9 април 2025 г.

Уважаема госпожо Председател, моля искането да бъде оттеглено, тъй като точката вече е включена като точка девет в програмата ни. Допълнително ще искам точка девет да бъде включена като втора точка за четвъртък след разглеждането на законопроектите, свързани със Закона за защита на лица, подаващи сигнали. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! И на Председателския съвет се изказах по нещо, което пречи на нормалната работа на Народното събрание. За четвъртък имаме три законопроекта, а ние се занимаваме само с изслушвания по чл. 111. Аз разбирам, че искате да саботирате работата на Народното събрание, но в крайна сметка имате режим на парламентарен контрол, имате право на блиц контрол, имате право на изслушвания в комисиите – нека да не злоупотребяваме с чл. 111! Прекалено много станаха предложенията ни и отново няма да успеем да гласуваме важно законодателство! Точка първа за четвъртък – това не е ли по ПВУ? Какво е това, наистина, да имаме… (Реплики.) Не, не – Вие ще бъдете точка втора, но преди това гласувахме за изслушването на министъра на здравеопазването да бъде точка първа. Тоест ние ще изслушваме всичките министри, а не може да гласуваме законодателство. Затова правя предложение всичките изслушвания, ако е възможно, да бъдат след законодателната част. Тоест този, който иска да е в четвъртък министърът на здравеопазването, да бъде точка седма. Точка осма да бъде за прословутия барут, по който трябва по чл. 111 да губим два часа и половина да се занимаваме, а след това ще дойдат още други предложения – те да бъдат точка десета, така че наистина в крайна сметка… Имаме важни законопроекти – Семейният кодекс, доброволчеството – вече трета година не можем да го приемем този законопроект. Нека тези изслушвания да вървят след законите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“ и ГЕРБ-СДС.)

Нали има писмо от министъра?

Има писмо от министъра. Защо гласуваме?

Защо го гласуваме, като не може да дойде министърът?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Единствената възможна процедура, която мога да взема в момента, е процедура по прегласуване, като ще помоля тази точка да не бъде включена в седмичната програма за тази седмица, така както се уговорихме на Председателския съвет заради писмото на министъра на вътрешните работи. Реално дори и да приемем тази точка тази седмица, тя не може да се състои, тъй като министърът не може да бъде тук. Ясно е посочено, че министърът може да бъде тук и да се яви на това изслушване през следващата седмица. В тази връзка Ви моля сега да не включим тази точка, а директно да я оставите за следващата седмица – по начина, по който направихме с други точки на Председателския съвет.

Ние не трябва да я отхвърляме, защото няма да се прехвърли за следващата седмица.

Затова сега призовавам залата да гласуваме въздържал се или против включването на тази точка в дневния ред за тази седмица. Благодаря Ви.

Процедура!

Процедурата е след прегласуването.

Госпожо председател, колеги! Правя тази процедура, защото съм убеден, господин Ангелов, че Вие осъзнавате важността на това изслушване. И както преди малко днес трябваше да се изслушва министърът на вътрешните работи, но ще дойде заместник, така може да стане и същото – първо. Второ, в това изслушване има девет лица – министърът и още осем смели момчета, които са осуетили канал за контрабанда, докато са били възпрепятствани, да кажем, не от Ваш кабинет. Ние до момента не сме Ви атакували и искаме да изслушаме тези смели момчета. На трето място, вчера в Пловдив е добре, че дойде министърът на вътрешните работи и освободи двамата заместник-директори. И едновременно с това се крие от медиите, че е назначен нов ръководител на сектор БОП в Пловдив, който е човек на един от освободените заместник-директори! Всичко това налага огромна, огромна необходимост това изслушване да се проведе. Затова моля Ви – министърът ходи по отчети в страната, това е случай с огромна значимост. С огромна значимост! Защото има белези за покровителство на контрабанда от властта. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Оттегляме – за следващата седмица.

За поредна седмица не може да проведем това изслушване, защото някой министър не може да се яви в Народното събрание. Това вече е някаква практика – министрите да не могат да се явяват в Народното събрание. Ние говорим в крайна сметка, че да, много злоупотребяваме с чл. 111, ама 90% от изслушванията, които се включват в програмата, не се провеждат. Но за пореден път това изслушване – за трета поредна седмица, трябва да бъде изтеглено. Вече едномесечният срок, който беше в Закона за бюджета, изтича, така че даже ние трябва да преформулираме искането и да искаме отчет, а не какви действия ще се предприемат във връзка с този месечен срок. Така че нека да остане за следващата седмица, госпожо Председател, и се надявам да влезе в програмата, тъй като вече е гласувано няколко пъти от Народното събрание, и да не го предлагаме по ал. 3, а директно да влезе в програмата за седмицата. Или другият вариант е просто да приемем програмата за две седмици пленарно време, както, между другото, Правилникът ни позволява. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Вие можете да поемете ангажимент.

Защо?

Ехоооо!

Процедурното предложение на Драгомир Стойнев…

Процедурното предложение на Драгомир Стойнев да се гласува – всички изслушвания да са след точките.

След точка 6.

Прегласуване с мотивация.

Искаме прегласуване за нещо, което в момента управляващите – освен тези, които си гласуваха правителството – заедно с новите им партньори от „Ново начало“ – Пеевски, и ПП-ДБ гласувахте безумието парламентарна република да не може да прави парламентарен контрол на изпълнителната власт! Вие давате ли си сметка – поне ПП-ДБ, какво правите в момента?! Подкрепяте искането на БСП, и от името на всички, изслушванията да са някога, някъде – де факто да ги няма! Де факто да не може да изслушате нито вътрешен министър, нито никой. Вие гласувате „за“ заради това, че изпълнителната власт не иска да дойде тука вътрешният министър, който го скриха. Скрихте го! В момента го скрихте, под условието, че дал някаква хвърчаща бележка, че щял да бъде някъде из страната. Ние сме парламентарна република. Парламентът, освен да прави закони, има задължението да контролира. И не може всичко да става в парламентарен контрол! Не може! Защото въпросите по парламентарен контрол са обикновено с два месеца закъснение. С два месеца! И потресаващото е, че така обявилите се за опозиция подкрепят искането на управляващите да няма парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Прегласуване!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Вече 100 години отбелязваме професионалния празник на българските лесовъди – Седмицата на гората. Всяка година през първата седмица от месец април се организират и провеждат редица събития и мероприятия, имащи за цел да покажат значението на българската гора и да се акцентира на положените грижи за нейното опазване, възстановяване и поддържане като една от най-значимите екосистеми в природата. Българската гора е източник на най-важните екологични услуги, които се потребяват както от хората, така и от флората и фауната, развиващи се в горите. Предоставените екологични, социални и икономически услуги от горите са незаменими и тази национална ценност, каквато представлява българската гора, изисква специално отношение и грижа. С цел опазване и увеличаване площта на горите, поддържане и подобряване на състоянието им, гарантиране и поддържане на екосистемите, социалните и икономическите функции на горските територии, гарантиране и увеличаване производството на дървесина, осигуряване на възможности за отдих на населението и така нататък през 2011 г. се изготви и прие нов закон за горите. С този закон се създаде Изпълнителна агенция по горите за осъществяване на контрол на шест държавни горски предприятия – търговци, които следваше да изпълняват обществени функции и стопанисване на държавните гори, които са около 75% от всички горски територии. В резултат от това 15 години по-късно горският сектор се намира в изключително тежко положение и отчита необходимост от адекватни мерки за промяна на действащия модел, който доведе до наличието на един незначителен контролен орган без реално работещи контролни механизми, от една страна, и политизирани държавни горски предприятия с инсталирани политически пионки в управителните си съвети, от друга страна. Същите тези политически лица дърпат и юздите на цялата горска система чрез генериране и разпределяне на финансови средства от около половин милиард лева годишно – паричен ресурс, получен в резултат на управлението на обществените български гори чрез тяхната сеч, защото 95% от приходите са в резултат от изсичане на горските масиви. Горската система е пренаситена от политически назначения и лица, изпълняващи политически поръчки, като към момента самата тя не може да се издържа от прекалено раздутия до пръсване персонален щат от служители, наброяващ близо 8000 души в държавните горски предприятия. Голяма част от тези служители не изпълняват своите длъжностни функции и дори не осъществяват трудова дейност, но поради спуснатия политически чадър над тях те не се освобождават от длъжност, като по данни на експерти около 3000 са политическите и ненужните назначения, част от тях – и с липса на лесовъдска професионалност или неизпълняващи реална трудова дейност. Това води до годишни разходи за държавните горски предприятия от над 100 млн. лв. само за осигуряване на работна заплата на партийни и приближени послушни кадри. Не са малко и медийните примери за подкрепа и подпомагане на определени политически партии в рамките на изборния процес. С действащата нормативна уредба е създаден корупционен рай, като държавните горски предприятия не биват одитирани от своя принципал в лицето на Министерството на земеделието и храните поради наличие на собствено одитно звено, тоест самоодитират се. И тук трябва да кажем, че с приетите на първо – и следва на второ, четене промени в Закона за енергията от възобновяеми източници това ще даде по бързата писта право да бъдат изсичани огромни масиви държавни и общински гори за изграждане на фотоволтаици и ветрогенератори. За възлагане изпълнението на дейности в горските територии се прилага наредба, която е приета през 2011 г. от Министерския съвет. Въз основа на тази наредба се генерират почти всички приходи в държавните горски предприятия, като по данни на Аграрния доклад от 2024 г. отчетените приходи от цялостната дейност на държавните предприятия за 2023 г. са 510 млн. лв. За съжаление, всички приходи от възлагането на дейности в горски територии за добив на дървесина и недървесни горски продукти са в нарушение на европейското законодателство. Прилагайки тази наредба, на 25 януари 2019 г. постоянното представителство на България в Европейския съюз е получило официално уведомително писмо на Европейската комисия № 8244 final от 2018 г. относно процедура за нарушение на Регламент № 2268 на европейското законодателство за неправилно транспониране на разпоредби и директиви. Процедурата за нарушение разглежда и нормата на чл. 17, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, съгласно която възлагането на дейности в горските територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти се осъществява по реда на Закона за горите, който не е транспонирал Директива 2014/24 на Европейския съюз. Същата наредба предоставя контрола по изпълнение да се осъществява от министъра на земеделието и храните – за горски територии, държавна собственост, и от кмета на общината – за общински територии и общинска собственост. От своя страна министърът е делегирал контрола чрез Устройствения правилник на звеното, отговорно за държавните предприятия, а не на контролния орган в лицето на Изпълнителната агенция по горите – типичен пример за осъществяване на ефективен мафиотизиран самоконтрол върху поръчките за добива и продажбата на дървесина. Експертите лесовъди идентифицират като нежелани за реализиране дейности, имащи разходен характер, но вменени като задължение на държавните предприятия със Закона за горите, като залесяване, предотвратяване на ерозионните процеси, опазване на горските територии, борба с пожарите и изпълнение на противопожарни мероприятия, лесозащита и така нататък. Данните показват висок ръст на опожарените територии и лоши резултати при останалите лесовъдски и горски мероприятия. Липсата на средства за тези дейности е продиктувана от нецелесъобразни харчове и осигуряване на средства и ресурси за запълване на черни партийни каси и привличане на правилните гласоподаватели. Липсата на прозрачност и откритост на взетите решения за извършване на разходи от министъра на земеделието и храните и членовете на управителните съвети на държавните предприятия водят до прилагането на явни и нецелесъобразни дейности. Българската гора се нуждае от спешни мерки, предприети от нас, членовете на Комисията по земеделие, Народното събрание, както и Министерския съвет на Република България – да проявим политическа воля и да предприемем незабавни действия за промяна и подобряване на нормативната уредба, прилагана в горската система. Българската гора има нужда ръководството на Министерството на земеделието да предприеме спешни мерки и да представи план-програма, целяща подобряване на състоянието на горския сектор чрез спешен пакет от мерки. Българската гора се нуждае от правилните управленчески решения, които да доведат до доброто ѝ стопанисване и ограничаването на корупционните и деградиращи фактори, влияещи негативно върху националното ни горско богатство. И най-вече, взимайки предвид състоянието на сектора в България и предвид значението на българската гора като основен фактор за справяне с природните предизвикателства и катаклизми, можем да обобщим, че това, от което има нужда тя, е да си почине от Вас – тези, които я използвате за политика и лични облаги. Красива, величествена и тайнствена е гората. Тя е място, където човек намира покой и закрила. И когато тя плаче, реките приливат, а когато тя тъгува, езерата и язовирите пресъхват, листата падат от клоните и птиците спират да пеят. Честит професионален празник на българските лесовъди – Седмица на гората! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Аз имам, първо, процедура по начина на водене.

Госпожо Председател, от 30 минути скачам отгоре и се моля да ме видите, да забележите, че имам процедура по дневния ред. Това се случва не за първи път и неслучайно размахах българския флаг. На аргументите, че това не е стадион, ще противопоставя констатациите, че тук се държи тон по-лош, отколкото се държи на футболен стадион. Тук има поведение, което не е достойно дори и за там. А относно Вашия начин на водене искам да Ви кажа, че за пореден път мнозинството си позволява да орязва права, а не да налага решения по един демократичен начин – нали уж живеем в демократична държава! Не може една партия да бъде лишена от представителство в комисиите в продължение на месец. Господин Хамид Хамид и Вие от „Ново Начало“, ако сте либерали, демократи, защо нарушавате правилата на демокрацията? Защо орязвате права? По силата на какво? Че не можете да смятате или че се правите на демократи? Квотният принцип бил нарушен! Четете малко математика. Четете решението на Конституционния съд. Прочете Корана, за бога, или Библията! А Вие, госпожо Председател, с неумението си да защитите правото ставате съучастник на всичко това. Вие трябва да намерите сили в себе си да приложите Правилника, да имате и да проявите изострено чувство за справедливост, да спазите закона и да направите така, че Решението на Конституционния съд да се случи в неговата цялост. Ние не сме фигуранти тук, които да служим за присъствие в залата! Не е едно и също да присъстваш на Енергийна комисия например и да си член на тази комисия, защото на мен в миналото Народно събрание като член, а не пълноправен с право на гласуващ, не ми даваха дори да се изказвам. Така че възнамерявам да развявам байрака всеки път, когато си позволите да не ме забележите! Благодаря Ви.

Не ме разбрахте. Не съм казала, че сте нарушили член от Правилника.

Не, казах Ви, че духът на Закона не се е случил! Не може една парламентарна група да е един месец в Народното събрание и да няма места в постоянните комисии!

