3 July 2025

Тошко Йорданов. …за да се борят хората, трябва да има нещо, което да ги кара да искат да останат в тази страна за 500 евро. Но човекът казва: за тези животни и 500 евро са много, иначе ще си внесем други – от Непал, от Индия, от Пакистан. Поради тази причина няма как да има здравеопазване, защото отношението към хората е като към животните – единият се пържи с електрошок, на другия му се хвърлят 500 евро и казват: да бе, и тези са ти много, ти не заслужаваш. Обикновеният собственик на малък бизнес се моли нападжията да не му вземе оборота, за да може да зареди утре някаква стока, защото пак поради това управление, което е в момента в България, хората са напуснали страната, и той няма достатъчно потребители, с които да си завърти оборота и да си плати разходите, но няма проблем. Виждаш ли, на държавата ѝ трябват пари, НАП влиза и ги обира, директно ги взема от касата. Образованието се е сринало, защото алкохолът и наркотиците са норма, както и екранната зависимост, дори от БСП казаха: 75% от децата са функционално неграмотни. Това е част от управляващата партия и коалиция, казаха го, и го казаха всичкото това нещо с друга причина, че четири години безвластие е направило този факт да стане факт, но видяхме, че от управляващата коалиция Тошко Йорданов прави съвсем обратно нещата, противоположно на това, което те говорят. Пари за пенсии няма да има, но този въпрос е лесно решим. Съвременните концлагери, които се правят – хосписите, бързо ще изморят възрастното население и ще стане така, че ние ще ги съкратим до нужния брой, в който могат да им се хвърлят още някакви средства. Държавата е тръгнала на лов за поредния бизнесмен – дали да му вземе банката, дали лотарията, или пък нещо хубаво, което е направил, защото прасетата се чувстват дискомфортно, когато някой направи нещо хубаво, а те не могат. Десетки хиляди сметища прояждат снагата на родината ни. Сега искам да си помислите: в тази жега 60 хиляди сметища как хубаво миришат и ухаят. Вчера сме направили едно видео от свинекомплекс, което го изпращаме в Европа, как директно изпражненията отиват в морето, където хората ще се къпят – хайде, ние практикуваме нов вид туризъм, плувен фекален слалом, в който хората трябва да плуват между фекалиите, но Вие няма как да го знаете, защото ходите в Гърция и Дубай. Там е малко по-различно направено. Мутрите, наркодилърите, купувачите на гласове се разхождат по улиците, заплашват хората, търсят някое хубаво момиче да му сложат джуки и устни и да го пратят в Холандия на витрините да им изкарва някакви пари. Държавните поръчки въобще не се изпълняват. Сто и осем милиона се дават за канализация, за напояване. Не само че няма напояване, а имаме шпакловка на каналите. Това е нов вид ремонтна дейност. И другите сто милиона просто се присвояват, защото хората имат нужда от пари. В крайна сметка, те не могат да живеят, управляващи, в тази мизерия, трябва да отидат някъде в чужбина. Вземат се 60 млн. лв. на ръка за магистрали и никой нищо не пита – 60 млн. лв., сега, защо говорим за такива дребни суми?! Събаряме къщите на хората и им искаме пари за събаряне. В Доспат един човек сам си събори къщата, сега искат за оградата да му вземат 43 хил. лв. Поне са си наумили, че 43 хил. лв. трябва да вземат за събаряне, няма проблем, само защото е неудобен на властта и трябва да е поредният българин, който да напусне страната, да отиде в Брюксел, да ни срещне и да каже: искаме да се върнем в родината. Защото има политически емигранти, толкова много хора, над три милиона човека, но хората в Народното събрание няма как да го знаят. На тях им е хладно, добре, ще вземат пари по ПВУ, ще отидат в Гърция на море, оттук ще си вземат колата, ще отидат директно в затворения комплекс и няма да видят какво се случва по улиците на „Люлин“, „Надежда“, „Младост“, „Дружба“, „Овча купел“ и другите квартали. Те няма да стигнат въобще до тях, няма да стигнат до „Горубляне“ и до гигантското сметище, което се е заформило на мястото на детските градини. Слагат ни солари и перки на земеделските и плодородните земи, и до селата, и гледат да ни изхвърлят, защото – той, Тошко Йорданов си го каза: за 500 евро ще внесем хора, защо са ни тези хора, които да си пазят своята земя? Дайте да ги изхвърлим навън, а частната собственост вече няма никакво значение. Тук говорим за конституции, в същото време в Народното събрание говорят за Хегел, за Маркс, високо интелектуални хора, а какво се случва навън, никой въобще и дума не казва. Насъскват се медиите към неудобните и ето, виждаме вчера, попита се Бойко Борисов нещо, той човекът изтрещя. Нали, съвсем леко да го бъзнат и той не може да издържи, почва да вика – как неговите хора са били арестувани… А колко хора е арестувал той и Делян Пеевски? Че кметицата на Дулово, детето ѝ беше обявено за гледащ педофил само и единствено защото трябва да мине от АПС към ДПС. Това няма значение, че едно дете е смазано, ние няма да кажем колко са такива случаите, колко неща сте направили, за да унищожите човешки съдби, няма значение. Пускаме хиляди сигнали към Европейския съюз, хиляди, с доказателства, безспорни, но няма никаква реакция. От Европа ръкопляскат и казват: браво, в България нещата са същите, както в Европа. Те са изравнени почти. Виждам майките с деца и с колело, където ги возят с две дечица, майка с колело в София, по-скоро мисля, че това е някакъв гладиаторски филм, при който, ако тя оцелее три минути, ще е върхово постижение. Това са два свята, които съществуват паралелно – единият свят, в който се мъчите Вие, управляващите, да ни убедите, и Европейският съюз, че ние сме се изравнили с Европейския съюз, че тук има по някакъв начин работещи институции, подобни на Европейския съюз, но ето днес ще трябва да се гледа в Правната комисия смъкването от 160 гласа на 120, за да се избере шеф на КОНПИ, за да може да бъде отново удобно, да изчезне демокрацията, да изчезне единството, да изчезне по някакъв начин съгласието и всичко да стане в полза на управляващите. Тези два свята не могат да съществуват заедно. Единият от тях ще падне. Кой? Само бъдещето ще покаже? (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря, госпожа Киселова. Декларация от името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. „Заедно в час“ – отново изпълзяха оценките, където се криха в продължение на месеци, където им е мястото. Тъй като запазиха изцяло присъствието си в политическия кабинет на министъра на образованието и науката, и след като някои от тях, бидейки съветници на Красимир Вълчев, публично критикуваха предложените от него политики, вместо да ги отстояват, и след като това шизофренично поведение не доведе до никакви трудовоправни последици, последва нова претенция. Българският народ казва: наяла се въшката, че излязла на челото. Така стоят нещата и с образователното крило на Фондация „Америка за България – Заедно в час“, и политическото ѝ крило ПП-ДБ. На 19 юни „Заедно в час“ разпространи съобщение, че 30-дневният срок за обществено обсъждане на предложените от МОН промени в Закона за предучилищното и училищното образование не им бил достатъчен. В портала за обществени консултации има, забележете, 536 коментара по текстове, но „Заедно в час“ и техните 25 експертни организации – експертни, експертни, колко да са експертни, това не е достатъчно. Това че никой освен Фондация „Америка за България“ не очаква от тези така наречени граждански организации да работят с българските ученици, е едната страна на въпроса. Това, че за няколко десетилетия бавно и постепенно овладяха различни и много нива в системата на предучилищното и училищното образование, това е другата страна на въпроса. 23 години Ви гледам в училище как пълзите и си прокарвате мръсните ръчички. Няма да Ви се получи! Скрити зад много празни думи представители на глобалните мизантропи, които бяха изгонени от Вашингтон, успяха да се загнездят в Брюксел и искат да забавят и отхвърлят новия учебен предмет „Добродетели и религии“. Предмет, който не допускаха в българските училища в продължение на десетилетия, който Българската православна църква е на път да въведе. За да бъде атаката по всички фронтове преди 10 дни ПП предложиха контразакон, който обезсмисля тези промени. Най-скандалното е, че от името на „Заедно в час“ изявлението е направено от лице, което е съветник на политическия кабинет на министъра на образованието и едновременно с това работи със „Заедно в час“ до месец май тази година. Всъщност стана широка практика съветници на министъра на образованието, свързани пряко с ДБ от „Заедно в час“, „Америка за България“, публично да изявяват позиции, обратни на тези на министъра, тъй като това е лишено от всякаква политическа логика и рационалност. Единственото възможно обяснение е, че искат да застанат по-близо до правителството на Пеевски, които играят успешно разкрачена политическа позиция и за тях е норма. Демонстрирайки своята решителност и последователност, МОН удължи с една седмица срока за предложения по Проекта за изменение и допълнение на училищния закон на сайта си, но в портала за обществени консултации, който се управлява от Министерския съвет, не успя, тоест те си имат граници, които не биха преминали – граници на разкрачването не биха преминали, само засега. От ВЪЗРАЖДАНЕ сме сигурни, че ПП и ДБ ще използват всички възможни парламентарни способи да забавят влизането в сила на предмета „Религии“. Също сме сигурни, че от ВЪЗРАЖДАНЕ ние ще им попречим. Всъщност тези, които съветват открито ПП и ДБ как да противодействат на предмета „Религии“ в българските училища, не са „Заедно в час“ или Фондация „Америка за България“. „Заедно в час“ са един повърхностен чуждестранен агент на тукашната глобална мизантропия. При тях експертиза няма. Съветници на ПП-ДБ са им лично представители на глобалните мизантропи за България от „Институт Отворено общество“ в София. Поради тези и други причини ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме до министъра на образованието и науката въпрос за договорните отношения на Министерството с Институт „Отворено общество“ – София, както и за размера на сумите, които са платени от Министерството досега. Оказа се, че през 2023 г. Министерството на образованието и науката сключва договор с Фондация Институт „Отворено общество“ – София. Предметът е за създаване на електронна национална карта за висшето образование и надграждане на рейтинговата система на висшите училища. Тази национална карта и тази рейтингова система определят приема на българските държавни университети, тоест институтът на Сорос разпределя българските младежи в българските висши училища, като за това се заплащат български бюджетни пари. Сумата е 2,4 млн. лв., а договорът е 48 месеца – 4 години. Призоваваме отново министъра да преустанови отношенията с „Отворено общество“ при първата законова възможност, когато изтече този договор. Ако има кураж, да го направи още сега. Този договор е сключен по времето на министър Галин Цоков и ще изтече рано или късно и тогава ние искаме той да бъде прекратен. Призоваваме министъра на образованието и науката да се освободи в политическия кабинет от съветници, пряко свързани със соросоидите от „Отворено общество“, „Заедно в час“ и „Америка за България“. Призоваваме министъра на образованието незабавно да внесе Проекта за закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование в Народното събрание, за да бъде разгледан и да не се съобразява с корумпетата от „Продължаваме Промяната“ и ДБ. 23 години ни спряхте. Знаете ли кое е най-хубавото? „Заедно в час“, „Америка за България“ нямате никакъв шанс. България ще бъде православна държава – преобладаващо православна, и всичките Ви напъни ще приключат там, където им е мястото.

Русофилски отрепки. Путински подлоги.

Нямате никакъв шанс. Ревете, ревете. Вашият вой в момента е песен за моите уши. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

За процедура.

Госпожо Председател, трябва много сериозно да се замислите дали Ви е там мястото, щом позволявате на неуравновесени хора да крещят – русофилски отрепки, путински подлоги, и цялото това нещо Вие да го подминавате лековерно. Вие защо седите там и каква роля играете в това Народно събрание, щом позволявате на такива лица – неуравновесени, да крещят по този начин, да обиждат цяла една парламентарна група, която е представител на над 340 хиляди човека?

Истината в очите.

Ето и Вие в момента продължавате да толерирате един силно неуравновесен човек. Какво очаквате да стане оттук нататък в залата? Какво очаквате да получите Вие като човек, който ръководи залата? Това е срам за българския парламентаризъм и Вие го толерирате. Значи респективно, щом го толерирате, Вие го одобрявате. Респективно Вие сте абсолютно същата като ей този там. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Истината в очичките.

Няма ли да им направите забележка.

За процедура.

Госпожо Киселова, правя предложение на база Правилника за работата на Народното събрание по чл. 45, ал. 2 за пряко излъчване по БНТ и БНР на следващата точка, която ще разглеждаме, а именно вота на недоверие към правителството на ГЕРБ и Делян Пеевски.

Прегласуване с мотивировка.

Благодаря, госпожо Председател. Въпреки че една голяма част от Министерския съвет отсъства тук на бъдещите дебати за вота на недоверие към това правителство, темата е изключителна важна за българските граждани и би следвало те да могат да видят по най-лесния и достъпен начин какви доводи ще изнесат както вносителите на вота, така и тези, които крепят това продажно правителство – антибългарско правителство на ГЕРБ и Ново начало, подкрепяно и от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, които и в момента гласуваха заедно с партиите на Борисов и Пеевски да не се излъчва този дебат пряко по Националната телевизия, по БНТ 1 и БНР. Разбира се, те го обявиха вече, че няма да подкрепят този вот на недоверие поради една-единствена причина – те не са опозиция, те управляваха до миналата година заедно с Борисов и с Пеевски. ПП-ДБ не са опозиция. Те са управляващи. Те подкрепят управлението срещу съответните сладки местенца, които имат техните кадри в държавната власт и именно заради това те няма да подкрепят истината, справедливостта, честността, обективността. Именно затова, госпожо Председател, моля Ви да дадем възможност за прегласуване – не, че ПП-ДБ ще спрат да подкрепят Борисов и Пеевски, а просто българските граждани да видят тяхното лицемерие, изразено в пленарната зала.

Уважаеми сънародници, внесеният вот на недоверие към правителството на Росен Желязков е мотивиран от последователните дълбоки провали в провежданата от него финансова политика. Кабинетът, подкрепян от настоящата управляваща коалиция, задълбочава фискалните дисбаланси и не предприема необходими спешни мерки за възстановяване устойчивостта на публичните финанси на Република България. Бюджетът на това правителство преследва неправилно заложени цели, стъпвайки на фалшиви статистически данни, прекалено оптимистични макроикономически прогнози, нереалистични очаквания за събираемост на данъчните приходи. Най-важното – липсва обществена подкрепа за намеренията на кабинета да отстъпи ключова част от суверенитета на България, като унищожи 145-годишния български лев, като премахне валутния борд, като принизи БНБ до филиал на ЕЦБ. Официално правителството на Желязков твърди, че води политика на устойчиви и прозрачни публични финанси, но това е само кух лозунг, изпразнен от реално съдържание. Невъзможно е да се говори за устойчивост на публичните финанси, когато правителството е заложило покачване на дълга в следващите четири години от 41 милиарда през 2024 г. на 90 милиарда през 2028 г. Дългът на страната не просто ще се удвои в следващите години в абсолютна стойност, той се увеличава и като дял от брутния вътрешен продукт от 23,5% – най-ниския в Европейския съюз в момента, на 36% от БВП. При положение че теоретично за страната оптималното ниво на дефицита е 1% от БВП, така както е заложено средносрочно и в ЗПФ, абсурдно звучат претенциите на правителството за водене на устойчива фискална политика при заложените от него за тази и в следващата година дефицити от 3%, или тройно повече от това, което може да се приеме за устойчиво. В бюджетната политика на кабинета трайно се залага на структурни дефицити във всички години до 2028 г. Изключително тревожно е нарастването на лихвените плащания за обслужването на дълга. Те се повишават от 1 милиард за 2024 г. с по над 500 млн. лв. годишно, за да достигнат до 3 млрд. 324 милиона в края на мандата на правителството. Това е скок от над 330%. Вследствие на устойчивата в кавички политика на кабинета Желязков през 2028 г. България ще плаща лихви, уважаеми сънародници, от 9 млн. 106 хил. 849 лв. всеки ден. Това не е устойчиво, това е престъпно. Правителството говореше за заварени огромни фискални дисбаланси, които според него предишното правителството се опитвало да прикрие. Днешните управляващи обаче само преди месеци публично казваха, че сме изправени пред бюджетен дефицит в размер на 18 млрд. лв., или около 9% от БВП. Беше съобщавано конкретно, че първо, значителни бюджетни плащания, дължими през 2024 г., са били забавени и оставени за 2025 г. Второ, в последните си дни предишното правителството е отменяло със задна дата постановления за бюджетни разходи през 2024 г. Трето, били са поемани ангажименти за капиталови и текущи разходи, за които дейността е отчетена, но фактурирането и разплащането е отлагано. Четвърто, има заварен огромен размер невъзстановен данъчен кредит от предходни години. Това са изказвания на сегашните управляващи. Финансовият министър през месец февруари разпореди да бъде събрана цялата информация за подобни фискални еквилибристики преди изготвянето на Проекта за държавен бюджет за 2025 г. В името на тази чисто политическа цел, за да се нагласи статистиката обаче, продължаваме да бъдем свидетели на непрозрачност и манипулативни политики относно официалната статистика за потребителските цени и инфлацията. Настоящото правителство продължава натиска върху националните статистически органи за обработване и публикуване на индексите за инфлацията по начин, осигуряващ изкуствено изпълнение на критерия за еврозоната. В това отношение беше подпомогнато изключително много от НСИ, което се ръководи от човек, уличен от КОНПИ в конфликт на интереси от 2022 г., и с настоящо дело на трупчета в прокуратурата съмненията за зависимости оттам в коректността на подаваните от статистиката данни за инфлацията и за БВП на страната следователно са повече от основателни. Особено силно разминаващи се с истината са данните за инфлацията. Официалната средногодишна инфлация за 2024 г. от 2,6% е абсолютно фалшива и не кореспондира с реалността. На този фон правителството продължава да прикрива истинската картина за състоянието на публичните финанси. Това засилва рисковете за допълнително нарастване на данъчната и осигурителната тежест за работещите български граждани и фирми в следващите години. Основания за подобни опасения дават също последните публични анонси от представители на управляващото мнозинство за промени в пенсионната система – до края на мандата ще се вдигне осигурителната тежест с 3%, а вече официално се обсъжда и вдигането на възрастта за пенсиониране. Липсата на ясна стратегия и конкретни разчети в сферата на данъчната, осигурителната и пенсионната политика допълнително разрушават доверието в политиката на правителството в тези важни сфери. Няма стратегии и реалистични планове за възстановяване на устойчивостта на пенсионната система и преодоляването на структурните проблеми и на хроничните дефицити там, нито за нарастване на реалния размер на пенсиите в републиката. Проблемите в тези сфери се задълбочават, а важните решения се отлагат. Няма воля да се реши въпросът с частните пенсионни дружества, които управляват 26 млрд. лв., и тази сума нараства с над 2 милиарда всяка година само от такси и комисиони. Частните пенсионни дружества изземват от доходите на бъдещите пенсионери между 200 и 300 млн. лв. ежегодно. При това доходността, която реализират срещу тези абсурдно високи такси, за 20-годишен период се оказа по-ниска от доходността на българските държавни ценни книжа. Това е скандал! Нещо повече, това е престъпление, но правителството отказва да защити интересите на работещите и вместо това ще вдигне осигуровките и възрастта за пенсиониране. Финансовата политика на настоящия кабинет Желязков се свежда до комбинация от инерционни и манипулативни подходи. Нагласената бюджетна аритметика измества всякаква визия за реална фискална консолидация, управляваща с ангажиране и преди всичко с прикриване на дефицитите и отлагане на разрешаването на фискалните проблеми. Ето защо в стремежа си да прикрие проблемите и недостатъците на финансовата политика, правителството прибягна до паническо увеличаване на дълговата тежест. Последното поемане на нов държавен дълг чрез емисиите еврооблигации в размер на 4 млрд. евро повдигат сериозни въпроси за компетентността на правителството в тази сфера, ефективността на вземаните решения и цената, която българските данъкоплатци ще плащат. Само тези 4 млрд. евро са повече от целия нов дълг, поет през 2023 г. Непрофесионализмът и некоректността на онези, които днес отговарят за управлението на публичния дълг, проличава също от избора на самия момент за поемане на новия дълг. Правителството дължи обяснения и носи отговорност защо е побързало да имитира дълг при неизгодна цена за всички данъкоплатци. Основанията за изчакване на по-подходящ момент са поне две. Първо, очаква се ЕЦБ да понижи още лихвените си проценти, което ще означава намаление на евровите лихви на международните пазари. Второ, ако правителството вярва в положително решение за членството на България в еврозоната през лятото, съответно в повишаване на кредитния рейтинг в резултат от това членство, както тръби „еничарската“ правителствена пропаганда, защо е избързало сега? Действията на правителството са или некомпетентни, или основани на скрити мотиви. При всички случаи обаче цената ще бъде платена и вече се плаща от всички български граждани. В края на месец април правителството прие решение, според което държавните предприятия и търговските дружества с участието на държавата трябва да преведат цялата си печалба за 2024 г. към бюджета. Освен това правителството разпореди някои от най-големите предприятия – „Българския енергиен холдинг“, Държавната консолидационна компания, Националната компания „Индустриални зони“, ТЕРЕМ, да преведат също междинен дивидент за първата половина на 2025 г. Последното трябва да се реализира, независимо от хипотезата, че някое от тези дружества може да влоши състоянието си през втората половина на годината, завършвайки я на загуба. Всяка от четирите управляващи в момента партии – ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има Такъв Народ“, е изразявала твърда позиция срещу този подход на декапитализация на държавните дружества, особено в сектор „Енергетика“. Днес обаче те вършат точно това, което са обявявали за погрешно. По този начин, в желанието си да продължи да прикрива скритите дефицити в публичните финанси, правителството продължава порочната практика да декапитализира държавните предприятия, да намалява възможностите им за бъдещи инвестиции и да ги поставя в неблагоприятна конкурентоспособна позиция спрямо фирмите от частния сектор. С проекта си за държавен бюджет правителството отказа да въведе данък върху свръхпечалбите в банковия сектор, телекомуникационните компании и големите търговски вериги. Отхвърлиха се и предложенията за облагане на хазарта. Вместо това, чрез своята финансова политика правителството отнема печалбите на държавните предприятия в особено труден и рисков период на повишена икономическа несигурност, пазарни рискове, подкопавайки потенциала на остатъчната българска икономика. Но не е само това. Отмени се ставката от 0% ДДС за хляба и брашното – мярка със значим социален ефект, която доведе до изсветляване на сектора и поевтиняване на хляба. От началото на годината цената на хляба е повишена с повече от 30% и продължава да расте. Това е решение, което удря силно най-бедните хора в България, без значителен ефект за бюджета. Отмени се и приетото с единодушие решение за 166 хил. лв. праг за регистрация по ДДС. Това решение ще засегне над 200 хиляди семейни микропредприятия чрез повишаване на счетоводните разходи и повече административна тежест. Отмени се и 9% ДДС за туристическата услуга, ресторантите и спортните дейности на открито – мярка, която беше в помощ на българския туризъм и му позволяваше да работи при равни условия с конкурентите от Турция и Гърция, Хърватия и Италия. Повишиха се толтаксите, повишиха се цените на винетните стикери. Изводът е, че във финансовата политика на правителството отсъства професионализъм, реализъм и прозрачност, което излага на допълнителни рискове и без това влошаващите се фискални показатели и перспективите на остатъчната ни икономика като цяло. Финансовата политика на правителството продължава практиката на системно прикриване на бюджетните дефицити и на критично ниската фискална ликвидност, без да дава идеи и решения за една реалистична фискална консолидация, съвместима с възможностите на българските граждани и фирми. По този начин финансовата политика е сведена до формално постигане на привидни номинални показатели в опит за имитация на някаква благоприлична фискална фасада, прехвърляйки всички проблемни въпроси към бъдещи периоди, включително след евентуално влизане в еврозоната. В заключение, през февруари парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ внесе в Народното събрание Проект на решение за възлагане на трима световноизвестни икономисти да изготвят доклад относно позитивите и негативите след влизането на България в еврозоната. Нещо, което те са съгласни да направят абсолютно безплатно за нашата страна, стига да бъдат официално поканени. Икономистите са с респектираща биография и практически познания конкретно по темата. Това са: професор Жак Дюларзиер – член на Френската академия на науките, бивш управляваш директор на Международния валутен фонд, управител на Френската национална банка, президент на Европейската банка за възстановяване и развитие и член на комисията Делор, която отговаряше за въвеждането на еврото; професор Джон Грийнууд – сътрудник в Института „Джон Хопкинс“ и баща на валутния борд в Хонконг, бивш главен икономист на „Инвеско“ – фонд с капитал над 2 трилиона долара; на последно място, професор Стив Ханке – професор по приложна икономика в Института „Джон Хопкинс“ и създател на валутните бордове в Естония, Литва, България и Босна, носител на осем почетни докторски титли, съветник на бившия български президент Петър Стоянов и е третият най-влиятелен икономист в света според „Форбс“. Този екип с огромен опит и експертиза не беше потърсен и не е потърсен до момента от управляващите. Решението за тяхното включване в настоящата българска икономическа политика още чака да бъде разгледано от Бюджетната комисия, въпреки че е внесено преди месеци. Въз основа на гореизложеното предлагаме на Народното събрание да приеме Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Росен Желязков във връзка с провежданата финансова политика и връщане към консервативна фискална политика със сравнително високо ниво, със сравнително ниско ниво на външния дълг, запазване на българския лев, валутния борд и функциите на Българската народна банка. Правителството трябва да води благоразумна, антициклична фискална политика, даваща възможност за изпреварващо развитие на българската икономика...

