18 July 2025

Госпожо Председател, не спирате да нарушавате Правилника. В него, в чл. 46, ал. 2, е посочено, че преди откриване на заседанието проверката за кворум, или, както ние я знаем – първоначалната проверка на кворум за деня, трябва да продължи минимум една минута. Моля Ви да отворите разпоредбата на ал. 2, чл. 46 и след това да се сетите колко време продължи проверката на кворума. 16 секунди! Аз съм народен представител от Четиридесет и седмото народно събрание насам и досега не помня случай някога, в пленарен ден на Народното събрание, първоначалната проверка на кворума, преди да е започнало пленарното ни заседание, да е била под една минута. Вие сте първият председател на Народно събрание… РЕПЛИКА: Не е вярно.

…за последните 4 години, който си позволява първоначалната проверка на кворум, която изрично е уредена в Правилника, че трябва да е една минута, Вие да я направите 16 секунди! Никога подобно нещо не се е случвало! Ще Ви помоля всяка сутрин първоначалната проверка за кворума да бъде точно една минута.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедура за разместване на точките в дневния ред за днес, петък, а именно точка пета да стане четвърта. Точка пета е второ гласуване на Законопроекта за изменение на допълнение на Наказателния кодекс – общ законопроект. Тъй като е второ гласуване, мисля, че е по-резонно тя да се гледа по-напред в днешното заседание. И в тази връзка моля да се направи и проверка на кворума. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, във връзка с разглеждане на точка първа от днешния дневен ред правя процедура за включване на камерите на БНТ и микрофоните на БНР, а преди това проверка на кворум. Благодаря Ви. (Реплики.)

Чакайте!

Госпожо Председател, може би народният представител Рашев не разбра, че първа точка всъщност е Промени в състави на парламентарни комисии. Това, което може би той искаше да направи като предложение за точка втора, е да има включване на камерите на БНТ и микрофоните на БНР, така че моето обратно предложение е да бъде за точка втора, именно за избора на омбудсман, за да видят всъщност българските граждани какво означава предрешен избор, който се прави във връзка с една предстояща процедура по назначаване на Номинационна комисия за избор – предрешен избор, разбира се, на Комисията за противодействие на корупцията. Именно затова моето обратно предложение, госпожо Председател, е за включването на камерите на БНТ и микрофоните на БНР за втора точка.

Така ли стана! (Шум и реплики.)

Прегласуване!

Прегласуване!

Аз бях първи.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! На днешния ден България ликува – цялата страна празнува годишнината от рождението на най-свидния си син. Именно тази общонародна признателност е силата, която издигна Васил Левски на най-високия пиедестал в общественото съзнание. На своето заслужено място Апостолът устоя на превратностите на времето, устоя на историческите ревизии и опитите за десакрализация на националния ни пантеон, устоя и на нас самите, които останахме твърде далеч от неговите завети. Роденият в Карлово Васил Иванов Кунчев несъмнено изпревари своето време. В години на деспотични империи и самозабравили се владетели, в години на кървави войни и социални бунтове, на произвол и потисничество той дръзна да говори за свобода, за чиста република, дръзна да се изправи и да се принесе в жертва за свободата и политическата независимост на българския народ. Показа ни, че бъдещето е в собствените ни ръце, че скъсването на веригите изисква нашите общи усилия. Васил Левски остава на своя заслужен пиедестал сред националните ни герои не само заради безспорните си личностни качества, не само заради политическата си далновидност и впечатляващия си организационен талант, не само заради вдъхновяващото си родолюбие, а преди всичко за това, че той въплъщава в себе си духа и въжделенията на милиони българи още от онези времена, та до ден днешен. Не би било пресилено да кажем, че още от деня на неговата мъченическа смърт българският народ започна емоционалната канонизация на своя Апостол и влагайки в този процес най-възвишени чувства, го превърна в централна част от нашия политически етос, превърна го в критерий и мерило за това кое е добро за отечеството, за това как отстояваме себе си и живеем достойно. Левски остава непреходен символ на съвременната българска държавност. Той е най-задължаващият образ за всеки български гражданин, защото онзи поглед от портрета ежедневно изисква – изисква от нас повече смирение и повече отдаденост, изисква жертвоготовност и трудолюбие, изисква да поставиш общото по-високо от частното. Дали обаче сме достойни за изискванията на тази най-светла личност, достигнала висините на национална икона? Отговорът на този въпрос би трябвало да събуди срам. За Дякона е казано и писано много, а и продължава да се говори и пише. Личността му постоянно се обогатява с нови нюанси и колкото повече научаваме за него, толкова повече осъзнаваме обхвата на неговия изключително широк кръгозор и виждаме един забележителен визионер, чиято България се превърна в идеал за поколения. За съжаление, не всички опити за очовечаване на образа на Васил Левски са изпълнени с чисти намерения. Някои от тях искат да посеят семената на съмнението по отношение на чистотата на образа на Левски, искат да ни накарат да мислим за него не като идеал, не като задължение и стандарт, защото той е именно всичко това. Ние сме длъжни да го съхраним, защото Апостолът е не просто своеобразен връх на нашата националноосвободителна борба, а той е сред главните спойващи елементи на българската нация и това предопределя нашето задължение – да го пазим от всички посегателства. Левски е с нас всеки ден и час. Той ще продължи да бди над България без значение от превратностите на времето. Въпросът е: ще бъдем ли и ние с него, с неговите завети, с неговите идеи за една свободна, независима и просперираща родина? Да замълчим и да почувстваме изискващия му поглед! (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес се навършват 188 г. от рождението на Васил Левски. Няма друга личност в нашата история, която да е по-възвишена, по-свята, по-безспорна, по-обединяваща. В целия пантеон от светли имена, които са дали младостта, енергията и живота си за нашата свобода, името на Апостола винаги е на първо място, защото той първи поведе народа, потънал в петвековния си сън. Той обикаляше из цялото поробено отечество "под вънкашност чужда и под име ново", опасваше цялата страна с невидимата нишка на вярата и надеждата в свободата. Ден след ден, година след година, денем и нощем, лете и зиме говореше, убеждаваше, събуждаше, окриляваше! Левски е символ, Левски е икона! Той е единственото неопетнено име, което нито един режим не очерни и нито една власт не впрегна. Неговата чистота и безкористност го направиха недосегаем за хули, клевети, злословия. Левски посвети живота си на една мечта – мечтата за чиста и свята република. Днес от тази мечта остана само формата. Действително България е с републиканска форма на управление, но тя не е нито чиста, нито свята и в нея вирее беззаконието, произволът и диктатът! В нея властта се използва като бухалка. В нея всичко е разрешено за някои, защото те живеят в различно измерение и дори не могат да си представят с какво се сблъскват хората в своето ежедневие – с глад и студ, с бедност, с беззаконие, с бездушност на институциите, с институционално и домашно насилие, с безнадеждност. В нея, за да се замаже впечатлението от позорните констатации на Европейската комисия в доклада за върховенството на закона за тази година, се правят показни назидателни акции със свистене на гуми от времена, за които мислехме, че отдавна сме забравили, и за които всички ние тепърва ще плащаме обезщетение, за да се покаже борба с корупцията. В нея като щракване с два пръста се променя подсъдност по наказателни дела, за да бъдат те решени по правилния начин, и всичко това е, за да се демонстрира, че опозиция не трябва да има, не може да съществува, освен ако не е добре анестезирана и споена с властта. Повече от сигурно е, че следващият доклад за върховенството на закона на Европейската комисия няма да бъде по-благосклонен, макар че като българи ни е обидно да чакаме отвън похвали или порицания за каквото и да било. Няма как да говорим за върховенство на закона в чистата и свята република на Апостола, когато пълзящата диктатура вече е факт, защото законът се обръща с цялата си тежест срещу едни, а в никаква степен не важи за други, когато съдът обявява, че неговото решение ще тежи на съвестта на прокуратурата, когато хората не вярват в правосъдието, защото то е изпразнено от смисъл понятие. А колко различно биха живели българите тук и навсякъде по света, ако онези, които качват портрета на Апостола в своите добре обзаведени с народни пари кабинети, имаха и по едно тефтерче като това на Левски, ако в това тефтерче си записваха всеки грош от общите пари, които са похарчили за себе си, ако милееха за общото така, както милеят за собствения си интерес, ако обичаха родината си така, както я обичаше Левски, вместо да я търгуват за собствена полза и изгода? С какви ли кървави сълзи би заплакал, ако можеше да видиш какво става в милото ти отечество, Апостоле! (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да направя тази декларация от името на нашата парламентарна група, също искам да отбележим 188 г. от раждането на Апостола на свободата Васил Левски. Уважаеми колеги, днес отбелязваме болезнена за народите на България и Израел годишнина. Преди 13 години точно на този ден на паркинга на летище Бургас – Сарафово, бе извършен чудовищен терористичен акт. Целта на терористите са автобуси с туристи, пътуващи за Слънчев бряг. Терористите се стремят към максимален брой невинни жертви. Взривът поразява и съседни автобуси – освен основния, още два, а други са изпепелени от пламъците. В този момент Виктор Андонов с риск за живота си успява да изведе един от автобусите и по този начин спасява мнозина човешки животи. На място загива 36-годишният българин Мустафа Кьосов, съпруг и баща на 11-годишно дете от село Юруково. Загиват и петима израелски туристи, както и самият атентатор. Сред жертвите са Маор Харуш на 25 г. и Елиор Прийс на 26 г., дошли заедно на море в България, Итцик Коленги на 28 г., пристигнал със съпругата си, за да отпразнува рождения си ден, и те оставят 4-месечната си дъщеря в Израел. Съпругата оцелява, но е тежко ранена. Амир Менаше е на 20 г., както и Кошава Шрики – тогава бременна. Ранени са 35, а мнозина от тях тежко. Този акт е най-зловещият терористичен удар в новата история на България и това, колеги, не е просто нападение срещу невинни, свободни граждани, това е удар по демокрацията и свободата. В първите часове след атаката никой не поема отговорност, но израелският премиер обвинява Иран. Иран отрича участие, а терористичната групировка Хизбула заявява, че не нападат туристи. Тогавашният вътрешен министър на България обаче заявява, че има данни, че атентатът е финансиран от Хизбула, и казва: „Може да се направи обосновано предположение, че две лица са принадлежали към военното формирование на Хизбула. Фактите: трима ливанци са влезли в България в лятото на 2012 г. с фалшиви самоличности през Дунав мост. Те организират атаката и един от тях загива при взрива, а други двама успяват да избягат и са в неизвестност и до днес. Терористите са осъдени на доживотен затвор без право на замяна, макар и задочно. Тогавашният главен прокурор на Република България казва: „Според доказателствата по делото терористичният акт – един от най-големите в българската европейска история, е извършен от лица, свързани с организацията Хизбула. Хизбула фигурира и в европейския списък на терористичните организации. През януари 2020 г. по заповед на президента Доналд Тръмп е ликвидиран иранският генерал Сюлеймани, командир на елитните части „Ал Кудс“. Редица световни медии твърдят, че именно той е замесен в атентата в Сарафово. Седмица след това авторитетни световни медии определят атаката като една от най-значимите с иранско участие. Уважаеми колеги, събитията са взаимно свързани и нишката е твърде очевидна, за който има очи да я види. Диктатурите и терористичните режими по света се съюзяват и подкрепят точно така, както свободният свят и демокрациите си подават ръка. Затова Русия още от първия ден на войната срещу Украйна използва ирански дронове. Северна Корея подкрепя руската агресия с боеприпаси, а отскоро и с войници. Иран е държава на радикалния ислям, а не просто страна, която убива собствените си жени с камъни на площада. Тя изнася радикален ислям, поддържа шиитски милиции и групировки в други страни и това е класически модел на износ на ислямска революция. България е сред страните, които осъждат руската агресия в Украйна, и винаги сме осъждали тероризма във всичките му форми, където и да се проявява по света. Режимът на Путин пряко подкрепя Иран, а отскоро дори и режима на талибаните. Днес Иран води проксивойна с народа на Израел. Руската федерация е призната за държава спонсор на тероризма от Европейския парламент. В българския парламент обаче от ГЕРБ трети месец отказват да разгледат декларация от името на нашата парламентарна група, която осъжда агресивните действия на Руската федерация и преповтаря споделената европейска позиция, че режимът в Москва подкрепя тероризма. Уважаеми колеги, атентатът в Сарафово не е изолиран случай. Това е част от глобална битка между тиранията и свободата – борбата за пренареждане на световния демократичен ред чрез терор. В крайна сметка, колеги, това е ултимативната битка между доброто и злото. Сам с очите си съм видял последствията от терористичен акт. И нека, който иска децата му да се събудят в свят, доминиран от терористични режими и диктатури, да вдигне ръка в тази зала, а който иска да усили насилието, да го направи по категоричен начин. Днес от тази трибуна заявяваме, че тероризмът няма място нито в България, нито в Европа, нито някъде по света. Жертвите няма да бъдат забравени и няма да се примирим с насилието. Оставаме солидарни с народа на Израел и всички демократични общества, които споделят ценностите на свобода, сигурност и човешко достойнство. Отдаваме почит на паметта на жертвите от българска и израелска страна и скърбим заедно с техните семейства. България не забравя. Колеги, като говорим за това в какъв свят искаме да се събудят нашите деца, нека да кажем в каква държава искаме да се събудят, защото събитията от снощи са твърде тревожни. Никой от нас не издава присъди от тази трибуна, не оневинява и не иззема функциите на съда. Единственото, което искаме обаче, е справедлив процес за всеки, право на всеки да се защитава, така както Конституцията гарантира. Искаме върховенство на закона, искаме еднакъв закон за всички. И това, което се случи снощи, е твърде тревожно, затова ние с нашата парламентарна група довечера ще бъдем на протеста. Призовавам всеки свободен гражданин да се включи в него, защото това не касае един човек, това касае демокрацията и върховенството на закона. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Киселова. Нашата декларация е посветена на двойния морал и на двойните стандарти, на които, в интерес на истината, станахме свидетели буквално и в последните няколко минути. Беше изчетена декларация, посветена на годишнината от рождението на Васил Левски от една парламентарна група, чийто председател обясняваше как Ботев и Левски нищо особено не са направили, кои са те – някакви хора от миналото, но сега, в момента, излязоха тук и лицемерно, двулично обясняваха колко е велик Левски. Да, Левски е велик и няма нищо общо с лицемерните декларации тук на псевдовеличие или парламентарни групи. Но нашата декларация е посветена на друго – на един много по-сериозен проблем, за който от години говорим и на който миналата година, миналата седмица, извинявайте, беше посветено и специално заседание на Комисията по култура и медии. Става въпрос за изключително двойния стандарт в отразяването на политическата и обществената реалност в нашата страна от страна на повечето български медии – не всички, слава богу. В България има обективни медии и те не са малко, но за съжаление, мнозинството не са в тази категория. Миналата седмица станахме свидетели на потвърждаване на нашите констатации за неравнопоставеното отразяване на българските политически формации, както и, разбира се, на гражданските организации в по-голямата част от националните медии. Нашите констатации, заради които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ поискахме тогава да се направи това изслушване на ръководството на Съвета за електронни медии, бяха потвърдени от Съвета за електронни медии, които заявиха, че има изключително голяма неравнопоставеност. Например в най-малко, в най-малко неравнопоставеното отразяване – става въпрос за БНТ, в най-малко неравнопоставеното отразяване – там примерно, да кажем, маргиналната формация ПП-ДБ, която на изборите има 14%, разполага средно с между 30 и 40% от медийното време в Българската национална телевизия, но това е телевизията, която все пак сравнително най-добре отразява случващото се в страната. В Българското национално радио същата тази маргинална формация – ПП-ДБ, разполага средно с 50% от времето. Средно, което означава, че има предавания, в които тя разполага и с повече от 50% от отразяването, което, разбира се, създава огромно изкривяване на реалността в нашата страна. Съответно, ако в националните медии, които са държавно финансирани – като Българската национална телевизия и Българското национално радио, все пак има някакви наченки на обективност дотолкова, доколкото там се отразяват и други политически сили като ВЪЗРАЖДАНЕ, да кажем, макар и в пъти по-малко, защото нашето отразяване там е средно 6%, средно 6%, тоест три пъти по-малко от това, което имаме като представителство в парламента, и четири пъти по-малко от това, което имаме като влияние в обществото към настоящия момент. Не може да кажем същото за частните национални, така наречени национални медии. Там – в конкретния случай говорим за bTV и Нова телевизия, присъствието на ПП-ДБ е над 50 – 60% във всичките им публицистични предавания. Днес включително това го виждаме за пореден път. И тук вече ще говорим не за двойния стандарт в медиите, а ще говорим за двойния стандарт и в политиката, защото от вчера насам – и всъщност не от вчера насам, от миналата седмица насам, виждаме как един съдебен казус с арестувания за корупция кмет на Варна се превръща в тема, която се коментира навсякъде, в абсолютно всички видове национални медии, постоянно. Днес сутринта имаше час и половина предавания по всички видове сутрешни блокове. Защо обаче говорим за двойни стандарти? Защото, когато на 22 февруари бяха арестувани десетки български граждани, от които 11 бяха задържани в ареста, а четирима бяха оставени за постоянно в ареста, това не се коментираше по медиите въобще. Все едно не се е случило подобно нещо. Напротив, същите тези медии откровено подкрепиха действията на съда и на прокуратурата, а тези, които сега в момента най-много плачат от действията на съда и прокуратурата – ПП-ДБ, подкрепиха действията на съда и прокуратурата. Те настояваха даже за още по-сериозни мерки. Когато бяха картотекирани, записани и разпитвани повече от 1800 души от ВЪЗРАЖДАНЕ след протестите, повтарям, повече от 1800 души, от които всеки един от тях има едно свое малко досие – една част от българския политически актив на ВЪЗРАЖДАНЕ, това не беше коментирано по медиите. Изпратихме публикации, изпратихме позиции, не беше коментирано по никакъв начин. В момента се опитвам да си представя какво би се случило, ако бъдат картотекирани 10 души примерно от ПП-ДБ. Ще има рев до бога, кански рев, но когато са 1800 души от ВЪЗРАЖДАНЕ, няма проблем. Напротив, даже има поощряване: само така, действайте. Правилно. И сега се получава следното нещо. Когато прокуратурата на Пеевски и съдът на Пеевски удрят един човек от ПП-ДБ, това е много голям проблем. Когато същата тази прокуратура на Пеевски обаче иска имунитетите на депутати от ВЪЗРАЖДАНЕ, това не е проблем. Напротив, това се подкрепя от ПП-ДБ.

Ама те са престъпници, бе! (Шум и Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, виждате, че тук пак имаме... Имаме пак излияния на един човек, който на мен ми прилича на видимо неадекватен и пак пиян…

…така че, ако обичате, направете забележка. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Между другото…

Не, не. Тя няма да направи забележка. То е ясно, че няма да направи забележка. Всъщност, госпожо Председател, благодаря Ви за това, защото всъщност, като отказвате да направите забележка, Вие напълно подкрепяте всичко това, което ние говорим – за двойния стандарт в медиите, за двойния стандарт в политиката, за двойния стандарт в съдебната система, за двойния стандарт в парламента дори, ако щете, така че подкрепяте изцяло това, което ние казваме. Та, когато има удар от страна на прокуратурата на Пеевски срещу ВЪЗРАЖДАНЕ, това нещо е добро и ПП-ДБ гласува „за“, даже напротив – излиза и иска, и гласува заедно с представителите на ДПС, които всяка седмица традиционно си внасят тези предложения. Когато обаче посегнат на техен човек за корупция, при това, забележете – за корупция, хората от ВЪЗРАЖДАНЕ са обвиняеми и някои от тях са подсъдими заради това, че са протестирали за запазване на българския лев, заради това, че са протестирали заради политически действия, това е политически процес. В следващия момент обаче, когато някой е задържан за корупция, изведнъж се оказва, че това не е корупция, това е политически процес. Да, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ нямаме абсолютно никакви съмнения, че прокуратурата на Пеевски действа избирателно, и това нещо го знае цяла България. И е факт, че действа избирателно, защото, ако действаше по същия начин с всички корумпирани кметове, кметовете на ГЕРБ и ДПС трябваше да бъдат събрани в няколко автобуса и вкарани всички вкупом в Централния софийски затвор. Само че това нещо не се случва. И това нещо от ПП-ДБ го знаеха много добре, когато управляваха с ДПС миналата година. Това нещо от ПП-ДБ го знаят и в момента, когато гласуват страшно много предложения на ДПС, включително и всеки път гласуват предложенията на ДПС за имунитетите на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ето Ви пример за не вече двоен морал, ето Ви пример за малоумие в политиката. Ето Ви пример за глупост, за тъпотия, за инфантилизъм, защото това виждаме ние непрекъснато и постоянно. За разлика от нас, които се борим последователно срещу политиката на тези политически сили, които от няколко дни лидерите на ПП-ДБ наричат мутри, тикви, прасета и не знам си още какво. От няколко дни обаче станаха така. Миналата година не бяха мутри, не бяха тикви, не бяха прасета. Миналата година бяха: „Господин Пеевски се промени за добро“. Миналата година бяха: „Господин Борисов, може ли тук да гласуваме едно предложение в Конституцията да се смени?“ Миналата година бяха добри, тази година са лоши. Ето това е лицемерието, от което на мен като един обикновен български гражданин ми се повръща, гади ми се, гнус ме е. И затова всеки ден от ВЪЗРАЖДАНЕ влизаме с отвращение в тази парламентарна зала, защото тук корупцията, защото тук лицемерието, защото тук двойният морал и двойните стандарти вонят. И точно на този ден, на който се отбелязва годишнината от рождението на Левски, ние трябва да го кажем, защото точно Левски е бил човекът, който е казвал: „Кажи ми ти моите кривици, аз твоите и да вървим напред“. Защото аз вярвам, наистина вярвам в това, че огромната част от българските граждани, които отиват да гласуват, които отиват да гласуват и не си продават гласа, разбира се, гласуват наистина с увереност, че го правят за доброто на нашата страна. Друг е въпросът дали действително това се случва. Аз знам, че една голяма част от тях после съжаляват за своя избор, но е факт, че все пак те искат нещо добро да се случи. И затова нашата декларация е насочена и към тях. Отворете си очите и вижте какво се случва в парламента. Недейте да гледате какво Ви говорят, гледайте какво правят. Недейте да гледате какво казват навън на площадите, гледайте ги как гласуват тук в парламента. Не ги гледайте какво говорят днес, вижте какво са говорили вчера. Защото днес Левски е велик за тях, а вчера е някакъв човек там, който нищо особено не бил направил. Точно поради тази причина ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да спрем да се борим и с двойния стандарт, и с двойния морал, защото, ако не го унищожим, той ще унищожи нашата държава. Вчера на протеста, който беше, или онзи ден, се появиха чужди посланици, въпреки че това е абсолютно, абсолютно неправилно. От ПП-ДБ ги приветстваха, говориха с тях. Опитвам се да си представя какво би се случило, ако имаше чужди посланици на огромните митинги на ВЪЗРАЖДАНЕ и при гражданите, свободните българи, които идваха в продължение на месеци и подкрепяха българския лев, и продължават да го правят. Ако се появят там посланиците на Русия и Китай, какво ще се случи? (Реплика от народния представител Манол Пейков.) Какво ще се случи? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Какво ще се случи? (Реплика от народния представител Манол Пейков.) Това, което ще се случи, е, че същите тези лицемери от ПП-ДБ ще излязат и ще кажат, че това е недопустимо. Когато посланиците отиват на техните протести, това не е проблем. Даже напротив, това е подкрепа на демокрацията. Когато обаче нещо друго подобно се случи, това е вече голям проблем. Истината е, че то няма да се случи при нас, защото ние не допускаме чужда намеса във вътрешните ни работи, за разлика от тези, които, припомням думите на Христо Иванов: „Аз вече говорих с френския посланик. Ние се разбрахме за френското предложение“. Помните ли го този случай?

Аз бях там.

Да. „Аз вече се обадих на френския посланик“ – ама само заради това нещо той трябваше да лежи в затвора, само че не. Ето защо ние днес за пореден път имаме среща с историята и от тази среща с историята зависи дали България ще има бъдеще. Ако България избере пътя на ВЪЗРАЖДАНЕ за свобода и независимост – такъв, какъвто е бил пътят на България, определен от Левски и неговите последователи, потомци, от българските възрожденци, от революционерите, България ще има бъдеще. Ако избере пътя на управляващите – ГЕРБ, БСП, ДПС, „Има Такъв Народ“, техните криптопартньори и слуги от ПП-ДБ и всички останали, които искат България да няма своя валута, своя армия, своя икономика, България няма да има никакво бъдеще. Но аз вярвам, вярвам, че победата е наша, защото ние имаме сърца и души, ние имаме кауза, а Вие, Вие имате просто инструкции и пари. Но в крайна сметка победата ще бъде наша. Да живее България! (Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ, реплика от народния представител Манол Пейков.) Има ли желаещи за други декларации? (Размяна на реплики между народните представители Златан Златанов и Манол Пейков.) Моля за тишина в залата! Преминаваме към точка първа… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако правя забележка вляво, трябва да направя забележка и вдясно. Господин Златанов, господин Пейков, правя Ви забележка. Следващия път ще бъде наказание.

Еее! (Ръкопляска.) Най-после наказание!

По начина на водене!

Госпожо Киселова, стига с тези двойни стандарти! Излагате се за пореден път. Как може да казвате: крещи една цяла парламентарна група?! Обажда се един, видимо неадекватен, подсъдим.

Един видимо неадекватен подсъдим, който пак пие вода…

… защото явно му се услажда сутрин водата. Този видимо неадекватен човек създава смут в залата.

И Вие, госпожо Киселова, не ме прекъсвайте. Ако искате да ми говорите, ще ми отговорите като свърша процедурата. Вие в момента, в който би трябвало да вземете...

Наказание, наказание, наказание, наказание, наказание!

Ето, виждате ли за какво става въпрос? А бе, дано камерата да го показва в този момент човечеца, защото този подсъдим в момента създава... (реплики от народния представител Манол Пейков.) Ето, чувате ли за кой става въпрос?

Не, няма да си седна, защото, вижте, в крайна сметка не бива да допускате подобни неадекватни, може би пияни, може би все още неизтрезнели, очевидно може би и психологически недобре хора. Не бива да ги допускате така. Излагат парламента…

Не ме прекъсвайте, излагат парламента, излагат Вас и Вие накрая казвате: ами аз ще му направя само една забележка, ама след това наказание. Няма как да очаквате, когато има такива елементарни, рушащи дисциплината и реда в парламента същества, да няма реакция, когато Вие не реагирате. Вашата работа като председател на Народното събрание е да създавате ред, а не да поощрявате рушенето на реда. Това вече минава всякакви граници, затова хората гледат на парламента с отвращение. Вижте какви хора има вътре. (Реплики от народния представител Манол Пейков.) Чувате ли за какво става въпрос? Какво да говорим просто!? Просто няма смисъл да говорим. Хубавото е, че камерите го излъчват в момента. С всяка една реплика подсъдимият в момента се вкарва още по-дълбоко. И затова ще бъде осъден и като бъде осъден, с парите, които ще получим, ще направим възстановяване на Паметника на Съветската армия. (Оживление.) Ще има паметна плоча на възстановителя на Съветската армия. (Народният представител Манол Пейков тръгва към трибуната.)

Госпожо Киселова, уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ (шум и реплики), ето, вижда се, госпожо Киселова, кои са гамените в залата, и го виждат всички българи. И това искам да кажа тук, защото, свидетели са всички парламентарни групи, се случва всеки ден. Когато наш представител излезе тук, за да говори, господата от не знам ляво ли е, дясно ли е, защото при тях се свързват двете крайности – те са хем крайнолеви, хем крайнодесни, не може да се разбере фашисти или комунисти, защото някъде по средата се срещат в кабинета на Митрофанова. Та, тези господа всеки път крещят с директни обиди към нас. Обаче, когато един човек от нас, защото този човек съм обикновено само аз, ги предизвика, на тях това им е неприятно и излизат тук, за да се оплакват като малки дечица. Господин Костадинов, да, снимайте ме, да, показвайте ме на Цончо Ганев. Довечера двамата може и да ме обсъдите, като се съберете в кабинета на госпожа Митрофанова. Но съдът е единственият, който ще реши кой всъщност е нарушил Закона. И аз Ви предизвиквам, господа, вчера беше обявено официално делото – моето дело, срещу господин Костадинов, то е на 2 октомври тази година. Отворена е съдебната зала. Заповядайте и вижте кой в случая е прав и кой е истинският подсъдим. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Има дребни технически корекции и решенията ще ги представя директно с тях за краткост. „Проект! РЕШЕНИЕ за промени в състава на Комисията по енергетика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Венко Николов Сабрутев като член на Комисията по енергетика. 2. Избира Васил Стефанов Стефанов като член на Комисията по енергетика.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава и ръководството на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Стою Теодоров Стоев за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове; 2. Избира Асен Васков Василев за заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Стою Теодоров Стоев като член на Комисията по труда и социалната политика. 2. Избира Венко Николов Сабрутев за член на Комисията по труда и социалната политика.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за промени в състава на Комисията по демографската политика, децата и семейството Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Николай Денков Денков като член на Комисията по демографска политика, децата и семейството. 2. Избира Васил Стефанов Стефанов за член на Комисията по демографска политика, децата и семейството.“ Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Киселова. Преди да започна с доклада, колеги, моля да гласуваме достъп на лицата, които ще представят кандидатите: Велислава Цолова, Петър Георгиев, Мила Никова и Катя Келевска. Също така допуск и на самите кандидати Антон Станков, Велислава Делчева, Джема Грозданова, Димитър Маргаритов-Йотов, Мария Матева и Мая Манолова. Предлагам да ги гласуваме анблок.

