2 юли 2025 г.

Благодаря, госпожо Киселова. Искам да мотивирам прегласуване, колеги, с доста прост довод. Данните, които с един месец закъснение Министерството на финансите публикува, показват доста голям дефицит към края на май – над 2 милиарда и 600 милиона. Няма никакъв шанс този бюджет да бъде изпълнен, ако не се получат средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, а тези средства няма как да се получат, ако не бъдат приети Правилата за избор на ръководство на Антикорупционната комисия. Не знам дали от „Ново начало“ пазят, или не пазят господин Славчев и каква е причината управляващото мнозинство самó да саботира бюджета си, но няма как господин Славчев да струва 10 милиарда на българския народ. Затова Ви моля да включим Правилата, да ги гласуваме и да отпушим средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

„ДЕКЛАРАЦИЯ от парламентарната група „Алианс за права и свободи“ относно последствията от природно бедствие в община Гърмен и други райони на страната Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На 27 юни 2025 г. територията на община Гърмен бе връхлетяна от тежка буря, придружена от обилна градушка, която нанесе сериозни щети върху земеделските стопанства в региона. Хиляди декари обработваема земя бяха напълно унищожени. Засегнати са основни за поминъка на местното население култури – тютюн, царевица, зеленчуци и други. В рамките на минути природната стихия заличи месеци труд и вложени средства на стотици земеделски производители и семейства, за които земеделието е единствен източник на препитание. Щетите са тежки и непоправими за настоящия стопански сезон, а финансовите загуби за пострадалите домакинства са опустошителни. Тази ситуация изправя местните общности пред сериозно социално и икономическо изпитание. Без адекватна държавна намеса и подкрепа съществува реална опасност редица стопанства да прекратят дейността си, което ще доведе до задълбочаване на демографската криза, обедняване на населението и обезлюдяване на още един български регион. В тази връзка от името на парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ призоваваме министъра на земеделието и цялото правителство незабавно да предприемат конкретни и навременни действия за извършване на бърза, обективна и пълна оценка на нанесените щети от независима междуведомствена комисия; осигуряване на спешна финансова помощ и обезщетение за всички пострадали земеделски стопани; разработване на целева програма за подкрепа на земеделието в района с оглед предстоящата есенна кампания; предприемане на мерки за подобряване на системите за превенция и ранно предупреждение при бедствия от подобен характер. Уверени сме, че отговорността на държавата не се изчерпва само с констатации на щетите. Нужни са решителни действия, последователна политика и ясни ангажименти за устойчиво развитие на селските райони. Българското земеделие е не само икономически отрасъл, а част от националната ни идентичност и традиция, която трябва да бъда защитена. Тази тежка ситуация е пореден сигнал за необходимостта от по-ефективна политика за защита на българското земеделие и на трудолюбивите хора в селските райони. Задължение на държавата е да се погрижи за своите граждани в момент на бедствие и да им осигури необходимата подкрепа, за да възстановят поминъка си и нормалния си живот. Благодаря Ви! (Ръкопляскания от АПС.)

Поводът за тази декларация е конкретен случай, но тя отразява принципната позиция на партия ВЪЗРАЖДАНЕ, която ние защитаваме последователно в пет поредни Народни събрания, внасяме към всеки бюджет предложения за промени в законодателството, за да се реши този проблем кардинално и в полза на тези, които работят днес, а и на бъдещите пенсионери. Става дума за следното. Преди около месец в пресата получи гласност случаят на професор и преподавател в Софийския университет „Климент Охридски“, който при пенсионирането си е бил крайно неприятно изненадан от размера на пенсията, която му е определена от НОИ. Пенсията му се оказва по-ниска от прогнозите, които той е направил, изчислявайки я на база таблиците с данните и коефициентите, официално качени на сайта на Осигурителния институт. Професорът се имал за интелигентен човек и решил да разбере откъде идва разминаването, но това му е отнело четири месеца, прекарани в срещи, в писма и във въпроси по Закона за достъп до обществена информация, докато успее да изкопчи, че намалението на държавните пенсии е заради вноските в универсалните пенсионни фондове, които в момента вече не са 9,97%, а 11,1%, или получавате с 1,13% по-малка пенсия от очакваното. Това не изглежда толкова фатално, но когато се умножи по 12 месеца и по много години, сумата, която се натрупва, изобщо не е за пренебрегване, особено за пенсионерите. Защо НОИ така ревностно крият с колко ще се намали основната пенсия заради вноските в частните фондове? Защото ще лъсне една истина, която ние няма да се уморим да повтаряме. Истината е, че за много хора внасянето на вноски в частен пенсионен фонд е загуба и ще доведе само до по-нисък стандарт на живот след пенсионирането. Защото допълнителната пенсия няма да компенсира намаляването на основната. Затова ние казваме: „Царят е гол“. Българските пенсионери имат проблем с частните пенсионни фондове. ВЪЗРАЖДАНЕ възложи да се изготви анализ на пенсионната система. И този анализ недвусмислено доказа, че Кодексът за социално осигуряване в частта му за допълнително задължително пенсионно осигуряване работи срещу интересите на осигуряващите се. Частичната приватизация на пенсионните вноски, проведена през 2000 г., уврежда интересите на българските граждани. На първо място, като директно намалява пенсионните им доходи заради парадокса „две пенсии са по-малки от една“. На второ място, излага ги на инфлационни инвестиционни рискове, от които държавното обществено осигуряване ги пази. И трето, влошава финансовото състояние на държавното обществено осигуряване, защото отклонява от системата средства в размер на 1,3% от брутния вътрешен продукт на година. В тази си част проведената преди 25 години под силен натиск на Международния валутен фонд и други чужди финансови интереси реформа в пенсионната система се провали. Провали се в официалната си цел да направи старините на българските граждани достойни. И това не е изненадващо. И не е специфично само за България. По данни на Международната организация на труда от 30 страни, в които е проведена частична приватизация на пенсионните вноски, 18 вече са се отказали частично или напълно от нея. Това са повече от половината, включително и страни от източна Европа, като Полша, Чехия и Унгария, с които ние традиционно се сравняваме. Естествено, има и българска специфика. Универсалните пенсионни фондове реализират изключително ниска доходност. Като се вземат предвид и изкуствено занижените данни за инфлацията в страната във връзка с покриването на критериите за членство в еврозоната, реално те дори едва успяват да компенсират инфлацията. Официалните данни от 12 май показват, че за период от 22 години доходността им е била 143,7% при инфлация за същия период от 141,3%, или само 2,42% над официалната инфлация. Това е доходност, по-ниска от тази на българските държавни ценни книжа за периода. Ако тези вноски на работещите, вместо да се отклоняват служебно към частни дружества, НОИ ги даваше на заем на българското правителство чрез покупка на държавни ценни книжа, доказано бъдещите пенсионери щяха сега да получават по-висока втора пенсия, а националното богатство нямаше да изтича навън под формата на лихвени плащания по държавния дълг към чужди инвестиционни банки. Ако парите за втора пенсия се депозираха в БНБ и тя купуваше злато с тях, какво би станало? За същия период цената на златото се е повишила с 589%. Или, ако УПФ просто купуваха злато, сега щяха да могат да дават четворно по-високи пенсии. Индексът Dow Jones за същия период е нараснал с 250%. Това звучи куриозно, нали? Има много какво да се желае от мениджмънта на частните пенсионни фондове. За това „успешно управление“ на средствата обаче те ни таксуват много, много скъпо. Средната такса за управление на задължителното допълнително пенсионно осигуряване е приблизително 10 пъти по-висока от таксите за управление в частните инвестиционни фондове – тези, които работят на свободния пазар. Аз лично като либертарианец съм шокиран от факта, че въпреки тромавата си система, раздутите щатове и предполагаемите разхищения на средствата НОИ управлява държавната пенсионна система при разходи за издръжка и персонал, пет пъти по-ниски от тези в частните дружества! Частните дружества взимат под форма на такси и удръжки от бъдещите пенсионери 300 млн. лв. на година. И тази сума се увеличава непрекъснато. Нищо от тези данни не е новина. Повечето от тези факти бяха цитирани на изслушването при избора на Диана Йорданова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, управление „Осигурителен надзор“. Тя впрочем представи много добри идеи и готови законопроекти, идеи за намаляване на таксите според резултатите и изключване от автоматичното разпределение на дружествата със слабо представяне, както и мултифондове за по-добра доходност при различни степени на риска. Въпросът, на който не можа да даде никакъв отговор обаче, е какво прави на този пост тя предишните осем години и защо не ѝ достигна времето да ги предложи тези промени на Народното събрание от 2017 г. досега. Впрочем само преди седмица тя анонсира възможността в бъдеще да има намаляване на таксите, но само срещу включване на осигурените в евентуално по-печеливш динамичен мултифонд. По-печеливш обаче означава и много по-рисков – възможност както за печалба, така и за загуба, включително и за пълна загуба на средствата на осигурените. На същата дискусия, между другото, имаше и предложение за вдигане на пенсионната възраст на 70 години. Сумата от 27 милиарда, която 10 частни осигурителни дружества управляват, и съответните им рекламни бюджети вероятно са интегрална част от обяснението защо и контролните органи, и националните медии са напълно безразлични към тази многомилиардна схема. В момента средната партида на човек, осигуряващ се допълнително, стига за изплащане на едва 13 минимални пенсии, срещу което основната му пенсия ще се намали завинаги с 12%, а в бъдеще – и с до една четвърт. Въпреки че никой освен ВЪЗРАЖДАНЕ не повдига темата, а НОИ под натиск, както се вижда от изнесения от мен случай с професора от Софийския университет, умишлено крие реалните изчисления, част от гражданите, които се интересуват, са разбрали проблема и вече над сто хиляди българи са напуснали УПФ-тата и се осигуряват изцяло в държавното осигуряване, от което в него са влезли приблизително 400 млн. лв. допълнително. Това обаче е твърде малко на фона на милионите, плащащи все още вноски в УПФ. По данни на Комисията за финансов надзор 90% от хората не проявяват никакъв интерес и остават разпределени служебно по фондовете. Вместо да затвори тази дупка, както направиха това в Полша, Чехия и Унгария, управляващата коалиция, при това със социален министър от бившата социалистическа партия, обмисля вдигане на пенсионната възраст и вече прие повишаване на осигурителните вноски с 3% – мерки, които ще налеят със сигурност много пари в частните осигурители, но ще изцедят допълнително средства от бизнеса, ще изцедят и силите и здравето на работещите. Колко още трябва да се вдига пенсионната възраст в страната с най-ниската продължителност на живот? Точно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, водени от интересите на обществото и от интереса на всеки отделен български гражданин, искаме прекратяване на експериментите с приватизацията на пенсионните вноски и връщането им в пълен размер там, където им е мястото, а именно в държавното обществено осигуряване. Там, където пенсиите на гражданите ще бъдат далеч от високите комисиони и от рисковите схеми на УПФ-тата. Двадесет и пет години неуспешни експерименти с пенсионерите стигат! Време е за справедливост, време е за ВЪЗРАЖДАНЕ! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми колеги! Тази декларация е провокирана по повод изказване на господин Тошко Йорданов в Извънредната комисия по здравеопазване вчера, където той присъства в качеството си на народен представител с явната функция на бранител на министъра на здравеопазването от партийната си квота, който дори не беше обект на каквато и да е атака. Господин Йорданов като медиен спец бързо усети гафа си и побърза да поднесе оправдание, но по този начин допълнително демонстрира, че поради непознаване на здравната система въобще не е осъзнал къде и с какво е сгрешил. Уважаеми колеги народни представители, излизам пред Вас не като народен представител, а преди всичко като лекар с десетилетия клинична дейност зад гърба си, с опит в системата на здравеопазването и с дълбоко уважение към колегите си – както младите, тепърва поемащи по трудния професионален път, така и ветераните, носещи на гърба си не просто бели престилки, а цели общества от доверие и надежда. Неведнъж от тази висока трибуна съм предупреждавал, че с отварянето на устата си тук даваме възможност на много хора да погледнат какво имаме в главата си. И аз вчера успях да зърна една комбинация от духовна пустота, примесена с надменност. С чувство на огорчение и професионално унижение се обръщам към Вас по повод на поведението и изказването на господин Тошко Йорданов по време на заседанието на Извънредната парламентарна комисия по здравеопазването, посветена на проблемите на младите лекари и специализанти. В неговото отношение към присъстващите млади медици прозря не просто неразбиране, а пълно пренебрежение към реалностите в здравната ни система. Думите, изречени с арогантност, с неуважение и с обидно високомерие спрямо младите лекари, които имат дързостта не само да останат в България, но и да се борят за една по-справедлива здравна система, са абсолютно недопустими, особено когато идват от устата на председател на парламентарна група в управляващото мнозинство, на председател на Комисията по култура и на човек, който следва да дава тон и пример в обществените дебати! Поведението му не беше просто обидно към конкретните присъстващи млади хора и тяхната кауза – то бе брутален удар срещу цялото ни съсловие. Срещу тези, които се обучават с години, дори с десетилетия, работят под стрес – денонощно, целогодишно, с често непосилни графици, в условия, които мнозина политици дори не могат да си представят, и много от тях с обидно ниско възнаграждение. В моменти на остра нужда, включително в последните кризи около ковид пандемията, точно такива млади медици бяха на първа линия, без да питат за заплати, без почивка и без личен комфорт. Политическата институция, в която се намираме, изисква от нас не само да говорим с факти, но и с достойнство, със зачитане и емпатия. А културата, чийто ресорен председател на Комисията е господин Йорданов, започва с уважението към другия. Вместо култура видяхме надменност, вместо диалог – арогантност, поведение и тон, демонстрирани в присъствието на негови партийни съмишленици, единият с академична длъжност, а другият – действащ министър на здравеопазването. И нито един от тях не се осмели да се разграничи или дори да коментира абсурдните предложения на своя недорасъл партиен велможа! Ние, лекарите, не изискваме привилегии. Искаме разбиране, конструктивен разговор и най-вече уважение към отдадеността! Защото онова, което липсва в изказването на господин Йорданов, е точно това – разбиране за системата, в която работим, за усилията, които полагаме, и за младите хора, които имат нужда от подкрепа, а не от публично унижение. Призовавам за ясно разграничение от подобен тип поведение от страна на институциите, парламентарните групи и колегите в тази зала, включително от управляващата коалиция, в която лицето пребивава като министериал – думата можете да я погледнете какво значи. Не заради мен, а заради бъдещето в България, което без медицина и здравеопазване просто няма да го има. И заради уважението към професия, която е основана върху хуманизъм, етика, емпатия и грижа за ближния. Опитът на водещ политик да се оправдава с контекста, е толкова нелеп, колкото и несъобразяването с това, че работата на Комисията се излъчва в реално време и всеки може да види записа – кое е във или извън контекста. Ако имахте чест – няма го в залата, той щеше да се извини от тази трибуна. И не заради контекста, а заради абсолютното непознаване на системата и предложения, които са напълно невъзможни. И освен това щеше да направи моралното нещо – да подаде оставка, поне като председател на Комисията по култура. И за да е ясно, че за нас здравеопазването е ключов национален приоритет, ще споделя и част от мерките, които коалицията ни предлагаме от няколко поредни народни събрания. И не намираме подкрепа към настоящия момент нито от ИТН, нито от управляващото мнозинство. Последните са от май 2025 г. и юни 2025 г. и са свързани с конкретно трудово възнаграждение на млади лекари и сестри успоредно със създаване на възможности за реализирането им без бюджетни трансфери, а единствено чрез мерки за затваряне на дупките в източването на Здравната каса – например в Закона за обществените поръчки при болниците, и оптимизиране на разходите между извънболнична и болнична помощ, както и предложения за ограничение на ненужни хоспитализации, дигитализация и проследимост, отчетност и контрол – всички те обединени в дългосрочна стратегия за устойчиво повишаване на качеството на здравната услуга и достойни възнаграждения на медицинските специалисти, залегнало в Националната здравна стратегия за 2030 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Проект РЕШЕНИЕ за задължаване на Министерския съвет да изготви и предложи за гласуване в Народното събрание проект за инвестиционен разход за придобиване на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „Електроразпределение Север“ АД, както и съпътстващата инфраструктура, необходима за функционирането им, от българската държава и да започне преговори със собствениците на дружествата с тази цел Народното събрание на основание чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Задължава Министерския съвет да изготви и предложи за гласуване в Народното събрание проект за инвестиционен разход за придобиване на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „Електроразпределение Север“ АД, както и съпътстващата инфраструктура, необходима за функционирането им, от българската държава. 2. Задължава Министерския съвет да започне преговори със собствениците на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „Електроразпределение Север“ АД за цялостно придобиване на дружествата от българската държава, включително съпътстващата инфраструктура, необходима за функционирането им.“ Мотивите: Електроразпределителните дружества са критичен елемент от националната сигурност на Република България. Въпреки че представляват стратегически обекти от национално значение, те са собственост на чуждестранни юридически и физически лица. Това създава предпоставки за заплаха на интересите и енергийната сигурност в Република България при възникващите чести аварии и повреди. Приватизацията на електроразпределителните дружества е извършена през 2004 г. от правителството на НДСВ. По онова време са сключени сделки с чуждестранни инвеститори за седемте електроразпределителни дружества, обединени в три групи: „Електроразпределение – Варна“ ЕАД и „Електроразпределение – Горна Оряховица“ ЕАД – закупени от E.ON Energie, Германия за 140 млн. евро; „Електроразпределение – Стара Загора“ ЕАД и „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД – закупени от EVN за 271 млн. евро, и „Електроразпределение – Столично“ ЕАД, „Електроразпределение – София – Област“ ЕАД и „Електроразпределение – Плевен“ ЕАД – закупени от ЧЕЗ срещу 281,5 млн. евро. Според тогавашния вицепремиер – госпожа Шулева, приватизацията е успешна и дружествата са продадени на изключително висока цена, на фона на най-ниската тарифа за българските потребители, които плащали по 5 евроцента на киловатчас, докато румънците плащат по 6,5 евроцента, а чехите – 7,5 евроцента. Въпреки това при приватизацията не са били предвидени никакви следприватизационни ангажименти за чуждестранните дружества купувачи, като задължения за инвестиции и бизнес програми, както и санкции при нарушения. От днешна перспектива приватизацията на електроразпределителните дружества се оказва катастрофална за българските граждани. Освен поскъпване на електроенергията се наблюдават и множество проблеми при електроразпределението. Нито един от очакваните положителни ефекти на приватизацията не бе изпълнен. Трябваше да се въведат съвременни методи за управление, обновяване на мрежата, подобряване на качеството на предлаганите услуги и създаването на нови работни места. Случи се точно обратното – вече 21 години чуждестранните лица, собственици и управители на частните електроразпределителни дружества, не полагат грижи за изправното функциониране на електроразпределителната мрежа и в резултат на това сме свидетели на прекъсвания на захранването в множество населени места в Република България. ЕРП-тата трябваше да работят по въпроса за поетапно намаляване на загубите на електроенергия в мрежите, но това не беше осъществено, въпреки че регулаторната рамка осигуряваше тригодишен гратисен период, през който средствата от намаляване на загубите да се реинвестират целево в подобряване на качеството на мрежите. Само при последните аварии, възникнали на коледните празници в периода 21 – 24 декември 2024 г., средният брой оставени без електрозахранване селища е 31, а засегнатите абонати са 4658. Значително увеличаване на тези показатели се наблюдава в периода 25 – 27 декември, като средният брой засегнати населени места е 280, а останалите без електрозахранване домакинства достигат до 42 350. Към 28 декември без електрозахранване остават 209 населени места и близо 20 хиляди абонати. Това показва изключителната неспособност и нежелание на частните лица, собственици и управители на електроразпределителните дружества, да полагат грижата на добър стопанин за тези обекти от националната сигурност на България. Става ясно, че всички аварии по време на празниците са били в мрежите на електроразпределителните дружества. Нито един от 299-те пункта, оперирани от държавния Електроенергиен системен оператор, не е имал проблеми. От години се наблюдава цялостна липса на превантивни мерки по отношение на осигуряването на безаварийната работа на електрическите мрежи. След извършени проверки тези факти са констатирани с доклад на КЕВР и са обсъдени в Комисията по енергетика към Народното събрание. Оказва се, че две от трите електроразпределителни дружества системно не планират достатъчно добре ремонтната си програма и не вземат мерки срещу авариите и тяхната превенция. Криминалната безстопанственост от страна на чуждестранните собственици, довели до липсата на ток на над 42 хиляди български домакинства навръх коледните празници, е недопустима. Проблемът със системно неподдържаната електроразпределителната мрежа от страна на дружествата е можело да се реши от самите тях. Размерите на просеките за електропроводите са нормирани в Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Като титуляри на сервитута дружествата могат да поискат разширяване на площта и именно ЕРП-тата са тези, които имат законовото задължение да правят проверки и да следят за безопасното състояние на сервитутната зона. Ако има дървета извън зоната, които застрашават проводниците, дружествата имат право да премахнат или окастрят тези дървета след разрешение от съответната регионална дирекция по горите. Въпреки това за изминалата година – за 2024, не е взето нито едно такова разрешение. В същото време старите бетонни електрически стълбове, които са над 50 години, не се подменят от дружествата. Към днешна дата ЕРП-тата дори не са подсигурили обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и регистри. Всичко това ясно показва безстопанствеността на собствениците по отношение на управляваните от тях дружества за електроразпределение. От страна на електроразпределителните дружества се отказват големи инвестиции в подобряване на електрозахранващата мрежа с оправданието, че КЕВР не би ги признал за разход. Те обясняват, че по този начин би се увеличила цената на тока за бита. Въпреки това ние наблюдаваме значителен ръст на печалбите на електроразпределителните дружества, като за последната година при едно от тях тя е нараснала със 153%. Само за 2023 г. печалбата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ след данъчно облагане е 109 млн. лв., на „Електроразпределение Север“ нетната печалба е 92 млн. лв., а на „Електроразпределение Юг“ – 113 млн. лв. Тези цифри не могат да бъдат определени като реалистични поради изписването на прекалено много разходи за външни услуги, което дава основание да се съмняваме в още по-високи скрити печалби на електроразпределителните дружества. Прикриването се осъществява чрез изплащане на необосновани комисиони на свързани дружества, както и необосновано високи разходи за мениджърски и консултантски услуги и неправилно отразени във финансовите резултати разходи за технологични загуби по мрежата. По този начин за 2023 г. се достигат разходи за външни услуги в размер на 161 млн. лв., за персонал 69 млн. лв. и за материали 9 млн. лв. само за „Електроразпределение Север“. При „Електроразпределение Юг“ разходите за външни услуги са 73 млн. лв. и 85 млн. лв. начислени амортизации. Това ясно показва как частните електроразпределителни дружества чрез неоснователни разходи изнасят капитали извън Република България. Въпреки големите приходи и ниските инвестиции за поддръжка ЕРП-тата изплащат на абонатите си обезщетения, които са неприемливо ниски. Компенсацията за потребителите е в размер на 30 лв. за останалите без ток повече от 24 часа, а за всеки следващ период от 12 часа – 20 лв. От друга страна, жалбите на абонатите са се увеличили трикратно през последната година – за 2024 г. говорим. След аварията по коледните празници през 2024 г. българската държава се налага да предприеме действия и да дублира обезщетенията на абонатите, като са гласувани 2,2 млн. лв. – знаете, тук се занимавахме, даже специален закон приехме по този случай. В същото време няма механизъм, по който да се изисква покриване на тези средства от частните електроразпределителни дружества, без да се рискува завеждането на съдебни производства срещу нашата страна. Придобиването на ЕРП-тата от българската държава ще прекрати възможността за чуждестранна намеса и заплаха във вътрешната енергийна сигурност, както и злоупотреби с монополно положение. Правилното управление на описаните дружества ще допринесе за сигурност и предвидимост в националната енергийна политика на нашата държава. Необходима е една добра държавна инвестиционна програма за поддръжка и превантивни мерки за безаварийна дейност, която ще премахне заплахата от аварии по електропреносните мрежи. Придобиването на електроразпределителните дружества и съпътстващата ги инфраструктура от българската държава ще повиши значително приходите в държавния бюджет. Министерският съвет чрез министъра на енергетиката и министъра на финансите следва да изготви проект за инвестиционен разход, който да предложи за гласуване в Народното събрание, за придобиване на трите ЕРП-та, както и съпътстващата инфраструктура. Министерският съвет следва да влезе в преговори с настоящите собственици на ЕРП-тата, както и на съпътстващата инфраструктура, необходима за функционирането им, с цел закупуването им от българската държавата, както и да приложи чл. 27 от Закона за административното регулиране, като назначи особени търговски управители в дружествата „Електроразпределение Юг“, „Електроразпределителни мрежи Запад“ и „Електроразпределение Север“.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от МЕЧ.)

