ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ12 278 думи
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 51-502-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 март 2025 г., приет на първо гласуване на 17 април 2025 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2018/1806“.
2. В ал. 3 думите „Република България“ се заменят с „държава членка“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 9а, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „която е единна виза съгласно чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ, L 243/1 от 15 септември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 810/2009“.
2. Създава се т. 5:
„5. виза с ограничена териториална валидност съгласно чл. 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 810/2009.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Член 9д се изменя така:
„Чл. 9д. Издаването на визи на външните граници се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 35 и 36 от Регламент (ЕО) № 810/2009. За издадените визи се уведомява незабавно Държавна агенция „Национална сигурност“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 6 след думите „Република България“ се добавя „или на друга държава – членка на Европейския съюз“.
2. Точка 18 се изменя така:
„18. вече е пребивавал на територията на държавите членки 90 дни в рамките на последните 180 дни като притежател на единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване;“.
3. Точка 18а се изменя така:
„18а. като притежател на виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадено от някоя от държавите членки, вече е пребивавал 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки;“.
4. Създава се т. 29:
„29. не разполага с разрешение за пътуване, когато такова се изисква.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 има предложение от народния представител Петър Петров:
„Параграф 7 от законопроекта се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 22, ал. 1, т. 1 думите „чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4“ се заменят с „чл. 9а, ал. 2, т. 3, 4 и 5“.“
По § 8 има предложение от народния представител Петър Петров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
„6. са представители на чуждестранно търговско дружество, представило документи за: данъчна изрядност, за годишен оборот в размер най-малко на 100 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута, изчислен по официалния курс на Българската народна банка, валиден в деня на приемане на редовните документи за регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата, придобит за период от всяка от две последователни години преди регистрацията на търговското му представителство; удостоверение за актуално състояние на чуждестранното лице, издадено не по-рано от 6 месеца и с валидност 6 месеца от датата на издаването му от съответния компетентен орган по регистрацията съобразно националното му законодателство; тези обстоятелства се удостоверяват при издаването на сертификат от Българската търговско-промишлена палата в резултат на предоставени от чуждестранното лице официални документи от страната по регистрация на търговското дружество; разрешение за пребиваване на това основание могат да получат до двама представители на чуждестранното търговско дружество; при постъпило искане за продължаване срока на пребиваване на това основание Българската търговско-промишлена палата издава нов сертификат след деклариране от търговския представител на извършената от него дейност в периода на предходното пребиваване и в изпълнение на програмата за дейността на представителството; наличие на доказателства за офис, осъществени представителни действия и/или взаимоотношения с български партньори и удостоверение за актуално състояние на чуждестранното лице с валидност 6 месеца от датата на издаването му; чуждестранното лице е задължено в 30-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата в своята регистрация да представи удостоверение за актуално състояние, издадено не по рано от 6 месеца от съответния компетентен орган по регистрацията съобразно националното му законодателство; търговското представителство е задължено в 7-дневен срок от настъпила промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството да ги декларира писмено в Българската търговско-промишлена палата, която своевременно уведомява за това дирекция „Миграция“; при наличие на данни, че търговското представителство не отговаря на законовите изисквания, компетентните държавни органи информират Българската търговско-промишлена палата с цел предприемане на действия за заличаването му; за извършеното заличаване на търговското представителство се уведомяват органите за административен контрол на чужденците в Република България;“.
2. В т. 13 думите „чужденец, получил международна закрила“ се заменят с „чужденец с предоставено убежище или международна закрила“.
3. В т. 16 думите „желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или“ се заличават.
4. Точка 22 се отменя.
5. Създава се т. 23:
„23. са дигитални номади.“
Предложение от народния представител Божидар Божанов:
„Създава се § 8а:
„§8а. В чл. 24б се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 2 думите „за срок не по-кратък от една година“ се заменят с думите „за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца“, а в изречение второ думите „от една година“ се заменят с думите „от 24 месеца“.
3. В ал. 3, т. 2 накрая се добавят думите „или адрес на работно място, използван от научноизследователска организация по ал. 1, на който чужденецът може да бъде открит“.
5. Създава се ал. 20:
„(20) Чужденецът декларира настоящия си адрес пред службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи най-късно в момента на получаване на разрешението за пребиваване.“
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 4 и не го подкрепя по т. 2, 3 и 5.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 24б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 7б, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания“ се заменят с „чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите“.
2. В ал. 4 думите „чл. 7б, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания“ се заменят с „чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
По § 10 има предложение от народния представител Божидар Божанов:
„В § 10 се правят следните изменения:
1. Точка 2, буква „в“ се заличава.
2. Точка 5 думите „работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца“ се заменят с думите „чужденецът се явява лично“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Петър Петров:
„В § 10 се правят следните изменения:
II. Чл. 24и (12) се изменя по следния начин:
„В срок до 15 дни от постъпването на преписката по ал. 11 Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“ писмено становище на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда, като при нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта уведомява заявителя и дирекция „Миграция“ и този срок спира да тече до получаване на документите или до отстраняване на нередовностите, като се определя 7-дневен срок за представянето им.“
III. В т. 5, думите „е длъжен да се яви с чужденеца“ се заменят с думите „е длъжен да се яви, както и чужденецът“, а думите „и да представят“ се заменят с думите „и да представи“.
IV. В т. 6, в ал. 19, думите „дирекция Миграция“ се заменят с „отдел/сектор/група „Миграция“ при областната дирекция на Министерството на вътрешните работи“.
Комисията подкрепя предложението по т. I и не го подкрепя по т. II. III и IV.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
„§ 12. В чл. 24и се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, изречение второ думите „срокът за подаване на заявлението е до два месеца преди изтичане на пребиваването му“ се заменят със „заявлението се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване“.
