважаема госпожо Председател! Процедурата ми е по начина на водене към Вас. Вдигах ръка няколко пъти, за да ми дадете право на реплика, но не ме видяхте. Моля занапред да бъдете малко по-толерантна към мен и към колегите в това отношение. Към преждеговорившите колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ. Уважаеми колеги, единственото, с което не мога да се съглася, тъй като чух да спекулирате и с детски градини, с деца, което е малко двулично според мен, само да Ви кажа, че в последната една година в Пловдив се откриха две нови градини в район „Тракия“. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Да, убеден съм, защото… Господин Ганев, като заместник-кмет на район „Тракия“ съм участвал и в откриването на… (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Напротив, говорихте и за детските градини, и за паркирането.

За София. Не е вярно! За Пловдив, за Пловдив говорихте!

С цялото ми уважение към Вас, в Пловдив – колегите са народни представители от Пловдив, са открити две нови детски градини в последната една година. В район „Тракия“ е едната, лично открита от кмета на район „Тракия“, от кмета на град Пловдив и от мен. Две реновирани в район „Централен“ и една от тях е открита също с тази градина, която открихме в район „Тракия“. Така че две нови детски градини са открити в Пловдив за последната една година и една още е реновирана изцяло, две от които са в централната част на града. По отношение на паркирането. В район „Западен“ е изграден многоетажен паркинг преди няколко години. Текат процедури по проектиране по предпроектни проучвания за многоетажни паркинги във всеки един район на град Пловдив, така че и с тази опорка трудно бих се съгласил с Вас.

По отношение на културния туризъм. Днес, уважаеми колеги…

Секунда. … открихме Небет тепе, в частност Костадин Димитров – кметът на град Пловдив, откри Небет тепе, което беше започнато като проект в мандати на ГЕРБ и днес беше открито. А и по отношение, тъй като засегнахте и темата спорт, само да кажа, че днес българският Национален отбор играе на стадион, който беше обещан и финансиран от господин Борисов. Благодаря Ви. (Шум и реплики. Частични ръкопляскания и възгласи: „Браво!“)

Госпожо Киселова, искам да Ви поздравя за Вашата толерантност. Оставихте народния представител от Пловдив да говори близо една минута, след като беше свършило неговото време. Отделно от това му позволихте и да говори, въпреки че той направи изказване по същество. Ние не бихме имали нищо против това да се направи като изказване по същество, само че беше гласувано друго. Така че това, което направихте в този случай, би трябвало оттук насетне да бъде и като практика за всички останали изказващи се. И аз мога само да добавя към това много пространно изказване от бившия заместник на район „Тракия“, който е и настоящ депутат от парламента, че има още много неща, с които може да се похвали Пловдив, обаче това, което беше казано от нашия депутат, са неща за бъдещето оттук напред. Ако гледаме само и единствено това, което е направено назад, няма как да вървим напред. И може още други хубави неща да се кажат и ние няма да ги отречем. Въпросът е оттук насетне какво се прави. А към Вас, госпожо Киселова, като държите да сте стриктна с времето, прекъсвайте всички останали, както прекъсвате нас примерно на втората минута и първата секунда, както съм сигурен, че ако аз не си спазя времето, ще направите с мен. Или с всички, или с никого, нали така?

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, господа министри, колеги! Госпожо Киселова, като вносител на три предложения по Закона за държавния бюджет ще помоля за известен толеранс, ако с малко превиша времето, но бих искал да започна по същество. Първото предложение, с номер 51-554-04-131, касае приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет. И тук искам да помоля госпожа министър Петкова, както и управляващото мнозинство да обърнат внимание на това предложение, тъй като става въпрос за грешка или пропуск при отразяване на проектите, подадени от конкретна община от Благоевградска област, от която аз съм избран като народен представител, при съставянето на приложение № 3. В хода на бюджетната процедура на всички кметове на общини беше дадена възможност да заявят актуализация на проектите за отпадане на някои проекти или замяна на проекти с нови проекти. Такива документи надлежно са подадени от Община Благоевград към Министерството на финансите, но по някаква причина не са отразени при съставянето на приложение № 3. Предложението, което съм направил, касае именно поправянето на този пропуск от страна на Министерството на финансите. Затова моля народното представителство да се съобрази с волята на заявителя – в този случай кметът на община Благоевград, и да бъдат отразени заявените от него проекти в приложение № 3. Другите ми две предложения касаят капиталовите разходи, структурата на капиталните разходи, или по-скоро приложение № 2 към чл. 110 от Закона за държавния бюджет. Бих желал да обърна внимание, че в това приложение реално е изложена програмата за национални стратегически проекти, които следва да бъдат реализирани – една част през следващата година, впоследствие в 3-годишен период. В това приложение, за съжаление обаче, се откриват редица пропуски, редица грешки и редица неясноти, които поставят съмнение както относно реалистичността на бюджетните разчети, така и относно прозрачността при разходването на публичен ресурс. Ще Ви кажа първо какво има в това приложение. Има предвидени разходи за конкретни проекти, които са в процес на изпълнение, например скоростният път между Мездра и Ботевград. Този път – по думите на министър Иванов, следва да бъде завършен тази година. В бюджета са заложени 14 млн. лв. за тази година. Предполагам, че и госпожа министър Петкова, и министър Иванов знаят, че през октомври миналата година бяха сключени два договора от Агенция „Пътна инфраструктура“ за укрепване на свлачища точно по този път на стойност над 150 млн. лв. Тези договори трябва да бъдат изпълнени в двегодишен период. И аз се питам тогава: с 14 млн. лв. тази година ще довършваме основно трасе, ще укрепваме свлачища, за които ни трябват поне 75 милиона за една година, за какво ще ни стигнат тези 14 млн. лв.? Същевременно за автомагистрала „Струма“ – безспорно необходимият ни лот 3.2. Предвидени са средства в размер на 19 млн. лв. разход за тази година. На всички е ясно, че през тази година дори не изтича срокът, в който трябва да бъде изготвен и одобрен техническият проект, по който ще бъде направено изпълнението, а миналата година беше платен 130 млн. лв. аванс за този договор. Къде ще плащаме 19 млн. лв.?! За какво ще ги плащаме за магистрала „Струма“?! Нямаме пари да укрепим свлачищата, но имаме пари за проект, който изобщо няма да се осъществи в рамките на тази година! Това навежда на мисълта, че при съставянето на приложение 2 е действано на окомер – колкото ни скимне, толкова да запишем, да има нещо, с което по никакъв начин не гарантираме, че е обезпечено финансово изпълнението на действащите договори! За да не съм голословен, ще Ви кажа за кои действащи договори не е предвиден нито лев в приложение 2. Например за основния ремонт на Дюлинския проход. Има сключени два договора. Тези договори следва да бъдат изпълнени до края на 2025 г. Сумата, която е необходима, за да бъдат изпълнени, като вземем предвид това какво е разплатено през миналата година, е 110 млн. лв. Няма нито стотинка в приложение 2 за този проект! Същото касае пътя между Маринка, Визица и Малко Търново. Трябва да бъде завършен тази година. Необходими са 41 млн. лв. Няма нито стотинка! Подобно е положението с пътя Бургас – Созопол – Ясна поляна – Приморско; с пътя между Дебелт и Братово; с друг действащ договор – за основен ремонт на пътя между Върбица и Скобелево; между Мъдрец, Искрица и Обручище. Това са все договори, които трябва да бъдат изпълнявани през тази година и в приложение 2 няма нито стотинка за тях! (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Има сключени договори за основен ремонт на мостове, които са в аварийно състояние – над 20 моста. Няма нито един проект, записан в приложение 2. Околовръстният път на Пловдив, югоизточният обход. По време на предизборната кампания за Петдесетото народно събрание там се направи първа копка в присъствието на господин Борисов и кмета на Пловдив. Има издадено разрешение за строеж – частично. Няма обаче нито стотинка за изграждането на югоизточния обход на Пловдив. За сметка на това има предвидени 495 милиона под едно общо перо – СМР по пътна мрежа. Това не отговаря на дефиницията на проекти – това е програма. Има ли такава програма в програмния бюджет на Министерството на регионалното развитие? Няма. Няма разписано никъде за кои проекти ще бъдат похарчени тези 495 милиона. Това навява съмнения или че Министерството на регионалното развитие, респективно Агенция „Пътна инфраструктура“ не може да си направи реалистична сметка за средствата, които са ѝ необходими през тази година, или че тези средства ще бъдат разходвани по начин, който не е известен на никого, тъй като инвестиционна програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за тази година няма никъде обявена! Така че моите предложения са насочени към внасянето на конкретика – към осигуряването на финансиране на 22 договора, които са в процес на изпълнение, голяма част от които следва да бъдат завършени през тази година, за които няма нито стотинка, предвидена в Закона за държавния бюджет. Да не забравяме и нуждата да обезпечим бъдещи инвестиционни програми с адекватно финансиране, тоест средствата за проектиране. В този бюджет има пак разписано общо перо от около 62 млн. лв. за изпълнението на 248 проекта, без да има нито в програмния бюджет, нито в приложение 2 поименен списък на тези проекти. И аз се питам: ще има ли финансиране да бъде довършено проектирането на пътя София – Монтана и тунела под Петрохан, за който има сключен договор? Ще има ли финансиране за автомагистралата между Дупница и Гюешево, също със сключен договор? Ще има ли финансиране за обхода на Враца? Ще има ли финансиране за отсечката между Монтана и Враца – също има договори? Ще има ли финансиране за бъдеща модернизация на пътната ни мрежа, примерно пътя между Пловдив, Асеновград и Рудозем, от Сливен към Шумен, от Русе към Шумен, от Шумен към Ямбол, от Ямбол към Лесово, от Дуранкулак към Варна, от Бургас към Малко Търново? Това са все проекти, които бяха идентифицирани като стратегически проекти, които да залегнат в бъдещите инвестиционни планове не на конкретно правителство, а на държавата. Да имаме изградена, проектирана на първо място, скоростна пътна мрежа с габарит поне 20 м, тоест по две ленти в посока. Ще има ли средства за тези проекти?

Този бюджет не ни дава никакъв отговор.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Цеков, категорично не съм съгласен с начина, по който ни беше предложен този бюджет и най-вече приложение 2 – това, за което Вие говорихте, и с тези две пера 98 и 99, които са на обща стойност над половин милиард. В тази връзка бяха направени и нашите предложения. Тъй като Вие сте били министър на регионалното развитие буквално преди няколко месеца, явно, че имате информация за това какви проекти да бъдат включени. Информацията Ви е, така да се каже, от кухнята. Ние имаме наши предложения, за които знаем, че са в напреднала фаза, за които има проекти и които също могат да бъдат изпълнени през 2025 г. Поради тази причина, тъй като явно, че подходът ни е сходен, това стана ясно и в дебатите по време на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, ние ще подкрепим Вашите конкретни предложения. Надявам се и Вие да подкрепите нашите, защото такъв е подходът. Нека поне да конкретизираме част от проектите или, ако може, по-голямата част. Наистина може да има резерва или останал някакъв бюджет за около 20 – 30, до 50 проекта, но все пак трябва да се работи по конкретика, за да се знае каква е инвестиционната програма и какво има за изпълнение през тази година. Благодаря.

Разбира се бе, госпожо Киселова, че не съм съгласен с господин Цеков, защото е малко лицемерно човекът, който индексира ин хаус процедурите с 30%, сега да пита откъде пари за това, за онова и така нататък – просто не съм съгласен с него.

Господин Цеков, изразявам несъгласието си с това евроатлантикът Костадинов да Ви прави реплики. Благодаря Ви. (Ръкопляскане и възглас: „Браво!“ от ПП-ДБ.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Стоянов, на първо място, бих искал да кажа, че в настоящия бюджет определено има достатъчно заложени средства за изпълнението на предложените от нас и предложените от Вас проекти. Става въпрос за следното: капиталовият бюджет на Министерството на регионалното развитие е близо 1 милиард. От тях обаче в приложение 2 са записани конкретни проекти едва за половината стойност. Останалите се намират под един общ знаменател – СМР по пътна мрежа. Разбира се, аз не възразявам това министърът да има известна свобода за това да прецени кои проекти да бъдат финансирани. Но когато става въпрос за сключени договори, за обявени обществени поръчки, при които е ясно, че те са в процес на изпълнение и че ще се разходват средства, те трябва да бъдат изчерпателно посочени, така че да е ясно за какво се разходват тези средства, ако не в приложение 2, то поне в програмния бюджет. Този пропуск трябва по някакъв начин да бъде саниран. А по отношение на това дали има средства, с което ще отговоря и на господин Балабанов. В централния бюджет има 730 млн. лв. за капиталови разходи, които не са адресирани към никое ведомство, министерство, не са целева субсидия към общините и не са предвидени за изплащане по Общинската програма. 730 милиона буфери, които господин Борисов обича да нарича сланинка. И въпрос на воля на народното представителство е тези средства да отидат за разплащане на договори в изпълнение, да отидат за проекти за подобряване на водоснабдяването или да отидат в ПМС-та и ТРП-та.

Не сланина, а мазнина!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С изключителен интерес слушах тук тирадата на господин Цеков – мислех, че е по-организиран човек. Всичко това, което каза, може би трябваше да го адресирате към Вашата парламентарна група, уважаеми колеги, защото, ако миналата година бяхте слушали нашите предложения, когато ние бяхме опозиция и се приемаше този бюджет, сега нямаше да влизаме в хипотезата да се чудим откъде да намерим 1 милиард – да платим задълженията, които не са плащани по Ваше време. Защото всичко онова, което запитахте и което буксува, е поради факта, че миналата година са натрупани задължения към фирмите над 1 млрд. лв.! И всички тези разходи, за които питате сега какво ще ги правим, какво е записано в капиталовата програма – първо ще ходим да платим свършеното, но неплатено – поетите ангажименти. Защото тази година със сигурност ще има проходимост на пътя Ботевград – Мездра, защото се наложи да ходя там – на място. И хората казват така: като беше управлението на ПП, там ги мачкаха и работеха – сега нещо не става работата. И се наложи да ходим на място с кметовете, със строителите да ги накараме да работят, защото там е ад! Две години ад! Минават с 200 км обиколен път, защото работата изведнъж спряла по неясни причини. Тези пари са необходими, питали за какво са. Ами да плащаме за тези процедури, които са на най-ниска цена – пусната 20 милиона, договорът е сключен на 40! Пусната най-ниска цена 3 милиона, договорът сключен на 7 милиона! Пусната процедура – най-ниска цена 1 милион, сключен на 3 милиона! Всички тези най-ниски цени – процедури, които са пускани, и сключени на двойни цени, сега трябва да ги плащаме! Е, това е проблемът. И Вие питате какво ще правим! Да, ще правим – ще пуснем един лот на магистрала „Хемус“, ще пуснем автомагистрала „Европа“, ще пуснем в експлоатация язовир „Луда Яна“, ще рехабилитираме сума ти водопроводи! Това ще направим тази година. Питате за какво са парите – ама не стигат, защото искането на АПИ, за да може да изпълним всичките тези дейности, е 2 милиарда и 800 милиона. Нали виждате колко е вътре? Липсват средства. Питате – аз Ви отговарям защо е такъв бюджетът. Защото са поети ангажименти, с които са излъгани фирмите – просто са излъгани. И българските граждани са излъгани. Това е истината. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кой ги излъга?“) Ама една година – нищо. Нищо! Това е самата истина. И сега ходим и се чудим как да ги спасяваме! От колегиалност до този момент не съм изнасял тази информация, ама идвате и питате, и аз искам да Ви отговоря. Защото това е горчивата истина. Всеки ден – на опашка, идват – ама това, това, това. Пътища – ремонтът спрян на средата. Елин Пелин ще иска да протестира, защото на средата спрян ремонтът, на фирмата – неплащано. В община Родопи започнат пътят, спрян – наникъде. Знаете ли колко са такива в момента? И се чудим откъде да ги почнем. Ще проектираме тази година и пътя през Петрохан – ще бъде платено, бъдете сигурен. Защо не започна по Ваше време строителството на автомагистрала „Рила“? Можеше, всичко можеше. Защо не пуснахте процедурата за Велико Търново – Бяла? Защо не я пуснахте? Имаше всичко възможно. Всички възможности сте имали да я пуснете. Защо? На най-ниската цена, естествено, за да може да се сключи на цената на двойна, горе-долу на двойна цена. Нали? Аз казвам обективната истина. Готови – казах го, ето, Дунав мост – пусната на най-ниска цена. Индикативната стойност на изпълнението – 20 милиона! Отворени, първо, ценовите оферти, елиминирани с най-ниските цени и сключен на 40 милиона Дунав мост, строителството. На най-ниска цена. Да давам ли още примери? (Реплики: „Да! Давай, давай!“) Защото те са много. И питате къде са парите? Ето там са парите, на най-ниската цена, там са отишли, просто ги няма. И ние все плащаме двойно, но това са сключени договори и ние трябва да ги изпълняваме. Поети са ангажименти към фирмите. Това сме заварили, това правим. Просто, това е горчивата истина. Колегите ще преценят. Министерството е отворено, всеки един експерт може да дойде да пита, да провери, ще го видите, това е, публичността е навсякъде. Поне при мен е така – вратите са отворени, всеки един, ако иска да провери, ние му даваме тази възможност. Но се плаща двойно. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

А, няма да ограничаваш човека! Нека си говори.

Първо, господин Иванов, при цялото ми уважение Вие пропускате няколко много съществени факта. Първият от тях е, че в момента, в който управляваше кабинета Денков не е имало нито един неразплатен акт. Оттогава насам са минали повече от 11 месеца. Какво се е натрупало към края на миналата година, този въпрос трябва да адресирате към правителството на ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“, оглавявано от господин Главчев и министър Коритарова, два пъти министър през това време. Единствената причина да не е изпълнена капиталовата програма, тя не е изпълнена точно с 3 милиарда и 600 милиона, точно колкото са непостъпилите средства по Плана за възстановяване и устойчивост и европейски програми, които знаем защо не са постъпили. Няма да го адресирам повече към тази тема. Относно Вашите спекулации с критерия най-ниска цена. Моля Ви да не търсите обяснение за грешките на подчинените си, като ги прехвърляте на някого друг. Да, при Дунав мост Агенция „Пътна инфраструктура“ определила девизна, или прогнозна, индикативна цена 20 милиона. Получените оферти варират – три оферти са получили, между другото, 23 милиона, 37 милиона и 47 милиона. Договорът е за 37, след като Агенция „Пътна инфраструктура“ е преценила, че получената цена от 23 милиона е нереалистична. Това не е проблем с прилагания критерий. Това е проблем с некомпетентност на Вашите подчинени да определят реалистична прогноза цена. Те са същите, които Ви сметнаха, че 60 км магистрала ще струва 3 млрд. лв.

Аз наистина съм объркан, госпожо Председател. Извинявам се, че вземам още веднъж думата, но може би колегата Цеков, народният представител Цеков е забравил, че всичко това се случва по времето, когато той е министър. И всичките тези хора, които той цитира, са назначени лично от него. И не разбирам господин Цеков защо не е упражнил контрол и да е прекратил тая процедура, за да не се оскъпи двойно, за да не плащаме, а не сега да търсим как да плащаме тези ремонти. Това искам да разбера. Нали? Ако нещо се е случило и някой друг е бил вместо Вас, господин Цеков, не Вие, но моите документи показват това нещо. И тези хора, с които аз работя, сте ги назначили Вие. Аз Ви призовах от трибуната, кажете: господата, които аз назначих там, в Агенция „Пътна инфраструктура“, са некадърни, корумпирани, вземат пари, дайте данните, ние ще ги дадем на прокуратурата и ще ги уволним. Най-простото е. Господин Вълчев тази сутрин съвсем точно и ясно отиде, обясни какво се случва на тази магистрала, за която пускат процедурата. Защото на принципа, който Вие сте прилагали тогава, най-ниска цена, ако бяха пуснали на два милиарда, по Ваше твърдение, сега договорът щеше да бъде сключен може би на пет, на шест. Ами, такъв е резултатът. Да бяхте спрели. Защо не ги спряхте на Дунав мост, сключването на договора? Можело да го направите. Казвате: ама сбъркали са. Ами като са сбъркали, уволняваш го, спираш го и пускаш нов търг. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Това се прави. Нали така, господин Костадинов?

Естествено!

Ами, аз не разбирам защо говорим тая риторика в момента, изнасям факти, нищо повече. (Частични ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Аз ще взема отношение по три предложения на ВЪЗРАЖДАНЕ и затова ще Ви помоля да имате предвид седем минути. Да, смятам, че ще се вместя, ще бъда стегнат. Първото предложение, по което ще взема отношение, това е със сигнатура № 51-554-04-33, и става въпрос за преместване на Проект „Ремонт и разширение на мостово съоръжение на булевард „Васил Левски“ в Асеновград от списъка с резервни проекти към програма с приоритетни проекти за периода 2025 – 2028 г., чл. 110. Въпросното мостово съоръжение е в изключително окаяно състояние, с много голям трафик – както тежкотоварни, така и лекотоварни автомобили, хора се придвижват също по него. Първите становища, които са дадени, че е необходим ремонт, са още от 2009 г. и към днешна дата те вече наброяват няколко на брой. Затова нашето предложение е това преместване на Проекта да се извърши, за да не се стигне до някакви по-сериозни инциденти и да започне спешното ремонтиране на въпросното мостово съоръжение. Другите две предложения, по които ще взема отношение, са по чл. 53 и става въпрос за околовръстното шосе в Пловдив. Вече се заговори от тази трибуна преди малко, но аз имам и друго виждане, искам да изкарам някои приоритети, които смятам, че са важни относно самото околовръстно шосе, както и за предвиденото изграждане на паркинги, които да бъдат на входовете на град Пловдив. Имаме възможността да вземем решение, което ще подобри значително качеството на живот в един от най-динамично развиващите се региони в България, а именно град Пловдив. Предложението на Ангел Георгиев за разширяване на околовръстното шосе на Пловдив с бюджет от 200 млн. лв. не е просто инфраструктурен проект, той е инвестиция в бъдещето на града, региона и на цялата страна. Позволете ми да изложа аргументите си, защото това е не само необходимо, но е спешно и наложително. Първо, град Пловдив е вторият по големина в България и е важен икономически център, като околовръстното шосе е ключова артерия, която свързва града с автомагистрала „Тракия“, индустриалните зони и съседните региони. В момента обаче то е изправено пред сериозен проблем, а именно претоварване. Трафикът, особено в пиковите часове, е непоносим и това не само забавя движението на хора и стоки, но и увеличава риска от пътни инциденти. Разширяването на шосето ще позволи по-голяма пропускателна способност и ще намали задръстванията, както и ще повиши безопасността. На второ място е икономическият ефект от този проект, който е неоспорим. Пловдив привлича все повече инвеститори благодарение на стратегическото местоположение, с което разполага, и развитието на „Тракия“ – икономическа зона. Но как можем да очакваме нови фирми да инвестират, ако транспортната инфраструктура не отговаря на техните нужди? Претовареното околовръстно шосе е пречка за бързото и ефективното придвижване на стоки, хора и товари. С разширяването му ще улесним логистиката, ще намалим разходите за бизнеса, както и ще направим региона още по-привлекателен за по-големи инвестиции. Това означава нови работни места и повече приходи за държавата, като инвестицията от 200 млн. лв. ще се изплати многократно в дългосрочен план. На трето място, нека да не забравяме и екологичния аспект, защото задръстванията, които се образуват, водят до повишени емисии на въглероден диоксид и замърсяване на въздуха, което е особено остър проблем за Пловдив. По-плавният трафик след разширяването ще намали тези негативни ефекти, подобрявайки качеството на живот на над 500 хиляди души, които ежедневно разчитат на тази пътна мрежа. Както жителите на града, така и на околните общини – и някои, разбира се, могат да кажат, че 200 млн. лв. е голяма сума, но нека погледнем реалността. Цената на бездействието е много по-висока. И ако не действаме сега, ще продължим да губим време, пари и възможности. Този проект не е лукс, а остра необходимост. Пловдив заслужава инфраструктура, която да отговаря на неговия потенциал и амбиции за развитие. Ще дам и няколко факта, които са свързани с околовръстното шосе в цифри. Околовръстното шосе на Пловдив, както вече казах, е ключова транспортна връзка, свързваща града с автомагистрала „Тракия“ и общините от област Пловдив. Населението е около 350 хиляди души в града и над 550 хиляди в областта. Като важен икономически център той привлича значителен трафик от региона включително работниците и товари на превози, транзитен транспорт и така нататък. Ежедневно за Пловдив, като се има предвид ролята му на индустриален логистичен хъб, можем да предположим, че по околовръстното шосе, а и под данни, които са изнесени в пространството, преминават между 30 и 40 хиляди автомобила. Ако приемем, че средно в един автомобил пътуват от около 1,5 души, включвайки индивидуалните шофьори, тук говорим за между 45 и 60 хиляди души, които всеки ден минават по околовръстното на Пловдив и се озовават в огромни тапи и задръствания. Хората от областта, които работят в град Пловдив, възлизат на между 30 и 50 хиляди, като това са хора, които ежедневно, както вече казах, пристигат от съседните общини да работят и се сблъскват всеки ден с този трафик. Един от най-натоварените пътища, дори и в цялата републиканска пътна мрежа в България, това е пътят Карлово – Пловдив, който мога да кажа, че е един от най-опасните и с най-много инциденти, и съответно по този път ежедневно се придвижват около 18 хиляди души, като това е и в подкрепа на нашето искане и нашето предложение, да бъдат изградени и буферни паркинги на входовете на града, както и разбира се, да се разшири околовръстното движение. В заключение. Това, което искам да кажа, е, че е наистина от огромна нужда да се направи тази инвестиция, да се разшири околовръстното шосе и да се изградят тези паркинги, за да може да създадат условия, в които хората, гражданите, бизнесът най-вече, да имат едно спокойно ежедневие, да имат възможности за развитие и да си извършват задачите и дейности по предназначение, а не да стоят в трафика да си губят времето. Благодаря Ви.

