7 май 2025 г.

Колеги, този закон вече беше допуснат за обсъждане и гласуване. Тъй като дебатите продължиха прекалено дълго, по Правилник Вие трябваше, госпожо Председател, да го включите следващата седмица в дневния ред. Това не беше направено и се наложи да пускаме искане по чл. 47, ал. 3. Не знам кого прикривате. Това е Законът, който криминализира действията, които колекторските фирми извършват срещу българските граждани – агресивните им практики. Моля да го подкрепите, защото гражданите Ви гледат, следят това табло и това са милиони българи, които са репресирани от колекторите. Госпожо Председател, Вие сама трябваше да го включите следващата седмица, когато не беше гласуван миналия месец. Благодаря Ви.

Прегласуване!

Божо, къде са Ви хората, бе? Я ги съберете! (Продължаващи реплики от народния представител Костадин Костадинов.)

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, хайде, разбирам – изслушванията не искате да се случват. Измисляте си някакви аргументи. Тук аргументите – какви са? Няма. Това е решение, с което министърът на вътрешните работи да предостави информация на Народното събрание по законоустановения ред. И Вие гласувате против. Струва ми се, че този контрабанден канал е изключително интересен и Вие продължавате да го прикривате. Благодаря. Прегласуване.

По начина на водене!

Госпожо Председател, тук имаме точка, която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично подкрепяме, и сме „за“. Само че в същото време тази точка не мина по една много проста причина.

Точно така, към Вас е. Осем или седем човека от групата на ПП-ДБ – седем прикриват явно един от тези, които са заподозрени за участие в този канал. А той е народният представител Йордан Ивáнов! Защо го криете? (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Има подозрение, че той е участник в този канал! Защо не участвате в гласуването от ПП-ДБ? Криете Ивáнов и него го няма тук! Защо го криете? Ние сме „за“ да има разследване! Вие сте съучастници в канала на Пеевски! Оставка! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Къде са ти хората бе, Божо?

Болен е Данчо, стига! В болница беше.

Благодаря, госпожо Председател. Изслушването, което сме внесли, е с различен кръг изслушвани лица, различен обхват, различни въпроси, различни мотиви и различен входящ номер. На база на какво решавате, че това е същото изслушване, което е отхвърлено преди един месец? Моля Ви, не съучаствайте в прикриването на този контрабанден канал. Подложете го на гласуване. Благодаря.

А текстът?

Има три нови страници!

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! В седмичната ни програма по точки 7 и 8 приехме разглеждане за гласуване на искането за снемане на имунитетите на колегите Марио Рангелов и Джейхан Ибрямов. Уважаема госпожо Председател, правя искане тези две точки да отпаднат от дневния ред на заседанието на Народното събрание. Мотивите ми за това са следните: на 24 януари 2025 г. Народното събрание разгледа внесените искания от изпълняващия функциите главен прокурор за снемане на имунитетите на тези двама наши колеги. По този въпрос има решение. При последващото внасяне, повторно такова, за снемане на имунитетите в искането на изпълняващия функциите главен прокурор няма нищо ново. Няма нови данни и факти, които да разкриват друг тип престъпна дейност от страна на нашите колеги. Не на последно място, важно е да отбележим, че решенията на Народното събрание са актове, които имат своята сила. Разглеждането в един такъв кратък период от време на два еднакви въпроса – по въпрос, по който вече Народното събрание се е произнесло, считам, че е и противоконституционно. Затова, уважаеми колеги, след като има такова наше произнасяне, подлагането отново на искането на главния прокурор за снемането на имунитетите на нашите колеги считам за неправомерно, поради което Ви моля да подложите на гласуване отпадането на тези две точки от седмичната програма на Народното събрание. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение от програмата за работа на Народното събрание за тази седмица да отпадне точка 5 за петък, а именно Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни. Аргументите ми за това са следните: съгласно Закона за защита на личните данни предложението за избор на членове на Комисията за защита на личните данни се прави от Министерския съвет – с решение на Министерския съвет. Този акт е обжалван и спрямо него в настоящия момент има образувано висящо административно дело № 3823 от 2025 г. на Върховния административен съд. Както казах, това дело е висящо, има насрочено съдебно заседание на 15 май тази година. Считам, че е редно Народното събрание да изчака приключването на това дело с влязъл в сила съдебен акт и след това да продължи процедурата по избор. Благодаря.

Декларация от Политическа партия ВЕЛИЧИЕ. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на изпълнителната власт и съдебната система, уважаеми български граждани, уважаема госпожо Председател! Политическа партия ВЕЛИЧИЕ се обръща към Вас не само като представители на народа, но като хора, родители и граждани, които носят най-висока отговорност да пазят бъдещето на нацията. Във време, когато гласовете на уязвимите деца остават нечувани, а телата им се търгуват в сенките на интернет, мълчанието не е просто престъпление, то е съучастие. В България днес децата не просто растат в бедност, несигурност или липса на бъдеще, те растат в страх – страх, че могат да станат част от списък, страх, че тялото им може да бъде заснето, продадено или разменено, страх, че когато потърсят помощ, ще получат юмрук, а не закрила, страх, че ще бъдат продадени не от врагове, а от онези, чиято работа е да ги защитават – училища, полиция, институции. Защо никой не действа? Защото е по-лесно да мълчиш, по-лесно е да се правиш, че това са единични случаи, че няма достатъчно доказателства, че се работи по случая, но децата знаят, родителите усещат, учителите говорят тихо, а държавата не чува или не иска да чуе. В Хасково това мълчание бе пробито от деца. Убийството на 18-годишната Магдалена доведе до масови ученически протести. Те не бяха организирани. Те бяха отчаян вик за помощ. Децата разказаха за списъци с красиви момичета, следени и подлагани на насилие, за упояване в заведения от престъпници и институции. Говореха за клипчета, качени в тъмна мрежа за връзки с престъпни групи, за страх, мълчание, изнудване. (Народни представители напускат залата.) Докато политиците си говорят – и някои от тях напускат залата в момента, или си говорят помежду си…

А така, скарай им се! Не ги е срам!

…децата ни умират, а държавата – обвиняват ги, че смущават обществения ред – директорите заплашваха през училищни платформи, полицията ги разпита, политиците отново замълчаха. Според свидетелства някои от тях са били пребити, повикана е линейка. Мирослав Христов – сега новият началник на полицията в Хасково, е човекът, който е наредил този тормоз. Същият е изпратил указания до училищните директори да използват платформата „Школо“, за да заплашват ученици с последствия, ако продължават да протестират. Случаят Борислава Тодорова от 2018 г. показва още едно лице на същата държавна безотговорност. Тя умира след катастрофа, причинена от безразсъден шофьор. Делото се води седем години, виновникът е с условна присъда и днес е професионален шофьор. Семейството ѝ не търси сензация, то търси справедливост, но такава няма. И още – Сияна, загинала при катастрофа, седемгодишната Андреа, загинала при пътнотранспортен инцидент, шестгодишният Ангел – издъхва на зъболекарския стол, петнадесетгодишната Даная, починала в „Пирогов“ вследствие на неглижиране от болницата. Всички тези случаи са история на пропуск, безхаберие, безотговорност! Когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба, държавата е абдикирала. Това вече не е правов ред. Това е морален срив! Това е институционализирано бездействие! Това е откровена подмяна на смисъла на думата държава! И тук не става дума за абстрактна вина. Тук става дума за отговорността на управляващите, на Правосъдното министерство, което не настоява за реформи в наказанията, на МВР, което твърди, че не може да разследва всичко, на Министерството на образованието, което не въвежда дигитална грамотност и не обучава децата как да се пазят, на Министерския съвет, който не изисква координация между институциите, на прокуратурата, която прикрива повече, отколкото разследва, и на политическата класа, която не говори за това, защото е неудобно, нелицеприятно и не носи точки. През 2024 г. INHOPE, международна мрежа за сексуална експлоатация на деца онлайн, показва България на четвърто място в света по обем на засечено такова съдържание, след държави като САЩ, Нидерландия, на общо 2,5 милиона файла със сексуално насилие над деца, потвърдени само за 12 месеца – 218% ръст спрямо 2013 г. Покачване, което говори за експлозии на трафик – 93,24% от жертвите са между 3 и 13 години, 98% са момичета. Ние сме малка страна с демографска криза, с умиращи села, с празни класни стаи, но все пак сме начело на тази бездна! UNICEF потвърждава тази тревожна картина. Около 16% от децата у нас са били сексуално малтретирани. Само през първите девет месеца на 2024 г. са регистрирани над 293 хиляди сигнала за онлайн сексуално насилие и експлоатация. Децата с увреждания са в още по-голям риск. И през всичкото това време чия е вината? Обществото мълчи. Обществото е уморено, обезверено, загубило вяра, че може да му се случи нещо добро. То е изоставено, смачкано и без избор. И това е обществото, което после е сочено с пръст от политическите партии, че обикновените граждани били плахи, не излизали на улицата, не се борели, не гласували. Кой защитава това общество? Кой му дава сила, когато тези, които по закон са призвани да ги пазят – полицаите, униформените, представителите на МВР, се превръщат в техни мъчители. Няма МВР, няма правосъдие, няма закони! Има само фасада, а зад нея бездушни чиновници, бездейни политици, един елит, който с откраднатите от нас пари си купува власт, влияние и насилие, насилие над нашите деца! Да, дотам се стигна! След толкова години грабеж и безнаказано управление вече не остана нищо за търговия. Останаха нашите деца! Те са следващият ресурс. Те са новата жертва. Когато властта е в ръцете на хора без визия, без морал, хора, свикнали с балкански хитрини и кръчмарска алчност, и със силата на юмрука да управляват, какво може да произлезе от такава държава – кражби, безчинства, гавра с обществени интереси и насилие над децата. Едно управление, което позволява на институции като МВР да се превърнат в основни нарушители на закона, а министърът на вътрешните работи, този, който носи отговорност за всяко посегателство, мълчи или, още по-лошо – съучаства. Но нека да зададем въпроса, който всички си задават: какво би накарало един полицай да не защитава деца, а да ги бие, да ги разпитва, да ги заплашва? Не може да е от бедност. Заплатите на служителите на МВР бяха увеличени с 50% в бюджет 2025, средно. Това правителство намира пари за силата, но не намира пари за децата – за детски надбавки няма, за безплатни детски градини няма. В условия на демографска катастрофа в София само останаха единадесет хиляди деца извън системата на предучилищното образование. Това е картината на българските приоритети – пари за палки, но не за пелени, пари за регресии, но не и за детски учители, пари за власт, но не и за бъдеще. И какво остава? Един полицай, който не защитава обществото, а интересите на силните, който знае, че може да бие дете и няма да понесе последствия. Не липсата на пари, а липсата на ценности е това, което ги прави бездушни. Как тогава се случи тези хора да управляват днес? Как този народ допусна насилникът да се превърне в държавник? Отговорът е ясен: никой не ги е избирал. Те са се наложили с измама, със сила, с фалш и с подмяна. Те се страхуват от истинския избор на хората, затова и винаги управляват със страх и насилие. Днес, когато властта посегна на най-свидното – нашите деца, всякакви граници бяха преминати. Това управление е морално неприемливо и политически нелегитимно. То няма доверието на хората! То няма място в демокрацията! И ако някой още се чуди докога ще управляват тези хора, днес е началото на техния край. Когато властта посегне на децата, тя е морално мъртва и подписва смъртната си присъда. Няма да има прошка, няма да има доверие, няма бъдеще за тях! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) От тази трибуна вече беше прочетена декларация от името на Политическа партия ВЕЛИЧИЕ по темата за насилието над деца, в която настоявахме за създаване на временна парламентарна комисия, посветена на проблема. Смятаме, че последните трагични събития, включително ескалацията на напрежението в Хасково, потвърждават още по-категорично необходимостта от такава комисия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Реалността – временната комисия за насилието над деца не можа да влезе в дневния ред на Народното събрание. Не можа да влезе в дневния ред! Ако това не е национален срам, ясно – задачите на Народното събрание са много по-важни от бъдещето на нашите деца. И тук искам да спомена за всички, които може би не всичко са разбрали, в това гласуване гласуваха за тази комисия ПП-ДБ, ДПС-ДПС, МЕЧ и 15 човека от ВЪЗРАЖДАНЕ, за което сме безкрайно благодарни – общо 80 човека. Против гласуваха „ДПС – Ново начало“ и част от ГЕРБ. Въздържалите се – тези, които се срамуваха откровено да са против и гласуваха политически коректно, бяха ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН. Но все пак това, което е важно да се каже, е, че това е първото гласуване, в което имаме 80 гласа за, 80 – въздържал се и около 40 – против. Все пак има светлина в тунела!

Всички Вие тук, които стоите в тази зала, носите отговорност. Всички Вие бяхте тук на това гласуване. Какъв План за възстановяване може да има? Каква еврозона, когато децата ни умират пред очите ни, а родителите им не могат да ги защитят? Затова призоваваме за незабавно обсъждане и гласуване отново на решение за създаване на временната комисия.

Нека обединим усилията и всички здравомислещи! Нека никое дете не бъде оставяно на тъмно!

Нека гласът им да бъде чут! Ние ще бъдем с тях докрай! Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Вчера беше празникът на Българската армия или на това, което е останало от нея, и тъй като станахме свидетели на нещо, което е, меко казано, доста срамно, защото вчера нямахме парад, а имахме панихида в центъра на София – без техника, вероятно защото техниката вече отдавна е подарена на Украйна или открадната. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим един кратък преглед на периода през последните 35 години, в който България е в преход към НАТО и членство в НАТО – активно, защото миналата година се навършиха точно 20 години от членството на България в този военно-политически съюз. През 1989 г. числеността на Българската армия е 108 хиляди души. Мобилизационният резерв е 2 млн. и 200 хил. души. С други думи, в случай на война България може да изкара на бойните полета през 1989 г., слушайте внимателно още веднъж, 2 милиона и триста хилядна армия. Това е преди 36 години. През 2004 г., когато българската държава беше анексирана в НАТО, защото ние бяхме анексирани, тъй като никой не пита българския народ дали иска да влезе в НАТО, или не, от нашата армия са останали 40% от тези 108 хиляди, тоест 45 хиляди души, като към настоящия момент българската армия, реалното ѝ число – хората, които са с оръжие, тук не говорим за тези, които са с някакви звания вътре в армията, но не са реално в бойна позиция, е 15 хиляди души. Мобилизационният резерв на армията в момента е – всъщност няма да казвам какъв е мобилизационният резерв, само ще кажа, че числото е по-малко от шест цифри, което, меко казано показва, че в момента общият състав на редовната ни армия плюс мобилизационният резерв е по-малък от броя на нашата редовна армия през 1989 г., но това не е единственото, защото, когато говорим за хората, може да говорим до утре, но след това започваме да говорим за техниката и тук вече става трагично. Танковете в българската войска през 1989 г. са 2200 броя. През 2004 г., когато влизаме в НАТО, имаме 560. В момента имаме 40 танка – от 2200 имаме 40, и продължават да намаляват, защото не се предвижда да купуваме нови танкове. Бронираните ни машини през 1989 г. – 4000 броя, през 2004 г., когато влизаме в НАТО – 1230. В момента има 220. Тежките артилерийски системи през 1989 – 1450, когато влизаме в НАТО 2004 г. – 762, в момента са 80. Бойните ни кораби – 120 през 1989 г., 62 – когато влязохме, когато бяхме анексирани в НАТО, в момента са 6. Тук трябва да отбележим, че строим два все пак. Строим ги вече трета година впрочем. Кога ще станат готови – не е много ясно. Бойните ни самолети – 230 през 1989 г., 72 – през 2004 г. В момента бойните ни самолети – има ли смисъл да говорим за бойните ни самолети, при условие че в момента видяхме огромната излагация и огромния позор, който българското политическо и военно ръководство причини на остатъчната българска войска, включително и вчера, когато единственият ни самолет F-16, или фейк-16, или дефект-16, както вече трябва да го наричаме, се оказа, че не може да лети. Кога ще полети не е много ясно. Кога ще дойде вторият, който трябваше да дойде на 28 април, също не е много ясно. Министърът на отбраната се закле, и то публично, в студиото на „Панорама“ преди два месеца, по-малко от два месеца, че на 28 април ще бъде кацнал вторият самолет в София. Дори ни покани да отидем да го видим. Ами няма самолет и не се знае кога ще дойде, и най-интересното е, че никой не отговаря кога ще дойде. Самолети, които ще припомня, са платени преди шест години и които трябваше първият от тях да кацне в България преди три години. Самолети, които, както виждаме, дори не могат и да летят, и тук е най-големият позор, че на нас ни се обяснява, че това е нещо съвсем нормално. Нормално е да дадеш 3 милиарда за самолети, които, като дойдат, и още първия ден да се счупят. Между другото, това е нормално според нашите управляващи и също така е нормално според тях веднага, още в момента, в който машината дефектира, веднага да обвинят военните, което беше изключително голям позор. Изключително голям позор! Хора, които най-вероятно не са и ходили в казармата, защото по времето на комунизма са се свивали като мишки и най-вероятно са пускали бележки, че или са с някакви физически болести, или просто са малко по-либерално ориентирани, да го кажем, защото навремето либерално ориентираните не ги взимаха в казармата, сега в момента обясняват как военните били бърникали софтуера на F-16. Позор, позор и позор, защото армията ни може да е остатъчна, но в нея все пак служат достойни хора, които за разлика от по-голямата част от присъстващите тук са се клели под българските знамена и са се клели да умират за България, ако трябва. Така че за самолетите даже не виждам смисъл да продължавам да говоря, защото всички ние видяхме за какво става въпрос. Бойните ни вертолети – 43 през 1989 г., 18 – през 2004, когато бяхме насила вкарани в НАТО. В момента има 6 бойни вертолета. Между другото, България беше единствената държава на Балканския полуостров, която имаше щурмова вертолетна авиация – единствената, в момента на практика нямаме такава. За сметка на това пък турците и гърците, които имаха нула броя хеликоптери по времето, когато България беше най-голямата военна сила на Балканския полуостров в този сектор – отбранителния, в момента имат десетки бройки. Турците мисля, че даже вече имат повече от 100. Ракетите, които имахме, тип „земя-земя“ и „земя-въздух“, от типа „Скъд“ и СС-23 имахме през 1989 г. общ брой от тези стратегически ракети – стратегически означава, че могат да поразят всяка една балканска столица, без изключение, и точно поради тази причина България беше… Това беше, между другото, единствената държава на Балканския полуостров, която разполагаше с подобен тип ракети. Ние имахме Ракетни войски. Общият брой на пусковите ни установки беше 32. Те бяха нарязани през 2002-а, 2003-а и 2004 г. година като изрично условие за членство на България в НАТО. Това същото НАТО, което трябваше да ни пази, ни каза: ако искате да Ви пазим, нарежете си ракетите, нарежете си танковете, нарежете си самолетите, унищожете си войската, ние ще Ви пазим. 21 години по-късно същото това НАТО ни казва: ама Вие не плащате висока сметка в държавния си бюджет, нямате високи разходи за отбрана – как да Ви пазим, като не плащате. А как да плащаме, като ни накарахте да си унищожим армията и сега тук големият въпрос е: кой ще понесе отговорността за това, което се случи? Защото това беше държавна измяна, извършена от поредица правителства през периода след 1989 г., държавна измяна, в която се включва и сегашният кабинет, защото политиката е една и съща – тя няма никаква разлика, което е показателно как уж различни политически формации с различни идеологии, с различни виждания, с различни геополитически ориентации уж, в крайна сметка имат една и съща вътрешна политика, което е показателно за това, че някой ги командва отвън. Показателно и за това, че България не е независима държава. Защото, ако беше независима държава – няма независима държава, която да си е унищожила сама армията. Всъщност има –България унищожи до голяма степен армията си след Първата световна война, когато бяхме победени в Първата световна война, и тогава на нас ни беше наложено насила да унищожим цели сектори от своите въоръжени сили. Накараха ни да взривим своите подводници. Една част от тях още лежат на дъното на Варненския залив. Накараха ни да си потопим флота. После една част от тези кораби, които бяха потопени, бяха извадени и единият от тях, между другото – „Дръзки“, още стои на пирса пред Варненския военноморски музей. Но това става, когато държавата е загубила война. Ние каква война загубихме 89 г.? Нали ни казват, че сме влезли в Съюза на големите, успешните, богатите, победилите, умните, красивите и всякакви още други. Нищо подобно – България беше победена държава, с нас се държаха като победена държава, накараха ни да си унищожим армията като победена държава, накараха ни да унищожим икономиката като победена държава, превърнаха ни в територия, която грабеха, експлоатираха зверски и която продължават по същия начин да третират. Но в крайна сметка не е виновен този, който яде баницата, а аборигенът, който му я дава. В случая – ей тук присъстващите и техните предшественици през последните 35 години – представители на народ, който сам себе си превърна в народ гето, в държава гето със столица гето. Вчерашният парад беше позорен за България. Беше позорен, защото наистина не беше парад, а беше панихида. Хора с наднормено тегло с различни обувки, дрехи, които най-вероятно сами са си купували, и това на нас ни беше обяснено, че е най-важният капитал на армията, тоест човешкият капитал. Виждаме в условията на една съвременна военнотехнологична обстановка, в една информационна и технологична война, дали хората са основният капитал? Умират като мухи по фронтовете. Какво ще се случи, ако, не дай си боже, на България се наложи да се защитава? Кой ще ни защитава – хората с маратонките от панихидата вчера? Няма как да стане това нещо. Заради това ВЪЗРАЖДАНЕ настоява за следните две неща: първото нещо е разследване на всички хора, които са свързани със сделката за фейк-16 или дефект-16, и предприемане на наказателноправни действия към тях – на първо място, и най-вече на бившия военен министър Каракачамаков, или както там се казваше. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) На следващо място, предприемане на незабавни действия за възстановяване бойните качества на българската войска, като за целта едно от първите неща, които трябва да се случат, е да се възстанови военната служба в България, защото едно общество, в което връзката между народа и неговата войска е скъсана, няма бъдеще. Едно общество, един народ, който е скъсал връзката между себе си и своята войска, няма бъдеще. Държавата му рано или късно умира и това е урокът на историята, който ни е даден през последните няколко хилядолетия, откакто има държави. Просто няма народ, който да е оцелял в момента, в който е направил това, което ние правим. Така че тук въпросът не е кога България ще бъде унищожена от собствените си национални предатели, не е въпросът дали, а кога ще бъде унищожена.

