КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1594 думи
Благодаря, госпожо Киселова.
По принцип ние нямаше да правим декларация, защото е прието в протокола подобни декларации да бъдат отправени, след като мине конкретната дата, защото в момента честитим празник, който още не е настъпил.
Това, което ме провокира, беше един малък парад на лицемерието, на който станахме свидетели, защото вече пета година българският парламент отказва да приеме закон – всъщност, не пета година, а четвърта поредна година ВЪЗРАЖДАНЕ внася за пети пореден парламент закон за български език и защита на кирилицата. Четвърта поредна година в пети пореден парламент българският законодател в лицето на мнозинството, което тук не е българско, а е евро-атлантическо, отказва да приеме този закон.
Нещо повече – с инфилтрираните най-различни агенти на влияние през годините назад във времето в различни институции сме получавали, включително от Софийския университет, дори ако щете и още много други подобни културни не институции, а основи на българската народност, книжовност и държавност, отрицателни становища, защото те смятат, че България няма нужда от закон за българския език и България няма нужда от закон за защита на кирилицата.
Да не говорим, че този закон, който ние внасяме вече четвърта поредна година, в пети пореден парламент, той далеч не е наш. Той е направен от други наши съмишленици в годините назад във времето и е внасян, вече и аз наистина не мога да кажа в колко точно парламента, но със сигурност са повече от седем и със сигурност е внасян за първи път преди повече от 15 години.
На фона на всичко това днес, на 23 май, когато все още не е 24 май, не е редно да се честити празникът, защото е утре. Излизат разни хора тук и започват да говорят прочувствени слова за книжовност, за култура, за кирилица, цитират стихотворения, които най-вероятно не са и чели, като червени хунвейбини, които цитират Мао без да могат да четат. Всичкото това нещо е наистина много позорно.
Та дори отвън на българския парламент в момента пише на чужд език. Ако на някой от Вас му е правило впечатление, докато влиза в парламента, на входовете пише на чужд език – на английски пише. Няма българско министерство, на което да не пише на чужд език – на английски пише, включително и на Министерството на образованието пише на английски. Винаги съм задавал въпроса: защо? Никъде го няма това нещо в другите държави – членки на Европейския съюз. Във Франция някой да е виждал? Италия, Испания, където и да било? Никъде! Разбира се, ако държавата членка е с официален език английски, да, има две държави – членки в Европейския съюз, които са с официален език и английски. Това са Ирландия и Малта. Там, освен малтийския и ирландския, има английски като втори официален език. В България такова двуезичие няма, но то е на практика официално въведено.
А какво да говорим за вакханалията на латиницата в нашите големи градове? Нека да излезем да се разходим по улицата на София. Почти няма надписи на кирилица. Даже не говорим за надписи на български, за надписи на кирилица – няма. Все едно си в чужд град. Все едно си в чужда държава. И когато ние внасяме закон за защита на българския език и за защита на кирилицата, мнозинството, което днес тука дере ризи и говори: „Върви, народе възродени…“, то ни казва няма нужда от подобно нещо. Сега на кого да вярваме? На днешните декларатори за 10 минути веднъж в годината или на цялостната им политическа дейност 365 дена в годината.
Да не говорим, че беше посегнато дори и на самия смисъл на празника 24 май. Той беше подменен преди няколко години. Беше подменен отново с фалшиви патриотични чувства. Празникът не бил славянски, бил български. Да противопоставяш славянското на българското е абсолютно безумно антибългарско, безродно поведение. Аз трябва ли сега да цитирам думите на Паисий Хилендарски от „История славянобългарска“? Може би трябва, защото съм сигурен, че по-голямата част от Вас – всички сме учили в училище някога, но 100% съм сигурен, че по-голямата част от Вас са забравили, какво пише вътре.
Беше подменено името на празника – днешния, тест не днешния, утрешния празник 24 май. Направи се всичко възможно, за да може България да се откъсне от основния си цивилизационен принос в историята – нашият основен цивилизационен принос в историята. Най-великото нещо, което ние българите сме направили. Нещо, което народите в света, които са го направили, се броят на пръсти на двете ръце. Тези пък, които са оцелели до ден днешен, са още по-малко. Това е наистина нещо велико. Създаването на своя писменост! Но нещо още по-велико, своя писменост, която да стане писменост и на други народи. Неслучайно нашите поети казват, че сме дали на вси славяни книга да четат. И затова е денят на славянската писменост. Нашият най-голям цивилизационен принос в историята на човечеството.