Благодаря Ви. Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Българската земя е свещена. В добрите ни и силни години като държава, когато на държавното кормило е имало държавници, тази земя е изхранвала половин континент. Тя е единственото, към което винаги ще се връщаме, за да ни нахрани, за да утоли жаждата ни и за да ни приеме. Управляващите се канят да нанесат пореден тежък удар на нашата земя, а и не само. Огромна е арогантността им, която налага спешно приемане на изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници – без обществено обсъждане, на тъмно, на тихо, експресно и на парче. Измененията в този закон ще се гледат днес по спешност на Енергийна комисия. Предполагам, че в най-бърз порядък ще има натиск да бъдат гласувани и на второ четене в залата. Измененията се форсират с оправданието, че българската държава рискува наказателна процедура от Европейската комисия за непълното транспониране на Директивата за ВЕИ, но в предложените промени няма пълно транспониране на тези текстове. Пропуснати са онези части на директиви, според които държавата гарантира възможността гражданите да участват във вземането на решения, пренебрегвайки всички норми за безопасност на населението, опазване на биоразнообразието и защита на местната икономика. Опитите на управляващите да експроприират плодородната българска земя, гора и да я превърнат в индустриално гробище, стават все по-явни. Българският национален интерес е пренебрегван от десетилетия, а енергетиката се превърна в поле за изява на политическо скудоумие, едва прикрит лобизъм и откровена алчност. Стигна се дотам политици откровено да говорят, че ако няма пари, които да могат да откраднат, те няма дори да се заемат с даден проект. По тази логика френетичното бързане с приемането на измененията в Закона за енергията от възобновяеми източници е нищо друго освен подготовка за нова кражба и нова доза политическа и управленска импотентност. Експресните промени в Закона за енергията от възобновяеми източници предвиждат пореден удар срещу местните икономика и поминък, срещу българската природа и нейното биоразнообразие, по защитените ни природни зони, по здравето и безопасността на българските граждани и средата, в която живеят, а това е удар по националната сигурност. Под предлог, че България рискува наказателна процедура от Европейската комисия за непълното транспониране на текстовете, Вие от управляващото мнозинство сте напът да извършите поредното престъпление спрямо собствения си народ и държава. Практиката да се приемат закони бързо и по спешност, винаги е издавала управленска немощ. Вие и този път не изненадвате. Предлагате спешни лобистки промени в ЗЕВИ, извършени набързо и на тъмно, с предложението да бъдат гласувани по спешност, като отново транспонирате само тази част от липсващите текстове на Директивата, които облагодетелстват инвеститорите, като удобно пропускате текстовете, които гарантират участието на гражданите във вземането на решение. Вие направо ампутирате това тяхно право, присъстващо в Директивата. Лобистките Ви промени бързат да създадат центрове за административно обслужване в общините, без да сте регламентирали функциите им като орган, който специално да обслужва инвеститорите на едно гише в силно съкратени срокове. Обзавеждате ги с правомощия, без дори да сте ги дефинирали никъде в закон, без да си давате сметка дали общините, особено малките, изобщо имат капацитет за това. Тези изменения имат още много пороци, за които тепърва ще говорим. Вие не транспонирате текстовете, които предвиждат картографиране на зони, които имат нужда от защита – подходящи, абсолютно неподходящи за изграждане на ВЕИ. Вие не подготвяте планове за приоритетно или не изграждане на тези зони. Вие не изготвяте, не правите и грам усилие за общественото приемане на тези планове. Има огромно обществено недоволство и негативизъм, но това не Ви вълнува. Хората не искат тези съоръжения в земите си, по домовете си и това се превръща във въпрос на национална сигурност. Вие национализирате загубата и приватизирате печалбата. И правите това само по силата на това, че в момента сте на държавното кормило. На Вас рано или късно ще Ви бъде потърсена сметка за това. България рискува нова наказателна процедура заради непълното отново транспониране на текстовете, само че докато се случи това, стотици ВЕИ-та ще бъдат построени – без участието на обществеността, без приемането на тези решения, без изпълнението на останалата част от директивите. И така, нека да Ви дам три примера само. В Казанлък се засипва стара кариера, тъпче се с боклук, валира се и се приготвя за соларен парк. В село Калиманци на терен, който е закупен от Общината, част от който е гора, се тъпчат строителни отпадъци, трошат се, валират се и се приготвят за соларен парк, а там е водосборен басейн и всички ще пострадат – на фона на водната криза, от това. Има още много примери. А, в община Аврен – в горски фонд над 90 декара, в горски фонд, който незнайно как се озовава частна собственост, без да е отписван от държавния горски фонд, се канят отново чрез процедурни врътки да се изгради ветропарк. На всички тези хора и на местните общности няма да им се чуе гласът по силата на тези изменения в този закон, който бързате да измените на тъмно, на парче и без обществено обсъждане. Вашите действия приближават България вместо до понятието „силна и просперираща държава“ до понятието „територия, свободна от население, готова за завземане“. Въпросът е колко още ще Ви търпим! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ. )

Благодаря, госпожо Председател. Преди да Ви запозная с мотивите за изслушването, бих искал да направя една процедура. Да гласуваме допуск в залата и да поканим да дойдат на това изслушване тогавашния директор на „Булгаргаз“ Деница Златева, тогавашния и сегашния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, както и тогавашния министър на енергетиката Росен Христов, защото те ще имат детайлна информация от първо лице по въпросите, които ще обсъждаме по време на изслушването. Така че правя процедурно предложение за допуск в залата на изброените от мен лица.

Благодаря, госпожо Председател. Въпросът ми е свързан с влошеното финансово състояние на „Булгаргаз“ и невъзможността да извършва плащания по така сключеното споразумение с „Боташ“. Както става ясно от доклада на Временната комисия към Четиридесет и деветото народно събрание по повод на споразумението между „Булгаргаз“ ЕАД и турската енергийна компания „Боташ“, на 30 декември 2022 г. са подписани следните документи: първо – правно обвързващо споразумение за покупко-продажба между „Боташ“ и „Булгаргаз“, с което се договарят доставки на природен газ; второ – тристранен протокол между „Боташ“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, с който се договарят преносът на природен газ и резервирането на капацитет в точка Малкочлар/Странджа на българо-турската граница съгласно споразумението за покупко-продажба между „Боташ“ и „Булгаргаз“, посочено по-горе. Споразумението е сключено за срок от 13 години, без възможност за предсрочно прекратяване от „Булгаргаз“. Предвижда се размер на дневно договорено количество за „Булгаргаз“ до 53 хил. и 200 мегаватчаса, като „Булгаргаз“ дължи дневно възнаграждение на „Боташ“ в размер на 9 долара и 145 цента за всеки мегаватчас за цялото дневно договорено количество от 53 хил. и 200 мегаватчаса независимо от реално доставените количества природен газ на точка Малкочлар/Странджа. „Булгаргаз“ е задължен да резервира на входа на „Булгартрансгаз“ в точка Малкочлар/Странджа дневен капацитет в размер на 53 хил. и 200 мегаватчаса. До подписване на следващите споразумения не се стига, тъй като няколко месеца след подписване на споразумението стартират разговори за неговото изменение. Става ясно, че разходите, които ще направи по споразумението „Булгаргаз“, са в особено големи размери: За периода от 1 април 2023 г. до 31 декември 2023 г. „Булгаргаз“ е длъжно да заплаща по 169 хил. 182 долара и 50 цента на ден, или за 2023 г. „Булгаргаз“ дължи такса „услуга“ в общ размер на 46 млн. 525 хил. 187 долара и 50 цента, без оглед на това дали получава или не количества на точка Малкочлар/Странджа. За 2024 г. сумата набъбва на 177 млн. 577 хил. и 610 долара. За тринадесетгодишния период на действие на споразумението „Булгаргаз“ ще заплати на „Боташ“ такса „услуга“ в размер на 2 млрд. 177 млн. 456 хил. 507 долара и 50 цента. Със сключване на посоченото споразумение общият обем на доставки на природен газ на година от страна „Булгаргаз“ става 9,3 млрд. кубика при пазарно потребление в България далеч под 3 млрд. куб. м годишно. Съгласно наличната информация е видно, че „Булгаргаз“ няма да може да изпълнява задълженията си по споразумението. Спирането на плащанията по него обаче би могло да доведе до налагане от отсрещната страна на предвидените в споразумението неустойки, както и до по-сериозни претенции към „Булгаргаз“. Във връзка с горното и предвид Решение на Четиридесет и деветото народно събрание от 19 април 2024 г. за предприемане на необходимите действия с цел предоговаряне на споразумението на „Булгаргаз“ и „Боташ“ и защита на финансовите и имуществените интереси на „Булгаргаз“ и българската страна на основание чл. 73, ал. 3 от Правилника помолих да бъде насрочено изслушването, което току-що представих. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Добрев, както Вие сам споменахте, във връзка с решение на Народното събрание бе ситуирана комисия за разследване на фактите и обстоятелствата във връзка със сключване на договора и тристранното споразумение между българската и турската страна в лицето на „Булгаргаз“ и „Боташ“. Бях определен като председател на тази комисия и голяма част от членовете също са тук в момента в залата. Тази комисия бе определена като една от комисиите, които успяха в срок да изпълнят своите задължения, да излязат с подробен доклад. Една от комисиите, която бе проведена по абсолютно прозрачен начин, давайки шанс без ограничение на всички членове да зададат своите въпроси, като на Комисията бяха канени както бивши, така и настоящи министри на енергетиката, служители на дружества, изпълнителни директори, като бе проведено и закрито заседание в присъствието на колегите от ДАНС. Изискахме документи с нарочни писма от Министерството на енергетиката, Министерския съвет, Българския енергиен холдинг, „Булгаргаз“, „Бугартрансгаз“, КЕВР и ДАНС. Според информацията, предоставена ни от тези институции, всичко е започнало с конкретни международни срещи с участието на президента Радев и представители на служебното правителство. Това се е състояло на 9 декември 2022 г., като, цитирам: „е постигнато споразумение за засилване на сътрудничеството между двете страни в областта на енергетиката“. Предполагам, че точките визират и други области. От „Булгаргаз“ също прилагат публични изявления на президента Радев от 9 декември 2022 г. и от 3 януари 2023 г. относно значимостта на сътрудничеството във връзка със сключения договор и във връзка с възможността България да има достъп до газопреносната система и газовите терминали за втечнен газ на турска територия. След провеждането на тази среща има редица срещи на политическо ниво в присъствието на служебния министър на енергетиката Росен Христов между 22 и 24 декември, като те са имали една основна цел – да бъде изготвен проект на споразумение за покупко-продажба и тристранен протокол за резервирането на капацитет. Тук е важно да отбележим, че колегите от „Булгаргаз“ многократно отбелязват, че за разлика от предходни споразумения, в предвиденото такова – искам всички да обърнете внимание – такса „услуга“ се дължи от българската към турската страна, без значение дали се възползваме от тази услуга, а именно доставка на количество на дневна база от 53 хил. и 200 мегаватчаса. Без значение възползваме ли се в пълния размер, или в нулев размер от това количество, българската страна е задължена да плати стойността на този капацитет по цената, която господин Добрев в неговото изложение цитира. След проведените срещи между българската и турската страна от страна на българските дружества са изказани аргументи във връзка с горецитираните плащания, за да могат те да бъдат преразгледани. „Булгаргаз“ посочва обаче, че на 24 декември 2022 г. се получава имейл, който идва от колегите от „Боташ“, и той съдържа договора за покупко-продажба, забележете, подписан саморъчно от тогавашния служебен министър на енергетиката Росен Христов, който собственоръчно написва на договора: Купувач/Buyer, след това записва своите имена в качеството си на министър на енергетиката на Република България. Това писмо, или този имейл, е изпратено от турската към българската страна като Execution copy, или, разбирайте: „За изпълнение“, без да дава шанс на българската страна да договори по-изгодни условия по договора. Съответно от страна на „Булгаргаз“ се предприемат действия. На 29 декември има доклад към Борда на директорите, който е одобрен, и на 30 декември се пристъпва към подписването на два документа – споразумение за покупко-продажба и тристранен протокол. Срокът на действие е 13 години. Няма клауза, с която това споразумение за покупко-продажба да бъде разтрогнато, като сумата, която трябва да бъде платена, за да бъде разтрогнато това споразумение, е цялата сума по текущия договор, или цитираната сума от 2 млрд. и близо 200 хиляди долара, която българската страна дължи до 2013 г., и това е, без да се начислява допълнително инфлацията, за която ще говорим след малко. От страна на България как изглежда споразумението? Оставям на Вас да прецените колко изгоден е този договор – 13-годишен договор без право на разваляне, освен ако не платим предсрочно цялата сума. Българската страна реално няма достъп до мрежата на турската страна, а това си е реално един договор за покупко-продажба, защото в договора е описано, че българската страна има право да достави газа до терминал в Турция, след което газът се продава и отново се получава на входна точка в България. Количествата, които цитирах, в рамките на 13 години са в размер на 53 хил. и 200 мегаватчаса на ден, или общо 19 млн. 418 хил. мегаватчаса годишно, а обърнато в кубични метри това са около 1 млрд. и 840 млн. куб. м. Тук обаче, на база на разговорите в Комисията, стана ясно следното. Българската държава има 14 слота на LNG терминалите в Турция, които биха ѝ дали възможност да пренесе максимално около 1 млрд. и 300 млн. куб. метра през територията на нашата южна съседка, което означава само по себе си, че държавата ще заплаща на годишна база капацитет за половин милиард кубични метра, който физически не можем да използваме. Сътрудниците в Комисията си направиха труда внимателно да изчислят на колко средства се равнява това – това са 1 млрд. и 200 млн. лв., които ще бъдат платени за срока на договора, без тази услуга физически да може да бъде ползвана. В споразумението за покупко-продажба също е описано, че освен на посочения терминал за втечнен газ „Боташ“ запазват правото си да променят точката на доставка, което, между другото, също се е случило в 2023 г. Промяната на точката на доставка е довела до 400 хил. долара допълнителни разходи на всяко карго, което е доставено. Важното, което трябва да отбележим, е, че за да влезе в сила споразумението за покупко-продажба и тристранният протокол, документите трябва да бъдат допълнително разгледани и одобрени в Министерския съвет. На 6 януари Министерският съвет по преписка на служебния министър Росен Христов одобрява споразумението, но тук е важно да обърнем внимание на аргументите, с които служебният министър внася преписката в Министерския съвет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. На първо място се изразява, че дългосрочният капацитет за регазификация и съхранение на територията на турската страна може да бъде ползван в рамките на милиард и триста милиона кубика, което е физически възможното за пренос, но същинският договор е сключен, както Ви споменах, за милиард и осемстотин, или разликата от 500 милиона кубика е премълчана с ясното съзнание, че това са разходи, които ще бъдат извършени, без да има някаква полза за страната. Описано е, че това е гъвкав договор с портфолио на доставки, които могат да бъдат изменяни на ежедневна база, което само по себе си е неистина, защото българската страна всеки ден трябва да заплаща капацитет от 53 хил. и 200 мегаватчаса. Посочено е, че това е дългосрочен договор за капацитет през турската държава, което е неистина, защото българската държава реално няма достъп до газопреносната мрежа, а извършва покупко-продажба на входна и на изходна точка. И не на последно място, е положено усилие да се каже, че този договор е положително имиджов за страната, която ще има възможност да търгува като агент огромни количества, а истината на база на анализите на Временната комисия показва, че по начина, по който е сключено споразумението, се дава шанс на конкурентни компании да имат достъп до всяка една изходна точка на страната, или, разбирайте, „Булгаргаз“ се оказва в ситуация, в която сам да отваря вратите на свои конкуренти в бъдеще. Имам и още много, госпожо Председател, което искам да кажа. Разбирам, че времето ми е изтекло. Ако позволите, още две минутки. Във връзка с предоставения доклад е важно да споменем, че на колегите – тогавашния служебен кабинет в Министерския съвет, са дадени 24 часа, за да одобрят тази преписка, като в кратки срокове министри, ако не се лъжа, на културата, спорта, туризма са съгласували преписката, но едно от най-важните министерства за такъв тип споразумения и договори, които трябва да одобрят, а именно колегите от Министерството на финансите, са изразили следното становище: „По Проекта на решение ние изразяваме становище. Тъй като в материалите не е приложено подписано споразумение, това ограничава възможността Министерският съвет да вземе информирано решение, в това число за наличието на нормативно основание за приемане на подобно решение.“ Какво означава това с две думи? В преписката на служебния министър на енергетиката за одобрение на споразумението за покупко-продажба и за тристранното споразумение за капацитет липсват тези два документа. Физически те не са приложени и колегите от Финансите много правилно се въздържат от каквото и да е становище, защото как да одобриш нещо, което физически не виждаш? Друг е въпросът защо те не са приложени. Защо те не са приложени? Госпожо Председател, спирам дотук и очаквам въпросите на народните представители.

