MINISTER TEMENUZHKA PETKOVA2,704 words
Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искала да благодаря за дебата, който се получи, защото темата е наистина важна. В рамките на този дебат се казаха много неща. Една голяма част от мотивите на вносителите на този вот на недоверие, разбира се, са абсолютно неоснователни и аз ще се опитам да поясня защо това е така. Но преди всичко бих искала да акцентирам Вашето внимание върху няколко факта, които имат огромно значение по отношение изпълнението на бюджета за 2025 г.
Сигурно си спомняте, уважаеми дами и господа народни представители, че правителството с министър-председател Росен Желязков пое управлението на страната на 16 януари 2025 г. Това беше период, в който страната беше без приет закон за държавния бюджет, работеше в условията на така наречения Закон за събиране на приходите и извършване на разходите до приемането на Закона, което на практика означава, че ние нямахме право да правим разходи, по-големи от приходите, които постъпват в бюджета.
Нашето правителство трябваше за много кратък период от време да направи анализ на състоянието на публичните финанси. Трябваше да предложим Проект на закон за бюджета, който отговаря на изискванията на Закона за публичните финанси, отговаря на изискванията, съответно европейските, за Пакта за стабилност и растеж и в същото време този бюджет трябваше да гарантира стабилност, сигурност и възможност за това България да се изтласка от четиригодишното безвремие, което безспорно беше дало отражение и дава отражение върху състоянието на публичните финанси на страната.
На 24 февруари Министерският съвет прие Проект на закон за държавния бюджет за 2025, който напълно съответства на изискванията на Закона за публичните финанси, с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт, с размер на дълга, който е много под 60% от БВП и с разходи до 40% от БВП.
На 21 март българският парламент прие Закона за бюджета, на 27 март Законът за бюджета влезе в сила. В средата на месец април беше прието постановлението за изпълнение на бюджета и мерките, свързани с повишаване на събираемостта на приходите, станаха факт от 1 май 2025 г.
Казаха се много неща по отношение на приходната част на бюджета. Аз и в хода на дискусията по приемането на Закона за бюджета имах възможност да споделя, че приходите са амбициозни, но през последните четири години, уважаеми дами и господа народни представители, амбицията в разходите беше огромна. Така че тази наша амбиция в приходите, тя е ясна, продиктувана е от амбицията в разходите – огромните разходи, които са заложени като рамка в следващите години, и те са, трябва да кажем, законово регламентирани, тоест те не могат да бъдат на практика променени или изместени по някакъв начин.
Ще направим всичко възможно и колегите от Националната агенция за приходите и от Агенция „Митници“ да работят изключително целенасочено по отношение на това да изпълним заложените приходи в бюджета за 2025 г. Тук искам да кажа на колегите, които са скептично настроени, а и на някои бивши финансови министри: не бързайте да злорадствате. Това, което полагаме като усилия, наистина е за доброто на страната ни. Целта ни да изпълним бюджета за 2025 г. така, както е заложен, наистина е много голяма.
Сега ще се спра на няколко числа. Те са свързани с изпълнението на бюджета към 31 май 2025 г. Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма са в размер на 31 млрд. 518 млн. и 600 хил. лв., или 34,9% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3 млрд. 262 млн. и 300 хиляди, или 11,5% спрямо същия период на 2024 г., като най-голям принос имат данъчните приходи, които нарастват с 15,1%, или 3 млрд. 309 млн. и 300 хил. лв.
Разходите по консолидираната фискална програма за периода от 1 януари 2025 г. до 31 май 2025 г. са 34 млрд. 125 млн. лв., или 35,3% от годишните разчети спрямо същия период. Спрямо същия период на 2024 г. тези разходи нарастват с 4 млрд. 815 млн. и 600 хил. лв. основно за социални плащания, в това число пенсии, разходи за персонал, субсидии, капиталови разходи. Това са, на практика, ефектите, които преди малко споменах, и те са в рамките на приетото законодателство и възприетите политики в тази област.
