КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1664 думи
Благодаря, госпожо Киселова.
Честно казано бих се радвал, ако нямах правото да чета тази декларация, защото ние бяхме предложили като точка да се изслуша министърът на външните работи Георг Георгиев заради изключително крупния провал, който вчера претърпя българската външна политика, но мнозинството в този парламент за пореден път отхвърли това наше предложение.
Вчера България претърпя унизително поражение. Уважаеми сънародници, ние бяхме поставени на колене. Бяхме поставени на колене от една малка държава без минало, със съмнително настояще и без никакво бъдеще. Една държава обаче, която не жали пари за лобисти и за, в буквалния смисъл на думата, купуване на евродепутати, защото да, тази държава – Македония, или както е известна от няколко години насам – Северна Македония, може да си купи няколко евродепутати. Единият от тях може да бъде дори докладчик по доклада, който вчера беше гласуван в Комисията по външна политика в Брюксел. Съответно тази комисия по външна политика прие доклад, в който се говори за огромния напредък, който Македония е извършила по пътя за членство си в Европейския съюз. Има само едно споменаване на думата „българи“ и то е абсолютно протоколно, ей така, между другото. Отхвърлени бяха абсолютно всички предложения на българските евродепутати за споменаването на българско малцинство, за това, че има репресии върху него. Политическите процеси бяха изхвърлени от доклада. Никъде в него не става дума за това, че има побоища, че има арести, че има присъди, че има заплахи, че се разтуряха български организации, че в момента в Македония можеш да бъдеш обвиняем, ако кажеш, че си българин. Защото до 1989 г., всъщност не до 1989-а, а до 1991 г., в тогавашната Социалистическа федеративна република Югославия имаше закон, който действаше конкретно на територията на Република Македония – в състава на Югославската федерация, Закон за македонската национална чест, според който всеки, който се обяви за българин, е обявен за престъпник. Ни повече, ни по-малко. И виждаме, че в момента това се възстановява.
Но тази сърбо-комунистическа фалшификация, извършена през 1943 г. със създаването и утвърждаването на македонска нация на територията на тогавашна Югославия, в момента вече получава европейска нотариална заверка. И тъй като, когато ние влизахме в Европейския съюз през 2007 г., на нас ни беше обяснявано, както и сега впрочем ни обясняват абсолютно същите лъжи за еврозоната, как ние ще влезем в сърцето на Европа. Ние ще станем част от клуба на успелите, на богатите, на силните държави. Нашият глас ще се чува. Сега е редно аз да запитам и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ да запитаме на висок глас: чува ли се нашият глас в Европейския съюз? И да си отговорим – не само, че не се чува, а напротив – с нас се подиграват. Защото вчера се подиграха с нас, подиграха се с нашия народ. Защото в този доклад абсолютно безпрецедентно, тъй като никога досега не се е случвало подобно нещо, се говори за идентичност, говори се за език, говори се за култура. Европейският съюз не е етнографски институт. Европейският съюз няма правото, няма практиката да признава нации, да признава етноси, да признава религии, да признава езици, култури и така нататък. По принцип никоя друга държава няма такива права.
Това, което вчера се случи, е абсолютно безпрецедентно за нас, защото всъщност, когато 2007 г. ние влязохме в Европейския съюз, получихме едно огромно геополитическо предимство, което вчера ние окончателно пропиляхме. А го пропиляхме заради това, че нашите представители, които са, да кажем, в средите, най-общо казано – във висшите кръгове в Европейския съюз, се държат като слуги, не се държат като хора, които определят дневния ред. И защото нашето правителство мълча и продължава да мълчи изключително срамно, позорно, изключително предателски. Защото ние се опитвахме тук и говорихме с министър-председателя – формалния министър-председател Росен Желязков – всички ние знаем, че той е просто сложен на тази позиция. Говорихме и с министъра на външните работи както официално, така и неофициално – абсолютно добронамерено. Заявихме категорично, че сме готови да подкрепим всяка инициатива на българското правителство по посока Македония, защото извън България всички ние сме просто българи. По наша инициатива беше предложена декларация, която впоследствие прерасна като решение на Народното събрание, прието абсолютно единодушно от всички политически сили, макар че имаше някои, които избягаха, като половината ПП-ДБ и двама от ВЕЛИЧИЕ, които не гласуваха тогава. Показвали сме и продължаваме да показваме, че по темата Македония не трябва да има абсолютно никакви политически различия.
Само че какво се случи вчера на гласуването? Единствената политическа група в Европейския парламент, която 100% подкрепи българската позиция, е групата на ВЪЗРАЖДАНЕ – „Европа на суверенните нации“. Ние бяхме тези, които създадохме своя собствена парламентарна група и тя защити изцяло нашите виждания. Нашите партньори както от Германия, така и от Франция, така и от Литва, така и от Полша, така и от Чехия, така и от Унгария – партия „Наша Родина“, която е наш партньор вече четвърта година. Всички те подкрепиха без абсолютно никакви съмнения, без абсолютно никакви коментари българската позиция. Защото уважават нас като партньор.
