22 May 2025

Госпожо Киселова, докато вчера тук, в тази пленарна зала, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ четяхме своята декларация във връзка с доклада, който е на път да бъде приет в Европейския парламент – за напредъка на Република Северна Македония относно членството ѝ в Европейския съюз, само броени часове по-късно в Битоля започна поредният от многото политически процеси срещу поредния българин, защото в Битоля и в цяла Македония през последните няколко години има вече няколко такива съдебни процеса. Обвиняемият се казва Люпчо Георгиевски – българин, български гражданин, председател на вече бившия клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. Казвам „бившия“, защото клубът продължава да съществува, но под друго име, тъй като в Македония беше приет специален закон, специално за няколкото български клуба, всъщност конкретно за два от тях – „Иван Михайлов“ в Битоля и „Цар Борис III“ в Охрид, за да бъдат сменени техните имена. По принцип, както е добре известно, историята не е престъпление, паметта не се съди – навсякъде е така, освен в Република Северна Македония, където историята на България е престъпление, а българите са престъпници по презумпция. Вчера ние очаквахме да има представител на българската държава в този политически фарс, няма да го нарека процес. Такъв представител, доколкото на нас ни е известно, там не е имало. Вчера очаквахме някоя българска държавна институция след процеса или по време на процеса поне да се произнесе с осъждане на тази политическа репресия срещу български граждани и българи въобще в Македония, без значение дали са български граждани, или не. Нищо подобно не се случи. Към настоящия момент Министерството на външните работи на България мълчи – срамно, позорно, оглушително мълчи, както винаги досега, въпреки че на процеса на Люпчо Георгиевски присъства и един друг Любчо Георгиевски – световноизвестният бивш министър-председател на Македония. И като казвам „световноизвестен“, го казвам с уважение, защото това е може би – не може би, най-известният политик в Република Северна Македония от 1990 г. насам, човекът, който, на практика, изведе тази държава от Югославия и започна демократичните промени в нея. За съжаление, той беше оставен сам. В течение на времето силите на старата Държавна сигурност, известна в Македония и бивша Югославия като УДБА, го смачкаха, но така или иначе, към настоящия момент той е достатъчно известен, достатъчно популярен и достатъчно уважаван, за да бъде може би най-стабилният и политически, и обществен, и граждански авторитет в Македония. Вчера този велик човек отиде, за да защити своя съгражданин и съименник. Само че знаете ли какво се случи в съдебния процес? Прокурорката Оливера Нечаковска отказа да признае неговия статут като свидетел със забележете какъв аргумент – той не бил историк! И като казах „той не бил историк“, нека да кажем всъщност в какво се състои обвинението срещу Люпчо Георгиевски – председателя на Българския културен клуб в Битоля. Искам внимателно да чуете, ако можете. Обвинението срещу него е, че е цитирал думи на Иван Михайлов – легендарния водач на ВМРО, още по-легендарната революционна организация на българите в Македония. С други думи, ако в Македония цитираш исторически източник… Между другото, обвинението има и утежняваща страна – не само, че е цитирал, забележете, Иван Михайлов, но в обвинителния акт пише, че го е цитирал на книжовен български език! С други думи, престъпление е историята, а още по-голямо престъпление е, когато споменаваш исторически източник на български език в Македония. Това как Ви звучи? Само на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ ли ни звучи абсурдно?! Вчера, когато коментирахме българската пасивност за доклада към присъединителния процес на Република Северна Македония, коментирахме това, че нашата изпълнителна власт не е свършила нищо по отношение на защитата на българските интереси и на българската общност в Македония. И като казвам „нищо“, имам предвид нищо! Обърнахме се вчера с апел към българските евродепутати в Европейския парламент. И доколкото разбираме от обратната връзка, която получихме от нашите евродепутати, има някакъв резултат. Някакъв! Ще видим какъв точно ще бъде, защото тепърва ще се водят много сериозни битки за финалния състав на този документ. Само че, ако в този документ липсва този процес от вчера, 21 май, това ще бъде не просто позор за България – това ще бъде едно поредно грубо геополитическо поражение на нашата страна. Защото, уважаеми сънародници, съдът в Битоля ще се произнесе с решение след осем дни по този политически процес, а през това време българската държава ще продължава ли да мълчи, питаме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ? Ще има ли въпроси, ще има ли нота, ще има ли привикване на македонската посланичка, искане на отговори? Защото, вижте, във фарса в Македония няма граници! Знаете ли кой е един от обвинителите срещу Люпчо Георгиевски? Лицето Весна Бендевска, която е бившият председател, забележете, на Комисията за защита от дискриминация. И в Македония очевидно – все пак тя си е втората българска държава, ние сме си един народ – и в Македония, и в България Комисията за защита от дискриминация очевидно служи само и единствено за политически натиск и за репресии срещу инакомислещите, в конкретния случай в Македония – и срещу българите. Защото, забележете, бившата шефка на Комисията за защита от дискриминация дискриминира един човек заради неговото национално самосъзнание! Има ли по-голям парадокс от това?! А нашата държава продължава шумно, оглушително, позорно и безлично да мълчи – нещо, което трябва да спре. Настояваме българската държава в спешен порядък – още днес, още днес до края на деня, да вземе бързи, спешни и неотложни мерки по този политически процес, защото той е лакмус за отношението на Македония към нас в бъдеще. Ако те продължават по този начин и ако ние не реагираме, репресиите ще стават още по-сериозни и още по-силни. Защото, пак повтарям, обвинението срещу Люпчо Георгиевски е, защото е цитирал откъс от книга на български с думите на Иван Михайлов – апропо, роден в Щип, не много далеч от Битоля, македонски българин или българин от Македония, едно и също е. Ако българското Външно министерство не реагира днес, ако не бъдат предприети действия, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще изпратим писмо до всички посланици на страните – членки от Европейския съюз, ще искаме от тях публично да излязат с отношение по тази тема и по този казус. Ще изпратим, разбира се, и писма до всички официални институции в Европейския съюз, като почнем с Европейската комисия, минем през ръководството на Европейския парламент и стигнем до председателите и ръководствата на парламентарните групи в Европейския парламент. Но ефектът ще бъде много по-различен, ако българската държава направи това, а не една от партиите в парламента. Ние можем да го направим, но резултатът отсега знаем, че няма да бъде кой знае колко оптимистичен, защото Европейският съюз и нашите така наречени партньори презират държавата ни като цяло, та какво да говорим за една от партиите в парламента. Но все пак поне формално България е член на съюза на големите, успешните, богатите – нали това повтаря по цял ден гнусната еничарска пропаганда по телевизиите, постоянно, всеки ден, до немай-къде! (Възгласи: „Еее!“) Ако тази наша, уж, държава не предприеме действия в защита на българския гражданин, в защита на един от нас, в защита на един герой в Македония… Защото много е лесно да си българин в София или в който и да било от българските градове и села, но въобще не е лесно да си българин в Македония или на други места, където да си българин все още е престъпление. Ето защо настояваме за тази спешна реакция и очакваме незабавен отговор от българския външен министър още днес. Ако не, ние ще предприемем нашите действия. В краен случай ще се наложи да изпратим наши представители следващия път на делото в Македония, ако българската държава продължава да игнорира този политически процес, защото след този ще има още много други. И ако България не се изправи в защита на своите интереси, в защита – нещо повече, на своите сънародници в Македония, без значение дали със или без българско гражданство, защото всички, както е добре известно, македонци са българи, проклета да бъде нашата държава! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Председател! Всичко това, което чухме, е добре – какво се случва в Македония, добре е да обърнем поглед и какво се случва в България и в българския бизнес. България навлиза в критична фаза – не само икономическа, но и морална, управленска и демографска. Това не е криза, породена от външни фактори, а резултат от десетилетия на вътрешно разпадане на държавността, безконтролна корупция и безнаказано некадърие. Доклади на Международния валутен фонд, Европейската комисия и независими агенции недвусмислено сочат – българското правителство е изправено пред сериозни обвинения в некадърност, корупция и системно разграбване на публични ресурси. Държавните предприятия, които би трябвало да бъдат двигател на икономиката, вместо това трупат дългове, които според някои оценки достигат до 12% от брутния вътрешен продукт на България. Тези финансови дупки, съчетани с пренебрегването на малкия и средния бизнес и разчитането на европейски подаяния, влошават икономическото положение и прогонват младите хора от България. Някои от големите държавни предприятия – „Булгартрансгаз“, Български държавни железници, компании за водоснабдяване и канализация, са сред основните виновници за бюджетния дефицит. Според данни от месечните отчети на консолидираната фискална програма на Министерството на финансите и годишните финансови доклади за 2024 г. тези предприятия показват сериозни финансови проблеми. „Булгартрансгаз“, като част от „Български енергиен холдинг“, управлява газопреносната мрежа на страната. През 2024 г. компанията отчита загуби около 300 млн. лв. – според финансови анализатори поради високи оперативни разходи и неизгодни договори за доставка на газ, обвинения за корупция с доставчици, сделки с чуждестранни доставчици. „Български държавни железници“ и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са с хронично нерентабилни резултати. През 2024 г. БДЖ отчита загуба от 250 млн. лв. и Националната компания „Железопътна инфраструктура“ добавя още 300 милиона към тях – заради лошо управление, остаряла инфраструктура и корупционни схеми, свързани с обществени поръчки, според доклада на Института за пазарна икономика. Държавни компании за водоснабдяване и канализация, ВиК дружества, големите градове, като София, Пловдив и Варна, са в тежко финансово състояние. Общо за 2024 г. отчитат загуби за около 200 милиона заради високи нива на загуба на вода – над 50% в някои региони, липса на модернизация и неефективни инвестиции. Например „Софийска вода“, макар и с частно участие, продължава да разчита на държавни субсидии, за да покрие дефицитите си. Тези предприятия са символ на некадърно управление, политически назначения, липса на прозрачност и корупция; източват публични финанси, вместо да генерират приходи за държавата. Докато гражданите плащат доходи на тази държава, те се използват, за да се спасяват губещи компании, вместо да се инвестират в икономиката. В бюджет 2025 държавата предвижда пари, средства за декапитализация на държавни предприятия – без критерии за ефективност. В същото това време малкият и средният бизнес, представляващ 99% от предприятията в България, е напълно пренебрегнат. През 2024 г. едва 2% от държавния бюджет е насочен към директна подкрепа на малък и среден бизнес, докато големите играчи получават огромни субсидии от Плана за възстановяване и устойчивост. Например 70% от средствата за зелена енергия отиват за големи соларни и вятърни проекти, често свързани с политически приближени фирми, вместо за инсталация на покривите на домакинства или обществени сгради, което би могло да намали сметката на ток на обикновените хора. Тази политика не само ограничава икономическия потенциал, но и задълбочава усещането за несправедливост. Четиристотин осемдесет и три милиона например от Плана за възстановяване и устойчивост ще отидат при големите три телекома, а малките доставчици отново са изключени от играта. Само с 10% от тези суми те биха направили чудеса. Липсва всякаква конкуренция и условията се диктуват от скрити картели там, а и във всякакви други отрасли, например хранителните вериги и електроразпределителни дружества. Корупцията остава основен проблем, отблъскващ чуждестранни инвеститори. Според Индекса на възприятие на корупцията на Transparency International за 2024 г. България е сред най-корумпираните страни в Европейския съюз с резултат 45 от 100. През последните години няколко големи чуждестранни компании са напуснали българския пазар, включително чуждестранни компании като германската Lufthansa Technic, Telenor – Норвегия, MTG – Швеция, Societe Generale – Франция, ЧЕЗ – Чехия. Списъкът е дълъг. Основните причини, посочени за изтегляне, включват: бюрокрация, липса на правна сигурност, ниска възвръщаемост на инвестициите и административни предизвикателства, включително натиск от страна на публичните власти. Данните от БНБ показват значителен спад във външните преки инвестиции. През 2024 г. индексът за външни преки инвестиции е намален и възлиза на 1,5 милиарда евро, което е спад спрямо 3,28 милиарда евро през 2023 г. Този спад също е свързан с изтегляне на чуждестранни инвеститори, а някои избягват да дойдат в България заради нестабилната политическа среда и корупционните сделки и скандали, какъвто е случаят с Volkswagen, които избраха Турция вместо България. Друга основна причина е липсата на кадри. За какъв поток от чужди инвестиции след приемане на еврото става въпрос тук?! Без кадри – млади, кадърни и образовани, няма как нещо да се случи в тази държава. Над 1,2 милиона българи са напуснали държавата от 1990 г. според НСИ. Еврото няма как да реши този проблем. Кой би останал в държава, където данъците отиват за увеличаване за заплатите на МВР, докато същите институции са обвинявани в насилие и участие в престъпни схеми? Тези, които с нашите данъци упражняват насилие над нашите деца. Липсата на перспектива отблъсква младите семейства, което води до демографска криза. И раждаемостта в България е една от най-ниските в Европа – едва 1,5 деца. България има огромен потенциал в сектори като земеделие, животновъдство, производство на розово масло, туризъм, винопроизводство. Те са системно пренебрегвани и умишлено убивани. Производството на плодове и зеленчуци е спаднало с 30% от 2010 г., а животновъдството – с 25%, според Евростат. Туризмът, макар и ключов за икономиката, получава подкрепа предимно за големи курорти, докато малките семейни хотели и селският туризъм са оставени без финансиране и откровено се присвояват. Вместо да инвестираме в тези сектори, разчитаме на европейски фондове, които често се разпределят към свързани фирми, вместо да подпомагат реалната икономика. Икономически растеж – слаб, едва 1,5% през 2024 г., според прогнозите на Световната банка – с риск да падне до 1,2%, без реформи. Фискалният резерв е под натиск. Бюджетният дефицит надхвърля 3% според Министерството на финансите. Инфлацията, която достига 5,2% през 2024 г., допълнително намалява покупателната способност на гражданите. Затова ще протестират и шофьори, и медицински сестри, и много други представители на ключови професии, чиито заплати остават ниски. Като добавим към тази картина и сметището, в което се е превърнала държавата, и крайно замърсената и отровена вода в много области от страната, картинката показва само едно – некадърно, престъпно и безотговорно управление. В условия на безпрецедентно грабене и липса на всякаква кадърност за управление на държавата партия ВЕЛИЧИЕ застава зад народа. Ние не се борим за власт, а за душата на България. Призоваваме гражданите да споделят сигнали за корупция, злоупотреба с власт и примери за некадърност. Време е некадърниците да отстъпят пред тези, които могат, знаят и искат да градят. Искаме прозрачно управление, подкрепа за малкия и средния бизнес и инвестиции в традиционната ни индустрия, за да спрем изтичането на младите кадри и да върнем надеждата за България. България не е бедна, тя е ограбена! Тя не е слаба, а е предадена! Ние няма да стоим безучастни и призоваваме всички да изпращат сигнали за корупция, злоупотреба с власт, репресии, измами. Ще ги огласим, ще ги разследваме, ще изискваме възмездие. България може и заслужава. България ще се изправи, ако си я върнем заедно! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Преди това правя процедура за допуск. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат Тодор Чобанов – заместник-министър на културата.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 51-502-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 април 2025 г. Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 15 май 2025 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 51-502-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 април 2025 г. От Министерството на културата присъстваха: Георги Султанов – заместник-министър; Миглена Кацарова – главен юрисконсулт; Николай Паунов – парламентарен секретар. Законопроектът беше представен от господин Георги Султанов. Целта на предлагания законопроект е схемата за минимална помощ за промоция и показ на филми да бъде прилагана в съответствие с изискванията на европейското законодателство в частта му относно Регламент на Европейския съюз, № 2023/2831. С Решение № 91 на Министерския съвет от 24 февруари 2025 г. за приемане на Програма за управление на Република България за периода 2025 – 2029 г. е заложена цел за подобряване на процесите, свързани с предоставяне на държавно подпомагане в областта на филмовата индустрия, Мярка: Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение и допълнение Закона за филмовата индустрия, с който да се осигурят условия за финансиране на дейности, свързани с промоция и показ на филми. С приемането на Законопроекта ще бъде изпълнена съответната мярка, заложена в Програмата за управление на Република България за периода 2025 – 2029 г., в Цел: Подобряване на процесите, свързани с предоставяне на държавно подпомагане в областта на филмовата индустрия. Считано от 1 юли 2024 г., нови минимални помощи по Регламент на Европейския съюз, № 1407/2013, към който реферира Законът за филмовата индустрия, не могат да бъдат предоставяни, поради което и ако не се предвиди изрично в Закона, че за промоцията и показа на филми е допустимо държавно подпомагане като помощ de minimis по Регламент на Европейския съюз, № 2023/2831, то тези дейности – промоцията и показът на филми, ще бъдат лишени от възможността да получат държавно подпомагане. Очакваният резултат от прилагането на предлаганите промени е продължаване на възможността за прилагането на схемата за минимална помощ за промоция и показ на филми, предвидена в чл. 26, ал. 1, т. 5 от Закона за филмовата индустрия, при спазване на изискванията за помощта de minimis съгласно актуалния нормативен акт от правото на Европейския съюз. Предлаганите промени са в съответствие с правото на Европейския съюз, тъй като са продиктувани именно от необходимостта от привеждане на националното законодателство в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на прилагането на чл. 107 и чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis. След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати: 9 гласа „за“, от които: 4 гласа от ГЕРБ-СДС, 1 глас от ПП-ДБ, 2 гласа от „ДПС – Ново начало“, 1 глас от ИТН, 1 глас от ВЕЛИЧИЕ; 2 гласа „въздържал се“ – 1 глас от ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 глас от ПП МЕЧ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите с 9 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 51-502-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 април 2025 г.“

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Бяха изложени вече основните мотиви за приемането на този законопроект. Всъщност ние по този начин подкрепяме филмовата индустрия и компаниите, които се занимават с производство на филми в България и в другите европейски държави. По този начин ние увеличаваме възможността те да бъдат подкрепяни с различни програми и проекти за осъществяването на тяхната дейност. Поправката ще облекчи работата на редица български фирми, които извършват такива услуги за филмопроизводство. Подчертавам, че изцяло се придържаме към това, което Европейската комисия вече е въвела като общ регламент за Европейския съюз. Благодаря Ви.