Благодаря, госпожо Председател. Повече от 20 години всички български граждани наблюдават последния дял на криминалната приватизация до какво доведе с електроразпределителните дружества в България – доведе до по-скъп ток и до десетки, стотици населени места без ток при най-малкия сняг. Говори за липса на инвестиции в сферата на електроразпределението, за фалшиви договори на ЕРП-тата с подизпълнители в чужбина, близки до техните собственици; говори за това, че тогава беше извършен един от последните грабежи спрямо българското общество. С този проект за решение от МЕЧ искаме държавата да придобие трите електроразпределителни дружества, да направи пълен одит за максимално голям период назад, да потърси своите претенции чрез съдебни дела срещу тези дружества, защото това е една голяма измама – не са инвестирали, печелят няколкостотин милиона официално на гърба на българските граждани и в същото време ние сме без ток, напрежението е по-малко, цените са по-високи. При положение че през последните 20 години сме свидетели на това, че всичко приватизирано, дадено на чуждестранни инвеститори, е разрушено, не виждам никаква логика да продължаваме да търпим хора, които са дошли в България само да забогатяват. Пристанища, летища, петролни компании, сега вече и БДЖ Гроздан Караджов иска да приватизира – всичко е дадено с цел някой да печели на гърба на българския народ. За съжаление, когато обсъждаме тази тема, в залата останаха по-малко от половината народни представители, защото аз съм сигурен, че на тях въобще не им пука за това колко е токът, дали е засегната националната сигурност на България от тези електроразпределителни дружества. Ако утре България влезе във война – пристанища, летища, петролна компания и електроразпределителни дружества, означава, че ние нямаме последния остров на националния суверенитет. Ние дори не можем да водим ефективна самозащита. А ако утре някой реши да ни спре тока, ние нямаме контрол над това действие. Имаме кухи, изпразнени от съдържание регулатори, напълнени от партийни централи, които нито могат да контролират цената, нито искат да се борят с монополите, нито искат да помагат на българските граждани. Единственото спасение оттук нататък в следващите години е България систематично, поетапно да си върне контрола над стратегическите обекти на държавата, да ги развива на пазарен принцип, да печели държавата, защото вчера излязоха данните относно дефицита и провала на това правителство във фискалната политика. Ако „Лукойл“ беше български, ако ЕРП-тата бяха български, ако стопанисвахме добива и износа на българските ценни метали, на злато, ако не крадяха дългогодишно в БДЖ от магистралите на Бойко милиарди в кюлчета, нямаше да имаме 3 милиарда дефицит, а щяхме да имаме излишък. Народните представители, избраниците на народа, трябва да вземат решения за завой на държавата. Ако те не го искат сега, то това ще се случи в средносрочен план, защото е неизбежно това, което искат хората. Освен това, уважаеми колеги, тук не става въпрос за партийни интереси. Тук става въпрос за наднационални интереси. Ние трябва да направим една голяма държавна идея, цел, борба, за да можем да обединяваме различни политически партии в тази държава, а не само да се разделяме. Такава цел може да бъде връщането в контрола на държавата на най-важните ѝ обекти. Да няма повече вальозлатевци, мачлета с Бойко Борисов; да няма повече кюлчета за един човек и глад за стотици хиляди други хора; да няма повече депутати, на които родителите им изкарват милиони от някакви фалшиви енергийни фирми; да не сме свидетели на това как ЕРП-тата са приватизирани за цена, която към момента струва един смешен фотоволтаик, изграден върху българска плодородна земя; да направим мораториум върху тия фотоволтаици и да ги изгоним всичките, които са направени с нашите пари, върху нашата земя и взимат нашия национален ресурс. Разчитам на подкрепата на тези, които останаха в залата и имат някаква съвест, защото това е един от елементите. Господин Борисов, добре, че сте дошли, ама най-накрая елате, седнете си на мястото, недейте помахва само да Ви регистрират! Говорим за електроразпределителните дружества, които Ви свалиха от власт 2013 г., заради тях на Орлов мост паднахте от власт. Елате и разкажете на хората защо тогава обещахте да ги изгоните от България и не ги изгонихте от България! Ние от МЕЧ ще ги изгоним от България и Вас – също! (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Колеги, ще Ви обърна внимание на едни факти, които станаха известни преди един-два месеца. Всички помните случая в Испания със спирането на почти цялата мрежа на територията на Испания и частично в Португалия, както и в Южна Франция. Всичко това нещо се случи по една причина. Преди 10 – 15 дена излезе докладът на испанското правителство, официалният доклад, който потвърди това, което специалистите в голяма степен, които наистина разбират от тези проблеми, казаха още в първия ден след възникването на аварията – в 78% в мрежата на държавата Испания е вкаран ток от фотоволтаици, така нареченият постоянен ток. И какво се случва? Случва се логичното – тези мрежи имат защита, тази защита сработва и цялата мрежа се срива. Сега, за да събудим тия, които си гледат в телефоните: данните, които имаме от българския Електроенергиен системен оператор, които, разбира се, не ги казват официално, но ние ги знаем, защото водим разговори със специалисти от това дружество, държавно дружество – българската мрежа е в много по-лошо състояние от испанската. В България за включване в мрежата чакат 9000 мегавата, забележете, 9000 мегавата фотоволтаици, фотоволтаични паркове. Някой би си казал: защо, по дяволите, ще правим 2000 мегавата с два реактора в АЕЦ „Козлодуй“, при положение че имаме 9000 мегавата?! Поради същата тая причина, дами и господа народни представители – защото не може да вкарате над определено количество фотоволтаичен ток в мрежата, която е за променлив ток, поради тази причина! Това прословуто балансиране и поддържане на честотата от 50 херца, за което говорим. И каква е връзката с въпросната тема? Ами тези същите ЕРП-та не инвестират в мрежите! Преди малко Ви прочетох – в ЕСО не е имало никакъв проблем, при една сравнително нетежка зимна обстановка всичките проблеми са били в мрежата за ниско напрежение във въпросните ЕРП-та! И когато говорим по тази тема и казваме „национална сигурност“, ами то за това става въпрос! Миналата зима 40 – 50 хиляди човека останаха без ток, не могат да си изкарат нормално празниците, ами ако това нещо се случи и следващата зима? Ами ако се случи лятото? Защото помним миналото лято какво беше – огромните температури, включват се климатиците, товарите отиват до небесата. Ако се срине мрежата? Никой не е застрахован от това нещо, затова ние от МЕЧ повдигаме тая тема. Ние не сме си го изсмукали от пръстите тук, от някакъв фалшив патриотизъм или национализъм. Става въпрос за национална сигурност – без ток, без вода, без тия базисни продукти човечеството няма как да съществува. Аз мислех – тук една графика Ви бях приготвил, няма да я показвам, но ще Ви ги кажа цифрите. Преди няколко дена излезе поредният статистически преглед на световната енергетика – това е един доклад, който се прави всяка година, 85% от потреблението на енергия се формира от фосилни горива – нефт, газ и въглища, десетина процента е ядрената и водната енергия и само 5% са възобновяемите източници. Говорим – в световен мащаб. Няма как да минем – тези неща ги дискутираме тук от колко време, няма как да минем без източниците на енергия, които формират базисната енергия в системата. За България това са въглищата. Трябва много сериозно да седнем да ги обсъждаме тия неща. Имаме сериозен проблем с фотоволтаиците в България. Ние затова призоваваме тая вакханалия вече да спре. И първата стъпка към това нещо е да одържавим приватизираните вече ЕРП-та. Повярвайте, това е от изключителна важност за цялата мрежа и за това дали ще имаме ток, или няма да имаме. Заплахата е абсолютно реална, не Ви ги говорим тия неща, изсмукани от пръстите. Пак Ви повтарям, вижте в Испания какво става – те са много по-подготвени от нас. Да не дава господ да се случи тука, тогава ще имаме... Ама тя като се обърне каруцата, пътища много. Много Ви моля, подкрепете това предложение! Това са сериозни неща. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Господин Председател, колеги! Това, че енергоразпределителните дружества са частни, не променя тяхната същност. Те представляват сериозен проблем за националната сигурност по начина, по който работят днес. Аз искам да попитам господин Манов, независимо от това, което се случва – някога тези дружества бяха наблюдавани и от контраразузнаването, и от специалните служби в Икономическа полиция: тук извършват ли се криминални престъпления и има ли и може би престъпления против националната сигурност? Ще съм Ви много благодарен, ако по този въпрос кажете няколко думи, защото мисля, че е от значение за развитието на въпроса.

Господин Манов, Вие молите залата, но след малко ще видите на гласуването, че освен нас от ВЪЗРАЖДАНЕ почти никой няма да подкрепи този проект на решение. Само ще направя една корекция. По същество бяхте прав. Ще направя една корекция, че всъщност случая с Испания и Франция не е много подходящ, защото там всъщност, в Испания, е смесен модел – публична и частна собственост върху разпределителната мрежа, а мрежата във Франция пък е 100% държавна. Така че от тази гледна точка бих перифразирал Вашите думи: въпреки че разпределителната мрежа там се стопанисва и управлява от държавата, отново са стигнали до тази ситуация, която Вие добре описахте. Представете си какво би станало в една страна като България, където всичко е в частни ръце.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, разбира се, че става въпрос за криминални деяния, а най-вероятно и за престъпления. Когато нещо касае националната сигурност, няма как да не говорим за такива неща. Още повече че в самите мотиви, които изчетох, с информацията, с която се запознахме, когато изготвяхме това предложение за инвестиционен разход към Министерския съвет, става въпрос за огромни суми, изнасяни през външни услуги – така нареченият аутсорсинг, които по никакъв начин не се контролират от българската държава. И това е система, която от години работи. Поредица от правителства се отказват от контрол върху концесии, върху приватизационни сделки, какъвто беше случаят със златото например и така нататък, с допълнителни анекси към основните договори. Не знам, тук преди време изслушвахме шефа на Държавна агенция „Национална сигурност“, който вече не е шеф на Държавната агенция – тези хора не знаят с какво се занимават, но би било съвсем логично да се заровят дълбоко в тези дружества. Става въпрос за криминални деяния, става въпрос за престъпления, става въпрос за рушене на националната сигурност. Пак Ви обръщам внимание – това са изключително сериозни неща! По отношение на колегата Тодоров. Разбира се, съгласен съм с Вас, в крайна сметка тока не го интересува дали собственикът е държавен, или частен, но мрежите са поставени под огромен риск. И ако такива държави като Франция, като Испания, които са значително по-технологично напреднали от България в тази област, успяват да се справят там за няколко дена, за една седмица, представям си какво ще е в България. Защото, повярвайте ми, имаме информация какво се случва, много тежко е състоянието на мрежата! Тук не става въпрос просто да се делим по политически принцип, става въпрос за национална сигурност! Отново апелирам да подходите отговорно към тая тема. Да не дава господ, ще останем без ток! Предупреждавахме Ви преди за природния газ, сега Ви предупреждаваме за електрическата енергия. ЕРП-тата са част от критичната инфраструктура и те трябва да бъдат собственост на българската държава. Да не стане така, че тая зима, която предстои – дано не сме лоши пророци, пак казвам, ще молим Господ да не се случи, но да не се налага тук да се разправяме отново с тая тема. Призовавам Ви да подкрепите предложението, Министерски съвет, колкото и да е трудна ситуацията с бюджета, ще се намерят достатъчно пари! Ако трябва, заеми ще се взимат, но ЕРП-тата трябва да се върнат в патримониума на държавата! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Към колегите от МЕЧ – естествено, че няма да решим проблемите на българската енергетика с едно изречение, което сте предложили да подкрепим. Естествено, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще го подкрепим принципно, тъй като сме партията, която вече в пет парламента последователно защитава именно интересите на българските граждани в сектор „Енергетика“ – и в ядрената енергетика, и когато става дума за топлоцентралите в Маришкия басейн. Между другото, в края на месец януари в Комисията по енергетика се разгледа един нов проект на закон – Закон за защита на стратегическите енергийни обекти, който е наше дело, дело е на нашия екип и урежда защитата, управлението, контрола на тези обекти в България, включително топлоцентрали, ядрени централи, хидроелектрически станции и други критични енергийни съоръжения, които трябва да бъдат под държавен надзор и контрол според нас. Ще припомня обаче, че за съжаление, в Комисията по енергетика този закон, който е доста сериозен труд, уверявам Ви – ще Ви го оставя след малко, беше подкрепен само от мен, госпожа Искра Михайлова и господин Йордан Тодоров – тримата представители в Комисията по енергетика на ВЪЗРАЖДАНЕ. Може ли да отговорите в някакъв момент защо ни беше това, господин Манов? Предполагам, сте имали уважителна причина да не присъствате тогава. Но, пак казвам, ние няма да решим проблемите с това Ваше предложение, което сме сигурни, че ще подкрепим само ние, може би евентуално и партия ВЕЛИЧИЕ, но много добре знаете, че с това мнозинство реално тук – освен да се направи някакъв популизъм от трибуната и да се направят няколко клипчета за ТикТок или Фейсбук, не можем да постигнем нищо сериозно, искайки да национализираме ЕРП-тата. Това, смятам, Ви е ясно, – че просто не е възможно да се случи в този състав на парламента. Но ако имате някакво друго виждане, разбира се, ние сме отворени да го чуем. Благодаря.

Господин Проданов, Вие правилно отбелязахте, че в Енергийната комисия този законопроект беше подкрепен само и единствено от представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ. Не знам, може би да не са разбрали защо всъщност е толкова важен този законопроект. Ако може, още веднъж да им обясните.

Господин Тодоров, ще уточня накратко. Законът за защита на стратегическите ядрени обекти – енергийни обекти, извинявам се, не ядрени само – цели да разреши случай като този, който имахме преди две години, което беше финалът на една дългогодишна кампания за затриването на ТЕЦ „Марица изток 2“, който е държавният, ТЕЦ 1 и 3, които са частни в момента, и мините в Старозагорския регион. Тогава се наложи да се взима спешно решение на Народното събрание, отново по наше предложение, на ВЪЗРАЖДАНЕ, за да може да не се разпродадат терените на „Мини Марица-изток“, което се беше подготвил да го прави един печално известен министър на енергетиката, а именно господин Росен Христов. Той тогава в старата сграда на парламента развяваше една карта на мините с различни цветове. Доколкото си спомням, жълтото беше за Дечо Колев, лилавото за… Да не казвам, че някои са в тая зала тука, но те се сещат. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Е, не съм сигурен. Не помня имена толкова добре колкото Вас, господин Костадинов, и все пак може от трибуната да се обърнете към мен после. В този смисъл, господин Василев и господин Тодоров, понеже репликата беше от него, нашият закон урежда много, много проблеми, а именно как нашата енергетика да не отиде в алчните ръце на хора като споменатите от мен. Дали са партийни клики, или бизнес олигарси – няма голямо значение. Надявам се, че скоро ще го вкараме в залата този закон по някакъв начин, господин Тодоров, и ще можем да го защитим по възможно най-пълния начин. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Нашата позиция, на ВЪЗРАЖДАНЕ, е изключително ясна – през годините винаги е била ясна. Ние сме категорично за това всякаква държавна, всякаква критично важна инфраструктура, включително и разпределителната мрежа, да бъдат в ръцете на държавата, да се управляват от държавата. Не знам дали знаете, но България е една от малкото, да не кажа единствената държава в Европейския съюз, на която разпределителната мрежа е в частни ръце. И не само в частни ръце, но и в чуждестранни такива. Защо това е важно? Всъщност държавата няма абсолютно никакъв контрол по този начин. Дори Комисията за енергийно и водно регулиране, която би трябвало да регулира тази дейност, всъщност има индиректен контрол и влияние върху дейността на тези дружества. На практика, държавата по никакъв начин не може да оказва ефективен контрол. И това, между другото, е в разрез с добрите практики в Европа и с начина, по който се работи в Централна и Западна Европа, където моделът е ясен. Там всичко е в ръцете на публични дружества – дали общински, дали държавни. Докато в България, пак казвам, тези разпределителни дружества са само и единствено в чуждестранни частни ръце. И после няма смисъл да се чудим защо стоим без ток по празниците. Не искам да съм лош пророк, но такива аварии ще продължават да се случват. Има цели райони, сещам се, край Варна, тоест райони край големи областни градове, които страдат, и то хронично, целогодишно, от некачествено електрозахранване. Хората там, бих казал, че са буквално примирени вече с тази ситуация. Разговарял съм с такива, които казват, че дори вече не пускат сигнали към ЕРП-тата. Тоест те са се примирили, свикнали са да живеят по този начин, което по никакъв начин не означава, че това е нормално. Ако нещо подобно се случи в Централна или в Западна Европа… Аз ще Ви дам един много хубав пример с Италия – Италия е много хубав пример за свръхрегулация в държавата – ако нещо подобно се случи в Италия, италианската държава буквално тези дружества ще ги сгъне на хармоника и ще ги натика в ъгъла. А не, както се случва в България, ЕРП-тата да се държат по един доста нагъл начин със своите клиенти и накрая, след стотици милиони дадени като компенсации от страна на държавата, да не искат да платят 2 милиона компенсации. Ако нещо подобно се случи в една силно регулирана държава, каквато е Италия, просто щяха да ги приключат за два дена.

