25 юни 2025 г.

Мотивиране за прегласуване.

Благодаря, госпожо Киселова. Искам да мотивирам прегласуване, да обърна внимание на всички, които са гласували „против“ или „въздържал се“, за какво всъщност гласуват. Въпросът е да имаме изслушване на външния министър, където той да може да сподели каква е българската позиция относно скандално приетия доклад на Комисията по външна политика на Европейския парламент, в който се твърди, че има македонска идентичност, култура и език, и всеки, който гласува „против“ или „въздържал се“, реално показва някаква гузна съвет. Ние искаме просто външният министър да дойде и да отговори на много прости въпроси: какво е направила България, какво ще направи, какво не е направила и да го попитаме как е защитил българския национален интерес по отношение на Северна Македония? Да каже: българските институции взели ли са мерки, разкрили ли са пред Европейския парламент и пред Европейската комисия очевидния лобизъм от страна на Томас Вайц и очевидния лобизъм от страна на македонското правителство, и това, че Мицкоски знае предварително какво ще се включи в доклада преди официално дори да са направени тези предложения – нещо, което е изключително скандално, защото тук става въпрос просто за конфиденциална информация. Мицкоски не би трябвало въобще дори да има някаква представа какво ще се случва с доклада, а очевидно към него регулярно е подавана информация. И ако Вие от управляващото мнозинство отхвърлите това изслушване, значи имате гузна съвест, значи Вашият външен министър е направил нещо нередно, значи не е защитил българския национален интерес и поради тази причина Вие искате да го скриете, за да може да не отговаря на въпроси, защото явно наистина няма какво да каже и няма как да се обоснове, че е защитил българския национален интерес. Обратното – ако смятате, че Външното министерство е направило всичко необходимо, просто гласувайте да има изслушване. Няма нищо страшно в това да има изслушване, още повече ако мислите, че сте си свършили работата, особено що се касае до външната политика. Ако мислите, че не сте я свършили обаче, тогава отхвърлете това предложение за изслушване, за да стане ясно на целия български народ, че Вие не защитавате българските национални интереси. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Честно казано бих се радвал, ако нямах правото да чета тази декларация, защото ние бяхме предложили като точка да се изслуша министърът на външните работи Георг Георгиев заради изключително крупния провал, който вчера претърпя българската външна политика, но мнозинството в този парламент за пореден път отхвърли това наше предложение. Вчера България претърпя унизително поражение. Уважаеми сънародници, ние бяхме поставени на колене. Бяхме поставени на колене от една малка държава без минало, със съмнително настояще и без никакво бъдеще. Една държава обаче, която не жали пари за лобисти и за, в буквалния смисъл на думата, купуване на евродепутати, защото да, тази държава – Македония, или както е известна от няколко години насам – Северна Македония, може да си купи няколко евродепутати. Единият от тях може да бъде дори докладчик по доклада, който вчера беше гласуван в Комисията по външна политика в Брюксел. Съответно тази комисия по външна политика прие доклад, в който се говори за огромния напредък, който Македония е извършила по пътя за членство си в Европейския съюз. Има само едно споменаване на думата „българи“ и то е абсолютно протоколно, ей така, между другото. Отхвърлени бяха абсолютно всички предложения на българските евродепутати за споменаването на българско малцинство, за това, че има репресии върху него. Политическите процеси бяха изхвърлени от доклада. Никъде в него не става дума за това, че има побоища, че има арести, че има присъди, че има заплахи, че се разтуряха български организации, че в момента в Македония можеш да бъдеш обвиняем, ако кажеш, че си българин. Защото до 1989 г., всъщност не до 1989-а, а до 1991 г., в тогавашната Социалистическа федеративна република Югославия имаше закон, който действаше конкретно на територията на Република Македония – в състава на Югославската федерация, Закон за македонската национална чест, според който всеки, който се обяви за българин, е обявен за престъпник. Ни повече, ни по-малко. И виждаме, че в момента това се възстановява. Но тази сърбо-комунистическа фалшификация, извършена през 1943 г. със създаването и утвърждаването на македонска нация на територията на тогавашна Югославия, в момента вече получава европейска нотариална заверка. И тъй като, когато ние влизахме в Европейския съюз през 2007 г., на нас ни беше обяснявано, както и сега впрочем ни обясняват абсолютно същите лъжи за еврозоната, как ние ще влезем в сърцето на Европа. Ние ще станем част от клуба на успелите, на богатите, на силните държави. Нашият глас ще се чува. Сега е редно аз да запитам и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ да запитаме на висок глас: чува ли се нашият глас в Европейския съюз? И да си отговорим – не само, че не се чува, а напротив – с нас се подиграват. Защото вчера се подиграха с нас, подиграха се с нашия народ. Защото в този доклад абсолютно безпрецедентно, тъй като никога досега не се е случвало подобно нещо, се говори за идентичност, говори се за език, говори се за култура. Европейският съюз не е етнографски институт. Европейският съюз няма правото, няма практиката да признава нации, да признава етноси, да признава религии, да признава езици, култури и така нататък. По принцип никоя друга държава няма такива права. Това, което вчера се случи, е абсолютно безпрецедентно за нас, защото всъщност, когато 2007 г. ние влязохме в Европейския съюз, получихме едно огромно геополитическо предимство, което вчера ние окончателно пропиляхме. А го пропиляхме заради това, че нашите представители, които са, да кажем, в средите, най-общо казано – във висшите кръгове в Европейския съюз, се държат като слуги, не се държат като хора, които определят дневния ред. И защото нашето правителство мълча и продължава да мълчи изключително срамно, позорно, изключително предателски. Защото ние се опитвахме тук и говорихме с министър-председателя – формалния министър-председател Росен Желязков – всички ние знаем, че той е просто сложен на тази позиция. Говорихме и с министъра на външните работи както официално, така и неофициално – абсолютно добронамерено. Заявихме категорично, че сме готови да подкрепим всяка инициатива на българското правителство по посока Македония, защото извън България всички ние сме просто българи. По наша инициатива беше предложена декларация, която впоследствие прерасна като решение на Народното събрание, прието абсолютно единодушно от всички политически сили, макар че имаше някои, които избягаха, като половината ПП-ДБ и двама от ВЕЛИЧИЕ, които не гласуваха тогава. Показвали сме и продължаваме да показваме, че по темата Македония не трябва да има абсолютно никакви политически различия. Само че какво се случи вчера на гласуването? Единствената политическа група в Европейския парламент, която 100% подкрепи българската позиция, е групата на ВЪЗРАЖДАНЕ – „Европа на суверенните нации“. Ние бяхме тези, които създадохме своя собствена парламентарна група и тя защити изцяло нашите виждания. Нашите партньори както от Германия, така и от Франция, така и от Литва, така и от Полша, така и от Чехия, така и от Унгария – партия „Наша Родина“, която е наш партньор вече четвърта година. Всички те подкрепиха без абсолютно никакви съмнения, без абсолютно никакви коментари българската позиция. Защото уважават нас като партньор. Какво се случи обаче с другите представители, които вчера гласуваха там? ЕНП – да питам ГЕРБ, да питам ДСБ, защото те са вътре в Европейска народна партия. Всички гласуваха срещу България. Да питам БСП – тяхната група – социалисти и демократи, всички гласуваха срещу България. Да питам ИТН, които са в Европейските консерватори и реформатори. Една част от техните представители гласуваха срещу България. Една част. Да питам ПП и ДПС на Пеевски, и другото ДПС. Те са пък в... айде, ДПС на Пеевски ги изключиха от „Обнови Европа“, но ПП? ПП са в „Обнови Европа“. Вчера всички представители на „Обнови Европа“ – бившето АЛДЕ, сегашното „Обнови Европа“ на Макрон, гласуваха срещу България. Защо така? Защо ние можем да накараме нашите партньори да ни уважават, а Вие очевидно не можете да ги накарате това? Да Ви кажа ли защо? Защото не гледат на Вас с уважение. Защото Вие отивате там наведени. Защото нямате гръбнаци и защото не можете да защитите една елементарна позиция, която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ повтаряме от години. Трябваше българското правителство да е превърнало като „Отче наш“ – от сутрин до вечер, като А, Б, В да се повтаря: всички македонци са българи, говорят на български език, Македония е втората българска държава. Толкова ли е трудно това нещо да се повтаря от сутрин до вечер в Европейския парламент, в Европейския съюз?! Щом ние можем да го правим, защо не могат да го правят и другите? Защо изтървахме 18 години от 2007 г. досега? Защо всеки път, когато се случи някаква инициатива за пропагандиране на българския език, на българската култура, на българските позиции в Европейския парламент Външно министерство настръхва? Сакън да не стане някакъв скандал. Ако кажем, че Македония е българска, става скандал – така ли? Ако кажем, че така нареченият македонски език е диалект на българския, става скандал – така ли? Аз сега, ако започна да говоря на македонски диалект, на чужд език ли ще говоря? Според Европейския парламент – вече да. Тук има представители, които са сигурно между 20 и 30% от нашия парламент, които са с корени от Македония, не са само представителите ни от Благоевградска област. Те какви са сега според Европейския парламент? Чужденци ли са? Имаме наш народен представител – един, който е с македонско гражданство, той чужденец ли е според Европейския парламент? Ами чужденец е! Не е българин според Европейския парламент, според Вашите съюзници от Европейската народна партия, според европейските консерватори и реформатори, според социалистите, демократите, според „Обнови Европа“! Четиресет и един човека вчера гласуваха във Външната комисия срещу България. Деветнадесет бяха против, като тук влиза цялата група на „Европа на суверените нации“ – представителите във Външната комисия. Десет се бяха въздържали. Съотношението е 41 на 29. Македония ни постави на колене вчера. Всъщност нас, който не е решил, само той не ни е поставил на колене. Това е срам и позор за България, за българската държава. Вчера беше написан реквиемът на нашата държава. И сега същите тези лъжци, които ни обясняваха години наред как ние сме в клуба на големите, на богатите, на силните, където нашият глас се чува, където ние седим на масата, където се вземат решенията, ни обясняват по същия начин как ние ще бъдем на масата, където се вземат решенията за еврозоната. Пълни глупости и предателство за пореден път! След като ни взехте езика, след като ни взехте народността, след като ни взехте културата, сега ще вземете и парите на нас българите! Това искате да направите Вие, които управлявате държавата в момента! Не Ви ли е срам? Българското правителство трябваше вчера веднага да си подаде оставката. В историята на България, когато са се случвали много по-малки предателства за Македония, български правителства са си отивали. Вместо това вчера слушах по националното радио лицето Андрей Ковачев, което обясняваше, че нищо фатално не е станало. Не бе, то не било призната македонска идентичност. Ама не бил признат македонски език. Ама как да не е признат?! Като отидеш в Европейския парламент ти включват превод от македонски – и то от години, ама не е признат, така ли? Срам и позор! Срам и позор! Предатели! Защото в момента би трябвало всеки един абсолютно, без значение от нашите политически разбирания, всеки един български народен представител, ясно и категорично да поиска политическа отговорност от българското правителство, защото това е провал. Огромен провал! Защото е предателство! Вместо това за пореден път мълчание. Вместо това за пореден път да се снишим, да не говорим. Искате ли да Ви кажа нещо, което е от кулоарите на разговорите в Европейския парламент? Когато ние настояхме – от ВЪЗРАЖДАНЕ, да се изпрати обща позиция, подписана от всички европейски депутати от България, до ръководството на Европейския парламент за това, че искаме разследване на Томас Вайц, който очеизвадно може да бъде заподозрян за корупция, знаете ли, че думата разследване уплаши една част от представителите на евродепутатите от България? Ама, недейте, да не казваме разследване, защото видите ли, щели да ни сметнат за некооперативни! Сакън! Няма да ни смятат за кооперативни, няма да ни смятат за добри, няма да ни смятат за подчинени. Крайно време е да се разбунтуваме и да кажем следното нещо: ако тази брюкселска кочина не се съобразява с нас, ние ще я разтурим. (Бурни ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги народни представители, днес е един тъжен ден за българската демокрация. Огромен брой българи от цяла Европа са принудени да търсят отговор на един мъчителен въпрос. В разгара на лятото, вместо те да отидат на почивка, да отпуснат, да свалят огромното напрежение от плещите си и от проблемите по битката за тяхното оцеляване, са тръгнали, за да изминат един път от над 5000 км, за да потърсят отговор на един много важен въпрос. Това са хора, които на фона на инфлацията, сриващата се икономика, бушуващите войни и огромната несигурност, в която живеят те и техните семейства, са принудени да отделят последните си пари, за да си отговорят на този наистина важен и мъчителен въпрос, а той е: кога в европейската история ръководителите на европейските държави са признавали и легитимирали терористични организации, мафиотски организации, като Коза Ностра, като достойни да управляват Италия например и дали са водили преговори с Коза Ностра като с политическа сила, която може да определя настоящето или бъдещето на Европейския съюз? Може би се чудите какво общо има Коза Ностра с хилядите българи, които са тръгнали към Брюксел, на поход към Брюксел. И защо пък точно този въпрос ги вълнува? Отговорът не е сложен. Вече 15 години европейските чиновници и лидери легитимират мафиотското управление на България. 15 години те се прегръщат с него, целуват се с него, 15 години усвояват заедно евросредства, а България е по-зле откогато и да било в своята история. Последните избори за парламент са доказателство за това политическо лицемерие, тъй като на тези избори бяха извършени невиждани по мащаби и безскрупулност манипулации на изборния процес. В Северна Корея може би има повече демокрация, отколкото в България. Въпреки тези доказани от партия ВЕЛИЧИЕ и от Конституционния съд фалшификации, Европейският съюз, Европейската комисия не пророни и дума за разграничаване от този мафиотски начин на управление, който допуска кражба на права, потъпкване на правото и всъщност на принципите, заложени в договора за Европейския съюз. Този начин на управление е такъв, при който Коза Ностра изглежда като модерна, демократична и спазваща закона организация. Беше поискан, освен всичко друго, конвергентен доклад, за да може България да влезе в еврозоната, а Европейския съюз го прие въпреки бруталните лъжи в него и не откликна на молбите на българския народ да му бъде дадено правото демократично да определи дали иска да се присъедини към еврозоната точно от януари 2026 г. Твърденията, че ние сме подписали договор да се присъединим към еврозоната нямат особена тежест. Вярно е, че международните договори са с предимство и то е осигурено от Конституцията, но на първо място в Европейския съюз ние имаме подписан договор с България, с който има задължения да се гарантират на всички държави членки правосъдие, осигуряване на човешки права, защита на частната собственост, стимулиране, гарантиране на предприемачеството, опазване на природната среда и още много други неща, които самият Европейски съюз не съблюдава и не контролира тяхното изпълнение. Не може в едни договори да има само права или само задължения. В случая нашите права са грозно потъпкани. Поредният срам е Докладът, приет в Комисията по външна политика, с който се прие за Република Северна Македония, че има собствена идентичност, език и култура. Това е срам не само за нашата демокрация, за нашите представители в Европейския парламент, това е срам и за Европейския съюз, който допуска тази сегрегация, това разделение и всъщност потвърждава тезата, че тук става въпрос за разделението като цел и за тоталния контрол над един васал, над една васална република. Не сме чули Европейският съюз да е поискал данни, исторически, за Македония, за развитието ѝ, за това колко българи има там. Не сме чули какво направи Европейският съюз, за да не се изгаври със саможертвата на милиони българи, които са дали живота си в името на българския национален идеал. Напротив, Европейският съюз заема веднага позиция, когато в Италия например има 200 сметища. Налагат се глоби от няколко десетки милиарда за неспазване на принципите на договора за Европейския съюз на Унгария, на Полша. Лидерите на Съюза веднага заемат позиция и карат съответните държави да се справят с предписанията им. У нас обаче такива липсват. Когато става въпрос за 20 000 незаконни сметища в България, доказани, описани, изпратени до всяка европейска институция, медия, партия, обществена личност, не чухме и дума – произнесена, нито от техните медии, нито нещо като изисквания или поправка на поведението от Европа към нас. Не прочетохме и едно изречение. Никъде не беше написано, въпреки че бяха сезирани. Не знаем случай, в който Европейският съюз да е питал терористични организации за развитието на младежите и чужденците на територията на техните страни. Още по-интересно е, че те не биха и приели данни от тях, благодарение на които да решат дали да ги присъединят, или не към европейското семейство. Понеже на този въпрос могат да отговарят само там, затова и толкова много българи днес поеха към Брюксел, за да попитат на 26 юни – утре, от 11 часа пред Европейския парламент: защо Съюзът подкрепя и легитимира българската мафия? Защо Европейският съюз приема безусловно данни, дадени от тази мафия? Защото виждаме до какво води тази престъпна организация, която унищожава душата на българския народ. Плячкосва държавата, смазва правата и руши самия фундамент на демокрацията. Видяхме как едно 13-годишно момче от Видин почти уби свой 12-годишен съграждан и как слугите на властта превърнаха резултата от точно това мафиотско управление в етнически проблем. Истината е, че всеки ден в много населени места в България страдат деца от български, турски, ромски, украински и всякакви други етноси, които могат да нарекат България свой дом. Но това е поредното доказателство за управленската немощ на това управление. Причината за този садизъм, причината за това поведение на управляващите през последните 15 години е защото ъндърграундът беше издигнат в култ, той се издигна начело на държавата, а днес проповядва собствена естетика и култура на поведение. Наркобосовете са личности, издигнати за пример и подражание, полицаите са хора, които ги охраняват, че дори и им се възхищават. Това управление принуди пенсионерите да живеят в бедност и нищета, прокуди млади хора в най-продуктивната им възраст да напуснат страната, а останалите ги наркоманизира или ги превръща в бандити, за да подражават на тези, които са начело на държавата. Този ден е тъжен за българската демокрация, защото предполагаме какво ще получим като отговор в сърцето на европейската общност, на Европейския съюз. И отговорът знаете ли какъв ще бъде? Едно голямо нищо! Това повдига въпроса: тези хора съучастници ли са на мафиотите тук? Тези дни много хора ще разберат, че през последните 18 години вероятно са вярвали в една лъжа. Но този ден е и прекрасен, защото най-накрая ще разберем какво трябва да направим. И ще заявим, че повече няма да търпим мафията. И ще се заемем сами да я изритаме от прекрасната ни родина. Не на управлението на прасетата! Свобода за българския народ! Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа, ще представя на Вашето внимание Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 51-554-01-100 от 8 май 2025 г., внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Госпожо Председател, на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за Иван Капитанов – заместник-министър на земеделието и храните, Мария Веселинова – началник на отдел в Дирекция „Европейски въпроси и политики“ в Министерството на финансите.

Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за допълнение на закона за водите, № 51-554-01-100, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 8 май 2025 г.“ „Закон за допълнение на Закона за водите“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за водите“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §1: „§1. В допълнителните разпоредби в § 1, ал. 1 се създава т. 104: „104. „напоителна система“ е съвкупност от инженерни съоръжения, мрежи и устройства, предназначени за подаване на вода с цел осигуряване на необходимата влажност за отглежданите култури.“ Предложение от народния представител Свилен Трифонов и група народни представители: „Създава се § 1а със следния текст: „§1а. В § 46 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В ал.1 думите „земеделието и храните“ се заменят с думата „финансите“. 2. Ал. 5 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 4а: а) в ал. 1 думите „обществената услуга“ се заменят с „услугата от общ икономически интерес“; б) в ал. 2 думите „обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите“ се заменят с „услугата по ал. 1“; в) в ал. 3 думите „обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите“ се заменят с „услугата по ал. 1“; г) алинея 4 се изменя така: „(4) Министърът на земеделието и храните предвижда необходимите авансови средства по ал. 3 в средносрочната бюджетна прогноза и проекта на бюджет на Министерството на земеделието и храните за съответната година.“ 2. В § 4б: а) в ал. 1 думите „обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите“ се заменят с „услугата по § 4а“; б) в ал. 2 думите „обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите“ се заменят с „услугата по § 4а“; в) в ал. 3 навсякъде думите „обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите“ се заменят с „услугата по § 4а“; г) алинея 5 се отменя; д) в ал. 6 след думата „финансите“ се добавя „по предложение на министъра на земеделието и храните“; е) алинея 7 се изменя така: „(7) Когато авансово предоставените средства за услугата по § 4а за съответната година превишават определения размер на компенсацията по ал. 3, т. 2 за същата година с повече от 10 на сто, пълният размер на превишението се възстановява от дружеството на държавния бюджет.“; ж) създава се ал. 8: „(8) Когато авансово предоставените средства за услугата по § 4а за съответната година превишават определения размер на компенсацията по ал. 3, т. 2 за същата година с не повече от 10 на сто, пълният размер на превишението се приспада от размера на компенсацията за следващата година.“ По § 2 има предложение от народния представител Свилен Трифонов и група народни представители: „В § 2 думите „§ 4г и § 4д“ се заменят с „§ 4г, § 4д и § 4е“ и се правят следните изменения: А. В § 4д се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „земеделието и храните“ се заменят с думата „финансите“. 2. Ал. 5 се отменя. Б. Създава се § 4е със следното съдържание: „§ 4е. „Напоителни системи“ ЕАД е публичен възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки.“ Комисията не подкрепя предложението по буква „А“, т. 1 и по буква „Б“ и подкрепя предложението по буква „А“, т. 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 4г и § 4д: „§ 4г. (1) Задължението за извършване на услугата от общ икономически интерес за доставяне на вода за напояване се възлага на „Напоителни системи“ ЕАД чрез договор от министъра на земеделието и храните. (2) Дружеството по ал. 1 получава компенсация от държавния бюджет, когато задължението за извършване на възложената услуга води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за него. (3) Размерът на несправедливата финансова тежест се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет. (4) Размерът на компенсацията не може да надхвърля размера на несправедливата финансова тежест от извършване на услугата по ал. 1. (5) Средствата за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на услугата по ал. 1 се предоставят на „Напоителни системи“ ЕАД съгласно чл. 2, параграф 1, буква „а“ от Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес. Средствата се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните. (6) След сключване на договора по ал. 1 средствата за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на услугата се предоставят на „Напоителни системи“ ЕАД авансово за текущата година чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните. (7) Министърът на земеделието и храните предвижда необходимите авансови средства в средносрочната бюджетна прогноза и проекта на бюджет на Министерството на земеделието и храните за съответната година. § 4д. (1) Дружеството със задължение за извършване на услугата по § 4г представя пред комисия, определена със заповед на министъра на земеделието и храните, отчет за направените разходи при извършването й за предходната година заедно с необходимите доказателства до 30 април на текущата година. (2) Документите, свързани с изчисляването на нетните разходи от извършването на услугата, се предоставят на комисията и се проверяват от регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта. (3) В срок три месеца от подаване на отчета по ал. 1 комисията се произнася с решение относно: 1. наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на услугата по § 4г; 2. размера на компенсацията, дължима на дружеството със задължение за извършване на услугата по § 4г за предходната година; 3. съпоставка между размера на несправедливо понесената финансова тежест с авансово предоставените средства за съответния период. (4) В срока по ал. 3 комисията може да поиска от дружеството да представи в 7-дневен срок допълнително информация и доказателства. (5) Когато направените разходи за предходната година превишават размера на авансово предоставените средства за услугата по § 4г за същата година, министърът на финансите по предложение на министъра на земеделието и храните включва размера на разликата към разчетените авансови средства за следващата година в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България. (6) Когато авансово предоставените средства за услугата по § 4г за съответната година превишават определения размер на компенсацията по ал. 3, т. 2 за същата година с повече от 10 на сто, пълният размер на превишението се възстановява от дружеството на държавния бюджет. (7) Когато авансово предоставените средства за услугата по § 4г за съответната година превишават определения размер на компенсацията по ал. 3, т. 2 за същата година с не повече от 10 на сто, пълният размер на превишението се приспада от размера на компенсацията за следващата година.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. По време на първото гласуване на този законопроект ние говорихме много от тази трибуна. Казахме неща, които са валидни и за първото четене на този законопроект, и за второто, тоест те продължават да си важат. С оглед на това да не се повтарям подробно, бих потвърдил, че няма да подкрепим този законопроект, и ще кажа защо. Защото той, така формулиран, внесен, тези 15 млн. евро, които са предвидени да влязат в „Напоителни системи“, ще субсидират цялата загуба на вода за поливни дейности. Тези средства ще финансират всички загуби, включително и водата, която ще премине през ВЕЦ-овете на ДПС-тата, ГЕРБ и, забележете, БСП. Тук те са изключително силни – във ВЕЦ-овете. Не знам колко точно имат на язовири, но тази година се предвижда да бъде много суха, водата ще бъде изключително ограничена. Това, което е продължение на така наречената украинска помощ, тези средства, давайки ги държавата в последните две години, нито има някакъв анализ, нито са довели до нещо по-добро за българското земеделие. Защо? Защото загубите по трасетата и по водопреносните мрежи за поливни цели са над 80%. Така че тези средства, които влизат в „Напоителни системи“, „Земинвест“ и така нататък, ако хипотетично от 10 единици имаме 8 загуба, до земеделците ще достигнат двете единици, които ще бъдат субсидирани, и с тях ще бъде облекчено българското земеделие, а останалите 8 единици ще отидат в земята или ще преминат през ВЕЦ-овете в „Жребчево“ и в други големи язовири. И като казах – украинска помощ, тъй като тя свърши, аз няма как да пропусна да не спомена и да не политиканствам по нея. Не съм си позволявал преди това да политиканствам – някой от земеделците да не ме уличи или обвини, че се подигравам с тази така важна помощ. Тя беше важна, защото българското земеделие е на колене след този нерегламентиран внос на суровини от Украйна. Тази украинска помощ се казваше „Помощ за подпомагане на ликвидността на земеделските производители вследствие от руската агресия в Украйна“. Обърнете внимание, умишлено го казвам това, след като тази помощ я няма, за да не кажат земеделците, че политиканствам на техен гръб. Това е изключително нелепо и грозно, защото ликвидността на земеделските стопани беше застрашена вследствие безконтролния внос на стоки и суровини от Украйна. И сега е мястото, понеже има и много земеделски производители, които ни гледат, да се каже и да е ясно, че се подготвя нов бич срещу тях – това е споразумението с Меркосур. Ново споразумение, което включва внос, безконтролен също така, от няколко държави, като Чили, Аржентина и още някои – не мога точно да ги спомена, четири или пет са на брой. Миналата седмица Министерството на земеделието е участвало в разговор за това споразумение – дали то да бъде въведено в нашата страна, както е в Германия и в другите големи. Там земеделците протестират масово срещу това споразумение, защото то ще ги постави на колене и в неравноправно положение – икономическо и търговско. Да се върнем на водата – ние няма да подкрепим този законопроект, защото той ще субсидира всичката вода, включително и загубите на едно дружество – „Напоителни системи“, което няма абсолютно никаква търговска дейност. Освен това за всички нас в залата е ясно, че тези средства, повече от половината от тях, ще влязат в джобовете на две лица основно. Знаем ги кои са – единият не живее в страната. По отношение на предложението на господин Трифонов от ПП – ние сме склонни да го подкрепим. Не защото нещо ще се случи, не защото ще бъде прието, не защото смятаме, че министърът на финансите, както Вие искате да бъде контролен орган, би контролирал нещо, въпреки че в случая двамата министри – този на земеделието и на финансите, са излъчени от различни партии, и когато става въпрос за пари, те така един друг се изключват на моменти. По-склонни сме да подкрепим това предложение. Пак казвам, не защото нещо ще се случи – просто защото ще забие някакъв клин в това съвместно управление на ГЕРБ и ДПС на Пеевски. Благодаря.

Благодаря, госпожо Киселова. Аз ще се изказвам по два параграфа от Законопроекта – § 4, т. 4г и 4д, но като цяло моето изказване ще бъде свързано и с това, което казах и предния път. Този законопроект е предложен от Политическа партия ГЕРБ. Това е политическата партия, която в 2009 г. управлява България по един или друг начин, и когато има пълен мандат между 2009 и 2013 г., се случва един голям корупционен скандал с тогавашния министър на земеделието Мирослав Найденов. Тогава има една много голяма афера – през 2012 г., когато започват именно гербаджиите да вадят тръбите за напоителни системи. В сайта epicenter.bg има изключително много архивна информация оттогава, където се дават подробности как хора от цяла България, които са се противопоставили на това вадене на тръби, всъщност са били уволнявани. За пример ще дам господин Санде Костадинов, който е бивш управител на клона Струма – Места. В свое изказване и свои данни, които е предоставил на разследващите органи, той обяснява, че Мирослав Найденов е изпратил човек при него, който да отговаря за ваденето на тръбите, и господин Санде Костадинов отказва. Това се случва на 12 март 2012 г. Господин Санде Костадинов е уволнен на 28 март и момчето, което е изпратено да вади тръбите и да ги предава на скрап, става управител на клона Струма – Места. Такива примери има много. Този скандал така и не завършва никъде, защото и прокуратурата, и разследващите, помним тогава и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов – в общи линии една огромна спойка от свързани фирми, един политически октопод, който накрая всъщност изважда огромна част от тръбите за напоителните системи и ни лишава от възможността да си напояваме полетата. Или, както би казал председателят на Политическа партия ГЕРБ, дружеството „Напоителни системи“ се топи като ланския сняг. Изведнъж от над 9000 км закрита тръбна мрежа оставаме с по-малко от 2000 км. Тръбите отиват за скрап с така направената обосновка, че били излезли от необходимост или са за бракуване. И всъщност точно думата бракуване е основата на тази схема. За съжаление, нищо не се е случило. И сега се връщаме към днешна дата – 2025 г., когато същата политическа партия ГЕРБ предлага този законопроект и казва следното: всяка година трябва да даваме пари на „Напоителни системи“, за да могат да възстановят тръбите и помпите. В момента са предвидени 15 млн. евро от бюджета, за да ги възстановим. Сега се обръщам към всички свободни българи в нашата държава, за да чуят следните думи: техните министри и техните кадри откраднаха тръбите за напоителни системи, техните депутати в момента предлагат закон, с който да се възстановят тези тръби. Перфектна схема! Първо връщаш тръбите на скрап, после взимаш 15 милиона да ги възстановяваш и съответно, понеже знаем как стават обществените поръчки в нашата държава, познайте кои фирми ще изпълняват обществените поръчки по тези 15 милиона и кой ще ги полага тези тръби. Защото „Напоителни системи“ няма ресурса да ги полага като компания, ще ги полагат частни дружества и ще ги купуваме, разбира се, от частни дружества, няма да ги произвеждаме ние. Затова няма да го подкрепим този законопроект, защото аз лично смятам, че не може едни хора, които са уличени и разследвани в злоупотреби, в кражби, в крайна сметка ние да им се доверим, да им дадем 30 млн. лева, за да ги изградят наново. Това е брутална схема и българските граждани трябва да знаят за нея, защото тя е емблематична за управлението на ГЕРБ в последните години. Всичко в нашата държава се случва точно по този начин. И по този начин, разбира се, сега се опитват да ни вкарат и в еврозоната. Моят апел е към народните представители, които в този парламент все още разполагат със своята свобода да гласуват спрямо своята воля, да се разграничат от така направения законопроект. Не защото няма нужда от „Напоителни системи“, напротив, нямаме „Напоителни системи“ в момента, изключително слаби са, но е абсурдно да даваме пари на тези, които всъщност злоупотребиха и извадиха тръбите, да слагат наново тръби. Затова смятам, че това правителство трябва да си подаде оставката час по-скоро, да отидем на нови избори и България да започне да се управлява от родолюбци, от хора, които обичат държавата си и не правят злоупотреби. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Господин Славчев, аз Ви правя тази реплика, защото Вие говорихте за тръбите на „Напоителни системи“ доста време. Да, всички знаем как те бяха извадени, нарязани на скрап. Аз знам цели райони, в които в момента площите се водят поливни, хипотетично може да бъдат заявявани, в същото време няма абсолютно никаква инфраструктура до тях, в същото време има и язовири, които са обрасли и не функционират, извадени от експлоатация, и така нататък. Това с поливните площи и тази статистика е една голяма измама. Но всъщност този законопроект, господин Славчев, няма касателство спрямо тръбите. Няма и инфраструктурата на „Напоителни системи“. Тук основната игра на вносителите – на Министерството, е, че трябва едни вецове да работят. В тази суха година вецовете трябва да работят! (Реплики на народния представител Цвета Караянчева.) Госпожо Председател на Земеделската комисия, моля, вземете ми реплика от трибуната, недейте да ми подвиквате от място. Директор на дирекция „Хидромелиорации“ Николай Карафезиев управлява целия този ресурс от 15 млн. евро. Той също има вецове. Има един малък ВЕЦ на „Жребчево“, където е големият ВЕЦ – хайде да не казвам на кого. Кой управлява този финансов ресурс? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кой? Кой?“) Няма нужда да ми подвиквате от място. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кажи кой! Страх ли те е?“) Там е цялата игра. Пеевски! Вецът на „Жребчево“ е на Пеевски. (Шум и реплики.) В същото време са пуснали трохички на директора на дирекция „Хидромелиорации“ Николай Карафезиев, който управлява целия този ресурс. И там е цялата тази игра с вецовете и с тези средства, господин Славчев. Не в тръбите. Нямат касателство тръбите.

Благодаря Ви. Господин Петров, може би съм пропуснал в моето изказване да уточня точно за какво са тези пари. Аз говорих за духа на този законопроект и на това, че трябва да даваме пари отново на хора да управляват тези средства, които явно в годините назад не са се справили много добре, да не казвам позорно. И Вие сте изключително прав – и като експерт в земеделието, и като заместник-председател на Комисията по земеделие. Аз напълно Ви се доверявам за това, което казахте. Много по-добре от мен знаете кой кой ВЕЦ управлява и защо няма вода. И както казах и в своето изказване в началото, със сигурност „Напоителни системи“ имат нужда от тези средства. Със сигурност имат нужда да се изграждат нови тръби, защото старите са нарязани за скрап и са върнати. Проблемът обаче е, че тези, които искат да го направят в момента, са същите тези, които докараха състоянието на „Напоителни системи“ последните 16 години до това състояние. И да им се доверим отново те да го правят, това за мен е абсурдно. Просто те са доказали, че не могат да се справят и че единственото, за което мислят как да направят най-добре, е именно това: как едни схеми, как да има едни обръчи от фирми и как така да се случат нещата, че накрая държавата да трябва да даде още малко милиони, за да довършим нещо, което сме започнали по-предния път, ама то не е станало. Просто в държавата на почакай малковчетата това е положението, както и в момента. Като член на Комисията по безводието, между другото, ние изслушахме управителката на „Напоителни системи“, жената е изключително приветлива, обясни ни подробно какво е състоянието и хич не е розово. За възстановяването в момента на помпите на язовир „Пясъчник“, които точно по времето на управлението на ГЕРБ изчезнаха безследно, сега трябва да дадем няколко милиона. А те са от изключителна важност за напояване на целия район в Пловдивска област. Така че, пак ще кажа, аз нямам доверие на тези хора да управляват тези средства и като цяло да управляват държавата и затова искам и тяхната оставка. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Аз разбирам желанието на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ да се изказват по всички теми и непрекъснато да обясняват своята теза, че правителството трябва да подаде оставка. Няма да подаде правителството оставка и Вие няма как да я вземете тази оставка, защото нямате нито достатъчно хора, нито достатъчно аргументи. Да Ви обясня сега. Когато излизате от тази трибуна, запознайте се конкретно с темата, по която е вкаран определен закон, за да може да говорите компетентно. Защото не е достатъчно да излезете тук и да обяснявате глупости, които нямат нищо общо със Законопроекта. Тези 15 млн. евро ще бъдат компенсация за земеделските производители, за липсата на украинската помощ. Ще Ви зачета точно какви са мотивите и точно по какъв начин ще се случва това, защото явно някой, който има задачата да се запознае със законите в Земеделската комисия, не си е свършил работата и говори наизуст: „Със Закона се създава правно основание Министерството на земеделието и храните да започне процедура по нотификация на държавна помощ за компенсиране на разходите за поливна вода. Това ще позволи в настоящата година да продължи подпомагането на земеделските производители, което досега е било и по линия на прекратената така наречена украинска помощ.“ Законопроектът предвижда задължението за извършване на обществена услуга за доставяне на вода за напояване да се възлага на „Напоителни системи“ ЕАД от министъра на земеделието и храните чрез договор. Тук никъде не става дума нито за тръби, нито за обществени поръчки и не искам да заблуждавате обществеността с Вашите изказвания от тази трибуна – „Дружеството ще получава компенсация от държавния бюджет, когато изпълнението на това задължение представлява несправедлива финансова тежест за него, като компенсацията не може да надхвърля размера на тежестта. Размерът на тежестта ще се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет. Средствата за компенсиране ще се предоставят на „Напоителни системи“ ЕАД авансово за текущата година чрез бюджета на МЗХ и съответно ще се отчитат пред Министерството.“ Държа да подчертая, че тези промени в Закона за водите бяха разгледани на работна група с присъствие на Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите. Така че, колеги, Законът е изключително издържан и е в полза на земеделските производители. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Госпожо Караянчева, Вие сте народен представител доста по-отдавна, откакто ни има нас като парламентарна група. Но доколкото си спомням, по принцип не знам каква е причината Вие да сте председател на Земеделската комисия, но доколкото си спомням, откакто има тази украинска помощ, Вие не сте в Земеделската комисия. До Вас са госпожа Танева, госпожа Белова. Хубаво е поне те да Ви обяснят, че в повечето от случаите земеделските закони влияят почти наобратно на това, което звучи, и на това, което е представено в мотивите. В повечето случаи ние сме свидетели, когато един закон звучи добре, дори и хората ни питат, защо не го подкрепите, а той е лобистки, както и този в случая. И не знам за какви глупости аз говоря, какви глупости от тази трибуна споделяте, при условие, че аз по-голяма глупост от това някой да препрочита законопроект – Вие го прочетохте веднъж в доклада на Комисията, няма нужда да ми четете мотивите.

