RAPPORTEUR ANNA ALEKSANDROVA3,194 words
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Семейния кодекс, № 51-454-01-50, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 19 декември 2024 г., Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 51-454-01-52, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители на 20 декември 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 51-454-01-54, внесен от Деница Евгениева Сачева и група народни представители на 20 декември 2024 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 февруари 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Семейния кодекс, № 51-454-01-50, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 19 декември 2024 г., Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 51-454-01-52, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители на 20 декември 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 51-454-01-54, внесен от Деница Евгениева Сачева и група народни представители на 20 декември 2024 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Михаела Мечкунова – заместник-министър, от дирекция „Съвет по законодателство“: господин Любомир Талев – директор, госпожа Елина Георгиева – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Международна правна закрила на детето и международно осиновяване“, госпожа Донка Аврамова и госпожа Силвия Соколова – държавни експерти; от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване“, и госпожа Йоанна Германова – държавен експерт; от Министерството на вътрешните работи: господин Филип Попов – заместник-министър, комисар Румяна Бориславова – началник-отдел „Гранични проверки“ в дирекция „Граничен контрол“, комисар Мартин Николов – началник-отдел в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, и госпожа Биляна Стойкова – юрисконсулт; от Върховния касационен съд: госпожа Мими Фурнаджиева – заместник на председателя и ръководител на Гражданската колегия, и госпожа Светлана Калинова – съдия в Гражданската колегия и член на Аналитичното звено; от Висшия адвокатски съвет: госпожа Валя Гигова – заместник-председател; госпожа Йорданка Бекирска – адвокат по семейно и международно право, президент на Комисията по семейно право към Федерацията на европейските адвокатури; от Фондация „Международна социална служба България“: адвокат Миглена Балджиева; от Сдружение „Дете и пространство“: госпожа Весела Банова; от Фондация „ДА – обединени срещу насилието“ – град Пловдив: адвокат Милена Кадиева – управител; от Фондация за споделено родителство: господин Слави Несторов – основател, и господин Пламен Борисов – адвокат.
Законопроект № 51-454-01-50 беше представен от народния представител Петър Петров, който отбеляза, че с него се предлага изменение на уредбата, уреждаща отношенията между родителите и родените от брака непълнолетни деца, както и произтичащите от това права и задължения, касаещи предоставянето на родителските права и режима на личните отношения между децата и родителите. Промените представят актуален подход при определянето на подходящ родител, без да се отчитат полът и възрастта на детето. Народният представител допълни, че не се създават нови критерии при определяне при кого от двамата родители да живеят родените от брака деца, а се създават условия за равнопоставено третиране на родителите. Той акцентира, че интересът на детето ще бъде защитен в пълнота единствено в хипотезата на равно третиране на родителския капацитет, ценен на плоскостта на личните качества на родителите и възможностите им за отглеждане на детето.
С Проекта на закон се предлага също гарантиран контакт между родителя, който не упражнява родителските права, и детето, като се въвежда изискването за минимален месечен режим в размер на една трета от календарните дни в съответния месец. Господин Петров добави, че измененията ще допринесат за пълноценна реализация на родителите, хармонично развитие и възпитание на детето, както и равнопоставеност на двамата родители.
Законопроект № 51-454-01-52 беше представен от народния представител Александър Рашев, който отбеляза, че с него се прецизира уредбата относно предоставянето на родителски права, осигурява се ефективна защита при неизпълнение на определения режим за лични контакти с децата от страна на съпруга, на когото са предоставени, предлагат се мерки за противодействие на така наречения синдром на родителско отчуждение и се регулират подробно обществените отношения между родителите във връзка с израстването на децата чрез въвеждане на института на споделеното родителство.
Народният представител посочи, че се разширява обхватът на Закона и освен за деца на родители от сключен брак уредбата ще се прилага и по отношение на родители на деца, които живеят във фактическо разделение или изобщо нямат сключен брак. Той обоснова необходимостта от промяната с данни на Националния статистически институт, според които 60 на сто от новородените деца през 2023 г. са деца от родители, които нямат сключен граждански брак.
Със Законопроекта детайлно се урежда съдържанието на родителската отговорност, споделено време за личен контакт с детето в полза на родителя, на когото не са предоставени родителски права, с минимален период от 127 дни на годишна база, както и нотариална форма за действителност при сключването на споразумение между двамата родители. Предлага се също при липса на съгласие съдът да определи режима за лични отношения, включително при пътуване на детето в чужбина.
