ТОМА БИКОВ (ГЕРБ-СДС)1400 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще взема повод и от думите на господин Димитров, който преиначава мои изказвания. И няма да връщам дебата назад, защото, когато се говори за информираност и информиране, да, това е една от възможностите, която този закон дава – да се информират, но той дава една по-голяма възможност, а именно да се познава, да се знае, защото информираността да прочетеш четири редчета, на които пише: бил е агент на Първо главно управление от еди-коя си до еди-коя си година и с оперативен работник еди-кой си, не означава абсолютно нищо.
Архивът на Държавна сигурност дава много по-големи възможности, но това изисква доста повече усилия от това да излезем тук и всеки да си каже опорката – едните са за, другите са против, и то от някакви морални позиции.
Истината е, че през последните години Комисията по досиетата от гледна точка на информираността си свърши работата. И когато казах, че Държавна сигурност вече, за разлика отпреди 15 – 20 години, няма голямо значение, то е, защото бившите агенти на Държавна сигурност вече са в пенсионна възраст. Те не са активна част от взимането на решения, така или иначе, по биологични причини, не поради някакво осъзнаване.
Второ обаче, ако познавате архивите – аз твърдя, че имам някакъв поглед върху тях, защото съм работил по тях, имам принос, между другото, по отношение на разкриване, и то не на разкриване, а на анализ на тези документи, на много малка част от тях – но ако влезете пó в дълбочина, Вие ще видите, че там нещата са многопластови. Колкото повече чете човек документите на Държавна сигурност, толкова повече разбира, че въпросът не е толкова персонален, колкото системен.
И тук трябва да дадем още един важен факт. А именно че когато говорим от морални позиции за Държавна сигурност, трябва да знаем, че това е инструмент на Централния комитет на Българската комунистическа партия. То е изпълнител на задачи. То не е нещо, което взима решения само по себе си. То изпълнява решения. Изпълнява! Включително и стигането до трагедии от типа на Възродителния процес например. Решението не е взето от Държавна сигурност, а е взето от ръководството на тогавашната Комунистическа партия.
Какво обаче според мен е по-важно да кажем в този дебат, който, така или иначе, се е подхванал, въпреки че дебатът е за правила за членове на Комисията по досиетата – нещо, което очевидно няма общо с това, което говорим, но все пак сме отворили този дебат? Още през 2019 г. трябваше да бъде сменен този състав на Комисията по досиетата, защото му беше изтекъл мандатът. Тогава беше заявено и от наша страна – за съжаление, след това започнаха други процеси, като по обясними причини изобщо тази тема не е повдигана, но така или иначе, беше заявено, че тази Комисия по досиетата трябва да се трансформира в някакъв институт по-скоро, така както, между другото, е и в другите източноевропейски държави. И тук въпросът е много важен, защото, ако е институт, той вече не само ще информира, а ще прави и анализи, ще прави много по дълбоки научни изследвания, а не политически лакърдии, на каквито, за съжаление, тази тема много често е жертва.
Ние трябва по-скоро да проведем един дебат, и то не в парламента само, напротив – той даже трябва да бъде доста по-широк и там трябва да дойдат и научната общност, и доста широк кръг хора, които се интересуват от темата. Да видим можем ли да трансформираме тази комисия наистина в едно научно звено и да видим какъв да бъде обхватът на това звено. Аз лично имам поне две предложения. Едното е архивът на Държавна сигурност да бъде… И тук трябва, между другото, задължително да поканим и Агенция „Архиви“, те имат много сериозно значение в този въпрос, защото например при тях е архивът на БКП. Ако правим институт за изследване на тоталитарния режим, ако той е посветен на социалистическия период, то трябва да съберем в един общ архив и архива на БКП, и на Държавна сигурност, и на всички структури от този период, за да дадем вече ясна научна картина по този повод. Това е единият вариант, ако се придържаме към това, което е в момента в Закона, защото това е един инструмент за разкриване на осъществяване на политическо насилие. Защото Държавна сигурност, ако има отговорност – както казахме, решенията са взимани от БКП, но тя е изпълнявала задачи, свързани с политическо насилие. Осъществявано е политическо насилие и това мисля, че е безспорно. Но ако правим такъв институт, бихме могли да го разширим и по отношение на други периоди. Ако щете, отпреди 1944 – 1945 г., защото тогава също е осъществявано политическо насилие и трябва да го признаем.
