15 май 2025 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Господин Христов, въпросът ми е към Вас. Подписаният договор с „Боташ“ нанася към момента трайни щети на българската държава и на българската енергетика. Всеки ден плащаме над 1 млн. лв. Сумата всяка година става все по-голяма. И ще продължим да я плащаме в следващите 13 години. Моят въпрос е: какво Ви накара да подпишете този договор? Този договор беше ли предмет на анализ от адвокатски кантори, от юрисконсулти в Министерството, в търговските дружества? Вие по какъв начин защитихте интереса на държавата с подписването на този договор? Между другото, в едни от документите фигурира и Вашият подпис, което също е много странно. Като човек, който е участвал в тези преговори и подписал този договор, бих искал да ни кажете какви са според Вас възможностите за прекратяването му. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати, господин Министър, колеги! Във връзка с енергийната криза, предизвикана през 2022 г. от спирането на доставките на руски газ, предизвикано от отказа за плащане на редовното правителство преди нас, се наложи в спешен порядък да осигурим газ от алтернативни източници. И имайки предвид съществуващата инфраструктура, това бяха единствено източници на втечнен природен газ, които се доставят чрез терминали. Такива терминали в България няма. В съседните държави, с които имаме връзка на газопреносните системи, има един действащ в Гърция и останалите действащи са в Турция. Тогава разработихме една цялостна стратегия за диверсификация на енергийните източници, имайки предвид геополитическата обстановка в страната и в Европа и решението на Европа да минимизира зависимостта си от руски газ и руски енергийни източници. С тази цел направихме една визия за развитието на енергетиката. Осъществихме част от диверсификацията в електроенергетиката в част ядрения сектор, подписвайки два договора за доставка на неруско ядрено гориво, които в момента действат, и преминахме със същата стратегия към осъществяването на диверсифицирани източници за доставка на неруски газ, както и диверсифицирани пътища за доставката на този газ. Към това време терминалът в Гърция беше изключително натоварен, тъй като и самата Гърция, и други държави, се опитваха да доставят танкери с неруски газ, което остави единствената алтернатива да работим с Турция. Желанието България да се насочи към неруски доставки на газ беше подкрепено от всички водещи партии, присъстващи в парламента. (Възгласи от ПП-ДБ: „Ааа!“) Има над 270 медийни изяви по този въпрос от всички партийни лидери на партии с евро-атлантическа ориентация. Имайки предвид също желанието на Европа, многократно изразявано от ръководството на Европейската комисия, както и от евродепутати – да минимизираме зависимостта си от руски енергийни източници, цялостната стратегия на България беше да се позиционираме като страна, която изцяло доставя неруски газ не само за собствените нужди, но и за нуждите на Централна и Източна Европа. Затова паралелно със Споразумението с „Боташ“ беше договорено и Споразумението „Стринг“, подписването на което беше направено в София в присъствието на министрите на енергетиката на Румъния, Унгария и Словакия, както и на президентите на България и Азербайджан. Специално приветствие по повода беше изпратено и от тогавашната комисарка на енергетиката Кадри Симсон. Тази стратегия за позициониране на България като енергиен доставчик за Европа съвпадаше и със стратегията за оздравяване на „Булгаргаз“ – дружество, което заварихме в едно окаяно положение при встъпването си в длъжност, което беше изпаднало в ликвидна криза, и поради турбуленции на българския пазар невъзможността на „Топлофикация“ – София, да си плаща задълженията, както и други консуматори, които имаха нерегулярен режим на работа, съответно нерегулярна информация, това създаваше големи проблеми с баланса на дружеството. Затова извеждането му на международния пазар беше критичен елемент от програмата за оздравяване, като по този начин целяхме увеличаване на обемите газ, които търгува съответно с платежоспособни клиенти. Цялата стратегия работеше добре и дружеството, което беше в лошо състояние, към края на нашето управление вече беше на печалба и редица европейски държави приветстваха нашата инициатива за осигуряване на вертикален поток, тоест поток Север – Юг към Централна и Източна Европа за доставки на газ.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ние искахме да направим становище на вносител, след като объркахте точките вчера и нарушихте Правилника, но това ще Ви го простим. Всъщност нещата, които наговори господин Христов в своя първи отговор, в общи линии засенчиха всичко, което Вие нарушихте вчера при гласуването на тази точка. Проектът „Боташ“, или може би може да го наречем една от далаверите на века „Боташ“, беше абсолютно ненужно да се случва. Не е имало нужда този природен газ да бъде вкаран в България. България си имаше достатъчно източници на природен газ и това се доказва много лесно – с това, че един-единствен танкер е вкаран в България, откакто това споразумение е сключено. Но за това повече в отношението. Сега моят въпрос ще бъде към тримата – и към господин Малинов, и към госпожа Златева, и към господин Христов. Той е следният: оказвал ли е президентът Радев влияние върху тази сделка в който и да е момент по нейното провеждане, докато са текли преговори – и негови с Ердоган, и по негово признание, разбира се, и във всеки един момент – до сключването на сделката? И ако позволите, един подвъпрос: свидетелствали ли сте по досъдебно производство за влиянието на президента Радев по тази сделка? Благодаря Ви.

Благодаря. Първо искам да заявя, че доставката на газ през договора с „Боташ“ започна от момента на активирането на договора и все още продължава. Договорът не се изпълнява с пълен капацитет. Сигурен съм, че колегите могат да предоставят по-коректни данни, но далеч повече от един танкер са доставени чрез този договор. Доставката на газ в България е въпрос чисто на физика. Тоест или използваме тръбопроводите и доставяме тръбен газ от Азербайджан и Русия, или доставяме втечнен газ, за който са необходими терминали. Имайки предвид, че в Гърция на практика нямаме действащи терминали и действащи договори, единственият вариант за доставяне на неруски газ, подчертавам, неруски газ, е чрез Турция. Фактът, че договорът не се използва, означава, че в страната влиза газ по източници, които са свързани с Русия. Това е абсолютно доказуемо, абсолютно чиста физика. Просто няма друг начин газ да стигне до България. Относно същността на въпроса дали президентът е оказал натиск в мое лице, категорично не. Президентът съдейства при срещата с турския президент Ердоган да бъде издадено разрешение на „Боташ“ да преговаря за България. Турция по това време беше предприела стратегия да защитава енергийните си източници, включително и достъпа до своите терминали, за да си осигури енергийна независимост. Многократно и частни международни компании, и Европейската комисия в лицето на Урсула фон дер Лайен правиха срещи в Турция, опитвайки се да получат достъп до тези терминали, но тъй като те искаха големи количества и сериозен достъп, това им беше отказано. При нашата среща с президента Ердоган, на която и аз присъствах, на която присъстваха още няколко министри, водени от президента Радев, обяснихме необходимостта от стабилност в региона, не само в Турция, и необходимостта от алтернативни източници на газ. Турция видя възможност да разшири кооперирането с България, да покаже добросъседското си отношение и де факто на тази среща беше дадено разрешение на „Боташ“ да започне търговски преговори с нашите дружества и да ни даде достъп до тези терминали. Така че тук не става въпрос за натиск от президента, а за помощ в преговорите, които бяха инициирани. Тоест желанието беше инициирано от нас във връзка с желанието на голямата част от присъстващите тук да доставяме неруски газ. Аз бях многократно обвиняван, че искам да преговарям с Русия, когато предишното правителство договори седем танкера от САЩ, от които ние успяхме да вземем само един, тъй като тогава нямахме договорен достъп до терминали. Отново бях многократно обвиняван, включително и от Вас, господин Мирчев, и имам една камара Ваши медийни изяви по този въпрос. Тогава бях наричан Капитан Газпром, русофил и всякакви други. Сега, когато осигурихме път за доставка на неруски газ, Вие ме обвинявате, че съм доставил неруски газ в България. Вземете се определете: русофили ли сте, или евроатлантици?!

Зададох ти въпрос, отговори на него!

Не, няма натиск от президента.

Достатъчен ли е отговорът?

Не, не е достатъчен!

Ама Вие дойдохте и излъгахте, че само един танкер е бил доставен през този договор?! (Реплики от народния представител Ивайло Мирчев. Шум и реплики от ПП-ДБ.) Аз какво искате да кажа?

Тоест Вие можете да лъжете оттук и аз трябва да отговарям на това?! (Шум и реплики.)

Процедура по начина на водене!

Госпожо Председател, процедурата ми по начина на водене е към Вас. Моля Ви, когато има изслушвани лица, към тези изслушвани лица, когато народни представители задават въпроси, да изисквате от тях да отговарят на конкретните въпроси. Това е единствената ми молба. Благодаря Ви. Не беше отговорено на втория ми въпрос. (Шум и реплики.) Повтарям двата въпроса към трите изслушвани лица.

Оказвал ли е влияние или натиск президентът Радев при сключване на сделката за „Боташ“? И подвъпросът е: давали ли сте показания по досъдебно производство или друго по отношение на влиянието, или ролята на президента Радев в тази сделка? Благодаря.

Моят отговор. Върху мен президентът Радев не е оказвал влияние. Относно договора с „Боташ“ съм давал показания в ДАНС, но те не бяха относно връзката на президента със сключването на договора. Доколкото знам, процедурата беше някаква друга относно начина на подписване на договора и разследване на Европейската комисия за конкуренция и така нататък. Не помня да е имало конкретен въпрос дали президентът по някакъв начин е оказвал влияние, но отговорът е – не.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев, конкретно на двата въпроса. По отношение на осигуряването на достъп за изпълнение на договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“ – към „Булгартрансгаз“, и към мен лично, не е оказван натиск нито от президента Радев, нито от някои други лица. Също така по отношение на досъдебното производство в качеството си на свидетел съм дал своите показания и не е имало такива – нито въпроси, нито отговори по отношение на натиск, тъй като не е имало такъв. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Мирчев, аз ще започна с отговор на информацията, която предоставихте, за това какви количества са пренесени по договора с „Боташ“. Информацията за това, че само един танкер е доставен и пренесен до България, не отговаря на истината. За 2023 г. от сключване на договора са заявени и получени количества от „Булгаргаз“ и доставени до клиентите на дружеството 664 хил. 438 мегаватчаса. За 2024 г. са доставени 3 млн. 360 хил. мегаватчаса, а за 2025 г. – от 28 януари, откакто не работи терминалът в Александруполис, и аварията, която имаше при азерския доставчик, до средата на месец април газът, който беше необходим извън доставките по азерския договор и извън газа, който се добиваше от „Чирен“, беше доставян по договора с „Боташ“ и той възлиза близо на 2 млн. 660 хил. мегаватчаса. По отношение на другите Ви въпроси, аз също съм давала показания единствено в ДАНС. Нямам спомени да е имало въпрос, свързан с влияние, упражнявано върху нас. По-скоро въпросите бяха свързани с това как са водени преговорите, кой е водил преговорите. И е уточнено в какъв състав е била винаги делегацията – министър и ръководство на „Булгаргаз“ и представителство на „Булгартрансгаз“. Не съм викана в следствието. Не съм давала показания в следствието. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. В течение на Временната комисия в Четиридесет и деветото народно събрание, когато се разглеждаше договорът с „Боташ“, фактите и обстоятелствата, свързани с него, наистина излязоха доста притеснителни неща във връзка с клаузите, които са предвидени вътре. Няма спор и мисля, че всички в тази зала сме съгласни, че този договор е изключително заробващ за нашата страна. По време на изслушването обаче ми направи впечатление, че доста хора изслушахме в течение на Комисията. Имаше един човек, който през цялото време твърдеше, че този договор всъщност не е заробващ за нашата страна, а е добър, просто ние не го използваме както трябва – това е бившият енергиен министър Росен Христов. Той може би още е на това мнение и може би ще отговори. Факт е обаче, че вътре има клаузи, които недвусмислено показват, че този договор няма как дори да бъде запълнен неговият капацитет. Господин Христов преди малко заяви, че той не се използва в пълния си капацитет. Господин Христов, той не може да се използва – този договор, в пълния си капацитет, като се има предвид, че резервираният капацитет, който е по договор – 1,8 млрд. кубика на година, а това, което ние може да пренесем с танкери, е до 14 танкера, тоест 1,3 млрд. кубични метра. Той изначално не може да бъде изпълнен в пълния си капацитет. Отделно, че Министерският съвет е одобрил договора, без изобщо да се е запознал с него. Искам обаче да обърна внимание на още нещо и въпросът ми всъщност ще бъде към енергийния министър Жечо Станков. По време на изслушванията Росен Христов – бившият енергиен министър, заяви, че той би могъл да предоговори този договор в рамките само на няколко дни. Не мога да го цитирам точно, но общо взето, в този стил бяха неговите думи, и тъй като знаем, че към момента преговорите вървят доста зле, на практика ние дори нямаме успешни преговори, смятате ли да включите Росен Христов в преговорния процес, за да може да се отпуши този целият процес – да тръгнат нещата, и да се предоговори този договор. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като председателстващ, а и като председател на Комисията „Боташ“, многократно проведохме изслушвания. Още тогава, както и Вие сам споменахте, бе установена фактическата обстановка. Средствата, които плащаме на ден, които на годишен инфлационен индекс в Щатите всяка година се индексират на база ноемврийските данни. За тази година държавата, или по-скоро държавното дружество „Булгаргаз“, ще заплати 20 милиона повече, отколкото предходната година, и това ще продължи в продължение на 13 години. Притеснителното е, че както всички знаете, договорът няма клауза за разваляне, освен ако държавата не заплати цялата стойност по договора, която е над 4 млрд. лв. Само в този случай тя може да излезе от договора.

Колко? Може ли да повторите?

Над 4 млрд. лв. или грубо около 4,2 млрд. лв., ако, господин Стойнев, не броим индексациите, които предстоят през следващите 13 години. Ако направим и тази ескалация, аз съм сигурен, че стойността ще набъбне на над 5,5 млрд. евро, а може да достигне и 6 млрд. лв. С колегите от ресорните дружества правим всичко възможно. Първоначално на техническо ниво съм организирал вече и две срещи с колегата – министъра на енергетиката на Турция господин Байрактар, включително колегите от „Булгаргаз“ пробваха на вторичен пазар да реализират този капацитет. Както знаете, неговата цена е значително по-висока от пазарните такива в региона. Особено когато говорим, че договорът не е за физически достъп до мрежата на „Боташ“, а говорим за договор, който ни дава шанс да използваме услуга от страна на „Боташ“ – с други думи, „Булгаргаз“ да достави количества газ единствено и само на входни точки и LNG терминалите, които могат да бъдат сменяни по усмотрение на колегите от „Боташ“, което назад във времето е водило до близо половин милион евро оскъпяване на каргата, и след като бъдат доставени, се продават на колегите от „Боташ“, които отново ни ги продават на входна точка на България. От гледна точка на зададения въпрос аз съм готов да поканя всеки един, който има желание, възможност или визия, максимално бързо да бъде предоговорен този договор, защото всеки божи ден този договор трупа разход за услуга, която в момента не ползваме. Естествено, с удоволствие, ако господин Росен Христов има желание, съм готов да предложа възможността да се включи или да участва, ако трябва, да бъде главен преговарящ по тази тема, ако това ще реши по-бързо въпроса. Даже от страна на Министерството сме готови така да го организираме, че при успешно договаряне да има съответно и възнаграждение. (Смях от ПП-ДБ.) Не, аз не знам защо се смеете, при условие че всеки ден трябва да плащаме един милион. Ако някой от Вас е готов, да дойде и да го предоговори, и то така, че да може да ги спестяваме тези средства, аз бих се радвал. Така че оттам нататък предоговаряне, намаляване и тук искам още веднъж да акцентирам: както колегите от турска страна на правителствено ниво, така и колегите от „Боташ“ по никакъв начин не трябва да ги виним за подписването на този договор. Единствено българската страна тогава го е разписала. Господин Росен Христов каза от какво е воден, когато са водени преговорите, но във всички случаи моята оценка към днешна дата показва, че тази сума, която към днешна дата плащаме, не е необходима като услуга в следващите 13 години. Още повече детайлният анализ показва, че на база на тази сума, която господин Стойнев цитира към днешна дата, а то е близо 4,2 млрд. лв., която трябва да дължим, около милиард и 200 млн. лв., е сума, която ще платим, но така или иначе, дори и при пълно използване на капацитетите на LNG терминалите, ние не можем да се възползваме, или, с други думи, сме си купили винетка за камион за магистрала, на която могат да карат само леки автомобили. Милиард и 200 млн. лв. средства, или за близо 500 милиона кубика, ще бъдат платени, без физически дори да можем да ги ползваме. Колегите на техническо ниво продължават своята работа, така че да може да договорим по-добри условия. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Господин Министър, господа бивши министри, директори на дружества, уважаеми колеги! Мисля, че чухме доста интересни работи. Аз повече въпроси към бившия министър Христов нямам – след всичко това, което той извади тук, като да го наречем обяснения. Моят въпрос по-скоро е насочен към основния контрагент по договора, а именно „Булгаргаз“, и бившия директор госпожа Златева. Не би трябвало по закон и по правила министърът да има пряк контрол върху едно търговско дружество в този случай, а още повече „Булгаргаз“ има оперативна независимост, така е записано и по устав. И тъй като вече достатъчно работи се чуха за този договор, аз не е нужно да давам оценка, след като обществото е дало оценка. Въпросът ми, госпожо Златева, е как се стигна до подписването на този договор? Изцяло Ваши ли бяха решенията, съответно и отговорността да водите преговорите, и то в такива кратки срокове да бързате да подпишете договора, или някой друг Ви напътства в тази посока? Моля за искрен отговор, а в противен случай абсолютно всички съмнения в обществото остават върху бившия директор на „Булгаргаз“, в случая – Вие.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Анастасов, по отношение на зададения въпрос преговорите с „Боташ“ по сключването на договора имат своята предистория и тя е свързана с осигурените от правителството на ПП ДБ седем танкера американски газ от фирмата доставчик „Шениер“. Още тогава започнахме разговори на политическо ниво от страна и на министъра на енергетиката и на сформирания – знаете, че по времето на служебното правителство имаше сформиран щаб за справяне с газовата криза. Бяха започнати политически разговори за осигуряване на слотове за доставка на тези 7 карга, тъй като единствената възможност за получаване на тези карга беше през терминалите в Турция. Тъй като терминалът в Ревитуса беше изцяло запълнен и нямаше свободни слотове, беше осигурен слот за едно-единствено карго през месец октомври, което беше доставено. Половината от товара на каргото, тоест половината от природния газ, не можа да бъде доставен до България поради, от една страна, високата цена на природния газ към този момент и голямото недовзимане на клиентите на „Булгаргаз“. 670 000 мегаватчаса останаха в Турция след изтичане на пробния период от месец октомври 2022 г. Въпреки всички усилия на дружеството, писма до директора на „Боташ“ за предоставяне на възможност тези количества да бъдат получени след изтичане на анекса към Споразумението за доставка, през месец октомври, на ниво дружествения отговор от „Боташ“ получихме, че не могат да предоставят такава услуга. Тоест този газ трябваше да остане на територията на Република Турция и да не може да бъде доставен до България. Разговорите за осигуряване на слотове, и това го знаят и колегите, които са управлявали през тези периоди, се водеха основно на политическо ниво, тъй като към този момент нито имаше споразумение за междусистемна свързаност, което се сключи след сключването и на договора, нито има търгове, на които „Булгаргаз“ може да участва за капацитет за слотовете, така че разговорите основно и преговорите – първоначалните, винаги, през всичките години, когато е имало контакти с „Боташ“, са на ниво и политическо ръководство, и ръководство на дружествата. Преговорите с „Боташ“ започнаха след посещението, както каза господин Христов, на президента и водената от него делегация на 9 декември в Република Турция. Бяха проведени два кръга физически преговори на място в Истанбул на 11 декември, на 22 декември и на 24 декември, като делегацията по време и на двата преговора беше в състав: министър на енергетиката, ръководител и търговски директор на един от преговорите в „Булгаргаз“ и също така „Булгартрансгаз“. В този формат бяха водени преговорите с „Боташ“. По отношение на самия преговорен процес „Булгаргаз“ е изразявал своите становища, и писмени, по отношение на предложените клаузи в договори и конкретни предложения, но може би на последващ въпрос ще дам малко по-конкретна информация какво сме искали ние като дружество да бъде променено в първоначалния договор и какво сме постигнали. Единственото нещо, което успяхме да постигнем от предложените промени от страна на дружеството, беше да бъде увеличен броят на каргата, който дружеството може да получи. Първоначалният вариант на Споразумението, максималните дневни количества, които „Булгаргаз“ може да получи, се равняваха на 19 карга, но физическият газ, който можеше да бъде доставен до Република България и до клиентите на „Булгаргаз“, беше за 10 карга. Това, което успяхме да постигнем в рамките на преговорите, е да увеличим броя на възможните карга втечнен природен газ, който да бъде доставен, от 10 до 14. Това е. Подробности ще дам при друг въпрос. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, господин Малинов, господин Христов, госпожо Златева! Мисля, че на всички е ясно, че този договор е неизгоден за държавата. Не е нормално. Може би проблемът идва оттам – служебен кабинет да се ангажира с такъв дългосрочен договор. Още повече че подобни договори се подписват за 10 години, този е за 13 години, но в крайна сметка може би си има и съответните причини заради този по-дълъг период на ангажираност на държавата, за които ние не знаем. Въпросът ми е към госпожа Златева, която е била изпълнителен директор на „Булгаргаз“ от август 2022 г. до април 2024 г. Госпожо Златева, нормално е Вие, като сте подписвали този договор, преди това да сте участвали и в преговорите, нали така? Нормално е Вие, когато поемате ангажимент, над Вас министърът да е бил информиран, министър-председателят също да е бил информиран, защото, колкото и да е оперативно едно дружество, в крайна сметка си има някаква субординация и всяко едно нещо, когато се слага подпис, винаги се одобрява, пък и също така трябва да се одобри от Министерския съвет. Но за да се стигне дотам по време на тези преговори, въпросът ми към Вас, госпожо Златева, е: Вие на колко от тези преговори сте участвали? Също така хубаво е да запознаете народните представители, тъй като това е информация, която ние няма как да знаем, какви позиции е имал „Булгаргаз“ по време на тези преговори. Вие сте се съгласявали с всичко най-вероятно. Ако не сте се съгласявали, по някакъв начин имало ли е някакъв натиск върху Вас, за да се съгласите? И тази информация считам, че е изключително важна, за да могат и народните представители да разберат какво точно се е случило и как се е стигнало, пак казвам, до един договор, който не е работа на служебен кабинет да го подпише, независимо колко тежка беше тогава ситуацията. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Стойнев, ще Ви запозная по-подробно с позициите, които е изразявал „Булгаргаз“ в рамките на преговорите. Както казах, бяха проведени два кръга физически преговори и размяна на кореспонденция между „Булгаргаз“ и „Боташ“. След първоначалната среща на 9 декември между президентите на двете държави на 11 декември и на 22 и 24 декември в Истанбул бяха проведени две срещи между министъра на енергетиката на Република България, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и „Боташ“, на които страните обсъдиха необходимостта от подписване на ново споразумение с „Боташ“, което да осигури достъпа на „Булгаргаз“ до терминалите за втечнен природен газ в Турция и последващия пренос до България. В рамките на тези срещи беше разгледан и проектът на търмшийта на Споразумението за достъп до терминалите. Тъй като законодателството на Република Турция изисква да бъде прехвърлена собствеността при доставка на природен газ в Турция, съответно предварителен вариант на споразумение за покупко-продажба, проект на тристранен протокол между „Булгаргаз“, „Боташ“ и „Булгартрансгаз“ за доставки на газ на точката за междусистемно свързване Странджа/Малкочлар и допълнение за тестови доставки. Първоначалното предложение на турската страна беше за доставка на до 10 товара, или карга, втечнен природен газ и осигуряване на изходен капацитет от турска страна на Малкочлар в размер на 53 200 мегаватчаса на ден, или 19 млн. мегаватчаса годишно. Отчитайки потреблението на клиентите на „Булгаргаз“, осигурения капацитет в Александруполис – терминала за втечнен природен газ, който предстоеше да бъде пуснат в експлоатация през 2014 г., и доставките по дългосрочния договор с азерски газ, дружеството следваше да осигури допълнителен капацитет за доставки на природен газ в размер на 10 млн. мегаватчаса годишно. В тази връзка „Булгаргаз“ поиска от „Боташ“ да бъде намален изходният капацитет на Странджа/Малкочлар от 53 200 на 39 000 мегаватчаса на ден, но това предложение не срещна одобрение и подкрепа от страна на партньорите ни. В резултат, с цел максимално използване на каргата, което дружеството имаше право да достави, ние предложихме броят на каргата да бъде увеличен от 10 до 14. Проектът на споразумение, което предостави „Боташ“, даваше така наречената възможност на „Булгаргаз“ да прехвърля до 20% от доставените количества втечнен природен газ на годишна база, което дава възможност на дружеството в случай на недовземане, намалено потребление, да не изпадаме в хипотезата, която имаме при други доставчици на втечнен природен газ – „вземи или плати“, а това недовземане да го прехвърляме за следващата газова година, което намалява и съответно отрицателните финансови резултати. Другото, което предложихме, е: за целите на определяне на ценовите компоненти да бъде отчетено, че гъвкавостта и предоставянето на слотове без провеждане на тръжна процедура, които „Боташ“ осигуряват, могат да бъдат защитени с не повече от 20% увеличение на цената, по която „Булгаргаз“ би доставяло количествата от терминала в Ревитуса. Искам само да отворя една скоба и да кажа, че когато е обсъждано това споразумение, а през 2022 г. цената за пренос от терминала в Ревитуса, в условията на запълнени слотове за доставка и регазификация, 500% наддаване за капацитет на изходната точка Кулата/Сидирокастро, цената, която „Булгаргаз“ заплащаше от Ревитуса, възлизаше приблизително за някои доставки около 8 евро на мегаватчас. „Булгаргаз“ по време на преговорите предложи следния подход при договаряне на дължимата такса за използване на турските терминали и преноса на количества до българската граница – определяне на постоянна компонента „пренос“ без оглед на пренесените количества и допълнителна компонента за реално пренесените количества, или без постоянна компонента за такса превоз, съответстваща на действително пренесените количества. Резервният вариант, който предложихме, е да намалим гъвкавостта от максималната гъвкавост 53 200 на ден до 39 000 мегаватчаса, като това покриваше и необходимостта от осигуряване на допълнителен капацитет за дружеството. За съжаление, освен предложението за увеличение на броя на каргата от 10 на 14, нито едно от другите предложения на „Булгаргаз“ не беше прието в рамките на преговорния процес. На 24 декември Проектът на споразумение беше парафиран от страна на „Боташ“ и от страна на министъра на енергетиката, след което Съветът на директорите на „Булгаргаз“ на 29 декември взе решение да одобри Проекта на споразумение при спазване на условието, записано в Проекта на споразумението, за последващо решение от Министерския съвет, тоест Споразумението влиза в сила след приемане на решение на Министерския съвет.

Госпожо Председател, господа министри! България транзитира газ за държавите Сърбия, Унгария, евентуално даже и Словакия, и Австрия. И ме интересува: по този договор може ли да се уплътни капацитетът, използвайки се договорът, за да се експортира този газ в тези държави?

Към министъра.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Въпросът за това дали по трасето на Балкански поток количествата, които текат по дългосрочни договори, могат да бъдат заместени с други количества, е нещо, което няма как аз като министър да Ви отговоря. Защо? Количествата, които се доставят по линия на Балкански поток, са с дългосрочно сключени договори за капацитет на транзит през територията на страната и физическата доставка на газа е обект между юридически лица, които ние не представляваме в лицето на нашата държава – те са чужди компании. Така че от тази гледна точка, ако въпросът Ви е: този капацитет може ли да замести друг капацитет при отпадането на съществуващи доставки по линия на Турски поток, които стигат до Балкански поток – може би би могло да ги замести. Но по линия този капацитет може ли да го изтъргуваме, за да се използва от други компании – още веднъж ще заявя пред Вас, че от страна на „Булгаргаз“ е имало процедура на вторичен пазар. Разбирайте – ние дори не притежаваме този капацитет. Опитали сме се да кажем: ние притежаваме една услуга, заповядайте компании от целия свят, за да може да ни продадете газа на „Булгаргаз“, който пък да го продадем на „Боташ“, които пък после да го продадат на българска граница на „Булгаргаз“, и после да го продадем отново на Вас, за да го карате където и да било. Цената, която сме предложили, е била с 30% отстъпка. С други думи, щетата върху българската компания да не бъде близо 10 долара, а да бъде примерно 7 долара, извинявам се – да бъде 3 долара. В тази връзка обаче нямало интерес. Продължава да се търси, доколкото съм запознат от колегите от „Булгаргаз“, такава възможност дори с, така да се каже, намаляване на щетите отново няма компании, които да са потърсили нашата компания, за да пренасят през тези трасета природен газ към други консуматори.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Христов, още от началото, когато сте сключили договора, чуваме от Вас, от Президентството и от бившия служебен премиер едно и също изречение, а то е, че договорът е изключително изгоден, но не се изпълнява в пълен капацитет, включително и сега по време на изслушването чухме същото от Вас. Споразумението, когато е сключено, за него България заплаща такса от 1,85 милиарда кубични метра годишно. Същевременно, както бе потвърдено и по време на изслушването – ние можем да използваме годишно 14 танкера, което се равнява на 1,3 милиарда кубични метра. Тоест държавата ни ще трябва да заплаща на годишна база капацитет за половин милиард кубични метра, които физически не можем да използваме, което пък се равнява на 1,2 милиарда лева за срока на договора. Тъй като си спомням, че в началото, когато подписвахте договора, Вие го нарекохте исторически, бих искала да Ви попитам: как България да използва пълния капацитет на договора, след като физически не може? Това ли имате предвид под исторически – че е историческа тъпота, което сте направили? И да стигнем до съществената част: каква е комисионата, която взехте Вие, президентството и бившият служебен премиер от тази откровена загуба за държавата ни? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати! По договора с „Боташ“ могат да бъдат доставени 14 танкера. Общата цена за доставката на тези 14 танкера е известна. Това как е разбита в договора и за какво се плаща, тогава е сметнато, че цената на танкер, който може да бъде доставен – това са 14 танкера, количеството е повече от това, което Вие казахте, но тъй като нямате опит в енергетиката, не очаквам да бъдете коректни. (Шум и реплики.) Тази цена към момента на подписването на договора е съпоставима с тази, която получавахме в Гърция. Имайки предвид, че Турция е единственият ни вариант да доставяме неруски газ, и аз твърдо стоях зад стратегията, която служебното правителство имаше – България изцяло да премине към доставките на неруски газ и не само за собствените нужди, но и за Европа, тази стратегия не виждам как се е променила. Европа постоянно декларира, че иска да премине към доставки на неруски газ, а Вие постоянно говорите как искате да затворите единствения маршрут, по който такъв газ може да бъде доставен до България, Румъния, Сърбия, Унгария, Молдова, Украйна – поне източните части на Украйна. Така че нито една среща не е проведена на високо ниво с някои от изброените държави – този капацитет, който не се използва, да бъде предоставен. Аз не мога да разбера министъра на енергетиката как така отговори уклончиво, че газ не може да бъде доставен по Европа. Разбира се, че може. Влязъл веднъж в газопреносната мрежа, може да бъде доставен навсякъде, където имаме връзки. Със Сърбия изградихме нов интерконектор специално с тази цел, на който капацитетът може да бъде удвоен. Работи се по увеличение на капацитета с Румъния. Румънците работят по увеличаване на капацитета на връзките с останалите държави от Централна и Източна Европа. И тук всички, които говорят, че са евроатлантици, всички ме убеждават как единственият път за доставка на неруски газ от юг на север трябва да бъде предоговорен и затворен… Относно втория Ви въпрос – каква комисиона съм взел. Това по себе си представлява заключение, че аз съм взел комисиона и въпросът е само каква. Това, представено от председателя на Енергийната комисия, представлява официален акт на Народното събрание, обвинение, което Вие нямате право да правите, нямате компетенциите и нямате правомощията. Вие сте законодателен орган и току-що потвърдихте моите съмнения, че това е политическо преследване, а не опит да се разбере ситуацията с договора с „Боташ“ и евентуално да се направят подобрения чрез преговори с „Боташ“ и с останалите държави. Така че оттук нататък абсолютно всички въпроси – към моите адвокати. Завеждам дело в Съда по правата на човека (смях, шум и реплики) за политическо преследване (смях) след официалното изявление на председателя на Енергийната комисия от трибуната на Народното събрание. (Шум и реплики.)