Прегласуване.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно изслушване на кандидатите за омбудсман на Република България На свое открито заседание, проведено на 10 април 2025 г. и излъчено в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество проведе изслушване на предложените кандидати за омбудсман на Република България по реда на раздел IV от процедурните правила за условията и реда за предлагане на омбудсман, представянето, публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество, както и процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 13 февруари 2025 г., обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 14 от 2025 г., наричани по-нататък процедурни правила. Председателят на Комисията Росица Кирова обяви, че в законоустановения срок са постъпили шест предложения от юридически лица с нестопанска цел в обществена полза и народни представители. Към предложенията за кандидатите са приложени всички документи съгласно изискванията на раздел I, т. 2 от процедурните правила. Предложенията за кандидатите заедно с всички документи са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание и са публично оповестени. На основание раздел III, т. 1 от процедурните правила е изпратено писмено искане до директора на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проверка на гражданството съгласно изискването на чл. 9 от Закона за омбудсмана. След извършена проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е установено, че кандидатите отговарят на изискването на чл. 9 от Закона за омбудсмана относно наличието на българско гражданство. На основание на раздел I, т. 3 от процедурните правила е изпратено писмено искане до Главния секретар на Народното събрание за извършване на проверка на обстоятелствата по чл. 9 от Закона за омбудсмана. След извършване на проверката на Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество са предоставени електронни служебни свидетелства за съдимост, с които се установява, че кандидатите не са осъждани. Съгласно раздел III, т. 1 от процедурните правила на кандидатите е извършена проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Резултатите от проверката са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. За кандидатите, подлежащи на проверка, не са открити документи, установяващи принадлежност. Въз основа на извършената проверка Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество на основание раздел IV, т. 1 от процедурните правила с 11 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ прие решение до изслушване да бъдат допуснати предложените кандидати за омбудсман. Изслушването се проведе по азбучен ред на собствените имена на кандидатите. Антон Станков Кандидатурата е предложена от „Асоциация Българско училище за политика Димитър Паница“ с писма за подкрепа от: Олимпи Кътев, Института за междурелигиозен и етнокултурен диалог към Националния съвет на религиозните общности в България, Съюза на юристите в България и Сдружение „Клуб Сенатор“. Кандидатът за омбудсман бе представен от Андрей Делчев, член на Управителния съвет на Асоциация Българско училище за политика „Димитър Паница“. Господин Делчев направи резюме на професионалния опит на Антон Станков, като подчерта ключовата му роля в процеса на предприсъединителните преговори с Европейския съюз, като успешно е водил преговорите в част „Правосъдие и вътрешни работи“ в качеството си на министър на правосъдието. Ключово е и неговото участие във Венецианската комисия. Под негово ръководство в Министерството на правосъдието са били изработени, а впоследствие и приети, новите структурни закони със значение за правата на гражданите и съдебната система – НПК, ГПК и АПК. Вносителят на предложението отличи управленския опит на Антон Станков в качеството му на заместник-председател на Софийския градски съд. Господин Станков е магистър по право и е преминал обучение в институцията на испанския омбудсман. Антон Станков представи концепцията си за работа като омбудсман, като заяви, че процедурите, от които се ползва общественият защитник, нямат състезателен и съдебен характер, а са методи на убеждението, посредничеството и споразумението. Кандидатурата си господин Станков обоснова със силата, опита и експертизата, които има, за да оглави институцията. Като приоритети Антон Станков посочи подкрепата на гражданите при упражняването на техните права, насърчаването на равните възможности, осигуряването на достъп до правосъдие, регионално сътрудничество, защитата на правата на гражданите като потребители от икономически силните субекти, защита на правата на децата, хората с увреждания, лица, принадлежащи към малцинствата, работата за промяна на обществените нагласи, водещи до език на омразата и дискриминация, подкрепата на институциите и подпомагането подобряването на работата им, както и посредничеството между гражданите и органите на управление. Кандидатът за омбудсман беше категоричен, че ще бъде активен срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Антон Станков посочи необходимостта от законодателни промени в Закона за омбудсмана и Закона за административните нарушения и наказания с цел разширяване правомощията на омбудсмана. Велислава Делчева Кандидатурата е предложена от Росица Кирова – народен представител, и Анна Александрова – народен представител, с писма за подкрепа от: Сдружение „Жажда за живот“, Фондация „ХАЛО“, Сдружение „БГ Бъди активен“, Сдружение „Възможности без граници“, Сдружение „Синдикат атомна енергетика – ЗОНА“, Фондация „Право на детство“, Център за ранно детско развитие „Пътечка“, Сдружение „Национална асоциация на работещите с хора с увреждания“, Сдружение „Екомисия 21 век“, Сдружение „ЛАРГО“. Кандидатът за омбудсман бе представен от Анна Александрова, народен представител от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Госпожа Александрова запозна Комисията с експертизата на госпожа Делчева, като подчерта големия ѝ международен опит на експерт към Съвета на Европа и Програмата за развитие на Обединените нации по теми за правата на децата и правната помощ, координатор за България на Програмата за върховенството в Централна и Източна Европа и други позиции. Изтъкнат беше опитът й като експерт в Конституционния съд, а към днешна дата и в Министерството на правосъдието. Фокус в професионалния й опит стават правата на детето в качеството й на управляващ двустранния Българо-швейцарски проект към Министерството на правосъдието, насочен към подобряване системата на детското правосъдие. Госпожа Велислава Делчева е магистър по право и притежава допълнителни международни квалификации по правата на детето и детското правосъдие. Велислава Делчева представи концепцията си за работа като омбудсман. Тя заяви, че е важно гражданите да имат непосредствен достъп до правозащитни институции не само за да депозират жалбите, но и да получат в директен контакт разбиране на техните проблеми, навременен съвет и подкрепа в труден момент. Госпожа Делчева се ангажира да усъвършенства практиката на институцията за провеждане на изнесени приемни както в областните центрове, така и в по-малките населени места. Тя изрази мнение, че развитието на новите технологии и възможностите на социалните мрежи могат да се използват като по-ефективен канал за пряк контакт с младото поколение. Кандидатът за омбудсман изрази мнение, че е нужен равнопоставен диалог с децата на България, за да се чува и техният глас при изготвянето на политики, които пряко ги касаят. „Считам, че омбудсманът може да се ангажира по-активно в гражданското образование на подрастващото поколение с публични лекции за средношколци, национално състезание за деца „Моите права“ и подкрепа за педагогическите екипи“ – каза още Велислава Делчева. Госпожа Делчева заяви, че ще заложи на постоянно действащ консултативен граждански съвет към омбудсмана, който да е естествена среда за обмен на експертиза и подобряване на взаимодействието с неправителствения сектор. Относно законодателството, на първо място, бе посочена работата по приемане на Закона за несъстоятелност на физическите лица или така наречения личен фалит, защото страната продължава да е на първо място по лоши кредити в Европейския съюз. На вниманието на омбудсмана е въпросът за необходимостта от регулация на дейността на колекторските фирми, посочи Велислава Делчева. Тя заяви още, че е необходимо приемането на изцяло нов Закон за ВиК, който да гарантира правото на потребителите да получават качествена услуга на икономически обоснована цена. Относно правата на хората от уязвимите групи госпожа Делчева посочи, че проблемът е в дефицита на ефективни и подкрепящи политики относно правата им. Тя се ангажира омбудсманът като председател на Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания да продължи да бъде основен форум, в рамките на който хората с увреждания са основният посланик на темите и проблемите, които изискват своевременна подкрепа и решение от страна на публичните институции. В изказването си Велислава Делчева акцентира върху необходимостта от изграждане на модерна система за детско правосъдие. „Необходимо е да се направи цялостна оценка на нуждата от функциониране на специализирани съдебни състави за деца, както и е недопустимо в страна – членка на Европейския съюз, да има деца, чието детство да преминава зад решетки“ – каза кандидатът за омбудсман. Велислава Делчева постави акцент в работата си като омбудсман и в подкрепа на жертвите на домашно насилие. „Известна е дългогодишната застъпническа кампания на институцията за въвеждането на водещите стандарти на ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз в защита правата на хората, претърпели домашно насилие във всичките му форми – физическо, икономическо, психологическо“ – каза тя. Като омбудсман Велислава Делчева се ангажира да следва принципа за равнопоставеното и ефективното ползване на социални права от всички граждани. Тя постави акцент на правата на майките, пенсионните права, правата на възрастните хора, правото на достъп до качествено здравеопазване и образование. Джема Грозданова Кандидатурата е предложена от „Национална пациентска организация“ с писма за подкрепа от „Асоциация наследствен ангиоедем България“ и Фондация „Достъпен свят“. Кандидатът за омбудсман бе представена от Велислава Цолова, председател на Управителния съвет на „Националната пациентска организация“. Госпожа Цолова подчерта дългогодишния опит на Джема Грозданова като народен представител в четири народни събрания и заемаща позициите на председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, председател на Комисията по външна политика, заместник-председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и член на Съвета по външна политика. Откроен бе периодът, през който госпожа Грозданова е представлявала два пъти страната ни пред Подкомисията по Правата на човека в ПАСЕ по повод публични изявления на Комисията за предотвратяване на изтезанията по отношение на България. Работила е активно и за ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие. Джема Грозданова е магистър по стоматология, с научна степен „доктор“ в професионално направление „Обществено дентално здраве“ в Медицинския университет – София. Джема Грозданова представи концепцията си за работа като омбудсман. Тя заяви, че работата на институцията омбудсман се изпълва със съдържание тогава, когато е независима, деполитизирана, константна и с дългосрочни цели. Като акценти Джема Грозданова посочи въвеждането на съвременно детско правосъдие, защитата на правото на благоприятна и здравословна околна среда и основната реформа в държавните психиатрични болници. „Процесът на преход от лев към евро със сигурност ще се отрази и ще доведе до въпроси и жалби от страна на гражданите и ще увеличи натовареността на институцията национален омбудсман“, каза кандидатът за обществен защитник. Тя се ангажира в тази връзка да бъде създадена отделна дирекция в специализираната администрация. Относно законодателните инициативи, ако бъде избрана за омбудсман, Джема Грозданова посочи приемането на Закона за несъстоятелността на физическите лица в контекста, в който България продължава да е единствената страна в Европейския съюз, която няма законодателство, свързано с фалита на физическите лица. Като приоритет бе посочена необходимостта от регламентиране на дейността на колекторите. Редно е да се приеме закон, който да спре всички практики, прилагани досега за натиск и принуждаване на хората да плащат – категорична бе госпожа Грозданова. Тя изтъкна необходимостта от приемане на законодателни решения относно неравноправните клаузи в договорите на фирмите за бързи кредити и изцяло нов закон за ВиК, който да гарантира правото на потребителите да получават качествена услуга на икономически изгодна цена. Като акцент госпожа Джема Грозданова посочи въвеждане в пълна степен на електронното управление и достъпа на гражданите до комплексното административно обслужване и електронните услуги, навлизане на дигитализацията в образованието, социалните системи и здравеопазването, промяна в Закона за омбудсмана и въвеждане на длъжността детски омбудсман, както и усъвършенстване на законодателството, гарантиращо правата на пациента в Република България. Госпожа Грозданова наблегна и на изкуствения интелект и етичните въпроси, произлизащи от него, както и въвеждането му в нормативната база. Димитър Маргаритов Кандидатът е предложен от Българската национална асоциация „Активни потребители“ с писма за подкрепа от: „Кауза богата Копривщица“, Фондация „Развитие – нов век“, Център за междуетнически диалог и толерантност „АМАЛИПЕ“, Сдружение „Център за правни инициативи“, Сдружението за правна помощ на потребителите и Националната асоциация на ресурсните учители. Кандидатът за омбудсман Димитър Маргаритов бе представен от Богомил Николов – изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“. Господин Николов запозна Комисията с дългогодишния опит на кандидата в системите на пет министерства – на вътрешните работи, на образованието и науката, на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Министерството на икономиката и индустрията. На следващо място бе отличен опитът на господин Маргаритов в сферата на правата на човека в качеството му на дългогодишен председател на Комисията за защита на потребителите и за кратко – заместник-министър на икономиката и индустрията с ресор „Политика за потребителите“. Кандидатът за обществен защитник има и допълнителен опит в сферата на правата на човека в качеството му на член на Националния съвет на хората с увреждания и в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Димитър Маргаритов е магистър по право. Господин Маргаритов представи концепцията си за работа като омбудсман. „Без да бъде подценявано нито едно от съществуващите правомощия на омбудсмана, бих поставил няколко акцента с приоритетно значение“ – каза господин Маргаритов, като посочи посредничеството между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснати нарушения. Като важна тема в работата на омбудсмана беше отбелязана и защитата на правата на децата и грижата за младите хора с увреждания. Димитър Маргаритов акцентира върху достъпа до образование. „Бъдещият омбудсман може да играе ключова роля в наблюдението и гарантирането на правата на децата с увреждания за достъпно и приобщаващо образование в синхрон с ангажираните институции съобразно тяхната компетентност“ – каза той. Господин Маргаритов наблегна и на защитата на децата със специални потребности и създаването на условия в един урок да участват пълноценно различни деца, независимо дали са със, или без специални потребности. Кандидатът за обществен защитник посочи необходимостта от интегриране на младите хора с увреждания на пазара на труда и преодоляване на стигмата сред обществото и работодателите чрез насърчаване на работодателите да наемат хора с увреждания. Относно законодателните инициативи на омбудсмана Димитър Маргаритов посочи необходимостта от законодателство, обезпечаващо прилагането на европейските достижения и норми в областта на представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите; оптимизиране на регулаторните и контролните норми по отношение на субектите, събиращи вземания по потребителски договори; разрешаване на законово ниво на проблемите на граждани, намиращи се в затруднено финансово положение, и преодоляване на последиците от това. Димитър Маргаритов посочи опита си като председател на Комисията за защита правата на потребителите, като заместник-министър на икономиката и индустрията, отговорен за политиката на потребителите, и член на държавни органи, ангажирани с човешките права, който би му позволил да прилага работещи подходи и решения на въпроси от компетентността на омбудсмана. Той се ангажира, ако бъде избран за обществен защитник, да изготвя детайлна програма за работата на омбудсмана за срока на неговия мандат, която да бъде представена за обществено обсъждане. Мария Матева Кандидатът е предложен от Българския Червен кръст с писма за подкрепа от Комисията за защита на личните данни. Кандидатът за омбудсман бе представен от професор доктор Красимир Гигов – генерален директор на Българския Червен Кръст. Той запозна Комисията с дългогодишния опит на Мария Матева в сферата на националната сигурност и защитата на личните данни. Госпожа Матева е била член на Държавната комисия по сигурността на информацията, а към настоящия момент е член на Комисията за защита на личните данни. Подчертана бе способността ѝ да приема, разследва и разрешава вътрешни спорове, свързани с поверителност и защита на данните. Отбелязана бе и практиката на кандидата за обществен защитник като адвокат във Варна и Пловдив. Мария Матева е магистър по право. Госпожа Мария Матева представи концепцията си за работа като омбудсман. Тя посочи, че визията ѝ на обществен защитник ще бъде да стимулира справедливост, прозрачност и отчетност при предоставяне на обществените услуги от институцията на омбудсмана. Тя се ангажира с осигуряване на справедливост за гражданите в отношенията им с публичния сектор и подобряване дейността на публичната администрация, възвръщане доверието на българите в публичния сектор и възможност за въвеждане на иновации. Според нея развиването на културата, способностите и капацитета на служителите на омбудсмана, тяхната мотивация, финансовата и ресурсната обезпеченост на институцията и изграждането на сигурна и модерна IT система би допринесло в голяма степен за добрата работа на институцията. Мария Матева посочи, че ще се фокусира върху промяна в сегашната методика на работа на омбудсмана. Промяната ще включва оценка на проблемите, поставени от гражданите пред институцията, и тяхното приоритизиране, създаване на подходящи канали за получаване на предложения, разискване и решаване на проблемите с обществено значение, сформиране на постоянно действащ консултативен съвет към омбудсмана с плаващ състав в зависимост от обсъждания проблем. Кандидатът за омбудсман предвижда съветът да заседава два пъти месечно, за да се търсят работещи решения, включително и законодателни промени, ако са необходими такива. Предлаганите промени ще се обсъждат с институциите, които ще ги прилагат – каза госпожа Матева. Мария Матева предвижда и създаването на електронен месечен бюлетин, който ще дава възможност на гражданското общество да поставя обществено значими проблеми, решенията за тях, като по този начин ще следи за спазването на посочените препоръки от омбудсмана. Мая Манолова Кандидатът е предложен от Сдружение Пациентски организации „Заедно с теб“, Фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“, Сдружение „Българска асоциация диабет“, Сдружение „Институт за социална интеграция“, Сдружение „Федерация на потребителите в България“, Сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите“, Сдружение „Съюз на пенсионерите – 2004“, Сдружение „Нов съюз на пенсионерите“, Сдружение „Твоят глас“, Сдружение „Спаси Пловдив“, Сдружение „Форум активни граждани и демократично общество — ФАГДО“, Сдружение „Обединение 29“, Сдружение „Национална асоциация на сляпо-глухите в България“, Сдружение „Площад Алеко“, Сдружение „Движение – ние жените“, Сдружение „Право на избор“, Сдружение „Асоциация на учени, артисти и спортисти“, Сдружение „Когниция“, Сдружение „Асоциация човешки права – стъпка по стъпка“, Сдружение „Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите“, Сдружение „Коалиция природа България“, Сдружение „Женско дружество Майчина любов“, Сдружение „Съюз на слепите в България“; с писма за подкрепа от: Сдружение „За община Пещера“, Сдружение „Коматевци за Коматево“, Михаил Ганев – гражданин, Сдружение „Инсиеме“ – Агенция за социално развитие и благотворителност, Димитър Пеев – гражданин, Инициативен комитет „Малко Белово“, Инициативен комитет „Недопускане на кариера за добив на пясъци и дребни чакъли Иванчовата чука“, Еми Станкова – първи детски посланик на омбудсмана, Национално сдружение на българските лозари, Българска асоциация на помощник-фармацевтите, Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, Национална гражданска инициатива „Системата ни убива“, Съюз на животновъдите в България, Сдружение „Обединени български животновъди“, Асоциация на българските биволовъди, Институт на жените фермери, Народно читалище „Асклепион 1998“, Сдружение „Сдружение по туризъм – Кюстендил“, Местен инициативен комитет – село Горнослав, село Долнослав, село Червен, село Орешец и село Добростан, община Асеновград. Кандидатът за омбудсман бе представена от Пенка Георгиева-Бабачева. От името на вносителите госпожа Бабачева отбеляза, че издигането на Мая Манолова е мотивирано от цялостната ѝ дейност досега като обществен и граждански защитник на правата на хората. Борбата със злоупотребите на монополите и доставчиците на услуги, на потребителите на финансови услуги и длъжници, на правото на чист въздух, на правата на децата, на правата на работещите, пенсионерите, на хората с увреждания и други социални групи бяха сред откроените каузи на Мая Манолова. Подчертана бе ролята ѝ в повишаване на доверието в институцията омбудсман на Република България в качеството ѝ на обществен защитник в периода 2015 – 2019 г. и приносът ѝ тя да получи най-високия статут „А“ на Организацията на обединените нации в съответствие с Парижките принципи като национална институция за защита правата на човека. Госпожа Бабачева заяви, че Мая Манолова е инициатор на създаване на мрежа на балканските омбудсмани с участието на 13 държави от региона. Госпожа Манолова е магистър по право, народен представител в пет народни събрания. Госпожа Мая Манолова представи концепцията си за работа като омбудсман. „Омбудсманът трябва да бъде камбана, която да алармира всеки път, когато са нарушени човешки права; трябва да бъде гласът на гражданите, който да се чува и да води до решения, а не просто до регистриране на поредната жалба“ – каза в изложението си Мая Манолова и допълни, че е необходима работа на терен, както е работила в първия си мандат на обществен защитник. Тя посочи, че ако бъде избрана за омбудсман, ще предостави незабавно на народните представители Проект на закон за колекторите; Закон за забрана на едностранните индексации на телекомите; за законово регулиране на надценките на основните хранителни продукти; промени в изпълнителното производство, защитаващи гражданите; законова регламентация на споделеното родителство; промени в Закона за защита от домашно насилие. Госпожа Манолова заяви, че ще настоява да бъде приет Законът за несъстоятелност на физическите лица. Кандидатът за обществен защитник заяви, че ще се бори за утвърждаването на омбудсмана като силен и независим защитник на правата на гражданите, което означава институция, която не прави компромиси, не се поддава на политически и икономически натиск и винаги поставя интереса на гражданите на първо място. Мая Манолова подчерта, че целият ѝ професионален опит и като адвокат, и като народен представител, и като омбудсман, и като граждански активист е свързан със защитата на правата на гражданите. Тя декларира, че ще продължи борбата си срещу произвола в топлофикационните, електроразпределителните и ВиК дружествата, които работят в условията на естествен монопол – при административен комфорт и без реален контрол. Институцията на омбудсмана ще бъде до всеки човек, потърпевш от произвола на поредния монополист – каза Мая Манолова. Посочи като приоритет защитата на най-уязвимите групи – децата, хората с увреждания, възрастните хора, социално слабите, малцинствените групи. „Грижата за уязвимите не се изчерпва само с настояване за повече пари, това означава индивидуален подход, истинска индивидуална оценка и задължителни решения за всички български власти и институции“ – каза госпожа Манолова. Поради факта, че в България няма отделен детски омбудсман, тя се ангажира да предложи тези функции да се изпълняват от заместник-омбудсмана или съответно от дирекцията за правата на детето на институцията на Омбудсмана, която да получи по-голяма автономност и разширени правомощия. След представяне на концепциите на кандидатите за омбудсман съгласно процедурните правила, глава IV, точки 5 и 6 шестимата претенденти за поста на обществен защитник отговориха на въпроси на народните представители – членове на Комисията, неправителствени организации и граждани, предоставили писмено въпросите си. Антон Станков На въпроса на народния представител Петър Кьосев относно мнението на господин Станков за носенето на лична отговорност от служители в държавната или общинската администрация, които умишлено или поради небрежност ощетяват гражданите със своите действия или бездействия по служба, кандидатът заяви, че въпросът е много голям и трябва да се дискутира, тъй като към настоящия момент правната рамка допуска единствено носенето на дисциплинарна отговорност. Антон Станков допълни, че би инициирал създаването на кодекс за добро поведение на администрацията и чеклист, който да съдържа критерии за добро управление. Антон Станков изрази своята подкрепа за промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, които да улеснят този процес в отговор на въпрос, поставен от народния представител Димитър Гюрев. На въпрос, отправен от народния представител Димо Дренчев, какво е първото нещо, което би направил всеки кандидат след стъпването си в длъжност, както и какви действия би предприел по наболялата тема с такса мощност на „Топлофикация – София“, Антон Станков заяви, че първото му действие ще бъде свързано с преглед на състоянието на администрацията и проблемите в нея поради дългия период на време без ръководител. Относно такса мощност ще бъде взето отношение веднага след избора. „Какви ще са действията Ви като омбудсман за подобряване положението на хората с психични заболявания?“, бе въпросът на народния представител Наталия Киселова към всички кандидати. В отговор Антон Станков заяви, че това е сериозен проблем, който трябва да бъде решен незабавно. „Насилието и агресията говорят за психичното състояние на обществото ни“, подчерта господин Станков. На отправен въпрос от неправителствени организации господин Станков декларира, че не е работил за чужди организации и не е бил на обучения, финансирани от тях. Относно Закона за чуждестранните агенти кандидатът за омбудсман обяви, че трябва да се подходи внимателно. „Аз съм за, ако неговият замисъл е да се декларират средствата на финансиране на някаква организация“, каза господин Станков и се обяви против, ако се касае за нарушаване правата на гражданите или юридическите лица. Относно заемането на поста служебен министър-председател господин Антон Станков заяви, че към момента не може да отговори на този въпрос, защото това е въпрос на държавния глава и на избрания обществен защитник. Велислава Делчева Народният представител Петър Кьосев зададе въпрос към кандидатите относно мнението им за задължителността на решенията на Европейския съюз по правата на човека, както и какви действия биха предприели за проследяването и изпълнението на тези решения. Госпожа Делчева заяви, че България не прави спънки в ратифицирането на редица факултативни протоколи, засягащи правата на гражданите. Необходимо е да бъдат направени законодателни промени, които да предвидят предварителна оценка за съответствие на законодателните предложения, които внасят народните представители с конвенциите и които се отнасят до основните права на гражданите. Господин Манол Пейков попита Велислава Делчева за отношението ѝ към войната в Украйна – има ли агресор и кой е агресорът, за какво ще се борим – за справедливост или за мир на всяка цена? Госпожа Делчева отговори, че ще се бори за това войната в Украйна да спре по всички възможни начини. Относно финансирането от чужди организации госпожа Делчева заяви, че е работила с легитимни международни организации и работата с тях е допринасяла за България. По отношение на въпроса на госпожа Киселова за действията спрямо хората с психични проблеми госпожа Делчева заяви, че ще настоява за укрепване на мрежата от центрове за психично здраве. Относно евентуалното заемане на поста служебен министър-председател Велислава Делчева заяви, че ще прецени ситуацията и няма да бяга от отговорност. Джема Грозданова Относно психиатричната помощ госпожа Джема Грозданова заяви, че най-важна е комуникацията между Министерството на здравеопазването и Народното събрание. Тя декларира, че като омбудсман може да работи за подобряване на тази комуникация. Госпожа Грозданова отбелязва, че Министерството на здравеопазването е институцията, която дава парите за психичните заведения и при тях няма клинични пътеки. „Възможно е да се отделят средства за грижата на психично болните след излизането им от здравното заведение“, каза Джема Грозданова и допълни, че ще работи за развиване на социалните услуги по този въпрос. По отношение на въпроса за задължителността на решението на Европейския съд по правата на човека госпожа Грозданова заяви, че подкрепя задължителността им, като отбелязва, че по нейна инициатива Четиридесет и първото народно събрание е взело решение всяка година Министерството на правосъдието да внася годишен доклад по изпълнението на решението на Европейския съд: „Важно е да се помисли за ратификацията на Протокол № 16 към Европейската конвенция за правата на човека, защото има смисъл върховните съдилища в България да получават така нареченото съвещателно становище“. В отговор на въпрос, свързан с войната в Украйна, госпожа Грозданова посочи, че е проблем, че в Европейския съюз няма обща външна политика: „Проблем е, защото решенията се вземат с пълен консенсус, а не с две трети. България няма свое лоби в Европейската комисия, чрез което лоби да защитава националните си интереси“, уточни кандидатът за омбудсман. По отношение на поставения проблем от господин Пейков със замърсения въздух госпожа Грозданова заяви, че ще е необходимо да се работи с общините, които нарушават правилата. Джема Грозданова декларира, че ако бъде избрана за обществен защитник, би предложила на един от останалите кандидати да стане неин заместник. Относно заемането на поста служебен министър-председател би поела тази отговорност, но не смята, че основният закон на страната трябва да се променя в такъв кратък срок. Относно конкретни идеи за законодателни промени Джема Грозданова посочи дефиницията за биомаркерите като медицинско изделие като една от задължителните, за която ще настоява. Джема Грозданова бе категорична, че не е работила и не е получавала финансиране от чужди организации. Димитър Маргаритов Кандидатът за обществен защитник декларира, че ще подкрепя всяка инициатива, която засяга граждански права в отговор на въпроса за референдумите. По отношение на такса сградна инсталация господин Маргаритов изрази готовност да направи всичко възможно, за да се намери най-изгодният вариант за потребителите. На въпрос на госпожа Киселова за психично болните Димитър Маргаритов заяви, че омбудсманът трябва да изпълнява правомощията си на национален превантивен механизъм. От последния доклад на омбудсмана се вижда, че някои от проверките са извършени след настъпването на трагични инциденти, уточни той. По отношение на войната в Украйна господин Маргаритов заяви: „Когато един кандидат за дадена позиция в държавен орган няма преки функции, обвързани с анализ, оценка и предприемане на действия по тази тема, той не трябва да взема отношение.“ На въпрос от народния представител Манол Пейков как си представя приобщаващото образование в България, Димитър Маргаритов отговори, че се е запознал с темата за диференцираното учебно съдържание. Според него е необходимо: „…един урок трябва да бъде достъпен за всички деца“. Димитър Маргаритов не коментира възможността омбудсманът да заеме поста служебен министър-председател. Той декларира, че не е работил и не е получавал финансиране от чуждестранни организации. Мария Матева Кандидатът за омбудсман Мария Матева заяви, че би подкрепила всеки референдум, който е от обществено значение, и би участвала в предложения за законодателни промени. Относно проблемите на хората с психични заболявания госпожа Матева заяви, че е необходимо да се направи по-задълбочен анализ. На поставения въпрос за съществуващия проблем с такса мощност на „Топлофикация“ Мария Матева заяви, че в консултативния съвет, който смята да създаде, ще се работи по него. По отношение на задължителността на решенията на Европейския съд за правата на човека госпожа Матева потвърди необходимостта от ратифициране на Протокол № 16 към Европейската комисия по правата на човека. Относно войната в Украйна Мария Матева се присъедини към тезата на Димитър Маргаритов, че външната политика не е в правомощията на омбудсмана. На въпрос на народния представител Манол Пейков как изкуственият интелект би променил институцията на омбудсмана, госпожа Матева заяви, че на този етап не може да отговори, но вижданията ѝ са, че ще бъдат предложени технологични решения. „Държавата трябва да се ръководи от политици, а аз не съм политик“, каза Мария Матева на въпрос би ли приела да стане служебен министър-председател. Госпожа Матева декларира, че не е получавала финансиране от чуждестранни организации. Мая Манолова На поставения въпрос за референдумите Мая Манолова припомни, че като народен представител е била вносител на предложения, с които да се облекчат условията за иницииране на национален и местни референдуми. „Задължително е гражданите да могат лично и пряко да участват във вземането на решения“, категоричен бе кандидатът за обществен защитник. „Относно психичното здраве е необходима реорганизация на психиатричната дейност, защото става въпрос за болни хора, които се нуждаят от подкрепа“, изрази мнение Мая Манолова и допълни, че системата трябва да се развие, като се включат центровете за психиатрично здраве, дневни центрове, клинични и социални работилници, които да проследяват различните случаи. Относно чистотата на въздуха Мая Манолова заяви, че темата е нейна кауза. Тя бе категорична в изказването си, че няма станция, която да измерва истинското качество на въздуха, поради факта, че наличните станции са поставени в близост до паркове и не са точни в измерванията си. Мнението на госпожа Манолова относно такса сградна инсталация бе в полза на потребителите, а именно да не се ползва отменената формула за изчисление на сметките, а да се измерва точното количество топлина, отдавана от сградната инсталация. Мая Манолова се противопостави на намеренията на Министерството на енергетиката да наложи 30% такса сградна инсталация там, където е невъзможно измерването. По отношение на въпроса за задължителността на решенията на Европейския съд по правата на човека Мая Манолова отбеляза, че през 2024 г. България е осъдена по нови 16 дела, в които влизат здравословна и благоприятна среда на живот, право на собственост и други. Кандидатът за обществен защитник категорично заяви, че ще настоява за спазване на решенията, защото става въпрос за нарушени човешки права. „Омбудсманът не формира външната политика на страната. Отговорен за това е Министерският съвет и Народното събрание“, каза Мая Манолова относно мнението ѝ за войната в Украйна. Тя допълни, че би отказала да вземе предвидения в Домовата книга пост на служебен министър-председател. В отговор на въпрос на народния представител Анна Александрова ще напусне ли поста на омбудсман, както в първия мандат, за участие в друга надпревара, Мая Манолова обясни, че е била честна, че след като е участвала в политическа кампания, би било редно да се откаже от поста на обществен защитник. Относно закон за частния фалит Мая Манолова обясни, че от 2019 г. има подготвен проект, в написването на който има участие, но и до днес той не е приет. Законът за частния фалит е изключително важен за българските граждани, но банковото лоби е категорично против приемането на този закон, подчерта Мая Манолова. „Смятам, че финансирането на различни неправителствени и граждански организации трябва да бъде светло“, каза госпожа Манолова относно приемането на закон за регистрацията на чуждестранните агенти. „Не съм получавала финансиране от чуждестранни организации, както и не съм работила за такива“, декларира кандидатът за омбудсман. Въз основа на проведеното изслушване Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури за омбудсман по реда на Раздел V от приетите процедурни правила, за което прилага проекти за решение за избора им по азбучен ред на собствените имена. Да представя проектите?

Ще Ви запозная и с проектите за решения, колеги, за да може свободно да дискутираме. „Проект! РЕШЕНИЕ за избор на омбудсман на Република България Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за омбудсмана РЕШИ: 1. Избира Антон Илиев Станков за омбудсман на Република България с мандат пет години.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избор на омбудсман на Република България Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за омбудсмана РЕШИ: 1. Избира Велислава Динева Делчева за омбудсман на Република България с мандат пет години.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избор на омбудсман на Република България Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за омбудсмана РЕШИ: 1. Избира Джема Маринова Грозданова за омбудсман на Република България с мандат пет години.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избор на омбудсман на Република България Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за омбудсмана РЕШИ: 1. Избира Димитър Маргаритов Йотов за омбудсман на Република България с мандат пет години.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избор на омбудсман на Република България Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за омбудсмана РЕШИ: 1. Избира Мария Георгиева Матева за омбудсман на Република България с мандат пет години.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избор на омбудсман на Република България Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за омбудсмана РЕШИ: 1. Избира Мая Божидарова Манолова-Найденова за омбудсман на Република България с мандат пет години.“ Благодаря за вниманието, колеги, и се извинявам за прекъсването.

Уважаеми колеги, ще представя кандидатурата на госпожа Велислава Делчева, която е юрист, правозащитник и правен експерт с над двадесетгодишен опит в областта на върховенството на правото, правата на човека, защитата от дискриминации и подкрепата на уязвимите групи. Госпожа Велислава Делчева притежава висше юридическо образование, степен „магистър“ по право на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ от 1997 г. Професионалният й път започва като правен експерт в „Инициатива за укрепване на съдебната система“, където в рамките на 5 години работи за развитие на капацитета на съдебната система в България с акцент върху области като намаляване забавянето на делата и администриране на правораздаването. В това си качество участва в редица работни групи за създаване на законодателство, насочено към подобряване функционирането на съдилищата у нас, в съответствие с водещите стандарти на Съвета на Европа за правата на човека и достъпа до правосъдие. Велислава Делчева развива широка експертиза по проблемите на правовата държава, съдебната система, основните права и свободи. Работила е като международен експерт към Съвета на Европа и Програма за развитие на Обединените нации по тема за правата на децата и правната помощ. Познава не само състоянието на върховенството на правото и правата на човека в България, но и проблемите на гражданското общество и механизмите за гражданско участие и гражданско включване в изработването на публични политики за овластяване на различни социални групи. Била е правен експерт в Конституционния съд, а в момента е част от екипа на Министерството на правосъдието в Дирекция „Стратегическо развитие и програми“. Има доказан опит в изграждането на капацитети и укрепване работата на институциите, както и дългогодишна работа с европейски и международни партньори. Има няколко години опит в правна дирекция на институт „Отворено общество“, където участва като експерт в области като ефективната наказателноправна защита, правна помощ и бюджетирането на съдебната система. Десет години Велислава Делчева е председател на Управителния съвет на Сдружение „Програма за развитие на съдебната система“, в който период е наградена с почетен плакет на Висшия съдебен съвет за осъществения ѝ принос в подобряване на работата на българските съдилища. Велислава Делчева ползва свободно английски, френски и руски, което ще ѝ позволи като национален омбудсман да участва активно и да представи България в структурите на ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз. Въз основа на гореизложеното парламентарната група на ГЕРБ-СДС счита, че госпожа Велислава Делчева притежава необходимите професионални и нравствени качества да бъде успешен омбудсман на Република България и ще работи в полза и за защита правата на българските граждани.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Владислава Цолова и представлявам, и съм председател на Националната пациентска организация. Една от основните причини, която ни привлече да издигнем госпожа Джема Грозданова за омбудсман на Република България, са нейните приоритети, и то тема здравеопазване – детско здравеопазване, психично здраве. За първи път може би ще се наблегне на психичното здраве и детското психично здраве, образование и благоприятна околна среда. В Националната пациентска организация членуват над 65 организации. Националната мрежа за децата също така издига госпожа Грозданова, където членуват 150 организации. Доктор Джема Грозданова отговаря на изискванията за заемане на длъжността по Закона на омбудсмана и решението на Петдесет и първото народно събрание от 13 февруари тази година. Джема Грозданова е завършила средно образование със златен медал в Природо-математическата гимназия, магистър и доктор по обществено и дентално здраве. В периода 2009 – 2020 г. е народен представител в четири състава на парламента и последователно заема позиции на председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове 2014 – 2020, председател на Комисията по външна политика, три мандата е заместник-председател на парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Опитът, натрупан от госпожа Грозданова като ръководител на няколко важни звена в българския парламент, ни дава спокойствие и увереност, както и мотивация да я номинираме за длъжността омбудсман. През този период тя има основна роля за организацията и формирането на приоритетите на две председателства, на Комитета на министрите на Съвета на Европа 2015 – 2016 г., както и на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. в България. Позицията на председател на Комисията по външна политика за почти 6 години дава възможност за контакти на високо ниво, които ще бъдат полезни в качеството ѝ на омбудсман на Република България. Тя придобива опита да формира политики, да търси и да поддържа баланс между институциите, да намира компромиси и решения чрез преговори. Работата й в различни сфери дава възможност за взаимодействие с национални и местни организации. С готовност приема ролята и търси мнението на неправителствени организации. Нейното дълготрайно асоцииране със Съвета на Европа ни дава още по-голяма сигурност, че ще се справи с длъжност, чиято основна функция е защита на човешките права, правата на децата, правата на гражданите на Република България. Съветът на Европа е определен като училище за демокрация и има основна роля във формирането на документите на Европейския съюз по правата на човека. В този период, 2010 – 2016 г., доктор Грозданова е представлявала два пъти страната ни пред Подкомисията по правата на човека в ПАСЕ по повод публични изявления на Комисията за предотвратяване на изтезанията по отношение България. Политическият й опит и медицинската професия според нас са предимство и по този начин лесно се обединява хуманното с междуинституционалния диалог и подход. Целите за свобода, единство, съпричастност и грамотност са основни нейни принципи. Госпожа Грозданова е работила активно за ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие през 2011 г. Неин приоритет е привеждането в действие на законодателството относно насилието, основано на пола, и домашното насилие. Тема, която много се дискутира напоследък и която придобива чудовищни размери както в световен мащаб, така и в България – пълното транспониране на директивата по отношение на домашното насилие. Работила е активно по време на второто българско председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа по така наречената Софийска стратегия за правата на детето, превърнала се в глобален документ за защита правата на децата. Приложили сме препоръки на, както казах, над 250 от неправителствени организации. И всичко това доказва опита на госпожа Джема Грозданова в сферата на човешките права през целия й професионален път до момента, както и голямата обществена подкрепа за кандидатурата й. На база на всичко изложеното тук смятаме, че притежава необходимите морални и професионални качества, както и публична репутация за заемане на позицията омбудсман на Република България. Справих ли се в две минути? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми накратко да представя предложения от нас кандидат за омбудсман господин Димитър Маргаритов. Димитър Маргаритов е юрист с дългогодишен опит в администрацията. В периода от 2002 до 2022 г. е заемал отговорни ръководни длъжности в системите на пет министерства – на външните работи, на образованието и науката, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и съобщенията, както и на Министерството на икономиката и индустрията. Считаме, че познаването на работата на администрацията и начините на функциониране на системите на държавно управление е важно и съществено обстоятелство предвид функцията на омбудсмана да се застъпва с предвидените в закона средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации. Господин Маргаритов притежава опит в сферата на правата на човека и неговата кандидатура се явява особено подходяща за длъжността предвид факта, че в продължение на повече от 7 години той е председател на Комисията за защита на потребителите, както и за кратко заместник-министър на икономиката и индустрията с ресор политика за потребителите. Това са основните институции в България, натоварени със защита на икономическите права и интереси на гражданите, признати и закриляни от международното право. В този период Комисията е изключително активна във взаимодействието си с потребителите с неправителствените организации и с всички институции в държавата, които имат отношение към защитата на правата на гражданите, в това число и с Омбудсмана на Република България. Господин Димитър Маргаритов има допълнителен опит в сферата на правата на човека, тъй като е бил член на Националния съвет на хората с увреждания, както и на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Наред с това господин Маргаритов е известен и в обществото с репутацията си на отговорна личност с високи морални качества. През годините той е присъствал активно в медийното пространство и е познат на широката общественост с безспорните си качества на професионалист и отдаден на близките си човек. Женен е и има двама сина. Считаме, че с избора на господин Маргаритов институцията на омбудсмана ще получи шанса да бъде работеща, ефективна и полезна за гражданите и обществото в днешните изключително важни за страната ни периоди. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Българският червен кръст в качеството си на юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, със своята 146-годишна история и с мисията за подкрепа на уязвимите хора и спомагателна роля към публичните власти в хуманитарната сфера предлага госпожа Мария Георгиева Матева за омбудсман на Република България. Госпожа Матева със своя дългогодишен юридически стаж е успешен специалист по национална сигурност и комисар по неприкосновеността на личния живот в Република България. Като комисар за защита на личните данни е доказала способността си да разследва и разрешава казуси, свързани с поверителност и защита на данни. Госпожа Матева е почтена и високо ерудирана личност, притежаваща способност да съблюдава баланс между неприкосновеността на личния живот и спазване на всички законоустановени държавни норми. Тя ще бъде достоен медиатор между гражданското общество и административните и корпоративни структури. Нейният юридически опит и задълбочени познания в различни области ще й дадат възможност да изпълнява функциите на свободен, независим и безпристрастен орган, работейки прозрачно и вземайки решения, като се фокусира върху практически и ефективни резултати за справяне с несправедливости. Особено важна е нейната висока сензитивност към хора и общности със специални нужди и уязвимост, в това число деца в риск, самотни възрастни хора и прочие, с фокус върху смелостта ѝ за категорично разкриване на лоши публични практики спрямо тях. Същевременно тя ще осигурява градивно съдействие на публичния сектор с оглед подобряване на неговите стандарти и практики по отношение на защитата на гражданите и утвърждаването на общочовешките ценности. Всичко посочено дотук се допълва с множеството й компетенции в различни сфери, с нейния доказан такт и дипломатичност, анализ и точна преценка, инициативност и емпатия. Всичко това е гаранция за успешно справяне с нелеките задачи на омбудсмана, особено в настоящите сложни условия на турболентен обществено-икономически и комплициран политически живот, свързани с безброй предизвикателства от различен характер както в международна среда, така и във вътрешнодържавен аспект. Способността й да създаде функционален екип с високи професионални и етични стандарти ще благоприятства продуктивната подкрепа на маргинализираните и уязвимите членове на общностите по отношение проява на съпричастност, разбиране и защита на тяхното достойнство. Отстояването на правата на гражданите като цяло и сложната и отговорна роля на справедлив и активен посредник между обществото и публичния и корпоративния сектор в страната е нелека задача, с която, от БЧК сме убедени, че госпожа Матева ще се справи по оптимален и перфектен начин. Благодаря за вниманието.

Благодаря. Уважаеми народни представители, по-известна съм, по-позната съм като Катя Колева и съм председател на Института за социална интеграция. За мен е голяма чест от името на 23 организации, регистрирани в обществена полза, подкрепени впоследствие от още десетки, да представя пред Вас кандидатурата на госпожа Мая Манолова за омбудсман на Република България. Всъщност по-скоро ще припомня, че в периода 2015 – 2019 г. Мая Манолова изпълни със съдържание правомощията на тази институция. Българските граждани видяха какво е обществен защитник в действие. Докато госпожа Манолова беше начело на институцията, видяхме, че омбудсманът не само отговаря на жалби, но се хваща с проблеми на терен. Може да пише и законодателни предложения, а също така да дава и решения – било то за защита от арбитражни съдилища, било то когато присъства при шивачки, неполучили възнагражденията си, а собственикът – обявил фалит и избягал, било то да прекарва часове наред заедно с миньори под земята в знак на протест, да бъде в палатковия лагер на майките на деца с увреждания, да направи десетки изнесени приемни във всяка област на България. За каквото се сетите, тя е човекът, който застава до гражданите в защита на каузите им. И след края на мандата си Мая Манолова продължи да бъде граждански омбудсман – да алармира срещу покачващите се сметки за ток, вода и парно; да защитава потребителите с колективни искове срещу едностранните индексации на мобилните оператори; да завежда дела на стотици пенсионери срещу несправедливо изчислени пенсии и винаги не само да посочва проблеми, а и да предлага решения. Внесеният преди няколко дни закон „Антиспекула“ за регулиране на цените на храни, горива, лекарства, банкови такси, мобилни услуги е само поредното доказателство в тази посока. И сега, след повече от година без омбудсман и заместник-омбудсман, гражданите имат нужда от човек с опит, който да влезе в работата с летящ старт и да подпомага институциите в работата им с гражданите и за реален контрол при влизане на страната ни в еврозоната. Уважаеми народни представители, знаем, че партийната дисциплина е важна при гласувания, знакови за отстояване на политически цели. Моля при предстоящото гласуване да превъзмогнете партийните си пристрастия и да защитите обществения интерес. Подкрепете българските граждани, като изберете обществения защитник, който заслужават. Изберете Мая Манолова за омбудсман на Република България. Благодаря.

