27 март 2025 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След като включихме като точка първа за днес проектите за решение за избор на заместник-председатели, предлагам разместване на точките в дневния ред, а именно: Точка втора за днес да стане „Избор на председател на Комисията за финансов надзор“. Точка трета за днес да стане „Избор на председател и четирима членове на Фискалния съвет“. Точка четвърта за днес да стане „Изслушване на министъра на енергетиката Жечо Станков“. Точка пета да стане „Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер“. И останалите точки, които са нефиксирани, да се разместят, след като минат тези точки в дневния ред за днес. Благодаря Ви.

Обратно!

Обратната ми процедура, госпожо Председател, е свързана с това, че така заложената с вчерашното гласуване точка първа, а именно създаването на Временна комисия, която да разгледа отношенията ни с Република Гърция във връзка с водоподаването – гарантираното минимално водоподаване, на количествата вода от реките Арда и Места е много важна за българската държава с оглед на безводието и маловодието, което ни очаква за поредна година. Именно затова обратното ми предложение, на първо място, е тази точка да остане като точка първа в дневния ред и да не се подкрепя това предложение. Но тъй като виждам все пак, че народното представителство вече знае, че днешното пленарно заседание наистина ще продължи с разглеждане на целия дневен ред и наистина ще бъде оползотворен целият дневен ред, именно затова правя и процедура, госпожо Председател, да удължим днешното пленарно заседание до изчерпване на целия дневен ред, така изчетен преди малко. Защото ние все пак сме тук, за да работим, и би следвало всички точки, които са залегнали в програмата, дори и да ги разместим, същите са изключително важни и ще направим всичко възможно, за да можем да ги разгледаме. Така че моля да подложите след това на гласуване удължаване на времето. Благодаря Ви.

Прегласуване!

Благодаря, госпожо Председателстваща. Правя тази процедура за прегласуване, не защото вярвам, че „ДПС – Ново начало“ ще позволи на управляващото мнозинство да отстъпят от това, което току-що извършиха, а за да обясня какво точно те сториха. И по-конкретно – вчера гласувахме всички заедно, че днес втора точка в дневния ред трябва да бъде изслушването на министър Жечо Станков и на МВР министъра Даниел Митов за разкритията на Европрокуратурата във връзка с разширението на газохранилището „Чирен“. Сега господин Малинов е обвиняем – ние не знаем със сигурност по кое обвинение, ясно е, че МВР е обструктирало и е пречило на разследването. Ясно е също така, че господин Малинов в нарушение на закона беше избран и върнат в ръководството на „Булгартрансгаз“, а в момента се укрива в болница, за да не получи обвинителния си акт. И вместо ние да проведем това изслушване, което е изключително важно, управляващото мнозинство продължава с практиката си, подкрепяно от ДПС – Пеевски, да избягва всички тези въпроси и да си поделя единствено и само постове. Така пренаредихте програмата в момента, че ако не удължим работното време, ние няма да имаме възможност да получим отговор на всички тези въпроси, свързани с това важно разследване на Европейската прокуратура. Така че, колеги, ако сега не си обърнете вота, то призивът ми към Вас е поне да удължим работното време така, че тази точка за изслушването на Жечо Станков и МВР министъра да се случи в днешния ден. Благодаря.

След приключване на първата точка.

Благодаря, госпожо Председател. Вчера станахме свидетели на поредното много тежко закононарушение срещу правата на българските граждани, намиращи се извън Република България. Президентката на една автономна българска република, каквато представлява Република Гагаузия в Молдова, беше арестувана от молдовските власти. Евгения Гуцул беше арестувана без сериозни обвинения. Просто по подозрения. Излишно е да казвам какви, излишно е да казвам по чие нареждане. В случая, както всички сме свидетели, в цяла Европа върви един процес, в който модерният фашизъм – евроатлантизмът, с всички средства и с всички сили се опитва да смачка демокрацията и се опитва да потуши стремежа и желанието на европейските граждани за свобода. В случая обаче нас това, което трябва да ни интересува, е, че президентката на една българска държава, защото Гагаузия е една българска автономна република в състава на Молдова, в която живеят повече от 150 хиляди граждани, от които близо половината са вече може би с българско гражданство, беше арестувана. Българската държава не реагира. Нарочно изчакахме да минат поне 24 часа, за да видим дали все пак ще има някаква реакция, но видяхме, че българската държава за пореден път си замълча. Между другото, това далеч не е за първи път. Вицепрезидентът на Гагаузия, който пък е с българско гражданство – Виктор Петров се казва, за тези, които не знаят, вече втора година е със санкции. И забележете, санкциите, които са наложени на българския гражданин Виктор Петров, са да не влиза на територията на Европейския съюз. С други думи Европейският съюз е наложил санкции на един българин да не влиза на територията на България, защото в крайна сметка българският гражданин, независимо къде живее, има право да пребивава на територията на своята страна. По-интересното обаче е, че тъй като Европейският съюз е организация, в която членува и българската държава, на практика се оказва, че санкциите, които са наложени, са наложени от България. С други думи, излиза, че България налага санкции на един български гражданин да не влиза на територията на България. Това е правен, юридически абсурд. Това не е възможно, това няма как да стане, но уви, става. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ бяхме поканили Виктор Петров да присъства на честванията на Шипка и се оказа, че той не може да влезе на територията на България, защото България му е забранила да влиза на територията на България. Разбирате ли за какъв правен абсурд говорим?! Днес Народното събрание на Република Гагаузия ще заседава по този случай, защото, както е добре известно, където има български държави, там има и народни събрания – Народно събрание в България, Народно събрание в Гагаузия, Събрание в Македония – другата българска държава, и ще заседава по повод потъпкването правата на гагаузката автономия. Ситуацията там може би ще се изостря. В този случай България трябва да излезе незабавно с подкрепа на Евгения Гуцул – президентката на Гагаузия, и в подкрепа на гагаузката автономия, защото там в последната една година се забелязват процеси на орязване на автономните права на нашите сънародници – българите в Гагаузия. Всичко това обаче минава единствено и само през погледа на ВЪЗРАЖДАНЕ. България няма официална позиция. Днес ние ще изискаме от Външно министерство моментално и по най-бързия начин още днес да предприеме действия за изясняване на ситуацията. Знаем, естествено, че такива действия няма да има, но сме длъжни, когато няма българска държава, поне ние от ВЪЗРАЖДАНЕ да измием очите на държавата, защото, за съжаление, за нашите сънародници зад граница всеки един от нас тук по някакъв начин персонализира българската държава. Казвам, за съжаление, защото в тази зала има хора, които са срам за българската държава и за българския народ. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще поискаме също така и официално становище на Европейската комисия, защото виждаме, че нарушаването на правата на малцинствата и нарушаването на правата, включително и на мнозинствата в Европа, не само в Европейския съюз, но и в Европа като цяло, се превръща в практика. Защото видяхме и нещо друго, което също е изключително притеснително – бяха арестувани български граждани, български гражданки, в Австрия по абсолютно безпочвени обвинения. Вероятно по донос на български доносник и на агент на ЦРУ, но в случая българската държава отново не реагира. Ние не знам дали българските граждани са наясно, но ние се превръщаме в най-удобната мишена за всеки, който реши по някакъв начин да фабрикува шпионски скандали. Няма български гражданин в чужбина, който да не се чувства застрашен и заплашен от подобни фабрикувани шпионски скандали, защото практиката в международните отношения е такава, че когато някъде нещо подобно се случи, държавата, чийто гражданин е обвинен, веднага, веднага, абсолютно моментално се ангажира с подкрепа на своя съгражданин и сънародник, независимо дали е виновен, невинен, крив или прав. Никакво значение няма това. Принципна е позицията, като почнем от държавата, която е най-силна в международен план – Съединените щати, и стигнем дори и до най-малките нищожни държавици. България обаче не реагира по никакъв начин, както и не реагира на абсолютно несправедливо хванатите, обвинените и след тормоз и репресии в ареста обвинени и осъдени българи в Англия. Въпросът оттук насетне, който трябва да зададем, е кой ще бъде следващият? Българските граждани са обвинявани, арестувани и съдени по най-различни измислени обвинения. Българите – без значение дали са български граждани, или не, също са преследвани навсякъде. Примерът с Евгения Гуцул е показателен. Плюс това тук говорим за президент, не говорим за редови, обикновен гражданин – без значение дали е български, молдовски, македонски или какъвто и да било. Всичко това се превръща в една изключително неприятна и плашеща тенденция поради простата причина, че ние българите нямаме държава. Нас няма кой да ни защити. Нещо повече, преди два дни станахме свидетели на едно изключително позорно изявление от страна на министъра на външните работи Георг Георгиев, който каза, че е много притеснен и обезпокоен от позицията на ООН, че израелски танк е убил българския капитан Марин Маринов в Газа. Разбрахте ли за какво става въпрос? Българският министър е изключително обезпокоен, че някой си позволява да обвинява Израел. Вярно е, че българският министър е бил в Програма за обучение на млади лидери в Израел, но това все още не го превръща в израелски външен министър, все още е български външен министър, но с такива български външни министри, пази боже, българската външна политика. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме за незабавно, още днес, становище, официално изявление на българската държава в лицето на министър-председателя и на министъра на външните работи – Росен Желязков и Георг Георгиев, по отношение на скандала с Евгения Гуцул. България трябва да застане плътно зад нашите сънародници, трябва да застане плътно зад българската автономия в Молдова – Република Гагаузия, и трябва да направим всичко необходимо, за да покажем, че ще защитаваме нашите сънародници, защото, още веднъж повтарям, никой от днес нататък… И всъщност какво значи от днес нататък? Никой в последните години просто по никакъв начин да не си мисли, че е защитен. Навсякъде извън България, който българин се намира в момента – без значение дали с българско гражданство, или не, ще бъде мишена на каквито и да било опити за арести, за саботаж, за обвинения и всичко останало, което може да се сетите, просто защото ние нямаме наша държава, която да ни защити. И ще завърша с това, че вече втора година в американски затвор гние един абсолютно невинен българин – Милан Димитров, за който искахме подкрепа от българската държава. Българската държава официално отказа подкрепа, официално го имаме този отказ, за който поискахме, като няма дипломатическа подкрепа, поне да му бъде осигурен адвокат. Държавата и това отказа, затова трябваше ние от ВЪЗРАЖДАНЕ да събираме средства за адвокатския хонорар. Обърнахме се към депутатите в парламента. Нито един депутат освен от ВЪЗРАЖДАНЕ не даде пари за адвокатски хонорар на Милан Димитров. Просто позорът е залепен на челото на всеки един от депутатите в това Народно събрание от управляващото мнозинство, че и на една голяма част от така наречената опозиция. Най-вече на ПП-ДБ, които твърдят, че подкрепят правителството, пък иначе са опозиция. Ако България не защитава своите интереси, ако България не защитава своите сънародници, ако България не защитава своите съграждани, независимо къде са те, независимо дали са виновни, или не, България няма бъдеще като държава. И това показва, че нашата държава не е държава, а територия и колония. Нещо, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се борим да променим, и нещо, което ще променим. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашата парламентарна група има удоволствието да Ви прочете декларация по един изключително актуален повод. Напрегнатата геополитическа ситуация в Европа неминуемо ще предизвика радикални промени в енергийната политика. Катастрофалната енергийна политика, която се води през последните години в България, както става ясно, се продължава и от настоящото правителство, но ще се наложи нейната радикална ревизия. Миналата година ние поставихме идеята АЕЦ „Белене“ да бъде продължена и изградена при всички дадености, които съдържа този проект, като допълнителна базова мощност, която да стабилизира базата не само за българските потребители, но и за целия регион. За съжаление, това наше предложение беше най-безогледно отхвърлено. Както миналият парламент, така и настоящият със своето редовно правителство, продължава да прави тази голяма и капитална грешка. Изтече срокът за удължаване на преговорите за продажбата на реакторите, предназначени за АЕЦ „Белене“ в Украйна, но резултат няма. Ние не боравим с новини, боравим с факти. Ето защо отново настояваме този проект при неговите възможности да бъде незабавно подновен и да бъде отменено Решението от Петдесетото народно събрание, като в най-бързи срокове правителството да започне мобилизация и подготовка за реализация на този проект. Тази решителна стъпка ще бъде и в контекста на промените в европейската енергийна политика, които предстои да видим в най-близко бъдеще. Ние категорично заявяваме, че подкрепяме мира, но мирът ще изисква огромни усилия за възстановяване на разрушената страна. България има огромния шанс с едно разумно и умело енергийно сътрудничество да подпомогне изключително много възстановяването на Украйна. Това е тема, която липсва от дневния ред на настоящото правителство. Ние настояваме да бъде сменен подходът и да започнат действия в тази посока. Ето защо в най-близко време отново ще подновим Проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ за решение с мисълта, че грешката, която беше допусната миналата година, е преосмислена и тези, които ни попречиха миналата година, днес ще постъпят правилно. Ние още сега ще искаме на една приятелска и добронамерена основа да разширим сътрудничеството с всички възможни партньори по изграждането на този проект, включително с Украйна (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), да се намери най-прагматичният път за реализация, но решително ще се противопоставим на опитите България да бъде лишена от най-големия си инвестиционен и високотехнологичен проект, който ще създава не само енергийна сигурност за страната, но ще допринася за стабилността в целия Балкански и Черноморски регион. Надяваме се дребните сметки и пренебрегването на националния интерес да останат в миналото. Много разчитаме и на широка обществена подкрепа за това наше начинание. Предизвикателствата, които донесе неразумно реализираната зелена сделка за цяла Европа, включително в България, трябва много бързо да бъдат преодолени. Ние отдавна говорим за необходимостта от радикална ревизия на зелената сделка. Една такава решителна стъпка от страна на България ще бъде хубаво начало за този процес, поради това ние ще потърсим и подкрепата на нашите международни партньори за реализацията на тази, убедени сме, много добра идея. А такива има достатъчно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Първо ми позволете да направя процедура на основание чл. 43, ал. 2 Правилника да допуснем в залата Васил Големански – кандидат за председател на Комисията за финансов надзор.

Благодаря. „ДОКЛАД относно изслушване на кандидата за председател на Комисията за финансов надзор Васил Димитров Големански На открито заседание, проведено на 6 март 2025 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на кандидата за председател на Комисията за финансов надзор по реда на раздел ІV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидати за председател, кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „процедурни правила“. Кандидатурата на Васил Големански беше представена от народния представител Делян Добрев. След представяне на неговата кандидатура господин Големански изложи пред народните представители концепцията си за дейността на Комисията за финансов надзор. В началото на презентацията той очерта основните предизвикателства към небанковия финансов сектор, а именно: динамичната икономическа среда в национален и световен мащаб; технологичните иновации, в това число множество нови финансови инструменти; бързо променящото се европейско законодателство; предстоящото присъединяване на България към еврозоната, както и развитието на устойчивите финанси. Комисията за финансов надзор следва адекватно да отговори на тези предизвикателства. В този смисъл, според господин Големански основните цели за развитие на Комисията за финансов надзор са: - Затвърждаване на Комисията като авторитетен регулатор, ползващ се с доверието на обществото; - Диалог и прозрачна комуникация с поднадзорните лица и обществото; - Развитие и поддържане на стабилен и мотивиран екип от професионалисти; - Активно взаимодействие с националните институции и международни партньори; - Осъществяване на стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите управления на Комисията за финансов надзор – инвестиционна дейност, застраховане и осигурителна дейност. - Защита на потребителите на финансови услуги. Въпросът за намаляването на административната тежест е изключително важен и в тази връзка според него следва да се съкратят сроковете за определени производства. Освен това следва да продължи и работата по Проекта „Единна входна точка“, тъй като той е ориентиран към това на едно място да се допусне и стартира услугата за поднадзорното лице и на това място то да я получи в пълен завършек от институциите. Счита, че е много важно този проект да продължи, защото е ориентиран точно към това – на едно място да се пусне и да се стартира услуга от поднадзорно лице и да я получи в пълен завършек между институциите. В хода на изслушването народните представители поставиха въпроси към кандидата за председател на Комисията за финансов надзор относно това дали представлява риск за застрахователната система големият обем на така наречените застраховки за добро изпълнение, които застрахователните компании дават вместо банкови гаранции на строителни компании при изпълнението на държавни поръчки, и какви превантивни мерки да бъдат предприети, за да не гръмне цялата застрахователна система; как ще подходи към проблема, че пенсионните дружества инвестират в свързани с тях компании, което е забранено по закон; кои порочни практики в дейността на Комисията за финансов надзор би премахнал веднага; дали таксите, събирани от частните пенсионни фондове, са адекватни на пазара, имайки предвид, че същите са доста по-високи от тези, събирани от инвестиционните фирми; съгласен ли е със законодателната уредба, че постъпленията от налаганите и събираните от КФН глоби се преразпределят за разходи за заплати. Комисията по бюджет и финанси прие, че кандидатът отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността председател на Комисията за финансов надзор. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложения кандидат, както и придобитите от него квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на дейността му като председател на Комисията за финансов надзор. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложената кандидатура на Васил Димитров Големански за председател на Комисията за финансов надзор по реда на раздел V от процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за избора му.“ Ще прочета и Проекта на решение. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Комисията за финансов надзор Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор РЕШИ: Избира Васил Димитров Големански за председател на Комисията за финансов надзор с мандат шест години.“ Ако ми позволите, сега, госпожо Председател, от името на вносителя на кандидатурата да представя и кандидата, за да спестим време.

Благодаря. Васил Големански завършва висшето си образование през 1991 г. с призната квалификация „инженер по електроника и автоматика“ в Техническия университет – филиал град Пловдив. През 2020 г. завършва магистърска програма по специалност „Международен бизнес“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – град Благоевград. По-голямата част от професионалното развитие на господин Големански преминава в „Българска фондова борса“ АД и в „Централен депозитар“ АД. В периода от 1996 г. до 2007 г. като директор „Информационни технологии“ в „Българска фондова борса“ АД отговаря за оперирането на търговската система. Той разработва и внедрява нейните IT системи – бизнес анализ, IT инфраструктура, инсталиране на системен и база данни софтуер, проектиране и изпълнение на търговската система на Фондовата борса. Като директор „Операции и развитие“ в „Централен депозитар“ АД отговаря за неговото оперативно управление, като разработва и внедрява всички IT системи: бизнес анализ, IT инфраструктура, инсталиране на системен и база данни софтуер, изпълнение на националния регистър за безналични ценни книжа, клиринг и сетълмент система за сделки с ценни книжа, регистрационен агент, система за back office на инвестиционните посредници, система за изплащане на дивиденти, система за документооборот. От 2010 г. до 2018 г. господин Големански е изпълнителен директор на „Българска фондова борса“ АД, като от 2010 г. до настоящия момент е и заместник-председател на Съвета на директорите. От 2011 г. до настоящия момент господин Големански е член на Съвета на директорите на „Централен депозитар“ АД, като от 2012 г. е и негов изпълнителен директор. Много добрите способности за комуникация и диалог са безспорно доказани в работата му през годините. Това е. Благодаря, госпожо Председател.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Отново, както и два пъти вчера – във вчерашния ден, състезание само с един участник не може да бъде наречено състезание. Изборът е предрешен. За разлика от предишни години очевидно вече не могат да се намерят достатъчно кандидати, които желаят да участват в този театър, и се принуждаваме да избираме между един-единствен кандидат, което на практика ни лишава от избор. Какво можем да кажем за кандидата? Васил Големански определено е човек, който има репутация на професионалист. Надявам се, че ако бъде избран, което явно ще се случи, ще успее да ръководи Комисията за финансов надзор по-безпристрастно, по-честно от това, което се случваше досега. Искам да набележа няколко теми, на които трябва да се обърне внимание, които ще следим ние, за да можем да дадем оценка на неговата дейност в бъдеще. Миналата година се случи следният скандал, който е свързан точно с институцията, която той ръководеше – по-скоро беше заместник-председател, това е скандалът с една пирамида, която се нарича „Бетъл“, и скандалът с една друга пирамида, която се нарича „Исторически парк“. Поради някакъв пропуск в Закона и двете пирамиди – едната ужилила около 1200 граждани, а другата около 30 000, минаха под радара на Комисията за финансов надзор. Не съм видял някакво предложение, вкарано от тях, което да направи така, че ние да нямаме тази година следващи подобни случаи, защото предполагам, че измамниците не спят и готвят нови схеми. Вашата работа е да ни представите законови предложения, които да направят така, че участниците в подобни схеми да бъдат наказани, а те да не могат да засягат хиляди и десетки хиляди български граждани. Това е моята забележка към Вас – едно. Другата забележка, и тя е тема на ВЪЗРАЖДАНЕ, откакто сме в Народното събрание – това са таксите на частните пенсионни фондове. Те са твърде големи, много по-големи от таксите на останалите участници на пазара на финансовите услуги. Практически са десеторно по-големи и трябва да се предложи, ако не, ние ще внесем такива промени, с цел това да се озапти също както банковите такси. Може би хората не ги забелязват, не усещат как парите им за пенсия, които ще им гарантират достойни старини, намаляват постепенно – но разходи за управление на средства от пенсионен фонд от порядъка на 3% са твърде високи. Те са много по-високи, отколкото биха Ви управлявали средствата в някоя инвестиционна фирма – частна. И това нещо трябва да се поправи. Очакваме от Вас някакви мерки в тази посока. Естествено, има проблеми в застрахователния сектор, където цените са картелирани. Там трябва да се вземат някакви мерки, може би не е толкова видимо и толкова болезнено, колкото в банковия сектор, който обсъждахме вчера, но не можем да оставим големите корпорации да правят картели на гърба на българския народ. И Вашата функция ще бъде, след като бъдете избран, точно в тази посока – не толкова да стабилизирате даден сектор, било то борсата или застрахователите, а да направите така, че целият сектор да работи в услуга на българските граждани. Благодаря.

Учуден съм от изказванията на некомпетентни хора в залата на Народното събрание, да могат… Целият български народ да бъде заблуден и да гледа такива, как да кажа…

…нискоинтелигентни хора, които грам не разбират от икономика, да отиде да задава въпрос на ръководителя на Комисията за финансов надзор да има контрол върху дружество, което не е котирано на Българската фондова борса. Вие не познавате Закона – непублична компания няма как да бъде контролирана от Комисията за финансов надзор – непублична компания. Второ, когато говорите за пирамида, вижте обяснението за пирамида. Имате много прост метод, с който можете да изчислите нещо. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.)

Стойчо Ганев или Ганчо Стойчев, както беше, дръжте се културно, да. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега, имате един прост метод да изчислите нещо дали е пирамида, или не. Изчислете, пратете хора, които да направят оценка на дадено дружество, на активите, вижте вкарани материали, вижте вкарани средства и изходът какъв е и тогава ще разберете пирамида ли е, или не. Вие сте хора, които сте страшно некомпетентни. Съжалявам, Вие не сте основният проблем на България, но подкрепяте основния проблем ГЕРБ и ДПС с Вашите глупави изказвания. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Съсредоточавам се, че тези хора са некомпетентни и с изказванията си заблуждават българския народ. (Шум и реплики.)

Защо подкрепи бюджета на ГЕРБ?

Господин Михайлов, дали една партия е в опозиция, или е в управление, се съди по това дали тя подкрепя бюджета. Доколкото Вие подкрепихте над една трета от текстовете от гласуванията в бюджета, не знам кой подкрепя ГЕРБ (ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ), но определено не е ВЪЗРАЖДАНЕ. Това изслушване не е на тема кой е опозиция и кой е управляващ. Моята забележка към бъдещия председател на Комисията за финансов надзор всъщност е, че те допуснаха – предишното ръководство, разбира се, схеми като Вашата. Нека тя да не е пирамида, нека да е паралелепипед, както искате я наричайте, но допуснаха схеми, които са завлекли над 1200 човека да минат под радара им в някаква сивота на закона, в някакъв пропуск, и ние очакваме от тях да се случи така – такива предложения да ни внесат в Народното събрание и ние съответно да ги приемем, че пирамиди, като „Исторически парк“, или паралелепипеди, и като „Бетъл“, да не могат да се случват, защото само миналата година изгърмяха две такива. Да, наистина ще обърна и внимание на „Исторически парк“, доколкото слушах заседанията на Комисията, която разследваше какво се е случило там. Вие сте построили като фира от усвояването на тези около 60 – 70 милиона, които сте завлекли от хората, останалия камънак и сте направили една сграда, която обаче работи на загуба, а никой от вложителите не си е получил парите, нали така. Няма и да ги получат в никакъв случай, но това, което не можа да се обясни и не можа да го обясни един клет журналист, който е направил цял двучасов филм по тезата за „Исторически парк“, той не е разбрал основното – всъщност никой от тези вложители няма акции в „Исторически парк“. Дали този атракцион ще излезе на печалба, или няма да излезе на печалба, това няма никакво значение, защото негов собственик е друг, мисля че собственици са жена Ви, адвокатът Ви и още някакво лице, а тези инвеститори са придобили хартии, които не им дават никаква собственост в „Исторически парк“. Той може да излезе на печалба, по-голяма от „Дисниленд“, но те няма да видят и стотинка. Това всъщност е схемата на измамата. Не знам защо никой не го е разбрал. Нека да не е пирамида, нека да е някаква друга геометрична фигура. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Как да няма?!

26 милиона са заложени да събере Комисията по финансов надзор само за тази година – в предишните години са били 21 милиона, 20 милиона. Пари, които се събират от частни компании, пари, които се раздават – и в бюджета, между другото, не влиза абсолютно нищо, за бонуси и заплати. В края на годината, да кажем, ако има нераздадени пари за заплати пет или шест милиона – без значение каква е сумата, тя се разпределя под формата на бонуси и в края на годината всичко излиза на нула. Де факто имаме Комисия за финансов надзор, която изразходва пари, които сама си събира. Събира ги от всякакви дружества, свързани със застрахователна дейност, събира ги от пенсионни фондове, събира ги от всякакви хора, които да получават лиценз, за да извършват тази дейност, респективно впоследствие да налага и глоби, ако се сметне, че има нарушение на закона. През годините това е направено, за да може тази комисия да е удобна бухалка на управляващите. През 2020 г. мисля, че беше, когато изтекоха едни записи на Бойко Борисов, в които той директно каза – на записите се чува как се обажда на тогавашния шеф на Комисията за финансов надзор, напсува го, след което му каза, че иска да отиде утре в една от застрахователните компании и да им разкаже играта, защото са си позволили нещо да коментират спрямо ГЕРБ и спрямо него персонално. Това беше едно обрисуване какво е Комисията за финансов надзор. В същата тази комисия през годините – последните години най-вече, една от основните дейности, освен да събира такси, да си разпределят и да са едни от най-скъпо платените чиновници в страната, без нищо да дават на фиска и на държавата като цяло, умишлено и целенасочено – и от проведените разследвания и от ДАНС, проведените изслушвания тук в парламента, се доказа, че пирамидата на Джавелин Михайлов е направила всичко възможно да завлече хиляди хора с финансови измами. Хиляди! И същата тази комисия е трябвало да контролира и едно от дружествата – „Тогедър“, което се занимава с посредничество в застраховането. Същата тази комисия проспала Джавелин Михайлов как завлича хиляди хора! И Комисията го доказа! Събраха се и бяха изслушани хиляди хора и доказателства. Има внесен доклад от ДАНС, има внесен доклад от парламента, обаче организираната престъпна група трябваше да смени прокурора, за да може да се повдигнат обвинения и разследвания срещу Джавелин Михайлов и неговите съдружници. Това е факт към момента! Тази бухалка на държавата се използва, когато е удобно, за да може схемаджии като Джавелин Михайлов да крадат, да мамят и да направят всичко възможно да са удобни, за да ги вкарат в парламента и да гласуват бюджета на управляващите. Една трета от бюджета Джавелин Михайлов и неговата групичка подкрепиха! (Реплики.) Напротив! Вчера подкрепиха и купуването на американско оръжие! Това е с благосклонния поглед на Комисията по финансов надзор! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Сега разбрахме каква е целта на господин Ганчо Цонев. Неговата цел е само и единствено Комисията по финансов надзор освен на публичните дружества да наложи контрол и на непубличните дружества. Стъпка по стъпка ние отиваме в една система, в която ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ ще имат 100-процентов контрол върху бизнеса на България. Искам всички хора, които правят бизнес в България, да знаят какво предлагат ВЪЗРАЖДАНЕ и Ганчо Цонев: контрол на непубличните дружества! Вие скоро ще искате и върху ООД-тата контрол, върху ЕООД-тата, върху ЕТ-тата, съвсем скоро ще искате всеки един човек, който извършва предприемаческа дейност в България, да бъде под контрола на орган, който ще е управляван от ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“. Ясно е, че Вие никога не сте изкарвали пари и единствено и само знаете как да ги вземате от ЦИК-ове, но ако няма предприемаческа дейност, няма България. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Има дуплика!

Джавелине, тъй като в момента си позволи да лъжеш, поне по това – по схемите, си компетентен. Ти си, Джавелине, човекът, който е ходил в КФН да взимаш лицензи за една от схемите си – „Тогедър“. Там Вие сте директно на контрол от Комисията за финансов надзор, Джавелине. Само да ти кажа – всички застрахователни дружества са под контрол от държавата. Това не ти е схемата, в която ти да направиш така, че само ти да контролираш, има държава. Може да е опоскана от тези, които са ти покровители, но я има, Джавелине, и ти с твоето дружество там си ходил за лицензи. Въпросът е защо тази комисия за финансов надзор е позволила, Джавелине, ти да крадеш, да си измамник и да си схемаджия, Джавелине. Това трябва да се отговори. И новият председател, освен че ще усвои 26 милиона само за тази година, искам да знам от него персонално какво точно ще направи за схемата, наречена „Исторически парк“, но в нея са стотици фирми, Джавелине. И това, че лъжеш, че майка ти те издържа, обясни как точно всичките твои стотици фирми, в които ти участваш, са на загуба, Джавелине? Обясни го! Защото има ярки доказателства за схемите ти, Джавелине! Това е ясно! Това се видя. И колкото и да обясняваш, и колкото и да влезеш в парламента и да си мислиш, че ще се скриеш от правосъдието, Джавелине, дори и твоите покровители ще те хвърлят един ден на кучетата, Джавелине. Разбра ли?! Защото дори и това, че гласуваш за американско оръжие, няма да те спре да влезеш в затвора един хубав ден. Но лошото е, че има стотици хора, които си унищожил, защото си ги загробил с кредити. Аз познавам такива хора от Варна, които си ги накарал да теглят кредити с обещанието, че ще им изплащаш вноските по кредитите, Джавелине. И точно това си ти – един схемаджия, измамник, който се облече във власт, за да си в парламента, но и това ще свърши, Джавелине. Един ден ще си получиш заслуженото от правораздавателните органи в страната. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Всъщност колеги не е точната дума. Срамувам се да се намирам в една и съща зала с хора, които упражняват този език. Към Вас, госпожо Председател, имам един по-скоро риторичен въпрос: Вие що за търпение имате, що за разбиране за Правилника в това Народно събрание имате, за тона, за духа, за езика, за поведението и за маниерите?! Искам да поздравя господин Ганев за това, че не ме изненадва и в този парламент. Всъщност подлъгахте ни за съвсем кратко в началото, че може да бъдем партньори и да не се обиждаме като махленски клюкарки, но очевидно това е Вашият стил. Аз Ви стимулирам да продължите, за да видя пък търпението на водещите председателстващи Събранието докъде може да се простира. Повярвайте ми, всичко е политика и няма лоша реклама. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Поредната бухалка, облечена под лицето на регулатор, –призвани сме в момента да избираме единствения кандидат за председател на бухалката. Няма да го коментираме, човекът си има професионален опит. От гледна точка на това какво представлява КФН. И в предишните изказвания го казаха моите съмишленици, и аз миналата седмица зачекнах проблема, когато обсъждахме бюджета на второ четене и нашите предложения в бюджета за промяна точно по начина, по който функционира КФН, и тази порочна практика да се финансира от парите, които сама си изкарва под формата на такси и глоби. Не е сериозно, когато се събират глоби, те да отиват за заплати, защото просто репресията върху поднадзорните фирми и компании няма да бъде такава, каквато трябва. Пак ще го кажа, тогава беше късно вечерта – 2018 г., с решение на ГЕРБ тогава, на управляващото им мнозинство, КФН разпределя приходите, които събира за държавната хазна, под формата на заплати. За 2024 г. събраните средства са 21 милиона, 17 милиона от такси и 4 милиона от глоби. 21 милиона, които не отиват по разпределение в държавния бюджет, а сме дали на концесия КФН на хора, които да се облагодетелстват финансово от тази гледна точка. Със сигурност тази практика я няма никъде – нито в бизнеса, нито в нормални държавни структури. Затова беше и нашето предложение от ВЪЗРАЖДАНЕ да се промени начинът, по който се финансират и председателят на КФН, и служителите на КФН, а именно 90% от заплатата на председателя на Народното събрание да бъде размерът на заплатата на председателя на КФН, съответно 90% от заплатата на председателя на КФН да бъдат заплатите на служителите на КФН. Така мисля, че е доста по-справедливо, отколкото каквото си заработят – това е. Това е порочна практика, която няма как да работи. Аз се надявам това да приключи и КФН да спре да бъде бухалка на властта, а по-скоро да си върши работата от гледна точка на финансова сигурност в българската държава. Благодаря.

Благодаря. Господин Хрисимиров, съгласете се с мен, че аз не бих се съгласил с това, което казвате – само и единствено да критикувате КФН, а по-скоро бих искал да чуя от Вас какви действия могат да бъдат предприети, за да се махне тази бухалка и да бъде един орган, който наистина да помага на българската държава, на българското общество. Благодаря.

