ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)815 думи
Благодаря, госпожо Председател.
На първо място по отношение на § 1 и сроковете, които бяха предложени за промяна, от Законопроекта. По сега действащата разпоредба седемдневният срок за насрочване на делото, съответно за вземане на участие в него от страните и по-точно засегнатото лице, евентуално неговият процесуален представител, наистина е твърде кратък, с оглед организирането на неговата защита. И беше редно този срок да бъде увеличен. Защо? Защото като цяло в практиката, и го казвам като практикуващ адвокат, седемдневните срокове за запознаване с материалите понякога са прекалено кратки с цел организиране на най-добра защита на страните, в случая на засегнатото лице, чието участие в производството по признаване на чуждия акт на отнемане или конфискация, на признаване на решението на чуждестранния орган за отнемане или конфискация е задължително. Именно затова промяната, която се направи между първо и второ четене от вносителя, с намаляване на срока от първоначално предложения едномесечен на 14-дневен срок, считам, че е балансирана добре и тези 14 дни, които увеличават двойно досега съществуващия срок в Закона, са в подкрепа на страните, които желаят да организират своята защита за участие в такова производство по признаване на чуждестранния акт за отнемане и конфискация на имущество.
Така че ние ще подкрепим така, както подкрепихме и на първо гласуване този законопроект, ще подкрепим тази промяна на сроковете.
На следващо място, както в § 1, така и в § 3, се прави изменение, като се намалява изискуемият към момента брой съдии от трима в това производство на един съдия. Считам, че това ще облекчи съдопроизводството като цяло, конкретната съдебна процедура, от една страна. На второ място, ще облекчи съдилищата, въпреки че тези конкретни процедури по чл. 16 и по чл. 45 от този закон не са чак толкова голям брой, но когато участват трима съдии в тях, тези съдии не могат да участват и съответно да работят по другите дела и по другите съдопроизводства, по които са ангажирани в рамките на същото отделение на съответния съд. Именно затова считам, че е полезно и ще доведе до процесуална икономия, до забързване на съответните съдопроизводства и като цяло на работата на съда. Предлаганото намаляване от трима съдии на един съдия, ние ще го подкрепим. Още повече, че в практиката, за съжаление, има и случаи, когато по обективни причини, независещи от членовете на състава на съда, някой от тях не може да участва, което води до отлагане на делото.
Сутринта по новините чух за един такъв случай. Предходното съдебно заседание – за смъртта на 15-годишния Филип на пешеходна пътека, било отложено, въпреки че трябвало да се гледат експертизи, защото един от членовете на съдебния състав не е могъл по обективни причини, независещи от него, да се яви. И именно затова ние ще подкрепим и предлаганата промяна за състава на съдите, а именно тези производства по чл. 16 и по чл. 45 вече да не се гледат от състав от трима съдии, а от един съдия.
Едно нещо само искам да Ви направя като отбелязване. В чл. 45, ал. 1 – по отношение на сроковете. Там вносителите не предлагат промяна на срока за признаване на актовете, които са по Европейския регламент 2018/1805. Сегашният текст на ал. 1 препраща към чл. 20 от този регламент и казва, че съдебният състав трябва да насрочи заседанието в сроковете, които са по чл. 20 от Регламента. Там обаче, ако погледнете § 1, единственият срок, който е посочен, е само за произнасяне със съдебно решение – именно до 45 дни. Там няма срокове за образуване на делото, призоваване на страните и насрочване на самото заседание. И докато вносителите в чл. 16 предлагат един 14-дневен срок за провеждане на съдебното заседание, то такъв срок липсва в подобната, поне според мен, процедура по чл. 45. Аз считам, че това е пропуск в настоящия текст на Законопроекта в конкретния чл. 45, ал. 1. За мене би било редно да се направи една редакция на разпоредбата на ал. 1 – и не само да се образува делото, да се насрочи съдебно заседание, но да се направи една добавка и да се произнесе с решение в сроковете по чл. 20 от Регламента, тъй като сега действащият текст е малко неясен.
Но доколкото предложението, което е направено и разгледано в Правната комисия на второ гласуване, то, за съжаление, не включва промяна на целия текст на ал. 1, не е възможно в настоящата процедура да го променяме. Именно затова ние впоследствие ще внесем и Законопроект, който да измени като цяло текста на чл. 45, ал. 1 и да го синхронизира с въпросния чл. 20 от Регламента – чл. 20, § 1, тъй като там единственият срок, отново повтаряме, е до 45 дни, но за крайния акт. И именно, въпреки че задължението на съда е да насрочи възможно най-скоро, в най-спешен порядък съдебното заседание, след като образува делото, следва все пак да има възможност за страните да могат да организират своята защита така, както сте им създали възможност – вносителите по предходния чл. 16. Благодаря Ви.