Не, няма защо да ми благодарите, госпожо Киселова, защото това, което коментираме, е изключително, изключително опасно за бъдещето на нашата страна. ВЪЗРАЖДАНЕ настоява за изключително бързи и спешни действия в тази посока, защото в противен случай с некомплекта в Българската армия догодина няма да има и парад. Няма да има и хора с маратонки, които да ни показват несъществуваща техника. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с мотиви и предварителна оценка на въздействието към него. В § 1, чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „месечна добавка“ се заменя с думите „пенсия за репресия“. 2. В т. 1 думите „30 на сто“ се заменят с „45 на сто“. 3. В т. 2 думите „31 на сто“ се заменят с „46 на сто“. 4. В т. 3 думите „32 на сто“ се заменят с „48 на сто“. 5. В т. 4 думите „33 на сто“ се заменят с „49 на сто“. 6. В т. 5 думите „34 на сто“ се заменят с „50 на сто“. 7. В т. 6 думите „35 на сто“ се заменят с „52 на сто“. 8. В т. 7 думите „36 на сто“ се заменят с „54 на сто“. 9. В т. 8 думите „37 на сто“ се заменят с „55 на сто“. 10. В т. 9 думите „38 на сто“ се заменят с „57 на сто“. 11. В т. 10 думите „39 на сто“ се заменят с „58 на сто“. 12. В т. 11 думите „40 на сто“ се заменят с „60 на сто“. 13. В т. 12 думите „41 на сто“ се заменят с „61 на сто“. 14. В т. 13 думите „42 на сто“ се заменят с „63 на сто“. 15. В т. 14 думите „43 на сто“ се заменят с „64 на сто“. 16. В т. 15 думите „44 на сто“ се заменят с „66 на сто“. 17. В т. 16 думите „45 на сто“ се заменят с „67 на сто“. 18. В т. 17 думите „46 на сто“ се заменят с „69 на сто“. 19. В т. 18 думите „47 на сто“ се заменят с „70 на сто“. 20. В т. 19 думите „48 на сто“ се заменят със „72 на сто“. 21. В т. 20 думите „49 на сто“ се заменят със „73 на сто“. 22. В т. 21 думите „50 на сто“ се заменят със „75 на сто“. 23. В т. 22 думите „10 на сто“ се заменят с „15 на сто“, думите „15 на сто“ се заменят с „22 на сто“ и думите „20 на сто“ се заменят с думите „30 на сто“. 24. В т. 23 думите „5 на сто“ се заменят с „8 на сто“. 25. В ал. 2 думата „добавката“ се заменя с „пенсията за репресия“. 26. В ал. 3 думата „добавката“ се заменя с „пенсията за репресия“ и накрая думите „където лицето получава пенсията си“ се заличават. 27. В ал. 4 думата „добавката“ се заменя с „пенсията за репресия“. 28. В ал. 5 думата „добавката“ се заменя с „пенсията за репресия“. 29. Създава се ал. 6: „(6) Пенсията за репресия по ал. 1 се полага на съответното лице от момента на навършването от него на възрастта за пенсиониране съгласно чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, без изискване за трудова дейност и осигурителен стаж.“ Преходни и заключителни разпоредби § 2. Лицата, получавали досега добавки към пенсиите си по смисъла на този закон, продължават да ги получават като пенсии за репресия, като размерът им се съобразява с приетите промени в закона. § 3. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения: 1. В глава шеста, раздел IV се създава чл. 90б: „Пенсия за репресия Чл. 90б. (1) Право на пенсия за репресия имат репресираните лица съгласно чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. (2) Пенсията за репресия по ал. 1 се полага на съответното лице от момента на навършването от него на възрастта за пенсиониране съгласно чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване без изискване за трудова дейност и осигурителен стаж. (3) Преживелият съпруг получава към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии пенсията за репресия по ал. 1. (4) Лицата, получавали досега добавки към пенсиите си по смисъла на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, продължават да ги получават като пенсии за репресия, като размерът им се съобразява с приетите промени в закона.“ § 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2025 г.“ Влизането в сила, разбира се, може да се промени между първо и второ четене. Мотивите към предложения законопроект. Уважаеми колеги, предлаганите промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица в Кодекса за социално осигуряване първо целят отстраняване на несправедливост и увеличаването на пенсионното подпомагане на репресираните, тъй като предвиденото в Закона пенсионно подпомагане не съответства на днешните социално-икономически реалности. Законопроектът засяга около 6000 български граждани – репресирани и преживели съпрузи на репресирани, включително около 1000 български граждани, репресирани при насилствената смяна на имената през 1984 – 1989 г. Правото на репресираните лица на месечна добавка към получаваната пенсия – добавка по чл. 9, ал. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, е въведено през 2004 г., като размерът на добавките се определя като процент от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст. От 2004 г. досега процентите не са променяни, поради което размерът на добавката е нараснал единствено поради увеличаването на средната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предлаганото увеличение с 50 на сто на размера на добавката по чл. 9, ал. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е свързано с допълнителни средства от държавния бюджет, като за 2025 г. средствата бяха около 10 млн. лв. Целта на Законопроекта е да бъдат подпомогнати финансово лицата, които незаконно са били репресирани за своя произход, политически убеждения или религиозни вярвания, сред които и български граждани, репресирани по време на насилствената смяна на имената през 1984 – 1989 г. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз Ви моля да подкрепите този законопроект. Това е така, защото, реално погледнато, от всички парламентарни групи, обръщайки се назад, могат да намерят лица от тяхното идеологическо семейство, които са репресирани и пострадали неправомерно от комунистическия режим. Виждам тук, на първия ред, господин Стойнев. Истина е, че Вашата партия от крайно ляво извървя един сериозен път и може да се каже, че е социалдемократизирана. Кой е социалдемократ номер едно? Покойният господин доктор Петър Дертлиев. Ако той беше жив, щеше да попадне в обсега на този закон. Да се обърна и към българската десница. Всички Вие, уважаеми колеги, знаете, че през определен период от време един истински демократ като господин Стефан Савов е бил лишен от правото си да работи и е заточен в едно силистренско село, село Босна. Дори не е имал право да работи. Ако той беше жив, и той щеше да попадне в обсега на този закон. Виждам в залата господин Румен Христов. Убеден съм, че едва ли персонално трябва да го моля за неговата подкрепа, но всички ние би следвало да знаем, че и старите поборници за демокрация, възстановили БЗНС „Никола Петков“ след 10 ноември, като бай Йосиф Петров, Тодор Кавалджиев, Сиво Чапаров – всички те заедно имат общ брой години, прекарани в българските затвори и лагери, повече от 40 – 50 години. Нещо повече, дори бащата на бившия президент Петър Стоянов е в обсега, ако беше жив. Нарочно споменавам тези имена от различни политически семейства, изповядвали различна идеология през годините, но считам, че това е консенсусен закон, който би трябвало да бъде подкрепен. Не на последно място по значение, този акт на гласуване за всеки един от нас би засегнал отношението ни към Възродителния процес в страната, а то, разбира се, за всеки един демократ следва да бъде негативно. Защото много хора от турски произход са били лишени от правото си да работят и да се образоват. Нека след толкова години направим така, че да има, макар и минимална, реабилитация за тези наши съграждани. Моля Ви за подкрепа. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Проектът, който обсъждаме днес, е свързан с промени в два действащи закона. Единият е Законът за политическа и гражданска реабилитация на български граждани и вторият е Кодексът за социално осигуряване. Когато се отворят тези два закона, винаги има различни мнения, има усещането, че се обслужват интереси на определена политическа сила. Преди малко колегата Хайтов каза, че в предметния обхват на Законопроекта на практика влизат представители на цялото българско общество, респективно на всички политически партии. Казвам това, защото, когато говорим за политическа и гражданска реабилитация, винаги на преден план излиза усещането, че едва ли не се появява някаква нова група на активни борци. Това категорично е неприемливо. Защо? Защото тези хора в периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г. на практика са претърпели репресия. Затова, когато говорим за права на тези български граждани, става въпрос по-скоро за морална реабилитация, а не толкова за финансова подкрепа. Това, което се предлага, е увеличение с 50% на така наречената надбавка към пенсията за осигурителен стаж и възраст. Забележете за какво става въпрос! За да получаваш тази надбавка, която е регламентирана в Закона за политическа и гражданска реабилитация, трябва да отговаряш на няколко условия. Първото условие е да получаваш пенсия за осигурителен стаж и възраст. Второто условие е да притежаваш съответния документ, че си репресиран по съответния ред. Всички тези неща са разписани в Закона за политическа и гражданска реабилитация. Какъв е процентът на получаваната надбавка, също е регламентирано в Закона. Това, което сега се предлага, е увеличението на тази надбавка с 50% средно. Като имаме предвид, че в бюджета за тази година предвидените средства по този законопроект са малко над 9 милиона – близо 10 милиона, това означава, че ако се приеме този закон, за бюджета по този закон ще бъдат необходими допълнително около 5 милиона. Очевидно е, че когато е приет вече Законът за държавния бюджет, трудно може да се намерят такива средства, но няма никаква причина този закон, ако бъде приет, да влезе в сила от 1 януари 2026 г. Каза го преди малко и колегата Севим Али. Сега обаче има и един друг въпрос, който всъщност причинява някакви експертни недоволства и отрицателни становища на експертите от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите. Освен тези 6000 човека, които в момента получават финансова надбавка към пенсията си, има и други 100 човека, които по различни причини, които бяха изброени преди малко от Явор Хайтов, не получават пенсия, нямат пенсия. За да получават тази надбавка, трябва да имат пенсия за стаж и възраст. Затова вносителите са предложили новата правна фигура, наречена пенсия за репресия. Веднага експертите от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на финансите и други, които са запознати с тази материя, ще кажат, че осигурителните рискове съгласно Международната организация на труда са болест, старост, смърт и няма такъв осигурителен риск, който се казва репресия. Не казвам, че това е най-добрият начин за уреждане на този проблем, но тези 100 човека имат нужда от това. С тези 50% увеличение, което предлагаме, на практика те няма да имат кой знае какъв финансов стимул, но ще имат възможността да бъдат морално реабилитирани – че държавата по някакъв начин признава тяхната борба за демокрация. Ето това е смисълът на този предложен Законопроект. Той може да бъде изчистен на второ четене, особено в частта „промени в Кодекса за социално осигуряване“. Въпросът е Народното събрание да изрази волята си за това – тези български граждани, независимо от етническия им произход, независимо от това на коя партия са привърженици, да бъдат морално реабилитирани. Това е целта на предложения законопроект. Надявам се на разбиране, надявам се, че този законопроект може да бъде подкрепен. Може между първо и второ четене да бъдат направени съответните промени и тези хора да получат морална реабилитация и частична финансова подкрепа. (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми доктор Адемов! Във Вашето изказване преди малко казахте, че Министерството на труда и социалната политика, както и НОИ имат отрицателно становище по Законопроекта. Ако си спомняте, миналата година, когато пак тук в тази зала бяхме предложили промяна пак в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и в Кодекса за социално осигуряване по отношение на това – редовната наборна служба, тоест казармата, да се зачита за действителен осигурителен стаж – говорим за тези, които се пенсионират по реда на чл. 68, ал. 3, тоест по така наречения съкратен вариант с 15 години стаж, тогава пак имаха отрицателно становище и казваха, че това е несъвместимо със сега действащата нормативна уредба. Но видяхме, че Законопроектът, който приехме тогава, действа, както и за периодите, в които репресираните български граждани преди 1989 г. са били в трудововъзпитателни лагери, общежития и затвори – да се зачитат за действителен осигурителен стаж. Това също, знаете, че беше заложено в Закона и в момента този закон действа. Въпросът ми към Вас е следният: колко души обхваща второто предложение? Първото предложение – то е едно и също, и абсолютно същото предложение имаме с колегите от парламентарната група на ГЕРБ, а това предложение беше внесено още миналата година в Петдесетия парламент от наша страна и беше на 17 юли, а колегите от ГЕРБ го внесоха на 19 юли. Единствената разлика между нашето предложение и предложението на колегите от парламентарната група на ГЕРБ е, че ние и те предлагаме да има 50% увеличение на добавката към пенсията или сборът на пенсиите на репресираните лица, а единствената разлика е, че те не предлагат да има пенсия за репресия. Искам още веднъж, ако може, уважаеми господин Адемов, да обясните на колегите народни представители дали тези репресирани по време на тоталитарния режим, на комунистическия режим, около 100 души репресирани лица, които не получават никаква пенсия, могат ли да получават тази добавка към своята пенсия и колко би струвало това за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако между първо и второ четене направим предложение да влезе в сила от 1 януари 2026 г.? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Али, има разлика между това, което беше прието в предишните промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, и това, което се предлага сега. Тогава се прие времето, в което българските граждани са пролежали в затвори, трудововъзпитателни жилища и така нататък, изселени, разселени, има различни групи, които са изброени в този законопроект, да се признава в Закона за политическа и гражданска реабилитация – това време да е признато за трудов стаж. Съгласно Кодекса за социално осигуряване трудовият стаж е приравнен към осигурителния стаж и това ни даде право тогава да предложим времето, пролежано в затворите, да се използва като действителен стаж, защото те са работили, независимо от това че не са получавали заплати, а заплатата е основен елемент от трудовото правоотношение. Сега това, което предлагаме, е тези 100 човека да могат да получат някаква подкрепа – дали ще се казва пенсия, дали ще се казва някаква форма, както например има за спортисти, за артисти и така нататък, и за други български граждани съответна подкрепа. Въпросът е тези хора да бъдат подкрепени и сумата, която те ще получават като процент в зависимост от времето, в което са били репресирани, сумата, която ще получават, е 50% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това не са финансовите средства, към които е тяхната цел. Тяхната цел е да бъдат морално реабилитирани – повтарям за пореден път, това е най-важното. Не е важно каква ще бъде формата, формата може да бъде измислена – дали ще отиде в подпомагането, дали ще има специален ред, по който да бъдат подкрепени, дали ще бъде, както предлагат вносителите, дали ще бъде някаква пенсия, дали ще бъде процент от пенсията за старост, да кажем – това е въпрос на решение между първо и второ четене. Има начин това да се случи.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Този законопроект не е нов – гледан е много пъти под различна форма. Разбира се, ние от Движение за права и свободи винаги сме го подкрепяли, само че тук има една много сериозна особеност, на която държа да обърна внимание, а именно – два цитата от мотивите на така наречените вносители от АПС, цитирам: „По време на прехода много от бившите служители на Държавна сигурност, борили се преди 1989 г. за комунизъм в кавички на база на добрите си изходни позиции, са успели да станат едри капиталисти, банкери и милионери.“ Не е известен случай, при който репресиран преди 1989 г. да е станал след това едър капиталист, банкер и милионер. Наистина много хубаво самопризнание, трябва да отбележа. Несъмнено тук има една несправедливост към тези хора, които са пострадали, и тя трябва да бъде поправена. Разбира се, много важно е от морална гледна точка, когато се приема такъв акт, да гледаме и кой го предлага. Защото в случая, колеги, става дума за парламентарната група на АПС, която по съвсем официални документи има най-много сътрудници на Държавна сигурност в листите си на последните избори. Тя е абсолютен рекордьор! Дори заедно тук в залата те имат повече ченгета, отколкото всички други групи, взети заедно. Какъв цинизъм! Още повече да се говори, че никой тук не е нито милионер, нито сътрудник на Държавна сигурност. Сега някой гледам, че се е омел по чорап, което е много далновидно в този случай, аз обаче държа да получа отговор на няколко въпроса. Ние, когато гласуваме, разбира се, че ще подкрепим предложението на Съюза на демократичните сили и неговия председател Румен Христов, и другите колеги, защото тези, които са го подписали, най-малкото имат морално право да предлагат такива неща. Те имат доказана история, имат доказани биографии, а не като някои други легендирани измислици от самата Държавна сигурност, която да внедри хора сред тези, които са репресирани. Един вид сега палачите предлагат по някакъв начин да бъдат обезщетени жертвите, ама частично. Това няма как да се случи. Аз имам няколко въпроса, на които желая да получа отговор, защото гледам, че има нетърпеливи. Въпросният законопроект, който гледаме, е внесен на 27 ноември миналата година. Той не е гледан в нито една комисия, защото абсолютно никой не е предлагал да бъде гледан в комисиите, включително вносителите му. Няма нито едно предложение, което да е отхвърлено – нито в Комисията по правата на човека, нито в Комисията по труда и социалната политика, нито в Комисията по бюджет и финанси, дори и без доклади. Абсолютните срокове на този законопроект са изтекли на 27 януари 2025 г. – преди три месеца. Аз имам въпрос: защо, когато Вие бяхте част от тази управляваща тройка, не предложихте този законопроект? По-важни работи ли имахте тогава – кой да стане заместник-министър, кой къде да назначим, кое проектче къде да стане и защо го правите сега, когато някак си останахте зад борда? Иначе има още какво да Ви кажа, но заповядайте. Чакам отговор.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Имаше няколко въпроса: защо сега се входира този законопроект? Защо не се входира преди това? Уважаеми колеги, този законопроект, ако трябва да бъда максимално искрен и честен с Вас, беше входиран за първи път, той не е входиран за втори, трети и четвърти път. Това предложение беше входирано за първи път с тези предложения и мога да споря. Може да се види дали наистина е бил входиран преди това. За първи път беше входиран в Петдесетия парламент на 17 юли, уважаеми колеги! На 17 юли от наша страна – заедно, разбира се, с подписа на колегата Румен Христов, този законопроект и предишният законопроект, който беше приет, и всичко това, което изказа доктор Адемов, тоест репресираните български граждани – пред тях да се признава за действителен осигурителен стаж периодът, в който те са били в затвори, трудововъзпитателни лагери, общежития плюс казармата, да се признава за действителен осигурителен стаж, когато те се пенсионират по така наречения съкратен ред, беше изготвен от мен, твърдя го много отговорно, заедно с господин Румен Христов. Тогава го предложихме от парламентарната група на ДПС и беше приет на първо и на второ четене. Този законопроект за първи път е внесен на 17 юли миналата година. За втори път, уважаеми колеги, същият законопроект, може да се провери в Деловодството на Народното събрание, е внесен на 27 ноември 2024 г. Тук задължение на председателя на Народното събрание е да разпредели законопроектите по комисии, а в случая водеща комисия е Комисията по правата на човека, Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и Комисията по бюджет и финанси. Пак казвам, Законопроектът е внесен на 27 ноември 2024 г. Същият законопроект от страна на колегите от ГЕРБ-СДС, с една единствена разлика, че те не предлагат да има пенсия за репресия, е внесен на 12 декември 2024 г., който Законопроект, забележете, също не е разпределен по комисии. Това е моят отговор, уважаеми колеги. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, говорещи преди мен също – историята е от грозна по-грозна. Оставям настрана това, че палачите на практика от Държавна сигурност предлагат по някакъв начин да обезщетят жертвите си, даже твърдят, че имат авторство. Истината е, че жертвите искат това нещо, а някой, ако иска да излезе на трибуната, добре дошъл е, ако му стиска. Оставям настрана, че след няколко месеца в управлението някак си тази тема не е намерила място в дневния ред на АПС, които имаха много други лични проблеми, които да решават, да правят назначения, да кадруват, да оправят еди-кой си и не знам какво, да си тормозят колегите тук, да спасяват хора с обвинения, и идваме тук до най-важното: как изведнъж тази тема стана важна днес? Много ясно. Дойде на дневен ред имунитетът тук на няколко души, които са с доказани престъпления, и решихме да отклоним вниманието на хората от дневния ред. Иначе на всички тук в тази зала им е ясно, че Вие не търсите решение на тази тема, а си правите един много евтин популизъм, и то с ясното съзнание, че това нещо няма да бъде гласувано в залата, защото Вие дори не сте си направили труда да търсите подкрепа от някой. Просто сте го метнали, за да може да хвърляте прах в очите на хората. Съжалявам, но този път номерът Ви няма да мине. Няма как хора, които са навързани с Държавна сигурност, тук да не казвам колко, и други преди тях – бяха много повече, да ни хвърлят прах в очите колко са загрижени за хората, които са репресирани. Хората, които са репресирани, обикновените хора, за които Вие не се грижите, те ще получат своите компенсации, те ще получат справедливост, ще получат възмездие, но това няма да бъде от Вас, защото Вие сте омацани отвсякъде, и няма как да ни отклоните вниманието от имунитетите си с такова нещо. Хората, които търсят справедливост, я търсят в „ДПС – Ново начало“, скъпи колеги. Съжалявам, но не я търсят при Вас. Това е реалността, с която вече трябва да свиквате. (Единични ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“. Шум и реплики от „Демокрация, права и свободи – ДПС.“)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители!

