9 юли 2025 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Искам прегласуване, уважаеми дами и господа народни представители, не знам защо още толкова години след промените продължаваме да се занимаваме именно с хората, които са били членове на Държавна сигурност и на Българската народна армия. (Реплика от ПП-ДБ: „Заради Вас!“) Да, навремето имаше сигурност, имаше и армия. Сега обаче ние искаме тези хора едва ли не да ги осветляваме постоянно, които навършиха може би преклонна възраст, но ние на всяка цена искаме да им покажем тяхното минало. Голяма част от тези хора са честни и достойни, които по никакъв начин не могат да се срамуват от своето минало. Ние не говорим за тези, които са били доносници, а за тези, които наистина са защитавали българския национален интерес. Тогава такава е била политиката и няма нищо лошо в това тези хора, които са били предани на държавата, сега да продължаваме ние да осветляваме тяхното минало. В крайна сметка имаме си специална агенция, имаме си специално законодателство и кое налага, или може би от толкова много народни представители на Вас Ви доставя огромно удоволствие, че на последните избори, мисля, че са били около 40, които са били свързани в миналото с Българската народна армия или с Държавна сигурност, и Вие искате по някакъв начин да ги осветлите, или колкото си може по-бързо ЦИК да се произнесе. Господин Димитров, актуалната обстановка е друга и България върви напред. Тези, които гледат към миналото, те просто нямат място в бъдещето, и може би затова Вие стоите в постоянна опозиция, защото няма какво да представите на българските граждани за бъдещето. Да, знам, че за Вас основното нещо е да се преместват паметници, да се изтрие миналото, да се рушат символите на една епоха, но в крайна сметка ние дори, колеги народни представители, се намираме тук в сграда, която е част от миналото.

Това обаче на Вас не Ви прави впечатление, а сега искате… Една секунда, госпожо Председател. …просто да осветлявате хората, да се гаврите с тяхното минало и мисля, че всеки един български гражданин има право на достоен живот и той няма абсолютно никаква вина, че е живял в един друг строй. Така че считам, че този законопроект е изцяло неуместен. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

По начина на водене!

Уважаема госпожо Председател! Господин Стойнев, съжалявам, че не бяхте на…

Към Вас, госпожо Председател. Съжалявам, че не бяхте на заседанието на водещата комисия, за да видите, че този законопроект беше гласуван с единодушие, защото той фактически гарантира и запазва проверките, които се случват от 17 години, те да не могат да бъдат избирателни, да бъдат за всички, да не могат да бъдат саботирани от изборните администрации, подрежда нещата да работят нормално. Така че тази плеяда, господин Стойнев, не беше подходящо да я правите сега, а колкото до миналото и бъдещето, това хората да бъдат информирани е бъдещето, господин Стойнев, а миналото е да не бъдат информирани. Затова Ви предлагам заедно, конструктивно да може да се обединяваме по темите, като например българските граждани да знаят какво се случва, да знаят за кого гласуват, да създадем един ред, който работи, както успяхме да се обединим всички в Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред. Уважаеми колеги, обръщам се към Вас отново да се обединим по тази тема. Благодаря.

Лично обяснение!

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Правя предложение Законопроектът, който току-що гласувахме, да е точка втора в програмата за сряда. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. След като десните желаят да бъдат информирани, ще предложим между първо и второ четене родителите на всички народни представители дали са били членове на Българската комунистическа партия, дали са изпълнявали партийни функции, какви партийни функционери са били, дали са следвали правата вяра, така че ще предложим между първо и второ четене, за да бъдат хората информирани, нали така, господин Димитров? Благодаря. (Шум, смях и ръкопляскания от „БСП за България“ и ИТН.)

По начина на водене. Госпожо Председател, напомнете на господин Стойнев, че тяхната партия дълги години е обвинявала децата за това, което правят техните родители. Не продължавайте така, господин Стойнев. Благодаря. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ-СДС разглежда приемането на България в еврозоната като исторически момент, който едновременно завършва процеса на европейската интеграция на страната и слага началото на нов етап в нейното развитие. През последните 35 години три поколения българи положиха всички усилия да върнат България в нейния дом, какъвто винаги е била европейската цивилизация. Пълноправното членство на България в Европейския съюз беше една от основните цели, които българското общество си постави веднага след рухването на тоталитарния режим. Наред със съхраняването на гражданския мир, преминаването от тоталитарна към демократична политическа система и изграждането на функционираща пазарна икономика, членството ни в Европейския съюз беше сред онези национални консенсуси, чиято енергия стоеше в основата на българското движение в последните 35 години. Днешният момент е исторически. Той стои отвъд злободневието на дребните политически противопоставяния и конюнктурните партийни сметки. Той завършва исторически процес, който започна на площадите през зимата на 1989 г. и премина през дълбоки икономически, социални и културни промени. Много от тези промени бяха съпътствани от тежки кризи, за които беше платена висока цена от голяма част от българските граждани. Този сложен исторически процес беше белязан от редица грешки, но последователността по отношение на европейската интеграция на България оставаше неизменна цел за всички правителства и парламенти, които управляваха страната от 1990 г. насам, както и за президентите Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Днес тази цел е постигната и заслугата за този успех е на всички дейци на българския политически и обществен живот, които през последните 35 години създадоха, участваха и поддържаха съществуването на европейския консенсус. Уважаеми колеги, успешно е онова общество, което си поставя високи, но реалистични цели и е в състояние да ги постига. Дългата българска история познава моменти на исторически успехи и на исторически провали. Това, което разграничава успеха от провала в една национална история, е възможността или невъзможността да постигнеш определена голяма цел, която сам си си поставил. Затова за нас приемането на България в еврозоната е не само исторически успех, но и възможност за по-високо национално самочувствие и по-голяма увереност в собствените сили. Като основна политическа сила ние от ГЕРБ-СДС поехме огромния риск да участваме в правителство на малцинството, сложна вътрешнополитическа и геополитическа ситуация, като още при съставянето на кабинета поехме ангажимент за приемане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. Днес можем да кажем, че този наш ангажимент е изпълнен формално, но усилията за плавното и безпроблемното приемане на еврото тепърва предстоят. Благодарим на всички онези 171 народни представители, които с подписите си декларираха подкрепата си за членството в еврозоната и по този начин заявиха ясно наличието на силна политическа воля за завършване на интеграционния процес на България във всички структури на Европейския съюз. Убедени сме, че нашите усилия не са напразни и ще създадат редица възможности за следващите поколения, за да отговорят те по свой начин на предизвикателствата, пред които неизменно ще ги изправя историческото движение. Уважаеми колеги, приемането на България в еврозоната е нов етап в развитието на страната ни. И ако целите, които си поставиха българите през 1990 г., днес са факт на действителността, то от нас се очаква да поставим нови големи цели пред обществото, които да генерират съгласие и последователност при осъществяването им. Ние се отнасяме с уважение към онези гласове, които днес проявяват своя скептицизъм по отношение на еврозоната и дори към членството на България в Европейския съюз. Държим да подчертаем обаче, че този скептицизъм също е симптом за принадлежността на българското общество към Европа, както и за утвърждаването ни като демократична страна, която споделя идеите на свободата на словото, плурализма и толерантността към различното мнение. Парадоксално, но е факт, че съществуването на този скептицизъм е феномен преди всичко на европейската принадлежност. Той съществува във всички европейски страни, а публичният дебат по подобни големи теми е невъзможен в друго цивилизационно пространство. Затова може би неосъзнато, но все пак последователно скептичните гласове са неизменна част от европейската идентичност и от нейната плътност. Отговорът на въпроса дали членството в еврозоната ще направи българските граждани по-богати, а България по-силна, зависи от всички нас като общество и от готовността ни заедно да полагаме последователни усилия за това. Пълноправното членство в Европейския съюз не е нито краят на историята, нито е завършекът на утопичен възглед, според който оттук нататък проблемите ще спрат да съществуват. Европейският съюз не е осъщественият мит за построения социализъм. Той е факт на действителността и като такъв има и ще продължи да има своите предизвикателства, несполуки и трудности. Като политици ние сме призвани да отчитаме фактите, рисковете и количеството на обществените усилия, които трябва да се положат за решаването на един или друг проблем. Затова реализмът и правилната самооценка, а не опиянението на ентусиазма трябва да бъдат водещи при взимането на важни решения, пред които ще продължим да се изправяме оттук нататък. Географски България е позиционирана като гранична зона на европейската цивилизация спрямо ислямския свят и като център на Балканския полуостров, от когото до голяма степен зависи стабилността на региона. Във времена на геополитически сътресения, сблъсък на цивилизации и преначертаване на национални и цивилизационни граници, тепърва нашата география ще формулира и историческите ни задачи. От тази гледна точка пълноправното ни присъствие в рамките на западната цивилизация не е даденост, а е плод преди всичко на българското историческо усилие, което започва в началото на 19 век и продължава и до днес. Със сигурност това усилие трябва да продължи и занапред. Уважаеми колеги, всеки политически деец остава в историята с това, което е направил, а не с това, което не е направил. Днес всички ние можем да се поздравим със съпричастността си към един значим исторически факт, който ще влияе на живота на поколения българи. Историческата оценка за този факт ще бъде дадена след десетилетия. Това, което е сигурно обаче, е, че след време никой няма да си спомни какво сме искали да направим или да не направим. Ще остане само онова, което в действителност сме направили. Много скоро ще останат забравени всекидневните ни конюнктурни спорове, скандалите на деня, тактическите ни партийни движения, личните ни преживявания и трудности. Редица от темите, които ни се струват изключително важни днес, ще се окажат нечути и неразбрани от бъдещите поколения. Фактическото завършване на цял един етап от българското движение в историята, което ще се случи през следващата една година, обаче със сигурност ще се нареди сред важните исторически моменти в българската история. И това, бъдете сигурни, ще се помни, защото днес имаме всички възможности да сме равни с другите европейски народи и само от нас самите зависи дали ще отстояваме и пазим това равенство. Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми български граждани! Ние, българите, вече сме пълнолетни европейци. Честито да ни е, уважаеми сънародници! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Преди 18 години България беше приета в Европейския съюз, а от 1 януари догодина ще се присъединим и към еврозоната. С това завършваме своята европейска интеграция. Поколения българи живееха с копнежа и вярата те или поне децата им да бъдат истински европейци. Вече ще бъдем равни на другите народи, и то благодарение на собствените ни задружни усилия, такъв какъвто беше заветът на Васил Левски. Това днес е празник за цялата демократична общност, която бе в авангарда на този цивилизационен устрем. Тя не се умори да води многогодишната битка България да е европейска, демократична и правова държава. Много партии и правителства през годините допринесоха за реализирането на тази национална цел – присъединяването към еврозоната. Пътят към нея беше криволичещ и тромав, но сега не е време да делим заслуги и вини, защото това е общонационален успех, а истинските победители са проевропейските български граждани. С влизането в еврозоната България става част от ядрото на Европейския съюз. Това е котва на стабилност в турбулентното геополитическо време и несигурност. Осигурява ни се повече защита и перспективи за развитието при трансформиращите се пазари. Дава ни шанс за повече инвестиции и растеж, за да постигнем по-бързо средноевропейско ниво на благосъстояние. Скоро след приемането на еврото, скептиците ще се отърсят от страховете си, както стана и в другите страни, които минаха по този път, а еврофобите, подклаждащи тези страхове с фалшиви аргументи, ще загубят политическата почва под краката си. Обръщам се към управляващите обаче – откажете се от намеренията си с антипазарни мерки да се овладява ръстът на цените. Това може да доведе Вие сами да предизвикате поскъпване на стоките и за това хората ще винят еврото. С приемането на еврото обаче битката за европейска България далеч не е завършила. За да е европейска държава, България трябва да бъде правова държава. Битката за върховенството на правото, за независими съдебни и регулаторни органи продължава. Това е голяма битка на демократичната общност и на нейните политически представители. Ние никога не сме се отказвали от нея, няма да се откажем и сега. Еврозоната не е лек срещу тежките държавни дефицити на българската държавност, нито те могат да бъдат заметени под килима ѝ. Еврото обаче ни дава още една писта за свободно развитие, която да ни доведе и до по-големия успех – да заживеем в истинска правова държава. Нашият цивилизационен устрем не спира дотук. Борбата продължава, колкото и дълъг и трънлив да е пътят, който ще трябва да извървим. Да живее европейска България! (Ръкопляскания от ПП ДБ.)

Декларация.

Вчера беше черен ден в историята на България. Ден, който може да се сравнява единствено с датите на първата и на втората българска национална катастрофа след подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г. и Ньойския договор през 1919 г. Само че тогава България, въпреки че загуби войни, територии, хора, не загуби най-важното – не загуби своя национален суверенитет. Вчера България загуби своя национален суверенитет или поне беше направена крачка в посока окончателното унищожаване на българската държава. Но не това е най-страшното, защото беше очаквано и едва ли за някого е било изненада в нашата страна. Най-страшното беше дивашката радост, с която българските еничари в буквалния смисъл на думата отпразнуваха ликвидирането на последния останал елемент от българския суверенитет – финансовия суверенитет. Дивашка радост, която изключително много прилича на една срамна сцена, описана във Библията, моментът, когато фарисеите започват да се радват на новината за разпъването на Исус Христос на кръста. Те са тези, които викат: „Разпни го!“, въпреки че Пилат Понтийски иска да го пожали и не иска да го убива. Фарисеите обаче се радват. Вчера станахме свидетели на такава фарисейска еничарска радост – дивашка радост. Радост, която може би се родее и с нещо друго, което народният представител от ВЪЗРАЖДАНЕ в Европейския парламент Петър Волгин, много правилно нарече карго култ. Един карго култ на аборигени, на диваци, които се радват много на нещо, което според тях боговете, а всъщност колонизаторите им пускат от въздуха. Нещо, което няма нищо общо обаче с реалните ценности и с реалните проблеми на нашата страна. Подчинени на фарисеи, на аборигени, на еничари, на диваци, които дивашки се радват на унищожаването на българската държава и си честитят един на друг унищожаването на българския народ – в буквалния смисъл на думата, ние нямаме кой знае колко много ходове, освен един – този, който ни е останал – борба до победа, защото нищо не е загубено, докато всичко не е загубено. Влизането на нашата страна по такъв насилствен начин, с фалшиви данни, както за инфлацията, така и за бюджетния дефицит, влизането на нашата страна по един недемократичен начин, отричайки правото на референдум, защото, както е добре известно, властта не го проведе, тъй като знае какви ще бъдат резултатите от него, превръща влизането на нашата страна в еврозоната в нелегитимно. България ще бъде извадена от еврозоната и това ще стане едностранно. По същия начин България ще бъде принудена и да направи последващите действия, с които да ликвидира еврозоната и да взриви европейската финансова система, защото тя работи срещу българските национални интереси. От днес нататък Европейската комисия и мнозинството в Европейския парламент се превръща във враг на българския народ. Обаче ние сме длъжни все пак да отбележим, че далеч не всички в Европейския парламент и разбира се, в европейските държави, са хора, които могат да бъдат причислени в тази категория. Вчера в парламента на Европейския съюз 135 европейски народни представители гласуваха „против“ или „въздържал се“ срещу това насилствено и срамно вкарване на България в еврозоната. 135 европейски депутати последваха призива на ВЪЗРАЖДАНЕ. Това е най-голямата подобна подкрепа, която досега българска политическа партия е получавала самостоятелно в Европейския парламент и в историята на българската държава, откакто тя членува в Европейския съюз от 2007 г. досега. За първи път една политическа партия, при това опозиционна, в лицето на ВЪЗРАЖДАНЕ, успя да привлече подкрепа, която е близо 20% от състава на Европейския парламент. Разбира се, ВЪЗРАЖДАНЕ успя да направи нещо много повече в изминалите месеци и години назад във времето. Ние създадохме своя собствена европейска парламентарна група, европейска партия, начело на която стои българинът Станислав Стоянов, нещо, което също беше исторически пробив. Щом успяхме да направим това, ще направим всичко друго, което казваме, ако и срещу нас да има изключително силен и мощен глобален враг. Враг, който е враг не само на българския народ. Враг, който е враг на човечеството. Враг, който е враг на нормалните хора, на християнството – на всичко, което ние наричаме, ако щете, дори европейско. Враг, който убива нашия континент, нашата цивилизация. В борбата срещу този враг, ние все повече и повече намираме съюзници и няма да спрем да се борим, докато не постигнем нашата победа. Междувременно се обръщам към всички български граждани и към тези, които са изключително притеснени заради това, което в момента се случва, и насилственото вкарване на нашата страна в еврозоната. Уважаеми сънародници, имаме все още най-различни методи и средства за борба, защото не забравяйте, че всъщност това, което в момента се случва, е само прелюдия към огромната, крайната и финалната цел – премахването въобще на разплащанията в брой. Кристин Лагард, която е председател на Европейската централна банка, многократно е заявявала, че крайната цел е до 2030 г. да се премахнат изцяло плащанията в брой в Европейския съюз. И към настоящия момент има плащания, които са ограничени до 1000 евро максимум в брой, всичко останало трябва да бъде само и единствено по банков път или чрез карта, което означава, че борбата за въвеждането на дигиталното евро и въвеждането на дигитално, на цифрово робство на една голяма част от европейските граждани, е в много напреднала фаза. В тази борба обаче ние няма да бъдем сами. Обръщам се към Вас с призив – не дръжте парите си в банките. Плащайте само и единствено в брой. Търсете други форми на разплащания. Не използвайте еврото, доколкото е възможно, защото тепърва ще става ясно, че тази валута има един-единствен път и той е пътят надолу към дъното – заради това България беше вкарана насила в еврозоната, защото са им нужни нашите ресурси, защото две поредни години Европейската централна банка излиза на загуба и защото сега с откраднатите от българския джоб пари, които никак не са малко, и като това са пари, които ще бъдат взети от буфера на валутния борд – между 25 и 32 млрд. лв., ще успеят да вържат бюджета в рамките на следващите година, две. Но еврозоната е обречена – това е „Титаник“, който потъва на дъното. И тези, които в момента ни качват на този „Титаник“, ще понесат своята наказателна отговорност много скоро, защото историческите процеси не са в полза на глобализма, а на суверенизма, защото историческите процеси възстановяват обратно суверенната независима воля на народите. Защото историческите процеси показват, че врагът човечески няма да успее да се справи с нас. Докато ни има нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, докато има хора като нас, докато има български народ, борбата ще продължава и тя ще се води до победа. Да живее България! (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Преди да Ви запозная с Доклада, искам да направя едно процедурно предложение за допуск на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да допуснем в залата академик Николай Витанов – заместник- министър на образованието и науката.

Благодаря Ви. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 51-554-01-122, внесен от Андрей Чорбанов и група народни представители на 27 юни 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 юли 2025 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 51 554-01-122, внесен от Андрей Чорбанов и група народни представители на 27 юни 2025 г. На заседанието присъстваха: Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, експерти от Министерството на образованието и науката, представители на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, на синдикални, браншови, студентски и работодателски организации. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Андрей Чорбанов. Предложеният законопроект намалява таксите за студентите платено обучение. Поради нарастването на размера на субсидията, която е определящ елемент във формулата за определяне на тези такси, размерът на таксите понастоящем е осезаемо изравнен или дори надвишава размера на таксите в редица университети в Западна Европа и Северна Америка, като далеч надвишава финансовите възможности на българските кандидати за студенти и докторанти, а вече дори и на тези от чужбина. Така нашата страна става ценово неконкурентноспособна образователна дестинация на фона на глобалния образователен пазар. Министърът на образованието и науката подкрепи Законопроекта, защото така се решава проблем, който се е получил като страничен ефект от увеличаването на държавната субсидия. Същевременно министър Вълчев отправи апел да не се залита към много ниски стойности на таксите за платеното обучение. В общественото обсъждане на Законопроекта се включиха представители на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. Те подкрепиха Законопроекта, като представиха аргументи, че таксите трябва да бъдат намалени до 60% от размера на настоящата формула, чиято промяна се предлага, като беше посочена и нуждата да се направи изключение при изкуствата, където спецификата на обучението изисква още по-голямо намаление. Беше посочено, че таксите за платено обучение са основният източник за осигуряване на капиталовите разходи в държавните висши училища. От Националния браншови синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ посочиха, че повишаването на държавната субсидия се дължи на повишаването на минималната работна заплата и на увеличаването на коефициента за качество и призоваха за балансирано решение, което да се намери чрез диалог в системата. От Националното представителство на студентските съвети също подкрепиха Законопроекта. В дискусията взеха участие народните представители професор Андрей Чорбанов, Ангел Янчев, академик Николай Денков, професор Даниела Дженева, Даниел Проданов. Те изразиха принципна подкрепа да се търси решение в много кратки срокове, за да може затрудненията за студентите от рязкото повишаване на таксите да бъдат преодолени. Посочена беше ролята на платеното обучение за преквалификацията и ученето през целия живот. Констатирана беше необходимостта от допълнителна дискусия, която да даде ясна обосновка на новия размер на таксите. Целта е да се намери балансът във финансирането на висшето образование, като се определи една рационална такса, която да ни прави конкурентни на чуждестранните университети, но да не засяга интересите на частните български висши училища. Доцент Виолета Комитова изрази позицията на парламентарната група на ПП МЕЧ изобщо да няма платено обучение. След проведено гласуване, с 12 гласа „за“ – 5 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 3 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ПГ на „ДПС – Ново начало“, 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“, 1 от ПГ на „Има Такъв Народ“; без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ от ПГ на ПП МЕЧ, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 51-554-01-122, внесен от Андрей Чорбанов и група народни представители на 27 юни 2025 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование е внесен на 27 юни от членове на Комисията по образованието и науката, представляващи управляващото мнозинство, и е продиктуван от драстичното повишение на таксите за студенти и докторанти платено обучение, и неговата цел е именно да коригира този проблем. Съгласно действащия Закон за висшето образование таксата на студенти и докторанти платено обучение е пряко свързана с държавната субсидия. Както всички Вие сте запознати, с приемането на Закона за държавния бюджет за 2025 г. ние увеличихме нивата на държавната субсидия в унисон с европейските практики и по този начин имаме вече по-висока издръжка на всички държавни училища в България. Нещо повече. Приветстваме министър Вълчев, че въведе нови формули за стимулиране на обучението по отделни професионални направления. Увеличената държавна субсидия има положителен ефект за развитието на висшите училища и смятаме и занапред в бъдеще да работим в тази посока, за да можем да достигнем средното европейско ниво, а именно 1% от брутния вътрешен продукт да се отделя за висше образование. Конкретно за таксите. В настоящия закон това, което подчертах, е, че увеличената издръжка за студент държавна поръчка пряко е свързана с увеличението на таксата и за платено обучение. Настоящият размер е изключително висок, непосилни са таксите за голяма част от българските студенти и настоящият проект има точно тази цел, да коригира този пропуск. Бяхме поставени пред въпрос: как да съчетаем необходимостта от повишаване на средствата за висше образование с неговата достъпност и социална измеримост? Смятаме, че като народни представители сме длъжни да полагаме максимални усилия, така че повечето български кандидат-студенти – и с държавна подкрепа, и в платена форма на обучение, да правят избор между българските университети. Внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование е именно стъпка в тази посока и нещо повече, ще върне нашите образователни институции като конкурентоспособни на образователния глобален пазар. С предлаганата от нас нормативна промяна в чл. 95, ал. 4 от Закона за висшето образование се очаква да се понижат таксите за студенти платено обучение с до 25%, като между първо и второ четене, според становищата, които ще постъпят в Комисията, сме готови да преразгледаме цитираното процентно число. Очакваните резултати от промяната са осигуряване на достъпност на студенти и докторанти платено обучение, независимо от техните финансови възможности, както и повишаване на приходите на университетите чрез увеличен прием и гаранция за достъпно висше образование без компромис на качеството. С този законопроект ние даваме ясен сигнал към обществото за нашите обществени приоритети, а именно достъп до висше образование, социална справедливост, гаранция и инвестиция в човешкия капитал. Наистина, безспорен е фактът, че не са малко младите хора в България, които, нямайки възможност да бъдат приети в държавна форма на обучение, избират платеното обучение. С намаляването на таксите, ние ще ги мотивираме да изберат пътя на висшето образование и няма да създадем финансови сътресения в техните семейства. Законопроектът касае и второ допълнение, което е по отношение на чл. 95а. Съгласно него висшите училища и студентите имат възможност да сключват договор с работодател, чрез който се дава възможност да бъде финансирано висшето образование на един студент, вследствие на което студентът започва работа при конкретния работодател за определен срок от време. Тази възможност представлява форма на сътрудничество между университетите и бизнеса и е важен инструмент за насърчаване и подпомагане на професионалната реализация на пазара на труда на обучаваните студенти. Проблемът е, че настоящата правна уредба не регламентира механизъм, при който договорът може да бъде подменен и правата и задълженията да се насочат към втори работодател, разбира се, при съгласието на първия работодател. Липсата на такава правна възможност води до правна несигурност и затруднения при изпълнението на договорите по чл. 95а от Закона за висшето образование и създава риск от прекратяване на договорни отношения, съответно и загуба на инвестицията в обучението на студентите. Създаването на нова ал. 4 в чл. 95а цели да запълни тази празнота, като даде възможност на новия работодател да поеме правата и задълженията чрез подписване на четиристранен договор от страна на университет, студент, нов и стар работодател. Това е мярка, която въвежда гъвкавост, работи в интерес на студентите и стимулира партньорството между образованието и бизнеса. През последните немалко години страната ни губи голяма част от образованите млади хора. Живеейки в глобален свят, който има отворени врати и за професионална реализация, ангажиментът на държавата е не само инвестиция в образование, но и политики, поставени в посока задържането на образованите хора в България. И смятам, че с настоящия законопроект ние правим крачка в правилната посока. Благодаря Ви.

Госпожо Киселова, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепихме на първо четене в Комисията по образованието и науката този законопроект, с който в два параграфа всъщност – най-важният е първият параграф, с който се предлага намаляване на таксите за платеното обучение на студентите в държавните университети с 25%. Подкрепихме го единствено и само за да можем да предложим нещо друго и много по-добро за българските висши училища, но за да бъде разбрано, трябва да припомним историята на този казус. И защо всъщност днес има протести – като казвам днес, имам предвид образно, защо преди три седмици протестираха студенти във Великотърновския университет, нещо, което не се беше случило от 18 години, защо на следващата седмица протестираха студенти в Пловдивския университет, защо днес има насрочени протести в Софийския университет? Защото всъщност текстът, който се предлага на чл. 95, ал. 4, в този вид, в който се предлага – и аз не знам защо БСП и ИТН въобще се съгласиха на това, представлява пълната капитулация на ГЕРБ в сферата на платеното висше образование. Пълна капитулация – и сега ще разберете, че всъщност много точно го определя. Всъщност до 2004 г. държавата чрез Закона за висшето образование по никакъв начин не се меси на държавните университети да ги регулира по някакъв начин, затова да им поставя минимални прагове за такси за платеното обучение. По никакъв начин. През 2004 г., по време на управлението на НДСВ, е въведено ограничение, което открито е прокламирано и заявено като защита на частните университети в България, което забранява на университетите със законов текст да определят такси, по-ниски от 70% от издръжката на студентите по съответната специалност в държавните висши училища. Седемдесет процента! Това, което ГЕРБ предлага днес, заедно с БСП, които вече казаха, че всъщност и по-добри условия ще предложат, е това, което беше в сила като законов текст между 2004 г. и 2011 г. През 2010 г. и 2011 г. има три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование – на Министерския съвет, на народни представители от различни парламентарни групи. Никой не предлага промяна в тези 70% като минимална такса за таксите на студентите платено обучение в държавните висши училища първоначално, но между двете четения в Комисията по образованието и науката, видно от стенограмите, тогавашният министър на образованието и науката от ГЕРБ през 2011 г., доцент тогава, днес професор Сергей Игнатов, бивш по това време ректор на най-голямото частно училище в България – Нов български университет, предлага тези 70% да отпаднат и в държавните висши училища, като открито заявява, за да защити държавата интересите на частните университети, да станат 100%, каквото е положението и към настоящия момент, тоест държавните висши училища да нямат законово право да определят по-ниски такси за студентите платено обучение от сумите, които им определя Народното събрание чрез държавния бюджет и чрез подзаконови нормативни актове. Въпросът днес засяга може би около 15 – 16 хиляди български граждани, които в държавните университети се обучават в платена форма на обучение. Ако числото не е коректно, министърът на образованието ще ме поправи. А въобще не е маловажен въпрос, и тук става дума за принцип на първо място. След като 20 години българската държава чрез Закона за висшето образование е защитавала в различна степен по време на управлението на ГЕРБ и през последните 14 години в максимална степен интересите на частните университети, не е ли време всъщност да направим нещо друго. Не да търсим намаляване на таксите за платено обучение на студентите с 25% или с 40%, както предложи Съветът на ректорите на членовете на Комисията по образованието и науката, а да направим нещо друго. И ние ще го направим и го заявяваме – между двете четения да отпадне въобще ал. 4 на чл. 95 от Закона за висшето образование и държавните университети, висшите училища да имат автономното право да определят таксите за платено обучение така, както го правят и частните университети. Тоест да има равнопоставеност на различните собствености на университети, висши училища. Така ще е най-правилно. И очаквам всъщност дори „Новото начало“, които винаги са коментирали срещу соросоизма, например в „Нов български университет“, да го подкрепят това нещо. Благодаря Ви.