Проектът на закон въвежда презумпция за споделено родителство, като определя времетраене от минимум 35 на сто на годишна база и установява размер на издръжката, която не може да бъде по-малко от 30 на сто от минималната работна заплата за страната. Предвиждат се гаранции за спазване на родителския режим, като при неспазването му невиновният родител ще бъде освободен от заплащането на издръжка за съответния месец, а в случай че родителят е отговорен за неспазването, същият ще я дължи в двоен размер за съответния месец.
Законопроектът прецизира разпоредбите относно промяната на местоживеенето на дете, като създава санкция за родителя, който без основание променя местоживеенето на детето в друго населено място. Създават се правомощия на съда да разпореди задължителни мерки с оглед превенцията на синдрома на родителско отчуждение, като в допълнение се предвижда издаването на наредба от министъра на правосъдието за провеждането на експертиза за родителско отчуждение, както и съдействието на медиатор за решаване на въпросите, за които е предвидено споразумение.
Със заключителни разпоредби се предвиждат изменения на процесуалните правила, като се предлага с цел процесуална икономия в едно гражданско дело да се разглеждат всички въпроси, отнасящи се до едно и също дете на двама родители, на принципа едно дете – едно дело. Предлагат се също промени в Закона за защита от домашно насилие, с които се регламентира допълнителна хипотеза за емоционално и психическо насилие към дете и родител, в Закона за Министерството на вътрешните работи, с които се премахва предупредителният протокол, за да бъдат наказвани лицата, които имат намерение да нарушат режима на упражняване на родителски права или лични контакти с дете, и в Наказателния кодекс, с които се увеличава максималният размер на наказанието при осуетяване на изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с детето.
Законопроект № 51-454-01-54 беше представен от народния представител Илиана Жекова, която посочи, че с него се предлага възможността за съвместно упражняване на родителските права върху роденото от брака дете. Народният представител добави, че предложенията целят запазване на емоционалната връзка на детето с двамата родители и ще допринесат за нравственото му пълноценно развитие и възпитание. Измененията уеднаквяват последиците от развода по споразумение и по исков ред по въпроса за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, като същевременно уреждат възможността въпросът за пътуването на детето в чужбина и за издаването на лични документи да се реши още при произнасянето за родителските права и местоживеенето на детето.
Госпожа Жекова отбеляза, че по отношение на режима на лични отношения стремежът е да се уеднакви и доразвие практиката, като се създаде задължение за родителя, който упражнява родителските права върху детето, да информира другия родител и да му съдейства при изпълнение на определения режим. Законопроектът предвижда възпрепятстването на упражняването на родителските права като изрична възможност да се иска промяна на определения режим, и на законово ниво урежда критериите, които съдът следва да прецени при решаване на спора. Народният представител уточни, че освен най-добрия интерес на детето Законопроектът въвежда изискването за проверка за наличието на домашно насилие и така нареченото родителско отчуждение, и допълни, че се урежда възможността страните да ползват медиация.
В съответствие с направените изменения в Семейния кодекс се предлагат промени в Закона за българските лични документи, които кореспондират с предложените текстове и които предвиждат три възможности за уреждане на пътуването в чужбина без нотариално заверено съгласие.
Със Законопроекта се правят изменения на Гражданския процесуален кодекс, които отговарят съдържателно на действащия Семеен кодекс, и се предлага запазване на служебното произнасяне в бракоразводния процес само до въпроси, засягащи ненавършилите пълнолетие деца – упражняване на родителски права, лични отношения, издръжка и ползване на фамилното жилище.
Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По трите законопроекта са постъпили писмени становища в подкрепа на въвеждането на института на споделеното упражняване на родителски права от: фондация „За споделено родителство“, господин Николай Ляков, господин Иван Киров, господин Владимир Ненов, господин Драгомир Павлов, господин Любомир Петков, господин Христо Симеонов, господин Пламен Борисов и други родители в България.
По Законопроект № 51-454-01-50 oт Върховния касационен съд, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на правосъдието считат, че механичното установяване на минимален месечен режим за личен контакт не съответства на целта на Закона и ще ограничи преценката на съда. От Министерството на правосъдието не подкрепят изричната регламентация за равнопоставено третиране на двамата родители, както и отпадането на критерия за пол и възраст като критерии за упражняване на родителски права.
От „Асоциация Анимус“, Фондация „Будителките“ и Движение „Българско семейство“ не подкрепят Законопроекта, споделеното родителство и въвеждането на задължителен минимален месечен режим за личен контакт.
От Асоциация „Общество и ценности“ считат, че преценката за режима на лични отношения следва да е резултат от персонализиран подход, и предлагат прецизиране на критериите за преценка от съда.