Госпожо Киселова, госпожи и господа народни представители! Госпожо Киселова, преди няколко дни в електронна медия деканът на Юридическия факултет на Софийския университет – достопочтеният професор Даниел Вълчев, коментирайки Вашия отказ да допуснете за разглеждане в Народното събрание предложение за референдум от президента на Република България, вероятно иронично, посочи, че скоро може да Ви хрумне и на Министерския съвет да не допуснете за разглеждане законопроект. И всъщност, госпожо Киселова, с този законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия можехте да го направите. Този законопроект наистина е недопустим и в голяма степен безсмислен. Причината е, че всъщност – чу се и от доклада, и от заместник-министъра, с него не се добавя нищо. На 11 места в Закона за филмовата индустрия се заменя един остарял и отпаднал регламент на Европейския съюз от 2013 г. с нов от 2023 г., който регламент, между другото – те са два, са в сила от 1 януари 2024 г. И сега, известно е, че всъщност регламентите на Европейския съюз имат пряко действие и не е необходимо да бъдат опосредствани с някакъв национален нормативен акт на страните членки. Само че през далечната 2018-а, или не толкова далечна година, пак Министерският съвет – или някаква там част от Администрацията на Министерския съвет, е решил на тези 11 места, както посочих в Закона за филмовата индустрия, да запише тогава регламента, който от 5 години е бил в сила – от 2013 г. Само че българските закони не са някаква паметна бележка на различните комисии, които създава Законът за филмовата индустрия, за да им се вписва там на 11 различни места, че трябва да съблюдават освен националното и общото за Съюза законодателство, като им се вписват тези регламенти. Те трябва да ги знаят тези неща или най-малкото да им го разпечатат там, в комисиите – да знаят, че освен закон има и регламент, и така нататък, което има пряко действие. И това е известно на всеки добър български ученик още от XII клас, защото се учи по гражданско образование, не само в юридическите факултети. Нали, не е някакъв сложен факт! В този смисъл допуснатата грешка през 2018 г. – с вписването в Закона за филмовата индустрия на тези два регламента, по-скоро трябва да бъде поправен за второ четене и да бъдат махнати оттам, тъй като утре, вдругиден институциите на Европейския съюз ще решат отново да променят минималната помощ от 200 на 300 хил. евро, забележете – за 10 години. Практически европейските институции казват за 10 години каква е инфлацията. Това е съществената промяна в двата регламента – от 2013 г. и от 2023 г., от 200 на 300 хил. евро. 50% за 10 години е загубило стойност еврото. Е такива неща! В този смисъл наистина е най-добре да отпаднат тези регламенти от националния ни нормативен акт, тъй като е безсмислено. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Янчев, абсолютно сте прав и не оспорвам прякото действие на регламентите на територията на Република България. Обръщам внимание обаче, че в този законопроект регламентите не се преписват. Идеята на Законопроекта е да се направи препращане от Закона за филмовата индустрия към оня акт, който се прилага относно хипотезите, уредени в съответните членове. Представете си го като препращането, което националното законодателство прави от типа на: „В тези случаи се прилага чл. 78 от еди-кой си закон“. Тук логиката е абсолютно същата. И предвид факта, че е настъпила промяна в тези регламенти, ние сме длъжни да я отразим в националния ни закон, като по този начин, когато стане необходимост да се прилага този закон, този, който ще го прилага, да знае къде да отвори – освен в Закона за филмовата индустрия, от съответния регламент, към който се прилага. Благодаря.

Госпожо Кузманова, и аз съм съгласен с Вас – това е различен похват в нормотворческия процес, тоест дали са необходими тези препратки. Аз това казвам. В българския закон не е необходимо да слагаме като мемориален ордер на разните финансови комисии там, че има и регламент. Тези органи, които вземат решения по отношение на филмовата индустрия, трябва да го знаят това. И по този начин нашият нормативен акт става един вид заложник на законодателен процес, или по-скоро нормотворчески процес, извън националното ни право в една междудържавна организация, като Европейския съюз, на която сме член. Това исках да кажа, това е един вид – това е жаргон, разбира се, спамене от страна на Министерския съвет на Народното събрание. Значи, седем законопроекта само са станали закони и Министерският съвет добавя своя принос тук да губи времето. Да губи времето не само на Народното събрание, на залата, а и на Комисията по културата и медиите, която, вместо да направи нещо смислено, трябва да разглежда този законопроект, с който нищо не се казва. „Нещо смислено“ имам предвид, като например да изслуша министъра на културата, а не само да бъде трибунал за обществените медии – БНТ, БНР, или евентуално ликвидационна комисия на – пак казвам, на обществените медии; да изслуша министъра на културата: какво планира по политиките за читалищата, за музеите, за археологията, как върви българското домакинство на Съвета за културно наследство в Париж. Ей такива, хубави неща. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, благодаря за възможността. Уважаеми колеги народни представители, от доклада на Комисията по културата и медиите станаха ясни мотивите, които налагат приемането на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Аз ще си позволя още веднъж да припомня фактите, които бяха изложени и в доклада, и обсъдени в Комисията. Първо, Регламентът на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. е дал възможност за държавна помощ за промоция и показ на филми в държавите членки. Първоначалният срок за тази минимална помощ по тази схема е бил до 31 декември 2020 г. Изтекъл е и срокът за удължаване на неговото действие до 31 декември 2023 г. Така че ние имаме един период повече от една година, в който съгласно Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия и изискванията на Регламента на Европейския съюз държавни и минимални помощи не могат да бъдат предоставени. Новият акт на Европейския съюз, който урежда тази материя, е в сила от 1 януари 2024 г. Затова според нас без отлагане трябва да се приеме предлаганото изменение, за да се постигне съответствието между Европейския регламент и българския закон. Регламентът съответства и на новите изисквания на Европейския съюз, което е задължително за продължаване на тази държавна помощ. Без новите правила държавната подкрепа за българското кино може да бъде прекъсната, особено за показ, за разпространение на филми и за участие във фестивали. Осигурява се по новите правила и по-голяма прозрачност и предвидимост. Освен това новите текстове съдържат ясни схеми за отпускане на помощта, за нейните срокове и за обхвата на помощта. Аз ще си позволя също да припомня още веднъж, че в Програмата на българското правителство с Решение от 24 февруари 2025 г. е заложена цел за подобряване на процесите, свързани с предоставяне на държавното подпомагане в областта на филмовата индустрия. Така че този законопроект е също и в изпълнение на правителствената програма. Вероятно имате информация, но тук, от тази трибуна, искам да припомня, че на 20 май тук, в Народното събрание, самото Народно събрание беше домакин – в лицето и на председателя доцент Наталия Киселова, на една важна дискусия на тема „Устойчиво развитие на българската култура“. В нея участваха представители на законодателната, на изпълнителната власт, на неправителствения сектор, на съсловни организации в областта на културата. Бяха поставени много въпроси, част от тях отново свързани с искания за по-голямо финансиране в сферата на културата. Участниците в дискусията изявиха готовност да участват в публичен дебат по Проекта за бюджет в сферата на културата за 2026 г., както и Проект на Харта за устойчиво развитие на българската култура. Така че този проект има също значение по отношение на възможностите за по-голямо финансиране, в конкретния случай – за филмовата индустрия. Ние от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ ще подкрепим предложения законопроект, за да се даде възможност да продължи процесът на държавно подпомагане на филмовата индустрия. Така ще се гарантира съществуването на публична подкрепа за киното в съответствие с европейското законодателство. В същото време очакваме професионалната общност да продължи да има активна роля за прилагането му по един прозрачен и справедлив начин, както и за облекчаване на административната тежест за по-малките участници в сектора. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Като съзнавам, че ще направя изказване, което не е фокусирано върху съдържанието конкретно на Закона за филмовата индустрия, взимам повод от диалога, който проведохме с господин Янчев, не заради друго, а защото смятам, че въпросът е изключително важен от законодателна гледна точка. По дълбоко вътрешно убеждение споделям тезата, че основната функция на Народното събрание е законодателната. Тоест първо работим, създавайки закони, и паралелно с това провеждаме съответните изслушвания, парламентарен контрол и други форми на контрол, които са ни позволени по Конституцията. В годините преди присъединяването на България към Европейския съюз, когато трябваше да хармонизираме законодателството си, така че да отговаряме на условията за присъединяване, за съжаление, ние възприехме една изключително неправилна практика, изразяваща се в това да преписваме актове от вторичното право на Европейския съюз в националното ни законодателство. Пак, за съжаление, в първите години, когато станахме членове на Европейския съюз, продължихме с тази практика с аргумента, че така ни е по-лесно, защото всичко ни е събрано в националното законодателство. И продължихме с тази практика до един момент, в който България беше наказана за нарушение на правото на Европейския съюз за това, че преписва регламенти. И за щастие, успяхме да се дисциплинираме в определена посока, макар и към момента в някои нормативни актове да продължаваме да възпроизвеждаме съдържание на регламент. В същото време обаче, навлизайки все повече и повече в начина, по който функционира Европейският съюз, и по-конкретно Европейският парламент, си дадохме сметка, че там законодателството се създава по доста по-различен начин, отколкото ние създаваме националното ни законодателство. Имам предвид, че когато се приема изменение на регламент, той не става част от първоначалния регламент, а съществува в правото на Европейския съюз като самостоятелен акт. И най-вероятно Ви е направило впечатление, че има регламенти, които имат заглавието „Регламент за изменение на регламент еди-кой си“. Поради тази причина – и смятам, че е изключително правилно, за да може да се улесни прилагането на националното ни законодателство – тогава, когато наред със съответния закон трябва да се прилага регламент от правото на Европейския съюз, националният ни закон да укаже изрично кой регламент следва да се приложи в конкретната хипотеза единствено и само като наименование, а не като възпроизвеждане на неговото съдържание. Да, наистина – във всяка една сфера всеки правоприлагащ орган си познава и правото на Европейския съюз, защото, ако не го познава, това означава, че не може да правоприлага по начина, по който трябва да правоприлага в съответната сфера. Но няма абсолютно никакъв проблем – нито като законодателна техника, нито от гледна точка на стандартите, заложени в договора за функциониране на Европейския съюз, да се правят такъв тип вътрешни препращания от национален закон към регламент. И използвам случая да апелирам: тогава, когато се налага в национален закон да се въведат правила, уредени в регламент, нека не се изкушаваме от това да преписваме регламента – не за друго, уважаеми колеги, а защото това е нарушение на договора за функциониране на Европейския съюз и съответно е основание за наказателна процедура по отношение на България, която, както Ви е известно, завършва със съответните санкции по отношение на България. Благодаря Ви.

Едва ли има българин, дори от новото поколение, от най-младите българи, които да не са гледали, да не са се смели и да не са плакали на български филми, направени преди 1989 г. – филми като „Козият рог“, които са стигали дори до ситуацията да са били номинирани и да са на крачка от това да бъдат част от цялата процедура за връчване на „Оскар“. Ние като българи спокойно можем да кажем, че се гордеем с филмовата си индустрия, с филмите, които наистина са правени във времената, в които са се пресъздавали сюжети, или с начина, по който са направени, сарказъм, който е осмиван от самите управляващи към онези години, и въобще цялото време. Така че филмовата индустрия е изключително важна. Към днешна дата, ако погледнем филмовата индустрия, да кажем, на една съседна нам Турция, виждаме една целенасочена политика за прокарване на турската култура, на турския бит, въпреки че лично аз се съмнявам дълбоко в това, което представя филмовата индустрия по отношение на модерния им начин на живот и цялото това нещо, което имат в самото си общество, но така или иначе, е целенасочена държавна политика, в която се наливат милиарди. Нещо повече, тези филми и сериали, които се правят от тяхната държава, се предоставят почти безплатно на държави като България, за да бъде пропагандирана турската история, турското настояще, въобще турското виждане за живота – такъв, какъвто е според тях. Това би трябвало да бъде нещо, което ние да използваме като държава и да видим добрия пример, защото можем, показали сме през десетилетията назад, че го вършим качествено. Имаме нужните артисти, имаме въобще цялата тази индустрия, имаме дори и самата база, като в „Бояна филм“ чужди компании заснемат продукции, които са от световно качество. Между другото, сега да направим една вметка. Преди няколко години един от филмите, в който участват едни от най-великите към днешна дата световни актьори, като Силвестър Сталоун или пък Арнолд Шварценегер и Брус Уилис вътре, снимаха в един от филмите си сюжет със сомалийски пирати. Тогава беше актуална тази тема – със сомалийските пирати и въобще крайбрежието на Сомалия колко е изпаднало и каква трагична гледка е там в Сомалия, просто бяха отишли на Варненското пристанище и варненската действителност – такава, каквато е, без да използват декори. Но това беше само една скоба. Сега, за съжаление, за 35 години държавата ни не просто унищожи производството, спонсорирането и даването на пари за качествени филми, които да са наистина значими и да правят така, че когато се излъчват по телевизията или по кината, улиците да се изпразват. Защото аз си спомням времената, когато филми като „На всеки километър“ или дори и филми, които са с по-лек жанр, изпразваха улиците и хората отиваха да ги гледат (шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Филми като „Робинята Изаура!“), а за 35 години ние вече унищожихме така наречената филмова индустрия. Нещо повече, дават се пари и се спонсорират продукти, които са, меко казано, със съмнителни качества, или пък хората, които ги правят, просто усвояват пари само защото са близки до управляващите към съответния момент. Така е и към днешна дата, само че парадоксът е пълен, защото държавата периодично осигурява едни пари за филмопроизводство в България и периодично тези пари дори не се усвояват. От последния бюджет за миналата година – 2024 г., останаха 18 милиона. 18 милиона, които бяха предвидени за това и не се направиха, обаче пък имаме – вижте, дори в момента обсъждаме Закон за филмовата индустрия! Кому е нужен Закон за филмовата индустрия, при положение че за 35 години нищо качествено нямаме или, да кажем, в толкова малко филми го виждаме това качество, което бихме искали да видим като общество, обаче имаме закон? От предишната година 2023 г. са останали нереализирани 15 милиона излишък, 2022 г. – 12 милиона! За сметка на това голяма драма настъпи в средите на ПП-ДБ, когато работещите в градския транспорт в София стачкуват за достойно заплащане и нямало откъде пари да се намерят. Ами има! И ние посочихме откъде могат да дойдат! Нямало пари за вдигането на заплатите на медицинските сестри! Има! Дори на последния бюджет, който обсъждахме в тази зала преди няколко месеца и в Комисията по културата, почти всички единодушно, заедно с представители на управляващите тогава – конкретно господин Дилов участваше най-активно и накрая той, за съжаление, от всички управляващи остана сам, включително неговата партия не го подкрепи тези пари, които бяха оставени неизползвани във филмовата индустрия, да бъдат пренасочени за музеи, да бъдат пренасочени за театри, въобще отново в сферата на културата – управляващите тогава решиха, че това нещо няма да го направят, и тези пари бяха прехвърлени към бюджета. Така че към този момент имаме един ненужен закон, защото цялото това нещо може да бъде урегулирано в съвсем друга насока от съвсем други подзаконови рамки, така че ние няма да го подкрепим цялото това нещо и смятаме, че трябва наистина държавата – каквото е останало въобще от нея, да бъде много по-добър преразпределител на тези средства. И да се разбере, че инвестирането в култура е инвестиране в бъдещето на нашата държава.

Преди да започна с изказването си, ще попитам: какво означава думата „промоция“ на български, понеже в мотивите, както и в доклада е записан този прословут регламент, заради който, разбира се, е всъщност цялата тази работа? Защото, когато нещо стане в Брюксел, ние веднага тук трябва да го – както се казва с една друга странна чужда дума, транспонираме. Въобще българският език става все по-трудноразбираем, както и българската политика като цяло, но въпросът ми е наистина много основателен: какво означава „промоция“ и „показ“? „Промоция“ означава „представяне“ на български. Защо, включително в Комисията по култура – забележете! – в Комисията по култура, се използват думи, които нямат нищо общо с българския език и между другото, замърсяват езика? Сега, по отношение на самия законопроект аз искам да Ви обърна внимание само на едно нещо. На практика, моите съмишленици Ангел Янчев и Цончо Ганев казаха голяма част от нещата, които аз исках да кажа, но искам да Ви обърна внимание върху нещо, което е изключително важно. Беше споменато за това, че има Закон за филмовата индустрия, който е много, много, много частен закон. Защото утре може да има примерно закон за нещо още по-частно, да кажем, примерно за производство на череши, хипотетично, или за нещо друго. По принцип една държава, която е неуспешна, една държава, която не може да се справи с устройството на обществото, започва да създава поредица от частни закони и закончета, които насичат правото и позволяват, както някои се изказват с една друга отвратителна чуждица – „шиканирането“ на правото, или, казано на български – заобикалянето, отварянето на вратички, врати и портали директно в законодателството, което става все по-трудноразбираемо и все по-недостъпно за обикновените хора. В пропадналите държави като България… Между другото, това е термин, който е от англо-саксонската политология. На английски изразът failed state означава пропаднала, провалена държава, така че това не е израз, който използвам аз, или нещо, което съм си измислил, а е легитимен геополитически и политологичен термин. Пропаднала държава като България и пропадналите държави като нас имат, за съжаление, много такива частни закончета. Само че аз искам да Ви задам следния въпрос: знаете ли кой е най-успешният филм за миналата година и един от най-успешните филми за последните 35 години след краха на българската държава през 1989 г.? Понеже въпросът е риторичен, веднага ще Ви отговоря, че това е филмът „Гунди“, който беше направен от продуцентите Андрей Арнаудов и Иван Христов през миналата година. Филмът предизвика феноменален успех – разбира се, за българските условия. Преди него имаше един друг такъв също нелош филм, даже бих казал, че е доста хубав – „Мисия Лондон“, който също имаше много сериозни постъпления от касите. За „Мисия Лондон“ не мога да кажа, защото не се сещам, но за „Гунди“ мога да Ви кажа, че той не получи и една стотинка финансиране от държавата. Ама една стотинка финансиране не получи от държавата! Защо е станало така, ама какво, ама как и защо, и така нататък – тук вече могат да говорят хората, които са го направили, или тези, които не са им дали пари от Националния филмов център. Въпросът обаче е, че в крайна сметка пари някакви има. Както виждаме, отпускат се тук средства за промоция – каквото и да означава това, и показ на филми. Обаче къде отиват тези средства, за какво и какъв е крайният резултат? Един филм, който миналата година препълни кината в България и донесе наистина много сериозни печалби за своите създатели и продуценти, не беше финансиран от държавата. За какво говорим в момента с този закон за филмовата индустрия? Поредната безсмислена глупост. Ние затова ще гласуваме „въздържал се“ на този законопроект. Хубаво е да има финансиране. Беше споменат примерът с турската филмова индустрия, която е чудовищна, но тя там е създадена по принципа на създадената след Втората световна война и прокарвана съвсем целенасочено американска медийна, културна мека сила – с пропагандирането на определен тип и начин на живот, с показването на определени неща, които – дали са така, или не са така, в истинския свят няма никакво значение, това в крайна сметка е форма на пропаганда. Нещо, което би трябвало и България да прави, но тя, за съжаление, не го прави. Аз няма да влизам в детайли по отношение на самите качества на българските филми за последните 35 години, защото това нито е тема, нито пък смятам, че е редно да се прави, още по-малко от парламентарната трибуна. Но при всички положения смятам, че с подобни абсолютно безсмислени, губещи времето на българския парламент, поправки – защото, видите ли, регламент ХХYZ не знам си кой от 2013 г. бил заменен с регламент ХYZ от 2023 г., и ние веднага козируваме и казваме: да, разбира се, няма проблеми, транспонираме го. Нали така беше, господин Янчев, защото всичко се транспонира в България? Превърнахме се в едно голямо депо за транспониране на всякакви отпадъци – като започнем от битови отпадъци и стигнем до политически отпадъци! Така че ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласува принципно „въздържал се“ на този законопроект с ясното съзнание, че българското филмопроизводство има нужда от подкрепа, но тя трябва да бъде не за определен тесен кръг от хора, които сами на себе си дават пари, а после, между другото, сами себе си награждават, а трябва да стане по един съвсем друг прозрачен начин, който да позволява на хора като Иван Христов и Андрей Арнаудов, които миналата година направиха наистина нещо много сериозно, да бъдат подкрепяни. Защото това, което те направиха в България, те могат да го изнасят вече и навън и това би трябвало да е голямата ни мечта. Цончо Ганев спомена за „Козият рог“ – единственият филм, който някога е бил на крачка от това да стигне до номинация за „Оскар“. А защо да не помислим и за бъдещето занапред? Защо да не мислим в перспектива да имаме други бъдещи такива наши български проекти? Нима нямаме достатъчно талантливи режисьори? Нима нямаме достатъчно талантливи актьори? Смятам, че да – имаме ги. Защо обаче не им се помага и защо парите отиват в някакви други определени тесни кръгове и кръгчета? Това вече е въпрос, на който трябва да отговарят хората, които раздават парите. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласуваме „въздържал се“ на този законопроект.

Репликата ми е една малка поправка само, фактологична. Филмът за Гунди взе и държавно финансиране, не е само частно. Да, процентът е малък – 900 и не знам колко хиляди лева, но не е изцяло с частно финансиране. Просто не е вярно това, което казахте.

