2 април 2025 г.

Добро утро на всички! Искам да прочета една декларация от Политическа партия ВЕЛИЧИЕ до Народното събрание на Република България относно децата на България, моралния срив и нуждата от нова посока на управление. Уважаеми народни представители, уважаеми българи! Преди дни страната ни беше разтърсена от новина, която не просто шокира, тя прорязва сърцата ни като нож. Арестувани са петима души, обвинени в създаване и разпространение на порнографски видеа с деца. Сред жертвите им има дори бебе на два месеца. Клипове, продавани в тъмната мрежа, снимки на невинност, превърнати в стока. Зло, което се храни с детската болка. Това не е изолиран случай. Това е доказателство за системен, тежък и неадресиран проблем, за добре организиран, престъпен модел, който оперира в сенките на интернет, и удря по най-невинните – нашите деца, в българското общество и правораздавателната система. Нещо повече. Обществото научава повече за мъчителите на животни, отколкото за лицата, които изтезават, снимат и продават насилие над деца. Не се съобщават дори градовете, в които са арестувани. Не е ясно дали имат съучастници, клиенти, връзки с международни мрежи. Информацията се потиска, скандалните факти се обявяват между другото в края на новините. Тези престъпления не само нарушават всякакви морални и човешки норми, но и представляват пряка заплаха за сигурността и бъдещето на нашето общество. Боли ни! Боли ни за децата на България. За невинните души, които растат в свят, който не ги пази. За детство, което някой отнема безнаказано. Но нека бъдем честни! Тези петима не са просто престъпници. Те са симптом. Симптом на разпадналата се държава, в която злото се чувства безнаказано. Симптом на общество, което мълчи от страх или безразличие. Симптом на политическа класа, която се занимава със собствения си комфорт, докато децата на България страдат. Докога? Докога ще търпим държава, която не защитава най-беззащитните? Докога ще мълчим, докато невинността се продава? Докога ще позволяваме злото да се крие в сенките, да расте, да се разширява? Става дума за деца, които растат без мечти, без подкрепа, без обич и без шанс. Става дума за разрушен морал, за бездушие, за липса на съвест. Колко струва детството на едно дете? Колко тежат сълзите на едно същество, което никога повече няма да се усмихне? И ако днес позволим това, какви ще бъдат утрешните деца? Ще растат ли в радост, в знание, в светлина, или ще бъдат изгубени в един свят на насилие, поквара и безнадеждност? Ако държавата не защити децата, тя не е държава. Ако обществото не ги защити, то не е общество. Ние от партия ВЕЛИЧИЕ не вярваме, че институциите ще решат този проблем. Не вярваме, че същите тези, които не спазват законите и позволиха този срив, ще го спрат. Затова ние ще защитим народа като народ. Ще осветляваме всяко престъпление на корумпираната върхушка, която пази тези мрежи и крие истината от хората. Ще изградим структури за обединение на граждански движения, съюзи, доброволци и сдружения, за да се защитим от дълбоката държава и безнаказаната престъпност. Ще дадем трибуна на всички честни и будни хора – юристи, разследващи журналисти, общественици, експерти, които отказват да мълчат. Ще създадем механизми за народен контрол, които ще гарантират, че истината няма да бъде отново потулена. Ще работим за възстановяване на морала в обществото чрез образование, култура, национално самочувствие и възпитаване в ценности. Дошло е време наистина да осъзнаем, че тази държава с тези управници не работи. Не е в състояние и не желае да изпълнява основното си задължение – да опази живота и сигурността на гражданите си, да създава условия за тяхното развитие. Това е реалността, в която всички ние живеем от 35 години. България има нужда от нова посока и ново управление. От управление, което не просто сменя лицата, а възстановява морала. От политици, които не се борят за постове, а се борят за достойна България. От хора, които говорят не само за ценности, а ги и живеят. Хора, които да бъдат пример за децата, за младите и за нацията. Само такива могат да защитават децата ни. Само такива могат да бъдат наричани държавници. Ние вярваме, че възстановяването на България започва с възстановяването на духа чрез знание, култура, корен и вяра. За да има истински дух на свобода, съзидателност и обич, е нужно да възпитаваме у децата чувство на свързаност и взаимна подкрепа, стремеж на всеки индивид да развие най-силните си качества, да изградим осъзнаване, че само заедно, силни и единни, можем да разгърнем общия ни потенциал като народ, стъпил на традициите, моралните ценности и битието на дедите ни. Тези корени възпитават национално самочувствие, обич към родината, уважение към историята и гордост от българската уникалност. Ние от партия ВЕЛИЧИЕ ще положим всички усилия да се създадат реални условия за развитие на ценности, които ни правят народ, а не маса от хора. Да се изградят образователни и културни политики, които възпитават национално самочувствие и традиции, обич към родината, към историята ни и към българската уникалност. Да бъдат подкрепени организации и инициативи, които изграждат национално самосъзнание, морал и стремеж към съзидание. Само така може да отглеждаме деца, които мечтаят, а не оцеляват, които летят, а не се крият, които носят България в сърцето си. Само и единствено така ще сме силни да се уважаваме, да възпитаваме в ценности децата си, да бъдем уважавани от приятели и врагове и да защитим с достойнство мястото си на картата на света. Само така ще изградим устойчиво общество със смисъл, със сърце, с посока и със способност да се създават деца с обич и да се гради бъдеще с любов. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Внесеният вот на недоверие към правителството на Росен Желязков (ръкопляскания и реплики: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ) е на основание на системен и последователен провал във външната политика на Република България. Кабинетът на настоящата управляваща коалиция продължи пътя на действие на онези политически субекти в Европейския съюз, които с години подхранват конфликта в Украйна и блокират всяка възможност за мирен изход. Поредно българско правителство избира пътя на сляпото подчинение към брюкселската администрация, вместо да отстоява интересите на българския народ, каквато би трябвало да бъде основната му функция. България и българите, като народ с дълбока християнска традиция и историческа роля на мост между изтока и запада, бяхме въвлечени в чужд геополитически сблъсък, без обществен консенсус и без оглед на националния ни интерес. Кабинетът Желязков напълно игнорира мнението на мнозинството от българските граждани, които не желаят страната ни да бъде част от чужди военни конфликти. Вместо политика на мир и диалог кабинетът на Росен Желязков следва безкритично линията на конфронтация и ескалация, диктувана от либералния елит в Брюксел и доскоро във Вашингтон. Особено тревожна е дистанцията, която правителството съзнателно поддържа от възраждащите се мирни инициативи в САЩ и редица държави в Европа и Азия, които призовават за траен мир чрез преговори. Вместо да заеме балансирана позиция, нашето правителство се превръща в инструмент за прокарване на интереси, които нямат нищо общо с българските. Провалът във външната ни политика се проявява и в отказа на правителството да отстоява ясни суверенни позиции по най-наболелите международни въпроси. Всяко изявление, всяко послание, всяко гласуване в международни форуми е предварително съгласувано, да не кажем, изцяло продиктувано от Европейската комисия или други влиятелни западноевропейски столици. България на практика не е равноправен член на Европейския съюз, а подизпълнител, който коленопреклонно следва вредна за страната, но политически коректна и удобна за властта линия. Съществена последица от тази подчинена политика са икономическите щети върху нашата страна, произтичащи от продължаващите санкции срещу Руската федерация. Вместо да се защитят интересите на българската икономика, особено в сектори като енергетика, земеделие, транспорт, правителството предпочете да следва догматична външна линия, която задълбочава икономическите ни затруднения и затвърждава последното място на България в абсолютно всички класации за стандарт на живот. Още по-скандална е пасивността на правителството при смъртта на българския служител в ООН капитан Марин Маринов в Ивицата Газа. Вместо да реагира остро, да поиска ясно разследване и да защити достойнството на българската държава, ръководството предпочете тишина и угодничество, за да не засегне интересите на така наречените ни съюзници. Това не е политика на суверенна държава. Това е тежко предателство и отказ от отговорност към българските граждани. На целия този фон е недопустимо и морално неприемливо, че значителни средства от държавния бюджет в размер на десетки милиони левове помощи и стотици милиони левове резерв при необходимост ще се пренасочат към военна помощ за Украйна, докато социалните системи на страната – образованието, пенсионното осигуряване и много други още остават хронично недофинансирани. Настоящото правителство приема новосформираните тези на администрацията на Европейския съюз за налагане на нови санкции срещу Руската федерация и отделяне на средства от националните бюджети за развиване на нов вид отбрана – общоевропейска. Две решения, които неминуемо ще доведат до огромни икономически щети държавите членки, в това число, за съжаление, и България. Всички тези недалновидни политики са във финансовите и идеологическите приоритети на правителството на Росен Желязков. Това е ценностен избор, който ясно показва пълното му отчуждение от реалните проблеми на българския народ. Отказът от суверенна външна политика, липсата на ясна визия за мястото на България в зараждащия се нов многополюсен свят, подчинението пред агресивната военна риторика на някои наши псевдопартньори, икономическите щети от санкциите и пренебрегването на социалните нужди за сметка на наложени отвън, а не продиктувани от българския национален интерес военни разходи, всичко това не е просто политическа грешка, а дълбок политически и морален провал. Въз основа на изложеното настояваме за незабавна оставка на правителството на Росен Желязков и връщане към външна политика, основана на националния суверенитет, националния интерес, стремежа към благоденствие на българите и подкрепата към всяка мирна инициатива в международен план! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаеми вицепремиери и колеги министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз винаги съм считал и съм го казвал нееднократно, убеден във верността на това свое твърдение, разбира се, непретендиращ за неговата абсолютност, че външната политика е една материя, в която е нужно национално съгласие. Нужно е единство, защото само по този начин държавата излъчва солидност, излъчва стабилност, излъчва авторитет, излъчва сила. Аз съм благодарен за това, че във външната политика в момента имаме възможност да демонстрираме именно досега изброеното и да показваме, че България има своето достойно място на дипломатическата сцена с участието си на международни инициативи, организации и платформи, да допринася включително със знания, с опит, с експертиза държавата ни има възможност да излъчва сигнали, които се подкрепят от мнозинството страни –членки на ООН, съюзници в НАТО, партньори в Европейския съюз, че има възможност, благодарение на информиран и цивилизационен избор, да е част от онези страни по света, формирали неговата модерност, просперитет и представляващ движеща сила на глобални позитивни процеси вече десетилетия наред. България е част от всичко това. В съвкупност на всички решения, взимани през годините от Народното събрание и редица правителства, ние имаме тази позиция в момента – на страна уважавана и авторитетна, такава, която по нито един начин няма да се съглася – особено с разгласяната теория от народни представители, че се подчинява и сляпо следва. Не само. България е държава, която направлява и произвежда процеси. България е страна субект на международните отношения. Аз може би неправилно интерпретирам Вашето послание, но това, че внасяте вот на недоверие, свързан с провал във външната политика, означава, че Вие всъщност изповядвате визията за външна политика, но смятате, че ние като правителство не се справяме добре с нея.

Не, не си разбрал!

Аз така интерпретирам това, което казвате – че линията, която е поставена, Вие я подкрепяте, в съосие сте с нея, но по някакъв начин ние не следваме добре стъпките, които Вие самите също чертаете. Седем решения на това Народно събрание, част от което са и вносителите на вота на недоверие, са поставили фундаментите на позициите по Украйна например, които ние защитаваме. И тук, ако трябва да започна с въведението в мотивите на вота, а именно по отношение на подкрепата ни за Украйна, ще кажа, че това не е нито идеологически, нито единствено политически, най-малкото пък формиран под външен натиск интерес. Напротив, това е осъзнатостта на България от стратегическата необходимост, произтичаща от нашата собствена визия за това как трябва да се прави политика и как да се формира националният ни интерес. Ние сме страна средна по размер, средна по ресурси, средна по възможности за допринасяне в отбранителния сектор „Сигурност“ и от тази гледна точка, ако се приеме тезата, че по-силният, по-големият винаги има правото на силата, то тогава ние се озоваваме в една много неизгодна и не много конкурентна позиция. От тази гледна точка, ако приемем, че това, което прави Руската федерация срещу Украйна е правилно, и не се съгласим с позиционирането агресор – агресиран, то тогава много лесно потенциално ние утре можем да се озовем в ситуацията именно на по-слабия, именно на нападнатия, именно на този, чиято териториална цялост, суверенитет, граници са оспорени. И ако ние базираме всичко само на някаква субективна историческа истина, исторически претенции, отричане на принципите на международното право, то тогава много бързо можем да се озовем именно там – срещу което вносителите на вота се обявяват, а именно сред тези, които са нападнати. Поради тази причина аз смятам, че страни като България, които не притежават ядрено оръжие, не притежават глобални, големи армии, със сигурност не се славят с някакви имперски амбиции, именно системата на международните договори и норми е тази, която ги пази. И ако ние се дистанцираме от нея, ако ние се еманципираме от решенията включително на ООН, на НАТО, на Европейския съюз, които пазят и гарантират този международен ред, който ние познаваме в момента и който Руската федерация оспорва, то тогава ние утре, не дай си боже, ако се намерим в позицията на агресирана държава, няма да имаме никакво нито морално, нито политическо право да оспорим това, че силният не може да налага своя дневен ред само и единствено от позицията на това, че е по-голям, по-могъщ или има някакви интерпретации на условни процеси. Поради тази причина, когато се защитава на практика тезата, че с оръжие можеш да прекрояваш света, да променяш границите му, да променяш политиката или суверенните решения, които една или друга държава взима, означава, че ти се съпричастяваш с един изключително диктаторски наратив, който аз съм убеден, че вносителите на вота като дълбоко убедени демократи не биха могли да подкрепят. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) И националният интерес е този, който формира начина, по който ние подхождаме и към конфликта. Поради тази причина аз не съм убеден, че има пълно разбиране, включително и в мотивите, за начина, по който България упражнява своята външна политика. Защото именно тя изхожда от националния интерес, от защитата на националния интерес и суверенитет и чрез сигналите, които излъчваме към трети държави и тяхната намеса в момента в конфликти, е начинът, по който искаме да се отнасят и към нас и да бъдем третирани и ние. Насочвам се към втората тема, колеги, която Вие поставяте, а именно гибелта на нашия сънародник в Газа. Неприятно ми е, болно ми е, неудобно ми е да трябва да споменавам името на един достоен българин, на един служител на системата на ООН, на един човек, който е отдал живота си в полза на това да служи на една дълбоко хуманна кауза, за целите на един такъв политически дебат. Смятам и съм дълбоко убеден, че всички стоящи в тази зала искаме да защитим както репутацията на страната ни, така също и доброто име на всички като капитан Марин Маринов, но и тези, които продължават да бъдат там, защото има още българи, които работят на терен в размирната зона. Твърдя със абсолютно цялата си дълбока увереност, че това, което можеше България да направи, продължава да прави и ще прави за изясняване на всички факти и обстоятелства около гибелта на нашия българин, включително по дипломатически, официални, формални, но и неформални пътища, беше направено. Още в първия момент, когато на 19 март ние получихме трагичната вест, благодарение на нашите колеги в Кайро и в Тел Авив, сформирахме кризисна работна група – такава, която да започне сондажи за изясняване на всички факти и обстоятелства, на цялата и пълна истина. С интерпретациите, манипулациите на становищата и мненията, които изрази Външно министерство, начинът, по който това, което заявихме, беше използван за популистки цели, не беше най-градивният и позитивен. Във всеки един момент ние казвахме само едно: чакаме официалните доклади, чакаме изясненията, които трябва да дойдат по линия на въвлечените в трагедията страни, а именно Израел и Организацията на обединените нации, чакаме техните финални заключения, предоставени по официален път на българската страна, за да може ние да изясним и заявим своята позиция. А Ви уверявам, че тя ще бъде кристално ясна и абсолютно безапелационна, по нито един начин допускаща компромис с това как България ще защити всеки български гражданин, озовал се в подобна ситуация. Независимо от това какви са теориите, независимо от това, че в момента на масата имаме различни тези, различни мнения, какво се е случило – дали е нападение от израелски танк, дали е подценяване на цялостната ситуация по сигурността и осигуреността на служителите от страна на ООН, дали е нещо друго, ние можем да знаем само и единствено тогава, когато получим официалния доклад на Организацията на обединените нации и заключенията от разследващите екипи. Тогава, уверявам Ви, България с цялата си сериозност, строгост и абсолютна неотстъпчивост ще заяви, че изисква и извинение, и да бъдат обезщетени близките на загиналия наш сънародник. И ние няма да направим никакъв компромис с това, независимо чия е отговорността – дали на държавата Израел, дали на друг, замесен в трагичния случай. В нито един момент нито един представител на Министерството на външните работи, нито един представител на държавата не се е дистанцирал от тази позиция. И аз съм абсолютно несъгласен с промотираните и прогласявани тези, че България не е застанала твърдо и нейните действия са били продиктувани от аморфен, неясен или какъвто и да е друг диктат, идващ от трета страна. Това не е вярно! Аз съм провел лично разговори с всички, ангажирани в ситуацията страни – с двама заместник-генерални секретари на Организацията на обединените нации, включително с директора на агенцията, от която е българският капитан Марин Маринов – UNOPS, включително със заместник-генералния секретар Мишо, който е по сигурността на ООН, включително с външния министър на държавата Израел, включително с близките на нашия сънародник. Всичко, което можеше да бъде идентифицирано като дипломатически, външнополитически, технически или други способи, за да бъдат приложени към ситуацията, бяха използвани и продължават да се използват. И затова цялата хронология на събитията – от настъпването на трагедията досега, е свързана само и единствено с изясняване на обективната истина. Тогава ние можем да сме уверени и ясни в това, което ще заявим и което като държава ще изискаме. Защото обратното би ни поставило в хипотезата на едни гадаещи, врачуващи, чудещи се, базиращи се на чувства, емоции, субективни възприятия и усещания за събития, които в крайна сметка следва да имат много ясно структуриран и детерминиран характер чрез технически експертизи, чрез проверяващи фактите мисии, чрез специалисти и експерти на терен, които обследват точно как са настъпили трагичните събития. И докато ние не добием всичко това, не можем официално да го артикулираме, защото държавите боравят с факти, с официална информация. Това не е нещо, което произтича от нашето патриотично, родолюбиво или друго усещане. Аз съм съпричастен с него. И Ви доверявам, че колкото повече се задълбочавахме в тази трагедия, толкова по-силно и страдахме, и се гневяхме. Но ние трябва да имаме предвид, че хора като капитан Маринов – хора, които с абсолютно себеотрицание героично са отишли на този терен, осъзнавайки пълните рискове, които поемат, осъзнавайки, че всеки един ден може да донесе подобно събитие, те го правят не защото търсят политически дивидент, не защото по един или друг начин очакват някой, не дай боже, когато настъпи подобна трагедия, да се възползва от тяхното добро име, от техния професионализъм, от тяхната работа, а защото дълбоко вярват в опазването на човешките права, в спазването на международните правила и закони, в тяхното прилагане, в пазенето на човешкия живот и гарантирането на неговото достойнство, не в политиканстването. И ние като представители на българската държава сме абсолютно длъжни, категорично необходимо е да се придържаме към същите тези идеали и ценности, които ръководят подобни наши сънародници, и да защитаваме тяхното добро име и това, което правят сега, в бъдеще включително, за съжаление, и след такива нещастия, каквото се случи. Затова аз, уважаеми колеги, смятам, че мотивите на вота, ако мога и с това да завърша, най-вероятно са навигирани от добронамереност. Най-вероятно са навигирани от това да бъде търсена истината, да бъде търсен най-правилният път, в който държавата ни да се движи, особено когато се отнася за международните отношения, в които ние трябва, така както и започнах изказването си, да бъдем водени от интересите си и от силата си. Но нека и средствата, които използваме, за да търсим тези свои интереси, да бъдат подходящи. Защото, казвал съм го и друг път, ако тук, в тази зала, можем да си кажем почти всичко, често се е случвало, не крия и своя собствен принос понякога за изостряне на емоциите, но то навън не е същото. То навън може да се направи така, че нещо, което ние знаем какво значи и какво имаме предвид, да бъде употребено впоследствие срещу нас. Затова казвам: когато боравим с дипломацията, ние трябва да боравим с фактите и с официална истина. Защото иначе онова, което се твърди и което смятаме, че е полезно, в крайна сметка може да се обърне с обратен знак срещу нас, а аз съм сигурен, че най-малко български патриоти и родолюбци искат да се случи това. Затова отново казвам: по отношение на Украйна ние сме взели позицията на 140 държави – членки на ООН, на НАТО, на Европейския съюз, в който сме по силата на волята на хората. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Партии са ни вкарали в тези организации, партии, за които са гласували български граждани, партии, които са стояли в Народното събрание, изразяващи интереса на българския народ. (Реплики.) За случилото се с капитан Марин Маринов всичко, което сме могли да добием като информация до този момент, е ясно на обществеността. Продължаваме да търсим и да настояваме за истината, каквато и да е тя. Тогава, когато знаем, уверявам Ви, ще искаме компенсации, ще търсим извинения и ще бъдем непримирими с това, което се дължи на един достоен човек като капитан Маринов и на цялата ни държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! На втория месец от управлението на настоящето правителство е внесен вот на недоверие за провал във външната политика. Нещо, което на пръв поглед изглежда по-скоро странно, защото външната политика по принцип е политика, при която има приемственост, поне през последните тридесетина години. Вотът обаче или по-скоро този дебат, който предстои да се проведе, има и своята логика. За вота са се подписали три формации, които по принцип помежду си имат и конфликти, и различия, но въпреки това са събрали подписи да внесат този вот. Извън официалните мотиви често в тази зала, и извън нея, те заявяват и своята позиция против еврозоната, а според мен и донякъде против членството на България в Европейския съюз. Този дебат има основание, защото европейският консенсус, който беше оформен по време на нежната революция от 1990 г. и след нея – през деветдесетте години, който беше обществен и политически консенсус, през последните години вече не е толкова консенсусен. В българското общество има групи от хора, които не просто имат известни недоволства от определени политики в Европейския съюз, а са по принцип против членството на България в Европейския съюз. Аз твърдя, че съзнателно или несъзнателно, този вот е израз на тази тенденция и може би е време да отворим и разговора не просто за това какво отношение взимаме по една или друга политика в рамките на Европейския съюз, а изобщо дали мястото на България е в Европейския съюз, защото този въпрос се поставя вече. Той не се поставяше допреди няколко години и след като тези, които го поставят, имат представителство в Народното събрание, то очевидно този въпрос се поставя не само от тях, а и от техните избиратели, които са български граждани, разбира се, и имат право на своето мнение. Проблемът, който виждам в този момент дори, е липсата на част от онези, които са за членството на България в Европейския съюз и твърдят, че са част от този консенсус. Ако онези, които са против членството на България в Европейския съюз, са способни да се обединят от едната страна на разговора, онези, които са за членството в Европейския съюз, очевидно не сме способни да го направим, което, между другото, е и по-голямата опасност за тази перспектива пред България. Редно е обаче в този разговор, освен да отбележим негативните страни на нашето членство, които са толкова добре отговаряни през последните години, да поговорим и за алтернативите, защото за тях нищо не се говори, не се говори за ситуацията, в която България трябва да поеме по пътя на Република Северна Македония, по пътя на Сърбия, по пътя на Босна и Херцеговина, по пътя на Черна гора, ако щете дори и по пътя на Република Турция, които са все наши съседи и не са членове на Еврейския съюз, но всички те заявяват своето желание за членство в Европейския съюз. Ако ние сме готови да направим точно обратното, въпреки че сме членове на Европейския съюз, да излезем от Европейския съюз и да се окажем в този многополюсен свят, за който говори господин Костадинов преди малко, в неговите сиви зони, защото многополюсният свят, колеги, е възраждане на имперския импулс. То е факт. И тук въпросът е: ние къде оставаме в тази огромна външнополитическа трансформация, къде ще бъдем? Сега сме в Европейския съюз, в Европа сме сега – там, накъдето сме се запътили в средата на 19 в. и където сме стигнали. Друг е въпросът, че това не ни е гарантирано. Европейската перспектива на България е факт заради българското усилие, не заради западното усилие. България се стреми към Европа и присъединяването на България към други цивилизационни пространства е усилие на другите цивилизационни пространства, не на България. От средата на 19 в. нашето общество се стреми към Европа – и това са го казали нашите национални герои, почти всички – от Раковски, през Левски до Ботев, които са израз на антиимперски импулси, между другото, всички до един антиимперски. Въпросът днес е не толкова какво е свършило правителството през последните два месеца по отношение на външната политика, неговата политика е умерена, но в рамките на европейския консенсус, в рамките на европейската перспектива на България, и затова се оспорва, защото е в тези рамки, защото се очаква това правителство, а и не само това, или изобщо българската външна политика, от тези, които внасят вота на недоверие. Те очакват българската външна политика да бъде противоположна по всички теми на европейската. Това е искането. И на това искане ние няма как да отговорим, защото то не отговаря на нашите разбирания и няма как да отговорим положително. Пак ще повторя, нашият проблем – на тази част от залата, която е за Европейския съюз, за европейското членство на България, е, че ние не сме способни да постигнем съгласие помежду си, че ние не се ползваме с подкрепата дори на онези, които се обявяват за най-радикални по отношение на европейската интеграция на България, и аз смятам, че тяхното отсъствие от дебата и от гласуването днес, е разпад на собствената им политическа идентичност и от това те ще понесат истински щети от своите избиратели, които са убедени в европейската перспектива на България и могат да оценят кое е важно, и кое не е толкова важно. Затова в края аз още веднъж ще кажа, че ние, разбира се, ще подкрепим правителството не само в рамките на вота на недоверие, ще го подкрепим и във външната му политика. Надявам се гласуването да даде много по-широк мандат на това правителство от мандата, който му е дало управляващото мнозинство по отношение на външната политика, защото тя трябва да се ползва с максимално широко съгласие, и ще призова колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ да се върнат в залата и да гласуват против този вот на недоверие, който цели да спре пълната интеграция на България в Европейския съюз, а защо не и да положи основите на излизането на България от европейското семейство. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на МЕЧ подкрепи и се подписа под искания вот от страна на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, без да е имала възможност да влияе по никакъв начин върху неговите мотиви и върху начина, по който той беше аргументиран. Използвам възможността да отговоря на господин Биков. Господин Биков, Политическа партия МЕЧ не иска напускане на Европейския съюз и НАТО и не поставя европейската ориентация на България, но иска отстояване на националноотговорна българска позиция в тези съюзи, а не на налаганата повече от 15 години позиция „Йес, сър!“, която Вие от ГЕРБ спазвахте също непреклонно през последните години. Господин Премиер, слушах внимателно Вашия външен министър. Аз имам наблюдение над него много детайлно и в рамките на почти 20 минути, за съжаление, почти нищо не разбрах от това, каква е Вашата позиция по геополитическата визия на страната в назряващите, както казва Биков, условия за автокрация, имперски интереси, но разбрах, че господин външният ни министър според мен страда от едно заболяване, което се нарича логорея. То е част от шизофренията и маниакалните състояния и се характеризира с изключително много празнословни думи и в удоволствие да слуша сам себе си, глупостите, които говори.