От Държавната агенция за закрила на детето принципно подкрепят критерия за равнопоставеност при преценка на родителския капацитет, отпадането на критерия за пол при предоставяне на родителските права, но приемат, че регламентирането на минимален месечен режим на контакти следва да се определи от съда, прилагайки индивидуален подход.
От Върховния касационен съд се изразява принципна подкрепа по законопроектите № 51-454-01-52 и № 51-454-01-54, като се посочва необходимостта от дефиниране на понятията „споделено родителство“ и „родителско отчуждение“. Подробно са изложени съображенията за обосноваността на предложенията нуждата най-добрият интерес на детето да е водещо правило при определяне на личните отношения с детето, както и необходимостта от становище на дирекция „Социално подпомагане“ във всяко съдебно производство.
По Законопроект № 51-454-01-52 от Министерството на труда и социалната политика е постъпило писмено становище, с което принципно се подкрепя по-детайлното уреждане на съвместното упражняване на родителски права, като се дискутира систематичното място на предложението. Подкрепя се изискването за становище от вещо лице психолог при данни за родителско отчуждение и се дискутира обосноваността на предложението за съвместно упражняване на родителски права за не по-малко от 127 дни в годината.
От Държавната агенция за закрила на детето изразяват принципната си подкрепа за въвеждането на съвместното споделено родителство, като настояват съдът да има възможността да прилага индивидуален подход, който да е съобразен с интереса на детето. От Агенцията не подкрепят обвързаността на личния контакт с конкретен срок и възразяват срещу предложението за нотариална заверка на съдържанието на споразуменията. Посочва се като приоритет необходимостта от законодателни мерки, които да обезпечат изпълнението на съдебното решение чрез държавната принуда, особено в хипотезата на предаване на дете.
От Министерството на вътрешните работи отбелязват, че предложените редакции, с които се цели обезпечаване на контрола и връщането на детето при пътуване в чужбина, не отчитат, че в Шенгенското пространство не се извършва гранична проверка във вътрешните граници, включително на малолетните и непълнолетните деца. От Министерството сочат, че правомощията на полицейските органи да издават разпореждания по чл. 65 от Закона за МВР не се ограничават само до случаите на домашно насилие, и възразяват срещу отмяната на разпоредбата.
От фондация „ДА – Обединени срещу насилието“ подкрепят въвеждането на споделеното родителство, но акцентират върху необходимостта от ясно дефиниране на терминологията и приемането на ефективни мерки, които да гарантират изпълнението на съдебните актове.
От „Асоциация Анимус“, фондация „Будителките“ и Движение „Българско семейство“ не подкрепят Законопроекта, споделеното родителство като общо правило и въвеждането на задължителен минимален период за личен контакт, като заявяват, че предложенията са прекомерни и недопустими.
От Асоциация „Общество и ценности“ считат, че преценката за режима на лични отношения следва да е резултат от персонализиран подход, и прецизират списъка от критерии за преценка от съда.
От Министерството на труда и социалната политика подкрепят Законопроект № 51-454-01-54 и въвеждането на института на споделеното родителство, тъй като не съдържа задължителен брой дни за личен контакт, като се приветства изискването за задължителна експертиза за наличието на данни за родителско отчуждение или домашно насилие.
От Държавната агенция за закрила на детето изразяват принципната си подкрепа за въвеждането на съвместното споделено родителство, като считат за уместно добавянето на мерки относно упражняването на родителските права, когато дете пътува в чужбина, и предлагат думите „данни за родителско отчуждение и домашно насилие“ да се променят на „данни за родителско отчуждение и влязло в сила съдебно решение за домашно насилие спрямо детето“.
От „Асоциация Анимус“ посочват, че въвеждането на режима на споделеното родителство не е съобразено с обществените нагласи и не зачита висшия интерес на детето, но подкрепят изискването за експертиза за наличието на данни за родителско отчуждение или домашно насилие, както и предложената уредба относно пътуването на детето в чужбина и документите, свързани с това.
От Асоциация „Общество и ценности“ считат, че в Законопроекта следва да се дадат допълнителни критерии и гаранции при постановяване на съвместно упражняване на права при зачитане интереса на детето.
От фондация „Будителките“ и от Движение „Българско семейство“ не подкрепят Законопроекта, споделеното родителство като общо правило и въвеждането на задължителен минимален период за личен контакт, като считат, че предложенията са прекомерни и недопустими.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и публичното им обсъждане.