Уважаеми български граждани! Деница Златева, Росен Христов и Владимир Малинов, премиер Гълъб Донев – служебно правителство с мандат два месеца, е сключило 13-годишен договор, поробващ Вас – българските граждани, с над четири милиарда български лева за нещо, което става ясно, че не можем да използваме. Подписали са договор след две срещи. Две срещи не могат да определят една двойка дали да си плати кафето, те подписват договор за четири милиарда лева и след малко фиктивна кореспонденция по интернет – 50 мегавата, 30 мегавата и така – ала-бала портокала. Невъзможен капацитет! Без клауза за прекратяване! Те са подписали договор, който ние, Вие, Народното събрание, Министерският съвет, премиерът не могат да прекратят, без да платят четири милиарда на частна търговска компания на друга държава, която няма никакъв интерес да прекратява този договор. Обясняват ни, че той е много изгоден, само че за всички Вас е ясно, че той не е изгоден, той е криминален. Най-малкото, което се е случило, е, че те са разпитвани в ДАНС. Уважаеми български граждани, тези трима чиновници – министър Донев, бордът на „Булгаргаз“, който е одобрил този договор, и всички замесени лица са причина Вие да сте толкова бедни толкова много време. Каквото и да говори Росен Христов, каквито и обяснения да дава Деница Златева, единственият въпрос, на който те трябва да отговорят – поредните хора, сключили неизгоден договор за България… Сега, дали са взели комисиона, дали са корумпирани – според мен това е ясно на всички Вас, няма нужда да го определяме тук в залата. Единственият ми въпрос към тях е: те харесаха ли си килия в затвора, или чакат МЕЧ да им построи затвор и те да са първите, които да влязат вътре? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Към тримата… Росен Христов да ми каже.

Виждам тук ред политически изказвания – нито едно от тях не е подкрепено от експертни анализи. Многократно отправях призив и към Комисията, която беше създадена при предишното Народно събрание, да покани международни експерти и консултанти, които да направят анализ на клаузите на договора, на цената, на алтернативните възможности, на това какво може да доставя страната и откъде, как това съвпада с политиката на Европа, към която се стремим, какви са цените на подобни услуги в терминали в други държави – и нито веднъж това не беше направено. Вместо това постоянно и в медии, и в пленарната зала вече се отправят безпочвени атаки, което още веднъж доказва, че това просто е едно политическо преследване. Вие не искате да разберете истината от независими лица, които се занимават от 20 години с търговия с газ на международно ниво. Вие искате с неруски газ. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Благодаря за корекцията.

Няма такава дума „неруски газ“.

Има дума „неруски газ“, след като в Европейската комисия се взема решение до 2027 г. Европа да прекрати доставките на руски газ и да премине изцяло към неруски източници. Хора, събудете се, вижте в кой век се намираме, вижте в каква геополитическа обстановка се намираме.

Защо няма клауза за прекратяване, кажи, бе?!

Клауза за прекратяване няма нито в договора с Азербайджан, нито в договора с Александруполис. (Реплика от народния представител Радостин Василев.) Това е стандартна практика за такива договори, именно за да не могат политици, които се сменят на всеки няколко години, да се месят в работата на енергийните дружества, които гледат дългосрочно. (Шум и реплики.) Но ако не вярвате на мен…

…вземете един международен експерт да Ви направи анализ на… (Реплики от народния представител Радостин Василев.)

…тези договори и на други сключвания в страната. Защо не искате да вземете експертно мнение от някоя международна консултантска компания, която да Ви каже какви са практиките при сключване на такива договори? Вземете българските договори, които имаме сключени. Вижте, че в тях също няма такива клаузи, защото не е практика. Аз се занимавам с енергетика от 20 години на пет континента, не съм виждал договор, който може да се прекратява, когато си искаш, който както си иска. (Шум и реплики.) Това е положението. (Шум и реплики.) Ако смятате, че съм корумпиран, осъдете ме. Вие, като гледам, сте си узурпирали властта и на следствие, и на съд... (Шум и реплики.)

Благодаря, госпожо, Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми бивши министри, госпожо Златева, уважаеми госпожи и господа народни представители! По договора с „Боташ“ всичко е изговорено. Временната комисия също направи своите анализи и излезе с доклад. Отговорено е на редица въпроси. Знаем, че явно няма икономическа логика, явно договорът видимо не е изгоден. Питаме се защо не е сключен средносрочен, а е сключен дългосрочен – за 13 години. Аз имам конкретен въпрос към господин Христов и към госпожа Златева. Уважаеми госпожи и господа, при тези известни обстоятелства вече, ако сега се наложи, бихте ли сключили отново този договор? Бихте ли сключили това наказателно постановление срещу България, в което всеки ден ние плащаме милион и шестдесет хиляди лева, или 530 хил. евро, а за целия годишен период на договора – 4,2 млрд. лв., или 2,1 млрд. евро? Конкретният въпрос е: бихте ли го сключили отново? И ако кажете – да, ми се струва, че наистина някой Ви е оказал натиск. Благодаря.

Благодаря. И добре дошли на гостите, и съжалявам, че сте свидетели на този политически фарс. В нормална европейска държава това не е така и не трябва да бъде така. (Шум и реплики.) Отговор на въпроса. Както обясних в самото начало, този договор е част от една цялостна стратегия за енергийна сигурност в региона и за доставки на неруски газ към България и редица други държави. В тази конфигурация, зад която аз твърдо стоя, твърдо стоя зад тази стратегия, и смятам, че това е най-доброто за България – да бъде независима от руските доставки не само по геополитически причини, но и по икономически. В тази конфигурация на такава цялостна стратегия – да, този договор е ключов елемент и бих подкрепял неговото подписване. Трябва да е ясно на всички, че без цялостна стратегия, без синхронизирани действия България не може да бъде стабилна, енергийно независима и ефективна. Мисля, че това го доказахме по времето на предишното редовно правителство преди нас, което, прекъсвайки едни доставки, вкара страната в една безпрецедентна енергийна криза. Тук слушам коментари: ама как така за 13 години служебно правителство? Енергийните дружества не работят съобразно графика на правителствата, който в България се сменя 5 – 6 пъти за последните няколко години. Енергийните дружества гледат дългосрочно. Ако ние не бяхме работили като правителство, нямаше в момента атомната ни електроцентрала да работи с американско ядрено гориво и да очаква зареждане на френско, а щеше още да си работи с руско. Нямаше да има възможност да доставяме неруски газ и януари и февруари, когато спряха доставките на азербайджански газ, отново щяхме да пляскаме с ръце и да се чудим какво да правим. Така че много от Вас не са работили в енергийната сфера, отново призовавам: вземете консултанти, проучете въпроса в детайли. Не е просто политическа заигравка енергетиката. Когато се заиграваме с енергетиката, виждаме какво става – безпрецедентна енергийна криза 2022 г., която нямаше да настъпи в България, ако предварително бяхме разработили пътища за доставка на неруски газ и тогава да се откажем от руския, който така или иначе договорът ни изтичаше в края на 2022 г. Една грешна стъпка вкара страната в пълен хаос. Така че разбирам политическите пристрастия, разбирам, че трябва да атакувате президента и служебното правителство, което той е назначил, само че, моля Ви се, дръжте се отговорно, това не е шега работа. Как може в момента да искате да се откажете от доставки на неруски газ? Аз това не мога да го проумея. Договорът бил неефективен. Покажете ми други договори, които са по-ефективни! Покажете ми кой има договор с Турция, който е на по-добри условия! Покажете откъде другаде България може да доставя неруски газ на по-добри условия! Никой не прави такъв анализ, никой не показва алтернативи, никой не прави срещи, за да продадем свободния капацитет с други държави. Няма нито една среща, няма енергийна стратегия. Всички ме упрекваха как като служебен министър мога да представя визия на България за енергетиката за следващите 30 години. Как така? Това било работа на редовно правителство. Ами то след мен имаше две редовни правителства, още нямаме енергийна стратегия. Господин министърът каза: този договор няма да се използва в следващите 13 години. Аз много искам да видя анализите за развитието на българската икономика, за възможностите за експорт, които показват, че България ще потребява 1 млрд. куб. м, който доставяме от Азербайджан, и нищо друго. Ние нямаме никакви анализи и тук се говорят само празни политически приказки. Хора, вземете се сериозно в ръце! (Силен шум и реплики. Възгласи: „Еее!“)

Благодаря, госпожо Председател. Ако сега трябваше да бъде сключван договор, от гледна точка на търговското дружество, което е и обществен доставчик, и трябва да осигури сигурни и надеждни доставки на природен газ, в интерес на това търговско дружество е да има сключени договори за капацитет на всички възможни входни точки на Република България, откъдето може да бъде доставен природен газ – Кулата – Сидирокастро, на Александруполис през Ай Си Джи Би и съответно точката за междусистемно свързване Странджа/Малкочлар 1. Дали условията щяха да бъдат същите? Със сигурност, ако сега се водеха преговори, трябваше да бъде покрит капацитетът, който остава, за да бъде осигурен природен газ. Ние още през юни-юли 2023 г. изпратихме нарочен доклад до тогавашния министър на енергетиката с предложения от страна на дружеството, които включваха и тези, обсъждани по време на преговорите, за оптимизация на договора. От една страна, намалено максимално количество природен газ дневно до 39 хил. мегаватчаса, преформулиране на ценовата компонента в такава, която да бъде само за пренос на природен газ, за пренесени количества и за достъп до терминалите, съответно за слотове и капацитет за регазификация. Предложихме също така да има реципрочност по отношение на клаузите за отговорността и срока за прекратяване на договора, тоест в средата на периода да има възможност двете дружества, ако едно от дружествата иска да прекрати договора, да има такава възможност да прекрати със съответното предизвестие, разбира се. И не на последно място, пак давам примера за 2023 г. и 2024 г. В разчетите, когато планирахме какви да бъдат потоците на доставка, количествата, през кои маршрути да влезе съответният природен газ – ние бяхме калкулирали примерно, че терминалът в Александруполис ще заработи от 1 април 2023 г. Няма как да предвидим и аварията, която се случи и все още продължава през 2025 г., тоест, за да изпълни изискванията си на обществен доставчик със сигурна и надеждна доставка на природен газ, особено на топлофикационните дружества, на които „Булгаргаз“ е задължен – ако те искат да доставят природен газ, дружеството трябва да осигури съответния входен капацитет. Той има осигурен капацитет, както на Странджа/Малкочлар 1, но не за пълния от петдесет и три и двеста за 29 хиляди, има осигурен капацитет на Кулата – Сидирокастро и също така има осигурен капацитет на вход от Александруполис през Ай Си Джи Би. Искам само да кажа, „Булгаргаз“ има запазен капацитет от 1 млрд. куб. м на плаващия терминал в Александруполис. Този газ може да влезе по два маршрута. Единият е през интерконектора България – Гърция, другата част може да влезе през маршрута Кулата – Сидирокастро. „Булгаргаз“ има ограничение от Европейската комисия за максималния капацитет, който може да резервира на интерконектора България – Гърция. Ако трябва да пренесем цялото количество природен газ по запазения капацитет в Александруполис и количеството от азерски газ, на „Булгаргаз“ ще му трябва годишно милиард и деветстотин кубични метра капацитет. Капацитетът, който можем да запазим, докато не бъде махнат този таван, е милиард и двеста към днешна дата. За останалите количества участваме в търг с гръцките компании за единствената възможна точка на доставка – от Александруполис към гръцката газопреносна мрежа. И там надаването, особено 2023 г. за 2024 г., стигна до 400 – 500 процента наддаване за запазване на годишен капацитет, тоест опцията „Боташ“ е важна, за да бъде гарантирана независимостта и сигурността на доставката. Дали биха били в такъв обем? Аз Ви казах, калкулацията, която ние направихме по време на преговорите и представихме и на „Боташ“, и на Министерството, беше максимално за десет карга. Важно е да има дневна гъвкавост. Знаете, че потреблението на природен газ през зимата и през лятото не е еднакво. Потреблението на природен газ през зимните периоди е в пъти по-високо от потреблението на природен газ през летните, тоест тази разлика между максималното количество, което може да доставим, годишното максимално и дневното максимално, ни помага и сега в зимни периоди да можем да покриваме свръхпотребление на природен газ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Другото положително нещо, чисто експертно, по този договор, е, първо, че имаме гъвкавост и на дневна база, тоест, ако видим, че потреблението в страната в деня – най-вече в топлофикационните дружества през зимата, ние имаме право да правим реноминации както надолу, така и по отношение на повишение. От тази гледна точка договорът за всички изходни точки е важен, за да се гарантира доставката, но при условията, които споменах. Мерси.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Малинов, уважаеми господин Христов, уважаема госпожо Златева! По време на Временната комисия, която проведохме, Вие изключително напоително и настоятелно ни убеждавахте колко изгоден е този договор за България. Господин Христов, включително и в последващите изказвания, обясняваше как, когато спре транзитирането на природен газ от „Газпром“ през Украйна, в България ще потекат пари и изобилие, благодарение на това, че имаме договора с „Боташ“. Вече пет месеца не се транзитира газ през Украйна и този договор продължава да не се използва. Господин Христов, въпросът ми е към Вас: ако сте толкова доволен от този договор, защо по време на неговото съгласуване – съгласувателната процедура в Министерския съвет, Вие скрихте договора от министерствата? В техните становища се казва ясно и точно, че договор не е предоставен. Как проведохте тогава съгласувателна процедура, без министерствата, от които искате становища, да са виждали договора? Госпожо Златева, Вие и във Временната комисия казахте, че не Ви е оказван политически натиск, но ясно се вижда, че Вие предлагате условия – и днес включително Вие обяснихте, че нито едно от тези условия не е прието, с изключение на броя карга, но това не променя пък окончателния капацитет, който се ползва и който е изключително голям – милиард и осемстотин милиона кубични метра. Въпросът ми към Вас е: след като не приеха условията, които „Булгаргаз“ предлага, защо в крайна сметка Вие подписахте този договор? Имате оперативна самостоятелност и въпреки това, въпреки че не Ви приемат условията, Вие подписвате в крайна сметка този договор. Склонна ли сте и кой от двамата ще трябва да понесе отговорността в крайна сметка? Благодаря.

Защо е този договор толкова добър и толкова важен и защо не се използва? Не се използва, защото ние не предлагаме на хората да го използват. Единственото предложение, направено към държава, да се използва този договор, е преди – мисля, че миналата година, или по-миналата беше, по времето на срещата на президента Радев в Унгария, в присъствието на Деница Златева беше подписан меморандум, в който унгарците заявиха очевиден интерес и искаха да направят пробна доставка именно чрез този договор. След това обаче редовното правителство от Вашата партия прекъсна тези преговори, налагайки на транзита на руски газ санкции, които впоследствие бяха отменени, тоест те бяха незаконни, само че това, естествено, накара Унгария да се откаже от всякакво сътрудничество с България. Така че единствената възможност, получена при единствените преговори, беше унищожена. Оттогава преговори повече не са правени. Как искате да използвате нещо, което Вие пишете навсякъде в медиите колко е ужасно, не се предлага на никой, не се прави никакъв опит да бъде използвано? Ами то няма да бъде използвано, ако ние не направим опит то да се използва. Откъде влиза газ в България, с изключение на този, който е от Азербайджан? Един милиард получаваме от Азербайджан, не използваме терминала в Александруполис, не използваме според Вас и терминалите в Турция. Откъде България използва още между милиард и половина-два на година газ? От Русия. Как това съвпада с Вашата стратегия да се диверсифицираме и да се разграничим от руски доставки. Ама тя Вашата партия я създадохте с тази цел, така че как мога да отговоря на този въпрос? В Европа доставките на руски втечнен газ са се увеличили след спирането на транзита на тръбен газ през Украйна. Защо? Защото Европа все още не може да си задоволи всички нужди с доставка на неруски газ. Липсват терминали, липсват дългосрочни договори, липсват много други условия, но целта на Европа продължава да бъде енергийна независимост от Русия, и целта на България, докато бях аз министър, беше също такава. И аз все още подкрепям тази позиция. Ако смятате, че за това трябва да бъда осъден, ами осъдете ме. Заради политическа ориентация осъждаха едно време. Като гледам, Вие вървите по същия път, така че може и да ме осъдите – знам ли. За щастие, сега сме в Европа, така че има европейски институции, които защитават хора от политическо преследване, и аз смятам да използвам тези възможности. Така че конкретно на въпроса Ви: защо не се използва? Защото ние не го използваме. Съвсем умишлено, съвсем целенасочено.

Процедура.

Да, по начина на водене, госпожо Председател. Господин Христов може би не ме е чул – въпросът ми беше съвсем друг. Защо по време на съгласувателната процедура в Министерския съвет Вие не предоставяте и скривате договора от останалите министерства? В становището на Министерството на финансите се вижда, че те не могат да изкажат становище по договор, който не са виждали. Ако сте толкова доволен от този договор, защо не го предоставихте тогава в служебния кабинет на останалите министерства да го погледнат? Това ми е въпросът.

На Министерския съвет е предоставена всичката информация, която е нужна, за да се вземе решение.

Вярно ли? Как не те е срам!

Ако не беше предоставена, Министерският съвет нямаше да вземе решение. Ако министърът на финансите не е имал достатъчна информация, щеше да гласува против. Ама това е демокрацията. Ако някой не може да гласува по точка, вдига ръка и казва: нямам информация, искам още информация, пише в коментарите и не гласува. Не знам как го правите тук в парламента, но в Министерския съвет, поне аз докато бях там, беше така. И ако някой не иска да гласува и поиска коментар или промяна, точката се отлага, в смисъл – поне аз така съм работил. Аз не виждам въобще същността на този въпрос. Тоест Вие искате да кажете, че министърът на финансите, въпреки че нищо не е знаел за договора, е одобрил този договор. (Реплика от Атанас Атанасов: „Не го е одобрил.“) Искате да кажете, че е гласувал против и въпреки това Министерският съвет е одобрил този договор. Така ли искате да кажете? В смисъл, гласувал ли е министърът на финансите против и въпреки това Министерският съвет одобрява? (Реплика от Атанас Атанасов: „Има съгласувателна процедура.“)

Вижте, аз не знам колко от Вас са били министри, аз лично нямам дълъг опит, но решенията на Министерския съвет се вземаха по мое време с консенсус. (Реплика от народния представител Ивайло Мирчев.)

Оставете го, той толкова може. (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз не разбирам от изтребители, така че не мога да се произнеса по въпроса с изтребителите, но по въпроса за Министерския съвет, където също не претендирам да бъда голям експерт – процедурите се водят от хората, които разбират от тези работи, документацията се подготвя, изпраща се до всички министерства, получават се коментари, вкарва се в Министерския съвет и аз лично съм присъствал няколко пъти, когато точките са отлагани, когато министър има въпроси или коментари. Ако точка мине, това значи, че всички министри са съгласни.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми! Уважаеми господин Рибарски, конкретно на Вашия въпрос. Всички договори за капацитет, които са сключени от „Булгаргаз“, са били със съответната политическа санкция, а както и договори за доставка. Да, включително мога да Ви цитирам и одобрение в оперативно заседание на Министерския съвет за приемане на оферти за доставка на природен газ, което е в изключителните компетенции на Дружеството. А договорът – има три решения на Министерския съвет за запазване на капацитет на терминала за втечнен природен газ в Александруполис. Има Решение на Министерския съвет за одобрение на договора, сключен с „Боташ“, който също е за капацитет и пренос на природен газ до Република България. И договорите за доставка на природен газ с „Газпром“, и азерският газов доставчик са били предмет и на политически преговори. Тоест всички дългосрочни договори на дружеството са с политическа санкция и голяма част от тях са водени и на политическо ниво. Съветът на директорите на „Булгаргаз“ е приел решение да одобри договора под условието на последващо одобрение на Министерския съвет, и това изрично е записано като клауза в договора с „Боташ“, че той влиза в сила само след като бъде одобрен от Министерския съвет, и ако се налага, да се получи одобрение от КЕВР. Такова одобрение не трябваше да бъде получено конкретно по този договор за доставка.

Господин Министър, въпросът ми е към Вас. Задавал съм го три пъти, ще Ви го задам за четвърти път. Всеки път бягате от отговора, да видим сега дали пак ще избягате. Въпросът ми е: защо върнахте – кратко, точно и ясно – защо върнахте Владимир Малинов начело на „Булгартрансгаз“? И моля да не се оправдавате отново с БЕХ, че нямате влияние върху БЕХ, че не можете да влияете по някакъв начин върху решенията на БЕХ и че това не е зависело от Вас. Излезте, кажете точно и ясно кой Ви оказа натиск – президентът, Борисов, Пеевски. Кой точно Ви нареди да върнете човек, който е разследван от Европейската прокуратура за злоупотреби с финансови средства – европейски финансови средства, начело на „Булгартрансгаз“? Това е човекът, който подписа тристранния протокол, който е неразделна част от договора с „Боташ“, и Вие го връщате начело на „Булгартрансгаз“. Излезте и кажете най-после: кой точно Ви оказа такъв натиск? А иначе по изслушването. Мисля, че абсолютно всичко по сделката с „Боташ“ беше изказано за последните години. Имаше Временна комисия, това е четвърто поред изслушване – мисля, че абсолютно всичко вече е казано. Има разследване, между другото, както стана ясно. Ако живеехме в една нормална правова държава, тези хора, вместо да ми ги изсипвате тук в насипно състояние в пленарната зала, трябваше да са в затвора отдавна. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е моето мнение. И е лъжа, тъй като госпожа Златева го каза, лъжа е, че когато е сключван този договор сме били в недостиг на природен газ. Всъщност не е било точно така, а дори точно напротив. Когато се сключва договорът, ние сме имали излишък на природен газ за цялата 2023 г. Цифрите са написани в доклада на Временната комисия. В момента мога да Ви ги цитирам приблизително, не мога много точно, не се сещам, но мисля, че сме имали запаси на природен газ в размер на 30 милиона мегаватчаса, а „Булгаргаз“ са имали сключени договори за 24 милиона мегаватчаса. Министърът ме поправя – 23. Което прави 7 милиона мегаватчаса излишък на природен газ за цялата 2023 г. И на фона на този излишък, който имаме в държавата, служебното правителство отива и сключва 13-годишен договор, уж защото имаме недостиг на газ, а то не е било изобщо така. В доклада, който е представен в Министерския съвет, няма една думичка за това, че ние имаме недостиг в държавата на природен газ.

Да, приключвам, госпожо Председател. Там пише всякакви различни неща, като това, че ще ставаме газов хъб на Балканите и всякакви такива неща, които са написани от хора, които очевидно тотално са скъсали с реалността, но няма една думичка, че имаме недостиг на природен газ в държавата. Господин Министър, въпросът ми беше много ясен. Излезте и кажете най-после защо върнахте Владимир Малинов начело на „Булгартрансгаз“?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, съвсем спокойно мога да цитирам многократно даваните отговори във връзка със зададения от Вас въпрос, но предвид факта, че темата на изслушването днес е конкретно описана, по-скоро ще обърна внимание на втората част от Вашето изказване, с което изцяло се съгласявам. И тя е, че 2022 г., когато е разписан договорът, видно по всички документи, „Булгаргаз“ има огромен излишък на природен газ. Заявки, сравнено с реални продажби. След 2021 г. „Булгаргаз“ започва значително да изпада в дисбаланс от заявки и изпълнение на тези количества към своите доставки, като към момента е загубил по груба сметка, понеже данните не са пред мен, може би около 50% от пазара, който е притежавал, докато политическа партия ГЕРБ в коалиция със СДС управляваше. Това води до значителни финансови загуби, гарнирани с този договор, който допълнително е предпоставка за финансовото обезкървяване на „Булгаргаз“. Що се касае до това по какъв начин може да бъде и ютилизиран капацитетът, или използван капацитетът на LNG терминалите в Турция. Многократно колегите от „Булгаргаз“ и лично аз като министър съм провеждал срещи както с външния министър на Унгария, така и с министъра на Молдова. Предлагано е както на компаниите, така и на политическо ниво, доставки на газ през съществуващия договор с „Боташ“ не само на Унгария, а на Словакия, Молдова, дори и на Австрия. И ще бъдете озадачен може би, ако разберете, че те ни показват конкретна калкулация, от която се вижда, че доставка на природен газ през терминалите в Германия е много по-евтина, отколкото да използват капацитетите, които ние им предлагаме по договора с „Боташ“, или по-скоро услугата, която ние им предлагаме по договора с „Боташ“. Така че този капацитет, тези количества, тази услуга няма как да бъде използвана не заради друго, а защото е икономически неизгодна не само за нас, а дори и за последващи ползватели, дори и когато сме предложили с 30% по-ниска цена на вторичен пазар. Благодаря Ви.

Процедура по начина на водене.

Да, разбира се, госпожо Киселова. Процедурата ми е наистина към Вас – да обръщате внимание, когато не се отговаря конкретно на въпросите, защото аз зададох изключително конкретен въпрос. И той е свързан с изслушването, защото пак ще обърна внимание, че Владимир Малинов е подписал така наречения тристранен протокол, който е неразделна част от целия договор с „Боташ“. Така че има отношение към изслушването. Този човек е върнат в „Булгартрансгаз“ и моят въпрос към министъра беше защо го е направил. Кой му е оказал натиск, дали това е негово решение? Това ми беше въпросът. Той отговори всичко друго, само не и това, което съм питал.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми изслушвани лица, колеги! Много интересни данни чухме, много интересна информация как „Булгаргаз“ е игнорирал собствените си становища, доколкото разбрах, по договора, и се е съгласил с условия, които, доколкото разбрахме от изслушваното лице, бившият директор на „Булгаргаз“ ясно е осъзнавал, че са били против интересите на обществения доставчик. Моят въпрос е към Вас, госпожо Златева: кой Ви накара да игнорирате становищата си и да се съгласите – това Вие го заявихте преди малко в изслушването, с условия, с които Вие сте били напълно наясно, че са против интересите на дружеството, което Вие представлявахте към онзи момент? Кой Ви накара? Искам кратък и ясен отговор, а не дълъг. Другото го считам за избягване от въпроса.

Уважаема госпожо Председател! Конкретно на въпроса: по време на преговорите, на които сме присъствали на 11 декември, 22 декември и 24 декември, бяха изразени становищата на „Булгаргаз“. Последните преговори, на които присъства ръководството на „Булгаргаз“, бяха тези от 22 декември и 24 декември. На 24 декември колегите от „Боташ“ по надлежния ред – по мейл, изпратиха парафиран Проект на споразумение от страна на „Боташ“ и от българска страна, тъй като в последния ден – на 24-и, аз физически не бях на преговорите, участвах от София, Споразумението беше парафирано и от министър Румен Христов. След което Бордът на „Булгаргаз“… (Реплика.) Пише „от името на купувача“. След което Бордът на „Булгаргаз“ направихме още една среща на 30 декември с колегите от „Боташ“, на която обсъждахме възможните доставки на природен газ за месец януари и месец февруари от страна на „Боташ“, а не добив от „Чирен“, за да бъде нормална цената за българските потребители. И тогава имаше направена само една-единствена промяна във въпросното споразумение, което касае процента, който би заплатил „Боташ“ по отношение на транзитиране на техен газ по нашето споразумение. Всички останали клаузи в договора са приети от Съвета на директорите на „Булгаргаз“ при условията на последващо решение на Министерския съвет, така както бяха изпратени на 24 декември от „Боташ“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък. Ние сме подписали договор за количества, които не са ни нужни. Дали е така, или не, ще желая господин Христов, Деница Златева, господин Малинов да ме опровергаят. Следователно: как се взе това решение? Към Деница Златева персонално: Вие за колко карго настоявахте – 9, 10, 11, 12? Ние в момента за колко плащаме – 14, 15, 19? Някой е взел това решение. Кой е преговарял? Кой е водил разговорите и защо е взето това решение? Който желае, да ми отговори. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми господин Стойнев, дами и господа народни представители! Аз няколко пъти казах и ще се повторя. Нашата позиция по време на преговорите, която представих и в залата, и на база и на изчислението, което направи дружеството, е за необходимост от още 10 карго, които трябва да бъдат осигурени, които са повече от потреблението към онзи момент, но винаги има осигуряване на доставките от гледна точка на допълнителни капацитети, ако, както се случи с „Александруполис“ или с азерския доставчик – имаше авария в находището, да имаме възможност да пренасочим танкер, както беше направено от „Александруполис“ към „Боташ“. Преговорите по време и на двата физически преговора винаги са били в състав министър на енергетиката, ръководство на „Булгаргаз“. На едните преговори бях само аз, на вторите преговори беше и търговският директор и член на Съвета на директорите и „Булгартрансгаз“. Не е имало самостоятелни преговори между „Булгаргаз“ и „Боташ“. В момента дружеството може да получи 14 карго, а по дневния капацитет, който е осигурен – до 53 200, по 365 дни са 19 карго.

Относно количествата – при нормално функционираща икономика България потребява 3,5 млрд. куб. м на година. В момента потребяваме с около милиард по-малко. Така че една от причините договорът да не се използва напълно е рязко свитото потребление, което идва от спирането на два от големите консуматори. Единият е ТЕЦ „Варна“, другият е „Неохим“. По време на подписването на договора и двата консуматора бяха заявили, че възнамеряват да продължат функционирането си и съответно потреблението на газ. Предвид прогнозите за икономическо развитие и в страната, и в региона, потреблението на газ се очаква да расте. Имайки предвид, че нашата стратегия, която аз съм обявявал и официално, беше част от бизнеса на „Булгаргаз“ – да бъдат международни доставки, което да стабилизира нивото на потребление на газ, и изключването на такива източници да не са двуцифрени проценти от оборота на компанията, а да спадне колкото се може по-ниско, имайки предвид, че и енергийната сигурност изисква винаги да имаш някакъв запас, защото, както каза Деница Златева, при авария, което е най-честата причина за спиране на доставки, а не геополитиката, винаги трябва да имаш някакъв запас. Така бяха изчислени количествата газ, които можем да доставим от Турция. Министърът на енергетиката преди малко заяви, че пазарният дял на „Булгаргаз“ от над 90% в момента е паднал на 50%. Това Ви е другата причина, защо „Булгаргаз“ не експлоатира на максимум този договор. А защо е паднал пазарният дял на най-голямото газово дружество в страната, което има най-големите и най-дългосрочните договори за доставка, съответно на най-добрите цени? Защото то съвсем умишлено е поставено в неконкурентни условия – частните компании доставят руски газ, който, естествено, е най-евтиният в Европа, и частните клиенти, естествено, преминават с договори към тези дружества, търсейки най-голямата икономическа изгода. Така че, докато водим политика, която дискриминира „Булгаргаз“, тоест или на „Булгаргаз“ трябва да бъде разрешено да работи на тези пазарни условия, или на другите пазарни участници да им бъде изисквано по същия начин както на „Булгаргаз“ да предоставят сертификати за произход на газ и той да бъде неруски. Така че докато има такава дискриминация, не може да очаквате „Булгаргаз“ да оперира. „Булгаргаз“ беше в окаяно финансово състояние, когато ние поехме управлението на енергетиката, именно поради същата причина – частните търговци бяха превзели пазарния дял и „Булгаргаз“ на практика доставяше газ само на „Топлофикация София“, която пък съответно не си плащаше. По време на нашето управление, когато започнахме да провеждаме прозрачни търгове с изключително изискване те да бъдат с неруски газ, когато започнахме да гледаме към по-дългосрочни договори, тогава „Булгаргаз“ си върна пазарния дял. Това лесно може да го видите от оборотите на компанията, от финансовото състояние. Вземете финансовото състояние от средата на 2022 г., когато ние поехме управлението, и погледнете какво е в средата на 2023 г., когато ние го оставихме. След нас оборотите отново започнаха да падат отново поради същата причина – че частните компании изяждат пазарния дял. Това е абсолютно лесно проследимо и е лесно да се анализира. Така че не може да очаквате „Булгаргаз“ да не оперира и да се използват договорите за капацитет. Дори да има грешка при тогавашните изчисления, то тя няма да е такава голяма. Такива големи отклонения не се получават от грешки. Такива големи отклонения се получават при кардинална смяна на стратегията – отказ от износ на газ, позволяване на частните компании да внасят евтин руски газ и да изяждат пазарния дял и спиране на няколко големи консуматора в страната, което нямаше как да бъде предвидено, тъй като всички те декларират, че ще работят и най-вероятно ще възобновят работа. Аз затова апелирам и да има енергийна стратегия, така че да се види кои консуматори реално как смятат да се развиват, и на база на това аз да направя една по-точна и по-дългосрочна прогноза на потреблението на газ в страната, съответно да се подпишат договорите. Постоянно чувам коментари как така този договор за 13 години при служебно правителство – договорите за атомни електроцентрали са за 100 години: 15 години строителство, 70 години експлоатация, 15 години извеждане от експлоатация. Ако следвахме тази логика, нямаше да има атомни електроцентрали в света и особено в България, защото никое правителство не стои 100 години. То няма живи хора, когато се извежда от експлоатация атомната електроцентрала, от тези, които са подписвали договорите. Дружествата не могат да функционират краткосрочно на базата на 3-месечни, 6-месечни и някакви други правителства, които се сменят в страната постоянно. Те са длъжни да гледат дългосрочно.

