ВАСИЛ ПАНДОВ (ПП-ДБ)2160 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът днес е важен, но той в голяма степен, разбира се, се отклонява от същината на проблема. И тук ще изразя донякъде съгласие с господин министъра, че проблемът е много конкретен, защото става дума за три конкретни разпоредби горе-долу по три параграфа.
Това, което трябва да кажем – известно е, че в правото може да постигнеш една цел по два начина. Може да я постигнеш с привиден юридически формализъм – и това, разбира се, е абсолютно допустимо и абсолютно възможно, например, когато защитаваш интересите на дадена страна в един съдебен спор, навеждаш всички формални аргументи, които подкрепят твоята теза – била тя защитна, била друга.
Когато обаче се твори законодателство, юридическият формализъм е изключително опасен. Той може да доведе до привидно спазване на Конституцията и на закона, но на постигане на резултати, които всъщност в дългосрочен план са абсолютно вредни, абсолютно пагубни. И когато се насложат множество такива стъпки, множество такива актове на законодателство, всъщност се достига до момент, в който правовата държава не функционира, макар че на хартия я има. И това е ситуацията в България. И това ни го казва не някой друг – ще навляза след малко в анализ на разпоредбите, да не се притеснявате, защото тук имаше много изказващи се, включително и господин министърът, който каза, че ще се изкаже експертно, но ние всъщност шест минути слушахме един политически негов ракурс, който не беше никак експертен. Така.
Да се върнем на същността. Това, което ни казват много ясно не една, а няколко международни организации, а именно Европейският съюз и Съветът на Европа, е, че в България правовата държава функционира не в съответствие с нейната същност, тя функционира само формално. Но реално това, което ни каза преди два дни Европейската комисия в Доклада за върховенството на закона, това, което ни каза Комитетът на министрите на Съвета на Европа в заседанието си от 10 юни тази година, е, че България все още не постига резултатите, които са необходими за утвърждаване на правовата държава и върховенството на закона в България.
По-конкретно – един от елементите освен зависимостта на съдебната власт, защото Европейската комисия сочи индексите за усещане за зависимост на съдебната власт, тя няма как да го каже по друг начин – освен тези процедури трябва да припомним и решението на Съда на Европейския съюз за инспектората на съдебната власт. Тоест имаме много актове, много конкретни актове, че начинът, по който се приема законодателство, когато то е лишено от същността на преследваната цел, всъщност не постига нищо. И ще припомня само думите – те не са мои, те са много известни – на един уважаван от нас колега преподавател, който казваше: „Пазете правото от закона“. И всъщност това, което постига в голяма степен голяма част от законодателната продукция на Народното събрание, е такава. Всъщност, както казах, в момента ние имаме една формална, привидна правова държава, в съответствие на целта, а именно гарантиране както на основните ценности на Съюза и борба с корупцията, така и на Конституцията. Но есенциална, същностна ние нямаме.
Започваме по конкретните разпоредби. Съгласен съм, разбира се, че чл. 81 от Конституцията на Република България предвижда с какво мнозинство се приемат актовете на Народното събрание и мотивите на Конституционния съд в тази връзка са безспорни. Ние няма да оспорваме мотивите на Конституционния съд, въпреки че – ще си позволя тук да кажа, не беше от нашата парламентарна група, а от управляващото мнозинство внесена една декларация преди време, която постави грубо Конституционния съд в положение на това, че се намеси в неговата работа – това същото управляващо мнозинство, затварям скобата. Дотук коментарите кой спазва и кой уважава актовете на Конституционния съд.
Това, което обаче е много важно, е анализът на намаляването на изискуемия кворум за работа и вземане на решение на Номинационната комисия. Това е една много същностна промяна. Разбира се, формално погледнато тя не изглежда голяма, не изглежда сериозна, но до какво води? Колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ Рангелова вече посочи част от аргументите, а именно че целта на тази номинационна комисия е тя да гарантира нейната независимост при номинирането и предлагането на членове на Комисията за противодействие на корупцията. Тук няма да влизаме в анализи – разбира се, моделите в различните държави сравнително правно са различни. Казахте президент, казахте Народно събрание, така е – в различните държави е различно. Но няма да се връщам на моето въведение как функционира правовата държава в тези държави и защо нивото на функциониране в България го няма, въпреки че формално, пак повтарям, може да предложите още 10 промени в Закона за противодействие на корупцията – не вярвам да постигнете по-висок резултат от гледна точка на оценката на международните организации.