2. В ал. 5:
а) точка 3 се изменя така:
„3. доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002; същите се предоставят и при подаване на заявление за кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване;“
б) в т. 9 думите „датата на издаване“ се заменят с „датата на получаване“;
в) в т. 11 думите „за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване – в случаите, когато му е разрешено продължително пребиваване“ се заменят със „за срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване“;
г) създава се т. 13:
„13. извън случаите по т. 10 след влизането на лицето на територията на страната с издадена виза за дългосрочно пребиваване се прилага удостоверение на Националния център за информация и документация за признаване на придобитото от чужденеца висше образование в чуждестранни висши училища, а ако удостоверението е вписано в Регистъра за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер и дата на издаването му, като удостоверението не се прилага; същото се прилага и при кандидатстване на чужденеца за виза за дългосрочно пребиваване;“
3. В ал. 11, изречение трето думите „10 дни“ се заменят с „три дни“.
4. В ал. 14, изречение първо думите „ал. 11 и 12“ се заменят с „ал. 12“.
5. В ал. 16 изречение първо се изменя така: „В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да представят към заявлението по ал. 4 копие на страницата от паспорта на чужденеца с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“.
6. В ал. 19 се създава изречение второ: „От датата на прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и правото на пребиваване.“
По § 11 има предложение от народния представител Петър Петров:
„В § 11 се правят следните изменения:
I. в т. 6, ал. 14 се изменя по следния начин:
„(14) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта уведомява в 7-дневен срок по електронен път заявителя и дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи“ и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Срокът по ал. 13 спира да тече до отстраняване на нередовностите или до получаване на изискваните документи.“
II. В т. 7, ал. 15 се изменя по следния начин:
„(15) Когато в 7-дневен срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“, съответният директор на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.“
Комисията подкрепя предложението по т. III и не го подкрепя по т. I и II.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. В чл. 24к се правят следните изменения:
1. В ал. 9 думите „териториалните дирекции на“ се заличават.
2. Алинея 18 се изменя така:
„(18) В 7-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 7 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.“
3. В ал. 20, изречение първо думите „Столична дирекция на вътрешните работи или“ се заличават.“
По § 12 има предложение от народния представител Петър Петров:
В параграф 12 се правят следните изменения:
„Вариант 1: Параграф 12 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Петър Петров:
„Вариант 2: В параграф 12 се правят следните изменения:
I. В т. 2, думите „които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.“, се заменят с думите „които са работили на територията на Република България като сезонни работници през предходната година“.
II. Точка 4 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14, като в него, в т. 1 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване“ се заличават.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
„§ 15. В чл. 24м, ал. 1 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (OB, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1157“.
По § 14 има предложение от народния представител Петър Петров:
„В § 14, в новосъздадения член 24р, се правят следните изменения:
„I. В ал. 2, т. 3 след думите „Република България“ се добавят думите „за период от поне една година“.
II. В ал. 2, т. 8, думите „след влизане на лицето на територията на Република България“ се заменят с „в седемдневен срок след получаването на разрешението за пребиваване по ал. 1.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16:
„§ 16. Създава се чл. 24р:
„Чл. 24р. (1) Разрешение за продължително пребиваване до една година могат да получат чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са приети като специализанти в Република България.
(2) Заявление за издаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващият го документ;
2. доказателства за осигурено жилище;
3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;
4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;
5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението;
6. удостоверение за приемането му за специализация в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката;
7. удостоверение, издадено от висшето училище, че чужденецът е специализант през съответната година;
8. доказателства за платена такса за записване във висшето училище, които се представят след влизане на лицето на територията на Република България.
(3) Заявлението по ал. 2 се подава в срок до 14 дни след влизането на чужденеца на територията на Република България и се разглежда в срок от 30 дни след неговото подаване. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.
(4) Дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласува всяко заявление с Държавна агенция „Национална сигурност“, която в срок до 14 дни от постъпването му изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
(5) След издаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1 се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002.
(6) За решенията, взети въз основа на заявленията по
ал. 2, чужденците се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. Създава се чл. 24с:
„Чл. 24с. (1) В случаите по чл. 24, ал. 1, т. 23 разрешението за продължително пребиваване се издава освен при наличие на условията, предвидени в чл. 24, ал. 2 и правилника за прилагане на закона, и ако чужденецът докаже наличие на средногодишен доход в размер, не по-малък от 50 минимални месечни работни заплати съгласно законодателството на Република България за предходната календарна година. За целите на определяне на размера на дохода се взема предвид брутната сума на придобитите доходи.
(2) Срокът на валидност на разрешението по ал. 1 е една година. Разрешението може да бъде удължено еднократно за още една година. Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване, чужденецът има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1.“
По § 15 има предложение от народния представител Петър Петров:
„В параграф 15 се правят следните изменения и допълнения:
I. В т. 1, буква „а“ се прави следното изменение: т. 9 се отменя, а следващите точки се преномерират съответно.
II. В т. 2 след думите в края на първото изречение „по ал.1“ вместо точка се поставя запетая и се добавят думите „както и удостоверение за владеене на български език за лица, които не са от български произход и са родени на територията на страната“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Божидар Божанов, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 18:
„§ 18. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 9 думите „по собствено желание“ се заменят със „са освободени от българско гражданство“;
б) в т. 11 след думите „ако са пребивавали“ се добавя „законно и“.
2. В ал. 2 се създават изречения пето и шесто: „За предоставяне на постоянно пребиваване се представя и свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1. Когато чужденецът е с предоставено продължително пребиваване на територията на страната, свидетелството за съдимост в Република България се прилага служебно от дирекция „Миграция“ или отдел/сектори/групи „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
3. В ал. 7, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „внесени по негова платежна сметка“.