Вземам тази реплика, за да Ви дам възможност в дупликата по-подробно да обясните Вашите предложения. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Врачев, не разбрах освен буферните паркинги и разширението на околовръстното шосе какво друго предлагате конкретно за Пловдив. Благодаря Ви.

Споменахте за общините – преждеговорившият, искам да го питам да излезе да каже кои общини, поименно да ги изброи тук. Защото околовръстното на Пловдив можеше да е готово и въобще да не се говори по това нещо. Но благодарение на Вас – четири години нищо!

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Искрено съм впечатлен – благодарение на нас, не знам защо, ние не сме управлявали в последните четири години, но така…

Няма и да управлявате!

Благодаря за доверието, но предстои ни наистина да управляваме и повярвайте ми, това ще се промени и няма да остане така. Относно въпроса на господин Предов. Предвиждаме многоетажни паркинги, кръстовища, които да бъдат на две нива, както и други… (Реплики от народния представител Даниел Петров.) На практика предвиждаме подобряване въобще на трафика. А относно общините, които биват засегнати, както вече казах, една от най-големите общини в Пловдив-област е Карлово, и със сигурност това ще облекчи и трафика, ще облекчи и хората, които пътуват всеки ден, за да работят в Пловдив. По същия начин е община Асеновград и не виждам какъв е проблемът да се облекчи ежедневието на хората, пътуването, и да не остават в трафик, както в момента, защото към момента искам да Ви кажа, че разстояние, което се взима на няколко минути, може да отнеме повече от половин час в трафик. Благодаря.

Уважаеми колеги, нека да започна с темата, която завършихме преди малко в дебата, свързана с детските градини. Понеже може би не бяхте разбрали каква беше целта на нашата идея. Нашата идея е да предложим програма за детските градини, която е по следния начин: 150 милиона прогнозна стойност да бъде за детските градини, 300 милиона прогнозна стойност – за яслите. Но колко точно и как да бъдат дадени парите, да бъде определено от правителството, което означава, че тази програма става приоритет, който е надпартиен. И тук това е възможност, защото всички ние знаем, че в момента има над 10 хиляди деца, които нямат нито място в детските градини, нито място в яслите. Това не е затова, че някой не си е свършил работата – задължително. Това е понеже едно на всеки четири деца в момента, което се ражда в България, идва в София, дори да е родено в другите места из страната. Това означава, че в момента ние, ако не намерим по-мащабно решение на този проблем, то винаги ще има недостиг. И затова, за да не съм само голословен. Заместник-кмета по финансите го извиках и той е тук в сградата, знам, че е 11 ч., защото е голям приоритет за него и ако госпожа Фандъкова се съгласи след моето изказване да излезем отвън и да видим дали тази програма може да бъде направена по начин, по който реши този проблем независимо кой от коя партия е предложил това решение. Така че човекът де факто чака точно извън залата с идеята да видим дали можем да направим стъпка напред. По няколко други възможности – 5 милиона липса за децата с диабет. Това е допълнителното плащане, което е нужно за децата да имат най-модерната възможност за сензорите за диабет – 5 милиона, четири хиляди деца. Разликата е в години живот. Защо при толкова милиарди, които се изхабиха и се говорят тук – магистрали по 3 милиарда, а пък 5 милиона да не може да намерим за децата с диабет. Ние ги намерихме, между другото, намерихме. В нашите бюджети бяха сложени за пръв път. Сега искаме да продължим тази програма с още 5. Ще Ви кажа откъде ще ги вземем. Пет милиона също програмата, която и академик Денков каза – програмата „Стамболов“. Аз не знам дали я разбирате, но програмата „Стамболов“ е всъщност програма за българите, които са най-талантливите българи, които, учат в чужбина, да може да им се плати стипендия и ако се върнат в България в следващите пет години, тази стипендия да бъде опростена. Но това е само за най-талантливите деца, които имаме. Не знам дали знаете, че 2% на всяка нация като талант определя над 40% от икономическото ѝ развитие, ако тези хора се върнат в България. Няма успешна държава в света, която да няма такава програма. Сингапур, Япония, дори нашите съседи Турция, всеки иска да си прибере таланта обратно в страната. Няма смисъл този талант да развива други държави. По-добре е да развиват България. Тази програма е само 5 милиона и тя също е възможност да я гласуваме и да сме направили нещо смислено. 17 милиона за паметника „Шипка“ – 17 милиона трябват паметникът „Шипка“ да бъде възстановен. Толкова години този паметник се руши. Всички ние се тупаме по гърдите, че сме големите българи, а паметникът трябва да бъде… (реплики) напротив, поръчката е пусната и трябва да ги финансираме колкото пари им трябват тази година, за да се възстанови този паметник. Не може паметникът „Шипка“ да се руши. Не е нормално за 17 милиона макс. Сигурно половината от тези пари ще бъдат усвоени тази година, ако поръчката няма някакво забавяне, но трябва да ги осигурим тези пари. 16 милиона за реверсивното движение София – Владая – Перник – 16 милиона. 35 хиляди човека чакат всеки ден в задръствания, защото това реверсивно движение го няма. Перник чака от години. София чака от години, защото всъщност много от тези перничани работят в София. Младите семейства – говорихме го дълго, но тук пак искам да кажа – цялата мярка струва 200 милиона. Всяко българско младо семейство може да получи допълнителен данъчен кредит, който вместо 600 лв. на дете да бъде 900 лв. на дете. Знаете, че Евростат за първа година ни даде първо място по така наречения фертилити рейт, или най-много деца на майки в Европа, тази година. Защо да не го продължим? 219 милиона е цялата сумата. Просто са решения, които са надполитически решения. Това са предложения, които са добре за всички. Така че моят апел тук е, когато става дума за конструктивни решения, които нямат алтернатива. Нормално е да искаме двата процента най-талантливи българи да си ги връщаме обратно. Нормално е „Шипка“ да бъде оправена. Нормално е децата с диабет да имат най-добрите сензори. А всичко това не струва много пари. Така че, колеги, знам, че тук от сутрин до вечер се заяждаме политически с най-различни глупости, но някой път трябва да седнем и да кажем: а бе за какво сме избрани тук. И според мен сме избрани тук точно за такива решения. Надявам се да ги помислим по-конструктивно. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Петков, конкретно искам да ми отговорите за яслите, тъй като Вие сте били два пъти министър-председател. Това го говорихте още по време на коалиционното споразумение – защо до момента не бяха направени постъпки от Ваша страна и конкретно в последното правителство, когато бяхте в Четиридесет и деветото народно събрание? Защо не започнахме нищо да правим за яслите и за тези десет хиляди деца, за които говорите? Конкретно на този въпрос – без общи приказки, това искам да ми кажете.

Уважаеми господин Петков, благодаря Ви за предложението, но искам да Ви кажа, че програма и строителство на детски градини и детски ясли в София се прави от Общината, от кмета. Той може да поиска подкрепа от държавата, когато има конкретиката. Програмата, която аз оставих, е разработена в детайли с точните терени, с точните стойности – прогнозни, ако не са точни, за да може след това да се иска и някакво конкретно финансиране. Когато бях кмет, поисках от държавата по времето на управлението на третото правителство на господин Борисов с таблицата, с разчетите и тогава получих 60 млн. лв. за строителство на детски градини и детски ясли. След това, когато вече беше направена обща програмата за цялата страна за детски градини и училища, Общината подготви тригодишна програма, която Общинският съвет прие, и тогава вече ние кандидатствахме и търсихме средства. Не може просто да заделяме едни средства и да кажем, когато сте готови, парите са тук и ние ще Ви ги дадем. Наистина не смятам, че е редно да правя срещи в коридорите със заместник-кмета на Столичната община, който има пълната възможност, надявам се да го е направил, заедно с екипа, разбира се, да разработи тази програма, да ни я предостави и тогава ние да я обсъждаме. Разбира се, че всичко, което е за хората в София, за софиянци, за децата, ние при всички възможности може да обсъдим и да подкрепяме, но трябва всъщност Общината да си свърши работата. Аз чух от един колега от ВЪЗРАЖДАНЕ, че има предложение и за детски градини и в Пловдив. Значи нормално е тази програма да продължи да бъде национална, да се разработва. Но нека общините, те са самостоятелна местна власт, нека те си свършат работата и тогава да представят своите нужди, защото в края на краищата Общината също има възможност да финансира, отчуждаване – с господин Сабрутев, говорихме, когато има готовите терени, когато има обявените процедури. Така че в обобщение само да Ви кажа наистина нека Столичната община да си свърши работата. Да подготви програма и тогава може да обсъждаме тази програма. А изобщо празни чекове няма как да обсъждаме, защото те не са полезни на никого. Тези пари ще се затворят. Ще стоят някъде и в същото време за някаква друга дейност, за която има пълна готовност, няма да може да бъде финансирана. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

За реплика.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! По същия начин аз бях заявил впоследствие реплика малко по-рано в дебата и не ми беше дадена тази реплика, тъй като вече имаше заявени реплики. Поне този път, както се казва, успях да се доредя. Господин Петков, с цялото ми уважение, дебатът, който повдигнахте, след като слушахме дебата за Пловдив, време е малко да върнем дебата и към София. Смятам, че не само за народните представители, избрани от София, по принцип дебатът за местата в детските градини е изключително важен за Столична община. Има нещо, което не трябва да пренебрегваме с лека ръка. Също така мисля, че господин Вълчев, тъй като използвам случая, че е тук министърът на образование, още през 2020 г. беше създадена програма за строителство на детски градини – още по време на третото правителство на Борисов, точно за да може да се реши проблемът в градовете, където има такъв недостиг. Не във всички градове има недостиг за детски места, но в тези, в които има, държавата да може да подпомага. Също така бюджетът, който гласувахме за 2024 г., бюджетът за миналата година, мисля, че бяха 40 милиона.

60 милиона.

60 милиона, но 40 милиона бяха за Столична община за строителство на детски градини, които бяха отделени от бюджета и ги имаше предвидени. Столична община е подала за 3 милиона и 400 или 800 хиляди, тоест за близо 4 милиона, хайде да ги сложим 4 милиона от 40. Това са 10% от средствата. Хайде да бъдем така добри – ние може да гласуваме по този случай не 150, ние може да гласуваме и половин милиард, може и два милиарда да гласуваме, но ако няма готовност Общината и Общината, ако не може да ги усвои и да реализира, и да построи детски градини – празни пари. В момента Общината е върнала 36 милиона за детски градини. Да не говорим за парите, които по Плана за възстановяване и устойчивост, които също не са усвоени. Но това е друг въпрос. 40 милиона от бюджета за 2024 г. бяха гласувани, одобрени и целево финансирани за Столична община, които не бяха усвоени от Столична община за тази година, което е проблем, защото проблемът с местата в детските градини е наистина сериозен. И тук спор няма. Затова, господин Петков, обръщам се с апел – нека Общината, вместо да стои заместник-кметът тук по коридорите, както казахте, да вземат да си свършат работата, да направят проектите, за да може държавата да им ги финансира. Аз съм убеден, че правителството в момента, в който има готов проект за детска градина в София, веднага ще го финансира. Благодаря.

Да, благодаря за конструктивния тон. Всъщност това, което може би не стана съвсем ясно – ние не искаме никакви пари да бъдат заделени от бюджета сега. Единственото, което искаме, е в Преходните и заключителните разпоредби да се допълни параграф, в който да се каже, че заедно правителството и Общината ще направят програма за детски градини с цел от тези средства, но реално самите средства не се харчат. И това, което сработи – ние не го правим просто така да си говорим, в 2023 г. всъщност подобно нещо се случи. Тогава програмата от 2023 г. до 2025 г. беше направена по този начин. Нямаше голяма цялостна разработка, а дойдоха тогава – министър на финансите беше Асен Василев. (Реплики.) Не, хора, това е по-важно. Говорим за 10 хиляди деца, спокойно. И дойдоха при министър Василев, и той каза: да, такава програма ще стартираме. Тя свърши в 2025 г., сега се е продължила до 2027 г. Затова Ви казвам: той не е дошъл тук в 11,00 ч., защото просто иска да Ви среща по коридорите. Той иска да Ви обясни, че всъщност това би било смислено, ако всички заедно кажем, че това ни е голям приоритет и можем да направим стъпката заедно. Защото, когато влезе това официално в бюджета като намерение, тогава работата се свършва от всички нас заедно. Защото знаете, че София е 40% от БВП на България. С други думи, тук не говорим за някаква отделна програмка. Една четвърт от всяко българско дете е в София. Така че по това не може да се каже: просто Общината да се справя. Вие знаете колко Ви е било трудно на Вас през годините, когато едва ли не се очаква всичко от София. София всъщност е една четвърт от държавата. Това се опитваме да направим в момента: стъпка напред. Отговорих, между другото, и за програмата на първия въпрос, че такава програма се е направила от 2023 г. до 2025 г. И последно, един момент, тук стана дума – ами, ние не трябваше да се караме толкова много, а трябваше да правим такива конструктивни предложения – чу се отзад от някои от депутатите. Никога не е късно да се направи нещо добро и нещо правилно. Тези 5 милиона за децата с диабет не е късно да ги решим утре. Тези 5 милиона за програмата „Стамболов“ не е късно да ги решим утре. Така че, хора, всеки може за момент да зарови томахавките и да направим нещо смислено за държавата. А след това, като влезем на следващия ден в парламента, пак да се конкурираме политически. Но някои неща са надполитически и ние трябва да ги сложим като приоритет. Благодаря Ви.

Госпожо Киселова, процедурата ми е към Вас. Бих Ви помолил, когато става въпрос за детските градини, да направите забележка на хора като Тошко Йорданов, които се хилят, няма да казвам по какъв начин, и шумят в залата. Колеги, в 2023 г. нямаше никакви драми, Красимир Вълчев и Венко Сабрутев, без да има никакви разчети от Софийска община. Казаха: програмата изтича, да се сложи запис в бюджета, който с конкретната сума 150 милиона даде право и задължение на правителството да разработи текущата програма. Така, това не струваше нищо на бюджета, беше прието като предложение, защото по никакъв начин не вреди на финансовата рамка. Процедурата беше към Тошко Йорданов, защото темата е прекалено сериозна, за да се хилим на тази тема, извинявайте.

Не, аз наистина дойдох и ми стана смешно, защото ще си направя труда, ще сваля стенограмата на изказването на Кирил Петков, ще я изчета на глас и ще попитам човек дали е разбрал нещо. Ще Ви цитирам нещо, което стана забавно. Едната реплика беше, че в България, той каза: най-много деца на майки в Европа. Искам някой да ми обясни какво значи това най-много деца на майки в Европа. И искам другият да ми обясни изречението: една четвърт от всяко българско дете е в София. (Смях и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, доста по-рано днес, опитвайки се малко да нормализирам дебата по една друга точка, Ви прочетох на чл. 49, ал. 3, която ще рече, че процедурните въпроси се поставят в рамките на повече от две минути, без да се засяга същността на главния въпрос или на темата, която се обсъжда. Ще съм благодарен, госпожо Председател, да спазвате Правилника, за да не се стига до такива разминавания, които после да дават възможност за още процедури и така нататък, и да се размива дебатът. Тоест, когато някой прави процедура, да не засяга повече темата на дебата, за да може в крайна сметка, който иска да каже нещо по дебата, да го каже в изказване, така както трябва.

Благодаря, госпожо Киселова. Моето изказване ще бъде по чл. 15, където съм направил предложение, касаещо дофинансирането на Многопрофилна болница за активно лечение на детски болести „Света Анастасия“ в град Бургас. Понастоящем в страната има една болница със специализирани педиатрични услуги, която се намира в град София. А в градовете Плевен, Пловдив и Варна работят педиатрични клиники по различни профилни специалности. В югоизточния регион подобна специализирана структура липсва. Наричат се единствено детски отделения към многопрофилната болница или практики в извънболничната помощ. В региона липсва възможност за лечение на голяма част от заболяванията, характерни за детската възраст. Това означава, че децата от региона, които са над 155 хиляди, при потребност от специализирана грижа не могат да бъдат лекувани от съответния специалист и трябва да пътуват заедно със своите родители до други региони в България или да търсят медицинска помощ извън страната. С Решение № 139 от 22 февруари 2023 г. Министерският съвет в изпълнение на Закона за лечебните заведения одобри създаването на Многопрофилна болница за активно лечение на детски болести „Света Анастасия“ ЕООД в град Бургас. Въз основа на постъпили от РЗИ – Бургас, и Националния център за обществено здраве и анализи данни и информация е изготвена комплексна оценка по реда на чл. 37а, ал. 1 и 5 от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Констатирано е, че осъществяването на проекта на Община Бургас за разкриване на лечебно заведение за болнична помощ единствено за деца отговаря на потребностите и ще осигури високоспециализирано и комплексно лечение на пациентите, като ще допринесе за навременното и качественото предоставяне на педиатрична помощ не само в област Бургас, но и в целия югоизточен регион. Разкриването на лечебното заведение за болнична помощ за деца, което да предоставя лечения за специфични за детската възраст заболявания, е в унисон с препоръките на Националната здравна карта за дългосрочни нужди от здравни услуги, приета от Министерския съвет в края на 2022 г. В болницата освен определените със закон задължителни диагностично-консултативни лечебни дейности се предвижда да функционират още Център за лечение на редки болести при деца, съответно типични за региона, комуникационен и координационен център, Пациентски център и Център за телемедицина, чрез които да се гарантира равен достъп на всички пациенти до качествена здравна грижа. Предварителните финансови разчети за изграждането на лечебното заведение със 133 болнични легла предвиждат индикативна стойност на проекта в размер на 135 млн. лв. Тригодишният бизнес план за развитието на болница „Света Анастасия“, представен пред Министерството на здравеопазването, респективно на Министерския съвет, предвижда като източници на финансиране средства по програмите на ЕС, заемни средства, целево финансиране от страна на държавния бюджет, както и средства на Община Бургас при необходимост. Със свое решение по точка 4 от Протокол № 44 от 29 ноември 2022 г. Общинският съвет в Бургас одобри поемането на дълг към Европейската инвестиционна банка в размер на 25 млн. лв., като през 2024 г. стартира частично усвояване на тези средства. В Закона за държавния бюджет за 2024 г. в приложение 2 към чл. 106, ал. 5, „Инвестиционна програма за национални проекти“ за Проект „Изграждане на Многопрофилна болница за активно лечение на детски болести „Света Анастасия“ в град Бургас“ чрез бюджета на Община Бургас беше предвиден ресурс в размер на 35 млн. лв., с които средства са разплатени разходи за проектирането и строителството на сградата на болницата. През 2023 г. беше разработен проект за интегрирана детска здравна грижа в югоизточния регион през Програма „Развитие на регионите 2021 – 2027 г.“, в рамките на който заедно с още 18 общини ще бъде създаден нов интегриран модел за педиатрична здравна грижа. С решение на Регионалния съвет за развитие от месец май 2024 г. Проектът на концепция за нов модел за детска здравна грижа в югоизточния регион, част от която е изграждането на детска болница, ще се финансира със средства от Програма „Региони в развитие 2021 – 2027 г.“ и е класиран на първо място сред концепциите в югоизточния регион. Независимо от първоначалните планове за стартиране на същинските дейности по проекта реално усвояване на средства по Програмата все още не е възможно. В тази връзка и поради необходимостта от осигуряване на средства за гарантиране и продължаване на реализирането на проекта е нужно и в Закона за държавния бюджет за 2025 г. да бъдат предвидени средства в размер на 45 млн. лв., с които да бъде осигурено изпълнение на строителството, обзавеждането, оборудването в същото темпо и качество, както до настоящия момент, без да се налага спиране поради забавянето в старта на програмите, финансирано с европейски средства.

Само секунда, госпожо Председател, само едно изречение.

Едно изречение буквално. Голямото социално значение на проекта определя относително кратките срокове за изграждането на болницата, която да отговаря на потребностите и да осигури високоспециализирано комплексно лечение на малките пациенти и едновременно с това ще допринесе за подобряване адекватността и качеството на предоставяната педиатрична помощ не само за област Бургас, но и за целия югоизточен регион. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господина Аладжов, Вие бяхте доста подробен в изложението си, но според мен пропуснахте най-важното нещо, което трябва да кажете за това. Защо е толкова необходимо финансиране от републиканския бюджет за тази болница „Света Анастасия“? Благодаря.

Бих искал да ми отговорите, като сте толкова загрижен, знаете ли колко детски лекари са необходими за този регион?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Използвам репликата, за да отправя един апел към всички Вас, които използвате тази трибуна и чрез изказванията си създавате смут в населението. Хубавото е, че е късно и се надявам никой да не ни гледа. Това, което правите – да правите политически капитал от здравеопазването на цял един регион, някак си не е приемливо. Много пъти сме казвали от тази трибуна, че здравеопазването няма цвят и че то е надпартийно. В случая какво направихте Вие? Излязохте на тази трибуна и прочетохте презентацията, която е направена от ръководителя на проекта. Разказахте нещо за детската болница, което разбирате, и още толкова, колкото не разбирате. Смесихте две неща в едно – Проектът за интегрирана детска грижа, който е нещо съвсем различно от детската болница, и нямат никаква връзка едно с друго. Детската болница е проект, който се финансира по няколко начина – единият от начините е с национално финансиране. Всички народни представители, които са от Бургаска област от всички парламентарни групи, няколко пъти са правили срещи с ръководството на Общината заедно с ръководителя на проекта. В настоящия момент необходимите средствата от 45 милиона са в бюджета за 2025 г. и те са в централния бюджет. Тук е министърът на финансите и може да го потвърди. Проектът за интегрирана детска грижа е нещо съвсем различно, който не е стартирал и все още не е ясно дали ще стартира, тъй като той е със съвсем друг тип финансиране. Какво направихте? Казахте, че детското здравеопазване в Бургаска област е под въпрос и какво постигнахте с това нещо? Политически дивидент и бавене на времето. Много Ви моля, ако имате други изказвания, свързани със здравеопазването, не ги правете, ако са такива. Целта на това изказване е да покажем, че нещо добро може да се случи. Всичките грижи, които изтъкнахте от тази трибуна, са безпочвени, защото такива проблеми няма, тези проблеми са решени и детската болница ще бъде факт до края на тази година. Просто не четете презентациите. Те са стари. Тази презентация е отпреди две години. Тогава още министър Жечо Станков беше народен представител в старото Народно събрание и правихме среща по тази презентация – отпреди две години е тази презентация. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Ангелов, доста обстойно се запознахме с бюджета. Там 45 милиона средства за доизграждането на детска болница няма. И това е потвърдено от Вашите депутати в личен разговор с тях. Господин Йорданов, 420 са необходимите специалисти. Чувате ли ме? 420! И това не е по мое мнение, това отново е в резултат на проведени срещи. Господин Койчев, защо толкова искаме тези средства да бъдат осигурени от бюджета? Господин Ангелов, и Вие слушайте внимателно.

Слушам, слушам!