Сега по същество. Повече от 15 години България няма реална външна политика и това е свързано с началото на управлението на Бойко Борисов. Обществото ни като че ли няма много осъзната външнополитическа цел, защото в периода преди влизането в НАТО и Европейския съюз такава цел имаше и цялото общество в огромен консенсус работеше за нея. Външната ни политика неминуемо е продължение на вътрешната ни политика, а това управление и този кабинет нямат ни най-малка представа как да управляват България. Външната политика трябва да създава пространство за сигурност около България, а това правителство продължава политиката на сглобка на две служебни правителства на ГЕРБ, политиката на напрежение в трайно променяща се геополитическа обстановка и архитектура на сигурността, както обича на казва външният ни министър. България отново заема губещата страна. България застава зад 800 милиарда въоръжение и подклаждане на военен конфликт в Украйна, вместо да стане зона за търсене на мир. Ако това не е грешна политика! Тази политика е грешна и това е осъзнато от българския народ. Това дали господин външният министър, премиерът и това правителство го осъзнават, е съвсем друг въпрос. Нашата външна политика през последните 15 години е свързана с жалък обозрим битовистичен хоризонт – да си получим парите от тук, да тровим братята македонци, да получим парите от ПВУ, да паднат визите за някъде си, но тя не поставя големи геополитически въпроси пред България. Влизането в еврозоната не може да бъде цел на външната политика на България, това е технически въпрос, който трябва да се реализира посредством постигането на определени критерии. Тези критерии сега са фалшифицирани, замаскирани и обществото е въведено в заблуждение. Политическа партия МЕЧ не е против еврото, но е против влизането му по този начин – насила, на тъмно, със създаване на правителство, което май само за това е създадено, и да пази на някои хора имунитетите. По отношение на българския гражданин в Газа българският външен министър имаше позорно мълчание. Такова мълчание не би допуснала нито една държава – не в Европа, в Близкия Изток, или където и да било по света, защото това беше терористичен акт спрямо български гражданин. Преди 20 часа беше намерен масов гроб на служители на Червения полумесец, които са осъществявали хуманитарна дейност в Газа, заровени на 15 м, господин Министър, под останките на пустинята. Отново от Външно министерство никаква реакция – лекари, санитари и медицински работници – убити и заровени с дрехите си на 15 м дълбочина при терористичен акт на израелската държава. Ето това е нашата външна политика – пълно мълчание. Темата за Украйна раздели изключително много българския народ не заради друго, а защото българската политика от доста време насам е на сервилните лакеи. Няма го тук Делян Пеевски, който получаваше медали и се снимаше със Зеленски, да видите как се върти българската външна политика. Такава врътка във външната политика не харесва нито един български партньор извън територията на страната. Да подкрепяш с помощи украинския народ, а да държиш българското население в мизерия и нищета, е висша форма на цинизъм. Да казва министър Денков, че за наводненията в Южното Черноморие има по няколкостотин лева за пострадалите, а в същото време да гласува милиони помощ за украинските бежанци, не се приема много добре от българските граждани, и то съвсем очаквано. За съжаление, България през няколко десетилетия на своето развитие, и столетия вече, винаги взема грешна външнополитическа позиция и сега последствията ще са много по-сериозни. С действията на това правителство – те са продължение на многогодишни действия на българската външна политика, не може да се говори за системност, за трайност на провала, но това българският премиер да казва на висок глас: „Слава Украине!“ и да казва, че България твърдо стои зад Украйна в конфликт, който не е наш, също води до неразбиране на неговите действия от страна на хората. Този вот на недоверие няма нищо общо с напускане на Европейския съюз, проруски партии, поне за МЕЧ е така, а има отношение към това – българската външна политика да си сложи гръбнак. Защото тази наведена позиция толкова дълго време ни кара да изглеждаме комични за най-близките ни съседи, които, и господин Биков спомена, имат значително по-отговорна, националноотговорна за тях външна позиция. През годините се отгледа една експертна група от хора, които приемат Европейския съюз и Америка, и западния свят за нещо непоколебимо, велико и свръхестествено. През последните години аз виждам една политика, примерно на Унгария, която води до три пъти по-голям брутен вътрешен продукт на тази държава, до най стабилната социална система, по-добра от тази в Източна Германия, до отстояване на позиции против войната твърдо. И харесвам тази политика. И мен не ме интересува какво мисли ултралибералният, неолибералният свят за Орбан, но Орбан направи Унгария силна и добра държава за унгарския народ. А ако Вие не сте в състояние – аз съм сигурен, че не сте в състояние, щом теглите 20 милиарда кредит заем, за да ги откраднете – да гарантирате на българския народ да бъде сигурен, стабилен и спокоен, щом Вие давате на една четвърта от пенсионерите по 50 лв. подарък, подхвърлени в стила на Бойко Борисов, значи Вие не може да се грижите за своя народ и няма никакво значение какво правите във външната политика, така че ние ще гласуваме против това правителство. И нещо много важно, надявам се нас с ВЪЗРАЖДАНЕ и ВЕЛИЧИЕ да ни обединява абсолютното безпрекословно желание ГЕРБ и придворните му никога да не управляват България повече. Няма по-силна мотивация за МЕЧ от това и бихме подписали вот на недоверие на всякаква тема, но да бъдем критикувани, че сме част от някакъв заговор за връщане на руско влияние в България или че не искаме участие в Европейския съюз, е спекулация и аз съм длъжен да я отхвърля. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Госпожо Киселова! Едно от най-важните неща, що се касае до външната политика, е именно това, когато има нужда от адекватна и особено твърда реакция, да има такава, и когато има нужда от мълчание или добре балансирана позиция, да има такава. Принципът, по който неизменно се води българската външна политика от евро-атлантическите формации, е точно обратният. Когато има нужда от остра реакция, в повечето случаи има мълчание или позорни изказвания, каквито имаше във връзка със загиналия българин в Газа, и обратното. Точно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме този вот, а именно провал в сферата на външната политика, провал, който е много ясно илюстриран в няколко направления. Едното направление е защита на българските общности, които по стечение на историческите превратности живеят извън днешните предели на Република България. Що се касае до българите в Молдова, до българите в Украйна и до българите в Македония, можем да говорим за фиаско. Това управление по никакъв начин не защити българите нито в Украйна, нито в Молдова, нито в Македония. Напротив, то ги оставя тотално беззащитни и позволява на всякакви антибългарски сили да се саморазправят с тях, да ги тормозят, да ги малтретират, като българската държава позорно мълчи за това. По същия начин позорно мълчеше българската държава, когато ставаше въпрос за капитан Марин Маринов, който беше убит от Израел в Газа, и това стана ясно на целия свят. Когато Евгения Гуцул – президент на автономната българска република Гагаузия в Молдова, беше арестувана, а на Виктор Петров бяха наложени санкции, имаше мълчаливо одобрение от страна на българското Външно министерство, когато българите в Молдова, без значение по какъв начин са неглижирани – в най-добрия случай от молдовската държава – отново това става с мълчаливото одобрение на това управление, на това правителство и на сегашния външен министър. Поради това ние казваме, че това правителство и това управление, водено, разбира се, от ГЕРБ с реален министър председател Бойко Борисов, защото нека да бъдем пределно ясни, че Росен Желязков е просто за параван, за да може да изглежда по-добре това управление в лицето на коалиционните патерици ИТН и БСП. Та именно това правителство с неформален лидер Бойко Борисов и с изключително сериозната намеса на моменти – не просто доста често, а постоянна такава намеса на Делян Пеевски, води България към тотален дипломатически крах. Външната политика на страната вместо да е насочена към защита на националните интереси, националната сигурност, идеологическите разбирания и икономическия просперитет на страната, е насочена в защита на чужди интереси. Това правителство със сегашната му външна политика е директно зависимо от Урсула фон дер Лайен и това нещо трябва да бъде посочено много ясно. Това правителство по никакъв начин не защитава българите навсякъде по света. Нещо, което стана пределно ясно и от случая с Милан Димитров, за който многократно сме апелирали българската държава да застане зад този невинен българин, и това не се е случвало. Но когато управлението се промени, когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ вземем властта, българската държава ще бъде на мястото си. Благодаря.

Госпожо Киселова! Господин Георгиев, възразявам, че във Вашето изложение много бегло се аргументирахте за това как българското правителство – и това през последните повече от два месеца и половина, и предишното, защити нашия сънародник и съгражданин Милан Димитров, който осем месеца гни в атински затвор без съд и присъда. Вече девети месец е в частен затвор в Съединените американски щати и на мен специално, и съм сигурен – не само на мен, не ми стана ясно как Външно министерство и българската държава защити нашия съгражданин? Каква позиция взе? Взе ли въобще някаква позиция?

Господин Янчев, когато говорим за Милан Димитров, можем да кажем, че имаше принципно разбиране и съчувствие от страна на външния министър, но реални действия от страна на Външно министерство няма. Така, по същия начин, имаше наглед разбиране и съчувствие и от предишния външен министър, също на ГЕРБ, Мария Габриел. Тогава тя беше потресена от случая, каза, че това е прецедент, не може да повярва, че се случва, българската държава ще помогне и всъщност българската държава през цялото време, без значение кой е външен министър, по никакъв начин не помогна. Включително българската държава не съдейства и за това да се намери помещение, където Милан Димитров да може да бъде пуснат под домашен арест. И аз апелирам всички наши сънародници в Щатите, които ни гледат и които имат възможност да подсигурят такова помещение, и съответно имат американско гражданство, да се свържат с нас, за да помогнат, за да може Милан Димитров да бъде пуснат поне под домашен арест. Защото това е ключово за неговото състояние, понеже той трябва да спи с апарат за дишане, с какъвто в момента не може да спи, и това застрашава неговото здравословно състояние, застрашава неговия живот. На практика българската държава и Външно министерство абсолютно тихо се отказа от това да застане реално в защита на Милан Димитров. Точно това казах в началото, че когато трябват активни действия и остра позиция, българската външна политика най-често мълчи. Що се отнася до другото направление – защита на нашите сънародници зад граница – няма такава защита. Ние сме категорично на мнение, че Южна Бесарабия трябва да стане част от България, вместо от разпадащата се Украйна, която в момента тероризира българското население, което живее там. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Отделно, прие се декларация, която е една врата в полето, за изпращане на български военни в Украйна. На практика тази декларация урежда хипотези за възможно изпращане на български военни в Украйна. Няма отпори по отношение на антибългарската реторика и пропаганда в Северна Македония, където и в момента имаме задържани български автомобили, отново нищо не се случва. Не само че антибългарската истерия, подклаждана от медиите в Северна Македония, не спря, напротив, тя продължава с пълна сила и българското Външно министерство е неспособно да се справи с тази антибългарска истерия, която наблюдаваме в медиите в съседната държава. Нещо повече, внесли сме Проект на решение за вдигане на санкциите срещу Русия и Беларус и неизпращане на военни в Украйна, но такъв проект на решение, който наистина забранява всякакви хипотези за изпращане на военни в Украйна. Вече два месеца чакаме да се разгледат тези проекти на решения. Докато декларацията „врата в полето“, която урежда изпращането на военни в Украйна, беше гласувана 22 минути след нейното внасяне в Деловодството. Това показва много ясно – това правителство е заложник на геополитическите интереси, това правителство е заложник на Брюксел, то следва сляпо всичко, което му бъде спуснато оттам.

Когато обаче трябва да предприеме самостоятелни действия в защита на българите…

…и в защита на българския инициален интерес, абдикира от тях. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо. Председател. Аз искам само едно разяснение – тук има някакви опорки, някой си забрави, не знам кой – да внеса по случая с Милан Димитров. Аз наистина много съжалявам, че, господин Георгиев, тогава не развихте на близо двучасовата ни среща същите тези, които сега изложихте, но го казвам в интерес и на знание от страна на партийното Ви ръководство. Тогава доста мълчание запазихте и доста съгласие изразихте с действията, които е предприело Външно министерство. Дори ще Ви цитирам, Вие казахте: „Ние си даваме сметка, че това, което Външно министерство може да направи, го е направило.“ И всичко, което Ви бе изложено като фактология и хронология – това е пред свидетели, аз не си измислям нищо, Вие потвърдихте, че е сторено. Бяха Ви изяснени всички факти и обстоятелства, включително и юридически такива, които може да предприеме българската държава, Вие се съгласихте с това. Изненадан съм от това, което казвате сега. Разбира се, Вие в момента имате друга цел, която трябва да преследвате, но отново ще се върна към това. Когато говорим за съдбата на хора, трябва да бъдем много внимателни, защото създаваме у тях очаквания. Едно правите пред тях, друго правите и представяте вероятно пред тези, пред които трябва да се отчетете, трето и четвърто излагате в публичното пространство. Това, което казвам, го казвам с ясното съзнание на свидетел на разговора – като пряк участник в него, 95% от който разговор бе доминиран от това, което е направило Външно министерство. Около процент и половина беше Вашата интервенция, останалите, математически могат да се изчислят, бяха на близките на господин Димитров. Но пак ще кажа, не е честно, не е почтено, не е правилно да се правят внушения тогава, когато се говори за хора, които имат наистина очаквания за това – към тях да се подходи по някакъв конструктивен, правилен начин, и да се помогне в дадена ситуация. Твърдя, абсолютно документирано, че всичко по случая и казуса с господин Димитров от страна на българското правителство, от страна на българската държава, което може да бъде направено, е направено, и Вие се съгласихте. Опорките Ви.

Бях, бях. Лично, лично...

Той само за него говори…

Госпожо Киселова, първо, опорките не са мои. (Показва листче.) Моля, който си ги е забравил, да дойде да си ги вземе. Когато се срещнахме с Вас, господин Министър, Вие буквално бяхте министър на няколко дни. Разбира се, че няма как да сме очаквали министър на няколко дни да е направил чудеса, но сега, с течение на времето, вече можем да видим реално, че реални действия няма. Или поне аз, буквално преди няколко минути, говорих с близките на Милан Димитров и това, което те казаха, е, че според тях Външното министерство не прави нищо и няма никакво подобрение на ситуацията. Ако има нещо, което се е случило, излезте и го кажете, но реално, като действия. Защото – да, аз казах, Вие изразихте съчувствие с нас, но такова съчувствие изрази и предишният външен министър. Реални действия обаче няма и Милан Димитров продължава да гние в американски затвор в момента. Преди това гниеше в гръцки затвор. Това не е решение на ситуацията. И аз не виждам как Вие сега излизате и казвате, че всичко възможно е направено. Като това всъщност, което трябва да бъде направено, както и на самата среща коментирахме, най-вече се върши неофициално. Аз дори официална позиция в защита на Милан Димитров от страна на Външно министерство също не съм видял. Официална позиция, която да каже, че българската държава се застъпва за този български гражданин, че счита, че той е невинен. Защото, нека да Ви припомня, Милан Димитров е задържан на база на това, че определен прокурор вярва, че той имал намерение да извърши нещо. Но всъщност Милан Димитров не е извършил абсолютно нищо, което да е противозаконно. И в момента той още дълго време може да лежи в американски затвор, както казах, с много тежки последствия за неговото здраве. Може да се стигне и до финален, до катастрофален изход дори, защото той трябва да спи с апарат за дишане, който апарат за дишане не му е подсигурен в момента.

Нещо, за което също…

…не сте успели да се преборите. Така че ако има реални действия, излезте и ги кажете.

Но ако няма, мисля, че трябва да спрем дотук.

Просрочи две секунди.

Достопочтени служители на народа! Ако за повечето държави външното министерство е просто едно средство за контакт с правителствата на други държави и за обратна връзка с техните дипломатически представителства, спецификата на България и на нашата нация е такава, че Външното министерство се явява като едно субправителство, тъй като една трета от българите живеят извън пределите на страната. И това не са само българските граждани, които от икономически обстоятелства са принудени да емигрират и да работят зад граница. Нашият национален идеал за повече от столетие остава нереализиран. Компактни български маси живеят и на север, и на юг, и на изток, и на запад. Да, живеят навсякъде. Преди малко повече от месец на една от комисиите аз засегнах пред господин външния министър ситуацията за Украйна. Изобщо не исках да я обсъждам днес тая ситуация, но тогава споменах нещо, което считам, че вече всички би трябвало да са разбрали. Дележът на Украйна започна на международно ниво. Съединените щати започнаха да действат по начин, по който е действала Остиндийската компания. Поставиха им условия за безсрочни концесии на техните природни богатства. Ако започнем да гледаме пък нейните съседи и погледнем картата по часовниковата стрелка – Турция има претенции към Крим. Турция до ден днешен счита, че Крим е нейна територия, населена с нейни сънародници. Румъния има претенции към Ивано-Франковска и Черновицка област, към Одеса и към Южна Бесарабия. Те считат, че това са части от Румъния, от проекта „Транснистрия“. Унгария – Унгария има претенции към Закарпатската област. 150 000 души там имат унгарски паспорти. Полша има претенции към Лвовска, Ровненска, Луцка и Волинска област. Дори Беларус има претенции на юг от Припят. Другите държави, които имат претенции, вече водят бойни действия. Вижда се, че тези, които имат някакви претенции към Украйна, не се свенят от това дали членуват в НАТО, в Европейския съюз, дали са членки на ООН. Всички тези държави преследват своя национален интерес. Досега българският национален интерес в Украйна се изразяваше само в това – българите да бъдат пушечно месо на фронта. Над главите им да експлодират боеприпаси, изстрелвани от двете страни. В продължение на години българската дипломация не направи нищо за българите в Украйна, а знаем, че те действат като скачени съдове с българите, които живеят в Бесарабия и в Молдова. Проблемите, които съществуват там, съвсем скоро може би ще се прелеят и към нашите сънародници в Молдова.

Как да няма?

Господин Първанов, бихте ли обяснили, защо този анализ, който Вие правите, толкова рязко контрастира на анализа, който прави българското Външно министерство? Може би анализът, който прави българското Външно министерство, всъщност не е български, а може би този анализ е поредната опорка, спусната от Брюксел, която се опитва да представи нещата в някаква много розова светлина за Украйна, която всъщност не отговаря на истината. Благодаря.

След Ньойския договор България следва една политика – нека да не ни се разсърдят партньорите, нека да не ни се разсърдят съседите. И тази скромност и този свян вече повече от столетие тегне над нашата дипломация и над нашата външна политика. Така беше и по времето на Варшавския договор, така е и сега. Може да се каже, че тази приемственост в случая работи срещу нашия национален интерес. Национален интерес, който трябва да бъде приоритетен и на първо място – българските интереси трябва да са на първо място. Няма значение какво смятат нашите партньори. Те преследват своите интереси. Аз вече това го посочих. И не случайно беше зачекнат и въпросът с представителката на гагаузката автономия в Молдова. Колегата Ангел Георгиев спомена вече, че тя беше задържана. Тоест отстъплението по нашите национални интереси, нашата пасивност, започва да бъде максимализирана в интересите на други държави. Виждаме, че Румъния е агресивна не само в Украйна, тя е изключително агресивна в Молдова. В момента прорумънското правителство започва да защитава своите интереси. Неслучайно сме повдигали и въпроса за получаването на българско гражданство от нашите сънародници, които живеят в Молдова. Румънският паспорт те го получават за месец-два, за българско гражданство чакат по 4 – 5 години. Голяма част от нашите сънародници, живеещи в Молдова, притежават румънски паспорти, за да могат да ходят на гурбет в Чехия, в Австрия, в Германия. И Румъния един хубав ден може да удари по масата и да каже: тези хора са румънци. И виждаме, че тази политика те започват постепенно, постепенно да я натягат. Днес е ударът срещу нашата автономия в Гагаузия. Утре ще бъдат натиснати и нападнати нашите сънародници в Тараклийския район. В Кишинев и в Преднестровието може би ще бъдат следващите. Ако международната обстановка започне рязко да ескалира, каква ще бъде нашата позиция? Аз тук апелирам българското Външно министерство, външният ни министър, вместо да ходи на различни форуми в Брюксел, в Страсбург или някъде другаде, да посещава, ако трябва всяка седмица, Кишинев, Букурещ, Тараклия, Комрат. Да се среща там със своите колеги – на Молдова и на Румъния, да видят, че има интерес от България към нашите сънародници, че България е готова да ги защити, че България е готова да направи нещо. Досега винаги сме действали в обратната посока. Чакаме какво ще ни кажат партньорите. Точно заради това е нашето искане за вот на недоверие. Защото, докато чакаме това, което искат нашите ужким партньори, нашите ужким съюзници, те работят срещу нашия интерес. И ние изведнъж се оказваме като слуги на чужди интереси. Не искам да си мисля за този миг, когато стане нещо в Преднестровието или в гагаузката автономия. Ако се повторят времената на Мирча Снегур? Тогава какво ще правим? Сега говорим за един българин, загинал в Газа. За колко българи ще започнем да говорим, когато загинат в Преднестровието, когато започнат да загиват в Молдова или някъде другаде? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Може би ще говорим точно толкова, колкото говорим за загиналите българи в Украйна. Нищо! (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо председател, опорките на някой са останали тук. Да ги предадете директно или през някое посолство – едно конкретно. (Подава листче на председателя Наталия Киселова. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „На Биков бяха.“) Благодаря Ви, госпожо председател.

Я кажи сега какво мисли Турското посолство?

Аз ще Ви оставя да се наквакате, Коце, и тогава ще говоря. Давай!

Коце ще викаш на майка си.

Наквакайте се! Наквакайте се!

Ясно ли ти е?!

Наквакайте се!

Ама вносителите на вота, госпожо Председател, искат да си квакат от блатото. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз предлагам да оставим от нашето време да се наквакат и тогава да говорим. (Народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ и народният представител Байрам Байрам разменят реплики помежду си.) Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми заместник министър-председатели, уважаеми членове на Министерския съвет.

Наслушахме се на достатъчно изпълнения… (Нецензурна реплика от народния представител Костадин Костадинов към народния представител Байрам Байрам.) Госпожо Председател, Костадин Костадинов говори на чужд език в залата – моля, направете му забележка. Наслушахме се на достатъчно изпълнения от партия „Реплика – дуплика“. Очевидно е, че те ще превърнат и този вот на недоверие в поредното си изпълнение, което на всички им е втръснало – да говорят едни и същи неща по един и същи почин, който е крайно досаден дори и за самите техни членове на групата, както виждате много добре. А иначе вотът е направен по един изключително грозен повод. Злоупотребява се с болката на едно семейство, на един достоен българин – светла му памет – на капитан Марин Маринов. Отделно от това, вносителите се опитват да противопоставят и различни групи на българското общество, което е изключително грозно и опасно. Това няма нищо общо с националния интерес на България, камо ли с нейната външна политика. Така че, докато не излязат официалните доклади, както каза министърът, тази тема ние тук наистина няма как да я коментираме. Вносителите на вота много ясно са заявявали много пъти, че искат да напуснем всички международни организации. Това поне е едно от малкото неща, които те заявяват честно. Искат да напуснем НАТО, искат да напуснем ООН, СЗО, Европейския съюз, всичко друго…

И земното кълбо…

…и Съвета на Европа и каквото искат.

…и слънчевата система.

С едно малко изключение – те не искат да напуснем онези руски организации, за които тук се тръшкат дори с отделни изслушвания, а именно като Международния ядрен институт, за който явно само те са чували – тези видни ядрени физици в дясната част на залата. Хубаво. Аз обаче Ви предлагам оттук нататък Вие да не говорите за провал на българската външна политика, защото външната политика на България е едно от малкото неща, които са консистентни през последните години – с малки изключения, и точно там не може да се говори за провал. Аз Ви предлагам да говорите за Вашия провал, да отклоните българската външна политика от ясния ѝ курс. Защото Вие се опитвате това да го правите от години – откакто сте тук, в този парламент, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, и не Ви се получава. Просто не Ви се получава. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Госпожо председател, предлагам Цончо да го вземете да ми пише субтитри докато говоря. Мисля, че ще е много полезно за публиката.

Ще викаш на майка ти Цончо! Майка ти Цончо ли се казва?

Госпожо председател, моля да изгоните тези двама представители от залата, които сами се опитват да си провалят вота на недоверие. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Моля да ги изгоните и двамата квакащи. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.)

Господин Силвестъров, моля малко да се успокоите. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.)

Разбира ли, Силвестъров?

Ще се държиш уважително Джар Джар Бинкс!

Джар Джар Бинкс.

Госпожо председател, колеги, българският национален интерес за нас от „ДПС – Ново начало“ е ясен и това е интересът на хората, а няма абсолютно никакво съмнение, че интересът на хората е България да бъде член на най-силния отбранителен съюз, а именно НАТО, който гарантира мир и който е гарантирал мира ни през последните 25 години в България, както и на Европейския съюз – най-проспериращия икономически съюз, без абсолютно никакво съмнение. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Нашата външна политика, разбира се, е част от тези два съюза, но за разлика от колегите, които са вносители на вота, и разбрахме от изказванията, че те имат някакви комплекси за слугинство, за подчиненост – в общи линии Фройд и Юнг тук се изказаха на трибуната многократно, ние от „ДПС – Ново начало“ имаме самочувствието, че ние можем да участваме във формирането на тези общи външни политики – както на НАТО, така и на Европейския съюз, и колегите, които се занимават с това в момента, се справят много добре. Точно така! Ние имаме като член на тези съюзи думата, когато се формират тези общи политики. И когато е необходимо, ние от „ДПС – Ново начало“ коригираме тези работи, така че те да бъдат в интерес на българските граждани и българските хора. Няма как да Ви позволим, колеги, да отклонявате България от евро-атлантическия курс. Няма как да Ви позволим да я отклонявате от пълноправното членство в НАТО, където ние сме ефективни, както и в членството ни в Европейския съюз и еврозоната, за което Вие ще получите още малко информация след малко. Но това, което виждаме в момента и няма как да си затворим очите, е, че Вие обслужвате в момента чужда външнополитическа доктрина, която не е българската, която е на държава, която не е приятелска, която е на държава, която ясно ни е определила и работи против българските интереси. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че предлагам наистина да спрете да говорите за провала на българската външна политика, защото Вие не можахте да изтъкнете нито един аргумент в тази посока, и ние от „ДПС – Ново начало“ няма да Ви позволим да отклонявате България от евро-атлантическия път. А оттук нататък, излизайки на тази трибуна, тъй като виждаме, че се мъчите да си запълвате времето с всякакви работи, които нямат нищо общо с темата, да започнете тук, на глас, терапевтично, ние ще Ви помагаме добронамерено – виждам Вашата агресия, която е резултат от безпомощност да споделяте провала на Вашите опити, на ВЪЗРАЖДАНЕ, да отклоните България от външнополитическия ѝ курс – колеги, ние ще Ви помогнем да приемете това нещо спокойно и да не правите тука драмата си част от цялата зала. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Когато става дума за външна политика, провалът на България не е от вчера, не е и от този ден, защото българската външна политика се свежда до това да изпълняваме разпоредбите на урсулите в Брюксел. Министър Георгиев говори за дипломация, ние го наричаме слугинаж, майцепродавстване и изпълнение на това, което ни наредят от страна на Брюксел. Урсула фон дер Лайен, която говореше, че Русия е толкова пропаднала, че взима чиповете от пералните, за да може да воюва с Украйна, в момента ни се обяснява, че едва ли не, ако не се държим с Европейския съюз и със самозабравили се лидери комплексарчета като Еманюел Макрон и Киър Стармър, Русия ще почука на нашите граници и ще ни превземе. Хем воюват с чипове от перални, хем ще ни превземат. Така че тази опорка издиша. В момента, в който международните отношения и картата на света се променят, и основни двигатели за това са Съединените американски щати – в лицето на президента Тръмп, и на Русия – в лицето на Владимир Путин, ние сме застанали удобно до европейските лидери, които… Няма нищо достойно в тяхната позиция. На следващото място, министър Георгиев говори за това, че категорично ще осъди, независимо кой е – ние смятаме, че е израелската държава, за смъртта на капитан Маринов. Аз се чудя къде беше тази категоричност в неговите думи, когато излезе информацията от становището на ООН, че капитан Маринов, лека му пръст, е загинал вследствие на атака от израелски танк. Никой не видя тази категоричност в неговите думи, затова внесохме и ние вота на недоверие. Спомена се тук, че вносителите, в лицето на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, в лицето на партия МЕЧ и партия ВЕЛИЧИЕ, имаме своите различия помежду си и това е така, но когато стане дума за партии, които се заявяват като опозиционни на правителството, трябва да намерим най-малкото вид обединение, някаква причина за обединение, за да може да се събори правителството. И тук срамното поведение на представителите от ПП-ДБ, които виждам, че са трима човека – чест прави на Асен Василев, Бойко Рашков и Богдан Богданов, че са в залата, отказаха да се включат в този вот на недоверие. Така че следващия път, когато Кирил Петков отиде на протест „Вън Пеевски от властта“, нека излезе и да каже на неговите хора от „Правосъдие за всеки“, че ние от ПП-ДБ подкрепяме правителството на Бойко Борисов и Делян Пеевски, защото не виждаме нито провал във външната политика, нито провал в корупционните практики на това правителство.