...с цел достигане на реална икономическа конвергенция с Европейския съюз, преди да се предприемат стъпките за влизане на страната ни в еврозоната, а присъединяването към нея трябва да стане само след допитване до гражданите, сиреч с референдум. Главната цел на управлението не може да бъде влизането на България в една или друга международна организация, а само и единствено благоденствието, мирният просперитет и увеличаването на българския народ. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Трудно е да се добави нещо след така изчерпателно изложените мотиви. Може би е доста добре, че се забавихме известно време с внасянето на този вот на недоверие, защото времето единствено и само потвърждава всичко, което ние излагаме. Когато се приемаше този бюджет, финансовият министър многократно каза, че това е единственият възможен бюджет. Не знам кого успя да убеди, в крайна сметка може би само Финансовото министерство продължава да счита, че това е възможен бюджет, защото от ден на ден става все по-ясно, че той реално не е възможен. Няма как да водим дебат за бюджет през 2025 г. извън темата за влизането на България в еврозоната, защото бюджетът е изцяло подчинен на това България да се присъедини към този съюз – нещо, което според нас е със спорен резултат и като минимум напълно преждевременно и ненужно. Но това, което според мен е твърде лошо във фискалната политика на правителството, е следното: така предложеният ни като единствено възможен бюджет всъщност се фокусира в приходни мерки, които са насочени към изстискване на малкия бизнес, на малките предприятия, на повишаване на административната тежест, а мерките, които са заложени, не са тези, които биха били възможни и биха дали резултат. 200 млн. лв. казаха, че ще бъдат допълнителните приходи, събрани от касовите бележки по бензиностанциите. Мина половин година и любопитно ми е колко са допълнителните приходи, събрани от това? Спадът на прага по регистрация на ДДС от 166 хиляди обратно на 100 хил. лв., вече излязоха данни, че изобщо не дава очакваните ефекти. То беше ясно, че няма да даде ефект, защото това всъщност само вдига административната тежест. Естествено, предварителното деклариране на стоките с висок фискален риск, не знам дали дава някакъв ефект, но като цяло затормозява всички – и земеделските производители, и търговците на храни, и вносителите на автомобили. Всички по веригата се оплакват и по-скоро това снижава бизнес активността, отколкото да носи някакви приходи. Ще видим накрая какво излиза. За момента виждаме, че очакваните приходи не се реализират и бюджетът определено върви на актуализация. Между другото, в критериите за еврозоната е заложен критерият за трайна стабилност на публичните финанси. Те го мерят, като просто проверяват дали страната е влязла в процедура за свръхдефицит, или не е влязла. Да, най-вероятно България няма да влезе в процедура по свръхдефицит до края на годината. Но за каква стабилност на публичните финанси може да говорим в България, ако последните 3 – 4 бюджета или бяха приемани със закъснение, единият от бюджетите се прие август месец даже, или се актуализират като бюджетите на Асен Василев. Даже бяха актуализирани два пъти. Ако това са стабилни публични финанси, здраве му кажи. Този бюджет, за 2025-а, почти 100% сигурно също върви и към актуализация, тоест и тук не можем да говорим за стабилност. Какво трябваше да направи правителството, за да се приеме, че е взело всички необходими мерки? То трябваше да обложи печелившите сектори, които са всъщност най-печеливши от евентуалното влизане на България в еврозоната. На първо място, банковият сектор, на второ място, хазартният сектор, естествено, ЕРП-тата. Много сериозно внимание трябваше да се обърне на огромните дупки в бюджета да се затворят и вместо да обикалят данъчните сега като луди по фризьорските салони, по домашните майстори и по бояджиите, нека да обърнат внимание на частните пенсионни фондове. Нека да се обърне внимание на застрахователите. Примерно на тези, които застраховат земеделската продукция, защото там има също сериозен картел и сериозно изтичане на средства. Разбира се, здравеопазването, частните болници, онколекарствата. Това са секторите, които, първо, можеха да бъдат обложени, и второ, от тях могат да бъдат запушени дупки, в които изтичат стотици милиони. Защото миналата седмица Теменужка Петкова отговори на мой въпрос за правене на проверки за касови бележки на малките земеделски производители на борсите в Огняново, Плодовитово и Първенец. Средният размер на наложените обезпечения от една такава проверка е 69 лв. Ако по този начин НАП си мисли, че ще успее да изпълни ръст на приходите от 33%, ами, няма да стане. Точно затова това правителство води някаква абсолютно неадекватна финансова политика и единственият път е да си подава оставката и да идва някой, който няма да е зависим от клиентелизма, няма да прави реверанси на банковия сектор, на хазарта, на частните болници и на фарма мафията, а ще си събере парите оттам, ще затвори дупката в бюджета, за да може да има за пенсии, за да може да има за здравеопазване, за да може да оправим ВиК инфраструктурата на страната, защото след още един месец ще започнат тук да идват делегации от населени места, които нямат вода, и за да можем най-накрая да оправим пътищата на тази страна, защото абсурдно е да говорим, че влизаме в Клуба на богатите, при положение че нямаме и 10 – 20 км път, който да не е кърпен, да има маркировка на него, да има светлоотразители и знаците да могат да се виждат от клоните. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми български граждани, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от парламентарната група на МЕЧ ще подкрепим с абсолютна увереност този вот на недоверие, защото каквато и тема да изберем за вот на недоверие към това правителство, тя ще е актуална. И няма мотив – няма еврозона, няма никакво оправдание, което да разубеди МЕЧ, че правителството на ГЕРБ и на Пеевски, подкрепено от „Има Такъв Народ“ и БСП, трябва да си ходи. За съжаление, то е подкрепяно и от „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Преди няколко дни, с 30-дневно закъснение, ние видяхме данните, публикувани от Теменужка Петкова и Министерството на финансите, към 30 май. Тези данни са за бюджетен дефицит от 2,6 млрд. лв. Само след 2 – 3 месеца този бюджетен дефицит ще надмине 3% от брутния вътрешен продукт и ние ще влезем в процедура по свръхдефицит. Вариантите са два. Или ще се наложи актуализация на бюджета през октомври, която да Ви спои още повече, за да стоим тук и да се принуждаваме да се гаврите с българските граждани при приемане на нов фалшив бюджет, или ще орежете капиталовата програма, която и без това е раздута, и ще прехвърлите 5, 6 или 7 млрд. лв., за да компенсирате дефицита. В бюджета бяхте заложили нереалистично 18,3 млрд. лв. приходи, повече приходи през 2025 г., а през първите 5 месеца влезнаха само 3,2 млрд. лв. повече. От тези 18 милиарда бяхте заложили повече 6,2 млрд. лв. по ДДС. През първите месеци, 6 – 5 месеца, влезнаха само 1 милиард от ДДС, което е една шеста от повече предвиденото и което ще доведе до 6 пъти по-малко приходи от ДДС в края на годината. 19 милиарда, предвиден нов дълг в началото на бюджета, означава, че Вие като правителство и Вашият финансов министър е знаел, че залагате нереалистични данни, че този бюджет ще се провали, че този бюджет е създаден само и единствено за влизане в еврозоната, и да бъде измамена една администрация на Европейския съюз, която ни приема в еврозоната по политически причини, но не и по-икономически и не по конвергентни. Ако не паднете с вота на недоверие сега или не паднете с някои от следващите вотове, защото ние няма да спрем, догодина, уважаеми български граждани, Теменужка Петкова като финансов министър ще Ви предложи увеличаване на данъците. Няма друг начин да се компенсират такива дефицити в бюджета за 26-а година и сигурно отново ще се опитат да Ви излъжат. Този бюджет е с фалшиви приходи, с фалшиви разходи, с фалшива инфлация, с фалшив дефицит и е направен от едно фалшиво правителство. Ако бяхте се вслушали в разума на опозицията, щяхте да знаете, че чрез одържавяването на „Лукойл“, одържавяването на ЕРП-тата, връщане контрола над златни находища и други ценни метали, чрез прехвърлянето на хазарта в държавата и забраната за осъществяване на хазартна дейност от частни оператори Вие щяхте да имате тези 15 млрд. лв., които не Ви стигат. Независимо че темата днес е за провал във фискалната политика на правителството, аз искам да Ви кажа, че някои от Вас ги познавам. Вие сте срам и позор за българското общество. Вие продължавате дългогодишната грабежна политика на ГЕРБ. Вие прикривате измами, правени от ГЕРБ и техните служебни правителства на Главчев през последните години. Колегите от „Има Такъв Народ“ и БСП сте омаскарени тотално като с палмови листа, с които криете срамотиите, които правят мошениците във всичките ведомства на държавата. Вие нямате подкрепа извън тази зала. Прикриването, че правите нещо добро за обществото, че ще вкарвате България в еврозоната, не могат да оправдаят това, че ако отидем на избори, Вие няма да получите тази подкрепа, две партии от Вас няма да ги има и Вие не можете насила да участвате тук и да се правите на избрано от българския народ правителство. Вие излъгахте българските граждани. Вие сте навели глави и Ви е срам днес от това и Ви казвам, независимо какво ще стане тук, времето ще бъде най-големият Ви съдник съвсем скоро. Когато ние дойдем да управляваме, ще видите как се прави истински. Оставка! (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Това правителство започна с лъжа, продължи с лъжа и най-естественият край му е да бъде изсветлена лъжата и да се гласува точно тази най-голяма лъжа. Най-голямата лъжа на това правителство беше скалъпеният бюджет, който от опозицията и редица експерти във финансовата сфера казаха, че е нереален. Няма как да се постигне приходната част, която бяхте заложили. 33% по-голяма събираемост от ДДС беше нереалистично, и последните данни, които излязоха, го доказват. Хвалите се, че сте събрали повече от миналата година с 11,5%, но това не е прецедент. През 2024 г. са събрани повече приходи от ДДС с 14,5% спрямо 2023 г. На фона на това, че облагаемата основа се увеличава със сходни темпове на номиналния БВП, който заложихте да се увеличи с около 6,8%, няма как да се получат тези приходи от 33%. Мерките, които са различни от предишния бюджет, са свързани с ДДС-то при ресторантьорите, ДДС-то на хляба, и дотам. Хайде сега ще започнете и с повече проверки и натиск върху бизнеса – нещо, което говорихме, когато обсъждахме бюджета, че фетишът еврозона ще бъде платен от българските граждани и от бизнеса. Свалянето на прага на ДДС за фирмите, се надявахте, че нещо ще дойде оттам, но моят съмишленик Димо Дренчев каза, че няма такова нещо. На фона на това, че промишленото производство е намаляло с над 10% спрямо 2024 г., също показва, че нещата не седят добре. В последните три месеца цената на петрола драстично спадна и това ще се отрази в събираемостта по акцизите за петрол. Просто нещата, както вървят за бюджета, са катастрофални. Всичко е подчинено на еврозоната, която уж ще бъде панацея за всичко. Трябваше да бъдете на излишък, а Вие сте в тежък дефицит. Така че призовавам народните представители, които слушат сега и са в залата – за съжаление, виждам, че представителите на ПП-ДБ са крайно малко – имат капка съвест в себе си и знаят за какво става въпрос, знаят, че този бюджет е продънен, няма да бъде изпълнен, да гласуват в подкрепа на вота на недоверие, защото българските граждани го заслужават, финансите го заслужават. Просто нещата, каквито са в момента, ни водят до това, че ще има актуализация на този бюджет, и Вие ще трябва да отрежете от някои от разходите. Направо си кажете отсега какво ще се отрязва, за да знаят българските граждани коя инвестиционна програма ще пострада, какво няма да се построи. Че ще продължим да си караме по същите пътища, по които си чупим колите, ще ходим по разбитите тротоари, по които майките с количките не могат да минат, и нещата ще си продължат само и само да ни вкарате в еврозоната. Ама тази еврозона е тръгнала надолу. И само да ни вкарате там, от ВЪЗРАЖДАНЕ ще сринем еврозоната. Затова призовавам Ви, подкрепете вота на недоверие, за да може лъжата, с която е сътворено това правителство, да падне. Благодаря.

Пореден вот на недоверие спрямо едно от правителствата на огромния компромис, политическата шизофрения, наречена в името на светлото евро-атлантическо бъдеще. Правителство, което дойде и събра партия като „Има Такъв Народ“, която се създаде, за да изчегърта ГЕРБ и Пеевски, в момента крепи правителството. Правителството, дошло с подкрепата на бившата Социалистическа партия, която дори в устава си е вкарала, че няма да прави коалиция с ГЕРБ, в момента крепи правителството на ГЕРБ. Правителство, в което главният човек е Пеевски и всички други се съобразяват с това какво иска то и какво ще се случва. Това е правителство, което трябва просто да си замине. Правителството, което наложи бюджет, както казваше финансовият министър, след като преди това на няколко пъти дава отчет за тежкото състояние на страната, което е получило правителството Желязков, и обясняваше какви са реалните дефицити и какво е причинил Асен Василев, заедно с ГЕРБ, защото Асен Василев и ПП-ДБ не управляваха сами, а управляваха с ГЕРБ, и колко е тежко състоянието. В следващия момент тя внесе бюджет, който, разбира се, не е неин, той е на правителството и на Пеевски този бюджет, в който се говори за устойчиво развитие на финансите, в реалност имаме устойчиво задлъжняваща финансова политика. И цифрите са такива, които самото правителство публикува. Макар и в два последователни месеци са задължения, които са притеснителни, но по-страшното е, че се опитваха и до последно отлагаха публикуването на тези цифри, въпреки че са длъжни в определени срокове, не го направиха. Защо имаме устойчиво задлъжняващи финанси? Ами цифрите са такива. И в бюджета е заложено към днешна дата, по-скоро преди приемането на бюджета, 41 милиарда дълг на държавата. Това, което залага правителството да имаме след 3 години, е 89 милиарда дълг, което прави на ден по малко повече от 9 милиона да плащаме заради това някой да обяснява колко е добре да сме в клуба на богатите и вече да сме част от клуба на богатите, наречен еврозона. Устойчиво потъване на финансите заради един фетиш. Следващата опорка, че инфлацията е под контрол, даже в последните два месеца, единият месец е 0%, след това има лек ръст. Меко казано е цинизъм, това да се обяснява на когото и да било, дори и самите Вие като министри знаете, че когато давате пари за разходи, семейните Ви разходи, всеки месец, всяка седмица по-скоро нарастват, защото инфлацията расте. Как го оправдавате и казвате, че 0% е статистиката Ви, която го казва? Защото тази статистика, Вие много добре знаете, че е манипулирана. И това, което се случи, между другото, с голямата финансова криза, когато Гърция изпадна, меко казано, в страшна и потресаваща финансова ситуация и няколко месеца по-късно шефът на статистиката в Гърция беше вкаран в затвор заради фалшифициране на данни, това ще се случи и в България. Въпрос на време е. За съжаление обаче, в момента се обяснява, че това, което имаме в България, всичко е под контрол. Финансовото министерство изкарва данни – имаме ръст на приходите от ДДС с 14,9%, обаче в същото време, същото това Финансово министерство казва, че прогнозируемият ръст на потреблението, де факто това, което дава ДДС-то в страната, е 4%. Не е много сложно да сметнеш, че това показва колко е реалният ръст на инфлацията, а тя е над 10%, почти 11%, дори по данните на правителството очакваният ръст на приходите от ДДС и реално очакваното потребление. Имаме реална инфлация, която е по данни на Министерството, просто трябва да се съпостави и да се чете това, което има Министерството, а не фалшивите данни на статистиката. Реална инфлация над 11%. За съжаление, инфлацията е много повече, поне 20%. И Министерският съвет не прави нищо, абсолютно нищо. Подменените регулатори не правят абсолютно нищо. Гледа се гузно, правят се съвети, правят се събирания, министър-председателят събира ресорни министри – ще направим това, ще направим онова, в крайна сметка абсолютно нищо. Българският народ продължава да обеднява и ние сме един от малкото прецеденти, в които влизаме в еврозоната бодряшки, с изключително бодри стъпки и с инфлация, която е плашеща, преди да влезем. Преди да влезем! Ама то било спекула това. Не, не е спекула. От началото на годината имаме реално вдигане на цената на тока – сигурно между 13 и 14%, в зависимост в коя област живеете. Какво очаквате бизнеса с нараснали разходи да прави? Да си ги плаща от джоба ли? Не, калкулира се в цената. Въпросът е: какво прави правителството? Абсолютно нищо! Затова е време да си ходи. Оттам нататък цинизмът продължава. На целия този фон бодряшки министърът на отбраната, заедно с министър-председателя, застават и казват – готови сме 5% да увеличим разходите за отбрана. Прекрасно. Само че министър-председателят в едно интервю заявява, че 3,5% ще са конкретни разходи за отбрана, а 1,5% от тези 5% ще са други разходи, свързани с отбраната. Какво е това 1,5%, защото говорим за стотици милиони?! Най-вероятно пореден транш към потъващия, изчезващия кораб, наречен Украйна, или държавата, известна като 404. Това е ситуацията към момента. Затова вдигането на данъци реално се случи в момента – ДДС-то доведе до вдигане на малката потребителска кошница и не се учудвайте за всичко това, което имаме като ситуация в бюджета, във финансите на страната. Оставка! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Категорично не съм съгласен с Вас, господин Ганев. Вие твърдите, че имало фалшифицирани данни на инфлацията, обаче виждаме, че както нашето правителство бодро рапортува, данните на НСИ бяха верифицирани от Евростат. Бихте ли обяснили как е възможно в такъв случай да имаме увеличаване примерно на горивата – и особено на цените на тока, от началото на годината със средно 13%, а същевременно за по-миналия месец да имаме дефлация от 0,8%, а за май, според НСИ, инфлацията да е 0%? Сиреч, България в момента е с най-ниската инфлация – не в целия Европейски съюз, а в цяла Европа.

Така както вкараха с изкуствени и фалшиви данни на статистиката в Гърция – видяхте какъв беше резултатът в гръцката икономика в тази криза, която обхвана тогава целия Европейски съюз, в частност и еврозоната към онази дата, същият сценарий се разиграва в момента в България – изкуствено вкарване на една държава, каквато е България, с фалшиви данни. Потресаващото е, че това са данни, които са фалшиви и са одобрявани от текущия Министерски съвет. Същият този Министерски съвет, който обясняваше само седмици преди да почне и да обърне виждането си за влизането в еврозоната, обясняваше, че няма как да стане. От тази трибуна министърът на финансите, от тази трибуна лидерите на партиите, които подкрепят правителството, защитаваха тезата, че Асен Василев, ПП и ДБ са унищожили бюджета и се изкараха цифри от тази трибуна какво е било реалното състояние на финансите. В момента ни вкарвате в гръцкия сценарий и всички го виждаме. Защото, когато обяснявате, че ще има ръст над 33% само от събираемост от ДДС, трябва да обясните къде точно ще се случи това нещо в нормална икономика без свръхинфлация или да не кажа хиперинфлация. Как точно ще има 33% ръст?! И няма нормален икономист, който това да го твърди. Да, стъкмистиката в бюджета трябваше да излезе и затова заложихте 33% ръст. Друг парадокс. Същото това правителство и всичките лидери вътре, които сте се събрали, и политическите сили, ставахте и лягахте да обяснявате, че ПП-ДБ и Асен Василев като финансов министър унищожават енергетиката, като декапитализират „Български енергиен холдинг“, декапитализират АЕЦ-а, който имаме, и цялото това безумие само и само, за да има стъкмистика с нисък бюджетен дефицит. В момента правите абсолютно същото – с решение на Министерския съвет от края на април месец се декапитализира БЕХ, взима се цялата печалба за миналата година. Нещо повече. Надхвърлихте и Асен Василев, надградихте го, взехте и печалбите до средата на тази година по абсолютно аналогичния начин. Ясно е защо. Пари в България няма. Затова сте и в кредитна линия вече от 10 милиарда само досега и ще си изпълните плана, който сте заложили в бюджета, 19 милиарда само за тази година. Това е безумие! И на това нещо трябва да му се сложи край в името на България. Не за нещо друго. Просто не става. Не става влизането в еврозоната да Ви е един фетиш. С цената на това да влезете в еврозоната, този буфер, който гарантира бюджетната стабилност, именно валутният борд, Вие да можете да усвоите две трети от него. Защото те ще останат две трети на разположение в БНБ и тогава бодряшки ще почнете да обяснявате какви инфраструктурни проекти ще реализирате, което звучи много хубаво и което е добре, но на цената на какво? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Крайно време е да видим реалното състояние на икономиката ни. Ние не сме за така наречената еврозона.