4. В ал. 11 се създава изречение трето: „След изтичане на срока от 5 години чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване в Република България имат право да прекратят или да променят своята инвестиция, без това да засяга предоставеното право на постоянно пребиваване.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става
§ 19.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20:
„§ 20. В чл. 25г се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157“.
2. В ал. 3 думите „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157“.“
По § 18 има предложение от народния представител Петър Петров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21:
„§ 21. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото „19“ се заменя с „18“.
2. В ал. 2 след думите „24п“ се поставя запетая и се добавя „24р и 24с“.
3. В ал. 10 съюзът „и“ преди думите „24п“ се заменя със запетая и след думите „24п“ се добавя „и 24с“.
4. Създава се нова ал. 11:
„(11) Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване, когато се установи, че предприятието на работодателя е създадено или извършва дейност с основната цел да улеснява влизането и пребиваването на чужденци. В тези случаи дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областната дирекция на Министерството на вътрешните работи сезира Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите на прокуратурата.“
5. Досегашните ал. 11 и 12 стават съответно ал. 12 и 13.“
По § 19 има предложение от народния представител Петър Петров.
„В параграф 19 се правят следните изменения:
I. В текста на ал. 1 и на ал. 2, навсякъде след думите „може да се удължи“ се добавя думата „еднократно“.
II. В текста на ал. 5, т. 2, след думите „медицинска застраховка“ се поставя тире.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става
§ 22, като в него в ал. 7 накрая се добавя „(OB, L 218/60 от 13 август 2008 г.)“.
По § 20 има предложение от народния представител Петър Петров:
В параграф 20, думите „30-дневен срок“ се заменят със „седемдневен срок след промяната“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става
§ 23.
По § 21 има предложение от народния представител Божидар Божанов:
„В § 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. т. 1 се изменя така:
„1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 думите „всички видове” се заличават;
б) в т. 2 след думата „международна” се добавят думите „или временна”.
2. В точка 3, буква „в” се заличава, а буква „а” се изменя така:
„а) в т. 3 накрая се добавят думите „или адрес на работно място, използван от работодателя, на който чужденецът може да бъде открит”.“
3. точка 4 се изменя така:
„4. В ал. 6 думите „придружени от документ за проверка на адреса, ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения постоянен адрес” се заличават.”
4. В т. 7 думите “работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца“ се заменят с думите „чужденецът се явява лично”.“
5. създава се т. 8а със следния текст:
„8а. В ал. 24 навсякъде след думата „международна” се добавят думите „или временна”.“
6. в т. 9 навсякъде след думата „международна” се добавят думите „или временна”.
7. в т. 10 накрая се добавят думите „със срок до 21 дни”.
8. В т. 11 след думите „облекчена процедура” се добавят думите „със срок до 21 дни”.
13. Създават се ал. 31 и 32:
„(31) Чужденецът декларира настоящия си адрес пред службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи най-късно в момента на получаване на разрешението за пребиваване.
(32) В случай, че по ал. 5, т. 3 е посочен адрес на работно място под контрола на работодателя до декларирането на настоящия адрес по ал. 31, чужденецът няма право да извършва работа от разстояние на територията на Република България.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Петър Петров:
„В параграф 21 се правят следните изменения:
II. В т. 7 думите „е длъжен да се яви с чужденеца“ се заменят с думите „е длъжен да се яви, както и чужденецът“.
III. Точка 10 и т. 11 се отменят.
IV. Текстът на алинея 10 и алинея 11 на чл. 33к се изменя по следния начин:
„(10) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта в срок до 10 дни уведомява по електронен път заявителя и дирекция „Миграция“, като определя 10-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Ако Агенцията по заетостта не уведоми в този срок заявителя и дирекция „Миграция“ за нередовности в документите и за необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, се приема, че документите са редовни и няма необходимост от предоставяне на допълнителни документи. Срокът по ал. 9 спира да тече до получаване на изискваните документи.
(11) (Изм. ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Когато в определения срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ съответно директорът на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.“
Комисията подкрепя предложението по т. I и не го подкрепя по т. II, III и IV.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24:
„§ 24. В чл. 33к се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „всички видове“ се заличават;
б) в т. 2 думите „отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и“ се заличават.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава от работодателя или от упълномощено от него лице или от чужденеца на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, независимо от адреса на пребиваване на чужденеца. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване или има предоставена международна закрила, срокът за подаване на заявлението е не по-късно от два месеца преди изтичането на разрешения срок на продължително пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Когато срокът на валидност на притежаваното от чужденеца по изречение второ разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението му се издава документ, удостоверяващ това обстоятелство. При първоначално кандидатстване за Синя карта на ЕС не се изисква чужденецът да е извън територията на Република България, ако има разрешено продължително пребиваване в страната. Заявлението за картовия документ се подава по адреса на пребиваване на чужденеца.“
3. В ал. 5:
а) точка 3 се изменя така:
„3. доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип „Синя карта на ЕС“ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002; същите се предоставят и при подаване на заявление за кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване.“;
б) в т. 7 думите „датата на издаване“ се заменят с „датата на получаване“;
в) точка 9 се изменя така:
„9. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца или до издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване.“;
г) създава се т. 11:
„11. извън случаите по т. 8 след влизането на лицето на територията на страната с издадена виза за дългосрочно пребиваване се прилага удостоверение на Националния център за информация и документация за признаване на придобитото от чужденеца висше образование в чуждестранни висши училища, а ако удостоверението е вписано в Регистъра за академично признаване на Националния център за информация и документация в заявлението се посочват номер и дата на издаването му, като удостоверението не се прилага; същото се прилага и при кандидатстване на чужденеца за виза за дългосрочно пребиваване“.