Господин Костадинов, Вие казахте добрия пример за „Гунди“, но пропуснахте да споменете и филми, които взимат държавно финансиране и меко казано, проповядват съмнителни ценности. Аз лично съм гледал такива филми, на които в самия сюжет или става въпрос за хомосексуални деца, или става въпрос за пропаднали семейства, за младежи, които взимат наркотици. Като цяло такива филми взимат държавно финансиране, което е направо потресаващо. Благодаря.

Господин Йорданов, не сте прав и сега ще Ви кажа защо. Защото тук говорим за предварително финансиране, за да може да се осъществи проектът. Това, за което Вие говорите, е нещо съвсем различно. Парите не са дошли от програмата, която в момента коментираме, а са дошли след това по съвсем друга линия – възстановяване, възстановяване на средства! Една част от данъците са върнати. Една част! Една част от тези данъци, които са платени от продуцентите, са им възстановени. Това е по така наречената – пак, разбира се, с чуждата дума, Repay система и това касае – вече след като е осъществен проектът, възстановяване на една част от разходите, много малка част при това. Другото нещо, което е обаче, защото аз говорих с продуцента, преди да стана да се изкажа и той ми го каза, другото нещо, което би трябвало да знаете като председател на Комисията по култура, е, че за наш срам това е система, която е направена за чужди продуценти, работещи в България, тоест тя не е направена за българските продуценти. Има, разбира се – понеже ние сме пропаднала държава – вратичка и тази вратичка е използвана за добро в случая. Дадени са една част от парите, възстановени са. В случая, забележете, това не е финансиране. Просто държавата не е взела това – не е взела всичко, което е трябвало да вземе като данъци. Ето затова Ви казвам, че не сте прав. Аз говоря за предварително финансиране за осъществяване на проекта, говоря за даване на средства, а Вие това, което споменавате – една минимална част от данъците, платени вече и дадени в хазната на България от изпълнителите на проекта, са възстановени. И като сме тръгнали в тази сфера, да кажем и следното нещо. Фирмата разпространител, която след това е пуснала филма по кината, също е получила някакво минимално финансиране, но това е след като филмът е направен вече. И сега да Ви питам следното нещо. Понеже филмът струваше няколко милиона, ако не се лъжа, по думите на продуцентите – 4 милиона. Така... (Реплики от Възраждане), така ми казват в момента от нашата група – 4 милиона. Кажете ми колко са хората в България, които могат да извадят 4 милиона и след това държавата да им възстанови примерно, да кажем, 6 или 7% от тази сума? Колко са хората? Много са малко, предполагам, а дори и да ги има, едва ли пък всички от тях биха искали да инвестират в нещо толкова рисково, защото в крайна сметка това е рисковано начинание – влагаш пари във филм, който може да не се хареса. Затова, пак Ви повтарям, не сте прав. През цялото време говорим за даване на пари предварително, за да може да се развива българската филмова индустрия. И всякакви основни последващи действия са вече след като всичко това, което трябва да се направи, е направено. Що се отнася до това, което господин Таслаков каза. Господин Таслаков, напълно съм съгласен с Вас, но аз пак повтарям, темата за художествените качества на произведенията, които излизат от някои творци, е нещо, което не е редно да обсъждаме тук. Народното събрание има други функции, слава богу. Не че и тях си ги изпълнява, но поне да не вземем да обсъждаме… Защото тук може да стане вече един много сериозен и страстен разговор, дори бих казал, защото всеки един от нас има своите вкусове. Но безспорно сте прав за това, което казахте. Изключително спорни, меко казано, спорни проекти се финансират от страна на държавата, а за сметка на това други, които се предполага и очевидно се предполага, че биха предизвикали интереси, биха предизвикали съответно и вниманието и любовта на българските зрители, не се финансират.

Благодаря, госпожо Председател. На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура Законопроектът за филмовата индустрия, № 51-502-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 април 2025 г., да бъде разгледан в днешното заседание и на второ гласуване. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Да, разбира се. Само да гласуваме, моля.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Да, рядко излизам на тази трибуна, още по-рядко, за да Ви покажа кога, в кои случаи нарушавате и не спазвате Правилника, но все пак благодаря, че ми дадохте думата, за да направя едно обратно предложение. Да не прибързваме с този закон. Защо смятам така и защо гласувах „въздържал се“ на първото му гласуване? Защото видях лицето Тодор Чобанов, който го представи тук този законопроект от трибуната. Когато видя този човек, че излезе нещо да предлага на българските народни представители, аз знам, че това нещо не е добро за българския народ И това е и причината да гласувам „въздържал се“ и да не подкрепя Закона на второ гласуване, но моля Ви да осмислите и да не прибързвате с този законопроект, защото когато този човек – Тодор Чобанов, представя нещо, аз имам едно наум. За мен той не трябва да бъде заместник-министър на културата и да се надяваме, че нашата парламентарната група, на ВЪЗРАЖДАНЕ, ще направи всичко възможно да свалим по-скоро това правителство и този човек никога повече да не заема такива постове, като заместник-министър на културата. Благодаря.

Да, ще го представя. Само искам да вметна, че когато бяхме в Комисията, Законопроекта го представи заместник-министър Георги Султанов. Вероятно имате фиксации и към него освен към другия. Иначе за свалянето на правителството – всеки има право да мечтае. Така както казваше един спортист: „Продължаваме да мечтаем!“ (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.) „Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия § 1. В чл. 13, ал. 4, т. 3 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1407/2013“, се заменят с „Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 2831 от 15 декември 2023 г), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2023/2831“. § 2. В чл. 26 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 5 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“. 2. В ал. 2 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“. § 3. В чл. 26а, ал. 2 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“. § 4. В чл. 35а, ал. 2 думите „държавна помощ“ се заменят с „минимална помощ“ и думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“. § 5. В чл. 35в се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“. 2. В ал. 3 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“. § 6. В чл. 35г, ал. 3 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“. § 7. В чл. 35д, ал. 1 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“. Заключителна разпоредба § 8. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 51-554-01-51, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 14 февруари 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 51-554-01-71, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 20 март 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 април 2025 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 51-554-01-51, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 14 февруари 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 51-554-01-71, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 20 март 2025 г. На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването доцент доктор Силви Кирилов, заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, управителят на Националната здравноосигурителна каса доцент Петко Стефановски, представители на Министерството на електронното управление, „Информационно обслужване“ АД, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентски и неправителствени организации. В изпълнение на чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазването, преди да обсъди законопроектите по същество, извърши проверка и установи, че те отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В Комисията по здравеопазването, на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 73, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по законопроектите са постъпили становища от Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на зъботехниците, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на електронното управление, Националната здравноосигурителна каса и „Информационно обслужване“ АД. На основание чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по двата законопроекта. Законопроектите бяха представени, обсъдени и гласувани по реда на внасянето им в Народното събрание. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, с № 51-554-01-51, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 14 февруари 2025 г., беше представен от доктор Александър Симидчиев. Той информира народните представители, че се предлага въвеждане на задължително уведомяване по електронен път на осигурените лица за извършените спрямо тях медицински дейности, като по този начин ще се осъществява ефективно докладване на отчетени, но неизпълнени дейности, с които неправомерно се изразходват средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Предвижда се и доразвиване на вече приетото в чл. 28г, ал. 8 от Закона за здравето изискване за удостоверяване с електронни средства присъствието в лечебни заведения, оказването на медицинска и на дентална помощ и на отпускане на лекарствени продукти на здравноосигурените лица, заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Доктор Симидчиев допълни, че се предлага и отпадане на здравноосигурителната книжка и други документи, които обективират на хартиен носител информация, налична в съществуващи електронни регистри и системи. В хода на публичното обсъждане Българският фармацевтичен съюз изрази принципна подкрепа за нормативните промени, като конкретните предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта, са подробно описани в писменото им становище. Българската асоциация на зъботехниците подкрепя в цялост предложените изменения и допълнения. Министерството на здравеопазването, Министерството на електронното управление, Националната здравноосигурителна каса и „Информационно обслужване“ АД по-скоро не подкрепят разглеждания законопроект, като мотивите са подробно описани в писмените им становища. Беше подчертано, че текстовете на предлаганите разпоредби следва да бъдат съществено прецизирани и че част тях противоречат на Закона за електронната идентификация. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването поставиха конкретни въпроси във връзка с техническата възможност за изпълнение на предвидените нормативни промени и необходимостта от осигуряване на допълнителни средства за изпълнението им. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, с № 51-554-01-71, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 20 март 2025 г., беше представен от доктор Десислав Тасков. Той информира народните представители, че през последните години се отчита ясна тенденция към Националната здравноосигурителна каса да се учредяват или прехвърлят редица нови дейности, при което упражняването на ефективно ръководство и контрол от страна на управителя и един подуправител става все по-трудно. Вследствие на състояния на конюнктурни усложнения и политически кризи неведнъж се е налагало здравноосигурителният фонд дълго време да бъде управляван само от едно лице поради невъзможност да бъде започната и завършена процедура по избор на нов управител, което крие огромни рискове за функционирането на здравноосигурителната система на страната. След установяване на изборност и за длъжността подуправител вероятностите от изпадането на обществения фонд в състояние на управление само от едно лице се увеличават значително. Регулярността в решенията, административните актове и разплащанията, които изпълнява Националната здравноосигурителна каса, е с определящо и решаващо значение за функционирането на системата на здравеопазване на Република България. Упражняването на правомощията на управителя, респективно на подуправителя на Националната здравноосигурителна каса, се осъществяват в рамките на месечни, дори седмични или 15-дневни срокове и периоди, като тази регулярност следва да бъде гарантирана с цел да не се допуска спиране или блокиране на дейността на лечебните и здравните заведения в страната. Доктор Тасков допълни, че разпределението на функциите на Националната здравноосигурителна каса между двама подуправители би довело до по-задълбочен надзор върху тяхното изпълнение. Според специфичните области на професионалния опит и квалификация на двамата подуправители ресорите между тях, както и конкретните функции и компетентности, ще могат да бъдат разпределяни по-ефективно и да се постигне в пълнота наблюдение и управление на различните направления в Националната здравноосигурителна каса по отношение дейността на Двадесет и осемте районни здравноосигурителни каси, от едната страна, и на специализираната администрация, от друга. Това се налага поради факта, че функциите на специализираната администрация в Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и тези на 28-те РЗОК са различни по своето естество и същност. В хода на публичното обсъждане Конфедерацията на независимите синдикати в България посочи, че не подкрепя нормативните промени, като мотивите са подробно описани в писменото им становище. Българската асоциация на зъботехниците подкрепя предложените изменения и допълнения. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса изразиха подкрепа за разглеждания законопроект. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 51-554-01-51, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 14 февруари 2025 г.: „за“ – 4: от парламентарната група на ПП-ДБ – 2 и от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – 2; „против“ – няма, „въздържал се“ – 10: от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 5; от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ – 2; от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ – 2, и от парламентарната група на ИТН – 1. 2. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 51-554-01-71, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 20 март 2025 г.: „за“ – 9: от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 6; от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ – 1; от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ – 1; от парламентарната група на ИТН – 1; „против“ – 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – 2; „въздържал се“ – 2 от парламентарната група на ПП-ДБ – 2. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание: 1. Да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 51-554-01-51, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 14 февруари 2025 г. 2. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 51-554-01-71, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 20 март 2025 г.“

Благодаря, господин Председател. Нашият законопроект има две основни теми. Едната е получаването на уведомления за всякакви извършени медицински дейности, които са заплатени от Здравната каса. Всички знаете за проблема с фиктивните хоспитализации и всякакви други фиктивни операции, които се реимбурсират от Здравната каса, за да се източва тя. По този начин, ако всеки един гражданин, за който има оставена някаква контактна информация – дали в Националната здравноосигурителна каса, дали в Министерството на здравеопазването, дали в Министерството на електронното управление, МВР или някъде другаде, ще позволи гражданите да упражняват контрол върху разходването, на практика, на техните средства за здравно осигуряване. Аз, честно казано, не разбирам защо това не намира подкрепа, тъй като то е очевидно. Когато гражданин бъде хоспитализиран, няма никакъв проблем да получи един есемес или съобщение в някое приложение и там да пише: „Ако не сте хоспитализиран наистина, натиснете тук и подайте сигнал“, след което Националната здравноосигурителна каса да отиде и да направи съответната проверка. И така, мога да Ви уверя, че само заради риска от това някой да подаде сигнал за фиктивна хоспитализация, тези практики ще престанат на следващия ден. Дали това е технически лесно, или трудно за реализиране? Най-обичам, когато се предложи някаква иновация, някой да дойде и да каже: това е много сложно, много тежко, много скъпо. Колеги, идвам от този сектор – това е работа за максимум една седмица. За една седмица могат да се свържат три интерфейса, няма да влизам в повече технически детайли, но повярвайте ми, това е елементарно – да се изпращат съобщения, базова функционалност. В този смисъл дори да не бъде подкрепен Законопроектът, това може да се случи в рамките буквално на месеци – с всичките подзаконови действия, с целия обмен на лични данни за контакти на гражданите, така че да имаме силен механизъм за превенция от страна именно на гражданите, които имат най-голям интерес да спрат изтичането на техните средства към злоупотребяващи със системата. Другото нещо, което предлагаме със Законопроекта, това е отпадането на здравноосигурителната книжка. 2025 г. сме и здравноосигурителната книжка все още съществува, което е, честно казано, комично – поредната хартийка, която ходим да заверяваме тук и там, да си губим времето, гражданите да ги разкарваме, да си взимат отпуски и така нататък само за да угодят на бюрокрацията, която не е могла тази информация да я вкара в една система. Всъщност почти цялата информация от здравноосигурителната книжка вече я има в системите – има я и в Националната здравноинформационна система, в системите на НЗОК. Единствено може би информацията за донорството, както стана ясно по време на дискусията, не е налична там, но е много важно тя също да бъде налична там, за да не търсим после здравноосигурителната книжка на лицата. Така че отпадането на здравноосигурителната книжка мисля, че е нещо очевидно, което трябва да бъде подкрепено през 2025 г. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! През последните години се отчита ясна тенденция към Националната здравноосигурителна каса да се учредят или прехвърлят редица нови дейности, при които упражняването на ефективното ръководство и контрола от страна на управителя и един подуправител става все по-трудно. Вследствие на състояние на конюнктурни усложнения и политически кризи неведнъж се е налагало Здравноосигурителният фонд дълго време да бъде управляван само от едно лице поради невъзможност да бъде стартирана и завършена процедура по избор на нов управител, което крие огромни рискове за функционирането на здравноосигурителната система на страната. След установяване на изборност и за длъжността подуправител вероятностите от изпадането на Обществения фонд в състояние на управление само от едно лице се увеличават значително. Регулярността в решенията, администрираните актове и разплащанията, които изпълнява Националната здравноосигурителна каса, са с определящо и решаващо значение за функционирането на системата на здравеопазването в Република България. Упражняването на правомощията на управителя, респективно на подуправителя, на Здравноосигурителната каса се осъществява в рамките на месечни, дори седмични или 15-дневни срокове и периоди, като тази регулярност следва да бъде гарантирана с цел да не се допуска спиране или блокиране на дейността на лечебните и здравните заведения в страната. Освен изложените съображения, разпределянето на функциите на Националната здравноосигурителна каса между двама подуправители би довело до по-задълбочен надзор върху тяхното изпълнение. Според специфичните области на професионалния опит и квалификацията на двамата подуправители ресорите между тях, както и конкретните функции и компетентности, ще могат да бъдат разпределяни по-ефективно. Ще се постигне в пълнота наблюдение и управление на различните направления в Националната здравноосигурителна каса по отношение дейността на 28-те районни здравноосигурителни каси, от една страна, и на специализираната администрация, от друга. Това се налага поради факта, че функциите на специализираната администрация в Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и тези на 28-те регионални здравноосигурителни каси са различни по своето състояние и същност. Координацията на дейността на постоянно действащите комисии и Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и в регионалните здравноосигурителни каси също ще може да бъде разпределена и ще се постигне по-висока ефективност. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим Законопроекта на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, но с определени резерви. Действително някои от текстовете се нуждаят от прецизиране, но напълно приветстваме и сме съгласни с това, че пациентите трябва да бъдат уведомявани за всяка дейност, която се извършва. Защо го казвам това нещо? Веднага мога да Ви дам един практически пример: имам една позната, на която здравната ѝ книжка години наред стои в личния ѝ стоматолог, но в някакъв момент поради някаква причина тя решава да смени стоматолога, взема си здравната книжка, отива при другия стоматолог и той казва: да де, но на теб всичко ти е направено по Здравна каса, тоест оттук нататък трябва да си платиш. Тя казва: не е вярно, аз повече от две години не съм стъпвала при зъболекар. Да, ама не. И така, тя си плаща. За съжаление, такива неща се случват и в лечебните заведения. Веднага казвам един пример от моята практика отпреди няколко години – на един пациент срещу болницата. Пациентът твърди, че една процедура не му е извършена, болницата твърди, че е извършена. Документално всичко е изрядно. В крайна сметка един такъв пропуск почти му костваше живота. Така че пациентите трябва да бъдат задължително уведомявани. Как ще стане това нещо, вече е въпрос, който Министерството ще реши. Дали ще бъде с есемеси, дали ще бъде по Вайбър – няма значение, въпросът е да бъде ефективен методът и разбира се, да бъде и евтин. Сега, като казах приложението „Вайбър“ – мотивите срещу това предложение са, че българските граждани използват приложението „еЗдраве“. Да де, ама статистиката показва, че това приложение се използва от не повече от 100 000 души, а пък ние, за щастие, все още сме няколко милиона. И още нещо искам да кажа. Видях едно предложение на Българския лекарски съюз, което ми се струва повече от абсурдно – моля Ви, не го вкарвайте! Предложението е предварителна верификация преди извършване на съответната дейност от типа на изискванията на банките – на всеки пациент да се изпраща уникален код, който той да го въведе някъде си. Нали се сещате, че възрастните хора няма как да се оправят с това нещо и докато се верифицира в болницата ли е, не е ли в болницата, или ще умре, или ще оздравее от само себе си. Дотук добре. Сега, не сме съгласни обаче с отпадането на здравните книжки. Здравните книжки трябва да продължат да съществуват на хартиен носител. Защо? Защото там не се записват само дейностите, които се заплащат от Здравната каса. Здравната книжка, уважаеми народни представители, е и една, как да го кажа, своеобразна кореспонденция между лекарите, защото например стоматолозите правят месечни отчети към Здравната каса. Обаче, ако в рамките на един месец един пациент посети двама стоматолози, вторият не може в системата да види какво точно е направил първият. Ето защо той си носи здравната книжка със себе си и другият лекар вижда какви дейности са извършвани и какви дейности не са извършвани. На следващо място, здравната книжка съдържа и една особено чувствителна информация. Например там се съдържа волеизявлението на пациента дали след смъртта му органите му да бъдат дадени за трансплантация, или не. И тъй като донорството и трансплантацията, за съжаление, у нас все още не са на необходимата висота по брой – по брой, уточнявам, не по качество, представете си какво би станало и колко би намаляло още, ако гражданите са наясно, че тази информация може да бъде оповестена по този начин. Така че категорично сме против отпадането на здравните книжки на хартиен носител. Другото, към което сме с определени резерви, е забраната на лечебните и здравните заведения, както и на РЗОК, и на НЗОК, да изискват и да издават документи на хартиен носител. Отчасти сме съгласни, отчасти не. Да, нека да не изискват документи, в които се съдържа информация, която може да се види и в НЗИС. Това е добре, но защо да не издават документи на хартиен носител?! Мисля, че това трябва да става при поискване от пациента, още повече че нашата народопсихология е такава, че ние обичаме документите – било изследвания, било епикризи или там някакви други резултати, да са си прибрани, хората да си разполагат с тях. Да не говорим, че някои от тях могат да се ползват и като доказателствени материали при възникване на спорове, а в НЗИС предполагам, че е много по-лесно да бъдат манипулирани. Така че, ако се прецизира този текст, ние ще подкрепим Законопроекта и на второ четене. Пак казвам, нека да се направят тези ревизии, ще ги подкрепим. Ако не се направят, на второ четене няма да ги подкрепим. Що се отнася до Законопроекта, предложен от БСП. Тук сме категорично против да има само още един подуправител. Мисля, че трябва да има поне още двама-трима подуправители, които да имат своите заместник-подуправители и всеки от тях да има по една секретарка, която да има заместник-секретарка и така нататък. Ако от БСП имат идея за точно определен човек, когото да наредят на тази службица, съм съгласна защо го предлагат този законопроект. Но така или иначе, ние сме против. В Законопроекта видях обаче едно друго хубаво нещо, а то е, че не се предвижда финансова тежест – никъде не беше упоменато, няма да има промени в държавния бюджет, в бюджета на НЗОК и аз предполагам, че този втори подуправител ще работи безплатно. Ако е така, ще го подкрепим. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Махаева, само две уточнения. Първо, по становището на Лекарския съюз. Ние имахме съответните разговори и там нещо, което може би е разумно да се помисли, е не за всяко едно такова действие да се потвърждава, защото това ще създаде сериозни затруднения, но е възможно да помислим дали, ако пациентът предварително заяви, че иска да потвърждава тези неща, то той да може да го прави. Този Opt-in модел според мен ще работи и ще даде позитивни резултати. По отношение на здравноосигурителната книжка. Там информацията, която трябва да се обменя чрез книжката, например от зъболекари, следва да бъде и е в Националната здравноинформационна система, така че те да не използват хартията, за да получават тази информация, а да правят съответната справка. Аз включително съм задал и въпрос към министъра за определени детайли по отношение на НЗИС и за връзката на зъболекарите и очаквам отговор, тъй като действително в момента и попълването на информация, и нейното извличане е малко затруднено. Но това са неща, които са много лесно поправими. Така че отпадането на книжката, когато всичката информация, която е в нея, е налична в НЗИС, според мен е задължително. Благодарим.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Махаева, аз мятам, че това е едно – специално с нашето предложение, абсолютно технократско решение. В края на краищата се бяхме обосновали, имаме и едни положителни становища от Министерството на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса. Имаме 28 областни регионални дирекции, имаме специализирана администрация. В края на краищата взаимният контрол също е важен, но и управлението ще бъде много по-добре. И аз само вметвам – лично и като вносител, че не става въпрос за точно определена персона, а в чисто технократски аспект да може да решаваме по-лесно нещата. Взаимният контрол също ще бъде налице, тъй че приемете го по този начин. Благодаря.