Господин Димитров, 18 хил. и 600 лв. е средната заплата за 2024 г. на председателя на КФН. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Добре е, и аз мисля, че е добре, но не мисля, че е добре за българския бюджет. Като представител, който идва от корпоративните среди – западните компании, които се боготворят от местните управляващи, от по-европейски насочените хора, са ме учили, че един служител, когато го назначаваш на работа и трябва да формираш неговото възнаграждение, то трябва да е минимум, минимум това, което донася на фирмата – четири пъти от заплатата му. Като казвам, че това е минимум. Една държава не може да се управлява под формата на фирма, но добрите практики трябва да влизат и в управлението на държавата, защото, когато работиш в една компания, когато работиш на държавна позиция, твоят основен интерес е да защитаваш интереса и на компанията, в която работиш, и на държавата. Аз не виждам как интересът на държавата е защитен, при положение че всичко, което събира КФН, остава за тях. Нищо не отива в държавната хазна, а това трябва да го променим. Разбира се, хората, които работят в КФН, са експерти – това не може да го отречем, и трябва да намерим начин, по който да ги стимулираме да работят, като допълнителни бонуси, но не под формата на това да се репресират компаниите, които те наблюдават, и това да отива под формата на бонуси за КФН. Има ключови показатели на представянето, които може да се измерят – това са вече вътрешни правила на КФН и аз се надявам господинът, който след няколко минути ще бъде избран от управляващото мнозинство с лидер Делян Пеевски, да помисли над нещата и вътрешните правила, ако трябва, да се променят. Ако трябва, и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ пак ще внесем тази законодателна промяна за финансирането, заплащането на служителите в КФН, но така не виждам нещата как могат да продължат. Затова нека мислим държавнически и да поправим грешките в миналото.

Благодаря, госпожо Председател. Днес ще се изкажа не за кандидата, който се избира, а за самата процедура. Процедурата за този регулатор е опорочена, както и за всичките останали регулатори, не защото не е добре замислена, а заради политическата култура в това Народно събрание, а и не само в него, ами и в предишните легислатури в последните години. Много се говори за независими регулатори, най-много от тези, които ги избират. Но истината е, че те изобщо не са независими. Действително така е била измислена процедурата обаче – регулаторите да бъдат независими. Законодателят е мислел и се е надявал, че когато тези ръководни кадри са избрани от мнозинството в Народното събрание в един публичен и прозрачен за обществото процес, то най-компетентният кандидат ще бъде избран. И това щеше да е така при едни други обстоятелства. Щеше да е така, ако гражданското общество бе достатъчно активно и избраниците се вслушваха в него, защото при представянето на един добър кандидат това щеше да принуди мнозинството да го избере. Но нещата в нашата политическа конюнктура не стоят така. Мнозинството не се вслушва в гражданите, защото тези, които надигат глас, принципно са тези, които са независими, а мнозинството в последните години е избрано от купен и корпоративен вот. Та как да очакваме от него да направи избор, който да е най-добър за обществото? Няма как. Именно затова има само едно предложение за председател. Другите партии, опозиционните, считат, че няма смисъл да предлагат други кандидати на народното представителство, защото независимо от техните лични качества, от тяхната експертиза или от техния опит те просто няма да бъдат избрани. Мнозинството решава да избере техния човек, за да имат на кого да разчитат и да им върши схемите, а не той да гледа държавния интерес. Затова е опорочена процедурата и затова ще гласуваме против. Тази процедура ще продължи да бъде опорочена в годините, освен ако политическата култура в това Народно събрание не се промени.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам да внеса малко разяснение тук, защото наистина оставам с впечатление, че някои от народните депутати не са съвсем наясно с какво се занимава Комисията за финансов надзор. Дори тук съм отворила конкретно, за да го прочета: „контрол върху застрахователния пазар, надзор върху пенсионни фондове, осигурява честна и прозрачна търговия с ценни книжа; не се занимава с частни инвестиции и частни акции в частни акционерни дружества“. Това е важно да се каже, защото по отношение на проекта, за който Вие говорите, говорим за частен проект на частни лица, които по никакъв начин не са използвали нито държавни, нито общински, нито по какъвто и да е друг начин съвместими с публични средства. Това е частен проект между частни лица и техните взаимоотношения не са предмет на Комисията за финансов надзор. Тоест всякакви подобни действия и нещо, което се очаква от Комисията за финансов надзор в тази връзка, тотално не е релевантно към предмета, за който говорите. Второ, Комисията, която Вие цитирахте, създадена в Народното събрание – Временната комисия – по инициатива на ВЪЗРАЖДАНЕ, е безпрецедентен случай, в който целият свят видя как 18 представители на висока държавна заплата в най-високата институция в България – Народното събрание – се занимават с един частен проект на частно лице и неговите взаимоотношения в дружеството на частните акционери, които не се предлагат публично на Фондовата борса, не се следят от тях по закон! И това нещо беше на показ. Основните говорители там бяха едни влогъри с много съмнително присъствие, които дори бяха обявени за национално издирване. И така се бяха скрили, че официално ги даваше Българската национална телевизия, и не можеха да ги намерят, защото те бяха дълбоко скрити във Временната комисия на Народното събрание и ги гледаше целият български народ. Искам да кажа, че никъде по света, никъде по света подобно отношение към български предприемач – не само той, на всички български предприемачи основната им задача е да движат икономиката напред, те създават работни места, те плащат данъци на държавата, те наистина са хората, които движат икономиката напред. Навсякъде по света цялото законодателство е ориентирано към защита на паричните средства и подобни проекти, защото те са в основата на развитието на икономиката. Аз мога да изредя доста имена от много висока величина тук, такива като Стив Джобс, като Зукърбърг, като Уорън Бъфет, като Бил Гейтс и всякакви такива – това са хората, които движат света напред. В България тези предприемачи са потискани, по всякакъв начин рекетирани и не се дава възможност те да развият своя бизнес. Не става въпрос само за този проект – има много други такива проекти. Онова, което Вие направихте – аз съм сигурна, че в която и да е страна по света, ако това се случи, те моментално попадат по закона за защита на инвеститорите. В този конкретен проект имаше и чужди инвеститори и в момента очакваме решенията по техни дела, защото в европейска държава техните интереси не са защитени от българското законодателство и включително са нападнати официално от най-високата институция на тази държава – Народното събрание. Това единствено и само показва в какво се е превърнала тази държава, по какъв начин са рекетирани и репресирани всички частни инициативи на частните предприемачи, които, между другото, ако имат някакви разногласия помежду си, те са предмет на гражданско дело, в което някой акционер може да се обърне към останалите и да поиска да заведе дело по този повод. Това не е предмет на разследване на Народното събрание, камо ли на Народното събрание, дори не е на Комисията за финансов надзор. Така че искам всички български граждани – това беше чудесен пример и много добре, че отворихте тази тема, за да могат всички да разберат за какво става въпрос. Става въпрос за едно директно, конкретно оплюване на български предприемач, по всякакъв начин репресиран от държавата, с всички възможни институции (реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ), за да разберат всички предприемачи, че колкото и да са силни, колкото и хубави неща да са направили, за каквито и проекти да става въпрос, силата на тази държава – дори най-слабата държава с всичките си институции може да репресира до такава степен и най-добрия проект. Ако имаше повдигнато обвинение и е доказано, най-вероятно… (Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Нали му е повдигнато?“) Да, има повдигнато, но то не е доказано, нали? Всичките стотици хиляди престъпления, към които Вие се обръщате, биха се превърнали в престъпления, когато има решение на някой съд. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Нямам отношение нито с господин Пеевски, нито с неговата прокуратура, така че няма как да Ви отговоря на тази тема и не мисля, че това е релевантен разговор (продължаващи реплики от народния представител Цончо Ганев), но държа да отбележа и да кажа…

Да, искам. Моето обръщение, както винаги, не е към Вас, господин Цончо Ганев, а към целия български народ от тази трибуна, защото ние затова сме дошли – да разберат работи ли тази държава, може ли някой предприемач утре, неудобен на това управление, на тази власт, да постигне нещо, или не. И хубаво да си помислят дали по този начин България ще върви напред, ще могат акционерите, предприемчивите да добавят някаква стойност, или всеки път във всеки бюджет ще взимат кредити и дългове, за да могат да си плащат заплатите на държавния апарат, който поддържа тази система, и няма да има пари за деца. Няма да има пари за майки. Те не искат да има деца. Те не искат да има младо население, което да ги смени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Госпожо Илиева, много интересно изказване чух в момента тук от тази трибуна, защото Вие през цялото време обяснявахте как трябва държавата България да е разграден двор и всеки частник да си прави каквото си поиска в тази държава, да си краде хората, както си поиска, да си прави всякакви схеми без никакъв контрол. Това Ви беше изцяло изказването тук 7 – 8 минути. Просълзихме се направо. Много ми е интересно обаче защо гласувахте против увеличението на майчинските? Защо гласувахте против това да се дават повече пари за майките? Защо гласувахте и не подкрепихте предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ за това майките да получават повече средства? Много ми е интересно на тези въпроси, ако може, да отговорите. После тук говорите как защитавате майките. Как частният бизнес трябва да си прави каквото си иска в тази държава – без никакъв контрол. Това е толкова абсурдно, което правите от „Двуличие“, че не може да бъде. И ненапразно хората Ви наричат така, между другото. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

За дуплика.

Госпожо Председател, уважаеми народни представители, някои от тях – колеги! Нека да Ви кажа, че парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ беше инсталирана тук по силата на Решение на Конституционния съд, което беше прецедент, напомням на всички, прецедент. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Може ли да си чувам мислите, прощавайте. (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Това, което госпожа Илиева каза, тя ще поясни, предполагам, съвсем скоро какво точно е имала предвид и ще отговори на колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ, но искам да Ви кажа, че ние бяхме въведени в парламентарния живот по силата на едно решение, което е прецедент в практиката, и в същия ден, в който бяхме конституирани като парламентарна група, трябваше да гласуваме бюджет. Този бюджет – поискахме да бъде отложено неговото гласуване заради факта, че трябва да имаме като всички други парламентарни групи конституционното право да се запознаем с него и да внесем своите предложения за изменения. Това ни беше отказано. Естествено, ние ще преценим как да постъпим оттук нататък. Но ние не сме гласували против, само да уточним. Ние сме гласували въздържал се за нещата, с които не сме били запознати. Така че моля да боравите с понятията правилно и коректно и както виждам, Вие продължавате да тълкувате както дяволът Евангелието. Както казах и преди, няма лоша реклама и всичко е политика. И казват, че политиката била мръсна работа. Не, хора, когато се прави от чисти хора, политиката не е мръсна работа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Налага се да обясня какво значи частна инициатива. Не мога да повярвам, че народни представители това не го знаят. Частна инициатива е – започваме, нали, като в първи клас в училище, ако пет човека се съберат заедно и решат да отворят примерно ресторант и си вземат кредит, използват собствени средства, отварят ресторанта и започват да работят, или са печеливши, или са губещи. По какъв начин държавата контролира финансирането на този проект? Чий риск е печалбата или загубата на този проект и за какво всъщност става въпрос тук? Говорим за частен проект, частни инвеститори, частни пари. Всеки инвеститор решава дали да вложи собствените си средства, или да изтегли заемни такива. Ние всички знаем, физическите лица дори, когато си купуваме кола или апартамент, или каквото и да е, или пътуваме в чужбина, е възможно да изтеглим кредит и слава богу, банките са, за да подпомагат това, което ние да реализираме – частни или общи някакви проекти. За това става въпрос. И Вие за подобен вид контрол искате и говорите тук. Аз това не мога да разбера. И ако, пак повтарям, ако не сте разбрали, ако някой от тези сдружаващи се лица е недоволен от останалите и по някаква причина се чувства измамен, чувства се подценен или по някакъв начин не е доволен от това, което се случва там, има граждански съдилища, има други начини, по които се уреждат тези въпроси. Има медиатори и така нататък. За това става въпрос с прости думи. Няма как държавата да контролира всичко това. Ние не сме видели дела от частни инвеститори. Ние сме видели претенции от държавни органи, че там се случва нещо нередно. И аз разбирам защо това е така. И пак ще го повторя – защото това са едни неудобни проекти и спъват тези, които са удобни за управата. А в случая с ВЪЗРАЖДАНЕ, цялото Ви отношение, още от първия ден го казах, е много обяснимо защо използвате тези обидни думи. Жалко, че Ви гледа наистина целият български народ, защото Вие сигурно се почувствахте единствената опозиция в това Народно събрание. Вие се почувствахте хора, които могат да управляват всичко и всеки и просто се уплашихте. Недейте да се плашите. В хубавите Ви проекти ние Ви подкрепяме. Подкрепихме Ви в референдума за еврото. Подкрепихме Ви вчера и във вота на недоверие. Много жалко е, че правите подобни изказвания. Много е жалко. Вижда Ви целият български народ. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Аз мислех да взема процедура по начина на водене. Не желая и да хабя времето на групата. Напомням Ви само, че ние в момента не сме на консултации по лични финанси, а сме на изслушване на кандидат за шеф на КФН. И вчера, включително и днес, по време на изслушването за членове на регулаторите ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме може би единствените, които в изказванията си не коментираме техните лични качества. Безспорно, щом са там, те имат такива. Друг е въпросът, че предложени от определени партии и предвид цялото дране тук в последните няколко дни колко ще бъдат те зависими за членове на така наречените независими регулатори – определено това няма да бъде така, няма да бъдат независими. Въпросът е да бъдат възможно по-малко зависими от външни фактори, които ще бъдат прокарвани през парламентарните групи тук. Аз ще си позволя само едно от нещата за господин Големански да споделя. Направи ми впечатление, че той е завършил Техническия университет – инженер, също като мен. И аз съм инженер, господин Големански, което означава, хипотетично, че и аз мога да бъда шеф на Комисията за финансов надзор, което е добре.

Естествено, даже и председател.

Но това, което ни различава, е, че аз не мога слушкам, първото, което е. Не знам за Вас. Надявам се да не е така. Другото е, че Вие в едно от изявленията сте казали, че изразявате готовност за предстоящото присъединяване към еврозоната. Това, предполагам, че е нормално за един кандидат-шеф да го каже, защото иначе просто ще бъде отхвърлен. Няма да бъде допустим за тази изключително висока длъжност. Основните цели, на които казвате, че залагате, е затвърждаване на Комисията като авторитетен регулатор. Аз бих споделил, мога да го нарека казус, не искам да бъде приеман като лична нападка, може да го приеме някой и като доразвиване на въпроса на моите съмишленици от ВЪЗРАЖДАНЕ, но един казус, да речем. През 2019 г. КФН разследва дейността на едно дружество, както и дали то е имало публично предлагане на ценни книжа. Определението, с което излиза КФН, е, че не е имало такова, тъй като сделките са били между частноправни субекти. В чл. 3 на Закона публичното предлагане на ценни книжа е подробно записана хипотезата, при която се допуска, че има такова предлагане, защото, ако има такова на над 150 човека или някой от тези, на които се предлага, не е професионален инвеститор, де факто има публично предлагане, независимо че то не е вписано. Това е казус, който е допуснат по времето, когато и Вие сте били в КФН. Комисията проспива всичко това – умишлено, неумишлено, и така при такава хипотеза всяко едно дружество може да попадне и да стане клиент на прокуратурата. А прокуратурата всички знаем в тази зала кой я командва – политически орган, едноличен. Така че това е изключително притеснително и аз се надявам, защото Вие ще бъдете избран с гласовете на мнозинството, това да не бъде допускано повече, защото едни такива дейности подлежат на лицензионен режим, господин Големански. И другото, което казахте – защита на потребителите на финансовите услуги. Това е едно клише, което не знам дали ще бъде спазвано, защото Европейският съюз налага такива директиви, при които сме длъжни в докладите си да го отчитаме като спазване. Така че надявам се Вие да не сте като предното управление на КФН.

Когато говорим за Комисията по финансов надзор, както и за всички останали държавни институции, регулатори и въобще всички подобни държавни институции, които се наплодиха през последните 15 – 20 години, трябва винаги да си задаваме въпроса: за какво са ни? Защото в крайна сметка говорим за харчене на народни пари. Вчера коментирахме Българската народна банка, преди това коментирахме Конституционния съд и всякакви още други такива институции, които през последните години, за съжаление, се изпразват от съдържание. Казвам за съжаление, защото не са замислени по този начин. Сега са се превърнали в една хранилка, в която се настаняват верни партийни другари, чиято цел е, както навремето имаше един юнак – че му забравих името, който имаше едно тефтерче, където пишеше: „да се удари еди-кой си; пък този да не се удря, пък онзи, другият, да се скрие“ и така нататък. На практика всички тези държавни институции, освен че са хранилки, се превърнаха и в бухалки – хранилко-бухалки или бухалко-хранилки, както искате ги наречете. Лошото в конкретния случай е, обаче аз няма да влизам в подробности за това, което върши Комисията за финансов надзор, която през последните години остана в историята с няколко доста гръмовни скандала. Имаше даже една ситуация, в която тя се беше разграничила от председателката си Ралица Агайн – имаше една такава одиозна фигура в българската политика по едно време. Стигнахме до ситуация, в която през 2017 г. или 2018 г. – вече не мога да си спомня, Комисията за финансов надзор взе едно уникално решение сама да определя собствените си заплати – нещо, което никоя друга институция в българския политически и държавен административен живот не е направила и не може да направи. Депутатите въпреки наложилото се мнение в обществото не определят сами заплатите си. Те са, както е добре известно, функция от средната работна заплата. До 2017 г. заплатите на членовете на Комисията за финансов надзор бяха функция от заплатите на народните представители и всъщност всички се равнявахме по средната работна заплата на страната. Комисията за финансов надзор обаче се превърна в някакво изключение, нещо над всички останали. Същевременно, като погледнем, реално нейният принос за държавния бюджет и ефектът от нейната работа не е минимален, не е скромен, директно ще кажем никакъв или нищожен – което и от двете да си изберем за определение. Защото за миналата година има 21 млн. лв., които са влезли в бюджета от такси, и 4 млн. лв., които са влезли от глоби. Реално погледнато, на фона на огромния бюджет на републиката плюс бюджета за харчове, който е за заплати и за обслужващ персонал вътре в Комисията по финансов надзор, на практика е нищо. Всъщност за Комисията по финансов надзор винаги трябва да си задаваме въпроса: какво е правила, преди да съществува, тоест кой е изпълнявал нейните функции, преди да съществува тя? Ами имаше дирекция в Министерството на финансите. Имаше дирекция в Министерството на финансите! Нашето мнение винаги е било за максимално голяма ефективност и ефикасност в работата на комисиите и във всичките тези институции, затова няма да изненадам никого, като кажа, че най-доброто, което може да се случи, е Комисията за финансов надзор да бъде разпусната, а нейните функции да бъдат прехвърлени на няколко човека, които с много по-скромни заплати да вършат това нещо като дирекция към Министерството на финансите.

Господин Костадинов, честно казано, не съм съгласен, че спестихте това, което е заложено в бюджета само за тази година като разходи от 26 милиона, които ще направи под формата на заплати и консумативи тази въпросна комисия. Вие де факто искате само разпускане на тази комисия, или имате визия какво друго би трябвало да се случи с поредните хора, високоплатени държавни чиновници, които покровителстват хора, които крадат и унищожават човешки съдби?

Разбира се, че не е само Комисията за финансов надзор, господин Ганев. Големият въпрос обаче е в това, че в момента вземаме решение за избор на все пак една сериозна фигура в българската държавна администрация. Друг е въпросът дали нейното място се изпълва със съдържание, или не. Нашата позиция е ясна: Комисията за финансов надзор не си върши работата, за съжаление, защото би трябвало да си я върши. Така или иначе видяхме обаче изключително пълното неглижиране, дезинтересиране и безучастие на представителите както на управляващите, така и на така наречената опозиция. Единственото, което виждаме тука, е, че икономическата групировка около ВЕЛИЧИЕ, която на практика защитава собствената си фирма, те затова са влезли тука, те не са политическа партия, те са фирма в парламента, излезе да си защитава техните икономически интереси. Това, честно казано, от тяхна гледна точка може да е правилно, но виждаме в случая как едни уж народни представители защитават частни интереси, и то престъпни такива. Проблемът обаче е, когато на нашите обосновани критики и на нашите предложения по никакъв начин не се отговаря от страна на управляващите, защото тук би трябвало да бъде разговорът за функцията, за смисъла, за ефикасността на работата не само на Комисията за финансов надзор, но и на много други такива институции. Вчера дадохме примера от тази трибуна с работата на Илон Мъск, който е един от най-големите световни визионери, а както виждаме през последните няколко месеца, и талантлив администратор. Неговата работа в екипа на американския президент Тръмп в момента е довела до спестяването на половин трилион долара, повтарям, половин трилион долара, от държавния бюджет на Съединените щати. Представете си, ако ние решим да направим нещо подобно в нашата държава, което смятам, че отдавна трябваше да се е случило, колко милиарди ще спестим?! При нас няма да са половин трилион определено, но при всички положения като процент от бюджета сумата няма да е никак малка. България не е бедна държава, в България просто се краде безобразно и отделно от това се харчи безобразно. Точно поради тази причина дебатите както за ролята на Комисията за финансов надзор, така и за всички други регулатори – без значение дали ще са за конкуренция, дали нещо друго, имаме институции, имаме структури, които отдавна са изпразнени от съдържание, като примерно какво беше там, Комисията за досиетата, която на практика няма какво да работи. Отдавна трябваше да е приключена и съответно това, което е вътре в нея, да се заведе в архивите. Въпреки това те съществуват, там има едни хора, които получават заплати, имат служебни коли, имат шофьори, имат всякакви привилегии и така нататък. Това са милиарди левове, които се харчат всяка година абсолютно нецелесъобразно. Това е извън краденето. Така че този въпрос е наистина много сериозен и много важен. За съжаление обаче, виждаме – единствено ВЪЗРАЖДАНЕ говори по темите; единствено ВЪЗРАЖДАНЕ поставя тези въпроси политически и идеологически освен това. От другата страна виждаме безучастието от страна на управляващите и защита от страна на една от фирмите тук, в парламента, маскирани като партия, каквото е така нареченото ВЕЛИЧИЕ.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Независими ли са регулаторите в България? Могат ли управляващите да си служат с тях като бухалка срещу неудобните? Тези въпроси се повдигат периодично. В Комисията за финансов надзор всяка година се раздават милиони левове бонуси и премии, за да изпълняват функциите на бухалка срещу неудобните на властимащите. Това е една от най-важните институционални бухалки на управляващите, чрез които се упражнява натиск, рекет и контрол върху бизнеса. Техният състав се избира само след изричното лично одобрение на двама политически лидери – всички знаем кои са те. Помним публикуваните разговори как политически лидер сам се хвали, че е наредил на КФН да ударят конкретен бизнесмен, който не се е съобразил с него. През 2020 г. от публикувани разговори на есемес на един хазартен бос с министър на финансите по това време става дума за една девойка – бивш шеф на Комисията по хазарта, впоследствие назначена за шеф на Комисията за финансов надзор, която получава важно указание. Същата за 2020 г. е получила над 1 млн. и 200 хил. лв. бонуси за добре свършена работа. Мафията знае как да награждава служителите си. Държава, овладяна от мафията, за медицински хеликоптер пари няма, но за награди и бонуси на послушните чиновници, крепящи властта на мафията, пари винаги има без значение дали е криза, или не. Не е учудващо, че българите вече повече от 10 години са най-бедната, болна и изчезваща нация в Европа и най-корумпираната държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Регулаторите имат огромно значение, защото има функции, които не могат да бъдат свършени от нищо друго и по никакъв друг начин освен от компетентния регулатор. Видяхме вчера назначенията, които направиха от страна на ГЕРБ. Те са крайно обезпокоителни. Ние има опасност да преминем от слаби регулатори към още по-слаби регулатори. Такива, каквито в момента са КФН, КЗК, бяха избрани от ГЕРБ, БСП и ДПС. Сега пак ще бъдат избрани от ГЕРБ, БСП и ДПС плюс ИТН. Големият проблем е, че никога не беше направена оценка на тяхната работа. ГЕРБ никога не признаха огромните дефицити – нито на КЗК, нито на КФН. Те си ги харесват такива, каквито са – с всичките им тежки дефицити. Което означава: ти като не признаеш, че тези регулатори не са ефективни, като не кажеш какво трябва да се промени, като не поискаш по-добро, ами то остава същото. Според мен целта на това управление, на тази власт на ГЕРБ, БСП, Пеевски, ИТН, е да изберат същите неефективни регулатори. Цената, която България започва да плаща, става все по-сериозна, защото светът, виждате, става все по динамичен, проблемите все по сложни и ако компетентният регулатор не си е на мястото, нищо не може да замени неговите функции и неговата работа. Действително България върви към една много бърза смяна, която Вие организирате, без сериозен обществен дебат, на хора, с които ние сега се запознаваме, част от обществото не ги е виждало, а тези от Вашите кандидати, които е виждало, доведоха до още по-силно безпокойство. Така че, уважаеми дами и господа, Вие задълбочавате сериозно проблема с регулаторите. Проблемът, пак казвам, е, че ГЕРБ никога не си признаха. Ето, сега изтече мандатът на КЗК, на КФН – излязохте ли да кажете харесвате ли си ги тези регулатори? Никога не казахте това, защото си ги харесвате. Харесвате това, че са слаби. Дори сега смятате да ги направите още по-слаби, колеги. Това е проблемът. Вижте какво ще се получи. В новия динамичен свят при предстоящото влизане в еврозоната регулаторите ще имат още по-голямо значение и нищо няма да може да скрие техните слабости. И отговорността е изцяло Ваша. Това, което правите, подходът, който приехте, означава, че Вие поемате изцяло отговорността за тези хора, за тези регулатори. Когато утре видим новите им дефицити, защото те ще бъдат по-тежки от старите, всичко ще бъде Ваша персонална отговорност – не се лъжете. Няма да можете да кажете: ама парламентът. Няма да можете като господин Борисов, който каза: това правителство не е мое, не ги познавам, има си кабинет, да си търси мнозинство. Няма, този подход няма да стане с регулаторите. Изцяло Ваша отговорност е, колеги, защото го правите по изключително неправилен начин в тежки времена за България. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля все пак за 15 минути почивка от името на групата.

Различен вот!

Благодаря, госпожо Председател. Гласувах против тази кандидатура, която бе избрана и с гласовете на „Ново начало“ на Пеевски, както се вижда, защото една от основните функции и дейности на Комисията за финансов надзор е да регулира и да контролира така наречените финансови посредници и още по-конкретно да пази българските граждани, които в последните десетина години, за съжаление, страдат твърде много от фалшивите финансови посредници с обещание за инвестиции. Тази схема не започва само с фирмите около „Исторически парк“. Тя е много по-назад във времето и за съжаление, българските граждани изключително страдат от нея. В изслушването си в Комисията аз не съм чул от господин Големански въобще никакви съображения как той ще спомага дейността на Комисията за финансов надзор в тази насока. Това, което мога да Ви покажа, е един фалшив лиценз на инвестиционен посредник, който е лъгал хора да инвестират пари, обещавайки големи печалби. Когато го видях, разбира се, сезирах КФН тогава. Това беше преди няколко години. Получих едно писмо от госпожа Карина Караиванова, която е председател тогава на КФН, и какво от това? Бездействие на Комисията за финансов надзор! Като се отвори дебат в дискусията с фирмите около „Исторически парк“, които са също такива фалшиви финансови посредници, обещаващи инвестиции, трябва да кажа, че Комисията за финансов надзор е бездействала, когато през 2021 г. прокуратурата издава едно постановление, с което отказва да образува досъдебно производство, въпреки че става въпрос за много милиони левове. Аз нямам съмнение, че там са давани пари, за да бъде прекратена цялата работа в прокуратурата, но прави впечатление бездействието на Комисията за финансов надзор да обжалва този прокурорски акт. Именно с тези бездействия и с липсата въобще за някаква визия по отношение контрола на фалшивите инвестиционни посредници гласувах против кандидатурата на господин Големански. Надявам се сега, като е избран, да не са му само големи претенциите, а наистина да бъдат реализирани контролни действия, като обещавам, че ще му дадем възможност още в началото на неговото управление да проверим дали наистина може да помогнем така, че българските граждани да не попадат в тези измамни схеми за десетки и стотици милиони левове. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо Председател. Първо ми позволете да направя процедура на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника да допуснем в залата кандидатите за членове и председател на Фискалния съвет: Атанас Атанасов, професор Богомил Манов, Десислава Калчева, Ердоан Ахмедов, Любомир Дацов, Симеон Дянков.

Благодаря. „ДОКЛАД относно изслушване на предложените кандидати Атанас Александров Атанасов, Богомил Борисов Манов, Десислава Желева Калчева, Ердоан Мустафов Ахмедов, Любомир Василев Дацов, Симеон Денчев Дянков за председател и четирима членове на Фискалния съвет На открито заседание, проведено на 6 март 2025 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет по реда на раздел IV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък процедурни правила. Кандидатите бяха представени последователно по азбучен ред на собствените им имена от вносителите на съответните предложения. Кандидатурата на Атанас Атанасов е предложена от парламентарната група „Има Такъв Народ“. Кандидатурата на професор доктор Богомил Манов е предложена от парламентарната група „БСП – Обединена левица“. Кандидатурата на Десислава Калчева е предложена от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Кандидатурата на Ердоан Ахмедов е предложена от парламентарната група „Демокрация, права и свободи – ДПС“. Кандидатурата на Любомир Дацов е предложена от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Кандидатурата на Симеон Дянков е предложена от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. След представяне на кандидатурите се премина към концепциите на кандидатите за дейността на Фискалния съвет. В началото на своето изложение господин Атанас Атанасов подчерта, че за почти 10-те години от своето съществуване Фискалният съвет е показал, че е една успешна институция, която изпълнява най-важната си роля – да бъде коректив и стожер по пътя към дългосрочна устойчивост и стабилност на публичните финанси и да предоставя на обществото независим анализ и оценка за фискалното управление на страната. Според него Законът за Фискален съвет и автоматични корективни механизми е постигнал основните си цели, като едновременно с това е показан ясен стремеж за усъвършенстване и надграждане с цел доближаване до най-добрите образци на фискални съвети в Европейския съюз. В своето представяне професор Богомил Манов заяви, че ако бъде избран за член на Фискалния съвет, се ангажира да допринесе с професионалния си опит и експертни познания за ефективното изпълнение на функциите и задачите на Съвета, като ще се фокусира върху следните по-важни приоритети: гарантиране на дългосрочна фискална устойчивост; оценка на спазването на фискалните правила; оценка на ефективността на разходите; анализ на демографските тенденции и тяхното влияние върху бюджета; повишаване на прозрачността; подобряване на отчетността на Фискалния съвет; укрепване на аналитичния капацитет на Фискалния съвет; повишаване на ефективността от взаимодействието с международните институции. В увода на своята концепция Десислава Калчева акцентира върху необходимостта от доразвиване и усъвършенстване на дейността на Фискалния съвет в контекста на новите предизвикателства пред институцията. Тя посочи, че в първия мандат са положени основите на работата на Съвета чрез изграждане на връзки с европейските институции и споделяне на добрите практики на членовете на мрежата на Европейските независими фискални институции чрез периодични срещи и обучения. С оглед натрупания опит и засилената роля на независимите фискални институции в процеса на бюджетния надзор следващият етап от развитието на Фискалния съвет включва разширяване на аналитичните му възможности, повишаване на прозрачността в оценките и препоръките му, както и засилване взаимодействията с национални и международни партньори. В началото на своето представяне Ердоан Ахмедов се спря на изключително важната роля на Фискалния съвет в контекста на нарастващия държавен дълг и икономическите предизвикателства, пред които България е изправена. Господин Ахмедов постави няколко акцента в изказването си: анализ на текущото състояние на публичните финанси; бюджетния дефицит и нарастващия държавен дълг; неоптимизирани публични разходи; несъбираемост на приходите и сивата икономика; финансови затруднения в ключови сектори. В началото на своята концепция Любомир Дацов акцентира върху необходимостта от промени в Закона за публичните финанси и Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми в рамките на 2025 г. Според него това се обуславя от предстоящото влизане в еврозоната и от променената с Регламент № 1263 рамка за икономическо управление на Европейския съюз, което съответно налага промени в националното законодателство. На базата на новите изисквания Фискалният съвет ще трябва в следващите години – до 2032 г., да вземе няколко важни решения и да направи съответно структурни промени, продиктувани от изграждането на капацитет, макроикономически капацитет за пълно макроикономическо прогнозиране, което ще рече, че Фискалният съвет ще трябва да разшири състава, капацитета си и организационната си дейност. Според господин Дацов следва в Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми да се промени текстът, който поставя изисквания към нивото на експертите. В момента това ниво е много високо, изисква се 10-годишен стаж, което затруднява намирането на хора, които да се реализират професионално още в началото на своето кариерно развитие и постепенно да се утвърждават в институцията. В своя увод Симеон Дянков подчерта, че винаги е отстоявал позицията си за строга финансова дисциплина в България и че ще продължи да отстоява тази позиция, ако бъде избран за председател на Фискалния съвет. Като приоритети в бъдещата си дейност, той посочи: - Развитие и усъвършенстване на методологията, която използва Фискалният съвет, и от гледна точка на макроикономически анализи, където почти липсва в момента такава методология, и от гледна точка на анализи по фискалната политика. За това ще помогне неговият опит и направени анализи в международни финансови организации и престижни университети. - Контакти и черпене на опит от други подобни организации. Фискалният съвет в България е сравнително нов, макар и на 10 години, и трябва да се види по какъв начин той може най-добре да се използва, за да е полезен, особено на работата на Комисията по бюджет и финанси и на Народното събрание. - Възможности за развитие на анализи от средносрочна или дори дългосрочна фискална перспектива. Той даде няколко примера за такива анализи: - Пенсионната система и по какъв начин тя се развива с времето. - Темата за превъоръжаване, довъоръжаване и повече средства за отбрана – не само самите средства откъде да се намерят, а и по какъв начин да се реорганизира бюджетът на държавата. - Държавната администрация – каква е системата, по какъв начин тя може да работи по-добре и какви са, разбира се, фискалните условия тя да може да работи добре. - Връзката между добрата фискална политика и добрата икономическа политика. В заключение, господин Дянков подчерта, че във Фискалния съвет ще се работи както е в Закона, със собствени средства, собствени знания на бъдещите членове и в съчетание с допълнителни анализи. След представяне на концепциите на кандидатите последва задаване на въпроси от страна на народните представители. Председателят на Комисията по бюджет и финанси Делян Добрев информира народните представители, че в Комисията са постъпили становища от Асоциацията на индустриалния капитал в България и от Института за пазарна икономика в подкрепа на кандидатурите на Симеон Дянков и Любомир Дацов. Освен това са постъпили и въпроси от електронната платформа „Гласове“, от „Медиапул“ и „24 часа“ по отношение на кандидатурите на Любомир Дацов и Симеон Дянков, на които те отговориха. В заключение, Комисията по бюджет и финанси прие, че шестимата кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността председател и членове на Фискалния съвет. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяване на дейността на Фискалния съвет. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури на Атанас Александров Атанасов, Богомил Борисов Манов, Десислава Желева Калчева, Ердоан Мустафов Ахмедов, Любомир Василев Дацов, Симеон Денчев Дянков за председател и четирима членове на Фискалния съвет по реда на раздел V от процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за всеки един кандидат за съответната длъжност. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Фискалния съвет Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми РЕШИ: Избира Атанас Александров Атанасов за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.“ Проект на решение за избиране на член на Фискалния съвет: „РЕШИ: Избира Богомил Борисов Манов за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.“ Проект на решение за избиране на член на Фискалния съвет: „РЕШИ: Избира Десислава Желева Калчева за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.“ Проект на решение за избиране на член на Фискалния съвет: „РЕШИ: Избира Ердоан Мустафов Ахмедов за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.“ Проект на решение за избиране на член на Фискалния съвет: „РЕШИ: Избира Любомир Василев Дацов за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.“ Проект на решение за избиране на член на Фискалния съвет: „РЕШИ: Избира Симеон Денчев Дянков за член на Фискалния съвет с мандат 6 години.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Фискалния съвет Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми РЕШИ: Избира Симеон Денчев Дянков за председател на Фискалния съвет с мандат 6 години.“ Благодаря, госпожо Председател.

