28 май 2025 г.

Поредно гласуване, в което избраните в парламента от гражданите на републиката ги е страх от гражданите на републиката. Защото сме в ситуация, в която искаме за пореден път да се обсъжда точка за свикване на референдум. Искане, което е подписано от 604 хиляди български граждани, част от които са Ваши избиратели, и Вие в момента не само тук с Вашето гласуване, а и по интервюта обяснявате, че са некомпетентни, че нямат нужната квалификация да искат референдум, и им отнемате това конституционно право. Цинизмът е пълен, че тук има партии, които в предишни парламенти са се подписвали именно за това тази точка да бъде обсъждана и са внасяли жалба заедно с нас в Конституционния съд. Това са групите на БСП и на „Има Такъв Народ“. В момента съвсем свенливо те гласуват „въздържал се“. Кога точно тези две парламентарни групи са лъгали своите избиратели, че искат да се отиде на референдум, без значение дали подкрепят, или не темата на референдума? Тук говорим за свикване на референдум. Впоследствие ще има обсъждане трябва или не трябва този въпрос да бъде одобряван или отхвърлян. Защо в момента и БСП, и ИТН такъв катарзис изживяват по отношение за референдумите, тъй като и за двете партии това беше тема, която е важна и основополагаща! Именно заради това искаме прегласуване. Чисто символично е – да видим дали мнозинството ще се крепи от партии, които отказват да правят това, което са обещавали на избирателите си. (Реплики.)

Аз искам по начина на водене!

Благодаря, госпожо Председател. Когато някой политически представител излезе да прави обосновка за прегласуване, е хубаво да му напомните да казва всичко, каквото сме казали ние, ако нещо ще се обръща към „Има Такъв Народ“. Защото ние референдум, който си е извървявал пътя и трябва да стигнем до решение на Народното събрание, ще подкрепим да се случи дори и да не сме съгласни за въпроса, но както беше точно с референдума на ВЪЗРАЖДАНЕ, на които ние не сме помагали да събират подписи, но те ги събраха – тогава той влезе в парламента и трябваше да бъде допуснат. Парламентът направи нарушение според нас и заради това им помогнахме. Включително тогава без нас те нямаше да могат да сезират Конституционни съд, но явно паметта им е плитка. Ние не сме част от тях, няма да бъдем, нямаме и никакво желание да им помагаме за каквото и да било. Намерете си мнозинство, вкарайте го в залата, тогава ние ще гласуваме да се случи, въпреки че сме против. Ако Вие не бяхте спрели предложението на президента, ние, въпреки че не сме съгласни, пак щяхме да гласуваме да се случи този референдум, ама сега да помагаме на която и да е политическа партия за нещо, за което не сме съгласни, просто нямаме такова желание. Така че друг път някой, като седне да се упражнява, или Вие му казвате какво съм казал за n-ти път, или ще трябва постоянно да излизам и да им го казвам.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! За втори път внасяме това искане да влезе в дневния ред. Спомняте си, че преди повече от четири седмици имахме същата ситуация. Междувременно се случиха много повече неща в публичното пространство. Имаше убийство на дете – четохме декларация по тази повод, имаше убийство на пътя на дете – посочихме имена, посочихме причини. Това, което виждаме, е, че много от Вас изразяват готовност да помогнат да се свърши нещо във връзка със защита на децата на България на думи, но на практика виждаме как гласувате. Виждаме включително и партии, които миналия път си изкарваха картите за гласуване, за да не гласуват. Виждаме партии, които гласуват „въздържал се“, което е един вид „не“. Много добри инициативи се случват тук така на темата – дайте нещо да направим, но когато се стигне до гласуване, никога не успяваме да гласуваме комисия, в която да се разкрият фактите и обстоятелствата около насилието над деца, където, пак повтарям, България е на четвърто място по една много сериозна класация. Това не е българското изчисление на резултати. Това са УНИЦЕФ и международни организации. Гледа Ви цяла България! Обръщам се към Вас не само като народни представители, а като граждани на тази държава – „граждани“ значи грижа за гражданите, най-вече за децата. Като родители – Вие всички имате деца, надявам се, не искате да попаднат в ситуациите, в които са попаднали деца на други родители. Мисля, че едно нещо в тази държава трябва да бъде на първо място, и това е грижата за децата. Нищо друго няма значение. Няма как младите хора да остават да живеят в България…

…да решават да правят семейства в България и да раждат деца, които да се наричат българчета…

…ако всички Вие не се интересувате от това защо сме докарани до тази ситуация, кои са виновниците и как да се излезе оттам!

Тази комисия ще ангажира всички политически партии…

…и ще покаже политическа воля наистина да направите нещо за тези деца и тази държава. Много моля за прегласуване. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Процедура по начина на водене!

Госпожо Председател, ние смятаме, че това, което в момента обявихте за недопустимо, което е направено като предложение от групата на ВЕЛИЧИЕ, е нередно и трябва да бъде допустимо. Ние го подкрепяме и искаме то да бъде подложено на гласуване, за да влезе за обсъждане и респективно да се приеме. И тук е много важно да кажем, че това, което го има като предложение от групата на ВЕЛИЧИЕ, е едно към едно изкопирано, преписано и откраднато от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ. Защо? На 21 февруари ВЪЗРАЖДАНЕ, и аз в частност, внасяме абсолютно идентичния текст с абсолютно идентичните хора, които искаме да изготвят въпросните анализи. Абсолютно идентично! Но за сметка на това почти един месец по-късно, когато групата на ВЕЛИЧИЕ – ще цитирам госпожа Катинчарова, от тази трибуна каза, че беше инсталирана от Конституционния съд, а в момента взима едно такова направено предложение и го вкарва от тяхно име. Кражба, пълно плагиатство, кражба на интелектуална собственост! (Шум и реплики.) След което госпожа Катинчарова си позволява в едно свое интервю – вчера или онзиден, да обяви и да каже, че опозицията в лицето на ВЪЗРАЖДАНЕ била вкарала 120 законопроекта, а групата на ВЕЛИЧИЕ нула, но за сметка на това нямало да вкарат нито един. Вярвам, че госпожа Катинчарова и техните други депутати могат спокойно да изплагиатстват и да откраднат някой друг законопроект и да го вкарат от тяхно име и все пак да покажат, че с нещо заслужават заплатите си и защо са в този парламент. Неслучайно сте пратени тук и би трябвало поне частично да заработите заплатите си. За сметка на това обаче пак ще кажа: това е кражба от страна на ВЕЛИЧИЕ и ние искаме тази точка да бъде подложена на гласуване и ние ще я подкрепим. Кражбата е на ВЕЛИЧИЕ, но за сметка на това темата е важна и трябва да направим доклад, който така или иначе…

…БНБ частично публикува, а правителството отказва да го изготви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи: „Браво!“)

Първо ще направя процедура по начина на водене, госпожо Председател, защото Вие не спирате да нарушавате Правилника. Нека българското общество да знае, че докладът от изслушването на кандидатите в тази комисия, което се проведе вчера, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, в която присъствах като член, а самото заседание приключи близо към 6 ч. следобед, е изготвен вчера. Внесен е тази сутрин и народните представители нямат право да се запознаят с него. Именно затова ние имаме в Правилника клауза, която разпорежда, че трябва да има 7 дни от внасянето на докладите. Срокът неслучайно е седемдневен, за да могат народните представители да се запознаят с тези доклади, преди да бъдат внесени за гласуване в пленарната зала. Вие много добре го знаете, но Вие нарушихте Правилника. Защо? Защото някой Ви е наредил, че тази точка и изборът на тези членове на Комисията за досиетата трябва да бъде направен, за да бъдат трудоустроени някои хора на работни позиции и на държавна заплата, и именно затова Вие нарушихте Правилника, като го предложихте за гласуване. Не е налице и извънредност по реда на чл. 47, ал. 5 от нашия правилник. Такава извънредност има само в тези хора, които са Ви наредили да подложите на гласуване тази точка, още повече че на Председателския съвет нямаше, повтарям, нямаше разбирателство между парламентарните групи. Всички изразихме – всъщност половината парламентарни групи, които не сме в управляващото мнозинство на ГЕРБ, „Ново начало“, БСП, ИТН, изразихме мнение, че трябва следващата седмица да бъде внесена тази точка за разглеждане в дневния ред, но Вие въпреки това не се съобразихте с Председателския съвет, госпожо Председател – така, както много пъти не сте се съобразявали с Председателския съвет, и показвате, че това е просто един параван за Вашите еднолични решения или на тези, които Ви командват. Госпожо Председател, именно в тази връзка правя нова процедура за прегласуване на това предложение и моля Народното събрание да спре да нарушава Правилника само защото председателят на Народното събрание го иска. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Миналата седмица от ВЪЗРАЖДАНЕ тук, от тази трибуна, четохме декларация във връзка – и то не една, а две декларации, във връзка с нарушените права на българите в Македония и във връзка с липсата на каквато и да било защита на българските национални интереси от страна на управляващото в момента мнозинство ГЕРБ, ДПС на Пеевски и патериците – БСП и „Има Такъв Народ“, защото в Европейския парламент предстои да се приеме един доклад, който е изцяло в полза на Македония, или Северна Македония, както е известна напоследък, а съответно нашите позиции са или напълно игнорирани, или директно отхвърлени. Миналата седмица имахме повод да говорим за репресии срещу българите, когато коментирахме съдебния процес срещу Любчо Георгиевски – председател на българското дружество в Битоля. За съжаление, това, което казахме миналата седмица, че тези репресии ще продължат и ще се задълбочат, се оказа не просто точно предсказание – то не е много трудно да предскажеш нещо такова, което се случва от десетилетия в Македония, но се оказа бързо случило се предсказание, защото още в началото на тази седмица един друг виден представител на българската общност в Македония – Драги Каров, е получил поредното си обвинение. Казвам поредното, защото Драги Каров е многократно обвиняван назад във времето, съден, преследван, арестуван и какво ли още не, и какво ли още не. Интересното е, че в този случай обвинението, което са му повдигнали и което, между другото, той получава като известие съвсем, съвсем скоро, буквално преди седмица, с което го викат на 27 май – ето това е обявлението (показва), което е от страна на македонската прокуратура, вчера той беше на разпит в прокуратурата във Велес. Обвинението е за това, че Драги Каров е извършвал – сега ще го кажа на западнобългарски диалект: „ширене на расистки и ксенофобски материали от компютерски системи“.

Шо кажа?

Нали разбирате… Шо кажах? „Ширене на расистки и ксенофобски материали от компютерски системи“. Никой не го разбра, нали? Това беше на чужд език според нашите приятели в Северна Македония. Какво разбира македонската прокуратура под това „ширене на расистки и ксенофобски материали“? Драги Каров е казал историческата истина, както и Любчо Георгиевски, а именно, че в Македония огромната част от населението е българско, че там езикът, който е официален, е български, културата е българска, всичко е българско. Всичко! Миналото, историята, дори и настоящето, макар и доста сърбизирано и доста под сърбомански контрол в момента. В този ред на мисли, тъй като миналата седмица ние призовахме Външно министерство да вземе отношение, Външно министерство, да кажем, че по някакъв начин културно си замълча, но се задействаха все пак нашите евродепутати в Европейския парламент. За втори път отправяме призив към българското Външно министерство. Това, което се случва в момента, освен че е проява на поредна репресия и атака срещу българите в Македония, е проява на брутална наглост от страна на режима на Ристе Мицкич, известен още и като Християн Мицкоски. Нагло, защото точно в момента трябва да се гласува докладът за напредъка на Македония по пътя ѝ към членство в Европейския съюз, напредък, който е постлан върху български жертви, напредък, който е постлан върху българско безхаберие от страна на българските официални власти, напредък, който е постлан върху национално предателство. В българския парламент, между другото, предния път го споменах, сега ще го кажа пак и ще го погледна даже, защото е на последния ред, имаме един българин от Македония вече, което е хубаво, българин от Северна Македония, иначе има доста българи от Македония в този парламент, доктор Любиша Блажевски. Искам да се обърна към Вас, господин Блажевски, вземете отношение, защото в момента, за добро или за лошо, Вие сте единственият представител на Северна Македония в българския парламент. Вземете отношение, защитете българите в Македония, защото това е национална кауза, разграничете се от Вашия лидер, който миналата седмица обясняваше как това, което в момента ние правим от парламентарната трибуна, е „отклоняване на вниманието“, говорейки за българите в Македония, отклонявайки вниманието, говорейки за най-големия български национален проблем, отклонявайки вниманието, говорейки за бити, говорейки за арестувани, говорейки за всякакви още други репресии срещу нашите сънародници. Ако за Вашия лидер, известен като Фараона, това е отклоняване на вниманието, предполагам, че с Вас не е така. Затова вземете отношение, не се смейте иронично в момента, когато говоря за това нещо, не Ви прави чест. А към всички останали ние от ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме това да не е само и единствено проблем, по който ние се изказваме. Македонският въпрос и темата за запазването на българщината в Македония, не само Вардарска Македония, но и в Беломорска Македония, където също има няколкостотинхилядно българско мнозинство в пределите на днешна Гърция, е проблем, по който трябва всяка една българска организация да има абсолютно недвусмислена позиция. И ние бихме искали да видим и да чуем тази позиция по македонския проблем тук в парламента независимо от политическите ни различия, на вътрешнополитически участия, на външнополитически терен. По македонския въпрос ние трябва да бъдем абсолютно единни. И настояваме наистина да имаме реакция на осъждане от страна на всяка една от парламентарните групи в този парламент, защото македонският въпрос не е само и единствено болка на ВЪЗРАЖДАНЕ, или поне така си мислим, че трябва да бъде. Настояваме още веднъж да чуем реакцията на българското Външно министерство по казуса с Драги Каров, защото иначе ще стане така, че всяка седмица тук, от тази трибуна, ние ще четем в буквалния смисъл на думата поредния български символичен некролог, а пък, не дай си боже, някой ден може да има и несимволичен, защото, както добре знаете, там имаше пребити българи, там се стреляше срещу българи и не дай си боже, наистина да се стигне до нещо още по-лошо. А то ще стигне, ще стигне дотам, ако България не прави абсолютно нищо, за да защити своите интереси. В момента режимът на Ристе Мицкич на практика тества българските власти: я да видим какво ще стане, ако обвиним председателя на българската организация в Битоля – познат, разпознаваем, одобряем не само в Македония, но и в България човек, българин за пример; я да видим какво ще стане, ако вземем да ударим отново един човек, който много пъти преди това сме го удряли – Драги Каров. Какво ще е следващото нещо? Да запалят някоя от сградите на българската общност в Македония, да пребият поредния българин, да убият някого? Трябва ли това нещо да се случи и защо и докога България ще реагира само и единствено постфактум? Ако ние не защитим нашия интерес, запомнете, никой няма да го направи. Никой! И затова за пореден път от ВЪЗРАЖДАНЕ призоваваме не само българската държава в лицето на нейното Външно министерство, но и всички политически организации в парламента да вземат отношение по този въпрос и да защитят българите в Македония. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