Господин Божанов, пак да подчертая, че не всяка информация, която се съдържа в здравните книжки – на хартиен носител, е добре да бъде качена в НЗИС. И какво би станало при един срив на системата? Представете си, че няма друга информация, от която да почерпят лекарите, освен от НЗИС, но системата се срива. Какво се случва с гражданите, докато се оправи? Може да минат ден, два, три, пет – никой не знае колко. Не мисля, че е редно да блокираме работата на медиците и съответно да усложняваме положението на българските пациенти по този начин. Доктор Тасков, при цялото ми уважение към Вас – ще видим дали имате точно определен човек, или нямате. Не Вие персонално, разбира се, Вашата политическа партия. Аз не мисля, че до момента е имало някакъв проблем и Здравната каса е била безпомощна, когато е работила само с един подуправител. Този последен блокаж, който се получи, аз мисля, че е плод на лошо политическо управление, а не толкова на управлението на Здравната каса. Така че не мисля, че с това ще разрешим проблемите, особено когато има политически търкания, но предстои да видим. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване ще бъде основно относно Законопроекта на Божидар Божанов и група народни представители. Трябва да посоча, на първо място, че този законопроект като съдържание, най-важните в него предложения са именно всички здравноосигурени лица да получават уведомления за всички извършени дейности, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса в тяхна полза. Тук трябва да посочим, че Законопроектът не съдържа изискване от лицата да потвърждават това, което колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ изтъкнаха. Имаше такива предложения – всички здравноосигурени да потвърждават извършените дейности. Това предложение беше на Българския лекарски съюз преди няколко месеца, в хода на приемането на бюджета на Здравната каса за тази година. Но ние обсъдихме, че при настоящото развитие на техниката е трудно всички да потвърждават, защото наистина може… В тази връзка, повтарям, нашият законопроект касае само уведомителен режим, а не потвърдителен. Считаме, че тази уредба ще даде възможност на всички здравноосигурени лица, включително на нас – тук присъстващите, освен да бъдем информирани, и да управляваме здравните си вноски. Защо да ги управляваме? Защото ние контролираме какво се извършва спрямо нас. Виждаме, че почти през месец или редовно има разкрития на компетентните органи – наскоро имаше такова в Пловдив, за извършени стотици дейности, които всъщност са фиктивни. Ставаше дума за медицинска експертиза – по спомен. Но в годините има множество такива разследвания, по които прокуратурата и МВР повдигат обвинения и започват наказателни производства за извършени и други дейности, които всъщност, ако лицата са уведомявани текущо, много пъти бързо ще се разкриват или най-малкото – считаме, че ще бъдат предотвратени като превенция. Така че нашето предложение има много важна контролна функция и трябва да кажем, че в миналото е било защитавано от почти всички в здравната сфера. Никой не е имал някакви възражения срещу това. Даже се е защитавало от представители на всички политически сили, че пациентите трябва да контролират своите здравни вноски и трябва да получават уведомления за дейностите, които се извършват спрямо тях. Трябва да посочим от гледна точка на готовността на НЗОК, че всъщност това вече работи. Работи, но за много малка част от дейностите, които НЗОК заплаща. И в Комисията посочих, че от 1 септември миналата година здравноосигурените лица получават есемес за така наречените протоколни, или скъпоструващи, лекарствени продукти. Това са продуктите, които се отпускат след така наречената експертиза по Закона за здравното осигуряване. И контролът при тези скъпоструващи лекарства вече е налице. Тоест не виждаме никаква пречка. Първо, че технически вече е извършено – НЗОК не е отчела никакви трудности с това. На следващо място, по данни от НЗОК това по никакъв начин, макар и в момента да е частично, не натоварва бюджета ѝ. И доводът, че това ще бъде трудност за бюджета на НЗОК – не е така, става дума за няколко десетки или стотин хиляди. Със сигурност по-малко от един милион ще струва тази мярка, ако се въведе, и няма по никакъв начин да затормози бюджета на НЗОК. Но обратното – икономията от евентуално неотчитане на фиктивни дейности… Ще припомня един случай, просто ще дам пример. За 18 хил. лв. бяха наскоро разкритията в Пловдив за фиктивните прегледи на медицинска експертиза. Да, но преди известно време имаше едно разследване за кардиохирургията в „Свети Георги“, където например една пътека е 10 хил. лв. И ставаше дума за десетки пътеки! И прокуратурата, по моя информация, вече е привлякла към наказателна отговорност – разбира се, не е приключило всичко това, аз не мога да го обсъждам, но е привлякла вече лица от персонала на болницата към наказателна отговорност. Тоест в случая, ако това струва хипотетично няколкостотин хиляди на НЗОК, спестените средства ще бъдат десетки милиони от бюджета на НЗОК. Всъщност това са нашите здравни вноски. Така че този аргумент също отпада. Първият аргумент – че нямало техническа готовност на НЗОК. Вторият – колко ще струва. Трябва да кажем, че в обсъждането в Комисията по здравеопазването – днес беше прочетен и докладът, институциите – Министерството на здравеопазването, Министерството на електронното управление и „Информационно обслужване“ изразиха положително становище. Да, те казаха, че трябва да се прецизират някои текстове, но цялостното им становище беше положително, което е посочено и в доклада. Съсловните организации – Българският лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз, също подкрепиха това предложение. И самите съсловни организации, тоест тези, които по закон представляват изпълнителите, казват: ние искаме контрол. И всъщност ние какво правим? От една страна, НЗОК казва: ние сме готови да реализираме този контрол; от друга страна, пациентите го искат; от трета страна, изпълнителите, техните съсловни организации казват: и ние искаме да има такъв контрол. Но управляващото мнозинство го отхвърля. Също трябва да кажем, че имаше, включително в Комисията по здравеопазването, писмено становище, положително, на Националната здравноосигурителна каса. Изненадващо в самата Комисия, ако си спомняте, новият управител, въпреки че имаше писмено становище, каза, че не го подкрепя. Това беше голяма изненада за всички. Въпреки че в изслушването му, когато го изслушвахме като кандидат за управител на НЗОК, той на въпрос от Лекарския съюз той посочи, че подкрепя въвеждането на подобни уведомления и подкрепя контрола, подкрепя дигитализацията. Всъщност основните негови програмни заявки като кандидат за управител на НЗОК бяха, че подкрепя именно контрола и дигитализацията. Трябва да посочим отново от гледна точка на бюджета на НЗОК. В момента бюджетът на НЗОК за болнична помощ генерира месечно около 50 млн лв. преразход, или дефицит. Това означава, че се разходват 50 милиона повече, отколкото е предвидено в бюджета. И това е известно. От миналата година имахме един дефицит от 150 милиона, който се заложи тази година да се заплати от бюджета на НЗОК, но НЗОК все още няма пари да ги плати. Тоест още не е платила на болниците за миналата година. Един подобен механизъм би могъл да доведе до ограничаване на този преразход през тази година. Един страничен факт. Сутринта, докато пътувах към Народното събрание, чух по една от националните радиостанции обява, анонс: днес депутатите ще разгледат законопроект пациентите да получават уведомление за извършените дейности, Народното събрание ще приеме това предложение, което ще спомогне за контрола. Тоест радиоводещият прие, че това е такава мярка, която не среща никаква обществена съпротива, че тя ще бъде приета. Така го чух по една от радиостанциите. Това, което обаче трябва да кажем – и тук се обръщам към управляващото мнозинство, към колегите от ГЕРБ, от ИТН, от „БСП – Обединена левица“: в Комисията реално нямаше аргументи срещу това предложение. Казах и двата аргумента – и финансовия, и готовността на Касата е налице. И тук се обръщам и към колегите от „БСП – Обединена левица“: при приемането на Закона за обществените поръчки Вие вече показахте, че имате далновидна политика в здравеопазването. Надяваме се, че може и днес да покажете същото. Другото, което касае този законопроект, е отново във връзка с контролните функции и правомощията на НЗОК, а именно контролните органи на НЗОК да получават в реално време достъп до всички данни в Националната здравноинформационна система, когато извършват проверки, и в информационната система на НЗОК. Колкото и да е странно, да разясня за мнозинството тук в момента как действат контролните органи на НЗОК. За разлика от контролните органи на НАП, на „Митници“ и на МВР, които, като Ви спрат например на пътя, виждат в момента, в реално време Вие какво правите, какви нарушения имате и какво извършвате, или органите на НАП, които виждат в реално време в един търговски обект какви операции се извършват, контролните органи на НЗОК нямат подобна възможност. Тоест, когато те отидат на проверка, например в една болница или едно лечебно заведение, в реално време нямат достъп до данните – кой в момента е приет в това лечебно заведение, тоест кого в момента би трябвало да намерят там. Те действат по исторически справки, които много пъти нямат нищо общо с това, което в момента се случва в проверяваното лечебно заведение. Едно от нещата, които искаме с този законопроект на Божидар Божанов, е именно контролните органи на НЗОК да имат достъп до тези данни в реално време и да осъществяват ефективен контрол. В заключение – изказването ми беше изцяло експертно, не искам да го правя политическо. Смятам – и се обръщам добронамерено към всички политически партии от управляващото мнозинство: обществото очаква тази промяна и тя е логична. Както казах, искат я и изпълнителите на медицинска помощ. Те многократно казаха – Лекарският съюз, ще цитирам: „Вие, преди да ни ограничавате, защо не въведете всички контролни механизми, които можете?“ Това е един от тях. Така че се обръщам с апел да се приеме на първо четене – въпреки гласуването в Комисията – този законопроект. Няма значение, че този законопроект е предложен от опозицията, а не от управляващото мнозинство. Така както ние, между другото, ще посоча, гласуваме редица законопроекти, които считаме за правилни, независимо че понякога са предложени от управляващото мнозинство. Много пъти сме говорили, че в здравеопазването имаме така наречения надпартиен консенсус. Включително в Петдесет и първото, в настоящото Народно събрание сме имали редица актове, които сме гласували с единодушие. И ще завърша с това. Ако Вие отхвърлите на първо четене, между първо и второ четене, повтарям и към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – ние можем да направим промени между първо и второ четене, но знаете, че по Правилник отхвърлим ли в момента уведомленията и контрола, това означава, че той не може да бъде внесен от когото и да е в същия законопроект. И в тази връзка, ако този законопроект не бъде приет днес от залата, ще можем да си отговорим кой не иска контрол в системата на здравното осигуряване. Благодаря.