Длъжни са да се осигуряват доставките, така че да има енергийна сигурност. Освен това на „Булгаргаз“ му е вменена и отговорността да бъде гарантиран доставчик.

Тоест ако всичко друго пропадне, те са длъжни да доставят. И как могат да изпълнят това задължение, без да имат запаси от капацитет, без да имат дългосрочни договори? Тоест, цялостната стратегия на „Булгаргаз“ да бъде поставена в една супертясна рамка и да очаквате да функционира, както функционират всички останали – гъвкаво и ефективно, това никъде в света не се получава.

Благодаря, госпожо Председател. Току-що изтърпях този звук – в отговор на въпрос на колега за пазарния дял на „Булгаргаз“. И тъй като ме интересува и мнението на сегашния министър на енергетиката по този въпрос, тъй като е малко по-меродавно и не касае разходки с лодки, бих искала да Ви попитам: според договора с „Боташ“, за да бъдем конкретни, точка 8 на Споразумението – „Булгаргаз“ поема ангажимент да закара количества газ, каквито „Боташ“ посочи, на изходна точка на българската газопреносна система. Това означава изход на граница и изход към български консуматори на газ. Срещу това Росен Христов и Деница Златева подписват, че „Булгаргаз“ ще получава заплащане от 1,65% от ТТF за мегаватчас. Сега сметнах, че към днешна дата ТТF за май е 34,54 евро. Това означава, че „Булгаргаз“ ще получава по 57 цента на мегаватчас срещу това – Турция да усвоява целия български пазар. Защото в договора пише, че „Боташ“ може да инструктира „Булгаргаз“ къде да доставя газа. В договора също е записано, че „Боташ“ може да инструктира „Булгаргаз“ да доставя газ и на виртуална търговска точка, и това също е усвояване на пазара. Записано е също, че ако „Боташ“ реши да преотстъпи разпределение и капацитет на трета страна, ще дължи 0,8% от TTF, което би означавало към момента 27 цента на мегаватчас, тоест с подписването на този загробващ договор служебното правителство буквално е подарило българския пазар на Турция за нищожни пари, жълти стотинки, центове всъщност. И въпросът ми към Вас, господин Министър, е: възможно ли е изобщо редовното правителство и Вие като министър при това заварено положение да се противопоставите по някакъв начин и да попречите на „Боташ“ да подбие цените на българския пазар и практически да усвои целия пазар? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Митова, при внасянето на доклада в Министерския съвет тогавашният министър Росен Христов твърди няколко неща. На първо място, че това е изключително перспективен договор за страната, който не дава достъп до турската енергийна система, разбирайте до системата на „Боташ“, и на първо място, e неотговарящо на истината, защото ние нямаме физически достъп до тяхната система, а имаме възможността да им продаваме газ и те да ни го връщат на входната точка. На второ място, се казва, че този договор ни дава изключителна гъвкавост, което отново не е така, защото ние имаме право да пренасяме или да не пренасяме газ, както си преценим, но гъвкавостта от гледна точка на това – трябва или не трябва да плащаме, то нямаме гъвкавост, защото всеки божи ден, без значение дали използваме или не използваме тази услуга, ние трябва да я заплатим. На следващо място, в доклада също се твърди, че този договор дава конкурентни предимства на „Булгаргаз“ и стигам до точката, в която Вие ме поставяте. Договорът не само че не дава конкурентни предимства на „Булгаргаз“, защото реално отваря пазара си и гарантира резервирането на капацитет на трети компании, включително на изходни точки на собствени клиенти, но и по последващите финансови резултати, които сега ще цитирам, става ясно. По време на последната година, в която ГЕРБ е управлявал в предходния период, а именно първото тримесечие на 2023 г., количеството газ, което е било заявено и предвид факта, че сме в газовата година 2021 г., е било 34 млн. куб. м и реализираното количество е също 34 млн. куб. м. В годината, когато договорът с „Боташ“ е бил подписан – 2022 г., е имало заявки за 30 млн. куб. м газ, като имам предвид заявки от страна на „Булгаргаз“ за 30 млн. куб. м газ и респективно заявки на клиентите на „Булгаргаз“ към „Булгаргаз“ за 23 млн. куб. м газ. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това означава разлика от 7 млн. мегаватчаса, които са останали и не са използвани, въпреки това е демонстрирана една енергийна несигурност, създаден е един страх, за да се подпише този договор. В 2023 г. отново виждаме един нормален баланс от 24 милиона заявки към „Булгаргаз“, но към 2024 г. – последната, за която разполагам с данни, вече виждаме, че количествата, които „Булгаргаз“ заявява, са малко под 17 млн. мегаватчаса. В сравнение с 2021 г. те са наполовината от това, което предварително е заявено, с други думи, пазарният дял на база на заявките на клиентите е паднал наполовина, като това по никакъв начин не се дължи на това, което господин Христов Ви каза. Господин Христов Ви каза какви ли не неща – в колко добро финансово положение е бил „Булгаргаз“, как той го е управлявал перфектно, но и това ще опровергая. „Булгаргаз“ се управлява от изпълнителен директор, поставен по времето на правителството на ГЕРБ, до януари месец 2022 г. Последният финансов резултат за 2021 г. е печалба от 64 млн. лв. – 64 млн. лв.! След като изпълнителният директор Николай Павлов си тръгва от дружеството през месец януари, дружеството остава с 6 милиона печалба, а до края на годината дружеството реализира 93 милиона загуба. С други думи, за 11 месеца последващите колеги, които управляват, включително и колегата Христов, успяват да постигнат колосалния резултат от загуба на 100 млн. лв. И ако мислите, че това е връх, то през следващата 2023 г. загубата вече е допълнителни 52 милиона, а за 2024 г. по предварителни данни е близо 300 милиона. Така че от едно изключително печелившо дружество за срок, с който аз мога да се ангажирам – от 2015 г., откакто съм бил заместник-министър, до 2021 г. дружеството абсолютно всяка година е на печалба, с изключение на 2018 г., като чисто счетоводно е на загуба, защото тогава излезе осъдителното решение по делото „Бехгаз“ и бяха задължени респективно „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ да направят своите плащания към Европейската комисия. Въпреки това дружеството и към 2018 г. като реален финансов резултат е с над 40 млн. печалба. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че какви са последиците от подписването на договора с „Боташ“? На първо място, губене на пазарен дял, на второ място, изключително тежки финансови резултати, на трето място, създаване на предпоставка в дългосрочен план да се губят клиенти, защото им гарантираме да имат достъп до конкурентни доставчици, да имат дългосрочно, и не на последно място, чрез умишлено или неумишлено задлъжняване, така да се каже, повишаване на вземанията от компанията, така да се каже, от други компании, включително и от „Топлофикация София“, успяват само в рамките на 2 – 3 години – от времето на ГЕРБ в рамките на 46 – 47 милиона, да набъбнат до близо 1 милиард в рамките на тези три години. Това, което виждаме от едно свръхпечелившо дружество, давайки своя дан като дивидент към Българския енергиен холдинг, който пък внася пари в държавния бюджет, и тези пари стигат чрез проектите, които в зала се гласуват, до битовите потребители, разбирайте инфраструктура в градовете, саниране и какво ли още не, то в момента това дружество от свръхпечелившо влиза в графата свръхзадлъжняло и свръхгубещо. Благодаря Ви.

Първо, една забележка към Вас, госпожо Председател. Много Ви моля, все пак сме в Народното събрание и Вие като председател на това Народно събрание, когато тук излезе някой поканен наглец да говори от трибуната, да му правите забележка, че това е най-висшият политически орган в държавата. Какво е това държание тук от страна на Росен Христов, бившия министър на енергетиката?! Сега по същество. В доклада на Временната комисия от Четиридесет и деветото народно събрание за казуса „Боташ“, на който Вие, господин Жечо Станков – министър на енергетиката, бяхте председател на тази комисия, е написано нещо много ясно и много конкретно, което дава отговор на всички въпроси: защо сега ние се занимаваме тук с този казус? „Булгаргаз“ посочва, че на 24 декември 2022 г. – това цитирам от доклада – „Боташ“ изпраща на „Булгаргаз“ споразумение за подписване, при това с вече поставен подпис от страна на тогавашния енергиен министър Росен Христов за купувач. Ето го – тук присъстващия! Споразумението е изпратено по електронната поща като execution copy – който е подписвал такива договори, знае за какво става въпрос, като в него не са отразени предложенията за промени на „Булгаргаз“ и впоследствие изпълнителният директор на „Булгаргаз“ събира Борда и взима това решение. Въпросът ми към господин Христов е: какво прави Вашият подпис на това споразумение, изпращано на „Боташ“? Вие предварително сте го подписали и затова не може да избягате от въпроса, че някой Ви е наредил. Вие сте в тази хипотеза, господин Христов! Някой Ви е наредил! Ето го доказателството и Вие трябва да отговорите на този въпрос пред Народното събрание, защото ще отговаряте не в ДАНС, а ще отговаряте в прокуратурата. Вие сте изгорял, Вие сте пътник! И това, което одеве се говореше тук, че трябва да си изберете килия – Вие трябва да сте първият в това отношение, включително и двамата други директори. Няма да има прошка по този казус за Вас! Към министъра на енергетиката. Господин Министър, в енергетиката навремето един велик собственик на „Occidental Petroleum“ – Армър Хаммер, беше казал, че в петролния бизнес няма средно положение: „Ако печелиш, печелиш яко, ако губиш, губиш яко.“ Ние винаги сме на губещата страна и тук губим много яко и Вие сам казахте, че нещата ще отидат за над 6 млрд. лева български пари. На всичко съм склонен да Ви повярвам при едно условие. Какво прави тук Владимир Малинов? Щях да се съглася с всичко, което Вие казвате, при едно условие – че Вие го бяхте освободили! Владимир Малинов няма място в „Булгартрансгаз“! Неговият подпис също е там, а да не говорим за последващите подписи. Хайде, това са други казуси и с тях няма да се занимаваме.

Другото, на което искам да Ви обърна внимание… Последно изречение, то е много важно, госпожо Председател. В едно наше изложение към Народното събрание за един заловен български кораб в турските териториални води – ще го подминете ли това нещо, или то ще стане обект на разследване? Имаше едно последващо ходене на един български главен прокурор – Цацаров, в Турция. Този казус също е свързан с това, за което е подписан договорът с „Боташ“ и по който ние плащаме, без да печелим нищо, така че искам да ми отговорите на тези въпроси, които Ви зададох. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Първо, отговор на коментара. Вярно е, че Народното събрание е висшият орган, но ако прочетете Конституцията, ще видите, че България е демократична държава с разделение на властите – изпълнителна и съдебна са другите власти... (Шум и реплики от ПП-ДБ: „България е парламентарна държава!“) Парламентарна държава – да, но когато парламентът стане и съд, и изпълнител, вече не сме парламентарна държава. Едно време бяхме такава и аз ги помня тези времена, когато народните представители бяха с едни волги с перденца и общо-взето тук решаваха всичко, както очевидно Вие искате да бъде и сега. А за всичките опоненти, които не са съгласни, Народното събрание се разпореждаше съдът да ги осъди и да ги изпрати в Белене – точно както искате да направите и Вие сега! (Шум и реплики от ПП МЕЧ: „Нагъл си! Много си нахален!“) Така че прочетете си Конституцията, преди да искате да Ви целувам ръка, като дойда тук! Преди да започнете да ме обиждате и да говорите за катамарани или някакви други работи, си прочетете Конституцията – какво Вие можете да говорите и как трябва да се отнасяте с гражданите на Република България! Все още сме правова държава и все още сме в Европейския съюз.

Не сме! Не, не сме правова държава!

Ами, за съжаление, сте прав.

Дали съм нахален – това не е противозаконно. Отговор на въпроса: кой ме накара. Никой не ме е накарал…

Подписът, моят подпис, стои на протокол, към който протокол е прикрепено моментното споразумение, което беше достигнато по време на тези срещи. Защо моят подпис стои на протокола? Защото госпожа Златева трябваше да тръгне по-рано и не можа да изчака разпечатването на документите. (Смях, възгласи: „Еее! Еее! Еее!“ и частични ръкопляскания.)

Колегите от турската страна… (Шум и реплики.)

Колегите от турската страна могат да свидетелстват в един международен съд… (Смях и реплики.) Деница Златева трябваше да пътува със самолет, аз пътувах с автомобил. Затова аз можех да изчакам, така че… (Смях и възгласи: „Еее! Еее! Еее!“) Вие задавате въпрос, аз Ви отговарям, Вие се смеете?! В смисъл – това ли е парламентът, това ли е Народното събрание, което ми говори? Това ли е най-висшият орган на страната? (Реплика от народния представител Йордан Иванов.)

Много си нахален!

Дали съм нахалник, или не, това не е противозаконно…

Това, че съм готов да си защитавам интересите като български гражданин, това, че искам от Вас като български граждани Вие да си изпълнявате задълженията като депутати, защото това, че този орган е най-висшият в страната, не Ви прави по никакъв начин по-висши от всички граждани. Това ясно ли Ви е? Чели ли сте Конституцията? (Шум и реплики.)

Госпожо Председател, правя процедура по начина на водене. Уважаемото изслушвано лице – отдясно на мен, се държи абсолютно безпардонно в най-висшия орган на държавната власт, пред народните представители, които представляват българските граждани, и Вие мълчите. Моля Ви да му направите забележка да се държи възпитано – на първо място. На второ място, къде отидоха две от четирите изслушвани лица? Къде отидоха? Бяха на изслушване в парламента и ги няма?

Прекрасно. Защото трябва да има яснота по отношение на положения подпис и договор за няколко милиарда, и някой гонил самолет, и го подписвал министърът. На трето място, госпожо Председател, трябва да се уточни и въпросът за това: подписал ли се е и на договора тогавашният министър, защото той в момента говори само за един документ? Моля Ви, направете забележка. Не може да има такова безпардонно, нагло отношение към Народното събрание, защото това не е обида към нас. Това е обида към българска институция, това е обида към всеки един български гражданин. Благодаря Ви. (Възглас: „Браво!“ и частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От всичко, което чухме днес, от временните комисии – и в това, и в предходните Народни събрания, се затвърждава само едно заключение, и то е, че това е или най-аматьорската работа, която аз съм виждал в тази държава, изобщо някога извършвана от правителство. Пак повтарям – аматьорска. По-аматьорско изпълнение не сме виждали! Даже и Gemcorp ми се струва, че беше малко по-професионално. Договорът с „Боташ“ или е най-аматьорската възможна работа, която може да се направи от абсолютно некомпетентни хора, или е най-голямата корупционна сделка. Защото се оказва, че ние подписваме един договор – дългосрочен, забележете, за 13 години, и си поръчваме нещо, което на България не ѝ трябва, в количества, както каза господин Стойнев, няколко пъти по-високи от максималните количества, които евентуално може да ни потрябват, но не ни трябват. И се оказва, че без България да е водила война с Турция, българската енергетика капитулира пред Турция и започва да плаща, не преувеличавам, плаща репарации. Ние, уважаеми колеги, по този договор с „Боташ“ плащаме репарации на Турция, без да сме виновни. Българската енергетика капитулира пред Турция в рамките на един служебен кабинет. Ние с Вас нищо не можехме да направим тогава, защото, за съжаление, нямаше Народно събрание, и тези хора – кой с кола, кой със самолет, отишли в Турция (смее се), един си тръгнал, друг останал, пък… То не е смешно, то направо е трагично, Ви казвам. И понеже единият си тръгнал, другият се подписал на негово място, ама чакайте! Това, че си е тръгнал директорът на „Булгаргаз“, не прави министърът на енергетиката директор на „Булгаргаз“ или изпълняващ длъжността директор на „Булгаргаз“, за да се подписва. Това или е изключителна аматьорска работа, защото аз не чух адвокатски кантори, аз не чух официални позиции, аз не чух да има каквато и да е предварителна подготовка, преди да отидат там и да се разпишат. Пак казвам – кой със самолет, кой с кола, отишли. Нещо преговаряли, какво преговаряли… Подписали един договор. И то, забележете, отсега мога да се обзаложа, че никой никога няма да ползва този договор, както досега не се ползва. Никой никога няма да го ползва, знаете ли защо? Ами защото цената му е четири пъти по-висока от алтернативата през Гърция, тоест поне да беше на пазарната цена. Ако си внесеш карго през Гърция, ще платиш две евро. Ако си внесеш същото карго през Турция, ще платиш колко? Осем ли бяха, господин Министър? МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ, от място: Девет и половина в момента.

Девет и половина в момента, колеги. Девет и половина! Тоест пет пъти по-висока цена. И кой ще отиде да плати пет пъти по-висока цена и да ползва турския договор (реплика: „Президентът!“), вместо да си внесе каргото през Гърция? Та, колеги, или е изключително аматьорска тази цялата работа, или е една огромна корупционна сделка, с която България още 13 години напред ще плаща репарации. И аз не знам кой министър, аз не знам кой премиер, аз съм убеден, че този договор никой не може нито да го предоговори, нито да го прекрати, защото, поставете се на мястото на директора на „Боташ“ – това също е търговско дружество в Турция, директорът на „Боташ“ е подписал чудесен договор. Всеки ден взима по един милион, влизат в „Боташ“. И това, че „Булгаргаз“ не осчетоводява фактурите, не означава, че този разход го няма. „Булгаргаз“ в момента е като щраус – зарива главата в пясъка и тишина… (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и от народния представител Тошко Йорданов.) Само че, само че това, че „Булгаргаз“ е като щраус със зарита глава в пясъка, не означава, че всеки ден не вървят по един милион. И понеже не осчетоводявали фактурите, не ги считат и за загуба, тоест, разбирате ли? Като заметем фактурите, бутаме фактурите в чекмеджето, няма фактури, не са осчетоводени, няма загуба. „Булгаргаз“ си е добре. Добре си е, ама не си е добре. Той фалира още преди години – този „Булгаргаз“, той е абсолютно декапитализиран. Ако влезе една проверка на компетентните органи в „Булгаргаз“, аз съм сигурен, че те ще подведат директора под отговорност за това, че съгласно Търговския закон той не го е обявил в несъстоятелност. И ще видите – един ден ще дойде дата на несъстоятелност, която ще бъде в рамките на служебните кабинети, които са подписали този „Боташ“. Още с такава дата ще дойде. Та, колеги, пак искам да кажа, за да се чуе много ясно: с договора с „Боташ“ българската енергетика е капитулирала пред Турция, без да сме водили война с тях. Подписали сме пет пъти по-скъп договор от пазарните цени. Пет пъти по-скъп договор!? И, прощавайте, аз не вярвам това да е от глупост и от аматьорщина. Според мен това си е от корупция. България ще продължи да плаща милиарди – над шест милиарда, половин милиард всяка година в следващите 13 години, репарации на Турция, без да е водила война. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Хубавото на това изслушване, е, че, или поне се надявам, да са го гледали в прокуратурата, в КПКОНПИ и в ДАНС, и директно могат да дойдат на изхода да чакат тези тримата вдясно от мен. И тримата! Той – единият, вече е в Европрокуратурата, другите двама – те могат да ги чакат. Защо? Първо, не е работа на служебните правителства да сключват подобни дългосрочни договори – 13-годишен договор, близо 14 години, който задължава България с милиарди, без да бъде уведомено Народното събрание. Да, тогава нямаше Народно събрание, но когато са започнали преговорите, имаше Народно събрание и можеше да се изчака един месец да има ново Народно събрание. Вместо да бъде уведомено Народното събрание, договорът е сключен. Сключен е от този, чието име, като гледам, май само ние споменаваме – служебното правителство на Румен Радев, и отговорността там я носи Румен Радев. Не дамата, която щяла да си изтърве самолета и заради това не подписала договора… Между другото, знаете ли как звучи на българските граждани да излезете и да им го кажете това нещо? Че някой не е подписал договора, който е шеф на „Булгаргаз“, а го е подписал министърът, защото дамата щяла да си изтърве самолета… Ами то това е самолет за четири милиарда! (Смях.) С инфлацията е самолет за шест милиарда. Ами то на Тръмп новият самолет е по-евтин! (Смях.) А не можеше ли да изчака? Ами да го задържим този самолет, като ще плащаме шест милиарда за тази работа, дамата да си подпише договора? (Реплика: „Можеше и с катамаран да се прибере!“) Можеше и с катамаран, точно така. Опции много от Турция – човек да се прибере.

Същата работа като с F-16!

Изключително… И тук Делян Добрев не беше прав. И не беше прав не защото не спомена като далавера на… като енергиен проект пропусна да спомене Турски поток, не беше прав заради друго, защото това е или аматьорско изпълнение, или корупционно, или аматьорска корупция. И да Ви кажа, тази сутрин мислех, че е по-скоро аматьорско, обаче сега, като слушах, си е чиста аматьорска корупция. Как е възможно този договор да влезе в Министерския съвет и нито едно от министерствата хабер да си нямат какво има в този договор? Как е възможно? И да подписват като селски кметове – фрас подпис. Как е възможно това нещо? За милиарди долари?! Кое е това правителство, което подписва за милиарди долари, без предварително всяко от министерствата да даде становище? Кое е това правителство? И какво се случва тогава, когато нещо подобно стане, какво се случва с отговорните – те стоят и нагло раздават правосъдие пред българския народ от трибуната на Народното събрание или си поемат отговорността? Как се поема отговорността? Започнах с нея в началото – поема се, като съответните институции се задействат. Това нещо не го виждаме в момента, но трябва да сме откровени. Тези хора – тези тримата вдясно от мен (реплика: „И ти!“), те по никакъв начин не играят самостоятелно в тази работа. Самият президент се похвали, че той се е договорил за това с Ердоган. И това е публично изявление на президента Румен Радев. Сега какво трябва да направи президентът? Да излезе и да каже: да, аз казах на шефката на „Булгаргаз“ да си изтърве самолета. Или: да, аз им казах това да мине на Министерския съвет, без всяко от министерствата да прегледа този договор и да вземе ясно становище. И тук президентът дължи отговор на българския народ заради загубени милиарди, и не само защото става дума за Турция, и не само защото това е аматьорско изпълнение, най-вероятно, защото е аматьорско корупционно изпълнение, което е вървяло с комисиони. Кой е взел комисионите, ще трябва други хора да разкажат, но те ще трябва да ни разкажат, за да го знаем. Има и друго предателство тук обаче, и това е достъпът до българската мрежа, който се предоставя на „Боташ“. И не са ни виновни „Боташ“. „Боташ“ си гледат техния търговски интерес. Ние като българи сме си предали страната, предали страната с този договор. Ние като българи сме направили така, че да губим, без да има никакъв смисъл ние да внасяме този природен газ. И тогава си спомням как в Енергийната комисия се учудихме, когато разбрахме, че България е сключила подобен договор, без да има нужда от тези количества. Учудихме се! Между другото, тук ще се обърна към господин Добрев, както един ден в стаята му, мисля, че Вашата, господин Добрев, дойде същият този министър Росен Христов, и каза: имаме голям проблем с ПАВЕЦ „Чаира“, но ще го възстановим. Трябват ни 3 млрд. лв. Помните ли го това? Три милиарда! В момента ПАВЕЦ „Чаира“ ще бъде възстановен за една петнадесета от тази сума. Вие се сетете – от тези 3 млрд. лв., има свидетели на тази среща, вие се сетете сега – от тези 3 млрд. лв. кой по веригата колко ще си разпредели? Това е национално отговорно поведение ли? Това ли е българският държавник, който ми говори за евроатлантизъм? Знаете ли какво е това? Това е човекът, с чийто подпис ние предоставяме възможност на Русия да вкарва природен газ в България. Как? Турция се превърна в хъб за метан. Давайки възможност на „Боташ“ за пълен достъп до българската газопреносна система, единственото, което ние правим, е да предоставим на Русия възможност за пълен достъп до българските клиенти, за пълен достъп до европейските клиенти. Нещо, точно срещу което беше уж голямата борба.

И не на последно място, завършвам, госпожо Председател, трябва да бъде изяснена ролята на президента Радев и на Ердоган. Какви са били договорките и за какво става дума? Защото това е много по-голямо от това, което ни изглежда в момента. И не става дума за изпуснатия самолет от дамата вдясно. Благодаря Ви.

Дайте ѝ думата на госпожа Златева.

Госпожо Председател, знам, че не е по процедурата, но държа да направя едно уточнение. Няма как да си изпусна самолета на 24 декември, защото на 24 декември съм била в София. На 23 декември съм се прибрала от Истанбул, а на 24 не съм била там, била съм в София. Не съм изпускала самолета. (Народният представител Йордан Тодоров излиза на трибуната, искайки процедура.)

Не Ви разбрах в мотивите: на кое да го сложа и кое да сложа изобщо?

Процедурата ми е по начина на водене, госпожо Киселова. Моля Ви да не допускате отново това нагло поведение на хората, които са изслушвани в момента, защото това е обида към цялото ни общество. Това не е просто обида към народните представители тук в залата. Станахме свидетели, между другото, на пълен фарс – на задочните престрелки между ГЕРБ и президента, които се прехвърлиха в Народното събрание като изслушване във връзка с договора за „Боташ“. Между другото, е изключително жалко да гледаме как политиците си прехвърлят, в случая конкретно ГЕРБ и президента, си прехвърлят…

…вината едни други, госпожо Председател. В крайна сметка жалкото е за народа, който ще плати тези 4 – 5 милиарда лева, които трябва да бъдат платени. Вече беше признато и от останалите политически сили. Ние сме го казвали неведнъж, но беше признато от останалите политически сили, че просто няма как да бъде предоговорен един такъв договор. Аз съм го казвал няколко пъти.

Така че поне имайте малко срам от това, което сте направили, и спрете да се държите нагло. Никой не го интересува кой кога си е хванал самолета или кой кога е щял да си изпусне самолета. Става въпрос за четири милиарда. И Вие излизате тук и обяснявате кога Ви е бил полетът. Вие сериозно ли говорите?

Към Вас, госпожо Председател, не го допускайте това нещо да става, защото наистина жалкото е за хората, които накрая ще трябва да платят тези пари, независимо по какъв начин. Нека никой да не си мисли, че ако не ползва природен газ в къщи за отопление или за нещо друго, не плаща. Напротив. Плащате, защото бизнесът използва природен газ, а тази цена се прехвърля върху цената на крайните стоки, които всеки един от нас използва.

Не, не изразявам отношение. Казвам какво се случва в момента.