4. В ал. 6 думата „постоянен“ се заличава.
5. В ал. 12 думите „8 и“ се заличават.
6. В ал. 13, изречение първо думите „20 дни“ се заменят с „30 дни“.
7. Алинея 14 се изменя така:
„(14) В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 5 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.“
8. В ал. 23 думите „Длъжност, която не е посочена в списъка, съдържащ се в правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“ се заменят с „Длъжност извън тези по чл. 17, ал. 2, буква „б“ от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
9. В ал. 24 думите „чл. 33к“ се заличават.
10. Алинея 25 се изменя така:
„(25) Дирекция „Миграция“ уведомява държавата – членка на Европейския съюз, която е предоставила международната закрила, че има подадено заявление за издаване на Синя карта на ЕС в Република България, като отправя искане за потвърждаване дали чужденецът все още се ползва с международна закрила към момента на издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Когато предоставената закрила е оттеглена с окончателно решение, Република България не вписва забележката по ал. 24. Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет уведомява дирекция „Миграция“ за настъпило прехвърляне в отговорността за международната закрила на притежателя на Синя карта на ЕС с цел изменение на забележката в документа, издаден съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 в тримесечен срок от прехвърлянето, като в полето „Забележка“ на Синята карта на ЕС се вписва „Международна закрила, предоставена от България на (дата).“
11. Алинея 27 се изменя така:
„(27) След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени работодателя си по облекчена процедура.“
12. Създават се ал. 28 – 30:
„(28) В случаите по ал. 27 новият работодател подава заявление с приложени документи по ал. 5, т. 6 и 7. След положително становище от Агенцията по заетостта по комплекта документи притежателят на Синя карта на ЕС подава заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Дирекция „Миграция“ уведомява Държавна агенция „Национална сигурност“ за промяната.
(29) След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени заеманата длъжност в същия сектор по облекчена процедура, като работодателят подава заявление с приложени документи по ал. 5, т. 7 и 8. След положително становище от Агенцията по заетостта по комплекта документи притежателят на Синя карта на ЕС подава заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.
(30) Алинея 1 не се прилага за чужденци:
1. които са подали молба за международна закрила и очакват решение по своя молба или се ползват с временна закрила;
2. които са подали молба за убежище и очакват решение по своята молба;
3. които кандидатстват за пребиваване в Република България в качеството на научни работници с цел провеждане на научноизследователски проект;
4. които имат в друга държава членка статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз и упражняват своето право да пребивават в Република България с цел извършване на икономическа дейност в качеството си на заето или самостоятелно заето лице;
5. чието експулсиране е било временно отложено поради фактически или правни основания;
6. които са командировани за периода на командироването им на територията на Република България;
7. които по силата на споразумения между Европейския съюз и държавите членки, от една страна, и трети държави, от друга страна, се ползват в качеството на граждани на тези трети държави с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Европейския съюз.“
По § 22 има предложение от народния представител Петър Петров:
„В параграф 22 се правят следните изменения:
„Ал. 7 се отменя, а следващата алинея 8 се преномерира съответно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 25:
„§ 25. В чл. 33л се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „разрешение за временно пребиваване на чужденеца“ се заменят с „разрешение за продължително пребиваване за 90 дни“.
2. Създават се ал. 6 – 9:
„(6) Дирекция „Миграция“ уведомява заявителя по ал. 4 и първата държава членка за своето решение във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни след датата на подаване на пълното заявление. При извънредни и надлежно обосновани обстоятелства, свързани със сложността на заявлението, срокът за разглеждането му се удължава с 30 дни, за което се уведомява заявителят. В случай на отказ по заявлението по причини, че представените документи са придобити чрез измама или са неистински, или преправени, или, че притежателят на Синя карта на ЕС представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред или общественото здраве, дирекция „Миграция“ посочва в уведомлението си до първата държава членка тези обстоятелства.
(7) Притежател на Синя карта на ЕС може да се премести в Република България, след като е пребивавал законно шест месеца в друга държава членка, която е различна от държавата членка, която е издала първата Синя карта на ЕС.
(8) Притежателят на валидна Синя карта на ЕС, издадена от друга държава – членка на Европейския съюз, може да влезе и да пребивава в Република България за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на конкретна служебна работа, без да се изисква друго разрешение за извършване на такава дейност освен Синята карта на ЕС и редовен паспорт.
(9) Притежателят на Синя карта на ЕС поема разходите, свързани със завръщането му в Република България, както и на членовете на неговото семейство, когато друга държава членка е отхвърлила заявлението му за пребиваване над 90 дни по смисъла на този член.“
По § 23 има предложение от народния представител Божидар Божанов:
„В § 23, т. 1 накрая се добавят запетая и думите „а след думата „международна“ се добавят думите „или временна“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 26, като в него, в ал. 5 думите „изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954“ и запетаята преди тях се заличават.
По § 24 има предложение от народния представител Петър Петров.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 27.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 28:
„§ 28. В чл. 33о се правят следните изменения и допълнения:
„1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато семейството на притежателя на Синя карта на ЕС не се е събрало в първата държава членка, се прилага процедурата по събиране на семейство съгласно чл. 33ф.“
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Когато притежателят на Синя карта на ЕС, издадена в друга държава членка, се премести в Република България съгласно чл. 33л, ал. 1 или 7 и когато семейството му вече се е събрало в тази държава членка, на членовете на неговото семейство се разрешава да го придружат или да се присъединят към него. В тези случаи е възможно едновременно подаване на заявлението за издаване на Синя карта на ЕС и това на членовете на неговото семейство, като решението на заявлението на членовете на семейство се взема и съобщава едновременно с решението по заявлението за издаване на Синя карта на ЕС. Когато срокът на валидност на притежаваното от тях разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението им, се издава разрешение за продължително пребиваване за 90 дни.“
3. В ал. 8 т. 2 се изменя така:
„2. разрешение за пребиваване в първата държава членка, документите по ал. 3, т. 2 и доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на притежател на Синя карта на ЕС в първата държава – членка на Европейския съюз;“.