Четири минути, добре. Благодаря Ви. Само още веднъж, тъй като забравих. Комисиите бяха сформирани на 21 януари, понеже ми напомниха, тъй като и Законопроектът на колегите от ГЕРБ-СДС също не е разпределен по комисии. Уважаеми колеги, тъй като на мен ми стана ясно, че на някои колеги не им е станало ясно за какво става въпрос в дадения законопроект. Законопроектът, който ние внасяме и който се разглежда за първи път в залата, тъй като миналата година беше внесен в залата, пак казвам, на 17 юли, и тогава се разгледа единствено във водеща комисия, където аз също представих Законопроекта, и не влезе в залата в Народното събрание, касае репресирани български граждани, които са били по затвори, които са били гонени, които са били изтезавани по време на тоталитарния режим, само за това, уважаеми колеги, забележете, че са били против насилственото преименуване, за това, че са искали наистина свобода и са искали демокрация за всеки един български гражданин. Сега преди малко доктор Адемов каза: това е дългоочаквана промяна от репресираните български граждани. Такива избиратели, репресирани български граждани, има между избирателите на всички парламентарно представени в Петдесет и първия парламент, така че хората, които имат сериозен принос към началото на демократичните промени в България, очакват наистина, уважаеми колеги, нашата подкрепа. А фактът, че след 34 – 35 години, тъй като този законопроект за първи път е приет през 1991 г., се връщаме към него, означава, че вносителите наистина оценяваме по достойнство справедливата им борба за свобода и демокрация в нашата страна. Още веднъж, уважаеми колеги, да припомня накратко какво представлява и какво предлагаме ние в Законопроекта. В своя чл. 9 даваме възможност за добавка към пенсията и сбора на пенсиите на репресираните лица. В момента тази добавка е между 30 и 50% според периода, от който те са били в затвори и трудововъзпитателни лагери – от 0 до 6 месеца и от 6 месеца до 120 месеца и нагоре. Правим още едно предложение. Причината да има нова правна форма, тоест да предложим да има пенсия за репресия, са около стотина български граждани, които в момента са навършили, забележете, не се дава пенсия за репресия на всеки един репресиран. Напротив, той трябва да покрива изискванията по Кодекса за социално осигуряване, тоест да е навършил години за пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 в Кодекса за социално осигуряване. Към настоящия момент той за жени е 62 години и 2 месеца, за мъже е 64 години и 7 месеца. Това предложение касае именно пенсията за репресии. Така че, уважаеми колеги народни представители, обръщам се към всички народни представители от всички парламентарни групи: да подкрепим Законопроекта, като накрая искам да завърша с един цитат, с думите на един човек, който наистина се е борил за свобода, за демокрация в България, за всеки един български гражданин, който казва следното: „Държаха ме много гладен. Ръцете ми бяха така отънели, че веригите ми се изхлузваха. Тези условия тренираха страшно много моя самоконтрол и волята ми за живот. И спомням си думите на един мой приятел – затворник. Казваше следното: „Казват, че затворът или те унищожава, или те прави като челик, като стомана.“ – доктор Ахмед Доган. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, има внесени два законопроекта, това е така. Законопроектът, който парламентарната група на ГЕРБ-СДС внесе, е внесен преди напускането на колегите от АПС – не на коалицията, а на подкрепата, която оказваха те на това правителство, така че не може да се свърза по никакъв начин с някакво отношение от наша страна. Да, това, което беше казано в залата, ще се случи – хората, които са били по лагерите, които са изтезавани, репресирани, унижавани, ще получат едно възмездие. Само една скоба, мотивите ще бъдат четени, разбира се, тогава, когато двата законопроекта бъдат разгледани в комисия. Рано или късно това ще се случи, след като председателят ги разпредели. Става дума наистина за около 6000 души. Само да напомня, че към 1985 г. активните борци в България са 280 000. 280 000! Когато обсъждахме двата законопроекта, които бяхме внесли в предходния парламент, ние имахме едно много сериозно разискване в Комисията по труда и социалната политика и действително се съобразихме, господин Али, с мнението на колегите от Министерството на труда и социалната политика и на колегите от НОИ. Предвид това Законопроектът, който беше приет на първо гласуване, до голяма степен повтаря това, което ние внесохме сега. Той се различава немного от внесения от Вас, но има различия. И от тази гледна точка смятаме, че е най-добре да изчакаме приемането им в комисии, влизането в пленарната зала и вече пленарната зала ще прецени кои от текстовете ще залегнат в Законопроекта. Пак казвам, това е необходимо, това ще стане. Дали ще стане този месец или следващия, важното е да намерим най-добрата формула, по която да подпомогнем тези страдалци. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Една много кратка реплика.

Времето удължено ли е?

Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене и тя е към Вас. Искам да напомните на колегите – народни представители, че един законопроект, който бъде отхвърлен, нямаме право да го внасяме шест месеца без съществени промени, тъй като Вашият и нашият законопроект нямат почти никаква разлика. Благодаря.

