3 април 2025 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Както говорихме на Председателския съвет, правя процедура да гласуваме отпадането на изслушването на министър Теменужка Петкова във връзка с държавните магазини в пощите. Да го оставим за следващата седмица, когато смятаме, че ще проведем по-пълноценно изслушване на тази тема. Имаше такова разбирателство на Председателския съвет, за да можем да проведем изслушването, свързано със завода за барут, който коментирахме на Председателския съвет. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Дайте за следващия парламент да го оставим!“)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да прочета декларация от името на парламентарната група на партия ВЕЛИЧИЕ „Храната е национална сигурност. Кой убива българското земеделие?“ България е на прага на селскостопанска катастрофа не защото земята не ражда, не защото фермерите не знаят как да работят, а защото държавата е превърнала напояването в бизнес за наши хора вместо в гаранция за националната сигурност. Защото осигуряването на храната е част от националната сигурност. България е националната сигурност! (Шум и реплики.) Ще въведете ли ред в залата?

Тя очаква да въведе ред?! Давай, не се излагай!

Чети си, чети си!

Не Ви преча, нали, докато си чета, да. (Шум, реплики, смях.)

Говорете си по-тихо, аз говоря на избирателите си навън и на всички български граждани. (Шум и реплики.) Да. Благодаря за вниманието. Осигуряването на храната е част от националната сигурност, а некадърното и корумпирано управление систематично убива традиционното българско селско стопанство и в частност българското земеделие. Подобно на всеки национален ресурс за това управление водата вместо източник на живот е източник на далавери. След две години суша и безотговорно управление на водните ресурси българските земеделци са поставени на колене. В подобна позиция са и българските животновъди, които зависят от тях. Тежките климатични условия през последните години и продължителните засушавания разкриха некадърното управление на водните ни ресурси и предизвикаха спад в производството и добивите на зеленчуци, плодове, силаж за животни и зърнени култури. България е бедна на повърхностни води. Тя е на предпоследно място в Европа. Жизненоважно е умело управление, а такова липсва от десетилетия. Липсата на адекватни и поливни ресурси застрашава не само добивите, но и работните места в селските райони и устойчивостта на хранителната верига в България. Докато фермерите молят за достъп до вода, министърът на околната среда и водите мълчи. Вместо да предложи решения, Министерството поставя бюрократични капани – безброй процедури, откази и спънки. Инфраструктурата на държавната фирма „Напоителни системи“ бе унищожена през 2011 – 2013 г. Нейните екзекутори са известни и са на свобода. Днес „Напоителни системи“ ЕАД е символ на разхищения, корупция и схеми с евросредства. Вместо да изпълнява мисията си да осигурява вода за българските ниви, дружеството се е превърнало в поредната къртичина за източване на милиони. Ситуацията е критична поради очаквания провал на поливен сезон 2025-а заради безотговорното и несъобразено със земеделските нужди непрестанно източване на големи количества вода за производство на електроенергия в частни вецове от язовирите „Белмекен“, „Батак“, „Копринка“, „Горни Дъбник“, „Пясъчник“, „Тополница“ и „Жребчево“. Необходимо е незабавно да се спре източването на тези язовири с цел производство на електроенергия, докато не се съберат в тях необходимите водни обеми, които да покрият заявените от земеделските производители площи по култури, съобразени с тяхната напоителна норма. Спешно трябва да се задължат ангажираните с водните ресурси ведомства и министерства при ползването на вода от язовири да спазват предвидените в Закона за водите приоритети, а именно: питейно-битови нужди, напояване в земеделието, енергетика и промишленост. Необходими са промени в Закона за водите, липсва пълен анализ за състоянието на напоителната инфраструктура в страната и общонационална стратегия за развитие на поливното земеделие. Без напояване земеделието умира. Нашите земеделци са свикнали да оцеляват в трудни условия и днес предлагат решение на некадърната изпълнителна власт за разширяване на напояваните площи в рамките на три години... (Шум и реплики.)

Има точка в дневния ред!

…с два милиона декара…

…без необходимото държавно финансиране, а изцяло със средства на производителите.

Това би довело до увеличаване на брутния вътрешен продукт с един милиард лева и съответно – до допълнителни приходи…

Последно изречение.

Да, знам.

Да, знам това. Знам това. Благодаря Ви.

Има начин в районите реките да са пълноводни и позволяват с това да се промени и разрешителният режим на сондажите до 50 метра дълбочина. България има избор – да спаси своето земеделие или да го остави в ръцете на мафията! Отговорността е ясна. Време е за действия!

Чуха Ви не само... Всички Ви чухме. Българските избиратели също, фермерите също. Всички Ви чуват. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Процедура по начина на водене!

Дренчев!

Госпожо Председател, процедура по начина на водене лично към Вас. Моля и даже настоявам да няма двойни стандарти към различните парламентарни групи. Преди седем, осем дни ми спряхте микрофона и не ми позволихте да прочета декларация, тъй като според Вас тя беше по точка в дневния ред от програмата, а пък в момента направихте точно обратното с декларацията на парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Каквото е за едните, такова да бъде и за другите. Двойните стандарти са изключително неприятни. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, вчера приключихме с обсъждането на Закона за изменение на Наказателния кодекс и не беше подложен на гласуване. Моля днес да бъде подложен на гласуване, тъй като по Правилника спрямо чл. 47, ал. 8 ние трябва да го подложим на гласуване. Ние сме приели, че ще бъде подложен на първо гласуване. Моля това да бъде направено днес. Ако не сте съгласна, подложете го залата да гласува дали да бъде подложен на гласуване, но Правилникът ясно казва и в Програмата е записано, че ще има първо гласуване на първо четене на този закон. Преди да продължите натам, моля да го подложите. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, процедурата ми е към Вас – по начина на водене. Нашата декларация беше прекъсната. Независимо за какво говорим, ние имаме право на нашите 10 минути. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Напротив!“)

Не може декларация по точка от дневния ред – пише го в Правилника!

Независимо каква е темата на декларацията, нямате право да прекъсвате нашия народен представител! (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, процедура по начина на водене. Искам да Ви кажа, че се отказвам от изказването си по Законопроекта за колекторските фирми. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Не се изказвам от изказване, което съм провела, а от планирано и непроведено изказване.

Запишете и мен за изказване!

Госпожо Председател, тъй като няма повече записани за изказване, молим...

Правим предложение да бъдат прекратени дебатите по първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. (Шум и реплики.)

Подложете го на гласуване.

Госпожо Председател, ние сме напълно наясно, че вчера дебатите не бяха приключили. Както сме наясно, че имаше само един записан колега, който трябваше да се изкаже. Ние сме наясно, че Вие искахте да разкъсате дебатите от гласуването. Остана едно гласуване и аз смятам, че залата няма да има против за две минути да приключим. Отдавна да беше минало това гласуване, ако Вие бяхте предпочели да го направите. Не смятам, че е нормално, когато обсъждаме законопроект, свързан с колекторите, методите за събиране на вземания – престъпни методи за събиране на вземания от български граждани, Вие да се опитвате да го вкарате другата седмица, по-другата седмица да влезе гласуването, защото от ГЕРБ имало колеги, които щели да се изказват. Ние колегите от ГЕРБ ги видяхме. Вчера те се изказаха, защитаваха тези неправомерни практики, но днес Ви моля: подложете на гласуване от залата, да видим дали ще има колега, който иска да шиканира, да бави и да се изказва по темата, или просто да гласуваме Законопроекта, свързан с криминализиране на определени действия. Отхвърлете го от залата, но го подложете на гласуване. Не ставайте проводник на хора, които защитават някакви събирачи на вземания и мутри, които тероризират един милион български граждани, много Ви моля! Сигурен съм, че залата ще има воля да се гласува днес този законопроект. Правя процедура да подложите на гласуване вчерашния законопроект на ПП МЕЧ, свързан с изменението на НК. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Моята процедура е за отпадане на задължителната т. 4 от днешния дневен ред, а именно – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, с вносители Делян Добрев и група народни представители на 21 март 2025 г. Този законопроект е изключително лобистки. Една седмица след като е внесен в Народното събрание, е разгледан в Комисията по енергетика и една седмица след това влиза в залата. Интересно защо е разгледан само в Комисията по енергетика, при положение че с него се цели промяна и в Закона за устройство на територията с оглед облекчаване на процедурите за изграждане на фотоволтаици и ветрогенератори. Водеща комисия по Закона за устройство на територията е Регионалната комисия. Освен това с този законопроект се въвеждат задължения на всички общини в Република България, които трябва да създадат специализирани и централизирани звена, а много добре знаем, че тези общини нямат такъв капацитет и няма да може да се създадат тези централизирани звена, които да вършат уж облекчения режим на работа при подаване на тези документи. Също така бързата писта на този законопроект е наистина за облекчаване издаването на разрешителни и след това въвеждането в експлоатация на ветропарковете и на фотоволтаичните паркове, които и без това са много в България към момента. По официална информация от Министерството на земеделието, която ние сме поискали във връзка с процедурите за промяна на статута на земята, за 10 години назад имаме над 10 хиляди декара...

...с променен статут на земята. Това е изключително лобистки закон. Трябва задължително да мине през Регионалната комисия и през Комисията по околната среда и водите, защото становището на Министерството на околната среда и водите е отрицателно, да не говорим, че трябва да мине и през Земеделската комисия, защото касае земеделските земи. Затова предлагам тази точка да бъде отложена и да мине по комисиите, да се разгледа в по-широк аспект и да има становище и на Националното сдружение на общините в Република България. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Да охладим малко страстите. Всъщност този законопроект въвежда директива на Европейския съюз от 2018 г., която е трябвало да бъде приложена в България 2022 г. по средата. Сега сме три години след крайния срок и затова я бързаме. Текстовете са разработени от Министерството на енергетиката и просто са внесени от нас, народните представители, като вносители, за да спестим време. По тази директива вече имаме наказателна процедура и вече плащаме глоби. Може би България за пръв път ще плати за това, че не е въвела в своето законодателство навреме европейски правила и директиви. Предстои не само да платим еднократна глоба, а да започнем да плащаме ежедневни глоби – за всеки ден закъснение, на приложението на тази директива. И затова е бързането. От тази гледна точка предлагам да отхвърлим предложението на колегата за отлагане разглеждането на Закона за ВЕИ. Благодаря Ви.

„ Закон за ратифициране на Международен договор (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-P-LBI „Придобиване на оборудване за комуникационна сигурност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 2. „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен. Както се вижда, няма никакви предложения, направени между първо и второ четене.

От ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме казвали, че нашите въоръжени сили имат нужда от модернизация, и то спешна. В продължение на десетилетия превъоръжаването и модернизацията бяха пренебрегвани. През последните години, явно заради международната обстановка и създалата се ситуация в Черноморската зона, изведнъж това стана много актуално и започна да се форсира. Проблемът е, че както винаги, ние сме зависими от нашите партньори и се налага да избираме, когато нямаме избор. Тоест предлага ни се едно решение и ние няма как да го отхвърлим. Винаги сме поставяни в тази ситуация, когато, за да бъде реализиран някой от проектите по модернизацията и превъоръжаването, ние няма накъде да отстъпваме поради една проста причина – че нашите партньори винаги ни поставят условия, от които ние не можем да мръднем. Във вековната история на последната българска държава сме били изправяни и друг път в такива ситуации. Когато се е налагало превъоръжаването преди Балканската война, е трябвало да се избира стрелково оръжие, трябвало е да се избират и артилерийски системи, тогава пак изборът е бил сведен само до един – нашия основен партньор Австро-Унгария, за стрелково оръжие. Скандали са се случвали и по време на Втората световна война, когато пак не сме имали голям избор. Примерно при създаването на бронираната бригада е трябвало да се избират танкове. Проблеми и скандали тогава е имало с течностите за спирачите и връщачите на артилерията. (Реплики.) Та, говорим по темата.

Има закон за второ четене – спазвай Правилника!

Така, чудесно, значи можем да спазваме Правилника само когато става дума за ГЕРБ! Относно превъоръжаването. Ситуацията е абсолютно идентична със страйкърите, с джавелините, които обсъждахме миналата седмица, и със самолетите, от които най-сетне първият от тях кацна вчера. (Реплики.) Може би ще си направите добър пиар с него!

Нали бяха само на чертеж?!

Сериозно ли смятате, че не са чертежи?! Наистина са чертежи. (Шум и реплики.) Ще дойде един хубав момент, когато някой... Ей тая, същата етажерка, миналата седмица я събориха с едно Су в Сумска област! Така че, доколко са оборудвани и за какво стават, ще ги видим. (Реплики от народния представител Александър Иванов.) Аз не се радвам на този вариант и няма да се радват нашите пилоти, когато започнат да падат, защото не сте ги оборудвали, както трябва. И проблемът винаги ще бъде върху това какво въоръжение ние ще имаме и каква армия ще имаме.

Защото един хубав ден нашите военнослужещи трябва да излязат живи от битката и победители, а дали ще излязат живи и победители, тъй като Законопроектът касае в случая комуникационни системи, много е важна координацията на формированията, не само на Военноморските сили. Но когато те са поставени в зависимост на някой наш съюзник и този съюзник има свои интереси – вчера неслучайно точно това зачеркнахме, този съюзник винаги може да ни постави в такава зависимост, че един хубав ден нашите комуникационни системи да не работят, както и въоръженията. Още веднъж казвам, че България не трябва да бъде поставена в ситуация, в която да избира без право на избор. Ние отново сме изправени до стената. Трябва да се превъоръжаваме срочно, но с какво ще се превъоръжаваме? Да, проектът за Военноморските сили в случая е реализиран от българска фирма и точно заради това винаги е бил подкрепян от ВЪЗРАЖДАНЕ. Въпросът е: какво точно ние вземаме за тези въоръжени сили, какви системи избираме? И отново бяхме изправени, пак казвам, да избираме без право на избор. И когато избираме без право на избор, след това това се заплаща с кръвта на нашите военнослужещи. Знам, че сега Ви е много смешно, но един хубав ден, когато нашите хора в униформа започнат да умират по бойните полета (шум и реплики от ГЕРБ-СДС), тогава, тогава, тогава ще се сетят кой е поел тази отговорност! Не ми се иска държавата да изпада в ситуация на безтегловност и на вътрешна криза само заради това, че днес някой е решил да направи плонж някъде. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, имаме внесен Законопроект на второ четене, в който колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ ме излъгаха, че ще внесат предложение, но не внесоха. Явно са имали желание, но не са имали възможност –нещо не стана ясно. Второ, в един хубав ден – да не се изказват с такива простотии, които каза преждеговорившият, как в един хубав ден български военнослужещи ще умират, защото за него явно това е хубав ден, а за всички останали не е, и да не се излагат повече с такива глупости да говорят. В крайна сметка има направен Законопроект и няма предложения, по които да се изказват, тъй като не им стигнаха явно двете седмици да внесат предложения. Трето, вчера с дебатите във вота купихте билета на лидера си за Москва – ще ходи спокойно, може би сега работите за десерта, не знам, но аз предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване, тъй като очевидно ще се говори за всичко друго, но не и за Законопроекта за второ четене, какъвто е. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Киселова, Вие наистина демонстрирате много двоен стандарт. Когато от тази трибуна говори представител на ВЪЗРАЖДАНЕ – независимо какво казва, намирате най-различни възможности, поводи, измислици дори когато не съществуват, за да прекъснете говорещия, за да му нарушите хода на мисълта, включително и да му спрете микрофоните. В момента видяхме тук представител на управляващата партия ГЕРБ – използва обидни думи. Сега, може – използва. А Вие в такъв случай винаги, винаги когато стане въпрос за някой от опозицията, най-вече от ВЪЗРАЖДАНЕ, винаги се намесвате, включвате микрофона, започвате да говорите върху него – в този случай си замълчах. Няма да говорим за внушения, за лъжи и прочие други неща от репертоара на ГЕРБ. Това в крайна сметка си е ГЕРБ – те така си управляват, това си могат, нищо друго не са научили и нищо друго не знаят. Въпросът обаче е защо продължавате Вие да демонстрирате двоен стандарт? Когато някой започне да говори по този начин от трибуната, или прекъсвайте всеки, или не прекъсвайте никой, защото оттук насетне, ако има следващ подобен случай, ще има по десет процедури по начина на водене от ВЪЗРАЖДАНЕ. Всеки един от нас може да стане и да Ви каже същото нещо, което Ви казвам и аз. Или демонстрирайте еднакво отношение към всички, или просто не се намесвайте, когато в случая виждаме, че става въпрос като че ли за Ваше лично отношение – казвам „като че ли“. Не искам да бъде така и не бих искал да вярвам, че е така, но не ни оставяте друг вариант.

Госпожо Председател, вчера, благосклонно гледайки отгоре, позволихте на Гаджев да коментира лидера на ВЪЗРАЖДАНЕ и да коментира какво сме щели да правим. Днес отново благосклонно позволихте на Гаджев да коментира лидера на ВЪЗРАЖДАНЕ. Сега, много Ви моля да обърнете на лицето Гаджев внимание, че сикаджията – техният председател, е известен с кюлчета, с пачки и с изнасянето на сакове с пари! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Затова Гаджев да си прави хубаво сметката, защото сикаджията трябва да влезе в затвора! И това нещо е важно да се знае. Лицето Гаджев е известен само с това, че е известен на майка си и баща си, и няма никакво право да коментира лидера на ВЪЗРАЖДАНЕ!

Да коментира сикаджията, да коментира златните кюлчета, да коментира Мата Хари, да коментира саковете с пари, но не и лидера на ВЪЗРАЖДАНЕ! Защото, ако го коментира трети път, ние ще говорим за престъпника, който трябва да влезе в затвора, известен като сикаджията. Разбра ли, Гаджев? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи: „Браво!“)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Доста се изговори за сушата, доста работа се свърши във Временната комисия за безводието, което е особено важно предвид това, че Комисията по околната среда и водите на практика не съществува в това Народно събрание. Разбира се, доста анализи бяха дадени, доста информация от институциите – те бяха наистина отзивчиви. Друга тема е, доколко тези данни ние ги анализирахме като народни представители и какво ще правим тепърва с тях. В случая обаче изслушването ни има много специфичен, много конкретен фокус, тъй като Комисията работи вече няколко месеца. Ние пък от „ДПС – Ново начало“ направихме среща с нашите кметове, които алармират – едно, че страдаха от сушата през миналата година, и пробвахме да вземем някои спешни решения – някои успешно, някои не толкова, тъй като законодателната рамка има нужда от спешна актуализация. Но вследствие от тази наша среща с наши кметове на общини и населени места установихме, че има някои много належащи проблеми, които трябва да вземем предвид, защото – сега ще Ви покажа и на презентациите, колеги – това засяга абсолютно всички сектори, както и питейната вода, която, разбира се, е най-критична. Знаете, че миналата година над 400 хиляди души бяха на режим на водата, това бяха над 600 населени места. (На екран показва слайдове.) Колеги, това, което Ви представяме – и ще стигнем и до момента, в който Националният институт по метеорология и хидрология също ще Ви предостави данни – това са данни от Глобалната обсерватория за суша, която взема данни от сателитите „Сентинел“ на Европейската комисия по програма „Коперник“. Това, колеги, е състоянието с напояемостта на почвите: синьо е добре, към червено е зле. Както виждате, напояемостта на почвите към миналата седмица – това са данни, е под средното, тоест нещата са доста критични, и то в сезон, в който вали. Тоест от бяло до кафяво всичко е лошо към по-лошо. Следващата картинка, която ще видите, колеги, това са сезонните данни за след три месеца как обикновено изглежда засушаването – три месеца оттук нататък, тоест месеците юни и юли. По принцип картината е толкова по-лоша, а конкретните данни за тази година – да превъртим картинката – това, което нас от „ДПС – Ново начало“ особено много ни притеснява. Както виждате, за тази година прогнозата е още по-лоша от сезонната, тоест очакваме засушаване от много над средното до критично в голяма част от територията на България. Това е с напояемостта на почвите. Колкото за сушата, което е комплексното засушаване, не само почви, но и валежи, повърхностни води и всичко друго – пак започваме със следващата картинка, моля – това е състоянието към момента. Виждате, че периферни части от България имат средна застрашаемост от суша. Това е в момента. Следващия, моля. Това са сезонните прогнози. Както виждате, голяма част от страната ще бъде засегната от средна до тежка. А за тази година съвсем конкретната прогноза: виждате – изглежда доста трагично, че по-голяма част от територията на страната ни, за съжаление, е застрашена от доста екстремно засушаване, което включва както надземните води, така и реките, водния отток, но също включва и състоянието на подземните водни тела, което пряко засяга питейната вода в повечето населени места. Изслушахме много работи в тази зала, колеги, но да знаете, че по принцип питейна вода от реки е забранено да се взима директно. Винаги се взима или от водоизточник – задължително от санитарно-охраняема зона, но в повечето случаи – коментирахме достатъчно в Комисията по безводието, проблем с питейната вода има там, където водата идва от водохващания, от водовземания и от подземни кладенци. Можете да видите каква е картинката и за целия район. Това е последната ни картинка, колеги. Виждате, че в целия район все пак част от нашите водни системи са свързани със съседите ни. Нещата изглеждат доста трагично. Разбира се, това води до риск както от режим на питейната вода, което вече почти сигурно води със себе си, разбира се, и риск за земеделските производители, които са пряко зависими. Другите вече не са толкова важни като потребление на водата. Разбира се, те и за това в закона са с по-нисък приоритет – другите групи и ползватели на вода. Но това, което е по-страшно, колеги, че задължително това ще доведе и до горски пожари, от които страдахме и миналата година, тази година ще е още по-зле. Основният ни фокус на това изслушване, колеги, само да кажа, е какви спешни решения ние можем да вземем тук в тази зала, какво може да се направи, господин министър, господа министри – извинявайте, не видях, че и министър Иванов е тук в залата. Така че в спешен порядък – говорим в следващия месец, месец и половина, може да бъде направено като промени и да улесним процеса на въвеждане в експлоатация на нови водоизточници, съответно и редица други решения, които ние също ще Ви представим, когато стигнем до този момент, така че да облекчим в голяма част застрашените от режим на питейната вода хора, а ако е възможно, и земеделските производители, които ще страдат, и съответно ние като крайни потребители също ще страдаме.

Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, моля Ви само при това изслушване да се фокусираме върху най-належащото, което може да направим следващите един-два месеца, защото ситуацията, така или иначе, вече е критична. Благодаря Ви.

Допуск в залата.

Госпожо Председател, забравих. Моля на основание чл. 43, ал. 2 да допуснем до залата господин Илиан Господинов Господинов от Националния институт по метеорология и хидрология.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече съм имал възможност да изразя позиция от тази трибуна, проблемите, които следват климатичните промени, са все по-осезаеми за всички граждани и налагат адекватни и своевременни мерки от страна на компетентните институции. Поставените проблеми за днешното изслушване са изключително важни и имат комплексен характер. Поради променящия се климат редица европейски региони вече са изправени пред по-чести, тежки и по-продължителни суши и България не е изключение. Проблемите, които следват климатичните промени, са все по-осезаеми за всички граждани и налагат адекватни и своевременни мерки от страна на компетентните институции. Факторите, обуславящи настоящото положение, са комплексни. От една страна, голяма част от ВиК инфраструктурата е силно амортизирана и често аварира, а от друга – все по-осезателно се усещат и промените в климата, изразяващи се в по-дълги периоди на засушаване и пресъхване на водоизточници, последвани от периоди на интензивни валежи и наводнения. Това поставя пред изпитание съществуващата ВиК инфраструктура, която трябва да бъде адаптирана към климатичните процеси. Пресъхването на водоизточници за питейно-битово водоснабдяване след продължителни периоди с понижено количество валежи, повишената сезонна консумация, включително използването на питейна вода за непитейни цели, остарялата водоснабдителна инфраструктура водят до необходимостта от ограничаване на водопотреблението. Други причини за нарушаване на водоснабдяването на населените места са трудните терени, през които преминават довеждащите водопроводи, и съответно увеличеното време за отстраняване на авариите по тях. Във връзка с безводието са предприети следните мерки: Предвид увеличението на броя на районите с въведен режим на водоподаването поради засушаването и намаления дебит на водоизточници през тази година в прогнозния бюджет за периода 2025 – 2028 г. МРРБ предложи да се заложат средства за финансиране на обследване, проучване, проектиране и извършване на строително-монтажни работи на няколко основни обекта: - изграждане на Пречиствателна станция за питейни води „Сливен“, като предстои стартиране на процедури по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители за оценка на съответствието на работния проект, строителен надзор и за строително-монтажни работи. Прогнозата е договорът за СМР да се подпише до месец юли 2025 г., като строителството ще се изпълнява в периода 2025 – 2027 г.; - реконструкция на хидровъзел „Христо Смирненски“. През 2025 г. предстои избор на изпълнител за обследване и съставяне на технически паспорт на язовира и съоръженията към него. След изготвяне на техническия паспорт, през 2026 г. ще бъде стартирана процедура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител за проектиране, а през 2027 г. ще стартират процедури за строителен надзор и за СМР за реконструкцията на част от хидротехническите съоръжения; - извършване на предпроектни проучвания, изработване на подробен устройствен план и проектиране на водоснабдителна система „Черни Осъм“, включваща реконструкция на магистрални водопроводи на териториите на областите Ловеч и Плевен; Пречиствателна станция за питейни води „Черни Осъм“; язовир „Черни Осъм“; две водни електроцентрали. МРРБ разполага с идеен проект, изготвен през 2015 г. Предвид дългия период от време, към момента е необходимо да се направят актуални проучвания и изследвания на водосборния басейн, както и разработване на проект за подробен устройствен план. Системата е основен водоизточник за градовете Ловеч, Троян, Плевен и 35 села от общините Априлци, Троян, Ловеч и Плевен. Актуализацията се налага поради настъпилите промени както по отношение на демографията и развитието на населените места, индустрията и промишлеността, финансово-икономическата обосновка, така и поради промени в законодателството във връзка с екологичните, устройствените и инженерно-техническите изисквания, на които трябва да отговаря система от съоръжение с такъв мащаб; - за подобряване на водоснабдяването на териториите на общините Севлиево, Габрово и Дряново се обсъжда като вариант израждане на язовир „Бяла“, но е необходимо да се извършат проучвания, анализи, обследване и изготвяне на техническа документация. - обследване на изпълненото строителство на изградената язовирна стена „Кюстендил“ на язовир „Кюстендил“ и съоръженията към нея, находящи се в землищата на село Богослов и село Слокощица, община Кюстендил, като дейностите ще се изпълняват през 2025-а и 2026 г. След като се оцени тяхното функционално техническо състояние, хидрологията на водосбора към момента, ще се определят мерките и следващите действия, които могат да бъдат предприети за използването на язовира. МРРБ ускори работата по завършването на язовир „Луда Яна“ и пречиствателната станция за питейни води, чието строителство е започнало през 2016 г. Започна завиряване и през настоящата година предстои въвеждане на обекта в експлоатация. Той ще гарантира водоснабдяването на Панагюрище и региона. С оглед на обстоятелството, че изграждането на големи хидротехнически съоръжения е изключително скъпо, е необходимо да се направят внимателни анализи и приоритизация на най-засегнатите райони с оглед осигуряване на финансиране. Мерки за решаване на проблемите с водоснабдяването се изпълняват и от „Български ВиК холдинг“ и ВиК операторите. Към момента се реализират проекти, финансирани от Програма „Околна среда“ към МОСВ, и ВиК дружествата са директни бенефициенти. Към момента са изпълнени и са в процес на изпълнение водни цикли в областите Бургас, Пловдив, Перник, Варна, Сливен и Видин. Има проектна готовност за изграждане на пречиствателна станция за питейни води към язовир „Ахелой“. Анализират се възможностите за финансиране на инвестиционните намерения от ВиК – Бургас, при осигурено финансиране, каквото към момента няма. Ремонтите на другия резервен язовир за водоснабдяване – „Порой“, се изпълняват в срок и до края на годината трябва да приключи реконструкцията на водонапорната кула, след което започва завиряване на водоема. Но инфраструктурата към него не е изградена – пречиствателна станция и довеждащ водопровод, с оглед на което са предприети действия за извършване на проектиране от ВиК – Бургас. В график и срок тече и ремонтът на представителната станция за питейни води към язовир „Ясна поляна“. Очаква се съвсем скоро съоръжението да заработи на пълен капацитет, така че да предоставя питейна вода за общините Созопол, Царево, Приморско, Средец и други – в пълно съответствие с нормативните изисквания. Тук отговорен е областният управител на област Бургас. Поради констатираните в последните години климатични промени и ниските нива на запълване на язовир „Камчия“ „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД предприе действия, необходими за обезпечаване на водоподаването към град Варна, като е разработен идеен проект за резервно захранване на града с питейна вода от водоснабдителна група „Девненски извори“, включващ основен ремонт на помпена станция „Одесос 2“, основен ремонт на водопровод „Девня – Варна“ I етап, от помпена станция „Одесос 2“ до включване в деривация „Китка – Варна“ при км 79,425, реконструкция на съществуващата открита разпределителна уредба и закрита разпределителна уредба 20 kW Ср. Н. в площадката на помпена станция „Одесос“ и доизграждане на диспечерска система. Прогнозната стойност на обекта е около 48 млн. и 900 хил. лв. Анализират се възможностите за финансиране на инвестиционните намерения. Със Заповед Р-153 от 2024 г. на министър-председателя е създадена междуведомствена работна група за справяне с безводието в страната, която да идентифицира краткосрочни и дългосрочни мерки за решаване на проблема с водоснабдяването на населението и напояването на земеделските култури, както и да предложи конкретни решения за подобряване на ефективността и контрола, за да се гарантират водните запаси на страната за справяне с климатичните промени. В периода на действие на работната група „Български ВиК холдинг“ ЕАД съвместно с МРРБ организира и проведе срещи с представители на ВиК дружествата и Асоциациите по ВиК на обособените територии. Бяха организирани посещения на място с участието на експерти в 17 области с нарушено водоснабдяване за населението. Получената информация е систематизирана в МРРБ с конкретни предложения за инвестиционни мерки от областите Велико Търново, Ловеч, Кюстендил, Плевен, Смолян, Сливен, Шумен и общините Севлиево и Свищов. По указания от МРРБ „Български ВиК холдинг“ в момента е разпоредил на ВиК дружествата извършване на проверки за незаконно присъединяване към водопреносната мрежа. Причината е, че за големите водозагуби в страната виновно е не само състоянието на мрежата, а и нерегламентираното ползване. Но на това с екипа сме категорични, че трябва да се сложи край. Предвид критичната ситуация с водоснабдяването в област Плевен и с цел търсене на начини за нейното преодоляване, „Български ВиК холдинг“ ЕАД и „ВиК“ ЕООД – Плевен, разработиха план с мерки за осигуряване на допълнителни водни количества за изкуствено повишаване на капацитета на шахтови кладенци от водоснабдителна група „Биволаре“ на територията на община Долна Митрополия. За целта са предвижда изграждането на довеждащ водопровод за подхранване на шахтовите кладенци от Водоснабдителна група „Биволаре“. По възлагане от ВиК дружеството са изготвени техническо решение и техническа спецификация за проекта. Изготвен е проект за ПУП – парцеларен план, който е внесен за разглеждане в община Долна Митрополия. С договор ВиК операторът е възложил изготвянето и на хидрогеоложки доклад за проекта, който предстои да бъде финализиран. При липса на обжалване проектът за изграждане на довеждащия водопровод ще може да стартира през май, като в момента тече процедура по избор на изпълнител. Съоръжението ще окаже положително въздействие върху ситуацията с водоснабдяването за Плевен в краткосрочен план. Други мерки, които е предприело дружеството за подобряване състоянието на водоснабдяването в региона на град Плевен, са: 1. Извършва се основно почистване и деколматиране на инфилтрационни ровове към шахтови кладенци на водоснабдителна група „Крушовица“ и водоснабдителна група „Долна Митрополия“. 2. Проучване относно разрешителния режим на БДДР за възстановяване на праг на река Вит с цел да се повдигне достатъчно нивото на реката, така че да тръгне по старото корито, за да се възстановят меандрите в района на Вододайна зона „Биволаре“. Забавянето на скоростта на водното течение ще доведе до подобряване на водния баланс и задържане на водни количества през сухите месеци на годината. 3. Изготвят се проекти за подмяна и рехабилитация на Главен клон I висока зона в град Плевен по улица „Сан Стефано“ – от шахта СК „Караджейка“ – ресторант „Караджейката“ в парк „Кайлъка“ към ОК 2083 до ОК 432. Главен клон VII висока зона от ОК 432 – по улица „Сан Стефано“, до ОК 647 и по улица „Шипка“ от ОК 647 до ОК 661 и по булевард „Христо Ботев“ до ОК 193 в град Плевен. На срещите, проведени между „Български ВиК холдинг“ ЕАД, председателите на асоциациите по ВиК и ВиК операторите в периода август – септември 2024 г., са набелязани мерки от всеки оператор. И може да го довърша – защото има още информация, вече като задавате въпросите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, актуалното състояние на водните ресурси в страната не е цветущо. При годишна сума на валежа не се наблюдава значима промяна през дългосрочен период, който се мери в България от 1930-а до 2024 г. Говорим за страната като цяло. Според данните и анализите на валежите не може въобще да се говори за каквито и да е значими тенденции за намаление и увеличение през последните години средно за страната. Валежите през изминалата 2024 г. в широки граници през отделните месеци варират близо до климатичните норми. Средната сума на валежите в страната през 2024 г. е 629 мм, което е с 5% под климатичната норма. Зима 2024 – 2025 г. беше характерна със сезонните количества валеж в по-голямата част от страната или над климатичната норма, което се дължи главно на значителните валежи през месец декември, защото януари и февруари са относително сухи. Общият обем на речния отток в страната през 2024 г. е с 30% по-малък от този за 2023 г. Сравнен със средногодишния обем и на оттока за периода 1991 – 2020 г., той е по-малък съответно с 47%. През 2024 г. средномесечните норми водни количества на наблюдаваните реки са били под месечните норми. По-изразено маловодие в страната се наблюдава в периода от юни до ноември. Зимата на 2024 – 2025 г., средномесечните водни количества на реките при всички наблюдавани хидрометрични станции в четирите водосборни района са били главно под месечните норми. Краткотрайни повишения са наблюдавани само в отделни периоди на месец декември вследствие на обилни дъждове. Министерството на околната страна и водите, както е известно, управлява използването на водите на 52 броя язовири от всичките 6900 в страната. По данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор следим всеки ден обемите в комплексните и значими язовири съгласно Приложение № 1 от Закона за водите. Сумата от наличните обеми в комплексните завирени обеми към 2 април, вчерашна дата, 2025 г. е 3612 млн. куб. м и представлява 55% от общите им обеми. Сумарният завирен обем е приблизително с 8% – нека колегите да чуят, 8% по-малък спрямо обема към 2 април 2024 г., което представя отражението на изминалата трета поредна много суха година по отношение на притока. Към настоящия момент трябва обаче да отбележим, че няма нито едно населено място, водоснабдяващо се от комплексен и значим язовир, което да е на воден режим. Независимо от влиянието на климатичните фактори общите водни ресурси на България са достатъчни да осигурят потреблението на страната. Безспорно е обаче, че има съществено разхищение на целия природен ресурс, а значителните загуби и неподдържаните водоснабдителни мрежи и съоръжения са едни от основните причини за недостига на вода. Мисията на Министерството на околната среда и водите е опазване на ценния природен ресурс повърхностни и подземни води, които трябва да бъдат поддържани в добро качество и количествено състояние в цялата околна среда. Отнемането на този ресурс от природата, довеждането му до потребителите и осигуряването на нуждите им е отговорност, в случая съответно със секторните политики, и по-специално тази на Министерството на регионалното развитие във ВиК системите. Идентифицирането на проблемите с питейно-битовото водоснабдяване на територията на страната и намирането на решение, както казах преди малко, е отговорност на ВиК дружествата, кметовете на общини, както и на областните управители, координирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Най-важното е да се постигне баланс при обезпечаване на нуждите от вода както за питейно-битови цели, така и за други нужди. Очаква се пролетта и лятото на 2025 г. да са относително топли – 60 – 65% има вероятност за това. Не можем да направим специфична прогноза за сезонните количества валежи за тази пролет. Има повишена вероятност лятото да е с валежи под нормата около 40%. Трябва да се отбележи също така, че остава вероятност сезонните количества валеж за лято 2025 г. в страната да са изцяло или поне в отделни региони да бъдат под нормата. Тази вероятност е около 27%. Така че какъв е изводът? Като цяло изменението на климата предизвиква промени в сезонните модели на оттока, увеличаване на честотата и интензивността на екстремалните явления, промени в количеството на валежите, промени в температурите и снежната покривка. Наблюдава се по-ранно топене на снеговете, което води до по-висок воден отток през пролетта и намален поток през лятото и есента. Това влияе на достъпа до вода през летните месеци, когато потреблението обикновено е по-високо. Увеличаването на температурите води и до по-голямо изпарение и намаляване на водните обеми от повърхностните обекти. Това е особено забележимо през летните месеци, когато високите температури могат да доведат до сериозно намаляване на обема на водните ресурси в повърхностни обекти. Намаляването на снежната покривка води и до намаляване на водните ресурси, които обикновено се освобождават през летните месеци от топенето на снега. Така че в условията на намален приток на вода към комплексните и значими язовири действията на Министерството на околната среда и водите са насочени именно към балансирано разпределение на водния ресурс. В тази връзка бяхме предвидили и сме въвели ограничения чрез режимните графици за използване на язовирите, считано от 1 януари 2025 г. Сериозно сме намалили подаваните количества и към енергетиката, и към операторите, които ползват водата за напояване. Също така и в приетите в края на 2024 г. Планове за управление на речните басейни са предвидени и разписани всички тези мерки, с които в крайна сметка целим поддържане, както казах, на количеството и качеството на повърхностните и подземните води в обхвата на районите с басейново управление. Заложени са мерки, които имат отношение към подобряване на управлението на водите, свързани с климатичните фактори, водопреносните системи и по-реално адаптиране към климатичните промени в света. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Възложено ми е да представя пред Вас една кратка презентация, която подготви Националният институт по метеорология и хидрология – постепенно, през последните месеци, във връзка с необходимостта от това обществото да бъде информирано за състоянието на климата и водите в България във връзка със засушаването и проблемите с водоснабдяването в страната. Презентацията е подготвена от широк екип от специалисти от Института. Заглавието ѝ е: „Вариации на валежите и оценка на измерените количества“. Тя се състои от три отделни части – едната презентация е за състояние на климата, втората част е презентация на състоянието на повърхностните води и третата презентация е за състоянието на подземните води. (Тече мултимедийна презентация.) По отношение на състоянието на климата, и по-конкретно на валежите – това, което можем да кажем, както и господин министърът вече съобщи, че изтеклата година – 2024-а, е една година с валежи, близки до нормалните. От графиката се вижда, че всъщност валежите са малко под нормата, но по-скоро са близо до нормата. Сравнено с други предходни години, се вижда, че е имало години с много по-малко валежи, например 2000 г., и с много повече валежи, например 2014 г. Тоест това по отношение на валежите 2024 г. не е сушава година, а по-скоро нормална. Съобщено е на този слайд също, че най-дългите периоди на засушаване в България са били през 40-те години на 20 век, както и през последните десетилетия на 20 век. Следващия – на този слайд е показано развитието на валежите през 2024 г. като отклонение на средните месечни количества валеж в страната спрямо климатичната норма и се вижда, че се открояват два по-сухи месеца – това са февруари и октомври, като е имало месеци с количества валеж над климатичната норма, като особено ярко се откроява декември месец 2024 г., когато – може би Вие имате пресни спомени, имаше обилни валежи от дъжд и от сняг в планините, особено по северните склонове на планините в страната. Следващия слайд. На този слайд в картов вид е представено развитието на валежите през изтеклата зима, като под „зима“ от метеорологична гледна точка се разбира трите най-студени месеца – декември, януари и февруари, което е малко по-различно от определението за астрономическите сезони, в случая астрономическа зима. Така че на горната карта се вижда, че валежите през тази зима всъщност са били близки до нормата средно за страната което обаче се дължи главно на обилните валежи през месец декември, докато януари и февруари са по-скоро относително сухи месеци, февруари – главно в Западна и Централна България, януари – главно в Северна България. Тоест имаме едно струпване на валежите в един сравнително кратък период през януари месец, което само по себе си, разбира се, има значение за развитието на оттока на реките и състоянието на повърхностните води, които, естествено, реагират на режима на валежите в страната. Следващия слайд. На този слайд е показано развитието на валежите през месец март до един момент. Националният институт по метеорология и хидрология представя на интернет страницата си и по други начини актуална информация за състоянието на времето, климата и водите в страната. Тези карти, които виждате в тази презентация, могат да бъдат открити на интернет страницата на Института. Тази карта е малко остаряла – от средата на месец март. На интернет страницата в момента има актуални карти за месечните суми на валежите и като процентно отклонение от нормата. И съответно вече за месец март може да се каже, че той беше със суми на валежите около и под нормата. Под нормата са валежите предимно в Североизточна България, а в останалата част от страната – около нормата, между 50 и 150%. Как това се връзва с очакването за развитието на климата през следващите месеци? Националният институт по метеорология и хидрология издава също и сезонна прогноза. Тя е базирана на капацитета на специалистите да анализират състоянието на климата в световен мащаб, защото развитието на климата в страната до голяма степен е резултат от развитието на атмосферните процеси в глобален мащаб. А отделно, разбира се, вече има развити много продукти за дългосрочни прогнози на времето. Сезонни прогнози се произвеждат от Европейския център за средносрочни прогнози, където се изпълнява програмата за наблюдение на климата на Европейската комисия, която се нарича „Коперник“. Следващия слайд. На този слайд са представени актуални карти със сезонна прогноза за сезони пролет и лято за валежи. Без да влизам в детайли, от тях става ясно, че по-малко вероятно е да очакваме обилни валежи през пролетта и лятото. Има повишена вероятност за по-скоро относително сух сезон лято. За пролетта е трудно да се каже дали като цяло пролетният сезон ще остане относително сух, или с обилни валежи. Няма индикации в развитието на цялата земна климатична система всъщност, които да ни карат да предпочетем една или друга тенденция, затова оставаме в това, което ни казват данните за климата в България, и съответно само те биха могли да ни кажат какви количества валежи бихме могли да очакваме в една или друга посока. Нямаме категорични очаквания нито за относително суха, нито за относително валежна пролет. Това зависи от това как ще се развият следващите два месеца – април и май. Засега виждате, че през април вече има една сериозна валежна обстановка със значителни валежи в страната. Ще продължи да има валежи и въпреки че засега те все още са далеч от климатичната норма за месец април, имаме някаква увереност, че тя ще бъде постигната. Но все пак като цяло оставаме по-скоро с очакване за относително сухо лято, подобно на миналата година. Това, разбира се, не изключва възможността да има и обилни валежи през лятото. Сезонните прогнози са вероятностни и само понякога може да имаме по-голяма увереност дали времето ще се развие в една или друга посока през предстоящите сезони. Следващия слайд. Следващата част от презентацията е свързана със състоянието на повърхностните води. Аз не съм специалист хидролог и съответно само накратко ще Ви представя някои акценти от тези две презентации за водите. Моля, следващия слайд. На тази диаграма е показано развитието на общия годишен отток в страната от 1960 г. досега. Последният стълб, разбира се, показва 2024 г. Вижда се, че тя е по-скоро маловодна, но не е сравнима с най-маловодните години, като например 1994 г. Тя е по-скоро сравнима с годините 1985-а, 1989-а и 2020 г. На този слайд с цифри е показан диапазонът на годишния отток на водите в страната, като най-нисък е бил през 1994-а, а най-голям – през 2005 г., и са дадени някои примери за години с маловодие с голям отток на водите или с нормален такъв. Следващия слайд, моля.