В момента, не знам дали знаете, успоредно с изграждането на общинската болница се строи и частна такава и е в доста напреднал етап. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Къде е тая?“) Къде е тая? Ами към съществуващата болница „Сърце и мозък“. Нов корпус, който трябва да е на осем етажа надземни и два подземни – 200 легла са поставени, със 133 в общинската болница. Зад „Сърце и мозък“ стои холдинг, който притежава няколко болници, фармацевтична компания, и искам да обясня, че разполагат с неограничен ресурс. И докато ние чакаме Вие да се наканите да осигурите пари за детско здравеопазване, „Сърце и мозък“ напредват и ще стане така, че във времена, когато населението във всички части на държавата намалява и дефицитът от лекари е все по-осезаем, Вие ще изпаднете точно в тази хипотеза да не може да осигурим, да обезпечим общинската болница с медицински персонал и в частност детски педиатри, защото знаем, че детските клинични пътеки са най-малко финансирани и все по-малко специалисти избират да специализират „педиатрия“, господин Ангелов. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Много моля, когато от тази трибуна се говорят лъжи, да се намесвате. В Деловодството на Народното събрание е налично писмо и колегата може да си го запише, с № АД-51-554-09-310 от 21 февруари 2025 г., писмото е до народния представител Галя Василева от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. И това, което казахте, е пълна лъжа. В това писмо пише следното: че средствата, необходими за доизграждането на болница „Св. Анастасия“, са в разчетите на Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Те са предвидени и са в размер на 45 милиона за целта. Министър на финансите: Теменужка Петкова. Ето го писмото. (Показва.) Затова Ви казвам, че говорите лъжи с цел политическа пропаганда. Не е вярно. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми колеги! Детската болница в Бургас е плод на изключително много труд на администрацията на община Бургас и на колегата професор Ангелов още от времето му като здравен министър. Благодарение на обединението на всички депутати, включително и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които се изказаха. Всички депутати от Бургаския регион преди две години станахме свидетели на така наречената поправка Бургас. За първи път без желание на финансовия министър в бюджета влезе проект детска болница „Св. Анастасия“ със заложен 1 млн. лв. Каква беше идеята тогава? Когато държавата даде и една стотинка за проект, който стартира, той става необратим. Тогава всички народни представители от Бургас се обединихме и успяхме да постигнем изключителен резултат. В момента средствата от 45 млн. лв. са заложени в централния бюджет в т. 4 „Здравеопазване“ с конкретен ред детска болница „Св. Анастасия“ и размер на финансирането от 45 млн. лв. Бъдете сигурни, че тази кауза вече не е кауза само на бургаските народни представители, а на цялото народно представителство, защото това със сигурност ще бъде първата Многопрофилна детска болница на територията на страната. Трябва да се гордеем с това, защото тя няма да обслужва само децата на регион Бургас, а и съседните региони – Ямбол, Сливен, Стара Загора. Благодаря Ви за подкрепата през годините и мисля, че тази точка е изключително важна и отново ще бъде подкрепена от всички. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри, уважаема госпожо Министър! Пред нас стои един текст в Закона за държавния бюджет, който се намира в § 4 в Преходните и заключителните разпоредби. Ще си позволя да Ви го прочета. Юридическите лица могат да правят доброволни вноски в полза на централния бюджет за целите на подкрепата на финансирането на публичните инвестиции. В ал. 2 на същия този параграф е посочено, че тези средства се превеждат по сметка на НАП и ще се признава за данъчни цели пропорционално в следващите три години. Трябва да се запитаме какво точно целим с този текст? Защо всъщност е необходимо това законодателство? Вие не обяснихте достатъчно какъв е механизмът и как ще се реализира това нещо? Тъй като тук говорим за доброволни вноски, за които се създават предпоставки да се превърне като инструмент за натиск върху бизнес, ще си позволя да Ви дам един исторически пример, където в недалечното минало в Руската федерация бе построен един от най-величествените храмове – храм „Христос Спасител“. Проектът струва около 600 млн. долара, а тогава руското правителство гордо заявява, че е изграден изцяло от частни дарения. Как точно, уважаеми колеги, са събрани тези дарения, тъй като руската държава отива при фирмите и им казва: Вие дарили ли сте вече, не сте ли дарили? Какво се случва при отказ? Следват проверки на всички държавни институции – полиция, пожарна, санитарни инспекции, данъчни ревизии, целият пакет и сега аз трябва да Ви попитам: това ли е целта на този текст всъщност? Защото, ако искаме да узаконим един подобен рекет, всъщност ние създаваме предпоставки държавните институции да се превърнат в натиск върху българския бизнес. Абсолютна предпоставка е това и Вие в момента ми говорите за държавни вериги магазини, говорите ми за фиксиране на надценки. Става въпрос, че ако ще се връщаме към плановата икономика, моля, бъдете така добри, ако това е пътят, по който сме тръгнали, да го кажете ясно. Също така, ако това не е пътят, по който ще вървим, обръщам се към цялата зала, моля внимателно да прецизираме този текст, или изцяло да го премахнем, тъй като той е възможно да се превърне в легален инструмент за злоупотреба с власт. Така че това е нещо изключително сериозно и затова моля да му обърнем внимание. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Шотев, аз не знам не Ви ли омръзна цяла вечер, стана вече нощ, четете едно и също за § 4. Сигурно поне десет пъти обяснихме за § 4. Ама не говорете Вие за репресии. Точно Вие ли говорите за репресии? Вие от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, които подписахте договора с „Джемкорп“ и репресирахте цял един държавен сектор, Вие говорите за репресии. Скандалите с „Митници“ – забравяте ли ги тези неща? Ама престанете, просто не е нужно да влизаме в тази риторика. Изчерпахте се с този § 4. Десет пъти Ви обясних – това е данъчна преференция. Водени са разговори с браншови организации в хода на бюджетната процедура, които са проявили интерес към такава възможност. Ще видим дали ще постъпят пари в бюджета на основание § 4. Това е. Никой никого не рекетира. Никой никого не рекетира! Ако Вие сте работили по този начин и правите някакви аналогии, това е Ваш проблем. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Председател, колеги! Обещавам да не изхабя и една секунда повече отколкото е необходимо да представя своите предложения, а те са седем, като всъщност едното е от господин Папазов, който не е част от парламента в момента по едно нещастно решение на Конституционния съд. Започвам с едно предложение в Преходните и заключителните разпоредби, което касае стандартния одитен файл. Става въпрос за една идея на Финансовото министерство и мисля, че идва под натиск от ОИСР. Фирмите да представят абсолютно пълна информация за техните складови наличности, за продажби, за контрагенти, за фактури в изключително големи детайли. Това, което е предвидено в бюджета, е от догодина да започнат най-големите фирми, и до 2030 г. това да важи за абсолютно всички стопански субекти в България. Моето предложение е да се ограничим само до това, което ще се случи през 2026 г. и да остане само за най-големите фирми – тези с оборот над 300 милиона. Големите корпорации имат, естествено, счетоводни отдели или счетоводни кантори, които работят за тях, имат юридически кантори и не е никакъв проблем да изпълнят поредната регулация. За малките фирми обаче това ще е абсолютно непосилен гнет. Има такива становища. Няма достатъчно ресурс дори и в счетоводните фирми на България да обслужват това нещо, когато започне да е в сила за всички счетоводни фирми, затова аз предлагам да се ограничим само до най-големите корпорации. Следващото предложение, което имаме, това е едно предизборно обещание на доста от партиите, които са тук, но ние от ВЪЗРАЖДАНЕ последователно го внасяме в бюджета. Става въпрос за нулева ДДС ставка за хляба и брашното. Хлябът не е една обикновена стока. Още от времето на Древния Рим хлябът е стока, която е от огромно социално значение. Хлябът е стоката с най-малка еластичност на цената. И въпреки че тук може би от Финансовото министерство или някой, ако излезе на реална реплика, а не само да се правят тези циркове, би ме опровергал, че свалянето на ДДС-то не е променило цената на хляба. Всъщност има един анализ на ИПИ, който доказва, въпреки че хранителните стоки са най-поскъпнали за последните 10 години, а хлябът е най-поскъпналата от хранителните стоки, нямаме друга стока, която да е поскъпнала толкова – 214% за 10 години, след вкарването на нулевото ДДС преди две години имаме спиране на ръста на цената на хляба. След връщането му от началото на годината той е скочил с 30%. Затова всеки, който мисли за хората така, както ВЪЗРАЖДАНЕ, нека да подкрепи тази мярка. Следващото предложение е изключително много дискутирано. Отново много от партиите го обещаваха преди изборите и рязко го забравиха, след като влязоха в парламента. Става въпрос за 9 процентното ДДС за ресторантите, за туристическите услуги и за спортните услуги на открито. Ще се аргументирам съвсем кратко защо това е нужно и става въпрос за следното нещо: в съседните на България страни, сега вече ние нямаме граница с тях, от Нова година сме в Шенген, примерно в Румъния ДДС-то на ресторантите е 9%. От другата страна, от юг, в Гърция ДДС-то е 13%. Други конкурентни на нас туристически дестинации, например Хърватия – 13%, Италия – 10%, в богатата Франция – 10%, в свръхбогатия Люксембург – 3%, и в даваната винаги за пример като добра икономика Германия – 7%. Ако България иска да има конкурентен туристически продукт и ако искаме тези безкрайни опашки лятото по магистрала „Струма“ към Гърция да спрат, ние трябва да можем да защитим нашия туристически бранш и да му дадем равни права, равни възможности. По някакъв начин дебатът така се изкриви, че излиза все едно, че това ДДС го плащат ресторантьорите. Всъщност не е така. ДДС-то го плащат клиентите на ресторантьорите и това е един основен инфлационен фактор. Тези, които така лелеят да влезе България от началото на 2026 г. в еврозоната, трябва да подкрепят тази мярка също, защото вдигането на ДДС-то за туристическата услуга и за ресторантите всъщност ще вдига инфлацията по един много, много рязък начин. То ще се види още следващите месеци. Друго предложение, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме направили. То съвпада и с едно от предложенията на наши колеги от други партии. Това е прагът за регистрация по ДДС. Аз съм един от хората, които от тази трибуна съм го защитавал. Считам, че тази мярка – вдигането на прага за регистрация по ДДС, е изключително нужна. Тя много улеснява малките фирми. Повечето от тях са семейни. Повечето от фирмите, които не са регистрирани по ДДС, са изцяло български фирми. Както казаха и говорившите по темата преди мен, оказва се, че цифрата от 130 милиона, която Финансовото министерство счита, че е щета, не е вярна и не отговаря на истината. И освен това в данъците това, че се вдига някакъв данък, невинаги носи до повече приходи. Считам, че тази мярка трябва да се запази, така както е гласувано миналата година, всички сме били единодушни. Първият проблем, който посочват всички предприемачи в България, е липсата на предвидима бизнес среда. Е, с това предложение само няколко месеца, след като влезе в сила, да го отменяме, даваме христоматиен пример за това как не се прави предвидима бизнес среда.

Остана ми едно. Бъдете толерантна. Виждате, че не разтакавам времето.

И последното, но всъщност може би най- кардинално предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ, внасяме го в трето поредно Народно събрание. То е да се прекрати частичната приватизация на пенсионните вноски на българските граждани и за дължимата пенсионна вноска да отиде директно в държавното обществено осигуряване. Над 2 милиарда, даже по-скоро 3 милиарда на година се отклоняват от държавното осигуряване и се вкарват в частни пенсионни фондове. Тяхната доходност, ако погледнем за целия период, средногодишната им доходност за последните 20 години е минус 3%. Това е една абсолютна схема, с която се отнемат спестяванията на българите, и няма какво да си кривим душата – в България има парадокса, че две е по-малко от едно. Тоест хората, които ще получават пенсия и от НОИ, и от частен пенсионен фонд, ще получат по-малко пари, отколкото, ако се осигуряват само в държавното обществено осигуряване. От 30 държави, които са въвели тази мярка, 18 страни вече са се отказали, включително държави, които са горе-долу от нашата черга, като Полша, като Чехия и като Унгария. Казвам го като последно предложение, но всъщност това е най-важното и най-кардиналното предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Дренчев, внимателно изслушах Вашето изказване и категорично не съм съгласен с част от твърденията, направени в него. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Дренчев, аз особено след като чух Вашето последно предложение, не мога да се съглася в никаква степен с него.

Госпожо Председател, цяла вечер ще Ви изненадвам – винаги ще съм съгласен с нашите колеги. Не знам дали не сте разбрали това нещо. С моите колеги ще съм съгласен винаги. Сега ще Ви кажа нещо много важно, за да го научите и Вие, щото явно цяла вечер трябва да Ви обучавам на някои неща. И това е за втория пенсионен стълб. Тук постоянно се коментира пенсионната система и така нататък, какви големи реформи трябва да се направят, колко много пари се гълтат от държавния бюджет в пенсионната система. 11 милиарда, тоест 12 милиарда вече почти достигна финансирането от държавния бюджет към пенсионната система. Ами, 3 милиарда давате всяка година, вече 3 милиарда почти, на частни пенсионни дружества. Тези пари един ден ще се превърнат в нищо. Защо твърдя това нещо? Ами, защото вече се случи 90-те години с банките. Спестяванията на хората станаха нулеви, буквално нулеви, и хората с пари за един апартамент си купиха обувки едвам-едвам. Същото ще стане и с пенсионните фондове, ако се продължава с тези темпове. Защо? Защото частните пенсионни фондове, подчертавам, частните пенсионни фонове, за някой, ако не е разбрал, не поемат инфлационните удари. Само последните три години има 30% инфлация, освен тази, която скрихте за миналата година и с която искате да ни набутате в еврозоната, и лека-полека спестяванията на хората в тези частни пенсионни фондове биват изяждани. Точно затова правим… Тук постоянно се говорят и се изкарват разни доклади, че тази пенсионна система трябва да се реформира. Да, реформата от една част трябва да се осъществи точно там – вторият стълб на пенсионно осигуряване, който е в момента, да се върне там, където му е мястото, защото едно време беше откъснат от държавното обществено осигуряване неправилно, незаконно, буквално приватизиран и вноските на…

…пенсионните осигурявания, които трябваше да отиват в държавното обществено осигуряване на хората…

Да, благодаря Ви, госпожо Председател.

…в момента беше отнета възможността тези хора да се осигуряват както трябва в държавното обществено осигуряване. Без референдум, да подчертая, за демократичните сили. Благодаря Ви.

Учудвам се, че такова голямо несъгласие от групата на ГЕРБ с моите предложения излезе. В крайна сметка това бяха техни предложения преди изборите. Особено 9-процентното ДДС за ресторантьорския бранш, мисля, че им помогна да вкарат няколко народни представители повече. Освен това нулевата ДДС ставка за хляба също може би е нещо, което обясняваха, ако не те, поне тези, които стоят вляво от тях от „Новото начало“, така че очаквах по-скоро съгласие. Няма да казвам отново мотивите за това. Ще се съсредоточа върху последното ми предложение, с което има особено несъгласие. Вноските, които българските граждани трябва да правят в държавното обществено осигуряване и за които претендират, понеже са ги приватизирали през 2000 г. частните пенсионни фондове, всъщност са техни лични, но само до момента, в който те бъдат иззети. От тази гледна точка тук не говорим за разпореждане с лични средства на гражданите, а със средства, които се събират по закон и които отиват в държавното обществено осигуряване. Това не са лични спестявания, които те биха могли да похарчат за каквото поискат, а са средства, които се събират със закон. Другото, което каза и колегата Георгиев, доходността на тези фондове е отрицателна. Парите, които отиват там, тъй като те отиват като сума, а не като права, абсолютно не са защитени от инфлацията и всеки, който има такава партида, може да види как от година на година ще получи все по-малко и все по-малко средства. Това, което се случи на българските граждани, всъщност се е случило преди 25 години под външен натиск и в момента ни се представя, че Народното събрание не може да вземе обратното решение. Не може да върне тези пари там, където им е мястото, отново защото това били изисквания на ОИСР или на Европейската комисия, или на някакъв друг външен фактор. Това нещо е изцяло в правомощията на българското Народно събрание и ако тук някога се сформира начело с ВЪЗРАЖДАНЕ едно мнозинство, което милее за българския народ, такова решение ще бъде взето незабавно, и то ще бъде в полза на всички пенсионери, на всички осигурени лица и на всички български данъкоплатци. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да бъда наистина кратък и да засегна четири основни точки от проектобюджета. Първо, чл. 70 на бюджета, а именно максималния дълг, който правителството смята да изтегли. Гледната точка, която искам да поставя тук, колеги, е най-вече около разликата в едни 7 милиарда, които се получават, и констатациите до момента, че част от този ресурс, или целият ресурс би се разходвал през Българската банка за развитие, капитализирайки държавните предприятия. Аз имам сериозни опасения, колеги, че това е наистина грешна посока по две причини. Първо, капитализацията на държавните предприятия исторически е показало, че не работи. Още по времето на Жан Виденов, няма да забравим, тогава имаше една аналогична инициатива, която в крайна сметка доведе до това, че голяма част от държавния ресурс, който беше влят в държавните предприятия, беше загубен. Само през последните 5 до 10 години ние видяхме аналогични опити, включително един значителен ресурс, който беше влят в „Държавната консолидационна компания“ – над 500 млн. лв., които се оказаха, че са 600 за ремонт на язовири. Капитализира се едно дружество, което трябваше да ремонтира едни активи, които то не притежава. И в момента и министър Дилов, който аз не виждам в момента, ще се чуди откъде да върне едни 100 милиона ДДС, което се оказа, че е похарчено и в момента не могат да бъдат пуснати в експлоатация язовири. Същото се случи и с един огромен ресурс от над един милиард, който се разходва пък от ВиК холдингът. Така че капитализацията на държавните предприятия тогава, когато не е направена съответната реформа и тези предприятия не функционират – на пазарен принцип, те не функционират самостоятелно, те не могат да се самоиздържат, води до това един публичен ресурс да бъде загубен. Така че, уважаеми колеги, отделянето на едни седем милиарда за капитализация на държавните предприятия, смятаме, че ще доведе до загуба на тези средства и неефективно разходване. Втората точка, която искам да засегна от бюджета, е мярката с държавните хранителни магазини. Сега, мярката цели да пресече спекулата с цените и да намали цените на пазара. Колеги, това е задача на КЗК. Установяване и неутрализиране на спекула, монопол, е работа на КЗК, не е работа на държавата да изгражда държавни хранителни магазини, и то забележете къде – в българските пощи. А бе, колеги, кой последно от Вас е влизал в клон на Български пощи, нормален, дори в провинцията, да види, че не може такова нещо да бъде изградено. Ами с 10 млн. лв. – ама къде е разчетът? С тези 10 млн. лв. какво точно ще направим в този клон? Как ще бъде узаконен един такъв магазин? Какви хранителни продукти? Това нещо го няма в момента и някак си се бърза с едно решение, което в крайна сметка няма да доведе до желания резултат. И нашият проблем не е в това, че ще се направят един, два, пет или десет държавни магазина – има ги и на „Ел Би“, можем да видим всички как работят те и колко добре функционират. Но тези бързи решения често водят до изразходването на публичен ресурс по непрозрачен и неефективен начин. Припомням Ви едно решение, пак така на крак взето, за строителство на един правителствен комплекс. Ами 75 милиона бяха платени, без да има проект, идея изобщо, трябва ли ни, не ни ли трябва. След пет години се разбра, че няма нито едно ведомство, което да има нужда от такава сграда. Е, част от парите се възстановиха, но пет години тези пари не се използваха за други нужди. Така че тази мярка смятаме, че няма да постигне желания ефект. Още повече с принципал Министерството на земеделието и храните. С уважение към колегите, абсолютно, но имаме много примери, включително за – нека да припомним: БАБХ, ами „Златният гьол“ как се управляваше, ами „Напоителни системи“. Имаме много случаи за неефективно управление, включително министър Иванов, който и като министър на земеделието тогава близо 24 обществени поръчки ги е спрял, и то заради индикации за сериозни измами в тези дружества. Така че, когато имаме едни държавни структури, които не се управляват ефективно, това е възможност за корупция. Затова ние предлагаме тези средства да се насочат към други пера в бюджета, а именно предложените от нас в чл. 1, ал. 5 предложения включително програмата „Стамболов“, включително за генетичен скрининг и така нататък, няма да преповтарям това, което казаха и други колеги преди мен. Следващата ми точка е § 3 от „Преходни и заключителни разпоредби“ – „Данъчни облекчения за деца“, колеги. Много е важно, в крайна сметка България и в момента е държавата с една от най-ниските безработици в Европейския съюз. Най-ниските нива на заети работни места – това е статистика от Евростат от днес.

5,6%.

През 2023 г. България е с най-високия процент на плодовитост в Европейския съюз – 1,8%. За пръв път от десетилетия майките имат спокойствието да раждат второ дете, да се борим… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, госпожо Председател, една минута ми трябва. …да се борим с демографията, колеги, ние искаме да се увеличат помощите за данъчните облекчения за родители – с едно дете 9000 лв. да станат от 6000; две деца 18 000, при три деца – 27 000. И последно, язовир „Огоста“, колеги – то е заложено и в разчета на Министерството на земеделието и храните, обаче е заложено в приложение 2, Раздел I. Изключително важен е този ресурс от 11,8 млн. лв. да бъде прехвърлен към Раздел I в приложение 2, за да може в крайна сметка ремонтът на язовир „Огоста“, който е определен и като част от критичната ни инфраструктура, да се извърши тази година, защото този язовир е опасен и там трябва да бъде направен в крайна сметка ремонтът, който не беше осъществен, защото парите, отпуснати към ДКК, бяха разходвани за язовири, които в крайна сметка нямаха нужда от ремонт. Благодаря Ви.

Господин Богданов, аз също съм на мнение, че историята с държавните магазини няма да свърши добре, така както не свърши с държавните бензиностанции. Още повече, че не мога да се сетя за положителен пример, партията, която ги предлага, и нейният лидер да са довели до положителен край някое бизнес начинание. Имам такъв въпрос – субсидията на БДЖ е 257 милиона за миналата година плюс 320 милиона на НКЖИ. За пощите, за различните видове услуги, това са 156 милиона, или общо само тези две държавни предприятия – железниците и пощите, са ни стрували 733 милиона. Не е ли по-добре, вместо да отваряме магазини в пощите, да продаваме чушки и домати там, тая субсидия да я пренасочим за по-евтини храни например? Дали няма да излезе резултатът по-добър, отколкото да започваме да субсидираме и бакалиите в пощите? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Дренчев! Както вече споменах и в моето изказване, ние смятаме, че е абсолютно необосновано отварянето на такива държавни магазини. Между другото, добре повдигнахте въпроса за държавната петролна компания. Всъщност това беше един злополучен опит, който показа, че държавата няма как в определени сектори да изгради капацитет и да се конкурира с бизнеса и тогава, когато държавата не е свикнала да бъде добър стопанин. Всъщност аз като министър трябваше да закрия финално въпросната петролна компания в моя мандат. Така че смятаме, че това ще е бъдещето и на конкретните магазини. Оттук нататък как да се разходват средствата от НКЖИ и от пощите в момента, в крайна сметка е тема на управляващите, те трябва да гарантират ефективното и прозрачното разходване на публичния ресурс. Благодаря Ви.

Да, аз ще застана отстрани.

Госпожо Киселова, аз имах 1445 предложения, но заради Вашето есе ми оставихте само едно по чл. 17, ал. 2 и преди да се спра на това предложение, което е свързано с увеличаване на финансирането за археологически проучвания, все пак да коментирам какво направихте по отношение на така наречената злоупотреба с право. В чл. 57 коментирахте Вие във Вашето есе до председателя на Комисията по бюджет и финанси, по този член и по ал. 2 от Конституцията, няма решение на Конституционния съд, госпожо Киселова, тоест Вие взехте и функции там. Също така другият чл. 87, ал. 2 от Конституцията, който също във Вашето есе посочихте, по никакъв начин моите предложения – тези 1444 хубави предложения по бюджетите на Министерството на младежта и спорта, бюджета на Министерството на електронното управление за капиталови разходи, за увеличаване на средствата за възнаграждения, за резерв за дигитална сигурност – по никакъв начин не нарушаваха нищо, но… Другото, което направихте и не е хубаво така да правите – с два входящи номера да обедините 938 на единия входящ номер и 506 на другия входящ номер. Значи, можеше поне индексчета да разпоредите да се сложат, така както правят мързеливите деловодителки, като не искат да пишат по много входящи номера. Сега как да ги индивидуализираме тези? Че на всичкото отгоре на един входящ номер имах към различни министерства… (Реплика.) Това правим, това правим.

И сега към конкретното ми предложение по чл. 17, ал. 2, което не е само мое, то е съвместно, има мотиви, но аз да посоча и моите мотиви, например защо предлагаме три милиона от предвидените в Проекта разходи за сценичните изкуства да бъдат прехвърлени за археологически проучвания. Тук имам един документ, той е от края на бюджетната 2024 г. – по-скоро от края на третото тримесечие, от което ясно се вижда, че театрите и оперите – не всички, разбира се, някои от тях, злоупотребиха – да го кажа така, или надхвърлиха лимитите си към третото тримесечие с 9 млн. 283 хил. 123 лв. без осигуровките, с осигуровките – 12 милиона. Сега, то е ясно, че въобще системата на делегираните бюджети в културните институти трябва да се промени, но три милиона по-малко е минимумът за дисциплиниране на тази система. Ясно е, Инспекторатът на Министерския съвет ги хвана, а и те самите вътре в културата са знаели какво се случва, в някои случаи умишлено са го правили. Друго, което за мен е недопустимо по отношение на средствата на Националния филмов център – 53 милиона и половина, че и повече, бяха предвидени през 2024 бюджетна година и те не успяха да разходват 17 милиона от тях. Минимумът, който трябва да бъде прехвърлен за археологическите проучвания, е пет милиона. И още нещо – българската държава от години финансира чуждестранни продукции. В случая за 2024 г. е предвидена сума от 20 млн. лв. за небългарски филми – ей така просто да се снимат в България, да има възможност за дейците да припечелват. За щастие, не са успели да ги разходват всичките, само 16 милиона са успели. Ама как звучи – 16 милиона български лева не са отишли за някоя смислена продукция. Наближава 1400 годишнината от основаването на България – една хубава голяма кинопродукция може да се направи, такава, каквато беше „Хан Аспарух“, но ние даваме за чуждестранни продукции. Разбира се, защото ще има и реплики, да спрем дотук.

Уважаеми господин Янчев, слушах Ви много внимателно и макар че се познаваме много добре с Вас, въобще не съм съгласен. Сигурен съм, че в останалите 1442 предложения имаше поне едно по-добро, което беше по-подходящо. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Янчев, слушах много внимателно Вашето изказване, но не можахте да убедите нашата група. Затова с репликата си Ви давам възможност да го направите.