От името на парламентарната група на партия ВЕЛИЧИЕ и ние искаме да направим една декларация, но тя е против съвременното робство и отнемането на правата на човека в България, а не в Македония. Доктор Любиша Блажевски каза, че понеже е представител в българското Народно събрание, първо ще се бори за българите в България и после в Македония и благодари на доктор Костадинов за това, че той не забравя българите в Македония. Докато Илон Мъск говори за хуманоидни роботи, автономни автомобили, осигурени средства за хората, с които да преживяват, и те да имат само един проблем – да се чудят какъв е смисълът на живота им, в България се връщаме в родовообщинния строй. Как се случва това нещо? Ами това нещо се случва, като един милион българи са лишени от основни човешки права. Отново съм взел Конституцията да прочета чл. 4, ал. 2: „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.“ Това е по Конституция, още в началото на Конституцията. Какво се случва в България? В България се заформя един голям проблем, който е заформен от много време, негласно поддържан именно от партиите ГЕРБ и ДПС, които пак по Конституция правят едно огромно нарушение, защото в Конституцията пише: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“ В България между 200 и 400 хиляди души живеят в незаконни сгради. Защо са незаконни тези сгради? На повечето хора им е втълпено, че са незаконни, защото българите са прости, те отиват и строят, където им падне. Само че едно нещо ми е чудно: при тази полиция, която вижда кръвта на яката ми, как не виждат как се строят незаконни къщи? И тук цялото това внушение, което е поддържано от държавните органи, от парламентарно представените партии, които имат глас, и от медиите, отпада, защото незаконното строителство е начин, чрез който 15 години управляващата мафия в България да си осигури гласове. Много хора се чудят как така срещу 50 лв. хората си продават бъдещето. Не е срещу 50 лв., те срещу целия им живот тези хора са подведени от страна на управляващите. Защо? Аз също дълги години като гражданин на България вярвам, че законът и институциите са направени, за да бранят народа. Отивам, питам институциите нещо, каквото ми кажат, това правя. И това го правят по-голяма част от хората. Отива един човек и казва: искам да си построя къща. Кметът казва: няма проблем. Ти си мой човек. Ама трябва ли да сменим предназначението на земята? А бе, строй в земеделска земя, докато аз съм кмет, ти няма да имаш никакъв проблем. Върви строй, после ще ги оправим нещата. И така в България неусетно са се натрупали цели села, които са с незаконно строителство. Цели села! Тези хора, ако решат по някакъв начин да проявят своето гражданско съзнание и да възроптаят срещу някоя несправедливост или отнемането на техните права, или на техните съселяни, това, което им се прави, е да им се събори къщата. И това се прави с абсолютна наглост, с абсолютна безскрупулност и жестокост, за назидание на всички останали хора, които живеят около тях. С нас се свърза едно НПО, което до този момент е подало 10 хиляди сигнала за незаконно строителство и обещаха до два месеца да са 100 хиляди. Вие знаете и със сметищата, ние ще им помогнем на това НПО. Не сме хора, които си оставяме магарето в калта. До два месеца ще имате 100 хиляди сигнала в България за незаконно строителство, 100 хиляди, които ще покажат в какви мащаби в момента мафията в България, наречена управление, се е разпростряла, и аз не мога да разбера как докладът на Европейската комисия може да бъде положителен за една държава, в която дори гражданите нямат собственост. И това нещо е широко известно. Как се действа? Ще дам пример с един човек, няма да споменавам от кой град е, защото веднага ще го намерят и ще го унищожат, но човекът решил да си направи ритуално заведение, комплекс, в който да има различни празненства – балове, сватби и всякакви подобни. Изтеглил милион и половина кредит, за да го направи, и стигнал до Акт 15. Кметът на населеното място му казал: ако продължиш да си към ДПС – ДПС, това, което ще стане, ще ти забавим една година отварянето на обекта и ти ще фалираш, ако преминеш към „ДПС – Ново начало“, ще го отворим веднага. И познайте човекът има ли избор – милион и половина кредити, ще му отнемат всичко, мястото, където живее, и ето как чрез държавата хората са изнудвани да си сменят убежденията и те нямат основни граждански права. Какво друго се случва? В Доспат, където миналата година се разгледа случаят, където имаше комисия, Цанко Карталов веднага му се събаря къщата. На други хора обаче не се събаря. В Гълъбово има същите случаи и човекът е починал, след като са му съборили къщата – хванал рак. В Симитли също. Вчера в село Мечка, Русенска област, фрапантен случай – 100 жандармеристи отиват да събарят къща на човек, пребиват хора, арестуват го. Адвокат Яничка, която ВЪЗРАЖДАНЕ използват за дадени неща, върху нея вчера също беше упражнено насилие. И ние виждаме – за един неудобен човек отиват 100 жандармеристи. В същия момент на Делян Добрев майка му има незаконно строителство – не се събаря. На Румен Гайтанов се събаря. На кмета на Симитли не се събаря. Там ще разкрием и друг случай как се дава поръчка от депутат за унищожение на човек, който е неудобен в дадено населено място. Но това, което виждаме, е, че не за 50 лв. гласуват хората. Те гласуват от немай-къде – принудени, защото ще бъдат изхвърлени от тях. Понеже постоянно се говори, че няма пари, в момента НАП е започнала да прави глоби на фирми, защото не са подали декларация за авансов данък. Авансов данък в това касапско управление?! Аз не виждам хората откъде могат да изкарат пари, където навсякъде те са убивани. Но е казано на шефовете и на различните НАП-ове, че ако те не съберат определен брой глоби, ще бъдат уволнени, което означава нова сеч върху българския бизнес, което не е било и в османското робство. А всъщност между 200 и 400 хиляди незаконни строителства, само си помислете колко данъци щеше да има в страната, ел., ВиК щяха да са свързани, нямаше да има загуби, хората щяха да плащат по-ниска вода, по-нисък ток и тези хора да бъдат свободни. Но това нещо не е в полза на управляващите, защото няма да имат изборни роби и така няма да имаме управление, което да не се интересува от народния вот и да могат толкова нагло всяко нещо, включително една комисия за децата да бъде отказана, защото на тях не им пука. Те не са избирани от хората, те са избирани от роби. Делян Пеевски лъже, че ще направи нещо за хората. Той само може да ги пороби, да вземи парите им. Едно време си спомням една такава ситуация – минават едни бандити, вземат на един човек 19 цигари и му казват: радвай се, че не си бит, айде, на ти една цигара, да имаш да пушиш. По същия начин това нещо го прави Делян Пеевски – взема всичките пари на хората, и Бойко Борисов, дават им по 5 лв. и казват – виждаш ли, дадох ти за кебапче. Интересно ми е защо опозицията не застава твърдо зад този въпрос и не събори корумпираното и неграмотно правителство, което видяхме. Не може да се справи със сметищата. Кметовете реват навсякъде и по-големите глоби няма да решат проблема. Отново казваме: там има нужда от това полицията да работи и всички институции да работят. Вие в Народното събрание се мислите явно за друга класа хора и мислите, че народът по някакъв начин стои, спи и нищо няма да направи. Ние от ВЕЛИЧИЕ твърдо ще се борим за събаряне на правителството на прасетата и искаме отново свобода за българския народ. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми български граждани! Тоталитарният режим в България е известен със срамни страници от своята история, с така наречения Възродителен процес. Днес няма да говорим за събития отпреди 1984 г. Няма да говорим за селата Барутин, Аламовци, Доспат, Туховища, Рибново, Корница, Брезница, Лъжница, Бабек, за Якоруда и за другите населени места. Днес ще говорим за майските събития през 1989 г., които се случиха след насилственото масово преименуване на около 850 хиляди души – от края на декември на 1984-а до края на февруари на 1985 г., с ангажирането на целия държавен, партиен, административен и целия репресивен апарат на тоталитарната държава. Преживяното от хората тогава е отвъд нормалните представи за обида, гняв, унижение, възмущение, омерзение, отвъд болката по убитите, ранените, задържаните и изселените. Преживяното от хората – много българи съпреживяват случилото се и застават на страната на жертвите. Един български журналист нарича случилото се ужасът Възродителен процес. За преживяната трагедия, за тези черни страници от историята на България от време на време се говори в медиите и в някои печатни издания, но в учебниците по история не. Въпреки че спонтанните протести са потушени, те се затварят в душите на хората, за да се излеят отново през май на 1989 г. Проведените тогава щафетни гладни стачки, седящи мирни демонстрации, походи, митинги, протести на десетки хиляди участници, които според сведения на МВР са в 71 населени места, са в защита на идентичността и основните човешки права. Майските събития през 1989 г. спонтанно започнаха в Джебел, без да бъдат организирани от съпротивителното движение, на 19 май 1989 г. След този ден в района са заклани много животни, за да завиват с техните кожи пребитите. Под претекст, че трябва да бъде почетен починалият възрастен и уважаван от всички Местан ага, на 19 май около 10 000 души се събират на площада в Джебел. Издадената заповед да се стреля на месо по протестиращите кара организаторите да подканят хората да се приберат след погребението. Но ужасът започва тогава. Жители от Джебел и селата разказват, че вечерта и през нощта от всяка къща е извеждан човек с бой, откарван е в участъка, пребиван и захвърлян на улицата. На лекарите е забранено да оказват помощ. Протестите в Североизточна България са изцяло организирани от съпротивителното движение във връзка с предстоящата конференция за правата на човека в Париж в края на месеца. Има убити и много ранени. На 20 и 21 май 1989 г. на протестите в Дуловско излизат около 3000 души. Желаещите да влязат в града жители на селата Черник, Вокил, Овен, Окорш, Паисиево, Руйно и Правда са спрени от милиционерски кордони с танкове. Стига се до ръкопашен бой, има ранени жени и деца. Майските събития от 19 до 27 май 1989 г. в село Крепча, община Опака, са своеобразна кулминация на борбата за демокрация и човешки права. На 20 май 1989 г. в село Пристое, община Каолиново, е проведен първият в Североизточна България митинг на турците в България срещу Възродителния процес. Към общинския център Каолиново се насочва поход от съседни населени места, към който се присъединяват над 25 000 души. Когато около Каолиново шествието е посрещнато от части на Вътрешните войски, червените барети, армията, милицията, пожарната охрана, мирният протест се превръща в кърваво сражение. Пада първата жертва – Неджиб Осман от квартал Кус, починал в резултат на нанесен му тежък побой пред очите на протестиращото множество. Мъже, жени, деца и старци са подложени на насилие. Истинската трагедия настъпва на 21 май 1989 г. в село Тодор Икономово, където митингът се слива със сватбена церемония. След масова хаотична стрелба има ранени, осакатени и убити. Покосени са 27 души. По пътя към болницата умират трима – Мехмед Салим Лом, Мехмед Сали Сарач и Хасан Сали Арнауд. На 22 май през същата година протести има и в селата Правда и Босна. В село Босна протестът е удавен в кръв, има десетки ранени. На 23 май 1989 г. мирната демонстрация за връщане на иманата в село Езерче, община Цар Калоян, завършва с двама убити – Ахмет Борну и Сезгин Караюмер. На 24 май 1989 г. жители на Медовец, Лопушна, Поляците и Партизани в област Варна се събират и тръгват на мирен протест към Бургаска област. На моста „Чудните скали“ органите на реда пускат сълзотворен газ и ги връщат обратно в автобусите. На 27 май 1989 г. е вторият мирен протест, който е предвиден да мине по същия път на излизане от селата, но излизането от селата не се разрешава. Издадена е заповед да се стреля на живо и хората са принудени да се приберат. Преди протеста Назифе Хасан Мустафа оставя децата при майка си. На връщане тя и Шакир Мехмед Шакир са убити зад джамията до нейната къща в село Медовец. На 24 май 1989 г. в центъра на град Добрич има четирихиляден протест. Основни говорители са съпругите на затворниците, които са лежали в затвора с доктор Ахмед Доган. На 24 май 1989 г. в село Венец куршумите не пощадяват и децата. Седем души от ранените остават сакати за цял живот. Селският площад е окървавен, писъци и стонове огласяват най-голямото село в Шуменски окръг. С личните си автомобили селяните извозват ранените до болниците в Нови пазар, Шумен и Преслав. „Беше касапница. Колите ни плуваха в кръв“, си спомнят хората. На 24 май 1989 г. в село Хитрино пред сградата на общината е проведен мирен протест против смяната на имената – исканията са за тяхното връщане. На 27 май 1989 г. в град Хлебарово, сега Цар Калоян, протестът завършва без убити, но с много привикани и пребити от бой от милицията лица. На 28 май 1989 г. в село Бенковски, община Добрич, има голяма стачка за връщане на имената. Пред джамията се събират хора, които тръгват по пътя за село Жегларци. Червените барети ги настигат в центъра на селото и със сила ги разпръскват. Има два хеликоптера и пожарна, която пръска срещу хората. Тези събития принуждават Тодор Живков на 29 май 1989 г. да заяви, че Турция трябва да отвори границата си за всички мюсюлмани в България, които желаят да отидат в Турция временно или да останат да живеят там. Междувременно голяма част от участниците в протестите са изгонени от страната. На 3 юни Турция отваря границите си, изселването продължава няколко години. Това етническо прочистване е официализирано като туристически пътувания. А изразът „голямата екскурзия“ остава като метафоричен израз на отрицание към тези, които я сътвориха. На 29 декември 1989 г. ръководството на БКП взема решение за връщане на имената. Изброените събития са само част от борбата за човешко достойнство, за права и свобода. Те са знакови и значими не само за турците и мюсюлманите в България, те отприщват пътя към демокрацията в България. Стартът по този път е свързан с Движението за права и свободи и с протестите, които доктор Доган започва да води още от затворническата килия. Принципите за равенство между хората независимо от етноса, вярата и политическите им възгледи са изстрадани през тежкия период на смяната на имената. Ето защо ние не забравяме нито Възродителния процес, нито майските събития. Отбелязваме ги с възпоменателни митинги, с венци и почит. Ето защо изразяваме и своето възмущение за това, че част от нашите бивши членове поругават тези събития, затова, че ги превръщат в криворазбрани празници, панаири и сергии, затова, че с неграмотен, уличен и арогантен език в публичните си речи ги превръщат в пародия и отвращават населението. Част от честванията се организират и ръководят от хора, предали и продали ценностите на ДПС и принципите на демокрацията. Това предателство и тази покупко-продажба са поради различни причини – желание за прикриване на извършени закононарушения, преориентиране накъдето духа вятърът и от страх. Нас не ни е страх, но ни е срам. Срамуваме се, защото хората, на които години наред им е оказвано безрезервно доверие и им е отварян път към успешна професионална и политическа реализация, забравиха за истинската причина, поради която се създаде Движението за права и свободи. Затвориха си очите за това, че през 21 век стотици хора са уволнени от работа и са останали без препитание само защото не подкрепят най-яркия антидемократ в страната, и се продадоха за пари, кариера и спокойствие. През тази година автентичното ДПС не навсякъде се включи в честванията като физическо присъствие, но винаги изживява страданията на всички потърпевши и почита жертвите, винаги се връща към своите корени и отправя искрените си послания към цялото население. Не забравя, че правата и свободите не са даденост и че за тях се изисква ежедневна борба. Поклон пред всички, дали живота си за права и свободи, почит и уважение към всички, обърнали гръб на материалното благополучие и защитили своето достойнство! (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи“ – ДПС.)

Госпожо Председател, обсъждаме и ще започне обсъждане, по-точно точка, за запълване членовете по така наречената комисия за досиетата. Нещо, което струва милиони – по 5 милиона всяка година, на българския данъкоплатец. Нещо, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ от години се борим да бъде ликвидирано, да бъде закрито и тази въпросна комисия, просто всичките нейни архиви да бъдат прехвърлени към Държавна агенция „Архиви“. Това, което направихте, Вие нарушихте Правилника, позовавайки се на чл. 47, ал. 5 – за спешност, неизбежност или както искате го тълкувайте Вие – за тази точка да бъде разглеждана точно сега. В тази връзка, първо, трябва да кажем, че хипотезата, когато трябва парламентът изрично да заседава и да приеме в нарушение на собствения си правилник просто да трудоустрои лица, като: Александър Александров Йорданов, Александър Йорданов Александров, извинявам се – печално известен председател на Народното събрание, впоследствие виден член на ГЕРБ и евродепутат, или пък Георги Костов – бивш шеф на Митниците, или пък Константин Пенчев – омбудсман, независим конституционен съдия, от ГЕРБ впоследствие, или пък Пламен Костов – бивш шеф на Митниците, или пък Стефан Тафров, също печално известен, опозорил България в Италия със сексаферите си с мъже.