Уважаеми господин Пандов, внимателно слушах Вашето изказване. С голяма част от изказването аз съм напълно съгласен, но тук от трибуната бих искал да направя няколко уточнения. Едно от тези уточнения е, че в електронната система НЗИС и към днешна дата всеки български граждани, който разполага с електронен подпис, би могъл да се включи и във всеки един момент, в реално време, онлайн и инлайн да види не само какви изследвания са направени – може да провери изследвания, имунизационен календар, какви прегледи са извършени, изобщо може в исторически план да види абсолютно всичко какво е направено. Това е от една страна. От друга страна, бих искал да обърна внимание, че това по принцип за Касата не представлява никакво финансово обременяване. Бих искал да попитам дали Вие имате финансов разчет, тъй като, както добре отбелязахте, за скъпоструващите лекарства се изпращат есемеси, и във Вашето изказване Вие споделихте, че това коства на Касата около 1 милион. Представяте ли си, ако Касата в случая започне да изпраща есемеси за всички граждани, които извършват изследвания, съответно след излизането получават есемеси? Това би представлявало огромен финансов проблем. И затова, пак казвам, тук едно от нещата е именно финансовата част. Другото, което е по-важно – по повод на контрола на гражданите. Смятам, че всеки един български гражданин, който държи да получи този контрол, може да го направи и към днешна дата. Това не беше споменато от Вас, а то е изключително важно. Контролът, безспорно, е в ръцете на българските граждани и колкото всеки един от нас бъде ангажиран с личното си здраве, в смисъл да проверява дали са пускани от негово име изследвания, това може да се осъществи и към днешна дата. Това са част от моите забележки и бих искал да ми отговорите: дали и какъв е финансовият разчет, ако има такъв? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бях провокиран от изказването на доцент Иванов, който ме заинтригува, тъй като става въпрос за приложението „еЗдраве“. Имате ли представа колко хора са се регистрирали с приложението, тоест колко хора реално имат достъп до тази информация, и знаете ли дали Министерството на здравеопазването, включително и настоящото, е правило кампания за популяризиране на тази платформа, която наистина е много функционална и позволява на хората да работят? Но дали знаете дали се прави нещо активно тя да стане по-широкодостъпна? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Моята реплика също е провокирана от репликата на доцент Иванов, и то по отношение на КЕП-а, на квалифицирания електронен подпис. Обяснете, моля Ви се, доцент Пандов, имате ли някаква представа как биха получавали информация за дейностите, които са извършени спрямо тях, гражданите, които нямат квалифициран електронен подпис? И другото е – само за протокола бих искала да кажа, по отношение на моето изказване за предварителната верификация, която е предложена от Българския лекарски съюз. Аз не казах, че не следва пациентът да потвърждава, че е получил уведомлението, а за да се извърши тази дейност – тя затова е предварителна, той предварително да се верифицира и след това да му се извършва тази дейност. Моля Ви се, нека да сме точни в изказванията си. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми доцент Иванов, благодаря за тази реплика –всъщност аз се опитах да я адресирам в изказването си, като направих отпращане към дискусията в Комисията. Действително, аз не съм казал, че в момента нямат достъп. Тези, които имат квалифициран електронен подпис, имат достъп до здравното си досие и те си инсталират най-често приложението „еЗдраве“. В момента приложението „еЗдраве“, по данни на „Информационно обслужване“, го имат инсталирано и го ползват около 150 хиляди здравноосигурени, което представлява около 2,5% от всички здравноосигурени лица в България. Тоест в момента около – хайде, три да ги направим! – 3% от здравноосигурените имат това уведомление и този достъп. Да, потенциално те имат възможност, но тук няма да се връщам на аргумента за възрастните хора, които трябва да имат определен вид телефон, за да получат такова уведомление, трябва да имат квалифициран електронен подпис. Един есемес може да го разчете абсолютно всеки – възрастен човек, който и да е, родител за децата му и така нататък. Тоест считаме, че в момента тази възможност не е… тоест ефективността ѝ е почти нулева. И въпреки че толкова малко хора – но само да кажа за потенциала на нашето предложение – въпреки че само около под 3% имат приложението „еЗдраве“, по данни на НЗОК миналата година точно от това приложение са сигнализирали над 400 здравноосигурени за дейности, които фиктивно са извършени в тяхна полза. Тоест, ако това се направи за 100% от осигурените, това ще бъде огромен процент. Относно финансовия анализ. Когато беше въведен първи етап от уведомяването за скъпоструващите, обществената поръчка за пет месеца е 40 хил. лв., тоест грубо в момента по-малко от 10 хил. лв. на месец струва това. Ако това го екстраполираме по 10 на месец, става около милион на година – това казах и в изказването си. Тоест нашият анализ е, че един милион на година със сигурност Касата може да си позволи, защото само издръжката например на един втори подуправител може да е на половината на тази сума. Така че парите, които ще се спестят от нашите вноски, повтарям, ще са – не мога да кажа точно, но в пъти. Дали ще са 100, дали ще са 10, дали ще са 50 – този един милион ще е най-добре разходваният милион от бюджета на НЗОК. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители! Днес разглеждаме два закона. Законът, който е предложен от народния представител Божидар Божанов – само с едно изречение, ще го подкрепим. И когато говорим за различни политически идеи, но добри като принципни предложения, ще ги подкрепяме. Къде ще намерим пресечната точка, не се знае, може би ще се наложи да се внася пак. Искам да кажа няколко думи за Законопроекта, който е внесен от народния представител Драгомир Стойнев. Принципно изключително важно е да имаме подуправител на НЗОК. От декември 2023 г. ние изпадахме в хипотезите да нямаме такъв и често се налага, когато се разписват пари, ако в хипотезата, която избирахме сега председател, и нямаше човек, който да вземе този пост. Така че ние принципно сме „за“ да има. Наистина задълженията са много – тази управленска ефективност, този контрол и надзор и подкрепа на управителя са важни, но тук искаме да зададем няколко въпроса въз основа на това защо да са двама. Разбираме Вашата презумпция, обяснявате много хубаво, но възможно ли е ние да имаме човек и да му търсим работа? Съжалявам, че се каза пак, но въпросът отново остава в нас, ще разберем отговора съвсем скоро. Да, трябва да се разделят задълженията. И ние създаваме в момента един своеобразен триумвират на трима души, които ще седят на входа и изхода на тази огромна сума, на този ресурс, обществен, който харчим – това е 10% от бюджета на държавата. Не искам да правя исторически паралели, но обикновено триумвиратите не завършват добре за двама от тримата. Дано да не съм прав, простете, но… Другото интересно, което идва в мен и искам да попитам. Ако тези пари са много и един управител и един подуправител не може да се справи, това означава ли, че ако в сегашната хипотеза имаме де факто и де юре една коалиция от четирима души, един остава без подуправител? И другият въпрос, който искам да попитам, е, защо в момента? Да не би да си нямате доверие вътре в Коалицията? Може би. А другият момент – ако от Коалицията хипотетично изпадне, това означава ли, че ще променяме Закона наказателно, да сваляме хората? Разберете, така изглежда в очите на хората. Все едно имаме четири, дайте да сложим всеки един, за да си гледаме в ръцете, всичко да върви добре на входа и изхода, защото парите са много – 9,5 милиарда. И в тази връзка искам да завърша моето изказване със защо не вземем да направим Закона така: колкото в Коалицията, толкова управители, за да не се сърдим и постоянно да го променяме? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал да можем да прецизираме проблема. Господин Папов, според мен имаше нещо много важно, което казахте, аз искам да го прецизирам малко и това е следното: ръководството на ресурса се прави от надзорен съвет, той не се прави от управители. Управителят е изпълнителят на волята на надзорния съвет. Но по-важното нещо е, че това е институция, която управлява не държавни финансови средства, а публични такива. И тук именно е важното нещо – винаги да държим пред очите си факта, че това са публични средства, а не държавни. Това са средствата на тези, които вадят от джоба си вноска и я слагат там специфично за здравеопазване. И от тази гледна точка е изключително важно да помислим всички заедно в тази зала как може да направим така, че тези средства наистина да имат максимална ефективност, когато биват събирани, защото и в момента около един милион хора, които би следвало да правят задължителните си вноски, не го правят. Така че нека сега заедно да можем да помислим как да правим това по-ефективно, не толкова с кадрови назначения, колкото с философски смисъл за това как да се управлява Касата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Склонен съм да се съглася донякъде с това, което казахте, но склонен съм и да не се съглася. Кой внася осигуровките на пенсионерите и децата? Тоест имаме и държавен ресурс. Вижте, съгласен съм, че философията трябва да се промени. И благодаря, че всеки път ми правите реплика – Вие сте по-зрял, по-врял и кипял, аз сега тепърва навлизам в тази... Но да, философията трябва да се промени. Тоест, ако ние създадем правилна структура на управлението на обществения и държавния ресурс, тогава всичко ще е наред. Да, съгласен съм с Вас – невинаги хората, които се назначават, са правилните. А може и да са правилните хора, ние не знаем, още не са предложени. Това времето ще покаже. Но у нас остава винаги такова съмнение, че в момента доверието, да кажем, не е достатъчно голямо, и всеки иска да сложи по един човек да гледа как се развиват нещата. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Както казаха и преждеговорившите, разглеждаме два законопроекта – единия с вносител Божидар Божанов и група народни представители от ПП-ДБ, и другия от БСП и група народни представители, Драгомир Стойнев и група народни представители. Първо, ще се спра на този на Божидар Божанов, който ние нееднократно казахме вече, че подкрепяме принципно на първо четене – естествено, със забележките, които нашите народни представители отправиха към Законопроекта. Аз малко не мога да разбера, какъв е този фетиш от страна на ПП-ДБ да забраняват всичко на хартиен носител, което е. Може би не обичат хартията или я ползват за други цели, не знам, но според мен начинът, по който подхождате – за забрана на издаването на документи от страна на Здравната каса и лечебните заведения на хартиен носител, не е правилен. Най-малкото тези документи впоследствие, ако се наложи, при един правен въпрос биха послужили като доказателства в съда. Естествено, могат да се използват и за други цели, така че начинът, по който подхождате в тази посока, според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ не е правилен. Но това е въпрос и на дискусии, и на предложения от наша страна между първо и второ четене, ако Законопроектът бъде приет на първо четене, на което се надявам. Защото идеята за контрол чрез изпращане на есемес или друг вид съобщения към всеки един гражданин, на когото му се е наложило да ползва здравна услуга, е добър подход според нас. Сега, колко ще е ефективен, ще видим с времето, но предполагам, че ще има доста добра превенция. Аз ще се спра повече на втория Законопроект, внесен от БСП, и ще направя една малка предистория на цялата тази сага около подуправителите на Здравната каса. Не знам дали си спомняте като народни представители, които от Вас са присъствали в предходните народни събрания, повечето от Вас са били – тази сага не е от ден-два. Още преди време, когато на ГЕРБ ни им харесваше състоянието на това, че има управител от една или друга политическа формация или даден управител не ги слуша, се правеха такива законови промени, за да сменят един или друг управител. ПП-ДБ обаче участваха дейно и в тази работа. Те предложиха като послушна патеричка, когато бяха в сглобката, те предложиха тази промяна в Закона за здравното осигуряване. Между другото, най-първият вариант на Закона, който си спомням аз поне, беше – назначава се управител от Народното събрание и той си назначава подуправител, което така според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ е редно. Тоест нормално е човекът, който е избран на ръководната позиция, той да си назначи човек и екип, който да може да работи заедно с него, за да може да бъде ефективна работата им. Когато беше сглобката обаче, ПП-ДБ предложиха промяна – мисля, че господин Пандов беше даже вносител на тази промяна заедно с група народни представители, в която подуправителят да бъде избиран от Народното събрание. Това беше с цел взаимен контрол може би или взаимно удовлетворяване на коалиционните партньори в сглобката, които се наричаха тогава сглобка, а не коалиционни партньори, не знам защо. И се повтаряше това навсякъде по всички медии. Те си бяха жива коалиция заедно с ГЕРБ и с ДПС. Сега виждаме абсолютно дежавю на тази ситуация в момента – БСП като коалиционни партньори в управлението предлагат промяна, за да могат и тримата коалиционни партньори да бъдат удовлетворени в управлението на Здравната каса, като най-вероятно – тъй като управителят, ако не се лъжа, в момента е от ГЕРБ – да могат и БСП, и ИТН да имат свой представител. Къде забравихте „ДПС – Ново начало“? Защо не са трима? Кой Ви подкрепя всичките законопроекти? Или може би някой от БСП, или ИТН се е отказал в полза на „ДПС – Ново начало“? Не знам. Малко неравномерно е разпределението. В сглобката поне равномерно се разпределиха горе-долу, ама и те забравиха ДПС тогава. Всъщност не беше чак толкова равномерно. Цялата тази промяна, с която хвърляте прах в очите на хората, че била в полза на това да се управляват по-ефективно средствата в Националната здравноосигурителната каса, да имате взаимен контрол. Вие ли ще контролирате ГЕРБ? Вие майтап ли си правите?! Вие, като бяхте опозиция, не можехте да ги контролирате, сега сте щели, когато сте заедно с тях в управлението, заедно с ИТН, щели сте да контролирате ГЕРБ! Сериозно?! Това е пълен абсурд, което се предлага в момента, и единствената цел – нека българските граждани да знаят, единствената цел за тези законови промени е да се удовлетворят коалиционните партньори. Макар че аз пак казвам – един от тях няма да е удовлетворен, защото те са четирима коалиционни партньори, а именно ГЕРБ-СДС, „БСП – Обединена левица“, ИТН и „ДПС – Ново начало“. Те заедно управляват държавата в момента. Всички други приказки – че щял ефективно да се управлява ресурсът на Здравната каса, че щяло, видите ли, по-лесно да тичкат, да припкат там да контролират регионалните здравни каси, защото щели да бъдат двама, сигурно единият ще обхване Северна България, другият Южна България – са пълни глупости и прах в очите на хората. Нищо повече! И не мога да разбера докъде ще стигне Вашата наглост постоянно да променяте закони, правила, за да си назначавате хора наляво и надясно, за да си удовлетворявате политическите апетити. Засрамете се, поне в някои неща се засрамете, не знам за други. Аз знам, че нямате срама, но за някои неща поне се засрамете. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Господин Георгиев, Вие попитахте защо се правят тези промени. Ами то и тази коалиция се направи за това, за да могат да бъдат назначени точните хора на точните позиции. И малко Ви връщам назад във времето. От последните четири месеца, откогато има някакъв кабинет и Народното събрание работи по същност, то какво прави? Избира регулатори. Всъщност всичкото това нещо, което виждаме да се случва в Народното събрание всеки ден, вече 4 – 5 месеца, то е само и единствено да назначим точния човек на точната работа, за да взима точната заплата, а българските граждани – те остават на заден план. Такава им е била и идеята. Това е било и може би договорът между коалиционните партньори – да си назначат точните хора. Нека не забравяме, че БСП отдавна не са били във властта и Вие сам знаете как тази партия, която е свикнала да точи държавните ресурси, как започна да умира. Това показват резултатите – от 80 депутати стигнаха до едни 18 – 19 депутати. И по-нататък с това управление и с това да назначат точните хора, аз не мисля, че те ще продължат нагоре. Пътят за тях е само един.

Господин Димитров, с всичко бих се съгласил, което казахте, само с едно нещо не бих се съгласил – че БСП отдавна не са били в управлението. Само преди няколко години, преди 2 – 3 години, бяха в управление заедно с ПП и с ДБ, тук бяха в коалиция и ИТН. Така че не мисля, че са отдавна извън управлението. Да, те са партия, която са свикнали да точат държавния ресурс по всякакъв начин. И може би, когато от време на време не се докопат до власт, обикновено олеква и тяхната тежест, олеква и намалява електоратът им. Но и с действията, които предприемат, логично е това да се случи, защото не може 20 години да си заявявал, че си анти-ГЕРБ, анти- не знам си какви действия, мафиотски, и накрая да се прегърнеш точно с тези, които си насосвал тук от трибуната в продължение на десетилетия. Така че… Сега друго нещо, за което сте абсолютно сте прав. Отначало се говореше как трябва да се направи правителството, и то точно от БСП се говореше, между другото, че това е компромисен вариант за правителство, което трябва да работи в полза на хората, да помага на хората. Ами те единственото, което са направили в продължение на няколко месеца, както Вие казахте, е да избират регулатори! Да, в полза на хората – на техните хора, да се назначават хора на определени места, за да ползват регулаторите после като бухалки срещу тези, които застават срещу управлението на тази коалиция, защото това е методът на управление на ГЕРБ от десетилетия, както казах. И в момента БСП с удоволствие участва в тази коалиция. Какво точно са приели като законодателни предложения, какво са предложили? БСП си оттеглиха почти всичките предложения или дума не обелват за тях, които бяха в социалната сфера. Така че абсолютно сте прав – освен да си нагласят своите хора на дадените места… Аз си спомням много добре, между другото, министърът на труда и социалната политика, който е в момента, Гуцанов, който тука късаше ризи във всяко Народно събрание колко е важно да се работи в полза на хората. Какво точно са работили в полза на хората в момента тези?! И това нещо ще продължи, аз съм сигурен. Единствата цел на това управление е да правят същото като старото, а то е да точат държавата и да си гледат как да си запазят лидерите, за да не ги преследват по някакви международни закони примерно или от някакви международни прокуратури. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Ще подкрепя Законопроекта, който е внесен от Божидар Божанов и група народни представители, защото считам, че трябва да има по-голям контрол върху парите, които разходва Националната здравноосигурителна каса. Там са едни от най-големите кражби на държавен ресурс, на публични средства – пари, които потъват, които са дадени от държавата, но за съжаление, биват крадени. Ако си спомняте, в бюджета, който бе гласуван от мнозинството, парите на Здравната каса, разходите общо са почти 9 милиарда и половина, всъщност 9 млрд. и 474 млн. лв. Кое е интересното и кое е важното? От тази сума 4 млрд. и 87 млн. лв. са здравноосигурителни плащания, които ще бъдат разходвани през тази година за болнична медицинска помощ. Тук се включват клиничните пътеки, които – една част от тях, са фиктивни. И именно за това считам, че внесеният законопроект от народните представители, който позволява информиране на българските здравноосигурени лица, на българските граждани, е полезен за осъществяване на един допълнителен контрол, защото една част от тези пари се крадат. Крадат се, но досега не беше споменато едно много важно нещо. Когато имаме фиктивни клинични пътеки, не само се крадат парите по тези пътеки – само ще посоча, че в същия бюджет 1 милиард и 50 млн. лв. са предвидени за лекарствени продукти за злокачествени заболявания, прилагани в условията на болничната медицинска помощ, 207 млн. лв са за медицински изделия, прилагани в болничната помощ и заплащани от НЗОК. Когато имаме фиктивни клинични пътеки, не само се крадат парите за тези фиктивни клинични пътеки, а се крадат пари и за изписани лекарства, които фиктивно са използвани, за изписани медицински изделия, които фиктивно са били използвани във връзка с тези фиктивни клинични пътеки. Така че вредата не е просто и не се ограничава единствено с отчитането на една фалшива клинична пътека. Именно затова считам, че ползата от това гражданите, които са здравноосигурени, да бъдат уведомявани с есемес, ако евентуално постъпят в болница, най-общо казано, ще е полезно за осъществяване на контрола. Преди малко чух изказване, че да, гражданите, които имат електронен подпис, които ползват тази услуга, те могат, разбира се, да влязат и да проверят своя статус и историята на услугите, които са използвали. Като човек, който използва няколко електронни подписа, мога да кажа, че услуга с известяване, със съобщения, наистина е много по-удобна. И ще Ви дам и пример. Банката, която използвам, ми предлага такава услуга и тя казва: когато се правят тегления от твоята сметка или се изтеглят пари на ПОС терминал, ако желаеш, можеш да получиш тази услуга и да получиш есемес известяване. И аз тогава се запитвам: защо един частен субект, какъвто е една търговска банка, когато се харчат мои пари – в случая биват изтеглени, ми дава тази услуга, а пък държавен орган, какъвто е НЗОК, когато се харчат отново мои пари – защото като самоосигуряващо се лице аз плащам от моите пари здравноосигурителните си вноски, да не може да ти предложи тази услуга? Нали и в двата случая говорим за едни наши пари, лични наши пари, които се разходват? Защо категорично се отказва от държавата или от съответната институция, каквато е НЗОК, да ни предостави такава услуга? Причината е само една-единствена – защото наистина част от тези 4 млрд. и 87 млн. лв. за болнична помощ се крадат и някой не иска да има контрол върху тях. Именно затова считам, че така предложеният законопроект ще повиши този контрол, ще намали кражбите на такива средства. Ако не ме лъже паметта, преди около седем или осем месеца беше арестуван директорът на онкологията във Враца – просто не знам дали не се бъркам, но май беше за подобна далавера. И ако паметта ми не ми изневерява, май бяха върнати доброволно едни 38 хил. лв., във връзка с този случай, които са уж платени за нещо, което се оказва, че го няма, и парите след това бяха възстановени. Не знам, просто не искам да бъркам случаите, но очевидно е, че такива случаи продължават. Очевидно е, че контролът е недостатъчен от страна държавата. Аз винаги съм казвал, че трябва да дадем възможност на гражданите сами да контролират, на самото общество да се саморегулира. И доколкото е възможно, да му предоставим удобство за това. И разбира се, в тази насока този законопроект надявам се да бъде приет. Аз лично все пак не чух колко ще струва това нещо, тази нова система – държа да разбера колко ще бъде разходът за нея. И да се надяваме, че разходите, които ще бъдат направени за въвеждането на такава информационна система, ще бъдат по-малко от спестените или предотвратените кражби на измами с фиктивни клинични пътеки и съпътстващите ги фиктивни изписвания на лекарства и на медицински изделия, защото това е важно за българските граждани. Ако успеем да предотвратим тези кражби, тези от Вас, които следят бюджетите на Здравната каса, ще видят, че почти няма никакви реформи в нея в последните пет години. Единствено се увеличават парите от началото в първите няколко години – 2020-а, 2021-а, 2022 а с около 700 млн. лв., в последните години – с 900 и с милиард и половина. Просто се доналиват едни обществените средства в НЗОК, без да имаме никакво подобрение на медицинските грижи. И именно затова считам, че трябва да направим така, че част от тези пари да бъдат спестени, респективно – пренасочени в друга посока. И тук днес за пореден път ще кажа, че парите за заплащане на скъпоструващо лечение и операции на тежкоболни деца...

Приключвам, господин Председател. Последно изречение. Не стигат – 83 милиона са предвидени за 2025 г., те няма да стигнат. Миналата година са изхарчени 100 млн. лв., така че нека да спрем кражбите, за да пренасочим пари за лечението на деца.

Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Петров, моята реплика е във връзка с това дали ще струва много за бюджета на Касата. Казахте: въвеждането на подобна система. Всъщност то няма нова система, тя и в момента Касата има информационна система. Просто тя ще изпраща уведомление. Това вече съществува – от 1 септември миналата година е въведен първи етап на тези уведомявания. В момента Касата изпраща есемеси на всички пациенти с така наречените скъпоструващи лекарства, които те получават. Обществената поръчка е била на стойност 40 хиляди. Това Ви уточнявам – че всъщност месечно в момента разходът е в рамките на пет-шест хиляди, тоест даже и да го увеличим за всички други дейности, по нашите прогнози няма да е повече от един милион на година. Тоест няма да струва този един милион на бюджета на Касата, в никой случай няма да я затрудни. Благодаря.

Уважаеми господин Петров, бих искал първо да обърна внимание, че фалшиви клинични пътеки не съществуват, а има фалшиви хоспитализации. Това са изключително различни понятия, поне за хората, които се занимават с медицина. Това е първата ми забележка към Вас. Втората забележка към Вас е относно финансовата рамка и бюджета на Здравната каса. От бюджета на Здравната каса към днешна дата парите не се разходват и действително има, както Вие неясно формулирахте, има фалшиви хоспитализации, където се източват действително, приемат се пациенти фиктивно по дадена клинична пътека и се изписват съответно средства, които се разходват неправомерно. Тук съм напълно съгласен с Вас. Искам обаче да Ви обърна внимание на това, с което вероятно не сте запознат – с „еЗдраве“. (Показва на телефона.) Ето, аз сега пред Вас ще направя „еЗдраве“ и сега ще излезе на „еЗдраве“ – без есемеси, излизат Ви прегледи в реално време, направления, резултати, ваксини, рецепти, болничен престой, също така кръводаряване и медицинска експертиза. Всичко това Ви излиза безплатно. (Показва на телефона.) Тук, да го видят всички – излиза безплатно. Според мен една от грешките на Здравната каса е, че не направи достатъчно разяснителна кампания и популяризация на платформата „Електронно здраве“. Ще Ви покажа как да я изтеглите и да можете да виждате всички изследвания. Ако реално са направени, веднага ще получите съответно и резултатите, съответно и от кого сте прегледан, от кой специалист сте прегледан, къде сте прегледан, изобщо пълна и точна информация. Така че това е една от забележките ми. И второ нещо. Когато се внася един законопроект в Народното събрание… Защото гледаме в тавана и казваме: по мои разчети ще бъде еди-колко си! Няма такива аргументировки, има точно, конкретно каква ще бъде финансовата рамка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Едно изречение и завършвам. И тук бих искал да направя едно допълнение. Представете си – тук говорим за скъпоструващи лекарства, колко пари чрез есемеси се разходват. Представете си – всеки български граждани, който отива днес… Днес са отишли на прегледи и са пуснали изследвания, кръвни изследвания, всякакви – рентгенологични изследвания, след това са минали преглед примерно, да кажем, вътрешни, уши, нос и гърло. За всичко това представете си колко есемеси ще бъдат пуснати и колко пари ще се разходват. Затова, когато ми казват „ние смятаме“ – значи, и аз смятам много неща, но има финансисти, които точно ще отразят себестойността. Благодаря Ви и извинявайте, че превиших времето.