Благодаря, господин Председател. Господин Тодоров, слушах Ви внимателно – Вие на няколко пъти във Вашето изложение споменахте за редица примери от Западна Европа, в които държавата е стопанин на тези енергийни дружества. Можете ли да посочите други примери – извън Италия, за която говорихте, и това добри практики ли са, когато държавата е стопанин на тези дружества, а не частни търговски дружества? Благодаря.

Господин Председател, моля да укротите човека с лупата, нещо е притеснен. Господин Тодоров, сега съвсем сериозно. Искам да Ви припомня кои бяха хората в тази зала и кои политически партии, ако имате спомен, накараха ЕРП-тата да платят пълния размер на компенсациите, които Министерският съвет с програма гласува. Спомняте ли си? Това бяха „ДПС – Ново начало“, ГЕРБ – колегата Делян Добрев, и Павела Митова от ИТН. Ние тогава дисциплинирахме ЕРП-тата и те си платиха по 7 млн. лв. всеки от тях за компенсациите. Възстановиха ги във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и те ги платиха. Така че механизми има много. Ще Ви напомня, познавате добре Закона, сигурен съм, познаваме се добре, погледнете си Закона за енергетиката – там неслучайно е предвиден институтът на специалния търговски управител. Тоест държавата по всяко време има абсолютно всички инструменти да се намеси, ако има съмнение, че ЕРП-то не се управлява така, както е заложило в целите си. Но пак Ви напомням, преди да стигнете до Италия, припомнете си кои бяха политическите сили в тази зала, които дисциплинираха реално ЕРП-тата.

Господин Анастасов, много добре си спомням. Спомням си също така, че ВЪЗРАЖДАНЕ също подкрепи Законопроекта, който беше извънредно вкаран, за да могат ЕРП-тата да си платят. Слушате ли? Извинявам се, на Вас говоря! Господин Анастасов, на Вас говоря, отговарям Ви на репликата. ВЪЗРАЖДАНЕ също подкрепи Законопроекта, който беше внесен от Министерския съвет в края на месец февруари, доколкото си спомням. Така че ние също подкрепихме това – ЕРП-тата да си понесат отговорността за това, че хората стояха без ток дни наред по празниците – нещо, което е пълно безобразие. Сега, към репликата на госпожа Рангелова. (Реплика от народния представител Станислав Анастасов.) Беше вкаран от депутати, но реално беше изготвен точно от Министерството на енергетиката. Така че това кой го е вкарал, няма никакво значение, има значение кой го е изготвил. Но, да. Към госпожа Рангелова. Примерите са много в Централна и в Западна Европа. Аз вече споменах Франция. Франция е много хубав пример, защото те дълги години се опитваха и се бориха с това да изкупят всички дялове от EDF и EDF да бъде 100% държавно дружество. Това се случи през 2023 г., бяха изкупени последните такива дялове. Така че от 2023 г. цялата разпределителна мрежа във Франция се стопанисва и управлява само и единствено от държавата, от една фирма – Enedis се казва, тя е дъщерно дружество на ЕDF. Може да се каже, че от 2023 г. всъщност Франция си върна целия вертикален контрол върху цялата електроенергийна система. Друг хубав пример е Холандия. В Холандия, между другото, има законодателство, свързано с ограничаване възможността за приватизация на такава – те я наричат „национално значима инфраструктура“, мисля, че се водеше по тяхното законодателство. Този закон е бил приет през 2006 г.; беше препотвърден, си спомням много добре, през 2016 г. В Холандия всички разпределителни такива оператори са или общински, или са разделени на провинции. Друг хубав пример е Австрия. В Австрия също всички оператори са в ръцете на общините и на провинциите. Държавата ги контролира чрез така наречени федерални регулации. Пример за такива големи оператори в Австрия – Wien Energie се казва операторът, който отговаря само и единствено за Виена, или Щайермарк – мисля, че се казваше провинцията, така че Energie Steiermark е операторът, който отговаря за цяла една провинция. Друг пример е Дания. Дания е хубав пример, защото там моделът е смесен – публична и частна собственост, но пък там самите потребители са собственици на голяма част от мрежата, така че държавата де факто няма някаква собственост върху нея, но пък отново говорим за публична собственост. Типичен смесен модел например е Швеция. В Швеция най-голямата част от мрежата се стопанисва от държавата – Vattenfall се казва най-големият оператор, но там има и частна собственост в лицето на E.ON Sweden. Германия също позволява частната собственост, но в Германия има над 800 – мисля, че са даже вече повече от 800, общински оператора. Разбира се, има и големи корпорации, които държат немалка част от мрежата, като RWE, като E.ON. Но пък в Германия има хубав пример, че от 2010 г. започна връщане на частна мрежа – такава мрежова инфраструктура, която е била приватизирана преди години. В момента се връща – от 2010 г. се изкупува и се връща в общинските структури. Споменах, между другото, Италия. Италия е много интересен случай, защото там по-скоро мрежата е в частни ръце. Държи се от Enel Distribuzione, която е дъщерно дружество на Enel, но в същото време държавата, може би знаете, че притежава – Министерството на икономиката и финансите на Италия притежава 23 – 24% от Enel, така че има държавна собственост. Но по-особеното е, че в Enel Distribuzione държавата притежава така наречената златна акция. Тази златна акция не си я представяйте като златната акция на България в „Лукойл“. Там наистина държавата има пълен контрол с тази златна акция и може да регулира тотално дейността на това дружество. Така че в Европа има немалко такива примери и когато ни обясняват как, видите ли, едва ли не всичко в България се прави така, защото така, по този начин е организирано и се прави в Централна и в Западна Европа – ами в случая не, не е така. Пак ще кажа, България е една от малкото държави, да не кажа единствената, на която ЕРП-тата, дружествата, които управляват разпределителната мрежа, са и в частни, и в чуждестранни ръце.

Благодаря, господин Председател. Както стана ясно, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим предложението. Приветстваме, че се отваря този дебат. Както знаете, ние се опитахме да го направим още в началото на годината през законопроекта, който внесохме за разглеждането на възможността стратегическите енергийни обекти да бъдат в държавни ръце, въпреки че в момента е малко рисковано да се говори за такова нещо по отношение на това, което наблюдаваме непрекъснато през последните години – как държавни дружества съвсем систематично се правят опити да бъдат съсипани, за да попаднат точно в частни ръце, и обратният процес да върви такъв, какъвто ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме за неправилен. Прави ми впечатление днес нещо в тази зала. Подадена е тема, която е изключително сериозна. Начина, по който е внесено предложението, да речем, аз ще избегна да коментирам, защото можеше да се постараят повече колегите от МЕЧ да го изработят така, че да бъде прецизно, но ние въпреки всичко даваме своята подкрепа. Но ми прави впечатление, че тук, в тази зала, има политически организации, които многократно през медийни изяви са заявявали различни такива позиции, а днес за пореден път в тази зала се мълчи. Не чуваме позицията, първо, на Българската социалистическа партия. Години наред ние сме били убеждавани от този политически субект, че те са за изключително социални политики. Видяхме, че през последните месеци те подкрепят решения, които са антисоциални. Сега, днес, отваряме дебат за контрол на държавата в стратегически обекти и всъщност няма нито един представител от тях в залата, които дори да вземат отношение, да изразят позицията, която би следвало техните избиратели да чуят. И аз питам днес от тази трибуна: каква е позицията на Българската социалистическа партия по тази тема? За съжаление, има и по-млади политически субекти, които също така безкрайно яростно говорят в публичното пространство, през социалните мрежи какви са позициите, които заемат по отношение на държавните стратегически обекти, но днес ние техни говорители тук не виждаме. Обаче за сметка на това чуваме наглостта от ДПС на Пеевски, които си присвояват някакви законопроекти, написани с ресурсите на държавата, с ресурсите на Министерския съвет, което каза господин Анастасов – те били внесли нещо, което щяло да защитава гражданите. Първо, „ДПС – Ново начало“ не внася нищо в полза на българските граждани. Второ, ДПС, ГЕРБ и „Има Такъв Народ“ нищо в Енергийна комисия не внасят, което са изработили техните групи или техните експерти – те внасят проектите на Министерския съвет, разписват ги от името на депутати, защото по този начин се избягва общественото обсъждане от един месец. И ако някой проследи, може да види в дебатите, че дори тези народни представители, които внасят законопроектите, не са запознати с текстовете им. Така, че тези лицемерия може и да минават някъде, може да минат във Вашия Фейсбук, господин Анастасов, но няма как да минат в пленарната зала, при народните представители, които си вършат работата и следят как точно се случват нещата в България.

Учуден съм малко от изказването на госпожа Михайлова, но няма как – Коцето я принуди, налага се. Не се сърдя. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Иначе, искам да Ви припомня предложение между първо и второ четене – със сигнатура № 51-554-04-18, което гласи единствено, че електроразпределителните дружества възстановяват на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ изплатените средства в едномесечен срок. Става дума за програмата за компенсации. Проектът е внесен от Станислав Анастасов, Делян Добрев и Павела Митова. (Реплика от народния представител Искра Михайлова.) Госпожо Михайлова, да, аз го писах. Ела тук на трибуната и ще ти отговоря – аз го писах. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Мога да ти покажа дори къде съм го писал. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) „Оп!“ се казва в едни други общности, уважаеми!

Но, госпожо Михайлова, аз искам да Ви попитам: Вие какво сте внесли въобще в сфера „Енергетика“ и кое мина, и кое се гласува, и кое въобще конструктивно стигна донякъде? И искам да Ви благодаря съвсем официално – от името на парламентарната ми група, първо, на „ДПС – Ново начало“, и от колегите, че Вие подкрепихте нашия законопроект. Благодаря, щеше да мине и без Вашите гласове, между другото.

Първо да се извиня на колегите от БСП – когато съм ги призовала да се изкажат, имало един човек, но вече и той си е тръгнал, така че в момента нито един няма от БСП, който да вземе отношение по този въпрос. По отношение на господин Анастасов, който си изпуска нервите. Спокойно, господин Анастасов! (Реплика от народния представител Станислав Анастасов.) Изпускате ги, много Ви е трудно, виждаме нервността. Няма нужда от тази трибуна в момента да се проявяват такива слабости. В крайна сметка обсъждаме важни въпроси. ВЪЗРАЖДАНЕ, както знаете, беше обединителят, който принуди Народното събрание да приеме Решение за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, което се превърна в последователна кампания на нашия парламент, за 40% въглеродни емисии и куп други неща. За съжаление, едно от нещата, които не се постигат като споразумение в това Народно събрание – и Вие като управляващи, от „ДПС – Ново начало“, би трябвало да се засрамите евентуално, че не се работи по Стратегията за устойчиво енергийно развитие. И като много се хвалите, че Вие сте направили нещо за компенсациите, което всички знаем, че стана благодарение на натиск от страна и на ВЪЗРАЖДАНЕ, и на редица други политически организации, с много жалби от граждани, с много разговори с институциите и беше изготвено от Министерския съвет, но просто, за да спестите процедурите, се внася, нали – и на Вас да Ви се прави имидж, защото сте неспособни да напишете каквото и да е сами, та Ви го пише Министерският съвет с ресурса на държавата, за който българските данъкоплатци плащат, за да Ви бъдат на Вас сътрудници и да Ви пишат на Вас, на госпожа Митова и на всеки друг неща, върху които Вие да се разпишете, дори и да не сте ги чели, нали, това е ясно на всички нас. И по начина, по който говорите – Вие не знаете какво е минавало, Вие не знаете какво от ВЪЗРАЖДАНЕ сме предлагали, Вие не знаете колко от нашите неща са приети. Естествено, че няма как да знаете, защото Вие сте просто един пощальон на Министерския съвет – взимате един документ, разписвате го и го внасяте в едно друго деловодство. И през този път Вие нямате ангажимента да четете и да разбирате написаното, на нас това ни е ясно. Вижте сега, в крайна сметка всяка професия трябва да бъде уважавана и пощальон е доста сериозна професия, която трябва да се уважава. Аз обаче пак казвам: къде са останалите парламентарни групи, които нямат позиция по това по какъв начин държавата трябва да се намесва в българската енергетика? От МЕЧ са внесли предложение, от ВЪЗРАЖДАНЕ сме внесли цял законопроект, който касае цялостно енергетиката. Ние настояваме непрекъснато да имаме стратегия за устойчиво енергийно развитие, но не чуваме глас от никой друг. Тоест можем ли да приемем, че тук присъстващите народни представители не се интересуват от това, не се интересуват как държавата влияе върху българската енергетика и какво всъщност е състоянието на българската енергетика? И още веднъж, въпреки че ние имаме такъв законопроект, трябва да се каже – в една държава, когато не функционира стратегия за енергийно развитие, която да е актуална, която да е обърната към условията, в които в момента се намираме, каквото и да приемем на парче, то няма да се изпълнява. И на финала – да напомня на „ДПС – Ново начало“, които преди два или три избора обещаваха едни пари на миньорите, които щяха да им дават до около месец, два месеца. Помните ли го това с двеста и петдесетте милиона? Къде са парите?

Вие го блокирахте!

Къде са парите? Лъжете от сутрин до вечер, само че хората Ви видяха. И ако Вие не купувате гласове, ако не притискате бизнеси, ако не заплашвате хора с овладените от Вас институции, „ДПС – Ново начало“ няма да съществува на политическата карта по никакъв начин. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, миналата седмица госпожа Киселова наложи „забележка“ заради това, че представител на ВЪЗРАЖДАНЕ се обърна, според нея, в лично качество към представител на „ДПС – Ново начало“ – Хамид. Тя изтълкува обръщението към него – Хамид, като лично обръщение, въпреки че той се казва Хамид Хамид. Сега тук лицето Анастасов, което говори преди малко, си позволи да говори на „ти“. Вие, след като Ви направих знак, само лекичко, така, го репликирахте. Ако искаме да спазваме същия стандарт, би следвало и Вие да му наложите „забележка“. Иначе оставаме с впечатлението, че Вие – защото съм сигурен, че Киселова щеше да го накаже, тъй като тя обикновено гледа да балансира нещата, сигурен съм, че в тази ситуация би следвало и Вие да направите също нещо, иначе ще останем със впечатлението, че ПП-ДБ има специално отношение към представителите на „ДПС – Ново начало“, с които очевидно нещо много сериозно Ви свързва. Така че, ако обичате, накажете лицето Анастасов.

Благодаря, господин Председателстващ. Темата в действителност е много важна и актуална, особено с оглед на това, че от вчера имаме повишаване цената на тока и в трите електроразпределителни дружества, като най-голяма е тя в размер на 3,6%, а средната е около 2,5% за цялата страна. Като припомня само факта, че за 2023 г. и трите електроразпределителни дружества обявиха нетна печалба в размер на над стотици милиони левове, можем да си зададем въпроса къде отиват тези средства и какво се случва с печалбите на електроразпределителните дружества. Защо те не се инвестират в разширение на мрежите например? Защото мога да дам примери със Североизточна България, Северна България, Централна България, където миналата година, също и по-миналата година, имахме проблеми с електрозахранването – спирания на тока, изгаряне на много електродомакински уреди, за които трябваше да се плащат и компенсации. Тук е и ролята на държавния регулатор КЕВР, който според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ не си върши работата, защото и до ден днешен, въпреки нашето искане и обещанията на председателя на КЕВР, така и не се обявиха инвестиционните програми на електроразпределителните дружества, за да види всеки един български гражданин, всеки един данъкоплатец къде отиват неговите средства. И в тази връзка аз мисля, че предложението, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим, е добро и наистина може да говорим за одържавяване или национализация на електроразпределителните дружества.

Благодаря. Уважаеми господин Стоянов, като стана въпрос за лошата инфраструктура, та се сетих, Вие миналата година поискахте от Комисията за енергийно и водно регулиране данни за инвестиционните програми – какви средства и къде са инвестирани в инфраструктурата. В крайна сметка Вие получихте ли тази информация? Ако може, да ни разкажете. Благодаря.

Благодаря. Господин Таслаков, аз споменах и в моето изказване, че въпреки обещанията тук от бившия председател на КЕВР господин Иванов на едно от изслушванията по повод спиранията на тока в Североизточна България през зимните месеци на 2023 г., което правихме в началото на 2024 г., той обеща всички инвестиционни програми на електроразпределителните дружества да бъдат публикувани, да бъдат публични. Обаче и към ден днешен въпреки обещанието – между другото, аз обърнах внимание и при избора на новия председател на КЕВР, който е актуалният, преди няколко месеца, че това беше обещано – и въпреки тези обстоятелства, до ден днешен програмите на електроразпределителните дружества не са публикувани и никой не знае за какво отиват инвестициите на тези електроразпределителни дружества. За сметка на това – като пример отново мога да дам Варненския регион, има много жилищни сгради, много новопостроени обекти, които не могат да вземат акт 16, или така наречения документ за въвеждане в експлоатация, именно поради факта, че нямат окончателен договор с електроразпределителното дружество, което обяснява, че няма възможности за увеличаване на мощностите, няма възможности за присъединяване на обекта. И по този начин много новодомци стоят и плащат по-високи сметки за ток, тъй като са на така наречените времянки, или на временно електрозахранване, тъй като сградата им няма въвеждане в експлоатация. Ето това е един много сериозен проблем. Нито едно от електроразпределителните дружества не мисли за разширение на мощностите – аз поне не съм видял такива доклади, такива документи. Дори наскоро, преди около месец, имаше нарочна среща на експерти по тази тема в сградата на Община Варна. Стигнало се е до някакво разбирателство за това нещата да се променят, но какво точно ще се случи, никой не знае, защото все пак електроразпределителните дружества са частни и за тях е по-важно да си разпределят печалба от стотици милиони левове, отколкото да инвестират. А инвестицията може да бъде освен в разширяване също така и в потапяне на всички въздушни ел. мрежи под земята. Това сме го правили ние в една малка община, в която аз съм работил, в община Бяла – по главните улици абсолютно всички електроразпределителни мрежи, също така и слаботоковите, са направени в канални кабелни мрежи и са потопени под земята. Така и градът изглежда по-красив, и няма нужда от изрично орязване на клоните на дърветата, за да може те да не пречат на електропроводите. В момента има масово такива проблеми в цялата страна и затова е много важно електроразпределителните дружества, пак повтарям, да си публикуват инвестиционните програми и да се знае къде ще отидат техните средства, каква ще бъде тяхната програма за една година, за две, за три години напред, за да се знае накъде ще се развива въобще не само самото дружество, ами и самият град, за който те отговарят. Благодаря.

Благодаря Ви за думата. Аз ще започна малко по-отдалеч, тъй като господин Василев в началото спомена протестите от 2013 г., а смятам, че единствено парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ може да говори именно от тази позиция, тъй като хората, които водеха протестите през 2013 г., в момента някои от тях са и народни представители, а с други бяхме рамо до рамо в тази битка. Две хиляди и тринадесета година правителството на ГЕРБ падна именно защото цените на тока се бяха повишили през юли 2012 г. Две хиляди и дванадесета година обаче правителството на ГЕРБ продаде 33% от държавното участие, което имаше държавата в едно от енергоразпределителните дружества, през 2013 г. се разпродадоха и другите части. И всъщност ето тези хора тук са виновниците за това държавата да няма никакво участие в енергийното разпределение, специално в така наречените ЕРП-та. Именно групата на ВЪЗРАЖДАНЕ в момента и хората, които я представляват, пратиха няколко снежни топки по главата на господин Добрев, когато той беше и министър на енергетиката. Така че смятам, че от името на протестиращите през 2013 г. може да се изказват само от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото тези хора тогава направиха нещо велико – бутнаха режима на Борисов, който, за съжаление, след това се възпроизведе с помощта на ПП-ДБ, БСП и всякакви други отломки във времето. Аз смятам, че всички естествени монополи трябва да бъдат държавни, за да може да се гарантира националната сигурност на нашата държава. Това, което обаче имаме в момента – ние сме разпродали всичките си естествени монополи на всякакви чужди компании, те дори не са и български. И в тази връзка – ще подкрепим, разбира се, Вашето предложение, от групата на МЕЧ, ще Ви подкрепим предложението с удоволствие, но въпросът ми е следният: ако сега гласуваме „за“ и се приеме Вашето предложение, кой ще управлява тези енергийни дружества? Нима няма да са точно тези, които ги разпродадоха? Ето затова смятам, че това правителство трябва да си подаде оставката веднага, да отидем на предсрочни избори още другия месец, да дойде ново управление на държавата, което да е лишено от ДПС и от ГЕРБ, които докараха държавата до това състояние в момента. И това ни е ясната и точна позиция. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Господин Славчев, тъй като Вие всъщност започнахте доста така назад във времето и развихте въпроса с монопола – не беше ли именно през 2013 г., когато именно Бойко Борисов говореше да не бъде даван монополът на ЕРП-тата, а сега наблюдаваме нещо различно? Какво се промени оттогава? Можете ли да го развиете в дупликата си? Благодаря.