Да, благодаря. На този слайд е посочено, че годината 2024 г. е подобна на 1985-а, 1989-а и 2020 г. Моля да преминем на следващата презентация. В следващата презентация, която показва състоянието на подземните води, ще Ви обърна внимание само на един акцент и той е свързан с демонстрация на резултати от измерване на подземните води в Североизточна България, където е установено трайно понижение, тенденция към понижение на нивата на подземните води през последните години, особено през 2024 г. Тази цветна графика показва района с най-голямо понижение. Този феномен си има специално име, което сега няма да намеря и да мога да Ви кажа, но може да откриете в публикациите на Националния институт по метеорология и хидрология. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Господинов! Безспорно темата е изключително важна, тъй като очевидно тя намира своето място всяка седмица в пленарната зала, но въпреки всичко ние трябва да продължим да дискутираме, да даваме мнения, предложения за решаването на проблемите с водната криза. Благодаря за презентацията, която представи господин Господинов. Тя беше представена и на Комисията по безводието. Обаче темата на седмицата може би е една декларация, която излезе преди няколко дни от Българската аграрна камара, която доста остро представя проблемите с напояването. Земеделците изразяват своето безпокойство относно критичната ситуация с обезпечаването на поливен сезон 2025 г., като вниманието им, разбира се, е насочено към производството на електроенергия основно от комплексните язовири. Това са „Белмекен“, „Батак“, „Копринка“ и така нататък. Земеделците се обръщат към властите с настояване за преразглеждане на месечните графици за ползване на водите, като предлагат част от водните количества, които се ползват за производство на електроенергия, да бъдат насочени за обезпечаване на поливния сезон. Впрочем, колеги, преди малко в своя декларация колеги от една от парламентарните групи прочетоха дословно тази декларация на Аграрната камара. Не знам дали имат съгласието на Камарата, но можеха поне малко творчество да вложат. Патосът беше наистина сериозен, но само с думи не се решават проблемите. Трябват и дела, както се казва. Така че в тази връзка – въпреки че министърът в своя анонс засегна малко част от темата, въпросът ми към министъра на околната среда и водите е дали вече е проведена исканата среща между МОСВ, МЗХ, Министерството на енергетиката и Българската аграрна камара по исканите от тях точки и ако е проведена такава среща, ако може, господин Министър, да оповестите резултатите от нея. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Шишков, наистина имаше вълнения сред земеделските производители миналата седмица, имаха и готовност за стачни действия. Бяхме информирани от тяхната асоциация, поставиха си проблемите пред нас и мога да кажа и да дам пример за екипна работа в едно правителство. Проведохме среща – министърът на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите в мое лице, както и министърът на енергетиката господин Жечо Станков. Обсъдихме поставените от тях проблеми и мога да Ви кажа – всички сте грамотни хора, на сайта на Министерството на околната среда и водите и в местния график за отпусканите количества води в април за енергетиката, тъй като… Какво се случи? Претенциите на земеделците и на Министерството на земеделието, респективно на „Напоителни системи“, са такива, че не във времето, в което на тях им са необходими водни количества, работят съоръженията на Националната електрическа компания по енергийните язовири. Така че всеки грамотен човек може да види, че срещу отпусканите водни количества от „Белмекен“ стои нула. Това значи, че водата ще се пази в „Белмекен“ за бъдещите нужди, защото той е язовир, който е изключително важен, зарежда се от снеготопенето. А в предните графици на язовир „Батак“, където имаше 15 милиона кубика, сега ще видите – е записано осем. Така че заедно трите министерства сме се договорили. На нашето внимание е този проблем, ще го следим ежемесечно и съобразно постъпилите количества като приток в язовирите ще бъдат отпускани изключително балансирано. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, колеги! Още сме април месец, а водният режим чука на вратата на плевенчани. Скоро беше извършен ремонт на водопровод „Черни Осъм“, който не е ясно точно в какво се състоеше. По неофициална информация става въпрос за няколко заварки и сменени незначителни по обем елементи от инфраструктурата, които няма да подобрят значително състоянието на довеждащата мрежа. В тази връзка водоснабдителните групи „Биволаре“, „Долна Митрополия“ и „Крушовица“ се превръщат в жизненоважни за плевенчани, тъй като без тяхната правилна експлоатация плевенчани ще бъдат с още по-тежък воден режим през тази година. В своето изложение господин Иванов каза, че предстои да бъдат направени необходимите технически действия във връзка с оросяването на шахтените кладенци в село Биволаре. Само че аз тук виждам един много сериозен проблем и той се изразява в следното: Това следва да се извърши от водите на язовир „Долни Дъбник“, а от своя страна язовир „Долни Дъбник“ се завирява от водите на язовир „Горни Дъбник“, който в момента е в критично ниско състояние и положение и още на 12 декември 2024 г. водата на язовир „Долни Дъбник“ е под санитарния минимум и има официално съобщение, че кладенците в Долна Митрополия не могат да се оросяват поради тази причина. Това означава, че дори и да се създаде техническа възможност да бъдат прокарвани води от язовира към Биволаре, това технически няма да може да се реализира и да се случи, тъй като самият язовир няма да има необходимите води. И аз задавам един конкретен въпрос с подвъпрос към господин Генов. В първата част въпросът ми е: как точно предвиждате да реализирате този план за шахтените кладенци в Биволаре при критично ниските води на язовир „Горни Дъбник“? И подвъпросът ми към господин Генов е: към момента има ли разрешение от страна на МОСВ за напояване от водите на язовир „Горни Дъбник“, тъй като ние добре знаем, че този язовир – „Горни Дъбник“ имам предвид – е създаден с цел напояване. Благодаря.

Госпожо Председател, да започна от втората част на зададения въпрос. Господин Трифонов, може да погледнете в нашия сайт. Аз не мога да помня всички количества, които са отпуснати от МОСВ – явно, каквото е подадено от „Напоителни системи“. Предполагам, че в момента сезонът още не е започнал, така че може да го проверите на нашия сайт какво има отпуснато като количество от язовир „Горни Дъбник“ – казахте, защото Вие казахте за „Долни Дъбник“. Наистина състоянието на „Горни Дъбник“ е доста критично. Погледнах преди малко в справката – някъде около 20%. Но трябва да Ви кажа и нещо друго. Значи, бедата на Плевен не е от липсата на води, които се стичат по склоновете на Стара планина, организирано или неорганизирано, за да оводняват шахтовите кладенци. Бедите на Плевен са в 70-те процента загуби в мрежата. Това сме си го говорили няколко пъти и много пъти. Това зависи и от оператора ВиК – Плевен, който си дава съответните заявки. Значи, от Черни Осъм по каналите за зареждане на тези водоснабдителни системи, които казахте, само ще Ви цитирам, че през миналата година е трябвало да бъдат подадени около 15 млн. кубика през целия сезон, а са използвани само 8 млн. кубика. Аз не мога да си обясня защо това се е получило така, но говорим с факти и с числа. В крайна сметка Вие като народни представители настоявайте, Плевен има кмет. Ясно е, че проблемът е в загубите във водопреносната мрежа. Ако ти дадат 100 литра вода и 70 литра вода изтекат, и ти ползваш 30, и Господ да си – нищо не може да стане! Мрежата е рехава и изтича. Така че проблемът на Плевен е в мрежата, а Плевен никога не е имал воден цикъл. Знаете, че и средствата по Оперативна програма „Околна среда“ са допълващи средства към другите вид финансирания към ВиК сектора.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Трифонов! Мисля, че в своето изложение аз казах, че е възложен хидрогеоложки доклад, който в скоро време трябва да бъде готов и ще стане ясно. Ясно Ви е, че проблемът в Плевенска област е липсата на валежи и поради тази причина са празни шахтовите кладенци. Аз още в своето изложение казах, че към момента решението на този проблем, който ние сме идентифицирали, е изграждането на язовир „Черни Осъм“, на който строителството ще продължи няколко години. Факт е, че в последните 30 години към този проблем са се отнасяли с пълно неглижиране и колегата Генов го потвърди, защото за Плевен не е предвиждано и не е кандидатствано по оперативните програми, за да има воден цикъл. В момента работим аварийно. Това е горчивата истина. Плюс това Вие за изграждането на този водопровод, който да оросява кладенците, сте задавали въпроси. И може би по време на Вашето управление е стартирал този процес – ние просто продължаваме, защото това сте предвидили. Вие и на комисия сте задавали този въпрос и аз съм отговарял. Ако към днешна дата има друг вариант, който Вие може да предложите – заповядайте, ще го изпълним, разбира се. Но всички проучвания, които сме направили – няма такъв към днешна дата, защото проблемът е много сложен. Хубавото в момента е, че имаше достатъчно снежна покривка. Река Черни Осъм е доста пълноводна. Ремонтът, който беше направен, беше авариен. – един изключително голям участък беше подменен, бяха подменени тръбите, не както Вие се изразявате „с няколко заварки“. Защото спирането на водоподаването на 48 часа в Ловеч и в Плевен предполагам, че и Вие сам разбирате, че няма как да бъде само заради няколко заварки. Аз искрено се надявам и сегашните валежи, и снеговалежът, който беше през месец февруари, да осигурят достатъчно водни количества за региона. Така че аз се надявам в следващия бюджет 2026 г. народните представители вече да одобрят средства за започване изграждането на язовир „Черни Осъм“. Тази година ние ще възложим, както Ви казах, ПУП и парцеларен план и да се актуализира старият проект, защото истината е, че проекти, свързани с водната инфраструктура, които са били планирани преди повече от 30 години, се оказват изключително актуални. Просто промените, демокрацията се оказа, че ги е захвърлила някъде настрани. И сега трябва да ги възстановяваме. Това е горчивата истина. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Има нужда от подобно изслушване, друг е въпросът, че това точно изслушване има за цел да скрие нещо с прогнозите за времето с евентуално засушаване. Само че господин Господинов като един учен не знаеше това и просто си каза това, което един учен може да каже – че няма някакви свръхочаквания за засушавания и че това е просто една относително нормална година. Все пак как това обаче ще оправдае компрометираната водопреносна мрежа, как това ще оправдае незаконните прихващания, в резултат на което загубите не са големи, те са чудовищни? В редица медии – тук вече започвам със същността на въпроса ми – още миналата година излезе информация, че има нужда от намаляване на разрешените за ползване водни обеми от язовирите с питейна вода. Беше казано, че три от значимите язовири в страната, а както каза господин Генов, те са 52, в страната са на критичен минимум. В същото време неотдавна Националното сдружение на общините в Република България предаде информация до Комисията по безводие, че намалява водоподаването от някои от основните язовири, някои от които са достигнали така наречения си мъртъв обем. Кои са тези язовири и за кои точно населени места става въпрос, където водоподаването може да се окаже проблем в краткосрочен и средносрочен план, и как смятате да разрешите проблема с евентуален воден режим в тези населени места? Благодаря Ви.

И към двете министерства. Благодаря.

Уважаеми колега, говорим за питейна вода – пред мен е справката за комплексните язовири, които се използват за питейно-битово водоснабдяване. Явно нещо не се разбрахме. Данните показват, че към 2 април 2025 г. към 8,00 ч. сутринта за питейно-битово водоснабдяване средният процент от общия обем на всички язовири е 66,12%, тоест спрямо миналата година разликата е около 7%. Миналата година е било 70,2%. Тоест общото количество валежи и водите, които са попаднали средно в тези язовири, са по-малки спрямо миналата година. Така че още веднъж подчертавам: всички ВиК оператори, които получават необходимите водни количества за питейно-битово водоснабдяване от тези язовири, които са, още веднъж повтарям, за питейно-битово водоснабдяване – няма опасност. Това, което е било миналата година, с изключително малка разлика – както казах, около 4% е по-малко обемът в 8,00 ч. към вчерашна дата. Така че опасност за питейно-битово водоснабдяване от такъв тип язовири няма! Това, което като прогноза сте чули – за предстоящи валежи и така нататък, виждате, че прогнозата е с увеличение 40% и намаление 27%, тоест никой не може да предположи през пролетта какви водни количества ще паднат. За снежната покривка чухте също, че не е тази, която е традиционна в годините, за да бъде очаквано някакво сериозно увеличение на количеството. Така че още веднъж казвам: МОСВ много внимателно ще следи нивата на тези язовири и изключително балансирано ще се отпускат ежемесечните разрешения за ползваните водни количества.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димчев! В МРРБ няма информация за язовири за питейно-битови нужди, които са в своя мъртъв обем. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, господин Костадинов, уважаеми колеги! Липсата на вода води до понижаване качеството на живот и до икономически загуби. Българските граждани и българският бизнес имат право да знаят какви стъпки предприемат министерствата за справяне с проблема. Липсата на достатъчно водни ресурси в редица региони на страната води до сериозни последствия за населението, застрашава функционирането на редица сектори, в това число земеделие, туризъм, преработвателна индустрия. Гражданите и засегнатите общини имат право да знаят какви са краткосрочните решения и дали има пропуски в управлението на водните ресурси. Да, обсъждаме фактори, довели до критичната ситуация: климатични промени, неправилно управление, загуба по водопреносната мрежа, непочистени речни корита, засушаване. На 11 февруари 2025 г. парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ инициира среща с кметове на засегнатите региони. Проблемите са много: текуща поддръжка на язовири, координация между институциите, узаконяване на сондажи, проблеми с ВиК холдинга, депониране на вода, повече свобода за местната власт в системата на водата. И в този контекст въпросът ми към Вас, господин Генов, е: какви мерки са предприети в краткосрочен план? Проверени ли са откъде са загубите? Какво е предизвикало тези загуби по водопреносната мрежа? Сменена ли е някъде мрежата, в това число извършена ли е пълна проверка на състоянието на каптажите в засегнатите райони? Има ли план за изграждане на нови каптажи в районите с недостиг на вода? И разбира се, как се следи за качеството на водата в каптажите и има ли установени замърсявания? Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Сега искам от тази трибуна да заявя, че МОСВ наблюдава 52 значими язовира. Министерството на околната среда и водите не е собственик на нито един язовир в Република България, както и в чужбина, така че по отношение на водопреносната мрежа за питейно-битовото водоснабдяване е резонно този въпрос да бъде отправен към колегата Иванов. По отношение на каптажите – публична и непублична тайна е, че половината ВиК оператори нямат учредени санитарно-охранителни зони на собствените си водоизточници, които те ползват за питейно-битово водоснабдяване. Загубите във ВиК мрежата не искам да ги коментирам, но искам да Ви кажа едни други интересни данни – например за консумацията на вода за напояване. Ако вземем например – един язовир да изберем, който дава вода, одеве говорихме за Горни Дъбник, че е язовир за напояване – за 2023 г. има отпуснати 6 млн. и 100 хил. куб. м вода, актувани са 1 милион, 4 млн. и 400 хиляди са неоползотворените водни маси. Това представлява 72% от това количество. Тоест, нали, колеги, тук схващате, че мерките трябва да бъдат комплексни – един път инвестиции във ВиК сектора, инвестиции в мрежата, но още по-крещящи са инвестициите в системата „Напоителни системи“ и в напояването. България в 1989 г. имаше поливни 3 млн. декара. В момента имаме около 380 – 400, не знам, но през милата година малко са се увеличили площите, които се напояват. Така че са необходими огромни инвестиции от страна на Министерството на земеделието и храните, респективно от „Напоителни системи“, защото тези проблеми, които Вие поставихте тук – за тези срещи с кметове, обикновено са както в посока на питейно-битовото водоснабдяване, така и в посока за вода за напояване. Така че тук, ако има воля държавата, трябва да насочи инвестиции в двете направления. Да Ви говоря за това, че водният ресурс на река Дунав, който е най-големият в България, не се ползва, че е имало такива съоръжения, които в годините са работили и са осигурявали напояване на огромни количества земеделски земи по поречието на Дунав, но това се казва политическа воля. Аз мисля, че това правителство има тази воля и съобразно възможностите и на бюджета ще бъдат предприети инвестиции в тази посока. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! На всички ни е ясно, че за да се стигне до тази криза, не само времето е причината, а и това засушаване, за което ни докладват министрите на околната среда, водите и на регионалното развитие, но може би и години наред невзимане на мерки не само от държавата, защото разглеждаме тук този въпрос, но това е невзимане на мерки от местното самоуправление. И няма как да решим тези проблеми, колеги, ако не впрегнем повече институции. Затова моят въпрос е директно към министър Иванов най-вече, тъй като касае „Български ВиК холдинг“: уважаеми господин Министър, предвиждате ли и дали „Български ВиК холдинг“ по някакъв начин ще окаже помощ или подпомагане на ВиК дружествата именно в тези засегнати общини и райони, където има най-голям проблем с водната криза? Това е моят въпрос към Вас. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господи народни представители! Уважаеми господин Георгиев, „Български ВиК холдинг“ ЕАД е създаден за своевременно и адекватно осигуряване на средства и инвестиции чрез разпределение на част от холдинговия капитал и временно свободни други първични средства, които по друг начин не могат да се предоставят директно на ВиК операторите. По отношение на дъщерните си дружества Холдингът може да осъществява общи услуги по управление и контрол в областта на обществените поръчки, техническа помощ, консултации, участие и финансиране, свързано с инвестиционните им дейности по оперативните програми, снабдяване с електроенергия, представяне на гаранции и така нататък. В този контекст „Български ВиК холдинг“ има възможност да дава указания и да насърчава дъщерните дружества приоритетно да изпълняват мерки за подобряване на техническото състояние на предадените им за експлоатация ВиК активи и публична собственост чрез предоставянето на финансовите средства при спазване на изискванията, условията и правилата за разглеждане на исканията за финансиране, като формите за подпомагане на дъщерните дружества са: гаранции или обезпечаване на вземанията при външно финансиране или модел на споделено финансиране с външен източник и предоставяне на заем от Холдинга, договори с гарантиран резултат, други форми на финансиране, незабранени от закона. Следва да се има предвид, че процесът по предоставянето на финансиране стартира с подаване на мотивирано писмено искане с подробна информация от инвестиционното намерение. Отговорността на ВиК холдинга е по отношение на 26 ВиК оператори – дъщерни дружествата на Холдинга, като финансовият ресурс на Холдинга е ограничен и подпомагащ. Важно е да посочим, че част от бизнес плана на ВиК операторите са инвестиционните програми, които се финансират основно чрез приходите от предоставените ВиК услуги и подлежат на одобряване от Комисията за енергийно и водно регулиране. Всички осъществявани инвестиционни проекти и дейности от своя страна трябва да се подчиняват съответно на разисквания Закон за водите и на Закона за устройство на територията. Също така те реализират инвестиции във ВиК инфраструктурата чрез кандидатстване по Програмата „Околна среда“ на МОСВ – възможност да правят инвестиции, изграждане на нови идеи и реконструкция на съществуващите ВиК активи, съответно и публичните собственици, като потенциалните варианти за финансиране на унифицираните мерки от тях са чрез собствени средства и привлечени средства от финансиращите институции, чрез получаване на безвъзмездна финансова помощ и целеви средства от Националния бюджет през Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тоест по чл. 113, предложение 3 от бюджета, предприетите за управление дейности по опазване на околната среда, и съответно работата на ВиК дружествата с общините. Ние ги насърчаваме да има директна връзка между съответните ВиК оператори и общините, за да може инвестиционната програма на съответния ВиК оператор да е съобразена с нуждите на съответната община, защото знаете, че активите, тоест водопреносната мрежа е собственост на съответните общини и е предадена за управление на ВиК операторите. Така че това, което се стараем, е да има тясно взаимодействие между собственика на инфраструктурата и ВиК оператора, за да може да се реагира и съответно да се рехабилитират участъците, които са най-сериозно засегнати. Тук още веднъж искам да апелирам към съответните общински администрации и кметовете – при реализирането на своите проекти от Общинската инвестиционна програма да са в контакт и в режим на съгласуване на своите проекти със съответния ВиК оператор, съответно да бъдат идентифицирани най-невралгичните точки и при нужда в отворения прозорец след публикуване на държавния бюджет до края на месец юни, ако е необходимо, някои общини да сменят своите проекти с такива, които са свързани с рехабилитация на ВиК инфраструктура, защото тази тема очевидно става все по-актуална и днешното изслушване е категоричното доказателство в тази посока. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми министри, уважаеми господин Георгиев, колеги народни представители! Като представител в Народното събрание от Бургас искам отново да поставя въпроса за безводието в област Бургас – Южното Черноморие и малките населени места в различните общини в областта. Има няколко язовира на територията на област Бургас, които доскоро са осигурявали водоподаването в повечето населени места, а заради безводието техният воден капацитет намалява драстично и всяка година заплашва реално жителите на областта от безводие. Цял един отрасъл като туризма, който генерира сериозна част от вътрешния брутен продукт на страната, е застрашен, като приключилият наскоро ремонт на язовир „Ясна поляна“ дава известна сигурност. Докато жителите на Южното Черноморие могат да отдъхнат, че за момента положението е спасено от безводието и то е овладяно, то жителите във вътрешността на Бургаска област нямат никаква надежда, че техният проблем с безводието ще се бъде решен. Безводието е не само през летния сезон на селата в общините Руен, Айтос, Сунгурларе, Поморие и Карнобат, но вече е станало част от живота на няколко поколения. В летните месеци някои домакинства имат вода само по 2 – 3 часа в рамките на двудневен период. Безводието го има, въпреки че общините попадат под шапката на оператора на „ВиК“ ЕАД, град Бургас, като основните водоснабдителни системи са язовирите „Камчия“ и „Ясна поляна“. Редица от населените места в община Руен разчитат изцяло на местни водоизточници, които през лятото заради високите температури се изчерпват и обричат жителите на безводие, а това може да се избегне, ако се включат в деривация към „Камчия“. Има села, като Череша, Скалак, Струя, Разбойна и други, чието население е по над 750 души, които се снабдяват от съоръжения за подземни води, които също са под риск заради климатичните промени през последните години. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не са малко селата, като Мрежичко, Припек и Подгорец, които са със смесено водоснабдяване от язовир „Камчия“ и местни водоизточници, където съществуващата водопроводна мрежа е с тръби от различен вид и диаметър, като преобладават етернитовите, а те са амортизирани, ненадеждни, остарели и водят до чести аварии и до значителни загуби на питейната вода. Положението там, уважаеми колеги, наистина вече е отчайващо и са необходими спешни мерки и стартиране на дейности, които да ограничат негативните ефекти върху хората в малките населени места. С оглед на гореизложеното, въпросът ми към уважаемите господа министри е следният: какви средства сте планирали, за да предприемете мерки за справянето с безводието в страната и конкретно за безводието в област Бургас, влиза ли в плановете Ви тази област Бургас и общините, какви мерки ще предприемете за преодоляване на безводието в населените места и в какъв срок? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Али, общата сума, която се предвижда, е по няколко източника и предимно са оперативни програми, като те ще бъдат разхвърляни в няколко години, защото тази година текат изборите на изпълнители по съответните инвестиционни проекти на ВиК операторите. По договорите, които са сключени с Министерството на околната среда и водите, Програмата „Околна среда“ е в размер на малко над 1 млрд. лв., като това включва и европейското, и собственото финансиране, като бенефициенти са няколко ВиК оператора: към момента са в процес на изпълнение водните цикли на областите Бургас, Пловдив, Перник, Варна и Сливен; подписахме договори с още четири ВиК дружества – Търговище, Добрич и още две, с които трябва да се направи. По отношение на това, което ме запитахте за язовир „Камчия“, аз ще го повторя. Опитваме се да разработим проект, който да облекчи ползването, водоползването от язовир „Камчия“, за да може той да обслужва само Бургаска област, като ВиК – Варна, в момента извършва проучване за извършване на основен ремонт на помпена станция „Одесос 2“, основен ремонт на водопровод „Девня – Варна 1“, етап II, от помпена станция „Одесос 2“ до включване в деривация „Китка – Варна“ при км 79,424, реконструкция на съществуваща открита разпределителна уредба и закрита разпределителна уредба 20 kW Ср. Н. в площадката на помпена станция „Одесос“, а именно ревизирането на проект за резервно захранване на града с питейна вода от водоснабдителна група „Девненски извори“, което по първоначални данни ще струва около 48 милиона, близо 49 млн. лв., и което ще захрани целия град Варна, тоест ще се намалят обемите от вода, които ще се прехвърлят от язовир „Камчия“ към Варна, за да могат основно да се захранват Бургас, Бургаска област и Южното Черноморие, като, надявам се, този проект да бъде реализиран в най-кратко време. Иначе по отношение на Бургас – техният воден цикъл продължава и вярвам, че той ще даде необходимия ефект след приключването му. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми господин Господинов, уважаеми колеги народни представители! Само една кратка вметка, господин Али, по отношение на Бургас. Аз също съм народен представител от Бургас и още преди месец и половина отправих писмен въпрос до министър Генов относно състоянието на язовирите в област Бургас, като той даде доста изчерпателен отговор на въпроса. Може да се запознаете с отговора на министъра, който е качен на страницата на парламента. Сега, колеги, всички сте запознати, че в момента имаме Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно безводието, проблемите с безводието в страната, на която комисия представителите на изпълнителната власт в лицето на МОСВ и МРРБ участват активно както лично, така и чрез техни експерти. И тези теми, които са свързани, основно и темата със засушаването също беше обсъдена в Комисията. От всички факти и предоставените пред Комисията до момента изложения е видно, че има ясно изразено засушаване, така че в отговорностите и правомощията на съответните компетентни органи е да определят и изпълнят спешни, конкретни, краткосрочни мерки, така че да се обезпечи питейно-битовото водоснабдяване за населението. Предвид факта, че инвестиционните мерки следва да бъдат приоритетно финансово обезпечени, както и да бъдат реализирани във възможно най-кратки срокове и едновременно в районите, засегнати от безводие, МРРБ, ВиК операторите, „Български ВиК холдинг“, общините и областните администрации, Министерството на финансите, МОСВ и съответните му структури е необходимо да взаимодействат и да работят в добра координация. В този смисъл, господин Генов, министър Генов, Вие посочихте в изложението си част от конкретните краткосрочни мерки, които са предприети, но моля да ни предоставите информация изпълняват ли се вече те и как ще ги приоритизирате Благодаря Ви много.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Рашев! Още през декември месец са взети подобни решения за редуциране на водните количества, които се отпускат по значимите язовири. Както казах преди малко, винаги МОСВ е следяло тези количества, мога да Ви предоставя и данни. Преди малко казах за ефективността от отпуснатите води, които се отдават за напояване. В момента мога да кажа, че един от язовирите, които са за питейно-битово водоснабдяване, е над 100% и вече прелива. Това е язовир „Боровица“. Понеже стана въпрос за Бургас – чух коментара с колегата, и там в последните дни имаме повишение на обемите. И още веднъж повтарям – няма криза с обема в язовирите за питейно-битово водоснабдяване. Мерките, които МОСВ предприема, са за балансирано управление на водите, както казах. И това, което одеве говорих по отношение намаляване и нулевите количества от Белмекен към енергетиката, са именно за това, че се получава така, че ние подчинихме енергийните нужди на нуждите за напояване, съобразявайки се именно с исканията на земеделците, но в крайна сметка всички тези загуби, както казах, и в сектор „ВиК“, и в сектор „Напояване“ са жадни за инвестиции, за рехабилитация на мрежата, за подобряване състоянието и в двата сектора на отвеждащите системи, а това, още веднъж повтарям, има нужда от пари. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е към министъра на околната среда и водите. Уважаеми господин Генов, на Комисията по безводие на едно от изслушванията стана въпрос за така силно компрометираната мониторингова мрежа за наблюдение на подземните води. Каза се, че от над 1000 точки за контрол над 800 са компрометирани и реално ние не получаваме никакви релевантни данни. Въпросът ми е конкретен: има ли предвидено нещо в бюджета на Министерството по отношение на възстановяването на мониторинговата мрежа? Ако има, за каква сума става въпрос и как ще се предприемат действия от Министерството във времето, за да може този въпрос да бъде решен, тъй като темата на изслушването е за конкретни бързи мерки за справяне? Ние, ако нямаме мрежа за мониторинг, какво ще възстановяваме? Данните, които получихме – 55% от питейната вода е от подземни източници, от шахтови, от сондажни кладенци, така че моля Ви за отговор. Благодаря Ви.

