ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ4497 думи
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 1.
Параграфи 3, 4, 5, 6, 7 по вносител.
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 3.
Параграфи от § 10 до § 14 включително по вносител.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за параграфи от 10 до 14 включително.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 4:
„§ 4. В чл. 101 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите „и заверка“ се заличават.
2. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Годишните финансови отчети на застраховател, съответно презастраховател, застрахователен холдинг и финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България и техните консолидирани финансови отчети, когато е приложимо, подлежат на финансов одит при условията и по реда на Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта.
(2) Комисията може да определи с наредба други елементи на предоставяната от лицата по ал. 1 информация за надзорни цели или на публично оповестяваната от тях информация, които да подлежат на финансов одит, както и да определи стандартите, по които тези елементи да бъдат одитирани.“
3. Алинея 3 се отменя.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 5:
„§ 5. В чл. 106 се създава ал. 6:
„(6) За целите на уреждането на претенция по автомобилно застраховане застрахователят, съответно застрахователният посредник, може да създаде и да съхранява копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, участвал в пътнотранспортно произшествие.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 18.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 28.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 29.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 30.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 31.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 32.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 33.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 35.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 36.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 37.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 6.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 40.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 41.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 42.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 43.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 44.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 45.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 46.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 47.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 48.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 7:
„§ 7. В чл. 265, ал. 1 след думите „чл. 76 – 79“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думите „чл. 86 – 100“ се добавя „и чл. 110 – 112“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 50.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 51.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 52.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 53.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 54.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 55.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 8:
„§ 8. В чл. 295, ал. 2, т. 1 в началото се добавя „преди сключването на застрахователния договор“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 11:
„§ 11. В чл. 306, ал. 1, т. 1 думите „40 000 лв.“ се заменят с „размера, определен с регламенти на Европейската комисия, приети на основание и в сроковете по чл. 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/97“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 60.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 61.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 62.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 12.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 65.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 66.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 67.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става §13.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 70.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 71.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 72.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 73.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 74.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 75.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 76.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 77.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 78.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 79.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 80.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 81.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 16, като в новосъздадената ал. 2, изречение трето след думите „суми на Гаранционния фонд“ се добавя „по чл. 518“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става §17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става §19, като в ал. 3 думите „ал. 2, т. 1“ се заменят с „ал. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 20.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 90, който става § 21:
„§ 21. В чл. 483 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
1. притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор;
2. управлява превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
3. в други случаи, предвидени в този кодекс.“
2. В ал. 4:
а) в текста преди т. 1 думата „моторно“ се заличава;
б) в т. 2 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“, а думата „моторни“ са заличава.
3. В ал. 5 думите „внос и продажба на моторни“ се заменят с „внос, производство и/или продажба на“.
4. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Не се сключва договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за:
1. ремаркета от категория Ol (до 750 килограма);
2. самоходна техника с мощност на двигателя до 10 kW;
3. велосипеди с двигател;
4. индивидуални електрически превозни средства;
5. самобалансиращи се превозни средства.“
5. Създава се ал. 8:
„(8) Собственикът, съответно ползвателят на превозно средство по ал. 7, може доброволно да сключи друга застраховка за покриването на вредите във връзка с притежаването и/или използването на превозното средство.“
Госпожо Председател, предлагам редакция в § 90, който става § 21, в т. 4 относно ал. 7, т. 4 се заличава, като досегашната т. 5 става т. 4. Това е, колеги, във връзка с приетия днес Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 23, като в ал. 3, т. 2 думата „страната“ се заменя с „Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 24.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 94.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 95, който става § 25:
„§ 25. В чл. 488 се създават ал. 6 и 7:
„(6) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи определя, при спазване на международните договори, по които е страна, и на актовете на органите на Съвета на бюрата, единен образец на сертификата „Зелена карта“, както и формата, реда и условията за неговото издаване и използване.