Може да се родят още други предложения. Но въпросът е, че за мен наистина е много по-ефективно и заедно с Архивите да помислим доколко, защото Държавна сигурност – тук към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – имайте предвид, че през тези години беше изградена много сериозна инфраструктура от гледна точка на това, че бяха изградени архиви, сгради, техника, дори хора, които бяха подготвени. Така че този ресурс по никакъв начин не бива да бъде разпиляван, не бива да бъде хвърлен в кошчето за боклук. Тези хора, тази техника и тази инфраструктура могат да бъдат много полезни, сигурен съм. Аз съм говорил дори и с Архивите, те също имат предложения заедно просто да обединим този научен ресурс и тази структура да си тръгне по пътя на институт. Няма да открием топлата вода, така се случва във всички източноевропейски държави, които преди това са имали такива комисии. Друг е въпросът, че при нас този процес традиционно закъснява. Той закъсня и по отношение на отваряне на архива на Държавна сигурност. Да не говорим, че този архив е непълен.
Аз познавам досиета на хора, които са обявени за агенти на Държавна сигурност, които твърдят, че са жертви на Държавна сигурност. Има цели групи от хора, които бяха обявени за агенти на Държавна сигурност. Тук не обвинявам закона, защото законът е за всички, той няма как да вижда индивидуалната съдба на всеки един от обявените. Защото аз ще Ви кажа, че има десетки, ако не и стотици, лежали в концентрационни лагери на комунистическия режим, които при излизането си са принуждавани да подпишат декларация за сътрудничество с Държавна сигурност. Някои от тях после са продължили да сътрудничат, но голяма част от тях изобщо не са сътрудничили след това, но въпреки това те излизат в архива – земеделци, социалдемократи.
И аз тук ще попитам: кой от тази зала, при положение че е лежал 10 години в „Белене“, като му кажат да подпише картончето от Държавна сигурност там, декларацията, ще каже: „Не, аз няма да я подпиша!“?
Най-вероятно голяма част и от тази зала биха постъпили по този начин. Така че да се хвърли просто обвинение, за мен вече не е достатъчно. Това е партизанщина. Но така или иначе, тази тема е изчерпана. Тя е изчерпана по един, между другото, много неподходящ начин, защото ние я отворихме реално с истински, сравнително добър закон от 2008 г. Това беше приключило, този период, много отдавна в другите източноевропейски държави, в голяма част от тях. През 2008 г., между другото, управлението на БСП, НДСВ и ДПС прие такъв закон, който даде възможност не само да се информираш, както беше от 90-те години законът, който създаде злополучната комисия на Методи Андреев. Абсолютно злополучна и вредна върху тая тема, защото там само се обявяваше кой е бил агент на Държавна сигурност, но нямаше достъп до досиетата. Докато сегашният закон, когато те обявят за агент на Държавна сигурност, ти можеш да отидеш и да прочетеш. И не само ти – цялото общество може да отиде да прочете твоето досие, което е далеч по-добро.
Но аз Ви предлагам да приемем тези правила – така или иначе, трябва да се приемат, да изберем тази комисия. Не е много лесно. И още отсега да започнем да мислим как да трансформираме тази структура, така че тя да бъде адекватна вече на новата ситуация, при която са обявени според мен всички, които са могли да бъдат обявени. Аз не виждам в последните избори – правим 3 – 4 поредни избора в последните години, няма някакъв нов елемент. Ако има, то са някакви много незначителни неща. Но много по-значимото е вече не само да се информираме, а да познаваме темата и да си извадим и изводите кое, защо се е случило. Но това, пак казвам, изисква много по-задълбочени усилия от това тук – да излезем и да се правим на морални стожери. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)