Уважаеми господин Председател, радвам се, че мога да Ви изненадвам от време на време. Уважаеми колеги, репликата ми е провокирана както от изказването на уважавания от мен господин адвокат, така и от изказването на доцент Иванов. Фокусираме се върху цената на есемеса, мислейки за есемеса като цена от един от операторите, тоест от операторите, които предоставят комуникационни услуги. Но този тип известителни системи най-често ползват тъй наречените Bulk SMS. Има и български оператори такива, които се занимават с разпращане на есемеси, включително и криптирани такива, за да няма обмен на лични данни, и цената им е много под една стотинка на есемес. Тоест самата цена на есемеса не е определяща в случая. При шест милиона човека, ако всеки един от българите получава есемес всеки ден, не би трябвало да е повече от порядъка на около пет до шест хиляди лева на ден, ако всички получават едновременно ежедневно есемеси. Така че цената не е определяща. Но се фокусирахме твърде много върху този аспект, а пропускаме един допълнителен аспект, който от гледна точка на социалното поведение е изключително важен. И това е фактът, че когато един човек може да види, че е получил услуга от Националната здравноосигурителна каса и тя е реално такава, тези хора са по-мотивирани да продължат да си плащат вноските. Тоест обратната връзка от Националната здравноосигурителна каса повишава доверието в Националната здравноосигурителна каса от хората, които си правят вноските, с което започват повече хора да искат да си плащат вноските. Тоест те виждат реалната функция на Касата – тези, които не вършат бели, виждат обратната връзка, която подпомага да имаме повече хора, които да искат да си плащат вноските – не просто да ги принуждаваме, а те да искат да си плащат вноските. Така че имаме и позитиви, не само негативи. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. При трима доценти, които ме репликираха, за мен е чест да се опитам да им отговоря по ред на репликите. Господин Пандов, благодаря, че посочихте, че около 1 млн. лв. по Ваши разчети ще бъдат изразходвани. Винаги се питаме тогава дали може да се изчисли превенцията, ако това бъде въведено. Аз си мисля, че ако бъде въведено и направим след една година справка, на 100% съм сигурен, че ще установим, че е намалял броят на клиничните пътеки, намалял е броят на разходваните средства за болнична помощ, оттам е намаляла сумата на средствата за медицински изделия и за изписани лекарства. Това е лично мое предположение. Мисля, че така ще се случи и тези 1 млн. лв., дадени на година за есемеси, може би ще се върнат десетократно или може би стократно, тъй като за никого не е тайна – и се потвърди и преди малко, че доста голяма част от тези пари се крадат. Господин Иванов, приемам Вашата забележка за терминологията и че трябва да ги наричаме фалшиви хоспитализации. Фалшиви хоспитализации, които една голяма част от тези 4 млрд. 87 млн. лв. успяват да ги усвоят. Всъщност част от тези пари биват откраднати. Вие показахте приложението „еЗдраве“. Аз ще Ви покажа приложението „еБанка“, в което виждаме, че има всякаква възможност за функционалност и всякакви проверки: на сметки, на карти, на битови сметки, на кредити, на задължения за плащане и така нататък и така нататък. Но въпреки това частният субект банка, когато става въпрос за харчене на моите собствени пари, ми дава възможност със съобщение – не във всяка една операция, както и не във всяко едно изследване, което аз поръчвам по аналогия в медицинското заведение – ми дава възможност своевременно и навреме аз да бъда информиран, когато тези пари бъдат изхарчени. (Реплики от народния представител Лъчезар Иванов.) Разбира се, да, аз плащам такса на банката, но своевременно научавам, ако някой например е разбил пинкода на картата ми – за съжаление, се е случвало това нещо със скимиращо устройство лично на мен през 2007 г. – и аз мога навреме да реагирам. Същата идея, предполагам, е залегнала и в Законопроекта на вносителите, които, ако той бъде въведен и бъде приет и тази система, която разбирам, че съществува вече, даде и такава функционалност, гражданите ще могат своевременно, а не когато те решат, да проверяват, своевременно да реагират и да разберат, че най-общо казано, техните здравноосигурителни вноски са отишли не по направление. И последно изречение – към господин Симидчиев. Да, като гражданин, който заплаща здравноосигурителни вноски, считам, че е редно с едни прозрачни процедури, с възможности за контрол и самоконтрол аз да бъда стимулиран да продължа да плащам здравноосигурителни вноски, а не просто тук да натискам едни копчета, най-общо казано, или мнозинството всъщност да натиска копчета да приеме един бюджет от почти 9,5 млрд. лв. и след това да се чудим как да доказваме това, което се случва с кражбата на пари от фалшиви хоспитализации в болничните заведения. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Процедура по прегласуване, тъй като може би много от хората, които влизаха в залата, не разбраха според мен колко очевидно консенсусно следва да е това да дадем на пациентите, на гражданите възможността да упражняват контрол върху разходването на средства в Здравната каса. Аз наистина не разбрах, не чух нито един смислен аргумент срещу това. И затова нека да има прегласуване, за да са сигурни колегите какво са гласували и че знаят какво са гласували. Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на писмата за изменение на Анекса към Споразумението между Република България и Върховното командване на Обединените въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение на Парижкия протокол, № 51-502-02-5, внесен от Министерския съвет на 4 март 2025 г. На редовно заседание, проведено на 12 март 2025 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. От Министерството на отбраната участие в заседанието взеха министърът на отбраната Атанас Запрянов и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Запрянов, който обясни, че Споразумението между Република България и Стратегическите командвания на НАТО за допълнение на Парижкия протокол е международен договор, ратифициран със закон, приет от Четиридесет и четвъртото народно събрание на 13 юли 2017 г., ДВ, бр. 60 от 2017 г., в сила от 8 август 2017 г., който урежда статута на пребиваващите у нас чуждестранни служители на Съюзните командвания на НАТО, разположени на наша територия. По силата на Споразумението тези лица имат право на данъчни облекчения, които възпроизвеждат утвърдена дългогодишна практика в Алианса. Ползваният в страната ни техен размер е по-нисък от този, прилаган в другите държави членки, в това число и спрямо наши военнослужещи, командировани на служба там. Това показа необходимост от иницииране от българска страна на изменение на Анекса към Споразумението с цел утвърждаването ни като държава домакин, предоставяща равностойни условия за личния състав на съюзните държави. С изменението се предвижда намаляване стойността на представената за данъчно облекчение фактура за покупки на лични вещи от 200 евро на 64 евро. Увеличава се и месечният лимит за освободено от ДДС и акциз гориво от 100 литра, в зависимост от размера на двигателя и разстоянието между дома и офиса, на 150 литра – без последните уточнения. Съгласно чл. 34, ал. 3 от Споразумението Анексът към него се изменя чрез размяна на писма между Правителството на Република България и двете Стратегически командвания на НАТО. Писмата са подписани от българска страна на 20 юни 2024 г., от Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията – на 9 септември 2024 г., и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа – на 28 октомври 2024 г. Предвид чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, писмата за изменение на Анекса към Споразумението подлежат на ратифициране със закон. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 8 гласа „за“, от които: 4 от ПГ на „ГЕРБ-СДС“; 2 от ПГ на „ДПС – Ново начало“; 1 от ПГ на ДПС – ДПС; и 1 от ПГ на ИТН; 3 гласа „против“ от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 глас „въздържал се“ от ПГ на ПП МЕЧ, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на писмата за изменение на Анекса към Споразумението между Република България и Върховното командване на Обединените въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение на Парижкия протокол, № 51-502-02-5, внесен от Министерския съвет на 4 март 2025 г.“

Господин Председател, преди да започна изказването, искам да бъде отбелязано за протокола, че ще направим промяна в названието, тъй като е записано „Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформациите за допълнение на Парижкия протокол“. Оттук не става ясно – обединено командване имаше и Варшавският договор, за кой съюз точно става дума? България в момента членува само в един военен съюз – това е НАТО, затова искаме да бъде добавено към заглавието названието: „Северноатлантически съюз НАТО“. Иначе за разяснение да Ви кажа, че има и други военни съюзи: има отбранителен съюз в Централна Европа, където са страните от бившата Вишеградска четворка; знаем, че скоро се сключи военен съюз между Унгария и Сърбия. Да не се окаже, че изведнъж България е ратифицирала нещо, което може да бъде тълкувано и по друг начин, да се окаже, че ние членуваме в някакъв друг съюз, който дори не е възникнал все още, да се окаже, че ние ратифицираме нещо, което може да бъде тълкувано по няколко различни начина. А иначе по самата същност за това, което беше изчетено тук – за заплащането на горивото, за свалянето на данъците и тарифите, ДДС и така нататък, мисля, че България при това положение малко сервилно подхожда. И това винаги е било наше становище – на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ. Вярно е, че има командировани тук наши съюзници, но тези наши съюзници, меко казано, да не им се позволява нещо подобно като алъш-вериш да бъдат освободени. След като българските военнослужещи, които са на българска територия, изпълняват функциите по отбраната и защитата на нашия национален суверенитет, не ползват такива облечения, то нашите съюзници няма как да имат по-добрата привилегия от нашите военнослужещи. Затова ние със сигурност ще гласуваме против, тъй като считаме, че на България все пак неин приоритет трябва да бъде в нашите бази и в нашите казарми да има български военнослужещи, да увеличим числеността на нашите въоръжени сили. Въпреки повишеното заплащане от Нова година насам, знаем, че все още недокомплектът в нашите въоръжени сили съществува. Така че ние принципно сме против.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, първо по предложението, което заявихте, че искате да направите. На мен ще ми е много любопитно дали председателят ще го допусне, а всъщност и Вие дали ще го направите, защото по този начин ще нарушите Конституцията – не Правилника, не законите, а Конституцията, защото в Конституцията пише, че Народното събрание не може да прави промени по сключени международни договори, веднъж вече ратифицирани. Така че това ще ми е любопитно да видя как ще се развие като правен процес. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) То е изменение на ратифициран договор. Няма как да променим заглавието. Изменението не е в заглавието. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Ами, господин Костадинов, имате юристи, обърнете се към тях да си го проверят. Второ, надявам се, че сте го прочели, защото всъщност става въпрос за две неща вътре. Първо е намаляване на лимитите от 200 евро на 62 евро. Тоест всъщност се намаляват освободените разходи, които се правят, а и ако трябва да бъдем честни, всъщност същите тези условия важат и за нашите военнослужещи, които са в други страни членки, така че да, нашите военнослужещи се ползват с тях. Но тук всъщност въпросът е не, че се дават някакви допълнителни привилегии, а всъщност напротив – намаляват се.

Господин Гаджев, това нещо стана и в Комисията. Вие го обяснихте, че привилегията се намалява, но тя не се отменя. Аз затова казвам, че ние сме принципно срещу тази привилегия. Казвате за нашите военнослужещи, които се намират на териториите на другите държави. Ами това най-често са командировани към щабовете, към различните квартири и това са хора, които се броят на пръстите на едната ръка. Не можем да кажем също за чуждите военнослужещи, които се намират на наша територия. Просто имаме различно количество и различно качество, затова ние принципно сме против. А иначе изменението ще го предложим, дали ще възникне правен казус, нека това нещо да го мислят юристите.

Благодаря, господин Председател. Както господин Първанов преди малко отбеляза, нашите позиции тук са принципни. Те не са относно намаляването на тази сума, която подлежи на данъчно облекчение, от 200 на 64 евро или пък дали необлагаемото гориво ще се увеличи от 100 на 150 литра – това всъщност е без значение. Въпросът е обаче какви точно споразумения България подписва. Тук, разбира се, говорим за споразумение, което е подписано още през 2017 г., последните изменения и допълнения към Парижкото споразумение, но нека да видим всъщност и какво точно са подписали тогава нашите управляващи. „Чл. 4. България осигурява недвижими имоти и стационарни инсталации, необходими за използване от Съюзното командване. Тези обекти се предоставят за използване от Съюзното командване безвъзмездно и без задължение за заплащане на съответните данъци, такси и разрешителни“ и така нататък, и така нататък. По нататък, т. 2: „Съюзното командване има право самостоятелно да сключва договори за осигуряване на недвижима собственост, съоръжения и услуги, като придобиване на недвижима собственост“ и така нататък, и така нататък. „Съюзното командване може без уведомяване или искане на разрешение пряко или чрез контрактор да открива и използва магазини, военни клубове, заведения за хранене, както и да разрешава, в рамките на определеното му за използване място, сгради, съоръжения чрез контрактори на обслужващи дейности, като фризьорски салони, салони за красота, перални, ателиета“ и така нататък, и така нататък. Когато тук идваха съюзници и казваха, че ще имаме военни бази, изредиха се по студиа и навсякъде да ни обясняват как това щяло да допринесе за икономиката на България, как щели да се наемат хора от селата, градовете да чистят, да готвят – общо взето, като обслужващ персонал да бъдат в тези военни бази. Е, оказа се, че дори и такива не се наемат, защото те реално се внасят. И тези хора, които идват да обслужват военните бази, се ползват със същия дипломатически статут, със същите данъчни облекчения, както военните. Да не говорим, че за тях дори не важи българската юрисдикция. Тоест тези хора могат да извършат престъпление и срещу тях не може да се възбуди наказателно дело. Този договор, това споразумение, което е подписано, то е различно от договора, който примерно имаме със САЩ, където, между другото, имаме абсолютно същата принизителна роля. Говорим... Всъщност не, Вие говорите – управляващите, говорите, че сме равноправен член, че сме равноправен партньор, уважаван такъв, но реално погледнато, ако прочетем тези договори и споразумения, нашата роля там е наистина унизителна. Тя е принизителна за държава, която е суверенна. Реално погледнато, да, господин Гаджев каза, че имаме наши военнослужещи, които са, разбира се, извън границите ни, но колко са те? Колко са те? 200 – 300 максимум. Колко са обаче военнослужещите на Съюзното командване, на американците в България? Тук говорим вече наистина за един съвсем различен брой. Договорът с американците позволява присъствието на 2500 души. Миналата или по-миналата година, не си спомням точно кога, позволихме този брой да се увеличи допълнително предвид, разбира се, геополитическата обстановка. А той може да се увеличи двойно, тоест може да са поне 5000 в момента американци. А броят на Съюзното командване – там, забележете, пак според това споразумение те могат при гласуване на Северноатлантическия съвет дори да не уведомяват Министерството на отбраната и да изискват разрешение, а да увеличат този брой с 10% или колкото е нужно. Така че тази принципна позиция на ВЪЗРАЖДАНЕ относно нашата принизителна, унизителна роля в момента, подписвайки тези международни договори и споразумения, няма да се промени. Именно затова ще гласуваме против. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Господин Димчев, не знам как да се съглася с Вас, защото аз съм народен представител от Ямбол и много добре помня как властимащите обясняваха, че ако в Кабиле се направи военна база, то икономиката на цялата област ще тръгне изключително добре. Вие сега казвате, че това не е вярно, и аз, честно казано, не знам на кого да вярвам. Дали да вярваме на документите и на фактите, или на някакви самозвани министри, като Тагаренкович ли беше, как беше? Имаше един министър, който обясняваше колко изключително добре ще тръгне икономиката на цялата област Ямбол, ако бъдат настанени чужди военни в Кабиле. Само малко ще се върна и назад в историята. В Стралджа дарението, огромният икономически подем, който получиха от базата на „Ново село“, мисля, че са едни цветя за един празник, един букет. Ако под един букет имат предвид нашите военни министри, че икономиките на нашите области ще тръгнат в подем, аз не съм много съгласен.

Господин Димчев, абсолютно не сте прав за това, което казахте и смятам, че изрекохте неистина. Вие твърдите, че всичко, което всъщност по някакъв начин касае тези бази, идва отвън – че те могат да си отварят и фризьорски салони, и всякакви други такива обслужващи бита им, примерно, да кажем, малки заведения, плюс включително споменахте перални и така нататък. Внасят си работна ръка отвън, това също го казахте. Това е така, обаче не сте прав, защото истината е, че те реално, наистина, както каза и господин Гаджев тук, той преди малко репликира от място Никола Димитров от Ямбол, те реално подпомогнаха откриването на няколко работни места. Защото навремето, като се отвори базата в Ново село, там в близост, в село Мокрен, медиите – медиите съобщиха, че се е открил публичен дом. (Смях.) Така че бяха открити работни места. Има жени, които работят там. Сигурно още работят, не знам. Може би има и мъже, защото все пак това са военнослужещи от НАТО, те са по-фриволни, нали разбирате? (Ръкопляскания и шум от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че предполагам, че ако тази крупна местна инвестиция продължава да съществува, там вече имаме, така да се каже, един местен бизнес в село Мокрен. Не знам дали е така. Между другото, трябва да питаме Военна полиция може би, защото, когато излизат навън, те трябва да ги ескортират. Те най-вероятно знаят, като ходят нашите героични съюзници да ползват услугите на Мокренския публичен дом. Би трябвало да питаме тях. И това няма да е лошо да го проверим. Но категорично не сте прав – определено проституцията разцъфтява покрай базите на НАТО в България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Влиза група деца на балкона.)

Господин Димчев, ако в село Мокрен икономиката е била подпомогната от публичен дом, то в моя регион, където е… (Шум и реплики.)

Деца има!

Там, където е поделението в Црънча – учебно поделение, нищо не помогна на местната икономика. Единственото, което се направи, са едни чисто нови няколко сгради, общежития, където живеят вътре. И това, което се случи с жителите на Црънча, е, че постоянно са бомбардирани и тормозени по цял ден със стрелби и взривове и прозорците им се счупиха, а къщите им се напукаха. Така че това е приносът на това поделение там, което е разположено до Црънча.

За съжаление, ще се въздържа да отговоря на някои от репликите, предвид това, че все пак в залата присъстват и деца. Силно съм изненадан, между другото, от думите на господин Костадинов, тъй като съответните работници никога не са се славили да плащат някакви данъци, а тук все пак говорим, че тези, които са наемани на местна почва, се ползват именно от данъчните облекчения. Между другото, едно от предимствата, или, така да го кажем, позитивите на подобни споразумения са, че идейки, тези съюзници обикновено инвестират в инфраструктура. Тоест те създават леглова база, строят, както казахме, заведения за хранене и така нататък – нещо, което нашето министерство упорито отказва да прави и да влага в такава инфраструктура. Друг е въпросът, че ние евентуално – казвам евентуално, защото не знаем доколко тази леглова база и инфраструктура, създадена, доколко те ще пожелаят да си я ползват. След приключване, разбира се, ако американската държава реши да изтегли своите части, тази инфраструктура те могат да поискат да си бъде изцяло заплатена от българската държава. Тоест всички тези пари, които са вложили в строителство, те могат да си изискат плащане, и то, забележете, едностранно. Тоест ние не може да се договаряме по този въпрос, тъй като вече сме подписали тези договори. Благодаря Ви.