Господин Димчев, ние сме свидетели последните години на, както аз я наричам, политическа шизофрения – говориш едно, правиш съвсем различно. И как може да разберете какво се е случило в последните години и след изказванията на господин Борисов? Част от резултата можете да го намерите в данъчните декларации на повечето депутати от управляващите в годините. Там в общи линии ясно се вижда кой как се е облагодетелствал. Поне са си ги обявили повечето от нещата. Но българският народ по един или друг начин е достатъчно мъдър и се надявам сега да си извади изводите, тъй като и следващата точка ще бъде именно да се гласува референдум за невлизане в еврозоната, поне до 2043 г. И се надявам, че на предстоящите избори, които ще дойдат съвсем скоро, тъй като пък и скоро си обявиха ГЕРБ, вече и „ДПС – Ново начало“, тоест Бойко Борисов и Пеевски са си едно цяло, което ние всички го знаехме, но преди дни станахме свидетели на едно обяснение в любов към Пеевски, което беше доста цинично за българското общество, но пък само така мога да си обясня проблемите, които са и в енергийната система. Проблемът не е само в БЕХ, не е само в НЕК, не е само в управлението на язовирите, които са под управлението на тези компании. Проблемите в енергетиката са огромни и тя е една бомба, която си цъка с времето. И когато онзи ден бях на среща в Пирдоп и си говорих с местните жители – питах ги за проблемите в Пирдоп, говорихме, говорихме и най-накрая излезе един човек и каза следното: „Каквото и да се случва в тази държава, каквото и да става, единственото, което е сигурно, е, че цената на тока винаги се вдига, и това е така постоянно“. На първи юли всяка година гарантирано се вдига цената на електрическата енергия. Тази година до момента я вдигнаха почти с 14% средно за цялата страна, обаче това тихомълком, никой не го разправя. И тук КЕВР, вместо да се намеси като някакъв съществен регулатор, всъщност одобри всички тези искания на енергодружествата и в момента българинът плаща 14% по-висока електроенергия спрямо миналата година, което се отразява, разбира се, на портмонето, а пък знаем, че управляващите в момента казват, че инфлация няма. Благодаря.

Член 54, ал. 3.

Вземи процедура!

Член 54, ал. 3. (Народният представител Виолета Комитова иска думата.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, безспорно тук се казаха доста верни неща. Искам да обърна внимание на няколко съществени факта. От 1 юли ние сме в тая – не знам как да я кажа, измислена или псевдолиберализация на пазара на ток, което е някакво творение – един ден ще го изучават това, тия промени, които ГЕРБ внесоха в Закона за енергетиката. Но аз ще Ви кажа няколко цифри, които се крият зад тази псевдолиберализация. По цените, които станаха известни тук, буквално в последните дни, по които са сключени договорите между ЕРП-тата за цените, по които ще изкупуват електрическата енергия, уж от Борсата, защото преди я купуваха от НЕК, като теглим чертата за трите ЕРП-та, излиза, че компенсациите от Фонда за сигурност на електроенергийната система за трите ЕРП-та ще бъдат някъде между 800 млн. лв. и 1 млрд. лв. И като направим връзка с факта, че цената на електроенергията в България, пък и на топлоенергията, се определя от станалия напоследък известен Чичко Тревичко – Христо Ковачки стои за тоя псевдоним, какво се оказва, дами и господа народни представители? Оказва се, че един милиард от държавния бюджет, защото това са държавни пари в този фонд, ще отидат за компенсиране, тоест пак ще наливаме в мелницата на прословутите ЕРП-та. Аз все въртя около това защо основната теза на МЕЧ е, че тези ЕРП-та трябва да бъдат одържавени, трябва да бъдат купени от държавата.

Трябва да бъдат върнати на държавата!

Това, което тук споменаха някои от колегите – че става въпрос за престъпления, за крадене на държавни пари, на пари от данъкоплатците, да оставим дори националната сигурност – става въпрос за огромно крадене на пари! И отзад, зад всичкото това нещо, стои въпросният Ковачки с кръга „Орион“. Дайте този гордиев възел да го разсечем най-накрая! Пак Ви призовавам: тук не става въпрос да гледаме политически на въпроса. Става въпрос за това да вземем някакво разумно решение и веднъж завинаги този проблем да се изчисти. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа, народни представители, ясно е, че ЕРП-тата от години тормозят българските граждани и българския бизнес. Всички сме съгласни с факта, че те не инвестират в мрежата, която получиха наготово. През последната зимна криза видяхме, че дори дърветата не изсичат и не поддържат сервитутите около мрежата, което е най-елементарната възможна поддръжка. Разбрахме, че са купени за 500 милиона през 2004 г., а годишната им печалба само за 2024 г. е равна на 300 милиона, като в нея има още 150 милиона укрити разходи. Тоест тези три дружества са закупени за една година с едногодишната си печалба. Разбрахме, че постоянно – не сме го разбрали днес, ние го виждаме всяка година – се вдига цената на тока. На всичкото отгоре получават и компенсации. Също така ЕРП-тата инвестираха в собствени ВЕИ-та, за да си плащат тока сами на себе си. И не на последно място, изнудват целия български бизнес, който иска да извършва нещо като инвестиционни проекти. Десетки български предприемачи са принудени да изграждат трафопостове – да си осигурят електрозахранване на своите строежи, и след това да подаряват тези трафопостове на ЕРП-тата, защото те са много бедни! Триста милиона годишна печалба – по 100 хил. лв. заплата на техните шефове, и на всичкото отгоре подаръци от бедните български граждани и предприемачи! Само в групата на МЕЧ, която е от 11 човека, има двама души, които са подарили трафопостове на ЕРП-тата. И ако продължавате да защитавате тези чуждестранни крадци, които са дошли тук не защото мислят за мен, за Вас, за Вашите семейства и за Вашите бизнеси, а защото мислят само за печалбата си, Вие се очертавате като национални предатели. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Тъй като в изказването на господин Манов преди малко имаше една интересна фраза – че тези ЕРП-та трябва да бъдат одържавени. Не, те не трябва да бъдат одържавени, господин Манов, те трябва да бъдат върнати на държавата, защото те бяха държавни. И защото, в интерес на истината, това, което се случи в нашата страна, е наистина нещо доста безпрецедентно. България е единствената държава в Европа – не в Европейския съюз, в Европа! – в която има частен монопол по средата между държавен производител и обществен потребител – дотолкова, доколкото обществените потребители са, да кажем, битовите абонати, които са огромната част от потребителите на тока в нашата страна, заради индустриалния срив след 1989 г. В резултат на това се получава наистина един уникален хибрид: имаме държава, която произвежда чрез държавните електрически централи, да кажем, от порядъка на около – в зависимост от дните и часовете, някъде към 70 – 80% от общото производство на ток в страната, от другата страна имаме българските граждани, които потребяват този ток, и по средата имаме един частен посредник, чиято работа – на частния посредник, е каква – да поддържа мрежата, която е изградена преди това пак от нас, от българските граждани, от българската държава, от нашите родители, от нашите баби и дядовци. Това, което се направи в началото на този век с продажбата на тези предприятия, а след това и с прехвърлянето на миноритарния им дял за смешни пари – между другото, тук отварям една скоба, това стана по времето на първия кабинет на Борисов – тогава, когато държавата отчаяно се опитваше да намери пари, защото министърът на финансите тогава, небезизвестният Симеон Дянков, разнасяше едни постни пици, обясняваше как няма пари, затова се тръгна на едно голямо разпродаване, ако си спомняте, и тогава разпродадоха и миноритарните дялове, които бяха от порядъка на една трета. Аз няма да забравя – тогава говорих с един от заместник-министрите на икономиката в тогавашното голямо Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, и го питах защо ги продава, след като би трябвало да получаваме и дивидент, той каза: „Ами те не ни изплащат редовно дивидента“. Аз останах без думи, защото се оказа, че държавата не може да накара мажоритарния акционер в ЕРП-тата да ѝ дава парите! Всъщност това не е така. Естествено, всички ние знаем, че държавата може, само че тя не иска. И в този случай беше осигурено едно удобно оправдание. Удобно оправдание, благодарение на което и в момента продължава да съществува този частен монопол, защото най-лошото нещо на света е частен монопол, единственото по-лошо нещо от държавния монопол. Беше даден и примерът с държавите от Европейския съюз, където пък тези енергийноразпределителни предприятия са в ръцете на държавата. Но имаше и много по-интересни казуси – в случая с Франция, където там имаме в началото частен собственик, след това одържавяване след 1944 г., после в един момент започва частична приватизация, за да се стигне до 2023 г. – отново пълно одържавяване. Такъв въпрос в момента се коментира и в Англия, известна още и като Великобритания. Там пък се коментира връщането на една част от тези дружества в ръцете на държавата, които бяха приватизирани по време на голямата приватизация, когато управляваше Маргарет Тачър. Ето Ви примери за това как в момента дори и в най-отявлените капиталистически държави със столетна история на техния капитализъм – буржоазен, либерален, какъвто още искате го наречете, които и в момента искат да връщат обратно тези обекти от националната сигурност в ръцете на държавата. Докато вместо това ние слушаме тук опорките на ДПС на Пеевски – как има особен търговски представител и как ги били накарали да платят 7 милиона, забележете, глоби! Седем милиона! Ми те печелят! (Реплика на народния представител Станислав Анастасов.) Да, 21 милиона – трите! Значи всяко едно от тях по 7 милиона. Ама те печелят десетки и стотици милиони! От години насам! И то единствено и само на гърба на българския народ.

Господин Костадинов, не съм съгласен, че има частен монопол. Има частен картел на ЕРП-тата, който е обслужван от мнозинството на ГЕРБ и „Ново начало“ и от регулатора, избран от ГЕРБ и „Ново начало“, който вдигна цените. И обяснете на българските граждани, че от вчера с 3% токът е по-скъп заради този монопол и картел на ЕРП-тата.

Да, господин Петров, абсолютно сте прав наистина. Защото тук не говорим даже и за единичен монопол – говорим за картел. Говорим за олигопол – няколко такива монополни структури, които са се обединили и които паразитират на гърба на българския народ. Между другото, това, което споменахте – с повишаването на цената на тока, е интересно, защото в началото на годината тя също беше повишена веднъж – средно с 9%, 8,5 – 9%. С прибавените средно към момента 3% означава, че цената на тока от началото на годината се е вдигнала грубо с около 12%, 12 – 13%. Но инфлацията според Националния статистически институт е две цяло и нещо си, даже всъщност вече няма инфлация, има дефлация. При нас цените падат, което е уникално наистина – България пише в момента нови страници в световната история на икономиката и на финансите. Защото ние сме единствената държава в света, в която цените на тока скачат, в която цените на горивата също, макар и малко, скачат, а същевременно цените на стоките и услугите поевтиняват, което наистина е уникално! Сега, естествено, всички знаем, че това е лъжа, но да се върнем към темата за най-важния въпрос: трябва ли тези дружества да бъдат държавни? Категорично трябва да бъдат държавни, защото те са част от системата на националната сигурност, те са част от критичната национална сигурност – така наречената критична инфраструктура. И би следвало да си зададем въпроса: дали толкова лесно би могло това управление да бъде хвърлено в ръцете на държавата само с института на особения представител? Когато ние поискахме този институт да бъде задействан, защото той може да бъде задействан и по отношение на „Марица-изток“, тогава ни беше казано, че няма как да стане. С други думи, оказва се, че имаме закон, който се прилага избирателно – в зависимост от това иска ли държавата, когато, примерно, е в ръцете на, да кажем, някаква шайка мутри, да окаже натиск върху определени бизнеси. Ако иска да окаже натиск, тя няма никакъв проблем – може да го направи във всеки един момент. Обаче, ако не иска, защото, примерно, мутрите са се разбрали с тези, които изнудват, да им плащат всеки месец рекет в торби, тогава вече няма никакъв проблем и почват да мачкат каскетите и да обясняват как няма нужда от търговския представител, всичко е наред. Или от време на време можем да замажем очите на бедния народ, да им пляснем една глоба от 7 милиона, с които после да се тупаме по гърдите, да обясняваме колко огромен принос сме направили и как сме били дисциплинирали тези производители, тези търговци. Ние имаме законопроект, който, както беше казано преди малко от Искра Михайлова, е внесен още преди близо половин година, да не кажа, че го внасяме за пореден път, защото той далеч не е за първи път внасян – мисля, че го внасяме за втори или трети пореден път в пореден парламент. И този законопроект е изцяло концептуален. Той следва европейската практика и показва модела, по който трябва да се развива енергетиката в страната. След като огромната част от производството на ток в България е в ръцете на държавата, би следвало да бъде и разпределението му в ръцете на държавата. Защото това, което се случи през последните години от управлението на Тройната коалиция и първите години от управлението на правителството на ГЕРБ през периода 2005 – 2009 г., наистина е брутално национално предателство. Брутално национално предателство, което доведе до обедняване, което доведе до влошаване на качеството на тока в България, което доведе до това, че вече в една голяма част от страната зимно време токовата система, енергийната система, в буквалния смисъл на думата бива ликвидирана.

Благодаря, госпожо Киселова. Това е нещото, което ние трябва да си поставим като въпрос. Връщане обратно на тази система в ръцете на държавата и прекратяване на този олигархичен картелен монопол! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи това предложение, въпреки че според мен то е представено малко несериозно. Със същия успех можем да предложим на Министерския съвет да обсъжда закупуването на Суецкия или на Панамския канал – също биха ни донесли доходи. Въпросът обаче е, че това предложение е чисто политическо и то отговаря и на политическата заявка, с която ВЪЗРАЖДАНЕ влезе в Народното събрание, а именно че критичната инфраструктура трябва да бъде собственост на българската държава, защото, ако има нещо по-лошо от държавния монопол, това е частният монопол. ЕРП-тата в момента се управляват лошо. Преди малко в декларацията дадох пример с това как частните пенсионни фондове имат пет пъти по-високи разходи за администрация и за управление, отколкото НОИ. Те източват ресурси от българската икономика точно чрез такива фалшиви разходи, които после влизат в цената на тока. И на всичкото отгоре те играят и ролята на спирачка, защото чрез това, че не присъединяват навреме проектите, с това, че пречат на всеки един бизнес проект да започне навреме и бавят всяка една процедура, с това, че присъединяването към техните мрежи отнема, предполагам, в пъти повече, отколкото всяка една нормална икономика, те всъщност са спирачка за българската икономика. Още повече, че – аз ще дам един такъв пример, там, където живея – в един новоразвиващ се квартал, все още стои старият мачтов трафопост от бай-Тошово време и навремето той беше единственият…

…стърчеше в полето, а в момента около него е пълно с кооперации, но той все още стои там.

Много е вероятно след още няколко години, когато инфраструктурата грохне напълно, тези ЕРП-та сами да си тръгнат. По-добре да ги приватизираме сега, докато все още има какво да се спасява. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

За различен вот!

Едно от най-важните неща във всяка една демокрация е частната инициатива, развитието на частната инициатива и това осигурява един прогрес и едно развитие на всеки един сектор от живота ни. Има обаче сектори, в които всяка една уважаваща себе си държава, всяка една силна държава – без значение дали е в Европа, или в някой друг континент, не може да си позволи да даде в частни ръце, камо ли пък тези частни ръце да са своего рода монополист. Това говори за завладяна държава и въобще за липсата на държавнически институции, които да гарантират справедливост, коректност и всичко това, което е нужно за нормалното функциониране на съответната държава. В България ние сме точно в тази ситуация, защото след 36 г. на така наречена демокрация каквото можеше да се разграби, да се прехвърли в частни ръце – къде законно, къде под масата, къде с какви ли не други законодателни инициативи и възможности, се направи. Едно от тези неща са именно електроразпределителните дружества – нещо, което не би трябвало никога да става, но е факт; нещо, за което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ от години говорим, че трябва да бъде върнато в държавни ръце, тъй като това е инфраструктура, част от националната ни сигурност. Нещото, което е още по-лошо – освен че не е част и не е в държавните ръце, за да се гарантира националната сигурност, ощетява българските граждани, защото обещанията за инвестиции си останаха само обещания. При една слаба държава, която подари електроразпределителните предприятия, и когато държавата не контролира инвестициите в този сектор, наблюдаваме точно това – сривове на системата, липса на контрол, все повече увеличаване на цената, въобще липса на силна държава, която да каже, че от държава производител на ток, гарантираща си затворен цикъл от добив на въглища, производство на електроенергия и износ на електроенергия, ние се превърнахме във вносител. Превърнахме се дотам, че вместо токът да е едно от най-евтините неща в страната ни, той се вдига постоянно. От началото на годината е над 10%...

…И после се питате защо има инфлация, защо и откъде е дошло вдигането на цените. Ето оттам, защото енергоизточниците са поскъпнали!