Господин Манов, всички тези съоръжения са градени с изключително добрите намерения за мониторинг на подземните води. Категорично и ясно в правилата, в мерките и насоките, които са препоръчани на басейновите дирекции, е да пазят водните тела в добро качествено състояние. Знаем всички, че когато трябва някой да заяви сондаж от подземни води, горното водно тяло се разрешава за всякакъв вид други дейности освен за питейно-битово водоснабдяване. Знаем, че много е неприятно, когато подземните води падат, когато невинаги техният обем е достатъчно голям и тяхното ниво. В момента не мога да Ви кажа дали има предвидени пари, тоест пари няма за този мониторинг. Вероятно този мониторинг е компрометиран във времето, както Вие казахте. Ще се поинтересувам специално докъде работят нещата там, как се прави и по какъв начин се осъществява, така че бъдете сигурен, че ще Ви дам допълнителна информация по тези въпроси.

Добър ден. Имам един въпрос към министър Генов. Понеже има много изявления от страна на господин Бойко Борисов, който казва, че няма пари в държавата, и Вие преди малко казахте, че няма достатъчно средства, и аз знам, че когато няма пари в държавата, е важно стопанисването на това, което вече имаме. Понеже става въпрос за питейни води, води за напояване, ние имаме някаква пандемия, която направо ги замърсява и ги унищожава като възможност да ги ползваме – дори малкото, които имаме, аз ще Ви дам някои конкретни случаи, за да видим какво се прави по тях. Понеже също знам по какъв начин се контролират тези дейности – там трябва да участват кметовете, полицията, РИОСВ, Басейнова дирекция, или има няколко институции, които трябва да работят заедно. И затова е важно правителството да работи като правителство, защото, ако не може да работи заедно, това означава, че не може да си изпълнява дейностите и задълженията по контрол и стопанисване на това, което е национално богатство. Първо, река Искър, която се влива в язовир „Искър“ – тя минава през сметище, или се филтрира през сметище при Самоков. Езерото „Сребърна“ има пречиствателна станция… Аз дори, когато идвах в Министерството на околната среда и водите, видях, че долу има табло с езерото „Сребърна“, което ЮНЕСКО… (Реплика от министър Манол Генов.) …Резерват, нали? Природен резерват. Значи, там има пречиствателна станция, за което ние сме заснели видео – тук казваме елементарни неща, които сме ги доказали, а не нещо, което е някъде казано – в което от години се изливат фекалии и всякакви други химии, а това е резерват и ние сме показали огромното замърсяване в езерото „Сребърна“. Друго, което мога да кажа и мога да го покажа, стига да има органи, които да искат да видят – карстови дупки, особено в района на Варна, там има много големи карстови реки, морета и има карстови дупки, които се запълват със сметища. Ако Варна се захранва – и там много райони – с вода от подземни източници и ние ги запълваме със сметища, това означава, че ние тровим хората направо, и то мога да Ви покажа огромни сметища, огромни карстови дупки, в които се изливат сметищата, зариват се, отгоре се слага пръст и никой не вижда, че това нещо е замърсено. Общо в страната мога да Ви покажа над 10 хиляди подобни, което е вече катастрофа…

Замърсена е река Герила, която се влива в язовир „Тича“…

…нали, минава през друга река, но там също е един проблем, при който ние доказахме замърсяването. Дойдоха Басейнова дирекция – Варна, РИОСВ – Шумен, полицията ги охраняваше плюс Общината…

Да. Просто искам да кажа, че виждаме, че институциите, които трябва да контролират запазването на водата, не работят, а ние, ако не можем да я стопанисваме, по какъв начин… Там го доказахме, че четири, четири институции заедно…

Времето!

Добре, няма да казваме. Просто искам да кажа на хората – тук имам над 20 конкретни въпроса. Благодаря Ви. Ще чакам отговор на тези.

Аз ще се опитам да внеса яснота малко във въпроса на господин Михайлов, защото преминахме от замърсяване на водите в отпадъците и така нататък – темата е дълга и много широка. Винаги контролните органи, когато са били сезирани за някакво замърсяване, господин Михайлов – Вие знаете, Вие сте от Варненския район, доколкото предполагам – наскоро показахме пълно взаимодействие между институциите със замърсяването на Черно море. Петната, които бяха уж първоначално мазутни, после се оказаха други и по най-бързия начин замърсяването на Варненския плаж беше ликвидирано – за определени часове, мога да кажа. И искам да благодаря и на директора на РИОСВ – Варна, и на директора на Басейнова дирекция – Варна, на областния управител, концесионерите на плажовете, които взеха изключително бързи мерки по отношение на ликвидацията на това замърсяване на водите. А пък Вие, господин Михайлов, понеже имате и уменията, и афинитета да откривате най-големите сметища, мога да Ви кажа да отидете на едно – това е депото, до депото на столичния завод за преработка на отпадъци. Идете там, вижте под стълба за високо напрежение колко отпадъци има натрупани. Идва сезон на гръмотевици, може някаква мълния да удари този електропровод, не дай си боже, ако стане. И какво ще имаме? Ще имаме един пожар. Колегите с по-дълга памет може би помнят пожара под магистрала „Струма“, който предизвика изключително огромни щети и вредни въздействия върху здравето на населението и на хората в района. Така че аз Ви благодаря, господин Михайлов, за бдителността, сигнализирайте ни. Ние винаги ще взимаме мерки и ще правим съответните предписания. И при неизпълняване на предписанията ще наказваме виновните.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Както се изразиха и вносителите на точката за изслушване, ситуацията е предкритична. Тя е предкритична не само заради вече последните две-три години на засушаване, намалените количества на валежите, на снежната покривка – под средногодишната норма, но е предкритична и съчетано с това безводие, съчетано с управленското безхаберие последните няколко години. Затова миналата година имахме над 400 хил. български граждани по официални данни, а по неофициални – над 600 хил. български граждани на дълготраен воден режим. Рекорд за последните над 30 години! Ние предупреждавахме за тази ситуация още през 2022-а, през 2023 г. отново, през пролетта на 2024 г. за трети път – глас в пустиня! Получавахме иронични коментари, разбира се. Не просто, че нищо не беше направено последните четири години, но дори се чегърташе и спираше това, което беше започнато да се прави. Ще дам пример с няколко язовира. Язовир „Пловдивци“ – единственият, построен през последните 35 години. Язовирът е за питейно-битово водоснабдяване и е изцяло завършен, а 2019 г. е въведен в експлоатация за нуждите на Рудозем, Мадан, Неделино, та дори до Златоград. Оставаше да се финансира и довърши само довеждащият водопровод до Златоград с осигурено финансиране от „Български ВиК холдинг“. Дойде една министърка и зачеркна и този важен проект. Е, знаете коя! Язовир „Луда Яна“. Изграден 2021 г. Оставаха довършителни дейности – да бъде завирен. Нищо! Добре, че в момента настоящото ръководство на МРРБ завирява язовира. Тази година ще бъде въведен в експлоатация за нуждите на Панагюрище, а в дългосрочен хоризонт дори и за община Септември и Пазарджик. Въобще не искам да коментирам какво се случва с всички проекти и работата по проектите за нови язовири, като язовир „Кюстендил“, язовир „Нейковци“, язовир „Черни Осъм“. А и системата „Дунав“ – тук министрите споменаха за неизползвания потенциал на река Дунав в България. За Ловеч и Плевен въобще пък не искам да си спомням! Изготвен в 2016 г. идеен проект, забележете – италианска компания, 2021 г. е изхвърлен в кошчето. Може би не е разбрала същата тази министърка, че го е изхвърлила, изчегъртала е и този проект в кошчето. Ще говорят за воден режим в Плевен и в Ловеч! Въобще няма да препращам към 2008 г., когато довеждащият водопровод от язовир „Сопот“ към град Ловеч беше изваден, разграбен и на тази тема никой не е обръщал внимание. Но проектът за ремонт...

Да, да, господин Михайлов го оставихте една минута, тогава му направихте забележка.

Още 10 секунди, една минутка. Аз забелязах, ще си видите и Вие стенограмата. Една минута говоря. Задавам и конкретния въпрос. И „Български ВиК холдинг“ – само трябва да отбележа, че неговата основна функция последните четири години беше да финансира проекти за канализации и пречиствателни станции, а не да изгражда и да работи по тези важни проекти, а и по глобалната визия за осигуряване на алтернативни водоизточници в онези населения места, в които няма съответно възможност за подобни дългосрочни мерки за изграждане на язовири. В този случай искам да задам въпроса, господин Иванов, към Вас, да попитам МРРБ и подопечния Ви „Български ВиК холдинг“: ще се ангажират ли с проучвания за обекти и за допълнително водоснабдяване в критичните райони и населени места? И дали подобни мерки с конкретни срокове ще се ангажирате да изпълните в рамките на тази календарна година – като краткосрочен план? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Нанков, тук сте абсолютно прав във Вашето изложение, че много сериозни инфраструктурни проекти, свързани с водоснабдяването, са били критично забавени. Въпросът с „Пловдивци“ наистина трябва да се реши, защото язовирът е напълно функционален. И даже снощи се наложи да се изпуска вода, а то се губи, защото не е изградено нататък трасето. Трябва да се вземат необходимите мерки в тази посока, финансирането трябва да се осигури най-малко в следващия бюджет. По отношение на язовир „Луда Яна“ – прав сте, в изключително спешен порядък в момента работим и е завършен, скоро предстои Акт 15. В момента се завирява, и то доста вода е постъпила. От снощи имам снимки, които може да Ви предоставя, да видите, че язовирът се пълни, а е трябвало да стане много по-рано това нещо, за да се реши проблемът с водоснабдяването в този регион. Конкретно по въпроса Ви. Такива дейности в момента предприемаме, разбира се, и по язовирите „Ахелой“ и „Порой“. Само трябва да се намери необходимото финансиране, за да може да се довършат пречиствателната станция и съответно довеждащата инфраструктура. Следва да се има предвид обаче, че търсенето на нови водоизточници и изграждането на нови обекти за водоснабдяване често пъти е сложно, времеемко, технически и икономически несъобразно решение спрямо реконструкция на съществуващата инфраструктура, както и консервиране на наличните водоизточници, опазване на водните ресурси и водосборите, постигане на икономии, на ползване и така нататък. Не са за подценяване и сроковете за изпълнение на дейността по въвеждане в експлоатация на нови водоизточници поради сложните законови процедури – екологични, устройствени, подлежащи на съгласуване на решения и така нататък – в многото на брой отговорни институции, в една от които е и колегата Генов – от МОСВ. „Български ВиК холдинг“ съвместно с МРРБ организира и проведе тематични срещи с представители на ВиК дружества и асоциациите по ВиК на обособените територии в периода август – септември миналата година, на които са дискутирани проблеми по отношение на водоизточниците и състоянието на водоснабдителни системи. В резултат от срещите дъщерните ВиК дружества на Холдинга са изготвили и предоставили доклади, съгласувани със съответните асоциации, обективиращи възможните действия, предложения, решения, взети на срещите, като мерките за осигуряването на водни ресурси за водоснабдяването на населението и действията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план от страна на ВиК операторите са планирани, изработени са регионалните планове, генералните планове, детайлно разписани са за агломерациите с над 10 хил. еквивалент жители регионалните прединвестиционни проучвания, като мерките за агломерация с над 10 хил. еквивалент жители в момента се изпълняват, към настоящия момент, с финансиране от ОПОС 2014 – 2020 и съответно новата програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г., като са предприети необходимите мерки. Отделно МРРБ е изпратило запитване към МОСВ и Министерството на земеделието и храните за повърхностни и подземни водни тела на териториите на две области – Плевен и Ловеч конкретно, които биха могли да се използват за питейно-битови нужди, защото поради засушаването наличните подземни водоизточници, които в момента се използват, са в незадоволително състояние, тоест има ниски количества на вода в тях. По данни на МЗХГ към момента водите на язовир „Горни Дъбник“ се използват за оводняване на рововете на вододайни зони за питейно-битово водоснабдяване, като през последните пет години количеството за тази цел е било от 0 до 5% от общия разход на вода. И това, което и Вие указахте, и аз го потвърждавам още веднъж – по отношение на язовир „Черни Осъм“ се започват съответните дейности по предпроектни проучвания, изготвяне на ПУП – парцеларен план, за да може да се изготви актуален проект и съответно в следващата година да започнат реалните дейности, избор на изпълнител и съответно да може да се започне да се изгражда този язовир, защото той ще реши трайно проблемите на Плевен и Ловеч по отношение на водоснабдяването, разбира се. Но всички данни, които постъпят при нас от МОСВ и от МЗХГ, ще бъдат много внимателно анализирани за разработването на нови водоизточници. Очакваме наистина тази информация от тях и съответно, разбира се, и нормативни проблеми, които трябва да се решат, както и по отношение на облекчаване на режима на разрешаване на водоползване от подземни водоизточници, от които ще се възползват и ВиК холдингът, и дъщерните дружества. Надявам се в пленарната зала в скоро време да се разгледа този проблем – на законодателно ниво, разбира се, за да се разреши и от тази гледна точка проблемът. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри. На страница 69 от „Програмата за управление на Република България“ правителството е записало в сектор „Води“ Приоритет: Решителни действия за справяне с безводието и гарантиране на достъпа до питейна вода в засегнатите райони. Създадохме Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства за безводието в страната. Впоследствие удължихме тази комисия с 208 гласа. За първи път в това Народно събрание всички гласувахме за, нямаше един въздържал се, нямаше един против. На тази комисия обърнах внимание на всички колеги, че има един проблем за довеждащи водопроводи, които са на територия, където няма създадени ВиК асоциации, които не могат да се финансират от Общинската програма, а също така не могат да се финансират и по Оперативна програма „Околна среда“. На тази комисия всички ме подкрепихте, всички казаха: така е, трябва да се финансира, единственият начин е да се финансира от държавния бюджет. Вие, господин Генов и господин Иванов, също ме подкрепихте. С писмо, след като станахте министър, господин Генов, до Комисията, цитирам, написахте: „Съгласно Националния инвестиционен план за водоснабдяване и канализация, разработен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за цялостна подмяна на ВиК инфраструктурата в страната са необходими между 12 и 14 млрд. лв., които, отчитайки натрупаната през годините инфлация, към днешна дата се равняват между 16 и 18 милиарда, от които чрез Програма „Околна среда“ за трите програмни периода са осигурени общо 5 милиарда. Така или иначе, Общинската програма я знаем колко, знаем „Околна среда“ – за всички ни е ясно, че трябват пари от бюджета. На всички ни е ясно – на приказки, ясно ни е в програмите, записали сме в стратегии, в програми за управление. Идва бюджетът и в приложение 2, Раздел 1 няма нито един лев, заложен за политиката на правителството за стратегиите, за всичките ни приказки. Аз предложих два проекта, които имат проектна готовност, имат количествени сметки, пред разрешение за строеж са и между първо и второ четене ги предложих да се финансират със скромни суми – по един милион и половина. И какво стана? Мнозинството отхвърли и това предложение. Поне остана предложението за 200 хиляди за обследване и проектиране на язовир „Мокра бяла“. Но, колеги, аз казах там, че ме е срам, че това се получава на практика.

Да, задавам си въпроса и свършвам. И затова, колеги, да не ни е срам, въпросът ми е към господин Иванов. Знам, че в МРРБ има резерв, затова конкретно към Вас въпросът ми е: как ще оправдаете приоритета Ви в сектор „Води“, след като в централния бюджет не заложихте финансови средства, и от бюджета на МРРБ ще отделите ли средства конкретно за довеждащия водопровод от ВЕЦ „Видима“ до пречиствателна станция „Стоките“? Благодаря Ви.

Това е довеждащият водопровод, който е на територията на Априлци. Господин Наков знае, всички знаем. Аз просто… Вече ми е неудобно да говоря по този въпрос. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, правилно е Вашето изложение – цитирахте данните от МОСВ. Според мен нуждите са двойно повече – около 30 милиарда. И не знам защо в бюджет 2024 г. или в 2023 г. не е бил заложен този проект, можело е да бъде заложен. Тогава Вашата парламентарна група предлагаше бюджета и го приемаше. Надявам се при актуализацията на бюджета тези средства да бъдат предвидени евентуално, но цялата сума от 30 млрд. лв. – наистина 30 години забавяне, не знам как ще ги наваксаме, защото те преди 15 години бяха наполовина, инфлацията ги поизяде. И амортизацията съответно на водопреносната мрежа тече – ако преди 15 години е била в едно състояние, сега е в друго. И това е факт. Но тук и преждеговорещите, които направиха изявления от трибуната при задаването на тези въпроси… Последните четири години наистина бяха загубени по отношение на инвестициите в тази посока. Благодаря.

Благодаря, госпожо Матеева. Господа министри Генов и Иванов, господин Господинов! Изключително важна тема, която дублира и работата на Временната комисия за безводието, в която ние надълго и нашироко дискутираме точно тази тема. Лошото обаче е, че в проектобюджета за 2025 г. има предвидени средства само за един обект, който е язовир „Луда Яна“, и за пречиствателна станция към него на стойност малко над 9 млн. лв. Тук е много важно да кажем, че аз адмирирам инициативата на министерствата за залагане на повече средства за проектиране и проучвания, за да може реално още през следващия бюджет 2026 да имаме заложени в него за изпълнение много повече средства за язовири и за довеждащи водопроводи. Проектирането е от изключително значение, за да може след извървяването на всички процедури да се пристъпи към реалните строително-монтажни действия. Това го казвам не само към министерствата, казвам го и към кметовете на всички общини. И неслучайно го споменавам, защото по последната, представена във Времената комисия, информация за наличието на инвестиционни проекти и тяхната етапност на подготовка – от страна на всички кметове са подадени 776 проекта от общо 170 общини. 170 общини! Осемдесет и пет общини, даже 95 общини въобще не са подали такива проекти. От всички подадени проекти – аз си направих труда да направя анализ, само три проекта в три различни общини имат избран изпълнител и могат да започнат веднага СМР. Интересното е и е добре, че тези всички проекти са за захранващ водопровод, за довеждащ водопровод и за изпълнение на ВиК мрежа в цял квартал. Тук става въпрос само за стойност от 14,3 млн. лв.

В приложение № 3?

Не е в приложение № 3. Това е допълнително изискана информация във Временната комисия – за наличието на инвестиционни проекти, които не са финансирани или не попадат в приложение № 3, не са финансирани и в ПУДООС, но имат проектна готовност и са от изключително значение за решаването на местни проблеми. И аз мисля, че 14,3 милиона са много малко и няма никакъв проблем те да бъдат предвидени в бюджета, и затова призовавам министрите да предвидят тези средства. Също така това, което се спомена и за мониторинга…

Да, благодаря, госпожо Матеева. Около 10 милиона казаха от НИМХ, че са им необходими за възстановяване на средствата, и е добре те да бъдат предвидени. Затова въпросът ми към Вас, господа министри, е: ще има ли възможност и виждате ли такава – за заделяне на тези 14,3 милиона средства за тези три проекта по общините и за 10 милиона средства за възстановяване на мониторинговата инфраструктура на НИМХ? И какви точно са действията на работната група, която в момента работи, и тя с какъв доклад и какви анализи ще излезе? Благодаря. Въпросът ми е и към двамата министри. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, към днешна дата няма такава възможност, защото така е разчетен бюджетът и подобни средства не са заложени. Единственият вариант е – тази година има актуализация на бюджета, ако има решение на Комисията, съответно бъде и приложено в пленарната зала като Проект за решение, да се намерят необходимите средства или да се направят вътрешни трансфери в бюджета, но този въпрос по-скоро трябва да го отправите към Министерството на финансите, тъй като тези вътрешни разчети, промени в бюджета, са при тях. Ние имаме готовността при наличието на необходимите средства да стартираме десетки проекти, свързани с рехабилитиране или изграждане на нова инфраструктура, свързана с питейното водоснабдяване, така че, ако има такива средства, незабавно ще бъдат започнати да бъдат използвани. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстваща! Уважаеми господин Стоянов, аз разбрах, че сте идентифицирали някакви проекти, които са подадени. Кажете ми ги и ще проверя дали има някакви възможности в ПУДООС да бъдат финансирани, каква им е проектната готовност и дали има свободен финансов ресурс за това, защото в годините, предните години, мога да кажа, че средствата на ПУДООС са договорени две-три години напред. Правим преглед в момента – говоря за сектор „Води“, защото там има и сектор „Отпадъци“, и така нататък. И също така това са малки политики, но значими за удовлетворяване нуждите на хората. Има на няколко места тревога с отпадъците – изчерпани свободни обеми в депа, така че с минималните възможности, които има Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, ще се постараем да отговорим на тези потребности. С министър Иванов ще видим тези проекти кои са точно и конкретно, и ще вземем някакво решение – дали тази година, второто полугодие, в актуализацията, да можем да намерим начин да бъдат финансирани.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се опитам с въпросите си да се върна към първоначалната идея за изслушването за спешни мерки, тъй като и в момента, докато ние с Вас дискутираме, в България има населени места без вода. И в момента има населени места с режим на водата. И от целия разговор днес, от изслушването, положителното, което разбрах, е, че има вече регулация и режим в язовирите за това каква вода се отпуска. Но конкретният ми въпрос сега – ще имам възможност след това да обобщя, конкретните ми въпроси към министър Иванов: господин Министър, имате ли информация от ВиК асоциацията за мерките, които те са предприели или предприемат в момента, за почистване на съществуващи водоизточници, довеждащи водопроводи до населените места… (Реплики от министър Иванов Иванов.)