Благодаря, госпожо Председател. Така и така съм на трибуната, ще представя кандидатурите на кандидатите, предложени от ГЕРБ-СДС. Първа по азбучен ред е Десислава Калчева. Десислава Калчева придобива магистърска степен по публични финанси в Университета за национално и световно стопанство, град София, през 2010 г. През 2016 г. тя защитава дисертационен труд в УНСС на тема „Фискална децентрализация и инвестиционен капацитет на общините в България“ и придобива докторска степен по финанси. В професионален план госпожа Калчева работи на различни позиции във „Фонд за органите на местното самоуправление в България – ФЛАГ“ от 2010 г. до 2018 г. В посочения период взема участие в разработване и актуализиране на рискови методологии, ценови политики, лимити на портфейла, както и при подготовката на анализи на условията на пазара на дълг и търсене на възможности за привличане на капитал и изготвяне на отчети за Европейската банка за възстановяване и развитие. В периода октомври 2018 г. – януари 2023 г. госпожа Калчева е главен експертен сътрудник към Фискалния съвет на България. Тя участва в изготвянето на независима оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на Министерството на финансите, подготовката на финансов и икономически анализ на местния сектор в България и сравнителен анализ с други местни власти в Европа, както и в срещите на Европейската мрежа от Фискални съвети в Европейския съюз. От началото на 2023 г. госпожа Калчева е щатен преподавател към катедра „Икономика и управление по отрасли“ към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като води лекции по местни финанси и упражнения по дисциплината „Публични финанси“. Тя е член на Мрежата от институти и училища за публична администрация в Централна и Източна Европа и на Европейската асоциация на изследователите, работещи по въпросите на градската среда. Следващата кандидатура на ГЕРБ-СДС по азбучен ред е на Любомир Дацов. Любомир Дацов е завършил своето образование в Университета за национално и световно стопанство, специалност „Социално-икономическо планиране и прогнозиране на икономическите системи“. Кариерното му развитие започва в Министерството на финансите като експерт в отдел „Бюджетна политика“ от 1992 г. до 1996 г. От 1997 г. до 2001 г. е последователно началник на отдел „Макроикономически анализи и бюджетна политика“ и на отдел „Бюджетна политика“. От 2001 г. до 2003 г. е съветник на министъра на финансите по фискални бюджетни въпроси. От 2003 г. до 2009 г. е заместник-министър на финансите. От 2009 г. до настоящия момент господин Дацов е консултант по макроикономически въпроси, банки и бюджетни въпроси. От 2009 г. до 2015 г. е хоноруван асистент в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по публични финанси. От 2011 г. до 2015 г. е общински съветник в Столичния общински съвет, член на Постоянната комисия по бюджет и финанси и Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие. От ноември 2015 г. е член на Фискалния съвет. През годините господин Дацов е бил ръководител и координатор на проектите, свързани с реформата на публичния сектор, и въвеждане на бюджетиране, ориентирано към резултати, включително реформа на българския бюджетен сектор; подобрение на системата на планиране и подготовка на бюджета през периода 2001 – 2002 г.; подкрепа на средносрочната стратегия и преструктуриране на Министерството на финансите; създаване на училище по публични финанси в България 2004 – 2005 г.; стандартизация на бюджетните предложения и оценка на публичните разходи през 2005 г. И последната ни кандидатура по азбучен ред е на Симеон Дянков. През 1995 г. Симеон Дянков става магистър по икономика от Университета на Мичиган, където през 1997 г. му е присъдена и степента доктор по икономика. Господин Дянков има 30-годишен опит в областта на публичните финанси. Кариерата му е свързана предимно с изучаване и практикуване на публични финанси, като е работил 18 години в Световната банка, след което следват няколко години в мозъчни тръстове за публични финанси, като Peterson Institute for International Economics и университети, като Harvard и London School of Economics. За настоящата позиция особено важен е опитът му, придобит като министър на финансите на България между 2009-а и 2013 г., и като председател на Борда на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие. През годините господин Дянков е написал почти сто академични статии и книги по темата за ефективността на правителството – от начина, по който правителствата регулират бизнес дейността, до начините, по които събират данъци и ги харчат за предоставяне на обществени услуги. Консултирал е различни международни организации и правителства относно начина, по който те се справят с публичните финанси. Запознат е детайлно с функционирането на фискалните съвети по света и конкретно в Европейския съюз, след като стават задължителна част от институционалната среда след кризата в еврозоната. Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ представяме кандидатурата и предлагаме за член на Фискалния съвет да бъде избран професор Богомил Борисов Манов. Професор Манов има 45-годишен трудов страж. Трудовата си кариера е започнал непосредствено след завършването на висшето си образование в Стопанската академия в град Свищов през 1980 г. Преди нея има завършен Икономически техникум. Започва работа в Централния машиностроителен институт – София, където последователно преминава през всички сектори на счетоводството. Спечелва конкурс за научен сътрудник. От 1985 г. започва работа в УНСС, където работи и понастоящем. От 2012 г. до 2024 г. е преподавател и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – Пловдив. Чете лекции по основи на финансите, публични финанси, корпоративни финанси и финанси на социалното осигуряване. През 2013-а и 2015 г. е избиран от студентите в УНСС за преподавател на годината. Притежава сертификати за преводач на икономическа и обществено-политическа литература с френски език, за завършени курсове за владеене на английски език, за консултант по българо-гръцко икономическо сътрудничество. Завършил е курсове за техники на обучение в Англия и за банки попечители в Съединените американски щати. Лицензиран бизнес оценител е. Научните му интереси се простират в сферите на данъците, данъчното облагане и социалното осигуряване. В тези сфери са и преобладаващата част от публикациите му. Участвал е в разработването на един от докладите за президента. Освен това е автор на две издания на учебниците по основи на финансите и корпоративни финанси, съавтор е на учебника по социално осигуряване. Автор е на две самостоятелно издадени книги. Има над 50 публикувани статии и доклади, преобладаващата част от тях са в България, но е публикувал и в САЩ, Франция, Чехия, Украйна, Словения, Словакия, Сингапур и други. Под негово ръководство са защитили 6 докторанти. Рецензент е поне на 15 дисертации, една от които във Франция. Има участие в 6 научни проекта. Успоредно с научно-преподавателската си дейност професор Манов има 16-годишен практически стаж. Управлявал е две дружества с ограничена отговорност, както и предприятие в чужбина и две пенсионни компании. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Участвал е активно в обучението в цялата страна на главни счетоводители и икономически директори за същността, начина на функциониране и отчетността преди въвеждането на ДДС през 1994 г. Един от участниците е в разработването на Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, който сега е инкорпориран в Кодекса за социално осигуряване. Бил е член на управителните съвети на Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване, както и на Националния осигурителен институт. Освен това е бил член на Съюза на икономистите в България и на редколегиите на следните списания: „Финанси“, „Панорама на труда“ и „Български счетоводител“. Консултант към Българската агенция за кредитен рейтинг и на „Полипост“ АД. Посоченото ни дава основанието и убедеността да предложим и защитим кандидатурата на професор Богомил Манов за член на Фискалния съвет. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, имам удоволствието да представя от името на „Има Такъв Народ“ нашата кандидатура за Фискалния съвет. Казва се Атанас Атанасов, понастоящем е главен експертен сътрудник във Фискалния съвет. Той е един от първите назначени във Фискалния съвет и единственият, който е изкарал пълния му мандат, приключил през 2021 г. През 2005 г. завършва висше икономическо образование в Университета за национално и световно стопанство, град София, с образователна степен „бакалавър по икономика“. През 2005 – 2006 г. учи редовна магистратура във Фламандския университет, където се дипломира в магистърска степен по специалност „Европейска икономическа интеграция и развитие“. През 2007 г. завършва магистратура „Счетоводство и контрол“ в Стопанската академия, град Свищов. През 2020 г. завършва и магистратура „Финанси“ в УНСС. През 2012 г. придобива сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“, издаден от Министерството на финансите. През 2006 г. е назначен за младши експерт в дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне“ в Министерството на финансите, където работи и отговаря за финансовия контрол на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз. От 2009-а г до 2015 г. работи в Агенция „Пътна инфраструктура“ на длъжност главен експерт и началник сектор „Финансов контрол“ в дирекция „Бюджет, финанси и разплащания по проекти“, счетоводител и финансист в екипи за управление на инфраструктурни проекти по оперативните програми. От 2016 г. до настоящия момент работи като главен експертен сътрудник във Фискалния съвет. Експертният подход при осъществяването на неговите задължения изисква компетентност в сферата на планирането, бюджетния процес и мониторинга на изпълнението, налага задълбочено навлизане в материята и има за резултат детайлизиран поглед върху работата, дейността и посоката на развитие на Фискалния съвет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) От гореизложеното е видно, че Атанас Атанасов притежава солиден опит, високо професионално равнище и е запознат в детайли с дейността и функциите на Фискалния съвет. Обширният диапазон от отговорности и задачи, които са му били възлагани през тези над 9 години във Фискалния съвет, са предпоставка за успешната приемственост, която следва да се осъществи с избора на нови членове на Фискалния съвет. Мотивите на Атанас Атанасов да кандидатства за длъжността член на Фискалния съвет са свързани с желанието му да приложи натрупаните ценни познания и опит вече на едно по-високо равнище, на което би имал възможността да предложи качествено нова визия за развитието на институцията, която да го доближи до най-добрите практики на водещите фискални съвети в Европейския съюз. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. От името на парламентарната група на ДПС – ДПС Ви представям кандидатурата на Ердоан Мустафов Ахмедов за член на Фискалния съвет. Ердоан Ахмедов е завършил магистратура по икономика със специалност „Счетоводство и контрол“ в Стопанската академия „Димитър Ценов“ в град Свищов. Той има дългогодишен опит в публичните финанси, вътрешния финансов контрол и управлението на публичните средства, което го прави изключително квалифициран за позицията на член на Фискалния съвет. Кариерата на господин Ахмедов започва през 2001 г., когато заема длъжността вътрешен финансов контрольор и също така финансов контрольор в различни организации със специализация в контрола на финансовите операции и анализа на публичните средства. От 2003-а до 2005 г. господин Ахмедов е управител на общинско търговско дружество, като е отговорен за финансовото управление и разпределението на бюджета. От 2005-а до 2013 г. господин Ахмедов е народен представител в Четиридесетото и Четиридесет и първото Народно събрание, като е участвал в работата на следните комисии: Комисия по бюджет и финанси, Комисия по труда и социалната политика, Комисия по транспорт и съобщения. През 2005 г. той заема и поста заместник-кмет по финанси и бюджет на община Омуртаг, като отговаря за управлението на финансовите ресурси и бюджета на общината, както и за реализирането на политиките в областта на публичните финанси. Също така е заемал длъжността заместник-председател на Комисията по отчетност на публичния сектор, като е допринесъл за усилията за укрепване на вътрешния контрол и фискалната отговорност в публичния сектор. През 2015 г. започва работа като управител на търговско дружество, като поема отговорност за финансовото управление и стратегическото планиране на бизнеса. Господин Ахмедов притежава доказан опит и експертиза във вътрешния финансов контрол, управлението на публичните финанси и стратегическо паниране на бюджета. Неговият ангажимент към фискалната дисциплина и устойчивото финансово управление го правят подходящ кандидат за член на Фискалния съвет. От името на ДПС – ДПС Ви уверявам, че господин Ахмедов ще има значителен принос в укрепването на финансовата стабилност на Република България.

Благодаря, госпожо Киселова. Колеги, аз ще бъда кратък, тъй като имахме възможност да говорим с кандидатите в Бюджетната комисия. Тогава беше внесен Проектът на бюджет, който впоследствие беше приет в почти същия формат. И моята бележка към кандидатите беше, че всъщност Фискалният съвет освен професионални качества трябва да притежава и качеството да не е политически пристрастен, тоест абсолютно безпристрастно, независимо коя партия е на власт, независимо коя партия какво предлага, да даде истински професионално мнение. И моят въпрос тогава към кандидат-членовете на Фискалния съвет беше: какво е тяхното отношение към Закона за държавния бюджет? Тук мога да дам точен цитат от господин Дянков, който каза: „Ако бях председател на Фискалния съвет, щях да препоръчам на другите членове да издадем отрицателно становище към този бюджет.“ А господин Дацов, който е член на Съвета, очевидно издаде положително становище, но и двамата коментираха, че мярката да се дадат 7 милиарда на държавните предприятия извън дефицита, тоест задбалансово, е неприемлива и доста лоша за публичните финанси на България. Моят съвет, моят въпрос по-скоро, и към двамата е: сега, като имаме финална версия на бюджета, подкрепяте ли съответно положителното и отрицателното становище – положителното на господин Дацов, отрицателното на господин Дянков, по този бюджет и продължавате ли да смятате, че даването на 7 милиарда на държавните предприятия е лоша мярка, която създава драстичен риск за публичните финанси на България? Бих се радвал, ако в някой момент кандидатите отговорят, госпожо Киселова, преди да преминем към избор. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Очевидно управляващата сглобка, слепка или както се наричат в момента – коалиция може би е най-правилно, са възприели сталинската максима, че избори с повече от един кандидат са пълна бъркотия, и не ни предлагат особен избор. Отново за председател на Фискалния съвет имаме само един кандидат. Преди да направя своето изказване, чийто автор всъщност е господин Виктор Папазов, искам да вметна само едно кратко лирическо отклонение. От членовете на Фискалния съвет аз съм сигурен, че народните представители могат да си спомнят единствено името на господин Любомир Дацов. Той пое ролята и на говорител, и на човек, който представя становищата им. И въпреки че ние имаме коренно различни мнения с него за ползата от еврото, може би е единственият човек, който осмисли с нещо своето съществуване там. Останалите просто синекурно си изкараха шестте години мандат, даже повече – мисля, че мандатът им изтече 2022 г., и си получаваха заплатите. Освен може би служителите на Бюджетната комисия не мисля, че някой може да цитира имената на останалите членове на Фискалния съвет. От тази гледна точка, аз им зададох един-единствен въпрос на изслушването: знаят ли тези, които са призвани да пазят публичните финанси, колко струват самите те на бюджета? И единствено Любомир Дацов имаше бегла представа, останалите кандидати нямаха никаква представа колко е бюджетът на Фискалния съвет. Толкова с това отклонение. Искам да кажа мнението на ВЪЗРАЖДАНЕ относно кандидата за председател на Фискалния съвет господин Симеон Дянков. Аспекти от кариерното му развитие будят сериозно притеснение за съдбата на независимия Фискален съвет, ако господин Дянков бъде избран за негов председател или дори за член. Престоят му начело на Министерството на финансите говори, че той по-скоро ще вреди, отколкото ще помага на независимия Фискален съвет да работи за обществото. Мога да приведа следните аргументи по въпроса: Господин Дянков отговаря за безпрецедентното в най-новата ни история посегателство срещу договорни отношения между българските централни и местни власти и частни компании, като забави плащанията към тях за вече свършена работа през 2009 г. Той приложи изнудвачески похвати да отпишат 10% от вземанията си срещу незабавни плащания през следващата 2010 г. или опцията да чакат да получат средствата си в някакъв неопределен бъдещ период. Чрез забавяне на възстановяването на ДДС в края на 2009 г. държавата си задържа ликвидност, която надхвърли 500 млн. лв., което беше около 1% от брутния вътрешен продукт по онова време. За близо четирите години, през които господин Дянков беше финансов министър, безработицата се удвои, общата загуба на заетост надхвърли половин милион души и се забави потенциалният икономически растеж на страната. В качеството си на финансов министър Симеон Дянков национализира безцеремонно Българската фондова борса в нарушение на закона и ощети акционерите на дружеството, като увеличи капитала под условие и го изкупи по номинал 1 лев, след като само няколко месеца преди това имаше оценка от KPMG, че цената е 9 евро на акция. За подобна постъпка в Съединените щати той ще бъде подложен на строго съдебно преследване. Господин Дянков е финансовият министър, по чиято инициатива през 2010 г. се закри Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите. Това беше изследователско звено с консултативна роля, подпомагащо Финансовото министерство и правителството при оформяне на фискалната и макроикономическата политика. Това се случи, след като Агенцията отказа да валидира инициативите на господин Дянков с някакви измислени псевдонаучни анализи. Самото създаване на независимия Фискален съвет запълва експертния вакуум в публичния сектор, който се създаде, след закриването на Агенцията за икономически анализи и прогнози. В този смисъл Симеон Дянков се опитва днес да оглави орган, който беше създаден, за да поправи една от многото му грешки като министър на финансите. Задължително трябва да се обърне внимание и на факта, че господин Симеон Дянков е посочен като главен отговорник за манипулацията на входните данни и оттам на крайните резултати в доклада на Световната банка „Doing business“ в изданията му за 2018 и 2020 г. Според разследване, поръчано от Световната банка, господин Симеон Дянков е използвал позициите си на съветник на главния изпълнителен директор госпожа Кристалина Георгиева, за да притиска служители и сътрудници на Световната банка, които са били заети със съставянето на доклада, като ги е притискал да променят входните данни, като по този начин в крайна сметка се е променяло и крайното класиране на държавите, включени в доклада. Според заключенията на проверката, изготвена от международната правна кантора „Уилмър Хейл“ по поръчение на Световната банка, господин Дянков съзнателно е притискал сътрудниците, създавал е токсична среда, ползвал е заплахи и е парадирал с връзката си, включително и роднинска, с висшето ръководство на Световната банка. Заключенията от това изследване стават причина Световната банка да прекрати съставянето на доклада „Doing business“ изобщо. Уважаеми народни представители, сега имате историческия шанс да избегнете едно безобразие, като просто откажете да подкрепите господин Дянков да заеме поста председател на Фискалния съвет. Благодаря Ви.

Безспорно, че това, което в момента беше казано от името на ВЪЗРАЖДАНЕ, са исторически факти за цялото политическо пребиваване на господин Дянков в Министерството на финансите, а впоследствие в международни организации и ние сме категорично против неговата кандидатура в момента. Обаче чест му прави, защото, когато беше изслушван в Комисията по финанси, изключително достойно пое отговорност за това, което беше казано, и казва, че се надява, че никога повече няма да се повторят тези негови действия в личен и в професионален план като отношение. Затова той получава съвсем чистосърдечните ми поздрави за това достойно поведение. Друго изключително важно, което се случи на тази комисия и което в момента аз държа да го кажа, защото е изключително важно въобще за цялостното ни функциониране като държава и такива органи въобще дали трябва да има и най-вече какво правят. Не е проблем, че има Фискален съвет, проблем е колко пари струва на бюджета и срещу тези пари обаче по-важно е какво точно те дават като труд и като документи и какво подписват в крайна сметка. Защото през всичките тези години – беше, между другото, много лесно на Асен Василев да стане и да каже за бюджета, който Дацов бил подписал накрая с положително становище, обаче не каза, че същият Дацов и преди това, и преди него всички във Фискалния съвет дават един анализ на бюджета, в 99,9% от случаите го громят въпросния бюджет, обясняват как не е направен правилно, не отговаря на поредица от критерии и накрая завършват: Фискалният съвет препоръчва бюджетът да бъде приет. Значи, вариантите са два – или не разбирате нищо от финанси, а в това се съмнявам, визирайки всичките членове през годините, или просто угоднически се навеждате да мине покрай Вас, да не Ви се разсърди съответният финансов министър или мнозинството към който и да е било момент. Това се случи и тази година. Това се случи и предишната година. И не прави чест на всички тези, които сте получавали държавни пари за това нещо, да разгромите съответния бюджет и накрая да препоръчате той да бъде приет. Ами тогава вземете си скъсайте дипломите или поне ще покажете, че нямате грам достойнство. Визирам всички членове на Фискалния съвет през всичките тези години. И тук отново ще кажа нещо, което контрастира на образа, който сам си е създал Дянков през годините. Защото на моето питане, ако той бъде избран, защото най-вероятно ще бъде избран, и той ли така раболепно ще обяснява в даден доклад какъв е бюджетът, и даже му посочих съответния бюджет за тази година, и той ли накрая ще препоръча да бъде приет, господин Дянков ясно и точно каза, че не одобрява този бюджет и че няма да бъде, и ще препоръча да не бъде приет, при което, така, леко сконфузено, през зъби, Делян Добрев каза: ами малко неудобно се получава с това изслушване. Но е факт. От друга страна, също е факт за всички тези неща, които е направил Симеон Дянков като финансов министър – циничните реплики за постната пица и всичко това, което има. Но тук отново ще кажем едно голямо НО. Той не е бил човекът правителство. Той не е бил мнозинството в парламента. Той е можел да предложи бюджет, който да бъде одобрен от министър-председателя към онази дата – Бойко Борисов, респективно след това мнозинството да го одобрява това нещо. Така че тук имаме отново споделена отговорност и не само един е бил виновен към онази дата, най-удобно е било да се хвърли всичко върху него. И да – той е носел основната отговорност, защото е бил финансов министър и защото се е държал поне според мен арогантно по медиите към онази дата, към днешна дата поне образът, който създава, е съвсем друг. Но е факт, че цялото му поведение към онази дата, а и впоследствие в международните организации – всичко това, което излезе като официални данни, е осъдително. Така че ние няма да подкрепим под никаква форма не само неговата кандидатура, а и всички други на управляващото мнозинство. Имаме един орган и тук господин Дянков трябва да отговори: смята ли за нормално целият им труд през годината да е един или два доклада? Ама за цяла година! Ама Вие имате и хора, които работят към Вас, не сте само Вие. Аз разбирам да съществувате като държавен орган, ако всеки месец на всеки икономически закон или финансов закон Вие давате анализ, давате препоръки или слаби и силни страни, тогава е друго – експертно отношение да получи и Народното събрание. И тогава всеки един, който е в тази зала, ще каже: да, вършат си работата, постоянно има нещо, което се анализира от тяхна страна. Аз такова нещо не съм виждал. И няма. Искрено се надявам и времето ще покаже дали Симеон Дянков като началник, председател или както иска да се титулува в тази длъжност, която взима много пари от държавния бюджет, много за този труд, който полага, а трудът е малък – един доклад в края на годината ще опровергае цялото това нещо и наистина ще имаме Фискален свет, който да изпълни със съдържание съществуването си.

Благодаря, госпожо Киселова. Фискалният съвет е поредният орган, който е в списъка на ВЪЗРАЖДАНЕ за бъдещото ни управление от сравнително еднаквото поведение на The Department of Government Efficiency в САЩ на Илон Мъск и на Доналд Тръмп. Аз не виждам с какво Фискалният съвет върши функциите, които трябва да направи. Да, Вие сте експерти, напълно съм съгласен с това. Мога да се обзаложа, че не повече от 10% от народните представители са прочели Вашето становище за държавния бюджет и за останалите два малки бюджета. Аз съм един от тези народни представители, който е прочел Вашето становище, и да – то е експертно. Това, в което и ние, повечето икономисти в тази зала, можем да се ориентираме в бюджета по същия начин, Вие сте го написали експертно. Да, така е. Това, което сте написали, е така. Проблемът е, нали, в края, финалното Ви заключение, че все пак трябва да се приеме този бюджет, което плюе на абсолютно всичко, което сте написали във Вашето становище. В становището си сте написали, че приходите за бюджета, които са заложени, са твърде високи, че ДДС няма да се събере. Много неща, включително за дълга, който теглим, за разпределението към държавните дружества, част от дълга, който е разпределен. Абсолютно всичко сте го описали както е и ние тук от тази трибуна го говорихме цяла нощ. Въпросът е, че няма кой да чуе. Проблемът е, че и Вас няма кой да Ви чуе. Защото гласността, ако се разходим и около Народното събрание, и по улиците на България, ако питаме българските граждани какво прави Фискалният съвет, запознати ли сте с тяхната работа, те няма да бъдат запознати. И вината не е във Вас до някаква степен. Вината е в това, че нямате и трибуна, от която да говорите. Така че Вие си вършите работата от гледна точка на експерти в областта, което никой не може да Ви отрече, но народните представители, на които Вие трябва да бъдете в помощ за тях да се ориентират в бюджета, които не са икономисти и финансисти, аз Ви гарантирам, че никой от тях не е чел това, което Вие сте написали като становище. Затова тази структура Фискален съвет е изпразнена от съдържание и ние няма как да подкрепим нито един от предложените кандидати. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Гледам залата – празна, няма проблем. Ще се отнеса към господин Хрисимиров, който преди мен говори. Той каза, че Фискалният съвет няма трибуна. Това не е изцяло вярно. Фискалният съвет може да посещава Бюджетната комисия, може да изпраща своите становища по законопроекти и действително има трибуна, ако желаят да я използват. Но ние няма да подкрепим избора на този Фискален съвет, защото считаме, че Фискалният съвет е излишен, изцяло излишен избран орган в държавната администрация. По-добре е тези хора да бъдат назначени като експерти към Министерството на финансите, още повече докладите, които изкарват, всеки път са в подкрепа на бюджета, не се клонят от това – все пак са назначени от мнозинството, не са независими. Така че това е нашето становище – този съвет изобщо не трябва да съществува, защото харчи близо 1 млн. лв. на българския данъкоплатец всяка година. Още по-показателно е, както господин Дренчев каза, че почти всичките членове на предишния състав на Фискалния съвет въобще нямаха никаква представа каква тежест са на държавния бюджет. Благодаря.

Господин Шопов, няма как да се съглася с Вас, че в Бюджетната комисия представителите на Фискалния съвет имат каквато и да е възможност да дадат своето становище, защото на общата комисия – на бюджет и финанси, здравна и труд и социална политика, където бяхме натъпкани в една зала като скариди, господин Дацов като говорител на Фискалния съвет беше спрян на четвъртото изречение от Делян Добрев като председател на Финансовата комисия. Господин Дацов в първите си две изречения говори за макроикономическата рамка на европейско ниво и за ситуацията в германската икономика и как тя ще се отнесе към българската икономика, така че те няма как да имат трибуна в Бюджетната комисия, за да обяснят тяхното становище изцяло. Така че не съм съгласен с Вас.