Да се върнем на мнозинството. Мнозинството в момента реално се свежда до четирима от петима възможни, нормално попълнени, членове на този колективен орган. Това означава няколко неща.
На първо място, безспорно отпада омбудсманът, който по Конституция има възложени правомощия – защита правата и интересите на гражданите, тоест той би трябвало от тази гледна точка да е представител на обществеността като конституционна защита на правата и интересите им. Не коментирам, защото, естествено, във Вашия законопроект не пише, че този пети член ще бъде омбудсманът, но ние всички знаем кой е той в момента, защото законът се прави с оглед на конюнктурата. Ако не го правихте с оглед на конюнктурата, Вие нямаше да предвиждате спадане на това мнозинство в Комисията. И затова казвам, че формализмът е водещ, а никога не се преследва реално същността от това мнозинство – на постигането на правовата държава и върховенството на закона.
Продължаваме нататък. Ясно е – омбудсман не може да бъде избран към настоящия момент от това мнозинство. Много колеги тук си позволиха да навлязат в анализи защо това не можете да го направите. Аз няма да се плъзгам по тази повърхност, мисля че това не е същественото в момента. Това, което се получава обаче, е един към момента потенциално четен брой членове на колективния орган. Четирима. Двама от тях безспорно са политически избрани – председателят на Сметната палата, както и министърът на Правосъдието, това вече стана ясно. Двамата други представители на съдебната власт – на Върховния касационен съд и на адвокатурата, не са политически избрани. Какво се получава обаче при едно мнозинство двама на двама? Получава се това, че всъщност при този механизъм на паритет в колективния орган нищо няма да се промени. Защо? Защото при паритет потенциално няма да бъде издигнат нито един кандидат от тази номинационна комисия. Защото политическата квота винаги ще блокира другата квота, докато не я убеди един от другата квота да се съгласи. И ако това бяха безпочвени твърдения от моя страна, бих могъл да кажа: да, това е един юридически сценарий, въпреки че когато пишем закон, ние трябва да предвидим всички развития на обществените отношения, ако целим наистина постигане на правовата държава, което, повтарям пак, в случая не се цели.
Та този сценарий, при който е два на два и политическата квота блокира, докато не постигне своето, го видяхме с избора на заместник-председатели на Сметната палата. Защо беше отхвърлен кандидатът, който е предложен от съответно външната на обществеността организация именно защото не беше удобен? Този сценарий не е хипотетичен. Връщаме се на най-реалистичния сценарий, който ще се случи – двама на двама, политическата квота ще блокира квотата, която не е политическа, докато не се получи това, което политическата квота иска. И какъв ще бъде резултатът от това? Или Антон Славчев ще продължи да изпълнява функциите председател на Комисията за противодействие на корупцията, за което припомням, че вече има решение на административните съдилища, което се посочи и от Европейската комисия, че в момента е много несигурно дали изобщо актовете на тази комисия са законосъобразни. Знаете, че вече има практика на административните съдилища. И какво ще се получи? При паритет на членовете на тази комисия ще се запази настоящото състояние, няма да се избере ново ръководство, тоест ще продължи тази правна несигурност и несъответствие. И на следващо място, евентуално, ако политическата квота успее да постигне един от другите двама представители в крайна сметка да склони на нейната воля, ще се изберат членове, които отново не са политически независими. Тоест няма да се постигне целта със създаването на тази номинационна комисия. И не може никой да ме опровергае в тази логика, защото аз не давам примери – давам една аргументация, която е напълно възможна. Не казвам, че ще се случи, но когато ние предвиждаме един закон, когато Европейската комисия оценява съответствието на този закон с принципите и целите на Европейския съюз, естествено, че е елементарно да се стигне до извода, че намаляването на едно от лицата в Номинационната комисия като състав води всъщност до цялостното париране, блокиране, елиминиране, изпразване от съдържание на независимия характер на тази институция. Аз бих казал, че в този случай намалявате с един – ами по-добре тогава направо всичките да бяхте предложили членове на Номинационната комисия да бяха избирани от министъра на правосъдието или от някой друг орган на изпълнителната власт.