Това, че ще ни набутате насила вътре, няма да спаси инфлацията и няма да спаси протестите, които вървят в момента в цялата страна.

Нали не си мислите, че ще спрат тези протести? Оставка! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ние от Политическа партия ВЕЛИЧИЕ ще подкрепим този вот на недоверие по няколко причини. Първо, защото той би могъл, надяваме се, и е знак за това, че това правителство, нелегитимно избрано, трябва да си тръгва. И второ, защото данните и мотивите в този вот ние ги подкрепяме, защото един бюджет, една фискална политика се състои от приходи и разходи. Приходите, въпреки че са увеличени с 11%, са много по-малко от това, което се дължи, вследствие на което ние имаме този дефицит. В сравнение с миналата година сме били на излишък – 140 и нещо милиона, тази година – минус два милиарда и шест излишък, което означава, че имаме влошаване на състоянието в приходната част спрямо миналата година. Защо се случва това? Защото много от данъците не се събират, въпреки че господин Спецов много често се изявява по телевизиите и обяснява най-подробно колко успешно се справят със събиране на данъците. Това не е така. По наша информация 88 хиляди фирми дължат на НАП над 14,5 млрд. лв. несъбрани данъци. А защо не се събират, е друг въпрос. Малко по-дълга е дискусията. Но една част от тях никога няма да се съберат, тъй като те се прехвърлят на малоимотни фирми, събират се, не се плащат осигуровки, не се плащат данъци. Ние говорихме тук, мисля, че в някои от предишните изказвания, че има много сериозни разходи, които се правят за пенсии – дупка, която се появява там, те ще стават още повече, тъй като само за първите четири месеца на тази година, по данни на НСИ, 7 милиарда и 700 хиляди са се увеличили разходите за пенсии, а и те ще стават повече, защото три набора се вливат сега и защото увеличението в бюджета, предвидено от 1 юли, ще се случи във втората половина на годината. Тоест този заем, който беше гласуван за бюджет 2025, не отива за иновации, не отива за развитие на икономиките, за някакви трайни, успешни икономически политики, а отива за покриване на разходи за пенсии, заплати на раздутия административен персонал, където има служители, които работят и на заплата, и на пенсия, и той постоянно се увеличава. И ние знаем защо е така, защото това е електоратът на управляващите. Имаме увеличение на парче на някои служители, примерно в МВР, или шофьори, или който излиза на протест, но няма такива за лекари, няма за децата, няма устойчива демографска политика – тези хора, тези икономики, които биха дали устойчив растеж на българската икономика. Имаме едни длъжници, които са огромни и които така от години са едни и същи, но в същото време се занимаваме с малък и среден бизнес, който би следвало да е устойчивият гръбнак във всяка една икономика. И аз съм сигурна, че нито тази инфлация дори, нали– смешната ¬0% за май месец – никой не вярва на това при увеличаващите се цени на стоки, на услуги, на електроенергия последния месец, така че най-вероятно правителството ще прибегне и ние виждаме, че прибягва до всякакви методи, за да попълни тези дупки, като например смята да продаде 4400 ненужни държавни имоти на всякакви министерства, които също така са една интересна тема – кои са тези имоти, за колко ще ги продадат, на кого ще ги продадат. Изоставаме по плана на ПВУ, който дори и да дойде, там ще отиде най-вероятно в пет-шест избрани фирми по определени точно енергийни проекти, най-вероятно свързани с ветрогенератори и соларни паркове. Тоест целият този бюджет, ориентиран към заветните 3%, въобще не е това, което си представя, не е и потвърден от Евростат, особено в частта с трите процента. Да не навлизаме тук в повече подробности. Така че това е един бюджет, който от самото начало продължава да бъде един фарс, който няма никаква устойчива политика за развитие на бизнеса дълготрайно, с докарване на хора тук, с иновации, с развитие. Държавните предприятия продължават да губят с натрупване 24 милиарда – няма и там никакви инвестиции предвидени, капитализация. Просто това е един бюджет, който е направен, за да услужи някому и някакви други интереси, не само български, и ние по всякакъв начин, не само този – всякакви други видове вотове бихме подкрепили, защото това правителство определено не може да се справи с основните задачи на България. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Илиева, споменахте нещо за несъбираемостта на данъците. Като че ли имаме нужда от малко повече обяснение по въпроса на какво се дължи. Вие загатнахте някакви причини за несъбираемостта, но бихте ли разяснили малко по-подробно причините за това?

Да – ами да, ще дам няколко случая. Сега, топ 25 длъжници – 14,5 милиарда се дължат на НАП. Топ 25 длъжници: Бобов дол – 125 милиона. В същото време – инфраструктурни проекти и пътища. В същото време господин Спецов обяснява, че те са повишили събираемостта, като са проверили 6500 фризьорки и козметички и ще ги накарат да съберат 65 млн. лв. А само да се бяха обърнали към последния от топ 25 – Айлин, мисля, че Фехретова или някакво такова име беше, да не го объркам – там тя дължеше сто милиона данъци, което се дължи на факта, че там има над сто фирми, тя е обикновен счетоводител, прехвърляни на малоимотни граждани мисля, че в Перник основно, фирми със задължения от 2022-а, 2023 г. неплатени, което е абсолютно забранено да се прехвърлят фирми със задължения на други лица. И тогава, когато дойде НАП и издаде заповед за запор, фирмата, която ги е дължала, си е там, но няма нищо, което да се вземе – активите на тези фирми са прехвърлени в новите фирми. Има много такива фирми, които, ако си направи труда НАП – 88 000 фирми, ще събере доста повече от дължимото. И другото нещо. Подобно нещо се случва и за плащане на осигурителните вноски. Там те се трупат и заради онази поправка, която споменах и миналия път – чл. 10, че осигурените лица са тези, които са платили или дължат вноски, социалните осигуровки, към НАП, но те си ползват. Те ги дължат, но когато не са платени, услугите се ползват, разходите се правят, парите никога не се събират и отива НАП – няма нищо, което да вземе, след което остава дължимо завинаги и парите не се събират. Така стават нещата и затова сме на тези 14 милиарда, нали? Това е две трети от 19 милиарда дълг, който смята да вземе държавата.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин Министър-председател! Днес на нашето внимание е представено предложение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Росен Желязков заради провала на правителството в сферата на фискалната политика. По дефиниция всеки вот на недоверие е конституционна възможност на опозицията за макар и крайна форма на диалог с управляващо мнозинство или към днешна дата с правителство на малцинството, както обичат да се определя трите партии. На фона на заявените позиции от парламентарно представените партии, този вот на недоверие поставя няколко много важни и тежки политически въпроса. На първо място, сега ли е моментът да се иска сваляне на правителството тъкмо в навечерието на окончателното решение за членство в еврозоната? На второ място, има ли ясно структурирана политическа алтернатива на сегашното правителство? На трето място, има ли рискове за финансовата устойчивост и стабилност на публични финанси в краткосрочен и дългосрочен план? Отговорите на всички тези въпроси, извън мантрата за политическа стабилност на управляващите, имат своя смисъл, ако се основават на здрава политическа, икономическа и финансова логика. Мечтата на поколения български политици и общественици е България да предприеме и последната решителна крачка към пълноправно членство в структурите на Европейския съюз, така както е записано в Договора за присъединяване от 2007 г. От друга страна, позакъснялото и колебливо форсиране на този приоритет очевидно е с нескритата цел извличане на политически дивиденти, заедно с недостатъчно ефективната и неубедителната разяснителна кампания предизвика вълна от протести. Тук е мястото да отбележим, че още от началото на прехода ние, представителите на нашата общност, ясно сме заявили категорична и неотменна позиция по отношение на членството ни в НАТО и Европейския съюз, в това число Шенген и еврозоната. За нас притеснението идва от свръхполитическите амбиции на управляващите като единствените носители на европейските ценности. Усещането за самодостатъчност и самонадеяност на управляващите, които и да са те, винаги завършват по един и същи начин и никога в тяхна полза. Устойчивите политически модели и решения изискват търсене на широко съгласие, диалог и подкрепа, включително от опозицията. Вместо това управляващото мнозинство предприе стратегия да се държи надменно в стил „мерси за услугата“ към една от партиите, която в името на държавността подкрепи в труден за страната момент създаването на правителство, рискувайки своята политическа идентичност. Ние наричаме това поведение не само неблагодарно, а и политически недалновидно. Скритата и предварително замислена цел да закачиш на ревера на правителството „Новото начало“, „защото Пеевски си знае интереса и си държи на думата“ – край на цитата, говори за тоталната зависимост от модела, който контролира цялата държава, в това число и разпределението на публичните финанси. За голямо съжаление, опитът да се противопоставим на модела на завладяната държава и да защитим заедно санитарния кордон вместо да срещне достатъчна политическа, обществена и медийна подкрепа, постигна ефекта на продължаваща наказателна акция от всички институции към нашите членове и симпатизанти. Следваща тема, която винаги излиза на авансцената, когато се обсъжда вот на недоверие, е има ли реални шансове за успех и има ли политическа алтернатива, както и достатъчна парламентарна и обществена подкрепа. Нека да стане ясно – и сегашното правителство не може да се похвали, че има стабилна, устойчива и неподвластна на политически и икономически рекет подкрепа, да не говорим за обществена такава. В крайна сметка негово величество избирателят, а не поредният спасител, горският или срещи в религиозни храмове могат да решат кой да управлява България. Както е казал народът – глас народен, глас божи. Основната тема на този вот на недоверие е състоянието на публичните финанси, оценено в мотивите на носителите като провал. Ние от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ имаме сериозни различия с част от мотивите на вносителите, особено в частта, визираща темата еврозона. За нас доверието в държавните институции, въпреки сериозното разклащане от нечистоплътни политически и икономически интереси, е изключително важно и ключово. В противен случай, държавността винаги се поставя на сериозно изпитание. От внесените мотиви става ясно, че официалните данни на правителството и Националния статистически институт за инфлацията са обект на съмнение и несъгласие по отношение на проблема с ценовите равнища, или са оценени като измама. Доверието или липсата му създават условия за настояване за прозрачност и яснота при вземането на управленски решения. Голямата тема, свързана с публичните финанси, всъщност е държавният бюджет за 2025 г. със своите безпрецедентни ръстове както в приходната, така и в разходната част. Те са оценени, включително и от управляващите, като свръхамбициозни. Изнесените от Министерството на финансите данни за изпълнението на бюджета към края на месец май са повод за сериозни притеснения. Стабилността на публичните финанси и тяхната устойчивост към различни предизвикателства след 1997 г. беше една от успешните политики. За съжаление, според някои финансови анализатори в България България рискува да влезе в процедура по прекомерен дефицит през следващите години, ако не се ориентира към мерки за консолидация. Право на управляващите е да вземат решения, но неприятната новина е, че всичко това създава условия за дискусия, свързана с идеи за увеличаване на данъци и осигуровки. Повишаване на осигурителните вноски дори е записано в средносрочния фискално-структурен план. Тези коментари нанасят удар върху конкурентоспособността на бизнеса и торпилират бъдещи инвестиционни намерения. Притеснителни са и темповете на нарастване на дефицита в бюджета на държавното обществено осигуряване, както и трансферът от държавния бюджет към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ако не бъдат решени структурните проблеми в тези и други секторни политики и особено в сектор „Сигурност“, натискът към публичните финанси ще става още повече смущаващ и дискусията ще се премести в полето на данъчно-осигурителната система. Всички тези рискове, заедно с почти двойното увеличение на външния дълг към края на 2028 г., изискват компетентно и отговорно и в никакъв случай популистко управление на публичните финанси. В заключение, парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ няма да участва в гласуването, като оставаме с надеждата публичните финанси в България да се завърнат на устойчиви нива.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа министри! Парламентарната демокрация заслужава уважение, а уважението към нея минава през това да се отнасяме сериозно към инструментите, които тя ни дава, включително и към вота на недоверие. И днес ние от „БСП – Обединена левица“ не подценяваме нито темата, нито трибуната. Готови сме за сериозен дебат, защото става дума за фискалната политика на държавата, която засяга всеки български гражданин, защото става дума за посоката, в която върви страната ни, за предизвикателствата пред управлението. Но също така сме длъжни да посочим, че този вот е пореден опит за политическа дестабилизация, маскиран зад уж експертна и политическа загриженост. Не можем да премълчим очевидното. Внесеният вот на недоверие не е нито сериозен, нито отговорен. Той е част от поредица политически действия на популистки партии, като ВЪЗРАЖДАНЕ, ПП МЕЧ, ВЕЛИЧИЕ, които използват страха на хората като политически инструмент. Тези формации не предлагат алтернатива. Те предлагат страх, съмнение и конфронтация. Да, в този смисъл вотът е вреден, но дебатът е полезен. Ще загубим ценно парламентарно време, но ще си кажем истини за състоянието на фиска в началото на годината и за това, което е постигнато досега. Именно повишени доходи, необходим бюджет, създадени условия за растеж и подкрепа за най-уязвимите. Трудни решения, взети в труден момент. Фискалната политика, която води това правителство, и която ние от „БСП – Обединена левица“ подкрепяме, е единствено възможната след дългата политическа и финансова дестабилизация, която държавата преживява през последните 4 години. В началото на годината фискалната картина беше плашеща – забавени плащания, блокирани европейски средства, рискове за основни системи. И въпреки всичко, това правителство успя да направи невъзможното – да спасява средства по Плана за възстановяване и устойчивост, да осигури предвидимост в публичните финанси и да възстанови доверието на нашите европейски партньори. Не казвам, че това е успех, но това е стабилизация. Това, уважаеми дами и господа, се нарича овладяна криза. Когато някой чете фискалната политика като дявола Евангелието, както прави популистката опозиция, трябва ясно да се заяви: това не е експертиза, това е театър – театър, който струва скъпо, защото руши доверието в институциите и внася страх там, където трябва да има увереност, с една прозаична цел – да вдигнем няколко процента обществено доверие, експлоатирайки страховете на българските граждани. Зад тази атака срещу фиска прозира нещо по-дълбоко и по-опасно – атака срещу стратегическата посока на България. Голямата цел: въвеждането на еврото и присъединяване към еврозоната е част от дългогодишната политика на България като отговорен член на Европейския съюз. Това не е просто валута. Това е геополитически избор, икономическа стабилност, инвестиционна привлекателност, социална сигурност. Популистите казват: „Пазим националния суверенитет.“ Национален суверенитет обаче няма да има без това, което изброих. Ще го повторя за неразбралите: България няма да има национален суверенитет без геополитическия ни избор, а именно Европа, без икономическа стабилност, без инвестиции и без социална сигурност. Разбира се, и без корените и историята. За нас те са безпрекословна ценност. Вносителите на този вот не просто поставят под въпрос решенията на правителството, те отричат европейския път на България. Те създават разделителна линия вътре в традиционно проевропейското ни общество, превръщайки естествени социални страхове в политическа кампания. Затова този вот чертае разделителна линия и вътре в парламента, между партиите, които, въпреки непримиримостта помежду си, не оспорват цивилизационния избор на България като част от европейското пространство. За тях, популистите, национален суверенитет не е цел, а само инструмент за рейтинг. И накрая, позволете ми да кажа и нещо принципно. Това е третият вот на недоверие за броени месеци. Подобна злоупотреба с основен инструмент на парламентарния контрол принизява демокрацията. Тя не води до решения. Тя води до апатия, до още по-дълго разочарование на гражданите от политиката. Именно това искат вносителите на вота – да насаждат страх, да експлоатират умората и да трупат рейтинг чрез нестабилност. Това е стратегия не за управление, а за политическа ерозия. Ние от „БСП – Обединена левица“ ще гласуваме против този вот на недоверие, защото вярваме, че стабилността, социалната справедливост и европейската посока на България заслужават да бъдат защитени. И защото не страхът, а разумът трябва да води българската политика. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Благодаря. Господин Стойнев, изумително лицемерие от Ваша страна. Естествено, че вотът на недоверие иска политическа дестабилизация на правителството, защото това е неговата цел. Ако искате, наричайте ПП МЕЧ популистка, антисистемна или каквато и да е партия, но тя се бори със системата, създадена от Борисов и Пеевски – корупционната система, в която Вие добре вече функционирате. Искам да Ви кажа, че това, което Вие направихте с участието си в това правителство – Вие, Гуцанов, Иван Иванов, Зафиров, Кирил Добрев, е най-голямото... Здравей, Ванка, как си? Изглеждаш чудесно, усмихнат си. Пенсионерите не са усмихнати, да знаеш. Изглеждате ужасно отстрани! Аз съм стоял 10 месеца отзад и съм гледал как говорите точно обратното. Вие станахте най-големите врагове на собствените си избиратели, господин Стойнев. И сега тия глупости, които говориш тук от трибуната, още повече дразнят Вашите избиратели и българското общество. Защо предадохте българските пенсионери? Къде са Ви социалните политики за българските пенсионери? Защо предадохте българските майки! Помните ли какво говорихте за втората година на майчинството? Преди 10 месеца ги говорихте тия неща! Къде изчезнаха тия неща? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) За хляба също, да – оттам ми казват колегите. Кой от избирателите Ви иска въвеждане на еврото, би ли ми казал? Има ли един такъв избирател на Българската социалистическа партия? Какви романтични времена! (Реплика.) Гуцанов! Тоя Барни Ръбъл, не ми казвай с какво да се занимавам! Кои романтични времена предстоят пред европейското бъдеще на България? На тебе ти говоря, не ми ръкомахай такъв! Защо гласувахте... (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) Защо гласувате като патерица на Пеевски? Всички Ви знаем, че сте патерица. Така че, Хасан Адемов, ти – Вас скоро няма да Ви има. Тия празни приказки, където ги говорите оттук, нищо не могат да постигнат. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Моля?!

Процедура! Процедура веднага!

Веднага процедура по начина на водене!

Процедура по начина на водене!

Сериозно?! А когато…

Аз да си прося наказание?! Моля?! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Оставка! Оставка!“)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз благодаря на господин Василев за направената реплика, но показва за пореден път тази немощ на опозицията. Тук дебатът трябваше да бъде, уважаеми господин Василев – тъй като, за разлика, съм възпитан човек и в тази зала трябва да се говори възпитано, защото в крайна сметка това е парламентарната демокрация и тук е храмът, тук сме представителите на българските граждани, но това оставям, това са Ваши лични моменти. Уважаеми господин Василев, важното е да се покаже алтернативата. До момента няма никаква такава. Защото това правителство с бюджет, който е приет април месец, направи наистина много невъзможни неща. Тук не става въпрос за увеличаването на пенсиите по швейцарското правило, което много хора го заклеймяваха. Тук не става въпрос за спасените пари по Плана за възстановяване и устойчивост. Не става въпрос за тези 800 милиона, които двете министерства – на Регионалното развитие и на Околната среда, успяха да усвоят така, че наистина хората да получат реални мерки срещу безводието. Или инвестиционната политика на господин Иванов, към който така пренебрежително се обръщате. Така че хората в малките населени места да усетят, че има държава, която да се грижи за тях, че има инфраструктура, която може да съгради, а не само да гледа това, което се случва в големите градове. Или за това, че министър Гуцанов показа на всички ни в каква нищета живеят тези хора, които са изоставени от техните деца. Защото, ако не беше той да влезе с експертите, макар че има само 50 експерти, които се грижат за това нещо, да покаже реалната картина и в момента, благодарение на това правителство, средствата, които са събрани – над 300 милиона, започва наистина ремонт на тези домове. Ето това е реалната политика. Това са нещата, които се показват, когато има политическа стабилност. Иначе, когато няма политическа стабилност, всички минават към TikTok. Там са много добри с TikTok, смятайки, че лъжейки хората, ще им вдъхнеш някаква надежда, но ти не можеш да им покажеш алтернатива. Защо? Защото просто не можеш. Защото избираш дали си шоумен, или наистина си политик, който наистина да помага на хората. В момента това правителство е единственото възможно, защото стратегическата цел на България е ясна. И ние, ако искате да излизаме от Европейския съюз, елате и го кажете ясно, но това правителство и българският народ е избрал. Още в далечната 1995 г. е стъпката, която сме избрали, и ние трябва да я преминем, когато пак от социалистическо правителство се подава молбата за кандидат за членството ни в Европейския съюз. А що се касае до еврото, това е единството решение, което ние сме го взимали на конгрес. Така че дебатът е излишен. И най-вече гледайте си за Вашите избиратели, защото считам, че Вие не ги познавате, защото нямате физически контакт, защото използвате единствено социалните мрежи и най-вече чрез TikTok да станете популярни. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви.

Няма как, госпожо Киселова, да наказвате Радостин Василев, след като преди това не сте наказали съществото Пейков, което мучеше, квичеше и грухтеше от задния ред. Сега мен ще ме накажете ли по същия начин? Защото…

А, така ли! Добре, значи искам да Ви кажа, че ще има много сериозни последици за Вас. Защото, ако Вие държите да имате едно поведение към всички, това, дори да не ни харесва, се оправдава. Но когато показвате специално отношение, когато покровителствате примерно престъпната корумпирана структура на ПП – ДБ, а в следващия момент правите абсолютно към опозицията неопровергани и абсолютно непредизвикани наказания, това нещо показва, че Вие имате отношение, което не е на председател на Народното събрание, а на лидер на някаква фракцийка.

Така че, госпожо Киселова, оттеглете си наказанието на Василев. Аз съм последният човек, който ще тръгне да го защитава, в този случай обаче правото не е на Ваша страна.

Нищо не сме се разбрали.

Не ми е колега, напротив! Искам лично обяснение!

Благодаря Ви, уважаема госпожа Председател. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожа Председател. Моментната ми ментална конструкция, ментална позиция не ми позволява да бъда агресивен. И затова ще си позволя да се обърна към господин Василев с пожеланието да присъства в това Народно събрание поне на половината на годините, в които аз съм бил тук.

Лично обяснение!

И аз искам.

Използвам възможността да отговоря на господин Стойнев, защото ме обвинява в свръхреакция спрямо тях. Едно време питах Корнелия Нинова защо все тебе те праща на конгресите на ДПС, и тя каза, че ти там си позициониран и така най-безболезнено минавал конгресът, като отидеш да ги поздравиш за избора на Пеевски. Може да я питаш. Говоря ти на „ти“, защото се познаваме. Господин Адемов, не само менталното, и физическото Ви състояние в момента не позволява да сте по-агресивен. Но искам да Ви кажа нещо друго: Вие сте 25 години в този парламент и сте част от един модел на Доган, който, за съжаление, си отива, за да дойде още по-страшният модел на Пеевски. И ако ми кажете три неща, които сте направили за 25 години в полза на обществото – ама истински неща, ще бъда много благодарен, защото в моите очи като страничен наблюдател доскоро Вие сте един човек, който излиза и говори празни приказки. В социалната система много кратко управлявахте, аз си спомням кога. Аз не искам да съм много дълго в този парламент. Въобще не искам да съм 25 години. Искам да съм достатъчно дълго, за да ги няма Борисов и Пеевски. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Лично обяснение.