Процедура!

Благодаря, госпожо Председател. Нашата процедура е във връзка с това да бъде поканен и служебният, бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов. В изложението по вносител беше споменато – и в доклада, който господин Жечо Станков обобщи, че има договор, който е подписан от Росен Христов, и мисля, че заедно с тогавашия шеф на „Булгаргаз“ Деница Златева трябва да бъде призован и Росен Христов. Така че моля да подложите на гласуване и госпожа Златева, и господин Росен Христов да са в залата, когато правим това изслушване. Благодаря.

Подложете го на гласуване.

За Росен Христов и ние предлагаме процедура.

Госпожо Председател, изключително важно е, тъй като темата е многократно коментирана, да имаме възможността да разговаряме с всички засегнати по случая, особено с бившия министър на енергетиката Росен Христов, който, ако си спомняте, прави този договор да стане реален за около 20 дни – нещо, което си струва да бъде коментирано по същество. Затова, ако обичате, направете още един опит. И аз смятам, че ние всъщност не сме гласували допуск на Росен Христов. (Реплики.) Гласувахме само за Деница Златева, така че първо моля да…

Добре. Тогава направете още веднъж опит да се свържете и да направите така, че докато тече това изслушване и докато коментираме тази тема, която е изключително финансово ощетяваща Република България, да имаме възможността да зададем своите въпроси към всички ангажирани към онзи момент лица, защото Вие знаете, че има подадени и документи към прокуратурата и ДАНС по казуса „Боташ“, така че си струва, когато ще правим нещо, да не го правим наполовина или на една четвърт, а да го направим така, както трябва да бъде направено. Нека вносителите също да вземат отношение. В крайна сметка те са записали, че изслушването трябва да е само и единствено към настоящия енергиен министър, но в крайна сметка той тогава не е имал отношение към подписване на договора. Трябва да чуем… Както сега господин Малинов е тук, така трябва да бъде и господин Христов тук.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Моля да подложите на гласуване процедурата на господин Рибарски, тъй като господин Росен Христов ние не сме го гласували да присъства в зала. Много е важно той да бъде, тъй като има конкретни обвинения към него. Така че моля да я подложите. И още една молба: да се свържете с Европрокуратурата и госпожа Кьовеши, защото господин Малинов е тук. Могат да му повдигнат обвинение, да го арестуват, каквото искат, защото той е главният отговорен за аферата „Боташ“. Благодаря. (Смях. Ръкопляскане от народния представител Радослав Рибарски.)

Не върши работа това!

Уважаема госпожо Председател, аз правя ново процедурно предложение. Тъй като двама от ключовите свидетели на това, което се е случило, участници дори, не могат да дойдат днес, не можем да ги намерим – единият бил в чужбина, другият бил в болнични, предлагам да отложим тази точка до момент, в който тези две лица са във възможност да дойдат, защото, докато не се явят, няма особен смисъл от това изслушване. Та, процедурата ми е: да отложим точката и да я включите в дневния ред, когато се уверим, че и тримата, предложени от мен, могат да присъстват на изслушването. Благодаря.