Когато говорим за държава, трябва да знаем, че държавата – това сме всички ние, българските граждани, и тази държава, която имаме, България, трябва да се управлява по такъв начин, че да е в полза на всеки един български гражданин. В тази връзка, за да се случва това нещо, има стратегически производства и стратегически инфраструктури, които трябва да са собственост на държавата и тя да има пълен контрол над тези стратегически инфраструктури и производства, както и над ресурсите, които се добиват в тази държава, за да могат да бъдат използвани най-рационално в полза на българския народ. В тази връзка както електроенергията, така и преносната система на държавата трябва да е изцяло в ръцете на държавата и на българския народ. В противен случай се случва точно това, което наблюдаваме в продължение на десетилетия – наблюдаваме разграбване, наблюдаваме увеличаващи се без никаква логика цени само за да се удовлетвори частен интерес, който изсмуква ресурсите на българската държава, в случая финансите на българския народ. Това се случва целенасочено в продължение на десетилетия. Същото се случва в здравеопазването, същото се случва частично с пенсиите на българските граждани, същото се случва в много други сектори, само и само за да могат едни частни компании да се докопат до огромни печалби на гърба на изнемощелия български народ. Това доведе клептокрацията в България! Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Ще Ви запозная с мотивите към предложението и Проекта на решение за произвеждане на национален референдум по следния въпрос за гласуване: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“ Референдумът е форма на пряка демокрация, която дава възможност суверенът да се изяви като гарант на основните демократични и конституционни принципи. Съгласно Конституцията на Република България цялата власт произтича от народа, принадлежи на народа и трябва да се упражнява само за общото благо на народа. Народът е пазител на традицията, националното самосъзнание и демокрацията. През 2018 г. с входящ № ПГ-839-01-7/23.04.2018 г. е заведено уведомление до председателя на Четиридесет и четвъртото народно събрание, с което е започната процедура по внасяне на предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като официална валута в Република България?“, която процедура е по искане на инициативен комитет, състоящ се от членове на партия Възраждане. Тази процедура е прекратена с разпореждане, № 850-01-198, от 27 юли 2018 г. на председателя на Четиридесет и четвъртото народно събрание поради невнасяне на подписката в законоустановения за това срок, макар че партия Възраждане в хода на тази процедура успя да събере над 200 хиляди подписа за произвеждане на референдум по този въпрос. На 10 януари 2023 г. с входящ № ПГ-48-339-01-2 е заведено уведомление до председателя на Четиридесет и осмото народно събрание, с което е започната процедура по внасяне на предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“ – от Инициативен комитет. Предложението на Инициативния комитет за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“, касае тема от национално значение, която е и от компетентността на Народното събрание. Инициативният комитет последва и изпълни всички законови изисквания по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за да бъде проведено това пряко допитване до народа. Бе провеждана подписка в цялата страна в рамките на тримесечния срок по Закона. Същата бе подкрепена от над 603 хиляди български граждани и бе внесена в Деловодството на Народното събрание на основание чл. 13, ал. 1 от Закона за прякото допитване до гражданите на 7 април 2023 г., със сигнатура ПГ-48-339-01-2, заедно с мотивирано предложение за произвеждането на национален референдум. Бе премината успешно служебната проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която установи, че са налице повече от 470 хиляди валидни подписа на български граждани. С това бе изпълнено законовото изискване по чл. 10, ал. 2 от същия закон. Четиридесет и деветото народно събрание със свое решение от 7 юли 23 г., обнародвано на 14 юли 2023 г. в Държавен вестник, бр. 60, не прие предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“ Това решение бе обект на контрол за конституционосъобразност от страна на Конституционния съд на Република България. Петдесетото народно събрание отхвърли Проект на решение, внесен от 48 народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“, за произвеждане на национален референдум по следния въпрос за гласуване: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“ – без дебат и без мотиви. На 8 февруари 2024 г. с решение № 3, постановено по Конституционно дело № 13 от 2023 г., Конституционният съд на Република България отклони искането на 49 народни представители от Четиридесет и деветото народно събрание за самостоятелно произнасяне за установяване на конституционносъобразността на въпроса: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“ – предмет на предложение за произвеждане на национален референдум, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 7 април 2023 г., и прекрати производството в тази му част, както и отхвърли искането за установяване на противоконституционност на решение по предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативния комитет, с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“ – прието от Народното събрание на 7 юли 2023 г., обнародвано в Държавен вестник, бр. 60, от 14 юли 2023 г. На практика, с това решение Конституционният съд не се произнесе по искането на народните представители по съответствието на въпроса, съдържащ се в предложението за произвеждане на национален референдум, с Конституцията и го отклони като недопустимо, тъй като прие, че – цитирам: „Този въпрос не е самостоятелен предмет на преценка от Народното събрание. Той не може да е и предмет на преценка за конституционосъобразност от Конституционния съд, извън решението на Народното събрание, по предложението за произвеждане на национален референдум, съдържащо този въпрос, независимо от характера на съдържанието на решението – негативен или позитивен.“ Конституционният съд в Решение № 9 от 2016 г. по Конституционно дело № 8 от 2016 г. поддържа, че противоречащ на Конституцията би могъл да бъде оспореният акт на парламента, тъй като въпросът не би могъл да бъде предмет на самостоятелна преценка за конституционосъобразност. В настоящото производство, продължава Съдът, не намира основания да се отклони от своята практика, основана на Конституционната разпоредба на чл. 149, ал. 1 от Основния закон, поради което счита искането за произнасяне по съответствието на въпроса, съдържащ се в предложението за произвеждане на национален референдум, с Конституцията за недопустимо и то следва да бъде отклонено. Цитат от Решение № 3 по Конституционно дело № 13 от 2023 г. на Конституционния съд. Практиката на Европейския съюз сочи, че на държава кандидат, която е изпълнила определените изисквания за приемане в еврозоната, не е гарантирано присъединяване в съответния формат на Европейския съюз, както и обратното – държавата може да не отговаря на всички критерии и въпреки това да бъде приета в еврозоната. Последният пример за това е Хърватия. С посоченото се установява, че нормативно установените критерии не се прилагат вън от политическите съображения, а само в съвкупност водят до определено решение. По аналогия на аргументите може да се твърди, че държавите, на които предстои приемане в еврозоната, също разполагат с възможност да определят темпото и времето си на присъединяването си към нея. През юни миналата година Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха конвергентните доклади за 2024 г., видно от които България не покрива икономическите критерии за влизане в еврозоната. Въпреки това сме свидетели на политическата воля към онзи момент, когато сме внасяли предложението на служебния кабинет, а преди това и на предшестващите го редовни и служебни към настоящия момент и редовен такъв, да настояват за фиксиране на скорошни дати, някои от които отдавна минаха, а България все още безспорно не е готова за влизане в еврозоната. Процедурите за произвеждане на два референдума от инициативни комитети през 2018 г. и 2023 г. и събраните подписи, за да се случи национален референдум, свидетелстват за това, че обществено необходимо е да бъде произведен национален референдум по този въпрос. Решенията, приети с референдум, обикновено не са от категорията на така наречените самоизпълними актове. В този случай Народното събрание приема акт, когато това е необходимо за изпълнение на Решението – чл. 9, ал. 6, изречение второ от Закона за прякото участие. С национален референдум по посочения въпрос изразената на него воля на българите би могла да индикира компетентните държавни институции, в комуникация с институциите на Европейския съюз и с държавите членки, в хода на присъединяване към еврозоната да се стремят да постигнат най-доброто както за Република България, така и за Европейския съюз. Въз основа на изложеното предлагаме следния проект на решение на вниманието на Народното събрание. „Проект! РЕШЕНИЕ за произвеждане на национален референдум Народното събрание на Република България на основание чл. 84, т. 5 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Решение за произвеждане на национален референдум по следния въпрос за гласуване: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“

И аз благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, тъй като този дебат е от голямо обществено значение, бих желала да гласуваме да се включат камерите и микрофоните на БНТ и БНР.

Дами и господа народни представители, цяла България гори от протести срещу влизането в еврозоната и затова правя това предложение за прегласуване. Поне за малко покажете, че сте в залата, покажете на хората как защитавате Вашата теза – дали да има референдум, дали да няма референдум; излезте и го направете като мъже, щях да кажа, ама видях някои представители на ПП-ДБ тук и се замислих. Правя предложение за прегласуване. Дебатите за точката, която ще гледаме сега – за референдум за влизане в еврозоната след 2043 г., да се излъчат по БНТ. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! За трети път разглеждаме искането за провеждане на референдум относно запазването на българския лев като национална валута. За трети път! Въпросът не е просто икономически, колеги. Той е свързан с националния ни суверенитет, с нашата идентичност и с правото на българския народ да решава съдбата си и бъдещето си! Нали сте наясно и сте чели Конституцията на Република България, където съвсем точно е посочено, че народът е суверен и че референдумът е негово право?! Крайно време е това нещо да го осъзнаете вече! Във всяка правова държава основният принцип е, че властта произтича от народа. Конституцията ясно посочва още в чл. 1, че цялата държавна власт произхожда от народа. Не е тайна за никого и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, колеги, от години говорим, че въпросът за запазването на българския лев засяга всеки гражданин – от цените на стоките до финансовата стабилност на домакинствата. И надявам се, ще се съгласите с това, че отказът да се даде глас на народа по един толкова съществен въпрос, е равносилен на отричане на неговото суверенно право. Референдумът не е заплаха за демокрацията, колеги, а точно обратното – той я утвърждава като такава. Трето внасяне, което само по себе си е оглушителен сигнал за високата обществена значимост на този референдум, дами и господа народни представители. Стотици хиляди българи подкрепиха с подписите си този референдум и те искат техният глас да бъде чут! Двукратното игнориране на призива на 604 хиляди български граждани вече тотално е подкопало доверието в институцията Народно събрание. Ако и сега го отхвърлите, директно изпращате на тези хора послание, че парламентът тотално е откъснат от волята на хората! И не се учудвайте тогава на ниската избирателна активност на всеки следващи избори. Сега ще си позволя да дам пример с някои държави, които спазват принципа на правовата държава и които редовно произвеждат референдуми по ключови въпроси, и които Вие редовно давате за пример по един или по друг въпрос. Швейцария – емблематичен пример. Гражданите гласуват по всякакви теми с референдум – данъчни реформи, имиграция, дори и въвеждането на нови технологии гласуват с референдуми. През 2003 г., ако си спомняте, Швейцария проведе референдум за присъединяване към еврозоната. Тогава народът отхвърли това предложение. Ами Великобритания – референдумът за Брекзит през 2016 г.! Това показа, че волята на гражданите може да промени целия курс на държавата, колеги, дори когато елитът има различна позиция. Ирландия, Дания по същия начин провеждат референдуми по европейски въпроси, на които правителствата са уважили резултатите от тези референдуми. Тези примери показват, че референдумът е един нормален, един уважаван инструмент в демократичните общества. Защо България да бъде изключение, колеги? Въвеждането на еврото не е технически въпрос, който трябва да се решава само от експерти или само от политици. Това ще повлияе на всеки българин – от цените на хляба до спестяванията им в банките! Опитът на други държави от еврозоната, например Хърватия, показва, че този преход е свързан с изключително тежка инфлация и ние тук вече виждаме това нещо още преди да сме влезли в еврозоната. И ние смятаме, че българският народ има право да каже иска ли да запази лева, който е символ на независимостта ни, знаете, и на икономическата ни стабилност. И отказът да се проведе един такъв референдум, означава, че ние лишаваме гражданите от възможността да участват в решение, което ще определи тяхното бъдеще. Колеги, искането за референдум за запазване на българския лев не е просто политическа инициатива. Това е израз на волята на стотици хиляди граждани, които са партийно необвързани, и те искат да бъдат чути! В правовата държава народът е суверен, а референдумът е негово право. Така че подкрепете това предложение, с което да позволите на българския народ да реши сам бъдещето си. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Махаева, като човек с юридическо образование и адвокатска практика бихте ли обяснили на какво правно основание референдумът не беше признат и беше обявен за противоконституционен? И съгласна ли сте с това твърдение?

Благодаря Ви за репликата, госпожо Кърпачева. Сега тук трябва да изясним един въпрос: защо се пуснаха тези слухове и тези твърдения, че въпросът на ВЪЗРАЖДАНЕ е противоконституционен? Тези твърдения се разпространяваха от две групи хора. Едните не искат да се проведе референдум, а другите искат да се проведе референдум, обаче те да бъдат инициаторите. Оттам тръгна цялото това нещо. Действително Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление казва, че не може да се произведе референдум по въпроси, по които сме сключили международен договор. Да де, само че много удобно пропускат, че въпросът на ВЪЗРАЖДАНЕ е свързан именно със срока, защото в Договора за функционирането на Европейския съюз се казва, че България като страна – членка на Европейския съюз, трябва да влезе в еврозоната, но не се казва кога! Тоест тя може да влезе от 1 януари 2026 г., обаче може да влезе след 10 години, може да влезе след 50, след 100 – тогава, когато ние сме готови да влезем в еврозоната, тогава, когато сме изпълнили и петте маастрихтски критерия. А ние очевидно не сме. И очевидно не – очеизвадно данните бяха манипулирани от НСИ именно защото охраняват нечии частни интереси. Така че не е противоконституционен въпросът, госпожо Кърпачева. Ако всъщност трябва да си говорим за некоректен въпрос, защо не разгледаме въпроса, който дойде от сградата на президентството? Въпросът, уважаеми дами и господа народни представители, беше: съгласни ли сте – импровизирам – България да влезе в еврозоната от 1 януари 1926 г.? Сега Вие, като гледате какво се случва по улиците, какво се случва под прозорците на тази сграда, какво се случва из цялата страна ежедневно, как мислите – дали българските граждани са съгласни да влязат в еврозоната от 1 януари 2026 г.? И отговорът на един такъв референдум би бил: не! Не! И ако имаха възможност, щяха да напишат: не, бе, не сме съгласни, кое не разбрахте?! Само че пак същият Закон за пряко участие на гражданите, по-известен като Закон за референдумите, казва следното: за да бъде един референдум успешен, трябва повече от половината гласували да са отговорили с „да“. А в този случай на всички е ясно, че ще отговорят с „не“. Тоест в единия случай референдумът щеше да бъде неуспешен, а в другия случай, ако бяха отговорили повече от 50% с „да“, да, ще бъде успешен, но това ще означава, че от 1 януари трябва да влезем в еврозоната. Сега ще кажа още нещо. Няма да повтарям колегата Рангелова, която обясни, но Конституционният съд – това е другото грешно твърдение, което се говори – Конституционният съд не се е произнесъл по същество за противоконституционност на нашия въпрос. Той отхвърли единствено...

Да, добре, благодаря Ви. Колегата Рангелова го обясни, няма да го обяснявам и аз. Благодаря.

Целокупният български народ се произнесе, че иска да бъде питан относно бъдещето на фискалната политика на държавата. Произнесе се, като 604 хиляди свободно мислещи българи си положиха подписите под питането на ВЪЗРАЖДАНЕ дали трябва да бъде проведен такъв референдум, или не. Доброволци от ВЪЗРАЖДАНЕ, доброволци от организации в голям студ седяха в продължение на три месеца да събират тези подписи, защото смятат, че правото да бъдеш питан, е право, което е заложено в Конституцията, и никой не може да решава вместо тях такива съдбоносни въпроси. Тези 604 хиляди българи заедно с още много, които в продължение вече на години излизат по улиците на България и искат да отстояват правото да бъдат питани по въпроса дали да запазим българския лев, или не, се противопоставят на фалшификацията, манипулацията и лъжите на това правителство, на институциите, които са пропити от чуждопоклонници, които са решили, че вкарването на България насилствено в еврозоната ще им спечели одобрението на техните европейски началници. Инфлация, която всички виждаме по магазините, че не е това, което ни се представя от НСИ! Бюджет, който е такова дъно, такава дупка, че... Хайде, ще оставя за утре коментарите по бюджета, защото там нещата са толкова скандални и бяха толкова ясни от самото начало, че просто няма да ми стигне времето в момента да говоря за бюджета. Дори и медиите, които тачат нашите проевропейски управляващи сили, като „Политико“, се обявиха, че вкарването насилствено на България в еврозоната най-вероятно ще доведе до гръцкия сценарий. И този конвергентен доклад, който така празнувахте в тази зала, в българските чуждоезични медии – няма нищо положително в него! Думата „риск“ се споменава 24 пъти – риск от прегряване на икономиката, ранни признаци на ценова спирала, като цяло нищо положително! Излъгахте хърватския народ, сега искате да излъжете и българския народ. Това няма да го позволим! Затова гласувайте в подкрепа на референдума и той да се проведе час по-скоро!

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Хрисимиров, преди две години тук ни водиха управителя на Хърватската народна банка и ни се говориха едни напудрени неща. Аз лично видях с очите си, че не е така. Може ли да ни поясните, защото кампанията, която се води и се обяснява колко добре са Хърватско, води до отлив дори на туристи, защото вече им е скъпо? Благодаря. (Смях от ПП-ДБ.) Травеститите да не се смеят, моля! (Встрани от микрофоните.)

Господин Папов, няма да обръщаме внимание на цвиленето на едни естрогенни момченца от парламентарната група на ПП-ДБ. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Естрогенни момиченца!“) Но в края на месец юни излезе проучване на Евростат за цените на храните в Европейския съюз и стана ясно, че цените в Хърватия са по-високи с 11 пункта от средните за Европа. Това прави цените на храните в Хърватия по-скъпи от тези в Италия и тези в Германия. Но както каза в едно от хилядите му участия провъзгласеният за говорител на проевропейските сили, този откровен българомразец, Левон Хампарцумян: „Маани ги данните на Евростат!“ Хайде, ще ги махнем данните на Евростат и ще се обърнем към данните, които ни дават Световната банка, Macrotrends, CIC Data относно чуждестранните инвестиции, защото отново ни се казва, че с влизането в еврозоната ще потекат реки от чуждестранни инвестиции в България. И поглеждайки към Хърватия, която е пресен пример, за 2021 г. – 4,7 млрд. евро чуждестранни инвестиции, 2022 г. – 3,59; след влизане в еврозоната – за 2023 г. – 2,9, и 2024 – 3,2 – по-малко инвестиции от момента, в който те са били на крачка от влизането в еврозоната. Продължаваме с това, което и Вие казахте – че на туристите им е скъпо да ходят в Хърватия, затова има и отлив на туристи. Тук данните са от Хърватския институт по икономика, Хърватския туристически съвет и Хърватския статистически институт, които казват: към 2019 г. – времената преди така наречена ковид пандемия, броят на нощувките в Хърватия от туристи са наброявали 91,2 милиона; 2022 г. са били 104 милиона, 105 милиона; 2023 г., след като Хърватия влиза в еврозоната – 108 милиона, така че имаме един ръст от три милиона, и забележете, 2024 г., когато вече всичко лъсна за измамата, която получиха хърватските граждани с влизането в еврозоната – 93,7 милиона нощувки на туристи в Хърватия. (Възгласи: „Еее!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че данните не лъжат. (Възгласи: „Еее!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В Хърватия е скъпо, хората предпочитат да отидат, да кажем, в Албания, вместо да отидат в Хърватия. И цялата измама с това, че когато се еврозоната приеме от дадена държава, се подобрява животът в тази страна, е лъжа. Лъжа беше и че влизането на България в Шенген ще докара туристи. Е, какви туристи докара? Словаци, чехи, поляци, които изобщо не харчат в българските ресторанти, в българските магазини, защото аз си говоря с хора от...

Госпожо Председател, не мога да Ви науча как да спазвате Правилника, че когато искате да правите изказване, трябва да слезете на тази трибуна, а не да стоите на мястото си отгоре. Но все пак държа да Ви обърна внимание, че Велинград е един от градовете в България, където се събраха изключително много подписи за провеждането на референдум за запазване на българския лев до 2043 г. И в трето поредно Народно събрание – нещо което Вие не го знаете, защото не сте били преди това народен представител, но ние в трето поредно Народно събрание внасяме искане за провеждане на такъв национален референдум. Защо? Защото считаме, че българските граждани следва да бъдат питани. Да, въпросът за еврото е фундаментален – дали да бъде въведено в България, или да бъде запазен левът, но още по фундаменталният въпрос, основополагащ по българската Конституция, дами и господа народни представители, е този за това, че гражданите трябва да бъдат питани. Българските граждани вече не вярват, че нещо зависи от тях. И те трябва да бъдат питани по най-важните въпроси от държавното управление. Именно затова ние, освен че внасяме в трети пореден парламент искане за провеждане на референдум, внасяме и сме внесли в Петдесет и първото, още в първия му работен ден, Законопроект за промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното управление, където предлагаме и намаления на изискванията за провеждане както на национални, така и на местни референдуми. Обаче какво се случва? Нито законопроектите ни биват разглеждани, а пък двете искания до момента – за произвеждане на национален референдум, биват отхвърлени. Това най-вероятно се очаква да бъде сторено и днес. И докато в Четиридесет и деветото народно събрание гласуването можеше да бъде оправдано с някаква сглобка, при която ГЕРБ и „Ново начало“ командваха ПП-ДБ как да гласуват, то при гласуванията в миналото Народно събрание и днешното гласуване всъщност ще се види, че от ПП-ДБ, които би следвало да защитават тази най-висша демократична форма на държавно управление и тази най-висша форма на демокрация, всъщност изпълняват това, което им нареждат от ГЕРБ и от „Ново начало“. Именно затова те ще гласуват и против провеждането на референдум. Не само заради референдума – какъвто и предмет им поставите, те ще гласуват против, защото са против това българските граждани да бъдат питани.

Господин Петров, не съм съгласен, че подминахте така лековерно данните от най-близката до нас държава в еврозоната, която влезе последна, а това е именно Хърватска, че само за една година в еврозоната нощувките са с 14 милиона по-малко, отколкото преди да влязат в еврозоната. Това е само и единствено заради инфлацията, която е за над 100 продукта, продължават вече година и половина да са фиксирани цените, тъй като не могат да овладеят инфлацията. Парадоксът в България е, че този процес започна сега. Затова бъдете по-подробен и както казваше един бивш председател, изгонен от ДПС, когато бяха единни, по-екзактен.