Как почистване? (Реплики от министър Иванов Иванов.) Да. Да, тъй като това рязко би могло да подобри водоподаването. Това е една от елементарните краткосрочни мерки. Има ли такава информация? Имате ли информация за заявени искания за инвестиции за нови водоизточници? Вие вече ни казахте колко е сложна процедурата, знаем, че е много сложна, господин Министър, но какво е предложението на Министерството на регионалното развитие за опростяване на тази процедура? Ние сме в критична ситуация. Трябва да предоставим вода на българските граждани и обясняваме, че ще построим язовири – след колко години ще бъде готов един язовир? Още повече днес тук разказахме за един пример – готовият язовир как се използва. Така че апелът ми е – спешните мерки. Имате ли информация за спешните мерки, предприемат ли се такива, как са ангажирани местните власти да сътрудничат на ВиК асоциациите? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, да, един от ангажиментите на ВиК операторите е да извършват тези дейности по почистване на шахтовите кладенците и съответно подземните водоизточници, откъдето се черпи вода за битово водоснабдяване, и почти всяка година – и в момента, се възлагат подобни процедури по реда на Закона за обществените поръчки за почистване на такива сондажи и шахтови кладенци. Има информация от почти всички, включително и от ВиК – Бургас, има информация, че се извършва в момента такова почистване. Спешните мерки са ангажимент на съответните ВиК оператори с техните инвестиционни програми, които те изпълняват. И ние ги следим в момента изключително изкъсо да бъдат изпълнявани в тези населени места, където няма вода, защото наистина, Вие сте права, че немалко български граждани и в момента са на такъв режим, което се дължи на различно естество. В някои места, понеже водата е негодна, то се дължи на замърсяване на съответните подземни води и източници заради влизане на различни вещества при наторяването, при използването на земеделските земи. И тук един апел към Министерството на земеделието и храните и към Българската агенция по безопасност на храните – да бъдат доста по-строги в контрола по отношение на използването на различни препарати за растителна защита, които най-често замърсяват подземните водоизточници. Имаме пресъхнали такива заради безводието или с намален дебит, където се налага да се намалява, да се подава в режим вода. И сте права, че строителството на един язовир отнема доста време, но по-добре да се започне, отколкото да се изчака, както се е чакало повече от 30 години, изграждането на такава инфраструктура, която ще реши трайно проблемите на определени региони, така че полагаме всички необходими усилия. И апелирам към подкрепа от страна на народните представители – при приемането на следващите бюджети да бъдат заложени средства за изграждането на такива язовири, въпреки че е доста дълъг периодът, но все пак трябва да се започне. И надявам се да има устойчивост и трайност на управленията в следващите години, за да може да се поема отговорност за определените политики и действия, които един редовен кабинет трябва да има. В случая ние поемаме такъв ангажимент. И в управленската програма също са залегнали много сериозни ангажименти спрямо тези български граждани, които в момента са с нарушено водоподаване поради тези сериозни климатични промени, а и поради амортизираната и нерехабилитирана с години водопреносна мрежа. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с работата на ВиК операторите и на общините във връзка със справянето с проблема с безводието. Но няма да е адресиран към министър Иванов. Министър Генов, искам да попитам Вас: предвиждат ли се и какви мерки се предвиждат за подпомагане на ВиК операторите и на общините по Програма „Околна среда“ за периода 2021 – 2027 г., която в момента всъщност функционира, за да може да бъдат те подпомогнати и да се справят с проблема, който стои пред тях? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Иванова, предоставям на Вашето внимание информация относно изпълнените мерки за изграждане и реконструкция на ВиК инфраструктурата на територията на страната от 2007 г. до настоящия момент, като моля всички колеги, и Вие специално, да имате предвид следните две неща: Усилията на Програма „Околна среда и води“ през 2007 г. и през 2014 – 2021 – настоящия програмен период, са основно за постигане на целите, определени в директива номер еди-кой си относно пречистване и отвеждане на отпадъчните води от населените места. Основното алиби, с което България харчи тези пари, това е пречистването и отвеждането на отпадните води от градските агломерации с над 10 хиляди жители. В допълнение, със средствата от Европейската комисия се изпълняват и мерки за съответствие с друга европейска директива – за качеството на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Успоредно на това с направените инвестиции в мрежата за пречистване и отвеждане се повишава ефективността на водоснабдителните мрежи, вследствие на това се намаляват загубите на вода. Това се случва по следния начин: Когато към проектите на общини и ВиК дружества – общините бяха бенефициенти през 2007 – 2013 г., одобрени за финансиране с европейски средства, се допуска включване на инвестиции за подмяна на водопреносна мрежа и инфраструктура за водоснабдяване – приоритетно на довеждащи водопроводи, на водопроводна мрежа и изключително съпътстващи други инфраструктурни линейни съоръжения, като канализации и средства за пречистване. Мога да Ви дам няколко примера за изпълнени инвестиции: довеждащ водопровод за агломерация Варна от 4,5 км, изпълнен през проект на ВиК – Варна; довеждащ водопровод Русе – 9,5 км, изпълнен през проект на ВиК – Русе; довеждащ водопровод за агломерация Враца – 43 км, изпълнен чрез два проекта – един път на община Враца, друг път на ВиК – Враца; довеждащи водопроводи за агломерация Кърджали – 22 км; довеждащ водопровод за агломерация Елхово – 11 км; довеждащ водопровод за агломерация Ямбол – 6,5 км; довеждащ водопровод за агломерация Шумен – 22 км; довеждащ водопровод за агломерация ВиК – Пловдив, довеждащ за Асеновград – 11,5 км; довеждащ водопровод за квартал Сарафово до Бургас – 4,5 км, довеждащ водопровод за агломерация Пловдив – 3,5 км; на северната част на Пловдив – 7,5 км; довеждащ водопровод за агломерация Сливен – 14 км. Отчитайки всички тези инвестиции, се наблюдава промяна в размера на загубите. Но тези инвестиции, както изброих по километри, са изключително малки по отношение на огромната необходимост за инвестиции във водопроводната мрежа, както моят колега, министърът на регионалното развитие, спомена – около 30 млрд. лв. И към днешна дата това е една огромна сума, която трудно може да бъде поета. Както казах преди малко, европейското финансиране е допълващо, така че трябва да се търсят други начини за инвестиции във ВиК мрежата. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми министри, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да задам един въпрос, от който ще очаквам Вие да обобщите най-вече това, което се говори днес, защото във Временната комисия за безводието бяха пратени много документи, много информация и най-вероятно целта на днешното изслушване е всички да преповторят тази информация, която е получена, и да си я припомнят. Затова моят въпрос ще бъде свързан с основните причини за хроничните водни проблеми в България. Можете ли да посочите кои фактори имат най-голямо влияние? Дали основната причина е намаляването на валежите и климатичните промени, които водят до засушаване, или пък – според мен и според нашата парламентарна група, остарялата ВиК инфраструктура, която причинява сериозни загуби на вода по мрежата, за която споменахте и преди малко? За довеждащия водопровод става въпрос. И в същото време доколко неефективното управление и липсата на дългосрочна стратегия утежнява тази ситуация? Всички сме наясно, че имаме нужда от спешни мерки, но и всички трябва да знаем, че с вълшебна пръчица няма да можем да решим този проблем. И всичко това се случва, защото има системни нарушения много далече в годините и с начина на управление. Затова, уважаеми министри, според Вас кои са тези проблеми, които изискват спешни мерки и които могат да бъдат решени само с дългосрочни инвестиции? Защото, ако днес не поемете отговорност и Петдесет и първото народно събрание заедно с това правителство не предприеме мерки за дългосрочното решаване на този проблем, аз мисля, че след няколко години той вече ще бъде необратим и тогава спешните мерки няма да ни свършат абсолютно никаква работа. Благодаря Ви.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Кръстев, голяма част от отговора беше зададен във Вашия въпрос, защото причините са комплексни. Тук има съчетание от няколко фактора. Първо, климатични промени. И дълги години неподдържана водопреносна мрежа и липса на инвестиции в сектора, така че да бъдем днеска подготвени за това, което се случва. И аз го казах, колегата Генов го каза – че са необходими изключително много средства, за да се навакса това, което през годините е било пропуснато, но поне правим първите крачки в момента в тази посока. Добър механизъм за финансиране, макар и допълващ, е Програма „Околна среда“, с която ще се рехабилитира както водопреносната, така и канализационната мрежа в доста агломерации, на територията на доста ВиК оператори. И както по старата ОПОС, така и по Програма „Околна среда“ – те съчетават и двете, доста сериозен ресурс са. Общинската инвестиционна програма също е сериозен ресурс. Тази трибуна ще използвам винаги за апел към кметовете – ако е необходимо, да преразгледат своите подадени проекти и да акцентират върху такива, които са свързани с ВиК инфраструктурата, и да бъдат в тясно сътрудничество с ВиК операторите, за да могат да идентифицират тези важни проблеми. Спешните действия се предприемат от самите ВиК оператори, които имат своята инвестиционна програма. И поне на мен като министър приоритет е да следя стриктното изпълнение на техните инвестиционни програми и рехабилитирането на участъци, които често аварират и съответно оставят населени места без питейна вода – те да бъдат изцяло в фокуса на тяхната работа. Това са спешните мерки, които трябва да се… И ние предприемаме, разбира се. Надявам се в следващ бюджет или при актуализация на този бюджет, ако тази година се наложи, да бъдат отпуснати допълнително средства за реализация на ВиК проекти, които да бъдат насочени към ВиК холдинга. Всичките ни усилия са насочени в посока да се избегнат тези проблеми, но разбира се, в Министерството на околната среда и водите трябва да бъдат изключително внимателни и много точно да разчитат водните количества, които се разпределят от повърхностните водоизточници, които са под техен контрол. И те определят съответно количествата, които трябва да бъдат за питейно-битово снабдяване, количествата за напояване, количествата за нуждите на енергетиката, така че да нямаме излишна вода, която просто да бъде похабена. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми господин Представител на Националния институт по хидрология! Искам, преди да задам моя въпрос, да кажа, че тук чухме едно скандално изказване: министър, зам.-министър, областен управител – цялата кариера минала в държавната администрация, от които 8 години в МРРБ, днес не може да обясни безводието на своите избиратели в Ловеч и търси виновник – министърката, която е седяла седем месеца в МРРБ. Това съм аз. Но как да му вярваме на това лице, което преди няколко дена съобщи, че е построил язовир „Луда Яна“, при положение че в бюджета за 2025 г. има 10 милиона за дострояване на язовира?! Затова сега си задавам въпроса към двамата министри. Няма да обвинявам настоящите министри за безводието в Ловеч и Плевен. Това е нелепо и политически некоректно, тъй като това е наследен проблем. Но съм се насочила към едно краткосрочно решение, което няма да изисква допълнително финансиране. Става дума за незаконните присъединявания. Към министър Иванов. Много вода се губи по мрежата от незаконните присъединявания. Въпросът ми е следният: разполагате ли с документи за тези присъединявания, например констативни протоколи на ДНСК и РДНСК? Могат ли да бъдат преустановени, пак повтарям, без да се изискват допълнителни финансови средства? Възприемам това като спешна мярка за намаляване на загубите по мрежата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Комитова, да, незаконните присъединявания са един от най-големите проблеми по отношение на загубите на вода. Това са така наречените нетърговски разходи на ВиК дружествата, защото освен битови, има и небитови потребители, които използват по този начин водата. ВиК дружествата имат основен приоритет в момента да установяват такива незаконни присъединявания, по една или друга причина позволени да се случват през годините. И аз лично няма да толерирам нито за миг подобни незаконни включвания във ВиК мрежата, които ощетяват всички останали български граждани. Включително днес на територията на област Монтана се провежда такава акция за изключването на такива незаконно присъединили се. Често пъти се налага, включително с полиция, да се прекъсват такива включвания, защото самите незаконно включили се са доста агресивни и атакуват служителите на ВиК операторите. Апелирам тук от трибуната – всички граждани, които имат информация за такива незаконни включвания, които ощетяват включително и тук присъстващите, защото това се начислява на сметките на редовните платци, потребители на услугата на ВиК операторите, да сигнализират както Министерството и ВиК холдинга, така и съответните ВиК оператори, за да могат да бъдат те незабавно прекъснати. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Бих искала да задам следния въпрос към господин Манол Генов. Господин Генов, при социализма е бил изграден водопровод от язовир „Сопот“ за Ловеч, а впоследствие някой е откраднал тръбите на този водопровод, обрал е и почти е разрушил и помпената станция. Защо се прави язовир „Черни Осъм“, за който служебното правителство е отделило около 600 млн. лв. и ще отнеме минимум 10 години, което значи, че Ловеч и Плевен няма да имат вода още 10 години? Защо не се възстанови водопроводът от язовир „Сопот“ за Ловеч, който е с дължина колкото е разстоянието между София и Перник? Водопроводът, между другото, от Мало Бучино до Перник бе изграден за шест-осем месеца, но и днес няма Акт 16 и е пример за кражба на обществени средства чрез създаване на водна криза. Ако възстановяването на водопровода от язовир „Сопот“, Ловеч, беше започнато миналата година, сега той щеше да е готов. Ако се ремонтира каналът от бента на Боаза на река Вит до язовир „Горни Дъбник“ и се ремонтира този водопровод, за който Ви говоря, ще има вода – ще им стига и ще им остава най-вероятно. Язовир „Черни Осъм“, на който се планират два веца, е съоръжение, което ще струва над милиард и поне десет години време за строителство. Ще се откраднат огромно количество пари, както сме виждали това да става многократно чрез такива проекти, и пак няма да се реши проблемът, защото, когато инсталирате тези два веца на язовир „Черни Осъм“, питейните нужди на гражданите отново няма да бъдат задоволявани като първостепенна важност. Ловеч и районът още десет години няма да имат вода. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Катинчарова, интересен въпрос! Може би, ако Вие знаете къде стоят готовите проекти за тези неща, да ми кажете – аз ще ги намеря, за да видя дали са актуални и може ли да се работи с тях и да ги използваме. В момента сме проучили всички възможности, които могат да подобрят водоснабдяването, и за да се избегне тази водна криза в региона на Ловеч и Плевен, се изпълняват. Може би грешно сте прочели, но в бюджета за 2025 г. няма 600 милиона за язовир „Черни Осъм“. В момента сме на етап изготвяне на подробен устройствен план – парцеларен план, с който да се осъвремени проектът за язовир „Черни Осъм“. И мога да Ви кажа, че няма друга алтернатива за трайно решаване на проблема в този регион. Язовирът, който Вие сочите, включително и изграждането на водопровод – няма необходимите проучвания дали той ще бъде напълно достатъчен за целите, които Вие посочихте. Просто никаква подготовка няма в тази посока и никой не я е правил до този момент. Това е отговорът. Ако имате Вие някакви данни къде се съхраняват тези проекти и те са актуални, може да ни ги дадете, за да можем да работим по тях. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! В интерес на истината, аз бях подготвил едно малко по-различно отношение, но тъй като бях провокиран от няколко колеги в техните по-скоро изказвания, не толкова въпроси, смятам, че е редно да отговоря на част от техните внушения. На първо място, на въпроса, който колегата от ПП-ДБ поставя на всяко заседание, на всяка комисия, на всяко изслушване – въпросът с така наречения довеждащ водопровод до Севлиево. Колеги от ПП-ДБ, за седем години правителствата на ГЕРБ са отпуснали около 40 млн. лв. за ремонт на водопроводната мрежа в Севлиево и вследствие на това загубите на питейна вода са намалени от 78 на по-малко от 30%. За сметка на това обаче, колеги от ПП-ДБ, през всичките мандати, които управлявахте чрез служебни и редовни правителства, средствата, които са отпуснати от Вас за Севлиево, са нула лева. Относно пречиствателната станция за питейни води – понеже не го виждам колегата в залата, надявам се да слуша – тя вече е включена в новата Програма „Околна среда“ и ще бъде финансирана оттам. Единственото, което беше останало да се направи от тях, е да бъдат изградени едни девет километра – прословутите девет километра довеждащ водопровод, но и това не направиха. Можем да Ви уверим, че след като бъдат приключени всички законови процедури, които са необходими, тези девет километра ще бъдат финансирани и от държавния бюджет. И смятам с това да заключим тази точка веднъж завинаги. По отношение на колежката, която беше служебен министър, също бях провокиран, макар атаката да не беше лично срещу мен, но като председател на Временната комисия по безводие взимам отношение. Действително спряхте всички проекти, колеги, всички проекти, ама до един! И по-големият проблем е не само че ги спряхте, ами и не осъзнахте какво спряхте. И това е следствие на сегашната ситуация. И в отношението си, колкото и време да ми остава, бих искал да поздравя министрите на околната среда и водите, на земеделието и храните, разбира се, и на енергетиката за бързата реакция по отношение на проблема с напояването, с поливния сезон. Както стана ясно, редно е да го повторим още веднъж от трибуната, ще се променят графиците за водоподаване за производството на електроенергия, така че да бъдат осигурени водни количества основно в язовирите „Белмекен“ и „Батак“, като в „Белмекен“ няма да бъде използвана абсолютно никаква вода за производство на електроенергия – тя ще бъде насочена за напояване. Знаете, че „Белмекен“ доставя вода до язовир „Пясъчник“, който пък е основният донор на вода за Горнотракийската низина, така че се надявам – въпреки занижените валежи, въпреки няколкото сухи години и предстоящите такива, водите, които се събират горе в планината, да могат да бъдат използвани долу в полето. Аналогична е ситуация, както казах, и с язовир „Батак“. Там са наполовина намалени количествата за водоподаване за електроенергия и смятам, че това е може би най-важната и добра новина, която произведе днешният дебат. Това е един ярък и позитивен пример за това как институциите могат да взаимодействат бързо и адекватно с неправителствения сектор, така че да бъдат защитени интересите на гражданите. Важно е да се даде ясен сигнал, че се спазват разпоредбите на Закона за водите, където ясно е записано, че водите се приоритизират. На първо място, трябва да бъдат осигурени, разбира се, водни количества за водоснабдяване, за питейни нужди, след това по приоритет е водата за напояване и едва накрая водите се използват за енергийни нужди и за други стопански необходимости. Да, действително е имало години, в които водата е била в изобилие, имало е излишък и тогава до голяма степен тези приоритети не са били спазвани в чистия си вид, но в момента ние трябва да претегляме всяка капка вода и да я ценим, защото виждаме в каква ситуация се намираме. Така че трябва да подходим с огромна отговорност. За съжаление, нямам време да изразя благодарност и към Регионалното министерството за адекватната им реакция по отношение на алтернативните водоизточници, но това ще го направя по време на Комисията по безводието. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председателстваща! Колеги, господа министри! Преди да взема отношение, една кратка реплика към господин Шишков във връзка с довеждащия водопровод към Севлиево. В заключение, за да затворя наистина тази дълго коментирана тема, е важно да кажем, че проблемът там се изразява в проектна документация, подадена от кмет на ГЕРБ, която проектна документация е била недопустима, тъй като довеждащият водопровод е публична държавна собственост. Това трябва да е ясно на всички, за да не се отваря повече този въпрос. И тук въпросът е защо всъщност никой не е потърсил отговорност от страна на обществеността на този кмет и защо от страна на МРРБ към онзи момент никой не е взел отношение, а това се разбира чак когато проектът влиза за обсъждане и за коментар относно неговата допустимост. По отношение на днешното изслушване. Едно се разбра – няма вода и скоро няма и да има, тъй като хидрометеорологичните прогнози са изключително тежки. И това кореспондира с моята теза, че 35 години и повече държавното управление е неглижирало този проблем и сме разчитали единствено на това, че природата е била благосклонна към нас. Това е недопустимо, престъпно недопустимо! И аз няма да обвинявам господа министрите, които са тук на днешното изслушване, тъй като си давам ясна сметка те откога изпълняват тази функция, но апелирам оттук насетне да се преустанови този подход, тъй като той е пагубен и е подход, който ще доунищожи и малкото останало от хидромелиоративните съоръжения като цяло, от довеждащата водопроводна инфраструктура, която е в окаяно състояние. Има нещо друго, което също е много притеснително. И това нещо е обстоятелството, че липсва взаимодействие между отговорните институции. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на енергетиката – всеки работи по своя план за развитие, но без необходимата синергия между тези ведомства, която синергия да доведе до това водните ресурси да бъдат управлявани по начин, по който, съобразявайки тежката метеорологична обстановка, да бъдат достатъчни най-малкото за задоволяване на питейните нужди на обществото и на хората. Това очевидно не се прави. Подведомствените на Министерството на земеделието „Напоителни системи“ и подведомственият на МРРБ „Български ВиК холдинг“ по никакъв начин не обезпечиха през дългите месеци, когато природата беше благосклонна към нас, възможността ние да имаме вода и тогава, когато тя не е. А тя скоро няма да бъде благосклонна към нас, уверявам Ви. И това, което чухме – че ние ще спасяваме плевенчани от водния режим с полупресъхнал язовир, е, меко казано, недопустимо да бъде коментирано тук от тази трибуна. По отношение на това, което господин Генов многократно каза – че няма пари. Пари, господин Генов, винаги е имало назад във времето, но тези пари са потъвали незнайно къде. Давам един пример. Държавна консолидационна компания – близо 600 млн. лв., които 600 млн. лв. бяха разходвани по начин, по който никой не разбра какво точно е подобрено в състоянието на язовирите, които трябваше да бъдат ремонтирани с тези 600 млн. лв. (Реплика.) Ако някой от колегите от залата подвиква, че са 800 млн. лв., извинявам се за грешката – тя е значителна, и ако е така, това означава, че загубите и неправомерният харч са още по-тежки. Ето тук идва и още един задължителен елемент. И този задължителен елемент е за включване на правораздавателните органи на прокуратурата в целия този процес на пълнене на бездънната яма. За съжаление, отдавна е доказано, че тя с вода няма да се напълни, тъй като загубите на вода са между 70 и 90% в страната, но очевидно, че и с пари няма да се напълни, тъй като са откраднати 800 милиона и няма нищо налице. И в заключение искам да кажа следното. Пари, господин Генов, господин Иванов, който излезе, има, но и те като водата в остарелия и пробит водопровод изтичат в дупки, които никой от десетилетия не е пожелал да запълни. Надявам се Вие да сте тези, които ще успеете. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Сега, да се обърнем към обществото и към гражданите и да попитаме: какво ние разбрахме от това изслушване? Аз разбрах няколко неща, водих си стриктно записки от въпроси, от отговори и разбрах следното: след така гласувания бюджет преди две седмици Министерството на регионалното развитие пари няма, пари за ВиК сектора няма. Обаче Министерството на екологията, от друга страна, ще подпомогне общините с някакви средства по екологичната програма, която е в Министерството. Госпожа Иванова от БСП зададе въпрос: колко пари ще се отпуснат на общините? Господин Генов каза: колкото са отпуснати и в последните години. Това, което обаче аз съм си извадил, тъй като ние този дебат и такива изслушвания не правим за първи път, си извадих стенограмата от миналото изслушване – пак на подобна тема. Защото – не знам вече, може би трето или четвърто изслушване правим по подобна тема, и там господин Шишков, който е и председател на Комисията по безводието, която Комисия създадохме преди четири месеца и до момента има само седем заседания, в които ние правим изслушвания... Обществото очаква тази комисия да излезе с някакви решения, конкретни решения какво да се случи с безводието, но ние не вършим никаква работа реално. И затова одобрението към парламента е толкова смешно. Тази комисия единственото, което прави към момента, е да прави едни изслушвания и нищо повече. Обаче обществото чака нещо съвсем различно – очаква нещо да се свърши, очаква да няма безводие в над 70 населени места в момента. Миналата седмица, когато поискахме да се създаде временна комисия за реките Арда и Места и споразуменията с Гърция, тук чухме какви ли не еквилибристики какво не трябва да се прави, и накрая не я и гласувахте. Само от река Места даваме на гърците милиард и половина кубични метра вода всяка година от естествения отток, което е безхаберие към нашите съграждани, защото по течението на река Места можеше да има язовир. Имало е такъв проект. Трябвало е оттам да се подава, да се качва водата до „Белмекен“, от „Белмекен“ да отива в „Пясъчник“ и така да се захранва половин България с вода. Обаче всичко това е замразено от Народното събрание в годините. И за мен е много странно ГЕРБ, които са вече 16 години в този парламент, БСП, които и те вече не знаят от колко години – тук има депутати, които сигурно ще се пенсионират като народни представители, от ден първи, да говорят как няма пари и как някой не е направил нещо във времето. То е абсурдно! Вие сте виновните да сме в това състояние днес! Вие сте виновни да няма вода! Вие сте виновни не за това, че в момента водата е събрана. Защото това, което каза министърът – че няма криза в събирането на водата – чудесно! Обаче има криза в доставянето на водата до крайния потребител – там, където има 80% загуба на вода. Ето там е най-големият проблем. И затова тази временна комисия трябва да свърши нещо най-накрая, а не само да правим разни изслушвания, и от 20 заседания, които е трябвало да има, тя е провела само 7, защото се провежда в четвъртък от 16,00 ч., когато е пълно с други комисии. И редовно се отменя. Просто обществото очаква ние да свършим конкретна работа. Иначе язък, че сме тук и че изобщо дебатираме! И когато говорихме с господин Иванов на Комисията по регионално развитие именно за водите, ни се каза, че има едни заделени средства за ВиК сектора, обаче накрая се оказа, че няма. И тук ще цитирам господин Генов. Той казва следното на 10 декември, още не е министър: „Ще заключа, че трябва сериозна реформа в управлението на водите и наистина са необходими законодателни и друг вид действия, но най-важното е дофинансирането.“ Е, господин Генов, три месеца вече почти сте в управлението, аз не съм видял законопроект от Вас, който да е влезнал в Комисията, който да намери начин, по който да разрешим този проблем. Кога ще има такъв законопроект? Това пак е от Ваше изказване, господин Генов: „2024 г. изтича Стратегията за развитие на ВиК сектора.“ Ами къде е новата стратегия за ВиК сектора, господин Генов? Не трябваше ли вече да сте започнали да работите по нея, да се развива? (Реплика от министър Манол Генов.) Напротив, тук казвате, че е точно във Вашата фабрика. Така че за мен, нашето отношение – на ВЪЗРАЖДАНЕ, към днешното изслушване и към целия проблем е лошо, защото не си вършите работата, защото хората пак ще седят без вода и това лято. И да се оправдаваме с климатичните промени и със засушаването, е абсурдно! Нашата задача трябваше да бъде и е да осигурим питейна вода на хората и за техните нужди, а не да се оправдаваме и всеки път, когато трябва да попиташ някое министерство, някой да ти казва: почакай малко! Почакай малко да дойде бюджетът, почакай малко да направим една комисия, почакай малко да се чуем с другия министър. Превърнали сме се в държавата на почакаймалковчетата! Това е. Това е нашето отношение и е абсурдно. Затова част по-скоро си подавайте оставката! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господа министри! Обръщам се специално към представителя на Националния институт по метеорология и хидрология. Много благодаря за направената презентация! Това е един от редките примери, когато виждаме сътрудничество между изпълнителната власт и науката в България, която би могла да бъде от полза на изпълнителната власт и законодателната в случая. Благодаря Ви за това, че сте тук и ни предоставихте информация, възможно най-актуална. Искам отново да кажа, като аз представлявам и вносителите на искането за това изслушване, искам непременно да подчертая, че това изслушване в никакъв случай не измества фокуса от комисията – Временната комисия по обстоятелствата за безводието, която очевидно ще продължи да работи и аз очаквам, че ще даде някакъв резултат. Не, изслушването днес беше с една цел и тя се съдържа в заглавието, прочетено няколко пъти от председателя на Народното събрание – спешни мерки, спешни мерки! Честно казано, очаквахме, господа министри, от Вас да чуем конкретни ангажименти, тъй като някак си на един от въпросите Вие казахте – господин Иванов, Вие го казахте: то това се прави всяка година. Ами кажете ни го, господин Иванов! Това, което се прави всяка година за почистване на водоизточници, за почистване на довеждащи водопроводи или ремонти на такива довеждащи – дали тази година ще бъде инвестирано малко повече усилие, или са концентрирани усилията в райони, в които ние вече имаме безводие или очакваме безводие през летните месеци? Очаквахме да чуем ангажименти за облекчаване на изключително тежките разрешителни режими за нови водохващания и водоизточници. Не чухме. Подчертахте, господа министри, че са много тежки процедурите! Но те могат да бъдат променени. Но не се прави. Говорим от миналото лято, че България има проблем с безводието. Нищо не направихме и не чухме днес ангажимент за подобряване на тези механизми, които са чисто административни и могат да бъдат облекчени. Иначе декларираме, че облекчаваме и бизнеса, и гражданите административно. Очаквахме някоя идея да се прокрадне за подобряване на координацията между всички институции, отговорни за управление на водния ресурс и водната инфраструктура в България. Похвалихте се, господа министри, че сте имали една или две срещи – и с министъра на земеделието, и с министъра на енергетика. Разкажете ни резултата! Вие го казахте – има регулиране на отпускането на вода от язовирите. Благодаря Ви. Това е подходът. Но за всичко останало има ли някакви опити за подобряване на координацията? Очаквахме да го чуем, но не го чухме. Чухме обаче, че има планове и проекти за построяване на язовири. Колко от колегите, които останаха в залата в края на това изслушване, имат представа за колко време се строи един язовир? Доста дълго. Хората нямат вода сега. И нашите въпроси бяха за това – какво правим, за да имат вода сега и в следващите месеци. Разбира се, наше задължение е да инвестираме в бъдеще и в язовири. И точно заради това групата на „Движение за права и свободи – Ново начало“ след края на това изслушване внесе предложение за решение на Народното събрание, което да е за спешни мерки, които касаят качеството на питейната вода в България, ангажиментите на Министерството на здравеопазването, което е още едно министерство, което има отношение към целия проблем, мерки, свързани с прегледа на водоизточници, на довеждащи водопроводи, на каптажи, на сондажи и всичко останало. Ние внасяме това решение в Народното събрание и очакваме подкрепа от Народното събрание, особено след днешното изслушване. Много съжалявам, че както винаги по време на такова изслушване, в залата не присъства председателят на Комисията по околната среда на Народното събрание, даже не знам колко членове на Комисията са в залата в момента. Тази комисия не работи. Имаме Временна комисия по безводието. Но още веднъж – очаквахме ангажименти, получихме обещания. Затова ще продължим в посока решаване на проблемите на българските граждани с питейната вода. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! От изслушването стана ясно, че засушаването в страната е критично и комплексната картинка е стряскаща. Съществува риск от режим на питейната вода, както и ограничаване на потреблението на водата за земеделски нужди. Министър Иванов поясни причините, като част от тях са: променящият се климат, силната амортизация на ВиК инфраструктурата, пресъхването на водоизточници, повишеното потребление на вода за непитейни нужди. Предстои изграждане на нови обекти на ВиК инфраструктурата, ремонт и рехабилитация на съществуващата. Бяха изброени редица проекти, които предстоят да бъдат стартирани и реализирани, но това е дългосрочна мярка. Необходима е спешна актуализация на законодателната рамка, като задачата е да се облекчи и подобри положението. Правителството е едва на три месеца, но се налага да се справя с проблеми, натрупани с години. Последните четири години, обхванати от тежка политическа криза, се отразиха драматично на ВиК сектора. Парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ подкрепя всички конструктивни усилия на правителството за справяне с предизвикателствата, свързани с водоснабдяването в страната. Настоящата ситуация – с ниски нива на валежите и тревожни прогнози за засушаване за 2025 г., налага навременни и ефективни действия, които правителството вече предприема, но в същото време всички трябва да сме наясно, че политическото безвремие блокира жизненоважни мерки, чийто резултат идва след години. Министър Иванов и министър Генов показват отговорност и ангажираност, като търсят както краткосрочни, така и дългосрочни решения за подобряване на водоснабдителната инфраструктура и гарантиране на достъпа до питейна вода за всички български граждани. Доброто сътрудничество между Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството е ключът към устойчиво решаване на този проблем, който пряко засяга качеството на живот на гражданите. Наясно сме, че кризите не се преодоляват с популизъм и политическо говорене, а с реални и навременни мерки. За съжаление, част от опозицията използва тази тема, за да нагнетява напрежение и да спекулира със страховете на хората, вместо да се включи в търсенето на решения. Водата е жизненоважен ресурс, а не поле за политически манипулации. По тази тема не може да има партиен цвят. Призоваваме за отговорен дебат и подкрепа на всички необходими действия, които правителството ще предприеме. Водоснабдяването е стратегически въпрос за България, който изисква обединени усилия, а не разединение. Вярваме, че с разум и експертност можем да преодолеем това предизвикателство и да изградим устойчива водна политика в интерес на всички български граждани. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги, уважаеми господин Генов, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Господинов! Радвам се, че и двамата министри на министерствата, които имат отговорност за инфраструктурата на водоснабдителната мрежа в държавата, бяха на това изслушване, което, надявам се, означава ангажираност с проблема с безводието в населените места в страната и намиране на адекватни и бързи решения, за да може страданията на хората от липсата на вода час по-скоро да спрат. Обаче моят оптимизъм стига дотук, защото картината на българските села и градове, чиито жители страдат от години от липса на питейна вода, става все по-мрачна. Все повече населени места влизат в спиралата на този проблем, независимо дали са постоянно без вода, или има частично спиране на водата. Няма официална статистика, защото, ако има, тя би била страшна – страшна страница в живота на българските граждани през 21 век. Но според различни данни близо 300 населени места в страната страдат от хронично безводие. На безводие са обречени почти половин милион български граждани. Това, колеги, е национално бедствие! Уважаеми колеги, изтъкваме, че сериозната причина са климатичните промени, но по-сериозната причина е безхаберието на редица правителства в последните години, които бяха постоянно алармирани от народните представители от тази трибуна, от кметовете на страдащите от безводие населени места, от гражданите, подложени на своеобразен терор, които не се умориха да протестират и да поставят проблема за решаване – липсата на качествена инфраструктура и на поддържаща ВиК мрежа, недостигът на вода дори в области и региони, където водните ресурси не са така застрашени. И ако преди 2 – 3 години проблемът с безводието бе характерен за малките населени места, то сега и големите градове и областни центрове вече са потърпевши. Това е бедствие, което заема все по-голяма територия от българската държава и рискува да застраши реално живота и здравето на българските граждани, както и икономиката на България. Цели отрасли, като туризъм, лека промишленост и земеделие, са зависими от водоподаването. Поддръжката на ВиК системата е отчайваща, а голяма част от нея е от азбестоцимент. Уважаеми министри, азбестоцимент! По международните стандарти употребата на азбест се приравнява на геноцид. През последните 10 години има пари за инвестиции, но няма добре направени планове, няма политическа воля, с които да се премине към приоритетно решаване на проблема и постигане на качествени резултати. Проблемът с несправянето и с големите загуби от остарялата и неподдържана ВиК система започва да се отчита и в Европейския съюз, защото не е логично да се дават големи средства за изграждане и реконструкция на ВиК системи, а загубите да продължават да са големи. Уважаеми колеги, уважаеми министри! Климатичните промени са с необратим знак, а българските граждани, подложени на безводие, са на ръба на оцеляването и търпението. От Вас и от нас се очаква да реагираме не само адекватно, но и бързо. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми официални гости, дами и господа депутати! Многократно съм казвала, че водата за мен е стратегически въпрос, въпрос и на национална сигурност, и най-голямата, важна и отговорна грижа за българските граждани, тъй като без питейна вода един човек може да изкара само три дена. Затова моето отношение към водата винаги е било много отговорно и винаги с болка съм говорила по този проблем. В бюджетите, в които има повече пари за асфалт, не са ми любимите – бих искала да има повече пари за вода, без да отричам, че имаме необходимост и от асфалт. Тъй като тука проблемът е много тежък и е наследен от много години – без изключение всички коментатори тука направиха този извод, той не е от вчера, не е от миналата година, не е от по-миналата година, това е 20, 30-годишен проблем, който е много труден, естествено, за решаване. Затова някои хора се опитаха да прехвърлят вината върху министри, които са били краткосрочно в управлението. Имам един въпрос към господин Нанков, на който ще очаквам да ми отговори публично. Той съобщи във Фейсбука си, че е построил язовир „Луда Яна“, но в бюджета за 2025 г. има още 10 милиона, предвидени за този строеж. Този строеж го коментирахме в Комисията по безводието. Трябва да се отговори на въпроса: построен ли е язовирът, или не е построен? А на господин Шишков, който спомена една министърка, която е спряла всички строежи – не можах да разбера министър Комитова или министър Коритарова, му задавам въпрос и очаквам следния публичен отговор, който касае мен: какво съм направила в качеството си на министър, кой проект съм спряла, така че днес Ловеч да има водна криза? По отношение на общите казуси, за които днес говорихме, бях много удовлетворена от отговора на министър Иванов по отношение на незаконните присъединявания, тъй като считам, че това е една бърза и спешна мярка, която не изисква много пари. И лично аз ще задавам всеки месец въпроси на министъра колко проверки са направени от ДНСК, от РДНСК, колко незаконни присъединявания са установени, как е прекратено това присъединяване към ВиК мрежата, така че малко от малко да подобрим наличието на водни количества. По отношение на тезите, че няма пари за ВиК проекти, считам, че това е политика, която трябва да бъде отразена в бюджета на републиката, и ако имаме грижа към хората, трябва да заделяме всяка година повече пари в бюджетите за ВиК проекти, по-малко за други дейности, които не са толкова жизненоважни за хората, за бизнеса и за изхранването. Но по принцип, когато няма пари за строителство, тъй като това са дълги и тежки, дългосрочни проекти, апелирам в бюджета за 2025 г. и ако и следващата година сме в същото финансово състояние, да се предвиждат отделни обществени поръчки за проектиране на ВиК инфраструктура. Това също са бавни, тежки процедури, но изискват по-малко средства, ще ни дадат една готовност за бъдещо финансиране. По отношение на облекчаването на процедурите по съгласуване на ВиК инфраструктурните проекти съм напълно съгласна – това съм го говорила в Комисията по безводие още на първите заседания – една от най-тежките процедури по съгласуване това е оценката на въздействие върху околната среда. И много се радвам, че и двамата министри са тук – от МРРБ и от Министерството на околната среда и водите, те съвместно биха могли да измислят облекчени процедури за съгласуване на ВиК инфраструктурни проекти, съгласувателни процедури, които наистина са много тежки и много бавни. И най-накрая бих си позволила да дам една идея, която не е моя, тя е съществувала преди години. Управлението на водите се оказва, че е много сложен процес. Тук имаме двама министри. В стопанисването на язовирите участват и Министерството на енергетиката, и Министерството на земеделието, по отношение на качеството на водата е замесено и Министерството на здравеопазването. Затова стават много баби – хилаво бебе. Затова може би е необходима една държавна агенция за управление на водите, която да стикова, да синхронизира всички цели, дейности и интереси, така че да се въдвори малко по-голям ред във ВиК сектора. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри и колеги народни представители! Обръщам се към Вас, господин Иванов и господин Генов. За мен е наистина изненадващо, че Вие не знаете за водопровода – съществувалия водопровод, за който споменах в моето изказване. Казвате, че знаете за него, но нямате проект. За него се знае в Троянско, в село Голяма Желязна, на брега на Черни Осъм, в „Напоителни системи“ и във ВиК – Ловеч, където би трябвало да бъде неговата документация, или в „Напоителни системи“. Господин Нанков знае за него. Просеката за него се вижда от Google Earth. Струва ми се нелепо да питате мен къде е документацията и как може никой да не си направи труда – Вие, Вашите съветници, Вашият кръг от хора, които взимате решения, никой да не направи опит да проучи тази възможност, след като знаете за този водопровод, но не знаете къде му е документацията. Как може да решите да обречете Ловеч и Плевен на още десет години безводие и да похарчите 1 млрд. лв., за да построите язовир „Черни Осъм“?! Ако искате, отговаряйте ми, за да Ви чувам, така отстрани не мога да разбера какво ми казвате. На места от този водопровод, съществувал от язовир „Сопот“ до Ловеч, все още съществуват изкопите и не всички тръби са изтръгнати. Правилно ли долавяме тук, че засягаме неприятна и неудобна тема, която, ако бъде повдигната, може да се окаже, че тръбите са били изкопани и откраднати за един частен ВЕЦ? Съветвам Ви, ако Ви стане интересна тази тема, да потърсите документацията, но да потърсите и къде са тръбите, може да ги познаете, наистина. Както винаги, строителството на такива големи инфраструктурни проекти, чието изпълнение отнема милиарди и години, е свързано с връщане на поне половината от парите обратно под формата на нелегален кеш, захранвайки корупционната мрежа, която това правителство и предишните, в които участват същите хора, са прокарали, подхранват и ревниво пазят от общественото внимание, и треперят от възможността да я загубят. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-454-01-13, внесен от Борислав Гуцанов Гуцанов и група народни представители на 22 ноември 2024 г.; Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-454-01-42, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 12 декември 2024 г.; и Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-402-01-30, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 26 март 2024 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-454-01-13, внесен от Борислав Гуцанов Гуцанов и група народни представители на 22 ноември 2024 г.; Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-454-01-42, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 12 декември 2024 г. и Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-402-01-30, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2024 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Михаела Мечкунова – заместник-министър, и г-жа Светла Стойкова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Камарата на частните съдебни изпълнители: господин Неделчо Митев – член; от Асоциацията на банките в България: госпожа Елеонора Христофорова; и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България: господин Христо Ничев – съветник. Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, внесен от Борислав Гуцанов и група народни представители, беше представен от народния представител Мая Димитрова. Законодателната инициатива дава втори шанс за гражданите, като се посочва, че Република България е единствената държава членка, която не е въвела личния фалит на физически лица, въпреки че Законопроектът е включен в Плана за възстановяване и устойчивост. Предвижда се справедливо удовлетворяване на всички кредитори чрез частично опрощаване на задълженията посредством достъпна, бърза и прозрачна процедура, от която ще се ползва единствено добросъвестният длъжник. Според Законопроекта неплатежоспособен е длъжник, когато в продължение на най-малко 90 дни не е в състояние да изпълни едно или повече парични задължения на обща стойност 5 минимални работни заплати. Предлага се изграждането на общ електронен регистър към Агенцията по вписванията, в който да се обявява информация за физическите лица, действията на назначения управител и актовете на съда. Предвижда се управител на имуществото да може да бъде синдик, служител към Комисията за защита на потребителите, или друго лица, получило сертификат за завършено обучение и вписано в утвърден от министъра на правосъдието списък. За дейността си управителят получава възнаграждение, определено от съда. Производството се образува по молба на длъжника, като съдът заедно с назначаването на управител на имуществото вписва в регистъра покана до кредиторите за присъединяване в срок от един месец. Съобразно доходите, имуществото и задълженията на длъжника се предвижда възможност за обявяване в несъстоятелност с одобрен план за погасяване, обявяване в несъстоятелност с осребряване на имуществото и обявяване в несъстоятелност при липса на доходи и имущество. Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник се погасяват с изтичане на 18-месечен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а при липса на доходи и имущество срокът за погасяване е една година, считано от обявяването в несъстоятелност. Предвижда се съдът по несъстоятелност да е окръжният съд по настоящия адрес на физическото лице. Проектът на закон, внесен от Кирил Петков и група народни представители, беше представен от народния представител Стою Стоев, който посочи, че с него се защитава добросъвестният длъжник и се цели справедливо удовлетворяване на всички кредитори. Законопроектът изисква от длъжника да упражнява предоставените му права добросъвестно, като предвижда критерии за добросъвестност и регламентира подробни хипотези, които изключват наличието на добросъвестност. С цел осигуряването на жизнените потребности на длъжника се определя имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността, като съдът по свой почин може да установява факти, да събира доказателства, да назначава вещо лице и да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията на длъжника. В производството интересите на кредиторите и длъжника се упражняват и контролират от синдик, като функциите могат да се възлагат и на държавен съдебен изпълнител. На синдика се заплаща възнаграждение за конкретно извършени действия, а при осребряване на имуществото възнаграждението му е в размер на 2 на сто от стойността на осребреното имущество. Синдикът представлява длъжника, управлява активите му, уточнява кредиторите, проверява техните вземания, издирва имуществото на длъжника, събира паричните вземания, предлага план за погасяване на задълженията и осребрява имуществото от масата на несъстоятелността. Срокът за предявяване на вземанията от кредиторите е до три месеца от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Производството се образува по молба на длъжника, в която се представят доказателства за трудовата заетост, обстоятелствата за неплатежоспособността и добросъвестността и данни за имуществото му, като длъжникът предлага и план за погасяване на задълженията. Предлага се окръжният съд да прогласи неплатежоспособност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения на обща стойност над 24 минимални работни заплати за период от повече от 12 месеца. След обявяване на неплатежоспособността съдът допуска обезпечения, като длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Като последица от откриването на производството се спират съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу длъжника, установяват се вземанията на кредиторите, издирва се имуществото в масата на несъстоятелността и се съставя опис на недвижимите и движимите вещи. Преди да се пристъпи към осребряване на имуществото, се предоставя възможност за доброволно изпълнение, а когато не е бил предложен план или предложеният план не е бил приет или утвърден, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и постановява започване на осребряване на имуществото. Законопроектът предвижда подробно условията и последиците за прекратяване на производството и неговото възобновяване, като непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Предлага се задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник да се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а при липса на имущество – с изтичане на 5-годишен срок от постановяване на решението за обявяване в неплатежоспособност. Предвижда се публикуване на информацията относно производството по несъстоятелност в регистър по несъстоятелност към Министерството на правосъдието. Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, внесен от Министерския съвет, беше представен от заместник-министъра на правосъдието, която посочи, че с него се въвежда производството по несъстоятелност на физическите лица в съответствие с обществените очаквания, особеностите на националната правна система и изискванията на актовете на Европейския съюз. Тя отбеляза, че Законът защитава добросъвестния длъжник и с него се цели справедливо удовлетворяване на всички кредитори. С цел осигуряването на жизнените потребности на длъжника се определя несеквестируемо имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността, и се предвижда издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство. Производството се образува по молба на длъжника, в която се представят доказателства за трудовата заетост, обстоятелствата за неплатежоспособността и добросъвестността, както и данни за имуществото му, като длъжникът предлага и план за погасяване на задълженията. За откриването на производството се заплаща проста такса, като съдът по свой почин може да установява факти, да събира доказателства, да назначава вещо лице и да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на длъжника. В производството се назначава синдик, който представлява длъжника, управлява активите му, уточнява кредиторите, издирва имуществото на длъжника, събира паричните вземания, предлага план за погасяване на задълженията и осребрява имуществото от масата на несъстоятелността. Предвиден е срок за предявяване на вземанията до два месеца от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а възнаграждението на синдика е в размер на една минимална работна заплата за конкретно извършени действия, като при осребряване на имуществото възнаграждението му е в размер на 5 на сто от стойността на осребреното имущество. Предлага се окръжният съд да прогласи неплатежоспособност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати за период от повече от 6 месеца. След обявяване на неплатежоспособността съдът допуска обезпечения, като длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Като последица от откриването на производството се спират съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу длъжника, установяват се вземанията на кредиторите, издирва се имуществото в масата на несъстоятелността и се съставя опис на недвижимите и движимите вещи. Преди да се пристъпи към осребряване на имуществото, се предоставя възможност за доброволно изпълнение чрез утвърждаване на план за погасяване. Когато не е бил предложен план или предложеният план не е бил приет или утвърден, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и постановява започване на осребряване на имуществото. Законопроектът предвижда подробно условията и последиците за прекратяване на производството и неговото възобновяване, като непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Като последица от производството задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизане в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, когато са удовлетворени поне частично кредиторите. При липса на имущество се предлага погасяването да настъпи в петгодишен срок. Предвижда се съдът по несъстоятелност да е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, като се предлага публикуване на информацията относно производството по несъстоятелност в регистър по несъстоятелност към Министерството на правосъдието. По Законопроекта, внесен от Борислав Гуцанов и група народни представители, е постъпило становище от Министерството на правосъдието, в което се приветстват усилията на народните представители за приемането на закон за несъстоятелност на физическите лица. Заявява се необходимостта от отчитане на напредъка в законодателството по обсъждане и приемане на разпоредбите на внесения от Министерския съвет Законопроект за несъстоятелност на физическите лица. От Министерството посочват съществени различия, отнасящи се до: субектите, които могат да бъдат длъжници, определението за неплатежоспособност, органите на несъстоятелността, разходите в производството, начина на призоваване и съобщаване, както и реда за разпределяне на масата на несъстоятелността. Със становището се изразява несъгласие с направеното предложение разноските в производството да бъдат плащани от сумите, предвидени в бюджета на Националното бюро за правна помощ. По Законопроекта, внесен от Кирил Петков и група народни представители, е постъпило становище от Министерството на правосъдието. От Министерството подкрепят по същество Законопроекта, който в голяма степен възпроизвежда като съдържание внесения от Министерския съвет законопроект, като отбелязват несъгласие с предложенията относно условията за неплатежоспособност, условията за погасяване на задълженията и други текстове. По Законопроекта, внесен от Министерския съвет, са постъпили становища. От Асоциацията за защита на потребителите подкрепят по принцип Законопроекта, но посочват, че процедурата е изключително сложна, тромава и скъпа, също че възнаграждението на синдиците следва да се намали, както и че длъжникът трябва да внася авансово само минимално необходимите разноски и да не понася едни и същи такси два пъти – веднъж в това производство и втори път в предхождащо изпълнително производство. От Асоциация „Активни потребители“ изразяват своята подкрепа, като предлагат редакции относно дефиницията за добросъвестност, опростяване на процедурата по несъстоятелност и диференцирането на различни режими на разходите по производството. От Адвокатско дружество „Лалова и партньори“ се изразява принципна подкрепа, като се предлагат подробни редакционни предложения във връзка с определението за добросъвестен длъжник, редакции на основанията за прекратяване или спиране на производството по несъстоятелност, предложения по текстовете за давността, както и други промени. По законопроектите се проведе публично обсъждане на основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като те съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. От Министерството на правосъдието заявиха, че подкрепят и трите законопроекта, и добавиха, че имат готовност и ще съдействат с предложения за прецизиране на текстовете между първо и второ четене. В обсъждането взеха участие народните представители Стою Стоев, Петър Петров, Александър Рашев, Христо Расташки, Николай Братованов, Бранимир Балачев и Анна Александрова. Народните представители посочиха необходимостта от приемането на такъв закон и се обединиха около необходимостта от прецизиране на текстовете, създаването на работна група с участието на всички заинтересовани страни и максимален срок за предложенията между първо и второ четене. Народните представители Петър Петров, Александър Рашев, Христо Расташки, Николай Братованов, Бранимир Балачев и Анна Александрова заявиха, че от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ВЪЗРАЖДАНЕ, „Има такъв народ“ и Политическа партия МЕЧ ще подкрепят и трите законопроекта. От парламентарната група на ПП-ДБ посочиха че няма да подкрепят внесения от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ законопроект. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси: - с 14 гласа „за“, от които 7 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и 1 от ДПС-ДПС, без гласове „против“ и 4 гласа „въздържал се“, от които 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-454-01-13, внесен от Борислав Гуцанов Гуцанов и група народни представители на 22 ноември 2024 г.; - със 17 гласа „за“, от които 7 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“; 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и 1 от парламентарната група на ДПС-ДПС, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“, от които 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-454-01-42, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 12.12.2024 г. и - с 19 гласа „за“, от които 7 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“; 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на ДПС-ДПС, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-402-01-30, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2024 г.“