Господин Янчев, изключително ключово е в ситуацията, в която живеем вече 36 години – уж демокрация, уж спазване върховенството на закона, уж зачитане волята на народа и в същото време, когато 10% от българите искат референдум, да не бъде уважено тяхното искане. В тази връзка Вие много ясно и точно формулирахте какво точно ще направим като предложение ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, а именно да спазим закона, буквата и духа на закона, че живеем в пазарна икономика, а не в планова. Пазарна икономика, в която държавни, било то университети или фирми, или юридически лица и частни такива, да са равнопоставени. Така както европейските нормативни документи ограничават държавата да подпомага финансово държавни институции по определени пера, по същия начин не виждам никаква пречка това да се случва и да имат свобода университетите сами да определят какви да са таксите. И криворазбрана демокрация, и парламентарно поведение на политически субекти, които се обявяват за пазарна икономика, за свобода на пазара, за това, че пазарът определя всичко, в същото време да забраняват университетите да решават какви такси да взимат. Ами, нека да има свобода и там. На база на какво това нещо е ограничавано толкова години. И е потресаващо в „Нов български университет“, който, между другото, в София има специална спирка на метрото, която се казваше, преди ние от ВЪЗРАЖДАНЕ да се преборим да не се казва „Нов български университет“ – представете си цинизма на соросоидите докъде стига и тук те имат цели партии хрантутници – на тях да има такава спирка на метрото, техният бивш ректор да въведе и да защитава именно частните интереси на университетите.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Янчев, бих се изненадала, ако във Вашето изказване случайно пропуснете парламентарната група на „БСП –Обединена левица“. Твърдо Ви заявявам, че БСП винаги ще подкрепя инициативи, свързани с промени в положителна посока за образованието. Тук е моментът да разясня, че преди време подкрепихме и Ваш законопроект, касаещ освобождаването на закупуването на учебници, заобикаляйки Закона за обществените поръчки. Вие бяхте инициатор. Политиката е приемлива и я подкрепяме. Така че нека да не злоупотребяваме с политическото говорене по отношение на едни или други партии и да работим в синхрон за доброто на българското образование.

Госпожо Цанкова, далеч не сте права – имам предвид по отношение споменаването на Българската социалистическа партия, а всъщност най-често правя тези споменавания, докато сте в комплект с ГЕРБ. В момента, в който се развържете, и няма никакъв проблем, от една страна. От друга страна, ние с Българската социалистическа партия в Свищов примерно правихме три общи протеста срещу въвеждане на еврото и в защита на лева, тоест ние много добре си работим с Българската социалистическа партия на терен. Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който визирате, става дума за освобождаването от процедура такава по ЗОП на училищата и детските градини, тъй като няма смисъл – няма конкуренция там, нали, те са с авторски права учебниците, не е мой. Той наистина е на Комисията по образованието и науката и на сдруженията на директорите в средното образование. Той е тяхно писмено предложение, а не влиза никъде в залата и поради това, че председателката на Правната и конституционната комисия, госпожа Анна Александрова, второ Народно събрание от една година вече не го поставя на разглеждане. Това е причината, където, между другото, може да въздействате. Господин Ганев, близо десет представители на висшите училища участваха в последната Комисия по образованието и науката, която разглеждаше този проектозакон миналата седмица. Имаше много различни, между другото, предложения, в това число и да се диференцира в тази алинея за различните специалности процента на минималната такса, но това усложняване няма да доведе според мен до нищо добро. Тоест решението наистина е както казвате, аз не съм икономист, вярвам, че икономисти ще го развият по-добре, да се постигне равнопоставеност на държавните и частните университети след 20-годишна протекция, защита на частните университети и в духа на свободната пазарна икономика, и да отпадне тази ал. 4 на чл. 95 от Закона за висшето образование, която всъщност представлява намесата и защитата на държавата на частните университети в ущърб на държавните. Нещо друго, всъщност по този начин държавата, Министерският съвет, пък и Министерството на образованието няма да носят отговорност за размера на таксите, тъй като университетите и техните органи ще го предлагат. В този смисъл министърът на образованието няма да може като вчера да бъде в Софийския университет и да обяснява той на студентите там защо се е получило така и сто, двеста, триста или колко процента са се увеличили таксите на платеното, защото ще е абсолютно местна отговорност на самите университети. Благодаря за търпението Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди всичко искам да благодаря на народните представители от Комисията по образование и наука, които внесоха този законопроект и които го подкрепиха, защото тези два текста в Закона за висшето образование трябва да бъдат коригирани. Какви са причините за скокообразното увеличение на таксите на студентите платено обучение. Нека да подчертаем платено обучение, защото в публичното пространство едва ли не се създаде впечатление, че всички такси ще растат. Студентите платено обучение са някъде между 7 – 8% от общия брой студенти, около 15 – 16 хиляди. Говорим за българските граждани, без чуждестранните студенти, така че тук господин Янчев е прав в данните, които изнесе. Две са причините. Едната причина е, че беше увеличено финансирането. Това всъщност е едно от най-добрите неща за българската система на висшето образование, което се случи през последните години. То се случи миналата година благодарение на всички парламентарни групи с изключение на една, за което аз като министър на образованието използвам днес случая да благодаря, тъй като, ако ние искаме да имаме качествено висше образование, трябва да имаме достатъчно финансиране и висшите училища трябва да имат възможност да привлекат най-добрите студенти в академична професия, а това не става без пари, не става без увеличение на възнагражденията. Заплатите във висшите училища бяха изостанали спрямо средната работна заплата, сега са достатъчно над средната – не, то винаги са недостатъчно, но има една немалка крачка над средната брутна работна заплата. И всъщност причината е, ако погледнем в един по-дълъг исторически период от две и половина, три десетилетия, че ние подобряваме благосъстоянието си, българската държава малко или повече – може някой да каже бавно, недостатъчно, неравномерно – но доходите и възнагражденията се увеличават. Случва се така наречената конвергенция, за която много често говорим. В началото на века започнахме от 28% от средноевропейските доходи, измерени по паритет на покупателна способност, сега сме на 66% по данни на Евростат. Това, пак казвам, е недостатъчно, но именно това увеличение на доходите позволи увеличение на бюджетните разходи. И вижте сега каква е основната причина. Основната причина е, че ние сме увеличили държавното финансиране на един студент и то става съизмеримо с таксите, които са в другите по-развити от нас страни, които често даваме като пример. И какво се оказа още през пролетта? Че българските висши училища стават ценово неконкурентни на тези в съседни страни, примерно от така наречената Вишеградска четворка, с които най-често се конкурираме в медицинското висше образование. Втората основна причина е този текст на ал. 4 на чл. 95 от Закона за висшето образование, за който аз съм съгласен и с господин Янчев, има нужда от корекция. Той в момента така е написан, че не дава възможност дори за минимален периметър за определяне на такси. Той ги фиксира и това не е добре, че се фиксират таксите. Всички останали регулации на таксите позволяват вземане на решения в определен периметър. Този текст обаче има своя смисъл. Аз не смея да твърдя, че е правен лобистки заради частните висши училища, смисълът на този текст е да няма преливане на средствата, които се дават за обучение на студенти държавна поръчка в обучение на студенти платено обучение. Ако няма никаква регулация, ние имаме този риск. Имаме риска висшите училища да се изкушат срещу минимални такси или дори срещу нулеви такси, да обучават студенти платено обучение, вземайки от средствата на студентите държавна поръчка и давайки ги на студентите платено обучение. Защо това е проблем? Аз съм съгласен и с господин Цончо Ганев, че ние имаме пазарни отношения, но тези пазарни отношения в един държавен сектор не са абсолютни. Ние сме поставили обществена задача на държавните висши училища, а държавните висши училища изпълняват преди всичко обществена задача и тази обществена задача, както е записано в закона, се реализира чрез възлагането на така наречения държавен план-прием. Чрез държавния план-прием ние правим редица политики. Ние правим политика за преструктуриране на приема и насочване към това повече студенти да се обучават в природо-математическите, инженерно-техническите професионални направления, защото, ако не я правим, няма да имаме инженери, няма да просперираме и няма да имаме хора, които да могат да създават по-висока добавена стойност. От друга страна пък, ни избуя търсенето на висше образование в социалните, стопанските и правните науки и смея да твърдя, че голяма част от това търсене е нерационално – то се вижда и по процента на отказалите се студенти. То е нерационално в смисъл, че е търсено заради самата диплома, а не толкова на качествено висше образование. Виждаме и конкуренция чрез занижаване на изискванията, от една страна, виждаме един друг сегмент, където висшите училища се конкурират чрез завишаване на изискванията и подобряване на качеството. Но това беше едно отклонение. Искам да Ви кажа, че абсолютното развързване без регулация рискува да създаде другия проблем. По това, което е внесено от народните представители, ние направихме допълнителни обсъждания. Може би има нужда още да се коригира, още да се увеличи този периметър и в този смисъл аз частично подкрепям Вашите думи – на господин Янчев и на господин Цончо Ганев, но смятаме, че все пак трябва да остане минимална регулация. Тази регулация обаче наистина трябва да бъде минимална, така че да остави достатъчно широк периметър, който да даде възможност на висшите ни училища да се конкурират ценово – не само в международен план, но и с частните висши училища тук. И разбира се, не трябва да остава съмнение, че нещо се прави заради частните висши училища. Впрочем частните висши училища не могат да си позволят толкова ниски такси, поради една причина, че те също трябва да плащат възнаграждения на своите преподаватели. Срещу тези такси те плащат възнаграждения. Това е смисълът и на таксите за платено обучение, че висшите училища срещу тях плащат основно възнаграждения и осигуровки, които са 70% от разходите, и 30% – други разходи за издръжка. Така че когато растат тези разходи, а те растат, защото заплатите в системата на висшето образование растат, нормално е да расте и държавното финансиране, нормално е да растат и таксите. Ако нямаме никаква регулация, аз, ако съм на мястото на министъра на финансите, ще попитам – как така събирате 1000 лв. за един студент платено обучение, а искате от държавата 8000 лв. за един студент държавна поръчка? В момента средното финансиране на един студент държавна поръчка вече е 7600 лв. И пак се връщам към първоначалните си думи: това е най-добрата новина от последните години и това е една от основните причини ние днес да обсъждаме този законопроект. Моят апел към Вас, народните представители, е да помислите за едно по-балансирано решение между първо и второ четене, а не от едната в другата крайност да се люшкаме. Едната крайност е да няма никакъв периметър на определяне на таксите, както е в момента. А другата крайност е да няма никаква регулация и да допуснем това преливане на средства и крос субсидиране, което също не е желателно. Ние обсъдихме варианти през тези дни със Съвета на ректорите и с Националното представителство на студентските съвети. Готови сме да Ви ги представим. Тоест това, което аз ще подкрепя, е обсъдено с двете основни заинтересовани страни в системата на висшето образование. Извинявам се, че няма да остана по време на целия дебат, но тъй като в Министерския съвет се гледа Проекта на закон за предучилищното и училищното образование, точно в момента, трябва да отскоча до Министерския съвет. Тук е заместник-министър Витанов. Надявам се, че ще успея да се върна до края на дебата. Благодаря.

Госпожо Председател, колеги! Ние отново разискваме един проблем, когато вместо да погледнем на нещата с висшето образование нашироко, чакаме да се случи нещо, което да предизвика недоволство в гражданите и тогава да действаме реактивно – да почнем да го поправяме. Когато се е определял начинът, по който се отделят средства за студентите, които са държавна поръчка, никой не е помислил за това, че комбинацията от формули ще въздейства върху тези средства, които трябва да платят хората, които искат да учат, без да са държавна поръчка, тоест да са на свободно обучение, на платено обучение. Затова се получава тоя нонсенс и той е резултат от това, че не се съобразяваме при изготвянето на такива закони с демографската криза. Висшите учебни заведения нарастват – над 50 са общо, 37 държавни учебни заведения са, което води до състезание по отношение на това как да бъдат привлечени повече студенти, независимо дали са платено обучение, или държавна поръчка. Всъщност платеното обучение в държавните висши учебни заведения е нонсенс. Защото те трябва да готвят кадри, които са планирани, които са необходими на държавата, и когато се разрешава платено обучение, това вкарва в университетите средства, които всъщност позволяват държавните учебни заведения да получават повече средства в сферата на образованието, отколкото е предвидено в средствата, които държавата им отпуска. Тоест те искат да имат академична автономия и едновременно с това да получават едно сериозно субсидиране от държавата и това поражда този нонсенс. Сега видяхте, че тази формула води до гигантски средства, изравнявайки със средства, които държавата дава за един студент държавна поръчка и ние трябва да направим сега какво? Да променим формулата. Това няма да е продуктивно, още повече че днес вече вследствие на промените в законите преподавателите в държавните висши учебни заведения получават повече, отколкото тези в частните. Трябва да се разберем: частни ли са учебните заведения, или държавни? Ние от МЕЧ сме против това държавните учебни заведения въобще да поемат такива поръчки, тоест извън държавната поръчка да имат свободен прием, защото това довежда до редица допълнителни проблеми, например проблемът на ниското вход/изходно ниво. Това е проблем, който съществува и при частните университети, но те са частни и просто контролът там трябва да бъде завишен. Пак гледаме един закон, свързан с някакъв частен случай. Ние трябва да подложим на широко обществено обсъждане Закона за висшето образование, защото там има и много други проблеми. Например проблемите, свързани с акредитацията, и проблемите, свързани с хабилитираните специалисти преподаватели. Идеята – до 65 години те да могат да преподават на редовен договор, след това да имат 3 години, продължение всяка година поотделно, води до много сериозен дискомфорт и дисбаланс вътре в самите департаменти или катедри, зависи кой как си е структурирал висшето учебно заведение. В крайна сметка сега, в момента, имаме много хора, които поради това изискване за 65 години и трите допълнителни години, излизат от състава на хората, които участват в процеса за акредитация. И ще има висши учебни заведения, които много трудно ще се акредитират. Ето това е сериозен проблем и според мен трябва да се работи по отношение на това да достигнем западните университети. Там до 75 години хабилитираните работят на редовен трудов договор. Аз считам, че тук е напълно възможно, това се направи до 70 години. И друг един въпрос, който е много важен, е посещаемостта на учебните заведения. Нашите студенти, особено от тези в платеното обучение – независимо в частни или в държавни учебни заведения, ходят и работят по време на процес, в който би трябвало те да са участници. Това също трябва да се регламентира и според мен да се изисква поне 50% посещаемост. Изобщо ние някак си гледаме много важни закони за развитието на държавата на парче, а трябва да има широко обществено обсъждане с участие на младежи, с участие на икономисти и чак тогава да искаме някакво конкретно генерално решение. Ние специално няма да поддържаме този проектозакон, защото смятаме, че е частичен и несправедлив, но надявам се, да има друг проект за закон, който да обхваща всички тия проблеми. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, и в Комисията по образованието и науката направих изказване, в което казах, че трябва да се търси решение и това решение трябва да се намери в следващите няколко дни. Но също така казах, че предложеният законопроект не дава решение. То не удовлетворява студентите, от една страна, тъй като таксите остават високи, а от друга страна, поставя други въпроси – какъв е принципът, по който ще бъде осъществявано финансирането в платена форма на обучение. Министърът, между другото, споделя втората част, свързана с това, че ще има елементи на крос субсидиране, които след това ще поставят други въпроси. Например как е избран процентът – 70%, който в момента се предлага, дали няма по-удачен от друга гледна точка. Така че ние, както в Комисията, така и днес няма да подкрепим този законопроект, не защото смятаме, че проблемът не е важен, напротив, много е важен, а защото трябва да се намери друго устойчиво решение, което удовлетворява и студентите, и поставя ясни нови принципи, при които може да продължи да еволюира тази система в бъдеще. Например вместо да се работи с общото количество на средства от субсидията и таксата на студентите и към нея да се слага процент – това е, което се предлага в момента, да се търси решение, като се използва друг компонент на финансирането и той да служи като основа, с която да се изчисли таксата за платено обучение. Знаем, че имаме базов норматив, който се определя от държавата, имаме норматив, свързан или по-точно коефициент, който умножава този норматив, свързан със съответното професионално направление, имаме коефициент за качество. Така можем да търсим други решения, но това ще стане само заедно с Министерството на образованието и науката, като се вземат съответните таблици и се направят математически модели, с които да се види как всеки един от подходите ще се отрази на таксите на съответните студенти. Това, което се опасяваме от досега представеното от Министерството, е, че се търси най-лесното решение, а не най-доброто и устойчивото решение в бъдеще. Сигурен съм, че министър Вълчев като финансист разбира много добре тези проблеми и се надявам през следващите 2 – 3 дни да работим заедно, така че да успеем да намерим решение, което не е конюнктурно и което ще остане устойчиво през следващите години. Предлагането сега не е такова.

Господин Денков, бих Ви помолила да подкрепите на първо четене този законопроект точно заради всичките доводи, които Вие изложихте, и за съвместната работа, която можем да направим между първо и второ четене. Защото определено трябва да решим този проблем и Вие го знаете по-добре от мен, защото сте и бивш министър на образованието. Така че надявам се да премислите и да подкрепите Законопроекта и между първо и второ четене да направим необходимото заедно с Министерството, с Вас и с всички заинтересовани в тази зала, а те според мен са всички парламентарни групи. Благодаря.

Благодаря за репликата. Както казах, ние ще се включим най-конструктивно в обсъжданията, така че каквото зависи от нас, ще направим. Но нека да припомня, че миналата година, когато ставаше дума за студентските такси, изключително арогантно – нямам друга дума, изключително арогантно при обсъждането в Комисията беше казано, че в България няма студенти, които да имат затруднения да си платят таксите. Също така, изключително арогантно бих казал и некоректно беше казано, че никой не можел да предвиди, че ще се случи това. Напротив, точно миналата година, когато решихте да се повишат средствата, което е хубаво за висшето образование, всеки един финансист можеше да помисли какво ще последва за таксите, да предвиди какво ще се случи днес и вместо да решаваме от днеска за утре, през последните месеци да сме намерили решение. Така че нека да бъдем честни: решението трябваше да бъде предложено още миналата година, когато имаше решение, че ще се вдигне субсидията. И това, което не искам да смесвате, е Вашата отговорност за ситуацията, в която сме днес, с нашето желание да свършим работа, каквото винаги сме имали и ще имаме, когато става дума за образование и наука, защото те са надпартийни.

Благодаря, госпожо Председател, понеже предишната процедура се изчерпа. Госпожо Георгиева, няма как да не се съгласим, че професор Денков в случая е прав. Вашите финансисти трябваше да предвидят какво ще се случи и не трябваше да се стига до протести, за да се изясни, че в случая има голям проблем. Ако можем, накратко да се върнем малко по-назад, всички знаем добре, които сме в сферата на образованието, че имаше много тежки дисбаланси в заплащанията между системата на средното образование и тази на висшето образование. Бяхме стигнали до ситуацията, в която във висшето образование голяма част от хората, които са заети, взимаха по-ниски възнаграждения от учителите в България, което беше, меко казано, така странно на моменти, тъй като доведе до липсата на кандидати и за асистенти, и дори за по-високи хабилитационни позиции. Имаше голям проблем доскоро и с липсата на кандидати за докторанти. Ние го предложихме и за щастие, тогава се прие между първо и второ четене това да бъдат повишени самите стипендии за докторантите. Но честно казано, на мен ми се струва, че фактът, че имаше такъв голям дисбаланс, е много прост и това е, че ако в системата на висшето образование работят, грубо казано, 20 хиляди души, в системата на средното образование работят, грубо казано, 100 хиляди души. Естествено, те бяха много по-важни, за да им се оправят по-бързо възнагражденията, за да може да се вземат определен брой гласове, само че това не е образователната стратегия, която би трябвало да я има една партия, която управлява дълго време България, а сега в момента за четвърти път. Не сме съгласни с този подход по принцип! И с още едно нещо, госпожо Георгиева, не съм съгласен, за което казахте преди малко. Вие споменахте, че сегашните размери на таксите, които се получиха, са страничен ефект от това, което се е приело с бюджета. Те не могат да бъдат страничен ефект, ако се предвиди какво ще се случи след това, което се приема за субсидиите. Това трябваше да бъде предвидено и да не сме в ситуацията, в която господин Чорбанов спешно да трябва да предлага някакъв текст, с който ние дори не успяхме да се запознаем навреме с него. Иначе го подкрепихме на първо четене, разбира се, а господин Янчев преди малко каза какво ще предложим между първо и второ. Сега на първо гласуване в залата – както сме направили в Комисията, отново ще го подкрепим. Господин Вълчев си тръгна и така задочно ще му отговоря на нещо, за което той спомена – че благосъстоянието на България се покачва постоянно, само че той цитира статистика, която има и обратна страна. Ако се обърнем към статистиката на Организацията на обединените нации – на ООН, за която смятам, че нямаме съмнение в нея, по индекса на човешкото развитие, тъй като благосъстоянието изобщо не се изразява само в брутен вътрешен продукт, или в заплати, или в пенсии, а то се изразява в много други показатели, като здравеопазване, образование, детска смъртност и така нататък, та по индекса на човешко развитие на ООН през 1991 – 1992 г. България гравитира около 40-о място в света, а в момента гравитира около 70-о място в света. Така че, когато министър говори за благосъстояние, добре е да се съобразява може би с най-подходящите статистики, а едва ли има по-добра статистика от тази на Организацията на обединените нации. Задочно е това към господин Вълчев. Благодаря.