Господин Алгафари, предложението, което мотивирах тук, е внесено освен от мен и от господин Тома Биков, и от господин Любен Дилов. Надявам се, че това са убедителни аргументи. Аз просто внесох още повече яснота защо правим това предложение за тези 8 млн. лв. за археология допълнително. И защото предвидените 5 милиона, господин Харизанов, не стигат дори за любимия археолог на господин Борисов, а има и други способни археолози в България, които също трябва да имат нормално финансиране и да не очакват Министерският съвет да намери време да финансира със собствени средства консервация или археологически проучвания. Това е изключително важно за туризма, за икономиката и за всичко останало. Не знам защо никой не ме попита за образование, но другият съществен аргумент, заради който няма да подкрепя този бюджет, е фактът, че в него са предвидени единствено и само 50 млн. лв. за изграждане на нови детски градини и училища. Само 50 млн. лв., при положение че през 2023 г. бяха половин милиард. И днес има 450 български училища, които нямат физкултурни салони – 450! И това е стар проблем, само че пустото евро и пустият дефицит… Какво предвижда този бюджет – 50 млн. лв., това е новият ценоразпис на километър магистрала. Това е.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! В продължение на това, което исках да кажа, като репликирах господин Димитров, а именно идеята за магазини в пощите. Уважаеми господин министър Тахов, чух едно Ваше мнение по темата. Казахте, че това е нелоша идея. Надявам се да размислите, а да размисли и залата – да не подкрепи такова предложение, защото то е обречено на провал от самото начало. Няма как с 10 милиона, без нищо предвидено – няма никаква оценка, никакво КСС, никаква прогноза, да се предприеме такова действие, да се направи едно държавно предприятие, да се апортират всички тези имоти, предполагам, в това държавно предприятие, да се изпълнят проектите, а знаете, че там изискванията за хранителни магазини никак не са малко – от органите, които проверяват именно хранителните магазини. Да приемем, че се направят. Какво още трябва да се случи обаче? Трябва да има разпределителни центрове, трябва да се купува продукцията от производителите и да се складира, трябва да има различни видове автомобили за различните стоки и за зареждане на тези магазини, трябва да има огромна администрация, която да контролира всички тези процеси – това е счетоводство, ревизия и контрол и така нататък. Това е огромен разход и огромна администрация. Да приемем, че и това се случи. Какви процедури ще се направят за покупка на продукцията? Как ще се определят фирмите, от които ще се купува продукцията? Това трябва да са търгове, тръжни процедури, те отнемат време. Като не знаят пощите, примерно тези магазини, какво количество ще продават, какво количество ще зареждат, какво ще възлагат като поръчка, защото там ще има продукти, които нямат такъв дълъг срок на годност, ще има много сериозна фира. Тоест всичко това го разказвам, за да обърна внимание, че ще има един много сериозен разход и тези 10 милиона най-вероятно, докато приключат всички тези процедури по самите помещения, ще дойде новата бюджетна година и ще трябва народните представители, които са към онзи момент в тази зала, пак да заложат много сериозни средства в следващия бюджет, за да продължи тази идея, или всичко, което е направено, да кажем, че е приключило и отива на вятъра. След това обаче още един или няколко дефекта. Какво се случва с фирмите, които са конкурентни на тези, които ще доставят на държавното предприятие? Тази конкурентна среда – там ще настъпи един дисбаланс, те ще трябва да продават на магазини, големи хипермаркети, които така или иначе ще продават по-скъпо, тоест държавата им става конкуренция, а не партньор и да помага за развитие на бизнеса. Какво ще се случи с магазините? Представете си – не говорим само за големите градове, представете си за малките общини около областните центрове или пък да не кажа и селата. По селата има едно магазинче, две магазинчета или в тия малките общини по две, три, четири такива, автоматично държавата им става конкурент и тези магазини са обречени на фалит. И това са предприемчивите хора в малките населени места, те не са и толкова много. И като ги изгоним от тези населени места, а в един момент и като обявим фалит на това търговско дружество, защото има други примери, които дават колегите, които преди малко се изказаха с такива намерения за държавни предприятия, то няма и кой да упражнява такава дейност. Но като цяло, ако идеята е да помогнем на хората, които са в трудно положение, то този ефект няма да бъде постигнат. Защото кой купува или по колко купува, кой ще регулира бедния, богатия или с какви доходи има право да купува? Може ли един да отиде да изкупи цялото брашно, да речем? Тези регулации са трудни, този ефект няма да се постигне, който се цели. Така че, ако мислим да помогнем на хората и ако ситуацията е толкова тежка, първо трябва да преценим тази мярка временна ли е. Ако е временна, не си заслужава да инвестираме толкова много в материална база и техника, ако щете хладилна, охладителна, замразяваща и така нататък. За да достигне до хората по-адекватно, по-бързо, може да се мисли за друг начин за помагане на хората, било то през Агенция „Социално подпомагане“, ако щете и със смяна на закон през Червен кръст, или регулации, за които Вие говорите там, с цените на продуктите, но тази идея като цяло е обречена на провал и не е добра идея. Госпожо Петкова, ще поискам още само тридесет секунди, за да довърша мисълта си от предния път. Понеже се изказахте за прага на ДДС-то, цената не плаща крайният клиент, невинаги. Защото при някои дейности няма стока и фактура, тоест цената се образува и от труда – като, да речем, по-занаятчийските, защото дадохте примери с фризьорски салони и така нататък, тоест това ще изяде от печалбата на хората, които се занимават с бизнес. В повечето случаи заради прага, то си личи, че това са хора или семейства, които целят около 1500 – 2000 лв. месечна печалба. Ние ще ги обречем, както казах, или да влезнат в сивия сектор и тогава ще намалим от корпоративния данък, като целим приходите от ДДС. Затова ще помоля и НАП да не бърза с оценката за 5 – 6 месеца, да даде срок една-две години на тази мярка, тогава да направи оценка. Това ми е молбата и към Вас, и към народните представители. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Аз по принцип бих взел едно изказване само по тази тема, но тъй като Вие ни орязахте процедурите, аз в своето изказване бих искал да обоснова една част от моите 1300 предложения и бих искал да поговоря за предложенията в приложение № 3 от областта, от която съм избран, за бюджета на Министерството на земеделието, та в тази реплика бих искал само да задам един въпрос към министър Тахов. По груби сметки, в същия този дух, в същата тази тема, около 3 хиляди са пощенските клонове, като се разделят 10 милиона на 3 хиляди се получава числото 3333 лв. на клон. Съвсем скоро ми се наложи в качеството си на юридическо лице да приведа в съответствие едно помещение по всички изисквания на БАБХ, в което да бъде складирана продукция храни. 3333 лв. стигнаха само за първия етап, имаше още три. Как смятате с тези финанси да оборудвате и да приведете в съответствие по изискванията на Агенцията на храните 3 хиляди пощенски клона, с какво смятате да им направите ремонт? Дали това намерение, ако бъде прието, не смятате впоследствие да се тегли нов кредит? Защото лично на мен ми се струва, че трябват още много средства за това нещо. Лично на мен ми се струва, че ако съдя чие предложение беше това, ще се привличат и гласове с това нещо и други неща – всеки в залата, който слуша, се досеща за какво става въпрос. Моля да отговорите, ако може да кажете, какви са подробно намеренията Ви като разчети в цифри и как точно ги сметнахте тези 10 милиона, докъде ще стигнат за тези три хиляди пощенски клона?

Бюджет на излъганите надежди, бюджет на лъжата, коалиция на лъжата! Бюджет, направен с показатели, които най-вероятно в средата на годината или ранна есен ще се наложи служебното правителство да прави актуализация. Бюджет, който към днешна дата е направен така, че с фалшива статистика и с фалшиви показатели за бюджетен дефицит да отговаря на фалшивите надежди за просперитет в еврозоната. Бюджет, който само фактът, че се унищожава семейният, малък микробизнес, сваляйки данъчния праг за регистрация по ДДС от 166 хиляди на 100 хиляди, е достатъчно да стане ясно какво се прави и откъде се очаква да се вземат пари – от най-малките, от най-дребните като бизнес и от най-онеправданите, зарязани да се спасяват кой както може като бизнес начинания. Бюджет, който е на база инфлация от 2,6% и всички знаем, че това е, меко казано, цинизъм. И на база тези 2,6% бяха излъгани пенсионерите, че ще им бъдат актуализирани пенсиите с показатели, за които те да са доволни по така нареченото швейцарско правило. Това е абсолютна лъжа. И тези 2,6% реално намалиха увеличението на пенсиите с 2 до 3 или повече пъти в зависимост колко точно е реалната инфлация. Защото при 2,6% инфлация и при нужда от актуализация по швейцарското правило, което на 50% се определя база инфлация, това е пълна лъжа, измама за пенсионерите, какво ще се получи. Бюджет, който залага политики, свързани с преодоляване на демографската криза и стимулиране на по-голяма раждаемост, замразява за следващите три години и майчинските на 780 лв. Бюджет, който прави така, че плащате и сте добър данъкоплатец и Ви се удържат всички нужни данъци, осигуровки дори и за безработица, и следващите три години Ви се фиксира, че ще получавате при безработица 18 лв. – 18 лв. на ден. Това всичко се оправдава, че нямало пари, защото предишното управление било толкова лошо и че Асен Василев ограбил държавата. Да, Асен Василев носи огромната част за това днешно състояние на бюджета, но последното редовно правителство беше с ГЕРБ и с Пеевски. Така че колкото е виновен Асен Василев, толкова в тази зала беше гласуван негов бюджет, предложен от него, подкрепен от ГЕРБ, от ДПС и от всички, които бяха вътре в тази коалиция. Така че няма как да се оправдавате, че е виновен само Асен Василев, защото не е виновен само той. Всички Вие, които управлявахте заедно с него, носите солидарна отговорност. Нямало пари. В същото време отказвате да обложите така наречените свръхпечалби на банките или, нека да е по-точен изразът – непредвидени или неочаквани печалби в банковия сектор. Милиарди. Милиарди, наистина милиарди, както от такси, така и от всичко друго, което банките печелят и събират от обикновените граждани и от фирмите в България. Вие отказахте да направите това, което беше направено за енергийните дружества, да има такъв данък макар и еднократен. Отказахте предложението да се направи и да се вдигнат данъците за хазарта. Не посмяхте дори да го повдигнете към днешна дата като тема. Това е забранена тема. Да се пипне хазартният бизнес с тежки данъци, това за Вас е нещо уникално, не трябва да се прави. Не искате и отказахте по никакъв начин да вдигнете както концесионните такси, така и данъците спрямо тези, които изнасят както златото на България, така и медта, така и други ценни метали, които се добиват от страната, така и фирмите, които добиват, да кажем, инертни материали, на база на които инертни материали се прави каквото и да е било като строежи в България. Защото нищо не можеш да построиш без пясък, чакъл и цимент. Абсолютно нищо. А за да произведеш дори и цимент, ти трябва отново пясък. Де факто всичко е свързано с концесии. Вие не посмяхте, дори и в този бюджет, оправдавайки се, че нямате пари, не посмяхте да пипнете тези, които правят всичко възможно това нещо да се случи. Но за сметка на това пък не направихте нищо за предприемане на ограничителни мерки за тези, които изнасят капиталите от страната. Това са големите вериги, това са банките, това са тези, които изнасят както златото, а впоследствие и печалбите от всичките земни рудни метали, които се добиват в страната. Стигна се дотам да се обяснява, че няма да се вдигнат данъците. Абсолютна лъжа. Данъците се вдигнаха. Като начало вдигнахте още от 1 януари данъка за хляба и той поскъпна с 20%. В момента вече цена от 3 – 4 лв. за хляб се приема за нормално, а това, че хората се борят за оцеляване, управляващите евроатлантици, изпълнявайки фетиша си еврозона, това особено не ги впечатлява. Друг данък, който наистина беше веднага вдигнат и се получи ефектът, че това удари туризма в лицето на това, че ресторантьорството е също част от туризма. София, не знам колко от Вас знаят, е една от постоянно действащите дестинации за туризъм. В София има десетки хиляди туристи. Всички тези десетки хиляди туристи целогодишно, не лятото или само зимата, както са курортите, ходят, използват и потребяват всички тези услуги. Вие ги обложихте ресторантите, въпреки че години наред, години наред, ГЕРБ ставаше и лягаше с обещанието, включително и преди да влезете в този парламент, че това е нещо, което няма да пипнете и няма да посегнете. Тези, които Ви вярваха, в момента, разбраха най-после как ги излъгахте най-брутално по най-лошия начин. Посегнахте и там. Чуваме, след като имаше протести вече от няколко дни, излязоха от „ДПС – Ново начало“, Пеевски излезе, обясни, че ще прави редакционни промени да коригира данъкът да не се вдига, да остане 9%. Досега не ги чувам да го правят. Не знам. Йордан Цонев е тук. Не, няма го, излязъл е. Може да излезе пък да направи такова редакционно. Не знам как точно ще го формулират, но то няма да е проблем за тях, те са управляващи, всичко могат да си позволят. Начело на парламента седи председател и няколко заместник- председатели, които каквото се поиска от Пеевски, ще бъде направено, няма да ги притесни това. Ако го направите, добре ще е. Добре ще е, въпреки че ние гледаме хората в очите. Нашето предложение е да остане ставката от 9% единствено в залата. Кой ще подкрепи ли? Ще я подкрепят тези, които си изкарват прехраната от този сектор в българската икономика. Ясно и точно. За сметка на това, за пореден път имаме фалшиви, изкуствено създадени агенции или цели министерства, които просто харчат десетки милиони от държавния бюджет. Просто да цитираме една поредна паразитна структура, каквато е така наречената агенция, или каквото искате го наречете, за досиетата. Пет милиона всяка година ей така отиват за заплати на няколко човека и за поддържане на нещо, което може да се направи в Агенция „Архиви“. Има ли обяснение логично? Не, няма. А Държавна агенция „Архиви“ – там е паметта на България. Какво пречи тези досиета да бъдат прехвърлени там. Ако трябва първоначално един цял бюджет да им се прехвърли, за да може това нещо да бъде направено по начин, по който хората, работещи в Архивите, да функционира. Но не – отказвате. Абсолютно правили сме го като предложение, отхвърля се. Комисия за финансов надзор. Всяка година, включително и тази, 21 милиона. Двайсет и един милиона, вместо да влезнат в държавния бюджет тези пари, събрани от такси и глоби, отиват за заплати на няколко десетки служители. И когато в края на годината им останат няколко милиона, нераздадени като заплати, те се раздават под формата на бонуси, за да може на 31 декември те да са на нула. И в бюджета, ако го отворите в момента, ще видите, че там те нито внасят в бюджета пари, нито, разбира се, получават от бюджета пари. Но за сметка на това, най-скъпите, едни от най-скъпоплатените чиновници в държавата са в Комисията по финансов надзор. Предстои да избираме нов председател на тази комисия. За нас е напълно нелогично, затова сме направили и нужните предложения, тези кадри, които са толкова ценни и толкова важни, да не получава поне председателят ѝ повече, отколкото получава председателят на Народното събрание. При една парламентарна република не е нормално председателят на Народното събрание да получава месечно възнаграждение в пъти по-малко, отколкото една комисия. Една комисия. Това не е нормално. Така че имаме ситуация, в която имаме бюджет, направен само и единствено да подчини всичко – малкият, беден и семеен бизнес да бъде съсипан, за да влезнем във фетиша, наречен еврозона. Какво ще правите от 1 януари, ако влезем въобще там? Тогава очаквайте да Ви бият с камъни по улицата.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ганев, моята реплика е израз на възражението ми по същество, което имам на Вашето изказване. В началото Вие казахте, че това е бюджет на фалшивите надежди. Аз категорично считам, че надеждите на българите бяха оправдани. Целта за 3% бюджетен дефицит беше спазена въпреки бомбите, които бяха заложени отпреди това. И тук поздравявам финансовата министърка за това, че не бяха изобщо орязани обещанията за вдигане на заплатите на служителите на МВР и службите, освен това много други разходи, които не бяха орязани. Ще влезем в еврозоната. Няма да се притеснявате. Вашите пари ще бъдат в евро. Освен това казахте, че служебното правителство най-вероятно ще прави актуализация на този бюджет. И с това не съм съгласен. Искам да Ви уверя, че този бюджет ще бъде до края на годината и с него ще влезем в еврозоната. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Ганев, аз не съм съгласен с Вас. Не съм съгласен, че хазартът е забранена тема. Миналата година, когато се приемаше бюджет 2024 г., в Преходните и заключителните разпоредби се промени Законът за хазарта, като се облекчиха данъците, които букмейкърските пунктове плащат, вследствие на което се откриха букмейкърски пунктове навсякъде. Хазартът е забранена тема само когато трябва да им вдигаме данъците обаче.

Уважаема госпожо председателстващ! Господин Ганев, аз ще бъда кратка също и съм категорична, че не съм съгласна с Вас. Не отричам, че сте добър оратор, но на всички им омръзна да слушаме едно и също. Време е за нещо ново. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Така, радвам се, че третата смяна на ГЕРБ е вече загряла на тъча. Да му мислят тия, които са по стаите и не са ги извикали в залата, защото лек жълт картон. Както и да е – техни вътрешни семейни драми. Сега – по отношение на хазарта. Това е наистина изключително важна тема, която може да донесе в бюджета всяка година огромни суми. Това е една проказа в обществото ни, която е съсипала хиляди, десетки хиляди съдби, или пък вече, когато сложим в тези десетки хиляди съдби и техните семейства, стават стотици хиляди. Това е десетилетие, разбира се, нещо, което касае не само това правителство, а и всички други, но зависимостта от тези фирми и корпорации, които плащат най-вероятно едни огромни суми, за да не бъдат облагани или да бъдат подминавани, или, за да бъде направено такова законодателство, с което те да имат благодатна форма за виреене, са много. Фактът, че старата максима, че и най-силната мафия е по-слаба дори от най-слабата държава, се потвърди, когато преди няколко години само в рамките на няколко седмици един бизнес, свързан с хазарта, беше ликвидиран окончателно и безвъзвратно и от пандемията за търкане на талончета вече няма и помен. Тогава държавата показа, че може да се намеси и може да унищожи тази проказа. Това обаче към днешна дата вече се забрави и всички тези букмейкъри, всички тези онлайн залагания, всички тези пропуснати десетки милиони, милиарди най-вероятно, приходи в държавния бюджет се подминават с лека ръка. И тук на предложенията към бюджета се води титанична битка от ВЪЗРАЖДАНЕ да могат да се отпуснат едни 5 милиона за болница, която ще спаси няколко хиляди човека най-вероятно на година. Води се битка за това да има специално оборудване за деца, болни от диабет, да се спасят. Там също 5 милиона. Обаче това нещо, свързано с хазарта, е забранена тема. Защо? Нека да отговорят тия, които управляват. Големият проблем пред нас като държава е, че този наистина фетиш с еврозоната, потъпкването на Конституцията българинът да бъде питан дали да влиза, или не, нищо повече. Нека се произнесе българинът какво иска да се случи с неговата съдба. Това е голямата драма, която ще платим всички ние, само защото 70% от българите отказаха да отидат да гласуват и в момента в парламента има евро-атлантическо мнозинство. Оттук нататък при нас като българи ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме с чиста съвест – каквото зависи от нас, сме го направили. Правим и невъзможното, за да предотвратим влизането в еврозоната. Дали ще влезем? В крайна сметка българският избирател трябва да реши. В този парламент има мнозинство от евроатлантици, които не зачитат Конституцията, не зачитат силата на българския избирател, казват му, че неговият глас няма тежест. Има обаче едни други паразитни български партии, които са в този парламент, включително и последната, която влезе. Днеска нейният председател вместо да стане, да говори, да се аргументира по бюджета, дал един пореден лайф, в който обяснил, че ВЪЗРАЖДАНЕ не му давало да говори и той да направел предложения в парламента, били сме окупирали залата. Господин Михайлов, Вие сте най-бруталният лъжец, който може да съществува. Имате възможност да говорите. В момента най-вероятно спите някъде, скрили сте се, никой не Ви е забранил. Мишкувате, за нищо не ставате! Страхливец, фараон! (Оживление и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ, възгласи: „Браво! Браво!“)

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Хората, които са в режим на водата, не са тук, в столицата. Те от години живеят и са забравени по този начин. Защото винаги има една магистрала по-важна и винаги има едни обществени поръчки, които са по-важни. Наскоро, уважаеми колеги, ни беше представена управленската програма на правителството и забележете, какво пише в нея по отношение на решаване на проблемите с безводието и изключително лошото управление на водите в раздел „МРРБ и МОСВ“. Първо, решителни действия за справяне с безводието и гарантиране на достъпа до питейна вода в засегнатите региони. Намаляване на броя на населението, засегнато от нарушено водоснабдяване. Прединвестиционни проучвания за изграждане на язовири за питейно водоснабдяване. Обследвания на язовири за питейно водоснабдяване. Обследване на изпълненото строителство. Изготвяне на инвестиционни проекти за язовири. Изграждане на язовири и пречиствателни станции за питейни води. Затова обаче, колеги, няма предвидени пари в бюджета. Продължавам и още. Повишаване качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, модернизация на ВиК инфраструктурата, подпомагане на ВиК операторите и общините за изграждане на ВиК инфраструктура. Подобряване на инфраструктурата за водоснабдяване с цел намаляване загубите на вода. Подпомагане на общините за изпълнението на инфраструктурни мерки за водоснабдяване в рамките на инвестициите по изграждане на ВиК инфраструктурата. Но, уважаеми колеги, уважаеми български граждани! Пари в бюджета за всичко това няма! Всъщност, колеги, добре, че беше създадена Общинската национална инвестиционна програма по времето на управлението на академик Николай Денков, че да може сегашното правителство да си измие поне очите с локални мерки и локални проекти в страната, тъй като от внесения бюджет се вижда, че пари за вода няма. Преди може би около седмица пред медии министърът на регионалното развитие господин Иван Иванов каза, че за рехабилитация на водопреносната мрежа в страната са необходими 30 млрд. лв. Министър Манол Генов обаче наскоро в официално писмо до Временната комисия по водите каза, че по данни на МРРБ средствата за това преизчисление с натрупаната инфлацията към момента са между 16 и 18 млрд. лв. Забележете, колеги, наполовина по-малко. Тоест правителството няма никаква представа какви средства за необходими. Дали отново са объркали цифрите, можем само да гадаем – знаем, че има проблем с аритметиката. Или просто, уважаеми колеги, проблемът с безводието на хората не им е важен. От друга страна, колеги, липсата на средства за решаване на проблемите с безводието и огромните проблеми, свързани с управлението на водите, няма да позволи тези средства да бъдат откраднати или да станат залог отново с корупционни схеми. Така както всъщност бяхме свидетели в годините. Спомняте си как Държавната консолидационна компания чрез дъщерното си дружество „Монтажи“ усвои без търг почти половин милиард лева за уж спешен ремонт на 400 язовира. Парите бяха изхарчени, язовирите не бяха ремонтирани. Същата тази касичка „Монтажи“ беше наета от Областна управа – Перник, за да строи авариен водопровод до Мало Бучино, от Мало Бучино до Перник, за 26 млн. лв. Водопроводът, колеги, се оказа, че не може да бъде узаконен, а тръбата не работи и до ден днешен. Усвоени бяха милиони за пречиствателна станция за питейни води в град Сливен. Откакто е изградена преди повече от 10 години обаче, тя не работи – парите са усвоени, няма довеждащ водопровод, а според експерти и е технологично остаряла. А спомняте ли си за рушащата се дига срещу наводнения в Криводол за почти един милион усвоени средства; изграждането на абсолютно ненужния язовир „Царев брод“ край Шумен за 10 милиона; 52 милиона, които изтекоха в река Елховска? Уважаеми управляващи, отникъде не се виждат Вашите ангажименти за справяне с проблемите с безводието и с кризата в управлението на водите, за която всички министри от тази трибуна, отговорни за тяхното управление, и всички народни представители заявяваха, че това следва да бъде основен приоритет в държавата. Едновременно с това видяхме, че и пари за майките няма, и за младите семейства също няма. Обезщетение за безработица за увеличение няма, за ученици няма, но в същото време правителството ще тегли 7 милиарда дълг повече, ще строи златна магистрала и ще прави държавна лавка. И предвид прогнозите на учените за нивата на язовирите, колеги, Господ да ни е на помощ! И благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Искам да представя, колеги, и три проекта за моя избирателен регион Сливен. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето! Времето! Хайде стига!“) Единият е в сектор „Води“ и е свързан със справяне с водната криза в 14 новозагорски села, където по 20 дни и повече в месеца хората нямат вода, а съдовете на децата в градините ги мият с вода от кладенец. Става въпрос за водоснабдителна система „Червенаково“. Вторият проект, който сме предложили за Сливен, е преустройство на съществуваща сграда в двора на бившата Окръжна болница – МБАЛ „Доктор Иван Силимински“, за продължително лечение с 18 легла. Болницата е най-голямото лечебно заведение в област Сливен и в лечебното заведение е разкрито единственоаоа в областта многопрофилно спешно отделение, през което преминават 24 хиляди души. И като единствената спешна болница в областта се приемат и лекуват най-тежките случаи. Тази болница има нужда от отделение за долекуване. Очакваните пациенти, които ще преминават, са над 600 и предполагам, че ще има 1 милион и 300 хиляди, за да се направи това отделение за долекуване. И разбира се, един много малък проект, колеги – последно изречение, много бързо. В един български град, където единствената образователна и културна институция е местното читалище, в което има толкова големи дупки на тавана, че по никакъв начин там не могат да творят и да изнасят концерти фолклорните групи, които съществуват. Това е единственото им място наистина…

Къде е това?