На следващо място – не-изборът. Ще се върна на още една индиция, както ние казваме в правото, защото обичаме тук явно, трябва да си говорим юридически, невъзможността на мнозинството в момента да избере омбудсман от настоящите кандидатури е всъщност една индиция – косвена, за опит за политическо овладяване на тези кандидати. Видяхме го вече, както казах, със Сметната палата. Няма причина защо омбудсман в момента не се избира освен още една индиция, която да говори натам. Тоест в момента какво се случва? Управляващото мнозинство има в ръцете си възможността да не избира омбудсман, ерго да не попълва Номинационната комисия. В същото време сваля мнозинството на тази номинационна комисия на четен брой членове на колективен орган. Ами, когато съберем това в един логически извод, очевидно е какво се случва. Всъщност в момента се подменя цялата философия на дейността на тази номинационна комисия и на избора на Комисия за противодействие на корупцията.
На следващо място. Нямаме, разбира се, отговори, потвърждения от Европейската комисия дали тя ще одобри тази промяна, защото, повярвайте ми, Европейската комисия ще навлезе в детайла. Ще навлезе в детайла, както го прави във всичките си доклади. И когато Законът бъде приет, ако бъде приет в този вид (реплики от министър Георги Георгиев) – ако може, да не ме апострофирате, докато говоря от трибуната – когато законът бъде приет... (Реплика от министър Георги Георгиев.) Не, това е въпрос на Ваше лично възпитание, не е въпрос на налагане и на уважение на парламентаризма, който мисля, че има някои дефицити.
Та, когато Законът бъде приет, Европейската комисия безспорно тогава ще одобри или не този закон – не знаем още. Възможно е да го одобри. Ще одобри не Закона – ще одобри плащането, изпълнението на реформата в този смисъл.
Много пъти се повтори днес как, видите ли, това мнозинство всъщност е загрижено за антикорупционната борба в България и че опозицията в лицето на ПП-ДБ е пречела да се приеме това антикорупционно законодателство и реформа. Това, което се случи всъщност, е следното:
Преди повече от две години „Продължаваме Промяната – Демократична България“ предложи всичките актове, които бяха свързани с второто плащане по ПВУ, а именно Закона за личния фалит, както е популярен, Закона за сигналоподателите и промените в него, включително Правилата за избор на Комисия за противодействие на корупцията. След като бяха предложени от нас, без никаква причина – именно когато председатели на Народното събрание бяха колеги от ГЕРБ-СДС, тези законопроекти не бяха разгледани, господин Министър. И не бяха разгледани не защото не бяха толкова неизрядни или защото нямаше подкрепа. Не бяха разгледани по една-единствена причина – че това мнозинство не беше на власт. А това мнозинство се разбърза да приеме тези антикорупционни мерки и закони, когато плащането по ПВУ ще бъде направено на правителство, което те контролират. Това беше целият проблем, а не друг.
И за да ви докажем, че ние от ПП-ДБ не сме на принципа дали в момента сме в управлението, или не, когато преследваме нашите принципи за върховенство на правото, ще кажа, че ние подкрепихме както Закона за личния фалит, така подкрепихме и Закона за сигналоподателите, така подкрепихме и всичките мерки, които са предлагани от нас. Така че аргументът „Вие не ги приехте, защото тогава не разпределихте“ – точно обратното, това важи за Вас. Вие не ги приехте две години, защото в момента Вие контролирате публичните финанси и ресурси.
И накрая, тъй като, така, ни дръпнахте за опашката – за нашата експертиза и изобщо за Закона за личния фалит, ще припомня едно мое изказване, малко извън темата, ще бъде кратък. Когато се приемаше Законът за личния фалит и не получих отговор. Законът за личния фалит, който беше приет, влезе в същностно противоречие с основни принципи на облигационното право, а именно: поръчителите и далите обезпечения – вещни и лични, станаха отговорни за задължението на главния длъжник в случая, когато задължението на главния длъжник е погасено. Това е абсолютно противоречие с основни принципи на облигационното право, всеки студент ще бъде скъсан за това, че акцесорното задължение губи връзка с главното. И ако може, да ми дадете обяснение на това, защото аз нямам колега, с когото съм го обсъждал, който да може да даде обяснение. Ние тогава гласувахме против това предложение…