Господин Проданов, аз не мога да разбера как можахте да сложите в едно изречение, че сте съгласен с Денков за каквото и да е било – същият този, който е бил част от управата, от Борда на директорите на „Заедно в час“. Всички знаем „Заедно в час“ какъв тумор са и с кого са обвързани. Същият този, който беше заместник-министър на ГЕРБ, след това беше и министър на образованието, след което беше министър-председател благодарение на ГЕРБ и на Пеевски. Няма как да бъда съгласен с каквото и да е било за него! Този човек е именно един от тези, които зачеркнаха правото на 604 хиляди българи да отидат на референдум. Гордея се с това и с това той показа, че най-малкото, което трябва, е да бъде съден, след което да си понесе наказателната отговорност! Затова не мога да се съглася с Вас, че сте съгласни за каквото и да било с човека, който на Комисията по образованието каза, че се гордее, че го наричат Сорос и че за него е било привилегия да му казват Сороса!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният законопроект е един изключително, както знаем в момента, остър социален проблем, а именно размерът на таксите за платено обучение на студентите в държавните висши училища. На първо място, ще започна с това, че като преподавател в Софийския университет, както и председателят на Народното събрание, аз получих много индивидуални сигнали и оплаквания от студенти от нашето висше училище, но разбира се, това касае всички висши училища, а не само Софийския университет, които касаят изключително високото повишаване на таксите. Ще започна оттам, че действително няколко хиляди са студентите, които са в платена форма на обучение. Едно е сигурно – те не могат да бъдат дискриминирани поради това, че са платена форма на обучение. В тази посока ще се спра малко по-късно, а и на практиката на Съда по правата на човека, но със сигурност имаме практиката на Комисията за защита от дискриминацията, която например за задочната форма на обучение е постановила изрично, че ограниченията съставляват форма на дискриминация по смисъла на нашето законодателство, както и на международните актове, в които България е страна съдоговорител. Но освен студентите, които са редовна форма на обучение, има студенти, които в момента са предпоставени пред невъзможност да продължат образованието си, например тези, които са записани за така нареченото второ висше образование. По закон второто висше образование е платено, тоест там нямаме избор. След като държавата е субсидирала първата степен, ако човек запише втора специалност за висше образование, тя винаги е платена, тоест тук вече няма избор. Ще дам пример. Към мен се обърна колега, който е завършил „Право“ в нашия факултет, в който аз преподавам и който в момента е записал втора специалност, и няма значение каква е тя. Той в момента няма никакъв избор при тези такси дали да продължи обучението си, или не, защото няма държавна поръчка за втората форма на втората специалност, която човек има като обучение. Трябва да посочим, че същото се отнася и за много от магистърските програми, защото тук в дискусията преди това се очертаха проблеми, които са по-общи, но да влезем в конкретика. Магистърските програми. Знаем, че всяко висше училище има множество магистърски програми и в магистърските програми местата за държавна поръчка винаги са по-малко, отколкото в редовната форма на общия курс на обучение за бакалавърските. В тези магистърски програми по същия начин повишението на таксите може да бъде фрапантно, както се отнася и за бакалавърските степени. Ще дам някои примери, въпреки че всички ги знаем от средствата за масово осведомяване. Например за „Философия“ – от 3200 лв. таксата се повишава на над 9000 лв. „Класическа филология“ – от 4500 лв. на близо 14 000 лв., което е над 200% повишаване на таксата. Предложеният законопроект всъщност касае една от компонентите, а именно субсидията като елемент от така наречената формула за изчисляване на таксата за платена форма на обучение да се намали на 75%, което е с 25%, докато другият компонент на таксата – самата такса, която се определя от висшето училище, да се запази. Това, което мога да кажа, е, че всички, които в момента са недоволни студенти, не приемат това предложение. Защо? Ще дам един елементарен пример. Отново се връщам на класическата филология. От 13 хил. и 800 лв., тоест близо 14 хиляди, ако приемем предложението, което в момента е внесено, таксата ще стане 10 хил. и 700 лв. В момента е 4 хил. и 500 лв., тоест от 4 хил. и 500 лв. и при това предложение, таксата ще бъде близо 11 хил. лв., тоест няма да може да осигури достъп на студентите до съответната форма на образование, която са записали. Тук трябва да кажа, че подобно повишение на таксите, освен че имаме забрана за дискриминация, имаме и практика на съда по правата на човека. Всъщност подобно повишение на таксите представлява един от класическите примери на нарушение на така нареченото право на достъп до образование, както е формулирано в чл. 2 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека, в който се посочва, че никое лице не може да бъде лишено от достъп до образование. В случая говорим за висшето образование, което се обхваща от разпоредбата на Европейската конвенция и Протокола към нея. В практиката си Европейският съд по правата на човека е посочил, че държавите имат право на дискретност и имат право на преценка да осигурят образованието – дали да бъде платено, дали да бъде безплатно, и имат право да определят и такси, съответни на стойността на услугата. Но това, което според Съда по правата на човека е забранено, е, на първо място, дискриминацията. Ние в момента създаваме условия за дискриминация между студентите в платена форма на обучение в държавните публични висши учебни заведения и другите студенти – тези, които не са платена форма на обучение, и тези, които се обучават в частните висши училища, както ги наричаме. На следващо място. Дотук имаме един от критериите, който е укорим от гледна точка на Съда по правата на човека. Забраната за дискриминация е единият, а вторият критерий е да има предвидимост и правна сигурност. Всеки студент по право и в първи курс може да Ви каже, че увеличението на таксата от 4 хил. и 500 лв. на 10 хил. и 700 лв. – настоящето предложение, което се готвим да гласуваме, не отговаря на принципите на правна сигурност и предвидимост и ограничава това основно право – правото на достъп до образование. Разбира се, и този законопроект няма никакви правила какво става със заварените студенти. На следващо място, третият критерии в практиката на Съда по правата на човека е пропорционалността. Знаем, че пропорционалността и мярката на ограничението трябва да е подходящо на преследваната цел. Всъщност това, което се случва в момента, е, че увеличението на таксата няма абсолютно никаква връзка нито с целта, нито е пропорционално. Защо? Защото то е резултат от една формула, която е заложена в миналото, но в момента по критериите на Съда по правата на човека не отговаря, и пак казвам, нито е пропорционално на цeлта. Всъщност това, което се получи, е едно увеличение, което не е предвидено от законодателя, когато се приемаше – министър Вълчев се върна в залата, а самият той обясни, че това е, така да го кажем, един косвен ефект, който не е планиран от законодателя, но всъщност той не отговаря и на критериите на Европейската конвенция за защита правата на човека и правото на достъп до образование. И в заключение ще кажа, че според нас трябва преразглеждане на цялостната разпоредба, а именно в момента субсидията, която се включва във формулата, има различни компоненти – така нареченият базов норматив, тоест фиксираната стойност на всеки един студент, независимо къде се обучава, плюс коефициент за професионално направление и коефициент за качество, и безспорно те са основателни. Въпросът е, че намалението с 25% на компонента няма да доведе до ефект и няма да доведе до преустановяване на протестите, и ще има негативно действие подобно на това, което в момента се случва. Така че нашата позиция – на „Продължаваме Промяната“, е, че ние не подкрепяме Законопроекта в този вид и считаме, че трябва между първо и второ гледане да има достатъчен срок, за да можем да отговорим на всичките критерии, поставени както от Съда по правата на човека, така включително и от нашето законодателство. В противен случай не само че ще продължат протестите, не само че ще имаме вероятно решение на българската комисия за защита от дискриминацията, но ще имаме и дела в Съда по правата на човека. Това не е най-лошото, разбира се, делата са нещо нормално, а най-лошото е, че ние отново няма да постигнем, повтарям, отново няма да постигнем целта, в която законодателят неволно е поставил българските студенти и които убедено могат да кажат, че и в настоящия вариант ограничава достъпа им до образование. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, към вече споделените аргументи против този законопроект, в частта му касаеща таксите, ще добавя още няколко, като бих искала да се спра по-точно на пет основни момента. На първо място считаме, че предложението относно частта за таксите за платено обучение поражда сериозни рискове за конкуренцията на образователния пазар. Освен това, той е заплаха за академичния плурализъм и оттам за качеството на образователните услуги. Това предложение поражда основателно несъгласие, на първо място, защото считам, че е в противоречие с някои от принципите на правото на Европейския съюз. Според действащото право на Европейския съюз държавните висши училища, които предлагат платено обучение, при наличието на конкуриращи частни висши училища, следва да се третират като осъществяващи стопанска дейност предприятия и в този смисъл попадат в обхвата на правилата за държавната помощ и защита на конкуренцията. При наличие на субсидиран сектор, а именно обучение по държавна поръчка, това създава риск от кръстосано субсидиране. И в този смисъл публичните средства, които са предназначени за едната дейност с обществено предназначение, фактически подпомагат друга дейност, която е икономическа по своята същност, конкурентна. На следващо място, съгласно чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всяка помощ, предоставена от държава под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез облагодетелстване на определени субекти, е несъвместима с вътрешния пазар и в този смисъл е забранена. Опасението ни е, че държавните висши училища могат да се разглеждат като облагодетелствани субекти това да доведе съответно до осъдителни, наказателни процедури и забрани за бъдещото финансиране. На следващо място считаме, че това предложено решение е несъвместимо с вътрешния пазар и в частност с българското законодателство. Механизмът на финансирането не отговаря на нито една от разрешените категории държавна помощ, включително тези със социален характер, защото не е неутрален по отношение на получателите. Въпреки че чл. 4, ал. 2, т. 1 от Закона за държавните помощи допуска държавна помощ със социален характер, тя не трябва да бъде дискриминационна. И в това отношение не мога да не се съглася с колегата Пандов, който се изказа преди мен. Изключването на частните университети от възможността за такова финансиране може да се разглежда като дискриминация. Дори ако тази мярка беше законово допустима, тя може да бъде оценена като икономически вредна, защото създава ценово предимство за държавните висши училища в платената форма на обучение спрямо частните висши училища. По този начин се стига до ценови дъмпинг – предлагане на услуги под тяхната себестойност и неравнопоставено положение на частните висши училища, които изцяло се самофинансират, включително в частта на догонване на повишаващите се заплати в държавните висши училища. По този начин се деформира образователния пазар, като се нарушават и принципите на гарантиране на конкуренцията в сектора. На трето място тази, това предложение представлява и заплаха за академичния плурализъм и разнообразие. Защо е така? Защото неминуемо ще се стигне до закриване на частни висши училища, преструктуриране и съответно свиване на предлагането на образователни услуги, с всички възможности, които частното висше училище позволява като разнообразие. Оценката на въздействието обаче на този нормативен акт не отразява тези рискове. В нея пише: „Предлаганата промяна не се отразява върху принципа за равно третиране на висшите училища в страната.“ Смятам, че е излишно да коментирам несъстоятелността на това твърдение. На четвърто място, финансовият дисбаланс между държавните и частните висши училища създава несъмнен риск от монополизиране на пазара от държавните висши училища, като това ще ограничи академичното разнообразие, плурализъм и иновационния потенциал на висшите училища. На пето, но не на последно място, това предложение е за връщане към една отхвърлена антикризисна мярка. Тук професор Радулов беше категорично прав, че самото съществуване на платено обучение в държавните вузове, още със своето приемане, е създавало сериозни рискове и законодателят е отразил в мотивите към Законопроекта през 2010 г. следното: „Въвеждането на платено висше образование по своята същност е антикризисна мярка, тъй като към настоящия момент държавата не разполага с необходимите финансови средства.“ Актуализацията на бюджета към средата на 2010 г. предвижда 20 на сто съкращения в предвидените средства за държавните висши училища, което означава да се спрат и капиталните вложения в тях и да се постави под въпрос издръжката им. След като няма възможност да се осигури необходимия финансов ресурс, платеното обучение се явява възможност за държавните висши училища да получат допълнителни финансови средства от осъществяваната от тях основна дейност, а именно провеждане на обучение и придобиване на образование. От 2010-а до 2025 г. публичните разходи за висше образование са се увеличили с 50 на сто – като дял от брутния вътрешен продукт – и почти четирикратно в абсолютна стойност. Това налага въпроса, ако 20% спад на средствата е оправдал въвеждането на мярката през 2010 г., защо сега при 400% ръст тази мярка все още е необходимо да съществува? И в този смисъл защо законодателят се връща към едно вече отхвърлено и доказано неефективно антикризисно решение? Апелираме към народните представители, част от които вече заявиха, че няма да подкрепят предложените промени именно в частта за таксите, защото считаме, че по този начин ще се избегнат тежки икономически и правни последици за сектора. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Министър, госпожи и господа народни представители! Днес отново говорим за образование, висше образование, неговото финансиране и още нещо. На 27 юни е внесен този законопроект. Скоропостижно го гледахме и в Комисията по образование, което означава, че има проблем. За съжаление, проблемът назря много бързо. Започнаха протести на студенти и затова ние трябва отново – Народното събрание като законотворци, да играем ролята на пожарникар, да гасим пожар, който ние си създаваме сами. Няколко думи по Законопроекта, тъй като част от моята парламентарна група вече говориха за прословутия чл. 95, ал. 4, аз искам да кажа и няколко думи за предложението по чл. 95а. Това работодатели да финансират висшето образование е прекрасно, но, госпожо Цанкова, простете моя скептицизъм, дуалното образование също тръгна много успешно, но стъпи след ковид много накриво и днес имаме тежък проблем в средното образование – не можем да намерим работодатели. Но по принцип това е хубаво предложение и ние ще го подкрепим, както и когато се гледа вече на второ четене, и когато ще трябва да се предлагат неща. Не искам да повтарям Ангел Янчев. Той направи достатъчно добре изказването си с историческата гледна точка, само че искам един упрек да изкажа към него – господин Янчев беше твърде мек относно висшите училища – частни и държавни, с тези промени от 2011 г. ние сме създали позитивна дискриминация. Позитивна дискриминация, в която държавните вузове са ощетени. Ние даваме възможност на частните, докато държавните – не. И тук е времето и мястото може би поне малко от тези проблеми ние да поправим. Относно колко процента трябва да намалим. Двадесет и пет лично на мен ми се струват малко. Може би е повече, но ако трябва наистина ние кардинално да променим, може би наистина трябва да дадем свободата на вузовете да избират, защото наистина много успешно тогава топката е при тях. Всеки един успех и неуспех на техния прием ще си е за тях. Другият важен проблем, за който искам да кажа, ние отново ставаме жертва на проблема, на ресурсното ориентиране на нашия модел на образование – парите следват ученика, парите следват студента. Докато го има този модел, винаги качеството ще страда за сметка на това, когато нямаш достатъчно студенти, ти търсиш да ги привлечеш по всякакви начини. И да, не е времето и мястото да говорим за това, но аз пък винаги, когато имам възможност, ще го споменавам, защото, следвайки винаги, парите да следват ученика и студента, винаги ще има и това нещо. Относно това, което казахте, господин Министър, 1% от брутния вътрешен продукт за образование – дано! Но при условие, че според мен за България идват доста тежки времена и във финансово положение, не виждам Вие как ще си го позволите – като министър, да го защитите пред Финансите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Слушах изключително внимателно всички колеги, които се изказаха дотук, и честно казано, съм изумена в две посоки. Първо, дискусията се измести, неясно защо на мен самата, в посока за пазарна икономика и конкурентоспособност. Уважаеми колеги, поправете ме, ако греша, но образованието никога не е било стока и няма как да бъде. Защото принципът за пазарност на икономиката като основен принцип по чл. 19 от Конституцията визира съвсем друга посока на развитие на нашето общество. А чл. 52, който прогласява правото на образование, възлага задължение на държавата да предприеме онези усилия, които да гарантират на всеки български гражданин достъп до образованието. Поради което ще си позволя да върна дискусията там, откъдето всъщност започнахме. Промените, които се предлагат в този законопроект, касаят само платеното обучение в държавните висши училища. И там трябва и да си останат. Това е така, защото те имат пряко отношение към държавната субсидия за определения държавен прием. Годишният държавен бюджет за 2025 г., който това Народно събрание гласува, увеличи сериозно държавната субсидия за висшите училища и Българската академия на науките на база на индексирането на издръжката на студентите и докторантите, което, припомням, беше посрещнато със задоволство от учебните заведения. Тази голяма индексация покрива заявената себестойност на обучението на студенти и докторанти държавна поръчка, но същевременно тази увеличена издръжка определя и сериозното увеличение на таксите за студенти и докторанти платено обучение. Нещо повече, поради тези увеличения на разходите тази такса става по-висока спрямо конкурентните университетски дестинации по същите специалности в Европа, което ще отклони голяма част от желаещите да се обучават в платено обучение към други държави и университети. Това ще лиши нашите научни образователни институции от възможността да реализират собствени приходи, които да използват именно за развитието на образованието. Това наложи законова промяна, при която да се даде възможност на университетите да определят такса, която да е минимум 75% от тази издръжка на студентите и докторантите и това да я направи конкурентна. Тази редукция ще е възможна на база мащабирането на разходите с по-големи групи от обучаващите се, което ще даде възможност за намаление на общите разходи. Логичният въпрос при това определяне на процента е защо именно 75%? Много от университетите изказаха опасения, че процентът не е достатъчен и дори с тази редукция няма да бъдат конкурентни. Те призоваха и за по-нисък процент, като се чуха становища за 60%, 40% или дори 20% при специфичните дисциплини. Разбира се, при тези коментари възниква въпросът колко реална е определената стойност на разходите, покриващи 100% от издръжката на редовното обучение, ако платената форма може да издържа студент или докторант с 20% или 40% от тази сума? Именно затова се спряхме на процента 75 като балансирана форма на тази редукция. Естествено, отворени сме за дискусия да чуем и други рационални предложения, които биха могли да подобрят уредбата, която предлагаме. И последното, на което искам да обърна внимание. Давам си сметка колко е лесно всяко едно предложение да бъде критикувано. И няма лошо, така се чуват различни мнения по различни въпроси. По дълбоко вътрешно убеждение обаче не споделям тезата, че единствено и само критиката, без да се предложи насрещно решение, е подходящият начин, по който да вървим напред. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Кратко изказване, доколкото сме на първо четене. По-скоро генерално по темата, не толкова за ЗИД, който ни се предлага, защото е ясно, че той е вследствие на една грешка, породена от автоматизма при приемането на бюджета. Ще бъде прието, включително и ние ще го подкрепим. Проблемът е, че таксите за висше образование – платените, в крайна сметка малко или много, повече много, са на пазарен принцип и сега, когато таксите са изравнени с тези в Австрия, няма как да приемаме в такова количество чуждестранни студенти, а чуждестранните студенти вече доближават 10% от общия брой на студентите в България. Около 17 000 са те за тази година, които са записани. Хубавото е, че всъщност това е един доста експортно ориентиран бизнес, и то към такива икономики, към които иначе трудно бихме продавали продукти. Естествено, най-много са студентите от Гърция, но на второ място са от Великобритания, от Германия, има австрийци, естествено, има украинци и турци, но минимум 200 милиона влизат в българската икономика директно през такси от чуждестранни студенти. Може би по два или по три пъти е тази сума, която пристига като плащане на наеми, като тяхно потребление тук на територията на страната. Това, което за мен е важно и което трябва с промените, които ще се предложат между двете четения и по принцип трябва това Народно събрание да успее да направи, е, първо, таксите да станат относително разходопокривни, тоест да няма дъмпинг от страна на държавните университети, освен за тези специалности, от които ние като държава и като общество имаме нужда. Основните университети, които привличат чуждестранни студенти, това са медицинските – Софийският, Пловдивският, Плевенският, както и Старозагорският, защото освен хуманна медицина и фармация, чуждестранните студенти избират и ветеринарна медицина да учат в България. За пример ще кажа, че в Академията на МВР няма нито един чуждестранен студент. Нужно е, трябва да намерим механизъм тези студенти, които завършват в България, да могат и да продължават – поне някакъв процент от тях, да работят в България. Имахме съвсем наскоро, буквално преди седмица, случай с така ноторно известната Пернишка болница. Трима лекари, завършили в Плевен, индийци, искаха да работят там, те бяха ключови за тази болница, защото благодарение на тях можеха да се запазят отделенията, но може би поради липса на капацитет в администрацията, може би поради част от някаква по-голяма схема общинските болници да бъдат закривани, но „Миграция“ изгони тези трима лекари и седем години обучение в Плевенския университет, включително обучение по български език, отидоха по дяволите, в резултат на което и болницата тръгна към закриване. Закри се педиатрията, закри се неонатологията и положението стана губи-губи-люс-люс, защото всъщност загубиха гражданите на Перник, загуби България, загубиха тези, които са загубили седем години от живота си да се обучават платено по медицина и в крайна сметка полза няма никой. Така че сега ще мине този законопроект, ние ще предложим промени, с които се надявам да стане по-добър, но в бъдеще трябва да се намери механизъм, да се намери схемата, в която специалистите, които се създават в България, които се създават за сметка на българските данъкоплатци, да имат своя принос след завършването си тук за българското общество. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Голяма част от хората, които говориха в този дебат, или не декларираха конфликт на интереси, тъй като преподават в частни вузове и говореха за висшето образование като за услуга или за стока, Вие представяте ли си в какъв свят живеем, когато здравеопазването и образованието се определят като стока или услуга, или социалните грижи – това първо?! Второ, говорят за ланския сняг. Абсолютно без връзка с двата параграфа, които трябва да бъдат приети, се говори за повишаване на възрастта за пенсиониране на преподавателите, което няма общо с внесения законопроект от колегите от Комисията по образованието и науката, и за финансиране на частните вузове. Колеги, говорим за нещо, което е създало проблем и Законопроектът е внесен, преди да започнат протестите. Протестите не са ли инспирирани политически? Това е въпрос, няма да си отговаряме, той е риторичен. Ставаше дума за нещо, което доцент Кузманова коректно обясни. Става дума за това да има достъпност за висше образование в държавни висши училища за кандидат-студенти и студенти, които в момента са в кандидатстудентска кампания. Създаването на суматоха, на протести, в момент, в който висшите училища са в кандидатстудентска кампания, създава напрежение в обществото и създава условия за несигурност, за да не се отиде в държавните висши училища, а да се отиде в частни, може би. Аз няма да декларирам конфликт на интереси като преподавател в Софийския университет, защото съм в неплатен отпуск от момента, в който съм избрана за председател на Народното събрание, така че в момента аз не преподавам в Софийския университет въз основа на възнаграждения. Но това, което е редно да си кажем, е, че отклоняването на дебата и хвърлянето на стрелички във всяка една посока във въздуха – ей така да си говорим, всъщност създава напрежение, което е излишно. Редно е да се приеме на първо гласуване Законопроектът, да се подкрепи министърът, Съветът на ректорите и Националното представителство на студентските съвети и да вървим напред. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да изразя позицията на „Движение за права и свободи – Ново начало“ по предложения законопроект, като в самото начало заявявам, че ние ще подкрепим Законопроекта с условие, че той ще претърпи промени между първо и второ четене, тъй като считаме, че във варианта, в който е предложен сега, той не отчита позицията на Съвета на ректорите в Република България, който след сериозен анализ си е направил труда да информира както Министерството на образованието, така и парламентарните групи в Народното събрание и всички, които са заинтересовани от проблема във висшето образование. Това е първата причина, според която считаме, че трябва да има промени между първо и второ четене. Втората причина е това, че за пореден път в Народното събрание се гледа Законопроект, който не е минал обществено обсъждане, по всяка вероятност времето е причината за това, но това е много сериозен симптом на създаване на регулации в кабинети в пълна изолация от тези, които са заинтересовани от прилагането на такива законодателни мерки. Това е тенденция, която според нас трябва да бъде спряна. На трето място, искам да споделя нещо, за което не стана дума по време на дебата досега. Това е, че българското висше образование, българските университети – и държавни, и частни, в момента участват в един глобален пазар на образование. Няма как да не го признаем. Да, за образование не е много прилично да се говори като за услуга или за пазар, но е така. Това е световна индустрия, която привлича както ресурс, така и обезпечава и гарантира икономическото и социалното развитие на всички страни по света. Неслучайно още от времето, когато България се присъедини към програмите на Европейския съюз „Еразъм“ примерно във висшето образование, ние изпитвахме сериозни проблеми и затруднения при дефинирането на програми, които да могат да бъдат конкурентни на този глобален пазар – тогава европейският само. Изпитвахме затруднения в предлагането на обучение на чужди езици, изпитвахме затруднения в предлаганите условия на обучение и използваната техника, материали, включително и програми за обучение. Но това бяха минали години, сега сме в друга ситуация. Очевидно проблемът, по който дискутираме днес, не е от вчера. Очевидно преди няколко години – и последно преди година, са взети решения, които ни докарват до състоянието, в което сме в момента. И очевидно липсата на диалог и дискусия със заинтересуваните е довело до това, че ние днес разрешаваме конкретна тема. А темата е една и тя е изключително важна. Дали ще вземем решение днес е важно, за да подкрепим българските университети, държавните университети и съответно и цялата система на висшето образование – това е първото. Второто, да ги подкрепим в какво? В техните усилия да подготвят кадри, да бъдат конкурентни в глобалния пазар на образование в света и да имат предвидима и устойчива перспектива за тяхното развитие и студентите, които учат в тях. За да бъдат конкурентни университетите, те трябва да предлагат качествено обучение на адекватна на качеството цена. В момента ние виждаме, че се предлагат такси за платено обучение в държавните университети, които са съизмерими с таксите на повечето университети в Европа. Да не говорим, че за някои от специалностите у нас е малко по-скъпичко вече според предложените такси. Къде поставяме ние нашите университети? Конкурентни ли са? Едва ли! Това е доста по-дългосрочно от закрепването на бюджета за тази година и плащанията във висшите училища. Доста по-дългосрочно трябва да разсъждаваме на тема – какви специалности, на каква цена предлагаме ние на хората, които искат да се обучават в България и които биха останали да работят в България. Ние прекрасно знаем заедно с Вас, колеги, колко са хидроинженерите в България; че не можем да решим проблемите с безводието, като нямаме хидроинженери. Колко годишно завършват, господин Министър? 15 от необходимите 150 годишно – 10%. Колко са инженерите технолози? Колко са инженерите в другите специалности? Колко са хората, които биха могли да продължат – съгласна съм, колеги – да работят в България? Ние имаме проблем. И точно за тези специалности, точно за тези специалности, при ограничения брой държавна поръчка, ние увеличаваме критично таксите за платено обучение, като казваме: ами ходете, учете където искате. Това определено не е дългосрочен подход. Ако България решава да стъпи на пътя на прогресиращо ново икономическо развитие, изкушавам се да кажа – ново начало за развитието си, ако България има такива намерения, България трябва да инвестира в образованието. България трябва да направи такива регулации във висшето образование, че да гарантира специалисти, да им даде добри условия, да им даде добро образование, да даде добро качество на хората, които са завършили висше образование в България. Това е задачата! Днес това е едно парченце. Пак правим една кръпка върху нещо, което трябва да бъде разгледано из основи и да бъде подобрено. В такъв смисъл, отново повтарям, ние ще подкрепим Законопроекта с условие, че искаме да видим между първо и второ четене предложенията на Съвета на ректорите, реализирани в текстовете на Законопроекта, който ще влезе за второ четене. Още една тема, която тук се споменава от много от колегите, това са правата на студентите, на младите хора от България, които са решили да учат. На тези, които са решили да учат специалности, които не са толкова привлекателни. На тези, които са решили да учат второ висше образование, но естествено, по закон нямат право то да е от държавна поръчка – то е платено. Те са решили. Ние ги поставяме в условие таксата им да скочи 2, 3, 4, 5 пъти по средата на обучението или в края на първата година, преди втората година. Категорично заявявам, че държавническата политика в подкрепа на младите хора трябва да намери измерение във всяка една стъпка на държавата, включително и в определянето на тези такси! Необходимо е да мислим и от тази гледна точка, не само да запълваме дупките в системата и нейното финансиране. Нека да не забравяме, че ако тази система функционира, тя функционира, защото в нея учат млади хора. Посланието, което ние даваме към тези млади хора, не само предизвиква техните протести, то обезсмисля тяхното ангажиране с бъдещето на България. Ако ние нямаме отношение към бъдещето на страната ни, то как да очакваме от младите хора?! Ние ги поставяме в ситуация да си тръгнат. И това е много по-дълга, много по-отговорна задача! Това е задача за ново начало, господин Министър. И ако ние искаме да направим новото начало в България реално, нека подкрепим студентите в техните искания, нека приложим разумни мерки в Законопроекта между първо и второ четене, така че решението днес да не е само една кръпчица, а да бъде част от стратегия за ново начало в българското образование! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Госпожо Михайлова, репликата ми е към Вас, но тя е може би по-широко изобщо по дебата, защото думата „конвергенция“ означава сближаване и изравняване. Това, което се случи на България вчера, и това, че очевидно от 1 януари 2026 г. най-вероятният сценарий е да станем държава – член на еврозоната, всъщност означава, че ние нямаме друг път, освен всички цени, всички такси и всички заплати да бъдат равни на тези в Европейския съюз. Което неминуемо означава, че таксите в Софийския университет ще се сближат с тези в университета в Хайделберг или в Болоня, или в Нюрнберг. В някакъв момент нашите университети ще трябва да се конкурират не с ниски цени, не с ниски такси, а с много по-добро качество. И това ще важи не само за университетите – ще важи за всяка една българска фирма. Тезата на ВЪЗРАЖДАНЕ, че българската икономика още не е готова за тази конкуренция, всъщност е това, заради което ние искахме отлагане на влизането на страната в еврозоната. Така че неизбежно е таксите да се вдигат и въпреки официалната инфлация, която беше декларирана като нулева или като 2%, реално това вдигане на таксите, свързано с по-високата издръжка на университетите и с по-високите заплати на персонала, ще доведе точно до това, че нашият бизнес, включително частното и държавното образование, което привлича чужди студенти, ще трябва да се конкурира не с по-ниски цени, а с по-добра услуга, която не знам дали ще е в състояние да предостави. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Дренчев, давате ми прекрасно основание да се обърна днес и да поздравя всички хора, които направиха така, че България да бъде част от еврозоната от 1 януари 2026 г. Да изкажа благодарност на всички, които бяха студенти, но след това работиха за това. Учиха се в България и станаха достойни европейски граждани. Постигнаха успех и за страната ни. Поздравявам ги отново. Повод ми дадохте, обръщайки внимание на еврозоната. Да, така е, господин Дренчев. Ще се изравняват таксите, но ще се изравняват и услугите. Ще се изравнява и инвестицията в образование. Нали така, господин Министър? Неслучайно тук се постави цел за процент от брутния вътрешен продукт, който да бъде инвестиран в образование. Това е начало! Това е ново начало. Не кръпчиците, а изцяло постановка, която ни позволява да вървим така, че да бъдем конкурентни! Аз самата си пожелавам след време в България обучението да бъде по-скъпо – нека, но да бъде и по-добро. И да има колкото се може повече желаещи да идват да се учат в България. Нека това да бъде новата индустрия на България – да образоваме хора, защото можем, имаме потенциал. Но да подредим нещата така, че това да бъде икономически издържано, социално приемливо, последователно! И да даде възможност на младите хора да учат, да получават модерни специалности, да се реализират и да градят българската икономика. Така че едното не противоречи на другото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Пореден законопроект, с който управляващите действат реактивно, вместо да действат проактивно. Трябва да се създаде проблем, да стане обществен разговор по темата, за да може да се предложи някаква промяна, която нагледно да разреши проблема. Такъв е случаят и с този законопроект. Надигнаха се студенти от различни университети с намерението да протестират и затова толкова бързо влиза този законопроект, за да се промени. По наши данни, тези промени и този проблем, който е застанал пред нас и пред Народното събрание, който трябва да решим, засяга за последната учебна година, 2024 –2025 г., 40 500 български граждани, които са записани в платена форма на обучение в държавен университет. 40 500 души. По данни на НСИ учащите български граждани са 160 хиляди, така че това засяга 25% от българските граждани, които са решили под една форма да продължат образованието си в България. Ние трябва да направим така, че то да бъде достойно и справедливо. Хора, които се намират в ситуацията, да кажем, да са в трети курс и трябва да платят такси, които са непосилни за тях, трябва да решат да продължат ли образованието си, или да го прекратят заради непосилните такси. Затова трябва да го променим и предложението на моя съмишленик Ангел Янчев – в чл. 95 ал. 4 да отпадне, трябва да бъде подкрепено на второ четене, защото така академическите съвети ще могат да решават кои такси да бъдат най-добре за техните вузове, съответно да привличат и чуждестранни студенти, които пък да наливат пари в българската икономика. Така че на първо четене ние ще подкрепим Законопроекта. Само последно изречение, господин Председател. Практика, която съпътства управлението на ГЕРБ, е да се създаде един проблем или да оставим един проблем да се развие и накрая да излезем с един ей такъв законопроект, с който уж нагледно да разрешаваме проблема.

Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за писмени предложения между първо и второ четене да бъде намален на три дни.

Различно предложение.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз правя обратно предложение. Срокът за предложения между първо и второ четене да бъде на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника удължен на 14 дни. Ще дам много бърз пример. Това, което в момента се предлага и за което се съкращава драстично срокът за предложения – една такса, която в момента от 4500 става 14, с това предложение в момента ще стане от 4500 – 11 000. Риторичен е отговорът дали има някаква съществена промяна и да направим един по-задълбочен анализ как да се промени формулата и как да се направи дали да се вземе базовият коефициент, качеството, дали да се вземе коефициентът за професионално направление, аз считам, че за три дни това не е възможно да се направи задълбочено и сериозно. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 51-454-01-51, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 19 декември 2024 г. На редовно заседание, проведено на 26 юни 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 51-454-01-51, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 19 декември 2024 г. На заседанието присъстваха: Пламен Костов – секретар на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, и Емил Трифонов – член на Комисията. Законопроектът беше представен от народния представител Мартин Димитров. Представяйки го, той припомни, че през месец юни 2024 г. по време на изборите за Народно събрание Централната избирателна комисия е изпратила първоначално празен лист на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а впоследствие непълни данни за кандидатите за народни представители. Това е възпрепятствало Комисията да извърши дейността си по проверка на кандидатите за народни представители. Предложението, което се прави с този законопроект, цели да конкретизира ясно задължението на комисиите, които регистрират кандидатите за членове за участие в различни избори съгласно Изборния кодекс, а именно да предоставят на Комисията по досиетата точно определена информация. Предоставянето на лична информация за кандидатите е необходимо, от една страна, за да се извърши задължителната проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а от друга, за да се осигури публичност при огласяване на резултатите от извършената проверка с цел информираност на гражданите при упражняването на тяхното активно избирателно право. Господин Пламен Костов изрази положително становище за Законопроекта от името на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Отбеляза, че направеното предложение ще спомогне и облекчи работата на Комисията при извършването на такива проверки. В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е постъпило становище по Законопроекта от Комисията за защита от дискриминация, което отразява решението на деветчленния ѝ състав, че направеното законодателно предложение не противоречи на принципите, заложени в Закона за защита от дискриминация. В провелата се дискусия участие взеха народните представители Славчо Крумов и Младен Маринов, които изказаха подкрепа за Законопроекта. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с 14 гласа „за“, единодушно, 6 гласа от ПГ на ГЕРБ-СДС; 1 глас от ПП-ДБ; 3 гласа от ВЪЗРАЖДАНЕ; 1 глас от „ДПС – Ново начало“; 1 от ИТН; 1 глас от АПС и 1 глас от ПП МЕЧ Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 51-454-01-51, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 19 декември 2024 г.“ Благодаря.

Уважаеми дами и господа! Ще бъда кратък предвид натоварената програма през днешния ден и обстоятелството, че този законопроект беше подкрепен единодушно на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Напомням Ви за ситуацията, която възникна месец юни 2024 г. След като 17 години проверките, които така наречената Комисия по досиетата прави, за принадлежност към Държавна сигурност работеха безупречно, се случи така, че ЦИК изпрати непълна информация към Комисията по досиетата и проверката беше блокирана. Наложи се да бъде направен обществен скандал, за да се случат нещата, както регулярно се случваха предишните години. Отбелязвам Ви, че тогава ЦИК не прати информация за политическата принадлежност на кандидатите и се обърна към Комисията по досиетата сами да си търсят тази информация, което е огромен проблем за една такава администрация да се справи и на практика е саботиране на процеса по проверка. Законопроектът – това, което сме казали и сме изброили информацията, която трябва да бъде предоставена от изборните администрации към така наречената Комисия по досиетата, така че да не може в бъдеще да възникват такива ситуация и проверката за информираност на обществото, която различни парламенти са подкрепяли и заедно сме въвели да работи безупречно. Обръщам Ви внимание, че представителите на новия състав на Комисията по досиетата, които присъстваха на заседанието на Комисията по вътрешен ред и обществена сигурност обърнаха внимание, че в миналото е имало и проблеми с това, че на тях – част от ЕГН-тата на кандидатите не са им били предоставени, което също е пречело на тяхната работа, тоест в миналото и такива проблеми е имало, което с този законопроект се решава и не би трябвало в бъдеще при спазване на законодателството да се пречи на нормалната работа на Комисията по досиетата. Показателно, уважаеми дами и господа, че самата Комисия с пълно единодушие е подкрепила Законопроекта и също така е показателно, че Комисията по защитата от дискриминация, която е сезирана от уважаемия председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, също дава положително становище. Така че какво постигаме? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Едно нищо.“) Постигаме следното: даваме гаранция, че проверките не могат да бъдат спрени, не могат да бъдат частични и не може да има изборна администрация, която да ги ограничи или спре в даден момент. Затова е и тази пълна подкрепа от всички членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Колеги, надявам се и в залата да подкрепите. Благодаря Ви за Вашето внимание.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Съвсем скоро бяха дебатите по избор на членове и ръководен състав на тази комисия. По време на тези дебати ние си казахме много, да не казвам всичко – даже и повече от това, което трябваше. Ясно за всички е, че тази комисия е абсолютно безсмислена. Абсолютно безсмислена, защото никой не се интересува за тези членове на Държавна сигурност. По-скоро тя служи, както и преди сме казвали, за анатемосване на определени политици, определени членове. Но сега какво е важно? Първо, това предложение, което разискваме в момента, показва много ясно и очертава една дебилщина. Защо? Дебилщина е на първо място, което на пръв поглед е и незначително, че Вие, господин Димитров – Вашата група, като съвносители заедно с всички управляващи партии натикахте тази точка преди вота на недоверие – разискванията по вота на недоверие. Какво искам да кажа – Вие сте опозиция, или поне така твърдите, въпреки, че много Ви се иска да управлявате с ГЕРБ, и вместо да се изказваме и да говорим по вота на недоверие, Вие навряхте тази точка пред него, за да могат да вървят дебатите и да бавите точката, това е едно. Другото. Тази комисия всяка година има все по-голям бюджет – 2021 г. е бил 3,5 милиона. Много хора от тези членове на службите, така да се изразя, вече са си отишли от този свят, тоест тяхната бройка намалява. 18 години тази комисия не им направи един списък. В момента дори цял интернет работи с изкуствен интелект – изключително лесно е, може да питате господин Божанов, който не е в момента тук, тези членове да ги разкривате с една програма, с един софтуер, с един изкуствен интелект кои са били те. Сумите, които се превеждат като работни заплати на членовете на тази комисия, се увеличават с всяка година, тоест те получават все повече и правят все по-малко. Нищо. Те не правят нищо. Те са просто едни пенсионери. Комисията е санаториум за едни послушни политици и такива, които са работили на сериозни длъжности и са били послушковци на управляващите през последните 20 години. Ние няма да подкрепим този законопроект. Той показва, още веднъж да кажа, абсолютна дебилщина, защото средствата за тази комисия се увеличават с всяка година. Хората, които ще разкриват, намаляват. Работата ѝ е абсолютно безсмислена. Тя е безсмислена. Просто тази комисия трябва да бъде закрита, заличена, а не всяка година да даваме повече пари и вместо да намирате работа на ЦИК, по-скоро ние трябва да се замислим на тази ЦИК да ѝ вменим едни други задължения, като например да се разглеждат заявленията, да се разглеждат жалбите по време на избори, а не да се занимава с това да търси и да предлага на тези членове на Комисията да им предоставя информация, кои са функционерите на Държавна сигурност. Това е абсолютно безсмислено и дебилно.

Уважаеми господин Петров, като няма човек какво да каже, каквото е Вашето положение, точно Вие загубихте времето на парламента, без да знаете за какво става въпрос, без да имате какво да кажете. Дойдохте, опитахте се да обидите Народното събрание и си седнахте. Това е Законопроект, който, в чиято правота, както казах, с пълно единодушие убедена е цялата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и дори Вашите представители се държаха конструктивно и разбраха смисъла от нея. На този фон, Вашите думи изглеждат неадекватно и Вие бавите времето в момента, Вие губите времето на парламента по нещо, което е очевидно. Аз повече няма да взимам думата и повече реплики няма да Ви правя, именно за да не се губи времето. Но Вие сте изпаднали в толкова тежки вътрешни противоречия и ми говорите за ГЕРБ, ама ГЕРБ не пазят моя имунитет, ГЕРБ пазят Вашите имунитети и така, че не ми говорите на мен за ГЕРБ, уважаеми колеги, не ми говорете!

18 години едно и също. 18 години, господин Димитров, правите списъци. 18 години чистите от тези списъци хора, които са си отишли, голяма част от тези хора достойни, които са служили на нашата родина, за нашата сигурност, Вие 18 години ги анатемосвате. 18 години от нашия бюджет излизат едни средства, които могат да отидат за болни деца, могат да отидат за здравеопазване, за образование, а 18 години ние плащаме на едни хора да не правят нищо, да не заседават, да не се събират, да не се познават. 18 години тези хора гледат едни списъци, които съвсем нормално могат да се изготвят с един софтуер. Като толкова искате да анатемосвате тези хора, направете си един списък в края на краищата веднъж завинаги. 18 години ние показваме членове на Държавна сигурност и това е няма да казвам дебилно, но не е нормално. Благодаря, госпожо Киселова.

Благодаря, госпожо Киселова. Аз съм в дилемата какво да мисля за този законопроект, защото всеки път, когато от ПП-ДБ заговорят за Държавна сигурност и за тези прословути проверки по време на избори, то или сме близо до избори октомври месец, както се говори ще ходим на избори, но пък, от друга страна, от колко месеца наред заседаваме и опозицията по чл. 47, ал. 3, нито едно предложение не е минало, когато идва време да се гласува някоя точка, предложена от опозицията да влезе в дневния ред, но ето, че точката на господин Димитров влезе в дневния ред, явно ДБ са си вече една добра, стабилна патерица на управлението на ГЕРБ и на „ДПС – Ново начало“, така че не знам какво да мисля. Може би господин Димитров да ми каже в реплика дали управляват вече с ГЕРБ и с ДПС, или ще ходим на избори – да може да се подготвим. По този законопроект едни хора, които не вършат нищо, и господин Димитров предлага да им улесним работата, а за сметка на това, те взимат една много хубава заплата, която много малко хора от българското общество вземат. Аз давам едно предложение – тези хора, понеже нищо не вършат всеки ден, когато се водят на работа, да ги четат тези хора, които са останали между живите и са били в Държавна сигурност, те ще ги научат наизуст. И като дойде време ЦИК да проверява има ли хора, принадлежали към Държавна сигурност преди над вече 30 и колко години станаха, да ги казваме. Те на сън да ги вдигнеш ще ги научат, ако всеки ден ги четат. Ама, както се казва, за бюджет от 5 милиона – толкова. Така че е изключително ненужен законопроект, с който се цели да се улеснят едни политически пенсионери, които така или иначе не вършат абсолютно нищо, с което да допринесат и да заслужат парите, които им се дават от държавната хазна.

Благодаря Ви. Господин Хрисимиров, Вие зададохте въпрос към господин Мартин Димитров, но всъщност той, отговорът, е ясен. И аз мисля, че Вие вече имате достатъчно парламентарен опит, за да го видите, защото Вие го попитахте дали ще управляват с ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“, но дори и тази точка, която днес вкараха точно преди вота, мисля, че дава много ясен сигнал. Отделно от тяхната коалиция голяма част няма и да присъстват и по време на дебатите, защото те ще отидат да се борят и да пазят корумпирания си кмет – поредният корумпиран кмет на община Варна. Мисля, че те по време на съвместното си управление с ГЕРБ и с ДПС тогава, докато стояха удобно в скута на Пеевски, те доста умело са усвоили занаята на корупцията, обаче не е и до съвършенство, защото бяха изритани от този скут и сега в момента трябва да се оправят сами и затова и прокуратурата най-вероятно ще им повдига и обвинения на тези кметове, които не можаха да се докопат до скута, на който да седнат удобно.

Изключително кратко, за да не ме обвинят в това, че бавим времето, като говорим от трибуната. Господин Димитров, от ДБ са си вече една стабилна, резервна гума в управлението на ГЕРБ и на „ДПС – Ново начало“, защото, както знаете и в автомобилните спортове, когато се износи една от гумите, тук виждам, че няма представител на едната гума, трябва да дойде друга гума, за да може автомобилът да върви. Така че ей такива мънички победи – като вкарване по чл. 47, ал. 3 на този сериозен законопроект за българското общество е една малка победа за ДБ, защото ги видяхме, че с корупцията не им се получи – флагманите на борбата с корупцията, господата 6% от тяхната коалиция сега ще се явяват ли заедно, няма ли да се явяват, си е техен проблем, но това олицетворява и Вие сте прав. Оправиха корупцията, като станаха корупционери, сега ще оправят и Държавна сигурност, като имат хора, принадлежащи към Държавна сигурност. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Лаптопът е точно за това, да ни помага в работата, госпожо Киселова. Благодаря Ви много, госпожо Председател, за забележката за лаптопа. Ще го използвам, защото искам да прочитам мотивите на господин Мартин Димитров. Предложението цели ясно да конкретизира, че задължението на комисиите, регистриращи кандидатите за участие в различните видове избори, съгласно Изборния кодекс е да предоставят на така наречената Комисия по досиетата точно определена информация, която е необходима, от една страна, за да се извърши задължителна проверка. Това означава, че ние за пореден път натоварваме общинските избирателни комисии, натоварваме районните избирателни комисии, когато има избори, да предоставят на така наречената комисия допълнителна информация, тоест натоварваме ги с още една институционална тежест да се занимават да изпращат на така наречената комисия данни, защото така наречената комисия не може да отвори сайта на РИК или на ОИК, да си свали оттам информацията за регистрираните кандидати за каквото и да било, и да си направи справка. Фактът, че това Народно събрание избра едни хора, които не могат да работят с компютри, да бъдат председатели и заместник-председатели на тази така наречена Комисия по досиетата и да ги удостои с огромни заплати, като заплатата, тук е много важно да го отбележим за българския народ, за да го знаете, защото именно ПП-ДБ и господин Димитров лично гласуваха за тези хора да бъдат там – та, председателят на тази комисия взима 680 лв. заплата за един работен ден. Толкова не взимат пенсионерите за цял месец, които изградиха тази държава, и които този същият иска в момента да изкарва техните списъци кой къде бил работил преди 1989 г. Целият зор е да изкараме нафталина от гардеробите. Ние няма да го подкрепим, понеже това е пълна глупост. Поредна глупост, както и Комисията за досиетата е пълна глупост и това е поредна глупост. Мотивите са съшити с бели конци само и само нещо да се вкара и тъй като се изчерпаха вече, няма какво да говорят и това им е последното нещо – да възбудят отново темата за Държавна сигурност, ами хората вече почти ги няма. Какво толкова ще говорим за тях? Така че поредната глупост от страна на ПП-ДБ е този законопроект. И пак казвам, целта е да натоварят комисиите, които се занимават с изборните книжа и с изборния ден. Това са общинските избирателни комисии и районните избирателни комисии. Благодаря.

Госпожо Председател, както винаги – твърде духовита. Господин Димитров, предложение, изключително, изключително далече от дневния ред на обществото. Съгласен съм с моите колеги, че ако има институция, която върши повече работа между Комисията по досиетата и ЦИК, ЦИК са по-натоварени, а Комисията по досиетата реално са синекурна длъжност, в която просто пенсионирате някакви заслужили Ваши активни борци. Така че няма да им е проблем да си направят някаква справка. Наистина говорим за останали живи хора, които евентуално биха участвали на избори. Буквално могат да ги научат, всеки от тях, по 10 човека, наизуст ще им научи и ЕГН-тата, така че няма никакъв смисъл от това. Традиционно, когато жълтопаветната градска десница започне да говори за своя произход, наближават избори. Обикновено тогава се сещате да говорите за досиета, за Държавна сигурност, за рязане на паметници на парчета и такива неща. Аз лично никога не съм разбирал този конфликт между наследниците на ДС генералите, които живеят на жълтите павета, и някакви други наследници на хора, които са били членове на Комунистическата партия, или са били служители на държавните служби по онова време, които са гарантирали сигурността на държавата. Явно и на Вас не Ви пука, и това много ясно се вижда, първо, в ръководството на една от партиите във Вашата коалиция, където имате бивши прокурори от Държавна сигурност, и второ, в кандидата Ви за кмет на София, защото аз не мога да си представя, ако това в действителност имаше някакво значение, как можахте да издигнете човек с такъв бекграунд. Никаква логика не виждам. Очевидно е, че просто се опитвате да оправдаете съществуването си и подкрепата за правителството на Пеевски и на БСП с някакви измислени казуси. Няма как да подкрепим това. Ние го предложихме и по време на дебатите. Всички досиета отиват в Държавна агенция „Архиви“. Имате си човек. Божанов ще направи един списък. Всеки ще може да си направи справка в интернет кой е бил служител на ДС, кой не е бил. И да затваряме тази тема, защото обвинявате ВЪЗРАЖДАНЕ, че сеят някакво разделение в обществото, но с ето такива Ваши финтове всъщност Вие правите точно това, в което ни обвинявате.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дренчев, нямаше да правя реплика и на предишното изказване, и на Вашето, но прокрадвате непрестанно няколко тези, които са напълно неверни. Изборните администрации не публикуват ЕГН-та и Комисията не може по нейна инициатива да направи тази проверка. Тезата Ви би била правилна, ако тези данни бяха публични, но те не са за това, че тези аргументи не са валидни, не са относими към дебата. На всичкото отгоре на Комисията Вие сте подкрепили тези предложения. Повтарям, представителите на Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ са подкрепили тези предложения на Комисията. На следващо място, казахте, че тази точка влиза неотносима към дневния ред на обществото, за да може да бавим вота на недоверие, но Вие не спирате да правите изказвания, реплики и дуплики на себе си. Тоест единствените, които бавят вота на недоверие, сте Вие. И на последно място по ред, по повод внушенията, които правите, че „Демократична България“ били патерица на ГЕРБ и ДПС. Това го казвате Вие, след като ние имаме арестуван кмет (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), арестуван кмет, а ГЕРБ Ви пазят имунитетите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Кратко, за да спрем с тези обвинения за бавенето на времето. Вие имате арестуван кмет за 6% корупция, докато хората, които непрекъснато внасяте, включително и хора от Вашата група, искане за имунитетите, са обвинени в хвърляне на червена боя по сградата на Европейския парламент. Съвсем различен порядък. Едното е политическа демонстрация, едното е кражба, няма как да ги съпоставим. Самото вкарване на тази точка в момента като извънредна в програмата на Народното събрание е абсурдно. Това, което казаха, че тя е извън дневния ред на обществото. Изобщо темата с агентите на Държавна сигурност не е тема за никого, включително и на Вас, заради кандидата за кмет, който издигнахте, който стана и кмет на София. Ако се интересувахте от произхода и от това, което е вършила Държавна сигурност, нямаше да издигнете човек, чиито чичо, майка и така нататък, като включително се стигна до роднински връзки с Петър Младенов. Щяхте да издигнете човек, който няма потекло от Държавна сигурност. Явно и на самите Вас, и на Вашите избиратели това не прави абсолютно никакво впечатление. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Темата с българското разузнаване е изключително важна. Аз не мога да разбера защо лицата от ПП-ДБ седят и обясняват, че тази тема не трябва да бъде коментирана и трябва тяхното, щях да кажа, малоумно предложение да мине набързо, но нека да не е малоумно предложение, то е просто национално предателство, поредно тяхно. Защото това, което предлагат те, е изключително важно за нашата национална памет. Изключително важно за хората, които са рискували живота си, за да я има България днес. Защото тези, които след 1989 г. закараха един списък с българската агентура в Турция, все още са на свобода. Защото в момента евро-атлантическото мнозинство отново се гаври с хората, които са рискували живота си, с обясненията, че се губи време. Не, не се губи време. Ние нямаме нищо по-важно от това да запазим паметта на тези, които са давали живота си за България, за да можем да осигурим светло и проспериращо бъдеще на нашите деца. Защото в момента за пореден път от ПП-ДБ вкарват Законопроект, който касае нещо, което е затворена страница, или би трябвало да е затворена страница от нашата история. След като унищожиха и събориха Паметника на Съветската армия и след като вкараха България в еврозоната, те повече теми за съществуване нямат и спокойно могат да се саморазпуснат, защото други теми нямат. Но защо темата е важна? Темата е важна и ще цитирам само един пример. Това е полковник Пеню Пенев. Не знам колко от Вас са го чували. Полковник Пеню Пенев през 1953 г. е заловен като ръководител на българската агентура в Турция. Полковник, заловен! Бил е на официална дипломатическа служба в Турция и е развивал агентурната ни мрежа във вражеска тогава нам Турция. Девет години прекарва в затворите с регистрирани и от документите, които са излезли от турска страна, постоянни измъчвания, побоища и тежки увреждания на неговото здравословно състояние. Полковник Пенев в нито един момент не предава когото и да било от тези, които е вербувал, или когото и да било от тези, които са седели заедно с него и са ръководели националните ни интереси в Турция към онази дата. И в следващия момент, когато след 9 години го освобождават и той е разменен за 9 турски агенти в България – полковник Пенев е разменен за 9 турски агенти, заловени в България, и когато се прибира в България, той след дълго лечение бива назначен и е водил обученията на българското разузнаване именно защото е бил достоен български офицер. След 1989 г. поредица евролиберално настроени демократи се гаврят с полковник Пенев и с неговите братя по оръжие към онази дата. Да се стигне дори и до днешна дата, Мартин Димитров, кой или не от тяхната група стават и обясняват как това нещо трябва да бъде ясно, защото Комисията по досиетата са работела много по-добре, тия агентурни неща да били ясни на българското общество. Преди по-малко от месец се избра ново ръководство на Комисията по досиетата. Аз искам да попитам: какво точно днес, вчера, онзиден е работил бившият шеф на ДАНС, който в момента е председател на Комисията по досиетата? Какво точно той свърши за заплатата си от 15 000 лв.? Какво точно свърши днес, вчера, онзиден неговият заместник Александър Йорданов? Печално известният Александър Йорданов – какво точно направи той? Каква работа свърши за 15 000 лв. заплата? Какво точно свърши в тази комисия другият заместник-председател или секретар, или какъвто ще да е, Константин Пенчев – бившият конституционен съдия и омбудсман на държавата ни, за да е на топло място в тази Комисия по досиетата? Освен периодично да се гаврят с паметта на полковник Пенев. Какво точно правите Вие в тази зала, за да осребрите своето съществуване? Съборихте паметника, унищожихте националния суверенитет, финансовия ни суверенитет. Какво точно повече вършите, освен да се подигравате със светли личности в българското разузнаване? Да, имало е доносници, и да, те трябва да са били посочени след 1989 г. и оттам нататък да се сложи край на цялото това безумие, наречено подигравка с българските служби. Защото няма нормална държава, в която да си бил част от службите за сигурност, да не се гордееш и да не ти се отварят всички врати. Няма служител на ЦРУ, който в момента на визитката му, ако пише, че е бивш служител на ЦРУ, да не бъде приет с широко отворени врати, в която и да било частна или държавна фирма. Или от което и да било друго разузнаване от Централна или Западна Европа. Дори служителите на Щази в момента не са преследвани така, както Вие продължавате да преследвате хората, съратниците на полковник Пенев. Докога ще продължавате да вдигате костите на достойни българи и да ги приравнявате с доносници?! Докога?! Срам и позор сте всички Вие! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, колеги! Господин Ганев, взимам тази реплика на първо място да се обърна към Вас и да Ви кажа, че всеки се излага според възможностите си. Вашето изказване беше напълно неотносимо към текста, предложен от господин Мартин Димитров. Ако искате да повдигнете дебата за заплатите в Комисията, може да предложите текстове, които да уредят този въпрос. Ако искате да повдигнете дебата за това трябва ли да се извършва тази проверка за принадлежност, може да повдигнете този въпрос чрез законодателната инициатива, която имате. Но всичко, което говорихте, е напълно, напълно неотносимо към текстовете, които се предлагат. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Ивáнов, честно казано, аз съм сигурен, че Вие дори не разбрахте какво точно репликирахте на моето изказване, което беше пропито, между другото, само единствено с тъга и мъка заради достойни българи като полковник Пенев, който е дал живота си, съсипал е здравето си и е останал верен на държавата си, на родината си. И Вие лично, персонално Вие, персонално Вие, Ивáнов, с поредица свои гласувания, Вие персонално и Вашата партия, Вие се гаврите с полковник Пенев. Персонално Вие, лично! Лично! И Вие ставате и правите някаква реплика, която и Вие дори не осъзнавате каква е. Вижте, темата е изключително сериозна. Няма народ, който да не зачита паметта си. Добра – лоша, ние имаме история. Добра – лоша. Да, и на мен не ми е приятно, ако трябва да гледам и да казвам, че 500 години сме били под турско робство. Такива са фактите. Такива са фактите и Вие трябва да приемете фактите, че от 45-а до 89-а година България е била силна държава. Държава, която се е борила и е имало силно разузнаване. Не е била разграден двор. Разграден двор, в който след 89-а година да отиде председател на една уж демократична партия да предаде списък с агентурата на България в Турция. Вие персонално продължавате да се гаврите с полковник Пенев дори и в момента. Дори и в момента! Забравяте, че в момента не обсъждаме нищо друго. Коментираме това, че Вие давате възможност с поредица гласувания, дори и със съществуването на една комисия, за едни достойни българи, рискували, дали си живота, една част от тях вече не са живи. Една част от тях не са живи! Вие продължавате да ровите там, където не трябва. Вие продължавате да ровите и да изкарвате ама кой бил агент. Ама добре, в БСП имаше такива депутати. Единият от тях е бил дълги години част от този, който е ръководил агентурата ни в бивша СФРЮ или в днешна Хърватска. Трябва да го сочим с пръст ли? Той е развил агентурата на България. Не е бил доносник, Иванов. Той е развивал агентурата за България, които са работили за моя и за Вашия интерес и на Вашите деца. И Вие в момента го приравнявате с доносник. Това е изключително сериозна тема! И Вие нямате право като политическа сила – и персонално Вие, да се гаврите с достойните българи, на които се крепи съществуването на нашата държава! Нямате никакво право! Морално право нямате! Иначе юридически го имате – седите си, взимате си заплатата, плюете и храчите върху България. Нямате право! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Къде са Ви хората, бе?