Благодаря, госпожо Председателстваща. Уважаеми колеги, факт е, че през последните години се наблюдава тревожна тенденция за увеличаване на случаите на физически лица, изпаднали в трайна невъзможност да изплащат задълженията си. Законопроектът е изключително важен за хората, изпаднали в така нареченото дългово робство; за кредиторите, на които се дава възможност да получат част от вземането си; за икономиката, защото ще извади от сивия сектор хиляди работници; за социалната система и за държавата, защото ще спре потока към Терминал 2. В Законопроекта съобразно доходите, имуществото и задълженията на длъжника се предвиждат алтернативни процедури. Те се включват в три групи решения: за обявяване в несъстоятелност с одобряване на погасителен план, за обявяване на длъжника в несъстоятелност с ликвидация на имуществото и за обявяване в несъстоятелност при липса на доходи и имущество. Обявяването на длъжника в несъстоятелност, опрощаването на остатъка от задълженията е предвидено да стане след изтичане на достатъчен кратък период от време, през който длъжникът извършва частични плащания или се осребрява неговото имущество. За длъжници, които не разполагат с имущество и нямат доходи, периодът е едногодишен, опрощаването става с отделен акт на съда, като се извършва проверка за изпълнение на предвидените задължения. Във всички случаи обаче се запазва несъбираемостта на доходите и имуществото на длъжника, а предвидените кратки срокове и възможността за обжалване гарантират бързина и справедливост в производството. Производството по несъстоятелност следва да е достъпно и най-вече за лица, изпаднали в трайни финансови затруднения поради обективни причини: безработица, здравословни проблеми, загуба в семейството, природни бедствия и други подобни. С него се дава втори шанс на физически лица – потребители, и на физически лица, извършващи стопанска дейност, без да са регистрирани като търговци. В основата на Законопроекта е залегнала възможността за справедливото споделяне на тежестта от свръхзадълженост между кредиторите и длъжника – физическо лице. В крайна сметка целта на настоящия законопроект е удовлетворяване на кредиторите, но и осигуряване на жизненото оцеляване и бъдещо финансово стабилизиране на длъжниците. По този начин ще бъдат стимулирани длъжниците да правят вноски към кредиторите си с цел освобождаване от задължения, тъй като към настоящия момент голяма част от тях прибягват към сивия сектор с цел избягване удържане на вноски, а по този начин косвено ще бъде стимулирана и икономиката в страната. Така че, колеги, моля да подкрепите на първо гласуване представения от нас законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Може би за четвърти път на Вашето внимание представям за разглеждане от пленарна зала Законопроект за несъстоятелност на физическите лица. Темата очевадно не е нова. Законопроектът – в това число визирам както нашия, внесен от нашата парламентарната група, така и този на Министерския съвет – вече веднъж е бил одобряван на първо четене от пленарна зала. Текстовете във вида, в който днес ще ги обсъждаме, бяха прекроени, доработвани от широк кръг експерти, в това число народни представители, представители на Върховния касационен съд, на Висшия адвокатски съвет, на районните и окръжните съдилища, на синдици, на потребителски организации, на организации за длъжници. Поради тази причина считам, че нито следва да търсим, нито претендираме авторство на текстовете, защото тук трябва да се обединим най-накрая, България да отговори на дългогодишни проблеми и да наваксаме един болезнен дефицит, а именно липсата на механизъм за финансова реабилитация на физически лица. Защото това не е просто юридически въпрос – това е въпрос на социална справедливост. Защото и днес хиляди наши сънародници живеят в сянката на неплатежоспособност, в капан от кредити и невъзможност за нов житейски и финансов старт. Липсата на законова възможност за обявяване на личен фалит ги тласка към сива икономика, социална изолация и живот без перспектива. Законопроектите идват в отговор точно на тази дълбока необходимост, но е много важно да се подчертае, че това не е амнистия за недобросъвестните длъжници, напротив – текстът е внимателно структуриран, така че да отличи добросъвестния от недобросъвестния длъжник, разумния от безразсъдния и нуждаещия се от злоупотребяващия. Предложен е механизъм, чрез който физическото лице да може да премине през прозрачна процедура, при която част от задълженията му се погасяват и имуществото му се осребрява, а след определен период от време да започне начисто своя житейски и финансов живот. Предложеното ще бъде достъпно само за физически лица, не и за търговци и предприемачи – там вече беше предвиден друг ред, който е в Търговския закон и бе приет преди около две години. Ще се изисква доказване за разумно поведение, трудова ангажираност и поемане на дългове съобразно нуждите на длъжника към момента на тяхното поемане. Ако мога да сведа изложението си до три принципа, които ще се следват в производството, те са: добросъвестност – длъжникът трябва да е положил усилия да изпълнява задълженията си и да е поемал такъв тип ангажименти, които все пак са отговаряли на доходите му; прозрачност – производството да е публично, с участието на съда, кредитори и синдиците, като в тази част включително изключително важна роля играе Регистърът за несъстоятелност, който – уважаеми господин Министър, ще Ви помоля малко по-късно да дадете разяснение по темата. Но извън юридическите критерии нека да не забравяме и човешката страна на темата. Всяко общество се нуждае от механизъм, който дава втори шанс на добросъвестните – на тези, които не злоупотребяват, на тези, които са действали добросъвестно в рамките на поемането на своите финансови ангажименти, но в определен момент са се оказали в тежка житейска ситуация. За тях личният фалит не е провал, а трябва да бъде наистина втори шанс. И в заключение, уважаеми господин Министър, бих искал да отправя два въпроса. Единият касае точно прозрачността на производството и сигурността на гражданския оборот, доколкото пряко касателство по темата има изграждането на Регистър за несъстоятелност, по който всъщност започна процесът още при приемането на промените, големите промени в производството по несъстоятелност в Търговския закон, който пряко касае и това производство. И на следващо място, молбата ми е просто да разясните от края на работната група в рамките на Министерството на правосъдието каква работа е продължила по текстовете, така че всъщност днес да можем да разглеждаме тези два законопроекта, които нашата парламентарната група ще подкрепи. Може да вземете отношение в дебата, може би и сега, ако имате това право. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги народни представители! По същество председателят на Правната комисия представи изчерпателно и подробно законопроектите, поради което позволете ми да обърна внимание само на няколко обстоятелства и във връзка с поставения от народния представител Кьосев въпрос да отговоря, да взема отношение, предлагам, наведнъж, по повод и темите, които бяха засегнати. Както вече стана ясно, има изключителна необходимост – обсъждали сме го и в тази зала, от приемането на закон. Тази необходимост се обуславя преди всичко от нуждата българското законодателство да даде възможността за повторен старт, за нов шанс на нашите съграждани, които са попаднали в такива житейски ситуации. Те могат да бъдат различни: от загубата на работа през влошаване на здравословното състояние или по други причини, така че в крайна сметка да не могат да посрещнат своите задължения и да бъдат изрядни към своите кредитори. Този закон във вида, в който се предлага, в много голяма степен ще постигне именно целения резултат – да се даде възможност, да се даде втори шанс за икономическа активност. Шанс, от една страна, за освобождаване – в границите, в рамките и степента, до което това е допустимо и поносимо по отношение на целия кръг от обществени отношения за кредиторите, от натрупаните вече задължения при определени предпоставки, по ред и начин, по който е предвидено в Закона. Законопроектите, които гледахме, включително на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, и на колегите, които ги представиха днес, в голямата си степен – с изключение на Законопроекта на БСП, се припокриват. В Проекта на БСП има нови, различни положения, които ние сме се старали също да вземем предвид, а добрите идеи от тях да ги включим в преработката, за която споменах преди няколко седмици, за която ще взема отношение. Наясно сте по същество, че наред със социалните и икономическите ефекти, с пряката полза и ефекта върху живота на българските граждани с този законопроект ние ще изпълним и изключително важен ангажимент по второто плащане, дължим по Плана за възстановяване и устойчивост. Затова благодаря на всички парламентарни групи за активността им по темата и за това, че изобщо не спорим в залата дали има нужда от такъв закон, а единствените спорове, разговори, колегиални и разгорещени дискусии и до момента са на тема какво да бъде неговото съдържание и по какъв начин, от една страна, да се опазим от популизма, който изкушава мнозина да говорят за този закон като такъв, който дава едва ли не кредитна амнистия, а това не е вярно. От друга страна, да си дадем сметка и за необходимостта от гарантиране на сигурността на кредитната система и за това, че когато длъжникът е добросъвестен, в конкретни ситуации, при ясно описани предпоставки той ще има възможност за закрила в рамките на закона. Отвъд това обаче такава не му се дължи и няма как да я получи. Така че в опит да намерим баланс, от една страна, между интересите на добросъвестния длъжник, попаднал в такава житейска ситуация, а от друга страна, да не взривим кредитния пазар и оборота изобщо, защото – знаете много добре, всяко едно задължение, което не бъде платено от длъжника, в крайна сметка трябва да бъде поето и платено от някого. Ние категорично не възприемаме виждането българските граждани и всички останали да платят дълговете на един неизряден длъжник. Затова прецизираме и текстовете в тази посока. Знаете за прага, който е предвиден – от 10 минимални работни заплати, а и госпожа Александрова подробно и по същество изложи възможностите, които са гарантирани в Закона, ще маркирам само няколко от тях: възможността за погасяване на задълженията на добросъвестния длъжник след изтичане на тригодишния срок от одобряването на плана за погасяване, а когато няма такъв – от описа на имуществото, ако той е заплатил разноските и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите; задълженията на добросъвестния длъжник, който няма достатъчно имущество и доходи, за да удовлетвори поне частично вземанията на своите кредитори, да може да бъдат погасени след изтичането на срок, по-дълъг от 5 години от прекратяване на производството на несъстоятелност. По-дългият срок, който предоставяме, е възможност и за кредиторите да предявят и да удовлетворят своите вземания, в случай че длъжникът междувременно си стъпи на краката, в степен, в която да придобият секвестираното му имущество и това да даде възможност за удовлетворяването на техните вземания, без да се засяга екзистенц минимумът за съответното физическо лице. Тук е моментът да се похвалим, че в становището по Законопроекта от групата на Световната банка в частта „Финансови иновации и конкурентоспособност“ се приветства Законопроектът, очертани са неговите преимущества и е обърнато внимание на положителните подходи, положителните ефекти са посочени – в конкретни ситуации възможността длъжникът да получи опрощаване на редица задължения в тригодишния срок. На следващо място, както Ви обещах преди няколко седмици на Правната комисия и тук в залата – по повод наличието на обща политическа воля на традиционно несъгласяващи се по основни теми политически сили и групи, обнадеждени от този консенсус, ние запретнахме ръкави и направихме един изключително критичен анализ, включително на собствения законопроект на Министерството на правосъдието, както и анализ на останалите законопроекти, за да видим какво добро може да се вземе от всеки един от тях, защото това не е законопроектът на една или друга партия, или собственост на Министерството на правосъдието, а това ще е приложимо право за българските граждани. В резултат на няколкоседмичната работа на изтъкнати специалисти по търговско право и в частност – търговска несъстоятелност, след задълбочени дебати и с представители на съдилищата – лично аз имах срещи и дискусии с представители на най-големия окръжен съд, Софийски градски съд, сме подготвили пакет от промени по основния законопроект, които ще бъдат предоставени, за което моля и за по-дълъг срок за разглеждането между първо и второ четене, за да можем този изключително важен нормативен акт да го приведем в съответствие в голяма степен с българската реалност. По същество поначало похвалният похват да се дублира, да се възприеме възможността за дружествената несъстоятелност, води до една в някаква степен тромавост и честно казано, според мен до невъзможност бързо и ефективно да бъде проведено производството. Именно в тази посока сме предвидили редица промени с цел да опростим, да улесним и да ускорим производството, така че то да работи. Наскоро в кварталния магазин, вечер, пазарувайки за домашните, ми постави въпрос дамата, с която никога не сме водили правни и прочие въпроси: „Господин Георгиев, докъде сте с частния фалит, че много хора го чакаме?“ Ясно е, че хората го чакат и те чакат не просто закон, който да бъде на хартия и да остане мъртва норма, а такъв, който ефективно да решава проблемите им, което налага да олекотим процедурите, да ги опростим и да се лишим от част от познатите на всеки юрист концепции от дружествената несъстоятелност за целите на несъстоятелността на физическите лица, маркирам само някои от промените. Променяне на родовата подсъдност предлагаме не в този текст, а в промените, които ще бъдат обсъждани в работна група и Правната комисия, така че да се мисли отсега за промяна в родовата подсъдност и тя да бъде на районите съдилища. Логиката е много проста. На първо място, голяма част от споровете, които ще бъдат изведени от исковите производства, са тези, които са подсъдни на районните съдилища предвид прага, който поставяме за несъстоятелността на физическите лица. На второ място, трябва да си даваме сметка за евентуално големия брой дела, които ще се образуват, особено ако не се направи адекватна и навременна информационна кампания, за каквато имам намерение да се ангажира Министерството на правосъдието, за да се изясни кога, при какви обстоятелства несъстоятелността, или така нереченият частен фалит, е за Вас, тоест отговаряте на изискванията. Така че след приемане на Законопроекта това ще се случи. Та, промяна на подсъдността. И на второ място, за да не се доведе, доколкото разтоварването ще бъде… (Народният представител Десислава Танева влиза в залата.) Госпожа Танева влиза. Аплодисменти за нея, наистина, за Десислава Танева, която е герой и отново е в залата. На второ място, причината, която налага тази промяна, е обстоятелството, че след като ще разтоварим районните съдилища, ако насочим натоварването към окръжните, това е в общи линии от болната към здравата глава и обратно. По-скоро целта тук е друга – тези, които ще бъдат лишени от дела, да разглеждат производствата, които ще ги направим в такава степен стандартизирани, че да не се налага невероятна нова квалификация. Разбира се, Националният институт за правосъдието ще предвиди обучение на районните съдии в тази връзка, в случай че народните представители възприемат това гледище, тъй като несъстоятелност не се гледа в районен съд. Така избягваме риска да задръстим съдебната система и окръжните съдилища, които гледат и важните търговски спорове, което автоматично би означавало влошаване на бизнес средата. На следващо място, предвиждаме да намалим възнагражденията на синдика, да се предвидят само такива, които са за конкретно, реално извършени действия, но не и да има допълнително текущо възнаграждение, защото в един момент ще се окаже, че цялата маса на несъстоятелността, колкото и оскъдно да е нейното съдържание, ще служи за новите натрупани разноски. Това ще обремени гражданите, вместо да им помогне. Наред с това опростяваме и улесняваме и процедурата за приемане на вземания, така че да не се прилага автоматично общият ред. По отношение на поставените от господин Кьосев въпроси, два бяха те. Да, изключително важна е стъпката, която сте предприели в предходна легислатура, уважаеми колеги – приемането на несъстоятелността на предприемачите. В изпълнение на изискванията Министерството на правосъдието, особено през последните няколко седмици, а голямата работа е свършена и преди това, разбира се, предприе действия по наредбата за този регистър. Вече изтече срокът за нейното обществено обсъждане, така че предстои да приемем наредбата и да бъде утвърдена тарифата. Регистърът съществува, предстои да бъде надграден и същият този регистър да го използваме после и за несъстоятелността на физическите лица, тъй като дори на мен като що-годе специалист по търговско право тези регистри, регистърчета и прочие ми идват в повече – при наличието на много ясен и изначално общ такъв, какъвто е търговският регистър. Мисля, че с предходното отговорих на въпроса докъде сме с преработките по отношение на бележките, които сме обсъждали. Благодаря на всички. На линия съм за въпроси.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Няма как да не се съглася с преждеговорившите, че този закон за несъстоятелност на физическите лица го гледаме може би от Четиридесет и шестото народно събрание, изключително много парламентарни групи настояваме да има такъв закон поради обществената необходимост от такъв. И дори бих казал не толкова заради ПВУ, а защото изначално проблемът е голям и е необходим за българските граждани. Адмирираме също така намеренията на Министерството на правосъдието и на Министерския съвет по отношение на предложенията, които ще направят между двете четения, за изчистване на някои много спорни моменти. Ние от „Има Такъв Народ“ ще подкрепим и трите законопроекта – както този на Министерския съвет, така и този на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, както и този на „БСП – Обединена левица“. Имаме няколко неща, които, колеги, трябва да обсъдим между двете четения, за което и адмирираме това да има по-дълъг период между двете четения, за да могат да се изчистят някои спорни въпроси. На първо място, дефиницията на така наречения добросъвестен длъжник, или лицето, което може да се възползва от този закон. Трябва да се прецизират по такъв начин текстовете, че от една страна, да има достъпност, а не да изпадаме в ситуацията, в която да имаме закон, който е неприложим, а от друга страна, да защитим все пак интереса и на кредиторите – говоря за добросъвестните кредитори, които имат съответно легитимни вземания срещу длъжници. На следващо място, къде е подсъдността на тези производства – дали да бъде на районните съдилища, или на окръжните съдилища? Тук отново ние бяхме казали още като гледахме Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ в залата, че сме на мнението, че това трябва да бъдат районните съдилища, защото към настоящия момент, ако погледнем най-затрупания и натоварен градски съд – Софийски градски съд, в момента в едно гражданско дело на първа инстанция в Градски съд те насрочват заседание – ако сега заведете исковата молба, ще го насрочат най-рано за 2026 г. Какво ще стане с обществения интерес, който иска да се разреши един такъв негов казус, който е изключително интензивен и трябва бързо да се действа по него? Затова ние подкрепяме всъщност подсъдността да бъде на ниво районни съдилища, какъвто беше всъщност и проектът на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, доколкото помня аз. Както споменах, действително трябва да внимаваме с така наречената равнопоставеност между отношенията кредитори и длъжник, така че това е друг елемент, който между двете четения е хубаво да обсъдим много подробно. Действително този закон е ангажимент по второто плащане от ПВУ и е изключително необходим. Ето защо ние още веднъж казваме, че ще го подкрепим, и се надяваме на максимално дълъг срок между двете четения, за да можем да дискутираме и да намерим правилното решение по така изложените от мен съображения.

Колеги, този закон по начина, по който изглежда в момента, е много очакван от над 500 хиляди български граждани, които с нетърпение искат да се възползват и да обявят фалит. Обаче така, както се предлага, според мен няма да може да бъде използван пълноценно. В момента се бърза да се вземат едни пари от Плана за възстановяване и устойчивост, а длъжниците на България отново ще бъдат изоставени на кредиторите и няма да могат да се възползват. Погледнете само изискването за добросъвестност на длъжника – в него има пет алинеи и осем точки с изисквания, на които български гражданин трябва да отговаря, за да може да се възползва от този закон. Тези неща трябва да бъдат спешно променяни в работна група, така че не е нужно само да се приеме един неизползваем закон за българските длъжници и да се вземат едни пари от Плана за възстановяване и устойчивост. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще бъда много кратък. Колега Расташки, донякъде мога да се съглася с Вас, че дефиницията за добросъвестен длъжник трябва да бъде широко дискутирана, защото към настоящия момент, както казвате Вие, действително може да изпаднем в една хипотеза, в която имаме един закон, който да не е така приложим в случая и да не могат хората да се възползват от него. Също така в Комисията аз внимателно слушах и Вашите съображения, които имахте, и предложенията, които, предполагам, Вие ще ги внесете – те също са предмет на обсъждане. И може би е добра идея – споменавахте и за таксите, доколкото помня, в Комисията. Доколкото чухме и министър Георгиев, без да искам да му отнемам думата, те са предвидили също изменения в Проекта на Министерския съвет по отношение на таксите и възнагражденията на синдиците, което ние адмирираме от наша страна, както и бяхте споменали за ЦКР-тата, който въпрос според мен доста широко може да обсъждаме също в Комисията между двете четения. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на днешното заседание до приемането на точка седма в дневния ред и последна за днес – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, внесен от мен и колеги народни представители. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа министри! Това е един безспорно нужен и чакан Законопроект, защото всички знаят, че всяка цивилизована държава трябва да има такава регулация. Нужно е да бъде сложен край на безкрайната задлъжнялост на физическите лица, и това е безспорно. Това, което се предлага в обсъжданите законопроекти, които са предмет на обсъждане, има безспорна нужда от прецизиране. Много са темите, но доколкото това е първо гласуване, на което обсъждаме духа и основните идеи на закона, ние го подкрепяме най-вече предвид факта, че този закон се очаква да промени съдбата на хилядите вечни длъжници в България, на техните кредитори, а покрай тях и на цялото общество. Освен от многобройно задлъжнелите хора този закон се очаква и от европейските институции с нетърпение, защото е вписан в Националния план за възстановяване и устойчивост и следователно от него зависят до някаква степен предвидените парични средства за възстановяване. Дилемата по така наречения личен фалит е безспорно сложна. В крайна сметка става дума за погасяване на дълг, при което това са не само дългове за парно, вода, телефон, топлофикации, банки, телекоми, бизнеси, които българинът по презумпция не харесва – може би донякъде основателно, но също така и за задължения към други физически лица, които в даден момент се оказват кредитори. Това може да са близки приятели и роднини. От друга страна, личният фалит трябва да бъде и е едно цивилизовано решение за изход от ситуация, от която никой в крайна сметка няма ползи – нито за вечния длъжник с финансова присъда до живот, нито пък и за кредитора, който често в такива ситуации няма реален шанс да върне дори малка част от парите си, нито за цялото общество, което няма никаква полза от работници на черно, които се водят социално слаби и не плащат данъци. В момента производствата за събиране на вземания у нас се превръщат в дългогодишна и безрезултатна дейност, която генерира значителни разходи и вкарва кредиторите и длъжниците в задънена улица. Редица изпълнителни дела срещу граждани продължават по 10 – 15 години, което значително увеличава сумата на дълга с лихви и разноски, често значително надвишаващи самата главница. Ясно е, че да се разпише личният фалит по справедлив начин, е майсторство, защото той хем трябва да даде втори шанс на добросъвестните длъжници, хем да не създава усещане, че се отваря вратата за лесно бягане от една финансова отговорност. В тази връзка между двете гласувания ни чака много работа, за да се намери необходимият баланс в тези отношения. За мен най-големият проблем с философията на закона е, че той ще създаде втори, паралелен режим на опрощаване на дълговете на гражданите, съществуващ заедно с изключително спорната 10-годишна абсолютна давност за частните дългове, която бе приета през 2020 г. и е в сила от 2 юни 2021-а. Личният фалит обаче е много по-добра и справедлива алтернатива на абсолютната давност, защото той стимулира длъжника да поеме отговорност и да плати част от задълженията си, вместо да се крие от държавата и кредиторите 10 години. Отделен е въпросът, че тази давност предвижда, че с изтичането на този 10-годишен давностен срок се погасяват всички вземания срещу физически лица независимо от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това важи обаче за задължения, натрупани след 2021 г., което означава, че ние реално за първи път ще я приложим през 2031 г. Като завършек и апел за подкрепа към този закон ще спомена, че толкова изоставаме и сме длъжни на хората, че трябва да държим сметка, че личният фалит е феномен, претърпял една многовековна еволюция. Древен прототип за правилата за действие срещу неплатежоспособен длъжник могат да се открият още в шумерската цивилизация, норми за несъстоятелността се намират и в римското право, в Древна Гърция, Древен Египет, както и в законовата уредба на отделни държави на средновековна Европа. Един от най-старите писани актове – „Статутът на банкрута“, е приет от Парламента на Англия още през 1542 г. Само ние го нямаме все още правно уреден, така че очакваме Вашата убедена подкрепа, защото ни чака още много работа между двете гласувания. Благодаря Ви.

Трябва да се изчете!