Уважаеми господин Хрисимиров, Вие не бяхте много точен и не споменахте, че преди това правителство ПП-ДБ управляваха с ГЕРБ и ДПС, така че те имат огромни традиции в това да казват едно, а да правят съвсем друго – да обещават нещо на техните избиратели, а тук, на тихо в парламента, да правят някакви задкулисни договорки. Помните кафетата – турските кафета, които пиха в кабинета на Пеевски, знаете колко пъти са идвали и при нас, от ВЪЗРАЖДАНЕ, да подкрепяме техни предложения, и наистина ние сме подкрепяли добрите такива. Срамно е, че днес залата и техния сектор е празен. Абсолютно срамно е хора, които се обявяват за опозиционна партия, да ги няма тука и да подкрепят по този начин правителството. Още повече, че цяла седмица техните представители са налазили студиата на медиите – като плъхове са налазили студиата…

Извинявайте, госпожо Киселова, трябваше да кажа като дървеници или някакви други животни. Благодаря. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Таслаков, както казах в моето изказване, при най-малкия повод, който може да ни даде правителството за внасяне на вот на недоверие, ние сме длъжни да го направим. Съответно партиите, които се заявяват като опозиционни, да подкрепят, най-малкото да участват в дебата. За съжаление, това не виждаме от представителите на ПП-ДБ. Сега виждам, че Асен Василев се е заявил за изказване – с удоволствие ще чуя какво ще каже той и как ще подкрепи това правителство. Но, както каза и Радостин Василев, и аз смятам, че влизането в еврозоната на България не трябва да бъде външна цел на България, външна политика, особено когато не сме готови за него. Да говориш от призмата на ПП-ДБ за влиянието на Пеевски във властта, за вредната политика, която Бойко Борисов през годините е показвал, да говориш за корупция в управлението на държавата и в същия момент да откажеш да подкрепиш вот на недоверие за същото това правителство. Преди няколко седмици гласувахме в тази зала позорния бюджет, който предложи правителството, и се оказа, че ние сме световен лидер и световен рекордьор в строене на магистрали. Петдесет милиона на километър ще струва новоизградената магистрала! Ако това не е корупция, аз не знам какво друго може да кажем за това нещо. Говори се, че става толкова скъпа тази магистрала, защото имало инфлация. В същия момент ни се обяснява, че ние сме изпълнили инфлационните критерии за влизане в еврозоната, но поскъпва магистралата. Петдесет милиона на километър, пак да кажа, наистина не е нормално това нещо! И когато ни се дава възможност за провал във външната политика, ние трябва да вземем тази възможност, да говорим, да обясним на българските граждани, че сме прави в това да искаме този вот на недоверие и той да бъде успешен. Друг е проблемът, че ПП-ДБ отказват да го направят това. Интересно ми е как ще говорят – поне те така заявяват – юли месец ще внесат вот на недоверие във връзка с провала на антикорупционните закони. Аз Ви видях Закона за противодействие на корупцията и той не е добър. Вие говорите алабализми, нищо не правите за това да се борите с корупцията.

Благодаря, госпожо Председател.

Така че ПП-ДБ няма да могат да излязат и да кажат, че изведнъж се е появила корупцията с това правителство, пък сега няма. Другият срамен момент е отказът на ДПС на Доган да подкрепи вота на недоверие – не намериха смелост в техните редици да се опънат на това, което се случва в тяхното мнозинство, защото и на слепците вече е ясно, че това правителство формално е на Бойко Борисов и на ГЕРБ, а неформално е на лицето Делян Пеевски. Така че оставка на това правителството! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми господа депутати! Искам от партия ВЕЛИЧИЕ да кажем нашите мотиви да подкрепим този вот на недоверие за сегашното правителство, като, първо, искам ясно да стане на всички български граждани, че това не е вот на недоверие, който е евро-атлантически или проруски, а това е вот на недоверие на едни хора, които няма как да извършват силна външна политика, при положение че нямаме вътрешна такава. Президентът Тръмп в един разговор с президента Зеленски му каза: „Ти нямаш козове, не можеш да преговаряш – нямаш козове“. И това е част от външната политика, в която един преговарящ или един човек, който води външна политика, трябва да има някакви козове. В България не виждам какви козове ни останаха, за да можем да преговаряме някъде и ще кажа защо. Сегашното правителство знае, че ние се намираме в условия на предвоенен конфликт, който е между Европейския съюз и вероятно Русия. Като членове на Европейския съюз и НАТО ние трябва да се грижим за сигурността на нашите граждани и за нашата армия. В един такъв момент, ако едно правителство иска да води силна външна политика, поне би се грижело за атомните си бункери, които да приютят хората в случай на някакъв проблем. Знаем, че Русия е ядрена сила с най-много ядрени ракети в света. Четох една статия, че Швеция може да приюти 7 милиона човека в ядрени бункери и строи нови, а в България, във Варна, се унищожи един от най-големите атомни бункери. Ние подадохме сигнал и именно корупцията в правителството и мафията в сегашното управление направиха така – всичко да бъде потулено. Защо? Защото хората в тази престъпна дейност бяха хора от ГЕРБ, които участваха в преобразуването на този обект в скрап. Поради тази причина аз не виждам как ние можем да водим външна политика, когато нямаме въоръжение – ние го дадохме, нямаме армия, и най-важното – в България и в българското правителство ние имаме много корупция. То е подвластно, така да кажем, на вече установени престъпления, които са санкционирани със закона „Магнитски“, за който може да кажат хора, че не важи в България, но всъщност е международен закон с ясно установени нарушения, корупция, в които участват хора и от двете управляващи партии. Защото не е тайна, че сегашното правителство, основните управляващи партии са ГЕРБ и „ДПС– Ново начало“, останалите са просто поддръжници. И ако ние водим външна политика, а начело на държавата са хора, които са заплашени от затвор, допълнителни санкции или други неща, ясно е, че тези хора няма да вземат най-доброто решение за България. И ако ние говорим за евро-атлантическа интеграция – 60 хиляди сметища, които сте ги направили Вие, защото Вие сте участвали в управлението на общините и на държавата до този момент – 60 хиляди сметища не са добра изходна посока за преговори. Слушах един анализатор, който казваше, че 60% от руснаците от провинцията там имали външни тоалетни. При нас всеки българин си има незаконно сметище, което не знам дали е евро-атлантическа ценност – да хвърляш боклук навсякъде в природата, да сееш зарази, да унищожаваш народното богатство като земя, води и всичко останало. Ние после имаме даже да говорим за водите и безводието. Как да говорим за води и безводие, което е част от националната сигурност, при положение че ние сме ги отровили? Вчера заснех отново река, която минава през филтър от боклуци. София се захранва от река – язовир „Искър“, който минава през филтър от боклуци, отново от това управление. Защо го казвам това нещо във връзка с външната политика? Защото никой отвън няма да ни погледне сериозно, когато ние имаме една държава – мръсна, мафиотска, корумпирана, и да има някаква договорка с нас, при която да има взаимно уважение. Това нещо няма как да се случи. И ако ние говорим за Европейски съюз и НАТО, Европейският съюз и НАТО изповядват други ценности – не тези, които има в България. И аз не знам ПП-ДБ защо излязоха? Защото аз вярвам, че те вярват в други ценности, а не в тези, които изповядва сегашното управление. И ако искаме да има честност, справедливост, възможност за развитие на хората, ако искаме да имаме армия, която да е готова да умре, защото, вижте, не съм виждал корумпирана армия в света. Срещу пари никой не е готов да умре. Всички хора са готови да се жертват за някаква идея, за някакъв идеал. Аз не знам как може да имаме идеал, като всеки български гражданин, с който говоря по улиците на София, като излиза, хора ме спират и казват: „Направете нещо, тези хора да се махнат от властта“. Ако ние влезем във военни действия, единственото, което могат да очакват управляващите, е народът да погне тях, а не да отиде някъде да се бие с някакъв противник. Поради тази причина всяко въвличане на България във военен конфликт или продължаване на говорене в тази посока, без да се оправят вътрешните проблеми, прави така, че външната политика да няма никакъв смисъл, да е по-скоро едно излагане, в което не че Европейският съюз ни унижава, ние сами се унижаваме и ние сме хората, които правим така, да изглеждаме нелепо в очите на хора, които иначе биха били добри съюзници. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! След, меко казано, спорно проведени поредни извънредни парламентарни избори в страната, както и след трудното сформиране на парламентарно мнозинство в това Народно събрание за излъчване на редовно правителство, днес сме в още по-безпрецедентна ситуация – на най-бързия вот на недоверие към новоизбраното правителство. Да, динамиката на събитията в геополитически аспект и нетърпението на българското общество да се раздели час по-скоро с политическата криза у нас, са фактори, предопределящи допускането на грешки от всички парламентарно представени партии, призвани да оправдаят очакванията за бърз излаз от блокирането на нормалната дейност на държавността и нейните институции. Това се отнася със същата сила и за провежданата външна политика от правителствата на Република България, но тези фактори по никакъв начин не са оправдание за неспособността на призваните да загърбят личните си и партийните интереси, допуснали, именно поради тях България да зацикли в поредица от всякакви други кризи през последните десетилетия. Напротив, тези и други подобни фактори би трябвало да са изключителна мотивация пред българското политическо представителство във всички партии и особено пред парламентарно представените от тях, да са на висотата на своята отговорност пред страната ни и да предприемат адекватни законодателни и оперативни действия за защитата на националния ни интерес, а не на своя собствен. За съжаление, това се оказа трудна задача на фона на тоталната блокада на ключови институции в държавата от един феноменален модел на олигархично-мафиотска разправа с тях. Парламентарната група на ДПС – ДПС бяхме поканени от председателя на партия ГЕРБ като мандатоносител да се присъединим към споразумението за сформиране на парламентарно мнозинство за излъчване на правителство за съвместно управление в последния възможен момент, преди връчването на мандата по Конституция от президента Радев. Пред нас се изправи отговорността страната ни да пропусне оперативния шанс през приемането на редовен бюджет да изпълни стратегическата цел за България по приемането ни в еврозоната скоро след пълноправното ни приемане в Шенгенското пространство на Европейския съюз. Като отговорна партия с доказана ключова роля при вземането на важни за страната ни решения ние не се поколебахме да бъдем на тази висота и сега, без да поставяме никакви условия по състава на проектокабинета, както и наше пряко участие в него, ние изрично формулирахме и разписахме, обвързано със Споразумение между трите партии, приложение за принципите и смисъла на нашето участие в това мнозинство. А те са кратки и ясни: разграждане на модела Пеевски, недопускане по никакъв начин на други подобни политически вмешателства и задкулисни зависимости спрямо институциите в държавата, както и консенсусно одобрение на назначения избор на всички нива на управление и на регулаторни органи без квотно разпределение. За съжаление, през последните два месеца и до момента сме свидетели на абсолютно незачитане на тези принципи и на техния смисъл, както и на клаузите в Споразумението и неговото приложение, които ги обуславят. Принципната ни позиция за приемане на важни за страната ни решения в изключително сложна вътрешна и външна обстановка заживя изкривена през огледалния свят на Делян-Пеевските опорки за изчезващите деребеи, молещи за оцеляване, ламтящи за власт и плашещи се от нови избори. А фактите обуславят съвсем друга обективна реалност и тя е, че във формираното мнозинство, излъчило настоящото редовно правителство, парламентарната група на ДПС – ДПС е втора по тежест на електорална и мандатна стойност и по силата на всички политически правила и традиции е с далече по-съществени перспективи за развитие. Веднъж очистила се от самозвани политици – обект на санкции и разследване от най-влиятелните политически държави, органи и институции от световен и европейски мащаб, както и от техните користни последователи, партията ни има далече по-светъл хоризонт пред себе си. По вота на недоверие в продължение на нашата доказана през годините държавническа философия за осмислена отговорност при взимане на важни за страната ни решения в трудни моменти, ние няма да подкрепим този вот на недоверие към правителството на господин Росен Желязков, още повече с тези мотиви в този момент. Правителството може да бъде критикувано за множество негови действия или бездействия, но точно по отношение на позициите на премиера Желязков и комуникациите му в евро-атлантическите институции и с техните ръководители ние го подкрепяме нееднозначно. Установяването на един балансиран, но същевременно твърд курс на изпълнение на принципни позиции и поети ангажименти от страната ни заслужава нашето доверие. Евроскептицизмът като основен водещ фактор за причините, обединили партиите вносители на вота на недоверие към правителството на господин Росен Желязков, е в размер с нашите дългогодишни политически усилия страната ни да завърши успешно европейската ни перспектива. България и българските граждани нееднозначно са се произнесли по основната тема на външната ни политика от доста години назад. Всеки опит за промяна на тази стратегическа величина в перспективата пред нашата страна са несъвместими с нашето разбиране за държавническо политическо поведение. Другата част от мотивите на вносителите ще оставя без коментар. Те са конюнктурни и са извън интересите на голямата част от българското общество. Това не значи, че за всички други основателни критики към управлението на изпълнителната власт ние ще останем без реакция и активна позиция, така както го правим и в момента в съответните формати за обсъждания и вземане на решения в парламентарното мнозинство в сегашния му състав. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)

Господин Али, обяснихте как един от фундаментите да подкрепите това правителство и то го има заради Вас, персонално заради ДПС-ДПС, е заради това, че да гарантирате липсата на Пеевски в това правителство. И това Ви беше обяснението пред обществото. В момента обаче ситуацията е различна. В момента Пеевски държи това правителство. Пеевски държи да има въобще заседания, защото няма кворум. Пеевски и групата му – като казвам Пеевски, визирам цялата му група, направи бюджета такъв, какъвто е, благодарение на него. Пеевски смени няколко регулатори, включително конституционен съдия, персонално той – с неговите гласове! И Вие в момента заставате и управлявате вече заедно с него. Кога точно сте искрени? Кога точно? Обслужвайки, работейки заедно с Пеевски, или излизайки, обяснявайки: „Ние сме верни, предани евроатлантици, ама не обичаме Пеевски“, и в същото време управлявате с него. Вие сте част от Пеевски, няма разлика и това го показвате с действията си. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, възмутен съм от това, което се случи и се случва, и се говори на заседанието на парламента от народния представител Танер Али от Търговищкия регион. От няколко месеца насам в този парламент – Петдесет и първия, виждам, че едни хора от една група постоянно хленчат и постоянно се оплакват от парламентарната трибуна. Искам да ги питам какво градивно са направили за обществото, какво са предложили за решаването на техните проблеми за това време от няколко месеца на Петдесет и първия парламент? Какво, освен да защитавате само онези, които са нарушили законите, нищо друго не сте направили! (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“) Човек, който се среща с организирана престъпна група – ОПГ, в лицето на бившия кмет на Омуртаг, човек, който осъществява натиск върху кметове, съветници в Омуртаг и Опака, ни най-малко може да говори за законност, морал или ценности. Но няма да Ви се получи! Знаете ли защо? Защото хората знаят, че от Вас нищо не зависи, и с нищо не можете да им окажете съдействие и помощ, защото Вие сте изнудвачи, извиващи ръце, и мислещи само за себе си и за личния си интерес капсули.

Мислещи само за себе си и за личния си интерес капсули! (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „А така!“)

Тук е парламентът, а не село Свирчево, господин Танер Али! Естествено, че нямам нищо против тези хора, които живеят там! Вие ли сте хората, които ще говорят за морал и ценности? Нито един от нас не е над закона. Ако има и най-малко съмнение…

…че сме извършили престъпление или сме над закона, следва да направим следното: да си дадем имунитетите.

А при Вас основният проблем е ето това нещо!

За да не пречим на органите, разследващите органи…

…Но знаете, рано или късно, истината ще излезе наяве!

И искам това да кажа!

Коя е нашата и Вашата общност, господин Танер Али! Не можах това да разбера!

Нали всички сме български граждани…

…без значение турци, българи, роми, помаци, евреи… (Председателят изключва микрофоните на оратора. Ораторът продължава да говори на изключени микрофони. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“) Последно!

Последно изречение!

Да, взел съм изказване, така че последно изречение.

Ние от „ДПС – Ново начало“ няма да позволим на сульо и пульо да унижават и обвиняват нашия председател…

…в каквото и да е, който представлява над 300 хиляди български граждани. Време е за ново начало! (Шум и реплики от „ДПС – Ново начало“.)

Край на деребеите и… (Председателят изключва микрофоните на оратора, който продължава да говори. Възгласи от „ДПС – Ново начало“: „Браво! Браво!“) Благодаря. (Шум и реплики.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Цонев, първо на Вашата реплика… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ганев, Цончо Ганев“!)

Извинявайте, извинявайте. Ние категорично се разграничаваме от модела Пеевски. Категорично! (Шум и реплики.) Ние, Движение за права и свободи, парламентарната група на ДПС – ДПС, категорично се разграничаваме и няма да позволим някой да ни вменява някакви измислици, първо. Второ, има управление на страната, подкрепено с предложение от парламентарната група на ДПС – ДПС. Който приема подкрепа, от който и да е, е негов проблем! Ние ги спазваме и сме хора, които от 35 години защитаваме евро-атлантическите ценности на България, и никога няма да позволим в това отношение някой да ни разиграва и да прави политика на гърба на парламентарната група на ДПС – ДПС. Относно това, за което колегата взе реплика, господин Шабан, аз да го попитам: от кого беше той кмет на община? Кой го направи кмет? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кой? Кой?“) Господин Ахмед Доган! И тези предатели днеска излязоха (шум и реплики), днеска тези предатели излязоха да говорят за деребея, но аз не знам кой е най-големият деребей на България в момента. И понеже не можа да си прочете това, което Станислав му го написа, не можа дори да го прочете и се опелтечи, и дошъл да ми дава акъл! Съжалявам Ви, господине, съжалявам Ви.

Уважаема госпожо Председател, първо, това, което съм си го написал, съм си го написал лично аз. Не съм го дал на господин доктор Хасан Адемов да ми го провери, както направихте Вие, господин Танер Али, така да се изразя. И второто, което искам да Ви кажа, е, че хората са ме избрали. Хората са преценили, че аз трябва да бъда кмет на Омуртаг преди доста време, и сега хората са преценили, че аз трябва да бъда народен представител от Движение за права и свободи, и то от истинското ДПС, но нека тук всеки да разбере философията на един философ. Капсулирането на определени етноси – да, ама не, господин Танер Али! Този, който не е в крак с времето, е обречен да си замине, да залезе и завинаги да изчезне! Трябва да го знаете. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.) И кажете на главния деребей на Републиката, кралят на залязващото слънце, че с изнудване, извиване на ръце и с такива похвати нищо не се постига! Нищо не може да се постигне с говорене на глупости, необосновани твърдения и внушения! Не сте влезнали в час, господин Танер Али! Влезте в час, междучасието приключи и звънецът отдавна звъни, да го знаеш! Благодаря Ви за вниманието. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. С нетърпение очаквахме изказването на господин Асен Василев – как за пореден път ще подкрепят правителството на ГЕРБ и ДПС, но уви, той се отказа от изказването си. Основна задача на държавата е тя да осигурява сигурността на своите граждани. Сигурността на гражданите има няколко измерения, като могат да се обобщят в следните категории: физическа и правова сигурност, национална отбрана, социална и икономическа стабилност, защита на правата и свободите и защита при бедствия и аварии. Разбира се, за всяко едно от тези измерения може да се каже как това правителство не е успяло да го осигури, но ще се съсредоточа върху физическата сигурност и защитата на правата и свободите на българите зад границата. За мен, когато една държава не може да гарантира сигурността на своите граждани в страната и на тези зад граница, то тя е загубила своя смисъл. И след като правителството оглавява и ръководи политиката на държавата, то за провала в защитата на своите граждани днес обсъждаме този вот на недоверие към правителството. Ще посоча три примера, в които българската държава е отказала да защити своите граждани зад граница. Първият е случаят с Милан Димитров, който бе екстрадиран в САЩ по скалъпени обвинения. Вторият е случаят със задържаните българи в Англия – пак по скалъпени обвинения, обвинени в шпионство в полза на Русия. Третият случай е отказът на българската държава да осъди действията на Израел при смъртта на капитан Марин Маринов. Във всичките тези случаи международната общност вижда, че България нехае за своя суверен и това води до едно изключително лошо отношение към българите в чужбина. Вкарахте България в Шенген, но когато българите са вкарани в ареста в други държави, нищо не правите! (Шум и реплики.)

Господин Шопов, аз смятам, че Вие като добре запознат с геополитическата...

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Шопов, аз смятам, че Вие като добре запознат с геополитическата обстановка, следва да направите анализ и на провала на външната политика най-вече в геополитически план, защото конкретните случаи наистина вече станаха много, но глобалният провал е много по-сериозен, защото засяга персонално всеки един български гражданин. Благодаря. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Явно имаше малко напрежение в залата. ДПС на Доган нещо се засегнаха, че подкрепят правителството на Пеевски, обаче твърдят пред цялото българско общество, че не го подкрепят. Господин Георгиев, истината е, че в момента тази стратегическа величина, за която говорят преждеговорившите – че ние трябва да подкрепим Украйна на всяка цена и че това е евро-атлантическо, са абсолютни глупости. Истината е, че ние трябва да имаме стратегия за нашата външна политика, която да осигури сигурността на българските граждани. При този военен конфликт, който е толкова близко до България, при положение че нашите военни сили са оскъдни, ние трябва да страним от този конфликт, далече да стоим от този конфликт, да не осигуряваме по никакъв начин никаква помощ на Украйна и това да го правим за сигурността на българските граждани, на първо място, а не за някакви кухи мантри, че трябва да сме евроатлантици. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние се присъединихме към този вот на недоверие с ясното убеждение, че външната политика днес е от стратегическа важност какво ще се случи с нашата страна в близко бъдеще. Очевидно е, че новата сглобка няма външна политика. В това динамично време видяхме пасивни и хилави действия. Днес важният въпрос е: кое ще защитим – мирът или войната? Това е въпросът, който стои пред нас, Европа и света. Опитът на американския президент Тръмп да спре войната между Русия и Украйна, както многократно е обещавал, заслужава подкрепа. Ние като страна, разположена непосредствено до този конфликт от Черноморския и Балканския регион, нямаме друга алтернатива, освен мирно разрешение. Всичко друго е предателство на националните интереси. Правим ли достатъчно в тази посока, ако въобще правителството и парламентарното мнозинство я осъзнават? Категорично не! Превъоръжаването на Европа е задължително, но и много закъсняло действие. То не е в контекста на днешния ден. Това трябваше да започне още преди пет-шест години, когато нямаше гореща война, а и САЩ поставиха остро този въпрос. Тогава обаче Европа не направи нищо. Задачата на България е да бъде много активна в миротворческите усилия, които се полагат днес. България има уникален шанс да бъде участник в процеса на създаване на мир, защото и украинският, и руският народ са ни еднакво близки и исторически, културно, и религиозно ние имаме вековни отношения. Това е даденост, но и огромен потенциал, който не се реализира от настоящото правителство. Много добре разбираме страданията, жертвите и разрушенията, защото те са и от двете страни, но ескалацията на този конфликт крие непосредствена и огромна опасност за нас. Ето защо ние призоваваме правителството по най-бързия начин да изработи позиция, в която българската държава да поеме резонните си функции на посредник на този нелеп конфликт. Защото, ако инициативата във Варна да има център, който да координира мирното ползване на Черно море, е политически коректна, то инициативата Варна да бъде място за постигане на мир изглежда много по-прагматична. Ние не бива да бъдем инерционно повлечени от политики, които не целят мира. Това би било груба грешка и е груба грешка! Ние сме обречени да бъдем в тясно сътрудничество и с Украйна, и с Русия, след като се установи мирът, а както Ви е известно, каквито и войни да се водят, те завършват с мирно споразумение, като изходът на тази война е вече известен. Ето защо считаме, че действията на премиера и външния министър не отразяват националните приоритети в днешно време и затова искаме тяхното отстраняване. Както вече е известно, Балканите бушуват политически от няколко месеца. Това крие също своите потенциални опасности. Къде е нашата активна политика по отношение на създаването на конструктивни връзки с Република Северна Македония? Хуманитарната акция, която беше проведена при инцидента в Кочани, изцяло я приветстваме, но тя е един дълбоко човешки жест, а ние питаме за политическите действия. Има ли капацитет настоящото правителство да установи конструктивни отношения с Република Северна Македония в контекста на бъдещото развитие на двете страни? Това засега не се вижда. Войната в Газа и напрежението в Близкия изток също донесоха скръб с нелепата загуба на нашия сънародник. Каква е нашата позиция по разрешаването и по решаването на близкоизточния палестински проблем? Неизвестно. И накрая, след като видяхме, че България няма желание да прави активна външна политика в интерес на българите, искам да поставя въпроса за енергийната дипломация. Зелената сделка катастрофира и донесе политически и социални проблеми на цяла Европа. Всички от една година говорят за нейната корекция, но за съжаление както миналата Европейска комисия, оглавявана от Фон дер Лайен, така и настоящата Европейска комисия със същия председател, провежда политика, която не просто създава затруднения на икономиката, но съсипва национално богатство и ресурси, тотално пренебрегвайки интересите на местната икономика, съсипвайки природното биоразнообразие, здравето и безопасността на българските граждани. Нашият район – Балканският, е най-силно засегнат от зелената сделка – тук имаме най-високи цени на електроенергията в Европа. За съжаление, виждаме опити тази политика да бъде само разширявана и задълбочавана, включително с готвените промени в закона и действията ни по ПВУ. Не мислете, че това не е външнополитически проблем. Както знаете, миналата година предложихме решение – да се продължи изграждането на АЕЦ „Белене“ тук, на нашата площадка. То беше заметено и игнорирано от тези, които в момента представляват мнозинството в българския парламент. Това е престъпно спрямо стратегическия български интерес, като отваря път за разгръщане на безогледно строителство на ВЕИ, което се случва чрез прахосване на стратегически национален ресурс като плодородни земи и дори през престъпления като кражби на земя от държавни горски фонд и в „Натура 2000“. Само слепец не би видял причините за поставянето на българския енергиен интерес в зависимост на чужди енергийни интереси.

Моля за последно изречение.

В заключение ще отбележим, че напълно съзнателно гласуваме за този вот на недоверие. Призоваваме всички присъстващи партии, представени в този парламент, да гласуват също за, като добавяме, че това правителство е вредно за България и трябва да си ходи. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Уважаеми български граждани! Много хора питат: защо внасяте този вот на недоверие, след като нямате достатъчно мнозинство да съборите правителството? Ами много просто: защото това ни дават инструментите на демокрацията, на парламентаризма, и ние като опозиция, и като може би единствената сериозна голяма опозиционна група в този парламент – не може би, а е така по действия, имаме тези инструменти и ги ползваме. И най-вече да разобличим групите, които предадоха своите избиратели и които няма да участват в този вот, или ще се въздържат. Най-вече искам да обърна внимание на тези хора, които от Вас са гласували за „Има Такъв Народ“. Ние рамо до рамо сме били в кампаниите и сме си говорили, и е ставало въпрос, че никой от Вас не е искал ГЕРБ да бъде на власт, нито пък Пеевски. Сега виждате Вашите избраници как се крият зад гърба на ГЕРБ срещу четири министерства. Същата ситуацията е и с БСП. От 20 години тежки борби срещу модела ГЕРБ и накрая – в едно управление срещу четирима министри и малко постове. От БСП забравиха и за социалните плащания, забравиха и за майчинството втората година, забравиха и за безработицата – да се вдига, въобще всички социални придобивки. Защо външна политика сме избрали като тема? Ами защото това е само началото. Има редица проблеми, редица вотове, които смятаме да внесем, и да продължаваме да отваряме очите на българското общество кои са предатели и кои са опозиция.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Таслаков, Вие пропуснахте да споменете групата на ПП-ДБ, чиито представители цяла седмица говориха как няма да подкрепят вота на недоверие заради еврозоната. Според Вас означава ли това, че за ПП-ДБ е по-важно приемането на еврото, отколкото животите на българските граждани в страната и в чужбина? Благодаря.