Той ще върви през цялото време.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри! Днес Ви предлагаме да чуете, да дебатираме и след 24 часа да гласуваме вот на недоверие заради провала в управлението на отпадъците, заради неспособността на това правителство да управлява една криза, която се превърна в екологична катастрофа. В България се е натрупала критична маса от нерешени проблеми с отпадъците, които вече представляват системна заплаха за здравето, природата и европейската репутация на страната. Този вот на недоверие е обоснован с груби нарушения на конституционните и международните права на гражданите за здравословна среда. Макар проблемът с незаконните сметища да не започва с този кабинет, арогантността на изпълнителната власт към екологичната криза, липсата на управленски капацитет и опитите за скриване и омаловажаване на проблема граничат с престъпно поведение. Правителството разчита, че обществото ще забрави за престъпленията, а когато дойде време да се плати цената в замърсени почви, води, влошено здраве и смърт, никой няма да си спомни отговорността на управляващите. Вотът е необходим за прекъсване на модел на управление, който нарушава основни права, подкопава закона и абдикира от защитата на обществения интерес. Правната уредба на управлението на отпадъците се основава на европейски директиви и национално законодателство, които категорично забраняват изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места. Директива 2008/98/ЕО и Директива 1999/31/ЕО, чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците изискват строг контрол и санкции. Нарушаването на тези норми обезсмисля планирането и строежа на депа, прави безсмислено спазването на правилата за третиране, обезвреждане и транспортиране на отпадъците. Десетки административнонаказателни норми за санкциониране на нарушенията остават неприложими, защото незаконно изхвърляните отпадъци са извън предмета на управление. Така се обезсмисля съществуването на целия закон за управление на отпадъците и контролните режими, които той въвежда. В допълнение към вредните последици от появата и съществуването на незаконните сметища България като член на Европейския съюз е заплашена от сериозни финансови санкции за нарушаване на европейското законодателство. Прецедентът с Италия, Дело C-196/13, показва, че бездействието може да струва стотици милиони евро. Всъщност 40 млн. евро глоба от Европейския съюз еднократно и по 200 хил. евро за всяко незаконно депо на всеки шест месеца. При българските мащаби потенциалната санкция би била катастрофална за бюджета. Ограниченията по чл. 5 на Наредба Н-4 важат с още по-голяма сила за незаконните сметища, които замърсяват околната среда с последици, попадащи под състава на чл. 352 от Наказателния кодекс. Престъпното поведение при незаконно управление на отпадъци се проявява както чрез активни действия – изхвърляне и складиране, така и чрез бездействие на длъжностни лица, които са длъжни да предотвратят и санкционират нарушенията. При незаконните сметища не е известно какви отпадъци са изхвърлени. Често става дума за опасни отпадъци, което прави степента на замърсяване още по-голяма. Нито директорите на РИОСВ, нито министърът на околната среда могат да заявят със сигурност в колко от хилядите случаи става дума за опасни отпадъци, което прави бездействието на органите на изпълнителната власт още по-укоримо и потенциално престъпно. Проведените теренни проверки и събраната документация за състоянието на нерегламентираните сметища във всички области на страната очертават картина на трайна структурна и институционална безотговорност. Навсякъде – от Варна до Видин, от Добрич до Перник, се открояват едни и същи порочни практики – хиляди незаконни сметища върху стотици декари площ, натрупани с промишлени и битови отпадъци, често разположени на естествения път на водата, близо до водоеми или в санитарноохранителни зони. Няма населено място без незаконно сметище. В селата са по едно, две, в градовете – десетки, в големите градове и столицата – стотици. Боклукът заема плодородна земя, пасища, изсипва се по бреговете на реки и в коритата им, в близост до вододайни зони, като трови почви, подпочвени води, а после бавно ни трови чрез храната, водата и въздуха. Общинските власти в най-добрия случай подават сигнали и почистват сметищата, в най-лошия – не реагират или прикриват замърсяването чрез запръстяване. Регионалните инспекции по околната среда и водите издават формални предписания, но не следят за изпълнението им. Министерството на околната среда и водите не упражнява ефективен контрол. От десетилетия наред в страната цари институционална апатия и бездействие, а България бавно се превръща в едно огромно бунище, което рискува да я погълне. Проблемът отдавна се е превърнал в криза, а днес ни заплашва екологична катастрофа. На този фон управлението на страната лицемерно прокламира зелена политика, чиста енергия и зелено бъдеще. Липсата на контрол е подхранила безнаказаност от страна на всички до властта фирми – замърсители, но и търпимост и опасни навици от страна на местните жители, които от години страдат и боледуват заради токсичната среда на живот. Над 7500 подадени сигнала през 2025 г. доведоха до потвърждаване на над 4500 сметища, но под 5% са реално почистени. Инспекциите по околна среда издават предписания без контрол за изпълнение, а масово се отчита почистване чрез запръстяване. Кметове и общини често признават, че не могат да се справят с обема от отпадъци и изчерпани бюджети, но санкции липсват. Министерството на околната среда и водите препраща сигнали и не упражнява надзор, а прокуратурата почти не образува дела. Типични примери са село Калиманци, Варненско, община Суворово – незаконно депониране върху земеделски земи, без оценка на въздействието, без здравна оценка, без досъдебни производства; Копринка, Старозагорско – Общината извозва отпадъци в частен имот без разрешителни и оценка на въздействието; Чернево – индустриално сметище на „Солвей Соди“ върху карст, под 3 км от Девненските извори, без оценка на въздействието и мониторинг, създавайки риск за стратегически водоизточник; регионалните депа в Гоце Делчев, Доспат и Петрич – с изчерпан капацитет и нарушени разрешителни; стотици активни сметища край реки, дерета и населени места в Пловдив, София, Варна и Пазарджик, като инспекциите отчитат фиктивни почиствания. Правните и институционалните пропуски включват липса на задължителна оценка за въздействие, нарушение на Закона за управление на отпадъците, на Закона за водите и Наредба № Н-4 от 2023 г. Потенциалните престъпления по чл. 352 и чл. 353 от Наказателния кодекс включват замърсяване на води и почви, злоупотреба със служебно положение и бездействие. Общини харчат милиони за многократни почиствания без траен ефект, например в Асеновград са похарчени 410 хил. лв. за 45 почиствания на едно сметище. Запръстяването се превръща в скрита корупционна практика, като се избягват такси за депониране и се задоволяват частни интереси чрез последващо строителство или фотоволтаици върху замърсени терени. Социалните последици включват ромски квартали и периферни селища без сметосъбиране, които се превръщат в постоянни сметища, задълбочавайки здравните рискове и социалната маргинализация на хора, които после биват държани под контрол, за изборите например. Замърсяването засяга водоизточници за Варна, Бургас и София, замърсява почви и въздух, създава потенциална трансгранична вреда и опасност от европейски санкции. Налице е институционален модел на формален контрол, административен формализъм и корупционни зависимости, който поддържа десетки хиляди незаконни сметища, нарушава конституционното право на здравословна среда, излага държавата на риск от наказателни процедури и изисква спешно въвеждане на реален мониторинг, прилагане на оценки за въздействието, ефективни санкции и наказателно преследване на длъжностните лица, отказващи да прилагат Закона. Обобщавайки всички констатирани обстоятелства, документи, кореспонденции, откази и неприложени законови механизми, ясно се очертава не просто съвкупност от управленски слабости, а цялостен модел на институционална обструкция, който функционира систематично, координирано и устойчиво. Тази обструкция не е резултат от недоглеждане или индивидуална некомпетентност, тя е въплътената административна воля на държавата да се оттегли от собствените си задължения. Случаите, които изследваме, са само проявление на една по-дълбока криза, когато институциите не просто не изпълняват Закона, а създават процесуални нормативни механизми, за да избегнат прилагането му. Институциите действат не като пазители на обществения интерес, а като щит срещу всяко въвеждане на отговорност. Министерството на околната среда и водите отговаря с препращане, Министерството на здравето мълчи, защото не е сезирано с лабораторни данни, въпреки че по Закон именно то трябва да ги изисква. Прокуратурата отказва да образува досъдебно производство въпреки наличието на всичките условия, РИОСВ-тата не проверяват съответствието между терена и разрешителното, общините не прилагат законовите разпоредби и така върви през годините. Агенцията по околна среда не публикува информация за опасни отпадъци, НАП и Министерството на финансите не проследяват произхода на капиталите и липсата на финансови обезпечения. Всичко това не е отсъствие, а паралелно присъствие на органи, които са в синхронно състояние на отказ от функция. Тази институционална обструкция не е насочена само към сигналоподателите, а тя блокира възможността на самата държава да защитава своята територия, здравето на гражданите, почвата, водата. Гражданинът е оставен сам срещу нарушения, документирани в кадастъра и обществените регистри и когато неговият сигнал води единствено до препращане, мълчание и отказ, това не е конституционна функция. Правителството не просто допуска този модел, то го възпроизвежда. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето, времето!“) Вотът на недоверие към това правителство не е политическа декларация, уважаеми колеги, а юридическа и обществена необходимост. Всеки отказ, всяко мълчание, всяка непроведена проверка, всяка неприлагана санкция са аргумент за незабавно прекратяване на управленския мандат на това правителство. Когато институцията мълчи пред опасността, държавата не просто се проваля, тя се разпада. Това правителство не е способно, то е нежелаещо и именно затова трябва да си тръгне, а предложеният вот да бъде подкрепен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се възползвам от възможността да се изкажа след малко, а в момента правя предложение да подложите на гласуване включването на камерите на БНТ и микрофоните на БНР.

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Този вот на недоверие си заслужава да мине заради решенията, които бяха взети от това Петдесет и първо народно събрание – престъпните решения, които са равносилни на национално предателство, вотът на недоверие си заслужава да мине дори и без мотиви. По отношение на мотивите, ние и преди сме казвали, ще кажем и сега. Въпросът и проблемите с незаконните сметища са изцяло в компетенциите и правомощията на местната власт. Това е, ако четем Закона и наредбите буква по буква, но местната власт е функция изцяло на партиите, които управляваха държавата през последните 20 години. Там проблемите са много. Аз ще избегна от това да се изкажа по същество, въпреки че мога в качеството си на заместник-председател на Комисията по околната среда и водите, но истината е, че партиите, които управляват и сега страната, не ангажират достатъчно местната власт, която предпочита да събира глас по глас хората в тази турбуленция от избори, отколкото да ги санкционира. Ако депутатите в тази зала бяха представителна извадка на хората и това какво те искат, може би Петдесет и първото народно събрание щеше да е паднало още при първия вот на недоверие. Ако погледнете статистиките и проучванията, направени от националните медии, например за това какво искат хората – дали искат, да речем, еврото, по това може да съдите само голяма част от депутатите в тази зала как са влезли тук. Това не е представителна извадка на народа, ако беше, правителството щеше да е паднало още с първия вот на недоверие. Ние ще подкрепим този вот на недоверие, както и всеки друг вот на недоверие в Петдесет и първото народно събрание, защото смятаме, че то направи много престъпни решения, граничещи и равносилни на национално предателство.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Правото не трябва да се нагажда към политиката, а политиката трябва да се приспособява към правото. Това го е казал Кант и аз съм съгласна с него. За съжаление, съм чела и един друг превод, който гласи, че политиката трябва да коленичи на правото. В България е обратното – правото коленичи на политиката. Разпоредбата на чл. 15 от Конституцията урежда като основно начало задължението на държавата да осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. На тази основа разпоредбата на чл. 55 от Конституцията въвежда основното право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. В чл. 105 от Конституцията изрично е предвидено, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, включително и общото ръководство на държавната администрация. Министерският съвет не прави това. Затова е този вот на недоверие. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Разбира се, че няма да възразя срещу конституционната разпоредба, но тя е твърде обща и бихме желали да чуем малко повече подробности по въпроса, защото при обосновка на вот на недоверие е необходимо да се влезе в малко повече детайли, госпожо Бобчева.

България е равноправен член на Европейския съюз и е длъжна да прилага и спазва европейското законодателство. Имаме две директиви. Директива 2008/98/ЕО от 19 ноември 2008 г., която урежда мерките за защита на околната среда и човешкото здраве посредством предотвратяването или намаляването на образуването на отпадъци. Имаме още една директива. Тя е 1999/31/ЕО от 29 април 1999 г. Тя е относно депонирането на отпадъците и урежда условията и стандартите за изграждането, експлоатацията и закриването на депата, като тук акцентът също е опазването на почвата, водите и човешкото здраве. Целта на тези две директиви е рециклирането и оползотворяването на отпадъците. Изискванията на тези две директиви са въведени в Закона за управление на отпадъците, но например Приложение № 1 от Директива 31/1999 г. е въведена с наредба едва през юни 2023 г. и тя е точно за депонирането на отпадъците. България като, както казах, член на Европейския съюз, е заплашена от големи парични санкции при нарушаване на европейското законодателство. При сходен казус Италия е глобена за 200 сметища еднократно с 40 млн. евро и на шестмесечна периодична имуществена санкция в рамките на 200 хил. евро за всяко едно сметище, което са още 40 милиона за шест месеца. И ако тези отпадъци не бъдат депонирани, тогава ние ще имаме още една санкция от 40 милиона. Имаме постоянно критики към нас, че насочваме изпълнението на законите към изпълнителната власт и махаме тежестта от местната такава. Министерският съвет е централен орган на изпълнителната власт и той отговаря за изпълнението на законите и политиките на страната. Вотът на недоверие към това правителство е възможността на Народното събрание да осъществява своя контрол върху Министерския съвет и да търси отговорност за работата, в случая за тяхното бездействие. Към момента на подготвяне на вота имаше 4500 незаконни сметища, които бяха потвърдени, и по-малко от 200 от тях бяха реално почистени.

Искам да кажа, че законите, ако не се прилагат, те са мъртви текстове и благодарение на тези мъртви текстове България е превърната от рай в бунище. На бунището не растат цветя, а ние искаме в бунище да растат нашите деца.

И последно искам да кажа, че Омуртаг ни е завещал в един каменен надпис, че човек и добре да живее, умира и друг се ражда, и нека роденият след него, когато види това, което този е построил...

Искам само да кажа, че ние трябва да направим така, че децата ни да се гордеят с нас и да оставим следа, която...

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Мислех да не вземам думата сега, но бях провокиран от есето на госпожа Бобчева, в което се правят изключително неверни внушения и манипулации. Да, Италия беше глобена 40 млн. евро. Вярно е, че по 200 хил. евро на нерегламентирано сметище. Гърция беше глобена 10 млн. евро. Същите глоби бяха наложени на Словения и една от балтийските страни – в момента не мога да се сетя коя беше, но също така и на Франция. Така че не разпространявайте от тази трибуна манипулации. Срещу България имаше наказателна процедура. В резултат на мерките на няколко български правителства бяха заличени 113 нерегламентирани сметища. Само си направете сметка колко струва това и какви усилия, и на колко правителства. Така че няма да позволя такива манипулации да се правят от тази трибуна, защото Вие сами виждате какви са резултатите. Благодарение, казвам, на няколко правителства бяха ликвидирани тези сметища, останаха две, които трябва да бъдат почистени – бяха извън обхвата на всички тези процедури. И напомням на колегите, лоша дума казаха колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ на народните представители от ВЕЛИЧИЕ, че когато говорим за отпадъци, трябва да говорим и за кръгова икономика. Така че пак подчертавам – не манипулирайте българските народни представители и обществеността, използвайки тази трибуна.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, господа и дами министри! Уважаеми народни представители, правя процедура за удължаване на времето на днешното пленарно заседание до изчерпването на дебатите по тази точка. Благодаря.

Предполагам, че трябва да се извиня, госпожо Председател, за бавното придвижване, но сме на толкова отдалечено място, че ни отнема време да слезем додолу. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние твърдим, че екологичната катастрофа, за която са сезирани всички отговорни институции, не е резултат само от зле свършената работа на Министерството на околната среда и водите въпреки неговото бездействие. Наясно сме, че тези сметища не са се появили в последните шест месеца, а са резултат на много продължителни процеси. Пряка връзка обаче с този резултат, който всички ние виждаме, дишаме, храним се и така нататък, са бездействията на органите на реда, на органите на Министерството на вътрешните работи.

Госпожо Матеева, искам да поясните каква е връзката между екологичната катастрофа и полицията и органите на Министерството на вътрешните работи и не е ли това предмет на местната власт?

Едно изследване на съдебната практика по чл. 352 показва, че тогава, когато има воля да бъдат разследвани и доказани тези престъпления и да се потърси отговорност за лицата, които замърсяват или допускат замърсяване на елементите на околната среда, тоест когато служителите на МВР са правилно направлявани, извършителите на тези престъпления получават наказателна отговорност за тези престъпления. За незаконните сметища партия ВЕЛИЧИЕ е пуснала 7541 сигнала до всички РИОСВ-та, съответно е бил сезиран главният прокурор и Върховната касационна прокуратура е разпоредила проверка на петте апелативни прокуратури. Ще дам пример само с отговора на Апелативна прокуратура – Варна, защото единствено тя си е направила труда да направи подробен анализ на информацията. От всички 537 сигнала за Варненска област, които признато съществуват като сметища, данни за извършено престъпление прокуратурата не е констатирала в нито един от тези 537 случая, което означава, че органите, на които е била възложена проверката, не са си направили труда да разкрият извършителите на тези престъпления. За всички тези 537 сметища има 34 акта за установяване на административно нарушение. С други думи, органите очевидно не биха искали да използват наказателната репресия, с която тук широко се борави и все по-смело, за да бъдат санкционирани извършителите на екологични престъпления. Само можем да се догаждаме какви са причините тези извършители да бъдат охранявани от органите на реда. Разбира се, когато става въпрос за престъплението по служба по чл. 282, можем да приемем аргументите, че там специална цел трудно може да бъде доказана. Но по чл. 352 очевидно бездействието на органите на МВР е причината да не бъде търсена и реализирана отговорността на извършителите. И именно защото прокуратурата не действа самостоятелно, а тя разполага с огромен ресурс в лицето на МВР, за това идва реч в контекста на настоящия вот на недоверие. Особено бих искала да подчертая солидния аргумент, който се използва от прокуратурата, за да се обясни необразуването на производства по този текст, а именно, че поради спецификата, поради естеството на отпадъка е трудно да се идентифицира връзката между извършителя и причинения резултат, в случая сметището. Трудно човек, разумен човек, може да бъде убеден, че при управленска воля да се впрегне целият ресурс на МВР, тези престъпления ще останат неразкрити и съответно извършителите им ненаказани. Защото тук дори не става въпрос само за промишлен, а и за битов отпадък, за битови сметища. МВР разполага с оперативни работници, с възможност да поставим...

Не.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, има граници, които не бива да се прекрачват дори в политиката. Темата с незаконните сметища не е терен за евтин политически театър. Това е сериозен проблем, който изисква сериозно решение, а не гръмки декларации, написани за пред камери. Вашият вот на недоверие е напомпан с фрази, емоции и сензационни обвинения, но е лишен от реални факти, аргументи или поне елементарно разбиране как функционира държавата. Защото да твърдиш, че правителството бездейства, когато отговорността по закон е на кметовете, това или е незнание, или умишлено подвеждане на обществото. И двете са много опасни. Нито едно правителство през последните 15 години не е игнорирало проблема. Настоящото, въпреки че е само на пет месеца, вече работи по темата. Но проблем, трупан с десетилетия, не се решава с магическа пръчка. Това Вие го знаете отлично, просто се правите, че не го знаете. Мотивите Ви, те приличат на евтина съдебна пледоария, в която обвинявате всички – кметове, министерства, институции, без да предложите нищо конкретно. И всичко това, гарнирано с драматични внушения за мафия, престъпления и някакъв екологичен апокалипсис – чудесен сюжет за сериал, но изключително неадекватен към реалната политика. С тази реторика и с тези си действия, Вие не се борите за решение, Вие се борите за внимание. Надявате се, че шумът ще замени съдържанието, но хората виждат, че зад гръмките Ви думи няма нито визия, нито експертиза. Не трябва да позволяваме темата за опазването на околната среда да бъде превърната в цирк. Да плашиш с опасни отпадъци без абсолютно никакви доказателства, е безотговорно. Да обвиняваш институции в умишлено бездействие, без да познаваш нормативната база, е политически непрофесионално. Ако наистина Ви беше грижа за екологията, щяхте да поставите на масата законодателни предложения, не театрални вотове. Щяхте да попитате какво още е нужно, за да имат кметовете реален шанс да се справят – повече правомощия или по-строги санкции, или повече видеонаблюдение, или повече финансов ресурс. Вие това не го направихте. Вие избрахте друг подход – да сочите с пръст и да викате „Пожар!“, когато Вие самите не носите кофа, а факла. Да, проблемът с незаконните сметища е сериозен, но той няма да се реши с декларации. Ще се реши, когато всички институции, общини и граждани работят заедно. А Вие, уважаеми народни представители, вместо да помагате, избирате да пречите! И то не е да пречите на правителството, а да пречите на всички нас. Само искам да изтъкна един малък детайл от мотивите. В мотивите Вие сте описали „много нерегламентирани сметища“. Едно от тях е в село Искра, област Пазарджик. Само да Ви кажа, в област Пазарджик няма село Искра. Има в община Първомай, област Пловдив. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Председател! Колега, вотът на недоверие не е, за да дава решения. Той е за да критикува и да свали доверието от правителството. Ние не сме управляващи, за да Ви предлагаме решения. Освен това на господин Генов още през май му беше предложено решение на лична среща, на което той отказа – отказа въобще да го чуе даже. И ние предлагаме да направим едно реалити в една община как точно може да се справим с боклука бързо. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря за съвета, господин Гаджев. Но аз ще се обърна към колежката – колегата, извинете. Благодаря Ви за тази реплика, която ми направихте, защото Вие току-що казахте, че не сте тук да решавате проблеми. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри! Госпожо Катинчарова, явно малко урок по отношение на това какво е вот на недоверие и как той може да се използва като сериозен инструмент на парламентарната демокрация. Безспорно, когато се използва безотговорно – с кухи мотиви, без алтернативи, извън политическия контекст, той се превръща наистина в един евтин инструмент за шум. Точно това наблюдаваме днес. Четвърти вот, внесен още преди гласуването на третия вот. Това само по себе си е признание за политическо безсилие не само на аргументите, но и на самата опозиция. Говорите за екологична катастрофа, а всъщност описвате една система, в която институциите работят, и то в рамките на закона. Цитирате примери, които не доказват бездействие, а точно обратно – демонстрират държавна активност и институционална реакция. Къде видяхте вот на недоверие и основание за това? Да, в България има екологични проблеми – незаконни сметища, замърсен въздух и водни кризи. Но те няма да бъдат решени с вот на недоверие на всеки шест седмици. Ще бъдат решени със закони, с реформи и с усилия от всички парламентарни групи. Не с политически димки, целящи и новинарски заглавия, и присъствие в социалните мрежи. В мотивите си основно се позовавате на случаите от област Пазарджик. Като народен представител и дългогодишен общински съветник от въпросната община Септември, аз заявявам категорично: това не е нов казус, това не е инцидент и със сигурност не е плод на днешното правителство. Защото това е дългогодишен проблем, по който съм работила и подавала сигнали към държавните институции и прокуратурата. РИОСВ – Пазарджик, е реагирала по всички сигнали, включително след репортажа по Канал 3 в началото на тази година. Организирани са проверки, установени са нарушения, издадени са предписания, наложени са глоби. И забележете, за тежките случаи са сезирани и ДАНС, и прокуратурата. Изпратени са сигнали до РЗИ, Басейнова дирекция, Областна администрация – Пазарджик, и ВиК. Това ли е бездействие на държавните институции според Вас? При проверки се установява нерегламентирано изхвърляне на отпадъци от общински камиони, включително с възможна общинска съпричастност. И тук идва истината, която се опитвате да прикриете – че местната власт носи пряка отговорност. А когато тази власт е пряко ангажирана в нарушенията, то проблемът не е в Министерството на околната среда и водите, нито в премиера Росен Желязков и неговия кабинет. Проблемът е в местната безнаказаност, която някои от Вас очевидно удобно премълчават. Спадът в количеството депонирани отпадъци в община Септември между 2021 г. и 2024 г. не е резултат от успешно управление, а от неясна и потенциално незаконна схема за укриване на отпадъци, това вече е в компетенцията на прокуратурата. И тук следва да задам логичния въпрос: ако институциите са пасивни, защо подават сигнали, защо правят проверки, глобяват, съставят актове? Ако държавата не действа, защо РИОСВ сезира прокуратура и ДАНС? Истината е, че държавата работи, но в рамките на правомощията, които ѝ дава законът. И тук идва нашата роля на законодателната власт. Само че Вие, уважаеми колеги инициатори на вот, не сте внесли нито едно законодателно предложение. Нито едно! Къде са Вашите проекти за промени в Закона за управление на отпадъците? Къде са предложенията Ви за повишаване на санкциите за даване на повече правомощия на РИОСВ за контрол върху общинските дела? Няма ги, защото Вие не знаете, че ролята на опозицията е да бъде градивна и да има своите алтернативни предложения. Затова, уважаеми колеги, днес нека да кажем ясно: проблемът с незаконните сметища няма да се реши с обвинения, а с контрол. РИОСВ и МОСВ работят в рамките на закона. Ако искате повече от тях, променете Закона. Вотът на недоверие няма да заличи нито едно сметище, ще заличи само авторитета на парламента, когато се използва безотговорно. Призовавам Ви да отхвърлим този вот, не защото проблемите не съществуват, а защото Вие, колеги от ВЕЛИЧИЕ, не предлагате нито едно реално решение. А България има нужда не от кресливи вотове, а от последователна и отговорна работа. И в заключение, нека да подчертая, че опазването на околната среда е отговорност, която лежи не само върху институциите и бизнеса, но и върху всеки един от нас, гражданите. Само със съвместни усилия на държавните институции, отделните общности и човешкото самосъзнание можем да съхраним природата и да живеем в здравословна и устойчива среда. Благодаря Ви.

Госпожо Цанкова, взимам тази реплика само защото Вие се обърнахте към вносителите на вота и посочихте, че не са внесли никакви законодателни предложения. Като човек, който е подписал вота, се считам и за негов вносител, само да Ви поправя, че не сте права. На 12 юни съм внесъл предложения от името на ВЪЗРАЖДАНЕ между първо и второ гласуване на Законопроекта за промени в Закона за управление на отпадъците по отношение на даването на правомощия на кметовете. Защото считам, че не е достатъчно това, което вносителите са предложили за даване на възможност на кметовете да издават актове за установяване на административни нарушения, но те трябва да бъдат оправомощени да проведат, господин Министър, и цялата процедура, включително и с издаването на наказателните постановления. Иначе няма да има ефект само кметът да състави един акт. Трябва цялата административна процедура той да я проведе. Само тогава тя би била законосъобразна и не би паднала в съда. Вследствие на което съм препоръчал и на председателя на Комисията да изискаме становищата по този законопроект и внесените от нас предложения от Асоциацията на административните съдилища, които са касационна инстанция за обжалването на тези наказателни постановления, които се издават за глобите, налагани на длъжностните лица. И да използвам възможността, господин Министър, да Ви кажа, че все пак информацията, която Ви е подадена, не е точно така: сметището в село Аспарухово все още е там. Зарито е с багер отгоре, така както Ви показах и вчера, и се симулира една дейност по премахването, недопускането и превенцията на такива сметища. На това трябва да наблегнете Вие като изпълнителна власт. Нашата дейност е само да Ви сезираме. Не можем ние да ги премахнем, но можем поне да Ви покажем каква е реалната обстановка, защото и ние, и Вие, предполагам, искате да живеем в една по-чиста среда, така че продължавайте с усилията. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Цанкова, не мога да се съглася с Вас, че вносителите от ВЕЛИЧИЕ не предлагат решение, напротив дори точно преди Вашето изказване, те предложиха своето решение, а именно да се направи реалити шоу. Това им е решението. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Смях.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Петров, днес в своето изказване всичките мои разяснения по отношение на законодателството бяха насочени към главните инициатори. Аз съм се запознала с Вашите предложения на партия ВЪЗРАЖДАНЕ, не съм ги коментирала днес, така че аз Ви поздравявам за Вашата активност в тази посока. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Дами и господа, господа министри! Административният формализъм е с размерите на епидемия. В сектор „Екология“ институциите саботират закона чрез административен формализъм. Сигналите за незаконни сметища се превръщат между Министерството на околната среда и водите, РИОСВ и общините без реален контрол, санкции или ефективни мерки. Тази бюрократична система води до системно бездействие, прикриване на проблемите и трайно нерешени екологични и социални последици.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Господин Лазаров, на всички ни е ясно това, че всичко се прави формално, въпреки че госпожата от БСП – извинете, не помня името Ви, все още не мога да ги запомня, въпреки че тя се опита да ни убеди, че всичко е наред, че всички – РИОСВ действа, МОСВ действа, и проблемите се решават. Бихте ли ни споделили повече за формализма и начина, по който се отхвърлят проблемите на практика?