Тъй като стана въпрос за това дали можем да правим, или не можем да правим предложения в Закона за ратифициране, нека да отбележим, че щом е закон, или по-скоро законопроект за ратифициране, значи можем. Ако имаме процес на ратификация – има много по-добри юристи в залата, това могат да го потвърдят, примерно господин Петров също може да каже допълнително по темата – ако имаме законопроект за ратификация, това означава, че ние можем да правим промени. В противен случай няма смисъл въобще да се внася в Народното събрание. Просто някой му слага печата отгоре и приключваме темата. По отношение на самите писма за изменение е много интересно, че не са приложени, защото в Решението просто е написано: „Одобрява писмата“. Самите писма ги няма тук. Сега, може би те са разглеждани в Комисията, не знам. Аз не съм член на Комисията по отбрана, но е безкрайно унизително ние тук да приемаме нещо, което дори не са си направили труда от Министерския съвет да сведат до знанието на всички депутати, говоря, в документите, които ние трябва да гледаме. Иначе по отношение на самите писма – ние ще направим предложения за промени и в текста включително, така че нека това да бъде отчетено, защото обикновено, както е добре известно, подобни ратификации минават бързо и на конвейер. Изключително е унизително, между другото. Аз няма да повтарям това, което каза моят съмишленик Димчо Димчев, защото просто ще трябва да го повторя, но това е една огромна измама. В текста, който е записан, в това, което ни е пуснато за предложение, в мотивите, които са подписани от министър-председателя, пише следното нещо към Проекта на Закона за ратифициране на писмата за изменение на Анекса и така нататък: „С изменението се въвежда административно облекчен подход и такъв, реципрочен на данъчните облекчения, възприети в другите държави, на чиято територия функционират структури на НАТО, от които се възползват български военнослужещи, които служат в тях.“ Ще рече, че все едно българската държава има примерно, да кажем, четири бази в Съединените щати, две в Испания, една във Франция, три в Турция. И за нас е изключително важно да се възползваме реципрочно от това, което сме дали на нашите така наречени съюзници. На практика те не са ни съюзници, те са окупатори в България. Тези хора дори водата си внасят – нека да го кажа за хората, които гледат, защото тук тези, които са в Комисията по отбрана, го знаят. Дори водата си внасят вътре в базите, дори водата! А както стана ясно, внасят си и работен персонал. Единственото нещо, което не са си внесли – казах го вече, да не го казвам тук пред децата, и то работи в Мокрен или поне работеше. Работело. Ама не е много сигурно. Така че единственото нещо, което сме получили всъщност, е, че загубихме хектари българска територия, в които в момента българската държава не съществува. Това са анклави в българската територия. На тях българското законодателство не действа. Който е ходил, много добре знае, че в тези анклави действа американският закон за отбраната от 1951 г. Не действа българското законодателство, над тях се вее американското знаме. В тях български представители, каквито и да било, могат да влязат единствено и само с разрешение на американските военни власти. В тях кацат американски военни самолети, без да бъдат проверявани по никакъв начин от българските – нито граждански, нито военни власти. Това по силата на международното право, уважаеми сънародници, се нарича анклав – чужда територия вътре в нашата територия! Ако трябва да използваме медицинска терминология, това е тумор – чуждо тяло в нашето тяло. Тези тумори трябва да бъдат изрязани. Нито една уважаваща себе си държава няма такива чужди бази на своя територия. Казвам, натъртвам – уважаваща себе си държава. И най-вече държава. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме внасяли вече – не знам и аз колко пъти, сигурно пет пъти внасяхме в Народното събрание – в няколко поредни Народни събрания, предложение за прекратяване на договора за тези бази, защото те са американски, те не са натовски. Защото на нас, естествено, пропагандата периодично ни казва как те не били американски, те били натовски. Ама то това е много лошо, пък и още по-лошо е, ако са натовски, защото утре, вдругиден в тях може да се нанесат примерно турски войници. И пак ли ще ни обясняват тука, че са дошли да ни пазят? Пазиха ни пет века, айде, стига вече, ако може. Така че този проект – ние ще гласуваме против. Но пак натъртвам, повтарям още веднъж – ще имаме предложения между първо и второ четене и ще бъдат доста предложенията.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костадинов, първо, по правната част на нещата. Чл. 87 от нашия правилник: „По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян“ – осемдесет и седем, което се базира на чл. 85 от Конституцията. Когато говорите, че ще изменяте заглавието на договора, то това е изменяне на текста на договора. Заглавието все пак е част от договора, нали? Да бъдем малко по-коректни и да четем с разбиране. Второ, говорейки за самолети – кой влиза в тези бази и не влиза. Първо, самолетът без разрешение от българските власти няма как да кацне. Второ, всеки път, когато представители на ВЪЗРАЖДАНЕ са били канени на международни учения, на различни поводи да влязат в тези бази, те са отказвали. С изключение на веднъж – април месец, когато, между другото, една от тези бази, които са по договора със Съединените щати – „Граф Игнатиево“, имаше четирима представители на ВЪЗРАЖДАНЕ. Явно са били вътре. Колкото до нещата, които споменахте – и сега тука искам само да обърна внимание на Вашата парламентарна група, свързано именно с полигона „Црънча“, който е създаден, мисля, че някъде в средата на соца, и се ползва основно от силите за специални операции – преди няколко години имаше сериозен опит той да бъде откраднат от частници. Моля, не позволявайте да бъдат Ваши народни представители подвеждани в подобен начин на говорене и да защитават такива частни интереси наместо държавните, защото не е патриотично.

Господин Гаджев, ще Ви припомня мотото на нотариусите: „Verba volant, scripta manent“. Нали знаете какво означава на латински: „Писаното остава, казаното отлетява“ – това казах сега на латински. Ето Ви текста на мое писмо, което съм пуснал до служебния тогава министър на отбраната Атанас Запрянов – 16 декември (показва), искахме да влезем в една от тези бази, беше ни отказано. Нещо да кажете по въпроса? Дето може всеки да влезе – на народни представители беше отказан достъп! Да го кажа за втори път – на народни представители беше отказан достъп. (Показва.) Ето, ако искате, можете да го видите, после ще Ви го покажа. Ето го тука – 16 декември, написали сме си: „Искаме да разрешите да посетим военно формирование еди-кое си. Целта на посещението е запознаване с обекта и въоръжението“ – представители, които са в Комисията. Както и да е. Това, което споменахте – за това, че те влизали в нашето въздушно пространство с наше разрешение. Естествено, то остана и да влизат без наше разрешение! Ама ние постоянно даваме разрешение, тука даже само ни информират, както се казва, от трибуната. Всяка седмица нещо, някой минава през България. Ние се превърнахме в такъв разграден двор, че даже се чудя защо ни ги и четат тези неща. Само че, понеже Вие сте доста посветен в софистиката, това, което казах аз, е нещо различно от това, което Вие казахте. Аз казах, че те не биват проверявани и никой не знае какво те стоварват там. И казах, че няма никакъв граждански или военен контрол, господин Гаджев. И Вие много добре знаете, че е така. Имаме ли български военни или български граждански служби на летището в Ново село? Нямаме! Когато кацне самолет, никой не го проверява.

Там няма летище.

Има, има, има. Никой не проверява. И когато има такива полети, те не се проверяват. Там кацат и хеликоптери, както добре знаете, редовно преминават и през нашата страна транзитно, кацат понякога там и за зареждане. Нищо от това, което ние искаме да се случва, не се случва. (Реплика от народния представител Христо Гаджев.) Добре, добре, хубаво. Това всъщност, което Вие ми казахте обаче, най-важното беше и най-важното е, че Вие казахте: не може да правим промени. Ние коментираме заглавието на Законопроекта – това е законопроект, господин Гаджев, Законопроект за ратифициране. Вие ми казвате, че не може да правим промени в текста, казвате ми, че не можем да правим промени в заглавието на Законопроекта. Ами какво правим ние тогава тука, за какво сме събрали, ако не може да правим промени?! Нали знаете какво се случва, когато не може да променяш текст на договор? Това не е договор, а диктат! Ние диктат ли гласуваме сега тук? И защо въобще гласуваме един диктат? Достатъчно интелигентен сте, за да знаете, че просто си противоречите в случая. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Изказването ми е провокирано от предходното такова на доктор Костадинов, в което той посочи, че Министерският съвет не показва уважение към народните представители, тъй като не е предоставил материалите – всички необходими материали, по тази точка за запознаване от страна на народните представители. И да добавя – и заместник-председателите на Народното събрание. Но бих желал да допълня, че Министерският съвет проявява неуважение, и тъй като не изпраща свой представител, който да представи законопроект, който е внесен от Министерския съвет. Или аз тук виждам името на министър-председателя – въз основа на решение от 27 февруари 2025 г. е внесъл и е написал и мотиви, поне тук пише министър-председател. Съгласно нашия правилник – чл. 76, ал. 3, изречение последно: „Когато законопроект е внесен от Министерския съвет, се представя от член на Министерския съвет.“ А ние разглеждаме все пак един законопроект, който трябва да бъде представен и гласуван на две гласувания. Друго нещо, което се прави, освен че няма член на Министерския съвет, тоест няма министър в залата, който да представи Законопроекта, внесен от Министерския съвет, това е, че при представянето на програмата сякаш умишлено не се е посочило, че съответните споразумения, ратификации и законопроекти би следвало да бъдат гласувани на две гласувания. И макар и за другите, които се внасят от народни представители или от Министерския съвет, е записано – например т. 6, предходната, „първо гласуване“, сякаш се спестява тази информация от съставящите програмата – говоря за председателя Наталия Киселова, че предстои да гласуваме на първо гласуване и ако бъде приет този законопроект, да го гласуваме и на второ гласуване. Това изрично не се посочва. Не се посочва както по отношение на настоящата точка, така и по отношение на следващата, която също съдържа ратификации. Може би управляващото мнозинство в тази пленарна зала си мисли, че опозицията няма да прави изказания в посока на поправки или добавки в Законопроекта, ако той бъде приет на първо гласуване. Ние вече заявихме такива. И тук държа да посоча на българските граждани една заблуда, която се разпространява и днес продължи да се разпространява, че видите ли, в съответния Законопроект народните представители нямали право да правят редакционни допълнения, изменения или да внасят предложения между първо и второ гласуване. В самия Законопроект, който няма специален ред по отношение на него в нашия правилник, той трябва да бъде приет на първо гласуване, след това на второ гласуване, разбира се, че в съответния срок, който е стандартният – седем дена, ние народните представители може да направим поправки, стига такива да сме ги заявили на първо гласуване. Нещо, което и аз, разбира се, правя, тъй като заглавието на Законопроекта – аз не съм съгласен с него. Бих желал да добавя една редакционна добавка, която да посочи чии са тези Обединени въоръжени сили в Европа и чий е този Щаб на Върховния съюзен главнокомандващ – това е заглавието на Законопроекта, да посочим на НАТО ли са, на марсианските сили, или на някоя друга организация, може би и на Руската федерация. Нека все пак в заглавието на Законопроекта това да бъде посочено и аз ще внеса такова предложение между първо и второ гласуване. И именно затова ние считаме, че следва да бъде позволено на народните представители – не само в този случай, не само в тази точка, не само в следващата, а именно да можем въпреки, пак ще се потретя, отношението на Министерския съвет към народните представители, тъй като тук няма член на Министерски съвет, не е спазен Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание на първо гласуване на този законопроект и за следващата точка да има министър, който да го представи на народните представители. Това не се случва за пръв път, това се случва много пъти досега, но така се управлява пленарната зала в момента – ние единственото, което можем да направим, е да изразяваме своето отрицателно мнение върху това, което се случва. И последно – и с това завършвам. Провокиран бях от изказването на народния представител Христо Гаджев, че видите ли, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ не била посещавала американските бази. Уважаеми господин Гаджев, на мястото на Вашата коалиция аз не бих правил на въпрос кои американски територии и институции ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не посещаваме. Аз бих имал едно наум и бих се притеснявал кои американски територии, кои американски институции ние от ВЪЗРАЖДАНЕ посещаваме. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господи народни представители! За пореден път дебатът беше отклонен сериозно от темата, която се обсъждаше, и въобще по никакъв начин не се засегна от преждеговорившите. Сега, само да обърна внимание – аз не съм говорил за американски бази нито веднъж. Говорил съм за четири бази, които са по договор за съвместно ползване от 2008 г., мисля, че беше. Но те са български бази и в тях има достъп. И включително април месец четирима депутати от ВЪЗРАЖДАНЕ бяха в такава. След като са били вътре, значи очевидно има достъп, нали? Има логика. За писмото, което тук беше цитирано. За народните представители всъщност имаше достъп, докато, мисля, че министър Тагарев със своя заповед ограничи достъпа на народните представители до военни формирования, за да става по някакъв ред – и то, между другото, си имаше и логична причина, когато един народен представител от една, така, доста активна днес група беше отишъл на входа на едно поделение и беше искал да влезе. И то все пак си има команден ред, нали – човекът, който е на охрана на вратата, не може просто да пуска и да не пуска без заповед, та на неговия командир, на командира над него и така нататък по цялата верига. А като се разбра за какво иска да влиза човекът – той всъщност просто искал само да се освежи, да използва едното място, така да се каже. Така че, малко или много, хубаво е да има някакъв ред как става достъпът до поделения, които са все пак свързани с националната сигурност. Това не са туристически обекти и не се събират печатчета за тях. Колкото до самия законопроект – имат ли право народните представители да правят предложения по текста на закон за международен договор, тоест по международен договор. Ами не! Конституцията и Правилникът го казват. Конституционният съд го казва, включително и в решение от миналата година точно по жалба на ВЪЗРАЖДАНЕ и на „Има Такъв Народ“. Така че в това отношение е ясно. Да видим какви предложения ще се направят, защото тук никога не е ставало и въпрос да се отнема правото на народните представители да правят предложения, стига, разбира се, да са конституционно- и законосъобразни. А колкото до това каква точно е ролята на парламента при един ратификационен договор – той е както при проекти на решения, внесени от Министерския съвет. Одобрява или не одобрява. Не променя, не адаптира, не редактира и така нататък. Казва: да, парламентът е за, или не, парламентът е против. Тоест това не са закони, където може да се правят разни промени. Неслучайно и Конституцията, и въобще всички решения на Конституционния съд са в този дух. Международните договори имат съвсем различна функция, парламентът се произнася дали е съгласен този договор да влезе в сила – сертификация, или не е съгласен да влезе в сила. Затова, при положение че самият договор, който, между другото, тук за залата… И да разсея още един мит – че материалите не били пращани. Напротив – материалите са пращани! Материалите ги има в Деловодството на Народното събрание електронно за достъп и са изпратени на всички членове на Комисията, включително и от ВЪЗРАЖДАНЕ. Дали са четени, вече е друг въпрос. Има ги електронно. Дали някой си е правил труда да ги прочете, разбира се, това е право на народния представител, а и отговорност, разбира се – дали си чете материалите, или не си ги чете материалите. Няма как да накараме всички народни представители да четат, ако не искат. Колкото до самия законопроект. Той има точно един параграф и той е „одобрява името на договора“. Така че много ми е любопитно какви предложения ще се правят, при положение че името на договор е част от договора, който не може да се пипа по принципа на Конституцията. Така че ми е много любопитно какви точно предложения ще направят. Аз наистина с любопитство ще следя този процес, като му дойде времето за двете четения. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Гаджев, не мога да се съглася с това, че правите равнопоставеност между закон, съответно законопроект, и договор. В моето изказване никъде не съм споменал думата „договор“. Не съм споменал и съответните писма просто защото не са предоставени. Съответните писма като част от материалите не са предоставени на народните представители, още по-малко пък на заместник-председателите на Народното събрание – в папките, които им се дават. И това е така, колкото и да го отричате. Но нека да посочим, че Народното събрание приема или не приема съответна ратификация, но то има възможността да прави промени в заглавието на законопроекта – нещо, което аз изрично посочих. Например една добавка, поправка в заглавието, с оглед на това самото заглавие на законопроекта да бъде по-ясно. В противен случай щеше да има една забранителна разпоредба в нашия правилник, каквато няма. Просто защото това е нормален законопроект, както всички останали. Той трябва да се приеме на първо гласуване, трябва да се приеме съответно впоследствие и на второ гласуване. И както завих, ние между първо и второ гласуване ще внесем конкретни допълнения в заглавието на самия законопроект, без въобще да пипаме договора, да пипаме писмата или пък Решението на Министерския съвет от 27 февруари, което, нали, безспорно е, че това няма как да бъде променяно – всъщност да се поправя сам себе си. То ще бъде променено веднага щом имаме министър-председател от ВЪЗРАЖДАНЕ. Тогава то ще бъде отменено, разбира се. Нямайте абсолютно никакво съмнение, уважаеми български граждани, че това ще се случи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, аз наистина с любопитство ще очаквам Вашите предложения между двете четения – да видя как точно ще ги съобразите с Конституцията и Закона. Да не стане само като миналия път, когато пак така един час обяснявахте, че ще направите предложения по една предходна ратификация – предложения нула! Или по предния път, когато пак обяснявахте, че ще правите предложения, че имате готовност, че всичко е наред, но предложения нула. Затова се обръщам с апел – не ме разочаровайте, внесете нещо този път!

Благодаря Ви, господин Председател. Доколкото остана време на нашата група. Самото заглавие към Анекса към Споразумението всъщност не е толкова ключово. Самият анекс също не е толкова важен. Да, намаляваме едни привилегии до 125 лв. данъчно облекчение, позволяваме им да купуват пък по 150 вместо 100 литра гориво месечно, без да се плащат данъци. Това са без значение неща. Самото споразумение е проблем за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, доколкото ние даваме статут – практически дипломатически, неприкосновеност на едни чужди военни сили – били те американски или съюзни, няма значение от каква държава са. Но тези военни, които са в България, тъй като България е гранична страна, ще бъдат много повече, отколкото реципрочно България ще изпраща някъде. Ние очакваме тук да се появи една бригада на НАТО. Освен това самата им численост може да бъде променяна, като те са длъжни да ни уведомят едва в края на годината, с 10% плюс-минус. Но ние предвиждаме, по-скоро те са предвидени със самото споразумение, следните привилегии: недвижимите им имоти са без задължение за плащане на данъци и такси; всякакви документи и разрешителни се издават, без да се дължат такси; това, което казаха и тези преди мен – че в сградите, които ползват, те могат да разкриват магазини, салони, офиси за банкиране, а достъпът до тези недвижими имоти от български длъжностни лица може да става само с предварително одобрение…

Приключвам, господин Председател. …само с предварително одобрение от началника на командването, като тук поименно е записано: „включително и от органите на трудовото законодателство“. Тоест те дори да назначават някакви български граждани, които да работят там, контрол върху това спазват ли се някакви техни права, няма да може да има. Точно поради тази причина – никаква подкрепа за такъв тип споразумение!

Прегласуване!

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Във връзка с така конструктивните дебати, които проведохме, и изявената готовност за бърза работа от страна на народните представители, правя предложение срокът за предложения да бъде три дни.