4. Създава се ал. 15:
„(15) Разпоредбите на ал. 1 – 14 се прилагат и по отношение на членовете на семейство на притежател на Синя карта на ЕС, на когото е предоставена международна закрила, и когато притежателят на Синя карта на ЕС се е преместил в държава членка, различна от държавата членка, предоставила закрилата.“
По § 26 има предложение от народния представител Петър Петров:
„В параграф 26 се правят следните изменения:
I. думите „е длъжен да се яви с чужденеца“ се заменят с думите „е длъжен да се яви, както и чужденецът“.
II. Текстът на алинеи 11 и 12 се изменя по следния начин:
„(11) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта в срок до 7 дни уведомява по електронен път заявителя и дирекция „Миграция“ и определя 7-дневен срок за отстраняването на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Срокът по ал. 10 спира да тече до получаване на изискваните документи.
(12) Когато в определения срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и уведомява Агенцията по заетостта.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 29:
„§ 29. В чл. 33п се правят следните изменения:
„1. В ал. 4 думите „Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или“ се заличават и думите „до 30 дни преди изтичане на пребиваването“ се заменят с „не по-късно от 30 дни преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване на чужденеца на територията на Република България“.
2. В ал. 5 запетаята след думите „Дирекция „Миграция“ се заменя със съюза „или“ и думите „Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или“ се заличават.
3. В ал. 6 т. 3 се изменя така:
„3. доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002; същите се предоставят и при подаване на заявление за кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване;“
4. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Когато заявлението по ал. 6 е подадено в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща на дирекция „Миграция“. В срок от три дни отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи извършва проверка, когато са налице основателни съмнения, че чужденецът няма да живее на декларирания от него адрес, като протоколът от проверката се изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“.“
5. В ал. 9, изречение трето думите „10 дни“ се заменят с „три дни“.
6. В ал. 13 думите „9 и“ се заличават.
7. В ал. 15 изречения първо и второ се изменят така: „В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 6 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. Подадените документи в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се изпращат незабавно по електронен път в дирекция „Миграция“.“
По § 27 има предложение от народния представител Божидар Божанов:
„В § 27 се добавя изречение второ: „Задължението по предходното изречение не се прилага в случаите по чл. 107з, ал. 8, изречение второ от Кодекса на труда.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В § 27 след думите „чужденецът подава“ се добавят думите „не по-късно от 7 дни от възникването на това ново обстоятелство“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 31:
„§ 31. Член ЗЗф се изменя така:
„Чл. ЗЗф. (1) За получаване право на продължително пребиваване с цел събиране на семейството чужденецът с разрешено пребиваване не по-малко от една година на територията на Република България подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ на члена на семейството със срок на валидност не по-малко от 6 месеца, считано от датата на подаване на заявлението със страниците на снимката и личните данни;
2. доказателства за осигурено жилище;
3. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка за членовете на семейството, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;
4. свидетелство за съдимост на члена на семейството, издадено към датата на подаване на документите от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението;
5. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;
6. документи относно обстоятелствата за издръжка на членовете на семейството и необходимостта от полагане на лични грижи поради здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4.
(2) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 службите за административен контрол на чужденците изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване.
(3) Заявлението по ал. 1 се разглежда и решава в срок до един месец след съгласуване с Държавна агенция „Национална сигурност“, която предоставя становището си в срок до 15 дни.
(4) За взетото решение за събиране на семейството директорът на дирекция „Миграция“ или директорът на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощените от тях длъжностни лица уведомяват писмено заявителя по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) За взетото решение за събиране на семейството директорът на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице уведомява дирекция „Миграция“, като представя мотивирано писмено становище, съдържащо списък с приложените от чужденеца документи, справки за наличието или липсата на принудителни административни мерки, информация за задграничното представителство, където ще бъде подадено заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване и основанието или липсата на такова за събиране на семейството.
(6) Положителното решение по заявлението за събиране на семейството е основание на чужденеца – член на семейството, да бъде издадена виза по чл. 15, ал. 1 по облекчена процедура. Чужденецът подава заявление за виза пред задграничното представителство на Република България в държавата по постоянното му местоживеене или в задграничното представителство, акредитирано за държавата на постоянното му местоживеене, в срок до 6 месеца от уведомяването му.
(7) Събирането на семейство на чужденци по чл. ЗЗо, ал. 2 и чл. ЗЗр, ал. 1 не е обвързано с необходимостта титулярят да е пребивавал определения минимален срок по ал. 1.
(8) Когато компетентната служба за административен контрол на чужденците откаже да признае документ по гражданско състояние, който е представен пред нея, заинтересованото лице може да предяви установителен иск пред Софийския градски съд.“
По § 29 има предложение на народния представител Петър Петров:
„В параграф 29 се правят следните изменения:
1. В чл. 40, ал. 1, т. 5, думите „в едногодишен срок“ се заличават.