Благодаря. Тъй като, когато се приемаха... Между другото, жалко е, че камерите не излъчват на живо това, което в момента представлява пленарната зала на така наречения парламент, защото тук има може би 50 – 60 човека. Да го кажа за журналистите отвън, ако проявяват интерес – 50 – 60 човека за избора на една институция, която, между другото, за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ е, честно казано, много безсмислена. Ние по време на кампанията, и то откровена кампания за избор на омбудсман, когато тук се коментираха и се гласуваха правилата за избор, казахме, че една такава институция трябва да бъде изпълнена със съдържане, а не да служи за място за удобно политическо пенсиониране тип санаториум, тип място за заслужили партийни активисти и другари или място за започване на партийна кариера, защото в крайна сметка в държавната администрация трябва да е пълно с хора, които да мислят за интереса на гражданите. Не че няма изключения в тази посока, напротив – има, и далеч не всички хора, които са били в подобни институции, отговарят на това нелицеприятно описание, което в момента направих, но за съжаление, повечето са такива. Да започнем оттам, че това го казахме и когато коментирахме правилата за избор на омбудсман, тъй като институцията няма българско име, незнайно защо няма българско име, защото ние вече свикнахме с това, че нашата държава няма да има скоро своя собствена валута, може би предстои въвеждане на втори официален език или премахване на нашия официален език и не знам още какво предвиждат, но въпросът е, че никой не може да каже какво означава тази дума „омбудсман“, дори не може да каже как е правилното ѝ произнасяне. Преди малко слушахме хора, които казваха òмбудсман, и такива, които казват омбýдсман, има такива, които съм чул да казват омбудсмàн, което вече е просто показателно за цялата ситуация и за безсмислието на тази институция. Но аз искам да обърна внимание върху една кандидатура, нашата принципна позиция е ясна, но искам да обърна внимание на една кандидатура, която, както се казва, всички знаят, тя е публично известна – кандидатурата на Велислава Делчева, която най-вероятно ще бъде избрана за омбудсмàн или омбýдсман, или там как се казва това нещо, която всъщност определено може да се каже, че е кандидатурата на посолствата в България или вече на някои посолства, защото виждаме, че има разминаване между посолствата, няма вече единодушие. Впечатляваща е кариерата на госпожа Велислава Делчева. Започва като експерт по съдебна администрация в USAID за укрепване на съдебната власт в България. Четири години работи, като има координиране на програми за сближаване на правото, съдебна реформа, управление, администрация, изготвяне на законодателни актове и контролирани адвокати. Контролирани адвокати, забележете! Написано е от самата нея в нейната биография и много е интересно какво означава „изготвяне на законодателни актове“. Сега, означава ли това, че USAID в периода 2002 – 2006 г., когато госпожа Делчева е била там експерт по съдебна администрация, е изготвяла законодателните актове на българската държава? Защото аз така го разбирам. Иначе какво е това „законодателни актове“?! А може би всъщност на някоя друга държава е изготвяла законодателни актове. Това ще го видим след малко, между другото, в нейната доста дълга кариера. След това пет години, веднага след като приключва в USAID, отива в Институт „Отворено общество“ при Сорос, където работи от 2007-а до 2012 г. И там отново – координиране на проекти в областта на съдебната реформа, върховенство на правото, законодателни проекти, забележете! В едната институция – чужда, небългарска, американска институция, работи за създаване на законодателни актове, а в другата – на законодателни проекти. Значи, тук е малко по-надолу. В единия случай, директно актовете, които трябва да бъдат приети, на другото място – законодателни проекти и оценки на програми за безвъзмездна финансова помощ. След като е натрупала този дълъг стаж от 9 години, веднага е прехвърлена, за да може да създаде съответния административен стаж в колониалната администрация, 2013 – 2017 г. е в колониалното Министерство на правосъдието. След като се е научила вече от „Отворено общество“ как да пише законодателни проекти и от USAID как директно да пише законодателни актове, вече отива и в Министерството на правосъдието. След това има един интересен период, много интересен за всички нас, българите, вече в който тя работи в Консорциум B&S Europe Global в Република Северна Македония, където от 2019 г. до 2020 г. госпожа Велислава Делчева разработва стратегически документи, забележете, свързани с реформа на правосъдието, права на човека и борба с корупцията. За мен това беше много интересно, реших да се запозная какви точно документи, свързани с правата на човека в Република Македония, където, както е добре известно, правата на българите са системно нарушавани от десетилетия брутално, зверски. Исках да видя за тази една година дали госпожа Делчева е написала барем един ред за българите в Македония. Няма нито един ред за българите в Македония. (Възгласи: „Еее!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Нито един ред няма за българите в Македония! За госпожа Вeлислава Делчева българите в Македония не съществуват. Тя не ги вижда на картата. И тъй като българите в Македония са като българите в България, ние сме един народ, честно казано, аз не виждам как тази госпожа ще може да защитава български граждани, защото тя очевидно не ги вижда на картата. Независимо дали българските граждани са в Македония, където имаме 216 хиляди български граждани, по думите на българския министър в момента на вътрешните работи Даниел Митов, или няколкото милиона български граждани в България, защото ние не правим разлика. След което на госпожа Делчева ѝ създават хубава кариера в чужбина: консултант в Съвета на Европа три години, след това Програма за развитие на обединените нации една година във Виетнам. После имаме правен експерт в Конституционния съд на Република България. Това вече може да го броим като леко трудоустрояване, защото Конституционният съд служи за нещо такова. И най-интересното, което е, две години отново се връща в България като координатор за България на Програмата на USAID отново, за Централна Европа, за върховенство на правото. Така, най-интересното е, че нейният престой в USAID свършва на 15 февруари 2025 г. Какво се случи на 15 февруари 2025 г., помните ли? Кой дойде на власт в Щатите? Тръмп! Какво направи Тръмп? Спря парите на USAID и почна да ги уволнява. И госпожа Делчева веднага беше трудоустроена – на 24 февруари, 9 дена по-късно, забележете какъв синхрон, и стана държавен експерт, ръководител на програмния оператор на Програма „Правосъдие“ 2014 – 2021 в Министерството на правосъдието. Ако питам някой от Вас тука знае ли какво работи ръководителят на програмния оператор на Програма „Правосъдие на НФМ“ 2014 – 2021, заклевам се, и хората в Правната комисия няма да могат да отговорят. Защо? Защото това е една от многото синекурни длъжности, в които се получава заплата, за да не вършиш нищо! Това са места, където се трудоустрояват партийните другари, без значение дали са от ГЕРБ, БСП, ДПС, ИТН, или всякакви други още подобни – те са еднакви, само абревиатурите им се сменят. И сега искаме тази госпожа, която очевидно е кандидатурата на Борисов и на Пеевски, да бъде избрана за омбудсман или там още нещо, както искате го наречете – омбýдсман или омбудсмàн. Ние ще бъдем категорично против. И ние сме принципно против въобще съществуването на цялата тази абсолютно безсмислена институция, която харчи почти 10 млн. лв. годишно! За какво? За какво? За едно голямо нищо! Така че ние категорично няма да подкрепим кандидатурата на госпожа Делчева и смятаме, че нейният избор, макар и предварително предначертан, предрешен, както всичко в нашата параванна, фасадна, колониална псевдодемокрация, няма да осъществи нищо добро за българския народ. Единственото нещо, което ще се случи, е, че просто ще имаме поредния трудоустроен човек, който, между другото, ако евентуално има предсрочни избори, може да бъде поредният послушен, сламен министър-председател, каквито виждаме в последните няколко години, че имаме, и какъвто имаме и сега, в момента, за съжаление.

Благодаря. Господин Костадинов, аз всъщност съм съгласен с много от това, което казахте, но математиката някак си не ми излиза. Вие споменахте за биографията на госпожа Делчева и казахте, че тя е била част от мрежата на Сорос, тя е част и от демократичната партия на Щатите. В същото време казахте, че ще получи подкрепата на „ДПС – Ново начало“. Това означава ли, че „ДПС – Ново начало“ днес ще се обърнат, ще се изплюят върху всичко това, което говориха довчера – че те са част от републиканците, че те не подкрепят Сорос, че те мразят Сорос, че ще се борят? Или може би ще се борят със Сорос, с неговите хора, но на по-добра заплата, за да може да ги обърнат срещу Сорос да се борят?! Аз, честно казвам, логика не намирам в това, което ще се случи, ако наистина се случи. В противен случай тя няма да бъде на балотаж и няма как да стане и омбудсман.

Честно казано, не бях се сетил, наистина сте прав, господин Димитров, защото е доста интересно това. Сега, интересно, разбира се, като махнем иронията, всъщност всичко е ясно. В „ДПС – Ново начало“ всичко е кеш. Там няма кауза, там няма идея. То и заради това техният председател Пеевски нарича президента мистър Кеш, макар че би трябвало самият Пеевски да бъде наричан мистър Фалит, защото при него всичко фалира. Той, каквото е докоснал, го унищожава. Затова в момента унищожава и българската държава. Така че в случая това няма никакво значение. Републиканци, демократи – то утре, ако примерно нещата в геополитически план се сменят, а те виждаме, че се променят с много бързи темпове, той ще развее руското знаме и ще каже, че е най-големият русофил и ще е готов да посреща руски войски и ще обяснява как винаги се е борил срещу американското влияние в България. Това са безпринципни хора. Това са хора, които нямат нито чест, нито морал, нито идеология – най-важното нещо. Сега, политиката не е пансион за благородни девици, но все пак трябва да имаш някакъв базов обществен морал и най-важното нещо, което е – трябва да имаш кауза и идеология. Това нещо в „ДПС – Ново начало“ липсва. То същото нещо е и в ГЕРБ, между другото, до голяма степен. В този случай тяхната концепция е много проста: трябва да сложим наш човек. И те си слагат удобния – ама соросоид бил, ама такъв, онакъв. Аз предполагам, че все пак не са си написали достатъчно добре домашното, защото очевидно е, че госпожа Делчева е обвързана със старата администрация в Съединените щати. Тоест тя е човек на Демократическата партия, което пък и предвид на факта, че скоропостижно е била изпъдена от USA, изгонена, е показателно за това, че може би в един момент, тъй като Тръмп е известен със своята последователност в преследването на своите интереси и съответно в преследването на своите политически опоненти и врагове, не виждам как този сигнал, който ще дадат, ще бъде изтълкуван положително. Защото назначаването на един човек от старата администрация, работил за Байдън, за Сорос, човек, който е обвързан със съвсем, съвсем друга идеология, защото Съединените щати и в двете партии, за разлика от България, където освен ВЪЗРАЖДАНЕ други партии с идеология няма, там има партии с идеология, това нещо ще предизвика може би някаква реакция. И аз ще съм изключително любопитен да видя тази реакция, защото виждаме в момента едно много особено мълчане от страна на американското посолство. Американците може и да мълчат, но когато се изказват, обикновено говорят последни. И тогава ще бъде интересно да видим дали тези сега, днеска, които ще изберат госпожа Делчева, няма след това по най-бързия начин да я изритат, така както са я изритали нейните предишни началници в Съединените щати и от USA. Но това е лошо, защото говори изключително зле за нашата държава – не бива по никакъв начин решенията в България да се вземат под влиянието на чужди посланици. Заради това днес ние осъдихме присъствието на чужди посланици на протеста, който беше вчера, рехавия протест на ПП-ДБ, и затова винаги сме осъждали всякаква чужда намеса във вътрешните работи на нашата държава. Работата на посланиците е да четат вестници, да гледат телевизия и да съобщават в своите държави за това, което пише в българските вестници и българските телевизии – не да ходят по протести, не да ходят на съдебни процеси, защото, ако ние управлявахме държавата, хората, които правят нещо подобно, щяхме да ги обявим за персона нон грата, без значение от коя държава са. Никоя чужда държава, никоя, никоя, никоя чужда държава няма право да се меси във вътрешните работи на една суверенна държава, каквато е нашата родина България.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Няма как да не отбележа, че виждаме сериозен интерес към позицията на омбудсман на Република България. Може би това се дължи и на факта, че след промените в правилата за избор се даде възможност на неправителствени организации да правят номинации. Реално имаме само една партийна номинация на госпожа Делчева. Господин Костадинов преди мен доста обстойно Ви разказа за нейната биография. Не е тайна за всички, че след промените в Конституцията на Република България вече позицията на омбудсман се явява и потенциален министър-председател на нашата страна, в случай че се стигне до служебен кабинет. Интересното е, че изслушването на тези кандидати се проведе в Комисията за прякото участие на гражданите и жалбите на гражданите на 10 април 2025 г. Три месеца този проект на решение някъде престояваше и така и не се внасяше в Народното събрание. Може би нямаше консолидация в управляващото мнозинство кой трябва да бъде избран. Сега обаче, когато спешно, от вчера за днес, се внася Проектът, тъй като се приеха правилата за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, омбудсманът трябва да бъде част от Номинационната комисия, която ще оценява кандидатите, и съответно по спешност гледаме днес този проект на решение. Както знаем, бързата работа не е никога в услуга на доброто. По време на проведеното изслушване аз зададох един и същ въпрос на шестимата кандидати. Той беше: какво е отношението им към референдумите? И допълнителен въпрос: какво смятат за проваления референдум от Народното събрание, за който ние събрахме 600 хиляди подписа, спазихме всички изисквания на закона и в крайна сметка референдум не се проведе, защото тогава управляващото мнозинство го бламира? Всички кандидати се обявиха за референдумите. Те казаха, че подкрепят този тип допитване. Нито един от тях обаче не посмя да каже какво смята за начина, по който беше блокиран референдумът на ВЪЗРАЖДАНЕ. Единствено господин Станков си спомням, че каза, че няма точна представа какъв е казусът и затова няма да го коментира. Това наистина мен ме изненада много, но явно не следи политическата обстановка отблизо в страната. Вярно, има го в стенограмите. (Реплика от Мая Манолова.) Госпожо Манолова, изгледайте записа…

Та, в тази връзка тази тема явно не трябва да се коментира дори от омбудсмана. Няма съмнение, че в този случай бяха нарушени правата на стотици хиляди граждани, които, така или иначе, заслужаваха да бъде проведен референдум. Това е, което аз имам да кажа по въпроса. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председателстваща, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми кандидати за омбудсман на Република България, ако имаше повече смях в живота на хората, които търсят помощ от омбудсмана, сигурно и аз щях да се усмихна, както уважаемата госпожа Кирова преди малко, но нека не забравяме, че днес ние избираме защитник на човешкото достойнство. Затова аз ще подходя малко по-сериозно. Вече повече от година институцията на омбудсмана е оставена на автопилот, без титуляр и без заместник. През това време страната ни преминаваше през тежки социални турболенции – избори след избори, покачващи се цени на основни храни и стоки от първа необходимост, политическа нестабилност и несигурност. В този критичен период омбудсманът продължава да получава ежедневни сигнали както за злоупотреби на монополните дружества, така и от социално уязвимите хора. И на този фон следващият омбудсман няма да има време за губене. Няма да има комфорта на първи месеци спокойствие за навлизане в работата, особено на фона на страховете на гражданите от спекула около въвеждането на еврото в страната, през което трябва да минем безпрепятствено. Новият омбудсман трябва да бъде човек с опит, човек, който може, и човек, който е доказал, че му пука за проблемите на хората. За мен е ясно кой кандидат отговаря на всички тези критерии. До ден днешен, като чуя да се говори за омбудсмана, автоматично се сещам за името на Мая Манолова. Тя е човекът, който може и върши работа. Доказва го с цялата досегашна дейност и с времето, когато вече беше омбудсман – от 2015-а до 2019 г. Тогава мнозинството българи видяха възможностите на тази институция, когато тя е водена от човек, който активно работи за каузи. През годините като обществен защитник госпожа Мая Манолова отстояваше позиции, защита на гражданите срещу злоупотребите на монополистите и доставчиците на услуги, потребителите на финансови услуги и длъжници, като през 2019 г. още тогава внесе Закон за несъстоятелност на физическите лица, който ние едва сега приехме наскоро – правото на чист въздух, правата на децата – припомням, кампании като „Нашето дете“ и без такси за детски градини; правата на работещите – чрез законодателни промени за защита от некоректни работодатели и за пенсионните права на миньорите; правата на пенсионерите с кампанията „Великден за всеки“ и социална кухня за 500 души – за хората с увреждания; приемането на Закона за хората с увреждания; Закона за личната помощ; подкрепи Закона за социалните услуги; за пациентите в здравеопазването – за справедливо възнаграждение и достойни условия на труд; борба с двойните стандарти при храните и отпадане на ДДС върху дарените храни; борба с корупцията и утвърждаване на демократичните ценности. Мая Манолова е човекът, който направи институцията на омбудсмана една от най-уважаваните в страната, институция с високо доверие и истинска надежда за решаване на проблемите на хората. Но да припомня още някои факти. Докато тя беше начело на институцията, 122 хиляди души потърсиха помощ. Бяха подадени над 45 хиляди жалби и сигнали, а Конституционният съд беше сезиран над 10 пъти с искания за тълкувателни решения. Приемните бяха посетени в над 100 населени места. Доказателствата за ежедневните ѝ битки са много. Какво постигна? Изплащане на заплати при фалит на фирми, застъпи отпадане на таксите в детските градини. Прекара осем часа под земята с миньорите от Бабино в Бобов дол, докато не им бяха изплатени забавените възнаграждения. По нейна инициатива в края на 2016 г. Народното събрание прие законови промени, с които потребителските спорове бяха извадени от обсега на арбитражните съдилища, а юрисконсултските възнаграждения на „Топлофикация“ бяха намалени шест пъти. Мая Манолова е човекът, който и досега не пропуска заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране, което да защитава потребителите на парно, ток, вода от искания за повишаването на сметки, нови такси и общи условия. Благодарение на нея отпадна ДДС върху дарените храни. Прие се Законът за личната помощ – след палатков лагер пред парламента, а кампанията „Великден за всеки“ подкрепи хиляди възрастни хора. Но Мая Манолова не спря да бъде омбудсман и след края на мандата си. Тя е единственият кандидат, който продължава да изпълнява функциите на граждански омбудсман години след края на отстъпването на тази позиция. Защитава граждани, завежда колективни искове срещу мобилни оператори и предлага близо 10 законопроекта в защита правата на гражданите. Ние от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ в настоящото Народно събрание сме вносители на някои от тях, като този за надценките на храните; за таван на банковите такси; за личния фалит на гражданите; за колекторските фирми, или, да припомня, последно внесения Закон за антиспекулата, който е единственото законодателно продължение за момента, който цели да защити българските граждани от спекула при въвеждането на еврото в страната, като регулира цените на храните, основните стоки и услуги, лекарствата, горивата, банковите такси, мобилните услуги. Автор на този законопроект е госпожа Мая Манолова. Заради всичко това аз подкрепям и категорично заставам зад кандидатурата на Мая Манолова за национален омбудсман. Призовавам всички народни представители, независимо от коя парламентарна група са, независимо от тяхното лично мнение, симпатия или антипатия, да гласуват за най-добрия доказан кандидат, за човека, който достойно си заслужи прякора Омбудсмая. Истината е, че ако омбудсманът се избираше пряко от народа, това нямаше да бъде състезание – в съзнанието на всички омбудсманът е Мая. Затова подкрепете Мая Манолова за национален омбудсман. И накрая, уважаеми колеги, за някой тази позиция е просто пост, а за други – компромис, но за Мая Манолова това е кауза, защото Мая Манолова не влиза в битки заради власт, тя влиза в битки заради хората – с вдигната глава и открито сърце. Била е там, където държавата мълчи, а хората имат нужда от подкрепа – с майки без дом, с болни без лечение, с граждани без справедливост. Аз вярвам, че институцията на омбудсмана трябва да има душа и лице, да бъде бариера срещу безразличието, да бъде глас за тези, които го нямат. Считам, че повечето народни представители днес в тази зала ще гласуват и ще подкрепят Мая Манолова, защото нейната кауза трябва да бъде и наша – да защитаваме хората. Призовавам Ви отново – направете същото, оставете зад себе си партийни сметки, лични обиди и стени. Днес ние не избираме просто някой човек, а избираме съвест, избираме посока, избираме кауза, избираме защитник на правата на хората. Подкрепете Мая Манолова заради хората. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми кандидати! Уважаема госпожо Димитрова, взимам тази реплика, защото искам да Ви попитам няколко неща, на които много се надявам, че ще чуя отговор във Вашата дуплика. Сега, Вие казвате: „Когато чуя думата „омбудсман“, и се сещам за госпожа Мая Манолова“. Първият ми въпрос е: това Вашето мнение ли е, или на цялата Ви парламентарна група? Разбирам това, чух пламенната реч – добре, но за да ме убедите, трябва да ми кажете: това Ваше мнение ли е, или на парламентарната Ви група? На второ място, когато изразявате Вашата позиция на парламентарната група в изказване от тази трибуна, Вие трябва да кажете за кого ще гласувате. Ще подкрепите Мая Манолова – прекрасно. Вашата група ще подкрепи ли друг кандидат? Не чухме – да или не? Защото с оглед на това, в което участвахте сутринта – операцията по сваляне на кворума, за да може да бъде избран евентуално друг кандидат без Вашите гласове, за да не се унижавате да гласувате за кандидата на ГЕРБ, дава много ясни белези, че май ще гласувате и за друг кандидат, ако се наложи. Ако това не е така, моля да излезете да заявите позицията на Вашата партия. Благодаря Ви.

За кой? За кой кандидат? (Реплика от народния представител Йордан Иванов.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колега, краткият ми отговор е – да, „БСП – Обединена левица“ ще гласува за кандидатурата на госпожа Мая Манолова. Считам, че внушенията, които правите, са неверни, и считам, че днес всеки народен представител ще упражни правото си на вот съобразно своята собствена съвест. Призовавам всички народни представители да се допитат до своята съвест и да изберат кандидата на гражданите, защото гражданите имат нужда от обществена защита. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване ще бъде връщане към началото на моята обществена активност. Още 2009 – 2010 г. вярвах в обществения защитник, може би съм ходил над 10 пъти в сградата му. Пускал съм над 20 писма до него в последните 10 години и познайте колко пъти общественият защитник, така нареченият омбудсман от някого, всъщност е свършил нещо? (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Нула! Мога да се върна още в далечната 2012 г., 2013 г., 2014 г., когато водихме битката срещу произвола на банките и частните съдебни изпълнители, която водим и до днес в пленарна зала, но тогава, като младеж, вярващ в обществения защитник, че може да защити нещо, пусках писма, правихме протести и познайте – общественият защитник нищо не направи. Тогава обществен защитник беше Константин Пенчев, който сега го трудоустроихте, като го направихте заместник-председател на Комисията по досиетата, която е абсолютно безсмислена, както е безсмислена и тази така наречена институция на Омбудсмана. Именно това е причината ние да не подкрепяме изобщо да има такава институция, тъй като тя реално не върши никаква работа – едни хора пишат хиляди жалби и накрая оттам им се отговаря абсолютно еднакво на всички, без никаква разлика в отговорите. Ще Ви върна и още малко по-назад – през 2019 г. В община Елин Пелин през 2019 г. се построи завод за преработка на пластмаса – без оценка на въздействие на околната среда. Като председател на инициативния комитет в община Елин Пелин лично отидох и занесох, и подадох в администрацията на омбудсмана жалбата ни и познайте дали някой ни отговори. Не. Така че това е моето разочарование в последните години от тази така наречена институция и затова смятам, че тя изобщо няма нужда да съществува, тъй като тя е просто една институция с бюджет, където да се трудоустроят едни хора. Тази година бюджетът им е над четири милиона и всички такива комисийки и институции, които са създадени да паразитират върху българската държава, харчат над сто и няколко милиона на година и не вършат никаква работа. Бих попитал и нея, и омбудсманите – бъдещите и изминалите, какво са свършили по темата за сградната инсталация на „Топлофикация“ в София. Тук в Народното събрание само преди месец от управляващото мнозинство се опитаха през Закона за киберсигурност и после през Закона за възобновяемите източници да вкарат една поправка с една наредба относно такса сградна инсталация на „Топлофикация“ – София. Какво направиха омбудсманите назад във времето? Отговорът е – нищо. И на последно място – до мен достигна много интересна информация и аз много бих желал тя да стане достояние и да се каже дали е истина. Дадоха ми информация, че шефът на правния отдел в Народното събрание всъщност е и мъж на госпожа Делчева. Ако това е наистина така, ще помоля госпожа Делчева да дойде да го каже, за да знаят народните представители дали наистина нейният съпруг или човек, с когото живее, е шеф на Правния отдел в Народното събрание. Тъй като, ако това е така, според мен не отговаря на условията, най-вече на политическия морал, който трябва да има в една държава – това, което каза и господин Костадинов – назначавате си ги от един в друг отдел и така нататък. Благодаря Ви.

Процедура по начина на водене.

За изказване.

Госпожо Председател, колеги! Господин Славчев, взимам кратка реплика, защото, въпреки че не съм съгласен изцяло с Вашата теза за безполезността на тази институция, това е друг дебат, може би не е сега моментът да влизаме в него. Имам прост въпрос: видяхте, и Вие станахте свидетели, на операцията, която проведе госпожа Киселова сутринта с кворума – първо 16 секунди, после чака да станат сто двадесет и един и прекрати регистрацията, накрая сто четиридесет и двама се регистрираха, и знаете, че има огромно значение ВЪЗРАЖДАНЕ, изразявайки своята неподкрепа към кандидатите, дали няма да гласува за никого, или ще бъде „против“ или „въздържал се“. Защото това променя необходимите гласове за избора. Моля да изразите позиция дали ВЪЗРАЖДАНЕ ще бъдат против, или няма да гласуват за никого. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.)

Господин Иванов, благодаря Ви за тази реплика. ВЪЗРАЖДАНЕ е изключително последователна в своите действия от ден първи, когато е в това Народно събрание. Ние не се регистрираме всяка сутрин, за да правим кворума на това Народно събрание, и това много лесно може да се провери в системата на Народното събрание, за разлика от Вас. За разлика от Вас, които сте имали възможност многократно да проваляте работата на това правителство, но не сте го правили. Нашата работа като опозиция е да възпрепятстваме работата на управляващото мнозинство – ние така го разбираме, а не да ги подкрепяме, когато е удобно. Нашата позиция е, че ние ще гласуваме „против“, господин Иванов. Тя е ясна и това го заяви господин Костадинов и преждеговорившите от нашата организация. Като цяло, изобщо ние сме против съществуването на тази институция, както и съществуването на всичките подкомисии – Комисията за досиетата и каквото още се сетите. Така че ВЪЗРАЖДАНЕ, казвам го ясно и категорично, е последователна в своите действия. Ние не се регистрираме, за да правим кворума на това Народно събрание, което приема едни антибългарски закони всеки ден, затова ние взимаме думата по всички теми, говорим по всички законопроекти и се изказваме, за разлика от другите, които се обявяват за опозиция в това Народно събрание, които мълчат, да не казвам като какво. Благодаря.

Госпожо Кузманова, не знам дали го направихте поради незнание или поради опит по някакъв начин да манипулирате залата, може би и не нарочно, но когато преди няколко седмици обсъждахме наистина на Председателския съвет този въпрос, всички ние стигнахме до този извод, че наистина не бива да се намесват тук в пленарната зала семействата на представителите на различните политически сили – управляващи, опозиция, без значение. Но в конкретния случай не говорим за това, защото става въпрос за позиция, на която очевидно е съпругът на госпожа Делчева, която е сравнително висока административна позиция в най-висшия законодателен орган в нашата страна – Народното събрание, и това трябва да се знае. Ние не казваме нищо лошо за този човек, защото не можем да кажем нищо лошо за този човек – не го опознаваме, за да го коментираме. Но самият факт, че той е на тази позиция, трябва да се знае, защото това вече създава допълнителни въпроси, може да има и предпоставки за конфликт на интереси. От тази гледна точка обществото трябва да е запознато с това. Не коментираме нито личностните качества на този господин, нито коментираме неговата работа, нито коментираме неговите пристрастия, дори не коментираме кой го е назначил и кога го е назначил, а можем да го коментираме, но не го правим. Въпросът е обаче, че все пак това трябва да се знае, защото не е посочено, да кажем, в справката, която беше изпратена на народните представители.

Да, искаме удължаване. Благодаря.

Господин Иванов, държа все пак да уточня, че гласуването за включване на камерите на БНТ и микрофоните на БНР за настоящата точка не мина с един глас, защото седем души от ПП-ДБ ги нямаше в залата – гласувахте 29 души. Просто си вземете бележка Вашата парламентарна група. Гласовете бяха 109 на 109. За тези, които, за разлика от ПП-ДБ, следят работата на Народното събрание, по-скоро на дейността на мнозинството на управляващата коалиция ГЕРБ, „Ново начало“ на Пеевски, БСП, ИТН и регулаторите, които това мнозинство си избира, е станало ясно, че днешният избор за омбудсман не се извършва, защото тази коалиция е много загрижена за правата на българските граждани – дейност, която би трябвало да извършва омбудсманът, но не се извършва за последните поне петнадесетина години, и никой български гражданин, ако го питате, не може да си спомни името дори на един омбудсман просто защото абсолютно нищо не е сторено за защита на българските граждани, тъй като тази институция е скопена, образно казано, откъм правомощия, нарочно е направено това – тя се използва само или за политическа благодарност, или за трамплин към политическа кариера. Това, което прави тази коалиция днес с този избор, е единствено да си изпълни собствените правила, които си прие миналия петък, собствените правила за тъй наречената Номинационна комисия, която да избере, впоследствие да предложи за избор на пленарната зала кандидатите за членове на така наречената антикорупционна комисия – Комисията за противодействие на корупцията, чийто избор също е предрешен. Въобще никой не го е грижа дали ще има омбудсман, или не, тъй като и досега виждахме, че когато се наложи да има служебно правителство, тъй като именно и ПП-ДБ заедно с Борисов и Пеевски подписаха промените в Конституцията, съгласно които служебният министър-председател вече е от ГЕРБ, не е независим, именно и благодарение на тях стана така, че единствената причина днес да се налага да се избира омбудсман, е не защото трябва да бъдат защитавани правата на българските граждани – да, наистина правата на българските граждани трябва да бъдат защитавани, но идеята е да може да почне следваща седмица работа тази така наречена Номинационна комисия от пет члена, тя да бъде по-възможност в пълен състав. Предстои все пак да видим дали другите институции ще излъчат свой представител, включително и Висшият адвокатски съвет. Това е идеята днес да се провежда избор на омбудсман. По-голямата цел е да бъде задействана отново – новият мандат на бухалката – Комисията за противодействие на корупцията, тъй като това е един орган, който с промените, които влязоха в сила от 1 октомври 2023 г., които също ПП-ДБ тогава гласуваха „за“, се оказа, че имаме една комисия, която има изключително големи правомощия, включително и разследващи, да извършва политически поръчки. И се оказа така, защото, както посочи и доктор Костадинов, много пъти от тази трибуна историята се повтаря като фарс – тези, които гласуваха и създадоха правомощията на тази комисия, сега страдат от нея, тези същите – демократи, реформатори, както искате да ги наречете, евроатлантици…

Розови.

…розови демократи. Та, днешният избор за омбудсман на Република България всъщност няма да доведе до абсолютно нищо по-различно от това, което е било досега. Нека не се заблуждаваме по никакъв начин, колкото и жалби да се изпращат до омбудсмана, колкото и обратни отговори да получават гражданите, тъй като съм запознат в някои случаи с отговорите, които получават от омбудсмана, никой български гражданин абсолютно нищо не получава от това, че има един отговор, в който се пише: „ще обърна внимание“, „ще“, „ще“, „ще“ и така нататък. От думата „ще“ досега не са били защитени правата на нито един български гражданин, за съжаление, и това, разбира се, няма да се промени. Но това, което ще се промени, е, че следващата седмица тази Номинационна комисия, която трябва да разглежда кандидатурите за членове на Антикорупционната комисия, ще започне работа и ще излезе с едни доклади, които да бъдат внесени в пленарната зала, и тук отново същата коалиция – това са ГЕРБ, „Ново начало“ на Пеевски, БСП и ИТН, да изберат новия мандат на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, за да могат те, разбира се, да изпълняват политически поръчки, не да разследват корупцията, защото много пъти сме казвали оттук, че в България корупцията не се разследва, тя просто намалява с едни… разследването намалява с едни наистина притеснителни темпове. То намалява, защото за членове на такива органи, които са по принцип изключително важни в българското законодателство, се избират хора, които да изпълняват политически поръчки, и това ще продължи и днес и съучастници ще бъдат не само тези, които гласуват днес за кандидатурата на омбудсман, съучастници ще бъдат и тези, които бъдат избрани в тази комисия.

Уважаема госпожо Кузманова, госпожи и господа народни представители! Няма да коментирам професионалните качества на кандидатите, нито техните биографии. Ние от „БСП – Обединена левица“ сме твърдо на мнение, че кандидатурата на госпожа Мая Манолова е най-подходяща за този пост – и като български омбудсман, и след това като дългогодишен народен представител. Като заместник-председател на Народното събрание тя проявяваше изключителна емпатия към проблемите на българските граждани и доказа, че може да изпълни със смисъл и съдържание позицията на български омбудсман. Няма да коментирам всички нейни постижения на тази позиция, всички важни и обществено значими теми, които тя издигна и върна в дневния ред на обществото, те бяха споменати. Така че от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ ще гласуваме за госпожа Мая Манолова. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми гости, кандидати за длъжността омбудсман на Република България, уважаеми колеги! Аз виждам, че правим тук една грешка, като не опонираме на някои тези, които непрекъснато се налагат, имам предвид – обръщам се към управляващото мнозинство, а именно безсмислието на институцията, че било трудоустрояване, че нищо важно не било свършило. Не е добра тази политика на мълчание. Мисля, че има тези, по които трябва да опонираме, защото хората остават с погрешно впечатление, че наистина тази институция е безсмислена. Тя не е такава. Тя е много важен инструмент на гражданската защита, да го кажем. И затова може би единственият сериозен аргумент срещу избора на госпожа Мая Манолова би бил този, че тя прекрачи границите и мина от страната на гражданите на страната на политиците. Тя създаде своя собствена партия. Изобщо не коментирам личните ѝ качества или отдадеността ѝ на каузата – просто прекрачи тази граница. От друга страна, имаме кандидатурата на ГЕРБ-СДС – групата, която е... В лицето на госпожа Делчева виждаме един изключително подготвен професионално човек, най-вече заради оная част на дейността на омбудсмана, която се занимава със законодателни актове и със закони. И аз просто не виждам по-добра кандидатура в този момент. Може би господин Станков като бивш министър би могъл в известна степен да се сравнява с нея. Що се отнася до притесненията на господин Костадинов за нейния съпруг, аз ще му припомня старата варненска поговорка.

Варненска?

Варненска – че жената на адмирала винаги е контраадмирал. Тоест тя винаги е по-висок чин. (Смях. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Най-малкото. Така че аз не виждам никакво притеснение, дори и това да е така. Аз не знам дали е така. Не знам. Сега, искам да кажа нещо важно. Не забравяйте, не забравяйте, колеги, когато поставяте под съмнение дейността на омбудсмана, все пак това е институцията, която може да сезира Конституционния съд. В България нямаме право на индивидуална жалба до Конституционния съд. Това е нещо, което аз винаги съм защитавал, че трябва да го има, и омбудсманът е институцията, която може да го направи. Това е изключително важен инструмент. Друг въпрос е колко пъти е правено, по какви поводи, но аз мисля, че само заради това си струва той да съществува. Мога доста примери да дам. Например Гиньо Ганев през 2009 г., когато спря един изключително порочен закон за закрила на културно-историческите ценности, го атакува в Конституционния съд по 11 пункта и те до ден днешен не работят. Мога дълго да изясня... Впрочем последното, което ще кажа, е, че около думата „омбудсман“ – малцина в тази зала са били в Четиридесетото народно събрание, когато бяха големите прения по това да въведем в Конституцията тази позиция – тази институция. И пренията бяха, разбира се, много приличаха на сегашните, много патетични, предлагаше се замяна на думата – народен закрилник, граждански представител, защитник, всякакви неща, няма да повтарям. Тогава беше ясно, че Гиньо Ганев ще бъде първият омбудсман в историята на България. И той седеше в залата, пренията вървяха и аз тогава взех думата, излязох и казах: вижте, наистина омбудсман не е българска дума, но и другите думи не ни се струват много подходящи, и затова аз Ви предлагам в Конституцията на България да запишем, че тази длъжност се заема от човек, който винаги се казва Гиньо Ганев, тоест какво по-българско име от Гиньо Ганев? Тоест независимо кой е омбудсман, той е Гиньо Ганев – първи, Гиньо Ганев – втори, Гиньо Ганев – трети, Гиньо Ганев – четвърти. Залата се смя, така – разведри се обстановката, след което аз излязох от залата и видях, че бай Гиньо тръгва след мен упорито със строга крачка. Бягах му известно време и си викам: накрая ще си изпия сега горчивата чаша за тарикатлъка, за смешките. Отивам с наведена глава и тъкмо да се извиня, той ми стиска ръката и казва: „Младши, убедихте ли се, че народната депутация не е дорасла до Вашите идеи за бъдещето?“ Тоест бай Гиньо искаше името му поименно да бъде вписано в Конституцията, ако може. Припомням тази сладка история с почит към този човек и искам с това да обърна внимание на всички дами и господа вляво от мен на тези банки, че всъщност те, един от тях, ще застане в стола на един много, много важен човек в историята на България. Един човек, който прекрачи от Кимон-Георгиевите преврати до най-новата история на България и носеше с достойнство и с усмивка цялата тази нелека задача да си държавник, не ли пък обществен защитник в Република България. Така че, господа – отговорни и успех на всеки един от Вас на изборите.

Има, ама време няма.

Уважаема госпожо Председател, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да направим прегласуване, тъй като имаше народни представители, които не успяха да гласуват. Благодаря Ви.