Град Кермен в община Сливен. Средствата за проектирането на ремонта на този таван са изключително малки – само 58 хиляди. Вярвам, колеги, че ще направим всичко възможно да ги подкрепим. Благодаря Ви.

Уважаема колежке Султанова, много сериозно изказване по много теми. Но това, което искам да Ви кажа аз, е, че приносът на академик Денков за създаване на приложение № 3 за Инвестиционната програма на общините е нула. И ще Ви кажа защо! Защото това е предложение на лидера на Политическа партия ГЕРБ господин Бойко Борисов на 11 ноември 2023 г. във Велико Търново, в което тогава партията взе решение да направим предложението за създаване на това приложение № 3 към бюджета и да подкрепим бюджета тогава, участвайки в коалицията, в която бяхме. Доста дълго време, дори и по време на изборите, постоянно, непрекъснато коментирате, че Вие сте направили това предложение, но не сте Вие. Ние го направихме, Борисов го направи, за да можем да спрем това безвремие, което беше вече толкова години и общините страдаха именно заради щетите, които нанесохте Вие – и говорите за магистрала и за златна магистрала. Ами, ако не бяхте Вие, тази магистрала щеше да бъде готова, защото в сметките на държавата бяха оставени 1 млрд. и 500 млн. лв. за завършването на тази магистрала и именно заради Вас, госпожо Султанова, и Вашата политическа партия в момента ще ни струва толкова скъпо и заради инфлацията, която имаме. А пък говорите за дългове! Колко дългове направихте Вие? Трябва да имате малко срам и да спрете да говорите лъжи от тази трибуна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Султанова, всяко едно от Вашите предложения ние ще подкрепим като парламентарна група, защото са добри предложения. Това са предложения за хората – да имат един по-добър и по-достоен живот. Но всеки път, когато Вие искате от нас подкрепа – подкрепа за предложение, решение, което е добро за хората, ние подкрепяме. Само да Ви питам обаче: защо вчера гласувахте против нашето предложение за 17 млн. лв. за децата, които имат тежки болести?

Първо, накратко към колегата от ГЕРБ. Уважаеми колега, говорите за безвремие, обаче ми се иска преди да задавате въпроси, да дадете отговори за времето, което предизвикахте след толкова милиарди усвоени средства. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Вие го създадохте!“) След толкова милиарди усвоени средства по европейски програми! Само по линия на Министерството на околната среда и водите европейските средства от предприсъединителните фондове и Оперативна програма „Околна среда“ са повече от 10 милиарда за води. Като добавим към това и парите, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството е управлявало – държавните средства, досега вероятно цялата ВиК мрежа в страната щеше да бъде подменена. Така че нямате право да говорите за безвремие, защото единственото, което правехте във Вашето безвремие, е да режете лентички, понякога по две и по три за един и същи обект. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Така и Спортната зала в Бургас беше откривана няколко пъти, пък все още не работи. Толкова по Вашето безвремие. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) На колегата Шопов. Колега Шопов, благодаря Ви за подкрепата. Тя всъщност не е за нас, тя е за хората в нашия избирателен регион. Не вършите лична услуга на нас, вършите си работата като народен представител от този регион. Но смятам, че е по-важно да отговорите, защото в момента си говорим и за бюджет, кой ще плати сметката от 180 хил. евро за потрошаването на сградата на Европейската комисия в София? (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Да. Искам да се обърна към Вас като председател и да попитам: това ли е начинът, по който се водят дебатите в Народното събрание? Гледам и търся господин Цончо Ганев. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това, което се случва тук… Да, аз съм за втори ден в Народното събрание, но това, което чувам, е, че цветът на нацията държи език, поведение, обръщение един към друг, какъвто – и не става въпрос за експерти и народни представители, и примерът, който се дава, гледа Ви цяла България, гледат Ви деца, гледат Ви подрастващи и това ли е примерът, който давате? И дали господин Михайлов и ние сме паразитна партия, го решава Конституционният съд, а не Вие, господин Цончо Ганев! И второ, внимавайте в изказа си, защото само ще Ви кажа, че всяко едно такова изречение от Ваша страна означава 20 човека от Вашата група прехвърлени по другите групи, така че внимавайте следващия път, когато се изказвате! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И наистина този език по никакъв начин не трябва да отговаря на начина, по който трябва да се държи един депутат! Това са едни откровени обиди, съжалявам много.

Лично обяснение! Тя се обърна директно към мен и ме заплашва! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо, извинявам се, първо, че не Ви видях името.

Това, което си позволявате на втория ден – да дойдете в парламент и да почнете да заплашвате в лицето на хората, не Ви прави чест! Аз от Вас персонално и от Фараона нищо не очаквам. Вие сте доказани – доказана секта, Вие сте доказани финансови мошеници! Има доклад на ДАНС в прокуратурата за Вас. Вие сте с повдигнати разследвания за организирана престъпна група! Вие сте разследвани и Вие в момента сте следствени за това, за което имаше комисия, която изслуша министри и всички служби. Има доклад, който е публикуван на базата на разпитани много хора, свидетелствали за всичките хиляди, стотици хиляди престъпления. Това, че прокуратурата на Пеевски Ви пази, е една друга тема и когато го казвам това, не се обръщам към Вас – днеска Ви има, а утре Ви няма. Фараонът е важен, той е този, който завлича хората, а не Вие! Вие днеска сте тук, а утре Ви няма, но сте арогантна да ме заплашвате на втория си ден в парламента, да се обръщате към мен и да ме заплашвате! Вие не знаете къде се намирате! (Шум и реплики.)

Втори ден се обсъжда бюджетът, мълчите и нищо не правите. Вие сте срам и позор! А на Михайлов, който в момента най-вероятно си боядисва косата, му кажете да дойде тук и да говори…

…И да застане с лицето си, а не да се крие зад жени, защото той няма доблест и се крие зад Вас! Е, това е той. (Шум и реплики.)

Не се притеснявайте, пет минути ще е изказването. Госпожо Председател, първо, ще се обърна към Вас. Ясно е, че госпожата е нова в Събранието, не е чела Правилника, не знае, че господин Цончо Ганев като заместник-председател и тя, като направи процедура по начина на водене, а той не води заседанието, тя не може да се обръща към него. Но, госпожо Председател, Ви сте чели Правилника, не сте тук от вчера, знаете ги тези неща и трябваше да прекъснете нейното изказване, както се опитахте да направите с господин Цончо Ганев. На следващо място, ще отправя една кратка реплика към госпожа Султанова, която учудващо не може да обясни защо вчера не гласуваха предложението за 17 млн. лв. за лечение на деца, но тук си скъса ризата, почти се разплака за безводието в област Сливен. Спомена също за пречиствателната станция в Сливен, как са усвоени едни милиони, но тя не е довършена. Да ѝ припомня, че през септември месец 2023 г. министър Цеков тук обеща, че ще довърши пречиствателната станция, ще обяви обществена поръчка, която и до ден днешен не е обявена. Сега, продължавам по § 37 от Преходните и заключителните разпоредби. Предложението на „ДПС – Ново начало“ за създаването на търговско дружество, собственик на Министерството на земеделието и храните, което да осъществява търговия с хранителни продукти от първа необходимост, приоритетно от български производители. Ние няма как да го подкрепим това предложение. Предложението буквално е от две странички с два абзаца. Няма абсолютно никакъв анализ как това дружество ще функционира само с една търговска надценка от 10%, защото всички знаем, че един магазин не може да оцелее и само да си плати оперативните разходи, ако трябва да прави търговска надценка от 10%, да слага търговска надценка от 10% – още повече, капиталът е от 10 милиона. В решението не се споменава къде ще се помещават тези магазини – дали ще наемат помещения, дали ще строят такива, дали ще се помещават в Български пощи, дали ще плащат на Български пощи наем, и изобщо докъде ще стигнат тези 10 млн. лв.? Ще бъдат ли разходвани за оборудването на тези магазини? Ако трябва да се отворят само няколко магазинчета, тези пари няма да стигнат. Въобще предложението, както казах, е необмислено, внесено е в бюджета между първо и второ четене, и най-вероятно ще се случи същото нещо, както се случи с Държавната петролна компания. Бяха назначени едни хора на позиции там, получаваха си заплатки няколко години и накрая дружеството се закри! Благодаря.

Уважаеми господин Шопов, моля в дуплика да изложите допълнителни аргументи.

Господин Шопов, много искрено не съм съгласен с Вас, не съм съгласен и с господин Мюмюн, който също изнесе една лекция за това как се прави бизнес. И двамата правите страхотна грешка, както може би и много от колегите в залата, защото разсъждавате за тези държавни магазини за зарзават като бизнес начинание и обяснявате какво няма да бъде успешно. Това не е бизнес начинание, това ще бъде схема за купуване на гласове! Всички знаем, че това е начин да се създадат още зависими хора, които да купуват гласове за „Ново начало“! Не е бизнес – не правете сметка на цената на фризерите, на цената на камионите и на заплатите на служителите! Няма такова нещо и никой не иска да продава на хората краставици, а искат да купуват гласове. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Шопов, ясно е, че Вашата съгражданка не е чела бюджета, но се надявам Вие да сте го чели и да сте видели, че за област Сливен за общините има предвидени средства за ВиК. Така че, ако сте прочели за коя община какви средства има предвидени, моля да ни бъде отговорено. Благодаря Ви.

Към първия репликиращ: какви други аргументи искате? Когато беше правителството на сглобката, имаше един управител на Ел Би „Булгарикум“, който беше уволнен от министъра на ПП-ДБ и който намали цената на киселото мляко, а в същото време увеличи печалбата на дружеството, и за похвала той беше уволнен. Така че, изобщо не мислим, че има алтруистични мотиви, които стоят зад това предложение. Господин Дренчев, абсолютно съм съгласен с Вас. Да, и аз прозирам, че точно това ще се случи с тези магазинчета, които ще изместят малките квартални магазинчета, малките селски магазинчета и там ще бъдат наети близки до властта хора, които да могат да купуват гласове, както казахте. Основната дейност на „ДПС – Ново начало“ е именно това и аз силно се съмнявам, че ако не бяха купували гласове на миналите избори, дали щяха да влезнат изобщо. И последно, да, господин Иванов, в бюджета в приложение 3 има заложени средства за всички общини за ВиК мрежите. Въпросът е, че като съм говорил с кметовете на тези общини, те казват, че се чудят дали парите ще дойдат. Това е положението.

Уважаема госпожо Председател, господа и госпожи министри, колеги! Аз искам да взема думата по отношение на нашата собствена сигурност и на сигурността на този бюджет. Разглеждаме частта, която се отнася до политиките в областта на вътрешния ред и сигурност, и какво виждаме? Виждаме, че хората са с прекрасни заплати – не разбира се, навсякъде, но най-вече в Министерството на вътрешните работи, положени са усилия те да получат най-накрая достойна заплата. Разбира се, може много да говорим за това как е разпределена тази заплата, защото около 20% от личния състав получават повече от половината от този фонд „Работна заплата“, който пък е около 93% от четири милиарда и половина, но тези хора всъщност получават заплата, за да си кротуват, защото те нямат инструменти за работа. Това не е само на този бюджет дефект, но в този бюджет особено си личи, като направим сравнение с парите за заплатите, защото ето аз ще Ви прочета някои неща: капиталовите разходи – вероятно и Вие сте ги видели – за Министерството на вътрешните работи съставляват 2,4%, за ДАНС – 3,5%, за Националната служба за охрана – 1,9, за Държавна агенция „Разузнаване“ – 1,4, за Държавна агенция „Технически операции“, която борави с много техника, тази техника трябва да се съхранява някъде при специални условия – 3,3%. Само трябва да Ви кажа, че минимално изискуемото в западните държави е около 20%. Ама това е минимално изискуемото на капиталовите разходи. Това е много важно. Това е важно, защото ние всъщност имаме служители на МВР и Специалните служби, които получават пари, за да си траят, защото с тези сградни фондове, съоръжение, базата, с която разполагат, лошите автомобили, изразходваните автомобили, сградите, които се рушат, включая Института по криминалистика например, който ще се срути, въпреки че вече има модерна техника, не може да се работи. Криминалистиката ни е в отчайващо състояние и скоро като че ли няма да видим нова сграда на Института по криминалистика. Същото се случва и с другите, със Специалните служби. Парите отиват предимно за заплати и вижте. Имаме един криптографски център планиран в Държавна агенция „Национална сигурност“. Вие знаете, че там е Националният криптографски център и за този криптографски център са отделени пет милиона и половина. Минимум 50 милиона струва такъв криптографски център, ако говорим за съвременни криптографски компютри, машини, и програми, и условията, при които се съхраняват. Това го няма. Националната служба за охрана с бюджета, който има, не може да си позволи да купи нови автомобили и между другото, някак си сега са отпуснати и по думите на нейния началник 11 милиона за закупуване на нови автомобили, обаче проблемът е, че тези автомобили няма къде да ги съхраняват и няма къде да ги поправят, защото базата – ремонтните работилници, зали и така нататък, са безнадеждно остарели, тоест ние имаме служители, които ще получават добри заплати, ще се стараят да не шумят много, ще обезпечават спокойствие на изборите на тези, които ги ръководят, а тези, които ги ръководят, са облагодетелствани от новия начин на заплащане, от новите заплати и най-накрая, ние като граждани няма да имаме сигурност. А тъй като преждеговорившите доста често споделяха своите съмнения за това, че е възможно да има посегателства върху големи суми, върху големи обеми от бюджета, тези структури по начина, по който са разпределени средствата в тях, няма да могат да предотвратят и подобно нещо. Това е бюджетът на несигурността и ние от Политическа партия МЕЧ няма да гласуваме за него. Мерси.

Господин Радулов, аз съм убеден, че е напълно неуместно от тази трибуна да се правят внушения по отношение на служителите на МВР, които да плашат народа и затова Ви давам в правото на дуплика да промените Вашето изказване. Благодаря Ви.

Много Ви благодаря, колега, много хубаво, хареса ми. Аз исках да предупредя присъстващите в залата, но размислих. Винаги когато започваме да говорим за нередности в Министерството на вътрешните работи, каквито има, и които касаят главно управленския състав, който е реполитизиран, излиза винаги някой – много често това е някой от колегите, които са работили дълго време в МВР, и казват: Вие критикувате стотиците служители на МВР, които се борят за Вашето спокойствие. Не. Не може да оставим ръководния състав, който се облагодетелства от тези нови заплати, който осигури едни избори, на които видяхте резултата само в няколко секции, да се крие зад гърба на безкрайно работливите и над 35 хиляди редови служители. Не е редно това да го правите и това се прави многократно.

Благодаря, госпожо Председател. Аз искам да се фокусирам към по-малки теми. Няма да коментирам в цялост бюджета, а по-скоро искам да Ви обърна внимание, колеги, на едни проекти, които са оценени в общините, но не са намерили по някаква причина финансиране и преди и затова нещо нашият колега господин Коста Стоянов намери пролука и направи предложения те да бъдат включени към този бюджет. Става въпрос за 43 проекта в различни общини, които са важни. Не са големи като средства и не изискват твърде много средства, за да бъдат реализирани, но са важни, защото са в малки общини, където обикновено много трудно се случват някакви нови неща. Става въпрос за изграждане предимно на спортни съоръжения и площадки. Аз ще Ви кажа някои, които се намират в моя избирателен район – Пазарджик. Например такъв е „Реконструкция на игрище за баскетбол, волейбол и тенис на корт“ в град Батак на стойност 193 хил. лв., което за Батак, разбира се, е много добре, защото в тази малка община младите хора няма къде да спортуват. Подобен проект „Спортна площадка за тенис на корт“ в спортен комплекс в град Ракитово – отново малка община, отново около 170 хил. лв. са необходими. В Брацигово има още по-малък проект, който е за 59 хиляди. Става въпрос за център на открито за провеждане на състезания, турнири, отново спортни дейности. В Септември има два проекта – единият е за 64 хиляди за провеждане на състезания и турнири по футбол. Имаме още един в Ракитово и в Лесичово. Искам да благодаря на господин Коста Стоянов, че обърна наистина внимание на тези важни проекти в нашия регион. Другото, което бих искал да коментирам в своето изказване, е, че тази година има повече заложени средства за Изпълнителна агенция за българите в чужбина, което е добре. Това са хората, които представляват България навсякъде по света. Те са един малък екип, който работи в огромно натоварване, с огромен обем и база данни и реално това са първите хора, които осъществяват връзка с българи – семейства, живеещи зад граница, емигранти, които провеждат политики, и по някакъв начин привличат да се върнат обратно. И затова смятам, че тази агенция е наистина хубаво, че е подкрепена. Другото, което бих искал да коментирам, е, деветпроцентното предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ за ДДС на ресторантите. Виждам, че няма да бъде прието, но днес в град Пазарджик, от която област съм избран, имаше протест на ресторантьорите. Наистина има затруднения в техния бранш, особено в малките населени места. От тази трибуна се обръщам към тях и изразявам своята подкрепа и им казвам, че ние сме внесли такова предложение. Най-вероятно няма да бъде подкрепено. Това би помогнало да подобри тяхното положение, но като цяло по-големият удар, който ще настане евентуално догодина, ако бъдем приети в еврозоната, и рязкото обедняване, което се очаква. Наскоро правихме едно проучване в Хърватия какъв е ефектът една година след въвеждането на еврото и много от анкетираните споделиха, че вече не могат да ходят на заведения. Нещо такова очакваме да се случи и в България. Затова смятам, че не ДДС, а по-скоро въвеждането на еврото ще е големият удар, който ще нанесе на туристическия бранш. Другото, което исках да споделя, госпожо Министър – към госпожа Петкова се обръщам, прочетох, че България е осъдена да плати санкция от 1 млн. 593 хил. евро за една забавена Директива от 885 дни. Става въпрос за чисти превозни средства. Отново виждам около 2 милиарда имаме вноска към Европейския съюз. Някак си не виждам смисъла от този съюз. Не стига, че плащаме 2 милиарда вноски, не стига, че ни спряха Плана за възстановяване – вноската, която е изключително важна, ами сега ни осъждат и по разни директиви. В тази връзка Ви питам дали имаме заделено перо да плащаме тези глоби от Европейския съюз? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Таслаков, Вие не сте от Комисията по спорта и не сте запознат, но през изминалата година, когато господин Стоянов беше председател на Комисията, заедно с него, с господин Кралев, с останалите членове от Комисията държахме тези проекти по двете програми да стартират. Едната програма е за 10 милиона със съфинансирането, другата е за 5 милиона, и те стартираха. Да, разбирам, че това, което искате Вие, когато вече не носите отговорности в Комисията, можем да ги направим и 430 милиона, много е лесно, но имаме отговорност към това, което сме предприели като действия. Тогава Министерството обяви процедурите, отвори програмите – и двете, рамкира проектите и те са одобрени. Очакват само своето финансиране, така че нека да бъдем коректни към бюджета, нека да бъдем коректни към това, което направихме. Пак казвам, когато господин Стоянов беше председател на Комисията. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, господин Таслаков! Предложенията безспорно са добри и няма как всяко предложение, всеки проект да намери приложение в държавния бюджет, но аз в дупликата Ви давам възможност да изчетете проектите, които вече са заложени за област Пазарджик, да благодарите на господин Борисов, на госпожа Петкова, на господин Добрев като председател на Комисията по бюджет и финанси, защото тези проекти са за хората.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, чухме доста до момента изказвания, доста реплики. Мисля, че в крайна сметка трябва да се обединим около това, че бюджетът е за хората, бюджетът, мисля, че е достатъчно консенсусен по най-важните теми. Всички знаете в какво финансово състояние беше оставена държавата заради бюджетите на Асен Василев и това е реалната ситуация. Това е излизането от политическата криза и от финансовата криза в България. Това е възможният бюджет, колеги. Съгласни или не трябва да погледнете обективно на нещата. Благодаря.

Така е, господин Терзиев, всички знаем какви са били бюджетите. Разбира се, трябва да обърна внимание, че тези бюджети, предложени от господин Асен Василев, бяха подкрепени от ГЕРБ, така че Вие имате съсолидарност към това, което се случва, и тая катастрофа, в която се намира страната. Това е първото. Сега разбрах, че Вие сте народен представител от Пловдив. Пловдив е добре със спорта. Там има ремонтирани стадиони, дайте възможност тези малки проекти, поне в малките населени места около Пазарджик, да се реализират някакви проекти и младите хора да има къде да спортуват, да не се налага да излизат от общините си, за да ходят в Пловдив да спортуват и в Пазарджик, защото в Пловдив положението става вече страшно с трафика и отвсякъде се стичат хора и Пловдив започва да се превръща във втора София. Благодаря.

Госпожо Председател, съвсем кратка процедура по начина на водене – директно към Вас. Вие твърдите, че давате на представители на една и съща парламентарна група, винаги от управляващите, разбира се, тоест от Вашето управляващо мнозинство, право на реплики, защото така били заявени – по такава поредност. Обаче чл. 53 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ал. 1: „Народният представител има право на реплика. (2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и е в рамките на не повече от 2 минути. (3) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много до три реплики, като се редуват представители на различни парламентарни групи, ако такива са заявили.“ Това означава, отново цитирам, понеже някои хора четат Правилника като дявола Евангелието: като се редуват. Не може, а като се редуват – императивно, представители на различни парламентарни групи, ако такива са заявили. Но Правилникът не прави разлика по кое време са заявили, ако въобще има заявени от различни групи, може от ГЕРБ да са първите 10 човека заявили, няма никакво значение, но ако са заявили от различни парламентарни групи по силата на цитирания от мен чл. 53, ал. 3, се дават на различни парламентарни групи. Така че моля да спазвате Правилника, защото прекалявате вече с неспазването на Правилника и никак не Ви отива, и го тълкувате, и правите каквото просто Ви хрумне, а Правилникът е кристално ясен. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми вицепремиери, уважаема господа министри! Когато просто чакаме добрите времена, те никога не идват, а идват трудни времена с безводието в страната. Аз наближавам 60 години и откакто се помня от моя район в Севлиево имаме проблеми с безводието в страната. Севлиево се захранва от два довеждащи водопровода – западен и източен, и един довеждащ водопровод – магистрален, от ВЕЦ „Видима“ към Севлиево, към Пречиствателна станция „Стоките“. Създадохме комисия по безводието в страната – за проблемите с безводието. На тази комисия предложих 100 милиона да се заделят за довеждащи водопроводи публична държавна собственост, които не могат да се финансират по общинските проекти и които са на територии, където няма ВиК асоциации и не могат да се финансират по Оперативна програма „Околна среда“. На тази комисия ме подкрепиха и опозиция, и управляващите. Господин Манол Генов беше председател на тази комисия, сега е министър. Господин Иванов сега е министър на Регионалното развитие Този довеждащ водопровод е на територията на Априлци. Господин Нанков е тук, надявам се, че имаме лоби достатъчно. Дотук добре. В програмата за управление на правителството е записано, че спешни мерки ще се вземат за безводието в страната. Само че, господа управляващи, дойде първият голям тест за установяване на Вашите истински намерения – проектобюджетът, където най-явно личи какви са приоритетите и Вие сами се провалихте на този тест не с двойка, а с кръгла нула. Заложихте точно нула лева в бюджета за справяне с безводието в страната и си го утвърдихте сами на първо четене. Затова аз разбирам, че трябва да се разделя с мечтата си за 100 милиона за безводието в страната да се заложат и съм предложил скромно три проекта за финансиране. Единият е от Караман тепе към Хасково. Там надявам се, че господин Добрев ще ме подкрепи като председател на Бюджетната комисия. Другият е довеждащият водопровод от ВЕЦ „Видима“ към Пречиствателна станция „Стоките“, на територията на община Априлци. Господин Нанков, очаквам подкрепа от Вас, защото този магистрален водопровод, ако не го реконструираме утре, ще има гейзер там и ще ни дават по телевизията и двамата. Третият е за проектиране. Тези довеждащи водопроводи съм ги предложил, защото има проектна готовност, имат количествена сметка и са пред разрешение за строеж и ако ги финансираме сега, ще решим реални проблеми до края на годината на хиляди хора. Предложил съм и един проект за предпроектно проучване, обследване и изготвя на технически инвестиционен проект на дълго чакания язовир „Бяла“ в Севлиево. (Реплики.) „Мокра бяла“ – точно така. Това всичкото е за 2 млн. 914 хил. лв. Госпожо Петкова, нали ще кажете да не правим повече разходи. Аз съм съгласен. Мога да Ви предложа от перо 67 тези 2 млн. и 900 хил. лв. да ги вземем от приложение 2, Раздел 1, от перо 67. Там аз гледам 115 милиона за автомагистрала „Велико Търново – Русе“, които до края на годината няма как да се оползотворят. Даже тези пари няма как да се оползотворят. Аз се обръщам към всички народни представители, особено там, където има големи проблеми с безводието в страната. Това са Шумен, Ловеч, Плевен – да не ги изброявам, че ще изтърва някои. Обръщам се и към народните представители от нашия регион, с които говорих, и казаха, че действително ще подкрепят и на второ четене тези средства за довеждащи водопроводи да се заложат. Утре ще се наложи пак да тръгнете по избирателни райони и когато хората отвият пред Вас кранчетата на пресъхналите чешми, да можете поне да ги погледнете в очите.