(7) Сертификат „Зелена карта“ не се издава за трамваите и тролейбусите.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 96, който става § 26, като в ал. 8, изречение второ навсякъде думата „страната“ се заменя с „Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 98, който става § 28, като в ал. 1 думите „по чл. 502“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 99, който става § 29.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 100, който става § 30:
„§ 30. Създава се чл. 491а:
„Превозни средства, изпратени в Република България от друга държава членка
Чл. 491а. При придобиване на превозно средство в друга държава членка от лице, което обичайно пребивава на територията на Република България и което доставя превозното средство на територията на Република България, за срок 30 дни от приемане на доставката на превозното средство задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за това превозно средство може да се сключи със застраховател, извършващ дейност на територията на държавата членка по регистрацията на превозното средство, или със застраховател, извършващ дейност на територията на Република България, независимо че превозното средство все още не е регистрирано в Република България.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 101, който става § 31.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 102, който става § 32, като в т. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „в текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 103, който става § 33:
„§ 33. В чл. 493а се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 3 и 4 думите „методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2“ се заменят с „методиката по чл. 535, т. 11“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 104, който става § 34, като т. 4 се изменя така:
„4. В т. 5 думите „моторното превозно“ се заменят с „превозното“, а думите „акт на тероризъм“ се заменят с „терористичен акт“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 105, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 106, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 107, който става § 37, като навсякъде думата „застраховка“ се заменя със „задължителната застраховка“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 108, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 109, който става § 39.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 110, който става § 40:
„§ 40. Член 502 се изменя така:
„Чл. 502. (1) Лице, което е сключвало задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, има право по всяко време да получи от Гаранционния фонд по чл. 518 удостоверение за претенциите за обезщетения за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на превозното средство (удостоверение за предявени застрахователни претенции), за което договорът е бил сключен, или за липсата на такива претенции – за период от 5 години преди датата на подаване на искането. Искането за издаване на удостоверение по изречение първо се подава до Гаранционния фонд по чл. 518 пряко или чрез застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
(2) Удостоверението по ал. 1 се издава въз основа на данните от регистъра по чл. 571, ал. 1, т. 2, като редът за обмен и достъп до данните се урежда с наредбата по чл. 571, ал. 4.
(3) Удостоверението по ал. 1 съдържа информация за:
1. идентифициране на Гаранционния фонд, съответно на застрахователя;
2. самоличността на застраховащия, включително информация за контакт с него;
3. превозното средство, за което е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и за неговия номер за идентификация (номер на рама);
4. началната и крайната дата на застрахователното покритие на превозното средство;
5. броя претенции по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, уредени по застрахователния договор на застраховащия през периода, обхванат от удостоверението за предявени застрахователни претенции, включително датата на всяка претенция;
6. допълнителна информация, определена с наредбата по чл. 504, ал. 1.
(4) Удостоверението по ал. 1 се издава по образец съгласно акта за изпълнение на Европейската комисия, приет на основание чл. 16, ал. 6 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ, L 263/11 от 7 октомври 2009 г.), наричана по-нататък „Директива 2009/103/ЕО“.
(5) Редът и начинът за издаването и получаването на удостоверението по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 504, ал. 1.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 111, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 112, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 113, който става § 43, като в т. 1, буква „а“ думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 114, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 115, който става § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 116, който става § 46, като в т. 1 думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 117, който става § 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 118, който става § 48, като в ал. 1, т. 2 думата „застраховка“ се заменя със „задължителната застраховка“, а думите „акт на тероризъм“ се заменят с „терористичен акт“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 119, който става § 49, като в ал. 3, т. 1 думата „страната“ се заменя с „Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 120, който става § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 121, който става § 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 122, който става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 123, който става § 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 124, който става § 54, като в ал. 7 след думата „съвета“ се добавя „на Гаранционния фонд“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 125, който става § 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 126, който става § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 127, който става § 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 128, който става § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 129, който става § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 130, който става § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 131, който става § 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 132, който става § 62, като в т. 2 думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 133, който става § 63, като в ал. 2 след думата „Вноската“ се добавя по „ал. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 134, който става § 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 135, който става § 65, като в т. 2, буква „а“ думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“ и навсякъде думата „страната“ се заменя с „Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 136, който става § 66, като в т. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „изречение първо“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 137, който става § 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 138, който става § 68, като в т. 2, буква „а“ думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 139, който става § 69:
„§ 69. В чл. 560 се правят следните изменения:
1. В заглавието и в ал. 1, изречение първо думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“.
2. В ал. 6 думите „Фонда за незастраховани МПС“ се заменят с „Фонда за незастраховани превозни средства“ и думите „50 000 000 лв.“ се заменят с „левовата равностойност на 30 000 000 евро“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 140, който става § 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 141, който става § 71.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 142, който става § 72:
„§ 72. В наименованието на глава петдесет и втора накрая се добавя „на Гаранционния фонд“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 143, който става § 73.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 144, който става § 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 145, който става § 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 146, който става § 76, като в ал. 1 думата „страната“ се заменя с „Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 147, който става § 77, като в т. 1 думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 148, който става § 78, като в ал. 1, т. 3 думата „страната“ се заменя с „Република България“, а в ал. 2, т. 3 думата „по“ се заменя със „съгласно“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 149, който става § 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 150, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 151, който става § 81, като в чл. 570д, ал. 1, т. 1 думата „страната“ се заменя с „Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 152, който става § 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 153, който става § 83, като ал. 6 се изменя така:
„(6) Застрахователите и бюрото по чл. 506 имат право на достъп до информацията и данните, съхранявани от Гаранционния фонд. Условията и редът за достъп до информацията и данните от регистрите по ал. 1, т. 3, 8 и 9 се определят с наредбата по ал. 4, а от регистрите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 – 7 се определят с наредба на Комисията.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 154, който става § 84, като в т. 1 думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 155, който става § 85, като:
1. В т. 3, подбуква „аа“ думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
2. Точка 4 се изменя така:
„4. В ал. 4:
а) в т. 1 думите „и товари“ се заличават;
б) в т. 2 думите „моторните превозни“ се заменят с „превозните“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 156, който става § 86.