Бюджетното салдо към 31 декември 2025 г. е отрицателно и е в размер на 2 млрд. 606 млн. и 400 хил. лв., или 1,2% от брутния вътрешен продукт на страната при планиран дефицит на годишна база 3% от БВП, или 6,4 млрд. лв.
Салдото се формира от дефицит по националния бюджет, който е в размер на 1 млрд. 916 млн. лв. и дефицит по европейските средства от 690 млн. и 300 хил. лв.
И тъй като тук няколко пъти стана дума за това, че за същия период на миналата година бюджет 2024 г. е бил на излишък от 147 милиона, аз ще си позволя само да отворя една скоба, за да поясня как се е стигнало, на практика, до този излишък. Салдото към 31 май 2024 г. се формира по следния начин: дефицит на национален бюджет 900 млн. лв. и излишък по европейските средства 1 млрд. и 100 милиона. Нали разбирате, че този излишък е резултат от това, че не са се реализирали проектите както по Плана за възстановяване и устойчивост, така и по оперативните програми. Просто нищо не се е случвало. И този милиард и сто милиона на практика се явява излишък. Ами разликата между дефицита по национален бюджет и излишъка от европейските средства дава 147 милиона плюс. Това е простата математика. Но тъй като стана дума за този излишък, само да кажем как се е стигнало до него, каква е технологията.
По отношение на мотивите на вносителите за липсата на съдържание на политиката за устойчиви и прозрачни публични финанси бих желала да спомена следното: фискалните цели напълно съответстват на заложените в Закона за публичните финанси фискални правила, както и на установените с реформираната рамка за икономическо управление в Европейския съюз нови правила, целящи поддържане на устойчиви публични финанси, основно чрез ограничаване на ръста на нетните първични разходи, който се явява единен оперативен показател. Както е посочено в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислена на касова основа и на начислена основа, е в рамките на 3-процентния дефицит съгласно Закона за публичните финанси.
Що се отнася до цитираното от вносителите на вота на недоверие оптимално ниво на дефицита от 1 на 100, най-вероятно се визира разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за публичните финанси относно средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа. Следва да отбележим, че в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е заложена консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ и на структурния бюджетен баланс по години, като в последната година от периода те са съответно 1,9% от БВП и 1,8% от БВП. Нещо повече, на европейско ниво се въведоха нови правила и наблюдението и оценката на съответствието с изискванията на Пакта за стабилност и растеж вече се концентрират върху ръста на нетните бюджетни разходи с цел намаляване на натиска за увеличаване на публичния дълг в бъдеще, дори и при стабилен икономически растеж.
По отношение на твърдението, че макроикономическите прогнози са оптимистични или че данните за инфлацията не отговарят на реалността, бих искала да кажа, че нарастването на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на годината достигна 2,9% на годишна база, което съответства на прогнозата на Министерството на финансите за реален растеж на икономиката от 3% през 2025 г.
По отношение на инфлацията следва да се има предвид факта, че тя се изчислява от Националния статистически институт по утвърдена в Европейския съвет методология, като данните подлежат на проверка и потвърждение от Евростат, преди те да бъдат публикувани. Тоест няма как някой да си импровизира някакви данни и да ги оповести. Те биват верифицирани от страна на Евростат, всичко подлежи на много щателна проверка, така че всякакви опити за внушение в тази посока са напълно неоснователни.
Относно твърдението, че официалната средногодишна инфлация от 2,6% не кореспондира с реалността, трябва да се подчертае, че НСИ изчислява инфлацията по правилата на Регламент 2016/792 от 11 май 2016 г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизираните индекси на потребителските цени и за индекса на цените на жилищата, регламентираните за неговото изпълнение и методика, съответно ръководства. Освен това данните за инфлацията в България, както и на всички страни – членки на Европейския съюз, първо се верифицират, както вече споменах, от Евростат и след това се публикуват.