Прегласуване.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 51-454-01-8, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители на 13 ноември 2024 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 51-454-01-10, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 20 ноември 2024 г.; Законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 51-454-01-23, внесен от Павела Митова и група народни представители на 10 декември 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 април 2025 г., Комисията по енергетика обсъди горецитираните законопроекти. На заседанието присъстваха господин Жечо Станков – министър на енергетиката, и господин Пламен Младеновски – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Законопроектите предлагат отлагане на либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители, приета през есента на 2023 г. и отложена вече с една година през 2024 г. Законопроектът на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ предлага отлагането да бъде с 2 години, този на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – с 10 години, а парламентарната група на ИТН предлага отлагането на либерализацията да е със срок от 5 години. В последвалата дискусия господин Жечо Станков – министър на енергетиката, заяви, че Министерството на енергетиката е постигнало договорка с Европейската комисията да няма определен срок за либерализацията на пазара на дребно. Вследствие на предоговарянето са спасени и финансови средства по ПВУ. Следващите дни предстоят заключителни технически разговори с Европейската комисия за уточняване на детайлите. В хода на дискусията следните народни представители взеха отношение: Искра Михайлова, Йордан Тодоров, Павела Митова и Радослав Рибарски. Господин Жечо Станков – министър на енергетиката, и господин Пламен Младеновски отговориха на поставените въпроси от народните представители. Комисията по енергетика проведе разделно гласуване на обсъдените законопроекти. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика: 1. с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 51-454-01-8, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители на 13 ноември 2024 г.; 2. с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 51-454-01-23, внесен от Павела Митова и група народни представители на 10 декември 2024 г.; 3. с 4 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 51-454-01-10, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 20 ноември 2024 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Мотиви към Законопроекта за изменение на Закона за енергетиката. Още с приемането в края на 2023 г. на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който предвиди либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители, беше ясно, че това засяга и ще окаже въздействие върху всички участници на пазара на електроенергия. Става въпрос за около една трета от електроенергийния пазар в България и над 4,6 млн. битови клиенти. Още тогава парламентарната група на „БСП за България“ категорично заявихме, че това е сериозна реформа в енергетиката и като такава трябва да е съпроводена от цялостна оценка на въздействието върху всички участници на пазара на електроенергия, именно домакинства, производители и търговци. Точно тази позиция и това ни разбиране бяха мотивите, с които в Четиридесет и деветото народно събрание настоявахме и защитихме предложението за отлагане на либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители с една година. За съжаление, така приетото отлагане остана просто факт, времето не бе използвано и с днешна дата няма никаква промяна, а проблемите останаха на същото ниво. Все така няма оценка на въздействието и точно както преди година и половина, и днес е ясно, че премахването на регулираните цени за битовите потребители ще доведе до тежки социални проблеми и причините са същите. Част от тях: - неадекватно обмислените и приети срокове, които не дават достатъчно технологично време за изпълнението на тази реформа; опасността от рязък скок на цените и невъзможността на битовите потребители да се адаптират към новите условия; - отсъствието на яснота относно точния механизъм за защита на домакинствата, начина на финансирането му и необходимите средства; - непредвиждането на целеви фонд, който да компенсира засегнатите участници на пазара на електроенергия и оттук – липсата и на методика за компенсации; отсъствието на необходимите промени в социалното законодателство, които да направят възможно компенсирането и подкрепата за енергийно бедните домакинства и уязвими клиенти; - непостигането на заявената цел за достъпни и прозрачни цени и разходи за енергия за потребителите; - тежките условия за работа на въглищните централи, изваждането им от структурата на електроенергийния микс за регулирания пазар за сметка на добавяне на нови мощности от възобновяеми източници, което ще породи и повишен интерес към електроенергия извън пределите на страната. Няма предвидени дори и възможности за работа на въглищните централи при условията на стратегически резерви, а това ще доведе до преустановяване на работата им съвсем скоро. Считаме, че либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители от 2025 г. и последващата пълна либерализация на цените ще е с тежки социални последици и ще създаде социални проблеми. Затова внасяме настоящия законопроект, с който предлагаме отлагане на реформата на пазара на електроенергия и пълната либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители с още две години, за да се гарантира и осигури необходимото време за изпълнението ѝ. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Либерализацията на пазара на електрическа енергия на дребно чрез извеждането на битовите крайни потребители на свободния електроенергиен пазар е предпоставка за ценови шок според редица експертни мнения. Считаме, че предвид условията на ускорени инфлационни процеси, в които се намираме – нестабилните енергийни пазари и високите цени на енергоносителите, заложените реформи на пазара на електрическа енергия на дребно са крайно неуместни и биха довели до тежки социални проблеми поради невъзможността на битовите потребители да се адаптират към новите условия и ще ги постави в условията на трайна бедност. Именно затова настоящото предложение цели не само да отложи с десет години извеждането на битовите крайни потребители на свободния пазар, както и прецизиране на критериите за енергийно бедни и механизмите за защитата им, но и извеждането да се случи само и единствено в условията на дългосрочна и устойчива пазарна стабилност с изравнени цени на свободен и регулиран пазар. Това ще гарантира, че битовите потребители ще понесат само и единствено ползите от свободния пазар. С предложените от нас промени се предвижда общественият доставчик да продължи да осигурява електроенергия за регулирания пазар до достигане на заложените условия, което ще гарантира сигурност на доставките и предвидимост на цените за крайните потребители. Това е ключово за защита на интересите на домакинствата и за минимизиране на риска от недостиг или ценови скокове, като в същото време потребителите, които желаят да излязат на свободния пазар, ще запазят своето право да го направят. Считаме, че една от целите, които осмислят съществуването на подобен енергиен пазар, е възможността потребителите да оптимизират своите разходи за закупуване на електрическа енергия, като оптимизират потреблението си на дневна база. Това става, като изместят потреблението си от часовете с по-високи клирингови цени към часовете с по-ниски клирингови цени. В общия случай това има още едно благоприятно отражение поради зависимостта на клиринговите цени и клиринговите количества за всеки сетълмент период на доставка, а именно че кривата на потребление на цялата национална електроенергийна система се изправя и става по-лесно за електроенергийния системен оператор да балансира тази крива при по-ниски разходи за балансирането ѝ. В тази връзка оптимизиране на разходите за закупуване на електроенергия и балансиране и полза от излизането на битовите крайни потребители на свободния пазар може да има само при наличието на инсталирани интелигентни средства за търговско измерване, съответно възможност за отчет за всеки период, който към момента е утвърден от електроенергийния системен оператор, на 15 минути. Липсата на умни електромери и вследствие на това липсата на стимул на потребителите да се стремят да консумират електрическа енергия в най-евтините часови диапазони, би имало точно обратния ефект върху пазара и цялостно върху електроенергийната система на страната. Това само би увеличило разходите на всички участници по веригата, които разходи ще бъдат начислени по един или друг начин именно на българските домакинства. С оглед на гореизложеното, с настоящия Законопроект предлагаме либерализацията на пазара на електрическа енергия за българските домакинства да бъде отложена с десет години – до 2035 г. включително, при запазване на настоящия вид и структура на регулирания пазар. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Законопроектът на „Има Такъв Народ“ предлага отлагане с пет години либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители, приет през есента на 2023 г. Както знаете много добре, тя беше отложена вече веднъж, също и благодарение на „Има Такъв Народ“, с една година през 2024 г. Ние считаме, че премахването на регулирането на цените за битовите потребители, тоест излизането им на либерализирания пазар, ще доведе до изключително негативни последици както за крайните потребители, така и за въглищната ни енергетика. Навремето, когато се приемаха реформите по Плана за възстановяване и устойчивост, като основни причини за приемането на измененията в Закона за енергетиката се посочваха въвеждането на разпоредбите на Директива на Европейския съюз 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС – Директива 2019/944, както и за изпълнение на реформа „Либерализация на пазара на електроенергия“, а също и изпълнение на реформа „Разработване на дефиниция и критерии за „енергийна бедност“ от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България. Трябва да се отбележи, колкото и пъти да съм го отбелязвала от тази трибуна, че в Директива 944 не се посочва конкретна дата или механизъм за либерализацията и никой не ни принуждаваше да правим това през Плана за възстановяване и устойчивост, но това бяха глупави решения, които бяха взети през едно предходно правителство с далеч още по-глупави решения за намаляване с 40% на емисиите от въглищните ни централи на база 2019 г. Тогава имаше ожесточени спорове за това, което аз казах от трибуната, че тази директива не предвижда либерализация на пазара и сега в момента Министерството на енергетиката, след разговори с Европейската комисия, успя да договори именно България да бъде държавата, която сама да избира датата за либерализацията на пазара, и всъщност спазваме Директива 944 в нейната цялост. Сега тези три законопроекта, които са предложени в момента, избират три различни възможни дати. Моето лично мнение и мнението на министъра на енергетиката, които изразихме в Комисията по енергетика, е, че трябва да се направи работна група, в която да участват всички представители на политическите партии, които са представени в Народното събрание, и такава ще бъде организирана днес, за да можем да фиксираме между първо и второ четене какви предложения ще бъдат направени и какъв е механизмът, по който ще се осъществи това отлагане на либерализацията на пазара, и какво е договорено от Министерството на енергетиката. Личното ми мнение е, че трябва да бъде избрана дата, която да не отговаря на нито една от датите, посочени от тримата вносители, за да може Народното събрание да посочи за пореден път това, че когато става въпрос за националноотговорни решения, можем да се обединим всички и да вземем правилното решение за страната ни. По мое мнение трябва да посочим някаква логична дата, която да бъде обвързана по някакъв начин с мандатността на едно управление, тоест да бъде или четири години, или осем, но това ще преценим с колегите си от Енергийната комисия впоследствие. Така че аз апелирам да бъдат приети и трите законопроекта. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Имаме три законопроекта за отлагане на либерализацията, обаче като погледнем законопроектите в детайли – това е същата либерализация, която се отложи миналата година с една година уж, за да станем по-готови, отколкото бяхме миналата година. Е, в същата степен виждаме, че няма готовност за либерализация. Говорим за либерализация на едро, която по изявленията на министъра на енергетиката в Комисията ще се случи така, както е заложена сега в Закона, от 1 юли 2025 г. Либерализацията на едро беше заложена в Плана за възстановяване и устойчивост и именно тя беше един от поводите за раздорите през миналата година, а виждаме в момента и от изказванията и при представянето на законопроектите, че коалицията явно не е постигнала окончателно решение какво точно ще се прави от 1 юли 2025 г. И трите законопроекта визират едно и също – либерализация на едро. Либерализацията на едро се планира да се случи от 1 юли 2025 г., но готовност няма. В момента се готвят законодателни промени, които ние очакваме днес да бъдат разгледани в работната група и евентуално да бъдат гласувани до средата на месец май в залата. Защо се чакаше отново последният момент? Планът за възстановяване и устойчивост и либерализацията в частност се използваха дълго време като повод за политически нападки. И виждаме днес, че най-вероятно либерализацията ще се случи така, както беше заложена – механизмът, който беше заложен още в Плана за възстановяване на устойчивост и който беше одобрен при промените през 2023 г. Нашите опасения както при предишното отлагане, така и сега, са, че нищо не се прави по линия на компенсаторния механизъм, който трябва да бъде разработен – защитата на енергийно бедните домакинства, които продължават да не бъдат идентифицирани, така че да могат да бъдат подпомагани, няма механизъм за тяхното подпомагане. И това са опасенията, които винаги сме изказвали от тази трибуна, въпреки че сме заставали и за либерализацията. Либерализацията, направена по този начин, е опасна. Точно по този начин не трябваше да стигаме до момента, в който от днес за утре крайните снабдители трябва да излязат на свободен пазар и да закупуват енергията, която ще продават на битовите потребители. При изказването и по бюджета отново направих коментар, че в бюджета в момента няма заделени средства за либерализация, било то и на едро. В бюджета бяха заделени средства, които да покрият дефицит, който беше натрупан през 2023 – 2024 г. – 685 млн. лв., но в момента няма заделени средства, които от бюджета да подпомогнат този период на либерализация на едро. Днес трябва ясно да направим разграничение между това, което се говори през последните три месеца, че либерализацията се отлага. Отлага се либерализацията и виждам, че в Плана за възстановяване и устойчивост отпада към момента като реформа либерализацията на дребно. Либерализацията на дребно означава всеки един битов потребител да избере търговец и да носи целия пазарен риск от цените, които пазарът определя, на собствен гръб. Либерализацията на едро е нещо съвсем различно. Либерализацията на едро беше един преходен период, който трябваше да бъде използван за запознаване на хората с възможностите за оптимизиране на техните разходи, и либерализацията на едро трябва да се случи, когато има всички механизми за противодействие на високите цени. Това означава да има средства във Фонда. Отпадането на НЕК като обществен доставчик не трябва да води до това НЕК да носи цялата тежест в предстоящия модел на либерализация на едро. Именно това очакваме да се случи и НЕК, въпреки отпадналата си функция на обществен доставчик, в крайна сметка да носи целия риск за предоставяне на електроенергия на цени, които крайните снабдители да закупуват, така че след това компенсацията да е в порядъка на 40 – 50 лв. между пазарна и крайна цена за битовите потребители. Този модел не е пазарен, но това е преходен период, който трябва така или иначе да се случи, докато цените влязат в по-нормални граници. Информационна кампания трябваше да има. Виждаме, че тази информационна кампания не беше проведена от Министерството на енергетиката. Хората продължават да не осъзнават какво е либерализация на пазара на битовите потребители. Рискуваме да се окажем в ситуация, в която в рамките на 6 месеца небитовите потребители и бизнесът да излязат на свободен пазар. Виждаме в момента, че постоянно се подновява механизмът за компенсиране на небитовите потребители. Именно това трябва да се избегне в сегашната ситуация. Отлагането на либерализацията преди година беше с цел да има готовност. Виждаме в момента, че единствената готовност е, че в последния момент отново се готвят законодателни промени, които ние тепърва днес ще видим в Комисията, както спомена председателят на Комисията по енергетика. И отново в последния момент, след едногодишно чакане, се предприемат ключови реформи, касаещи българските битови потребители. Отново визирам и механизма за енергийно бедните домакинства и енергийно уязвимите домакинства, въпреки че бяха приети в Закона за енергетиката дефиницията за енергийна бедност и енергийна уязвимост преди година и половина, след това абсолютно нищо не е свършено. Имаме дефиниция, по време на кабинета Денков е приета наредба с критерии за определяне на енергийно бедните домакинства и след това работата спира. Ние имаме Проект на решение, което принуждава – дотам стигнахме – с решение на Народното събрание да изискаме Министерството на енергетиката да си свърши работата, а именно да има информационна система за енергийно бедните домакинства, да има механизъм, който да защитава енергийно бедните и енергийно уязвимите домакинства и същевременно да имаме дългосрочен план за справяне с енергийната бедност в цялост. Именно това не беше разглеждано вече три месеца в Комисия, на последната комисия дори беше отхвърлено от народните представители, членове на Комисията. Така че енергийната бедност трябва да предхожда либерализацията на едро, защото, въпреки че цените и в момента са регулирани, виждаме, че през последната една година цената на електрическата енергия за бита се увеличи на два пъти – един път през юли, и след това през декември – януари. Цените нарастват, независимо дали са регулирани, или ще бъдат компенсирани. Не може тежестта на една бъдеща либерализация също да попада изцяло върху държавните енергийни дружества и количества от тях да бъдат структурирани в продукт, за който дружествата отново трябва да се простят с пазарната цена, която биха взели за тази енергия, за да излезе в крайна сметка сметката пък на правителството, което вече ще е във функцията да определя крайната цена за бита. Така че ние днес няма да подкрепим тези законопроекти. Тяхната цел днес е единствено да отворят Закона за енергетиката, за да могат да бъдат представени вътре законодателните промени, които предстои да бъдат приети, за да се премине към либерализация на едро от 1 юли 2025 г. И отново нашето опасение е, че това се прави в последния момент, без информационна кампания, а и дори подвеждащи изказвания, че нищо не се променя и едва ли не либерализацията се отлага. Либерализацията на дребно се отлага, либерализацията на едро предстои да видим какви законодателни промени ще се предложат и тя най-вероятно ще се случи от 1 юли 2025 г. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина днес трябва да вземем едно важно решение за либерализацията на пазара, най-вече на дребно, за българските домакинства. Преди малко ни се обясняваше – преждеговорившият направи едно политическо изказване, че в продължение на една година, след като в предишния парламент тя бе отложена за една година, абсолютно нищо не е направено. Това е така, уважаеми дами и господа, и отговорът е ясен, тъй като нямаше редовен кабинет. Няма как при липсата на редовен кабинет ние да приемаме и да подготвим обществото за една реформа, за която абсолютно нищо не се знае. Следователно и законопроектите – и на ВЪЗРАЖДАНЕ, и на „Има Такъв Народ“, и на „БСП – Обединена левица“, имено целят защита на българските домакинства. Нещо, което може би колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ не ги интересува. Те считат, че наистина държавата трябва да влезе в хаос, домакинствата трябва да преживеят един ценови шок, защото колегите от ПП-ДБ така са обещали на Европейската комисия. Само че, уважаеми дами и господа народни представители, когато има редовен кабинет, който може съвсем нормално да обсъжда проблемите и реформите с Европейската комисия, виждаме, че нещата се случват. Защо се случват? Защото още преди година-две ние Ви обяснявахме, че никъде в Регламента не е записано, че виждате ли, от 2024 г. или от 2025 г. тази либерализация трябва да се случи. Тогава колегите от ПП-ДБ се опитаха да подведат българските граждани, българското общество, че виждате ли, към нас ще има санкции и ще загубим средства. Благодарение на сегашния кабинет, благодарение на усилията на правителството, в момента виждаме точно обратното. Когато се обясни на Европейската комисия, че България няма готовност да въведе подобна либерализация и това може да доведе до ценови шок върху българските домакинства, съвсем нормално е ние да получим и положителен отговор. И затова тук големият въпрос е: тогава каква е била целта, когато водещи в тази реформа бяха ПП-ДБ, дали наистина са искали да има един плавен преход, дали наистина са искали успокоение на обществото, или просто да се създаде поредният хаос? Ние от „БСП – Обединена левица“ считаме, че единствено и само когато се гарантира спокойствие, когато се гарантира помощ на социално слабите граждани, тогава може евентуално да се направи тази стъпка, ако тя е задължителна. Ако ние обаче нямаме готовност, това не пречи тази либерализация да бъде отложена и в по-дълъг срок – да не бъде само две години, да не бъде пет години, ако трябва и предложението на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – да бъде повече. Но държавата трябва да си свърши работата пред гражданите, защото в крайна сметка, уважаеми дами и господа, основната цел на всяко едно правителство е да подобрява живота на българските граждани, да гарантира стабилност, спокойствие, растеж, така че гражданите да бъдат горди, че живеят тук. Когато има някакъв хаос, когато постоянно някой решава нещо – предсрочни парламентарни избори, всеки идва с конкретни нови идеи, виждаме, че това пречи на самата система. Дали това е частично решение, или част от една цялостна реформа, за което ние от „БСП – Обединена левица“ апелираме, ще стане ясно и днес, когато имаме среща с енергийния министър, за да покажат и законодателните инициативи, политиките на правителството. Но някой да говори, че в момента това е една лоша стъпка, една неправилна стъпка, при положение че няма как за 100 дни ние да очакваме от едно правителство – току-що стъпило, започнало да работи, някаква цялостна реформа, така че да защити предложението, което навремето ние сме поели по Плана за възстановяване и устойчивост. Така че средствата, уважаеми дами и господа народни представители, няма да бъдат загубени. И тук идеята е да се отложи наистина с няколко години, за да може да се направи този модел, този работен модел, който ще гарантира спокойствие именно на уязвимите групи. Друг е въпросът как преди това да разберем кои точно са тези уязвими групи и колко хора са, така че наистина да имаме един изключително работещ модел. Да, днес, ако не приемем тези законопроекти, ние ще влезем в един добре организиран хаос, който е нормално опозицията да иска да се случи, но ако мислите за българските граждани, е хубаво наистина да отложим тази либерализация за битовите потребители. Защо е хубаво да има регулиран пазар? Защото тук има много народни представители, а и всички други, които са избрани от Старозагорски избирателен район, и със съществуването на регулиран пазар се гарантира и работата на ТЕЦ 2. Надали има някой тук в залата, който да е против ТЕЦ 2 да има гарантирана работа и оттам да има работа и за българските миньори? Аз не вярвам, че има такъв човек в залата. Защото е изключително важно ние да се обръщаме към българската енергетика не само в зимата, не само когато има хаос, не само когато има недостиг на енергия, а наистина да се даде възможност на тези предприятия да работят спокойно и нормално целогодишно. Да, разбира се, че това минава през цялостно преразглеждане на прословутата зелена сделка, защото тази цена на емисиите е абсурдна, и това е единствената причина въглищните централи да не работят, защото някой казва, че те трябва да са конкурентноспособни на ВЕИ-та. Само че, кажете ми, как да са конкурентоспособни, когато ние изкуствено им слагаме една допълнителна такса и няма как те да си продадат своята продукция? Ако я няма тази такса, много ясно, че те ще бъдат конкуренти на ВЕИ-та и ще могат да работят съвсем спокойно и българските миньори ще имат работа. Затова, уважаеми дами и господа, е необходимо, и след разговора, който водихме и в Съвета за управление, след инициатива, държа да го кажа, на парламентарната група на „Има Такъв Народ“, да се иска цялостно преразглеждане от страна на българското правителство, да бъде българска инициатива – за преразглеждане на зелената сделка във всичките ѝ форми, защото България е държавата, която спрямо 1990 г. е изпълнила всички свои критерии. Не само че ние всяка година намаляваме емисиите, но, колеги, има държави – членки в Европейския съюз, като една Испания, като една Австрия, които не само не намаляват своите емисии, а за миналата година са ги и увеличили. И в крайна сметка ние – най-бедната държава в Европейския съюз – ние трябва да изпълняваме абсолютно всички критерии, които касаят зелената сделка, а видите ли, други могат по някакъв начин да нарушават тези правила. Затова е необходимо именно с цел намиране на едно устойчиво решение днес ние да отложим либерализацията, да се даде шанс на правителството наистина да започне преговори за преразглеждане на зелената сделка, така че да се намери едно стабилно решение не само за българските домакинства, но и за българската енергетика. Дали това ще се случи днес в залата, зависи от народните представители, от всички Вас, но ми е странно как колегите от ПП-ДБ имат такова огромно желание държавата да продължи да функционира в хаос. Не е ли нормално едно правителство, което е на три месеца, да си изготви стратегията, да изготви своите законодателни инициативи да отложим тази либерализация – днес министърът ще бъде в Енергийната комисия, и едва тогава да се правят необходимите стъпки. Готовност в момента няма. Все още знаем какъв хаос съществува между Министерството на труда и социалната политика, между Министерството на енергетиката – кой за какво ще отговаря. (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.) За три месеца има неща, които не могат да бъдат изчистени, уважаеми Генерале, който се обаждате от място. На нас ни трябва много повече време, за да можем да подготвим българските граждани за един стабилен преход, и това е работата на едно стабилно управление. Благодаря Ви.

Господин Стойнев, това, което предлагате и в трите законопроекта, дори и днес да се приемат на първо четене, то няма да стане, няма да е реалност след второ четене. Ние чакаме законодателни промени, които днес да разгледаме, и да бъдат входирани между първо и второ четене, които са в посока либерализация на едро. Всичко, което до момента ни казахте и говорите през последните три месеца, че либерализацията се отлага, просто не е вярно. Вие предлагате със законопроектите, които сте внесли, либерализацията на едро да се отложи. Либерализацията на едро, по изявленията на министъра на енергетиката в Комисията, ще се случи от 1 юли 2025 г., така че Вашето отлагане и Вашите законопроекти дори и да бъдат приети днес, просто ще отворят Закона за енергетиката, за да може между първо и второ четене да бъдат направени нужните законодателни промени. Защитата, за която говорихте, минава именно през Проекта на решение, който ние внесохме – енергийна бедност и енергийно уязвими домакинства. Да има механизъм за тяхното компенсиране, да има и дългосрочна програма за справяне с енергийната бедност като цяло. Подвеждането се случва именно в това първо четене на Законопроекта и това се случва вече целенасочено в цялото управление на редовния кабинет. Вие, ако имахте намерение преди три месеца да се подготвите за либерализация на едро, щяхте да сте я заложили в бюджета. Бюджетът се гледа през март месец, преди това беше подготвен, минал на обществено обсъждане и там нямаше заделени средства за либерализация на едро. Единствено се попълва дефицит, който беше натрупан през миналата година. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който трябва да компенсира битовите потребители, в момента ще разполага със средствата, с които е разполагал и през миналата година, без да има либерализация на едро за битови потребители. Същите средства, които в момента се разходват и не стигат с 685 милиона, ще трябва да подпомогнат битовите потребители при либерализацията, която предстои да се случи. Ако бяхте толкова заинтересован, колкото изрецитирахте тук от трибуната, поне щяхте да дойдете да представите Законопроекта си в Комисията. Това, което ни казвате днес, просто няма да е реалност след две или три седмици. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Рибарски, в крайна сметка ще оставя на министъра да обясни днес какви се неговите идеи и виждания. Знам ги, но е негова работа да ги обясни на народните представители и мисля, че са правилните в тази ситуация, в която се намираме. Парадокс е наистина, че някои, които сме работили отдавна по този въпрос, е малко странно, че тази идея навремето беше отхвърлена от Европейската комисия, но вече тази идея, която ще Ви бъде представена днес, вече се приема и това е добре. Тук просто само да отворя завесата, нали. И аз се колебая понякога как да го кажа – за това колебание или за тази промяна на мнението на Европейската комисия, но в крайна сметка това е тяхно право. Може би и сегашното правителство е успяло да ги убеди. Но този законопроект, господин Рибарски, е наистина необходим, защото по този начин това, което се искаше да се случи с Вашето управление, в което и ние бяхме част и бяхме категорично против тези промени да бъдат толкова бързи, щеше да доведе наистина до един хаос. Сега с тези законопроекти и на трите политически сили, които сме ги внесли, хаосът се избягва. Това е разликата между нас и Вас. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи така вкараните законопроекти на колегите си. Обаче какво трябва да знаем? Българските граждани ще бъдат защитени в процеса на либерализация на електроенергийния пазар. Второ, битовите потребители няма да бъдат излагани на шок от борсовите цени. Защитата ще действа в дългосрочен план с предвидими сметки и ясен регулаторен механизъм във всяка година – даже в момента се чакат само финалните съгласувания с Европейската комисия. По този начин ще гарантираме на гражданите защита на битовите потребители, сигурност на производителите, без финансови сривове във веригата и без административна тежест. И най-важното, колеги, либерализацията няма да е за сметка на хората. Благодаря.