2. Създава се нова т. 23 със следния текст:
„23. са събрани доказателства и е представена писмена декларация от лицето, предоставило жилище за пребиваване на чужденеца, че същият вече не обитава посочения от него адрес.“
3. В ал. 6, в края на изречението, вместо точка се поставя запетая и се добавя следният текст „и за заличаването му от адреса на пребиваване“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32:
„§ 32. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 24р, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8,13, 16 и 17, чл. 25в, 25г, 33а, ЗЗг, ЗЗк, ЗЗл, ЗЗп и ЗЗт, както и когато в срока по чл. 25, ал. 11 инвестицията, за която чужденецът е получил разрешение за постоянно пребиваване, е прекратена или прехвърлена на друго лице или, ако е намалена под изискуемия в закона минимален размер, или престане да отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 12, независимо от основанията за прекратяване, прехвърляне или намаляване;“
б) точка 6 се изменя така:
„6. се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25г; срокът на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца;“
в) в т. 22 думите „чл. ЗЗф, ал. 1“ се заменят с „чл. ЗЗл, ал. 8“;
г) създава се т. 23:
„23. е отнето правото на достъп до пазара на труда.“
2. Създава се ал. 7:
„(7) Освен при обстоятелствата по ал. 1, т. 14 и 17, издадената от Република България Синя карта на ЕС не се отнема, когато чужденецът е подал заявление в друга държава членка за пребиваване над 90 дни и тя все още не е взела решение по заявлението.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 34.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32 и предлага следната редакция на § 32, който става § 35:
„§ 35. В чл. 43 ал. 3 се изменя така:
„(3) Забранява се напускане на Република България на малолетни и непълнолетни лица с обичайно местопребиваване в Република България, за които има съдебно разпореждане или решение за налагане на забрана за напускане на страната по реда на чл. 127б от Семейния кодекс.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33 и предлага следната редакция на § 33, който става § 36:
„§ 36. В чл. 44в се създава ал. 5:
„(5) Сигнал за забрана за напускане по чл. 32, параграф 1 буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (OB, L 312/56 от 7 декември 2018 г.) се въвежда в ШИС въз основа на съдебно разпореждане или решение, постановено по реда на чл. 127б от Семейния кодекс.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, но предлага § 35 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 25 като ал. 9 на чл. ЗЗл.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36 и предлага следната редакция на § 36, който става § 38:
„§ 38. Създава се нов чл. 51а:
„Чл. 51а. (1) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв. чужденец, който не изпълни задължението си да подаде заявление в срока, предвиден в чл. 24и, ал. 4, чл. ЗЗк, ал. 3, чл. ЗЗо, ал. 5 и чл. ЗЗп, ал. 4.
(2) Налага се имуществена санкция от 200 до 1000 лв. на работодател, който не изпълни задължението си да подаде заявление в срока, предвиден в чл. 24и, ал. 4, чл. ЗЗк, ал. 3 и чл. ЗЗп, ал. 4.
(3) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 до 1000 лв.
(4) Когато нарушенията по ал. 2 са извършени повторно, се налага имуществена санкция от 400 до 2000 лв.
(5) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.“
По § 37 има предложение на народния представител Петър Петров:
„В параграф 37 се прави следното допълнение:
В текста на чл. 51б, ал. 1, в края на изречението, вместо точка се поставя запетая и се добавя следния текст: „както и когато не е изпълнил задължението си да поддържа задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, докато се намира на територията на страната“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 39, като в ал. 2 думите „Наказва се с имуществена санкция от 500 до 2500 лв. работодател“ се заменят с „Налага се имуществена санкция от 500 до 2500 лв. на работодател“, а в ал. 4 думата „глоба“ се заменя с „имуществена санкция“.
По § 38 има предложение на народния представител Божидар Божанов:
„В § 38, в ал. 1 се правят следните изменения:
1. след думите „пребиваване по“ се добавят думите „чл. 24б“ и запетая;
2. след думите „чл. ЗЗп“ се добавят думите „на чужденци, както и на членовете на техните семейства“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 38 да бъде отхвърлен.
По § 39 има предложение на народния представител Божидар Божанов:
„В § 39 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се заличава
2. В т. 2 относно т. 32 се изменя така:
„32. „Доказателства за офис“ са нотариален акт, справка в електронната система на Имотния регистър или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота. Документите, доказващи ползването на имота, следва да бъдат представени в оригинал, заверени с квалифициран електронен подпис или с нотариална заверка на подписите, с изключение на справката в електронната система на Имотния регистър, която се извършва служебно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В § 39, т. 1 се прави следното изменение:
Думите „удостоверение подпис и съдържание, извършено едновременно“ се заменят с „нотариално удостоверен подпис“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7. т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39 и предлага следната редакция на § 39, който става § 40:
„§ 40. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 20 се изменя така:
„20. „Доказателства за осигурено жилище“ са документи, както следва:
а) нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота; документите, доказващи ползването на имота, следва да бъдат представени в оригинал или с нотариална заверка на подписите;
б) декларация от собственика на имота за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършено едновременно.“;
б) създават се т. 26 – 36:
„26. „Служител-стажант“ е лице, което има висше образование и е преместено в приемащото предприятие с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане за периода на трансфера.
27. „Специалист“ е лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и което притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие.
28. „Стажант“ е чужденец, който има висше образование или който участва в образователен курс за придобиване на висше образование в трета държава, и който е приет на територията на Република България в рамките на програма за стаж за придобиване на знания, практически умения и опит в условията на професионална среда.
29. „Студент“ е чужденец по смисъла на чл. 66, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, който се обучава в редовна форма на обучение, което може да включва предварителен подготвителен курс и/или задължителен стаж.
30. „Ученик“ е чужденец по смисъла на чл. 173, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, който е приет на територията на Република България в програма за ученически обмен или в образователен проект, осъществявани от училище.