Благодаря, госпожо Киселова. Идеята за създаване на Фискален съвет е той да бъде независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление, който наблюдава бюджетната политика, изготвя анализи и съвети, както и да създава предпоставки за повишаване на бюджетната прозрачност и публичност. За да се гарантира добрата работа на Фискалния съвет, трябва да са налице три изисквания: независимост, безпристрастност и влияние. С други думи, нищо по-различно от необходимото за създаване на независима регулаторна институция, каквито в България има много и които са независими и безпристрастни само на хартия. Основният въпрос, който си задаваме, е дали този съвет е независим, тоест да е достатъчно професионален, за да има собствено мнение и да може да го изразява дори и да противоречи на мнението на правителството, съответно да се ползва с достатъчно доверие от обществото и професионалистите, за да има авторитет и да не се поддава лесно на политическа намеса. За съжаление, в нашата част на света, изглежда, все още не е измислен начин как да се случи подобно нещо в институция, финансирана от бюджета и назначавана от мнозинството в парламента. Още повече в Законa за Фискален съвет и автоматични корективни механизми е изрично записано, че становища и препоръки на Съвета нямат задължителен характер, като Министерският съвет просто следва да се аргументира защо не ги приема. След всичко това става ясно, че Фискалният съвет, който ще бъде избран от мнозинството само след няколко минути и който трябва да бъде коректив на правителството, когато става въпрос за макроикономически прогнози и оценки на различни видове политики, видно от списъка с номинираните кандидати, за пореден път ще се превърне в кръжок на придворни икономисти. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Искам да призова тези, уж опозиционерите, от „Двуличие“ поне да се върнат в залата да гласуват, защото останах с впечатление по начина, по който се случват нещата в момента, резултатът е такъв, че само 4 човека гласуват от тях. Така че ги призовавам, госпожо Киселова – ако трябва, да им дадем малко време, извикайте ги със звънеца да дойдат да гласуват. И от стола, ако са, да дойдат. Все пак това са важни неща, които трябва да гласуваме. Така че моля, госпожо Киселова, за звънеца поне още веднъж, защото виждате, залата отзад е празна. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Станахме свидетели всъщност на изхвърлянето на ДПС на Доган от коалицията за управление и влизането вече официално на ДПС на Пеевски в управлението, което, между другото, видяхме и с гласуванията тук. Реално новото мнозинство е 123 – 124 – 125 гласа. Последното гласуване беше 118. В тази ситуация би следвало да си задаваме въпроси вече: не трябва ли официално да наричаме правителството правителство на Пеевски, защото смятам, че така е редно, и хората, които бяха избрани, една част от тях, вътре във Фискалния съвет, хората, които бяха избрани днес в Комисията за финансов надзор по същия начин. Реално погледнато, парламентът днес, пък и не само днес, в последните няколко дни, на практика официализира превземането на държавата от Пеевски – нещо, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепяме, и затова гласуваме против. Стана интересно обаче и все още нямаме обяснение на това защо липсват повече от половината парламентарна група на ВЕЛИЧИЕ, от които точно трима души гласуваха против. Това са парламентарни хватки. Прави се, за да може по този начин да се намали вотът на опозицията. Ясно е за кого работят те. Големият въпрос оттук насетне обаче е все още колко дълго време ДПС на Доган ще продължи формално да бъде в тази коалиция, защото реално днес беше изхвърлено от управлението, и то по изключително унизителен начин.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Станков, уважаеми господин Митов! През месец-два ние правим изслушване за „Чирен“ и ситуацията се оказва от абсурдна по-абсурдна. След всяко изслушване ние получаваме нови поводи да Ви викаме тук и да правим поредното изслушване. В тези изслушвания единствено е завидно спокойствието, с което ни обяснявате, че всичко е наред, а Проектът не върви, не се развива. Имаме разследване на Европрокуратурата в „Булгартрансгаз“. В последните дни научихме от медиите, че изпълнителният член на „Булгартрансгаз“, който беше служебен министър, не се е явил на призовка от Европрокуратурата. В призовката се твърди, че е за повдигане на обвинения, а днес имаме и изявления от европрокурора Теодора Георгиева, която твърди, че ѝ е оказван натиск във връзка с разследването на този проект. Та, поредното изслушване, на което очакваме да ни дадете конкретни отговори какво се случва. Защо в разрез със Закона служебният министър Малинов беше върнат на старата си позиция като изпълнителен член на „Булгартрансгаз“? А в момента тече и конкурс, на който единственият кандидат, който ще бъде избран, отново е Владимир Малинов. От април 2024-а до януари 2025 г., припомням фактите, Владимир Малинов е служебен министър на енергетиката на България. В това си качеството той отговаря за формирането на политики и решения, оказващи пряко влияние върху енергийния сектор, включително и субекти като „Булгартрансгаз“. Няколко дни след създаването на редовния кабинет той е назначен за изпълнителен член на Управителния съвет на „Булгартрансгаз“, което поражда сериозни опасения за конфликт на интереси, за прозрачност и спазване на етичните стандарти. По време на мандата си като министър на енергетиката Владимир Малинов, както казах, е участвал в решения, инициативи, пряко засягащи държавната „Булгартрансгаз“ като част от „Българския енергиен холдинг“. Преминаването му към изпълнителна роля в същия субект представлява конфликт на интереси, тъй като решения, взети в качеството му на министър, биха могли да облагодетелстват настоящата му позиция в „Булгартрансгаз“. Тази ситуация нарушава както българското законодателство, европейските правила за конфликт на интереси, включително принципите, заложени в директивите на Европейския съюз, насочени към предотвратяване на корупция и насърчаване на лоялната конкуренция. Липсата на прозрачност около неговото назначение – повторно, в „Булгартрансгаз“ подкопава общественото доверие и повдига много въпроси относно почтеността на процесите на взимане на решения както в „Булгартрансгаз“, така и в българското правителство. Конкретно ние отправихме и въпрос към господин Жечо Станков, който може би вече над месец не получава отговор, за парламентарен контрол. Член 86 от Закона за противодействие на корупцията, ако може и във Вашите изложения да изразите своето становище – нарушен ли е този член, според който лицата, заемали публична длъжност, нямат право една година да упражняват управленски или контролни функции върху търговски дружества, които са регулирали или контролирали в рамките на правомощията или задълженията си по служба. Тук може би в самото изслушване ще чуем и всичко, което до момента знаем по тази поръчка, тя многократно беше променяна като предмет. Първо трябваше да бъде заложена в три отделни поръчки, след това експерти изказаха мнение, че трябва да е в цялост възложена, накрая се разделя на три отделни поръчки. Разследването, което Европейската прокуратура провежда, касае така наречената подземна част, сондажите, които трябва да доведат до фактическото разширяване на хранилището. Вместо наклонени, насочени по препоръка на технически съвет, който има консултативна функция в „Булгартрансгаз“, ръководството на „Булгартрансгаз“ в лицето тогава на Владимир Малинов решава, че сондажите могат да бъдат заменени с по-евтиния аналог – вертикални. И това предизвиква съответните реакции, като сигнали към Европрокуратурата и разследването, по което в момента се предполага, че господин Малинов не се е явил на призовката, която му е отправена, в Европейската прокуратура. Очакваме на това изслушване да получим и конкретен отговор какви ще са Вашите стъпки по отношение на господин Малинов. Все още ли така силно държите той да остане в „Булгартрансгаз“ въпреки последното развитие на този случай? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Рибарски! За целта на настоящото изслушване бе изискана информация от „Булгартрансгаз“ ЕАД, въз основа на която бих желал да Ви информирам следното: на 13 август 2024 г. в сградата на централното управление на „Булгартрансгаз“ ЕАД е извършена проверка от служителите на Главна дирекция „Национална полиция“, –дирекция „Киберпрестъпност“ при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към МВР и прокуратурата при Европейската прокуратура – офис София, в присъствието на две поемни лица. Проверката е относно разширение на капацитета на подземно газово хранилище „Чирен“, за финансирането на което има сключено грантово споразумение за финансиране в размер на 77 млн. 910 хил. и 18 евро между „Булгартрансгаз“ ЕАД и CINEA – Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда. На ръководството на „Булгартрансгаз“ ЕАД е обявено решението за претърсване и изземване с разрешение на съдия от Софийския градски съд. По-голяма част от изискваните от проверяващите органи документи са били относно проверка на открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки с наименование: „Устройствено планиране, инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж: разширение на капацитета на подземно газово хранилище „Чирен“ – сондажен фонд“, както и сключения въз основа на договор от 6 април 2023 г. между „Булгартрансгаз“ и „Ю Джи Ес Дрилинг Чирен“ – град София. От страна на дружеството е осигурен пълен достъп до информация и документи, съотносими към воденото досъдебно производство, както и е оказано съдействие за изясняване на обстоятелствата, относими към предмета на извършената проверка. В допълнение от „Булгартрансгаз“ ЕАД са ни информирали, че на 13 март тази година – разбирайте преди по-малко от две седмици, в дружеството е постъпило писмо от господин Димитър Беличев –европейски делегиран прокурор при Европейската прокуратура –офис София, с което са изискани допълнителни документи. Същите са предоставени от „Булгартрансгаз“ ЕАД на 18 март 2025 г. в администрацията на Европейската делегирана прокуратура. Впоследствие с писмо от 20 март 2025 г. по инициатива на „Булгартрансгаз“ ЕАД с цел оказване на съдействие на Европейската прокуратура е предоставена допълнителна информация и документи относно фактите и обстоятелствата, настъпили след 13 август 2024 г. В тази връзка от дружеството посочват, че са предоставили на Европейската прокуратура всички документи във връзка с гореспоменатата обществена поръчка относно разширение на капацитета на подземно газохранилище „Чирен“, както и относно договора от 6 април 2023 г. между „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Ю Джи Ес Дрилинг Чирен“. Предоставена е информация също за предприетите последващи действия от страна на „Булгартрансгаз“ ЕАД за самата реализация на Проекта. Във връзка с прокурорската преписка, която ще спестя като номер, защото е доста дълга, по описа на Европейската прокуратура „Булгартрансгаз“ ЕАД е предоставил и документи, установяващи своевременно уведомление на Европейската изпълнителна агенция по климата, инфраструктурата и околна среда – CINEA, за настъпилите обстоятелства, възникнали по време на изпълнението на „Проект 6.20.2 – Разширение на подземно газово хранилище „Чирен“, за изпълнението на който е отпуснато финансиране от CEF по сключеното грантово споразумение за Проекта. Предоставена е информация, че на 13 март 2025 г. между „Булгартрансгаз“ ЕАД и CINEA е подписано изменение на грантовото споразумение, с което срокът за изпълнение на Проекта е удължен до декември 2027 г., като е спазен размерът на предоставената безвъзмездна финансова помощ. От „Булгартрансгаз“ ЕАД информират, че с писмо от месец февруари тази година, а именно от 19 февруари, от Държавна агенция „Национална сигурност“ е изискана информация, свързана с прокурорската преписка на Софийска градска прокуратура относно разширението на подземно газово хранилище „Чирен“. Част от въпросите, посочени в писмото, касаят обществената поръчка за разширение на капацитета на подземно газово хранилище „Чирен“ – сондажен фонд. С писмо от март месец тази година, а именно от 14 март, „Булгартрансгаз“ е предоставил на ДАНС изисканата информация и документи. В изпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор по прокурорската преписка на Софийска градска прокуратура с писмо от 4 март тази година от ДАНС са представили въпросниците и са изискали сведения в писмен вид на служители от „Булгартрансгаз“. С писмо от 20 март на „Булгартрансгаз“ в ДАНС са предоставени сведенията на лицата, от които са им поискани такива. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще започнем малко с общата рамка, която засяга въпросите, свързани с Министерството на вътрешните работи. Европейската прокуратура възлага за разследване образувани досъдебни производства по различни текстове от Наказателния кодекс на следните структури на МВР: първо, Главна дирекция „Национална полиция“ и второ, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Правното основание за това е чл. 194а, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Член 194а, ал. 2 гласи: „Разследващи органи по дела от компетентност на Европейската прокуратура са следователите от Националната следствена служба, разследващите полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, и разследващите митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници“.“ В хода на провежданите разследвания разследващите органи от двете главни дирекции стриктно спазват и изпълняват всички указания, дадени от съответните наблюдаващи прокурори от Европейската прокуратура на основание чл. 196 и чл. 197 от Наказателно-процесуалния кодекс. В хода на провежданите разследвания съгласно чл. 203 от Наказателно-процесуалния кодекс разследващите органи вземат всички мерки за осигуряване на своевременното, законосъобразното и успешното извършване на разследването, като същите са длъжни в най-кратък срок да съберат необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководят от Закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора. Конкретният случай, както и всички други провеждани разследвания са водени ритмично и законосъобразно. Разследващите органи периодично са докладвали и докладват както в писмена, така и в устна форма на какъв етап се намират разследванията, което е и тяхно процесуално задължение – нормативно уредено в чл. 203, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс. Всички разследвания се приключват в съответните процесуални срокове и се изпращат на наблюдаващите прокурори от Европейската прокуратура на основание чл. 235 от НПК с оглед продължаване на работата на Европейската прокуратура съгласно правомощията ѝ в досъдебната фаза на наказателния процес. Регламентирано е и от чл. 242 до чл. 246 от Наказателно-процесуалния кодекс. В хода на провежданите разследвания от наблюдаващия прокурор не са установени процесуални нарушения, свързани с дейността на МВР, още по-малко действия, които да забавят разследването. Липсата на процесуални нарушения в процеса се подкрепя и от това, че по досъдебните производства не са постъпвали жалби от свидетели, обвиняеми, адвокати, както и от други процесуални субекти във връзка с провежданите разследвания. По случаите, коментирани в интервю, дадено от европрокурор, за разследвания, провеждани от Европейската прокуратура, един от които е и тема на днешното изслушване, са повдигнати обвинения на конкретни лица или предстои привличането им като обвиняеми. Това са и разследване за измама с пари за тролейбуси във Враца, разследване за разширението на газохранилището „Чирен“, разследване за злоупотреба с пари за рибарско пристанище във Варна и НКЖИ Оризово – Михайлово. Постигнатият резултат е и доказателство за добрата съвместна работа на Европейската прокуратура със структурите на МВР. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, наистина се чудя понякога за будали ли взимате народните представите и българските граждани, или наистина не разбирате дълбоко какво Ви питаме. И затова ще се опитам да бъда максимално конкретна и ще Ви прочета публично известни данни, на които Ви моля да отговорите конкретно. В свое интервю от 28 февруари 2025 г. българският европрокурор Теодора Георгиева разкрива данни за спънки от страна на МВР през месец август миналата година, когато Европрокуратурата не успява да претърси веднага „Булгартрансгаз“ в рамките на своето разследване, по което в момента вече има и опит за повдигане на обвинение. Конкретно европрокурорът казва: „Спънките в този случай дойдоха от един шеф на ГДНП, който впоследствие беше повишен и стана служебен министър на вътрешните работи. Става дума за Атанас Илков. Така или иначе, писаха се писма, водеха се разговори и минаха десетина дни, преди да влезем на претърсване, а в тези случаи основното е изненадат“ Ако ти си предупреден и имаш десет дни да си разчистиш мейли, телефони, да си разтребиш бюрото от документи, които могат да дадат насока на разследването, ефектът от претърсването не е много голям. Факт е, че официалните документи по поръчките вече не могат да се крият, те са в електронни платформи на администрацията, но много други писмени доказателства могат да се укрият. И тук конкретният въпрос към МВР министъра е: какви действия предприехте във връзка с това разследване и данни, че той е имал обструкции от страна на Ваш подчинен служител в момента – Атанас Илков? Той отстранен ли е, или не е отстранен от работата си? Има ли вътрешна проверка срещу него за този период? По отношение на въпроса пък към Жечо Станков като министър на енергетиката – следва да отговорите Вие ще махнете ли от служба Малинов, или няма да го отстраните от дружеството, което в момента той явно е увреждал, защото е обвиняем по това разследване, или поне така се твърди от европрокурора. Като, за да подсиля колко критично важен е отговорът Ви на тези въпроси и колко отговорно в момента е това, което ще ни кажете, искам да прочета думите на българския европрокурор от днес в друго нейно участие, в което Теодора Георгиева казва, че била обект на заплахи и натиск. Теодора Георгиева буквално казва: „Във връзка с отправените към мен заплахи по това разследване искам да уточня, че по повод на разследването за „Чирен“ съм си направила отвод, защото се чувствам застрашена от господин Пеевски, който е сочен от отстраняваните подизпълнители като човек, който упражнява натиск върху тях да се качи маржът на печалбата на дружеството изпълнител и те да изпълнят проекта на непосилно ниска за тях цена. Поради получени към мен заплахи и предупреждения, че ако повдигна обвинения към министъра на енергетиката, ще бъдат пуснати записи и компромати в медиите, аз съм се отвела по това дело, а отводът ми уважен.“ Което и стана. И тук, господин Жечо Станков, Вие трябва да кажете какво ще правите. Ще отведете ли господин Малинов и защо той все още е в дружеството? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бориславова, хайде сега от приказките по медиите да минем към фактите. Особена ирония носи фактът, че когато в деня, в който европейският главен прокурор Лаура Кьовеши е информирала европейските институции за започнало безпрецедентно административно разследване за евентуални нарушения на българския европейски прокурор Теодора Георгиева в рамките на текущото разследване на Европейската прокуратура, Вие я развявате като знаме. Сега това е поредното съдрано знаме на борбата с корупцията и съдебната реформа по Ваш модел, но въпросът е да минем към фактите и да видим какво точно се е случило в хода на това разследване. На 6 август 2024 г. заместник-директорът на ГДНП е уведомил служители на МВР, че на 8 август 2024 г., четвъртък, трябва да се явят в офиса на Европейската прокуратура при прокурор Димитър Беличев за получаване на досъдебно производство на ръка с предварително определен разследващ полицай от ГДНП относно необходимостта за извършване на действия по разследването – претърсвания и изземвания, без повече подробности. На 8 август 2024 г. в 10,00 ч. служителите на МВР се явили на уговорената среща в офиса на Европейската прокуратура в кабинета на прокурор Димитър Беличев, където са присъствали той – господин Беличев, и госпожа Теодора Георгиева, която твърди, че се е оттеглила, за която не сме уведомени да е определена за наблюдаваш прокурор по делото – имам предвид госпожа Георгиева. Прокурорите са дали устни указания по вече образувано досъдебно производство от тях с постановление на прокурор Димитър Беличев от 16 юли 2024 г. Устните указания са били да бъдат извършени претърсвания и изземвания на територията на цялата страна в рамките на следващия ден – това е петък, 5 август 2024 г., рано сутринта. Двамата прокурори заявили, че по досъдебното производство до настоящия момент са извършвани действия по разследването от тяхна страна, а именно разпити на свидетели и приобщаване на документи. В материалите по досъдебното производство са били приложени определения за претърсвания и изземвания. Срещата между прокурорите от Европейската прокуратура и служителите на МВР продължила до 11,30 ч. на 8 август 2024 г., на същия ден, при което същите са взели на ръка вече образувано досъдебно производство № 1 от 2024 г. и прокурорска преписка № 00814 от 2024 г. по описа на Европейската прокуратура ведно с постановление от същия ден – 8 август, на прокурор Димитър Беличев, с което се възлага разследването да продължи от разследващ полицай при ГДНП. След връщане на служителите в сградата на ГДНП материалите по досъдебното производство са докладвани в 13,30 ч. на заместник-директора на дирекцията за поставяне на резолюция. Веднага след това материалите са оставени в деловодството на ГДНП за завеждане в деловодната система – това става в 14,22 ч., под номер ДП-160 от 2024 г. по описа на ГДНП. След доклада на делото от служителите на ръководството на ГДНП е направена необходимата организация. С постановление на водещия разследването по досъдебното производство и получените устни указания за извършване на незабавни действия по разследване от страна на Европейската прокуратура за претърсване и изземване са посочени следните адреси: Недвижим имот, намиращ се на адрес: град София, квартал „Люлин“, булевард „Панчо Владигеров“ № 66. Това е офис на „Булгартрангаз“, както и прилежащите му помещения. Второ, недвижим имот, намиращ се на адрес: град София, квартал „Надежда 3“, блок 302, вход Д, апартамент 109, офис на „I&A Build“, както и прилежащите му помещения. Трето, недвижим имот, намиращ се на адрес: град София, улица „Дамяница“ № 35, явяващ се седалище и адрес на управление на ДЗД „Ю Джи Ес Дрилинг Чирен“ и на „Главболгарстрой“ АД, както и на прилежащите му помещения. Недвижим имот, намиращ се на адрес: град Козлодуй, площадка на АЕЦ, явяващ се седалище и адрес на управление на „Атоменергоремонт“ АД, както и прилежащите му помещения. Недвижим имот, намиращ се на адрес: град Сливен, улица „Софроний Врачански“ № 8. Това са седалището и адресът на управление на „Газ Проджект Девелопмънт“ ЕООД и прилежащите му помещения. В тази връзка са изготвени две постановления за възлагане на отделни действия по разследването, с които е възложено извършването на оперативно-издирвателни мероприятия по всички горепосочени обекти и адреси. Обектите се намират в различни населени места, представляват части от големи инфраструктурни обекти и многоетажни сгради, в които се помещават множество търговски дружества, без да е посочено точно и конкретно местонахождението на помещенията, в които е необходимо да се извършат посочените действия. Същевременно недвижим имот, намиращ се на адрес: град Козлодуй, площадка на АЕЦ „Козлодуй“, е с обща площ 4471 декара, от които производствената площ и сградите са разположени на 1000 декара. В обекта има две площадки – за спрените и за работещите блокове, помещават се офисите на АЕЦ и държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, както и над 28 външни фирми с над 4500 служители. АЕЦ е стратегически обект със специфичен режим на достъп. В тази връзка са предприети конкретни действия за осигуряване на достъп на служителите на МВР до територията на АЕЦ. В резултат на горното са предприети незабавни действия за провеждане на оперативно-издиравателни мероприятия за установяване на конкретните местонахождения на процесните обекти с цел пълно, точно и качествено изпълнение на възложените действия по разследване. Тоест разбирате, че като Ви кажат на 8-и: влезте на 9-и сутринта, изисква определено време да знаете къде влизате и да не нахлуете на адреси, в които не следва да се нахлува – това е едно. Второ, размерите на самите тези обекти и помещения трябва да се уточнят и да се мине през процедура, така че в крайна сметка оперативно-издирвателните мероприятия да имат краен резултат. Следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно действащото законодателство голяма част от търсените документи са изготвени и се съхраняват в електронен вид – например конкретен файл от съответната програма, приложение, сайт и така нататък. В тази връзка се налага използването на служители със специфични знания, каквито има в дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП в МВР. ГДНП се отправили запитване за съдействие до дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП. В отговор дирекция „Киберпрестъпност“ информира първоначално устно, а впоследствие писмено, че служителите имат планирани мероприятия на същата дата – на 9 август, и поради тази причина е невъзможно да участват в проверката на посочената дата. Без експертното им участие се създава риск действията по разследването, които следва да се извършат, да бъдат опорочени. Дирекция „Киберпрестъпност“ е заявила готовността си в рамките на следващите дни да осигури служители с необходимата компетентност за участие в планираните действия по разследването. В края на работния ден на 9 август 2024 г. е изготвен обобщен етапен доклад за проведените мероприятия от служители на отдел „Икономическа полиция“ – ГДНП, които са докладвани за преценка и анализ на получената информация и преценка на последващите действия по изпълнение на определенията на европейския прокурор. Съгласно указанията на Европейската прокуратура действията по разследването – претърсвания и изземвания на посочените адреси, са били извършени на 13 август 2024 г., вторник, в цялост. Това не са десет дена! От 9-и до 13-и не са десет дни! Досъдебното производство е изискано от Европейската прокуратура на 10 октомври 2024 г. и е изпратено от страна на ГДНП. До настоящия момент не е постъпило обратно в ГДНП искане за продължаване на разследването. Тоест да си го кажем ясно: Европейската прокуратура иска на 8-и полицията да влезе на 9-и сутринта рано в обекти, които изискват подготовка, след което полицията – МВР, органите на МВР, влизат на 13-и, извършват всичко, което им е указано от Европейската прокуратура, и Европейската прокуратура, понеже очевидно не е успяла да свърши нещо с определена цел, което им е трябвало на 9-и точно, най-вероятно политическа цел, изисква чак след два месеца вече резултатите. (Реплики.) Не, не, не. Тук вече влизаме в друга територия. След днешното обявление на Европейската прокуратура аз почвам да имам и такива съмнения. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо, председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бориславова, за цитирания от Вас период извън времето на това правителство няма как да си позволя да коментирам. Просто съм нямал нито компетенция, нито поглед върху това време. Съгласно Разпореждане № 6 от 4 декември 2014 г. на Министерския съвет министърът на енергетиката упражнява правата на собственост на държавата в Българския енергиен холдинг. Правомощията на министъра на енергетиката като орган, управляващ правата на Общото събрание в Българския енергиен холдинг, са ограничени до избора на представители в Съвета на директорите на холдинга. Публичните предприятия от сектор „Енергетика“, чийто едноличен собственик е Българският енергиен холдинг, особено такива, които са с двустепенна форма на управление, разбирайте „Булгартрансгаз“ и Електроенергийният системен оператор, изборът на членове на Управителния съвет се провежда с конкурс извън правомощията на министъра на енергетиката. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за публичните предприятия и чл. 37, ал. 4 от Правилника за неговото прилагане управителният съвет в дружества – публични предприятия с двустепенна система на управление, се избира от надзорния съвет на съответното публично предприятие след провеждане на конкурсна процедура по реда, определен в него. Такъв е случаят и в „Булгартрансгаз“. В допълнение, в чл. 81д, ал. 3 от Закона за енергетиката е посочено, че по отношение на независимия преносен оператор на преносната мрежа за електроенергия или за природен газ членовете на управителния съвет на независимите преносни оператори се избират и освобождават от надзорния съвет. Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката решенията на надзорния съвет също подлежат на одобрение и от регулатора – Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Моят въпрос ще бъде към господин Станков или господин Николов – в зависимост от това кой повече оказва контрол върху „Булгартрансгаз“. „Булгартрансгаз“ е изискал анализ и правно становище от консултанти относно възможностите за преодоляване на забавянето на реализацията на Проекта. Консултантите изразяват становище, че избраният подход за реализация на Проекта не отговаря на приоритетния му статус. Раздробяването на дейности в три отделни процедури за избор на изпълнител в рамките на ЗОП затруднява както организирането, управлението и контрола, така и изпълнението на дейностите по тези процедури. Всеки един от елементите на инфраструктурата на Проекта – наземни съоръжения, сондажи, свързващ газопровод, сам по себе си не може да доведе до реализиране на поставените цели за разширение на газохранилището. Реализирането на дейности от различни изпълнители увеличава рисковете за навременно изпълнение и съответно може да засегне негативно финансовите резултати. Изпълнението на проекта за разширение от един изпълнител ще намали рисковете и ще гарантира положителните икономически резултати за „Булгартрансгаз“. Следва да се вземе предвид възможността за пълното финансиране на Проекта от Европейската банка за възстановяване и развитие. Според консултантите обаче разделянето на Проекта в три отделни процедури ще възпрепятства финансирането на цялостния проект. В допълнение – чешката фирма MND, която е разработила първоначалния идеен проект преди 12 – 13 години за разширение на газохранилището в Чирен, преди обявяването на тръжните процедури са писали писма до Министерския съвет и до Министерството на енергетиката с искане за среща, за да обяснят колко е важно Проектът да не се разделя на подземна и наземна част, възлагането да е комплексно и най-вече възложено на немски или английски фирми, които имат такъв опит. Те не са поканени на среща изобщо. Сега „Булгартрансгаз“ отново обявява процедура на парче. В тази връзка въпросът ми е: защо с новите обществени поръчки за 109 млн. лв. се повтарят проблемите на предходните? Благодаря.

Благодаря. Господин Стоянов, във връзка с анализа, който изтъкнахте, лично ще се позаинтересувам и ще помоля да ми бъде представен – за предходните поръчки, за да мога да се запозная. Поне към този момент, изисквайки информация от колегите от Министерството на енергетиката, не съм разбрал при нас в Министерството да има този анализ, но ще го изискам. Ще се радвам в частен разговор да ме запознаете какво имате предвид и с новата обществена поръчка, за да мога да имам предвид какво да следя и там, благодаря Ви за което. От гледна точка на изтъкнатата от Вас техническа информация, за да бъда конкретен и точен, действително ще ми е необходимо време, за да мога да навляза. Но от гледна точка на сондажите, обвързващата инфраструктура и развитието на работата по газовото хранилище искам само да Ви информирам, че преди броени дни за друга част от разширението на газовото хранилище, именно свързано с изграждане на нови компресорни станции, които са наземни, те вече са построени и въведени в експлоатация. Така че ще имаме възможност през идната зима количеството газ, което се съхранява в „Чирен“, да бъде поне с още 100 милиона по-голямо, което ще подсигури и българските граждани по време на зимните месеци. Ако се налага и ако е прекалено студена зимата, да се възползват от по-ниски цени на газа от гледна точка на това, че нагнетателният период е през летните месеци, когато цената на газа е по-ниска, а съответно през зимните се изчерпва, когато цената на пазара е и по-висока. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Нашият мъдър народ има една поговорка: „Скачá скачко, доскача“. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) – „Скачá скачко, доскача“. Аз се извинявам, малко ми е пресипнал гласът. Първият въпрос към министъра на вътрешните работи: уважаеми господин Министър, повереното Ви ведомство предприело ли е всички действия по закон да не изчезне лицето Владимир Малинов, както например изчезна Петьо Еврото и разни други такива известни герои? Много държа да ми отговорите на този въпрос. Към министъра на енергетиката господин Жечо Станков. Уважаеми господин Министър, аз няма да споменавам известните факти около тази злощастна корупционна поръчка за ПГХ „Чирен“ – те са известни на цялата общественост. Конкретният ми въпрос е: какво прави тук шефът на БЕХ до Вас? Защо този човек не е освободен? Той трябваше досега вече да е освободил и Надзорния, и Изпълнителния съвет. Трябваше да ги попилеете всичките по веригата тия! 737 милиона и над милиард с ескалацията! Това са ми конкретните въпроси. По-натам ще взема отношение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Манов, винаги съм разглеждал ролята на народното представителство и на изпълнителната власт – били те министри и зам.-министри, не да разпиляват, а да изграждат. Така че виждам своята роля в това да изграждаме в сектор „Енергетика“, а не да разпиляваме нещо или някого. Що се касае до повдигнатата от Вас тема – няма какво да се разпилява. Много е трудно да се отговори на въпрос, в който няма реална конкретика, но в момента се опитвам да направя всичко възможно по темата. Та в тази връзка, това, което пък мога да поема като ангажимент към Вас, е, че в сектор „Енергетика“ нищо няма да бъде разпилявано, а ще бъде изграждано. И даже поемам ангажимент лично да Ви каня на всяко едно ново нещо, което бъде изградено, за да може да го пипнете и да видите ползата от него. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Манов, по повод това какви действия е предприело МВР – МВР предприема действия по указание на прокуратурата. В случая прокуратурата от нас не е изисквала да предприемаме действия, така че да следим дали господин Малинов няма да изчезне. Засега няма и такива признаци. МВР не може да действа самоволно в случая. Така че това е отговорът. До момента не ни е поискано подобно съдействие. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът ми е към господин Митов. Уважаеми господин Министър, може би съм пропуснала, защото Вие цитирахте доста разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс, но не чух какво е работното обвинение, по кой текст от Наказателния кодекс се работи по досъдебните производства. Говорихте за злоупотреби, но каква е правната квалификация, по която се работи в момента от Министерството?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Матеева, аз цитирах членовете от Наказателно-процесуалния кодекс, по които Европейската прокуратура възлага за разследване и образуване досъдебни производства по различни текстове. Това са: чл. 94а, ал. 2, след което чл. 196, чл. 197 от Наказателно-процесуалния кодекс, чл. 203 от НПК. В случая не знам дали очаквате от мен точно в този момент да Ви дам този… (Реплика от народния представител Бойко Рашков.) Не е нужно, господин Рашков, от място. Вие, ако имате въпрос, излезте и кажете. Аз не Ви чувам много-много. Но това са членовете, по които разследващите органи и Европейската прокуратура работят един с друг. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще Ви помоля всеки да молите да се ограничи във времето, както ме молите мен да се огранича във времето, и ще съм Ви благодарен. Уважаеми господа министри, аз, между другото, имах въпрос към министъра на вътрешните работи, обаче, като го видях колко нервно отговори на Лена Бориславова, сега ме е страх да го попитам. Изпитвам известни притеснения да не ми отговори толкова нервно и на мен, защото там въпросът е: къде е господин Малинов, знаем ли къде е господин Малинов? Да не изчезне и той като Пепи Еврото и да започне да ни праща от отвъдното писма с видеоклипове. Но няма да го питам министъра на вътрешните работи, защото днес не му е ден може би. Към министъра на енергетиката, и сериозно – той днес е спокоен. Господин Министър, този месец „Чирен“ трябваше да бъде завършено. И тук извън шегата, това е обект от стратегическата ни инфраструктура, изключително важен за цяла Югоизточна Европа и за енергийната независимост на страната. Трябваше да му се удвои два пъти капацитетът. Какво имаме като резултат? Корупция, дадени аванси по една класическа схема и голям късмет за обществото, че всъщност има намесени европейски пари. Защото, знаем всички, ако нямаше европейски пари, тази работа нямаше да бъде разкрита. Тук едни скоби ще отворя. За всяка фирма, всеки от бизнеса, който ни гледа – ако се занимавате с някакви обществени поръчки в България, гледайте да има европейски пари. Като има европейски пари, дори да минат през КЗК, като стигнат до ВАС, във ВАС се притесняват да си имат работа с европейски пари, защото идва и Европейската прокуратура и се разшумяват много нещата. Така че това са реалностите. Имаше намалени сондажи, имаше серия злоупотреби, серия небивалици, които се случваха по този проект. В основата на всичкото това нещо – пак казвам, това не е един обикновен проект, в основата на цялата тази история е един господин. Той е господин Малинов, който в момента никой не го знае къде е – той рязко се разболява, не може Европрокуратурата да стигне до него. Та този господин Малинов няма един-единствен грях. Част от неговите грехове са свързани още с Турски поток, той е архитектът на „Боташ“. „Боташ“, знаете, ние губим по 1 милион на ден, а пък, както каза днес Вашият шеф господин Борисов, вече губим 50 хиляди отгоре. По милион и 50 хиляди на ден – специално той обърна внимание! Затова моят въпрос е: преследваме ли ние руския интерес, или българския интерес, когато трябва да разширим „Чирен“, и защо българската държава допуска това забавяне в „Чирен“? Какво ще предприемете, господин Министър, с оглед и на съветите на господин Борисов от тази сутрин да се обърне внимание на „Боташ“? В основата на „Боташ“ е господин Малинов. Какво ще правим с господин Малинов? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев, аз разбирам, че се опитвате да правите политика от трибуната. Но на първо място, това, което е важно да споменем, че разширеното на газовото хранилище в Чирен има няколко етапа. Предполагам, че чухте в едно от моите изказвания, че един от етапите не само че е завършен – той е въведен в експлоатация с Акт 16. Увеличаването на газовото хранилище в Чирен за тези от Вас, които не знаят – не от половин милиард на един милиард, то в момента е 550 милиона кубични метра, с новите газови компресори става 650 милиона кубични метра. Целта му е да стане поне един милиард със завършване на всички проекти. Ако има някой, който може да каже, че тази идея е тръгнала да се развива някога, това са политическите правителства на ГЕРБ, които са тръгнали и са развили като цяло концепцията България да се превърне в газов хъб на територията не само на Балканите, но и на Югоизточна Европа. Този газов хъб в момента дава шанс България да е незаобиколим фактор в транзита на газ, респективно и съхранението му. От страна на българската държава и в мое лично качество като министър на енергетиката сме си постави за цел България да бъде и първата държава, която да започне и реалната работа по вертикалния газов коридор – още едно изключително важно трасе, което пък отговаря на Вашия въпрос, защото вертикалният газов коридор дава възможност от нови източници по нови маршрути към засегнати държави, като Молдова и Украйна, да стига газ през LNG терминалите. LNG терминали, за които правителството на премиера Бойко Борисов взе решение и участва с 20% в Александруполис. LNG терминалите, на които за първи път пристигнаха карга и диверсифицираха нашите източници с прозрачни процедури, с избор на LNG, което пристигна именно от Съединените американски щати. Така че Вие да правите внушения от тази трибуна дали и в каква посока се върви – мисля, че посоката е само една. Няма да давам примерите за поведението, нали, на групата, която представлявате, в каква посока се въргаля назад във времето. По-скоро смятам да се огранича в експертизата, която имам в сектор „Енергетика“, който сектор и представлявам. Между другото, от министъра на енергетиката се очаква да е спокоен, което показва, че енергийната система е спокойна, но и енергизиран, за да може пък всичко да върви както трябва. Така че от тази гледна точка да Ви благодаря като член на Енергийната комисия, че подкрепяте всички предложения на Министерството на енергетиката. Още повече, ние си позволяваме от едно известно време да пишем законите в Министерството на енергетиката и да Ви ги даваме като народни представители, за да се случват по-лесно нещата и по-бързо, не с цел да заобиколим процедурата, а да спестим на държавата по 9 хил. евро на ден след осъдително решение на Съда в Европа.

Ние го подкрепихме.

Вие го подкрепихте. Във връзка с това, че незнайно по каква причина последните четири години никой не е намерил време да транспонира една директива, която аз в лично качество като заместник-министър договорих по време на българското Европредседателство, и тя трябваше да влезе в сила преди близо две години и половина. Така че аз благодаря на народното представителство и лично на Мартин Димитров, който също взима отношение от реда си, за това, че иска да спести 9 хил. евро на ден на българските данъкоплатци, за това, че подкрепяте тази инициатива на Министерството на енергетиката. Надявам се да подкрепите също и инициативата, която ще спре възможността българските граждани да нямат електричество, особено както се случи по време на светлите празници, и всички точки и текстове, които също им предоставихме на снощното късно заседание, а именно кметовете, Комисията за енергийно и водно регулиране да участват в ремонтната програма. Такива електропроводи, които назад във времето са били проблемни, да бъдат ремонтирани най-напред, да бъдат вдигнати глобите към ЕРП-тата и не на последно място, да дадем по-дълъг срок за жалбите на българските граждани. Така че нека да говорим за политика, но тя да е насочена към хората. Благодаря Ви много.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев, не смеете да ме питате – как ще смеете, как ще смеете?! Аз като Ви разказах всички данни, като Ви казах какви са фактите, няма какво да питате повече. Това е ясно. Това е едно. Второ, не бъркайте, моля Ви се, емоциите. Не бъркайте, какво казахте – нервност, нервността не я бъркайте с увереността, защото аз в общи линии се старах да бъда достатъчно уверен в нещата, които съм проучил и които са достатъчно детайлно написани. Затова и не можете да ми зададете повече въпроси по тази тема, защото е ясно, че конкретните факти разбиват изцяло поводите за това изслушване – частта МВР по-специално. Иначе то цялата Ви работа е такава. Обикновено си бъркате и емоциите, и политическите действия, и така нататък. Това е в заключение. Благодаря Ви.

Имаме, как да нямаме!