Прочетох Ви мотивите.

Ние всички можем да четем – няма нужда да ги четете. В Законопроекта има едни цифрички – минимум 10 на сто, ако сте забелязали. Това е едното. Другото, което е, там пише, ако превишава тази стойност от 15 млн. евро, тези средства влизат в „Напоителни системи“. Никъде не е записано, че ако земеделските производители заявят подпомагане за по-малко от тази помощ, средствата ще се върнат в бюджета на Министерството на земеделието и така нататък. Всичките тези 15 милиона, забравих точно как беше терминът, защото не съм си го записал – финансова помощ неравнопоставена, или нещо от този род беше, всички тези средства, без значение дали 1 милион, 2, 3, или 5, ще бъдат заявени от тях, всички тези 15 млн. евро ще останат в „Напоителни системи“ и къде ще отидат там – после никой не знае. Никъде не е заявено, че всички те до стотинка, до цент, ще отидат в земеделските производители. Така че, моля Ви, четете си мотивите. Вие няма нужда да ни ги четете на нас.

Вие като народен представител още от 2009 г. и като специалист с професия машинен инженер съм сигурен, че разбирате повече от земеделие от мен. Може би не разбрахте аз какво казах. Казах, че Вашата партия е уличена в схеми и измами и от Вашата партия, Вашите експерти са извадили тръбите в България за „Напоителни системи“. А това, че в момента давате компенсации на земеделците, за да могат да им се напояват полетата, е съвсем различно. Това е проблемът, госпожо Караянчева. Не е проблемът в това, че трябва да се дадат парите. Ще им ги дадем. Те, земеделците, имат нужда. Проблемът е, че пак минават през Вас – тези, които унищожихте държавата.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изчетох мотивите от трибуната, за да мога да Ви запозная по-обстойно и да разберете, че тези средства са държавна помощ към земеделските производители и няма как да отиват за инвестиции. Относно забележката на господин Петров за това как аз станах председател на Земеделската комисия, уважаеми колега, аз съм в Земеделската комисия много преди Вие да влезнете в парламента като неин член. Така че познавам, избрана съм от региони, които са земеделски. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) От област Кърджали съм била народен представител, сега съм от област Пловдив. Знаете, че това са земеделски проблеми, и още от 2009 г. се занимавам с проблемите на земеделските производители и тютюнопроизводителите. Така че, моля, забележките в тази посока да бъдат по-умерени. Относно това, че всеки има право от тази трибуна да говори каквото си иска и да отправя послания към своите избиратели, аз нямам нищо против. Молбата ми е – нека да говорим истината, нека да четем мотивите и законите, и нека да бъдем коректни към своите избиратели, защото с популизъм и лъжи няма как да ги спечелите, колеги. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Киселова. Темата за напояването е от ключово значение за земеделието, особено в условията на климатични промени, засушаване и нарастващ недостиг на водни ресурси. Да, необходимо е държавата да има активна роля. Да, необходимо е земеделските производители да имат достъп до напояване, но не на всяка цена и не на сляпо. С настоящото изменение на Закона за водите се отпускат 15 млн. евро бюджетни средства като компенсация за така наречената несправедлива финансова тежест върху „Напоителни системи“ ЕАД. Проблемът е, че не се финансира само доставянето на вода до земеделците, а цялата дейност на дружеството, включително водата в язовирите и инфраструктурата. В крайна сметка реално само около 10% от тази вода достига до крайните ползватели. Останалите 90% остават в системата или потъват в административни разходи, или в течове, или в неясна посока. С други думи, държавата покрива дейност, от която огромната част от земеделските производители не получават реална услуга. Това поставя под съмнение целесъобразността на разходите, ефективността на системата и честността на целия механизъм. Напомням, че до 1989 г. България е имала над 12 милиона декара напоявани площи. До 2005 г. те са спаднали до 5 милиона, а днес са само около 2 милиона и половина. Това е национален провал, резултат от бездействие, разграбване и липса на стратегия. Държа да отбележа, че родният ми край, от който аз съм избрана – Златна Добруджа, е сериозно потърпевш от това, тъй като е житницата на България, а ежегодно има огромни проблеми с „Напоителни системи“ и с поливането на земеделските производители. И ако днес тръгнем да наливаме още милиони в същата система без реален контрол, рискуваме да повторим същата грешка. Относно предложението на господин Свилен Трифонов, с което Комисията за определяне на компенсациите се изважда от структурата на Министерството на земеделието и преминава към Министерството на финансите, ние ще подкрепим това предложение. Това е необходимо, за да се гарантира независимост, прозрачност и избягване на конфликт на интереси, при положение че Земеделското министерство е принципал на самото дружество. Не сме сигурни обаче доколко ще е ефективно даже и да се приеме това предложение. „Напоителни системи“ да има гарантиран статут на публичен възложител ще гарантира, че дружеството ще бъде подложено на всички правила на Закона за обществените поръчки – не по желание, не при случай, а винаги. Това означава повече конкуренция, контрол и защита на обществения ресурс. Ние не сме против държавната намеса в стратегически сектори, но държавната намеса трябва да е умна, прозрачна и подчинена на обществения интерес, а не прикрито обслужване на тези кръгове. Затова ние няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.

За изказване.

Кой дава интервюта, не е Ваша работа.

Кой дава интервюта не е Ваша работа. Иска думата народен представител.

Ще видите и ще чуете.

Не давам интервюта, госпожо Киселова.

По начина на водене.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Днес дебатираме Законопроект, който под претекст за подкрепа на земеделските производители създава правна обвивка за узаконяване на неефективност, заобикаляне на конкуренцията и злоупотреба с понятието услуга от общ икономически интерес. Законопроектът за изменение на Закона за водите не решава нито един от структурните проблеми на сектора. Вместо това той ги бетонира чрез един изключително опасен механизъм за компенсация, основан на, забележете, субективни методики и непрозрачна отчетност. Предвижда се „Напоителни системи“ ЕАД да получават авансово компенсация от държавния бюджет, когато задължението за обществената услуга представлява, забележете, несправедлива финансова тежест. Къде е определението на това понятие? Кой субективно ще преценява колко е справедливо и колко не е справедливо? Какво всъщност финансираме? Дейност, при която по официални данни се изразходват 4000 куб. м вода на декар годишно. Това е четирикратен разход при липса на ефективност и без екологични критерии. Тази схема не е подпомагане, извинявайте, това е гарантирана загуба за държавата, финансираща разхищение без реформа. Вместо да реформираме „Напоителни системи“ ЕАД, Вие я превърнахте в бездънна каца, в която само се наливат пари. Опасността от непрозрачен публичен монопол – важен въпрос, важен проблем в предлаганите промени. Псевдокомпенсациите ще се изчисляват по методика, одобрена от Министерския съвет, но ще се проверяват от комисия, назначена от министъра на база отчет от самото дружество, забележете, заверен от регистриран одитор. Това е, извинявайте, самоконтрол без независим надзор. Няма критерии за допустимост на разходите. Няма задължителни идентификатори, индикатори, прощавайте, за ефективност. Няма санкции за разхищения и неоползотворени води. Това е, извинявайте, законодателна амнистия за безстопанственост. Това е и модел също така, който възнаграждава неуспеха. Какво предлагаме на практика? Да компенсираме загубите на дружество, което не може да гарантира цена на кубик, ефективна поддръжка и разширяване на напояваните площи. Да заменим дерогационна схема – украинска помощ, с постоянна бюджетна инжекция без срок, без лимит и без преоценка на резултатите. Какво трябваше да направим вместо това? Изпратеното от експерт Ивайло Тонев писмо посочва конкретен алтернативен модел – да се създаде национална агенция по хидромелиорации, каквато има в Гърция и в Румъния. Да се премине към вода срещу продукция, а не срещу компенсация на загуби. Да се разграничат функциите по проектиране, експлоатация и контрол, защото те сега са в една ръка и това създава конфликт на интереси и разбира се, възможност за корупция. Компенсация в нарушения на правото на Европейския съюз имаме тук. С предложените текстове се създава механизъм за регулярно, авансово финансиране на “Напоителни системи“ ЕАД без открит търг, без конкуренция, без контролен орган, различен от самия възложител. Позоваването на чл. 106 от договора за функциониране на Европейския съюз, който се отнася за услугите от общ икономически интерес, е напълно произволно, защото няма законодателен акт на Европейския съюз или решение на Европейската комисия, което признава преносът на вода за напояване в България като обща услуга от общ икономически интерес. Не е представен анализ за пропорционалност и необходимост от компенсация, какъвто анализ изисква решение 2012/21 на Европейския съюз? Самата услуга – услуга от общ икономически интерес, не е явно дефинирана, а нейният бенефициент е на всичкото отгоре монополист без лицензионен режим, без техническа ефективност и без прозрачност. В становището на Министерството на околната среда и водите изрично се заявява, че прилагането на подобен модел без дерогация от Европейската комисия представлява риск от недопустима държавна помощ.

А отвореното писмо на Ивайло Тонев е още по-категорично – моделът нарушава и Търговския закон и води до престъпно нецелево изразходване на публични средства. Вие маскирате монопола с езика на услугата. Законопроектът се опитва да представи „Напоителни системи“ ЕАД като оператор на услуга от обществен интерес, но реалността е съвсем различна. Това дружество не е подчинено на регулаторен орган, няма конкурент, няма задължения за ефективност. То само подготвя отчетите, които Министерството на земеделието заверява чрез одитор, който също не е независим. Всички разходи, загуби и неуспешни експлоатации се покриват от бюджета, а не от потребителите.

Приключвам. Парите на българския данъкоплатец не са касичка за неуспешни политики, уважаеми колеги, и всеки литър вода е обществен ресурс, който трябва да се използва с отговорност, а не да се раздава в канали с пробити дъна. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Госпожо Председател, през последните шест месеца, откакто бяхте поставена на трибуната за председател на Народното събрание, Вие си позволявате абсолютно неуместни забележки, шеги и понякога гаври с парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, парламентарната група на МЕЧ и много по-рядко на ПП-ДБ – подхвърляния от вида: „досега давахте интервюта“, „къде ходите, за да се изкажете от трибуната“! Вие преминахте през много тежка еволюция, госпожо Председател, от това да се гримирате, сигурно за първи път, когато бяхте избрана за председател на Народното събрание, до това да казвате ай сиктир на заместник-председателя на Народното събрание Цончо Ганев, и цяла България Ви слуша начина, по който Вие комуникирате. Госпожо Председател, сутринта ние напуснахме Председателския съвет с колегата Веселински, възмутени от това, че Вие разказвахте виц на Председателския съвет как праховите частици оказвали влияние върху кокошките носачки. Така ли е, колеги? Така е. Ние смятаме, че на Председателския съвет сутрин Вашите еуфорични записи и такива изказвания, които правите, свързани с кокошки носачки, с някакви водки – преди две-три седмици говорехте сутринта как трябвало да започва Председателският съвет, са крайно неуместни. Госпожо Председател, няма съмнение, че Вие сте поставена на тази позиция като едно мюре – да Ви кажа, че мюре не е обида, Вие сте мюре на Пеевски и на Борисов, на ИТН и на БСП, което отнася цялата некадърност на тяхното управление. Но Вие, освен че не показвате професионални качества да бъдете председател на Народното събрание, освен че колеги юристи предимно тук Ви правят забележки постоянно върху това как се води Народното събрание, Вие не притежавате и морални качества, госпожо Председател, защото когато сте толкова некомпетентна, трябва да бъдете малко по-смирена и да се отнасяте с уважение...

...към българските народни представители, които са избрани от гражданите. Вие от граждани не сте избирана. Вие сте избрана от Кирчо Добрев и от Пеевски и това го знае цяла България... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред искам да направя допуск на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за госпожа Деница Кабакчиева – директор на дирекция „Административноправно обслужване и европейска координация“ в Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

Да, благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, №51-502-01-16, внесен от Министерския съвет на 7 май 2025 г. На редовно заседание, проведено на 11 юни 2025 г., Комисията по енергетика разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Деница Кабакчиева – директор на дирекция „Административноправно обслужване и европейска координация“ при Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, и Светослав Бенчев – председател на Българската петролна и газова асоциация. По Законопроекта не са постъпили станoвища. Законопроектът бе представен от представителя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, която заяви, че със Законопроекта се посрещат европейските и изискванията на други български закони да се поправи това, че в чл. 7 ал. 1 т. 4 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти във всички регистри, водени от Агенцията, не са посочени техните реквизити. Също така Законът за изменение и допълнение цели привеждане на регистрите в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление по отношение реквизитите, както и да се водят и поддържат чрез Информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри по чл. 52а от Закона за електронното управление. Народният представител Йордан Тодоров зададе въпроси към представителя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Положително становище бе изказано от представителя на Българската петролна и газова асоциация. По законопроекта нямаше друга дискусия. При проведеното гласуване по Законопроекта се получиха следните резултати: „за“ – 12 гласа, от които 5 – от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 – от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 – от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 – от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 – от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“, като тук правя една корекция на протокола – двама от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и един от парламентарната група на ПП МЕЧ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 51-502-01-16, внесен от Министерския съвет на 7 май 2025 г.“ Благодаря Ви.

Съгласно разпоредбите на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти Държавна агенция „Държавен резерв“ поддържа четири регистъра в момента – регистър на създадените и поддържани запаси за извънредни ситуации; регистър на създадените и поддържани целеви запаси; регистър на задължените лица по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти; регистър на складовете за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти. Реквизити на тези регистри не са посочени в Закона, а са регламентирани във вътрешните нормативни актове и това налага Законът да се синхронизира с изменението и допълнението на Закона за електронното управление, който е изменен в „Държавен вестник“, бр. 80 от 2023 г., в който са приети изменения, съгласно които в чл. 4а, ал. 2 е създадено задължение административните органи да водят регистрите и базите данни, възложени им със закон в електронна форма. За подпомагане изпълнението на това изискване министърът на електронното управление създава и поддържа информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри. Съгласно § 40 от Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление привеждането на всички регистри, водени от административните органи в съответствие със Закона за електронното управление, следва да се реализира не по-късно от 31 март 2025 г. По тази причина Държавна агенция „Държавен резерв“ внася настоящото изменение в Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, тъй като в него се предвижда отмяна на съществуващите т. 4 и т. 5 на чл. 7 от Закона, и създаване на нов чл. 7а, в който да се създаде единен електронен регистър на задължените лица на съхранителите на запасите за извънредни ситуации и целевите запаси. Новият регистър включва четири раздела, в които подробно са описани всички реквизити на водените до този момент регистри на Агенцията. С посоченото изменение се цели да се приведат регистрите с изискванията на Закона за електронното управление. Благодаря.

Госпожо Председателстващ! Вие правилно дадохте почивка, за да може вносител от Министерския съвет да представи Законопроекта. Аз благодаря на госпожата, само че тя е от държавна агенция, тя не е от Министерския съвет, така че предлагам да дадете нова почивка, докато някой от Министерския съвет не представи Законопроекта. (Реплики от народния представител Петър Петров.) Госпожо Председател, съгласно чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание можете ясно да прочетете, че всеки законопроект, който е внесен от Министерския съвет, трябва да бъде представен в пленарната зала от член на Министерския съвет, а не от член на държавна агенция. Така че дайте нова почивка или отложете разглеждането на тази точка, докато тук няма представител на Министерския съвет, който в крайна сметка да представи този законопроект. Той, между другото, беше и неправилно разпределен към Енергийната комисия, защото считам, че съдържанието и материята, която урежда, по никакъв начин не засягат Комисията по енергетика. Хората, които са в тази комисия нямат компетенциите да разглеждат този законопроект и е показателно, че министърът на енергетиката също не беше в Комисията и не изпрати член на Министерството на енергетиката, който да представи Законопроекта, а именно с мотивите, че материята, която урежда, по никакъв начин не засягат дейността на Министерството на енергетиката и не е в прерогативите на това министерството. Така че той би трябвало да бъде разгледан в Комисията по електронно управление, защото тези неща, които са в самия законопроект, уреждат чл. 52а и беше изчетено от Закона за електронното управление, тоест в този чл. 52а от Закона за електронното управление произтичат задълженията за създаване на единен електронен регистър. Той съответно дори не е бил разпределен към правилната комисия и изобщо не е разгледан от Комисията по електронно управление, както би трябвало да бъде направено. Това е още една причина самият законопроект да бъде отложен и разглеждането да не е тази седмица. Той и без това не е някакъв спешен и не трябва да се приема в спешен порядък, за да може да бъде разгледан от съответната комисия, където хората имат съответните компетенции да оценят по някакъв начин техническите параметри, които са заложени. Той е чисто технически Законопроект в текстовете и след това другата седмица вече може да се разгледа. Това е предложението.

Да бъде отложена.

Госпожо председател Киселова, Вие не може да откриете разискванията, защото по Правилник първо следва да бъде извършено представяне на Законопроекта от член на Министерския съвет, а такова не е било извършено. Вие не може да нарушите процедурата и да прескочите този етап от процедурата по разглеждане на един законопроект. Не знам Вие вече кой месец – шести или седми месец, сте председател на Народното събрание, не може да откриете дискусията по точка, по която не е представен Законопроектът от член на Министерския съвет. Не можете да прескочите този етап. Първо, нарушихте Правилника. Второто Ви нарушение на Правилника, доколкото говорих и с народния представител Йордан Тодоров, той е направил надлежно предложение за отлагане разглеждането на точката. Така ли е, господин Тодоров? Вие нямате право да откриете дискусията, преди да подложите неговото процедурно предложение на гласуване, защото, тъй като имаме един гаф в момента, който Вие лично се опитвате да прикриете, а именно че няма член на Министерския съвет в залата, който да представи Законопроекта, и именно затова залата трябва да преразгледа решението си от днес по-рано в дневния ред и може, и то се случва много пъти, да Ви кажа, в тази пленарна зала, госпожо Председател, Вие няма как да го знаете, защото сте за първи мандат народен представител, но залата може с гласуване да отложи разглеждането на точката в момента, и Вие първо трябва да предложите процедурата на народния представител и след това евентуално да откриете дискусията. Но Вие и това не може да направите, защото, за трети път ще Ви кажа, че не може да прескочите етапа, при който член на Министерския съвет трябва да представи Законопроекта, преди въобще да се открива дискусия и да се правят процедури.

Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас, а именно, че Вие, спазвайки Правилника, открихте дебатите на първо гласуване по Законопроекта, който е в дневната ни програма, и за да не злоупотребяват с Правилника колегите, може да им прочетете чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно ал. 3, където пише, че при обсъждане на законопроекти и други актове на заседание на комисиите се изслушват вносителите. И когато Законопроектът е внесен от Министерския съвет на заседанието, се представя от член на Министерския съвет или заместник-министър, а не за пленарната зала, така че да преминем към дебата по Законопроекта, или ако няма кой да се изкаже, да го закриете. Благодаря.

Моето изказване е свързано със Закона, който сега ще дебатираме, а именно Закон за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Когато се запознах с доклада и Законопроекта си направих един кратък анализ, с който ще Ви запозная, за да могат да разберат българските граждани какво гласуваме и с какво се занимаваме. Първо, най-важният въпрос, който трябва да си зададем, той го зададе и господин Тодоров, че този законопроект беше разпределен в Енергийната комисия. Това, госпожо Председател, и към Вас е забележка или по начина на водене, или както искате го приемете, но Законопроектът беше разпределен в Енергийната комисия, която не се занимава с електронни регистри, а това е Комисията по електронно управление, така че молбата ми към Вас е и в бъдеще да не допускате такива грешки. Второ, Законопроектът предвижда създаване на единен електронен регистър, който ще се поддържа чрез Информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри по чл. 52а от Закона за електронното управление. Въпреки това, както казах, не е предвидено и участие на Комисията. (Уточнения между председателя Наталия Киселова и оратора.) Госпожа председателката ми даде разпореждане, в което водеща е Комисията по енергетика, а Комисията по електронно управление е подпомагаща. Госпожо Председател, Комисията по електронно управление от 13 март не е заседавала нито веднъж, а днес сме 25 юни, така че това също е към Вас, че Комисията по електронно управление не заседаваше, тъй като все си намираше оправдание, даже и министърът на електронното управление не е дошъл от три месеца на блицконтрол, но да се надяваме, че ще имаме. Благодаря за уточнението, госпожо Председател. Трето по този законопроект – недостатъчна яснота относно техническата реализация. Законопроектът не предоставя детайли за техническите изисквания, сигурността и съвместимостта на единния електронен регистър с други държавни информационни системи. Липсата на конкретика може да създаде рискове от неправилна имплементация или несъответствие с изискванията на Закона за електронното управление. Това, между другото, е честа практика в нашето законодателство и нашето държавно управление – някое министерство или някоя държавна институция да си напише някакъв софтуер или някаква такава информационна система, която обаче впоследствие се оказва, че е несъвместима с други. И в един момент вместо да имаме възможността системите да могат да започнат да си общуват помежду си, за да може да имаме обобщени данни, както би трябвало да е в една развита държава, това не се случва и тук има същата слабост в този законопроект – не е предвидена такава интеграция и съвместимост. Четвърто, ограниченост на публичните данни. Част от информацията в регистъра, например местонахождението на запасите от нефт, е определена като непублична, което е обосновано с националната сигурност. Въпреки това липсва ясно дефиниране на критериите за чувствителна информация и как ще се балансира между сигурност и прозрачност, което може да породи и съмнения за липса на отчетност, когато не знаеш кое къде се намира. Пето, риск от административна тежест. Въвеждането на нов електронен регистър може да наложи допълнителни административни задължения за задължените лица и съхранителите, особено ако не са предвидени адекватни ресурси за обучение и технически средства – техническа поддръжка, простете. Законопроектът не адресира този потенциален проблем. Преди години, 2018 г. мисля, че беше, когато се прие един закон пак за изменение за нефта и нефтопродуктите. Тогава по същия начин се наложиха едни административни тежести за компаниите, които съхраняват нефт. Обаче това натовари най-вече малките нефтопродавачи, да ги наречем, и всъщност огромна част от тях фалираха. Тогава, между другото, пак управлявах ГЕРБ в коалиция с разни други вече несъществуващи организации. Шесто, липса на оценка за киберсигурност. Въпреки че регистърът ще се поддържа чрез квалифициран електронен подпис, както е описано, няма изрично споменаване на мерки за защита срещу кибератаки или изтичане на данни, което е критично предвид значимостта на информацията за националната енергийна сигурност. Тук предполагам, че в следващия месец ще влезе за гласуване в залата и Законът за киберсигурност, който изключително много повишава изискванията към информационната и мрежова сигурност, но това напълно зависи от това дали ще имаме Комисия по електронно управление. Седмо, кратък срок за влизане в сила. Законът предвижда влизане в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, което не предоставя достатъчно време за подготовка на техническата инфраструктура, обучение на персонала и привеждане на регистрите в съответствие с новите изисквания. Осмо, липса на обществена дискусия за техническите аспекти. Това трябваше да мине през Комисията по електронно управление, където да бъдат обсъдени именно тези неща. В мотивите е отбелязано, че Законопроектът е публикуван за обществена консултация, но няма данни за включването на експерти по електронно управление или киберсигурност в процеса. Като тук отбелязвам, че това може да доведе до пропуски в техническата и правната рамка на регистъра. И в заключение, това е поредният законопроект, който Министерският съвет внася и буди сериозни опасения относно неговата готовност за ефективно прилагане, особено в контекста на електронното управление. Този законопроект предвижда единен електронен регистър, който ще се поддържа чрез Информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри, но на ръководството на Народното събрание не им е минало и през ума, както Ви казах, че трябва да има становище и от Комисията по електронно управление. За мен това е критичен пропуск, тъй като Комисията би следвало да разполага с необходимата експертиза за оценка на техническите, сигурностните и организационни аспекти на подобни инициативи. Именно затова имаме и Министерство на електронно управление, и затова имаме и Комисия по електронно управление. Освен това, както казах, и краткият срок за влизане в сила на Закона от деня на неговото обнародване не позволява адекватна подготовка за изпълнение на новите изисквания. Настояваме от ВЪЗРАЖДАНЕ този законопроект да бъде върнат за доработка и задължително обсъждане в Комисията по електронно управление, за да се гарантира, че предложените решения отговарят на стандартите за надеждност, прозрачност и сигурност, както и съвременните изисквания за електронно управление.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Славчев, двамата с Вас сме членове на Комисията по електронно управление. И аз много често помня как ние с Вас сме коментирали изобщо Комисията, нейното съществуване, и съществуването на Министерството на електронното управление, защото Вие поддържате тази теза, че те могат да работят и могат да свършат много работа, ако желаят. Аз съм на мнението, че тези структури са излишни. В този им вид, в този им формат те са излишни за държавата, тъй като само и единствено разполагат с едни средства, а в същото време не виждаме абсолютно никакви действия от тяхна страна. Сам знаете от колко време Комисията не е заседавала и още повече, че не е приемала абсолютно никакви актове. Не сме разглеждали никакви законопроекти, където ние трябва да бъдем съпътстваща комисия и трябва да кажем нашето становище. Аз си направих труда да погледна в сайта на Народното събрание какви становища има внесени, защото ако Комисията по електронно управление не работи, то тогава очаквах Министерството на електронното управление да работи, да е прочело Законопроекта и да е дало своето становище. Становище от Министерството на електронното управление обаче няма по този законопроект. Тоест при тях е гробно мълчание. При тях просто се чака да дойде числото, датата за заплати, да се вземат, да си тръгнат и изобщо другото не ги интересува. Както и ще го видим в Комисията. Аз се съмнявам и този месец да имаме блицконтрол, на който да зададем нашите въпроси. Но пък за сметка на това ще предложим на следващото заседание, защото ще станат четири месеца без да сме изслушвали министъра, всяка парламентарна група да има по два въпроса, тоест по осем въпроса към министъра на електронното управление. Считам, че така е редно и така трябва да се направи, за да може той да идва съответно всеки месец да си задаваме въпросите и нещо да свърши това министерство.

Благодаря, госпожо Киселова. Забележката ми към изказването на господин Славчев е, че всъщност той беше напълно прав и не би трябвало да се занимава с това кой какво му указва от залата или кой му бута листчета зад гърба. Напълно прав бяхте, водеща комисия е Комисията по енергетика и няма никакво значение към кои спомагателни комисии или как бяха точно, госпожо Председател, е разпределен, защото всички знаем, че законопроектите се разглеждат само и единствено във водещите комисии или, ако се разглеждат в други комисии, то всяко такова разглеждане минава по-скоро проформа, отколкото да се разглеждат законопроектите по същество. В Комисията по енергетика, в случая Законопроектът, разпределен към Енергийната комисия като водеща, беше разгледан буквално точно проформа. За две минути беше изчетен същият този доклад от госпожата, която е към Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Беше изчетен докладът и защо са необходими тези промени. Те звучат разумно, но по никакъв начин нямаше дебат по същество просто защото в Комисията по енергетика хората нямат компетенциите да разгърнат някакъв дебат по същество и, как да кажа, да направят всеки законопроект малко по-издържан и по-полезен, което всъщност е смисълът да има такива постоянни комисии към Народното събрание, иначе просто се обезсмислят. И не мога да разбера какъв е смисълът да имаме и Комисия по електронно управление, и Министерство на електронното управление, при положение че не съм чул нито Комисията да заседава тук, чух – три месеца вече не е имало нито едно заседание, нито пък Министерството на електронното управление не съм чул да свърши нещо смислено. Но това е друга тема. Така че към Вас, госпожо Председател, и може би ще се запиша и за изказване, за да го развия още веднъж в изказване. Но е хубаво, когато разпределяте законопроектите към постоянните комисии, да се водите не само от заглавието на законопроекта, а и от съдържанието и материята, които те уреждат, защото мисля, че това е по-важното в случая. Ако бяхте прочели или мотивите, или да се консултирате по някакъв начин… Не знам тези председателски съвети за какво ги правите – да си разказвате вицове и да обсъждате кой къде пуши или нещо друго, но ако имате нужда от помощ с разпределението на законопроектите по комисии, сигурен съм, че има с кого да се консултирате. Това е. Записвам се за изказване.

Уважаеми господин Славчев, госпожо Председател! Мисля, че е важно да изясним какво правим в момента всъщност в този час в парламента на Република България, който, за съжаление, е институцията с най-малък рейтинг в цялата страна. И на практика заместник-председателят на Комисията по електронно управление господин Славчев изнесе един доклад от Комисията по електронно управление, която не се е състояла. Той в осем точки обясни за какво става дума на българските граждани – тези от тях, които все още вярват, че има някакъв смисъл в работата на парламента. Това, че в заглавието на този законопроект, уважаема госпожо Председател, има думата нефт, не означава, че Вие по тази думичка имате компетенцията, имате изобщо правото да го разпределяте към Енергийната комисия. Този законопроект на първо място трябва да бъде с водеща комисия по електронно управление и като съпътстващи комисии вече могат да бъдат и Комисията по отбрана, и по енергетика, единствено само защото в неговото заглавие има думата нефт. Ще Ви помоля, ако нямате достатъчно време, Вие, предполагам, работите с екип, който може да чете законопроектите, и някой трябва да ги преглежда, защото е унизително тук за нас като народни представители да изпадаме в такава дилетантска ситуация, в която Комисията, която е водеща 100%, изобщо не е заседавала и господин Славчев, който е заместник-председател на тази комисия, се налага сам да обяснява на всички заинтересовани български граждани за какво става дума. Това не трябва да се допуска. И, господин Славчев, понеже това по-същество е реплика, въпреки че Правилникът не съществува очевидно за самия председател, Вие смятате ли, че изобщо днес трябва да се занимаваме с тази точка, при положение че не е минало през Комисията, на която Вие сте заместник-председател? Благодаря.

Благодаря Ви. Ще започна отзад напред. Господин Проданов, разбира се, че Комисията по електронно управление не беше тази, която трябваше да се занимава. Надявам се, че тази грешка ще бъде отработена и повече няма да се случва от председателката. Тя да не го приема като някаква лична нападка. По-скоро е чисто технически, че има неща, които трябва да минават там, където им е ресорът. Ще обърна сериозно внимание на думите на народния представител господин Никола Димитров дали трябва да съществува Министерство на електронно управление и Комисия по електронно управление. Живеем в едни времена, в които светът се върти около дигиталната ни същност и дигиталното ни общество. Дали ни харесва, или не, е друга тема, но ежедневието ни до такава степен е вече обвързвано с тази дигиталност, че може би стига едно 70 – 80%. И искаме или не искаме, и такова министерство трябва да има, и такава комисия. Аз много добре Ви разбирам какво казахте. Вие казахте на българските граждани: нито Министерството работи, нито тази комисия работи нещо и сте напълно прав. Преди да стана народен представител, аз бях Ваш нещатен сътрудник в тази комисия. Откакто ВЪЗРАЖДАНЕ е в Народното събрание, също се занимавам с тази комисия и знам какво е свършила в последните четири години, и в общи линии едно голямо нищо. В този контекст сте напълно прав, че тя е излишна. Аз мога обаче да Ви отговоря кога нещата ще се променят. Тези неща ще се променят, когато България се управлява от хора, които са родолюбци, хора, които мислят за държавата, когато се управлява от държавници, а не от схемаджии, които измислят поредната схема как да се прави някакъв закон, който да обслужи интересите на няколко обръчи от фирми. И тук мога в краткост да кажа, вчера дадохме и пресконференция в Плевен по темата – Министерският съвет прие на 15 януари едно решение № 23, с което даде възможност да се заобиколи Законът за обществените поръчки и възложи на Министерството на електронното управление да отговаря за цялата техническа част на всички други държавни ведомства. С други думи, когато Министерството на земеделието трябва да прави поръчка за нова техника, то ще го възложи на Министерството на електронното управление, а те ще го възложат на „Информационно обслужване“. И ето тук идва колизията, и това е корупционна схема, която противоречи на всички европейски норми, директиви и каквото се сетите. И всъщност, с това и приключвам, Законопроектът за киберсигурност, който предстои да разгледаме и да се приеме в залата, е предпоставка именно за тези корупционни практики, които ще се случат и в бъдеще.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Уважаеми колеги народни представители, моля да имате предвид, че Комисията по електронно управление е с нов председател – госпожа Петя Димитрова, която е председател от 5 юни. Откакто е председател на Комисията, всяка седмица се насрочва Комисия по електронно управление, но заради удължаване на работата на Народното събрание самата комисия не е могла да заседава. Моля да имате предвид следното: че ако и утре не може да заседава Комисията поради удължаване на работното време, най-вероятно ще бъде свикана извънредна комисия другия вторник. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Не ми остава нищо друго, освен да препотвърдя това, което беше казано от господин Славчев, че именно с този законопроект се цели изграждане на единен електронен регистър и със сигурност този законопроект не трябваше да бъде разпределян към Комисията по енергетика като водеща, като спомагателна комисия – може би да, но не и като водеща. Като водеща комисия трябваше да бъде Комисията по електронно управление. Защо? Защото, на първо място, този законопроект урежда нещо, което произтича от чл. 52а от Закона за електронното управление, а именно създаване на такъв електронен единен регистър, в който да бъдат обобщени масиви данни на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Разбира се, нищо от това не е в компетенциите на хората, които са в Енергийната комисия. На второ място, самата Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ пък е част от националната сигурност и отбраната на страната ни. Тоест това е отново нещо, което не е в компетенциите на хората в Енергийната комисия. Считам, че хората, които са в Енергийната комисия по никакъв начин нямат компетенциите да оценят нито техническите изисквания на Закона за електронното управление, защото той е изключително технически законопроект, нито пък откъм киберсигурност, нито дали самата Държавна агенция от своя страна има капацитета да поддържа такъв електронен регистър, дали няма нещо, свързано с такава информация, която е по-чувствителна или национална, държавна тайна, която евентуално може да попадне в този регистър, как може тя да бъде защитена, трябва ли да е там, не трябва ли… Тоест това отново са неща, за които хората в Енергийната комисия нямат абсолютно никаква представа как точно трябва да се случат нещата и затова говори самият дебат, който в Енергийната комисия по принцип имаме – по-дълги и ползотворни разговори, но във случая Комисията протече точно за времето от две минути. Буквално две минути! За всичко това говори също така и фактът, че министърът на енергетиката или представител от Министерството на енергетиката не присъстваха на Комисията. Министърът на енергетиката е отказал именно с мотивите, че самият законопроект не урежда материя, която е в обхвата на дейността или компетенциите на Министерството на енергетиката и аз тук съм напълно съгласен с него. И той с право е отказал да присъства на Комисията от името на Министерския съвет, за да представи този законопроект. В Комисията по енергетика беше само дамата от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Така че забележката ми е към Вас, госпожо Председател, защото Вие обичате, когато пускаме въпроси за парламентарен контрол, да се заяждате за всяка дума, запетая и точка и да връщате такива въпроси за парламентарен контрол, а в същото време, когато разпределяте законопроекти по комисии, не сте чак толкова бдителна, да го наречем. И ще Ви напомня как преди само месец – по-малко от месец дори, промените в Закона за ВЕИ бяха разпределени отново към Енергийната комисия като водеща, въпреки че вътре се уреждаха изцяло неща, свързани със Закона за устройството на територията и Административнопроцесуалния кодекс – все неща, които са в прерогативите на Комисията по регионално развитие и благоустройство, а в същото време тази комисия изобщо не беше разгледала тези промени, които бяха заложени в Закона за ВЕИ, но в същото време по никакъв начин не бяха на енергийна тематика. Така че, когато разпределяте законопроектите, Ви моля да се водите не само от заглавието на законопроекта, а от материята и съдържанието на самите законопроекти, за да може наистина самите комисии – постоянните комисии към парламента, да работят и да има реална полза от тях и от дебатите в тях. Това е от една страна. От друга страна, така и така, самият законопроект беше разпределен към Комисията, на която аз съм член, реших да се запозная с него. Запознах се със самия законопроект и се оказа, че нещата, които са заложени чисто технически, те и в момента действат. Действат и са утвърдени със заповед на председателя на тази държавна агенция. Въпросът ми сега е: какъв е смисълът неща, които са утвърдени със заповед на председателя на тази агенция – те и в момента се прилагат, да трябва да бъдат по някакъв начин вместени в даден закон? Има ли смисъл това да се прави, защото по този начин се ограничава гъвкавостта на работата на тази държавна агенция? Тоест в момента нещо, което е със заповед на председателя, а утре може председателят да издаде друга заповед и те да бъдат променени, или пък, ако точно това е целта – тази гъвкавост в работата да се ограничи и да се ограничат правомощията на председателя, то защо години наред се е работило по този начин и чак сега тези неща се вписват в закон? Тоест ето това е нещо, което в Комисията по енергетика няма как да оценим, просто защото нямаме съответните компетенции. Между другото, какъв е смисълът да имаме Закон за запасите от нефт и нефтопродукти? Ами че ние през последните 20 – 30 години имаме със сигурност над два пъти – не съм гледал точно статистиката, но със сигурност имаме над два пъти повече закони, които се прилагат в момента, отколкото преди 30 години, да речем. И това по никакъв начин – виждаме, че не развива по никакъв начин нито икономиката, нито отбранителните способности, нито който и да е друг отрасъл или сектор. Всъщност точно обратното – на фона на многото закони и закончета виждаме, че държавата върви все надолу и надолу, и е затвърдена на последните места и класации сред всички страни – членки на Европейския съюз. Тоест по-голямата законодателна рамка по никакъв начин не означава по-добра и по здрава държавност. Дори точно обратното, по-голямата законодателна рамка говори за слабо държавно управление, лобизъм, защото много от тези закони и закончета, които се навъдиха, уреждат частни случаи и затова казвам, че много от тях са чисто и просто плод на лобизъм. Също така говорят и за нормативна импотентност и по никакъв начин тази по-голяма законодателна рамка, поне така изглежда, не изгражда публичния ред, а дори напротив, по-скоро го разваля по някакъв начин, просто защото виждаме, че законите важат за едни, за други не важат и много лесно могат да бъдат нарушавани, без това да има някакви последствия за съответния човек, който нарушава съответния закон. Включително и Вие, госпожо Председател, често нарушавате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който всички знаем, че има ранг на закон, но от това по никакъв начин не произтичат някакви последствия за Вас. И всъщност този Закон за запасите от нефт и нефтопродукти прави абсолютно същото. Той, от една страна, привежда изискване на Европейското законодателство, по-скоро мисля, че беше Директива 2009/119 – за това какви държавни резерви, запаси на нефт и нефтопродукти трябва да съхранява държавата ни. От една страна, урежда уж важен въпрос – става въпрос за енергийна сигурност, за резерви, които са необходими при някакви кризи, спиране на доставки, военновременна мобилизация, но от друга страна по никакъв начин не решава проблема с всичко това. По-скоро да не кажа, че ги създава, но по-скоро ги утвърждава. Какво имам предвид? Имам предвид например, че особено през последните години видяхме, че няколко пъти беше променян този закон и се утвърждават проблеми като например това, че държавата ни държи резерви на нефт и нефтопродукти в складове, които са частна собственост, от една страна. От друга страна пък, тези складове – по-голямата част от тях, изобщо не са на територията на страната ни. От друга страна, няма и някаква ефективна логистика за преразпределение на тези запаси в случай на необходимост. Тоест в случай на необходимост на държавата ще ѝ трябват буквално дни, да не кажа седмици, за да преразпредели тези запаси или да ги изтегли към страната ни, а виждаме, че особено през последните години с войната в Украйна и сега с това, което се случва в Близкия изток, че военните конфликти се разрастват буквално не за дни, а за часове, и от критично значение е такива резерви да бъдат съхранявани на територията на страната ни, за да може да ги използваме. Те са за това – за да може, ако има спиране на някакви доставки, да разчитаме на тези резерви, за да нямаме проблем с горивата в страната ни. Така че това е поредният закон, и е хубав пример за закон, който е, от една страна, на хартия – уж урежда важни теми, а в същото време утвърждава проблеми, без да има здрава държавност и здраво държавно управление, което да действа за този закон. И това е главният проблем в страната ни може би изобщо със законодателството. И за финал, госпожо Председател, отново се обръщам към Вас. Мисля, че успяхме да Ви дадем достатъчно много аргументи защо е необходимо да разпределяте законопроектите към съответните комисии с по-голямо внимание, за да може наистина самите парламентарни комисии да работят, да има ползотворни дебати…