31. „Специализант“ е чужденец по смисъла на чл. 66, ал. 4 от Закона за висшето образование, който се обучава в редовна форма на обучение, което може да включва предварителен подготвителен курс и/или задължителен стаж.
32. „Доказателства за офис“ са нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота. Документите, доказващи ползването на имота, следва да бъдат представени в оригинал или с нотариална заверка на подписите.
33. „Държави членки“ са държавите – членки на Европейския съюз, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, както и Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария.
34. „Вътрешни граници“ е понятие по смисъла на чл. 2, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници).
35. „Външни граници“ е понятие по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници).
36. „Дигитален номад“ е чужденец, който:
1. е нает с трудов договор от работодател, регистриран/учреден извън държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и който предоставя дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии. В случай че трудовият договор е сключен за определен срок, то оставащият срок на договора трябва да е не по-малък от срока на действие на разрешението за продължително пребиваване, издадено на това основание, или
2. е законен представител, член на управителния орган, собственик на дружество, съдружник или акционер, притежаващ повече от 25 на сто от капитала на дружество, регистрирано/учредено извън държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, чрез което предоставя дистанционни услуги чрез използването на информационни технологии и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България, или
3. предоставя в лично качество дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии за период не по-малко от една година преди датата на подаване на заявлението и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България и/или не извършва дейност на свободна практика на територията на Република България.“
2. Създават се § 2в и 2г:
„§ 2в. Този закон въвежда изисквания на Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници (OB, L 94/375 от 28 март 2014 г.) и Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета (OB, L 382/1 от 28 октомври 2021 г.).
§ 2г. Държавна агенция „Национална сигурност“ предоставя становища по заявления, подадени на основание чл. 24и, 24к, 24л, 33к и 33п единствено в автоматизираната информационна система „Единен регистър за чужденци“ по чл. 54, ал. 1.“
Предложение от народния представител Петър Петров:
„II. Навсякъде в законопроекта думите „посочения адрес“ се заменят с „декларирания от него адрес“ (в § 26).“
Комисията не подкрепя предложението.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42.
Комисията предлага да се създаде нов § 43:
„§ 43. До две години от влизането в сила на този закон регистрираните търговски представителства на чуждестранни лица привеждат обстоятелствата по регистрацията си в съответствие с него, което включва годината на промяната и една година до изпълнение на изискванията.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 42 да бъде отхвърлен.
По § 43 има предложение от народния представител Петър Петров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 44:
„§ 44. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29 ал. 7 се изменя така:
„(7) Правата по ал. 1, т. 3 и 4 не се предоставят на чужденец с допусната последваща молба за международна закрила, с изключение на лица, които принадлежат към уязвима група. Тези права не се предоставят и на членовете на семейството на чужденец с предоставена международна закрила, пристигнали в Република България на основание разрешено събиране по този закон, когато заявлението за събирането е подадено повече от 6 месеца след предоставянето на международната закрила на молителя.“
2. В чл. 34:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Към заявлението се представят официални писмени доказателства за семейната връзка и копия от личните документи на членовете на семейството или документите им за пътуване в чужбина. Когато заявлението за събиране на семейството е подадено повече от 6 месеца след предоставяне на международна закрила се прилагат и:
1. доказателства за осигурено жилище;
2. доказателства, че чужденецът, получил закрила, е здравно осигурен по реда на Закона за здравното осигуряване, както и задължителна медицинска застраховка, валидна за срок от поне три месеца на територията на Република България – до регистрацията по чл. 61а, ал. 1 за членовете на неговото семейство;
3. доказателства за стабилни и редовни трудови доходи или други финансови средства за издръжка на себе си и членовете на своето семейство, без да се прибягва до системата за социално подпомагане в размер, не по-малък от еднократния размер на минималната месечна работна заплата за страната.“;
б) в ал. 3 се създава т. 3:
„3. когато се установи, че чужденецът използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание или умишлено, в устна или в писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно членовете на семейството си.“;
в) алинея 5 се изменя така:
„(5) Когато чужденец със статут на бежанец не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него декларация или по друг начин. Когато чужденец с хуманитарен статут не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, но е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни, бракът и родството могат да бъдат установени чрез провеждане на интервю и други подходящи проучвания. Предоставяне на доказателства по ал. 1, т. 1-3 не се изисква от непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, получил закрила.“;
г) алинея 7 се изменя така:
„(7) Визи на членовете на семейството се издават след разрешението по ал. 2 от българските дипломатически или консулски представителства. Визи на членовете на семейството или на другите лица, отговорни по силата на закона или обичая за непридружен или разделен малолетен или непълнолетен чужденец, се издават от българските дипломатически или консулски представителства след разрешението по ал. 4 и след представянето на документите по ал. 1 и декларация за поемане на задължение да се осигури жилище и издръжка на детето след събирането.“;
д) създава се ал. 10:
„(10) Решенията по ал. 2 и 4 се издават в срок до три месеца от образуването на производството за събиране на семейството.”
3. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 20:
„20. „Доказателства за осигурено жилище“ е понятие по смисъла на § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 45:
„§ 45. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 98 и 100 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 24 от и 101 от 2019 г., бр. 103 от 2020 г. и бр. 67 и 106 от 2023 г.) чл. 127б се изменя така:
„Съдебно производство по молба за налагане на забрана за извеждане от страната на дете в риск
Чл. 127б. (1) Районният съд по настоящия адрес на детето образува дело по молба от родител, настойник или попечител за налагане на забрана за извеждане от страната на дете с обичайно местопребиваване в Република България при риск съгласно чл. 32, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/1862“.
(2) Незаконно е извеждането на дете, когато е извършено от родител, настойник, попечител или друг роднина на детето в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, възникнали на основание съдебно решение, закон или споразумение.