Благодаря, госпожо Киселова. Сега, от дейността на МВР не разбирам много-много, така че ще задавам въпрос към министъра на енергетиката. Към него по-скоро имаше такъв отправен въпрос вече в становището на вносител и той беше дали връщането на Малинов в „Булгартрансгаз“ не е в противоречие с антикорупционното ни законодателство. Тъй като министърът отговори нещо, но аз тук намерих едно решение на КЕВР, което е тълкувание. На свое закрито заседание – тълкувание на въпросния чл. 86 от Закона за противодействие на корупцията, и те казват, че „засяга случаи, в които преди назначението си като изпълнителен директор съответното лице е изпълнявало управленска функция във вертикално интегрирано дружество“. Това според Комисията, тук, малко по-надолу, „не се отнася за министри, тъй като те нямат правомощия да се намесват в управлението или оперативната дейност на такива дружества“. Сега, аз не знам, то е такова законово вменено задължение – Комисията да вземе отношение, в качеството си на какво се прави тълкувание на Закона за противодействие на корупцията. Но ако приемем, че Комисията за енергийно и водно регулиране всъщност са прави, те са взели едно издържано правно решение, възниква въпросът дали при назначението на Иван Андреев като шеф на АЕЦ „Козлодуй“ не е нарушен същият този член 86, защото той преди назначението си в АЕЦ „Козлодуй“ е бил шеф, именно на БЕХ. Веднага става шеф на АЕЦ „Козлодуй“. АЕЦ „Козлодуй“ в крайна сметка и Българският енергиен холдинг са типичен пример точно за такива вертикално интегрирани дружества. Това ми е въпросът към Вас: не е ли всъщност нарушено антикорупционното ни законодателство при това назначение и всъщност Малинов би трябвало да носи отговорността за тази рокада, която се случи през месец юни миналата година, ако не ме лъже паметта, защото тя е направена изцяло в нарушение на чл. 86 от Закона за противодействие на корупцията? Аз, между другото, господин Министър, съм отправил такъв въпрос и към Вас, който вече два месеца отлежава, тъй като все не идва, тоест не можем да стигнем до Вас – времето не стига. Но предполагам, че имате готов отговор на този въпрос.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, Вие много правилно започнахте в началото, че Вашата експертиза е в сектор „Енергетика“, именно затова задавате въпрос към мен. Аз разглеждам себе си също в експертиза в сектор „Енергетика“ и затова трудно, ако очаквате от мен, ще направя детайлен анализ на законите на КПК и всичките детайлни членове и алинеи. В тази връзка, както изчетох и преди броени минути, има конкретни компетенции на КЕВР, на КПК, на Управителния и Надзорния съвет на дружеството, с което са били извършени съответните действия. Изключително сте прав и благодаря за зададения въпрос. Утре в рамките на парламентарния контрол съм пожелал, ако може, да съм първият, естествено, ако не участват премиер или вицепремиери, които по право говорят преди министрите, така че ще отговоря не само на Вашия въпрос и на въпроса на господин Рибарски, и на много други въпроси, които назад във времето се натрупаха не поради друга причина, а просто защото и предния път, като нямаше парламентарен контрол, по-предния вече не помня каква беше ситуацията, но от страна на Министерството на енергетиката, знаете, че имаме постоянен контакт с всички народни представители, ако така се наложи. Дори да не е устно или писмено, и по телефона отговаряме на всички зададени въпроси. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Вече почти 25 – 30 минути ние тук изслушваме министри на Борисов и Пеевски и искаме от тях отговори за евентуални разследвания на хора, фирми, кметове, министри, свързани с Бойко Борисов и Пеевски. Естествено, че, колеги, няма как да получим отговори. Аз разбирам в колко несвойствена роля е господин Даниел Митов. Още преди около месец го попитах ще бори ли Министерството на вътрешните работи организираната престъпност, или не? Той не ми отговори. Отговор не очаквам от него – категоричен, освен проформа, разбира се, че бори, но доказателствата с разкритието от европрокурор Теодора Георгиева са категорични, че Министерството на вътрешните работи не само не бори, но дори на моменти възпрепятства разследвания на Европрокуратурата и не само. Но моят конкретен въпрос е, защото не очаквам адекватен отговор, само един към господин Даниел Митов: господин Митов, страхува ли Ви Делян Пеевски? Страхува ли Ви Делян Пеевски и бихте ли го повикали на разпит за това, което твърди европрокурор Теодора Георгиева – че е получавала заплахи? Все пак да се поровите. Кой разпитва? Какво е в прерогативите на прокуратурата? Кое е в прерогативите на Министерството на вътрешните работи, е отделен въпрос. И гледайте само наистина господин Малинов да не избяга като Пепи Еврото, защото МВР при добро желание може да извършва оперативни дейности и да проследи къде е лицето, включително и със специални разузнавателни средства. Господин Рашков може да Ви обясни по тази тема повече. Страхува ли Ви господин Пеевски, господин Митов? (Ръкопляскания от МЕЧ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Веселински, ами голяма каша Ви е в главата очевидно. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Има значение какви са правомощията на МВР. Не е друг въпрос. Какво общо има Делян Пеевски в тази работа, честно да Ви кажа, не знам. Никога не съм бил заплашван от никого. Няма от какво да се страхувам и не знам по какъв друг начин да Ви отговоря. Този въпрос, така да се каже – той е очевидно, нали, политически, за да превъзбужда Вашето съзнание и това, дето Ви е в главата, което не знам какво е, освен някаква каша. Аз тук друго не чух. Но тя цялата Ви конструкция по принцип очевидно е такава. Не знам какво друго да Ви отговоря освен тези неща.

Да или не.

Сега по повод МВР. Аз тук в продължение на близо 10 минути изчетох в конкретика с дни и часове какво е свършило МВР, как точно, по какъв начин, кога. Фактът, че няма нито едно подадено оплакване от страна на Европрокуратурата, от страна на адвокатите, от страна на който и да е участник в целия процес за забавяне или възпрепятстване работата на разследването, означава, че МВР си е свършило работата. МВР си върши работата, както по този случай резултатите показват, че и бори организираната престъпност. Ако искате, и статистика по въпроса мога да Ви дам. Аз съм убеден, че в следващите месеци и оттук нататък фактите ще говорят повече, отколкото политическото странно въображение на определени народни представители. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Как да коментирам отговорите, на които станахме свидетели днес? Те не бяха отговори. Нямаше нито едно изказване по същество, което да адресира директно питанията на народни представители по тези толкова важни в този момент въпроси. Заобикаляне, шикалкавене, отхвърляне на отговорност и защитаване на Пеевски и на злоупотребите, на които сме станали свидетели в „Булгартрансгаз“. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Не се възпалявайте толкова, колеги, ще обясня защо казвам това, което казвам. Какво разбрахме от това изслушване? Въпреки разследването на Европейската прокуратура, опита за връчване на обвинителен акт на господин Малинов и неговото назначаване в нарушение на Закона за противодействие на корупцията в ръководството на „Булгартрансгаз“ той няма да бъде отстранен, докато е обвиняем по това разследване, ние няма да търсим къде е Малинов и той, ако избяга като всички други престъпници, които са напуснали България, преди да бъдат обвинени, то това няма да е наша отговорност. Разбира се, на МВР това не му е в правомощията?! Другото, което разбрахме също така от министър Митов, е, че за него няма проблем в това, че когато се поиска спешно претърсване от Европейската прокуратура, то е извършено едва пет дни след като е поискано. Обясни ни се за тежката администрация, която има в системата на МВР, и че тя напълно оправдава целите, средствата и функциите, които има Министерството. Вероятно, ако беше на шестия ден претърсването, едва тогава започва рискът от унищожаване на доказателства?! Ама в първите пет дена това някой да си унищожи документите, архивите в бюрото, стаята и така нататък – няма риск от такова нещо, няма проблем. Пет дни са приемливи за това да има забавяне в едно разследване, което е спешно и необходимо, за да се съберат навреме доказателства. Пет дни като минат, чак тогава изненадата изчезвала?! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Също така МВР министърът постави под съмнение за политическо пристрастие не кого да е, а българската европрокурорка, защото, представете си, тя излязла и казала в интервю, че се чувства заплашена от Пеевски и че имало заплахи срещу нея, че ако почне да разследва този казус, ще излязат компромати, и тя не се била оплакала на МВР?! Е, как да се оплаче, като МВР министърът защитава Пеевски и казва: аз тук не го виждам никъде, къде е този казус „Пеевски“, не го виждам?! Така отговорихте на парламентарен въпрос току-що. (Шум и реплики.) Как да Ви потърси после Европрокуратурата за съдействие от МВР? Не стига, че обструктирате разследването, няма да извършите проверка на Атанас Илков, за когото има данни, че е пречил на разследването, а и не го виждате Пеевски, въпреки че главният европрокурор за България ни казва, че се чувства заплашена от него?! (Реплики от ГЕРБ-СДС.) След това, министърът на енергетиката – той ни лук ял, ни лук мирисал, не знаел какво да прави, нямало какво да се направи. Това, че е нарушен Законът за противодействие на корупцията – няма проблем. Той няма да изисква сведения, няма да прави проверки, няма да търси отговорности и отговори от подопечните му БЕХ и „Булгартрансгаз“. Няма драма, защото господин Жечо Станков казва: ние трябва да изграждаме. И как изграждаме, колеги? Назначенията в „Булгартрансгаз“ по изследване на Антикорупционния фонд са по добре познатата схема за ГЕРБ – роднина, милиционер; роднина, милиционер. (Шум и реплики.) Над 30 лица вътре, свързани в роднински връзки с ГЕРБ. И сега господин Малинов е обвиняем от Европрокуратурата – разбира се, че отново няма да бъде отстранен! Откъде накъде? Само е обвинен в корупция с държавни средства за държавно дружество по стратегически за националната сигурност проект: „Разширяване на газохранилището в Чирен“?! Това разбрахме днес от това изслушване. Не знам как не Ви е срам да давате такива отговори в тази зала, колеги?! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС, ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Бориславова, аз съм убеден, че ако трябва някой да го е срам, то са хората, които си измислят и спекулират и са се качили на гърба на някакви институции, за да повтарят едни и същите имена: Пеевски, Пеевски, Пеевски! Аз сега прочетох, че госпожата Теодора Георгиева, сега, буквално преди един час, когато е дала въпросното интервю, че била заплашена. Няма нито сигнал за това от нея, нито как, кога, а Вие сега сте тръгнали да ни търсите сметка защо ние не сме реагирали, не сме отговорили на някакъв въпрос, който дори не е зададен?! (Реплики от народния представител Лена Бориславова.) Така, не знам какво питате, аз не знам дали Вие знаете какво питате?! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Обаче тук господин Рашков преди малко ми подвикваше. Аз ще го призова пък да стане да защити той малко МВР, защото знае как работи МВР, или поне така си мисля. Защото Вие наговорихте купища неща по отношение на МВР, които аз не мога да разбера. (Реплики.) Аз не мога да разбера изобщо Вие знаете ли как функционира системата?! (Реплики.) Все пак трябва да имате юридическо образование! Не може такова нещо – аз в продължение на 10 – 15 минути Ви изчетох детайлно по дни и по часове какво се е случило, няма никакви формални възражения от Европрокуратурата, а тя, ако е почувствала, ако са имали съмнение, че МВР по някакъв начин пречи на това разследване, те е трябвало да го формализират. Приключва на 13-и обискът, а два месеца след това прокуратурата иска резултатите от това?! Давайте от днеска за утре и два месеца след това се сещат, че някакъв резултат трябва да поискат! Затова аз предлагам, поне като се говори, да се опираме на някаква фактология, а не просто ей така. Тези изслушвания не са само за политическа употреба. Те все пак целят от тая трибуна да се дадат на българските граждани някакви факти и да се изяснят факти и обстоятелства. Не са само за да се надвикваме тук. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Киселова. За последните два месеца това е мисля второ изслушване по темата. И отново от народните представители поне бяха дадени доста факти за това какви чудовищни злоупотреби се случват всъщност с Проекта за разширение на подземното газово хранилище в Чирен, и то не само злоупотреби с европейско финансиране. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ също подадохме сигнал към българската прокуратура и към ДАНС във връзка с всичко това. От прокуратурата или разследващи органи все още не са се свързали с нас за сваляне на някакви допълнителни сведения, но пък получихме отговор от ДАНС, в който те казват, че нашият сигнал е препратен към Европейската прокуратура по компетенция. За мен лично това е малко бягане от отговорност от страна на ДАНС, защото знаем, че Европейската прокуратура има правомощията да разследва и те се разпростират до разследване само на злоупотреби с европейско финансиране, но както знаем и стана вече за пореден път ясно, нещата, които се случват с този проект за разширение на подземното ни газово хранилище, не стигат само до злоупотреби с европейско финансиране. Там става въпрос за нещо много повече. Става въпрос включително и за злоупотреби с национални средства, става въпрос за това, че се застрашава обект от национално значение, какъвто е подземното ни газово хранилище, респективно от това пък се застрашава енергийната сигурност на страната ни, бих казал, и на целия регион. Отделно от това, бих казал, че се застрашават човешки животи, защото, както стана ясно по време на миналото изслушване, не на това, в новия технически проект се залага значително по-високо работно налягане на цялото съоръжение, с което в комбинация с пълна липса на всякакви изследвания за това какво е състоянието на старите сондажи, как те ще реагират, дали ще издържат на това повишено работно налягане, се създават предпоставки наистина за инциденти и се застрашава животът на хората, на работниците, на служителите, които работят на това съоръжение. Всичко това се прави само и единствено с цел да бъдат източени едни около 100 млн. лв. И точно във връзка с всичко това аз считам, че нашите органи не трябва да проспиват всичко това, а трябва също да водят някакви успоредни разследвания с това на Европейската прокуратура и да разследват цялата тази свинщина, без извинение, която се случва в „Булгартрансгаз“ през последните две и повече години. Между другото, пропуснах да спомена още нещо, което казах по време на миналото изслушване, и това е, че „Булгартрансгаз“ води буквално война вече две години и повече от две години със своите експерти. Това са високообразовани, висококвалифицирани хора, които биват уволнявани – всеки един от тях, ако изкаже експертното си мнение против този нов технически проект за разширението на подземното ни газово хранилище. И въпросът за това дали Малинов да бъде върнат – той беше върнат, дали да бъде оставен начело на „Булгартрансгаз“, според мен не е само въпрос до това дали е законосъобразно, или не. За мен това, на първо място, е въпрос дали е морално, или не. Дали е морално, защото този човек върна корупцията в държавната ни енергетика до невиждани нива. Всичко това, което се случва в „Булгартрансгаз“, то е започнато от него лично, по времето, когато е изпълнителен директор, когато е служебен министър на енергетиката, той го покровителства и сега отново е върнат там, за да си прикрива всички тези далавери, които сам е започнал. И ще се обърна тук и към „Има Такъв Народ“, и към БСП и ще ги попитам дали са съгласни Малинов да бъде изобщо някъде в държавната ни енергетика – то няма никой, но все пак предполагам, че гледат. Вие съгласни ли сте Малинов да бъде изобщо някъде назначен в държавната ни енергетика, дори не говоря за високите постове? Защото това, което го говорим ние от ВЪЗРАЖДАНЕ вече почти две години, сте го говорили и Вие самите. Имаше – наспорил бог случаи, поводи, имаше временни комисии, имаше други изслушвания, имаше какво ли не. И това цялото нещо Вие също сте го говорили. Ако сте влезли в това управление на страната, в тази коалиция, за да промените, както твърдите, начина на управлението на държавата, то би трябвало хора като Малинов да ги уволнявате масово, а не да ги връщате по високите постове в държавната енергетика. И ще завърша с това, че все още има време. Първо, ще Ви кажа всъщност какво бих направил, тъй като виждам – имам още малко време, какво бих направил аз, господин Министър, ако аз съм министър. Първото нещо, което бих направил, е да сменя изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг, защото Вие казахте, че нямате правомощията. Не, имате правомощията, смешно е това просто, имате пълните правомощия да смените всеки един в държавната ни енергетика. Бих сменил изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“, оттам всички шефове на държавните енергийни дружества, техните заместници, включително някои директори на дирекции, да не споменавам конкретно имена – пускал съм Ви сигнали. Всъщност това може да Ви се струва крайно, но с това, за мен това е единственият начин, и то първата стъпка само за прекратяване на цялата тази корупция, която се вихри в държавната ни енергетика. Вие все още имате възможност да изберете – или да посечете буквално през кръста корупцията в държавната ни енергетика, или да станете част от нея. За щастие, все още имате шанса и възможността да изберете между едното и между другото. Все още имате този шанс, макар че, като гледам колко гузно говорехте през цялото време на това изслушване, честно казано, ми стана жал, но това е. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Най-напред ще започна с това, че лично според мен тогава, когато бях ръководител на Министерството на вътрешните работи, имах изключително добра комуникация и взаимодействие с колегите от Европейската прокуратура. Това е един от многото случаи, по които работи Европейската прокуратура. Тук е мястото да стане ясно, че те работят както по преписки, така и по досъдебни производства. Наистина обемът е доста сериозен и също така има много други сериозни случаи, по които, пак казвам, се е работило изключително активно. В потвърждение на това, че имах добра комуникация с тях, бяха и дългите преговори, които имахме по отношение на това да увеличим щата на разследващите полицаи към ГДБОП и към ГДНП, както и оперативни работници от двете служби, които да бъдат съответно разследващи полицаи, оперативните работници да бъдат предадени на колегите от Европейската прокуратура. Обсъждахме вариант и постигнахме съгласие. Увеличихме този щат както на служителите от ГДНП, така и от ГДБОП. Имаше много въпросителни по отношение на това къде и как ще бъдат позиционирани хората и чисто логистично какво предстои. В крайна сметка имахме такива съглашения, имаше варианти, при които нашите служители да бъдат на тяхна територия, в тяхната сграда, която до момента все още нямат. Имаше предложение, в което те да имат помещение в съответните сгради на главните дирекции, но към момента това мисля, че все още не се е случило. Сега малко повече конкретика. Господин Министър на вътрешните работи, аз, честно да Ви кажа, много се обърках, защото тук слушам термини, като специални разузнавателни средства, като разпити от страна на министри и други подобни от хора, които реално не са запознати с материята. Вие правилно обяснихте, че Европейската прокуратура има право и задължение да възлага разследвания както на МВР, така и на Следствието. Тук трябва още веднъж да подчертая да правим разлика между преписки за предварителна проверка и досъдебни производства. Това, което чух от Вас, доколкото разбирам, има случай, при който вероятно в прокуратурата са получили данни, проверили са ги и може би са образували досъдебно производство, по което разбирам, че самите са си водили разследването. В случая няма служители на ГДБОП, на ГДНП или съответно следователи. Това стана ясно от изложението, което Вие казвате, и ситуацията вероятно е била следната: тогава, когато прокуратурата, в случая Европейската, е събрала достатъчно доказателства, може би е предприела действия по претърсвания и изземвания, съответно и други процесуално-следствени действия. Тук е мястото да кажа, че практика при Европейската прокуратура, както и при някои други прокуратури, е много често да се вземат предварително одобрени разрешения за претърсване и изземване от съответния съд, но по незнайни причини те се използват на много късен етап. Не знам дали случаят е такъв, дали разрешенията за претърсване и изземване не са взети доста преди това. И тук може би, ако това е така, ще възникне въпросът и някой ще попита защо точно тогава е предприето това действие. Аз донякъде чисто за себе си имам мое мнение и мисля да го споделя. Ако си спомняте, точно тогава, месец август 2024 г., вървяха вариантите и предложенията кой, как ще бъде министър-председател. И още повече, тогава вървяха и кастингите за министри, провеждаха се разговори със съответни кандидати и така нататък. Може и да има някаква връзка – не знам, а просто предполагам. По отношение на специалните разузнавателни средства. Хубаво е да се знае, че тогава, когато има досъдебно производство, където господар на разследването е прокурорът, исканията се изготвят от прокуратурата. Те искат специални разузнавателни средства и няма как Министерството на вътрешните работи да поиска използване на оперативни такива, каквито се наричат в случая. По отношение на това кой, къде и как евентуално може да напусне страната, съм сигурен, че това са мерки, които се взимат. Тук отпред има бивши вътрешни министри, много адвокати в залата, следователи, предполагам, и много добре знаят кога и как се взимат тези мерки за неотклонение, каквото е напускане пределите на страната. Така че хубаво е, когато се говори, да се говорят фактите такива, каквито са, и реално не всичко да се прехвърля на Министерството на вътрешните работи. Предполагам, че и в днешния ден може би по страната предстоят да се повдигат обвинения на множество хора по различни досъдебни производства и няма как служител от съответните областни дирекции и районни управления да седи до всеки един, на когото му предстои да му бъде повдигнато обвинение и евентуално наложена някаква мярка за неотклонение. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Господа министри, тази бомба, дето е избухнала вече, Вие се опитвате да я обезвреждате, и то по някакъв абсолютно смешен начин, бих казал, жалък начин. Министърът на вътрешните работи ни говори надуто, за да не разберем колко го е страх. Вие не отговорихте на въпроса…

…на председателя на нашата парламентарна група господин Кирил Веселински. Страхува ли господин Пеевски господин министъра на вътрешните работи? Излезте и си признайте – ще Ви олекне, по-спокойно ще се чувствате. Ние знаем много добре всичко по този случай, хората са запознати. Дъвчем го от една година, повече от една година, още преди да бъде пусната тази обществена поръчка. Хиляда пъти Ви предупреждавах – и от различни студиа, и тук от залата в Народното събрание, че ще се стигне до този край, защото е направена цялата поръчка от лаици с единствената мисъл в главите как да се откраднат едни пари, а то няма сто начина да се откраднат едни пари. Има няколко начина и лошото е, че общо взето, всички ги знаят и затова се стига до тази ситуация. И понеже Вие се увълчихте през годините и започнахте не по сто, по двеста, а сега 737 милиона поръчка – загробени пари. Господин Жечо Станков – министър на енергетиката, какви 650 милиона кубика? Нищо няма да разширите с тези компресори. Като вдигнете над 130 бара налягане в „Чирен“, и ще започнете да губите природен газ. Това вече е правено през 90 и не знам коя си година – и аз вече съм ги забравил, няма да станат тези неща така, повярвайте ми. Казвал съм Ви го и преди – аз съм се занимавал специално пък с „Чирен“, повечето сондажи аз съм ги правил там. Това са сериозни неща. На Малинов му ги казвах, Вашият предшественик не искаше да послуша. Казвам го сега и на Вас. Одеве Вашият лидер господин Бойко Борисов тук от трибунката Ви каза нещо и май не сте го разбрали. Той говореше за „Боташ“, че се увеличават плащанията с 50 хиляди. По-скоро не сте го разбрали. Аз много добре го разбрах. Като поживее човек повечко години, започва да хваща и между редовете. Предприемете действия. Ако Вие не ги предприемете, той ще ги предприеме срещу някой от Вас тримата. По-скоро двамата, хайде да кажа, че министърът на вътрешните работи други ангажименти има. Предприемете действия! Работата е много сериозна и много дебела. По отношение на министъра на вътрешните работи. За какво съдрано знаме говорите, господин Министър, по отношение на европейски прокурор? Ами че тя административната проверка още не е свършила. Как преценихте, как разбрахте, че тя е съдрано знаме? Тоест още тече процесът, и Вие знаете каква ще е присъдата?! Чакайте, не бързайте. Може да се окаже, че е съвсем друга, може да се окаже, че работата е много по-дебела, каквато всъщност е. Министърът на енергетиката: какви действия ще предприемете по отношение на настоящата обществена поръчка? И тя е обжалвана, подадени са сигнали там. Аз имам симпатии към Вас още когато бяхте председател на злополучната комисия за „Боташ“, която установи такива огромни щети. Тогава проявихте смелост, проявихте мъжество. Мисля, че е редно да го направите и сега. Владимир Малинов е воденичен камък и Ви води на дъното. Няма как да го спасите. За съжаление, това е истината и с нея си отиват един куп пари. Предприемете действия, махайте ги тези хора, всичките, оттам – в крайна сметка хората са важни. В цялата документация, която се отнася по разследването за „Чирен“, която сте видели, там е и от чешката фирма, и от ред други специалисти. Това, което сте тръгнали да го правите, дано да не стигне докрай. Там могат да станат и да възникнат много опасни последствия. Вие не ги разбирате тези работи. Слушате Малинов там и тези псевдоексперти от „Булгартрансгаз“ каквото Ви говорят. Повярвайте ми, послушайте ме аз какво Ви казвам – няма да сгрешите. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, господа министри! През цялото време, докато слушахме Вашите изказвания, информацията, която дадохте, останахме с впечатлението, че получаваме изтрита казионна и лицемерна информация. На Вас Ви беше зададен вече въпросът, тоест не Ви попитаха, но госпожа Бориславова каза, че би се срамувала от това. Аз наистина се чудя защо всички тук се правим, че не знаем за какво става въпрос. Вие не разследвате и никога няма да разследвате господин Малинов, защото това означава да разследвате себе си и системата, в която работите. Корупционните мрежи, в които сте обвързани всички, са стигнали дотам, че Вие заблуждавате и собствената си съвест. Сега аз, ако трябва да Ви призова да бъдете честни – когато си лягате вечер, когато сте насаме със себе си, давате ли си сметка какво правите? Дали не спасявате себе си и за сметка на кого го правите? Може ли да се гради луксозна каюта в потъващ кораб? Аз лично нямам много надежда да получите такъв отговор, който да Ви накара, поне някого от Вас, които сте поели толкова много отговорности, да сложи край, да среже някъде тази мрежа и ако трябва, да пожертва себе си. От нашата парламентарна група не можем да приемем на сериозно – сигурно опитвате, но не опитвате достатъчно. Случаят с господин Владимир Малинов е наистина срам за българската енергетика, защото този човек не е понесъл отговорностите, които трябва да понесе. И всички, които продължавате да извинявате действията и да му търсите причина той да остане в системата, всъщност затвърждавате това положение, което ни води към една точка, от която може и да няма връщане назад. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо Председател. Колкото за това, че беше споменато името ми от министър Митов, толкова и имам основание за една процедура по отношение на Вас – да бдите да не се отклонят от въпросите, поставени към министрите от народните представители. В този смисъл, в този контекст ще се опитам да кажа нещо в повече и да стане ясно на народното представителство и на господата министри. Първо, министърът на вътрешните работи не отговори на един много ясен въпрос: с оглед на каква правна квалификация се води разследването? А той, горкият, казвам го с най-голямо съжаление, започна да цитира текста на чл. 196а и чл. 203 от Наказателно-процесуалния кодекс, който няма нищо общо с въпроса, който му беше поставен.

С оглед на каква правна квалификация е започнато разследването? Това беше въпросът към него и въпросът беше зададен, доколкото помня, от заместник-председателя госпожа Матеева. Второ, струва ми се, народното представителство очакваше да получи отговор на въпроса: все пак има ли действително забавяне на действията по претърсване и изземване, предприети от органите на МВР по указание на Европейската прокуратура, или не? Това довело ли е до осуетяване на възможността за откриване и изземване на релевантни за процеса факти, или не? (Шум и реплики от ГЕРБ СДС.) Трето, към министър Жечо Станков беше зададен един въпрос с оглед на това, да отговори…

…за разпиляването и съзиданието.

С това дело, което е образувала Европейската прокуратура за злоупотреба с евросредства,…

Приключвам, благодаря.

…за съзидание ли става дума, или за незаконосъобразно разходване на европейски средства? Ние не чухме отговор на тези ясни въпроси, поставени от нашите колеги. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Председател, към Вас. Изродихме процедурата тук с лично обяснение в някакъв своеобразен анализ на изказванията на предходните министри, депутати и така нататък. Сега, той, господин Рашков, няма добро отношение към правилата и към законността. Същото се отнася, между другото, до всичките му задържания и тези въпроси, дето ги задават неговите колеги, са продиктувани точно от неговата експертиза и опит. Ама Вие вземайте поне отношение, защото съдилищата казаха какво означава незаконни арести, незаконни претърсвания. И излизат колеги и задават въпроси: ама защо не ги направихте незаконни тези претърсвания, към министъра на вътрешните работи. Какво да им отговори министърът? А министърът на вътрешните работи се обърна към господин Рашков с една молба, една единствена молба – да излезел да защити МВР. Е, няма как, господин Министър, да го защити. Той го мрази това МВР от първия ден и от първия миг, в който е влязъл в него. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, искам да се обърна към всички Вас в качеството на Вашите компетентности и професионални дейности назад във времето. Моето разбиране винаги е било, че някой, когато има юридическо образование, трябва да е внимавал поне в първи курс, първи семестър, че има законодателна, изпълнителна и съдебна власт. С цялото ми уважение към преждеговорившите, въпросите, които бяха отправени към мен, бяха за компетенция по Закона за противодействие на корупцията и дейности, свързани с тълкуване на Закона, все едно Министерството на енергетиката е прокуратура. Искам да заявя отговорно пред Вас, че Министерството на енергетиката и всички дружества, които са под шапката на Българския енергиен холдинг, ще оказват пълно съдействие за всяка една процедура и ще предоставят всяка една информация, изискана от компетентните органи, повтарям, компетентните органи, за да може да бъде компетентният орган този, който да обсъди, а не тук от трибуната да се говорят неща, които са спекулации, политически димки или както щете го наречете. Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В заключение не мога да кажа нищо друго, освен че от дебата видях, че в крайна сметка той си протече по партизанските линии. Тези изслушвания се ползват, за да могат определени народни представители, определени групи, да се упражняват върху гърба на институциите, в случая на МВР. Прав беше господин Манев, като каза, че докато господин Рашков беше в МВР и докато действаше моделът на госпожа Бориславова, действията на МВР бяха обявявани за незаконни от съда. Ние такова нещо няма да позволим. (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.) И друго, господин Рашков. Искаше ми се да Ви разкажа един виц, ама не трябва от тази трибуна. Просто ще Ви кажа края: много добре знаете, че две и две е четири, обаче този факт Ви изнервя ужасно. (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 51-402-01-3, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г. На редовно заседание, проведено на 13 март 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 51-402-01-3, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г. На заседанието присъстваха: заместник-министър Филип Попов; Марина Велинова…“ Извинете, госпожо Председател, грешката е моя за присъствието на лице от Министерския съвет. Моля да гласуваме допуск на заместник-министър Филип Попов – като процедура. Докато обявят процедурата, ще продължа да чета, ако нямате нищо против. (Шум и реплики.) В доклада има още един абзац. „Законопроектът бе представен от заместник-министър Филип Попов. В своето изложение господин Попов запозна членовете на Комисията, че предложеният проект на закон за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е изготвен във връзка с изпълнението на ключов етап 341 от реализиране на инвестицията по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България с Проект „Подобряване на националната система за спешни комуникации 112“. Подобряването на Националната система 112 изисква да бъдат направени съответните законодателни промени в сега действащия закон, които да регламентират оперативните процедури и функции на системата от следващо поколение Next Generation (NG 112) за осигуряване на качествена европейска услуга на единния европейски номер 112. Чрез законодателните промени се цели да бъдат преодолени пречките в комуникацията между центровете 112, службите за спешно реагиране и екипите на мястото на инцидента чрез осигуряване на единна информационно-комуникационна система. Също така с предложените промени се цели да се преодолеят пречките, свързани с единствената към момента комуникация с гражданите (телефонна), чрез предоставяне на високотехнологичен многоканален достъп до Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, както и осигуряване на равностоен достъп на хората с увреждания. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 17 (от ПГ на ГЕРБ; ПП-ДБ; ВЪЗРАЖДАНЕ; „ДПС – Ново начало“; „БСП – Обединена левица“; ДПС – ДПС; ИТН), без „против“, „въздържал се“ – 2 (от ПГ ПП-ДБ и МЕЧ), Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 51-402-01-3, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, изготвен от Министерството на вътрешните работи. Подобряването на Националната система 112 изисква да бъдат направени съответните законодателни промени в сега действащия Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, които да регламентират оперативните процедури и функции на системата от следващо поколение за осигуряване на качествена европейска услуга на единен европейски номер 112 за оказване на съдействие на гражданите при необходимост от помощ и повишаване обхвата на предоставената услуга в съответствие с напредъка и развитието на новите технологии. От една страна, чрез законодателните промени се цели да бъдат преодолени пречките в комуникациите между центровете 112, службите за спешно реагиране и екипите на място на инцидента чрез осигуряване на единна информационно-комуникационна система. От друга страна, се цели преодоляване на пречките, свързани с единствената към момента възможна комуникация с гражданите, а именно телефонната, чрез предоставянето на високотехнологичен многоканален достъп до Националната система за спешно повикване 112, както и осигуряването на равностоен достъп на хората с увреждания. Със Законопроекта също така са прецизират отделни разпоредби на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, целта на което е преодоляване на констатирани в практиката затруднения. Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, това беше краткото представяне на Законопроекта.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Както в Комисията, така и в пленарната зала на първо четене парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи този законопроект, защото смятаме, че внесените предложения за изменения в него са чакани, необходими и добри, такива, че да подобрят, от една страна, работата между центровете на телефон 112, спешните екипи, екипите, които посещават местопроизшествия. От друга страна, ще даде възможност на по голям кръг от хора да могат да ползват възможността да сигнализират за проблеми. Няма човек, който да не е звънял през живота си на национален телефон 112, било за да търси помощ за себе си или за другиго, или да съобщи за пожар или друго бедствие, така че всички сме убедени в полезността от съществуването на тази възможност. За миналата година спешни повиквания на телефон 112 са получени малко над 3 млн. 427 хиляди, като помощ от полицията е търсена в най-много от случаите – близо над 800 000 български граждани са потърсили помощ през този телефон от полицията. На следващо място – над 600 000 са потърсили медицинска помощ, съобщаване за пожари – над 70 000, и възможността на този телефон е ползвана, за да бъде реализирана помощ с въздушна линейка. Често обаче се и злоупотребява с така наречените фалшиви сигнали – нещо, което смятам, че този законопроект е повод да насочим вниманието си и към една според мен необходимост от завишаване на санкцията, предвидена за такова престъпление в чл. 326 от Наказателния кодекс, доколкото към настоящия момент тя допуска деецът да получи единствено административно наказание. На първо място, този национален телефон следва да осигурява възможност на действително нуждаещи се да получат такава помощ, не да се злоупотребява с тези сигнали, защото това е и разход на човешки ресурс, и разход на гориво, и пренасочване на сили за недействителни съобщавания и случаи, в същото време се оставят нуждаещи се хора без съответната помощ. Между първо и второ четене ние ще внесем няколко предложения за корекции на текстовете, които смятаме за по-удачни, така че ще се възползваме от тази възможност, но изцяло подкрепяме духа, смисъла и посоката на този законопроект. Благодаря Ви.