Относно Националния средносрочен фискално-структурен план трябва да отбележим, че Планът на Република България представлява визията на правителството за фискалната политика, структурните реформи и инвестициите на страната ни през следващите четири години, необходими за насърчаване на стабилни публични финанси, и постигането на устойчив и приобщаващ растеж посредством реформи и инвестиции. В Плана е определен Фискален план под формата на ограничение на растежа на нетните публични разходи, които да гарантират поддържането на дефицит под 3% и дълг под 60% от брутния вътрешен продукт. Планът беше приет от Министерския съвет в края на месец февруари 2025 г., официално е изпратен на Европейската комисия, като същевременно беше изпратен и на Народното събрание. През месец май Европейската комисия одобри Националния средносрочен фискално-структурен план на страната.
Що се отнася до реалната конвергенция на Република България спрямо страните в еврозоната, данните показват, че през последните години тя се ускорява, като средногодишният темп на растеж на българската икономика за последните 10 години изпреварва този за Европейския съюз – 27-те страни, за същия период, като за България той е 2,9 спрямо 1,7 за Европейския съюз. В момента България е на нивото на конвергенция, подобно на това на държавите от Централна и Източна Европа при тяхното присъединяване към еврозоната.
По отношение на държавния дълг също се чуха много коментари. Бих искала да подчертая, че планираното нарастване на държавния дълг не представлява изолирана самоцел, а следва да се разглежда през призмата на необходимия инструментариум за финансиране на политиките за реализиране на поставените правителствени приоритети и устойчивото развитие на страната. В този контекст не следва да се спекулира с нарастването на дълга в абсолютна стойност, а да се почива на фундаментите, намерили израз в така наречените Маастрихтски критерии за приемливи и безопасни нива на съотношение дълг – БВП в рамките до 60%. Покривайки изцяло критерия със съотношението дълг на сектор „Държавно управление“ спрямо БВП от 24,1% към края на 2024 г., Република България заема второ място сред държавите – членки на Европейския съюз, с най-ниска държавна задлъжнялост след Естония, която е със съотношение дълг спрямо БВП 23,6%.
За целите на сравнителния анализ бих искала да подчертая, че тези нива на задлъжнялост са значително под референтната стойност на дълговото правило и далеч под средните нива за страните в Европейския съюз. В този смисъл отговорната дългова стратегия, провеждана от правителството, цели както поддържане на разумни равнища на дълга – под 60% от БВП в средносрочен план, така и използване на пълния потенциал на този важен инструмент за постигане на правителствените приоритети и политики.
По отношение на темата с нарастването на лихвените плащания по дълга, представени в абсолютна стойност, не следва да се спекулира, доколкото реално капацитетът на държавата да посреща и обслужва бъдещите си плащания по държавния дълг се измерва през призмата на съотношението лихвен разход – брутен вътрешен продукт. Това съотношение за целия период не надхвърля 1,4%.
Що се касае до повдигнатата в мотивите тема, свързана с реалните резултати от последните дългови емисии, следва да отбележим, че подготовката и осъществяването на транзакциите по управление на дълга изцяло следват международните правила и добра практика в тази област. България успя да набере цялата ѝ необходима сума при висок интерес и качество на инвеститорите, като емитираните на 28 април 2025 г. нови 9-годишни книжа отчетоха най-ниския спред спрямо осреднения лихвен суап за Република България от 2020 г. насам, когато пазарните условия бяха коренно различни – с преобладаващи отрицателни лихви.
По отношение на мотивите, свързани с фискалния резерв и опасността правителството да изчерпи своята ликвидност и да използва средства от Сребърния фонд, бих искала да кажа, че това са абсолютно неоснователни твърдения. Колегата Иванов посочи какви са конкретните параметри. Бих искала да кажа, че никога към настоящия момент не се е стигало до посягане така да се каже на Сребърния фонд. Резервът към настоящия момент, към 31 май 2025 г., е 13 млрд. 103 млн. лв.