…да има полза от самите комисии…

Да, приключвам, госпожо Председател. …за да може наистина законодателството, което се приема тук, да бъде възможно и най-много, доколкото това е възможно, в полза на хората и евентуално при криза в… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Една минута и половина мина.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Преди да представя доклада на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, давам предложение за процедура за допуск в залата на представителите на Министерството на финансите: Галя Димитрова – заместник-министър; Калоян Симеонов – началник на отдел в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; Мария Боева – експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и от Комисията за финансов надзор: Петя Хантова-Георгиева – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, и Милен Милев – началник на отдел в дирекция „Правна“. Моля да подложите на гласуване.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение, № 51-402-01-28, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2024 г. На заседание, проведено на 19 юни 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Галя Димитрова – заместник-министър; Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Калоян Симеонов – началник на отдел в същата дирекция, и от Комисията за финансов надзор: Петя Хантова-Георгиева – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, и Милен Милев – началник на отдел в дирекция „Правна“. Законопроектът беше представен от госпожа Димитрова, която посочи, че с него се въвежда обща уредба на механизма на приключващото нетиране, който подобно на финансовото обезпечение е механизъм за управление на кредитния риск в контекста на хеджиращи и други финансови сделки и е основното средство за намаляване на кредитните рискове, свързани с извънборсовите деривати. Неговият обхват е ограничен, от една страна, с оглед на страните по договора, които имат право да сключват определени видове договори, и от друга, с оглед на предмета на договора. Въвеждането на режима на приключващото нетиране съответства на добрите практики на международните финансови пазари и отстранява конкурентен недостатък на българското законодателство спрямо законодателствата на другите държави – членки на Европейския съюз, и държавите – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В Европейския съюз няма хармонизиран подход по отношение на общата правна рамка на приключващото нетиране като способ за прекратяване и/или погасяване на задължения, произтичащи от сделки с определени финансови инструменти между участниците на финансовите пазари. Липсата на хармонизация дава възможност на всяка държава членка самостоятелно да прецени дали и как да уреди този механизъм в националното си законодателство, така че да гарантира жизнеспособността на договорите, включващи разпоредба за приключващо нетиране в случай на неплатежоспособност на някоя от страните. Госпожа Димитрова подчерта, че България е единствената държава в ЕС, която все още няма обща материалноправна уредба на приключващото нетиране. В отговор на нуждите на българските участници на финансовите пазари Министерството на финансите по проект за техническа помощ от Европейската комисия със съдействието на Европейската банка за възстановяване и развитие е изготвило предложения законопроект. Със Законопроекта се отстраняват и установени в хода на прилагането на нормативния акт неточности и проблеми при сключване на договори за финансови обезпечения и режимът на приключващото нетиране се синхронизира с този на финансовите обезпечения. С цел осигуряване на яснота относно действието на приключващото нетиране като механизъм за изпълнение на хеджиращи сделки в производството по несъстоятелност се предлагат и допълнения в Търговския закон и Закона за банковата несъстоятелност. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 16 гласа „за“, от които 6 – от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 – от парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“; 1 – от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 2 – от парламентарната група на „БСП – Обединена левица; 2 – от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 1 – от парламентарната група на “Демокрация, права и свободи – ДПС“ и 1 – от парламентарната група на ПП МЕЧ, без гласове „против” и „въздържал се“ 1 глас – от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение, № 51-402-01-28, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2024 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Както се чу и от доклада на Комисията, беше приет Законопроектът за изменение и допълнение на този законопроект от цялата комисия, може би имаше един въздържал се. Като цяло Законопроектът е изготвен с помощта на Световната банка и Европейската комисия, защото бизнесът има нужда от подобен автоматизъм, от бързина и яснота във всеки един случай, а особено много в случаите, в които има неизпълнение на договорите и особено в случаите на несъстоятелност. Уредбата на режима на приключващо нетиране в Закона за договорите за финансово обезпечение, в Търговския закон и в Закона за банковата несъстоятелност е нужно. България остана по някаква причина последната страна в Европа, която няма такава уредба и това не е уредено у нас. Може би в България всъщност това беше най-нужно, като се има предвид колко бавно, несправедливо и противоречиво работи българската съдебна система, колко спорни могат да бъдат решенията на синдиците в случай на несъстоятелност. Видяхме по делата за КТБ – последваха и осъдителни присъди срещу България, даже може би още не са приключили всички дела по казуса. Липсата на подобна автоматизация, каквато имаше досега, и нуждата да минават дори съвсем ясни казуси през съдебната система може би е една от причините за изключително ниското, за срамно ниското ниво на преки чуждестранни инвестиции в България последните години. Дано сега с приемането на тези поправки да направим една дори и малка крачка напред. Приключващото нетиране дава защита на изправната страна, съответно намалява риска за изправната страна в даден казус, и най-вероятно така ще направи България по-привлекателна страна за чуждите инвеститори, дори и те да са чували за казуси с гнилите ябълки в българската съдебна система. Ние считаме, че такъв тип промени ще имат позитивен ефект. Затова ги подкрепихме на Комисията, ще ги подкрепим и сега. Факт е, че България се превърна много отдавна не в пазарна, а в съдебна икономика, и който владее съдебната система практически владее и икономическите ресурси. Дано с такъв тип промени, които по-бързо ще изчистват казусите, да направим така, че да стане страната по-привлекателна и което да даде една синергия с промени, които гледахме и миналите седмици в Народното събрание, също в тази посока, за да можем да мръднем крачка напред и да привлечем някакви инвеститори, които да раздвижат икономиката на страната. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Както каза моят съмишленик Димо Дренчев, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение, тъй като смятаме, че и въвеждането на така наречения механизъм за приключващо нетиране, което по своето същество е механизъм за управление на кредитния риск, е нещо положително за бизнеса. При приключващо нетиране обичайно две страни встъпват в множество сделки помежду си и когато една от тях е неизправна или настъпи така нареченото изпълнително събитие, другата, тоест изправната страна, може да предяви процедура по приключващо нетиране, в която се изчисляват колко е нетната стойност на отношенията и неизправната страна трябва да плати на изправната. След извършване на приключващо нетиране всички сделки между страните се прекратяват и както казах, се заместват от едно нетно задължение. Важно е да се подчертае, че самата процедура по приключващо нетиране трябва да е изрично упомената в договора между двете страни, иначе няма как да се стартира. За да може приключващото нитиране да изпълни функцията си, е необходимо да може валидно да се породят действия съгласно националното право на всяка от страните. Тоест, ако са от две различни държави и едната няма такава процедура, няма как да се стартира тази процедура по приключващо нетиране. Тя като цяло е една от добрите практики, които се използват на световните пазари и досега липсваха в България. Както каза господин Дренчев, България е единствената страна в Европейския съюз, която няма такава въведена процедура в родното законодателство. А относно ЕС – там няма общата правна рамка как да се въведе, така че тук имаме самостоятелност да преценим как да го уредим това нещо. И с оглед всичко изложено още веднъж ще кажа, че парламентарната група ще подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-37, внесен от Александър Димитров Симидчиев и Костадин Георгиев Ангелов на 10 февруари 2025 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-83, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 4 април 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-97, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 30 април 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 май 2025 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-37, внесен от Александър Димитров Симидчиев и Костадин Георгиев Ангелов на 10 февруари 2025 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-83, внесен от Васил Христов Пандов и група народни и представители на 4 април 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-97, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 30 април 2025 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, представители на Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на земеделието и храните, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на електронното управление, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Националната здравноосигурителна каса, Агенция „Митници“, Държавна агенция за закрила на детето, „Информационно обслужване“ АД, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентски и неправителствени организации. В изпълнение на чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – ПОДНС, Комисията по здравеопазването, преди да обсъди законопроектите по същество извърши проверка и установи, че те отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на ПОДНС. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 73, ал. 8 от ПОДНС по законопроектите са постъпили становища от Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на зъботехниците, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българската асоциация за закрила на пациентите, Фондация „Първите три минути“, Националната мрежа за децата и Коалиция „За живот без тютюнев дим“. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 и 6 от ПОДНС в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на земеделието и храните, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на електронното управление, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Националната здравноосигурителна каса, Агенция „Митници“, Държавната агенция за закрила на детето, „Информационно обслужване“ АД и Националното сдружение на общините в Република България. На основание чл. 73, ал. 11 от ПОДНС на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по трите законопроекта. Законопроектите бяха представени, обсъдени и гласувани по реда на внасянето им в Народното събрание. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-37, внесен от Александър Димитров Симидчиев и Костадин Георгиев Ангелов на 10 февруари 2025 г., беше представен от доктор Александър Симидчиев. Той информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени се цели създаване на условия за внедряване и функциониране на ефективни програми за автоматична дефибрилация и кардио-пулмонална ресусцитация на територията на Република България, като същевременно се гарантира защитата на правата на пострадалите и всички лица, които добронамерено оказват помощ при инциденти. Създават се условия за насърчаването и стимулирането на ефективно обучение и информираност на персонал и граждани за прилагане на принципите на първа помощ. В хода на публичното обсъждане представителите на съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на неправителствените организации представиха своите становища в подкрепа на Законопроекта. Представителите на Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи изразиха принципна подкрепа за разглеждания законопроект, като конкретните предложения за прецизиране на текстовете на някои от предлаганите разпоредби са подробно описани в писмените им становища. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-83, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 4 април 2025 г., беше представен от доцент Васил Пандов. Той информира народните представители, че с нормативните промени се предлага да се разшири обхватът на забраната за употреба на тютюневи и свързани с тях изделия в закритите обществени места и на някои открити обществени места, като се регламентира забраната за употреба на тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за водна лула, несъдържащи тютюн. Въвежда се и принудителната административна мярка за спиране на експлоатацията на обект за определен срок в случаите на нарушение на забраната за употреба на тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за водна лула, несъдържащи тютюн. Със Законопроекта се предлага пълна забрана на рекламата на тютюневи изделия за пушене, на нови тютюневи изделия, на нагреваеми тютюневи изделия, на изделия, различни от тютюневи изделия, на изделия за пушене, различни от тютюневи изделия и на изделия за водна лула, несъдържащи тютюн. В хода на публичното обсъждане Асоциацията на индустриалния капитал в България, Коалиция „За живот без тютюнев дим“ и Националната мрежа за децата изразиха подкрепа за разглеждания законопроект. Българската стопанска камара и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация по-скоро не подкрепят нормативните промени, като мотивите са подробно описани в писмените им становища. Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на земеделието и храните, Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“, Държавната агенция за закрила на детето и Националното сдружение на общините в Република България подкрепят по принцип философията на разглеждания законопроект, като конкретните забележки са подробно описани в писмените им становища. Беше подчертано, че текстовете на предлаганите разпоредби следва да бъдат съществено прецизирани и приведени в съответствие с действащото българско и европейско законодателство. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването подчертаха необходимостта от упражняването на по-ефективен контрол не само от страна на регионалните здравни инспекции, но и от други компетентни органи. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-97, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 30 април 2025 г., беше представен от доцент Васил Пандов. Той информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени се цели пълната дигитализация на болничните листове и преодоляването на редица съществуващи проблеми, които биха препятствали осъществяването на този процес. В хода на публичното обсъждане Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българският лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България изразиха подкрепа за разглеждания законопроект. Българската стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепят по принцип нормативните промени, като мотивите и забележките по текстовете на предлаганите разпоредби са подробно описани в писмените им становища. Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Националната агенция за приходите, Националната здравноосигурителна каса и „Информационно обслужване“ АД изразиха принципна подкрепа за разглеждания законопроект. Министерството на електронното управление и Националният осигурителен институт не подкрепят обсъжданите нормативни промени, като мотивите са подробно описани в писмените им становища. Беше подчертано, че текстовете на предлаганите разпоредби следва да бъдат съществено прецизирани, за да бъдат постигнати целите, заложени в мотивите към Законопроекта. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването поставиха конкретни въпроси във връзка с техническата възможност за изпълнение на предвидените нормативни промени и необходимостта от осигуряване на допълнителни средства за изпълнението им. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-37, внесен от Александър Димитров Симидчиев и Костадин Георгиев Ангелов на 10 февруари 2025 г.: „за“ 17 – ПГ на ГЕРБ-СДС – 5; ПГ на ПП-ДБ – 3; ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ – 2; ПГ на „ДПС – Ново начало“ – 2; ПГ на „БСП – Обединена левица“ – 2; ПГ на ДПС – ДПС – 0; ПГ на ИТН – 1; ПГ на ПП МЕЧ – 1; ПГ на ВЕЛИЧИЕ – 1, „против“ и „въздържал се“ няма. 2. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-83, внесен от Васил Христов Пандов и група народни и представители на 4 април 2025 г.: „за“ 7 – ПГ на ПП-ДБ – 3; ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ – 2; ПГ на ПП МЕЧ – 1; ПГ на ВЕЛИЧИЕ – 1, „против“ няма, „въздържал се“ 11: ПГ на ГЕРБ-СДС – 6; ПГ на „ДПС – Ново начало“ – 2; ПГ на „БСП – Обединена левица“ – 2; ПГ на ИТН – 1. 3. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-97, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 30 април 2025 г.: „за“ 5 – ПГ на ПП-ДБ – 3; ПГ на ПП МЕЧ – 1; ПГ на ВЕЛИЧИЕ – 1, „против“ няма, „въздържал се“ 13 – ПГ на ГЕРБ-СДС – 6; ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ – 2; ПГ на „ДПС – Ново начало“ – 2; ПГ на „БСП – Обединена левица“ – 2; ПГ на ИТН – 1. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание: 1. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-37, внесен от Александър Димитров Симидчиев и Костадин Георгиев Ангелов на 10 февруари 2025 г.; 2. Да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-83, внесен от Васил Христов Пандов и група народни и представители на 4 април 2025 г.; 3. Да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-97, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 30 април 2025 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! На Вашето внимание представяме един законопроект, който минава вече през трета легислатура – това е Законопроектът със сигнатура № 51-554-01-37. И ако трябва в едно изречение да го резюмирам, той е Законопроект, който урежда възможността за ползване на така наречените автоматични дефибрилатори които се намират на обществени места. Това са например в жп гарите, в големите молове, в големите предприятия и на други места. Това са уреди, които позволяват да се поставят на човек, който е изпаднал в сърдечна смърт, и да могат да възстановят сърдечната дейност. Това са автоматизирани уреди, но тъй като те изискват лице, което е немедицинско лице да работи с тях, и поставянето им върху човек, който евентуално може да загине, след това не се урежда в Наказателния кодекс адекватно и човек, който се опитва да помогне, може всъщност да бъде подведен под отговорност. Този закон урегулира този въпрос, така както е урегулиран в целия цивилизован свят, за да може хора, които добросъвестно искат да помогнат за защита на човешкия живот, да могат да го направят без страх от последващо евентуално наказание и затова Ви моля да подкрепите този законопроект. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание беше представен Законопроект на Закона за здравето, който касае няколко неща. На първо място, терминологично уточнение на начина на употреба на тютюневи изделия. В момента съществуващите забрани в Закона за здравето използват терминологично понятието „тютюнопушене“, което в практиката, включително и съдебната, юриспруденцията на българските съдебни органи поставя въпроса за тълкуването, че тютюнопушенето предполага режим на пушене като физико-химичен процес, докато съвременните начини на употреба на тютюневите изделия с нагреваеми устройства, с бездимни устройства и други, в много случаи не предполагат процес на горене и отделяне на пушек, тоест съществуващата забрана е приета в един минал етап на развитие на обществените отношения и налага прецизиране. И в тази връзка ние предлагаме с този законопроект, на първо място, да се уточни, че забраните, които касаят различните обекти, различните лица, които могат да употребяват тютюневи изделия, именно не е тютюнопушене, а е свързана с употреба на тютюневи изделия. На следващо място, със Законопроекта целим да се подобри контролът върху съществуващите забрани за употреба на тютюневи изделия. Причините са, както сме посочили и в мотивите, че България е на първи места, на първо място по употреба на тютюневи изделия от лица под 18 години. Съществуващите забрани за употреба на тютюневи изделия в закрити обществени места, които са въведени отдавна – в обществени, питейни заведения, в училища, висши учебни заведения и други, те съществуват, но контролът не е достатъчно ефективен. Липсата на достатъчно ефективен контрол предлагаме да се преодолее с разширяване кръга на контролните органи, които могат да осъществяват контрол за тези забрани, като предлагаме това да се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи, от общинските контролни органи, от Българската агенция за безопасност на храните. Това са все органи, които имат пряко отношение към контрола на обектите с обществено предназначение, питейните заведения, защото в момента много пъти се стига до прецедент да се употребяват очевидно, видимо за обществото, в питейни, нощни заведения тютюневи изделия, но органите на МВР, които най-често имат контрол в тези часове на деня, не могат да предотвратят тези нарушения, тъй като единственият контролен орган към момента, който може да предотврати тези нарушения, са районните здравни инспекции. Те са натоварени с изключително много функции и по становището на министъра на здравеопазването, което беше разгледано в Комисията, самият министър на здравеопазването посочи, че подкрепя промяната, промените за разширяване на контролните органи, тъй като органите на РЗИ нямат капацитета и възможността да осъществят този контрол в хилядите обекти. Повтарям пак, България е на челни места – на първо място по употреба на тютюневи изделия от лица под 18 години, и в Националната здравна стратегия 2030, която е приета с консенсус от народните представители, е заложено именно конкретно подобряване на контрола, освен всички други мерки за профилактика, превенция и подобряване на контрола върху употребата на тютюневи изделия. Считаме, че разширяването на контролните органи – в Комисията бяха изтъкнати някои забележки от страна на различните контролни органи, ние считаме, че във всички случаи, ако има конкретни забележки между първо и второ гледане на Законопроекта, те могат да бъдат отстранени и считаме, че със сериозната инвестиция, която ние като Народно събрание направихме – например в бюджета на Министерството на вътрешните работи, знаете, че там имаше едно сериозно увеличение на средствата за финансиране на системата на МВР, говорихме, когато се приемаше тук Законът за държавния бюджет, че това ще се съчетае с нови отговорности и повишена ефективност на работата на МВР. Трябва да кажем, че в много държави от Европейския съюз сравнително правното изследване сочи, че много често, да не кажа почти във всички държави, органите на полицията имат право на контрол именно върху забраните за употреба на тютюневи изделия в средствата за масов транспорт, в заведения и на всякакви други места, тоест България е една от малкото държави, в които полицията няма този контрол, както и контролните органи на общините. На следващо място, това, което предлагаме, е допълнение – забрана на реклама на тютюневи изделия, тъй като в момента тя е частично забранена, но всички виждаме, че всички почти магазини, които са по-малки, както и по-големи, някои са брандирани с реклама на тютюневи изделия. Виждаме безкрайно многото външна реклама от тип билборд, която е на тютюневи изделия. Ако мога да кажа, в момента всъщност билбордовете, които наблюдаваме, рекламират или хазарт, или тютюневи изделия, почти винаги е това, така че ние предлагаме забрана и на рекламата, външната реклама на тютюневи изделия. На следващо място, предлагаме и нови санкции, защото в хода на обсъждането, включително приетият миналата седмица Закон за тютюна и тютюневите изделия, самата индустрия посочи, че в момента забраните не препятстват реално, не са достатъчно, нямат достатъчно превантивен ефект, за да препятстват тези нарушения. В тази връзка предлагаме да се отнема лиценз за търговия с тютюневи изделия на обекти, които предлагат и продават тютюневи изделия на лица под 18 години, както и принудителна административна мярка „затваряне на обекти“, в които се нарушава забраната за употреба на тютюневи изделия. Разбира се, между първо и второ гледане на Законопроекта можем да внесем уточнения дали това да бъде при първо нарушение, дали да бъде при последващо, за какъв период и всичко така нататък. Трябва, както беше посочено и при доклада, Националната мрежа за децата, неправителствените организации, Коалиция „Без тютюнев дим“ подкрепят този законопроект и всъщност те отдавна внасят становища за подобни промени, а именно подобряване на контрола, защото в заключение ще кажа: това, което приехме миналата седмица и което нашата парламентарна група подкрепи – Закона за тютюна и тютюневите изделия, без адекватен контрол, всякакви забрани, включително и за продажба на еднократните електронни цигари, няма да бъдат ефективни. И това, което виждаме, и за което имаше признание в Комисията от различните контролни органи, е, че всъщност в момента контролът не е достатъчно ефективен и това може да се види с просто око от всеки един народен представител, който си направи труда да посети различни обществени обекти. Включително мога да кажа, че и в Народното събрание забраната не се спазва достатъчно ефективно. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който представяме на Вашето внимание, е част от вече почти, така да кажа, напредналия и извършен процес на дигитализация на българското здравеопазване. Той цели да подобри процесите в областта на медицинската експертиза, а именно тя и в момента се извършва, и заключенията, както и прегледа на документацията, се извършва от експертните комисии в електронна среда. Те имат достъп вече до пациентското досие в Националната здравноинформационна система. Заключенията им се въвеждат в електронната система на медицинската експертиза, но все още е останала практиката работодателите, както и самите лица, които са подложени на експертиза, които са заявили експертиза, да получават актовете на медицинската експертиза – решенията на ТЕЛК, на ЛКК, на НЕЛК, на хартиен носител. Това, което предлага Законопроектът, е работодателите да получават в момента, в който НОИ получи, защото НОИ в момента също получава по електронен път издадените заключения, не само НОИ, но и работодателите, да получават по електронен път тези заключения и това ще облекчи самите работници и служители от задължението да представят в тридневен срок на хартия, както най-често се случва, заключенията, ще препятства редица трудовоправни, включително дисциплинарни производства, защо служителят не се е явил на работа, защото работодателят и осигурител ще получава своевременно, веднага информацията, както в момента НОИ я получава, че лицето има призната временна неработоспособност. В този смисъл считаме, че предложеният законопроект няма да доведе до административна или допълнителна финансова тежест, защото, както казах, и в момента актовете на медицинската експертиза се издават в електронна система, в електронна среда. Тази допълнителна функционалност ще бъде въведена много бързо, много лесно и ще бъде една защита, бих казал, и в интерес на самите работници и служители, както и на работодателите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Тъй като законопроектите са три, ще се опитам да се спра на всеки един от тях поотделно. По отношение Законопроекта на Божидар Божанов и група народни представители. Отлична идея за дигитализиране на болничните листове. Ние винаги сме подкрепяли намаляването на административната тежест на здравните работници. С една малко горчива ирония имаше една шега за лекаря, който е казвал, че пациентите му пречели да си оправи документацията. Така че в това отношение смятам, че цифровият формат значително би улеснил и издаването, и обработката, и съхраняването на болничните листове, като спестява и време, и ресурси на лекарите, на работодателите и на институциите, което от своя страна би оптимизирало значително работния процес, особено в големите болници и в предприятията, където има голям обем на документи. Въпреки това обаче ние ще се въздържим днес при гласуването на този законопроект, тъй като в него има значителен брой съществени недостатъци, които мисля, че трябва да се отчетат от народните представители. Първото, което се сещам, колеги, това е проблемът с доставката на интернет в малките населени места и в селските райони. Знаете, че там често или е ограничен, или липсва напълно и мисля, че този проблем значително би затруднил лекарите и пациентите да издават, съответно да получават електронни болнични, като при всички положения това ще доведе до забавяния и до един неравен достъп до здравни услуги. Представете си един забавен болничен какви щети по отношение за заплащането може да донесе на един пациент. Освен това, ми се струва, че процесът на въвеждане не е много ясно описан и самите вносители изтъкват в мотивите си редица проблеми, които биха възникнали при връчването на болничните във всички алтернативни варианти, които се предлагат. Сега, в новия чл. 103б, предложен в § 1, уж в ал. 5 се казва, че болничните могат да се получават и в електронен вариант, и на хартиен носител, а в ал. 6 се казва, че на хартиен носител ще ги получават само определени лица, тоест работещите в МВР, ДАР, ДАНС, НСО, Антикорупционната комисия и така нататък. И това не само, че не става ясно кой, как ще го получава, но ми звучи, да Ви кажа, малко дискриминационно, защото личните здравни данни така или иначе са една чувствителна информация не само за работещите в тези институции, които сега изброих, но и за всеки български гражданин. Всъщност, колкото повече дигитализация, толкова по-голяма е вероятността от кибератаки – знаете го това нещо. Това с пълномощните също не ми стана ясно. Какво ще е това трето лице, на което ще се връчва болничният? Каква компетентност ще има то? Какво ще бъде това пълномощно? Нотариално заварено ли ще бъде, няма ли? Изобщо не ми стана ясно. И още нещо, какво би станало, ако работникът напусне работа, а болничният му отиде при работодателя, защото работникът е напуснал, но работодателят все още не е подал това уведомление. Мисля, че това би ощетило работника, защото знаете, че не винаги при раздяла работникът и работодателят остават в добри отношения, което би могло да доведе и до редица злоупотреби, които ще бъдат за сметка на работника. Да не говорим, че ще бъде и допълнителна тежест за работодателя да обработва документи на вече напуснали служители. И ако все пак залата реши да го подкрепи, ние се присъединяваме към становището на Министерството на здравеопазването в частта му тези промени да станат с наредбата по чл. 103а от Закона за здравето, а именно Наредбата за реда за предоставяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им. Така би било много по-лесно, отколкото със закон. Значително по-гъвкаво е и при създали се проблеми – може да се коригира значително по-лесно. Ето заради това, както и по още редица съображения, които няма как да обхвана в едно изказване, ние ще се въздържим на този етап. Може би е добре вносителите да редактират Законопроекта и да го внесат отново, като се изчистят всички спорни, всички неясни въпроси. По отношение на Законопроекта, внесен от Васил Пандов и група народни представители – ние ще го подкрепим, защото считаме, че трябва да се вземат действително реални мерки и да се налагат вече реални наказания за нарушителите. Имам предвид заведенията, които допускат и тютюнопушенето на закрито. Не знам защо беше отхвърлен в Здравната комисия, тъй като той създава наистина реална възможност за налагане на наказания и за запечатване на заведенията, които нарушават разпоредбата на чл. 56 и на чл. 54 по отношение на алкохолните напитки и райския газ. Обаче не знам какво би станало, ако се установи, че учители в дадено училище пушат в учителската стая или директорът на учебното заведение пуши в директорската стая. Трябва ли да се затваря училището? Нямаме конкретика какви точно обекти ще бъдат затваряни при установяване на тези нарушения. Така че ние ще дадем шанс на този законопроект, но трябва да се прецизират много внимателно текстовете според мен между първо и второ четене. Всъщност знам защо се отхвърли този законопроект, защото в него има и забрана за продажба и реклама на изделия, различни от тютюневи. Това го видяхте всички миналата седмица, когато уж щяхме да премахваме вейповете, многократните цигари, електронните цигари, пълнителите и след тези гръмки обещания по медиите, накрая премахнахме само еднократните цигари. Никой тогава от управляващите не излезе да каже защо една сутрин са се събудили с идеята, че многократните цигари вече не са смъртоносни, а напротив, полезни са? Не излязоха да кажат, сделка ли е имало с тютюневите гиганти, натиск ли е упражнен, що ли, не стана ясно. Така че тук, доцент Пандов, имате нашата безусловна подкрепа, но не се и съмнявам, че мнозинството и този път ще отхвърли този законопроект. Третият законопроект – на Костадин Ангелов и Александър Симидчиев, считам, че следва да бъде подкрепен, тъй като заставаме зад идеята за оказване на първа помощ от немедицински лица, които няма да носят наказания заради тези си действия. Защото много пъти при инциденти на пътя или на работното място никой не се намесва до идването на екипа на спешна помощ именно от страх от наказания, само че понякога не минутите, а даже секундите са от значение и са решаващи за спасяването на човешкия живот. В такива случаи добронамереността мисля, че се предполага, защото едва ли някой би искал да се превърне в убиец на пострадало лице и все пак имам известни опасения, че някой би могъл неумишлено да навреди повече, отколкото да помогне, ако няма нужните знания и умения. Сега например при едно ПТП, в което пасажер или шофьор в смачкана кола, спорно е дали трябва да се вадят до идването на екипа, защото при изваждането примерно може така да се усуче пострадалият от добронамерени немедицински лица, че да се засегнат гръбначните нерви и той да оцелее, обаче да се инвалидизира трайно. И затова казвам, че всяко нещо трябва да се прави с мярка и най-вече с усет и с точна преценка на знанията и на уменията на немедицинските лица. Но тъй като идеята е отлична, ние ще го подкрепим. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Махаева, благодаря за подкрепата, която обявихте за Законопроекта със сигнатура, завършваща на 37. Само една корекция. Този законопроект касае единствено и само спешната помощ в раздела, където се оказва с автоматични дефибрилатори, които са налични в околната среда при катастрофи на автомобили. По шосетата обикновено такива не могат да бъдат намерени в близост, тоест от тази гледна точка това притеснение, че може някой да помогне, не е основателно към този законопроект специално, но благодаря за подкрепата. По отношение на Законопроекта със сигнатура, завършваща на 97. Това е Законопроектът за електронните болнични листове. Няколко от съображенията, които изтъкнахте. Първо, интернетът в някои от малките населени места. По принцип и в момента експертизата на трудоспособността се извършва от общопрактикуващите лекари, и то в електронна среда. Тоест целият процес така или иначе е в електронна среда. Той не може да бъде осъществен в неелектронна среда. И всъщност тук става въпрос само за последния етап, където е връчването на самия болничен лист на работодателя, и съответно това е една допълнителна стъпка, тоест написването му на хартия е една допълнителна административна стъпка, която затруднява като цяло и административно, и изпълнителите на медицинска помощ, и администрацията, тъй като практически няма предприятие, което да не е свързано с някои от електронните системи на държавата, било то НАП или някои от другите системи по електронен път, така че интернетът е нещо, което вече би следвало да приемаме за даденост, макар че в някои от малките места той невинаги е достатъчно стабилен. По отношение на това кой получава и как получава хартиените болнични листове. Предвидили сме в този законопроект да има достатъчно дълъг преходен период, в който всеки, който пожелае, да има хартиен болничен лист, да може да го получи, за да може всичките процеси по получаването да бъдат ефективно изгладени, преди той да бъде въведен. Знаете, в момента гласуваме този законопроект на първо гласуване, което значи гласуваме философията, но ако ние вярваме, че това е подходящият начин да вървим напред към дигитализация, по принцип би следвало да го подкрепим, а детайлите да може да ги избистрим между първо и второ четене. И последното е за ощетяването при напускане. Споменахте, че може да има такъв момент – човекът да е напуснал между получаването на трудоспособността и нейното реализиране при работодателя. Реално този въпрос се решава по-добре с електронните болнични листове, защото те се получават много по-бързо, отколкото хартиените. Тоест този процес реално ще е още в момента на получаването от лекаря, преди пациентът да е напуснал работното си място. Тоест от тази гледна точка не би следвало да има проблем. Дори в по-голяма степен са защитени правата на пациентите с този законопроект. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Махаева, моята реплика е във връзка с въпроса, който зададохте – основателен. Дали, ако се установи нарушение на забраната за употреба на тютюневи изделия, например в учебно заведение, това означава да се затвори учебното заведение. Както казах и в Комисията, тъй като беше повдигнат и от някои от присъстващите – като институции, становища, ако този законопроект вярвам, надявам се, бъде приет, той ще бъде част от един бъдещ общ законопроект, ще има работна група, ще има предложения между първо и второ гледане. И в този аспект ние сме готови да внесем уточнение, като изключим от обхвата на затваряне на обекти, например учебни – училища или висши учебни заведения, да остане най-често за там, където всъщност най-често са нарушенията, както Вие казахте, питейни заведения и други заведения, които са с обществено предназначени, така че няма да се стигне до затваряне на учебни заведения, ако се приеме този законопроект, защото ние смятаме да внесем промени между първо и второ гледане. На следващо място, пак повтарям, да използвам и репликата. Надявам се на подкрепа от всички парламентарни групи, тъй като този законопроект е в продължение и изпълнение на приетата Национална здравна стратегия, както правилно посочихте. Той касае подобряване на контрола. В представянето аз посочих, че това, което приехме миналата седмица, също зависи от добрия контрол. Всъщност всичко друго остава едно пожелание към българските деца, към българските граждани, ако ние не разширим обхвата на контролните органи и не подобрим същия. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Махаева! Аз използвам Вашите думи за реплика. Абсолютно сте права. Първото нещо, което учим, когато вземем специалност от професорите е едно основно правило не само в хирургията, разбира се, а и в медицината. Първо, трябва да не навредиш и след това, ако можеш, да помогнеш. Така че да, така е. Ние от „БСП – Обединена левица“ ще подкрепим този първи законопроект именно заради това, защото той дава възможност без страх да помогнем, защото кардио-пулмонална ресусцитация – това значи реално съживяване. И то при ситуации като арест – безсъзнание реално, тъй, че да, това дава възможност за обучение и без страх да се помогне. Реално за тези мерки се изисква не само кураж, но и знанието да се направи, а по този начин се регламентират възможностите тези, които помагат, да бъдат и защитени, а и да помогнем на повече хора в реални ситуации, които се получават. Така че: да, категорично ще го подкрепим. Благодаря.