Уважаеми господин Кръстев, и аз, и Вие знаем, че и в момента Законът е абсолютно същият. При либерализация на едро от 1 юли 2025 г. цената на електроенергията, по доклад на КЕВР, се определя от Министерския съвет, след това от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ цената на електроенергията се компенсира. И идеята, когато се правеше тази либерализация на едро, беше да не се отклоняват и да не бъдат потърпевши от пазарния риск, който се носи при една либерализация на дребно. Така че нищо не се променя в момента, единствено очакваме да видим механизма, по който това ще става – как крайните снабдители ще закупуват тази енергия и как в крайна сметка тя ще бъде компенсирана от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Ние казахме нашите опасения. Миналата година бяха заделени средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за либерализация на едро, тази година тези средства ги няма. Освен това беше натрупан и дефицит, който се покрива от бюджета. Така че нашият въпрос и нашите опасения са: откъде ще са парите, за да има либерализация на едро от 1 юли 2025 г.? Миналата година, когато това беше заложено, то не се е променило до момента, бяха отделени средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ именно за либерализация на едро – този механизъм, който Вие в момента най-вероятно ще доразвиете със законодателни промени между първо и второ четене. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рибарски, да – от първи юли ще има нов начин за определяне на цената на тока за крайните снабдители. Ще започнат да купуват енергията от Българската независима енергийна борса, като отново ще имаме решение, с което ще бъде фиксирана цената за битовите потребители. И това е най-точно казано и предстои да се случи. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В самото начало ще кажа, че парламентарната ни група ще подкрепи всички законопроекти. И трябва да признаем нещо досега, че всички сме грешни – няма парламентарна група, а виждам тук представители на различни парламентарни групи, които се оправдават или хвърлят вината към други парламентарни групи. Това не е сериозно. Ако вървим по този път, дали ще е една година, дали две години, или пет години, или десет години отлагането на либерализацията за битовите потребители няма да има никакъв ефект. Първо, ясно трябва да кажем, че правителството досега, няма значение – служебно правителство, редовно правителство, не си свърши своята работа. Това е истината. Ако ние се обединим за някакъв разумен срок и има един по-специален, по-сериозен парламентарен контрол над правителствата по тази тема, ще се намерят формулите за компенсация на битовите потребители, които попадат в графата за енергийно бедни, и така нататък. Как ще ги наречем не е толкова важно, важното е да се намери тази формула за компенсация. Сега, за първи път днес ще има някаква работна група, надявам се да има добър резултат. Но не споделям това, което Драгомир Стойнев преди малко казва, че ползата от регулирания пазар била да работят миньорите в Старозагорско. Ами това не е сериозно. Ами тогава във Врачанско, във Видинско кой работи? Ползата е за всички български граждани, не е само за Старозагорско. Ако ползата от регулирания пазар е само за да работи ТЕЦ 2, ами то не бива да има регулация изобщо. Разбира се, че всички трябва да мислим за миньорите. Големият въпрос е: колко години трябва да бъде отложена либерализацията? Никой не желае в залата утре, вдругиден, като започне либерализацията, и битовите клиенти – потребители, отидат на свободния пазар, да изпаднат в трудно положение. Това може да се постигне, ако има добра воля от всички парламентарни групи. И мисля, че ако и всички парламентарни групи се обединим, ще се намери разумното време колко да се отложи, но това не означава правителството пак да се оправдае – 100 дена стигат или не стигат. И десет години няма да стигнат на правителството, ако няма сериозен парламентарен контрол и единство по този въпрос. Уважаема госпожо Председател, подкрепяйки законопроектите, нашата молба е за някакъв разумен срок в по-дългосрочен план. Мислим, че две години не е разумен срок. Трябва да се помисли заедно с представителите на правителството реално кога може да се приложи един такъв текст, без да бъде отразено в семейния бюджет на енергийно бедните хора.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Предложените законопроекти се налага да бъдат подкрепени. Но това не е добро управленско решение, нито законодателно. Защото това не ни спасява от хаоса, господин Стойнев – това просто го отлага. И факт е, че ние няма да оставим битовите абонати да пазаруват скъп ток, излизайки на борсата, независимо как е формулирано това в трите законопроекта и независимо какво ни успива господин Жечо Станков на Eнергийната комисия. Искам да Ви кажа, че не се прави необходимото в българската енергетика, така че ние, вместо да управляваме кризи, да не ги предизвикваме. Българската енергетика се движи и се засилва по нанадолнището с безумните зелени идеи, които се реализират на тази божествена територия, при които се приватизира ползата, но се национализира вредата и щетата за всички. Ето това е причината да съществуват енергийно бедни хора. Ние можеше – ние тук, Вие, които от много време сте тук, да вземате други решения и да не се стига дотук. Защото сега ще гасим пожар, но няма да решим проблема и кризата ще продължи да се задълбочава. Не е необходимо да компенсираме абонати, просто е нужно да не произвеждаме енергийно бедни хора. И тези компенсации, и това управление на Фонда за енергийна ефективност, и цялата тая безумна идея – да не построим най-евтината ядрена централа в света, каквато е АЕЦ „Белене“ – да изпуснем питомното и да гоним дивото, са свързани с произвеждане на още енергийна бедност. И с още крадене. Крадене! Грабеж от енергийното бъдеще на България! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря, господин Председател. Единият от внесените законопроекти е на ВЪЗРАЖДАНЕ. Той цели отлагане на либерализацията на пазара за битови потребители на електроенергия. И само това. Законопроектът е ясен и точен. Нищо повече. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ трябва обаче да направим една кратка ретроспекция на това защо стигаме днес до този разговор. По време на правителството Петков, което приключи своето управление през август 2022 г., беше внесен План за възстановяване и устойчивост в Европейската комисия, който касаеше въвеждане на текстове, които изискват либерализация на пазара на битовите потребители. Днес виждаме, че от „Продължаваме Промяната“ стоят на своята позиция и защитават тогавашните си идеи. Само че за нашите избиратели, съмишленици и хората, които се интересуват от темата, трябва да припомним, че онова правителство на господин Петков беше коалиционно. И когато Планът за възстановяване и устойчивост с частта да се въведе либерализацията за битови потребители се случи, те управляваха с тогава отделната от тях група „Демократична България“, но и с „Има Такъв Народ“ и БСП. Дали техните партньори са проспали тази тяхна инициатива, дали нещо друго се е случило във въпросното коалиционно партньорство – в историята е записано. Планът за възстановяване и устойчивост, който изисква въвеждането на либерализацията на битовите потребители, е от коалиционното правителство на тези четири тогава политически партии. И това е факт, без някой да получава лоши емоции от това, което казвам, защото това са фактите. Това беше правителството, то беше редовно, управляваше и внесе План за възстановяване и устойчивост. Правителството на господин Петков управлява до август 2022 г. Още на 27 октомври 2022 г. ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме Проект на решение, който касаеше промяна в текстовете на Плана за възстановяване и устойчивост. Като първа точка в този проект на решение беше отмяната на пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на дребно и спирането на текстовете, които премахваха регулираните цени на крайните битови потребители на електрическа енергия и извеждането им на свободния пазар за електроенергия, заедно с текстовете за премахването на квотите за мините. Тогава на Комисията по енергетика този наш проект на решение беше отхвърлен и получи единствените три гласа за на ВЪЗРАЖДАНЕ, след което ние не се отказахме, започнахме едни преговори с цялата Комисия по енергетика – все пак текстовете в Плана за възстановяване и устойчивост да се дискутират и да бъдат променени. И тогава, няма как да не спомена, че най-голям отпор срещу това, което беше записано в тези текстове по отношение на либерализацията, за да отпадне от текстовете, даде господин Жечо Станков, който в момента е настоящият министър на енергетиката, към това време беше депутат от ГЕРБ в Комисията по енергетика. Съответно миналата седмица, когато бяха предложени в дневния ред тези три законопроекта за гледане, ние разговаряхме и в неформален разговор с председателя на Комисията – госпожа Митова, и го казахме и тук, от трибуната, че ние смятаме, че тази работна среща с министъра на енергетиката трябва да се случи преди гледането на трите законопроекта заедно в зала. Няма значение, избрало се е да се случи по друг начин. Положително е, че все пак ние разглеждаме тези законопроекти, независимо с каква яснота. Тук трябва да вметна и още няколко неща. Нашият проект, който касае отлагане на либерализацията за 10 години, е ясен и точен. Ние искаме това, което сме записали, и нищо повече. Само че опасенията, които изрази и господин Рибарски от тази трибуна, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ги споделяме, че между първо и второ четене ще се случат промени, които ще бъдат предложени от Министерството на енергетиката и вероятно използвани за внасяне от няколко народни представители – било то от „Има Такъв Народ“, БСП или ГЕРБ, за да се забърза процедурата като внесени от народни представители, по които обаче ние нямаме точна и ясна представа за какво става въпрос. Господин Рибарски намекна някои неща. Аз обаче не искам да спекулирам с истината. Това ще дискутираме между първо и второ четене, защото ние го очакваме. Но тук трябва да кажем, че от една страна, знаем кой записа и кое правителство беше виновникът тези текстове да попаднат в Плана за възстановяване и устойчивост. И сега ние виждаме някаква борба от двама от коалиционните партньори тогава, които са го допуснали това нещо, независимо по какви причини, сега да се борят отявлено, но и двамата – тези коалиционни партньори, които в момента отявлено се борят срещу либерализацията, вероятно ще бъдат в съглашателство с Министерството на енергетиката по отношение на внедряване на много нови текстове между първо и второ четене и ние няма да останем с текстовете, които имаме към момента. В изказванията си днес господин Стойнев и госпожа Катинчарова вметнаха нещо по отношение на зелената сделка и въглеродните емисии. От страна на господин Стойнев е леко цинично, защото в българското Народно събрание в Деловодството има внесен проект на решение от 11 ноември – това е денят на ситуиране на настоящото Народно събрание, който проект на решение е от ВЪЗРАЖДАНЕ и касае въглеродните емисии, предоговаряне на международни условия и изключително темата за зелената сделка. Господин Стойнев като част от управляващата коалиция би следвало да знае това и би следвало месеци наред по-късно да е забелязал, че това не е разгледано нито на Комисията по енергетика, нито в пленарната зала. Но в Комисията по енергетика този проект на решение не намира място месеци подред. Това, което каза госпожа Катинчарова по отношение на хаоса в енергетиката, аз ще подкрепя. Само че ще го допълня и доразвия много. Тя е все пак нов народен представител и може би не е проследила докрай процесите, които се случват. От ВЪЗРАЖДАНЕ от години казваме, че няма как една държава да развива енергийните си възможности без стратегия за устойчиво енергийно развитие на държавата. Това е първият основополагащ документ, който трябва да каже колко процента, от кой вид енергия, по какъв начин ще се случва, какви са рисковете, какви са ползите – да има широка дискусия, ние да бъдем наясно какво печели държавата, какви рискове има пред нея и какви възможности се отварят. Защото възможности много се бяха отворили пред България по отношение на електроенергия и в момента се отварят нови заради геополитическата обстановка. Ние този разговор не го отваряме. За сметка на това отваряме поправка на стари грешки, допускани от едни и същи хора, които в момента се опитват да измият лицата си. Между другото, в Комисията по енергетика последния път единственият законопроект, който не беше подкрепен, и то от ГЕРБ, беше Законопроектът на ВЪЗРАЖДАНЕ, който е, общо взето, идентичен с този на БСП и „Има Такъв Народ“. И ако трябва чисто политически да завърша: на нас ни е ясно какво става. Големият коалиционен партньор леко поизмива изцапаните лица на малките си коалиционни партньори. Добре, хубаво, колеги – правете го по този начин, само че имайте предвид, че българските граждани не са глупави, наблюдават процесите, а и ние ще продължим да им ги припомняме. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи: „Браво! Браво!“)

Благодаря, господин Председателстващ! Уважаема госпожо Михайлова, тъжно е, когато хора, които са на едно и също мнение, започват да се нападат и да създават неразбирателство за тематики, които биха могли да обединят народното представителство. Никога не съм била привърженик на разделението, особено на такива теми. Комисията по енергетика винаги е била едно доказателство, че всички политически партии можем да се обединим, когато търсим националния интерес. Когато Вие говорите за предходно управление, в което ние сме участвали, нееднократно ние сме изявявали позицията на „Има Такъв Народ“ и можете да видите това от стенограми на Народното събрание, което визирате. Тогава представителите на „Има Такъв Народ“ се противопоставиха на всичко заложено в Плана за възстановяване и устойчивост за сектор „Енергетика“, както за намаляване на емисиите с 40% от въглищните ни централи с дата 2019 г. като базова за референт, така и за либерализацията на пазара, както и за изваждането на „Булгартрансгаз“ и ЕСО от Българския енергиен холдинг, което би довело до финансов колапс на БЕХ заради предсрочната изискуемост на облигационните бондове. Всичко това аз съм го говорила нееднократно в продължение на няколко парламента и най-сетне има управление – стабилно управление на държавата, което се зае с това да разреши и трите предходни грешки. Да, за съжаление, понякога се налага да се разрешават предходни грешки. Това е и нещото, което ние казахме още с формирането на този кабинет – този кабинет ще се занимава през първата си година с разрешаването на грешки, които бяха допуснати заради политическата неадекватност през последните години. И сега, когато Вие говорите за зелената сделка, да, именно „Има Такъв Народ“ предложи на Съвета за съвместно управление настоящият кабинет да предоговори параметрите на зелената сделка – дали ще успеем, аз не мога да Ви кажа, но ние ще опитаме. Най-сетне България намира своя глас на ниво на Европейски съюз и на международната сцена. И това се дължи както на „Има Такъв Народ“, така и на партньорите ни и на целия Министерски съвет, който застава зад нас в тази инициатива. Не виждам каква е причината ВЪЗРАЖДАНЕ само да зяете против всяко нещо, да губите време на парламента, така че да не може нищо да бъде прието. Миналата седмица вкарах точките за разглеждане за отлагането на либерализацията на пазара. Костадин Костадинов Ви каза да не подкрепите собствените си законопроекти. Това е абсурдно и политическа идиотия!

Почти ме трогнахте, госпожо Митова, но не съвсем. Много е смешно, когато хора, които, освен да оплюват всеки и всичко, не правят нищо друго от сутрин до вечер, излизат и критикуват точно затова. Всяка дума, която казах аз от тази трибуна, е факт. Коалиционното правителство, което въведе либерализацията като текстове в Плана за възстановяване и устойчивост, е факт. Това са проверими неща – който както иска може да ги нарича, но те са факти. Оттам нататък Вие трябваше да отговорите, може би в тази реплика, на един-единствен въпрос, след като сте толкова загрижена за енергетиката в България: защо Проектът на решение, който касае зелената сделка и въглеродните емисии, не намира място в Комисията по енергетика и в залата месеци наред? (Реплика на народния представител Павела Митова.) Междувременно ние с Вас сме водили разговори по този проект на решение и няколко пъти така сте уверявали, че ще го включите, но в крайна сметка това не се случва.

Защо лъжеш?

И това се случва, госпожо Митова… (Реплика на народния представител Павела Митова.) Госпожо Митова, не ми крещете, ако обичате! Не се емоционализирайте чак в такава степен!

Колко пъти го включвам?

Сега да Ви кажа нещо.

Колко пъти го включвам!

Когато партия, която е безидейна и не разбира проблемите на българския народ, стои до една партия, която ги разбира, и краде реплики, предложения, мисли, факти, наистина, освен да кажете зея, нищо друго не Ви остава. Защото това всъщност описва Вашата парламентарна група по отношение на предложенията Ви по отношение на енергетиката в България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи: „Браво! Браво!“ Народният представител Павела Митова иска думата.)

По начина на водене!

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Когато се изричат лъжи от тази трибуна, Вие като председателстващ трябва да уточните на госпожа Михайлова, че в дневния ред на Комисията по енергетика точката, която тя визира, беше внесена нееднократно. Това, че Комисията по енергетика е преценила да не включи тази точка и тази точка да отпада, не е вина на председателя на Комисията по енергетика. Аз съм я включила над 4 пъти, откакто председателствам тази комисия, за разглеждане от Комисията и абсолютно всеки път съм гласувала за оставането ѝ в дневния ред, който сама съм предложила в Комисията по енергетика. Така че обвиненията Ви, госпожо Михайлова, до кого седя и кой дава идеи – Вие сте парламентарната група, която в крайна сметка краде всеки един законопроект на останалите парламентарни групи. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Как не те е срам!“)

Господин Председател, използвам по начина на водене. За да бъда коректна, ще бъде първоначално към Вас, а после ще направя реплика на изказването, което направи Митова. Вие позволихте изказване от трибуната под форма на процедура, което не Ви прави чест. Госпожо Митова, да, разбирам, че за пореден път с коалиционните си партньори не се разбирате и не можете да си говорите, и не можете да си осигурите мнозинство в Комисията, каквито всъщност са Ви оправданията – че е било в предходното коалиционно правителство, в което сте участвали, ама тези били направили нещо, а пък Вие не сте разбрали, не сте чули, не сте схванали, ама после сте дали някаква позиция. Сега гледаме същия сценарий – Вие пак нещо не сте разбрали, пак нещо не сте си направили мнозинство. Какъв председател сте, когато Вие от такава широка коалиция не можете да осигурите мнозинство, което да гласува предложния от Вас дневен ред? Тези игри на някой друг. Ние не сме паднали от небето вчера. Ние сме наясно с Вашите нечестни номера! Слушаме ги по цял ден, виждаме ги с очите си, няма на кого да го обясните! И българският народ ги е видял! Затова в момента всяко едно социологическо проучване Ви дава под чертата и че в другия парламент отново няма да сте тук, защото лъжете от сутрин до вечер и си приписвате чужди заслуги! Това е цялата ви парламентарна група. (Ръкопляскания и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, но се бях записал предварително и затова взимам думата. Тук започна да става интересно – дамски спор за енергетиката, отдавна не се беше случвало. Истината е, колеги, че ние Ви го казахме това нещо – към управляващите, разбира се, преди няколко месеца. Нали ние Ви казахме, че ще стане така? Аз с интерес гледах едно интервю на госпожа Павела Митова, в някаква медия беше, която обясняваше как, ако влезе в сила тази либерализация за битовите потребители, цените ще се увеличат седем пъти или нещо такова и ще станат такива, каквито са на свободния пазар. Казвахме Ви го това нещо! Радваме се, че, казано по народному, Ви увряха главите най-накрая – с уговорката, че говорим за битовите потребители, а за бизнеса темата е различна и ще я дебатираме отделно. Защо Вие не можете да измислите някакво работещо решение, господа управляващи? Онзиден, когато Ви четох една декларация – на 29-и ли беше, или на 30-и, вътре споменахме важни неща, които сигурно са Ви минали покрай ушите, защото Вие от мисли как да направите поредната схема – нещо да се открадне от държавния бюджет, се занимавате само и единствено с някакви схемички, с някакви тънки сметчици, и тази история, за която ние Ви предупреждавахме, с битовите потребители, я проспахте. С удоволствие Ви гледам как се гърчите сега и се опитвате да минете метър пред нашия народ и затова си позволих да взема думата. Няма да минете метър, просто няма да Ви го позволим това нещо! Вие ни набутахте в тази крадлива схема, да не говорим, че увеличихте с 10% цената на тока за битовите потребители, и сега се опитвате да се измъкнете така тихичко за пореден път за сметка на бюджета и на народа, на потребителите. Има начин как да се направи това, включително и за бизнеса, ама Вие не можете да го направите. И не можете да го направите, защото сте зависими от Вашите господари в Европа, особено ГЕРБ! Вие ги слушате за всичко, Вас са Ви хванали отдавна и затова не можете да измислите тези решения! Решенията ги имате. Няма да откривате топлата вода, знае се какво трябва да се направи, хиляда пъти Ви го казвахме, но Вие затова не можете да го направите. Живот и здраве, ще го направим ние, като му дойде времето, разбира се! Иначе беше забавно да гледаме тук спора. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Поздрави от нас към гостите от Германия. Ние от „ДПС – Ново начало“, разбира се, ще подкрепим отлагането на либерализацията и по-специално двата проекта на БСП и на ИТН, защото те са доста по-адекватно написани, но оттук нататък много внимателно ще следим процеса и какво се случва, защото за нас преди всичко е важен интересът на хората. Важно е да не позволим по никакъв начин сметките на хората за електрическа енергия да вървят нагоре. Заедно с това ние, разбира се, имаме очаквания правителството да си свърши работата и да изпълним със съдържание онази дефиниция за енергийно уязвими и енергийно бедни домакинства, защото в България те въобще не са малко, за съжаление. По-скоро бих казал, че ние трябва да направим така, че те да станат все по-малко. Защото, независимо дали харесваме, или не зелената сделка, ние ясно сме си казали мнението за нея – тя ни предоставя Социалния климатичен фонд в размер на 90 млрд. евро, които ние като държава трябва да използваме, независимо от нашите нагласи към зелената сделка, и да използваме тези средства, така че да подпомогнем тези енергийно уязвими домакинства, които, за съжаление, скоро ще бъдат допълнени и с дефиницията за транспортна бедност и за водна бедност, защото цените на тези услуги, за съжаление, стават все по-значителна част от приходите на тези хора. Така че – да, ще подкрепим отлагането на либерализацията, това е много важно, това е в полза на хората, но и много внимателно ще следим какви стъпки се правят оттук нататък. Разбира се, ще участваме и в работните групи, които председателят на Енергийната комисия ще предложи, но там ще искаме ясни гаранции, че цените на електрическата енергия за бита и за бизнеса няма да се повишат. Каквото и да се прави като последващи стъпки, трябва да бъде съпътствано с такива гаранции и мисля, че това е крайната цел на нас като политици в тази зала. Благодаря Ви. И имаме доста работа за вършене.