Момент, не съм свършил.

Само едно предложение.

едно изречение. Има един път, който от 30 години не е ремонтиран и е опасен. Това е пътят Кормянско – Малък Вършец – Градище – Агатово – Крамолин, свързващо със Сухиндол и Павликени. Молбата ни е да се финансира. Има заложени в проекта – полиция 98, проектиране на пътища. Там са дадени 248 проекта, а няма толкоз, вече имаме списъка, така че спокойно може да се вкара и това няма да наруши разходната част на момчета. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, аз не съм съгласна, че трябва да обръщаме внимание на проблема с безводието само в една конкретна община, в един конкретен регион. Проблемите с безводието са в цялата страна. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги, господин Петков! Съжалявам, че още не може да научите, толкова години сте депутат, два пъти кандидат за кмет на Севлиево от БСП – неуспешен кандидат за кмет, не научихте кой язовир ще правите в Севлиево, не е „Бяла“, а „Мокра Бяла“. Не разбрахте, че за тези тук десетина години в Севлиево с инициативата на господин Борисов се инвестираха около 30 млн. лв. в подмяна на водопроводната мрежа и довеждащия водопровод от Априлци, през Стоките към Севлиево и вътрешна водопроводна мрежа. И Севлиево – град, който последните 40 години е бил всяко лято на воден режим, последните 4 години воден режим в Севлиево няма. Това лято имаше три дена, между другото, факт, заради липсата на вода, липсата на дебит във водоизточника в град Априлци. Водохващането в квартал „Видима“ падна под седем пъти от нормалното. Тази година наистина имаше много тежко засушаване в района на северния склон на Стара планина. На второ място, правителството на господин Борисов осигури финансиране за воден цикъл в Севлиево, с окончателна подмяна на довеждащия водопровод от Априлци – 16 км от Помпена станция „Стоките“ през Батошево към Севлиево, така че този проект, за съжаление, забавен от Вас четири години, ще бъде реализиран в следващите две години, така че проблемът с довеждащия водопровод ще бъде решен и онези 9 км на територията на община Априлци, като бъде оправен парцеларният план и спорът кой да бъде възложител, който Вие с колегата Божанков, не го виждам тук в залата, с една Ваша намеса – затова, че не може на Община Севлиево да възлага ремонта на водопровода на територията на община Априлци, а трябва да го направи държавата, ще бъде решен. Убеден съм – в рамките на следващите няколко месеца. Борбата ми, господин Петков, е когато говорите от тази трибуна, първо, да боравите с точната фактология. Второ, да припомняте и Вие само да припомняте на Вашите, не знам колко останаха, избиратели в община Севлиево какво се направи последните 10 години за водопроводната мрежа и доставката на питейна вода към общината. И на трето място, забележете, още една устойчива инвестиция, която осигури с 30% повече водоподаване за села от северната част на Севлиевска община – говорим за селата Яворец, Враниловци, след ремонта на язовирната стена на язовир „Христо Смирненски“ през 2016 г. и 2017 г., с което беше увеличен капацитетът на язовира с около 47 – 48%, така че да може част от водата от водопровода от „Стоките“ и „Априлци“ да водоснабдява и тези населени места, за да може съответно да нямат воден режим. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Господин Петков, аз се радвам, че Вие повдигнахте темата. Толкова часове вече говорим, но Вие първи повдигнахте темата за водната криза. И не съм съгласен с Вас, че няма средства. Напротив, има средства в държавния бюджет. И в тази връзка, госпожо Председател, искам да направя една редакционна поправка в чл. 111 по вносител, като вместо думите „за текущ ремонт“ да се чете „за проекти в областта на водоснабдяването, предложени от Времената комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната“, с което текстът по чл. 117 се изменя така: „Икономии от капиталовите разходи, утвърдени по чл. 5, 6 и 8 до 49, с изключение на случаите по чл. 110, ал. 4, може да бъдат използвани единствено за проекти в областта на водоснабдяването, предложени от Времената комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната, не по-рано от 3 септември 2025 г.“ Всички много добре знаем за Времената комисия. Всички в районите си имат проблеми с водни режими, с безводие и ето това е начинът, по който народното представителство от всички парламентарно представени групи да се обединим и наистина да приемем това предложение, тази редакционна поправка. Много добре знаем, че във Времената комисия от всяка една парламентарно представена група има по трима народни представители. Ние наскоро изискахме информация от всички общини относно тяхната проектна готовност и наличието. Затова аз считам, че тази промяна в чл. 111 – не по-рано от 3 септември…

Ами тогава може да го направя под формата на процедура, ако искате, няма проблем.

Ако са го приели, няма да го правя.

Уважаема госпожо Председател! Ще почна отзад-напред – от репликата на Коста Стоянов. Ето, хубаво предложение. Които пари не се изхарчат до 30 септември, каквато дата беше там, щом всички се борим с безводието, щом е приоритет на правителството, нека тези пари да се насочат за решаване на водни проблеми с безводието на страната. Ние ще го подкрепим това хубаво предложение. Надявам се всички, щом е приоритет на правителството, и е записано това нещо в стратегическите документи, ще го подкрепите. На госпожицата – госпожа ли сте, или госпожица, не знам, Ви казвам, че затова предложих 100 милиона – за решаване на проблемите с безводието в страната на много области. Но след като не беше удовлетворено това желание от правителството в заложения проектобюджет, аз от моя регион… Ако не сте ме слушали – хубаво. Не са само от моя регион предложените проекти. А на господин Нанков ще му кажа, че благодаря, че правителството на ГЕРБ за тези 12 – 13 години започна решаването на проблема на Севлиево. Мога да му кажа, че през трите години, откакто аз се занимавам и ми е кауза това нещо, направихме три проекта. И ако не бяха грешките на кмета на Севлиево – господин Иван Иванов, с нещата… Три години не може да извади едно решение за строеж на довеждащ водопровод и се съдиха с Вашия кмет, също от ГЕРБ, в Априлци. Не знае къде трябва да се извади разрешение за строеж, след като съм му изпратил лично писмо и съм му написал, че когато е на две области, се вади от Министерството на регионалното развитие. (Шум и реплики.) Ами ще Ви дам документите, писал съм му, знае кметът и въпреки всичко не извади разрешението за строеж. И в последствие този кмет, който е четвърти мандат, подаде този публичен довеждащ водопровод за финансиране от Инвестиционната програма на общините, което е недопустимо. Е, аз какво да направя повече?! И Ви благодаря за съдействието. И ще се радвам в това правителство да решим този проблем, защото водата няма цвят. И аз ще съм първият, който ще каже, че с помощта на ГЕРБ е решен проблемът на Севлиево. Благодаря, господин Нанков.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз мислех в репликата на господин Петков да го кажа, обаче тъй като Вие за пореден път нарушихте Правилника и ми отнехте думата, ще го кажа сега. Господин Петков, аз си спомням през 2013 г. в един от малкото пъти, в които Бойко Борисов беше дошъл в Севлиево, и каза следните думи: „Оказва се, че в това Севлиево да намериш къпан човек е трудна работа. Ние ще решим този проблем.“ Това са думи на господин Бойко Борисов през 2013 г., тогава, когато младежите от ГЕРБ – някои от тях, са подготвяли матури, други са били във втори-трети курс и едва ли са знаели за съществуването на тази партия. От тогава досега, и от преди това, много депутати, общински съветници, кметове са се упражнявали по въпроса с липсата на водоснабдяването в Севлиево и до момента този въпрос все още стои нерешен. Въпрос на време е да започнем да жертваме водата от габровския ни язовир за Севлиево, не дай си боже това да става. Госпожо Председател, бих искал да се изкажа по три направления и ще Ви моля да бъдете малко по-толерантна във времето, което е отпуснато. Едното е по моите около 1200 – 1300 предложения в бюджета. Естествено, ще представя съвсем набързичко три от тях. Хубаво е, че госпожа Петкова е тук. Не знам господин Тахов дали се завърна, защото имам изказване и по бюджета на Министерството на земеделието, също имам изказване по таблица – приложение № 3, от бюджета за област Габрово. Хубавото тук е, че сме пет депутати от област Габрово, малко парадоксално, защото Габрово е четиримандатен, но и господин Дончев е тук. Госпожа Кузманова също е избрана от област Габрово, въпреки че не знам колко пъти е идвала в Габрово, но това е друг въпрос. По отношение на бюджета на Министерството на финансите. Моите 1300 предложения бяха по няколко различни направления, но някои от най-важните от тях…

Недопустими са!

Недопустими, добре, няма да ги представям, господин Ангелов. По отношение на бюджета на Министерството на земеделието може ли, господин Ангелов? (Оживление.) По отношение на Министерството на земеделието ми направи впечатление, на първо място, нещо много важно. При представянето на бюджета в Комисията чухме, че са поискани от Министерството на финансите средства за 15% увеличение на заплатите, но от Министерството на финансите са казали: няма да стане тази работа, пет ще ви отпуснем. Сега, аз първо се питам защо 15%? Ами нали няма инфлация, нали тя е 3%?! Защо Министерството на земеделието иска увеличение 15% на работните заплати?! Защото има отлив, защото има хора, които работят на минимална и сега, откакто се вдигна минималният доход на 1077 лв., има хора, които работят в тези структури на Министерството на земеделието из малките населени места все още на минимална. Добре, че – хайде с извинение от тази трибуна, има тук-там какво да се пипне, че да стоят още. И този бюджет ще бъде разпределян между звената според това кой как ще си прецени сам да ги разпредели, тоест на тези, които са на ръководни длъжности, ще бъдат увеличени заплатите, а на тези, които са на терен и работят по цял ден в изключително тежки, грозни условия, заплатите ще останат минимални, тоест ще им бъдат вдигнати с колкото се е вдигнала минималната работна заплата. Има отлив на кадри – огромен, както във всяко министерство, както във всяко общинско и държавно дружество, така и в структурата на Министерството на земеделието. Бих се радвал господин Таков да влезе и да ме опровергае, но едва ли ще стане. По отношение на бюджета на „Напоителни системи“. Много обилно и много напоително представяне имахме на бюджета на „Напоителни системи“ – 1,400 милиарда. За тази 2025 г. парите за „Напоителни системи“ са, меко казано, нищожни. Тоест те са предвидени в бюджетната прогноза, но ги няма. Някак си ги има, ние ще ги дадем за това, и за язовири ще ги дадем, една много голяма част от първата година от тези средства от 350 милиона ще дадем и за тръби. И ги има парите, и са тук, обаче в бюджета някак си ги няма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И в същото време, по отношение на… Госпожо Председател, помолих Ви да бъдете малко толерантна, дайте ми една минута. Това, което също ми направи много сериозно впечатление, беше предложението за откриването на нова мярка, каквато последно е имало през 2018 г., а именно за неземеделски дейности, с която, по думите на представящите бюджета, ще имаме справяне с демографската криза, тоест вдигане на ръста на населението в малките населени места, в селските райони и така нататък. Тази мярка за неземеделски дейности, за която преди няколко години – през 2018 г., ако не се лъжа, под името „Къщи за тъщи“, ни разследваха и глобиха от OLAF. Но за това ще кажа малко повече в своята дуплика.

Уважаеми господин Петров, мисля, че в предното изказване чухме компетентно от господин Нанков как на 95% проблемът в Севлиево е решен и хората в последните години нямат проблеми, но го чухме компетентно, а не на ангро, както обичат някои хора тук да се изказват. Затова аз съм убеден с приемането на държавния бюджет в днешния ден, че само след няколко месеца, както беше заявено тук от трибуната, проблемите ще бъдат решени 100%. И няма да слушаме от колегите тук във всяко едно изказване какъв е проблемът с водопровода на Севлиево и какво трябва да се направи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Петров, от 2013 г., когато господин Борисов е бил там и е обещал, 95% от нещата, които е поел като ангажимент, са изпълнени. Ако през последните 4 години нямаше този хаос в държавата, съм сигурна, че ако през последните 4 години правителствата бяха с министри от ГЕРБ, те щяха да бъдат изпълнени на 100%. Но вече имаме редовно правителство с министър-председател от ГЕРБ и аз съм сигурна, че тези ангажименти ще бъдат изпълнени.

Господин Петров, по-скоро аз не съм съгласен с Вас да се молите на госпожа Киселова да Ви даде повече време, защото Вие имате по право и по Правилник това време. Имахте колко – две или три Ваши предложения, които трябваше да защитите, и съответно имахте 5 минути за всяко едно от тези предложения. Така че съм напълно несъгласен с Вас за това, което правите – да се молите за повече време. Вие по право имате това време да защитите своите предложения. Искам да Ви попитам обаче по същество на това, което казахте: тези къщи за тъщи, както ги нарекохте, не бяха ли точно едни къщи за гости, които бяха построени с евросредства по времето на управлението на едно от всичките правителства на Бойко Борисов? Но те всъщност тогава бяха построени именно от представители на ДПС. Тогава ДПС още не се бяха разцепили на „Ново начало“ и старо-ново, или както там са разделени. Беше едно цяло ДПС и тези къщи за гости бяха построени именно от тях. Което потвърждава на практика това, че ДПС винаги са били във властта, винаги са управлявали заедно с ГЕРБ, управлявали са и тогава, възползвали са се и тогава от евросредства. В момента също са в управлението и Делян Пеевски на практика изобщо не го отрича по никакъв начин. Той дори, напротив, на всички въпроси на журналистите потвърждава, че е в управлението, потвърждава, че той се разпорежда с това правителство. И всички тези мантри, които бяха изказани за това как са влезли партиите в това коалиционно правителство, как е сключено това коалиционно споразумение, за да изкарат Делян Пеевски от властта, всъщност рухнаха, защото е ясно за всички вече, че той си се разпорежда с това правителство.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Понеже разбрах, че има още един народен представител, който искаше да ме репликира, но неговите колеги му взеха репликата – това е господин Митов, който е избран от област Габрово, казвам – избран. На господин Митов му давам право на лично обяснение да вземе, защото така се прави. Не се прави, когато се изчерпа времето на групата, да ти продиктуват нещо от Общински съвет – Габрово, да излезеш да го изчетеш и накрая да кажеш мъдра мисъл. Прави се така – дава се възможност джентълменски на всеки да се защити. Господин Митов е шеф на футболния отбор в Габрово. Излязъл е, защото КПКОНПИ ще му дърпат ушите, но все още е шеф. По отношение на къщите за тъщи. Аз съжалявам, че тогавашният министър на земеделието не е в залата, защото може би ако беше станал свидетел на този дебат, щеше да има още едно лично обяснение. Между 380 и 500 милиона – тогава комисията ОЛАФ, не знам как да се изразя, да не прозвучи грубо – разследва може би е най-меката дума. И все още има хора, които правомерно усвоиха тези средства за неземеделски дейности и които трябва да правят рест на цялата си субсидия, която на практика е усвоена, но трябва да я възвърнат заради няколкото неправомерно усвоени средства от тогавашни функционери, депутати, министри на ГЕРБ, на ДПС, които си направиха къщи за гости, уж за гости, пуснаха си ги в Booking, имитираха дейност и след няколко години заживяха в тях. И след това имаше втори прием, отвориха се мерките, за да могат в тази фуния да влязат добросъвестни бенефициенти. В момента добросъвестните трябва да връщат парите заради няколкото души от ГЕРБ и ДПС, които си направиха къщи за гости. И в момента ОЛАФ ни разследва и ни кара да връщаме пари по тази мярка.

Футболният клуб е „Янтра“, уважаема госпожо Председател. Господин Петров, предполагам, че щом правите такива внушения, Вие имате доказателства. Хубаво е да ги изложите. И толкова по въпроса със спорта, конкретно в тази тема. Вярвам, че достатъчно е направено в Габрово през последните 4 години. Връщам темата по отношение на проблемите и темата с водоснабдяването и ремонтните дейности и ще помоля колегите, избрани от същата област, да намерят статия – ще Ви покажа малко по-късно и датата на статията – от един местен уебсайт, в който се споменава за мащабната инвестиция, мащабния проект на ВИК – Габрово, по Програма „Околна среда 2021 – 2027 г.“, където внимателно могат да проследят какво предстои за град Габрово и за град Севлиево. А по отношение на приложение 3, което Вие тръгнахте да коментирате, мисля, че там достатъчно добре може да се види – над 12 села, предвидени за реконструкция на улици и водопроводна мрежа, и разбира се, над 12 предвидени за проектиране. Така че благодаря Ви и ще Ви помоля следващия път без внушения. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Петкова, уважаеми господа министри! Аз бих искал да вкарам дебата малко в центъра, който касае бюджета на Министерството на енергетиката. Това, което наблюдавам в чл. 21, който е бюджетът на Министерството на енергетиката, са средствата, които от бюджета трябва да отидат във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Ние в последната една година алармираме, че там се формира един огромен дефицит заради това, че Фондът е небалансиран заради прекомерните разходи, които вървят към топлофикациите най-вече, а те са пък в резултат от решенията, които взема КЕВР. Тези ценови решения в миналото многократно сме ги обсъждали, но за първи път виждаме, че през бюджета ще се приложи една порочна практика – бюджетни средства да покриват вече натрупан назад във времето дефицит. На мой въпрос преди Вас, господин Малинов, служебният министър на енергетиката, отговори, че по негови изчисления дефицитът е 917 милиона и щеше да предлага план, който да поправи този дефицит. Виждам в момента, че този план е просто тези пари да бъдат взети от държавния бюджет. Не знам дали да се радваме, че средствата, които бюджетът трябва да задели, не са 917 милиона, а 685, или да очакваме след ценовото решение юни месец на КЕВР да се прави някаква актуализация и тези средства да бъдат завишени. Неясна обаче и от бюджета, който виждаме в Министерството на енергетиката, остава и политиката относно либерализацията. Аз не знам до какво решение стигнахте в управляващото мнозинство, но говоренето по този изключително важен за обществото въпрос все още е неясно, разнопосочно. Аз лично не знам какво да очакваме от юни месец 2025 г. Както знаете, в миналото Народно събрание беше отложена либерализацията с една година – либерализацията, която касае търговията на електроенергия на едро. Дори господин Жечо Станков на последното изслушване в Комисията каза, че народните представители са отговорни за информационната кампания, която Министерството на енергетиката трябваше да е провела преди повече от година. Такава информационна кампания още няма, а и бюджетът не ни дава отговор какво да очакваме занапред. През март месец обикновено се подават заявленията към КЕВР, които касаят предстоящото ценово решение. Мисля, че и дружествата, които трябва да подадат тези ценови решения, също трябва да гадаят дали ще бъде отложена отново либерализацията, или ще трябва да вървим по план, какъвто е съгласно последните приети промени – от 1 юли 2025 г. да станем свидетели на либерализация на едро. Но така или иначе в бюджета не виждам заделени средства за някаква предстояща либерализация. Ако ние минем по пътя, че ще трябва да се заделят средства, мисля, че тези 685 млн. лв. няма да стигнат. Седем млрд. лв., които многократно бяха споменати днес и тая вечер, с неясно предназначение Вие казвате, госпожо Петкова, че ще отидат за енергетика и отбрана. Това, което трябва да предположим, е, че ние тази година планираме някакво авансово плащане на поне един реактор. Такива са тези големи средства, които сте заделили за една година. Не виждам по какво друго предназначение могат да бъдат насочени. Защото, както преди мен се спомена, 7 милиарда нов – над дефицита – дълг; отделно от това пък, виждаме и държавните банкови гаранции, които са по дълг, който трябва да изтеглят съответните дружества. Така че за тези неясноти се надявам някакво разяснение да ни дадете, защото ни предстои гласуване. И в края на изказването моля за още малко време. Също сме направили предложението за въпросния високотехнологичен строук център, който трябваше да бъде изграден по Плана за възстановяване и устойчивост в Стара Загора. Вие поехте ангажимент този център да стартира. Надявам се да спазите ангажимента, макар че моето предложение, и аз лично настоявам поне едно от двете предложения, които са направени в бюджета за този строук център, да бъдат приети, и ако трябва, да се направи редакция на съответната сума, ако това е проблемът. За мен трябва час по-скоро тези средства да бъдат предназначени и да се започне, защото това изисква работа и доста дълъг период от време.

Спешният център, многократно споменаваме, че все още не е готов, а в миналото сме ставали свидетели как многофункционална спортна зала – с решение на Министерския съвет след това средствата бяха пренасочени към други проекти. Така че се надявам и министрите, които са в Министерския съвет, също от Стара Загора…

…визирам господин Вълчев, господин Караджов, господин Георгиев, да окажат нужното настояване пред Вас тези проекти да не бъдат забавени и да се случат още тази година. Благодаря.

Господин Рибарски, няма как да не взема отношение, когато намесвате и либерализирания пазар, защото именно Вие с Вашите гласове, тези на ГЕРБ и на ДПС обрекохте битовите потребители, това са всички български домакинства, да излязат на свободен пазар, където ще понесат пълната финансова тежест на въпросния свободен пазар, която не е никак малка. Сметките им за ток ще нараснат много-много драматично. И искам да отбележа, че това, което казахте – че има отлагане на либерализацията на пазара с половин година, всъщност не беше отлагане, защото и в първоначалния вариант на Закона за енергетиката, и в момента е така – либерализацията е предвидена да се случи от 1 януари 2026 г. Това, което беше отложено всъщност, е една чисто структурна пазарна промяна, която трябваше да се случи сега, от първи юли, но тя беше – това е нещо, което хората не ги интересува по никакъв начин, защото тя касаеше как, по какъв финансов път ще стигат парите до потребителите за компенсации, или пък как ще стига енергията, че крайните снабдители трябва да сключат договори с фонд „Сигурност“ на електроенергийната система, общественият доставчик спира да съществува – хей такива неща, които хората просто не ги интересуват. Тях ги интересува в края на месеца колко пари трябва да изкарат от джоба си и да си платят сметката за ток. И в тази връзка либерализацията си остава и в момента за 1 януари 2026 г. Единственото реално отлагане на либерализацията беше предложено от нас и това предложение за промени беше отхвърлено тогава от мнозинството в миналото Народно събрание. Сега имаме нов законопроект, който сме вкарали още през ноември месец, на 20 ноември сме го вкарали, за реално отлагане на либерализацията с 10 години и този законопроект още дори не е влязъл в Комисията. Във всяка Комисия по енергетика поставяме въпроса на председателя на Енергийната комисия, защо не вкарва този законопроект за разглеждане…

…и всеки път ни се дават различни оправдания.

Госпожо Председател, радвам се, че министърът е тук, нека и той да взема отношение…

…защото това съм сигурен, че… Разбира се, че ако иска. Сигурен съм, че това е тема, която вълнува хората и ще се радвам, ако той също вземе отношение.

Аз също Ви благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми господин Рибарски, очевидно цялата Ви група излиза цяла вечер и задава абсолютно едни и същи въпроси. Просто исках да Ви кажа, че не мога да се съглася с Вас и очевидно Вашата група въобще не цени времето на Народното събрание.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Рибарски, не съм съгласен с Вас. Трябваше да обясните, че при либерализацията може да има изменение на цената на тока и тя може да бъде, да се увеличи толкова, с колкото се увеличиха мигрантите, след като влязохме в Шенген.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Тодоров, мисля, че репликата Ви е в същата посока, в която и аз изразих своето недоумение. Все още не знаем какво точно се случва както от 1 юли 2025 г., така и от 1 януари 2026 г. Кога ще има пълна либерализация, кога ще има либерализация на едро, тя ще се отлага ли, има ли предвидени средства за компенсиране на битовите потребители, и най-баналният въпрос – ще има ли дневна и нощна тарифа. Това са отговори, които вече три месеца чакаме от министъра на енергетиката. Аз лично нямам конкретен отговор какво точно да очакваме. Видяхте, че мнозинството не прие предложените законопроекти за поредното отлагане. Относно това, което господин Алгафари направи като реплика, аз не можах да разбера какво точно се повтаря от нашата група цяла вечер?! Аз за първи път чувам нещо да се обсъжда по бюджета на Министерството на енергетиката, и по-конкретно либерализацията. Така че очаквам, както след гласуването на бюджета, да видим какво предстои в сектор “Енергетика“, касаещо либерализацията, а впоследствие и енергийната бедност, за която ние също имаме Проект на решение, и то също престоява в Комисията по енергетика. Благодаря.