И аз Ви благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Мирчев беше много прав преди малко, когато каза, че България и българският интерес е предаден. Само че в тази сфера, за която става дума, той не е предаден с договора с „Боташ“, а по-рано – именно когато българските управляващи взеха решение да следват безпрекословно политиката на прекъсване на всякакви отношения с Русия. Естествено, ясно е, че този договор ощетява страната много. Ясно е, че служебният кабинет не е трябвало да сключва такива договори с такъв голям срок, но този служебен министър тогава – господин Христов, правеше и други глупости. Аз си спомням как се разхождаше в старата сграда на парламента с една карта на терените на „Мини Марица-изток“, които бяха с различни цветове и бяха готови за продаване. Добре, че тогава от ВЪЗРАЖДАНЕ спряхме това с едно решение на Народното събрание. Така че нищо изненадващо няма в това. Не си говорихме обаче досега за причината. А причината е, че и децата знаят, че за България икономически и финансово е най-изгодно да внася руски газ. Това го знаят и децата. Смятам, че енергийните експерти, доколкото са такива тук около нас, са наясно с това. И колкото и да говорят, че ставало дума за физика, ставало дума за тръби, ставало дума за самолети, за коли и така нататък – става дума за политика на най-високо ниво. Българският интерес е да внася най-изгодния газ. Това е руският газ. В един момент това ще се случи отново, защото минаха изборите в Щатите и виждаме, че например от ГЕРБ вече не говорят как Русия ще бъде победена. Скоро ще спрат да говорят и от ПП-ДБ, че Русия ще бъде победена. Войната ще свърши в един момент и всичко ще си дойде по местата. Трябва да дойдат политици в България, които имат национално отговорно поведение, такова, каквото ние имаме – последователно, и за щастие, такова, каквото имаме като примери вече и в Унгария, в Словакия, съвсем скоро и в Румъния и разбира се, надяваме се, в България в близко бъдеще. Дотогава ще плащаме по един милион на ден на Турция, ще платим над четири милиарда за десетина години, и дотогава, докато нямаме национално отговорни политици във властта, вместо да търгуваме с нашия братски народ и държава – Руската федерация, ние ще сме заложници на Турция, на Ердоган. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Господин Министър, колеги и изслушвани лица! Интересно изслушване наистина, в което изслушване обаче броди един призрак в залата, който мисля, че всички го виждат. Този призрак си има тук процесуален представител. Така – с хубав тен, малко излишно самочувствие, който се държи супернагло и арогантно, но не към народните представители, които за разлика от него са избрани. Той е избиран само от един човек, всички знаем кой е. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Кой? Кой? Кой?“) Ще стигнем и до този въпрос – кой. Мисля, че тук всички знаят отговора – стоящите вдясно от мен. Но се държи нагло и арогантно с всички онези български граждани, които всеки ден трябва да плащат милион и нещо заради някаква хрумка конкретно на един човек. Не ми се мисли тези пари, тези над четири милиарда, които ще стигнат до пет и половина – по съвсем реални сметки на министъра, за какво друго можеха да бъдат използвани? Колко детски градини можеше да се построят? Колко социални проекти можеше да се направят? Колко пенсии на хора в затруднено положение можеше да се вдигнат или да се помогне на хора, които са в енергийна или транспортна бедност? Обаче тук някак си не се интересуват. Ясно е, че Вие тримата няма да уличите себе си в престъпление. Това е напълно разбираемо, но искам да Ви уверя, че ние много добре знаем как са се случили нещата. Искам да Ви уверя, че много добре цяла България знае как се е случил този договор. И наистина не разбираме ние – от „ДПС – Ново начало“, защо Вие тук прикривате главата на тази организирана престъпна група. Съвсем официално Ви призовавам да си свалите от плещите този товар и тази отговорност, която днес разбрахме от изслушването къде е. Тук министър да подписва от името на търговско дружество – всеки друг в тази зала е наясно къде щеше да бъде днес. Но Ви призоваваме още веднъж да си свалите от плещите тази отговорност, да си кажете всичко, това което така или иначе знаем, и съвсем ясно да си посочите главата на тази организирана престъпна група, която ограби българските граждани по този брутален начин. Имате шанса още. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ситуацията наистина е абсурдна. Сега всички ние сме се вторачили върху тези хора, които дойдоха да отговорят конкретно на въпросите ни, но нека да се замислим защо стигнахме дотук. Уважаеми дами и господа народни представители, всичко това се дължи на тези четири години политическо безвремие. Защото ние позволихме на служебни правителства да сключват договори, не толкова по тяхна вина, а главно и заради наша вина. Защото, улисани от хвърлянето на кал един по друг, от липсата на политически диалог, от липсата на държавническо мислене, ние четири години не намерихме куража да си подадем ръка в името на страната. И сега, когато ни се обяснява, че трябвало да се направят икономически анализи за бъдещето – да, наистина трябва да има, но те трябва да се направят от редовни правителства. Само че ние, всички ние в тази зала от отделните политически сили изгубихме на държавата четири години. И този договор с „Боташ“ няма да е може би единственият негативен ефект. Ще има един негативен ефект и върху образованието, и върху здравеопазването, и върху доклада, който вчера излезе на УНИЦЕФ, че две трети от 15-годишните деца днес са функционално неграмотни, защото преди четири години те са били на 11 години, защото ние се занимавахме единствено и само с партийните си интереси, без да мислим за държавните интереси. И когато има служебен кабинет след служебен кабинет, след служебен кабинет, ето го резултата. Така че няма в момента какво да се учудваме. Да, налице е един договор, който отвсякъде, както и да го погледнем, на този етап е изцяло не в интерес на държавата. И оттук нататък трябва да разберем какво да правим, макар че и господин Малинов, и господин Станков ходят в Турция, опитват се да го предоговорят, но уви, това не се случва. Защо? Защото ние знаем, че България вече е поела ангажимент, защото едно служебно правителство е решило, че ще оправят страната. Това наистина е абсурдно. Аз разбирам изцяло Деница Златева като директор на „Булгаргаз“, че не е участвала изцяло във всички преговори, че е имала предложения, които не са били чути, не ѝ е било взето мнението, че са договорени повече количества, отколкото на „Булгаргаз“ е било необходимо, но това вече не е наша работа. Това е работа именно на конкретните органи, които трябва да се произнесат по тази тема. Защото наистина е странно, че дори и Министерският съвет, доколкото знам, Министерството на финансите гласуват с особено мнение. Дали и как е представен целият договор, аз не мога да кажа, тук хората могат да го кажат. Как така министърът на енергетиката подписва договор вместо директора на „Булгаргаз“ или го парафира? Наистина това са някакви абсурдни неща, но това се случва благодарение именно на тази политическа криза и на тази безтегловност, в която беше изправена държавата и всеки, който вземеше някакъв пост, вече се мислеше за спасител. Хубаво е сега, че имаме редовен кабинет, макар и с партии, с които бяхме противници, с които не си говорехме, и опоненти – в името на държавата си подадохме ръка. Все още има място и за други желаещи, които мислят преди партийното си его за държавния интерес. Но, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на енергетиката Станков, има нещо, което мен ме притеснява, и затова ще помоля за един сериозен анализ – юридически анализ, от страна на Министерството на енергетиката, защото, уважаеми дами и господа, с влошаване на финансовото състояние на „Булгаргаз“ може да изникне един много сериозен проблем. Дано не съм прав! Дано просто да е едно мое лично притеснение и да се окаже, че не е така, защото навремето, когато се подписваше договорът, никой не очакваше, че „Булгаргаз“ може да стигне в едно такова критично за него състояние. Оставям настрана – и тук към колегите от ПП-ДБ, начина, по който се управлява „Топлофикация София“, дълговете, които продължават да растат, заемите, които взимаше „Булгаргаз“ – единият държавен, другият държавно гарантиран, заема от БЕХ, оставям настрана всичко това. Големият въпрос е: какво се случва, уважаеми дами и господа, с договора с азерите? При една изключително негативна ситуация – дано да не се случва с „Булгаргаз“, просто насочвам вниманието, господин Министър – наистина трябва да се предприемат, ако трябва, и предварителни разговори с тях, за да не се окаже така, че нещо, което е добро, хубаво за страната, да бъде окончателно изгубено. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо, Председател. Проведе се едно изключително закъсняло изслушване днес, което, образно казано, беше като немски филм за възрастни от средата на 80-те години на миналия век, където действието се развива на един катамаран в морето и в главната роля – на звездата, беше бившият министър Росен Христов, абсолютно заслужено при това. Фактите са отвратителни. Сключваме договор за много по-голямо количество природен газ, отколкото държавата изобщо потребява. Към онзи момент анализът показва, че не е имало нужда изобщо от подобен договор, тоест ние не сме били в криза, за да сключваме нов договор за газ. Ние сме си имали необходимите подсигурени количества и въпреки всичко се сключва договор за много по-големи количества, отколкото ни трябват. Цената, на която го взимаме, е отвратително висока и не знам дали знаете, но продаваме част от излишните количества в Гърция на по-ниска цена, тоест продаваме си на загуба директно. Един милион загуби на ден! Един милион загуби на ден плащаме българските граждани от нашите пари, всеки божи ден. Едно дружество като „Булгаргаз“, което е било на печалба преди този договор, и то на сериозна печалба – да не забравяме, че от неговите печалби Асен Василиев си връзваше бюджета и плащаше и социални плащания, е докарано практически до фалит. И тук съвсем логично е да има съмнение за корупция, защото не мисля, че човекът, подписал договора от името на тантаровското дружество, в лично качество е луд или има нужда от психическо освидетелстване. Мисля, че е нормален. И тогава по принципа на бръснача на Окам – най-простото обяснение е вярно, най-вероятно е най-вярно – че става дума за отвратителна корупционна схема. И сега, тъй като всеки може да смята елементарно и не е расъл в саксия: на 4 милиарда колко са 10%? 400 милиона! Айде да прием, че не са 10%, а са 5% – колко са? 200 милиона! Да приемем, че той е глупав, но скромен, или те са били глупави, но скромни – теоретично, и са решили да е 1%. 40 милиона! Ако прокуратурата не се задейства, ще си заслужава всички съмнения, които има към нея. Защото наблюдаваме как прокуратурата се задейства бясно за доста по-маловажни престъпления или нарушения, включително и за хора в тази зала – не че не са ги извършили, но ако ги сравните с тази корупционна щуротия, тоест то не е щуротия, а с тази корупционна алчност вероятно, необяснимо е защо изобщо в момента провеждаме изслушването, тъй като би трябвало човекът, който изслушваме, ако се направят всичките проверки, да не може да го изслушваме, защото ще е някъде, където не можем да го извадим да го питаме. Ние не можем да влияем на прокуратурата, защото има разделение на властите, но можем да отправяме апели. Надявам се временно изпълняващият длъжността главен прокурор най-накрая да направи нещо, което е полезно за държавата, и да разследва това, което направи служебният кабинет на Румен Радев с всички, които са участвали вътре, защото щетата за държавата е доказуема, ясна, видима и ни се стоварва всеки божи ден на главите.

Слушах внимателно въпросите и останах с впечатление, че това е политически трибунал с цел да се премахне бъдещ конкурент. На това ми заприлича, не ми заприлича, че се търси някаква истина. Няма как един договор да е на загуба, ако не се използва, но виждам, че тук много хора в Народното събрание се упражняват. Как се упражняват? Упражняват се по някакъв начин в икономически разсъждения или разсъждават по какъв начин да печели държавата, ама тя 35 години е само на загуба, и то Вие сте хората, които сте били в управлението. Аз досега не съм видял един път да се спечели от нещо. Говорих преди изборите с настоящ депутат от БСП и го питах защо не може АЕЦ „Белене“ да се построи и той ми отговори: „ами, защото няма далавера, няма пари в АЕЦ „Белене“, издрусана е“. (Шум и реплики.) Сега явно са излезли някакви нови обстоятелства, които са направили така, че да се строи АЕЦ „Белене“, но мисля, че тук единственото, за което много хора ги е яд, е, че те не са подписали този договор – според тях те да вземат комисионата, защото, знайте, че един човек говори спрямо своето мислене. Заради ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ се наложи спешно да се мисли за договор как да се подсигури българският газ, защото в едни такива форсмажорни обстоятелства, още помня – аз бях един от хората, които протестираха срещу това явно включване да заемаме позиция, при положение че ние нямаме пари. Тодор Живков едно време много хубаво казваше: „Не може да вземате решения, като нямате пари.“ И всички хора, които тогава спечелиха от Военнопромишления комплекс, го направиха за сметка на енергетиката, а в енергетиката няма да говорим колко губим от ветрогенератори, соларни панели, обезлюдяване на цели райони, няма да говорим за такива политически екзекуции, които се правят постоянно на всеки един, който мисли различно. И тук да се говори, че Народното събрание е висш орган, а в същия момент да се държим като животни… Първо Вие уважавайте органа Народно събрание и тогава очаквайте и хората, които са тук, и те да го уважават. Видяхме преди време такива политически екзекуции от Народното събрание с Комисията за Исторически парк, после с Конституционния съд, когато трябваше да влезе партия ВЕЛИЧИЕ. Сега виждаме пак една заигравка с това защо президентът е казал нещо, което е неудобно за най-големите крадци в новата история на България – и това са сегашните управляващи, тези, които са управлявали. За 13 години ние губим 1300 милиарда от това, че управляват тези хора, а Вие сте тръгнали да говорите за един неизползван договор. Аз съм сигурен, че тези хора, когато са заложили икономически растеж, са вярвали, че България ще просперира, каквито и бяха думите на тогавашното правителство, но кой да предполага, че в управлението ще влязат Делян Пеевски и Бойко Борисов и те ще сринат тотално държавата – с 20% е по малка събираемостта на данъците в момента, а скоро ще стане с 50%. След 4 години благодарение на тази управляваща коалиция, съм сигурен, че ще трябва да закрием държавата, ако продължават нещата по този начин. Токът на българите е скъп благодарение на всички кражби, които се извършиха последните години в енергийната система. Не може да ги виним от един договор, че токът или газът са скъпи. Подписваме договор за нови реактори, без въобще да се проверява нищо – планове, всяко едно нещо се подписва, когато е изгодно и когато някой друг е казал. Когато обаче трябва да се защити българският интерес, разделяме на проруски и прозападно настроени, за да може по някакъв начин да се обясни на избирателя защо ще се подпише нещо, което е неизгодно за него. Започнете да мислите пробългарски. Аз мога да кажа, че останах удовлетворен от чутото, и наистина смятам, че проблемите са вътре в сегашното управление. Това го вижда целият български народ. И това, че Вие се стремите да изместите огромните кражби и Вие да сте като прокурори… Тук има бивш министър на вътрешните работи – така ли се разследва, така ли бързо се дават доказателства, така ли е становището, за да осъдим даден човек? А прокуратурата всички знаем на кой е, полицията знаем на кой е. Ако ДАНС разследва някой, аз по-скоро съм готов да вярвам на човека, който е разследван, отколкото на ДАНС. Едно нещо няма нормално, което те да са направили. Националната сигурност е смазана! Службите въобще не работят! Срам за полицията! Срам! Срам и за всеки съд и прокуратура! Те са на едни мафиоти, които са безобразни и…

…Вие в момента си играете по всякакъв начин как да си изперете имиджа, защото Ви е страх да не влезе някой да Ви отнесе. Никой няма да се предпази от цунамито, вярвайте ми. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците със сигнатура № 51-554-01-74, внесен от народния представител Младен Шишков и група народни представители на 26 март 2025 г. На заседание, проведено на 10 април 2025 г., Комисията по околната среда и водите разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. На заседанието присъстваха: представители на Министерството на околната среда и водите: господин Атанас Костадинов – заместник-министър, господин Виктор Атанасов – заместник-министър, госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“, и госпожа Елеонора Юрукова – директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“; представител от Министерството на здравеопазването: господин Илия Тасев – директор на дирекция „ Обществено здраве“; представител от Сдружение „Център за зелен растеж“: господин Методи Митев – председател на Управителния съвет на Сдружението; представители от НСОРБ: госпожа Силвия Георгиева – изпълнителен директор, и госпожа Десислава Стойкова – юрисконсулт; представител от Политическа партия МЕЧ: господин Пламен Петков – народен представител; представител от Политическа партия ВЕЛИЧИЕ – госпожа Красимира Нинова-Катинчарова. Законопроект № 51-554-01-74 беше представен от господин Шишков, който посочи, че с него се цели да се разширят и допълнят наказателноправните норми, уреждащи управлението на отпадъците, като се дава възможност на кметовете да налагат по-широк кръг санкции, така че да могат да изпълняват своите задължения, за които носят отговорност. Той допълни, че между първо и второ гласуване каквото е необходимо, ще бъде прецизирано, за да може да бъдат максимално изчистени текстовете. Представителят от Министерството на околната среда и водите заместник-министър Виктор Атанасов изрази пълната подкрепа на МОСВ по отношение на Законопроекта. Госпожа Силвия Георгиева – изпълнителен директор на НСОРБ, също изложи от името на представляваното от нея сдружение пълна подкрепа на предложените текстове. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В дебатите участие взеха народните представители Байрам Байрам, Младен Шишков, Иван Белчев, Даниел Петров, Хюсни Адем и Биляна Иванова. По отношение на внесения от Младен Шишков и група народни представители законопроект са постъпили писмени становища от Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването и Националното сдружение на общините в Република България, с които горецитираните институции принципно подкрепят така внесения законопроект, като предлагат корекции и допълнения в отделните негови части. В резултат на проведеното обсъждане с 12 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по околната среда и водите подкрепя Законопроекта и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 51-554-01-74, внесен от Младен Шишков и група народни представители на 26 март 2025 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 51-554-01-74, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 26 март 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 май 2025 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 51-554-01-74, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 26 март 2025 г. От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Младен Шишков, който посочи, че с него се цели да се запълни празнота в Закона за управление на отпадъците, която създава условия за генериране на незаконни сметища. Той отбеляза, че с Проекта на закон се създава възможност за кметовете на общини да установяват и наказват причинителите на различни замърсявания и да прилагат по-ефикасно политиката за поддържане на чистотата на територията на общините. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Цветан Енчев, Ивелин Михайлов, Росица Кирова, Виолета Комитова, Младен Шишков, Стела Николова, Исмаил Осман, Валери Лачовски, Красимир Терзиев, Ремзи Осман, Андрей Цеков и Николай Нанков. Народните представители Цветан Енчев, Росица Кирова, Валери Лачовски, Красимир Терзиев, Ремзи Осман, Андрей Цеков и Николай Нанков заявиха своята подкрепа за Законопроекта, като се обединиха около становището, че предложените промени са необходими, тъй като с тях се създава законова възможност за кметовете на общини да налагат санкции за изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани сметища на територията на съответната община. Народните представители подкрепиха и предложението за разширяване на кръга нарушения, които да могат да се установяват и с актове на длъжностни лица, определени от кмета на съответната община, които до този момент са установявани само с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица. Народният представител Ивелин Михайлов изрази отрицателно становище за Законопроекта, като посочи, че предложените изменения няма да решат нито един проблем с незаконните сметища. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 51-554-01-74, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 26 март 2025 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Мотивите за внасяне на този законопроект бяха изчетени от колегите от съответните комисии. Съвсем накратко бих искал да Ви запозная с тях. Основната причина за внасяне на този законопроект е това, че особено през последните може би три-четири години ставаме свидетели на все повече и по-големи незаконни, нерегламентирани сметища основно в покрайнините на населените места в страната. Причините са многопластови – няма как да ги обсъдим в едно заседание или в един законопроект. Една от тях е това, че преди около четири години, в началото на 2021 г., Административният съд отмени наредбата на Столичния общински съвет, като прекрати възможността кметът или упълномощено от него лице да издават наказателни постановления. Според Съда в Закона няма делегирано право Общинският съвет да приема наредба, с която да налага наказателни постановления. Всъщност целта на този законопроект е точно тази – да запълним този вакуум, защото след отмяната на наредбата на Столичния общински съвет последва вълна от отмени на редица общини и на практика по този начин се блокира работата на всички кметове в страната. Към настоящия момент кметовете нямат възможност да глобяват, както казахме, по немалко нарушения, особено свързани с чистотата на населените места, с въпроси от местна значимост. Също така нямат право да изискват от собствениците или ползвателите на имоти да поддържат чистотата на имотите си и така нататък. Множество са нарушенията, които биха могли да бъдат изписани в тази наредба. Така че с този законопроект ние целим да делегираме права на кметовете и на общинските съвети съответно, както и с втората част на Законопроекта разширяваме правомощията на кметовете да глобяват по Закона за управление на отпадъците, тъй като в момента те също имат право да глобяват по Закона за управление на отпадъците, но тези възможности са силно ограничени. В Законопроекта предвиждаме още редица видове нарушения, за които да се дадат допълнителни правомощия на кмета. По Законопроекта, както чухте, са внесени положителни становища както от Министерството на околната среда и водите, които дават свои препоръки за допълнителни корекции, които ще бъдат направени между първо и второ гласуване, така и подкрепа от Националното сдружение на общините в Република България, с които, между другото, проведохме една среща преди известно време в Пловдив заедно с МОСВ, с министъра на околната среда и водите, с кметове, където бяха обсъдени детайлно тези проблеми. Те също изразиха подкрепа и препоръки този законопроект да бъде приет, и то възможно най-скоро, защото наистина проблемът със сметищата ескалира всеки ден. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим предложените изменения в Закона за управление на отпадъците, но имаме някои резерви и съображения. Целта на Законопроекта да се възстанови правомощието на кметовете да налагат санкции за замърсяване е разбираема и логична, особено след като това правомощие бе отнето с въпросното решение на ВАС. Няма съмнение, че местната власт трябва да има инструментариум за реален контрол и санкции, за да може ефективно да прилага политиките за чистота на територията си. Но нека бъдем честни – Законът дава тази възможност, но не дава гаранция, че тя ще бъде упражнявана. Тук идва това, от което се притесняваме ние – правомощията се дават, но остават в ръцете на местните власти. Тоест пак стигаме до това – да разчитаме на съвестта на кметовете и техните служители, а опитът ни понякога показва, че контролът по места често е половинчат, а понякога направо си отсъства. Ние вярваме, че проблемът с отпадъците е дълбоко системен, законодателните мерки трябва да бъдат придружени от реални действия, стриктен контрол и отчетност на общинските администрации, както, разбира се, и по-активно участие от страна на гражданите. Ние ще подкрепим Законопроекта, но с ясното съзнание, че това е само първа крачка. Ще направим необходимите промени между първо и второ четене, които да не оставят управлението на отпадъците само на добра воля, а наистина да има доказани резултати. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Петрова, съгласен съм с Вас, че трябва да се увеличи контролът над изхвърлянето на отпадъците, управлението на отпадъците, но Вие не споменахте какви поправки ще направим между първо и второ четене. Ето затова сега ще кажа. В § 2, в т. 3 смятаме, че за да се подобри контролът над управлението на отпадъците, там в правомощията трябва да са включени и кметовете на населени места, и кметовете на районите, тъй като те са избрани от народа. Жителите на тези населени места очакват от тях те да упражняват контрол, очакват от тях те да управляват своите населени места, своите райони достатъчно добре и затова мислим, че те трябва да имат такива правомощия също. Благодаря.

Точно така, господин Шопов – с промените, които ние ще предложим, ще разширим кръга от лица, които да имат правомощия да налагат глоби и санкции на нарушителите. Това, както споменах по-рано, обаче не е гаранция, че кметовете ще бъдат така съвестни и ще изпълняват задълженията си. Мога да дам един, за съжаление, лош пример с областта, от която съм избрана, и с моя роден град Добрич – там управлението на отпадъците е под всякаква критика. Последната клетка на регионалното депо в село Стожер например, което обслужва редица общини, включително община град Добрич, се изчерпва през септември тази година. Въпреки това към началото на пролетта нито е възложено проектиране на нова клетка, нито има оглед на терен. Ясно е, че подобен процес отнема няколко месеца до година, а реално оставащото време до изчерпването на тази клетка е четири месеца. Говори се, че има някакъв план Б за управление на отпадъците там, но и до днес не е ясно какъв е. Тук говорим за услуга, която касае няколко общини, множество договори и вероятно ще претърпим някакви неустойки, и все още няма яснота там как ще бъде избегната кризата с боклука. Още по-притеснително е, че около град Добрич има десетки незаконни сметища, отпадни води се заустват нерегламентирано в деретата, а сигналите до общината просто се игнорират. Не само че не се предприемат действия, но няма дори регистриране на нарушенията. В двора на Спортното училище например, с ясното знание на местната власт, има натрупано незаконно сметище от строителни отпадъци след ремонта. Сградата на ДАИ например разполага със септична яма, но наскоро тази сграда смени своя собственик и парцела под него, така че е въпрос на време тази септична яма да бъде премахната. И там също ще настъпи малка екологична катастрофа. Канализационната система в части от града е в катастрофално състояние заради индустриално замърсяване, но и тук няма санкции, няма контрол. Лично аз съм отправяла множество въпроси, сигнали за депото в Стожер, за незаконни сметища в покрайнините на града, но не съм получила до ден днешен никакъв отговор. На народни представители Общината си позволява да не отговаря. Смятайте, ако граждани подадат сигнал към тази община, колко ще бъде ефективен този сигнал. Затова са и нашите съмнения в този законопроект, че ние ще разширим възможностите на кметовете, но не всеки ще се възползва от тях. И най-добрите намерения, които имаме с тези предложения, просто ще останат на хартия. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, господин Шишков! Аз като човек, който от две години насам се бори за премахване на незаконните сметища в моята област Монтана, ще подкрепя този законопроект на първо гласуване. Считам, че възможността да се налагат санкции във вид на глоби от страна на кметовете на общините за случаите на нерегламентирано превозване, събиране, съхранение и изхвърляне на отпадъци следва да бъдат уредени. Въпросът е да уредим и очертаващата се колизия със случаите, когато се упражнява или следва да се упражнява контрол върху бездействията на общинските кметове, тъй като при техните бездействия са натрупани тези непремахнати незаконни сметища, които стоят с месеци и с години. Аз тук имам едно решение след поредица от подадени от мен сигнали, влязло в сила Решение от 24 март 2025 г. на Административния съд – Монтана, по дело № 822/2025 г. – кметът на Монтана от ГЕРБ-СДС е глобен с три хиляди лева глоба за бездействие и непремахване след дадени предписания на незаконно сметище. Това трябва да уредим! Защото, от една страна, общинските кметове ще налагат глоби на лица, които изхвърлят – добре, обаче какво правим при непремахването в срок? Това трябва според мен да се уреди също в Закона с предложения между първо и второ гласуване.

Господин Петров, слушах Ви внимателно и си записвах, но не чух да давате допълнителни мерки и идеи как да продължи борбата с тези сметища и кметовете да получат, в смисъл да получават и по-големи санкции. Така че моля да си доразвиете темата.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, господин Шишков! Редно е да се направят предложения между първо и второ гласуване. Защо? Защото и Вие сте прав, когато посочихте съдебната практика на административните съдилища, че всъщност в този чл. 22 е уредено какво трябва да съдържа тази наредба, но не е уредена възможността за осъществяване на административнонаказателно производство, не просто за наказателно постановление за издаване на акт за установяване на административно нарушение. По сегашния ред кметът или длъжностно лице от общината, може да направи един протокол и ги препраща към РИОСВ-тата. Така че в ал. 8 според мен, поне личното ми виждане е такова, трябва да я допълним, да я направим много по-обемна, ако трябва дори и с точки, за да уредим по-подробно административнонаказателната процедура, която ще извършва кметът на общината, евентуално кметът на населеното място. И още нещо, което според мен убягва на вносителите. Знаете ли защо има толкова много незаконни сметища и защо те продължават? Защото в чл. 126 и следващите членове, там са уредени ПАМ – принудителните административни мерки, но няма уредена възможност на органа, на който ние искаме да му дадем правомощия да дава глоби, парични санкции и глоби, да издава такива принудителни административни мерки под формата на временно спиране на движение на МПС-то, и да кажем, санкция отнемане на това МПС, защото аз лично от две години – аз проверих, подал съм 67 сигнала за 67 сметища към РИОСВ – Монтана, общо за последните две години, но никога не съм виждал човек с една лопата да изхвърля. Винаги става или с камион – даже съм подавал сигнали за това нещо и в прокуратурата с номерата на камионите, с каруца, с лек автомобил. Даже наскоро – имам такава снимка, мога да Ви покажа как празни бутилки от минерална вода се изхвърлят с джип. И може би, ако ние предвидим и такива принудителни административни мерки да могат да бъдат налагани също в този случай, с глобения кмет на Монтана, който Ви казах, може би огромното количество боклук нямаше да бъде изхвърляно от голяма гондола с регистрационен номер М 1199 АР, защото тя ще бъде временно иззета. И да ги питам тогава как тези, да кажем, ако са строителна фирма, как в последващ път ще изхвърлят?! Така че това трябва да го направим. На следващо място, не виждам председателя на водещата комисия, но редно е да изискваме становища от административните съдилища. Защо? Защото не искаме да създадем една нова административнонаказателна процедура, която, знаете и Вие, господин Шишков, 99% от наказателните послания ще бъдат обжалвани в съда – първо районен, после административен. Редно е да изискваме за второ гласуване становища от административните съдилища, даже има – да Ви кажа, една Асоциация на българските административни съдии, над 200 съдии членуват в нея, хубаво е да ни даде становище как те ще правораздават, когато ние дадем това правомощие на кметовете, дали ще продължава тази практика, която е досега, да казва, че понеже в чл. 22...

Последно изречение. Понеже в тази наредба не е уредена такава възможност, ние ще отменяме актове. Това е важно – като искаме да направим нещо, да видим как ще бъде възприето после от съда, за да го направим бетон, и като има санкция, да не може да падне в съда, както не е паднала тази – на кмета на Монтана.

Уважаеми, господин Председател, колеги народни представители! Предлаганите промени в Закона за управление на отпадъците, за съжаление, това, което чухме от доклада на Комисията, представя Законопроекта като един технически инструмент за разширяване правомощията на кметовете относно техните възможности да санкционират при нарушения, които са свързани с управлението на отпадъците. Цитира се някаква институционална подкрепа от страна на Министерството на околната среда и водите, на Здравното министерство и така нататък и регионалните инспекции по околната среда и на водите. Но този законопроект не решава въпроса с кризата, по-точно екокатастрофата, в която се намираме, по повод превръщането на една десета от територията на България в едно нерегламентирано сметище. Тази божествена земя, която обитаваме с Вас, е превърната в гнойна язва благодарение на липсата на капацитет у властта да управлява този процес. И тук не говорим за това, че няма законова рамка, правна, достатъчно добра, тя си има своите недостатъци, разбира се, но тя може да работи, ако властта не упражняваше тези правомощия избирателно. Това е темата и на вота на недоверие към правителството, който ВЕЛИЧИЕ подготвя. Ние имаме възможността, законът го е дал това като възможност, но тя не се използва пълноценно. И най-лошото е, че се използва избирателно. Ето как неусетно за последните години България се превърна в сметище. И сякаш нашите боклуци не са ни достатъчни, ами сме взели и боклуците на Европа, за да ги складираме, да ги горим. Няма никаква култура у българските граждани по отношение на това къде могат, защо не могат, къде не могат да изхвърлят боклука си. И сега, когато този закон, в неговата кратка част с промени, дава възможност на кметовете да налагат санкции, ние им връчваме една власт, която те отново могат да използват избирателно. Вие прокламирате, рекламирате промените като усилване на местния контрол, но по същество това представлява опит за административна подмяна на държавния надзор със средствата на местната принуда. Това се случва без реформа в системата и без реална екологична стратегия за решаването на големия проблем, и то неговото принципно решаване. Това е законодателна абдикация, извинявайте, която прехвърля отговорността върху кметовете без ресурс, без отчетност и без гаранции за правата на гражданите. Като дадете нови правомощия на кметовете да глобяват, не се въвежда ясен механизъм за контрол, за обжалване и за независим надзор. Не е предвидено съгласуване с прокуратурата, с регионалните инспекции по околната среда и водите или с контролните органи на Министерството на околната среда и водите. Това отваря врата за произвол и за репресии. Това е и едно опасно делегиране на репресивна власт под прикритието на екологични цели. Нека да Ви дам пример какво се случва в момента, когато и без това има всички възможности този процес да бъде управляван, и то по нормите на съществуващия закон за управление на отпадъците. Един камион със строителни отпадъци плаща 102 лв. на тон без ДДС, когато трябва да бъде изхвърлен отпадъкът на регламентирано сметище. Когато тази дестинация се избере да е друга, тоест някъде в природата, се плаща по 200 лв. на един камион, а не 2200, както би трябвало да бъде. И местните кметове точно си затварят очите за това. Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите държат в послушание такива кметове. Те имат целия инструментариум да ги накажат, като им зададат наказателно постановление, но на послушните кметове, верни на управляващите, такива глоби не се налагат. Налагат се от време на време глоби към кметове, които са опозиционни или които не са послушни. Вече сме говорили за това хиляди пъти, че заобикалянето на закона и избягването на плащане на такси формира един сив паричен поток, който се използва в изборната икономика. И ако Вие не го признаете на глас, го знаете вътрешно, със сигурност. Законопроектът не предвижда централизирана база данни за незаконните сметища. Само активистите и доброволците на ВЕЛИЧИЕ до момента са регистрирали близо осем хиляди такива. И това са само официално подадените. Има още толкова много, които просто не смогваме да подадем. И знаете ли, имаме молба от регионалните инспекции, които казват: спрете, системата блокира. Спрете, защото не можем да смогваме да обработваме сигналите. И знаете ли, че имаме по-малко от 5% реакция, по-малко от 5% почистени сметища от тези, които вече сме подали официално? В София нямаме реакция изобщо. А в София до момента са 900 подадени, регистрирани сигнала. И няма реакция по тях.

Питайте кмета, нали се оплаквахте от Фандъкова!