Уважаеми господин Коста Стоянов, мисля, че за ПП няма какво повече да коментираме. За тях българските животи отдавна са показали, че нямат никаква стойност, съвсем други са техните ценности. Те изповядват чужди интереси. Тук сме се нагледали на какви ли не решения, така че няма какво да ги коментирам, още повече че те имат медийното предимство всеки ден да обясняват своите лъжливи тези от телевизията, само че техните избиратели също са били рамо до рамо с нас на протестите, и могат да направят преценка кое е лъжа и кое е истина. Сега относно външната политика исках да обърна внимание. Настина, господин Министър, имаме изключително беззъба, да не кажа никаква външна политика. Откакто съм и председател на Комисията по политиките за българите извън страната, се натъкваме постоянно на сигнали с проблеми в българските общности. Искам да спомена – в момента има конфискувани автомобили с български номера в Кавадарци, в Македония. Само защото са българи, хората ги тормозят там. Изпратил съм Ви писмо да видим каква позиция Вашето министерство ще има. Според мен трябва да бъде по-твърда позиция към Северна Македония, защото това не е единичен случай. Знаете за побоите с Пендиков, знаете, че има български народни представители, които имат забрана за влизане в Македония. Не само народни представители, ами председатели на парламентарни делегации, което е абсолютен срам. Аз Ви попитах чисто колегиално, изпратих въпрос към Вас: какви действия сте предприели с македонските дипломати за разрешаване на това недоразумение? От Вашия отговор стана ясно, че никакви действия не сте предприели. Изобщо, абстрахирам се от големите теми като войната в Украйна, макар че те са много важни, ами Вие на българските общности зад граница не сте обърнали внимание, какво остава за някакви по-големи теми като война. Абсолютно нулева външна политика. Това не е политика, господин Георгиев. България трябва да я уважават, но за да я уважават навън, трябва първо ние да се уважаваме и да имаме строги, ясни и категорични позиции.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Чухме много нападки, атаки, критики, но нищо конструктивно и реално. Както винаги, ВЪЗРАЖДАНЕ, МЕЧ, ВЕЛИЧИЕ залагат и залитат по популизма и гръмките изказвания без никаква реална подплата. Уважаеми народни представители, популизмът руши демокрацията. Агресивното поведение няма място в парламента. Тук е място за нормален и аргументиран дебат, а не за кресливи и лишени от съдържание изказвания. Има няколко неоспорими факта, които трябва да бъдат отбелязани във връзка с външната политика. България е член на Европейския съюз от 2007 г. От тогава до сега, вече почти 20 години, всички проучвания показват, че по-голямата част от българските граждани подкрепят Европейския съюз и членството на България в него. Преди една седмица излезе последното подобно проучване, което показва, че 61% от българските граждани смятат, че България има ползи от членството си в Европейския съюз. България от самото начало, от създаването си през 681 г., е част от Европа, част от политиката, сблъсъците, конфликтите, дипломацията и културата на Стария континент. Просто се намираме в Европа. Не се намираме в Африка, в Азия, в Америка, намираме се тук и работим с Европа години наред. Всички трябва да осъзнаем това, преди да крещим безумни изказвания от тази трибуна. Нека не забравяме също така, че България получава много повече пари под формата на европейски проекти и различни субсидии, отколкото дава като членски внос в Европейския съюз, тоест ние сме бенефициент – немските, френските, белгийските и всички западноевропейски данъкоплатци дават пари на държави като България да се развиват в Европа. Най-големият внос и износ, който България има, е с държави от Европейския съюз и го прави без опашки по границите след влизането ни в Шенген, прави го без мита и такси, абсолютно свободно и максимално олекотено, за да може бизнесът в България да се развива и да ползва богатия и платежоспособен европейски пазар. А затова, че Европейският съюз е най-социалната структура в света, дори няма смисъл да коментирам. Това са държавите с най-висок стандарт на живот, това са страните с най-добра социална, здравна, образователна система, това са държавите с най-голяма подкрепа и грижа за хората и България е част от този съюз. Тук е въпросът обаче – дали досегашните политици са успявали да се възползват от всичко това. Със сигурност има и минуси, със сигурност има и недостатъци, нищо в този свят не е перфектно. Точно заради това ние от „БСП – Обединена левица“ сме говорили за балансирана външна политика много отпреди партиите, част от партиите, даже може би всички партии в това Народно събрание, да са били създадени. Говорим за балансирана външна политика много отдавна и точно заради това говорим за отговорност в политиката, защото това е част от нашия национален интерес. БСП е партията, вкарала България в Европейския съюз. Същевременно БСП е партията, подписала договора за строителство на АЕЦ „Белене“ например, за да има евтина електроенергия за българските граждани. БСП също така е и партията, подписала и „Южен поток“, за да има евтин газ за българските домакинства и електроцентрали. Това е една малка част от майсторството на балансираната външна политика, за която ние говорим, и вършим реални политики в тази насока, а не като Вас – да седим безучастно отстрани, да не влизаме реално в участие във властта, и през цялото време да има едно празно говорене от тази трибуна – без реално поемане на отговорност и реални действия. България трябва да бъде в Европейския съюз с всичките му привилегии и същевременно да може да търгува с Русия, с Америка, с Китай, с Турция, с Индия и с целия останал свят. Ние винаги сме говорили за мир, за сядане на масата за преговори, за решаване на конфликта в Украйна през дипломация и продължаваме да държим на тази наша позиция. Вкарването на държавата в крайности и тежки залитания към други държави е всичко друго, но не и отстояване на българския национален интерес. България има нужда от балансирана външна политика, икономически растеж и социална сигурност за своите граждани. Това става през балансиране между Изтока и Запада, минава през разговор с всички страни, минава през търговия, внос и износ с целия свят и търсене на най-добрите условия за България и българските граждани. И ние сме тук, за да го осигурим. Участието ни в правителството е точно заради това. След четири години политическа криза и буксуване на държавата на едно и също място дойде време за смели решения, стабилност, сигурност и справедливост, която всички български граждани искат, а не за кресливи изказвания, популизъм, агресия без никакви реални решения, дойде време за връщане на нормалността в България, от която всички имаме нужда. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Добра декларация под формата на изказване направи представителят на БСП. Вероятно пиарите на БСП са се постарали доста, тъй като все пак в тази зала има народни представители, които сме от няколко парламента и си спомняме, че БСП беше в управлението на държавата, когато се подписа Планът за възстановяване и устойчивост, който всъщност загробва българската енергетика, намалявайки производството на въглища с 40%. Също така ние сме и в това Народно събрание, в което се опитваме – от ВЪЗРАЖДАНЕ, да отменим продажбата на реакторите на АЕЦ „Белене“ за втори или трети пореден парламент, между другото, където представителите на БСП не гласуват в Комисията по енергетика. Това трябва да бъде добре напомнено. Трябва да напомним също, че и когато имаше криза с газта, БСП отново управляваше, и тогава започна България да губи милиарди левове, продавайки газ и купувайки газ през посредници. Санкциите срещу Русия – също БСП беше в управлението. БСП в момента е в управление с господин Делян Пеевски и с господин Бойко Борисов, чиито големи опозиционери на думи бяха. Сега, в сектор „Енергетика“, когато дойде ред, може би да поискаме и такъв вот на недоверие от това правителство, вероятно даже повече трябва да бъде обърнато към БСП, отколкото към всеки друг от коалиционните партньори. Но спомнете си, млади колега, не Ви познавам, извинявайте за което, и попитайте тези, които стоят до Вас – като господин Стойнев и други в Енергийна комисия, колко неверни бяха думите, които изрекохте от тази трибуна. Когато говорим за несъстоятелност на изказванията, това беше едно от най-несъстоятелните изказвания, които протекоха по време на разискванията за вота на недоверие към кабинета Желязков.

Вижте, ние отговорност за бивши ръководства и предишни народни събрания не може да носим. Сега сме тук с нова отговорност, с нови хора. (Реплики, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Тази реторика, отново на подвиквания от залата, не мисля, че е конструктивна, и не мисля, че може да решава проблемите на българските граждани, а мисля, че всички сме се събрали тук, за да ги решаваме. Така че няма как да говорим за балансирана външна политика и Вие да изваждате тези от преди години. Говорим в момента, в реалната ситуация на България, какво правим оттук нататък и напред за българските граждани, за да могат те да живеят в една нормална държава, в каквато искат да живеят. Всяка една партия има право да подкрепи и да не подкрепи едно правителство. В крайна сметка кабинетът няма още три месеца, откакто е създаден. Влизането в нова политическа криза само би усложнило и без това тежката ситуация, в която се намира държавата. Тоест подобно поведение е най-малкото безотговорно, ако питате мен. Също така, ако искате, заповядайте, подкрепяйте правителството, участвайте в него и вършете реални политики, които променят по някакъв начин живота на хората, а не само кресливи изказвания от трибуната на Народното събрание. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, изказвам се по поискания вот на недоверие на правителството във връзка с външната политика. И преди да продължа с изказването си, декларирам това, което Вие сте чули вече и всички знаят, че парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“ няма да подкрепи вота на недоверие. Нека да бъдем наясно. Няма да го подкрепим по няколко причини. Първо, ние считаме, че докато това правителство работи в интерес на българските граждани, ние му дължим подкрепа, тъй като опитът от безвремието в продължение на много години показа, че за страната е по-добре да има редовно правителство с ясна политика. Второ, това правителство дотук следва приоритетите на нашата политическа сила и на парламентарната ни група, а те са свързани с участието на България – активно и ефективно участие на България, във функционирането и работата на Европейския съюз и нашето партньорство с НАТО. Това са основни позиции за нашата парламентарна група и докато това правителство следва тази линия, ние ще го подкрепяме и няма да подкрепим този вот. И на трето място, когато става дума за външната политика, с цялото ми уважение към колегите, които издигат проблемите на български граждани в чужбина, искам да подчертая, че ролята на българската външна политика, разбира се, е и тази – да защитава българските граждани, но и много повече. И тук бих искала специално да благодаря на българската дипломатическа служба и да помоля министъра на външните работи да поздрави всички, които работят в българската дипломатическа служба, които следват дипломатическата си мисия в продължение на много години. Външната политика на една страна, както всички знаем, но нека да си го повторим, не се променя за един ден, и не се изгражда за един ден. Доверието в международните институции, доверието между съседните държави, доверието с партньорите – били те икономически, политически или стратегически, не се изгражда елементарно. В основата на работата на българската дипломатическа служба е тази последователност, професионализъм и постигане на поставените цели. Това е изключително важно. А що се отнася до смисъла на дебата. Да, всички са ни попитали: защо е този дебат? По една причина. Според мен, изказвам лично мнение, изказвайки се, тази причина е опит. Опит да се дискутира външно-политическата ориентация на България. Да се предложат алтернативи. Да се злепоставя дипломатическата служба и Министерството на външните работи, за да се търсят други възможности. Да се настоява, повтаря, понякога с неясни аргументи, че видите ли изборът, който направи България преди доста години вече, не е правилен и ние трябва да направим промяна. Не, колеги. Това е неуспешен опит. И целият дебат дотук го показва. Независимо от това, че се поддаваме на подхвърлени реплики, някакви спорове между личности и между политическите групи, това е като че ли единственият смисъл на дебата. Но точно защото това е смисълът на дебата, този дебат е безсмислен. България е направила своя избор. България следва своя път. Наша отговорност е да гарантираме този път да бъде успешен, този път да е ефективен, и този път да бъде в полза на българските граждани. Защото и външната политика, както отбелязаха много колеги, се отразява на всеки български граждани. Да, така е. Но външната политика е и отговорност. Отговорност както на управляващите, така и на членовете на Народното събрание, на българския парламент, така и на всеки български гражданин. Така че целият дебат, като че ли загуби смисъл, стана и вече много вял. Освен това, резултатът е ясен. Нека още веднъж да кажа, да поздравим дипломатическата култура на България и традиции, и да пожелаем успех на правителството. Благодаря ви!

Госпожо Михайлова- Копарова, искрено се надявам депутатите от Вашата парламентарна група да Ви слушат – начина, по който говорите и какво говорите, тъй като показва, че може да се говори, да си отстоявате Вашите виждания, далече от заучените фрази на кафявите медии. Аналогично изнесохте лекция на Вашите си депутати. По отношение обаче на това, което казахте, като съдържание. Първо, противоречите си, когато говорите и обяснявате как в момента подкрепяте твърдо правителството. То е разбираемо, тъй като Вие сте управляващи, само че преди да се направи това правителство, Вие бяхте тези, които искахте избори веднага. Пеевски ставаше, лягаше, брифинги, пресконференции, прессъобщения за това, че не трябва да има правителство и трябва да отива на избори. Когато овладяхте правителството, Вие като политическа сила – и управлявате заедно в момента, и бюджет определяте, в момента си противоречите. Вие сте управляващи и е разбираемо, че няма да подкрепите вота на недоверие.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря, господин Ганев, за репликата. Тя е доказателство на това, което казах. Дебатът ни е безпредметен. Абсолютно! Ние си говорим за това кой, кога и защо е подкрепил правителство. Но иначе дебатът ни е безсмислен. Защото дори и в репликата си Вие не изразихте несъгласие с това, което казвам за външната политика на България. Така че това е доказателство. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Да, господин Костадинов, няма да влизаме в такива пререкания, но действително… (Реплики.) Не, нямаме. Нямаме. Специално в този случай очевидно даже и пререкания нямаме, защото няма база. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Чувствам се длъжна като председател на Комисията по външния политика да взема отношение към този макар и вече наистина в забавен каданс дебат, за да защитя политиката – външната политика, на правителството на България в момента и работата на Министерството на външните работи, които са изключително последователни и много активни. И за това има редица примери в последните месеци, макар да работят само по-малко от три месеца. Аз лично приемам този вот на недоверие като пореден опит за политическа дестабилизация. И това не само подценява сложността и критичността на настоящия момент във външнополитически план, но подценява и отрича реалните усилия на правителството, пренебрегвайки стремежите му да позиционира отново страната като надежден и предвидим партньор в областта на външната политика след близо четири години политическа нестабилност. Българското правителство има много ясни външнополитически приоритети, за постигането на които през тези няколко месец работи изключително последователно и активно. Тези приоритети са ясно очертани и между другото, подкрепени от мнозинството в Петдесет и първото народно събрание на България. Те са ясни за всички. В този смисъл внесеният вот на недоверие и настоящият дебат позиционират много ясно политическите сили по отношение на пътя на страната ни в тази сложна и напрегната международна обстановка. Този път е категоричният избор на българските граждани от няколко десетилетия, това беше подчертано в много от изказванията досега. И ако позициите на политическите сили, внесли този вот, имат своето обяснение, то е много важно да чуем ясната подкрепа за външнополитическите цели, които защитава това правителство, от страна на партиите, които заявяват себе си като проевропейски и пронатовски. За нас е ясно, че България е по-силна заради съюзите, в които членува. България е по-сигурна и по-конкурентоспособна, защото е заедно със своите партньори в една несигурна международна обстановка, и то по свой собствен, суверенен избор. Това, че има парламентарни групи, които все още не познават, или по-скоро не искат да разберат механизмите на работа в Европейския съюз и НАТО, далеч не означава, че България не участва активно във вземането и формирането на общите решения. Противно на внушенията, в мотивите на вносителите на вота тези съюзи и позициите, които България отстоява в техните рамки, са продиктувани от рационални, изцяло отговарящи на българските интереси, решения. За мен е категорично, че мястото на България е сред свободните, избрали свободния си път демокрации, които добре разбират и защитават както собствената си свобода, така и свободата на другите народи да имат правото на собствени избор. На второ място, вносителите на този вот нееднократно, даже системно блокират функционирането на институциите, това, между другото, се вижда и в днешния ден, и в това отношение не предлагат нищо работещо в полза на България, а по-скоро се превръщат в инструмент на хибридна война, насочена срещу страната ни, а не в нейна подкрепа.

Хайде сега пък хибридна!

И на трето място, в този преломен за света и за Европа момент България след няколко години безвремие сформира много трудно, но редовно стабилно правителство, което има много ясни цели. Тези цели са да изведе България през тези геополитически сътресения, като осигури необходимата среда за нейната сигурност и разбира се, за благоденствието на гражданите си. Затова и приоритетите на правителството са свързани с укрепване на Европейския съюз и НАТО, активно участие във формирането на общите решения в тези формати, както, разбира се, и членството на България в еврозоната, срещу което много от тук присъстващите се обявяват категорично. В продължение на усилията във външнополитически план само за по-малко от три месеца Министерството на външните работи демонстрира ясна политика в защита на български граждани. И аз ще си позволя да дам само четири примера, които, между другото, са признати, мисля, че от цялата зала, и Министерството и правителството са поздравявани за това: освобождаването на българските граждани, членове на екипажа на похитения кораб „Галакси Лийдър“, освобождаването на българския товарен кораб „Вежен“, освобождаването на български заложник, задържан от Хамас, и вече беше казана – ролята на Министерството на външните работи в кризисни ситуации, по-конкретно след пожара в Кочани в Република Северна Македония. Тези примери наистина си дайте сметка, че са се случили само за по-малко от три месеца. Това говори ясно за една активна и професионална работа на колегите от Министерството на външните работи и аз мисля, че никой няма да възрази срещу това, че настоящият министър на външните работи в рамките на Комисията за външна политика е винаги готов, отворен детайлно да дискутира, да дава информация – дали в закрит формат, или в открит, и мисля, че това никой, дори от представителите на вносителите, няма да го отрече. И така, в заключение, вярвам, че в тази зала има политически сили отвъд мнозинството, подкрепило правителството, които няма да допуснат да бъде променена геополитическата ориентация на страната чрез внесения вот на недоверие. Светът се намира в изключително сложна обстановка, чиито предизвикателства и динамика предполагат, на първо място, България да има стабилно правителство. Това правителство е дало всички основания да бъде подкрепено за неговата външна политика и аз съм уверена, че залата няма да допусне планът на вносителите да успее. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Тук, тук!

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Трудно е да говориш по темата вот на недоверие и ние започнахме да говорим само по отношение на Министерството на вътрешните работи, и виждам, че адмирациите са и по отношение на неговата работа, но тук става дума за…

Външното! Външното министерство!

Да, на външните работи, извинете! Тук става дума за политиката на държавата, на Министерския съвет, по отношение на външните работи на страната. Моето впечатление е, че държавата, правителството работят за външната си политика на сляпо и това е очевидно както в случая с българския офицер Марин Маринов, така и с всичко това, което се случва в Украйна. Искам да Ви кажа, че например информацията, която специалните служби могат да дадат, е минимална, тъй като те са недофинансирани. Следователно ние не знаем какво се случва реално в Ивицата Газа и какви са военните действия, и кой за какво е виновен, включая за този масов гроб. Ние не знаем помощите, които даваме за Украйна – парични, финансови, оръжейни и други, какво се случва с тях.

Ооо, знаем, много добре знаем!

Да, ние знаем, че част от оръжията се намират в Африка, част от оръжията вече се появиха в мексикански картели.

В Мексико! Точно така.

Проблемът е, че нашите разузнавателни служби не могат да работят при този бюджет, който им е предоставен, и следователно правителството работи на сляпо. Това, което искам да кажа, е, че чухме заявления, включая от господин министъра, че ние не сме пасивни и не следваме сляпо политиката на Европейския съюз, и особено на госпожа Фон дер Лайен, но моето впечатление е обратното. Ако не е така, е хубаво да видим къде сме оказали влияние и накъде сме насочили държавата. Аз се страхувам в общия контекст на това, което се случва в Европейския съюз, че много скоро ще се повтори ситуацията от 1941 г., когато ще обявим отново война на Съединените американски щати. Помните какво се получи!

Госпожо Фандъкова, моите уважения, при Вашия житейски, професионален и политически опит бихте ли пояснили как точно ще се промени геополитическата ориентация на България, ако този вот на недоверие бъде приет? Благодаря.

От Вашата реплика оставам с впечатление, че господин Тома Биков е напълно прав и Вие всъщност подкрепяте напълно външната политика на България, включително и на това правителство, само че смятате, че тя не се осъществява прекалено добре. Може би това трябва да поясните Вие, а не аз. А иначе, разбира се, че в тази сложна ситуация, в сложната и трудна геополитическа обстановка е изключително важно България да има стабилно правителство, иначе рискуваме и с изказвания, и послания като Вашите в голяма степен наистина да объркаме хората и да се промени, ако няма достатъчно подкрепа, разбира се, дългогодишната посока, в която аз вярвам, че трябва да се развива България.

Аз ще се изкажа вместо него.

Категорично не подкрепяме политиката на правителството, най-малкото защото можем да отбележим три неща, които бяха казани от външния министър и които не отговарят на истината. Той през цялото време, говорейки за Украйна, осъждаше руската агресия, същевременно не осъжда израелската агресия в Газа. На следващо място каза, че не може силният да защитава само и единствено с правото на силата, въпреки че виждаме, че това нещо се случва навсякъде, примерът в конкретния случай с Израел е налице пред всеки един от нас – израелците осъществяват геноцид, етническо прочистване и го правят, без да имат абсолютно никакво право, осъдени са включително от ООН, но това ни им пречи. На следващо място, министърът на външните работи каза, че всеки гражданин на България може да се чувства вече защитен. Пълни глупости! Имаме наш затворник в Съединените щати вече втора година, имаме вече затворници в Англия по абсолютно измислени шпионски обвинения, имаме по същия начин затворници в Австрия вече, които най-вероятно ще станат и за постоянно. Реално няма български гражданин, който да се чувства спокоен. Излизайки извън България, той знае, че във всеки момент може да бъде арестуван, а съответно българската държава няма да го защити.

Господин Костадинов, дебатът за вота на недоверие към правителството се фокусира малко върху външния министър и неговите частни случаи.

Да. Те са много знакови, но всъщност големият въпрос, който е проблемът на цялостната политика, е, че България е направила своя избор. Да, тя го е направила в 681 година, когато Аспарух дойде тук. И ние сме част от Европейския съюз, но ние трябва да правим избори всеки ден. В момента правителството прави може би за трети път в новата история на България грешен избор и ние заставаме на страната на Германия срещу Русия и срещу Съединените щати. Моля да напомните какво се случи предишните два пъти, когато България избра тази геополитическа ос и нещо друго...

А другите, когато го правят?!

Вярно ли?

Това, което мога да Ви кажа, господин Дренчев, е, че повтарянето на глупавите твърдения на БСП не трябва да бъде патентна марка тук, от тази трибуна, защото да говориш, че още Хан Аспарух бил вкарал държавата ни в Европейския съюз, наистина е проявена въпиеща глупост от страна БСП, разбира се. По отношение на цялостната политика на правителството обаче. Беше казано няколко пъти от нас и в мотивите, след това, и в изказванията на представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ, които като цяло, както винаги, изнесохме цялата дискусия, че в момента България е на прага да направим много сериозна геополитическа грешка, защото ние продължаваме да говорим по инерция за евроатлантици. Няма такова нещо евроатлантици. Евроатлантизмът умря – както умря и фашизмът, както умря и нацизмът, както и много други такива тоталитарни идеологии отидоха в миналото. Така че евроатлантизмът е мъртъв, защото най-малкото, което е, атлантическата част от този евроатлантизъм вече я няма. Нашите обаче управляващи, както винаги, не са разбрали. И преди малко, господин Радулов каза нещо добро, което искам още веднъж да подчертая, защото не знам дали се разбра, но ние имаме наистина уникалния исторически шанс да повторим глупостта си от септември 1944 г., когато за една седмица ние бяхме във война с целия свят. Едновременно и с антихитлеристката коалиция, едновременно и с хитлеристката коалиция. За една седмица България беше обявила война на целия свят. В момента това, което прави правителството, с натискането на нашата страна без мандат от Народното събрание в тази коалиция на желаещите, която работи за това да вкара 26 държави в конфликта в Украйна, говори се за изпращането на войски, не го казваме ние, казва го Стармър, казва го Макрон, това е национално предателство. Затова външната политика на правителството е вредна, тя е заплаха за националната сигурност. Да не говорим за случая с Газа – покъртително, позорно и изключително безчестно поведение от страна на Външното министерство. Как можеш да кажеш, че ако осъдим Израел, рискуваме репутацията на България?! Ами ние нямаме репутацията точно заради такъв тип изказвания! Съжалявам много, наистина на мен ми е болно, аз съм български гражданин. И не искам да звуча така, но в случая това е истината. И на фона на всичкото това нещо излизат някакви представители от мнозинството и, усмихвайки се ехидно, казват: ама Вие тук подкрепяте нашата политика. Нищо не подкрепяме, тази политика е вредна! Говорихме и многократно споменахме за случая с арестуваната българка Евгения Гуцул. Нула реакция. Дори не я спомена министърът на външните работи сега! Говорихме и споменахме за случаите в Македония. Нулева реакция. И колко още такива! Преди малко споменах за арестуваните българи в Англия. Нулева реакция. Арестуваните българи в Австрия. Нулева реакция. Българинът в Съединените щати Милан Димитров. Нулева реакция от няколко поредни правителства. Тук не е само и единствено за това. И като говорим за провал на външната политика, това не е провал на външната политика само на това правителство в последните два месеца, защото то е ново, но то е ново като мандат, иначе като политика е абсолютно същото, като в последните 35 години. Българската външна политика фалира, уважаеми сънародници! Тя фалира, приключи! Имаме в момента преразпределение на света – колко пъти трябва да повтаряме това нещо? И тук има хора, които обаче бодро рапортуват и казват: не, не, ние ще продължаваме да спазваме априлската линия на партията. Наистина е безкрайно вредно, безкрайно – и не мога да разбера дали е от глупост, или е наистина от някакво мотивирано национално предателство?! Затова този вот е изключително важен, той е най-важният. Защото външната политика на България ще определя вътрешната политика за десетилетия напред, както и десетилетия назад във времето – по същия начин България се управляваше отвън, управляваше се от чужди посолства и така продължава да се управлява в момента. Така че, който започва да говори за степенуване, нека да знае – външната политика на България е тази, която определя вътрешната.

Приключвам, госпожо Киселова. А външната политика на България се определя от чужди посолства. И това е най-важното – ние не сме субект, ние сме обект – някой друг се разпорежда с нас. Затова е нашият вот. Днес, между другото, ще си проличи, че имаме много сериозно правителствено мнозинство – ПП-ДБ са изцяло в управлението, заедно с Пеевски. Изцяло!

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Господин Костадинов, ще взема повод от Вашите последни думи за геополитиката, външната политика на България и къде България трябва да е позиционирана. Мястото на България е в Европейския съюз, не е в БРИКС.

Кой говори за БРИКС?!

Това е абсолютно ясно български национален интерес. Нека да Ви кажа какво се случва с БРИКС, където Вие искахте да ни закарате. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) БВП на глава от населението: Индия – 2937 долара; Бразилия – 10816 долара; Китай – 13873 долара, Русия е най-добре в БРИКС – 15077 долара. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В България в момента е 18456 долара. Ако влезем в БРИКС, ще бъдем най-богатата страна, а не най-бедната. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е на глава от населението, колеги. Как живеят хората в най-добрата страна в БРИКС – Русия? Минималната заплата е 22 хил. и 400 рубли или 481 лв. – в Русия; в България е 1077 лв. – повече от два пъти повече. Средната заплата е 1880 лв. в Русия, 2468 лв. е в България – 30% повече. Минималната пенсия в Русия е 263 лв., в България е 580 лв. – повече от два пъти по-висока. Средната пенсия в Русия е 446 лв., в България е 883 лв. – почти два пъти по-висока. Ако говорим, колеги, за това къде хората живеят по-добре, те живеят по-добре в България и в Европейския съюз. Затова всички българи емигрират в Европейския съюз, а не в Русия, гласувайки с краката си. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Защо емигрират, нали сме богата държава?!

Говорихме и Вие поставихте въпроса за ценностите, колеги. (Шум и реплики.) Нека да започнем с ценностите и неикономическите аспекти на живота. Колко живеят хората? В най-добрата страна в БРИКС – Русия, 72,3 години средно. В България – 75,8 години средно или три години и половина повече. В най-добрата страна в БРИКС – Русия, детската смъртност е 6,5 на хиляда; в България е с 26% по-ниска – 4,8 на хиляда. Заболяванията от ХИВ и СПИН – над 2 милиона болни в Русия. Знаете, че това е най-лесният измерител за употребата на наркотици – процент и половина от населението! В България е 0,1% от населението – 15 пъти повече има болни от СПИН и ХИВ в Русия, отколкото в България и в Европейския съюз. Семейните ценности. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Разводи – 4,7 на хиляда; в България е 1,3 на хиляда – почти четири пъти по-високи в Русия. Убийства – 5 на 100 хиляди; при нас е 1,2 на 100 хиляди – четири пъти повече убийства в Русия, отколкото в България на 100 хиляди. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Раждаемост – 1,8 деца на майка, а в Русия – 1,4. И тук, колеги, искам да кажа нещо изключително важно: българският национален интерес е България да бъде в Европейския съюз. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Българският национален интерес е България да бъде част от еврозоната, за да можем да участваме пълноценно във всички решения, които се вземат в Европа. (Шум и реплики.) За този български национален интерес – Шенген и еврозоната, ние поехме огромна политическа щета – загубихме половината си избиратели, за да могат тези два български интереса да бъдат реализирани. (Шум и реплики.) Точно затова по вот, който е външна политика – къде да върви България – към Европейския съюз и неговия център или извън него, ние няма как да Ви подкрепим. Тук обаче искам да кажа нещо друго, за да не се успокоява правителството. Ние ще поискаме вот на недоверие в момента, в който България получи дата за присъединяването към еврозоната. (Шум и реплики.) Защото това правителство води вредна за страната икономическа политика, това правителство прикрива корупционни практики и това правителство е вредно за развитието на България.