Изключително важно гласуване по две причини. Управляващата коалиция е ясна, обаче в управляващата коалиция има две сили, които сами по себе си едно говорят пред избирателите, от трибуната, друго правят. Първо гледахме сърцераздирателно, почти разплакано изказване от страна на една госпожа от БСП – просто щеше да заплаче, ама такъв театър разигра тук – няма такова нещо, за първи път виждам, за да се обясни за госпожа Манолова. Ама сърцераздирателно! Накрая избрахте ГЕРБ. След което стана един неин друг колега, той – същият актьор, Болшой театър пасти да яде. (Смях.) Ама сърцераздирателно, ама Мая Манолова – накрая вземи ГЕРБ. Сега, другите актьори – на Пеевски служителите: „Ама ние срещу Сорос, ама ние ще го атакуваме, ама ние ще го громим, ама Сорос в затвора, ама комисия ще направим“ – накрая избрахте служител на Сорос. Е това сте Вие! Е това сте Вие всичките такива събрани! Е това сте Вие! Оставка! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)

Колеги, обръщам се специално и към колегите от БСП. Аз такова нещо досега не съм виждал – да си издигнете собствен кандидат и да гласувате за кандидата на ГЕРБ. Това означава, че или Вие нямате никаква лоялност към Вашия кандидат – допреди малко излизахте да го хвалите Вашия собствен кандидат в лицето на госпожа Мая Манолова, или Вие имате някакви много силни зависимости към ГЕРБ и към „Ново начало“, че да гласувате за техния кандидат. Сега е интересно дали въобще ще подкрепите Вашия кандидат и за какво го издигате. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря, госпожо Председател. Взех думата само за да кажа, че се радвам, че навреме ме изключиха от групата на БСП. Нищо повече няма да кажа от това. (Смях. Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да защитавам правата на човека и основните свободи, като изпълнявам добросъвестно и безпристрастно правомощията си. Заклех се!“ (Ръкопляскания.) Може ли да се обърна за две минути към народните представители да благодаря?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря за подкрепата, която ми гласувате днес, като си давам сметка, че пред мен стои нелеката и сериозна задача да оправдая високите очаквания и даденото в аванс доверие. Няма да Ви давам обещания, защото знам, че ми предстои много работа, а тя изисква да се действа, а не да се говори. Но искам да заявя, че положих тази клетва с ясното съзнание за огромната отговорност, която поемам не само пред Вас, но най-вече пред българските граждани, защото значимостта на тази институция е огромна. Наскоро се навършиха 20 години от избора на първия омбудсман на Република България и работата на предишните четирима омбудсмани допринесе за това, че гражданите припознаха институцията като истински защитник на техните интереси и права. Така ще бъде и занапред. Дневният ред в моята работа ще се определя от гражданите, а защитата срещу нарушенията и неправомерните посегателства върху техните права е и ще бъде приоритет в работата на омбудсмана. За да отговорим на изискванията на гражданите, не само ще алармирам, когато има нарушени права, но и се надявам, че заедно с Вас, дами и господа, ще намираме решения на тези проблеми, защото много често единствено законодателната власт е тази, която може да отстрани системните проблеми в обществото. В тази връзка разчитам на добро сътрудничество с Народното събрание и съм убедена, че в тази зала имам съмишленици, с които наистина да започнем да решаваме проблемите на гражданите. Разчитам и на добрия диалог с изпълнителната и с местната власт, защото ми е ясно, че всяка пренебрегната и неглижирана препоръка означава пренебрегнат и неглижиран зов за помощ, а това не са функциите на институциите в едно демократично общество и мога да кажа, че що се отнася до омбудсмана, вратата на институцията ще бъде отворена за всеки гражданин, който има нужда от подкрепа. Ще бъда проактивна и настойчива толкова, колкото е необходимо, за да мога да алармирам за всички належащи проблеми, и така поредният казус или бъг в системата да бъде отстранен. Като омбудсман се ангажирам работата ми в защита на основните права на гражданите да съответства на всички международни и европейски стандарти, защото твърдо вярвам, че правата на човека са върховна ценност, а тяхното прилагане не е и не бива да бъде фасадна имитация. Благодаря Ви още веднъж за доверието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-454-01-3, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 11 ноември 2024 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-554-01-85, внесен от Кристина Николаева Петкова и група народни представители на 4 април 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-502-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2025 г. На свое заседание, проведено на 2 юли 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди горепосочените законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Георги Георгиев – министър, доцент доктор Ралица Илкова – преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и съветник към политическия кабинет на министъра, господин Радослав Боновски – съветник към политическия кабинет на министъра, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Емилия Александрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Върховния касационен съд: съдия Лада Паунова – заместник на председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия; от Прокуратурата на Република България: госпожа Даниела Божкова – прокурор в отдел „Нормативен анализ“ във Върховната касационна прокуратура и от Националния институт на правосъдието: госпожа Миглена Тачева – директор. От името на вносителя госпожа Цвета Рангелова представи Законопроект № 51-454-01-56, като посочи, че с него се цели в хипотезата, в която български гражданин е в качеството на пострадал от престъпление, с оглед неговата безопасност съдът да може да разпореди забрана на обвиняемия да го доближава. Предлага се забраната да обхваща и доближаване на членовете от семейството на пострадалия, както и дома и местоработата му, защото дори само мълчаливо присъствие пред дома или местоработата на пострадалия може да предизвика основателен страх у него и да бъде принуден да даде лъжливи показания или да оттегли обвиненията си. Народният представител допълни, че се създава възможност исканията, бележките и възраженията на пострадалия в досъдебното производство по чл. 75 от Наказателно-процесуалния кодекс да бъдат представяни и прилагани и на хартиен носител освен по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис. Тя добави, че се предлага органът по разследването да извършва разпит на свидетел чрез видеоконферентна връзка, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и ако органът прецени, че не е необходимо лично явяване на свидетеля. Предлага се, когато делото е с фактическа и правна сложност, за изготвяне на заключение съдът или органът по разследване да може да назначи две вещи лица с една и съща компетентност, които да си помагат взаимно с цел своевременно приключване на процеса. Отбеляза се, че се предлага събирането на данни от услуги, предоставени от обществени електронни съобщителни мрежи, да се използва не само за разкриване на тежки умишлени престъпления, но и за други по-леки престъпления. В заключение госпожа Рангелова подчерта, че се предлага ограничение на сроковете за удължаване на разследването, а именно до 18 месеца от образуването на досъдебното производство, като събраните извън сроковете доказателства и извършените действия следва да пораждат правни последици, за да не се извършват повторно и с това ненужно да забавят процеса. Законопроект, № 51-554-01-85, беше представен от госпожа Людмила Илиева, която отбеляза, че при разкриването на престъпленията по чл. 325а от Наказателния кодекс следва да се използват специални разузнавателни средства и специални способи за наблюдение, което би довело до реално повишаване на разкритите престъпления. Тя допълни, че този тип престъпления грубо нарушават общественият ред и демонстрират неуважение към обществото, а обществената чувствителност по повод на такива деяния става все по-осезаема. Подчерта се, че предложените промени не са в колизия с целите на наказателните закони и законодателството на Република България. От името на вносителя Законопроект, № 51-502-01-28, беше представен от министъра на правосъдието, който посочи, че предлаганите промени предвиждат разпитът на вещите лица да може да се извършва и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато експертите са възпрепятствани да се явят пред съда по уважителни причини или когато те поискат това от съда. За производства, по които експертизата е възложена на няколко вещи лица, изрично се предвижда разпитът на всеки от тях да може да се извърши чрез видеоконференция или телефонна конференция. Целта на разширяването на хипотезите, в които разпитът на вещите лица може да се извършват дистанционно, е да се ограничат случаите на отлагане на дела заради отсъствие на вещи лица. Той добави, че се повишават изискванията към експертите в областта на съдебните автотехнически експертизи, като се въвежда изпит за признаване на правоспособността им, както и ежегодно повишаване на професионалната им квалификация. Изключение от тези правила ще важи само за заемащите академичната длъжност „доцент“ или „професор“ във висши училища, научни организации или Българската академия на науките. Господин Георгиев допълни, че нормативните промени предвиждат списъците на вещи лица да се актуализират и допълват два пъти годишно от комисиите за утвърждаване на списъците на вещите лица, които ще заседават също два пъти годишно. По законопроектите има постъпили становища от Върховния касационен съд, Прокуратурата на Република България и Министерството на правосъдието. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване се проведе и тяхното публично обсъждане. В хода на дискусията от Върховния касационен съд посочиха, че подкрепят възможността за разпит на вещи лица чрез видеоконферентна връзка и предложеното обучение на вещите лица в Националния институт на правосъдието в Законопроект, № 51-502-01-28, с вносител Министерският съвет. По отношение на Законопроект, № 51-554-01-85, внесен от Кристина Петкова и група народни представители, съдия Паунова добави, че считат възможността за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, свързани с насилие срещу животни, за непропорционална, тъй като се ограничават в значителна степен правата на човека. Относно Законопроект, № 51-454-01-56, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, от Върховния касационен съд изразиха принципна подкрепа единствено към разпоредбите във връзка със защитата на пострадалия, като посочиха, че останалите разпоредби са неприемливи. От Върховната касационна прокуратура изразиха принципната си подкрепа към Законопроекта, внесен от Министерския съвет, като дискутираха готовността за провеждането на обучения за повишаване на професионалната квалификация в Националния институт по правосъдие. По отношение на предложения от народни представители от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ беше изразена принципна подкрепа, а по отношение на предложения от народни представители от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ Законопроект – само за § 1 и 2. От Националния институт на правосъдието изразиха резерви по отношение възможността за провеждането на обучение на вещи лица. В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Николай Братованов, Николета Кузманова, Калин Стоянов, Юлиана Матеева и Петър Петров. Господин Братованов посочи, че от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепят внесения от Министерския съвет Законопроект и няма да подкрепят останалите два законопроекта. Господин Стоянов приветства направените от Министерския съвет предложения и допълни, че няма да подкрепи внесения от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ законопроект, а по отношение предложенията на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ той посочи, че използването на специални разузнавателни средства за този вид престъпления е несъразмерно. Народният представител Петър Петров посочи, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепят Законопроекта на Министерския съвет. Той добави, че следва да се създаде механизъм за контрол на размера на възнагражденията на вещите лица. Госпожа Матеева заяви, че от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ ще подкрепят внесения от Министерския съвет законопроект, като ще се въздържат от подкрепа на внесените от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ предложения, а по отношение на Проекта на закон, внесен от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, тя допълни, че предложенията в § 1 и 2 заслужават подкрепа. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с: - 5 гласа „за“, от които 3 – от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 1 – от парламентарната група на ПП МЕЧ; и 1 – от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; 2 гласа „против“ – от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“; и 8 гласа „въздържал се“, от които 4 – от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“; и 2 – от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-454-01-3, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 11 ноември 2024 г.; - 2 гласа „за“ от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 2 гласа „против“ от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ и 11 гласа „въздържал се“, от които 4 – от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 – от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 2 – от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 1 – от парламентарната група на Политическа партия МЕЧ; и 1 – от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-554-01-85, внесен от Кристина Николаева Петкова и група народни представители на 4 април 2025 г. и - 15 гласа „за“, от които 4 – от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 2 – от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“; 3 – от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 2 – от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“; 2 – от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 1 – от парламентарната група на Политическа партия МЕЧ; и 1 – от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-502-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2025 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, предлагаме на Вашето внимание Законопроект със сигнатура 51-454-01-3 – първият, внесен в Петдесет и първото народно събрание. С този законопроект ние целим да оптимизираме наказателния процес и по този начин да спомогнем в пълнота да бъде спазен принципът на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, който е залегнал в чл. 22 от НПК. Предложенията ни са съставени изцяло и само в интерес на българските граждани. В хипотезата, в която български гражданин е в качеството на пострадал от престъпление, с оглед неговата безопасност съдът може да разпореди забрана на обвинявания да го доближава. Много пъти обвиняемият причаква близки на пострадалия, заплашва ги с отмъщение или ги притиска да се оттегли обвинението. Ето защо ние предлагаме тази забрана да обхваща и доближаване на членовете на семейството на пострадалия, както дома и местоработата му. Защото, съгласете се, дори само мълчаливо присъствие пред дома или пред местоработата на пострадалия или на близките, на неговото семейство, може да предизвика основателен страх у него и да бъде принуден или да даде лъжливи показания, или да оттегли обвиненията си. Отделно от това, сред правата на пострадалия, изложени в чл. 75 от НПК, е да прави искания, бележки и възражения. В сегашната редакция на Закона той може да извършва това по електронен път, като ги подписва с квалифициран електронен подпис. Много от българските граждани обаче не притежават квалифициран електронен подпис, а тази невъзможност да извършват тези действия по друг начин ги лишава от активно участие в процеса и накърнява интересите им. Затова ние добавихме възможността да бъдат представени и прилагани и на хартиен носител. На следващото място, създаваме възможност на органа по разследването да извърши разпит на свидетел чрез видеоконферентна връзка, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и ако органът прецени, че не е необходимо лично явяване на свидетеля. С това предложение целим процесуална икономия с оглед навременното събиране на доказателства и оттам своевременно приключване и на производството. Във времето на развитите технологии, на които сме съвременници, ние считаме, че това предложение е не само уместно, а понякога е и необходимо. Сложили сме за разглеждане и проблема с изчакване на заключенията на експертизите, които често пъти необосновано забавят процеса. Когато делото е с фактическа и правна сложност за изготвяне на заключения, съдът или органът по разследването може да назначи две вещи лица с една и съща компетентност, които да си помагат взаимно, именно все със същата цел – своевременно приключване на процеса. Отделен е въпросът, че специалистите в определени области са истински дефицит, с което вярвам ще се съгласите, а наличните са изключително натоварени с изготвянето на стотици експертизи. Ето защо на следващ етап следва да се помисли за възможността възлагането на експертизите да се извършва в едно единно централизирано звено. Създали сме възможност събирането на данни от услуги, предоставени от обществени електронни съобщителни мрежи, да се използва не само за разкриване на тежки умишлени престъпления, но и за други, по-леки престъпления. Това, вярваме, че само ще подпомогне по-качественото извършване на оперативно-издирвателните мероприятия и по-бързото разкриване на престъпленията. На следващо, но не на последно място, сме създали ограничения по отношение на порочната практика сроковете по разследване да бъдат удължавани с по два месеца в продължение понякога и на години. Всеки практикуващ юрист ще потвърди, че в голяма част от преписките по досъдебните производства се съдържат бланкетни и немотивирани искания за удължаване на срока на разследването. Така едно разследване може да продължи две, три и повече години, без самият казус да се отличава с особена сложност сам по себе си. Ето защо ние предлагаме ограничение на сроковете за удължаване на разследването, а именно до 18 месеца от образуването на досъдебното производство. Събраните извън сроковете доказателства и извършените действия следва да пораждат правни последици, за да не се извършва повторно и с това ненужно допълнително да забавят процеса. С настоящия законопроект ние считаме, че до голяма степен ще постигнем една истинска съдебна реформа, която да има позитивен и ползотворен смисъл, с оглед на което се надяваме на подкрепа от страна на всички политически формации и на широката общественост. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожа Председател, уважаеми народни представители! В Правната комисия изчерпателно представихме Законопроекта. Тъй като е на първо четене в зала, позволете ми да обърна внимание, на първо място, какво налага неговото приемане. Основната причина е забавянето на наказателните производства пред съда заради недостига на вещите лица. По кои дела? По делата, свързани с пътнотранспортни произшествия. Още през февруари Кабинетът пое ангажимент към организации на родители, близки и роднини на загиналите на пътя и на пострадалите при пътнотранспортни произшествия за подготовка на серия от реформи, които имат за цел да преодолеят, доколкото е възможно, с конкретни и адекватни мерки бавното правосъдие по такива дела. Неведнъж съм Ви казвал – едно от най-тъжните неща, които съм чувал от разказите на родители на загинали деца, те казват: „Първата трагедия беше, когато загубихме детето си. Втората трагедия е сблъсъкът с правосъдието“. С правосъдието не следва да има сблъсък, разбира се, освен лицата, които са нарушили закона, да понесат съответните последици. За да стане това и да не се влачат делата по 4, 5 – 7 години дори на първа инстанция, от определящо значение е своевременното изготвяне на заключенията на вещите лица. Съдебните експертизи са от ключово значение по тези дела, по единодушното мнение както на съдии, така и на прокурори и изобщо на всички представители на съдебната система. Защото изясняване на механизма на пътнотранспортното произшествие, на причините за него, оттам съответно и на вината, следва да бъде направено само по установения ред. Знаете, че се борави със специализиран софтуер, със специални знания, които имат тези вещи лица, които в голяма степен предопределят и изхода на делото. Когато обаче поради факта, че в България има изключително малък брой действително работещи вещи лица, припознавани от съдиите, които поради това, че са малко на брой, са и много натоварени, се получава ситуация, в която на няколко пъти се отлага едно дело, като отлагането не е със седмица или две, а с няколко месеца или дори за следващия съдебен сезон. Това е недопустимо, на това трябва да се сложи край. Как? Чрез промените в НПК и в Закона за съдебната власт, които предлагаме. По същество промените са в няколко насоки. Най-важната е, че даваме възможност, за да елиминираме случаите на отлагане на заседанията, съответно постановяване на присъда, на решение от състава за възможността, разширяване на възможността за изслушване на вещите лица чрез дистанционни способи. Което означава какво? Вместо днес вещото лице да пътува от София до Бургас, Ямбол и после да бъде в Русе в рамките на един и същи ден, в съда в София, след установяване на неговата самоличност, ще може чрез видеоконферентна връзка – чрез съвременните технологии, изградена и категорично осигурена сигурност на тази връзка, защото вещото лице ще бъде в съдебна зала в града, в който е, съответно ще бъде разпитано онлайн чрез видеоконферентна връзка. Хипотеза, каквато съществува изключително ограничено в момента. На практика нормата е мъртва, не се прилага, поради което я разширяваме с единодушната подкрепа на представители на магистратските среди, на неправителствения сектор и след проведени обществени консултации, включително обсъждания. Благодаря на колегите народни представители от всички групи, които подкрепиха предложенията по същество – възможността за дистанционен разпит в хипотези, когато, на първо място, има такава молба от вещото лице, на второ място, когато това се налага поради негов ангажимент, тоест допълнителни, нови хипотези, без да се дава възможност на защитата да се отлага само на това основание – чухме в рамките на дискусиите и такава критика – не, но бележка от представители на професионалната общност, че не можело дела да се решават така онлайн. Делото се решава от съдията. Заключението на вещото лице се депозира в срок преди заседанието. То е в изключително голям обем – 40 – 50 страници със сложни изчисления, формули, графики и прочие. То е сериозен труд, като за разпита на вещото лице процесуалните представители и съдът имат възможност да зададат своите въпроси, да получат уточнения, и няма никаква потребност да се взира адвокатът на подсъдимия в ириса на вещото лице да разберял точно какво има предвид. Това може да стане чрез съвременните технологии. Имаме финансова обосновка за необходимите средства, които да бъдат осигурени от бюджета на съдебната власт, за оборудване в пълен обем на съдебните зали, за да може да се случва това. Това, от една страна. На второ място, големият проблем е с недостига на вещите лица, поради което въвеждаме възможности с държавна политика за стимулиране на тяхното обучение – чрез задължителни ежегодни обучения в Националния институт на правосъдието. Знаете, че колегите имат възражения в тази връзка по отношение на капацитета. Сигурен съм, че Институтът, който в крайна сметка е в ресора на Министерството на правосъдието, ще изгради необходимия капацитет. Става въпрос за организация все пак, а не да се наемат на щат обучители, така че веднъж годишно вещите лица да преминават през опреснителни курсове. На следващо място, освен инвестицията от страна на държавата в обучението, повишаване на квалификацията им – аз вече съм провел разговори с колеги – правосъдни министри от други държави – членки на Европейския съюз, за обмяна на опит специално за специалисти в областта на криминалистиката, които да дадат, да имаме такава възможност. Направили сме постъпки в тази област със съвременни технологии – да не откриваме топлата вода, да осигурим качествена експертиза, и то на време. На следващо място, сред промените изключително важна, драстична промяна е въвеждането на изискване за правоспособност на вещите лица по автотехническите експертизи, които, за да могат да бъдат такива, следва да издържат изпит, така както издържат и юристите, както сме издържали – над 40 семестриални изпити в университетите, след което три държавни изпита, след което се явяват на изпит за правоспособност в Министерството на правосъдието. Разбира се, надявам се при подготовката на новия закон за вещите лица – една много голяма амбициозна задача, за която предстои тепърва да говорим, да дадем адекватен отговор по отношение изобщо на съдебните експертизи. Но тук спешният, належащият въпрос е този за наказателните производства и за необходимостта, от една страна, да се справим с недостига на вещи лица, от друга страна обаче, работещите да са напълно наясно за дължимата грижа, която следва да полагат. Благодаря на специалистите, представители на техните браншови организации, които участваха в обсъжданията. Никой не се радва, като му въвеждаш изпит, за да си упражнява професията. Уверявам Ви, бяхме обект и на критики. Надявам се обаче, че с Вашата политическа воля може да наложите едно решение, което се очертава като консенсусно, въвеждането на изпити за правоспособност, възможността в определени хипотези на допълнителни възможности за заличаване на вещи лица от списъците, включително по инициатива на министъра на правосъдието, защото се наблюдават понякога крайно необясними метаморфози по отношение на заключенията, които се представят, които, както казах неведнъж, са определящи за крайния изход от делото. Това е изключително важна промяна, която се надявам да срещне Вашата подкрепа, по отношение на която сме обезпечени и с възможност да въведем всички необходими промени в подзаконовата уредба, тъй като се срещнаха и такива критики. Отказваме ли се от изпитите? Не, те обаче се предвиждат в наредбата. Всичко това вече бе обследвано в рамките на обществените консултации и след като Законът стане факт, в кратки срокове ние ще подготвим – по-скоро ще я обявим, тя вече е подготвена подзаконовата нормативна уредба, така че да можем да гарантираме своевременно извършване на експертизите, качеството на тяхната работа както със стимулиране на подготовката на вещите лица, така и с ясната отговорност, която следва да носят. Наглед изглежда технически, юридически, строго специфичен въпрос, който обаче има огромно значение за постигането на целта, която е една от малкото, по които никога не сме спорили – превенция на пътния травматизъм и адекватно правораздаване в разумни срокове. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, бих искала да спра вниманието Ви, първо, върху Законопроекта на Министерския съвет, който безусловно – както в Правната комисия, така и в пленарната зала, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи, тъй като вярваме, че действително обществена необходимост доведе до това частично уреждане на проблема с вещите лица. Съгласна съм, че това трябва да бъде процес, който да продължи и през специална уредба – както законова, така и подзаконова, защото това е един огромен проблем, с който се сблъсква не само съдебната фаза на производството, където ние в голяма степен се опитваме да решим проблема със забавянето на делата поради служебната ангажираност на малкото вещи лица – особено там, където са по-специализирани експертизите, но огромен проблем, който още остава нерешен, според мен е и основното забавяне в досъдебната фаза на наказателното производство, и там, особено в някои съдебни райони – действително поради недостиг на достатъчно вещи лица със съответната специалност, се ограничава изборът на разследващите полицаи да изберат вещо лице, още по-малко пък в сроковете, в които тече това досъдебно производство, да може да се представи експертизата. Това е въпрос, който трябва да поставим на Вашето внимание и по който да мислим, защото, от една страна, липсата на вещи лица е проблем, а от друга страна, нерядко се получава и субективен избор на едни и същи вещи лица с ясното съзнание на разследващите, че те са изключително натоварени и ще забавят делото. Причините са най-разнородни – било, за да услужим на това вещо лице с поредния източник на доход, или пък точно това да целим и да забавим едно производство, за да гоним давност. Нека да се върнем към този законопроект. Смятам, че проблемите касаят не само автотехническите експертизи, а касаят всички видове експертизи. Особено проблемно е там, където те са комплексни и се налага на няколко вещи лица да могат да се явят в един и същи ден и час по едно производство в съдебната му фаза за разпит. Аз лично нямам притеснения като някои колеги, както изтъкна министър Георгиев, и не държа винаги на личния разпит на вещите лица. Участвала съм по времето на ковид във видеоконферентна връзка за разпит на три вещи лица по една сложна съдебномедицинска експертиза и трябва да Ви кажа, че нямаше никакъв проблем за страните да поставят всичките си въпроси, в това число и допълнителни такива. Разбира се, знам, че така, както е гарантирано и в Закона, а такава е и обичайната съдебна практика – там, където някакви обстоятелства налагат личното изслушване на вещото лице, знам, че то ще се случи, и нямам опасения в тази посока. Подкрепям и текстовете, които задължават вещите лица да поддържат своята квалификация, защото в огромната си част от тези дела – особено за пътнотранспортните произшествия или смъртни случаи и телесни повреди, на всички юристи в залата им е ясно, че на практика те се решават от експертните заключения. В този смисъл вещите лица трябва да са добре подготвени, да дават качествени заключения, които да не будят основания за поставяне под съмнение на изводите от страна на страните. Ето защо, така както е с повечето професионални гилдии, тук ще направя аналогия със Закона за адвокатурата, който задължава всички действащи адвокати да поддържат своята професионална квалификация, което, ако не се случва, е и основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Предвид на същите обстоятелства, а именно, че е важно, когато се защитават основни права и интереси на гражданите или респективно се решават техните съдби с даване на заключения, това да се прави от отговорни и висококвалифицирани хора. Сега, има един въпрос, на който ще се спра по-задълбочено в следващата точка от дневния ред. Доколкото през Преходните и заключителните разпоредби на Наказателния кодекс на Министерския съвет се изменя Наказателно-процесуалният кодекс, е на практика законодателна техника, която не подкрепям и не адмирирам, защото това препятства възможността ето сега да бъдат обсъдени два контрапункта на един и същи текст. В нашия Законопроект ние предлагаме да се съкратят сроковете за разследване, а в следващия законопроект, който ще разгледаме през Преходните и заключителните разпоредби на НПК, ще видите, че там се удължават – нещо, което ние категорично не подкрепяме. В този смисъл ще Ви моля да подкрепите нашия законопроект, защото целим бързо правораздаване. Ако ние удължаваме фазата на досъдебното производство и после чрез видеоконференция само ще съкратим някаква минимална част на съдебната фаза, на практика не решаваме въпроса по никакъв начин. Така че, толкова за Законопроекта на Министерския съвет и апелирам да бъде подкрепен Законопроектът на ВЪЗРАЖДАНЕ. По отношение на Законопроекта на ПП-ДБ – той е само от един параграф и ние няма да го подкрепим, независимо от обстоятелството, че съзнаваме, че той е чисто технически. След като сме направили престъплението в чл. 325а тежко по смисъла на Закона, разбира се, по аналогия веднага трябва да се даде възможност да се прилагат СРС-та за тези престъпления. Позицията ни е принципна – противопоставяме се на масовото даване на възможност за употреба на специални разузнавателни средства, тъй като знаете, че обект на такива могат да бъдат и случайни граждани, и в този смисъл да се допусне една груба намеса върху личния живот на граждани, които случайно могат да попаднат в тези СРС-та. Вярвам, че СРС-тата трябва да бъдат само за строго индивидуални престъпления – каквото не смятам, че трябва да бъде, макар и вече законодателно уредено, чл. 325а от Наказателния кодекс. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Законопроектът на Министерския съвет считам, че следва да бъде подкрепен в цялост, като аргументите за това са следните: вещите лица не само към настоящия момент, но най-вече в бъдеще, ще бъдат много сериозен проблем за съдебната система и всеки опит на Министерския съвет да реши този проблем, следва да бъде подкрепен. Малко ми е трудно да го призная, но не мога да не се съглася с министър Георгиев, че не е нужно вещото лице да бъде гледано от съдията в ириса, за да се разкрие обективната истина по едно наказателно дело. Така че в цялост, а не само в тази му част – касателно разпита на вещите лица, смятам, че това ще облекчи системата и ще бъде посрещнато с аплодисменти от цялата гилдия. По отношение на обученията на вещи лица също считам, че следва да подкрепим този законопроект, защото качеството на изготвените експертизи, работата copy/paste е нещо, което се отразява на продукта на наказателния процес, а именно все повече и повече отменени актове на съда поради некачествено изготвени експертизи. И затова твърдо смятам, че трябва да бъдат полагани както изпити, така и да се повишава непрекъснато квалификацията на вещите лица. Няма да се спирам с повече подробности на този законопроект, защото в цялост той ще бъде подкрепен от нас. Законопроектът на колегите от ПП-ДБ смятам, че на съвсем принципно основание не следва да бъде подкрепен, а именно допълнителното разширяване на обхвата на прилагането на СРС в голяма степен засяга правата и законните интереси на гражданите. И без да изключвам и да подценявам високата обществена опасност на деянията по чл. 325а и чл. 325б от Наказателния кодекс, смятам, че разширяването на приложението на СРС влиза в сериозен разрез с правата на гражданите. Те следва да бъдат защитени в по-голяма степен, отколкото е частният интерес, на който защитата му ще постигне чрез това допълнително разширяване на обхвата на чл. 172 от НПК. Още повече, както и самите вносители изтъкват, в тези случаи с оглед на възможността да се прилагат разпоредбите на чл. 321, тоест, когато тези деяния са извършени от организирана престъпна група, това само по себе си позволява приложението на СРС. Така че дотолкова, доколкото в изброяването на възможните за прилагане на СРС текстове има такива, които могат да свършат работа, не е нужно това да се случва с допълнителни законови промени. Не съм съвсем съгласна с това, което каза госпожа Рангелова, че само по себе си – като стане тежко умишлено престъпление, това позволява приложението на чл. 172 и в този смисъл е било необходимо според колегите от ПП-ДБ да бъде изрично посочен в списъка от тези състави. По-специално внимание ще отделя на Законопроекта на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото по него на второ гласуване ще помоля и за разделно такова, тъй като с някои от разпоредбите сме съгласни и ще ги приемем и подкрепим, но с други не можем да се съгласим. По § 1 и § 2 ще се присъединим към необходимостта от тяхното приемане и ще ги подкрепим, но считаме, че следващите параграфи не следва да бъдат подкрепени поради следните причини: По § 3, а именно разпитът на свидетел да се провежда чрез видеоконференция, считаме, че не следва да бъде подкрепен, защото и сега възможностите, които НПК дава, са достатъчни и в тази посока не може във всички случаи на разпит на свидетел това да бъде допустимо чрез видеоконференция. Не искам да си представя един наказателен процес, в който съдът присъства в залата заедно с прокурора и защитника, а всички останали са на екраните. Когато това се налагаше в...

Това е за досъдебните производства.

Къде се сочи, че е в досъдебната фаза? Приемам бележката. По § 4 – с двете вещи лица. Тук ми се струва, че разпоредбата е доста противоречива, защото най-напред съдът от бюджета на съдебната власт трябва да плати на двама експерти и не се изяснява кой точно ще изготви експертизата…

На първо четене сме. Не е параграф по параграф.

Добре. Така. Аз въпреки всичко ще Ви уведомя какви са нашите съображения, защото би следвало да бъде ясно защо сме гласували „за“ с уточнението, че не всичко приемаме.

По духа на Законопроекта.

По духа на Законопроекта. Приемаме, че такава реформа е необходима, само че разпоредбата, която забранява удължаването на сроковете за повече от 18 месеца, считаме, че звучи добре като пожелание, но няма как да се случи на практика. В същото време, разбира се, и онова, което се предлага като промени в следващата точка от дневния ред – в НК, също не следва да бъде приемано. (Реплика от народния представител Петър Петров.) В НК, само че Преходните и заключителните разпоредби на следващия законопроект, който ще гледаме. Искам да кажа, че не следва да отиваме нито в едната, нито в другата крайност по този въпрос, но не мога да се съглася, че ал. 7 трябва да бъде отменена, защото именно чрез нея онова, което се извършва извън процесуалните срокове, ще загуби процесуалната си стойност. На следващо място, т. 2 – по отношение на изменението в ал. 4 да не се допускат еднотипни, немотивирани и бланкетни искания за удължаване на сроковете по ал. 3, звучи като едно добро пожелание, което няма как да бъде приложено на практика, защото не създава никакви гаранции за неговото несъобразяване. Ако се случи така, че тези немотивирани, бланкетни и еднотипни искания бъдат внесени, НПК или поне Вие не предлагате нищо в тази посока – какво ще се случи с искането? Дали то не следва да се уважи или пък съответният орган следва да откаже, при положение че такова искане бъде внесено? Поради тази причина ние ще подкрепим на първо четене промените, но със съответните бележки за подкрепа само на някои от текстовете.

Благодаря, госпожо Председател. Да върна дебата по духа на законопроектите. Господин Министър, да Ви въвлечем малко и Вас в него. Само държа да посоча, че първият законопроект, тоест на ВЪЗРАЖДАНЕ, който първи ще бъде и гласуван, параграфи 1 и 2, които се отнасят до правата на пострадалия и неговите близки по чл. 67 и § 2, който се отнася до възможностите за изискване и бележки, и обжалване по чл. 75 от НПК, имат положително становище от прокуратурата, която ги намира за уместни, а тя е господар на досъдебното производство, в което те са посочени, което аз лично за първи път виждам, и не мога да не адмирирам тази позиция на главния прокурор. Казвам го, господин Министър, с оглед на гласуването. Иначе по отношение на Законопроекта на Министерския съвет, който е внесен, аз лично съм много раздвоен. Защо? Защото имаме законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, а всъщност се правят промени в Закона за съдебната власт. В следващата точка пък Министерският съвет е внесъл промени в Наказателния кодекс, в който пък прави промени в Наказателно-процесуалния кодекс, който в тази точка се разгледа, господин министърът посочи, че много пъти е участвал на срещи с пострадали. Аз съм сигурен, че той е бил на срещи и с вещите лица по различните видове експертизи. Колко пъти професор Станимир Карапетков му обясни какви са всъщност проблемите на вещите лица, но от това, което виждам, нито един от проблемите на вещите лица не се решава. Аз си мисля даже, че Министерският съвет е тръгнал на война срещу вещите лица – от това, което чета за промените, свързани с тяхната дейност. Неясно е каква е целта на Законопроекта в тази му част по отношение на Преходните и заключителните разпоредби с изменението в Закона за съдебната власт. В никакъв случай целта му не е да реши проблема с недостатъчния брой вещи лица, респективно проблема със забавянето на експертизите. Парадоксално е дори, че министър Георгиев посочи проблема със забавянето на експертизите, но не правят абсолютно никакви действия и не предлагат никакви промени, които да забързат изготвянето и приемането на съдебните експертизи – нито в досъдебната фаза, нито в съдебната фаза на наказателния процес. Там именно това е проблемът. И проблемът с вещите лица не е в некачествено изготвени експертизи, не толкова в некачествено изготвени експертизи, а колкото в забавянето на изготвянето, съставянето, изготвянето и приемането на заключенията. Защо? Защото едно вещо лице, ако трябва да отворим примера с автотехническите експертизи, то е назначено по още поне 20, 30 или 50 досъдебни производства. Налице е даже едно много унищожително становище към този законопроект – на Асоциацията на вещите лица, в което е посочено общо около 300 вещи лица автотехнически експерти, но на година са пет-шест хиляди досъдебни производства, които изискват тяхната компетентност, да не говорим пък за образуваните съдебни дела, където те отново се явяват. Това е основният проблем, господин Министър. Не се решава бързината, която се цели, не правите абсолютно нищо в този законопроект, за да я решите. Елате след това на трибуната и кажете: как правите така, че да имаме по-голяма бързина на изготвяне и приемане на съдебна автотехническа експертиза? (Реплика от министъра на правосъдието.) Казах, че съм раздвоен. Моля Ви, изслушайте ме. И във връзка с така направените промени държа да посоча едно дискриминационно положение, което се въвежда в Законопроекта, което не трябва на второ гласуване да го допускаме, и то се състои в това, че само и единствено за вещите лица по съдебни автотехнически експертизи е предвидено, на първо място, те да имат правоспособност и на второ място, да имат задължение, и то е посочено изрично – да повишават своята квалификация през съответната година. На следващо място, имаме и една вътрешна дискриминация в самата тяхна сфера. Тези от тях, които са професори и доценти, те не трябва да повишават през годината своята квалификация. Ние не трябва да се съгласяваме с това нещо. На второ гласуване няма да подкрепим подобни дискриминационни клаузи и ще търсим след това, ако бъде приет Законопроектът в този му вид, ще търсим подкрепа да го оспорим пред Конституционния съд, защото трябва да се запитаме: добре де, ако ще повишаваме с този законопроект, който днес се разглежда, квалификацията само на вещите лица по автотехническите експертизи, вещите лица по медицинските експертизи не трябва ли те също например да си повишават квалификацията, те не трябва ли също да имат изпит за правоспособност, който да се урежда с тази наредба на министъра, която само той знае какви ще са тези изисквания и каква ще е тази наредба? Именно затова това неравнопоставено положение не трябва да го допускаме да остане и на второ гласуване. Цвета Рангелова посочи и даде аналогия, но тя каза за всички адвокати. Именно затова би трябвало за всички вещи лица да важат едни и същи правила. И като говорим за проблемите на вещите лица, главният и основният проблем, от който произлиза недостатъчният брой вещи лица, е техният неурегулиран правен статут. Вещите лица не са нито на трудово правоотношение, нито на служебно правоотношение. Те, от една страна, търпят негативите на Закона за доходите на физическите лица, от друга страна, търпят негативите на Закона за корпоративното подоходно облагане, заплащането по този начин на вещите лица е прекалено ниско и се бавят плащанията за експертизите им, което комплексно в своята съвкупност прави така, че няма заинтересовани да се вписват в регистрите като вещи лица по най-тежките експертизи, които наистина трябва да признаем, са съдебните автотехнически експертизи. Това е огромният проблем и това е причината да няма заинтересовани експерти, които да се вписват в регистрите за вещи лица. Това трябва да оправим, господин Министър. На тези хора да им уредим правния статут, да знаят какво правоотношение те имат с органите на досъдебното производство, с органите на съдебната власт вече в съдебната фаза и да получават едно достойно заплащане за това, без да търпят угрозите и на корпоративното облагане, и на чл. 29 от Закона за доходите на физическите лица. Тогава ще има, господин Министър, повече заинтересовани да бъдат вписани в регистрите, и тогава ще решим наистина проблема със забавените експертни заключения. Това е изключително важно. Всичко друго, което правим в момента, са едни половинчати мерки, поне според мен, и на второ гласуване няма да ги подкрепим. Благодаря.