Ние сме против този законопроект, защото той не решава, а изкривява проблема с отпадъците. Той въвежда възможност и за санкции без контрол и без да се създаде устойчива система за управление. Прехвърля се вина върху местните власти, които нямат нито инструментариума, но имат политическия натиск, инструмента за политически натиск. Тези промени не решават това. Това не е закон за чистотата, това е закон за институционалното бягство от отговорност. Вместо това трябва да се мисли за цялостен план за управление на отпадъците с участието на Министерството на околната среда и водите, регионалните инспекции, граждански организации трябва да се включат там. Трябва да се въведе държавен регистър на замърсените терени и нарушителите, който да е достъпен публично. Трябва да се засили отчетността на концесионерите, фирмите, и не само – и на гражданите. Ние няма да подкрепим тези промени и смятаме, че към този въпрос се подхожда частично, непълно и това няма да доведе до никакво положително развитие на екокатастрофата по отношение на нерегламентираните сметища. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаема госпожо Катинчарова, така както в Комисията направих реплика на Вашия лидер, така се налага да направя реплика и на Вас. Обсъждаме законопроект, не обсъждаме глобалната политика в областта на околната среда и водите. Този законопроект, както вносителят беше така добър да Ви изясни на два пъти, а и от докладите стана ясно, цели да преодолее една празнота. Досега кметовете на общини нямаха възможност да налагат санкции за нерегламентирани сметища и за изхвърляне на неправилни места и не такива, които са регламентирани по закон. Обичният господин Петров Ви обърна внимание за кмета на Монтана. Кметът на Монтана е санкциониран от РИОСВ, съответно има съдебно дело. Не знам дали обърнахте внимание, че той много ясно Ви обясни от коя политическа партия е и съответно, че му е наложена санкция, която е влязла в сила. Хубаво е да слушате внимателно и да знаете, че нещата, за които говорите, освен политика имат и технически измерения. Ако търсите решение на този проблем, е хубаво да подкрепите законопроекта с ясното съзнание, че между първо и второ четене могат да се правят предложения. Ние от Политическа партия „Движение за права и свободи – Ново начало“ ще направим своите предложения, с които смятаме, че до голяма степен ще подпомогнем развитието на този процес и по един или друг начин ще успеем да се справим със съществуването на незаконните сметища. Безспорен е фактът, че се депонира на нерегламентирани места. Безспорен е фактът, че има бум на такива сметища и това е благодарение на падналата наредба и на невъзможността на органите на местната власт да санкционират, съответно да глобяват и да преустановяват такива нарушения. Всичко, което се прави в момента, е да се констатира това сметище, РИОСВ да наложи акт на кмета и кметът да заминава да чисти. От нас зависи и от Вас, разбира се, ако желаете, да се включите освен в приказките, да се включите със законодателни предложения и текстове, за което ще Ви бъдем изключително задължени, защото за нас също е интересно да видим освен приказки дали ще напишете нещо черно на бяло, което да допринесе за преодоляването на проблема с нерегламентираните сметища, да дадем възможност на местните власти да санкционират, съответно да контролират, и да направим така, че те да имат и финансови възможности за премахване на тези незаконни сметища. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Катинчарова, аз разбирам Вашата теза. За Вас това е тема, както казахте, подготвяте вот на недоверие, който, доколкото разбирам, не е подкрепен от колегите, и трябва да си кажете това, което имате да казвате. Съвсем разбираемо е. Само че този законопроект, както казах в началото, още няколко пъти го повторих след това, той не решава всички проблеми. Никой не живее със съзнанието, че като го приемем, от утре вече няма да има сметища, както Вие се опитвате, между другото, да ни убедите. Освен това, доколкото разбирам, от началото на годината има подадени 3755 сигнала за незаконни сметища, като 3355 от тях са от политическа партия. Ако отнемем тази възможност да подавате сигнали, не знам каква ще Ви бъде темата. Може би това е причината да не подкрепите този законопроект. Това в рамките на шегата го казвам, разбира се. Сега, сериозно. По отношение на това, което казахте, за кметовете. Всъщност от всичко, което казахте, голяма част от тезите Ви бяха абсолютно несъстоятелни, с цялото ми уважение към Вас. Включително не можахме да разберем каква е идеята прокуратурата да бъде съгласувателен орган по налагането на тези санкции. Но искам да зачета от началото на годината кои кметове – запишете си някъде кои кметове са глобени. Това са кметовете на: Гърмен, община Кресна, Хаджидимово, Петрич, Враца, село Трайково, село Рабиша, Калояново, Асеновград, Садово, Марица, Първомай, кметовете на район „Красна поляна“, район „Сердика“ и Дупница, както и Ивайловград. Не знам колко са удобни или неудобни тези кметове, но това са кметовете, на които е наложена глоба от началото на годината, само за тази година. Така че и тази теза, която преди малко коментирахте, е абсолютно несъстоятелна. Моля Ви да се придържате все пак към темата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Катинчарова, аз съм изненадан от това, че Вие няма да подкрепите този законопроект. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме подкрепяли законопроекти на абсолютно всички политически партии в това Народно събрание, които считаме, че са добри. Настоящият законопроект също смятаме, че ще реши част от проблемите със сметищата. Друг е въпросът, че трябваше да бъде предложен от Министерския съвет, за да има по-широко обществено обсъждане, но така или иначе ние ще се включим и ще направим промени между първо и второ четене, включително с разширяване на правата на кметовете – районните кметове, селските кметове, но за това ще говоря по-късно в моето изказване. При положение че на Вас това Ви е основна тема – сметищата, навсякъде ходите, правите клипове и коментирате за сметищата, че не се прави нищо по този въпрос, след като няма да подкрепите този законопроект, какво предлагате, кажете, за да разберем и ние?!

Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! По отношение на първата реплика. Във всяко кметство има назначен еколог, който има възможност да налага глоби. И сега могат да го правят, но не го правят. (Реплики.) По отношение на втората реплика – за политическото послание. Искам да Ви кажа, че ще Ви дам пример, господин Шишков, с директора на регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна господин Ерджан Себайтин, който е и областен координатор на „ДПС – Ново начало“. Няма реакция по подадения сигнал за незаконно сметище в село Калиманци, което е с размери, по-големи от Странджа планина. (Шум, оживление.) Така, говоря за обем. Вижте, това няма да събори тезата ми, можете да се смеете колкото искате. Фирмата, която трупа тези отпадъци, е „Боксера“. Местните хора разказват, че собственикът ѝ търгува с гласове. Дали това е така според ДАНС, прокуратурата, ние не знаем, но сме сигурни, че те ще научат и ще разплетат този случай. Ако не го направят, няма на кого да се сърдим – тогава те също ще бъдат съучастници в това. По отношение на господин Коста Стоянов. По Вашата реплика да кажа, че темата за сметищата наистина е наша тема. Виждам, че Вие също се интересувате, след като питате защо няма да подкрепим този законопроект. В моето изказване казах защо – защото това е промяна на парче, която не решава принципно големия проблем. Ако за Вас също е важна тази тема, подпишете вота на недоверие, защото за политическия егоизъм няма място тук. В тази зала, ако има опозиция и тя признава несправянето на властта с определен екологичен проблем, който е достатъчно голям, тогава нека опозицията да подпише. Засега е подписала опозицията само. (Реплики.) Ако желаете да се включите към нея, добре сте дошли. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Благодаря Ви.

Това е скандално!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до разглеждане и приемане на т. 10 от седмичната програма и Ви моля да го подложите на гласуване.

Ще кажа защо от партия ВЕЛИЧИЕ сме против така предложения законопроект. Много хора и журналисти казват, постоянно има една теза, че Народното събрание е законодателен орган и е тук да кове закони. То също така е и да регулира работата на държавата. Но когато има проблем, с който правителството не може да се справи, идва следващата стъпка в пиесата – да се направим, че решаваме нещо. Хората, които се изказваха, явно нищо не разбират от законите, които са за управление на отпадъците. Няма значение дали е кмет, или не е, щом не се справят до момента, е ясно, че не разбират нищо. Има достатъчно глоби, има и конфискация на камиони, има нужните наказания, но това не се спазва. С този закон – понеже вчера господин Костадинов каза, че това ще реши проблема, той е местен закон, ние ще гласуваме против. Отговорността за това, което ще се случи, е на хората, които гласуват „за“, които ще внесат промени, ще намерят начин как да решат проблема и хората отново да видят как ще плащат милиарди, и то много повече милиарди от това, което обсъждахте за „Боташ“, затова, че просто ние замазваме очите на хората, за да можем да си крадем от другите пера. А колко на ВЕЛИЧИЕ това му е тема – 108 милиона откраднати за напоителни канали ни е тема, 200 милиона за децата ни е тема и други хиляди, милиарди кражби, липсата на напояване за земеделците ни е тема. Нещо много забравяте и избирателно чувате.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, уважаеми господин Шишков! Предложеният законопроект цели кметовете на общините да могат да наказват и да има по-ефективно прилагане на политиките във връзка с нерегламентираните сметища. Преди мен беше казано, че има неразбиране по отношение на този законопроект. Този законопроект цели единствено и само да запълни една законодателна празнина в управлението на отпадъците – не законодателна празнина, а в Закона за управление на отпадъците дори само по нерегламентираните сметища е зейнала огромна яма. Настоящият законопроект за нас е един опит да прикрие огромното мълчание на управляващите по отношение на продължаващото десетилетие безвремие по отношение на тяхното управление. Желанието и волята за справянето с управлението на отпадъците на управляващите не виждаме нито в тяхната управленска програма, не виждаме в бюджета за 2025 г. и тригодишната прогноза, не виждаме дори в липсващата все още законодателна програма, не виждаме и в действията на изпълнителната власт. Налице, колеги, е пълна абдикация на кметовете на населените места и на регионалните инспекции по околната среда и водите по отношение на контрола върху нерегламентираните сметища. Така например на мое парламентарно питане до кмета на община в моя избирателен регион се оказва, че през последните 15, не четири години, господин Шишков, а през последните 15 години, са съставени само 20 акта за нерегламентирани сметища и само два такива на регионалната инспекция по околната среда и водите. В друга такава община, отново в моя избирателен регион, за последните четири години има нула проверки по отношение на нерегламентирани сметища и съответно нула такива на Регионалната инспекция по околната среда и водите, а в същото време областта прелива от нерегламентирани сметища. Абсолютното безхаберие на управляващите по отношение на управлението на отпадъците се вижда и в последния доклад, който направи Европейската комисия по отношение на изпълнението на политиките в околната среда от страна на България. Заключенията в този доклад са, че България е посочена сред страните, които първо са рискови за изпълнение на целите за рециклиране. В България сметищата и депата продължават да не отговарят на европейските стандарти и въпреки ниските нива за генериране на отпадъци България продължава да е една от водещите страни с над 61% депониране на отпадъци при все средното от 24% за Европейския съюз. Освен това, колеги, искам да припомня, че в сектор „Управление на отпадъците“ има три наказателни процедури от Европейската комисия, повдигнати с официално уведомително писмо до България. Законът за управление на отпадъците не се нуждае от кърпежи. Да, това е една положителна стъпка – този законопроект е една положителна стъпка, но ние се нуждаем от цялостна стратегия във връзка със закриване на нерегламентираните сметища в страната. Нуждаем се от политики, които много ясно да конкретизират какви са точно контролните правомощия на всеки един от органите, който е заинтересован по отношение на закриването на нерегламентираните сметища в страната. В Становището на Министерството на околната среда и водите се казва, че има редица неуредени текстове, макар и да подкрепя този законопроект, а Националното сдружение на общините, по спомен, изяви желание да се проведе работна група и да се обсъдят всички въпроси, включително и техни предложения, свързани със закриване на нерегламентираните сметища в Закона за управление на отпадъците. Ние лично подкрепяме тази инициатива и аз призовавам господин Шишков да направим такава работна група и да се обединим, за да обсъдим наистина всички възникнали проблеми и въпроси, свързани със закриването на нерегламентираните сметища. Беше анонсирано от Министерството на околната среда и водите, че се подготвят евентуално промени в Закона за управление на отпадъците, които ще въведат функционирането на депозитната система в страната, и още редица текстове, които ще решат проблеми в управлението на отпадъците. Моите очаквания обаче са, че въвеждането на депозитната система ще бъде направено единствено да се решат нечии лични или корпоративни интереси. Не очаквам и се надявам да бъда приятно изненадана, ако този законопроект, който Министерството се готви да внесе, ще реши проблема с функционирането на оползотворяващите организации, например с това как те се избират, с това как точно ние отчитаме целите за рециклиране на отпадъците пред Европейската комисия, как ние окончателно ще разрешим проблема с нерегламентираните сметища. Нямам очаквания, че този законопроект ще реши огромни проблеми и пропастта, която е зейнала в управлението на отпадъците. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепим този законопроект и ще подкрепим всички законодателни инициативи, които ще дойдат от тази зала, независимо от коя политическа партия, защото вярваме, че всяко наше усилие в тази посока, е в посока за закриване на нерегламентираните сметища и решаването на всички проблеми, свързани с управлението на отпадъците в страната, включително и затварянето на наказателните процедури. Всяко наше законодателно усилие в тази посока си заслужава. В тази връзка, колеги, наистина предлагам, не виждам председателя на Комисията в момента в залата, да се направи работна група, да се поканят заинтересованите страни, Националното сдружение на общините и наистина да не правим кърпежи по този закон, а да направим нещо смислено, което ще има отражение върху живота на хората. Благодаря.

Госпожо Султанова, Вие казахте, че няма никакви проверки по отношение на нерегламентираните сметища в област Сливен, откъдето сте избрана. Това въобще не е вярно. От 2020 г. до 2023 г. има над 40 такива проверки. Да, не са достатъчно, но толкова са. Повече от три четвърти са по мои сигнали, само това ще Ви кажа.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Султанова, тъй като няколко пъти бях споменат лично и поименно, бих искал да Ви отговоря. На първо място, аз също подкрепям идеята да има работна група. Имам информация, че от МОСВ наистина подготвят доста голям обем законодателни инициативи, които биха могли да бъдат присъединени към този законопроект. Националното сдружение на общините в Република България също имат своите идеи, с които ще се съобразим, така че подкрепям да бъде направена работна група, дори ще направя предложение за удължаване на срока между първо и второ гласуване на този законопроект, за да може да имаме достатъчно време да внесем предложения. Искам да Ви обърна внимание на нещо, което казахте, и може би сте пропуснали, като сте гледали програмата на правителството. На страница 67 се намират цели, които са свързани с управлението на отпадъците, а именно: устойчиво управление на отпадъците и мерки за развитие на кръговата икономика; одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, за подобряване на системи за събиране на отпадъци чрез въвеждане на системи за разделно събиране на текстилни отпадъци и въвеждане на депозитна система; прилагане на нов метод за изчисление на такса битов отпадък; повишаване на рециклирането, повторното използване на продуктите и техните компоненти, създаване на ефективен пазар за вторични суровини – одобряване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците; оптимизиране на работата на организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци, ограничаване нерегламентираното третиране на отпадъци и осигуряване на прозрачност на процедурите по внос на отпадъци; осигуряване на капацитет на общинските и регионалните системи за управление на отпадъците за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци; подпомагане на общините за рекултивация на терени и/или осигуряване на безопасност на съществуващи депа без увеличаване на техния капацитет. Смятам, че това не е малко, което са си поставили като цел от Министерския съвет. Разбира се, то винаги би могло да бъде разширено като законодателна и реална инициатива. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Султанова, да, Вие сте права и за работната група, и за това, че Националното сдружение на общините трябва да присъства там. Но искам да Ви направя една бележка – и Сдружението на кметовете на кметства трябва да присъства там, защото с този законопроект да не се получи така, че общинските кметове да глобяват кметовете на малките населени места, които са допуснали да има нерегламентирани сметища, а те реално нямат почти никакви възможности да въздействат върху това. И както казах на колегите в Регионалната комисия, да, ние ще подкрепим тази първа стъпка, но когато дойде краят на годината и Националното сдружение на общините отново ни поиска да повишим данъчните оценки, този път, колеги, ние не трябва да се крием, защото във всяко едно населено място трябва да има площадка за изхвърляне на едрогабаритни отпадъци. Така че кметовете на малките населени места да не се окажат глобени от кметовете по този законопроект. Благодаря.

Колеги, благодаря Ви за трите реплики, които ми направихте. Господин Шишков, това, което изчетохте от управленската програма на правителството, ми звучи малко като частта от управленската програма отново, която е свързана с безводието, където пише: окончателно решаване на проблема с безводието, а пък в същото време в бюджета няма нито един лев за това, или пък как сме приели Национална стратегия за кръгова икономика, която се приема, забележете, след Националния план за управление на отпадъците. Това просто е нелепо, но предстои да видим. Дано наистина нещата се случат, а иначе, радвам се, че възприемате нашата идея за това да има работна група и наистина предложенията да се обсъдят в целостта им. По отношение на господин Шопов. Господин Шопов, отново не сте ме слушали добре. Не ставаше въпрос за област Сливен, а само за две общини от област Сливен, и съм готова да Ви предоставя отговорите на моите питания, срещу които има нули. Не знам какви проверки са правени. Имам официални отговори, срещу които от кметовете стоят нули. И последно, на госпожа Стела Николова. Госпожо Николова, напълно подкрепям това предложение. Да, добре е да се включат и от Сдружението на кметовете на кметства и се надявам, че в рамките на тази работна група наистина ще бъдат обединени всички заинтересовани страни. И още веднъж, благодаря Ви, че припознавате нашето предложение.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Да, наистина имаме огромен проблем с нерегламентираните сметища, и то немалък. Това няма кой да го отрече – нито законодателят, нито изпълнителната власт, нито гражданите, нито всеки един, който пътува по пътищата на страната, освен ако не е сляп, глух или нещо друго. Като не искам да обиждам тези, които са такива. Най-вероятно и те го знаят. Имаме огромен проблем и това е един проблем, който трябва да решим с общи усилия. Тук е, меко казано, глупаво да твърдиш, че това е тема, която е твоя. Това е тема на целия народ. Нима някой иска да каже, че българският избирател е твой и мой. Или един български избирател на политическа партия иска да има нерегламентирани сметища и мръсотия, а друг, избирателно, в друга политическа партия, не иска. Тук няма наша и ваша тема. Другото, което е изключително нелепо и граничи с глупостта, е да мислиш, че с един законопроект ще решиш общ кардинален проблем. Това въобще не е така. Да, на парче. Всеки законопроект е поправка в един закон, с който се решава малко по малко един общ голям проблем. Това не е чисто нов закон. Ако не беше така, щяхме да имаме пет закона и всичко щеше да бъде цветя и рози. Това е утопия, няма как да се случи. По отношение на политическите опасения, господин Петър Петров от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ изказа всички наши опасения, всички мотиви. Както и той, така ще кажа и аз, че ние ще подкрепим на първо четене този законопроект, като между първо и второ четене ще внесем предложения. Мен лично ме притеснява нещо друго. Мен ме притеснява политическото отношение на кметовете. В прав текст: притеснява ме кой общински кмет кой селски ще упълномощи и кой общински или селски кмет коя фирма или кое физическо лице ще санкционира, ще глоби. Лично аз съм привърженик на рестрикциите, на сериозните глоби. Не съм привърженик на доброволните действия и на съвестта, познавайки народопсихологията на българина до голяма степен. Мога да дам много примери. Но мога да дам и няколко конкретни, естествено, и в моята област, които ме навяват на едни опасения, че този законопроект няма да свърши кой знае колко голяма работа и кой знае колко много, но определено е една стъпка в правилната посока. Това трябва да се случи, така трябва да се действа – с общи усилия, и между първо и второ четене искрено се надявам, че ще направим нещо добро, което ще проработи и евентуално ще даде отражения върху нерегламентираните сметища. Бих казал още много по въпросите, но не знам доколко ще ми стигне времето. Може би в дуплика.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, аз много внимателно слушах Вашето изказване и от него разбрах, че имате опасения. Бихте ли дали малко повече яснота какво точно Ви притеснява и какви са Вашите резерви? Благодаря.

Благодаря за репликата. Моите опасения са следните. Болшинството от кметовете на общини и по-малки населени места са от ГЕРБ и ДПС. Както използват и други сектори за разчистване на сметки, за оправяне в кавички на нашите и вашите хора, така ме притеснява и дали те ще работят правилно за управлението на отпадъците и за наказанията за нерегламентираните сметища. Например притеснява ме дали те селективно ще санкционират тези, които са неудобни, или не. Притеснява ме дали един кмет от ГЕРБ ще упълномощи да санкционира кмета от ВЪЗРАЖДАНЕ или от БСП, или от ИТН, или от който и да е. Притеснява ме кой ще държи отговорност на кметовете. Ето аз ще Ви дам един пример – село Сенник, Севлиевско. Там имаше огромно сметище. Жителите събраха пари за техника, за гориво, работна ръка, почистиха сметището и кметът ги санкционира. Сега искат да почистят и гробищния парк и се притесняват кметът да не санкционира пък тях, да не им наложи глоба. Община Габрово. Габрово е носител на наградата „Зелен лист“, включително и за управление на отпадъците. Село Харачерите – китно селце на 10 км от центъра на град Габрово, в посока Боженци. Всички сте ходили там. Там има етнографски комплекс, много красив, много хубав, запазен, съхранен. По пътя за Боженци се намира село Харачерите, в което няма сметоизвозване. Кой ще санкционира този, който е оставил населеното място без сметоизвозване? Директорът на Общинското предприятие „Благоустрояване“ в Габрово е брат на Томислав Дончев – народния представител и министър от ГЕРБ. Шест месеца след като жителите на Харачерите ни се оплакаха, там все още няма сметоизвозване. Две дерета са пълни с отпадъци. Общинският кмет със сигурност ще глоби някои от жителите на селото, но кой ще държи отговорност на общинския кмет и на „Благоустрояване“, господа вносители, че няма сметоизвозване? Защото най-лесно е да сте от едната страна – на силата на закона, а от другата страна кой ще те защити?! Това са моите опасения. Надявам се с предложенията между първо и второ четене да има стъпки и в тази посока, за да може да бъде защитен интересът не само на кметовете по веригата, които налагат санкции. Казах, ние сме за, и както и господин Петров каза, ще подкрепим Законопроекта на първо четене, но обратно, кой ще защити интереса на гражданите?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Приемането на измененията, които днес разглеждаме на първо гласуване в залата, са силно закъснели. Това стана ясно и от дискусията в Комисията по околната среда и водите. Няколко пъти е бил внасян този законопроект и уви, не може да стигне до второ гласуване в залата. Цялата страна страда от безхаберието на граждани и юридически лица, които не смятат за нужно да спазват правилата за събиране, изхвърляне и оползотворяване на битови отпадъци и такива, които следва да се събират разделно. Настоящата редакция на чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците не дава възможност общинските съвети да предвиждат административнонаказателни разпоредби в наредбата, която следва да приемат в изпълнение на Закона. За тях остава само възможността да налагат санкции по закон, където обаче правомощията им са ограничени. Борбата с нерегламентираните сметища не може да се води без участието на местната власт, затова ние ще подкрепим тези предложения. Затова се подписахме и под Законопроекта за разширяване правомощията на кметовете при налагане на административнонаказателните разпоредби на Закона за управление на отпадъците, давайки им възможност да санкционират юридически лица и еднолични търговци, които нарушават изискванията относно събирането, съхраняването и третирането на битови или строителни отпадъци, както и разделното събиране на отпадъци и тяхното транспортиране и третиране. Радвам се, че в Комисията по околната среда и водите дискусията премина изключително конструктивно. Учудва ме обаче това, което чувам днес в залата. Една дума против не беше казана в Комисията. Нито един от тези аргументи ние не чухме в Комисията. Аз дълбоко вярвам, че този дебат, който се случва в пленарната зала, първо трябва да се случи в рамките на комисиите, в които е разпределен един законопроект. И не мога поради тази причина да разбера как днес някои хора се опитват да кажат на черното бяло и да обясняват, че кметовете не спазват закона и не налагат глоби, и дори чух, че нямало законова уредба за санкциониране на кметове, които не разчистват незаконни сметища. Пълен абсурд! Преди малко чухме, колегата изброи колко кметове на кметства и на общини са вече с наложени санкции за това, че не са разчистили нерегламентирани сметища на тяхната територия. Няма да Ви изброявам още колко кметове имат вече предписания, че трябва да направят това, и ако не го извършат в съответния срок, ще бъдат глобени. Въпреки това обаче от тази трибуна се чуват именно призиви да се изменя Законът в този смисъл. Ами то го има, и то се прави. Въпросът е, че трябва да си отворим очите и да наричаме нещата с истинските им имена. Не налагали кметовете глоби за нерегламентирани сметища. Ами как да ги наложат, като няма законова рамка? Как да наложат глоба, като знаят, че наказателното постановление ще падне в съда, защото нямат натоварване от Закона да извършват такива санкции?! Затова аз Ви моля да се върнем към дебата по същество, да спрем да слушаме безумия от тази трибуна и Законопроектът да бъде подкрепен единодушно на първо гласуване тук, за да започнем работа по предложенията, за които вече стана дума, че предстои да се работи между първо и второ гласуване с работна група в Комисията. Аз подкрепям идеята за широк дебат по предложенията, които ще предложим между първо и второ гласуване, защото не трябва да си позволяваме да губим повече време в борбата с нерегламентираните сметища, в борбата с всички онези лица – физически и юридически, които смятат, че могат да стоят над закона и над правата на гражданите – да живеят в чиста, здравословна и безопасна околна среда. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, България е пета по използване на пластмасови торбички в Европейския съюз – 132 торбички на човек. Да, това е постижение, особено на фона на целта, която сме поели – до края на тази година да паднем до максимум 40 торбички на човек. В така разглеждания законопроект се дава правомощие само на РИОСВ да следи за изпълнението на чл. 143, ал. 3, т. 3, свързана с предлаганите, без заплащане, на крайните потребители пластмасови торбички за пазаруване с дебелина под 50 микрона. А би трябвало да могат освен РИОСВ и общините да могат да контролират. Знаем какво причиняват тези, както ние ги наричаме, найлонови торбички. Те са сред топ замърсителите на Черно море и плажовете ни. Срещат се в населените места, в полетата, по пътищата, в короните на дърветата. Те не могат да се рециклират ефективно, а просто се разпадат на микрочастици и се връщат при нас в атмосферата, в почвата, в храната и във водата ни. Според Европейската комисия държавите членки трябва да намалят потреблението на леките пластмасови торбички до 40 броя на човек до края на 2025 г., а България не е изпълнила целта за 2019 г. – от 90 броя на човек, а към момента няма яснота как ще постигнем целта си за 2025 г. Истината е, че алтернативи съществуват и са напълно достъпни – платнени торбички, пазарски чанти, мрежи, хартиени или биоразградими торби, но за да станат част от ежедневието на хората, трябва да започнем от най-естественото място – от образованието. Трябва да имаме информационни кампании, които да достигат от детските градини и училищата до хората, които пазаруват на сергията и в супермаркета. Това е културна промяна и тя започва от малките избори всеки ден. Аз не говоря за забрани от днес за утре, говоря за ясно поет ангажимент и конкретни действия. Между първо и второ четене на Закона за управление на отпадъците ще предложим промени, които да гарантират прилагането на ефективен контрол, пълна отчетност за потреблението, реална последователна национална кампания, която започва от децата и стига до сергията в кварталния пазар, и спазване на изискванията на Европейския съюз. Българската природа не заслужава да бъде пълна с отпадъци, които не можем или не искаме да управляваме, а нашата работа тук не е просто да приемаме закони, а да ги правим работещи и да се вслушваме в гражданите и институциите. Получените предложения от общините в област Пловдив във връзка със Закона за управление на отпадъците ясно показват нещо, което всички ние на местно ниво виждаме. Сегашната нормативна уредба не дава достатъчно ефективни инструменти за справяне с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. Припознавам част от направените предложения като необходими, най-вече тези, които предвиждат разграничаване на отговорността според собствеността на замърсения имот, въвеждане на отговорности за районните кметове и кметските намесници, както и възможността за използване на видеонаблюдение и технически средства за санкциониране. Смятам, че е разумна идеята за създаване на временни площадки за събиране на строителни, по-едри, хартиени или други отпадъци, за да не се изхвърлят нерегламентирано в контейнерите за смет или в природата. Между първо и второ четене на Закона за управление на отпадъците ще внесем конкретни предложения по тези теми, с цел да дадем на общините реални механизми да реагират, да санкционират и най-вече да предотвратяват замърсяванията, защото законите трябва не просто да описват проблема, а да дават възможност той да бъде решен. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Така, първо да кажем и на нашите зрители, които ни гледат, уважаеми дами и господа народни представители, че днес обсъждаме Законопроекта за изменение на Закона за управление на отпадъците. Тъй като до момента чух изключително много нелепици и от преждеговорящи, които дадоха предложения за нещо, което ние днес не обсъждаме. Този законопроект нанася важни корекции в правомощията на местните власти за поддържане на чистотата и ефективното управление на отпадъците. За нас този законопроект е стъпка в правилната посока и ще Ви кажа защо. Той укрепва ролята на общините в борбата с неправилното изхвърляне на отпадъци. Чрез измененията в чл. 22 и чл. 157 на кметовете се предоставят ясни правомощия да санкционират нарушенията, свързани с чистотата, обществените площи и управлението на строителните отпадъци. Това е особено важно след решението на Висшия административен съд от 2021 г., което ограничи възможностите на местните власти да налагат глоби. Сега общините ще могат да действат по-ефективно, за да осигурят по-чиста и здравословна среда за гражданите. Това го казвам и за тази партия, която инсталираха от Конституционния съд – да знаете за какво се отнася този законопроект, тъй като говорихте нелепици преди малко. Освен това Законопроектът не налага допълнителни финансови тежести върху държавата, а приходите от глоби ще подпомогнат местните бюджети. Това като цяло е разумен ход, който балансира фискалната отговорност с обществените ползи. Внасянето на яснота в разпределението на контролните функции между общини, РИОСВ и други органи също е достойно за похвала, тъй като намалява правната несигурност и улеснява прилагането на Закона. Въпреки обаче тези положителни аспекти Законопроектът оставя някои въпроси без отговор. Първо, широките правомощия, предоставени на кметовете, крият риск от субективност при налагането на санкции. За да се избегне това, е необходимо да се разработят ясни критерии за определяне на глобите и прозрачни процедури за обжалване. Второ, липсва анализ на административния капацитет на общините, особено на по-малките, които може да нямат достатъчно ресурс за ефективен контрол. Това може да доведе и до неправомерно прилагане на Закона и да подкопае неговата ефективност. Не на последно място, а да не казвам и може би най-важната критика към този законопроект към този момент, е, че се фокусира предимно върху санкциите, но не обръща достатъчно внимание на превенцията. Образователни кампании и стимули за гражданите и бизнеса биха могли да допълнят тези мерки и да насърчат дългосрочната промяна в отношението му към управлението на самите отпадъци. Точно това е едно от нещата, които и аз ще внеса между първо и второ четене от нашата група – да помислим за образователни кампании, защо не трябва да се хвърлят боклуците и как трябва да се регулират и управляват.

Господин Славчев, тъй като Вие сам повдигнахте въпроса за политическата шизофрения, която не е никак малка в тази зала, но в случая говорите и за тази политическа шизофрения на партията, която беше инсталирана в Народното събрание противоконституционно от Конституционния съд, които внасят вот на недоверие за несправяне на правителството с отпадъците. В същото време ще гласуват против този законопроект, който цели да върне това едно право, което беше отнето от Вас, а именно кметовете на общините да налагат санкции на лица, които нерегламентирано изхвърлят боклуци. Как ще коментирате това, тъй като Вие сте един от хората, които според мен са най-добре запознати с тази тема, занимавате се с нея много, много преди да станете народен представител и имате според мен най-добър поглед върху нея?