По отношение на фискалните дисбаланси също се казаха много неща. Бих искала да кажа, че всичко това, което беше установено като разходи, които касаят предходни периоди, една част от тях са намерили своето място в бюджета за 2025 г. Сумите са изпълнявани в предходни години в дейности, чието фактуриране и разплащане се извършва през 2025 г., са отчетени като разходи в съставянето на данните за дефицита на начислена основа за 2024 г. за сектор „Държавно управление“, докладвани са на Евростат през месец март 2025 г. и са верифицирани от Евростат в рамките на нотификационния период през месец април 2025 г.
По отношение на пенсионната политика, знаете, че сега, от 1 юли, българските пенсионери получиха увеличение по така нареченото Швейцарско правило, което е 8,6%. Съгласно основните допускания по актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. е предвидено, считано от 1 януари 2027 г., да се увеличи осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с един процентен пункт, а от 1 януари 2028 г. се увеличава осигурителната вноска за пенсии с два процентни пункта. При осигурителните системи, действащи на разходно-покривен принцип, каквато е системата на държавното обществено осигуряване, необходимият размер на осигурителната вноска е размерът, при който приходите от осигурителни вноски са достатъчни за покриване разходите на системата в една съответно календарна или бюджетна година.
По отношение на съдържащите се в мотивите твърдения по отношение на невъзстановения данък добавена стойност също трябва да кажем, че те са неоснователни.
Малко статистика. Невъзстановеният данък добавена стойност към 31 декември 2024 г. е в размер на 56,8 млн. лв., като намалява с 19,1%, или 13,4 милиона спрямо предходната година. За сравнение, размерът на невъзстановения ДДС към 31 декември 2023 г. е в размер на 70 млн. лева и е с 30,9% по-малко спрямо 2022 г. В посочените суми се включва дължимият ДДС за възстановяване, което не е възстановено по чл. 92, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, включително ДДС за възстановяване по възложени ревизии, за които все още няма издаден ревизионен акт.
Към 31 май 2025 г. общият размер на невъзстановения данък добавена стойност в срока по чл. 92, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е в размер на 74,6 млн. лв., от които 48,7 млн. лв. са в резултат на възложени ревизии без издаден ревизионен акт, 17,6 милиона са от неприключили проверки за установяване на факти и обстоятелства във връзка с извършване на процесуални действия, 8,3 млн. лв. са във връзка с издадени заповеди за спиране на сроковете за възстановяване съгласно чл. 93.
Относно отменената нулева ставка за данък добавена стойност върху хляба и брашното трябва да кажем, че това са били временни мерки, които са въведени към края на 2024 г. Основанията за тяхното съществуване са отпаднали, поради което е възстановена нормалната ставка.
Дивидентите на публичните предприятия, трябва да кажем, че този подход на практика свързан с определянето на размера на дивидента, е бил различен през годините. Така например в периода 2010 – 2013 г. размерът на отчисления за държавата дивидент е бил 80%, а през 2014 г. е бил 70 на сто. Максималният размер на отчисленията за държавата в размер до 100% се правят считано от 2022 г., като междинен дивидент на база на 6-месечен финансов отчет е разпределян и през 2023 г. от страна на „Българския енергиен холдинг“.
Уважаеми дами и господа народни представители, от всички мотиви, свързани с вота на недоверие, от това, което чух, искам да кажа, че според мен този вот на недоверие не е свързан с изпълнението на бюджета към 31 май 2025 г. Той по-скоро има друга цел и това е успешното присъединяване на България към еврозоната, тъй като всичко това, което се каза дотук, се пречупваше именно през тази призма: не изпълнявате приходите – виновна е еврозоната; направихте такъв бюджет – виновна е еврозоната.
Тук бих искала да кажа, уважаеми дами и господа народни представители, че България покри абсолютно честно и почтено всички критерии, свързани с членството ни в еврозоната. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И съвсем скоро, буквално до броени дни, ние ще финализираме процеса по приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. България ще заеме своето достойно място в сърцето на Европа.
Благодаря Ви и подкрепете правителството. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)