(3) С образуване на делото по ал. 1 и когато съдът установи, че е налице риск по чл. 32, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862, районният съд незабавно се произнася с разпореждане, че детето не може да бъде извеждано от страната до постановяване на окончателното съдебно решение. Когато наложи забрана за напускане на страната, съдът незабавно уведомява компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система. Разпореждането може да се измени от съда, който го е постановил, при констатирана промяна на обстоятелствата.
(4) Съдът изслушва другия родител, освен когато не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
(5) Съдът постановява решението си в 14-дневен срок от образуване на делото, като може да наложи забрана за напускане на страната за срок до една година.
(6) Решението по ал. 5 може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от съобщаването. В едномесечен срок от постъпването на жалбата окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.
(7) Препис от влязлото в сила съдебно решение се изпраща незабавно на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.
(8) Забраната за напускане на страната може да бъде отменена с решение на районния съд по настоящия адрес на детето по молба на родител, настойник или попечител, когато се представят доказателства, че рискът от незаконно извеждане е отпаднал. Съдът разглежда молбата за отмяна по реда на ал. 4 и уведомява компетентните органи съгласно ал. 7.“
По § 45 има предложение от народния представител Божидар Божанов:
„В § 45, т. 1 думите „4в и 4г“ се заменят с думите „4в, 4г и 4д“, а накрая се добавя т.4д:
„4д. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване по реда на чл. 246 от Закона за чужденците в Република България“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 46.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 47:
„§ 47. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14:
а) в ал. 3 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (OB, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1157“.
б) в ал. 4 думите „удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС“ се заменят с „документ за пребиваване на гражданин на Съюза“.
2. В чл. 16 се създава ал. 7:
„(7) Биометричните данни на лицето, които се съхраняват в електронния носител на информация в българските лични документи, се използват само от органи, определени с акт на министъра на вътрешните работи, съобразно законовите им правомощия и с цел проверка на:
1. автентичността на личната карта или на документа за пребиваване;
2. самоличността на притежателя с помощта на пряко наличните сравними отличителни черти, когато представянето на лична карта или документ за пътуване се изисква по закон.“
3. В чл. 30:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Лична карта на българските граждани от 14- до 18-годишна възраст се издава със срок на валидност 4 години, а на навършилите 18-годишна възраст – със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 70-годишна възраст, може да им се издаде лична карта със срок на валидност 30 години.“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) При временна физическа невъзможност за снемане на биометрични данни – пръстови отпечатъци от лицето, се издава лична карта със срок на валидност 12 месеца.“
4. Член 396 се отменя.
5. В чл. 55, ал. 5 думите „удостоверение за пребиваване“ се заменят с „документ за пребиваване“.
6. В чл. 59:
а) в ал. 3:
аа) в т. 1 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване“, а след думите „до 5 години“ се поставя запетая и се добавя „съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 10 ДИР 2004/38/ЕО“;
бб) в т. 2 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване“, а след думите „до 10 години“ се поставя запетая и се добавя „съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 20 ДИР 2004/38/ЕО“;
б) в ал. 4:
аа) в текста преди т. 1 думите „удостоверения за пребиваване“ се заменят с „документи за пребиваване“;
бб) в т. 1 след думите „ненадвишаващ 5 години“ се поставя запетая и се добавя „като в поле „Забележка“ се изписва „Директива 2004/38/ЕО“;
вв) в т. 2 след думите „валидност 10 години“ се поставя запетая и се добавя „като в поле „Забележка“ се изписва „Директива 2004/38/ЕО“.
7. В чл. 76, т. 9 думите „нотариално заверено писмено“ се заличават.
8. В чл. 80, в текста преди т. 1 числото „50“ се заменя със „120“ и числото „300“ се заменя с „500“.
9. В чл. 81:
а) в ал. 1, в текста преди т. 1 числото „20“ се заменя с „50“ и числото „150“ се заменя с „250“;
б) в ал. 2, в текста преди т. 1 числото „30“ се заменя с „80“ и числото „200“ се заменя с „300“;
в) в ал. 3 числото „50“ се заменя със „120“ и числото „300“ се заменя с „500“.
10. В чл. 82:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) За административни нарушения, установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба:
1. за нарушение по чл. 80 – в размер на 80 лв.;
2. за нарушение по чл. 81, ал. 1 – в размер на 30 лв.;
3. за нарушение по чл. 81, ал. 2 – в размер на 50 лв.;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: самоличността на служителя, наложил глобата; самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволно заплащане. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Образци на бланки на фиш се утвърждават от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2.“;
в) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
11. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 18 се отменя.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 48:
„§ 48. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (OB, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1157“.
2. В чл. 12, ал. 1 думите „карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле /10/ се изписва „Член на семейството ЕС, член 10 ДИР 2004/38/ЕО“.
3. В чл. 13, ал. 1 думите „карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване по чл. 12“.
4. В чл. 27, ал. 1 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност“ се поставя запетая и се добавя „директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.
5. В чл. 34 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от компетентни длъжностни лица, оправомощени от директора на дирекция „Миграция“ или от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР.
(2) Въз основа на съставените актове директорът на дирекция „Миграция“, съответно директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ или оправомощени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.“
6. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) в т. 4 думите „Карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС, член 10 ДИР 2004/38/ЕО“;
бб) в т. 5 думите „Карта за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС, член 20 ДИР 2004/38/ЕО“.
б) в § 1а, ал. 11 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157“.
7. Навсякъде в закона думите „удостоверение", „удостоверения“, „удостоверението“, „Удостоверение“ и „Удостоверението“ се заменят съответно с „документ“, „документи“, „документът“, „Документ“ и „Документът“.“