Това, което в момента имаме като доклад, е пълно нарушение на Правилника – внесен доклад в 7,59 ч. тази сутрин. И искате ние да обсъждаме, да коментираме и да си изказваме мнението в пълно нарушение на Правилника. Точно заради това искаме половин час почивка, за да се запознаем с това какво е вършило лицето Тафров например. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно изслушване на допуснатите кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия На извънредно заседание, проведено на 27 май 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изслуша допуснатите кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по реда на раздел V от процедурните правила, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2025 г. На заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, проведено на 22 май 2025 г., бе извършена проверка на представените документи, както и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред констатира, че са представени всички изискуеми документи, както и че кандидатите отговарят на изискванията съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Извършена е предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия съгласно раздел III от процедурните правила, резултатите от която са публикувани на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание. Съгласно раздел IV от процедурните правила е извършена проверка от Държавна агенция „Национална сигурност“ за разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“. След проведено гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред допусна до изслушване следните кандидати: 1. Александър Йорданов Александров 2. Владимир Петров Владимиров 3. Габриела Емилова Килфанова 4. Георги Димов Костов 5. Гюрсел Бехчет Салим 6. Емил Димитров Трифонов 7. Кирил Леонов Кирилов 8. Константин Любенов Пенчев 9. Николай Георгиев Цонев 10. Пламен Златков Костов 11. Пламен Кирилов Тончев 12. Севдалина Червенкова-Минкова 13. Стефан Любомиров Тафров. По азбучен ред на собствените им имена кандидатите бяха представени от вносителите на предложенията. Кандидатурата на господин Александър Йорданов за член на Комисията беше представена от господин Маноил Манев. Господин Александър Йорданов е роден през 1952 г. в град Варна. През 1976 г. се дипломира като магистър във Висшия педагогически институт в град Шумен, специалност „Българска филология“. На първите демократични избори за Седмо Велико народно събрание, проведени на 10 юни 1990 г., е избран мажоритарно за народен представител от Трети избирателен район – Варненски. Бил е народен представител в Тридесет и шестото, Тридесет и седмото и Тридесет и осмото народно събрание. През ноември 1992 г. е избран за председател на Тридесет и шестото народно събрание. През 1998 г. с Указ на Президента на Република България е назначен за извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Република Полша, а година по-късно е акредитиран и като пръв български посланик в Литва, Латвия и Естония. През 2001 г. с Указ на президента е назначен за извънреден и пълномощен посланик в Република Македония – днес Република Северна Македония. По време на четиригодишния си мандат – 2001 – 2005 г., осъществява редица инициативи в дипломатическата и културната сфера. През 2010 г. се хабилитира като доцент. В периода 2010 – 2016 г. ръководи департамент „Обществени и хуманитарни науки“ на новосъздадения Европейски политехнически университет и преподава дисциплината „Европейски ценности и култура“ на български и чуждестранни студенти. В периода 2013 – 2018 г. ръководи от страна на Института за литература при БАН научния проект с Македонската академия на науките „Европейски ценности в българската и македонската литература на 20 век“. През 2019 г. е избран за член на Европейския парламент. Със своята богата опитност и професионализъм вярваме, че господин Александър Йорданов ще допринесе в голяма степен за развитието на Комисията. Кандидатурата на господин Владимир Петров Владимиров за член беше представена от госпожа Снежанка Траянска. Господин Владимиров е роден през 1973 г. в град Лом. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Информационни и управляващи технологии“ от ВХТМУ, град София. Работил е в различни сфери в частния сектор, като висш и среден мениджмънт. Има опит в работата в екип и управление на хора. Кандидатурата на госпожа Габриела Килфанова за член на Комисията беше представена от господин Атанас Атанасов. Госпожа Килфанова е с юридическо образование. По-голямата част от професионалната ѝ дейност е преминала в Министерството на вътрешните работи, притежава и богат административен опит. Кандидатурата на господин Георги Костов се представи от господин Маноил Манев. Господин Георги Костов е роден в град Хасково. По професия е машинен инженер. Професионалният път на господин Костов минава в системата на Министерството на вътрешните работи. Последователно той заема различни длъжности, като инспектор в СДВР; началник-сектор „Криминална полиция“ към СДВР; директор на ОДМВР – Благоевград; директор на ОДМВР – Бургас; заместник главен секретар на Министерството на вътрешните работи. За периода от месец май 2017 г. до май 2021 г. господин Костов е директор на Агенция „Митници“. Кандидатурата на господин Емил Трифонов беше представена от госпожа Снежанка Траянска. Господин Трифонов има завършено висше образование в Стопанската академия „Димитър Ценов“, град Свищов, с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Стопанско управление“. Член е на Интернационалната полицейска асоциация от 2002 г. до момента. Има дългогодишен опит в сферата на опазването на обществения ред при масови мероприятия. Кандидатурата на господин Кирил Кирилов се представи от господин Илиян Йончев. Господин Йончев посочи, че Кирил Кирилов е предложение на ПГ на „БСП – Обединена левица“ за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Господин Кирилов е завършил висшето си образование в Европейския колеж по икономика, бакалавърска степен. Магистърска степен е завършил във Варненския свободен университет през 2014 г. със специалност „Политически мениджмънт“. Има богата административна подготовка. Кандидатурата за заместник-председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия беше представена от господин Манев. Той представи господин Константин Пенчев, който е роден в град София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1976 г. Господин Пенчев е бил младши съдия в Софийския градски съд; председател на Районния съд – град Своге; съдия в Софийския окръжен съд; заместник-председател на Софийския окръжен съд; адвокат в Софийската адвокатска колегия; председател на Върховния административен съд; народен представител в Тридесет и деветото народно събрание; омбудсман на Република България и конституционен съдия. Константин Пенчев е доказан професионалист и уважаван юрист, което го прави подходящ кандидат за длъжността председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Със своя богат професионален и житейски опит ще допринесе за подобряване дейността на Комисията. Кандидатурата на господин Николай Цонев беше представена от госпожа Ваня Василева. Господин Цонев е офицер от Българската армия. От 1999-а до 2000 г. е директор на дирекция „Управление на доставките“ в Министерството на отбраната, а от 2001-а до 2002 г. е съветник на министъра на отбраната. В периода 2002 – 2008 г. е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната“. Доцент доктор Николай Цонев има четири магистратури, завършил е ВНВАУ – град Шумен, като инженер по радиотехнически, радиолокационни и радионавигационни системи. През 1996 г. получава магистърска степен по счетоводство и контрол – УНСС, и притежава степен „магистър“ по философия от СУ „Св. Климент Охридски“. От 2006 г. е доктор по маркетинг. От 2013 г. е доцент по икономика и управление в УНСС. Кандидатурата на Пламен Костов за секретар на Комисията бе представена от народния представител Илиян Йончев. Господин Костов притежава юридическо образование, завършил е право във Великотърновския университет. Има магистратура по икономика и управление на бизнеса в Тракийския университет – Стара Загора. Има опит като адвокатски сътрудник и юрисконсулт. Кандидатурата на господин Пламен Тончев за председател бе представена от народния представител Христо Терзийски. Господин Пламен Тончев е роден през 1970 г. в град Враца. През 1994 г. завършва висше образование във ВВУАПВО „Панайот Волов“ – град Шумен, с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“. Професионалната му кариера започва в Националната служба „Вътрешни войски“ – МВР. Професионалният си път продължава в Национална служба „Сигурност“ – МВР, по-късно в сектор „Борба с организираната престъпност“ в ОДМВР – Враца. От 2009-а до 2020 г. заема длъжността „директор“ на Териториална дирекция „Национална сигурност“ – град Враца. По предложение на Министерския съвет с Указ № 148 от 26 май 2021 г. на Президента на Република България е назначен на длъжността председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. Господин Тончев има дългогодишна служба в структурите на Министерството на вътрешните работи и в Държавна агенция „Национална сигурност“. Награждаван е за отлично изпълнение на професионалните си задължения. Кандидатурата на госпожа Севдалина Червенкова-Минкова за член бе представена от народния представител Илиян Йончев. Той представи госпожа Минкова като съдия с 37-годишен стаж в съдебната система. Специализирала е в областта на гражданскоправната и административноправната материя. Последователно е била съдия в Софийския районен съд, Софийския градски съд. Към момента е съдия във Върховния административен съд, председател на съдебен състав. Ползва английски и руски език. Кандидатурата на господин Стефан Тафров за член бе представена от народния представител Божидар Божанов. Господин Тафров е роден през 1958 г. в град София. Завършил е журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е български дипломат, политик, журналист и преводач, един от основателите на Съюза на демократичните сили и на вестник „Демокрация“, първият завеждащ отдел „Международен“ на СДС и първият външнополитически съветник на президента Желю Желев, посланик в Италия, Англия, Франция и два пъти в ООН, два пъти заместник-министър на външните работи. Кандидатът господин Гюрсел Салим не присъства на изслушването, поради което народният представител Ваня Василева оттегли кандидатурата му за член.“ Госпожо Председател, ако може, да прекъснем доклада и да направим процедура за допуск.

Уважаеми колеги, предлагам процедура за допуск на лицата: Александър Йорданов Александров, Владимир Петров Владимиров, Габриела Емилова Килфанова, Георги Димов Костов, Емил Димитров Трифонов, Кирил Леонов Кирилов, Константин Любенов Пенчев, Николай Георгиев Цонев, Пламен Златков Костов, Пламен Кирилов Тончев, Севдалина Червенкова-Минкова и Стефан Любомиров Тафров.

Против Тафров и Александър Йорданов!

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Искам прегласуване с мотивировка. Лицата, на които председателят на Комисията предложи да им гласуваме допуск, така или иначе са тук в залата. Те чуват какво говорим, те нямат право на мнение, те не могат да се изкажат оттам, където са. Същото ще правят и ако са вътре в залата – на 3 м по-вляво или по-вдясно, без никакво значение. Не знам защо трябва да ги допускаме тук в залата, освен ако няма някой от тях да стане, да се представи, да се изкаже. Тези всичките кандидати за членове на поредния пенсионерски санаториум, където се гласи управляващата коалиция да ги изпрати, просто не виждам смисъл да ги пускаме тук в залата, само да ги разхождаме хората по коридорите – да вдигат пепел, като така или иначе са тук и чуват. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. „След като бяха представени всички кандидатури, се пристъпи към представяне на концепциите от всеки кандидат. В своето изложение господин Александър Йорданов отбеляза, че от приемането му до днес Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е изменян 31 пъти. Той отбеляза, че трябва да познаваме миналото си, за да не се повтарят стари грешки от историята. Това означава, че като общество следва да имаме обективен прочит на историята. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в своята дейност трябва да се ръководи от Резолюцията от 2 април 2009 г. на Европейския парламент. Господин Йорданов изрази мнение, че Комисията следва да се трансформира постепенно в Институт за национална памет. В своето изложение господин Владимир Владимиров посочи, че създаването на този орган през 2006 г. е логичен завършек на темата за принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, която тема последователно и неотменно се обсъжда в годините след 1989 г. Чувствителността към нея има своето историческо обяснение от времената, в които тези структури са функционирали и дейността им е имала сериозно отражение върху живота на българските граждани. Това е видно и от разширяването на кръга на лицата, за които се прави проверка за принадлежност, като наред с лицата, които участват в публичния живот на държавата, се добавят и лица, които извършват дейност в частния сектор. Например синдици, лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити. Това обстоятелство обективно се отразява на организацията на работата както на самата комисия, така и на нейната администрация, поради което новият състав на Комисията следва да направи одит на дейността на администрацията и въз основа на него да предприеме необходимите действия за подобряване на ефективността на работата на администрацията в рамките на предоставения ѝ бюджет. Това ще допринесе и за подобряване на ефективността на работата на самата комисия. В своята концепция госпожа Килфанова посочи, че Комисията е успяла да извоюва обществено уважение и доверие. Комисията има изградена добра администрация и е развила своята международна дейност. Госпожа Килфанова посочи, че постигнатият разширен кръг на проверяваните лица е достижение на специалния закон. До момента Комисията показва стриктно изпълнение на своята дейност, видно от последния внесен доклад за дейността си в Народното събрание. Според госпожа Килфанова Комисията трябва да засили сътрудничеството си с Министерството на образованието и науката, както и да продължи дейността си, като бъде обективна и безпристрастна в работата си. В своето изложение господин Георги Костов сподели, че е впечатлен от дейността на Комисията по досиетата до момента. Според него трябва да се изготви цялостен анализ на работата ѝ досега, какво е постигнато и да се набележат бъдещи цели. Дигитализацията трябва да продължи, като се разработи дигитална платформа, която да даде достъп на гражданите до дигитализираните досиета. Господин Емил Трифонов посочи, че Комисията по досиетата е създадена с приемането на специалния закон през 2006 г. Тя е единственият независим орган, който може да проверява принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Трябва да се предложи ясна концепция за архивиране на всички документи в Комисията. В заключение, господин Трифонов посочи, че Комисията следва да продължи да надгражда дейността си. Господин Кирил Кирилов посочи, че е съгласен с изложеното до момента от останалите кандидати и че Комисията има все още работа пред себе си, тъй като не са проверени всички лица, родени до юли 1973 г. Господин Кирилов също се присъедини към виждането, че дейността на Комисията трябва да се популяризира. Кандидатът за заместник-председател господин Константин Пенчев посочи, че следва да се пазят интересите както на всички проверявани лица, така и да се удовлетвори общественият интерес за това кои лица принадлежат към Държавна сигурност. Господин Пенчев също изрази мнение, че все още има нужда от съществуването на тази комисия, а това дали тя трябва да бъде трансформирана в Институт, е решение на Народното събрание. Господин Николай Цонев също се присъедини до голяма степен към изразените мнения на останалите кандидати и препотвърди, че Комисията трябва да продължи своята дейност. Ако бъде избран за член на Комисията по досиетата, заяви, че ще работи коректно и безпристрастно. В своето изложение господин Пламен Костов отбеляза, че длъжността секретар не е просто административна, тя е ключова фигура в административната дейност на този орган. Като акцент в своята концепция господин Костов посочи необходимостта да се дигитализира архивът на Комисията, както и да се разработи електронна платформа за достъп до данните от гражданите. Господин Пламен Костов отбеляза, че Комисията функционира в среда с висока чувствителност. Той посочи също, че е разработил анализ на рисковете в концепцията си. Кандидатът за председател господин Пламен Тончев отбеляза, че е намаляла групата на лицата, които са останали за проверка, но въпреки това Комисията има още работа пред себе си. Ако бъде избран за председател, неговата първа задача ще е да формира екип с членовете на Комисията. Господин Тончев посочи също, че би привлякъл старите членове на Комисията за консултанти с цел приемственост и създаването на Консултативен съвет на Комисията. Той смята, че международната дейност следва да се продължи и доразвие. Кандидатът за член госпожа Севдалина Червенкова-Минкова посочи, че като съдия нейните актове говорят за работата ѝ. Ако бъде избрана за член на Комисията, основната ѝ работа ще бъде насочена не просто да се печелят заведените срещу Комисията дела, а актовете, които тя издава, да са законосъобразни и да не падат в съда. В своето изложение господин Стефан Тафров посочи, че специалният закон е изменян неколкократно, като е съобразен с дейността на Комисията. Той приветства идеята да се привлекат досегашните членове като консултанти. Работата на Комисията по време на избори и проверките на кандидатите, които извършва, дават спокойствие на обществото, затова Комисията следва да продължи работата си и да я надгражда. Той смята, че трябва да се популяризира дейността на Комисията и един ден да се пристъпи към преминаването ѝ в Институт за национална памет. Също се присъедини към виждането, че международната дейност на Комисията следва да се разширява. От членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред въпрос към господин Пламен Тончев бе зададен от народния представител Божидар Божанов, на който бе отговорено. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по реда на раздел VI от приетите процедурни правила, за което се прилагат проекти на решения за избора им по азбучен ред на собствените имена.“

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Пламен Кирилов Тончев за председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на заместник-председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Константин Любенов Пенчев за заместник-председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на секретар на Комисията за разкриване на документите и за обвяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Пламен Златков Костов за секретар на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Александър Йорданов Александров за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Георги Димов Костов за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Габриела Емилова Килфанова за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Владимир Петров Владимиров за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Емил Димитров Трифонов за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Кирил Леонов Кирилов за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Николай Георгиев Цонев за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Севдалина Пенчева Червенкова-Минкова за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия РЕШИ: Избира Стефан Любомиров Тафров за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ Благодаря.