Само че вече това нещо не се казва така. Българската азбука и славянската книжовност. Ей така, от немай-къде, оставиха една думичка славянска? Засега, не е много ясно. Имайки предвид, че преди година и половина тук имаше сериозни опити да бъде премахнат Националният празник 3 март, не бих се учудил, ако тези опити продължат и за премахване включително и на кирилицата след време. Ето защо днешният ден, който не е 24 май – 24 е утре, се превърна наистина в един парад на лицемерието. На хора, които не познават своята история, но четат нещо, което някой друг им е написал, говорят, възторжени слова, а правят точно обратното. Нищо ново под слънцето. В българския парламент постоянно го виждаме това нещо. Всеки божи ден. Ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година.
Благодарение на нашия цивилизационен принос в момента кирилицата е втората по разпространение азбука в света. Говорим за разпространение, а не брой на хората, които я ползват. Защото хората, които ползват китайските йероглифи, да кажем, са повече. Тези, които ползват писмеността на хинди са повече. Само че нашата писменост е втората по разпространение сред много други народи и държави. Да не говорим, че кирилицата, да Ви кажа нещо, което да запомните все пак: кирилицата е призната, и то не от наши учени изследователи, а от световно известни филолози и езиковеди, за най-добрата фонетична писменост в света. Защо фонетична? Защото пишем това, което чуваме, защото имаме звуци за „ш“, тоест имаме букви за звуците като „ш“, „ч“, „ж“, „ъ“, каквито ги има във всеки или почти всеки един човешки език от съществуващите към момента близо 5000 езика, но каквито ги няма в другите азбуки. Има ли в латинската азбука „ъ“? А „ш“? Нали знаете как пишат немците „ш“ – с три букви. И всичкото това нещо, което ние имаме като принос, в момента се унищожава по един изключително подъл начин. Четат се декларации за 24 май и след това правим всичко необходимо, за да убием българската писменост, за да убием българския език дори.
Аз много внимателно слушах хората, които говориха. Знаете ли какво слушах през по-голямата част от времето? Чужди думи. Една от деклараторките каза „респект“, да не влизам в детайли сега, няма да правя синтактичен разбор. Какво значи респект? Респект и уважение – ами това са един и същи думи. Само че едната е българска, другата не е. Но много по-купешко звучи да кажеш респект. Да не говорим, че тук от тази трибуна много често ставаме свидетели на един безобразен български език. Но честно казано, аз предпочитам безобразен български език пред безобразни чуждици тук, от тази трибуна. За съжаление, ставаме свидетели на едното и на другото. Ето защо днес на този ден не трябваше да се четат такива декларации. Мястото им е, даже не бих казал, точно в тази пленарна зала, особено след позора, който българското Народно събрание си самопричинява вече години наред, отказвайки да приеме закона за български език. Твърдейки, знаете ли, твърдейки, че нямаме нужда от закон за българския език, защото, видите ли, той бил добре българският език. Всеки го разбирал. И същевременно имаше тук хора, които излязоха и казаха, че има проблем с грамотността, че имаме един сериозен проблем с младите хора, които вече дори помежду си предпочитат да говорят на чужд език. Странен англо-български, което е абсолютно недопустимо. Но официалните мнозинства – евро-атлантическите, антибългарските мнозинства, казват: няма нужда от закон за българския език. И лепят табели на чужди езици навсякъде, във всички държавни институции – без изключение. Това е позор! Това е позор!
Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще продължаваме да пазим българската писменост. Ще продължаваме да пазим основния наш принос в славянската цивилизация, която, между другото, ние сме създали тук.
Преди малко един от деклараторите говореше за такава цивилизация, онакава цивилизация. В Европа има една цивилизация и това е европейската цивилизация. Но тя има два клона. Западен, който е романо-германски, протестантско-католически и Източен, който е славяно-византийски и православен. Ние сме създателите на тази цивилизация – Славяно-византийската – Източния клон на европейска цивилизация. Тъй като народите, които са създали и писменост, и цивилизация в историята, наистина не се знае колко са много. А тези пък, които са оцелели до ден днешен, са изключително малко. Ние имаме огромен повод за гордост. Ако нямаме повод за гордост в настоящето, и се съмняваме в бъдещето, поне в миналото имаме от какво да почерпим гордост. Защото не аз, а един от най-големите световни историци – Арнълд Тойнби, той им казва следното нещо: „Българите са създатели на една от 12-те най-влиятелни цивилизации в историята на човечеството…“ и аз Ви казах коя е тя.
Така че ние българите имаме своя културна мисия, имаме своя роля, имаме свое духовно водачество в славянския свят, защото сме най-старата национална държава в Европа, защото сме първата славянска държава, и това нещо ние ще продължаваме да го говорим, ще го отстояваме и ще продължаваме да го браним като основен наш принос в историята на човечеството.
Да живее България! (Бурни ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)