Абсолютно съм съгласен, госпожо Председател!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение Законът, даже два, касаещи инвестициите, да стане точка втора в програмата за днес. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми, колеги, на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и иновации относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 51-554-01-22, внесен от Богдан Валериев Богданов и група народни представители на 24 януари 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 51-554-01-63, внесен от Александър Койчев Иванов и група народни представители на 12 март 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 април 2025 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа и проведе публично обсъждане по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесени от Богдан Богданов и група народни представители, и Александър Иванов и група народни представители. Със Законопроекта, внесен от Богдан Богданов и група народни представители, се въвеждат мерки по прилагането на Регламент ЕС № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, като основно са прецизирани текстове, които съдържат позовавания на чл. 14 от Регламента след последното му изменение от 23 юни 2023 г. Законът за насърчаване на инвестициите и Правилника за прилагането му формират правното основание за прилагане на две схеми за държавна помощ в режим на групово освобождаване – регионална инвестиционна помощ по чл. 14 и държавна помощ за обучение по чл. 31 от Регламента. Схема за помощ е всеки акт, въз основа на който и без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, може да се предостави индивидуална помощ на предприятията, определени в този акт. Одобряване на приложимите по Закона за насърчаване на инвестициите схеми за регионална помощ и помощ за обучение ще се извърши след привеждането на Закона и Правилника за прилагането му в съответствие с регламента. Така ще се продължи прилагането на финансовите насърчителни мерки за сертифицираните инвестиционни проекти. С промените в Закона се предлага и разграничаване на финансовите мерки с оглед приложимостта на изискванията на Регламента и на известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Причините за подобно разграничение се състоят в същността на самите мерки. Предвиден е срок от три месеца след влизането в сила на Закона, в който Правилникът за прилагане на закона да се приведе в съответствие с него и с Регламента, като е посочено, че схемата за регионална инвестиционна помощ и схемата за помощ за обучение са със срок на валидност до 31 декември 2023 г. Схемата за регионална инвестиционна помощ и схемата за помощ за обучение, освободени от задължението за уведомяване, няма да се прилагат до привеждането на Правилника за прилагане на закона в съответствие с регламента. Министърът на иновациите и растежа, който е администратор на помощ, ще изготвя обобщена информация за всяка схема и ще я предоставя на Европейската комисия по реда и в сроковете, предвидени в чл. 29 от Закона за държавните помощи и чл. 11, буква „а“ от Регламент ЕС № 651/2014. Законопроектът, внесен от Александър Иванов и група народни представители, има за цел да подобри ефективността на мерките за насърчаване на инвестициите, да опрости и направи по-прозрачни изискванията към инвестиционните проекти. Предвидена е възможност за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за приоритетни инвестиционни проекти в преработващата промишленост, както и в образованието и научните изследвания. Предвижда се оптимизиране на сроковете за административно обслужване на инвеститорите и за отговор от страна на Българската агенция за инвестиции и кметовете на общините. Съществена промяна е въвеждането на механизъм за контрол върху кметовете на общини при сертифициране на общински инвестиционни проекти. Намалява се изискването за минимално самоучастие на инвеститора със собствен или друг привлечен частен капитал от 40 % на 25 %. Със Законопроекта се предвижда схемата за помощ за обучение да не се ограничава само до придобиване на професионална квалификация. Регламентира се изрично възможността да се прилагат насърчителни мерки и при изпълнението на общ инвестиционен проект между две или повече юридически лица, а не само по отношение на дъщерни дружества, каквато е действащата уредба. Въвежда се прединвестиционно обслужване на приоритетни инвестиционни проекти и сключването на меморандуми с потенциални инвеститори. За по-добро обслужване на инвеститорите в съкратени срокове е предвидена възможност Българската агенция за инвестиции да осъществява координация с други ведомства, като във всяко ведомство се определя най-малко един служител, който да предоставя на Агенцията информация от компетентността на ведомството. Предлага се замяна на понятието „еднолично търговско дружество с държавно или общинско участие“ с „публично предприятие“ съгласно Закона за публичните предприятия. Предвижда се закупуването на земя без търг или конкурс за сертифициран инвестиционен проект. Въвеждат се понятията „индустриална зона“ и „технологичен парк“, които са различни от понятията по смисъла на Закона за индустриалните паркове. Със Законопроекта са прецизирани текстовете относно контрола върху изпълнението на инвестиционните проекти, като това задължение е вменено на Българската агенция по инвестициите, а контролът върху прилагането на финансовите насърчителни мерки – на Министерството на иновациите и растежа. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Писмени становища в подкрепа на законопроектите и с конкретни предложения за изменение и допълнение са постъпили от Министерството на иновациите и растежа, Министерството на икономиката и индустрията, Българската агенция за инвестиции, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българсктаа стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Участие в дискусията взеха народните представители Даниел Лорер и Александър Иванов, и представители на АИКБ, Българската стопанска камара и КРИБ. След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесен от Богдан Богданов и група народни представители: „за“ – 14, от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 5, парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ – 2, парламентарната група на ИТН – 1, парламентарната група на ДПС – ДПС – 1, парламентарната група на ПП-ДБ – 3 и парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ – 2; без „против“; „въздържали се“ – 2 народни представители от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесен от Александър Иванов и група народни представители: „за“ – 14, от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 5, „БСП – Обединена левица“ – 2, „Има Такъв Народ“ – 1, парламентарната група на ДПС – ДПС – 1, парламентарната група на ПП-ДБ – 3 и парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ – 2; без „против“, „въздържали се“ – 2 народни представители от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 51-554-01-22, внесен от Богдан Валериев Богданов и група народни представители на 24 януари 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 51-554-01-63, внесен от Александър Койчев Иванов и група народни представители на 12 март 2025 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С промените, които предлагаме в Закона за насърчаване на инвестициите, ние целим да завършим един процес, който започна още в Четиридесет и деветото народно събрание – Законопроект, който тогава беше внесен, тези промени точно бяха подкрепени с доста широко мнозинство. Става въпрос за Регламент № ЕС 651/2014, с който регламент в крайна сметка ние привеждаме в съответствие разпоредбите на ЗНИ и същевременно насърчителните мерки по Закона за насърчаване на инвестициите, които насърчителни мерки са изтекли, забележете, в края на 2023 г., а това са схеми за подпомагане SA 104691 и SA 104692. Това ще рече, колеги, че вече над година, ще стане година и половина, Министерството на иновациите и растежа не може да изплаща насърчителни мерки за обучения и насърчителни мерки за покриване на осигуровки на новоназначени служители, тъй като схемите са изтекли. Въпреки че ние имаме подписани договори и формално поети ангажименти към инвеститори, тези схеми не се изпълняват към момента, защото трябва да се актуализират след приемането на конкретните разпоредби и промени в Закона за насърчаване на инвестициите, трябва да се актуализира и Правилникът за неговото прилагане. Затова ние отделихме в нашия законопроект, в нашите предложения само тези, смятам, доста широко подкрепени консенсусни моменти, при които ще отпушим процеса, за да може инвеститорите да започнат да получават насърчителни мерки, които са им отредени от българското правителство и за които има подписани споразумения. Същевременно другите промени, които се правят, са изцяло в синхрон с разпоредбите на чл. 14 от Регламент ЕС 651/2014 г., с което в крайна сметка ще се приведат в съответствие и разпоредбите ни по Закона за насърчаване на инвестициите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Доколкото голяма част от нещата, които преждеговорившият каза, са валидни, то и допълнението на нашия законопроект, на който имам удоволствието да съм вносител – нашето настоящо предложение за промени в Закона за насърчаване на инвестициите, има за цел да отговори на натрупаните предизвикателства в сферата на насърчаването на инвестициите в България и по-скоро да отпуши инвестиционния процес в страната. За съжаление, не сме свидетели на положителна тенденция през последните няколко години по сертифициране и реализация на нови и успешни инвестиции в България, доколкото през последните години видяхме сериозен спад освен в сертифицирането, и в изграждането и функционирането на нови инвестиции, които да повишат способността на българската икономика за износ, за продукти с добавена стойност. Смятаме, че предложените от нас промени ще дадат този положителен тласък и импулс именно на администрацията и на обслужването, като съкращаваме много от сроковете и вменяваме на всички институции да има отговорни лица, които да поемат отговорност по спазването на тези съкратени предвидени срокове в Законопроекта. Отчетени са тенденциите по отношение на показателите, измерващи инвестициите в икономиката на страната. По отношение на отчитания от Националния статистически институт показател бруто капиталообразуване в структурата на брутния вътрешен продукт се наблюдава спад, колеги, на годишна база в периода от началото на третото тримесечие на 2022 г. до края на първото тримесечие на 2024 г. Данните на Българската народна банка за потока на преки чуждестранни инвестиции през 2023 г. отчитат по-висок резултат, но той е генериран основно от печалбите на вече съществуващи компании именно и предимно във финансовия сектор, както и в сектора на телекомуникациите и химическата промишленост, в частност рафинерията за преработка на петрол. С предлаганите изменения се цели облекчаване на процедурите и условията за сертифициране и подкрепа на инвеститорите и техните инвестиционни проекти. Така например се предвижда допълнително съкращаване на сроковете, както споменах, за административно обслужване на инвеститорите. Това ще позволи навременно изпълнение на инвестиционния проект и ускорено стартиране на дейността на предприятията и назначаване на нови служители. Също така се урежда 14-дневен срок за преглед на подадените заявления и съпътстващите ги документи за несъответствия и непълноти от страна на Българската агенция за инвестиции и кметовете на общини. Намалява се изискването за минимално самоучастие на инвеститорите със собствен или друг привлечен капитал от 40 на 25%, което също се надяваме да доведе до допълнителен импулс и стимул в инвестиционната среда в България. Реформира се насърчителната мярка за финансово подпомагане за обучение по чл. 31 от Регламент (ЕС) № 651/2014, като се разширява кръгът на допустимите обучения, а не само за професионална квалификация, каквото е предвиждането на разпоредбата по чл. 22в от Закона за насърчаване на инвестициите в момента. Въвежда се прединвестиционно обслужване на приоритетни инвестиционни проекти и сключването на меморандуми с потенциални инвеститори. За качествено обслужване на инвеститорите в съкратени срокове е предвидена възможност Българската агенция за инвестиции да осъществява координация, както споменах, с различни ведомства, като във всяко ведомство се определя най-малко един служител с функциите на координатор, който да предоставя на Агенцията обобщена информация от компетентността на съответното ведомство. Проектът предвижда по отношение на инвестиционните проекти, сертифицирани като клас А и клас Б, да се създаде предвидимост за инвеститорите за подкрепа на държавата и сигурност за прилагането на заявените при сертифицирането насърчителни мерки. По-конкретно, думите „По предложение на министъра на иновациите и растежа Министерският съвет може да отпуска“ се заменят с „По предложение на министъра на иновациите и растежа Министерският съвет одобрява договорите за отпускане на“. Това е още един момент, при който има средства, които могат да спомогнат именно такъв тип насърчаване на такъв по-голям размер проекти от клас А и Б, но да не се поема ясен ангажимент, тоест да се дава една несигурност при реализацията от страна на инвеститора. Чрез предложения законопроект след значимо забавяне са отразени промени в Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), както цитира и преждеговорившият. В допълнение можем да кажем, че е направено разграничаване на административните от финансовите насърчителни мерки, които сами по себе си са приложими изисквания на Регламент (ЕС) № 651/2014 и на Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което систематично обобщава съдебната практика на съдилищата на Европейския съюз и практиката на Европейската комисия за вземане на решения и предоставя общи насоки за всички аспекти на дефиницията за държавна помощ. С оглед защита на държавния интерес при предоставяне на държавни помощи в нашия законопроект е упоменато, че при неспазване на задълженията на инвеститора – тоест съответни правомощия се вменяват на държавата, съответно разпоредби на Регламент (ЕС) № 651/2014, на Закона за насърчаване на инвестициите или на условията на схемата за регионална инвестиционна помощ и схемата за помощ за обучение, същите ще подлежат на връщане от получателя на помощта. Тоест, ако има неспазване на заявените инвеститорски намерения, тази помощ да бъде ревизирана в полза на държавата. Съобразно установената практика на Европейската комисия тези средства стават изискуеми от момента на получаването на помощта заедно със законната лихва от тази дата. Текстът на чл. 10, ал. 2 и чл. 11 от Закона за насърчаване на инвестициите в предложената от нас редакция се прецизира във връзка с препоръка на Министерския съвет за намаляване на броя на стратегическите документи. Чрез разпоредбите на Законопроекта се вменяват и функции на областните управители по събиране на информация от кметовете на общините в областта за издадените сертификати клас В и насърчените инвестиционни проекти клас В през календарната година, която предоставят на министъра на иновациите и растежа и Българската агенция за инвестиции. Предложените изменения на Закона за насърчаване на инвестициите синхронизират разпоредбите с действащия Закон за публичните предприятия, като избягват и възможни тълкувателни колизии със Закона за индустриалните паркове. Прецизирани са текстовете, които в дебата може би ще бъдат засегнати по-обстойно. Законопроектът предвижда още и намаляване на съотношението по сертифициран инвестиционен проект, по който е закупена земя без търг или конкурс, между цената на инвестицията в активи и цената на земята от 5 на 3 пъти. Предложението е натрупано от практиката и е провокирано от сериозния ръст на цените на имотния пазар в България, а именно прилагането му в Закона за насърчаване на инвестициите. Направени са изменения и в чл. 22в, като текстът е приведен в съответствие с чл. 31 от цитирания регламент. С изменението се предвижда да бъде финансово подпомагано обучението, което се провежда на заетите лица във връзка с осъществяването на сертифицирания инвестиционен проект и не се ограничава до придобиването на професионална квалификация. Още повече че договорът за придобиване на тази професионална квалификация е уреден в чл. 229 от Кодекса на труда съгласно установената практика на Върховния касационен съд с определени негови решения. В заключение, в Допълнителните разпоредби се прецизира понятието „елементи на техническата инфраструктура“, както и са възстановени понятията за „индустриална зона“ и „технологичен парк“. Прецизирана е дефиницията за техническа инфраструктура с оглед практическия опит по прилагане на нормативната уредба и предвид потребностите на мащабни потенциални проекти в индустрията – от изграждане на довеждаща инфраструктура до границите на имота. Също е важно да отбележим, колеги, че тази промяна може би е закъсняла – по прилагането на помощ по груповото освобождаване, но дава тласък и на нещо, което може би съвсем скоро ще се нарича в икономиката Пета индустриална революция – това е именно навлизането на изкуствен интелект в България. Наскоро присъствах на една кръгла маса, която широко подкрепя идеята България да може да изгради възможности именно по изграждане на дата паркове, а също така и фабрики за изкуствен интелект. Колкото и абстрактно да звучи, в момента в света се случва нещо, което последните може би 80 години не се е случвало, а именно нова технологична ера – въвеждането на изкуствения интелект във всички приложни сфери на живота, на ежедневието, като здравеопазване, сигурност, индустрия, ако искате – и обучение. Смятам, че така предложените промени със Законопроекта, внесен от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, дават тази възможност и този тласък, при който България може да бъде една дестинация, която да привлече именно такъв стратегически парк и фабрика за изкуствен интелект. Смятам, че това ще постави България не на европейско ниво на картата за направени технологични пробиви и инвестиции, а дори на световно такова. Така че Ви призовавам за подкрепа на Законопроекта. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Представеният законопроект въвежда значителни промени в действащия Закон за насърчаване на инвестициите. Наличието на действащи схеми за държавна помощ е от съществено значение за привличането на нови инвестиции в България и за развитието на икономиката ни. Именно затова оценяваме положително някои от предложените промени, които са: промени, свързани с облекчаване на процедурите и условията за сертифициране на инвеститорите и техните инвестиционни проекти; съкращаване на сроковете за административно обслужване на инвеститорите с една втора по-кратки от предвидените в съответните нормативни актове; намаляване на изискването за минимално самоучастие на инвеститора със собствен или друг привлечен частен капитал от 40 на 25%. Оценяваме положително реформата в насърчителната мярка за финансово подпомагане за обучения, която разширява кръга на допустимите обучения, а не само на професионалната квалификация. Положително оценяваме прецизирането на разпоредбите, отнасящи се до сертифицирането на приоритетните инвестиционни проекти. Дотук спираме с положителните неща и отново стигаме до момента, в който на пръв поглед добър и полезен законопроект е опорочен през Преходните и заключителните разпоредби, където в Закона за опазване на земеделските земи в чл. 17а се създава ал. 4, в която е предвидено по искане на инвеститор, получил сертификат за клас на инвестиция, съответният компетентен орган да може да сключи договор за наем по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които са неполивни земеделски земи от VII до X категория или некатегоризуеми, със срок, не по-дълъг от 10 години. Така посочената промяна не е мотивирана от вносителя и не става ясно какъв ефект се цели да бъде постигнат с нея. На следващо място, свързана със същата разпоредба, е промяната за предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, като в срок до 23 декември 2025 г. земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да се предоставят от общински съвети на инвеститор, получил сертификат за клас инвестиция по негово искане. В разпоредбата обаче не става ясно какво се случва с наемателите на тези земи, които години наред са инвестирали значителни средства в облагородяването им. Също така не става ясно какво се случва до срока 23 декември 2005 г., в който срок действа ограничението за разпореждане със земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Тоест, ако до този срок – както знаем, вече 30 години поземлената реституция не е приключила – има предложения за удължаването на този срок, всъщност не знаем как ще действат тези разпоредби, така че няма как да ги подкрепим. И, господин Председател, заявявам, че и по двата предложени законопроекта – и на Богдан Богданов, и на Александър Иванов, ще направим предложения, ако текстовете съответно бъдат приети на първо четене. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители, бих искал да се изкажа в частност по единия законопроект, а именно Законопроекта, внесен със сигнатура № 51-554-01-63. Закон за насърчаване на инвестициите. Съгласен съм, че съответно сегашното законодателство трябва да бъде променено, трябва да бъде подобрено, трябва да бъде направено по-удобно както за инвеститорите, така и за хората. Но този предложен законопроект за мен поражда някои принципни разлики. Първо, Законът за насърчаване на инвестициите, който съществува и днес, той е синхронизиран с европейското законодателство, а именно – няколко пъти се повтори тук, Регламент 51 от 2014 г. Но къде виждам проблемите аз, според нас и нашата група? Съществуващите мерки, като сертификатите за клас А и Б, подкрепата за проектите, доказват, че и тези, които съществуват досега, имат добра ефективност. Не е нужно ние да ги променяме. Въвеждането на нови изисквания и критерии рискува да се създаде една неяснота, една непредсказуемост за инвеститорите, което противоречи на основната цел на Закона за насърчаване на инвестициите, а именно създаване на предвидима и благоприятна среда за инвеститорите. Второто, на което искам да обърна внимание на залата. Законопроектът не отчита в достатъчна степен съществуващите гаранции за защита на конституционните права например – чл. 17 „Правото на собственост“. Въвеждането на допълнителни мерки за контрол върху инвестициите, особено що се отнася до скрининга на чуждестранните инвеститори по Регламент 452 от 2019 г., може да доведе до непропорционална намеса в правото на инвеститорите, без да е ясно, без да са регламентирани механизмите за обжалване и защита. Това е особено тревожно на фона на Закона за достъп до обществената информация, която изисква прозрачност в действията на публичните институции. Нещо, което Законопроектът рискува да подкопае, ако допусне засекретяването, поради това че се ползват търговски марки. Третото нещо, на което искам да Ви обърна внимание, е, че настоящото законодателство в областта на опазването на околната среда, като Законът за опазването на околната среда и свързаните с него подзаконови актове, вече предвижда строги правила и изисквания за оценка на въздействие на околната среда. Улесняването на административните процедури за приоритетните проекти, както е заложено в Законопроекта, може да доведе до заобикаляне на тези изисквания, което би нарушило чл. 55 от Конституцията на Република България, което гарантира правото на здравословна околна среда. Съществуващите текстове, които съществуват и днес, бяха атакувани, доколкото си спомням, 2024 г. И имаше вето на президента с Указ № 124 от 2024 г., което също показва, че подобни законодателни инициативи често пренебрегват този баланс между икономическите интереси и екологичните права. Четвъртото нещо, на което искам да Ви обърна внимание, е, че Законопроектът не представя достатъчно ясни гаранции за предотвратяване на корупционните практики, което е проблем. Разширяването на правомощията на Българската агенция за инвестиции и Министерството на иновациите и растежа при определянето на тези приоритетни проекти може да създаде предпоставки за субективизъм и непрозрачност, което е в разрез с принципите на Закона за администрацията и Закона за нормативните актове, изискващи обоснованост и публичност на тези административни решения. Накрая искам да завърша с това, че според нас този законопроект наистина нарушава духа дори на приетия от нас съвсем скоро бюджет, Националния план за възстановяване и устойчивост. Ние не се фокусираме върху опростяване на съществуващите процедури, а напротив. Ние не се фокусираме върху повишаване на ефективността. Затова предлагам на залата в този си вид Законопроектът да не бъде приет. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Ще взема отношение и по двата внесени законопроекта. На първо място, общото, което е в тях – по отношение на държавната помощ и обучението, което е предвидено да се предоставя, обучение на служителите, поне моето мнение защо не трябва сляпо да се въвеждат и имплементират в законодателството различните европейски директиви. Когато съм разговарял и консултирал инвеститори по такива инвестиционни проекти – и за всеки случай ще декларирам и частен интерес, когато разговарям с чуждестранните инвеститори, те ми казват следното: добре, ние искаме да инвестираме 10, 20, 30, 50, 100 млн. лв., да станем приоритетен инвеститор, държавата да ни обучава персонала. Но заложените критерии в Закона и в двата законопроекта изискват увеличение на работниците и служителите с цел това да се случи. На следващо място, въвеждат изискване и за работна заплата, която да е по-висока от средната. Какво казва големият инвеститор? Той казва: скъпата инвестиция, която аз трябва да направя, и скъпото производство, което трябва да отворя в България, аз се стремя по всякакъв начин то да е автоматизирано. Какво значи това? Да намаля броя на работниците и служителите, които се занимават с него, защото само скъпото и автоматизирано производство с едни скъпи и хубави нови машини може да ми гарантира една хубава печалба, която да си заслужава аз да направя тази огромна инвестиция – 10, 20, 30, 50 или 100 млн. лв., да кажем. Обаче пък държавата иска да ми обучава тези работници, които аз не ги искам, и не мога да назнача толкова голям брой работници, високо заети, защото има изискване, пак ще повторя, работната заплата да е по-висока от средната за страната. Инвеститорът казва: аз трябва да назнача по-малко хора и се чудя какви хора да назнача, защото, когато започна да правя съответно тази производствена дейност, в по-голямата си част аз целя тя да е автоматизирана и да се извършва с машини, не с хора. Не ми трябва такъв голям персонал. И казва: и се чудя как да направя, да назнача градинари с една по-висока заплата, за да мога да отговоря на сегашните изисквания на Закона за увеличение на броя на работниците и служителите. Това е един от проблемите, с които се сблъскват инвеститорите. И за съжаление, и в двата проекта, които виждам, той не е разрешен. Да, прави са тези, които искат – и аз също искам – да има повече работни места за по-високо квалифицирани работници и служители, българи, в България, така че те да не емигрират в чужбина. Но все пак трябва да направим така изискванията в Закона за насърчаване на инвестициите, че те да позволяват наистина да идват чуждестранни инвеститори, а не да ги гоним и да ги пъдим от България и те да заобикалят и да отидат в съседни страни. Защото, поне моето лично впечатление е, че инвеститорите започват все повече да отиват на изток, където виждат по-евтина работна река и липсата на ограниченията, които ние, за съжаление, имаме поради факта, че сме в Европейския съюз и трябва да въведем тази или онази европейска директива. На следващо място, по отношение на внесения от народни представители от ГЕРБ Законопроект трябва да знаете, че две от най-важните разпоредби в Закона за насърчаване на инвестициите са чл. 22а и чл. 22е. Тези две разпоредби дават, на първо място, възможността за тъй наречената държавна помощ, или какво ще получи от българската държава един приоритетен инвеститор, да кажем, който ще инвестира 40, 50, 100 или 200 млн. лв. И в сегашния вид на Закона са предвидени едни възможности той, да кажем, да придобива имоти без търг, с пряко договаряне, дори и под пазарна стойност. И в тази връзка имаме и внесени предложения от народните представители от ГЕРБ. Има две неща, заради които не мога да подкрепя Законопроекта. На първо място – и с внесените предложения, липсва точно посочване на размера на инвестициите, които трябва да бъдат направени от приоритетния инвеститор, в чл. 22е от Законопроекта, и е посочено, че това ще стане с Правилника на Министерския свет, който е приеман 2007 г. Сега, да Ви кажа нещо. Веднага ще Ви дам пример със Закона за чужденците в България, който дава възможност на чужденци, когато направят една инвестиция, да получат някакви права от България, в случая правото на постоянно пребиване. И там има един чл. 25, много ясно е посочено: ако ще закупиш акции от Българската фондова борса, имаш – минимумът е един милион. Ако ще се занимаваш със... Два милиона, да, два милиона, един е за инвестиционни схеми. Ако ще инвестираш в частно дружество, в неговия капитал – шест милиона лева. Тоест, от една страна, имаме много ясно регулиране на минималния размер на инвестицията, който трябва да бъде направен от чуждестранния инвеститор. Дотук добре. И тогава питам: защо за малките инвеститори има посочено – и е много ясно и конкретно, в Закона за чужденците, а тук в Закона за насърчаване на инвестициите – за големите инвеститори, които са важните и които трябва да имат сигурност и предвидимост, за да знаят дали да инвестират в България, ние казваме и даваме тази свобода на Министерския съвет, тоест на съответното правителство – то да решава какъв ще бъде не само размерът, а и редът и условията за направата на тази инвестиция! Ако погледнете и Законопроекта, ще видите, че точно тези два елемента са посочени в предложенията по чл. 22е. Не мога да се съглася, че е редно в единия закон да имаме за малките инвеститори ясна и конкретна предвидимост и сигурност по отношение на минималната инвестиция, която трябва да направят, а тук за големите не трябва да има такава. Именно затова, заради тази несигурност не мога да подкрепя законопроектите – и двата.

Господин Петров, Вие добре посочихте препратки към други закони, в които тези неща са отнети като възможности за интерпретация на Министерския съвет, но е добре все пак да се концентрирате и да посочите конкретни фази, конкретни инвестиции, които са ярки примери в обществото ни за корупционни схеми, нереализирани инвестиции – да приемем, че към днешна дата би трябвало да работи и да функционира завод за електроавтомобили. ПП и ДБ ставаха, лягаха, копки правиха, откриваха завода за електроавтомобили, после станаха електроколелета, както казваше Тодор Живков, след което ролкови кънки, тротинетки. Влезте малко повече в тази насока, защото конкретиката е важна. Нека да не е само това, което казвате, а да има и конкретни примери.