Да.

Да.

Сега, първо, вчера направихте едно много волно тълкуване на Правилника, според което може да се иска лично обяснение само ако е било в изказване, а не в реплика, не в дуплика и така нататък – нещо, което в момента самата Вие току-що нарушихте. Това, че Вие не познавате Правилника, мисля, че е ноторно известен факт, но поне не се излагайте публично пред всички, особено когато имаме вот на недоверие и обсъждането на неговите мотиви. Но това нещо, което действително ме обиди във Вашето изказване, е, че Вие казахте, че ние тук сме колеги. Колеги са хората, които работят една професия. Тук има адвокати – те са колеги, безспорно. Тук има, да кажем, учители – те също са колеги. Тук има хора с най-различни професии и помежду си те са колеги. Народните представители не са колеги! Това не е професия. Много пъти съм го казвал: днес си в парламента, утре си в затвора. Вие днес сте там, а утре не сте там. Тук ние представляваме българския народ. Не сме колеги, защото не сме професия, не сме каста. И най-важното нещо, което за мен е обидно, е да ми казвате, че съм колега с някои от съществата в тази зала. Не съм колега с тях. Аз имам единствено и само съмишленици във ВЪЗРАЖДАНЕ. В тази зала, ако искате, наричайте колеги, когото и да било друг, но не и нас от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние с Вас колеги не сме, не сме били и никога няма да бъдем! Запомнете го веднъж завинаги! (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Уважаема госпожо Председател, Вие позволихте на господин Василев да ползва лично обяснение към един народен представител, за да ми отговори на мене. Понеже няма капацитета и не знае как да го направи, затова той се възползва от този начин и затова аз трябва да му отговоря, но ще бъда, разбира се, разумен и спокоен, така както е нормалната практика. Практиката и културата изискват, когато си поканен от колеги в парламента на политическо събитие, да има уважение от една политическа сила към друга и така трябва да бъде, защото много е лесно да се начертават разделителните линии, да се смяташ за герой, а просто да си един обикновен говорител на Корнелия Нинова. Благодаря. (Шум и реплики от ПП МЕЧ: „Аз мога да я доведа лично!“)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Стойнев и господин Добрев! Вие с целия си капацитет отпечатахте некролога на Българската социалистическа партия (ръкопляскания от ПП МЕЧ) и мога да кажа, че Вие гордо стоите като нейни убийци на снимката на този некролог. Ако се върнем на темата на вота, бих казал, че това правителство дойде на власт с един голям удар срещу обикновения човек и срещу малкия бизнес, като върна прага на ДДС за регистрация от 150 хил. лв. на 100 хил. лв. Така 200 хиляди фирми се събудиха на сутринта и се оказа, че ще трябва да се регистрират по ДДС и да плащат огромни данъци. Какво се случи обаче? Очакваше се да се съберат 6,2 милиарда от ДДС, а всъщност с отчета се видя, че е събран едва 1 милиард за половин година – от 6,2. Това е провал в събирането, обаче по харченето това правителство се оказва много добро по разходната част на бюджета. Можем да видим как са запланувани 3 милиарда за отсечката на пътя от Русе до Велико Търново – 3 милиарда е 6 пъти повече от най-скъпите магистрали на Запад. Ще се похарчат 3 хиляди милиона за надупчените магистрали на Борисов! Също така се планира да се похарчат и 7 милиарда, за да разберат българските граждани – 7 хиляди милиона, в ББР, в напоителни системи, в други държавни дружества като БЕХ, които са на лично подчинение и са контролирани от „Ново начало“ и от Делян Пеевски, и да му се даде курбан от 7 хиляди милиона! Не Ви ли е срам – българските пари на българските граждани? Ако продължавате така да го управлявате това цялото министерство, госпожо Петкова, много е вероятно следващата Ви позиция от министър на финансите да бъде отговорник по боядисването на чинийки в Сливенския затвор, така че по-добре подавайте оставка всичките, докато е време! (Ръкопляскания от ПП МЕЧ. Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Не те ли е срам? Какво е това отношение?“)

Първо, госпожо Киселова, освен да налагате някакви наказания на депутатите, може и на министрите, които са тук, някаква забележка да им направите, защото няма как министърът на културата – Бачев, да каже по време на изказването на Мария Илиева: „На тая ѝ отнема повече време да слезе до трибуната, отколкото краткото ѝ глупаво изказване.“ Това не подхожда на министър на културата и на човек, който по някакъв начин има уважение към жените. Нали тук говорим за жените? Това нещо е абсолютно неприемливо за уж културните хора от това правителство и второ, също да се научат министрите в това правителство кога един човек дължи данъци и кога не, като говорят за Исторически парк. Не може едно правителство да унищожава частен бизнес. Проблемът във Вашата фискална политика е, че Вие действате по мутренски начин и мислите, че може да отидете и да набиете някой с бухалката и той да произвежда. А бе, Вие да не сте в родовообщинния строй, бе? Вие сте някакви хора, които въобще нямате представа от икономика. По какъв начин работи една икономика? Един човек, когато казвате, че дължи данъци, се уточнете дали дължи данъци, защото е имал приход и не е платил данък върху него, или Вашето правителство пречи на цели индустрии да работят в България. И когато тези хора се мъчат да изкарат 5 лв. този месец и Вие им начислявате осигуровки и ги запорирате, и им пречите да работят, тогава догодина няма да има пари в бюджета, където БСП са социална партия и мислят за пенсионерите, догодина няма да има пари в бюджета да се платят пенсиите, защото Вие сте убили кравите, които дават мляко. Вие сте убили бизнеса в България! Помня, когато Бойко Борисов дойде за първи път на власт. Тогава мислех да емигрирам, защото начинът, по който влизаха във всеки един бизнес, беше брутален с мутренски методи. Не ме е страх от мутренските методи, но мислех, че живея в правова държава и дълги години съм бил в тази заблуда. Явно трябва на мутренските методи хората да отговарят по мутренски начин. (Шум и реплики.) Сега е абсолютно същото нещо – НАП влиза във всяка фирма и краде буквално от самите хора, като си спомням отпреди години един виц за един полицай, който пробвал, пробвал на един човек да му вземе парите и накрая му бутнал колана, и му казал: човек, ти за 10 лв. ще се удушиш. Същата работа е в момента. Отвсякъде трябва да отидат, да се съберат приходи, които са заложени в бюджета, без някой да помисли дали тези приходи ги има и как да създадем предпоставка, за да ги има тези приходи. Малкият и средният бизнес е убит! Големият бизнес не произвежда, защото само краде от парите, които се дават от държавата за големи поръчки, и аз не знам голям бизнес в България. Отделно няма да казвам за банки и други неща как чрез държавни бухалки се конфискуват, включително и западни, и тези хора няма как да дойдат да инвестират, за да плащат осигуровки, заплати и данъци в България, защото България се е превърнала в една държава, която, пак казвам, тя е робовладелска, феодална, но в никакъв случай за тази държава не може да кажем, че е капиталистическа, европейска, за да влезем ние в Европа. Аз също искам да влезем в Европа и да имаме евро, но да живеем като европейци, а не както е в момента – Европа да си затваря очите за огромните престъпления и ние да се правим, че отговаряме на критериите! Това нещо е абсолютно немислимо. Това, което се случва в България в момента, е, че институциите правят ненужни разходи с цел събиране на средства. Мога да Ви кажа, че в момента са направили такива процедури за внос на автомобили, внос на всякаква стока, при което на НАП им се налага два или три пъти да ходят и да правят разходи, за да съберат пари за нещо, което преди са го правили, без този разход да е бил нужен, или фискалната политика, от една страна, залага да събере приходи от хората, които ги нямат, а от друга страна, прави три пъти повече разходи, за да ги събере тези приходи. Отивате и клеветите всеки човек, който Ви е неизгоден! С парите по ПВУ, които ще вземете, Вие няма да подпомогнете малкия и средния бизнес, които обраха целия негатив от ковид кризата, когато затворихте отново всичко, и тези пари отново ще се вземат от близки до Вас фирми. Това трябва да го чуе целият български народ: няма да се поставят солари по покривите на хората, за да им се даде възможност да имат по-малко електроенергия. БСП е социална партия – да се преборят всички пари по ПВУ да отидат в малките хора, а да не отидат в новите феодални владения, където да има огромни соларни плантации ветрогенераторни, които обезлюдяват цели райони, в които си правят каквото искат шефовете на РИОСВ-тата, а в същия момент, от една страна, искаме зелена енергия, а от друга страна, ние произвеждаме мизерия навсякъде. Нека да не отиват в новите плантатори и после да се приватизират ЕРП-тата, за да може на всеки един да му се спре тока, а да отидат тези пари в обикновения човек и да му помогнат да си намали сметката за ток наполовина. Ще повярвам, че Вашето правителство мисли за хората, ако всички пари по ПВУ отидат в малките хора. Нека да видим после и фирмите, които ги усвояват. Тази фискална политика е провал. Тя ще направи така, че догодина ние ще фалираме, а ако някой казва, че ако няма правителство, един вид ние ще се сринем фискално, но ние сме се сринали благодарение на тази политика. Ако имаме 100 крави, които да дават мляко, догодина ще имаме 10 и няма да можем да платим елементарни разходи, така че по-престъпно от това правителство и това управление няма и най ми е чудно Европейският съюз как може да подкрепя тази гигантска лъжа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Всъщност това, което се случва с бюджета, не е нищо изненадващо. Това беше напълно предвидимо. Това, което се случва, е следното: приходната част расте. Да, вярно е, повишава се събираемостта на приходите, но е крайно недостатъчно, за да компенсира ръста на разходната част. Има си обяснение за това. Примерно нямаше оптимизация на държавната администрация, нямаше вдигане на конституционните такси, както и на данъците за търговски банки и хазартни оператори, и резултатът е налице. Не виждам и борба с тези фалшиви ТЕЛК решения, които растат лавинообразно. Сега, малко конкретни данни. До април включително резултатът на дефицита по консолидираната фискална програма е в размер на 1 млрд. 914 млн. лв., което е 0,9% от прогнозния БВП. Само ще спомена, че обичайно в този период бюджетният излишък варира между 500 и 600 млн. лв. За нашите осигурителни приходи в прогнозата е заложен ръст от 20,6%, а към края на април е отчетен само 13,3%. През май положението не става по-добро и като минус вече е 2,6 млрд. лв., или 1,2% от БВП и дефицитът нараства с 0,7 млрд. лв. в сравнение с този за април. Към 31 май по перото ДДС, което е основен пълнител на бюджета, са събрани едва 8 млрд. лв., при заложени 24,8 млрд. лв., а това значи, че за първите 5 месеца от годината ДДС е изпълнен едва на 32,3%. Всичко това ни сочи, че най-късно наесен ще имаме актуализация на бюджета. Тук ще отбележа, че e притеснителна и тригодишната прогноза, когато дългът расте номинално и като процент от БВП. Коефициентът на маргиналния продуктивен дълг е доста под 1%, което показва, че той е контрапродуктивен и това ще ни доведе до дългова спирала, особено при влизане в еврозоната. Благодаря.

Господин Койчев, Вие говорихте само за бюджета и за данните в бюджета, но по никакъв начин не споменахте как всъщност тези фалшиви данни и този фалшив бюджет ще се отразят, ако, не дай боже, България влезе във финансовата пирамида – наречена еврозона.

Напълно прав сте, господин Йорданов. Приемам забележката Ви. Сега малко данни относно еврозоната, които нашето правителство упорито крие от гражданите на България. Всъщност има доклад на Центъра за европейска политика от 2019 г., който е по повод 20 годишнината на еврото. И там данните са категорични. Само две държави – Германия и Нидерландия, имат полза от приемане на еврото. Като за Германия ползата е от почти 2 трилиона евро, за Нидерландия са скромните 346 млрд. евро. Франция е първа на загуба от 3,59 трилиона евро, а Италия – 4,32 трилиона евро. България, на практика, няма да участва във вземането на решения в Управителния съвет на ЕЦБ, тъй като от 21 страни членки ние ще участваме в 0,7% от гласуванията на практика, тоест нашият глас тежи 3,33%. Ако някой смята, че с 3,33% някой ще взима някакви решения, дълбоко се лъже. Освен това, в Управителния съвет има формирано проинфлационно мнозинство от така наречените „прасета“ на задлъжнелите държави, които водят политика проинфлационна. Кредитният рейтинг – друг мит, който се разпространява, че сте... Да, той най-вероятно ще се повиши, но кредитният рейтинг се преразглежда през 6 месеца и това не трябва да го забравяме. Какво стана и с Гърция, когато кредитният рейтинг беше повишен? Гръцките ДКЦ-та бяха като германските и накрая, благодарение на това, кипърски банки фалираха. Европейският механизъм за стабилност, който гарантира спасението на страните членки. България е длъжна да внесе 7,3 млрд. евро, като първоначално са 830 милиона и останалите са при поискване, но както виждаме, фалитът чука на вратата на Франция. БНБ – разходите ѝ сега са 365 млн. лв. Това, което е публикувано в техния доклад, който беше наречен чернова, а всъщност си е съвсем нормалния доклад. Вноска във валутния резерв на ЕЦБ на България – към 1 млрд. евро. Единният фонд за преструктуриране на банки, който е част от банковия съюз. България дотук – търговски банки са внесли почти 500 млн. лв., но българските банки няма да бъдат спасявани от него, ако имат проблеми, тъй като ЕЦБ спасява само важни за финансовата стабилност на еврозоната банки. Смея да твърдя и някакви думи за инфлацията. Инфлацията ще дойде от тези разходи, които бизнесът генерира в България, които ще възлизат на над милиард, милиард и половина лева, тоест между половин и 1% от БВП, като само търговските банки имат 500 млн. лв. разходи. Тези пари ще бъдат начислени на сметката на потребителите. Инфлация ще има и заради закръглянето на цените, но това е по-малкият проблем. Проблемите – другите, са по-значими – два. Единият е минималните задължителни резерви на търговските банки от 15 млрд. лв. ще бъдат освободени и ще влязат в икономиката…

…срещу тях да има стоки и услуги. Завършвам, госпожо Председател. И другото е, че в една валутна зона конвергенцията на цените става много по-бързо от конвергенцията на доходите. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Общо взето, всичките важни неща се казаха от колегите по отношение на разходната част. Разбира се, всяко правителство обича да харчи. Правителството на ГЕРБ най-добре се справя с това нещо. Аз ще обърна внимание обаче на приходната част. И един важен въпрос, госпожо Петкова, министър на финансите. Защо обичате да взимате толкова много заеми – външни и вътрешни, а не послушахте съветите на парламентарната група на МЕЧ, които Ви дадохме, да вземете пари от банките примерно с един закон за свръхпечалбата, каквито намерения имахте? Да вкарате приходи през ЕРП-тата, през Лукойл, особено през концесиите, на която концесия, госпожо Петкова, Вие в качеството си на министър на енергетиката тогава с един анекс № 5 сте се отказали от контрола върху това какво се извършва в Челопеч, върху екологична програма, върху икономическа програма и така нататък. Няма логика да го вършите това нещо. Да взимате външни и вътрешни заеми, а да не прибирате пари от фирми, които буквално се гаврят от години с българския народ. Аз доста съм мислил по това и има две опции, госпожо Петкова, две възможности. Едната, в която не вярвам, е, че мразите българския народ. Остава единствено другата възможност – за някакви зависимости от някакви външни хора, от външни държави. И е логично да го направим това обосновано предположение, като знаем за зависимостите на „Новото начало“ и на Пеевски от Магнитски и на Бойко Борисов от Барселона например, или от някой друг скандал – те са безброй неговите. Мисля, че дължите обяснения за това нещо. Защо не го направите? Защо винаги сте в услуга на чуждото, на небългарското, и сте против собствения си народ? Това винаги ме е озадачавало. Нали в крайна сметка се кълнем тук, че всичко е в името на народа и да се ръководим от интересите на народа. Защо не го правите това нещо? Мисля, че трябва да излезете на трибуната и да дадете тези обяснения. Например напоследък стана известен един скандал с Чичко Тревичко, с кръга „Орион“ на Ковачки. Колко пари прибрахте оттам? Направихте ли проверки? Разпоредихте ли на Вашите подопечни служители – на Спецов, на Националната агенция за приходите, които така активно участваха в коледните празници и похарчиха 35 млн. лв., поне да съберат някакви пари. Данните са за над 360 – 400 милиона, които трябваше да съберете оттам. Дължите обяснения за това, госпожо Министър! Според нас, от МЕЧ, ако не ги дадете тези обяснения пред българския народ, не дори пред тази зала, а пред българския народ, ние може сериозно да се съмняваме, че всичко, което правите, е твърдо в ущърб на българския народ и е в зависимост от някакви външни сили. И ние няма да спрем това нещо да го повтаряме, докато Вие не излезете и не го опровергаете поне от тази трибуна. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, господа министри, колеги! Господин Манов, струва ми се, че във Вашето изказване, в контекста, в който го направихте, липсва много важна подробност – разследването на Европейската прокуратура, свързано с реализацията на този бюджет. Ще Ви бъда благодарен, ако направите пояснение.

Благодаря, госпожо Председател! Уважаеми господин Радулов, за съжаление, разследванията на Европейската прокуратура не са само по отношение на бюджета, макар че това касае пряко нашата тема. То в крайна сметка всичко опира до бюджет, защото, каквото и да се върши, срещу него седят разходване на някакви финансови ресурси. Един такъв пример е историята с „Чирен“, която Европейската прокуратура разследва, и то успешно, и сега чакаме насрочване на дата за делото. Става въпрос за разходи над 1 милиард. За съжаление, в България нищо не се случи по този казус. Нито НАП е разследвал случая, да не говорим за специалните служби, за МВР и така нататък. За ДАНС пък въобще да не говорим. За съжаление, нищо не се върши по отношение на най-болната тема, която ние винаги сме казвали, че това е топ приоритет на Политическа партия МЕЧ. Става въпрос за златото на България. Ние не можем да се съберем в кожата си, когато става въпрос за миналата година, за 1 милиард и 800 млн. долара приходи, а в българската хазна са влезнали само 21 милиона?! Как ще го обясните това нещо, госпожо Министър? Да не говорим за „Лукойл“. И там се проспаха едни огромни приходи, които можеше да влязат в държавата. Нищо не се направи по въпроса. Мисля, че трябва да излезете на трибуната и да дадете отговор на всички тези неща. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Този вот на недоверие е естествена реакция от безотговорното управление на държавните финанси, което правителството нарича едва ли не устойчиво и прозрачно. В него няма нито нещо устойчиво, нито нещо прозрачно. Излязоха, макар и с месец закъснение, както вече стана ясно, данните за дефицита на бюджета – 2,6 милиарда, към месец май с 600 милиона повече от предходния месец. Това, ако е устойчиво?! Не знам. Държавният дълг също ще нарасне в следващите две години от 41 милиарда на 90 милиарда. Това не са просто някакви цифри. Това ще го плащат нашите деца, нашите внуци, ще го плащат поколения наред. Притеснителни са, както стана ясно, и лихвите, които ще нараснат лавинообразно – от 1 милиард, които плащаме тази година, до 3 милиарда и половина през 2028 г. От 1 милиард на 3 милиарда и половина! Само лихвите?! За да обслужваме тези кредити. Данните, които изнася НСИ за инфлацията, също са абсолютно фалшиви и манипулирани. Бюджетът и параметрите – икономическите параметри, също са манипулирани чрез по-скоро някакви счетоводни хватки, прийоми, врътки, както искате, така го наречете. Така че и данните за инфлацията са фалшиви, и данните в бюджета са фалшиви, и това правителство е фалшиво. Надявам се този вот на недоверие да бъде приет и това правителство просто да си ходи. Да остане един гаден спомен в историята и да отиде на боклука на историята – там, където му е мястото.

Господин Тодоров, Вие споменахте безотговорност на това правителство и фалшификацията на статистическите данни. Моля Ви обаче да бъдете малко по-конкретни и да дадете пример как това ще се отрази на икономиката в бъдещето.

Вижте, господин Шопов, затова има критерии, които трябва да бъдат изпълнени, когато една държава влиза в еврозоната. Затова са тези критерии. Защото влизането в еврозоната не е някаква икономическа награда. Тези критерии означават, че тази – съответната, икономика трябва да бъде подготвена за нещо. И това, пак казвам, не е икономическа награда, това е икономически риск. Затова са тези критерии, защото икономистите са предвидили, че когато една икономика, която и да е тя, в случая говорим за българската, влезе в еврозоната, когато се откаже от възможността сама да провежда някаква фискална политика например в съответствие с националните си особености, тя ще има проблем. Защо казвам в съответствие с националните си особености? Защото в еврозоната решенията се взимат за цялата еврозона. Да, може да се вземе под внимание какви са проблемите на немската икономика или във френската, или в италианската, или в испанската, но никой няма да се сети да обърне внимание на особеностите на националната икономика на България. И тези критерии са точно това, те са предпазен механизъм. Предпазен механизъм, който да ни предпази от натиска, икономическия натиск, влизайки в еврозоната, защото иначе просто икономиката няма да издържи и тя ще рухне. И точно затова са тези критерии – за дефицит, за дълг, за инфлация, за устойчивост, за да може, когато влезем в еврозоната, не дай боже, в тази финансова пирамида, икономиката ни да не рухне, така както става с Гърция например. Виждате какво се случва и в Хърватия, макар че, между другото, хърватите бяха десетки пъти по-добре подготвени чисто икономически за влизане в еврозоната, отколкото ние сме в момента. И едва ли има нужда отново – тук беше и казано вече, да преповтарям за n път какво се случва с хърватската икономика в момента. Тоест тези критерии са предпазни механизми. Предпазни механизми, които да ни предпазят от евентуално рухване. Тоест да е сигурно, че ние имаме една стабилна, устойчива, силна икономика, която ще издържи на тези икономически рискове, които ще приемем, ако, не дай боже, пак ще го кажа, влезем в тази финансова пирамида. И вместо правителството да се фокусира точно върху това как да направи в един средносрочен план – 3 години, 5 години, икономиката ни устойчива, силна, всъщност със счетоводни прийоми някакви се променят данните, точно тези критерии, нужни за влизане на една страна в еврозоната, те се променят така, че привидно да отговарят. Но ако, не дай боже, влезем, пак ще го кажа, в еврозоната, цялото това нещо, цялата тази манипулация, цялата тази лъжа ще лъсне, защото там вече не е само на хартия, там вече реалността излиза наяве. А виждаме, че и НСИ, между другото, НСИ също публикува фалшиви данни за инфлацията. Има ли нормален човек, останал в тази държава, който да си мисли, че инфлацията е 0%?! Извинявам се, виждате какво безумие е с цените по магазините. И НСИ излизат с 0% инфлация! И това от една независима институция, каквато уж трябва да бъде, не знам дали някога е била, се превърна в инструмент за изпълнение на политически поръчки. За политически поръчки! На мен, между другото, НСИ много започна да ми прилича на социологическите агенции, които изкарват социология, публикуват социология, без да са провели никакви проучвания. Там знаем кой е на първо място – който си плати най-много, той стои най-отпред в социологическите агенции.