Той да вземе реплика, за да му направя дуплика.

Благодаря, госпожо Председател. Колега Петров, относно правния статут на вещите лица. Вещите лица, сигурна съм, че знаете, от тази трибуна правите внушения, имат правен статут и те са свободна професия. Самото наименование „свободна професия“ води след себе си дефиниция, която би трябвало да разбирате. А как се включват в процеса? С постановление. И това го знаете. Не виждам защо губите времето на залата да правите някакви внушения. Вещите лица се назначават с постановление на съответния орган – разследващия или друг, или съдебен. Относно възнаграждението и прочее може да се говори, но относно статута им, за това, че са свободна професия, изразяват становищата си, експертизата прилагат по съответните… каквото им се налага да правят като експертизи – било автотехнически или икономически, не сте прав.

Чудя се просто дали председателят на Народното събрание ще направи реплика, защото преди малко я направи отгоре незаконосъобразно, но това са малки грешки. Все пак, благодаря, господин Председател, за възможността да дам дуплика на госпожа Траянска, на която благодаря за репликата. Разбира се, че като лице, което упражнява от около 15 години свободна професия, знам какво включва тя. Знам и когато вещото лице е назначено от разследващия орган във фазата на досъдебното или от съда срещу определен депозит, който или се внася от бюджета на съдебната власт, или съответно от страните, които са поискали назначаването на експертизата, знам и за съжаление, колко получава вещото лице, знам и колко време и месеци чака да си получи възнаграждението, знам и как не си получава възнаграждението в случаите, когато съдът реши да не му приеме експертизата, и тогава то е направило една безплатна експертиза. Ето това имах предвид под един неясен правен статут. Затова, ако сте прочели и становището на Асоциацията на вещите лица към този законопроект, те казват следното: „Имаме неясен правен статут. Неясно е какво е нашето правоотношение. То не е стабилно, то не е сигурно и нямаме никаква сигурност за работата, която ние вършим, макар че сме квалифицирани, макар че сме професионалисти, макар че имаме огромен опит“, което, разбира се, и ние го твърдим от трибуната, особено за съдебните автотехнически експертизи има наистина големи експерти. Преди малко цитирах това, което казваше много пъти, същото нещо, на срещи, в които и Вие, госпожо Траянска, сте участвали, професор Станимир Карапетков. За съжаление, просто не виждам нищо в промените в Закона за съдебната власт, които са сърцето на този законопроект. И аз не мога да разбера защо се прави промяна в НПК, в който, между другото, единственото хубаво нещо, ето сега господин министърът да слуша внимателно, единственото хубаво нещо в този законопроект е възможността за разпит на вещото лице чрез видеоконферентна връзка. (Реплика от министър Георги Георгиев.) Това е единството хубаво нещо в Законопроекта. Това ще забърза наистина процеса. И са го казвали вещите лица на тези срещи, на които и Вие, господин Министър, сте присъствали, а именно, че вместо да дойде на дело, той трябва да бъде някъде на 500 км да прави заключение. Затова казахме – и Цвета Рангелова каза, че ще подкрепим Законопроекта на първо гласуване. Вече ще внесем предложения между първо и второ гласуване, защото тази неравнопоставеност между вещите лица, която се създава с Преходни и заключителни разпоредби, не може да бъде подкрепена от нас. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, водим безсмислен спор по безспорни текстове. Безсмислен спор по безспорни текстове! Имаме ли проблем със скоростта, с която българското правосъдие се произнася по дела за пътнотранспортни произшествия? Имаме.

За тежки пътнотранспортни произшествия.

И говорим за тежки, точно така. Имаме ли? Има ли някой в тази зала, който да не е наясно с този проблем? Казали ли сме ние, че това е панацея, че решава всички проблеми на света? Не. Решава ли обаче най-спешния проблем? Една от мерките за решаване на най-спешния проблем – недостиг на вещи лица. Защото всъщност проблемите са два. От една страна, забавянето е заради недостиг и претоварването на тези хора. От друга страна, трябва да има контрол. Не може да дават веднъж такова становище, следващия път – обратното становище, абсолютно безкритично и безконтролно. Какво правим в тази връзка? Вие знаете много добре. Сега, дискриминирали сме вещите лица. Дискриминирали сме вещите лица! Тотално теглене на локуми без никаква правна аргументация. Имаме приоритет. Приоритетът е да се справим със забавянето на наказателните производства. Как можем да се справим с него? По въпрос, по който сте ни подкрепили на Комисия, затова се учудвам сега тук защо губим пленарно време с най-спешните – автотехническите експертизи. Те са най-голям проблем. Дискриминирали сме ги били спрямо останалите!? Не ги дискриминираме. Що нямало закон, да им урежда статута? Господин Петров, от колко време сте народен представител? Защо не написахте такъв закон?

Вие защо не го приехте?

Така, а защо просто не ни четете сайта на Министерството на правосъдието? Плюс това, много добри колегиални отношения имаме. Аз съм създал работна група. Вече се работи по нов закон за вещите лица, защото имаме огромен такъв проблем. Ама да чакаме целия закон, да се изпокарат всички гилдии на вещите лица, пък да се сдобряваме, да се... Това ще отнеме минимум седем-осем месеца за фундаментална реформа. В момента имаме спешна реформа, която е необходима. Тая спешна реформа и госпожа Рангелова много разумно Ви обясни защо трябва да бъде подкрепена. И не разбирам, освен да трупаме тук парламентарно време, каква реално е ползата от тази дискусия на първо четене по текстове, по които не е имало бележки? Естествено, че ще има критики от хората, които регулираме. То това му е хубавото на демокрацията. Ние предлагаме решение. Искат ли вещите лица или друга целева група да бъдат допълнително регулирани? Да са си работили 30 години, без да са се явявали на изпити – никой друг почти от останалите гилдии да не се явява и сега само тези по автотехническите да се явяват? Ами да, то това е държавна политика в наказателното правораздаване. За да допуснем поради недостига как да се справяме, даваме възможност на млади специалисти. Не го изложих в резюмето, но го имате в текстовете. Даваме възможност на млади специалисти, завършили тази специалност. Няма да им чакаме пет години стаж, ако са учили по специалността, която е относимата за автотехническите експертизи, именно те да могат да практикуват, за да влеем свежа кръв в системата. Имаме много тежки законопроекти по Наказателния кодекс да гледаме обаче днес. И още въпроси, по които действително може да има спорове, и ми се струва, че наистина се изкушаваме, вместо да се водят експертни разговори по същество, да не се дават решения, просто да си говорим общи приказки. Това не е коректно и не помага за решаване на големия проблем.

По начин на водене, господин Председател, благодаря Ви, че ми давате възможност – за 30 секунди само. Да Ви помоля да напомните на господин министъра, може да му убягва от паметта, тъй като ни запита риторично защо ние не сме написали такъв закон. На 20 декември всъщност внесохме Законопроект с промени в Закона за съдебната власт, които да уредят съответно вписванията на вещите лица. И да напомня на господин министъра, че и неговата парламентарна група гласува „против“, както и цялата коалиция, и не ги прие тези промени. Те бяха инициирани след среща с вещите лица в Софийския градски съд под патронажа на главния прокурор. Мисля, че беше 6 или 8 декември 2024 г. Благодаря Ви, господин Председател.

Господин Председател, господин Министър, колеги! Аз ще взема отношение по закона на ПП-ДБ, който е свързан с боевете с животни. Всъщност на пръв поглед този проектозакон не изглежда много сериозен, тъй като всички си представяме бой с кучета, бой с петли и така нататък, тоест има някакъв анекдотичен характер, въпреки че жестокостта наистина доведе дотам да се промени така законът, че това престъпление да влезе към тежките умишлени престъпления. Но ние сме работили много по Закона за специалните разузнавателни средства и ненапразно в негови първоначални издания ставаше дума за тежки умишлени престъпления и след това се установи, че е твърде широк кръгът на лицата, които могат да бъдат обект на специални разузнавателни средства, и законодателят посочи определени глави и определени членове. Сега, с това предложение за промяна в НПК, първо, промяната в НПК може да стане само след като стане промяната в Закона за специалните разузнавателни средства, тъй като той ще се използва, ако бъде приета тази промяна. Второ, тук става дума за престъпления, в които са намесени не едни престъпници, а най-различни – подготвящи престъпленията, създаващи възможности за боеве, изграждащи съоръжения, обучаващи кучета и така нататък. Съставът на това престъпление представлява възможност за неимоверно разширяване на обхвата на Закона за специалните разузнавателни средства. Ако погледнете Глава 13 на Закона за специалните разузнавателни средства, ще видите, че той е толкова широк, че всеки може да бъде подведен под него и да стане обект на специални разузнавателни средства. Нещо повече. Аз ще Ви кажа, че тук това престъпление не се нуждае от специално упоменаване и даване на разрешение както в Закона за специалните разузнавателни средства, така и в НПК. Защото то включва такива престъпления в себе си, че всяко от тях може да бъде обект на специално разузнавателно средство, включая чл. 13, ал. 2, т. 3 и т. 4, мисля че бяха, когато става дума за изясняване кои са престъпници чрез наблюдения на лица, които са свързани с тях. Така че аз Ви моля, когато работите по Закона за специалните разузнавателни средства, се консултирайте със специалисти и да не разширявате обхвата. Аз съм учуден, защото ПБ-ДБ имат двама големи специалисти. Единият е Бойко Рашков, който през 2011 г. написа такава книга – за използване на специалните разузнавателни средства в наказателния процес. Колегата Атанасов. С него през 1997 г. сме участвали в изготвянето на първия Закон за специалните разузнавателни средства. Конституцията изисква да се нарушават правата на хората, когато има тежки умишлени престъпления, само за много кратко и само за много тесен кръг от хора. Ние непрекъснато, дори и в този съществуващ Закон за специалните разузнавателни средства, нарушаваме този тесен кръг от обекти на специални разузнавателни средства. И често се получава така, че хора не са извършили престъпления, но абсолютно законно се наблюдават със специални разузнавателни средства – с някои от способите. Благодаря.

Господин Председател, народни представители, господин Министър! Както знаете, Наказателно-процесуалният кодекс е процесуален закон, който урежда правоприлагането на материалния закон – Наказателния кодекс, в който е написано, че целта е правораздаването, и в този смисъл се цели максимално разкриване на обективната истина, пълнота в контрола, ефективност при правораздаването, като в Наказателно-процесуалния кодекс началата са изброени от чл. 6 до чл. 22. Водени от чл. 22 по отношение на решаването на производствата в разумен срок, от ВЪЗРАЖДАНЕ изготвихме нашия законопроект, който, между другото, ние очаквахме да подкрепите, както ние в Комисията подкрепихме, водени от съвсем разумни доводи, Законопроекта на Министерския съвет, защото ние виждахме в това един опит от Ваша страна, макар и неизцяло успешен опит, да се справите с проблемите. Неслучайно в Комисията ние гласувахме в подкрепа на този законопроект, господин Министър, както заяви и госпожа Цвета Рангелова. А господин Петър Петров просто се опитваше да Ви заостри вниманието върху някои проблеми, които са от обществено значение, които явно Ви убягват. Сега, ние подкрепихме и чл. 14, ал. 8, където се предвижда разпит на вещото лице, което да може да се извършва чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага по обстоятелство по делото. Но защо – не става ясно, Вие примерно не подкрепихте нашата корекция в чл. 117, където ние предлагаме след текста със свидетелски показания да могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, като добавям изречението, че по преценка на органа на разследването разпитът на свидетелят може да се извърши и чрез видеоконферентна връзка. Ние живеем в 21 век. Значи, Вие вкарвате във Вашия Законопроект предложение за това вещо лице да може да бъде изслушано чрез видеоконферентна връзка, а предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, което е едно иновативно предложение – в крак с времето, го отхвърляте, което е чист анахронизъм. Тук просто ще кажем, че това показва закостенялостта на управляващите, които не щат да възприемат другите добри предложения и практики, когато идват от опозицията, но държат само на своето. Същественото в нашето предложение – в чл. 67, ал. 1, т. 1 от НПК, където искаме да се даде възможност да се забрани на обвиняемия, освен да доближава пострадалия, да доближава и семейството на пострадалия, дома и местоработата му. Което само по себе си е един опит от нас да имплементираме в Закона норма, която да даде защита на жертвите, а и по този начин на бъдещото развитие в производството. По отношение на законопроекта на ПП-ДБ ние няма да коментираме. Не си заслужава, защото знаем, че той е реплика на събитията, свързани с Красимир Георгиев и Габриела Силова, които бяха хванати в доста сериозно престъпление, именно във връзка с мъчение на животни – активисти, приближени до партията, която внася този законопроект. Виждаме в това опит просто да се заметат тия следи, а именно вкарването на тези опции за използване на СРС не мислим, че са, първо, законни, защото те противоречат на чл. 8 от Европейската конвенция, и после не мислим, че са целесъобразни и не отговарят на обществения интерес. Заради това ние не ги и подкрепихме. Подкрепяме, също така, в искането на Министерския съвет да се приложат законодателни промени по отношение на предвиждането в чл. 401, ал. 1 и 2 – да се изменят и допълват утвърдените списъци на вещите лица поне два пъти годишно, което дава възможност за едно освежаване с нови кадри на съдебната система, но всичко това трябва да се прецизира през призмата на обективността, да се направи така, щото вещите лица, които попълват списъка с вещи лица, първо, да се следи техният морал – да бъдат максимално обективни, и също така тяхната експертност. Експертност, не експертиза – за народните представители от ГЕРБ, защото такава дума като „експертиза“, касае техническо или друго заключение, което касае някакъв труд по дело. Между първо и второ четене ние ще направим своите законодателни предложения, като се водим изцяло от духа на челата, заложени в НПК, които са в интерес на суверена, а именно на българския народ, който има право да получава едно адекватно правосъдие, да има едно възмездие, което да удовлетвори жертвите и техните семейства и да разтовари съдебната система от натовареността.

Колеги, ще говоря и по трите законопроекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. На първо място, внесеният от Министерския съвет считаме за полезен, защото много семейства чакат правосъдие. Поради това, че вещите лица в България не са достатъчно и не могат да бъдат навсякъде по едно и също време, се стига дотам, че ние имаме едно може би от най-бавните наказателни правосъдия в Европа. От друга гледна точка, нас ни притеснява, че когато ние увеличаваме бързината на правосъдието, често се намалява неговото качество, и това, че вещите лица могат да бъдат разпитвани чрез видеоконферентна връзка, може сравнително да намали качеството на експертизите, качеството на разпитите и качеството въобще на целия наказателен процес. Но въпреки това ние ще подкрепим на първо четене въпросния законопроект. Във връзка с втория внесен законопроект, който разглеждаме – от Костадин Костадинов и група народни представители, това, което ни харесва в Законопроекта, е именно, че се ограничава времетраенето на разследването на 18 месеца, защото в момента в България има разследвания, които продължават години. Мога да Ви дам даже примери за разследвания, които продължават повече от 11 години и по тях пострадали бяха възрастни хора, които към момента, в който все още продължават разследванията, те вече са починали и не могат да получат възмездие, и не могат да получат никакво правосъдие. Това е абсурд – в една държава да имаме разследвания по 11 г., по 15 г. и по 20 г., и по този начин да се държат и дела на трупчета, които после да се използват за влияние. Така че това е добра идея. Също добра идея е и да не може така да се подновява бланкетно. Знаете, прокурорите винаги пускат по едно изречение: „Поради фактическа и правна сложност на разследването моля да бъде удължен срокът му.“ Когато имаме краен срок, а именно тези 18 месеца, всички действия по разследването след изтичане на сроковете ще бъдат незаконосъобразни и няма да могат да бъдат използвани в съдебнонаказателния процес – това е хубавото. Това тук, което не ми харесва лично на мен в този законопроект, е, че ще могат да се разпитват и свидетели чрез видеоконферентна връзка, та било то и на досъдебното производство. Искам да обясня, че когато разпитваш един свидетел в качеството си на орган на власт и го призоваваш да дойде в полицията или да дойде в съдебната зала, самото присъствие на институциите, на прокурорите, на полицаите, на разпитващите органи всяват респект и допринася за истинността на неговите показания и той много по-трудно би дал неистински показания, когато е вътре в съдебната зала пред съдията директно. Ако даде неистински показания, съдията ще има директен контрол, директно ще може да забележи това, докато, когато е по видеоконферентна връзка – дори да е на досъдебното производство, не се извършва разпитът в самата полиция, това може да допринесе за увеличаване на лъжесвидетелстването в България, което и сега знаем, че донякъде е проблем по много съдебни производства. Така че в тази част не бихме го подкрепили, но на първо четене ще подкрепим Законопроекта. Вече на второ четене ще можем, ако стигнем дотам, да искаме промени по него. Последният законопроект, по който ще говоря, е внесеният от ПП-ДБ във връзка с използване на специални разузнавателни средства за разследване на престъпления, свързани с организиране на боеве с животни. Въпреки че това е една сериозна тема, аз не смятам, че следва да се нарушават и да се навлиза така смело в правата на гражданите, като постоянно се разширява кръгът за използване на специални разузнавателни средства. ПП-ДБ би трябвало да го знаят, те са либерална партия, не знам защо така лекомислено искат да се разширява. Знаете, специалните разузнавателни средства директно нарушават изконни права на гражданите и трябва да се използват в специални случаи. Така че няма да подкрепим този законопроект. За другите два на първо четене ще гласуваме за. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, моля на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът, предложен между първо и второ гласуване на току-що приетия законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 51-502-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2025 г., да бъде 3 дни.

Господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по конституционни и правни въпроси относно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-33, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2025 г. На свое извънредно заседание, проведено на 15 юли 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-33, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2025 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: доцент доктор Ралица Илкова – съветник към политическия кабинет на министъра, доцент доктор Ива Пушкарова – съветник към политическия кабинет на министъра, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Емилия Александрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Ирена Борисова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Tea Пенева – главен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на вътрешните работи: госпожа Пенка Христова – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“, госпожа Юлия Мирчева – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“, и госпожа Ваня Георгиева – главен разследващ полицай от главна дирекция „Национална полиция“; от Върховния касационен съд: съдия Лада Паунова – заместник на председателя и ръководител на наказателната колегия; от Прокуратурата на Република България: госпожа Снежана Торбова – прокурор в отдел „Нормативен анализ“ във Върховната касационна прокуратура; и от сдружение „Невидими животни“ – господин Стефан Димитров – председател на Управителния съвет. Законопроектът беше представен от доцент Илкова, която отбеляза, че с него се предлага да се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност и притежавано или държано от трети недобросъвестни лица. Тя допълни, че с приемането му се изпълняват препоръки от доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа – MONEYVAL. Доцент Илкова посочи, че една от критиките в доклада е била, че наказателното ни законодателство не допуска обезпечаване и отнемане на облаги от престъпления от трети недобросъвестни лица. Предвижда се и процесуалноправен ред за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане на имущество. В Наказателния кодекс се уреждат случаите, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице, като: имущество, придобито безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че е от престъпление; придобито възмездно от трето лице при същите условия, ако имуществото е на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност, или е извършена замяна в тези параметри. Ще се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от съпруг, лице, с което виновният се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително, ако са знаели или са могли да предполагат какъв е произходът му. На отнемане ще подлежи и имущество, прехвърлено или внесено в капитала на юридическо лице, ако лицето, което управлява или контролира юридическото лице, е знаело или е могло да предполага произхода му, както и когато е придобито от юридическо лице, контролирано от виновния. Създава се нова глава в Наказателно-процесуалния кодекс, която регламентира участието в наказателното производство на третите лица, чието имущество подлежи на отнемане, като те могат да участват в наказателното производство и чрез повереник. Предлагат се и промени, свързани със сроковете за извършване на разследване и на мерките за процесуална принуда. Доцент Илкова отбеляза, че в отговор на отправената критика за формални и бюрократични процедури за удължаване на срока се предлага увеличаване на първоначалния срок за разследване на три месеца, както и възможност още в началото да се определи по-дълъг срок при фактическа и правна сложност на делото – до шест месеца. Предвижда се при фактическа и правна сложност на делото прокурорът да може да удължи срока на разследването до 12 месеца. Запазва се възможността, ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор да може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Тя допълни, че по искане на прокурора съдът ще може да удължава срока на мерките за обезпечаване на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, като срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от 18 месеца при обвинение за тежко престъпление и осем месеца – в останалите случаи. Предвижда се при дела за компютърни престъпления да отпада изискването компютърните информационни данни да се записват върху хартиен носител. Иззетите компютърни информационни данни ще бъдат приобщавани по делото като електронни доказателства и обработвани от компетентните органи с автоматизирани средства. Създава се и процесуален ред за изземване на криптоактиви като обект или средство на престъпление, за да могат да бъдат съхранени за целите на производството. Предлагат се и изменения в Закона за Националната агенция за приходите, с които се преодоляват констатирани слабости в режима на управлението на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и неговото публично обсъждане. В резултат на проведеното гласуване Комисията по конституционни и правни въпроси с 13 гласа „за“, от които 4 – от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 – от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 2 – от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 – от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ и 1 – от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ – от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-33, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2025 г.“

Благодаря, господин Председател. Като си давам сметка за натовареността на народните представители и следващата точка с множество законопроекти, съвсем в резюме – неприсъщо за мен, лаконично. (Реплика от народния представител Костадин Ангелов.) Не, професор Ангелов, под 10 минути ще бъде това изказване. Стойте и гледайте сега със секундомер. На първо място, на първо четене днес гласувате последния трети пакет от промени в Наказателния кодекс, които, ако, живот и здраве, бъдат гласувани, подкрепени и на второ четене, преди отпуска ще имаме възможност да докладваме като изпълнени. Последният трети пакет за изваждането на България от сивия списък. В него има три основни реформи. Първата, за която колегата Кръстев вече спомена, е възможността за конфискация на имущество, което е придобито от трети недобросъвестни лица, но е в резултат от престъпна дейност. Тоест това са лица, за които, тъй като се касае евентуално за засягане на граждански права – много сериозни, ние приемаме предложения и между първо и второ четене в тази връзка. Изключително конкретно са посочени случаите, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице. Да речем, придобито безвъзмездно от трето лице – ако то е знаело или е могло да предполага, че е от престъпление, съответно придобито възмездно от третото лице при същите условия, ако имуществото е на такава стойност, че тя значително надвишава или пък е значително по-ниска от пазарната, или е в резултат от замяна и прочее. Тоест първата част е конфискацията по отношение на трети лица, които, на практика, са се облагодетелствали от престъпната дейност. На второ място, модернизация на нашето наказателно право, за да въведем възможности по отношение на криптоактивите да има обезпечителни мерки, съответни разпоредителни и прочее, така както се борави за останалите в сходни ситуации. Такъв процесуален ред по нашето право в момента няма. А да се правим, че не съществуват криптоактиви в 21 век, очевидно е несериозно. И на трето място, понастоящем в Наказателно-процесуалния ни закон се изисква, когато се конфискува компютърна техника, всичко, което е на нея в общи линии – компютърните данни, да се разпечата и така да се приобщи. Въвеждаме електронните доказателствени средства като възможност отново в изпълнение на препоръка на Комитета MONEYVAL и на международната организация в тази връзка, за да се дадат ефективни възможности на правоохранителните органи да си вършат работата. Това е. Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Министър, аз не очаквам да ми отговорите, защото това, което ще го кажем, е общовалидна истина, която няма как да бъде оборена. По принцип от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепихме в Комисията този законопроект, водени от добри намерения, че трябва да има законодателство, което да регламентира тази материя. Но експресното вкарване на тази законодателна уредба в залата, особено в петъчен ден, когато трябва да се упражнява парламентарен контрол, буди много големи подозрения и говори – това е една индикация, за заговор срещу демокрацията. В деня, в който ние тук трябва да изискваме отчет от Вашите колеги и от Вас за дейността на управляващите, Вие тихомълком вкарвате след комплот в четворната управляваща коалиция законодателство, което всъщност проправя пътя към ада, защото пътят към ада е постлан с добри намерения. Няма как да подкрепим в залата този законопроект, който се приема под натиск на така наречения Комитет MONEYVAL, защото България е суверенна държава и не можем да позволим на някакъв комитет, който всъщност обслужва онези, които се бореха за това, които искат да вкарат еврото в България и да заменят нашата 145-годишна валута – лева, в момента да ни налага рестрикции за контрол, каквито ги налагат и чрез този законопроект.

Сорос! (Реплики от ПП-ДБ.)

А, ето тук се обажда и Данчо от Пловдив, който явно не е съгласен с това, което казваме. Тоест ние сами виждаме как Вашата четворна коалиция, всъщност петорна коалиция, с мълчаливото съдействие освен на ДПС и на ДБ, да, и на ПП… Нали така, Данчо?

Сега конкретиката по отношение на Законопроекта. Да влезем в ракурса на Законопроекта. Така. Ясно е, че предложените със Законопроекта промени могат да се обособят в три групи, които имат за цел, на първо място, правилно изпълнение на изискванията, на препоръката на... (Реплика от министър Георги Георгиев.) Моля?

Да, на замразяване и изземване, отнемане и конфискация на престъпно имущество. Но няма как да приемем нещо, което – Вие, първо, не влагате достатъчно дефиниция по отношение на... Говорите за знание от страна на трето лице. Как доказвате Вие това знание? И освен това не проявяваме съгласие с процедурата по отношение на изземването и съхраняването на компютърни информационни данни – да не се извършва и на хартия. Трябва да се извършва и на хартиен носител, защото, ако се извършва само по дигитален способ, това предполага една намеса, интервенция, манипулация на данни. Ние знаем също така, че в България има доста компютърни гении. Ние сме на едно от първите места по олимпиади по информатика. Знаем за криптокралицата Ружа Игнатова. Какво стана с нейните замразени 4,5 милиарда криптоактиви? Къде са те? И в този смисъл, така създаден, текстът за изземването на криптоактиви чрез прехвърлянето им на адрес, на портфейл или платформа, контролирани от Прокуратурата на Република България в досъдебното производство, е абсолютно неприемлив. Тъй като ние знаем, че Прокуратурата на Република България, господин Министър, е подвластна на Делян Славчев Пеевски (реплики от „ДПС – Ново начало“), и това се доказва чрез голяма поредица от действия. Аз не ща да ставам адвокат на съпартийците на Данчо от Пловдив по никакъв начин... (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

…така, защото ние знаем, че мафия мафия не търпи. И на нас ни е ясно, че това, което в момента се разиграва като етюд по телевизионните екрани, е сблъсък на няколко мафиотски групировки. Но само преди четири години същата тази прокуратура, контролирана от Делян Славчев Пеевски, се опита да забрани единствената и истинска опозиционна политическа сила ВЪЗРАЖДАНЕ, което тя не успя да направи благодарение на блестящата защита от адвокат Петър Петров на 30 май 2021-а в Софийския градски съд. (Ръкопляскания и възгласи: „Еее!“ от „ДПС – Ново начало“ и ПП-ДБ.) Така че по никакъв начин няма да подкрепим текст, който текст дава превес на власт на прокуратурата, която по никакъв начин не е независима. Вие в момента правите един пакет от закони, който пакет от закони е в едно странно съзвучие с вкарването на България в еврозоната, с опит за разчистване на политически терен от управляващата четворна коалиция. И всъщност този пакет от закони подготвя необезпокояваното усвояване на бъдещите средства от Плана за възстановяване и устойчивост, които Вие никога няма да получите, защото ВЪЗРАЖДАНЕ ще поеме властта и ще поеме държавата – нов курс на управление, така че няма да имаме нужда от тези кървави пари.

Сега пледоарията изкарай, с която защитаваш интересите на ВЪЗРАЖДАНЕ!

Времето е недостатъчно, господин Летифов. Благодаря, госпожо Председател, за възможността да взема отношение по така внесения законопроект. Безспорно най-дискусионната част от него, която буди най-големи притеснения в нас, са промените в чл. 234, и по-конкретно създаването на възможности за удължаване срока на разследване. Докато по миналата точка тук министърът ни захаросваше как ще забързаме разследването, ще забързаме съдебния процес като цяло и съдопроизводството, ето, вече виждаме в тази точка как ще го забързаме – ами като от два месеца увеличим срока на разследване на три месеца и съответно при фактическа и правна сложност от четири месеца го увеличим на шест месеца. Ето така разбират от Министерския съвет забързването на досъдебното производство и забързването на разследването като цяло. Да не говорим, че се предлага увеличение от допълнителните четири месеца – вече става до 12 месеца, тоест до още една година. Всички ние знаем, беше казано и в миналата точка – в дискусията, че имаме изключително много дела на трупчета. Тази промяна, която се прави в чл. 234 от Наказателно-процесуалния кодекс, по никакъв начин не бори явлението, което имаме в прокуратурата, и то е дела на трупчета – именно досъдебни производства, чийто срок за разследване постоянно, N на брой пъти, тоест безброй пъти се удължава с по два месеца, само и само да могат тези досъдебни производства в един удобен момент да бъдат използвани срещу лицата, срещу които са образувани, най-често с политическа насоченост или за изпълнение на политически поръчки от ръководството на прокуратурата. Без да генерализирам, там има доста свестни и кадърни прокурори. Именно това е най-притеснителното в този законопроект. Липсват мотиви защо и кое налага удължаването на стандартния срок от два месеца за разследване в едно досъдебно производство на три месеца, съответно при фактическа и правна сложност от четири на шест. Посочена е една констатация от доклад от 18 май 2022 г. на въпросния комитет, за който говори адвокат Златанов, но лично за нас не виждаме никаква обосновка, която да налага удължаването на срока на разследване. За тези от Вас, които не са запознати със спецификите на наказателния процес – и в момента при двумесечен срок той може да бъде удължен въз основа на едно искане, което се прави от разследващия орган, което дори дискутирахме в предната точка, че в доста случаи е бланкетно и необосновано. И въз основа на него наблюдаващият прокурор удължава с нови два месеца срока на разследването, така че и в сегашния текст на чл. 234 има възможност да бъде удължен срокът за разследване, но поне за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ вкарването на подобна реформа, ще я нарека – в досъдебната фаза на наказателния процес, с нищо не забързва неговата скорост, образно казано. Именно затова ще се въздържим да го подкрепим на първо гласуване. Още една промяна, отново в чл. 234, буди нашето внимание – именно създаваната нова ал. 9 – в случаите, когато по искане вече на прокурора до съда съдът може да удължи мерките за обезпечение на различни видове конфискация, глоба и така нататък. Сега, наистина няма нищо лошо в това да се отправи едно искане тогава, когато прокуратурата като защитник на обществения интерес, поне на книга, иска да обезпечи активите и да направи така, че да може държавата да си събере разноските или съответно глобите, или да направи конфискацията след края на производството, въпреки големия срок от, забележете, година и шест месеца допълнително, с което може неограничено да бъде удължавано времето. Дотук добре, но и в наказателния процес все пак има до една известна степен състезателно начало. Така например, когато се гледат мерки за процесуална принуда, участва не само прокурорът, участва и съответно обвиняемият и неговият защитник. Когато се прави такова искане от прокурора до съда, поне в текста на новосъздадената ал. 9 на чл. 234, никъде не е предвидена възможност за защитата на лицето, срещу активите на което е направено това, срещу имуществото на което е отправено това искане, да може по някакъв начин да представи становище и да представи и своето възражение срещу подобно искане. Тази процедура, доколкото аз разбирам, поне от текста на новата ал. 9, ако бъркам, нека вносител да ме поправи, но поне за мен се развива едностранно от страна между прокурора и съда. Би трябвало да се предвиди възможност изрично за лицето, срещу което е отправено това искане, да може да представи своето становище или възражение, така ще се защитят правата на всички участници в наказателния процес. Имено в тази връзка и ние ще внесем предложение между първо и второ гласуване, като отново посочвам – да, разбира се, прокуратурата като защитник на обществен интерес трябва да има такава възможност – да удължи срока на действие на това обезпечение. Благодаря Ви.

Реплика.

Към мен ли?

Благодаря, госпожо Председател. Репликата, господин Петров, е към Вас, защото казахте – дотук добре. Честно казано, не виждам нищо хубаво в тези вечни срокове, които се предвиждат с промяната в чл. 234. Всъщност това е най-съществената промяна, която касае НПК в този законопроект, при който отново чрез промени в НК, в Преходните и заключителните разпоредби се предвиждат съществени, сериозни промени в Процесуалния кодекс. И тъй като всеки един от нас може да се окаже в ситуацията, в която правата му да бъдат сериозно ограничени по този начин, мисля, че трябва много внимателно залата да обмисли какво всъщност ще гласуваме днес по този текст. Ще се създадат възможности – и това е прекият ефект от разпоредбата, за едни вечни производства, които ще бъдат държани на трупчета срещу неудобните обвиняеми. В същото време с тези производства ще бъдат сериозно засягани правата на трети лица по реда на тези обезпечителни мерки. Така че не виждам нищо добро в онова, което се предлага.

Госпожо Матеева, днес може би не се изразявам достатъчно разбираемо. Одеве министърът излезе, сега Вие казвате, че това не е добре. Да, ние заявихме, че ще се въздържим от подкрепа на Законопроекта именно защото това е най-голямата промяна в него, именно защото сме против това – с промени в НК да се променя НПК, а и не само, има и други закони, които се променят в Преходни и заключителни разпоредби. И именно защото сме против – и го казах в изказването си, на вечното удължаване на сроковете, което и към момента съществува, и бе споменато даже в дискусиите по предната точка. Това, което посочих, че е редно прокурорът да има възможност да иска удължаване на въпросните мерки, тъй като в момента, поне по текста на ал. 8, това не съществува като възможност, със създаваната нова ал. 9 вече ще е възможно, но ние посочихме, защото тези мерки не могат да бъдат удължавани безброй пъти и не могат да протичат без участието на възражение на становище от лицето, по отношение на чието имущество се иска това удължаване, и едва тогава съдът да вземе своето мотивирано решение. Така че това беше моята насока и ако Законопроектът бъде приет на първо гласуване, ние ще предложим промени в чл. 234, както за да спрем това вече удължаване на досъдебните производства, което се цели с тия по-дълги срокове за разследване, така и по отношение на безконтролни искания, които вече ще последват от страна на прокуратурата по новата ал. 9 на безкрайни срокове на обезпечителни мерки, което, за съжаление, в някои случаи може да се използва и за репресия от страна на разследващите срещу гражданите.