Другата седмица внасяме вот за корупцията – ще го подкрепите ли?

В деня, след като, колеги, излезе датата за приемане на България за еврозоната, и гарантираме, че ще продължим да вървим към Европейския съюз, ще работим това правителство да падне. Нито един ден преди това, защото това би застрашило България да се отдели от Европа и да тръгне по пътя извън Европейския съюз. Това правителство е вредно, то трябва да бъде отстранено, но то трябва да бъде отстранено в момента, в който ние гарантираме, че България ще се присъедини към сърцето на Европа, в това число и към еврозоната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев, аз се съгласих с голяма част от Вашето изказване – с неговата първа част. След това обаче ми останаха две неясноти. Първата е как ще гласувате на този вот на недоверие – дали ще гласувате против него? Второто ми питане е: с кого смятате да управлявате, след като свалите това правителство? Защото очевидно ГЕРБ е извън Вашата схема и Вие поставяте категорична червена линия срещу ГЕРБ по този начин. Доста странно го правите. Това правителство ще осъществи според Вас, ако България влезе в еврозоната, и Вие веднага след това ще го свалите. С кого ще управлявате, когато го свалите? Защото пак казвам, явно няма да е с ГЕРБ.

С Вас и ДПС!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам тази реплика във връзка с няколко мнения и твърдения. Първо, изслушах дебата досега и много внушения и безкрайни критики бяха отправени, но това, което се изказа преди малко – че евентуално правителство не би било нужно, след като България получи Конвергентния доклад през юни месец, то аз абсолютно осъждам. Стабилността на правителството не е изричен критерий, а де факто е необходимост. Еврозоната е икономически и политически съюз. Членството изисква предвидимост и доверие. Със сигурност без управление няма кой да довърши процеса по влизане в еврозоната. Мисля, че когато ние, народните представители, излизаме пред всички граждани, би следвало да сваляме маската, защото именно тук сме се заклели да защитаваме техните интереси. Когато подкрепяме такива тези, би следвало да казваме, че България има нужда от устойчиво развитие и инвестиции в инфраструктура, в околната среда, за каквито ние всички говорим. Тези инвестиции идват чрез европейски средства. Именно такива са тези по Плана за възстановяване и устойчивост и тези в кохезионните политики, които са на стойност милиарди левове. Без стабилно правителство България няма как да усвои тези средства и това беше показано през последните четири години. Прогресът в тази тематика е направен именно в последните три месеца, откакто България има стабилно правителство. Всеки, излязъл тук да изказва неподкрепата си към правителството, слага емблема пред себе си и казва, че България няма нужда от тези европейски средства, инвестирани в инфраструктура, в околна среда и в развитие на бизнес. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Господин Василев, не мислех да Ви правя реплика, защото мислех, че не сте в залата, но явно сте се появили по някакви мотиви. Първо, да Ви кажа, че с такива опоненти като Вас съм сигурен, че следващите четири години ще ни е много лесно. Така че благодаря Ви, че сте толкова слаби, и този мандат ще бъде четиригодишен. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Това да стане ясно! Второ, излизам, за да опровергая Вашето лицемерно поведение. Не че сме изненадани, но винаги сте били лицемери с българските граждани. Казвате, че ще внесете вот на недоверие, защото това правителство било вредно, защото икономическата политика, която провеждало, била вредна. Господин Василев, икономическата политика ще бъде оценявана от ЕКОФИН, ще бъде оценявана от Европейския съвет, за да влезе България в еврозоната. Няма да бъде оценявана от Вас и слава богу! Бог да ни пази от хора като Вас! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Следващото нещо, ако не сте лицемери, колко време бяхте финансов министър, защо не стартирахте кампанията за еврото? Защото Вие не искате България да влезе в еврозоната, защото сте политически лицемери! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Това е ясно! Трето, говорите за корупция. Ами по статистиката на „Трансперънси интернешънъл“ Вие – по Вашето време, България напредна по отношение на корупцията. Спомняте ли си на кое място бяхме по време на нашето управление, и къде стигнахме при Вас? При Вас корупцията е много по-голяма, господин Василев! (Реплики.) Доста по-малка, нали?! (Шум и реплики.) Доста по-малка! С всичките хубави неща, които направихте в Митниците, с пуделите, с пачките, с всичко! Браво! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И това не са мои думи, това са думи на Вашия служител от Агенция „Митници“. Казвате: опоненти. Господин Василев, Вие не можете да ни бъдете опоненти поради простата причина, че всички твърдения, които твърдите от тази трибуна и в публичното пространство, са несъстоятелни. Всеки един от Вас, документите, които има...

Времето и не е по темата!

...всички онези неща, които излизат като факти, опровергават Вас самия и Вашата политическа лицемерна формация. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Киселова. По ред на репликите, колеги. Господин Биков, няма да подкрепим правителството и няма да подкрепим вота за отклоняване на България от европейския ѝ път. Мисля, че това Ви отговаря на въпроса. (Шум и реплики.) Що се отнася до репликата на господин Митов. Господин Митов, аз бих се съгласил с Вас, ако законите по ПВУ бяха в залата и се разглеждаха, ама нито един от тях не е залата. Сега за първи път един закон може би ще влезе тази седмица. Къде са правилата за избор на членове и председател на Антикорупционната комисия? Къде е Законът за защита на хората, които подават сигнали? Къде са всички тези закони от Антикорупционната програма, по които Ви стяга чепикът? Няма ги. Ако ги имаше, можеше да имаме друг разговор дали правителството е вредно. И последно, господин Ангелов, ама спрете да лъжете и да си гледате телефона. Първо, кампанията за еврото започна по мое време и имаше клипове по телевизията, пуснати клипове, а това, че беше спряна от служебния кабинет и не е продължена още от Вашия, е Ваш проблем, не е мой. Второ, що се отнася до това дали политиката ще бъде оценявана от ECOFIN – ECOFIN ще гледа техническия критерий за трите процента дефицит и колко пари харчим и няма да гледа как ги харчим. Вашата политика е вредна, защото финансирате „Лавка“ и давате 7 милиарда на държавни предприятия за кражби, а не намерихте пари за втората година майчинство, затова е вредна Вашата политика. Тази политика изгони един милион души от страната, а когато ние управлявахме, за първи път 2024 г. България ще има ръст на населението от 1985 г. насам. Това са резултатите, проверете си ги. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Моля да обърнете внимание в дупликата на господин Василев, когато той изрича неверни твърдения от тази трибуна, да го прекъсвате или да му давате сигнал, а именно да му напомните, че усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост зависят в голямата си степен от общините. В Общината, управлявана от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и „Спаси София“, именно Столична община, кметът Терзиев и неговият екип са абсолютно в несъстоятелност и невъзможност да усвоят 63 млн. лв. за строителство на детски градини, за строителство на училища, така че тяхната некадърност моля да не бъде обременявана и изричана от трибуната. Столична община и нейната неспособност именно, която засвидетелства цялото управление през последните четири години на България, се пренесе и в Столична община.

Къде е по начина на водене?

Моля да им правите забележка, когато изричат неверни твърдения от трибуната. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Днешният вот на недоверие е внесен с аргумента, че външната политика на България не отговаря на националния интерес, но нека да бъдем честни. Този вот не е за по-добра външна политика, той цели само и единствено допълнително разделение сред българските граждани. За нас от „БСП – Обединена левица“ външната политика е стратегически инструмент, а не лозунг, и ако искаме тя да бъде действително българска, тя може да се прави само от редовен, демократично избран кабинет, а не от служебни правителства, не от площадна риторика, и не с националистически призиви. Да, това управление е трудно. То е резултат от сложни компромиси, но то е необходимо, защото само през редовна власт може да се прави дипломация, може да се влияе на решенията в Европейския съюз и може да се защитава реално националният интерес. Ние от БСП ясно и категорично заявихме своите позиции, не допуснахме подписването на десетгодишно споразумение за военна и друга подкрепа на Украйна, приехме декларация на Народното събрание, че нито един български военнослужещ няма да бъде изпращан там. Ние подкрепяме модернизацията и превъоръжаването на родната армия, както, разбира се, и развитието на нашия военнопромишлен комплекс, но трудно бихме приели харченето на над 800 млрд. евро за въоръжение, когато страната ни има нужда от реиндустриализация и инвестиции в здравеопазването, образованието и социалните услуги. Неведнъж сме заявявали, че санкциите срещу Русия имат тежки последици за родната икономика най-вече в секторите „Енергетика“ и „Селско стопанство“. В рамките на това управление, разбира се, от БСП ще настояваме и за оценка на ефекта от тези санкции, както и на защитата на българските производители и потребители. Отстояваме това обаче не от комфортното кресло на опозиционери, а отговорно – като част от това правителство, защото БСП не бяга от трудното, и не бягаме от отговорност. Влязохме в управлението, за да сме коректив отвътре, а не зрители отвън. Да, то има своите дефицити – и в комуникацията, и в определени решения, но то е легитимно и носи отговорност в труден исторически момент. Ние не можем да си позволим да хвърлим страната в нова политическа криза в името на чужд дневен ред. Да бъдеш част от управлението не означава да се отказваш от принципите си, напротив, чрез нашето участие ние успяваме да налагаме политики, които да гарантират социална стабилност, повишение на пенсиите, ръст на доходите и подкрепа на българските семейства. Към колегите, които сте подписали този вот: колеги, Вие не искате различна външна политика, Вие искате да разрушите посоката на България. Това не е патриотизъм, а това е безотговорност, облечена в крясъци. Ние от БСП ще останем последователни, ще настояваме за мир, ще се противопоставяме на свръхмилитаризацията и ще защитаваме българския интерес, но няма да подкрепим един вот, който цели не подобрение, а подкопаване на държавността. И точно затова сме тук, за да защитим националния интерес с дипломатически средства, с леви политики и с грижа за хората, с външна политика, която е балансирана, отстоява националните интереси, но и не поставя България в международна изолация. Ние в БСП сме за по-активна роля на нашата държава като мост между Изтока и Запада и затова настояваме за деескалация на конфликта чрез мирни средства. БСП не е и няма да бъде безгласен съюзник на никого – ще говорим, ще отстояваме, и ще предлагаме алтернативи, защото алтернатива на войната е дипломацията, алтернатива на свръхвъоръжаването е индустриализацията и икономическия растеж, а алтернатива на популизма е отговорността. България има нужда от стабилност, социална политика и дипломатически разум. Това е нашият път. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Мисля, че присъствам на най-вялия дебат за вот на недоверие в последните години, а аз съм бил на доста. Жалко е, защото темата е интересна, както каза Тома Биков в началото, тя можеше да произведе един много смислен разговор за посоките на България – къде отиваме и какво правим. Все пак аз съм благодарен, въпреки вялостта на дебата, че в някаква степен ми върнахте усещането за Иван Вазов и за „Чичовци“, защото много от изказванията бяха напълно в стилистиката и духа на Ганковото кафене, където се говори за всичко, по всяка тема, с патос, с разбиране и в духа на хаджи Смион, който казва: „Еее, това днес политика ли е? Едно време каква политика имаше, чорт, а сега нищо“. Това е мило, това е симпатично. Основният вносител на вота – ВЪЗРАЖДАНЕ, много умело играе по струната на българите за геополитическа изключителност и аз мисля, че това е полезно. Българите обичаме да сме L'ombelico Del Mondo – да сме пъпа на света, да седим в кафето и да казваме как ингилизите и французите не спят и само мислят как да ни прекарат и нещо лошо да ни сторят. Руснаците също, когато не ни освобождават, също не ни мислят доброто, а и когато ни освобождават, е спорно дали ни мислят доброто. В крайна сметка този дебат пропусна наистина един много сериозен разговор и може би последните няколко изказвания, особено на колегите от ПП-ДБ, които знаменито отсъстваха от него, могат все пак да го върнат обратно. Трябваше да си дадем сметка за нещо. Днес външната политика на българското правителство, колкото и сложно да е създадена тя, представлява част от една традиция, от една тенденция, която е вече близо 30 години. Тя безспорно имаше своите възходи и своите падения, както имаше своите кога по-сериозни, кога по-несериозни опити да бъде отклонена от посоката, в която сме тръгнали. Посоката е цивилизационна. Имахме български президент – ще Ви припомня, който казваше, че това е въпрос на цивилизационен избор – Петър Стоянов. И българският народ направи своя цивилизационен избор трудно, нелеко, с много спорове, с много глупости, които бяха извършени през годините. Нормално – за една млада демокрация. В крайна сметка демократичното съществуване на България хич не е много продължително исторически, обаче този избор беше направен и тази политика продължава да се следва. Понеже имаше много призиви и реплики как всъщност ние нямаме никаква външна политика, ние нищо не правим, слушаме само някакви посолства. Искам да Ви кажа, че това е едно много обидно за нас изказване като българи, защото просто не е вярно, просто не е така. Да, безспорно опитите на посолствата да влияят ги има – никаква тайна няма да кажем за това нещо, и в крайна сметка те затова са създадени, за да се опитват да влияят върху настроението на една държава спрямо държавата, която е изпратила тези посланици. Това е вън от съмнение. Но примерно второто и третото правителство на господин Борисов бяха с изключително ярка самостоятелна позиция по много теми. Само една ще Ви припомня – опитът на България да постави в центъра на европейския дебат Западните Балкани. Това беше един изключително успешен опит и ако не бяха следващите пет години безвремие и пилотиран автопилот на държавата, в момента щяхме да бъдем в съвсем различна геополитическа ситуация и на Балканите – с много повече внимание и усилия върху въпроса за присъединяване на Западните Балкани. Това е изцяло българска заслуга. Друга много важна заслуга на българската дипломация в последните две правителства на ГЕРБ – това беше диалогът между Европейския съюз и Турция. Припомнете си, че той минаваше основно през София и ние изградихме доверие и в Република Турция, и в тогавашната европейската администрация, което, за жалост, след това пропиляхме не защото ги разочаровахме, а защото просто не направихме нищо повече в тази посока, а можехме. Ако го бяхме направили, може би България днес щеше да бъде наистина един от основните фактори за преговорите за мир в Украйна точно заради тази ос Брюксел – София – Анкара. Мога още много неща да кажа, но ми се ще да погледна малко по-глобално и да кажа нещо за хората, които гледат този дебат и може би не го разбират в неговите политически детайли, а то е следното. Благодарение на тези 30 години усилие и благодарение на тези тенденции – основните тенденции, в които, между другото, свое място имат и БСП, безспорно СДС е основен двигател, безспорно ГЕРБ в последните години, надявам се, че и новоприсъединилите се политически формации ще дадат своя принос, но основната тенденция доведе до това, че днес България и българите живеят в най-щастливото и най-богатото време за цялата си история. И това, както би казал Остап Бендер, е медицински факт – в цялата ни хилядолетна история ние никога не сме имали по-добри времена. Да, те не са прости, те са сложни, има много заплахи, има абсолютно основана тревожност от развитието на света, от лекотата, с която виждаме световни политици да говорят за война, за превъоръжаване, за това колко лесно може да се срине цивилизацията до варварство, буквално до дни може да се срине с всички съвременни техники, с които разполага човечеството за самоунищожаване, но все пак трябва да си дадем сметка къде сме ние българите в цялата тази история и да подкрепяме онези усилия, които си заслужават, онази посока, която си заслужава. Има парадокси. Социалистите подписаха един от най-важните ни външни договори, а сякаш бяха против него, така се случи просто при управлението на тройната коалиция. Много подобни парадокси можем да открием, но в крайна сметка ще видите като една червена нишка през недолюбваните български политици, през не особено популярното сред хората Народно събрание, че се прокарва винаги една тенденция, която е мяра за неотклонение, и тя е принадлежността на България към цивилизования европейски свят. Защото просто геополитическото ни положение, което така и не се научихме да го използваме за добро, досега ни е носило само нещастие, за пръв път ни дава предимство. За пръв път в цялата ни история – много сериозно предимство, на мост между Изтока и Запада, на хора, които умеят да търгуват, умеят да се разбират, умеят да живеят в етнически мир. Изключително важно, не го забравяйте! Просто не са много държавите в този регион, които успяха да запазват етническия мир. И той да е искрен, а да не е наложен и лицемерен. В заключение искам да кажа, че вероятно хората, които са гледали този дебат, може би ще извлекат някакви поуки за себе си, ще затвърдят своите филства и фобства. Естествено е ВЪЗРАЖДАНЕ да говорят драматични неща, защото техните избиратели се нуждаят от драматизъм, от известен политически адреналин. Да им се каже, че е много лошо, че отечеството е в опасност и трябва спешно да бъде спасявано. И това е разбираемо, и в крайна сметка полезно, защото е нещо като автоимунна система, която се задейства. И невинаги е за зло, даже често е за добро. Но в крайна сметка трябва да си отговорим чисто политически на края на един такъв момент. Добре, чухме заявките на колегите от ПП-ДБ. Те сега по някакъв начин ще гласуват, не стана ясно как, но явно няма да подкрепят кабинета. Но казаха с голяма радост, че веднага след това ще го свалят, след като се присъединим към еврото. Е, остава сега големият въпрос наистина, който и Тома Биков Ви зададе и на който Вие доста любезно не отговорихте, но понеже знам, че ще се изказва след малко господин Петков, та да го питам: с кого ще управлявате, след като свалите нашия кабинет, господин Петков? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Нашата позиция е ясна. Ние сме за Европа и сме против корупцията. Тези два основни приоритета не подлежат на компромис. Не може да сме за Европа, но да си затваряме очите за корупцията, защото да си част от европейското семейство означава да се бориш с корупцията. Не може обаче да се бориш с корупцията и да гледаш към най-бедния икономически клуб в света – също не може. Българският национален интерес трябва да бъде България в Европа, управлявана от правителство, което не се движи от корупционни интереси. И това е сърцето на Европа. Ние не искаме да сме в периферията. Не искаме да сме на вечеря с Орбан. Искаме да сме в сърцето на Европа, а в сърцето на Европа има правова държава и има антикорупционни политики. Всички български граждани знаят много добре, че не е нормално да дадем 100 милиона на частни болници, вместо да отидат 5 милиона за децата с диабет. Не е нормално да сложим праг на новия дълг, който да е три пъти по-голям от всичките заеми, които сме взели в последните години на годишна база. Не е нормално да спестяваме пари за младите семейства, но да нямаме проблем да дадем 50 милиона на километър за Русе – Бяла. Това не е европейско, колеги. Не е нормално началници в полицията да си затварят очите – и даже повече, да предизвикват съвестни полицаи да си затварят очите за контрабанда. Не можем да говорим за проевропейско с тези неща. Затова „Продължаваме Промяната“ заявяваме категорично: да, ще инициираме вот на недоверие, след като датата за еврозоната е сложена и определена. (Шум и реплики.) Очакваме да се случи това през юни. Защо влизането в еврозоната обаче е толкова важно? Защото 25 млрд. лв. сиви средства ще излязат на светло, когато се превалутират. Защото няколко български банки ще трябва да сменят практиките си, когато попаднат под контрола на Европейската централна банка. Защото 500 млн. лв. на година ще бъдат спестени от българските граждани и от българските фирми, защото няма да превалутират. Защото лихвените проценти на българските граждани, на българските фирми, на българската държава ще спаднат. И най важното, защото ще бъдем в сърцето на Европа, вместо опасно близо до периферията – там, където има опасност в момента да ни разпределят на салфетка. Не вярваме обаче, че това правителство заслужава доверие. Не вярваме на политиките, които заложи в този бюджет. Не вярваме в истинския стремеж да усвои тези европейски средства. Наистина къде са тези два закона? Няма ги. Прочетох дневния ред и за тази седмица, не са там. И затова ние няма да подкрепим вота на недоверие, но няма да подкрепим и правителството. Няма да подкрепим не само този вот на недоверие. Никой вот на недоверие няма да подкрепим до датата за еврозоната, която се очаква през юни. И да, на следващия ден, след като имаме определена дата, ще внесем, или поне ще инициавираме, вот на недоверие. След три месеца реално ще имаме шанс да покажем реалната критика по корупционните рискове, които това правителство залага, без да рискуваме пълната интеграция на България в Европа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петков, едно че не отговорихте на въпроса с кой ще управлявате, след като евентуално свалите правителството, но аз ще си позволя да Ви дам един съвет. Смятам, че правите грешка с това, че непрестанно обявявате, че ще искате вот на недоверие след приемането в еврозоната. Защото тогава възниква още един въпрос: с кой ще го внесете? Защото Вие имате 34 или 35 депутати и са налични няколко опозиционни парламентарни групи. Това са ВЪЗРАЖДАНЕ, ВЕЛИЧИЕ, МЕЧ и „ДПС – Ново начало“. Имате ли идея, след като толкова стратегически мислите занапред, как ще осъществите това Ваше намерение? И според мен Ви казвам, че бъркате, защото сега ще трябва да кажете. Вие, разбира се, няма да кажете. Вие ще кажете: ами, който ни подкрепи. Аз Ви казвам кои са потенциалните подкрепящи. И когато пък това се случи, тогава какво ще правите? Човек, като чертае някаква стратегия например, ако засили колата към една стена със 120 км в час, трябва да знае, че ще се блъсне. Аз съм Ви го казвал и в предишни парламенти, тогава не ме послушахте, че нито имате задна скорост, нито имате спирачка. Вие карате само напред. Блъскате се в някакви стени. Вече сте начупили цялата си партия с блъскане в безсмислени упражнения, които правите постоянно. Затова дайте да ги гледаме нещата едно по едно. Има вот на недоверие за външната политика, който и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и от останалите групи аргументираха. Те оспорват геополитическия курс на България. Питат Ви: Вие за ли сте с този геополитически курс, или не сте? Казвате, че сте за този геополитически курс, и по-добре участвайте, отколкото да стоите отстрани и да казвате: вярваме, не вярваме и да търсите кусури. Когато не взимате решения в политиката, просто решенията ще се взимат без Вас. И това се случва, между другото, защото отказахте още при преговорите изобщо да кажете добър ден на нас. Знам какво ще кажете тук – декларации и така нататък. Просто Ви обяснявам защо не участвате във взимането на решения. Защото сами се отказвате да участвате, и поради тази причина стоите и казвате: на това вярваме, на онова не вярваме. Това всяка публика може да го прави по същия начин. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми колеги, тук не е въпрос на тактически ходове. Тук е въпрос на два принципа. Единият принцип е: искаме ли да сме нормална европейска държава. В нормална европейска държава не може да си затваряме очите за корупция. Просто не може. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не може. Вторият ни принцип е: искаме ли да постигнем този свръх приоритет за еврозоната? Да, искаме. И двата принципа не са противоречащи. Единственото, което ние правим в момента, е: отлагаме с три месеца, докогато постигнем този свръх приоритет за България – еврозоната, да внесем цялата критика, която имаме към Вашето правителство. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „С кой?“) Сега, с кой ще управляваме? (Реплики.) Не, не, имаше първо този въпрос, да. Знаем с кой няма да управляваме, колеги. С господин Пеевски няма да управляваме. (Силен шум и реплики. Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Да. И Ви призовавам, между другото, колегите от ГЕРБ, ако Вие скоро не спрете да управлявате с господин Пеевски, няма да имате партия. Вече по места той иззема Вашите гласоподаватели. Не знам дали разбирате какво Ви се случва. Тези гласоподаватели, които са корумпирани, отиват към него и Вие все повече почвате да губите. Това е отговорът на този въпрос. И, колеги, когато свалихте нашето правителство, Вие имахте ли план с кой ще управлявате? (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Аха, само че не се е реализирал, така ли? (Реплика от народния представител Костадин Ангелов.) Така, добре. Сега, последното нещо, колеги. Не трябва тази риторика да се продава, идеята: затворете си очите за корупция, за да Ви пазим от руските интереси. Това е псевдоаргумент. Истински аргумент е: България трябва да бъде европейска държава в сърцето на Европа, не с Орбан, борейки се срещу корупцията, и да можем наистина да вдигнем възможността българските граждани да живеят по-добре. Те го усетиха в последните няколко години. Усетиха го. Вие знаете. Ние можем да продължим тази политика напред, но това изключва корупцията. Просто не става. (Реплики.) И външната политика на България е борба с корупцията, защото следващият бюджет в Европа ще изисква реформи. Те няма да дават пари на калпак. И ако искаме да усвояваме тези средства, ще трябва да придвижим България напред като правова държава. Това е част от външната ни политика. Двете не са разделни. Не можем да сме в сърцето на Европа, ако продължаваме с политиките от 2020-а. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, не знам, това беше един абсолютно безсмислен ден, който загубихме в Народното събрание. ВЪЗРАЖДАНЕ говорят за намеса на външни сили във външната политика, при положение че България и в момента, и в предишното правителство на Кирил Петков – там благодарение на „Има Такъв Народ“ и на външния му министър точно опит за намеса на външни сили беше спрян. Сега в момента не съм забелязал България да е в коалиция на желаещите да изпращат войски в Украйна, което е доказателство, че това правителство не подскача по летвата, по която му налагаха преди. Разбира се, ако министър на отбраната беше Тагаренко, а външен министър някой от тях – да речем, Весела Чернева, със сигурност щяхме да сме подписали всякакви споразумения и да изпращаме войски в Украйна, така че тук просто говорите неверни неща. Външната политика и Европейският съюз при ВЪЗРАЖДАНЕ са политическа шизофрения, защото от една страна, те са чели декларации от тази трибуна за излизане на България от Европейския съюз, същевременно участваха в Европейските избори. Искра Михайлова мисля, че я чете тази декларация. Същевременно очакваха… (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Чобанинът там да млъкне отзад, че ми писна от него. Същевременно участваха в изборите за Европейски парламент и са вътре в Европейския парламент и не знаейки, че са вътре и са в политическо семейство, атакуваха в София сградата, в която е офисът на тяхното политическо семейство. Това са едни доста шумни, неориентирани и инфантилни хора от ВЪЗРАЖДАНЕ по отношение на външна политика.

Все едно сме в някое шоу.