Приключвам, госпожо Председател. Ще го повторя още веднъж, надявам се този вот на недоверие да бъде приет и това позорно правителство да си ходи и да остане на боклука на историята, там, където му е мястото. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Само да допълня, господин Тодоров. Изследванията не са направени, но парите и гражданските договори, парите по гражданските договори в НСИ са дадени. Именно затова сме подали и сигнал до съответните институции за неправомерното разходване на този публичен ресурс. По отношение на вота на недоверие. Още с приемането на този нереалистичен бюджет беше ясно, че той няма да бъде изпълнен и че така заложената прогноза е направена само и единствено за постигането на този 3% бюджетен дефицит, който уж да бъде ограничен до малко над 7 млрд. лв. Всъщност дори и при публикуването онзиден на забавените с 1 месец от Финансовото министерство данни за месец май, се оказа, че никакви приходи няма да бъдат постигнати по размера и в ръста, който са били заложени. Именно затова този бюджет ще доведе до една огромна дупка, която никой няма да плати.

Господин Петров, добре, че се изказахте в тази насока, но пропуснахте нещо изключително важно. Бившата Социалистическа партия, която крепи това правителство, поруга всички социални политики, които би трябвало да защитава и да застава. Вдигна цената на хляба с 30% заради увеличаването на ДДС-то. Иска да вдигне, а именно Социалното министерство, което те държат, както възрастта за пенсиониране , така и вноските. Така че, коментирайте, моля Ви се, това защо трябва да си замине това правителство.

Господин Ганев, бившата Социалистическа партия всъщност подкрепи мераците за по-големи приходи от ДДС като условие за намаляване на бюджетния дефицит, поне на хартия. И именно затова заложените приходи за тази година в този бюджет бяха 24,8 млрд. лв., което в сравнение с предходните години беше около 6 млрд. лв. повече. Разбира се, че те няма да бъдат постигнати, нито пък ще бъдат постигнати очакваните приходи от корпоративен данък, които са заложени нереалистично повече, няма да бъдат постигнати и приходите от данъците върху доходите на физическите лица. И аз това, което ще направя още утре, е да поискам справка от министъра на финансите колко пари са получени от доходите на физическите лица спрямо размера, който е бил заложен в бюджета, още повече че няма да бъдат постигнати нереалистичните размери на неданъчните приходи. И тук ще дам един пример, който го посочих още при разглеждането на бюджета – съдебните такси. При положение че са събрани миналата година 85 млн. лв. от съдебни такси, заложените за тази година са 139 млн. лв. Това са с над 60% повече. Какво очаква правителството на ГЕРБ и на „Ново начало“ – 60% повече български граждани да почнат да съдят, или 60% повече такси да внасят в съда? Няма как да се случи това нещо! Такива примери идват да Ви говорят, че всъщност това, което беше направено като бюджет, няма да бъде изпълнено. Бюджетният дефицит ще бъде двойно повече от очаквания. Именно това е и причината всеки месец Министерството на финансите да бави отчета на фискалната политика на изпълнението на бюджета и данните за приходната част. И на следващо място, да подготвя – не чух досега да се говори, че всъщност Министерството на финансите в момента подготвя актуализация на бюджета, казах го още преди две седмици по БНТ, че се подготвя актуализация на този бюджет, който е продънен, който няма да бъде изпълнен по отношение на приходната част, ще бъде преизпълнен по отношение на разходната част. И всичко това се прави, включително и готвената актуализация, за да се опитат да закърпят някакви дупки и да оправят това, което са представили като правителство, имам предвид пред Европейската комисия. И затова ще призова моите съпартийци и съратници от ВЪЗРАЖДАНЕ да уведомим Европейската комисия за това, което се готви като актуализация на бюджета, всъщност, че данните, които са подадени, въз основа на които, забележете, бяха изготвени тези конвергентни доклади, че уж България била готова за влизане в еврозоната. Очевидно е, че тези заложени очаквания няма да бъдат изпълнени и нека поне Европейската комисия, Европейският парламент да знаят и да разберат, че по отношение на финансите България не е готова и не отговаря на това изключително важно условие за бюджетен дефицит за приемане на еврото. Това е нещо, което трябва българското общество да го знае! И когато дойдат следващите избори – те ще бъдат в началото на октомври, защото това правителство знае, че не може да изпълни приходната част на бюджета, и то ще подаде оставка, за да не бъде оставено позорно да бъде свалено, и когато дойдат следващите избори месец октомври, българските граждани да знаят, че именно това са хората, които са опитали да ги вкарат в еврозоната, да им въведат еврото, и то именно на техния гръб, на фона на растяща инфлация и на растящи цени. И тогава нека да излязат да гласуват и да мислят с главата си. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, от името на група – 30 минути почивка.

Госпожо Председател, колеги народни представители! Имам по-малко от минута, за да кажа това, което мисля, в допълнение на изказванията на моите колеги. Отново говорим на празна зала. Дори министрите не са тук. Поведението им по време на дебатите и по време на изказванията – на опозиционни, така да кажа, изказвания към тяхната дейност и към техния подход показва, че това не е дебат по вот на недоверие. Това е гротеска. Тук няма взаимно уважение. Това е някакъв – не искам да обиждам цирковото изкуство, нещо по-зле от това. Министрите стоят и се хилят, подвикват, докато биват критикувани от тази трибуна. Сега очаквам, докато слизам, да получа също някакво подмятане, което е напълно в стила на управлението. Това, което... (Реплика от народния представител Любен Дилов.) Не ме притеснява това, господин Дилов, изобщо, благодаря Ви. Имам малко по-висок критерий и малко повече самоуважение. Така. Това, което искам да кажа много бързо като извод, е, че това управление е некадърно, управлява държавата по мутренски начин. Направи така от 15 години насам като подход, да канибализира енергетиката, да изврати зелената сделка, която сама по себе си трябва да бъде спряна. Трябва да се помисли за някакъв по-разумен подход за развитие на европейската икономика.

Свършвам!

Благодаря. Икономиката ни, колеги, и Вие всички, които ни слушате, е докарана до състояние на командно дишане. И това правителство бърза да я набута на Европейския съюз, където да влезе в реанимацията. Вие не можете да управлявате държавата. Вие не знаете как се прави това и това е видно за всички! Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Командното дишане се прави само в реанимация.

За черешите – цената на черешите, госпожо Кузманова.

30 минути почивка от името на парламентарна група.

Благодаря. Искам да обобщя, че България се намира в периферията на една империя, наречена Европейски съюз. Римляните са наричали това провинция. Колкото е по-отдалечена една провинция, толкова е по-бедна. Така че светлото бъдеще, което ни се обещава след приемането на еврото, е толкова фалшиво, колкото е лъжлив бюджет 2024. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Днес обсъждаме поредния вот на недоверие – този път заради фискалната и икономическата политика на правителството, както и за курса към присъединяване в еврозоната. Вот, внесен от ВЪЗРАЖДАНЕ с аргументи, които на пръв поглед изглеждат загрижени, но всъщност обслужват една линия на системна дестабилизация и умишлено саботиране на стратегическите цели на държавата. Позволете ми да заявя ясно и отговорно – този вот е необоснован икономически, опасен политически и вреден държавнически. Първо, засягате въпроса за състоянието на фиска. Да, безспорно има какво да се говори по този въпрос. И проблеми с публичните финанси определено има. Доказателство за това е и фактът, че бюджет 2025 г. беше приет в края на март месец същата тази година. Колеги, не зная дали ще успеем да го изпълним, но мога да Ви гарантирам, че правим всичко възможно. Нека обаче да си дадем ясна сметка къде бяхме преди шест месеца. Държавата се намираше в политическа криза. Имаше риск да загубим голяма част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. А за увеличение, индексация на пенсиите, на всички пенсии, в пълния обем на Швейцарското правило не можеше да става и дума. Е, колеги, днес вече не е така. Имаме редовно правителство, имаме и гласуван бюджет. Още от самото начало на работата на това правителство се положиха страшно много усилия за спасяване на Плана за възстановяване и устойчивост. И резултатите не закъсняха. Видяхте, че и вчера Европейската комисия одобри над 6,1 млрд. евро. А от 1 юли всички български пенсионери получиха увеличение на своите пенсии в размер на 8,6%. И не е само това. Благодарение на усилията на правителството се отпушиха и плащанията към общините, което, от своя страна, съживява местните икономики. Рестартираха проекти, които бяха замразени с месеци, а дори и с години. Местният бизнес получи тласък чрез реално финансиране, а общините върнаха своя нормален ритъм на работа. Всичко това се усеща от хората по места, особено в малките и средните населени места, където всяко левче в икономиката има значение. Дали ще успеем да изпълним този бюджет е въпрос на време и на много работа, а оценката ще ни дадат българските граждани след това. Едно е сигурно обаче. Политическата криза, към която ни тласкате с постоянно саботиране на работата в парламента, популизмът и всяването на страх сред хората със сигурност няма да помогнат на държавата. Няма да помогнат нито на правителството, нито на българските граждани, част от които са гласували и за Вас. Да говорим за фискален провал при най-ниския държавен дълг в Европейския съюз и при пълен достъп до международните пазари е подвеждащо. Да, България има предизвикателства, с които трябва да се справи, както и всички други европейски държави. Но да се представя всяка кризисна мярка като фалит – това вече е политическа злоупотреба, а не загриженост. Второ, обвиненията в статистически манипулации е директна атака към независими институции, каквито са НСИ и БНБ. И ако следваме тази логика, значи отричаме и Eurostat, и Европейската централна банка, които одобряват българските данни. Това вече е национално безотговорно. Трето, страхът, че ще изгубим лева, е политическа спекулация. Влизането в еврозоната не е предателство. Това е дългосрочен избор, заложен още в договора за присъединяване към Европейския съюз. Всички правителства след това – леви и десни, са го следвали. Това е българска цел, не на някой друг. Безспорно е, че в редица случаи у нас цените се покачват спекулативно. Част от търговците прилагат модела „Ден година храни“ и се надяват на бързи печалби, чрез необосновано завишени надценки. Тук няма как да пропуснем и активната работа на новоизбраните регулатори – безпрецедентна активност и безпрецедентна симбиоза в работата между тях. Виждате как работят в момента КЗК, КЗП и НАП. Отскоро вече и Комисията за регулиране на съобщенията, като правят ежедневен мониторинг на пазара…

Как? Как?

Правят ежедневен мониторинг на пазара, секторни анализи и следят за нелоялни търговски практики или злоупотреба с господстващо положение. Също така, ние от „БСП – Обединена Левица“ сме предложили няколко законопроекта, които да спомогнат тяхната дейност, именно Закон за пределен таван на надценките на някои от основните хранителни продукти, както и Законопроект за борба със спекулата. И тук възниква обаче въпросът, а какво точно предлагат авторите на този вот на недоверие, за да предотвратят ускоряването на същата тази инфлация? Какво предлагат авторите на този вот на недоверие с цел да се балансират и да се стабилизират публичните финанси? Какво предлагате, колеги? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да замразим заплатите в публичния сектор или да замразим пенсиите, или пък други социални плащания? Не, колеги! Докато „БСП –Обединена Левица“ е част от това управление, замразяване на доходи няма да има! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“) Също така искам ясно да подчертая позицията ни по един друг ключов въпрос, който периодично се повдига с цел всяване на страх сред хората, а именно повишаване на пенсионната възраст. Нека бъдем категорични! По закон до 2037 г. трябва да се достигне 65-годишна възраст за пенсиониране, а ние сме все още на над 10 години от този хоризонт. Тази тема веднъж завинаги трябва да бъде затворена и никой да не си помисля, че може да вдига пенсионната възраст. Колкото и да се опитват някои сили да се представят за алтернатива, няма как да не забележим, че нито в този вот, нито в досегашната им парламентарна дейност, има реални социални или икономически решения. Не може да искаш да спреш инфлацията и едновременно да си против регулациите и регулаторите, камо ли да искаш да закриеш една част от тях? Няма как да искаш стабилни публични финанси, но да не предложиш нито един реалистичен приходоизточник. Уважаеми колеги, в момент, когато Европа се консолидира, светът се подготвя за нови предизвикателства, не можем да си позволим да подменяме стратегическите цели с партийна пропаганда. Вотът, който разглеждаме днес, не предлага алтернатива. Той предлага разпад, избори и ново безвремие, а не отговори на реалните проблеми. Ние не отричаме, че има какво да се подобри по отношение на инфлацията, доходите, държавните разходи, но пътят не минава през саботаж на законодателната дейност и разрушения, а през диалог, конкретни решения и национален консенсус. И, колеги, за да не кажете, че съм голословен, когато говоря за загубено парламентарно време и за разруха, това в ръцете ми е поредният вот на недоверие, който сте внесли днес в 11,00 ч., още преди дори да приключат дебатите, а камо ли гласуването. (Показва документ.) За какво говори това нещо, колеги? Че дори самите вносители на този вот на недоверие не вярват в неговия успех и го правят само и единствено с цел да губят ценно пленарно време. (Шум и реплики.) В последните четири години станахме свидетели именно на това безвремие – спирала от избори и комбинации от служебни кабинети, които не са излъчени от парламентарни мнозинства, а след последната промяна в Конституцията вече дори не знаем и кой носи отговорност за тях. В същото това време плаващи мнозинства в Народното събрание гласуват бюджети, за които знаят, че няма да носят отговорност. Тази комбинация оказа сериозно негативно въздействие върху стабилността на публичните финанси. Да, ние можем отново да изведем на преден план нещата, които ни разделят – да тръгнем към избори и да отложим присъединяването ни в еврозоната, но това няма да стабилизира държавните финанси. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „А, няма!“) Затова позицията е ясна: „БСП – Обединена левица“ няма да подкрепим този вот на недоверие. Ние подкрепяме продължаване на диалога за социална справедливост, стабилни финанси и европейска интеграция. Днес България има нужда не от нови избори, а от зрялост и отговорност. Първата крачка е да спрем с този популизъм и да върнем уважението в институциите. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Браво! Браво!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Трети вот на недоверие в рамките на шест месеца е диагноза не за правителството, а за опозицията. Защото това ще бъде трети неуспех, и то сериозен неуспех, защото вотът на недоверие е най-силният инструмент на всяка опозиция. Когато не знаеш как да използваш по-малките си инструменти, трудно можеш да използваш и най-силния си инструмент, за да постигнеш нещо. Дебатът днес не се различава по нищо от дебатите, които се водят в тази зала по най-различни въпроси. Той не е значим. Защото, когато непрестанно вкарваш вотове на недоверие, те вече се превръщат в част от всекидневието. Обикновено един вот на недоверие трябва да предизвика сериозен интерес както в публичното пространство, така и в самия парламент. Ако щете, да има интрига – дали ще падне правителството, дали мнозинството има някакво разклащане. Ние от ГЕРБ-СДС сме били в опозиция в продължение на четири години и мисля, че в това време сме вкарали само един вот на недоверие. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „И той беше успешен!“) И между другото, той беше успешен. Тогава този инструмент се оказва ефективен. Това, на първо място. На второ място, Вие искате да има предсрочни избори октомври месец, така каза някой от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Няма проблем. И това наистина е алтернативата на настоящото управление. Защото няма партийна алтернатива. Има концептуална алтернатива. Концептуалната алтернатива е да отидем на предсрочни избори, да се назначи служебно правителство, ако Вие казвате октомври, не знам, може би трябва да дадем оставка утре, да се назначи едно служебно правителство, то да кара до октомври, там да отидем на избори, после да имаме преговори, след това я има правителство, я няма, ако има, евентуално да внесе бюджет февруари, ако няма, служебното правителство да внесе един служебен бюджет февруари, пък ние да се готвим за следващите избори, след това, по време на гласуването на бюджета, да наддаваме сватбарски тук кой каквото реши, и по този начин, казвате Вие, България ще стабилизира публичните финанси. И всичко ще тръгне по мед и масло. Вие нямате, като – говоря към ВЪЗРАЖДАНЕ, защото те са най-голямата опозиционна формация, която е внесла този вот, но Вие нямате сериозни политически намерения например да се коалирате след това с ВЕЛИЧИЕ, ако те успеят да влязат. Аз не виждам да Ви свързва нещо извън това да съберете 48 подписа. Извинявайте, ама събирането на 48 подписа е доста малка цел за една формация. Не знам с МЕЧ какви са Ви отношенията, но с ВЕЛИЧИЕ – само преди няколко седмици тук се обвинявахте кой на кого е дал пари, господин Ивелин Михайлов твърди, че Вие сте му дали, Вие твърдите, че той Ви е дал или обратното там, каквото беше. Нямате, ако щете, концепция за това какъв позитивен дневен ред да организирате за българското общество, освен да кажете: ще спрем това, ще спрем онова, ние сме много честни. Аз не вярвам на заявления от тази трибуна: всички са маскари, с изключение на самия мен, нали, някой, като излезе да каже, това го слушахме четири години, накрая видяхме и какво стана. Тук става въпрос за нещо много по-сериозно. Аз смятам, че настоящото правителство в рамките на тези шест месеца успява да успокои ситуацията, да стабилизира институциите, които са под неговата шапка, нещата да започнат да вървят в един нормален ритъм. Естествено, шест месеца не са чак толкова много време, за да се покрият щети, които са нанасяни на институционалността в България през последните четири години. Защото единственото, което се случваше ритмично и последователно, беше да се руши институционалната структура на държавата и да се руши доверието в институциите. И днес това продължава. Не можем да обвиним и Националния статистически институт, и Европейския статистички институт, и всички институции, че лъжат и че всичко, което казват, е безпочвено и то цели така да направят, че българският народ да бъде зле, че това е мисията на българските институции, и това да се говори от този парламент. Аз Ви казвам, че ако Вие поемете властта в един момент, няма да има какво да управлявате, ако продължите по този начин. Как точно ще направите правителство, като искате да вкарате в „Белене“, къде що има някаква институция. Там работят хора, български граждани, нормални, вършат си работата – кой по-добре, кой по-зле. Но аз не мисля, че има българска институция, която целенасочено работи за унищожаване на българския народ. Не мисля, че има такава институция. И няма такава институция!

Има, има!

А това, че го твърдите, граничи с болшевизъм. Това е болшевизъм. Защото болшевиките не са били най-голямата обществена група в Царска Русия, която се е разпадала по това време, напротив, те са били доста скромна и малка група – около 2%, но са имали волята да унищожат останалите 98%, защото не са били съгласни с тях. Крайно време е, независимо кой е в управлението и кой е в опозиция, да спрем да дехуманизираме групи в българското общество. Не може да казвате, че някой, който не е на Вашето мнение, автоматично е национален предател просто защото не споделя Вашето виждане.

Не го казваме това нещо, не са такива дебатите ни!

Е, нали хората, които казвате, ще вкарват... Защото тук има убедени хора, че България трябва да бъде в еврозоната, има и убедени, които казват, че не трябва да бъде. Нито мислят, че едните са национални предатели, че другите... Това е въпрос на някакво различие, което съществува не само в парламента, то съществува и в цялото общество. Има такова различие. Но в крайна сметка ние и да влезем в еврозоната, и да не влезем в еврозоната, ще продължим да живеем заедно. Някой ден, ако Вие спечелите изборите и управлявате, ще работите със същите институции, с които и ние работим.

Ама не са същите хора.

Хора няма чак толкова много.

А откъде ще вземете хора?

Няма чак толкова много, имайте предвид. Аз ще Ви кажа...

Трима човека от…

В защита на тези хора, аз ще кажа, и от гледна точка на човек, който участва в управляващото мнозинство, и е участвал преди това, че хора се намират много трудно. И много трудно се задържат. И много трудно се задържат! И в държавната администрация, и във институциите, оттам идва и кадровият проблем, невинаги всички хора в администрация са на ниво. Просто защото няма чак такова голямо търсене. И който създава илюзии, че за две седмици ще намери чисто нови хора, които ще влязат вътре, пък ще почнат едни процеси да вървят, да се оправя всичко, лъже не само цялото общество, лъже и собствените си избиратели за това. Няма как да се случи. Ние трябва да бъдем по-искрени със собствените си избиратели. Ние работим с това, което имаме. И който и да е в изпълнителната власт, мисля, че тук достатъчно партии възникнаха, управляваха през последните години. Всеки се опитваше, всеки идваше, между другото, с това, че е край, започваме начисто, отначало. Аз твърдя, че един от най-големите проблеми на българското общество е, че ние винаги започваме отначало. И се случва прекалено често това. Прекалено често започваме отначало. Спираме целия процес и сега на шестия месец от това управление се чудим защо публичните финанси не са такива, каквито искаме да ги видим. Ами, да, не са такива, каквито искаме да ги видим. Само че не си даваме сметка и на всичко отгоре и много забравяме, защото не помним повече от 6 месеца, да си припомним какво правим четири години тук. Истината е, че за четири години не сме направили нищо кой знае какво. Освен че приемахме на юруш на маслините бюджети плюс някакви закони, къде обмислени, къде недообмислени, по късните часове на нощта. Ако искате да върнем този ритъм – то ние сме против, и заради това ние ще подкрепим правителството утре. Убеден съм, че и нашите коалиционни партньори ще го направят, защото си даваме ясна сметка, че алтернативата на това управление е да се върне още четири години да нямаме власт и да няма държава в България, и да ни подритват и в чужбина, защото тук се говори как сме били слуги и не знам какво. По-големи слуги от това, което бяхме четири години, в които нашите служебни премиери, временни премиери и президент, който управлява временно, но еднолично и които не могат да поемат един ангажимент в чужбина, или да се договорят за едно нещо, с изключение на един „Боташ“, друго не се случи. На нас ни е ясно каква е алтернативата, така че нямаме никакви проблеми да вземем своето решение. Ще го вземем осъзнато, ясно и без никакви притеснения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

За реплика.

10 секунди.