Господин Ганев, болшинството от българските граждани досега се успокояваха и си казваха: няма да въведат еврото, то – еврото, няма да бъде въведено. Да, обаче се видя, че има реална опасност същото да бъде въведено в България от 1 януари, което неминуемо, видно от примера на Хърватия, ще доведе до растеж на цените и ръст на инфлацията. Но за разлика от Хърватия – и никой не го казва тук, че ние като държава, за съжаление, за мое огромно съжаление, нямаме абсолютно никаква работеща икономика, промишленост, индустрия, дори туризъм на високо ниво, които евентуално биха могли да оберат негативите от повишението на цените и увеличението на инфлацията, които неминуемо ще дойдат. Защото никой не каза в тази зала, че при тази дупка в бюджета – нещо, което ще обсъдим утре, разбира се, но при тези незавидни данни се очаква следващата година ние да не можем наистина да направим един бюджет, който да отговори на нуждите на българското общество. Не че досега е отговаряло на нуждите на българското общество, но ето още една тема, по която българските граждани би следвало да бъдат питани, но за съжаление, отново имаме рестрикции в Закона: не, Вие не можете да бъдете питани! Това, което пише в тъй наречения Закон за референдумите, казано съкратено, е, че българските граждани не могат да бъдат питани по ред въпроси, а се оказва, че най-важните въпроси от управлението на България се решават от хора, които не са пряко избрани от българските граждани. И за съжаление, управлението в последните тридесет и няколко години доведе дотам, че се наложи една апатия в българското общество и то не желае да гласува по избори, вследствие на което избирателната активност е ниска. А благодарение на купения, зависимия корпоративен вот става така, че управляващото мнозинство е такова, което изпълнява чужди интереси, а не българските национални интереси. Именно за да предотвратим това, ние сме внесли за пореден път, в пореден парламент – трети поред, искането за провеждане на този референдум, като се надяваме това решение да бъде прието, референдумът да бъде произведен и да започнем една процедура на провеждане на референдуми по най-важните въпроси от българското управление. Това искаме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – да покажем, господин Ганев, на българските граждани, че от техния глас зависи – и национални референдуми, и местни референдуми, а не хора, които не са пряко избрани от тях, а са избрани от едно порочно мнозинство, да определят техните съдбини, както например КЕВР от вчера увеличи цената на тока. Знаем, че КЕВР е избрана от ГЕРБ и „Ново начало“ заедно с техните метастази БСП и „Има Такъв Народ“, които, между другото, в момента не са и в залата, защото не ги интересува референдумът за запазването на българския лев, въпреки че това не го казаха в предизборните си кампании, но истината е една – гласуването днес ще покаже на българските граждани кои парламентарни групи защитават наистина демокрацията като най-висша форма на изразяване на граждански позиции и кои всъщност защитават ГЕРБ и „Ново начало“ в продължаването на убийството на българската държава.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Почитаеми колеги! Слушам внимателно – то дебати няма, има една парламентарна група, която използва един пропаганден алгоритъм, който вече върви от няколко месеца. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега, на мен ми е напълно ясно защо се прави този изобщо дебат по въпросите на еврото. Просто политиката се храни от разломи: колкото по-голям разлом, толкова повече обществена енергия – „Левски“ срещу ЦСКА, за абортите, против абортите. Това е механизъм, откакто съществува политическо представителство, да се активизират хората да участват в политическия процес, тоест да отидат да гласуват. И аз няма изобщо да влизам в този дискурс „за и против“. Ако трябва да водим сериозен разговор, водим сериозен разговор. В момента замеряме с пропагандни клишета. Например сравненията с Хърватска са абсолютно неуместни най-просто по една причина – Хърватска няма нищо общо с нашия икономически статус, защото ние сме с борд. Ние имаме непроменен курс, фиксиран от 20 години. И каква Хърватска, какви… Въобще какво ми я сравнявате? Господин Петров каза, че била несравнима нашата икономика, хърватската била много по-добра. В индустриално отношение сме в пъти по-добре от хърватската! В пъти! Вижте данните за износ – 75% от икономиката на Хърватска е само услуги. Какво говорите?! Вижте ние каква индустрия имаме в момента! Така. Друг е важният въпрос, с който се обръщам към Вас. Ясно е това. Обаче бъдете, скъпи колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, откровени към избирателите си, кажете… Добре, да кажем, ще се преборите, ще има референдум. Нали си давате сметка, че по Закона за допитване до гражданите и участието им в държавното управление, местното самоуправление и местната власт достатъчно е само една партия да не отиде на избори, на референдум – не да гласува против или не. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защото трябва да има един глас повече от последните парламентарни избори. Не е нужно изобщо да се прави кампания. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Защото Ви е страх!“) Нужно е просто една неголяма партия да каже: нашите симпатизанти и членове не отиват да гласуват. Край! Цялата обществена енергия отива в канала. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И още нещо искам да кажа, понеже видях господин Костадинов, да се пошегувам с него. Изтъкнахте, че не можем – да, наистина, да правим референдуми по международни теми, по международни договори на България, но можем да правим по сроковете. Ами дайте да направим един референдум по сроковете на действие на Ньойския договор например! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да го удължим и да си върнем чл. 48, който ни дава излаз на Беломорска Тракия и Егейско море. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Хайде де! Хайде!“) Айде да направим такъв референдум! Да удължим сроковете на Ньойския договор. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да поправим глупостта на Стамболийски. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Не е вярно това, бе!

Аз те видях, затова го казах.

Затова, колеги, искам да бъдете откровени към Вашите избиратели и да им кажете: да, ние го правим това с пропагандна цел. Искаме да ни обичате, искаме ние да сме най-големите патриоти в България и като се каже „български патриот“, да се разбира ВЪЗРАЖДАНЕ. Уважавам тази позиция. Но бъдете малко по-честни и им кажете, че този референдум, дори да го прокарате, той… Няма нищо да последва от него, защото просто е достатъчно една-единствена партия да не отиде да гласува.

Дайте да направим референдум, да видим! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Нещо повече – достатъчно е един човек по-малко от последните избори да не отиде да гласува. Благодаря за внимание.

Реплика!

Господин Дилов, Вие много добре знаете, че един договор е двустранен или многостранен. Когато говорим за договори, договорите трябва да бъдат одобрени от две страни, иначе става въпрос за диктати. Ньойският договор не е договор, а диктат. Там на нас ни е дадено нещо и ние сме го подписали – не сме били съгласни с него. Затова и Стамболийски си чупи след това писалката. Много добре го знаете това нещо. А за този член, за съжаление, който казахте – той не е за излаз на Бяло море. Не, няма такова нещо. Ако имаше такова нещо, щяхме да имаме излаз. Там е за икономически излаз – да имаме право на една свободна зона от няколко декара на пристанището в Дедеагач, на което днес гърците му казват Александруполис. Това е второто. И третото нещо, което казвате. Няма как да кажете, че ние искаме да променяме сроковете на договори. В нашия договор с Европейския съюз е записано, че има плаваща дата, всъщност няма дата. Така че наше право е според двустранния договор, той даже не е двустранен – от едната страна сме ние, от другата страна са всички тогава подписали членки на Европейския съюз, към момента на нашето приемане – че ние можем да решим кога да влезем. С други думи, тук ние не променяме нищо в договора. Така че недейте – хайде да не казвам да лъжите, не искам да Ви обиждам, Вие сте интелигентен човек, обаче недейте да спекулирате. Това, което ние говорим, не е пропаганда! Ние горещо го вярваме, борим се за това нещо от самото начало, в което създадохме ВЪЗРАЖДАНЕ. И една от причините да създадем ВЪЗРАЖДАНЕ, беше тази, защото, когато създадохме ВЪЗРАЖДАНЕ, малко преди това беше, за съжаление, ратифициран Лисабонският договор – отново без да има референдум в България. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Господин Дилов, госпожо Председател, народни представители! Господин Дилов, тук Вие говорите, че става въпрос за пропаганда. Ако за Вас да се пита българският народ на референдум дали да направи такава сериозна стъпка за неговото развитие, е пропаганда – ние не мислим така. И второ, Вие говорите за разединение. Тук, от Политическа партия ВЕЛИЧИЕ – не знам дали виждате, но ние сме внесли тази точка. Докладът се чете от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние подкрепяме всички инициативи на ВЪЗРАЖДАНЕ, свързани със смяна на това правителство.

Правилно.

Ако това за Вас е разединение, за нас това е знак и крачка към обединение. Показваме го всеки път, с всяко наше действие, които правим на тази трибуна и извън тази трибуна. Така че категорично не сме съгласни с Вас и искаме българският народ да бъде питан. И това е втората държава, две от двайсет не са били питани – Кипър и България. И това не е в никакъв случай пропаганда. Всички други са питани. Искаме и България да пита българския народ за толкова важно нещо като референдум. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Костадинов, аз не знам защо решихте, че думата „пропаганда“ съм я употребил с някаква негативна конотация, напротив. Това е, пропагандирате си идеите. И да, господин Костадинов, човек трябва да вярва в тях, за да е добър пропагандатор, защото като не вярваш, не ти личи. Аз просто казах: бъдете откровени с избирателите си и кажете, че този референдум най-вероятно дори да бъде допуснат, той просто няма да произведе никакъв резултат.

Не е така!

Защо? Защото е достатъчно един човек по-малко от последните парламентарни избори да гласува. Факт! Медицински факт, както би казал Остап Бендер. Госпожо Илиева, аз не говорих за разединение, нищо подобно не съм казал. Аз само обясних, че политиката се храни от разломи – обществени разломи. Тоест колкото по-голяма страст имат хората, толкова повече политиците се чувстват добре, защото това осмисля тяхното битие. Иначе те за какво са? Те трябва да представят различни противопоставящи се групи в обществото и това е от времето още на обществения договор. Общественият договор, който се появява във Франция, за да признае съсловията. И противоречията на съсловията са в основата на днешната модерна европейска демокрация. Така че тук също няма нищо лошо. Това, че Вие вървите заедно в една посока с ВЪЗРАЖДАНЕ, е абсолютно разбираемо. Даже аз бих Ви предложил да се влеете във ВЪЗРАЖДАНЕ, защото не виждам голям смисъл точно във Вашето съществуване, но Вие откривате, за което Ви поздравявам. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Изказването ми щеше да е в съвсем различен дух, но изказването на представителя на ГЕРБ господин Дилов ме провокира, тъй като през последните години – не месеци, години – от 2018 г. насам, след това 2023 г., когато внесохме подписката за референдум и тя беше отхвърлена от Народното събрание, тогава управлявано с коалиционно мнозинство от ГЕРБ, ДПС и „Продължаваме промяната – Демократична България“, се спекулира и всъщност действително се правят редица пропагандни клишета, съвсем тенденциозно и целенасочено, точно от споменатите от мен политически организации, а не от ВЪЗРАЖДАНЕ. Една от най-често срещаните лъжи и опорки от представителите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ и техните партньори от ГЕРБ и ДПС е именно че въпросът, който ВЪЗРАЖДАНЕ и Инициативният комитет поставиха за събиране на подписи за публично допитване и за сформиране на референдум, е противоконституционен и Конституционният съд се бил произнесъл така. Пред мен е решението на Конституционния съд и аз няма да го разказвам, а ще прочета точно изречението – такова, каквото е написано от самите представители на Конституционния съд: „Отклонява искането на 49 народни представители от Четиридесет и деветото народно събрание за самостоятелно произнасяне за установяване на конституционосъобразност на въпроса „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?“, предмет на предложение за произвеждане на национален референдум, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 7 април 2023 г., и прекратяване производството му в тази му част“. Отклонява – по-нататък има отхвърляне. Отхвърля се нашето искане за това, че ние смятахме за противоконституционно решението на Народното събрание да откаже правото на тези 604 хиляди българи, които пожелаха произвеждане на референдум. Това е огромната разлика, която представителите на коалиционното правителство, което ту е от ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“, ту е от ГЕРБ и смяната на „ДПС – Ново начало“ – „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Но ако ние сме хора, които вярваме в демокрацията, вярваме в демократичния процес и вярваме в това, че трябва да защитаваме правата на нашите избиратели, трябва да кажем следното: единственото място за аргументиран дебат, за изказване на всички гледни точки за или против приемането на България в еврозоната е по време на дебатите за референдум. И това казаха много повече от избирателите на ВЪЗРАЖДАНЕ. Вие знаете с колко избиратели ВЪЗРАЖДАНЕ влиза в Народното събрание и всъщност колко са събраните подписи. И когато господин Дилов или който и да е от това коалиционно мнозинство казва, че някой щял да каже на избирателите си да не отиде до урните и така щял да саботира референдума… Пробвайте! Вие затова не го допускате, защото знаете, че Вашите избиратели искат този референдум, както ние от ВЪЗРАЖДАНЕ.

Госпожо Михайлова, може би пропуснахте една от партиите в своето изказване, тъй като тя физически не присъства в момента в залата. Но ако си спомняме добре, имаше една партия, която именно на крилете на идеята за референдум дори спечели изборите в един момент в България. Сега ги няма в залата. Преди време ни подкрепяха, след това стигнаха до унизителната позиция в скута на Бойко Борисов. Какво се случи с тази партия според Вас, госпожо Михайлова, и дали нейните избиратели няма да я накажат жестоко за това, което правят те в момента именно с идеята за референдумите в България? Благодаря.

Уважаеми господин Проданов, аз разбирам – Вие визирате политическата организация „Има Такъв Народ“. Факт е, че те възникнаха като политическа организация именно по причината, че на тях им беше отказан един референдум, който те смятаха за правилен. След това години наред, за да се доберат до политическо пространство, до одобрение от българските граждани, продължаваха да изразяват тази теза, за да могат да достигнат до тук, до Народното събрание, в което да се отметнат от абсолютно всичко, което са казвали във времето, в момента да не подкрепят провеждането на референдуми в България и съответно да се коалират с тези, за които техният лидер обещаваше и се кълнеше, цитираше някакви племена – как нямало никога да стане. Всичко, което никога нямаше да стане и беше казвано от „Има Такъв Народ“, то стана, ние го видяхме. Те се отрекоха от референдума и се коалираха с ГЕРБ и ДПС, и си управляват съвсем коректно заедно, нали – то е видимо отвсякъде. Другата обаче политическата организация, която също трябва да споменем – БСП, които, сменяйки лидерите си през времето, винаги твърдяха, че имат ясна позиция против влизане на България в еврозоната и за провеждане на референдум. Същото обаче видяхме – че в мига, в който на тези хора техните избиратели им повярват, изпратят ги като представителство в Народното събрание, те забравят всяка дума, която са казали на избирателите си и се присъединяват към иначе последователните в тази посока ГЕРБ и ДПС. За тях всичко е ясно. Оттам и идва може би и самочувствието на господин Дилов, който казва: ние няма да изкараме толкова хора да гласуват. Защото ние знаем, че ГЕРБ и ДПС вадят хора да гласуват по начини, различни от начините, които политическият процес изисква, а именно чрез емоционални послания, чрез програми и платформи на политическите организации, чрез заявки на това какво една политическа организация ще направи. Ние знаем, че особено „ДПС – Ново начало“, а и ГЕРБ, имат съвсем различни механизми, по които изваждат или прибират хора кога да гласуват. И ние днес, между другото, най-цинично го чухме от тази трибуна от ГЕРБ да бъде казвано: ние ще извадим или няма да извадим тези хора. Само че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ вярваме, че българските граждани са свободно мислещи и адекватни хора. И ако си правим извода, че понеже те не излизат и не гласуват по време на избори – и това може да бъде обяснено с 35 и повече години лъгане от страна на хора като „Има Такъв Народ“, като „БСП за България“, които говорят едно, а правят коренно различно в парламента и са пробудили огромното разочарование на българските граждани да не гласуват, аз силно се съмнявам, че някой може да спре българския избирател да гласува за това каква да бъде собствената му фискална политика и всъщност какъв да бъде бюджетът на собственото му домакинство, а именно това касае въпросът с референдума. И ние, тъй като, за разлика от Вас, колеги, от останалите парламентарни групи в тази пленарна зала, два пъти подред по три месеца бяхме по площадите да събираме подписи и разговаряхме с тези стотици хиляди хора, персонално ние – без посредници, без медиация, без други посредници, ние знаем, че тези подписи не са на избирателите на ВЪЗРАЖДАНЕ. Да, те са на нашите избиратели, но са и на Вашите избиратели. И днес, когато Вие правите тази заявка, дори тя да е разбираема за ГЕРБ, за ДПС и за „Продължаваме Промяната – Демократична България“, тя не е разбираема за всички останали политически субекти в тази пленарна зала, а именно и основно – БСП и „Има Такъв Народ“. И между другото, понеже виждам, че госпожа Киселова е слезнала, може да вземе, ако иска, реплика, изказване или нещо друго и да обясни нейните еднолични подбуди да връща такъв вид законодателство, защото това е поредният цинизъм. Тук веднъж пленарната зала отказва на българските граждани да имат правото на референдум, а тук вече имаме и една личност – единствена, която отказва правото на българските граждани да имат своя референдум – този, който те поискаха. И госпожа Киселова може би трябва да се научи в един момент, че не се намира в някоя аула в университет, и да спре да изказва мнението си като преподавател, а да слиза и да използва трибуната по предназначението, както го правят всички други равни нея народни представители.

Уважаеми колеги народни представители, да започнем първо с малко обяснение. По кои въпроси се произвежда национален референдум? По въпроси от компетентността на Народното събрание. Може ли да се произнася Народното събрание, когато един въпрос не е в неговата компетентност? Краткият отговор е не. Българското законодателство през 2009 г., когато въобще не е имало идея да има политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ, ВЕЛИЧИЕ, МЕЧ, Народното събрание е приело Закон за прякото участие в държавната власт и местното самоуправление. Там е предвидено, че по въпроси, които са по международни договори, които вече са ратифицирани, не може да има национален референдум. По това спор няма. Българската държава не може да си позволи да изглежда нелепо в очите на своите партньори. Българският народ през 2009 г. през своите народни представители е приел закон. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля, не ми правете реплики, можете да вземете! (Реплики от народния представител Искра Михайлова.) Второ – и това вече е важно, въпросът каква е позицията на БСП, е важен. Моля, не ме прекъсвайте!

През 1995 г. правителство със Социалистическата партия начело подава молба за членство в Европейския съюз. През 2005 г. с министър-председател от Социалистическата партия започват най-усилените дейности, за да влезе България в Европейския съюз. 2007 г. това вече е факт. И Социалистическата партия и нейните коалиционни партньори имат ясното разбиране, че България има проевропейски път на развитие, и това не подлежи на съмнение. И трето – нещо, което е важно. Още през 2011 г. България е трябвало да стане член на еврозоната. Това не се е случило по различни причини. В момента обсъждаме дали да завършим пълноценно европейската си интеграция. И сега – по отношение на правните аспекти. Нещо, което е важно, и аз мисля, че всички юристи в тази зала трябва да си отговорят на въпроса: към кой момент е можело да има национален референдум? Преди България да ратифицира Договора за присъединяване към Европейския съюз, което се случва в 2005 г. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Разбира се. Дали към момента, когато предстои да се подаде заявление от правителството, за да се види дали сме в готовност, или по всяко едно време. Най-късният момент, в който можеше да има – и тук няма да коментирам решенията на Конституционния съд, които бяха цитирани, от 2016 г. и 2024 г., защото няма спор, че във всеки случай, когато не е от компетентността на Народното събрание, не може да има национален референдум. И спрете да лъжете хората, че държавната власт във всеки един момент можела да се подлага… Да има народно допитване. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Не може да не може!“) Не, не може. И трябва да се върнем към устоите на парламентарната демокрация в тоя ред, който Конституцията е предвидила. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Поради тая причина ние не сме държава, в която всеки, който смята, че има мнение, мнението му трябва да стане закон. Това става по правила и тези правила са в Конституцията. Затова по въпроси от компетентността на Великото народно събрание, които вече са решени с международен договор, не може да има референдум. И моля Ви, не давайте за пример Швейцария. Доколкото си спомням, Швейцария не е член на Европейския съюз. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Не беше експертно, беше лично мнение.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги народни представители, моята реплика към госпожа Киселова е следната. Вие сте перфектен юрист, цитирате буквата на закона – поне така се имате, нали, такова самочувствие, преподавател сте. Цитирате при всеки удобен случай ПОДНС, Конституцията, тълкувате и така нататък. Аз искам да разбера: защо така избирателно? Защо така избирателно? Ако вярваме на всичко това – че не може да има референдуми в България, защо въобще си правим труда? Защо не ги забраните, ясно и точно? (Шум и реплики от ВЕЛИЧИЕ и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защо, защо? Така, като Ви слушаме, ние трябва да си преосновем държавата, защото трябва да викнем Велико народно събрание, да сменим Конституцията и да приключим въпроса – да или не с референдумите. В същото време, когато тук всички говорят за спазване на буквата на закона, ние не можем да питаме хората си, не можем да намерим такава възможност – искаме или не искаме да си сменим съдбата, цивилизационния избор, не знам още какво, сигурно кода. И в същото време това Народно събрание не може да изконтролира един Министерски съвет, който лъже, който посочва неверни данни на Европейската комисия. Защо не сте така пунктуални тогава? Защо търпим тази лъжа? Защо допускаме една лъжа, която е удобна на някого, на властимащите, а обикновените хора биват мачкани, газени, бити? Бизнесите биват мачкани, задушавани от държавни органи. И тук никой не казва и дума за това. Що за избирателен подход е това?! Да не говорим, че това Народно събрание стъпва на лъжа. Това е узурпаторска власт. Ние взривихме демокрацията! И ще ми говорите за демокрация! За каква демокрация ми говорите?! И къде ни водите изобщо?! Всичко, всичко е стъпило на лъжовна основа. И не може тук да се губим в членове, букви и така нататък, защото ние не виждаме духа на нормата, отдавна я газим. Да не говорим, че властта у нас се упражнява от хора без морални котви изобщо. В тази зала включително също е пълно с такива. Обикновения човек – за него няма закон. За него всичко е възможно – да бъде пържен с електрошок, да влиза НАП да му взема оборота. Това е мутренско поведение, извинявайте! Къде пише, че може това да се случва?! Може да имаме досъдебни производства с години, за да държим някой, така, на куката закачен, да не може да диша, да не може да работи, да не може да живее. И това за обикновените хора! Тях сега не можем и да ги питаме – изкарахме от девет извора вода, за да не можем да ги питаме! Кого заблуждавате Вие тук? Себе си. Никой не вярва! Никой не вярва на това, което се говори тук, и ще става все по-лошо. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Госпожо Киселова, като председател на Народното събрание едно от последните неща, които може да си позволите да кажете, е, че ние не можем пред нашите партньори да… Не знам коя думата точно използвахте – дали да се изложим, или нещо такова, да се компрометираме, за сметка на нашите национални интереси. Нашите национални интереси са преди всичко друго – преди партньорство, преди каквото и да било. Само да Ви кажа, тъй като Вие сте юрист, но не сте икономист, Швеция направи референдум, когато беше отпечатала и банкноти, и монети, след което най-вероятно ги е унищожила в момента. И не влезнаха. Преди всичко е националният интерес! По отношение на това дали е допустимо, или не. Вие сте гледали този въпрос, преди да станете парламентарист. Аз нямам спомен да сте критикували въпроса дали е допустим, или не. Плюс това, ако приемем, че това, което казвате, донякъде е Ваше лично мнение като юрист, защо Конституционният съд не се произнесе и не каза: не е допустимо и няма нужда? Напротив, казаха, че няма да го разглеждат. Друго изключително важно – цялата ситуация, в която се намираме, е абсурдна. Вие като част от мнозинството и персонално Вие като юрист отказвате правото на българина да бъде питан. Съседна нам Румъния по Вашите думи се компрометира пред партньорите си, когато с решение на Министерския съвет отложи до 2028 г. влизането като начало. С решение на чешкото правителство, публикувано и коментирано в последните седмици по същия начин – няма да влизат, защото не са готови, защото не трябва да влизат. Полското правителство е категорично: няма да влизаме, защото това е пагубно за нашата държава, цитирам. И Вие тук излизате и казвате: ама ние ще се излагаме пред нашите партньори. С кое – че искаме да отложим влизането в еврозоната?! С нищо повече – не нарушаваме международни договори, не ги коментираме международните договори и не ги компрометираме. Отлагаме, както Румъния – аналогичен договор, като ние с тях. Просто отлагаме.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Киселова, трябва да кажа, че наистина това, което разяснихте, стана ясно за по-голямата част от залата. Така или иначе, моята идея за реплика е да кажа, че да, популизмът наистина може да бъде страшен. Той често използва лесни обещания, опростени решения на сложни проблеми, като понякога манипулира емоциите на хората и разделя обществото. Това може да доведе до непредсказуеми, дори опасни последици за държавата и обществото като цяло. Който го е разбрал, разбрал го е. Аз благодаря за това, което казахте от тая трибуна.