Госпожо Председател, колеги, само една секунда. Господин Александър Йорданов е роден през 1952 г. в град Варна. През 1976 г. се дипломира като магистър във Висшия педагогически институт – град Шумен, специалност „Българска филология“. На първите демократични избори за Седмо Велико народно събрание, проведени на 10 юни 1990 г., е избран мажоритарно за народен представител от Трети варненски избирателен район. Бил е народен представител в 36-тото, 37-то и 38-то народно събрание. През месец ноември 1992 г. е избран за председател на 36-тото народно събрание. През 1998 г. с Указ на Президента на Република България е назначен за извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Република Полша, а година по-късно е акредитиран и като пръв български посланик в Литва, Латвия и Естония. През 2001 г. с Указ на президента е назначен за извънреден и пълномощен посланик в Република Македония – днес Република Северна Македония. По време на четиригодишния си мандат – 2001 – 2005 г., осъществява редица инициативи в дипломатическата и културната сфера. През 2010 г. се хабилитира като доцент. В периода 2010 – 2016 г. ръководи департамент „Обществени и хуманитарни науки“ на новосъздадения Европейски политехнически университет и преподава дисциплината „Европейски ценности и култура“ на български и чуждестранни студенти. В периода 2013 – 2018 г. ръководи от страна на Института за литература при БАН научния проект с Македонската академия на науките „Европейски ценности в българската и македонската литература на 20 век“. През 2019 г. е избран за член на Европейския парламент. Със своята богата опитност и професионализъм вярвам и вярваме, че господин Александър Йорданов ще допринесе в голяма степен за развитието на Комисията. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, имам удоволствието да Ви представя кандидатурата - Владимир Петров Владимиров, който е роден в град Лом – 1973 г. Там завършва и средното си образование. Магистърска степен получава в Химико-технологичен и металургичен университет град София. В момента завършва магистратура специалност „Мениджмънт в туризма“ в Университета за национално и световно стопанство. Работи в частния сектор, предимно среден и висш мениджмънт. Има опит в подбора и управление на хора, водене на преговори, изготвяне на анализи на търговски и финансови отчети. В момента работи в Медика сървисис като администратор „Клинични изпитвания“. Владимир Владимиров е отговорен, безпристрастен и дисциплиниран човек, който ще бъде достоен член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Ще извършва възложените от закона дейности с необходимия професионализъм, бързина и прагматичност. Благодаря.

Госпожо Председател, колеги, уважаеми кандидати! Госпожа Килфанова е родена 1972 г. в град Видин. Завършва 1997 г. в Софийския университет – право. От 1997 г. е юрист в Министерството на вътрешните работи, като от 2006 до 2008 г. е юрист в Народното събрание. От 2008 г. започва да взема ръководни длъжности в Министерството на вътрешните работи, като в Четиридесет и петото, Четиридесет и шестото и Четиридесет и седмото народно събрание е главен секретар на Народното събрание. Има богат административен и юридически опит. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Георги Костов е роден в град Хасково. Професионалният път на господин Костов минава в системата на Министерството на вътрешните работи. Последователно той заема различни длъжности – от инспектор през началник-сектор, директор на дирекция на ОДМВР, директор на ОДМВР – Бургас, заместник главен секретар на Министерството на вътрешните работи и за периода от месец май 2017 г. до месец май 2021 г. господин Костов е директор на Агенция „Митници“. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям кандидатурата на Емил Димитров Трифонов. Роден е в 1973 г. в град София. Средно образование е завършил в град София – СПТУ по машиностроене, през 1991 г. През 1993 г. е завършил Училище за сержанти в град Пазарджик. За времето от 1993 г. до 1999 г. е служил в Министерството на вътрешните работи като старши полицай в специализирано полицейско поделение. Завършил е магистратура по стопанско управление в Стопанската академия „Димитър Ценов“ в град Свищов. От 1999 г. до 2010 г. е началник сигурност в голяма продуцентска компания. От 2002 г. е ръководител на охранителна фирма с основна дейност фирмена сигурност, масови мероприятия, охрана на физически лица. За периода от месец ноември 2024 г. до 13 март 2025 г. е народен представител в Петдесет и първото народно събрание, като през това време е заемал позицията заместник-председател в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и е бил член в Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. От Четиридесет и петото до Петдесет и първото народно събрание е съветник по администрация и сигурност към парламентарната група на „Има Такъв Народ“. Отговарял е за организацията по обезпечаване сигурността на редица масови мероприятия. Под негово ръководство е осъществявана организацията по охрана и сигурност на формати в големи национални телевизионни медии. Емил Трифонов е отговорна личност с изразена гражданска позиция. Убедени сме, че притежава необходимите качества за работа в екип, отговорен е и съвестно изпълнява възложените му задачи. Досегашният му опит и експертност ще бъдат гарант за успешната му работа в Комисията. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Кирил Леонов Кирилов за член на Комисията. Той е завършил средното си образование в Техникума по строителство и архитектура в град Перник. Висшето си образование – степен „бакалавър“, е завършил през 2002 г. в Европейския колеж по икономика, а магистърската си степен е завършил във Варненския свободен университет през 2014 г. със специалност „Политически мениджмънт“. Работил е като кмет на кметство от 2007-а до 2013 г., след което е заемал длъжността заместник-областен управител на област Перник до 2015 г., а впоследствие – до 2019 г., е бил общински съветник в Община Перник. От 2021 г. до 2024 г. е главен експертен сътрудник в Комисията по отбрана на Народното събрание. Административната подготовка на кандидата и опита му на различни експертни и ръководни нива в местната, изпълнителната и законодателната власт ще подпомогнат работата му като член на Комисията. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз ще представя кандидатурата на господин Константин Пенчев. Той е роден в град София. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1976 г. Господин Пенчев е бил младши съдия в Софийския градски съд, председател на Районния съд в град Своге, съдия в Софийския окръжен съд, заместник-председател на Софийския окръжен съд, адвокат в Софийската адвокатска колегия, председател на Върховния административен съд, народен представител в Тридесет и деветото народно събрание, омбудсман на Република България и конституционен съдия. Господин Пенчев е доказан професионалист и уважаван юрист, което го прави подходящ кандидат за длъжността заместник-председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Със своя богат професионален и житейски опит ще допринесе за подобряване на дейността на Комисията. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Удоволствие е за мен да представя кандидатурата на доцент доктор Николай Цонев. В периода 2008 – 2009 г. е министър на отбраната на Република България. Той е подготвен офицер от Българската армия от 1978 г. След приключване на военната си служба през 1992 г. заема различни длъжности в системата на Министерството на отбраната. От 1999 г. до 2000 г. е директор на дирекция „Управление на доставките“ в Министерството на отбраната. От 2001 г. до 2002 г. е съветник на министъра на отбраната. От 2002 г. до 2008 г. е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности“ – МО. Доктор доцент Николай Цонев има 4 магистратури. Завършил е Военното училище в град Шумен като инженер по радиотехнически, радиолокационни и радионавигационни системи. Магистър е по национална сигурност. През 1996 г. получава магистърска степен по счетоводство и контрол в УНСС и притежава степен магистър по философия в Софийския университет „Климент Охридски“. От 2006 г. е доктор по маркетинг. От 2013 г. е доцент по икономика и управление в УНСС. Доцент доктор Николай Цонев е доказан експерт с богат административен и управленски опит в широк спектър от сфери на обществено-политическия живот. Доказан администратор и мениджър е, който може да управлява големи екипи, който много добре познава работата на институциите в държавата и законодателството и който през цялата си трудова кариера е работил в интерес на държавата и е защитавал националните интереси. Считаме, че той е един достоен кандидат за член на Комисията. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание кандидатурата на Пламен Златков Костов за секретар на Комисията. Той е роден през 1991 г. Юрист е, завършил е специалност „Право“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Има магистратура по икономика и управление на бизнеса в Тракийския университет в Стара Загора. Господин Костов има опит като адвокатски сътрудник и юрисконсулт. Също така е участвал и има опит в оперативни програми и проекти. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз ще предложа кандидатурата на господин Пламен Тончев за председател на Комисията по досиетата. Господин Тончев е роден през 1970 г. в град Враца. През 1994 г. завършва висше образование във Висшето военно училище „Панайот Волов“ в град Шумен с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“. Професионалната му кариера стартира в Националната служба „Вътрешни войски“ към МВР. Професионалния си път продължава в Националната служба „Сигурност“ в МВР, а по-късно – в сектор „Борба с организираната престъпност“ в Областната дирекция на МВР – град Враца. От 2009 г. до 2020 г. заема длъжността директор на Териториалната дирекция „Национална сигурност“ в град Враца. По време на службата си в Министерството на вътрешните работи и в ДАНС е преминал успешно обучение в правоприлагащата академия ILEA в Будапеща и в Розуел в Съединените американски щати. По предложение на Министерския съвет с Указ № 148 от 26 май 2021 г. на президента на Република България е назначен на длъжността председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. Господин Тончев има дългогодишна служба в структурите на МВР и в Държавна агенция „Национална сигурност“. Награждаван е многократно за отлично изпълнение на професионалните си задължения. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание кандидатурата за член на Комисията на Севдалина Пенчева Червенкова-Минкова. Тя е завършила средното си образование в град Русе, в гимназия „Христо Ботев“, след което е завършила право – магистър в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Целият ѝ трудов път е минал в съдебната система. Последователно е била стажант-съдия, съдия-изпълнител, съдия в Софийския районен съд, съдия в Софийския градски съд и съдия във Върховния административен съд, където към момента е председател на съдебен състав. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля, преди да започна представянето на кандидатурата на господин Тафров, да призовете залата да спазва правилата за приличие. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Да, опоненти сме, но правилата на доброто поведение следва да се спазват включително и между опоненти. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имам удоволствието да представя на Вашето внимание кандидатурата на Стефан Тафров за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Няма да преповтарям представянето, което беше направено и изчетено в доклада от председателя на Комисията, само ще обърна внимание върху няколко елемента от богатата биография на господин Тафров, които имат отношение към кандидатурата му, която в момента разглеждаме. Стефан Тафров има сериозна активност както като гражданска позиция, така и като лична история във връзка с противопоставянето на комунистическия режим в България. През 80-те години Стефан Тафров е активен член на граждански сдружения, противопоставящи се на комунистическия режим и в защита на човешките права и срещу така наречения Възродителен процес. През 1988 г. е съосновател на Общонационалния комитет за екологична защита на град Русе, членува в Комитета за гласност и демокрация и други организации, противопоставящи се на комунистическия режим. Като политик и дипломат господин Тафров има сериозен принос за интеграцията на България в Европейския съюз и НАТО. Известна е ролята му при признаването на Северна Македония като независима държава от страна на България. Стефан Тафров е внук на царски офицери, а баща му Любомир Тафров като адвокат е защитник по процесите на така наречения Народен съд и делата срещу некомунистическата опозиция, заради което е арестуван и инквизиран от Държавна сигурност. От 1947 г. до 1958 г. му е забранено да упражнява професиите си. Въпреки че на семейството се гледа зле от комунистическите власти, през 80-те години Стефан Тафров не се поколебава да се включи активно в гражданските движения срещу тогавашния тоталитарен режим. С оглед на личностните му качества, доказани през годините, както и на огромния му опит като общественик, противопоставящ се на комунистическия режим и участвал активно в изграждането на демократична и европейска България, считаме, че изборът на Стефан Любомиров Тафров като член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ще допринесе за прозрачността и авторитета при работата на Комисията. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Още когато преди около месец беше прекратена предходната процедура за избор на ръководство и членове на Комисията по досиетата, за българското общество стана ясно, че това, което ще се проведе скоропостижно като последваща процедура, е просто една бутафория, защото от „Ново начало“ са решили вече господин Пламен Тончев да не е председател на ДАНС и трябва да бъде трудоустроен вече като председател на въпросната комисия по досиетата. Ние неведнъж сме изразявали становище от ВЪЗРАЖДАНЕ, че дейността на тази комисия е безсмислена срещу държавния бюджет, който получава, и просто дейността ѝ би трябвало да бъде прехвърлена към Държавна агенция „Архиви“, която, между другото, изнемогва поради тази липса на финансови средства. Даже наскоро прочетох едно писмо от председателя на Държавна агенция „Архиви“ към тогавашния председател на Комисията по култура – месец декември 2023 г., с което искат повече финансиране. И вместо да получат повече финансиране, сега тази комисия по досиетата се използва за трудоустрояване на различни лица, които вече нямат заслуги какво повече да получат от партиите, всъщност от парламентарните групи, които ги представят. Именно затова представянето, което беше проведено вчера, и то в нарушение на процедурата, днес гледаме това нещо. Държа да го кажа и на нашите гости, защото, освен че е нарушен раздел V, т. 10 от правилата, които са приети, а именно: следва да бъде публикуван на сайта на Народното събрание пълен стенографски протокол от заседанието на Комисията, за да могат народните представители да се запознаят, това не е сторено, защото тази коалиция от ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и ИТН, която ще избере тези девет души, бърза, за да ги трудоустрои, преди това да се случи. Второто нарушение, което беше извършено вчера в заседанието, е нарушение на чл. 6, ал. 6 от Закона за тази комисия, който казва, че кандидат може да бъде оттеглен само по искане на Комисията, а това не се случи. При положение че го предлага парламентарна група, не може да бъде оттеглено от народен представител, което беше направено вчера. За всички стана ясно, че въпросният кандидат Гюрсел Салим, който не се яви въобще на изслушването, всъщност е оттеглен поради обективни причини от „Ново начало“. Благодаря.

Господин Петров, аз не съм съгласен с това, което Вие изразихте като мнение, защото се хванахте като представител на адвокатската гилдия за чисто процесуални неща, но болезнената истина е, че това, което наблюдаваме в момента, е с държавни пари да се трудоустрояват хора, защото трябва да го кажем – 5 млн. и 300 хил. лв. на година струва тези хора да получават заплати. За заплати официално те ще получават всяка година по 4 млн. и 100 хил. лв. И ако в обществото депутатските заплати са тема номер едно периодично, то нека да го кажем: тези хора в момента ще получават същите депутатски заплати. И тук големият въпрос, господин Петров, надявам се да сте ги питали вчера, ако не, сега да го обясните: какво точно ще работят те от утре? Днес се заклеват. Какво точно ще работят тези хора, част от тях, за по 15 хил. лв., а другите по над 10 хил. лв. заплати, защото е унизително хора, които към момента, а след един час най-вероятно не… – действащ шеф на ДАНС, който сутринта е чел всички секретни документи, след един час ще е господин никой, който ще се рови в мръсното бельо на хора, от които една част са починали; другият е бил шеф на ВАС, извинявайте, но го трудоустрояваме; другият е бил член на ВАС; третият бил шеф на „Митниците“ и сега политическо назначение, с което да получават едни заплати, огромни заплати, и то въпросът е не какви са заплатите, а въпросът е какво правят. Едно абсолютно нищо!