Заместник-министърът на вътрешните работи господин Филип Попов заяви, че от Министерството поддържат депозираното становище, и отбеляза, че употребата на термина „чужбина“ следва да се прецизира, за да се изясни дали става дума за пътуване във или извън Шенгенското пространство. Господин Попов посочи, че възразява срещу предложеното отпадане на предупредителния протокол по чл. 65 от Закона за МВР.
От Министерството на правосъдието отбелязаха, че поддържат депозираните становища, изразиха нуждата от дефиниране на употребените в законопроектите понятия и възразиха срещу премахването на критериите „пол“ и „възраст“ при предоставянето на родителските права. Госпожа Мечкунова добави, че от Министерството подкрепят предложенията за задължително участие на вещо лице психолог и възможността да се ползва медиатор, като изрази несъгласие с предложението за издаване на наредба от министъра на правосъдието за провеждането на експертиза за родителско отчуждение.
От Министерството на труда и социалната политика посочиха, че споделеното родителство трябва да бъде обсъдено заедно с така нареченото родителско отчуждаване.
От Върховния касационен съд посочиха, че водещият принцип трябва да бъде най-добрият интерес на детето и добавиха, че предложенията за споделено родителство изместват фокуса от интереса на детето към правата на родителя, като не отчитат в достатъчна степен местоживеенето, интересите и средата на развитие на детето. Госпожа Фурнаджиева добави, че определянето на фиксирано време за личен контакт ще ограничи съда в неговата преценка.
Адвокат Гигова заяви, че водещ в законопроектите следва да бъде интересът на детето и проблематиката следва да бъде обект на широко обществено обсъждане.
Адвокат Милена Кадиева, адвокат Йорданка Бекирска, адвокат Миглена Балджиева, адвокат Пламен Борисов и господин Христо Симеонов изразиха подробни аргументи в подкрепа на споделеното родителство. Беше отбелязано, че сега действащият режим на лични отношения поставя едната страна като служебен победител в процеса.
В изказванията беше посочен опитът на други страни във връзка със споделеното родителство, както и намаляването на съдебните производства и възможността за пълноценна реализация на родителя, на когото са предоставени родителските права, като последица от този режим.
В дискусията беше приветствано предложението всички въпроси, отнасящи се до едно и също дете, да бъдат разглеждани в едно гражданско дело независимо от различните по време и предмет сезирания. Изтъкна се, че това ще доведе до процесуална икономия и няма да се налага извършването на едни и същи експертизи и събирането на едни и същи доказателства, като в крайна сметка ще е в полза на детето, тъй като доказателствата и експертизите, използвани в предишно производство, ще могат да бъдат кредитирани в последващ процес.
В обсъждането взеха участие народните представители Петър Петров, Александър Рашев, Бранимир Балачев и Надежда Йорданова.
Народният представител Петър Петров заяви, че и трите законопроекта целят да създадат равнопоставеност между двамата родители и да осигурят такъв режим на лични отношения, че родителят, на когото не са дадени родителските права, да може да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието на детето. Той посочи, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепят и трите законопроекта.
Народният представител Александър Рашев уточни, че предвиденият в Законопроекта на парламентарната група на „Има Такъв Народ“ режим за споделено родителство ще бъде приложим единствено при условие че интересите и здравето на детето не са застрашени. Той добави, че законодателните инициативи са част от Споразумението за съвместно управление.
Господин Балачев заяви, че същественият въпрос е дали при наличието на необходимия родителски капацитет и условия и въвеждане на режима на споделеното родителство съдът ще може да приложи института и да предостави равнопоставено правата и задълженията на родителите при спазване на най-добрия интерес на детето.
Госпожа Йорданова подкрепи идеята за създаването на правила, които да осигурят възможност за двамата родители пълноценно да се ползват от правата си, като същевременно поемат отговорността си в интерес на детето. Тя открои като предизвикателство в нормативната уредба дефицитите при принудителното изпълнение на съдебните решения. Народният представител заяви, че ще подкрепи Законопроекта, внесен от Деница Сачева и група народни представители.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси:
- с 6 гласа „за“, от които 1 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, без гласове „против“ и 9 гласа „въздържал се“, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Семейния кодекс, № 51-454-01-50, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 19 декември 2024 г.;
- с 12 гласа „за“, от които 7 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, без гласове „против“ и 3 гласа „въздържал се“ – 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 51-454-01-52, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители на 20 декември 2024 г., и
- с 15 гласа „за“, от които 7 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“; 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, без гласове „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 51-454-01-54, внесен от Деница Евгениева Сачева и група народни представители на 20 декември 2024 г.“