Благодаря, госпожо Киселова. За пленарна икономия аз ще засегна само незасегнатите от колегите ми Петров и Златанов параграфи от сложения на вниманието Ви законопроект. Именно в § 1, колеги, за първи път в българското наказателно право въвеждаме фигурата на трето недобросъвестно лице в наказателното право и въвеждаме възможността да бъде отнемано имущество, без такова лице да е в някакво процесуално качество, тоест да бъде обвиняем, да бъде подсъдим или да има каквото и да било касателство с престъпен състав на Наказателния кодекс. Чудя се и не намирам отговор в тези разпоредби, които уреждат тази възможност – при добитото от трето недобросъвестно лице имущество да бъде конфискувано, така де – да бъде отнемано, кой орган, в кой момент и с какъв акт ще каже кое е това трето недобросъвестно лице? Юристите в залата съзнават, че добросъвестност и респективно недобросъвестност са юридически понятия, които подлежат на доказване. Единственият способ това да се случи, е да имаме влязъл в сила съдебен акт, който да е установил, че едно лице е недобросъвестно, че е знаело, че друго лице е придобило имущество, и то се е възползвало от него и го е придобило чрез друга сделка, възмездна или безвъзмездна. Как обаче това ще се случи към настоящия момент в тази си редакция, не намирам отговор в този законопроект. Нещо повече, в чл. 53 това лице е трето недобросъвестно лице, а в Глава девета „а“ в Наказателно-процесуалния кодекс това са вече трети лица. Не намирам нито аналогия между трети лица, още по-малко между трети добросъвестни, недобросъвестни лица. Смятам, че отново в желанието си да изпълним някакви препоръки по доклади – в случая MONEYVAL, както и в старанието си понякога да транспонираме някакви директиви или регламенти наистина ги превеждаме с Гугъл преводач и въобще не си даваме сметка нашето българско материално или процесуално право познава ли тия фигури, имаме ли ние такива фигури в нашия процес, за да можем да отнемаме имущество от тях, и как ще се случва. В кой момент и кой ще е тоя орган, който ще каже: придобитото имущество е от недобросъвестно лице. Да, наистина в Наказателно-процесуалния кодекс му давате различни права като процесуални средства за участие в производството срещу такова лице, било по обезпечение или по отнемане, но то е само в това производство, което вече касае изпълнението на един акт, който ще иска да се отнеме това имущество. В кой момент това лице и в това производство по кой ред ще може да доказва дали е добросъвестно, или не, доколкото добросъвестността е гражданскоправна категория, а не наказателноправна? Ето, по тези съображения – чисто процесуални, ние няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, моля на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения между първо и второ гласуване на току-що приетия Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс със сигнатура № 51-502-01-33, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2025 г., да бъде намален на три дни.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „Доклад относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-553-37-34, от 27 юни 2025 г., на приетите на първо гласуване на 26 юни 2025 г. Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-16, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 23 януари 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-60, внесен от Христо Богомилов Терзийски и Младен Найденов Маринов на 7 март 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-64, внесен от Габриел Георгиев Вълков на 17 март 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-65, внесен от Хамид Бари Хамид и група народни представители на 18 март 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-68, внесен от Кристина Николаева Петкова и група народни представители на 18 март 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-82, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 4 април 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 април 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-109, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 27 май 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-21, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г., и Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-22, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2025 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Общ проект, второ гласуване „Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 има предложение на народния представител Петър Петров: „В параграф 2 се правят следните допълнения и изменения: В т. 1, в текста на новата точка 16, след думите „да извърши“ се добавят думите „нещо противозаконно“, думите „да пропусне нещо“ се заменят с думите „да пропусне да извърши нещо законосъобразно“, а след думите „да предизвика“ се добавят думите „с незаконни действия“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 има предложение на народния представител Петър Петров: „В § 3 се прави следното изменение: В новата ал. 2, в т. 2 думите „изявление в социални мрежи“ и запетаята пред тях се заменят с думите „с посочване на автора на проповедта,“ като текстът след това продължава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. По § 4 има предложение на народния представител Петър Петров: „В параграф 4 се прави следното изменение: Думите „или знамето или химна на Европейския съюз“ и запетаята след тях, се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. По § 9 има предложение от народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя предложението от точка 4.1 до точка 4.5 и не го подкрепя по точка 4.6: „4.6. В новия член 114к, ал. 2, т. 2 думите „изявление в социални мрежи“ и запетаята пред тях се заменят с думите „с посочване на автора на проповедта,“ като текстът след това продължава.“ Предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. Създава се глава първа „а“ с чл. 114а – 114у: „Глава първа „а“ Тероризъм Раздел I Същински терористични престъпления Престъпления срещу лице, ползващо се с международна защита Чл. 114а. (1) Който умъртви лице, ползващо се с международна защита, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или с доживотен затвор. (2) Който причини телесна повреда или отвлече, или лиши от свобода такова лице, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а когато деянието е извършено по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, или с особена жестокост, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години. (3) Който влезе в жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, ползващо се с международна защита, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост или специално техническо средство или като злоупотреби с власт, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, а когато деянието е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, или е поставило в опасност личността или свободата на лицето, ползващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (4) Който се закани на такова лице с престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (5) Когато деянието по предходните алинеи е извършено с терористична цел или от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на група или организация по чл. 111 или чл. 114п или по поръчение на чужда държава, наказанието е: 1. по ал. 2 – 4 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години; 2. по ал. 1 – лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години или доживотен затвор. Вземане на заложник Чл. 114б. (1) Който залови или задържа другиго като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години. (2) Когато: 1. са заловени или са задържани две или повече лица; 2. деецът заплаши, че ще причини смърт, тежка или средна телесна повреда на заложника или че ще продължи да го задържа, ако условието му не бъде изпълнено от страна на лице по ал. 1, друго юридическо или физическо лице или група лица, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години. (3) Когато деянието е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на група или организация по чл. 111 или чл. 114п или по поръчение на чужда държава, наказанието е: 1. в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода от три до десет години; 2. в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода от пет до дванадесет години. (4) Когато деянието по ал. 1 е извършено с терористична цел, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Престъпления против сигурността на обекти с обществено предназначение Чл. 114в. (1) Който с цел да причини смърт, тежка или средна телесна повреда, с терористична цел или с цел да причини значителни имуществени вреди постави взривно или друго смъртоносно устройство на място за обществено ползване, в държавен или общински обект, в обект от системата за обществен транспорт или в инфраструктурен обект, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който с терористична цел извърши деянието по ал. 1 по отношение на частен обект или на информационна система. (3) Който с цел по ал. 1 причини взрив или задейства взривно или друго смъртоносно устройство на място за обществено ползване, в държавен или частен обект, в обект от системата за обществен транспорт, в инфраструктурен обект или в информационна система, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години. (4) Когато с деяние по този член е причинена тежка или средна телесна повреда или от него са последвали значителни вреди, или то е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на група или организация по чл. 111 или чл. 114п или по поръчение на чужда държава, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, а когато е причинена смърт – лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години или доживотен затвор. (5) Извън случаите по ал. 4, който с цел по ал. 1 изготвя, придобива, пренася, предава, доставя, държи или набавя взривно или друго смъртоносно устройство, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години. Застрашаване на безопасността на гражданското въздухоплаване и корабоплаване чрез насилие срещу лица. Чл. 114г. (1) Който употреби сила или заплашване спрямо лице, което се намира: 1. във въздухоплавателно средство; 2. на борда на кораб; 3. на неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф; или 4. в сграда или съоръжение на гражданско летище, с което застраши или може да застраши тяхната безопасност при ползване, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години. (2) Когато деецът е използвал взривно или друго смъртоносно устройство или вещество и извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години. (3) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение или на група или организация по чл. 111 или чл. 114п или по поръчение на чужда държава, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години. (4) Когато от деянието по ал. 1 е последвала значителна повреда на въздухоплавателното средство, на кораба, на неподвижната платформа или на сградата или съоръжението на гражданското летище, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева. (5) Независимо дали са настъпили последици по ал. 4, когато от деянието по ал. 1 или 2: 1. е последвала тежка или средна телесна повреда на едно или на повече лица, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години; 2. е последвала смърт на едно или на повече лица, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (6) Който се закани другиму с престъпление по предходните алинеи и това може да застраши безопасното ползване на въздухоплавателно средство, на кораб или на неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Терористично завладяване на гражданско плавателно или въздухоплавателно средство Чл. 114д. (1) Който чрез употреба на сила или заплашване завладее или по друг начин установи контрол върху: 1. въздухоплавателно средство; 2. кораб; 3. неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години. (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение или на група или организация по чл. 111 или чл. 114п или по поръчение на чужда държава, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. (3) Наказанието по ал. 2 се налага и когато от деянието по ал. 1 е последвала значителна повреда на предмета на престъплението. (4) Независимо дали са настъпили последици по ал. 3, когато от деянието по ал. 1 или 2 е последвала: 1. тежка или средна телесна повреда на едно или на повече лица, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години; 2. смърт на едно или на повече лица, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. Застрашаване на безопасността на гражданското въздухоплаване и корабоплаване чрез опасни средства и начини Чл. 114е. (1) Който постави: 1. във въздухоплавателно средство; 2. на борда на кораб, включително в товар на борда на кораб; 3. на неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф, устройство или вещество, което може да ги разруши, да ги повреди или да ги направи негодни за ползване, и с това застраши безопасността на въздухоплавателното средство, кораба или платформата, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) С наказанието по ал. 1 се наказва и онзи, който предаде или съобщи информация или подаде сигнал, за които знае, че са лъжливи, или премести знак, предназначен за обезпечаване на безопасността на движението, и с това застраши безопасността на въздухоплавателно средство в полет или безопасното плаване на кораб. (3) Който: 1. използва взривно вещество, радиоактивен материал, биологично, химично или ядрено оръжие, или друго ядрено съоръжение срещу или във въздухоплавателно средство, на борда на кораб или на неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф; 2. изпусне, излее, изхвърли или разтоварва от въздухоплавателно средство, от кораб или от неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф, взривно вещество, радиоактивен материал, биологично, химично или ядрено оръжие, или друго ядрено съоръжение; 3. изпусне, излее, изхвърли или разтоварва от въздухоплавателно средство, от кораб или от неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф, петрол, втечнен природен газ, опасно или вредно вещество, извън случаите по т. 2; 4. използва въздухоплавателно средство или кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за причиняване на тежка или на средна телесна повреда, или на значителна вреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години. (4) С наказанието по ал. 3 се наказва и онзи, който противозаконно превозва на въздухоплавателно средство или на борда на кораб оръжие, опасно вещество, материал, информационна технология или друг предмет, предвиден в международен договор, влязъл в сила за Република България. (5) Когато деянието по предходните алинеи е извършено с терористична цел или от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение или на група или организация по чл. 111 или чл. 114п или по поръчение на чужда държава, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (6) Ако в случаите по предходните алинеи е последвала: 1. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години; 2. смърт на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор. Разрушаване и повреждане на гражданско плавателно или въздухоплавателно средство или съоръжение Чл. 114ж. (1) Който разруши въздухоплавателно средство или му причини повреда, която го прави негодно за полет или която може да застраши безопасността му в полет, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и с глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който: 1. разруши кораб или му причини повреда, или причини повреда на неговия товар, която прави кораба негоден за ползване или може да застраши безопасното му плаване; 2. разруши неподвижна платформа, включително когато е разположена върху континенталния шелф, или ѝ причини повреда, която я прави негодна за ползване или може да застраши нейната сигурност. (3) Който разруши или повреди, или наруши работата на: 1. инсталация или съоръжение за ръководството на движението или ползването на въздухоплавателно средство, ако това може да застраши неговата безопасност в полет; 2. навигационни съоръжения, когато това може да застраши безопасното плаване на кораб; 3. инсталация или съоръжение на гражданско летище, ако това действие застрашава или може да застраши неговата сигурност, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (4) С наказанието по ал. 3 се наказва и онзи, който по какъвто и да е начин прекъсне или разстройва дейността на гражданско летище и с това застраши или може да застраши неговата сигурност. (5) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с терористична цел или от него е последвала средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години. (6) Когато деянието по предходните алинеи е извършено чрез използване на взривно или друго смъртоносно устройство или вещество или друго оръжие или от него са настъпили значителни имуществени вреди или средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години. (7) Когато деянието по предходните алинеи е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение или на група или организация по чл. 111 или чл. 114п или по поръчение на чужда държава, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и конфискация. (8) Ако в случаите по предходните алинеи е последвала смърт на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор. Престъпления с предмет ядрен материал Чл. 114з. (1) Който без надлежно разрешение произвежда, видоизменя, разпръсква, придобива, държи, предава другиму, използва, унищожава или повреди ядрен материал или източник на йонизиращи лъчения или компонент за такъв източник, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) Когато от деянието по ал. 1 е последвала: 1. опасност от причиняване на вреда на околната среда или на значителни имуществени вреди; 2. опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (3) Когато от деянието по ал. 1 е последвала: 1. вреда за околната среда или значителни имуществени вреди; 2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години. (4) Който: 1. чрез въвеждане в заблуждение или използване на сила или заплашване поиска да му бъде даден ядрен материал или друг източник на йонизиращо лъчение; 2. заплашва, че ще използва ядрен материал или друг източник на йонизиращо лъчение за причиняване на смърт, на тежка или на средна телесна повреда, или на значителна имуществена вреда; или 3. заплаши, че ще придобие ядрен материал или друг източник на йонизиращо лъчение, за да принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му с цел да придобие по какъвто и да е начин такъв материал, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години и с конфискация до една втора от имуществото. (5) Когато деянието по предходните алинеи е извършено с терористична цел или от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (6) Когато деянието по предходните алинеи е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение или на група или организация по чл. 111 или чл. 114п или по поръчение на чужда държава, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и конфискация. (7) Когато с деяние по предходните алинеи е причинена смърт на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години или доживотен затвор. Престъпления с терористична цел Чл. 114и. (1) Който с терористична цел причини средна или тежка телесна повреда, противозаконно лиши другиго от свобода или го отвлече, или унищожи или повреди чуждо имущество, или извърши престъпление по чл. 143, чл. 319б – 319г, чл. 326, чл.330, чл. 333, чл. 334, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341б, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з, чл. 356л и чл. 356м, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (2) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, когато: 1. е пострадало длъжностно лице, орган на власт, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация; 2. е пострадало лице от състава на командването на българските въоръжени сили или на съюзническа въоръжена сила; 3. са пострадали две или повече лица; 4. деянието е причинило разрушаване или повреждане на културна или историческа ценност или на елементи от далекосъобщителната мрежа или критична инфраструктура; 5. деянието е причинило обществено бедствие; 6. деянието е причинило смущения или прекъсване на снабдяването с вода, електроенергия или други основни природни ресурси и от това е възникнала опасност за живота на хората; 7. деянието е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на група или организация по чл. 111 или чл. 114п или по поръчение на чужда държава; 8. деянието е извършено повторно или представлява опасен рецидив. (3) Който с терористична цел унищожи или повреди сграда, строеж, инсталация, съоръжение, място за обществено ползване, информационна система, транспортно средство или друго значително имущество, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато деянието представлява особено тежък случай – с лишаване от свобода от десет до двадесет години. (4) Когато с деяние по предходните алинеи е причинена смърт, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години или доживотен затвор. Раздел II Несъщински терористични престъпления Терористично проповядване Чл. 114к. (1) Който проповядва извършването на тероризъм, се наказва с лишаване от свобода до три години, с пробация или с глоба до пет хиляди лева, както и с обществено порицание. (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено: 1. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или на функцията му; или 2. чрез средства за масова информация, изявление в социални мрежи или по друг начин, който позволява последващо или масово разпространение на проповедта, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание, както и глоба от три хиляди до десет хиляди лева. (3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на група или организация по чл. 111 или по чл. 114п или по поръчение на чужда държава, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години, както и глоба от три хиляди до десет хиляди лева. Явно подбуждане Чл. 114л. Който явно подбужда към престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години, но с не по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление. Приготовление Чл. 114м. (1) За приготовление към престъпление по тази глава наказанието е лишаване от свобода до шест години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление. (2) Който премине през границата на страната с цел да участва в извършването или приготовлението към престъпление по тази глава или по какъвто и да е начин да спомогне друго лице или група лица да извършат тероризъм против друга държава, се наказва с лишаване от свобода до десет години. (3) Наказанието по ал. 2 се налага и на: 1. чужденец, който с целта по ал. 2 незаконно пребивава в страната; 2. онзи, който организира или подпомага пътуване с цел тероризъм на лице по т. 1 или по ал. 2. Набиране и обучаване Чл. 114н. (1) Който набира или обучава отделни лица или групи от хора за извършване на престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9, както и с обществено порицание. (2) Който с цел по ал. 1 се обучава в извършване на престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до осем години. Финансиране на тероризъм Чл. 114о. (1) Който пряко или косвено събира или предоставя финансови средства или други имущества, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани изцяло или отчасти: 1. за извършване на престъпление по тази глава; 2. от група или организация по чл. 114п; 3. от лице, извършило престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9. (2) Когато деянието е извършено от: 1. длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му; 2. по поръчение или в изпълнение на решение на група или организация по чл. 111 или чл. 114п; 3. по поръчение на чужда държава, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, конфискация и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9. (3) „Финансови средства или други имущества за финансиране на тероризъм“ по смисъла на ал. 1 са всякакви активи, финансови, икономически ресурси, материална или нематериална облага, движима или недвижима собственост, независимо от начина на придобиване, документи или инструменти, включително в електронна или цифрова форма, доказващи право на собственост или интерес, средства, банкови кредити, пътнически чекове, банкови чекове, парични преводи, акции, ценни книжа, облигации, менителници или акредитиви, лихви, дивиденти или друг доход или стойност, начислени или генерирани от такива средства, които потенциално могат да бъдат използвани за получаване на средства, стоки или услуги. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. Организирана терористична дейност Чл. 114п. (1) Който образува или ръководи група или организация, която си поставя за цел извършването в страната или в чужбина на престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години. (2) Който участва в такава група или организация, се наказва с лишаване от свобода до десет години. (3) Когато групата или организацията си поставя за цел извършването на престъпление по чл. 114а, ал. 1 или 2, чл. 114б, чл. 114д или чл. 114и, наказанието е: 1. по ал. 1 – лишаване от свобода от десет до двадесет години; 2. по ал. 2 – лишаване от свобода от пет до дванадесет години. (4) Участник, който доброволно се предаде на властта и разкрие всичко, което му е известно за организацията или групата, когато е извършено някое от престъпленията, за които тя е създадена, и с това улесни разкриването и доказването им, се наказва при условията на чл. 55. (5) Не се наказва участник, който доброволно се предаде на властта и разкрие групата или организацията, преди да е извършено друго престъпление по тази глава. Заканване с тероризъм Чл. 114р. (1) Който се закани с престъпление по чл. 114а, чл. 114б, ал. 1 – 3, чл. 114г, ал. 1 – 5, чл. 114д или чл. 114е се наказва с лишаване от свобода до три години, с пробация или с глоба. (2) Който се закани да извърши друго престъпление по тази глава и това заканване би могло да предизвика основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години. (3) Ако деянието е извършено от лице, което ръководи или образува група или организация по чл. 111 или чл. 114п, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Лично укривателство на терорист Чл. 114с. (1) Длъжностно лице или член на екипаж на кораб или на въздухоплавателно средство, който с цел да избави от наказателно преследване или от наказание лице, извършило престъпление по тази глава, противозаконно го спомогне да пътува на борда на въздухоплавателно средство или на кораб, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания. (2) Деецът не се наказва, ако е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на укривания и съпруг на такова лице. Недоносителство Чл. 114т. Длъжностно лице, което знае, че се върши престъпление по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с пробация и с глоба до десет хиляди лева. Допълнителна разпоредба Чл. 114у. (1) За престъпления по тази глава съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 – 10, като може да наложи и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (2) Имуществото на дееца, предназначено за извършване на престъпления по тази глава, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 142, ал. 2 т. 4 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на § 12, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 13, който става § 14, като в ал. 3 думата „длъжността” се заменя със „службата”. По § 14 има предложение на народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 14, който става § 15, като в ал. 2 накрая се добавя „и глоба в размер от петстотин до две хиляди лева”. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 15, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 16, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 17, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 18, който става § 19. По § 19 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В чл. 193 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Който продаде алкохолна напитка, тютюнево изделие, бездимно тютюнево изделие или диазотен оксид (райски газ) на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с пробация и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева“; 2. Създава се ал. 3: „(3) Ако деянието по ал. 2 се извършва системно, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.“ По § 20 има предложение на народния представител Петър Петров. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. В чл. 195, ал. 1, т. 11 думите „по чл. 108а, ал. 1, 2, 6 или 7“ се заменят с „по раздел I от глава първа „а“ и по чл. 114м, ал. 2 и 3, чл. 114о, ал. 1 и 2 и чл. 114р“. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 21, който става § 22. По § 22 има предложение на народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Петър Петров, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23: „§ 23. Член 301 се изменя така: „Чл. 301. (1) Длъжностно лице или чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (2) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. (3) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева. (4) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, както и конфискация до една втора от имуществото на виновния. (5) Наказанието по ал. 1 се налага и когато длъжностното лице или чуждото длъжностно лице поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън случаите по ал. 1.“ По § 23 има предложение на народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В чл. 304 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „облага на длъжностно лице“ се добавя „или на чуждо длъжностно лице, за него или за друго лице“, а думите „до пет хиляди лева“ се заменят с „от пет хиляди до десет хиляди лева.“ 2. В ал. 2 след думите „длъжностното лице“ се добавя „или чуждото длъжностно лице“, а думите „до седем хиляди лева“ се заменят с „от три хиляди до десет хиляди лева“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Наказанието по ал. 1 се налага и когато дарът или облагата са предложени, обещани или дадени на длъжностното лице или на чуждото длъжностно лице, за него или за друго лице, да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън случаите по ал. 1.“ По § 24 има предложение на народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В чл. 304а след думите „длъжностно лице“ се добавя „или чуждо длъжностно лице“, а думите „до петнадесет хиляди лева“ се заменят с „от десет хиляди до тридесет хиляди лева“. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 26: „§ 26. В чл. 304в думите „длъжностното лице, чуждото длъжностно лице или“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на § 26, който става § 27. Предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. В чл. 320а думите „чл. 341а“ и „чл. 341в“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на § 27, който става § 29. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Варианти I, II и III и предлага следната редакция на § 28, който става § 30: „§ 30. В чл. 325а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „лишаване от свобода“ се добавя „от една“. 2. В ал. 2, в текста преди т. 1 думите „от една до шест години“ се заменят с „от две до осем години“. 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева, когато деянието по предходните алинеи: 1. е извършено с користна цел; 2. е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група, или организирана престъпна група; 3. представлява опасен рецидив.“ 4. Създава се ал. 6: „(6) В случаите по ал. 2, т. 2 съдът може да наложи и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Варианти I, II, III и IV и предлага следната редакция на § 29, който става § 31: „§ 31. В чл. 325б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „четири години“ се заменят с „пет години“. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „от две до четири години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева“ се заменят с „лишаване от свобода от две до осем години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева“; б) създават се нови т. 5 и 6: „5. се заснема с цел разпространение; 6. е извършено от две или повече лица.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по предходните алинеи: 1. е извършено с користна цел; 2. е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група, или организирана престъпна група; 3. представлява опасен рецидив.“ 4. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, когато деянието по предходните алинеи представлява особено тежък случай. (5) В случаите по ал. 2, т. 1 съдът може да наложи и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на § 30, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33. По § 32 има предложение на народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 34: „§ 34. В чл. 340 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „както и с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева“. 2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят. 3. В ал. 5 думите „Ако в случаите по предходните алинеи“ се заменят с „Когато от деянието по ал. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 33, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 34, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 35, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 36, който става § 38. По § 37 има предложение на народния представител Петър Петров. В параграф 37, Вариант I, се правят следните изменения и допълнения: 11.1. В т. 1, в текста на новата алинея 4 думите „по надлежния ред“ се заличават. 11.2. В т. 2, в текста на ал. 5 се добавя ново изречение второ със следния текст: „Съдът отнема в полза на държавата въздухоплавателното средство, моторното превозно средство, плавателния съд или специалната машина, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е негов собственик, осъжда дееца да заплати неговата равностойност в полза на държавата.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Варианти I и II и предлага следната редакция на § 37, който става § 39: „§ 39. В чл. 342 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Ако деянието по ал. 2 и 3 е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч, или, ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди – лишаване от свобода от две до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди – от четири до дванадесет години; в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви „а“ и „б“ – лишаване от свобода от дванадесет до двадесет години, а в особено тежки случаи – от тринадесет до двадесет години или доживотен затвор.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) В случаите по букви „а“ и „б“ на алинеи 3 и 4, съдът лишава виновния от правата по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. В случаите по ал. 3 буква „в“ и ал. 4, буква “б” лишаването от тези права е завинаги.“ По § 38 има предложение на народните представители Анна Александрова и Георги Кръстев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров: „В параграф 38 се прави следното изменение: „Думите „по надлежния ред“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 40: „§ 40. В чл. 343 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, буква „в“ думите „три до осем“ се заменят с „пет до осем“, а думите „пет до дванадесет“ се заменят с „осем до дванадесет“. 2. В ал. 3: а) в текста преди буква „а“ след думите „алкохол и/или наркотични вещества, или техните аналози“ се добавя „или не изпълни предписание на контролен орган за изследване по надлежния ред“, думите „50 км/ч“ се заменят с „20 км/ч“, а след думите „пешеходна пътека“ се добавя „тротоар или друга площ, извън границите на платното за движение, банкетите и островите на платното за движение“; б) в буква „б“ думите „пет до петнадесет“ се заменят с „десет до петнадесет“, а думите „ десет до двадесет“ се заменят с „петнадесет до двадесет“.“ По § 39 има предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 41: „§ 41. В чл. 343б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „от двеста до хиляда“ се заменят с „от хиляда до пет хиляди“. 2. В ал. 2 думите „от петстотин до хиляда и петстотин“ се заменят с „от две хиляди до десет хиляди“. 3. В ал. 3 думите „от петстотин до хиляда и петстотин“ се заменят с „от хиляда до пет хиляди“. 4. В ал. 4 думите „от петстотин до хиляда и петстотин“ се заменят с „от две хиляди до десет хиляди“. 5. В ал. 6 думите „от две хиляди“ се заменят с „от две хиляди до пет хиляди“. 6. Създава се нова ал. 7: „(7) Който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписание на контролен орган за изследване по надлежния ред, след като е участвал в пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от две хиляди и петстотин лева.“ 7. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така: „(8) Деецът не се наказва, ако отказът по ал. 6 и 7 се дължи на независещи от него причини.“ По § 40 има предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 42: „§ 42. В чл. 343г се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато лишаването от право по ал. 1 се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години.“ Предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 43: „§ 43. В чл. 356а думите „чл. 341а“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на § 41, който става § 44. Преходни и заключителни разпоредби Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 45: „§ 45. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства по досегашния чл. 193, ал. 2, по чл. 325б, чл. 325в и по чл. 343, ал. 3, буква „б“ се довършват по досегашния ред.“ По § 42 има предложение от народния представител Петър Петров. „В § 42 се правят следните изменения и допълнения: 13.1. В точка 6, в текста на чл. 101а, се добавя нова т. 3 със следния текст: „3. Юридическото лице е призовано при условията на чл. 83г, алинея 9.“ 13.2. Точка 15 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 46: „§ 46. В Наказателно-процесуалния кодекс се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 33а: „Ред за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебните актове Чл. 33а. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в съдебния акт очевидни фактически грешки. (2) Когато актът е постановен в съдебно заседание, съдът насрочва открито заседание с призоваване на страните. Неявяването на някоя от страните не е пречка за разглеждане на делото. В останалите случаи съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок, а когато прецени за необходимо, призовава страните в открито заседание. (3) Когато решението за поправката е постановено в закрито заседание, то се връчва на страните. (4) Решението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.“ 2. В чл. 35, ал. 4 след думите „по глава първа“ се добавя „и по глава първа „а“. 3. В чл. 72: а) заглавието се изменя така: „Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията, отнемането на имущество в полза на държавата, както и на имуществената санкция на заинтересованото юридическо лице“; б) в ал. 1 думата „вещи“ се заменя с „имущество“, а след думите „в полза на държавата“ се поставя запетая и се добавя „както и на имуществената санкция на заинтересованото юридическо лице“. 4. Създава се глава седма „а“ с чл. 73б и 73в: „Глава седма „а“ Заинтересовано юридическо лице Юридическо лице, което може да участва като заинтересовано „Чл. 73б. (1) Юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, участва в съдебното производство като заинтересовано юридическо лице. (2) Ако до започване на съдебното производство или след това юридическото лице бъде заличено, в производството участва неговият правоприемник, когато има такъв.“ Права на заинтересованото юридическо лице „Чл. 73в. Заинтересованото юридическо лице има следните права: да участва в съдебното производство, да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис. (2) Заинтересованото юридическо лице упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на обстоятелствата, които имат значение за неговата отговорност.“ 5. В чл. 100: а) в ал. 1 съюзът „и“ се заличава, след думата „ищец“ се поставя запетая, а след думата „ответник“ се добавя „и заинтересованото юридическо лице“; б) в ал. 2 съюзът „или“ се заличава, след думата „ищец“ се поставя запетая, а след думата „ответник“ се добавя „или заинтересованото юридическо лице“. 6. В глава десета се създава чл. 101а: „Особен представител на заинтересованото юридическо лице Чл. 101а. Когато в производството участва заинтересовано юридическо лице, съдът му назначава особен представител – адвокат, в случай че законният представител или някой от законните представители на заинтересованото юридическо лице, ако могат да го представляват само заедно: 1. е подсъдим по делото или обвиняем в друго наказателно производство за престъплението, във връзка с което юридическото лице участва в производството; 2. е лице, спрямо което производството за престъплението е спряно, прекратено или завършено с влязла в сила присъда.“ 7. В чл. 102: а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за отговорността на заинтересованото юридическо лице“; б) създава се т. 4: „4. обстоятелства, свързани с прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс.“ 8. В чл. 148, ал. 1, т. 3 след думата „ответник“ се поставя запетая и се добавя „заинтересованото юридическо лице“. 9. В чл. 165, ал. 3 думите „чл. 108а“ се заменят с „чл. 114а – 114и, чл. 114л – 114п“. 10. В чл. 172, ал. 2 след думите ,,глава първа“ се поставя запетая и се добавя ,,глава първа „а“, след думите „и за престъпления по“ се добавя „чл. 193, ал. 2 и 3“, а след думите „чл. 321а“ се добавя „чл. 325а, чл. 325б, ал. 2, 3 и 4“ и се поставя запетая. 11. В чл. 173, ал. 5 думите „чл. 108а“ се заменят с „чл. 114а – 114и, чл. 114л – 114п“. 12. В чл. 178, ал. 9 след думите „ощетено юридическо лице“ се поставя запетая и се добавя „заинтересовано юридическо лице“, а думата „тълковник“ се заменя с „преводач на български жестов език“. 13. В чл. 179, ал. 3 съюзът „и“ се заличава, след думата „ищец“ се поставя запетая, а след думата „ответник“ се добавя „и заинтересовано юридическо лице“. 14. В чл. 180, ал. 5 се създават изречения второ и трето: „Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за юридическо лице, което участва като граждански ищец, граждански ответник или заинтересовано юридическо лице, те могат да се връчат и на неговия повереник. Когато е назначен особен представител на заинтересованото юридическо лице, призовките, съобщенията и книжата се връчват и на него.“ 15. В чл. 188 се създава ал. 3: „(3) Ако заплатеното от страната в съдебното производство възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.“ 16. В чл. 189, ал. 3 се създава изречение трето: „Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати.“ 17. В чл. 194: а) в ал. 1, т. 1 думите „чл. 95 – 110“ се заменят с „чл. 95 – 111“; б) в ал. 2 след думите „Разследването по дела за престъпления по“ се добавя „чл. 114а – 114т“, думите „чл. 341а“ се заличават, а думите „356к“се заменят с „356и“. 18. В чл. 235: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, разследващият орган посочва в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, и юридическото лице по чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания.“ 19. В чл. 246 се създава ал. 5: „(5) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, се посочва и юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а, ал. 1 или 2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако има такова, както и лицата, които представляват юридическото лице. В този случай към обвинителния акт се прилага мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, което съдържа: 1. наименованието, единен идентификационен код, предмета на дейност, седалището и адреса на управление на юридическото лице; 2. данни за самоличността на лицата, представляващи юридическото лице; 3. описание на: а) престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице и вида и размера на облагата, когато има такава – в случаите по чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания; б) престъплението, за което е било създадено или използвано юридическото лице – в случаите по чл. 83а, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания; 4. датата и мястото на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора.“ 20. В чл. 247в, ал. 1 се създава изречение трето: „Когато обвинението е за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, и към обвинителния акт е приложено мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, по разпореждане на съдията докладчик препис от обвинителния акт и от предложението по чл. 246, ал. 5 се връчва и на заинтересованото юридическо лице, като с връчването му се съобщава за насрочването на разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1, за правото му да се яви с повереник и за възможността да му бъде назначен повереник или особен представител в случаите по чл. 100, ал. 2 и чл. 101а, както и че неявяването му не е пречка за разглеждането и решаването на делото.“ 21. В чл. 247г, в ал. 2 след думата „наследници“ съюзът „и“ се заличава и се поставя запетая, а след думата „лице“ се добавя „и заинтересованото юридическо лице“. 22. В чл. 250: а) създава се нова ал. 3: „(3) Когато прекратява наказателното производство по ал. 1, т. 1, образувано по обвинителен акт, към който е приложено мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересовано юридическо лице, съдът изпраща делото заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния прокурор за внасяне на предложение по реда на чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания.“; б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5. 23. В чл. 253 се създава т. 5: „5. заинтересованото юридическо лице.“ 24. В чл. 271, ал. 7 след думите „гражданският ответник или неговият повереник“ се поставя запетая и се добавя „заинтересованото юридическо лице или неговият повереник”. 25. Създава се чл. 274а: „Отстраняване на очевидни фактически грешки в предложението по чл. 246, ал. 5.“ Чл. 274а. Прокурорът може да отстрани очевидни фактически грешки в предложението по чл. 246, ал. 5 до започване на съдебното следствие. В тези случаи делото се отлага, ако заинтересованото юридическо лице поиска това.“ 26. В чл. 277, ал. 3 след думите „гражданския ответник и неговия повереник“ се поставя запетая и се добавя „заинтересованото юридическо лице и неговия повереник“. 27. В чл. 287, в ал. 1 се създава изречение второ: „Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице и новото обвинение налага изменение на мотивираното предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, прокурорът изменя и него.“ 28. В чл. 289: а) създава се нова ал. 3: „(3) Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице и наказателното производство се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, 7, 8 и 10, съдът изпраща делото на прокурора за внасяне на предложение по чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания.“; б) досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск и мерките за обезпечаване на отнемането на имущество в полза на държавата и на имуществената санкция на заинтересованото юридическо лице – ако основанието за тяхното вземане е отпаднало.“; в) досегашната ал. 4 става ал. 5. 29. Създава се чл. 289а: „Прекратяване на наказателното производство спрямо заинтересованото юридическо лице Чл. 289а. Съдът прекратява наказателното производство спрямо заинтересованото юридическо лице, когато: 1. административнонаказателната му отговорност е погасена поради изтичането на предвидената в закона давност; 2. юридическото лице бъде заличено в съответния регистър. (2) Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. (3) Когато е налице основанието по ал. 1, т. 1 и заинтересованото юридическо лице направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъдата по въпросите получило ли е юридическото лице неправомерна облага, има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице и какви са видът на облагата и размерът ѝ, ако тя е имуществена.“ 30. В чл. 291, ал. 2 след думите „гражданския ответник и неговия повереник“ се поставя запетая и се добавя „на заинтересованото юридическо лице и неговия повереник“. 31. Създава се чл. 305а: „Допълнително съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице Чл. 305а. (1) Когато по делото е участвало заинтересовано юридическо лице, спрямо което е внесено мотивирано предложение за налагане на санкция на основание чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава и въпросите:“…