Що се отнася до преформатирането на световния ред – да, така е. Има преформатиране на световния ред и в тази ситуация България, ако иска сигурност, не мисля, че има нормален човек, който да смята, че извън НАТО ние можем да осигурим националната си сигурност. Да, трябва да се дават повече пари за отбрана, включително да си плащаме вноските така, както трябва, и трябва да следим отбраната на Европейския съюз – да бъде достатъчно силен да се пази сам, ако се наложи, защото в момента не е. Тъпи изявления от рода на: извън НАТО ще оправим националната си сигурност, са просто тъпи изявления. Това е истината. Що се отнася до постоянното намесване на „Ново начало“ в управлението, това е доказателство и на ПП-ДБ, и на ВЪЗРАЖДАНЕ, че тъй като нямат аргументи, те намесват неща, които просто не са верни. Едните управляваха с Пеевски, в това правителство няма коалиция с „Ново начало“, в парламента няма председатели на комисии от „Ново начало“, няма дори заместник председател (реплики) и да, няма и регулатори, каквито и глупости да говорите. И тук е мястото да благодаря на ДПС – ДПС, че вчера взеха отговорно решение точно, за да стопират до голяма степен тъпотиите в тази посока, които се говорят, особено от едните, които управляваха заедно с тях. Аз пак ще кажа: намерете ми един законопроект, на който да има наш подпис до лидери на „Ново начало“, докато на други парламентарни групи може да се намери, и то доста. А ПП-ДБ много смело говорят, че след приемането ни в еврозоната, тоест не след приемането ни, след излизането на Доклада и евентуално насрочване на дата, щели да искат вот на недоверие, при положение че тя работата донякъде започва оттам, защото синхронизацията, въвеждането на правилата и цялата подготовка на страната за приемане на еврото и плавното му функциониране, ще започне оттам нататък с огромна сила. Всъщност те саботират собствените си изказвания, но политическата шизофрения не е запазена марка само на ВЪЗРАЖДАНЕ, а и на ПП ДБ. Чух, че Кирил Петков щял да иницитира вот на недоверие. Аз не знам какво е „иницитирам“. Предлагам му да иницитира каквото иска. (Смях.) Така и така не знам какво значи „иницитира“, може да си иницитира от вот на недоверие до плевня в двора – човекът може да иницитира каквото си иска. И в крайна сметка, дебатът за външната политика наистина опира до цивилизационен избор, независимо как се опакова, защото еврозоната не е цивилизационен избор, да Ви кажа – дали сме в еврозоната, ако Докладът е отрицателен, а страната не е готова, това няма да промени цивилизационния избор на страната. Нито, ако сме готови и влизайки в еврозоната, това ще промени цивилизационния избор на страната. Цивилизационният избор на страната е да сме част Европейския съюз, защото ние сме част и исторически, и ценностно, и културно с тази част на Европа, много повече отколкото с Русия. Към Русия имаме сантимент – да, вечна признателност за това, което са направили, за да може да съществуваме като държава, да. Но някакво такова робско благоволение, тоест благоговение пред всичко руско, без мисъл, е също толкова тъпо, колкото да се отрича всичко руско, както се правеше в момента от едно управление, което, слава богу, вече не е тук. Според мен – това е мое мнение, основният проблем на ВЪЗРАЖДАНЕ и на ПП-ДБ е, че видяха, че може без тях. Едните си мислеха, че без тях не може да има правителство, и се мислеха за, как да кажа, символ на демокрацията, и те са печатът, който демократизира нещо или някакво управление – това са ПП-ДБ. Установиха, че са печат на... айде да не казвам на кое са си ударили печат, и това в световен и общоевропейски план – тая либералщина вредна, отива там, където ѝ е мястото – в нищото. ВЪЗРАЖДАНЕ от друга страна, пак казвам, това е мое мнение, мисля, че си повярваха много, че ще растат постоянно и накрая ще станат фактор, без който никой тук да не може да направи управление без тях, но всъщност постоянното крякане и неправене на нищо е доказателство за безсмислието на тази парламентарна група, защото, когато искаш да реформираш Европейския съюз, си вътре, и той в момента върви към реформация, благодарение на хора като Джорджа Мелони, Виктор Орбан, Фицо, включително нашите представители там. Дори бих казал и на това правителство, защото пак ще повторя, това не е в коалицията на онзи малък, войнолюбив, мъжествен мъж Макрон. Ние не сме там и няма да изпращаме войници, но когато нещо не ти харесва, ти се опитваш да го промениш и да влияеш, и предлагаш решение, а не просто подскачаш като куче около кола, спряла на светофар, да си полаеш, да си полаеш, да я уплашиш, па тя да стане и да си тръгне. Така че присъствахме на един доста безсмислен дебат, който няма да доведе до нищо, освен до това, че няколко парламентарни групи се упражняваха в красноречие и в това, че измислихме нова дума „иницитираме“.

Лично обяснение.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Йорданов, изводът от днешния дебат по-скоро показва, че опозицията е в тотална политическа безтегловност, тъй като вече някои от опозицията говорят за следващ вот на недоверие, защото тоя просто не се случи, и изгубихме времето и на българското общество, и на парламентарното в залата. По-интересното обаче е как мислите Вие – можете ли Вие да отговорите, на база наблюденията си, на следния казус: плашат с нов вот на недоверие точно в момент, когато България ще утвърди европейския си път след няколко месеца, и по-интересното, защото нито господин Василев, нито господин Петков отговориха откъде „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще съберат необходимите подписи за този вот, защото техните не стигат. Ааа, ще идат при Костадин Костадинов. Как ще се подпише Божанков с господин Костадинов под вот на недоверие? Или ще идат при господин Радостин Василев, който направи услуга – показа как изглеждат, като им пусна записите. Или ще идат при Ивелин Михайлов? Да не би да договорят някой друг декар в „Исторически парк“, защото всички в тази зала чуха как изглежда Ивелин Михайлов през един секретен доклад на ДАНС?! Въобще, имате ли представа какво си въобразявате и как ще изглежда в очите на българското общество? Аз ще Ви кажа как. Като че ли като прецакани, защото ще стоят отстрани, след като управляващото мнозинство е изпълнило толкова важна национална цел, ама те няма да участват в нея и ще стоят отстрани и ще чуват: къде сбъркахме, защо ние не можем да си го закичим на ревера, ами едно редовно правителство, което всъщност извървя целия този път. Защото според мен това ще е ефектът от действията им след няколко месеца – от гняв, че не са в този мач – специално за „Продължаваме Промяната – Демократичната България“. Така че, колеги, да плащате днес за след три месеца с неща, които са безпочвени, няма никакво значение и няма особена нужда в тази ситуация. А по отношение на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, с тяхното днешно иницииране на този вот всъщност всички видяха как за пореден път една основна тема на една политическа формация се изплъзва и в съвсем скоро време просто ще останат без политически теми. Такава е истината, защото това, което се случва в Украйна, ще приключи скоро. И последно, господин Йорданов, понеже много се забравя във времето фактологията по темата кой с кого е управлявал, Вие давате един много прекрасен пример с конкретиката в мнозинството – 121 е повече от 119. Моля ви да обясните тази математическа аритметика и да припомните на българското общество…

Свършвам, господин Председател. …когато става въпрос за евроатлантизъм, не беше ли това основната опаковка на колегите от „Продължаваме Промяната“, когато водиха този евроатлантизъм със – Вие ще го кажете с кого, и когато разговаряха по външнополитически теми – Вие ще кажете с кого – с този, който им се подписа и под вредната Конституция, и с този, който им определяше дневния ред една година?

После госпожа Михайлова иска лично обяснение, понеже знам за какво, ще ѝ го кажа, защото иначе няма да мога си простя, ще я изпреваря. Била чела декларация за излизане от Европейския съюз, където се казвало „Ако се налага“. Много ми е интересно, ако някой от нас излезе и каже тук „Ако се наложи, ще изпратим войски в Украйна“, тия дали няма получат удар от ВЪЗРАЖДАНЕ? Така че то е абсолютно същото. Вие, така или иначе, говорите срещу Европейския съюз колко е вреден, нямате грам предложение за решение на въпроса, нито съм забелязал нещо да свършите. Надявам се да успеете някога, така че няма лошо. Сега, господин Балабанов, ПП-ДБ наистина като тръгнат да търсят вот, ще трябва да се помолят на „Ново начало“, ще трябва да се помолят на мръсните путинисти и руски слуги от ВЪЗРАЖДАНЕ, трябва да се помолят на МЕЧ, даже за този вот, поне аз останах с такова впечатление, че леко изнудваха МЕЧ и ВЕЛИЧИЕ, защото като казаха, че ще внасят вот, не бяха получили подписи от тях и почнаха да реват: Вие подкрепяте правителството, елате се подпишете, за да докажете, че не ги подкрепяте. Не съм убеден, че МЕЧ и ВЕЛИЧИЕ споделят всичките им доводи вътре, защото те на моменти са доста извън здравия разум. Иначе да, ВЪЗРАЖДАНЕ имат проблем с идеологическата си легитимация, защото ковидът свърши, войната в Украйна благодарение на президента Тръмп ще свърши, еврозоната, ако България отговаря на условията и влезем, ще изчезне като тема, защото ще се окаже, че не това е проблемът в икономиката, тъй като има държави извън еврозоната, като нашата, последните три години, когато имаше чудовищна инфлация, и това не се дължи на това, че сме с лев, а на некадърна финансова политика. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Сорос изчезва в национален и в световен мащаб, а не в национален ще изчезне, но в световен мащаб изчезва, защото финансирането от Американска страна, това донорство на милиарди за подобни НПО малоумщини в либералната патологична област на човешкото съзнание приключва, така че идеологически тази партия има проблем. Според мен като какво ще се позиционира, за какво ще се бори, за това наблюдаваме напоследък истерясване в поведението – атакуване на собствения офис, 38 000 предложения за бюджет, които са направени само, за да се пречи, тоест тук няма – аз разбирам опозицията да предлага нещо, което е смислено. В тоя ред на мисли – ДБ предложиха смисления неща в бюджета, които Вие... (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Там чобанинът дето се обажда, не знам дали изобщо нещо може да предложи, освен на някои свой роднина храна. Но там нямаше никаква логика. Беше правено само, за да се пречи. Поведението им в залата е такова, и то се вижда – плямпане за пречене и изказване. Те не знаят какво ще кажат, ама излизат някакви хора там, включително чобанинът с листче, четат, сричат, някой им прави дуплика, защото е задължително…

Ама аз епитет не съм казал, аз правя сравнения. Ааа – чобанин, то не е епитет, това е човек, който гледа овце и му е толкова акълът само до там – това му е капацитетът. То не е лошо да гледаш овце. Въпросът е, че когато се опитваш да правиш нещо друго, освен да гледаш овце, изглеждаш нелеп. Та така, господин Балабанов с ВЪЗРАЖДАНЕ, имат проблем, най-вероятно ще истерясват още повече като поведение. (Реплика.) ПП управляваха е ясно – управляваха с ГЕРБ и с ДПС в цялост. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Времето!“)

Времето приключва, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, както и Вашата идеологическа обосновка, изключително се забавлявам с Вас, особено с – не му знам името на чобанина там по-назад. Господин Костадинов, имате доста сериозен простак в групата.

По отношение на декларацията, която съм чела, господин Йорданов, Вие като човек, който пише смешки в предаване, би следвало да правите нюанси в българската реч, да ги разбирате, независимо дали ги четете, или ги слушате. По отношение на това, което се случи днес в зала, и Вие коментирахте по някакъв начин, засягайки и мен персонално, аз мога да кажа само едно. Има три изключително политически гласувания – първото е избор на председател на Народното събрание, второто е избор на министър-председател и състав на министерски кабинет, следващото е бюджет. Всяко едно от тези три гласувания показва кои политически организации са в управление и подкрепят дадено правителство и дадените политики на това правителство, и кои политически организации са в опозиция. Вотът на недоверие е производно на второто, което цитирах. Тоест, днес, в зависимост от това, коя политическа организация как ще гласува, независимо от изложените аргументи, има само едно-единствено значение – дали се подкрепя настоящото правителство, или дали някой остава в негова опозиция. ВЪЗРАЖДАНЕ като вносител на вота на недоверие остава в ясна опозиция. (Шум и реплики.)

Оттук нататък предстои да видим през гласуването, което ще се проведе в утрешния ден, и всички имате времето да размислите какво и как искате за тази държава, как ще гласувате. Ако смятате, че управлението на Бойко Борисов и Делян Пеевски е добро, защото всички знаем, че в момента правителството е дирижирано от Делян Пеевски... (Шум и реплики от ИТН.)

…ще бъде ясно кой къде се заявява. Правилно беше казано от управляващите, че опозицията не е достатъчно силна и обединена. Ние обаче сме подали ръка на всички. Днес ние направихме нашия ясен политически ход, че това правителство трябва да си ходи. От Вас, останалите членове на опозицията, които поне се заявявате такива, е решаващо какво ще направите утре.

И тогава българските граждани ще знаят кой управлява държавата, кой подкрепя управлението и кой е в опозиция. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председателстващ, по начина на водене. Вие хубаво на мен ми направихте забележка за квалификации, или какво беше – сравнения, определения, но оставихте госпожа Михайлова в лично обяснение да дръпва реч. Това не беше лично обяснение. Аз сега не съм виновен, че ВЪЗРАЖДАНЕ си изплющяха цялото време, говорейки оттук безсмислено, половината незнаейки и за какво, само за да демонстрират активност, и си изхабиха времето на групата. И сега, когато им се кажат някои неща в очите, те нямат друг начин да стигнат до трибуната, освен през лично обяснение, а Вие позволихте това, тя да говори нещо, което не е свързано с това, което аз казах за тяхната декларация. По тази логика сега мога и аз тука да изнаглея и да дръпна една реч, и да кажа на Асен Василев, че хората се прибират в България не толкова, защото тука сте им вдигнали стандарта, което не е вярно, а защото им писна от гейщината в западноевропейските държави, която беше повсеместна. Писна им децата им да ги обличат в роклички и да им викат, че са момиченца – на момченцата. Да, аз разбирам, че има момченца, които съжаляват, че не са момиченца, но 98% от момченцата обичат момиченца, предпочитат да са си момченца и да не ходят с роклички. И родителите им... (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ето, давам пример, как госпожа Михайлова злоупотреби с процедурата. Казвам, че не се прави така, както аз направих сега.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Темата на днешния вот на недоверие по външната политика практически се превръща във вот относно геополитическата ориентация на България. Дали така е замислен или не, де факто е така. Не е учудващо, че ВЪЗРАЖДАНЕ повдигат тази тема, те отдавна мечтаят България да има друга геополитическа ориентация и го заявяват ясно и категорично. Не съм сигурен, че това искат другите две подписали вота партии, но това си е техен проблем. По отношение на външната политика ясно и точно трябва да заявим следното: ако има нещо в българската политика, което да има континуитет през всичките тези години на прехода, това е тази тема – външната политика, външнополитическата ориентация, геополитическата ориентация на България. Това се случва, за наше най-голямо щастие, поне от 1997 г. насам – всички правителства, без изключение, тъй като нямам време, няма да ги изброя, вървят в тази линия, защитават тази политика, на този избор на българския народ – България да бъде в семейството на най-богатите, най-демократичните държави. Това е не само геополитически избор, това е ценностен избор, защото преобладаващата част от нашия народ са християни, а Европа все пак е християнска в голямата си част. Този избор също така е икономически. Този избор, разбира се, във всички случаи с членството ни в НАТО, е и избор на сигурността, отбранителен избор за нашата страна. Всички правителства защитаваха това. И това правителството го прави, няма никаква изненада. Така че без никакво съмнение изборът на темата и този вот е вот за геополитическата ориентация на България. Защо няма никакъв смисъл тук да казвам, че ние няма да подкрепим този вот по никакъв начин, от който и да беше внесен, а най-малкото пък от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото нашата история, на нашата парламентарна група, на нашата партия – на ДПС, на „ДПС – Ново начало“, мой личен – цялата ми кариера мина в битка за този избор, и тя е пред очите на всички Ви, и на цяла България, този избор, така че ние защитаваме това, което сме правили в последните 30 години, повече дори от 30 години. Защо този избор е добрият избор за България, защо той отговаря на националния интерес? Отговаря на националния интерес, защото 5, 6, 7 или 8-милионна България няма нито демографските, нито икономическите, нито никакви други сили самостоятелно да защити своята териториална цялост и национална сигурност. И това е ноторно известен факт, и не важи само за България, важи за всички народи, които имат подобен профил. Същото важи и за икономиката – 66%, две трети от нашия избор е за страните от Европейския съюз, сещате ли се, ако не сме в този съюз, че ще има мита към нашия избор и този избор ще бъде занулен поради неконкурентоспособност, тъй като ще има мита? Сещате ли се? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Не е вярно“.) Абсолютно вярно е! Абсолютно вярно е! Много страни имат мита поради факта, че не са членове на този съюз, и отделни групи стоки имат мита. Това, първо. Второ, по отношение на икономиката. Освен на износа ни – тук господин Асен Василев изнесе достатъчно данни и те са верни, но по отношение на еврозоната. Вижте, да въведем европейската валута е част от нашия план от 30 години насам. Аз и друг път съм Ви казвал от тази трибуна, че преди да бъде създадено еврото, ние избрахме да бъдем с еврото. Защото, когато водихме дебата преди въвеждането на борда коя да е котвата на нашия злощастен лев, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ – злощастен, защото беше в хиперинфлация и само борда го стабилизира, ние избрахме да бъде германската марка, защото след една година тя щеше да стане евро. Това беше аргументът ни. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че ние сме избрали еврото преди то да бъде въведено. И това е абсолютен факт, известен, могат да го потвърдят всички мои колеги от управлението на СДС по това време, особено икономистите. Така че този избор на България е направен и той напълно отговаря на националния интерес на България – отговаря и отбранително, и като сигурност, и като икономически интереси. Ще Ви кажа само още нещо, защото съм дълбоко убеден, че искането на този вот, по тази тема, е пряко свързано с еврото – с въвеждането на еврото като валута и с влизането в еврозоната. Пряко свързано, защото това е цел номер едно в момента на ВЪЗРАЖДАНЕ и на част от тези, които внасят вота. Влизането ни в еврозоната ще затвори всички врати за промяна на геополитическия ни курс. Само сметнете този износ, който е 66% само от превалутирането – таксите, които вземат банките, колко губят българските фирми.

Всички бяха доста щедри към ораторите. Ще Ви помоля за минутка и ще приключа, и ще се съобразя.

Така че и оттам стотици милиони ще бъдат спестени на българските износили, на българската икономика. И тъй като дебатът не е да си доказваме какви са ползите, завършвам с това – дебат за геополитическия избор на България е несъстоятелен, вреден за националния интерес на България и ние от „ДПС – Ново начало“ никога няма да подкрепим какъвто и да е нюанс, камо ли промяна на геополитическия курс на България. Благодаря. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Днес цял ден разглеждаме вота на недоверие, внесен от Радостин Василев и група народни представители. (Реплики от ПП МЕЧ.) Така е. Вотът, между другото, внесен от три от формациите – другите две опозиционни вече изразиха мнението си, от „ДПС – Ново начало“, че няма да го подкрепят, а от „Продължаваме Промяната“, че искат, ама нямат желание, и ще внесат друг малко по-късно, не стана ясно с кого. Само искам едно уточнение да направя. Двете правителства, които имаха министър-председатели от „Продължаваме Промяната“, се самосвалиха. Първото – на Кирил Петков, загуби своето мнозинство и съответно беше гласувана неговата оставка. Между другото, самият министър-председател загуби своята подкрепа още на следващата седмица, когато „Продължаваме Промяната“ издигнаха друг кандидат за министър-председател. Второто правителство – на господин Денков, подаде само оставката си, която беше гласувана единодушно от Народното събрание. Това, нали, за да върнем малко историята и да бъдем коректни. Колкото до другите три формации, които всъщност са внесли вота на недоверие, едната формация – нейният лидер всъщност е внесъл вота на недоверие, но не бил съгласен с мотивите на вота. Това каза от трибуната. Впрочем, нормално е да не е съгласен с мотивите на вота и да казва, че всъщност е против това, имайки предвид, че е гласувал за предложенията и решенията на Народното събрание за военна помощ за Украйна. Днеска казва, че е против, но преди две години е гласувал за. На какво се дължи тази промяна, нека да стане… (Шум и реплики.) Един от водещите вносители на този проект на решение. Вторият основен вносител на вота каза, че проблемът на вота бил, че нямало достатъчно атомни бункери. Явно е намерил нова бизнес ниша в България, не знам. Мисля, че не ни трябват атомни бункери, и се надявам никога да не ни трябват атомни бункери, защото всъщност и политиката на България е да не влизаме във въоръжени конфликти. Третият вносител, той е ясен – неговите позиции са пределно ясни за повечето от нас. Още декември 2021 г. Москва излезе, че иска пребалансиране на зоните на влияние в Европа и връщане на границите на НАТО към тези от 1997 г., и Източна Европа общо взето да се върне в сферата на влияние на Москва. От тогава насам от ВЪЗРАЖДАНЕ с руския флаг в ръка веят същите опорни точки. Колкото до нещата, които се изкоментираха. Между другото, преди няколко дни – вчера, мисля, че стана ясно, че един от вносителите на вота е поканен в Москва за 9 май, явно това е цената на самолетните билети – този вот днес. Явно посолството е вдигнало телефона и е наредило да се внесе този вот, хората са козирували и са го внесли, но аз не мога да разбера коя е общата сглобка между тези три партии. Между другото, двама от лидерите на парламентарни групи се заплашваха, че единият е за затвор, другият бил измамник и така нататък. Днеска подписват заедно документи – малко като Кирил Петков и Делян Пеевски. Уж публично се обиждат, ама заедно подписват документи. (Смях от ГЕРБ-СДС и ИТН.) Така са и ВЪЗРАЖДАНЕ, и ВЕЛИЧИЕ, съжалявам, но е истина. Колкото до вота на недоверие. По-безсмислена тема за България нямаше как да измислят. Да, тя е важна за друга страна, която нито ни е съюзник, нито ни е партньор, а напротив – ни е обявила за враг, и това е в нейните стратегически документи. Тя се казва Руската федерация. Този вот обслужва единствено и само интересите на Руската федерация, нищо на България. Външната политика, която България води, и е водила, и ще продължава да води, е единствената правилна. Ние решенията ги вземаме самостоятелно в София. Те са национални и не – не подлежат, за Ваше огромно нещастие, на съгласуване с Москва. Защото всичките изказвания, които колегите направиха, от ВЪЗРАЖДАНЕ особено, бяха – ние искаме да има независима външна политика само единствено съгласувана с Москва. Съжаляваме, но тук няма да бъде така. Българската външна политика се определя от София. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи съграждани! Без изненада, настоящият вот за недоверие, който беше внесен на тема външна политика, се превърна в дебат относно европейския път на България. Простете ми, но се налага да припомня, че мястото на България, решенията, които тя взема като страна – членка на Европейския съюз, не са въпрос на външна политика – от 2007 г. са въпрос на вътрешна политика. Ще засегна и темите с външната политика, разбира се, дотолкова, доколкото въобще бяха коментирани. Колеги, българската външна политика действително е в тясна координация и синхрон с тази на Европейския съюз и с позициите на НАТО. Това е така, защото България суверенно, убедено, решително взе своето национално решение да стане част от тези съюзи. И това беше част и е в изпълнение на българския национален интерес, и в съответствие с ценностите на страната и на Европейския съюз. Само да припомня, че в началото на миналия век един велик български държавник казва: „България трябва да се опира на западните демокрации, за да осигури своята независимост и просперитет.“ Това са думи на Стефан Стамболов. Поне с него мисля, че ще проявите смирение и няма да се подигравате. Линията на България е в подкрепа на международния правов ред. България застана, в съответствие със своите ценности, на страната на Украйна, защото трябва да бъде защитен международният правов ред, който гарантира териториалната цялост и суверенитет на всяка суверенна държава. Принципи и ценности, заложени в Българската конституция и в учредителните договори както на ООН, така на Европейския съюз, така и на НАТО. Заемането на страна в подкрепа на жертвата на военна агресия е морално и стратегическо правилно решение. Ние твърдо отстояваме страната на справедливостта и ще продължим да работим за това да има траен и справедлив мир в Украйна, който е основан на публичното право. Също така правно България е задължена съобразно договора за Европейския съюз да участва в това държавите членки да водят обща външна политика и политика на сигурност в дух на солидарност – чл. 24 и чл. 31 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Договор, който България суверенно е подписала в съответствие със своите национални интереси и ценности. Колеги, ние не сме изпълнител на чужди заповеди. Ние, суверенна България, сме изпълнител на собствените си решения. Също така трябва да припомним, че Европа, Европейският съюз е пространство на свобода, сигурност и справедливост. Основна гаранция за това е държавите да споделят ценността – върховенство на правото. И тук ще се съглася с колегата Тома Биков, че консенсусът в Европа е подложен на напрежение и оспорване, но трябва да си поставим въпрос: от кои държави? От Унгария, Словакия – онези, които оспорват върховенството на правото. И неслучайно ние поддържаме тезата, че корупцията уронва този консенсус, и ние трябва да положим решителни усилия да се справим с това. Не мога да не споделя безпокойството си от това, което чух в този дебат – тихия тон на участие в дебата на ГЕРБ. Колеги, ние очакваме от Вас по-решителни, по-убедителни, по-активни действия, които да отстояват европейския път на България и надеждното ѝ членство в НАТО. Аз очаквах премиерът да обясни и защити и да проведе разговор с българските граждани относно предложението си в Парижката среща за създаването на многонационален щаб за сигурност на Черно море. Също така очаквах от ГЕРБ по-решителни стъпки в началото на годината за влизането ни в еврозоната – слава богу, слабост, която беше коригирана. Колеги, ние не можем да отстояваме България като активен член на ЕС и НАТО, да настояваме да имаме силен глас там, което е в наш национален интерес, а да пазим тишина в България. Просто така не се прави. Затова ние ще продължим да отстояваме европейския път на България и да защитаваме курса на геополитическото решение, взето в национален интерес преди десетилетия. Но също така ще критикуваме всяка колебливост, която поставя в риск това решение. И затова няма да участваме в гласуването в утрешния ден по така представения вот на недоверие. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната – Демократична България“.) Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Йорданова, аз не приемам да кажете, че ние сме прекалено тихи, а Вие изобщо няма да гласувате. За мен е важно Вие да гласувате, и то да гласувате против този вот на недоверие. Никой няма да Ви обвини, че сте в коалиция с нас. Дори и да Ви обвинят, не се страхувайте, бъдете малко по-смели. Защото смелост е да направиш нещо, а не да кажеш: на нас това ни харесва, другото не ни харесва, а Вие бъдете по-ярки, а пък ние понеже ни е страх ВЪЗРАЖДАНЕ да не ни кажат, че сме в коалиция с Вас, защото долу-горе това е мотивацията. Вие можете да го обясните на Вашите избиратели, аз съм сигурен. Вашите избиратели според мен – по-голямата част, ще бъдат доволни, ако гласувате против вота на недоверие, внесен от ВЪЗРАЖДАНЕ, от МЕЧ и от ВЕЛИЧИЕ. Това е вотът за външната политика. Не приемам, че ние сме били прекалено тихи. Напротив, ние участваме в дебата, мисля, правим го пълноценно. Това, че избягваме да се конфронтираме и да обиждаме от тази трибуна, не значи, че сме тихи. Ние сме достатъчно убедени в това, което правим, за да понесем и щети заради това, защото и за нас това правителство, както и за останалите коалиционни партньори, не е нито най-удобното, нито най-лесното. Със сигурност и сред нашите избиратели има и хора, които са разочаровани от това. Такива впрочем имаше и когато бяхме и с Вас коалиция. И нещо накрая. Има много сериозна трансформация на международния ред. Нищо не е даденост. В самата Европа няма държави, които са против Европа, има хора, които са. Да, европейският консенсус е под много сериозен натиск – в различни държави различни хора, не целите държави. И аз мисля, че това е идеологически въпрос – няма консенсус вече по това, че либерализмът трябва да бъде държавната идеология на Европа. Това е големия въпрос в рамките на Европа. Но това, че ще бъдем в Европа, дали сме либерали, или не сме либерали, според мен трябва да бъде задължително. Всичко друго означава да бъдем някъде другаде извън Европа, а те – възможностите, и преди съм го казвал, са само две. Няма трета. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Колега Биков, благодаря за възможността за дуплика. Два важни въпроса. В рамките на хода на дебата се видя разликата в част от позициите в състава на управляващата коалиция. За колегите от ИТН влизането в еврозоната не е толкова важно, колегите от БСП се опитваха да формират някаква позиция относно пътя, по който трябва да се постигне мир в Украйна, който не беше убедителен. Ние трябва да постигнем мир, който гарантира суверенна и просперираща Украйна в рамките на договореностите на международното право. Това е и националният интерес на България. Не получихме отговор всъщност те какво очакват да постигнат с дипломация – капитулация на Украйна, или какво!? И Вие мълчахте по тази тема. Що се отнася до смелостта, която има нашата парламентарна група. Аз мисля, че тя е заявявана във всяко едно гласуване, когато ние сме подкрепяли всяко едно решение, включително и на това правителство, което е свързано с реализирането на този свърхнационален приоритет, а именно: влизането на България в еврозоната и запазването на европейския път на България, и България да бъде надежден партньор в НАТО. Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, уважаеми български граждани! Истината е, че външната политика на България през последните 15 години е пълен провал. Както е пълен провал вътрешната политика, социалната, здравната, икономическата и всичко, което бе управлявано от Бойко Борисов, с различни нюанси в своя сегмент. Но в страната на лъжата истината е болест и тя рядко се изрича от най-високата трибуна тук в Народното събрание и не само. Един италиански автор на детски приказки, Джани Родари, много добре описва в някои свои поредици външната политика на Република България – „Приключенията на Лукчо“ и „Приказки по телефона“. „Приказки по телефона“ и едни записи – дълга поредица, на един бивш премиер, бил три пъти премиер на Република България, Бойко Борисов, напълно олицетворяват и разказват какво е отношението на България към Европа, към премиерите на различните европейски държави. Помните ли: „Аз съм ги таковал с двеста.“ С двеста! На един милиард – двеста! И това се потвърди и от последните разкрития на Европрокуратурата къде и как изтичат европейските средства. Истината е болест, да се изрича от най-високата трибуна в Народното събрание! Но, за съжаление, политическият хоризонт на народните представители в голямата си част в тази зала стига единствено до пачките, кюлчетата в чекмеджетата в покрайнините на София. И това го доказаха и „БСП – all inclusive”, и ИТН, и доста политически проекти преди тях. А има проблем, голям проблем в света. Европа губи необратимо своето геополитическо влияние, губи го и в момента върви преразпределяне на световната карта между Съединените американски щати, Русия и икономическия тигър Китай. Европа я няма! България никога не я имало, за съжаление, дори и на карта на Европа, въпреки че ние сме люлката на европейската цивилизация. Винаги сме били люлката на европейската цивилизация. И външната политика, политиката на кабинета Желязков, от който дори самият негов патрон Бойко Борисов се отрече, защото и той не иска да им бере гайлето – на коалицията с Пеевски, БСП и ИТН, е позорна. Позорна е, защото ние отново ще бъдем превърнати в някакъв подизпълнител на някой глобален световен фактор. И най-големият страх е, че всички тук, в тази зала, вече подозираме кой ще бъде този подизпълнител на Балканите, който защитава своята позиция. И той е на югоизток от нас, защото питат: кой? Явно липсата на досетливост е привична тук за дясната част на залата. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето! Времето!“) След малко, господин Председател!