В сектор „Екология“ административният формализъм се проявява като системна бюрократична практика, при която министерства и институции симулират дейност, без да решават реалните проблеми. Законът формално се прилага, но на практика се саботира чрез: препращане на сигнали между институциите без реална проверка на терен; създаване на административна кореспонденция вместо предприемане на ефективни мерки; липса на контрол и проследяване на изпълняването на предписанията; използване на формални отчети и справки, които не водят до реални резултати. Министерството на околната среда и водите често прехвърля отговорността към общините или подчинените си структури, без да осъществява реален надзор или санкции. От РИОСВ се ограничават до формални предписания без последващ контрол и без налагане на административни наказания. В прокуратурата липсва ефикасна реакция и сигнали за жалби, като често се отчита само административно движение по преписките, но без реални действия срещу виновните лица. Ето някои доказателства. В РИОСВ – Варна, например от 288 сигнала за нерегламентирани сметища само 16 са проверени на място, а останалите са препратени към кметове без последващ контрол. Министерството на околната среда и водите официално признава, че няма информация за извършени действия по близо 270 случая. В други инспекции и случаи Министерството оправдава липсата на контрол с приоритетност на текущите планове или организационна невъзможност, което на практика е отказ от отговорност. Прокуратурата не реагира на сигналите от граждански организации, като жалбите остават без институционална реакция, а наказателни производства почти липсват. В обобщение може да кажем, че административният формализъм и бюрократичните схеми в Министерството на околната среда и водите, РИОСВ – Варна, и прокуратурата саботират закона, като прехвърлят отговорност, симулират дейност и отказват да приложат реални санкции. Това води до системно нерешаване на екологичните проблеми, до трайна ерозия на държавността. И да зададем въпроса на господин министъра: господин Министър, от решаването на проблемите с незаконните сметища ли сте заинтересован, или от процедурното спокойствие? (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Много сте прав и това съвсем заприлича на реалити формат и шоу. Сега, аз съм виждал колеги, които излизат с написани изказвания и реплики…

…но с написани дуплики не съм, защото написаната дуплика предполага, че човекът знае какво ще го питат. Как така тук излизаме с написан сценарий, с репликиране? Аз всъщност предлагам за улеснение на стенографите – колеги, давайте си дупликите направо и да не ги пишат тук, а да ги качват на сайта и така да се приключва с това реалити.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Аз ще си позволя само за 5 минути да отклоня вниманието Ви от темата на разглеждания вот и да дам пример с нещо противоположно на това, което се случва в момента, а именно един израз – до какви резултати е способно да доведе единението ни. Само преди минути със своя резолюция върху доклада за напредъка на Република Северна Македония Европейският парламент не позволи да бъде инструментализиран за целите на вътрешнополитическия дебат на една държава, кандидат за член. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Искам да благодаря на лидерите на политическите партии в България, на лидера на ГЕРБ господин Борисов, на министър-председателя, на нашите евродепутати, на господин Ковачев, на господин Вълчев, на представителите на всички партии, които с усилията си направиха така, че да бъдат чути разумните аргументи в полза на това защо не бива да се позволява един подобен доклад да излиза извън обхвата на компетентности на Европейския парламент. Нито един законодателен орган не може и не трябва да тълкува теми, свързани с научна дискусия. Но това, което ние всички направихме, обединени в усилията си, е защо именно е необходимо да продължи дебатът и усилията за разширяването на Европейския съюз, но базирано на принципа на собствените заслуги. Защо не бива да се позволява темата да се експлоатира само и единствено с цел конфронтация? Защо гласът на държавите членки е важен и градивен особено в такива съществени моменти – именно с цел постигане на позитивни резултати, е важно да се чува. И ако само допреди няколко седмици темата бе използвана и в нашия вътрешнополитически аспект, за да се обвинява правителството във външнополитическа неактивност, в атаки, то в момента това, което направихме и за което съм щастлив като български външен министър и се обръщам към колегите си, включително тези от тях, които имат своя алтернативен прочит, е фактът, че България като силен глас в Европа е способна да изразява мнение, способна е да отстоява общоевропейски позиции и тогава, когато всички сме единни, успяваме в това, което е важно, съществено и прагматично. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Благодаря на всички Ви, благодаря на колегите от всички парламентарни групи и тук, и в Европейския парламент за това, че бяха разумни в своята работа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Госпожо Киселова, процедурата ми е към Вас. Ясно е, че този вот на недоверие и тези дебати са безсмислени, защото, за съжаление, ВЕЛИЧИЕ не са подготвени. Но дори и за липсата на подготовка на ВЕЛИЧИЕ сте виновни Вие – Вие, които докарахте българския народ до такова състояние, че да избира подобни хора да бъдат в парламента! (Шум и реплики.) Но когато има дебати на вот на недоверие и тук целувачите на ръце на Бойко Борисов излизат да му благодарят (шум и реплики от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ), да му благодарят, че той бил направил всичко – депутатчето Бойко Борисов, това вече минава всички граници! Така че, госпожо Киселова, влезте в ролята си на наставник! Вместо да говорите само за футболни мачове и да флиртувате тук с колегата Цончо, започвайте да следите процеса и когато излиза Георг или разни други министри да говорят с благодарности към господин Борисов, трябва да му благодарят, че той доведе българския народ до това тежко състояние и в момента нацията да е разделена, да не вярва на политическата класа и да гласуват под 40% на всички извънредни парламентарни избори, а и не само досега в България. Разбрахте ли, госпожо Киселова? (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз само искам наистина да поправя една своя грешка – колегата, чието име не знам какво е, но Вие правилно отбелязахте, че той няма как да знае какво се случва в европейския парламент. Наистина благодарност на колегите от Българската социалистическа партия, социалистите и демократите, колегите от Реню и всички, които участваха в това градивно усилие, подчертавам градивно, защото – няма значение, те си знаят. Поздравления, колеги! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Отношение към Вас, госпожо Киселова, и Вас вече дори няма да Ви коментирам.

На господин Георг само да му отговоря. Господин Георг Георгиев, аз съм сигурен, че единственото име с което ставате, лягате и заспивате, е на Бойко Борисов, но скоро ще Ви се наложи да целувате други ръце – на Делян Пеевски, и тогава ще минете всички граници на жалкото си политическо съществуване. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) А за Европа, госпожо Киселова, практики, спазване на правилници и всичко останало, най-малко Вие може да говорите!

Благодаря Ви, госпожо председател. Съвсем градивно към колегата, който изнесе дълъг списък от благодарности. Ако паметта не ме лъже, в крайна сметка кой кабинет сключи това френско споразумение, станало известно като френското споразумение, което защитава националния интерес на България, а и не чух да казвате благодарим на „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. В този смисъл, предполагам, че не е случайно, но аз искам да внеса това уточнение и за точност към Вас. Благодаря Ви.

Не са толкова много моментите, в които можем да демонстрираме обединение, но в конкретния случай това е така, защото действително македонският въпрос изискваше и продължава да го изисква, и винаги ще изисква национално обединение, защото въпреки предателството, което беше извършено от правителството на ПП-ДБ, с подкрепата на ГЕРБ, по отношение на така нареченото френско предложение, чиито плодове, между другото, търпим в момента, все пак, благодарение на общите усилия на всички парламентарни групи, представени в Европейския парламент, в крайна сметка България успя да направи нещо, което досега не се беше случвало наистина – успя да наложи своята гледна точка, защото, сега това не е тема за разговор тук и не е тема за спор. Истината е, че ние вече от колко години сме в Европейския съюз? Винаги досега сме се държали като обслужващ персонал. В тази ситуация и заради това, което нашите народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ през цялото време се опитваха да направят в Европейския парламент, а именно да привлекат вниманието и на останалите български евродепутати, че нашите македонски братя разбират само и единствено от езика на силата, а нашите така наречени партньори в Европейския съюз разбират само и единствено от езика на силните доводи. Там нищо останало като празни и кухи фрази от сорта на европейски ценности, френски предложения и други подобни неща не вървят. Затова се радвам, че в крайна сметка, обединявайки всички сили в Европейския парламент, обединявайки най-доброто от нашите отделни парламентарни групи, които са вътре, защото иска ми се да вярвам, че в крайна сметка сме пратили наистина най-доброто, което България има. Друг е въпросът дали действително е така, но да кажем, че малко наивно ще кажа – вярвам, че е така. В Европейския парламент успяхме да направим всички заедно наистина нещо, което смятам, ще покаже, че все пак България е твърде рано да бъде отписвана както, за съжаление, вече е отписвана десетилетия наред от геополитическата карта на света и ние сме в неутралния сив, тоест, който иска, той ни управлява и той ни командва. Затова поздравления за всички, които участваха в този процес! За всяка една от политическите партии, защото това не е победа на правителството, това е победа на целия български народ, представен в Европейския парламент. Това беше наистина много силен момент за нас и се надявам такива моменти тепърва да има още и още. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, за първи път от много време България постигна такъв успех и той е колективен. Ето аз съм в тона и на преждеговорившите по темата, защото наистина парламентът се обедини около решение и активността на Политическа партия „Има Такъв Народ“, и колегите от управляващото малцинство, заедно с подкрепата на всички български евродепутати в Брюксел и заедно с техните и нашите усилия днес можем да се поздравим със значителен успех в геополитически план. Аз, понеже не съм се изказвал по темата тук в последните седмици – от трибуната, няма да позволя на конкретни политически партии да излизат и да си го пришиват като някакъв личен успех. Напротив! Френското предложение е провал за България. Защото френското предложение на практика изигра ролята на оня смокинов лист, на некадърната двойствена политика на един бивш министър-председател, който за щастие вече е бивш народен представител. И когато „Има Такъв Народ“ Ви го говореше и Ви го крещеше от трибуната, трябваше да свалим онова вредно управление, за да може три години по-късно да видите, че всъщност всичко, което сме направили тогава, се е оказвало вярно. И днес, отново благодарение на „Има Такъв Народ“ и усилията на всички останали политически формации, Македония е на колене. Това е истината. И да, съгласен съм с Костадинов, че те само от сила разбират. Защото политиката, която водеше Мицкоски по същия начин, по който Кирил Петков се опитваше – чрез посредници, задкулисни договорки, чиновници, ако може да се размине, ако може някой да не дочуе, да излезе в някакъв доклад с надежда, че после може да продължат пътя си по друг начин – по отношение на Европейския съюз, им се провали. И Мицкоски, ако не си вземе бележка, ще остане в историята на политическото бунище на Македония, като човека и премиера, спрял Македония към европейското ѝ развитие, защото македонците нямат много шансове, докато той смята парламентарното си мнозинство в момента и влиянието на ВМРО-ДПМНЕ там. Така че отново наистина призовавам „Продължаваме Промяната – Демократична България“ най-много да си мълчат по темата, защото те са най-прецакани по тая тема. Те бяха хората, които застрашиха българския национален интерес, затова трябваше да мине достатъчно време, за да може днес да им поправим глупостите от преди три години. Така че благодаря на всички колеги в българския парламент, благодаря на всички евродепутати, благодаря на Ивайло Вълчев, който беше докладчик в сянка и благодарение на неговите предупреждения се събудихме по най-бързия начин в този парламент и реагирахме, и победихме. Благодаря Ви, колеги!

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Решението безспорно е позитивно и показва още веднъж, първо, обединението на всички български евродепутати, които имаха градивна роля по темата, както и на политическите сили в Народното събрание, които участваха и инвестираха в това решение, което всъщност показва едно нещо много просто, че силата на аргумента е винаги по-голяма от силата на пропагандата. Докладът вече е обективен. Някои неща просто нямат място в такъв тип доклади и се надявам властите в Скопие да прочетат целия доклад така, както е приет, защото той очертава много бъдещи стъпки, които те трябва да извървят, за да подобрят, първо, битието на своите граждани и второ, да продължат по пътя към европейска интеграция. Колкото до френското предложение – добро, лошо, независимо какво мислим, това е действащото предложение, това е международното законодателство и ние трябва да го спазваме. Надяваме се скоро и правителството на Република Северна Македония да осъзнае, че международните договорености са това, което са, и те не могат да се променят задкулисно. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри, уважаеми български граждани! Днес на нашето внимание за четвърти път в рамките на Петдесет и първото народно събрание е представен Проект за решение за вот на недоверие към правителството на Република България с министър-председател Росен Желязков. Това е институционален и политически акт, с който ние от опозицията заявяваме отговорността си към обществото и бъдещето на България. Вотовете на недоверие и избора на Министерски съвет определят по дефиниция разделителната линия между управляващи и опозиция. Въпреки че Конституцията не ограничава парламентарно представените партии, вотът на недоверие остава тежък политически инструмент, който дава възможност на опозицията да обърне внимание на управляващите за проблемите в конкретни секторни политики и да предложи алтернативи. На фона на постигнатия успех вчера – определяне от европейските институции на дата за въвеждане на единната европейска валута, този вот изглежда сериозно предизвикателство както за вносителите, така и за управляващите. Темата, по която е внесен този вот – провалът на правителство в сектор „Околна среда и води“, е от стратегическо значение за всеки български гражданин, за всяка институция, за всяко населено място, за всяко дете, което искаме да расте в здрава и чиста среда. Безспорно, темата е изключително важна. Екологичните проблеми са сериозни – хронични и с тежки последствия за здравето на хората, за водите, почвите, въздуха, земеделието, туризма и бъдещето на страната ни. Не на последно място, уважаеми колеги, околната среда и водите са елемент от националната сигурността. Нашата парламентарна група „Алианс за права и свободи“ последователно е отбелязвала през годините, че опазването на околната среда и водите не може да бъде заложник на безхаберие, административен хаос, политически пристрастия и задкулисни интереси. За съжаление, фактите са неоспорими. България системно нарушава ангажиментите си по европейските директиви в областта на водите, отпадъците и качеството на въздуха. Множество региони в страната, включително малки и големи общини, чиито граждани представляваме ние, страдат от безводие, замърсени водоеми, нерегламентирани сметища и липса на адекватна държавна политика. Порочна практика на неефективни процедури по ОВОС, непрозрачни решения относно депа за отпадъци особено когато става въпрос за биологични и строителни отпадъци в защитени зони, продължават. И всичко това при пълна липса на политическа воля за промяна. Вместо реформи и ясна визия получаваме хаотични действия, протакане на проекти и неспособност да бъдат усвоени европейски средства, предназначени именно за екологични политики и устойчиво управление на водния ресурс. Уважаеми колеги, на фона на заявените позиции от парламентарно представените партии този вот на недоверие поставя немалко важни и тежки въпроси. На първо място, кога политиката по опазване на околната среда ще се превърне в истински приоритет на правителството, а не в хранилка за верни партийни кадри със съмнителна експертиза и компетентност? Например по-голяма част от директорите на РИОСВ са назначени заради доказани политически пристрастия. Мога да дам и конкретни емблематични примери – Варна, Русе и други области в страната. Как си представяте назначени и избрани, с политическа подкрепа, директори на РИОСВ, областни управители, кметове на общини – зависими от своите покровители, да контролират спазването на законодателството!? Уважаеми колеги, от медийни публикации разбрахме, че министърът на околната среда и водите господин Манол Генов в началото на тази седмица е бил участник в 47-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Вероятно, заедно с министъра на културата и туризма са обсъждали темата за връзката между устойчиво развитие, туризъм и култура по опазването на правилата за чиста околна среда. Уважаеми министри, околната среда е национално богатство, а не политическа сделка. Правото на чиста вода, въздух и среда е основно човешко право и всяко правителство, което системно погазва това право, трябва да понесе политическа отговорност. Затова „Алианс за права и свободи“ ще подкрепи този вот на недоверие. Ние ще го направим в името на обществения интерес, защото това ангажира всички български граждани, които ежедневно живеят в замърсени градове и села, пият вода със съмнително качество и стават жертва на управленска безотговорността. Същевременно няма да допуснeм превръщането на екологичните проблеми в инструмент на политическа пропаганда. Затова ние предлагаме на Народното събрание да предложи на Министерството на околната среда и водите следните мерки: да изготви ясен график за закриване на незаконните сметища; да актуализира подзаконовите нормативни бази, включително на Наредба № 4 и критериите за площадки за сепариране; да въведе независими външни одити върху дейността на РИОСВ; да регламентира въвеждането на механизъм за граждански контрол и прозрачност при прилагането на санкции. Ще подкрепим този вот на недоверие с ясното съзнание, че България има нужда от управление, което да мисли за природата, за бъдещето на децата ни и за всички български граждани. Подкрепяме и ще продължим да подкрепяме всяка конкретна смислена инициатива, свързана с екологична кауза. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от АПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми народни представители, уважаеми български граждани! Днес в тази зала се обсъжда третият подред вот на недоверие в рамките на няколко месеца към кабинета Желязков. В този трети вот на недоверие опозицията за пореден път се бори да събори управлението не с факти, а с внушения, които са с пряка насоченост към чужд адресат. При първия вот на недоверие, който беше по отношение на сектор „Енергетика“, наблюдавахме нападения, които са свързани с допуснати грешки от служебните правителства и правителствата преди текущото такова. Вторият вот на недоверие бе свързан със сектор „Финанси“ и финансовата политика на държавата, но бе насочен като критика срещу еврозоната, БНБ, Евростат и Европейската комисия. Тоест отново работим срещу фактите, но не и срещу текущото управление. И сега наблюдаваме третия вот на недоверие – за околната среда, като в основата му е системен проблем, трупан десетилетия, който е в правомощията на местната власт. Естествено, аз като народен представител започвам да си задавам въпросите какъв ще бъде следващият вот на недоверие, тъй като единственото нещо, което Ви обединява като обединение на опозицията, са тези 48 подписа, които успявате да събирате за вотовете на недоверие с абсолютна несъстоятелност. Предполагам, че следващият вот на недоверие ще бъде на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, които правят включително и сбирки, тъй като считат, че трябва да има вот на недоверие, но не знаят каква тема биха искали да има. Предполагам, че той ще бъде насочен за нещо извършено от главния прокурор или патриарха, защото такава е практиката. Защо този вот на недоверие според нас от „Има Такъв Народ“ е несъстоятелен? Както казах, по чл. 19 от Закона за управление на отпадъците е кристално ясно кой е адресатът на този вот на недоверие. Член 19 гласи, че кметът на общината отговаря за предотвратяване на изхвърляне на отпадъци на неразрешени места и за организиране на почистването им, а МОСВ не е чистач на терен, то създава политики, упражнява методически контрол, не оперативно почистване. Съответно Вие искате кабинетът да носи отговорност за нещо, което по Конституция и закон не му е възложено. И това, естествено, е поредната политическа и юридическа нелепост и политически фарс. Говорите за бездействие на правителството, но нека да видим фактите: създаване на електронен регистър на незаконни сметища, отворен за граждани, общини и институции; над 600 проверки от РИОСВ само за 2 месеца – 127 акта, 17 сигнала към прокуратурата, ревизии на пет РИОСВ и започнати дисциплинарни процедури; споразумения с 12 общини за премахване на незаконни сметища; пилотни инсталации за компостиране в Бургас, Враца, Пазарджик, Сливен; Национална програма за отпадъците 2025 – 2030 г. със силен акцент върху кръговата икономика и рециклиране. Тоест това не е бездействие, това е работа – стратегическа, целенасочена, законова и финансирана работа. Аз разбирам, че не сте в състояние да осъществите каквато и да била дейност в момента, защото се намирате в опозиция. Вероятно трябва да изчакаме периода, в който евентуално някога бихте могли да управлявате, но Вие не давате алтернатива на такова управление. Не може да се обедините за абсолютно нищо, освен да съберете 48 подписа, необходими за някакъв си вот на недоверие, независимо какви са мотивите към него. Правителството според Вас нарушава Конституцията в чл. 55, а именно правото на здравословна среда. Да, това право съществува, но нарушаването му изисква каузална връзка между конкретен акт на правителството и вредата за околната среда. Такава Вие не доказвате. По чл. 352 от Наказателния кодекс има основания за наказателна отговорност на длъжностни лица, включително и министър. Естествено, чл. 352 от Наказателния кодекс санкционира лица, които замърсяват или допускат замърсяване, но прилагането на този член е от изключителната компетентност на прокуратурата, а не на Народното събрание. Вие правите вот на недоверие срещу Министерския съвет. Не съществува влязъл в сила съдебен акт, нито официално обвинение срещу министър или член на правителството. При липса на процесуално действие от компетентния орган всяко обвинение е спекулация, тоест поредното Ви действие е спекулация. Правителството не създава проблема, но е първото, което действа реално за неговото разрешаване. Говорите за санкции от страна на Европейски съюз. Колеги, България не е обект на никаква наказателна процедура от Европейската комисия! Да, има искане за допълнителна информация. Правителството е предоставило в срокове тази допълнителна информация. Няма решение на Съда на Европейски съюз, както в случая с Италия през 2014 г. Това е поредната Ви спекулация, която правите в мотивите си, обстойните мотиви, които сте написали с достатъчно правописни грешки. Италия е санкционирана за неизпълнение на съдебно решение от 2007 г. и казусът далеч не може да се използва като аналог. Сравнението с Дело C-196/13 е манипулативно и правно невалидно. Говорите за престъпна небрежност. Обясних Ви за чл. 352 от Наказателния кодекс. Аз лично не съм видяла да имате някакви доказателства за това, че министри от този кабинет или премиерът в лично качество нарушават качеството на околната среда. Виждали ли сте ги те лично да изхвърлят незаконни боклуци в незаконни сметища?! Аз не съм ги виждала, следователно няма как да констатирам наказателна отговорност по така представения Ви вот на недоверие. Говорите за политическа подмяна. Колеги от опозицията, вместо да посочвате кметове, които не си вършат работата… Между другото, няма как да ги опнем всичките кметове тук, просто малко е трудоемко. Залата не позволява да можем да ги извикаме всичките възможни кметове и да им търсите отговорност тук по отношение на вот на недоверие към Министерския съвет. Вие нападате Министерския съвет, който не само е в рамките на правомощията си, а е надградил капацитета на държавата в сектора. Колеги, Драгомир Петров Ви попита имате ли решение на казусите и от Политическа партия ВЕЛИЧИЕ му отговориха, че не са тук, за да дават решение. Добре, не се притеснявайте, ние затова сме тук! Благодаря Ви.

Госпожо Митова, Вие съвсем не знаете какво говорите. Това не е трети вот на недоверие. Това е четвърти вот на недоверие. И вот на недоверие на тема „Енергетика“ никога не е имало. Аз разбирам, че Вие от „Има Такъв Народ“ не стоите тук много в залата, но поне следете или гледайте по телевизията какво се случва, какво се дебатира. Това да пропуснете цял един вот на недоверие или да не знаете на каква тема са били предишните вотове не е нормално. Вероятно в следващия парламент въобще няма да Ви има и ще можете по-приятно да следите от телевизията кога какъв вот на недоверие се входира и на каква тема. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да кажа няколко думи по отношение на изказването на господин Адем в частта за претенциите за кадрови назначения в РИОСВ и специално в цитираните от него Варна и Русе. Господин Адем, Вие имате къса политическа памет. (Оживление.) Двамата директори на регионалните инспекции – тук виждате, че колегите реагират малко с веселба, бяха назначени – единият в годините на Тройната коалиция, а другият, мисля, че в кабинета Орешарски. Мога да Ви кажа, че директорът на РИОСВ – Русе, е един от най-активните хора по спасяване на биоразнообразието на езерото „Сребърна“. Казахте, че съм бил на ЮНЕСКО. Не, не съм бил. Беше министърът на културата. Наистина езерото „Сребърна“ е обект под защита на ЮНЕСКО. И именно този екип на Министерството, и този регионален директор на дирекцията понякога денонощно в последните дни стои и гледа помпите на пожарната, подарени от Министерството на околната среда, които пълнят канала на „Сребърна“ и спасяват биоразнообразието – този обект, който е под защита на ЮНЕСКО! А пък Вие, ако искате, подкрепяйте вота, ако искате – не го подкрепяйте, но доводите в случая са Ви изключително несъстоятелни. Така че Ви пожелавам дълго да стоите в този парламент, да помните какво се е случило и да не изпаднете в политическа амнезия. (Частични ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“)

Благодаря, госпожо Председател. Въпреки лиричните отклонения, които направиха, нека да се върнем към основния проблем. Основният проблем е, че това е системен провал. И въпреки че се опитвате да отклоните въпроса към отговорността, която да прехвърляте на кметовите, не, това е системен провал.

Господин Хаджийски, вярвам на това, което казахте и се възмущавам. Ако обичате, да изложите тук малко повече факти, да му стане ясно на министъра.

Благодаря. Господин Лазаров, ще Ви дам повече конкретика за това защо ние от партия ВЕЛИЧИЕ мислим, че това е системен проблем и съответно провал на Министерския съвет. Да, по закон кметът носи пряка отговорност за това да следи кой изхвърли боклуците, но той може ли да направи нещо в тази посока? Може ли да арестува човека? Значи трябва полицията да работи съвместно с кмета. Съответно тя е отговорна за това нещо. След това, РИОСВ. РИОСВ дава предписание, напише някакъв факт и дотам – дотам, спират нещата. Ето Ви конкретни цифри: 7541 сигнала. 7541, от които 4500 са официално регистрирани нерегламентирани сметища. 4500, от които 5%, повтарям – 5% са обработени, изчистени, от които 90% наново са превърнати в сметища. И за това, пак казвате, че кметовете носят отговорност, нали? Това е системен проблем, защото липсва като цяло система. Система, която да организира всичките тези институции да работят като швейцарски часовник. Не всяка да прави някакви фиктивни актове и да прехвърля топката на другата. Липсва стратегия за управление на битовите отпадъци. Тази стратегия трябва да изготви Министерският съвет. Аз за такава стратегия не съм чул. Тук споменавате някакви 600 акта за миналата година. Току-що Ви казах цифрите колко са. И аз не мога да се убедя, че само кметовете са виновни за това нещо. Ето и отговорностите – да, в Закона пише и за кмета. Но например областният управител, той не трябва ли да прокарва държавната политика в общината, в която е назначен? Той носи отговорност, нали? Така е. Съответно министърът, в случая на екологията и водите, отговаря пряко за контрола на Закона, който регламентира точно това. След като отговаря за контрола, значи той е пряко отговорен, след като не е извършен този контрол. Така че, колеги, това си е вот на недоверие – доказан. Доказателствата са 4500 минимум. Всяко едно е подкрепено с конкретни цифри, конкретни имена. Ако господин министърът желае да разгледа доказателствата...