Първият вот на недоверие, който показа ясно и точно как се позиционира парламентът към днешна дата, защото ключовите гласувания във всеки един парламент, първо, започват с избор на председател на Народното събрание, а председател на Народното събрание беше избран както от управляващите, така и от тези, които в момента гласуваха въздържал се или против да има сваляне на правителството, след което бюджет. Стигаме до бюджет, в който бюджетът мина само и единствено с гласовете на ДПС – Пеевски, и на „Да, България!“ и ДСБ. Следващото важно гласуване е сваляне на правителството – вот на недоверие или вот на доверие, ако бъде поискан от министър-председателя. Тук отново видяхме кой е управляващ и кой се случва. Оправдания от това: ама не сега, след 6 месеца, след 3 месеца, ама евентуално тогава, ако ни кажат и ни разрешат, но от ПП-ДБ – не минават! Вие сте част и сте отново в скута на Пеевски, разбира се, при Борисов. Това не Ви учудва, за Вас това е добре и всичкото това нещо е разбираемо. Стигаме обаче дотук – защо това правителство е вредно? Дано да разберете, че светът се променя. Външната политика на България не трябва да се движи по инерция. В момента САЩ и Русия водят разговори и преговори за прекрояване на света, а Вие продължавате да живеете с мисълта, че светът е еднополюсен. Светът се променя. Вие заставате на страната на европейски държави, които искат войната в Украйна да продължава! Вие заставате – и правителството в момента, и мнозинството, което му гарантира оставането, заставате на страната да бъдат изтеглени 800 милиарда! Първата част от тези 800 милиарда – да бъдат купени оръжия, които да бъдат изпратени директно за войната в Украйна. След което – това нещо не Ви прави впечатление, че презокеанските Ви началници са категорично против цялото това нещо. Не знам какво ще правите, когато дойде новият американски посланик тук и какви теманета ще правите тогава, защото не може да продължавате до безкрай! Вот на недоверие за външната политика! След което, ако опозицията, която въобще е останала в момента в този парламент, ще има най-вероятно и следващ вот на недоверие! Да видим, когато след една седмица има вот на недоверие за корупция и за всичкото това нещо, което Вие искате от ПП-ДБ, как ще се скриете, ще се наведете отново пред Борисов и новия шериф Пеевски. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи: „Браво!“)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да благодаря на всички тези, които подкрепиха правителството и не подкрепиха този вот на недоверие. С това Вие подкрепихте европейската перспектива пред България и перспективата пред България за демократично развитие – такова, каквото голямата част от обществото желае. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и „БСП – Обединена левица“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър. Наистина, хубавата новина е, че това е един законопроект, който е дълго очакван от българските граждани, защото България е една от малкото държави, която няма закон за личния фалит. Хубавата новина е, че всички сме обединени около това колко е необходим този законопроект. Още по-хубавата новина е – в момента чух Вашето изказване за предстоящите промени, които искате Министерството да внесе в този проект, който Вие представяте от името на Министерския съвет, макар той да е с автор предходният кабинет – че напълно споделяте вижданията, които имахме за духа и начина, по който трябва да бъде уреден този въпрос със Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ. Лошата новина е, че тогава всички Вие се заинатихте – как този законопроект на ВЪЗРАЖДАНЕ не трябва да бъде приеман, но виждам, че след това сте имали достатъчно време да го прочетете и да откриете, че действително предлагаме доста по-добри текстове, до които сте достигнали и Вие. Ние, разбира се, ще ги подкрепим, също ще ги предложим и от наше име между първо и второ четене. Трите законопроекта се различават помежду си както по отношение на колко минимални работни заплати трябва да бъде задължението на длъжника, за да може той да се възползва от възможността да бъде поискано открито производство по несъстоятелност, както и за сроковете, в които същият да бъде изпаднал в неплатежоспособност. Смятаме, че когато едно физическо лице отговаря на изискванията за добросъвестност, към което определение ще имаме конкретни възражения и бележки, разбира се, до второ четене на Законопроекта, но тази добросъвестност не следва да се ограничава с някакви срокове или размер на минимални работни заплати. Това, което предлагат и трите законопроекта, към момента силно стеснява кръга на лицата, които биха могли да се възползват, а потенциално те са наистина много. Това е един чакан, един необходим закон, който дава втори шанс и прекъсва обстоятелството едно лице, заради определени обстоятелства в живота му, които са го направили неплатежоспособен за някакъв период, да бъде вечният длъжник. Ето защо на първо четене ние ще подкрепим тези законопроекти – с всичките ни резерви, които имаме по конкретните текстове, ще внесем собствени предложения и се надявам на експедитивна работа, за да можем да отговорим на очакванията на обществото. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Считам, че малко се отклони дебатът по отношение на това, че се намираме на първо четене, а се коментираше текст по текст. Аз ще го върна именно по отношение на целта на Законопроекта. Личният фалит е проблематика, която засяга голям брой български граждани. За да е налице тази процедура, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: от една страна, неплатежоспособност и от друга, добросъвестност. Казано простичко, това означава, че длъжникът е в тази патова ситуация поради обстоятелства, които не зависят от него, или причини, които не е предприел лично той, например заболяване, съкращаване от работа и други – не е необходимо да бъдат изброени всички, и именно поради това не обслужва кредита си. В тези случаи няма как да се вмени вина на задължените лица. Този закон съответно не може да се ползва от всякакви длъжници във всякакви обстоятелства. Предвид факта, че имуществото не позволява на задължените лица да покриват задълженията си, те на практика прибягват до един от двата избора: или напускат страната ни, или стават част от така наречения сив сектор. От това страда както държавата, така и кредиторите, така и те самите. България губи населението си, държавата не получава данъци, кредиторите не получават вземанията си, а длъжниците не се ползват, ако щете, дори и от предимствата, които получават по едни трудови правоотношения. Те например не се ползват от адекватно здравеопазване, тъй като не им се плащат здравни осигуровки, така е и с общественото осигуряване и много други елементи, които законът дава като закрила на работещия. Това е социален феномен и този закон е част от борбата с бедността. Идеята е да се даде възможност в разумен срок задлъжнелите лица да започнат отново своята социализация и трудовата си активност в името на децата си, на обществото и на държавата. В съвременния свят не можем да позволим да има хора, които да живеят като аутсайдери заради неща, които не зависят от тях. Няма справедливост едно търговско дружество, което има милиони задължения, да бъде обявено в несъстоятелност, а едно физическо лице, което има в пъти по-малко, да няма тази възможност – разбира се, когато случаите са идентични. В противен случай обричаме и техните деца, и роднините им, защото в преобладаващия брой от случаите те стават наследници на задълженията. Паричните им задължения не са Intuitu personae и те не се погасяват със смъртта на наследодателя. Никой няма гаранция, че няма да изпадне в момент, в който не може да обслужва кредита си. Поради това аз съм щастлив от факта, че този законопроект, по всичко изглежда, ще бъде приет на първо четене. И тук е работата, която трябва да свършим ние – разбира се, и Министерството на правосъдието в съгласувателство с Европейската комисия, за това да имаме един работещ закон, който действително да изпълни своите цели, а не да приемем поредния закон, който няма да обслужи заинтересованите групи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, господа министри в залата! Безспорна е необходимостта от закон, който да урежда тъй наречения фалит на физическите лица, или, както се казва, несъстоятелност на физическите лица, защото България наистина е единствената държава в Европейския съюз, която няма такъв. Именно затова и ние, от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, бяхме внесли подобен законопроект, който бе отхвърлен на първо гласуване. Но въпреки това, тъй като днес разглеждаме три законопроекта, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим два от тях – този, внесен от служебното правителство на 30 декември, и този, който е внесен на 21 ноември от БСП. Ще ги подкрепим, тъй като считаме, че доколкото се обсъжда философията на законопроектите, би следвало длъжниците, които не могат да покриват своите задължения, най-накрая да получат една възможност да се освободят от тях. Именно това би следвало да бъде целта на законопроектите и тук сме несъгласни с философията на трите законопроекта, тъй като те повече защитават кредиторите, синдиците, а не толкова длъжниците. Според нас целта на един такъв закон би следвало да е прекратяване на неплатежоспособността на длъжника и осигуряване на освобождаване от задълженията, които той е в невъзможност да покрива. Никакви кредитори, никакви интереси, както е записано в трите законопроекта, че ще бъдат защитени. Как ще ги защитаваме спрямо хора, които са вечни длъжници и без една стотинка в джоба, аз лично не мога да си отговоря. Уредени са едни привременни мерки, обезпечителни мерки, запечатвания на помещения, МПС-та, едни разпоредби за опис на имуществото. Аз считам, че този нов закон би трябвало да е за хора, които нямат нищо, освен хомота на вечния длъжник на врата си, и би следвало да бъдат освободени от него. На следващо място считам, че и трите законопроекта към този момент не преследват принципите в ГПК за бързина и разглеждане на решаване на делата в един разумен срок. В едно чисто ново производство по несъстоятелност на физически лица, за които се предполага, че не разполагат с пари и имущество, и в трите законопроекта са вкарани общите срокове за разглеждане на делата по ГПК, и то по отношение на окръжни апелативни съдилища, и забележете – без крайни срокове за разглеждане и произнасяне, включително и при обжалванията, евентуалните обжалвания. Тоест тук говорим за продължителност евентуално с години. Липсват принципите за състезателно начало и равенство на страните, тъй като за длъжника има предимно само задължения, а за кредиторите – предимно само права. Липсват принципите за ефективност на това производство за иницииралия го длъжник. Не на последно място, и в трите законопроекта липсва и не е уредена и една от основните причини да имаме такъв закон в България, а именно какво точно се случва с десетките хиляди български граждани с висящи дала при ЧСИ-та, които нямат възможност да изплащат своите задължения. Няма нито един ред за уреждане на подобна процедура в нито един от трите законопроекта, а за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ половината от текста на този нов закон трябва да урежда бързо и евтино за длъжника неотменимо прекратяване занапред на всички тези безсмислени производства при ЧСИ-та за десетки хиляди българи, които генерират само такси за ЧСИ-тата и лихви за кредиторите, тъй наречените взискатели. Тук трябва да посочим, че 90% от случаите, които ще бъдат обхванати от този закон, са именно за хора без доходи, повечето от тях с висящи изпълнителни производства при ЧСИ-та.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Петров, смятате ли, че посочените минимални прагове от 10 и от 24 минимални работни заплати се явяват дискриминационни спрямо длъжниците, които имат по-малки задължения, но които са също толкова непосилни за тях? Може ли да коментирате това? Благодаря Ви.

Госпожо Махаева, една от причините, поради които няма да подкрепим Законопроекта, внесен от ПП-ДБ, е – въпреки че една голяма част от него е преписана от предходния законопроект на Министерския съвет – че в него са заложени едни невъзможни условия за хората, за длъжниците, които желаят да бъдат освободени от тях по някакъв законов начин. Вие посочихте най-голямото изискване от трите законопроекта, а именно на ПП-ДБ – 12 месеца последователно те да не могат да плащат. Например в Министерския съвет е 6 месеца, 3 месеца е в Законопроекта на БСП. Понеже споменахте 24 минимални работни заплати, след като бе гласуван бюджетът, говорим за суми над 25 хил. 848 лв. в Законопроекта на ПП-ДБ, съчетано с 12 месеца последователно неизпълнени задължения и с едни условия за 3 години назад да не е сключвал съответно сделки, по отношение на които е нямал достатъчно доход и имущество. И забележете, в техния законопроект дори не са посочили към коя дата той не е имал достатъчно доходи и имущество, за да сключи тези непокриваеми задължения – дали към датата на сключване на договора, или към датата, на която решава да подаде молба за производство по несъстоятелност. Именно затова ние няма да подкрепим един такъв законопроект. Но встрани от това ще Ви напомня, че в нашия законопроект ние бяхме сложили 6 минимални работни заплати като изискване, защото доста хора са със задължения около 5, 6, 7, 8 хил. лв. Дори считам, че и сумата, която е заложена в Законопроекта на Министерския съвет – 10 хил. 770 лв., е леко висока. И именно затова считам, че ние следва да направим предложения между първо и второ четене, ако някой или група от законопроектите бъдат приети. На следващо място, поне според мен, трябва да се подсигурят едни улеснени условия за откриване на производство по несъстоятелност: то да протича в кратки срокове, а не в общите срокове по ГПК, които не са и посочени никъде, в нито един от трите законопроекта – с малки изключения при БСП има посочване на крайни срокове в различите фази на производството; трябва да протича по възможност безплатно, и то в съд, който да е удобен на длъжника – както бе посочено и от преждеговорившите в нашия законопроект, искахме да процедурата бъде в районен съд и така ще я предложим; и забележете – след приключването на тази процедура отново да има кратък срок, след който да има гарантирано освобождаване на длъжника от невъзможните за плащане задължения. Господин министърът посочи, че го питат кога ще влезе в сила такъв закон. Нас ни питат, господин Министър: от коя дата мога да бъда вече свободен от задълженията си? Това ги интересува българските граждани. Тоест трябва да има краен срок на една процедура, при който независимо от обстоятелствата – имал пари, нямал пари, прави ли опис, не прави ли опис, обжалване, не обжалване, след като е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност и измине един срок, да кажем, дали ще е 18 месеца, дали ще е 24 месеца, той да може да бъде освободен от него. Това е крайната цел на един такъв законопроект. Това ще направим ние. И приключвам, госпожо Председател, с въпрос към министъра, просто да даде едно техническо разяснение. Тъй като между първо и второ гласуване Министерският съвет не може да прави предложения в един приет законопроект, а той казва, че ще предаде предложения, които поне според мен е възможно и да са добри, да обясни технически как, къде, на кого ще ги предаде и в какъв срок, за да могат да ги припознаят народните представители. Тук не говорим за някакви партийни законопроекти, говорим да се приеме един закон, който да помага на българските граждани. Да кажете на кого ще ги дадете и в какъв срок, защото възможно е да се приемат удължени срокове, но не искаме да получим евентуално добрите предложения от Министерството на правосъдието, след като е изтекъл този срок и вече не може да ги внесем. Това е просто техническият ми въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Петров, тъй като няколко пъти вече обсъждаме темата, благодаря Ви за разбирането. По същество: предложенията, по които вече сме приключили работа и които в момента се комуникират с Европейската комисия, за да се уточни, че съответстват на изискванията и по ПВУ – надявам се, в рамките на седмица да имаме отговор от тях, но това е процес, който е започнал сега, ще бъдат предоставени официално на председателя на Правната комисия и на всички членове на Правната комисия, за да може в рамките и на работната група, която предстои, и по начин, по който счетем за удачен – лично аз предложих и на госпожа Александрова да домакинствам няколко работни срещи на народните представители или да се включа в парламента – за да можем да вземем такова решение, тоест да прегледаме всяко едно от предложенията. Аз също имам бележки по самата дефиниция. От друга страна, тя е фундаментът на закона. Това са въпроси, които заслужават внимание и ще бъдат обсъдени. Просто ние дължим освен съчувствие и адекватни решения. Така че да, положили сме усилия да надградим направеното дотук и се надявам на Вашата подкрепа по повод казаното по-рано от Вас – това е очакването на гражданите, но не бива да им казваме, че ще се изчистят от всички дългове завинаги и при всякакви обстоятелства. И не мога да приема, че разлика между едно лице, което има имущество, и едно лице, което няма имущество, да не прокарваме. Напротив – законът, Вие знаете, го прокарва по отношение на секвестируемо и несеквестируемо имущество. И това е идеята, която е в основата, от друга страна, на начина на третиране на режима на имуществената отговорност и съответното опрощаване на задълженията след това. Да не говорим за абсолютната давност, която вече е част от българското право, макар и с оглед отложеното действие. Така че мисля, че отговорих на всеки от въпросите, които поставихте.

Само да е преди края на срока.

При всички положения. Истината е, че работата е свършена, просто искам да комуникираме, за да не Ви дадем, както казах и вчера в Правната комисия, работен вариант, по който има други бележки, и да правим преработка на работния вариант още преди да го разгледате. Изключително структурирано, по същество, подготвено с помощта на мои колеги, преподаватели по търговско право и несъстоятелност, тоест материя, която би следвало, с оглед специалните знания, да допринесем за нея. Все пак има фундамент. Въпросът е включително, както казах и на Вас, и на колегата Рангелова, добрите идеи от Вашия законопроект – също са обсъдени, да бъдат включени вътре. Търсим най-доброто като общо, не спор за авторство. За сроковете бързаме. Нашата версия е готова. Ако настоявате, можем да я представим, но предлагам да имаме наистина сравнително комуникиран вариант, за да може да не гледате два пъти различни версии, да сравняваме в Тrack Changes, в режим на проследяване на промените. Благодаря Ви.

Колеги от ГЕРБ, аз днес не мога да Ви позная! Вие със страшна сила защитавате длъжниците. За разлика от вчера, когато защитавахте колекторските фирми. Не позволихте да гласуваме нашия закон, на МЕЧ, който правеше защита от всякакви агресивни практики на колекторите, с процедурен трик – намалихте времето. Днес госпожа Киселова не можа да намери една минута, за да отървем от лихварите хилядите български граждани. Днес обаче извъртаме тая позиция на 180 градуса и почвате да защитавате длъжниците. Сега, не искам да си мисля, че това е само защото вчера беше законът на МЕЧ, а днес идва от Министерския съвет. Вие така бързо си променихте мнението и станахте големи защитници на хората, които са вечни длъжници в България. Ако говорим по същество, по нашия закон, който гледаме в момента, пак искам да спомена: тези големи изисквания за добросъвестност го правят неприложим. Никой няма да може да се възползва от този закон. Сигурно и аз ако фалирам, и аз няма да мога да се класирам по тези 8 точки и 5 алинеи, които са записани. Това нещо ще трябва да се променя в работни групи. Другото, което е – предварителните такси, които трябва да се заплащат. Как един длъжник, който е фалирал, защото е имал един кредит от 3000 лв., ще заплати съдебни такси, ще заплати на синдици и така нататък? Също така е измислена една дълга процедура, която е копирана, както каза и министърът, от несъстоятелност на търговските дружества. Тя е изцяло неприложима. Вие не знаете колко длъжници и колко хора го чакат този закон, но аз ще Ви кажа, че това са над 500 хиляди души! Ако той стане приложим за тези хора, ние ще задръстим не само окръжния съд, но дори и да го направим на районен съд да бъде подсъдността, ще задръстим и там. И е редно да се помисли – това в много държави е уредено и по друг начин, извънсъдебен, дали ще бъде административен – може да се дадат някакви задължения на съдебните изпълнители, защото те, така или иначе, познават имуществото на длъжниците, правили са им описи, знаят какво дължат, могат да бъдат натоварени с някаква много по-бърза процедура. Защото, когато го правим през съда, ние трябва да правим повторни описи, трябва да се назначават синдици, управление на имуществото. Това няма как да отговаря на обществената потребност, когато един човек е с 2 или с 3 хиляди лева и е фалирал, защото не си мислете, че хората в България масово дължат стотици хиляди левове или милиони. Масово хората в България са фалирали със суми до 10 хиляди лева, които не могат да изплатят. Те се нуждаят от бърза процедура. Ние в работната група ще съдействаме за промени, по всякакъв начин да ускорим тази процедура. И тези 3, или 5 години, които са вкарани в закона, след като бъдеш обявен в несъстоятелност, след като минеш този дълъг съдебен процес, който самият може да бъде 3 или 5 години, ти трябва да чакаш още толкова, за да може да ти се погасят вземанията. Това е абсурдно! Ние в момента имаме 10-годишна абсолютна давност, която е безплатна. Ако един човек реши, той може да изчака просто десетте години или да се възползва от кратката петгодишна давност, ако частният съдебен изпълнител случайно е забравил да извършва действия срещу него. Така че трябва да помислим как да съкратим тази процедура и да дадем някакъв работещ вариант на хората, които са затънали. И не на хората, които са затънали с милиони, за да им се прави тежка търговска несъстоятелност, а на хората, които са затънали със суми под 10 хиляди лева. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Расташки, с две неща просто не съм съгласен. Аз съм си направил една таблица по отношение на основните моменти във всеки един от трите законопроекта, които днес разглеждаме. Първо, по отношението на таксите и разноските. Не съм съгласен, че е фрапантно изискването за заплащане на такси и разноски още при подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Фрапантно е, че дори като изтече този тригодишен срок след плана на осребряване на имуществото, единственото условие не е само три години, ами да е заплатил, забележете – това е чл. 100 от Министерския съвет, да е заплатил и разноските след този тригодишен период, да е удовлетворил поне частично кредиторите! Добре де, този човек изначално няма пари! Ако няма пари да ги удовлетвори, как ще ги удовлетвори? Как? В натура ли – тия кредитори, поне частично? И да не е недобросъвестен. В Законопроекта на ПП-ДБ, който няма да подкрепим, отново три години условие е да е заплатил и разноските. И второто нещо, с което съм несъгласен. Не просто трябва да изтекат тези три години след обикновените срокове по ГПК – ако погледнете и двата законопроекта, без този на БСП – след изтичането на тези допълнителни три години, господин Расташки, отново трябва да се подава молба до съда и да се води едно производство за погасяване на вземанията, което отново е по обикновените срокове по ГПК и сега е записано, че се провежда в окръжните с обжалване на апелативните съдилища. И това допълнително производство няма краен срок и така длъжникът едни десет години ще се разкарва по съдилищата. Аз виждам поне две производства, които той трябва да води, да плаща такси и разноски преди да се освободи. Това просто няма как да работи.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Понеже колегата Петров спомена двата законопроекта, които са на ПП-ДБ, и съответно на Министерския съвет. Искам да обърна внимание, колега Расташки, че по отношение на такси и разноски в нашия законопроект в чл. 25 е записано: „За производството по несъстоятелност се дължи държавна такса в размер на 10 лв. за откриване на производството, разноски за събиране на доказателства и възнаграждение на управителя на имущество. Физическото лице длъжник не внася предварително държавна такса за откриване на производство и разноски за събиране на доказателства в хода на производството“. И по нататък можете да прочетете останалите алинеи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Чел съм законите и наистина в Закона на БСП е предвидено да има само плоска такса от 10 лв., което е добър напредък. Във всичките други закони са предвидени такси, както каза господин Петров. Министърът спомена тук, че са го питали за този закон. Мога да кажа, че на ден ме питат по над 100 души за този закон и те са различни. И мога да Ви покажа – просто аз не мога да отговоря на всички запитвания: кога ще влезе Законът за частния фалит или за несъстоятелност на физическите лица. Тези хора са в това състояние, защото са с висящи изпълнителни дела, които не се прекратяват от частните съдебни изпълнители, защото благодарение на практиката на господин Белазелков, когато беше във Върховния касационен съд, има много тълкувателни решения и решения на ВКС въобще, които пречат на прекратяването на всякакви изпълнителни дела, плод са на някакво банково лоби и само с една молба тези изпълнителни дела се удължават за още две години. И трябва да Ви кажа, че частните съдебни изпълнители държат на една купчина до тях фалшиви, предварително разписани молби със запазени входящи номера през две години и когато един адвокат отиде да проверява делото на един длъжник, тези молби се входират и антидатират. Това се извършва постоянно и е масова практика от голяма част от съдебните изпълнители. Имаме подготвен законопроект и в тази гледна точка. И оттук започват хората да не могат да си изплащат кредитите, да им се трупат огромните лихви, огромните такси. И стигаме до момента, в който те се надяват на един личен фалит, обаче какво става – личният фалит излиза с осем точки за добросъвестност и пет алинеи, от които те няма да могат никога да се възползват. Помислете, ще трябва да го работим много в работните групи. Това нещо трябва да бъде направено използваемо за българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Присъединявам се към всички преждеговоривши, че в действителност това е изключително важен закон, който ще запълни една празнота в нашето законодателство. И ние като парламентарна група на „БСП – Обединена левица“ на първо четене ще подкрепим и трите законопроекта, което според нас е изключително важна първа и съществена крачка към това не само, както казаха и колегите, предвид да предприемем действия за приемане на този закон и в случая със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, а най-вече защото всяка една съвременна, себеуважаваща се държава трябва да има такова законодателство. Тук няма да изтъквам доводите относно това какво се предвижда във всички законопроекти. Единствено и само ще си позволя да обърна внимание на това, което нашият законопроект – на „БСП – Обединена левица“, предвижда, и най-вече за много малките такси, което ще Ви моля, уважаеми колеги, при работната група, уважаеми господин Министър, при последващите обсъждания в Комисията по конституционни и правни въпроси да обсъдим, за да може в действителност това производство да бъде много достъпно за всички тези хора, които са изпаднали в това положение, и да им дадем възможност с такива ниски такси да могат да се заведат такива дела. На второ място, споделяме възгледите за това, че до голяма степен – и вчера на Правна комисия обсъдихме възможността и притеснението ни до каква степен ще бъдат натоварени окръжните съдилища. Затова да помислим как да падне подсъдността, и ако може, в действителност да може още на районни съдилища да се разглеждат като първа инстанция. Не на последно място, искам да обърна внимание за това, че в нашия законопроект – на „БСП – Обединена левица“, е обърнато внимание точно от гледна точка на това какви такси ще се натрупват в едно такова управление на тази собственост от синдиците. Затова именно в нашето предложение предлагаме въвеждане на фигурата на управител на имуществото, който да администрира масата на несъстоятелността, като управители могат да бъдат и служители на Комисията за защита на потребителите. Според нас е една възможност, която може да обсъдим, и да се обединим около такива предложения. Уважаеми народни представители, нашата парламентарна група ще подкрепи на първо четене представените законопроекти за несъстоятелността на физическите лица, тъй като според нас този закон решава изключително важен и наболял проблем относно уреждане на възможността за втори шанс на физическите лица, които поради една или друга причина са изпаднали в неплатежоспособност. Тоест да могат да посрещат задълженията, които те добросъвестно са поемали. Така че благодаря на всички, които се обединяваме около тези позиции. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Както преждеговорившите отбелязаха – дългоочакван закон от българските граждани. Така както министъра го спират в магазина и го питат кога ще бъде приет този закон, така и нас ни питат постоянно. Опасявам се, че по начина, по който в момента е представен, българските граждани ще бъдат разочаровани, защото реалността на законопроектите и това, което те очакват, ще се разминава. Така че, министър Георгиев, имате тежката задача да подготвите една добра разяснителна кампания, след като се приеме и ако се приеме между първо и второ четене този законопроект, за да може максимално много българските граждани да разберат как да се възползват от този закон, да е максимално удобен за тях. Защото в много чести случаи правната материя е такава, че остава неразбираема за широката общественост. Не всички сме юристи, включително и аз не съм, така че имате тежката задача да го направите. Тежка задача имат и отличните юристи в залата, които между първо и второ четене трябва да прецизират тези законопроекти, защото частта с определението за добросъвестен длъжник и недобросъвестност в момента са доста подробни и много трудно голяма част от българските граждани, които попадат в графата длъжници, могат да се възползват от нея. С толкова много точки наистина е трудно да влезеш в тази графа. Апелирам да се намалят изискванията за това нещо. Разбира се, не говорим за кредитна амнистия, която много от хората очакват да има, не говоря за това, но просто да се намалят изискванията за хората да се възползват по този законопроект. От гледна точка на производството по несъстоятелност също трябва да се помисли за максимално скъсяване на сроковете, защото може да се изпадне в ситуация, когато длъжниците ще предпочетат да приемат тормоза на колекторските фирми и да изчакат изтичането по давност на техните задължения, вместо да започнат производството по несъстоятелност, защото то е свързано с изплащане все пак на някаква част от задълженията. И от гледна на това, че може да се случи така, че разликата от две-три години между срока да не е от голямо значение, те да предпочетат просто да изтече по давност. Това хубаво трябва да се помисли. Трябва да се прецизира и размерът на задълженията, като виждането на ВЪЗРАЖДАНЕ е максимално по-нисък да е прагът. Предложението на БСП от тези три законопроекта е най-разумно – пет минимални заплати. Представителите на ПП-ДБ не знам как са ги измислили тези 24 минимални работни заплати. Това абсолютно изключва всички хора, които са живели на бързи кредити – къде по тяхно желание, къде принудени от обстоятелствата и ситуацията, в която се намират в България. Апелирам възможно най-нисък да е този праг, за да може българските граждани да бъдат удовлетворени от този закон. И да не го приемем само защото е записано в ПВУ, а най-накрая да направим нещо смислено за българския народ и така да върнем доверието на българските граждани в Народното събрание като институция.

Уважаеми колеги, доколкото Законопроектът е на първо четене, няма да се спирам, както преждеговорившите, на отделни членове и параграфи. Очевидно, че е консенсусно не само в залата, но и становищата са такива. Има достатъчно много становища в цялото общество, че Законопроектът е нужен. Нужен е не само заради ПВУ-то, а е нужен просто защото обществото има нужда този въпрос да се уреди. Но това, което ни предлагат и Министерският съвет, и БСП, и ПП-ДБ явно не е това, което ще свърши работа. Искам да наблегна на един друг аспект. Цялото законодателство на България – не само Законът за фалита на физическите лица, се изкривява по един начин, просто като черна дупка. Големите корпорации, заемодателите, банките, топлофикациите, мобилните оператори бавно и полека са изкривили българското законодателство в полза на кредиторите. Това, което в момента трябва да направи Народното събрание, е да върне баланса, така че отговорността за бизнес решенията да се върне към тези, които имат ресурса и капацитета да ги взимат правилно. Става въпрос за следното нещо. Когато отидете в един магазин примерно за потребителска електроника, моментално буквално Ви нападат две, три, четири, пет прекрасни девойки, които Ви предлагат лизинг, които Ви предлагат техника на изплащане, които Ви предлагат кредит. Същото е и с изключително агресивната телевизионна кампания на фирмите за бързите кредити. Всички, които имат било някакви стоки, било свободни пари, се надпреварват в това да ги предлагат на населението. Само че населението невинаги е достатъчно компетентно, невинаги е достатъчно подготвено, невинаги може да разбере и има нужното образование дали това, което му се предлага, е подходящо за него не само точно в този сегашен момент, но и в бъдеще, дали ще може да изплаща кредит, дали има нужда от същата стока. Но законодателството е така изкривено, че практически рискът, бизнес рискът не отива в този, който дава кредита, а в този, който се е излъгал или се е съгласил да го получи. От тази гледна точка този закон не трябва да търси баланс в интересите между кредиторите и кредитополучателите. Напротив, ние тук трябва да дадем приоритет на тези, които са взели кредит, да отстъпим от интересите на тези, които са дали кредит на лице, което не може да го връща. Нека тези, които правят бизнес с бързи кредити, нека тези, които правят бизнес със стоки на лизинг, да бъдат така добри и да си правят анализ на риска, да си преценяват клиентите и да взимат за свои клиенти само лица, които са в състояние да връщат своите кредити. В тази посока очакваме да се направят промени в Закона за фалита на потребителските лица, тоест този закон точно не трябва да бъде балансиран, а напротив – в него трябва да се даде превес на физическите лица, които имат проблеми, защото тук се посочи до какво води това. Интересът на цялото общество е тези хора да остават в България. Аз съм свидетел през дългите години как много хора от един напълно излишно купен телефон или напълно излишно купен телевизор стигат дотам, че в крайна сметка се озовават на полетата за ягоди в Англия или в хотелите в Марбея, или на строителните обекти в Белгия само заради това, че тук те стават жертва на ЧСИ-та, жертва на едни безкрайни дела, от които няма излизане, започват да работят в сивия сектор, започват да работят без здравни осигуровки на черно и в един момент със семейството отиват в друга страна. Това е големият интерес на обществото, това е голямата картина, а не да защитим някакви конкретни пет или десет хиляди вземания на някое ЧСИ или някакъв телевизор, който преди три години е продал „Технополис“. Ние трябва да защитим интереса на тези лица, които поради лошо стечение на житейските обстоятелства или поради някакви недалновидни свои решения на млади години… Между другото статистиката показва, че лицата под 30 години са огромната бройка на лицата с лошо ЦКР. Тоест и Образователното министерство трябва да помогне в тази борба, очевидно младежите не са достатъчно запознати за това как трябва да взимат заеми и как трябва да ги връщат. Целта на този законопроект трябва да бъде отново да върне хората, които са стъпили накриво, в обществото, те да работят легално, да имат здравни осигуровки и да имат здравни вноски. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Дренчев, по същество съм съгласен с част от казаното от Вас, обаче предметният обхват на този закон е различен. Проблемът, който засягате, е изключително сериозен, и той е за финансовата култура и за необходимостта от полагане на така дължимата грижа при проучване на определени кредитни продукти от хората. Законът за несъстоятелността на физически лица обаче се занимава с друга проблематика – с резултатите евентуално по такива или по други причини. Този закон е направен да пази длъжника, като държи сметка за интересите на кредиторите, за да може длъжникът да бъде в състояние да се върне в стопанския и гражданския оборот като пълноценен и пълноправен субект. Този закон не пази съдебните изпълнители, този закон няма общо със съдебните изпълнители – по-скоро може би го маркирахте пътьом това. Той има съвършено различна задача – при какви предпоставки и кои лица могат да поискат защита по същество по закона, да обявят несъстоятелност и какви ще са последиците от това. Това е предметният обхват и включването на други мерки вътре по отношение на практики за потребителско кредитиране и прочие не е в тази материя – това е отделна проблематика. Ние се справяме с проблема именно натрупани задължения вече и честно казано, когато дадем достатъчно добра уредба, ние в някаква степен ще облекчим изобщо решаването на по-големия проблем, за който говорите. Но няма как да Ви кажа, че в доработките, които ние сме направили, адресираме и тези проблеми, които категорично излизат извън предметния обхват на Закона.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ние считаме, че следва да направим един закон, който не просто ще запълни празнота в правната материя на Република България, а трябва да направим закон, който е работещ, който е много, много дълго чакан от българския народ. Всички българи очакват най-сетне ние да оправдаем тяхното доверие и да ги защитим. Никой не обича лобистиката към банките. Банките всъщност са в сивия сектор в Република България – така са ни отбелязали в Европа. Действително между първо и второ четене трябва да се направят доста прецизирания, трябва да има ясни критерии, ясни предпоставки за това кога може да бъде приложен този закон, трябва да има ясни срокове за това производство. И тези срокове да бъдат много разумни, а не да бъдат така удължени, че в действителност този закон да не бъде предпочетен от българите и да те оставят всичко на времето. Ние трябва да ги подпомогнем, трябва да направим нашето общество така, че да има доверие отново да влезе в стопанския оборот. Това се българи, които трябва да могат да заплащат своите осигуровки, това са българи, които трябва да имат желание да останат в България и да работят. Така ще се задвижи може би в една много по-добра посока нашият бюджет, доверието, изборите и надявам се, една по-силна България, една по-добра държава, едно по-добро островче в цялата буря на Европейския съюз и на света. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, ние ще подкрепим два от трите законопроекта. Защо няма да подкрепим този на ПП-ДБ, колегата Петров се обоснова и няма да го повтарям. Другите два ще ги подкрепим, защото действително в голяма степен те отразяват принципите и идеите, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ отдавна защитаваме в нашия законопроект. Иронията обаче тук е горчива, уважаеми български граждани! Същите тези политически сили, които сега внасят тези текстове, не подкрепиха нашия законопроект тогава, когато ние го представихме. И въпреки това Вашите интереси стоят над партийните амбиции, затова ние ще ги подкрепим сега, независимо кой се опитва да събира активи в настоящия ден. Тези два законопроекта, с изключение на този на ПП-ДБ, както и нашият, който беше отхвърлен, адресират един дългогодишен проблем – това е липсата на правна рамка, която да даде втори шанс на добросъвестните длъжници. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме настоявали, че хората, изпаднали в неплатежоспособност не по своя вина, например заради загуба на работа, заради здравословен проблем, хора, които са станали жертва на измама, или няма значение по какъв друг начин, те заслужават защита тези хора, заслужават справедливост. Тези законопроекти подобно на нашия предлагат механизми, като доброволно обявяване на несъстоятелност, план за погасяване на дългове и дори опция за ликвидация на имущество, когато е необходимо. Това са решения, които ние предлагаме отдавна, защото вярваме, че държавата трябва да защитава своите граждани, а не да ги оставя в капана на вечното дългово робство. На следващо място, тези законопроекти предвиждат баланс между интересите на длъжниците и кредиторите – нещо, което също присъстваше в нашето предложение. Ние никога не сме искали да превръщаме несъстоятелността в инструмент за злоупотреба или за безотговорност, а напротив – целта ни е да се помогне на онези, които са готови да поемат отговорност за своите задължения, но имат нужда от подкрепа, за да започнат отново. В тези текстове аз виждам сходство с нашата визия, затова и ще ги подкрепим – това е защитата на обикновения човек, без да се накърняват основните принципи на икономическата справедливост. Разбира се, има текстове, които са спорни, една част от тях се коментираха, а други ще коментираме, ако се стигне до второ гласуване. Надявам се между първо и второ четене те да се изчистят. Между другото, това е нещо, което можеха да предложат народните представители по време на разискването на нашия законопроект – това, което правим ние сега, но както и да е. Българските граждани виждат и знаят какво точно се случва в пленарната зала – учудващо, но много от тях действително следят дебатите. Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ, колеги, господин Министър! Да, наистина Законът за несъстоятелността на физически лица е един дългоочакван нормативен акт не само заради това, че е част от реформите, които са необходими, за да бъдат усвоени парите по Плана за възстановяване и устойчивост, но и заради това, че ще се решат проблемите на една голяма група от хора. Трябва да вметна, че в Германия например целият този проблем е решен с два текста в техния общ Закон за несъстоятелността, а на нас ни се наложи години наред да правим цял закон. Премахва се фигурата на вечния длъжник и се създава възможността гражданите активно да защитават правата си в случай на тормоз от кредитори. Следващите седмици трябва да направим избор пред един по-консервативен или един по-радикален вариант и да видим как да балансираме интересите и на кредиторите, и на длъжниците. Тук съм съгласен с министъра на правосъдието, че трябва да бъдат направени промени между първо и второ четене в законопроектите, като се ускори процедурата и се облекчат съдилищата при приемането ѝ. Ще си позволя да повторя – това са три законопроекта, които слагат едно добро начало и които са в полза на българските граждани. Благодаря.