Господин Биков, ГЕРБ и Бойко Борисов внесоха пет вота на недоверие за една година на правителството на коалиционните Ви партньори ДПС и БСП през 2014 г. Как ще го коментирате това – пет вота?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Господин Биков, не съм съгласен с Вас. Вносителите на този вот на недоверие съвсем целенасочено искат дебатът днес да забави, първо, работата на Народно събрание и второ, да приглуши новината от спасения План за възстановяване и устойчивост от правителството, който спасява милиарди левове за българската икономика и български граждани – това, първо. И второ, естествено, цели да внесе хаос в страната, защото явно така се чувстват силни. Според мен силните са тези, които могат да управляват и в такава тежка финансова ситуация и външноикономически процеси, които текат. Но Вие не можахте да подчертаете и да оборите тезите, които са изложени във вота на недоверие, именно тези целенасочени лъжи. И за това искам да насочим вниманието на залата и на зрителите ни към фискалните цели и рамка на правителството. Дефицитът на консолидираната фискална програма е в рамките на 3%, както е начислена, така е на касова основа, тоест трябва да оборим всяко едно от нещата, които са изложени в мотивите. Предполагам, че и Министерският съвет ще вземе отношение по това. Има национален фискално-структурен план, който предвижда стабилност, и визия, които са внесени и в Народното събрание, изпратени до Европейската комисия и, колеги, да подчертаем, че държавният дълг е под 60% от брутния вътрешен продукт и дефицитът е в рамките на 3%, което е изискването и за стабилност и в Закона за публичните финанси. Но е важно да уточним едно нещо, което е засегнато в мотивите, откровена лъжа, именно фискалният резерв. Господин Биков, Вие не почертахте, че фискалният резерв на страната е над законовия минимум, а именно една кратка и бърза справка с данните на БНБ, които в края на всеки месец отчитат фискалния резерв. Можем да кажем, че към 30 април той е бил 7 млрд. 851 млн. лв., а към 31 май той е в размер на 13 млрд. 103 млн. лв. Така че тази част от мотивите, за съжаление, не е изпълнена със съдържание и истина. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Янчев, прав сте, 2013 – 2014 г. ГЕРБ внесе четири или пет вота.

Пет.