Благодаря за репликата, господин Ганев. За мен като народен представител е срамно, че бюджетът, който мнозинството от ГЕРБ, „Ново начало“ на Пеевски, „Има Такъв Народ“ и БСП гласува за заплати за тази комисия, е 5 млн. и 300 хил. лв., а в същото време за 2025 г. бюджетът, който същото това мнозинство гласува например за Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да бори монополите и картелите, е само малко над 7 млн. лв. Тоест Комисията, която не работи нищо и чиято дейност е чисто информационна, която взима едни формални решения за принадлежност или не на сътрудници на Държавна сигурност, получава толкова финансиране от държавния бюджет, колкото една от най-важните комисии – Комисията за защита на конкуренцията, която би следвало да бори картелите и монополите. Ето това е срамно, господин Ганев, а още по-срамно е това, което се случи вчера, тъй като при представянето на тези 12 кандидати нито един от тях не посочи, че има някакъв дори и бегъл професионален опит, който да има поне нещо общо с работата на Комисията. Ако правим аналогия с предходната бутафорна процедура в същата комисия за кандидатурите на членовете и ръководството на Комисията за защита на личните данни, там поне някои от членовете представиха – единият даже беше бивш член на Комисията, някакъв опит, който има нещо общо с дейността, за която те следва да бъдат избрани. Вчера такова нещо не се случи и аз съм сигурен, че тук няма никой от тези 12 кандидати, който да посочи от тази трибуна някакъв дори бегъл опит, един ден, който да има общо с предмета на дейност на тази комисия, което идва да Ви каже, че те биват избирани само и единствено за да бъдат трудоустроени и за политически заслуги. Затова се правят и предложения от парламентарните групи, колкото и някои от тях да посочиха, че нямали политически пристрастия. Все пак държа да отбележа, че единият от кандидатите – Пламен Костов, човекът ни представи вчера една концепция, която прочетох. Беше си направил труда да направи концепция като секретар, макар че за мен това, което е написано вътре, като например да бъде изградена интегрирана система, съответстваща на международни архивни стандарти, ами това може да направим, ако прехвърлим целия документоматериал към Държавната агенция „Архиви“, и да престанем да даваме народните пари за трудоустрояване на хора, които вече нямат политическа или държавническа кариера, в една комисия, която е абсолютно безпредметна. Именно затова ние от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласуваме против. И тъй като споменахме господин Тончев, че кариерата му е започнала във „Вътрешни войски“ към МВР, които са възстановени 1985 г., ми е интересно как гласува парламентарната група на АПС с оглед на декларацията, която четоха досега. Но все пак знаем, че всичко тук се определя от „Ново начало“ и кандидатурите, които „Ново начало“ искат, те ще бъдат предложени за пореден бутафорен регулаторен орган, който би трябвало да е независим. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председателстваща. Господин Петров изрази всички съмнения за нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Гледаме за втори път тази точка и аз за втори път се чувствам изключително нелепо, че трябва да гласувам такава, не знам как да се изразя, да не го приемат грешно гостите, които ни слушат – разглеждаме точка за членове на една комисия, която не прави нищо. Всички тези хора, които са събрани тук, отиват да се пенсионират, да си занесат прашните балтони в един гардероб и да получават едни заплати. Това прави тази комисия, която по принцип може да върши същото с един обикновен софтуер. Те, естествено, ще оправдаят своето съществуване, като кажат, че когато наближат избори, те ще изнесат всички кандидати, ще ги намерят в едни прашни папки дали са имали принадлежност към Държавна сигурност и ще кажат на избирателите: гласувайте или не гласувайте за този, защото той е бил член на Държавна сигурност, агент. Това няма никакво значение за избирателите, разбира се, иначе Васил Терзиев нямаше да е кмет на София, ако имаше такова значение. Пак казвам, това е изключително нелепо, че ние трябва да гласуваме едни пет милиона от бюджета за политически трупове, които по принцип биха могли да отидат за лечение на болни деца, така да се каже. Иначе аз снощи разбрах за предложенията. Като цяло ние от ВЪЗРАЖДАНЕ избягваме да коментираме личности, обаче на мен ми направиха изключително впечатление предложенията за Ал. Йо. и Тафров и съм се смял доста време после. Това са две взаимноизключващи се личности, които будят само насмешка в хората. Последния път, когато видях Александър Йорданов, беше седнал там, на Вашето място (посочва вдясно), дойде премръзнал на едно ситуиране на Народното събрание и след пет минути заспа. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Същото ще прави и в тази комисия. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) А иначе за Тафров – той години наред обикаля света и ни срами с едни джинсови гащи, вързани дотук (показва), и повтаря, че го гонят руснаците. Това правят тези двама човека, това ще правят и в тази комисия. Просто, меко казано, смехотворно е, и с парите от данъците, които биха могли да отидат и за образование, ние с Вас ще им плащаме заплатите на тези двама човека – Лаурел и Харди. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, ще използвам процедурата по реплика, за да не взимам процедура по начина на водене. Трябваше да се обърнете към колегата, защото използва лични квалификации и нападки, език, който не подхожда на тази зала. Отделно, колега, уверявам Ви, че точно Вие да говорите къде ще Ви отидат данъците – Вие не си плащате данъците, Вие сте длъжници на НАП. В групата Ви има хора, които дължат половин милион на държавната хазна. Така че платете си първо данъците към хазната, пък после се притеснявайте къде отиват те и как се разпределят. А що се отнася до Русия и кой го преследва или не. Русия, засрамете се, подписахте договор с партията, споразумение с партията на Путин, която е обявила родината ни за неприятелска държава, в момент, в който близо до България се води война. Така че на тема Русия бъдете една идея по-деликатни. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Господин Божанков, във Вашата група има много повече длъжници на държавната хазна, има и контрабандист. (Шум и реплики.) В нашата група няма такива. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) На цигари, да, контрабандист на цигари. Аз разбирам Вашето дерзание тук, защото Вие сте от ДСБ, Вие не сте от „Да, България!“ Вие, господин Божанков, преминахте като кукувица в чуждо гнездо от БСП в ДСБ и разбирам Вашето дерзание да се държите като голяма партия, а всъщност сте един файтон хора. Вие всеки път повтаряте тук ние колко кметове сме били имали, а в крайна сметка Вие от ДСБ колко имате? Аз в моята област знам, че имате един съветник, ако не се лъжа…

…и той на билбордовете си слага снимка с господин Атанасов, защото иначе хората няма да разберат, че е кандидат за политическа длъжност, и ще си помислят, че прави реклама на хапчета за констипация. Толкова е известен. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, колеги народни представители! Правя тази процедура към Вас, госпожо Председател, по начина на водене. На първо място, за да Ви призова (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) да пресичате всякакви опити за лични нападки от тази трибуна. Недопустимо е в рамките на този дебат, в рамките на тази точка и на която и да е друга в тази пленарна зала да се говори с аргументи с оглед на личността. Няма да спра да го повтарям това оттук. Недопустимо е да се говори с аргументи с оглед на личността! Вярно е, госпожо Председател, че всеки се излага според възможностите си, но в крайна сметка (частични ръкопляскания от ПП-ДБ), Вие трябва да пресичате тези опити…

Кой започна?

…не защото господин Петров не може да стъпи на малкия пръст на господин Тафров (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), не защото господин Тафров има огромни заслуги за демокрацията в България – не заради това, а защото е недопустимо да се принизява нивото на дебата по този начин тук, от тази трибуна, с аргументи с оглед на личността. Ако ние започнем да ги използваме, няма да може да се спрем най-вероятно 10 минути. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Лично обяснение.

Благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Когато се изказвах, аз казах, че по принцип не коментираме личности, но господин Тафров – защото от ДСБ наскачаха да го защитават, той не е личност за никого – първото, което е.

Това е безобразие! Що за възпитание?!

Второто, което е – във Вашето изложение, в представянето, ние не чухме абсолютно никакви негови качества, с които той заслужава да бъде член на тази комисия и да получава по 10 хил. лв. заплата. Вие изредихте родословното му дърво. Баща му какъв беше… Това, което аз прочетох в доклада, беше, че имал орден от някакво италианско НПО, ама това е военно звание. Какъв е този орден? Офицер бил от някакво италианско НПО.

По начина на водене!

Госпожо Председател, това беше процедура по лично обяснение и Вие сте длъжна да окажете на народния представител, когато наруши Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и привидно използвайки процедурата за лично обяснение, да вземе дума за ново изказване и да напада един колега от кандидатите на опозицията. Вие сте объркали координатната система в Петдесет и първия парламент. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И също така да укажете на колегите, че освен че злоупотребяват с процедурата за лично обяснение, когато говорят, поне да говорят фактологично точни неща. Орденът на Италианската звезда е всъщност държавно отличие. И следващия път, когато се опитвате да обиждате, поне бъдете по-подготвен. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

По начина на водене.

Процедура.

За процедура.

Благодаря, госпожо Кузманова. Вашата работа в момента като председателстваща на заседанието е, когато има изказана от тази трибуна някаква невярна теза или нещо, което фактологически не е така, да го коригирате. Примерно госпожа Киселова е доста добра в това отношение – трудно се сдържа и редовно го прави. Можеше в момента да направите следните две корекции: първо, ПП-ДБ не е опозиция, защото ПП-ДБ постоянно гласуват с управляващите в момента. Пето колело са на каруцата на ГЕРБ, на Пеевски, на БСП, на ИТН. (Реплики от ПП-ДБ.) Второто нещо, което трябваше да им кажете, е, че една част от тях подкрепиха по-голямата част от бюджета на правителството (реплики от ПП-ДБ), който е възможно най-политическият документ, който приема Народното събрание. Така че ПП-ДБ не е опозиция, госпожо Йорданова. Вие гласувате постоянно с тях, отказвате да... До момента, само да Ви кажа, макар че всъщност това към Вас го казвам, госпожо Кузманова, трябваше да припомните на госпожа Йорданова, че до момента те са отказали да подкрепят четири вота на недоверие. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Как се казва този, който отказва да подкрепя вот на недоверие срещу правителството? Казва се управляващ. Не сте опозиция! Не сте опозиция! И да ми махате с пръст, че… Няма да промените ситуацията. Не сте опозиция! Управляващи сте!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата е по начина на водене. Госпожо Председател, настоявам по нашия правилник да наложите наказание на народния представител, който си позволи недопустими изказвания от парламентарната трибуна, унижаващи човешкото достойнство. Той директно наруши чл. 141 от нашия правилник, в който се казва следното: „Народният представител се отнася с дължимото уважение към гражданите, независимо от политическите им пристрастия, служебното им положение и изразяваното от тях мнение.“ Когато ние сме предложили кандидатурата на господин Тафров като един от най-уважаваните интелектуалци, професионалисти, дипломати, който е бил награден с най-висшите държавни отличия на държави – наши съюзници, абсолютно недопустимо е подобно отношение.

Току-що обиди всички интелектуалци.

Но то е недопустимо към всеки един човек в тази зала, към всеки български гражданин. Не може да се правят дискриминативни изказвания, не може да се унижава човешкото достойнство, и то да се унижава с апломб от парламентарната трибуна.

Дискриминационни, не дискриминативни – учете ги тия чуждици.

Затова Ви моля най-настойчиво да упражните Вашите правомощия и да наложите наказание на народния представител. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, към Вас беше отправена процедура, че трябвало да коригирате народните представители, когато кажели нещо невярно или пък някаква форма на цензура вероятно. Няма как Вие да правите това. Вашето задължение, ако има отправени обиди, лични квалификации, недопустим език, но Вие не може да следите за това какво народният представител говори, камо ли да му правите корекции на речта. Господин Костадинов разви една теза извън рамките на процедурата, защото няма как да е насочена към Вас – кой бил управляващ и опозиция. Напомням, че това са хора, чиито имунитети в момента се пазят от ГЕРБ, защото те са обект на наказателно преследване, и единствената причина да не бъдат изправени пред правосъдието е, че „Граждани за европейско развитие на България“ пазят техните имунитети. Така че кой всъщност е зависим и кой управляващ и опозиция от гледна точка на този неприятен факт, е доста спорен въпрос, колеги. Но нека Ви напомня – първата сряда на месеца идва съвсем скоро и това гласуване ще се проведе, и тогава ще стане съвършено ясно кой е управляващ, кой опозиция и кой кого пази, и тогава ще се постави евентуално въпросът на каква цена и каква е сделката зад всичко това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председателстваща. Моля – процедурата ми е към Вас, да напомните на народния представител Явор Божанков, че вече парламентът няколко пъти се произнася по нескопосаните му искания за това да разгледаме имунитетите на народните представители на ВЪЗРАЖДАНЕ. Сменете плочата, господин Божанков, доскучахте на всички. Също така, моля да му напомните чия е прокуратурата и когато той ежедневно излиза да иска да бъдат разгледани исканията на главния прокурор за имунитетите, всъщност говори от името на Делян Пеевски. Така че за всички е ясно кой е управляващ, с кого управлява, на кого изпълнява поръчките. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля да му напомните тези неща.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми гости, почитаеми колеги! Явно животът се оказва една процедура, в рамките на която можем да се надяваме накрая на неголям паметник. На първо място, аз искам да поздравя всички парламентарни сили, които са представили кандидатури за тази комисия, защото смятам, че качеството на кандидатите е респектиращо. Биографиите им са респектиращи и те според мен са изключително подходящи за този орган. Комисията по досиетата е един от малкото институти на националната памет и това, че ние може би невинаги се възползваме достатъчно добре от него и че журналистическите интерпретации на неговата работа твърде често се плъзгат само по повърхността на едни лесно раздавани вини или индулгенции, не е проблем на Комисията. Винаги е имало какво да се желае повече в нейните комуникативни способности с обществото, но аз мисля, че точно няколко от кандидатите в момента са личности и фигури, които ще поправят този дефицит. Не бих искал да влизам изобщо в коментари на личностите, само ще кажа на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че към този етап на Вашето публично присъствие може само да мечтаете за проценти от тежестта, която имат и Стефан Тафров, и Александър Йорданов в българската история последните 30 години. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И това, както би казал Остап Бендер, е медицински факт. Медицински факт, колеги! Попрочетете пак кой какво е направил, колко езици ползва, какви постове е заемал...

За езиците сега ще ти отговоря.