Какво се случи обаче с другите представители, които вчера гласуваха там? ЕНП – да питам ГЕРБ, да питам ДСБ, защото те са вътре в Европейска народна партия. Всички гласуваха срещу България.
Да питам БСП – тяхната група – социалисти и демократи, всички гласуваха срещу България.
Да питам ИТН, които са в Европейските консерватори и реформатори. Една част от техните представители гласуваха срещу България. Една част.
Да питам ПП и ДПС на Пеевски, и другото ДПС. Те са пък в... айде, ДПС на Пеевски ги изключиха от „Обнови Европа“, но ПП? ПП са в „Обнови Европа“. Вчера всички представители на „Обнови Европа“ – бившето АЛДЕ, сегашното „Обнови Европа“ на Макрон, гласуваха срещу България. Защо така? Защо ние можем да накараме нашите партньори да ни уважават, а Вие очевидно не можете да ги накарате това? Да Ви кажа ли защо? Защото не гледат на Вас с уважение. Защото Вие отивате там наведени. Защото нямате гръбнаци и защото не можете да защитите една елементарна позиция, която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ повтаряме от години.
Трябваше българското правителство да е превърнало като „Отче наш“ – от сутрин до вечер, като А, Б, В да се повтаря: всички македонци са българи, говорят на български език, Македония е втората българска държава. Толкова ли е трудно това нещо да се повтаря от сутрин до вечер в Европейския парламент, в Европейския съюз?! Щом ние можем да го правим, защо не могат да го правят и другите? Защо изтървахме 18 години от 2007 г. досега? Защо всеки път, когато се случи някаква инициатива за пропагандиране на българския език, на българската култура, на българските позиции в Европейския парламент Външно министерство настръхва? Сакън да не стане някакъв скандал. Ако кажем, че Македония е българска, става скандал – така ли? Ако кажем, че така нареченият македонски език е диалект на българския, става скандал – така ли? Аз сега, ако започна да говоря на македонски диалект, на чужд език ли ще говоря? Според Европейския парламент – вече да. Тук има представители, които са сигурно между 20 и 30% от нашия парламент, които са с корени от Македония, не са само представителите ни от Благоевградска област. Те какви са сега според Европейския парламент? Чужденци ли са? Имаме наш народен представител – един, който е с македонско гражданство, той чужденец ли е според Европейския парламент? Ами чужденец е! Не е българин според Европейския парламент, според Вашите съюзници от Европейската народна партия, според европейските консерватори и реформатори, според социалистите, демократите, според „Обнови Европа“! Четиресет и един човека вчера гласуваха във Външната комисия срещу България. Деветнадесет бяха против, като тук влиза цялата група на „Европа на суверените нации“ – представителите във Външната комисия. Десет се бяха въздържали. Съотношението е 41 на 29.
Македония ни постави на колене вчера. Всъщност нас, който не е решил, само той не ни е поставил на колене. Това е срам и позор за България, за българската държава. Вчера беше написан реквиемът на нашата държава. И сега същите тези лъжци, които ни обясняваха години наред как ние сме в клуба на големите, на богатите, на силните, където нашият глас се чува, където ние седим на масата, където се вземат решенията, ни обясняват по същия начин как ние ще бъдем на масата, където се вземат решенията за еврозоната. Пълни глупости и предателство за пореден път!
След като ни взехте езика, след като ни взехте народността, след като ни взехте културата, сега ще вземете и парите на нас българите! Това искате да направите Вие, които управлявате държавата в момента! Не Ви ли е срам? Българското правителство трябваше вчера веднага да си подаде оставката. В историята на България, когато са се случвали много по-малки предателства за Македония, български правителства са си отивали. Вместо това вчера слушах по националното радио лицето Андрей Ковачев, което обясняваше, че нищо фатално не е станало. Не бе, то не било призната македонска идентичност. Ама не бил признат македонски език. Ама как да не е признат?! Като отидеш в Европейския парламент ти включват превод от македонски – и то от години, ама не е признат, така ли? Срам и позор! Срам и позор! Предатели! Защото в момента би трябвало всеки един абсолютно, без значение от нашите политически разбирания, всеки един български народен представител, ясно и категорично да поиска политическа отговорност от българското правителство, защото това е провал. Огромен провал! Защото е предателство! Вместо това за пореден път мълчание. Вместо това за пореден път да се снишим, да не говорим.
Искате ли да Ви кажа нещо, което е от кулоарите на разговорите в Европейския парламент? Когато ние настояхме – от ВЪЗРАЖДАНЕ, да се изпрати обща позиция, подписана от всички европейски депутати от България, до ръководството на Европейския парламент за това, че искаме разследване на Томас Вайц, който очеизвадно може да бъде заподозрян за корупция, знаете ли, че думата разследване уплаши една част от представителите на евродепутатите от България? Ама, недейте, да не казваме разследване, защото видите ли, щели да ни сметнат за некооперативни! Сакън! Няма да ни смятат за кооперативни, няма да ни смятат за добри, няма да ни смятат за подчинени.
Крайно време е да се разбунтуваме и да кажем следното нещо: ако тази брюкселска кочина не се съобразява с нас, ние ще я разтурим. (Бурни ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)