Какво се случи обаче накрая? Накрая правителството падна самò без вот на недоверие. И оттук е добре като човек, който се интересува от историята, да си дадете един прост отговор на един сложен въпрос. Как пада едно правителство? То пада самò. То пада самò. Между другото, аз казах, ние внесохме един вот на недоверие 2022 г. ли беше вече, 2023 г. срещу правителството на Кирил Петков, но ние този вот го внесохме след като мнозинството вече се беше разпаднало. И то това е, според мен, единственият смисъл на вота на недоверие. Когато видиш, че мнозинството се е разпаднало, ти просто го констатираш с вот на недоверие. А през 2013 – 2014 г. дали тези вотове трябваше да бъдат четири, или един, няма никакво значение. Въпросът обаче е, че през 2014 г., след изборите, а още и преди тях, защото аз съм жив свидетел на това, имаше много ясна концепция за това как ще се управлява държавата, кой ще управлява и беше съставена коалиция между ГЕРБ, Реформаторския блок, в която участваха Обединените патриоти и АБВ, които бяха част от едно мнозинство, което беше доста солидно. Тук няма налице нито един от тези фактори, нито има някакъв разпад на управляващо мнозинство, нито се вижда някаква концепция по отношение на управлението на страната от Ваша страна. Затова моят съвет е вместо да ходите след ВЕЛИЧИЕ, които според мен ще Ви заведат в някоя необятна земя от приказките, защото тези съществуват в рамките на чудото. Те не са в тази част, която обитаваме ние. Те обитават други пространства. Вместо да внасяте вот другата седмица, седнете и помислете как да представите някаква обща концепция дали с тях, дали с някой друг. Ето аз дори си позволявам да Ви дам съвет как да бъдете по-ефективна опозиция, отколкото сте в момента, защото и още 50 вота да внесете, ако резултатът е същият, единственото, което правим, е да губим пленарно време, защото не се случва и някакъв велик дебат тук. Освен да си повтаряме едни и същи опорки. Към господин Иванов не знам какво да отговоря, защото той ми зададе въпрос, после си отговори сам, което също е някаква риторическа форма, но на него ще му отговоря и в нашата стая на парламентарната група. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искала да благодаря за дебата, който се получи, защото темата е наистина важна. В рамките на този дебат се казаха много неща. Една голяма част от мотивите на вносителите на този вот на недоверие, разбира се, са абсолютно неоснователни и аз ще се опитам да поясня защо това е така. Но преди всичко бих искала да акцентирам Вашето внимание върху няколко факта, които имат огромно значение по отношение изпълнението на бюджета за 2025 г. Сигурно си спомняте, уважаеми дами и господа народни представители, че правителството с министър-председател Росен Желязков пое управлението на страната на 16 януари 2025 г. Това беше период, в който страната беше без приет закон за държавния бюджет, работеше в условията на така наречения Закон за събиране на приходите и извършване на разходите до приемането на Закона, което на практика означава, че ние нямахме право да правим разходи, по-големи от приходите, които постъпват в бюджета. Нашето правителство трябваше за много кратък период от време да направи анализ на състоянието на публичните финанси. Трябваше да предложим Проект на закон за бюджета, който отговаря на изискванията на Закона за публичните финанси, отговаря на изискванията, съответно европейските, за Пакта за стабилност и растеж и в същото време този бюджет трябваше да гарантира стабилност, сигурност и възможност за това България да се изтласка от четиригодишното безвремие, което безспорно беше дало отражение и дава отражение върху състоянието на публичните финанси на страната. На 24 февруари Министерският съвет прие Проект на закон за държавния бюджет за 2025, който напълно съответства на изискванията на Закона за публичните финанси, с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт, с размер на дълга, който е много под 60% от БВП и с разходи до 40% от БВП. На 21 март българският парламент прие Закона за бюджета, на 27 март Законът за бюджета влезе в сила. В средата на месец април беше прието постановлението за изпълнение на бюджета и мерките, свързани с повишаване на събираемостта на приходите, станаха факт от 1 май 2025 г. Казаха се много неща по отношение на приходната част на бюджета. Аз и в хода на дискусията по приемането на Закона за бюджета имах възможност да споделя, че приходите са амбициозни, но през последните четири години, уважаеми дами и господа народни представители, амбицията в разходите беше огромна. Така че тази наша амбиция в приходите, тя е ясна, продиктувана е от амбицията в разходите – огромните разходи, които са заложени като рамка в следващите години, и те са, трябва да кажем, законово регламентирани, тоест те не могат да бъдат на практика променени или изместени по някакъв начин. Ще направим всичко възможно и колегите от Националната агенция за приходите и от Агенция „Митници“ да работят изключително целенасочено по отношение на това да изпълним заложените приходи в бюджета за 2025 г. Тук искам да кажа на колегите, които са скептично настроени, а и на някои бивши финансови министри: не бързайте да злорадствате. Това, което полагаме като усилия, наистина е за доброто на страната ни. Целта ни да изпълним бюджета за 2025 г. така, както е заложен, наистина е много голяма. Сега ще се спра на няколко числа. Те са свързани с изпълнението на бюджета към 31 май 2025 г. Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма са в размер на 31 млрд. 518 млн. и 600 хил. лв., или 34,9% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3 млрд. 262 млн. и 300 хиляди, или 11,5% спрямо същия период на 2024 г., като най-голям принос имат данъчните приходи, които нарастват с 15,1%, или 3 млрд. 309 млн. и 300 хил. лв. Разходите по консолидираната фискална програма за периода от 1 януари 2025 г. до 31 май 2025 г. са 34 млрд. 125 млн. лв., или 35,3% от годишните разчети спрямо същия период. Спрямо същия период на 2024 г. тези разходи нарастват с 4 млрд. 815 млн. и 600 хил. лв. основно за социални плащания, в това число пенсии, разходи за персонал, субсидии, капиталови разходи. Това са, на практика, ефектите, които преди малко споменах, и те са в рамките на приетото законодателство и възприетите политики в тази област. Бюджетното салдо към 31 декември 2025 г. е отрицателно и е в размер на 2 млрд. 606 млн. и 400 хил. лв., или 1,2% от брутния вътрешен продукт на страната при планиран дефицит на годишна база 3% от БВП, или 6,4 млрд. лв. Салдото се формира от дефицит по националния бюджет, който е в размер на 1 млрд. 916 млн. лв. и дефицит по европейските средства от 690 млн. и 300 хил. лв. И тъй като тук няколко пъти стана дума за това, че за същия период на миналата година бюджет 2024 г. е бил на излишък от 147 милиона, аз ще си позволя само да отворя една скоба, за да поясня как се е стигнало, на практика, до този излишък. Салдото към 31 май 2024 г. се формира по следния начин: дефицит на национален бюджет 900 млн. лв. и излишък по европейските средства 1 млрд. и 100 милиона. Нали разбирате, че този излишък е резултат от това, че не са се реализирали проектите както по Плана за възстановяване и устойчивост, така и по оперативните програми. Просто нищо не се е случвало. И този милиард и сто милиона на практика се явява излишък. Ами разликата между дефицита по национален бюджет и излишъка от европейските средства дава 147 милиона плюс. Това е простата математика. Но тъй като стана дума за този излишък, само да кажем как се е стигнало до него, каква е технологията. По отношение на мотивите на вносителите за липсата на съдържание на политиката за устойчиви и прозрачни публични финанси бих желала да спомена следното: фискалните цели напълно съответстват на заложените в Закона за публичните финанси фискални правила, както и на установените с реформираната рамка за икономическо управление в Европейския съюз нови правила, целящи поддържане на устойчиви публични финанси, основно чрез ограничаване на ръста на нетните първични разходи, който се явява единен оперативен показател. Както е посочено в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислена на касова основа и на начислена основа, е в рамките на 3-процентния дефицит съгласно Закона за публичните финанси. Що се отнася до цитираното от вносителите на вота на недоверие оптимално ниво на дефицита от 1 на 100, най-вероятно се визира разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за публичните финанси относно средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа. Следва да отбележим, че в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е заложена консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ и на структурния бюджетен баланс по години, като в последната година от периода те са съответно 1,9% от БВП и 1,8% от БВП. Нещо повече, на европейско ниво се въведоха нови правила и наблюдението и оценката на съответствието с изискванията на Пакта за стабилност и растеж вече се концентрират върху ръста на нетните бюджетни разходи с цел намаляване на натиска за увеличаване на публичния дълг в бъдеще, дори и при стабилен икономически растеж. По отношение на твърдението, че макроикономическите прогнози са оптимистични или че данните за инфлацията не отговарят на реалността, бих искала да кажа, че нарастването на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на годината достигна 2,9% на годишна база, което съответства на прогнозата на Министерството на финансите за реален растеж на икономиката от 3% през 2025 г. По отношение на инфлацията следва да се има предвид факта, че тя се изчислява от Националния статистически институт по утвърдена в Европейския съвет методология, като данните подлежат на проверка и потвърждение от Евростат, преди те да бъдат публикувани. Тоест няма как някой да си импровизира някакви данни и да ги оповести. Те биват верифицирани от страна на Евростат, всичко подлежи на много щателна проверка, така че всякакви опити за внушение в тази посока са напълно неоснователни. Относно твърдението, че официалната средногодишна инфлация от 2,6% не кореспондира с реалността, трябва да се подчертае, че НСИ изчислява инфлацията по правилата на Регламент 2016/792 от 11 май 2016 г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизираните индекси на потребителските цени и за индекса на цените на жилищата, регламентираните за неговото изпълнение и методика, съответно ръководства. Освен това данните за инфлацията в България, както и на всички страни – членки на Европейския съюз, първо се верифицират, както вече споменах, от Евростат и след това се публикуват. Относно Националния средносрочен фискално-структурен план трябва да отбележим, че Планът на Република България представлява визията на правителството за фискалната политика, структурните реформи и инвестициите на страната ни през следващите четири години, необходими за насърчаване на стабилни публични финанси, и постигането на устойчив и приобщаващ растеж посредством реформи и инвестиции. В Плана е определен Фискален план под формата на ограничение на растежа на нетните публични разходи, които да гарантират поддържането на дефицит под 3% и дълг под 60% от брутния вътрешен продукт. Планът беше приет от Министерския съвет в края на месец февруари 2025 г., официално е изпратен на Европейската комисия, като същевременно беше изпратен и на Народното събрание. През месец май Европейската комисия одобри Националния средносрочен фискално-структурен план на страната. Що се отнася до реалната конвергенция на Република България спрямо страните в еврозоната, данните показват, че през последните години тя се ускорява, като средногодишният темп на растеж на българската икономика за последните 10 години изпреварва този за Европейския съюз – 27-те страни, за същия период, като за България той е 2,9 спрямо 1,7 за Европейския съюз. В момента България е на нивото на конвергенция, подобно на това на държавите от Централна и Източна Европа при тяхното присъединяване към еврозоната. По отношение на държавния дълг също се чуха много коментари. Бих искала да подчертая, че планираното нарастване на държавния дълг не представлява изолирана самоцел, а следва да се разглежда през призмата на необходимия инструментариум за финансиране на политиките за реализиране на поставените правителствени приоритети и устойчивото развитие на страната. В този контекст не следва да се спекулира с нарастването на дълга в абсолютна стойност, а да се почива на фундаментите, намерили израз в така наречените Маастрихтски критерии за приемливи и безопасни нива на съотношение дълг – БВП в рамките до 60%. Покривайки изцяло критерия със съотношението дълг на сектор „Държавно управление“ спрямо БВП от 24,1% към края на 2024 г., Република България заема второ място сред държавите – членки на Европейския съюз, с най-ниска държавна задлъжнялост след Естония, която е със съотношение дълг спрямо БВП 23,6%. За целите на сравнителния анализ бих искала да подчертая, че тези нива на задлъжнялост са значително под референтната стойност на дълговото правило и далеч под средните нива за страните в Европейския съюз. В този смисъл отговорната дългова стратегия, провеждана от правителството, цели както поддържане на разумни равнища на дълга – под 60% от БВП в средносрочен план, така и използване на пълния потенциал на този важен инструмент за постигане на правителствените приоритети и политики. По отношение на темата с нарастването на лихвените плащания по дълга, представени в абсолютна стойност, не следва да се спекулира, доколкото реално капацитетът на държавата да посреща и обслужва бъдещите си плащания по държавния дълг се измерва през призмата на съотношението лихвен разход – брутен вътрешен продукт. Това съотношение за целия период не надхвърля 1,4%. Що се касае до повдигнатата в мотивите тема, свързана с реалните резултати от последните дългови емисии, следва да отбележим, че подготовката и осъществяването на транзакциите по управление на дълга изцяло следват международните правила и добра практика в тази област. България успя да набере цялата ѝ необходима сума при висок интерес и качество на инвеститорите, като емитираните на 28 април 2025 г. нови 9-годишни книжа отчетоха най-ниския спред спрямо осреднения лихвен суап за Република България от 2020 г. насам, когато пазарните условия бяха коренно различни – с преобладаващи отрицателни лихви. По отношение на мотивите, свързани с фискалния резерв и опасността правителството да изчерпи своята ликвидност и да използва средства от Сребърния фонд, бих искала да кажа, че това са абсолютно неоснователни твърдения. Колегата Иванов посочи какви са конкретните параметри. Бих искала да кажа, че никога към настоящия момент не се е стигало до посягане така да се каже на Сребърния фонд. Резервът към настоящия момент, към 31 май 2025 г., е 13 млрд. 103 млн. лв. По отношение на фискалните дисбаланси също се казаха много неща. Бих искала да кажа, че всичко това, което беше установено като разходи, които касаят предходни периоди, една част от тях са намерили своето място в бюджета за 2025 г. Сумите са изпълнявани в предходни години в дейности, чието фактуриране и разплащане се извършва през 2025 г., са отчетени като разходи в съставянето на данните за дефицита на начислена основа за 2024 г. за сектор „Държавно управление“, докладвани са на Евростат през месец март 2025 г. и са верифицирани от Евростат в рамките на нотификационния период през месец април 2025 г. По отношение на пенсионната политика, знаете, че сега, от 1 юли, българските пенсионери получиха увеличение по така нареченото Швейцарско правило, което е 8,6%. Съгласно основните допускания по актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. е предвидено, считано от 1 януари 2027 г., да се увеличи осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с един процентен пункт, а от 1 януари 2028 г. се увеличава осигурителната вноска за пенсии с два процентни пункта. При осигурителните системи, действащи на разходно-покривен принцип, каквато е системата на държавното обществено осигуряване, необходимият размер на осигурителната вноска е размерът, при който приходите от осигурителни вноски са достатъчни за покриване разходите на системата в една съответно календарна или бюджетна година. По отношение на съдържащите се в мотивите твърдения по отношение на невъзстановения данък добавена стойност също трябва да кажем, че те са неоснователни. Малко статистика. Невъзстановеният данък добавена стойност към 31 декември 2024 г. е в размер на 56,8 млн. лв., като намалява с 19,1%, или 13,4 милиона спрямо предходната година. За сравнение, размерът на невъзстановения ДДС към 31 декември 2023 г. е в размер на 70 млн. лева и е с 30,9% по-малко спрямо 2022 г. В посочените суми се включва дължимият ДДС за възстановяване, което не е възстановено по чл. 92, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, включително ДДС за възстановяване по възложени ревизии, за които все още няма издаден ревизионен акт. Към 31 май 2025 г. общият размер на невъзстановения данък добавена стойност в срока по чл. 92, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е в размер на 74,6 млн. лв., от които 48,7 млн. лв. са в резултат на възложени ревизии без издаден ревизионен акт, 17,6 милиона са от неприключили проверки за установяване на факти и обстоятелства във връзка с извършване на процесуални действия, 8,3 млн. лв. са във връзка с издадени заповеди за спиране на сроковете за възстановяване съгласно чл. 93. Относно отменената нулева ставка за данък добавена стойност върху хляба и брашното трябва да кажем, че това са били временни мерки, които са въведени към края на 2024 г. Основанията за тяхното съществуване са отпаднали, поради което е възстановена нормалната ставка. Дивидентите на публичните предприятия, трябва да кажем, че този подход на практика свързан с определянето на размера на дивидента, е бил различен през годините. Така например в периода 2010 – 2013 г. размерът на отчисления за държавата дивидент е бил 80%, а през 2014 г. е бил 70 на сто. Максималният размер на отчисленията за държавата в размер до 100% се правят считано от 2022 г., като междинен дивидент на база на 6-месечен финансов отчет е разпределян и през 2023 г. от страна на „Българския енергиен холдинг“. Уважаеми дами и господа народни представители, от всички мотиви, свързани с вота на недоверие, от това, което чух, искам да кажа, че според мен този вот на недоверие не е свързан с изпълнението на бюджета към 31 май 2025 г. Той по-скоро има друга цел и това е успешното присъединяване на България към еврозоната, тъй като всичко това, което се каза дотук, се пречупваше именно през тази призма: не изпълнявате приходите – виновна е еврозоната; направихте такъв бюджет – виновна е еврозоната. Тук бих искала да кажа, уважаеми дами и господа народни представители, че България покри абсолютно честно и почтено всички критерии, свързани с членството ни в еврозоната. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И съвсем скоро, буквално до броени дни, ние ще финализираме процеса по приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. България ще заеме своето достойно място в сърцето на Европа. Благодаря Ви и подкрепете правителството. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди това моля за процедура за допуск. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за допуск на заместник-министъра на правосъдието Спаска Кинчева.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-454-01-4, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 11 ноември 2024 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-454-01-18, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители на 6 декември 2024 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-502-01-23, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2025 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-554-01-118, внесен от Иван Величков Минев, Николай Иванов Братованов и Георги Николаев Кръстев на 18 юни 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 юни 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-454-01-4, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 11 ноември 2024 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-454-01-18, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители на 6 декември 2024 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-502-01-23, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2025 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-554-01-118, внесен от Иван Величков Минев, Николай Иванов Братованов и Георги Николаев Кръстев на 18 юни 2025 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, господин Филип Савов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Върховния административен съд: господин Марио Димитров – председател на трето отделение; и от Асоциацията на българските административни съдии: господин Любомир Гайдов – председател на Управителния съвет. Законопроект, № 51-454-01-4, беше представен от господин Петър Петров, който посочи, че с него се предлага да се създаде правна възможност решенията на административния орган, с които предложенията се оставят без уважение, да могат да се обжалват пред по-горестоящия административен орган, а решенията, с които сигналите се оставят без уважение, да могат да се обжалват пред Административния съд. В допълнение, той отбеляза, че се предлага и възможност на гражданите да искат от административния орган да спре изпълнението на оспорвания акт или действие и да обжалват пред съда евентуалния отказ. Предвижда се и значително завишаване на глобите по Закона за административните нарушения и наказания. От името на вносителя господин Александър Рашев представи Законопроект, № 51-454-01-18, като отбеляза, че с него се цели да бъдат защитени правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразните действия на административните органи, като се увеличават сроковете за обжалване на мълчалив отказ. Той допълни, че се въвежда и институтът на мълчаливото съгласие след влязло в сила решение на съд, както и се урежда отговорността за държавата и за държавните служители към засегнатите лица, вследствие на такива незаконосъобразни действия. Законопроект, № 51-502-01-23, беше представен от министър Георгиев, който посочи, че с него се предвижда разширяване на приложното поле на електронно съобщаване и призоваване от съдилищата и административните органи и подаване на документи от гражданите, юридическите лица, адвокати, нотариуси и институции. Целта на предложените промени е по-бързо разглеждане на административните преписки и дела. Той допълни, че се предлага административните съдилища да издават актовете си и да извършват предвидените в Закона процесуални действия в електронна форма. Предвижда се пълен електронен обмен на информация и преписки между административните органи, съдебните институции и доставчиците на обществени услуги. С цел ограничаване на случаите на отлагане на дела Законопроектът прецизира разпоредбите относно използването на видеоконферентна връзка за извършване на процесуални действия с участието на граждани и вещи лица. Допълни се, че тази форма на участие ще бъде допустима по съображения за сигурност, при наличие на други уважителни причини или по искане на страна или участник в производството при обективна невъзможност за присъствие в съдебната сграда. Създава се възможност лица с увреждания и живеещи в отдалечени райони да участват пълноценно в съдебния процес, като същевременно се спестяват време и разходи за пътуване. От името на вносителя Законопроект, № 51-554-01-118, беше представен от господин Николай Братованов, който отбеляза, че с него се цели отпадане на правомощието на прокурора да оспорва по административен ред законосъобразността на административните актове пред горестоящия административен орган, отпадане на задължителното участие на прокурор в съдебното производство по оспорване на подзаконови административни актове, както и отпадане на задължителното участие на прокурор във всички касационни производства. Тези изменения са в съответствие с измененията на разпоредбата на чл. 127 от Конституцията, както и с мотивите, изложени от Конституционния съд с Решение № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г. Господин Братованов отбеляза, че част от промените се отнасят до режима на предварителното изпълнение, като към момента действащата уредба допуска обжалване на разпорежданията за допускане или отказ от предварително изпълнение в тридневен срок, но при липса на указание от страна на административния орган относно срока и реда за обжалване възникват неясноти. Предвижда се изрична уредба за случаите, в които липсва указание относно възможността и срока за обжалване на разпорежданията по чл. 60. Предлага се и изменение на чл. 135, където се променя механизмът за формиране на състава, решаващ споровете за подсъдност между административните и общите съдилища. Запазва се смесеният състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, но се въвежда принципът на случайността при разпределението с цел да се гарантира неутралност и баланс между двете юрисдикции. Въвежда се възможността за обжалване на определенията за спиране, включително при наличие на преюдициално запитване. Като промяна се налага поради липсата на единна съдебна практика, като въпросът не бил разрешен и в рамките на тълкувателно дело № 1/2022 г., по което Върховният касационен съд и Върховният административен съд не стигнаха до съвместно тълкувателно постановление. Господин Братованов отбеляза, че част от измененията са съобразени с Решението на Съда на Европейския съюз от 24 ноември 2022 г. по дело С-289/21 във връзка с принципа на ефективност, като се предвиждат изменения, с които съдът е длъжен да преценява интереса на жалбоподателя и да не прекратява производството автоматично. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и публичното им обсъждане. По законопроекти, № 51-454-01-4 и № 51-454-01-18, са постъпили становища от Министерството на правосъдието, с които се изразяват редакционни бележки по предложените параграфи. Съдия Милен Василев е изразил становище по Законопроект, № 51-502-01-23. От Националното сдружение на общините в Република България са предоставили становище по Законопроект, № 51-502-01-23. В обсъждането взеха участие народните представители Христо Расташки, Николета Кузманова, Петър Петров и Александър Рашев. Господин Расташки изрази подкрепата си за законопроектите, предложени от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и парламентарната група на „Има Такъв Народ“, като добави, че внесеният от Министерския съвет законопроект е свързан единствено с Плана за възстановяване и устойчивост. Той подчерта, че Законопроектът на Иван Минев и група народни представители ограничава прокурорите да оспорват административни актове. Госпожа Кузманова посочи, че част от Законопроекта относно ограничаването на прокуратурата да оспорват административни актове е свързан с последните изменения и допълнения на Конституцията на Република България и по силата на тези промени на практика прокуратурата вече не може да участва в административното обжалване. Тя отбеляза, че Законопроектът на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ въвежда „мини“ съдебно производство в случаите на подадени сигнали и предложения, което съставлява нарушение на принципа на разделение на властите. Народният представител Петър Петров отбеляза, че по предложения от тяхната парламентарна група законопроект по отношение на предложенията липсва обжалване пред съд, а единствено се дава възможност на по-горестоящия административен орган да ревизира решението по предложението. В дискусията взеха участие и господин Стоян Грозданов, и госпожа Мария Асими, които изразиха позиция относно необходими промени в Административнопроцесуалния кодекс, свързани с Решение на Съда на Европейския съюз относно „Топлофикация“ – София. Господин Димитров изрази подкрепата си за Законопроекта, внесен от Министерския съвет, като подчерта, че той основно е свързан с дейността на Върховния административен съд и административните съдилища в страната и е насочен към осъществяване на планираната дейност на административното правосъдие, както и усъвършенстване на административното правораздаване в България. По отношение на Законопроекта, предложен от Иван Минев, Николай Братоев и Георги Кръстев, той отбеляза, че е следвало отдавна да бъде предложен за дебат, тъй като кореспондира с измененията в Конституцията и решението на Конституционния съд по тези изменения. Господин Димитров подчерта, че между първо и второ гласуване следва да се обсъди разпоредбата на чл. 210, ал. 3, където все още се регламентира Върховната административна прокуратура, и може би следва да се направи съответната корекция там. Той сподели, че приветства и това, което господин Стоян Грозданов и госпожа Мария Асими са споделили по отношение уредбата на последиците от решението на Съда на Европейския съюз във връзка с отменени общи или подзаконови нормативни актове, в които случаи административните съдилища прекратяваха производствата. Господин Димитров допълни, че при прецизирането на разпоредбите между първо и второ гласуване ще се постигне ефектът, който е „подсказал“ Съдът на Европейския съюз. Съдия Димитров изрази позиция относно Законопроекта, предложен от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, като отбеляза, че по отношение сигналите следва да се помисли задълбочено по измененията, тъй като хипотезата при правото на сигнали и предложения е различна от правото на упражняване на права, свободи и законни интереси и на различна плоскост административният орган постановява съответните актове. По отношение на Законопроекта, предложен от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ относно мълчаливото съгласие, той подчерта, че с предложеното изменение съществува голям риск, което ще измени административното право и административното правораздаване, ако се пристъпи към него безусловно. Добави се, че след регламентирания мълчалив отказ, ако се стигне до мълчаливото съгласие, съществува възможност да се достигне до злоупотреба с права. От името на Министерството на правосъдието господин Талев посочи, че по законопроектите на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и парламентарната група на „Има Такъв Народ“ Министерството вече е изразило становища, които поддържа. По отношение на Законопроекта, внесен от народните представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, той отбеляза, че законодателството следва да бъде приведено в съответствие с Конституцията, като между първо и второ четене ще бъдат предложени конкретни препоръки по някои от текстовете. Господин Рашев изрази своята позиция по повод изказването на върховните съдии относно мълчаливото съгласие. Той подчерта, че в случай на мълчалив отказ, същият подлежи на обжалване по административен, а след това и по съдебен ред. При наличие на съдебно решение, с което този акт е обявен за незаконосъобразен, административният орган е длъжен да се произнесе отново, при спазване на задължителните указания, дадени от съда, като едва ако органът не се произнесе в указания срок след връщането, ще се счита, че е налице мълчаливо съгласие. Господин Гайдов заяви пълната си подкрепа за Законопроекта, внесен от Министерския съвет. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси: – с 5 гласа „за“, от които 3 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от ПГ на ДПС-ДПС и 1 от ПГ на МЕЧ; без гласове „против“ и 7 гласа „въздържал се“, от които 4 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“ и 2 от ПГ на „Има Такъв Народ“, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-454-01-4, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 11 ноември 2024 г.; – с 9 гласа „за“, от които 4 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“, 1 от ПГ на ДПС-ДПС, 2 от ПГ на „Има Такъв Народ“ и 1 от ПГ на МЕЧ; без гласове „против“ и 3 гласа „въздържал се“ от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-454-01-18, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители на 6 декември 2024 г. – с 8 гласа „за“, от които 4 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“, 1 от ПГ на ДПС-ДПС и 2 от ПГ на „Има Такъв Народ“; без гласове „против“ и 4 гласа „въздържал се“, от които 3 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 от ПГ на МЕЧ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-502-01-23, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2025 г., и – със 7 гласа „за“, от които 4 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“ и 2 от ПГ на „Има Такъв Народ“; без гласове „против“ и 5 гласа „въздържал се“, от които 3 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от ПГ на ДПС-ДПС и 1 от ПГ на МЕЧ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-554-01-118, внесен от Иван Величков Минев, Николай Иванов Братованов и Георги Николаев Кръстев на 18 юни 2025 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Представяме на Вашето внимание Законопроект, № 51-454-01-4, от 11 ноември 2024 г., внесен от Костадин Костадинов и група народни представители. С него ние поставяме за разглеждане възможността на гражданите да обжалват отказите на държавната администрация да уважи техните предложения и сигнали. В сегашната редакция на Закона решението на административния орган, до който са подадени, е окончателно, а отказът да бъдат уважени предложенията и сигналите нерядко, всички знаем, че се дължи на административен произвол много често или злоупотреба с права от страна на същия. Примери в тази насока могат да бъдат дадени десетки, като се започне от незаконни сметища, през покрити от корони на дървета пътни знаци и се стигне до неизпълнение на решения на по-горестоящия орган по редица казуси. Невъзможността на гражданите да потърсят отговорност на административните органи за бездействията им или за неправомерните им действия категорично считаме, че нарушават принципите на правовата държава. Ето защо ние предлагаме да се създаде правна възможност решенията на административния орган, с които предложенията са оставени без уважение, да могат да се обжалват пред по-горестоящ административен орган, а решенията, с които сигналите се оставят без уважение, да могат да се обжалват пред административния съд. Също така предлагаме възможност на гражданите да искат от административния орган да спре изпълнението на оспорвания акт или действие и да обжалват пред съда евентуален отказ. Целта на Законопроекта е да се спре произволът от страна на администрацията, от който страда ежедневно почти всеки български гражданин, на когото се е наложило да се обърне към административни органи за един или друг случай. Това вярваме, че е особено силно изразено в малките населени места, защото непрекъснато получаваме сигнали за такива неща, където административните органи се държат като последна инстанция – и в буквалния, и в преносния смисъл, без да се даде възможност на гражданите да търсят и защитават правата си, гарантирани им във всяка правова държава. Използваме случая да актуализираме и наказанията в Закона за административните нарушения и наказания, чиято последна редакция е от 1998 г. Налагане на глоба от 2,00 лв. звучи повече от несериозно към днешна дата, с оглед икономическото състояние на страната, и дава възможности за редица закононарушения без страх от наказание. Отделно от това, съществува и възможност за сключване на споразумение за извършеното нарушение, което води до определяне на наказанието „глоба“ в размер на 70% от минимума. В конкретния пример една такава глоба би била в размер на 1,40 лв. В настоящия законопроект предлагаме значително завишаване на глобата, която се налага на държавен служител, който при изпълнение на държавната служба не изпълни или наруши задължения, произтичащи от актовете, издадени или приети от Министерския съвет, или такива, които са свързани със счетоводното, данъчното, митническото, валутното или екологичното законодателство, ако деянието, разбира се, не съставлява престъпление. Завишаването на глобата е с оглед позицията на държавен служител, която лицето заема, и е част от механизмите за връщането на доверието в държавната администрация. Така че се надявам да подкрепите нашия законопроект. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да Ви представя Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, внесен от „Има Такъв Народ“, който в общи линии е в три основни насоки. На първо място, увеличаваме сроковете за обжалване на мълчаливи откази, както по административен ред пред по-горестоящия административен орган, така и по съдебен ред. Много често в практиката ни се случва българските физически и юридически лица да пропускат тези срокове покрай извинения от страна на държавните служители, че даден държавен служител е в отпуска или не може в момента да свърши конкретната работа, съответно се пропуска този срок за обжалване на мълчаливия отказ. В този смисъл ние предлагаме обжалването на мълчаливия отказ да бъде в двумесечен срок, съответно измененията са в чл. 84, ал. 2 и чл. 149, ал. 2. На второ място, ние предлагаме така нареченото поетапно въвеждане на мълчаливото съгласие. Какво означава това? Когато се обжалва мълчаливият отказ, мине се пред по-горестоящия административен орган и след това през съдебна фаза или директно през съда, и съдът постанови решение, с което обяви мълчаливия отказ за незаконосъобразен, съдът издава задължителни указания за произнасяне от страна на административния орган, съответно връща преписката на съответния административен орган. Ако и в този срок, който има административният орган, той не се е произнесъл, съответно не спази задължителните указания на съда, тогава вече този мълчалив отказ ще се счита за мълчаливо съгласие. Когато това мълчаливо съгласие всъщност означава издаването на документ, съответно не може мълчаливото съгласие да се възпроизведе, в такъв случай гражданите и юридическите лица ще имат възможност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да търсят съответните претърпени от тях вреди и пропуснати ползи. На следващо място, държавата, след като е осъдена в едно такова производство по ЗОДОВ, ще има възможност на регресен иск срещу съответния държавен служител, който не е изпълнил задължението си по закон, подчертавам, не веднъж, а вече два пъти, включително и неизпълнение на съдебно решение и неизпълнение на задължителни указания от съда, съответно той ще носи отговорност по Закона за държавния служител. Уважаеми народни представители, това всъщност е Законопроект, който е в програмата на „Има Такъв Народ“ още от самото ѝ създаване, съответно това е мярка срещу така нареченото беззаконие и бездействие от страна на държавната власт и държавните служители. Също така, уважаеми народни представители, моля да имате предвид, че също така, съгласно чл. 4, т. 29 от Споразумението за съвместно управление, подписано между „Има Такъв Народ“, „БСП – Обединена левица“ и ГЕРБ-СДС, чл. 4, т. 29 гласи, че ние сме приели за приоритет усъвършенстване на защитата на гражданите и организациите при причиняването на вреди от незаконосъобразни действия на държавната администрация чрез въвеждане на специална хипотеза на института на мълчаливото съгласие. Или ние считаме, че с този законопроект също си изпълняваме този наш приоритет от Споразумението за съвместно управление. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс е една от мерките в област „Правосъдие“ на Програмата за управление на Република България за периода 2025 – 2029 г., приета с Решение № 91 на Министерския съвет от 2025 г. С него се изпълнява и етап 2015 от Компонент 10: „Бизнес среда“ от Националния план за възстановяване и устойчивост, насочен към осигуряване на възможност за съдебните актове да се изготвят като електронен документ и да се подписват с квалифициран електронен подпис; да се упражняват процесуални права и да се извършват процесуални действия в електронна форма от страните в съдебните производства чрез подаване на административни документи в електронна форма посредством защитена идентификация; да се провеждат дистанционни виртуални открити съдебни заседания. Конкретните изменения са следните: Определя се кръгът на лицата, които ще бъдат задължени да отправят искане до администрацията единствено в електронна форма. Това са държавните органи, органите на съдебната власт, юридическите лица и адвокатите. На следващо място, въвежда се и задължение същите тези лица да посочват електронен адрес, на който да бъдат своевременно, бързо и лесно уведомявани за хода на административните и съдебните производства. В същото време е запазена и възможността за гражданите, които нямат възможност да упражняват своите права по електронен път, да изпращат и получават документи и на хартиен носител. Една от най-важните промени е въвеждането на задължението за всеки административен орган да поддържа електронна преписка в случай на постъпило искане за издаване на индивидуален административен акт, независимо дали искането е на хартиен носител или е подадено по електронен път. По този начин административните органи трябва да обезпечат предоставянето на услуги в електронна форма, като осъществяват производства по издаване на индивидуални административни актове не на хартия, а на електронен носител. Законопроектът въвежда и промени в частта от АПК, регламентиращи производство пред съд. Предвидено е, че в съдебните заседания страните могат да извършват процесуалните си действия както устно или в писмена форма, така и в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез квалифицирана електронна препоръчана поща. Оставена е и възможност за тези страни, които желаят възпроизвеждането на доказателствата и на преписката да бъдат и на хартия, съдът или административният орган да ги възпроизвежда на хартиен носител. И на последно място е предвидено съдът служебно да разпореди извършване на процесуални действия чрез видеоконференция по съображения за сигурност или други важни причини. Резултатите, които се очакват от предложенията, са следните. Ще се опитам да акцентирам. Максимална степен на прозрачност на администрацията и съдебната система при осъществяване на функциите им. На следващо място, съществено съкращаване на срока за произнасяне на администрацията и съда по постъпилите искания и жалби. Въвеждането на възможност да се осъществяват процесуални действия чрез видеоконференция ще позволи на хората с увреждания да участват пълноценно в съдебните заседания. Предлаганите промени в областта на дигитализацията в административното правосъдие съответстват и на зелените политики, които ЕС провежда и заявява, че възнамерява да провежда в следващите години в стремежа си за увеличаване и устойчивост спрямо изменението на климата до 2050 г. Въвеждането на безхартиено административно правосъдие ще сведе до минимум риска от загуба на актове и на представени доказателства и ще опрости процеса на архивиране на тези дела. От икономическа гледна точка промените ще съдействат и за спестяване на средства, време и пътуване на хора. Поради което, уважаеми народни представители, предлагам Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта, представен от Министерския съвет. Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание представям Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Проект, който цели да коригира трайно установени правни празноти, да отрази промените в Конституцията и да въведе европейски стандарти за защита на гражданите в административния процес. Ще Ви представя няколко конкретни случая от практиката, които налагат необходимостта от предлагане на измененията. На първо място са пропуснати указания за обжалване – реална пречка за правото на защита относно предварителното изпълнение. В редица дела актът за предварително изпълнение не съдържа указания за срок и орган на обжалване. В резултат съдът обявява жалбата за просрочена, въпреки че гражданинът не е имал реална възможност да се защити. С предложенията си в § 1 от Проекта въвеждаме ясно правило в такива случаи срокът на жалбата да се удължава, за да се защити добросъвестната страна. На второ място, противоречивата съдебна практика по спиране на производството при преюдициално запитване. По Тълкувателно дело № 1 от 2022 г. ВКС и ВАС не успяха да приемат общо тълкувателно постановление по въпроса подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен въззивен или касационен съд поради отправено по реда на чл. 628 от ГПК преюдициално запитване от друг съд. Поради тази причина създаваме чл. 154а, който въвежда ясен ред – спирането ще може да се обжалва, включително когато е поискано от съд във връзка с преюдициално запитване от съда на Европейския съюз. На трето място, отмяна на акт от органа и прекратяване на делото без произнасяне. По делата срещу заповеди на министъра на здравеопазването по чл. 63 от Закона за здравето съдът често прекратява делата след отмяна на акта на органа, без да се произнася, а Европейският съд постанови, че такова прекратяване нарушава принципа на ефективна съдебна защита, когато жалбоподателят има интерес да се установи незаконосъобразността и Законопроектът въвежда създаването на чл. 182б и чл. 193, ал. 2 именно в тези хипотези. На четвърто място е отмяна на прокурорския протест поради новата конституционна уредба. След Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд вече е ясно – прокуратурата няма общи правомощия да атакува административни актове по административен ред. Отпадането на термина „протест“ в близо двадесет члена от АПК не е просто редакционна мярка, а изпълнение на конституционен императив. „Справедливост при разноски“ е новият чл. 176а, който предвиждаме. В съдебната практика се срещат случаи, при които съдът присъжда неправилни разноски, но решението е необжалваемо. С новата разпоредба страните ще имат възможност да поискат преразглеждане на тази част. Една на пръв поглед техническа промяна, но е важно значение за достъпа до правосъдие. С оглед на което, уважаеми колеги, Ви приканвам да подкрепите така представения от нас законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Аз ще взема отношение по представения от Министерския съвет Законопроект за изменение на Административнопроцесуалния кодекс, като ще започна с това, че ние няма да го подкрепим, защото виждаме една тенденция да се заиграваме във всички видове процеси да ги правим неприсъствени, да електронизираме съдебното производство, което, когато е необходимо и в определен вид производства целим бързина и разпити чрез видеоконферентни връзки на вещи лица, както например е случаят в Наказателно-процесуалния кодекс, което приветствам с оглед на това, че липсват вещи лица, трудно се събират на едно място на една дата, когато са повече от едно вещите лица, но в настоящия случай в административния процес въобще не виждам такава необходимост, колеги. Първо, към този законопроект липсват каквито и да било справки, информации, твърдения в мотивите на вносителите, ако щете, колко от висящите административни производства не са приключили в съдебната си фаза, не са приключили в срок поради това, че страна или неин повереник, или вещо лице, или свидетел не се е явил в едно съдебно заседание и колко се е проточило това дело? И за каква бързина в административното съдебно производство говорим, ако такава ще целим на първата инстанция? И моите лични наблюдения са, че там най-малко са забавени производствата в административния процес на първа инстанция, когато в нейната касационна инстанция, а именно на Върховния административен съд, най-елементарни съдебни производства чакат своето решение понякога с години. Какво ще решим по този начин освен да изменим един от основните принципи на съдебния процес, а той е устност и непосредственост. Да, съзнавам, че говорим за административен процес, не за наказателен, където са изключително важни тези две обстоятелства, но все пак участието в едно съдебно производство е изказване на тези, защитаване на тези, бърза реакция и направа на възражения – нещо, което не виждам как ще се случи, ако повереника на една страна осъществява процесуалното право на защита чрез видеоконферентна връзка. Тези изменения вносителите мотивират със – забележете: „Предвижда се, че по съображения за сигурност и други важни причини.“ Забележете, съдът служебно може да постанови някои процесуални действия, като разпити, изслушвания и така нататък да стават с видеовръзка. Първо, не знам какви са тези съображения за сигурност. Какво ще осигурим, каква сигурност ще осигурим на повереника да бъде разпитван от адвокатската си кантора, а не лично в съдебно заседание? Как ще защитим и каква сигурност ще осигурим на свидетел, който ще разпитваме в такова производство от дома му, без да сме сигурни дали срещу него, без да се вижда на камерата, не стои някой, който го мотивира да дава показания в една или в друга посока. Ето защо смятам, първо, че ей така – много лековато и някак си по инерция вече правим всичко електронно. Да, съзнавам в коя година сме, виждам на какво ниво са технологиите, но все още смятам, че има принципи, особено в правото, които не могат да бъдат заместени нито от изкуствения интелект, нито от предложените с този законопроект на практика електронни процеси. На следващо място се твърди, че въвеждането на безхартиено административно правосъдие ще доведе до минимум риска от загуба на актове и на представени доказателства. Честно казано, за 25-годишния ми опит като адвокат, поне на мен не ми е известно едно дело да се е загубило или някакви доказателства да са се загубили поради немарливо изпълнение на служебни задължения, на който и да било от деловодителите. Да, известни са единични такива случаи, но те са по определени знакови дела и там не се дължи на безхаберие и на немарливо изпълнение, а се дължи на абсолютно целенасочено такова поведение от страна на лицата, които имат достъп до съдебните дела. Предвиждат се едни немалко средства за изпълнение на тези абсурдни според мен законови изменения в АПК, които не са предвидени сега в бюджета на съдебната власт. Нещо, което ще доведе до едни абсолютно ненужни разходи на гърба на данъкоплатеца, за да си направим поредния експеримент, в който да установим, че не само, че няма да работи, не само, че няма да ускори административния процес, а просто ще бъде повод да се изготви една обществена поръчка, да се усвоят едни средства, поредни такива от „Информационно обслужване“, и да се създаде една поредна неработеща система. Ето защо аз ще Ви призова да не подкрепяте този законопроект, тъй като смятам, че не е нито достатъчно обмислен, финансово ще задължи с абсолютно неразумни и ненужни средства данъкоплатците и не това е начинът за ускоряване на съдебния административен процес, ако ние го правим това само с неговата първа фаза, а продължаваме да търпим Върховния административен съд да се произнася по три години за по едно дело. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Както казахме при представеното становище, с нашия законопроект предлагаме възможността за обжалване на отказите на държавната администрация да разгледа предложението пред горестоящ административен орган и отказите за разглеждане на сигнали пред административния съд. В сегашната редакция на Закона, както казахме, това не е възможно, а преценката е оставена единствено в ръцете на административния орган, който, особено в малките населени места, може еднолично да преценява степента им на важност и общо заето да прави каквото си иска. Действително, до голяма част административният орган има своята оперативна самостоятелност, но да не забравяме колко често това води до злоупотреби без наличието на контрол. Вярваме, че правата и законните интереси на гражданите ще бъдат в пъти по-защитени, ако административният орган знае, че не е последна инстанция. Колко пъти се е случвало важни сигнали да останат без разрешение, защото биха се засегнали частни интереси на приближени лица и когато сигналоподателят няма защита от нито една горна инстанция, това би могло да увреди личните му интереси или пък да засегне интереси с важно обществено значение. Затова ние предлагаме тази допълнителна възможност. Разбира се, ние имаме отрицателно становище от Министерството на правосъдието и с някои от аргументите донякъде сме съгласни, но с други от тях няма как да се съгласим. Иска ми се да акцентирам върху фрагменти от това становище, тъй като Министерството очевидно не се е запознало в дълбочина със Законопроекта. На първо място се сочи, че решенията за отказ от разглеждането на предложенията и сигнали не са индивидуални административни актове, тъй като, съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен орган и така нататък, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Донякъде съм склонна да се съглася, че не всички предложения засягат права и законни интереси на лицето, което ги прави, но не винаги. И ако аз в качеството ми на лице, което прави предложение, успея да представя доказателства, че сегашното положение ми нанася вреди и ако би било уважено, то би облекчило състоянието ми, какъв е проблемът да потърся защита на по-високо ниво, ако получа отказ? Защо казвам, че Министерството не се е запознало в дълбочина с нашия законопроект? Защото ние предлагаме предложенията да се обжалват пред по-горестоящия административен орган, а сигналите да са по съдебен ред, тоест не всички да се обжалват по съдебен ред, както е записано в становището. Съгласна съм обаче с това, че следва да се прецени дали оспореният акт има белезите на индивидуален административен акт. Ами, нека тази преценка да стане след подаването на жалбата. Какъв е проблемът? Тоест от становището излиза, че ако аз направя предложение, да речем, да се сложи една рампа пред стълбите на общината, защото инвалидите не могат да се качват с количките си, включително и моят болен дядо, да речем, и административният орган откаже, не са засегнати мои права и законни интереси, така ли? Ами, нали аз съм придружител на дядо си в случая, как да не съм засегната?! Сега по отношение на сигналите. В ал. 4 на чл. 107, пак от АПК, се казва, че сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество и така нататък, за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия. Сега според Правосъдното министерство сигналите също трябва да бъдат необжалваеми. Тоест, ако аз подам сигнал до кмета Терзиев, да речем, че някой от районните кметове или заместник-кметове злоупотребява с власт или пък участва в някаква корупционна схема и Терзиев каже, че това не е вярно или пък обратното – изобщо не ми даде никаква обратна връзка, както много пъти се случва, аз няма да имам право да се обърна към съда, така ли излиза? И ето с това отрицателно становище Правосъдното министерство се опитва да прегради пътя на производството по предложенията и сигналите, като оставя тази преписка да отлежава, обикновено отлежава в „кръглата“ папка. Тоест когато говорим за корупция, нужно ли да имаме пряк интерес? Нали всички сме наясно, че в такива случаи всички се покриват взаимно. И още нещо. Предлагаме изменение на ЗАНН – Закона за административните нарушения и наказания, където правим редакция на една санкция, която към момента е в размер на 2 лв. Това е минималната санкция. Тя е за това, който не изпълни или наруши законово разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, се наказва – как? С 2 лв. Този закон, колеги, не е променян от 1998 г. и е логично тази санкция да не е актуална към момента. Още повече, както казах и преди малко, ако нарушителят сключи споразумение с административнонаказващия орган, то тази санкция от 2 лв., ще падне на 1,40 лв. Ами, тогава няма никакъв проблем да си нарушавам всеки ден и да си плащам по 1,40 лв. Можем всички да си го позволим. Тоест ние искаме да пресечем това чувство на безнаказаност. В становището обаче се казва, че след като не сме се мотивирали защо точно предлагаме 2 лв. и съответно максимумът от 50 лв. да се заменят със 100 или съответно с 500 лв., а не с други цифри, то тогава няма да подкрепят това предложение. Единствено на това основание, защото не сме изложили мотиви защо точно 100 и защо точно 500. Добре, ние сме съгласни Министерството да предложи каква да е санкцията и съответно да се мотивира защо да е такава, а не онакава, и ние ще го подкрепим. Няма пречка за това нещо. Така че, мисля си, че това, между другото, е практика да се отхвърлят предложенията на опозицията само защото е опозиция. Само че искам да напомня, че опозицията има задача не само да критикува управляващите, но също така и да предлага полезни за обществото законопроекти, които заслужават да бъдат разглеждани, заслужават да бъдат обсъждани без значение кой ги е предложил, съответно и да бъдат приемани, ако се прецени, че те наистина ще бъдат добри и полезни. Това, за съжаление, е нещо, което не става в този парламент с оглед на ежедневно празната зала. След малко, предполагам, че всички ще се върнат и ще гласуват „против“ само защото са чули, че това е законопроект на ВЪЗРАЖДАНЕ, без да имат никаква реална представа точно за какво става дума в този законопроект, за съжаление. Благодаря.