Не, благодаря Ви. „1. получило ли е юридическото лице неправомерна облага; 2. има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; 3. какви са видът на облагата и размерът ѝ, ако тя е имуществена; 4. каква санкция да се наложи на юридическото лице; 5. налице ли са условията по чл. 83а, ал. 13 от Закона за административните нарушения и наказания. (2) Когато по делото е участвало заинтересовано юридическо лице, спрямо което е внесено мотивирано предложение за налагане на санкция на основание чл. 83а, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава въпросите: 1. създадено ли е или използвано ли е юридическото лице за престъпление по чл. 114а – 114с или по чл. 253 от Наказателния кодекс или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на престъпна група, престъпна организация или организирана престъпна група; 2. каква санкция да се наложи на юридическото лице. (3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът се произнася, като налага или отказва да наложи санкция по чл. 83а, ал. 1 – 6 от Закона за административните нарушения и наказания. (4) В случаите по ал. 3 присъдата съдържа и: 1. данните за юридическото лице; 2. обстоятелствата, които обуславят административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице; 3. вида и размера на наложената санкция; 4. описание на имуществото на заинтересованото юридическо лице, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; 5. определяне на разноските.“ (5) В случаите по чл. 289а, ал. 3, когато съдът установи, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност, не налага санкция на заинтересованото юридическо лице, а се произнася само по въпросите по ал. 4, т. 4 и 5.“ 32. Създава се чл. 306а: „Въпроси за отговорността на заинтересованото юридическо лице, по които съдът може да се произнесе и с определение Чл. 306а. (1) Когато по делото е участвало заинтересовано юридическо лице, съдът може да се произнесе и с определение, ако е пропуснал да направи това с присъдата, по въпросите относно: 1. определяне на действията по изпълнение на санкцията на заинтересованото юридическо лице; 2. отнемането на имущество в полза на държавата; 3. разноските по делото. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 – 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на заинтересованото юридическо лице. (3) Определението по ал. 1, т. 1 и 2 може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 3 – по реда на глава двадесет и втора.“ 33. В чл. 318 в ал. 4 след думата „тъжител“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думата „обвинител“ се добавя „и заинтересованото юридическо лице“. 34. Създава се чл. 338а: „Произнасяне на въззивния съд по административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице Чл. 338а. Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице, въззивният съд може да потвърди или отмени присъдата в частта относно неговата отговорност, или да намали наложената му санкция, а ако има съответен протест от прокурора, може да наложи или увеличи наложената санкция, както и да постанови отнемане на имущество в полза на държавата.“ 35. Създава се чл. 354а: „Произнасяне на касационната инстанция по административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице Чл. 354а. Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице, по негова жалба или протест на прокурора, освен правомощията по чл. 354, касационната инстанция може: 1. да потвърди или отмени присъдата или решението в частта, с която му се налага санкция, или да намали наложената му санкция; 2. да отмени решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, когато се налага да се постанови отнемане на имущество в полза на държавата или да се наложи или увеличи наложената санкция, ако има съответно искане в първата или въззивната инстанция и съответен протест от прокурора.“ 36. В чл. 371, т. 1 думите „гражданският ищец, частният обвинител“ се заменят със „заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник“. 37. В чл. 375: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) В случаите по ал. 1, когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, се прилага съответно чл. 246, ал. 5.“ 38. В чл. 384 се създава ал. 4: „(4) Ако заинтересованото юридическо лице е съгласно със споразумението, то се подписва от неговия повереник или юрисконсулт само със съгласието на законния представител на юридическото лице. Когато е назначен особен представител на заинтересованото юридическо лице, споразумението се подписва и от него. Със споразумението, постигнато със заинтересованото юридическо лице, му се определя санкция при условията на чл. 83а, ал. 12 от Закона за административните нарушения и наказания. Ако заинтересованото юридическо лице не е съгласно със споразумението, делото се изпраща по компетентност на съответния прокурор за внасяне на предложение по реда на чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания.“ 39. В чл. 419, ал. 1 след думите „чл. 243, ал. 6, т. 1 и 2“ се поставя запетая и се добавя „чл. 289а, ал. 2, чл. 306а, ал. 1“ и след думите „чл. 382, ал. 7“ се поставя запетая и се добавя „чл. 384, ал. 4“. 40. В чл. 420, ал. 2 се създава изречение второ: „Заинтересованото юридическо лице може да направи искане за възобновяване в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4 и 5.“ 41. В чл. 421, ал. 3 се създава изречение трето: „Заинтересованото юридическо лице може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 и 5 в шестмесечен срок от уведомяването за решението по чл. 422, ал. 1, т. 4, съответно от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5.“ По § 43 има предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 47: „§ 47. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 83а: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 думите „по чл. 108а, 109, 110 (приготовление към тероризъм), чл. 111“ се заменят с „по чл. 114а – 114с“, а след думите „320 – 321а“ се добавя „чл. 325а, 325б“ и се поставя запетая. бб) в т. 4 думите „работник или служител“ се заменят с „работник, служител или друг изпълнител“, а думите „до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена; санкция в размер до 1 000 000 лв. се налага и когато облагата няма имуществен характер или размерът ѝ не може да се установи“ се заличават; б) създават се нови ал. 2 – 7: „(2) Имуществена санкция се налага и на юридическото лице, което е създадено или използвано от лице по ал. 1, т. 1 – 4 за престъпление по чл. 114а – 114с или по чл. 253 от Наказателния кодекс или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Когато са налице едновременно условията по ал. 1 и по тази алинея, юридическото лице отговаря само по ал. 1. (3) Имуществената санкция по ал. 1 е в размер: 1. до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 100 000 лв.; 2. до 2 500 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 250 000 лв.; 3. до 5 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 500 000 лв.; 4. до 10 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер над 500 000 лв.; когато равностойността на облагата надвишава 10 000 000 лв., на юридическото лице се налага имуществена санкция в по-високия размер между равностойността на облагата и 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението; 5. от 5000 до 5 000 000 лв., но не по-малко от 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението, когато облагата няма имуществен характер или размерът ѝ не може да се установи. (4) Имуществената санкция по ал. 2 е в размер от 5000 до 5 000 000 лв. (5) Наред с имуществената санкция съдът може да наложи и някои от следните санкции: 1. временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки; 2. временна забрана за участие в процедури за възлагане на концесии; 3. временна забрана за участие в процедури за получаване на средства на Европейския съюз; 4. временна забрана да се получават субсидии и безвъзмездни средства от Европейския съюз, държавния или общинския бюджет; 5. публично оповестяване на решението. (6) Санкциите по ал. 5, т. 1 – 4 се налагат за срок от една до три години от влизането в сила на съдебния акт. (7) Публичното оповестяване на решението се изразява в еднократно оповестяване на факта на влезлия в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по ал. 1, 2 или 5, чрез средство за масова информация или по друг подходящ начин, определен в съдебния акт. Със съдебния акт се определя лице, различно от санкционираното юридическо лице, което е задължено да оповести санкцията, начинът и мястото на оповестяването ѝ, периодът, в който информацията за наложената санкция следва да бъде достъпна, когато е приложимо. Разноските за оповестяване на съдебния акт са за сметка на санкционираното юридическо лице.“; в) досегашната ал. 2 става ал. 8 и се изменя така: „(8) Санкцията по ал. 1, 2 и 5 се налага и на юридическо лице, което: 1. е със седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 или 2 е извършено извън територията на Република България; 2. няма седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 е извършено на територията на Република България.“; г) досегашната ал. 3 става ал. 9 и в нея думите „Имуществената санкция“ се заменят със „Санкцията по ал. 1, 2 и 5“, а думите „т. 1, 2 и 3“ се заличават; д) досегашната ал. 4 става ал. 10; е) досегашната ал. 5 става ал. 11 и се изменя така: „(11) При определяне размера на санкцията се вземат предвид тежестта на извършеното престъпление, финансовото състояние на юридическото лице, предходното му санкциониране по реда на ал. 1 или 2, съдействието за разкриване на престъплението или за възстановяване на вредите от престъплението, размерът на облагата и други обстоятелства.“; ж) създава се ал. 12: „(12) Когато до образуване на досъдебното производство за извършеното престъпление, а когато такова не може да се образува – до внасяне на предложение от прокурора по чл. 83б, някое от лицата по ал. 1, т. 1 – 3 доброволно е съобщило на властта за извършеното престъпление и е улеснило разкриването и доказването му, съдът налага санкцията по ал. 1, 2 или ал. 5, т. 1 – 4 под предвидения най-нисък размер или срок, но не по-малко от една втора от него.“; з) досегашната ал. 6 става ал. 13 и се изменя така: „(13) Отнема се в полза на държавата придобитата от юридическото лице пряка или непряка облага от престъплението по ал. 1, както и предметът на престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс. Когато имуществото – предмет на престъплението, липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.“; и) досегашната ал. 7 става ал. 14 и в нея думите „имуществена санкция по ал. 1“ се заменят със „санкция по ал. 1, 2, 5 и 13“; к) досегашната ал. 8 става ал. 15 и се изменя така: „(15) Отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на давностния срок, установен за съответното престъпление, по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, считано от датата на извършване на престъплението по ал. 1 или 2. Давността започва да тече от довършването на престъплението, при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им.“ 2. В чл. 83б: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Производството по чл. 83а се образува по мотивирано предложение на прокурора, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление, до окръжния съд по местоизвършване на престъплението, а в случаите по чл. 83а, ал. 8, т. 1 – до Софийския градски съд, когато: 1. наказателно производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 не може да се образува или образуваното е прекратено от прокурора на основание чл. 24, ал. 1 или ал. 4 – 6 от Наказателно-процесуалния кодекс; 2. наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е прекратено от съда при условията и по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 или чл. 289, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство срещу лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – 4 за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е решено със споразумение по чл. 381 от Наказателно-процесуалния кодекс и заинтересованото юридическото лице не е било съгласно със споразумението; 4. наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е приключило с влязла в сила присъда и в производството не е било привлечено заинтересованото юридическо лице; 5. наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е спряно от прокурора на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 – 3, 5 и 6 или чл. 244, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс; 6. е налице влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.“; б) създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Производство по чл. 83а се образува и когато лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – 4 е: 1. чужд гражданин и за извършеното престъпление са налице пречки да се образува наказателно производство в страната; 2. привлечено към наказателна отговорност в чужбина, независимо дали са налице условията за трансфер на наказателно производство; 3. осъдено за престъплението в чужбина, независимо дали са налице условията за признаване и изпълнение на присъдата на чуждестранния съд, или за трансфер на осъденото лице.“ (3) Производство по чл. 83а не се образува, когато юридическото лице е санкционирано в чужбина за това, че се е обогатило или би се обогатило от съответното престъпление.“; в) досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Предложението трябва да съдържа: 1. наименованието, единния идентификационен код, предмета на дейност, седалището и адреса на управление на юридическото лице; 2. данни за самоличността на лицата, представляващи юридическото лице; 3. описание на: а) престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице и вида и размера на облагата, когато има такава – в случаите по чл. 83а, ал. 1; б) престъплението, за което е било създадено или използвано юридическото лице – в случаите по чл. 83а, ал. 2; 4. данни за самоличността на обвиняемите или осъдените за престъплението лица, ако има такива; 5. опис на писмените материали или заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по т. 1 – 3; 6. списък на лицата за призоваване; 7. датата и мястото на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора.“; г) досегашната ал. 3 става ал. 5. 3. В чл. 83в: а) досегашният текст става ал. 1 и се изменя така: „(1) Прокурорът може да поиска от съда да вземе мерки за обезпечаване на имуществената санкция на юридическото лице или на отнемането на имущество в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс.“; б) създават се ал. 2 и 3: „(2) Преди внасяне на мотивираното предложение по чл. 83б по искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на имуществената санкция на юридическото лице или на отнемането на имущество в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс. (3) В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 по искане на прокурора.“ 4. В чл. 83г: а) в ал. 1, т. 2 след думата „когато” се добавя „преди образуване на съдебното производство“; б) създават се нови ал. 4 – 9: „(4) В производството пред съда юридическото лице може да се представлява от: 1. законния си представител; 2. адвокат; 3. юрисконсулт. (5) Съдът назначава особен представител на юридическото лице – адвокат, когато: 1. законният представител на юридическото лице или някой от законните му представители, ако могат да го представляват само заедно, е: а) обвиняем или осъден за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2; б) лице, спрямо което производството за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е спряно или прекратено; 2. юридическото лице е призовано при условията на ал. 9. Разпоредбите на чл. 91, ал. 3 и чл. 92 от Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат съответно и за особения представител. (6) Призоваването на юридическото лице за участие в производството и връчването на книжа и съобщения се извършва по: 1. адреса на управление на юридическото лице, освен ако в регистър БУЛСТАТ, съответно в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, не е вписан друг адрес за кореспонденция; 2. адреса по мястото на извършване на дейността, ако не е налице адрес по т. 1 – за юридическо лице, което е регистрирано в чужда държава, което извършва стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база; 3. адреса на първия придобит недвижим имот – за юридическо лице, което е регистрирано в чужда държава, придобило недвижим имот на територията на страната и непопадащо в обхвата на т. 1 и 2; 4. съгласно договора за правна помощ със съответната държава или друг механизъм за международноправно сътрудничество, а когато няма договор – чрез Министерството на външните работи – за юридическо лице, регистрирано в чужда държава, за което няма известен адрес по т. 1 – 3; 5. чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в Информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление – когато лицето притежава такъв профил. (7) Призовка, книжа и съобщения на юридическо лице може да се връчат на: 1. неговия управител или член на орган на управление, освен ако е лице по ал. 5, т. 1 или 2; 2. негов представител или пълномощник; 3. особения представител, назначен от съда. (8) Връчителят на призовката, книжата или съобщенията удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, всички действия във връзка с връчването, както и имената и длъжностното си качество. Той отбелязва и трите имена, адреса за призоваване, постоянния адрес и качеството на лицето, на което е връчена призовката, книжата или съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез документ за самоличност. Получателят на призовката, книжата или съобщението удостоверява с подписа си, че я е получил. Отказът да се приеме призовка, книжа или съобщение се удостоверява с подписа на връчителя и поне на един свидетел, като се отбелязват трите му имена и постоянният адрес или адресът за призоваването му. (9) Връчване на призовката, книжата или съобщенията чрез прилагане към делото се извършва след най-малко две посещения на адреса по ал. 6, т. 1 – 3 през седем дни, в работни дни в интервала от 9,00 часа до 17,00 часа. В случай че лицето не бъде открито на адресите по ал. 6, т. 1 – 3 при второто посещение, връчителят на призовката, книжата или съобщението поставя съобщение на адреса, с което уведомява лицето, че призовката може да бъде получена от съда в 14-дневен срок. В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, то се прилага към делото и лицето се смята за редовно призовано от датата на изтичане на 14-дневния срок.“; в) досегашната ал. 4 става ал. 10 и в нея след думите „представител на юридическото лице“ се добавя „без уважителни причини“; г) досегашната ал. 5 става ал. 11 и в нея се създават изречения второ и трето: „По отношение на реда на събиране на доказателствата и доказателствените средства се прилага Наказателно-процесуалният кодекс. Доказателствата и доказателствените средства, включително веществените доказателствени средства, събрани в наказателното производство срещу лицата по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – 4, могат да се ползват в производството срещу юридическото лице.“; д) досегашната ал. 6 става ал. 12 и се изменя така: „(12) Съдът разглежда делото и въз основа на събраните доказателства преценява: 1. получило ли е юридическото лице неправомерна облага, има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице, има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице, какви са видът на облагата и размерът ѝ, каква санкция да се наложи на юридическото лице, налице ли са основанията по чл. 83а, ал. 13 – когато юридическото лице отговаря по чл. 83а, ал. 1; 2. създадено ли е или използвано ли е юридическото лице за престъпление по чл. 114а – 114с или по чл. 253 от Наказателния кодекс или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, каква санкция да се наложи на юридическото лице, налице ли са основанията по чл. 83а, ал. 13 – когато юридическото лице отговаря по чл. 83а, ал. 2.“; е) досегашната ал. 7 става ал. 13; ж) досегашната ал. 8 става ал. 14 и се изменя така: „(14) Решението по ал. 13 съдържа: 1. данните за юридическото лице; 2. обстоятелствата, които обуславят отговорността на юридическото лице; 3. вида и размера на наложената санкция; 4. описание на имуществото на заинтересованото юридическо лице, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; 5. определяне на разноските.“; з) Досегашната ал. 9 става ал. 15; и) създават се ал. 16 – 26: „(16) Когато съдът установи, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност и юридическото лице е направило искане производството да продължи, съдът се произнася по неговата отговорност с решение. В тези случаи, ако прецени, че са налице предпоставките по чл. 83а, ал. 1 или 2, съдът не налага санкция по чл. 83а, ал. 1, 2 и 5 на юридическото лице, а се произнася само по въпросите по чл. 83а, ал. 13 и разноските по делото. (17) Съдът се произнася с решение и когато прекратява производството, в случаите, в които: 1. юридическото лице е заличено от съответния регистър поради ликвидация или несъстоятелност след образуване на съдебното производство; 2. отговорността на юридическото лице е погасена по давност и юридическото лице не е направило искане производството да продължи. (18) В случаите по ал. 17, т. 2 съдът не налага санкция по чл. 83а, ал. 1, 2 и 5 на юридическото лице, а се произнася само по въпросите по чл. 83а, ал. 13 и разноските по делото. (19) Съдът може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурора и юридическото лице. Когато юридическото лице се представлява от адвокат или юрисконсулт, той може да изрази съгласие за сключване на споразумение само със съгласието на законния представител на юридическото лице. (20) Юридическото лице може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на мотивираното предложение, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Когато юридическото лице се представлява от адвокат или юрисконсулт, той може да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на мотивираното постановление, само със съгласието на законния представител на юридическото лице. Когато установи, че признанието се подкрепя от събраните доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на решението ще ползва признанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на мотивираното предложение. Съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в мотивираното предложение, като се позовава на направеното признание и на доказателствата, които го подкрепят. (21) В случаите по ал. 19 и 20 съдът определя санкцията на юридическото лице при условията на чл. 83а, ал. 12. (22) Разноските в производството се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение. (23) Когато на юридическото лице бъде наложена санкция, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. (24) Когато съдът откаже да наложи санкция, разноските по делото остават за сметка на държавата. (25) В случаите по ал. 24 юридическото лице има право на присъждане на разноски. Ако заплатеното от юридическото лице възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Когато юридическото лице е било представлявано от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му се определя от съда. (26) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.“ 5. В чл. 83д: а) в ал. 1 думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 14“; б) в ал. 4 се създава т. 6: „6. да отмени решението на окръжния съд и да прекрати производството срещу юридическото лице – в случаите по чл. 83г, ал. 17.“; в) създават се ал. 6 – 10: „(6) Влезлият в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по чл. 83а, ал. 1, 2 или 5, се изпраща от съда незабавно на Агенцията по вписванията по реда на чл. 14 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел заедно със заверен препис със заличени лични данни, който се обявява в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на санкционираното юридическо лице. (7) Влезлият в сила съдебен акт, с който е наложена имуществена санкция или е постановено отнемане в полза на държавата, се изпраща от съда в тридневен срок от влизането му в сила на съответния орган за изпълнение. (8) Влезлият в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по чл. 83а, ал. 5, т. 1, се изпраща от съда на Агенцията по обществени поръчки в тридневен срок от влизането му в сила за оповестяване на информацията за наложената санкция в Портала за обществени поръчки. Чрез Портала се оповестяват наименованието и единният идентификационен код на санкционираното лице, видът на санкцията, периодът, за който е наложена санкцията, и информация за съдебния акт, с който е наложена санкцията. (9) Влезлият в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по чл. 83а, ал. 5, т. 2, се изпраща от съда на органа по чл. 41 от Закона за концесиите в тридневен срок от влизането му в сила за оповестяване на информацията за наложената санкция в Националния концесионен регистър. В Регистъра се оповестяват наименованието и единният идентификационен код на санкционираното лице, видът на наложената му санкция, периодът, за който е наложена санкцията, и информация за съдебния акт, с който е наложена санкцията. (10) Влезлият в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по чл. 83а, ал. 5, т. 5, се изпраща от съда на лицето, определено със съдебния акт да оповести санкцията, в тридневен срок от влизането му в сила. Лицето, определено да оповести санкцията, е длъжно в тридневен срок да оповести по указания в съдебния акт начин информация за юридическото лице, на което е наложена санкцията, вида и размера на наложената санкция и съдебния акт, с който санкцията е наложена.“ 6. В чл. 83е, ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „на окръжния или на апелативния съд“ се заличават; б) точка 3 се изменя така: „3. след влизане в сила на решението за налагане на санкция на юридическото лице, лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – 4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт;“; в) създава се т. 7: „7. при постановяване на решение, непроверено по реда на чл. 83д по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, е допуснато нарушение на материалния закон.“ 7. В § 1 на допълнителната разпоредба: а) точки 2 и 3 се изменят така: „2. „Пряка облага“ е всяка икономическа полза, настъпила като непосредствена последица от престъплението. 3. „Непряка облага“ е всяка икономическа полза, настъпила в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко имущество, получено в резултат на последващо пълно или частично преобразуване на пряка облага, включително когато е била смесена с имущество, придобито от законни източници.“; б) създават се т. 7 и 8: „7. „Средства от Европейския съюз“ са средства: а) от бюджета на Европейския съюз или от бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз, или от бюджетите, пряко или непряко управлявани и контролирани от тях; б) по буква „а“, предоставени или разпределени от Европейския съюз за разходване от българската държава; в) от бюджета на българската държава, с които се съфинансират програми, проекти или други дейности, финансирани със средства по буква „а“ или „б“.“ 8. „Международна организация“ е организация и нейните подчинени органи, регламентирани от международното публично право, или друг орган, създаден чрез или въз основа на споразумение между две или повече държави.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 48: „§ 48. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства, образувани въз основа на мотивирано постановление по чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания, се довършват по досегашния ред.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на § 45, който става § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 46, който става § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 47, който става § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 48, който става § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 49, който става § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 50, който става § 54. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 51, който става § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 52, който става § 56. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 53, който става § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 54, който става § 58. По § 55 има предложение на народния председател Лъчезар Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Николета Кузманова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 59: „§ 59. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1 след думите ,,глава първа“ се поставя запетая и се добавя ,,глава първа „а”, след думите „и за престъпления по“ се добавя „чл. 193, ал. 2 и 3“, а след думите „чл. 321а“ се добавя „чл. 325а, чл. 325б, ал. 2, 3 и 4“ и се поставя запетая. 2. В чл. 12, ал. 3 думите „чл. 108а“ се заменят с „чл. 114а – 114и, чл. 114л – 114п“. 3. В чл. 13, ал. 4 думите „чл. 108а, ал. 1 – 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2“ се заменят с „чл. 114а – 114и, чл. 114л – 114п“. 4. В чл. 14, ал. 3, т. 1 думите „чл. 108а, ал. 1 – 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2“ се заменят с „чл. 114а – 114и, чл. 114л – 114п“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на § 56, който става § 60. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 57, който става § 61. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 62: „§ 62. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. параграфи 23, 24, 25, 26 и § 46, т. 1, т. 3 – 6, т. 7, буква „а“, т. 8, т. 12 – 16 и т. 18 – 41, § 47, т. 1, буква „а“, буква „бб“ и букви „б“ – „к“, т. 2 – 7, § 48 и 60, които влизат в сила три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“; 2. параграфи 1 – 15, 19, 21, 22, 27, 28, 29, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 43, 44, § 46, т. 2, т. 7, буква „б“, т. 9, 10 (относно думите „след думите „глава първа“ се поставя запетая и се добавя „глава първа „а“), т. 11 и 17, § 47, т. 1, буква „а“, буква „аа“ относно думите „в текста преди т. 1 думите „по чл. 108а, 109, 110 (приготовление към тероризъм), чл. 111“ се заменят с „по чл. 114а – 114с“, 49, 51, 52, 54 – 58, § 59, т. 1 (относно думите „след думите „глава първа“ се поставя запетая и се добавя „глава първа „а“) т. 2 – 4 и § 61, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ (Ръкопляскания.)

И аз Ви благодаря.

Благодаря, господин Председател. Ще засегна предложения, които сме направили в четири параграфа. Ще се постарая да е кратко изказването ми. На първо място, в § 2 сме направили едно предложение. Защо? Защото, дами и господа народни представители, аз и председателстващият Цончо Ганев сме заместник-председатели на единствената партия, която след 1990 г. е била предлагана от прокуратурата за заличаване заради противоречие със закона. Разбира се, това искане на прокуратурата катастрофира в българския съд, той се произнесе справедливо и обективно. Но има направено предложение от вносителите в случаите, когато едно лице проповядва антидемократична идеология, то да попада под ударите на Наказателния кодекс, и по-конкретно с изявления в социалните мрежи. Сега, какво е определението за антидемократична идеология и кой прокурор решава по вътрешно убеждение какво е антидемократична идеология? Като знам колко са ни розови демократите, се притеснявам, че ако някой от тях се докопа да стане прокурор, може да има и розови разбирания за демократична идеология и тогава да погледне по много интересен начин на изявленията в социалните мрежи. Именно затова сме направили предложение изразът „социални мрежи“ да отпадне от текста на тази разпоредба. Ние считаме, че е достатъчно, ако имаме подобна проповед с антидемократична идеология, ако същата е в средства за масово осведомяване с посочен автор на проповедта. Второто ни съображение в тази насока, освен че считаме, че така предложената разпоредба може да бъде използвана срещу Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ, е, защото на практика е много трудно да бъде доказано авторството на една антидемократична проповед в социалните мрежи. Защо? Защото разследващият орган трябва да докаже кое е лицето, което физически е натискало бутоните, клавишите, за да напише това изявление в социалните мрежи – нещо, което е изключително трудно. Не си мислете, че обстоятелството, че имаме наименование на профил в социални мрежи и една снимка, директно свързва едно лице с авторството на едно деяние. Не, това не се случва. Особено е видно в практиката по НЧХД-та за клевети и обиди в социалните мрежи, където е почти невъзможно да бъде доказано авторството. Какво пък да говорим за престъпление от общ характер, където трябва да доказваме, че това същото лице е извършило една проповед на антидемократична идеология. Второто предложение, което бих искал да засегна, то е в § 16 и 17, където със Законопроекта на Министерския съвет се намаляват долните граници на наказанието „глоба“ в случаите на „клевета“ и „обида“ – основни състави. Много пъти беше казвано, че тези промени са мотивирани, обосновани са с практика и препоръки на Европейската комисия и с практика на Европейския съд по правата на човека. Да, но всички тези случаи, визиращи правата на журналистите, за намеса в живота на други хора, на публични личности, те засягат квалифицирани състави на клеветата и обидата, а именно в случай, когато клевета или обида е публикувана в средства за масово осведомяване. А тук в момента Министерският съвет прави промени, с които намалява размерите на санкцията в основните състави. Тоест когато имаме двама души, двама съседи, които се карат или се обиждат, или се клеветят един друг, в тези случаи в момента намаляваме долните граници. За мен това ще доведе единствено до отказ от правосъдие, тоест ще дезинтересира гражданите да търсят защита на правата си срещу клевета и обида в наказателни съдилища по дела от частен характер. Третото предложение, което сме направили, то е в § 37. Там с него ние от ВЪЗРАЖДАНЕ въвеждаме отнемане в полза на държавата на моторно превозно средство в случаите, когато с него е извършено престъпление по чл. 342 от Наказателния кодекс и по-конкретно – когато е причинена телесна повреда или смърт. Считаме, че и в това деяние, в двете му разновидности в алинеите на чл. 342 – дали е умишлено, дали е неумишлено, следва да бъде отнемано и моторното превозно средство, така както и в момента от две години насам работи в следващия чл. 343б. За нас е неразбираемо защо да не се прилага същата санкция в чл. 342! Още повече че с нашето предложение уреждаме и случаите, когато моторното превозно средство е съсобственост, тъй като считаме, че тогава би трябвало съдът да наложи глоба, тъй като не може да разреже моторното превозно средство на две. Последното предложение, което бих искал да засегна в изказването си, е в § 42. В този обемен § 42 от Преходните и заключителните разпоредби вносителите са уредили две нови процедури. Едната е в Наказателно-процесуалния кодекс, когато може да встъпи в процеса заинтересовано юридическо лице. Тогава има две хипотези, когато прокурорът може да назначи особен представител – адвокат на това юридическо лице. В другата хипотеза – в Закона за административните нарушения и наказания, в един нов чл. 83г, който се създава пак в същия § 42, отново имаме хипотеза, в която на юридическо лице може да му бъде назначен особен представител. Забележете, подробно са описани случаите, когато то не може да бъде намерено в една ал. 9. И там подробно е написано, че прокурорът в този случай назначава особен представител. И тогава се създава една различна практика. Защо? По НПК прокурорът не може да назначи особен представител на юридическо лице, което е заинтересувано да встъпи в наказателния процес и не може да бъде открито в случаите на онази ал. 9, а пък по ЗАНН, когато трябва да го санкционират, тогава вече няма проблем да му назначат особен представител и съответно да може той да упражни неговите права и да защитава интересите му. За нас е неразбираемо защо се създава този двойствен режим в НПК и в ЗАНН. Разбира се, единственото обяснение, което аз имам, е, че може би и за държавата е по-важно да санкционират юридическото лице по ЗАНН. Затова може би е създадена тази възможност, но няма пречка да бъде назначаван особен представител и в случай, когато юридическо лице е търсено, не може да бъде намерено и призовано, и в Наказателно-процесуалния кодекс това би забързало досъдебното производство в доста голяма степен. Именно затова сме направили подобно предложение и моля да го подкрепите. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Аз също ще се постарая да бъда кратка, тъй като на заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси развихме една доста сериозна дискусия по двете теми, които искам да поставя сега на Вашето внимание. Едната тема е доста правно-техническа, но смятам, че тя е пък много сериозен индикатор за качеството на законодателството, поради което ще си позволя да направя предложение от името на нашата парламентарна група – все пак и в тази част някак да съобразим Наказателния кодекс с него самия. Какво имам предвид? На тези от Вас, които са видели единия от законопроектите, който е в обединения проект, че на може би около двайсетина от членовете в особената част бяха сложени заглавия. Аргументът, с който ни бяха представени заглавията, е, че в Закона за нормативните актове има такова изискване по отношение на кодексите. Да, така е. Детайл обаче е, че Наказателният кодекс е приеман преди Закона за нормативните актове, поради което в него няма заглавия. И ако ние сега поставим заглавия на тия 20 члена, ще се озовем в следния парадокс – 20 члена със заглавия и другите – до 500, нямат такива, поради което нашето предложение в тази част е тези заглавия да бъдат премахнати. По-конкретно – в § 3 по вносител за чл. 108; в § 4 по вносител за чл. 108а; в § 5 по вносител за чл. 109; в § 6 по вносител за чл. 110 и в § 7 по вносител за чл. 111. В § 9 по вносител, в който се създава Глава първа за членове от 114а до 114т. Втората тема обаче е тема по същество. В единия от тези законопроекти, който ние разгледахме, наред с онези разпоредби, които са свързани с изисквания, поставени към България от различните органи, които ни мониторират по различни сюжети, е развита, за съжаление, не в пълнота промяна в концепцията по българското наказателно право за различните форми на задружност на дейността. Отварям една скоба – форми на задружност на дейността по нашия Наказателен кодекс не са само организираните престъпни групи. Там се включват и групите, и организациите, включват се и сдруженията като форма на приготовление, включително форма на задружност е съучастието, предвид на което споделяме тезата, че дали има необходимост от промяна на тази концепция и ако да – в каква посока, е въпрос, който трябва да разгледаме самостоятелно и да го развием в неговата пълнота, а именно за кои форми на сдружаване ще предвидим нарочни състави, съответно какви наказания ще налагаме за тях, респективно къде ще допуснем поощрение, тоест от гледна точка на интереса на държавата да може тя да стимулира някой от участниците в съответните сдружения доброволно да се предаде на органите на властта, респективно да спомогне за разкриване на престъпната дейност на тези сдружавания. Поради което предлагаме тази част, която е представена в този законопроект, който обсъждаме в момента, пак казвам – за съжаление, не в пълнота, да отпадне при второто гласуване, което е с едни сравнително минимални корекции, които ще си позволя и които отговарят на чл. 80, ал. 2, изречение второ от нашия правилник по отношение на допустимите, за да бъдат направени в хода на обсъждането на законопроектите за второ гласуване в пленарния състав на Народното събрание. Визирам конкретно в чл. 114г, ал. 3 думите „престъпно сдружение или“ да се заменят с „организирана престъпна група, на група или организация по чл. 321а,“. В чл. 114д, ал. 2 думите „престъпно сдружение или“ да се заменят с „организирана престъпна група, на група или организация по чл. 321а,“. В чл. 114е, ал. 5 думите „престъпно сдружение или“ се заменят с „организирана престъпна група, на група или организация по чл. 321а.“ В чл. 114ж, ал. 7 думите „престъпно сдружение или“ се заменят с „организирана престъпна група, на група или организация по чл. 321а,“. В чл. 114з, ал. 6 думите „престъпно сдружение или“ се заменят с „организирана престъпна група, на група или организация по чл. 321а,“. В чл. 114о, ал. 1 след думите „се наказва“ се добавя „за финансиране на тероризъм“. Това е всъщност свалянето на заглавието в самия състав толкова, доколкото съставът е относим към онази група норми, по която биваме мониторирани по отношение изваждането на България от сивия списък, и аналогично в чл. 114с, ал. 1 след думите „се наказва“ се добавя „за лично укривателство на терорист“. В § 13 по вносител в чл. 143а, ал. 3 думите „престъпно сдружение“ се заменят с „организирана престъпна група, на група или организация по чл. 321а.“ В чл. 35 по вносител, т. 2, чл. 345б, ал. 3 думите „престъпно сдружение“ се заменят с „организирана престъпна група или на група или организация по чл. 321а.“ Във връзка именно с тази втора сюжетна линия, за която Ви казах – промяната във философията и реакцията на държавата към престъпното сдружение, § 27 по вносител да отпадне. Това е по същество по самия законопроект. Тъй като в рамките на гласуването в Комисията по правни въпроси нашата парламентарна група има различно отношение към определени предложения, които се съдържат в Законопроекта, предлагаме разделно гласуване в § 38 по вносител – за измененията на чл. 343 относно т. 2, буква „б“, за което гласувахме „въздържал се“ на Комисията по конституционни и правни въпроси, и тъй като смятаме, че разширяването на приложното поле на специалните разузнавателни средства към този момент не е мярка, която би постигнала ефекта, към който се стремим, предлагаме разделно гласуване в § 42 по вносител – за измененията на НПК в т. 10 от редакцията на Комисията, а именно да се гласува разделно частта от т. 10, а след думите „и за престъпления по“ се добавя „чл. 193, ал. 2 и 3“, а след думите „чл. 321а“ се добавя „чл. 325а, чл. 325б, ал. 2, 3 и 4“. Аналогично е предложението по § 55 по вносител – за допълненията на Закона за СРС, като в т. 1 от редакцията на Комисията също да се гласуват разделно, а след думите „и за престъпленията по“ се добавя „чл. 193, ал. 2 и 3“, а след думите „по 321а“ се добавя „чл. 325а, чл. 325, ал. 2, 3 и 4“, по които предложения всъщност на заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси гласувахме против. Благодаря Ви, колеги.

Благодаря Ви, господин Председател. Няма как да не се съглася с направените предложения и това наистина са редакционни промени – дотолкова, доколкото става въпрос единствено за текстова редакция на изясняване на понятието „престъпно сдружение“ и това да стане по начин, ясен за практиката. В този смисъл се изказа и председателят на наказателното отделение на Върховния касационен съд, а именно, че понятието „престъпно сдружение“ ще затрудни правоприлагането, и считам, че може да се извърши такава промяна в залата. Причината, поради която не го подкрепих на Правната комисия, беше, че тогава предложението беше по друг начин формулирано и да остане за по-нататъшно обсъждане тази промяна, докато в настоящия вид тази редакция трябва да бъде обсъдена и подкрепена в залата. И още нещо – дотолкова, доколкото очевидно чл. 193, ал. 2 ще бъде възприет по начин, в който не става въпрос за тежко умишлено престъпление, ще бъде редно да отпадне от § 46, т. 10, чл. 193 ал. 2 и да остане само ал. 3, в който смисъл се прави редакционно предложение.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Потвърждавам, че от страна на Министерството на правосъдието не възразяваме по така направените предложения. Те бяха подложени на обсъждане на Правната комисия. В резултат на задълбочени дебати между екипите и на Министерството, и на народните представители, които повдигнаха въпроса, се е стигнало до финалните редакции, които доцент Кузманова предложи и изчете преди малко, които са съгласувани, обсъдени с Министерството, и по които не възразяваме.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, моето изказване ще засегне § 19 по вносител, което е предложението на мен и група народни представители, което касае криминализиране на продажбата на всички видове забранени вещества – алкохолни напитки, тютюневи изделия, бездимни тютюневи изделия, синтетични вещества, които се пушат, нагряват или изпаряват, диазотен оксид на лица, които са под 18 годишна възраст, или такива, които не могат да разбират свойството и значението на постъпките си. Досегашният текст на чл. 193, ал. 2 криминализираше единствено продажбата на алкохолни напитки. При първото четене на този законопроект по отношение на това предложение – мисля, че затова получи такава огромна подкрепа този текст и стигна до второ четене и се обединихме около идеята, че ако желаем наистина да създадем работещ текст, който да предпазва, разбира се, в максимална степен да ограничава продажбата на такива забранени вещества на непълнолетни лица, е вариантът той да бъде криминализиран. Продажбата да бъде криминализирана, защото до момента единствената санкция, която търговските обекти търпяха, и то в много единични случаи, е, когато се установи, че този обект извършва такава продажба, и се налагаше едно административно наказание на търговеца обаче, а не на самия продавач. Криминализирайки продажбата на тези вещества, на практика под ударите на този закон хипотетично биха попаднали всички продавачи в търговски обекти, в табаци, разбира се, както и такива, които извършват онлайн търговия на подобни забранени вещества с непълнолетни лица. Наказанието, което предлагаме, е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 3 до 5 хил. лв. Сега, съзнавам обстоятелството, че не всички в залата са юристи, и затова ще обясня защо наказанието, което предлагаме, е от една до пет години. За да не може този продавач на тези забранени вещества, когато това е инцидент в поведението му, тоест за първи път прави подобно нещо, да се измъкне с глоба, пробация или административно наказание някакво, дори да не понесе наказателна отговорност, затова поставихме долна граница от една до пет години, което автоматически означава, че такъв продавач би бил наказан с условно наказание. Условното наказание означава съдът да му наложи едно наказание и да му даде един изпитателен срок, през който, ако той не се поправи, а продължи да извършва такъв род престъпления или други, вече ще попадне под ефективно лишаване от свобода. Защо всичко това подробно Ви го обяснявам? Не за да Ви уча на основи на наказателното право, а за да разберете какво е предложението по този параграф, който беше предложен между първо и второ четене на този законопроект от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители. Доцент Иванов като медицинско лице очевидно е съзрял обществената необходимост да криминализираме подобен род поведение, за което адмирации, но като медицинско лице смятам, че с неговия текст не е постигнал ефекта, който целим, а именно максимално да издигнем генералната и обществената превенция на такъв род престъпления, тоест той е предложил следните наказания: приема, че когато едно лице до три пъти може да извършва подобна продажба, трябва да се накаже с глоба и пробация. Защо това има значение и защо Ви съпоставям нашите два текста? Съгласно предложението на доцент Иванов едно лице може да продава три пъти тези забранени вещества на непълнолетни лица, или най-малкото първия път, в който бъде подведено под наказателна отговорност, ако то е с чисто съдебно минало, ако то няма други противообществени прояви, млад човек е и така нататък – всичко това съдът ще вземе под внимание и ще приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и автоматично това лице ще търпи само наказание „глоба“, и то в размер от 100 до 500 лв., защото такъв е Законът. Няма как да се наложи нещо друго! Едва след третата продажба, тоест, ако върши това системно, тогава това лице може да получи условно наказание, тоест смятам, че ефектът, който целим, няма да бъде постигнат с предложението на доцент Иванов. Аз, разбира се, не бих могла да правя редакционни предложения по неговото предложение, но групата народни представители, които са подписали неговото предложение, ако са в залата и желаят, биха могли – че сте харесали моя текст и между първо и второ искате да си го пришиете и че ще изберете него, това е ясно, но не гоним тук авторски права, а гоним наистина да постигнем един работещ текст, който да защити децата ни от отровите, които се леят, защото няма да чакаме някой да продаде пет пъти отрова и да умрат пет деца, за да го накажем условно и той да се сети, че трябва да спре да извършва това престъпление. Коригирайте, колеги, наказанието. Просто напишете, че първия път се наказва с наказание лишаване от свобода до пет години, за да може това лице да отиде на пробация тогава и едва след това, ако върши това системно, да си остане основният текст. Иначе нищо не правим. Не вярвам, че това е била целта на доцент Иванов. Ако целта на Вашата парламентарна група от ГЕРБ е да направим нещо като нищо, просто излезте и го заявете на българските граждани, че няма да приемете моя текст, защото не желаете да санкционирате тежко продавачите на отрови за децата ни. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, народни представители! Аз ще фокусирам вниманието върху § 4, чл. 108а, който всъщност е изместване на номерацията на досега съществуващия текст, с който се казва: „Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България или знамето или химна на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до 3000 лв.“ Това е редакция от 2017 г. по принцип. Считаме, че от този текст би следвало да отпаднат думите „Европейски съюз“, защото този текст е репресивен. Той не съответства на съвременните фактически реалности, така че мисля, че грамотната част от залата е наясно какво представлява така нареченият химн на Европа „Ода на радостта“. Това е част от Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, който е приет за химн през далечната 1972-а, обаче това е химн без текст. Това фактически не е никакъв химн даже. Химнът какво представлява? Химнът представлява хвалебствена песен, която е с някаква религиозна или тържествена цел – църковна или държавна. Какъв химн на Европа има, като това е една мелодия без текст? Другата част – знамето на Европейския съюз. Ами това знаме на Европейския съюз, което фактически е доста, как да кажем, то дори от хералдическа гледна точка не е издържано. С 12 звезди, които никой дори не знае какво символизират. Учеха ни в училище едно време, че това са 12 държави членки. Той в момента има 29 държави. Това знаме, което също, ако се опетняло, или химнът, който… Това е първо, обидно, за нас като хилядолетна нация с традиции. В този флаг има петолъчки, които знаем, че са окултен символ, дори използвани от сатанисти… Член 13… (Реплика от народния представител Манол Пейков.) Господин Пейков, не се обаждайте, ако обичате. Член 13, ал. 3 от Конституцията на Република България казва, гражданино Пейков, че България е православна държава и няма как да възлагаме в норма в Наказателния кодекс наказание за опетняване знаме на един умиращ съюз, който дори е антибългарски. Ако видим статистиката по отношение на икономическите показатели, откакто България влезе в така наречения Европейски съюз, те са отрицателни, отрицателни в демографски аспект, гражданино Пейков, така че предлагаме да отпадне от чл. 108а след „Република България“ думите „или знамето и/или химна на Европейския съюз“, тъй като този текст, Пейков, е репресивен. Той е фашистки текст, който ще се използва евентуално от представители на соросоидната клика, от която си част и ти, предполагам, нали, няма да го отречеш (реплика от народния представител Манол Пейков), за репресия спрямо свободомислещите българи. Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря и аз, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Златанов, не сте прав. Химнът на Европа има текст, и той е на Шилер, и е много красив, и е много хубава поема. „Ода на радостта“ се нарича. И аз мисля, че ако се бяхте запознали с този факт, особено щеше да Ви хареса един цитат от „Одата на радостта“, който сега ще Ви прочета. Той е в превод на Асен Разцветников и звучи следното: „Гръд природата разтваря, радост всичко живо пий – тичат зли, добри, в превара, в розовите ѝ следи.“ В розовите ѝ следи! „Тя за нас целувки има, благ другар и гроздов сок, сласт – за червея незрими, а за ангелите – Бог.“ Всъщност обръщам внимание на розовите следи, които според мен ще Ви харесат много на Вас и на Вашата парламентарна група, тоест още Шилер е заложил известен розов либерализъм в бъдещия Европейски съюз. Но всъщност това, което исках да Ви кажа, и да Ви поправя, и да не се съглася с Вас – химнът на Европа е едно напълно завършено произведение. Мисля, че е изпълнено за пръв път през 1937 г., дирижирано от самия Бетовен, а пък поемата „Ода на радостта“ е изключително популярна по това време в Европа, защото тя символизира идеите на Френската революция и за пръв път Европа, дотогава доста разделена, е тръгнала по пътя на националните държави и започва да се осъзнава като едно цяло. Не като различни кралства, не като различни феодални имения, а като едно цяло, като един сбор от нации. Затова това е доста важен текст и доста важен символен акт е да бъде избрана точно „Одата на радостта“ за химн на Европейския съюз. Благодаря.