Благодаря, господин Председател. Аз доста съм изненадан от това предложение на господин Гаджев, народния представител Гаджев, тъй като поне в последните няколко дни виждам как народни представители от ГЕРБ-СДС излизат и правят предложения за удължаване с три седмици на възможността и срока за предложения между първо и второ гласуване. Именно затова считам, че този предложен скъсен 3-дневен срок е крайно недостатъчен за този законопроект. Ние вече посочихме, че ще правим предложения между първо и второ гласуване, и именно затова, уважаеми господин Председател, предлагам да бъде увеличен срокът за предложения до три седмици – до максималния такъв по Правилника от 28 дни. Щом такава е досегашната практика, която се опитват от ГЕРБ-СДС да налагат с техните предложения за увеличение на сроковете до максимално възможните 28 дена, то мисля, че би трябвало поне Народното събрание да продължи да следва тази практика. Не знам защо, може би не вървят добре преговорите по приемането на законопроекти в тази коалиция на второ гласуване. Така че нека да видим какво ще се случи и с този законопроект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще прочета: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Техническо споразумение относно създаване на временна рамка за осигуряване на поддръжка от страната домакин на Съюзните сили за реагиране, Allied Reaction Forces (ARF), № 51-502-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 март 2025 г. На редовно заседание, проведено на 12 март 2025 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. От Министерството на отбраната участие в заседанието взеха министърът на отбраната Атанас Запрянов и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на отбраната, който обясни, че Техническото споразумение относно създаването на временна рамка за осигуряване на поддръжка от страната домакин на Съюзните сили за реагиране предвижда страните по него да осигуряват поддръжка от страната домакин за новите Съюзни сили за реагиране, прилагайки съответните клаузи на Техническото споразумение за осигуряване на поддръжка от страната домакин на Съвместните сили с много висока степен на готовност по въпросите, свързани с правни, финансови, медицински условия, защита на силите, освобождаване от данъци и такси и опростени процедури при преминаване на граници. В тази връзка и доколкото Република България като страна – членка на НАТО, има ангажимент за осигуряване на поддръжка от страната домакин на силите на Алианса, преминаващи през и/или пребиващи на територията ѝ, приемането на Техническото споразумение за създаване на временна рамка би позволило условията и редът, предвидени в Техническото споразумение за осигуряване на поддръжка от страната домакин с много висока степен на готовност, да могат да се прилагат и за новите сили за реагиране, Allied Reaction Forces, в периода до установяването на нова правна рамка за поддръжка от страната домакин на същите. С Протокол № 43 от заседанието на Министерския съвет, проведено на 15 октомври 2024 г., е одобрен Проектът на Техническо споразумение за създаване на временна рамка за осигуряване на поддръжка от страната домакин на Съюзните сили за реагиране като основа за водене на преговори. Съгласно т. 2 от протокола националният военен представител в Съюзното командване по операциите на НАТО флотилен адмирал Георги Пенев подписва Споразумението от българска страна на 13 ноември 2024 г. в град Монс, Кралство Белгия. Причината за ратифициране на Техническото споразумение относно създаването на временна рамка от Народното събрание е, че то разширява действието на Техническото споразумение за осигуряване на поддръжка от страната домакин на Съвместните сили с много висока степен на готовност, което е ратифицирано със закон от 44-ото Народно събрание, „Държавен вестник“, бр. 92 от 2017 г. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 8 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ , 1 от парламентарната група на ДПС – ДПС и 1 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 3 гласа „против“ от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 глас „въздържал се“ от парламентарната група на ПП МЕЧ, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Техническо споразумение относно създаване на временна рамка за осигуряване на поддръжка от страната домакин на Съюзните сили за реагиране, Allied Reaction Forces, № 51-502-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 март 2025 г.“

Господин Председател, след това многострадално изчитане на доклада наистина и на мен ми е малко трудно да говоря.

Виждам, че след като го прочетоха, вече тях не ги интересува какво става в залата. Там май са и при медицинското лице. Може би трябваше малко по-ясно да изпратите някой човек да прочете доклада.

Влизам в това обяснение поради една много проста причина, тъй като господин Гаджев преди малко спомена една интересна история от 2023 г., когато министър Тагарев е забранил на определени депутати да влизат в поделенията. Та, да обясним за какво става дума. На националния празник 22 септември депутатите Никола Димитров, Климент Шопов и аз искахме да посетим базите в Безмер и в Кабиле. Предния ден минахме и предупредихме на КПП-то да уведомят командирите, че ние ще бъдем там на следващия ден, на празника. След което ни посреща началник-щаба на едната от базите и каза, че тъй като личния състав по време на празника го няма там, ние няма да бъдем допуснати вътре, тоест нямало какво да видим. След това излезе и тази заповед. Относно там облекчението и другите неща – може би се е случило с някой друг депутат, едва ли е бил от нашата група. Относно – пак се връщам на доклада, който споменахте, колегата Ви, който толкова много се стара тук, спомена думата „НАТО“. Още веднъж, пак ще го повторим като в предишната точка, виждаме, че в заглавието не е споменато, отново се казва: някакви сили за реагиране. Чии са тези сили за реагиране? Допреди няколко години беше много популярен Еврокорпусът на Западноевропейския съюз на въоръжените сили. Дали става дума за тези сили? По заглавието не се разбира. Дали става дума за силите на Централноевропейския отбранителен съюз? Дали става дума за силите на Дунавското Военно споразумение между Унгария и Сърбия? Дали очакваме ние да се присъединим към него? Също не става ясно. Затова, господин Председател, предлагаме редакционна промяна, допълнение – в заглавието да бъде добавено „силите за реагиране на Северноатлантическия пакт – НАТО“, за да стане ясно, че е точно за тези сили, защото има сили всякакви, готови са да реагират. Има сили и на Руската федерация, надявам се, че не говорите за тях. Надявам се, че не говорите и за силите на някои други държави. Те бяха изброени в текста кои са: Албания, Канада, Белгия и така нататък, все наши съюзници според НАТО. Затова още веднъж искам да акцентираме точно на това в заглавието. Дали тази ратификация според председателя на Комисията ще бъде уместна, или няма да бъде уместна, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ държим точно на нея – в тази редакция да бъде посочено за кои сили за реагиране става дума. Надявам се, че не са медицински сили – там, гледам, че някои медицински кадри ме поглеждат така. Няма да са такива сили. Става дума за отбраната, за силите за реагиране. Не е Бърза помощ, не е Пожарната, а са силите за реагиране на НАТО. Иначе чисто технически и преди стана дума с военните консултанти, че просто е сменено названието на тези сили в НАТО и във всеки документ, който тях ги касае, трябва да се промени, както преди беше сменено названието и на други органи в България, примерно на учреждения. Надявам се, че ще бъде взето под внимание това наше предложение, а в случая то по никакъв начин не пречи на Ратификацията, не пречи и на същността на техническото споразумение. Говорим просто за едно техническо споразумение, но нека то да бъде ясно, точно и изчерпателно. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, тъй като бях споменат в изказването, взимам процедура по лично обяснение. Така, за историята. Не знам, но малко тук се получава, че все едно някой гузен негонен бяга, защото аз за облекчаване не съм говорил, а за освежаване. Явно някой си знае за какво е ставало въпрос, като какво е правил в почивен ден на портите на поделение, е друг въпрос. А колкото, уважаеми господин Председател, да се използва трибуната, за да се подиграват народни представители или въобще по някакъв начин да се държим некоректно един към друг, не мисля, че е правилно, и Ви благодаря, между другото, за реакцията, която направихте. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Тази точка всъщност не е много по-различна от предходната, която обсъждахме. Тук всъщност искам да направя някои допълнения, които не успяхме да кажем в предната, а именно че присъствието на бази – било то натовски или на Обединените сили на Европа, или каквито и да е, винаги сме били против подобни, защото тук, общо взето, мантрата е: НАТО ще ни пази. Нека обаче да припомним – мисля, че беше 1974 г., когато турската инвазия в Кипър сблъска Гърция и Турция, като и двете държави са членове на НАТО, а в същото време НАТО имаше в лицето на Великобритания две бази – в Акротири и още една, забравих ѝ името, съжалявам, които обаче в този случай запазват неутралитет. НАТО въобще не се намеси в случая и вече 50 години по-късно Кипър е разделен на Северен и Южен Кипър, където в северната част, естествено, знаем, присъства турската държава, а южната част се населява от гърците. Така че тази мантра, че НАТО ще ни пази – не, няма да ни пази, нито пък ще ни пазят Обединените сили на Европа! Тук обаче ще продължа вече по същината на това споразумение, както господин Гаджев каза, че е нужно да си четем нещата. Да, четем ги! В чл. 11, т. 1: „Supreme Headquarters“ са юридически лица – съгласно протокола – и могат да сключват договори, да придобиват и да се разпореждат със собственост, както и да сключват международни договори без необходимост от допълнителни споразумения относно това в Република България.“ Как Ви звучи това, дами и господа народни представители? Къде са тук ползите за България? Между другото, каквато и точка да хванете в това споразумение, общо взето, може да намерите много интересни неща. Продължаваме с чл. 12, т. 2: „Supreme Headquarters“ имат правото самостоятелно да се осигуряват по отношение на евентуална гражданска отговорност – евентуална гражданска отговорност! – и се освобождават от всякакви задължителни застраховки, изискуеми от законодателството на Република България.“ Какво Ви казва това? Аз по него тълкувам, че първо, тези автомобили не могат да бъдат спирани по пътищата на България, но не дай си боже, те да участват в някакво ПТП, реално те може да нямат гражданска отговорност, може да нямат застраховка и по-интересното е, че тези хора не подлежат на българската юрисдикция, тоест не може да им повдигнете обвинение. И докато в договора с американците – там евентуално нашето правителство, ако решите Вие, дами и господа от управляващата коалиция, да повдигнете обвинение на някой американски военнослужещ за това, че е участвал в ПТП, то вече с разрешението на американската държава – тоест, ако те позволят, то може да се повдигне такова обвинение, но забележете – имаме една година да се приключи този случай. Всички знаем българското законодателство и знаем колко дълго, общо взето, подобни случаи се точат във времето, така че аз лично много се съмнявам един такъв случай да бъде приключен за една година и съответно едно такова лице, без значение дали е виновно, или не, да получи своята заслужена присъда. Продължаваме нататък. Така, значи, чл. 13 – цивилен персонал от съюзното командване, т. 2б: „Трудовите спорове между съюзното командване и местния персонал се разглеждат в съответствие с приложимите правила на НАТО, без да се засягат правата за защита на този персонал, установени от приложимото българско законодателство.“ Значи, имаме буквално един тумор в държавата и той не подлежи на изрязване. Всякакви спорове – сега, не казвам, естествено, че ако съюзниците са решили да наемат български технически персонал, няма да им плащат заплатите, което е доста приложима практика, за съжаление, в България от българските работодатели, но все пак, ако възникне подобен казус, той не подлежи да бъде разглеждан от нашето законодателство. Тоест в момента ние разчитаме на милостта на нашите съюзници, които идват и се разпореждат на нашата собствена територия. Между другото, не знам какво е времето, а може много да влезем в детайли относно това споразумение. На мен лично ми беше интересно и още нещо. Тук много се говори за защита на личните данни и така нататък. Слизаме вече към чл. 21 – Кореспонденция и комуникация, т. 2: „…Като минимум съюзното командване има достъп до българските военни комуникации, куриерски и пощенски услуги, което е предмет на последващи споразумения при условията, приложими за българските въоръжени сили.“ Супер! Представете си, че България по различни причини, следващи геополитическите процеси, реши, да речем, да завие в геополитическия си интерес, както това направи, между другото, Америка. Съюзното командване има достъп до нашите военни комуникации, куриерски и пощенски услуги. Как Ви звучи това, дами и господа народни представители? Точка 4: „Съюзното командване има право да установява, оперира и използва класифицирани и некласифицирани мрежи, системи и устройства за сигурност и криптокомуникация в Република България, както и да провежда мониторинг на тези системи с цел сигурност или други оторизирани причини.“ Ами честито! Всеки един от Вас – независимо от политическата си ориентираност и така нататък, независимо дали е обект на разследване от ДАНС или друго разузнаване, ако не друго, то поне знаете, че има мониторинг от съюзното командване. Какво повече да кажем за тези наистина – пак го натъртвам и не знам вече за кой път ще го кажем, унизителни и принизителни споразумения и договори, които сключваме, без да гоним какъвто и да е национален интерес?! От ВЪЗРАЖДАНЕ това ще го променим, когато, разбира се, българските граждани ни гласуват повече доверие и спрат да се доверяват на хора, които подписват такива безумни договори! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни председатели! Уважаеми господин Димчев, за едно изказване и за достоверността на тезите, които са развити, обикновено се съди от първото, от което се изваждат всички останали изводи. Сега, първата теза, която развихте, е, че Гърция и Турция са страни – членки на НАТО, а пък, видите ли, и Кипър. И сега тук имам един много прост въпрос: Кипър според Вас част ли е от Гърция, или е независима държава, която петдесет и някоя година придобива независимост от Великобритания? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „През 1960 г.“) Защото тогава това означава, че и до ден днешен Кипър не е част от НАТО, нали така? Тоест цялата Ви роля, че видите ли, две страни от НАТО са воювали помежду си, всъщност не е вярна – Кипър е трета държава. Да, в нея има етнически гърци и етнически турци, но това е независима държава. Така че, нали, в момента първата теза, която развихте – че всъщност НАТО не се е намесил в този конфликт между две натовски държави, всъщност Кипър не е натовска държава, тя е трета държава в случая. Да, гърците имат своя интерес, да, турците имат своя интерес там заради етническите си граждани – гърци и турци, но цялата тази теория, а вероятно и следващите, всъщност нямат нищо общо с истината.

Всъщност, господин Димчев, Вие наистина не сте напълно прав, защото към момента, когато започва конфликтът между Турция и Кипър, Кипър формално не е част от Организацията на Северноатлантическия договор. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „И сега не е!“) И сега не е, но в него тогава към онзи момент има разквартирована огромна, тоест не е огромна, но една голяма част от гръцката армия в състав от 3000 души. И към онзи момент по договора, който е от 1960 г. – господин Гаджев знае, защото чувам, че тук леко суфлира отдолу, англичаните се договарят за едно тройно опекунство над Кипър. Има британски военни части, които и до ден днешен са там, те имат две бази и на практика 3% от територията на Кипър и до днес е английска колония, включително с два малки града. Има трихилядна част, която е на гръцката армия, и има 1200 души, които са на турската армия. Тогава разстоянието между базите на гърците и на турците е няколко километра. И когато започва турската инвазия, между тези две бази започва много сериозно напрежение – има разменени изстрели. Войната между Гърция и Турция в този момент е наистина изключително близка и възможна да се случи. Към този момент тя не се случва знаете ли поради каква причина? Защото Съветският съюз тогава изпраща едно свое военно формирование и това военно формирование служи като… Понеже американците изпращат наблизо един от своите самолетоносачи, никой няма интерес към този момент, през 1974 г., от такъв голям конфликт и затова, на практика, оставят Кипър сам да се оправя с турците и турците го прегазват. И до ден днешен 40% от Кипър е окупиран. Но голямо напрежение има между Гърция и Турция тогава, разменени са изстрели и причината да не се сбият двете натовски държави, за което Вие, между другото, доста надълго и нашироко говорихте, е просто единствено заради това, че двете свръхсили тогава не желаят този конфликт. Така че не сте напълно прав. Конфликтът тогава не е между Гърция и Турция, но е между гръцки и турски сили, почти на ръба да станат вече в преки военни действия. И това нещо искам да го доразвиете, когато говорите в своята дуплика.

Благодаря. Явно навлязохме малко, така, по-технически или детайлно, но мен много би ми било интересно, господин Гаджев, в една от следващите ни визити в Брюксел или където и да е да се изправите и да го заявите това, което заявихте сега тук в залата пред гърците, че реално Кипър не е част от Гърция, или да го кажете пък… Да, просто да го кажете на гърците. Защото, да, тук доктор Костадинов беше напълно прав, че Кипър си е била отделна държава, но наличието, естествено, на гърци в държавата прави същото, каквото е примерно Македония за нас. Всяка една държава на Балканите си има своя държава близнак. Така че да погледнем и от друга гледна точка, просто хипотетично. Ако възникне някакъв проблем един ден между Македония и Албания, то каква ще е позицията на НАТО, каква позиция бихте заявили Вие в този случай, господин Гаджев? Но нека да се върнем пак на самото споразумение, това, което е подписвано, разбира се, не от Вас самите, защото това е далеч във времето, но пак за същите политически сили, които оттогава не са променили нищо в своята политика. А то е – всъщност можем да го обединим с две думи – национални предателства. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Знам, че всички с нетърпение очаквате края на тези дебати, защото наистина дебатите по тези две точки, включително и тази, по която се водят тези исторически препратки, ни отклоняват, малко или много, от основната тема, която всъщност ние трябва да гледаме в момента, а именно има подписано Техническо споразумение за осигуряване на поддръжка от страната домакин, в случая България, на Съвместните сили на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа, което е прието още през 2017 г. от нашия парламент, съответно с концепцията, която е развита на срещата във Вилнюс през 2023 г. за модела за възпиране и отбрана след започналите военни действия в Украйна. Нормално е, създадоха се и допълнителни военни сили в Европа, или по-скоро в рамките на НАТО. Тези военни сили ги наричаме най-общо Съюзни сили за реагиране. Не искам да коментирам английския аналог, но тези Съюзни сили за реагиране, които практически се създават след срещата във Вилнюс, са сили, които по заповед на Върховния главнокомандващ на Обединените въоръжени сили в Европа могат много бързо да се разгърнат. Те се състоят основно от военни сили за бързо реагиране от Италия, от Испания и от Обединеното кралство и основната цел на тези сили е при едно бързо разгръщане в дадена точна на Европа много бързо да възпрат евентуален бъдещ военен конфликт или съответно при определени обстоятелства, ако е създаден такъв конфликт, по някакъв начин да се намесят в полза на страната домакин или в полза на НАТО. Така че, най-общо казано, тези неща ги коментирам за хората, които – нормално е, не всички от нас сме в Комисията по отбрана, не всички от нас в детайли следим тези процеси, но е важно да се каже и на българските избиратели, че практически с днешната ратификация ние даваме възможност – една правна рамка за тези Съюзни сили, при условие че бъдат в нашата страна, да бъдат посрещнати и съответно да им се предоставят всички правни, комуникационни, всякакви други неща, които е необходимо да бъдат направени в името на това, докато те са в нашата страна, да нямат проблеми както с гражданските, така и с военните власти. В този смисъл ние от „ДПС – Ново начало“ подкрепихме настоящия законопроект, както подкрепихме и предния. И ще подкрепяме абсолютно всички ратификации и законопроекти, свързани със статута на въоръжените сили на НАТО, с основна цел тези въоръжени сили да подпомагат нашата отбранителна политика, на държавата. Винаги сме се старали да направим всичко възможно, след като сме член на НАТО, да имаме нашето реално присъствие в този алианс, да имаме заедно с тези сили обучение, заедно с тези многонационални сили да търсим възможност да защитаваме нашата национална сигурност, още повече с оглед характера на това, което се случва в света и в Европа. В заключение – това, което искам да кажа, е, че е редно, когато се правят подобни дебати, на първо място, експертизата да излиза наяве; на второ място, естествено е да се придържаме към договорите, които сме сключили с нашите партньори; и не на последно място, да направим всичко възможно, щото дебатът да не се профанизира и да не поставяме нашата национална сигурност – заради дребни детайли и проблеми, които са се случили, да я поставяме на карта нашата национална сигурност и нашето желание за силна отбрана и силни въоръжени сили. Благодаря Ви.

Господин Цанев, бърза реплика. Вие говорите за посрещането на съюзни сили, ние обаче искаме да чуем и изпращането на тези съюзни сили. Тук е разликата между Вас и нас, ВЪЗРАЖДАНЕ. Другото нещо, което споменахте, е бързото разгръщане на тези сили и отпорът, който те трябвало да дават. Ами защо не поканим тогава и Белгия? Защото, ако не се лъжа, белгийският министър на отбраната излезе и каза, че те всъщност имат муниции, муниции да водят боеве 48 часа. От това по-бързо – здраве му кажи! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Димчев, благодаря. Гледам да не обръщам внимание на елементарни или по-скоро на такива тези, които, как да кажа, някак си, с голямата част от тези неща: казал – рекъл… Значи, какво е казал белгийският външен министър, не е толкова важно, а важно е вътрешният, министърът на отбраната. Така или иначе, не съм го чел това изказване, но по-важното е какво казват държавите – членки на НАТО, и какво казват Европейският съюз и нашата държава. В този смисъл ми се струва, че някак си в целия този дебат трябва да гледаме големите неща. И това, което трябва да се направи конкретно в случая за тези сили, които могат бързо да бъдат разгърнати в дадени територии – да предоставим тази възможност, защото наистина, ако тези неща, които ние правим в момента, не ги свършим навреме и се окаже, че имаме нужда от тях, тогава ще водим следващия дебат, а той е: ами ние тогава не го направихме това нещо, сега може би трябва набързо да го правим по друг начин. Така че много се радвам, че ми се даде възможност да кажа в рамките на дупликата, че както и да говорим по темата на тези дебати, на първо място трябва да гледаме основополагащите договори и големите неща, които трябва да се случат. Благодаря Ви.