Уважаеми колеги, на Вашето внимание представям Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. В § 1, в буква „в“ от разпоредбата на чл. 116 след края на изречението се прави следното допълнение: „от съдебен изпълнител, без да се зачитат действията, насочени върху невъзможен обект.“ В Преходните и заключителните разпоредби, в § 2, ал. 1 се прави нова алинея, която казва: „Този закон се прилага за всички висящи към момента на влизането му в сила изпълнителни производства.“ Мотивите към Законопроекта. Целта на настоящия законопроект е да позволи на широк кръг от граждани и юридически лица да използват правния институт на погасителната давност по отношение на частни вземания и притежания. Към настоящия момент в Република България се наблюдава притеснителна тенденция към масова задлъжнялост на физически лица към небанкови финансови институции, частни колекторски дружества, монополни дружества, като топлофикации, мобилни оператори и други. Наблюдава се натрупване на множество изпълнителни производства, продължаващи неопределен период от време. Основна причина за това са порочните практики по принудително събиране на вземанията, предприети единствено с цел да се прекъсне погасителната давност за конкретно вземане. При сега действащата нормативна уредба и съдебна практика срещу тези действия няма ефективна защита пред съда в полза на гражданите длъжници. Към настоящия момент държавните съдебни изпълнители събират под 40 млн. лв. годишно от длъжниците, а частните съдебни изпълнители събират над 800 млн. лв. – 818 млн. лв. за 202З г., което предразполага за злоупотреби с правата на гражданите. Прекъсването на погасителната давност се приема за валидно извършено чрез прекалено широк спектър от фактически действия. Например единствено с депозирането на молба по изпълнително дело от взискател, което води до масови злоупотреби по висящи изпълнителни производства от съдебните изпълнители и взискателите срещу длъжниците. В прокуратурата на Република България има множество сигнали и образувани досъдебни производства за антидатирани документи от взискатели по изпълнителни дела, за фалшифицирани и подправени подписи върху молби за изпълнителни способи, както и за предварително запазени входящи номера от електронните системи на частните съдебни изпълнители, с цел да бъдат използвани при нужда за прекъсване на погасителната давност по изпълнителните дела чрез антидатирани молби. По този начин гражданите изкуствено се поддържат в качеството на длъжници по изпълителни производства за периоди над десет години, като в практиката се срещат дори изпълнителни дела с продължителност повече от двадесет години, по които не може да се приложи институтът на общата 5-годишна погасителна давност за вземането, което е предвидено в Закона за задълженията и договорите. От друга страна, събираемостта на вземанията, вместо да се увеличи, тенденциозно намалява. От 2018-а до 2023 г. събраните суми са намалели с 25% въпреки изкуственото поддържане на стари изпълнителни дела. Необходимо е да се вземе предвид, че макар и да е приета нормативна уредба относно абсолютната давност за граждански вземания, към момента на практика нито един длъжник не може да се позове на нея поради предвиденото й бъдещо действие, което ще настъпи най-рано на 2 юнни 2031 г. Всичко това стимулира сивата икономика и миграцията към чужбина на физическите лица длъжници чрез работата на минимален осигурителен доход на стотици хиляди граждани – длъжници по стари изпълнителни производства, за да избегнат евентуалното изпълнение. Настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите цели да коригира натрупалите се във времето противоречиви разбирания по отношение на изпълнителните действия, годни да прекъсват погасителната давност, и да уточни, че взискателят е страна в производството и не може сам по себе си да извършва изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност на вземането. По същество проблемът е политически поради засягането на социалните интереси на широк кръг от лица и социални групи – длъжници, взискатели, частни съдебни изпълнители, дружества колектори, небанкови финансови институции, банки, монополни дружества и други. Поради това той следва да се прецизира от законодателя, а не да се оставят широки възможности за произволно тълкуване от участващите органи и съда. Сега действащата разпоредба на чл. 116, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите гласи, че: „Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.“ Тази формулировка на разпоредбата е приета още към момента на влизане в сила на Закона за задълженията и договорите през 1950 г. и оттогава до настоящия момент тя не е търпяла никакви законодателни изменения. Същевременно обаче през годините се натрупа голямо количество съдебна практика, която започна да тълкува и прилага посочения текст противоречиво. В тази връзка се прие Тълкувателно решение на 26 юни 2015 г. на Общо събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд на Република България. С това решение прекомерно се разширяват основанията за прекъсване на погасителната давност. Именно с него изпълнителните действия, които прекъсват и съответно не прекъсват давността, се изброяват само примерно, което оставя възможност за последващи порочни практики. В годините чрез тълкувания на Закона се признаха за валидни да прекъснат давността множество изпълнителни действия, които създават единствено една привидност и отварят възможността за незаконни и неморални практики, като антидатиране на документи по изпълнителните дела, фабрикуване на кухи изпълнителни действия, изразяващи се единствено в подаване на молба от взискател по изпълнителното дело, без да е необходимо дори да е заплатена надлежната такса за това. Към момента, без да е необходимо действието да е извършено от компетентното за това лице – съдебен изпълнител, и без да се уведомява длъжникът, както и без длъжникът изобщо да разполага с активите, срещу които се насочва изпълнението, погасителната давност неправилно и многократно се прекъсва и започва отначало. Това води до нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в производството, както и нарушаване на социалната справедливост. Такова неоснователно и прекомерно удължаване на изпълнителния процес е свързано с трупането на печалби в полза на частните съдебни изпълнители под формата на такси и разноски за всяко действие, както и натрупване на огромни наказателни и мораторни лихви в полза на взискателите, което прави невъзможно изпълнението на задължението от страна на длъжника. В тази връзка, първата част от Законопроекта предвижда, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение единствено от съдебен изпълнител. Именно той е органът, на който е призната публичната функция по извършване на действия по принудително изпълнение – в чл. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители. Всички действия, предприети от други лица – страни в производството, не следва да се зачитат за действия по изпълнение, годни да прекъсват давността. Втората част от предложеното изменение има за цел да изключи от хипотезата на правната норма като действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността, тези които са насочени върху невъзможен обект. Това е обосновано с наличната практика на взискатели и съдебни изпълнители да насочват принудително изпълнение към невъзможни обекти единствено с цел да прекъсват погасителната давност. Към момента са налице две групи случаи, в които се допуска насочване на изпълнението срещу невъзможен обект – поради правна пречка и поради фактическа пречка. Примерни изпълнителни действия срещу невъзможен обект по силата на Закона са случаите, в които се допуска налагане на възбрани върху несеквестируем недвижим имот или несеквестируеми вземания по банкова сметка на трудово възнаграждение или пенсия съответно със запор, случаи на изпълнителни действия срещу фактически невъзможен обект на изпълнение, насочено към несъществуващи или отдавна закрити банкови сметки, запор на продадени автомобили и други подобни. И двата посочени примера не следва да се признават за действия по изпълнението, годни да прекъсват погасителната давност на вземането. На последно място се предвижда, че този закон се прилага за всички висящи към момента на влизането му в сила изпълнителни производства. Това означава, че законодателната промяна ще обхване не само образуваните изпълнителни дела след влизането ѝ в сила, но и всички изпълнителни дела, висящи към този момент. Като резултат, въпросът дали действията по висящите изпълнителни производства прекъсват погасителната давност на вземанията, следва да се преценяват по настоящия закон, независимо от това кога са предприети тези действия. Това ще позволи незабавен ефект върху обществените отношения и ще предотврати тежките вреди на българските граждани и техните семейства, нанесени от неправилното тълкуване на Закона и необосновано дългите производства по принудително изпълнение. Уважаеми колеги, този закон ще помогне на хиляди български семейства, които са затънали отпреди повече от 10, 15 и 20 години и не могат да се ползват от погасителната давност заради разни ефективни действия, които колекторски фирми и други кредитори правят срещу тях, така че считам, че в избирателите на всяка една от Вашите партии има длъжници и Вие следва да се погрижите за тях, да не продължавате да ги държите в сивата икономика вече над 15 и 20 години. Моля Ви да подкрепите така предложения законопроект. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, много е тъжно, когато разглеждаме твърде важни законопроекти за българските граждани, в залата да са 50 човека, но явно така ще бъде. Всичко, което не е предложено от порочната управляваща коалиция, няма въобще да бъде дори обсъждано както трябва в залата. Този малък законопроект, това малко изменение на Закона за задълженията и договорите, което предлагаме, е част от няколко комплексни предложения, свързани с изменения на Наказателния кодекс, които не могат да влязат в зала за допълнително обсъждане заради Наталия Киселова, е свързано с това, че твърде дълго време в България, да не кажа стотици хиляди, нямам точна статистика, български граждани, имат висящи дела пред частни съдебни изпълнители с години. По тези дела няма почти никога никаква събираемост, но те са като въже на врата на тези длъжници поради простата причина, че съществува механизъм – незаконосъобразен, при частните съдебни изпълнители. Тези дела са с антидатирани документи, с една проста молба от взискателя по делото, с насочване на запори към несъществуващи сметки, понякога към сметки на чужди лица, на имоти, които вече не са собственост на тези лица, да се прекратява, да се спира давността. Никой в нашата държава няма изгода да има хиляди, стотици хиляди висящи изпълнителни дела срещу български граждани. Ние все още нямаме приет закон за несъстоятелност на физическите лица. Все още мнозинството не желае, и неговата председателка Наталия Киселова, да криминализира действия на колекторски фирми, свързани с репресии – физически и психически, към длъжници, тоест ние нямаме никакви мерки, с които да защитим стотици хиляди български граждани. Това е една много малка разпоредба, която според мен ще даде голямо отражение върху това, че десетки хиляди изпълнителни дела ще трябва да бъдат прекратени поради изтекла давност, защото колегата Расташки включва и всички висящи дела в обхвата на Законопроекта. Това ще даде знак към българското общество, защото това – да си станал длъжник десетилетия наред, няма нищо общо с нашата политическа принадлежност, няма нищо общо с това и естествено, че никой не го е желал. В крайна сметка това е в полза на българските граждани. Ако днес това бъде отхвърлено, при положение че съм чел внимателно Закона за несъстоятелност на физическите лица, в него има неприложими – невероятни глупости, искам да кажа на българските длъжници: те ще продължат да бъдат длъжници още десетилетия или до момента, в който МЕЧ с някой партньор, живот и здраве, не управлява България и не го забраним това, което се случва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Уважаеми колеги, аз не мога да разбера защо не искате да го приемете този закон. Това е едно изречение, което ще помогне на стотици хиляди българи. Това са българи, които от десетки години са длъжници. Ясно е, че никога няма да могат да си изплатят кредитите, които са направили през 90-те години. Защо не искате да ги извадите от сивата икономика? Тези хора работят на минимални заплати, за да не им се правят удръжки от частните съдебни изпълнители. Това не са някакви нови кредити, които са теглени през 2020 г. или 2019 г. Тук говорим за 5 години, в които съдебният изпълнител не е правил никакви действия, тоест вземането е поне на 10 – 15 години. Тук говорим за много стари кредити. Обръщам се и към „Продължаваме Промяната“, нищо, че Белазелков беше основният лобист, че трябва да няма погасителна давност. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) Сега Вие може да го подкрепите и да оправите тази негова грешка, тези негови тълкувателни решения. Може ли с една молба колекторът да прекъсва давността, когато той е кредитор? Може ли кредиторът да пуска една молба и по този начин да прекъсва давността? Така че, колеги, това е едно изречение. Не е голяма промяна, но ще помогне на много хора. Моля Ви да прегласуваме и този път гласувайте както трябва, защото наистина избирателите Ви гледат и те също имат интерес това нещо да мине, защото са български граждани. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедурно предложение за удължаване на работното време на пленарната зала на днешното пленарно заседание до изчерпване на точка шест от приетата програма, включително точка шест – предложението от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, която е и последната от задължителните точки. Така че, моля да подложите на гласуване това процедурно предложение за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до изчерпване на точка шест. Предложението е от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – Проект на решение за произвеждане на национален референдум с вносители Костадин Костадинов и група народни представители, включително и то да бъде разгледано. Благодаря.

Прегласуване с мотивировка.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми български граждани, всички Вие българи, които желаете да бъде произведен референдум за запазването на българския лев с такъв въпрос! Всички Вие видяхте преди малко при гласуването как управляващото мнозинство и тъй наречените евроатлантици от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ не желаят да допуснат произвеждане на такъв референдум, така че Вие да се произнесете. За тях Вашият глас не означава абсолютно нищо и те искат насила да Ви вкарат в еврозоната. При прието предложение в седмичната програма нарочно, с процедурни хватки, досега управляващото мнозинство правеше така, че да не бъде разгледана тази точка в дневния ред. Молбата ми, господин Председател, е да подложите на прегласуване така направеното процедурно предложение, за да преосмислят народните представители – болшинството от тях, да преосмислят своя глас, защото тепърва ще трябва да обясняват пред българските граждани защо не желаят да направят така, че българските граждани да могат да се произнесат – желаят или не България да бъде приета в еврозоната. Благодаря Ви.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 51-502-01-8, внесен от Министерския съвет на 10 март 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 30 април 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието Георги Георгиев – министър, и Донка Аврамова – държавен експерт; от Държавна агенция „Национална сигурност“ Виолина Димитрова – директор на дирекция „Финансово разузнаване“, Таня Каракаш – директор на дирекция „Правна дейност“, и Богомил Кариев – началник-отдел, и от Комисията за финансов надзор Милен Милев – началник-отдел. Законопроектът бе представен от министър Георгиев, който посочи, че приемането на предлаганите нормативни промени ще представлява съществен напредък на страната ни в изпълнението на Плана за действие на FATF за Република България, което е необходимо изискване за намаляване на периода, в който страната фигурира в така наречения сив списък на FATF, и в крайна сметка за изключването от него. Направените със Законопроекта предложения ще повлияят за преодоляване на установените непълни съответствия с препоръките на Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението (пролиферацията) на оръжия за масово унищожение (Препоръките на FATF) от 2012 г. Също така ще се способства за постигането на по-висока ефективност на действията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията както от страна на компетентните надзорни органи и другите компетентни държавни органи, на които законът е вменил конкретни функции, така и от страна на задължените субекти по закона. Със Законопроекта ще се създадат нови задължения за субектите по сега действащия Закон за мерките срещу финансирането на тероризма с оглед на включването на необходимостта от прилагане на мерки срещу финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение и свързаните с това акцесорни задължения и по този начин ще може да се използва съществуващата вътрешна организация на задължените лица, създадена във връзка с изискванията на превантивното законодателство срещу финансирането на тероризма, във връзка с необходимостта тя само да бъде допълнена със сходните по характер изисквания срещу финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение. Това ще спомогне за съответно намаляване на негативния ефект върху административната тежест. Обхватът на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се разширява с изискванията на регламентите на Европейския съюз и резолюциите на ООН за прилагане на целеви финансови санкции във връзка с финансиране на пролиферация така, че предвидените в него мерки и механизми да включат и финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение. С Преходните и заключителните разпоредби се предвиждат и други промени в превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма за повишаване на съответствието с изискванията на Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията на оръжия за масово унищожение. Предвиденият в изготвения от FATF План за действие за България срок за преодоляване на слабостите по отношение на техническото съответствие с Препоръка 7 на FATF изтича през май 2025 г., което означава, че съответното законодателство следва да бъде прието в приоритетен порядък. Във връзка с необходимостта в срок най-късно до 10 юли 2025 г. да бъде транспонирана във вътрешното законодателство разпоредбата на член 74 от Директива (ЕС) 2024/1640 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2024 г. относно механизмите, които да бъдат въведени от държавите членки за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и за изменение и отмяна на Директива (ЕС) 2015/849 (Директива (ЕС) 2024/1640), се предлага създаването на нов чл. 63б в Закона за мерките срещу изпирането на пари, регламентиращ кои категории лица имат право на достъп до информацията за действителните собственици на юридическите лица. В писменото си становище Асоциацията на българските застрахователи изразяват несъгласието си с предложените промени в Кодекса на застраховането – § 35 от Законопроекта. Считат, че те са недобре премислени, зле формулирани, крайно непрецизни и непълноценни, несъответстващи на препоръките на FATF за застрахователния сектор. Сдружение „Българска финтех асоциация“ подкрепят и приветстват усилията на държавата ни за отстраняване на слабостите в превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и изпълнението на препоръките от Доклада на MONEYVAL от 18 май 2022 г., но категорично възразяват срещу отмяната на облекчения режим на задължените лица при извършване документирането на комплексната проверка на ограничена категория клиенти – юридически лица, отмяна на ал. 11, на чл. 54 от Закона за мерките срещу изпирането на пари – § 32, т. 7, буква „г“ от Законопроекта. В обсъждането взеха участие народните представители Мартин Димитров и Делян Добрев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 12 гласа „за“, без гласове „против“ и 4 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 51-502-01-8, внесен от Министерския съвет на 10 март 2025 г.“

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 51-502-01-8, внесен от Министерския съвет на 10 март 2025 г. На свое заседание, проведено на 16 април 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 51-502-01-8, внесен от Министерския съвет на 10 март 2025 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Георги Георгиев – министър, госпожа Ирена Борисова – държавен експерт в дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси“, госпожа Теа Пенева – държавен експерт в дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси“, и господин Радослав Боновски – съветник към политическия кабинет на министъра. Законопроектът беше представен от министър Георгиев, който посочи, че с неговото приемане се изпълняват част от ангажиментите, които Република България има по отношение на подобряването на условията за предотвратяване на изпирането на пари, финансирането на тероризма, затягане контрола във финансовия сектор, включително по отношение на конкретни установени слабости в рамките на съществуващото законодателство. Господин Георгиев допълни, че по този начин би се подобрила работата на компетентните надзорни и държавни органи, както и на задължените субекти по Закона. Предлага се Агенцията по вписванията да осигури техническа възможност за ограничаване на достъпа до вписаните обстоятелства за действителните собственици в търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и в регистър БУЛСТАТ. Приемането на предлагания законопроект е в съответствие с правото на Европейския съюз относно въвеждането на член 74 от Директива (ЕС) 2024/1640. По Законопроекта има постъпило становище от Асоциацията на българските застрахователи, които изразяват несъгласие с предложените изменения в Кодекса за застраховането. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Надежда Йорданова и Бранимир Балачев. Госпожа Йорданова отбеляза, че парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепи Законопроекта на първо гласуване, тъй като с него в голяма степен се изпълняват Препоръка 7 и Препоръка 10 на Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари FATF от 2012 г. В отговор на поставен от господин Балачев въпрос министър Георгиев уточни, че целта на Законопроекта е да се предостави възможност на българската икономика да привлича чуждестранни инвестиции, да създава работни места и да помогне за изваждането на държавата ни от сивия списък за изпиране на пари поради неприети законодателни мерки в резултат на политическата криза и бездействието на отговорните институции. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 15 гласа „за“, от които 6 – от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 – от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“; 1 – от парламентарната група „Движение за права и свободи – Ново начало“; 2 – от парламентарната група „БСП – Обединена левица“; 1 – от парламентарната група „Демокрация, права и свободи“ – ДПС; 2 – от парламентарната група „Има Такъв Народ“, без гласове „против“ и 3 гласа „въздържал се“, от които 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 51-502-01-8, внесен от Министерския съвет на 10 март 2025 г.“