Благодаря на всички репликиращи. Доктор Симидчиев, аз видях, че действително е определен период, в който ще се издават болнични листове и на хартия, и в електронен вариант. Обаче това не отговаря на въпроса дали когато този срок изтече, отново само работещите в институциите, които посочих в изказването, ще ги получават само на хартиен носител и какво ще остане за другите граждани, които не работят в МВР, ДАНС, ДАР и така нататък? Предполагам, че за тях няма да важи. Но така написана, ал. 5 мисля и вариантите, които тя предлага, т. 1, по памет говоря, т. 1 – само на електронен носител, т. 2 – и на хартиен носител, това означава, че всички български граждани ще могат и в двата варианта да ползват болничните си листове. Все пак остава моето съмнение и твърдението, което имам, в малките населени места и липсата на интернет. Но това, ако мине Законопроектът, ще видим по-натам как може да се случат нещата. Доцент Пандов, съгласна съм с това, че ако мине Законопроектът, ще трябва наистина да се сформира работна група и да се уточнят подробностите около Законопроекта. Но както казах и преди малко, имам дълбоки съмнения, че ще мине именно поради аргументите, които изтъкнах преди малко. Доктор Тасков, благодаря и на Вас за репликата. Съгласна съм с всичко, което казахте, че действително трябва хората да имат съответните знания и умения, за да правят или кардио-пулмонална ресусцитация, сега на Хаймлих вкъщи всички правим. Предполагам, че не е необходимо кой знае какво обучение, но все пак е необходимо да се мине през някакво обучение, така че благодаря на всички за репликите. Както казах, ние ще се въздържим от единия законопроект и ще подкрепим другите два. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде свързано с една кауза, която вече почти 30 години преследвам като лекар – опазване на здравето на нашата нация. Това е свързано с факта, че имаме два ключови фактора, които увреждат здравето на българския народ, единият от които е свързан с употребата, навика, зависимостта от употребата на тютюневи и свързаните с тях изделия, по-конкретно никотина. С предложението на Законопроекта, който е със сигнатура, завършваща на 83, на Васил Пандов и група народни представители, между които и аз, предвиждаме да поправим това, което в момента не работи. Ние имаме достатъчно забрани за ползването на тютюн и свързаните изделия, както имаме същото и по отношение на райския газ. Доцент Иванов тук е шеф на една Временна комисия, свързана с употребата на райския газ и знае, че той практически е забранен, но забраната не работи основно заради липсата на контрол. И ако ние можем да подобрим контрола, всъщност подобряваме изходните закони, без да трябва да променяме тях. Същото е и с този законопроект, който цели да подобрим контрола на употребата на тютюн и свързаните изделия, за да може нашите деца да не бъдат изложени на тях от най-ранна детска възраст и рекламирането на тези продукти, било то в магазините или в електронна среда, да не се получава толкова масивно и да уврежда здравето на българския народ в такава огромна степен. Освен това, което беше казано – че сме на първо място сред тютюнопушене при младите, факт е, че и в много от местата, които са забранени за тютюнопушене в цял свят, ние сме пак изключение, като използваме документите на производителите, за да оправдаваме в съда тютюнопушенето, тоест употребата на средствата, които не са цигари – електронните цигари и вейповете, на места, където по принцип тютюнопушенето е забранено. Подобно поведение се отклонява от всичко, което е писано от световните умове по отношение на профилактиката на тази зависимост и е в противовес и на рамковата конвенция по тютюнопушенето на Световната здравна организация, тоест, ако ние отхвърлим този законопроект, на практика лишаваме нашите бъдещи поколения от възможността да живеят по-здравословно и по-продължително. България е сред страните, в които има 10 години по-кратък жизнен цикъл, отколкото държавите, които са пò на запад от нас. Една ключова част от това е употребата на тютюни и свързаните изделия от още много млада възраст, включително и на всички възможни места, които по цивилизования свят са забранени. И в тази връзка Ви моля като хора, като родители да преосмислите това решение за подкрепа на този законопроект, защото този законопроект наистина цели единствено и само да подобри контролната функция на органите, които могат да контролират това ефективно, не само на 1200 инспектори в РЗИ, а на всички, които имат отношение към контрола на благосъстоянието на нашето общество и възможността да живеем спокойно и продължително, така както заслужава една европейска България. Благодаря Ви много.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доктор Симидчиев, като специалист именно в тази област на медицината бих искал да Ви попитам. По принцип скринингът за рак на белия дроб е скъпо и сравнително малко прилаган в повечето държави от медицинска гледна точка метод. За разлика от другите онкологични заболявания в много от тях – говоря за тези, които се отличават с най-сериозна смъртност, медицинската наука е достигнала на етап на развитие, в който има масов, достъпен и финансово-икономически ефективен скрининг. Няма да ги изброявам – колоректален, рак на шийката на матката и други. Има ваксинопрофилактика. За разлика от всички тези други видове онкологични заболявания ракът на белия дроб няма такъв скрининг. И всъщност правилно ли е разсъждението ми, че държавите, които са постигнали резултати в намаляването на този вид онкологични заболявания, които са изключително смъртоносни – по данни на СЗО, са го постигнали именно чрез контрол и ограничения, а не по друг начин, тъй като, както казах, няма друг начин. Благодаря.

Уважаеми госпожо Председател! Уважаеми доцент Пандов, цигарите са единственият разрешен за продажба продукт, който убива половината от потребителите си – 50% от хората, които го употребяват, и причината това да се случва са множество ракови заболявания. На първо място, разбира се, е ракът на мястото, през което минава цигарения дим, но също така и заболявания, като хроничната обструктивна белодробна болест, интерстициалните фибрози и всички видове рак, включително гинекологичните ракови заболявания при жените, ракът на гърдата и всички останали такива. Те са свързани с тютюневия дим в много голяма степен. По отношение конкретно на карцинома на белия дроб – това е раково заболяване, което е най-смъртоносно просто защото то се открива много трудно, защото симптомите му са идентични със симптомите на хора, които употребяват цигари, тоест кашлицата е най-честият симптом и тя не се различава много, след като човек развие и раковото си заболяване. По отношение на профилактиката – единственото нещо, което може ефективно да спаси десетките хиляди хора, които страдат в България от този проблем ежегодно, е първичната профилактика, намаляване на употребата на цигари. Вторичната и третичната профилактика – вторичната профилактика е вече на установено заболяване – да предотвратим по-нататъшното заболяване, или третичната профилактика – да се опитваме с медицински средства да закрепваме положението на хора, които вече са доказано увредени, са много по-малко ефективни. И затова експозиционната или първична профилактика, което е свързана с намаляване на употребата още в началото, преди да е предизвикало заболяване, е най-ефективният начин, по който може да се справим с този проблем. И контролът по спазването на забраните, които са универсални и са в цял свят въведени, тъй като за цигарите имаме над 200 години медицински данни, че са ужасно вредни и убиват половината от потребителите си, единственият начин е първичната профилактика, включително и това да намалим въздействието на рекламата, защото рекламата позволява от най-ранна детска възраст това да се случва, тъй като в индустрията, свързана с разпространението на никотинови изделия в популацията, знаят, че няма нужда да се обръщат към вече установените си клиенти. Те могат единствено и само да получат развитие на пазара си със закачване на нови клиенти към зависимост от никотин, тъй като установените клиенти е много малко вероятно да се откажат. И от тази гледна точка, да, прав сте, доцент Пандов, първичното предотвратяване на зависимостта е много по-ефективно от всичко останало, което може да направим и трябва да се присъединим към цивилизованите държави в ограничаване на този проблем. Всички държави – и от тази страна на океана, и от другата страна на океана, имат ефективни мерки, които ограничават тютюнопушенето до по-малко от 20% от населението им. При нас то е 39%. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще изкажа няколко общи позиции по отношение на предложените три законопроекта. По първия, предложен от Костадин Ангелов и Александър Симидчиев, имаме категорична подкрепа за него. За всички е ясно, че легализирането и уреждането на начина за ползването на дефибрилаторите е много важно. Хубаво е да има законова норма, която да даде възможност да се помага в такива екстремни моменти с целия риск, разбира се, не винаги да бъде толкова целесъобразно. Като че ли балансът е това, което ни навява на една абсолютна подкрепа за този законопроект. Но по-спорно като че ли като дебат – повече от сигурно, са другите два законопроекта. Аз в някаква степен ще се съглася – в голям процент, с казаното от госпожа Махаева по отношение на недостатъците, но ще влезна и в малко други детайли. Първо ще започна със Законопроекта, касаещ тютюневите изделия. Аз като непушач имам категорично мнение, за което обаче си давам сметка, че не винаги съвпада и с публичния интерес, обществения интерес и баланса, който трябва да бъде като възпираща норма и като една възпираща функция по отношение на ползването. Така че що се отнася до увеличаването на броя на органите, които могат да контролират неправомерното ползване на всякакви тютюневи изделия, тук по-скоро имаме положително отношение. Разбира се, пълната забрана за рекламата също смятам, че е по-скоро положителна, защото действително в момента се търсят вратички и форми. Но като говорим за баланс, доста повече неща са тези, които ни притесняват в този законопроект, и именно затова – заради баланса, ние няма да гласуваме против, но ще се въздържим от подкрепа на първо гласуване. Тук конкретно ще спомена казуси, които са доста по-сложни, от които коментирахме, и това е най-вече начинът и формата за забрана на заведенията, в които да бъде оказан този контрол и затварянето им. Аз ще разширя малко формата и обекта. Действително, това трябва да се прецизира прекалено точно и добре, защото, когато касае питейните заведения и нощните клубове, нещата са ясни. Обаче ще си позволя да не се съглася, че това са местата, в които най-много се ползват такива изделия. Най-много се ползват на чакалните, на автогарата и летищата. Означава ли това, че при неправомерно ползване на такива изделия ще се затвори летището в София или автогарата в София, защото не са спазени нормите и администрацията не е имала възможност, желание или капацитет да упражни контрол върху тютюнопушенето?! Това са прекалено притеснителни неща като форма и при едно много конкретно и ясно прецизиране, в което тези неща да бъдат указани много по-точно, разбира се, това може да се помисли в една друга такава комбинирана форма на трите проектозакона. И друг коментар, касаещ връчването на болничните листове. Няма да се припокривам, разбира се, с казаното от колегите, но ще Ви дам някои аргументи, които са против изцяло тази форма, която се предлага в Законопроекта. Ние често взимаме пример от развити страни, страни с напреднали икономики, с идеята да ползваме най-доброто ноу-хау, което има по отношение на правни норми и използването на дигитализацията. Аз съм напълно съгласен, че по пътя на развитие няма начин да се избяга от тази дигитализация, но ще кажа, че една развита държава като Япония на 20% от територията си няма интернет. Това е по желание на общините – които живеят там. Не зная как бихте връчили един болничен лист на работодател в тази община. И именно това, което… И споменах госпожа Махаева. Тук са оказани конкретните групи лица, на които може да бъде връчен на хартиен носител, но категорично не става ясно какво става с останалите – дали на тях също може да бъде връчен. Още повече че често като работодатели – разбираме големи корпорации, организации, ако щете, големи структури, които имат и администрация, и постоянна работа, обаче не знам дали допускате, че собственикът на малък гараж в едно малко градче или село, който има трима души персонал и всеки ден си проверява пощата, да бъде изключително екзактен що се касае до датата и момента на връчването и дали това няма да доведе до много, много тежки съдебни битки, защото в крайна сметка този, който ще бъде губещ от всичките тези неразбории, ще бъде пациентът, на който е издаден този болнични лист. Така че именно това е нещото, което също ни притеснява като форма и като начин. Затова също ще се въздържим от подкрепата на първо гласуване. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Чорбанов, Вие започнахте Вашето изказване много добре с акцентиране общо върху възможността да се наложи превантивен контрол. Възпиращата норма, както Вие казахте, е изключително важна в изпълнението на даден законопроект или закон, затова ми се иска малко повече да развиете точно превантивния механизъм в това отношение, тъй като България има сериозен проблем с тютюнопушенето. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми професор Чорбанов! По отношение на това каква част от територията на България е покрита с интернет – значително повече, отколкото в Япония, и то в пъти повече. Изключение са местата, където нямаме покритие на 4G мрежа. Но по-важният компонент тук е това дали ще подкрепите Закона, или не. Вие казахте, че ще се въздържите, което всъщност значи, че няма да го подкрепите. Тоест въздържането значи, че не го подкрепяте, тъй като нормите, които са предвидени в него, ако не получат гласове „за“, реално получават гласове „против“. Тук ми е интересно, че Вие де факто се изказахте позитивно за всички компоненти на Закона, което значи, че подкрепяте философията му, но няма да го подкрепите, казвайки, че става въпрос евентуално за затваряне на летища, автогари и подобни неща. Индивидуалната употреба на тютюн е отговорност на човека, който го употребява. Ако някой бъде заловен в автогара да употребява там, където той не бива да го употребява, отговорността е лична, а не на автогарата. Има заведения, които обаче насърчават – и продават вътре в самите заведения – тютюнопушенето на закрито, което значи, че това е институционален проблем на тези заведения, а не е индивидуален проблем на някого, който ползва вътре. Защото тези, които индивидуално ползват вътре, могат да бъдат ограничени и ако има по-добри контролни функции, те ще бъдат ефективно ограничени. Но тук говорим за тези места, където се продават тютюневи и свързаните с тях изделия – там е проблемът за тяхното затваряне и прекратяване на дейността им. Така че всъщност не виждам особен проблем да го подкрепите, ако смятате, че философията му е добра. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми професор Чорбанов, аз донякъде няма да повтарям това, което каза доктор Симидчиев. Ние много пъти сме се гордели, че в Комисията по здравеопазването по теми, свързани с общественото здраве, имаме надпартиен консенсус, неполитически. Вие се изказахте положително за философията на Законопроекта, в смисъл – подобряване на контрола и контролните органи, съответно ограничението в рекламата. Вие сте казвали също от трибуната, че целта на Законопроект, който е предложен на първо четене – като бяхте опозиция – е именно между първо и второ четене да бъде подобрен. Ние казахме – направих изключително ясно заявката, че разбираме, че трябва да се прецизира текстът специално със затварянето на обекти и в този смисъл Ви призоваваме да подкрепите на първо четене Законопроекта. То няма законопроект, който да е – може би с някои малки изключения, като ратификации и други технически, да ги наречем, законопроекти, но няма законопроект, който да не подлежи на подобряване между първо и второ гледане, може да имаме работна група. Така че моят апел към Вас е да приложим това, което неведнъж сме правили в Комисията по здравеопазването. На следващо място, ако все пак по някаква политическа причина или принципна решите да отхвърлите Законопроекта чрез въздържане – „въздържал се“, същия апел направих и към колегите от ГЕРБ: внесете подобен законопроект, който да разширява контролните органи, който да разширява рекламата със същата философия. Аз бих казал, че ние ще го подкрепим, ако приемете, че по политически причини не може да се приеме този законопроект, понеже е внесен от опозицията. Но пак казвам, аз мисля, че в този случай, първо, не трябва да намесваме политика и тук никой от нас досега не намесваше политика. И второ, всеки един законопроект между първо и второ гледане може значително да се подобри. И вярвам във Вашето разбиране. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Пандов, господин Симидчиев, преди няколко дни беше приет Закона за ограничаване на тютюнопушенето в някаква форма, за който Вие сами казахте, че като идея и философия е добре, но всъщност в детайли не Ви харесва и не го подкрепихте. Също мога да кажа – в най-голяма степен дяволът е в детайлите и дори когато философията на Закона звучи добре, има много и редица малки детайли, които биха го направили доста противоречив по отношение на всички тези казуси, за които говорим. Разбира се, за политика изобщо не съм говорил, за политическо противостоене. Тук става дума за конкретни казуси и конкретни неща. И да, също така и Вие имате възможност между първо и второ четене да внесете поправки в Законопроекта, който може би ще бъде приет на първо гласуване днес. Така че това са дебати в Комисията и всички полезни неща аз смятам, че могат да бъдат използвани. Да, превенцията е най-важното нещо и трябва да се направи всичко възможно да се направи превенция. Но що се отнася до това за обектите, в които се продават тютюн, тютюневи и подобни на тях изделия, ще кажа само, че и в автогарите, и на летище София се продават такива изделия. И на двете места има достатъчно много магазини, в които някой може да си купи и това не се брои за насърчаване! Ама това не се брои за насърчаване на тези хора да го ползват! Същото се отнася и за питейното заведение, в което в ъгъла някакви хора могат да се скрият и по никакъв начин не може да докажете, че собственикът на заведението ги е насърчил по някакъв начин, ако това се приеме под тази форма. И затова смятам, че трябва много да се ограничи обектът на този закон в рамките на действителното нарушение. Естествено, че потърпевшият трябва да носи най-голяма отговорност, но вече да се мисли до каква степен обектът, в който се намира това нарушение, може да носи такава колективна отговорност и да бъде затварян, защото, отново казвам, може да се случат изключително странни ситуации. Когато говорим, естествено, за интернет покритието, да, действително ние сме една от най-покритите държави, но всеки ден се получават съобщения за аномалии в селища, в които е прекъснато, и в деня, в който изпратите една такава информация до местна структура, може конкретно в него без липса на дублиране да се случи проблем. Нещо повече, Вие с електронните известия уведомявате работодателя, но изпращайки го по някакъв начин и на лицето, на което е необходимо, на което е издаден този болничен лист, лицето може да няма представа, че сте изпратили това на работодателя, поради невъзможност, неползване или липса. Аз познавам страшно много хора, които нямат имейл адрес, защото не им се налага и никога не ползват – работят в сфери, в които на практика не се налага да го ползват. Така че това също са ограничения, които трябва много, много внимателно да бъдат преосмислени. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще започна от Законопроекта на Симидчиев-Ангелов, със завършващ № 37, във връзка с оказването на първа помощ. Както каза и госпожа Махаева от нашата група, ще подкрепим този законопроект, защото смятаме, че наистина трябва да се освободят лицата от отговорност, които в даден момент са използвали, са помогнали на пострадал човек, защото в момента законодателството е направено така, че тези лица ще попаднат под ударите на закона, което не е правилно. И смятаме, че наистина това ограничение специално в такива ситуации трябва да отпадне. Също така разграничаването на първа помощ от специализираната медицинска помощ е в правилната посока. По този начин ще се даде възможност хора да помагат в беда на други хора, което е изключително добре. Въпросът е, че трябва да се помисли по посока в училищата да се въведе по-интензивно обучение в оказването на първа медицинска помощ, защото сега има някакви часове, доколкото знам, или по инициатива на съответните директори и преподаватели се правят някакви такива обучения, но според мен, лично мое мнение, те са недостатъчни. И е много добре да се помисли и в тази посока – да имат повече часове за обучение на децата, защото всяко едно дете в бъдеще става гражданин на Република България и като навърши 18-годишна възраст, е добре да може да оказва такава първа помощ. Така че тук ще подкрепим този законопроект. Вторият законопроект – с вносители Пандов, Симидчиев и група народни представители, завършващ на 83, във връзка със забраната на тютюневи изделия. Ние много ясно и много пъти сме изразявали от тази трибуна, че подкрепяме всяка една забрана в посока ограничаване на използването на тютюневи и нетютюневи изделия от българските граждани, защото, ако искаме да имаме здрава и силна нация, трябва да ограничаваме използването на такива продукти, които могат да увредят в краткосрочен или дългосрочен период здравето на нашите сънародници. Естествено, предложенията – няма да повтарям тези съображения, които госпожа Махаева изтъкна за забраната, която се налага от шест месеца евентуално в училища, които могат да попаднат в тази посока – училища, детски градини, ясли и така нататък. Тук се изказаха и други предположения в тази посока, но Вашите аргументи бяха красноречиви, че имате намерение да ограничите между първо и второ четене диапазона и да вкарате само в рамките на заведенията и съответно тези места, които попадат под ударите на Законопроекта и които реално могат да причинят тези увреждания. Аргументите, които господин Симидчиев изказа, абсолютно съм съгласен с тях, защото на мен също ми прави изключително лошо впечатление, когато влязат с децата си в едно заведение – там се пуши и са разделени на две зони обикновено, тютюневият дим, естествено, свободно си преминава от едната зона в другата, когато има отваряне на врати и така нататък, което на мен като непушач ми прави огромно неприятно впечатление. Дори избягвам такива заведения. Така че е хубаво да се ограничи в тази посока и тези законови мерки, които сте предприели, напълно ги споделям. Естествено, тук трябва да стане ясно защо управляващите няма да подкрепят този законопроект – явно защото и в Комисията не го подкрепиха. Причината е ясна – заради дългото заседание миналата седмица, в което се ограничиха само вейповете за еднократна употреба, се спряха, а тези за многократна употреба бяха оставени за използване от всички български граждани, което е изключително неприятно и беше едно от нарушените обещания, така да се каже, на управляващото мнозинство към българските граждани. Точно заради това най-вероятно няма да подкрепят и този законопроект, защото в него се налагат ограничения и в тази посока, които ние, естествено, подкрепяме. И така трябва да се работи и да се движим в тази посока, а не в това да се правят някакви, бих го нарекъл дори регулации само на хартия, които в последствие не се спазват и се стига до нещастни инциденти на деца. Към този законопроект нямам повече забележки. Основните ми забележки са към третия законопроект – със сигнатура, която завършва на 97. Присъединявам се към нещата, които каза отново госпожа Махаева от нашата парламентарна група, но аз ще допълня и нещо, няколко още други неща, които бяха споменати в становището на НОИ, което ми направи изключително голямо впечатление. То беше изключително компетентно написано, с много забележки към Законопроекта, на които трябва да се обърне съществено внимание, и според мен точно заради това ние трябва да се въздържим от подкрепа на първо четене, защото тези забележки не могат да се коригират толкова лесно между първо и второ четене, или поне ще ни трябва доста голям период от време според мен. Смятам, че трябва вносителите да преразгледат много Законопроекта. Харесва ми като цяло идеята, че искате да направите електронни болничните листове. Харесва ми това, че се съобразявате с мои забележки, които съм правил много пъти от тази трибуна в тази посока, да не отпада и хартиеният носител, с което сте се съобразили този път, но забележките, които имат НОИ, са много сериозни и няма как да ги подминем. Аз даже искам да изчета един абзац от становището на НОИ, който е изключително важен, и той е именно… Какво казва НОИ: „Действително, въз основа на данните в изброените в Законопроекта регистри, ще бъдат обхванати най-голямата част от работниците и служителите, респективно от осигурените лица.“ Тоест те казват, че наистина ще се обхванат голям брой лица, но – и тук следва забележката, която е изключително съществена – „сериозен е обаче въпросът въз основа на какви данни ще бъде индивидуализиран осигурителят на останалите групи осигурени лица, за които не се съдържат данни нито в Регистъра по заетостта, нито в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, нито в Регистъра на Булстат, сред които са съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписване, членове на Висшия съдебен съвет, инспектори към Инспектората към Висшия съдебен съвет, кандидати за младши съдии, младши прокурори, младши следователи по Закона за съдебната власт, част от лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, служители с духовното звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, самоосигуряващи се лица“ – подчертавам – „регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители и други“. Тоест всички тези лица няма да попаднат в обхвата на това, което Вие предлагате, и ще се създадат затруднения в тази посока, тоест на Вас Ви трябва ремонт буквално на Законопроекта на първо четене. Има и много други забележки. Между другото, ако не сте прочели становището на НОИ, предлагам да го прочетете. Има забележки в основание за оспорване на болнични, има забележки в основанието за майки, които излизат в болничен, бременни жени, има основателни забележки в посока за хора, които изпадат в състояние за осигуряване за безработица и получават помощи за безработица. И там имаше някакви проблеми. Така че точно заради тези изключително много забележки в становището на НОИ аз лично, а и нашата парламентарна група не можем да си позволим да подкрепим този законопроект и ще се въздържим на първо четене само заради това, че идеята, както казвате и Вие, господин Симидчиев, духът на Законопроекта е в положителна посока. Но има много големи проблеми, които няма как да не ги отразим. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Отзад напред ми е репликата. Първо ще кажа, че този законопроект не цели да оправи системата на болничните листове, а само връчването им. Тези проблеми, за които говорят и в становището на НОИ, и това, което Вие цитирахте в момента, не са проблеми на връчването на болничния лист, а проблеми около издаването му във връзка с попълването на различните кодове, които са част от този болничен лист, тоест това е проблем на системата като такава, а не на самото му връчване. И сега по отношение на предходния законопроект, на този, който завърша със сигнатура 83 – ние декларираме, или, ако не сте го разбрали до момента, аз искам от тази трибуна да декларирам, че няма никакъв проблем да е максимално дълъг срокът между първо и второ четене, както и ще се съобразим с всички разумни предложения той да бъде оптимизиран, да бъде подобрен. Защото целта ни е наистина да ограничим едно социално зло в нашата държава и подкрепата на всеки един в тази зала е от важност това да може да се случи, защото, ако нямаме мнозинство тук да решим този проблем, който е от десетилетия, ако не от столетия в България, няма да може да тръгнем да го решаваме, ако се въздържаме или, ако не го подкрепяме. Така че готови сме на абсолютно отворен диалог и на всички разумни предложения да го подобрим. Знаем, че в тази зала има много повече хора, които са за този законопроект – да мине, и затова декларирам готовността да се съобразим с всички предложения. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Моята реплика е по отношение на коментара, който направихте Вие за Законопроекта с вносители Симидчиев и Костадин Ангелов. Аз напълно подкрепям това, което казвате, че в системата на образованието трябва да бъде подкрепена дейността, която е свързана с обучение по отношение на оказване на първа помощ. Но в училищата трудно могат да обучат учениците за работа с дефибрилатор, което е малко по-различно нещо. По отношение на така наречената кардио-пулмонална ресусцитация, това означава възстановяване на спряла сърдечна дейност и на липса на дишане. В рамките на 3 минути, минутите в които е създадена науката реанимация, се включва и това понятие. Дефибрилаторът се използва тогава, когато е спряло дишането и е спряла сърдечната дейност, тоест възстановяването на дишането и сърдечната дейност става с помощта на този автоматичен дефибрилатор. В момента става въпрос за това. Там не е необходимо да имаш каквито и да е познания. Необходимо да имаш единствено и само кураж и смелост да пристъпиш към действията, които апаратът ти подсказва. Първо, да направиш това, второ, да направиш това, при отговор на апарата, на дефибрилатора, правиш следващата стъпка, тоест там не е необходимо да имаш никакви познания. Това, което казахте, разбира се, за това, че тези хора не трябва да носят никаква отговорност, е съвършено правилно и затова ние ще подкрепим този проект. Иначе, пак повтарям, не е необходимо да имаш каквито и да е познания. Самият апарат подсказва, самият дефибрилатор подсказва какви трябва да бъдат съответните действия. Иначе, когато обсъждаме този законопроект, ми се струва, че трябва да благодарим и на професор Иво Петров, който беше първият човек в България, който въведе този автоматичен дефибрилатор. Позволявам си да кажа това, защото лично познавам колегата. Благодаря Ви.