Благодаря за репликата, господин Ганев. Встрани от смешката с никога неслучилия се завод за електромобили, който получи клас за приоритетен инвеститор, но това никога не беше реализирано, защото според мен не беше въобще никаква редовна инвестиционна схема, трябва да кажем, че е необходимо, ако двата законопроекта бъдат приети, да направим предложения между първо и второ четене, особено по отношение на внесеното законодателно предложение в Законопроекта на Александър Иванов с изменението на ал. 1 на чл. 22е, където сега е записано в Законопроекта, че трябва да са направени инвестиции в един обект в размер, определен с Правилника. Размерът ще е определен с Правилника, ние ще внесем предложения за поне някаква ясна минимална граница на инвестицията. Чуждестранният инвеститор, когато желаете да го привлечете, той трябва да знае колко ще инвестира, а не да чака Правилника евентуално да бъде изменен от съответния Министерски съвет, ако той не харесва един или друг инвеститор. И на следващо място, трябва да направим промени – минималният брой на заетите лица трябва да е ясен, защото, така или иначе, в България има криза за работници. И дори един чуждестранен инвеститор, който иска да наеме висококвалифицирани лица, той среща проблеми в България по обективни причини. По отношение на това, което господин Ганев каза за корупцията. Ние трябва да направим така, че да са защитени както интересите на държавата в процедурите за предоставянето на държавната помощ под формата на: или ще се дава имот под наем за 10 години, или ще му се продава на този инвеститор не на търг, а на пряко договаряне на цени, които са под пазарните. Така че да защитим интересите и на двете страни и да предотвратим случаи, когато, да кажем, че ще дойде при инвеститора някой министър – собственик на имота, и ще каже на инвеститора: а бе, трябва да ме предвидиш и мене с една къща, за да ти подпиша сделката. Защото е възможно тези тъй наречени независими оценители оценката, която дават – тъй наречената пазарна оценка, да е 10 пъти над реалната, само и само да откажат инвеститора да закупи един имот, който уж му се предоставя като държавна помощ. Аз казвам, господин Иванов, че трябва да го предотвратим това в бъдеще, не казвам, че се е случвало някога досега. Именно затова ние трябва да създадем гаранции и тези законопроекти би трябвало да имат – особено Вашият, би трябвало да имат гаранция в тази насока, за да не става тъй нареченото приоритетно инвестиране в България повод за изнудване, рекет и корупция от страна на държавни органи. Лошото е, че поне в сегашния му вид на законопроекта, ако бъде приет конкретно този, аз не виждам достатъчни гаранции за това, няма ясна сигурност по отношение на продажбата, размера на цената на продажбата на имота. Наистина е възможно да има корупционни схеми чрез определянето на пазарната оценка.

Кажи за какво става въпрос!

Не казвам, че се е случвало някога в България и че има подобни случаи. Казвам, че трябва да предотвратим възможността да се случва, за да няма изнудване към някой инвеститор. (Реплики.) Не казвам нищо, казвам, че трябва да създадем гаранции не само когато се прехвърля правото на собственост...

...а и когато се сключват и договори за наем за 10 години на съответните земеделски земи.

Уважаеми господин Председател, изпуснах възможността да направя реплика, но бях споменат поименно в дупликата на господин Петров и затова искам да уточня следното. Първо, правителството – нулева толерантност към корупцията, така че всеки вид предложения, които да подобрят качеството на Законопроекта, както Вие се изразихте, ще бъдат разгледани абсолютно сериозно и ако имат своите закономерности и място в Законопроекта, не смятам, че няма да бъдат подкрепени. Вие казахте многократно, че няма гаранции за чуждестранните инвеститори. Първо да направим уточнението – в България има и български инвеститори. Ние също целим с тези промени да активираме и българските инвеститори, тяхната активност за инвестиции и реинвестиции в България. Те също могат да бъдат сертифицирани по този закон. И много ясно е разписано: сертификати за клас инвеститор А, Б, В и приоритетен инвестиционен проект – как, при какви условия, за кои икономически дейности могат да бъдат дадени и разрешени от Министерството и от Българската агенция за инвестициите. Така че с тази малка неточност – да приемем, че се почувствах засегнат. И Ви благодаря за процедурата, господин Председател.

Уважаеми колеги, искам да обърна внимание, че насърчаване на инвестициите в областта на отбраната и на обекти, свързани с националната сигурност, предстоят на дневен ред с огромно значение. Не знам дали сте наясно, че по ПВУ плана България няма да усвои парите и има голяма вероятност да бъдат освободени за инвестиции в отбранителната индустрия. Между първо и второ четене ще внесем предложения за обекти, свързани с националната сигурност и отбраната – когато се инвестират пари, да има специална комисия или помощ от държавата, за да се избегнат проблемите със специалните агенции като ДАНС и ДАР, които могат да блокират в последния момент голяма инвестиция и по този начин да уронят името и престижа на България като държава, която предоставя добри условия за инвестиции. Моля да се обърне специално внимание за обектите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната. Призовавам вносителите от ГЕРБ специално да обърнат внимание върху този казус, тъй като се очакват огромни инвестиции – над 50 милиарда, по наши данни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Факт е, че с предложените промени в двата законопроекта ние сме далеч от реформа в Закона за насърчаване на инвестициите. Всички тук смятам, че сме на една страница с разбирането, че би трябвало ние да актуализираме Закона за насърчаване на инвестициите в повече детайли и да вземем предвид динамиката, която се случва в момента на икономическия фронт, включително и очакванията на инвеститорите – на българските инвеститори и на чуждестранните такива. Основната цел на тези промени е в крайна сметка част от насърчителните мерки, пак казвам, по ангажиментите, които е поела българската държава – не се изпълняват вече година и половина. Отпушвайки този процес, ние в крайна сметка ще изпълним обещаното към тези компании – български и чуждестранни. Пак казвам, тук не става въпрос само за чуждестранни компании. И нека кажем, че за да бъде един проект сертифициран като инвеститор, този проект трябва да е българско юридическо лице. Така че независимо каква е собствеността, в крайна сметка това са български компании. От гледна точка на начина, по който се сертифицират проектите в България, има много какво да се направи. Първо, съкращаване на сроковете – това е заложено и в момента в Законопроекта, но трябва да отчетем, колеги, че голяма част от забавянията по проекти всъщност не са от страна на Българската агенция за инвестиции или от страна на Министерството на иновациите и растежа в случая. И с промени, които ние трябва да направим във връзка с оценки на имоти, във връзка с оценки на екологичното въздействие, във връзка с ОВОС-и по места, които някой път отнемат повече време, отколкото цялата процедура дори по изпълнението на проекта. Така че едната от добрите промени, която е предложена и от колегите в техния законопроект, е в крайна сметка, ако имаме забавяне, което е извън обсега на Агенцията за инвестиции или на Министерството на иновациите и растежа, срокът за изпълнение на проектите да бъде спрян временно, докато този процес не е завършен. Но трябва да кажем, че проектите, които се сертифицират в България, са ясно регламентирани, първо, от кои индустрии са допустими, какви разходи са допустими. Да, аз разбирам, че има сектори, като отбрана и енергетика, които в момента са основен фокус както на европейските институции, така и у нас. Трябва тези сектори да са основен фокус, за да се гарантира нашата сигурност – икономическа, енергийна, отбрана. Но, колеги, тези проекти и към момента не биха били допустими да бъдат сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите, така че за такъв тип проекти ние трябва да търсим други механизми. От гледна точка разграничението на проекти клас А, Б или в случая приоритетен, които се сертифицират от Българската агенция за инвестиции, праговете са ясно регламентирани. Допустимите сектори и икономически отрасли са ясно регламентирани и в момента. Това, което смятам, че ние със сигурност би трябвало да направим, е да имаме ясна методология, която да бъде залегнала и в Закона, и в Правилника, тъй като методологията, която разработихме през 2023 г., която и към момента методология се използва от Българската агенция за инвестиции – тя е качена на сайта на Българската агенция за инвестиции, цели в крайна сметка всеки един лев, който българската държава влага като насърчителна мярка към инвеститор, да бъде съобразен с максималната стойност, която този инвеститор ще създава тук. Когато разработвахме тази методология, ние целяхме инвестициите да бъдат насочени към най-уязвимите региони. Когато се разкриват нови работни места, разбира се, това да е с профил за обучение, преквалификация, вдигане капацитета на работещите, така че те да могат да получават едни по-високи заплати. И по този начин в крайна сметка всяка една инвестиция, която държавата подпомага, да създава много повече стойност за нашата икономика. Тази методология работи. Миналата година бяха сертифицирани три приоритетни проекта, които и към момента се изпълняват. Съгласен съм обаче и с колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, с господин Петров, че една по-сериозна реформа трябва да бъде направена в Закона за насърчаване на инвестициите тогава, когато става въпрос за критериите, които трябва да изпълнят инвеститорите, за да бъдат сертифицирани, особено когато става въпрос за приоритетни проекти. Защото, господин Петров, ако Вие сте клас А или Б инвеститор и имате проект в допустима мярка за сертифициране, Вие може да изберете дали да бъдете сертифициран или на база Вашата инвестиция, или на база работните места, които разкривате, което ще рече, че ако Вашият проект ще е за 10 или за 20 млн. лв., а Вие не разкриете минималния брой работни места, които са по закон, няма проблем Вашият проект да бъде сертифициран само на база на направената инвестиция. Но когато става въпрос вече за приоритетни проекти, трябва да бъдат изпълнени и двете условия – и инвестицията да бъде направена, и работните места да бъдат разкрити, новите работни места. И тогава, колеги, ние имаме проблема, че голяма част от тези сериозни капиталови инвестиции, които се влагат в приоритетните проекти, се влагат в модерно оборудване, автоматизация с цел да се реши проблемът с липсата на работна ръка, на кадри както в България, така и в Европа, така и по света. Затова с промените, които впоследствие, смятам, в един по-широк консенсус трябва да приемем, трябва да направим така, че инвеститорите да имат възможността да сертифицират свои проекти, когато инвестират в автоматизация, когато инвестират в по-ефективни, дори софтуерни решения, които се базират на изкуствен интелект, които могат да повишат ефективността, а оттам и конкурентоспособността на нашите предприятия. Но ако се върнем на предложените промени в момента, ние ясно трябва да отчетем, че те са козметични, решават малка част от проблемите. Но за да имаме един адекватен Закон за насърчаване на инвестициите, трябва да направим по-дълбока реформа в него. Ние също ще имаме предложения между първо и второ четене, като един от основните аспекти, които са най-притеснителни за нас – по предложените от колегите промени в техния вариант на ЗНИ, е възможността публичните предприятия да продават свои терени във връзка със Закона за насърчаване на инвестициите чрез сертифициране на инвестиционен проект. Към момента това могат да правят общините или държавата, ако имат терени частна общинска или частна държавна собственост. Ние смятаме, че тук текстът трябва да се прецизира. В крайна сметка публичните предприятия и към момента имат възможността да продават свои терени, но това става чрез Агенцията за публичните предприятия и контрол. Тук смятаме да имаме конкретни предложения, които да направят така, че публичните предприятия да реализират свои терени, които са извън необходимост в момента, с отпаднала необходимост, но да може тези терени да бъдат на пазарни цени. И другото, което сме обсъждали в по-широк кръг и смятаме да предложим, е да имаме възможност тези терени, които се предлагат от публични предприятия, от общини, от държавата, да бъдат включени в един общ регистър. В крайна сметка това ще улесни процеса по избор и по намиране на такива терени от страна на инвеститорите. Има изградена такава платформа от Българската агенция за инвестициите, която, за съжаление, и към момента не работи. Има един инвестиционен портал, който беше одобрен. По мое време кандидатствахме по Програма „DG REFORM“ в Министерството на икономиката. Този проект беше одобрен да бъде изпълняван чрез Европейската комисия и да получим подкрепа, за да изградим един такъв общ портал, който да съкрати процеса по изпълнение на инвестиционни проекти в България. Така че нека тези промени, които в момента са предложени, да бъдат приети по-бързо, за да отпушим насърчителните мерки и да започнем един по-широк дебат около по-съществена реформа в Закона за насърчаване на инвестициите. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Богданов, позволете ми да не съглася с Вас, когато в началото на своето изказване казахте, че мерките за съкращаване на срока на административно обслужване са само към Българската агенция за инвестиции. Не, именно със Законопроекта, на който аз съм вносител, се фиксираме не само върху Българската агенция за инвестиции, а именно: освен намаляването на 14-дневния срок за прегледа на подадените заявления към БАИ и отговора към потенциалния инвеститор, ние се фокусираме и върху въвеждането на прединвестиционно обслужване, и то по отношение на приоритетните инвестиционни проекти и сключването на меморандуми с потенциални инвеститори. Но забележете, за първи път качественото обслужване на инвеститорите от Българската агенция за инвеститори не трябва да бъде само в техните правомощия, а именно им даваме възможност за координация с различни ведомства, при което се определя най-малко един служител, който да действа като координатор. Вижте, трябва да изнесем насърчаването на инвестициите като приоритет. Аз се радвам, че Вие говорите вече за цялостна, по-сериозна промяна в Закона за насърчаване на инвеститорите, но за съжаление, не се сетихте толкова навреме, примерно когато Вие изпълнявахте функцията на министър. Отворени сме за предложения между първо и второ четене. И аз смятам, че трябва да реагираме адекватно и както казахте Вие, със скорост, но както виждам, имате заявки и от Ваша страна, и от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ за промени между първо и второ четене. Аз съм сигурен, че в залата можем да се обединим към още предложения, но да се фокусираме върху Законопроекта, както е към момента, да отчетем нуждите на инвеститорите, както казвам, и не само на чуждестранните инвеститори. Аз смятам, че България има огромен потенциал за реинвестиране, смятам, че българските предприемачи, българските предприятия, българските граждани имат средствата, знанията и уменията, които ние трябва да поощрим и насочим, за да развием и инвестиции, дошли именно от България и привлечени не толкова със средства от чуждестранни кредитни институции, а да направим инвестиции в България с български средства, подпомогнати от държавата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Богданов, като се сещам за участието Ви в „Панорама“ в петък, където казахте, че Вашите предходни предложения сте ги давали на Борисов и Пеевски, които решавали какво ще се случва в Коалицията, искам да Ви питам: тези предложения между първо и второ четене ще ги одобри ли господин Пеевски, или няма да ги одобри? Встрани от това, не съм съгласен с Вас, че ще направим нещо съществено нито с Вашия, нито със Законопроекта, който е внесен от ГЕРБ, и ще Ви кажа защо, и ще Ви дам пример. Понеже споменахте за Българската агенция за инвестиции, пък и другият репликиращ. Миналата година бях в Българската агенция за инвестиции като адвокат с един мой клиент – чуждестранен инвеститор, който искаше да придобие едно предприятие в крайдунавска община във Вашия избирателен район – Плевен. И отиваме там и хората ни посрещнаха, реагираха веднага – председател, юрисконсулт и така нататък. Мисля, че сумата на инвестицията беше, да кажем, пет или шест милиона лева. И ги питаме как държавата ще ни стимулира да инвестираме, тъй като искаме да го придобием, то е в нашата сфера на дейност, искаме да изместим и да модернизираме производствената дейност в България, без да навлизам в детайли, и търсим съответно… Те ни казват, че могат да ни помогнат за три неща: обучение на новите лица, които ще наемете – ще покрием обучението, за 12 месеца ще им покрием осигуровките, ако не ме лъже паметта, и третата мярка – като подавате различни документи по институциите, ще намалим едномесечния срок, който не се спазва и той, на десет дни. Това са тези прословути три мерки, които Българската агенция за инвестиции ни казва: да, Вие като сериозен чуждестранен инвеститор ни показахте тук колко сериозен бизнес извършвате в една държава – член на Европейския съюз, и тогава ще Ви помогнем. Ние казваме: добре де, ние искаме да инвестираме тук, ще платим едни пет или шест милиона лева да придобием този бизнес, с нещо няма ли да ни подпомогнете? Отговорът беше, цитирам по спомен: инвестирайте 50 млн. лв., ние ще Ви дадем 5 млн. лв. държавна помощ. И тогава това, което каза чуждестранният инвеститор, беше: ако аз имам 50 млн. лв. да инвестирам, за какво са ми Вашите пет милиона държавна помощ, за да тръгна? Не ми трябват. Това са големите проблеми, които ние трябва да решим, а не да предлагаме обучение, защото трябва да въведем някаква европейска директива. Това не помага. Колкото по-сложни и сериозни изисквания, господин Богданов, слагаме пред инвеститорите, толкова те ще отиват все пó на изток, да кажем, в Турция, защото там няма такива изисквания, каквито има в Европейския съюз, или ще отидат в съседна Сърбия, където и ходят, и ще продължават да заобикалят България. Тях не ги интересува обучението – интересува ги държавата да им даде ясна сигурност колко пари ще им даде, за да могат те да направят производство, да направят нещо съществено, а не само колцентрове в България под наем, където и компютрите, и слушалките са под наем. Това е важното, което трябва да се предлага като законопроект, за да го подкрепим. Казвам го с най-добронамерен тон.