Аналите на собственото им Народно събрание пазят изказвания, дебати, законопроекти, свързани с тези двама наши уважавани съграждани. Отново искам да се върна с две думи само на смисъла на тази комисия. Помните, че когато обсъждахме този законопроект в един начален етап, ние изразихме едно желание на преобладаващата част от залата, че може би посоката, в която трябва да се развива Комисията за досиетата – именно към един институт за националната памет, който да може да обобщи, да представи в един по-добър вид на следващите поколения един много сложен, тежък и травматичен период от българската история, който не сме преживели. Ние нямахме куража, както винаги в България правим нещо – малко, почти – като чехи, поляци, особено германци, да се изправим лице в лице с едно минало, да го разпрочетем колкото се може повече, да си простим. И тази тегоба висеше на 30-годишната история на младата българска демокрация със страшна сила, както биха казали на популярен език, цитирайки класика, хората. Този институт е изключително важен, Комисията продължава да е много важна, изобщо не я подценявайте. Аз и друг път съм имал повод да кажа, че ако детеродните ни органи бяха къси като колективната ни памет, досега да сме изчезнали като нация. Славим се с изключително къса колективна памет. Всеки ден плащаме тежък дан на това и тази комисия е един от малкото светлици, които, стига някой да има желание, може да поправя тези злини. Отново, респект към хората, които са предложени. Разбира се, ще има гласуване, вероятно не всички ще стигнат до този пост, но според мен всички са достойни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Дилов, много тъжно изказване направихте. Ще Ви кажа защо. Защото аз имам много добро мнение за Вас като за един изключително умен мъж, един от хората, създали модерната българска журналистика, издател, който прави много добри издания наистина. И го казвам съвсем сериозно, отговорно. Обаче това, което направихте, беше много тъжно и много жалко за Вас. Няма да коментирам лицето Тафров, защото имам хигиенни причини да не го правя. Не изпитвам, как да Ви кажа, не мога да го направя, разбирате ли, гнус ме е. Но за лицето Йорданов, казахте за езици, нека да питаме лицето Йорданов колко езика знае. Защото, когато ние влязохме в Европейския парламент, едно от нещата, които ни казаха хора, които са работили и продължават да работят там – много е важно, нали знаете, да има езици, защото ей тука има един Ваш европейски народен представител – Александър Йорданов, който много неща иска да каже, но не може да ги каже, защото не знае английски. Какви езици, какви неща, какво още говорите в момента?! Тъжно е, че Вие, който наистина сте един от хората, които са, така да се каже, едно от лицата на модерната българска култура – казвам го отговорно, не е ирония, тъжното е, че точно в момента Вас Ви използват за салфетка, с която да забърсвате тези лица. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Аз Ви благодаря за добрите думи към мен, господин Костадинов. В известен смисъл те защитават това, което аз казах, защото Александър Йорданов е мой преподавател по нова българска литература, така че, ако нещо Ви харесва в мен, то се дължи донякъде и на него, защото той ме е образовал. Сега, отново се връщам и Ви моля най-учтиво, просто вижте състава на предложените хора, някои могат лично на Вас да не Ви харесват, други може да одобрявате, но аз мисля, че рядко можем да посочим контролен, колективен, саморегулиращ се или орган на регулация, който да е имал такъв състав, такова предложение от юристи, от интелектуалци, от обществени фигури. И мисля, че това си струва, просто залата да се самопоздрави за този чудесен избор, който можем да направим днес. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! От ВЪЗРАЖДАНЕ многократно сме апелирали тази комисия за досиетата да бъде закрита и всъщност на първо място и най-важното е, че тя трябва да преустанови съществуването си. Всъщност от изказванията вчера по време на изслушванията на част от кандидатите личи същото прозрение, защото и те изразяват опасения или съмнения доколко тази комисия 36 години след смяна на режима все още има смисъл да съществува. То е ясно, че няма. Казвали сме го и друг път, то е нелепо през 2025 г. – 36 години след смяна на режима, който тази комисия разследва практически, все още да се разкриват досиета. И да припомня отново, последните са за масовата приватизация от 1998 г., последните решения на предишния състав на Комисията. Не е валиден аргументът, който господин Дилов изтъкна, а и друг път от ГЕРБ са изтъквали, както и някои от кандидатите, че Комисията трябвало да прерасне, видоизмени се и така нататък в Институт на националната памет. Към Българската академия на науките има Институт за исторически изследвания с различни секции, в това число и „Нова и съвременна история“, а никой от предложените кандидати, поне от биографиите, с които се запознахме, най-вече от Българската телеграфна агенция, тъй като в последния момент ни се представи докладът от Комисията вчера, никой от тях не е историк. Какъв Институт на паметта без историци може да се направи?! Още нещо, вече и по отношение на кандидатите, които не са тука насила, те са се съгласили да бъдат такива – да бъдат едни възрастни хора в общия случай, много възрастни хора, които да разследват други възрастни хора, защото Законът за досиетата сочи, че най-младите, които подлежат на проверка, са вече на 52 години. Другото вече е и въпрос на самооценка – докога някои смятат да служат на родината – до 80, до 85?! Това наистина е въпрос на лично усещане и някакъв контрол, посочва също така, част от кандидатите, най-вече на ГЕРБ-СДС, че имаме и сериозен проблем с пенсионната система и че очевидно на бивши председатели на Народното събрание, на председатели на Върховния административен съд и конституционни съдии пенсиите не са им достатъчни и на тази възраст вече. И това може да се реши, но с други способи, не с още една излишна комисия. Всъщност най-доброто, което Народното събрание може да направи, е да я закрие и това да бъде един ликвидационен съвет по седесарски. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Янчев, тъй като ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме единствената политическа организация в това Народно събрание и в предходните, които каквото говорят, това и правят, и сме последователни, искам във Вашата дуплика да разясните какво Вие лично сте направили за обезсмислянето на тази комисия, за да стане ясно на останалата част от народните представители в Петдесет и първото народно събрание. Благодаря.

Да, господин Стоянов, от ВЪЗРАЖДАНЕ на 12 февруари предложихме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда и за създаване на Ден на националното помирение. Това, за което и господин Дилов говори – за национално помирение. Защото тази комисия е част от идеологията на едно отиващо си минало и българите трябва да се помирим. Предложили сме и дата – Ден на всички български светии, втора седмица след Петдесетница. Има редица становища, но от ГЕРБ-СДС трябва просто да помолят или да наредят на председателката на Социалната комисия Деница Сачева да вземе да го разгледа Комисията ѝ.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тука някакъв фарс ли е, бутафория ли е, какво е това нещо, на което присъстваме? Аз до голяма степен смятам, че и на самите кандидати им е неудобно да присъстват на това позорно представление. И ние ще го направим още малко позорно, повече позорно, защото то такова заслужава да бъде. Тук се говореше да няма личностни нападки и така нататък, в крайна сметка ние избираме личности. Тия думи, които се говорят – аз не знам господин Тафров, единият кандидат, с какво ги държи хората от ПП-ДБ, зависими ли са от него? (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) И къде ги държи – правилна е забележката, но със сигурност ги е хванал за топките, при всички случаи. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, недейте да ми правите забележки, защото управляващото мнозинство, ако си беше направило поне малко труда да се запознае с някои документи, които са известни в публичното пространство от десетилетия, от доста години, ще знаят какви ги е вършил господин Тафров като посланик във Франция със задника си. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ. Смях.) Как може такъв човек да бъде кандидат за тая комисия? Да не говорим, че тая комисия...

Ами те са използвани тези думи в докладите на разузнаването, госпожо Председател. Вземете да ги четете тия работи. Как няма да ги говорим? Тука трябва да се говорят тия неща. Призовавам ПП-ДБ да оттеглят тази кандидатура или най-малкото, което трябва, да не я избираме. Това е абсолютен позор за Народното събрание. Сега за председателя на ДАНС, който все още е председател на ДАНС. Извинявайте, господин Тончев, ама какво ще правите Вие като председател на тази комисия? Вие като председател на ДАНС какво направихте за „Боташ“? Какво направихте за „Боташ“, за тия 6 милиарда, които нашата държава ще ги плаща?! (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) Какво направихте за „Чирен“? Какво направихте за златото на България? Абсолютна нула! Имате финансово разузнаване, какво направихте – случая КТБ, та до ден днешен нищо не сте направили. Нула! Отрицателна величина! И сега какви ще ги вършите в тая комисия? Ще взимате една огромна заплата и със заплатата на жена Ви, която е на служба в енергетиката – и заради това Вие не разследвате Владимир Малинов… (Реплика от Пламен Тончев.) Кой сте Вие да се обаждате тука на изказване на народен представител?!

Кой сте Вие? Какво си позволявате Вие?! (Реплика от Пламен Тончев.)

Вие си позволявате, каквото искате.

Точно така.

Вие ще отговорите ли на Народното събрание? Излезте и кажете какво ще правите!

Ще отговоря.

Отговорете!

Госпожо Председател, аз не съм влизал в диалог, председателят на ДАНС, който все още е председател, се обажда. Направете му на него забележка.

Народното събрание тука избра един куп регулатори и всичко минава в някакъв лежерен тон. Ние трябва да задаваме директните въпроси, да знаем тия хора какво са вършили досега и какво ще вършат по-натам, като ще ги избираме на някакви длъжности. Затова става въпрос. Следващият кандидат – шофьорът на Слави Трифонов. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) С какво ще допринесе и шофьорът на Слави Трифонов в тая комисия?

За какво ме молите, госпожо Председател? Ами той е бил шофьор на Слави Трифонов, такава длъжност е изпълнявал. Кое е тука неуважителното?! Той това е работил. Казваме и запознаваме хората. Нали му четохте тука автобиографията, представиха го като кандидат. Дайте да си говорим истината. Нищо личностно няма в тези думи. Става въпрос за публично заемани длъжности, на които данъкоплатците ще им плащат заплатата. И тези кандидати би било логично да излязат и да отговарят на въпроси, задавани от народните представители, когато ще им гласуваме този бюджет и ще взимат тия заплати. В крайна сметка нали и на нас се търси същата отговорност, затова се кълнем в това Народно събрание. След малко и те ще се кълнат, ще полагат клетва и ще служат на българския народ. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Манов, не съм съгласен с Вас, че ДАНС не са свършили нищо и са свършили кръгла нула. Всъщност, господин Манов, държа да Ви цитирам, че ДАНС са свършили 261 млн. 377 хил. и 100 лв. за заплати за 2025 г. Пак ще го повторя – свършили са 261 млн. 377 хил. и 100 лв. за заплати, гласувани от мнозинството на ГЕРБ, „Има Такъв Народ“, „Ново начало“ и БСП за тази година. Това са свършили!

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Петров, аз благодаря за тази реплика, която ми направихте. Това по-скоро беше важно за аудиторията на Народното събрание. Ами той фактът е повече от ясен. За тези пари, които вие цитирахте и които са, и което е точната сума, ДАНС не е свършила нищо. И това е публичен факт. И затова председателят, все още председател на ДАНС, трябва да дава обяснения, защото той като председател, бъдещ, на тази комисия, която, пак повтарям, е абсолютно излишна и не е нужно да има въобще такава и да харчи парите на данъкоплатците, поредните там пет милиона, които ще бъдат похарчени, в ДАНС нищо не са свършили и съответно и в тази комисия няма да свършат нищо. И, господин Тончев, внимавайте как се обръщате към народните представители и да ги заплашвате в пленарната зала. (Реплика от Пламен Тончев: „Я си гледай работата!“)

„Я си гледай работата!“ Кой сте Вие бе, господин Тончев, да говорите така на народен представител? Какъв език си позволявате Вие в пленарната зала към народните представители? Това ли вършихте Вие? (Шум и реплики.) Недей да се обаждаш там. Това ли вършихте Вие в ДАНС? Да изпълнявате политически поръчки.

Откъде накъде си позволявате Вие този език в пленарната зала? Да си мислят тук тези, които са го издигнали, дали ще го избират. Благодаря Ви.

Процедура по начина на водене.

Господин Манев, трябва да се спазват правилата, затова аз бях преди Вас по процедурата. Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене към Вас. Съжалявам, че в българския парламент ставаме свидетели на изключително грозни сцени и думи, които най-малко по никакъв начин не подхождат на Народното събрание. Молбата ми към Вас е не просто да обръщате внимание на народните представители, а да спазвате Правилника, защото в случая имаше обидни квалификации, насочени към господин Тафров. Господин Тафров – огледах се много добре в залата и не мога да видя човек, който е направил повече за българската демокрация от него в годините. Факт! (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“) Най-малко, най-малко руските проксита от ВЪЗРАЖДАНЕ пък. И трябва с малко повече уважение да подхождаме, най-малкото да не позволяваме някой от кандидатите да бъде квалифициран по този наистина изключително обиден начин. Аз в годините съм следял много добре работата на господин Тафров, много преди той да бъде част под една или друга форма и от „Да, България“, и трябва да Ви кажа, че ако всеки от нас успее да направи това за България, което Тафров е направил, ние ще живеем в една много по-добра страна. Но процедурата ми по начина на водене към Вас, госпожо Председател, е да спазвате правилата и да не позволявате от трибуната на Народното събрание да слушаме подобни глупости като тези, които чухме от народния представител преди малко. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, няма проблем, моля Ви се. Не е като Възродителния процес. Аз се чудя. Обсъждаме Комисията за разкриване на принадлежност към... и така нататък, в залата се намират депутати, които са против тази комисия. Направо се чудя и съм изумен. От 1990 г. един парламент няма да има консенсус, но винаги даваме примери с Унгария, с Германия, със Словения, Словакия, където имаше лустрации, единствено при нас постоянно се поставя под въпрос съществуването на подобни комисии. Няма да кажа, че това е кощунство, но това е политическо престъпление. Били много млади вече новото поколение, не били свързани с Държавна сигурност. Влезте в малкия град – има групи, които се мъчат да оформят общественото мнение, изведнъж, ако им погледнете миналото, са били на щатове или са получавали заплати от Държавна сигурност. И тези групи продължават. Има групи, които не само за приватизацията са имали пръст, така наречената масова приватизация, или източването на банките в този период, в края на мандата на Жан Виденов. Защо някои хора се притесняват тези неща да са открити и да има публичност? Пет милиона били. Ами дайте – петдесет коли има в Народното събрание, да ги продадем, бе. Какъв е проблемът за пет милиона? Демокрацията пет милиона ли струва? Как може в цяла Европа, в Европейския съюз, само в България да сме против тази комисия? Наистина, за първи път в тази комисия са предложени много авторитетни хора, повече от половината ги познавам лично, няма да споменавам имена, включително и нашият кандидат Николай Цонев. Защо се притеснявате? Тази истина да не изчезва. Но в същия момент имаме проблем. Организират се цели мероприятия долу от така наречените бивши, които са служили на предишни режими, но те продължават под някаква линия да се опитват да влияят. С позволението на този, който го беше казал, ще го кажа от трибуната. Първите години имаше един, каза: „Дайте да затворим тази страница“, но този човек е в залата, каза: „Не. Преди да затворим, трябва да прочетем тази страница.“ Аз съм свидетел от Великото народно събрание. Каквото и да ми говорите от ВЪЗРАЖДАНЕ, не сте прави. Вие се притеснявате да излезе истината. Вие се притеснявате... (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Излезте от трибуната, не оттам да ме репликирате. Излезте от трибуната, така не можете да ме предизвикате. Защото Ви е страх, Вие сте свързани с тези структури. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) От първия ден, от първия ден поставяме този въпрос. Когато не сте се занимавали даже и с политика, даже сте минавали покрай парламента с наведена глава, парламентарната група на ДПС е поставяла този въпрос и 1990 г., 1998 г. или 1999 г. генерал Бонев направи първата крачка и след 2003 г. сме инициатори, колкото и да се усмихвате. И тези, които Ви помагат, са тези… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, излезте от трибуната. Искате уважение към Вас, не смеете да изслушвате един човек, като говори от трибуната. Изслушайте, излезте и говорете. Аз ви изслушах, не Ви репликирах от място. Бъдете малко възпитани. Мислите, че като викате от мястото, сте големи политици. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз много внимателно слушах всички Ваши колеги. Госпожо Председател, обърнете внимание да запазят малко тишина, да можем да говорим.

Ами как, когато ни прекъсват?