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ. Уважаеми народни представители! По същество в докладите на двете комисии бяхте информирани за хода на разискванията. Започвам с изложение на това защо е важно Народното събрание да приеме на първо четене, надявам се, в кратки срокове и на второ четене Законопроекта. България повече от две години е включена в сивия списък на държавите, за които са констатирани от международните организации проблеми по отношение на превенцията на изпиране на пари. Това означава жълт картон по отношение на възможността за гарантиране и превенция на такива практики, което пряко се отразява върху развитието на българската икономика по следния начин. Отлив на чуждестранни инвестиции. Това е изключително лош знак за всеки чуждестранен инвеститор, тъй като наред с усилията, които се полагат за присъединяване към еврозоната, включването на България в сивия списък представлява провал по отношение на продължаващата през годините политика на привеждане на националното ни законодателство в съответствие с международните актове и правото на Европейския съюз, както и най-добрите практики в тази връзка. Пряко на българските граждани как се отразява това? От една страна, с изискването през последните години на все повече и повече документи при разкриване на банкови сметки или банкови операции по отношение на процедурата „познавай клиента си“. Тоест половин килограм хартия средно повече, образно казано – разбира се, не буквално, особено от търговските дружества. Това е така, защото, когато се работи с международни организации, те изискват, независимо от констатираната липса на достатъчно адекватен национален механизъм за контрол, допълнителни мерки и проверки от страна на българските банки да речем. На второ място, отлив на чуждестранни инвестиции, който всъщност представлява пропуснати ползи за българската икономика и възможност българските граждани да работят в новоразкрити предприятия, мощности и търговски обекти. За да се преодолеят тези изключително негативни, недопустими последици, правителството полага усилия, за да можем, надявам се, със съвместни усилия, заедно с парламента, в края на месец юни да отчетем изпълнение на трите пакета законодателни мерки, по които държавата се е задължила, поела е ангажимент. Една част от тях вече е в забава. Първата стъпка е именно този законопроект, който предвижда малко по-специфични разпоредби, малко по-специален е фокусът му по отношение не само превенцията на пари, а и възможността за финансиране на тероризма и търговията с оръжие за масово унищожаване. Тук говорим за привеждането в съответствие на българския закон с поетите от нас ангажименти и необходимостта съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН да бъдат изпълнявани адекватно с допълваща ги национална уредба. Наред с това се правят редица изменения в областта на секторното законодателство отново по отношение на пролиферацията, за да се ограничи до минимум възможността да се финансират терористични действия или съответно чрез различни активности. В тази връзка затягане на режима, увеличаване на санкциите драстично, в някои случаи с 50% – в някои от административнонаказателните разпоредби може да видите. Наред с това транспонираме и Директива 2024/1640 в чл. 63б в ЗМИП, който гарантира нов режим за достъп до информация – кои лица са действителни собственици на капитала на търговските дружества. Предвиждат се задължения за Агенцията по вписванията, за които сме поели ангажимент, че можем в кратки срокове технически да приведем в съответствие системите съобразно Закона. Именно достъп до тази информация да имат, от една страна, разбира се, компетентните органи, включително службите за финансово разузнаване; на второ място, задължените лица, които следва да проверяват клиентите си за съответствие, тоест, да речем, банка или съответните кредитни институции; наред с това лица с правен интерес. Прецизира се уредбата по начин, по който да гарантира правната сигурност. Това е първият пакет от общо три. Вторият – изтече срокът за обществено обсъждане, предстои да Ви бъде представен в края на месеца или началото на юни по-скоро, промени в Закона за административните нарушения и наказания, в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс, след което третият етап са промените по отношение на конфискацията. Това са трите законодателни пакета, с изпълнението на които, надявам се, ще можем да уверим своите международни партньори, че България не просто декларира готовност, а вече е приела адекватно, модерно законодателство, което да даде основание при следващия мониторингов доклад, защото в момента България е в най-тежката форма на засилен мониторинг от комитета MONEYVAL. Тоест няма как да стане по-зле. Разбира се, има как – може да бъдем включени в черния списък, но това на този етап не стои на дневен ред. Там са Иран, Северна Корея и така нататък. Та бездействието, политическият хаос и неглижирането от страна на предходни правителства е довело до това състояние. Надявам се заедно, с обединени усилия, отвъд политическите различия да успеем да изпълним изискванията, да си модернизираме законодателството, за да можем да отворим българската икономика за преки чуждестранни инвестиции. Пак подчертавам, за международните корпорации да инвестират в държава, която е включена в сивия списък, е пречка и формална предпоставка – по време на разговори с различни представители на чуждестранни легации сме го обсъждали. Така че се надявам на Вашата подкрепа и благодаря. На линия съм за въпроси.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Господин Министър, похвално е, естествено, усилието на правителството, а и на всички нас, да извадим България от сивия списък на FATF и на MONEYVAL към Съвета на Европа. Ясно е, че това трябва да стане, защото ние не трябва да сме там. Това, което ме притеснява, и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържим да подкрепим на първо четене Законопроекта, е, че сте добавили, накачили сте в него неща, които не трябва да са в този законопроект. Изисквания, които не са изисквания на MONEYVAL. Това е отразено и в становищата на засегнатите индустрии, защото покрай този законопроект Законът за мерките срещу финансиране на тероризма и пролиферацията, както наричате разпространението на оръжия за масово унищожение, Вие всъщност почвате да регулирате гейминг индустрията, застраховането и презастраховането, инвестиционните посредници, сектори, които според мен са с нисък риск относно разпространението на оръжия за масово унищожение, поне аз не съм чул български застраховател да е разпространявал такива оръжия, още повече самите становища по Вашия законопроект са, меко казано, унищожителни. Аз бих се срамувал на мястото на вносителите на Законопроекта, ако прочета, че предложените промени са недобре премислени, зле формулирани, крайно непрецизни, непълноценни и несъответстващи на препоръките на MONEYVAL. Очевидно има някакъв проблем с предложените текстове. Аз искам да се фокусирам върху изискването, по-скоро върху възможността на КФН да отнема или да не подновява лицензи на застрахователите, в случай че не само техните управители, но и някакви техни свързани лица са извършили престъпление, това, което не е изискване на MONEYVAL. В момента ние ще създадем, ако приемем този ЗИД, ще създадем възможност на ДАНС примерно да започне да разследва застрахователите или пък хазартните оператори, или инвестиционните посредници за някакви техни роднини, деца, родители, по права линия, дали не могат да намерят някакво престъпление – при това тук изобщо не е конкретизирано, че става въпрос за престъпление срещу финансовата система на Република България, да намерят някой роднина с извършено престъпление, да извикат застрахователя на килимчето и да се започне: ще отнемаме ли сега лиценза, няма ли да го отнемаме. Не виждам и никаква логика да се санкционира юридическо лице за престъпление на физическо лице, още повече за престъпление не на физическо лице, което е управител на даденото дружество, а за някакъв негов роднина. Това не е изискване на MONEYVAL, както се разбра, още повече че се въвежда в този законопроект една такава дефиниция, която е свързана с добра или недобра репутация. Аз, когато се гледаше в предишно Народно събрание подобен законопроект, или може би беше в същия – други промени, зададох следния въпрос: лицето Д.П. има ли добра репутация и ако отиде да кандидатства за лиценз за застраховател, ще му бъде ли издадено такова? Кой преценява кое е добра репутация и кое не е добра репутация? В законите трябва да имаме съвсем ясни дефиниции, трябва да бъде, че то е осъждано и не е реабилитирано за такива и такива престъпления. Възможността да се взимат или да не се издават лицензи по субективни критерии, не може да бъде подкрепена в законодателството. Точно затова ние ще се въздържим. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Безспорно всички мотиви, които изтъкнаха и от водещите комисии, както и от Министерството, трябва да бъдат взети предвид. Факт е, че и държавата трябва да положи абсолютно всички усилия България да бъде извадена от този сив списък. Неколкократно и в тази зала, и извън нея, е коментирано какви минуси и какви дефицити носи той със себе си. Говорим за липса на инвестиционен интерес във всякакви държави, които фигурират в този списък, както и много други проблеми. Разбира се, няма как да не се съглася и с преждеговорившия за това, че някои текстове следва да бъдат прецизирани, тъй като някои пропуски в законодателството могат след това да имат фатални последици върху стопанския живот на един или друг субект. Да, безспорно, това с отнемането на лицензите, това – с какви санкции са потвърдени и непотвърдени от съда, или само предписания на даден регулатор, разбира се, че трябва да бъдат взети предвид. Но като цяло, отново трябва да положим всички усилия и насоката им да бъде в това – България да излезе от този срамен списък, в който сме вкарани. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Наистина инвестиционната среда в България трябва да бъде подобрена. Първо, въвеждане на политическа стабилност, работещо правителство, законодателство, което дава предвидимост на инвеститорите в България, и както подчерта и министърът на правосъдието – от изключително значение е за чуждестранните инвеститори, когато говорим, че България, когато светне, така да се каже, в сивия списък като държава, застрашена от пране на пари и финансиране на тероризъм, да не желаят да реализират инвестиционни проекти в България и българската икономика. Именно поради тази причина е важно този законопроект да бъде подкрепен с цел час по-скоро България да бъде изкарана от този срамен, срамен, черен списък. Докато инвестициите в България в последните три години, последните две, са на рекордно историческо дъно, усилията на правителството трябва да бъдат поощрявани и подкрепяни от тази зала, защото, имайте предвид, че авторитетът на България беше тотално разрушен пред европейски институции, пред чуждестранни партньори съответно и пред големи инвеститори, които гледаха на България, и смятам, че това ще се промени съвсем скоро, и първите сигнали за тези промени са налице, положителни промени, казвам, са налице, именно приемането на този законопроект на първо четене, и надявам се, скоро приключването на темата, и затварянето на темата – България да бъде извадена от този списък, ще подобри значително инвестиционната среда и климат в България. Много от Вас си задават въпроса със сигурност: защо България се озова в този списък, поради какви факти и обстоятелства, застрашена ли е реално България, има ли ефективна борба и мерки в действие за ограничаване и недопускане на пране на пари в такива големи мащаби? Надявам се, че с приемането на този законопроект ще дадем отговор на всички институции, които гледат към нас, и както подчертах, инвеститори, които са склонни да реализират инвестиции и разкриване на работни места в българската икономика – по тази тема да бъде затворена вратата веднъж и завинаги от правителството на ГЕРБ и коалицията. Имайте предвид, колеги, че има становища, които с колегите от Бюджетната комисия сме разгледали обстойно, и между първо и второ четене може би ще има корекции. Аз и оттук изказващите се до момента преди мен колеги виждам, че колкото и да е належащо законодателството, то има, така да се каже, своите трески за доиздялване, и смятам, че с Министерството на правосъдието, с колеги от Държавна агенция „Национална сигурност“, смятам, че можем да постигнем компромис, който да адресира целите на законодателството и Законопроекта, но да не отежнява допълнително административно всички обслужващи финансови институции, финтех компании, банки, застрахователи и други такива, защото и самата администрация няма нужда да обръща внимание на неща, които няма да адресират реално проблемите, които да докарат до това – да има повишен риск от пране на пари и финансиран тероризъм в България. Но да отбележим, колеги, че приемането на този законопроект днес, подкрепата от тази зала, ще даде ясен и необратим сигнал към всички институции, че България изпълнява препоръките, мерките и има в действие законодателство и процедури, и институции, които да работят именно за възпрепятстване на тези заплахи, които – имайте предвид, че са и заплахи и за националната сигурност, ако не бъдат адресирани навреме. Затова се надявам Законопроектът да бъде подкрепен широко на първо четене и България по-скоро да бъде изкарана от срамния сив списък на FATF и MONEYVAL като страна от сивия списък, именно застрашена от неспазване на мерки за пране на пари и финансиранe на тероризъм. Благодаря Ви.

Господин Иванов, искам да изразя несъгласие с Вас за това, че тук не става въпрос само за срам и само за това, че може би присъствието ни в този списък – не може би, а почти сигурно, присъствието ни в този списък ни лишава от важни външни инвестиции. По-скоро става въпрос за това, че присъствието ни в този списък е една административна тежест за българския бизнес заради целия red tape, през който трябва да минават фирмите. Вие знаете, че в момента всяко едно откриване на сметка, всяка една банкова операция минава през купища документация, попълват се десетки, стотици документи, защото сме във въпросния списък, тоест има тежест и за самия бизнес в страната. Не само сме в срамен списък, не само не можем да привличаме достатъчно инвестиции, защото сме в този списък, но и присъствието ни в този списък тежи изключително много върху бизнеса в България. Благодаря.

Господин Иванов, репликата не изисква дуплика, а може би просто в стремежа си Министерството на правосъдието и другите органи да ни извадят от този списък малко са пренатегнали нещата и са отишли в другата крайност, тоест в това, че вместо да подобрят, или може би в стремежа си да подобрят инвестиционната среда за външни инвеститори, ще я влошат за вътрешните, тоест възможността да се дават или отнемат лицензи по субективни критерии, или това, че се изисква да се носят заварени копия, при положение че имаме действащи електронни регистри, е крачка назад, това е регрес, и е хубаво, ако се оправи това между двете четения. Наистина мисля, че всички в залата искаме да извадим страната от сивия списък.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, Вие направихте един чудесен анализ на Законопроекта, но аз не успях да разбера от Вашето изказване как България от страна за пример в борбата си срещу тероризма и в борбата срещу мерките срещу изпирането на пари се превърна и влезе в черния списък? И бих искала да обясните на залата благодарение на кой страната ни влезе в черния списък? (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Сивия списък!“)

Кой, кой? Я пак!

Сивия списък. Да, сивия списък, черният – той си е черен, защото е сив. Това е. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Благодаря Ви, уважаеми репликиращи. Госпожо Александрова, първо, като дама, да отговоря на Вашия въпрос. Ами кой ни вкара в сивия списък? В последните четири години най-дълго управляващите, така да се каже, колеги от Промяната… (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.) Преди това, господин Атанасов, не бяхме. Бяхме пример, бяхме държава, която беше водеща не само в региона, ами в Европа, и бяхме вкарани в чакалнята на еврозоната, когато Вие отидохте да протестирате пред сградата на Президентството. В деня, в същия, в който Вие отидохте да вдигате протести, господин Атанасов, защото ме репликирате от място, Вие отидохте да вдигате общонационален протест в центъра на София, в деня, в който беше заглушена новината, че България беше направила стъпката, беше приета в Банковия съюз и в чакалнята на еврозоната. И последните четири години не можахме да извървим пътя до пълноправно приемане на България в еврозоната. Аз съм убеден, че сегашното правителство ще го направи – както ГЕРБ вкара България в еврозоната, така и ще станем пълноправен член на еврозоната пак при управлението на ГЕРБ. Благодаря Ви и извинявайте за лиричното отклонение. Та кой ни вкара, госпожо Александрова, в сивия списък? Това вече най-дълго управлявалият финансов министър в последните четири години – господин Асен Василев, дължи отговор на тази зала, на всички българи, които ни гледат по медиите, да отговори той защо отидохме там. Може би също може да отговори на въпроса: защо контрабандата е в такива размери в последните четири години, докато контрабандата беше в размер на 2 – 3%? Бяхме пак първенци в най-ниска контрабанда в Европа, господин Атанасов. Понеже Ваша специалност е – Вие трябваше да отговорите. Може би не е Ваша вината и трябваше господинът, който не присъства днес в залата, да отговори – Асен Василев. Та, госпожо Александрова, за мен най-отговорен и трябва да си поеме отговорността, е господин Асен Василев. Господин Дренчев, донякъде съм съгласен с Вас. Административна тежест ще има, и пак казвам, това е благодарение на господин Асен Василев, неговата парламентарна група, колегите от „Да, България“, които подкрепяха неговите политики и с неговите действия и бездействия, така че българският бизнес също страда поради тази небрежност, да кажа, и да не казвам по-силни думи от тази трибуна. Господин Добрев, не само срам бере България и българската държавата, и българският бизнес страда от тези повишени изисквания спрямо тях, но аз смея да твърдя, че с моя професионален опит извън парламента, когато една страна е в такъв списък, имайте предвид, че се проверява всеки един контрагент от нея, и именно бездействията на Асен Василев и „Продължаваме Промяната – Демократична България“ като най-дълго управлявали през този период в последните четири години, когато България се озова в този списък, българският бизнес, българските граждани страдат от това бездействие. Така че, господин Добрев, благодаря Ви за репликата и сте абсолютно прав, че освен срам това носи и много тежки административни последствия от това бездействие на колегите, с което не можаха да се справят, но мисля, че правителството, водено от ГЕРБ, ще успее да затвори и тази тема. Благодаря Ви.

За изказване.