Благодаря Ви за отправените реплики. Господин Ганев, Вие сам отговорихте на въпроса, който аз зададох. В компетентността на Народното събрание ли е да решава въпроса кога да бъде приета България? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И по отношение на трите примера, които дадохте, казахте: Министерският съвет. Ето Ви отговора. Този въпрос е от компетентността на Министерския съвет, а не на Народното събрание вече. Сега, защо едни държави правят референдуми, а други не? (Реплики от народния представител Златан Златанов.) Първо, последното разширяване, преди Република България и Република Румъния да започнат преговори, не е било част от Acquis communautaire, а по отношение на нас вече е, за Хърватия – също. На Хърватия това е като част от договора ѝ, тя влезе и го изпълни. Така че за Швеция, за Дания това е въпрос, който те могат да решават със самостоятелен договор, а не е част от преговорната рамка. И оттук насетне да се твърди, че ние не искаме да има допитвания, е некоректно, защото допитвания може да има по въпроси, които са от компетентността на Народното събрание, с изключение на ония, които не могат да бъдат поставяни. Това са въпросите, свързани с парламентарния контрол, с конститутивните правомощия на Народното събрание и неговата контролна функция. Така че спрете да повдигате въпрос, който не е от компетентността на Народното събрание. И това не е политически въпрос, той е правен. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Българското общество иска да бъде попитано, като тук няма значение дали то е за, или против влизането в еврозоната, то иска да бъде попитано. Хората отвън са прякото доказателство за моето твърдение. Съгласието е в основата на обществения договор. За да има хармония в едно общество, то трябва да живее в съгласие, някакво минимално поне съгласие с управляващите. За голяма част от българите влизането в еврозоната е насилствен акт. И затова те са отвън. От седмици, от месеци те стоят отвън и искат да бъдат чути. Формулировката на въпроса в Проекторешението за референдума по мое лично мнение не е идеална. За мен лично по-добра беше формулировката в предложението на държавния глава, но тя беше по един доста категоричен начин отхвърлена от председателя на Народното събрание и не стигна изобщо до разглеждане в залата. Така че, хубава или лоша, това е формулировката, по която можем да се произнесем тук и да дадем възможност на българския народ да се произнесе след това. У нас референдумите не са на мода. Може би е някакъв национален феномен, но те определено не са на мода, за разлика от Швейцария – позволете, че ще използвам същия пример. Вярно, че не е в Европейския съюз, но може би, ако произвеждахме толкова референдуми, колкото произвеждат в Швейцария, и ние щяхме да живеем не в Европейския съюз, но може би малко по-добре, отколкото живеят българите в момента. Това предложение за произвеждане на национален референдум беше идея на друга партия, която ние подкрепихме с подписите си при влизането в Народното събрание. Ако се ръководехме от тяснопартийните си интереси, ние нямаше днес да го поставим в дневния ред на Народното събрание. Но въпросът за влизането в еврозоната и най-вече въпросът гласът на българите да бъде чут, е надпартиен интерес, затова и той днес е предмет на разглеждане. Хората са навън, цените растат. Само националната статистика като че ли не забелязва това. Като че ли управляващите не влизат в същите магазини, в които влизат хората. Преди още да сме част от еврозоната, българските граждани усещат отрицателното влияние, което тя има върху нашата икономика, или каквото е останало от нея, най-вече върху джобовете си. Пълното игнориране от страна на управляващите е безобразие и на това веднъж завинаги трябва да се сложи точка. Ние от ВЕЛИЧИЕ отидохме до Брюксел, за да кажем, че така повече не може да продължава. Искаме да се произведе националният референдум и да се даде веднъж завинаги отговор на въпроса от суверена. Хората в тази зала очевидно са слепи и глухи за проблемите на живеещите извън нея. По този въпрос са се произнесли поне половин милион български граждани. Редно е да се придаде правна форма на питането към тях и най-накрая то да получи своя адекватен отговор. Ако по такъв въпрос не зададем за референдум, кой би бил най-важният такъв за произвеждането на национален референдум изобщо и дали въобще някога ще бъде произведен референдум у нас? Или всъщност не Ви интересува какво мислят гражданите? Тук в тази зала има хора, които претендират да са демократи. Нека поне те да дадат шанс на този въпрос към българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Доколкото днешният дебат се върти около темата за провеждане на референдум, на чийто въпрос беше отговорено и от Конституционния съд, преформатираха въпроса си колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, при което пак се опитват да заобиколят закона, но не им се получава, което е радостно по линия на това, че по темата, която разискваме, отговорът е даден преди вече почти 20 години. Колеги, пътят на България цивилизационно е предначертан и решението е взето преди много години. Ние просто го препотвърждаваме. ГЕРБ е гарантът за това, че България ще се развива в европейския си път и насока. И доколкото темата днес е внесена от колегите от ВЕЛИЧИЕ, темата е на ВЪЗРАЖДАНЕ. Имаше и едно друго политическо лице от една институция, близка до сградата на Народното събрание, което в последния месец и половина-два се заигра с темата, може би търсейки отново политическо призвание. Колеги, България има своя исторически избор и е на път да осъществи тази важна стратегическа цел за българските граждани и за българската икономика. Пътят ни към еврозоната е необратим. И доколкото конвергентният доклад потвърди готовността на България за това, колеги, смятам, че Вие с днешния дебат ще се увенчаете с неуспех. И това колегите юристи в залата вече почертаха защо. Първо, по този начин зададен, този референдум противоречи и на българското законодателство, впоследствие и на европейското такова, което сме приели преди много години. Но въпросът е важен и по следната тема: да се преборим със страховете на хората и българските граждани, от които някои политически сили, с цел да извлекат политически дивидент, се възползват. Трябва да сравняваме съответните на нас държави, като Естония, която 2011 г. приема еврото, и Латвия, която 2015 г. става пълноправен член на еврозоната. Защото те, колеги, единствено са страните, за които можем да кажем, че най-скоро във валутен борд са преминали към единната европейска валута. Тоест, ако се заигравам с Вашата терминология, те са се отказали също от своя национален суверенитет. Аз не се съгласявам с това. Просто ще кажа, че валутният борд изигра една изключително стабилизираща и превъзпитаваща и политическата и управленската класа в България роля по линия на това как да се развива икономиката и как да се развива паричната политика и на Централната банка. По-скоро на фискалната, защото при влизането на валутен борд паричната политика е в рамките на един закон. Доколкото сравняваме и плашите българските граждани с повишаване на цените, това трябва да го съразмерим, подчертавам, пак с двете държави – Естония и Литва, в които след приемането на еврото в техните държави в едната страна инфлацията е 0,3%, в другата – в Литва, е 0,4%. Тоест, колеги, и европейската статистика, и гражданите на страните, преминали към еврото като разплащателна единица, са със средно по-ниска инфлация от тези страни – членки на Европейския съюз, а и такива от Европа, които са с по-ниска инфлация спрямо тези, които не са членове на еврозоната. България, колеги, ще получи своя тласък в много насоки. Инвестиционен тласък, където се очаква инвестициите в страната да се увеличат със 130%. Имайте предвид, че това ще са средства в инфраструктурата и в мощта на икономиката на България, което реципрочно ще доведе и до по-високи доходи за българските граждани, и съответно – при непромяна на данъчната политика, до по-високи отчисления в българската хазна, които държавата да преразпределя, естествено, със социална значимост: здравеопазване, пенсионноосигурителен модел и всички функции, които държавата изпълнява през разходната си част. Но така поставената тема, колеги, да подчертая още веднъж, за мен това единствено го правите от Вашия тесен политически интерес, заигравате се със страховете на хората. Подчертах, че нито една страна – член на еврозоната, няма по-висока инфлация от тези страни, които не са част в еврозоната, средно претеглено. Затова, колеги, аз ще Ви оставя една хубава книжка, която Българската народна банка отпечата, която казва за ползите от приемането на еврото и отговаря на въпросите на много граждани, които те си задават и те резонно трябва да питат. Просто политиците трябва по-откровен разговор да проведем за рисковете, но и съответно за множеството – повечето, ползи, които българските граждани и бизнес ще имат от приемането на България в еврозоната. И аз не смятам, че с днес поставената тема трябва да поставяме под риск възможността България 2026 г. да стане пълноправен член на еврозоната. Не забравяйте, колеги, че България е във валутен борд. В момента ние – българските граждани, българският бизнес, използваме еврото като валута. Просто Българската народна банка държи един резерв, мисля, че около 70 млрд. лв. беше, което над 700% обезпечава българския лев, който е в обращение. От няколко години вече и на евробанкнотите, знаете, има надпис „евро“ на български език, на български и на кирилица. Така че не смятам, че тези страхове и това, което Вие казвате – че ще се откажем от национален суверенитет, е факт. Напротив, смятам, че Вие го правите от тяснополитически интерес, усещате просто, че мине ли тази дата – 1 януари 2026 г., българските граждани и бизнесът ще се убедят в ползите от приемането на България в еврозоната. И кредитите ще спаднат и ще намалеят за българските млади семейства, които искат да се обезпечат със своето първо жилище, и за развитието на бизнеса всички кредити ще спаднат, защото такава е просто тенденцията в еврозоната. Данните на Евростат не лъжат, те потвърждават това, което аз казвам. Просто страните от еврозоната поддържат по-ниска инфлация, колеги. Естествено, този тласък за икономиката, един такъв много измерим фактор е, че остава 1% от брутния вътрешен продукт в страните, които приемат европейската единна валута, по линия на това, че България, българският бизнес, българските граждани пазаруват или търгуват основно със страни от Европейския съюз, които използват еврото. И всички тези такси, които в момента се начисляват към българския бизнес и гражданите, 1% от брутния вътрешен продукт, който е към 200 млрд. лв., тоест 2 млрд. лв. ще е прекият ефект от 1 януари 2026 г., ако България приеме единната европейска валута, да останат в българските граждани. Тоест напротив – няма да обеднят, както Вие се заигравате често със страховете на хората, а по-скоро те ще разполагат с повече средства. Няма да коментирам темата, която Вие използвате – за намаляване на доходите. Ще почертая още веднъж, че в Латвия доходите за 5 години от приемането на еврото са се повишили 42%. Тоест още един положителен ръст и тласък за доходите на гражданите на тази страна. Затова, моля Ви, разбирам Вашия тяснополитически интерес, но моля Ви – в интерес на държавата, българския бизнес и гражданите, не осейвайте пътя на България, който е положителен към приемането на България в еврозоната, с Вашите тяснополитически интереси да насаждате страх в хората и да чертаете мрачно бъдеще! Напротив, смятам, че европейската перспектива за България е неотменима и няма по-добра такава, така че надявам се този референдум, който казаха и колегите, че не е въпросът за референдума, ами по въпроса, по който е зададен. Той първо е противоконституционен и противоречи и на самия закон за референдуми. И отлагането, както Вие преформатирахте Вашия въпрос, напред във времето, не зависи от това, а зависи кога България е готова. Европейската комисия излезе с доклад, Европейската банка и казаха, че България е готова. И всички други страни, които давате за пример, че не са приели еврото, мога да изляза за всяка една от тях да Ви кажа на кой маастрихтски критерий не отговаря самата страна. И ако изпълнителната им власт въобще попита Европа за такъв конвергентен доклад, той ще бъде унищожителен спрямо управлението ѝ. Тоест нито валутният им курс ще бъде такъв, какъвто е в България, нито изпълняват условието на инфлацията, която е за критерий, нито дефицита по държавната сметка. Така че, колеги, смятам, че не трябва да прекалявате със страховете на хората. Още веднъж подчертавам, че и сайтът за еврото в България дава много отговори на въпросите, които нормално българските граждани си задават – какво ще стане, когато от 1 януари приемем еврото? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Иванов, Вие много ясно очертахте голяма част от ползите от влизането ни в еврозоната и съответно приемането на еврото като разплащателна единица в страната. Но мисля, че е добре да фокусираме усилията си върху това да покажем на хората с днешния дебат по какъв начин влизането ни в еврозоната ще повлияе върху преките чуждестранни инвестиции на страната, защото бизнесът е този, който ще осигури максимално постигане на икономически растеж оттук нататък, и влизането в еврозоната ще има най-голямо влияние върху него. Така че в тази посока ми се иска Вие, като член на Икономическата комисия, да коментирате по какъв начин се определят нагласите на бизнеса от членството ни в еврозоната. Правителството, когато встъпи в своята позиция на редовно такова в началото на тази година, всъщност определи най-ясния приоритет за влизане в еврозоната. Още оттогава мисля, че стана видимо за чуждестранните инвеститори по какъв начин те могат да осигурят възможности за реализация на техните инвестиционни намерения. И в тази посока ми се иска да дадем на обществото малко по-ясна визия за това каква е положителната полза от конвергентните доклади, които, давайки своя положителен отговор върху темата, свързана с влизането ни в еврозоната, ще повлияят върху преките чуждестранни инвеститори и за подобряването на инвестиционния климат в страната. Благодаря.

Господин Иванов, ние по тази тема с Вас сме на едно мнение, но моята реплика е във връзка с това как се използва Правилникът на Народното събрание и как управляващите се оплаквате как опозицията, в лицето на ВЪЗРАЖДАНЕ най-често, използва реплики, дуплики, реплики, дуплики, дълги изказвания, не по същество, излишно разтегляни и така нататък, за да Ви бави законодателната програма. И сега в сряда – първа сряда, когато е денят на опозицията, Вие правите същото, защото Вие ги научихте на тия номера. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И като Вие ги научихте на тия номера, сега заедно с тях го правите, за да им спасите имунитетите, да не стигнем до това. Моля Ви… (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател, завърших.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, не съм съгласен с Вас дотолкова, че мисля, че недобре достатъчно артикулирахте точния валутен курс – и ще моля да го повторите – по който ще се преизчислява лев – евро. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Николова, права сте, икономически тласък ще има най-вече заради, първо, встъпването на правителството, настоящото, което каза, че основен външнополитически приоритет, а и икономически такъв, смея да твърдя, е пълноправното членство на България в еврозоната и приемането възможно най-скоро, когато сме готови, на единната европейска валута. С конвергентния доклад отпреди няколко седмици това е потвърдено – България е готова, България има уникалната историческа възможност да станем част от общото икономическо пространство и по валутна единица. Какво значи това за инвестиционния климат? Първо, последните 4 години видяхме рекордно ниски преки чуждестранни инвестиции в България, тоест дали от политическа нестабилност, или недалновидна парична финансова политика на правителството, фискална такава, се видя, че имаше отлив, тоест инвеститорите – българските и чуждестранните такива, не бяха сигурни в устойчивостта на направените капиталовложения, развитието в производството и ред други неща, които по-скоро биха повишили стандарта на всички български граждани през повишаване на брутния вътрешен продукт. Тоест наблюдава се – и след потвърждението на правителството за тази цел, повишен инвеститорски интерес към България. Българската агенция по инвестициите работи на максимална скорост с цел това да удовлетвори всички запитвания и огромния инвеститорски интерес към България, който със сигурност ще бъде трайно увеличен. Именно заради това се очаква още в първата година от приемането на България в еврозоната преките чуждестранни инвестиции да се повишат със 130%. Господин Божанов, репликата Ви според мен не беше по темата, която коментираме. Господин Кръстев, благодаря Ви за въпроса. Още един страх, който се налага от политици от ВЪЗРАЖДАНЕ, които държат своите пари в евро или ползват кредити в евро, но злоупотребяват с това, че може да не бъде официалният курс, който е по валутен борд, а да бъде при приемането на еврото в България. Но искам да Ви успокоя – и конвергентният доклад, и Законът за приемането на еврото, и две решения на Народното събрание – 44-тото и 49-ото, ако не ме лъжа паметта, потвърждават официално, че България ще влезе в еврозоната при запазване на курса от валутния борд, а именно този, поддържан от Българската народна банка над 25 години вече – 1.95583. И да отговорим още веднъж на лъжите на колегите, които държат своите спестявания и теглят кредити в евро, а именно колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че този курс няма да бъде променен. Ето, виждам, че дебатът вече не представлява интерес за тях, но може да излязат и да кажат дали имат спестявания или кредити в единната европейска валута и чувстват ли се уверени в нея. Благодаря Ви.

Бях провокирана от това колко хубаво ще стане, като влезем в еврозоната – от преждеговорившите, и колко много чужди инвестиции ще дойдат тук в България, как ще се вдигне кредитният рейтинг на България. Защо да се вдигне кредитният рейтинг? Всяка една рейтингова агенция има поне 5 – 6 показателя, които казват кога това се случва. На първо място, политическа стабилност – в България за две години седем правителства са се сменили. На второ място, демографски фактор, квалифициран персонал, млади хора, знаещи и можещи. В България младите хора се намират в чужбина и постоянно изтичат натам. Прозрачност на медиите, стабилност на медийната среда, върховенство на закона, инфраструктура, екология. Кой от тези всичките показатели за кредитния рейтинг на България го има наличен, за да дойдат чуждите инвестиции в България, кое е по-различно от това, което е било досега? Валутен риск, да. И Вие го казахте – че ние сме свързани с еврото от доста години. То го има тогава, имаше го и сега. Нищо по-различно няма да стане, след като се приеме еврото. Тоест всички тези митове, които ги разказвате във Вашите кампании, които ги разказвате и по телевизиите – колко хубаво ще дойде, как ще потекат едни инвестиции, едни пари, едни хора… Чуждите фирми си отиват от България, можете да погледнете, защото няма защита на чуждите инвестиции, няма върховенство на закона, няма хора, които да работят и българският народ това го знае! И българският народ иска да бъде попитан: защо трябва България да отиде в една еврозона, в която Европейската централна банка е на загуба четири години подред? Защо там на основните държави икономическият им растеж е много по-нисък от този от държавите извън еврозоната? Там е 0,4, има държави с нулев или с минусов, никакъв растеж. Германия визирам, Франция визирам – сериозни държави. Техните дългове: 158 – Гърция, 136 – Италия, 113 – Франция, да не ги изреждам; Италия, Португалия, България – 24, тоест те там произвеждат по-малко, отколкото са взели дълг. Защо да отиде България там и да стане солидарен длъжник на всички тези държави? Защо България да не реши – българският гражданин, сега ли точно иска да отиде, когато Европа е в рецесия? Да, това решение е било взето преди доста години, но нещата много са се променили. И нито лихвите там са по-ниски – ние сме наблюдавали много по-ниски лихви в България и миналата, и по-миналата година, но цялата тази информация не се казва на хората. С цялата тази книжка, която показахте, и всички изказвания, и тази рекламна кампания, която се вихри по телевизиите, финансирана от държавата и от това правителство, говори как ще забогатеят всички българи. Българите са с два пъти и половина, три пъти по-ниски заплати от тези в Европа. Нека българите кажат дали искат да влязат в еврозона, в която са с най-ниските доходи – най-бедната държава, най-корумпираната държава – там, където цените са същите, такива, каквито са в България, че дори и по-скъпи. Разбира се, че не искате този референдум да се случи. И не само Вие, ами и Европа не иска да го чуе това, защото там от 750 са гласували 160 в Европарламента – да се изкажат дали да се пита народът. Защото там е корупцията, която тука се подхранва и оттам, и защото те ще стават все по-богати, а българите все по-бедни. Затова не искате да чуете, затова не искате да има референдум, затова искахте да спрете и БНТ, и БНР. Но хората са мъдри, хората знаят и хората разбират за какво става въпрос! Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Ами, госпожо Председател, аз ще си позволя да направя реплика на госпожа Илиева, защото тя направи изказване по същество, въпреки че ѝ позволихте малко повече над времето по Правилник да се изказва. Госпожо Илиева, аз ще Ви отговоря много лесно. Първо, Вие сте рупор на ВЪЗРАЖДАНЕ в момента. Вие дори не можахте да напишете собствен въпрос. И аз може би ще дам възможността председателят на тяхната група да Ви каже защо е хубаво да влезем в еврозоната, защото той многократно е говорил – господин Костадинов, колко е добре България, пътят на България да е в Европа, включително и в еврозоната. Така че, ако ще сте рупор на друга партия, просто не Ви отива явно нито на интелекта, нито на позицията, която сте заемали, защото Вие многократно и години наред казахте, че сте били банкер. Така че да говорите срещу европейската банкова система, е най-малкото несериозно.

