АСЕН ВАСИЛЕВ (ПП-ДБ)1293 думи
Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, в тона на дискусията съвсем професионално бих искал да подходим към този проблем, който е наистина доста сериозен за българското общество. И тъй като моята специалност е да работя с числа и финанси, смятам да адресирам този аспект, а именно – има ли достатъчно средства в системата, за да може да се постигнат нормални заплати за всички медицински специалисти, не само за младите лекари. Краткият отговор е: има. И това не е на теория – 2022 г., съвсем на практика, когато спряха ковид добавките и трябваше трайно да се увеличат заплатите на лекарите и медицинските сестри, постигнахме едни доста сериозни увеличения от порядъка на 60% и нагоре на заплатите. Но това стана с преглед болница по болница – какъв е фонд „Работна заплата“, колко лекари има в съответната болница, колко медицински сестри, колко други здравни специалисти. Държа да отбележа, – ставаше въпрос за здравните специалисти. А всички други хора, които работят в болницата, нямаме дефицит на тази специалност и там си има нормални пазарни отношения. И като резултат се оказа, че горе-долу около 60% от болниците, които обхващаха над 80% от здравните специалисти, могат в рамките на съществуващите си бюджети да постигнат увеличението до 2000 лв. на лекар, 1500 лв. на медицинска сестра – минимално. За останалите в Националната здравноосигурителна каса, в бюджета, беше създаден специален фонд, знаете, за областните болници и за общинските болници, които не могат да достигнат тези нива, да се дадат допълнителни средства над средствата, които получават по клинични пътеки. И тези целеви средства бяха доста скромни – говорим за нещо от порядъка на 50 – 60 млн. лв. И всъщност със сравнително малко целеви средства успяхме да постигнем – за 2022 г. говоря, нива на заплащане, които бяха значително по-високи от тези през 2021 г. Но това става, когато се работи с реалните данни, болница по болница, огледат се средствата за персонал и съответно се дадат средства целево там, където не достигат, а не да се разхвърлят с хеликоптер из цялата система.
Тъй като към момента не съм финансов министър и не разполагам с детайлните справки, за да направя тази сметка, тук специално искам да се обърна към господин Ангелов. На база на данните от НСИ и публичните данни, които имаме от бюджетите на НЗОК и от финансовите отчети на болниците, може да се направят следните груби сметки – и те са по-високи, отколкото ще покаже реалната сметка:
Към момента, към края на 2024 г., в цялата система в България – първична помощ, извънболнична помощ и болнична помощ, има 30 149 лекари. От тях около 15 000 са в болничната помощ. Има 21 984 други медицински специалисти, основно медицински сестри, от които около 20 хиляди са в болничната помощ, сравнително малко са в извънболничната помощ. При нашето предложение – 150% от средната работна заплата, ако вземем средна работна заплата за първо тримесечие на 2025 г., което е най-високата възможна към момент, което НСИ са дали, говорим да се достигне минимално възнаграждение от 3664 лв. на лекар на месец. Като кажем, че по принцип има клас „прослужено време“, има специалисти, които имат специалност и така нататък, средно – най-вероятно няма да е едно и половина, както е минималната, а говорим – две до две и половина средно на лекар ще бъде минималната заплата. Това означава малко над 1 млрд. лв. годишно общо сметка за всички лекари в болниците – тук говорим за болничната помощ и лекарите в болниците, това е предложението, което обсъждаме. Тоест говорим за малко над един милиард общо заплащане на всички лекари във всички български болници – и тук говорим между два пъти и два пъти и половина средната работна заплата, ако получават средно тези лекари. Минималната е един път и половина, средната стига до два пъти и половина.
Същата сметка за медицинските сестри при 125%, което ние сме заложили в нашия законопроект, стигаме до 1,2 млрд. лв. пак по същия начин – не залагаме минимум за всички, а залагаме два пъти, до два пъти и половина, в зависимост от стаж, прослужено време и така нататък. Тоест общо говорим за около 2 млрд. и 200 милиона, грубо казано, фонд „Персонал“ в болниците.
Болничната помощ в момента получава 4 млрд. и 100 милиона от Здравната каза. Говорим за 51% от средствата, които болниците получават, да отиват за перо „персонал“. Вие знаете, че по Националния рамков договор болниците са задължени 60% от парите, които получават по пътеки, да отиват за перо „персонал“, Тоест при предложението, което ние правим, процентът, който болниците трябва да отделят за перо „персонал“, е по-малък от това, което те вече са поели като ангажимент по Националния рамков договор, което говори за две неща:
Имаме проблем с определени болници, където не е 60% перото „персонал“, а е 80 – 90 и нагоре – малките общински болници, където няма достатъчно клинични пътеки. И всъщност там трябва целево да се финансират тези болници, за да могат да достигнат тези нива, през двата фонда – за общинските болници и за областните болници. Точно колко ще бъде това – тук говорим наистина за суми от порядъка на 100 – 150 милиона, не говорим за милиарди.
Другото, за което говори, е, че най-вероятно, както и колегите преди това отбелязаха, има проблем с разпределението на средствата между лекарите в болниците. И това мисля, че е много сериозно изкривяване. Тоест, не че болницата не получава достатъчно средства, за да покрие тези минимални изисквания за лекарите, а че тези средства се разпределят по изключително, бих казал, нечестен начин. И това няма нужда да бъде допълнително финансирано от Касата – този нечестен начин на разпределение.
А ако подходим по друг начин към сметката – пак към колегата Ангелов искам да се обърна, ако средно се вдигнат заплатите на младите лекари и на медицинските сестри, забележете, с 1500 лв. спрямо текущите нива – всеки лекар, всяка медицинска сестра в болничната система получава средно 1500 лв. повече – това би струвало 540 млн. лв. на Здравната каса при бюджет от 4,1 милиарда за болнична помощ и ръст на средната работна заплата от 11%, което автоматично означава увеличение при текущите нива на вноските с 11% на бюджета на Касата догодина, защото, като се вдигнат заплатите при 8%, се вдига същият процент и на парите, които влизат. А това означава, че с тези 540 млн. лв. увеличението на бюджета на Касата догодина при 9,4 милиарда би било 940 млн. лв. Спокойно от тези 940 млн. лв. 540 могат да се отделят и да се постигнат тези нива, които са заложени в нашия законопроект, и това означава да не хващаме този ефект на нужда от преразпределение заради нечестното заплащане. Тоест грубите параметри показват, че това, което ние предлагаме, е съвсем разумно и няма да натовари по никакъв особен начин бюджета на Здравната каса.
Защо Ви го казвам това, колеги? Ако има нужда, може да се направи експертна група, ние можем да влезем да помогнем, както през 2022 г. я направихме тази сметка – болница по болница, и всички болници получиха достатъчно средства, така че да се постигне едно истински справедливо увеличение за всички, работещи в здравната система, и тази здравна система най-накрая, както стана в системата на образованието, да започне да привлича млади кадри и в рамките на 2,3,4,5 години да се стабилизира, а не да имаме ситуацията, в която кадрите бягат заради лошо заплащане.
Пак казвам, на линия сме, ако има нужда от допълнително обсъждане. Ако получим детайлните справки от НЗОК, ще можем да боравим с много по-прецизни и бих искал да добавя, с по-ниски суми, защото това, което в момента изнесох, е грубата сметка при най-завишените параметри за цялата система, а не целево за конкретните болници, където наистина е необходимо да се дадат допълнителните средства.
Така че силно се надявам да подкрепите Законопроекта, който ние сме предложили, и наистина този проблем трайно да бъде решен, веднъж и завинаги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)