Уважаеми колеги, благодаря Ви за професионалния дебат. Без съмнение Законопроектът го заслужава. Аз се притесних, че ще Ви е скучен нашият законопроект. Сега да обърна внимание на няколко обстоятелства. Господин Дренчев, винаги, когато затягаме регулациите, регулираните лица са недоволни. Аз се учудвам, че точно Вие защитавате такива големи корпорации. Малко ми се струва политически несъответно, затова аз се учудвам. Ние сме запознати с техните становища. По време на заседанието и на водещата комисия изразихме готовност – тъй като водещите по Законопроекта са колегите от Държавна агенция „Национална сигурност“, работим в тясно сътрудничество с Финансовото разузнаване, по всяка от бележките да видим дали има начин да бъдат адаптирани тези изисквания, ако отговарят на две условия. На първо място, не са изрични условия на FATF – това е международният орган. В случая обаче те са изрични такива изисквания. Аз преди две седмици бях в Загреб на работна среща, оглавявах нашата делегация – петнадесетина представители на съд, прокуратура, на различни служби, в които лично досега в професионалния ми път не съм имал толкова прецизни преговори и дискусии по отношение на всеки един термин и неговото значение, тоест това, което Ви се предлага, не са измишльотини на българския кабинет за това как да затрудним българския бизнес. Напротив, ние, казвам, и не знам защо не сте доволни от това, при положение че изрично Законът дефинира осъдените лица и изричната препоръка, мисля, че беше 10 на FATF, невъзможността осъдени престъпници или свързани с тях лица да имат влияние чрез капиталово участие във финансови и кредитни институции. И Вие казвате, че това е престараване. Как ще е престараване?! Дали някой е осъден, или не – не е въпрос да го извикат някой на килимчето. Имаме вече електронната услуга от бюрата за съдимост и да се установи това обстоятелство. Банките и застрахователните компании са обект на изключителни регулации в Европейския съюз, за да могат да бъдат предпазени гражданите от възможността чрез фалит на банка или чрез несъстоятелност съответно на застраховател те да бъдат завлечени. Така че свръхрегулация е налице. Няма по-голяма регулация, отколкото спрямо публичните дружества – тези с допуснати за търговия емисии и ценни книжа на регулирани пазари, съответно на застрахователни компании и на банки, защото те боравят с огромни капитали. Това са си средства на гражданите – вложители или клиенти на застрахователната компания. И да жалеем сега как, видите ли, един осъден, с влязла в сила присъда, нямало да може да бъде акционер в застрахователна компания?! Прощавайте, ама това е съчувствие, което ни е отвело точно в сивия списък, от който се опитваме да се измъкнем. На второ място, по отношение на санкциите на юридически лица. Тук сте напипали много интересен правен въпрос. Изключителни усилия ни коства да защитим присъщата за българската и няколко европейски държави правна доктрина, а и уредба – фундаментален принцип, затова че юридическите лица не носят наказателна отговорност. И тъй като дълго време изискванията спрямо нас и по отношение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и по отношение на MONEYVAL и FATF са били именно в посока да се въведе такава наказателна отговорност спрямо юридическите лица – нещо, което ние отстояваме, че е елемент, фундаментален принцип на нашето право, чрез увеличаване на санкциите по отношение на юридическите лица за различните нарушения ние се опитваме да компенсираме тази не празнота, но тази особеност на нашето право, за да бъде тя разбрана от международните оценителски екипи от десетки различни държави и институции, които одитират. Ние сме нещо като обект на тези сертификати ISO – изключително сложни, изключително важна процедура, в която, като изгубиш година-две, какъвто е нашият случай, вместо да вървиш напред спрямо тях, се поставят нови и нови изисквания. Там има нови и нови юрисдикции, различни офшорни и прочие, които имат интерес международните органи и организации да се занимават повече с такива юрисдикции като нашата, които формално не изпълняват елементарни изисквания, вместо с тях, и затова тук, когато нещо е черно на бяло, изрично предвидено в препоръка на международна организация, няма как да ни стреснете с епитети на регулирани лица, които жалеят, че затягаме регулацията. Там, където има недомислици, обещах го и на господин Мартин Димитров, по отношение на финтех асоциацията и господин Алекс Иванов беше повдигнал първи въпроса на срещи с нас, ще видим по отношение на изискването наистина за книжа, които са налични в търговския регистър. Имаме перфектно работещ търговски регистър – възможност, свързан с останалите в Европейския съюз, за да не се налага да се искат подписи и печати, вървим точно в обратната посока. В случая обаче трябва, нали има разлика между полупроводници и проводници, защото в единия случай е документ, който предоставя самото проверявано лице. Отива господин Дренчев и му искат това и това. В другия случай са документи, които предоставя задълженото по ЗМИП лице, което е банката или застрахователят, което трябва да докаже, че е проверил лицето Дренчев, Георгиев или някой друг. Нали, това са съвършено различни хипотези и не бива да се смесват. Всичко, което Ви се струва като недоглеждане, поели сме ангажимент да се опитаме да го прецизираме. Тук водещи са, пак казвам, колегите от ДАНС, на които благодаря за поетите ангажименти и за работата, която са свършили. Но няма как. Ние имаме препоръка 26-3. В критерии 26-3 от препоръка 26 именно са адресирани и двата въпроса, които Вие казахте. Ако отворите и интернет страницата на Министерството на правосъдието, ще видите пакета с няколко много сериозни промени по отношение на дефиницията за това що е тероризъм в НК по нов начин, осъвременен с оглед на тенденциите и на случващото се в международен мащаб. И това, което ни казват международните партньори, е, че не може да се правите, че не съществува международна организирана престъпност, че тя не пере пари през различни видове компании, и затова се налага ограничаването на възможността за капиталови участия, и то решаващи такива – в повечето случаи в конкретни компании. На осъден престъпник, нереабилитиран, да го жалим, че нямало да бъде мажоритарен акционер в застрахователна компания, не ми се струва, че заслужава такова съчувствие. Ние трябва да покажем, от една страна, нормативно съответствие, от друга страна, ефективни механизми, които да функционират по качествен начин. Затова със серия от предложения в Законопроект – той е 41 страници, 35, прощавайте, сме аргументирали и в мотивите всяка от мерките, които предприемаме в тази връзка. По отношение на важността още един пример да Ви дам. Зачестяват случаите, в които българските банки срещат изключителни затруднения с разкриване на кореспондентски сметки, съответно на клиенти в чужди банки. Защо? Защото българските банки са част от юрисдикция, която е включена в сивия списък за пране на пари. Затова затруднява българския експорт, възможността за по-безпрепятствена работа с международни партньори, налага учредяването на дъщерни на български компании с други юрисдикции, които не са в сивия списък, с цел да се отговори на темповете на международната търговия. Наред с това обръщам внимание на обстоятелството, че в § 32 ние изменяме чл. 44 от ЗМИП по следния начин: „Преди установяване на кореспондентски отношения с институция респондент от друга държава лицата по чл. 4 прилагат мерките по този закон, като отчитат риска, свързан с отношенията, и се поддържа актуалната информация, събрана чрез тези мерки. Събират достатъчно информация за институцията респондент, позволяваща им напълно да разберат характера на дейността, както и определят репутацията на институцията“, тоест не сме си го измислили ние това с репутацията, особено по отношение на дейности, които са обект на такъв пруденциален надзор по същество, макар да не е точен терминът, както и определят репутацията на институцията и качеството на извършване по отношение на същата на надзор, включително дали е обект на разследване за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, или на надзорни мерки въз основа на публично достъпна информация. С две думи, това засилва контрола и полаганата дължима грижа от страна на отговорните лица. Няма възражения от рода на – нас не ни се харесва, тъй като било прекомерно нагло. Когато е налице конкретен текст, който е неудачен, той може да бъде видян, но да се възмущавате за проверка на репутация, при положение че в ЗМИП има такова изискване, вече, така или иначе, ми се струва прекомерно. Те дори трябва да оценят вътрешните механизми за контрол срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, прилагани от институцията респондент, от този отсреща по същество – изключително тежка регулация, безпрецедентна в моя юридически опит, изключително стриктни и конкретни изисквания от страна на двата международни органа и организации FATF и MONEYVAL към Съвета на Европа, които България, за съжаление, е преминала към най-тежкия режим на наблюдение поради немарливост, поради формално непридвижване на подготвени нормативни решения от Министерството на правосъдието, изпратени до Министерството на финансите. Обаче докато прекарваме време в това да спорим кой е виновен, мисля, че вече изяснихме кой, и аз предлагам с дебата, ако е особено фокусиран по същество, да се опитаме да прецизираме уредбата, да ни кажете какво не Ви харесва – увеличаването на санкциите от 20 на 30 хиляди, от 50 на 75 хиляди в § 22, дали пък възможността за заличаване на регистрацията от страна на ДАНС по отношение на такива лица, при положение че това са изисквания на международните партньори, защото така работи международната система за сигурност. И нещо много важно – няма как да се борим ефективно срещу изпирането на пари, ако не можем ясно да дефинираме източника, произхода, съответните икономически или други свързаности на лицето. И на второ място, как да се борим с тероризма и международната организирана престъпност, ако не пресечем ефективно паричните потоци, които я финансират. И тук ние не трябва да откриваме топлата вода, защото по отношение на тези стандарти имаме изключително високи, от една страна, изисквания на Европейския съюз, от друга страна, изисквания на развитите държави, към които ние формално искаме също да се присъединим, защото считаме, че там ни е мястото. Това може да стане не чрез иеремиев плач по отношение на някой едър капиталист, който има осъждан роднина, и ние сега ще му пречим той да стане акционер в застрахователно дружество, а чрез експертен дебат, за който заявявам готовност от наша страна. Госпожа Петкова като финансов министър е председател, аз съм заместник-председател на Междуведомствения координационен механизъм, така че и бележките, които сме получили и от финтех компаниите, и от застрахователите, да бъдат адресирани адекватно, но след като държим сметка, че не ДАНС, Министерството на правосъдието или някоя друга българска институция си е измислила тези или онези изисквания, а че такива съществуват. Впрочем, чрез магическата сила на грамотността, ако се заровим в сега действащия Кодекс за застраховането, ще видим възможности, които не за първи път се предлагат от Комисията за финансов надзор, които следва да бъдат адресирани от народните представители. Да, непопулярна е тази мярка, но ние имаме много конкретни ангажименти, които са подписани, поети от българска страна и които трябва да бъдат адресирани. Там с общи приказки и със съчувствие няма да стане. Целта е много проста – като обща рамка го обяснявам чисто популярно, да се даде възможност на лица, които са осъждани или които перат пари чрез свързани с тях лица, под перат пари разбирайте инвестират капитала – той вече може да бъде капитал, което е резултат от престъпната дейност, през формално лица, които не са участвали в неговото придобиване, изпирането му, рециклирането му и включването му в участието на практика на капиталовите пазари, в дейността на кредитни, финансови, застрахователни институции. Това е цялата макрорамка, изключително строга регулация, педантична – такава, каквато съществува през последните десетилетия, каквато трябва да съществува и която ще продължи да се затяга. Това предстои да направим по отношение и на втория пакет, за който Ви казах, че имате възможност да се запознаете с него – надявам се в рамките на три седмици да Ви го представим вече в залата, по отношение на промените и в НК, и в НПК за наказателната отговорност на юридическите лица. Изясних, надявам се, и в тази връзка за какво иде реч. На линия съм за още въпроси.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, най-логичното нещо е да се подкрепи този законопроект от гледна точка на повишаване на авторитета на страната ни както за българските ни инвеститори и бизнес, така и за външните партньори. Това, че е допуснато да попаднем в сивия списък, както го нарече колегата – черен, той има сила на такъв, разбира се, води до редица пречки както на българския бизнес, както казах, така и на международните, тоест външни инвеститори. Едно от първите неща, което който и да е външен инвеститор предприема, за да започне бизнес и да инвестира капиталите си в България и в която и да е страна, е това да провери икономическата, финансовата, фискалната и прочие атмосфера в съответната страна. Към днешна дата, когато такъв инвеститор прояви интерес и види, че страната ни е в този позорен списък, нормално е да оттегли своите намерения. С приемането на този законопроект надявам се в скоро време да бъде преодоляна тази пречка, ще се повишат съответно инвестициите в страната ни. Както каза колегата преди мен, който говори, това е изключително важно и за българските предприемачи и българския бизнес. Пречките, с които всеки един предприемач се среща в работата си, едни от тях са свързани точно с изискванията, които трябва да изпълняваме, водени съответно от присъствието ни в този списък. Надявам се с приемането всички тези лоши практики, които трябва да изпълняваме, всъщност да отпаднат. И това ще стане. Разбира се, колегите казаха за административната тежест, която трябва да преодолеем, но тя ще бъде далеч по-малка от това, което ще постигнем след излизането ни от списъка. Колеги, призовавам Ви да подкрепим този законопроект, да се отстранят съответните неточности, както каза и министърът, между първо и второ четене, за да може страната ни да заработи, работещото ни правителство към момента да продължи работата си за повишаване устойчивостта и предвидимостта на страната ни, за да бъдем добър домакин за по-сериозни инвестиции. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя изказване, за да заявя, че нашата парламентарна група ще подкрепи на първо четене внесения законопроект, защото действително той е една необходима стъпка за изпълнение на препоръките на работната група за финансово действие срещу изпирането на пари, или, както ние сочим, с абревиатура FATF. Това е важно, за да може България да излезе от сивия списък, което безспорно, както беше изразено в залата, ще подобри инвестиционния климат в България. Трябва да бъде подкрепено изпълнението на препоръка № 7, което се състои именно в това – изпълнението на мерките по санкции на ООН срещу разпространението на оръжие за масово поразяване да бъде приобщено в обхвата на Закона, и с това да се изпълни препоръката. В мотивите на Законопроекта се сочи, че изцяло е изпълнена и препоръка № 10. Позволете ми обаче да изразя съмнение и притеснение доколко това е точно така, а именно препоръки по номера 10.9, 10.10, 10.16, което касае възможността за извършване на операция от името на трети лица без изрично пълномощно, липсата на изрично изискване за проверка на имената на лицата на висши управленски позиции, използването на юридически лица и подставени лица в схеми за изпиране на пари. Действително е въведена дефиниция за свързани лица в § 32, но трябва да се огледа доколко това изпълнява изцяло изискванията. Също така накрая ще отбележа проблемите, идентифицирани с нефинансовите задължения – субектите по чл. 4 от ЗМИП. Действително се предвижда възможност за отнемането на лицензии и разрешения, което безспорно е необходима мярка, но от друга страна, има дефицити относно ефективните проверки и надзор, базирани на оценка на риска от страна на ДАНС. Това са области, по които между първо и второ четене ние ще направим предложения за изменение. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Йорданова, доколкото разбирам, ще подкрепите Законопроекта, което е правилна стъпка, и се надявам да има смислени предложения между първо и второ четене, както заяви министър Георгиев от страна на Министерския съвет, че ще бъдат разгледани. Моята парламентарна група също изрази такива намерения. Но позволете ми да не се съглася с Вас именно по притеснението, което имате – че препоръка № 10 не е изпълнена в обхвата и обема, който FATF са разписали. Смея да кажа, че от практиката има доста добър – нещо любимо за Вашата парламентарна група – софтуер, който позволява именно бърза, надеждна такава проверка да бъде направена за обстоятелствата, които са изразени като притеснения и на които трябва да отговорим като законодател или да бъде намерено решение това да бъде направено в правилник. Затова позволете ми да не се съглася, че именно препоръка № 10 по точките, които Вие изброихте, не е предвидена или регламентирана в така предложния законопроект. Аз смятам, че Законопроектът отговаря на изискването, но разбира се, ние и в Комисията, ако има предложения за подобряване на предложните текстове – работещи текстове, ще подходим прагматично. Смятам, че Министерството на правосъдието заяви такава готовност в лицето на министъра, и надявам се, колегите от Държавна агенция „Национална сигурност“ също да се съобразят с тях. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, благодаря Ви за така направения не жест, ами, как да кажа, да обоснова процедурата по прегласуване. Уважаеми господин Председател, ето, влизат още колеги в залата, видях и господин Петков да влиза, но аз исках да дам шанс на господин Асен Василев да дойде в залата, на работното си място, и да подкрепи Законопроекта, който ще даде възможност, както разбрахме, освен на българските инвестиции и българската икономика, да допринесе най-накрая за изваждането на България от сивия списък на FATF и MONEYVAL. Този срамен списък е единственото място, на което той успя да вкара България – в този сив списък. Така че, моля процедура по прегласуване, за да дадем възможност и на групата на ПП-ДБ от 36 човека. Доколкото видях, на първото гласуване бяха само 19 – половината група, нека да подкрепят. Радвам се, че го правят, макар и със закъснение. Даваме шанс и на господин Асен Василев да се поправи за трите години бездействие и срамните действия, които доведоха и засрамиха България пред цяла Европа и пред целия свят. Благодаря Ви.

Процедура!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо искам да благодаря на залата, че приехме на първо четене този така важен и закъснял законопроект, но въз основа на това, господин Председател, процедурата, която искам да направя на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е именно приетият законопроект на първо гласуване днес – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма с вносител Министерският съвет от 10 март 2025 г., срокът за предложения между първо и второ гласуване, господин Председател, да бъде 8 дни. Благодаря Ви.

Обръщам се с апел във връзка с казаното дотук и за да не развалим добрия темп, с който започва работата на парламента специално по този изключително важен приоритет. За да имаме възможност да изслушаме представителите на застрахователните компании, на финтех компаниите и прочее, и предвид обстоятелството, че така или иначе ние сме готови, понеже чувам, господин Дренчев, аз не мога да Ви разбера – единият път казвате, ще Ви изслушаме, сте доволен, вторият път – не сте доволен, няма угодия. Като приемем закона за лобизма, там всеки ще трябва да декларира за кого лобира, така че да се внимава много. Готови сме месец юни да Ви го представим и него, впрочем. Осем дни ми се струва кратък срок предвид изключително интензивната програма и натоварения график, включително на Правната комисия, на комисиите, към които поне Министерството на правосъдието има отношение, особено предвид обстоятелството, че водеща тук е Бюджетната комисия по този законопроект. Затова молбата ми е някой да го припознае като предложение, доколкото нямам възможност за такова процедурно предложение, доколкото си спомням, срокът да бъде 14 дни, за да имаме време да чуем справедливия гняв на всеки, който иска да не затягаме толкова регулациите. Не че ще ни трогне гневът, но да чуем аргументите в частта конкретно по формални критерии, за да седнем заедно с ДАНС и с „Финансово разузнаване“, заедно с колегите от работната група от българска страна и представители на различните комисии, определени от Вас, и да имаме възможност да анализираме много внимателно тези от препоръките, които са публично достояние, защото останалите не могат да бъдат обсъждани на ITF. Да видим дали се е престарал кабинетът, като е дописал някои от изискванията, каквито внушения се правят необосновано според мен, или става въпрос за изключително прецизна терминология, от която ние не можем да се отклоняваме, което трябва да бъде комуникирано по съответния начин. Тук водеща роля ще има и Комисията за финансов надзор. Аз поемем ангажимента да координираме процеса заедно с председателя на ресорната комисия, така че, доколкото ще Ви предложим за гласуване втория пакет, изтече срокът, тоест минава на Министерския съвет не по-рано от 21 или 28 май. В общи линии, те вървят заедно. Живот и здраве, надявам се, до края на месец юни да може да отчетем изпълнение на всички законодателни мерки. Дали ще бъдат осем, или четиринадесет дни, няма да е фатално за отчитане на прогреса в следващия доклад по изпълнението и по напредъка, но за сметка на това пък с още няколко работни дни, на практика една седмица, ще имаме възможност да чуем всичко с оглед на евентуално атакуване после на текстовете и прочее. Даваме си сметка, че засягаме много сериозни интереси – затягаме и затваряме вратички, пролуки и прочее в законодателството по отношение на евентуално рециклиране на престъпен ресурс през капиталови участия в различни сектори на финансовия, застрахователния и капиталовия пазар. Говорим за много сериозни международни организации, които се занимават с това, стандарти, които са установени от тях и на които просто не виждам защо да си правим свободни съчинения. Така че ще съм благодарен за по-дълъг срок. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! С оглед на това, което Вие изтъкнахте като мотиви, макар че нямахте право на процедура де факто, както беше написано на таблото, по-скоро изказване от името на член на Министерския съвет по точка от дневния ред. И след като отхвърлихме процедурата за удължаване на срока за внасяне на предложения по Законопроекта от осем дни, правя процедура срокът за бъде 14 дни на току-що приетия законопроект. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.)

Колеги, Законът е важен, за да се измъкнем от това, дето ни напъха човекът, седящ на третия ред в централната част на залата. Но вътре има неща, които може би трябва наистина да бъдат прецизирани, затова не съм сигурен, че 14 дни е достатъчно дълъг срок. Тъй като наистина трябва да се изговори с всички, максимумът е 21 дни, грешка – 28. Тръгнах от грешката и тръгнаха лапсуси за 8 лева, вместо 8 дни. Ние предлагаме да е максималният срок, тъй като наистина има неща, които трябва да бъдат прецизирани, за да не влезем в сферата на тежката полицейщина с този закон. Вярно е, че сме в каша, в която сме наврени не по наша вина, но въпреки всичко според мен има нужда от обмисляне, за да не правим глупости в другата крайност, както много често сме правили. Това Народно събрание продължава традициите да приема закони заради някакъв проблем в държавата, да прави тежки промени в законодателството. Сега ще има и Закон за пътищата, където също има безумни предложения, въобще тук стана навик заради определен проблем да се приема бързо законодателство, които са в другата крайност на здравия разум, и от една идиотия влизаме в друга. Тъй като това е свързано с финансите на държавата и с парите на хората, с усещането за справедливост във всички сфери, затова Ви предлагаме да гласуваме максималният срок между двете четения, за да може всички да си направим предложенията, да се изпокараме в Комисията, ако трябва, да имаме заседания – толкова, колкото трябва, за да сме сигурни, че приемаме нещо правилно.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, тъй като колегите от парламентарната група на ГЕРБ направиха всички процедурни действия, за да ограничат възможността за разглеждане на настоящата точка от дневния ред, аз ще бъда съвсем кратка. С предложенията за изменения и допълнения на Закона за обществените поръчки ние целим да преодолеем едно грешно решение в Закона за обществените поръчки, а именно: да бъдат изключени лекарствата, които се купуват от частните болници, но се заплащат със средства от Националната здравноосигурителна каса, от приложното поле на Закона за обществените поръчки и съответно при тяхната покупка да не се прилагат състезателни процедури. Данните за това грешно решение са следните: по журналистически проучвания е установено, че за един и същи лекарствен продукт в частна болница се плаща 26 пъти по-висока цена от цената, която се заплаща за същия този лекарствен продукт в държавна или общинска болница, за която е проведена процедура за закупването му по Закона за обществените поръчки. Това означава, че по този начин фондовете на Здравноосигурителната каса се източват и отиват в различни джобове не по предназначение. Правили сме изчисления. Вие сте чували в публичното пространство, че оценката за това неправилно разходване на средства възлиза на над 100 млн. лв. годишно. Трябва да кажем, че 116 болници са частни в България от общо 341 болници, или 34% от всички болници, а същевременно тези частни болници ползват нашите, общите публични средства чрез финансиране от Националната здравноосигурителна каса. Действащото европейско законодателство за обществените поръчки не допуска подобно изключение, а именно това, че болниците, които са частна собственост, в случаите, когато обаче ползват публични средства, да не прилагат Закона за обществените поръчки. По този въпрос спрямо България през 2018 г. има образувана наказателна процедура от страна на Европейската комисия № 2268. На 24 април миналата година на България отново ѝ е даден за последен път двумесечен срок да отстрани това несъответствие. В противен случай спрямо България ще бъде предявен иск пред Съда на Европейския съюз за нарушение на европейското законодателство. Нека да отстраним този порок в българското законодателство и съответно да спрем възможността частните болници да не използват търгове тогава, когато купуват лекарства, които след това ще бъдат финансирани с публични средства. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам думата във връзка с предложената промяна на Законопроекта. Аз искам да се обърна към вносителя и да попитам: Съдът на Европейския съюз на 6 януари 2025 г. какво решение е взел? Значи Съдът на Европейския съюз, според изказващата се преди мен, е взел грешно решение. Много бих искал да се разтълкува решението, което е излязло от 6 януари 2025 г. В резултат европейското законодателство не изисква да се включват частните лечебни заведения в обхвата на режима за обществени поръчки. Аз държа много тук да се извади цялото решение, което е взето на 6 януари, където мотивираното определение на Съвета на Европейския съд подчертава правото на България, подчертавам, правото на България да адаптира законодателството спрямо собствените си нужди. Значи такива грешни решения Европейският съд не взема. По-нататък бих искал да се обърна тук – да се защити именно тази ключова промяна, която се изисква. Действително Европейският съд не се впуска в допълнителни анализи точно как да бъде разрешен проблемът в България. Мисля, че много точно е казано, че всяка европейска държава може да разреши. Харесва ни, не ни ли харесва, това е решението. Ако аз примерно изказвам тук в момента погрешно виждане, много държа да се извади точният аргумент от решението от 6 януари 2025 г. (Реплика от народния представител Надежда Йорданова.) Не, няма. Вижте, спекулирате изключително много с фактите. През 2024 г. беше разгледана Директивата, която е 2014/24, беше разгледана и подробно обяснена. Тук може да кажем следното. Всяка държава (тропане по банката) – по-силно трябва да чукате, по-силно – взима самостоятелно решение. Толкова.

Благодаря, господин Председател.

За процедура. (Смях и оживление.)

Благодаря, господин Председател. Моля за прегласуване, за да могат всички народни представители да влязат в залата и да подкрепят този законопроект, с който да спестим на бюджета едни поне 100 милиона от това, че частните болници реимбурсират своите лекарства на по-високи цени, тъй като не са провеждали търгове. Така че, моля за прегласуване. И моля всеки, който е гласувал против, да не се води от това, което господин Иванов каза, тъй като това е определение, а не е решение на Съда на Европейския съюз. Няма нищо общо с темата частни болници. То е по съвсем друга тема и става въпрос за чакъл. Благодаря.