Шиле не знае Шилер!

Господин Дилов-син, Вие не казахте кога и как е гласуван този химн и къде е гласуван този текст. Това са някакви внушения, които са в услуга на тезите на лицето Пейков, което се опитва да пръска розов либерализъм в залата. И не Ви прави чест да ставате съзвучен с тази токсичност. Но така или иначе, дори да има някакъв розов либерализъм, заложен в химна като текст, то това е още едно основание да извадим тези словосъчетания, тези думи от чл. 108а, защото розовият либерализъм не е в съзвучие с устройството, с уредбата на Република България, която е православна, консервативна народна република. Ние не сме розово-либерална република.

Той всичко каза!

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще направя предложение за правно-техническа редакция в § 19, който става § 20. Този текст е свързан със санкционирането по отношение на лица, които продават райски газ и други изделия – тема, която обсъждаме много време в Народното събрание, по която има консенсус и всички парламентарни групи сме се обединили за това да премахнем това зловредно влияние върху децата на България. Това, което предлагам е в § 19, който става § 20 в редакция на Комисията. В ал. 2 думите „с пробация“ да се заменят с думите „с лишаване от свобода до 4 години“ и в ал. 3 да се добави долна граница на предвиденото наказание „лишаване от свобода“, която да бъде една година. Защо го правим това предложение? Ако текстът остане в момента, както е по редакция на Комисията, може по чл. 55 и чл. 78а лицето, ако е с чисто съдебно минало и много обстоятелства налагат това, то може да бъде освободено от наказание и по този начин ние няма да изпълним целта на нашите намерения, а именно да осъдим много тежко продажбата на райски газ. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз ще направя две предложения за заличаване на два текста. Първото е да бъде заличен § 42 по вносител, т. 15. Второто предложение е да бъде заличен текстът на § 43, т. 4, ал. 25, изречение второ. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Подкрепяме редакцията и направените предложения, по които сме работили през последните минути, благодарение на техническата почивка.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя предложение в § 19 по вносител, който става § 20 в редакция на Комисията, чл. 193, ал. 2 да се измени по следния начин: „Който продаде алкохолна напитка, тютюнево изделие, бездимно тютюнево изделие на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с пробация и с глоба от 2000 до 5000 лв.“ За този тип изпълнително деяние ние вдигаме размера на глобите, които са предвидени в момента, с което засилваме интереса на обществото и то трябва да знае, че осъждаме много по-остро продаването на такъв тип напитки и изделия на лица, ненавършили 18-годишна възраст. Освен това в същия член се създава ал. 3 и ал. 4: „Който продаде диазотен оксид – райски газ, на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до 4 години и с глоба от 5000 до 10 000 лв.“ По този начин извеждаме продажбата на райски газ в нова алинея, с което показваме политиката на държавата и на Народното събрание по отношение на райския газ. Също така се въвежда ал. 4, където: „Ако деянието по ал. 2 и ал. 3 се извършва системно, наказанието е: 1. В случаите по ал. 2 – лишаване от свобода до 4 години и глоба от 5000 до 20 000 лв. 2. В случаите по ал. 3 – лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 20 000 до 50 000 лв.“ По този начин дори и при продажбата на алкохолна напитка или тютюнево изделие при системност, отново, дори и при хипотезите на чл. 55 или 78а, наказанието няма да бъде по-ниско от „пробация“. Освен това, правя предложение в § 42 по вносител, в т. 10 думите: „чл. 193, ал. 2 и 3“ да се заменят с: „чл. 193, ал. 4“. И в § 55 по вносител, в т. 1 думите: „чл. 193, ал. 2 и 3“ да се заменят с: „чл. 193, ал. 4“. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Във връзка с новопостъпилото предложение оттеглям предходното, тъй като новото считам, че по по-добър начин урежда тази материя.

Благодаря. Подкрепяме напълно общото съставено предложение. Не може да приравняваме продажбата на райски газ с продажбата на цигари или на алкохол на непълнолетни лица с квалифицирания състав. Предвиждаме по-тежко наказание, което предложи колегата Кръстев, което заслужава подкрепа от народните представители. Моля за такава. Благодаря Ви.

Прегласуване!

Процедурно предложение – да отпадне парламентарният контрол предвид времето.

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 43, ал. 2, изречение първо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допусната в пленарната зала госпожа Олга Сотирова – държавен експерт в Дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество“ на Министерството на здравеопазването.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Международните здравни правила 2005, изменени с резолюция WHA77.17 на Световната здравна асамблея и приети на 1 юни 2024 г., № 51-502-02-16, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2025 г. На свое извънредно заседание, проведено на 16 юли 2025 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Международните здравни правила (2005), изменени с резолюция WHA77.17 на Световната здравна асамблея и приети на 1 юни 2024 г., № 51-502-02-16, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2025 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването, доцент доктор Силви Кирилов, заместник-министърът на здравеопазването, доктор Бойко Пенков, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доцент доктор Силви Кирилов. Той информира народните представители, че Международните здравни правила (2005) са инструмент на международното право, приет съгласно чл. 21 от Устава на Световната здравна организация през 2005 г., който заменя правилата, приети през 1969 г. Те влизат в сила през 2007 г. и са правно обвързващи за 196 държави – 194-те държави – членки на СЗО, както и Светия престол и Лихтенщайн. Правилата осигуряват всеобхватна правна рамка в областта на глобалната здравна сигурност и определят правата и задълженията на страните при справяне със събития и извънредни ситуации в областта на общественото здраве, които имат трансграничен потенциал. Измененията и допълненията на Международните здравни правила целят превенция, подготовка, защита, контрол и осигуряване на отговор на общественото здраве при международно разпространение на болести по начини, които са съизмерими и ограничени в рамките на рисковете за общественото здраве и с които се избягва ненужно въздействие върху международния трафик и търговия. Министър Кирилов подчерта, че всяка страна – членка на СЗО, ще бъде обвързана от измененията, ако не уведоми Генералния директор на СЗО за отхвърляне или резерва в рамките на срока, предоставен от Генералния директор – 19 юли 2025 г. В случай че в този срок не бъдат внесени възражения пред Генералния директор на СЗО, Международните здравни правила влизат автоматично в сила без допълнителен нарочен акт на присъединяване от страна на съответната държава. В заключение, доцент Кирилов поясни, че изменените Международни здравни правила подлежат на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България поради наличието на арбитражна клауза в тях. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за“ – 14: парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 6; парламентарната група на ПП-ДБ – 3; парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ – 2; парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ – 2; парламентарната група на ИТН – 1; „против“ – 4: парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – 2; парламентарната група на ПП МЕЧ – 1; парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ – 1, без „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Международните здравни правила (2005), изменени с резолюция WHA77.17 на Световната здравна асамблея и приети на 1 юни 2024 г., № 51-502-02-16, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2025 г.“

Благодаря Ви, господин Ангелов. Господин Министър, желаете ли като вносител да представите Законопроекта? Имате думата.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Международните здравни правила са инструмент на международното право, приети съгласно чл. 21 от Устава на Световната здравна организация през 2005 г., което изменя правилата, приети през 1969 г. Те влизат в сила през 2007 г. и са правно обвързани с 196 държави – 194 държави – членки на СЗО, и Светия престол и Лихтенщайн. Измененията на международните здравни правила бяха инициирани от СЗО в началото на 2022 г. От страна на Европейския съюз и неговите 27 държави членки преговорите бяха водени от Европейската комисия. Мандатът беше предоставен от Съвета на Европейския съюз с Решение 2022-451 на Съвета от 3 март 2022 г. Шестнадесет държави – членки на Съюза, включително четири от името на регионални групи, представиха своите предложения за изменение до крайния срок – 30 септември 2022 г. Изменените международни здравни правила бяха приети с консенсус с резолюция WHA 77.17 в рамките на Седемдесет и седмата сесия на Световната здравна организация на 1 юни 2024 г. С писмо на Генералния секретар на СЗО от 19 септември 2024 г. до всички държави – членки на Организацията, бе получена официалната нотификация относно приетите на 1 юни 2025 г. изменения и допълнения на Международните здравни правила от 2005 г., с която стартира отчитането на срока за заявяване на резерви или неприсъединяване на страните към съгласуващите от СЗО изменения. Всяка страна – членка на СЗО, ще бъде обвързана от измененията, ако не уведоми Генералния директор на СЗО за отхвърляне или резерва в рамките на срока, предоставен от Генералния директор. Съгласно изменените правила този срок е 10 месеца, тоест до 19 юли 2025 г. В случай че в този срок не бъдат внесени възражения пред Генералния директор на СЗО, Международните здравни правила влизат автоматически в сила, без допълнителен нарочен акт на присъединяване от страна на държавата членка. Измененията ще влязат в сила на 19 септември 2025 г. за всички държави членки, за които се прилагат измененията от 2022 г., на 19 септември 2026 г. за четирите държави – Ислямска република Иран, Кралство Нидерландия, Нова Зеландия и Словашката република, за които не се прилагат измененията от 2022 г. Европейският съюз не може да се присъедини към тях – Международните здравни правила (2005), тъй като правилата не предвиждат възможност за присъединяване на регионални организации за икономическа интеграция. На настоящия етап Европейският парламент одобри решение на Съвета за приканване на държавите членки да приемат в интерес на Европейския съюз изменението на Международните здравни правила. На основание чл. 85, ал. 1, т 5 от Конституцията на Република България с оглед наличието на арбитражна клауза – чл. 56 – уреждане на спорове, ал. 3, е необходимо изменените международни и здравни правила да бъдат внесени за ратификация със закон от Народното събрание. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, едва ли ще бъде изненада за някой от Вас, ако кажа, че ние няма да подкрепим този законопроект. (Реплики: „Еее!“) Няма да го подкрепим поради редица наши принципни и практически съображения, които неведнъж сме изтъквали и неведнъж сме повдигали темата за вредата от членството ни в Световната здравна организация, която много отдавна няма нищо общо с първоначалния си замисъл. Намесата на тази организация в нашето здравеопазване през последните години ни нанася повече вреди, отколкото да ни носи ползи. Като с тази намеса се засяга и националният ни суверенитет, и индивидуалните ни свободи, въпреки гръмките лозунги, включително и в последния меморандум от месец ноември миналата година, за тези правила. И не на последно място, засяга се и прозрачността в управлението и в контрола на здравните кризи, на една от които съвсем неотдавна станахме свидетели. Сега искам само да отбележа, че тези правила са в сила за България от 2007 г. насам, без да са преминали през задължителен процес на ратификация в Народното събрание, което само по себе си повдига въпроса за тяхната легитимност въобще. И дали са в съответствие с българската Конституция? Съюзът не е страна по тях, но пък за сметка на това сега ни упълномощава да ги приемем – разбирайте, задължава ни. Тези международни здравни правила – ще ги наричам правилата, защото всички бързате, а пък аз имам какво да кажа – които са приети от Световната здравна организация, които бяха изменени на Седемдесет и седмата световна асамблея и които уж имат за цел да предотвратяват, да контролират и да реагират на международното разпространение на болести, като същевременно трябва и да избягват ненужната намеса в международния обмен и търговия, или поне така се прокламира. Аз зададох въпрос преди време на господин здравния министър: кои точно поименно бяха нашите делегати на тази асамблея? Въобще имахме ли такива? Имало ли е нещо, което не са приели, с което не са се съгласили, което са отхвърлили, нещо, което са предложили, и въобще какво е било поведението на България там? За съжаление, получих един доста витиеват отговор, без конкретни отговори на конкретните ми въпроси. Дали Здравното ни министерство си дава сметка, че тези правила предоставят на СЗО огромни правомощия да налага мерки, които могат да ограничат основни права и свободи, не зная. Защо всичко се пазеше в тайна до последно от населението? Знаете какъв беше интересът към тази тема. Защо нямаше обществено обсъждане? Защо нямаше предложения за референдум след достатъчно продължителна разяснителна кампания за ползите, за вредите от приемането? Какво става с подготовката по споразумението относно пандемиите – друга наболяла тема, която се готви паралелно заедно с тези правила? Защо няма медийна кампания за или против? И защо никой не обяснява смисъла и значението на цифровите здравни сертификати, които са залегнали в чл. 35 и в приложение 6 на тези правила? Все въпроси без отговор. Ето затова ние съвсем неотдавна повдигнахме отново темата за излизане на България от Световната здравна организация, като в мотивите си изтъкнахме подробно всички вреди, които тази организация ни нанася. Така че сега няма да ги повтарям, защото те са толкова много, че мога да ги изброявам с часове. Който желае да ги прочете, има ги на сайта на Народното събрание. Сега, по отношение на Международните здравни правила. В България тези правила влизат автоматично в сила през 2007 г., както казах, след като страната ни като член на СЗО не е изразила изрично несъгласие в рамките на предвидения срок в чл. 22 от Устава на СЗО и чл. 59 от правилата. Този механизъм на мълчаливо съгласие е заобиколил националния парламент и по този начин е лишил гражданите от възможността да участват в тези решения, които пряко ги засягат, което е неприемливо за всяка демократична държава. Нито са подлагани на обществено обсъждане, нито на референдум, нито на каквото и да било, просто са спуснати и ние безропотно сме започнали да ги прилагаме. Кризата с COVID-19 ясно показа как тези правила могат да бъдат използвани за налагане на репресивни мерки, които ограничават основни права. Всички си спомняте как излизахме от вкъщи с разрешение, само по изключение, каква полицейщина беше тогава, още в началото. Трябваше да пишем заявления, че отиваме на работа, по кой път ще минем, кога ще се върнем и така нататък, задължителни карантини за предположения за контакти с болен, защото нямаше здрави хора по това време, ако си спомняте, всички бяха или болни, или бяха безсимптомно болни. И чието нарушаване – на тези карантини, се криминализира дори. Имахме абсолютни ограничения за пътуване. Затваряха се бизнеси. Имахме принудителни ваксинации, които продължават с днешна дата да се наричат доброволни, но те бяха принудителни, защото хората трябваше да изберат дали да се ваксинират, или да останат без работа и да умрат от глад. Това не е доброволно ваксиниране. И то с продукти без достатъчно научнообосновани данни за ефективност и безопасност в дългосрочен план, без поглед върху странични ефекти, без нищо. По време на тази ковид истерия, извинявам се, лапсус – на тази ковид пандемия, ние бяхме опитни зайчета на Световната здравна организация, като неваксинираните бяха гонени от работа, недопускани до обществени места, и обратно – ваксинираните получаваха смартчасовници, получаваха по 50 лева и по още няколко бустера бонус. По телевизията всеки ден течаха реклами на ваксините, все едно са пилета на промоция в „Билла“. Коя е тази друга ваксина, колеги, която може да се похвали с такава мащабна рекламна кампания? Не знам, не виждате ли абсурда във всичкото това нещо?! Спомнете си за страха, който ни насаждаха от сутрин до вечер по телевизията, и как нямаше ден, в който да не слушахме колко са починалите от ранна сутрин. Пациент починал в „Пирогов“ от ковид с придружаващо заболяване тежка черепно-мозъчна травма. Още го помня. Нямаше други заболявания, имаше само едно единствено заболяване. Беше настанала страшна паника. Личните лекари лекуваха по телефона, за да не се виждат с никого. После след време се оказа, че и ваксините дават странични ефекти. По целия свят започнаха да се разболяват и да умират хора от тези ваксини. Хиляди новини сме изчели в тази насока. Ако си спомняте, AstraZeneca си изтеглиха всичките ваксини, защото се оказаха не само неефективни, ами и опасни за живота и здравето на хората. И сега питам: наистина ли искаме Световната здравна организация да продължава да ни лекува при една следваща такава пандемия? И интересно как тази пандемия приключи само за един ден – рязко, с началото на войната в Украйна?! Тогава се случи някакво чудо. И не, ние не искаме Световната здравна организация да ни лекува, защото именно тя създаде целия този хаос и целия този ужас. Защо Ви припомням всичко това? За да си направите сметката, колеги, какво ще подкрепите днес. Тези правила действително ще предоставят прекалено много правомощия на Световната здравна организация и всички знаем, че това не е някаква изборна институция и не подлежи на никаква отчетност пред българските граждани. И да не забравяме и така наречената инфодемия по време на ковид пандемията, когато стотици критични гласове бяха заглушавани под предлог уж борба с дезинформацията. Всяко различно мнение на доказани специалисти не само у нас, но и в чужбина, се приемаше като безотговорно поведение. Такива лекари бяха обиждани, бяха уволнявани, бяха репресирани по всички възможни начини. Ратифицирането на тези правила ще ни донесе още от същото. И ние няма да имаме инструмент, с който да се защитим. Какво ще стане при една следваща пандемия, дори не искам да си мисля. И моля Ви, никой да не казва, че ще имаме каквато и да е оперативна самостоятелност. Скоро ще приключа. И ще Ви прочета само част от чл. 4 от правилата, за да поясня докъде се простира компетентността на държавата членка. Само по отношение на създаването на национален орган по международните здравни правила в чл. 43 има възможност държавата членка да решава дали да участва, или да не участва в механизма за консултации. Ако решат да не участва, тяхна си работа, решенията, така или иначе, пак ще важат и за тях. И в чл. 44, § 2 относно вътрешното финансиране – това е от компетентността на държавата членка. Друго няма. Всичко останало е само задължение – да изпълнява. Затова аз Ви призовавам да ги отхвърлим, докато е време, за да запазим здравния си суверенитет и да запазим правото на гражданите да вземат решения за собственото си здраве и свобода като суверен на тази държава. И още нещо, ето сега си го отбелязах – до 19 юли, тоест до утре, изтича десетмесечният срок за подаване на възражения до генералния директор на СЗО. Ако е възможно, министър Кирилов да отговори ние подавали ли сме такива възражения и ако не сме, то тогава да знаете, че тези правила ще влязат за нас в сила от 19 септември тази година. Благодаря Ви за вниманието, надявам се, че не съм отегчила никого. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Тъкмо щях да кажа, че е безкраен броят на ризите, които събрах от сбъркването на фамилията ми, и вече няма къде да ги слагам. Благодаря. Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда кратък действително. Няма да изпадам в никакъв случай в демагогия и в хвалебствени слова. Ще кажа само, че по отношение на това споразумение, което ние ратифицираме, България не просто е член на Световната здравна организация, България е от основателите на Световната здравна организация. Нещо повече, всички лекари празнуват на 7 април. Всички здравни работници празнуват на 7 април. На 7 април е основана Световната здравна организация – по тази причина. Това, което е важно да се каже, е, че България, така или иначе, до момента е съблюдавала тези правила. При всичките тези години е съблюдавала тези правила. Доколко те са дискриминационни, ще попитам чисто риторично: какво ще стане, ако нашата страна не спази някое правило на Световната здравна организация? Нищо няма да стане! Точно така, нито ще ни глобят, нито ще ни затворят, нито ще навлязат чужди войски в страната. Това са правила, които регламентират нормите. Всички Вие в тази зала сте ваксинирани със стандартните ваксини – ще започна с дифтерия, тетанус, коклюш, които до една се произвеждат по правилата на Световната здравна организация. Нещо повече, всичките фармакопеи, норми, държавни документи в цял свят се съгласуват с тях. Що се отнася до ограниченията, тези споразумения нямат нищо общо с пандемичното споразумение, което сега се работи и се спори по него, има хиляди усложнения в този документ и нямат нищо общо ограниченията, свързани с пандемичните ограничения, с документа, който в момента ратифицираме. Това е много важно да се каже. Нещо повече, като говорим за пандемично споразумение, знаете ли коя беше държавата в света с най-строги ограничения? Държавата с най-строги ограничения в света се казва Нова Зеландия. Тя се затвори на 100% през целия период. Имаше най-строги ограничения. Същата тази държава не е подписала този документ и не е ратифицирала този документ. Тя е извън тази регулация. Така че това, че една държава не е член на Световната здравна организация, изобщо не значи, че няма да наложи всякакви рестрикционни мерки по отношение на спазването на здравни правила именно затова. Смятате ли, че нещо може да се случи в страната, без правителството да го реши? Смятате ли, че каквото и да стане в нашата страна, от какъвто и да е характер, то може просто да произтече от решение на който и да е друг външен орган, без нашето правителство да вземе такава норма? Не, това няма да стане. Именно затова отново ще завърша: споразумението, което в момента ратифицираме, е съблюдаване на едни здравни норми и правила, съгласувани със стотици специалисти по света, и няма нищо общо с пандемичното споразумение и това, което се случи през времената на ковид. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Чорбанов, смятате ли, че след ковид измамата българският народ ще одобри това, което се опитвате да направите в момента? Смятате ли, че е коректно въобще да предлагате подобна ратификация? Аз мисля, че това е абсолютно ненужно, абсолютно недоверие ще има от българския народ, така че предлагам да не го гласуваме, да гласуваме „против“.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители! Съвсем кратко на репликата. България въведе забраната за тютюнопушене в затворени пространства и в публични места. Смятате ли, че българският народ одобрява тази забрана? Това е риторичният ми въпрос. (Реплики.)

Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители, отново да се върнем там, където е мястото. Когато говорим за политика, управление, Световна здравна организация, ние трябва хубаво да разделим нещата. Всяко едно нещо, което се създава след Втората световна война, то има хубав и алтруистичен смисъл. Но днес за нас нещата не стоят по този начин. Световната здравна организация от победителка на болести се е превърна в един придатък, и то суровинен придатък, на големите фармацевтични компании. Другото нещо, което искам да Ви кажа, тъй като слушам репликите от залата, хората в България, пък и в света, след 35 години всякакви експерименти и лъжи вече не вярват на абсолютно нищо. Когато се предлага нещо и когато ти си лъган дългогодишно за всякакви неща, те вече нямат абсолютно доверие. Лично за нас това споразумение няма да доведе до абсолютно нищо по-добро. Но да, когато изпаднахме в ситуацията на пандемия преди 5 години и половина, се видя, че част от мерките не сработиха. И това е било, това е голямата грешка на Световната здравна организация. Трябвало е да се помисли, ако се случи нещо един ден. Затваряхме, отваряхме и не постигнахме това, което очаквахме. Така че нашият скептицизъм е напълно оправдан. Зад нас стои една част от българското общество. Разберете го това, вместо да казвате и да се сърдите, че е шест и половина. Просто няма как. Твърде много години, твърде много експерименти на гърба на хората и на света. Благодаря Ви.

България трябва по най-бързия начин и при първа възможност да излезе от Световната здравна организация. Ние нямаме място там. Това е политика, която е заложена от ВЪЗРАЖДАНЕ в нашите документи и нашето виждане за развитие в здравния сектор. Това е едно от важните неща. По никакъв начин и абсолютно нищо хубаво няма да се случи, ако ние продължаваме да сме част от Световната здравна организация. Мантрата, че няма как да стане и че това е нещо, което е едва ли не за вечни времена, рухна в момента, в който президент на САЩ за втори път стана Доналд Тръмп. И едно от първите неща, които той направи, е точно това, което казваме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – че държавата му и неговата страна няма място в Световната здравна организация, защото тя е всичко друго, но не и здравна организация. Това е един тежък лобизъм за прокарване на интересите на мащабните производители на лекарства и най-вече на ваксини. Само две цифри като начало. За тази година сме платили около 300 хил. лв. За следващата година ще платим около 400 хил. лв. за членството си в така наречения клуб на Световната здравна организация. Изключително важно е ние да не членуваме вътре, защото това, което се обяснява, е, че задълженията, които имаме вътре, не са такива, които да са императивни. Да, не са до момента, в който 36 години не се управляваме от евро-атлантически партии, евро-атлантически правителства, които, каквото каже Световната здравна организация, се случва. Тук, в тази зала, са хора, които по време на така наречената ковид пандемия от трибуната на Народното събрание обясняваха всичко това, което казва ВЪЗРАЖДАНЕ – какъв мор, апокалипсис и какво ще се случва. Оказва се към днешна дата, че за рязко починалите и за тези жертви, които дават косвени жертви от ваксините, никой не казва нищо. Хора на 20, 30 години, на 40 години, които се строполяват и умират, никой не коментира и никой не прави анализ защо и какво се е случило с тях. Рязкото покачване на сърдечните състояния, които водят до тежки ситуации в световен мащаб, не само в България, до смърт, никой не ги коментира. Ситуацията с разследването за многомилиардните сделки в Европейски съюз с главно действащо лице госпожа Фон дер Лайен, която отказа включително да предостави комуникацията с тези фирми, които са направили така, че всяка една от държавите доброволно – тук трябва да подчертаем, да даде милиарди за ваксини, които впоследствие бяха изхвърляни, продължават да бъдат изхвърляни, е факт. Тук има бивши министри, които са подписвали такива договори за многомилиардни сделки за купуване на ваксини.

Няма такива!

Тук има хора, които са обяснявали пред медиите, че ВЪЗРАЖДАНЕ седят без маски и дишат. И дишат без маски?! Това нещо ние няма да го забравим. Всичко това нещо идваше от Световната здравна организация като препоръки. Като препоръки, които достигнаха до безумието, ако тръгнете от Княжево нагоре по пътеките – да се разхождате из Витоша, беше забранено. Или пейките в парковете бяха изтръгнати, премахнати, за да не се седи в парковете. Слава на бога, че Българската православна църква запази трезвата си мисъл и вярата на нейните архиереи и не затвориха църквата така, както направи съседна Гърция. Всичко това – под давлението на Световната здравна организация. В момента се предлага подписване на правила или каквото искате да го формулирате. Не, ние трябва да излезем от Световната здравна организация, нямаме място, нищо ни не дава, освен да наливаме едни пари, едни чиновници да ни спускат едни нареждания, в които българските министри и Министерският съвет, който и да е той, да ги одобрява безкритично само защото някой някъде нещо е казал. В интерес на истината, преди един месец или преди два, не знам, точната дата не си спомням, но сегашният министър на здравеопазването прояви кураж и на едно от поредните гласувания за пандемичното споразумение България показа, че може да отстоява към този момент, в този точно този конкретен случай, да прояви кураж и да не се съгласи. Какво ще се случи обаче утре, не съм дълбоко обнадежден. Точно заради това ние нямаме място в Световната здравна организация под каквато и да е било форма. Нищо хубаво не се случва за България, освен че си даваме парите – тази година 300 хиляди, другата година 400 хиляди, по-нататък – с излизането на САЩ от Световната здравна организация, що не стане 1 милион. Никой не може да гарантира какво точно ще поискат като членска вноска от страна на България. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме последователни. Това не е нещо ново, което казваме. Това е нещо, което от години отстояваме – че нямаме място в Световната здравна организация и трябва да излезем.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ганев, аз уважавам позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ, както винаги съм го правил досега, никога не съм Ви критикувал за това, което сте мислили. Тъй като в света, доколкото си спомням, може и да бъркам числото, но около 100 милиона жители на Земята вярват, че тя е плоска. Това са хора, които съществуват, те имат право да имат своите вярвания, но от тази трибуна Вие казахте неща, които не отговарят на истината. Няма публикация, доказателство за Вашите думи, че са се увеличили сърдечно-съдовите заболявания след ваксиниране с тези ваксини. Категорично не отговаря на истината и че в тази зала стоят министри, които са подписвали договори с фирми за много милиони ваксини. Такива министри в тази зала няма и никога не е имало, нито съществува български министър, който да е подписал договор между България и фирма. Народното събрание с решение през август месец 2020 г. упълномощи Европейската комисия, която да извърши подобен тип действия от името на българската държава. И това беше общностна политика, решение на Европейския съюз, така че всяка една вина, която се опитвате да кажете, тя, разбира се, е свързана с много чувствителна тема. И аз бих искал да разсея всяко едно съмнение на българските граждани или притеснение, което би се появило у тях. Нека всички да бъдат спокойни. Няма риск за живота и тяхното здраве. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Ганев, искам да Ви напомня, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ изработихме такова решение за излизане от Световната здравна организация, което беше подложено на гласуване във Външната комисия – за съжаление, не мина. Тогава колегите отхвърлиха нашето предложение, но също така искам да Ви подсетя, защото Вие не казахте това във Вашето изказване, за щетите, които е нанесло на икономиката и на българската държава – пропуснахте. Вие казахте за членския внос от 300 – 400 хиляди на година, но пропуснахте да кажете, че за 145 млн. лв. ваксини са били бракувани, а не знаем каква е точната цифра, която дарихме на африканските държави. И ние с колегите, когато писахме това решение за излизане от Световната здравна организация, когато започнахме да анализираме и да пишем мотивите, наистина щетите, които нанесе тази организация със съветите си на България, са просто неизмерими. Става въпрос наистина за милиарди – като говорим и за тези, които бяха спирани от работа, ресторантите, които бяха затворени, и така нататък. Благодаря.

Господин Ангелов, Вие като един от говорителите и лидерите в ГЕРБ говорите добре, разбира се. В случая казахте една полуистина, защото, казвайки, че български министър не е подписвал купуването за стотици милиони ваксини, които впоследствие бяха изхвърлени, е точно половината истина, защото именно тогава – и Вие като текущ министър, впоследствие всички, които минаха като министри на здравеопазването, активно обясняваха как това нещо трябва да се случи и как България има – ще цитирам: „общностни ангажименти и ние трябва да ги изпълняваме“. Точно още по-обидно е за нас като държава, че ние имаме преди националните си интереси... Хора, които са управлявали, поставят общностните интереси на Европейския съюз преди националните. Ако някой в тази зала, избран за народен представител, живее с мисълта, че трябва да изпълнява общностните интереси преди националните – нашите, българските интереси, е сбъркал мястото. Знам, че има много от Вас, които мислят така и живеят с мисълта, че те са граждани на света, граждани на Европа преди граждани на Република България, но това не променя факта, че нищо хубаво не ни се случва именно заради такова мислене. Що се отнася до това, което казахте, че не е доказано – последиците от така наречените ваксини, защото Вие много добре знаете една ваксина, за да бъде обявена за ваксина, колко десетки години минават изследвания, тествания, всички тези процедури, по които минава. Няма как нещо, което е тествано два-три месеца и на петия месец започна да се слага на пациенти, да бъде обявено за ваксина. Вие може да го обявите и за перпетуум мобиле, но това не значи, че е такова. Така че в момента последиците, когато не правиш аутопсия... Дори когато беше епицентърът, епикризата, която се даваше на пострадалите и които умираха от ковид, никой не казваше от какво точно и как и се е случвало, защото в един момент даже не се правеха аутопсии. В един момент нещата бяха – хора с черепно-мозъчна травма ги обявяваха за болни и починали от ковид по една простичка причина, че болниците усвояваха много пари, и много неща се случиха, но това е една друга дълга тема по отношение на ковид и всичко това, което случи. Аз съм сигурен, че след много години, когато се направи едно наистина историческо изследване какво, как и каква е била причината за смъртността в този момент в България, ще се изкарат много притеснителни неща за цялата ни здравна система, която е съществувала, за да стигнем до ковид и за причините, поради които се стигна до цялото това състояние, в което бяхме, дори и липсата на лекарства и липсата на всичко това, което се случи тогава, за да се лекува това, което имаше като обявено за ковид. Така че ситуацията в момента е, че стигаме дотам, че България няма място в Световната здравна организация, освен да плащаме членски внос и да ни се спускат разпореждания, които евро-атлантически ориентирани управляващи да ги правят и да ги изпълняват. Нищо друго не ни се случва добре като държава, затова излизаме от решения на Световната здравна организация, които, между другото, ние сме вкарвали на няколко пъти – като параметри, и не са били одобрявани.

Уважаеми господин Председател! Колеги народни представители, сигурно част от аргументите, които ще чуете от мен, са вече изказани от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, но аз ще добавя свой прочит. Това предложение за ратифициране, господин Кирилов, господин Министър, на измененията в Международните здравни правила, мога да кажа само едно нещо и искам да го чуят всички – не само тези, които сте в залата, а и тези, които сте навън – това не е обикновено административно решение, това е акт с юридически и политически последици и последици за нашия суверенитет, които заслужават много по-сериозен анализ. Тук са вързани едни фльонги, едни панделки на международните здравни правила, като например засилване на готовността и координацията между държавите при бъдещи здравни кризи при пандемия или планирана пандемия; ранна комуникация и предупреждения за потенциални здравни заплахи с трансграничен ефект – звучи прекрасно; подобряване на обмен на информация; капацитети за реагиране и епидемиологично наблюдение – супер; възможност за приемане на мерки от страна на държавите, но в рамките на тяхната, забележете, национална компетентност. Документът се основава на принципа на мълчаливо съгласие, тоест ако държавата, в случая България, не заяви възражения, измененията в тези международни здравни правила автоматично влизат в сила. Господин Кирилов, Вие казахте, че те влизат в сила на 19 септември 2025 г., но срокът за предоставяне на тези възражения, забележете, е утре – 19 юли, сега е петък вечер. Всичката Ви работа е такава. Вие гледате бюджет в три часа сутринта и сега обвързвате България, която вече загуби финансов суверенитет, да загуби и здравния си суверенитет в петък вечер. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Да, това е непочтено спрямо всеки български гражданин. България е страна по Международните здравни правила от 2005 г. и оттогава те вече се прилагат, но не са били ратифицирани със закон, което Вие предлагате сега да стане с тези изменения, но вижте, арбитражната клауза е наистина притеснителна. В документа, който предлагате за ратифициране, се съдържа тази арбитражна клауза и това е механизъм за разрешаване на спорове между държавите – страни по международни здравни правила. И забележете, в случай че спор относно тълкуването или прилагането на тези правила не може да бъде разрешен по пътя на преговори или други мирни средства, той може да бъде отнесен до арбитражна процедура. Какво означава това на практика? България губи изключителната си юрисдикция по отношение на прилагането на правилата. При възникнал спор например дали страната прилага, или нарушава дадена част от тях, е възможно чужда страна или Световната здравна организация да заведе арбитраж срещу България. Спорът няма да се разрешава в български съд или Европейски съд, а в международен арбитражен форум. Арбитражното решение може да бъде задължително и необжалваемо, в зависимост от условията, което представлява прехвърляне на част от суверенитета, създаване на външен натиск при национална здравна криза, правно задължение без пряк избор от страна на Народното събрание. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Не, не съм приключила още. Ще попитам директно. Ако утре Световната здравна организация ни упрекне, че не сме въвели достатъчно рестрикции, ще трябва ли да отговаряме пред арбитраж в Женева или Хага? Ще може ли да откажем задължителни мерки, без да нарушим международно споразумение? Отговорът е ясен. В тези изменения има нови елементи, които променят баланса между национално и международно здравно управление. И забележете, ако до 19 юли, тоест утре, не подадем резерви, ще сме обвързани автоматично. Днешната ратификация ще ни затвори устата за бъдещ отказ. И въпросът тук не е дали участваме в глобални здравни усилия, а въпросът е при какви условия, с какви гаранции и с какъв мандат от българския народ. Не можем да ратифицираме документ с неясно приложение, правно неравнопоставен арбитраж и потенциална принуда, особено след уроците от COVID-19. Здравето е ценност, колеги, но и суверенитетът също. Призовавам Ви, отхвърлете този проект в този му вид. И още нещо. Европейската комисия е преговаряла от името на страните членки при редакцията на тези международни здравни правила. Аз лично и моите избиратели не желаем повече Европейската комисия да преговаря от наше име за здравето ни и ще Ви кажа защо. Защото шефката на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен, е разследвана за 35 млрд. евро, да, за недостойни сделки с Pfizer. И Световната здравна организация е пристан на фармацевтичното лоби. Българската държава, българският народ трябва да бъде уважен и трябва да има самостоятелност при взимане на такива решения. Затова Ви призовавам, не ратифицирайте този документ. Гласувайте против това.

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение – току-що приетият на първо гласуване Законопроект да бъде разгледан и подложен на второ гласуване в едно заседание.

„ЗАКОН за ратифициране на Международните здравни правила (2005), изменени с Резолюция WHA77.17 на Световната здравна асамблея и приети на 1 юни 2024 г. Член единствен. Ратифицира Международните здравни правила (2005), изменени с Резолюция WHA77.17 на Световната здравна асамблея и приети на 1 юни 2024 г.“