Господин Адемов, ще почна отзад напред. Съгласен съм, че по принцип е лесно да се използват такъв тип устройства, само че има едно „но“. Вие го разглеждате от гледната точка на Вашия опит, първо, като медицинско лице. Второ, тук става въпрос, че в една такава ситуация – в Законопроекта, се казва ясно, че ако има лица, които имат медицински опит, са с предимство, или знания в съответната сфера, там, където присъстват, в дадената ситуация, те трябва да поемат ангажимента или отговорността да използват съответното устройство, въпросът е, че в някои случаи има, така да се каже, един шок. Вие казахте много правилно, че трябва да имаш смелостта да направиш съответните действия. Защото, когато стане една такава ситуация и когато има немедицински лица, или хора, които нямат абсолютно никакъв опит или знания в тази посока, повярвайте ми, те ще изпаднат първо в шок. И дори да е пределно ясно какво трябва да направят, или самата машина дори да им казва, може да не го направят както трябва. И това трябва да се има предвид също, защото не всички хора в стресови ситуации реагират по един и същи начин. Това трябва да се знае много ясно. Аз в моята практика като инженер в предприятието, в което съм работил, много често ми се е случило да виждам големи хора, адекватни хора, които изпадат в невъзможност да реагират по какъвто и да е начин в стресова ситуация. Просто блокират. А една такава ситуация винаги е стресова. Иначе по самата реплика на господин Симидчиев – да, може Вие да имате желанието да направите така, че да улесните българските граждани, и това се казва ясно и в становището на НОИ, както и ние казваме, че виждаме добрия дух на Законопроекта, на Вашето предложение, само че наистина излизат проблеми, които Вие засягате с Вашия законопроект, тоест има доста неща, които трябва да се изгладят. И точно заради това не можем да го подкрепим. И се въздържаме точно и заради тази причина, иначе щяхме да гласуваме против, но просто виждаме, че намеренията Ви са добри, в правилна посока са Ви, но трябва да поизгладите нещата и тогава да го внесете наново според мен. Буквално трябва да се направи почти пълна промяна на Законопроекта между първо и второ четене. Да, случвало се е и друг път. И друг път ние сме изказвали подобни негативни становища по даден законопроект, после влиза, приемало се е от мнозинството, после влиза да се разгледа между първо и второ четене и стават едни големи цапаници, едни големи предложения, по 100 – 200 предложения между първо и второ четене сме виждали на дадени законопроекти, и вместо да направим нещо добро, се оказва накрая, че правим нещо, което не е полезно за българските граждани. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Устава на Асоциация „FOEDUS European Organ Exchange”, № 51-502-02-8, внесен от Министерския съвет на 31 март 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 май 2025 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Устава на Асоциация „FOEDUS European Organ Exchange”, № 51-502-02-8, внесен от Министерския съвет на 31 март 2025 г. На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването доцент доктор Силви Кирилов, заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ госпожа Иванка Динева, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доцент доктор Силви Кирилов. Той информира народните представители, че въз основа на решение от заседанието на Министерския съвет от 1 март 2023 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е внесъл в Асоциация „FOEDUS European Organ Exchange“ писмено заявление за членство на ИАМН. С официално уведомително писмо от 12 януари 2024 г. президентът на Асоциация „FOEDUS European Organ Exchange” информира българската страна, че на осмото годишно събрание на членовете на Асоциацията, проведено на 13 септември 2023 г., е обсъдено и единодушно подкрепено членството на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ в Асоциацията. В качеството си на компетентен орган за управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ контролира обмена на органи с държавите – членки на Европейския съюз, с другите държави – страни по Споразумението за европейското икономическо пространство и с Конфедерация Швейцария, както и вноса и износа от и за трети страни. Във връзка с това участието на ИАМН в Асоциацията ще разшири възможностите за спасяване на човешки животи, на нуждаещи се от трансплантация пациенти чрез получаването или предоставянето на органи за трансплантация при донорски ситуации в страната и Европа. Министър Кирилов подчерта, че членството в Асоциацията не ограничава участието на ИАМН и в други настоящи и бъдещи механизми на Европейския съюз, международни организации за обмен на органи, както и сключването на двустранни споразумения за сътрудничество в сферата на донорството и трансплантацията. В заключение, доцент Кирилов поясни, че Уставът подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха единодушна подкрепа за разгледания законопроект, като подчертаха необходимостта от предприемане на по-ефективни мерки за популяризиране на донорството сред българските граждани. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за“ – 18: ПГ на ГЕРБ-СДС – 6; ПГ на ПП-ДБ – 3; ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ – 3; ПГ на „ДПС – Ново начало“ – 2; ПГ на „БСП – Обединена левица“ – 2; ПГ на ДПС – ДПС – 1; ПГ на ИТН – 0; ПГ на ПП МЕЧ – 0; ПГ на ВЕЛИЧИЕ – 1, „Против“ – 0, „въздържал се“ – 0, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Устава на Асоциация „FOEDUS European Organ Exchange“, № 51-502-02-8, внесен от Министерския съвет на 31 март 2025 г.“

Дами и господа народни представители! Ние, разбира се, подкрепяме членството ни във FOEDUS, защото действително членуването ни в тази организация би могло да даде шанс на много чакащи за трансплантация и да ги върне към активния им начин на живота, тъй като ще разполагаме с един по-бърз и по-ефективен обмен на информация за налични органи, тъкани, клетки и така нататък, което може да спаси животи на пациенти в критични състояния. И считам, че това е важно с оглед значителния недостиг у нас на органи за трансплантация. Само че и това е важно да се отбележи, колеги, ако не се промени самата организация от страна на „Медицински надзор“ и Здравното министерство, членството ни в такива международни организации би било абсолютно безпредметно. Основният ни проблем и мисля, че тук е моментът да повдигнем темата, е изключително малкият брой донори и членството ни в подобни международни организации няма да може да го реши. Смятам, че основната причина за този малък брой трансплантации е именно лошата организация в самия процес. Искам да отбележа, че в България има над 820 души, които чакат за трансплантация в момента на органи, като около 90% от тях са за трансплантация на бъбреци. През миналата година обаче е имало едва 16 трупни донора, а от началото на тази година те са само два, за съжаление, изключително малък брой. И въпреки че във всяка една областна болница има такъв платен координатор по донорството, в половината от административните области от години не е имало регистриран нито един трупен донор. Повечето са едва от няколко болници в страната. И между другото, изключително малък брой на трупни донори се забелязва дори в най-големите болници в страната, като у нас донорските ситуации са толкова редки – със съжаление го казвам – толкова са редки, че всеки един такъв случай се превръща едва ли не в новина по телевизията. И причината не е в нежеланието на българите да даряват, а именно в нереформирания административен ред, по който се случват тези трансплантации. Така че от „Медицински надзор“ и Здравното министерство биха могли да организират процеса по един друг начин и ако разходват средствата за насърчаване на донорството, тази листа на чакащи би могла и вярвам, че ще се стопи само за няколко години, а не да се харчат стотици хиляди левове за реклами с тениски, за концерти и с кампания по време на закриването на мотосезона, да не говорим за скандалното четиридневно онлайн обучение, в което се похарчиха по почти 8000 лв. на човек и което е предмет, разбира се, на съвсем друга дискусия – 8000 лв. за четиридневно обучение на човек, който си стои вкъщи. Не знам дали разбирате за какво става дума. Едновременно с това обаче от месец ноември 2019 г. до месец ноември 2024 г. от служебния регистър на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ са заличени 25 души, насочени за белодробна трансплантация. Заличени са не за друго, а защото вече не са между живите. От „Медицински надзор“ посочват, че те са починали по различни медицински причини, без да се дават повече обяснения за какво става въпрос. Белодробни трансплантации, за съжаление, и към момента в България няма кой да извършва, дори при една донорска ситуация, доколкото имам такава информация. Към момента в листата на чакащи за белодробна трансплантация са регистрирани 10 души, като само две лечебни заведения у нас имат удостоверение за извършване на дейности по вземане и присаждане на бял дроб. Това са „Света Екатерина“ и болница „Лозенец“, тоест проблемът с донорството и трансплантациите у нас е много задълбочен, защото на практика пари има, но те се дават за тениски, за закриване на мотосезона, а не знам защо се дадоха и парите за това четиридневно обучение. Какво може да научи човек за четири дни, не знам. Между другото, дори и директорът на „Медицински надзор“ не можа да ми отговори, когато попитах преди няколко месеца именно за това обучение. Тоест това са много средства, колеги, над 315 000 лв. са, за въпросното обучение. Последно казвам нещо и приключвам: това, което се практикува през последните няколко години е, че пациентите се включват в служебния регистър за трансплантации, без да им бъде направена така наречената HLD типизация, тоест това е типизация, която определя твой генотип, какъв орган да бъде търсен при евентуална трансплантация. Тоест това е едно основно изследване, през което всеки, който е в листата с чакащи, трябва да премине, за да бъде вписан и за да почне търсенето на подходящ орган за него. Само че по информацията, с която разполагаме от пациенти в листите, с които съм разговаряла, на тях им се обяснява, че тъй като няма договор с нито една клиника за белодробна трансплантация, те просто се вписват в един списък – в някакъв си списък. Само че, когато правиш едно такова действие, ти поемаш ангажимент към тези хора. И от 2019 г. това са почти 7 години, в които никой от „Медицински надзор“ не е намерил сили да разреши този проблем. Финансиране има, но самите лекари са наясно, че вписват пациенти, които реално нямат никакъв шанс. И затова неслучайно в статистиката на „Медицински надзор“ 20 пациенти са загинали по медицински причини в кавички, без да се дават и повече обяснения. Така че ние не възразяваме да се присъединим към FOEDUS, ако това ще помогне на българските граждани и ще им даде шанс за нов живот. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение току-що приетият на първо гласуване законопроект да бъде разгледан и подложен на второ гласуване в едно заседание.

Благодаря Ви. „ЗАКОН За ратифициране на Устава на Асоциация „FOEDUS European Organ Exchange“ Член единствен. Ратифицира Устава на Асоциация „FOEDUS European Organ Exchange“. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 79, ал. 1, изречение шесто от ПОДНС правя предложение срокът за писмени предложения между първо и второ гласуване по току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-37, внесен от Александър Симидчиев и Костадин Ангелов, да бъде удължен с три седмици, тоест да бъде максималният срок от 28 дни. Благодаря Ви.