Искам да акцентирам върху две скромни предложения, направени от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, и отхвърлени от Финансовата комисия. Сумите, за които става дума, не са огромни. Не става дума за милиони или за десетки милиони. Първото предложение е по чл. 11, второто е по чл. 17. Едното касае Министерството на отбраната, другото Министерството на културата. Бюджетът на всяка страна е материализация на политиката, която провежда, материализация на националната кауза и на националните идеи. Всички планове за развитие на нацията и на държавата получават своето въплъщение точно чрез материалните средства, осигурени от бюджета, но за да съществува една нация, тя трябва да има своя национална кауза. Кауза, която да обединява сънародниците, останали извън пределите на страната. Затова предложението в чл. 11 касае – става дума за 200 хил. лв., възстановяване на българските военни гробища и военни паметници в Република Северна Македония и създаване на публичен дигитален архив за тяхното местонахождение, състояние и имената на погребаните в тях герои. Тези герои, наши предци, благодарение на които все още съществува българската държава, има я българската нация и към които ние имаме дълг. Защото те осигуриха нашето настояще и бъдещето на потомците. Хората, които с кръвта си напоиха земята, наречена наше отечество. Към тези хора ние имаме един огромен дълг. Дълг, който те все още отстояват. Те са този непримирим стълб на защита на нашия национален интерес, който много пъти е бил пренебрегван. През последните години в Република Северна Македония управляват антибългарски сили. Сили, които мачкат българското население там, които възпрепятстват пълноценно българската държава да развива своята културна и традиционна връзка с това население. Българската държава не е осигурила медии, чрез които те да имат своя глас там. Нашата кауза там остава безмълвна и тиха. Ние нямаме там представителства на нашите университети, на нашите колежи, там няма български училища, няма филиали на нашите институти. Това, което остава за нас като българи, е да защитаваме пасивно нашата кауза в Македония. И най-пасивният начин, който може да бъде този ням свидетел на нашето величие и на нашата непоколебимост – военните гробища и военните паметници, останали там, които са там още от миналото столетие. Нашите предци, чиито кости са погребани там, дори днес, спазвайки традицията, хората, които са мачкани в Македония, с преклонение се отнасят към военните паметници и военните гробища. Аз съм бил свидетел на това.

Бюджет ли е това, или?

Има значение, защото… Точно това – бюджет 200 хиляди. Не са 200 милиона. Двеста хиляди за паметта на хората, благодарение на които Вие днес сте тук и съществува българската държава! Член 17, по културата. Малко повече пари може би ще Ви се откъснат от сърцето – 950 хил. лв. за създаване на български културно-информационен център в град Тараклия, средището на бесарабските българи. В този град България има своя университет. Българската държава издържа университета, помага на младежта да не забрави връзката с родината майка. Българската телеграфна агенция също изпълни своя дълг. Като истински патриоти те отвориха там свой пресклуб. Но за да създадем ние някакви устои за нашите сънародници, останали на север от пределите на българската държава, е необходимо да направим следващата стъпка, да изградим следващия стълб на тяхното самосъзнание. Затова е и нашето предложение за 950 хил. лв. – за създаване на Български културно-информационен център в Тараклия. Тараклия е центърът на нашите братя от Гагаузия, от Одеска област и от южните предели на Молдова. Този град се явява като столица на нашите най-добри и най-предани сънародници, хората, които посрещат всеки българин там с любов, които си спомнят откъде са дошли, които са кръстили своите населени места с имената на селищата, от които са дошли, отсам, от Дунавска България. Тези хора там са преживели две световни войни. Там са били кръвопролитните огнища на напрежение, сменяла се е властта една след друга, самочувствието им е било мачкано и газено, но те не са се предали и те са запазили една дълбока любов към нашето отечество.

Уважаеми господин Първанов, поздравления за историческата реч! Наистина беше подобаваща. Единственото, което аз не разбрах, е тези милион и 100 хил. лв. как Вие предвиждате да влязат в бюджета? Може би някаква реформа? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Първанов. Само искам да припомня, че по време на третото управление на господин Борисов България беше лидер на Западните балкани и на международната сцена в Европа. Наистина емоционално изказване, но в крайна сметка бюджетът се прави според възможностите, които имаме, а в момента нашата цел и това, което искаме да постигнем, е да постигнем една стабилност, за да може в един следващ бюджет да разгърнем разходите си.

Господин Първанов, споменахте Македония. В Македония се намира Дойран, където от 22 април до 8 май 1917 г. генерал Владимиров Вазов, брат на патриарха на българската литература Иван Вазов, отблъсква брутални английски атаки начело на Девета плевенска дивизия, където даваме две хиляди жертви, две хиляди свидни жертви. Тази победа се овековечава по-късно през 1936 г., когато в Лондон на среща на ветераните от тази битка генерал Милан, който командва отсрещната армия, дава заповед да се свалят знамената, защото минава победителят от Дойран генерал Вазов. Въпросът ми е във връзка с гробището, българското военно гробище при Дойран, където са костите на загиналите, нашите герои. Какво конкретно може да се направи, какво конкретно имате предвид?

Чувам, че нямало пари в бюджета. Отговарям веднага на сребролюбците: 81 милиона са предвидени за заплати на толполицията в България, една изключително вредна и ненужна структура. Нейните функции могат да бъдат поети от КАТ или от ДАИ. Още веднъж да кажа, тъй като въпросът беше зададен от ГЕРБ, там са назначени само симпатизанти и членове на ГЕРБ. Тази структура беше създадена преди близо десетилетия с паразитната цел партийните членове на ГЕРБ да получават финансиране от държавата. Това Ви го казвам относно финансирането. 81 милиона за заплати, предвидени за БГТол. Ако някой може, да ми каже какви други функции изпълнява тази полиция и защо толкова много ни трябва? Освен това от тези 81 милиона можем да заделим по още пет милиона за издръжката на Академия „Раковски“, на Висшето училище „Васил Левски“, на училище „Бенковски“. Ще има пари, ще останат дори и за допълнителна стимулация. (Шум и реплики.) Да, защото нямаме военни колежи. Може би военни колежи трябва да създаваме в повече. Иначе относно Дойран и битката – това, което можем да направим там. В Дойран, където е тази епопея, са разрушени българските военни гробища, гробищата на Тридесет и четвърти пехотен полк, гробищата на Тридесет и трети пехотен полк, на Седемнадесети и на Петдесет и осми са сринати още преди 80 години. Като добър сигнал това, което можем да направим ние като общество, което се приема по добър начин в Македония, мога да Ви дам пример с военното гробище в Ново Село, което е стопанисано от българска фондация, частна структура. Македонските власти, македонските граждани се отнасят изключително добре към него, но българската държава може да направи още много за военната археология и за опазването на нашата памет точно в Дойран. Относно непредвидените разходи. Непредвиден разход беше и полетът със Спартана, при който евакуирахме пострадалите в Кочани. Такива непредвидени разходи ще продължат да зачестяват, Вие не може да ги предвидите. И ако ние не сме достатъчно непреклонни, неотстъпчиви на северното направление, очаквам тази година да имаме такива непредвидени разходи и към бесарабските българи, и към хората, които живеят в Украйна, защото едната гореща точка не ги пожали, а другата е на път да се възпламени. Говоря за Приднестровието, където се намира най-голямото българско село – Паркани – 10 хиляди жители. И аз считам, че българската държава има своя дълг да приобщава хората, останали извън нашите предели. Останали извън нашите предели, но те все още са българи. Те си спомнят коя е България и идват и се образоват тук. Те се отнасят с любов към нашето отечество. Но ние имаме дълга да ги приобщим, защото те са подложени на постоянна асимилация, на икономическа и политическа агресия. Румъния раздава паспорти в Молдова. Хората ги получават за един месец. Пълно е с граждани, които са на гурбет в Европейския съюз.

Българи, които са там с румънски паспорти. И ако сега се стискате за 905 хил. лв., ще се охарчите с милиони по-нататък. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Ще се опитам да съм кратък и по същество, макар че форматът на този дебат беше доста странен. Ние ще подкрепим в този бюджет някои неща – правилните, десните мерки. Има и такива. Ще подкрепим бюджета на някои институции. Например на НСИ, защото е важно да има вярна статистика, на която да се уповаваме, когато взимаме своите решения, на правозащитни институции, като Комисията за защита от дискриминация, защита на личните данни, омбудсмана, Комисията по досиетата, разбира се, на Бюрото за контрол на СРС, защото някои от инструментите за нелегитимни влияния са СРС-тата и контролът върху тяхното прилагане е важен. От „Демократична България“ ще подкрепим и това, че дефицитът е 3%. Това отговаря на Закона за публичните финанси и на изискванията за еврозоната. Ще подкрепим мерки, които гарантират приходите, без да са административна тежест за бизнеса. Повишаването на акцизите с изтеглянето на акцизния календар, фактурите от електронните системи с фискална памет на бензиностанциите, програмния бюджет на съдебната власт за 2026-а също е нещо позитивно, което може да се подкрепи, формулата по ЗПУО, промените във Валутния закон за действителните собственици, Закона за БНБ, който само ние подкрепихме, когато той беше гласуван тук в тази зала преди два месеца, сега е в Преходните и заключителните разпоредби и отново ще го подкрепим. Членовете на Комисията по електронно управление ще подкрепим и въвеждането на стандартния одитен файл, така наречената SAF-T, защото това е по принцип правилна мярка. Това, което ние сме предложили, е то да бъде отложено, затова именно няма да има такава широка подкрепа. Детската болница също ще бъде подкрепена, разбира се. Няма да подкрепим тъмната материя от 7 милиарда дълг, централизацията, за която говори колегата Йордан Иванов, абсурда с държавните магазини и надявам се никой да не го подкрепи – свалянето на прага по ДДС, прехвърлянето на ББР към Министерството на финансите. Аз разбирам, че вицепремиерът Дончев не иска да му звънят по телефона, за да му казват какво да прави с ББР, и разумно се отърва от това да бъде принципал на тази банка. Даренията на юридическите лица, пренаписването доста сериозно на Закона за корпоративното подоходно облагане, което може би не е добре да е с Преходните и заключителните разпоредби. Всички допълнителни разходи няма да подкрепим и разбира се, прекомерното увеличение на бюджета на силовите структури. Между другото, по чл. 53 опитах да направя една справка с бюджетите на общините и много интересно в текста на бюджета, госпожо Министър, половината общини са с първа буква на латиница. Това в някои случаи се нарича корупционна кирилица. Аз не мисля, че това е случаят, но може би в следващия бюджет е хубаво всички населени места в България, всички общини да бъдат на кирилица в проекта на държавния бюджет, за да може някой, който все пак иска да гледа числата, да може да си ги извади. Ние направихме няколко предложения – отлагането на одитния файл с година, намаляване на увеличението на заплатите в МВР от 50 на 20%, ограничаване на бонусите на колегиалните органи, в това число ВСС, които някои от тях прекаляват, вдигането на таксите за хазарта и нещо, което ще Ви помоля да подкрепите, поради което и ще поискам и разделно гласуване за него – периода, в който хазартнозависимите остават в регистъра на хазартнозависимите и не могат да се самоотпишат. Той беше намален на практика от цялата зала през месец май. Предлагаме той да се увеличи на една година. И последното нещо е в Закона за ветеринарномедицинската дейност – да се ограничи рискът от това да има фиктивни животни, за които се плащат субсидии и обезщетения. Правя и едно редакционно предложение. Ще Ви го дам сега, госпожо Председател. В § 5 редакционно.

Нямаш право.

Имам право и то наистина е редакционно. В § 5 по вносител е предложено ние да задължим министъра на енергетика да внесе в Министерския съвет наредба, съответно да внесе в Министерския съвет, което е незаконно. Правилната законодателна техника е да задължим Министерския съвет да приеме наредбата в същия срок. Съответно Министерският съвет да внесе в Народното събрание този закон. Така че тази редакционна поправка правя. Ще я дам сега на председателя, както и списъка с членове и параграфи, по които ще искаме разделно гласуване, за да може да подкрепим смислени неща. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател. Господин Божанов, противоречите си.

Аз ли?

Да, Вие. Казвате, че ще подкрепите десни мерки в бюджета, за което Ви поздравявам, но защо до преди две години подкрепяхте всички леви мерки на Асен Василев. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Защо на толкова гласувания в момента гласувате по различен начин от колегите от „Продължаваме Промяната“? Разпада ли се групата на ПП-ДБ в парламента? Настана ли време разделно? И също така не само да правите забележки за печатни грешки в бюджета – направете забележка на заместник-председателя на „Продължаваме Промяната“ на Вашата група Асен Василев, който в своите предложения бърка цифра и число – човек, който е бил финансов министър.

Стига, бе. Сериозно ли?

Честна дума.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Божанов, между другото, интересна прическа, приличате ми малко на Чарли Чаплин в най-добрия му период само дето я няма черно-бялата лента. Но за сметка на това всички Ваши действия, господин Божанов, и на Вашата парламентарна група са доста сиви като Вашия костюм. Сиви, защото наистина, господин Кръстев, май идва време разделно за парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ и много скоро тези политически субектчета няма да бъдат част от политическата система на България. Благодаря Ви.

Господин Божанов, ние напълно ще подкрепим Вашите предложения за вдигане на таксите за хазартния бранш и сме съгласни, че това, че се намали срокът, в който един човек, регистриран в регистъра за уязвимите лица, може да се отпише, също се навредява изключително много на тези, които се борят с тази зависимост, и разбира се, ще подкрепим това Ваше предложение те да не могат да се отписват от този регистър в рамките на една година. Не знам дали бяхте на дебата миналата година, когато се гласува точно това в Комисията, тогава господин Йордан Цонев заяви, че сме съдени в Европейския съд за правата на човека. Аз отправих нарочен въпрос към министъра на правосъдието дали има такива случаи и получих категоричен отговор, че изобщо няма такова нещо. Правата на гражданите не са засегнати с този регистър. Това беше една лобистка мярка от страна на господин Йордан Цонев, която след това се видя, че един куп игрални зали и казина започнаха да слагат табелки на входовете, че тези, които са регистрирани в регистъра, могат да се отпишат вече и да се върнат да играя хазарт. Пращаха се есемеси и всякакви такива неща. Знаем, че този регистър работи. Добра мярка е за тези, които са зависими, и ние ще подкрепим връщането на срока. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Към колегите от ГЕРБ – не знам кое е било ляво и дясно, но знам, че и Вие го подкрепихте, и мога да Ви уверя, че нашата група няма изгледи скоро да удовлетвори Вашите желания да стане на части. Това, че ние гласуваме различно по някакви теми, е факт от много отдавна. Може би, защото сте за първи път в този парламент или, не знам, не сте забелязали тези детайли – но това не бива да Ви притеснява. А пък за остроумията мисля, че е достатъчно късно да не им обърнем внимание. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми министри, тези, които сте тук – само двама! Днес знаем, че много добри и разумни предложения ще бъдат отхвърлени. Надяваме се, че предложение с № 51-554.04-98 ще имате благоразумието да не го отхвърлите. Една от причините е, че никой не иска милиони, милиарди. Сумата, която е 660 хил. лв. Тази сума, всъщност това предложение и не просто предложение, то е една инвестиция в бъдещето на България и най-вече в нашите талантливи, можещи деца. 660 хил. лв. за организацията и провеждането на Световно първенство по естетическа групова гимнастика – есента, тази година. Понеже ние сме народ, който казваме, че трябва да заслужим нещата, които трябва да получим, аз ще Ви кажа – тези деца заслужват тази сума да им я дадем, да им я одобрим, заслужили са я. Последните 4 години Българската федерация по естетическа гимнастика е сред най-успешните в света. За последните 4 години те имат 18 медала от световни купи и първенства, 4 медала от европейски първенства, 4 от балканиади. Няма да говоря за международните състезания. Ако говорим в медали, това са 13 златни, 7 сребърни и 6 бронзови медала. Всички тези постижения са на базата на много труд, воля, талант, инат и за съжаление, с нула процента помощ от държавата. Това събитие ще е голям старт, ако мога да кажа, за завръщането на България на сцената на спорта. Не става дума само за спорт наистина. Това е първенство, което ще доведе в България близо 3 хиляди чуждестранни спортисти от 38 държави. Ще бъде гледано в над 50 държави, а името на България ще звучи гордо. Надявам се и химнът, както години наред, винаги химнът звучи на всички световни първенства и европейски – почти. Ще кажете, че има и много други важни неща, за които можем да дадем тези 660 хил. лв. Така е. Но това не е огромна сума. Разходите са абсолютно прецизно преценени и разписани. Мога да Ви кажа грубо – 94 хил. лв. са за зала, 201 хиляди – за оборудването, 9 хиляди – за медицинско обслужване, 6 хил. лв. – за охрана, 10 хил. лв. – за международни такси, и 381 хиляди – за организация. Това не е никаква импровизация. Това е един доста добре прецизен план за успех. Ако не подкрепим това събитие, ще Ви кажа, че ще изгубите поредните млади хора, които, вместо да спортуват и да бъдат здрави, ще отидат в графата там, където не трябва да са и никой не иска да са му децата. Много ми се иска държавата наистина, нашата държава да се върне във времето, когато за нея спортът беше всичко и когато бяхме сред държавите, които винаги са били начело. Защо го казвам това и всъщност това не са празни думи. Преди 1989 г. – една малка статистика ще Ви направя, от Олимпийски игри имаме 38 златни медала, 64 сребърни и 52 бронзови. След 1989 г. драстично намалява тази бройка – 17 златни, 26 сребърни и 30 бронзови. Може да смятате, направете Вашата сметка. Няма повече да отнемам от Вашето време и ще кажа само едно. Надявам се, че разумът във Вас ще проговори. Надявам се, че децата наистина са не просто лицемерно най-важното за България, а наистина най-важното. И, госпожо Петкова, ще се обърна към Вас – 660 хил. лв. не е просто цифра. Това е един шанс да покажем, че българските шампиони, нашите деца – талантливи, можещи, са приоритет на България. Тези деца плачат на най-високото място на стълбичката, пеейки всеки път. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма как да не взема думата, особено като става въпрос за тема спорт. Да, говорите за европейски, световни шампиони и медалисти. Мен също ме боли и искам България отново да бъде на високата сцена, както е била едно време. Но в момента говорим за едно финансиране, което Министерството на спорта не е имало никога досега в своето съществуване. Това е един от най-високите бюджети на Министерството на спорта, за което, госпожо Петкова, благодаря Ви искрено. Сигурен съм, че нашите спортисти ще оценят това нещо. Сигурен съм, че може да се развиваме, и то не с чужденци, а с български деца. Тук не става въпрос за голямо финансиране или нещо подобно. Тук става въпрос за работа по клубове, за работа, за инфраструктурни проекти. И както ние сме казали, в програмата на ГЕРБ имаме заложени да правим инфраструктурни проекти във всички видове спорт – както в масовия, така и в професионалния спорт, като тръгнем от детските площадки, минем през спортни училища, физкултурни салони. Там се градят децата ни, там се запалват по спорта и там вървят нагоре и ни радват. Като говорим за български химн, аз много се радвам, когато пускаме българския химн тук в 12,00 ч., но моля Ви, когато пускаме следващия път българския химн, обърнете се към трибагреника. Това е уважение към трибагреника и винаги трябва да се обръщате към него, а не да стоим с гръб. Уважавам това, което правите. Знам, че Вашето дете се е занимавало със спорт. Продължавайте да се интересувате от темата спорт, но моля Ви, това е бюджетът, който наистина спортистите заслужават. Да, не е достатъчен, факт – трябва да бъде много по-голям, но е една крачка напред нашите деца да се занимават със спорт. Благодаря.

Благодаря. Тази тема с увеличаването, ако си спомняте, още по време на Комисия даже Вие ми казахте, че ще разкажете защо не сме подкрепили този бюджет. Спомням си го много добре и аз Ви казах, че аз ще разкажа и сега ще Ви отговоря. Защо не го подкрепихме? Смятате, че е увеличен бюджетът? Аз не смятам, че е увеличен бюджетът. По време на Комисията, ако си спомняте много ясно, открихме една нередност. Тя беше за въпросните проекти от 2024 г., за които колегите по-преди мен говориха. Едната за 10 милиона ли беше, или за 11, другата – за 5. Заместник-министърът уточни, че всъщност парите за тези одобрени проекти са изчезнали. И Вие също бяхте там, всички го чухме. Това, че са изчезнали и не знаем къде са парите, е странно. Това, че Министерството не упражнява контрол е още по-странно. Но да кажем, че за да покрием кражбата на тези пари, които бяха подсигурени, и тяхното прибавяне към бюджета е увеличаване на бюджета, не, не е увеличаване на бюджета, а просто прикриване на парите, които са изчезнали и никой не знае къде са. Поне така каза министърът, тоест заместник -министърът. Помните ли? Тогава за какво увеличение говорим? Няма увеличение. Да не говорим, че аз откакто съм – не съм от дълго време, тук винаги сме били заедно в Комисията, винаги говорим, че спортните училища нямат достатъчно база да тренират децата. Всяко едно училище има да речем 15 профила, зали за тренировка – има по 10 от тях. За останалите какво правят? Карат родителите да плащат наем на зала, за да ходят да тренират деца по държавна поръчка. Хайде да не говорим лъжи, че бюджетът е увеличен. Не, просто се дадоха повече пари, за да се прикрие кражбата на неизвестните пари, изчезнали за проектите от 2024 г. (Реплики от народния представител Костадин Ангелов.) Съжалявам, напротив, напротив, точно така е. Даже погледнете и стенограмата. Заместник- министърът каза, че парите ги няма и не знаят къде са. (Реплики.) Няма ги! Моля? Това е отговор на заместник-министъра. Парите ги няма, така че това ми е отговорът.