Напротив, оттук нататък ние трябва да мислим да се разшири кръгът на лицата, по принцип акцентът за разкриване кои лица трябва да бъдат разкрити дали са били сътрудници на тези служби, или не. Този кръг трябва да бъде разширен максимално. Този кръг в момента е много тесен. Не е само общинските съветници, журналисти, банкери. Има и други структури в неправителствения сектор, които оформят общественото мнение. И накрая, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Обръщам се към тези, които са предложили кандидатите – бъдете малко по-смели. Обръщам се към мнозинството. Или подкрепяте избора на новите членове, или не подкрепяте. Но виждам, че и в ГЕРБ има едно двоумение дали да има такава комисия, защото предишния път слушах колегите, чудех се и дали тогава да взема думата, или не. Тази комисия е необходима. Ако пет милиона лева не стигат, предложете да закрием половината щатове в Народното събрание, да продадем колите – нали депутатите получават десет хиляди лева заплата – защо са ни необходими коли? Защо да не ги продадем тогава? Значи проблемът не са тези пет милиона. Ако погледнем в държавата, ние можем да икономисаме десетки пъти пет милиона. И спрете да давате примери с другите бивши източноевропейски държави, които са били в соцсистемата, но те са направили лустрацията, те са разкрили максимално бързо досиетата. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Защо не го направихте?“) Аз го направих, когато създавахме Комисията, и гласувах, и съм инициатор за създаването на тази комисия. Колкото и да ми махаш, ела ми направи реплика от трибуната.

Много кратка реплика, защото нямаме време, госпожо Председател. Господин Осман, с Вас живеем в паралелни светове явно, защото и почетният Ви председател, и предишният Ви председател, и сегашни членове на Вашата група са агенти на Държавна сигурност. Тази комисия не можа да свърши никаква работа и точно затова трябва да бъде закрита.

Моята гражданска позиция, господин Дренчев, от първия ден е била за тази комисия, в подкрепа от първия ден. Но за разлика от Вас аз не се плаша мои близки, съратници и роднини да бъдат с разкрити досиета. Вие се плашите, че на баща Ви и на роднините Ви ще разкрият досиетата. (Шум, смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Аз няма да се обръщам към народните представители в залата, тъй като на 90%, хайде не 90%, а на 80% от тях им е все тая – те така или иначе ще си гласуват това, което са решили. Аз искам да се обърна към гражданите, искам да се обърна към пенсионерите, към студентите, които всъщност недоумяват как се харчат толкова много държавни пари! За пример ще Ви дам, че председателят на тази комисия, която е абсолютно излишна, ще взима в порядъка на около 14 хил. лв. заплата. Горе-долу това се връзва около 680 лв. на ден. В момента, уважаеми български пенсионери, минималната пенсия е 630 лв., а председателят на тази безсмислена комисия ще взима 680 лв. за един работен ден! Ето това не мога аз да проумея и това не ми дава мира отвътре, защото ние сме длъжни на хората отвън да покажем някакъв морал, чест, достойнство, нещо да има. А не да избираме просто едни хора, които са трудоустроени, а една част от тях включително са пенсионери в момента, и ние да ги назначаваме на държавна длъжност, която 7 години да им дава по 14 хил. лв. заплата. Това е за председателя. Заместник-председателят взима 10% по-малко, а пък членовете взимат някъде около 7 хил. лв. заплата. Сметнете Вие. Благодаря.

Уважаеми господин Славчев, Вие много добре се обърнахте към българските граждани, но аз не съм съгласен с Вас, че те се интересуват от това какви заплати ще се плащат за тази абсолютно безсмислена комисия и това, че по 600 лв. на ден някой ще получава, и ще Ви кажа защо. Защото на последните избори българските граждани предпочетоха да не гласуват и само 30% приблизително отидоха да пуснат гласа си. Останалите въобще не ги интересува какви заплати и какви разхищения ще има с държавната пара. Въобще не ги интересува какво ще ядат и какви пенсии ще получават. То си пролича по тяхното отношение на изборите. Иначе алтернатива има, господин Славчев. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Таслаков, Вие сте изключително прав. Именно гражданите не отиват да гласуват, защото виждат този позор тук. Защото днес мнозинството ще си гласува заплатите на тези хора, които са трудоустроени от години. Пак казвам, някои от тях са и пенсионери и са били на държавна хранилка цял живот, и сега ще продължат да бъдат. Точно и това е причината такива комисии да не трябва да ги има изобщо. И затова хората не гласуват. Защото, когато виждат подобно нещо, те се отвращават. И тук бих призовал всички български граждани да се възмутят: излезте, възмутете се, протестирайте срещу тази управляваща клика, която отново си назначава едни хрантутници за 7 години. И пак казвам: минималната пенсия в момента е 630 лв., а бъдещият председател на тази комисия, което ще стане факт след по-малко от час, ще взима 680 лв. на ден. Един от кандидатите тук за членове на тази комисия – господин Пенчев, с когото се познаваме от години, той беше и конституционен съдия, той беше и омбудсман, той беше и във ВАС и така нататък. И въпреки моето уважение към него и разговорите, едно нещо не мога да му простя. Това е един от хората, които разписаха онзи злополучен чл. 417 от ГПК, който остави стотици хиляди българи без дом, тъй като даде повече права на банките и на частните съдебни изпълнители, отколкото има държавата. И съжалявам много, но за мен такива хора трябва да си отидат в дълбока пенсия, да отдадат своите дни на семейство. А такива комисии като тази изобщо нямат място. И 15 пъти ще Ви го повторя. И ще го кажа пак на българските граждани, не на депутатите: тези комисии са кърлежи! Те са един кръвопиец на нашия бюджет – 5 млн. и 300 хил. лв. отиват в тази комисия всяка година. Пак ще го повторя: 680 лв., уважаеми български пенсионери, ще вземе председателят на тази комисия за един работен ден! А Вие, които построихте тази държава, на които рамене стъпваме ние в момента, взимате позорните 630 лв. и едвам връзвате двата края. Ето заради това, господин Таслаков, няма никакво доверие в българския парламент и в политиката. Защото тази политика в момента е недостойна, тя е позорна. Ето тези хора, които тук седят и не знаят къде да се наврат от срам, ще бъдат избрани след малко от другите, на които изобщо не им пука, изобщо не ги интересува кой седи отпред, и когато ги попиташ за кого ще гласуват, те казват: „А, не знам, за когото ми каже отпред шефът.“ Ето заради това, господин Таслаков, доверието в парламента е толкова ниско! Ето заради това държавата ни е в това състояние! И докато ние като народни представители не извоюваме това нашите баби и дядовци да водят достоен начин на живот, България ще продължава да няма доверие в парламента си и ще продължава да затъва все повече. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Кратко, защото не остана много време да се говори. Естествено, донякъде дори ми стана много съжалително за тези хора, изправени тук пред нас, в това позорно зрелище. Някои от тях може би не заслужават да са тук. От началото на годината тази комисия, напълно ненужна, разбира се, е взела 19 решения. И ако разделим на бюджета им за тези 5 месеца, всяко едно от тези решения ни е струвало 140 хил. лв. Абсолютно разхищение на средства! Много по-разумно и напълно логично би било нейният бюджет, който, както казаха и колегите, е 5,3 млн. лв., да се влее към тези 13,7 млн. лв., колкото е бюджетът на Държавна агенция „Архиви“, с което ще подсилим Държавна агенция „Архиви“. Тя има поне 27 регионални звена, 6 дирекции и нейните служители се оплакват непрекъснато, че са хронично недофинансирани, с ниски възнаграждения, с ниска мотивация, а пък това ще позволи там да се вдигнат заплатите. В крайна сметка тя би могла абсолютно с една елементарна компютърна справка да ни дава тази информация, която е нужна. Още повече че хората там са архивари, имат и такъв опит. Мисля, че нито един от кандидатите – ако някой има нужното образование, нека да ме опровергае, но нито един от тях не е нито историк, нито е завършил Библиотекарския институт или библиотечно дело, за да може да е адекватен за заеманата позиция, за която кандидатства. Благодаря.

Господин Дренчев, не знам дали има нужда въобще да съществуват такива комисии, но преди малко Вие репликирахте господин Осман, който говореше за демокрация в тази държава, а същата тази комисия се използва за мачкане на хора. Справка: техният председател беше купен вчера, беше купен с парцалите.

Кузманова, това беше реплика.

Господин Георгиев, да, няма нужда от тази комисия вече. Тя може би имаше някакъв смисъл до към началото на 21 век, не свърши задачите, които историята ѝ беше отредила. Така или иначе, както споменахте и Вие, и колегата от ДПС, който се изказа – да, техният почетен председател, след това редовен председател, много членове на тяхната група се оказаха с такива досиета, оказаха се сътрудници на Държавна сигурност, оказаха се участници във Възродителния процес. Това по никакъв начин не попречи на техните гласоподаватели да гласуват за тях. Другата част – тези, които наричат сами себе си умни и красиви, също им беше издигнато едно червено отроче на генерали от Държавна сигурност. Избраха си го като стой, та гледай! Явно и дори за София вече няма никакво значение тази тема, напълно е затворена темата с досиетата. Но тъй като за един от кандидатите, когато го представяха, толкова нямаше причина да бъде в тази комисия, че започнаха да обясняват какъв бил баща му и как бил репресиран от службите. Ако сега го изберат, нека той поне да провери от кого е бил репресиран – дали е бил репресиран от бащата на господин Терзиев – сегашния кмет на София, от чичото ли на господин Терзиев, който също е бил генерал в Държавна сигурност, или от майка му, която също е била служител на Държавна сигурност. Очевидно тези теми вече нямат никакво значение. Цялата комисия трябва да се закрие, бюджетът ѝ да бъде присъединен към бюджета на Държавна агенция „Архиви“ и ако някой толкова иска да направи някаква справка, да заповяда, архиварите ще му направят, хем ще имат и по-високи заплати, оттам и по-висока мотивация. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председателстваща, достопочтени и недостопочтени служители на народа! Тази комисия е едно недоносче. Тя е едно недоносче, защото не само разходва голяма част от фиска абсолютно нецелесъобразно, а защото тя продължава да всява едно разделение, една разделителна линия в редиците на българското общество. Как беше създадена тази комисия? В края на 2006 г. беше приет Законът за достъп и разкриване на документите за принадлежност на българските граждани към структурите на Държавна сигурност и разузнавателните структури на армията. Оттогава досега изминаха 19 години. Малко по-рано – през далечната 1991 г., беше създадена парламентарна анкетна комисия пак с подобна тема. Това е 15 години преди създаването на прословутата комисия по досиетата. И така в продължение на близо 34 години българското обществото цикли и се занимава с нещо, което отдавна трябваше да бъде изговорено, анализирано и да бъде затворено в историческите папки и историците да направят съответните изводи. Да, но не! Днес сме в тази зала, за да трудоустроим няколко граждани от моята лява и от моята дясна страна. Аз няма да Ви занимавам с тяхната сексуална ориентация или с техните заслуги примерно към определени политически централи, което е ноторен факт, но считаме, че е абсолютно безполезно съществуването на тази комисия не само защото разходва финансов ресурс, а и защото тя служи за всяване на разделения в българското общество и за слагане на сол в едни рани, които отдавна трябваше да са зараснали. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Златанов, не съм съгласен – Вие изключително умело сякаш пропуснахте най-важното. Тази мимикрия на Комисията всъщност защитава днешните преки наследници на доносническите среди. (Шум и реплики от ПП-ДБ: „Затова Вие искате да я няма, нали?“ )

Уважаеми колега, ужасно е изморително да правим едни и същи реплики от тази трибуна. Вие сте юрист, адвокат, председател на адвокатска колегия, свободен мъж, който би трябвало да не дискриминира българските граждани по някакъв религиозен, етнически принцип и особено от тази трибуна да повдига въпроса кой каква сексуална ориентация е имал, защото Вие казвате: „Няма да го повдигам“, тоест Вие го повдигате. Сега, ако паднем на Вашето ниво, ние можем да направим същото. Мислите ли, че не сме способни да излезем и да кажем, че няма да повдигаме въпроса за сексуалната ориентация на сина на Цончо Ганев и да превърнем този парламент в абсолютна кочина? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защо го правите, колеги? Днес цял ден говорим за личните аргументи и не по биографията на кандидата, а личен аргумент срещу личността на човека, което няма нищо общо с неговите професионални качества. Няколко пъти от тази трибуна в процедури Ви молим да спрете и аз се обръщам към Вас добронамерено и колегиално: спрете с този език, спрете с това поведение. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако имате по същество аргумент от биографията, кажете го, нека да го обсъдим, нека да влезем в диспут! Нека да спорим, нека да го направим цивилизовано, но спрете с тези лични атаки и обиди. Спрете да го правите! Вие също сте част от тази институция, която принизявате. Вие също сте в тази сграда, Вие също плащате цената за собственото си поведение. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Чорбов, отговора на Вашата реплика го даде гражданинът Божанков. Видяхте как тази група от залата се възпали веднага само за една фраза. Аз няма да влизам в полемика да питам чие дете е застреляло леля си на някакво парти и така нататък. Под нивото ни е за тази зала, но все пак, господин Божанков, ако искате тук да имаме някакъв консенсус, да имаме цивилизован дебат… Ами, добре, аз ще попитам господин Тафров: има ли нещо, което да му тежи, което да го кара да дойде тук, да дойде, да каже и да му олекне? Има ли той някакви пристрастия, които го поставят в ситуация на зависимост, защото всички знаем, това е факт, чете са във всички медии – за това, че той има афинитет към мъже! (Шум и реплики. Смях.)

Аз се отнасям уважително. Кое е неуважително, госпожо Председателстваща? Избираме хора, които все пак да бъдат членове на Комисия, която комисия се занимава с документите за принадлежност към Държавна сигурност. Ако тези хора в тази комисия имат определен тип зависимости, които ги крият и не ги анонсират пред обществото, това означава, че те могат да бъдат ползвани недобросъвестно. Аз апелирам от трибуната юристът Божанков да не отправя такива цинични, злостни, клеветнически, обидни твърдения, които касаят нашите народни представители и членове на техните семейства, защото във ВЪЗРАЖДАНЕ сме възможно най-добрата селективна част от българския народ, която ще даде тласък и искра да се възроди българщината! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания.)

Госпожо Председател, правя процедура по начина на водене към Вас. За пореден път само в рамките на това заседание правим процедура по начин на водене с едно и също искане към Вас. Аз – веднъж, колегата Йорданова –втори път, колегата Мирчев – трети път, аз сега – четвърти път. Моля Ви, тогава, когато отправят нападки към някого с оглед на личността му, да бъдат наказвани независимо от коя парламентарна група са. Няма значение. Аз правя тази заявка и настоявам: тогава, когато се нападат хора в тази пленарна зала с оглед на личността – дали те са изслушвани лица, дали са народни представители, да предприемете мерки! Не може само да казвате: моля Ви не правете това, моля Ви, не правете това! Имате власт по силата на този правилник да изхвърлите хората, които оттук отправят такива гнусни и грозни личностни нападки! Моля Ви да предприемете действия. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ И ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. За втори път в днешното заседание Ви моля да приложите Правилника в частта с етичните норми и санкциите, защото току-що чухме едно класическо изказване, което се позовава на евгениката и на фашистките расови теории. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Какви фашистки теории? Дай пример!“) Това е недопустимо, уважаеми колеги, от тази трибуна. Недопустимо е някой да поставя под въпрос равноценността на всеки един гражданин на България, на всеки един представител в тази зала, недопустимо е да се всяват, да се разпространяват фашистки расови теории от тази трибуна. Ние сме в 21 век и ние сме членове на най-демократичните съюзи в историята на човечеството и за първи път ще се позова и на Етичния кодекс на адвокатурата. Колегата, който преди мен направи изказване, е председател на адвокатска колегия и е действащ адвокат. Адвокатурата по Конституция защитава правата на гражданите. Адвокатурата не може да си позволява нейни членове да разпространяват фашистка идеология и със сигурност не може от тази трибуна да звучат фашистки расови теории. Моля да наложите наказание. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Кое беше фашистко в изказването?