Господин Тодоров, аз също бях изумен, когато чух, че тази партия, която Конституционният съд инсталира незаконно, каза, че ще гласува против. За мен това наистина е политическа шизофрения – да говориш, че искаш нещо, един проблем да бъде оправен, а в същото време, когато се дава някакво решение или това е началото на решението и когато си в Народното събрание, имаш възможност между първо и второ четене да внесеш допълнителни решения и предложения за надграждане на този законопроект, ти да дойдеш да кажеш, че няма да го подкрепиш, точно това е определението, господин Тодоров – политическа шизофрения. За жалост, в нашия парламент тя се е разпространила и не знам това дали е добре, или не, но хубавото е, че поне показва на какво са способни тези хора. Това, което обаче не допълних, е, че между другото, не знам колко от народните представители са наясно, че и тази година общините получиха възможност самостоятелно да разходват месечните обезпечения и отчисления за 2025 г. по чл. 60 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците и именно това им право, което трябваше да си гласуват от общинските съвети, им даде възможност тези пари, които се събират в едни сметки към РИОСВ, да могат да изразходват средствата да си почистват нерегламентираните сметища. Разбира се, тук има и други аспекти, че не е ясно кметовете как точно ще разходват и на кои фирми, дали няма да са някакъв обръч от фирми около тях, които ще почистят тези сметища, но като цяло има някаква практика в момента да се подпомагат кметовете да работят. Бих дал за пример Община Елин Пелин, от която, между другото, бях и за кратко общински съветник, преди да стана народен представител, и в план сметката, която всяка година приема всяка една община, има една част, която точно се занимава с нерегламентираните сметища. Три години преди да стана общински съветник, всяка година като гражданин входирах предложение тази сума да бъде повишена, тъй като тя беше 50 000 лева. Така и не я повишиха, но пък изведнъж главният юрист на Общината заедно с още няколко човека решиха и обиколиха общината и регистрираха всички 55 мисля, че бяха, нерегламентираните сметища. Изведнъж после пък цъфна това решение в последния момент в Общинския съвет в Елин Пелин – да се гласуват тези разходи, които са от отчисленията, да се направят оттам, което за мен породи малко неяснота дали това не е предварително подготвено, но въпреки това пък се надяваме да си изчисти Общината най-накрая в нашия район и не само там. Така че ние ще подкрепим на първо четене този законопроект и ще внесем нашите предложения, така че да ги надградим, и препоръчвам на инсталираните тук (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), бъдете по-градивни и давайте предложения, за да има някакво същество на разговор. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“ ще подкрепи внесения законопроект на първо четене, както и ще подкрепи създаването на такава работна комисия. Разбира се, подкрепяме и предложението за удължаването на даването на предложения между първо и второ четене. Когато на един кмет се вменяват задължения и отговорности, разбира се, трябва да му се дадат и инструменти тези задължения и отговорности да може да ги прилага и всички ние да сме свидетели на една по-чиста природа. Тук подкрепям колегата Славчев, който засегна темата за образованието. Преди 10 години участвах в едно изследване: защо българите хвърлят кофичките от терасата, защо даденият гражданин си хвърля боклука в реката. От това изследване се оказа, че самият българин, самото дете от малка възраст няма чувството, че е част от природата – не усеща, че когато хвърля в реката, че когато хвърля от балкона, той вреди на себе си. И напълно подкрепям това нещо да бъде заложено още от много малка възраст – детска възраст, самият израстващ да се чувства, че е част от природата. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Аз и групата на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим този законопроект, защото смятаме, че това е стъпка в правилната посока. Вярно, малка е стъпката, не решава всички проблеми, но е в правилната посока. Аз от години се боря с нерегламентирани сметища из общините и трябва да признаем, че наистина кметовете нямат капацитет да се справят с това бедствие, което е заляло цялата страна. Имаме различни практики – в някои общини кметовете наистина се стараят да изчистят сметищата, но пък знаете, че вдигането на отпадъци коства пари, коства камиони, трябва да се плати за депониране, а няма такъв ресурс, особено в по-малките общини. Но в практиката съм се натъквал и на точно обратното – на кметове, които са абсолютни престъпници, кметове, по чието нареждане се заравят боклуци в реките, в коритата, в деретата. Хващал съм такива в област Пловдив, в област Пазарджик, мога да разкажа много за такива случаи, но смятам, че, господин Шишков, трябва да се помисли и по този въпрос, защото има един Ваш съпартиец, който зарови цялото поречие на Марица с отпадъци – лично съм го хванал, така че задължително трябва да се помисли и за такива нарушители и престъпници. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Таслаков, Вие казахте, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим така предложения законопроект, като аз допълвам само, че ще направим и промени в разширяване на правомощията, включително на районните и на селските кметове. Започнахте обаче да давате примери за бездействие от страна на кметовете. Това е много важно и аз ще Ви дам възможност да продължите с примерите, за да обясните какво точно правят кметовете, за да можем ние да измислим такива текстове, че да може да се контролират и те по някакъв начин. Благодаря.

Благодаря, господин Стоянов. Искам да насоча вниманието и да разкажа за няколко общини, в които наистина е шокиращо това, което разкрих. Мога да дам пример с община Стамболийски, където поставих trap камери в гората край Марица – това преди няколко години, след това друг кмет избраха в Стамболийски, но тогава улових на тези камери как камионът, който е от БКС, което е общинското предприятие, изхвърля отпадъци в река Марица – там, където, представете си, са двете диги, и около дигата. И след това, като подадох сигнал в РИОСВ – Пловдив, естествено, те дадоха предписание това да бъде почистено, но познайте дали беше почистено, по-скоро една седмица по-късно беше засипано с пръст и няма как да се установи това отдолу какво е. Също така беше правен ремонт на централния площад и понеже познавам плочките и храстите, които бяха изкоренени и махнати оттам, за да се сложи нова модерна настилка, след това ги намерих на река Марица същите плочки, което е абсолютно престъпление, и за такива кметове трябва законът да предвижда сериозно наказание. Преди един месец имах парламентарен въпрос към министъра на околната среда относно Септември, където се случва нещо подобно. Там има 176 сигнала за нерегламентирани и незаконни сметища и е очевидно, че кметът в Септември не прави нищо, и после се чудим защо онкоотделенията са пълни. Ами нали този отпадък, който изхвърляме в реките и в деретата, отива в почвата и съответно във водата, която всички ние пием. Така че темата е много сериозна и, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, надявам се, че ще направим смислени предложения между първо и второ четене, защото наистина трябва да се работи. Независимо от коя партия сме, всички живеем в тези общини, всички искаме една по-чиста, по-хубава и по-подредена България. Към вносителите – закон само със санкции няма да стане. Искам да обърна внимание, че все пак трябва да се научим и разделно да събираме отпадъците. Какво пречи да има различни кошове пред всяко домакинство и хартия, пластмаса, стъкло да се разделят още преди да бъде депониран този отпадък, защото това си е суровина за рециклиране, и трябва да работим в тази посока, да си подредим държавата и общините. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим този законопроект и сега ще обясня защо ще го направим, защото от това, което беше казано от някои от народните представители преди мен, че има бездействие от страна на директорите на местните РИОСВ, които в по-голяма част от страната са назначение на ДПС. Ами сега ще може да дадем възможност на кметовете на общините те да организират глобите и наказанията срещу тези, които замърсяват околната среда. Нещо повече, ние между първо и второ четене ще предложим освен кметовете на общините също така такива правомощия да имат кметовете на районите и кметовете на населените места, защото в България има много общини, които са с много населени места. Мога да Ви дам пример за община Добрич-селска, която е с над 60 населени места. В моя избирателен район, област Варна, има общини като община Провадия, която е с 25 населени места, община Долни чифлик, която е със 17 населени места, и няма как един кмет и неговата администрация – кметът на общината, да може да обикаля цялата територия. В тази връзка ще дадем правомощие на районните кметове и на кметовете на населените места да могат да изпълняват тези функции и задължения, за да може да се контролират – кметът на района с кмета на общината или кметът на населените места с кмета на съответната община. Благодаря.

Една кратка реплика, господин Стоянов. И по сегашния закон кметовете на общини могат да делегират на длъжностни лица, на кметовете на населени места, да им пределегират такива правомощия и да следят за незаконосъобразни сметища. Първата глоба, която бе наложена по мой сигнал в моята област Монтана – кметицата на село Сумер – 900 лв., мисля, че беше глобата, защото не си беше изпълнила задължението, така че кметове на общини и сега могат да превъзлагат, но наистина няма никакъв проблем и кметовете на населени места да могат да налагат санкции. Но на едно нещо искам да обърна внимание и на Вас, и на всички изказващи се преди Вас – не говорим само за санкции, говорим за цялата административнонаказателна процедура, която започва с един констативен протокол, въз основа на него се издава акт за установяване на административно нарушение, почва една преписка, която завършва със санкция. Санкцията не трябва да е само глоба, санкцията трябва да бъде и, да кажем, изземване на моторното превозно средство и на друго ППС, с което са изхвърлени тези отпадъци, защото не ги носят на гръб, а постоянно ги изхвърлят с разни МПС-та или ППС-та. Освен това трябва да предвидим и да внесем предложение и за принудителни административни мерки, с които временно да се снема от регистрация, от този, който налага санкцията.

Благодаря, господин Петров. Наистина е така. И в момента кметовете могат да превъзлагат и да дават пълномощия на съответните служители, на районните кметове или на кметовете на населени места да изпълняват тези функции. Но когато кметът е от една политическа сила, а районните кметове от друга, става постоянно прехвърляне на отговорностите. Не знам как е в община Монтана, която има над 20 населени места, но там също това би могло да влезе в действие. Но аз пък ще Ви кажа как е в община Варна. Кметът на Варна, който е от ПП-ДБ, въобще не може да се справи с кризата с отпадъците, Варна е задръстена с боклуци. Той се чуди какво да направи и в своите си бездействия се опитва да прехвърли отговорността на районния кмет, който не е от неговата политическа партия. Сега с промените в Закона, които ще направим между първо и второ четене, ние ще дадем възможност на районните кметове да имат същите правомощия, каквито има и общинският кмет. И след това ще търсим отговорност на този, който не си е изпълнил задълженията – дали кметът на общината не си е изпълнил задълженията, или кметът на съответния район не си е изпълнил задълженията, това ще може да се провери, а и междувременно те помежду си ще могат да се контролират. Защото в случая става въпрос за район Аспарухово, където кметът е от ГЕРБ, а кметът на община Варна иска да му прехвърли правомощията заради това, че не се справя със задълженията си по сметоизвозване, сметопочистване – да ги прехвърли на районния кмет. Но това не касае само район Аспарухово, това касае всичките пет района в община Варна, касае и всичките населени места в община Варна. Както казах, община Варна е частен пример, но проблеми има във всички останали населени места и във всички общини, включително не само на територията на област Варна, но и на територията на всички общини в Република България, особено тези, които са с много населени места. Стана вече въпрос, че има общини с над 60 населени места, има общини с над 50 населени места. По този начин, давайки правомощия на районните кметове и на кметовете на населените места, ние ще направим така, че да има по-голяма възможност за контрол над незаконните сметища и да търсим отговорност на повече хора именно с административнонаказателните процедури и с целия процес, за който говори адвокат Петров, и на който се надяваме да подпомогне нашите предложения между първо и второ четене именно от юридическа гледна точка.

Благодаря, госпожо Председател.

Благодаря, госпожо Киселова. Бях се записал за изказване. Може би не са Ви предали, но няма значение. Законопроектът е в правилната посока, както казахме, със сигурност няма да реши проблемите – повсеместно имам предвид, защото ще зависи и от това – от съвестта на определения кмет на кметство, на община, а съответно и от работата на съответната РИОСВ. Като народен представител, избран от 24 МИР София, мога да говоря за моя район, в който сме подали десетки сигнали. И когато сме подали сигналите, съответно от РИОСВ са се задействали и са карали кметовете да го отстранят. В много редки случаи кметовете са бездействали относно премахването на незаконните сметища – в район „Подуяне“, в „Сердика“ сме подавали неколкократно сигнали с адвокат Петров за едно и също сметище, но районните кметове нехаят относно премахването. И явно след като си увеличиха заплатите тук в София, и на общинските съветници, и на кметовете им е по-лесно да изтърпят глобата, вместо да си правят усилието да премахнат незаконните сметища. По същия начин беше и в община Враца, където подадох сигнал – 10 дка от сметището беше в близост до река Лева. Така че всичко ще зависи от кметовете до някаква степен и от тяхната съвест.

За къде да бързам? Днес сме тук. Господин Хрисимиров, ние сме пускали доста сигнали за 24 МИР София, от който сме избрани и двамата за народни представители, но без съмнение за мен това е един от най-фрапантните случаи – сметището в квартал „Христо Ботев“ (показва) – не знам дали се вижда добре, което не е проблем на квартал „Христо Ботев“, нито на 24 МИР София, а на цяла София и на всички софиянци и гости на София, защото това го дишат абсолютно всички жители и гости на град София. Това, между другото, са десетки декари с гуми и боклуци, които горят, и се трупат боклуци само и единствено за да се палят. И вместо всички кметове, които досега са били в София, да се заемат с този проблем, те се карат, общо взето, за глупости. И ми е много интересно Вие как ще коментирате този случай, защото наистина сме пускали няколко пъти сигнал точно за това сметище и кметовете – и районни, и кмета на общината – бездействат.

Господин Тодоров, така е. Всички софиянци, жители, посетители на европейската столица дишат този боклук, който се изгаря в зимния период в студените месеци, и РИОСВ – София, спи по този въпрос. Дори бяхме извикали министъра на околната среда и водите Манол Генов да дава обяснение какво ще направи допълнително РИОСВ – София, за замърсяването в София и нерегламентираните сметища, а отговорът беше в общи линии: ала-бала – нищо. Когато се сигнализира, тогава те ще отидат на проверка за сметище, независимо къде е то. Самоинициатива липсва, самоинициатива в кметовете липсва. В предизборните кампании се обещава на ангро как всичко ще е цветя и рози. Градският транспорт протестира. София тъне в боклук. Но все пак знаем, че в квартал „Христо Ботев“ има и гласоподаватели и те трябва да избират кметове, общински съветници, народни представители, така че си затваряме очите, по-скоро другите си затварят очите, защото ние не мълчим по този въпрос, затварят си очите. Ако се обиколи територията на летище „Васил Левски“, по оградите ще се види колко много боклук се е натрупал. И подсказахме на министъра на околната среда и водите за този проблем, и нищо. Абсолютно нищо. Бездействие цари навсякъде.

Избраник съм на Кюстендил, госпожо Председател. Така. В България имаме огромен проблем със сметищата, той не е от вчера. Лошото е, че независимо кой управлява, този проблем се неглижира. Неглижира се безцеремонно, неглижира се тихо, неглижира се престъпно. Ако прегледаме Закона за отпадъците, той не е никак лош. Предвиждат се редица административни и наказателни мерки. Въпреки това обаче нямаме чиста държава, а сме потънали в боклуци, и някои квартали и села всъщност наистина имат планини, тонове планини от боклук. Кажете ми обаче, ако институциите бездействат, ако институциите не прилагат Закона стриктно, то как това да правят гражданите – тези, които нямат финансов интерес от това, нито пък им се търси отговорност за това, че не спазват Закона. Сега предлагате по-широки правомощия за кметовете. Чудесно. Само че според мен кметовете са сред основните виновници да има нерегламентирани сметища. Примери безброй. Но за съжаление, нямам време.

А трябва ли да казвам от кой район съм? Не съм от София.

Господин Димчев, не всички кметове са виновни според мен. Обаче инсталираната партийка няма как да го знае това нещо, защото примерно в Кърджали сме дали над 40 сигнала, в Хасково – над 15 – 20 сигнала, обаче те не присъстват в тези области и общини.

Благодаря. Моят пример ще е от Дупница. Значи, там местната община са си направили едно нерегламентирано депо. Депо, което нашата структура наблюдава в продължение на дни. Заснемахме в продължение на дни как едни камиони, които съответно са на фирма, която има сключен договор с Общината за сметоизвозване, идват, разтоварват на едно място, което е, разбира се, нерегламентирано. Въпреки това има назначена охрана, защото нали все пак Общината трябва да си измие ръцете с някой и да каже – ние сме поставили там охрана, не знаем как е станало. Само че ние заснехме всичко това в продължение на дни, както казах. Стана така, че един ден имаше камиони, които ни засякоха, докато правехме едно видеозаснемане, съответно се обадиха на хората, които трябваше да знаят, че сме там. Какво стана според Вас? Значи, същата вечер районът беше отцепен и въпреки че имаше ров, който е сигурно поне 10 метра, и става въпрос наистина за десетки декари, цялото това място беше – буквално всички тези стотици тонове боклук, бяха заринати, всичко беше изчистено като писта. Само че на следващия ден имаше, разбира се, найлонови торби, които да стърчат оттук и там. След като РИОСВ инспектира и установи, констатира наличието на боклук, кметът на Дупница, разбира се, получи глоба. Но ние сме подали редица сигнали и до други институции, защото, докато Министерството на околната среда и водите може да налага финансова глоба, тя не може примерно да се произнесе по престъпление, каквото е примерно опитване за прикриване на следи, каквито са, разбира се, работата с булдозера и опитът да бъдат прикрити следите от незаконната дейност на съответната община. Въпреки това прав сте, господин Георгиев, не всички кметове могат, разбира се, да бъдат приспаднати към подобни случаи. Затова се надяваме, че регулаторите и контролните органи, които Вие от управляващата коалиция избирате, ще могат да налагат санкции на кметовете, които също сте избирали Вие от местната изпълнителна власт, и сте се оплели като свински черва. Надяваме се обаче, че след като ВЪЗРАЖДАНЕ управлява този проблем ще бъде решен един път завинаги. Благодаря Ви.

Благодаря госпожо Председател. Уважаеми колеги, това е поредният дебат, в който се загуби ужасно много време. Гледаме Законопроект, който ще има огромно мнозинство за подкрепа, включително от ВЪЗРАЖДАНЕ. За сметка на това всеки един анонимник от тях излезе тук на тази трибуна, за да каже нещо за района си, за да може да се снима за интернет, за да може и роднините му да го видят, че ходи на работа. Което не е лошо като повод за популярност сред родата, която явно не ги знае къде ходят, но нанася определена щета и ще ви посоча щета, конкретна за днешния ден. Това е поредният четвъртък, в който ние ще работим много по-дълго и губим време в безсмислени дебати. Губим време в безсмислени дебати, за да може всеки един нещастник, който иска да се види по телевизията, да излезе на трибуната, казвайки безсмислени неща. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Каква е щетата? Каква е щетата? Днес например няма да се състои най-вероятно Комисията по културата и медиите за пореден път след следващия четвъртък заради същата глупост, а в момента работещите в БНТ, БНР и БТА, ако не се лъжа, работещите в държавните медии протестират за по-големи заплати. Днес трябваше да има среща в Комисията точно по тази тема с представителите и на БНТ, и на БНР, която няма да се състои. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И понеже някой от ВЪЗРАЖДАНЕ кряка и не знае какво сме направили до момента, имал съм среща с представителите на БНТ и с протестиращите и сме стигнали до решения, и те много добре знаят къде е вината. И част от тези неща днес можеше да започнат да се разрешават, но няма да се разрешат. Затова колегите от държавните медии, които нямат достатъчно заплати, но има начин да се подобрят нещата – имаме конкретни предложения, които сме обсъдили и с тях, и те ги знаят – да отидат да си търсят забавянето на парите и нерешаването на проблемите от веселата етнографска палячовска група на ВЪЗРАЖДАНЕ.

Госпожо Председател, вземам думата по начина на водене.

Да, и искам да Ви прочета един текст от Правилника: „Чл. 53. Народният представител има право на реплика.“ и „Ал. 2 Репликата е кратко възражение по същество на приключилото изказване.“ Нито една от репликите, които имаше досега по този законопроект, не беше по същество на изказванията. И Вие трябва да вземете отношение и в тези случаи да отнемате думата. Както и на последния, който взе изказване, изобщо нямаше нищо общо със законопроектите, а даваше указания. Така че, ако искаме да си ценим времето, госпожо Председател, този, който ръководи заседанието на парламента, трябва да прилага Правилника строго. Много благодаря.

Госпожо Председател, искам да мотивирам прегласуването, което поискахме, и отново да кажа на политическата партия, която беше инсталирана от Конституционния съд тук – да помислят как ще гласуват, защото навсякъде се борите уж срещу незаконните сметища и този законопроект дава възможност именно да се започне някаква борба с тези незаконни сметища. Така че гласувайте „за“ този законопроект, за да има някакъв смисъл. Да не стане като вчера с фотоволтаиците, където се борихте срещу фотоволтаиците и гласувахте за тях.

Благодаря, госпожо Председател. На основание чл. 79, ал. 1 от нашия правилник предлагам срокът за внасяне на предложения между първо и второ гласуване да бъде увеличен до максималния – до 28 дни. Благодаря.

Процедура.

Благодаря, госпожо Председател. Не успях да взема процедура след господин Йорданов от „Има Такъв Народ“, защото беше изчерпано времето на групата, но сега трябва да отбележа нещо. Той много емоционално тук от трибуната каза, че не можел да свика комисия заради това, че народните представители искат да работят, имат какво да кажат в зала и се интересуват от проблемите на българските граждани. И това на него много му пречи и на неговата партия. Само че след малко, в 14,00 ч., Вие ще дадете почивка. Предполагам. Ами всъщност не знам Вие кога можете да я дадете, понеже говорите зад гърба ми, но Комисията по енергетика е свикана за 14,00 ч. Предполагам, че господин Йорданов може да свика комисията си в 14,00 ч., защото Вие сте планирали по някакъв начин работата на Народното събрание и на управляващите от „Има Такъв Народ“, „ДПС – Ново начало“, ГЕРБ и БСП, всъщност плановете им по някакъв начин са вече наредени. (Реплики на народния представител Тошко Йорданов.) Така че господин Йорданов, никой не Ви вярва! Вие доказахте, че на това, което говорите, правите точно обратното – това ще направите в Комисията по енергетика, и няма какво да ми обяснявате, защото Ви чувам. Вие просто лъжете, защото, ако сте искали, тази комисия щяхте да я свикате 10 пъти до момента, а не един. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи „Браво! Браво!“.)

Лично обяснение!

Лично обяснение! Скъпа моя участничке в Енергийната комисия! На тази среща, тоест на това заседание на Комисията по култура, трябва да присъстват БНТ, БНР и СЕМ. За краткото време, в което Енергийната комисия има време да си свърши работата, ей в тая почивка, а тя се свиква днес извънредно, защото вчера Вие от ВЪЗРАЖДАНЕ, зяейки, че трябва да се спре либерализацията, не сте отишли, а е нямало кворум, въпреки че сте ходили на изнесена комисия и всички Ваши предложения са приети. Днес заради това ще се свика тази комисия – има работа за около 15 – 20 минути.

Не е вярно това.

Последния път, когато разговаряхме с БНТ, говорихме около час и половина – БНТ, БНР и СЕМ, по въпроси, които са свързани с бюджетите и как да се намерят пари, как да се постъпи с програмните им схеми, как да се позволи така, че те да оперират по-добре с огромните бюджети, които ние им даваме, не може да стане за 20 минути. Комисията ми е насрочена за 16,00 ч. и нещо – там трябва да дойдат всички тия, които изредих, които няма дори и да дойдат в 14,00 ч., няма как да свършим за 2 чáса. Ако Вие тук спрете да губите времето и ние приключим към 16,00 ч., аз тази комисия няма да я сваля! Ако приключим към 17,00 ч., пак няма да я сваля! И ще я направя! Ама да ми давате акъл, какво да си правя в Комисията, при положение че дори и не сте там, не сте запозната, нямате никаква представа!

Процедура!

А не си ходите на собствената комисия и всъщност, ако се стигне да увеличаване на цената на тока за битовите потребители, защото Вие приказвате оттук колко сте загрижени, а блокирате работата и спирате приемането точно на тази поправка! (Реплики от народния представител Костадин Ангелов. Народният представител Искра Михайлова иска думата.)

И предходното изказване не беше по начина на водене и няма как, когато се говорят лъжи. Комисията по енергетика, господин Йорданов, тъй като очевидно не знаете, прави кворум с 12 човека, които са от управляващото мнозинство, което сте Вие от „Има Такъв Народ“, „ДПС – Ново начало“, ГЕРБ и БСП. И Вие не можете да си направите кворума, така че днес можете да попитате кои от Вашите хора не са били на комисия, както и вчера. Защото това, че нямахте кворум, е Ваша вина, Ваша отговорност. Отделно! Вие удължихте работното време, за да се провали Комисията, защото вероятно имате нещо друго по-важно за правене. Отделно! Имате министър и можете да решите тези проблеми и по други начини, така че стига сте се оправдавали. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика на народния представител Тошко Йорданов: „Не разбираш проблема“.)

Процедура!

Госпожо Председател, по начина на водене. Преди около десетина минути позволихте на лицето Тошко Йорданов по чисто откровено просташки начин да хули директно по депутатите на ВЪЗРАЖДАНЕ, да използва и епитети по тях за това, че работят и че се изказват. Приехме го, че за пореден път правите компромис за него. Но като жена най-вече, не като председател, да не позволявате на лицето Тошко Йорданов да фамилиарничи спрямо жена от друга парламентарна група и да й казва: „Мила моя!“ Мила моя, Тодоре, ще се обръщаш към жена си, ще се обръщаш към някой от твоята група! И няма да се обръщаш към жените на ВЪЗРАЖДАНЕ така, разбра ли? (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Утайка! Плюс това, да ти кажа: вчера до 21,30 ч. имаше комисия. До 21,30 ч. Това, че ти си мързелив и че искаш да ходиш някъде да залягаш, е друга тема. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)

Процедура!

Ще се изкажа. По начина на водене!

Госпожо Киселова! (Реплики.)

Не знам за какви страсти говорите.

Става въпрос за нещо много елементарно. Вие трябваше да напомните на лицето Тошко Йорданов, което преди малко тук хленчеше как било удължено работното време и затова нямало време за комисии, че те удължиха работното време и те гласуваха удължаването на работното време. Не стига, че удължават работното време, на всичкото отгоре…

Така. Ние гласувахме. Ние гласувахме против. Само че тези, които гласуваха за удължаването на работното време, в момента хленчат, че нямало да има комисии. Между другото, да Ви кажа – понеже аз съм член на Комисията по култура, комисиите по култура винаги траят много кратко, защото на лицето Тошко Йорданов не му се работи. Там, между другото, се ограничават и изказванията. Лицето Йорданов решава, че някой няма да се изказва.

Ами аз го наричам лице. Ако искате, може да го наричам обратното на лице.

Смятам, че е достатъчно уважително. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Така че, госпожо Киселова, когато се изказва някой от тази зала – както сега мен ме репликирахте около 5 – 6 пъти (реплика), 3 пъти, добре – бих се радвал, ако е възможно, следващия път, когато някой лъжец стане и почне да говори от тази трибуна, или, да кажем, не лъжец – вчера установихме, че те в ИТН не помнят, че преди една година са се подписали под проект на решение за референдум, който сега в момента обясняват, че е глупав, не става и че няма да го подкрепят.

Когато приемем, че някой човек има къса памет или много проблеми със запомнянето, подпомагайте го. Вие сте председател на Народното събрание все още, давайте му съвети, подшушвайте му. Вие сте в една, така да се каже, обща коалиционна група в управлението. Така че, когато има подобна проява, тихичко му кажете: „Тоше, ама Вие го гласувахте това нещо, не се излагай повече.“(Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, прави са за нещо – накажете ме за „мила моя“. Немила моя, няма да ти казвам повече „мила моя“. Що се отнася до съществото Костадин (силен шум от ВЪЗРАЖДАНЕ), което не помни също, че изобщо темата за референдума, след като беше спряна в Народното събрание, продължи да съществува именно заради „Има Такъв Народ“, защото с нашите подписи тя влезе в Конституционния съд. Но ако съществото Костадин си мисли, че ние като партия сме длъжни да подкрепяме други партии да си правят референдуми, се е объркал. Всеки един референдум, който е минал в законовия път – дали защото е събрал достатъчно хора в тая зала, дали защото е събрал подписи, или защото президентът го е инициирал, щеше да бъде подкрепен от нас да се случи. Друг е въпросът дали ще подкрепяме въпроса, или не. Но съществото Костадин, ако се надява, че ние сме някакъв придатък и ще изпълняваме безумните им планове, и то по теми, по които ние сме на обратното мнение, жестоко се е объркал. Да, тогава наистина е било грешка. Ние бихме подкрепили всеки един референдум да се случи, който извърви законовия път и влезе в тая зала. Ако беше влязло предложението на президента, щяхме да го подкрепим. Ние го заявихме ясно. Но тъй като сега, тъй като от парламентарна група се опитват да направят същото – намерете си мнозинство от хора, които споделят тази идея, търсете подкрепа, вкарайте го в зала, и ние ще гласуваме с „да“, за да се случи. Разбрахте ли, същество Костадин? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 51-402-01-26, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2024 г. На извънредно заседание, проведено на 7 май 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на: Министерството на финансите: Методи Методиев – заместник-министър, Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; Българската народна банка: Петя Владимирова – началник на отдел в дирекция „Преструктуриране на кредитни институции“. Законопроектът беше представен от господин Методиев, който посочи, че с него в националното законодателство се въвеждат измененията в Директива 2014/59/ЕС за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, произтичащи от Регламент (ЕС) 2022/2036 относно пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, както и от Директива (ЕС) 2024/1174 относно някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. С Регламент (ЕС) 2022/2036 се допълва уредбата на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, като се въвежда така нареченият подход за верижните структури, който включва конкретни правила за непряко записване на инструменти, приемливи за изпълнението на вътрешното минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения в рамките на групи за преструктуриране. В съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1174 със Законопроекта се предоставя дискреционна възможност на органите за преструктуриране при определени условия да определят вътрешно минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения на консолидирана основа. Освен това се въвежда ново понятие „субект за ликвидация“, като при определени обстоятелства органът за преструктуриране може да определи за даден субект за ликвидация минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения на индивидуална основа в размер, надхвърлящ размера, достатъчен за поемане на загубите. С Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат и промени в Закона за банковата несъстоятелност във връзка с изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ и Пътната карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу България от този съд, приета с Решение на Министерския съвет № 586 от 6 август 2021 г. В изпълнение на това съдебно решение в Закона за банковата несъстоятелност се предвижда в производството по несъстоятелност банката да се представлява от лицата, които са я представлявали до датата на решението на Българската народна банка за отнемане на лиценза й или до датата на назначаването на квестори, или на временни управители. Тези лица, както и акционерите, които притежават над 5 на сто от капитала на банката, ще могат да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност. С цел постигане на консистентност на уредбата, съобразена с характера и правомощията на отделните органи в производството по банкова несъстоятелност, включително с цел гарантиране на независимостта на Фонда за гарантиране на влоговете като контролен орган, се предлага да отпадне възможността министърът на финансите да предлага на фонда да освобождава синдик. В заключение, господин Методиев отбеляза, че България е следвало да приеме мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2036 в срок до 15 ноември 2023 г., а разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1174 – в срок до 13 ноември 2024 г. Поради неприемане на Законопроекта от Четиридесет и деветото народно събрание на 12 февруари 2025 г. е получено мотивирано становище на Европейската комисия за неизпълнение на задълженията на България по Регламент (ЕС) 2022/2036. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: „за“ 14 народни представители, без „против“ и 1 „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 51-402-01-26, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2024 г.“

Позволете ми да направя едно процедурно предложение. На основание на чл. 43, ал. 2 от Правилника да бъдат допуснати в залата по точки трета, четвърта и пета от днешната програма: от Министерството на финансите Галя Димитрова – заместник-министър, Надя Даскалова, Елена Петрова, Мария Боева; от БНБ – Нели Маданска и Петя Владимирова; от Комисията за финансов надзор – Петя Георгиева, Николай Петков и Лидия Вълчовска.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя процедурно предложение: във връзка с постъпилия обединен законопроект, моля да бъде гласувано срокът за внасяне на предложението да бъде 14 дни.