Да, само последно изречение, господин Председател. Така, скъпи управляващи, ако имахте поне малко останал морал, щяхте сами да си подадете оставката. Но Вие не го правите. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.) Колеги от ИТН, кога ще изхвърляме боклука? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като член, и то не само в тази легислатура на Комисията по околната среда и водите, не подценявам проблема с нерегламентираните сметища в България. И всеки трябва да си дава сметка за неговата дълбочина, а и неговия корен, защото тук в тази зала всяка година се отхвърля или, хайде да кажем точно, се отлага новата формула за такса смет; ключови европейски политики в сектор „Отпадъци“ се отлагат или се неглижират. И това има своето отражение. Лично аз съм задал не десетки, стотици въпроси, свързани с нерегламентирани сметища. Една част от този проблем касае местната власт. Такива примери има в Северна България, област Велико Търново, където няма нито едно сметище за строителен отпадък. Дори гражданите да искат законосъобразно да третират своите отпадъци и да ги предадат, те въобще нямат такава възможност, което, естествено, в конкретния случай може да е отговорност на местната власт. В други случаи се касае за различен проблем. Отправяйки тези въпроси, си давам сметка, че проблемът, генериран в последните 25 години, трудно може да бъде вменен на ръководство, което работи от 4 – 5 месеца. Между другото, министърът на околната среда и водите Манол Генов аналогично е отправил същите въпроси като народен представител, които касаят нерегламентираните сметища. Един от проблемите е инструментариумът, с който разполага централната власт – в момента обект на Законопроект, който разглеждаме в КОСВ, който дава повече правомощия на централната власт. Тоест, ако до момента, да кажем, проблемът е генериран по този начин и правомощията са били такива, то това се променя. Така че в бъдеще може да се очаква резултат, той трябва да се изисква, той трябва да се търси. Във всяка област – за съжаление, мотивите на вносителите на вота не обръщат внимание на този аспект, но във всяка област в България цъка екологична бомба. Ако това на едно място е Kronospan, на друго място е друг индустриален обект, то не бива да се подценява, че строго профилираните мотиви в този вот по-скоро девалвират самия инструмент. И тук се обръщам към вносителите. Защото, внасяйки по три или пет вота на килограм на седмица с предизвестен край, Вие легитимирате правителството и му давате още повече тежест. Ефектът в крайна сметка е това. Човек трябва да си дава сметка за политическите си действия. Особено в моменти – в контекст, когато пред тази сграда се горят европейски знамена, тъпчат се, хоро се играе върху тях, трудно мога да си представя – тук говоря от мое име, това е лично мой мотив, не ангажирам никого – как се нареждам до тези проруски сили и в деня, в който сме приели еврото, казвам: дайте си оставката, защото нерегламентираните сметища от 25 години трябва да ги решим днес до 5 часа следобед. В този смисъл, и това е към другите проруски партии, като ВЪЗРАЖДАНЕ, виждам по-скоро… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Хайде стига, бе!“) Сега, разбирам ги, че им е увиснал днес носът и настроението, но това е положението. България ще стане член на еврозоната. В този смисъл тези вотове могат да се считат и като някакво подаване на топката между една псевдоопозиция – контролирана, чиито имунитети седят под контрола на ГЕРБ, и едни хора, които уж били искали оставката, подписват вотове, но всъщност тяхната сигурност, и дори не е пресилено да кажем – свобода, зависи само от добрата воля на ГЕРБ и на Бойко Борисов. Човек трябва да отговори, ако не е популист и не търси просто по някакъв начин запълване на парламентарно време, на два много важни въпроса. При един вот, какъвто, между другото, това правителство, не вярвам да мине дълго време, ще си заслужи, ролята на опозицията е да показва недъзите на управлението, а това управление може би и самó ще си ги покаже, без много да му се помага. Но винаги се дължи отговор на два въпроса: при успешен вот какво управление се предлага, в какъв формат, с кои партньори? В момента аз не виждам в лицето на проруските отломки като партия ВЪЗРАЖДАНЕ евентуален партньор. Пък и никой, мисля, че не го вижда не само в България, а и в Европа. И е добре, че е така. Така че идва вторият въпрос: какво управление може да предложи опозицията около себе си? Когато обществените нагласи се променят, управляващите ерозират и девалвират, а опозицията печели, естествено, доверието на гражданите, и когато тези обществени нагласи отчетливо се променят, тогава може да се търси предсрочен вот. Тогава този инструмент има тежест, тогава той има основание. Тогава, между другото, има изгледи за успех. Днес случаят далеч не е такъв. И аз го казвам със съжаление, осъзнавайки, че монополът върху властта, особено по нашите географски ширини, независимо дали е президентски, или друг, никога не е донесъл нищо добро. Точно обратното. И такива примери виждаме в днешния ден твърде тревожни. И следим с повишено внимание тези процеси. С тези уточнения и чисто като експерт в областта, с доста опит в Комисията по околната среда и водите се обръщам към Вас. Благодаря Ви.

В цялата страна се наблюдава натрупване на екологични проблеми, които остават без адекватна институционална реакция. И казусът Чернево засяга изграждането и експлоатацията на индустриално сметище за отпадъци от химическата промишленост, собственост на Дружество „Солвей Соди“, разположено в землището на село Чернево, община Суворово, област Варна.

Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Госпожо Савова, може ли да поясните: как индустриално сметище с химически отпадъци може да работи върху карстов терен, тъй като от карстовия терен зависи питейната вода на Варна и Югоизточна България?

Сметището в село Чернево е изградено върху бивша кариера за инертни материали, намираща се в активен карстов масив, богат на подземни води, и е разположено в непосредствена близост до сливането на два потока, които формират малка река, насочена към зоната на Девненските карстови райони. Тези извори са стратегически водоизточник, захранващ Варна и части от Югоизточна България, а по проект се предвижда да поема част от водоснабдяването на Бургас като алтернатива на язовир „Камчия“. Това прави района изключително чувствителен към всякакво замърсяване, тъй като потенциален химически инфилтрат или прахово замърсяване от сметището може директно да засегне качеството на питейната вода за стотици хиляди души. Сметището е активно, с дневен прием на десетки тонове отпадък, като достъпът до него е осигурен чрез път с интензивен трафик на камиони, превозващи прахообразни вещества. В миналото на същото място е съществувал микроязовир, който е бил заустван в реката, минаваща през обекта, но към момента липсва пречиствателна система за събиране и контрол на изтичанията. Това увеличава риска от директно замърсяване на подземните и повърхностните води в района. Освен това няма прозрачна и достъпна информация за химическия състав на депонираните материали, което затруднява оценката на реалните рискове за околната среда и здравето на населението. Местните жители нееднократно са изразявали възражения срещу сметището, организирана е подписка и са провеждали срещи с местната и централната власт, но до момента няма предприети административни действия. Липсата на реакция от страна на институцията е особено тревожна, като се има предвид, че не е извършена надлежна оценка на въздействието върху околната среда, въпреки че обектът попада в зона с хидрогеоложки и санитарно защитен потенциал. Не е отчетен и рискът от замърсяване на подземните води съгласно изискванията на Закона за водите, а и няма публично достъпна информация за хидрогеоложки анализ или независим мониторинг на обекта. Нарушени са и ключови изисквания на европейското законодателство, включително на член 6 и член 11 от Директива 60 на Европейския парламент от 2000 г., които изискват предотвратяване на замърсяване на водни тела. В случай на замърсяване на водоизточник с питейно-битово значение е приложим чл. 352 от Наказателния кодекс, който предвижда наказателна отговорност за подобни действия. Освен това е налице институционален отказ за упражняване на контрол съгласно Закона за здравето по чл. 2 и чл. 8, което допълнително увеличава риска за здравето на населението в района. Случаят с институционалното сметище в Чернево е пример за сериозен институционален и правен дефицит. Липсва адекватен контрол, не са спазени процедурите за ОВОС, няма прозрачност и мониторинг, а потенциалните рискове за стратегическия водоизточник и здравето на населението са пренебрегнати. На кмета ли е тази отговорност? Да попитаме: дали министърът знае за тази опасност…

Благодаря Ви. …която е с дългогодишна давност? Има ли наказание директорът на РИОСВ – Варна, във връзка с този случай? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е към Вас. Първо, по отношение на изказванията, репликите и дупликите. Съгласно Правилника реплика е кратко възражение по същество на приключило изказване. Да, Вие не разбрахте дали изказването приключи, или не, но в крайна сметка, нека колегите, вносители на вота, да се съобразяват с Правилника и да го спазват. И след това, колеги, мисля, че всички ние е добре да преразгледаме решението си, или, тоест да прегласуваме решението си, вотът на недоверие да не бъде излъчван по БНТ 1 и БНТ 2, (шум и реплики), тъй като българският народ заслужава да гледа и да слуша този вот на недоверие. Благодаря.

Не всички!

Господин Председател, колеги! Спомням си преди десетина години дойдоха двама много известни автори на книги – единият е прокурор, италиански, Гратери, и един професор, специалист по организираната престъпност, Никазо. Те току-що бяха написали една книга, свързана с ндрангета, за нейната дейност в света, и правеха една много сериозна връзка, че тя, ндрангета, работи прекрасно с българската организирана престъпност, която има своите корени както в правителството, тогава управляваше правителството на Бойко Борисов, така, и най-вече, в общинските власти. Който иска, може да я прочете тази книга, тя все още се продава, има я в най-различни издателства, но в тази книга беше казано нещо много интересно: „Мафията се облагодетелства главно от боклука, било то законен или незаконен, и от пътищата, както и от работата с боклука – събирането, извозването на боклук, увреждане на пътища с претоварени камиони, изгаряне на медицински отпадъци незаконно в различни тецове и така нататък, който иска може да се запознае с тази книга. Всъщност става дума за това. Лошото е, че колегите от ВЕЛИЧИЕ не успяха някак си да формулират целта на вота. А целта на вота според мен е (шум и реплики) да се представи на обществото и на депутатите това, че организираната престъпност или се ползва от подкрепата на правителството, или правителството въобще не знае за нейното съществуване. Но и в двата случая то заслужава да падне точно поради тези причини, защото ние сме го избрали да се бори с организираната и неорганизираната престъпност. Очевидно това не прави и заслужава този вот. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Господин Председател, господа министри! Колеги, не знам дали се гледате отстрани какъв тук, каква режисура, тази лошо скалъпена режисура, и защо въобще ни губите времето и на Министерския съвет, който беше целият тук, и на министрите, и въобще на нашата зала, да си работим и да законотворим, каквато е нашата цел тук. А въобще поглеждате ли, знаете ли за какво става въпрос отстрани? И защо излизате с тези папки да четете, поне се подгответе предварително, знаете термини, знаете думи. Става смешно! Става смешно пред цялата страна и хората се смеят. Ако искате, вкарвайте всяка седмица вот. А защо не се отбелязва – аз съм от Силистра, и проблемът, който засегна министър Генов за резерват „Сребърна“, за това, че там наистина щеше да стане един огромен проблем и благодарение на бързата намеса на всички институции, благодарение на господин Нанков, за това, че уведоми веднага, включително и аз, уведомихме веднага министър Генов, той беше в Люксембург, предприехме действия с помпени агрегати, за да може да се реагира бързо, и отстранихме този проблем. Е, защо това няма да се каже, че е свършено нещо, а ще правим някакви снимки, ще правим някакви клипове, ще излизаме тук от интернет пак, ще си четем от някакви папки, ще правим някаква лошо скалъпена режисура – тук се блъскате по стълбите, не можете да се разберете кой първи, кой втори, кой реплика, кой дуплика. Хайде да се занимаваме с нещо по-сериозно! То става смешно! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

По-върховна наглост не съм виждал в живота си – някой крадец да отиде да казва: оставете ни да крадем на мира. Нашата задача тук е да Ви спрем. Поради тази причина всички глупости, които казвате, обещаваме, понеже искате реалита и други неща, за да можем да Ви отговорим и да имаме време, което не е срамно процедурно да се правят някакви такива хватки, ще Ви отговорим в интернет, така че хората да слушат. Днес обещаваме: на всяка Ваша дума ще отговорим. И за „Сребърна“ – недейте говорете глупости. Пет пъти подавахме сигнали. Лайната се изливат директно вътре в езерото и нищо не е направил шефът на РИОСВ и никой от Вас. Лъжци! (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ. Шум и реплики.)

Господин Михайлов, обръщам се към Вас. Вие знаете ли къде се намирате в момента? (Шум, реплики, смях.) Вие знаете ли къде се намирате? Тук се намирате в Народното събрание, в най-висшия орган, и говорите такива неща и такива нецензурни думи?! (Шум и реплики.) Ама не, аз не мога да разбера, Вие говорите за крадци и за измамници?! Точно Вие! Точно Вие! (Шум и реплики.) Вие ставате смешен, извинявайте. (Реплики от народния представител Ивелин Михайлов.) И говорите за крадци! (Шум и реплики.) А, той е фараон, вярно, да. Да, да, да. (Реплики от народния представител Ивелин Михайлов.) Благодаря Ви много, ставате смешен. Аз просто Ви казвам, че Вие не знаете къде се намирате. (Реплики от народния представител Ивелин Михайлов.) А за езерото „Сребърна“ – не знам какво сте разбрали, и аз не мога да повторя, разбира се, тези нецензурни думи, които Вие говорите. (Реплики от народния представител Ивелин Михайлов.) Елате на трибуната, недейте да говорите така, да се провиквате! (Реплики от народния представител Ивелин Михайлов.) Вижте, когато нещо се свърши, явно Вас това не Ви удовлетворява. А Вие да говорите, пак Ви повтарям, за крадци и за измамници?! (Смях.) Вижте, цялата зала се смее. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Този вот на недоверие, който разглеждаме днес, не е просто технически акт по темата „Околна среда“ – това е съд за едно изпразнено от съдържание министерство и правителство, а министерство, превърнато в инструмент за репресия, чадър и зависимости. И ако търсим олицетворение на този крах, няма по-ясен пример от директора на РИОСВ – Варна, господин Ерджан Себайтин Ебатин. Господин Ебатин едновременно ръководи ключов регионален контролен орган и е областен координатор на Политическа партия „ДПС – Ново начало“. Това е факт, потвърден от официални източници, и е пряко нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител, който забранява на държавните служители да бъдат политически лица, да вземат ръководни длъжности в политически партии. Но тук не става дума само за нарушение на закона, става дума за разпад на принципа на неутрална и независима администрация, който е в основата на всяка правова държава. РИОСВ – Варна, под ръководството на партийния координатор, не е орган на държавата, той е орган на партийно влияние, на политически натиск и на икономически договорки. Неговата роля не е да пази природата, а да обслужва обръчи от фирми. Ето защо този вот на недоверие не е за екологията като тема, а за екологията като заложник на назначения, на политически реваншизъм, лошо прикрито партийно кадруване и подмяна на закона с устав, заложник на мълчанието на Министерството на околната среда и водите, когато става дума за замърсени реки, горящи сметища, унищожена природа, но гръмогласен, когато трябва да се репресира кмет, който не играе по правилата. И понеже Вие питате какво общо има един областен координатор с този вот на недоверие – има, защото всеки областен координатор, който управлява РИОСВ, управлява ресурс и контрол. И когато контролът е в ръцете на партия, а не на държава, това не е екологична администрация, това е задкулисие с печат на МОСВ. Затова Ви казвам, този вот не е само срещу министъра, не е само срещу това правителство, той е срещу превръщането на държавата в партия или коалиция от партии, а партията или коалицията – в надзорен орган, но на партийните интереси. Маса заболявания има, ще си спестя това, за да спестя време, няма да изпадам в подробности, но замърсяванията са повишили значително заболеваемостта, особено на населението около големите замърсени градове и села. Затова няма да Ви губя – няма да вземам още от парламентарното време на групата. Днес искам да кажа още нещо, което наистина е много интересно. Понеже Вие казвате, че става въпрос за кръгова икономика, но не обяснихте какво е кръгова икономика и как смятате да организирате този кръг, ние можем да Ви покажем, между другото, но Вие не се интересувате, да Ви припомня контролните функции на министъра, защото казвате, че това е проблем на кметовете, той е регионален проблем. Аз се чудя, Вие за какво получавате заплата тогава, ако всичко със замърсяванията е на регионално ниво и евентуално на общинско ниво. Да Ви припомня контролните функции на министъра на околната среда и водите, които взех от анализ на контролните функции от Вашия сайт, на Министерството на околната среда и водите: „Ръководство и координация. Министърът ръководи и координира политиката на държавата по опазване на околната среда, включително контрола над бизнеса, населението и държавните фирми. Отговаря за изпълнението на европейските и международните стандарти в екологичната сфера. Провежда специализиран контрол, министърът има правомощия да разпорежда специални проверки, да изисква доклади и да налага административни мерки при нарушение на екологичното законодателство.“ Това хич не ми звучи като правомощията на кмет. „Осигурява взаимодействие между различните държавни органи при трансграничен превоз на отпадъци и контрол на опасни вещества.“ Вие имате право и на административнонаказателни мерки, господин Генов. „При установени нарушения министърът може да разпореди налагане на санкции и да предприеме действия за отнемане на разрешителни или лицензии. В заключение, МОСВ и министърът са централни фигури в системата за контрол на околната среда, като осигуряват стратегическо ръководство, методическа подкрепа, интегриран контрол и административни мерки за спазване на екологичното законодателство и устойчивото управление на отпадъците.“ Така. Кажете ми, имате ли поне един наказан директор на РИОСВ? (Шум и реплики.) Например този във Варна. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето!“) И знаете ли колко партийно подхожда той към сметището в село Калиманци, община Суворово, където фирма „Боксер“ върху частен имот изсипва планини от строителни отпадъци и смесени отпадъци, обаче според местните медии, собственикът на фирма „Боксер“ е местният купувач на гласове за ДПС и той просто си хвърля необезпокоявано. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето!“) Така, другото, което искам да кажа последно е, че на фона на това неизпълнение, институционален блокаж на Министерството на околната среда и водите и на самия министър и на всички тук, които казвате, че Ви занимаваме с глупости – не, Вие изобщо не разбирате с какво Ви занимаваме. Да, точно така. Защото не искам да ми говорите как ние трябвало да внасяме закони. Ние сме влезли да свалим това правителство, не да Ви правим закони, да Ви помагаме да управлявате по-добре, нито пък по-дълго. Така че, ако обичате – влезте в час, прочетете какво трябва да прави министърът и МОСВ, и мислете, подкрепете този вот, дано нещо по-хубаво се случи за България след това правителство. Дочуване.

Уважаеми колеги! Малко обучение, госпожо Катинчарова. Имаме в България стратегия за преход към кръгова икономика, приета през 2022 г. с план на действие до 2027 г., защото тук преди малко стана въпрос за стратегически документи, план за действие и изпълнение на стратегия за преход към кръгова икономика, национален план за управление на отпадъците 2021 – 2028 г. така че, понеже се интересувате от кръгова икономика, запознайте се с всички тези документи, за да разберете как тя се осъществява в Република България. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вице-премиер, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Всичко това, което днес наблюдаваме, щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Днес не разглеждаме вот на недоверие. Днес разглеждаме опит за политически театър, облечен в гръмки фрази, неаргументирани твърдения и откровени манипулации. Познавам и уважавам механизмите на демокрацията, но и вярвам, че когато някой реши да ги използва, трябва да го прави с отговорност. А Вие днес злоупотребявате. Злоупотребявате с фактите, с логиката и най-вече с интелигентността на българските граждани. Недопустимо е да се внушава, че нелегалните сметища, с които България се бори от десетилетия, са изведнъж резултат от действията или бездействието на едно правителство, работещо от пет месеца. Това не е просто неистина. Това е груба манипулация. Гръмкият наратив как състоянието на незаконните сметища из страната, покривало състави на престъпления, защото представлявало екологична катастрофа, застрашаваща със смърт хора и животни. И това много пъти, повторено в мотивите Ви, звучи по-скоро като фриволна реч на предизборен митинг. Реч, произнесена, без да имаш ангажимент, да казваш истини, нито да ги доказваш. Важното е да звучиш ядосано, да сееш страх и да спечелиш от страха и гнева на хората. С огромно съжаление признавам, че в тези мотиви не прочетох нито ред, в който да има записани коректни тези и фрази, още по-малко аргументирани предложения за това как по-ефективно и с реалния ресурс на държавата, общински власти, законодателен капацитет и гражданска активност да минимизираме до степен на трайно заличаване проблема с незаконните сметища. Уважаеми колеги, четох внимателно мотивите, но не мога да се похваля, че разбирам на какво разчитат и какво си въобразяват, че ще спечелят вносителите на този вот, защото, който истински е загрижен за екологията и иска хората и държавата да бъдат единни в нейното опазване, такъв субект, особено като част от законодателната власт, не би си позволил да сипе лъжи и да прави евтини, гръмки внушения. И тук идва най-голямото лицемерие. От една страна, посочвате, че проблемът е натрупван с години наред, от друга страна, искате оставката на правителството, което започна да прилага мерки и санкции. Къде е логиката, уважаеми колеги, или да не търся такава? Интересно е и друго. Защо рискувате хората да разберат, че не познавате как работи държавата като правомощия и механизми на контрол и отговорности? Отделили сте много място в текста си да преразказвате цялата нормативна база, което, освен за личен респект от обема на страниците на мотивите Ви за вота, не виждам голяма полза. Поели сте голям риск, защото, ако бяхте отделили време сами да прочетете мотивите, под които сте се подписали, щяхте да забележите нещо много важно. И то е, че в тези мотиви, в прав текст, са описани правомощия и задължения на първо място, на общинските власти и на второ, контролните правомощия на държавата. Нима ще искате и оставките на всички кметове? Смущаващо е народни представители, уважаеми колеги, избрани да създават закони, да не познават законите. Не знаете кой за какво отговаря. Не правите разлика между законодателна и изпълнителна власт. Не разбирате кой какви инструменти има и с какви проблеми се сблъсква на терен. Ако бяхте почукали на вратата, на който си харесате български кмет по този проблем, ще чуете, че имат нужда от още по-сериозен финансов и кадрови ресурс, че има нужда и от нещо друго – повече интердисциплинарност в екипите, които по закон могат да констатират и наказват незаконно сметище. Нищо такова обаче не виждам тук. Вашите мотиви не са аргументи. Те са вик в тъмното, породен не от загриженост, а от политическо отчаяние. Искате да ударите правителството? Добре. Но поне го направете с истината, със смисъл, с алтернатива. А Вие нямате такава, защото всички знаем, че да бъдеш реалната алтернатива, не е характерно за популистките партии. Ако Ви беше грижа за екологията, щяхте да дойдете с конкретни предложения как да се промени Законът, как да се дадат повече правомощия на контролните органи, какви санкции да се въведат. Щяхте да питате какво още е нужно на общините, за да се справят с проблема. Щяхте да питате какво още можем да направим заедно. И чак тогава, ако видите, че не се случват тези неща, да искате вот на недоверие. И пак ще го кажа – Вие самите, уважаеми колеги, сте законодатели. Не сте инспектори. Вие сте тези, които трябва да посочвате къде според Вас има вакуум в законодателството, къде и защо то има нужда от осъвременяване, а не да разказвате действащите правни норми. Уви, реалността е друга. Тези, които са Ви подготвяли текста на мотивите, така са се увлекли в нападателните си тези, че са пропуснали да забележат, че точно Вие всъщност сте част от институцията, която трябва да коригира при нужда законодателството, така че то да работи по-ефективно за ликвидиране на проблема. И ако Вие истински познавахте проблема, и ако Вие истински бяхте загрижени за трайното му решаване, нямаше да си играете на евтини вотове, а щяхте да имате интерес и да давате предложения какво още трябва да се регламентира като правомощия и санкции. Трябваше да знаете, че няма европейска страна, успяла да ликвидира незаконните си сметища без пълното разбиране от страна на гражданското общество и без рефлекса на всеки, станал свидетел на такова действие. Нещо повече – щяхте вече да сте проверили колко проверки са направени, колко са наказателните постановления, издадени от РИОСВ в цялата страна спрямо кметовете за незаконни сметища, колко терена вече са почистени и за какви тонове отпадъци, почистени от незаконните сметища става въпрос. Вместо това се пускате по лесното – организирано подаване на сигнали до регионалните инспекции например и неаргументирани вотове на недоверие. И в този смисъл много се надявам, господин Министър, днес да дадете информация, за да се чуе от тази трибуна колко сигнали има от началото на годината, колко от тях са подадени от представители на политически партии и каква е разликата в броя с миналата година например. И не Ви прави чест, уважаеми колеги, да твърдите с едри букви в така наречените си мотиви, че не се е знаело какво съдържат незаконните сметища, но да упорствате, че може би става дума за изхвърляне на опасни отпадъци. С такава лекота хвърляте заплахи, правите внушения и се заигравате с може би опасните отпадъци, които може би са там, но може би ги няма, но пък звучат гръмко в мотивите. Това не е отговорно поведение. Това е обида. Обида към институциите, към гражданите, към всички онези, които всеки ден се опитват да решават проблеми, а не да ги използват за политическа реклама. И за да завърша – нелегалните сметища няма да изчезнат с вотове. Ще изчезнат с реална работа, със законодателна подкрепа, с инвестиции, с местна ангажираност и с гражданска нетърпимост.

Работата, работа.

Ако някой още не го е разбрал, значи мястото му не е в тази зала. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Иванова, Вие пропуснахте едно нещо в изказването си и то е каква е целта на вота на недоверие. Вотът на недоверие по смисъла на рационализирания парламентаризъм е алтернатива на политическото мнозинство, формирано и подкрепящо правителството. Шокирана съм от това, че народни представители бъркат парламентарната трибуна с уличните изяви. Улицата и парламентът са две различни алтернативи на политическото. И да се говори така ми се струва неуважение към българските избиратели. Ако прецените, може да разкажете какво е вотът на недоверие от ранния до късния през рационализирания парламентаризъм. Благодаря.

Дуплика има първо.