Лично обяснение.

На таблото пишеше процедура.

Там пишеше „процедура“.

Ами тогава и неговото е реплика и аз имам право на лично обяснение. Ако неговото е реплика, аз имам право на лично обяснение.

Моето изказване визираше Европа – цифри за Европа, цифри за България, нещо, което е проверимо от официални данни, Евростат, Национален статистически институт. Това не е мое мнение и аз не съм тук в качеството си на Мария Илиева, която се и обявява като банкер. Аз съм била банкер, това е проверимо. Да, изцяло в европейски институции. И знам много добре за какво става въпрос, включително и за корупционни практики, които се случват там и тук. Мога да Ви уверя в това. Така че следващия път, когато се изразявате по този начин, проверявайте първо източниците на информация и след това се изказвайте по този начин.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.)

Благодаря и аз. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не се чу нещо по-различно в този дебат от това, което се чува през последните няколко месеца, и като казвам през последните няколко месеца – от 9 май, когато господин Румен Радев предложи парламентът да гласува искане за провеждане на референдум за влизане в еврозоната. В тази зала има две ясни позиции и множество неясни позиции. Двете ясни позиции са: едната е на тези, които категорично подкрепят въвеждането на еврото и влизането на България в еврозоната, другата ясна позиция е на тези, които са против еврото. Защото да си говорим, че референдумът трябва да определи как най-рано през 2042 г. ще влезем в еврозоната, директно означава, че колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и господин Костадинов са против еврозоната, а не, че са за влизане на България в еврозоната от 2042 г., какъвто обаче е случаят с господин Радев, който има половинчата позиция. Той и до ден днешен, между другото, не е отговорил ясно на въпроса той за влизане на България в еврозоната от 2026 г. ли е, въпреки че напоследък започна да казва, че не е за това, но той като президент на България не казва и какъв е неговият план по въпроса, коя точно година България ще бъде готова да влезе в еврозоната. Ние, за да избягаме от публичния шум... Както виждате, тук всеки си позволява да излиза и да говори от името на народа – и от ВЕЛИЧИЕ, и от ВЪЗРАЖДАНЕ. Сега, колегите от ВЕЛИЧИЕ не знам с какво самочувствие и те от името на народа говорят, като едвам-едвам влязоха в парламента с подкрепата на Конституционния съд с има-няма 100 хиляди гласа, но това не е българският народ. Господин Костадинов и той от време на време говори от името на народа. Истината е, че тук от тази трибуна всеки може да говори от името на своите избиратели и разбира се, да се съобразява с това, че е представител на всички български граждани. Така е по Конституция – не е представител само на своите избиратели, но би могъл да говори от името на своите избиратели, а не от името на всички. От името на всички можем да говорим всички заедно. Но да се върнем към еврозоната. Големият въпрос е: България трябва ли да влезе в еврозоната? Много смешно е да го задаваме точно в този момент, след като нашата държава, нашето правителство е поискало още през 2018 – 2019 г. да влезе в чакалнята на еврозоната; след като след това е положило усилия да отговори на критериите; поискало е конвергентен доклад; оттам е отговорено, че имаме и спазваме техническите критерии – ние в момента трябва да отговорим само на технически критерии, не на политически, на политическите критерии ние отговорихме през лятото на 2020 г., когато бяхме приети за членове на чакалнята. Сега отговаряме на техническите критерии, отговарят ни: да, Вашето искане ще бъде удовлетворено. И изведнъж излиза господин Радев със своята половинчата позиция, повтарям. Защото, за разлика от ВЪЗРАЖДАНЕ, той няма позиция против еврозоната, той не казва никъде, че е против еврозоната, напротив – казва, че е за еврозоната, но ако може, да не е сега поради конюнктурни съображения очевидно. Две са мотивациите. И повтарям – господин Радев и неговите изказвания, защото този разговор, който се води в момента, е резултат от действията на господин Радев. Това не е, защото сме се присетили днес да дебатираме този въпрос, който по същество е решен. И сега си представете как изглежда една държава, която подава искане за влизане в еврозоната, подава искане за конвергентен доклад, конвергентният доклад е положителен и тя казва: сега ние започваме да правим референдум, после ще ви кажем какво мислим по този въпрос. Как изглежда една такава държава? Аз ще ви кажа – изглежда като лудница, по никакъв начин не изглежда нормално! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И тук трябва да имаме малко усещане и за това как ни възприема светът, а не само как се възприемаме тук в тази зала, да не говорим за президента, на когото пък неговата основна роля е да ни вижда в цялост. Той трябва да вижда средата – трябва да вижда външния свят, трябва да вижда вътрешната среда, да се съобразява с тях. И той, вместо да прави това, се оказва най-неадекватният в цялата тази история! Той излиза и казва: дайте да правим референдум! Преди това на господин Костадинов му обясняваше как не може да се направи референдум – няколко месеца по-рано. Преди това неговите служебни правителства – аз гледах и слушах господин Пеканов, тук и господин Асен Василев, и „Продължаваме Промяната“ и така нататък – казват: ние приемахме решения в полза на еврозоната и подготвяхме страната да бъде технически готова за еврозоната. И това го казва Пеканов, между другото, като вицепремиер. Какво се оказва? Че накрая господин Радев казва: ами моите правителства не са направили достатъчно, за да бъдем готови за еврозоната! Защото господин Пеканов – от неговите служебни правителства, казва: ние работихме да бъдем технически готови. И накрая Радев казва: ами ние не сме готови! Все едно той е живял през това време на Луната. А той е активен участник в процеса – еднолични управления негови имаше. И сега казва: не! Затова аз твърдя – има легитимна група хора в българското общество, които са против еврозоната, против членството в Европейския съюз, против членството в НАТО. Има такива хора, те са част от българския народ. Малцинство са, и то доста сериозно малцинство. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вие сте техни представители, имате около 300 хиляди гласа, нали, нямате един милион. Преди последните изборите, понеже темата беше доста наболяла, всички формации, включително нашата, Вашата и другите, са били питани за това какво е тяхното отношение към приемането на еврото – всички са заявили отношението си преди изборите и са казали. Едните са казали: ние сме твърдо за еврозоната; други са казали: ние сме твърдо против; трети, ако не са били някъде по полето, са казали: или са против, или са за. Като казвам „по полето“, имам предвид колегите от ВЕЛИЧИЕ, които ту са за еврозоната, ту са... Те са за, но може би са против, но сега са се подписали под мотивите на ВЪЗРАЖДАНЕ, като го внесли от свое име. Това пък също ми е необяснимо действие. Но избирателите са отишли – и нашите, и Вашите – със съзнанието кой каква позиция споделя по тези въпроси. Представителната демокрация – и тук, ако трябва да говорим за представителната и пряката демокрация, представителната демокрация по принцип е надграждане над пряката демокрация в исторически план. Те съществуват съвместно, нали, ако тръгнем от атинската демокрация, която не е представителна, но тя, понеже се състои в един град държава – там има пряка демокрация. Но още през 16 – 17 век започва да се модифицира тази пряка демокрация, която тогава, разбира се, не е съществувала, защото е имало феодална система на управление и там много, много не са питали какво да става, но в този промеждутък от няколко века се е родила представителната демокрация, при която се дава мандат за вземане на решения. И това е политическата отговорност, за която говорим – твоите избиратели ти дават мандат да взимаш решения. Ти можеш да вземеш решение да участваш в управлението, можеш да вземеш решение да си в опозиция. Ако участваш в управлението, имаш право да взимаш един тип решения, ако си в опозиция, имаш право на друг тип решения, но това е мандатът, който си получил. И в рамките на този мандат ти трябва да осъществяваш своята политическа отговорност, а не да бягаш от нея, не да казваш: понеже аз съм неспособен да взимам политически решения и да нося отговорност за тях, тогава отговорност ще носи народът, а пък аз само ще му подавам въпроси. Политиците, колеги, не са, за да задават въпроси, а за да отговарят на въпроси. И ако тук в парламента може да бъде оправдано определени политици да задават въпроси, а други да им отговарят, то в изпълнителната власт и в президентската власт политиците имат право само и единствено да отговарят на въпроси, а не да задават. Не може да има президент, който задава въпрос, на който самият той няма отговор на всичкото отгоре! Аз разбирам да зададе въпрос, на който той има отговор, и каже: другари, аз ще гласувам против еврозоната! Или поне да излезе и да каже: аз съм против еврозоната! Не, той е по средата! Той е за еврозоната, но не сега. Кога? Да каже народът. Ама то не зависи само от народа! В еврозоната те приемат, там се кандидатства. Никой не ни вкарва насила в еврозоната. Истината е, че нещата, които се говорят – колко зле били, пък как сме щели да платим дълга на Франция – колеги, ако еврозоната или само Франция фалира, имайте предвид, че и България ще фалира…

Това е много важно.

…и без да е в еврозоната! И ако сте искрени в искането си за паричен суверенитет на България, аз бих разбрал да направим референдум за и против валутния борд, а не за еврозоната! Защото ние нямаме суверенитет в момента.

Не е вярно!

Ние научаваме какво прави Международният валутен фонд, и тогава си го правим и ние. Това е реалността. Какъв паричен суверенитет! Между другото, влизането ни в еврозоната е благодарение на валутния борд. И трябва да го отчетем. Благодарение на валутния борд сме и в Европейския съюз, да го знаете! Защото в 1996 г., когато сегашните противници на валутния борд, като Румен Гечев, управляваха българската икономика, това – да станем членове на Европейския съюз, беше като мечта. Никой не го вярваше, че изобщо може да се случи някога! Когато говорим тук колко сме бедни – истината е, че България в цялата си история не е била по-добре, отколкото в момента! Тук изобщо не говоря кой управлява, кой не. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) А кога точно беше по-добре? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз съм от хората…

Аз съм от хората, които помнят какво беше при Съветския съюз. И да Ви кажа, лично аз нямам някакви впечатляващи спомени оттогава, освен че първата ни кола вкъщи беше полско фиатче и втората беше полско фиатче. Но продадохме едната, за да купим другата.

И аз си продадох моята, за да купя друга.

Да говорим от тази трибуна колко сме зле и как ще ни ограби еврозоната, да платим дълга на Франция – забравете за това! Да говорим за гръцкия сценарий – ами че Гърция беше спасена от еврозоната! Тя ако не беше еврозоната, Гърция щеше да е тотално разпродадена в момента. Но ние не сме Гърция. Ние отговаряме на критериите и аз твърдя, че няма време за дебат. Има време за взимане на решения и всеки един от нас трябва да носи отговорността си в тези решения. Ние сме готови да я носим. Надявам се, че и Вие сте готови да носите Вашата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Да изчерпим процедурата.

Господин Биков, напълно не съм съгласен с Вас в частта на Вашето изказване по отношение на президента Радев. Вие оставяте впечатление в почитаемата аудитория, че президентът Радев не знае какво прави и не бил сигурен. Президентът Радев отлично знае какво прави – той иска да вземе електората на ВЪЗРАЖДАНЕ, това прави. Той няма никакви колебания по отношение на еврото, защото той е подписал Закона, в който ние определяме датата, на която ставаме членове на еврозоната, и датата, на която ще приемем еврото. Неговият подпис е един в този закон – той не го върна в парламента за второ гледане, той нямаше съображения, нямаше обструкции, въобще не разсъждаваше време ли е, не е ли време. Така че ние дължим коректност на всички хора, които днес спорят и се вълнуват от тая тема, да осветлим – и то Вие го дължите с Вашето прекрасно изказване, да осветлим механизмите, които се събраха около този въпрос. Те са много и различни и са толкова много, че всъщност темата за предимствата и недостатъците на преминаването от левове в евро някъде отиде на средата, да не кажа пό към края. Всякакви други теми излязоха тук и тези теми – парадоксално или не парадоксално, напълно очаквано са теми от вътрешната политика. Така че не мога да се съглася, че президентът Радев не знае какво прави – напълно наясно е какво прави. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги от ГЕРБ! Господин Биков, някаква психоза Ви е обхванала! Къде го виждате тук президента? Ние имаме точка да разглеждаме, Вие 20 минути ми говорите за президента! Като толкова Ви интересува президента, идете в Президентството и му го кажете! И това, което е важното и за което искам да Ви репликирам всъщност. Знаете ли последната информация? Тя буквално е от една седмица. Какво се разглежда в Европейския съвет и в Европейската комисия, което беше потвърдено и от председателката на Европейската банка Кристин Лагард? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ааа, така! След дълговете за ковида, които Европейският съюз – говорим за Европейския съюз, взе 800 милиарда ли там, колко взеха, и сега предлагат още толкова да вземат за въоръжаване – ние се въоръжаваме, не знам с кого се бием ние, сега се предлага да се вземат и нови дългове, с които да се обслужват и без това задлъжнелите държави, като Франция, Испания, Италия и така нататък. Това се предлага. И понеже те няма да го прекарат през Европейския съюз, защото там Орбан ще ги спре, ще има вето, при всички случаи ще го прекарат в еврозоната. И познайте контрата при кого ще остане! При такива като нас! Отделно ще ги субсидираме с 30 милиарда евро – това, което Вие искате да направите, буферът, който е за Валутния борд! (Реплика на народния представител Александър Иванов.) Не ми обяснявайте как! И отделно ще бъдем натоварени, допълнително, с нови дългове! Ще спасяваме френската икономика и Италия, и Испания, и там всичките задлъжнели. Нали разбирате накъде ни водите! Ама Вие го правите – аз хиляда пъти съм Ви казвал от тази трибуна и ще продължим да Ви го казваме това ние от МЕЧ – защото сте зависими! Вие нямате собствена политика! Вие правите това, което Ви кажат началниците в Брюксел! Това правите Вие. И повярвайте ми, тази перфектна буря, която ще се разрази от 1-ви, не дай боже да влезем в еврото, всичкото това ще се товари на Вашите глави! Оня ден го казах и от телевизията – и ние няма да може да Ви спасим. Повярвайте ми! Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Биков, само да сме коректни към историята – молбата за членството към Европейския съюз се подава именно от правителството на Жан Виденов и тогава започват преговорите. Тоест, колеги, това, което искам да кажа, е, че в най-големите и значимите моменти – в най-големите и значимите моменти! – бъдещето на България винаги е било подкрепяно от БСП. Защото в крайна сметка лидерството, уважаеми колеги отляво, отдясно и от центъра, не е да вървиш сред хората и да правиш това, което те искат, а истинското лидерство е хората да вървят след нас или след Вас. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, аз ще почна отзад напред. Съгласен съм с уточението на господин Стойнев. Факт е, че молбата за членство беше подадена 1995 г., мисля. Впрочем и валутният борд беше подготвен от правителството на Виденов, след това Софиянски също и въведен в самото начало на управлението на Костов, но от немай-къде, да си го кажем. Имахме един суверенен лев от 1990 г., защото тогава беше суверенен, преди това беше с рублата. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И накрая влязохме във валутен борд и се отказахме сами от суверенитет с пълен консенсус, който, между другото, даже и в момент се поддържа, този консенсус. Пак Ви казвам, ако отидем на референдум за валутния борд, да видим какъв ще е резултатът! Но – към господин Дилов – факт е, и то е очевидно за всички, че господин Радев знае какво прави. Но според мен целите му са много дребни за един български президент. Един дълъг процес, действително започнал – даже не от 1995 г. – като желание от 1990 г. за връщане на България там, където ѝ е мястото – в Европа, минал през редица правителства, които са правили къде повече, къде по-малко, накрая трябва да бъде завършен. Завършването на този процес е приемането на България в еврозоната. И на базата на този исторически процес, който е много по-мащабен дори от едно поколение, а той се води от две-три поколения, ти да си правиш тънките сметки кога да удариш някой от партньорите в управлението, пък после дали да си направиш партия, пък дали да вземеш на ВЪЗРАЖДАНЕ електората или на МЕЧ електората, или на не знам си кой – това не подхожда на български президент. Истината е, че нито един български президент досега не го е правил и не си е позволявал да паразитира върху подобни теми. Да, върху други теми – аз разбирам всичко. Може да има тактически ходове, може да има някакви планове за след мандата, за по време на мандата, разбирам го – има достатъчно злободневни конюнктурни теми, върху които може да се паразитира. Но да паразитираш върху теми, които са били провеждани и изграждани от поколения българи, цената за тях е била плащана – тя е платена даже вече, ти да си избереш точно тая тема, ми се струва несериозно! И към господин Манов. Ако очаквате, че България е в състояние да спаси френската икономика, означава, че разбирате от икономика точно толкова, колкото и от енергетика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Правя процедура за удължаване на работното време до приключване на точка втора, която в момента обсъждаме – да го подложите на гласуване.

Прегласуване с мотивация!

Точно 24 гласа са нужни, за да може да мине това гласуване и в крайна сметка най-накрая българският парламент да се произнесе – всъщност за пореден път, по отношение на това дали да има, или да няма референдум за приемането на България в еврозоната. 26 гласа от ПП-ДБ обаче за пореден път обслужват ГЕРБ и ДПС на Пеевски! (Шум и реплики от ПП-ДБ.) 26 гласа за пореден път от ПП-ДБ – говорителите на Пеевски и на Борисов в този парламент, не Ви ли е срам?! 26! Ясно е, че няма да подкрепите и вота на недоверие в петък, защото сте им техни подметки, обаче поне гласувайте сега! Защото преди малко в изказването си господин Биков имаше нещо, за което ние, естествено, от място го репликирахме веднага, той каза: „Мнозинството е за еврото!“ Дайте да видим дали мнозинството е за еврото, ако има гласуване на референдум, защото всички вие знаете, че това не е така и че мнозинството, огромното мнозинство – над 80% от българския народ, желае да му се запази българският лев!

86%!

Така че в този случай Вие от ПП-ДБ за пореден път обслужвате ГЕРБ и ДПС! Престанете да се държите като обслужваш персонал! Проявете малко остатъчна честност, доблест, почтеност…

И съзнание!

…и просто подкрепете обсъждането да свърши днес, за да може да се произнесе парламентът! (Шум и реплики от ПП-ДБ.) От какво Ви е страх? (Шум и реплики.) Ясно е, че ще гласувате „против“! Ясно е, че ще гласувате „против“, но поне дайте възможност да се види от българския народ! Не се крийте като мишки!

Времето!

Недейте да стоите зад широкия гръб на Пеевски!

Благодаря, госпожо Кузманова. Само да направите забележка – пак някакви алкохолизирани елементи отзад подвикват, оригват ли се и аз не знам какво правят вече. Този парламент заприлича на Хоремаг! (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Така че призовавам още веднъж за прегласуване и се обръщам специално. Ясно е, че ГЕРБ и ДПС, техните...

Пейков ли викаше? Защото много е нечленоразделен, вика и не може да се разбере дали дори е човек. (Реплика от народния представител Манол Пейков.) Това, което всъщност в момента можете да направите Вие от ПП-ДБ, е просто да покажете, че имате малко доблест. И ако имате доблест, наистина гласувайте в подкрепа на демокрацията! (Шум и реплики от ПП-ДБ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Аз имам една минута.

Така. Госпожо Председател, за малкото време, което остава, а после ще дадете възможност на другите да се изкажат…

Имам една минута.

Добре, обръщам се към всички свободни българи, за да знаете, че в петък, в 12,00 ч. … (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)