Реплика.

Реплика.

Уважаема госпожо Рангелова, уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ! Аз използвам формата на реплика да се обърна с една молба. Промените, които мислите да вкарате, Ви предлагам просто колегиално да ги оформим в законопроекти и да ги внесем, защото това, което казахте и за промените в Наказателния кодекс, и това, което коментирате като необходимост да се случи в системата на 112, изискват доста повече текстове, отколкото можем да имплантираме в този законопроект. Няма да злоупотребявам с това, което сме обсъждали. Просто молбата ми е съвсем колегиална – да приемем днес Закона на първо и второ четене, а Вие да придвижите Ваш законопроект, който наистина да подобри в този план, в който Вие имате идеи, системата на 112. Това е молбата ми, ако я оцените – добре. Благодаря Ви.

То нямаше реплика.

Не, възмущавам се.

Благодаря, госпожо Киселова. Както каза госпожа Рангелова, това е един консенсусен законопроект, който осигурява по-голяма сигурност, по-ефективна помощ и по-добър живот на всеки български гражданин. Националната система за спешни повиквания с номер 112 е жизненоважна за живота и здравето и имуществото на хората на България. Законопроектът представлява комуникативна свързаност и оптимизиране на координацията между службите. И както казахме, законопроектът е добър, ние ще го подкрепим. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Аз ще започна също с това, че това е един от малкото законопроекти, който е консенсусен, и мисля, че ще бъде подкрепен от абсолютно цялата зала, тъй като и промените, които се предлагат от Министерския съвет, те са добри и биха подпомогнали по-бързите реакции на съответните институции, които се занимават с проблемите на българските граждани. Това са МВР, „Пожарна безопасност“ или „Медицинска помощ“. Но аз по-скоро бих искал да обърна внимание в една друга посока, че този законопроект, както и много други подобни законопроекти се разпределят на комисии. Освен на водещата, която е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, този законопроект е разпределен и на още няколко комисии, но той така и не намира място в дневния ред на тези комисии, което аз лично считам, че е жалко за тези комисии, защото едни такива законопроекти, ако бъдат разгледани от повече комисии, могат да бъдат направени и повече предложения. Аз съм член на Комисията по електронно управление и макар че Законопроектът не е разпределен към тази комисия, аз смятам това за грешка и считам, че ако Законопроектът беше намерил място в дневния ред на нашата комисия, то можеше да направим един наистина ползотворен дебат по същество на Законопроекта, тъй като според нас може да се надгради този законопроект. Защо да не дадем възможност да бъде изготвено приложение, което да може да ползва всеки един добросъвестен български гражданин, като на опорката, че може да се злоупотребява – да, разбира се, ако злоупотребяват с приложението ползвателите, могат да се намерят начини да се идентифицират кои са и по този начин да си носят същата наказателна отговорност, която е към момента. Както казаха и преждеговорившите, тя е доста ниска и трябва да бъде завишена наистина. Може би в Комисията по електронно управление можехме да разгърнем един наистина добър дебат и именно това ще бъде една от посоките за нашите промени в Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 – да се опитаме да създадем тази система. Най-вероятно мнозинството ще отхвърли тази наша идея, но това не пречи впоследствие да изготвим законопроект, който наистина се надяваме този път да мине и през Комисията по електронно управление и да бъдат разгледани различни варианти и как можем да бъдем повече в полза на българските граждани, защото това ще е последното за Законопроекта при по-точната локализация на жалбоподателите или сигналоподателите. Това би било полезно и на самите сигналоподатели тъй като не знам на колко от Вас им се е случвало, но в селата няма как екипите примерно на Спешна помощ да посетят даден адрес. В селата, тъй като аз съм от село Мамарчево, на мен ми се е случвало да звъня на 112 за бърза помощ и там отговорът е „слезте до автогарата и чакайте да дойде линейка“. В селата адресите не важат. Ако се приемат тези промени, ако може локацията на самия сигналоподател да се изпраща на екипа, който реагира на различните ситуации, това ще бъде страхотно и за жителите на тези райони. Благодаря.

Госпожо Председател, народни представители! От ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим този законопроект. Защо? Защото ще допълня преждеговорившия наш съратник Никола Димитров – към днешна дата, ако се направи една разходка в провинцията, е достатъчно да се установи, че територията на страната се превръща в демографска пустиня. Липсата на спешна медицинска помощ, лошото състояние на пътната инфраструктура в съчетание с рязкото увеличение на опустошителни бедствия, като пожари и наводнения, каквито наблюдаваме в последно време, правят живота в рядко населените територии изключително рисков. Сега няма да дискутирам защо тези явления са толкова зачестили вследствие на дървената мафия и така нататък, но те са факт. Примерно, ако към 2001 г. една четвърт от територията на страната е била демографска пустиня, то днес, към днешна дата, това са 40% от територията на страната. Тези 40% са територия, където имаме под десет души на квадратен километър, което е изключителен проблем и в съчетание с колапса на социалните системи това налага изграждането именно точно на подобна система, която ще бъде една пулсираща жива връзка с функциониращите социални системи, които да могат да се притекат на помощ на живущите там наши сънародници. По данни на Националния статистически институт към 2023 г. имаме възникнали кризисни събития, които са 14 850 на брой, като те са нараснали с проценти спрямо предходната година и най-висок относителен дял заемат именно пожарите с произтекли от тях материални щети – 50,4%, следвани от пътнотранспортни произшествия с пострадали лица – 47,2%, а броят на загиналите лица вследствие на възникнали бедствия, аварии, инциденти и кризи е 667, а на ранените – 9415. Тези данни, тези статистически данни, показват красноречиво острата необходимост от изграждането на една такава система, която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ приветстваме и подкрепяме.

Благодаря, госпожо Председател. На първо място, да напомня, че по-следващата точка от дневния ред е отново законопроект с вносител Министерският съвет, свързан със съобщенията, така че отсега Ви казвам да осигурим присъствие на член на Министерския съвет за обсъждане и първо гласуване на съответния законопроект.

Казах по-следващата точка. Благодаря за уточнението. По отношение на този законопроект – ще подкрепим на първо гласуване така внесения от Министерския съвет законопроект, защото на мен лично ми допадат част от мотивите, които посочват, че с него ще се осигури, цитирам: „широколентов обмен на информация в мрежата на Националната система 112 с видеоданни, глас и текст в реално време“. Аз лично като човек, на когото му се е налагало да използва единната информационна система 112 най-вече за природни събития или инциденти, за които съм съобщавал, наистина от доста време ми се е искало да има техническа възможност да се предават видеоданни, глас и текст в реално време. Защо? Защото считам, че по този начин съответната защита, която ще бъде предоставена, и съответната реакция ще бъде много по-адекватна. За съжаление, в текста на Законопроекта – сегашния, освен описаното, че ще бъде създадена единна система, лаконично е посочено, че нейната техническа обезпеченост ще се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Аз лично се опасявам, че може би причината да не е конкретно описано какви точно ще бъдат техническите възможности за свързване с телефон 112 в Закона, тъй като това впоследствие може да бъде използвано и по пътя на доказването в различни случаи, причината е, че някой може би не желае и не иска да могат да бъдат предавани снимки, текст, видео и така нататък. Защо? Защото може би доста от българските граждани, които ни гледат и ни слушат, са имали случаи, при които са търсили помощта на единния телефонен номер 112, и за съжаление, не са получили никаква ответна реакция, нито пък помощ. Даже имам един пример от декември месец миналата година, когато даже четохме декларация от трибуната за един такъв подобен случай в Монтана и за това, че въпреки обаждането на телефон 112 не е последвало абсолютно никакво съдействие от страна на органите на МВР и съжалявам, че министъра, члена на Министерския съвет, го няма тук, за да му припомня този случай. Именно в тази връзка, госпожо Председател, държа да посоча, че ние ще внесем промени между първо и второ гласуване на този законопроект, заявявам го от трибуната, в насока да направим отношение на техническата обезпеченост и създаването на наистина реална възможност за предаване на видеоданни, глас и текст в реално време от страна на лицата, които правят такива обаждания, защото считаме, че това наистина ще подобри работата на системата и ще осигури по-добра и по-адекватна реакция от страна на държавните органи. И се солидаризирам иначе с посоченото в мотивите, че сегашното гласово известяване е остаряло. То, за съжаление, следва отдалече развитието на модерните технологии и че ние трябва да имплементираме, да ги въведем в употреба, но това може да стане, разбира се, с текста на Законопроекта. Така че, госпожо Председател, в тази насока – виждам, че тук е и заместник-министър Филип Попов, ще ги обсъдим и с него съответните предложения. Разбира се, може и в един кратък срок – те няма да са много, в един кратък срок между първо и второ гласуване – може и да бъде намален, не е проблем – но искаме в текста на Законопроекта да има не просто разпоредби с неправомерно използване на системата, а да има и наистина качествени разпоредби, които да пишат по какъв начин точно могат лицата, които желаят да подадат сигнал – например да изпратят снимка, да изпратят видеоклип, да изпратят текст в реално време, тази информация да бъде веднага възприета от един обучен служител на 112 и той да може адекватно да я предаде на органите. Защото, когато аз направя една снимка на един инцидент, да кажа, на една пътна отсечка, както ми се е искало много пъти, ако тя веднага, господин Заместник-министър, стигне до съответните дежурни полицаи, които са запознати с този район, Ви уверявам, че няма да ги чакам половин час да намерят мястото и да се налага те обратно да ми звънят, защото и това се е случвало. Звънят ми, за да ме питат точно къде се е случило това нещо, което не е лошо, но технологиите вече позволяват много по-добра, адекватна реакция с текст, с видео и със снимков материал. И тогава наистина реакцията на държавните органи ще бъде много по-бърза и по-адекватна. В тази насока желаем да бъде развиван този законопроект. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да Ви обърна внимание върху този законопроект. Разбирам, че всяка политическа сила в парламента освен всичко друго има и партийна, политическа стратегия, но използвам случая, че в залата се върна лидерът на партия ВЪЗРАЖДАНЕ и да се обърна към него лично. Господин Костадинов, много Ви моля, осмислете позицията с Вашата група за това да мине Законът на две четения, а Вие да изготвите хубав законопроект, който и ние да подкрепим в тия му части, които си заслужават. Защото всъщност това, което колегата предложи преди малко от трибуната, е предложение, което подменя и променя целия закон. Изготвянето на приложение за обаждания към 112 означава смяна на цялата система на 112. И това основополагащо предложение да го имплементираме в този законопроект, е най-малкото, нали, невъзможно и недопустимо по принцип, но и това е без значение. Изказванията, които минаха дотук, с много малки изключения, показват, че не се познава материята на този законопроект. Всъщност за всичко, което говориха колегите, решението е в този законопроект. И видеовръзката – с този законопроект се урежда възможността да има видеообаждания в реално време, това, което колегата Петров пледираше. Това определя Законът – да се извършва видеообаждане в реално време със специално създадена система за защита на личните данни, за изчезване на линка, който се ползва след обаждането, и така нататък, и така нататък. От друга страна, другото, което колегите пледираха преди малко от трибуната, за несъвършенството към момента с адресите. Пак в точно този законопроект и точно целта на този законопроект създава възможността за GPS позициониране. В този законопроект ние създаваме процедурата, с която ще се извърши GPS позиционирането. Къде са пропуските, къде е проблемът? Да, интересна е идеята на колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ – повтарям го за трети път днес, за създаването на мобилно приложение. Аз на прима виста, както я чух днес, ми е интересна тази система. Сигурен съм, че тука има колеги от ПП-ДБ, които са специалисти по тази част – и те ще харесат това приложение, особено те. Дайте да го направим така, че да не бламираме Закона, който ще даде възможност за видеообаждане и GPS позиционирането, да го спрем и да почнем да градим нова система на 112. Като има специалисти и хора, които искат да го направят, да го направим както трябва. Правим законопроект, влиза този законопроект на обсъждания – първо четене, второ четене, в комисии, в трите комисии – и здравеопазване, и МВР, и електронното управление ли беше, извинявайте, и тогава ще имаме всичко, което търсим. В този дух, колеги, подкрепете Законопроекта, обръщам се с молба. И за пореден път, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, не го правете през предложения към този законопроект, направете го със законодателна инициатива. Този законопроект днес да мине на първо и второ четене, да влиза в сила, да може да стартира видеообажданията, да можем да стартираме GPS позиционирането, да е лесно на хората и на службите, които реагират, а после ние можем да създадем не едно, пет приложения. Благодаря Ви. Госпожо Председател, ако може, само една процедура за предложение за редакционна поправка към Закона. (Шум и реплики.) Госпожо Председател, колеги! В § 16, в духа на това, което казах в изказването си, в чл. 27 предлагам едни остарели думи, цитирам: „който се избира от всеки телефонен апарат, включително обществен телефон, без използване на монети, жетони, карти или други платежни средства“, да се заличат. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Манев, нека да започна с това, че ние ще подкрепим този законопроект. И тъй като ще го подкрепим, предложението за разглеждането му днес беше наше. Защо? Ще Ви припомня, че ако не бяхме предложили ние и разбира се, ако не беше одобрено от залата, нямаше да гледаме сега тази точка. Ние предложихме удължаването на работния ден до приключването на всички точки от дневния ред. Но това, че ще го подкрепим, и това, че искаме да се гледа днес, не означава, че нямаме своите предложения. Плюс това нашите предложения на практика са копирали някои от мотивите във Вашия законопроект и на практика тези мотиви, които Вие сте заложили като предложения, те липсват в самия законопроект, тоест ние го усъвършенстваме. Разбира се, това е нашата гледна точка. Вие може да решите да направите нещо съвсем различно – да ги отхвърлите, но няма как да ни молите да не правим в момента предложения за промени, още повече че казвате: „Може да си внесете собствен законопроект.“ Прав сте, можем. И ние сме внесли до момента 47 законопроекта. Знаете ли от тях колко обаче Вие от мнозинството сте допуснали в зала? Да Ви кажа ли? Сега ще Ви покажа – две нули, нищо не сте допуснали. Единственото нещо, което влиза в тази зала… (Реплика от народния представител Маноил Манев.) Не, не, господин Манев, Вие сте представител на мнозинството – не казвам, че Вие персонално. Вие, говоря в множествено число, Вие, мнозинството. Единствените точки, които са влизали по наши законопроекти в пленарната зала, са когато имаме задължителни точки – един път в месеца. Сега, това също е Ваше право, на мен не ми харесва, обаче така работи нашата калпава парламентарна демокрация. Но когато ми казахте, че можем да направим наши законопроекти и да си ги внесем, все пак да отбележим, че ние можем да ги внесем, а Вие можете пък въобще да не ги допуснете за разглеждане. Затова сега е нашият момент, в който ние ще внесем предложенията, господин Петров ги аргументира. Ще имаме, надявам се, и достатъчно време, в което да ги вкараме, макар че аз съм сигурен, че някой от Вас ще излезе и по комсомолски ще рапортува: за три дена между първо и второ четене, но въпреки всичко и три дена са си три дена. Още нещо, ако Вие искахте да има действително по-рано приет законопроект, защото този законопроект наистина е полезен, защо не го гледахте досега? Можеше много пъти вече да е гледан. (Реплика от народния представител Маноил Манев.) Не, не, питам Вас, мнозинството, господин Манев, питам Вас, мнозинството – не Вас като говорител, а Вас като един от мнозинството. Така че, благодаря Ви за хубавата пледоария, мислим еднакво – ще приемем този законопроект и ние ще го гласуваме също, но ще стане по нашия начин.

Благодаря, госпожо Председател. Аз обичам да говоря по същество и ще направя реплика по същество към изказването на господин Манев. На първо място, не съм споменавал, че ще искаме да се прави приложение, най-малкото, защото аз не съм до такава извисена степен софтуерно грамотен, че да предлагам приложение. Именно това е идеята, ако приемем Законопроекта на първо гласуване, да преценим по какъв начин ние можем да формулираме предложения между първо и второ гласуване, които да позволят това, което Вие сте записали в мотивите – предаването на видео, текст и изображение в реално време към телефон 112, но не съм споменавал, че ще има приложение. Второто много важно нещо – и затова главно взех реплика, защото споменахте и се мотивирахте с GPS местоположението, което наистина е залегнало в Законопроекта. Не съм визирал GPS местоположението в своето изказване – използвам, че и заместник-министърът ме слуша, имах предвид такъв материал в реално време, който да позволи идентификация на самото място на инцидента например. Защото, когато аз подавам сигнал, и Ви давам наистина житейски примери – подавам сигнал, докато шофирам, след половин час вече съм на около 50 км от това място, обаждат ми се обратно екипите на полицията да ме питат къде съм и къде по-точно е това място. Какво ги грее тях, образно казано, че те ще разберат моето местоположение, което вече е 50 км далеч от това място. Докато, ако имам възможност да изпратя снимка или видеоматериал от самото място, тогава те не е необходимо да ми звънят и не ги интересува моето местоположение, GPS координати, а те ще видят кое е мястото на инцидента. Това имах предвид, господин Манев. Ако не съм се изразил достатъчно ясно в изказването си, се извинявам, но не ни интересува толкова местоположението на подадения сигнал, защото той може вече след половин час да е много далече оттам, интересува ни възможността да предадем снимки и видеоматериал на мястото на инцидента, по който да се ориентират органите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Манев, искам да се обърна към Вас и да акцентирам един много важен факт. С въвеждането на GPS системата ще облекчим изключително много колегите, които се движат в момента с хеликоптерите, по най-бързия начин да достигнат до местоположението на съответно ранения или пострадал пациент, това, от една страна. От друга страна, в места, които нямат точна и ясна локализация, и пациентът е объркан – обикновено при катастрофи, при тежки наранявания обикновено човек губи съзнание, макар за кратко или за по-дълго време, и той не може ясно да разясни точно къде да дойде спешната медицинска помощ. Така че аз искам да се обърна към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – по този начин ще имаме един спасен човешки живот, ако караме и приемем днес Законопроекта на две четения. Прекрасно е това, което имате като предложение, но аз Ви казвам, че по този начин ще може всеки ден – по-бързо вкаран този законопроект, ще може да помогне реално на хората. Тук излизаме от всякакви политически аргументи и квалификации. Аз мога да поема ангажимент, че всички разумни предложения, които бъдат направени от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ в името на подобряване на спешната медицинска помощ във всичките форми и начини на въздействие, ще бъдат подкрепени. Така че апелирам пак към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и пряко на техния ръководител господин Костадинов просто да помисли върху това, което в момента казвам. Ще имаме спасен човешки живот повече. Всеки ден забавяне, мисля, че има колега от Вашата група от ВЪЗРАЖДАНЕ, която е работила в „Пирогов“, и тя знае колко е важно, минути са важни. Благодаря.

Сега, колеги, аз се изпотих на този дебат, ама защото трябва да държим едно поведение, което… Всяка партия, всеки колега, всеки, който е на този пул, решава какво да прави. Аз два пъти се молих днес от тази трибуна, трети път няма да се моля. Само ще добавя поред на обръщенията към мен. Първо, този законопроект влиза от Министерския съвет и той е внесен 2024 г. – декември месец. Комисията по вътрешна сигурност е единствената комисия, която го разглежда, която поиска от експертите становища точно как ще се случват нещата, с подробности от сорта на това как линковете изчезват, къде отиват и така нататък. Комисията го вкара в залата по най-бързия възможен начин. Възможен! Нали се сещате, че до миналата седмица тази зала се интересуваше само от бюджет. Нали така беше? И тази седмица ние гледаме 112. И да ми отправят обвинение от сорта на това, че защо не го вкарахте или какво не го направихте, не съм съгласен. Второто, с което няма да се съглася. Няма да се съглася, когато си говорим от тази трибуна, ама ние нямаме това предложение. Напротив, Вашият колега господин Петров преди Вас обоснова предложението си от тая трибуна за мобилното приложение, доколкото аз разбрах какво предлага. Сега да ви кажа, хубаво е това като идея. Друго е хубаво. В 112 нямаме само този проблем. В 112 имаме много проблеми. Прехвърлянето досега от един оператор на друг оператор, от Бургас, Пловдив и така нататък, го решаваме с този законопроект. Позиционирането, казвате, не ви интересува. Интересува ни всички нас, просто това е грешка на езика, предполагам, защото всъщност позиционирането е най-важното нещо. Не когато се обадиш и от 112 те прехвърли на оператора в Пловдив, да не можеш да обясниш адрес, който се намира в Стара Загора, защото той не го знае, а да може да те позиционира и да знае къде се намираш, подаващият сигнала. Но и това не е много важно. Така, и това не е много важно. Много важно е да има видеообръщение ида има видеокомуникация. Можеш да направи скрийншот, може да обърнеш камерата и да излъчваш в реално време във видеоразговора с оператора. Тоест всички тези неща са. ала бала сега, говорим си тук някакви неща. Пускането на Закона на второ четене какво означава за хората, които ни гледат? Пускането на Закона на второ четене днес означава една политическа сила да заяви, че няма да прави предложения, нали, между първо и второ четене. Точка. Що се отнася до гаранциите, които пое колегата ми Иванов и които аз няколко пъти казах от тая трибуна – ако има смислен законопроект със смислени неща вътре, разбира се, че бъде подкрепен. Предварителното слагане на бариерка, такава, защитна, има друга дума, ама сега гледам да спазвам много добър тон, че Вие няма да ги допуснете нашите предложения. Е, разбира се, че сега, като внесете това за мобилното приложение, няма как да бъде допуснато не защото аз така искам, а защото ще смени цялата система на 112 и естествено, ще бъде подложено в комисия на гласуване за допустимост. И когато подменяш целия законопроект, Правилникът казва, че няма как да стане тази работа, обаче, нали, хубаво е да си говорим. Поне по този законопроект не вярвах, че стигнем до такива разговори и такива дебати. Явно такава е ситуацията, такава е атмосферата, така ще работим. Благодаря. Който подкрепи – да е жив и здрав. Вярно е, че Вие го подкрепяте. Вярно е, че в Комисия го подкрепяте. Вярно е, че нямате нищо против Законопроекта –потвърждавам го за трети път днес. Единственият проблем е, че ние целим този законопроект да мине днес на две четения и да влезе в сила веднага.

Благодаря госпожо Председател. Много ми харесва, когато спекулира ГЕРБ от тази трибуна. Значи, изключително ми харесва да го правите господин Манев, господин Иванов, Вие също. Говорите за бързина, за време, за реакции, колко бързо трябва, всяка секунда е важна. Да, така е. Когато става въпрос за човешки живот, всяка една секунда е важна. Но, но, да уточним за съответния Законопроект. Основната система на Законопроекта влиза в сила от 28 юни 2027 г. За какви три дена, за какви… (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Я пак.“) Пак, да, за тези, които не са разбрали. Двадесет и осми юни 2027 г. След две години и половина почти, айде да го кажем така. Извинявайте, обаче, ако ние имаме, защото господин Димитров каза ясно от тази трибуна – може да имаме предложения между първо и второ четене, но тези предложения, евентуално, евентуално, може да бъдат за създаване на мобилно приложение, което ще е още по-ефективно, ще създаде още по-ефективна системата за работа на телефон 112. Между другото, такива мобилни приложения, и то не е чак толкова сложно за създаване, вече използват за какво ли не. Такситата дори ги използват тези приложения, камо ли 112 да не можем да направим. Така че е изключително глупаво да се обяснява, че не трябва да правим предложения между първо и второ четене, защото, видите ли, ще забавим нещо, което след две години и половина ще заработи. Това е толкова абсурдно, че не знам какво да кажа повече. Благодаря.

Господин Георгиев, абсолютно сте прав. И само за това, което казахте, че всъщност Законът е предвиден да влезе в сила, и то точно тези негови, не целият, точно тези негови параграфи, които касаят системата, от 28 юни 2027 г. Едно от предложенията, които ние ще въведем и които ще предложим, и се надявам ГЕРБ, които тук всяка минута, всяка секунда е важна за тях да спасим човешкия живот. Едно от предложенията, които ние ще внесем, ще бъде точно за намаляване на този срок. Вие много добре го казахте. Таксиметрите фирми имат такива, всички имат такива приложения не от 28 юни 2027 г., а от 28 юни 2025 г. Веднага, още сега, тази година.

Не, отказвам се.

Сега, много хубави тактически номера тук – кой да излезе, кой да не излезе, аз да съм първи, той да е втори. Сега, последните елементи на системата ще влязат от този срок, който каза колегата. И той го прочете, между другото, правилно, Вие обаче го изфабрикувахте от трибуната по друг начин, че Законът ще влезе в сила. Няма значение. Истината е следната. Всяка минута е важна. Защо? Защото част от тези неща, GPS-ът е готов, двулентовата връзка обаче има неща, които трябва да се изготвят по обществени поръчки и тези обществени поръчки трябва да минат. Ако искате, може да ги възложите без обществени поръчки, предложете го на някой друг. Няма проблем. Въпросът е в друго. Можем да намерим и да донесем вода от сто извора тук – и Вие, и аз – и да се надприказваме до утре сутринта. Правили сме го, знаете, че го можем, въпросът е, че по този закон аз не си го представях. Пак да обясня. Части от системата, елементи от системата ще бъдат отложени да влязат 2027 г., защото по тях има обществени поръчки. Искате да обясните едно. Подкрепяме Законопроекта, обаче ще си направим на инат тук, да видите, че от нас зависят нещата кога да мине. Ето това е целият фокус на цялата работа. Никога не съм влизал в такъв дебат кой какво е желаел да направи партията му. Всеки има право да прави каквото си иска. Уважавам решенията Ви. Не признавам и не уважавам това, че търсим обяснение защо няма да го пуснем, а не търсим обяснение как да подобрим системата. Ако беше в този тон, окей. Не е в този тон, съжалявам. Благодаря.

Понеже се чу много пъти от трибуната истината, истината, истината – истината е, че парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ сама ще решава кой кога да прави реплика. Вие, господин Манев, си имате група, Вие си решавайте кой от Вашата група ще прави реплики и дуплики и кой ще говори с назидателен тон оттук. Истината също е и някъде другаде. Вие казахте, че този законопроект е внесен 2024 г., декември. От декември до февруари се опипвахте с БСП, с АПС, с „Ново начало“ кога да има, да има ли правителство, да няма ли, кой кого ще подкрепи.

После се опипвахте… Да, неслучайно Ви споменах, за да може да вземете лично обяснение.

После се опипвахте един месец и повече за регулаторите кого да предложите. Станахме свидетели тук как от ГЕРБ полуседнали, полулегнали подкрепяхте Таско Ерменков.

Отклоняваме се. Вчера цял ден имаше драми. Цял ден имаше дране за регулаторите. Общо взето, либералите и комунистите се сбиха у ГЕРБ. Отидоха, пиха по две ракии, разбраха се за регулаторите и накрая се сбиха и подкрепиха ГЕРБ Таско Ерменков. Цял ден имаше време. И сега трябва ние да решим как да мине този законопроект днес.

Ама ние имаме предложения, госпожо Председател.

Господин Манев, извинявайте, обаче отново спекулирахте. Излязохте тук на трибуната и веднага започнахте отново спекулациите какво евентуално мислите Вие, че ВЪЗРАЖДАНЕ се опитва да прави в бъдеще време. Ама спрете да правите такива разсъждения от ГЕРБ и от другите политически формации – какво мисли да прави ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние ясно, категорично казваме, когато излезем, от трибуната какво точно ще направим. Не е нужно някой да спекулира, да си измисля, да фантазира и така нататък. Сега, във връзка с всичко това, което Вие казвате, че колко важно било, ама точно сега, на секундата, да влезе Законопроектът. Извинявайте, този законопроект е бил внесен в Петдесетото народно събрание на 27 юни 2024 г. – началото на Петдесетото народно събрание. И тогава три месеца не достигнаха на Петдесетото народно събрание да прекара този тъй важен, толкова консенсусен Законопроект за всички групи. Аз не мога да разбера защо тогава... Между другото, Вие не бяхте ли тогава отново председател на МВР комисията, на вътрешна сигурност. Тоест Вие можехте да придвижите този тъй важен Законопроект. Нали? Абсурдно е това, което казвате. Второто нещо, което е. Значи, изключително много по-лесно е да се направи мобилно приложение, отколкото видеовръзка, поради много причини, между другото. Една от тези причини – една от тези, обяснявам Ви, не знам дали ги разбирате тези неща, обяснявам Ви, защото на територията на България, за съжаление, не навсякъде има добър интернет обхват и е много по-трудно да предадете видеосигнал, отколкото еднократен сигнал през мобилно приложение. Ако това не Ви е ясно, не знам как да го обясня по-лесно! След което ние, естествено, имаме възможност да направим предложения между първо и второ четене. Аз предполагам, че 3 дни – 3 дни, които Вие ще поискате най-вероятно ей сега след малко тук, от тази трибуна, и най-вероятно мнозинството ще подкрепи този срок, но тези 3 дни, при положение че Вие сте мотали това нещо повече от 6 месеца – повече от 6 месеца сте го мотали!

Декември 2024 г. Колко – 6 месеца?!

Каквото и оправдание да ми кажете, просто не важи. Шест месеца Вие мотате този законопроект и сега е изключително важен, на секундата да мине. Просто е толкова абсурдно всичко това, което казвате. И ние най-добронамерено, между другото, подходихме. Казахме Ви, че ще го подкрепим.

Не го подкрепяйте.

Казахме, че имаме евентуални предложения.

Не го подкрепяйте.

Вие продължавате да се заяждате –евентуално, че тук искате да мине на второ четене веднага, на секундата. Ами щом желаете така да се заяждаме – добре. Ами няма да мине!

Няма да го подкрепите, браво!

И ще имаме предложения. Благодаря.

Лично обяснение.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Добрият тон в тази зала по тел. 112 приключи в този момент! Истината! Да Ви науча, колеги, защото явно няма да се научите. Програмата за влизане в зала се прави на Председателски съвет. Да ми казваш на мен, колега: ти си го моткал, да те светна: не е така! Второ, да те науча още нещо от парламентарната практика: с всяко свършване на Народното събрание законопроектите, които са били в предходното, приключват и в новото се внасят наново. Научи си урока, запиши си го. Сега за срока да ти кажа. Като почнат утре и вдругиден председателските съвети да определят законите, които ще влизат в зала – няма да се правя на пророк, просто казвам, че Вашето държане на инат и да ми казваш от трибуната: а да видиш пък сега, няма да мине – ми много ми харесва. Това е Законът за тел. 112, защо да не ми направиш на инат, на мен или на парламентарната група, която не харесваш, и да кажеш: няма пък да мине! Е… ти готиното! Довиждане! (Оживление. Народният представител Георги Георгиев иска думата за лично обяснение.)

Не съм споменал.

Само секунда да Ви обясня нещо. Господин Манев беше на реплика, аз отговорих в дупликата на неговата реплика, той нямаше право на лично обяснение. Да Ви кажа…

Не, напротив. Когато той направи репликата, няма как да има дуплика на дупликата – не може да има лично обяснение, разбираш ли.

Не може да ме обижда от трибуната, да ме обижда пряко.

Ами, ще караме. То зависи от Вас. (Реплики на народния представител Георги Георгиев с председателя Наталия Киселова.)

Процедура, госпожо Председател, по начина на водене към Вас. Не предлагаме 3-дневен срок, защото тези предложения, които заявиха колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, не могат да бъдат обработени за 3 дни, не могат да бъдат прочетени за 3 дни. Това е цяла смяна на системата 112. Затова не предлагаме 3 дни. Благодаря.

Редът за изказвания.