Благодаря, господин Председател. Няколко бележки по отношение на изказването на господин Богданов. Преди всичко да върнем дебата там, където е сърцевината му, а именно нуждата, крайната нужда, огромното закъснение, с което ние в България трябва да приведем нашата нормативна база в съответствие с Регламент № 651 от 2014 г., който урежда държавните помощи за инвестиции на вътрешния пазар. Поради факта, че сме толкова закъснели с това транспониране, ние губим инвестиции. Ние губим инвестиции, защото инвеститорите нямат сигурност, както споменахме, дали ще получат държавни помощи. И не какви ще са, а дали изобщо могат да ги получат. Губенето на инвестиции от наша страна е изключително сериозен проблем. В настоящата геополитическа ситуация това е едно от малкото конкурентни предимства, които можем да имаме. И ние не можем да си позволим законите, които гласуваме тук, да са в разрез с европейските директиви, защото просто ще блокираме и малкото инвеститори, които искат да инвестират у нас. Ето защо ние подкрепяме на първо четене този законопроект. Той съдържа теми, по които ние вече сме работили – както господин Богданов в качеството си на министър на индустрията, така и аз в качеството си на министър на иновациите и растежа. Макар и версии на този закон по наше време да не стигнаха до залата, те имат същия приоритет, а именно вкарването на българското законодателство в съответствие с европейския регламент, за да могат инвеститорите да инвестират у нас – както български, така и чуждестранни. Подкрепяме намерението за работата на едно гише, както господин Иванов изтъкна. Възможността инвеститори – било то класифицирани А, Б, големи, приоритетни, да бъдат обслужвани на едно гише, е похвална. Това е стандартна практика. Това се очаква от нас, ако искаме бързо влизане на инвестиции в нашата икономика, и настоящите промени са първа стъпка в правилната посока. Но както господин Богданов каза, тя е недостатъчна. Подкрепяме освен това и принципното положение, в което улесненото административно обслужване се комбинира с получаването на държавна подкрепа в максималния размер, разрешен от европейските регулации.

Да, господин Председател, приключвам. И накрая, ние ще имаме предложения за промени между първо и второ четене. И призовавам от тази трибуна всички заинтересовани страни, които още не са взели участие в дебата, да доставят своите предложения в Народното събрание, за да можем да приемем наистина добра версия на този закон. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, по ред на репликиращите. Първо, господин Иванов – да, съкращават се част от сроковете. Има натиск към част от администрацията да си свърши работата, но както и Вие знаете, основният проблем е не че няма срокове, а че те не се спазват. Дори и срокове от един месец често отнемат по шест, по седем… Сега, ние може да ги смъкнем. Въпросът е как следим администрацията, че си спазва сроковете, и какви са онези механизми, които ние трябва да създадем, за да може, ако не се спазват сроковете, да разберем къде е проблемът. Точно поради тази причина с разработването на такъв инвестиционен портал, който на едно гише дигитално да обслужва не само чуждестранни и местни инвеститори, а да обслужва целия бизнес, ние може да видим през такъв портал и такъв механизъм откъде в крайна сметка можем да подобрим процеса и къде са ни най-слабите звена. Смятам, че тези промени са добри, но имаме още много какво да правим от страна на институциите тогава, когато говорим за реалното спазване на тези срокове и свършване на работата, която инвеститорите очакват от нас. От гледна точка на коментарите. Благодаря, че следите моите участия. Ще съгласуваме нашите предложения по надлежния ред – тогава, когато трябва да ги съгласуваме, и тогава, когато ние имаме предложения и те са адекватни. Тогава, когато ние сертифицирахме миналата година три приоритетни проекта за близо 500 млн. лв., тогава никой от Вас не се обаждаше. Тези проекти назначават в момента хиляди работни места и най-високите нива на инвестиции в България. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.)

В последните 15 години бяха – през 2022 г. и 2023 г., и това може да го проверите. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Така че приоритетните проекти, които са влезли в България, са само три и те са се случили по време на нашето управление. И колкото и да подвиквате от залата, това няма да промени този факт, господин Костадинов. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.)

Оттук нататък се надяваме ние да имаме диалог, за да имаме един адекватен закон и инвеститори, които да бъдат обслужвани по адекватен начин във връзка с това България да се придвижва напред и да имаме една работеща икономика. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги народни представители! Аз смятах да се огранича и да не правя изказване – със становището на вносител да се изчерпя, но бях предизвикан от цялата зала. Първо, благодаря за подкрепата. Доколкото разбирам, всички парламентарни групи, които се изказаха до момента – и от едната, и от другата част на залата, дават подкрепа на Законопроекта.

Ние няма да го подкрепим!

В тази връзка се надявам предложения да има между първо и второ четене тогава – защото чувам от залата, че не са съгласни всички с мен – да направят предложения тези групи, които ще го подкрепят между първо и второ четене. Но всички предложения, естествено, ще бъдат разгледани в Икономическата комисия. Колеги, двама бивши министри се изказаха преди мен и казаха, че е крайно време да се разгледа по-задълбочено Законът за насърчаване на инвестициите. Аз се радвам, че те се изказват по Законопроекта, внесен от моята парламентарна група – ГЕРБ-СДС. За съжаление, или времето, или усилията, или нещо друго не им е стигнало, за да помислят те за такава мащабна промяна, каквато ние предлагаме към момента. Със сигурност заявките от залата са за подобряване и повече прозрачност в насърчителните мерки, съкращаване на срокове, като крайната цел, колеги, каква е? Привличане на инвестиции в България или активиране на български средства с цел инвестиция и повишаване на производителността на българската икономика? Какви са предизвикателствата? Първо, на фона сме на безпрецедентна търговска война в целия свят. България със сигурност ще бъде засегната от този процес – пряко или косвено, по-скоро косвено. Какво се случва в Европа? Какво се случва в света? Аз го споменах и в становището на вносител, което направих към Вас, колеги. Индустриална революция – навлизането на изкуствения интелект все по-скоростно и все по-прецизно във всяка сфера не само на икономическия, но и на социалния живот; сфери като здравеопазване, като образование няма да останат незасегнати – надявам се, подобрени от навлизането на изкуствения интелект. С тези промени, които моята парламентарна група ГЕРБ-СДС предлагаме, целим включването на България да създаде възможности с осигуряване на терени, насърчителни мерки. И повярвайте, насърчителните мерки няма да са необходими, ако имаме възможности, ако осигурим терени, ако осигурим електроенергия, както и… Преди малко беше министърът на енергетиката тук и каза: приоритетен проект в енергетиката в България 2034 – 2035 г. с нови ядрени мощности, а България е една от страните в Европа с ядрени мощности и заявява, че ще ги развива. Тоест за парковете, които споменах, от сферата на Data Mining, на дата центрове, съдържане на обработка на данни, фабрики за изкуствен интелект от мащаби… Първият, за който имахме заявка миналата седмица или по-миналата седмица, е, че 90 млн. лв. ще бъдат инвестирани в София Тех Парк, е именно създаването на една такава фабрика за изкуствен интелект. Колеги, трябва да погледнем в бъдещето. Стига сме си представяли фабриките като места на нискоквалифициран труд с ниска добавена стойност. България може да създаде своя образ, който да е образ на бъдещето, образ на приоритетни инвестиционни проекти с висока добавена стойност именно в сферата на инвестициите и изкуствения интелект. Помислете в бъдещето. Както много от изказващите се преди мен казаха, България вече няма такъв голям мащабен проблем в сферата на безработицата. Индустрията и инвестициите се сблъскват с друг проблем – квалифицирани работни кадри. Именно там трябва да насочим своите усилия, като приоритетът на кабинета на Желязков, както казах, е образованието и енергетиката – образованието на младите в сферата на бъдещето и в политиките и индустрията на бъдещето. От това има нужда българската икономика – как с по-малко хора да произвеждаме по-скъпи неща, които да изнасяме, за да се събират повече данъци в държавата, за да може да се развива и адекватна социална програма. Мислете в бъдещето! Подкрепете Законопроекта на ГЕРБ-СДС! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от „БСП – Обединена левица“ приветстваме промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Всички знаем, че те са дълго чакани от българския бизнес, от работодателските организации и определено ще оптимизират инвестиционната среда в държавата ни. Говорейки за инвестиции, няма как да подминем и тревожните данни, които Българската народна банка изнесе в края на миналата година, а именно срив на външните инвестиции с 65%. Също така те обръщат внимание (реплика от народния представител Костадин Костадинов) на друга притеснителна тенденция, а именно на предприятия, които вече оперират на територията на нашата държава – предпочитат да реинвестират техните печалби извън България. Разбира се, тук причината може да се търси и в четиригодишната политическа криза, която беше обгърнала България до началото на тази година. Още нещо. В контекста на очакваното ни влизане в еврозоната следва да се завиши инвестиционният интерес към България, но това няма да стане априори. Ние, разбира се, трябва да подсигурим, на първо място, политическа стабилност и на второ място, да направим благоприятна инвестиционна среда и бизнес климат. Късно, закъснели промени, но факт е, че те са абсолютно наложителни. Неведнъж от „БСП – Обединена левица“ сме говорили за необходимостта от цялостна икономическа стратегия за привличане на инвестиции. Няколко акцента относно двата законопроекта, които ние, разбира се, подкрепяме. Виждаме, че там се цели да се опростят и да се направят по-прозрачни процедурите и изискванията относно инвестиционните проекти. На второ място, нещо много важно – предвижда се възможност за безвъзмездна финансова помощ в проекти, свързани с образованието, високите технологии, научните разработки, както и преработвателната индустрия. Тук някои колеги по-рано го засегнаха, но трябва да си го кажем откровено. Колеги, България изключително много изостава – дори от нашите съседи в региона, по отношение на предлаганата държавна подкрепа към инвеститорите. Знаете, че в днешно време в динамиката на икономиката и на бизнеса в момента се мигрират бизнеси спрямо това къде се дава по-адекватна и по-добра държавна подкрепа. Така че определено трябва да си насочим усилията именно в тази посока. Разбира се, виждаме текстове, които отново подкрепяме. Става въпрос за съкращаване на сроковете – както за разглеждането на проектите, така и за отговор на Българската агенция за инвестиции, както и няколко пъти сме повдигали въпроса, че е необходимо да има по-сериозен контрол върху кметовете относно сертифицирането на техните инвестиционни проекти. Колеги, разбира се, може много да се прецизират тези текстове между първо и второ четене, но смятам, че всички ние трябва да се обединим и да работим колкото се може по-стегнато, колкото се може по-бързо, тъй като изгубихме страшно много ценно за България време относно привличането на инвестиции. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Аз ще взема отношение по Законопроекта със сигнатура 51 554-01-63, и по конкретно чл. 22а, ал. 1 – там, където се създава т. 5. Става въпрос за промяна на предназначението на земеделски земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Проблемът тук според мен е такъв, че тези земи по чл. 19 в момента се използват от общините, като за никого не е тайна, че в момента общините не разполагат с общинска собственост – общински земи, които да изпълняват социалните функции на всяка една община. Имам предвид за това, че земеделски производители, животновъди и всякакъв друг тип предприемачи имат нужда от разширение всяка една година. И в момента, когато общините не могат да предоставят общинска земя, те прибягват точно до земите по чл. 19. Ако ограничим и тук използването на тези земи за нашите производители, то това неминуемо ще доведе до още по-голямо свиване на производството и разбира се, до големи пречки – вместо да помагаме, ние ще пречим на нашите родни производители. За никого не е тайна, че когато се появи един инвеститор, той много лесно може да стане стратегически инвеститор, респективно всяка една такава земя по най-лесния начин може да… На мен лично това ми прилича по-скоро на национализация. Тази земя може да се продаде впоследствие и на практика тази национализация реално става един вид кражба. Нека да не забравяме, че това, че тези земи не са потърсени, съвсем не означава, че нямат собственици и хора, на които принадлежат. Така че в тази част ние категорично няма да подкрепим Законопроекта. За нас това е неморално, не е редно, още повече на фона на това, че ние убиваме като държава нашето родно производство и все повече започваме да зависим от вноса на храни, като се има предвид и това, че 80% от храната, която е на нашата трапеза, е внос. Смятам лично, че това ще допринесе за още по-голямото задълбочаване на кризата в родното производство и ще ни направи зависими. Затова категорично ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим в тази част Законопроекта и като цяло Законопроектът няма да бъде подкрепен, за това призовавам и всички останали. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Тъй като на първо четене на законопроектите винаги се коментира философията на закона, аз искам да обърна внимание върху нещо, което е генерално сгрешено и в двата законопроекта. Говори се за подпомагане и под подпомагане се има предвид – тук няма да коментирам това, което беше казано от преждеговорившия Кръстьо Врачев от ВЪЗРАЖДАНЕ, който каза, че е предвидено, на практика, една голяма мащабна кражба, която да се извърши от общините, от областните управи по места. Няма да говоря и за това, че се коментираше начинът, по който ще бъде извършено цялото това деяние, включително и с подпомагане на инвеститорите чрез обучение. Представете си колко са закъсали тези инвеститори, че като дойдат в България, първата им работа е да бъдат обучавани, и то от нашите изключително ефикасни, изключително добре управляващи страната администратори! Между другото, тук отварям една скоба – не знам дали някой от Вас знае, сигурно има и такива хора в Народното събрание, които знаят, но съм 100% убеден, че огромното мнозинство от Вас не знаят, че в България има Агенция по инвестициите. И сега – убеден съм пък, че тези, които знаят, че има Агенция по инвестициите, никой не знае какво точно работи тя, защото това е едно абсолютно изкуствено, излишно, абсолютно синекурно административно звено, като много други такива в нашата държавна администрация, нароили се през последните няколко десетилетия, чиято цел е единствено и само да уреждат верни другари на добри партийни или държавни хранилки и софри. Тук е моментът да отворя още една скоба, защото преди малко слушахме един бивш министър от ПП-ДБ, който си призна преди няколко дни в национален ефир, че Пеевски е заповядвал на ПП-ДБ и продължава да заповядва как и по какъв начин да гласуват, та той си казваше тук как по тяхно време какво се било случило. Аз си спомням как по тяхно време имаше една министърка на иновациите и растежа – много странно министерство имаме, между другото, иновации и растеж – Милена Стойчева, която имаше близо една трета от работното си време прекарано в почивки, извинявайте – екскурзии, тоест – как го казваха те – командировки в чужбина, командировки. И сега същите тези хора, които превърнаха държавната администрация в място, където се разхождат напред-назад с държавни средства, говорят за инвестиции, говорят за подпомагане на инвестициите. Азбучно правило е, че в една капиталистическа пазарна икономика, каквато претендира да е уж нашата българска пазарна икономика, не може да се подпомагат инвестиции по този начин – държавата най-лесно, когато реши да подпомага някой, просто не трябва да му взима пари. И това е примерът, който показаха най-големите развити икономики в света, че това е начинът да могат да се развият – със създаването на специални икономически зони с нулево данъчно облагане. Само че, за да стане това нещо, трябва да се промени данъчната политика на България. Това няма как да се случи в момента, защото ние сме членове на Европейския съюз, той забранява специални икономически зони. Така че, каквото и да си говорим, ако не го предприемем това, доникъде няма да стигнем.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Костадинов, като цяло това, което аз наблюдавам, е, че ГЕРБ основно много отдавна искат да развържат тези земи по чл. 19, които в момента изпълняват социалните функции на земеделските земи от страна на общината, заради това е и причината, че разпродадоха всички общински земи – почти всички, на 95% са разпродадени общинските земи. И тези земи в момента по чл. 19 са единствените, които изпълняват социалните функции на общините. Като цяло, аз, господин Председател…

А, не, не – чакай, чакай! На Лорер му остави 45 секунди да говори повече! Продължи да говориш!