Във Вашето изложение имахте доста пространно изказване по темата за алтернативите, които трябва да се предлагат. Вашата съпартийка госпожа Киселова също говори по тази тема. Аз съм донякъде съгласен с Вас, че огромната част от проблема с незаконните сметища касае местната власт. Но като говорим за алтернатива и за местна власт – Вие от БСП имате доста кметове по места. И аз бих искал да задам един конкретен въпрос сега, защото наистина има такъв проблем и той е от проблема и компетенцията, на 95% от компетенцията на местната власт, което не бива, разбира се, в никакъв случай да подценява ситуацията, в която се намира цялата държава. Питам Ви – Вашите кметове какво правят по случая с тези сметища? Защо не ги разчистват? Те са много по-сериозни в селските райони. Вие там имате доста кметове. Веднага мога да Ви дам пример с една от най-големите общини в България, Добричка, известна допреди 30 години като Добрич-селска. Там има сметища във всяко едно село. И то не е само там – на много други места е така. Проблемът е огромен, наистина, и е от десетилетия. Решим е – не е нерешим. Какво правят Вашите кметове по въпроса? Ето на този въпрос искам да ми отговорите, ако е възможно във Вашата дуплика. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Киселова, за съжаление, ми се струва, че колкото и да говорим за парламентаризъм в тази зала, има хора, които никога няма да чуят какво ще кажем. Затова не виждам изобщо смисъл да изнасяме лекции за парламентаризъм, за вот на недоверие и какъв е смисълът. Да, аз наблегнах в изказването си, че именно трябва, първо, да се покаже алтернативата и след това да се говори за това – ето, Вие не ни послушахте, затова Ви искаме вот на недоверие. Нещо, което ние не виждаме днес в тази зала. Напротив, виждаме един доста слаб дебат, почти няма и дебат, някаква странна сценка, която се разразява тук. Но мисля, че вече трябва да се захванем с по-сериозна работа, каквато наистина има и трябва да вършим. По отношение на господин Костадинов – да, аз съм съгласна, че има изключително голям проблем в селските райони. Може би най-големият проблем е там. В тази връзка имаме и законодателни предложения за разширяване компетентността на кметовете, именно за да могат и кметовете на малките населени места да са по... (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Ние ги предложихме Вашите предложения между първо и второ гласуване по нашия законопроект. Така че, хайде да не се надцакваме сега кой първи е предложил, кой не, вместо да си стиснем ръцете и да работим заедно в тази посока, защото само заедно ще го направим това. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) А по отношение... (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) И сега можем да работим, нищо, че сме формално на различни позиции. Ако имате волята и желанието да работим заедно, за да решаваме проблемите на българския народ, няма пречка за нас, каквото и да се случва – независимо едните дали са в управление, а другите в опозиция, и кой е в едната, и кой е в другата роля. По отношение на кметовете и в момента знам, че включително и на нашите кметове им се налагат санкции, когато не са спазили съответните процедури. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател, когато други народни представители си присвояват законодателни предложения на други народни представители, правете им забележка. Госпожа Иванова направи изказване и каза, че са внесли промени в Закона за управление на отпадъците, където кметовете на населените места да имат по-големи правомощия. Не, това не е тяхно предложение, това е наше предложение, на ВЪЗРАЖДАНЕ, което внесохме между първо и второ четене на сегашния приет законопроект – Закон за управление на отпадъците. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Сега, тук, на момента наистина в залата започва да става забавно, което всъщност е тъжно, защото темата е изключително важна, и омаловажавайки я по този начин, ние губим най-малкото обществено доверие. Дали има проблем с незаконните сметища в България, това е факт неоспорим. Да, проблем има. Има ли обаче настоящото правителство вина за тяхното образуване? Категорично не и това, между другото, се потвърждава и от мотивите на вносителите. Има ли правителството план за решаването на тези проблеми? Категорично да. Има ли парламентът план за решаването на тези проблеми? Също да. Ние внесохме преди известно време ЗИД на Закона за управление на отпадъците, в който именно тези проблеми са поставени във фокуса на вниманието и целта е да разрешим до голяма степен проблемите с незаконните сметища с този ЗИД, но да не влизаме в детайли, кой по-по-най. Да, това е поредният безсмислен вот на недоверие, внесен от опозицията. А това, че е безсмислен, вече се превърна в клише. Между другото, полупразната зала и липсата на интерес към дебата го доказват. Вотовете на недоверие напоследък се превърнаха в част от пейзажа на парламента, но за съжаление, този вот на недоверие – настоящият – се превърна в пародия. Казвам го с огорчение отново, защото всички ние станахме свидетели как се направи един много слаб и нелеп сценарий, по който колегите трябваше да изчетат всички мотиви в реплики и дуплики, но така се оплетоха, че не можаха да стигнат до втора страница на мотивите. Този вот се отличава по няколко направления от предходните и по други направления. Той е различен, защото, колеги, той беше обявен за незаконен и беше обявен за незаконен не от нас, а беше обявен за незаконен от вносителите, от тези, които го подписаха. Те самите казаха, че този вот на недоверие е незаконен. Сега аз бих използвал други термини, бих казал, че противоречи на законите, но те така го формулираха – имам предвид колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. И за тях беше ясно в какъв сюжет са влезнали също, тяхната цел беше да получат подкрепата на ВЕЛИЧИЕ за техния вот на недоверие, на принципа аз на тебе, ти и на мене, но според мен те самите вече осъзнаха, че това беше грешка. Това беше грешка, защото те омаловажиха по този начин темата с незаконните сметища, която отново казвам, това е изключително важна и болезнена тема за цялото общество. Що се отнася до мотивите на вота, те са толкова несъстоятелни, колкото и самата идея за вота. Защо? Защото на първо място, очевидно вотът изпълнява някакви корпоративни поръчения. Няма да влизам в детайли, може би довечера от ВЕЛИЧИЕ ще ми отговорят в интернет. Макар че тук е мястото да отговорят, в залата, не в интернет. Второ, вотът е формулиран на тема околна среда и води, само че в околната среда, колеги, попадат водите, въздухът, почвите, шумът, климатът, биологичното разнообразие и естествено отпадъците, но околната среда се съдържа единствено само в заглавието на вота. Всичко останало, което е изписано надолу в тези няколко десетки страници, се отнася, и то само, забележете, за незаконните сметища, тъй като и в отпадъците темата е много широка. Концентрацията е единствено само в незаконните сметища. Това прилича, колеги, на някаква фиксация, но това са несъществени аргументи, не е толкова важно. Несъстоятелен е вотът и защото вносителите признават, че проблемите със сметищата датират още преди встъпването на длъжност на това правителство, но не споменават, че незаконните сметища ескалираха през последните четири години. Не знам дали на Вас Ви направи впечатление, че през последните четири години действително този проблем се засили, и то масово, почти навсякъде. Дали е съвпадение, че незаконното изхвърляне на отпадъци се засили успоредно с безвременното в държавата, едва ли? Дали е съвпадение, че незаконното изхвърляне на отпадъци съвпадна с отмяната на местните наредби от Върховния административен съд, като бяха отнети правомощията на кметовете. Едва ли? И тук е мястото да адмирирам поведението на ВЪЗРАЖДАНЕ. Аз напълно ги разбирам, затова, че те запазиха мълчание в този вот, защото те самите осъзнаха, че този вот е безсмислен. Да, и те самите твърдяха, че е незаконен, разбира се, и той се отнася до местната власт. Тук искам да ги поздравя за това, че подкрепиха нашия законопроект на първо гласуване. Впрочем, този законопроект беше подкрепен от всички народни представители, с изключение на групата на ВЕЛИЧИЕ. Те гласуваха против, а колегите от МЕЧ гласуваха „въздържал се“, което все пак е някакъв знак, че разбират какъв е проблемът. И искам да ги поздравя затова, че внесоха и предложения между първо и второ гласуване, които, между другото, са изключително разумни, и ще ги подложим на коментар, надявам се, утре в работната група. Друг интересен факт е, че голяма част от мотивите са на практика една извадка от нормативната уредба. Копи-пейст на наредби, закони, директиви и всичко останало. Просто са ги преписали колегите, за да запълнят пространството, но освен четене с разбиране, колеги, е добре да се упражняваме и в преписване с разбиране. Дори така сте се увлекли в преписването, че сами сте си признали, че кметовете са отговорни за недопускането на незаконните сметища и за тяхното регулиране. Пълно противоречие с Вашата цяла концепция. Да, в законите пише, че МОСВ, РИОСВ, басейновите дирекции, областните управители отговарят за политиките, свързани с околната среда, но, колеги, това са общите текстове. Вие конкретизирате проблема, свързан с незаконните сметища, а в Закона е ясно записано кой отговаря за незаконните сметища – това е местната власт. Единствената функция на МОСВ и РИОСВ е да контролират действията на местната власт. И тук, бих искал да Ви дам малко статистика, за която се извинявам предварително, тъй като ще се наложи да я изчета, която всъщност визуализира бездействието в кавички на регионалните инспекции, за което Вие твърдите. За периода от началото на годината до настоящия момент в регионалните инспекции по околната среда и водите, колеги, са постъпили общо 5094 сигнала от началото на годината, за нерегламентирано замърсяване с отпадъци на терени, от които, колеги, 4516 са от политически партии, а по-голямата част са от Политическа партия ВЕЛИЧИЕ. Подадените от политически партии сигнали са насочени към 180 от 265 общини на територията на страната, като най-голям брой сигнали през 2025 г. са в териториалния обхват на РИОСВ – Варна, РИОСВ – София, и РИОСВ – Пловдив. Фактите показват организирано, залпово подаване на сигнали от представителите на ПП ВЕЛИЧИЕ. За сравнение, общият брой на получените в РИОСВ сигнали през 2024 г., колеги, са 3235, което е горе-долу наполовина за цялата година. И въпреки организираното залпово входиране на сигнали, по всеки получен сигнал от страна на регионалните инспекции са предприети действия, като е изискано от кметовете на съответните общини да предприемат действия и мерки за почистване на замърсяванията. В резултат, РИОСВ и предприетите действия от общините, към момента са почистени от отпадъци 1735 терена, съставени са 41 акта за административни нарушения и са издадени 24 наказателни постановления на стойност 90 хил. лв., от които 12 за 48 000 са в съдебна процедура. Към настоящия момент 996 сигнала от общо регистрираните са в процес на решаване и контрол. Като постигнат резултат с национално значение може да се отчете ангажираността и активността на общините по отношение на решаването на този проблем. Много от тях са започнали да осигуряват видеонаблюдение, както и да възлагат охрана на проблемните точки на замърсяванията. Впрочем именно в тази посока са и измененията на Закона, който беше приет на първо четене и предложен от нас, в който предлагаме видеонаблюдението да бъде използвано като доказателствен материал. Интересен факт е, че голяма част от сигналите са на принципа получихме информация от гражданите. Ами да Ви кажем, и ние получаваме информация, колеги от ВЕЛИЧИЕ. И ако използваме Вашата риторика, мога да Ви споделя, че нашата информация е, че Ваши активисти съзнателно замърсяват териториите и след това ходят да снимат, за да пускат сигнали. Това е нашата информация. Можете ли да опровергаете, да кажете, че не е така? Защото това е информация от гражданите, която ние получаваме. Така ли е? В мотивите не се съдържа и никаква конкретика относно обвързаността или престъпно бездействие, а само общи приказки и твърдения за мафии, зли сили и така нататък. От няколкото конкретни случая, които сте цитирали, вярвам, че МОСВ ще Ви дадат детайлна информация в опровержение. Следващо противоречие. От една страна, говорите за престъпно бездействие на РИОСВ в мотивите си, а от друга страна, цитирате как РИОСВ констатира нарушения. Е, последно бездействат ли, или констатират? Дайте да се разберем кое от двете е вярното. Знаете ли, колеги, нека да си кажем истината такава, каквато е. Сметищата не са дело на някаква въображаема мафия. Те са дело на нашия начин на мислене и поведение. Имам предвид на всички български граждани. И ако не променим това поведение, никакви закони и никакви мерки няма да проработят, защото, на първо място, и основно е самосъзнанието. Спомням си аз като дете, че вкъщи имахме торби за пазаруване, които бяха ушити от плат. Нямаше найлонови торбички.

Имаше мрежички.

Да, имаше и мрежички, ми подсказват колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Продуктите се продаваха увити в амбалажна хартия, млякото се продаваше в стъклени бутилки и буркани. Безалкохолните и алкохолът също бяха в стъклени бутилки. Нямаше пластмаса, кенчета нямаше, отпадъци нямаше, сметища нямаше, и имаше вторични суровини. След масовото навлизане, колеги, на пластмасата това се промени. И всъщност пластмасата се оказва, че е най-големият бич на нашето съвремие. И ние час по-скоро трябва да намерим решение срещу него. Имам предвид цялото общество. Давате, колеги от ВЕЛИЧИЕ, пример с община Асеновград, където са похарчени повече от половин милион лева за последните пет години за почистване на незаконните сметища. Обаче, колеги, такава е ситуацията във всички общини в България. Хвърлят се хиляди левове за почистване на нещо, което ние сами генерираме като общество, и сметката я плащаме всички ние отново, като плащаме своите данъци. Ето за това трябва да се говори, колеги, в обществото, а не да се хвърлят обвинения срещу местната власт, централната власт и така нататък. И не само да се коментират проблемите, колеги, а да се дават решения. Такива не видяхме от Ваша страна. (Реплики.) Да, извинявам се, флаш моб ли, какво щяхте да правите там?

Moб флаш.

Моб флаш, нещо от сорта, да, да покажете реалити шоу, реалити шоу. А това, което направихме ние, вече за не знам кой път го казваме, внесохме Законопроект, който да реши голяма част от тези проблеми. И още нещо интересно. Вносителите от ВЕЛИЧИЕ тръбят непрекъснато, че са способни за две седмици да решат проблемите с незаконните сметища. Това го гледаме навсякъде – в медийни участия, интернет, както казвате. И тук мога да Ви давам информация, че на 7 май в Регионалната комисия се проведе заседание, на което разгледахме точно този ЗИД, за който ставаше въпрос преди малко. (Реплика от народния представител Валери Лачовски.) Да, точно това ще направя, господин Лачовски. Разглеждайки въпросния ЗИД, господин Михайлов като член на Комисията излезе със своите опорки, отново обясни на всички от Комисията, че за две седмици той може да реши проблемите. За две седмици! И тогава ние, членовете на Комисията, му казахме: господин Михайлов, нямаме нищо против, заповядайте, внесете предложения, ние ще ги подкрепим, ако са работещи. И господин Михайлов тогава потвърди, че ще ги внесе. Два месеца по-късно няма нито едно предложение, внесено от ВЕЛИЧИЕ. Нито едно! Но за сметка на това пък продължават да валят сигнали в компетентните институции. И накрая, колеги, бих искал за още малко внимание, тъй като смятам, че това, което ще споделя, е наистина интересно. Дано да успеете да съберете мислите си. Нещо, което ми отговори на въпроса всъщност защо колегите от ВЕЛИЧИЕ не подкрепиха този ЗИД, въпреки че той беше подкрепен от всички, който ЗИД дава възможност кметовете да глобяват нарушителите. Защо те бяха против? Единствените, които бяха против, бяха от ВЕЛИЧИЕ. Сега ще Ви обясня. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Не. В мотивите си колегите вносители са представили линк към карта за незаконните сметища. Само че, колеги, такава карта има направена от МОСВ преди повече от година. Сега не знам кой от кого копира, но аз си направих труда да погледна тази карта и да я съпоставя с картата на вносителите. Мога да Ви уверя, че информацията е идентична. Това, което показват от МОСВ, показват и от ВЕЛИЧИЕ, тоест няма нищо скрито-покрито. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не мога да твърдя, но не това е важното. Важното в случая, колеги, въпреки че област Варна е първенец по сигнали, по подадени сигнали, и то от партия ВЕЛИЧИЕ, се оказва, че в община Ветрино и в частност в село Неофит Рилски (шум и реплики) почти няма сигнали за Ветрино и нула сигнали за Неофит Рилски. (Реплики.) Това е едно бяло петно на картата, която са подготвили колегите и от МОСВ, и от ВЕЛИЧИЕ. Там няма незаконни сметища по тяхна информация. Няма сигнали, нищо не се случва. И сега, за тези, които не са запознати, небезизвестният Исторически парк се намира точно на територията на село Неофит Рилски. И аз като човек със скромен житейски, бих казал, политически опит, реших да проверя какво се случва там. Защото знам, че когато някой се фиксира в някаква тема, то неминуемо е обвързан по някакъв начин с тази тема. А определено колегите от ВЕЛИЧИЕ са фиксирани в темата за незаконните сметища. Освен това, колеги, също като Вас и ние получаваме сигнали от граждани, които живеят наблизо. Сега аз си признавам, че не съм посещавал Исторически парк, но в ерата на информационните технологии човек винаги може да отвори някакъв сайт, да кажем Google Maps, да не правя реклама, и да погледне какво се случва там. Още от Космоса, колеги, се вижда, че в имота, който е на Исторически парк, и покрай него има картинки, които много приличат на сметища. (Възгласи: „Ааа!“) Ама страшно много приличат. А ако нещо прилича на сметище, изглежда като сметище, има характеристиките на сметище, то най-вероятно е сметище. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Сега бих искал да помоля сътрудниците, понеже Вие пускате видео, и ние да отговорим с един видеоматериал, ако е възможно. Това, както виждате, е Исторически парк, колеги. Защото гражданите, които ми сигнализираха, ми изпратиха и съответните видеоматериали. (Шум и реплики.) Очевидно изненада няма. Това, което прилича на сметище, е сметище. И то точно, както казах, и в имота на Исторически парк, и около него – всичко около него. Но тъй като съм човек, който борави с точни данни, а не преразказ по картинки, си направих труда да поискам информация по реда на нашия правилник от МОСВ, да попитам дали аджеба там е констатирано нещо подобно. И познайте, оказа се, че преди около месец при планова проверка на РИОСВ е констатирано, че на площ от 30 декара има незаконно сметище в непосредствена близост до Исторически парк. И сега аз тук не мога да предпоставям. Не мога да кажа, понеже аз не съм свидетел. Сега, тук или някаква много тежка мафия е направила това, или много мастит предприемач, който може да си позволи да хвърли на 30 декара площ толкова много отпадъци. Лично аз не вярвам, че това може да го направят жителите на село Неофит Рилски. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И тук въпросът е кой е той? Но нека това да го оставим на компетентните органи. Така че, колеги от ВЕЛИЧИЕ, в заключение, ако сметището е генерирано от Вас, бъдете така добри да го почистите, да си заплатите глобите и тогава заповядайте в парламента да обсъждаме законите, да решаваме заедно проблемите. А ако не е Ваше сметище пък, поне сигнализирайте, поне подайте сигнал, понеже Вие сте там намясто, въпреки че очевидно колегите от РИОСВ вече са си свършили работата. Благодаря за вниманието. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов: „Той не е споменат. Той не е споменат въобще.“) Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Господин Шишков, изказването Ви засегна много теми. Аз ще взема отношение в една от тези части, свързани с това, което Вие споменахте, че пластмасата наистина е един от големите замърсители и създават нерегламентирани сметища. Това, което обаче може да се реши по този казус, е свързано с дейността на Министерството, за което ние сме си говорили. Това е депозитната система. Това, което сме си говорили и в Комисията по околната среда и водите, е заявка, че вече има готовност и съвсем скоро ще бъде внесен законопроект и съответно наредба, която да стартира депозитната система. Тук е и министърът, който може да вземе отношение и да ни каже какви са точните срокове, защото това е една от стъпките, която ние гледаме с особено внимание и изискваме това да се случи в България, за да не получим една наказателна процедура от Европейския съюз през 2029 г., когато трябва да обработваме близо 90% от нашите отпадъци. Така че тази тема наистина е много важна. Много важно засегнахте и също с Вашите детски спомени. Ние всички имаме такива спомени, а някои и в момента използват торби за пазаруване за многократна употреба, което също е важно да се насърчава. Важно е да има такава инициатива, дошла от Министерството, дошла от нас, за да можем да показваме на гражданите как да не създават отпадък. Как, когато отидат да пазаруват, да не използват 10 торбички за еднократна употреба, а да използват своите, които могат многократно да бъдат използвани, от плат. Както и Вие казахте, в миналото е имало и други примери, те все още са актуални. Така че ние имаме решения и утре ще разглеждаме един важен законопроект, който в Комисията по околната среда и водите го започнахме преди близо два месеца, Законът за управление на отпадъците. Разширихме го чрез предложения между първо и второ четене. Утре ще има работна група, която ще обсъди в детайли точно решаване на тези проблеми, свързани с отпадъците, свързани и с нерегламентираните сметища. Аз се радвам, че мога да дам своя принос и колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ са подкрепили тези дейности, за да можем в Комисията да работим. Какъв ще е резултатът, ще го видим при гласуването. Вярвам, че управляващите ще подкрепят и предложенията на опозицията, не само в мое лице, а в лицето и на другите парламентарно представени партии, които са дали предложения. Затова дебатът в този вот на недоверие е важен, защото това, което всъщност се опитваме да свършим, се вижда в Комисията по околната среда и водите. Надявам се и господин министърът да вземе отношение по това, което се дискутира от господин Шишков. Благодаря Ви.

Господин Шишков, в това, което споменахте, има много верни, но и същевременно много неверни, а някои неизказани от Вас неща, които сега ще се наложи да коригирам. Първо, говорите за това, че вотът бил безсмислен. Няма такова нещо като безсмислен вот на недоверие. Може да имате критики по отношение на мотивите. Ние също имаме своите критики, но ги подписахме, защото в крайна сметка има политическа коректност – когато те подписаха нашия вот, ние подписваме техния, и бяхме заявили предварително, че така ще направим. По отношение на мотивите Вие можете да критикувате и да говорите каквото си искате, но в крайна сметка работа на опозицията е да критикува правителството и да предлага вотове на доверие тогава, когато има основание. Дори и да няма кой знае колко добре подготвено основание, в този случай мисля, че има много какво да се говори по отношение на изказванията на представителите на ВЕЛИЧИЕ, но не може да говорите за безсмислен вот. Няма такова нещо като безсмислени вотове. Аз ще Ви припомня Вашите, които 2013 г. направихте срещу Орешарски. Те бяха, меко казано, изсмукани от пръстите. Но това е било Ваше право тогава, това е наше право сега и това е свещено право на всяка една опозиция. На следващо място, това, което говорите за Ветрино, е абсолютно правилно и много точно, само че Вие не споменахте, че кметът на Ветрино е от ГЕРБ. (Шум и реплики.) Някак си небрежно го пропуснахте. Следващ факт, пропуснахте да отбележите, че този кмет е избран с феодалните гласове на представителите на ВЕЛИЧИЕ там, защото там има тежко феодално робство. Има хора, които са записани там, които не живеят, закарани са. И реално селото, примерно да кажем, Неофит Рилски се води не знам си колко жители, а то реално са 3 – 4 пъти по-малко. И това е станало пак с Вашия кмет, който пък е разрешил това записване на хора там. Реално на втория тур всички гласове, които бяха за ВЕЛИЧИЕ, отидоха за кмета, който е от ГЕРБ. В момента Община Ветрино се управлява от ГЕРБ и от ВЕЛИЧИЕ. Вие там сте в коалиция. Вие сте от Раковски и сте представител на Пловдив-област. Предполагам, че не ги знаете тези неща. Затова ги казвам, но не само за Вас. Казвам ги и за цяла България, да се знае. Вие хубаво критикувате тук, хубаво говорите нещата, които казвате, изглеждат много впечатляващи. Факт е, така е наистина, аз съм от Варна и го знам това нещо. Хората, между другото, които тежко, в буквалния смисъл на думата, са смазани от феодалния режим на Ивелин Михайлов в Неофит Рилски, те още по-добре го знаят. Само че имат страх вече, разбира се, защото това са едни много тежко репресирани хора. Но Вие не трябва да забравяте и не трябва да криете факта, че това всичко се случва с Вашето съучастие, Вашето съучастие на Вас като партия. Защото ГЕРБ и ВЕЛИЧИЕ са в коалиция там, защото Вие заедно управлявате, защото сте в толкова тежка сиамска двойка, че просто ако решат да Ви разделят, някой от тези в двойката, ще загине. Нали знаете как е с разделението на сиамските близнаци? Така че в конкретния случай имаше известна доза, как да кажа, хайде да не Ви обиждам, но имаше известна доза политическо лицемерие. Хубаво е това, което казахте, посочихте много интересни факти, но другото все пак трябваше също да бъде казано. Така че ще се радвам, ако в дупликата можете да ми обясните как е възможно така – на местна почва да сте с ВЕЛИЧИЕ, да управлявате с тях, да замърсявате заедно с тях, защото това става и със знанието или незнанието на кмета – и в двата случая е осъдително – говорим за общинския кмет, в следващия момент да излизате тук и да ги говорите тези неща. Ако в единия случай сте прав, а в другия случай грешите, имайте честта и доблестта да си признаете грешките. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Уважаеми, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шишков, аз съм изключително благодарен, че чрез фактите, които изложихте, и чрез снимките най-вече, успяхте да покажете истината, защото в крайна сметка като един млад човек аз разбирам преди всичко работата на народния представител така – винаги да говори истината и да бъде воден от интересите на народа. Но Ви благодаря и за това, че освен че показахте истината, Вие разобличихте едни лъжци, каквито, по мое мнение, са колегите от ВЕЛИЧИЕ. Аз исках да питам господин Ивелин Михайлов тук в залата ли е, докато Вие говорихте, но след това видях, че е. И тези хора имаха наглостта в днешния дебат да ни говорят и за икономика, и за… госпожа Катинчарова, мисля, че беше – за кръгова икономика. Уважаема госпожо Катинчарова, опазил бог всеки български гражданин, Вие да имате досег до българската икономика. Вие не разбирате от българска икономика, а всъщност единственото нещо, от което разбирате – Вие и Вашият председател, е от пирамидална икономика, госпожо Катинчарова, за което моля да бъдете по-въздържана (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) в едни последващи реплики за икономиката на Република България. Благодаря Ви. (Народният представител Красимира Нинова-Катинчарова върви към трибуната.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Белчев, съвсем накратко – да, подготвя се Законопроект за депозитната система. Надявам се до края на годината да бъде приет такъв, което е наистина важна тема. Но да не отклоняваме дебата с тези проблеми, които предстои да бъдат обсъждани. Господин Костадинов, правите забележка, че твърдя, че вотът е безсмислен. Аз продължавам да твърдя, че вотът е безсмислен и ще Ви кажа защо. Защото този институт, записан в нашия правилник, вече девалвира. Той се обезсмисля – първи, втори, трети, четвърти вот. Вижте дебата. Погледнете дебата! Ние говорим за какви ли не неща, но не и по същество. Начинът, по който се поднася този вот, вече се обезсмисля, затова казвам, че е безсмислен. Колкото до кмета на Ветрино, който действително е от ГЕРБ, аз не съм от Варненска област, да, но знам, че е от ГЕРБ, това показва всъщност, че РИОСВ не работи избирателно, то работи срещу всички кметове, когато те нарушават закона. И това е още един знак за това, че държавата, изпълнителната власт, си върши работата. Това беше атаката на колегите от ВЕЛИЧИЕ. Да, кметът е от ГЕРБ, но той в момента е с вързани ръце. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Именно за това е нашият ЗИД, в който, между другото, Вие също имате предложения за отвързване на ръцете на кметовете, за да могат те да изпълняват своите правомощия по отношение на незаконните сметища. Така че, господин Костадинов, тук нямаме противоречия. Иначе съм съгласен с това, което каза господин Терзиев – напълно прав сте. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Абсолютни неточности в изказванията на всички, които се изказаха досега. Първо с този господин, после господин Костадинов. Само да Ви кажа, господин Костадинов, че е избран на първи тур кметът на ГЕРБ, не е имало два тура, така че, проучете си нещата. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Сега разбирам как арестувате и кметове, като този на Варна, с фалшиви скалъпени обвинения. Това, което пуснахте в Исторически парк е строителен обект. Вие строителен обект виждали ли сте? Строителен обект! Строителният обект е заобграден, значи Вие не сте видели. Строителният обект е заобграден, заобграден вътре! Заобграден! После, сметището, където Вие казвате, е точно това, което се опитвах да Ви кажа и на Комисията – на наш терен събираме строителния отпадък на хората, защото иначе го изхвърлят и Вие нищо не правите. И го преработваме, въпреки че Вие ще кажете, че е незаконно, но вместо да тровим децата, бъдещето и природата, по-добре да извършим нещо в закононарушение на Вашите разпоредби, защото Вашият, там, ръководител на РИОСВ – Вашият и на „ДПС – Ново начало“, не дава решение. Ще си платим глобата и ще изчистим България, докато Вие замърсявате и правите боклук по закон. Ето, това сте Вие. Вие сте боклук по закон. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Процедура по начина на водене.

Благодаря, господин Председател. Виждам, че напредваме във времето и може би пропускате част от изказването на колегите и не беше лошо да направите забележка на господин Михайлов, който използва обидни думи срещу депутати. Тук е мястото да кажем, че освен, което стана ясно току-що, че освен че си признаха, че изхвърлят незаконно и депонират незаконно, значи всичко това е вярно, се оказа, че освен че не разбират Закона за управление на отпадъците, не разбират и Закона за устройство на територията. Тъй като, ако този обект, който казвате, е строителен обект, той не може да бъде посещаван от външни лица. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Аз не съм ходил там намясто, но знам, че там се плащат някакви такси, за да влезеш да разгледаш езерцата и всичко останало, шатричките и каквото има построено. Тоест последно, обект ли е, или е някакъв парк, който всеки един може да влезе да посети. Изяснете това, понеже това също е нарушение, господин Михайлов. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! За да завършим позитивно днешния вот на недоверие. Тъй като господин Костадинов спомена един от кметовете на БСП, аз си позволих да направя една справка. Те са повече от 50. Няма как да знаем, разбира се, за всеки от тях какво се случва, но все пак бих искал да дам информация по въпроса, който постави господин Костадинов във връзка с община Добричка, така наречената община Добрич-селска. Първо, това може би не е най-удачният пример, защото там са повече от 68 села.

Затова дадох тоя пример – не е случайно.

И много е труден този проблем с нерегламентираните сметища, но наистина на територията на общината има няколко нерегламентирани сметища, които се почистват веднага, когато се получи такъв сигнал, и отпадъците се носят в депото в село Стожер. Но интересното тук е, че в голямата си част тези нерегламентирани сметища са съвсем близко до територията на община Добрич, тоест по-скоро може би жители на община Добрич хвърлят там нерегламентирано боклук, и после община Добричка се натоварва допълнително с извозването на този боклук. Другият голям проблем е, че част от тези нерегламентирани сметища се прави опит да бъдат запръстявани от самите граждани, което после допълнително затруднява процеса по тяхното извозване до регламентираното депо. Но иначе бих искал да Ви информирам, господин Костадинов, че в община Добричка има приета Програма за управление на отпадъците до 2028 г., която е от 113 страници (реплика от народния представител Костадин Костадинов), в която много подробно са разписани всички мерки и механизми по справянето с този проблем. Това, че Вие го поставихте тук, заостря вниманието на кмета и ако има допълнително такива сметища, те ще бъдат своевременно изчистени. Благодаря Ви.