Господин Председател, господин Министър, достопочтени служители на народа! От ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим законопроектите, но държа да заявя, че е обидно тези законопроекти да се инициират, защото, видите ли, България била длъжна да приеме това законодателство от страх от санкции от Европейския съюз! Фактически знаем, че от 2007 г. България беше задължена да въведе процедура по фалит на частните физически лица съгласно Регламент № 1346/29 май 2000 г. През 2017 г. същият регламент бе отменен и заменен с Директива № 1023/2019 г. На основание чл. 34 от същата директива България бе длъжна да приеме и обнародва въпросните разпоредби до 17 юли 2021 г., но това не се случи, тъй като България изпадна в политическа турбуленция. Последваха седем поредни предсрочни парламентарни избори в рамките на четири години и се смениха осем правителства, пет от които служебни. Сега този законопроект влиза за n-ти път в залата. Предходните законопроекти бяха до 49-ата легислатура, като те дотогава бяха четири на брой. Сега отново са четири, като най-социалният, държа да кажа, е този на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние сме съобразили потребностите на българския народ, който беше изправен до ръба на оцеляването през годините. Наша е идеята за това подсъдността да бъде на районните съдилища, което, както се вижда, се възприема от всички останали групи. Не е възможно примерно в Русенска област, откъдето съм аз, от една община като Борово, Ценово или Две могили подсъдността да бъде на Русенския окръжен съд. Това ще бъде огромно затруднение за живущите там граждани, а е нормално примерно подсъдността да бъде в Районния съд в Бяла, който е най-наблизо. Наша е идеята да се смъкне драстично прага за това какви да бъдат условията за откриване на тази несъстоятелност. Наша е идеята таксата да бъде символична – само в размер на 10 лева. Фактически нашият законопроект е най-балансиран по отношение интересите на длъжник и на кредитор, но държа да заявя, че нямаше да се стигне до необходимост от приемане на подобни норми, имплементирани в законопроекти за несъстоятелност на физическите лица, ако България имаше стабилна държавна власт, която да не допуска външно колониално влияние през изтеклите години, да не допуска приемането на нормите в новия ГПК от 20 юли 2007 г., който влезе в сила на 1 март 2008 г., с които се развързаха ръцете на монополистите, от страна на монополисти като топлофикации, банки и така нататък, които загробиха българския народ. Също така тогава беше приет – 2005-а, и Законът за частния съдебен изпълнител, който направи всичко това да се случи. Сега, в момента, ние лекуваме един вид симптомите, но истинските причини за заболяването са дълбоко вкоренени в действия, извършени преди да се приеме членството на България в Европейския съюз. И час по-скоро трябва да се пристъпи към промяна и в другите законодателни уредби, съобразно които да се възвърнат прерогативите на държавата в интерес на суверена – българския народ.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Тъй като времето е изключително малко, това, което само ще припомня – че на 5 март тази година залата отхвърли нашия законопроект, в който единствен се предлагаше подсъдността да бъде на районните съдилища, на 112 съдилища, за да бъде по-достъпно. Всички тези три законопроекта, които обсъждаме в момента, предлагат окръжните 28 съдилища. Сега се надпреварвате да приемате аргументите на ВЪЗРАЖДАНЕ по отношение на подсъдността. Освен това във Вашето становище, господин Георгиев, по нашия законопроект беше посочено като слабост, че не отговаря на етап 252 от Плана за възстановяване и устойчивост, в което... Сега, разбирате ли – етап 252. Толкова е нелепо, да.

Господин Янчев, толкова добре вървяха дискусиите. Не знам дали сте юрист, ама да изясня нещо. Изясних го и миналия път. Този, който предлагате, представяте за Ваш, е Законопроектът на Министерството на правосъдието в предходен състав. Как да го поясня?! 98% от файла е същият! Има една опция за сравнение. Как да критикуваме собствения си Законопроект?! Второ, в първия момент, в който обсъждаме въпроса за подсъдността, съм Ви казал какво е моето становище, което ще бъде променено в първоначалния проект, който съм заварил. Трето, бележките, за които говорите, не са по този етап толкова. Бележките всъщност показват несъвършенства в уредбата и ние казваме сега: вместо да се караме кой крив, кой прав, дайте да вземем от всеки един от законопроектите хубавото. Но когато има 98% припокриване, освен проблема с плагиатството – в случая няма, добрите идеи, нали, нямат бащинство – трябва да държим сметка за това, че в тези 2% са измислени разни неща, част от които не са никак, как да го кажа деликатно – трябва ни Вашата подкрепа за Законопроекта (смях), така че може би не са най-доброто възможно решение. Вижте и Петров, и Рангелов колко по същество реплики и изказвания направиха. Дайте всеки от това, от което разбира, да говори. Моля да бъде подкрепен Законопроектът. Приемете, че като гласувате Законопроекта на Министерството на правосъдието, подкрепяте Вашия, тъй като първообразът е на Министерството на правосъдието. Просто да вървим напред и както казваше баба ми, светла ѝ памет, мир да има. Благодаря Ви. (Смях. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Първо, на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за допуск на следните лица: Красимир Ненов – заместник-министър на енергетиката, Александрина Димитрова – началник на отдел „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници“ в Министерството на енергетиката, и Васил Стойнов – съветник на министъра на енергетиката.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 51-554-01-72, внесен от Делян Добрев, Павела Митова и Красен Кръстев на 21 март 2025 г. На заседание, проведено на 26 март 2025 г., Комисията по енергетика разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Жечо Станков – министър на енергетиката, Ива Петрова и Красимир Ненов – заместник-министри на енергетиката. По Законопроекта са постъпили становища от: Електроразпределение – ЮГ, Българска ветроенергийна асоциация и Българска петролна и газова асоциация. Законопроектът бе представен от вносителя Делян Добрев. Същият заяви, че са налице нови европейски нормативни актове, с които се поставя нова, по-висока цел от поне 42,5% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза до 2030 г., като нейното изпълнение следва да бъде осигурено от всички държави членки чрез въвеждането на подходящи политики и мерки, осигуряващи ускорен темп на развитие на производството на потребление на възобновяема енергия. Освен привеждане в съответствие с европейското законодателство и избягване на наказателна процедура за несвоевременното му транспониране, предложените изменения са насочени към съществено опростяване и намаляване на срокове и административни процедури, като например тази за издаване на разрешения за реализирането на инвестиционни проекти за изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници и много други. С това ще се създадат условия за повишаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници с оглед постигане на национална цел от най-малко 34,48% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2030 г., заложена в представения за обществени консултации Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., актуализация 2024 г. Министър Жечо Станков изказа положително становище по Законопроекта. По Законопроекта нямаше дискусия. При проведеното гласуване по Законопроекта се получиха следните резултати: „за“ – 13 гласа, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново Начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 от парламентарната група на ИТН, „против“ – 1 глас от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, и без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме Закона за енергията от възобновяеми източници, № 51-554-01-72, внесен от Делян Добрев, Павела Митова и Красен Кръстев на 21 март 2025 г.“ Господин Председател, ако позволите, директно ще премина към становище на вносител.

С предложения законопроект се транспонират разпоредби от няколко директиви на Европейския съюз, по които е налице забава от страна на България и съответно е започната наказателна процедура, като ще се окаже в идните седмици, че България за първи път ще трябва да плаща за нетранспониране на европейска директива на ден по приблизително 9000 евро. Първо по приоритет и важност е транспонирането на Директива 2001 от 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. За нейното непълно транспониране наказателната процедура е в съдебна фаза с дело № С-206/23 на Европейската комисия срещу Република България, като следващата стъпка е произнасяне на Съда на Европейския съюз. Позицията на Европейската комисия в това дело е, че в националното законодателство все още липсва пълно транспониране на някои от разпоредбите на Директивата, и по-конкретно на 11 специфични елемента на Директивата, и в настоящия законопроект за изменение и допълнение на ЗЕВИ са предложени текстове във връзка с конкретните констатации, които са получени от Министерството на енергетиката от Европейската комисия. Втората директива, която се транспонира с така направените изменения, е Директива (ЕС) 2023/2413 за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване и използване на енергията от възобновяеми източници, като посочената директива има два срока за транспониране: 1 юли 2024 г. – за част от разпоредбите, които са свързани с разрешителните процедури, и вторият срок е 21 май 2025 г. – за всички останали точки от Директивата. По отношение на срока за 1 юли 2024 г. България не е транспонирала Директивата и съответно е налице процедура по нарушение срещу страната. След това имаме още една директива на Комисията – Директива (ЕС) 2024/1405 от 14 март за изменение на Приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001 по отношение на допълване на списъка на суровини тип „А“ и тип „Б“ за производство на биогорива и биогаз, като срокът за транспониране на тази директива е 14 септември 2025 г. С по-ранното въвеждане на изискванията на тази делегирана директива се цели повишаване на крайното потребление на енергия от възобновяеми източници в сектор „Транспорт“ и затова сме предложили този законопроект за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите източници, като от Министерството на енергетиката доуточняват, че между първо и второ четене ще бъдат направени някои корекции на така предложения законопроект. Също така ще бъдат направени и предложения от моята парламентарна група. Затова ще помоля впоследствие срокът между първо и второ четене, ако Законопроектът се приеме така, да бъде 5 дни. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми сънародници! Разглеждаме изключително лобистки законопроект, който е в интерес изцяло на инвеститорите на ВЕИ, в ущърб на обществото и в ущърб на обществения интерес, вкарващ нови задължения на всички български общини, за което съм сигурен, че те не знаят, тъй като този законопроект, както вече споменах по-рано, мина само на разглеждане в Комисията по енергетика и въобще не беше предоставен на разглеждане в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Всичките 265 общини в Република България се задължават да направят центрове за административно обслужване към всяка община, в които да организират процедурите за предоставяне на административни услуги по издаване на административни актове по Закона за устройство на територията във връзка с искания за разрешаване изграждането на енергийните обекти. В центровете предоставят на оператора на съответната електропреносна, електроразпределителна и топлопреносна мрежа информация за всяко издадено разрешение за строеж, което е основание за сключване на договор за присъединяване. Освен това предоставят на оператора необходимите документи, удостоверяващи вещното право върху имота, върху който ще се изгради енергийният обект, и издадена виза за проектиране. Изготвят и организират съгласуване на график за изграждане на заявения обект и въвеждането му в експлоатация между заявителя, компетентните органи по ЗУТ, включително експлоатационните дружества и оператора на съответната мрежа, към която обектът ще бъде присъединен. В този график са определени и срокове за приключване на процедурата по издаване на разрешения, включително и въвеждането на обектите в експлоатация. В тези срокове са посочени такива, които са много кратки, нереалистични и няма как да бъдат изпълнени. Затова и поради факта, че няма дори становище от Националното сдружение на общините, което е най-малкото, което трябва да бъде изискано, тъй като касае абсолютно всички български общини, ние няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.

Господин Стоянов, не съм сигурен… Вие добре описахте всички тези промени, които касаят общините – не съм сигурен доколко те са запознати с всички тези нови задължения, които ще им бъдат вменени, не съм сигурен, доколко кметовете са запознати с тези задължения и откъде точно една малка община например ще намери специалисти, които да могат да са добре запознати и с процедурите за присъединяване, пък и с всички документи, които би трябвало да бъдат издадени, като разрешителни и така нататък, за изграждането на една ВЕИ централа. Най-вероятно все още изобщо не са запознати с всичко това. Но това, което пропуснахте според мен да споменете, е за промените в Административнопроцесуалния кодекс, и това, че всъщност, ако има обжалвания за изграждането на дадена централа, изграждането ще продължи. И дори да спечелите някакво дело в даден бъдещ момент, това няма по никакъв начин, първо, да спре изграждането на централата, второ, ако е изградена, не знам какво следва от това. Между другото, този законопроект е много повече в ресора на Регионалната комисия, а не в ресора на Енергийната комисия и не знам защо точно не е разгледан във Вашата комисия включително.

Благодаря, господин Председател. Така е, господин Тодоров. Наистина, в България има 265 общини и не всички са големи, и не всички са тук, в София и в Софийска област. Има много малки общини, които със сигурност нямат капацитета и потенциала да поддържат такива експерти в така наречените центрове за административно обслужване. Интересен е фактът колко бързо се опитва да се прокара този законопроект – на 21 март е входиран в Народното събрание, на 28 март е приет на извънредно заседание на Енергийната комисия и днес, на 3 април, влиза на първо гледане в зала. Но тук според мен става въпрос за това, че трябва да се усвоят едни милиарди за изграждане на фотоволтаични паркове, милиарди за изграждане на ветропаркове, милиарди за изграждане на зарядни станции. Ето това всъщност е цялото бързане за този законопроект. Освен това се въвежда, както господин Тодоров спомена, така нареченото мълчаливо съгласие, което отваря врата в полето, защото в тези срокове, ако органът по издаване на разрешение за строеж, в случая Общината, не се произнесе, се приема, че разрешението за строеж е издадено. И оттам нататък какво следва, ако стане, не дай си боже, някакъв инцидент с вече поставената, да речем, вятърна електроцентрала? Кой ще носи отговорност, никой не може да каже, защото органът по издаване на разрешение за строеж не е спазил срока, съответно инвеститорът се е възползвал от тази промяна в Законопроекта и започва да си прави парка. Друга промяна, която е свързана с това, което господин Тодоров сподели, е бързата процедура по АПК, която, ако някой засегнат реши да обжалва, не спира изграждането на съответния парк от инвеститора. Тоест, ако инвеститорът продължи да си изгражда парка, а в същото време тече делото, в един момент може да се окаже, че вятърният парк или фотоволтаичният парк е изграден, делото е спечелено от ответната страна и тогава какво ще стане? Едва ли някой ще разруши вече изградения парк. Стигаме тук до порочни практики, корупционни схеми и така нататък, които ще бъдат на дневен ред, за да може този парк да продължи своето развитие, и никой няма да се съобрази с това, че определена заинтересована страна е спечелила делото. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ са прави да се възмущават, защото мисля, че на всички в тази зала трябва да ни се даде отговор защо толкова се бърза. Даже, ако забелязахте, ние от „БСП – Обединена левица“ и колегите от ИТН – не говоря от тяхно име, разбира се, но ние гласувахме против това бързане. Затова наистина призовавам експертите – мисля, че господин Стойнов е най-добре запознат, да отговори на няколко въпроса, които сега ще задам, защото наистина е притеснително с това бързане. Но, уви, всичко опира до наказателна процедура. Тоест ние 7 години – говоря като държава, толкова сме се бавили, че накрая едва ли не 2 – 3 дни – и вече голяма спешност! И затова нека от Министерството да дойдат и да обяснят какво ще последва, ако не го приемем този законопроект. Второ – отново се обръщам към експертите, има становище на Министерството на околната среда. Това становище, как да кажа, има определени точки, които задават въпроси, които искат промяна в Законопроекта. Колегите от Министерството на енергетиката вече са запознати именно с притесненията на Министерството на околната страда и водите. Защото тези центрове, които се създават – аз съжалявам, че така говоря, но наистина сме поставени в една такава ситуация, в която всички ние тук гадаем какво трябва да гласуваме – тези центрове де факто ще изместят ли функциите на Министерството на околната среда и водите? Втори въпрос: и доколко останалите притеснения на Министерството ще бъдат взети под внимание от Министерството на енергетиката? Имам трети въпрос. Третият въпрос е: да не би този законопроект – това, което вълнува и гражданите, да отваря вратичката за по-бързата реализация на проекти, касаещи така наречения офшорен вятър? Ние от „БСП – Обединена левица“ сме категорично против именно подобни проекти и причината е една: няма как държава, на която 13% от брутния вътрешен продукт се формира от туризъм, ние по нашето Черноморие да изградим подобни вятърни паркове и да искаме колкото се може повече и повече туристи да идват по нашето Черноморие, да наблюдават тези перки и да се радват колко хубава ни е природата. Следователно тези наши опасения са – тъй като гледаме толкова бързо Законопроекта, затова се нуждаем от отговор от страна на Министерството – да ни обяснят дали наистина се отваря вратичка за по-бързата реализация на подобен род проекти. Защото, ако е така, наистина ще имаме много сериозен сблъсък за второ четене. Това е, което наистина нас ни притеснява. Молбата ми е колегите от Министерството да дойдат на трибуната – разбира се, те могат и да откажат, но молбата ми е наистина да дойдат, защото това бързане наистина притеснява колегите народни представители. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Стойнев, аз съм съгласна с всичко, което Вие зададохте като въпроси към Министерството на енергетиката, и напълно Ви подкрепям. Аз очаквам абсолютно същите отговори като вносител на Законопроекта, защото Министерството на енергетиката е изготвило този законопроект, а и бяхме помолени да го внесем по бързата процедура точно заради това дело, което ни очаква, и санкциите, които могат да ни бъдат наложени. Не просто могат, а ще ни бъдат наложени. Това, с което не съм съгласна с Вас, е да се съгласявате с упреците от страна на ВЪЗРАЖДАНЕ. Предходният говорещ каза, че става въпрос за усвояване на едни пари, а всъщност става въпрос за бързане, за да не се начисляват глоби. Доколкото аз разбирам, това е бързане, за да не се начисляват глоби, разбира се, и нашата парламентарна група иска да знае отговорите на тези въпроси. Зададох въпрос към Министерството на енергетиката каква е причината за въвеждането на тези административни центрове, и ми бе отговорено, че това са предложения, направени от страна на Европейската комисия по Дело С-206/23, като едно от изискванията е ясно формулиране на дейностите на центровете за административно обслужване, с което да се гарантира, че от заявителя няма да се изисква да контактува с повече от едно звено за контакт по време на целия процес по издаване на разрешенията. Разбира се, това не отговаря напълно на моите въпроси по отношение на съществуването на тези центрове и методите за комуникация. А доколкото става въпрос за сроковете, за които Вие говорите, те са по Директива (ЕС) 2023/2413 и чрез тях се въвеждат само срокове, ако една държава прецени да има един или друг тип енергия в своя микс, когато говорим за офшорната енергетика. Що се касае за транспониране на Директива за офшорната енергетика и сроковете за такъв тип проекти, ние нямаме против да го подкрепим, за да транспонираме тази директива, но парламентарната ми група при никакви обстоятелства няма да подкрепи офшорна енергетика. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Митова, напълно съм съгласен с Вашата реплика. Аз по-скоро се съгласих с опасенията на ВЪЗРАЖДАНЕ, че няма яснота как точно ще става бързата процедура по присъединяване, а не това, което Вие казахте – че едва ли не изведнъж ще започнат едни милиарди да се усвояват. Но като съм взел думата, имам и четвърти въпрос към господин Стойнов: дори и да приемем този законопроект, наказателната процедура прекратява ли се? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В отсъствието на министъра на енергетиката и ресорния заместник-министър ще отговоря на поставените въпроси, които са релевантни към представения Законопроект. Първият въпрос – какво ще стане, ако не приемем Законопроекта или ако го приемем, и последният въпрос – дали ще се прекрати наказателната процедура, са обединени. На практика имаме две наказателни процедури за нетранспониране на Директивата за възобновяема енергия – в първия си вариант от 2018 г. и вторият вариант на Директивата от 2023 г. Първата наказателна процедура е в много напреднала фаза, която е пред произнасяне от Съда на Европейския съюз, и там има по-голям елемент на спешност, защото, ако този законопроект не бъде приет и не бъде нотифициран към Съда на Европейския съюз преди произнасянето му, тогава ще последва ежедневна глоба от 9000 евро до крайния момент на транспонирането. Досега България не е била в хипотеза да ѝ бъде налагана такава ежедневна глоба. Това би било прецедент от членството на България в Европейския съюз. За периода обаче назад – преди приемането на Законопроекта, в този случай е почти сигурно, че Съдът на Европейския съюз ще наложи глоба, която, предвид изчисленията ни, би била в размер на около 2 милиона евро. Тя няма как да бъде спасена. Това, което може да бъде спасено, е глобата занапред от 9000 евро на ден, която е в много по-голям размер от старата глоба. Втората наказателна процедура е на последната си фаза преди влизането в Съда на Европейския съюз. Тоест с тези изменения искаме да адресираме и друга паралелна наказателна процедура, която влезе ли в съдебна фаза, глобата става неизбежна. Така че по този начин искаме да минимизираме възможностите България да понесе санкции заради неспазване на законодателството до минимум и оттам идва и тази известна спешност за приемането на Законопроекта. По отношение на въпросите за административните центрове, които и народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ споменаха. Искам да стане ясно, че този законопроект не създава нови административни центрове. Тези административни центрове съществуват от 2020 г. по силата на Наредбата за административното обслужване. Тоест никаква нова фигура в общините не се създава, всяка една община има такъв център за административно обслужване. Единственото, което прави Законопроектът, е да уточни, че този център играе ролята на така нареченото едно гише. Този център е по-скоро координационно звено, което не осъществява разрешителни процедури, не осъществява други административни процедури, освен да координира съществуващите процедури в секторното законодателство и да направи така, че заявителят да не ходи до пет различни гишета в пет различни ведомства, ами този център да разпрати документите и да създаде график, така че да бъде ясно как съответните процедури да се движат паралелно.

Има ли такива хора на място и кой ще ги обучи?

Да, тези хора ги има на място, тези хора и към момента работят, тези хора и към момента осъществяват такива процедури.

Има такива хора във всяка една община?

Точно така, тези общини...

И към момента тези общини имат същото задължение. Просто Директивата, транспонирането на Директивата прави по-ясно, че конкретно за инвестиционните проекти във ВЕИ административните центрове ще ги координират. По отношение на въпроса за офшорния вятър. Нека бъде ясно – този закон, Законопроектът, който ние защитаваме, не създава рамка за офшорен вятър, не създава условия как проекти за офшорен вятър ще бъдат изграждани, и не касае въпроса за по същество проектната дейност, свързана с офшорен вятър. Единственото, което Законът казва, е, че в случай че има такава рамка в страната и има процедура, предвидена за това как да се развива офшорен вятър, общите срокове за изграждането на един такъв проект и за разрешителните за изграждане не трябва да са повече от три години. Но това е само и единствено разпоредба, касаеща сроковете, в хипотеза, в която в бъдеще в някакъв момент има и нормативна рамка, която да създава възможности за тези проекти. Така че не, Законопроектът не касае офшорния вятър по същество, не създава условия за изграждането му, не дава разрешения и не прави нищо друго, освен да каже, че ако има хипотеза на изграждане на офшорен вятър, разрешителните за този проект не трябва да са по-дълги от три години. По отношение на последния въпрос, който беше свързан и с крайните срокове. Законопроектът не предвижда нито една разлика от съществуващите срокове. Това, което Законопроектът казва, е, че тези срокове трябва да бъдат координирани по такъв начин, че спазването на всички срокове, така както са предвидени в законодателството, не следва да надвишава някакви предели. Това е изискване по Директивата, което е много ясно разписано и с което ние трябва да се съобразим. И последно – всъщност това беше част от въпроса – каква ще бъде компетентността на центровете и дали ще изместят някои от другите компетентни ведомства? Отговорът отново е не. Тези центрове имат за цел единствено и само координация. Те ще бъдат пощенска кутия, така че да спестят на заявителя ходенето по различни гишета и да могат да координират дейностите, които прави администрацията във връзка с разрешаването на инвестиционния проект по ЗУТ, действията, които прави компетентната администрация по Закона за опазване на околната среда, и всички останали компетентни ведомства, така че те да работят координирано помежду си, за да може сроковете да не се разтягат твърде дълго и да не минават границите, които са предвидени в Директивата. Надявам се това да е изчерпало всички въпроси.

Това ли е становището на Министерството на околната среда и водите?

Точно така, становището на Министерството на околната среда и водите касае три конкретни хипотези, които са въпрос на уточняване на точния смисъл на разпоредбата, не касаят идеята на Законопроекта и могат да бъдат изчистени в абсолютно оперативен порядък. Става дума за корекция буквално на две-три думи в съответния член, така че да бъде ясно какво е значението му. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя коментар по така внесения закон. Първо съм изключително възмутена от факта, че почти всеки член на Закона се привързва със Закона за устройство на територията, тоест се вменяват задължения, които трябва да се спазват по Закона за устройство на територията, но Законът не е гледан в Регионална комисия. Най-накрая в последния документ към Закона – предварителната оценка за въздействието на Закона – пише на последната страница, че с предложения закон не се налагат промени в нормативни актове, а на предпоследната страница на самия закон пише, че трябва да се променят еди-кои си членове и алинеи в два закона – в Закона за устройство на територията и в Закона за енергетиката. Тоест тук имаме някакъв супер нескопосан текст. От много бързане не е помислено. В § 4, чл. 17 се създава нова точка 9 за така наречената бърза процедура за ВЕИ централа. Наричаш си проекта ВЕИ централа, не е казано до каква мощност, каква е тая ВЕИ централа, върху каква територия, с какъв обхват, от какъв възобновяем източник, но щом се казва „централа“, се предлагат бързи административни и съдебни процедури, включително когато е засегната околната среда и опазването на биоразнообразието. Тоест – прескачане на процедурата по ОВОС. Вече се каза за огромните задължения, които се вменяват на общините. И забележете! В § 6, чл. 22, ал. 6 общините трябва в тридневен срок да отговорят на инвеститорите дали проектите им отговарят по Закона за устройство на територията. Ама това са сложни инвестиционни проекти, дами и господа! Те имат много документи, те се придружават с много графични материали, с изчисления, с документи, със съгласувателни писма, с изходни данни и така нататък. Как така общините?! Каква е тази бърза работа, че в тридневен срок трябва да се отговори на потенциалните възложители?! И най-смешното задължение, което се вменява, дами и господа, на общините, на административните центрове, за които вече се говори – тези административни центрове да направят график, в който трябва в определен период от време да издадат разрешенията за строеж и да бъдат въведени в експлоатация. Например за вятърни централи до три години! Живи или мъртви, инвеститорите до три години – тук сроковете са задължителни, да ги въведат в експлоатация! И за това са отговорни и общините, а инвеститорите само са задължени. Така че това са абсолютно несъстоятелни…. Законът за устройство на територията е уредил тези въпроси: когато имате разрешение за строеж, до колко години може да го ползвате; на петата година трябва да сте построили обекта; ако сте болен, изпаднал в несъстоятелност или нямате пари, може да го продължите това разрешение за строеж и така нататък, но тук има специални изисквания. Става дума вероятно за двама-трима инвеститори в България. Но най-нескопосаният текст, който виждам в този закон – за всички, които тук са инженери и разбиращи от техническа материя – на една страница се говори за ВЕИ-та с мощност 10,8 киловата, на друга страница 12 киловата, на друга 20 киловата, 50 киловата, 150 киловата и 50 мегавата. Между тези цифри няма никаква връзка, никаква логическа връзка, никакъв смисъл, никаква логика. Затова, поради всичките тези причини, ние от партия МЕЧ няма да подкрепим този закон. Той е определено лобистки!

Благодаря, господин Председател. Поредно разглеждане и ревизиране на процедурите за изграждане и присъединяване на ВЕИ централи отново. Единствените аргументи, които чухме, са, че се транспонират европейски директиви. И от вносителите, и от авторите на Законопроекта от Министерството на енергетиката не чухме нито един аргумент защо този законопроект е полезен, знам ли, за потребителите, полезен за икономиката ни, полезен за енергетиката ни. Изобщо полезен ли е за някой? Единственото, което казахте, е, че се транспонират европейски директиви. И тук въпросът ми към господина от Министерството на енергетиката е: а колко текстове от този законопроект не са по европейски директиви – Вие сте ги включили в Законопроекта, защото има и такива. Има и такива. Казахте, че не се съкращават срокове. Всъщност точно има срокове, които се съкращават. Госпожата, която говореше преди мен, спомена няколко такива срока, които се съкращават. Единственият аргумент е, че се транспонират европейски директиви, защото, видите ли, щели да ни наложат 9 хил. евро на ден глоба! А кога веднъж ще чуя, кажете ми, че ние ще наложим на Европейската комисия глоба в размер на 9 хил. евро на ден за това, че ни кара да транспонираме в националното ни законодателство пълни, да не кажа какво, вредни законопроекти европейско законодателство? Можем дори да ги приспаднем от членския внос на България към Европейския съюз, който вече надхвърля 2,5 милиарда на година. Без съмнение, едно от най-големите притеснения и за мен, и за нашата група е това именно че се съкращават срокове. Има такива срокове! Вземете си прочетете собствения законопроект! Защото по този начин вече държавните институции – с тези по-кратки срокове, в които трябва да издават съответните документи, разрешителни за строеж – с тези по-кратки срокове качеството на контрол вече спада вече драстично. На практика ние стигаме до ситуация, в която дори се прилага правилото за мълчаливото съгласие. Това означава, че ако съответният главен архитект на общината не издаде разрешително за строеж в установения срок – за вятърни централи беше казано три години, но за по-малки фотоволтаични централи срокът е един месец, само един месец! – и се стига до там, че се прилага това правило за мълчаливото съгласие, което значи, че строителното за строеж е издадено, без да е реално издадено, фактически, физически, просто се прилага това правило. И това, между другото, е много опасно правило, което ще започне да се прилага, защото не е ясно кой носи отговорността, ако нещо се случи. И това, между другото, е въпрос, който е бил разглеждан не само в България, той не е наш частен случай. Включително и в други страни, където това правило се е предлагало да бъде приложено, е възниквал въпросът: какво става, ако духне вятър, панелите литнат, има материални щети или не дай боже има някакви човешки жертви, тогава кой носи отговорността? Това е изключително вредно, което се прави. Това по отношение изграждането на централите. По отношение на присъединителните процедури се предвижда така нареченият уведомителен режим – по начина, по който той в момента се прилага за централи до 20 киловата, но вече говорим за големи централи, които са огромни съоръжения, които заемат десетки декари площ – 20, 30 декара, с до 50 пъти по-висока инсталирана мощност. И това, което трябва да направите, за да бъде присъединена централата, е: подавате си едно уведомление към оператор, той е задължен вече да прави там, каквото прави – рехабилитация по мрежата, да Ви осигури мощност, достъп и така нататък. И това означава, че ще имаме пълна липса на всякакво прогнозиране на плановете и инвестиционните програми на ЕРП-тата. И възниква въпросът: в такъв случай и с такива извънредни дори, бих казал, разходи, които ще възникват, кой ще гарантира развитието на мрежата по отношение на битовите потребители? Явно ще продължим да стоим без ток по празниците!

Благодаря, господин Председател. Господин Тодоров, Вие като експерт в сферата на енергетиката бихте ли запознали народните представители докога всъщност ще трябва да се съобразяваме и да транспонираме директиви, свързани със зелената сделка, и колко всъщност е въглеродният отпечатък на България спрямо Европейския съюз и в световен мащаб? Благодаря.