Благодаря, госпожо Киселова. Уважаеми народни представители! На 9 юли 2024 г. изтече срокът на Спогодбата за уреждане на финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция от 1964 г. Съгласно чл. 3, ал. 1, буква „б“ страната ни се задължава да доставя на гръцката страна за срок от 60 години регулирана вода от река Арда за напояване на земи на гръцка територия в размер на 186 млн. куб. метра годишно при годишна обезпеченост 85%. По същество това е репарационна спогодба, която България подписва с цел прилагане на решенията на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г. За да изплати репарациите по този договор, в продължение на 60 години в периода от месец май до месец септември България подава регулирано вода за напояване на земи на гръцка територия от язовир „Ивайловград“ в часови графици, заявени от гръцката страна. Същите изискват изпускане на води за напояване предимно в ранните сутрешни часове, които не съвпадат с икономически най-изгодните за целите на производството на електроенергия, каквато е основната функция на язовира. По същество пет месеца от всяка от тези 60 години един от трите язовира на каскада „Арда“ работи, за да изплати репарациите към Република Гърция. За да задоволи нуждите на своето земеделие, Гърция е трябвало да изгради напоителен язовир на своя територия. Към настоящия момент такъв не е изграден и това предизвика очаквания сред гръцките фермери за подписване на нова спогодба. Публичните данни, с които разполагаме, ясно показват, че климатичните промени оказват сериозен натиск върху водосборните екосистеми и оттам на речения отток. Учените са категорични, че особено уязвима към климатичните изменения е Южна и Югоизточна Европа, където се намира и Република България. Данни от 1965 до 2022 г. показват, че при 85% обезпеченост собственият приток към язовирите на каскадата „Арда“ е 1095 млн. куб. метра вода. Тези данни ясно показват, че предоставяните в миналото водни количества не могат да бъдат обезпечени. Друго обстоятелство, което трябва да се има предвид, е намаленият полезен обем на язовирите от каскада „Арда“ в резултат от наноси и твърд отток. Всички тези обективни обстоятелства налагат България да бъде предпазлива и да не поема задължения по нови водни спогодби, чието изпълнение би било трудноизпълнимо или изпълнимо с цената на огромни пропуснати ползи за Националната електрическа компания като оператор на каскада „Арда“. Евентуална нова спогодба би следвало да бъде възмездна, краткосрочна и само срещу задължение Гърция да изгради язовир за задоволяване на нуждите на своите земеделци. Не по-малко неизгодна за България е Спогодбата с Република Гърция за използването на водите и на река Места, която е в сила от 19 септември 1996 г. По силата на тази спогодба Република Гърция има право на ползване на 29% от формирания на българска територия отток на реката. Съгласно чл. 1 от Спогодбата тези 29% се дължат спрямо общия среден естествен многогодишен отток на реката за периода 1935 – 1970 г., който е определен в размер на 1,5 млрд. куб. метра годишно. В чл. 1 се посочва, че тази величина ще бъде актуализирана от комисия по водно стопанство в срок до три години от влизането ѝ в сила. След това тази величина ще бъде актуализирана от същата комисия на всеки седем години, освен ако комисията реши нещо друго. Оттокът на река Места, посочен в чл. 1 на Спогодбата, не отговаря на хидроложките данни. Съгласно Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за периода 2022 – 2027 г. естественият отток на река Места е 950 млн. куб. метра годишно. Въпреки че правата на Гърция върху водите на реката са изчислени на базата на силно завишен, и то в ущърб на България, отток, по наша информация 19 години след подписването на същата величината на оттока не е актуализирана, така както изисква чл. 1 на Спогодбата. За България това има ясно изразени икономически и социални последици, тъй като след подписването на Спогодбата всички проекти за използване на водите на река Места за водоснабдяване, производство на електроенергия и напояване на територията на Република България се замразяват. Важно е българските граждани и народните представители да получат информация за предприетите от отговорните държавни институции действия по изпълнението на Спогодбата и на съпътстващите я такива. Как са се разпределяли разходите за подобряване и поддържане на системата за наблюдение и контрол върху естествения отток на река Места? Към момента има противоречива информация за действията на правителствата след 1996 г. относно изпълнението на Спогодбата и използването на водите на река Места на наша територия. Комисията ще излезе с доклад за конкретни мерки на ниво законодателна и изпълнителна власт, които ще подпомогнат взимането на решения в интерес на цялото българско общество. В тази връзка предлагаме свикване на Временната комисия, която установява всички факти и обстоятелства относно изминалите, настоящите и бъдещите спогодби с Република Гърция за ползване на водите от реките Арда и Места. Заедно с това да бъде изработен доклад с препоръки за действие с конкретни мерки на ниво законодателна, изпълнителна и местна власт както по отношение защитата на конкретните български интереси при евентуално сключване на бъдещи преговори, така и при предоговаряне на вече действащата спогодба от 1996 г. Това са нашите мотиви по този проект на решение, а сега, госпожо Председател, ще изчета и решението: „Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия за преглед на изпълнението на свързаните спогодби с Република Гърция за използване на водите на трансграничните реки Арда и Места и съпътстващите ги права и задължения между двете държави Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за преглед на изпълнението на свързаните спогодби с Република Гърция за използване на водите на трансграничните реки Арда и Места и съпътстващите ги права и задължения между двете държави. 2. Временната комисия се състои от 16 народни представители, избрани на партиен принцип – по двама от всяка парламентарна група.“ Тук, госпожо Председател, ще направим предложение, тъй като беше внесено, преди да влезе допълнителната партия.

Прощавайте, да – паритетен.

На паритетен принцип, така да се включи и новата партия, която беше инсталирана от Конституционния съд. „3. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: Председател: … Членове: … 4. Временната комисия установява всички факти и обстоятелства относно изпълнението на изтеклите и действащите свързани спогодби с Република Гърция за ползване на водите на реките Арда и Места, включително действия или бездействия на компетентните органи, настоящото положение с оттоците на двете реки и инфраструктурни проекти и нужди по техните течения, като основа за бъдещи договорки и предоговаряния на съществуващи положения. 5. Временната комисия изготвя доклад с препоръки за действие с конкретни мерки на ниво законодателна и изпълнителна власт. 6. Временната комисия се избира за срок от 3 месеца.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Както беше посочено в становището на вносителя за искането за Временна комисия, има две спогодби по отношение на реките Арда и Места. Едната е с изтекъл срок на действие – тя самата не е прекратена, но задълженията по нея по отношение на водите от река Арда са изтекли като срок и по нея имаме такъв прецедент – за миналата година еднократно търговско споразумение между НЕК и една административна област в Гърция, а по отношение на река Места имаме все още действаща спогодба, сключена 1996 г., със срок на действие 35 години. Тя ще приключи през 2031 г., но нещо трябва да се знае като мотив за създаването на тази временна комисия – обща политика по отношение на водите от двете реки, консолидирана политика по отношение на предоставянето на водите от двете реки – Арда и Места, на Република Гърция. Ние считаме, че е редно, когато се предоговаря новата спогодба, включително като условия, включително като срок, да бъде взето предвид и това, което ние в момента даваме по отношение на вече сключената спогодба. И за двете спогодби е важен един принцип. Когато са сключвани, са използвани данни за отток, които дори са абсолютно неактуални не само към онзи момент, а още по-малко към днешния момент, тъй като оттокът на двете реки е силно намалял. Веднага ще Ви дам и едни бързи примери. По отношение на река Места е използван отток от милиард и петстотин милиона кубични метра годишно, взет за периода 1935 – 1970 г. на миналия век, въпреки че Спогодбата е сключена 1996 г. По последни данни на Националния институт по метрология и хидрология оттокът е много по-малък. Той е 854 милиона кубични метра. 29% от милиард и петстотин милиона кубични метра – това, което ние даваме, за съжаление, ние не можем да го постигнем, но заради задължението, което изпълняваме в момента към Гърция по действаща спогодба, ние даваме 435 милиона кубични метра и заради това задължение България не може да реализира никакви инфраструктурни проекти на своя територия. Докато от гръцка страна там има един изграден язовир. От друга страна, по отношение на река Арда са заложени милиард и четиристотин милиона кубични метра като отток, който е непостижим. Към момента е милиард и сто реалният отток и заради маловодието, което се наблюдава, този отток на реката ще намалее в бъдеще време. Именно затова считаме, че е редно да имаме такава временна комисия, която, когато предоговаря – дали новото едногодишно споразумение за тази година с Гърция по отношение на река Арда, дали по отношение преразглеждане на минималните количества, които ще се дават по река Места, тъй като там има една комисия по тази спогодба, която не е заседавала от 2007 г., въпреки че задължението по Спогодбата е да заседава през първите три години, а след това на всеки седем години да преразглежда гарантираните количества. Това не се е случило и именно затова трябва да направим Временна комисия, която да зададе насоките към изпълнителната власт как да предоговаря, на първо място, вече подписаната спогодба, а на второ място, и нова спогодба с Гърция. За пример само ще дам, че Спогодбата 1996 г., която е подписана, преко сили е три странички, за сметка на това Спогодбата за даване на води между Испания и Португалия е 34 страници. Пълна е с таблици, ангажименти, условия и клаузи, така както трябва да бъде. Защитени са интересите и на двете държави. Тук, за съжаление, българският интерес не е защитен. Ние не знаем и в момента какви преговори извършва българската държава. Това не се съобщава на Народното събрание. За пример ще Ви дам – снощи е имало една работна вечеря в „Шератон“ между ресорен заместник-министър, който е член на съответната комисия, гръцкия посланик и група гръцки представители. Ние не знаем какво се е обсъждало на тази среща. Мисля, че може да се досетите. Считаме, че именно Временната комисия би следвало, пак ще повторя, да зададе насоките, по които ние да защитим българския национален интерес по отношение бъдещо предоставяне на води от Арда и Места на Република Гърция. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, аз съм сащисан направо. Това са изключително сериозни неща. Ние се запознахме, МЕЧ ще подкрепи създаването на такава временна комисия. Направо съм сащисан от Вашите думи. Как е възможно такова нещо – на някакви вечери, обеди ли, какви са тези работи, да се решава съдбата на такъв изключително важен въпрос?! Моля Ви, по-подробно, ако имате някаква информация. Как така заместник-министър? С каква санкция е отишъл там, как? Има си специален ред тези неща да се разрешават? Ако знаете нещо, моля да ме информирате. Благодаря.

Господин Манов, благодаря за репликата. Какво очаквате от правителството на ГЕРБ? Да дойде тук в Народното събрание и да ни уведоми как ще защити българския интерес по отношение на липсата на изграден – поето задължение от страна на Гърция по Спогодбата от 1964 г. да изградят язовир от тяхна страна. И защо не са го направили, защо не са си изпълнили задължението по Спогодбата и ние сега, разбирате ли, сме щели да сключим нова спогодба за 60 години с Гърция за водите от река Арда, за да не си изграждат те такъв язовир на тяхна територия. Знаете ли защо гърците не искат да си изградят язовир на тяхна територия? За да не си унищожат земеделски земи, плодородни земеделски земи, за изграждане на такъв язовир, когато, ето, българите наготово ще ни дават по-големи количества, отколкото реално можем да дадем заради оттока. Мисля, че ще се сетите, че имаме три каскадни язовира – „Студен кладенец“, „Ивайловград“, „Кърджали“, които, освен че осигуряват питейно водоподаване в този регион по течението на река Арда, служат и за напояване. Някой каза преди един месец от тази трибуна, мисля, че беше министърът на земеделието, че ще се увеличат двойно, очаква се и се работи, разбираш ли, да се увеличат двойно плодородните и обработваемите земи от 50 хиляди на 100 хиляди декара. На следващо място, тези три каскадни язовира имат значение и за поддържането на енергийния баланс в България. Не на последно място, трябва да посочим, че се поддържат едни екологични минимуми на течението на река Арда. А като сложим и поддържането на граничните знаци, за което е нужен и определен отток на река Арда, ние считаме, че трябва наистина сериозно да се подходи към една бъдеща спогодба и нейния евентуален срок, който да ни задължи, при положение че гърците нищо няма да построят на тяхна територия никога, както не са го направили последните 60 години, 61 години, и би следвало да направим така, че когато ние гарантираме 186 милиона кубични метра годишно сумарно за гръцките производители, на нас кой ни плаща това, че ние поддържаме в изправно състояние три каскадни язовира, които да осигуряват подаването лятото на Гърция при маловодието и намаления отток, както са подавани доклади към съответната междуведомствена комисия, която сега преговаря на вечери с гръцкия посланик и гръцки представители следващата спогодба за харизване на водите от Арда и не прави нищо. От 2007 г. досега не е правено абсолютно нищо, за да се преразгледа Спогодбата за река Места, по отношение и на която, пак ще повторя, оттокът не е реалният, който е записан тогава. Записали са милиард и петстотин милиона въз основа на данни между 1935-а и 1970 г. – това го правят през 1996-а, а сега е милиард и 850 – 860 сумарно годишно. Някой в тази зала, господин Манов, може ли да гарантира, че в следващите 10 години няма още да спадне оттокът на река Места, и защо ние не можем да реализираме нито един инфраструктурен проект по течението на тази река? Защото имаме задължение да даваме 435 милиона кубични метра годишно всяка година на Гърция. Кой трябва да го направи това нещо? Това трябва да го направи българското правителство. За целта ние, народните представители, искаме да бъде създадена такава временна комисия. Надяваме се на широка подкрепа, защото най-накрая трябва да защитим българския национален интерес, а не да защитаваме чуждия на разни вечеринки. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

По темата може да се говори страшно много. Реално сме в ситуация, в която националният интерес не е защитен още по времето, когато министър на финансите беше Асен Василев. Тогава са започнали разговори, тогава има поети ангажименти от страна на България – неизгодни за нас, неизпълнени, временни договорки с гърците. В момента гърците искат отново да подпишат толкова дълъг договор, по който реално България да изпадне в ситуация да осигурява вода за тях, след като те целенасочено, умишлено повече от 60 години не изграждат съоръжения, за да може с това нещо да не зависят от България. Това са съоръжения, свързани с язовири. Не ги изграждат по много простата причина, че територията, която е изконно българска, в момента е в границите на Гърция и там те не искат да направят язовир, защото ще се лишат от изключително плодородна земя. Точно заради това, използвайки натиска на дипломацията си, използвайки това, че България повече вече от 35 години не се управлява от държавници, които да защитават националните интереси, сме в ситуация, в която отново се иска от България да осигурява огромни дебити с вода, респективно ние да страдаме, защото имаме райони, в които точно по поречието на тези реки имаме безводие, имаме режим на водата, и точно тук е ситуацията, в която правителството и те в Министерството на водите и в Министерството на екологията, да, те трябва да водят тези разговори, да, изпълнителната власт трябва да води разговорите. Ние не искаме да изземваме функциите на изпълнителната власт, но именно тук, в парламента, могат да се съберат нужните документи, да се види кой какво е направил назад през годините. Да, това правителство към момента няма вина по този казус конкретно и да, те тепърва започват разговори. Дали ще ги докарат докрай, дали ще защитят националните интереси, дълбоко се съмнявам, но тази комисия е Комисията, в която може да се види какво е правил Асен Василев, може да се види какво е правил по времето на коалицията БСП, ДПС, може да се види какво е правено от коалицията, в която царят беше министър-председател. Въобще може да се събере цялата документация, да се види ситуация, в която България е започнала отдавна да работи по тази тема, но определени бюрократи или под натиск на Гърция тези неща са били спрени като разговори, защото в България е имало администрация в Министерството на екологията. Госпожа Качакова като заместник-министър на екологията по времето на царя е една от тези, която е защитавала националния интерес, и разговорите, които са водени тогава по този казус, са поставяли България в силна позиция, но не са докарани докрай тези разговори. Точно заради това тази комисия има своята роля. Дори и за изпълнителната власт е добре да има тази комисия, за тези, които в момента водят разговорите с Гърция, защото на база тези документи, които ние ще съберем, преговарящите от българска страна могат да използват като аргумент силни и утежняващи обстоятелства, които да кажат на гърците, че не могат да прескочат като граница. Но това зависи отново от управляващите. Ако се отхвърли Комисията да се създаде, нещата стават ясни. Ако се създаде Комисията обаче и някой от управляващите е председател, и свика първото заседание след един месец, за да се приемат правилата за функциониране, и след още един, за да се реши какъв да е дневният ред, става ясно къде отиват нещата. Така че предстои да се види какво и как точно ще се процедира с този изключително важен казус, който засяга националната сигурност.

Госпожо Председател, господин Ганев! Не ми харесва, че завършихте с националната сигурност. Според мен оттам трябваше да започнете и Ви моля да излезете, да поясните какви аспекти на националната сигурност са скрити зад интересите на тази комисия, които ние ще подкрепим.

Господин Радулов, аз не знам защо и какво точно да пояснявам. Това, което представлява водата като ресурс, е нещо, което една държава без вода ще изпадне в ситуацията, в която например са в Израел – от пустиня превърнаха държавата си в една зелена и просперираща градина, но ние не можем да си го позволим, тъй като не сме Израел и зад нас не седят, да кажем, САЩ или всички други държави, които са били зад Израел през годините. Водата е гарант за националната ни сигурност. Водата е нещо, което няма как да бъде заменено. Всичко, което имаме като водни ресурси, и това, което подаряваме ей така на Гърция, са пропуснати ползи за България. Най-малкото за производството на ток, най-малкото заради това, че се доунищожават възможностите за поливните ни системи, най-малкото, защото всичкото това нещо касае и питейните нужди на хората, и на българите, които живеят по поречието. Защото има градове, които и към момента са на воден режим. Нашият депутат от Хасково има в неговия регион точно хора, които са се оплакали именно от режим на тока по поречието. Защо? Не от режим на тока – от режим на водата, извинявам се за лапсуса. Това е нещо, което в момента има за цел тази комисия. Единствено със събраните документи, със събраната последователност на действията на българската държава изпълнителната власт да може да го използва това при преговорите. Дали ще го искат? С оглед на изказвания в момента, разговори между изказванията, съм склонен да вярвам, че управляващите просто ще сложат точка и няма да искат такава комисия.

Благодаря, госпожо Председател. Доста добре се получи след уточняващата реплика и дуплика на господин Ганев и на господин Радулов, защото те много ясно казаха, че водата е национално богатство, и аз ще уточня някои аспекти на тази форма – защо водата е национално богатство. Между другото, изключително, как да кажа, ми е неприятно да коментираме въобще тази тема тука и да се получава така, че ВЪЗРАЖДАНЕ да предлага Временна комисия за този аспект от националната сигурност, защото е необходимо държавата ни да се грижи за няколко основни фактора, единият от които е електроснабдяването, инфраструктурата на държавата, пътната инфраструктура. Другият основен аспект са водните ресурси, водното богатство на нашата родина, което да остава изцяло за нуждите на нашето население, на нашия народ като цяло. И след което, ако има остатъци от тази вода, тогава да се дава към други държави. И точно затова моят аспект на изказването ми е, тъй като аз съм народен представител от област Хасково, но съм бил от област Кърджали и многократно кандидат и за двете области, така че изказването ми изцяло ще е свързано с водния ресурс на река Арда, който, за съжаление, над милиард и 860 милиона, тоест милиард и 860 милиона кубични метра средно на година ние даваме, или подаряваме, на Гърция. В момента имаме уникален шанс, уникален шанс от много десетилетия да предоговорим тези условия и както каза и президентът Тръмп наскоро на Зеленски – те нямат карти в момента. Картите са в нашите ръце и ние имаме уникалния шанс да използваме тези карти в полза на нашия народ. Защо го казвам? Въобще като цяло каскадата, която е изградена на река Арда по уж лошия комунизъм, което тук през демокрацията даже не могат да я боядисат, е създадена с уникална идея – не само да създава ток за нуждите на населението в региона, но и затова да се използва, първо, за питейни нужди и след това за поливни нужди както за земеделието, така и за животновъдството в региона. Точно заради това мога да Ви кажа нещо, което е изключително ужасяващо като факт в този момент, а именно, че в област Кърджали – по поречието на река Арда има села, които в момента нямат питейна вода. Нямат питейна вода! И тука, за съжаление, залата е почти празна – най-вече от страна на управляващите, които ясно трябва да чуят това нещо. Села в община Кърджали – селата Тополчане, Велишане, Кокошан. Също така в община Крумовград – селото Поточница, което е близо и до вливането на река Крумовица в река Арда, тоест то се намира между две реки – самото село, и няма вода или имат вода само в зимните периоди, което е пълен абсурд. Мога да кажа още много. В област Кърджали над 30 села, над 30 села са без вода.

Господин Георгиев, не съм съгласен с подценяването на животновъдния сектор – въобще не го засегнахте в изказването си. Предполагам, че сте по-добре запознат. Моля, ако имате данни, покажете как и специално и в Хасковска област липсата на водата се отразява на животновъдството.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Чорбов, преди да Ви отговоря на Вашия въпрос, искам да кажа още няколко неща, които, тъй като не знам дали знаят народните представители в залата от другите региони, река Арда минава през две области – освен през област Кърджали засяга и област Хасково. Мене като народен представител през последните две години изключително много са ме викали по сигнали в села, където няма вода. Например последният сигнал, по който ме бяха викнали, е в село Ефрем, община Маджарово. Това е една от най-малките общини, между другото, в България, в която се оказа, че в село Ефрем, което се намира на по-малко от десетина километра от река Арда, даже не знам дали и 10-ина километра има, се оказва, че помпената станция не работи, кладенецът, от който черпят вода, е пресъхнал. И това село в продължение на години само през зимата, когато има валежи от сняг и дъжд, само тогава се пълни кладенецът и имат вода и хората нито могат да развиват земеделие, нито животновъдство. Още по неприятно, между другото, е, че до село Ефрем е също село Малко Брягово. Аз съм говорил и със заместник-кмета на тези села, и с кмета на община Маджарово, коментирали сме да се залагат възможности за поправка на тръбопроводи и така нататък. Не знам до каква степен успяват да ги свършат тези хора съответните проекти, но искам да засегна нещо много важно. В община Ивайловград, забележете, е един от най-големите язовири в България – Ивайловградският, за който всеки един от Вас, предполагам, че е чувал – със своята красота и пълноводие, със своята риба и така нататък, само че зад всичкото това какво се крие? Аз като народен представител бях изключително изумен, че изключително голям брой села в община Ивайловград са без вода, без вода! Буквално поговорката: „Във вода газят, жадни ходят“. Искам да изброя селата: Кондово, Железино, Плевун, Покрован, Бяло поле, Свирачи, Попско, Черни рът, Гугутка, Камилски дол, Хухла. Конници, Пашкул и Розино пък нямат въобще водопроводна мрежа в 21 век?! Каква демокрация, какъв Европейския съюз, дами и господа народни представители? И ние в този случай даваме 186 милиона на година кубични метра вода на Гърция, при положение че тези села, които буквално са в изключителна близост – една част от тях, до самия язовир. Между другото, има проекти във връзка с тези села, проекти да има изградена помпена станция още, между другото, проектът е някъде от 90-те години, ако не се лъжа – помпена станция, която да качва вода на най-високата възможна точка и оттам по гравитачен път да се спуска до всички села и да се снабдява целият регион с вода. Този проект е изоставен при по-хубавия демократичен преход. Благодаря за възможността да Ви кажа тези неща. (Реплики: „Времето.“) Времето на правителството обаче изтича.

Нека първо да започнем с това, че ние няма какво да подписваме ново споразумение с Гърция, защото не сме имали старо споразумение, тъй като на практика това, което в нашите медии е обявено като споразумение, не е споразумение, а репарационен договор, по силата на който България като победена държава, за съжаление, по време на Втората световна война подписва такава репарационна спогодба с Гърция – още Кралство Гърция тогава, за 60 години, с която погасяваме всичките си задължения към Гърция по силата на Парижкия мирен договор от 24 февруари 1947 г. Това, първо. Следователно не можем да говорим за ново споразумение, защото не сме имали досега никакво споразумение с Гърция. Имали сме мирен договор. Това приключи. Край! България вече не е победена държава, следователно не е нужно да правим каквито и да било договори с Гърция от позицията някой да ни извива на нас ръцете. Второ, тъй като ние сме в Европейския съюз и тука има вече една вътрешнообщностна система за регламентиране на подобен тип взаимоотношения, които са уредени с много други държави, като най-големият пример, който се дава, е Рейнският басейн, който е един от най-големите – изцяло в рамките на Европейския съюз, като изключим горното течение на Рейн, което минава по границата между Австрия и Швейцария. Там въпросът е уреден по следния начин – има Директива, която е Директива № 2060 на Европейския парламент 2060/2000 г., с която проблемът се решава по следния начин: когато има една река, минаваща между две държави вътре в Европейския съюз, без да засяга трета държава – извън Европейския съюз, не се правят спогодби, а просто се съгласуват плановете за управление на речните басейни. Следователно трябва да видим дали имаме съгласувани такива планове между България и Гърция, а ако няма такова съгласуване, Европейската директива приема, че след като няма съгласуване, тогава е достатъчно да няма обжалване и да няма някакво противоречие примерно между държавите. В случая примерно касае Германия, Франция и Нидерландия. Какво се получава в нашия случай? Гърците имат, и това е видно от справка, която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ направихме, имат план за управление на басейна на Арда до 2027 г. България не е протестирала срещу това. Ние също имаме такъв в нашата Басейнова дирекция за Източнобеломорския басейн. Гърция също не е протестирала пък срещу нашия план. След като имаме план в Гърция, имаме план и в България – и двата плана не са протестирани, не са обжалвани, образно казано, от другата насрещна страна, следователно няма какво да преговаряме. И това е основното, което трябва да се каже. Ние няма за какво да преговаряме с гърците, защото всичко вече е уредено. А ако те имат, разбира се, някакви техни претенции, винаги могат да си ги уредят и да ги урегулират, като направят язовир, което, между другото, е било част от тази репарационна спогодба още от 60-те години на миналия век. Гърците просто не са го направили обаче. Следователно сега ние нямаме абсолютно никакви ангажименти към тях, имаме единствено и само ангажименти към нашите собствени граждани. Това, което Георги Георгиев от ВЪЗРАЖДАНЕ каза за хасковски села в Ивайловградска община, защото те са хасковски в административен смисъл, но иначе са ивайловградски села в Източните Родопи, ние за тях трябва да мислим. А вече, ако остане, можем да продаваме на гърците, но само ако остане. Но към настоящия момент на практика няма какво да преговаряме с гърците, защото проблемът е решен.

Господин Костадинов, в общи линии, това, което казахте, е точно така, но пропуснахте нещо изключително важно, и то е какви са претенциите на Гърция към момента към България. Гърция иска от нас гарантирани количества. Вали, сухо, каквото ще е да е времето, те искат от нас гарантирани – и това да се разпише в договор, 186 милиона кубични метра вода. И това ние ще сме длъжни да го осигуряваме. Ако водата в реката е малко, ще пренасочваме през язовири, ще пренасочваме, откъдето искаме. Те искат да им гарантираме 186 милиона. Това е ясно точно защо се иска такъв договор и нямат никакво значение плановете на двете – те искат гарантирани количества. И само една вметка ще направя за всички русофоби в тази държава, защото след Втората световна война, специално да слушам Манол Пейков, който допреди малко спеше на паркинга, Гърция искаше да вземе България до Стара планина. Благодарение на Сталин в момента до Стара планина е България. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

По начина на водене тогава.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, възниква логичният въпрос – и аз държа да обърнете внимание в отговора си, какво, по дяволите, прави наш заместник-министър на обеди ли са, на вечери ли са, какво договарят, след като от това, което Вие казахте, се разбира, че ние всъщност няма какво да подписваме?! Искам да отговорите на това, защото тук почват да възникват едни съмнения дали пак няма да се продава българският национален интерес, както обикновено става? Благодаря Ви.

Господин Манов, моите уважения към Вас. Като единствения експерт наистина, доказан, в групата на МЕЧ, Вие сте абсолютно прав. И това, което казвате, е точно така. Аз няма да го подложа на съмнения въобще, защото ние имаме снимка даже на тази среща на заместник-министъра. И тук вече е въпросът да се намеси Държавната агенция по национална сигурност, защото, като знаем корумпетата в управлението… Ние не сме сигурни дали някой не е дал пари, защото на тази среща ние имаме снимка, но не знаем под масата дали не е имало куфарчета. Така че това е много сериозен въпрос, който касае държавна измяна. Оставете ги корумпетата тук, които си разменят милиардите, откраднати от бедния българския народ, говорим вече за пари, които идват и отвънка. Така че, както се казва, в България шпиони наспорил господ, и всякакви други, само не и такива, които мислят за българския национален интерес, в управлението на държавата. Що се отнася до това, което беше казано от господин Ганев. Истината е, че в тази ситуация, след като ние няма по абсолютно никакъв начин да преговаряме дори, цялата тази ситуация страшно много – да използвам един груб израз, смърди. Защо въобще го правят?! Това, което аз Ви казах за Директивата 2060, която е от 2000 г., нали знаете, че те също го знаят. Ще Ви кажа защо го знаят. Защото нашата информация за тази директива идва от хора, които работят в държавната администрация. Само че какво се получава с нашата държавна администрация? Беше казано преди няколко часа от Йордан Тодоров от ВЪЗРАЖДАНЕ в изслушването, което беше, на енергийния министър и на вътрешния министър. Помните ли какво каза той? В Българския енергиен холдинг уволняват експерти, ако кажат нещо срещу опитите да бъде накърнен интересът на Българския енергиен холдинг, сиреч интересът на българската държава. В българската администрация има страшно много качествени хора, които знаят, могат и работят прекрасно, и благодарение на тях все още някаква система на държавност скрибуца, скърца в нашата мила изстрадала родина. Но големият проблем е, че над тях има предатели и продажници, и корумпета, и престъпници, и мутри, които независимо от това, което им се казва, правят точно обратното. Те знаят, че ние нямаме никакво основание да преговаряме с гърците. На гърците, разбира се, ние можем, ако решим, да им продаваме. И ние можем, ако имаме излишък от вода, което понякога се случва, да им продаваме и да печелим от това. И в това няма нищо лошо. И ние, ако примерно стане въпрос за това България да спечели пари, няма да имаме нищо против от ВЪЗРАЖДАНЕ, само че понякога има години на маловодие, тогава няма да продаваме. Такъв тип спогодби, такъв тип търговски сделки, защото тук говорим за търговска сделка, те се правят година за година, даже нещо повече. Правят се сезон за сезон, не година за година, правят се от месец до месец. Обикновено се прави от май до септември. Началото на месец май – краят на месец септември е активният земеделски сезон. И ако видиш, че примерно нямаш вода, просто не продаваш. Ако видиш, че имаш много вода, продаваш. Ти трябва да си на плюс, защото козовете са в нашите ръце – да използвам терминологията на американския президент Тръмп. В нашите ръце са козовете. 95% от целия басейн на Арда е на българска територия. Можеше и 100% да бъде, ама загубихме войната, за съжаление. Така че в този случай разговорите, които трябва да се водят, трябва да се водят изключително разумно. Не за спогодба, не за споразумение, защото нямаме нужда от такова, а за търговска сделка за няколко месеца. И това, което трябва да се постави насреща като изискване, е много твърди гаранции за това, че ще получим заплащане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Някъде се заговори – и с това приключвам, госпожо Председател, няма нужда да ми звъните, за това, че България щяла да иска няколко портови места в пристанище Дедеагач, което гърците наричат Александруполис. Аз ще Ви припомня, че ние по Ньойския договор имаме право на безмитен достъп там и на свободна зона в пристанище Дедеагач. Друг е въпросът, че тази клауза от Ньойския договор е дезавуирана след 1947 т., но на нас нищо не ни пречи да поставим отново въпроса, още повече че сега сме в Шенген и още повече че сме в Европейския съюз, за който тук си късат ризите сума ти народ в парламента. Само че – и с това приключвам, вече наистина ние нямаме в момента дори отворена основната пътна връзка между България и Гърция. Гърците затвориха пътя между Смолян и Ксанти, основния път, който минава още от римско време през центъра на Родопите. И най-интересното е, че нашата държава не прави нищо, за да може да бъде отворен този път. Нали сме в Шенген?! Какъв Шенген?! Позор за България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи: „Браво!“)

По начина на водене.

Уважаема госпожо Председател, преди малко беше казана една неистина и Вие трябваше да я коригирате. Не аз съм русофобът тук. Русофоб е господин Ганев, който е продал и личното си време, и душата си на Путин. (Оживление.) Аз съм русофил, защото ме е грижа за руския народ. Господин Ганев го е грижа единствено за джоба му. Искам да го погледна, не са много хората в залата, но господин Ганев, слава богу, е тук, и да му кажа, че – съвсем сериозно ще го кажа това, господин Ганев, и само веднага ще го кажа – Вие сте един от най-морално нечистоплътните хора, които съм срещал през живота си. Тук в парламента водим дискусии по същество и ако не друго, има някакво благоприличие, което трябва да се спазва. Има граници, които не трябва да се минават. Аз също знам много неща за семейството Ви, за децата Ви, за личните Ви отношения с определени хора. Не си позволявам да влизам в тази територия. Гледам Ви и Ви го казвам. И се досетете какво се опитвам да Ви кажа. Генерирате непрекъснато лъжи.

Кажи какво?

Казвам. Генерирате, Вие сте машина за лъжи. Постоянно генерирате по мой адрес лъжи. Това, че съм бил пил – аз през живота си не съм пил.

Човек мен не ме е виждал пиян. И, господин Ганев, ще се видим в съда, защото Вие, за да намерете нещо, което да ме дискредитира, няма да се поколебаете да се мушнете и под вратата на тоалетната. Просто това е нивото Ви. Моля Ви, опитвайте се да го дигнете малко. Колеги на господин Ганев, поддържайте го малко по-високо този човек, защото сваля нивото на цялата Ви парламентарна група. Благодаря Ви. (Шум и реплики. Размяна на реплики между народния представител Манол Пейков и народните представители на ВЪЗРАЖДАНЕ.)

За това какво е русофоб и какво е русофил.

Госпожо Председател, съвсем добронамерено към Вас. Позволихте, докато гледате отгоре, това лице Манол Пейков да седи и да говори един куп глупости, лични нападки, включително да прави намеци за семейството ми. Не му е за първи път. Аз очаквах нещо друго от него. Да стане и да излъже, че не е спал допреди малко на паркинга, защото той, докато ние работим и водим дебат, спи в колата си в паркинга. И това е обидното за българското общество, защото ще се награби със заплата, за която той спи в паркинга. Засрами се и върни парите! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председателстваща. Ще започна оттам, където господин Костадинов свърши, а именно, че раболепието на тази управляваща коалиция не е изненада за никого, не е и първото, за съжаление, явно няма да е и последното. Този репарационен договор обаче е вече завършил. И както вече се спомена, ние нямаме абсолютно никакви ангажименти към него. Тук предишния път, когато се говореше, имаше изслушване за река Арда, беше споменато, че едва ли не, дори с насмешка, че ние не можем да регулираме течението на една река. Тук обаче не става въпрос само за регулирането на течението на реките Арда и Места, а за изпускане на води от нашите язовири, както беше изложено и в мотивите. Ние губим там почти половин „Доспат“. За тези от Вас, които не знаят, „Доспат“ е с над 449 милиона кубически метра. Друга удобна теза на статуквото е, че: ама защо да не ги даваме на гърците, като ние така и така нямаме напоителни системи там и реално не може да ги използваме. Въпросът обаче е защо ги няма. Защо ги няма? Нямахте ли достатъчно време да изградите такива? Или лошите комунисти, които навремето имаха подобни, ги унищожихте? Защо? Защо ги няма? Не знам. Чудя се защо ли, но знам, че в момента това идеално обслужва статуквото. Благодаря Ви.

Господин Димчев, не съм напълно съгласен с Вас, че казвате, че е репарационен договор. Нали от МОСВ твърдяха постоянно, доколкото съм запознат, във Временната комисия по безводието, че ни дават от гръцка страна компенсации с електроенергия. И ако може, да кажете нещо повече: кои политически формации разграбиха мелиорациите и тръбопроводите, свързани с мелиорациите, в тези общини? Например в Хасковско и в Кърджалийско знам със сигурност, че ДПС бяха основни действащи лица в тази посока. Благодаря.