Уважаеми колеги, ще говоря по два от представените законопроекти. Ще започна със Законопроекта, представен от Александър Рашев и група народни представители. Ние считаме, че той е полезен и би свършил добра работа, тъй като в момента общините и администрацията в България са се научили да не отговарят – не отговарят на жалби, на сигнали, не отговарят на запитвания, на молби, на различни заявления за различни услуги, когато не им изнася. Тоест, когато определен кмет може да има някакви зависимости или лично отношение към някой, те предпочитат да не отговарят и по този начин се получава мълчалив отказ. За обжалването на този мълчалив отказ в момента има срок от един месец, което е изключително кратко, и много хора го пропускат. И после остават в едно такова безтегловно положение, в което не могат да направят нищо. Тук, в Законопроекта, е предложено да има два месеца срок, който е значително по-дълъг, а ако не е указано колко точно да е този срок, той да бъде шестмесечен, което ще бъде изключително полезно за много хора, които не са получили заявените услуги от съответната администрация. Също така приветстваме и глобата в лично качество на длъжностното лице, което не изпълнява своите функции, не отговаря на гражданина и не дава никакви мотиви във връзка с това. От моята собствена практика даже бих Ви препоръчал едно допълнение, което може да включим между първо и второ четене. Какво се случва? Когато ние обжалваме един мълчалив отказ и минем през административния съд, пристига една такава много неприятна жалба до Върховния административен съд от самия орган, което прави съдебното производство 2 – 3 години, и човекът, който е заявил нещо, което иска от администрацията, след 3 години губи всякакъв интерес да го получи. А от друга страна, административният орган е в правото си да обжалва на Върховния административен съд, забележете, мълчалив отказ! Това е недопустимо! Постоянно се случва, за да дразнят гражданите по този начин и аз Ви предлагам да забраните мълчаливият отказ да се обжалва на Върховен административен съд, тоест да го направите едноинстанционно производство само пред административен съд, за да може да приключва. Знаете, пред административен съд мълчаливите откази приключват за 6 месеца, пред Върховен административен съд е необходимо още поне година и цялото производство се разгъва в 2 години. Човекът, който е заявил нещо, забравя какво е заявил. Така че ние от нашата парламентарна група ще подкрепим този законопроект. Въпреки че сме опозиция, считаме, че той е полезен за българските граждани и ще покажем, че можем да бъдем конструктивни. А другият законопроект, по който ще се изкажа и който имаме намерение да подкрепим, това е законопроектът, внесен от ВЪЗРАЖДАНЕ. Там се говори за обжалване на сигнали и обжалване на предложения, отказите по тях. Когато едно лице даде един сигнал пред определена администрация – ще Ви дам пример, най-често може да става въпрос за незаконно строителство, ако подадете една жалба, че Вашият съсед строи незаконно, когато се образува проверка или ако такава не се образува, това не може да се обжалва. Когато се образува проверка и той обжалва своята заповед, Вие не сте страна в производството и не можете да участвате по никакъв начин. Когато Ви дават възможност да обжалвате тези сигнали пред съд, това е едно право, което всеки един български гражданин трябва да има. Защото, пак казвам, много често администрацията въобще не се произнася по въпросните сигнали. Добре е замислено, когато говорим за предложения – това е нещо различно от сигнала, предложението да не се обжалва по съдебен ред, а да може да се оспорва по административен път пред по-горестоящия административен орган в 14-дневен срок. Тоест, ако едно Ваше предложение не е прието, Вие не можете да обжалвате по съдебен ред, защото тук става въпрос не за сигнал за нарушение, а става въпрос за някакво предложение. То може да се обжалва пред по-горестоящия орган, който в случая, ако говорим за кмет на община, е областният управител и така нататък. Ние също ще подкрепим и този законопроект. Считаме, че е полезен на българските граждани и така в административното правосъдие създаваме повече права за българите. За другите законопроекти считам, че единият е свързан изцяло с ПВУ – ще оставим управлението да си го приеме, както и другият, който е поясняващ и уточняващ. Благодаря.

Госпожо Председател, народни представители! Както знаете, административното право е отрасъл от правото, който регулира обществените отношения в сферата на държавното управление, на органите и длъжностните лица и тяхното изпълнение на публични функции и държавата, съответно нейните териториални функции. Предметът на административното право е съотношение именно в сферата на държавното изпълнение и за разлика от цивилистиката тук имаме отношение на власт и подчинение. Тоест от своя страна административният процес, разглеждан като съвкупност от процесуални норми и правила, които уреждат именно този начин на действие на административните органи, както и реда за признание на права и възлагане на задължения. И именно той трябва да следва да обхване всички фази на административната дейност. В България тези правила са кодифицирани в действащия Административнопроцесуален кодекс, чиято цел е да регулира именно административните отношения между гражданите и органите на изпълнителна власт. Какво обаче се получава? Фактически на мястото на правата на гражданите много често се поставя ирационалната абстракция и правата, които ги имаме, заложени по Конституция и по закон, биват дерогирани и остават едно добро пожелание. С внесения законопроект на ВЪЗРАЖДАНЕ по отношение на промяна на Административнопроцесуалния кодекс, който ние внесохме още в началото на Петдесет и първото народно събрание, ние всъщност даваме една философия и един дух да се даде възможност на гражданите, които са всъщност основните градивни елементи на държавата, защото държавата – това сме ние, да получат една по-добра и пълноценна защита на своите права от страна на действие или бездействие на администрацията, създавайки процедури, при които тези права да могат да се търсят по съдебен ред. Защото към сега действащия момент гражданите всъщност се превръщат в елементи на една система, която ги поставя в по-ниско положение. А всъщност гражданите трябва да могат да имат възможност за защита и именно от всякакъв административен произвол. Ето защо ние отправихме като важен елемент в нашия законопроект именно фигурата на отправените сигнали за закононарушения, които се отправят до административни органи. За съжаление, в настоящата уредба, както знаем, не съществува възможност отказите и решенията, постановления по сигнали, да бъдат оспорвани пред съда. Нашата идея е в този случай гражданите да могат да оспорят решенията на административните органи за законосъобразност, евентуално незаконосъобразност, разбира се, пред съда. И защо го искаме? Защото, най-общо казано, има случаи, когато административният орган, когато е сезиран с определен сигнал от даден гражданин, той незаконосъобразно отказва да извърши съответно дължимите действия и това прерязва опцията за защита на гражданина, който е данъкоплатец и който издържа тази административна система, която същото му отнема правото, което му е дадено и по Конституция. Нещо подобно имаме имплементирано в Закона за противодействие на корупцията, който, между другото, неговите варианти ще бъдат разгледани тематично, госпожо Александрова, доколкото разбираме от обявения дневен ред в Правната комисия, но след като излезе решение, няма право по закон да го оспори за неговата незаконосъобразност. На следващо място, аз пак ще заостря внимание върху един акцент, върху който и нашата съратничка госпожа Махаева фокусира вниманието, а именно, че възможността да се търси съдействие от съда по отношение на мерки, които административният орган по чл. 115 следва да извърши и да определи срока за това, той да не ги извърши евентуално. С други думи – случаите, в които формално административния орган дава защита на гражданите, но реално тя не се извършва. Именно в такива случаи ние създаваме такава възможност за гражданите да поискат от съда да издаде разпореждане на вече приети мерки от административния орган. Кому е нужно това и защо? Защото знаем, че съдебният акт е задължителен за всички и по този начин задължително изпълнение и неизпълнение води до съответните последици. На следващото място, ние следва да акцентираме внимание и върху идеята за предложения, които гражданите правят. Идеята на законодателя… И сега има уредба за предложения, но какво се случва с тях, за да могат гражданите да правят предложения, да бъдат разглеждани и да се случват така нещата, общо казано, по опосредстван начин. Това е също един конструктивен елемент от пряката демокрация, който би следвало да намери отражение в законодателния процес. По отношение на обжалването на сигналите създаваме едно кратко производство – кратко, защото по този начин се създава и бързина в процеса, която ще даде възможност на системата да работи и по-пълноценно. Необходимо е да се извърши една корекция в Закона за административните нарушения и наказания по отношение на санкциите. Знаем, че един закон не може да бъде пожелателен и правната норма трябва да има хипотеза, диспозиция и санкция, за да може да бъде гарантирано правото чрез санкциониране при отклонение от нормата на поведение. Сегашните административнонаказателни разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания в частта му на чл. 31 – 32 според нас са силно занижени. Мисля, че те не са коригирани от 2002 г., а в 2002 г. минималната работна заплата беше някъде към 110 лв. Това е 10 пъти по-малко, отколкото сега, когато тя е 1077 лв. Смешно е да не се коригират тези административнонаказателни разпоредби, защото по този начин олеква и ролята на държавата и именно пледираме за тяхното увеличение, тъй като по този начин ще се защити и публичният, държавният интерес.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, аз ще направя едно кратко изказване – толкова, доколкото мисля, че в представянето на Законопроекта ще стане ясно за какво става дума във внесения от „Има Такъв Народ“ законопроект. Тъй като се чуха съответни съображения по отношение на нашия законопроект, искам да ги обсъдя тук пред Вас, за да Ви стане ясно, че те са изцяло неоснователни и считаме, че е редно да се приеме нашият законопроект в цялост както на първо гласуване, така и на второ гласуване. На първо място, по отношение на сроковете на административните производства. Колеги, знаете, че едно административно производство при обжалване на индивидуален административен акт е двуинстанционно производство. То може да продължи с години – една, две, три години. В целия този процес на обжалване на един индивидуален административен акт, или в случая на мълчалив отказ, административният орган има възможност да постанови решение в обратен смисъл или да поправи своя акт, който счита за незаконосъобразен. С други думи, ако в обжалването пред по-горе стоящия административен орган излезе решение, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, всъщност административният орган може да постанови съответният акт, който да е правилен, което означава, че тази възможност за мълчаливо съгласие, която се предвижда в нашия законопроект, няма да бъде автоматична. В случаите, в които се касае за издаването на разрешение за строеж или чувствителни актове на държавата, ще има мълчаливо съгласие само и единствено след като се мине през цялата съдебна фаза в едно производство. Има незаконосъобразност, постановена от съд, включително и от Върховен административен съд, има и нов срок за произнасяне и чак, ако тогава не се произнесе отново административният орган, чак тогава ще имаме така нареченото мълчаливо съгласие. Или с други думи, ние не правим някаква революция в административното производство, тъй като в комисия чухме и твърдения за възможност за злоупотреба с право. Колеги, аз ще Ви кажа какво всъщност представлява злоупотреба с право, като ще Ви споделя един случай, който е така известен с постановяване на мълчалив отказ от административен орган – няма да споменавам кой е за момента, който постановява мълчалив отказ. Съответният мълчалив отказ е обжалван по административен ред пред по-горе стоящия административен орган. Впоследствие е обжалван и по съдебен ред, съдебна фаза пред административен съд и е стигнал до Върховен административен съд. Върховен административен съд постановява, че този мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва административният орган да постанови решение, всъщност се касае за кандидатстване по европроект на съответния български гражданин и същият следва да бъде одобрен за конкретния европейски проект. Следва втори мълчалив отказ. Какво предвижда нашето АПК към настоящия момент? Предвижда глоба в изключително нисък размер, която влиза в бюджета на съда. Тя не влиза в джоба на българския гражданин или на съответното засегнато юридическо лице, а тя влиза в бюджета на съда. След това се постановява втори мълчалив отказ. Минаваме пак през административен съд, минава се пак през Върховен административен съд, отново незаконосъобразност, отново се връща преписката на административния орган и познайте какво беше след това решението след тази сага от 6 години на обжалване на втори мълчалив отказ? Излезе се с решението, че е свършило финансирането по конкретната програма! След което съответният гражданин завежда дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за да потърси вредите вследствие на тези незаконосъобразни действия на държавата – недопустимост, защото няма причинно-следствена връзка на претърпените вреди на гражданина от съответните действия на административния орган. Всички колеги юристи в залата ще разберете и знаете колко трудно се доказва допустимост в едно производство по ЗОДОВ и всъщност да може да има резултат от едно такова дело. В този смисъл, уважаеми колеги, считаме, че нашият законопроект въобще не е краен, а той е последователен, той е следствие на решение на съд и следствие на изпълнение на съдебни решения. Ето затова ще Ви помоля всички – независимо дали сме опозиции, или управляващи, да подкрепите този законопроект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Рашев, нашата парламентарна група ще подкрепи Вашето предложение на първо четене, като молбата ми е за диалогичност между двете чети, защото има текстове, които ни притесняват. Вие сами адресирахте риска, вероятността и страха от това, че някои от мерките така, както сте ги предложили, звучат крайно. Смятам, че има добри предложения във Вашите текстове, но все пак да водим диалог по тази тема, за да можем и към второ четене, когато стигне този законопроект, да имате нашата подкрепа. Аз самият готвя едни промени по ЗОДОВ с цел увеличаване на прозрачността по отдели, по служители и всъщност да знаем кой отдел, кое дружество, кой държавен орган на практика колко коства на държавата, точно във връзка с незаконосъобразните актове. В тази посока също бих се обърнал към Вас да го обсъждаме и неформално, и формално вече от трибуната, но молбата ми е, когато стигнем и се обединят текстовете, да работим и извън пленарната зала, за да видим какво можем да припознаем и окончателно да стигнем до „Държавен вестник“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Кьосев, благодаря Ви за изказаната подкрепа на Законопроекта на първо гласуване. Разбира се, това, което казах за приемане на Законопроекта в цялост на първо гласуване и на второ гласуване, не искам да въведа някаква императивност в това, че всяка една думичка и всяко едно предложено предложение от наша страна трябва да бъде прието. Всъщност нашето предложение за последствията от мълчаливото съгласие, което не може да бъде изпълнено, ние сме счели за правилно да заложим специална хипотеза в ЗОДОВ за този вид неизпълнение на съдебни решения и съответно после санкция за държавния служител, който не е изпълнил задълженията си. Разбира се, това е по Закона за държавния служител. Разбира се, отворени сме за разговор, за да помислим за алтернативна хипотеза между двете четения и за нещо, което е разумно, нещо, което е правилно, но считаме, че трябва да има санкция както към държавата, така и към съответния служител, защото в противен случай няма да може да превъзпитаме такива незаконосъобразни действия. Но във всички случаи отворени сме за предложения както по настоящия законопроект, така и по отношение на Законопроекта, за който Вие споменахте – ЗОДОВ, не знам дали сте го депозирали в Народното събрание, но когато го депозирате, ние сме на линия, за да го обсъдим. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще направя изказване в подкрепа на Законопроект, № 51-502-01-23, внесен на 10 юни 2025 г. от Министерския съвет. Изказването ми в подкрепа на този законопроект се основава не само на качествата на законодателните предложения, които се съдържат в него, но и в подкрепа на духа на приемственост, който този законопроект бележи чрез екипите на няколко министерства на правосъдието. Колеги, работата по този законопроект започна през 2022 г. и аз искам да благодаря на всеки един министър на правосъдието през това време до ден днешен, който продължи работата и завърши работата по тези изменения в Административнопроцесуалния кодекс. Тези изменения също така бяха очаквани и по тях работиха и съдиите от Върховен административен съд. Мисля, че по подобни въпроси, които са от важно обществено значение и в интерес на българските граждани, е добре политическата класа да показва приемственост и способност да работи заедно. Защо считам, че тези законодателни решения са добри за българските граждани и за българския бизнес? На първо място, защото модернизира административния процес не само на съдебната му фаза, но и на фазата, при която се издават индивидуалните административни актове. По този начин българският административен процес, и в двете му фази, ние го въвеждаме в дигиталната ера, в която живеем всички ние. Въвеждаме го по начин, по който, от една страна, улеснява всички ни, прави процеса по-бърз и по-сигурен, но от друга страна, не нарушава, а напротив, гарантира и правата на онези български граждани и юридически лица, които считат, че им е по-лесно, по-удобно, по-сигурно, по-полезно да работят в тези производства и на хартия. Така че не мога да се съглася, че процесът става насилствен, че дигитализацията става насилствена. Напротив, тя се прави по начин, по който гарантира и възможността на гражданите и юридическите лица в случаите, когато искат да изпълняват както и процеса по издаване на индивидуални административни актове, така и съдебната фаза на административния процес на хартия. Кое е удобното за българските граждани и юридическите лица? На първо място, дава се възможност електронните заявления за издаване на индивидуални административни актове по електронен път да става 24 часа в денонощието. Колеги, аз мисля, че това е голямо достижение, голямо удобство за всеки български гражданин във всеки един момент на денонощието, без да бъде обвързан с работното време на администрацията, да може да иска, да заявява издаването на индивидуални административни актове или извършването на други административни услуги. Също така, важно е, че целият процес по издаването на индивидуални административни актове става електронно. Създава се електронна преписка. Това първо улеснява достъпа на всички граждани и юридически лица до документите, които се съдържат в преписката. От друга страна, действително гарантира надеждността на съхранение на информацията. В една дигитална преписка, където всяко съдържание на документите е надлежно удостоверено и съхранено. Ти не можеш да подпъхнеш нов лист или да скъсаш някой друг лист, или да замениш някой друг лист. Съгласете се, че това е голям принос за правната сигурност. Важно е като допълнителна гаранция, която се въвежда в този законопроект, изискването, че целият процес по издаване на индивидуалните административни актове в електронна форма трябва да съдържа най-малко онези гаранции, които администрацията осигурява за надеждност, и тогава, когато производството се развива в хартиена форма. Това, че ще имаме електронна административна преписка, на фазата на издаване на индивидуалния административен акт, изключително ще улесни и след това съдебния процес тогава, когато заинтересованите лица не са удовлетворени и лишени да обжалват. Колеги адвокати, колеги, които сте работили в държавната администрация, знаете, че когато постъпи жалба, започва едно сканиране на кашони документи в някои случаи. Това задължение, този разход, това отнемане на време отпада, а напротив, много бързо в електронна форма всичко ще стига до компетентния съд. Също така, аз изцяло подкрепям възможността определени процесуални действия да бъдат извършени чрез видеоконференции. Всички сме били страни в едно или друго качество по дела от административен характер. Всички също така сме били потърпевши от това, че се отлагат заради неявяване на свидетели заради невъзможност на вещото лице да се яви или пък се трупат допълнителни разходи на страните тогава, когато трябва да преминават големи разстояния, за да присъстват на съответното открито съдебно заседание. Затова аз считам, че в ерата, в която живеем, съответните технологии осигуряват достатъчно надеждност да може свидетел, вещо лице или преводач, или страна да участва в конкретно дело – не в произволни случаи, тогава, когато важни причини или съображения за сигурност налагат това, чрез видеоконферентна връзка. Аз считам, че всички тези действия и тези промени ще подпомогнат българския административен процес да бъде по-бърз, по-удобен за българските граждани и по-надежден. Преди да приключа своето изказване, правя и следната уговорка – чисто терминологично, правно-технически предложения ще направим между първо и второ четене с оглед прецизиране на част от използваните понятия с оглед Закона за електронното управление. Благодаря.