Ще помоля единствено…

…този кабинет и неговият премиер Росен Желязков да се опитат поне да запазват някакъв баланс и да не се хвърлят на амбразурата да защитават тези за защита на Украйна или някоя друга държава, преди да имаме ясната представа и оценка къде сме и за какво ще се борим. Защото администрацията на Доналд Тръмп в момента си е направила своите изводи и, повярвайте ми, от начина, по който той действа на световно ниво в своята политика, едно е ясно, че ветропоказателите през последните няколко години в лицето на Бойко Борисов, санкционираният по Магнитски Делян Пеевски…

Кирил Петков, Ники Денков и всички останали си отиват. (Реплики: „Времето! Времето!“)

Ситуацията се промени и идва МЕЧ. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Защото тази промяна ще доведе и МЕЧ на власт в България. (Оживление и смях в ГЕРБ-СДС.) Смейте се!

И аз Ви благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, както и колегите преди мен заявиха, независимо от това, че ние гласувахме против избора на това правителство, няма да подкрепим този вот на недоверие. Няма да го подкрепим този вот на недоверие по много причини, но заради ограниченото време, аз ще се спра само върху няколко елемента. На първо място, в мотивите на вносителите, в някои от изказванията, без да Ви прозвучи високопарно, прозира мечтата им за нов Девети септември. И тук бих казал, че по отношение на нашата външна сигурност най-сериозният риск за българската национална сигурност е войната, която се води в Украйна. В средата на Европа има такова кръвопролитие, а има заявки то да продължи. А под призивите за мир отчетливо се вижда намерението на Путин да продължи войната и цитирам: „да довърши Украйна“. И апетитът идва с яденето. Така че понякога историята се повтаря, в други случаи се повтаря, разбира се, като фарс. В тази връзка аз бих искал да кажа, че представлявам политическа партия, която беше създадена с девиз за силна България в Обединена Европа. И дали днес България е достатъчно силна, е спорен въпрос, но това, че сме част от Обединена Европа, е най-голямата гаранция за българската национална сигурност. България е сравнително малка страна с ограничени ресурси и нашето членство в най-богатия съюз в света е наистина гаранция за нашата национална сигурност. И бих искал тук да кажа на вносителите на вота: много обичате европейските пари, но не обичате европейските правила, и това Ви е много сериозен проблем. И Ви личи отвсякъде. По отношение на основния риск за българската национална сигурност отчетливо се вижда, че тези, които защитават мотивите на този вот за недоверие, се солидаризират с агресора Русия. И си го казват откровено. Нека да сме наясно къде стои България! Отново – България стои на своя европейски път, който, както казаха някои от преждеговорившите, е избран още от нашите революционери преди Освобождението. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Абсолютно кратък ще съм, само няколко неща искам да им кажа.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз наистина ще се постарая да съм максимално кратък. Първо, благодаря на всички парламентарни групи и на всички народни представители, които се включиха в дебата. Макар той да очерта в определени моменти от своето провеждане едно схващане, че външната политика е като вътрешната, само че външна, смятам, че е доста неправилно. Не знам защо бяха намесени елементи от вътрешнополитически характер в това, което целеше да бъде конструктивно по отношение на дипломацията ни. Тук искам да кажа само няколко важни елемента, за които считам, че обществото и народното представителство бива въвеждано в заблуждение. Първият е по отношение на третирането на българските граждани зад граница. Абсолютно всички консулски случаи се наблюдават с огромно и засилено внимание, не само тези, които касаят една специфична категория хора със специфични взаимоотношения с трета страна. Това ми направи впечатление, че някак си се прокрадна тук като елемент, към който трябва да подхождаме ексклузивно. Твърдя, че това не е правилно. И също такава връзка с внушения, че българската страна не защитава свои граждани, като например госпожа Гоцул. Само ще кажа, за да знаете, колеги, тя не е български гражданин, и тук се каза – е за едно наказателно преследване за обвинение в корупция. Просто може би е важно да го имате предвид. Второ, по отношение на политиката ни към Република Северна Македония – също внушения, също неправилни. Казусът за автомобилите, който цитирахте, е от неделя. Той не се ограничава само до такива с български регистрационни табели. И става въпрос за една към момента, поне така както е докладвана, техническа процедура, която към утрешния ден трябва да бъде изчерпана. И ако има някакви съмнения след това за неправомерност, ние можем да вземем мерки, но следим по отношение на въпроса. Тъй като много пъти засегнахте и политиката ни по отношение на страни, в които има историческа българска общност, Молдова е една такава. Само ще Ви цитирам, че през последните три години средствата, които са заделени по програмите за развитие, включително и по програмите на Министерството на образованието и науката, са над 2 милиона. Това са десетки проекти, по които се работи и които проекти се изпълняват именно заради това, защото българската държава се грижи за своите исторически общности, където и да се намират те. И с това завършвам. Странен е начинът, по който сами си причиняваме щети. Странен е начинът, по който български патриоти се отнасят с най-голяма критика към българската държава. Имайте предвид, че администрацията не е на министъра, не е на временно заемащите позициите в Министерския съвет. Тя е на държавата. Утре, ако Вие сте в тези позиции, Вие ще работите със същата тази администрация, която в момента заклеймявате и която обвинявате в предателство, в родоотстъпничество и във всичко останало. Имайте го предвид. Важно е да пазим авторитета на страната. Важно е да пазим авторитета на дипломацията. Важно е да пазим авторитета на българския държавен служител. Казвам го само и единствено, защото ако се върнем към едни наистина исторически времена, всички Вие сте чували прочутата реплика на Каравелов: „В моето Отечество такива работи не се правят.“ Нека с това да завършим: да пожелаем повече безоблачни дни на българската държава по принцип и аз съм сигурен, че с помощта и съдействието на всички институции, които са въвлечени в правенето на външна политика, ще бъде много по-добре, отколкото от тази висока трибуна да си разменяме обвинения, които не само, че не лежат на никаква автентична основа, но и напротив, те вредят на българските външнополитически интереси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Да.

Благодаря Ви, господин Председател. Да, прав сте – с оглед на това, че предстоят трите, тъй наречени задължителни точки от дневната програма, и с оглед на това, че времето по Правилник наближава своя край, то моля Ви да подложите на гласуване удължаване на работното време до изчерпване на точка четвърта включително от така гласуваната днес програма за работа на пленарна зала.

Благодаря Ви. Господин Петров, на Председателски съвет се разбрахме, че ще работим до 15.00 ч. и в крайна сметка имахме достатъчно възможност, за да влязат и точките по ал. 8. От нас зависи дали за един час ще се справим, защото наистина нашата приоритетна задача е да гласуваме законопроекти и тези законопроекти трябва да виждат бял свят, но за да влязат в зала, комисиите в Народното събрание трябва да работят. Така че обратното ми предложение е да удължим времето до 15.00 ч. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание представяме Проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, като в § 1, ал. 1 от разпоредбата на чл. 213а след израза „или да поеме имуществено задължение“ се добавя изразът „или да изпълни свое или чуждо имуществено задължение“. В § 2, в глава X се създава нов чл. 323б, който гласи: „Чл. 323б. Който с цел да събере свое или чуждо вземане, употреби за това сила, заплашване, обида, разгласяване на позорящи обстоятелства, въвеждане в заблуждение, уронване на авторитета и доброто име, увреждане на имущество или друго незаконно действие, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и глоба от 1000 до 3000 лв.“ Мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, както сме ги представили, ще ги прочета сега. Причините, които налагат приемането на предложения проект на закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, са продиктувани от спешната необходимост да се отговори на обществените отношения, свързани със зачестилите противоправни деяния при събиране на вземанията. Към момента в българското общество се наблюдава притеснителна тенденция на задлъжнялост към небанкови финансови институции или така наречените бързи кредити. Огромна част от гражданите масово теглят потребителски заеми за посрещане на битовите си нужди. За събиране на задълженията по просрочените кредити небанковите финансови институции и така наречените колекторски фирми използват множество незаконосъобразни агресивни практики. Към момента липсва законодателна уредба за дейността на лицата и дружествата, събиращи свои и чужди задължения, и действията, които те биха могли да извършват в процеса по изискване на суми от гражданите потребители. Поради тази причина се наблюдава притеснителна тенденция за нарастване на извършваните противоправни деяния от лица, представящи се за служители на нерегламентираните дружества за събиране на вземания. Такива общественоопасни деяния се състоят в уронване на доброто име на длъжниците чрез различни незаконни практики за разгласяване на информация, представляваща банкова тайна, с цел те да бъдат притиснати или чрез постоянни посещения на работното място на длъжника да им се наложи психически тормоз с денонощни телефонни обаждания от различни номера, заплахи или въвеждане в заблуждение чрез използване на наивност и непознаване на правната уредба от страна на потребителите. Колекторските фирми също използват и наименования на частни дружества, които наподобяват държавни институции. Нанасят обиди, разгласяват позорни обстоятелства и дори физически тормоз и увреждане на имуществото се наблюдава при директни посещения в дома на длъжниците потребители. От такива действия към момента са пострадали стотици хиляди български семейства и граждани, потребители на кредитни услуги. Въпреки това пострадалите от тези противоправни деяния не могат да получат адекватна защита на своите права от държавни институции като Комисията за защита на потребителите поради липсата на правомощия тя да разследва физически лица и невъзможността на Комисията да свърже деянията с юридическите лица за събиране на вземания с цел налагане на финансови санкции и за нелоялните агресивни търговски практики. Освен това Комисията за защита на потребителите не притежава обвинителна функция. При сигнализиране на служители към Министерството на вътрешните работи и на Прокуратурата на Република България гражданите потребители получават масови откази за образуване на досъдебно производство и дори отказ за извършване на полицейска проверка във връзка с агресивните практики на кредиторите. По този начин – изцяло лишени от защита, огромен брой български граждани са принудени да прибягват до самоуправство с цел превенция на противоправните действия на нерегламентираните колекторски дружества. Със Законопроекта се предлагат промени, с които се цели създаване на по-добра наказателноправна защита на гражданите потребители на кредитни услуги срещу самоуправни деяния за събиране на просрочени задължения. При създаването на изричен състав на престъпление във връзка с описаните деяния и включването им в състава на престъплението „изнудване“ ще се осъществи генерална превенция на противоправните действия, извършвани от колектори. Пострадалите лица ще могат да сезират органите на МВР и прокуратурата на Република България и да очакват образуване на досъдебно производство и разследване с цел защита на своите човешки права, като правото на добро име, правото на собственост и правото на неприкосновеност на личността. От друга страна, колекторските дружества и небанковите финансови институции ще трябва да използват единствено уредените в закона процедури за събиране на своите вземания, а именно съдебен изпълнителен процес без да извършват самоуправни действия срещу длъжниците. Първото предложение, предвидено в § 1, е изготвено във връзка с изменение на чл. 213а от Наказателния кодекс. В състава на правната норма на престъплението „изнудване“ се добавя още една хипотеза на противоправно деяние, което е зачестило през последните години в Република България. По този начин приложението на правната норма се разпростира и върху лица, извършващи изнудване с цел събиране на свои или чужди вземания, каквито действия към настоящия момент се извършват ежедневно и остават несанкционирани от българския наказателен съд. Тези деяния от своя страна притежават висока степен на обществена опасност и са предпоставка за извършването на обратни самоуправни действия от страна на жертвата на престъплението. В голяма част от случаите извършителите изискват задължения с отпадно основание, погасени по давност, или пък изискват суми много над размера, който е присъден или би могъл да бъде присъден, или пък въобще да имат правно основание неприсъдени вземания. Това води до извършване на деяние, което след приемането на предложените промени ще попада в хипотезата на правната норма на класическия състав на изнудване по чл. 213а от Наказателния кодекс. С второто предложение в § 2 се обхващат противозаконни действия по събиране на свое или чуждо вземане, когато тези деяния не съставляват изнудване по своята същност и не могат да се обхванат в състава на правната норма на чл. 213а. Такива случаи биха били действия по събиране на вземанията, включващи обида, психически тормоз, въвеждане в заблуждение, уронване на авторитета и доброто име, когато тези деяния не се припокриват с хипотезите на правната норма на чл. 213а, или пък представляват не толкова обществено опасно деяние, че да бъде квалифицирано като изнудване. Тук биха били подвеждани под отговорност специални противозаконни действия, наподобяващи повече самоуправство с цел принудително осъществяване на правата на кредитора, отколкото класическо изнудване. Нуждата от наказателно регламентиране и държавна защита на пострадалите български граждани се вижда от високия брой жалби пред омбудсмана на Република България. Следва да се има предвид, че най-голям брой оплаквания са депозирани срещу масовите порочни практики на дружествата „Фронтекс Интернешънъл“ EАД, „Кредитреформ България“ EOОД и „С.Г. Груп“ ЕOOД, като последното дружество е свързано с дружеството „Свети Георги Груп“, а то е било кредитополучател на 75 млн. лв. банков кредит от Българската банка за развитие, тоест с цел развитие се кредитира дейността на дружеството, осъществяващо масов тормоз над българските граждани и потребители. Предложените промени са необходими с оглед на така развиващите се обществени отношения и са наложителни, а дори и закъснели. В обществото се е създало трайно неодобрение и страх по отношение на масовите противоправни практики и деяния с висока обществена опасност, извършвани от лица, представящи се за служители на нерегламентирани дружества за събиране на вземания или небанкови финансови институции. Затова Ви моля да подкрепите този закон. Благодаря Ви.

За изказване!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, които останахте в залата, тук става въпрос за терора и тормоза, който колекторските фирми или самозваните събирачи на вземания осъществяват спрямо стотици хиляди, да не кажа милиони, български граждани. Тъй като Законът за фалита на физически лица все още не е готов и тъй като години наред няма никаква правна норма, която да гарантира, че заплахите – много често с чупене на крака, с отвличане на деца, злепоставянето пред работодателите, обидите, унижението, лепенето на уронващи доброто име и престижа съобщения, да бъдат криминализирани, ние сме приели две много малки изменения в Наказателния кодекс, които се надяваме да дадат една сигурност на многото, милиони даже мога да кажа, длъжници в България, че спрямо тях няма да се подхожда като с престъпни групи, защото особено „Свети Георги Груп“ е престъпна група, която се занимава със събиране на вземания, финансирана от Българската банка за развитие, и говорейки се под сурдинка в обществото, че е на Пеевски. Ако не подкрепите на първо четене такова нещо, това означава, че ние заедно с Вас се изправяме срещу българския народ. Госпожо Александрова, защо в Правната комисия не намерихте два месеца да вкарате това елементарно изменение на Закона и какъв е Вашият мотив? Много държа Вие да ми кажете: против ли сте това да се криминализират такива действия на събирачите на вземания – много често криминален контингент, спрямо длъжниците? Да си длъжник не е престъпление, а в България е равносилно, и когато си длъжник, означава, че ти до живот се страхуваш за себе си, за семейството си, и не съществува към момента ред, с който да ти отпадне тази тежест. Много ми е мъчно, че огромна част от българските народни представители напуснаха залата точно в обсъждането на този законопроект. Надявам се да не знаят какво правят. Сигурен съм, че не знаят какво правят, защото, ако има смислени закони, те трябва да са в защита на хората. Не може омбудсманът да получава сигнали за натиск, обиди, заплахи, престъпления по други състави на Наказателния кодекс и полицията да казва: „Ние не ги преследваме.“ Моля Ви за подкрепа и моля госпожа Александрова да обясни защо два месеца и повече този законопроект въобще не е разпределен и защо няма доклад на водещата комисия, а се занимава с всичко друго Народното събрание, но не и с проблемите на хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря, госпожо Председател. На първо място, съм провокиран от дневния ред на Правната комисия, една от най-важните комисии в Народното събрание. Тя не само този закон е поставила на трупчета, поставила е на трупчета и законопроекти на ВЪЗРАЖДАНЕ – например за българското гражданство, за който е изтекъл двумесечния срок, Законопроекта за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, на който също е изтекъл двумесечният срок, и днешното заседание, за което мнозинството от пленарната зала в тандем – двете ДПС-та, двете фракции на ДПС, гласуваха за, та днешният ред на Правна комисия включва единствено задаване на въпроси към министъра на правосъдието. Та толкова за дневния ред и за приемането на законите. По отношение на днес представения Законопроект от вносителите. Когато през 2007 г. бе въведено заповедното производство, една от целите му беше да се подсигурят правата на всички възможни лихвари, монополисти, картели срещу българските потребители, защото България е един малък потребителски пазар и трябва да се обезпечи печалбата на тези хора, включително и различни такси – съдебни, такси на ЧСИ-та, хонорари и така нататък. И това, което вече виждаме като, за съжаление, жестока действителност и много от нас даже са имали досег с това – с обаждания от непознати лица, анонимни лица, които се представят за служители на колекторски фирми най-вече, в опит да събират някакви несъбираеми и изтекли по давност вземания, това, което се получава, че се упражнява наистина един рекет, натиск, принуда, или както искате го наречете, върху съответното лице, което е било потребител, а дали е длъжник, то все още не е ясно, защото, както посочиха и вносителите, понякога тези вземания не съществуват, те не са присъдени по съдебен ред и може би, ако са присъдени, те са вече несъбираеми принудително, което също трябва да бъде отбелязано.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Петров, Вие сте адвокат. Има ли случаи във Вашата адвокатска практика, в които благодарение – в кавички, разбира се, слагам тази дума, на подобни издевателства от хора, които работят това – да събират вземания по кредити, да са стигнали дотам, че длъжниците да им дават доста по-големи суми от тези, които на практика дължат към своя кредитор? Благодаря.

Госпожо Рангелова, не само е имало такива случаи в практиката ми, а дори от време на време се случва мои роднини и много близки да ми се оплакват и да се налага аз да звъня на тези така наречени служители на колекторски фирми, за да ги питам какво точно искат и какво точно търсят. И много често разговорът приключва доста изненадващо. Встрани от това, идеята и тъй като говорим и на първо обсъждане, гласуваме и обсъждаме философията на Законопроекта, нашата парламентарна група ще го подкрепи, встрани от критиките, които имаме, ще го кажа критики, критики, които имаме към самото съставяне и текстовото изписване на Законопроекта, но все пак, ако същият бъде приет на първо гласуване, съм сигурен, че можем между първо и второ гласуване да се нанесат съответните корекции. Ще го подкрепим, защото считаме, че най-важно е да се подейства превантивно и възпитателно върху всички тези незаконосъобразни практики. Дори и да не са повдигнати в престъпление, те още са незаконосъобразни, тъй като не може да се осъществява принуда, натиск и всякакво неправомерно въздействие. И тук трябва да направим две много важни разграничения, които се надявам да залегнат и в корекции на текста между първо и второ гласуване. От една страна, както бе посочено, вносителят говори за нерегламентирани събирачи на дългове или колекторски фирми – лица, които се оказва, че се представят, че са някакви служители, които не са регламентирани за тази дейност. Какво се получава? Лице, което въвежда в заблуждение едно друго лице, за да получи една имотна облага. На следващо място, и вторият елемент, който трябва да се обсъди между първо и второ гласуване, той касае самата имотна облага, тъй като залегна и в дискусията преди малко, че понякога става въпрос за неприсъдени, несъществуващи, или евентуално несъбираеми принудително изземвания. Казвам го, защото има някои внесени становища, които прочетох по отношение на този законопроект. В становищата половинчато се говори единствено за законово присъдени и законово дължими вземания, но като гледам текста на Законопроекта и мотивите, аз мисля, че обхватът му е малко по-различен. Идеята е може би да се даде защита в случаи, когато ти искат едни пари, които не дължиш. И Вие, госпожо Рангелова, както посочихте, понякога се искат и твърде много, и крайният резултат е – не се получава нещо, което е дължимо, а напротив, получава се нещо, което никога не е съществувало като вземане, или повече от евентуално някога присъденото с цел осигуряването на една печалба, която да не бъде контролирана по абсолютно никакъв начин. В тези две насоки считам, че следва да има поправки, да кажем, или добавки, или допълнения, без да казвам някаква критика по отношение на резултата, защото всички тези неща се случват и Законопроектът е внесен, без да се интересуваме дали ще бъде наистина събрано вземането. Какво е важно? Че се звъни на човека, че той се притиска, или че му се изнасят – във втората хипотеза – позорящи обстоятелства по отношение на него, на личността му. Дори не трябва да чакаме резултати и резултатността на престъплението, а трябва да акцентираме върху неговата формалност – на формално извършеното. В момента, в който приключи първият по време негов етап, а именно натискът, принудата, изнасянето на обстоятелствата, тогава следва то да бъде наказуемо и да може да бъде подведено под отговорност…

Приключвам, госпожо Председател. …да бъде подведен под отговорност. Съжалявам, че няма как да дискутираме повече. Пак ще кажа, ние ще го подкрепим. Да се надяваме, че ще стигне на второ гласуване, за да може наистина да дадем защита на тази част от българското общество.

Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Председател! Аз смятам, на първо място, че не е това редът и начинът за обсъждането на толкова важни промени, и то именно в една нормативна уредба, която е кодифицирана. Наистина следва да бъде направена една преценка на въздействието на дадения нормативен акт, а не просто тук да обсъждаме популистични идеи. Става въпрос за налагането на санкции и именно това рефлектира много сериозно върху цялостната наша нормативна уредба. Не е просто въпросът да решава конкретните си проблеми или конкретните казуси на нашите клиенти. Ние трябва да гледаме нещата малко по-мащабно, малко по-отвисоко и да ги обхванем така, че когато искаме промени в една кодифицирана уредба, наистина тук трябва да се съчетаят работа в Правна комисия, трябва да съчетаем мнението на специалисти, мнението на Върховен касационен съд, на Върховна прокуратура, на професионалните гилдии. Не е въпросът просто популистично оттук да се изказваме по отношение на неща, които, как да кажа, ама видите ли хората били притеснени от начина на събиране на вземания. Досегашната правна уредба работи. Тя дава своите резултати и аз мисля, че тук наистина ние трябва да сме много добре и много прецизно подготвени, за да искаме именно такива промени. Те трябва да се обосновават на конкретна практика, на конкретни наистина наболели въпроси. Всички знаем начина на раждането на една правна норма, че първо ние трябва да имаме създала се обичайна практика, която би следвало всъщност да бъде уредена по дадения начин, и тогава ние наистина да узаконим тази практика, и то по най-подходящия начин, който е приложим и изпълним спрямо обществените нагласи. В този смисъл аз мисля, че няма как да бъде подкрепено едно такова искане и не му е мястото тук. Ние имаме и доста други предложения за промени в Наказателния кодекс, но те трябва да минат през тяхната, как да кажа, работа и тяхното подробно и точно обсъждане във всяка една сфера и трябва да бъдат подложени на обсъждане, пак казвам, в правните комисии, където наистина да бъде работено професионално по тях, и така ние да създадем не просто уреждане на проблеми адхок, а именно една трайна нормативна промяна.

Благодаря, госпожо Председател. Вие не сте колега, нали господин Братованов? А, колега сте. Изказването Ви е върхът на юридическия гений. Кой е редът, по който народен представител внася един законопроект, и кой е редът, по който се разглежда в зала? Бихте ли ми казали в дуплика какъв е, защото това е единственият възможен в момента ред, тъй като Вашата председателка – на един ред преди Вас, отказва да го разгледа в Комисията? Там можехме да оправим юридическата техника, можехме да получим повече становища на заинтересовани страни, щяхме да разберем за различни правни обичаи, както Вие казвате, във връзка със събирането, макар че аз познавам в голяма степен обичаите на мутрите и тормоза над хората. Не може да кажете, че това е популистичен проект. Две козметични промени в Наказателния кодекс, които не се отразяват почти никъде другаде, в нито една друга нормативна уредба, не са толкова сложни, че да не можем да ги обсъдим в зала. Това, което казахте, е абсолютна глупост и изключително много отива на маниера на ГЕРБ да говорят глупости, когато не могат да аргументират по същество своята безпомощност. Нищо не казахте. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Братованов, след като защитниците на хората, които са пострадали от тази незаконосъобразна, евентуално и престъпна дейност, изказахме – аз виждам по Вашето изказване, че е нормално да се изкажат и защитниците на колекторите, на лихварите, на събирачите на дългове (смях и ръкопляскания от ПП МЕЧ), не Ви прави чест да се изказвате в тяхна защита. Това, което Вие посочихте – несъстоятелност по отношение на реда за законодателна дейност. Вие сте един така по-нов представител на Народното събрание, държа да Ви посоча, че процедурата, която бегло засегнахте – едва лаконично, тя е присъща за законопроектите, които се внасят от Министерския съвет, не от народни представители. Всеки един народен представител съобразно нашия Правилник, по който работим в последните няколко събрания, може да внася по всяко време на денонощието един законопроект, и след като той бъде разпределен – аз съм сигурен, че дори не сте погледнали кога е разпределен в Правната комисия този законопроект, но след като бъде разпределен на Правната комисия, това се случва след 23 януари, тогава има два месеца Народното събрание и съответната комисия да го разгледа. Защо Правната комисия не го е разгледала – не само този законопроект, но и други законопроекти, знаем и Вие, и аз. Просто, защото са внасяни от опозицията и съответно не влизат в дневния ред на Правната комисия. Отново ще повторя, че днес в заседанието на Правната комисия имаме колосалната една точка само, при положение че имаме законопроекти на опозицията на трупчета, и тази една точка е задаване на въпроси на министър Георги Георгиев. Именно затова днес е редът да се разгледа този законопроект в пленарна зала, с който да се даде някаква защита на хората, които биват наистина принуждавани да плащат неща, които не дължат. И много Ви моля да не защитавате колектори, лихвари, събирачи на дългове с подобни изказвания, като се оправдавате, че е трябвало да мине някакво време и някакви обсъждания. Няма подобно нещо. Да Ви напомня, макар че може би го знаете, на няколко пъти са внасяни между първо и второ гласуване знакови промени. Първо, в Наказателния кодекс конфискуването на колите беше внесено между първо и второ гласуване, Изборният кодекс – въвеждането на хартиената бюлетина, между първо и второ гласуване. Значи в някои случаи, когато на ГЕРБ му изнася – няма никакъв проблем, а когато трябва да защитаваме българските граждани – има проблем.