Госпожо Председател, преди да започна с изказването си, отново да напомня, че когато почивката е 30 минути, е хубаво да бъде 30 минути, а не 50 минути, защото после някои хора се оплакват, че стоим до късно и че много се изказваме. Нека да съблюдаваме и този тип време за почивка, което Правилникът Ви дава. Сега, по въпросния законопроект промените са в няколко направления. Първо се въвеждат регламенти, с които правителството пак е закъсняло, като отново имаме започнала процедура срещу България и една директива, която касае начините за пруденциално третиране и преструктуриране на глобални системно значими институции. Тези глобални системно значими институции, и основно се имат предвид банките, досега са действали и без това при по-строги изисквания към тях – след Базел 3. Прилага се един подход, наречен е подход на верижните структури. Регламентират се изискванията към техните минимални собствени капитали, приемливите нива на задълженията им и се взимат мерки, за да се предотврати двойното отчитане в рамките на групата. Осигуряват се условия за равнопоставеност за различните структури в рамките на групата. Това са все промени, които ние ще подкрепим, логични са. В България няма българска банка, която да е глобално значима, но клонове на такива банки е възможно да се появят в България, и е напълно реално някой ден, на практика, да се стигне до приложението на въпросните текстове. По-интересни са промените, които са следствие от Решението на Европейския съд по правата на човека срещу България по делото на Международната банка за възстановяване и развитие, чийто лиценз беше отнет преди 20 години, през 2005 г., и по актуалното дело, по което България за втори път беше осъдена за същото нещо през 2022 г., а именно – случаят с Корпоративната търговска банка. По този случай съдът категорично постанови, че правото на собственост и правото на справедлив процес са били нарушени. Разграбването на активите на Банката от фигури, които и в момента са на върха на българската политическа и българската съдебна система, може би все още не е напълно приключил и българските граждани платиха много солена цена за това, че не сме въвели законодателни промени още през 2005 г. Може би това е най-голямата кражба на публичен ресурс след 1996 г., когато за една година фалираха 15 банки. Промените, които дават възможност на директорите и на акционерите, които имат повече от 5% от капитала на банката, да я представляват в производството по несъстоятелност и да обжалват някои от решенията на съда, включително отнемането на лиценза, считаме за добри. Така или иначе, те вече са почти наложени на България от Европейския съд по правата на човека и сме длъжни да направим тези промени. Не съм 100% убеден дали с тези промени ще успеем да предпазим от рейдърство някоя банка в бъдеще, но поне можем да сме сигурни, че няма да бъдем осъдени за трети път за това, че не сме привели законодателството си в съответствие с европейското, така че при всички положения ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи тези промени. Слава богу, че не ни осъдиха и в третото дело на КТБ, защото техният иск беше за 5 милиарда и 300 милиона и отделно Оманският фонд, от който претендираха за 160 милиона, така че е хубаво да си вземем поука и да приемем нещата преди трети такъв случай. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, една процедура по начина на водене. Аз винаги съм се стремял да Ви посочвам, когато нарушавате Правилника и не го спазвате, просто защото преди малко споменахте, че натам, където сме тръгнали, Вие оттам се връщате, но ние сме поне пет обиколки преди Вас. Моля Ви да погледнете програмата, в която пише, че настоящата точка е Първо гласуване на Законопроект с вносител Министерският съвет, и да Ви посоча, че Вие за пореден път а не за първи път, нарушавате Правилника и не го спазвате. Защото, ако погледнете чл. 76, ал. 3 – ние приехме едно последно изречение, в което пише, че когато законопроектът е внесен от Министерския съвет на първо гласуване, се представя от член на Министерския съвет. Аз тук не видях министър да представи Законопроекта, нито виждам присъстващ министър. Аз знам, че Вие постоянно нарушавате Правилника, въпреки че го отричате, и не спазвате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, включително последната му версия, която ние приехме в Петдесет и първото народно събрание. Но поне малко имайте уважение да показвате респект към народните представители, които все пак имат по-голям парламентарен опит от Вас, и ще продължат да го имат и в следващото Народно събрание, когато Вие няма да сте въобще народен представител! Благодаря Ви.

Кой е член от Министерския съвет?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Измененията в Закона за допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници са крачка в положителна насока. И както каза моят съмишленик Димо Дренчев, ние ще ги подкрепим. Аз ще отбележа само някои по-важни неща. Прилага се така нареченият подход за верижни структури. Той включва правила за непряко записване на инструменти, приемливи за изпълнение на вътрешното минимално изискване за собствен капитал, и приемливи задължения. Така се предотвратява двойно отчитане на тези инструменти и се осигурява функциониране на механизми за поемане на загуби и рекапитулация в рамките на групата. Осигуряват се условия за спазване на принципа на равнопоставеност между различните структури на банковите групи, гарантира се правото за защита на банка, производство по несъстоятелност. Предвид решенията на Европейския съд по правата на човека се правят изменения в Закона за банковата несъстоятелност, за гарантиране правото на защита в производство по несъстоятелност, като се предвиди, че банката се представлява по делото от лица, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ да отнеме лиценз за банкова дейност или преназначение на квесторите. За тях и за акционерите с повече от 5% от капитала на банката е предвидена възможност да обжалват решението на съда за откриване на производство в несъстоятелност, отменят се и някои неприсъщи правомощия на министъра на финансите, като това той да предлага за освобождаване синдика и Фонда за гарантиране на влоговете в банки – да го освобождава. Така се гарантира и независимостта на Фонда като мораторен орган, който, между другото – една отметка, трябваше да бъде един от стълбовете на Банковия съюз, на който сме член, но както виждате, в еврозоната, към която те препращат, нещата не се получават както е по закон. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за пазарите на криптоактиви, № 51-402-01-31, внесен от Министерския съвет На 31 декември 2024 г. На извънредно заседание, проведено на 7 май 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите: на Министерството на финансите: Методи Методиев – заместник-министър; Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; на Българската народна банка: Михаил Димов – директор на дирекция „Платежен надзор“, и Стефан Кръстанов – директор на дирекция „Информационни технологии, одит и надзорник на информационно обслужване“; на Комисията за финансов надзор: Петя Хантова-Георгиева – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, Николай Петков – началник на отдел „Надзорни политики и анализи“ в управление „Застрахователен надзор“, и Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“ в дирекция „Правна“. Законопроектът беше представен от господин Методиев. Той посочи, че с него в националното законодателство се въвеждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1114 относно пазарите на криптоактиви и Регламент (ЕС) 2023/1113 относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви, с които се създава хармонизирана европейска регулаторна рамка за пазарите на криптоактиви, както и надзорни правила за издаването, предлагането и дейностите с криптоактиви. Освен това се въвеждат и изискванията на Директива (ЕС) 2022/2556 и Регламент (ЕС) 2022/2554 относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор, с които се цели да се консолидират и подобрят изискванията за управлението на риска в областта на информационните и комуникационните технологии с оглед осигуряване на оперативната устойчивост в сектора на финансовите услуги. Съгласно Регламента относно пазарите на криптоактиви криптоактивите се класифицират в три вида: токени, обезпечени с активи, токени за електронни пари и криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари. Поради различните рискове и възможности, свързани с всеки вид, в Регламента са определени различни правила за издателите и лицата, кандидатстващи за допускане до търговия, за трите вида криптоактиви. Комисията за финансов надзор е определена да бъде национален компетентен орган за целите на лицензирането, регулирането и надзора върху дейността на доставчиците на услуги за криптоактиви; на издателите на токени, обезпечени с активи, и на издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари. По този начин ще се осигури единен надзор на всички дейности, свързани с търговията на криптоактиви. Българската народна банка е определена за компетентен орган по отношение на дейността на издателите на токени за електронни пари. В Законопроекта са разписани и съответните санкции и принудителни административни мерки от компетентните органи. Със Законопроекта се предлагат промени и: - в Закона за кредитните институции и Закона за платежните услуги и платежните системи с оглед правомощията на Българската народна банка по отношение на издателите на токени за електронни пари и във връзка с възможността кредитни институции да са издатели на токени, обезпечени с активи, или доставчици на услуги за криптоактиви; - в Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране с оглед възможността финансовите институции, попадащи в обхвата им, да предоставят услуги за криптоактиви; - в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в чийто обхват попадат и доставчиците на услуги за криптоактиви. С цел осигуряване на пълното въвеждане и прилагане на изискванията на правната рамка на Европейския съюз в областта на оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор със Законопроекта се предлагат и изменения и допълнения във всички закони във финансовия сектор, попадащи в обхвата на Директивата за оперативната устойчивост. Българската народна банка и Комисията за финансов надзор са определени за компетентни органи по отношение на съответните им поднадзорни лица, които са финансови субекти, попадащи в обхвата на Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор. Българската народна банка е определена за компетентен орган, чийто член ще бъде представителят на високо равнище в Надзорния форум по чл. 32, параграф 4, буква „б“ от посочения по-горе регламент. Във връзка с административнонаказателните разпоредби по чл. 50 и 51 от същия регламент са предложени съответните изменения в секторните закони, предвиждащи мерки по прилагането им – санкции и принудителни административни мерки. Във връзка с прилагането на изискванията за оперативната устойчивост на цифровите технологии са предвидени съответните такси, събирани от Комисията за финансов надзор, определени в приложението по чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор. В заключение, господин Методиев отбеляза, че България е следвало да приеме мерки по прилагането на Регламента за криптоактивите и на Регламента относно информацията, придружаваща трансграничните преводи на средства и прехвърляния на определени криптоактиви в срок до 30 декември 2024 г., а срокът за привеждане в съответствие с Регламента и Директивата относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор е бил 17 януари 2025 г. Изготвянето на Законопроекта е мярка № 86 от Националния план за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за пазарите на криптоактиви, № 51-402-01-31, внесен от Министерския съвет на 31 декември 2024 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Принципно, що се касае до криптоактивите, е спорно дали въобще те имат нужда от регулация, или не, но да приемем, че по-скоро е преобладаващо нещо, ще има някаква регулация. Какво е криптоактив? Криптоактивът е цифрово представяне на стойност или право, което може да бъде прехвърлено и съхранявано електронно посредством технология на децентрализиран регистър или друга подобна такава. В закона се описват трите вида криптоактиви. Държа да отбележа, че в България пазарът на криптоактиви е прекалено малък, или поне официалните данни са, че той е към 150 млн. лв. Предимството на тези криптоактиви е, че при трансгранични плащания таксите са под 1%. Традиционните платежни инструменти трябва да генерират разходи от 2 до 4%. Дотук нещата изглеждат добре, но ние имаме някакви възражения относно това, че има два контролни органа, които ще контролират тези криптоактиви – БНБ и КФН. Мое лично мнение е, че трябва да се прехвърлят криптоактивите към един регулиращ орган, понеже създават разминавания, като например криптоактивите, които са обезпечени с токени за активи, ако са издадени от кредитни институции, отговаря БНБ, ако не са – отговаря КФН. В смисъл тук се получава малко разнобой и трябва да се помисли дали не трябва една от двете институции да контролира издаването на криптовалути. Другият проблем е така нареченият мълчалив шестмесечен отказ. Първо, че няма мотиви, когато се откаже лиценз на даден доставчик на услуги за криптоактиви, и второ, че съгласно Регламента MiCA той е 60 дни. Другият проблем, който може да се сложи по Законопроекта, е, че уведомяването на санкционираните лица става само на страницата на КФН. Може би трябва да се помисли за алтернативно уведомяване – по имейл или някакъв друг канал. Като пречки се посочват също така големите глоби, които са спрямо малък пазар – от 150 млн. евро, както и изискванията за уставен капитал, въпреки че са посочени в Регламента. Ако има някаква възможност за намаляване на тези поне, ще е добре. Предвид всичко гореизложено на първо четене ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи този законопроект. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Радвам се, че за поредна седмица в Народното събрание разглеждаме и се приемат законопроекти, които целят модернизирането на финансовото законодателство в България. Нееднократно съм заявявал от тази трибуна, че България сериозно изостава в това направление, и това изоставане не трябва да се разглежда само като суха статистика или като това, че не сме приели един или друг европейски регламент, тъй като то има реални негативни последици както за българската икономика, така и за защитата на българските граждани. От една страна, изоставането в нормативната уредба затруднява привличането на инвестиции във финтех сектора – сектор, който в редица други държави е двигател на иновации, на растеж. От друга страна, той излага на риск българските потребители, които остават без реална защита в един все по-сложен, дигитализиран финансов свят. През последните години станахме свидетели на множество финансови измами и пирамиди. В голяма част от тях, знаете, че трансакциите ставаха именно с криптовалути. Липсата на регулации създаде среда, в която недобросъвестни лица се възползваха от слабостите на системата, за да ощетяват българските граждани. В предложения от Министерския съвет законопроект се прилагат няколко важни европейски регламента. Основната цел е изграждането на хармонизирана европейска регулаторна рамка, която ще позволи ефективен надзор върху криптоактивите и ще защити интересите на потребителите. Комисията за финансов надзор е определена като националния компетентен орган, който ще отговаря за лицензирането, регулирането и надзора над пазарите на криптоактиви, а пък Българската народна банка е ангажирана със същото по отношение на издаването на токени и електронни пари. Искам да подчертая, че по време на изслушванията на кандидатите за членове и за ръководство на Комисията за финансов надзор в Бюджетната комисия всички колеги, независимо от политическите си различия, се обединихме около необходимостта този регулатор да разполага с повече правомощни инструменти. Само така ще може ефективно да се противодейства на всякакви опити за измама и ощетяване на българските граждани. Считам, че приемането на този законопроект е важна стъпка към по-сигурна, прозрачна и конкурентоспособна финансова среда в България. „БСП – Обединена левица“ ще подкрепим този законопроект. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Киселова. Определено пазарът на криптоактиви има нужда от регулация, въпросът е, че трябва да внимаваме в каква степен трябва да се ограничи това. С въпросния законопроект, който е внесен, естествено, транспонираме европейска директива. Има изисквания към лицата в чл. 17, ал. 2 – започвам с добрите моменти на този законопроект, след това започвам с лошите, като лошите преобладават – изискват се подробни условия за ръководни кадри и собственици. Има критерии за надеждност, съдебна чистота, финансово състояние. Това е от гледна точка на това, когато се появят нови криптопроекти, да може да се запознаете с екипа, който стои зад съответната било криптовалута, било криптопроект, за да може да знаете на кой давате парите си, когато инвестирате. Обикновено хората, които се занимават с криптоактиви, следят точно това в един проект, за да може да знаят доколко е надежден той и доколко не е. Съответно, когато е анонимен и може би става дума за финансова измама, най-вероятно ще се случи така нареченото дърпане на килим, или rug pull на английски. Това е метод, в който точно тези създатели на съответните проекти издърпват парите от пазара и Вие оставате да пиете една студена вода. Предвиждат се мерки и санкции в обширен набор от принудителни административни мерки. Въпросът е, че тук, след като транспонираме европейска директива, глобите са до 3% от годишния оборот, или 10 млн. лв. Това, ако е в някой развит пазар – да, разбирам, но в момента в България точно пазарът на криптоактиви е съвсем малък, за голямо съжаление, и тази глоба на мен лично ми се струва доста голяма. Въпросът е тук, че ние нямаме много възможности да избегнем, да променим това, защото просто Европейският съюз ни налага да бъде такава глобата. И тук започват проблемите. В чл. 28 и чл. 29 смятам, че се дават доста широки правомощия на КФН, като заместник-председателят получава изключително високи правомощия, включително: спиране на търговията; премахване на управители и изискване на промени в белите книги – липсва механизъм за външен контрол над тези решения преди съдебно обжалване; възможност за разпореждане, прехвърляне на договори между доставчици; забрана за изпълнение на управленски функции до 10 години без съдебно решение – пак подчертавам, без съдебно решение. В чл. 36 може да се забележи, че има цензура на онлайн съдържания, като Комисията може да разпореди премахване или блокиране на домейни или интерфейси без съдебно решение, което поставя под въпрос свободата на изразяване и достъпа до информация. И най-големият проблем, който и моят съмишленик Александър Койчев каза, е в чл. 15, ал. 5 – мълчаливия отказ. Ако Комисията не дава мотивиран отказ, заявителят остава в правен вакуум – нито знае какъв е проблемът, дали е технически, процедурен, или просто е субективен, или това, което аз подозирам – липсата на компетентност, защото материята е твърде техническа, твърде специфична, и при един мълчалив отказ ще се спестят съдебни процеси и отговорност. Това подкопава правото на защита и ефективното административно обжалване. В повечето държави членки при прилагането на тези разпоредби няма предвиден мълчалив отказ. Там се залагат ясни и мотивирани срокове за отказ с възможност за съдебен или административен контрол. В Германия BaFin издава предупреждения към инвеститорите относно рисковете от криптоактиви, но не се наблюдава прилагане на мълчалив отказ или широки правомощия без съдебен контрол. Ние тук ще даваме на хората мълчалив отказ и те ще се чудят къде е проблемът – в тях ли е, или е чисто субективен? И пак повтарям, просто защото темата е нова, сложна технически и специфична, това изисква високотехнологична правна и финансова грамотност. Ако в администрацията, както казах, липсват обучени кадри или вътрешни експерти, решението да се произнасят чрез мълчалив отказ е по-лесно и по-безрисково за самата администрация. При мълчаливия отказ няма нужда от обосновка, не се пише мотивировка, не се носи персонална отговорност и това е удобният механизъм за избягване на формална грешка или спор по същество, особено в случаи, в които липсата на достатъчно разбиране на материята е налице. Отваря се вратата за субективност, както казахме, корупционен риск и административен произвол, защото неуспехът да се реши даден казус не води до отчетност, а до мълчалив отказ. Липсата на мотиви нарушава принципа на правото на защита и ефективност в административната процедура, гарантиран по чл. 41 и чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Тази несигурност и възможност за мълчалив отказ в инвеститорите има възпиращ ефект върху инвестициите на пазара. Мълчаливият отказ е силно възпиращ за стартиращите компании, инвеститори и предприемачи, тъй като липсата на предвидимост и възможност за защита на техните права, а това пък, от гледна точка на това, което споменах, противоречи на заявената цел в Закона в чл. 2.4 – цитирам: „създаване на условия за подпомагане на иновациите и лоялната конкуренция“. Точно този мълчалив отказ ще спре навлизането на инвеститори на българския пазар за криптоактиви. Този законопроект няма да постигне своята цел. Така че, госпожо Председател, заявявам от името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, че ще предложим промени между първо и второ четене, ако този законопроект влезе, и едни от промените ще бъдат точно насочени в промяната на мълчаливия отказ, защото не смятаме, че първо, така се транспонира директивата в другите държави – членки на Европейския съюз, и не е във връзка с осъществяването на целите на Законопроекта. В заключение, този законопроект е в крак с европейското законодателство и цели пазарна стабилност и защита на потребителите. Въпреки това централизацията на власт, липсата на ясни процедури за защита на правата и възможностите за административен произвол са сериозни притеснения, които трябва да бъдат адресирани, преди да гласуваме за или против този законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Както и в доклада на Бюджетната комисия, така и от вносителите от Министерския съвет, а и от преждеговорившите, става ясно, че в момента обсъждаме на първо гласуване Законопроект, който вкарва в националното законодателство именно директива, по-скоро Регламент (ЕС) 2023/1114. Но какво ще направим с него днес? Приемането днес се надявам да извърви пътя, по който Регламентът указва европейския пазар как да бъде регулиран по отношение именно на изискванията за прозрачност, оповестяване при издаването и публичното предлагане и допускането на криптоактиви до платформи за търговия. Наред с това лицензира и надзора за доставчиците на услуги. Както някои от преждеговорившите споменаха, тези функции ще бъдат вменени на Комисията за финансов надзор и Българската народна банка, още повече че дейността, организацията и управлението на издателите и доставчиците на услуги именно на криптоактиви трябва да бъдат оповестени по съответния регламент и правила, които ще се вкарат в българското законодателство. Но доколкото обсъждаме Законопроекта на първо гласуване, тук обсъждаме Законопроекта в цялост. Аз няма да изпадам повече в подробности, само ще кажа следното: че дори да приемем този законопроект и той бъде имплементиран в българското законодателство, това не значи автоматично, че българските граждани, които инвестират в криптоактиви, не трябва да бъдат внимателни. Пазарът с криптоактиви е изключително рисков, българските инвестиращи няма да бъдат предпазени от така наречените меме монети или меме койни. Също така трябва да се има предвид, че инвестициите в който и да е сектор на финансовия пазар, и още повече криптоактиви, трябва да се правят от хора с познания, които са склонни да инвестират толкова, доколкото могат да си позволят да загубят. Затова дори приемайки този регламент в българското законодателство, все пак да се обърне внимание на българските граждани, че трябва да внимават и да се запознават с рисковете в пазарите, в които искат да развиват своите активи. Аз искам да подчертая моето лично мнение, че този пазар има доста рискови фактори, които го изпълват, и съветвам хората, които се включват в него дори и с такова законодателство в България, да бъдат изключително внимателни. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. С този закон, освен че се въвежда терминът „криптоактиви“ и „токен“ в българското законодателство, се очаква да постигнем по-стабилни и ясни условия за лоялна конкуренция в сектора. С приемането на Законопроекта ще се изменят и редица вече действащи нормативни актове, сред които Законът за кредитните институции, Законът за платежните услуги и платежните системи, Законът за банковата несъстоятелност, Законът за БНБ, както и Законът за мерките срещу изпирането на пари. Текстовете предвиждат и прилагането на няколко ключови европейски акта. Регламентът за пазарите на криптоактиви MiCA е рамката на Европейския съюз, която определя какво представляват криптоактивите, видовете криптоактиви, както и как се регулират, кои са компетентните органи и изискването за доставчиците на такива продукти и услуги. TRF е част от пакета с мерки срещу изпирането на пари, предложен от Европейската комисия през 2020 г., а Законът за цифрова оперативна устойчивост – DORA, е регламентът на Европейския съюз, с който се създава задължителна всеобхватна рамка за управление на риска в областта на информационните и комуникационните технологии за финансовия сектор на Европейския съюз. Очаква се текстовете да бъдат в помощ на цялата индустрия, но имат и потенциал сериозно да ограничат правата и възможностите им. Има няколко несъответствия между предложения за обществено обсъждане законопроект и MiCA. Голям проблем са сроковете, с които Комисията за финансов надзор разполага за издаване и отказ от издаване на лицензи, които са шест месеца, а за сравнение – предвиденият в Регламента срок е от 60 работни дни. Също така мълчаливият отказ, предвиден в Законопроекта, е напълно недопустим, тъй като, като компетентен орган на национално ниво, следва не просто да представя писмено решение, но и да е в процес на активна комуникация със заявителя. Сходна е ситуацията и при издаването или отказа от издаване на лиценз за предоставяне на услуги с криптоактиви, където Законопроектът също предвижда срок от до шест месеца и възможност за мълчалив отказ, а сроковете според MiCA са до 40 работни дни от получаване на изрядно пълните документи. Стана ясно, че регулацията е разпределена между БНБ и КФН, но не стана ясно дали БНБ и КФН разполагат с необходимите експерти и какви ще са разходите на тези две институции, след като ги натоварим административно допълнително. Благодаря.

Благодаря за любезността, госпожо Киселова. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ следваме една последователна позиция, в която не искаме разплащателните средства на българските граждани да се ограничават по някакъв начин. Именно всяка година по време на бюджета предлагаме прагът, по който всеки гражданин може да плаща пари в брой, да се увеличи. В момента е 10 хил. лв. и следователно трябва да се увеличи, защото тези ограничения, които са въведени с привидната цел да се ограничи прането на пари, не изпълняват тази цел. Това, което изпълняват, е да се ограничава това право на българските граждани да изразходват средствата си както те считат за добре. Именно такива регулации сега се налагат и за криптовалутите, където заради нарастването на пазара на криптовалутите и парите, които са вложени в него преди години, изведнъж Европейският съюз и други държави счетоха, че това е опасност за техните национални декретни валути, и решиха да въведат регулации, които да ограничат използването на същите тези криптовалути. Аз не виждам да има такава опасност криптовалутите да заместят декретните валути просто защото те са прекалено волатилни. За последната година цената, стойността на различните криптовалути, общо се е движила нагоре и надолу около 50%. Няма как гражданите да използват една такава валута, която си променя стойността толкова рязко, толкова често. В този ред на мисли не считаме, че тези регулации ще изпълнят своята цел, ще възпрат прането на пари, ще възпрат използването на тези криптовалути само защото… Ако искат държавните органи да спрат престъпността, те можеха да го направят досега. Не виждаме големи количества наркотици да бъдат хванати от митничарите, от полицията. Не виждаме големи бандити да бъдат арестувани. Не виждаме нищо по отношение на престъпността да се случва в нашата държава. Всички ги знаем кои са престъпниците, те си вървят по улиците и нищо не се върши спрямо тях. И приключвам с тази мисъл на видния американски политик, държавник и един от бащите основатели на САЩ Бенджамин Франклин, че „който разменя малко свобода за малко време на сигурност, не заслужава нито едното, нито другото.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 51-502-01-3, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 7 май 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите: на Министерството на финансите: Методи Методиев – заместник-министър, Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; на Комисията за финансов надзор: Петя Хантова-Георгиева – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, Николай Петков – началник на отдел „Надзорни политики и анализи“ в управление „Застрахователен надзор“, и Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“ в дирекция „Правна“. Законопроектът беше представен от господин Методиев, който посочи, че с него се цели да се въведат в българското законодателство мерки за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2631 относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта. В Регламента се съдържат единни изисквания за емитирането на зелени облигации с оглед намаляване риска от използването на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. Тези изисквания следва да бъдат спазени, за да могат емитентите да използват наименованието „европейски зелени облигации“. За облигациите, които не отговарят на критериите за европейски зелени облигации, но се предлагат на пазара като екологично устойчиви или облигации, свързани с устойчивостта, Регламентът съдържа правила за доброволно оповестяване на информация по определен образец. Комисията за финансов надзор е определена за компетентен орган, който да упражнява надзор за спазване изискванията на Регламента. Българската народна банка е определена за компетентен орган по спазването на изискванията за разкриване на информация по Регламента, когато инициатор на секюритизационна облигация е кредитна институция. Господин Методиев посочи, че в рамките на извършения от Инвестиционния комитет към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие преглед на съответствието на българското законодателство с кодексите за либерализация – Кодекса за либерализация на движението на капитали и Кодекса за либерализация на текущите невидими операции, е установено, че има неравнопоставено третиране на застрахователни посредници от трети страни, както и че дружествата със специална инвестиционна цел не могат да инвестират в недвижими имоти на територията на държави, присъединили се към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР. В тази връзка с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения в Кодекса за застраховането, с които се въвежда режим за извършване на дейност от застрахователни посредници от трети страни, както и изменения в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, с които се въвежда възможност дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в недвижими имоти на територията на държави, присъединили се към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: „за“ – 13 народни представители, без гласове „против“ и 3 „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 51-502-01-3, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2025 г.“ Благодаря, госпожо Председател.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Промените касаят емитентите на европейски зелени облигации и техните взаимоотношения с регулатора. В случая надзорът ще се осъществява от Комисията за финансов надзор. С тези промени се прави опит да се гарантира, че няма да има злоупотреби с названието „зелени облигации“ или EuGB. Начините на отчитане и докладване – че емитентите на такива действително ще отговарят на условията и ще изпълняват европейските регламенти за борба с климатичните промени във връзка с Парижкото споразумение, за да може наистина продуктът им, това, което те предлагат, да може да се нарича зелена облигация; че няма да се използват средствата, които набират за проучване и добив на подземни горива; че няма да се финансира енергия, която се прави от въглища или от петрол, или от газ. Регламентират се и санкциите, които КФН има право да налага при нарушения, както и в много други от законопроектите, които Министерският съвет ни предлага, отново размерът на санкциите варира в извънредно широки граници – нещо, което според мен е врата за корупция. Например за първо нарушение по ал. 1, т. 8 и 9 тя варира между 10 000 до 500 000 лв. или в рамките на 50 пъти, а за повторно такова нарушение разликата е от 20 000 до 1 милион лв. Това определено е възможност за субективна преценка и е начин за изнудване на фирмите, които евентуално правят такива нарушения: как ще им се определи размерът на санкцията с разлика от 50 пъти? В момента в България има нула такива зелени облигации, няма никакъв интерес на бизнеса към тях. Същото е положението и в Европейския съюз. Зелените облигации са под 5%, даже по-скоро са 3% от общия размер на облигациите. Този мижав интерес към тях е само едно от многото потвърждения, че идеологията и бизнесът не трябва да бъдат смесвани. Всъщност докато България се накани да въведе и да регулира тези зелени, екологично устойчиви облигации, на Урсулите в Брюксел вече им хрумна друго – в момента се говори за мир чрез сила, и на дневен ред са общите европейски военни облигации. Ироничното е, че Европейският съюз е създаден точно с цел никога повече да няма войни в Европа. В момента, воден от някакви корумпирани, или – не знам, неадекватни лидери, усилено ще се милитаризира и се готви за война с най-голямата ядрена сила в света. По-интересни са Преходните и заключителните разпоредби. В тях се правят промени в Кодекса на застраховането, цяла нова глава се добавя, и с тези промени се дава възможност на клонове на застрахователни и презастрахователни посредници, застрахователни брокери и клонове на застрахователни дружества от трети страни да оперират в България, и на български такива дружества да оперират в трети страни. Това е свързано с Кодекса на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за либерализация на движението на капитали – едно от многото изисквания на ОИСР, които ние трябва да изпълним във връзка с предстоящото ни членство там. Те целят да отворят пазара ни за всички останали страни, които са подписали Кодекса, без да ги дискриминираме, и да нямаме специално отношение само към страните, които са част от Европейския съюз или част от европейското икономическо пространство. Същото важи и за промените, които са в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. На АДСИЦ – Асоциация на Дружествата със специална инвестиционна цел, се дава възможност да инвестират в недвижими имоти в страни извън Европейския съюз и извън европейското икономическо пространство. Тук ние виждаме известен риск от изтичане на капитали извън страната в посока на държави като Израел, като Турция или като Обединеното кралство, както и за навлизане на такива капитали от тези страни в пазара на недвижимите имоти в България. Това може да бъде фактор, който в комбинация с евентуално скорошно приемане на страната в еврозоната ще окаже много такъв балониращ ефект на пазара на недвижимите имоти и може да направи жилищата още по-недостъпни за българските граждани. Нещо, което е мотив да не подкрепим предложените ни промени. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Основните промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа касаят така наречените зелени облигации, както каза преждеговорившият Димо Дренчев. Тук се прилага Регламент № 2-23/2631 и една от другите цели на така наречените промени е успешно приключване на прегледа на страната пред инвестиционния комитет на ОИСР. Какво представляват тези европейски зелени облигации? Първо трябва да отбележа, че за тях има допълнителни разходи и проверки на документи, което усложнява още повече процеса на издаването им. Те се използват предимно за възобновяема енергия, енергийна ефективност на сгради, чист транспорт и рециклирани намалявания на отпадъците. Все политики, които са вече малко остарели. За тях се казва, че те са основен инструмент за подпомагане на прехода за въглеродна неутралност и това е една от основните причини, поради които ние няма да подкрепим този закон. Точно този преход съсипа европейската икономика и направи Китай и САЩ много по-конкурентоспособни и няма изгледи на този етап да се върне европейската икономика на успешния си път. Нещо друго за тези облигации. Те могат да се имитират от европейски институции, държави членки, корпорации и банки. Както каза и Димо Дренчев, интересът към тях у нас е нулев и в Европейския съюз той е много нисък, така че още веднъж ще кажа: те са доста вече закъснели, по-скоро старомодни, и това е причината, поради която ние няма да подкрепим тези промени. Благодаря.