Благодаря, госпожо Киселова. Госпожи и господа народни представители! Аз ще си позволя да започна моето изказване с една римска сентенция: Mens sana incorpora sano – здрав друг, здраво тяло. И затова искам да говоря за спорта, как бихме искали да се развива спортът? Не можем да имаме успехи, ако ние не развиваме спорт, и то основно масовия спорт. Как ще се роди или вече се е родила бъдещата Стефка Костадинова или Георги Марков, ако ние не ги открием? А за да развиваме ние спорт, с който да се гордеем, ние трябва да имаме възможност да дадем на тези хора да спортуват – масов спорт, спортни зали, спортни площадки. Моето предложение, предложението и на моите съратници, които искам да представя, е едни 32,3 млн. лв. по 43 одобрени проекта от 2024 г., които, за съжаление, не са стигнали до край. Какво е спортът? Тук исках да вметна. Спортът е добър начин за социално включване. Маргиналните групи невинаги могат да се справят с неща, но спортът е един наистина лесен начин. Европа залага на това и мисля, че коректният термин, който ползват, беше social inclusion. Откъде ще вземем парите? Ние предлагаме да ги вземем от бюджета на прокуратурата. За какви проекти става въпрос? За проекти в Банско, Пловдив, Шумен, Кюстендил – няма да ги изреждам всичките. Спортни писти, спортни детски площадки, дори и пистата на стадион „Локомотив“, а тя е в лошо състояние поне от 2004 г., когато ходех да гледам мачове. Трябва ли да го направим? Да, според нас. Затова го предлагаме. Смятаме, че това предложение е разумно. Смятаме, че това предложение е правилно, при условие че държавата пое ангажимент още през 2024 г. Затова, госпожи и господа народни представители, пред нас стои един избор: да го подкрепим или не. Ако подкрепим това предложение, е за здравето и бъдещето на хората, а и ще докажем, че държим на думата си. Ако не, ще опитваме пак догодина. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Имайте предвид, че ще аргументирам осем предложения, така че, въпреки че ще е сбито, ще ми трябва малко повече време. Започвам с тези, които са за транспорт и решаване на транспортни проблеми – 200 млн. лв. за доизграждане на околовръстното шосе на Пловдив. Това е един много сериозен проблем и за жителите на града, и за цялата област, и за бизнеса съответно, защото околовръстното шосе на Пловдив, за разлика от София, където положението е по-търпимо така да го кажа, околовръстното на Пловдив е направо нетърпимо. Първо, трябва да има две ленти за движение във всяка посока, отделно имаме югоизточен лъч, който трябва да се доизгради, отделно задължително е да има кръстовища на две нива. Това от ВЪЗРАЖДАНЕ го повтаряме постоянно, защото в момента на всички кръгови движения постоянно, всеки ден, особено в час пик, има задръствания. И това няма как да бъде решено освен с кръстовища на две нива. Така че тези 200 млн. лв. са само началото. Проблемът наистина е много сериозен и въобще проблемът с трафика в Пловдив е изключително сериозен. Продължаваме с други 200 млн. лв. за изграждане на буферни паркинги на входовете на Пловдив и многоетажни паркинги във вътрешността на града. Това е нашата концепция. Трябва да има, както казах, буферни паркинги в покрайнините, където да може всеки, който идва без значение откъде извън Пловдив, да може да остави своето превозно средство и да се придвижва доста по-спокойно вече – дали с градски транспорт, дали по някакъв друг начин, вътре в града. Трябва да се изградят многоетажните паркинги, за които се говори от изключително много време, но за съжаление, само се говори. След това продължаваме с 50 млн. лв. за изграждането на общинска автогара, каквато в момента няма. Съответно транспортната свързаност с публичен транспорт никак не е добра с останалите части на страната. Отделно, такава общинска автогара може като един вътрешен хъб да служи буквално, където да се извършват много прекачвания на различни линии. Това ще подобри самата свързаност и с общините, които са на територията на област Пловдив. Следващото предложение е за облагородяване на градската среда в Пловдив отново за хора в неравностойно положение – 50 млн. лв. Наистина има покъртителни гледки. Голяма част от града въобще не е достъпна за хора в неравностойно положение. Ако някой смята, че сумата е голяма, отново трябва да кажа, че това е наистина само началото, а реално са необходими много повече. Продължавам с друг много сериозен проблем. Това е недостигът на места в яслите и в детските градини, за което предвиждаме 200 млн. лв., съответно и за училища, като тук искам да направя следното уточнение: крайно време е да започне този проблем да се решава. Нека да се отпускат средства за по една детска градина на година и за няколко години проблемът ще бъде решен, защото той буквално беше забатачен. И трябва да кажем от кого – от ГЕРБ години наред, на местно и на централно ниво. След като местната власт в лицето на ГЕРБ очевидно не може да се справи с този много сериозен проблем, който, разбира се, и в София е налице. Това, което трябва да стане, е държавата да помага. Държавата може да помага точно по този начин, като се отпускат средства от държавния бюджет. И тук това, което искам да кажа, е нека управляващите да посочат сума, да направят редакция на това предложение. Да кажат колко смятат, че могат да отделят, но някаква сума трябва да се отдели, за да се започне решаването на проблема. Иначе просто се говори и не се стига доникъде. Продължавам, като тук последно искам да отбележа, че чухме за нови детски градини в район „Тракия“. Всъщност става въпрос за такива, които са ремонтирани. И да, има хора, които от район „Южен“ водят децата си на детска градина в район „Тракия“ – на другия край на града, просто защото там са намерили места, което допълнително е предпоставка и за влошения транспорт вътре в града. Това е просто абсолютна катастрофа от район „Южен“ до район „Тракия“ да водят децата си на детска градина. Продължавам с друго предложение – 200 млн. лв. за изграждане на Дом на операта и ново крило на Археологическия музей, защото първо няма дом на операта, което е много сериозен проблем. Голяма част от експонатите на Археологическия музей не са изложени и не са достъпни за гражданите, за гостите, за туристите. Това може да се случи, като се откупи част от сградата на Централната поща. И тук много внимателно ще следя как ще гласуват БСП, защото реално това предложение първоначално идва от тях, след като обаче те не искат да го защитават, а то е добро, това го правим ние. Продължавам със следващото предложение, което е за 200 хил. лв. за възстановяване на български военни гробища и военни паметници в Северна Македония и създаване на публичен дигитален архив за тяхното местонахождение, състояние и имената на погребаните в тях герои. Това е нещо, което също е много важно. Правя го за втори пореден бюджет, за съжаление, не бяха усвоени миналите 200 хил. лв., които бяха залегнали в миналия бюджет. Надявам се, този път обаче да има реални действия и това да се случи, като лично ще следя съответно да се усвоят средствата. И последното предложение: за 950 хил. лв. за придобиване на помещение, оборудвано за нуждите на Българския културно-информационен център в Тараклия. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ българите, които по стечение на обстоятелствата са извън днешните предели на Република България, особено тези в Тараклия, са първостепенен приоритет. Това е нещо, което е консенсусно между всички формации и трябва да припомня, че такова решение се прие без дебати и бе подкрепено единодушно в Комисията по културата и медиите за българите извън страната в минали Народни събрания, а също така бе одобрено от Народното събрание. Единственото, което трябва да се случи, е въпросното финансиране да се отпусне и е крайно време това да стане, така че призовавам всички да го подкрепят, защото, както казвам, предложението е консенсусно. Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Георгиев, ще взема отношение само по частта за предложението Ви за военните гробища, тъй като подобно предложение бяхме приели в бюджета за миналата година. За съжаление, начинът, по който го бяхме приели, се оказа неработещ и парите не бяха усвоени. Затова ще призова народните представители да не го подкрепят поради една проста причина, че начинът, по който е предложено, може би пак ще постигнем същия дефект като миналата година. Тук да бъде ясно на всички, че няма хора, които не искат да се ремонтират български паметници, паметниците на нашите деди, които са загинали във войните. Спор няма. Трябва да се направи, но въпросът е да се случи както трябва, и да може наистина тези пари да бъдат усвоени. Като председател на Комисията по отбрана поемам ангажимент в момента, в който приемем бюджета, да минат две седмици след това и всичките документи, които са необходими за приемане и обработване на планови програми на бюджета, ще направим нарочна точка в Комисията по отбрана, за да може да се види как и Министерството на отбраната, което също е поело ангажимент това да се случи, че това е важно и трябва да се ремонтират тези паметници. Какво ще се случва тази година – с план, с програма и с реални действия, така че наистина да може да се случи, затова просто да обясня на залата защо няма да го подкрепим това предложение, за да не стане грешката, каквато направихме миналата година, за съжаление, по този начин не успяха да бъдат усвоени парите, но за да се случи тук, мога да кажа и се надявам, че има 100% разбиране от залата, че поддръжката, ремонтът и възстановяването на паметниците на нашите деди е приоритет за всички нас. Благодаря.

Благодаря. Господин Гаджев, това, което имаме и като уверение от министъра на отбраната, реално е, че Министерството по същество подкрепя това предложение. Самата методика, по която ще бъдат усвоени средствата, е друга, поради което, както казахте и Вие, управляващото мнозинство няма да го подкрепите, но въпреки това тези средства по друго перо ще залегнат в бюджета, за да може да бъдат усвоени. Това е нещо, за което се надявам, че този път ще се случи, след като предния път не се случи, и съответно има хора, които са понесли отговорност и са се разделили със своята работа, която очевидно не са свършили. Надявам се този път вече да имаме реален резултат. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще следим точно за такъв реален резултат. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Колеги, сега ще Ви говоря малко за електронно управление, защото бюджетът на Министерството на електронното управление за 2025 г. е катастрофален. Жалко, че министърът си остави само лаптопа и изчезна някъде. Това не е бюджет, това е присъда за цифровото бъдеще на България. Аз не можах да разбера как да очакваме някаква модернизация, киберсигурност, конкурентоспособност, когато не инвестираме във висококвалифицирани IT специалисти. И нека да си го кажем без заобикалки – електронното управление не е второстепенен лукс, а гръбнак на всяка държава, която иска да бъде и да оцелее, не само да бъде в 21 в., обаче този бюджет е катастрофален. Министерството на електронното управление е призвано да изгради сигурна IT инфраструктура, да осигури електронни услуги за гражданите и защити страната от киберзаплахи, които стават все по-опасни с всеки изминал ден, но как да се направи това с тези средства? Някой има ли представа с тези средства в този бюджет как ще стане това? Сега ще Ви го обясня. Министерството на електронното управление ще прехвърли всичко към „Информационно обслужване“, те ще направят всичко без обществени поръчки и след това, както всички ние знаем, ще има едно ала-бала… Когато беше изслушването на министър Мундров по бюджета, го попитах как ще осигури експерти, като средствата за заплати са минимални. Министърът каза хък-мък – това е положението, защото в този сектор не говорим за обикновени чиновници, а имаме нужда от елитни специалисти в IT сферата – хората, които знаят как да предотвратяват кризи и да движат България напред. С този бюджет ние не може да наемем дори шепа от тях, камо ли да изградим екип, способен да се справи с тези предизвикателства, обаче пък „Информационно обслужване“ може. И това е схемата на държавното ни управление в момента, което е пагубно. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ казахме, че искаме закриване на „Информационно обслужване“, защото то в този си вид се е превърнало в IT бухалка за бизнеса. Не знам колко от Вас са запознати какво точно прави „Информационно обслужване“, но IT бизнесът в България единственото, което прави, е да се оплаква от тях. Последствията от това безхаберие са ужасяващи и вече чукат на нашата врата. Не знам колко от Вас са чували за Директивата на NIS2. С тези средства в бюджета ние няма да може да изпълним и тази директива, която само след седмица, две ще влезе и за гласуване на второ четене новият Закон за киберсигурност. И аз се запитах какво ще кажем тогава на нашите партньори в Европейския съюз и всички останали, че не сме готови, че сме уязвими. Без експерти ние оставяме и гражданите, и бизнеса без модерни услуги, а държавата – без защита от кибератаки, които могат да парализират икономиката ни за часове. И това го знаете много добре, знаете атаките към НАП, към МВР, Български пощи. Всеки ден на бездействие ни тласка назад, докато другите държави летят напред, и това не е просто изоставане, това е капитулация за нашето бъдеще. Това бъдеще става жертва на еврозоната Ви, заради тази еврозона в момента жертвате абсолютно всичко – пожертвахте 17 милиона вчера за децата с редки болести, бюджетите са опоскани до такава степен, че нямам думи. Историята изобщо не прощава на тези, които пестят от бъдещето си. Ние няма да го подкрепим в тази му част, и то напълно обосновано, защото това, което трябваше да получим като отговори, ето, господин Мундров пак го няма, то е късничко може би вече си е легнал, лаптопът му е тук, но това е положението в момента. Така че се замислете, защото тук имаме и бивш министър на информационните технологии, които не оставиха нищо. Нищо! Замислете се какво гласуваме и как, защото в момента сме по един път към нищото. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Моето предложение беше по чл. 2, ал. 3 от бюджета, свързан с бюджета на съдебната власт, но преди това, тъй като днес имаше доста спорове и те не са само днес, те са в последните няколко дни и седмици по отношение на парламентарните дебати. Искам да обърна внимание върху няколко абзаца и фрагмента от една много интересна книга, един труд на доцент Наталия Киселова, който се казва „Парламентарният дебат – критичен поглед върху практиката (2009 – 2019 г.)“. В нея видният български учен доцент Киселова казва така: примерите от дейността на Народното събрание ни водят до разбирането, че сътрудничеството между парламента и правителството се свежда по формално осъществени процедури при ограничени възможности за парламентарен дебат. Тези парламентарни практики са неправилни и антипарламентарни. Тяхното допускане принизява значението на Народното събрание като общонационален представителен орган. Негативните парламентарни практики засилват симптомите на постдемокрацията, които може да видим и в състоянието на гражданското общество. В какво обаче вижда същността на тези антипарламентарни практики – негативни парламентарни практики, видният български учен. Тя казва следното: в началото на третото десетилетие на 21 в. пред нас стои въпросът как да научим парламентарната демокрация в България да се защитава единствено и само с легални и легитимни инструменти. Българската парламентарна демокрация при наложилите се антипарламентарни практики се нуждае от рационализиране чрез подобряване на съществуващата конституционна уредба. Такова рационализиране в рамките на парламентарната форма на управление при формиране на правителство, като задължителен елемент процедурата да е одобряването на програмата за управление. Не на последно място, а може би и на първо – повишаване на политическата култура на българските граждани, които са аудитория от аудитории, защото политическото участие на всеки гражданин е необходимо да бъде основано на информиран избор в условията на функционираща публичност. Всичко това, което е казала и написала доцент Киселова, е точно така. Въпросът обаче е, че за пореден път виждаме разминаване между думи и дела, между теория и практика. На теория доцент Киселова, която е председател на парламента, изразява мнение, което смятам, че споделя всеки един от нашата парламентарна група – ВЪЗРАЖДАНЕ, и съответно смятам и по-голямата част от активните политически български граждани, защото, за съжаление, огромното мнозинство от нашия народ не е активно политически. Обаче какво се случва в момента, в който тя застава начело на парламентарния живот и процес в България? Става точно обратното. Става постоянно сечене на българската опозиция, става дезавоалиране на Правилника, става погазване на Конституцията и всичко останало, което тя в своя труд през 2009 – 2019 г., което е написала за парламентарните практики, е критикувала, когато ние в дебатите искаме да се изказваме, когато говорим, когато разговаряме и с други парламентарни групи, ние правим това, за което са ни пратили тук българските граждани. Когато аргументираме нашите предложения, ние правим това, за което са ни пратили тук българските граждани. Когато имаме тук предложения за законодателна инициатива, ние правим това, за което са ни пратили тук българските граждани. Ние имахме хиляди предложения, които бяха анулирани с едно замахване на перото, така да се каже. Същевременно имахме и съответно ситуация, при която бяхме на косъм от това да бъде и премахнато правото ни въобще да се изказваме днес. Наистина дебатът, както каза преди малко Божидар Божанов, беше доста странен. За първи път, абсолютно за първи път в парламентарната практика имаме случай, в който всеки един депутат имаше право точно на едно изказване. Това никога не е било. Но и начинът, по който се провежда в момента самата дискусия за този бюджет, наистина никога досега не се е случвало нещо подобно. А причината е една и тя е, че се погазва изключително арогантно от страна на мнозинството, което, разбира се, има тази възможност чисто физически, защото надделява количествено над опозицията, имаме едно постоянно мачкане, постоянно демонстриране на стил, едно арогантно поведение. Няма как в една такава ситуация ние да не реагираме подобаващо и да не се защитим. Всъщност ние обаче не защитаваме себе си. Ние защитаваме парламентарната демокрация, ние защитаваме Конституцията, ние защитаваме законите на републиката, ние защитаваме българските национални интереси, ние защитаваме българските граждани. И точно поради тази причина ще бъдем непримирими и няма да се откажем до последно да се, ако трябва, борим докрай, за да можем да гарантираме това, че някаква част от законите на страната ще продължи да се спазва, ако и не навсякъде, ако и не от всички, ако и не за всички. Така че в тази ситуация ние, смятам, че показахме как и по какъв начин се защитава демокрацията в България. Направихме го и сега, нищо, че нашите предложения бяха суспендирани, направо така да го кажа, нищо, че по този начин се създаде една парламентарна практика, която утре може да даде възможност с едно писмо на председателя на Народното събрание да се анулират всякакви видове предложения вече със субективната преценка, че това е злоупотреба с правото, какъвто термин в нашето право не съществува. Ето защо аз искам да благодаря на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, която изнесе днес целия парламентарен дебат и която показа как се защитава българският национален интерес. Благодаря на възрожденците в този парламент за това, че въпреки това, че ние в момента сме малцинство засега, показахме ясно и категорично, че ще продължим да защитаваме българските национални интереси, закона и Конституцията на страната, за каквото сме се клели, за каквото са ни пратили тук българските граждани, каквото и да ни струва, колкото и да ни струва това. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Костадинов, Вие говорите, цитирайки госпожа Наталия Киселова в нейния академичен труд, в който казвате, че по някакъв начин Вашето право на изказване е било ограничено. Часът е 3,07 минути и не смятам, че правото на опозицията на изказване е било ограничено по един или друг начин. Вие казвате в своето изказване, че Вие защитавате законите на страната и пледирате за това как Вашите предложения по Закона за бюджета са били отхвърлени по недопустимост. Нима не зачитате, че законите на страната също се отнасят и до Конституцията на Република България, защото трябва да Ви напомня, че тази недопустимост бе приета още преди обсъжданията на държавния бюджет. Следователно, реално Вашето изказване в този бюджет не би трябвало като завършващо изказване да бъде допустимо, тъй като Вие се изказвате по точно тази недопустимост на предложенията си. Недопустимостта на Вашите предложения за тези 37 000, близо 38 000 предложения, бе приета, поради простата причина че нарушават принципа на правовата държава, която е утвърдена в Конституцията на Република България в чл. 4, ал. 1. Тоест Вие, който твърдите, че защитавате законите на страната, всъщност нарушавате Конституцията на Република България, внасяйки близо 38 000 предложения, което е преднамерена злоупотреба с право, защото ги внасяте в един и същи ден, в един и същи час, като на всичкото отгоре цялата Ви група се хвали в социалните мрежи, че това са точният брой предложения, които отговарят на страниците от Вашия референдум. Следователно, имаме преднамерена злоупотреба с право, което противоречи на Решение № 1 и Решение № 7 на Конституционния съд на Република България от 2005 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Явно не сте ме слушали, защото аз мисля, че обясних, и то не за първи път. Пак ще го кажа: в българското право, в българската юридическа практика няма залегнала легална дефиниция за това какво означава злоупотреба с право, защото това е юридически субективен момент, в който примерно доцент Киселова решава, че според нея това е злоупотреба с право. Това отвори кутията на Пандора. Няма проблем, за нас това не е проблем, и ще Ви кажа защо не е проблем. Колелото на историята се върти. Виждали сме тук в парламента партии, които днес са управляващи, утре са опозиция, после пък ги няма въобще в парламента, после пък се връщат и така нататък. Всичко се променя и съответно, както виждаме, светът се променя пред очите ни. Утре, вдругиден ВЪЗРАЖДАНЕ ще управлява. Тогава това, което в момента Вие правите, ще правим ние. Между другото, днес имаше доста роптания от това, че ние говорим. Тук беше даже казано, забелязахте ли: „Ама, Вие имате възможност да говорите до 3,00 ч.“ Господи, каква огромна свобода. Ама, ние имаме все още възможност да говорим. Ама, ние имаме и възможност да дишаме. Ама, благодарим Ви, че сме живи и че сме на свобода, защото някои от нас са в ареста и са в затвора заради Вашето престъпно правителство. (Шум и реплики.) И това нещо всъщност, което Вие казвате, наистина представлява злоупотреба не с право, представлява злоупотреба с власт. Но тази власт е временна – днес сте на власт, утре няма да сте на власт, днес сте в парламента, утре сте в затвора, и това важи за всеки един в тази зала тук. Ето защо ще припомня още веднъж, ние такъв дебат, който направихме днес, никога досега не се е случвал. Не е имало досега за последните 35 години случаи, в които при приемане на бюджета депутати да имат право на едно изказване. Никога не е било това. Имаш право на едно изказване. Вчера беше изчетен целият бюджет и днес имахме право всички, не само, разбира се, депутати от ВЪЗРАЖДАНЕ, само на едно изказване в целия дебат, което е абсолютно безпрецедентно. И Вие наричате това право, и наричате това нещо едва ли не някаква заслуга Ваша. Вие сте ни благоволили. Ами няма нужда. Това е нещо, което не ни го давате Вие. Дава ни го Конституцията, дават ни го тези 325 000 български граждани, които са гласували за нас. Това е свободата, това е демокрацията, за която ние се борим и която защитаваме. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Тъй като Вие сте председателстващият в момента, бих помолила госпожа Киселова обаче като председател на Народното събрание да обясни на Костадин Костадинов какво представлява злоупотребата с право. Чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България урежда злоупотребата с право. Също така многократно Ви споменах, Решение № 1 и Решение № 7 от 2005 г. на Конституционния съд, които многократно са се произнасяли за същността на понятието на правовата държава, и те уреждат, като приемат, че в материален смисъл правовата държава е държава на справедливостта. Отделно на това има и формален смисъл на правовата държава, а именно държава на закона или държава на правната сигурност. И в този смисъл правната сигурност трябва да се разбира като едно изискване за правна стабилност, правна определеност и правна предвидимост, включително от Народното събрание. Тоест Вашите предложения и предложенията на цялата група на ВЪЗРАЖДАНЕ противоречат на Конституцията на Република България, следователно противоречат на правовата държава, злоупотреба с право са. Моля Ви, госпожо Киселова, обяснете на народния представител Костадин Костадинов, защото в противен случай цялата зала остава с убеждение, че народният представител Костадин Костадинов не разбира от Конституция. Плаши със съд и със затвори хора, които реално разбират малко повече от него от правова държава.

Господин Председател, господин Председател…

Дадох на председателката Киселова един списък къде искаме разделно… (Реплики: „В процедура на гласуване сме!“) Е, гласувам де. Тук как да е, следващите, ако може, разделно… Да можем да подкрепим и ние нещо все пак.

Радвам се, колеги от ГЕРБ, че толкова сериозно се отнасяте към това гласуване. Това е прагът за ДДС за малките фирми и за свободните професии. Предложението е този праг да остане на 166 хил. лв. и да не пада на 100 хил. лв. Знаете, че не злоупотребявам, но в този конкретен случай смятам, че е изключително важно да запазим прага на 166 хил. лв. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря на всички, които подкрепиха това предложение – това е точно за музеите. Във връзка с това, че го приехме, се налага приемането на техническа правна поправка в чл. 1, ал. 1, раздел II „Разходи“ – това е т. 1.2.1, ще Ви го дам написано – Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия, като числото „60 058,1“ става „52,058,1“.

Прегласуване. (Шум и реплики.)

Имам право да мотивирам гласуването.

Колеги, имам право да мотивирам прегласуването. (Шум и реплики: „Нямаш!“)

По-бързо ще го мотивирам, ако колегите от ГЕРБ спрат да вият. (Шум и реплики.) Колеги, с това гласуване, ако Вие гласувате против намаляването на дълга, ще се разходват 7 млрд. лв. на българските граждани по абсолютно непрозрачен начин, който не е описан в бюджета. (Шум и реплики.)

Хайде, сядай си!

Господин Ангелов, разбирам, че искате да откраднете от тези пари (шум и реплики), но всеки в парламента има право да знае…

…и да гласува по съвест, а не по команда. (Шум и реплики.)

По начина на водене.

Господин Председател, по начина на водене. Тук 200 души в тази зала (шум и реплики) вече 18 часа. (Шум и реплики.)

Господин Василев ходи и се наспа у тях, защото го няма поне от осем часа, наспа се осем часа, дойде тук и започна да иска мотивиране на предложения! (Реплики от народния представител Кирил Петков.) Значи, хората, които ходят и си спят у тях, не им давайте право да излизат тук и да губят времето на народните представители. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз оттеглям предложението, което сме направили. Предлагаме редакционна промяна в ал. 16, която да бъде подложена на гласуване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не се прави така. Знаете, че в тази зала на второ четене от трибуната се правят единствено редакционни поправки във вид на запетая, точка, цифра и така нататък. Не може цели нови текстове на второ четене, особено пък в Закона за държавния бюджет тук да излизат разни колеги и да ги четат. Това е просто пълно безобразие и ние защо имахме срок за предложения между първо и второ четене. Защо имаме гласуване в Бюджетната комисия? Защо изготвихме доклад? Двадесет часа гласуваме и изведнъж се налага да променяме текстове в последния момент, които, между другото, разбъркват целия бюджет. Затова преди края на бюджета отсега заявявам, че ще направя процедура да отменя част от текстовете, които бяха приети против доклада, който е гласуван в Комисията по бюджет. Благодаря. (Шум и реплики.)

За процедура.

Благодаря за възможността да направя процедура – да кажем, по начина на водене. Господин Добрев, това, което казахте, аз го направих в началото – тази процедура. Да не се правят редакционни поправки, защото имаме опит с приемането на бюджета и тук нещо като стъкмим и то не е минало през Комисията, изпищява някой от специалистите – идва и казва, че това не е така. Така стана с предложението на Любен Дилов. Така сега ще стане и с редакцията в ал. 16. Такава в Комисията не сме приели. Отхвърлихме предложението на Джевдет Чакъров. Приехме само в ал. 10 редакционна поправка на Хасан Адемов, която касае как се променя списъкът. Нищо извън това да не се прави и да не се допуска, защото е недопустимо и пак ще объркаме нещата. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя две процедурни предложения. Първото е на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника новосъздаденият параграф относно чл. 10г, ал. 5 от Закона за хазарта да влезе в сила от деня на обнародването на Закона в „Държавен вестник“. Второто ми предложение е предложението на народните представители Димитър Николов, Любен Дилов, Тома Биков, Мариана Бояджиева, Ангел Янчев, Хасан Хафъзов и Никола Джамбазов, № 51-554-04-35, да бъде прегласувано, като същото противоречи на така приетия вече чл. 1. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Благодаря Ви. (Народният представител Асен Василев иска думата за процедура.)

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е по повод второто предложение на господин Добрев – ние имаме приет на второ четене чл. 17 в окончателна редакция. Няма как да правим промени в този член независимо кой какво иска в тази зала. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, тъй като сме на финалната права за приемане на Законопроекта за бюджета на Република България за 2025 г. и с оглед на това, че с приемане на тази точка изчерпваме дневния ред за седмицата, предложението ми е в петъчния ден, тоест днешния ден, да няма пленарно заседание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и викове: „Браво!“)

Прегласуване! Режим на прегласуване, моля! Гласували 216 народни представители: за 51, против 114, въздържали се 51. Предложението не е прието. Следва да подложа на гласуване предложение на господин Андрей Цеков и група народни представители. Не е прието от Комисията с № 51-554-04-90, като подлагам на гласуване отделно първо само ред 45. (Шум и реплики.) Колеги, отменете гласуването, за да го обявя наново, защото гласуваме предложение с друга номерация. Гласуваме предложение на народния представител Андрей Цеков и група народни представители с № 51-554-04-126, като отделно гласуваме № 45 по номерация, а след това ще гласуваме и цялото предложение. Гласували 218 народни представители: за 76, против 103, въздържали се 39. Предложението не е прието.

Прегласуване!

Това е за безводието. Всички сме за безводието.

Колеги, срам ме е, че съм народен представител. Става въпрос за безводието в страната. (Шум и реплики.) Гласувахме 208 човека за безводието и всички бяхме „за“. Молбата ми е да се усетите и да гласуваме и да решим поне един проблем на 20 хиляди човека… (Председателят изключва микрофоните.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на всички Вас, които подкрепихте Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Това беше отговорната и държавническата позиция. Благодаря Ви от сърце! Със сигурност бюджет 2025 г. можеше да бъде и по-добър, но условията, в които той беше съставен, го направиха възможния бюджет. Надявам се с общи усилия да направим така, че да стабилизираме публичните финанси на България и за 2026 г. да имаме по-добър бюджет и да бъде първият бюджет в евро. Благодаря Ви от сърце! (Ръкопляскания.)