Господин Братованов, Вашето изказване или е фрапантно некомпетентно, или Вие работите за някоя колекторска фирма. После в дупликата може да ми кажете точно за коя колекторска фирма работите, защото досегашната правна уредба, която Вие казвате, че е много добра, мога да Ви кажа докъде ни докара. Имаме над половин милион българи, които са тормозени, притеснявани ежедневно. Мога да Ви кажа, защото аз работя от другата страна, работя с притесняваните българи, с длъжниците. Можете да минете от тая страна, не на страната на колекторите, да видите как е. Извършват се всякакви тормози, по всякакъв начин, физически, психически, звъненета, посещаването на работните места. Просто хората вече изнемогват от лихвари. Ние не говорим тук за някакви законосъобразни действия. Тук говорим за Наказателния кодекс и за незаконосъобразни действия. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, сега ще трябва да Ви споменавам поименно, за да може да имате възможност за лични обяснения. Поне така е колегиално да кажа. Господин Василев, кое е глупаво, кое не е глупаво, кое е крещящо, некомпетентно, това трябва да Ви кажа, че най-малкото не е тук място да го обсъждаме. Аз исках да чуя някакви аргументи, наистина, които са правни. Вие не казахте нито един правен аргумент, така че благодаря за квалификациите, обаче са най-малкото неуместни. Въпрос на възпитание. Благодаря, надявам се на Вашето лично обяснение. Сега, господин Петров, разбирам, добре е да давате квалификация без да познавате някого лично – точно с какво се занимава в адвокатската си практика. Дали аз защитавам кредиторите, дали защитавам длъжниците, дали е политическа, така или иначе, давам Ви възможност да излезете тук и после да дадете своето обяснение, ако искате. Но това, което аз говоря, не е било, за да защитавам кредиторите. Аз говоря за това, че ние трябва да даваме интелигентен отговор на нещата и да обсъждаме с правни аргументи най-малкото, защото наистина нашето образование позволява това. По отношение на изказването на господин Расташки. Вие не ни дадохте нито един конкретен пример извън гражданското право, а искате промени в наказателното, разбирате ли? Два различни клона са, господин Расташки. Заповядайте да ми дадете лично обяснение. (Шум и реплики от МЕЧ и ВЪЗРАЖДАНЕ с искане за лично обяснение.)

Аз го знам, Вие го четете.

Тогава по начина на водене.

Госпожо Председател, по начина на водене. Вие сте колега юрист. Моля да кажете на колегата от ГЕРБ една голяма тайна. Искам да му я разкриете. Тайната е, че юридическата аргументация на законодателната промяна се крие в мотивите. Там е скрита мотивировката на Политическа партия МЕЧ да депозира Законопроекта. Освен това, в двете изменения, които сме предвидили в Наказателния кодекс, сме приложили юридическа техника, която отговаря на наказателното право, но това наказателно право регулира частноправни отношения в гражданското право. Затова са свързани. Да обясните на колегите, които са завършили някакви ПУЦ-ове тук и излизат, че с МЕЧ шега не бива. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Госпожо Председател, много пъти ми се е налагало да Ви обяснявам Правилника, сега ще бъда принуден и да Ви го демонстрирам, за да ви покажа, че не сте права в това, което току-що казахте. Уважаема госпожо Председател, по Вашата логика дупликата не е неразделна, интегрирана част от едно изказване. Ако за Вас тя е някакво самостоятелно, друг вид изказване, то тогава, госпожо Председател, сега искам да Ви помоля да ми дадете право да направя и да се запиша за дуплика. Имам ли такава възможност, госпожо Председател? Или дупликата е част от изказването? И това е била идеята на законодателя, когато е правил и е създавал ал. 1 на чл. 54, защото дупликата е неразривна част от изказването. И когато бъде споменат някой негативно, както беше направено в момента, защото, госпожо Председател, Вие слушате много добре и съм сигурен, че много добре сте чули, че не съм споменавал въобще какво работи изказващия се колега Братованов. Аз дори не знам какво работи човекът. И тогава трябва да дадете възможност за лично обяснение, защото дупликата е част от изказването. Ако не е така, моля да ми дадете право на три минути на дуплика, искам да кажа нещо.

Уважаема госпожо Председател, да обясните на господин Братованов за юридическата техника. Не може да се регулира този въпрос в гражданскоправен аспект. Много е просто. Не може да забраниш на хората да купуват вземания и да правят цесии. И отделно от това, колекторските фирми не са регламентирани в нито един закон. Те са си търговски дружества. Ние регламентираме наказателноправни деяния. Не можеш да регламентираш криминални деяния в Гражданския кодекс. Агресивното събиране на вземания е наказателноправен аспект на правната теория и трябва да се регламентира само в Наказателния кодекс. Благодаря.

И аз като ВЪЗРАЖДАНЕ ще пийна глътка вода. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, в кръга на шегата и на закачките нека да не забравяме едно основно нещо, което имаме в задължение като народни представители. Ние трябва да правим закони, но тези закони трябва да са ясни и точни. Законодателството не е литературна дейност. За тези, които са завършили ПУЦ или не са завършили ПУЦ и така нататък, да стане ясно – и това го пише в няколко нормативни документа, и тези, които са юристи по призвание, трябва да го знаят. Тоест ние не можем и не трябва, казвал съм го и друг път в тези четири години, откакто съм в това Народно събрание, че законът представлява рамка. Тоест тя дава основното, изпълнителното деяниe на отделно престъпление или на отделна зависимост от това в коя част на правото е, или в условни правоотношения между няколко субекта, ако е в гражданско право. Тя не е каузална. Нашето континентално право, за разлика от англосаксонското, не е каузално. Тук не правим дела и после тези дела, като са минали през Върховния съд, да кажем, че това нещо е вече закон и като закон трябва следващите след нас да го спазват. И ако излезе някое друго решение, което противоречиви на него, почва колизия между тях и се произнася Конституционният съд на Америка например. Когато предлагаме да се извършат някакви промени, мотивите най-вероятно във всяка една промяна на един закон са добри. И аз казвам съвсем ясно от тази трибуна, че Вашите мотиви относно дейността на тези дружества за бързи кредити ги споделям, че те действително развиват дейност, която е на ръба на закона. Тяхната дейност, за съжаление, е регламентирана на друго място. В така наречения не Граждански кодекс, а Гражданскопроцесуален кодекс, и в няколко други закона – Закон за задълженията и договорите, и така нататък, и така нататък. Обаче, когато става дума за това, дали трябва тези, които извършват действия, които се считат за неправомерни, да намерят място в Наказателния кодекс, който раздава присъди за това, че някой е нарушил закона и че е осъществил престъпление, защото не всяко действие е престъпление, мисля, че тук юристите не би следвало да имаме никакво съмнение в това нещо. Трябва да направим така, че да дадем рамката, защото няма две престъпления, които да са еднакви. Няма как да опишем абсолютно всички престъпления, за които сме чули или за които някой гражданин се е оплакал. Тогава няма да бъде кодекс. То ще бъде някъде петтомник. За всяко нещо ще има отделен текст. За всяко едно изпълнително деяние, а те са хиляди, без значение в коя част на Наказателния кодекс се намира, дали в първа, втора, трета или както в настоящия случай – в пета глава на Наказателния кодекс. Ние трябва да направим рамката. Какво предлагат колегите и защо аз, надявам се, препоръчвам го и на тези колеги, които не са юристи, да се въздържим от това гласуване на тази промяна. Защото, пак казвам: споделям идеята и това е вярно като фактология, че има дружества за бързи кредити, които издевателстват над българските граждани.

Не говорим за бързи кредити…

Във Вашите мотиви – Вие не сте ги чели, а сте ги подписали само, във Вашите мотиви пише, че става дума за бързи кредити – аз съм си го отбелязал изрично. Отделно от това казвате агресивна практика в същите Ваши мотиви. Така че поне си четете мотивите. Когато говорим за такава дейност, ние трябва да търсим и да видим къде е гносеологията? Къде е заровено кучето, ако мога да го кажа на по-народняшки език, за да видим как бихме могли тази дейност, която очевидно въздейства върху психиката на хората, които са длъжници… Да, не е престъпление да си длъжник. Само че, като си длъжник, има изпълнителни листи. Има съвсем други способи, по които могат да събира тези вземания и така нататък. Но аз ще Ви кажа от другата страна – че първото нещо, което правят почти всички длъжници, когато някой си отиде и им каже: върни ми парите, или върни ми вещта, отива в полицията и казва: той ме рекетира, той ме изнудва. И се позовава именно на тия текстове, които са в Наказателния кодекс. А те, в нашия Наказателен кодекс, са два. Единият – 213а, който колегите искат да променят по някакъв начин, като добавят въпросното – „да изпълни свое или чуждо имуществено задължение“, което е абсолютно излишно, уважаеми колеги, защото ако сте прочели 213а и 214, в неговата част относно квалифицираните обстоятелства ще видите, че всички тези неща ги има и законодателят към днешния ден е помислил за тази рамка и ги е вкарал в тази рамка, която използват съдилищата и в настоящия момент. И не е необходимо да се прибавя това, защото има несъответствие, и граматическо, между това, което представлява чл. 213 в момента, и това, което ще стане, ако този текст бъде приет. (Шум, реплики, смях от ПП МЕЧ.) И въобще не ми се смейте, защото нито сте ми на акъла, нито сте ми на образованието, нито на стажа, на нищо. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Вярно е, че аз не съм редил футболните мачове в Централата на БФС, но това няма никакво значение. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Но 38 години се занимавам с право и мога да претендирам за това. Така че аз искам действително да има дебат по темата. Не искам да обидя никога и затова започнах съвсем добронамерено относно мотивите, но това не значи, че когато едни мотиви са добри, ние трябва да плеснем с ръце и да направим книга. Ами тогава не ни трябват юристи. Ще взема Любен Дилов-син, защото е прекрасен литератор. Да, той ще ни направи такива хубави закони с епитети, с прилагателни, съществителни и така нататък. И ще видите, че това не е целта. Нашата цел е да направим закон, който действително да бъде приложим. Законът, който е в настоящия момент, с квалификациите по алинеи 2, 3 и 4, дава отговор на всички въпроси, които Вие искате да поставите. Относно това дали някой има право, дали някой има право действително да търси своите вземания по начина, по който го правят тези хора, за които Вие говорите – защото, както Вие казвате, аз не знам фирмата дали е на Пеевски, или не е на Пеевски, и не ме интересува, но по същия начин има банки, които по същия начин напомнят на клиентите си: Vivacom, A1 също ни сигнализират всеки месец, че си дължим таксата за телефоните. Значи ли, че и тях трябва да ги направим подсъдими и да осъдим половин България за това? Не може да се получи по този начин. Затова аз казвам, че така съществуващото законодателство в момента в разпоредбите на чл. 213а и 214 – и тук е тънката разлика между двата текста, защото за едното става дума за разпореждане, там става дума за изнудване и разпореждане със своя или чужда вещ, докато чл. 214 има за цел да се получи една имотна облага, и там е тънката разлика между двете. Но двете в обхват, те действително регламентират това, което Вие искате да направите по отношение на лица, които действително злоупотребяват с правото се на кредитори. Дали е кредитор, дали е служител на кредитна фирма, или на някакво друго търговско дружество, няма никакво значение, или е от лично качество, той има право, но това право трябва да бъде използвано по съответния законоустановен ред. А редът е един – изпълнителен лист, чрез съдебно изпълнително дело и по този начин нещата се регламентират. Няколко думи по отношение на този проблем. Ние няма да го решим чрез промяна в Наказателния кодекс, защото според мен тя е недопустима във вида, в който Вие искате да я направите. Но тук можем да помислим съвместно как да променим Гражданския процесуален кодекс, как да променим начина, по който тези фирми да могат – кое е допустимо като изпълнително деяние за осъществяване на техните правомощия, защото очевидно, че те имат някакво право. Доколко то е регламентирано, доколко тия лихви са законни, не са законни и така нататък, има съд, който трябва да ги реши. Ето тук бихме могли да намерим съвместно опорна точка, в която да внесем едни промени в Гражданския процесуален кодекс и в някои други закони, и да решим този проблем, който действително е проблем на много хора. Водим се от това, което казах, между другото, да кажа, няма как искането Ви за чл. 323б, който е в Глава единадесета, третираща въпросите за правната сигурност, реда и спокойствието между гражданите, няма как да сложим този текст, да не говорим, че то е вътрешно противоречив. Позволявам си, уважаеми колеги, без да искам да Ви обидя, да Ви го прочета. Вие сте предложили: „който с цел да събере свое или чуждо вземане употреби за това сила, заплашване, обида“ – питам аз, по какъв начин чрез обида това нещо може да се получи, примерно: „разгласяване на позорни обстоятелства, въвеждане на заблуждение, уронване на авторитета и доброто име, увреждане на имущество, или друго незаконно действие“. Вижте, първо, какво третира тази глава, където Вие искате да правите нов текст, и ще видите, че е недопустимо нито хронологически, нито още по-малко тематично това нещо да намери място в тази глава, за която Вие искате да правите нов текст. И пак казвам, прочетете чл. 213а и 214 и ще видите, че отговор на тези Ваши искания, без обидата, разбира се, намират отговор в тях. Ето защо аз не мога да подкрепя това Ваше искане за изменение на Наказателния кодекс, защото считам, че то не отговаря на изискванията на закона. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Балачев, напъваме се горе юристите от две парламентарни групи и трудно разбираме това, което се опитвате да кажете. Може би Ви е много високо нивото. Може да отидете да обясните горе точно за какво става въпрос. (Шум и реплики.) Сега, по отношение на това защо именно нормата се намира в този раздел, мога да Ви кажа, че там се намира самоуправството. И точно там е мястото на всякакви такива самоуправни действия, защото в България си има съд, има си изпълнително производство. Когато някой реши да си търси парите, той не е нужно да ходи на хората по вратите, да им троши вратите, да им събира имуществото, да им звъни по телефоните, да им звъни на роднините. Той е нужно единствено да си подаде дали заповедно изпълнение, дали исково производство ще извършва. Така че точно това са самоуправни действия. И понякога тези извършвани самоуправни действия граничат с изнудване. Затова е вкарано и в нормата на изнудване, събиране на свои или чужди вземания. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

В някаква степен адвокат Расташки засегна част от моята реплика, която исках да направя. Господин Балачев, Вие говорите за изпълнително дело, изпълнителни листи, включването на ЧСИ-тата в целия процес, но тук, в този законопроект, доколкото аз мога да разбера вносителите от МЕЧ, това, което искат да направят, е да превентират точно мерките, които използват колекторските фирми, преди да се стигне до изпълнителен лист, или преди това е гражданско дело, защото в целия процес изпълнителният лист, изпълнителното дело, е точно в края, а тук се опита да се възпрат методите, които използват колекторските фирми точно преди завеждането на гражданското дело. И ние всички знаем, които сме запознати с материята, защо се прави това нещо. Това се прави, защото, когато се заведе гражданско дело, си знаем, че в съда неравноправните клаузи, които са сложили по договорите, бързите кредити, ще паднат в съда. Съответно, чрез договор за цесия, това, което са платили колекторските фирми – да придобият задължението, равностойността му пада. Защото неравноправните клаузи падат в съда. Ще се вземе, да кажем, половината от сумата, която се дължи. За колекторските фирми е доста по-удобно да се заплати преди гражданското дело или преди изпълнителния лист и изпълнителното дело съответно, защото хем ще се спестят едни такси, които трябва да се вкарат за завеждане на тези дела, съответно – да, те ще си ги вземат в един момент, но не се знае кога. Защото един длъжник, който е на минимална работна заплата, който няма други доходи, няма какво да му се вземе, какво ще му вземеш и ще му запорираш от частния съдебен изпълнител? Нищо. И ще чакаш. И то върви към изтичане на давността. Съответно, това е цялото нещо. Парламентарната група на МЕЧ се опитва да се възпрат тези порочни практики, които колекторски фирми, като „С.Г. груп“, които по моите наблюдения и информация имат нещо общо с Пеевски, така че ние ще подкрепим Вашия законопроект. Ако се стигне до изказване, ще развия моето изказване. Благодаря.

Уважаеми господин Балачев, аз си позволявам тази реплика, защото чух от тая трибуна как колегите казаха, че не са Ви разбрали. И в тая връзка... А и ми направи впечатление, че не си записват тая лекция, която им изнесохте. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И в тази връзка имам две молби към Вас във Вашата дуплика. Първо, много Ви моля вкратце да повторите това, което казахте. (Смях.) И второ. Ама съвсем сериозно говоря, колеги. И второ, да декларирате оттук, че нито един от нас в тази зала от ПП ГЕРБ, и Вие включително, по никакъв начин не толерираме тези практики и не толерираме тези лица, които извършат това. И последната ми реплика към Вас е следната. Колега Балачев, Вие вече сте много опитен и в парламента. Правете разлика между популизъм и право. Вие се опитвате с правни доводи, с юридически изяснявания да убедите колегите колко не са прави. Тук става въпрос просто за популизъм. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Колеги, винаги съм харесвал Хайтов. Той има една реплика, която цитирам от много години. Това е репликата на Ибрям Али от „Мъжки времена“: „Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш“. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Затова и на мен ми се иска като на Вас като вносители такива действия по отношение на български граждани, длъжници, неправомерни, насилствени, изнудващи и така нататък да не се случват, но това не може да стане по начина, по който Вие го правите. Затова аз казах, че трябва да се търси – темата е актуална, но трябва да търсим правилния подход, за да направим добрия закон, по който пък съответните прилагащи органи да работят върху него. Ако дадем на Съда лош закон, ще има и лоши присъди и после ще сме недоволни и ще казваме, че Съдът е лош, или прокурорът е незнаещ и така нататък. Така че аз съм готов да дебатираме на четири очи, да не занимаваме 200 човека или тук колкото сме – стотина, с това какво представлява изнудването, какво представлява измамата и така нататък. По отношение на това дали е самоуправство, или не. Вижте, едно нещо какво престъпление е, не зависи от това къде се намира или как се казва, а от това какво е изпълнителното деяние. Това, което Вие искате да кажете във Вашето предложение за чл. 323б, това са изнудващи действия. Изпълнителното деяние там е изнудване. Затова то се покрива от чл. 213а и от чл. 214. Нищо лично няма тук, по което да имаме противоречие. Ако някой направи което и да е от тези, без обидата, разбира се, въпреки че те се псуват най-вероятно, но то е друго престъпление, следва се по друг ред и така нататък, и така нататък, има си съответното деяние, което може да бъде защитено, и то да бъде защитено много ефективно, тъй като квалифициращите наказания на двата текста са много големи. Включително ако е придружено с телесни повреди, отива се до доживотен затвор и така нататък. Така че текстът е добър и на този етап аз не виждам… Има нужда от корекции на други закони, които следва в Комисията по правни въпроси, дай боже, да имаме време да работим, защото ние работим по три месеца, после защо този закон не бил вкаран, оня не бил вкаран и така нататък. Ами няма стабилитет на правителството – четири години ходим през всеки четири, пет месеца на избори. Затова не можем да работим ние юристите върху това, което хората искат от нас да предложим като законодателство. По отношение на изпълнителното дело. Не е самоуправство – ако няма изпълнително дело, ако няма изпълнителен лист, какво е това? Има ли право въобще да претендира за каквито и да било суми. Изнудването започва с право – че имаш нещо, което не го вземаш по законоустановения ред, а го вземаш чрез насилие, чрез заплаха, чрез телесни повреди и така нататък.

Приключвам. Господин Манев, ние затова сме тук – в спора се ражда истината. Аз се надявам, че колегите няма да се обидят за това, че ние няма да гласуваме техния законопроект, но ги очаквам да направим нещо добро в интерес на тези засегнати граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ние от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ сме наясно и не споделяме наличието на това явление в действителността, към което е насочен този законопроект, към защитата, към която е насочен този законопроект. Споделяме тезата, че трябва да се намерят действително правилните правни средства, с които да се постигне резултатът, който целим. Този законопроект от наказателноправна гледна точка се нуждае според мен от сериозно преработване между двете гласувания. Преди обаче да кажа няколкото неща в допълнение, тъй като господин Балачев каза част от тях, аз ще се постарая да не се повтарям, само искам да направя няколко уточнения пред скоби. Първо, престъплението лихварство е самостоятелно престъпление в нашия Наказателен закон по чл. 252 и разсъждението го има от 1997 г. Там трябва да се мисли много сериозно през призмата на последното тълкувателно решение на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, именно във връзка с този текст. Второто ми уточнение е свързано със създаването на самия чл. 213а. Ще си позволя да припомня малко история. Пак през 1997 г. – част от Вас имаме съзнателни спомени за времената, които всъщност наложиха създаването на този текст, никога не е имало проблем за разграничаването на приложното поле между 213а и 214, което пък си е класическият състав на изнудване, който си съществува в нашия Наказателен закон. Сега по същество на Законопроекта. Колеги от МЕЧ, в § 1 всъщност Вие предлагате допълнение към целта на 213 и не предлагате никаква промяна в обективните признаци на състава. Самият състав предвижда изпълнително деяние „заплаши“, пак има едно такова неизчерпателно изброяване на различните варианти каква е насоката на заплашването и там фигурират и насилието, и разгласяването на позорящото обстоятелство, и увреждането на имуществото. Така че предложеният от Вас състав по § 2, който всъщност е в главата „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, обърнете внимание, че така, както сте го формулирали, той всъщност по нищо не се различава от начина на формулиране на обективните признаци на състава по чл. 213а, а се различава единствено и само по целта, тоест по допълнителния субективен признак, който обаче ние извеждаме от поведението, което физическото лице е извършило. Така моето притеснение от наказателноправна гледна точка е, че има покриване на формите на изпълнителното деяние по чл. 213а – това, което каза и господин Балачев, в частта относно заплашването, а в останалите изброявания се покриват с форми на изпълнително деяние на други престъпления, които и към момента има в нашия Наказателен кодекс. Тоест, ако разбием състава така, както обичайно той се разбива, за да бъде обяснен, ще излезе, че трябва да е извършена обида с цел да се събере свое или чуждо вземане, което ще рече да е извършено нещо унизително за честта и достойнството. Оттам идва следващият въпрос: каква е разликата с уронване на авторитета и доброто име и как се съотнася с изпълнителните деяния на обидата? Разгласяването на позорящото обстоятелство е форма на изпълнителното деяние на клеветата, тоест става клевета със специална цел – това, що се отнася до дублирането на обективните признаци на състава. Другото, което леко ме озадачи и очаквам, ако е възможно, да ми обясните, тъй като най-вероятно нещо съм разбрала, е създаването на този чл. 323б и е с идеята да бъде специален състав на самоуправството ли? Господин Расташки, от Вашето изказване правя извода, че това очевидно е целта. Ама той какъв специален ще бъде? (Реплики.) По-тежко наказуем или по-леко наказуем? И ще Ви кажа защо Ви питам. Основният състав на самоуправството предвижда лишаване от свобода до пет години и глоба в определени размери. Вашето предложение е въвеждане на специален минимум от една година, но намаляване на специалния максимум на четири. Аз лично, въпреки увеличения размер на глобата, си задавам въпроса: той как се съотнася всъщност с общия състав на самоуправството? Без да навлизам в други допълнителни обяснения, изключително съм доволна, че водим такава юридическа дискусия от тази трибуна. Ще повторя, че според мен този законопроект се нуждае действително от сериозно преработване, и то не заради друго – Вие самите знаете, колеги юристи сме, че когато създадем състави на престъпления, които са идентични по обективните им признаци и ги различим само по допълнителния субективен признак, това създава много сериозен риск при прилагането на съответните престъпления, за да се определи кой точно от съставите е приложим в момента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Кузманова, нека да обясня малко теоретично какво точно се има предвид. Когато говорим за изнудване, в правната теория се предполага, че човек се кара да претърпи нещо, което няма правно основание. Това означава за вземания, които са погасени по давност, вземания, които не са преминали през съда. Тогава може да се използва самият класически състав на изнудването. Когато говорим за самоуправство, това са вземания, по които вече има изпълнителен лист, вече има правно основание, обаче за събирането им се използват самоуправни действия, които изчерпателно сме изписали. Да, съгласни сме, че може да претърпим корекции в текста. Наистина там, както казахте, за обидата, та дори и за някои други неща, може да се уточнят между първо и второ четене, ако, естествено, на първо четене ние гласуваме базово закона – дали сме за, или против въобще да има такова нещо или ще защитаваме колекторите. Във връзка с наказанието по чл. 323б – новия член, който сме предвидили, считам, че така предвиденото наказание е по-тежко, защото когато има минимум от една година, нямат право съдилищата да заменят наказанието лишаване от свобода с наказание пробация и други такива. Когато човек вече има едно условно осъждане, знаете, следва ефективно осъждане и влиза в затвора. Когато няма минимум, се започва от нула, тогава много лесно съдилищата винаги заменят наказанието, само и само да не се задейства въпросната условна присъда. Така че тук считам, че е по-тежко, можем да променим границите на наказанието в Правната комисия. Естествено, това е в правата на Народното събрание, на комисиите, докато стигнем до второ четене. Но нека не изместваме така темата, нека се съсредоточим на основния въпрос – дали въобще има воля да има такъв закон, който ние предлагаме, за да защитим гражданите. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Доцент Кузманова, благодаря за Вашето участие в дебата, тъй като той значително е важен, въпреки прибързаното му вкарване в пленарната зала, тъй като проблемът действително е много голям. Некредитните банкови институции, или така наречените колекторски фирми, които злоупотребяват със своите правомощия и извършват нехуманни действия, дори бих определил, към хора, които са задлъжнели, трябва да бъдат разследвани и когато има данни за престъпление, разбира се, да бъдат осъждани. Точно поради тази причина считам, че текстовете трябва да бъдат много прецизно изпипани и Вие много правилно казахте, че всъщност можем да намалим наказанията за определен състав. Искам да обърна внимание на още една хипотеза, в която виждам, че е възможно да намалим отново предвиденото наказание. Става дума за второто предложение в § 2 на Законопроекта, където всъщност за умишлено увреждане на имущество в основния състав по чл. 216, който в момента имаме по Наказателен кодекс, предвиденото наказание е до пет години. Това, което са предложили колегите от МЕЧ, отново е до четири години. Да, разбира се, вдигането на долната граница е добра практика, която би допринесла именно за наличието поне на условна присъда, а не пробация, но съответно пък намаляваме горната граница, което не мисля, че е добро. Освен това искам да кажа една дума и за първото им предложение, тъй като нямам много време, а именно, че – понеже е реплика към Вас, да поясните на колегите от МЕЧ, че принудата по чл. 143 от Наказателния кодекс, ал. 1 съгласно практиката на ВКС включва именно тези случаи, които те искат да регламентират с първото си предложение, а именно чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт жертвата да се мотивира да върне заем или да възстанови парична сума на дееца. Тоест това е регламентирано към този момент. Аз считам, че именно тези случаи, които са толкова жестоки и обществото много правилно реагира, трябва да бъдат регламентирани по най-правилния начин и всяка уж промяна...

...която всъщност не води до нови изменения, за съжаление, не решава проблема и по този начин само ще излъжем хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Само едно допълнително уточнение. Съставът на чл. 213а „заплаши с цел да принуди“ през 1997 г. беше създаден с целта опит към изнудване по чл. 214 да придобие качеството на довършено престъпление. Така че съставът по чл. 213а си има самостоятелно приложно поле само в единия от случаите на изнудване, а именно когато е употребена заплаха с цел да се принуди и да се разпореди и поведението е спряло само на етапа на заплашването. Ако обаче в резултат на това заплашване пострадалият се е разпоредил, тоест причинена му е вреда, и това е поведение, за да се набави имотна облага от дееца или другиго, цялостната правна квалификация се променя към чл. 214. Така че неслучайно казах, че двата състава са с много ясно разграничено приложно поле и тук няма абсолютно никакво съмнение кой докъде се прилага. Моето притеснение е във връзка с дублирането на обективните признаци, подчертавам обективните, между чл. 213а и новопредложения от Вас, колеги, състав по чл. 323а и освен това дублирането на обективни признаци по новопредложения чл. 323а с други престъпления, различни от чл. 213а, поради което смятам, че наистина се нуждае от преработване така, че целта, към която е насочена, реално да бъде постигната с годни средства. Няма спор, че такава защита е необходима. Благодаря Ви.