Господин Председател, аз не исках да споря с господин Лорер кой да вземе третата реплика, за да не ме обвинят в антисемитизъм…

Господин Председател, другото, което искам да кажа, е, че тези предложения на ПП-ДБ са абсолютна глупост! Искат да вменят едни задължения и ангажименти на общините, които изобщо не са предвидили кой и как ще ги изпълнява, като например може би това, което той три пъти повтори в осемте си минути изказване…

…и реши, че никой не го слуша – че общините ще направят регистър със земеделските земи, за да могат инвеститорите да си избират това, което се продава. А не искате ли да им направите карта къде минава средно напрежение, да правят фотоволтаици в тях, на тези земи?

Това е абсолютна глупост!

Абсолютно сте прав, господин Петров, и тук това, което всъщност трябва да кажем, е, че наистина се подхожда много непазарно. По принцип този законопроект би трябвало по някакъв начин – аз го споменах и в изказването си, да подпомага пазарната икономика, но на практика, той я ограничава. Начинът, по който трябва да се подхожда в конкретния казус, ако ние искаме действително – а ние примерно, да кажем, от ВЪЗРАЖДАНЕ много добре знаете, че сме подготвили такъв законопроект, който, в интерес на истината, и да го внесем сега, няма да бъде разглеждан, защото при нас законопроектите, които ние внасяме, не се разглеждат и минават единствено и само като задължителна точка всяка първа сряда на месеца. Аз го казах преди малко в изказването си, но ще го доразвия. Държавите, които имат най-голям икономически ръст през последните няколко десетилетия в световен мащаб, са държавите от БРИКС. В тези държави най-големият икономически ръст е постигнат със създаването на специални икономически зони, в които държавата не дава пари, защото тя е направила, в тези държави има специално двустепенно подпомагане на инвеститорите – инвеститорите са разделени на местни, тоест родни, и такива, които са външни инвеститори. На външните инвеститори пари не се дават, но за сметка на това се освобождават от данъци. Така бяха създадени специалните икономически зони в Китай, които доведоха дотам, че китайската икономика превърна Китайската народна република от една изоставаща държава от Третия свят в най-голямата и най-развитата икономика в света в момента. Другото, което направиха те, беше да подпомогнат местните инвеститори, които получават допълнително подпомагане, защото те нямат равен старт с чуждите инвеститори. И тези местни инвеститори освен че не се облагат с данъци, отделно от това вече получават и допълнително дотиране от държавния бюджет и допълнително подпомагане – с изграждане на логистика, с изграждане на инфраструктура, довеждащи съоръжения и всичко останало. Това нещо в България не е възможно да се случи, защото настоящото членство на България в Европейския съюз забранява подобни специални икономически зони, забранява такова диференцирано данъчно облагане, защото иначе, ще кажат, няма как да третираш примерно германския инвеститор различно от българския. И сега, понеже лицемерното право на Европейския съюз е такова, че то третира всички еднакво, обаче представете си какво означава това – нареждаш на стартовата линия един атлет и един инвалид, след което им казваш: имате равен старт. Е, много ясно е обаче, че няма да има и равен финал, защото, когато единият е подготвен и има пари, а другият няма нищо, няма как. И естествено, че единият ще задуши другия. Затова ние имаме нужда от специално финансиране, специално отношение, имаме нужда от специално законодателство, но това нещо няма как да се случи, защото няма кой в България освен ВЪЗРАЖДАНЕ – а ВЪЗРАЖДАНЕ в момента все още не управлява държавата – да го издейства. И тези закончета, които в момента тук коментираме, са толкова жалки, толкова безсмислени, толкова некадърно направени и толкова импотентни откъм законово съдържание, че честно казано, е обида за Народното събрание въобще, че ги обсъждаме. Така че от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да ги подкрепим! Категорично и в никакъв случай няма да подкрепим! В интерес на истината, ще направим предложения между първо и второ четене – излишно е да казваме, че те няма да бъдат приети, то е ясно, защото това ще наруши самата философия на законопроектите. Но въпреки всичко ще покажем как и по какъв начин може да се развива българската икономика, стига, разбира се, да има държавна воля за това. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! От името на партия ВЕЛИЧИЕ обявявам, че няма да подкрепим тези законопроекти за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите. Специално по този проект с вносител Делян Добрев – емблематичен колега! Както и друг път съм казвала, когато Делян Добрев и Станислав Анастасов внесат проект, който идва от Министерството на енергетиката, трябва всички да сме нащрек. Техните проекти обичайно имат големи пороци и те касаят неотчитането интересите на местната икономика, защитените зони. Всички тези проекти са, как да кажа… Но хайде, да оставим всички, да кажем – Проекта за насърчаване на инвестициите на ГЕРБ, сега внесен… Не на ГЕРБ, а на... Да, на ГЕРБ. Това, което искам да обобщя за този проект, е, че може би Ви убягва голямата картинка, но и промените в Закона за енергията от възобновяеми източници, и тези промени в Закона за насърчаване на инвестициите касаят добавяне на права и привилегии на големите ВЕИ инвеститори. Проект, който беше пак за насърчаване на инвестициите в Четиридесет и деветото народно събрание – върху него беше наложено вето, ако си спомняте добре. (Реплики.) Добре, така да бъде. Няма да го подкрепим. Трябва да се сложи някога край на отвратителната и пошла практика през Преходните и заключителните разпоредби да се променят други закони. Тук виждаме опасност за земеделските земи, така че, благодаря... Не, благодаря, няма да го подкрепим. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение точки 7 и 8 от дневния ред – седмичния, да бъдат съответно следващите точки за днес. Това са две ратификации, които, смея да кажа, нямат противоречиви текстове и мисля, че няма да затруднят народното представителство да свършим в определения срок, имайки предвид и фиксираните комисии за два и половина, които имат много гости. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Една процедура към Вас – въпрос. Минаха близо два месеца, откакто парламентарната група на проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ организира погрома срещу сградата на Европейската комисия. По-късно се оказа, че данъкоплатците и софиянци трябва да платят за този погром. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Въпросът е: кога ще понесат отговорност и хората, които се разхождаха с чукове и палеха на центъра на европейска столица? Какво става с техните имунитети – питат от прокуратурата, питам Ви и аз, госпожо Председател? Има ли някаква причина управляващото мнозинство да пази партия ВЪЗРАЖДАНЕ и техните депутати, които са извършили общественоопасно деяние? Моля Ви да ми отговорите кога най-сетне парламентът ще вземе това решение. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, минаха няколко месеца, откакто детето на Явор Божанков простреля леля си с пистолет в крака. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз Ви моля, като първа сред равни, да се опитате да разнищите този случай – да разберете на кого е бил пистолетът, защо се потули цялата тази история и никой не говори за нея. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще представя доклад на Комисията по образованието и науката. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище на Националното бюро – България на Университетската агенция на Франкофонията – Централна и Източна Европа, подписано на 10 декември 2024 г. в град София, № 51-502-02-2, внесен от Министерски съвет на 27 февруари 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 април 2025 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище на Националното бюро – България, на Университетската агенция на Франкофонията – Централна и Източна Европа, подписано на 10 декември 2024 г. в град София. На заседанието присъстваха: Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, академик Николай Витанов – заместник-министър на образованието и науката, и Ангел Банджов – директор на дирекция „Права на човека“ в Министерството на външните работи, който представи Законопроекта. Република България е пълноправен член на Международната организация на Франкофонията от 1993 г., а Университетската агенция на Франкофонията е тази нейна структура, която развива франкофонското сътрудничество в областта на висшето образование и научните изследвания, като обединява над 1000 университета от над 100 държави. Български висши училища се присъединяват към Агенцията още в началото на 90-те години на 20 век, в резултат на което са създадени франкофонски университетски програми в различни специалности. Към днешна дата 11 български висши училища и Българската академия на науките са членове на Университетската агенция на Франкофонията, а над 800 студенти ежегодно се обучават в 12 франкофонски университетски програми. Регионалното бюро за Централна и Източна Европа на Университетската агенция на Франкофонията до 2012 г. се намира в Букурещ, а от 2013 г. се премества в София за срок от 10 години. През последните години в Университетската агенция на Франкофонията е настъпила вътрешна трансформация и техните регионални представителства са преобразувани в национални бюра, без това по същество да внася големи промени в обхвата на техните задължения и дейности. Предложението за ратифициране на Споразумението е на практика подновяване на предходното Споразумение с Университетската агенция на Франкофонията за нов 10-годишен срок. От името на Министерството на образованието и науката академик Николай Витанов потвърди, че българските висши училища и Българската академия на науките участват активно в дейността на Университетската агенция на Франкофонията. В дискусията се включиха народните представители професор Андрей Чорбанов и академик Николай Денков, които подчертаха, че франкофонското университетско сътрудничество има не само научни и образователни ефекти, но неговите ползи следва да се отчитат и на полето на културната дипломация. След проведено гласуване с резултат 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалището на Националното бюро – България, на Университетската агенция на Франкофонията – Централна и Източна Европа, подписано на 10 декември 2024 г. в град София, № 51-502-02-2, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2025 г.“ Това е докладът. Само, госпожо Председател, ако позволите, няколко встъпителни думи. Участието на България в тази организация е от изключителна полза за страната. Няма никакви конфликти на интереси в нашето участие от гледна точка на международната политика. Много активно участват нашите университети и Академията на науките в тези програми и смея да кажа, че тази програма е от изключителна помощ за държавата, така че предлагам на народните представители да подкрепят на първо четене тази ратификация.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище на Националното бюро – България, на Университетската агенция на Франкофонията – Централна и Източна Европа, подписано на 10 декември 2024 г. в град София, № 51-502-02-2, внесен от Министерски съвет на 27 февруари 2025 г. На редовно заседание, проведено на 6 март 2025 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект № 51-502-02-2, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2025 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Аксения Бонева, Национален кореспондент по Франкофонията и държавен експерт в дирекция „Права на човека“ в Министерството на външните работи. На 10 декември 2024 г. е подписано Споразумение между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище на Националното бюро – България, на Университетската агенция на Франкофонията – Централна и Източна Европа. То се сключва, след като през април 2023 г. изтича Споразумението, действало за срок от 10 години, относно седалището на представителството на Университетската агенция на Франкофонията в София. Националното бюро на Университетската агенция на Франкофонията в Република България развива дейността си на територията на България и представлява Регионалната дирекция на Университетската агенция на Франкофонията – Централна и Източна Европа, чието седалище е в Букурещ. Настоящото споразумение относно седалището има за цел да бъдат договорени между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията правата и задълженията на Университетската агенция на Франкофонията – България. Споразумението ще влезе в сила, след като Университетската агенция на Франкофонията бъде уведомена от Република България за изпълнението на необходимите ѝ вътрешноправни процедури за влизането в сила на Споразумението. Определени са условията и редът за изменение и прекратяване на Споразумението, което се сключва за срок от 10 години. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България. Въз основа на последвалото обсъждане и проведеното гласуване Комисията по външна политика с 12 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище на Националното бюро – България, на Университетската агенция на Франкофонията – Централна и Източна Европа, подписано на 10 декември 2024 г. в град София, № 51-502-02-2, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2025 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми събеседници, уважаеми гости! Ние ще подкрепим Ратификацията за договора между Република България и Франкофонската организация. Искам да споделя моите впечатления от това учебно заведение. То е изключително полезно за България. Изключително полезно в създаването на неформални, невидими, но трайни международни връзки. В ESFAM – така както се нарича по абревиатура Университетът на Франкофонията в България – има представители от Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Северна Македония, Черна гора, Молдова, Узбекистан, Полша, Чехия, Естония – десетки държави от цял свят, а отделно се работи и в партньорство с университети от Канада, Франция, Белгия, Швейцария. За съжаление, искам да посоча и някои проблеми в съществуването на това заведение. Те не са от законодателно естество, всъщност касаят прякото управление на сградите, които се предоставят от Република България, прякото управление на битовите условия, при които идват да живеят в България тези студенти от цял свят. И считам, че българската държава през годините – десетилетия вече, откакто това учебно заведение присъства в България, не е напреднала кой знае колко много с улесняване, с подобряване на условията на живот на тези студенти. За щастие, самата атмосфера в учебното заведение, в университета, позволява на децата – всъщност някои идват като деца, но по-голямата част все пак са студенти с магистратури – позволява на тези студенти в една приятна обстановка в продължение на година-две да създадат именно тези връзки, за които споменах в началото. Остават с едно много добро впечатление от самата обстановка като учебно заведение, остават с много добро впечатление какъв потенциал има нашата държава България. И повечето, тъй като са от държави, които нямат претенцията да бъдат високоразвити, съответно и самите хора нямат и кой знае какви забележки към България. Но считам, че България, държавата ни, е длъжна да обърне малко повече внимание на подобни програми на подобни учебни заведения. Доколкото съм запознат, подобни програми, подобни партньорства с други университети от света в България не съществуват. Всъщност цялата концепция на тази система е изнесени представителства на университети от Франция и Белгия – в основата си, но има и от други франкофонски държави – да предоставят достъпно – много е важно да подчертая, и качествено, достъпно висше образование по различни магистратури на хора от цял свят. Максималната такса към момента за свободен достъп е около три хиляди евро, но общо взето, по-голямата част от студентите плащат 500 евро, които допълнително са със субсидии, изплащани от Франкофонската агенция, което прави това образование изключително достъпно за много хора, като по качество то не отстъпва на водещи университети от цял свят, включително, както казах, понеже има силно засилено присъствие на белгийски преподаватели, те могат да се сравняват включително и с университета Льовен, който е може би един сред първите пет по качество на образованието в света. И това изказване го правя, защото народното представителство в момента не е толкова засегнато, но можем да се замислим за това какви конкретни стъпки да бъдат направени, така че, когато идват тези студенти, да видят, че България освен като потенциал тя самата е и на ниво на развита държава, на европейска държава, на място, в което могат свободно да бъдат дискутирани най-различни концептуални теми. Казвам го, защото лично съм наблюдавал как студентите в неформален контакт, идвайки в България... Аз съм учил в чужбина, учил съм и в България и зная, че колкото и да е странно, не всичко е толкова свободно като дискусии в западните университети, докато в България, когато идват от цял свят хората, наистина се създава – след няколко месеца, след първото запознанство – изключително дружелюбна среда, в която хората обменят концептуални идеи по много въпроси. Даже бих Ви казал, че за първи път, когато съм обсъждал темата за създаването на еврото – и като политическа идея, и като формално създаване, тоест буквално печатането му, беше именно с преподаватели от ESFAM. И още тогава тази концептуална слабост на еврото, за която неколкократно съм говорил от трибуната, беше спомената. Няма да навлизам по-надълбоко в самата тема за еврото, но да се върна на това, че когато средата е подходяща, тези хора си тръгват от България с една изключителна визия, с много добро отношение към нашата държава. И това, което ние трябва да направим, е буквално, когато ги посрещаме тези гости, да има изработена една систематика, една програма, една просто конкретизирана програма какво трябва да направят, да бъдат улеснени при получаването на визите. Защото в момента каквото и да направим ние – само едни документални разрешения. Ще ратифицираме, добре, ще продължи да се отдава сградата на франкофонската организация за поредна година, но оттам нататък – нищо. Тези хора се борят за визи, те се борят за жилищата си, нищо не им е уредено. Не знам, по същия начин, както искаме да привличаме инвестиции, защо да не погледнем на това, че тук е един много голям потенциал за в бъдеще ние да привличаме хора, които ще бъдат добронамерени към България? В момента много търговски отношения се създават и в Африка, и в далечна Азия – по-специално във Виетнам, именно благодарение на неформалните контакти, създадени в това училище с българи и български студенти навремето. Аз съм готов – считам, че и в залата може би ще има други хора – да се срещнем с хората от ESFAM и да видим какво конкретно може да направи държавата, за да може впоследствие, в следващите години тези наши все още български преподаватели, нали, и чужденци, които тук посрещат чужденци от цял свят, просто да покажат едно ниво на организация, което е крайно необходимо. Защото иначе тези хора идват, виждат нашия народ, виждат това, което е естествено от българска среда, обаче от гледна точка на една администрация, която претендира да бъде европейска, виждат една пълна нула! Ама аз през година, понеже имам чести контакти с хората от ESFAM, буквално през година-две виждам – има видима деградация на отношенията. Когато отидат в администрацията, все едно нищо не е било – всичко започва отначало, всичко се повтаря, същите проблеми. Това трябва да се промени. Ще подкрепим ратифицирането на Спогодбата, но ако наистина има желание в залата това да продължи и да се задълбочи, обърнете се към мен, аз ще Ви свържа с хора от ESFAM и можем да подобрим много неща. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Ние, от ВЪЗРАЖДАНЕ, ще подкрепим, разбира се, този проект за споразумение и за удължаване по-скоро на това споразумение, по което, както е видно от документите по него, ние сме страна от 1993 г. Обаче големият въпрос е, че ние имаме и други такива международни споразумения, имаме и други такива институции, в които членуваме, но подхождаме към тях изключително небрежно, меко казано. Защото в зависимост от конюнктурата ние сме готови да загърбим инвестиции, отношения и връзки, които са изграждани в продължение на десетилетия. Само преди няколко месеца стана голям скандал с почти случилото се – слава богу, пропаднало, но почти случилото се излизане на българската държава от Международния институт за ядрени изследвания в Дубна, който е най-старата и най-престижната световна международна институция, обединяваща учени от почти всички държави в света, които се занимават с изследвания в областта на ядрената енергетика за мирни цели. Тогава българското правителство отказа да плати символичната членска вноска, която сме длъжни да платим. Правителството на Главчев в служебния кабинет на ГЕРБ и на ДПС тогава, и на ПП-ДБ, отказаха да платят тази вноска, защото с оглед на политическата конюнктура сега, която насъсква България срещу Русия, ние не трябва да имаме такива взаимоотношения. Това, че ние имаме всъщност взаимоотношения с една международна институция, в която членуват представители на повече от 150 държави, за нашите управляващи, които са доста доморасли и с доста провинциален манталитет, очевидно няма абсолютно никакво значение! Това се размина, слава богу! Хубаво е, че сега с това споразумение за удължаване на сътрудничеството с този институт в сферата на обучението по френски език, част от голямата общност на Франкофонията, ще бъдат продължени отношенията и този институт ще продължи да работи. Само че, за съжаление, пак трябва да повторя, имахме и друг такъв подобен скандал, който все още не е приключил напълно – с отказа на България да приеме домакинството на Международната конференция на ЮНЕСКО, което е събитие, каквото в България не се е провеждало от началото на 80-те години. Оказа се, че българската държава – сегашната, уж много напреднала, много мощна, много силна, икономически могъща, богата, влиятелна и каквото още друго се сетите българска държава, не може да направи това нещо, което успя да направи уж, според пропагандата, изостаналата, изолирана и неразвита социалистическа държава преди повече от 40 години. Истината е, че България някак си продължава да съществува на картата на света по инерция. Ние подписваме такива споразумения, някога сме ги подписвали във време, когато България е била доста по-уважавана, дори включително и през 1993 г. Защото, макар че членството на нашата страна във Франкофонията е доста подценявано, това е една много сериозна международна общност – втората по влияние в Западния свят след Британската общност. И когато ние бяхме приятели през 1993 г., България инвестира доста сили и средства тогава. Имаше специален център на канал „France International“ в България, имаше изградена мрежа тук, в нашата страна, която, за съжаление, през годините беше занемарена до такава степен, че сега, в момента, нашето членство във Франкофонията е абсолютно формално! До такава степен е формално, че по-голямата част от хората в страната, да не кажа почти никой, не знаят дори за това, че сме членове на Франкофонията. И е хубаво това, че поне една част от нещо реално съществуващо, каквото е това научно-образователно сътрудничество с Международния институт, ще бъде продължено. Но истината е, че България по никакъв начин не подпомага своите международни връзки и разчитаме някой друг да урежда нашите външни отношения. И ще завърша с това, че е изключително срамно и позорно това, че всяка една държава, която претендира, особено такава с древна история – България безспорно е държавата с най-древна история в Европа, най-старата национална държава, единствената, която никога не си е сменяла името през своето съществуване – всяка една от държавите има институти, които пропагандират нейната култура, нейната история и нейния език. България до 1989 г. подпомагаше развитието на българистиката като клон от славяноведението в почти всички основни водещи университети в Източна и в една голяма част в страните от Западна Европа. Големите, водещите, уважаващите себе си научни институции, международните академични общности считаха за престижно да имат катедри по българистика. Всички тези катедри бяха изоставени след 1990 г., а нашата държава дори все още не се е погрижила да направи един общ институт по българистика, който да пропагандира българската култура, българската история и българския език по света, така както го правят други държави, и то от нашия ранг. Една съседна Сърбия примерно има такъв институт. Въобще няма смисъл да говорим за французите, които даваме в момента като пример. Няма смисъл да говорим за германците с техния Гьоте-институт, за испанците с Института „Сервантес“ и каквото още друго се сетите. Всяка една уважаваща себе се държава в Европа има или подобна институция, или нещо, което до някаква степен пропагандира нейната история, култура и език. Ние нямаме. И между другото, защо да имаме, при условие че в нашата страна на практика сме неглижирали до такава степен собствения си език, че сме приели дори, ако щете, на институционално ниво двуезичието?! Погледнете всяка една официална административна институция в България и ще видите, че върху нея има надписи на чужди езици, което е абсолютно недопустимо! Но ние го приемаме за нормално, защото, видите ли, този чужд език бил английски. Английският няма никаква роля в нашия живот, в нашето ежедневие, в нашата култура, в нашата администрация, никъде и по никакъв начин! Но ние сме го приели за нормално, а то не е. Ето защо в този случай ние приветстваме това споразумение и ще го подкрепим, но същевременно използваме този повод, за да алармираме за състоянието, в което се намира българският език – докато се грижим за изучаването на чужди езици, ще стигнем до ситуация, в която ще забравим собствения си. И тук е моментът да припомня, че ВЪЗРАЖДАНЕ в пети пореден парламент внася закон за българския език, който предвижда създаването на такъв общ национален институт „Кирил и Методий“ – така е предвидено да се казва. Този законопроект не е оригинален наш, внасян е и в други законодателни легислатури, внасян е и в предишни Народни събрания и периодично се отхвърля, ако въобще стига до разглеждане. И това, което между другото – и с това ще завърша – е най-трагичното, в началото, когато господин Чорбанов излезе и представи Проекта за решение, той каза нещо, което безспорно е така. Той каза: това не е нещо, което ще предизвика дебати и дискусии в залата, това е консенсусно и то е факт. Само че – оказа се, че е консенсусно и няма да предизвика никакви дискусии и дебати в залата да подпишем едно споразумение, с което да удължим сътрудничеството с Франкофонията и да поощрим изучаването на френски в България, но е изключително неконсенсусно и изключително спорно приемането на закон за българския език и за създаването на един български аналог на института, който в момента ние ще подкрепим! Ето това е тема, по която трябва да се замислим. Защото това за пореден път ни задава въпроса доколко нашето Народно събрание е народно и на какъв точно народ е то събрание, и кого точно представлява. Защото определено не представлява българския народ.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Костадинов, Вие с Вашето изказване напълно опровергахте думите на госпожа Сачева, че ВЪЗРАЖДАНЕ сме искали да извадим страната от всякакви международни организации и споразумения. Тя това го беше казала в заседание на Външната комисия, когато обсъждахме нашето предложение за излизане на България от Споразумението със Световната здравна организация. Но това не е вярно, това е пропаганда и Вие сега току-що с Вашето изказване опровергахте нейните твърдения. ВЪЗРАЖДАНЕ не желае да изкарва България от международни споразумения, но просто ние делим такива, които са полезни за нашата държава, и такива, които определено ни вредят. И това е добре да се знае. Разбира се, знаете, че пропагандата, господин Костадинов, срещу нас е много жестока и с голям ресурс. Ето, сега и Европейският съюз се оказа, че давали от парите за зелената сделка за пропаганда срещу партии като ВЪЗРАЖДАНЕ, така че е нормално да се чуват и такива фалшиви пропагандни тези, но е хубаво, че Вие излизате и така аргументирано подкрепяте подобни споразумения. Благодаря.