Тъжното е, че целият този дебат се изроди страшно много, защото, разбира се, по вина на ПП-ДБ, по вина на хора, за които не знам в трезво или в нетрезво състояние редовно оскверняват тази зала. (Шум и реплики от ПП-ДБ: „Накажете го!“) За кое да ме накаже, господин Иванов – за това, че казвам истината ли, за това, че крещите, за това, че се държите просташки ли? Огледайте се, вижте се и едва ли има по-големи простаци в тази зала от Вас! (Шум и реплики.)

Госпожо Кузманова, това, което в момента се случва тук, е недопустимо. Вие позволявате на една изключително пропаднала шайка да опростачва изключително много нивото в този парламент.

Накажете го! Лъжец!

Опростачването, което виждаме тук от страна на ПП-ДБ и тези нечленоразделни викове, ако за Вас това има някакво отношение към темата, която в момента коментираме – добре, за мен няма. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ това, което е важно и много пъти сме го казвали в дебатите, които касаят в последните няколко седмици избора на най-различни регулатори и регулаторченца, е, че тази комисия е абсолютно излишна! Тя отдавна е изчерпала мотивите и повода за своето съществуване, трябва да бъде закрита и смятам, че тук едва ли има човек, който да е на обратното мнение. Единственото нещо, което ни остава, е максимално бързо да вземем решение за закриването на Комисията.

Не съм съгласен с Вас, господин Костадинов. Комисията не само трябва да бъде закрита, а трябва да бъде проверено на хората, които са наредени тук като кандидати, откъде са имотните състояния на техните родители. Те не са ли се облагодетелствали от същата комунистическа власт, която използваше Държавна сигурност като инструмент? Всички до един, без изключение, са се облагодетелствали имотно, както и техните родители, и сега искат да са кандидати, за да се борят с този режим!

Господин Петров, искам да Ви поздравя за тази Ваша реплика, защото буквално в рамките на 10 секунди Вие накарахте един човек тук сам да се разпознае (ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ) и да реагира по начин, по който показва реално всъщност, че това, което Вие казвате, е точно така. В интерес на истината, аз не съм се замислял, защото… (Шум и реплики.) За втори път се разпознавате, господин Йорданов. (Реплика от Александър Йорданов: „Лъжеш!“)

Виждате ли нивото на хората, които ще получават по 10 хил. лв. заплата? Виждате ли какво е нивото им? Виждате ли какво представляват те? (Шум и реплики от ПП-ДБ: „Лъжец!“) Ето това е нивото на тези хора, които ще получават по 10 хил. лв. заплата, уважаеми сънародници, а там е нивото на сегашните, получаващите по 10 хил. лв. заплата! (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Моля камерата да покаже този, който нечленоразделно крещи там.

Простак! Долен лъжец!

Госпожо Кузманова, излишно е. Нека камерите в този момент да покажат лицето Пейков. Надявам се да го види цяла България, защото той показва истинския морален и физически облик на ПП-ДБ, включително и ментален, и психологически.

Аз нямам нищо против, госпожо Кузманова. Аз нямам нищо против, нека те да се изказват. Ето, виждаме, че в момента един от малкото здравомислещи в тази формация – господин Божанов, отива, защото се налага да умиротворява хора от собствената си група. Доста тъжно е. Така че това, което виждаме в момента с проявите на хората, които ще влязат в тази комисия, с проявите на хората, които и в момента, както виждате, оскверняват с присъствието си Народното събрание, показва пълното безсмислие, показва пълната безпредметност на тази комисия! Нещо повече, поведението на народните представители от ПП-ДБ в момента показва пълното безсмислие и безпредметност на този състав на Народното събрание, за който, както е добре известно, Конституционният съд се произнесе, че една огромна част от тук присъстващите са благодарение на извършените манипулации. Народното събрание няма легитимност! Народното събрание е изчерпало своята каквато и да било, ако щете и законова, но най-вече морална и нравствена легитимност, защото моралната и нравствената деградация на хората в тази зала, на една част от тях, и на една част от тук присъстващите, пак казвам, една част от тук присъстващите, които са кандидати да получават една от най-големите заплати в България, е доказателство за това, че наистина нашата държава отива към своя край, водена от един еничарски елит към пропастта! А че тази комисия, която в момента коментираме, е абсолютно излишна, е показателно от отчетите и докладите, които показват за своята свършена дейност за последните няколко години. Аз бях на 10 години, когато падна комунизмът. Една голяма част от хората, които са в залата в момента, не отговарят на условията да бъдат проверявани от Комисията, но тя ще продължи да съществува. (Шум и реплики: „Времето!“) Тя ще продължи да съществува, за да може да има място, където политически трупове, пенсионери и хора със съмнителен морал да бъдат трудоустроявани. Ето нещо, срещу което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се борим и ще направим всичко необходимо в момента, в който получим доверието на българските граждани да управляваме страната, едно от първите неща ще бъде премахването не само на Комисията по досиетата...

Благодаря, госпожо Кузманова. …не само на Комисията по досиетата, но и на абсолютно всички останали паразитни структури, за които вече от няколко месеца насам твърдим, говорим и обясняваме колко са вредни, колко са безполезни и единственото нещо, което правят, е да харчат народна пара! Нищо друго! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплики от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз първо ще си позволя от тази висока трибуна, най-високата в държавата, да се извиня на тези хора, които сме поканили днес тук, за това, което видяха и чуха. РЕПЛИКИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕ: Картата! Картата!

Извинявайте, съжалявам. Ще се опитам все пак накратко да върна дебата към основния предмет, макар че по този предмет изобщо днес не се говореше…

Не се виждаш!

Вижте, по-хубаво е да си нисък, отколкото да си низък, така че, благодаря. (Смях, ръкопляскания от ПП-ДБ.) Съгласно Закона, по който действа тази комисия, чл. 1 ще го прочета буквално: „Този закон урежда реда за достъп, разкриване, използване и съхранение на документи на Държавна сигурност и разузнавателните служби“ и така нататък. Втората алинея казва: „Обявяването на принадлежност на български граждани към органите се извършва по условията и реда на този закон“, тоест основният предмет е в ал. 1, а не е… Разбира се, има фокусиране донякъде върху тази пикантерия кой бил сътрудник, кой не бил. Между другото, бяха направени много опити в България след 1990 г. за установяване на истината. Истината не може да бъде абсолютна, разбира се. Аз например бях член на една предшестваща комисия и помня много добре един документ, който беше подписан от известните в онова време Нанка Серкеджиева, генерал Савов и така нататък. И там беше буквално написано, че след като е направена проверка на целия оперативен отчет и архив, е установено, че за около 1400 лица, особено ценни агенти на Държавна сигурност, са унищожени всички материали. Разбира се, отделно от това една немалка част и между другото, българското общество и българските институции са длъжници в това отношение, за една немалка част от сътрудниците на репресивния апарат на Държавна сигурност е установено, че са били жертви на службите, били са принуждавани, а една част от тях са били регистрирани за сътрудници, без да знаят това обстоятелство. И това са важни неща, но искам да си позволя аз да го кажа това. Аз бях народен представител първи мандат в Четиридесетото народно събрание, когато беше приет този закон. Искам да Ви кажа, че той беше приет с почти пълен консенсус. Да припомня, това беше Народното събрание, което излъчи правителството на Тройната коалиция начело със Станишев. Между другото, с мандат на ДПС беше излъчено това правителство. Не искам сега да разказвам тази история защо така се случи, но усилията тогава на народното представителство бяха насочени към това да се търси максимален консенсус в обществото, за да се търси помирение, за да бъде разкрита цялата истина за методите, по които са действали репресивните органи на комунистическия режим, за да има някаква справедливост, за да може бъдещите поколения да имат информация за тези 45 години на комунистическия режим, за начина, по който е била упражнявана властта, как са били преследвани хора. Донякъде тази задача беше изпълнена. Сега аз не искам тук да влизам в дебата има ли нужда от тази комисия, няма ли нужда. След като сме на финала за избиране на състав на тази комисия обаче, считам именно заради нейния предмет, насоченост на работа, че е добре колкото се може по-широк спектър от народното представителство да има своите представители в тази комисия, тъй като в другите органи, които някои нарекоха регулаторни, мнозинството в този парламент излъчи и избра само свои представители. Например в Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства би трябвало да бъде избран човек от опозицията. Това не беше допуснато, защото това е една изключително чувствителна материя, където има рискове за злоупотреба с правомощия при използването на специални разузнавателни средства, и добре би било да има поне едно око на хората от опозицията. Това не беше допуснато, но тук в тази комисия смятам, че е разумно да има представители на опозицията, за което апелирам от управляващите при гласуването на кандидатите да имате предвид и тази позиция. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще започна с няколко риторични въпроса. Чудя се защо ВЪЗРАЖДАНЕ атакуват кандидатите на опозицията? Защо не бяха толкова гласовити, когато избирахме КЕВР, КЗК? Много сериозни регулатори, но така… И след изговорените глупости от тази трибуна днес цял ден все пак да кажем и няколко добри думи за Комисията и за поне част от кандидатите. Комисията безспорно е нужна. Тя има своята изследователска функция, имала е и своята функция през годините поради липсата на лустрационно законодателство, отменено такова и от Конституционния съд, все пак да има някаква мека форма на лустрация, и Комисията е била единственият орган, който всъщност е предоставял такава възможност. Да, може би девет членове на тази комисия са много. Приемам този аргумент. Девет членове на такъв орган действително може би са много, но в момента такъв е Законът. И няколко думи за кандидатите. Разбира се, кандидатите, които са издигнати от нашата коалиция, безспорни авторитети, безспорен принос, включително към развитието на демокрацията, безспорни професионалисти – в изложението беше казано достатъчно за тях. Аз бих казал може би нетрадиционно и няколко добри думи за част от другите кандидати. Ние от „Демократична България“ например ще подкрепим Константин Пенчев. Той има много добра репутация, признат професионалист в своята сфера и не на последно място, защитил правилната за нас позиция в Конституционния съд, когато беше съборена конституционната реформа. Изключително важна реформа и господин Пенчев беше на правилната позиция тогава. Аз даже се учудвам защо той не е предложен за председател. Неговият опит, неговите качества го правят достоен именно за председател, но може би политическите включвания на господин Тончев от тази зала през последните години са му осигурили преференция по тази тема. Аз, честно казано, бих подкрепил и господин Салим, в лично качество поне, издигнат от колегите от АПС, ако той беше подложен на гласуване. Той има принос, както и сегашният състав на Комисията, към отварянето на данните на Комисията в машинночетим формат преди 10 години, което повиши нейната прозрачност. В заключение, от Комисията има нужда, продължава да има нужда и се надявам да изберем максимално добър, професионален и адекватен състав днес. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. В тази толкова дълго продължила точка се говореше за всичко друго, изговориха се, между другото, доста глупости, обиди, клевети, неща, които нямат нищо общо нито със самата точка, нито са достойни за българския парламент. Не се спомена обаче може би най-важното. Вляво от мен в момента стои шефът на българското контраразузнаване. По средата на своя мандат изведнъж шефът на българското контраразузнаване подава оставка и пак изведнъж, въпреки всички критики във времето, ще бъде подкрепен от управляващите, за да стане шеф на Комисията по досиетата. Възникват много въпроси, въпроси, на които аз се надявам господин Тончев да отговори и се надявам той да отговори мъжки, надявам се той да отговори като български офицер, като шеф на българското контраразузнаване. Това е много отговорно задължение, защото във времето ние сме имали много забележки към господин Тончев. На първо място, той направи през 2023 г. политически изказвания от трибуната на Народното събрание. Атакува директно партиите, нещо, което не му е работа, обслужи една от политическите сили, която искаше закрито заседание, тъй като се предполагаше, че един англичанин терорист е свързан с депутат от „Демократична България“. Много от Вас може би са го забравили. В крайна сметка закрито заседание имаше. Всички много се смяха. Толкова се смяха, че дори накрая не посмяха да изкарат в медиите на Пеевски всъщност за какво става дума, но господин Тончев тази работа цялата я обслужи. Ще припомня и още две неща – забавянето на машините за гласуване, удостоверяването на изборите. Огромен проблем, касаещ изборния процес. Господин Тончев тогава излезе от отговорност. Делегира на свой заместник, случайно свързан с „Новото начало“, тази работа да бъде свършена. И последният по-едър случай е тогава, когато ние от „Да, България“ пуснахме сигнал до ДАНС за купувачите на гласове, за около 200 души, известни с това, че купуват гласове по време на изборите, и разчитахме, че ДАНС ще счете това за заплаха за националната сигурност. Президентът Радев, между другото, го счете и направи специално заседание при него, на което ние очаквахме ДАНС като сезирани и нейният председател да бъдат на това заседание и да вземат съответните мерки и решения да се сезират, след като ние сме ги сезирали, те да се задействат. Нищо подобно не се случи. И някак изведнъж по средата на мандата господин Тончев решава, че е дал каквото може вече на България, на българското контраразузнаване и ще става шеф на Комисията за досиетата. Моят въпрос е следният – и наистина моля господин Тончев да излезе, дължи го на българското общество: защо и как той реши – и неслучайно задавам този въпрос, защото може би имаме малко повече информация от това, което казваме, защо и как той реши да се кандидатира за шеф на Комисията за досиетата и да напусне ДАНС? Възможно ли е това да е свързано с определени случаи, които в момента са на трупчета в българската прокуратура, и имало ли е въздействие от политици или гравитиращи около „ДПС – Ново начало“, за да може той да вземе това свое решение? Ще помоля господин Тончев да даде тези отговори. Той ги дължи не на мен, не на политическата сила, която представлявам, дължи ги на българското общество, защото ние всички искаме да вярваме, че имаме истинско контраразузнаване и това контраразузнаване работи за националните ни интереси. И тогава, когато шефът на контраразузнаването наведе глава и виновно бъде понижен от шеф на контраразузнаването тихомълком, по средата на мандата, до шеф на Комисията по досиетата, българското общество заслужава да чуе отговорите защо това се случва. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предвид напредване на работното време предлагам да удължим продължителността на днешното заседание до изчерпването на дебата и провеждане на гласуването по точка първа от седмичната ни програма. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване удължаване до максималния срок на Общ законопроект на приетите на 1 април 2025 г. на първо гласуване Законопроект за насърчаване на доброволчеството, № 51-454-01-9, Законопроект за насърчаване на доброволчеството, № 51-454-01-16, и Законопроект за насърчаване на доброволчеството, № 51-554-01-19, изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.

Максималния срок.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля, режим на прегласуване, защото според представянето на ДБ и ДСБ, ПП – и последният да затвори вратата, това беше най-достойната кандидатура за член на тази комисия – Стефан Тафров. Те го представиха много обилно и според нас той е най-достоен да бъде член на тази комисия. Освен това няма как да оставим тази комисия без представител на ЛГБТ. Просто трябва да имат и те представителство поне в една комисия.

Искаме режим на прегласуване без значение, че с тези гласове, които биха избрали господин Тафров, беше избран и Таско Ерменков за член на един от регулаторите, така че хигиена тук няма. Няма проблем, просто го изберете, за да може да се пенсионира този човек достойно. (Оживление. Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)