Да, за достъп. На основание чл. 43, ал. 2 Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор, Деница Величкова, Диана Йорданова и Пламен Данаилов, кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно изслушване на предложените кандидати Деница Антонова Величкова за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Диана Иванова Йорданова за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, и Пламен Иванов Данаилов за заместник-председател, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор На открито заседание, проведено 29 април 2025 г., излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията по финансов надзор по реда на раздел IV от приетите процедурни правила…“ Ще прочета доклада в резюме, госпожо Председател. „Изискванията за оповестяване на документите са спазени съгласно процедурните правила. Кандидатурите бяха представени от председателя на Комисията за финансов надзор господин Васил Големански. Кандидатурата на Деница Величкова е предложена за длъжността заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Госпожа Величкова е магистър по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по финанси от Великотърновския университет. Тя има специализация в областта на банковото дело и финансите. Със своя над 25-годишен професионален опит в правната сфера Деница Величкова притежава задълбочени познания в анализа, проучването и прилагането на нови регулации. Тя е експерт в подобряването на административните процедури и ефективното управление на екипа и е с богат опит в организирането и координацията на работни процеси, насочвайки и мотивирайки екипите към високи резултати. Госпожа Величкова притежава необходимите знания и опит да заеме длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Кандидатурата на Диана Йорданова е предложена за длъжността заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Госпожа Диана Йорданова притежава магистърска образователно-квалификационна степен по специалност „Счетоводство и контрол“ и професионална квалификация „Икономист“ от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, и магистърска образователно-квалификационна степен по специалност „Математика, специализация – учител по математика“ и професионална квалификация „Математик и учител по математика“ от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 11 октомври 2017 г. тя е избрана за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, и е член на борда на надзорниците на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, част от Европейската система за финансов надзор, предоставящ становища на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз. Господин Големански посочи, че през годините госпожа Йорданова е доказала своя висок професионализъм, безспорни морални качества и публична репутация. Притежаваните от нея всеобхватни познания, специфична експертиза в законодателния процес, ясни управленски принципи, диалогичност и отлични управленски умения при воденето на преговори и намирането на решения в трудни и комплицирани процеси му дават основание да я предложи за втори мандат за поста заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Кандидатурата на Пламен Данаилов е предложена за длъжността заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Господин Пламен Данаилов е финансист с висше икономическо образование. Притежава над 22 години опит, от които по-голямата част са на висши управленски длъжности в държавната и общинската администрация, големи международни компании в областта на производството, фармацевтичната индустрия, маркетинга и връзките с обществеността. Господин Големански посочи, че професионалната етика, ангажимент към прозрачността и принципите на доброто управление, както и уменията на господин Данаилов да взема информирани и обосновани решения му дават основание да го предложи за поста заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. След представяне на кандидатурите кандидатите изложиха своите концепции за дейността на съответните управления. В началото на своето изложение госпожа Величкова очерта основните насоки за развитие на българския финансов пазар, които са свързани с повишаване на ликвидността, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез капиталовия пазар, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор. В резултат на това според нея ще се постигне по-добро позициониране на България на инвестиционната карта на Европа. В концепцията си госпожа Величкова подробно представи три основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе аспекти и тяхната значимост за капиталовия пазар в България, а именно: 1. Регулаторна дейност и контрол; 2. Увеличаване на доверието на инвеститорите към капиталовия пазар в България чрез достъп до инвестиционни продукти за инвеститори на дребно; дигитализация; популяризиране на групово финансиране за малки фирми и спазване на ESG стратегии от пазарните участници; 3. Финансова грамотност с цел осигуряване на устойчиво и прозрачно развитие на финансовия сектор. В началото на своето изложение госпожа Йорданова подчерта, че в нейния професионален път като народен представител и като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, отстоява тезата, че социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за ясна и трайна регулаторна рамка, която да способства за устойчивото развитие на пенсионната система в България, като безспорно е необходим механизъм за осигуряване адекватността и стабилността на публичните финанси. Динамиката в развитието на капиталовите пазари и възможностите за диверсификация на спестяванията на лицата в трудоспособна възраст все по-осезаемо налагат предоставянето на избор на потребителите на пенсионноосигурителни услуги и продукти между различни инвестиционни стратегии, съобразени с техния жизнен цикъл и толерантност към риска. Посредством създаването на фондове с различен инвестиционен профил и подобряване стимулите за управление на инвестициите, в това число и намаляване на таксите и удръжките, са постижими и по-добри резултати. Този извод е безспорен и се базира на ежегодно оповестяваните от ОИСР данни. В заключение госпожа Йорданова подчерта, че устойчивото развитие на пенсионната система и следването на високи регулаторни стандарти налагат социална отговорност, висок професионализъм и партньорство в работата. В своята дейност тя последователно ще следва и отстоява: поддържането на градивен, конструктивен диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения; активно сътрудничество с органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори; участието в инициативи за повишаване на финансовата култура сред обществото и удовлетвореност на потребителите. В началото на своето изложение господин Данаилов посочи, че сектор „Застраховане“ изисква модерни регулаторни решения, предвидимост и последователност в действията с оглед на цялата динамика на икономиката и обществото не само на ниво България, но и на ниво Европейски съюз. Основната функция на Надзора е да защити интересите на ползвателите – граждани или юридически лица, които имат полици. В тази връзка българският застрахователен пазар е малко по-особен, доколкото голяма част от застрахователните премии са свързани с автомобилното застраховане. Те образуват близо 80% от премийния приход в застрахователните компании. Това дава възможност и потенциал за развитие на застраховането в сектори като здравеопазване – здравно застраховане и животозастраховане, имуществено застраховане. Животозастраховането в последните години бележи траен положителен ръст, което е свързано както с повишаване на финансовата грамотност на българите, така и с развитието на банковия финансов сектор по отношение на кредитирането. В заключение господин Данаилов отбеляза, че неговата визия за сектор „Застраховане“ е свързана с предвидима и прозрачна законодателна инициатива, подкрепа за иновации и нови продукти с фокус върху защитата на потребителите. Той изрази увереност, че това ще доведе до стабилен финансово устойчив застрахователен пазар, който може да отговори на предизвикателствата на обществото. След представяне на концепциите кандидатите отговориха подробно и изчерпателно на поставените от народните представители въпроси. В Комисията по бюджет и финанси са постъпили становища от Конфедерацията на независимите синдикати в България, от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, от Българската асоциация на управляващите дружества, от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, от Европейската конфедерация Pensions Europe и Българската стопанска камара в подкрепа на кандидатурата на Диана Йорданова за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. В подкрепа на кандидатурата на Пламен Данаилов за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, е постъпило становище от Българската предприемаческа асоциация. Не са постъпили въпроси от лицата по чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В заключение Комисията по бюджет и финанси прие, че кандидатите отговарят на законовите изисквания за заемане на съответните длъжности заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, и заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на дейността им като заместник-председатели на Комисията за финансов надзор. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури на Деница Антонова Величкова за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на Диана Иванова Йорданова за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, и на Пламен Иванов Данаилов за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор по реда на раздел V от процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за всеки един кандидат за съответната длъжност.“ Ще изчета проектите на решения.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор РЕШИ: Избира Деница Антонова Величкова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор РЕШИ: Избира Диана Иванова Йорданова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с Решение на Народното събрание за освобождаване на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ РЕШИ: Избира Пламен Иванов Данаилов за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за възможността да представя кандидатите. Тъй като в доклада на господин Добрев на Бюджетната комисия, представен от господин Добрев, бяха подробно изложени автобиографиите на колегите, няма да си позволявам да ги чета наново. Само с две-три думи ще кажа за всеки един. За заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, предлагам Деница Величкова. Тя, както казахме, е магистър със специалност „Право“ в Софийския университет „Климент Охридски“ и „Финанси“ от Великотърновския. Госпожа Величкова има богат опит и в Комисията за финансов надзор, в различни институции – Министерството на финансите, Българската банка за развитие, и специално последните шест години като главен секретар на Комисията за финансов надзор. Считам, че това ѝ дава богат опит и познаване на сектора и ще се справи добре с тази позиция. Госпожа Диана Йорданова я предлагам за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Тя е завършила университетска математика в Пловдивския университет и е магистър по счетоводство и контрол от Великотърновския университет. Доста от Вас я познавате като народен представител в няколко народни събрания. В последните осем години ръководи същия сектор, и то доста успешно, което ми дава основание да я предложа за още един мандат. Господин Данаилов е финансист с висше икономическо образование от Университета за национално и световно стопанство. Има над 22 години опит в различни части на бизнеса, предимно в частния бизнес. В момента е общински съветник, бил е народен представител в два парламента. Богатият му опит във финансовата сфера също ми дава основание да считам, че той ще се справи добре с един доста тежък сектор, какъвто е застрахователният сектор. Тоест предлагам го да ръководи управление „Застрахователен надзор“. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, много исках да се запозная с автобиографиите на кандидатите за членове на КФН, но в същото време, докато са се представяли в Комисията, аз имах друга комисия и не успях да присъствам. В същото време не разбрах нищо от доклада на господин Добрев, просто той четеше изключително неразбираемо. Не знам Вие дали го слушахте, дали го разбрахте?! Моля, или кандидатите за членове на КФН – така и така сме им гласували допуск и са тук в залата, предполага се, че това е причината – да дойдат на трибуната и да си представят подробно биографиите, или господин Добрев да излезе и да изчете още веднъж биографиите им. От това, което аз разбрах...

Даже още по два пъти да ги изчетат!

Моля контрабандисти да не се обаждат от място. (Смях, оживление.) От това, което разбрах, някои от тях са бивши политици, тоест може би някой от тях се подготвя да се пенсионира – просто е бил политик от някоя партия, и се готви да се пенсионира в КФН. Моля, бих искал да чуя биографиите на кандидатите без значение от кого. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. За разлика от колегата Петров имах възможност да присъствам на Бюджетната комисия. Беше доста дълго заседание. Кандидатите представиха своите концепции и честно казано, поне двама от тях представиха доста добри концепции, които ми харесаха. Доколко обаче ще могат да изпълнят това, което обещаха, е друга тема. В последните няколко седмици може би, а може би отпреди това повечето от законопроектите, свързани с финансите на държавата, които приема мнозинството, са свързани с това, че се делегира все повече и повече власт на КФН. Може би това е свързано с факта, че след евентуалното приемане на България в еврозоната БНБ ще стане просто клон или филиал на Европейската централна банка и няма да се интересува толкова от случващото се в България. Но така или иначе отговорностите на Комисията за финансов надзор доста нарастват – включително днес се приеха три законопроекта, които отново им дават възможност да регулират, да отнемат лицензи, да налагат глоби в огромни размери, така че изискванията към кандидатите за нейни членове са също много големи. Моето изказване ще бъде фокусирано върху дейността на Диана Йорданова, защото тя е член от 2017 г., отговаря за пенсионните фондове, за пенсионната система, за осигурителния надзор. Аз, честно, не вярвам, че тя ще направи положителната промяна, от която обществото има нужда. Стана въпрос преди един ден, когато гледахме подобен законопроект за частните пенсионни фондове, за таксите, които събират – 300 милиона на година, за начина, по който управляват парите на бъдещите пенсионери, а именно по един изключително незадоволителен начин. На изслушването тя представи някакви идеи, които ще развива в бъдеще, но естествено, големият въпрос е: какво правихме досега? От 2017 г. до 2025 г. какво попречи на тези идеи да се случат? Поне една крачка да беше направена, една стъпчица поне да беше направена. Господин Петров поиска да чуем от тях техните автобиографии, но аз по-скоро бих искал да чуя: защо нищо не се случи до момента с мултифондовете? Защо не се случи нещо с таксите? Защо не се случи нещо с таксите на частните пенсионни фондове – да имат връзка с резултатите, които те постигат? Едва ли ще получим отговор на този въпрос. От тази гледна точка никакво доверие на тези хора не може да се има. Няма да ги подкрепим. Другото, на което искам да обърна внимание – на господин Пламен Данаилов. Той разви концепцията за гражданската отговорност за системата бонус-малус затова, че трябва да се направи някакъв тип дерегулация и да се намали административната тежест, а същевременно и той, и госпожа Деница Величкова наблягат на това, че ще се въвеждат нови и нови европейски регламенти, че ще се набляга на IG сертификатите. Това не е намаляване на административната тежест, напротив, това е стъпка точно в обратната посока. Само преди няколко минути приехме Закон за криптоактивите, с който всъщност вкарахме в българското законодателство три европейски регламента и една директива. Ако това е намаляване на административната тежест, може би това е причината в Европейския съюз да няма нито една голяма криптоборса, а всички те да са регистрирани извън Европейския съюз. В погрешна посока се върви. Имам някакви надежди за поне двама от тримата кандидати, че нещо могат да променят – да видим какво ще стане, но за момента кредит на доверие не може да им се даде. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Дренчев, аз чух от Вас, че сте присъствали в Комисията, докато кандидатите за членове на КФН са си представяли автобиографиите. Искам да Ви попитам – имате ли някаква представа от коя партия е общински съветник и от коя партия е бил народен представител другият кандидат, защото на мен ми е изключително интересно да гледам как ще гласува залата за тях, тъй като си спомням с ирония и насмешка как депутатите от ГЕРБ подкрепиха кандидатурата на Таско Ерменков.

Даниеле, какво лошо има?

Та в тази връзка ми е много интересно да чуя от коя партия са тези кандидати, за да видя другите групи и БСП как ще го подкрепят.

Господин Петров, ако трябва откровено да отговоря, всъщност освен за господин Данаилов, който е бил мисля, че в „Има Такъв Народ“, нямам представа другите къде са били. Една от кандидатките е била три мандата народен представител от ГЕРБ, ми подсказват тук, но всъщност не е тайна за никого, че така наречените в кавички независими регулатори, щом се избират от Народното събрание и въобще щом се избират от политиците, няма как да са независими – те са партийно обвързани. Това, което е лошо, че голяма част от агенциите и регулаторите всъщност се превръщат в последен пристан за хора, които приключват политическата си кариера, и където просто получават някак си твърде, твърде високи заплати спрямо дейността, която извършват, тоест – никаква.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Големански, уважаеми кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор! По дефиниция Комисията за финансов надзор е независим държавен регулаторен орган на небанковия сектор в България. Съгласно чл. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор председателят на Комисията за финансов надзор предлага на Народното събрание кандидати за заместник-председатели в направление „Осигурителен надзор“ и „Застрахователен инвестиционен надзор“. Така че дотук Законът е изпълнен перфектно, бих казал. Аз имам честта да познавам и тримата кандидати за заместник-председатели на съответните направления. Нямам никакви основания да се съмнявам в техните професионални качества и тяхното обществено доверие. Но искам да отбележа нещо, което е важно от гледна точка на това, че става въпрос за независим държавен регулаторен орган и дали на практика независимостта на тези кандидати е налице, при положение че те имат биография, която е свързана с политическите партии, които са в управляващата коалиция в момента. Какво имам предвид? Госпожа Диана Йорданова е няколко мандата депутат от Политическа партия ГЕРБ. Била е заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси. В предния мандат в продължение на осем години беше заместник-председател на направление „Осигурителен надзор“. Що се отнася до господин Пламен Данаилов – там нещата са представени в малко по-различен вид. Той е бил народен представител в две народни събрания от „Има Такъв Народ“. Бил е заместник-министър на Министерството на енергетиката, а в момента е общински съветник от „Има Такъв Народ“ в Столичния общински съвет. Пак повтарям, аз нямам претенции за техните професионални качества, но от гледна точка на независимост нещата не стоят по този начин, защото, на практика, и тримата представители са представители на трите партии от управляващото мнозинство. Госпожа Диана Йорданова – от ГЕРБ; господин Пламен Данаилов е предложение, на практика, независимо че го предлага господин Големански, е свързан с „Има Такъв Народ“, а госпожа Деница Величкова е предложение на „БСП – Обединена левица“. Така че, уважаеми колеги, доскоро обвинявахте нашата политическа сила, че се борим за управленски постове. За какво се борите Вие от управляващата коалиция, господин Стойнев, на мен не ми стана ясно? Най-вероятно не се борите за купата на „Съветската армия“, защото пазарът, за който говорим в момента, е около 50 млрд. лв., половината от разходите в държавния бюджет за 2025 г. Искам да Ви припомня, че в Споразумението за парламентарно мнозинство за изпълнение на Управленската програма в частта „опълване на квотите на Народното събрание в независими органи, избирани изцяло или частично от Народното събрание“ в чл. 8 е записано: „Ще се издигат и избират кандидати с обществено доверие и професионални качества“... Дотук нямам никакви претенции, но по отношение на независимостта – могат ли да бъдат независими кандидати, които са предложени от политически партии? На следващо място. Колеги, 50 милиарда са средствата, които трябва да управляват заместник-председателите на Комисията за финансов надзор. 11 милиарда управляват застрахователите в България в края на 2024 г. Над 26 милиарда са активите на частните пенсионни фондове. Активите на инвестиционните фондове в края на месец декември възлизат на 12 млрд. лв. – 5,9% от брутния вътрешен продукт. Общо става въпрос за надзор на над 50 млрд. лв. Както се казва, честито на печелившите!

Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме последователна политика спрямо Комисията по финансов надзор от много години. Тя не се различава и няма как да бъде променена и към днешна дата. Това, което имаме като визия за самата комисия, по никакъв начин не касае хората, които в момента трябва да бъдат избрани. Нашето мнение за самата комисия – въобще дали трябва да съществува, по никакъв начин кандидатите не трябва да го приемат в личен план, че някой нещо иска да каже за тях, но е факт, че от първия ден, в който ние сме в парламента, постоянно и периодично внасяме предложения за закриване на тази комисия, от която просто няма нужда. Има си други държавни органи, които могат да изпълняват тези функции, още повече че всяка година бюджетът на страната пропуска едни над 20 милиона, които да влязат в него и да бъдат използвани спрямо приоритетите на което и да било правителство. За сметка на това тези пари остават само и единствено на разположение на въпросната комисия, която преди няколко парламента, по предложение на ГЕРБ, става дотолкова независима, че да може да разпределя поне 20 милиона на година както сметне за нормално – предимно за заплати, коли и консумативи. Разбира се, текущи разходи за офиси и всичко това, което сметнат за нормално, под шапката на това, че са използвали висококвалифицирани специалисти, които са наемали, и от тях имало неизбежна нужда. Сега, когато това се говори, в следващия момент стигаме до предходната точка в дневния ред на Народното събрание, когато говорихме за регулиране на пазара за криптовалути, когато отново се заложи, тъй като се показа немощ по отношение на експертиза както на БНБ точно в областта на криптовалутите, така и на КФН да има мълчалив отказ. Защо? За да се каже ясно и точно – защото нямаме нужните експерти, за да направим и да вземем нужните квалифицирани решения. Това нещо обаче в Комисията по финансов надзор струва на държавата 20 милиона всяка година. 20 милиона! На този фон ние продължаваме да събираме капачки, за да имаме кувьози в болниците. В стаята на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ всяка седмица събираме капачки, които след това предаваме, и не е нормално. Скривайки се зад тезата, че това е независим финансов орган, който ще регулира. Кое му е независимото точно на орган, в който избираме действащ общински съветник на „Има Такъв Народ“ или бивш депутат на ГЕРБ? Кое точно му е независимото на този орган, както всички други, които мнозинството преразпределя в момента и в предишните парламенти, и предишните мнозинства? Кое точно, да кажем, е независимото на конституционен съдия, който е бил председател на парламентарната група на ГЕРБ? Ами нищо. Просто има ярка политическа личност. В случая ще избираме ярки политически личности. Дори няма да коментирам техните професионални качества и не ги подлагам на съмнение. Най-вероятно ги имат като лични качества, но не са независими под никаква форма. Под никаква форма! Защото всички знаем, че изтекоха едни записи преди години на един бивш премиер, който казваше именно в записан негов разговор: „Утре КФН да влезе в еди-коя си застрахователна компания и да им такова майката.“ Бухалка в ръцете на управляващите. И ние в момента ще изберем поредните бухалки, които спрямо конюнктурата да отидат и да раздават справедливост. Това се случва с Комисията по финансов надзор и точно заради това ние искаме да бъде закрита. И точно заради това обясняваме всеки път, че 20 милиона грешни народни пари не отиват в бюджета, а отиват за заплати. Защото е най-лесно всички да сочат с пръст народните представители какви заплати вземат, но например всеки пропуска колко взимат в Комисията по финансов надзор. Никой не ги знае даже и като имена. Днес ги коментираме, а утре абсолютно никой няма да ги знае, както никой не знае регионалните шефове на горските стопанства. Ама кой коментира, че взимат по 15 хил. лв. заплата? Никой. Това не е нормално в най-бедната държава в Европейския съюз. Не е нормално! Не е нормално ние да събираме, пак ще го кажа, капачки за кувьози, а в същото време евроатлантиците да обясняват, че трябва да влезем в клуба на богатите, защото сме просперираща държава, и еврозоната е мястото, което ще доведе до реки от инвеститори в страната. Това е цинизъм. Категорично сме против цялата тази комисия, респективно няма как да подкрепим който и да било кандидат, а още повече ярко изразени политически фигури, които се предлагат в момента за гласуване.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Ганев, Вие засегнахте един от основните проблеми на Комисията за финансов надзор, а той е свързан с нейното финансиране и затова, че една стотинка не отива към държавната хазна, и сме дали на концесия този независим в кавички регулаторен орган, но пропуснахте да споменете, че от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме предложения този въпрос как да се реши. Нали ние не сме изпратени тук от българските граждани само да седим, да си снимаме клипчета в ТикТок и да обясняваме къде са проблемите. Ние даваме и решения. Последния път, когато предложихме нещо по този въпрос, беше по време на бюджета, когато го разисквахме, и предложихме председателят на КФН да получава 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, а не да си разпределят парите, каквито искат. Така че това пропуснахте да кажете и моля Ви в дуплика да обясните.

Благодаря, госпожо Председател. Ние, между другото, подкрепихме това предложение за ограничаването на заплатите, тъй като всяко ограничаване на разходите в публичния сектор има смисъл. Но, господин Ганев, като говорихте, казахте, че един премиер бил пращал КФН в определени дружества, но не казахте кой е този премиер. Съмнявам се, че се притеснявате да кажете. (Смях от народния представител Цончо Ганев.) Но ако може, посочете го поименно и разкажете за случая. Благодаря. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Не, не, кажете го Вие, че си го спестихте, и се притесних дали господин Борисов изпрати КФН по записи, в които се твърди, че е бил неговият глас, както се казва. И това действително е проблем – независимите регулатори да бъдат използвани като бухалки. Именно затова, когато ние попълвахме регулатори, искахме да попълваме регулатори, но бяхме спрени. Целта беше да изпратим там независими хора, на които след това дори и ние да не можем да се обадим. Та, разкажете за този случай. Стори ми се, че изпитвате известни резерви да кажете кой е бил премиерът. Благодаря.

Господин Божанов, аз не знам тази тема за бухалката КФН ние колко години трябва да я повтаряме и лично Вие всеки път да я чуете, тъй като по едно и също време сме в парламента. Вие може би и преди това, преди мен, няма значение, ние периодично го казваме. И този пример, който в момента споменах, аз съм го казвал многократно. Всички знаем за изтеклите записи. Тогава, когато трябваше да бъде свалено правителството на Бойко Борисов, когато Вие с ИТН имахте мнозинство, няколко бързи парламента, в които не можахте да се разберете кой какво да вземе от властта и се карахте за постове, тогава изтекоха и въпросните записи. Как Борисов разпорежда КФН да влезе на другия ден в един от застрахователите в страната и да раздаде справедливост. Това е бухалката, която се използва. И точно заради това трябва да кажем и колко струва – 20 милиона от държавния бюджет всяка година. 20 милиона! И не е нормално шефът на КФН да взема повече пари, отколкото вземат първите главни хора в държавата по Конституция – президент, министър-председател и председател на Народното събрание. Това не е нормално. Не е нормално! И цинизмът е, че тази институция се използва за бухалка. И цинизмът е, че Вие не подкрепяте закриването на тази институция. Намаляването на заплатите не променя факта, че ще вземат 20 милиона на година. И, господин Божанов, помислете дали искате да дадете 20 милиона, когато обяснявате следващия път: „Ама искаме да редуцираме разходите.“ Защо сте против закриването на КФН и да стане част от Министерството на финансите? Има предостатъчно служители и там, има предостатъчно специалисти. Въпросните хора могат да са специалисти във всяка една от държавните институции, но да не усвояват 20 милиона – ясно и точно. Това е наше постоянно виждане по темата и ние не сме го променили, и винаги сме го казвали точно това. Аз затова казах, че на кандидатите днес дори няма да коментирам професионалните и личните им качества. Нищо друго повече не е нужно да кажеш, освен че единият е действащ общински съветник в София на „Има Такъв Народ“, другият е бивш депутат на ГЕРБ. Кое му е независимото? Вчера избра мнозинството бивш министър на БСП. И то е постоянно, кадрите се сменят. Регулаторите се овладяха от Пеевски, Борисов, Слави Трифонов и Зафиров като обобщено лице на БСП. Това е ясно. Мнозинството това направиха. Между другото, Вие не сте в правителството точно заради това, защото не се разбрахте какво да вземете от регулаторите в това правителство. Защото искахте двама от тези, които трябва да са във Висшия съдебен съвет, и двама от Инспектората. Те Ви даваха по един. Това е истината, няма защо да го премълчаваме. Както и за това, че не сте против закриването на КФН, защитавате ги и дотам. Но както и да е. Това е факт, който ние към днешна дата, отново пак го казвам, няма как да подкрепим Комисията за финансов надзор в този вариант и това, което представлява.

Уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започнем да избираме регулатори, имах въпрос към хората от ГЕРБ, ДПС – Ново, старо начало, БСП, които избраха последните регулаторни органи в България. Зададох им следния въпрос: кажете, колеги, сега от тези регулатори, които Вие избрахте – КФН, КЗК, кой си свърши добре работата, от кой сте доволни? Никога не дадоха отговор на този въпрос. Многократно им го задавах. Те винаги се крият, защото истината е, че през последните години регулаторите са целенасочено изключително слаби в България. И това стана политика на това мнозинство. Само че има нещо, което се промени, и това е: светът се промени, уважаеми колеги, и независимите регулатори ще стават все по-важни и тяхната роля ще става все по-значима. И ако в предишни години това можеше да бъде скрито от българското общество, със съвременните предизвикателства ще става все по-трудно. На предложението на колегата преди малко, че трябвало да няма КФН и тя да е част от Министерството на финансите. Колеги, не може да има независим регулатор, който да е подчинен на министър. Тоест тази Ваша идея е лоша идея. Независимият регулатор трябва да бъде отделно от всякакви министерства, за да може да бъде независим. Но Ви обръщам внимание на следното. Като гледам предложенията, начина на представяне, се опасявам, че старата практика ще продължи да бъде така. Дано да ме опровергаете. Защото Комисията за финансов надзор освен регулаторните ѝ правомощия засяга много важни теми, като развитието на капиталовия пазар, и ние имаме нужда от орган, който да е проактивен, който да има предложения, да идва в Народното събрание да предлага и законови промени. Активни хора, активна комисия – как да се развива по-добре капиталовият пазар в България, защото истината е, че ние тук драматично изоставаме. Да, ще кажете, че това не зависи само от Комисията за финансов надзор. Така е. Зависи и от парламента, разбира се, и от правителството, но има нужда от активност, има нужда от предложения, има нужда да се търсят решения. Старите регулатори, които Вие, колеги, избирахте, избирате по същия начин, които бяха изключително пасивни, ще стават проблемни и това ще лъсва все повече. Хората започват да разбират от кое какво зависи и ще задават все повече въпроси. Така че развитието на капиталовия пазар е изключително важна, драматична, бих казал, тема, по която се надявам новият състав на Комисията да има много повече и предложения, и идеи към частния сектор, към инвестиционните фондове, за да се случват повече неща. Надявам се. Имаше голям дебат в предишен парламент по Кодекса за застраховането. И тогава старият състав на Комисията за финансов надзор, за съжаление, не изглеждаше никак добре, колеги. Не се справи по никакъв начин. За мен не успя да защити интереса на държавата. Имаше една позиция на Европа и друга позиция на Комисията за финансов надзор и на техния представител, която за мен не защитаваше интереса на държавата. Става въпрос за Кодекса за застраховането и промените „Зелена карта“, които си спомняте. Друг е въпросът, че и много колеги от това Народно събрание съучастваха в това и също не бяха на страната на решаването на проблема. Това ми показа за пореден път кога един регулатор не е на необходимата висота. И аз си пожелавам и се надявам в следващия състав да нямаме такива примери. И още една много важна тема. Винаги съм защитавал частните пенсионни фондове, защото вярвам в следното нещо – че не можем да се справим само с разходнопокривна система. Разходнопокривна система означава: парите, които в момента се плащат в текущия месец, те служат за плащане на пенсиите на българските пенсионери, няма капитал в нея. В този смисъл необходимост от частни пенсионни фондове има, но, колеги, има страшно много забележки към тях и част от тях са основателни. Сега ще кажете, да, тези въпроси трябва да бъдат решени законодателно, преимуществено, но Комисията и по тази тема трябва да бъде по активна. Трябва да бъде по-активна и тези въпроси трябва да ги разглеждаме заедно. И не на последно място, ключов е и въпросът с контрола, който се осъществява от Комисията за финансов надзор. Той трябва да бъде ефективен, трябва да бъде на място и медийните притеснения, които четем всеки ден, трябва да бъдат отразени. Така че надявам се в бъдещата контролна работа на Комисията за финансов надзор да няма пропуски, да има проверки на място, каквито трябва да бъдат проверките, и работата да бъде свършена. Искам да завърша, колеги, с това, с което започнах. Пак питам уважаемите колеги от ГЕРБ: кажете, от тези регулатори, които избрахте, кои се справиха? Защото ние, преди да изберем нови регулатори, трябваше да направим оценка на досегашните. Има ли регулатор от Вашите, от който сте доволни, както го избрахте, или целта е регулаторите, как да го наречем, да не бъдат толкова независими, да не бъдат толкова силни и да не бъдат толкова решителни? Но искам последно да Ви кажа следното: България, за съжаление, изостава от страни като Румъния. Въпреки че ще кажете за големия дефицит в момента. Изостава, факт, и една от причините е качеството на регулаторите. Ние имаме много какво да догонваме. И с тези предложения, които направихте, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, всички Вие, се опасявам, че не сте разбрали. Не сте разбрали, че светът се е променил. Не сте разбрали, че България има нужда от нови, активни, силни регулатори, и карате постарому. Дано не съм прав, но много скоро ще разберем какво се случва и за съжаление, на мен ми изглежда, че тези регулатори са точно такива, каквито бяха регулаторите досега – с много сериозни дефицити. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. В голяма степен преждеговорившите казаха това, което исках да кажа аз. Моето мнение също е, че професионалните качества на кандидатите най-вероятно са много добри, но не това е важното. Важното е дали имат морално-волевите качества да кажат не, когато някой от управляващата коалиция звъни по телефона и ги помоли или да затворят очите, или да натиснат някои от субектите, за които отговарят. На страницата на КФН пише, че е независима от изпълнителната власт институция, която за своята дейност се отчита в Народното събрание. А дали е така? Трудно е да се отговори на този въпрос, по-скоро не. Всеобщо мнение е, че тя се превръща в бухалка за неудобните. Само ще спомена, че скандалът с опорочената проверка и слаб надзор по казуса с „Евроинс“, както и след последвалата критика от Европейския орган за застраховане и пенсионно осигуряване, смея да твърдя, че сега се сещаме за едно проспано публично предлагане на акции, което КФН случайно не бе забелязала, но както се казва – за 28 лв. на година, толкова. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Много от нещата бяха казани за това колко независими ще бъдат членовете – заместник-председатели на КФН. Тя е ясна работата – мачът е свирен, както винаги. Но само ще дам два примера от работата на Народното събрание от тази седмица, защото ще бъдат ключов фактор за Комисията по финансов надзор. Едното е отпреди две точки относно регулирането на пазарите на криптоактиви – доколко представителите ще са запознати с материята, доколко ще могат да дават мотивиран отказ, ако трябва, ако се наложи, и се приеме това между първо и второ четене, и съответно да допринесат за развитието на инвестициите и криптопазара в България. Ще ми бъде интересно да го следя това нещо. Ще ми бъде интересно и относно пенсионното усъвършенстване, което се гласува вчера, защото един от участниците в този експертен тръст, на който се възложи промяната в пенсионната система, е и КФН, и то най-вероятно ще бъде относно мултифондовете, които са заложени, и може би това е основната роля в тази пенсионна реформа – да го кажем, защото аз продължавам да смятам, че българските граждани не могат да са спокойни за годините на пенсионирането и вноските, които ще внасят занапред, но и за мултифондовете. Как ще бъдат регулирани тези мултифондове? По какъв начин ще се предлагат? Какви правила и рамки ще се заложат на инвестициите, защото мултифондовете, които се предвиждат за след шест месеца, които ще ни се предложат, ще трябва да инвестират по-агресивно от моментното състояние на втория пенсионен стълб, защото знаем, че вторият пенсионен стълб към момента е с консервативно инвестиране. Да видим какви рамки ще им се заложат, кой ще носи отговорност за тези мултифондове, какво ще направят. Комисията по финансов надзор и нейните членове са важен фактор за момента за българското общество и това са само два примера от тази седмица. Така че, за съжаление, в тази зала управляващото мнозинство – ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, ИТН и БСП, ще си ги изберат, а българските граждани ще носят последствията в продължение на седем години. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Използвам процедурата за различен вот – сега, мисля, че по закон следва и клетва, и след като кажат официалната клетва, се надявам новите членове на КФН да кажат на ум поне и клетвата, че ако им се обади пак Борисов, Пеевски или някой друг и им каже да размажат нечия физиономия, те няма да го направят. Благодаря. (Шум и реплики.)