Господин Стоянов, единствената причина, поради която продължаваме цялото това зелено безумие, е, защото няколко брюкселски бюрократи продължават да живеят в някаква своя зелена утопия, напълно са скъсали връзките с реалността. За щастие, все повече страни – членки на Европейския съюз, надигат глас срещу така наречената зелена сделка. Включително и ние ще предложим излизане на България от зелената сделка и да спрем да плащаме тези зелени емисии, които са своеобразен данък. По отношение на това какъв е точно въглеродният отпечатък на България, искам да Ви кажа, че САЩ например също подписаха и ще излязат от така нареченото Парижко споразумение. А също виждаме, че Русия, Китай и Индия например никога не са поставили климатичните промени като приоритет. Те винаги са гледали на първо място собствения си интерес и интереса на техните икономики. Защо казвам тези четири държави – САЩ, Китай, Индия и Русия? Защото това са четирите страни в целия свят, които отделят и имат най-голям въглероден отпечатък. Техните икономики отдават в атмосферата до 60% в световен мащаб от всички въглеродни емисии, които се отдават в атмосферата. При положение че в световен мащаб се отделят около 37 – 38 млрд. тона въглеродни емисии, делът на България е 37 – 38 милиона. Тоест една десета от процента е въглеродният отпечатък на България в световен мащаб. А Европейският съюз отделя около 2 млрд. и 500 млн. тона емисии, което означава, че при 37 милиона малко над 1% от емисиите, които се отделят от Европейския съюз, идват от България. И благодарение на всички тези брюкселски бюрократи, които продължават да живеят в своята зелена утопия, ние като държава – част от Европейския съюз, сме принудени именно такива вредни законопроекти да транспонираме в нашето законодателство, като едва ли не, че ще спасим света! Знаете ли колко е въглеродният отпечатък на Европейския съюз в световен мащаб? Седем процента! Тоест, ако си затворим промишлеността, ако си затворим цялата енергетика, ако на територията на Европа има само – не знам, гори, джунгли и растителност, това в световен мащаб ще спести само 7% от въглеродните емисии. Едно голямо нищо! Едно голямо нищо е това! Затова казвам, че тези хора живеят в някаква паралелна измислена реалност. Ако говорим само по отношение на енергетиката, там въглеродният отпечатък е дори още по-малък. За Европа е 7%, но въглеродният отпечатък от енергетиката е до 3%, защото друга част от емисиите идват от промишленост, от коли и така нататък. Тоест, ако цяла Европа, всички производствени мощности минат към ВЕИ производство, тоест…

…такива, които произвеждат от слънце, вода, вятър…

Тоест ние ще спестим в световен мащаб само 3% от въглеродните емисии. Абсолютно нищо няма да спестим, а това ще означава само и единствено, че на практика икономиките на тези държави ще се самоубият.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не съм съгласен със заместник-министъра, че днеска имало в общините изградени административни центрове, че те няма да бъдат натоварени с допълнителни функции. Ако внимателно прочетем промените, които се предлагат в чл. 22, ще видим, че се вменяват допълнителни задължения към общините. Тези центрове, които днес съществуват в общините, не са в това състояние – да организират тези задължения, които се вменяват. Разбира се, има служба във всяка община, която се занимава с устройство на територията. И тогава задавам въпроса: без да е минал Законопроектът в Комисията по регионална политика и благоустройство, която се занимава с устройство на територията… Комитова правилно отбеляза – почти всеки член от проекта има връзка с устройството на територията, почти всеки член от проекта. Сигурно е вярно това, което колегите вносители казват: „Ние трябва да бързаме!“, сигурно е вярно. Но е вярно и друго: има и други директиви. Колко в залата са запознати с директивите във връзка със самоуправлението? Там също са вменени – ние трансформирахме едни задължения във връзка с местното самоуправление. В момента ще натоварим общините. И в момента някой може ли да каже становището на Министерството на регионалното развитие? Няма такова становище! Затуй не казвам, че съм против. Напротив – трябва да има подобен законопроект, но този законопроект трябва да бъде изчистен и парламентът веднъж завинаги трябва да забрави за тази порочна практика на коляно да се предлага, защото Министерството не е успяло навреме да съгласува един законопроект в Министерския съвет. Ние ще допуснем фатални грешки – виждам в текстовете, после е трудно да се оправят. И имам различно мнение, разбира се, с колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ във връзка с принципа за мълчаливото съгласие. Не е вярно, че няма задължение! А какво ще стане, ако той не се произнесе, Общината не се произнесе? Затуй трябва да се произнесе в този срок. Във всички нормални страни с развита демокрация почти във всички сектори се налага вече принципът на мълчаливото съгласие, защото в случая, когато е мълчаливият отказ, отказват – не е длъжен да пише мотиви защо отказват. И като отиде в съда, постоянно губят дела. Но когато го има принципа на мълчаливото съгласие, Общината, архитектът, юристът трябва да пише защо отказва да издава разрешение. Ние не бива да се плашим от този принцип – най-голямата заслуга в борбата с корупцията има принципът за мълчаливото съгласие, ако бъде въведен. Тоест това е една голяма възможност – въвеждането на този принцип в строителния процес, да пресечем масово мълчаливия отказ да се прилага. Не виждам кой е този юрист, който ще откаже издаването на разрешение за строителство, ако всички документи отговарят на условията. Той ще бъде принуден да отговори за 30 дена. Ако не отговаря, значи бойкотира работата. Като отиде в съда, нали ще оборят това, което е писал? Кой е този юрист, който ще пише глупости?! Аз съм скромен юрист, но няма юрист, който да си позволява да пише глупости, когато знае, че 100% в съда това ще отпадне. Ами непроизнасянето – това означава, че се съгласяват, мълчаливото съгласие! И тогава ще търсим сметка от този, който не се е произнесъл, защо не се произнася и Общината губи от това нещо. В някои сектори вече е въведено мълчаливото съгласие. Що се отнася до другата област, като се абстрахирам, пак казвам: опасявам се, че без становище на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление не е възможно на второ четене един такъв закон да бъде приет – малко трудно го виждам аз, когато всеки член е свързан с устройството на територията. Второто, във връзка с различните... Може да се въведе евентуално опасността, ако го има за мълчаливото съгласие за определени мощности да бъде този принцип въведен – за определени мощности, за да се предизвика по-бърза процедура. Но, уважаеми колеги, когато един предприемач тръгва да построи една скромна фабрика за създаване на работни места в една община, при него ще важат едни процедури, които са дълги, но когато става въпрос за изграждане на една малка централа, при него ще важат едни процедури, които са много бързи. Получава се едно разминаване, въпреки че Общината по принцип иска да стимулира създаването на работни места. В случая се разминаваме – от едната страна четем само директивите във връзка със Закона за възобновяемите източници, но забравяме другите директиви. Не съм убеден, че тези директиви в този си вид, така, както предлагат в проекта, не противоречат на други директиви, които са в посока на местното самоуправление. И бих помолил, дали е възможно да се отложи разглеждането на Законопроекта, за да бъде разгледан в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление? Останалото, колеги, не е сериозно – да се оправдаваме, че има някаква процедура. Ще нанесем по-големи вреди на общините. Няма кой да им възстанови, няма кой да им даде допълнителни средства в общинския бюджет, колеги. Няма! Бюджетът мина. Това е, което има. И този законопроект не касае София, не касае толкова Пловдив и Варна даже донякъде, касае повече средните общини, които няма да могат да си позволят да назначат допълнителни специалисти. Ако някой мисли, че тези информационни центрове, които са днес в общините, ще се занимават с устройство на територията – това никога няма да стане! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Моята процедура е да помоля господин Стойнов, който е член на Министерството на енергетиката и виждам, че е запознат добре със Законопроекта, и тъй като в Заключителните разпоредби на няколко места се касаят и фуражни култури, и селскостопански постройки – да не изреждам, мисля, че § 13 – преходни култури, защитни култури, да кажете съгласувахте ли това с Министерството на земеделието и с браншовите организации?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В България имаме голям проблем с административната тежест. Това отблъсква много инвестиции, отблъсква много парични потоци от нашата страна. Някой не знам дали се е занимавал от Вас да пробва да си инсталира солари на покрива? Процедурата е същата, каквато да направиш соларен парк. Да не говорим, че самата процедура изисква строително разрешение, но по ЗУТ, поставянето на соларен панел на покрива не изисква строително разрешение по ЗУТ. Това не е строителство. Какво лошо има в Законопроекта, който облекчава толкова много административната тежест? Предвижда се до 10,8 киловата мощности да става само с уведомление, тоест това означава, че си купувате един соларен панел, слагате го на терасата и той започва да Ви пести от сметката за ток, а когато Ви няма, Ви изкарва пари. Затова трябва да подкрепим този законопроект и когато минем на между първо и второ четене, да се направят съответните предложения и да минем към корекция. Но оставете наказателните процедури! Ние имаме страхотна административна тежест и нужда от такъв законопроект. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Минев, не съм съгласен с Вашето изказване, защото всички тези промени, за които Вие твърдите, административните тежести, са свързани със Закона за устройство на територията. Както вече стана ясно, в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление този законопроект въобще не е внесен, въобще не е гледан, а именно там се касаят точно тези промени. Не знам поради каква причина само през Комисията по енергетика мина този закон, за да може по най-бързия начин да се намалят сроковете и да се отвори така наречената врата в полето. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, вземам тук думата за кратка реплика. Наистина има много голяма административна тежест, която се съдържа най-вече в Закона за устройство на територията и съпътстващите актове, но този закон за устройство на територията е променян многократно, даже ние в нашите среди го наричаме Закон за убийство на територията, натоварен е със страшно много ангажименти. Този закон, който беше създаден от дълго управляващи партии, с голяма административна тежест, е първата причина да се откажат чуждестранните инвеститори от България. Но това, с което не съм съгласна в момента – ако ще облекчаваме процедурите за централи, за възобновяеми енергийни източници, защо държим тежки процедури за магистрални водопроводи и ВиК мрежи, свързани с оценка на въздействието на околната среда, с тежки и дълги съгласувателни процедури, с обжалвания и прочее? Къде е Киро на кирия – да бързаме толкова много за ВЕИ-тата, а да имаме тежки процедури, когато трябва да осигурим жизненоважна питейна вода за българските граждани?! Благодаря. (Частични ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря, господин Председателстващ. Досега в дебата пропуснахме да споменем една от най-мащабните, по-скоро най-мащабната дейност, която ще бъде засегната от този законопроект, ако той бъде приет, а това е именно продължаващото масово, безогледно и бих казал, безумно изграждане на все повече огромни соларни централи в България. Това смятам, че го вижда всеки от нас, когато пътува из страната. И тук имаме опасение, че тези процеси могат да стават с една идея по-лесно, по-бързо да се получават разрешителни. Но ние не просто сме против този законопроект, а смятаме, че много скоро, много бързо държавата трябва да вземе спешни мерки тези огромни паркове, които се изграждат в момента, да бъдат последните. Защото ние много рядко си задаваме въпроса публично, но това ще стане съвсем актуално много скоро. А въпросът е: какво се случва с нашата българска земя, след като приключи експлоатационният период на соларните паркове? Какво става с цялото това желязо и най-вече със самите соларни панели, които съдържат, ако щете, дори няколко вида тежки метали? Ние след 20 – 30 години, когато ще приключи експлоатационният период на една централа, която е изградена днес, няма как да знаем кой ще бъде собственик, още по-малко можем да знаем колко ще бъде той добросъвестен стопанин. И тук някъде идва моментът да си припомним, че в крайна сметка – въпреки огромните медийни кампании преди доста години вече, въпреки това, че все още тази енергия се води зелена, не бива да забравяме, че тя не е зелена енергия, а тя по-скоро оставя след себе си пустиня, а може да остави и отрова. Ние трябва много спешно да помислим не как да улесняваме процесите по изграждане на такива мощности, които вече са предостатъчно, така или иначе, а трябва да помислим как да ограничим изграждането на такива централи. Благодаря.

Господин Проданов, не обяснихте – след като приключи експлоатационният живот на един фотоволтаик или перка, след това ще се наложи загробване на тези съоръжения – може ли да обясните какъв е ефектът, дълготрайният ефект върху почвите след такава процедура?

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Петрова, всъщност проблемите за почвата започват още преди да е изграден самият соларен парк. На терените влиза тежка техника, която буквално гази, и газейки почвата, я уплътнява доста, което намалява нейната въздухопроводимост и започват едни процеси на намаление на нейното качество. Това е при самото изграждане още на един такъв соларен парк. След това отново, при изграждането, често се премахва хумусният слой, който е най-важен за плодородието на една почва, променя се нейният микроклимат, панелите създават неравномерно осветление и затопляне, което нарушава баланса на влагата и температурата и почвата под тях. Така че Вие попитахте каква е дългосрочната тенденция. Дългосрочната прогноза за тези хиляди, десетки хиляди декари бивши гори и бивши български плодородни земи е изключително тежка. След края на жизнения цикъл на батериите на соларните панели терените много често остават непригодни за земеделска дейност и за възстановяване, тъй като структурата и съставът на почвата са силно изменени. Това, което се нарича рекултивация на един терен, ще бъде изключително сложно и последиците ще бъдат непредвидими. От друга страна, в България все още няма ясна нормативна уредба за това какво се случва, защото, ако Вие си закупите автомобил, трябва да платите екотакса. Тази екотакса, ако някой е забравил, урежда това какво ще направи държавата с Вашия автомобил, когато Вие го дерегистрирате, когато той вече не е в движение. Никой не може да Ви обясни обаче в момента какво се случва с тоновете материал, които ще останат от един соларен парк, и какъв ще бъде ефектът от това в крайна сметка. Всичко това е изключително опасно не само за нашата природа, това е нещо, върху което да не мислим или което да не говорим, би било напълно безотговорно. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Днес разглеждаме Законопроект, който, на първо място не отразява реалната необходимост за поддържане на енергийната сигурност на България. Въпреки амбицията на предложените изменения, които обаче са реално част от външен натиск – било то под формата на Директива или едностранни решения, в никакъв случай не отговарят на реалните нужди на обществото. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници поставя акцент върху увеличеното участие на частни инвеститори в секторите на енергетиката, което рискува да засили монополите и да увеличи цените за обикновените хора. Този подход ще доведе до повече разходи за гражданите и ще постави под заплаха държавната енергийна независимост. Предложените изменения в Законопроекта за ВЕИ прокарват реформи уж за зелен преход и пазарна либерализация, но крият и скрити разходи за крайните клиенти. Като пример мога да дам: улесненото изграждане на ВЕИ без адекватно планиране на мрежата може да повиши мрежовите такси. Няма ясна визия за това как ще се защити публичният интерес и как ще се съобразим със специфичните нужди на българския пазар, както и с реалността, че страната ни не разполага със солидни възможности за значително увеличаване на капацитета на ВЕИ, без да навреди на традиционните източници на енергия, които остават основни за поддържане на стабилността на енергетиката. Особено притеснително е и улесняването на процедурите за издаване на разрешителни за строеж, което създава условия за неограничено разрастване на фотоволтаичните и на вятърните паркове. Това може до доведе до още по-голямо унищожение на природата и на териториите ни, като се откриват нови и нови проекти, които не се съобразяват с нуждите и интересите на местното население. Вместо да се търси баланс между устойчивото развитие на възобновяемите източници и опазването на природата, този законопроект дава зелена светлина за безразборно строителство, което може да се окаже пагубно за нашата екосистема. Ето защо, както вече казахме по-рано, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този законопроект. Ние сме на мнение, че трябва да се търсят решения, които да защитават интересите на българския народ и да се запазят природните ресурси. Развитието на енергийния сектор не бива да бъде за сметка на природата и на здравето на гражданите. Благодаря.

Госпожо Петрова, не стана ясно, за мен лично – тези мащабни проекти, за които Вие споменахте като проблемни, има ли такива в момента задействани в България, и по-конкретно в някой регион, към който ние имаме оперативен интерес в момента? Благодаря.

Благодаря за репликата. Мога да обясня каква е ситуацията в региона, откъдето съм родом и откъдето съм избрана – от житницата на България, Добруджа, както и в района на Черноморието. Там и в момента цари безразборно засаждане на ветрогенератори. Ние там виждаме поглъщането на земеделски земи и значителни изменения в ландшафта и екосистемата. Ускореното изграждане на тези възобновяеми енергийни източници не само не се съобразява с нуждата на местната общност, но и поставя под сериозна заплаха жизнената среда и бъдещето на тези райони. Такъв тип проекти – без достатъчен контрол и стратегия за защита на природата и интересите на хората, ще доведат до още по-големи социални и екологични проблеми. Държа да отбележа, че един път сменено предназначението за ползване на земята, то е необратимо. Тоест унищожаваш земеделска земя, тя става с друго предназначение и повече обратно не може да се върне статутът на земята да бъде земеделска. В Законопроекта се описват и улеснени процедури, кратки срокове за получаване на разрешение за строеж, за въвеждане в експлоатация на възобновяеми енергийни източници в морето. А дали това е наистина, което искат хората – още перки, примерно в Добруджа? И не стига, че имаме перки в Добруджа, ами да си засадим още такива и в Черно море! Изграждането на вятърни паркове в Черно море може да доведе до сериозни последствия за морската екосистема и да постави под риск сектор „Рибарство“ и туристическия сектор, които са основни източници на доходи за местните общности по Черноморието. Даже мога да спомена, че вече се беше внасял, веднъж или два пъти, такъв законопроект за възобновяеми енергийни източници в морето. Втория път даже стигна до залата. Беше организирана кръгла маса, един депутат от района, който не е добре дошъл в родния си край, беше организирал кръгла маса, разпрати покани на всички хора. От цяла България се стекоха различни организации и накрая той не се появи – самия той, на кръглата маса. Не мисля, че изобщо трябва да се повдига въпрос да има или не перки в Черно море, защото не това е, което желаят хората. Вместо да улесняваме осъществяването на неконтролирани проекти, които поставят на карта природните ресурси, благосъстоянието на хората, трябва да се стремим към решения, които гарантират баланс между зелената енергия и опазването на природата. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Общо взето, този законопроект е всичко, което не беше прието с прословутия законопроект на ДПС и ГЕРБ в миналото Народно събрание за тези така наречени проекти от национално значение. Само че тук, в този законопроект, е малко по две, че да не е и по три – от лобистки предложения и лобистки текстове. Даже се чудя защо ДПС не са от вносителите, дали не са го внесли чрез „Има Такъв Народ“? Но това е друга тема. Аз не разбрах от Министерството на енергетиката дали е съгласувано това с Министерството на земеделието и със сектора. Изрично поисках процедура, за да може да отговорите, преди да се изкажа, да кажете, защото Законопроектът касае най-различни култури, които са в земеделието, и нас ни интересува това, разбира се. Най-вече голямата част – понеже изказващите се взеха отношение по ЗУТ, голямата част от териториите, на които ще им бъде променяно предназначението, са земеделски, защото почти всички пътища, всички дълги територии, през които се извършва окабеляване и захранване, и така нататък, са земеделски. И мен това изключително много ме вълнува и ние се занимаваме с това от поне четири Народни събрания – с промяната на статута на земеделските земи. Защото, когато в Четиридесет и осмото народно събрание ние внесохме този мораториум за спиране на изграждането на фотоволтаици върху земеделски земи – български плодородни земеделски земи, пасища, ливади, гори, мери и така нататък, още тогава ГЕРБ и ДПС твърдяха, че ни остава още малко да си постигнем критериите. И тук, господин Председател, да не забравя – ще имаме предложения между първо и второ четене на този законопроект, моля срокът да е максимално дълъг. Тогава управляващите – нищо, че се управляваше държавата с мандата на ПП-ДБ, казаха, че сме почти на финала да си изпълним критериите пред европейските партньори и така нататък – за неутралност, за въглеродни, за зелена енергия и прочее, и прочее, и прочее. И продължават. Оттогава се изградиха и се построиха десетки мегавати фотоволтаични централи. Един такъв, който буквално в последните две години изникна около Мъглиж и заема половината Балкан – давам го просто за пример, хората са изключително възмутени. И е време да спрете вече да лобирате за тези инвеститори, за тези фотоволтаични централи на огромни, огромни територии, защото хората негодуват. Няма да казвам какво е мнението на земеделците и животновъдите, които използват тези територии за пасища. Планове за определяне на приоритетни зони. Това е същото, което беше в оня законопроект, който така и не приехме. И тук няма никакъв проблем петима министри да се съберат да пият по една бира и да решат коя зона ще бъде приоритетна. И почти всяка съседна зона на приоритетната ще бъде засегната и това почти във всеки случай е земеделска земя или гора. И понеже имаше въпроси какво се случва със земеделските земи, след като бъдат изградени върху тях фотоволтаици – нищо. Те вече са със сменено предназначение, водят се за производствени нужди, има до тях електроенергия, това нещо и след 20, и след 30, и след 40 години не може да се превърне отново в гора. Просто земята след тях е засипана с чакъл, хербициди и е тотално засипана. По отношение на Директивата. Аз я изчетох, не съм убеден, че Директивата е за това да насърчаваме производството и изграждането на още, и още, и още фотоволтаични централи. По-скоро Директивата и това, че ни застрашава глоба от 9000 евро на ден, касае нещо съвсем различно.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Петров, Вие стигнахте до Директивата – това е Директива 2001 от 2018 г., и изразихте несъгласие с това, че е включена към мотивите на вносителите, но бихте ли разказали всъщност тази директива за какво се отнася? Благодаря.

Господин Таслаков, в мотивите вносителите казват, че целта на този ЗИД е транспониране на Директива на ЕС 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници. Но всъщност философията на това насърчаване е единствено държавата ни да създаде предпоставки и да създаде условия на инвеститори, които да могат да изграждат фотоволтаици, тоест промяна в закона. Това няма задължителен характер. Няма как да накараш един инвеститор да отиде и да направи инвестиционно намерение върху държавна или общинска земя и върху нея да изгради фотоволтаична централа. По-скоро същността и една от основните цели на тази директива е да се предоставят указания за определяне на суровините за ново поколение биогорива и още куп такива детайли. Но наименованието на Директивата е за насърчаване на електроенергия и устойчиво, и минимално въздействие върху околната среда. Тя няма задължителен характер и няма кой да накара един частен инвеститор да изгражда фотоволтаици върху земеделски земи, които не са негови или които са негови, освен ако не иска да ги прави нещо друго. И тук ЕРП-тата с основание реват, защото дълги години те мачкаха така наречените инвеститори, като изграждаха фотоволтаици върху мрежата, която те стопанисват, те използваха килии в подстанциите, които те стопанисваха, и по този начин тези така наречени инвеститори бяха поставени в една неконкурентна среда. И в момента сега с този законопроект ГЕРБ, ИТН и ДПС малко ще им орежат крилата, което може би не е чак толкова… Ще има малко поучителен характер за тях, но всъщност целият този законопроект е изключително лобистки, изключително вреден и ще отвори вратите за много злоупотреби и много нередности. Благодаря.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е поредният лобистки закон, който ГЕРБ и ДПС се пробват да вкарат, да мине – от Четиридесет и деветото народно събрание насам, когато през Преходните и заключителните разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите направиха опит да променят три други закона: това беше Законът за опазване на околната среда, това беше Законът за устройство на територията и този настоящ закон. Тогава този номер не мина, беше наложено президентско вето, което мина на косъм, между другото, защото беше точно преди изборите. Политическите сили си направиха сметка, че ще понесат повече негативи, отколкото позитиви, ако го прокарат. В Петдесетото народно събрание беше направен опит да се промени Законът за опазване на околната среда, като се премахне втората инстанция на съдебен контрол. Тогава това също не мина. Присъствах на заседанието на Икономическата комисия, въпреки че все още не съм пълноправен член на тази комисия, не на Икономическата – на Енергийната комисия, прощавайте, където този закон беше гласуван буквално за 15 минути. Присъстваше енергийният министър господин Жечо Станков, който благодари за бързата реакция на Комисията. Този закон не беше разглеждан! Той беше гласуван просто ей така – давайте, трябва ни, ето Ви го, заповядайте. И госпожа Павела Митова, която е председател на Енергийната комисия, чувам тук да казва, че всъщност те били против перките в морето и никога нямало да гласуват за тях – но на практика го направиха в Комисията – и че едва ли не големият аргумент, най-важният този закон да бъде приет, било, че щели да ни глобяват по девет хиляди евро на ден. Нека да Ви кажа, че няма опасност засега да плащаме по девет хиляди евро на ден. Европейски наказателни процедури заради нетранспонираните директиви все още не са настъпили и такива няма да настъпят до края на 2025 г. Наистина има транспониране на европейски директиви в този закон за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници, но знаете ли, европейските директиви са транспонирани непълно, неточно и само в тази част, която устройва ВЕИ инвеститорите. Защитата на населението, правото му да избере, да се чуе мнението му, картографирането на зони, които са подходящи и абсолютно неподходящи за инсталиране на ВЕИ, също се съдържат в европейската директива. Но те не са транспонирани. Странно защо? И отново се бърза с приемането на този закон. И аз ще Ви кажа, че това, което знам със сигурност, е, че се бърза да се вземат едни пари. Абсолютно съм убедена в това – и аз, и моите колеги, защото тези опити ги наблюдаваме вече толкова време. Нека да Ви кажа, да Ви кажа, че становище относно този проект е изпратено от Българското дружество за защита на птиците. Тяхното становище изисква да се погледне сериозно на пропуснатите части от европейската директива, които не са транспонирани, а именно извършване на картографиране и определяне на зони за приоритетно развитие на ВЕИ, както и такива, в които ще трябва да бъде забранено изграждането на ВЕИ. Такава зона например е единият от двата най-големи прелетни пътя – Виа Понтика, който обхваща до 150 км от сушата спрямо брега и до 10 км навътре в морето. И се намира в географските области Лудогорие, Добруджа, Бургаска област, Странджа и Сакар. Срокът за картографирането изтича през месец май тази година. И ако това не бъде спазено, нас ни очаква наказателна процедура. Тогава какво ще правим? Пак ли ще бързаме, защото ще рискуваме да плащаме някакви глоби евро на ден? Между другото, картографирането не е нормативно определено, така че с приемането на този закон, при равни други условия, само заради това отново ще бъдем подложени на наказателна процедура. Също така най-важният член, който изисква мерки, с които населението да участва в избора на терени за ВЕИ, а не да му го налагат принудително като овце на заколение, липсва. И знаете ли какво означава това? Че когато не се чува гласът на местната общност, не се отчитат щетите върху местната икономика, защото всички в тази зала ще се съгласят, че има такива, но те не се отчитат от законодателството, ще отидем пак на тази несъвършена процедура по оценка на въздействието върху околната среда, при която инвеститорът във ВЕИ избира сам експерти, плаща им, за да получи подходящо становище за своя проект, и накрая добре подплатеният финансово директор на регионалната инспекция по околната среда и водите одобрява доклада за оценка за въздействието върху околната среда. Имаме фрапиращ и крещящ пример във Варна, където варненската РИОСВ е разрешила набучването на Добруджа с перки, заради които България е плащала по 50 хиляди евро на ден, заради които е била съдена от Европейската комисия заради неспазването на европейското екологично законодателство, което е всъщност източник на много строги екологични норми, които българската власт някак си винаги избирателно прилага и транспонира. От Директивата, която Вие, уважаеми управляващи, се опитвате да кажете колко е страшно, че не е транспонирана, не са транспонирани и в частност чл. 15б, чл. 15в, чл. 15г, чл. 15д, което създава предпоставки за погрешното прилагане на закона. Цитираните членове касаят най-важния аспект за правилното и успешното прилагане на тази директива 2023/2413, гарантиращо ненанасяне на щети върху природата. Зелената сделка е глобален финансов проект и тя е катастрофирала. Не мога да разбера кой толкова бърза, какво ще спечели и колко му е важно да го направи за сметка на здравето на хората, за сметка на биоразнообразието и за сметка на чистата природна среда. Вие нарушихте всички закони. Уж земята ни беше стратегически ресурс и най-ценното национално богатство, а я изгребвате по 40 см и продавате хумуса, или поне позволявате това да се случва, за да се изграждат фотоволтаици безразборно, защото знаем как се сменя статутът на земята. С пари! (Реплики: „Времето!“) Десет минути имам. Времето! Омръзна Ви да ме слушате. Така. Както казах, картографирането не е отчетено, зоните, подходящи за производство на електрическа енергия и зоните за мрежова инфраструктура за съхранение, необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници, гражданското участие в процесите на планиране и вземане на решение. По всичко това ние също ще дължим санкции. И тогава какво ще бързаме да приемем? Ще променяме пак този закон, който дотогава ще е нанесъл непоправими щети на българската природа и на здравето на хората. Нещо, което Вие отказвате упорито да приемете и да отразите в законите, които регулират материята, е, че ветрогенераторите, вятърните турбини са все по-мощни. В България имаше една Наредба № 7, която регулираше разстоянията между домовете на хората и вредните производства, различните видове производства. Тази наредба беше отменена през 2018 г., ако не се лъжа, и оттогава е записано единствено, и то преди много години, че една вятърна турбина трябва да отстои на минимум 500 метра от последната точка на регулация. Някой правил ли си е труда да изследва вредните въздействия на една вятърна турбина? Знаете ли, че има ветропаркове в Хитрино – Габрица и Ружица се казват, единият е, мисля, с почти с издадено разрешение за експлоатация, в който в Оценката на въздействието върху околната среда пише, че инфразвук не се измерва, защото не се чува. CWP се казва инвеститорът. Неговият ръководител е в много топли връзки с няколко емблематични фигури от ПП-ДБ. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Визирам Асен Василев, Кирил Петков, Даниел Лорер. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Давай! Давай!“) Има няколко журналистически разследвания по този повод. Четете, има ги все още в интернет. Абсолютно сме несъгласни с този лобистки закон, няма да го подкрепим и ще направим всичко възможно той да не влезе в сила. Виждаме и вратичката, която сте използвали – да бъде внесен от народни представители, за да няма обществено обсъждане. Не може да няма обществено обсъждане, когато такива закони променят до такава степен живота на хората! Вредните въздействия върху тяхното здраве съществуват, като международни изследвания на достатъчно престижни научни колективи, и българската държава отказва да ги приеме и да ги изследва, да измери действието им. Вие знаете ли какво е вятърна турбина от 10 киловата, която произвежда инфразвук, който пътува на десетки километри, какво е да се намира на 500 м от Вашата къща? Питам се защо нито един собственик на ветропарк не живее близо до него? Напротив – живее на другия край на земното кълбо. Защо нито един собственик на фотоволтаичен парк няма вила насред фотоволтаичния си парк? (Шум и реплики.) Никой не ми е отнел думата! Мога да говоря още дълго, господине. Спирам дотук и Ви казвам, че пошлата процедура да променяте закони през Преходните и заключителните разпоредби означава правна немощ, страх и други неприятни за изказване дори неща. Благодаря Ви.

Ама имаш още време!

Има, има!

Някой друг, аз последен.

Благодаря, господин Председател. Както стана ясно, ние няма да подкрепим този законопроект по редица причини. Първата е, че много бързат да го приемат, и това е доста съмнително. Не знам дали не е свързано нещо с пътуването на Павела Митова и представители на ГЕРБ в Лондон, дали не става въпрос за някакъв лобизъм. Второто, на което искам да обърна внимание, е, че ние трябва да работим такива паркове повече да не се строят и да се използват слънчеви панели на покривите на къщите, а не да се монтират в горите и полетата, да се изсичат гори. И трябва да работим за това законодателство. Аз мога да споделя много практика в моя регион, от който съм избран, Пазарджик, и колко много такива централи и инвестиционни намерения изникнаха. И единственият ни начин, с който сме успели да ги забавим, е това, че имаме възможност да обжалваме процедури, да искаме експертизи. Може би в дупликата, че не ми остава много време, ще обясня за такива случаи. И третото, което исках да кажа, ще го обясня в дупликата си. Благодаря.

Господин Таслаков, съгласен съм с Вас за някои неща, за други не съм съгласен. Съгласен съм с Вас, че начинът, по който се изграждат изобщо ВЕИ централите, трябва да бъде съобразен изцяло с това от какво имаме нужда, а не да се изсичат гори. Тази технология не е лоша, тя е дори хубава, но за по-малки централи, които могат да се използват за собствено производство – там, където има някакъв проблем с електроснабдяването. Например по празниците, ако всички тези домакинства, които останаха без ток, имаха такъв собствен източник на електрическа енергия, нямаше да стоят пет дена, че дори и повече, без ток. Това е. Ето Ви един начин, по който можем да се справим с въпросния проблем, ако не искаме или няма пари за развитието на мрежата. Също така би трябвало такъв и изобщо всякакъв вид технологии, които се налагат по един или друг начин, да става изцяло на пазарен принцип, на принципа какви са ползите, какви са недостатъците от съответната технология, а не чрез държавни или дори европейски дотации. Но пък няма как да се съглася и ще Ви кажа защо не се прави по този начин, защо парите от Европейския съюз се разпределят по…

Да. Приключвам. …защо се разпределят между няколко инвеститора. Просто защото, когато се разпределят два милиарда на десет инвеститора, е много по-лесно…

…тези пари да бъдат управлявани и да бъдат откраднати. А ако се разпределят на сто хиляди домакинства, няма да могат тези, които управляват държавата, и една стотинка да вземат от тях.

Благодаря, господин Председател. Господин Таслаков, Вие попитахте дали този законопроект не е вкаран толкова бързо във връзка с някакво пътуване, което сме осъществили ние в предходно Народно събрание за Лондон. Аз наскоро не съм пътувала за Лондон освен по лични причини, с родителите ми. Не си спомням там да сме обсъждали каквито и да било перки. Що се касае до тогавашното пътуване, можете да съгласувате с някого, който е бил на това пътуване. Аз не подкрепях офшорната вятърна енергетика на това пътуване. След това имаше вкаран законопроект, който беше лобистки. Имам изказвания от тази трибуна в противоречие с този законопроект, който беше вкаран тогава, и благодарение на „Има Такъв Народ“ този законопроект падна тогава. Сега в момента става въпрос за вкарване на срокове по отношение на това, ако някоя държава в Европейския съюз прецени да има такава енергия. Затова аз казах от тази трибуна, че ние няма да подкрепим офшорна вятърна енергия – групата на „Има Такъв Народ“. Това ни е позицията. А кога съм пътувала за Лондон, за да обсъждам някаква вятърна енергия, въобще не Ви касае, да сте били и Вие!

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Митова, в моето изказване никъде не споменах, че става въпрос за вятърна енергия и за перки. Не знам, малко гузен, негонен бяга. Както и да е. Господин Проданов, наистина има проблеми с тези паркове, които никнат като гъби навсякъде. Искам да споделя в моята дуплика относно Пазарджик. Тук стана ясно за парка, който е изграден в Мъглиж, как хората се възмущавали. Ами отидете в Пазарджик между Априлци и Сбор, за да видите едно море от черни инсталации, където не му се вижда краят. Наистина е страшно! Който не го е виждал, трябва да отиде да го види и да преосмисли тази позиция. За разлика от други депутати, аз много често пътувам из региона си, комуникирам с хората и живея буквално с проблемите им. И познавам всяка една община. Борили сме се да спрем паркове в община Пещера, където искаха да изградят такъв парк между две защитени зони, където открихме защитени видове костенурки и какво ли не. И въпреки това не успяхме да го спрем. Пак в община Пещера намерихме археологически находки, но въпреки това това беше пренебрегнато и инвеститори там придвижиха своето проектно предложение на няколко хиляди декара да бъдат построени с фотоволтаици. За тях няма значение културното наследство. В Калугерово успяхме да спрем, или по-точно да забавим, 2000 декара гори да бъдат изсечени, а Вие с подобни законопроекти изобщо не си давате сметка, че по този начин вредите на хората, вредите на българската природа. Аз не съм против соларната енергия, само че тя трябва да седи на покривите на къщите, а не в горите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас. Нито веднъж не направихте забележка. Първо, хората, които говореха, излязоха от точката на дневния ред. Второ, злоупотребиха с процедурите системно. Докато водихте, те използваха реплика, за да не си направят реплика. Дори хората от ВЪЗРАЖДАНЕ, които се изказваха, преди да им е направена реплика, заявиха: това ще го кажа в дупликата. Тоест те в прав текст Ви казват, че злоупотребяват с процедурата, Вие отношение не вземате. От друга страна, това губи времето на цялата зала, губи времето на България, губи времето на данъкоплатците. Цяла България плаща за този евтин цирк. Хора, за които е ясно, че ако може да нямаме соларна и всякаква енергия и да купуваме само руски газ, това ще правим. Това го знаем. Хора, които не са създали за една стотинка добавена стойност, губят времето на цялата държава. Вие от трибуната един път не им направихте забележка!

Господин Председател, моля Ви да водите коректно. От една страна, проблемът е как се водят тези заседания, и това е Ваша отговорност. От друга страна, очевидно е, колеги, обръщам се към всички в тази зала: трябва да вземем мерки, трябва да променим Правилника и правилата така, че да не позволяваме на никого да злоупотребява с процедури, с времето на тази зала и с българския народ! Благодаря Ви.

Божанков, как вървят нещата на фронта? Кажи! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Обръщам се към парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Три опозиционни парламентарни групи излязоха и обясняваха, че този законопроект е лобистки, че се прокарва на бърз ход. Вие така и не излязохте да се обосновете каква е Вашата позиция по този законопроект. Изкарахте клоуна Божанков да обяснява как иска да ограничава възможността на опозицията да говори. Все повече и повече заприличвате на една патерица на ГЕРБ. Престанете да се обяснявате, че не искате вот на недоверие и абсолютно всякакви неща срещу това порочно управление на Борисов и на Пеевски, а направо си кажете, че сте в управлението, влизайте и стига лъгахте Вашите граждани. Прегласуване! (Ръкопляскания и викове: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)