Параграфи от 157 до 159 включително не са подкрепени от Комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 160, който става § 87.
Параграфи от 161 до 166 включително не се подкрепят от Комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 167, който става § 88, като думата „Организатор“ се заменя с „На организатор“, а думите „наказва с“ се заменят с „налага“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 168.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 169.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 170, който става § 89.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 171, който става § 90:
„§ 90. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в т. 12 буква „б“ се изменя така:
„б) държавата членка, където е регистрирано превозното средство, когато застраховката се отнася до рискове, свързани с превозно средство по т. 3 – 6, раздел ІІ от приложение № 1; когато превозното средство се доставя от една държава членка в друга, се приема в зависимост от избора на лицето, отговорно за сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че рискът е разположен в държавата членка по регистрацията или в държавата по местоназначението на превозното средство от момента на приемане на доставката от приобретателя за период 30 дни, независимо че превозното средство не е било регистрирано в тази държава членка по местоназначение;“;
б) създава се т. 34а:
„34а. „Използване на превозно средство“ означава всяко използване на превозно средство, което в момента на произшествието съответства на функцията на това превозно средство като средство за транспорт, независимо от неговите характеристики и независимо от терена, на който се използва превозното средство, както и от това дали то е неподвижно, или е в движение.“;
в) създават се т. 55а – 55е:
„55а. „Сменяема прикачна техника“ е понятие по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства (ОВ, L 60/1 от 2 март 2013 г.).
55б. „Самоходна техника“ е понятие по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
55в. „Бавнодвижещо се пътно превозно средство“ е понятие по смисъла на § 6, т. 24 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.
55г. „Индивидуално електрическо превозно средство“ е понятие по смисъла на § 6, т. 18б от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.
55д. „Самобалансиращо се превозно средство“ е понятие по смисъла на § 6, т. 18в от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.
55е. „Ремарке категория О1“ (до 750 килограма) е превозно средство от категория О с технически допустима максимална маса не повече от 0,75 t.“;
г) създават се т. 58 и 59:
„58. „Идентификационен код на правния субект“ е международен 20-знаков буквено-цифрен код, който позволява уникална идентификация на юридическите лица, участващи на световните финансови пазари.
59. „Терористичен акт“ е акт, с който е извършен тероризъм по смисъла на чл. 108а от Наказателния кодекс.“
2. В § 4:
а) алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) Комисията обявява на своята интернет страница минималните размери по чл. 305, ал. 1, чл. 306, ал. 1, т. 1 и чл. 316, ал. 2 при всяко публикуване на регламенти на Европейската комисия, приети на основание чл. 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/97.
(3) Минималните размери на застрахователната сума по чл. 492 се актуализират с регламенти на Европейската комисия, приети на основание и в сроковете по чл. 9, параграф 2 от Директива 2009/103/ЕО. Застрахователната сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок. Комисията обявява на своята интернет страница актуализираните по реда на изречение първо размери.“;
б) в ал. 4 думите „и 3“ се заличават.
3. В § 7, ал. 1 се създава т. 13:
„13. Директива (ЕС) 2021/2118 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 година за изменение на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (OB, L 430/1 от 2 декември 2021 г.).“
Тук правя, госпожо Председател, във връзка с приетия на 18 юли 2025 г. Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, предложение да се уеднакви определението за терористичен акт, именно:
„59. „Терористичен акт“ е деяние, извършено с терористична цел, по смисъла на глава първа „а“ от Наказателния кодекс.“ Това е в § 90. (Подава текста на председателя.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 172, който става § 91.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 173, който става § 92.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 174, който става § 93:
„§ 93. Годишните финансови отчети по чл. 126, ал. 1, т. 1 за 2025 г. се одитират съгласно чл. 101 от този закон.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 175, който става § 94, като ал. 1 се изменя така:
„(1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Комисията за финансов надзор:
1. привежда наредбата по чл. 504, ал. 1 в съответствие с изискванията му;
2. приема наредбата по чл. 571, ал. 6.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 176, който става § 95:
„§ 95. Удостоверенията по чл. 502 се издават по досегашния ред до привеждането в съответствие на наредбата по чл. 504, ал. 1 с изискванията на този закон.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 177, който става § 96.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 178, който става § 97.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 179.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 180, който става § 98:
„§ 98. В Закона за Комисията за финансов надзор се правят следните допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и организациите за провеждане на професионално обучение на служители на застрахователни брокери“.
2. В чл. 30, ал. 1 се създава нова т. 11:
„11. организациите за провеждане на професионално обучение на служители на застрахователни брокери;“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 181, който става § 99.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 182, който става § 100:
„§ 100. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 40 относно чл. 502, ал. 1 – 4, които влизат в сила в 6-месечен срок след обнародването на този закон в „Държавен вестник“.“