Благодаря. Факт е, господин Георгиев, че точно такъв беше отговорът на министъра на околната среда и водите Манол Генов, казвайки ни, че ние не ги харизваме на гърците в момента водите, защото вземаме обратно електроенергия. Интересното обаче е, че поразравяйки се в интернет, разбираме, че всъщност в Хасково и Кърджали – там, където реално не би трябвало да имаме проблем с електроенергията, е имало ограничителен режим 2021 г. – община Ардино – 12 села, Черноочене – 2 села. Септември 2022 г. откриваме заглавие: „Назрява психоза – кърджалийци се готвят за режим на тока през зимата“. Продължаваме. 2024 г., друго заглавие: „Няма опасност от въвеждане на воден режим в Кърджали. Количеството в язовир „Боровица“ е достатъчно“. Значи вече обсъждаме маловодие, вече обсъждаме безводие, обсъждаме режим на тока, а в същото време даваме водите на Гърция! И ако е разбираемо защо гърците искат ново споразумение, те си следват интереса, разбира се, въпросът е защо ние не го правим. И ако безпардонното, понякога дори арогантно отношение на нашите съседи или съюзници всъщност, каквито са гърците, но те водят такава политика от много отдавна, то нашето сервилно, смирено, казвайки – нашето, имам предвид българското, но е Вашето в лицето на управляващата коалиция, та Вашето унизително отношение към българския национален интерес наистина буди недоумение. (Реплики между народния представител Цвета Караянчева и народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И това има други думи – безхаберие, незаинтересованост, коленопреклонност, раболепие! Благодаря Ви. (Продължаващи реплики между народния представител Цвета Караянчева и народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще започна оттам, че бидейки в Европейския съюз, може би е редно да следваме примера на други държави от Европейския съюз, като Португалия и Испания. Господин Петър Петров го засегна в началото, но аз искам да Ви покажа – Вие няма да може да го видите, но камерите могат да го снимат – споразумението между Португалия и Испания, което е от 35 страници (показва), в което споразумение за техните води, тъй като са гранични държави, е описано по дни и по часове коя държава колко вода дава на другата в зависимост от валежите, в зависимост от оттока – естествения отток, от десетки параметри, описани подробно. И сега ще Ви покажа едно друго решение, една друга спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване на водите на река Места от 1996 г., подписано от Столетницата – от Жан Виденов. Три странички с девет члена! (Показва.) Няма определени часове, няма нищо – просто се задължаваме да им даваме милиард и половина кубични метра, 29% от естествения отток, който ние в момента нямаме! Ето заради това искаме тази комисия! Тук го каза и Костадин Костадинов – няма значение дали Росен Желязков ще е премиер, утре ще е някой друг, по-нататък следващият, но Народното събрание е това, което трябва да вземе тези решения! Тук трябва да водим този диалог и тук трябва да дадем нашите препоръки. Тази комисия е точно затова – да разгледаме какво е направено, какво не е направено, да обясним, след това и министър-председателят спокойно да каже: вижте, Народното събрание взе това решение – не зависи само от нас. И се обръщам към всички депутати от ГЕРБ – това, което правим в случая, може да се окаже впоследствие в помощ и за Вашето правителство в момента, защото с тази комисия ще дадем възможност именно за това – да се даде възможност на министър-председателя да се облегне на решението, на доклада, който ние ще гласуваме тук в Народното събрание! Това е най-естественият начин за плурализъм, за демокрация, за обсъждане, за политики. Така че искрено се надявам да се разграничим от политическите си различия и да помислим дали такава комисия наистина няма да е в удобство на всички нас, където да може да вземем правилните решения, защото проблемите, които имаме с гърците, няма да свършат сега. Благодаря Ви много. Надявам се да има конструктивно гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, честно казано, не смятах да се изказвам, тъй като за пореден път ставаме свидетели на едно популистко говорене в залата. Но понеже си нахвърлях няколко тези, които бяха споменати от колегите, няма как да ги пропусна. Съвсем накратко искам да акцентирам върху тях и да опонирам, доколкото имам тези познания. На първо място, колеги, този дебат отново беше излишен, защото само преди около месец в тази зала направихме изслушване на няколко министри, включително на министър-председателя, от което изслушване стана пределно ясно на какъв етап са преговорите за едно евентуално бъдещо споразумение, а те са на етап нула. В този смисъл ние в момента предпоставяме събитията, поставяме каруцата пред коня. Ще разглеждаме нещо, което ще се случи евентуално след няколко месеца. За мен това е абсолютно излишно и го споделих с колегите. Ако има смисъл една такава комисия, тя е евентуално, когато бъдат ясни параметрите на едно бъдещо споразумение – тогава да направим комисия, която да ги обследва, да ги коментира и да дава своите препоръки. Сега какво ще разглеждаме? Вие сте записали: да разгледаме споразумението отпреди 60 години! Ама то вече е изтекло, това споразумение вече не е в сила, то не е валидно, няма го в правния мир. Какво да му гледаме? То е изпълнено вече. По отношение на най-важната спекулация, на която искам да акцентирам. Много пъти тук от трибуната се каза, дори госпожа Караянчева беше афектирана от тези думи, че виждате ли, в района на Кърджали и Хасково няма вода за питейни нужди, има села с режим на водоснабдяването, а ние ще даваме водата за Гърция, което наистина, колеги, е тежък популизъм. Отлично знаете, че водата в каскадата „Арда“ се ползва единствено за енергийни и нужди за напояване – тя не става за питейни нужди! Не е доказано, че става за питейни нужди. Това го знаете отлично – въпреки това продължавате да говорите, да убеждавате населението, че едва ли не някой ще им изпие водата! Ами това са абсурди, колеги! Няма как да го допуснем. Следващата спекулация. Някой спомена, че гърците искали 200 кубика, 186 милиона кубика на година. Къде го има това искане? Дайте да го видим. Откъде го знаете това? Тези параметри са абсолютно неизвестни! Единственото, което в момента е искане на гръцката страна, е да се предостави по-голямо количество от естествения отток на реката! И това, между другото, което цитирате тук – директиви, рамкови споразумения и всичко останало, това са неща, които сякаш не ги осъзнавате. Тя водата в реката не може да бъде спряна. Но гърците в момента искат малко повече вода. И ако се стигне до споразумение някой ден, ако се стигне до такова, то, естествено, че ще бъде търговско – такова, каквото подкрепяте Вие, колеги! Вие казахте: нямаме нищо против да се продава водата! Ами всъщност това е идеята – водата, която остава излишна, тази, която няма да бъде използвана за енергийни нужди, тази, която няма да бъде използвана за напояване, евентуално да бъде предоставена на Гърция срещу определени условия. Аз не виждам смисъл от тази комисия на този етап – казвам Ви го съвсем откровено. Защото какво ще се случи? Ще се съберем, ще направим Комисията, ще приемем вътрешните правила, ще извикаме министър-председателя – той ще каже: ама ние сега тепърва започваме да преговаряме. И какво ще прави Комисията през останалото време? Замисляте ли се? Така че, колеги, нека да не спекулираме с тази тема за пореден път. Няма нужда. Има достатъчно неща, които трябва да приемем в този парламент. Изгубихме поредните два часа в излишно говорене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Две поправки в изчитането. В наименованието на Решението за преглед на изпълнение на свързаните – да се сложи „свързаните спогодби“. Да си остане „свързани спогодби“, тъй като не го прочетох правилно. И в т. 1 и т. 4, прощавайте, в смисъл – в точката за политическите партии, които трябва да участват в нея, да се добави: да станат 18 членове – паритетно от всяка една партия. Господин Шишков, категорично не съм съгласен с това, което говорите – абсолютни лъжи, и е срамота, че сте председател на Временна комисия!

Прегласуване.

Правя предложение за прегласуване. Искам да го обоснова. Значи, в момента гласуваме редакционните поправки, за да може всички политически партии да участват, така че ще помоля и инсталираната тук от Конституционния съд партия да гласува. МЕЧ и всички останали гласувайте, защото иначе това е парадокс.

То няма да има комисия.

Тоест дори и да приемем предложението за Временна комисия, няма как да се участва, така че същото е и от ПП-ДБ, или, ако не сте се наспали, тези, които спят по колите, да дойдат. Благодаря Ви. (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Искам думата.

За процедура.

Уважаема госпожо Председател, предлагам да подложите на гласуване отпадане на следващата точка от дневния ред. (Шум и реплики.) Тъй като нашето предложение беше да бъде изслушан министър-председателят и накратко казано, шефовете на специалните служби относно така наречения шпионски скандал и понеже министър-председателят и днес, и утре не е в страната, това е причината, заради което моля народното представителство да гласува отпадане на тази точка. А аз поемам ангажимента да я внеса следващата седмица. Благодаря Ви.

Процедура.

Госпожо Председател, искам да Ви дадем възможност да викнете членове на Министерския съвет и съответно от името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ половин час почивка. Благодаря.

„ДОКЛАД На свое редовно заседание, проведено на 19 февруари 2025 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 51-402-01-6, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г. На заседанието присъстваха: господин Димитър Недялков – заместник-министър на транспорта и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“, и други. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Димитър Недялков, който посочи, че с него се цели подобряване на действащите разпоредби с оглед необходимостта от бързото разгръщане на електронните съобщителни мрежи с много голям капацитет, включително и до малки и отдалечени населени места. Той отбеляза, че една от предвидените мерки в Националния план за възстановяване и устойчивост е изграждане в кратки срокове на мрежи с много голям капацитет и 5G свързаност с фокус към по-слабо населени и отдалечени селски райони, разширяване на географското покритие на държавната оптична мрежа и свързване на всички общински центрове. Заместник-министърът посочи, че Законопроектът въвежда методика за изчисляване размера на обезщетенията за възникнали сервитути върху имоти – частна държавна или общинска собственост, за изграждането на нова или разширяването на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи. Той допълни, че се предвижда приемането на наредба, която да определя правилата и нормите за проектиране, изграждане и премахване на физическа инфраструктура, като наредбата ще се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията. Със Законопроекта се въвеждат мерки за облекчаване на административните процедури – нещо много важно, свързани с издаването на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическата инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващите пътища, намиращи се в труднодостъпни населени места, земеделски и горски територии. Предлагат се промени и в Закона за устройство на територията, с които се създават условия за еднакво третиране и прилагане на законовите разпоредби относно разполагането на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции от страна на различните административни органи. Със Законопроекта се създава възможност за общинската администрация да поиска от възложителя обезпечение, което да гарантира задължението му за възстановяване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства с нарушена цялост, като обезпечението може да бъде паричен гаранционен депозит или банкова гаранция. Предвижда се обезпечението да се изисква след влизане в сила на разрешението за строеж и да се възстановява в тримесечен срок след края на дейностите, като размерът на обезпечението ще се определя от общинската администрация. Законопроектът предвижда промяна на категоризацията на строежите, свързани с физическата инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, като се прави разграничение между активното и пасивното оборудване при изграждането на различни типове обекти. Предвиждат се и редица изключения, при които отпада изискването за одобрен подробен устройствен план за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. Предлага се отпадане на изискването за одобрен инвестиционен проект при издаване на разрешение за строеж за изграждане на физическа инфраструктура върху покривните пространства или фасади на съществуващи сгради или вътре в тях, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции или на радиосъоръжения, както и за основен ремонт на приемно-предавателни станции и тяхната физическа инфраструктура, когато не се налага да бъдат изпълнени изкопни или строително-монтажни работи, променящи конструкцията, вида на конструктивните елементи или натоварвания на съответните съоръжения. В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 18 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 51-402-01-6, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги, ще представя „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 51-402-01-6, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 13 март 2025 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 51-402-01-6, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г. На заседанието присъстваха: господин Димитър Недялков – заместник-министър на транспорта и съобщенията, госпожа Златина Николова – директор на дирекция „Цифрова свързаност“ в Министерството на транспорта и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Мария Бончева – директор на дирекция „Правна“ в Комисията за регулиране на съобщенията, и представители на Алианса на технологичната индустрия. При представянето на Законопроекта господин Недялков посочи, че една от мерките в Националния план за възстановяване и устойчивост предвижда да се изградят в кратки срокове мрежи с много голям капацитет и 5G, включително до малки и отдалечени населени места, за да се посрещнат нуждите на гражданите и бизнеса. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура има за цел да облекчи процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчи инвестиционния процес, както и да гарантира изпълнението на инвестициите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост. От вносителите подчертаха, че с част от промените в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура се създава правна сигурност и предвидимост, като се предвижда министърът на транспорта и съобщенията да приеме ясни и конкретни правила за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути върху имоти – частна държавна или общинска собственост, както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти – публична и частна държавна и общинска собственост. На следващо място, се предлагат мерки за облекчаване на режима, приложим по общия ред на Закона за устройство на територията, с които се опростяват административните процедури, свързани с издаването на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващите пътища в труднодостъпни населени места, обширните земеделски и горски територии. Законопроектът предвижда изменения и в Закона за устройство на територията, част от които създават условия за еднакво третиране и прилагане на законовите разпоредби относно разполагането на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции от страна на различните административни органи. Предлага се и промяна на категоризацията на строежите, свързани с физическата инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, като се прави разграничение между активното и пасивното оборудване при изграждането на различни типове обекти. Предвиждат се и редица изключения, при които отпада изискването за одобрен подробен устройствен план за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции. Господин Недялков посочи, че в Законопроекта е залегнало отпадане на изискването за одобрен инвестиционен проект при издаване на разрешение за строеж за изграждане на физическа инфраструктура върху покривните пространства или фасади на съществуващи сгради или вътре в тях, предназначена за разполагане на приемно-предавателни станции или на радиосъоръжения, както и за основен ремонт на приемно-предавателни станции и тяхната физическа инфраструктура, когато не се налага да бъдат изпълнени изкопни или строително-монтажни работи, променящи конструкцията, вида на конструктивните елементи или натоварвания на съответните съоръжения. В дебатите по законопроекта взеха участие народните представители Халил Летифов, Андрей Рунчев и Никола Димитров. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 14 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 51-402-01-6, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Неговата основна цел е да се съкратят сроковете, с които се получават документи за разрешение за строеж, самото изграждане и въвеждането в експлоатация на цифрови технологии. Освен тази конкретна цел другата конкретна цел на промените е да се отчете като цяло нарастващото значение на цифровите технологии и необходимостта от бързото разгръщане в България на електронни съобщителни мрежи с много голям капацитет, включително и най-вече до малки и отдалечени населени места, за да се посрещнат нуждите на гражданите и на бизнеса. Ето защо една от мерките в Националния план за възстановяване и устойчивост предвижда да се изградят в много кратки срокове такива мрежи, включително и 5G мрежи, най-вече в по-слабо населените и селските райони, за да се разшири географското покритие на държавната оптична мрежа. Това изграждане на цифрова инфраструктура е уникално и без аналог. В рамките на този проект ще се изградят приблизително 7000 км нова оптика и ще се свържат над 700 нови базови станции, излъчващи 5G. Основната цел на Законопроекта е да се подпомага осъществяването на тази много важна мярка в Националния план за възстановяване и устойчивост. Предлага се облекчаване на режима, който е приложим по общия ред на Закона за устройство на територията, като се създават условия за опростяване на административните процедури, като се уточнят видовете пътища и пътни съоръжения, в обхвата на които не следва да се процедира подробен устройствен план – нещо, което в досегашния режим на ЗУТ изисква твърде продължително време. С цел предвидимост се предлага да се въведе методика за изчисляване на размера на обезщетенията за възникналите сервитути върху имоти – частна държавна или общинска собственост, за нова или за разширяването на съществуващата физическа инфраструктура. Предвижда се приемането на наредба, която да определи единни правила и норми за проектиране, изграждане и премахване на физическата инфраструктура, като тя ще се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията. Включените в Законопроекта промени относно категориите строежи отчитат различните инфраструктури и типове мрежи, като се облекчават режимите и се намаляват административните тежести. Предложените промени ще гарантират изпълнението на етапите и целите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, които следва да бъдат отчетени още в края на тази година в рамките на предстоящите трето и четвърто искане за плащане. Същевременно ще се намали значително административната тежест и ще се стимулира инвестиционният интерес за разполагане на цифрови мрежи дори в най-отдалечените населени места. В резултат, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще бъдат свързани 140 общински центъра плюс още 279 малки населени места, като цяло 700 базови станции за 5G свързаност, и този проект ще бъде от полза на 350 хиляди души, живеещи в тези населени места. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. На първо място, искам да благодаря на господин Караджов, че винаги, когато има тема в Транспортната комисия, той е тук, в залата, за да защити нещо, което рядко виждаме тук. Аз съм народен представител от Четиридесет и седмото народно събрание – много рядко съм го виждал в предишни народни събрания. Първо Законопроектът, който ни се предлага, ние ще го подкрепим, разбира се, защото с него създаваме по-голям контрол от страна на общините. Когато комуникационни компании разкопават тротоарите, общините имат възможност да вземат по-големи депозити, които после при неизпълнение на възстановителните дейности могат да задържат. Второто, което е по-важно за мен като инженер по комуникационна техника и технологии, това е възможността за по-леки процедури – да могат да бъдат изградени конкретно тези 700 нови базови станции, за които министърът спомена, които няма да бъдат в големите областни центрове, а ще бъдат в слабонаселени райони и високопланински – там, където самите оператори никога не биха изградили подобни обекти, ако нямат, естествено, финансова помощ, която ще дойде по ПВУ. Затова Законопроектът е добър и би трябвало да бъде подкрепен от всички парламентарни групи и да бъде приет, за да може да стартират тези процедури, тъй като все пак нека не забравяме, че 2026 г. приближава съвсем скоро. Нашите притеснения са, че толкова много работа има да се свърши след приемането на този законопроект, че в един момент да не се окаже времето загубено, и то безвъзвратно загубено, и тези 35 хиляди, които спомена министърът, да останат...

350 хиляди!

...350 хиляди жители на България да останат без мобилно покритие, а все пак живеем в една малка страна, живеем в държава, която е пример за всички европейски държави как се изгражда комуникационно оборудване. Мога да го потвърдя, тъй като имам осем години стаж в този сектор. Малко ще е тъжно, ако пропуснем този момент. Разбира се, ние имаме и притеснения относно един параграф, за това ще говори друг мой съратник от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние ще направим, разбира се, редакционно предложение между първо и второ четене. Надяваме се Законопроектът наистина да бъде приет и тези малки населени места да получат нужното покритие, както го има и в големите областни центрове, както го има и на жълтите павета в столицата. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес разглеждаме Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Този закон е решителна крачка към широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на страната, осигурявайки високоскоростни електронни съобщителни услуги за бизнеса и гражданите, включително в най-отдалечените райони. България е вече сред лидерите в Европа по интернет покритие, но за да запазим и да развием този успех, е необходимо да създадем ясна регулаторна рамка, която да стимулира инвестициите и да облекчи изграждането на нова инфраструктура. Общият размер на безвъзмездно финансиране от Европейската комисия възлиза на над 390 млн. лв. без ДДС, като в допълнение операторите ще осигурят не по-малко от 40 млн. лв. съфинансиране. Освен това 135 млн. лв. вече са заплатени от операторите за използване на радиочестотния спектър, предвиден в Плана за възстановяване и устойчивост. Тези средства ще бъдат инвестирани в разгръщането на високоскоростни мрежи, включително 7 хил. км оптична свързаност в цялата страна. Над 700 базови станции за мобилни мрежи в слаборазвити и труднодостъпни райони. Осигуряване на високоскоростна оптична свързаност, както каза министърът, в 140 общински центъра. Разгръщане на мрежи с много висок капацитет в 289 отдалечени и слабонаселени места. Над 350 хиляди души в слабонаселени и отдалечени райони ще получат достъп до модерни цифрови услуги. За да се осъществи тази мащабна трансформация в кратки срокове, е наложително ускоряване и облекчаване на нормите и процедурите за изграждане и обновяване на съобщителната инфраструктура. В тази връзка, предлаганите изменения в Закона са насочени към опростяване на процедурите за регистрация и уведомление на административните органи, така че да се избегнат бюрократичните забавяния, установени на практика. Правна сигурност и предвидимост, като се въведат ясни и конкретни правила за изчисляване на размера на обезщетенията за сервитути върху държавни и общински имоти, както и за учредяването на други ограничени вещни права върху тези имоти за изграждане на физическа инфраструктура. Облекчаване на административните процедури за изграждане, поддържане и модернизиране на физическата инфраструктура за електронни съобщителни мрежи в пътни съоръжения, земеделски и горски територии. По-бързо и ефективно разполагане на 5G мрежи чрез отпадане на допълнителната административна тежест за телеком операторите. Целите на цифровото десетилетие на Европейския съюз задължават всички държави членки, включително България, да осигурят гарантиран достъп за гигабитова свързаност за гражданите и бизнеса. Това е отразено и в Националния план за възстановяване и устойчивост – Част „Свързаност“, който предвижда разгръщане на мрежи с много висок капацитет до малки и отдалечени населени места в изключително кратък срок. Предложенията са в съответствие с поетите от България ангажименти към Европейската комисия и изпълняват Реформа № 140 от Плана за възстановяване и устойчивост, а именно създаване на благоприятна инвестиционна среда. Националната законодателна рамка за електронни съобщения традиционно е една от най-стриктните в Европейския съюз, но с този закон ще се постигне ясно разграничаване между физическа инфраструктура и активно оборудване, което ще ускори разгръщането на 5G мрежи. Ще се въведе диференциран строителен режим, отчитащ спецификите на различните видове инфраструктура. Ще се въведат реални мерки за опростяване на строителните изисквания, като се предвидят гъвкави правила за разполагане на оборудване върху сгради и инфраструктура. Уважаеми колеги, приемането на този закон е критично за бъдещето на цифровата трансформация в България. Той ще създаде условия за бързо и ефективно изграждане на високоскоростни мрежи, опростяване на административните процедури и ускоряване на инвестициите. Изпълнение на ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост, модернизация на телекомуникационния сектор и насърчаване на конкуренцията. С този закон България запазва лидерските си позиции в Европа по интернет покритие и прави решителна стъпка към бъдещето на свързаността. Призовавам всички народни представители да подкрепят този законопроект и да дадат зелена светлина за бъдещото технологично развитие на страната. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Йончев, аз Ви слушах внимателно и бих искал да Ви питам това някакъв разширен формат на мотивите на Законопроекта ли беше, или някаква адаптирана дипломна работа на някой студент по комуникационни технологии? В крайна сметка Вие призовахте да го подкрепим, но не разбрах „БСП – Обединена левица“ дали ще го подкрепи, това не казахте накрая. Бихте ли дошли в дуплика да го кажете?

Естествено, че призивът за подкрепа на този закон е ясна и категорична и Българската социалистическа партия и нейните представители в Комисията са го подкрепили и „Българска социалистическа партия – Обединена левица“ в този парламент подкрепя приемането на този законопроект. Благодаря.

Госпожо Председател, както и господин Димитров от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ преди мен каза, ние ще подкрепим Законопроекта, най-малкото заради риска от загуба на средства по ПВУ. Нашата позиция – на политическата ни формация и на парламентарната група, е, че ние трябва да се опитаме да направим всичко възможно и да извлечем всички средства, които може и които произтичат от членството ни в Европейския съюз. Аз съм съгласен с всички параграфи по Законопроекта с изключение на § 9. Това са промените в Закона за горите. В § 9 има един текст, който лично мен ме притеснява, защото се занимавам, откакто съм народен представител, с неправомерното изграждане на фотоволтаични централи, и смятам, че така представен текстът и така изписан в § 9, би създал предпоставки за злоупотреби и неправомерни дейности, строежи и изграждане на фотоволтаични централи в горски територии. Сега може би някой би казал, че в горски територии не се изграждат фотоволтаични централи, но това не е така. Има изградени хиляди декари фотоволтаици в гори. Ето, аз нося тук една преписка от една община – няма да ѝ казвам името, защото не е много коректно, в която има инвестиционно намерение за 550 дка. Тя е отпреди две години. Горите вече са изсечени и в тях има изградени фотоволтаични централи. Госпожо Председател, нося копие и за Вас – предоставям Ви го да го имате, защото много скоро ще започнем да искаме становища и от Вас, както и от министър-председателя, за да ги правим достояние на обществото, тъй като в общините, в които има много големи мнозинства в общинските съвети, там се случват просто чудовищни неща с тези фотоволтаични централи, а именно текстът, който казва, че съоръжения за добив на електроенергия от възобновяеми източници, които са инсталирани без основа и не са трайно прикрепени към терена. С риск да дам идеи на пишман инвеститорите, както и преди се е случвало, смятам, че този текст трябва да бъде променен и заявявам, че между първо и второ четене ние ще внесем поправка точно в този текст, която да касае или отпадането на част от този текст, или изключение. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Днес гледаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните и съобщителните мрежи и физическа инфраструктура. Едни изменения, които трябва да кажа, че са много закъснели. Това е така, което изброиха колегите преди малко, а не само, както каза министърът, да спестим времето за разполагане на базовите станции и да подобрим тази цифрова свързаност особено в отдалечените и предимно слабонаселени райони. Това е изключително важно за българските граждани, ние сме го подкрепили и в Комисията, ще го подкрепим и сега, но го подкрепяхме и преди повече от три години, когато това беше на дневен ред. Този законопроект, тези промени всъщност в този проект – да се изгради една по-добра цифрова свързаност, която да улесни достъпа до електронни съобщителни мрежи на българските граждани, трябва да кажа, че тук изграждането на тези около 700 станции беше много забавено. Дотолкова забавено, че срокът, в който трябва да се изпълни този проект, е около година и два месеца. Тази година и два месеца предполагат, че отново някакво забавяне поставя под риск целия този проект, което означава отново нарушена цифрова свързаност на българските граждани в отдалечените и слабонаселените райони. Тук трябва да кажа, че има виновни – за пореден път заигравката с утежняването на условията за приемането и осъществяването на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост от предходните правителства, които бяха свързани с така наречената Промяна, ни докараха дотук, че и този проект да бъде под риск. Освен цялото забавяне, което е и мижавото усвояване на тези средства в полза на българските граждани, и този проект, който е изключително важен за българските граждани, повтарям и го потретвам, той, отново трябва да кажа, че е под риск. Затова е изключително важно днес да се приемат и в бърз порядък да се приеме и на второ четене, за да видим какви ще бъдат и предложенията за промените, но с ясното съзнание, че тези промени облекчават работата и на операторите, и на държавата като един отговорен фактор по този проект, но да кажа, че не трябва да се допуска отново това забавяне и ощетяването на българските граждани. Това е изключително важно да се каже. И другото нещо, което е задължение вече може би на министъра, а и на всички отговорни институции – да следят за стриктното изпълнение, и да кажем, че Проектът освен по ПВУ, има средства и от страна на държавата, и от страна на операторите и тази пропорция да се спазва, защото в Комисията беше казано, че съучастието на операторите ще бъде около 50 милиона, първоначалния вариант, който ще стигне до 100. Колегите цитираха 40 милиона, което означава, че ние трябва да защитим интереса на българските граждани. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще използвам тази реплика, за да кажа, че ние ще подкрепим Законопроекта. Той, разбира се, е нужен за Плана за възстановяване и устойчивост и не само. Несъгласието ми с господин Летифов е, че стигаме до това да гласуваме този законопроект през 2025 г., при положение че той беше внесен през 2024 г. през пролетта, и тогава, за съжаление, не се стигна до неговото приемане и гласуване. Господин Летифов беше председател тогава на Комисията и можеше да си спестим едногодишното забавяне, ако го бяхме приели тогава. Благодаря.

Разбирам притеснението на колегата Божанов, но това няма как да се случи, защото не можем да обясним 3-те процента мижаво усвояване на ПВУ и цялото това забавяне и да кажем, че тези четири години от 2021-а досега, в които всички се радвахме в кавички на Промяната, се е случвало нещо смислено. Напротив, говорим за криза, за криза, за забавяне и за всичко това, което в политиката има негативен оттенък. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Както разбрахме, целта на предложените промени в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура е да бъдат облекчени процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да се насърчи инвестиционният процес, както и да се гарантира изпълнението на инвестициите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Законът в този си вид прилага европейски регламенти за мерките за намаляване на разходите и разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. С промените в този закон се създава правна сигурност и предвидимост. Също така ще се създадат условия за опростяване на административните процедури, свързани с издаване на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане и развитие на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващите пътища, намиращи се в труднодостъпни населени места, в обширните земеделски и горски територии. Всичко това е добре, но предлаганият законопроект има и някои недостатъци, най-вече относно преминаването на физически трасета през горска територия, които недостатъци трябва да бъдат коригирани, тъй като горските територии имат своята специфика и Законопроектът ще трябва да претърпи промени в тази си част. Но какво виждаме като цяло в духа на предлаганите промени? Виждаме, че когато е необходимо да се изпълнят европейски регламенти и да се усвоят евросредства, се правят спешни промени в законодателството и инвестициите могат да се случват бързо и безпроблемно. А когато обикновеният българин иска да направи някаква малка инвестиция в икономиката на страната, за да изхранва семейството си, какво се случва? Тогава законодателството е тромаво и недействащо. Кога ще приемем законодателство, което не пречи, а помага на инвестициите в родната икономика от обикновените хора, законодателство, което облекчава административните процедури за всички? Смяна на ПУП на парцел – лична собственост, може да отнеме месеци. За смяна на предназначение на имот също се чака месеци и се преминава през един куп институции. След като променяме едно законодателство заради Националния план за възстановяване и устойчивост, нека направим още промени в законодателството, така че да облекчим и обикновените хора, желаещи да правят бизнес. Нима една група бенефициенти по Плана е по-важна от всички останали, решили да правят бизнес в България? Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ работим за това законодателството ни да е в полза на всички. И когато то вреди, ние се стремим да го спрем по всички възможни начини. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Както вече споменахме, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим този законопроект, защото считаме, че наистина е необходимо да се облекчат процедурите за изграждане на такава техническа инфраструктура, още повече че тя ще бъде по съществуващи улици, пътища, по които точно такава инфраструктура трябва да бъде предвидена. Обръщам внимание само на факта, че тук се дава възможност на общините да поискат под формата на гаранция – било то банкова или парична, възстановяване на щетите от прокарване или прокопаване на техническата инфраструктура. Досега също е имало такава възможност, но чрез местни наредби. Аз мога да дам като опит от общината, в която съм работил. Там събирахме депозит предварително за възстановяване на техническата инфраструктура и след като тя беше възстановена, в период от време връщахме тези средства, ако всичко бъдеше наред. Правеше се комисия, която оглеждаше възстановяването на място, и след това се връщаха депозитите. И сега това също може да се направи от всяка една от общините, но поне в този законопроект се вменява такава възможност и вече всяка една от общините да си решава по какъв начин ще предприеме съответните действия да изисква възстановяване на настилката от съответните извършители. Още веднъж казвам, че това са наистина облекчения, които ще подпомогнат изграждането на тази необходима инфраструктура особено в по-малките населени места и в районите, които до момента не разполагат с такава, и затова ние ще го подкрепим. Подкрепяме идеята и се надяваме тук в лицето на министъра тази програма да бъде успешна и да може да бъде изпълнена в срок до 2026 г., нали така, господин Министър. (Реплика от заместник министър-председател Гроздан Караджов: „До август.“) До август месец 2026 г. Надяваме се наистина средствата да бъдат усвоени по предназначение, за да могат да се възползват всички тези 350 000 български граждани. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо и преди всичко бих искал да Ви благодаря за това, че днес разглеждаме този законопроект на първо четене. Наистина неговото разглеждане е ужасно закъсняло. Разполагаме едва с 14 месеца, за да се разгърне не само проектирането и получаването на всички разрешителни, но и самото строителство на 7000 км оптична мрежа и изграждането на над 700 базови станции за 5G мрежата. Бих искал да кажа, че както виждам, ще има подкрепа за този законопроект и отново Ви благодаря за това. Ако не бяхме се събрали днес, образно казано, на 11 април, когато е крайният срок на търга за участие в изграждането на тази нова мрежа, може би щеше да стане абсолютно никой да не се появи на него. Затова още веднъж искам да Ви кажа, че днешното разглеждане ще е много добър сигнал за индустрията да се явят на търга и да имаме изпълнители. А по отношение на преминаването през горските масиви. Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, аз разбирам Вашите аргументи и ще предоставя повече аргументация на второ четене, когато дебатираме § 9. Само като предварителен може би материал за размисъл ще Ви обърна внимание, че когато става дума за слабонаселени места, много често те са в недостъпни, недотам достъпни райони, където основно са горски масиви. И за да премине един кабел, за да достигне и да електрозахрани съответното малко съоръжение, се налага да се мине през горски масив. Следователно самото определяне на тази лентичка от територията като нов парцел, нов ПУП, на който да му се прави нов подробен устройствен план, това наистина не е оправдано и мисля, че и Вие ще се съгласите на второ четене. Но което е още по-неоправдано, на тези съоръжения горе на върха или в труднодостъпните райони се налага да се изградят малки фотоволтаични системи, малък вентилатор, който да генерира ток и да зарежда батериите на тези съоръжения. Защото смисълът на тези съоръжения е дори когато има бедствие или времето е лошо, голям снеговалеж, дори и на батерии, да имаме връзка с нашите сънародници в тези населени места. Затова е неоправдано да се минава през нови ПУП-ове. Примерно целият строеж, всичко друго е на свободен режим, и изведнъж тази перка или това малко фундаментче, което ще носи фотоволтаичната мачта или самата антена, ние трябва да му правим нов ПУП и нова регулация. Изцяло е в интерес на българските граждани да отпадне това изискване и аз ще се опитам да го защитя на второ четене. И накрая, понеже поискахте преди заседанието – господин Никола Димитров мисля, че беше – от мен в колко общини, на колко места и на колко базови станции ще бъде разпръсната мрежата, ще Ви предоставя списък дори с координатите на тези базови станции, така че, ако обичате, елате, ще Ви дам списък. Благодаря.