Господин Таслаков, аз ще си призная, че не съм чул изказването на Деница Сачева най-малкото защото не съм член на тази комисия, за която Вие говорите, но определено от време на време тук разни такива балалайки в парламента го казват. Сега, не знам дали са платени с по 10 хил. лв., защото видяхме, че доста сериозни са сумите, които се плащат – незнайно дали от български министерства по 10 хил. лв. на месец, или пък примерно, да кажем, директно от фондовете на Европейската комисия, откраднати от парите, които е трябвало да бъдат за пропагандиране на зелената сделка или за осъществяване на проекти по зелената сделка, пък изсипвани тук с милиони. Те не са и кой знае колко много, в интерес на истината, на фона на огромните средства, с които разполагат тези огромни институции, като примерно Европейската комисия, но пък и нашите продажници се продават за жълти стотинки. Те открай време се продават за 30 сребърника. Но пък, от друга страна, 10 хил. лв. не са никак малка сума за нашата доста, доста бедна държава.

Госпожо Киселова, какво точно Ви притесни? Какво точно Ви притесни сега, не можах да разбера?! Та, истината е, че всеки един съюз и всяка една форма на международен договор и създаването на отношения с други държави или институции трябва да обслужва едно-единствено нещо – нашия национален интерес. Иначе защо да ги правим?! Кой подписва неравноправен договор? Този, който е наведен, естествено! И затова, когато подпишеш такъв договор, обикновено това не е договор, а диктат. Ние неслучайно даваме примера с Договора за членство на България в Европейския съюз. Европейският съюз се промени изключително много от началото – от момента, в който беше създаден, към настоящия момент, дори, ако щете, и в периода, когато ние влязохме като членове през 2007 г. И точно поради тази причина ние поставяме въпроса за предоговарянето на членството на България в Европейския съюз. Но на нас ни се казва, че това не може да стане! Ами когато един договор не може да се развали, това означава, че той не е договор. Това означава, че е диктат! А ние би трябвало да можем това. И в случая винаги би трябвало да поставяме преди всичко и над всичко останало нашия национален интерес. Ето, в конкретния случай с тази Университетска агенция на Франкофонията. Добре е, че имаме едно такова бюро, което ще бъде разположено в България. Безспорно това е хубаво начинание и то не е от днеска, и не е от вчера. Друг е въпросът обаче, че генерално седалището не е в България, а в Букурещ, което е показателно за това как и по какъв начин, дори в тази международна институция, ние сме поставени на втори и на трети план. Именно поради тази причина ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме настоявали за равноправно участие на България в международни институции, а не да бъдем подчинени, не да бъдем управлявани от някой друг. И това е нещо, което не могат да разберат хората с наведено мислене в наведения парламент в България. Хората, които са сложени тук, за да изпълняват и да натискат копчетата – това, което им е казано от някой друг, няма как да разберат това, което ние мислим. „Роденият да пълзи“ няма как да разбере този, който лети! И точно поради тази причина ние много често тук не сме разбирани в парламента. Но, господин Таслаков, мен не ме притеснява това нещо. В крайна сметка нашата работа тук е не само да пишем закони, но и да пишем история и да правим всичко, което зависи от нас, за да вдъхновяваме българския род и да му покажем, че добър пример в политиката има. И няма да спираме да го правим! И даваме всекидневно доказателства за това. Така че в този случай ние ще подкрепим този проект за решение, а вече след като стане повод за някои други подобни споразумения за други институции, тогава вече можем да даваме и обратната гледна точка, започвайки обаче от тази, сега в момента която коментираме – за Франкофонията, добрия пример. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедура по чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание току-що гласуваният законопроект да бъде гласуван на второ четене.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на второ четене: „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище на Националното бюро – България, на Университетската агенция на Франкофонията – Централна и Източна Европа, подписано на 10 декември 2024 г. в град София Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище на Националното бюро – България, на Университетската агенция на Франкофонията – Централна и Източна Европа, подписано на 10 декември 2024 г. в град София. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. С риск да бъда досаден на народното представителство, ще докладвам: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Европейската конференция по молекулярна биология (EMBC), № 51-502-02-6, внесен от Министерския съвет на 10 март 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 април 2025 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Европейската конференция по молекулярна биология (EMBC), № 51-502-02-6, внесен от Министерския съвет на 10 март 2025 г. На заседанието присъстваха: Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, и академик Николай Витанов – заместник-министър на образованието и науката, който представи Законопроекта. Европейската конференция по молекулярна биология е създадена през 1969 г. с идеята да бъде еквивалент на ЦЕРН. Присъединяването на Република България цели повишаване на сътрудничеството в сферата на природните науки между българските научни групи и такива в държавите членки чрез предоставянето на финансови възможности и свободен достъп до генерираната научна информация в най-елитните европейски лаборатории. Пълноправното членство в Европейската конференция по молекулярна биология ще даде възможност на българските учени да черпят от наличните образователни и финансови ресурси и да осъществяват партньорства и съвместни проекти с над 2000 от водещите изследователи в света на молекулярната биология. Годишният членски внос за Република България е от порядъка на 100 хил. евро на година, като за първите три години е договорено намаление с една трета. В дискусията се включиха народните представители професор Андрей Чорбанов и академик Николай Денков. Те изразиха оценка, че приемането в такава мрежа представлява високо признание за българските учени, защото означава, че качеството на научните изследвания, които се правят, и качеството на кадрите, които се подготвят, са на европейско и световно ниво. Република България се опитва от много години да се включи в тази инициатива, която дава невероятна възможност за българските учени, особено за младите, за специализация и работа в най-престижната научна среда. Това е една област, която е изключително стратегическа, а получените резултати имат значимо практическо приложение. Таксата, която Република България ще заплаща, е много малка на фона на възможностите, които се дават пред българските учени, да ползват една невероятно скъпа апаратура, с каквато страната ни не разполага. След проведеното гласуване с резултат 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Европейската конференция по молекулярна биология (EMBC), № 51-502-02-6, внесен от Министерския съвет на 10 март 2025 г.“ И ако позволите, госпожо Председател, само да използвам пак да доразвия доклада с две изречения. Уважаеми колеги, тази ратификация ще бъде от изключителна полза за българската наука. Ние от много, много години се опитваме да станем член на тази организация. Госпожо Председател, тук ще трябва да декларирам и конфликт на интереси, защото работя в тази сфера. Пропуснах да го декларирам за предната точка за Франкофонията, защото майка ми е френски гражданин, и този път ще го направя, за всеки случай. Така че, уважаеми колеги, това са възможности, които действително страната няма, като достъп до апаратура, до възможности, до бази данни, а участието ни в тази среда ще разшири страшно много възможностите на българската наука и ще ни даде възможност за ползване на, нека да кажем, научна среда, която България няма възможност да финансира. Благодаря Ви.